Елеазар Хараш – Дао. Древният Път

Лекциите в настоящата книга са били изнасяни изключително и само в устна форма. В това издание редакторите са се старали максимално да съхранят автентичния стил на тези лекции, поради което в тях са оставени някои думи и изрази от разговорната реч.

Елеазар Хараш, 2021

ПРЕДГОВОР

Тънкото Дао

Дао е птица без крила, тя лети винаги в Безкрая. Птиците с крила летят в света.

Дао е леко, защото в Дао няма земя.

Дао живее в себе си, в чудния си разкош.

Когато умреш в Дао, ставаш още по-жив.

Когато си в Дао, умирайки живееш, защото Дао е винаги живеещо.

Живея, защото съм умрял в Дао, иначе как щях да бъда жив?

Открих, че когато живея в Дао, смъртта ми е жива, а животът ми е радостно умрял.

Не можеш да умреш в Дао, защото Дао отсъствува.

Който има Дао, смъртта му свети още тук.

Най-красивото на Дао е, че не присъства, а пък ако присъстваше, нямаше да Го има.

Това, че виждаш един човек, не означава, че той е жив, защото само Дао е живо.

Когато живее, Дао е живо. Когато умира, Дао е живо. Тогава къде е Дао? В Неуловимото.

Който е уловил Дао, нека да знае, че е уловен.

Казах на Дао: „Искам да си ми приятел“. Дао ми каза: „Но няма да можеш да ме виждаш“. Казах му: „Аз отдавна не те виждам и това е радостта ми“.

Дао е заживяло в мен, поради голямото ми неразбиране. Нямаше какво друго да дам на Дао, но Дао ме разбра.

Дао ми даде себе си, защото се бях изгубил.

Дао е Неизречена Съкровеност и затова не Го изричам. Скрил съм Дао в Безмълвието си, но не знам какво прави То там.

Дао е сърцето ми, тогава къде е моето сърце?

Дао е нещото в кръвта ми, къде е кръвта ми? Не знам.

Влюбих се в Дао, защото не можах да Го разбера.

Търсачът на Дао открива отсъствието на Дао и се преизпълва… Така сърцето ми стана препълнено.

Още когато започнах да търся Дао, знаех, че Дао ще ме намери.

Дао ме научи на Нероденост, а аз все още се чудя защо се родих.

Веднъж Дао ми каза: „Аз винаги съм тук, а ти къде си?“. Аз му казах: „Аз съм в Незнайното“. А Дао ми каза: „Значи сме приятели“.

Веднъж Дао ми каза: „Ако не ме виждаш, все ще ме имаш“. Казах му: „Отсъствай, за да те виждам“.

Когато съм в Дао, имам сърце. Когато съм без Дао, имам Лекота – Дао ми я подари.

Дао няма история, защото това би нарушило Тишината.

Лао Дзъ няма история. Той има Дао. За какво му е история?

Веднъж Дао ми каза: „Искаш ли да съм до теб?“. Казах му: „Не. Искам да си в мен и тогава ще си до мен…“ и Дао се съгласи.

Веднъж попитах Дао: „Трябва ли да се владея?“. Дао ми каза: „Не. Трябва само да ме имаш и тогава ще имаш Владетеля“.

Елеазар Хараш

ДАО И ЛАО ДЗЪ

„ДАО ДЪ ДЗИН“ Е КИТАЙСКАТА БИБЛИЯ – РЪКОВОДСТВО ЗА БЕЗСМЪРТИЕ

Книгата на Лао Дзъ е наречена още Китайската Библия. Преводът на неговата книга е „Древният Път“. Това е чисто ръководство за безсмъртие. Това е необикновена книга, с невероятна енергия. Главното послание на тази книга е просто: работи с Дао и всичко ще се устрои. Мога да го кажа по друг начин: Отдай живота си на Бога и няма какво да устройваш в живота си, тоест: отдай се на Бога и няма нужда да устройваш живота си, защото само Дао може да го устрои както трябва, ти не можеш.

Това Учение е просто, но ще си остане загадъчно, мистично и непознаваемо докрай. И това именно е много красиво, защото краят му не може да се улови, понеже Дао е Безкрайно.

Това е централната Мистична книга на древен Китай, а Дао е центърът на това Древно, Мистично Учение. Многобройни преводи, многобройни варианти, но Тайната си остава…

Лао Дзъ е Бездна на Дао, Бездна от дълбини.

Лао Дзъ е Пазител на архивите на Тайното Знание. Докато Конфуций е личност (казано по друг начин: бедна история), то Лао Дзъ не е нито личност, нито индивидуалност. Лао Дзъ като говори, засенчва и себе си, за да блести Дао.

Книгата „Дао дъ дзин“ – „Древният Път“ – е вечна книга, нищо общо с времето и света. Това е Чиста Мъдрост. Главната идея на тази Мистична книга е, че всеки трябва да отстъпи живота си на Дао. Тука няма никаква религия, никаква наука, никаква философия. Всички те са без значение, защото всичко трябва да стане Път за Дао.

Това е особена книга, в която трябва много дълбоко да се вслушаш, за да откриеш скритото мълчание. Това мълчание е като Пустотата, като Нищото, т.е. като Безкрайността. Нищото, което вмества в себе си истинския живот.

Думата „Път“ в тази книга е символична и тя означава самодостатъчност. А от друга страна, „Път“ означава да пребиваваш в състояние на самопревръщане. И още: Пътят означава потопяване в Лекотата на живота, в будното безгрижие. Тука говори бащата на китайската мистика, защото Лао Дзъ е принцип, първоначало на всичко съществуващо, просто защото Великото Дао се е трансформирало в него. Самото Дао е слязло и вика хората в своята Безкрайност.

Чрез Лао Дзъ ни говори самото Дао, докато чрез Конфуций говори Дървото за познанието на доброто и злото.

Лао Дзъ е мълчалив. Той е минал през девет големи вътрешни превъплъщения и през много външни, за да се яви накрая като Лао Дзъ.

Според Конфуций важното е стремежът към хуманност и ритуали. Но какво казва Лао Дзъ? Според него тези ценности са белег за крах на личността, провал, белег за провал и наистина вместо Дао да търсиш хуманност, означава да си се провалил. И сега искаш да се възстановиш, само че то не става с хуманност, а става с Дао.

Дао е Мярката, а не хуманността. Тука само ще загатна: там, където Бог трябва да е строг, мекотата е много неуместна, просто тя няма място. Дао е Мярката, а не справедливостта на хората, особено пък човешката, пък и духовната. Дао е Мярката, Бог е Мярката.

Лао Дзъ е Древно Божество и Велик Странник. Никой не знае как е завършил животът на Лао Дзъ, защото той просто отива в Пустотата, в собствената си Безкрайност и затова той се изплъзва. Истинският човек е неуловим, той естествено си отива в своята Безкрайност, при Дао, в своя скрит дом.

Много трудно е да се обсъжда реалността или нереалността на човека от Пустотата. Той надраства и двете, тъй като той е човек на Пустотата. Разбира се, Лао Дзъ е живял и тук, на земята, но той е дишал съвсем друг въздух, въздуха на Безкрайността. Той е дишал само Дао и нищо друго. (Така че в кой свят живее, това е съвсем друг въпрос.)

Словата на Лао Дзъ са слова на Пустотата, на безкрая и в този смисъл той е мистично непостижим. Той е носител на Пустота – Великото Свещено Начало, което си е чисто свойство на божествата. Той е живял в голяма Чистота и Простота, но тази Чистота и Простота са есенцията на Великата Мъдрост. Той не е мислител, той е дълбинна Мъдрост.

Лао Дзъ, това е върховният китайски Гносис, върховното китайско Откровение. Да се разбере книгата на Лао Дзъ, „Книгата за Древния Път“, значи да се придобие безсмъртие.

Лао Дзъ се е родил в Пустотата и пак казвам, затова е трудно уловим. Той се ражда отвъд причини и следствия. Той е Изначален Господар на първичната енергия. Ето защо Лао Дзъ е наречен Стария, Стареца, защото е носител на изначална Мъдрост.

Според Стареца, според Лао Дзъ героизмът е нещо много излишно. Героизмът е винаги опасен и вреден, защото той развива съпротивата.

Казва: Като не оказваш съпротива, успяваш да устоиш. Ето ги неговите методи. Както и Учителя казва: Дяволът се побеждава без усилия, това е най-безпомощното същество, една сламка не може да мръдне. Но ако нямаш будност, вече е друго.

Лао Дзъ е същество от Мистерията, същество от Безкрая. Той е загадъчен като самото Дао. Лао Дзъ освен това е същество от Златния век, Първото време, времето на боговете, Изначалността. И дори когато е живял във външния Китай, когато е живял условно, той е чувствал себе си като същество от Мистичното време, от Първосътворението.

Едно от странните неща при Лао Дзъ е, че той не проповядва даже Истината (забележете!), той не проповядва Истината, която трябва да се разбере; той проповядва Истината, която не трябва да се разбере, тъй като тя е толкова безкрайна, че няма какво да разбираш, просто живей в нея.

ЛАО ДЗЪ Е ВЕЛИКАТА ДУША НА КИТАЙ. НЕ СЛУШАЙ СЛОВОТО, ЧУЙ ТИШИНАТА В НЕЩАТА, ЧУЙ БЕЗКРАЯТ

Лао Дзъ е изключително Велико Същество, Древно Божество.

Лао Дзъ е олицетворение на самото Дао. Той е съществувал преди възникването на вселената и затова е наречен Праотец.

Той казва:

Аз странствам в сърцето на изначалните неща, в живота на Дао.

Лао Дзъ обладава глас на мълния и безмълвие. Този Праотец на Китай, той е Великата Душа на Китай. Той е глас на великата Пустота и глас на самото Дао, т.е. Дао си е направило глас. Влязло е в него, заживяло е в това Божество и предава Учението за Себе Си. Чрез Лао Дзъ Дао говори за Себе Си.

Лао Дзъ издига над всичко две неща: Великата Пустота и у-вей, т.е. Не-деянието – непривързаното действие, или Чистото Действие. И наистина Дао се създава в човека, в съществата от у-вей, чистите действия. Мъдростта му е много тънка, естествена и мистична. И така, той казва:

Човекът не е роден да върши добрини. Той трябва да живее в хармония с Дао. – Много тънко казано! Много хора и досега страдат от своите добрини; други продължават да сеят добрини, от които ще получат карма, тъй като не познават Дао, не живеят в Бога, а пък правят добрини. Те не знаят последствията, както някои лекари лекуват болни – Бог не дава, пък те го лекуват; добре тогава, после ще има последствия, каквито те не очакват. Затова и Учителя казва: Когато правите добро, много внимавайте и питайте Бога. – Значи трябва да живее в хармония с Дао и само тогава може да върши всичко друго. Значи когато постигнеш хармония с Дао, с Истината, чак тогава вече ще имаш Мярка и ще знаеш кога да правиш добро.

Всички причини и последствия се дължат на отклоненията от Дао. Великото Дао е прямо и леко, но хората обичат околните пътища.

Лао Дзъ не е човек. Той е Дао. Той се е слял с Дао и затова Лао Дзъ присъства, но отсъства. Затова учените още спорят съществувал ли е, или не е съществувал. Той е над тези неща: той не съществува, даже и не отсъства – той е нещо по-дълбоко.

Казва: Всички слова са само отзвук на Тишината. – Това означава: Не слушай словото, чуй Тишината, чуй Тишината в нещата, чуй Безкрая. За Безкрая няма слова. Затова Дао няма слова, те са само отзвук.

Дао е само условно понятие на Безименното. Това Безименно е бездънно. Името е теснота, а безкраят е свобода.

И така, словото не може да предаде Безкрая, словото не може да предаде величието на Дао. Тишината е по-близо до Дао, по-близо до тази Истина и затова трябва да се търси Тишината, мълчанието в нещата, безмълвието в нещата – там е същността.

Мъдростта му:

Думите имат начало, делата имат същност.

Мъдрият не се грижи за живота си. (Тука не искам да обяснявам всички тези глупави борби за оцеляване, защото въпросът не е въобще борба за оцеляване, а за себепознание и познание на Дао.) Значи: Мъдрият не се грижи за живота си, затова и той живее. И защото не мисли за живота си и за делата си, те сами се уреждат. Просто не мисли, за да не им пречи. Той живее в Дао, а Дао знае как да урежда всичко.

Покоят е целта на движението.

Мъдрият се избавя от всичко излишно.

Който тръгва против Дао, ще загине преждевременно – значи: който тръгва против Дао, против Истината, ще загине преждевременно.

Постигналият Дао не използва войската, той използва Дао. – Никакви оръжия, никакви автомати, никакви саби, никакви сопи – той използва Дао (това аз го казвам) т.е. самият човек е вече оръжие. Дао в него е вече оръжие, и Истината.

Да прославяме победата, означава да се радваме на убийствата. Дао отрича победата. – Лао Дзъ отрича победата.

Няма по-голямо нещастие от неовладените страсти.

Няма по-голяма опасност от жаждата за богатство.

Мъдрият не вижда, а всичко разбира, бездейства, а всичко постига.

Висшето съвършенство изглежда вредно, но ползата от него е безкрайна.

Да останеш слаб, е могъщество. – Голяма тайна има да знаеш как да си слаб. Да усъвършенстваш себе си, това е искреност. Въобще това е методът: ако умееш да си слаб и смирен, Бог в тебе става силен.

Мъдрият всяко нещо приема като трудно и затова нищо не му е трудно. – Някои го приемат като лесно и може да стане много трудно. При Лао Дзъ е друго: приема като трудно и нищо не му е трудно, защото за Дао няма нищо трудно.

Трябва да се почва с това, което още го няма. – Вижте какви тайни, мъдри съвети, всеки да ги тълкува по своему!

Когато хората са отстранили великото Дао, появили се човечност и справедливост. – Човечност и справедливост са изкуствени неща. Те не могат реално да те ръководят. Дао е истинският ръководител и най-естественият Учител.

Когато човек действа неправилно, той изгубва Дао, т.е. той изгубва своя Път.

Следвам Дао, казва Лао Дзъ, но не Го придобивам. То ме придобива. – То не е наша работа, кога и как ще действа Дао – следвай Го и не Го придобивай!

Лао Дзъ е като Дао – непредсказуем. Той живее чрез Дао и няма нужда от други неща. Ще обясня: Дао е спуснало от Себе Си едно същество и го е нарекло Лао Дзъ. И чрез него говори, върши си работата и после си го поглъща отново в Себе Си.

Лао Дзъ е едновременно и мъдър, и прост. При него нещата са слети в едно – нито едното, нито другото, и двете. Мъдростта на Лао Дзъ е парадоксална. Тя е едновременно обща, особена, принадлежи на всички и противоречи на логиката.

Лао Дзъ не е Учение, Лао Дзъ е Откровение.

Казва: Който знае, знае малко. Който знае много, нищо не знае. Който умира, се радва на дълъг живот. – Прекрасна смърт – който умира, се радва на дълъг живот.

Безмълвието позволява да намериш Пътя си.

„ДАО ДЪ ДЗИН“ – КНИГА НА БЕЗМЪЛВИЕТО: ИЗРЕЧЕНОТО МЪЛЧАНИЕ

Лао Дзъ казва: Словото не може да каже много, но Тишината може. Според Лао Дзъ думата „Дао“ означава много неща, но най-вече означава една идея: Истинност. По-нататък ще се спра на неговата книга, защото тя има много преводи. Външните преводи на „Дао дъ дзин“ са примерно: „Книга за Пътя и неговата сила“, „Книга за Пътя и благодатта“, „Книга за добродетелите“ и т.н., все външни преводи. Самият Лао Дзъ също има три имена. Външните му имена означават Старецът, Старото Дете, Престарелият Старец и много други неща… Обаче едно от имената му – Ли Ер – означава Дълбокото Ухо, което е много важно. Освен това не означава Престарелият Старец, а Изначалният. И наистина той просто изнася Дао – Учението. Чрез него самото Дао изнася Учението за Истината.

Според Лао Дзъ думата „Дао“ означава Истинност, може да се замести с думата Истина, Съвършена Истина, Бог и т.н. Що е Дао? Едно определение на даоските мъдреци: Дао, това е вечно отсъстващата реалност. Истинското Дао се отличава по своето отсъствие. Това означава още, че истинският човек не показва себе си, толкова е смирен, толкова е скромен, неналичие. Китайците го наричат „неналичие“. Ако има наличие, той измества Бога, измества Истината и нещата се развалят.

Ако следваш Дао, когато стигнеш до върха, не спирай, защото Дао е безконечен Път, безконечно съвършенство. Дао надминава и съвършенството, според Лао Дзъ, то също е ограничение за Него.

Лао Дзъ казва: Ако станеш съвършен и спреш да следваш Дао, ще се окажеш много несъвършен.

Даосът нищо не отхвърля и с нищо не се отъждествява. Даосът не знае даже дали е жив, или мъртъв, но той познава Дао, познава Истината. А познавайки Дао, той живее в Чистотата на Духа, в реалността.

За Дао се казва следното: Само Дао не владее Себе Си, защото постоянно се изгубва в другите, То постоянно се дарява, за да могат хората да растат.

Даосът изгубва себе си в една бездънна одухотвореност, това е неговият Път. Който не следва Дао, т.е. Истината, ще бъде погубен от своето неразбиране. А какво означава разбиране? Да имаш Дао в себе си, т.е.Истина, Истинност.

Пустотата никога не създава препятствия. Пустотата е най-древното качество, първосъщността на сърцето – говорим за Чистото Сърце. Това е Сърце, което няма желания, което живее в Дао. Пустотата е другото име на Чистотата, но тази дума обикновено смущава хората и затова някой път правим малки допълнения.

За славата даосите казват: Славата пасва най-много на душевно болни – тези, които търсят някаква слава, някакъв авторитет, те стават душевно болни, те вече са.

Според даосите всичко е Дао и бедността е Дао и тук обясняват каква привилегия е бедността. Разбира се, и богатството е привилегия, и бедността, всичко е привилегия.

Аз съм ви казвал какво е казвал Учителя за бедността: Ако обувките ти са скъсани, не се оплаквай, не казвай, че са скъсани, а кажи, че те се проветряват – това е особен начин на мислене, при който никога не можеш да пропаднеш, става въпрос вътрешно, в съзнанието си.

Какво казват даосите: Бедността е Дао, това е Пътят, по който можеш да забогатееш с Истинност – разбира се, ако си буден. Бедността е движеща сила към разбирането на Истинността на Дао. Това е един шанс не да завиждаш и да мислиш за други неща, а да се движиш към Истинността на Дао. Според даосите бедният е облагодетелстван да се движи към Истинността на Дао.

Даосите казват, че Лао Дзъ е написал „Книга на безмълвието“. Казва се, че той е произнесъл Пет хиляди слова на мълчанието. Наистина неговата книга се казва така: „Пет хиляди слова на мълчанието“, но според даосите. Другият превод е „Сияещото безмълвие“ – това е истинският превод на „Дао дъ дзин“. Може да се преведе още и така: Учение за Съкровеното, Учение за Небитието, Учение за Пустотата, което всъщност е най-голямата Пълнота. По друг начин казано: Учението на Лао Дзъ се намира в неизреченото. Когато изследвах много Лао Дзъ, разбрах, че той не говори това, което мисли. Той говори това, което мълчи – такъв е неговият стил. Той има и друга книга, която много хора не я знаят.

Лао Дзъ говори не мислейки, той говори немислимото. Неговата проповед е мълчанието между думите. Например чували сте тази негова идея: Дао, което е Дао, не е Дао и Дао, което не е Дао, е Дао. Даосите го превеждат така, това означава, че думите са излишни и остава между тях Тишината. Който може да улови Тишината, може да расте. Който не може да улови Тишината, той се хваща за тези противоречия: кокошката или яйцето… – и цял живот има противоречия. Неговата проповед – на Лао Дзъ – е мълчанието, а не думите. Думите той ги е казал като компромис, по съвсем друга причина и между другото. Неговата книга е наречена „Изреченото мълчание“ – така я наричат даосите, по най-правилния начин.

Тук трябва да уточним: той говори чрез мълчанието, държи повече на мълчанието, но цени Словото. Според Лао Дзъ: Само мълчанието може да придаде значение на словото. Ако този, който говори, притежава дълбоката Тишина, неговите думи докосват Душите, той прониква, ако има реална, дълбока Тишина в себе си. Ако няма Тишина, думите му са плитки и мълчанието му е плитко.

Без мълчанието не можеш да проникнеш в Тайната на думите, в Тайната на Словото. Мълчанието също се преподава като наука. Знаете: в Древните Школи начинаещите ученици по две, три, по пет години, много години са се обучавали в мълчание.

Дао е мълчаливо Слово и затова Дао, което е изречено, Лао Дзъ казва, че не е истинско Дао. Дао се намира в неизреченото. Ако се движиш по Пътя на Дао, тогава времето ти ще съвпада с Вечността, т.е. ти си намерил своя Път. Думата „Път“ също е много по-дълбока, отколкото изглежда.

От друга гледна точка, за Лао Дзъ не Словото е съществено, а Искреността, Искреността на Словото. Словото е значимо, когато е Искрено. Специално китайските мъдреци и даоси държат много на Искреността. Те смятат, че без нея човек не може да стигне до себе си. Щом не е искрен към себе си и към другите, не може да се развива. Такъв подход имат и египтяните. Например думата „геб“ означава „земя“, в речниците пише „земя“, но тя има друго значение. Според древните египтяни думата „геб“ означава „тяло на божество“ и много внимателно трябва да стъпваш по това тяло, по тази земя… (Ако се изплюеш, забрави за развитие, духовност, идеи, богове и въобще Път… Едно изплюване решава въпроса – значи нямаш връзка със същественото. Смятайте за какви отношения говорим и за какъв подход!)

Когато Дао проговори, Словото Му се превръща в мълчание, т.е. в Дълбочина. Защото Дао е Неизразимо, а Словото Му е отблясък. Неизразимото, според Лао Дзъ, си съвпада с Дао. Където Дао Го няма, думите боледуват. Разбира се, и този, който ги произнася, който няма Бог в себе си, също думите му боледуват и той с тях.

В Абсолютната Тишина на Дао даже и най-малкият шепот е като гръм. Нещо подобно казва и Учителя: Човешкият език, в сравнение с ангелския, е като гръмотевици – дори и внимателно да говори човек.

Дао утвърждава Неизразимото, Съкровеното, а това е Вечното, Неизменното. Интересното е, че на китайски език думата „син“ означава „Искреност“, преведено приблизително означава следното: Само искреният реализира себе си.

Според Лао Дзъ: Пустотата е единствената Пълнота – той я нарича „Сияещата Бездна“, говорим за Бездна от Одухотвореност. Който следва Дао, без да Го разбира, той вечно се обогатява. Понеже някои искат да разберат окончателната Истина и изпадат в капан. Следвай Истината, без да искаш да я разбереш. Значи: който иска да се ограничава, може да го прави, но Истината трябва да се следва, без да искаш да я разбереш. Все повече да се приближаваш до нея, все повече да се сливаш, но да не искаш да я разбереш. Не можеш да издържиш, ако искаш да я разбереш.

Даосите казват, че Лао Дзъ всичко казва, преди да си е отворил устата – такъв е неговият стил.

Един мъдрец на сто метра виждал върха на игла, много остро зрение, много специално. Но веднъж Дао му казало:

– Ти си сляп.

Той казал:

– Как така съм сляп?

Дао му казало:

– Виждаш ли в тази малка, мътна река моята рибка?

Мъдрецът казал:

– Не.

– Ето защо казах, че си сляп. Аз я виждам, защото тя живее в моето сърце.

Това е една даоска случка.

ДАОСИТЕ СА МЪДРЕЦИ, ПРИНАДЛЕЖАЩИ НА УНИВЕРСАЛНАТА ПЪРВА СЛЪНЧЕВА РАСА, КОЯТО НЕ Е ПАДАЛА В ГРЯХ

ПРОРОЦИТЕ НА ДАО СЪЩЕСТВУВАТ, ЗА ДА ПРЕТВОРЯТ СВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ В НЕВИДИМО ПРИСЪСТВИЕ ЗА СВОИТЕ УЧЕНИЦИ

Лао Дзъ е един от Първоучителите на човечеството и един от Двадесет и четирите старци. Според Окултната Наука словата на Лао Дзъ са излъчена Тишина, което означава на даоски език, че истинското Слово е пълно с Тишина и Уединение.

Лао Дзъ казва: Моите слова се разбират толкова просто и толкова е просто да се изпълнят – но тези слова никой не може да ги разбере и никой не може да ги изпълни.

За даоския Мъдрец е казано следното: Той е постоянно обърнат към Източника на нещата. Защо? Защото това му помага в Тайната на незримото усъвършенстване. Това е един изключителен метод и затова Лао Дзъ казва: Дао е скрито в незримото. Той казва така: Ако Дао се покаже, виждаш Го, но не Го разбираш. И ако Дао не се покаже, не Го виждаш и пак не Го разбираш. Значи: Дао винаги е незримо. И Лао Дзъ казва: Следвай незримия Път!

Нещо много дълбоко в Даоското Учение е следното (за разлика от много учения): Лао Дзъ казва, че Дао не се намира и в опита, защото Дао е Безпределно, а опитът е ограничен. Значи Дао не може да се намира в опита, защото То щеше да бъде ограничено. По друг начин казано: Безпределното е извън опита и началото е безначално.

Другото, което казва Лао Дзъ и което е много дълбоко, е следното, той казва, че: Дао вечно се отклонява от Себе Си, от своята Същност, която е Абсолютната Пустота. По този начин при това слизане са създадени животът и смъртта, но Дао вечно се възвръща в Себе Си, защото То е самият Източник.

(Говорим за Дао, защото това е второто най-дълбоко Учение след Учителя.)

Дао е странна Реалност и пребивава там, където няма реалност.

Какво казва Лао Дзъ за даосите: Даосите идват в света само за да се върнат от него. Не да живеят, не да умрат, а само за да се завърнат, защото те носят една постоянна Пълнота в себе си и не е необходимо да живеят в този свят или да умират. Затова биографията на Лао Дзъ е много странна. Легендата казва, че 86 години е стоял в утробата на майка си (но не става въпрос за земна майка, а за майката утроба, т.е. Пустотата) и изведнъж се е родил възрастен, Мъдрец. Лао Дзъ означава „старото момче“ и това не е случайно. Легендата е много дълбока и тя има абсолютно реален смисъл, но в седмото тяло, което е много трудно да се разбере.

Идвайки в този свят, ако даосът бъде забелязан от тези, които жадуват за Истината, той ще им предаде енергия, ще им предаде Пълнота на живота, но не и учение. Даосите не се занимават с учение, защото наистина по-важното е Пълнотата на живота, целостта. Мислейки само за Дао, даосите носят в себе си неизповедимата Пълнота на живота и затова не се нуждаят от външен живот и от смърт. За даосите се казва, че те са странни хора, размишляващи за Безначалното Начало. Те са мъдреци, които са произлезли от Източника на Живота и никога не са го напускали, което означава, че те идват от Абсолютната Пустота и същевременно от онази древна универсална раса, наречена Всемирното Братство, която никога не е падала – това е непадналата раса, никога не е падала в грях, никога не е падала под влияние на светлината или тъмнината – Универсалната Първа Слънчева Раса.

Истинският даос, според Лао Дзъ, когато умира, в праха се слива със светлината (не говорим за външната светлина). И в многообразието на нещата на земята той постига Тайната на Безмълвието на Небето. Пророците на Дао съществуват, за да претворят своето съществуване в невидимо присъствие за своите ученици.

Традицията на Дао е много странна, тя се състои от странни хора и странна е дори самата мисъл за тях. Странно е самото им слово, защото за тях то не съществува. Наистина в Абсолютната Пустота (както ще видим после и в седмото тяло) молитвата отпада, има само Пълнота, такава голяма Пълнота, че нищо друго не може да се вмъкне. И затова Лао Дзъ в Древността е получил прозвището „тъмният учител“ – не е случайно. Това, което не може да бъде разбрано, е тъмнина за човек, който не иска да разбере нещо или когато просто не му дават да разбере. Например след време ще разберем, че смъртта е светлина, но този, който не знае как да я посрещне, този, който не знае как да мине през нея и да я трансформира, той не може да разбере, че в нея има скрита светлина. За Лао Дзъ се е казвало, че е „тъмният учител“, а вторият най-голям Отец на Даоското Учение Чжуан Цзъ, той пък казва за себе си следното: Всичките мои писания са нелепи и ненужни! Макар че е изнесъл нещо много дълбоко.

И наистина само Пълнотата е всичко. Това можем да го преведем по следния начин, че съзнанието на Дао съвпада само с Пълнотата – доколкото можем да говорим за съзнание, тъй като само до петата степен, до петото тяло има съзнание. Дао изпълва с радост Битието, но не напомня за себе си, както когато човек е здрав и не усеща здравето си. За водата Лао Дзъ казва, че тя е мека, защото това е качество на фината енергия. Водата е мека, защото това е качество на вътрешната енергия. И водата е твърда, защото енергията има и друго качество – изключителна сила, затова тя пробива камъка, защото тя е по-твърда от него.

Другият важен момент в това Велико Универсално Учение, Даосът казва: Моята съдба не се намира в звездите, нито на небесата, а в мен самия. Аз самият управлявам своята съдба, защото живея в Дао.

Когато Пустотата е слязла надолу, се е превърнала в Дух. – това е според Даоското Учение. Това е шестото тяло. Когато Духът е слязъл надолу, той се е превърнал в дихание. И когато диханието се е сгъстило, се е образувала формата, то е привлякло тези елементи, които са образували формата.

Другият важен момент: Когато човек придобие Дао (ние знаем, че Дао е друго име на Истината), Истината става за него свобода.

Лао Дзъ казва един много важен закон: За да бъдеш със себе си докрай, никога не трябва да изменяш на своята Пълнота, но трябва напълно да опустошиш себе си, т.е. напълно да се пречистиш от всичко излишно в себе си.

ЛАО ДЗЪ Е ОТВЪДНО СЪЩЕСТВО – СЛЯЛ СЕ Е С НИЩОТО, ПРЕВЪРНАЛ СЕ Е В ТОТАЛНО НИЩО И СТАНАЛ НЕУЛОВИМ КАТО ДАО

ЗА ДА РАЗБЕРЕШ ЛАО ДЗЪ, ТРЯБВА НАПЪЛНО ДА СЕ ОСВОБОДИШ ОТ УМА

Думата „Дао“ е едно от специалните имена на Бога. Това е всъщност името на Бога, но казано по много деликатен начин. Така е казано и така е изнесено това Учение, че никой не може да го опетни така, както е опетнено името „Бог“. Името „Бог“ е много опетнено, с него много е злоупотребено. Но думата Дао, което е друго име на Бога, не може да се докосне, защото то не е свързано със свещеници, то ги изхвърля. Не е свързано с ритуали – изхвърля ги. Не е свързано със знания – изхвърля ги. Изхвърля всичко по Пътя си, което е непотребно.

Ученикът няма право да търси Истината с ума си, със своята логика, защото ще я изгуби. Пример: Логиката на Лао Дзъ не е човешка, защото и той самият не е човек. Той е универсално същество и е едно безценно богатство във вселената на Дао, в Учението на Дао. И Конфуций също има логика, но има разлика: тази логика е много ниска, тя е просто човешка. Тази логика не е Мярка за Истината. Мъдростта на Конфуций не му е донесла нищо, даже същественото, което е Пълнотата на живота, затова той е искал помощ от други мъдреци. И все пак искам да ви кажа, че Конфуций е красив по своему.

Логиката на Лао Дзъ е логика на скрития живот, на дълбокия вътрешен и таен живот. За този живот и неговата дълбочина може да се каже, че и ангели не са мечтали. Животът на Лао Дзъ е изключително тънка духовност, защото той живее в Нищото, т.е. в областта на най-тънките енергии, най-възвишените, най-дълбоките енергии. За да можеш да разбереш тази негова логика, трябва тотално да се освободиш от ума. Умът е преграда. Трябва тотално освобождение от ума и знанията, защото те са натрупана преграда. Само Душата ти може да го разбере и тя разбира, че това е същество извън човешкото разбиране. Ще обясня: Лао Дзъ е специален случай в самото Братство, в самия универсален живот. Като него учители и мъдреци са много малко. Защо? Защото той въобще не се занимава с еволюция, със самоусъвършенстване, със себепознание. Много специален Път: не се занимава с методи и правила, никакви гимнастики, никаква йога – всичко е непотребно. Само с едно нещо се занимава: това е така нареченият Подход – Тотален Подход, Цялостен Подхдод. И всеки миг за него е Вечността, която му се разкрива. Неговият основен закон е Дълбокото Разбиране – това е достатъчно във всяка област, достатъчно само по себе си. Това замества всичко друго – всички правила, всички методи и всяка еволюция, специален Път. Лао Дзъ не се занимава с еволюция, защото той е самата дълбочина на нещата. Той се води за „Бащата на Пътя“ и същевременно е извън него. Защото, когато постигнеш целта, Пътят свършва. Но това не пречи да се върне обратно в Пътя, за да помага на специфичен род ученици и Души, макар че има малко ученици.

Лао Дзъ не е съвършен, нито е имал претенции. Той просто се е слял с Нищото в Дълбочина, докато еволюцията вечно пътува към тази Дълбочина. Ето защо, когато се опиташ да разбереш Лао Дзъ, той просто изчезва в тази Дълбочина. Тя е негова естествена Дълбочина, тя е негова естествена среда. Затова, когато Конфуций се срещал с него, много се е притеснявал, много се е смущавал, защото тази Дълбочина е опасност за този, който не е готов.

Още нещо деликатно: Лао Дзъ не се занимава с избор – нито правилен, нито неправилен. Никаква двойственост. Той живее тотално в настоящия миг. Не му трябва нито минало, нито бъдеще; не се занимава с такива понятия. Той приема живота такъв, какъвто е тотално в този миг – тотална цялостност и никакъв спор, дори без радост и без мъка, но с Дълбочина; с друга, потайна радост, която не е позната на света и на много мъдреци, защото тя живее в много Дълбоко място. Дори не радост. Тази радост, която вие познавате (става въпрос за човешката радост), често повече прилича на скръбта. Значи нито радост, нито мъка, а с Дълбочина. Никакви чувства, тъй като той е отвъдно същество, изключително същество. Пример: Ако Христос застане до вас, ако Питагор застане до вас, ако Орфей застане до вас, веднага ще усетите красотата на едно висше същество. Обаче ако Лао Дзъ застане до тебе, нищо няма да усетиш – тотално Нищо. Затова Конфуций се е уплашил, като е видял в очите му Нищо, някаква Бездна. Разбира се, умът винаги се плаши от Дълбокия живот. Не можеш да разбереш дали е висше същество, или низше, дали е мъдрец, дали е учен, защото той не се смята нито за учен, нито за мъдрец, тъй като е влязъл в една много съвършена вътрешна област. Той живее в такава Дълбочина, толкова тънко, че е неуловим както Дао, както Небитието, както тази изключителна Дълбочина на живота.

ДАОСИТЕ ЖИВЕЯТ В ДАО И СВЕТЪТ НЕ ГИ УПРАВЛЯВА И НЕ ГИ ВИЖДА ДЪЛБОКО. САМО В ДАО, В ИСТИНАТА ИМА НЕЗАВИСИМОСТ ОТ СВЕТА

Даосите живеят всякога в Дао и затова светът никога не ги управлява, нито ги разбира, нито може дълбоко да ги вижда.

Даосът има само една радост, но това не е радостта, това е Дао. Даосите са разбрали, че само в Дао има независимост от света, тоест: само вътре в Бога, вътре в Истината има независимост.

Лао Дзъ никога не е живял в света. Той е бил в света, но е живял в Дао. За Лао Дзъ спасението е в Не-деянието, а не в ученията. Това означава, че спасението се намира в Чистото Действие. Ще обясня: Чистото Действие е движение на Дао, то е движение на Свободата. Имаш ли чисто действие, свободен си! Това е движение на Истината, няма обвързване.

За Лао Дзъ спасението се намира и в света, но ако самият ти си в Дао. Казано по друг начин: спасението е навсякъде, ако ти следваш Дао. Когато следваш Дао, света го няма. Ти бродиш в света, но света го няма.

Но какво нещо е Лао Дзъ? Лао Дзъ – това е въздействието на Дао в света. Дао е пожелало чрез Лао Дзъ да разкрие Себе Си. Великият Даос – Лао Дзъ – Бащата на даосизма, това е просто дълбокото преживяване на Дао. Той го е преживял и заживял в Него. Получило се е Велико Единство. Ще обясня: в това преживяване се разпадат всички обяснения, остава само преживяното и мълчанието и затова се смята, че словата на Лао Дзъ са произнесено мълчание, произнесено Безмълвие. И наистина Истината е сродна най-много с мълчанието. И Лао Дзъ казва: Истината е в това, което ни казва мълчанието.

За Даоса радостта е отклонение от Пътя. Ще обясня: радостта не е мярка, Пустотата и Покоят са Мярка. Те са Мярка, че човекът не е свързан вече с този ограничен свят. Посредством Пустотата, т.е. Безкрая или Великата Пълнота, посредством Пустотата Даосът навлиза в Пълнотата.

Този, у когото живее Дао, не му трябва друг еликсир. Той не търси еликсира на безсмъртието, той е намерил същественото – Дао.

Чрез Дао човек навлиза в собствената си Бездна, в собствената си Безкрайност. Тъмните сили са светли облачета пред тази Безкрайност, пред Бездната на Дао.

Дао не убеждава, но когато се срещнеш с Неговата реалност, сам ще се убедиш.

За да разбереш Дао, трябва да живееш по особен начин. Когато се срещнеш с Дао, изчезваш и това е срещата с Дао. Ако все още те има, Дао не е напълно в тебе. Трябва да изчезнеш, да се разтвориш в Него, да не Му пречиш.

В Пътя Дао постепенно се прояснява, докато стане неизразимо. Значи, толкова много се прояснява в човека, докато стане напълно неизразимо, това е красотата на Дао.

Мъдрият е мъдър, защото нищо не знае за Дао, но твърдо следва Дао. Нищо не знае, защото това е Неизразимост, но той следва това. Казано по друг начин: колкото повече мислиш за Дао, толкова повече Го откриваш, толкова повече То ти открива Своята неизразимост.

БЪДИ ПРЕДАН НА ДАО, А НЕ НА ХОРАТА И ОБЩЕСТВОТО. ТАЙНАТА НА ЖИВОТА Е ДА СЪЗДАДЕШ ДАО В СЕБЕ СИ

Който е познал Дао, е всякога богат.

Дао се намира в Чистотата на твоя ум, в Покоя на твоето сърце, в Царството на твоята Душа и особено – в Безкрая на твоя Дух. Дао се намира в тихия, скромен, простичък и чист живот.

Чуан Дзъ си ловял риба, сам си правел обувките; и идват, знаят, че е голям Мъдрец – идват да му предлагат министерски пост. Той никога не желае такъв провал. За него това е нещо много странично – и той отказва с лекота. Той не се обвързва с нищо освен с Дао.

Спящият пита: „Как да намеря Дао?“. Ти не можеш да Го намериш, защото ти никога не си Го губил; само трябва да си Го спомниш, да се пробудиш.

В Пълнотата на Дао няма положително и отрицателно. Дао е Тайна, превъзхождаща всички тайни. Дао тайно управлява всичко.

Езикът на Дао е безсловесен шепот.

Дао Пътят е Безначално Начало.

Завръщането в Покоя е първата степен за влизане в Дао – най-ниската степен.

Великата Чистота попитала Безконечното:

– Вие познавате ли Дао?

Безконечното казало:

– Не, не знам Дао.

Бъди предан на Дао, а не на хората и обществото.

Дао е Безмълвно вътрешно постижение.

Който разбере безсмислието на Дао, т.е., че То е над смисъла, той ще отиде при Дао. Който разбере смисъла на Дао, остава в живота и във външния свят. Тоест, който иска да обхване и разбере Безкрая и Мистерията на Дао, няма да Го разбере… Просто трябва да Го приеме.

Дао е много по-важно от живота, много по-значимо, защото животът съществува само като последствие. Дао е Причината, а животът е отражението.

Покоят е Живот в Дао, той е неуловим. Покоят ти дава да узнаеш, че си Безсмъртен. В Покоя смърт няма. Покоят е опасен за смъртта, защото Покоят е Дао.

Да живееш в Дао е повече от минало, настояще и бъдеще – те са само проекции на Дао. Цветето расте естествено, то не планира никакво бъдеще, то не се влияе от звездите, не му трябва хороскоп. Защото, кой може да изчисли Дао в човека? Няма такъв. Това означава: разсейването е изпускане на настоящето. Ако не си много съсредоточен в Дао, изпускаш настоящето.

Когато съзнанието ти е чисто, в този момент ти си в Дао – няма аз, няма ум. Да владееш изкуството на Дао означава да си просто никой: Нищото, Великата Пълнота – а не някой, който търси нещо. Ти самият си Дао, ти самият си смисълът, няма какво друго да търсиш.

Дао може да бъде разбрано само чрез чист Покой.

Дао живее в благ безпорядък. В Дао, и безпорядъкът е подреден; в човека, и най-големият порядък не е подреден, защото на човека му липсва нещо.

Тези, които правят добри дела, не придобиват Дао, но печелят здраве по Пътя си.

Този, който е умъдрен от Дао, никога не спори. С такъв човек не може да се спори, в него няма спор.

Дао – благодарение на Него, зверовете бягат, птиците летят, Слънцето свети, звездите се движат и Фениксът изгаря.

В Дао никога не се явяват зловещи небесни знамения.

Дао напоява дърветата и тревите, храни металите, затова те растат; храни и камъните, помага на птиците и зверовете да растат, като се уголемява в тях. Дао помага на елена да му израснат рогата. Дао прониква и тече Тайнствено във всички неща.

Ако светът бъде устроен – това не води към Дао; само промяната на съзнанието води към Дао.

Само твоята Чистота, твоята Любов, твоето Дао в тебе – това е Дао. Защото Дао е Абсолютно чисто съзнание, То не се нуждае от подреден свят. Това съзнание вижда навсякъде Дао. Без чисто съзнание, човекът ще види неустроения си живот: каквото и да има, той ще е неустроен. А с чистото си съзнание, той ще види Дао.

Чрез чистото си съзнание можеш да възприемеш Дао, но не можеш да Го опишеш.

Пътят към Дао не е да го вървиш, а да го живееш.

За да разбереш Дао, има само един начин – да усетиш атмосферата на тия, които Го следват, и то – реално.

Дао е начинът, по който става всичко.

Методът на Дао е да бъде онова, което е от само себе си; както е сърцето ти – то си бие спонтанно, въобще не те пита какво мнение имаш: то си живее своя Таен Живот чисто, естествено и леко. Нищо не правиш по въпроса: нито се молиш на сърцето си, нито го принуждаваш да бие. То си има Тайния Ритъм на Дао – само трябва да го познаеш. Когато сърцето ти не е пълно с Дао, почваш да страдаш от много желания – тогава ти разваляш сърцето си.

Казвал съм: Любовта не е желания. Любовта към Бога е Любов, а не желания.

Дао е без източник, понеже никой не е могъл да Го роди. То е родило всички неща.

Дао изкоренява всички крайности. Никой не може да вземе, по отношение на Дао, неправилна позиция, каквото и да каже.

Добрият плувец потъва. Къде потъва? В Дао. Добрият ездач пада. Къде пада? В Дао. Само Дао не успява в падането. Дао пада в Пустотата, в Безкрая, и затова няма къде да падне.

Много хора искат осигуреност. Истинската Опора е без опора – тогава се явява Истинската Опора. Осигурените хора са осигурени гробища.

За да си устроиш живота, не са ти необходими съвети: необходимо ти е Дао. Дао устройва живота, а – Лао Дзъ казва – съветите го разстройват.

Краят няма край, защото е в Ръцете на Дао.

С думи не можеш да измениш човека – само със Съкровеното ще го измениш. Съкровеното не говори, но изменя. Защо е така? Завещано ни е, че Дао живее в Съкровеното.

Ако храниш Дао в себе си, ще оздравееш. Ако Дао реши да не ме храни, значи, Дао ме иска при Себе Си. Мога ли да му откажа! Не умея да отказвам на Дао – казват Мъдреците.

Значи, тука става дума – при гладуването. Ако някои хора умират от гладуване, има една тайна красота – все по-дълбока благодарност и завръщане. Тогава ще оцелееш. Ако се бориш, ще се втвърдиш в света. Има хора, които външно живеят, и те мислят, че са оцелели. Няма такова нещо!

Пестенето на енергията е усъвършенстване на изкуството на Дао. Човешкото е отстъпило от Дао и затова е изгубило своя Път – истинския си Път. А без Път, човекът е изгубил Простотата.

От своето „добро“, цивилизациите са изчезнали. И сега, както знаете, има много „добри“ хора: и в политиката, и в църквите е пълно с „добри“ хора, които нямат представа за какво става въпрос. Но Доброто на Дао е Тихо Тържество: неуловимо, никакъв шум, никога не се показва. „Всяко добро, което е показно, задължително ще бъде наказано“ – казва Ал-Халладж. То е лицемерно. Трябва да е абсолютно скрито, в Името на Дао, без показ – тогава говорим за Реално Добро: Реално, Безмълвно Добро.

Тайната на Живота е да създадеш Дао в себе си.

Дао е неуловимо, но трябва да се издирва.

Дао е смисълът, а човекът е безсмислието. Който живее в Дао, придобива смисъла, дори и да не го иска.

Злото се страхува от Дао. Защо се страхува? Защото Дао не може да му бъде съперник. Не се е родил съперник на Дао, на Бога. Бог няма съперници, Бог няма врагове. Това, че Луцифер бил враг на Бога, е огромна илюзия. Никой не смее да съперничи на Дао.

От прогрес имат нужда само изостанали хора – тези, които не разбират Дао, не разбират своя Път.

Най-Висшата степен на Дао е Естественост и Лекота.

Който не е в Дао, е придобил своето неразбиране. И това неразбиране е много красиво, защото, когато Дао дори ти се показва, пак не Го разбираш; когато ти помага, пак не Го разбираш – и става все по-красиво.

Дао е преди света, преди Космоса, преди всичко – и затова е неизвестно.

Пътят в Дао е Чисто действие, а не надежда. Тука няма надежди. Който действа Чисто, не се нуждае от надежди.

Дао е странна Реалност – Лао Дзъ казва – пребивава там, където Я няма.

Дао вечно се отклонява от Себе Си, от Своята Същност, за да може да се завръща. Това е една игра на Дао.

В Дао няма място за смърт… Чистото сърце разрязва Небесната мрежа и влиза в Дао.

Дао е единствената Мярка и затова Дао всякога предупреждава. Разбереш ли Дао, няма нужда да разбираш себе си. Много просто: ти ще имаш такава Пълнота, ще бъде толкова неизговоримо, че какво може да обясняваш. Ако почнеш да обясняваш, ще развалиш всичко.

Дао е Простота, но никой не може да управлява тази Простота – Тя е Господар.

От Древността до наши дни, Името Му още не е изречено. Дао е Най-Древният Поток. (Както знаете, Дао е условно име.) Когато Дао е в човека, в него тече Древният Поток и човек не може да остарява.

Там, където Го няма Дао, царува безпокойството.

ФОРМАТА Е ПЪТ КЪМ ЕДИНСТВОТО, А В ДЪЛБОЧИНАТА НА ЕДИНСТВОТО НИЕ СЕ НАСОЧВАМЕ КЪМ ВЕЛИКАТА ПУСТОТА

ДАОСЪТ НЕ СЕ СЪЧЕТАВА С НЕЩАТА,
А С ВЕЛИКАТА ПУСТОТА

Според Даоското Учение: Този, който работи за слава, изгубва своя Път, изгубва своя естествен ход на развитието и се отделя от своето Начало. А началото е Истината на живота. В Началото на всички начала е била – според Даоското Учение – Абсолютната Пустота. Дори Единството не е съществувало. Нямало е свойства и Духовни сили, нямало е имена; нямало е Ин и Ян, т.е. небе и земя. В началото е имало една Велика и Абсолютна Пустота. (Тука искам да ви кажа, че няма нищо общо с Нирвана.) От тази Пустота се е родило Единството и много други степени на Пустотата. После се е създала формата, която е трябвало да приеме Единството в себе си и да го съхранява. Това означава, че формата е Път към Единството, а в Дълбочината на Единството ние се насочваме към Великата Пустота, т.е. към Великата Мъдрост. Ето защо Даосът е спокоен и дълбок, но не защото е добродетелен, а защото е пуст, т.е., защото е предвечен – по друг начин казано: истински реален. И най-хубавото място, където човек може да се огледа, е Пустото Сърце, т.е. Чистото Сърце, защото неговата вода е тиха и успокояваща.

Само в Единството човек може да намери себе си и само във Великата Пустота той може да прозре своя Път, но не да го обхване или разбере. Даосът е близък до всичко, но не се съчетава с нещата, защото е съчетан с Великата Пустота. Даосът не гледа с очите, защото правилото гласи: Не гледай с очите, а с Дао и тогава ще видиш, защото очите не са очи Дао е Окото.

ВЕЛИКАТА ПУСТОТА Е СЪЩНОСТТА, ТЯ Е ДЪЛБОКОТО НАЧАЛО.
ТИ СИ ПУСТОТА, ТИ СИ ДАО

Пустотата е безсмъртна и затова е наречена Дълбокото Начало. Пустотата е безкрайна като съществуванието и действа без усилия.

Ти си Пустота, ти си Дао. Да смяташ, че ти си човешко същество, е неразбиране.

Пустотата е същността, а религии, течения, науки, звезди, то е за забавление на тия, които не търсят същността.

Дао има само един образ: Пустотата. Пустотата е неизчерпаема като извор.

Само в Пустото Сърце, т.е. в Чистото Сърце, има Устой, защото там е Дао.

Пустотата позволява да надникнеш в Дао. Тя е много странна и необикновена Реалност. За Пустотата Лао Дзъ казва: Тя сякаш съществува и сякаш се изплъзва на самата себе си; сякаш се рее безкрайно.

Великата Пустота е безгранично вместилище на енергията. В Пустотата, в това Изначално състояние, тука енергията е разредена. А когато енергията се сгъстява, се ражда множеството и формите.

Великата Изначална Пустота в своето древно и първично състояние няма форми, защото тука енергията е в друг вид, тя е разредена във вид на Покой.

Който се е докоснал до Пустотата, се е изпълнил с Дао и тогава животът му става прост, ясен, тих и Безкраен, пълен с Тайнственото. Казано по друг начин: стани Дао, т.е. стани Истинен и всичко друго е без значение!

Когато търсите Пустотата, това Дао, вие се отдалечавате и затова Лао Дзъ казва: Не търсете и ще намерите! Ще обясня: когато търсите, се отдалечавате, а когато се пречиствате, се приближавате, т.е. когато се пречиствате, Дао идва.

Дао е Бездна, която не може да се знае, не може да се владее, не може да се използва. Може само да се следва, това е Древният Път.

Лао Дзъ: В словото смисълът мълчи. Лао Дзъ вярва в Тишината и затова говори като Тишината; той не вярва в словото. Тишината е присъствие на Прасъкровеното Слово, което е неизречено и затова тя казва повече от думите.

Дао не може да бъде изучавано, защото думите са дошли много късно, а Пустотата на Дао е предвечна, тя е преди думите.

В тази връзка ще ви обясня нещо: Лао Дзъ не е искал да пише книга, за да освободи живота от диктата на словото и понятията, от диктата на думите. Но преданието казва, че един много силен негов ученик и поклонник изключително много настоявал и Лао Дзъ направил компромис. Не искал да се намесва, но той направил компромис. Този ученик се казва Гуан Инъ Дзъ. И Лао Дзъ поискал да му подари тази книга – тя се оказала „Върховната книга на Китай“.

Значи Лао Дзъ е искал да освободи словото от неговите значения и затова неговата книга се казва „Пет хиляди слова на мълчанието“. Тази книга, както ви казах преди, е произнесено мълчание, произнесена Пустота. Но това мълчание се оказало най-чудната словесност в историята на цялата китайска култура. Това мълчание, тази Тишина, според Лао Дзъ, е присъствие на това Прасъкровено слово, което е неизречимо и затова именно Тишината ни казва повече от думите. И именно Тишината е, която превръща словото в Тайнство. Иначе словото е бедно, но когато отзад действа Тишината, тогава словото се превръща в Тайнство.

Лао Дзъ казва: В словото мълчи смисълът. Във връзка с това искам да обясня: Лао Дзъ вярва в Тишината и затова той говори като Тишината. Той не говори по законите на словото, той говори по законите на Тишината, защото вярва в Тишината; той не вярва в словото. И така в книгите си той казва: Дао, което е Дао, не е Дао, което е Дао. Това означава, че всички слова са излишни, но в тези слова има нещо, което е дълбоко и това е именно Тишината, която има значение, която е пък чудният говор на Пустотата.

И така, Лао Дзъ разтваря словото в Тишината, в Пустотата. Това е великото чудо на Китай.

Той освобождава словото от прилепналите към него значения, той го опустошава. Толкова е дълбока Тишината на това Божество, че той опустошава словото, с това заедно и възкресението, и спасението, и възнесението и т.н. Всичко това го опустошава с дълбочината на своята Тишина и Пустота.

Лао Дзъ има странно мнение и е прав. Според него колкото повече не разбираш, толкова по-красиво става; колкото повече не разбираш, толкова повече осмисляш. Такъв е неговият подход и е така.

И наистина Пустотата, Безкрайността е Велика неизразимост. Тя е безименна, няма никакво разбиране тука и целта е просто да живееш в нея. Авторството на тази книга „Древният Път“ принадлежи на Пустотата, на Безкрая, на Дао, защото Пустотата, самото Дао е поискало да даде на хората Път към Себе Си и това е наречено „Древният Път“.

ПУСТОТАТА Е ПРЕДЕЛНАТА ЦЕЛ НА МИСТИЧНОТО СЪЗНАНИЕ. ПУСТОТАТА Е МИСТИЧНАТА УТРОБА НА ВСИЧКИ СВЕТОВЕ

ПУСТОТАТА ХРАНИ ВСИЧКИ СЪЗНАНИЯ И ОТГЛЕДАНИ, ТЯ ГИ ВЗЕМА ОБРАТНО В СЕБЕ СИ

В Даоското Учение се казва, че: тази Пустота е Мистичната Утроба на всички светове и всичко е родено от нея. Това означава, че тя е Началото на всеки завършек. И тя е Вечно Начало на всеки завършек. Това също означава, че Пустотата е вездесъща и тя храни всички видове съзнания и отгледани, тя ги взема обратно в себе си. Тя формира тяхното дихание. Тя отглежда всички съзнания, защото тя желае да ги напълни със своята Безпределност, т.е. със своята Реалност. Човек ще се поглъща от Пустотата, докато стане истински Реален, докато постигне своя Предел.

Даосът действа като Пустота. Ето защо той е огледало за всички същества и съзнания. Това означава, че в неговото Дао всички се оглеждат. Даосът никога не действа произволно, защото в Пустотата няма произвол.

Според Даосизма: Съвършенството се намира в Не-деянието и това Съвършенство не се нуждае от опората на тълкуванията и понятията. Най-дълбокият Покой се слива с Пустотата и тук не само умът е отстранен, но и съзнанието. Това е много Дълбок процес на Дао. Това означава, че Дао не се постига с придобиване на знания, даже не с помощта на Словото.

Дао се постига с Дълбочината на незнанието и Не-деянието.

И затова е казано, че: Който постигне Дао, не разсъждава. Той е разтворен в Покоя и живее по други закони.

Когато Великата Пустота е слязла надолу чрез трансформация, тя се е превърнала в Дао и е внесла в Дао велика Реалност и велика Сила. После е последвал процес на трансформация и слизане: Дао се е излъчило в по-долния свят и това е наречено Душа. Това означава, че Душата е част от Дао и че който познае своята Душа, може да постигне Дао в себе си, защото чрез Душата си той става част от Великия Път на Дао. Всичко това означава, че в Дао се намират решенията на най-дълбоките проблеми на битието и света. И това още означава, че познаването на Дао е познаването на Истината.

Учителя казва: „Когато Бог иска някой човек да познае Истината, Той му дава специални вътрешни преживявания“. Тези преживявания са необясними, те са свързани с Пустотата. Това означава, че Истината се случва в строго определени вътрешни преживявания. И че тези преживявания разкриват Истината, но не я обясняват.

Тук трябва да се знае, че възможността за познаването на Дао не е дадена на всички хора. Това означава, че Истината сама си избира човека, на когото да разкрие Тайната на Небитието. И тогава човек става Даос, или Посветен, и живее Вечно в своето безсмъртие, за да подготвя другите хора към Великия Път. Тогава такъв човек, раждайки се не се ражда, а само присъства в света и малко са тези, които знаят Тайната на неговото присъствие.

Великата Пустота е слязла надолу и се е превърнала в Дао; когато Дао е слязло надолу и се е превърнало в Душа; после Душата е слязла надолу и се е превърнала в енергия; а тази енергия, която е слязла още по-надолу, се е появила в образа на Прачовека – Синът Божий. Всичко това ни говори за едни Велики Окултни процеси, които са изтекли от Небитието надолу. Всичко това означава, че Дао не може да се познае със знания, с разсъждения и даже с медитации, а с един изключителен и особен начин на живот, който е свързан с изкуството на Не-деянието, т.е. с изкуството на вътрешното поведение.

Най-важното изискване в този Път е Пределната Целеустременост.

Дао това е въплъщение на Истината и на Великия Път. Във Великото Нищо няма живот, няма смърт, няма щастие, няма нещастие, няма хармония, няма и дисхармония. Тук има само една Реалност, която никога не се ражда. Великата Пустота е толкова Велика Реалност, че животът спрямо нея е сянка. Но понеже тази Велика Пустота не може да се прояви, тя е слязла в по-долните сфери под формата на едно Велико Благо, което за световете е наречено Живот. По друг начин казано: слизайки в по-долното поле, Великата Пустота приема образа на Единството и това слизане е наречено Първородното движение. Това означава, че Непроявеното се е трансформирало в Живот, в съществуващо Единство, за да бъде достъпно за световете и съзнанията. По този Велик Път на трансформация на Великата Пустота се е стигнало до произхода на Живота. А Животът – това е нещо, което е достъпно за съзнанията, за съществата. Небитието е слязло и се е превърнало във Велик Живот, който обединява всичко със силата на своето Единство.

Великата Пустота ражда от себе си Дао като една отделна Реалност с голяма власт.

Лао Дзъ казва: Пътят ражда едното; едното ражда двете; двете раждат трите; от трите е произлязло всичко.

Първо: Дао е родено от Великата Пустота, от Безпределното. И с това Дао е станало Вечен Път за всички същества. След като Дао е било родено и след като му е дадена голяма власт, Дао прави слизане и трансформация надолу и ражда Душата – така едното ражда двете. Тук Душата се явява вече „на сцената“ със своя специфичен и също така Велик Път. (Значи: Духът в човека си има отделно свой Велик Път.) После нещо е станало между Дао и Душата като две Велики Реалности и от това, което се е развило между тях, е последвала нова трансформация и слизане надолу, при което се зараждат човекът, Вселената, светът, енергията: двете вече са родили тройката. (Тука преди всичко искам да ви кажа, че става въпрос за енергията.) Тройката – преди всичко е енергията, главното ударение е в нея, по друг начин казано. В Даосизма Светата Троица изглежда така: Първото е Дао, Второто е Душата и Третото е Енергията. Енергията е тройката и от тази енергия е произлязло вече всичко – както казах – човекът, Вселената, светът и т.н. Грандиозното е това, че от Великата Пустота се стига до нещо, което е вече оформено: земята, небето, човекът и неговия Вечен Път, който е Път към Чистата енергия, от Чистата енергия към Душата, от Душата към Дао и от Дао към Безпределност.

Силата на енергията е родена от обмяната на Дао с Душата – това е станало в техните вътрешни полета.

Всичко това, което казва Лао Дзъ е много Дълбока Мистика и метафизика, която е реално свързана с Тайната на Пътя. Словото на Лао Дзъ е изпълнено с голяма потенциална сила, която се намира и в неговите мисли, и в неговото мълчание, и в неговата аура. Тук искам да ви кажа, че личността на Лао Дзъ не е реална за този свят – той е живял повече като символ. Тъй като Лао Дзъ е Даоското Божество, То не се ражда, а само присъства, То никога не губи своето съзнание. Едно Същество, което никога не губи своето съзнание, не се ражда – То само присъства. И Лао Дзъ присъства, за да покаже символа на Вечния Път. Както казах: той е повече символ, отколкото човешко същество. И не случайно той се смята за един от най-великите Мислители на човечеството за всички времена.

Истинският превод на Дао дъ дзин – това е Учението за Съкровеното. Тук, в тези думи се крие Пътят на Битието, който се осмисля чрез Дао и по този Път се осмисля и Небитието, и това означава Учението за Съкровеното. И се навлиза в много високи степени на Пустота. Според много Учители Пустотата е една, Единна, според Даосите – има 13 вида Пустота; според Учителя – 26 вида.

Както казах: в неговата книга – за Дао – е вложена колосална, потенциална сила, която може да се превърне в гигантско благо не само за Китай, но за цялото човечество, ако бъде разбрана. Разбира се, ако Китай приеме тази книга. Ако Китай отрече тази книга, той ще се върне към първородния хаос и тогава Древният Път ще бъде изгубен, Учението за Съкровеното ще бъде скрито навътре. Така че за Китай и за някои хора, които мислят по подобен начин – тази книга е Ключът.

1, 2 и 3 са числа на свещената символика. Основното качество на Дао е неговата неуловимост поради изключителната тънкост на енергията. Тези числа са специфични и Мистични символи и образи на един друг свят, който е слязъл в тях и ги е изпълнил със своята особена енергия.

ЛАО ДЗЪ – ВСЕКИ ВЪРШИ НЕЩО, А АЗ БЕЗДЕЙСТВАМ

НЕ-ДЕЯНИЕТО Е ДАО. САМО ДАО Е УМЕЕЩО. ТО РАЗРУШАВА СВЕТА И ПОРАЖДА СВОБОДА

Не-деянието, или Чистото Действие, е действие на Пустотата. Тука нищо не правиш, оставяш чисто пространство, за да може токът от енергия да тече естествено, божествено.

Когато действаш с Не-деянието, ти разрушаваш света.

Законът на свободата е свързан именно с Не-деянието, ненамесата.

Не-деянието няма знания, няма способности, но няма нещо, което то да не знае и нещо, което то да не може да направи. Вие знаете, този свят страда от много помагащи хора, много помагат във всякаква област. Това е техният проблем: те се намесват, не знаят дълбоките причини и накрая не помагат нито на себе си, нито на другите.

Действието поражда светове, сътвореност, ограниченост, а Не-деянието поражда небитие, свобода.

Главната цел на Не-деянието е осияване на съзнанието.

В Чистото Действие ти нищо не правиш. Ти си в Нищото и ти си пълен, защото си в Дао.

Не-деянието означава, че мъдрецът няма право да се намесва в естествения ход на нещата. И затова, постъпвайки с Не-деяние, мъдрецът съхранява естествения ход. Действието е намеса. То е все едно да искаш да направиш нещата по-добре от Дао. Можеш ли да ги направиш по-добре от Бога? Никакъв шанс нямаш да ги направиш по-добре. И заради действията си човекът е загубил Пълнотата си.

Не-деянието е Дао. Само Дао е умеещо. Човекът е умен, но не е умеещ.

Само който пребивава в Не-деяние, може да трансформира себе си.

Не-деянието е Чисто Действие на Дао – то е действие без следа, без привързаност.

Не-деянието е Нищото. То е самоосвобождение. То диша Дао, докато действието диша заблужденията.

Не-деянието твори Пустота, а Пустотата е празна, но е неизчерпаема.

И така, Не-деянието означава да стоиш в Дао, в своя център, докато действието, т.е. нечистото действие, е самоотстраняване от Дао; ти сам се отстраняваш същевременно от правия си Път.

В Не-деянието Покоят се разцъфтява естествено, защото това е Първично действие, чиста природа и Лао Дзъ казва: Всеки нещо върши, а аз бездействам. Защо съм толкова странен, защо съм толкова странен човек? Да, Дао е странното в мен. Тука Старецът много тънко загатва, че цялата човешка деятелност е една огромна и безплодна суета.

Не-деянието е принцип на Съвършеномъдрия човек. Даосите казват: Съществува ли каквото и да е знание и писменост, която да превъзхожда Чистото Действие на Дао?

И така, Не-деянието е завръщане в Безкрая, завръщане в Първичното състояние, изгубеният Древен Корен. То е Изначалната Същност. Тази Същност живее винаги в собствената си цялост, т.е. в Дао.

В Не-деянието няма да видиш желание и затова то е безкрайно. В действието има желание и затова в него ще видиш крайното, смъртното.

Не-деянието означава да се вкореняваш все повече в Дао, все повече в Безкрайността.

Мъдрият се ръководи от самото Не-деяние. Това е неговият Учител. Не-деянието наставлява мъдрия без думи – отвътре.

При Не-деянието нищо не остава неуредено, просто Дао действа.

Същността на Истината не се проявява с действия, а с Не-деяние. Който действа, ще претърпи неуспех.

Тайната на Тайните е наречена Не-деяние. Не-деянието винаги успява, защото тук действа самото Дао.

ДАОСИТЕ СА ЗАГАДЪЧНИ, УДИВИТЕЛНИ И ОБИКНОВЕНИ, ТЕ СА ЖИВОТО БЕЗСМЪРТИЕ

Когато израствали високомъдрите, те се радвали на Дао, а не на себе си. Те никога не забравили произхода си, те постоянно възхвалявали Дао, живеели в Дао.

Мъдрецът е единственият, който извършва Мисия на Земята, защото той утвърждава Дао. И самото му присъствие е достатъчно.

Потопеният навътре мъдрец е по-могъщ от всичко на света.

За даосите бъдещето е безполезно, от него няма полза, ползата е в Дао.

Мъдрият улавя словото преди звука.

Мъдрият идва в света само за да се върне от него.

Даосите са произлезли от Пустотата, чистия източник. Те живеят, казано по друг начин, в Пълнота, която няма край.

Животът на Даоския Мъдрец протича изцяло отвътре, затова той няма нужда от външен израз.

Главното послание на даоската мъдрост е: да посветиш целия си живот на Дао.

Даосът е като утринната зора – ясен и незабележим сред вечното движение в света и вселената.

Даосите са загадъчни, удивителни и обикновени, какъвто е и самият живот.

Мъдрият няма никаква нужда да блести.

Мярката за истинския мъдрец е две неща. Първо: неизвестност или смиреност, и второ: скромност. И към това може да се прибави и простота.

Даосът не търси слава. Той не води в заблуждение своя разум. Славата е добра за душевно болни.

Когато даосът умре, той разбира, че смъртта е радостна. Така той вкусва от радостта на смъртта.

Мъдрият желае по-малко, отколкото може да постигне, т.е. той не е духовно алчен, нито никак си.

В древните времена фениксът е живял в къщите на хората, а сега живее само вътре, в мъдреците.

Даосът живее в своя Слънчев Корен – Дао.

Мъдрият е покорен дори и на несгодите. В тях той вижда и Покой, и лъчезарност.

Мъдрият човек никога няма да замени Вечното за преходното.

Даосът е същество, което живее и в живота, и в смъртта, и след тях.

Мъдрият не залъгва хората с награди и не ги унижава с наказания.

Мъдрият свети с вътрешна светлина. Той знае как да смирява своята светлина и ето защо той не свети пред хората.

Светът на даоса, това са чудесни ежедневни срещи с величието на Дао.

Истинският даос е небесна музика: не произнася слово, а сърцето му звучи.

Даосът няма нужда от писания и мнения, той просто живее в Дао, във Великата Пълнота.

Даосите не са човешка цивилизация, макар да изглеждат като човешки същества.

Даосът, това е просто и естествено живото безсмъртие.

ДАОСЪТ ПРОНИКВА ВЪВ ВСИЧКО И СЕ ОБОГАТЯВА – ТАКА ТОЙ ПОСТИГА ДЪЛБОЧИНАТА НА НЕБЕСНИЯ ПЪТ

Между другото, искам да ви предупредя, да не се подвеждате, както старите съзнания, които издигат Пентаграма толкоз високо, че забравят кое е важното. Искам да ви кажа, че и Пентаграмът, и Паневритмията са второстепенни неща.

Първостепенното, което ученикът трябва да постигне – запомнете го, за да не бъркате пътя си с тези на старите съзнания… Същественото, което трябва да постигне Ученикът е: Светостта на Жертвата. Оттам вече Пентаграмът се осмисля, Паневритмията вече води човека не към хармония, а към надрастване на хармонията и към нейната по-дълбока цел: Покоят и Пустотата.

Нирвана може да даде на човека голяма успокоеност на съзнанието, но Дао дава на човека по-висши степени на Съвършенство.

За Будизма, спасението е възможно само когато се прекъсне връзката със света – това е също неразбиране. Това е едно от най-фините заблуждения, които аз съм срещал. Но все пак искам да ви кажа, че Учителя не отрича заблужденията, той казва, че: „Заблужденията са степени на развитие, които са необходими“. Дава един пример, че когато детето играе с дървени кончета, това не е заблуждение, това е степен на неговото развитие.

При Даосите спасението е навсякъде и в света, и извън него; и в битието, и в Небитието, стига да следваш Дао – това е главното изискване.

Според Лао Дзъ: Съвършеният Път е естествен и в него няма недостатък. Когато следваш Пътя на Дао, двойствеността сама по себе си изчезва, не са необходими усилия, защото злото се побеждава без Не трябва да се бяга от света, от Космоса, от Вселената, от битието, защото те също са Дао, те са Път. усилия, без борба. Не е необходима борба със света и отричане на света, или борба с егото.

Според Лао Дзъ: Будизмът бяга от страданията и постига голяма успокоеност в Нирвана, но той изгубва една Дълбочина, която носи една по-дълбока Истина.

Даосът прониква във всичко – включително и в Бездната, и в злото, и се обогатява. Така той постига Дълбочината на Не-деянието, т.е. Дълбочината на Небесния Път.

Битието на Даоса, т.е. на естествения човек, е да се слива с всичко съществуващо. За Буда, за да бъде човек спокоен, той трябва да живее в Нирвана. За Лао Дзъ, за да бъде човек спокоен, той трябва да живее в Дао, т.е. в изкуството на Не-деянието, в изкуството на Небесния Път – този Път е много по-дълбок. В Дълбочината на страданията са скрити Нови Откровения на Истината и затова неслучайно, сам Христос трябваше да мине през голямо страдание, за да постигне – Учителя казва – Нова Дълбочина. Точно това Го направи Светлина на света.

Учителя в това отношение отива по-дълбоко.

Учителя казва: Аз съм минал през девет кръста. Ето защо моето Учение е всеобхватно: обхваща и битието, и Небитието, то обхваща всички светове и съзнания.

ДАО Е ИМЕ НА БЕЗИМЕННОТО, ПЪРВОИЗТОЧНИК НА ВСЯКО БИТИЕ

Дао е по-старо и от най-старата Древност и не е престаряло. Дао няма битие, То е Първоизточник на всяко битие. Дао е име на Безименното, всяко име стеснява Пълнотата му.

Дао е недостъпно за познанието. То е Пустота, Бездна. Дао произвежда съществата, неговата мощ ги образува, неговата сила ги усъвършенства.

Когато Дао почне да се изгубва, явяват се тогава справедливост и човещина. Ако Дао не е изгубено, тогава всичко тече в правилния си ход – няма нужда от човещина и справедливост.

Това, което противоречи на Дао, отива в безпорядък.

Питат: „Най-важна не е ли справедливостта?“ – така Конфуций попитал Лао Дзъ. „Не, Дао е по-важно от справедливостта.“

Който се е отдал на Дао, той разбира Дао. Който е изгубил Дао, той е изгубил и правото на власт над себе си.

Дао е единственото правило, единственият порядък, единственият смисъл, единственият закон.

Дао е Пусто, но Пустотата му се оказва неизчерпаема, както е изворът.

Всяко същество носи в себе си Дао, целостта си и така образува хармонията в себе си.

Не може да изследваш Дао, нито да го наблюдаваш. Мъдрият съзерцава Дао отвътре, а не през прозореца.

Добродетелта е второстепенна, тя е дошла след изгубването на Дао.

Вечният прогрес на света нищо не струва в сравнение с постижението на Дао.

Човешките знания, човешките цивилизации нищо не значат пред Дао. Пътят на избавлението е да живееш с Дао – не да го уважаваш, а да живееш с него.

Вие принадлежите на Дао, казва Лао Дзъ, на безформеното, на Истината, а не на формите и на религиите.

Дао – това е Несътвореният Творец; а животът – това е най-неуловимата Тайна на Дао.

Когато видиш Дао, не го разбираш; когато го разбереш, не го виждаш. Следвай този незрим Път.

Чистото Сърце е съвместно движение с Дао и затова то е леко и необременено.

Всичко, което е постигнато с воля, може да се изгуби, но когато човек е свързан с Дао, нищо не се губи.

Който познава Дао, не се нуждае от оръжие.

Царят и водачът на народа не представляват абсолютно никакъв авторитет. Авторитет е само Дао, защото само Дао има реалност; царят и водачът нямат реалност.

Умните хора, в сравнение с Дао, са трупове.

Дао е едно с ежедневието и с естествения живот и затова няма нужда от религия.

Който следва Дао, е вечен.

Това, което веднъж пуска тъмнината, а друг път – светлината, е Дао.

Проумееш ли Дао, проумял си всичко друго.

Дао също мами хората, защото то ги привлича, понеже иска да им даде Покой, иска да им даде Себе Си.

Най-голямата простота е най-печеливша, тя печели Дао.

Съществува само Дао, една велика Реалност. Всички други дао-та са само изрезки от Великото Дао.

Посрещането на слънцето и залязването на слънцето са илюзия. Дао не познава изгреви и залези, Дао е вечно.

Дао няма външност, няма и вътрешност и затова му е леко.

Всички големи мислители ще станат за посмешище, защото Дао не е мислител.

В Дао важното не е постигането на целта, а умението да се върви в Пътя.

Колкото повече се говори за Дао, толкова по-тайно става То. Дао изявява себе си, но не се показва и затова и истинският човек действа така, мъдрият: той не се показва.

Мъдростта на Дао се състои в ликуващата радост от постоянното опознаване на Неизповедимите си Дълбини.

Който не следва Дао, ще бъде погубен от собственото си неразбиране. Дао е самата основа на разбирането.

Когато Дао е станало единица, е станало известно и всички си мислят, че е известно. Но Дао е скрито и в известното.

Тайната на живота е да създадеш Дао в себе си.

Ти викаш на Дао в пространството и ехото ти отговаря. Но ехото само по себе си е безмълвно. Не ехото ти отговаря, а Дао ти отговаря, Дао те докосва.

Когато победиш злобните си помисли отвътре, тогава можеш да хванеш и гладния тигър за опашката. Тогава тигърът ще е много гладен и ще се чуди защо те гледа. Но той се чуди на Дао, Дао е чудно.

ДАОСКИЯТ МЪДРЕЦ Е ОТКРОВЕНИЕ НА ДАО, ОТКРОВЕНИЕ НА ПУСТОТАТА

Човекът е на земята, за да изпълни себе си с Пустота, за да изпълни себе си с Дао, което означава да изпълни себе си с Истинност.

Знанието за Пустотата е единствената просвета.

Даосите казват: Светът е Свещено място, а олтарът е следването на Пътя. Пътят означава собствената си дълбочина.

Който е господар на себе си, не ще има друг господар, защото ще има Дао.

Постижението е началото на неуспеха. Който е способен да се откаже от всякакви постижения, само той постига Дао, постига същността.

Даосите казват: Когато доброто е очевидно, ползата от него е много малка.

Казват: Когато си болен, мисли за Дао и Дао ще нахрани твоята болест. Дао умее да храни болестта. Когато болестта бъде напълно нахранена, човекът оздравява.

Истинският даос не търси даже опит (забележете, това е също странно Учение, както и Дзен). Той търси само едно – постоянен живот в Дао. Той знае, че Дао е всякога по-дълбоко от всеки опит, какъвто и опит да имаш. Толтеките казват, че Орелът може да ти изпрати един лъч от сила и да бъдеш изненадан, освен ако не си във велико единство с Него. Значи: даосът търси живот, вкоренен в Дао.

Мярката, че Дао съществува, е в неговото отсъствие. Точно това доказва, че Дао съществува, това е най-голямото доказателство.

Даоският мъдрец странства в Сърцето на нещата. Това е неговият Път, той може да прониква. Лао Дзъ и Чуан Дзъ са стигнали до такъв връх на съзнанието, че даже и молитвата, и медитацията са станали излишни. Защо? Защото те постоянно изхождат от Дао. Те толкова са се слели с Дао и с Истината, че постоянно изхождат от Него. Нямат нужда от молитва, няма нужда от медитации, няма нужда от техники. И на едно място Учителя казва: Любовта е по-дълбока от всяка техника. – Въобще любовта не е техника. Значи самите те – Лао Дзъ, Чуан Дзъ и други подобни, те са над триста даоси – те самите са Откровения на Дао, Откровения на Пустотата.

Дао ще остане вечна загадка, защото Пустотата е нещо неопределено и неописуемо.

ТЪНКАТА ЕНЕРГИЯ НА ДАО ПРАВИ ЧОВЕКА МЪДРЕЦ. КОГАТО СЪРЦЕТО Е ПУСТО, НЕПРИВЪРЗАНО

Дао има единадесет основни значения, макар че те си приличат и се различават:

1. Истина;

2. Бог;

3. Божеството;

4. Духът;

5. Висшата Сила;

6. Висшата Разумност;

7. Пътят на всички същности – това означава: хора, животни, минерали, звезди, слънца и т.н.

8. Естественият Закон на Живота, наречен още Естеството;

9. Единството на битието и небитието;

10. Пътят и пътникът заедно;

11. Почетният Учител – така също се превежда и името на Лао Дзъ.

Да видиш Дао – това е Тайната на живота. Според Лао Дзъ: Когато видиш Дао, ще се наречеш дълбок и ще вървиш от една дълбочина към друга – това е Естеството. Преходът от Дълбокото към Дълбокото е Врата към познанието на Дао – Чудната Тайна. Духът е свързан със самозараждането, а Душата – със саморазвитието, себепознанието.

Казва се, че: Който нарушава законите на Дао, умира преди смъртта, т.е. умира на вътрешен план. Само хора с Висша Душа обладават Дълбоката Тайна на Дао и се ръководят от Принципа на Не-деянието.

Дао има много имена, много тълкувания, много значения, също и в еврейската Кабала Бог има много имена.

(Тук само искам да ви загатна, че това са различни степени на тънкостите на енергията. Затова са избрани много различни видове Божествени Есенции, Божествени Имена. Затова като се замести Дао с някои от значенията, се придобиват различни тънкости, които отговарят на изчисленията за всяка Душа.)

Истинският Мъдрец – това е въплъщението на Дао. Мнимите мъдреци, т.е. съмнителните мъдреци действуват с напрежение, с усилия – според това Учение за Не-деянието – действат неестествено, т.е. със своята нисша душа. Ако човек не може да действа по собствена воля, той губи своите способности. Това е много важно.

(Това е важно, защото е свързано със Свободния Избор, иначе човек трябваше да действа непрестанно под чужда воля. Искам да ви кажа, че една голяма част от хората, които мислят много отрицателно… – например да кажем – порочно, цинично, трябва да знаете, че това е много положително за тях. Понеже те не могат да мислят по Свещен начин, не им е дадено, има причини, когато мислят отрицателно, порочно, цинично или криминално, или във всякакъв такъв род, те оцеляват. Това е начин да се оцелее на една по-ниска степен на развитието и затова техният умствен строй не трябва да се осъжда. Трябва да се подтикват към по-висок начин на мислене, но този техен умствен строй не трябва да се осъжда, защото умът се храни и оцелява. Макар и фалшиво оцеляване, все пак като няма Свещена идея, за която да се хванат, по-хубаво е да мислят по някакъв начин, отколкото да влязат в една черна, опасна зона.)

Ако човек постигне Единство с Дао, другият свят вече не съществува, вече няма друг свят, защото в Единството няма други светове.

Според Лао Дзъ: Всички същества са различни, когато съществуват, и единни, когато се върнат в Небитието.

На Земята човек трябва да изработи своето благополучие в отвъдното, т.е. в своя вътрешен свят, в себе си. Да овладееш себе си, това означава да познаеш своя Път в Живота. Значи, това е Мярката – овладяването. Другият важен момент в това Велико Учение е следният: Човек, който познава Дао, той без размишление, без медитации намира Правия Път. И без да говори, заслужава Доверие.

Другият момент е, че: Без умствени усилия той постига Истината.

Следващият важен момент е следният: Когато употребяваш Дао в малко количество, ще имаш малко щастие – и обратно – когато употребяваш Дао в голямо количество, ще имаш голямо щастие.

Този, който не съхранява Дао, не може да избегне своята гибел. Златният век в човека е неговото съвършено отношение към Бога. Овладяването на себе си помага на човека да разбира знаците и повеленията на Невидимото.

Който наруши законите на Дао, се сблъсква с Висшата Сила. Тази Сила, този Закон, са лишени от чувства и симпатии, защото те изпълняват Волята на Истината.

Знанията – според това Учение – се придобиват само чрез Душата. Дао не се нуждае от знания, защото е Дълбоката основа на живота.

Когато в човека има достатъчно тънки енергии от Ци, той процъфтява и става Светлина на битието. (Думата Ци е по-точна от думата Чи.)

Най-тънката енергия на Дао е наречена Духът на Вечността.

Според Лао Дзъ: Който може да съсредоточава Тънката Енергия на Дао в себе си, той може да прониква в Същността на явленията отвътре. Това означава, че Тънката Енергия е методът, който разкрива Дао.

В твоя живот може да има много духове и помагачи, но това, което най-много ще ти помогне, е твоята Тънка Енергия – това е всичко, което ти трябва.

Когато Тънката Енергия на Дао прониква в човека, той става Мъдрец и Дълбоко Виждащ.

За Тънката Енергия се казва: Тънката Енергия се съсредоточава особено много в Чистото Сърце – това е Учението на Даоистите. Ако в сърцето има страсти и неразумни желания, тогава Тънката Енергия се отдалечава и човек изгубва Дао, своя Път. Всичко това означава, че човек трябва да стане жилище за Тънките Енергии на Дао.

За да може човек да се усъвършенствува, сърцето трябва да постигне своята Пустота, в случая – своята непривързаност.

Който прави грешки, той не може да овладее Дао, т.е. своя Път, той може само да се учи.

ДАО Е УЧЕНИЕ ЗА ПУСТОТАТА И БЕЗКРАЯ. ДАО ЖИВЕЕ В ЛАО ДЗЪ И ЧРЕЗ НЕГО ИЗНАСЯ СЕБЕ СИ

Лао Дзъ и Дао – това е старата, Тъмна история на света. Думата Тъмна означава Скрита и Пресветла, един вид – неизвестна, окултна.

Лао Дзъ казва за Дао: Дао е чудовище и това е най-Древното… Пастта Му, устата Му е като Бездна, като Безкрайност. Дао е погълнало всичко Свещено в Себе Си, а другото, несвещеното, го е изплюло навън, за да Го търсят.

Казва Лао Дзъ: Аз съм Древен и Стар, защото първото, което казах на Дао, беше: Разкъсай ме на части! – и още от онези времена аз съм разкъсан и затова ме няма. Аз отсъствам; Дао ме погълна. Който не е погълнат от Дао, той няма истински Живот – той е паднал в световете. Най-лошото нещо е световете да те изяждат вместо Дао. Колко е непрактично да бъдеш изяден от света!

Лао Дзъ и Дао – това е единен, скрит, мистериозен Живот.

И казва: Израснал съм в Тъмата на Дао и затова ми е светло. (Тоест: Израснал съм в Тайната на Дао, в Скритостта на Дао, и затова ми е светло.)

Лао Дзъ – това е състоянието на Дао, Изначалната Пълнота. Значи, тука не говорим за Ангели, Архангели и т.н. Говорим за Древно Божество – Учител, слял се с Дао. Дао живее в Лао Дзъ и чрез него изнася Себе Си, Своето Учение, и затова Лао Дзъ говори за Дао. Единството говори за Себе Си, за Своята Безпределност.

Дао – това е Учението за Пустотата, за Безкрая. Дао ни призовава към Себе Си – Лао Дзъ имал всякога Дао в себе си: това е наречено Чистият Живот в Древен Китай. Дао – това е говорът и на Безкрая, и на Лао Дзъ; Лао Дзъ пее само тази песен. Значи, тука няма философия, няма теории: това е Живот в Безкрая.

Учението на Лао Дзъ е Живот в Дао, а Дао е Съкровището на Безкрая и на всички светове. И Лао Дзъ има само това съкровище. Той не признава други, признава само Дао.

Лао Дзъ живее винаги Несътворено и затова Животът му е неразбираем и немислим. Учените затова са спорили дали е живял реално, въобще – реален ли е. Лао Дзъ е нещо по-дълбоко от реалност.

Дао е звукът в Духа на Лао Дзъ. Дао се е поместило в Лао Дзъ и тука няма никакво бъдеще. Тука няма никакви послания, никакви Божии Заповеди. Единен Живот с Дао: никакви „свещени писания“, защото само Дао – казва Лао Дзъ – е Свещено Писание.

Дао превъзхожда всичко. Нима, като отидеш при Бог, ще Му обясниш какво казва някакво си писание?

Бог, или Дао, не се интересуват от цитати, дори и от твоите дела. Тук важното е твоята Любов и твоята Чистота, защото, без Любов и Чистота, без Безупречност, всичко вече става мъртво; ето защо ти можеш да повтаряш Божието Име – и в известен смисъл да си умрял: защото нещата се решават с Любов и Чистота.

Дао е преди писанията. То е Древно; писанията са късни. Дао е Древно и Лао Дзъ е от Древен род – те са преди настоящето и извън бъдещето. Лао Дзъ е нещо, което се е случило преди сътворението, преди историята: той е нещо, което се е случило вътре в Мистерията на Дао.

И Лао Дзъ казва: Изпуснах всичко, за да уловя Дао.

Лао Дзъ – това е Изначалното Вдъхновение, а това е среща именно с Дао и с Безкрая.

Казва: Дао ме пренесе в Тишината и затова не чувам дори и най-малкия полъх на света.

Лао Дзъ казва още: За Дао всички неща са лесни. Тогава, къде са трудните неща?

(Казвал съм ви какво казва Чуан Дзъ: „Лекото е винаги вярно“. Няма значение дали имаш трудности, или не, а дали си в Лекотата – там си в Духа, там си в Душата, там си прав.)

Ако живеем в Дао, ставаме като Дао. Ако си в Дао, изпреварил си себе си. Ако общуваш само с Дао, къде са тогава другите отношения?

Лао Дзъ не се интересува от културата на света, а само от едно: има ли на това място Дао, или не.

НЕБИОГРАФИЯТА НА ЛАО ДЗЪ – ВЕЛИК ДРЕВЕН, ВЕЛИК СТАРЕЦ, СТРАННИК, ЖИВЕЕЩ В МИСТИЧНАТА ТЪМНИНА: НИКОГА НЕ Е БИЛ ОБИКНОВЕН ЧОВЕК

Лао Дзъ е Човекът, дошъл от Никъде, от Нищото, и затова биография за него няма и не може да се пише. Разбира се, изследователите много мислят какъв е, как е, от къде е, но те нямат методи да изследват Неизвестното, тъй като Лао Дзъ е извън Мярката: той е по-реален от реалността – това ще разберем. Така че ще говорим за не-биографията на Лао Дзъ, на Стареца.

Дао и Лао Дзъ са Вечни и извънвременни, те са Единни. В по-дълбокия си смисъл, те са Безкрайни. Те са Единни и взаимно се пораждат.

Дао и Лао Дзъ не допускат грешки, но хората допускат и затова те ги наричат „тъма“, тъмнина. Но тази „тъма“ за Лао Дзъ и за Дао е Великата Яснота. Те се намират в място, което хората не разбират: те живеят в Мистичната Тъмнина, казано по друг начин – Мистичната Скритост. Защото тя им е близка, но тя не е близка на хората, и затова хората ги наричат „Тъмните“. Дао и Лао Дзъ се съхраняват в тази Тъма, но хората не умеят да се съхраняват в нея. Хората не ценят тази Тъма и затова те нямат Яснота.

Дао и Лао Дзъ не се хвалят с богатство, защото те са Вечни, Изначални и Безкрайни. И затова Лао Дзъ казва: Аз съм подобен на отказал се от всичко. (Тогава имаш всичко наистина.) Дао и Лао Дзъ не се съединяват с богатството, а с Изначалното – и това се нарича Съкровената Благодат.

Лао Дзъ се храни с Дао – Изначалната Храна. Точно това е „Хлябът Насъщний“, но Бог трябва да ти е позволил да се храниш с Него.

За Лао Дзъ няма история, няма род, няма братя и сестри, няма родители. Той никога не е бил от рода на света, нито от сътворението. Той е Велик Древен, Велик Старец, Странник, живеещ в Дао и царуващ във Вечно Единение; той е Човек извън мярката на света. Той е бил всякога далеч от световете и сътворението – абсолютно отдаден на Дао. Той е трудноразбираем, защото присъствието му в света е просто Отсъствие. Този Велик Старец никога не е бил обикновен човек. Той винаги е живял в Мистерията на Тъмното Място, т.е. на Скритостта, в Скритостта на Дао. Той е Мистерия от Великата Мистерия на Дао. Той е Дълбинен Дух, Дълбинен Вътрешен Човек, а не човек земен, от вън, или външен. Той винаги е бил дълбоко вътрешен, независим от външното сътворено тяло. Лао Дзъ е Същество с абсолютна непривързаност и към живота, и към смъртта. Той е Същество извън живота и смъртта. Той е Мистерия. В Мистерията има нещо, което е по-дълбоко от живота. Животът е слязъл, Мистерията се е скрила навътре.

Лао Дзъ пребивава в Чистота (става въпрос за Абсолютна Чистота!), наречена по-късно Не-деяние. Лао Дзъ е Същество, странстващо в самото себе си, в своите Дълбини; той никога не е бил същество на света. Той е Вечен Странник без пристанище. Той е Същество на Мистичната Мъдрост. Само Мистици могат да го изследват, защото те имат методи за изследване на Скритите неща. (Същото важи и за Орфей.)

Лао Дзъ не може да бъде овладян нито от радост, нито от печал. Той е едно Велико Освобождение: той е независим от тези неща, той ги превъзхожда. Лао Дзъ е Древен и затова Преданието го нарича Старото момче. Още когато се е родил, са го нарекли Старото момче, т.е. прикрито име на Стареца; т.е. още от момче, той е Стар. Това се знае отдавна. Слизайки в този свят, това Божество, този Старец не се среща с тази външна реалност, защото за него тя не съществува. Той се среща със собствената си Бездна, с Дао, със собствената си Дълбина, със собствената си Безкрайност – и това е мястото на Единството с Дао. Когато съм в Дао – казва Лао Дзъ – когато съм в Дао, узнавам Истината и затова не Я търся. Той няма нужда да търси Истината – той е в Дао, той е потопен в самата Истина.

И Лао Дзъ е прост човек, както си признава, но е много дълбок, по-дълбок от цялата китайска култура, от всички китайци, взети заедно. Това се дължи на простотата в него, на Дао в него, просто Дао е влязло в него и работи по един простичък начин.

Ние знаем за Лао Дзъ, че е изключително непривързан. Дори и много напреднали и подготвени ученици той не ги е искал, за да им даде пълна свобода самите те да познаят Истината.

ЛАО ДЗЪ – НЕ ПОЗНАВАЙ СЕБЕ СИ, ОПОЗНАЙ ДАО

Посоката на развитие е неясна. Ето защо е красива. Ясната посока не е Дао. Дао не е ясно, Дао е Истинно. Който разбере Истината, става неясен.

Който обича Дао, не желае нищо друго, освен Дао, т.е. не го замества с нищо. Който не обича Дао, няма да желае даже и себе си.

Ако човекът влезе в бъдещето си, той ще види, че то е нежелано; но ако човекът заживее в Дао, той постига желаното, защото Дао е желаното, единственото желано. Не бъдещето, не миналото, не настоящето. Единственото желано разумно нещо е самото Дао. Между другото, Лао Дзъ има много книги, многобройни книги, дори и книга за талисмани, но на много, много високо ниво.

Дао е всякога устроено, бъдещето не е. Самият Лао Дзъ няма бъдеще, няма никаква история, той има само Дао, той има в себе си Истината. Истината е без история, без ограничения.

Който не съумее да привлече Дао, той опознава себе си. Не познавай себе си, опознай Дао. Отново странен, отново мистичен Лао Дзъ. Не опознавай себе си, не е достатъчно, може и да сгрешиш – познай Дао. Лао Дзъ отива отвъд себепознанието. Себепознанието се намира в петото тяло, а в шесто и седмо тяло се намира Дао.

Конфуций пита:

– В какво е смисълът?

Лао Дзъ му отговаря:

– В неразвитието.

Конфуций:

– Но как така, всичко се развива?

Лао Дзъ:

– Дао не се развива. Дао е съвършено. Съвършеното само се изявява. Там няма развитие, то се изявява. Съвършенството не се развива, но, Конфуций, ти се развивай. – Преведено: оглупявай, но понеже той не използва такива думи – ти се развивай колкото си искаш.

Конфуций пита:

– Ти как живееш?

Чудният Старец (така го наричам някой път) казва:

– Като Дао: Неизразимо.

Конфуций пак пита:

– Не те разбирам.

Лао Дзъ му отговаря:

– Това е красивото, защото, ако разбереш Неизразимото, То ще погрознее. Ако вземеш да го ограничиш, ако вземеш да го разбереш, то ще го изпуснеш. – Конфуций иска да го хване натясно.

Конфуций пита:

– Какво е Дао?

Лао Дзъ му казва:

– Съществуваща нереалност.

После Конфуций пита:

– Ами какво е човекът?

– Нереално съществувание.

Пак пита Конфуций:

– И все пак къде да търся смисъла?

Лао Дзъ му отговаря:

– В неуловимото.

Конфуций казва:

– Че щом е неуловимо, какво ще постигна? – Т.е. какво ще уловя?

Лао Дзъ му обяснява:

– Собственото си безсмислие.

Но Конфуций продължава:

– Тогава къде е смисълът?

Лао Дзъ казва:

– Смисълът е в това, което го няма. (Който е разбрал това – което го няма – е уловил смисъла, той е уловил неуловимото. Дао е в хармония с неуловимото. Дао действа в неуловимото.)

Конфуций пита:

– Ти навярно се възхищаваш на Дао?

Лао Дзъ му отговаря:

– Няма смисъл да се възхищаваш. Просто живей в Дао. – Гледайте колко прост начин, няма смисъл от възхищение; можеш да се възхищаваш и да оглупееш. Възхищението не означава, че живееш – просто живей в Дао. После, разбира се, ще дойде вдъхновението, но вече ти ще бъдеш същество от другия бряг, т.е. от правилната позиция. Тогава, каквото и да правиш, и да си намръщен, ще бъдеш правилен. А оня човек цял ден да се смее, той ще бъде неправилният човек.

СТАРЕЦЪТ: САМО ДАО В МЕНЕ ЗНАЕ, А АЗ СЪМ ДЪЛБОКО НЕЗНАЕЩ

Става въпрос за Лао Дзъ.

Веднъж Дао казало на Лао Дзъ:

– Ти никога не можеш да Ме уловиш.

Лао Дзъ казал:

– Да и затова не мога да Те изпусна.

Дао казало на Лао Дзъ:

– Можеш ли да Ме предвидиш?

Лао Дзъ казал:

– Всяко предвиждане е повърхностно. Дао е Дълбина.

Дао пита Стареца:

– В кой свят живееш?

Лао Дзъ казал:

– Нямам светове в себе си – само Дао.

Дао пита:

– Как узна това?

Лао Дзъ отговаря:

– Нищо не съм узнал. Само Дао в мене знае, а аз съм Дълбоко незнаещ.

Дао му казва:

– Щом си Дълбоко незнаещ, значи, сме сродни.

Лао Дзъ казва:

– Не аз съм сроден с Дао, а Дао е сродно с мене.

Дао му казва:

– Ето защо сме в Единство!

Лао Дзъ казва:

– Имаш ли Мистична Чистота, имаш всеки резултат и всяко постижение, защото Дао слиза в Чистотата.

Който има Дао, не държи на постиженията, защото той знае, че всяко постижение е бедно. Само Дао е богато и затова той държи на Дао. Мъдрецът държи на Дао, а не на постиженията, защото, който е изгубил Дао, постиженията ще го убият. Който е избрал дарбите и постиженията, е изоставил Дао – и после много ще трябва да догонва себе си, защото Дао е в Чистотата, а не в дарбите и постиженията. Да си преизпълнен с дарби означава много да си погубил себе си. Но да си видял Дао значи да си разбрал своя Безкраен Път, своя Неизвестен Път – това е Пътят на Древните Мъдреци.

Дао – кой може да Го предскаже? Никога не се е раждал такъв. Дао е абсолютно непредсказуемо. Звездите въобще не Го виждат; Вселената въобще не Го познава… И още нещо казва Лао Дзъ: Дори и Боговете не знаят къде е Дао.

Дао винаги се движи в неизвестна посока. (Затова Тот казва: „Нашият Древен Път е абсолютно незнаен“.)

Дао познава звездите, но те не Го познават. Дао познава Вселената и Боговете, но те не Го познават.

– Веднъж – казва Лао Дзъ – Дао ме попита:

– Ти познаваш ли Ме?

Казах Му:

– Нито Те познавам, нито Те разбирам, нито искам да Те познавам.

Тогава Дао му казало:

– Ето защо сме близки! Защото не се познаваме, защото не се разбираме – ето Опората в нас: разчитай на нея!

(Вие знаете, хората търсят все повече разбирателство и става все по-сложно. А тука е точно обратното, при мъдреците.)

Лао Дзъ Му казва:

– Аз никога не разчитам на някаква опора; аз разчитам само на Дао. Защото, без Дао, за какво ми е някаква опора?

Преданието казва, че Дао само се усмихнало на Стареца и си тръгнало. Но къде ли е тръгнало? Както винаги – казва Лао Дзъ – в неизвестна посока. Защото Пустотата, т.е. Безкраят, е Храмът на Дао. Ето защо Храмът на Древните е Безкраят.

ЛАО ДЗЪ – НАЙ-ВИСШАТА ПРАКТИКА Е ЗНАНИЕТО ЗА ЕДИНСТВОТО И ПОЗНАВАНЕ НА ТАЙНАТА НА ПОСТОЯНСТВОТО

Дао не различава външното от вътрешното, защото то е Вечното Единство. Който събуди Дао в себе си, той придобива единството на своята природа. Който е придобил Дао, той е възстановил чистотата на своята природа, чистотата на своя етер. Чистотата на Дао е Пълнотата на неговите свойства.

Който пази Дао, той съхранява своята цялостност и жизнената му енергия няма недостатък.

В Пълнотата на енергията не може да проникне печал. По друг начин казано: думата „смърт“ не може да намери своето място в тънката енергия.

Нищо не може да навреди на Дао, защото Дао е Цялостност, Единство.

В Дао има едно състояние, което никога не се мени, това е състоянието на Вечност, на Цялостност.

Всяка опасност е извън Дао, това означава, че тя е в теб самия, ти самият си станал опасност.

Страхувай се от Дао само когато не си достатъчно предан – това означава, че Дао е вашият кръст и вашето спасение едновременно.

В Йога и в много други Учения, също и бойни изкуства се учат на дисциплина – според Лао Дзъ – това е неестествено. Дао е естествено, а дисциплината е неестествена. Дао е Цялостно; То няма защо да се учи на дисциплина; Пълнотата не се нуждае от дисциплина.

Ще ви дам един пример, преди да продължа. Например: ако отидете на Рила, понеже няма естествени хора, се налага да има много дисциплина, много началници, много викания, защото естественото го няма. Когато Учителя е бил там, не е била необходима никаква дисциплина, защото, когато естественото е там, нещата стават естествено. Правилата идват сами, не е необходимо да ги търсиш, да ги изучаваш. Значи: когато естественото си е заминало, се налага много дисциплина. Този въпрос, разбира се, е по-широк, сега няма да се спирам…

Дисциплината – това са неестествени усилия, нагаждане. Даже нещо по-опасно трябва да кажа; в бойните изкуства – създаване на противник. Много хора до такава степен стават неестествени, създават противник. И разбира се, този противник влиза и вътре в тях. А Дао е Цялостно, Духовно – естествена Пълнота.

Дисциплината създава противници, двойственост – това е опасното. Разбира се, истинските Учители в бойните изкуства са много голяма рядкост, те не спадат към това. Такива като Морихей 1 спадат към естествените неща, защото за него бойните изкуства са Пътя на Любовта, не пътя на противниците. И затова тука Мярката е друга.

Значи: Дисциплината създава противници – двойственост: ин срещу ян, небето срещу земята, умът срещу сърцето.

В неестественото няма хармония, няма сливане, няма Духовна Цялост – Дао Го няма. Това е така, защото Дао е свободно и това е Неговото естество.

Казва се, че Дао не умее да се бори, да воюва, но побеждава – това е неговото естество.

Да си поставиш за цел да постигнеш Дао, това е неестествено, това е особен род духовна алчност, много по-опасна от материалната, земната. Според Лао Дзъ: Дао не се постига, защото То е естествено. И то естествено се ражда в човека – това е естеството. Когато Учителят изостави учениците си, те вече нямат Център, нямат естественото Дао. Много просто: Дао естествено си е отишло.

Дао е достъпно само за тези, които са естествени. На Окултен език казано: Дао е достъпно само за тези, които са чиста енергия, тънката енергия. А на другите Дао само помага, но не е достъпно, само помощта е достъпна.

Когато Учителят си замине, учениците искат някой нов Учител да замести Дао. Но това е неестествено, защото Дао е незаменимо. Дао е незаменимо, защото е естествено. Когато си естествен, ти си достъпен за Дао, защото когато си естествен, в твоята природа няма вмешателство, няма примеси.

Според Лао Дзъ: Понеже Дао е много естествено, малко хора го постигат. Дао е ароматът на чистата, ароматът на тънката енергия. Тази енергия е необвързана, тя е висшата Истина. А висшата Истина е Пустота, или – абсолютно необвързана, свободна.

Дао не е нещо, което се възпитава, защото е Вечно. Възпитава се само неестественото.

Дао е Пълнота, Изобилие, Цялостност.

Значи: Дао е Пълнота, Изобилие, Цялостност; дали чете Свещени Писания – това е без значение (това се потвърждава и от Учителя). Дао е Източникът на Свещените Писания, но То не се учи от тях, защото То е Естеството.

Дао се слива тайно с всеки миг, защото мигът е създаден от Него, от Източника.

Дао никога не губи своята сила, защото действа с Пустота, т.е. непривързано, или по законите на Учителя – с абсолютна Любов, безкористна Любов.

Когато казвам, че Дао е Пустота, искам да кажа, че Дао черпи сили от всичко. Ще обясня накратко с един пример: ако Дао е в ученика и ако му се случи щастие или нещастие (това няма значение за Дао), тогава Дао черпи сили и енергии и от двете – и от щастието, и от нещастието; и от радостта, и от страданието.

Дао не се изморява, защото не се изразходва – ето защо Дао е неуморимо. Дао винаги има какво да даде: на Мъдрия дава Мъдрост, на глупавия дава глупост, на любещия дава живот, на умиращия дава смърт. Както казах: Дао винаги дава. И това, което казах, ще ви го преведа по следния начин: Дао се слива с естеството на всеки, на всяко същество.

Дао е Вечно. А това, което е нещастно или което преуспява, не може да се нарече Дао. Всяко преуспяване е изменчиво, а Дао е постоянно. Ето защо преуспяването не е радост за Дао. Преуспяването е неуспех за Дао. Който постъпва според Дао, е Вечен; а който не постъпва според Дао, преуспяването му е неуспех.

Богатството на богатия е бедност за Дао, защото Дао е Дълбоката Основа на Живота, богатството не е основа. Хората желаят богатства и дълголетие, но живеят кратко – такъв е Законът на Дао. Всеки, който е забогатял, трябва да изгуби своето богатство и своето влияние, защото това богатство е бедност и то не е познаване на Дао. В Даоското Учение се казва: И богатият, и бедният без Дао нямат Правилния Път.

Дао е истинското богатство на света.

Който не познава Дао, действа произволно и неговите добри дела са смърт за самия него.

Значи, тук не става въпрос само за лошите дела, но и за неговите добри дела. Това се потвърждава от Учителя със следните думи: Когато правихте добро, питахте ли Бога? Защото доброто много често има много лоши последствия, а злото понякога има добри последствия и това означава, че то е било ход на Бялото Братство. А доброто, което не дава добри последствия, е от Черното Братство – една Мярка.

Който няма уши, той не може да различи Тънкото от грубото. Който няма очи, не може да различи Истинното от лъжливото. И затова се казва, че: който няма очи, влиза в опасност, а който няма уши, губи себе си, защото не чува Дао.

Законите на Дао подготвят лоша съдба за този, който няма очи и уши.

Съхранението на Духовните сили в човека е главното условие за познаването на Дао. Когато си съхранил Духовните си сили, не е необходимо да гледаш, за да Го видиш, защото Дао е с тебе и То се оглежда в тебе.

Слънцето подготвя опасност за слепия (тук става въпрос за изобилната светлина на Дао като символ), а гърмът подготвя опасност за глухия. Това означава, че всичко неестествено е подложено на опасности и ако си остане неестествено, няма да може да оцелее. По друг начин казано: всичко, което не цени Дао, изпада в беда – това е естеството.

Когато човек нарушава Законите на Дао, тогава при него идват бедност и глад преди да дойдат нечистите и тъмните сили – те идват по-късно.

Истинските чувства на човека са естествени или Небесни, те са чувства на Дао – чувства на дълбоката основа на живота. Според Даоското Учение: Процесът на истинското познаване на нещата започва с Чистотата на чувствата, т.е. с чувствата на Небето.

Който има Чистото чувство на Дао, има познание за дълбоката основа на нещата.

Чистото Сърце е органът на мисленето и познанието. Ще обясня така, както е според китайския начин на мислене… (Учителя отива по-дълбоко по тези въпроси, но аз не съм решил да сравнявам, защото Великите Учения са в единство и моята цел е да ги обединявам.) Когато сърцето е чисто, то използва чувствата като книга за записки. Когато сърцето е чисто, тогава няма лоши записки в книгата на чувствата. Когато сърцето е Пустота, тогава умът нищо лошо не може да му съобщи. Чистотата е Пустота, а Пустотата – това е виждането на сърцето. Пустотата е това, което вижда Дълбокото. А Дълбокото вижда всичко, защото всичко пребивава в Пустотата, в Дао, т.е. в Единството.

Единство се нарича това, което с нищо не вреди на другите.

В Пустотата всичко се обединява в Единство.

Дао владее Постоянството и с това обхваща всички изменения. Това е един от най-дълбоките Закони в Учението на Дао. Това означава, че който има Дао, промяната за него е благодат. В последващи лекции ще говорим за Тайната на Постоянството, защото според Лао Дзъ, той дава много накратко най-висшата практика на живота само с няколко думи.

Той казва, че: Най-висшата практика е знанието за Единството и познаване на Тайната на Постоянството.

ДАО Е „У-ВЕЙ“ – ТОВА Е ДЕЙСТВИЕ С ПУСТОТА, КОЕТО Е СИМВОЛ НА МЪДРОСТТА И БЕЗКОРИСТНАТА ЛЮБОВ

Дао действа, но не е действащ и затова се казва, че Дао е „У-вей“ – това е Даоският термин означава Не-деяние.

„У-вей“ означава действай така, че да дадеш Път на Дао да прояви себе си. Това е всъщност „У-вей“, или Не-деянието. Тогава твоето действие е Не-деяние, т.е. чисто, необвързано и с това никога не правиш карма. По друг начин казано: Тогава твоето действие е Пустота, което е символ на Мъдростта и на безкористната Любов. При това положение Дао е винаги с теб и това е Тънкост в Учението за живота. Ако действаш така, ти ще пребъдваш в „У-вей“ или в живота на Дао. По друг начин казано: ще пребъдваш в пълен вътрешен Покой – това е Мистично състояние, което е Дълбокото богатство на Дао.

Ще ви разкажа един пример за среща на Мъдростта с невежеството. Става въпрос в случая за среща на Лао Дзъ с Конфуций. Един елементарен пример да видите как действа У-вей и как невежеството, т.е. законите на ума, традициите как търсят все причина… все искат да си обяснят нещата. Но искам да кажа накратко основният извод, хубаво е да го запомните: В Дълбокото Разбиране, в истинското Разбиране на Дао, в истинското Разбиране за Тайната на Живота няма знание, няма умствени процеси, няма ум, няма хитрувания и т.н. Това, в което се оплел Конфуций и е отклонил много хора от Дао, от истинското Дао, от Правия Път.

Когато Конфуций отишъл при Лао Дзъ, той бил стар и човек с авторитет. Той влязъл при него и започнал да очаква специално внимание и уважение, но не се получило. Когато влязъл при Лао Дзъ, специалното внимание и уважение го нямало. Конфуций малко се засегнал, затова че дори не го поканили и той да седне, защото според него, според традициите на т.нар. „култура“, било някак си правилно Лао Дзъ да го покани и да му каже да седне. И затова (тук, разбира се, става въпрос за една нещастна култура и философия) той се обърнал към Лао Дзъ със следните думи: „Вие не признавате ли правилата на добрите обноски?“, т.е. правилата на културата. Забележете как му отговаря Лао Дзъ: „Ако ви се стои, стойте. Ако ви се сяда, сядайте. Кой съм аз, че да ръководя вашия живот? Това е вашият живот и това е естествено. (Това е естеството на Дао: никого не задължава, забележете Свещената Свобода, която дава.) Аз не се меся!“ – така му отговорил Лао Дзъ, т.е. няма вмешателство в чужд живот. Това е метод на Дао: Зачитане на Свещената Свобода. Разбира се, Конфуций се смутил, защото тази философия и култура винаги се смущава. Смутил се още повече и искал да продължи разговора, и той искал да разговарят за висшия човек. И поставил въпроса: „Какво трябва да се мисли и разсъждава за висшия човек?“ Все пак макар и смутен, успял да зададе въпроса. Отново Лао Дзъ се усмихнал, разсмял се и отново смущението на Конфуций се увеличило. Лао Дзъ казал: „Аз никога не съм виждал висш човек, висше дърво, висше растение… Човекът си е човек, дървото си е дърво, растението си е растение, животното си е животно. Всяко нещо съществува в Дао и е значимо и неделимо. Аз виждам навсякъде Дао“. Отново смущение за старата култура, защото тя не може да разбере този Поглед на Единството, този велик Поглед и естествен Поглед на Дао. И накрая Лао Дзъ му казал: „Как може съществата да са висши и нисши, щом всичко е излязло от Дао? И всичко това е естествено. Всички участват в живота на Дао. Кой тогава е висш? Аз виждам само Дао и това е естествено. Висше и нисше са безсмислица.“ По нататък разговорът станал опасен и Лао Дзъ навлязъл в своя Океан от Дао. И Конфуций се изплашил от неговото мълчание. Но искам да кажа, че мълчанието за Посветения – това е богатство в живота на Дао. Значи: това мълчание, това уединение е богатство, но не за всеки, не за ума – това е за Душата и за Духа. Това мълчание е богатството на Дао. Става въпрос за естествения човек. За естествения човек мълчанието, т.е. Дао е пределната Пълнота на живота. Дао не е личност. Дао е Единство, универсално Единство. Дао владее живота без необходимост от думите, без необходимост от слово и учение, без необходимост от наука и религия, защото Дао е съвършенството на живота. Трябва да ви кажа, че ако ученикът се стреми към съвършенство, той ще сгреши, защото съвършенството не е допуснато. Само Абсолютът може да бъде съвършен, никой друг не може да бъде. Ученикът трябва да се стреми към Принципа на Единството, на обединението, а не към Съвършенството. Не може да го постигне, защото то не е допуснато от Абсолюта. За Съвършенството засега не може да се говори и за следващите раси включително.

Дао е знак на Пределната Пълнота на Реалността.

(Разбира се, и аз много обичам мълчанието и се чудя понякога защо още ви говоря и тук, и в София, но просто трябва да направя един компромис, колкото и да не искам, заради Учителя. Така че засега лекциите ще продължат. Но ако трябва да съм искрен към вас, трябва да ви кажа, че от години наред аз жадувам за мълчание… Но няма как трябва да направя компромис.)

Говорих ви за Дълбочината на Дао и за невежеството на змията. Тука искам да продължа разговора. Когато Конфуций се върнал при своите ученици, те го попитали: „Как беше при Лао Дзъ?“. Забележете какво отговаря Конфуций: „Ако видите лъв или тигър в гората, все пак имате шанс да се спасите, но при Лао Дзъ няма шанс за спасение, той е много опасен!“.

Наистина, когато умът навлиза в Океана на Дао, той трябва да умре; т.е., когато невежеството навлиза в Бога, то трябва да умре.

Дао е опасно за всичко, което е неестествено, за всяко его. Ето защо в Даосизма се казва: живеейки, егото умира и умирайки, оживява за нова смърт. Учението за Дао или Учението на Лао Дзъ е голяма опасност не само за Конфуцианството, но и за всички неестествени хора. Това са хора, които вярват повече в законите, а не в Любовта.

Когато ви нападне едно противоречие, едно нещастие, една криза, според Учението на Лао Дзъ се казва: слейте противоречието в единство и тогава Дао ще ви се открие, защото Единството е Око на Дао. Много практически метод, всеки може да пробва. Това означава, че който познае Единството, не може да бъде въвлечен (обсебен, става въпрос за вмешателство), защото Дао е неговото око. По друг начин казано: Вкарай Дао в своя живот, вкарай Единството в своите противоречия и ти ще видиш своя Път.

Когато във вашия живот се появи едно голямо противоречие, голямо нещастие, криза, изпитание, погълнете го с вашето Дао, т.е. с вашата Любов и вие ще видите Тайната на своя Път, ще се докоснете до Тайното Учение на Дао или до Учението за Живота. Без познаването на Дао и знанието, и невежеството са бреме, товар. Това е много естествено, защото я няма Дълбоката Основа. В такъв случай и цял живот да правиш добрини, това няма да те спаси, защото не изхождаш от Безкористната Любов.

ДАО Е УЧЕНИЕ НА ДРЕВНОСТТА И КОЙТО СЛЕДВА ДАО, Е ВЕЧЕН И БЕЗПРЕДЕЛЕН, ЗАЩОТО СЛЕДВА СЪЩНОСТТА СИ

НАЙ-ВИСШАТА ПРАКТИКА Е ПРАКТИКУВАНЕ НА ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ

Дао е Гласът на Великата Пустота, по друг начин казано, Гласът на Истината.

Дао е трудно уловимо, защото е скрито в сърцето на нещата. Със своята вътрешност, със своята собствена същина човек трябва да намери Дао.

Дао е Учение на древността и затова който следва Дао, е вечен и безпределен, защото следва същността си.

Дао е безвкусно. Трябва да се научиш да вкусваш безвкусното.

За да може нещо да се унищожи, необходимо е преди това да му се даде разцвет – човек, цвете, цивилизации и т.н.

Най-висшата практика е практикуване на чистота на съзнанието.

Който следва Пътя на Дао, е неуязвим за света. Той е шан-жен, т.е. той е мъдрец. Даосите казват: той е уловил Пустотата. Който е уловил Пустотата, той е уловил Дао.

Лао Дзъ казва: Аз никога нищо не съм постигал и затова живея в Дао. Значи той предоставя всичко на Дао.

Дао е абсолютно слято с прекрасното и с ежедневното, и то едновременно.

Всички социални причини са предопределени от нарушението на хармонията с Дао. Значи живееш в тежки условия, при всякакви тежки неща, външно, вътрешно, защото е нарушена хармонията с Дао.

Даосите не се интересуват от свършека на света, защото Дао никога не свършва. Дао е началото, началото е безначално. Даосите казват, че Пътят към Дао е чисто действие, а не надежда.

Пътят не е очакване, а изследване и проникване в себе си. Даоският мъдрец има незабележимо величие на духа си, защото той се самоумалява.

Дао не изисква нито предано служене, нито жертви, нито ритуали. То няма нужда от никаква религия. Просто следвай Дао и няма нужда от нищо друго. Дао, както знаете, означава още Истинността на нещата.

Никой никога няма да узнае бъдещето си, казват даосите, защото бъдеще няма, има само Дао. Тези, които са изпуснали Дао, те вярват в някакво бъдеще. Те си пренасят енергията, пренасят си въображението, понеже са изпуснали Дао, Същността.

Истинският даос служи на единствения цар. Това е този цар, за който народът нищо не знае.

Учението за Дао, това е наставление от друга реалност. Истинският даос не служи на народа си и на обществото; той служи само на Дао, само на Истината. Лао Дзъ спада към тази категория – той не те учи на нищо, точно това е великото, забележете! Той не те учи на нищо конкретно, т.е. нищо ограничено. Той направо ти предлага Бездната, Мистерията, наречена Дао. Той директно ти предлага Същността. Никакви съвети за праведен живот, при даосите няма такова нещо, защото, според него, това е пълен абсурд. Никакви поучения и съвети. Лао Дзъ на нищо не учи, но той те въвежда в Мистерията на живота.

Лао Дзъ изхожда от самото Дао. Дао е самият център на едно древно и Тайнствено Учение и понеже Лао Дзъ изхожда от този център, затова в него винаги се усеща тайна и скрит смисъл. Каквото и да каже, то е намагнетизирано, то изхожда от Дао, от Същността. Затова Лао Дзъ винаги ще бъде търсен, защото това е търсене на Същността.

За у-вей, т.е. Не-деянието, или казано по друг начин, Чистото Действие, даосите казват: Чистото Действие е поучение без думи. То очиства човека от вътрешни страсти и желания. Чистото Действие е действие на Дао. Не-деянието, т.е. Чистото Действие, не е бездействие (както някои мислят), а то е съвършено действие.

Ле Цзъ, това е един от най-силните ученици на Лао Дзъ, казва: Не-деянието няма знания, няма способности – то е Чиста Любов. Значи: няма знания, няма способности, това е просто действие на Чистата Любов.

У-вей, или Не-деянието, владее всичко и затова то няма нужда да знае. Чистото Действие е владетел – ставаш владетел на съдбата си, на социалния строй и нещо повече. То няма нужда да знае – то просто владее, то е Пустота, то е връзка с Началото – то е самото Начало. Чистото Действие не е знание, то е Дълбокото Начало. Дълбокото Начало действа без усилия, то действа естествено.

Пустотата е Дълбокото Начало, а входът в Дълбокото Начало, според Ле Цзъ, е Любовта.

У-вей, т.е. то, означава да живееш в Дао, означава да пиеш Пълнота – не да я търсиш, а да я пиеш.

Живей в Дао и остави настрана разумната си воля. Твоята разумна воля, казват даосите, е неуместна. Много просто: не може да бъдеш по-дълбок от Дао с някаква разумна воля.

Който обича по закона на Пустотата, т.е. по закона на Истината, той нищо не иска нито отвън, нито отвътре и забележете: той получава своята Пълнота от Пустотата, от Тайната на живота, наречена Дао. Парадоксално е – нищо не искаш, но получаваш.

С неусилие се постига повече, отколкото с усилия. Но малко са тези, които познават тайната на неусилието. Неусилието е метод на Истинността, метод на единството с Дао.

Колко неправилно е да скърбим при смъртта, колко неправилно е да се радваме на живота. Ние сме по-дълбоки и от смъртта, и от живота, защото няма нито раждане, нито смърт.

Обикновените хора са привързани към външните неща; духовните хора са привързани към вътрешните неща; само мъдрият, само даосът знае, че и външните, и вътрешните неща са илюзия. По Пътя на Дао всеки човек ще бъде очистен от илюзията.

По Пътя на Дао кривото става право, празното става пълно и старото се сменя с ново.

ЧИСТИЯТ НЯМА НУЖДА ОТ АЗ, ДАЖЕ ОТ ВИСШИЯ АЗ. ЧИСТИЯТ ИМА В СЕБЕ СИ ПУСТОТАТА, ИМА ДАО

КЛЮЧОВАТА ПРАКТИКА НА ИСТИНСКИТЕ ДАОСИ Е СЪКРОВЕНОТО, СЮ-АН

Дао е по-древно от самата древност, но не е старо. Лао Дзъ не отдава предпочитанията си нито на живота, нито на смъртта. Той казва: Трябва да се почита единствено Съкровеното.

Чистото Действие на китайски се нарича у-вей. Чистото Действие е Съкровено Съвършенство. Според Лао Дзъ: Мъдростта, това е умение да разсейваш всички затруднения, преди още да се появят. Понеже когато някога се появят, вече може да е много късно. Това е предвиждане, което идва от Съкровеното. Тук не говорим за ясновидство, за способности, а за естественото виждане на Съкровеното.

Съкровеното е това, което обхваща всички неща, но не изразява своя образ. Съкровеното на китайски се нарича сю-ан. Това е ключовата практика в даосизма, истинските даоси нямат друга практика, освен Съкровеното. Това просто означава: самия Вечен живот, самата Безпределност, самия Небесен живот и т.н.

Даосите казват: Чистото Сърце няма в себе си място за смъртта. То е толкова изпълнено с Дао, че няма място за нищо друго. А там, където е Дао, много ясно е, че смъртта не може да стъпи. Както ви казах, Дао е много по-дълбока дума от Бог и по-нататък ще я обясним. Казвам това, защото някои християни са превели на китайски Библията: В началото беше Бог – пък то е съвсем друго, Дао и Бог са различни и по този начин преводът е развален. Един коментатор казва, че Дао не е фабрикант, нито слово произвежда, нито обича словото, нито обича славата и Дао никога не е казвало „Аз съм Бог и покланяйте ми се“ и т.н. В Даосизма, в китайския начин на мислене тази идея е много по-дълбока и никога не може да се каже „Аз съм Бог и ми се покланяйте“. Дао не обича никога тези неща. Дао обича само едно нещо: Скритостта – заема най-ниските места, както водата. Там, където никой не иска да отиде, в низините, Дао е там. На даоски език това означава, че чистият няма нужда от Аз, даже от висшия Аз, въобще даосите отиват много далече. Например ако трябва да ви кажа едно от определенията за Дао, то гласи: Дао, това е отсъствие в отсъствието. Някой път ако трябва, малко ще го обяснявам, макар че то не може да се обясни. Едното отсъствие не може да се обясни, да не говорим за другото отсъствие. Но даосите са отишли изключително напред в дълбочините на Мъдростта, такъв е техният Път.

Чистият няма в себе си Аз и затова смъртта няма за какво да се хване. Чистият има в себе си Пустотата, т.е. има в себе си Дао, има Истината, има всичко. Няма нищо, но има всичко. Който все още има нещо, и малко Аз, даже и висше Аз, той е още много далече от Дао, смъртта (малко или много) ще го хваща.

Чистото Действие или Не-деянието на китайски е казано у-вей. Има и друго название, у-уей, но ние сме приели тази идея у-вей. Това е Чистото Действие и то предопределя Вечността. Значи ако имаш Чисто Действие, твоята Вечност е предопределена, ти си в нея, ти живееш в нея и няма нужда от други методи, няма нужда от практики и въобще няма нужда да стоиш три часа с главата надолу. Чистото Действие е самият Небесен живот.

Има една случка, която се е случила с Конфуций. Разхождал се из природата и стигнал до един водопад. Този водопад бил опасен, имало водовъртеж даже. Той видял един старец, който се върти във водовъртежа. Помислил, че този старец е отчаян и се чудел как да му помогне, ама там не може да се помогне. Наблюдавал го, наблюдавал го и забелязал, че този старец се смее. После открил, че водовъртежът изхвърлил стареца и той си излязъл спокойно на брега, радостен. Старецът бил даос и Конфуций го попитал:

– Какво става, как така не се удави?

Старецът казал:

– Аз се отдадох изцяло на Дао и Дао ми помогна.

Значи те са сродни, стихиите на природата, даосът, Дао, Истината са сродни. Конфуций, разбира се, не можал да проумее това, защото с ума не става. Ако Конфуций беше влязъл, щеше да потъне, защото той има съпротива, още има ум, има интелект. Интелектът винаги се бори, винаги се съпротивлява, а водовъртежът само това чака: щом се бориш, нека да видим кой е по-силен. Даосът излиза и се радва, и царува, за него всичко това е било една детска игра. Това е тотално отдаване на Дао. Значи тук законът е: при 99% не работи, при 99% потъваш. При 100% отдаване вече излизаш на брега с радост. Но може и да потънеш, но пак ще потънеш с радост, защото даосът не умира. Каквото реши да направи Дао, това е все добро.

Даосите казват: Нищо не прави за себе си и ще бъдеш съвършен. Който търси Истината, придобива второ дихание, диханието на Дао.

Според даосите всички метали са неузряло злато, всички метали са в процес на развитие, да станат злато. Това важи и за хората, всички хора са неузрели богове. Въобще човекът е бог в развитие. Ще дойде време, тъй като е предопределено всеки да стане Дао, няма изключения, включително и Сатана след време ще стане Дао.

Чистото Действие, или Не-деянието, означава да не нарушаваш порядъка на Дао. Значи ако направиш една услуга, абсолютно не искай нищо насреща, нито външно, нито вътрешно и няма да нарушиш порядъка на Дао, оставаш в благословението. Някои хора външно не искат, но вътрешно теглят, те нарушават Свещения Закон.

Лао Дзъ казва за победата: Победата трябва да се чества с траурен обред. В даосизма героите са отречени, там те въобще нямат място, те са особен род пропаднали души. Няма кого да побеждаваш, ти трябва да познаеш себе си и да израснеш в Дао, няма нужда от победа, няма нужда от загуби.

Според даосите: Мъдростта на живота е придобиването на Дао, това е цялата Мъдрост. А както ви казах, техният единствен метод е сю-ан, Съкровеното. Няма други методи, няма други практики, всичко изхожда от това. Съкровеното ги ръководи, всеки по неговия правилен начин.

ДАО Е ДЪЛБОКАТА ОСНОВА, ДЪЛБОКОТО ЕСТЕСТВО. ВСИЧКО ИЗВЪН ДАО Е СЛАБО

Когато Дао е в тебе, ти ще изгубиш всичките си свръхестествени сили, защото Дао е Дълбоката основа, Дълбокото естество. Пред Дао всяка свръхестествена сила изчезва, защото всичко извън Дао е слабо.

Когато Дао е в човека, той не може да твори чудеса, защото Дао е естествено.

Дао не се занимава с безполезни разсъждения за богове и демони. То живее в Пустотата – т.е. в Пълнотата на своята Тайна или в своята естествена реалност.

Дао не се занимава с Вяра или с безверие, защото е Вечно. Дао е процъфтяващо, защото е над всички противоположности. (Тук не говорим за преуспяващо – по-нататък ще видим, че преуспяването не е радост за Дао.)

Когато Дао е в човека, човек няма мнение за себе си, защото Дао е естествено, а мнението е неестествено.

Преди да продължа, тука се сещам за една идея, която ви казах миналият път – става въпрос за Дисциплината. Тука искам да продължа малко, за да не бъда неправилно разбран. Някои може да помислят, че въобще не трябва да има Дисциплина. Значи, казах ви, че: Дисциплината е неестествена и това е така, но Дао е естествено. Тука искам да ви кажа, че има една истинска Дисциплина, тя произлиза само от Дао или по друг начин казано: От Дълбоката вътрешна Свобода, т.е. от Дао.

Само Дао може да вижда нещата ясно, защото То не гледа от определен ъгъл, а Безпределно.

ЯСНИЯТ ВЗОР ИДВА ОТ ТЪНКИЯ СЛУХ. ТЪНКИЯТ СЛУХ Е ДОШЪЛ ОТ МРАКА, ОТ СТРАДАНИЯТА. А ГЛАСЪТ НА ДЪЛБОКОТО Е ЗАД МРАКА – ЕТО КЪДЕ Е ДАО

Покоят и движението са в единство, което означава, че Покоят не е отделно съществуване. Който не е разбрал това, се е увлякъл в движението и е загубил (малко или много) своя Покой. Покоят е субстанция, а движението е функция или дейност, но дейността е обща, тя излиза от Покоя, минава през движението и се връща в Покоя. Това означава, че Покоят е господар на всеки устрем и на всяко движение.

Движението е Път на Душата, а Покоят и пасивността са Път на Духа. Но в пасивността всеки трябва да открие естествената Тайна на живота.

Според Даоското Учение се казва, че: Тайната е врата на Тънката енергия, тя е врата към Дао.

Според Даоското Учение: Който търси слава, той губи Покоя, защото славата води в заблуждение и хаос разума. Накратко казано: славата е заблуждение.

Който не следва Дао, ще бъде погубен от своето неразбиране, което значи от само себе си. Който следва Дао, т.е. естествения ход на развитието, никога не може да бъде хвърлен в бездната, защото той следва Гласа на Великия Път.

Ясният взор идва от тънкия слух. Тънкият слух е дошъл от мрака, от страданията, от нещастията. А Гласът на Дълбокото е зад мрака – ето къде е Дао.

Лао Дзъ казва: Съедини се докрай с Безпределното и придобий своя дом на Бездънен Покой. По друг начин казано: Бъди дълбок в Дълбокото – това важи в дълбочината на страданието да бъдеш буден и дълбок. На даоски език това означава: Проникни в страданието, без да оставяш следи и ще чуеш гласа на Пустотата.

По отношение на Любовта се казва, за Даоса (става въпрос за Любовта към ближния): Даосът със своята Любов може да обгърне всички хора, но не защото обича хората, а по друга причина, защото Любовта това е естеството на Дао. (Значи, тука се изтъква друга причина, по-дълбока и по-първична.)

Тука също искам да ви кажа нещо важно за Истината и за ученията, става въпрос за всички видове учения без изключение, всички религии. Тука искам да ви обясня защо те не носят Абсолютната Реалност и цялата Истина. Според Даосите, между Истината и Ученията винаги има дистанция. Според тях: Истината е Съкровеното и то не може да се разкрие в учения; ученията са само подготовка за Съкровеното влизане във Великия Път и Великия Учител. Това означава, че цялото Учение символизира Вход към Вратата, Вход към Съкровеното. Истината е Учител в Тишината. Тука пак трябва да кажа нещо предупредително, защото съществува привидна тишина, в която попада нечистият. Тук, в тази тишина не обитава Дао. Това означава, че само когато познаеш Истината, или само когато си отдал изцяло живота си на нея, тогава Дао става твоят Път, твоята основа, твоята Тишина и твоят Храм.

Думите не могат да разкрият Тайните на Мъдреца, но има едно мълчание, което може да разкрие всичко. Това означава, че тук движението е постигнало своята завършеност (на Даоски език това е преводът) – и ето истинския Покой.

Тук става въпрос за това, че човек трябва да мине през хиляди и милиони превращения (те не го наричат прераждания, което е също много точна дума – превращения), за да постигнат тази завършеност и да станат едно с Естеството.

ИСТИНАТА ЖИВЕЕ В ПУСТОТАТА, В НИЩОТО И ЧРЕЗ МЪЛЧАНИЕ, ТИШИНА И ДЪЛБОКО ВЪЗПРИЕМАНЕ НАВЛИЗАШ В БОГА – БЕЗ РАЗГОВОР, БЕЗ СЛОВО

В усмивката на Лао Дзъ е скрита голяма Тайна. Тук и Любовта, и Мъдростта са едновременни; радостта и скръбта са се слели. Усмивката е нещо едновременно, единно от всички светове – и от този, и от онзи свят, защото той носи в себе си Дао, Цялото. Неговата усмивка е независима и от двата свята – и от физическия и от духовния свят. Това е най-дълбоката усмивка. Тя носи в себе си нещо уникално, защото в Дао всичко се слива в едно и световете изчезват. Това е така наречената неведома, неизразима усмивка.

(Макар че няма значение, но все пак ще ви кажа, че почти винаги, когато ви говоря за Лао Дзъ, аз ви изнасям лекциите чрез неговия Дух. Казвам това да не си помисли някой, че говоря от мое име, тъй като аз съм в едно много старо единство с него и той поиска да ви разкажа много неща. След време, в следващи лекции пак ще ви говоря много за него; за неща, които са писани и които не са писани – от Акаша. Но той не държи да бъде разбран. Той е абсолютно непривързан. Той просто иска да изнеса нещата, без да бъде разбран. Просто прави един естествен жест – един откъс, малък откъс от Учението на Дао.)

Дълбочината при Стареца е толкова голяма, че словото вече е надминато и затова той рядко е говорел. Това се отнася и за този, който е преживял самадхи. Словото не е началото – според Библията – това е погрешен превод. В Началото е Древният. Не е и Духът. Според Лао Дзъ е необходимо Мълчание, Тишина и Дълбоко Възприемане.

В Окултната Наука се разказва за една разходка на Лао Дзъ с един негов съсед. Разходката траела около три часа. През целите три часа Лао Дзъ нищо не казал. Съседът казал две неща: „Колко е хубаво слънцето!“ – напълно излишно, и другото: „Колко прекрасно утро!“. Само две изречения! Когато свършила разходката, Лао Дзъ му казал: „Когато излизаш с мен на разходка, не взимай този бъбривец със себе си – става въпрос за ума – защото аз не съм сляп. Аз видях, че слънцето е прекрасно“.

Искам да кажа: Ако не разбереш Тайната на мълчанието, то ще се превърне за тебе в бреме, в тежест. И вместо мълчанието да ти помага и Тишината да те обогатява, те ще те смущават. За всички неразумни мълчанието и Тишината са опасност и тези хора се давят в тази област, макар че мълчанието и Тишината са вечна, истинска Благодат. Когато кажеш: „Какво прекрасно утро!“ и „Какво прекрасно слънце!“, ти се отделяш от своята Дълбока Същност – това е Вътрешен Закон. Когато дадеш ход на ума, ти мислиш, че казваш нещо особено, защото е логично – „Колко прекрасно утро!“. Но ти си се отдалечил от своята Дълбока Същност, защото тя в мълчание навлиза в дълбочини, в тънкости, в духовни подробности, свързани с Тайната на Истината. Когато проговориш, ти затваряш Пътя на Душата, на своята дълбочина, наречена „душата“ – тя има друго име, но аз ще приема общоприетото – „душата“.

Когато си със Стареца на разходка, реалното общуване е без разговор. В Неизразимото разбираш много по-дълбоко нещата. В реалното общуване навлизаш в Бога.

Ще обясня: Истината – това е живот в Дълбоко Мълчание и Тишина. Тя живее в Нищото, в Пустотата, тогава се осъществява контактът. Това означава, че познаването на Истината става в Нищото, в Дълбокото изживяване (което не е разговор), в Тишината и Мълчанието – извън думите. Точно от този начин на мислене на Лао Дзъ произхожда изразът: Дао, което е Дао, не е Дао (това продължава да смущава ума) и Дао, което не е Дао, е Дао. Това произлиза от начина на живот на Стареца и преведено означава: Богът, Който вие знаете, не е истинският Бог. Знайният Бог не е реален. Но Богът, Който вие не знаете, Несъществуващият Бог, това е реалността, истинският Бог; това е Дао, което е Дао. Това означава, че преданието от Учител на ученик не е знание, не е слово, а изобилен живот, предаване на живот, предаване на Дух.

Когато Лао Дзъ предпочита мълчаливата разходка, иска да каже, че Съкровеното действува само там, където словото се забравя. Това означава, че работата на Духа се извършва в УЕДИНЕНИЕ (не усамотение, което означава процес на ума, на разделение. У ЕДИННИЯ – означава Уединение). Кабалистически това са различни Пътища, коренно различни светове.

УЧЕНИЕТО ДАО

ЛАО ДЗЪ Е ВРАТА КЪМ ТАЙНАТА НА ЖИВОТА, КЪМ ПЪТЯ НА МЪДРОСТТА

Когато Конфуций е отишъл при Лао Дзъ, той е отишъл при Тайната на живота, защото Старецът не е човешко същество. Той е Нищо, което означава врата и преход към нещо универсално. Това не е пътят на знанието, а Пътят на Мъдростта. През тази врата може да мине само ученикът – този, който Съкровено иска да разбере своя Учител. Този, който трупа знания и не може да направи скок в Дао, ще ограби собствения си живот. Това е качество на ума, на знанието. Само любящият може да навлиза в дълбокото разбиране и в Мъдростта. Тогава животът му става Път.

Човешката мъдрост никога не може да бъде Път, защото сама по себе си тя е извън реалността. Ако Конфуций имаше търпение, той щеше често да ходи при стареца и да слуша, и щеше да постигне… Защото Търпението в Духовния свят означава овладяване; в по-висш план означава овладяване на ума; в Божествения свят това означава преобразяване.

САМО ГОТОВИЯТ, САМО УЧЕНИКЪТ МОЖЕ ДА НАПРАВИ СКОК В НЕВИДИМОТО, В БЕЗДНАТА – ДУХЪТ НА НЕБИТИЕТО, НА НИЩОТО, ЗА ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА Е ПОДОБИЕ НА СМЪРТТА

УЧЕНИЧЕСТВОТО Е КАЧЕСТВО НА ДУШАТА, УМЪТ НЕ Е СПОСОБЕН НА ТОВА

Лао Дзъ е Бащата на Пътя, но сам той е извън Пътя. Ще обясня: Пътят е бил извървян и сега Лао Дзъ не е Път – той е само една Дълбочина, Безкрайност и Пустота. Даоското Учение казва: Пътят е по-стар от самата Древност. Древността е само едно проявление на Пътя. Мъдростта е Началото на Пътя. Истината е породила нещата преди самата Древност. Лао Дзъ е само Дълбочина, Безкрайност и Пустота. Сега вече той е несътворена същност. С нея е трябвало да се срещне Конфуций, който е човекът на ума, човекът на развитието, човекът на човешката мъдрост. Конфуций е разбрал от своите ученици, че трябва непременно да се срещне с този Старец. Човешката мъдрост е непълна и нереална, затова трябва да се търси Несътвореното, Божествената Мъдрост. Конфуций не е знаел, че Старецът е съединил Дао със своята телесна форма, т.е. съединил Духа си със своето тяло. (Това е велика Тайна, трудно се разбира!) Когато Конфуций го е видял, веднага е разбрал, че пред него стои нещо грандиозно и необикновено, особено и неразбираемо, неизразимо. Нещо винаги се е изплъзвало, т.е. Духът никога не може да бъде определен от ума, от човешкото. Конфуций е искал да го определи (Стареца, Духа), но той е бил пълна загадка. Умът не може да определи Тайната на живота, Несътвореното. Ще обясня: Старецът е носел в себе си нещо от дълбочината на Безкрайността, от дълбочината на Дао. Точно тази дълбочина винаги смущава ума.

Конфуций попитал стареца: „Какво ще кажеш за морала? Как трябва да се развие добрият характер?“ – Разговорът е символ между ума и духа. Той е мислел, че моралът е пълно достижение на Тайната на живота. Старецът се разсмял и казал: „Въпросът за морала възниква само тогава, когато човек е неморален“. Ако си неморален и ако в теб има нещо пробудено, започваш да мислиш за морала, за да се уравновесиш. Човек, който има съвест, характер, естествено не забелязва, че има това; той просто живее във Вечността. Това е естествено.

Лао Дзъ казва: „Не бъди глупав и не се опитвай да се развиваш, защото ще изостанеш, ставаш изкуствен. Бъди просто Дао, бъди естествен“. Най-трудното нещо за ума е да бъде естествен – той е раздвоен и нереален. Когато Лао Дзъ казал това, Конфуций се смутил и от думите му, и от това, което видял: този човек имал много духовна енергия, необятен и таен потенциал. Старецът бил дълбока пропаст, дълбока бездна за него.

Между ума и мъдростта на духа има голяма пропаст. Пример: когато един посветен, Мъдрец, Учител говори, той не говори от името на ума, на знанието, на свещените книги, а от името на живота. Най-лошото, което може да се случи между ученика и Учителя, е да се превърне словото в знание. Същественото е: да се изтръгне от знанието живот!

Конфуций се уплашил и се върнал при своите ученици нервен и неспокоен – качество на ума. Казал на своите ученици: „Този старец е опасен! Той е Бездна и неговият Път не може да се разбере“.

Само готовият може да направи скок в невидимото, в бездната, в Тайната на живота. Готов означава ученик. „Ученик“ е дума, различна от думата „човек“. По изключение с ученик може да се означи истински човек. Умът никога не е способен на ученичество. Това е качество на Душата. За ума това винаги е опасно: ако не полудее, се разболява за дълго време.

Духът на Небитието (или Нищото на езика на посветените) за обикновените хора е подобие на смъртта. То винаги навява смърт. Ако Конфуций, човек на ума, беше готов, той щеше да види красотата и величието на Стареца. Истинският човек (не добрият човек) винаги пребивава в дълбоката бездна, извън доброто и злото, защото напълно е очистил своето сърце и своето съзнание. Или според даосите: Ако сърцето е неподвластно, това се нарича очистване на Духа.

Красотата на Стареца е в това, че той едновременно е и обикновен, и необикновен. Външно е обикновен, естествен, вътрешно е необикновен. Неговата необикновеност е скрита в неговата дълбочина и тук неговото съкровище е пълно. Лао Дзъ не прави чудеса, но цялото му същество е едно тайно чудо. За Стареца казват, че първото нещо, което е направил, когато се е родил, е че се е разсмял от сърце. Това е особен смях, особена усмивка; представлява мистичен, скрит символ. Тя е израз на дълбоко състрадание към съществата, които са разделени, всичко съществуващо, което дели световете. Тази усмивка е един поздрав към Битието и света, едно много дълбоко и радостно приемане на света.

Има една тънка разлика между усмивката на Мона Лиза, която означава вечната победа на доброто над злото и която не е пълна, и усмивката на стареца – тя е над доброто и злото. Тук не става въпрос за победа, а за нещо цялостно. За Лао Дзъ не е необходимо да бъде добър или лош – той е Дълбочината, Вечността, а сама по себе си тя е вечно добро – това е неполяризирано добро, или: доброто няма голямо значение, защото присъствието на Вечността е достатъчно.

Ученият може да направи откритие, но не може да разреши въпросите на живота си, независимо колко са откритията. Лао Дзъ не прави открития, но той живее в Дълбочината на живота, в Дълбочината на Дао, в Реалността. Ученият още много години ще решава основния въпрос – въпроса за себепознанието. Лао Дзъ нищо не е разрешил, защото Дао е Безпределно и това никога няма да бъде въпрос за разрешаване. Дао не е наука, нито философия, нито религия. Дао е Вечност и Безпределност – това е Тайната на Пътя.

Дао е въпрос на Съкровена Любов, въпрос на лично изживяване. Тайната на Самадхи означава тотално изживяване на Бога. Дао е много тънко преживяване, най-висшите енергии и граница между енергията и Духа. Там няма герои. Там преживяването на Пътя е универсално. Няма нищо общо с просветлението – в просветлението има падане и ставане. В състоянието Самадхи няма падане и ставане. Тези, които жадуват за Истината, а не се стремят към Самадхи, ще разберат.

Когато ученикът изживее Дао, няма да разбере Тайната на живота, но става коренно преобразование, което просветленията не могат да направят.

ЛАО ДЗЪ – ПРЕГРАДА НА ПЪТЯ КЪМ ДАО Е ЗНАНИЕТО, ЗАЩОТО ЗНАНИЕТО НЕ Е ПЪТЯТ. ПЪТЯТ Е В СЪРЦЕТО, В ПУСТОТО СЪРЦЕ

ЧРЕЗ ПУСТОТО СЪРЦЕ СЕ ЯВЯВА ДЪЛБОКОТО И ВРОДЕНО ПЪРВИЧНО ЗНАНИЕ В ЧОВЕКА

Детското Сърце извежда Даоса до най-дълбоките Корени на Мъдростта. Въпросът за Тайната на доброто и злото е заложен в Корена на Сърцето и по Пътя на Пустотата (става въпрос за необвързаността), Сърцето узнава тия Тайни. Чрез Пустото Сърце се явява дълбокото и вродено Първично знание в човека. (Както виждате думата Пустота се използва символично и отговаря и на идеята за детското сърце, и на идеята за пълното сърце, а другият превод е Цялото Сърце, цялата енергия, цялата идея…) Този, който постигне това Сърце, в него ще се яви Дълбокото и вродено знание в човека. Това означава, че в Пустото Сърце се осъществява Пътят на Дао, то е Началото на Пътя.

Най-дълбоките и Окултни и алхимични методи за придобиване на безсмъртие и вечен живот в Дао, са вътрешни. Един от тези методи е Пустото Сърце и неговата Коренна Тайна. Мъдрецът възприема Пълнотата на живота както детето, защото те са сродни, подобни по сърце.

В Даоското Учение се казва, че: Чистата енергия на детското сърце е същата, която е образувала Слънцето. Ето защо е казано, че когато Ци-енергията (става въпрос тази Първична, слънчева енергия) на Дао напълни очите на човека, той вижда ясно и Пътят му е радостна Светлина.

Тука накратко ще ви обясня, че зрението е енергия, която се разпространява от Душата навън към очите. Това означава, че очите са енергията на Душата. По друг начин казано: това означава, че очите са възпроизвеждащата част на Душата.

Чрез Чистото Сърце, което е най-мощният канал на Дао, се влиза във Великия Път. И затова е казано в Даоското Учение, че: Чистото Сърце разрязва небесната мрежа и влиза в Дао или в своята тъждественост. Това означава, че Чистото Сърце е Реалност от най-висш порядък, защото се знае, че небесната мрежа е рядка, но не пропуска нищо – и както виждате в случая – пропуща само Чистото Сърце. Значи, има изключения, където тази мрежа се отваря и тя пуска в себе си Чистото Сърце. Казано е още, че: Чистото Сърце е Дао и това Сърце се справя с дракона с голи ръце (това са символи), защото Дао в него работи естествено.

Да постъпваш по законите на това Сърце – това е Безсмъртие.

След като Лао Дзъ постигнал Пустотата на Сърцето, той изоставил всички свои разсъждения и влязъл в Дао. Той постигнал Тайната да не задава никакви въпроси. (Това също е Тайна – необикновен въпрос, затова го поставям.) Когато той е посетил своя Учител, около 5 години, той е стоял мълчаливо и само е наблюдавал, не е задавал въпроси. Години наред той е слушал и наблюдавал, разбира се, с много любов е наблюдавал и е постигнал тази Тайна, която също му е била даже и вродена. Който е постигнал тази Тайна – да не задава никакви въпроси – получава истински отговори. Той е разбрал, че Целта е да бъдеш в Дао, а не да имаш някаква цел и някакви разсъждения.

Тук искам да ви кажа, че има в последно време изключителни учени, които са напреднали много дълбоко в знанието. Много дълбоко знание и същевременно не са в Пътя. Това потвърждава, че знанието е опасност. И че колкото по-дълбоко е знанието, без да се следват законите на Дао, толкова по-дълбока Бездна очаква този, който върви по този Път. Например един от дълбоките учени, от големите учени, руснак (скоро наблюдавах неговото съзнание), той е стигнал до големи тайни на атома, тайни на Библията, много Дълбоко знание, но няма нищо общо с Пътя. Казано е в Библията, че когато Бог е създал Светлината, Бог е казал, че това е добре, че Светлината е добре… Той прави един доста дълбок извод, като казва, че това означава в минали цивилизации Бог е създавал и лоша светлина, донякъде е прав… Той затъва и обърква понятията…

Лао Дзъ е разбрал, че намирането на Дао е изживяването на собствения си живот. Той разбрал, че всеки трябва да открие своето Дао, своето Сърце и тогава той е на Пътя. Разбрал е, че преградата на Пътя към Дао не е невежеството, а знанието (ето отново потвърждение на това, което казвам), защото знанието не е Пътя, знанието не е Дао. Знанието не е истинският Път на човека. Пътят е в Сърцето, в Пустото Сърце. Той е разбрал, че светът е хубав за онези, които нямат свои очи, а Очите на Дао. Той е разбрал, че тези Очи са Безпределни. Той разбрал, че Дао създава блага, но не забогатява, защото е Вечно и ако Вечното забогатява, това означава, че то е несъвършено. Но понеже Дао не забогатява и затова то е Безпределно.

Пустотата – това е първосътворената Светлина, първосътворената Чистота. Ако сърцето не е пусто, то не се поддържа от Дао, а от петте чувства. Обикновено аз ги наричам петте бедни чувства. Даоското Учение казва, че: Ако в гърдите на човека е скрито механично сърце, то бие с ритъма на петте чувства, т.е. с ритъма на възприятията (фалшивият път, неистинският път). Тези възприятия не са Дао, не са Пътя. По този път се изгубва целостта на съзнанието, изгубва се Дао. По пътя на петте чувства сърцето се разваля, то става неверно, неустойчиво, Даосите го наричат вредното сърце. Това означава, че само в Пустотата Сърцето има Устой, т.е. има постоянна Сила.

Според Даосизма, ако успокоиш сърцето си, в него вече няма движение; а когато го смириш – за него вече няма опасност.

Когато постигнеш постоянен Покой в сърцето си, вече не възниква безпорядък.

Когато постигнеш Искреност в сърцето си, вече не възникват отклонения.

Когато постигнеш Чистота на сърцето си, вече никога не възниква мъка.

Когато Сърцето е ясно определено в своя Път към Дао, тогава мракът не може да го владее, тогава мракът го изпуска. Това означава, че когато Сърцето е чисто, то вече може да практикува своя Вечен Път и да съхранява своя живот, който е животът в Дао.

Когато Сърцето е чисто, тогава Дао е постоянно в човека и тогава Пълнотата е навсякъде с човека.

Когато човек е естествен, Дао в него е постоянно будно.

Само Будността може да върви след Истината, а умът винаги изостава. Истината е Вечна, но не неизменна, защото във всеки нов миг тя има нова проява и се постига по нов начин. Ето защо умът винаги я изпуска, защото той е винаги стар и застоял; той винаги живее с миналото и със спомените.

А Истината: тя е винаги нова, в този смисъл тя е неизменна. (В хубавия смисъл, както разбирате.) Тя вечно се обновява. Следва, че ако в един момент човек е в равновесие и в различаване на Истината (т.е. в будност), в следващия момент това същото действие може да извади човека от равновесието. Ето защо човек трябва да изостави ума, да бъде буден за всеки нов миг, т.е. до такава степен да го пречисти, че умът да стане абсолютен слуга, вътрешен орган, инструмент на Духа, каквато е и неговата цел. Това означава, че равновесието на отминалия миг не е равновесие на настоящия миг; не е равновесие на новия миг.

Непрекъснатото равновесие е Тайната, постигната от Даоса.

Животът се поражда от постоянното взаимодействие между Ин и Ян в човека, а Дао се намира в Точката на Равновесието. Но тъй като всичко в света и в съзнанието се движи, тази точка на равновесие всеки момент се мени и за всеки нов миг равновесието трябва да се постига отново. Точката на Равновесието е достояние на Даосите, а целта на Даосите е да помагат на хората и те да я постигнат. В Даосизма се казва, че Равновесието е естествената сила на Дао и то неутрализира всяка двойственост. Това означава, че Равновесието е господстваща сила – сила, която владее, която овладява. При това овладяване се ражда обликът на едно ново и по-дълбоко Разбиране на Тайната на Дао.

ДАО ДАВА ПЪТЯ СИ НА ЧИСТИТЕ. ДАО Е ФОРМА И ДУХ В ЕДНО НЕРАЗРИВНО ЕДИНСТВО

Дао е Учение за простотата. Всички неща са прости, когато влезеш в системата на Дао. Когато постигнеш Дао, вече не възникват тревоги и усложнения. Защо? Защото Дао прави тревогите радостни, а усложненията прави улеснения.

Чистото Сърце е велико изкуство. Само Чистото Сърце може да практикува Дао – другите се занимават, Чистото Сърце практикува.

Дао не е религия, Дао е Пустота, Безкрайност, Велика хармония. Дао, това е Чистият Път. Дао не е традиция, традицията е умъртвяване на живота. Даосът е в хармония с Безкрая, а не с традицията.

Нечистото живее натясно, като в гроб. Нечистото трупа ежедневно смърт. Чистото е дихание на Дао, ето защо на чистото се дава Път.

Който натрупва Дао, сиреч Бог и Истина, става Безкраен. Дао изпълва нещата, защото е пусто, защото е безкрайно.

Дао е цвете с невъобразимо ухание.

Не можеш да извървиш Дао, Пътят Му е Безкраен. Ако изпуснеш чистотата, Дао става опасно, започва да изглежда като безумно за тебе – това е за тебе, за да ти помогне. Щом си избрал нечистотата, Дао ще ти дари безумието.

Дао е мъдър дарител. Дао храни Чистото Сърце със своята Безкрайност.

Дао умее да живее в трудностите и това го прави леко, т.е. Дао съумява да влиза в трудностите и да ги прави леки. Без Дао трудното е трудно; с Дао трудното е леко – зависи дали си с него.

Дао не държи на щастието и затова го разпилява. Дао държи на Чистотата, Чистотата съхранява Дао. Ако сърцето е чисто, тогава Дао се изяснява в него.

Дао е форма и Дух в едно неразривно единство.

Дао не е слово, Дао само ползва словото като Път. Който няма Дао в себе си, за какво ще размишлява, какви медитации ще прави? Само едни медитации – за илюзиите. Илюзиите имат чар, Дао няма чар. Дао има Безкрайност и не се нуждае от илюзии. Без Дао те очакват многобройни илюзии.

В Чистотата изчезва земното и остава само Дао. Това означава, че Дао е и на Земята. Когато го няма земното, тогава Дао е ясно. Чистото няма възприятие за илюзиите.

Енергията е само дъщеря на Дао, Дао си играе с нея.

Дао е изтънчената глъбина на Пътя.

Който има Покой, той е в Дао.

При контакт с хората пази своето Дао и ще си винаги в покой. Това, което казва Учителя: Нито близост, нито дистанция! То е много точна Мярка.

Покоят е постоянство в Дао. Ако съхраняваш Дао, Покоят сам ще дойде, няма нужда да го търсиш. Ако попаднеш в мрак, дръж се за Дао и ще придобиеш покой.

Не писанията водят към Дао, а Пределната Целеустременост.

Разсъжденията не са Път към Дао, те не могат да станат опит. Мъдростта не е знание, Мъдростта е живот в Дао. Не книгите и писанията са учител – Дао е учител. Дао живее с Мъдростта, а не със знанието.

Трябва да станеш Дао, за да получиш Мъдрост от Дао.

Само в Дао можеш да оживееш, в знанието умираш. Знанието е част от света, Мъдростта е част от Дао.

Пречистването на сърцето е Началото на истинския Път. Който е развалил сърцето си, е изгубил своето Дао, своя Път.

Умът прави хората културни и внимателни, но без Дао те се погубват. Защо? Защото Дао не е културно, Дао не е внимателно – Дао е Чисто. Чистият е в Дао, а културните са в голяма опасност. Чистият се е изкачил в Дао, а културният е слязъл. Дао дава Пътя Си не на културните, а на Чистите. Без Дао човекът е болен от култура и от света.

САМО НЕ-ДЕЯНИЕТО, Т.Е. ЧИСТОТО ДЕЙСТВИЕ ПРИДОБИВА ДАО

Дао не се познава със знание или с незнание. Дао се познава с Чистота. Даосите казват: Да знаеш, това е един неправилен способ на мислене. Това означава застой. Да не знаеш, е спящо състояние. Да си в Дао, значи да си му позволил да живее в тебе, това е същността – да позволиш. И без това позволяваш на много същества да живеят в тебе, но хубаво е да разбереш на кого трябва да позволиш. Знаете: Дао означава Истината.

Дао не е нещо, което може да се знае или да не се знае. Дао не е известно, нито неизвестно, Дао е Неведомо. С известното се занимава умът, с неизвестното се занимават Търсачите, т.е. Душата, с Неведомото се занимава Духът. Неизвестното понякога след време се открива и става известно; при Неведомото няма такова нещо, то е винаги неведомо, там се случва истинската медитация.

Имаш ли Чистота, ще живееш в Дао и ще се радваш, че не го познаваш.

Когато търсиш Дао, се отдалечаваш от него, защото чрез търсенето ти създаваш себе си.

Когато проявяваш Дао, ти Го намираш, защото в проявата ти изчезваш. Ти Му позволяваш да те превземе отвътре. Ще обясня: и преди сме говорили за Не-деянието, на китайски у-вей, т.е. Чистото Действие. Това означава да отстъпиш мястото си на Дао; не ти да действаш, а да отстъпиш мястото си. Защо? Защото може да мислиш, че постъпваш правилно. Може да направиш една добра постъпка, която да има толкова лоши последствия, че даже и да не ги знаеш. Да отстъпиш мястото си на Дао, на Истината, тя да действа. Само Не-деянието придобива неизразимото Дао. Който има такъв подход към живота, постига Неизразимото Дао. Например някои четат Библията и мислят, че всичко е наред; други четат Корана и мислят, че всичко е наред. Библията, това са твоите 24 часа: всеки миг е Библия, всеки миг е послание и откровения. Ако ти не си буден през цялото това време, нищо няма да се получи, твоята Библия е фалшива. Значи всеки миг – това е твоята Библия, това е ежедневие.

Живей в Дао и всичко друго е без значение, всичките ти беди ще изчезнат. Защо? Защото това просто означава: стани Истинен. Ако станеш Истинен, как можеш да имаш проблеми? Ако живееш в Бога, как може да имаш проблеми? Стани Истинен – най-важният дълг на човека. Понеже все ме питат: „Какво да правя?“ Ето, простичко, ясно – стани Истинен!

Ако даосът говори разбрано, той ще остане неразбран, затова даосът говори неразбрано, т.е. мъдро. Така хората се замислят и започват постепенно да разбират, това е даоският метод.

Даоските мъдреци не се молят, не се прекланят, не правят никакви ритуали. Те остават всякога будни, а това е повече от всичко. Така те съхраняват Дао в себе си, своята Чистота, изначалното си състояние.

Дао е един велик космически опит за тези, които са действали с у-вей, т.е. с чистота, с будност, и така те са се оказали просто в Дао.

Тези, които обичат света и са привързани, трябва да живеят по законите на света; в Китай по законите на Конфуций. Но тези, които надраснат света, постепенно могат да навлязат в Дао.

Даосът няма знания, той има само Дао. Той има Същността. Той няма нищо общо с Дървото за познание на доброто и злото. Просто живее в Дао, проявява Дао и Дао живее в него. И затова същевременно живее във Вечността. Даосът няма нужда нито от сънища, нито от откровения, нито от послания, нито от бъдеще, нито от възкресение. Той живее в Дао, в Истинното, в Покоя.

За Чуан Цзъ, вторият баща на Даосизма, един от най-големите Учители, се казва: Чуан Цзъ е подобен на Дао, т.е. безподобен, така го наричат: Безподобния. И самото Дао няма подобие и затова Чуан Цзъ е решил да стане безподобен.

Даосът живее в Покой – означава в Истинност. Това е много повече от всяко Евангелие, от всяка свещена книга. Това означава, че Истината ти дава нещо много повече от свещени книги и писания, тя ти дава същественото – Покоя. Същественото е Покоят, това не е мирът, мирът е само въведение.

За даоса няма хубави и лоши звезди, за даоса звездите са безполезни. Полезно е само Дао, полезна е само Истината. Звездите са нещо между другото.

По-нататък ще имаме лекция за надеждата, надеждата е една от най-опасните болести. Някои хора оцеляват чрез нея, илюзиите остават. Надеждата в звезди, в бъдеще, в хороскопи е нещо много нелепо. Надеждата показва, че ти в момента не живееш в Истината и си се отказал, и затова се надяваш, само че няма да се получи. Когато бъдещето стане настояще, ти отново ще живееш с ума си вместо с чистия Дух, бъдещето ще бъде настояще и ти ще бъдеш отново в глупостта. Това ще продължава много време, докато някога разбереш за какво става въпрос.

За даоса и този, и онзи свят са безполезни, само Дао е полезно – само Истината, Истинността. (Накрая ще видите какво казват децата – дори и когато обиждат Бога, те са толкова искрени, просто Бог ги благославя. За предпочитане е да си искрен, отколкото да говориш полуистини.)

ДАО Е СИЛАТА, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА И ВЪЗКРЕСЯВА. ДАО СЕ РАЗБИРА ЧРЕЗ САМОПОЗНАНИЕТО

Лао Дзъ казва: Истинският подвиг живее в Тайната.

Истинската жертва е вътрешен процес. Жертвата е пряко познание на Реалността.

Няма човек, който да не е жертва на някакви външни или вътрешни същества, идея и т.н. Но когато се жертваш съзнателно за Бога, ти се опознаваш.

Силата на един Учител е в това, доколко може да ти съдейства да се опознаеш. Без самопознание ти не можеш да оживееш.

„Дао дъ Дзин“ от Лао Дзъ – тази книга се издига над цялата китайска култура, означава „Книгата на разума и добродетелите“.

Дао – майката, т.е. основата на Вселената е символ на Любовта, т.е. на Първичната субстанция. Само във връзката с Любовта ние можем да познаем себе си. Без Любов ние не можем да направим никакъв прогрес, нито една крачка.

Окултният ученик трябва да има конкретен план за подобряване на себе си. Свещените книги иначе ще бъдат за него пречка. Когато има пречки, Дао отсъства. Пречките са дело на ума, а умът не е истинската основа.

Лао Дзъ казва: Аз не зная Неговото Име, но Го наричам Дао. Когато един Велик Учител казва „аз не зная“, това означава, че той върви по Пътя на себепознанието и себевдълбочаването.

Да познаваш себе си означава да развиваш будността си за всеки идващ миг. Защото чрез будността ще можеш да навлезеш все по-дълбоко и все по-навътре в себе си.

От болния се иска – вглъбяване, изолация от външни мисли и процеси, за да черпи вътрешни сили.

Лао Дзъ казва: Дао е същество непостижимо и непонятно. Вечното Дао няма име. Той е непостижим, но доловим. Долавянето е процес на Дао, процес на чистата духовност.

Свещените книги се разбират само по един единствен начин – чрез себепознанието. Познанието на себе си е влизане в центъра на окръжността.

Много хора четат Свещени книги, но не се ръководят от Духа.

Стига се до извода – не отричай света, а се отречи от своя изопачен ум.

Лао Дзъ казва: Дао е скрито, безименно и заради това е недостъпно за познанието.

Някой заминал за другия свят, но светът е в него. Тогава заминал ли е той?

Дао се разбира най-вече чрез себепознанието.

Според Кабала първото магическо познание е себепознанието.

Себепознанието не означава пълно разбиране на Дао или на Абсолюта.

Лао Дзъ казва: Дао е празно.

Бездна – много силна дума. Символизира дълбоката вътрешна същност на човека и неговият Дух. Това е идеята за необятност. Дълбокият мир е една идея на бездната. Ако при много голяма опасност ти останеш спокоен, тази опасност няма да те хареса, защото тя се изгубва в Бездната, т.е. в Необятното Дао. Така опасността си отива, а ти си проверен.

Лао Дзъ казва: Дао има за свойство Вечност, Вездесъщност, Неизменност. Дао е Абсолютно. Тишината е една идея на Вечността.

За учениците: Ако отидеш на Рила и се усамотиш на четвъртото езеро, в теб ще настане една тишина. Тази тишина не е истинска, тя е чужда. Това е тишината на Рила, на четвъртото езеро, тя е взета назаем. Тя не е твоя. При това положение ти си зависим от Рила и от четвъртото езеро. Който е зависим от това, не може да познае Духа. Това означава, че трябва да имаш изработена в себе си своя тишина. Тогава няма да имаш желание да бягаш от света. Защото щом си зависим, ти ставаш уязвим.

Лао Дзъ казва: Дао е несътворено, То е произлязло от Небитието.

Учителя казва: „Истинската Реалност е небитието“.

Но за да влезеш в Небитието, трябва да влезеш през Посвещение. По обикновен път не можеш.

Лао Дзъ казва: Дао е силата, която дава живот на съществата. Неговата мощ ги образува. Неговата сила ги осъществява.

Живот има само при свободата от сатанинско влияние. Дао е силата, която освобождава от това влияние и Дао е силата, която възкресява. Победата на Бога е във възкресението. Неговата сила усъвършенства. Усъвършенстването е постепенен процес на пречистването. В Чистотата човек се познава и оживява. В нечистотата човек става смъртен, в нея е гроба на човека. Дао е силата, която дава живот на Чистотата.

Според Окултната Наука Чистотата е най-големият помощник в еволюцията на човека, защото Чистотата е основа по Пътя навътре. Само тази основа може да унищожи съмнението и страха, защото в нея работят Висшите сили на Духа.

Лао Дзъ казва: Ние заради това имаме големи мъки, защото имаме тяло. Когато нямаш тяло, каква мъка имаш тогава?

Според Кабала чистият е освободен от материята, от веществото. Тогава можеш да бъдеш в тяло, но си свободен.

Лао Дзъ казва: Само в Дао изчезват всички противоположности, които владеят света.

Пътят на Дао дава себепознанието, а то дава увереност, от която няма изключения. Дао лекува противоположностите.

Лао Дзъ казва: Злото изтъква степента на доброто и тъмнината, изяснява светлината.

Можеш да се излекуваш от една мрачна болест, но ако невежеството остане, ти пак си болен. Целта на болестта е да изясни Светлината, но при условието на истински стремеж.

Учителя казва: „Невежеството – то е най-трудно излечимо“. Невежеството се побеждава с Мъдрост и тъмнината изяснява Светлината. Много важно: Невежеството се побеждава с истинска нравственост.

Лао Дзъ казва: Истинската нравственост е насочена към отдръпването от този преходен свят на противоположностите. Чрез тях човек трябва да се върне във Вечното Дао, във Висшия Разум. Противоположностите имат своя цел – да те върнат в Реалността.

Учителя казва: „Бог можеш да го срещнеш само по Пътя на вглъбяването“.

Нравствеността е насочена навътре. Да станеш вътрешен, а не външен. Външният човек е човек на ума, на повърхностното.

Христос казва: „Моето царство не е от този свят“ – света на ума и неговите сънни творения.

Външният човек (на ума) никога не може да бъде нравствен.

Лао Дзъ казва: Във Вечността няма противоположности. Именно затова човек трябва да се оттегли в своята вътрешност, където той намира своята собствена същност и Висшия Разум. Когато имаш външни отношения към Бога, никога не можеш да познаеш себе си.

Учителя казва: „Истинските отношения между хората се намират в подсъзнанието, в душите“.

Съответствия: Съзнание – сърцето, Самосъзнание – умът, Подсъзнание – Душата, Свръхсъзнание – Духът.

Когато хората имат външни отношения, думата Вечност за тях е без значение.

Лао Дзъ казва: Учението за мълчанието и недействието малцина постигат в света. Всички есенциални сили се намират в мълчанието, в Тишината и в недействието.

Учителя казва: „Тишината е пълна с блага“. Бог отключва тази Тайна само на тези, които Той си избере. Неговият избор е безгрешен.

Лао Дзъ казва: Светият човек пребъдва в дейността на недействието. Тази тайна на недействието осветява мрака. Мракът има тайно лице, скрито в недействието, в небитието, това лице е светещо. Ако в човека има и най-малката илюзия, той няма да види скритата Светлина. „Лицето“ – това не са тайни на вярата, а на Мъдростта. Вярата е само подготовка за Мъдростта.

Лао Дзъ казва: Святият човек върши поучение без думи.

Учителя казва: „Само гледайте какво върша, не е необходимо да четете моите лекции“.

Лао Дзъ казва: Мълчанието или неговоренето е Неговата проповед.

За да проповядваш това Свещено мълчание, трябва да си се слял с Дао или с Бога. Да се слееш значи да действаш, както иска Бог. Защото, който действа в съгласие с Дао, става едно с Дао.

Лао Дзъ казва: Главните добродетели на Светия човек са качествата на малката воля: скромност, отстъпчивост, пестеливост, пожертвователност. – Все добродетели на малката воля. Те са силите, които дават власт над силите на тъмнината.

(Например някъде се води разговор за електротехника, всички говорят и не разбират, а ти разбираш. Трябва ли да вземаш думата? – Не, или само ако бъдеш поканен от Бог в някои от тези хора. Това е мярка за скромност. Трябва да има различаване.)

Закон от Боян Мага: Храмът е сияещ, когато познаеш Бога.

Светият човек е човек на Пълнотата – той представя Пълнотата на съществуването. Светият човек не трупа. Колкото повече употребява за човеците, толкова повече има; колкото повече дава на хората, толкова повече има.

Даването е процес на забогатяване – това е Божествен процес, метод на Слънцето.

Учителя казва: „Щедрият никога не обеднява“.

Лао Дзъ казва: Оръжията са оръдия на нещастията, а не оръдия на мъдреца. Светият човек е миролюбив, той отбягва борбата и войната, освен в крайна нужда. Светият човек е тихата красота на Космоса. Той е и вечната красота.

Според Кабала един от символите на Древното Сияещо Същество е наречено Светият Старец или Древният по Дни.

Лао Дзъ казва: Светият човек побеждава със спокойствие и не е горд. Той побеждава и не тържествува, не се превъзнася.

Това доказва и закон в Кабала: Всички Велики неща са лъчезарни.

Човек може да разбере само Същността – това е Безкрайното и Неограниченото. Крайността и ограничеността не могат да се разберат.

Когато станеш Божество, не можеш да разбираш крайното, защото си вече Безкрайност. Няма крайности в Безкрайното.

Лао Дзъ казва: Висшето познание се състои в познанието на Дао, което обгръща в единство всички противоположности.

„Откровението на Йоан“ е една от най-силните книги, които съществуват на Земята. От нейното разбиране зависи и бъдещето на ученика, и точно какво бъдеще.

ДАО СЕ ПОСТИГА С ПЪЛНО ЗАГУБВАНЕ НА СЕБЕ СИ. ЗНАЕЩИЯТ СЕ ОБМЕНЯ СЪС СЕБЕ СИ, А НЕЗНАЕЩИЯТ СЕ ОБМЕНЯ С ДАО

Дао не се постига с дисциплина. Всичко, постигнато с дисциплина, се изгубва. Дао се постига с Любов. (Толкова просто! Не може по-просто да бъде казано – това е Мъдростта.) Дисциплината е насилие – налагаш, налагаш, но няма любов – нищо не можеш да познаеш. Дао се постига със същност.

Какво търсите? Защото извън съзнанието няма Дао, а вътре в съзнанието няма нищо. Блажен е този, който е уловен от Нищото, от Пустотата. Блажен е този, който е уловен от Безкрайността.

За да намериш Дао, не ти трябват никакви техники и методи, достатъчно е най-простото разбиране.

Най-големият секрет на Дао е Простотата. (Забележете колко просто, по-просто не може да бъде – Простотата.)

Който е открил Дао в себе си, може да преодолее всичко.

Покоят е Тайна на Дао. Този, който познава Покоя, разсича страха, света и смъртта.

Имаш ли Дао, изгубил си смъртта – ти си губещ. Имаш ли Дао, ти ставаш губещ – изгубил си безпокойството, вече не можеш да се безпокоиш, нямаш такава способност. Защо? Няма го умът.

Дао се постига с пълно загубване на себе си. Ако не искаш да се изгубиш, тогава ще се безпокоиш.

Който знае себе си, е в безпокойство; който не знае себе си, е в Дао, той е в Покой.

Знаещият се обменя със себе си, а незнаещият се обменя с Дао – такава е Тайната. Ще говорим по-нататък за Боян Мага – абсолютна Любов към незнанието, абсолютна жажда за неизвестност. Затова за него малко се знае, но аз ще ви разкажа много неща за него, защото това е Велика Тайна, не просто в българската история – това е Тайна Отвъдна, прекалено Дълбока Тайна.

Този, който познава Дао, не обича да говори за това, това се нарича Тайнствено съгласуване.

Дао е начинът, по който става всичко. (Забележете колко просто: каквото и да мислим, Дао е начинът, по който става всичко. Това не е по нашия начин и много е хубаво, че нещата не стават по нашия начин. Затова Учителя казва: В този свят едно от най-благословените неща е невежеството.)

Тези, които следват Дао, изпреварват събитията; тези, които следват себе си, събитията ги изпреварват.

Най-интересното при Дао е не как се изразява Дао, а как се скрива.

Дао живее в хаотичен порядък.

Дао не държи на словото, а на радостта. Може да говориш каквото си искаш, но въпросът е имаш ли постоянна радост. Каквато философия ако искаш си имай, каквото и учение ако искаш говори – Дао не държи на словото, нито на науката, а на радостта.

Дао е Съкровена изтънченост, не умствена – Съкровена изтънченост. Дао е спокойно, вселената е неспокойна.

Добрият плувец потъва, добрият ездач пада от коня си – всеки пада от своята привързаност. Само Дао не успява в падането.

Този, който е придобил Дао, е слаб във волята , но силен в Дао, силен в делото. С помощта на слабостта ще се окажеш силен, въпросът е да живееш в Дао, в Съкровеното.

Дао е саморазкритие в Съкровеното. Значи, ако ти държиш на Съкровеното като принцип, Дао все повече ще ти се саморазкрива. Ако държиш на умственото, това е вече друг въпрос.

Птиците живеят в гнезда, хората живеят в жилища, Дао живее в Пустота. Дао не се ограничава.

Мъдрият не се вълнува от човешкото и затова той не безпокои своята природа със страсти. Защо му е безпокойство? Човекът умее да създава безпокойство, а после не го харесва. Понякога Дао му казва, че също не харесва безпокойството.

Мъдрият храни в себе си чисто Дао.

Дао е незрима видимост.

МЪДРИЯТ ИЗБЯГВА МИСЛЕНЕТО, ЗАЩОТО ДАО Е НЕМИСЛИМО И НЕПОЗНАВАЕМО. САМО ДАО В ДАОСА ИЛИ МЪДРЕЦА ВИЖДА НЕЩАТА ЯСНО

Заблуденият човек вижда Дао от определен ъгъл и с това изпуска реалното знание. Този ъгъл е мисленето на човека. Даосът или Мъдрецът знае опасностите от мисленето и знае, че мисленето е недостатък и то опасен недостатък. Мъдрият избягва мисленето за Дао, защото той знае, че Дао е немислимо и непознаваемо. Само Дао може да вижда нещата ясно, защото Дао не гледа от определен ъгъл, а Безпределно. Всичко това означава, че мисленето е късогледство и че мисленето не може да познае Дао. Мисленето е немислимо.

Даосът или Мъдрецът – означава също и Посветеният – може да мисли, защото той е овладян от Дао, т.е. от Мислителя. А всички други имат съждения, разсъждения, размишления и т.н. – тоест най-различен род фини заблуждения, но не винаги фини, понякога и груби.

Аз и на лекцията в София го казах, преди време тука имаше една сестра от някакъв град, след лекцията дойде и ме пита: „Вие сте много щастлив, нали?“. Казах : „Пак не позна. Защото Учението не се занимава с щастие и нещастие, с полюси. То дава нещо по-дълбоко…“ Но тя така и не разбра. Защото до нея таванът е щастието и тя мисли, че щастието е цел. И ако някога постигне тази цел, после ще тръгне към нещастие, защото светът на полюсите е такъв. С това искам да ви кажа, че: Дао не се занимава с щастие или с нещастие, а с Вечност, с Постоянство… Да не обърквате нещата, да не си поставяте такава цел, защото след нея започва процесът на нещастието.

Който следва Дао, създава в себе си тайно спасението.

Тука ще ви обясня разликата между благородния човек и този, който иска да мине за благороден, според Даоското Учение. Благородният човек се отличава по това, че той се владее, а другите се прикриват. Който се владее, той утвърждава Дао. Мъдрият (става въпрос за Даоса) не се управлява от света и от нещата, защото Дао му е Учител.

Тези, които вярват в предсказания, загиват. Само Вярата в Дао е живот. Според Даоското Учение: никой не може да предскаже Дао. Дао е непознаваемо и непредсказуемо

(Разбира се, който иска може да се забавлява в това число и Нострадамус се е забавлявал. А някои неща, които е познал, не означава, че ги е познал.)

Този, който иска да ръководи и да управлява хората, трябва да следва Дао. Ако това трябва да го кажа със Закона на Учителя, то е казано по следния начин: Ако искаш хората да те слушат, първо ти трябва да се научиш да слушаш Бога, в това число и хората от другия свят.

Понеже Дао е Любов, никой не може да Го изчерпи и затова То е Изворът на световете.

Понеже Дао е неуловимо, то не може да изчезне. Само това, което е уловимо, може да изчезне. По друг начин казано: Изчезва само това, което не може да действа с Любов. Който не може да действа с Любов, той няма Дао, няма Учител. Това означава, че който няма Любов, той изчерпва самия себе си.

Успехът е неестествен и нереален, както и неуспехът. Само който познае Дао, става реален, защото става вечен. И Дао става неговият Път. Ето защо богатият обеднява, в края на краищата, и то е защото не е познал истинското богатство на живота, което е Дао. Бедният също обеднява. Само Даосът, само който следва законите на Дао, си отива у дома, в своята Вечност.

Дао казва: Истинското Учение трябва да произлезе от самия тебе, от твоята дълбока вътрешна Свобода.

(В тази връзка искам да ви кажа, че аз не одобрявам тези, които подражават паневритмията и упражненията на Щайнер, и т.н. Чрез подражание те ще се отклонят, защото в тях не се ражда Дълбоката основа, която е Учителя, която е Дао. Човек трябва да измисли нещо ново в Паневритмията, освен някои упражнения на Учителя, нещо съвсем ново, което да идва от Учителя, от Дълбоката вътрешна Свобода, от Дао.)

Истинското Учение трябва да произлиза от самия тебе, от твоята Дълбока Същност, от твоята Дълбока вътрешна Свобода, т.е. от Дао. И само тогава (както виждате тука е Мярката) Учението ще те направи господар и на богатството, и на бедността; и на щастието, и на нещастието; на успеха и на неуспеха.

Христос е намерил своето Дао и затова Той е Христос, а не християнин – това е голямата разлика. Значи: Христос е намерил своето Дао, т.е. своя строго специфичен Път, който е начертан от Предвечни времена от Отец, който е Универсален за всяко същество. Не е подражател. Неговият Път не е твой Път и точно това е Универсалното. В Кабалата се казва, че: всеки трябва да намери своята Универсалност. Преди да завърша, тука искам да ви напомня, някои да не изтълкуват пак погрешно: когато срещнете в живота си един Учител, един Посветен, един Мъдрец, в това число: Учителя, Христос, Лао Дзъ и т.н., това не означава, че не трябва да се учите от тях, напротив, ще изучавате тяхната Мъдрост, но ще следвате своята Универсалност, своя Път. Защото те ще ви помогнат точно във вашия Път и понеже те са истински Учители, няма да искат да ви наложат своя Път, защото не е правилно. Значи: ще ги изучавате, ще ги питате и външно, и вътрешно с молитви, всякак… Ще се поучавате от тяхната Мъдрост, защото понякога едно тяхно правило може да ви спести, както казва Учителя, 25 000 години. А ако се отклоните във фанатизъм и да мислите, че сте универсални, може да навлезете в една много опасна област – фанатизма и от там да се отклоните. Няма да можете да уцелите нито своя Път, нито да се поучавате от Учителите, Посветените и т.н.

КОГАТО СЪРЦЕТО СЕ ОСВОБОДИ ОТ НЕРАЗУМНИТЕ ЖЕЛАНИЯ И СЕ УКРЕПИ В ИСТИНАТА, ТОГАВА ЧОВЕК СЕ ПОТАПЯ В ПОКОЙ

Който цялостно следва Истината, той отговаря за себе си само пред Дао. Който не следва Дао, в тялото му проникват много нечисти енергии. Даосите казват: Ако смъртта дойде, умри, но не отстъпвай от Дао. Както казахме: Дао е друго име на Истината. Когато сърцето се укрепи в Истината, човек става последовател на Пътя. Тогава сърцето на човека си отдъхва в Покой. Да очистиш сърцето – на даоски език това означава – да се потопиш в Покой. Постигането на Дао е най-доброто дело на земята. В случая Дао означава Съкровеното. Според даосите главното объркване на самоусъвършенстването идва от неразумните желания на сърцето. И когато неразумното желание стане много силно, то се превръща в преграда. Да се справиш с неразумните желания, това е придобиване на Покой. По Пътя към самоусъвършенстването най-хубавото средство е Покоят. Ще го преведа по друг начин. Докато имаш земни желания – може да четеш много, може да практикуваш най-различни неща – няма да имаш истински резултати, истинско самоусъвършенстване. Защото това ще бъде една игра на ума. Умът обича също да се самоусъвършенства и все повече изостава. Това са така наречените неразумни усилия.

Според даосите Любовта е мекотата на Дао, наречена още водата. Те казват, че Дао няма лице, защото постоянно тече. Един даоски мъдрец дава следната идея: Когато нисшият човек слуша за Дао, той се присмива. Понеже се присмива, това означава, че отсреща му е Дао. Толкова е велико Дао, че допуска да се присмиват на Истината. И после казва: Дао мълчи, а нисшият човек се присмива на себе си. Дао се радва, а човекът се присмива. Който е постигнал Дао, той превъзхожда всяко деяние, всяко действие, включително и всяко добро, той е нещо повече от доброто. В Даоското Учение думата „пост“ означава очистване на тялото, а думата „въздържание“ означава очистване на съзнанието.

Първата степен в даоската медитация е следната: седене в покой и затваряне на очите – това е тяхното най-първо условие. Те казват, че това е така, защото очите са врати на сърцето и чрез тях сърцето гледа и се разсейва и затова очите трябва да се затворят, трябва да се спусне завеса, за да се насочи сърцето изцяло навътре към Дао. Именно Дао е източникът на един още по-дълбок Покой, неземен. Според даоските мъдреци думата „Покой“ означава възстановяване на живота. Който постигне Дълбок Душевен Покой, това означава възстановяване на живота. Според тях Покоят помага на сърцето да живее правилно.

Едно даоско правило: Когато във волята ти няма воля, това е истинската воля. Дао няма традиции, защото обича свободата. Както знаем: Дао е Учение за Пустотата, или това, което се нарича Нищото.

Даоските мъдреци казват: Пустотата не може да се запълни с богатствата на света, а само с Любовта към Дао, т.е. Любовта към Истината. Тука в случая можем да кажем така: Душата не може да се запълни с всички богатства на света, а само с идеята за Дао, с Любовта към Дао или Любовта към Истината. Даоското Учение казва, че който не е познал Истината в себе си, богатството ще го направи беден. Да срещнеш Дао, т.е. да срещнеш Истината, не означава да видиш образ или лице, а означава да намериш Истинския Път в своя живот. Именно виждането на този Път, на своя, личния, Истинския Път – това е източникът на Вдъхновението и Дълбокия Покой.

Истинският човек – според Даоското Учение – живее в съгласие само с Дао, а не с обществото, т.е. истинският човек живее в съгласие със своя Съкровен и неизговорим Път.

Чрез стремежа към Дао пускаш корени в Пустотата, т.е. (в случая) в Несътвореното, това е именно Съкровеното, или казано по друг начин – Божествената Любов. Някои мислят, че Пустотата е пусто място. Даоските мъдреци казват: Пустотата не е пусто място, а тя е изпълнена с Дао. Според Лао Дзъ: Пустотата е Безпределна Пълнота. Това, което обърква много хората, думите „Пустота“ и „Нищо“ всъщност означават Безпределна Пълнота. В Кабалата също има подобен закон: Бог, т.е. Абсолютният, Който се намира в Ен Соф – безпределната светлина, се смята за мрак. Това не означава, че Той е мрак, но понеже светлината Му е толкова ослепителна, че за всички други светове Той се явява като мрак, понеже никой не може да го възприеме. Защото, който навлезе в Нищото, той не може да съществува, той се разтваря. В арабската Мистика това се нарича „фана“ – пълно изчезване, без връщане, тотално разтваряне. И всъщност според Лао Дзъ: Нищото е единствената реалност, всичко друго не съществува – хората, животните, световете, вселената, звездите, абсолютно нищо не съществува реално. И според Учителя е също така, защото всяко нещо, което може да изчезне, не може да е реално. Ако един човек днеска го виждаш, утре го няма, изчезнал, умрял, той не е реален, ако един град изчезва, ако един потоп заличава света, значи всичко това е нереално. Обаче Нищото никой не може да го докосне. Именно злото се страхува най-много от Нищото. Когато има его, злото не се страхува, но там, където човек е Нищо, където има Пустота, където няма его, това е опасност за злото.

Дао, това е равнозначно на Истината. Истината е толкова всепоглъщаща, че човек става Нищо. Тя го поглъща, това става в седмата степен, при седмото Посвещение, понеже Истината иска човека цял, иска да се отдаде напълно и тя го поглъща. Затова Учителя казва, че който иска да познае Истината, трябва да заложи целия си живот. Значи цялостно, ако се отдадеш 99%, няма да познаеш Истината. Но ако заложиш целия си живот – това е диагнозата, това е Мярката – до няколко години ще я видиш лице в лице. Както казахме, няма образ, няма глас, никакви видения. Всички видения са голяма измислица дори и когато помагат, тъй като Духът не се нуждае от видения. Докато виждаш нещо, това е двойственост, ти и някой друг. Когато се слееш, живееш в Дао и няма нужда да виждаш, защото просто това си ти.

Според Даоското Учение: Нищото е Бездна, която застрашава и доброто, и злото. Така както има една справедливост, която застрашава не само лошите хора, а и добрите, защото има много добри хора също с много грехове. И тази тайна справедливост, наречена скрита справедливост, също е заплаха и за добрите хора, така както Нищото е заплаха. Но за Истинолюбивия, за този, който люби Истината, за него Пустотата се разкрива като Безпределна Пълнота. По друг начин казано: за него Бог има друго лице. Тези, които обичат Истината, Бог им показва едно лице, любящото си лице, а за тези, които не обичат Истината, Бог им показва строгото си лице. Някои го наричат жестокост, но всъщност не е жестокост, а строгост.

ЛАО ДЗЪ – АКО ОБИЧАШ ИСТИНАТА, ВЕЛИКИЯТ ДРЕВЕН ПЪТ САМ ЩЕ ДОЙДЕ ПРИ ТЕБЕ

Лао Дзъ не е логичен. Логиката е път за разминаване на човека с Истината. Скритата логика, Божественият начин на мислене, вътрешната логика е уникална. Лао Дзъ казва: Докато човек е смирен, неговите заслуги не могат да бъдат отнети. Това означава, че само в Смирението може да има заслуги, защото те са от друг род. Само когато си никой, можеш да имаш заслуги.

Които се вкопчват в славата, объркват същността си. Те ще се ужасят от опасността и гибелта си, но няма да има спасение. Който работи с Не-деяние, т.е. с безкористна Любов, той придобива Дао и бива въведен във Великия Път.

Старецът казва: Не се опитвай да побеждаваш и никой няма да може да те победи. Това означава, че истинската победа е Не-деянието, живот в Любовта. А Любовта няма противници. Любовта е Бог. Това е много тънка, ефирна, нечовешка логика. Лао Дзъ живее в най-изтънчените енергии, където границите между Дух и Божество не се улавят. В тази висота трябва да си Нищо, никой и всичко ще дойде само при теб. Трябва да разбираш Любовта без усилия.

Животът идва само в Нищото. Началото на това е Смирението.

Лао Дзъ казва: В смъртта няма нищо страшно и опасно. Непознаването на Дао е опасност. Във Великия Път нищо не може да се сравни с изправлението на себе си. Тук става въпрос за приемането на естественото. Ако приемеш да си естествен, ситуациите подхождат към теб с друго лице.

Старецът казва: Ако обичаш Истината, Великият Древен Път сам ще дойде при теб. Или: Само в Нищото животът може да сподели с теб своите тайни. Всичко това потвърждава голямото значение на Смирението и на Нищото. Нямаме право да се възгордяваме.

Да разбираш Нищото, означава да имаш Ключ към най-дълбоките неща от живота. Ключът на разбирането се е загубил, когато сърцето се е развалило.

Старецът казва: Който е развалил сърцето си, той е изгубил Древния Път и пътешества в своите заблуждения. Преражда се много животи и подновява заблужденията си. Който не съхранява Древния Път и Чистотата на сърцето си и желанията, не може да избегне своята гибел.

Когато Лао Дзъ говори, никак не се опитва да убеждава, защото действува с Не-деяние, т.е. с Абсолютна Любов. Но дълбоко в своето сърце вие сте убедени, защото само Истината има естественото право да убеждава. Точно в това е красотата на Не-деянието. Лао Дзъ убеждава по законите на красотата – не иска последователи, дори и много подготвени.

Що се отнася до успеха и до неуспеха, Старецът много мъдро препоръчва дълбоко безразличие. Това е правилният подход, защото човек става чрез този подход неуязвим. По друг начин казано: Успехът не може да го обърка, да му отнеме будността, а неуспехът не може да го отчае, не може да го накара да се отпусне. Будността остава.

ЛАО ДЗЪ – ИСТИНАТА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗБИРА, А ДА СЕ ВЪЗПРИЕМА

Вярата на Дао е пълна и естествена; тя е пълна и абсолютна отначало докрай.

Тука, между другото това се явява като една Мярка да видите дали имате Вяра към някои хора, с които сте влезли в конфликт, с които сте се разделили, по това ще познаете дали Дао е във вас. Ако след като сте се разделили, независимо: с конфликт, или без конфликт, или с много фин конфликт вътрешен, вие трябва да имате пълна Вяра в него, в тази Душа.

Всичко, което е Дао, е Истинно, а всичко извън Дао, губи своята Истинност, т.е. (в случая) своята самостоятелност. Това означава, че неестественият човек не е Истинен и затова той не може да живее. Защото Дао е естествено, а неестественото е смърт.

Например, когато Истинното, т.е. Христос дойде на Земята, Той разтревожи всички, които са неестествени. Той каза, че „Бог е Любов“, но това е опасност за всички, които са неестествени. Защото за неестественото и фалшивото Бог не е Любов, Бог е опасност, т.е. – Любов от друг род.

Учителя казва: „Ще видиш Бог в Любовта, която проявяваш“. На Окултен език казано: Щом искаш да видиш Бога, дай Му възможност да се прояви в теб – това е начинът, това е естественият Път. Всичко това означава, че: извън Любовта всичко е неестествено, а всичко, което е неестествено, се руши.

Дългът към мъжа, към жената, към децата, към хората е неестествен, т.е. той е на втори или на трети план – никога на първи. Малко трудно за разбиране за някои, но това няма значение, защото обичам естественото. Изпълнявайки дълга си към хората (към мъжа си, към жената и децата), вие влизате в неестественост, защото изпълнявате желанията на хората, а хората забравят желанията на Дао. Това е Даоисткото разбиране по отношение към дълга.

Дао е Истинното, То е самото разбиране. Разбереш ли Дао, всичко се променя (тук става въпрос за трансформация, истинско преобразяване), тогава дългът се разглежда от друго измерение – то е вече Свещено отношение към Дао. Тогава всичко се променя и тогава се изпълняват само разумните желания на хората.

(Преди да продължа, ще вмъкна една важна идея. Много хора ме питат как да намерят Истината, как да я търсят. Всеки човек, ако разбере това, което му кажа, той пряко ще срещне Лицето на Истината без остатък, т.е. лична среща с Истината.)

Методът е кратко, ясно изразен:

Ако искаш да познаеш Дао, ако искаш да познаеш Бога, иска се едно основно изискване – изключително голяма интензивност на търсенето на Истината. Тук става въпрос за специална жажда за Истина – много силна, много интензивна, много сгъстен Духовен живот. За това винаги има време, ако във вас се пробуди Божественото, а То е винаги пробудено, очаква се само вашето решение, за да може да си освободи време човек. Тогава ще се лишава от сън, ще ляга по-късно, ще става по-рано… Защото в този сгъстен Духовен живот, в тази интензивност – тя самата се превръща в Ключ. Най-големия въпрос на живота, тя го превръща в отговор. И Отговорът е самата среща. Значи, много просто е казано: Сгъстена Интензивност, сгъстена жажда.

Само разбирането променя, а усилията са илюзия. Но който разбере, той вече ще има нови усилия, усилия, изхождащи от друго измерение. Тези усилия ще бъдат естествени, те ще дойдат от Дао, т.е. от самото Естество.

Разбирането е дело на Тънката Енергия. Това означава, че Дао не е в усилията, а в разбирането. И има нещо, което е повече от разбирането, на което искам да ви наблегна. Това, което е по-високо (в случая) и по-дълбоко от разбирането, това е Възприемането, Възприемането на Истината. Защото има много хора, които разбират, но не възприемат. И затова Лао Дзъ казва (в този случай е много точно): „Истината не трябва да се разбира, а да се възприеме“.

Според Учението на Дао: за да бъдеш красив, не е необходимо да имаш красиви черти, необходимо е да бъдеш естествен; необходимо е Дао да е в теб. Разбирането е Дао и това означава, че разбирането преобразява. То може да преобрази неестественото в живот. Това означава, че разбереш ли, ти вече си Дао, ти вече си Път. (Тук става въпрос за възприемането.)

Когато си в тежко психическо състояние, не ти трябва радост и утешение. Защо?

Защото егото остава и залъгването продължава. (Тука има много подробности, на които няма да се спирам засега.) Това, което ти трябва, е Достойнство и Благородство. Радостта е състояние на Ангелите, а Достойнството и Тънкото Разбиране са състоянието на Новия Човек, на Ученика.

ПЧЕЛАТА Е СКРОМНА, ИСКРЕНА, РАБОТЛИВА И МНОГО СМИРЕНА И ЗАТОВА ТЯ Е СТАНАЛА ДЪЛБОКА

НА ПЧЕЛАТА Е ДАДЕНО ИЗКУСТВОТО ДА ПРЕВРЪЩА НЕЩАТА, Т.Е. ДА ПРАВИ МЕД. В ДРЕВНОСТТА ПЧЕЛАТА Е СИМВОЛИЗИРАЛА ПОСВЕЩЕНИЕТО

Преданието казва: Пчелата е много скромна и работлива. Като създал цветята, Творецът вложил в тях сладък сок, нектар. После Той извикал насекомите, бръмбарите и мушиците да се произнесат за Неговата работа. Всички те се събрали пред Твореца и му изказали мнението си. Единствено пчелата останала настрани, без да даде мнение. Тогава Творецът я попитал (Той обърнал внимание на нейното мълчание, най-вече): „Защо стоиш настрана и нищо не казваш?“. Пчелата се обърнала към Твореца и Му казала: „Аз съм малко сприхава по характер и понякога обичам да жиля. Дето срещна човека и мога да го ужиля“. Тогава Творецът казал: „Понеже само ти призна своята слабост, на тебе възлагам изкуството да събираш сладкия сок от цветята и да го превръщаш в мед“.

Първо: това означава, че сериозните работи се възлагат само на скромни и работливи хора.

Според Окултната Наука: пчелата работи във вътрешното поле на своето съзнание и тука тя е открила своя еликсир, който после е изнесла навън.

Според китайското Учение: Дао е скрито във вътрешното поле на Сърцето, затова човек не трябва да търси вътрешния еликсир отвън. Който обладава Чисто Дао в себе си, той става Път за другите същества. А медът символизира благодатта на истинския Път.

Понеже пчелата има Мъдро Сърце, тя живее в Дао и не зависи от външните условия. Това означава, че Мъдрото, Пустото Сърце има постоянен подход, постоянен Източник – това е Великият Еликсир, който всички хора са търсили. Когато ти общуваш с човека, който има мед в себе си, т.е. Пусто Сърце или Мъдро Сърце, тогава в теб се влива Благодатта на истинския Път. Това означава, че Пустото Сърце е Ключ към Дао и че то е Началото на Вечния Път, защото то е елемент от самото Дао. Това означава, че това Сърце е Предвечно.

Според Учителя: „Светът ще се оправи, когато хората придобият изкуството на пчелата“. По друг начин казано: Златният век в човека се намира в неговото съвършено отношение към Дао.

Когато пчелата умре, тя се насочва към своя вътрешен еликсир и се храни с него, защото тя има искрено отношение към Дао. Това означава, че смърт без Дао е един нов, изморителен път, а смъртта с Дао е прекрасна, защото тогава смъртта става част от твоя Път, част от твоето Дао. (Значи: тука става въпрос, че смъртта става част, а не нещо отделно, което се превръща във враг.) Но без Дао тя вече е враг и препятствие. Това означава, че докато Дао не е постигнато в живота, тогава и смъртта се обезсмисля, и животът се обезсмисля. Без Дао или без Истината, и науката, и религията, и философията стават една голяма безсмислица.

Тука искам да ви кажа за Даосите какво означава религията. (Много кратко казано и само с две думи, изключително точно определение.) За Даосите религията е една полезна илюзия.

Ценността на меда е вътре в самия него, но не се вижда.

В преданието за пчелата остана нещо скрито, затова ще се върна отново. В преданието се подразбира, че пчелата със своята скромност и със своята Искреност, е привлякла на своя страна Дао. Това означава, че в пчелата има едно много Дълбоко Разбиране за живота, което го няма в насекомите, бръмбарите и в мушиците. Ще обясня: Пчелата си признава много искрено своята слабост да жили – това показва, че тя е стигнала до осъзнаване. А това осъзнаване е най-близко до Дълбокото Разбиране. Само Дълбокото Разбиране освобождава (значи тука въобще не става въпрос за знанието), защото чрез него се явява Дао – трансформацията.

Всички лоши навици в човека са дошли по пътя на знанието, което означава, че със знание не могат да се премахнат. Самият лош навик е натрупано знание, натрупана сила. Това означава, че колкото и знание да натрупа човек, тези навици не могат да се махнат. Навикът не може да се махне със знание, нито със съвети, а с Дълбоко Разбиране, така както е постъпила пчелата. В момента на своето осъзнаване пчелата се е домогнала до едно по-дълбоко разбиране на живота. Значи: преди това, както си спомняте, тя беше искрена и си признава своята слабост, по-късно тя стига до Осъзнаване и в момента на Осъзнаването, тя стига до Дълбокото Разбиране. И понеже в Дълбокото Разбиране е Дао, става моментално Преобразяване. Това е така, защото в момента на Дълбокото Разбиране ти си проникнат от Дао, алхимичната сила на живота, в този момент лошият навик или слабостта изчезват.

Тези, които са чели Кастанеда, знаят че когато го питат как се е освободил от цигарите, как ги е победил, как ги е отстранил, той отговаря много просто: „С едно щракване на пръсти“. Значи: никакви усилия, никакви знания, никакви съвети – просто с едно щракване на пръсти. Все пак тука става ясно, че не всеки може да „щракне“, защото не всеки може да се приближи до тази Дълбока Мъдрост. Всеки може да се домогне до Мъдростта и да се спаси от знанието, тъй като знанието е винаги опасно. И вие сте забелязали, че егото натрупва много знание, цял живот натрупва знание и накрая умира в невежество. Това е пътят на егото и той се наблюдава ежедневно в живота.

Насекомите, бръмбарите и мушиците символизират знаещите хора. Те са имали много мнения, но са изпуснали меда, т.е. Еликсира на Живота, който всички хора търсят. А за пчелата Учителя казва: Животното ще стъпче цветето, човекът ще го скъса, а пчелата ще извади мед. Кой е най-умният?

Понеже пчелата е била много скромна, искрена, същевременно много смирена, незнаеща и затова тя е станала дълбока. И на нея е дадено изкуството да превръща нещата, т.е. да прави мед. Ето защо е казано, че Незнанието е Дълбоко, а знанието е повърхностно. Това означава следното: ако разбереш много дълбоко един проблем, той изчезва моментално, не след минути и часове. Както виждате: това е Мъдростта, а не знанието. Но ако не го разбереш, това означава, че си знаещ, ментален, т.е. умствен. А щом си знаещ, тогава проблемите са навсякъде около теб и вътре в теб. Всичко това означава, че пчелата е намерила своето Дао и затова не ходи на църква (това е символ); това означава, че не е заблудена от знанието. Човек ходи на църква, защото не е намерил своето Дао, своя истински Път. Но в момента, в който той намери своя Път, всичко вече се променя и човек става символично Пчела – в Древността пчелата е символизирала Посвещението. По друг начин казано: тогава самият човек става Храм, а Дао е ръководителят в този Храм и в този Път.

ПОСТОЯНСТВОТО Е ОПОРНАТА ТОЧКА НА ЖИВОТА. КОГАТО ВАШАТА ЛЮБОВ ИДВА ОТ ДАО, В НЕЯ ИМА ПОСТОЯНСТВО, Т.Е. ИМА ВЕЧНОСТ

Постоянството е пробният камък в Тайната на Живота, затова Постоянството се явява като великото благословение. Но то е нещо, което не трябва да се очаква, защото това благословение е вътре в човека. Дао е вътре в човека и чрез това Постоянство човешката Душа се възражда. Точно с Постоянството се опитват силите на човешката Душа. Постоянството се явява като опорната точка на живота, защото то е самото Дао, което работи в човека. Ако стъпите на Окултната основа на Постоянството, вие ще се изкачите във висотата на Дао.

Една от силните страни на Постоянството е тази, че то дава Будност от друг род, от друго измерение. Постоянството се явява като метод, който разкрива Истината постепенно.

Тука искам да ви кажа един Закон от Учителя: „Не приемайте Истините от всекиго, защото не всеки носи Божията Истина в себе си“. Не приемайте Истини от всекиго, дори и да са Истина. Има Истини, изказани от определени хора, не ги приемайте, защото не всеки носи Божията Истина в себе си. Може да се каже, че не всеки носи този живот на Бога в себе си, който води към реалната Истина.

Силата и Будността на човека се определят от неговото Постоянство. Ако сте непостоянни, с това вие пречите на Дао да ви ръководи и да стане ваш Път и ваша опора.

По въпроса за Истината, искам да ви кажа нещо от Учителя. Учителя казва, че: „Който се съмнява в мене, не може да вярва в Истината и не може да я намери“. Тук става въпрос за една особена Дълбочина на Истината, защото тя може да се намери в много Учения, но тука Учителя иска да каже нещо особено.

Ако Дао е в човека, тогава човек е постоянен в своите отношения към живота и това са отношения на Дао. (Става въпрос за свещените отношения към нещата: хора, минерали, растения, животни, Ангели, Архангели и т.н.) Ако човек живее по законите на ума, той трябва да спазва 10-те Божи заповеди, но когато Дао е в човека, тогава заповедите не му трябват. Ако живее по законите на Дао, по законите на Бога, тогава тези заповеди не му трябват.

Който е непостоянен, той не следва Дао, а който не следва Дао, той се изгубва в себе си – тука искам да кажа в своя въображаем свят. Когато вашата Любов идва от Дао (тук става въпрос за много важна Мярка), в нея има Постоянство, т.е. има Вечност, защото Постоянството е Вечност. Това означава, че когато човек е придобил Постоянството, в него се разцъфтява Вечността.

АКО ВЪВ ВАШЕТО ДАО, Т.Е. ВЪВ ВАШИЯ ПЪТ НЯМА ОПАСНОСТИ, ВИЕ СТЕ МЪРТВИ

САМО КОГАТО ПРЕМИНЕШ ПРЕЗ МНОГО ГОЛЕМИ ОПАСНОСТИ, ДАО СТАВА ТВОЙ ПЪТ И ТИ ДАВА ПЪЛНОТАТА НА ЖИВОТА

Думата вярвай означава оживявай. Смъртта не е опасна, опасен е животът.

Красивото в живота на Дао е това, че в него няма сигурност. Тук няма сигурност, за да може човек да расте. Защото, който е осигурен, той спъва развитието си.

Хубаво е да се страхуваш от живота и неговите естествени изисквания, за да можеш да догониш себе си. Да догониш себе си, значи да постигнеш своето Първично състояние – то е Дао, то е твоят Път.

Там, където има страх, мястото трябва да се изпълни с Дао, за да има Вечно развитие. Ето защо е необходим страх от Бога. А много от тези, които са постигнали безстрашие, са оглупели, защото са посегнали на Бога, на Съкровената област на живота, т.е. на Неговия престол. Страх от Бога означава придобиване на Мъдрост.

В смъртта няма опасност. Тука си застрахован и не можеш да растеш. Тука няма крила. Но животът е опасност.

Например: направи опит вечер сам в гората – Учителя дава това упражнение. Може няколко пъти през деня, но и вечер, вечер сам. Ако отидеш в гората, отвсякъде звучи опасност. Точно тук е красотата, ще обясня. Защото тези опасности те съграждат и ти оживяваш. И тук придобиваш една друга сигурност. Тя не е човешка, тя е сигурност от съвсем друг род, от съвсем друго измерение; сигурност, която идва от Дао, от Мистичната област на живота.

Преди да продължа, само ще споделя. Аз съм правил това упражнение много пъти в гората… Дори един орел, една вечер, така, връхлиташе с един клон върху мене, аз бях под дървото и разбира се, с формули, той стигаше само донякъде. Това беше вечерта, в голям мрак. После орелът си отиде, след няколко часа пак дойде и пак имаше така връхлитане към мене и пак си замина. Нямаше никаква опасност. Но при един друг случай от едно просто, малко найлонче… Такава опасност не бях срещал в живота си. Когато вървях дълго време, имах силно внушение, че зад гърба ми върви някой с нож – много натрапено, много силно. Идеята беше, че аз не трябва да се обръщам и аз дълго време не се обръщах. И чак към края, когато се обърнах, в един момент, вятърът духна това найлонче, което беше на земята, там с един камък затиснато, това беше нещо като забиване на нож в гърба, същия нож. И тогава аз получих едни много силни вибрации, много силно закаляване. Искам да кажа: в гората Учителя се грижи за най-малките подробности, няма никакви опасности. Има напрежение, но няма нищо фатално. Така че тези, които искат да се каляват, могат да правят тези упражнения специално за нервната си система. После ще посрещат проблемите в света по съвсем друг начин, защото в тях ще се всели една друга вибрация.

Ако във вашето Дао, т.е. във вашия Път няма опасности, вие сте мъртви. Това означава, че само в голямата опасност ти можеш да намериш себе си и да оживееш в Дао. Дао разкрива смисъла на твоя живот само когато преминеш през много големи опасности.

Разбира се, тука преди да продължа пак искам да ви дам един съвет. Аз ви споделих нещо за мои опасности, но те не спадат към големите… Най-големите, най-дълбоките не се споделят, и не ги споделяйте, за да не загубите част от Духа.

Само когато преминеш през много големи опасности… И когато разбереш този смисъл, тогава Дао става твой Път.

В естеството на Дао е: не да мисли, не да действа, а да живее. Когато Дао е пробудено в човека, човек живее. Когато умът е събуден в човека, човек ходи, мисли, действа, но не живее. Когато Дао е пробудено в човека, той е в Пълнотата на живота, защото той е в Пътя. Това е животът, в който няма недостатък. Лошото в живота идва, когато не си достатъчно Предан, тогава не си и пълен. И тогава се занимаваш с наука, с религия, с философия и т.н. Тогава търсиш църкви и учения. Ученият търси и все търси, религиозният също, и философът също… А Преданият живее.

Лао Дзъ казва: Дао не вярва в наука и религия, а в Пълнотата на Живота, в Съкровеното.

ЧЕРНИЯТ И БЕЛИЯТ ЦВЯТ СА ПЪТ ПРЕЗ ТАЙНИТЕ НА ЗЕМЯТА И ТАЙНИТЕ НА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ КЪМ ПЪТЯ КЪМ МИСТЕРИЯТА

Черният цвят се явява като дълбок символ на тайните на магията в този свят. Черното е цвят на сливане с този свят. Това означава, че чрез черния цвят ние се присъединяваме към тайните на този свят (земните тайни). Това разбира се, може да е съзнателно, несъзнателно, подсъзнателно, свръхсъзнателно… и т.н.

В срещата си с черния цвят ученикът ще се срещне с много изпитания.

Според Друидите: изпитанието означава среща с невидимото и приближаване до реалното.

Белият цвят символизира силата на Духовния живот и затова белият цвят пречи на астралния задгробен мир да ни вижда ясно. Това е така, защото белият цвят е символ на Единството. Към белия цвят спада и светлата мисъл, която има чисто Божествен произход.

Когато човек навлиза в черния цвят, той навлиза в страданието, което преведено означава, той навлиза в своето благословение. Тука, разбира се, говоря за будните. Тъй като страданието се превръща за тях в благословение. От страданието те се облагородяват. Докато при тез, които няма Будност, при тях работи друг закон: страданието е мъчение; мъчението – в отчаяние и отчаянието води към бездната. Целта на страданието е да помогне на човека да се пробуди и пробуждането да му даде власт над себе си, защото човек не владее себе си. Това означава, че без страданието, човек ще се изгуби във вътрешната област на бездната.

В белия цвят е тайната на духовния живот, а в черния – тайните на Земята. Но Тайната е нещо, което няма думи, няма говор. Над тези два цвята е Мистерията – това е друга област. Тя е над говора и над пределите на мълчанието. Тук е Абсолютът, тук е Истината, а Истината няма цвят. Тук се намира Абсолютът; тук не говорим вече за Бог или за Дао – това е друга сфера. Тук Истината вече няма цвят, Истината поглъща всички цветове. Според Учителя: „Между черния и белия цвят има една символична борба“. Тя е следната: черният цвят иска да проникне в белия цвят и да го завладее, за да наложи своето разбиране. Белият цвят също воюва, но черният цвят не знае, че ако белият цвят навлезе в него, има една голяма опасност и тя е следната: тогава белият цвят се взривява и възпламенява отвътре и повежда черния цвят по Пътя към еволюцията.

Белият цвят е Път към нещо по-дълбоко, Път към Мистерията. Битието на Дао остава винаги зад пределите на всичко казано, защото не може да се изрази. Това важи в по-висша степен за Абсолюта, който е наречен още Нищото или Неведомото. И Дао, и Бог са произлезли от по-високата степен – Нищото.

И когато Учителя в последните си дни на Земята казва за своята мисия: „Свърши се една микроскопическа работа“ – това е наистина така, защото в Тайното Учение на Бялото Братство е казано, че: даже великото Слово е безполезно; защото Дао се таи в мълчанието и отвъд мълчанието. Всичко това е така, защото Дао, което проявява себе си, не е вече Дао. И затова в Учението на Дао се казва: Капанът е нужен, докато уловиш заека. Словото е необходимо само дотогава, докато можеш да изразиш идеята. В момента, в който постигнеш идеята, Словото вече не е необходимо, забравяш за Словото.

КОГАТО НАВЛИЗАШ В ДЪЛБОЧИНАТА НА МРАКА, ДРЪЖ СЕ ЗА ИСТИНАТА И ЩЕ ПРИДОБИЕШ ПОКОЯ. ТУК ЗНАНИЯТА НЕ ПОМАГАТ

МЪДРОСТТА Е ВЪТРЕШНО ПОСТИЖЕНИЕ И ТУК ЖИВЕЕ ДАО, ТУК Е ПОКОЯТ

Ако разбереш Дълбоко Пътя и съдбата си, те ще се съединят в едно Цяло. По друг начин казано: форма и Дух ще се съединят в едно неразривно Единство – ето освобождението, ето Пътя към всички достижения.

Следващото нещо, което ще кажа, се отнася до опасността… Тъй като много хора сядат да медитират и мислят, че Реалността им говори. Затова ще ви кажа следното и от Даоска гледна точка: Има много хора днес, които не са постигнали Дао и сядат да медитират, сядат да разсъждават. Но какво се случва? Тук искам да кажа, че разсъжденията нямат нищо общо с Мъдростта – те са свързани с ума, те са свързани с егото и с човешкия път. Значи: сядат да медитират и затварят очи и тогава пред тях се явяват множеството илюзорни, това са все демонични светове и те идват със своя чар. Ако ти не постигнеш сега своята Свобода и Пустота, тези светове те очакват, а те са много богато населени. Този, който е постигнал Пустотата, тези светове не могат да го засегнат. Защо? Защото те внасят в човека много възприятия, а в Пустотата няма място за тях.

Всички илюзорни светове произлизат от привързаността към демоничните сфери.

В Пустотата демоничните чарове пропадат и угасват – това важи и за най-тънките нива.

Все пак искам да ви кажа, че: Пустотата не е нещо, което трудно се постига, но тя най-често е свързана с Чистотата на Сърцето и на желанията. Ако човек се насочи там, Пътят му ще стане много естествен и – според Лао Дзъ – без усилия той ще постигне целта. Докато при Будизма има нещо много по-опасно и по-сложно.

Значи: В Пустотата демоничните чарове пропадат и угасват. Това означава, че ако ти не се привързваш към своите възприятия, те не могат да ти влияят. Това е нещо много важно!

Ако не се заблуждаваш, Покоят сам ще дойде при теб – тук става въпрос за Дълбокия Вътрешен Мир, който надминава всички знания.

Когато навлизаш в дълбочината на мрака (в случая това означава на нещастието, на страданието, на изпитанието), тогава дръж се за Истината и ще придобиеш Покоя. За да се постигне Покоят, знанията не помагат. Знанието не може да се трансформира (няма тази сила да се трансформира) в Мъдрост и в Път. Ето защо Мъдростта не е знание или информация и затова тя не може да се получи от книги, даже и от Учител. Това означава, че знанието е неуспех в живота и това се вижда ясно в света.

Тука искам да ви кажа разликата, че: Мъдростта не е знание, Мъдростта е вътрешно постижение и точно тук живее Дао, тука е и Покоят.

Мъдростта не е нещо, което можеш да научиш; тя е нещо, което трябва да станеш, защото само в нея можеш да оживееш. Всяка истинска Любов оживява в нейното поле, полето на Мъдростта. Ето защо истинската Любов търси Мъдростта.

Знанието е натрупване на мъртва сила, ето защо то е опасност. Понеже то носи смърт в себе си, от това натрупване хората умират.

Мъдростта е жива енергия, тя е Еликсирът на живота. По пътя на знанията човек познава ограниченията и смъртта, а по Пътя на Мъдростта човек познава Вечността и Истината.

Тука искам да ви кажа следното: Мъдростта е по-дълбок Път от опита. По Пътя на опита върви Будизмът и това е неговото главно изказване. Сам Буда казва, че: Най-важното нещо е опитът. Тук трябва да ви кажа, че се крие една голяма опасност, защото от хиляда човека, които възприемат този Път, между десет, двадесет, тридесет човека могат да постигнат целта – всички други ще изостанат.

Лао Дзъ и Даосите не приемат този път, те имат по-дълбок Път. Според Даосите: Опитът, в почти всички случаи, е изменчив и той няма постоянен смисъл, вечен смисъл. Това означава, че на него не може да се разчита напълно.

За Лао Дзъ най-важното не е опитът, най-важното е Дао.

ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СТАНЕ КАТО ЧАША – В НЕГО ТРЯБВА ДА ИМА ПУСТО И СВОБОДНО МЯСТО, КОЕТО Е ОПРЕДЕЛЕНО САМО ЗА ДАО, САМО ЗА ИСТИНАТА

Според китайските даоси чашата е направена по начин, по който се формира Пустотата. Това означава, че чашата е формиран образ на Тайната на Живота, т.е. Пустотата. Това, което е ценно в чашата, не са нейните стени, не е керамиката, а това е празното пространство в нея, което трябва да приеме водата, т.е. Живота. После ще видим как човек трябва да има също чаша, т.е. празно пространство, което е Мярка. Чашата трябва да приеме водата в себе си, т.е. живота в себе си, истинския живот, който произлиза от Пустотата, т.е. от Истината.

Най-важното нещо в една чаша е празното място в нея. Така както в една стая най-важното нещо е празното пространство и вратата. Вратата е много особен свят. Вратата е празното пространство. Ако махнем вратата, ако всичко е само стени, всичко се обезсмисля. Вратата е преход от една стая в друга, от едно тяло в друго, от един свят в друг. Това означава, че чашата съдържа в себе си изключителна Тайна на Битието. Защо? Защото да приемеш Живота, означава да приемеш Дао, да приемеш Истината, Тайната на Битието и на Небитието.

Да вместиш в себе си Дао, означава да си реален. На даоски език това означава, че всеки човек трябва да стане като чашата. В него трябва да има едно пусто и свободно място, което да е определено само за Дао, само за Истината, Съкровено място, наречено още на християнски език „тайната стаичка“. И така чашата нагледно показва какво трябва да бъде отношението на човека към Дао, към Истината. Цялата тайна на чашата е в способността да приеме в себе си Пустотата. На езика на Лао Дзъ това означава да твориш, да създаваш себе си, да знаеш как да приемаш Истината.

ИСТИНСКИТЕ ОЧИ СА ПУСТИ И ДЪЛБОКИ КАТО БЕЗДНА – ТАКА ТЕ ВИЖДАТ НИЩОТО, БОГ НА ВЪТРЕШЕН ПЛАН

Обикновените очи са вратите за навън, за външния свят. Но когато трябва да отидеш при Духа, там се отива без очи. В света на Духа не ти трябват очи. Там с очи нищо няма да видиш. Те трябва да изчезнат. Освен това този, който гледа в очите, е Духът, а не си ти. Зад очите гледа Духът. Самите очи не могат да видят себе си. Те могат да гледат външния свят, но този, който е скрит в тях, който е очи в очите, те не могат да го видят. Това означава, че те са ограничени и затова съдбата им е да станат на прах. Те са също осъдени в името на нещо по-дълбоко. При Духа се отива със затворени очи. Това е символът на висшата медитация. По Пътя навътре трябва да изоставиш външните си очи, затова те се затварят. Но тука трябва да обясня. Ако ти си външен човек, и затворените ти очи няма да помогнат. Защо? Защото външните очи са очи на ума. Те обират желанията на света, концентрират ги, сгъстяват ги и ги вкарват навътре. И отново светът е навътре и развалят всичко. Това няма нищо общо с медитацията. Такива затворени очи подобно на отворените са бедни.

Ще обясня: ако ти си външен човек, когато си затвориш очите, ти просто вкарваш (повтарям го) външния свят навътре. Тогава ти си пак в света. Може да си отшелник, можеш да живееш в манастир, в пещера, но ти поканваш външния свят навътре. Може да викаш астрални жени и пак да живееш в разврат. Това е твой проблем. Това означава, че не можеш да разрешиш въпросите по този начин. Духът не се проявява в такива затворени очи, които вкарват света навътре. За какво ти е умът навътре, след като ти трябва Душата и Духът. Достатъчно е дето умът е навън и ти е объркал доста неща. Навътре той трябва да бъде овладян и пречистен. Той трябва да се превърне в слуга. А когато влиза още по-навътре, той просто трябва да изчезне. Никаква намеса.

Що е медитация? Медитацията е създаване на пълно отсъствие на ума. Иначе говорим за разсъждения и мисловни процеси. Истинската медитация е създаване на условия, създаване на пълно отсъствие на ума и това означава и отсъствие на света. Медитацията е извън света, извън времето. Умът е събирач на желания, събирач на свят. И се опитва да вкара света и невежеството си навътре. Но така човек още повече се отклонява. Умът трябва да бъде обикнат, приет като слуга, пречистен, овладян. Тогава той става помагач, той може да се използва разумно. Това е нещо съвсем друго. Но само когато бъде овладян, пречистен, облагороден, обикнат. Не трябва да го превръщаш във враг, защото омразата и пренебрежението го превръщат във враг. Затворените очи са отсъстващи очи. Даосите казват, че очите трябва да станат пусти, Пустота, нищо, за да могат да видят Нищото, т.е. истинското блаженство, Бог на вътрешен план, Който е Нищо, а не образ или подобие, или някаква форма, или личност. За да могат очите да Го видят, те трябва да се превърнат в Пустота, в нищо, защото самият Бог и самият Дух е Пустота. Няма образ, няма личност, няма същество. При тези очи, при пустите очи Бог се случва, Духът се явява. Но трябва да го желаеш. Преди време говорихме за Конфуций и за Лао Дзъ. Когато Конфуций видял очите на Лао Дзъ при тяхната среща, той се уплашил. Видял в тях бездна. Истинските очи са толкова дълбоки, че са като бездна. Самият Бог, самото Дао, самата Истина, това е бездна от Божественост, от Съкровеност и от дълбочина. Който попадне в тези очи, не може да издържи. И умът на Конфуций, неговата интелигентност са се уплашили и избягали. И казал на своите ученици: „По-хубаво е да срещнете лъв в гората и той да ви разкъса, отколкото да видите тези очи. Бягайте от този човек!“ – всъщност той не е разбрал за какво става въпрос. Защото истинските очи не те гледат в очите, а те гледат на вътрешен план, по съвсем друг начин. Но ние тука искаме да ни гледат в очите, да се усмихват, да ни уважават, егото да засвидетелствува своето уважение и да каже: „да, ти ме уважаваш“ и егото да се нахрани.

Двете очи са символ на раздвоение, те затова са две, числото две, което означава, че те са изгубили своя център. Пак ще повторя. Двете очи са символ на раздвоение, защото са изгубили своя център, своето единство. Затова Учителя казва, че дясното око е мъжко, а лявото е женско. Дясното око е на ума, лявото е на сърцето. Дясното око е на Слънцето, лявото е на Луната. Но така или иначе, това са две очи и затова човек може да стане и кривоглед. Как? Ами умът гледа в една посока, сърцето – в друга. И когато дълго време гледа така, става разнородство, вместо хармония, вместо да се обединят, да се превърнат в едно око, в третото око, което означава, че човек е в Единство със своята Душа, те започват да гледат всеки по своему. Умът иска едно, дърпа на една страна, сърцето – друго и накрая човек пострадва. Очите са станали две – двойственост. Това означава, че те съществуват като две идеи. Както казах, едната идея е на ума. Умът си има свои предпочитания, начин на виждане. Другата идея е на сърцето. Сърцето си има свои чувства, то не отстъпва, казва: „аз си имам такива чувства, ти си имай такива“ и става раздвояване. Така както е станало между науката и религията. Защото дясното око символизира науката, а лявото – религията. Някой религиозен казва: „На мен не ми трябва наука.“ Друг казва: „На мен не ми трябва религия.“ Значи единият отрича ума си, другият отрича сърцето си. А те трябва да бъдат обединени. Някои учени са разбрали това. Например Нютон. Нютон дълго време се е занимавал с наука, много старателно, с много голямо постоянство и любов. В един момент разбира, че само науката няма да му помогне и той ще остане половин човек. И започнал да навлиза в Библията. Има много дебели книги, писани от него, за тълкуване на Библията и Откровението, които тука не са издадени. Има и трудове по алхимия. Обаче те го водят „учен“ и смятат, че с другите неща той се е отклонил. А пък тези неща са били други. Той бил добър като учен, но после нещо му станало. Но в момента, в който Нютон започва да се занимава с тези неща, той казва: „Вече моят приятел не е науката, а имам само един единствен приятел и той е Истината“. Много точно казано и много добре.

Истинското око не съществува като нещо външно. То е нещо единно и символизира Абсолютно Чистото Съзнание – това е окото на човека. Тука не говорим само за третото око, а говорим и за най-висшата чакра. За Върховното Съзнание, Абсолютно Чистото. Именно това Съзнание е Абсолютното Виждане. То няма нищо общо с ясновидството, нито с дарбите. Никакви дарби не помагат да видиш Бога. За външния свят ти са нужни външни очи, вършат работа, не трябва да ги отричаме. На външния свят нашите очи вършат една хубава работа. Но за Пътя навътре положението е друго. И както казах, съдбата на външните очи е след време да станат на прах. С външните очи не можеш да проникнеш в себе си. За Пътя навътре трябва да ги изоставиш. Това, което вижда в дълбокото, е Духът. Именно това нещо е медитацията. Медитацията е дълбоко виждане. Защо? Тя вижда по-дълбоко от молитвата. Молитвата е все още общуване. Молитвата е един Път, който трябва да се извърви. Не трябва да се отрича. Някои отричат молитвата за сметка на медитацията, както някои отричат ума за сметка на сърцето. Молитвата е Път към истинската медитация. После медитацията ще доведе до нещо много дълбоко. Медитацията е виждане, защото е сливане, сливане с Духа. Медитацията е най-висшият израз на Любовта. Ето защо, когато любиш (примерно човек), ако любиш истински, ти виждаш в него Бог. Когато любиш Бога, когато каквото и да любиш, ти виждаш по един Божествен начин. Това означава, че самата Любов е виждането. Истинското виждане се дължи на самата Любов. Само Любовта, казва Учителя, има очи за Бога – те са абсолютно сродни. Подобното вижда подобното. Само Любовта има очи за Бога, защото Любовта е най-висшето съзнание в човека. Любовта е най-висшето съзнание. Това означава най-висшето око. Любовта е във велико Единство с Бога и затова тя вижда чрез Бога, чрез Неговите очи, т.е. чрез силата на Единството. Така вижда тя. Любовта има очите на Единството. Тя не дели нещата и не ги отрича. Нищо не осъжда. Затова Учителя казва, че Любовта е сляпа за грешките. Когато обичаш нещо, не виждаш грешки. А когато критикуваш, това е вече друг въпрос. Казва Учителя: Критиката се дължи на безлюбие. Това е диагноза. Колкото повече критикуваш, толкова по-голямо е безлюбието и толкова повече ще затъваш.

Именно очите на Любовта са очите, които виждат реалността. Това са единствените истински очи – очите на Любовта.

ПРИ ПРАВИЛЕН ПОДХОД КЪМ ДАО, КЪМ ИСТИНАТА, ЧОВЕК ПОЛУЧАВА ТЪНКА, ЧИСТА ЕНЕРГИЯ ЧУН-ЧИ, ЗА ДА СЛЕДВА ПЪТЯ

Даоските мъдреци казват така: Само чистата енергия е неизменна – т.е. в нея няма примеси. Всички други видове енергия трябва да се изменят и трансформират. Тънката чун-чи, т.е. тънката чиста енергия, представлява Вечност. Едната от тези енергии е наречена Душа. Душата символизира чистата енергия. Това е друго име на чистата енергия. Тънката енергия символизира Вечност, а най-тънката енергия символизира Пустота. Тя е Път, по който изчезваш в Истината – това е наречено Пустота. Другото, което исках да кажа е, че само чистата енергия представлява велико единство. Другите енергии още нямат това единство. Само чистата енергия вече се домогва до това, което се нарича „велико единство с живота“. Например мъдрецът на Дао, т.е. даоският мъдрец, става въпрос за истинските даоси, те никога не размишляват за Истината и неистината. Те намират Покой в своята Безпределност. Те избягват размишления и спорове даже и за Истината. Нито искат да я доказват. Те просто живеят в нея и в нея откриват Покоя на Безпределността. Те смятат Покоя за най-дълбокото Дао.

Според тях когато енергията „чи“ се разсейва, настъпва смъртта. Когато се сгъстява и се концентрира, настъпва раждането. Въобще с енергията те си обясняват много неща и това е правилно. За да поддържа своя живот, човек трябва постоянно да попълва своята „чи“ енергия. Как става това? Това става чрез Правилен Подход към Дао. Както виждате, с едно изречение обясняват всичко. Правилен Подход, Благородство във всяко отношение, постъпване по законите на Истината и т.н., и т.н., все в този дух. Това означава Правилен Подход към Дао. Когато човек постъпва чисто (в смисъл – правилно), Дао храни неговата цялостност, неговата Душа.

Според даоските мъдреци в чун-чи няма пороци и няма беди. Когато човек живее в своята чиста енергия, няма пороци, няма беди. Те казват: Енергията „чи“ съществува във вид на невидимо вещество. Тя е все пак вещество, духовно, понякога по-гъсто, понякога по-разредено, но е вещество. Според тях всеки истински успех в живота произхожда от съхранението на чистата енергия. Чистата енергия е получена от Дао, за да следваш Пътя. Когато тя се увеличава в тебе, тя ти се дава, за да следваш Пътя. Чистата енергия прави далечните неща близки – така се осъществява и връзката с Учителя. Някои казват, че е далеч. Христос е далеч, но Той може да е много близко – въпрос на чиста енергия.

Чистият съхранява твърдостта си с помощта на мекотата – това е един даоски закон, много важен. Не е необходимо да говориш на висок глас за своите принципи. Тихо, убедително, устойчиво, т.е. чистият съхранява твърдостта си с помощта на мекотата. Затова Учението на Дао го наричат „Пътя на водата“. Водата, както знаете, е много пасивна, обаче най-пасивното нещо, най-непретенциозното пътува надолу без претенции в долините, не търси върхове, но може да разруши и най-твърдата скала. Може да пробие камъка, което означава, че капката е по-твърда от камъка.

ТИ НЯМАШ НУЖДА ОТ КУЛТУРА, А ОТ ПРОСТОТА И ЕСТЕСТВЕНОСТ

ПУСТОТАТА Е ДОСТАТЪЧНА, ТЯ Е ЕДНОВРЕМЕННО И ПРОСТОТА – ТЯ РАЗБИРА ЕСТЕСТВЕНО НЕЩАТА. ДАЙ НА ДАО ДА ЖИВЕЕ В ТЕБ!

Даосите казват: Който изпусне Дао, т.е. Истинността, изпуска всичко. Когато постигнеш Дао, идва Неговата Тишина. Тогава ти изчезваш, в това изчезване се ражда твоят истински живот. Казват: Спусни се дълбоко в сърцето си, в неговата Пустота, (т.е. дълбочина, чистота), защото там е скрито Дао. Ще управляваш ума си, както управляваш едно колело, но няма да ставаш колело. Просто използвай колелото, т.е. ума си, когато е нужно.

Докато не стигнеш до Дао, ти винаги ще се безпокоиш, защото Дао е Покоят, а Покоят е Мярка за безсмъртието.

Разумният съхранява и владее своята енергия и така той я завежда в дълбочината си, където тя става тихо и дълбоко езеро.

Даосите казват: Лекото е правилно. Правилният Път се движи леко. Придай в живота си особено значение на Лекотата и Дао ще тече в тебе. Това, което е леко, не се явява тежест и затова Лекото е Вечно.

Чуан Цзъ, вторият баща на даосизма, казва: Няма нужда от никакви методи, никакви техники и медитации. Простотата е достатъчна, Пустотата е достатъчна. Пустотата е едновременно и Простота, тя разбира естествено нещата. Никакви методи, никакви техники, никакви медитации – Пустотата е достатъчна. Казва: Няма нужда от усилия; ти си се родил, какви усилия си правил? Ти дишаш – какви усилия правиш? Дишай си, дай на Дао да живее в тебе, дай на Дао да плува в тебе. В това плуване е твоето разцъфтяване.

Ти нямаш нужда от култура, а от простота и естественост. Културният човек е опасен човек. Културата е бавно действаща отрова.

Цветето расте просто и естествено. То не се занимава с никаква култура, не планира никакво бъдеще, което означава, че то не се разсейва, защото разсейването е изпускане на Дао, на същността, на настоящето. Когато си в Дао, няма нужда от Аз, никакво висше Аз, никакво низше Аз. Всяко Аз е излишно, всяко Аз е пречка за Дао.

Даосът няма никаква нужда от Бог и дявол. Той не разцепва енергията на две, на висше и низше. Той живее в своята Пустота, т.е. в своята чистота и дълбочина. Той живее в Истинност, а това превъзхожда всяка двойственост. Той живее в Покоя, т.е. в Истинността на Дао.

Даосът не обича една жена, за да получи секс, той обича, за да получи Дао. И понеже обича само Дао, получава Дао, получава цялост, Велика Пълнота.

Как да намеря Дао? Това е въпрос, който създава илюзия. Който проявява Дао, Истинността, той не търси Дао, той е вътре в Дао.

На въпроса „Да бъдеш или да не бъдеш“ как отговарят даосите? Даосите отговарят простичко и ясно: Най-хубавото нещо е да бъдеш такъв, какъвто никога не си бил, т.е. Истинен. Ако станеш такъв, какъвто никога не си бил, тогава ти постигаш да не бъдеш – това е Дао.

Чуан Цзъ бил весел, когато погребвал жена си и себе си. Постоянна радост, огромно веселие. Погребал жена си, с тази радост после погребал и себе си, защото те умеят да се наблюдават и всичко това било радост, празник. Истинският даос дружи с това, което превъзхожда и живота, и смъртта; там няма двойственост.

Какво казват даосите за знаещите хора, т.нар. „ментални хора“: Знаещите хора обезсмислят смисъла, докато даосът осмисля и безсмислието. Словата на даоса са призив към Безмълвие.

СПОРЕД БУДИЗМА: ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБАВИ ОТ СВЕТА И ВСЕЛЕНАТА. СПОРЕД ЛАО ДЗЪ: ЧОВЕК МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ В РАЗБИРАТЕЛСТВО И В ПОКОЙ – И В СВЕТА, И ВЪВ ВСЕЛЕНАТА, СТИГА ДА СЛЕДВА ДАО

За Буда най-важното нещо е опитът. Но Даосът не приема опита за абсолютна Мярка, защото за него Дао е по-важно от опита. (Отново нещо по-дълбоко в Даосизма.) В опита няма постоянен смисъл, няма вечен смисъл. Опитът е изменчив. Даосът знае (и това е много елементарно да се разбере, много естествено), че хората с много голям опит могат да попаднат в голяма безизходица и да не излязат. Но тези, които следват Дао, за тях винаги има изход.

Според Окултната Наука и според Учителя: всичко, което е достъпно за опита, не е реално и точно от тук за Даосите се е зародила една непреодолима жажда за Дао, тази жажда е наречена – Пределната Целеустременост – две думи, наситени с дълбоко значение. По този Път (става въпрос за Пределната Целеустременост) битието на Даоса се трансформира в Небитие и неговият Вечен Път се осмисля.

Според Лао Дзъ: Движението само по себе си е недостатъчно, но то става смислено и реално, защото в него действа Покоят. Както казах: колелото се движи, защото оста в него е неподвижна.

За Будизма главното е Нирвана, защото тук се прекратяват всички тревоги, всички проблеми, всички въпроси и всички отговори. Тук няма движение, няма възникване и което означава също: няма унищожение. Даосизмът приема движението, защото то е Път към Покоя, а Покоят е Път към Пустотата.

В Будизма има стремеж към постигане на нулево състояние – пълна раздяла с всичко, което е видимо и негативно. И затова в Нирвана няма желание за движение и възвръщане. Разбира се, по закона на Пустотата някои същества са принудени да се възвърнат, за да помагат на хората, защото, ако останат в Нирвана, ще загубят своята Дълбочина. Учението на Буда е ориентирано към психиката и абсолютното овладяване на съзнанието (което си има и свои положителни страни). Това е Път, по който се изискват много усилия и в много случаи – борба със себе си. И в тази борба малко са тези, които оцеляват, които постигат целта.

Учението на Лао Дзъ е ориентирано на естественост, на Не-деяние и навлизане в естествения ритъм на Космоса.

Будизмът смята, че невежеството управлява света и че невежеството е Космическа сила. Даоистите смятат, че никога невежеството не е управлявало света. И на този свят те противопоставят своя Небесен Път или – изкуството на своето вътрешно поведение. Когато живееш според Небесния Път, тогава какво невежество можеш да срещнеш по Пътя си?

Според Будизма: Човек трябва да се избави и от света, и Вселената.

А според Лао Дзъ: Човек може да живее в разбирателство и в Покой – и в света, и във Вселената, стига човек да е естествен, стига да следва Дао. За Даоса да станеш естествен, означава да се радваш на всички светове.

Будистът не се чувства добре в този свят, а Даосът се чувства добре във всички светове, а това е голямо предимство.

В Будизма, едно от най-важните неща (тяхното шесто правило), е правилното намерение, а в Даосизма това е безсмислено. Защото, който е познал Великото Единство, той винаги е естествен и неизчерпаем, не е необходимо да се съобразява с правилното намерение, защото следва Дао. Естественият човек не се нуждае от правила, защото той живее с Дао.

Целта се постига при Будизма с много концентрация и много усилия на съзнанието. Но за Даосите Нирвана никога не може да бъде крайната цел, тъй като има 13 вида Пустота. Защото, ако една цел има край, тя е ограничена – това означава неразбиране на Пътя. При Лао Дзъ няма концентрация и усилия, има обратното: пълна разсъсредоточеност и естественост, а цел няма. Цел няма, защото Великият Път е Безпределен.

ТАМ, КЪДЕТО ВЛЕЗЕ ДАО, СВЕТОВЕТЕ ИЗЧЕЗВАТ. ПОКОЯТ Е ОТСТРАНЯВАНЕ НА СВЕТОВЕТЕ

Дао – това е Съвършенството, а Съвършенството е с неясни очертания. То е тихо, невидимо, неизменно и здраво установено. Дао Пътят – това е да станеш дете: то се движи, не знаейки къде. Не знаейки нищо, то се движи като вятър. Към него не идва нито щастие, нито нещастие, това е Дао, Великото Дао. Великото Дао действа незабележимо. То всичко е създало незабележимо.

Енергията е известна с това, че тя тече като вода. Там, където енергията се е отделила, водата пресъхва, защото водата се храни от енергията. А кой храни енергията? Дао.

И така: Учението за Дао.

Почтеният Старец казва:

Учението за Дао е Мистично, но не тече във времето – то тече в Безвремието.

Ако искаш да бъдеш твърд, съхранявай твърдост с помощта на мекотата.

Недостойният живот се превръща в самопроклятие на следващия живот. (И така хората питат: „Кой ми направи магия?“. Лично е изработено всичко това.)

Когато постигнеш Тайната на Дао, разбираш, че Тайната е неразгадаема.

Ако Дао те проникне, няма да имаш нужда от въпроси и отговори. Никакви отговори не те вълнуват, Дао е достатъчно. Ако Дао не те проникне, и милиони отговори са недостатъчни – милиони отговори нищо не струват.

Когато чисто работиш за другите, Дао става твоят Път, твоята Истина и твоят Приятел.

Ако не срещнеш Дао в себе си, хиляди години няма да получиш отговора.

(Вчера имах разговор с пловдивска група, казаха: „В Пловдив имаме вече построен даоски храм. Какво ще кажеш?“. „Много е хубаво, но ще ти отговоря: по-важно е да има Даоси“. Много е просто.)

Дао не е в образованието, в Дао няма образование – Дао е съвършено, не се нуждае от образование. Дао е Вечният Път отвъд времето.

В Пустотата, в Безкрая няма закони, няма ограничения.

Само дълбока Любов към Дао може да създаде Тишина в себе си.

Който се стреми към щастие, той е отрязал своите корени и своя Път към Дао.

Който умее да наблюдава, има ръководство от Дао. Чистото наблюдение е Духовно, то е Пустотно, т.е. умът не участва. Ако умееш да наблюдаваш, Дао те упътва към Себе Си. В това наблюдение присъстват всички науки и учения. Ако наблюдаваш чисто, ще видиш, че трудната ситуация иска да те въведе в Дао.

Злото не може да черпи сила от Дао и затова злото не цени Дао. Дао не е храна за злото.

Безпределното е съществено. Хармонията е вторична, тя е само подготовка и пътуване към Дао.

Знаещият е изпуснал Ръководството.

Човекът е движение и покой; Даосът е Покой и Мъдрост.

Хармонията е красива; Пустотата е Безпределна. Пустотата не е привързана към хармонията; т.е. Безкраят, Великата Пълнота не е привързана към хармонията – и затова Тя не е ограничена от бедната хармония.

Покоят е чиста енергия. Само нечистите губят своя Път.

Умът никога не може да странства в Безпределното – той може да медитира 30 години и да си остане глупак.

Всички илюзии са привързаности.

Даосът е Същество на Освободената енергия.

Само Чистотата изяснява всичко.

Без Дао всяка медитация е илюзия.

В Покоя е различаването. Покоят е всякога Мъдър. Чистотата определя Покоя.

Какво е Пътят? Изправление на себе си.

Себепознанието видоизменя ситуациите.

За неразумното няма Път. Дарът му е безпътицата – за да се учи.

В Дао е всяка безопасност. В Нищото няма вмешателство. Когато Дао е с тебе, опасността е безопасна. Тя може да те грози, но тя е безопасна.

Ако Дао е с тебе, тогава и гибелта е Покой. (Значи, ако Бог е с тебе, и гибелта е Покой.)

Покоят е отстраняване на световете. Думата светове в случая означава безпокойствата. Всички светове са безпокойства. Но там, където влезе Дао, световете изчезват.

Диханието трябва да стане Дух – така казва Дао.

Пълнотата е достижение на Чистото Действие. Има два вида чисти действия: явни – те са по-външни и по-бедни; и скрити, вътрешни – става въпрос за тайно Благородство. Там се намират истинските чисти действия – където никой не те вижда, но където Бог те вижда.

Водата е мека, но може да съкруши всичко. Водата е неизвестна за камъка, за твърдостта. Камъкът е спяща енергия, а водата е течаща енергия. Във водата има Тайна Сила, която бавно събужда камъка. Във водата работи Дао.

Дао се слуша не с ушите, а със своята чиста, тънка енергия.

Гласът е отглас от Дълбините на Дао.

Дао, Великият Път, не търпи никакви предсказания.

Събраната енергия е вездесъща. (Затова съм ви казвал: натрупвайте милиони формули, натрупвайте чисти постъпки и правилни думи. Когато трябва, те знаят как да станат стихия. Самите формули са живи същества. Те знаят точно кога и как да помагат – но това трябва да е натрупано.)

Който практикува Дао, знае, че всичко друго е излишно. Който не практикува Дао, практикува всички излишни практики и ритуали. (Т.е. който не практикува Истината.)

Който следва Дао, е свободен, защото самото Дао е свободно. Който следва себе си, е роб.

Ако съзнанието е изпразнено, явява се Спокойствието.

Неправилният стремеж е едно от най-големите престъпления на живота.

Ако в тебе има недостатък на Вяра, тогава и Битието не ти вярва.

Който много говори, той често търпи неудачи.

Онзи, който умее да побеждава врага си, никога не влиза в борба с него.

Който е с Дао, никога не изпитва тревоги.

Всеки спорещ пребивава в заблуждение. (Тука само ще допълня: никога в спора не се е раждала Истината. Други казват – виното… Според Учителя никога виното не е казало една Истина – никога. Не може и да каже, няма как.)

Този, който покорява себе си, той има истинска Сила.

Който не разбира Дао, никога не може да бъде Чист.

Можеш ли да отделиш от себе си това, което е ненужно? Това е безпокойството.

Само Мъдреците могат да разцъфтяват, без да увяхват.

Всяка работа, която не е вкоренена в Дао, е провал. Няма значение дали тя ще ти донесе милиарди, или усмивки, или щастлив живот – това е огромен провал.

Мъдреците не се подчиняват на безполезни закони, човешки закони.

Бедствие може да има само за този, който го очаква. Който го сее, той го очаква.

Мъдрецът е строг, но сърдечен.

Дао дава на всички същества посоката, по която те трябва да се изправят.

На Пътя се цени способността да се изменяш. (Сещам се, питали Учителя: „Учителю, докога ще чакаме промените?“. „Ами щом ги чакате, няма да има промени.“ Просто трябва ти да се промениш, няма какво да чакаш. Ако чакаш, закъснял си.)

Пътят на Мъдреците се състои в Смирението, което никой не може да покори. (Никой въобще не може да воюва със смирен човек – него го няма: няма с кого да се воюва.)

Търсенето на това, което е правилно, не е още търсене на Истината. Истината е по-дълбока от всяка правилност – включително и от всяка правда. Тези, които търсят Правдата, пак са заблудени. Но тези, които търсят Истината, освен че Истината ще им се разкрие и ще ги обучи, тя ще им покаже след време кое наистина е Правда и кое не е. Но само Истината може да даде това различаване.

Тези, които имат Дао в себе си, не се безпокоят за световния хаос. Когато става въпрос за световния хаос, даосите танцуват.

Най-големият успех е за нищо да не се безпокоиш. Но това не означава безразличие – а овладяване на себе си.

Пустотата означава, че Дао не съдържа в себе си никакъв товар, т.е. Бог е много лек. И ако си в Него, и най-тежките събития имат нещо леко, нещо приятно, нещо магнетично.

Лао Дзъ казва: Това, което живее, е вече мъртво; това, което умира, отдавна е умряло. Само Дао живее. Ето защо аз не се тревожа. Живите се тревожат, умрелите се тревожат, но аз не се тревожа. Който не познава тревогата познава Дао.

Идея от Лао Дзъ: Вървя напред и все виждам Дао, тръгвам назад и пак виждам Дао, гледам небето и Дао ми се усмихва, взирам се в земята и Дао ми се радва. Казвам си: навсякъде е Дао, няма свобода за мене. Ето това наричам освобождение.

Лао Дзъ казва: Който живее праведно, в него няма място за смъртта.

БЕЛИЯТ КОН Е СИМВОЛ НА ОБЛАГОРОДЕНАТА И ЧИСТА ЕНЕРГИЯ, ЧРЕЗ КОЯТО ЧОВЕК СЕ ВРЪЩА В СВОЯ ЦЕНТЪР

Първо, конят е израз на един иносказателен език на природата. Той символизира Благородството на Пътя, който трябва да се извърви от човешкото съзнание.

В Даоското Учение се казва: Белият кон не е кон, той е същество от Небитието. Той не е земна реалност. Според даосите: Силата на белия кон се състои в това, че той се отзовава на Безкрайното. Това означава, че когато човек пусне корените си в Безкрайното, той може да стане благороден. Докато делфинът символизира търсенето на тайните в подводните глъбини, то конят търси Тайните в Безкрайността. Поради тази причина Белият кон не е вече кон и затова той се трансформира в невидимия свят като една светеща енергия.

Тука искам да ви кажа: в Духовния свят конят и животните нямат духовно тяло. Те се връщат в един светещ център, който се нарича Централна Монада, която се управлява от Архангелите. Значи: в Духовния свят конят няма духовно тяло, той се връща в този център – Централна Монада – която се управлява от Архангели.

И конят, и делфинът са разбрали, че истинското жертвоприношение е процес навътре. Това означава, че този, който търси външни пътища, няма да узрее за Пътя на Дао и няма да узрее за сиянието на белия цвят, защото това сияние идва отвътре.

Великият Път е вътрешен и такъв е стремежът на белия кон – Единство с Небитието. Белият кон е насочен извън границите на света.

Когато говорим за другите коне, искам да ви кажа, че те символизират човешкия ум – например червеният кон. И когато ви казвам, че Белият кон е насочен извън границите на света, това означава, че човек трябва да надрасне своите граници, границите на ума. Безсмъртието се намира извън границите на ума.

Другият важен момент е следният: Белият кон е идея на Пустотата, затова той не се ражда в света, а само присъства и малцина знаят Тайната на неговото присъствие.

Конят е един символичен посредник, чрез който се постига Пустотата. Посредниците, чрез които се постига Пустотата, са тънката енергия и Пределната Целеустременост. Тези две думи – Пределната Целеустременост – имат специално значение в Тайното Учение на Дао, те се смятат за най-важното, чрез което се постига истинският Път.

Лао Дзъ казва: Главното в движението е Покоят. Понеже главното е Покоят, това означава, че това движение е устремено към сливането с Истината.

В Даосизма се казва, че: Колелото се върти, защото оста му е неподвижна. Това означава, че движението трябва да има нещо, на което да разчита. Тоест: ако човек има постоянна Любов, той има на какво да разчита. От друга страна, само в състояние на покой и неизменност човек може да придобие своята истинска природа. В този смисъл движението е Път към Покоя, а Покоят е Път към най-вътрешната Реалност – Великата Пустота.

Да сънуваш, че яздиш бял кон, това е един от най-великите символи, защото белият кон това е облагородената и чиста енергия, чрез която човек се връща в своя Център. Белият кон символизира Чистотата и динамиката на енергията.

КОЙТО ЛЕТИ ВИСОКО, ВИЖДА ЯСНО – ОКУЛТЕН СИМВОЛ НА ВОЛЯТА

Скритият символ на планината е, че тя е нещо несътворено. Когато Учителят е ходил на Рила, той е имал идея. Когато ти отиваш на Рила и мислиш, че постигаш нещо, това е бягство. А сега не е време за бягство. За учениците сега светът е пълен с възможности за едно велико необятно израстване.

Лао Дзъ казва: Дао е принципът на всяко едно движение и на живота.

Обикновените хора се движат от други хора. А животът на Посветените не се движи от други хора. Посветеният сам контролира съдбата и живота си. Животът се управлява преди всичко чрез контрол. Контрол – то е едно от имената на Духа.

В контрола се намира най-висшето движение.

Волята може да направи най-могъщото вътрешно движение.

Който лети високо, вижда ясно (окултен символ на волята).

Лао Дзъ казва: Дао е причина на всички същества и прояви. Дао ги произвежда.

Полетът към високото има отношение към волята. Ангелите нямат крила, но имат тази воля, която символизира крилата.

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЧОВЕКА И ДАО СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ТЪНКАТА ЕНЕРГИЯ, Т.Е. ОТ ДЪЛБОКОТО РАЗБИРАНЕ

НАЙ-ДЪЛБОКАТА МЪДРОСТ МОЖЕШ ДА Я НАМЕРИШ В СЕБЕ СИ, В СВОЕТО СКРИТО СЪЗНАНИЕ – НЕ В НАУКА, НЕ В РЕЛИГИЯ И СВЕЩЕНИ ПИСАНИЯ

Чрез Тишината на Дао човек навлиза в собствената си Вечност. Когато не работиш с Пустотата, ти правиш много усилия и се изхабяваш, в случая: когато не работиш с Безкористна Любов. Щом работиш с Пустотата, ти се съхраняваш. Това означава, че всеки човек трябва да намери тази професия, която изключително много обича, за да може не само да се самосъхранява, но и да влезе в една по-висока степен на развитие.

Който забогатява без Дао, се домогва до жестока самотност и никой не милее за него. Това означава, че извън Дао всяко богатство е извор на тревоги и безпокойства. От друга страна, това означава, че Дао е опасно за всеки, който забогатява, без да познава Законите на Пустотата.

За да разбереш Дао, трябва да живееш истинския живот, т.е. трябва да имаш правилна ориентация в живота.

Според Даосите, за да бъдеш щедър, трябва да бъдеш беден. (Звучи малко особено, но това се потвърждава и от Учителя, и от много други Школи.)

Пътят е това, което постоянно прояснява Дао. Според Даосите: да нямаш знание – ето Пътя навътре, а да имаш знание – ето пътя навън.

Между знание и Мъдрост има голяма разлика. Едното води към безпътица и към смъртта, а другото – Мъдростта е сродна с Вечността. Понеже Дао ги е обединило в един Път.

В този път – навън, мнозина са се изгубили. Ето защо е казано в Даоското Учение: Незнанието е Дълбоко, а знанието е повърхностно. Всичко това означава, че ние знаем, благодарение на незнанието и Не-деянието. В това число влиза и Смирението. Ние не знаем благодарение на знанието. Понеже знаещият не знае, затова той няма Път. И с всеки изминат ден той изгубва все повече себе си. Понеже знаещият знае, той живее без Дао, а това означава, че неговото знание е заблудено. Всеки, който се е заблудил в знанието, няма Път.

Ще обясня нещо за Тайната на Пътя, понеже това се изплъзва на всички знаещи, на всички, които са заблудени и от знанието, и от религията: Пътят е незрим. И ако ние нещо виждаме, това означава, че това не е Пътят. Понеже Дао е самият Път, това означава, че Пътят е Безпределен и никой не може да го предвижда. Защото това, което се ръководи от Дао, е Безпределно и Необятно.

За Пътя нищо не може да се каже и за него никой не може да има мнение. Защото, според Лао Дзъ: Пътят няма име и това е така, защото Пътят е стаен в Безкрайността. А кой е този, който може да предвижда Безкрайността? Ето защо Лао Дзъ казва, че: Ясновидството е винаги повърхностно и винаги външно. И според него всеки, който иска да мине за ясновидец, става фалшив и нереален, става повърхностен.

Да се отговори на въпроса за Пътя, значи да не се знае Пътят. Според Даоското Учение за Пътя не можеш да питаш и ако сгрешиш да питаш, няма да получиш реален отговор. Това означава, че всеки въпрос, който е насочен към Безпределното и Необяснимото, значи да си попитал напразно. По друг начин казано: Да се отговори там, където няма отговор, значи да се изгуби вътрешното, Дълбокото, т.е. Тънката енергия. От друга страна, това означава, че този, който е загубил вътрешното, пита напразно. И такъв човек, който търси знанието, не може да забележи Великото Начало в себе си. И колкото повече пита, толкова повече го изгубва, защото питането е отделяне, питането е заблудено знание на ума. Когато ученикът няма въпроси, той се приближава до Истината. Когато ученикът и Учителят изчезнат в Пустотата, те се срещат.

Пак ще се върна към сложния въпрос, става въпрос за Не-деянието, т.е. така да постъпваш, както Истината постъпва, както безкористната Любов постъпва – необвързано.

Чрез Не-деянието Даосът навлиза в Покой, а чрез действията си – в Равновесие. Това означава, че в Покоя има Дълбочина, а в Равновесието – Разумност. Да живееш в Покоя и в Равновесието, значи да бъдеш Даос, Мъдрец.

Да бъдеш Даос, това означава постоянно да претворяваш своя Път. Това означава, че Даосизмът не е теория, не е Учение, а практика, т.е. Път на вътрешната работа, т.е. вътрешните деяния, които са специфичен подход към Истината. Искам да кажа: Даосът е изключително буден за своите вътрешни деяния и затова той има специфичен подход към Истината. Даосът не търси отвлечената истина, а вътрешната Истина и той я намира. Даосът знае, че Мъдростта на Дао се намира в правилната ориентация на живота. А всичко налично за Даоса се намира в Пустотата.

Според Даоското Учение: Който е изучавал мълчанието на Дао, само той може да говори. И тогава неговото говорене става Път за съществата. Защо? Защото тогава Дао се влива в неговото говорене и това е така, понеже Даосът е уважил мълчанието на Истината, т.е. мълчанието на Пътя. Дълбокото мълчание – това е самото Дао, скритото Дао, което дава своята аура на говоренето. След като Даосът е уважил мълчанието, т.е. след като му е посветил своята Тънка енергия, тогава сиянието на мълчанието се превръща в говорене. Това говорене е също част от Даоския Път.

Според даосите: човекът е Вечна проява на Безкрайността. Това означава, че всички случаи в своя живот човек трябва да ги разглежда от Вечната си гледна точка.

Когато Дао е в човека, тогава неговото тяло се превръща в Свещен Космос. И тогава Вечността се пренася в човека. И тогава човек става дарен с Мъдростта на Дао. Вечността и Мъдростта са много близки – те са свързани от Дао в един Вечен Път.

Връзката между човека и Дао, т.е. между човека и Истината, се определя от тънката енергия, т.е. от Дълбокото Разбиране на човека. Това означава, че най-дълбоката Мъдрост можеш да я намериш в себе си, в своето Скрито Съзнание. Значи: не в науката, не в религията – отивам още по-нататък – не в свещените книги, а в своето Скрито Съзнание. По-нататък в други лекции ще ви обясня, че на Мъдрост не може да те научи и Учителя, той може да ти покаже пътища, но той не може да ти предаде тази Дълбока Мъдрост. Той има друга Мисия.

Съзнанието, което успее да направи своите възприятия Пустота, достига до Мъдростта – това е личен Път. Това означава, че Дълбокото Знание се постига, когато външното съзнание за явленията е отхвърлено. Само тогава човек навлиза навътре и ако успее да навлезе там, където няма вибрации, т.е. в Нищото, тогава той ще се домогне до знанието, което му трябва, т.е. Истинското, Реалното знание. Иначе ще получи заблуденото знание – това е знанието на ума, знанието на света.

По друг начин казано: от отношението ти към Истината, зависи твоят Път. Твоето отношение е твоят Път.

В тази връзка искам да ви кажа, че Дао дава на човека нещо много повече от себепознанието.

Който търси Дао, търси Безпределност, а това е името на Пътя.

В Даоското Учение се казва: Дао Вечно се възвръща към самото себе си, а възвръщането означава нов разцвет на жизнената сила, нов разцвет на енергията. В Дао не се цени умното, доброто и красивото, а Вечното. Защо? Защото с умното можеш да живееш само за кратко време, а с Дао животът е Безпределен.

ДАОСЪТ

ДАО Е ВЕЧЕН ПРОЦЕС, ВЕЧНА ТАЙНА И ВЕЧЕН ПЪТ

Общо мнение е и то е така: Дао означава Път. Но тази дума си има свой шифър и своя тайна. Това е дума с много особено значение. Ще обясня. Дао означава Безпределен Път, вечно и неизмеримо усъвършенстване. Това няма нищо общо със съвършенството. Пак ще обясня. Дао означава Безпределен Път, или Вечен Път, на човешкото самоусъвършенстване и това е такова усъвършенстване, което е над самото съвършенство. Значи тази дума е такъв Път, че надминава пределите на думата съвършенство. Това означава: при самоусъвършенстването не се спирай никога, защото Дао е вечен процес, Вечна Тайна и Вечен Път. Има много ученици, които са се застояли в четвъртото тяло и не могат да се развиват. Някои пък са постигнали себепознание в петото тяло и са останали там, което е също много тънка грешка, и не могат да познаят дълбочината на Учителя – остават в един много хубав живот, но ограничени. Всичко това означава, че сърцето, според даосите, трябва да измине един много дълъг Път, за да стане носител на Дао, т.е. на истинския живот.

Дао се отчуждава от застоя в съвършенството. Това означава, че ако постигнеш една степен на съвършенство, има следваща, ако ти спреш, оставаш в застой, тръгваш назад. Значи, ако стигнеш една степен на съвършенство, трябва да знаеш, че винаги има следваща, иначе се връщаш назад, защото Дао е Път, при който животът не търпи никакъв застой. После Лао Дзъ казва: Този, който познава Пътя, неговото обкръжение е неведом Покой (една много дълбока дума в даоската мъдрост – Покой, защото покоят се намира в петото тяло). И ако човек не е постигнал дълбок душевен Покой, при всички условия на живота, той не може да се развива, може само да работи върху себе си (качество на четвъртото тяло и на третото), но той не може да се развива реално, той не може да проникне в Реалността. Значи при петото тяло на човека обкръжението му е неведом Покой и постоянна радост. Това не означава, че постоянно се усмихва. Не, това е вътрешен въпрос, даже рядко се усмихва, но това е постоянна радост в Дао. После Лао Дзъ казва, че: съблюдаването на Истината е по-високо от всяко учение.

ТЪНКАТА ЕНЕРГИЯ В ЧОВЕКА Е ЖИВАТА ВОДА. ТЪНКАТА ЕНЕРГИЯ В ЧОВЕКА Е ЗАКЛЮЧЕНОТО СВОЙСТВО НА ДАО

Във водата има човеколюбие. Ето защо тя може да измие нечистото в човека, тя му подава ръка.

Лао Дзъ казва, че: Хората се стремят към върховете, а водата се стреми надолу – това е поради нейната скромност. Скромността се явява като място, където Дао пребивава, където Дао може да живее.

Водата се събира в ниски и скромни места – ето защо тя управлява хората и живота.

Водата е опората на всички същества.

Водата е произлязла от Тънката Енергия на Дао. А най-тънката и чиста енергия представлява Небитие – Абсолютната Реалност.

Небитието е скромно и естествено, защото то е Дълбоката Основа. Всичко това означава, че човекът е вода и се ражда от течност, която е вода. (Тука става въпрос – само загатвам – че когато мъжът и жената се слеят, те образуват от своята тънка енергия и тънка течност. Тази течност е вода, от която произлиза животът.)

Водата е елемент на Тънката Енергия, елемент на Дао. По друг начин казано: Тънката Енергия в човека е Живата вода. Тънката Енергия в човека е заключеното свойство на Дао.

Дао е заключеното свойство в човека – То е скритата стихия, скритото Небитие. Това Небитие е Пустотата, а тя е скритото Не-деяние. И според Лао Дзъ: Това е Не-деянието, което върши всичко. Дао е единственото битие и Небитие.

(Ще ви кажа нещо във връзка с рибите, това е символ, който е свързан и с човека.)

Риба, която нарушава законите на Дао, умира в морето или извън морето – все е гибел. Това е Законът на Дао. Когато рибата обича морето и нарушава Законите на Дао, тя умира в морето. Когато рибата не обича морето и нарушава Законите на Дао, тя умира извън морето (на български език казано: умира на чист въздух) – все е гибел. Такъв е Законът на Дао. Едната риба трябва да потъне във водата и да изучава дълбокото значение на водата, а другата риба трябва да изучава света извън водата – друго измерение на Дао.

Когато Дао е в човека, законите не могат да го накажат, защото Дао е естествено, а законът е неестествен. Законите на Дао подготвят нещастие за глупавия, който се е отделил от Дао чрез произвол, защото произволът е неестествен.

ЦЕЛТА НА ЦАРСТВЕНОТО БОЙНО ИЗКУСТВО ГОШУ Е РАЖДАНЕТО НА ИСТИНСКИЯ ЧОВЕК

ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ, ПОСВЕТЕН В ГОШУ, ПОБЕЖДАВА БЕЗ ДА ДЕЙСТВА

Тайната на бойните изкуства е скрита в съкровището на сърцето – така казват истинските Учители. Истинското бойно изкуство може да пребивава само в една умъдрена Душа. Това изкуство е скрито най-вече в облика на поведението на човека. А истинският облик идва от една тайна традиция, която се нарича чжен чуан.

Обликът на поведението е свързан с тайната на вечния живот. Терминът У-шу, който малко или много е погрешен, е влязъл в обръщение в по-новото време и съдържа в себе си повече техника, действия, но това е по-външна терминология и станала вече по-външен път за над 90% от тези, които се обучават, заедно с учителите. По-старата, истинската дума е Гошу, означава царствено изкуство. Защо царствено? Защото става въпрос за завръщане в Първичния живот.

Гошу е преподаване не на техники, а на просветления живот. Целта на тайната традиция чжен чуан е постигане на жизнената правда във вътрешното пространство на човека, което означава, че чрез тази традиция човек се завръща в прачовека.

Външният ученик търси външни постижения, вътрешният ученик търси вен-гун, постижение във вътрешния покой. Учителят Чен казва, че съвременното У-шу е в упадък, тъй като то се занимава много с техники и укрепване на здравето. Разбира се, и това си има някакво място, но не е това традицията – духовната, чистата традиция. Днешното У-шу е упражнения, правила, техники, методи и накрая същността я няма, защото е изпусната традицията чжен чуан, т.е. истинската духовна традиция. Същността на тази традиция е реализиране на Пълнотата. Това е цялата същност на тази традиция – реализиране на Пълнотата.

В тези времена на Гошу само Учители, които са имали Великата Пълнота, е можело да ръководят; другите са нямали право да ръководят. Според тази традиция: истинският воин трябва да придобие своята истинска добродетел, наречена де. Но какво е китайското разбиране за добродетел? То няма нищо общо с морала и с неговото невежество, тъй като моралът не знае нищо за Пустотата. Един морален човек не знае нищо за Пустотата. Аз зная такива морални в София, срещнахме се; в името на морала той е готов да избива наред хора, за да защитава някакъв морал.

Пустотата – това е сияещият в тайната си човек. Това е Великата Пълнота, за която сътвореният човек най-много нещичко да е чувал. А моралният човек и да е чувал, просто не знае. Това означава, че истинското бойно изкуство се открива зад пределите на това изкуство, зад пределите на самото бойно изкуство, то е отзад.

Според чжен чуан: за мъдрия реалността обладава двойно дъно, така го наричат те – двойно дъно. Т.е. зад реалността има нещо по-вътрешно и по-съкровено. Именно то трябва да се открие. Традицията те учи да живееш в своята Сърцевина, а това означава навлизане в Дао – не в техники, а навлизане в Дао, в Буда и така нататък. Важното е да откриеш не бойното изкуство и не техниката, а да откриеш себе си.

Победата над живота не е въпрос на техника; победата над живота е въпрос на и-ци – казано по друг начин, чистата енергия, единната енергия.

Казват истинските Учители: Човек трябва да отглежда енергията си, да я обучава, да я развива – това е Пътят към себе си. Иска се голяма жажда за опознаване на себе си. Това е една много голяма любов към себе си. Това означава да намериш входа към Дълбините в себе си. Това, което ще видиш в себе си, е изумително. Тогава вече ти можеш да станеш прекрасен в себе си. Това е Чистото Съзнание, което открива Истината в себе си – това е традицията чжен чуан.

В китайския будизъм това е изразено така: Вливане на чистата вода в чиста вода. Значи две чисти води се срещат.

Идеалът на китайския мъдрец е много странен. Той не е нито знания, нито творчество; той не иска да оставя следи. Висшата цел на китайския мъдрец е храненето: той иска да се храни с целостта на живота. Той умее да вкусва самия живот, неговата най-тънка ци – жизнена енергия. Той вкусва най-тънките субстанции на този живот, същността му. Става въпрос за истинския, а не за поляризирания живот. Той ги улавя със своята Пустота. Той умее да се наслаждава на живота в неговия първосъздаден, първичен вид.

И така, целта на бойното изкуство Гошу е раждането на истинския човек. И той не се храни от техники, упражнения, а от великата си сърдечност, т.е. той се храни отвътре. Истинският Учител, посветен в Гошу, побеждава, без да действа. Даосите са много странни, но носят една от най-дълбоките мъдрости в света. Казват: По време на война побеждава този, който не действа. Как ще убедиш света да отидат на война, да си вземат оръжието, пък да не действат. Съвсем недопустимо, но това са древните, дълбоки правила. Той е станал вече самата Истинност, самата Правда. Той е постигнал истинския живот. А какво е животът? За мъдрия истинският живот е среща на Пустотата с Пустотата, т.е. Чистотата с Чистотата, или Пълнотата с Великата Пълнота.

ДЪЛБОКИЯТ ПОКОЙ Е ПОРОДЕН ОТ ВСЛУШВАНЕТО В ДАО

В ТАЙНОТО УЧЕНИЕ НА ДАО НЯМА ТЕХНИКИ И УПРАЖНЕНИЯ. ЦЕЛТА СЕ ПОСТИГА С ЕДНА ДУМА: ИСТИНОЛЮБИЕ!

Даоските мъдреци казват така: Остави в Покоя всичко да се утаи и на повърхността ще остане само Дао.

Следващият закон обяснява как даосите се справят с проблемите си. Те казват така: Каквото и да се случи в живота ви, за вас то не е проблем, т.е. приемаш го като не-проблем, тогава вие живеете в естествения Път на Дао. Каквото и да се случи казваш: „това не е проблем“, няма значение как изглежда. Когато го приемаш, че не е проблем, тогава вие живеете в естествения Път на Дао. И тогава проблемът минава и заминава, защото никой проблем не се застоява при Дао. Ако имаш нечисто сърце, според даосите, е глупаво да търсиш Дао, защото нечистото сърце изпуска Дао и улавя собствените си проблеми.

Когато Дао ти се открие, то продължава да е скрито. И Учителя го потвърждава, и Кабалата го потвърждава – пълно единство на всички велики Учения. Когато Дао ти се открие, то продължава да е скрито от теб, но ти ставаш вечен в своя Път, т.е. ставаш вдъхновен. Но при това откритие става вече една промяна, ти ставаш вечен в своя Път, ставаш вдъхновен, не амбициозен, даже не стремящ, ставаш вдъхновен. Ако имаш Чисто Сърце, дори и да не си чувал нищо за Дао, тука няма никаква нужда от кръщения, от спасение и т.н., дето Учителя казва: „Ако аз живея в Бога, от какво да се спасявам“ – да се спасява този, който е извън любовта, това е друг въпрос. Значи, ако имаш Чисто Сърце, дори и да не си чувал нищо за Дао, ти си в Пътя. В тази връзка Лао Дзъ казва, че безразлично е какъв е социалният строй, няма значение каква партия управлява, важното е Не-деянието, т.е. чистата постъпка, за тебе е важно това. Няма значение кой управлява, за тебе лично е важно Не-деянието, или чистата постъпка.

Даоските мъдреци казват: Търси Дао в дълбочината на своя живот, а не в учения и ритуали. Не можеш да правиш ритуал на Дао, защото Дао е безпределно, какво ще му покажеш; няма нужда, според даосите, от никакви ритуали. Това е едно голямо забавление; дори и когато утешава човека, то си остава забавление. После казват: Само чистото сърце е способно на отдаване. И обясняват: обикновеното сърце търси ползата, а чистото сърце търси само Дао. Думата Дао, преди казахме какво означава, тя е равнозначна на думата Бог, на думата Истина, на думата Великия закон на живота, на думата Съкровеното. Дао има няколко значения и всички тези са верни. Да видиш Дао, означава да видиш откритото. Придобиването на Дао е придобиването на всичко необходимо. Всичко най-важно ще го имаш. Онази вътрешна Пълнота, която я търсиш, зависи от това, иначе може да имаш всичко, но да си беден, беден вътрешно. Придобиването на Дао е придобиването на всичко необходимо. Казват, че Дао няма начало и затова постоянно се ражда в себе си, т.е. постоянно е ново, не е ограничено от начало и край. Който иска да има начало, това означава, че иска да има край, тези неща са свързани, а който иска да няма начало, това е Безпределността на Душата и на Духа. Тогава вече той не иска да открие своето начало. Защо? Накратко ще ви обясня. Един от глупавите въпроси, по които много хора медитират, включително и окултисти, йоги, будисти и т.н., е: Кой съм аз? – един фалшив въпрос. Ами това е – човек е Бог в развитие, и то във Вечно развитие и винаги ще се преоткриваш, никога няма да разбереш кой си. Важно е да си в Пътя, важно е да си в истинския Път, но винаги ще се усъвършенствуваш, защото то е нещо без край. Тогава как ще откриеш: кой съм аз? Не можеш да откриеш, но трябва да разбереш кое е същественото. На този въпрос не може да се отговори, защото това е вечен въпрос. Така че въпросът отпада от само себе си. Но някои обичат да се забавляват с този въпрос.

Дълбокият Покой е породен от вслушването в Дао. Даосите казват, че: дълбокият Покой, който настъпва в човека, е породен от вслушването в Дао. Когато човек придобие Дао, настава една необикновена радост. Защо? Защото човекът започва да вижда своята безконечност и тази радост няма край.

Другият важен момент. Това е Мярка за всички висши Учения, които са истински. Даосите казват: Който иска да има ученици и последователи, това значи, че той не е достоен за Дао. И обясняват: който иска да има ученици и последователи, това значи, че той не е достоен, той не е постигнал Дао, защото Дао следва само себе си. Разбира се, по правилния начин. Според даоските мъдреци постоянството е най-доброто знамение за Пътя към Дао, т.е. когато постоянно мислиш за Дао, за Благородството, за Чистотата, това е най-голямото знамение, че си в Пътя към Дао.

Другият важен момент. В Дао няма упражнения, някои външни даоси са измислили някакви техники, но тука говорим за истинското учение на Дао, т.е. за Тайното Учение на Дао. В Дао няма упражнения, няма техники, никакви такива глупави упражнения за младост и т.н. Няма пози и няма методи, но целта се постига. И казват простичко: Целта се постига с една дума – Истинолюбие.

Казват още: Мълчанието е скритото Дао, а говоренето е разумното Дао. Както виждате, и двете неща са на място поставени. Когато умееш да мълчиш, придобиваш енергия. Когато умееш да говориш, пак придобиваш енергия и благодат. Мълчанието е скритото Дао, говоренето е разумното Дао. Отказвайки се от Дао, човек никога не може да разбере своя Път.

Тука ще ви кажа една разлика между конфуцианците, последователите на Конфуций, и последователите на Лао Дзъ – Учението на Дао. Конфуцианците търсят Дао, за да постигнат своята цел. Тука няма да обяснявам защо това е тяхната глупост, просто това е техният път, това са хората на ума. За тях Бог е изгоден, ако постигнат своята цел. Учението, Бог са изгодни, ако съвпадат с това, което се случва в живота им. Ако животът им върви, значи учението е правилно и Бог е разумен. Ако нещо почне да не става, както те искат, вече нещо им липсва на учението и Бог, защото егото не обича нещата да стават по друг план. Обаче за егото нещата винаги ще стават зле.

Конфуцианците търсят Дао, за да постигнат своята цел, а даоистите, даосите търсят Дао, за да го превърнат в свое вечно ръководство. Те не гонят цел, защото после пак трябва да гонят друга цел и все ще играят на игри, те търсят Дао, за да го превърнат в свое вечно ръководство.

Законът, който казах, пак ще го повторя: Дао е щастливо от подхода си, а не от ситуациите. Тоест: няма значение какво се случва в живота ти, ако ти постъпваш благородно, ти постоянно ще имаш една Пълнота, една увереност и ще бъдеш осигурен на всички нива, защото спазваш великия закон на Дао.

Другият важен момент. Който се е отделил от Дао, е заживял с въпроси, все пита, отговаряш му, раждат се нови въпроси, играта няма край. (В София също разбраха отдавна, че не трябва да питат, защото има някои по-дълбоки въпроси, които са убийствени, и не всеки, и всяка Душа може да ги понесе. Но и по други причини разбраха, че няма много полза от въпроси, освен когато са лични, за помощ и т.н.) Който се е отделил от Дао, е заживял с въпроси. На даоски език думата „въпроси“ символизира нерешени задачи – това означава въпроси: нерешени задачи. Това не означава, че човек въобще не трябва да пита, но трябва да пита по един Свещен начин, с Любов, и въпросът му трябва да е разумен, т.е. трябва да си готов за отговора да го изпълниш, иначе става лошо. Ако просто питаш, това е техника на ума, той пита, но не за да разбере, той просто пита, докато Душата пита по друг начин и тези неща се различават. Вече двадесет години изнасям лекции, нито един ученик в градовете на България, където съм ходил, включително и чужденци, никой още не ми е задал истински въпрос. Около дванадесет въпроса има зададени през тези години полу-разумни и всичко друго е така между другото.

Искам да кажа, че има една наука за въпросите, която е изключителна. Ако поставиш въпроса с Душа, с тоталност, Истината го превръща в отговор, става преобразяване, веднага получаваш отговора, защото това е въпрос, поставен пред Небето и пред Бога. И ако ти си тотален, той ще се преобрази и ще получиш отговор отвътре, но понякога Бог може да избере да ти отговори чрез някой човек разумен, за да може после да се съветваш и за да не си помислиш, че си постигнал най-високите върхове на окултизма и т.н.

Другият важен Закон в Даоското Учение: Който се жертва за другите, преди да се е пожертвал за Дао, т.е. за Истината, изпуска своя живот, т.е. той се отклонява. Има много такива хора, първата им грижа е семейството. Така те почват да изпълняват желанията на детето, на мъжа, на жената и постепенно загърбват Бога. Това става постепенно, тихо и накрая отклонението става много голямо. Много е смешно да се ограничиш в едно малко семейство, тъй като нашето семейство е целият свят, цялото човечество, всички животни, всичко това е нашето семейство и ако ние се ограничим, ще изпуснем Истината.

Какво означава на даоски език думата Не-деяние? Не-деянието на китайски се изрича У-вей, означава следното: това е Чистото Действие – означава дълбоко възприемане на Дао. Щом имаш чисти действия, дълбоко възприемаш Истината, отваря се врата, ставаш възприемчив поради благородството си и постъпките си – говоря за Благородство при всички условия. Тогава може да възприемаш правилно Истината и Дао.

После даоските мъдреци казват: Дао се явява като нещо много просто, много естествено, а всичко друго е много трудно и е много усложнено. Това може да се наблюдава в живота. Който е приел Дао, нещата му текат с някаква лекота.

Другият важен момент в Даоското Учение – едно от най-великите Учения: Който действа с Не-деяние, т.е. чисто, той никога не познава чувството за вина. Не съществува такова чувство. Който действа с Не-деяние, чисто, необвързано, т.е. Божествено, той никога не познава чувството за вина.

Който не може да съхранява Дао, не може да овладее своята свобода. Който не може да овладее свободата си, той се изражда. Всичко, което е извън Дао, вярва в учение, в правила, в закони, в методи и в култура и образование, новата култура, новото образование и т.н., новата вълна. Но когато си извън Дао, когато не живееш за Истината, и то изцяло, всички тези неща са анти-култура, всичко е напълно погрешно. Дали го осъзнаваш, това е друг въпрос.

Животът в Дао е Пълнота, а не придобивки. Те може да идват по някакъв закон, но те нямат значение. Понеже Дао е истинолюбиво, то живее без закон. Учителя казва: Изкуство е да живее човек без закон и без правила. И обяснява: Тежко` на човека, ако се яви закон, който да го заставя да живее добре или да прави добро – ако затворът трябва да го учи, ако училището трябва да го учи и т.н.

Другият важен момент в Даоското Учение: Слабият, но който живее в Дао, има неизмерима сила. Когато Дао е в човека, човек няма недостатък. Когато Дао е в човека, когато човек е изпълнен с Любов – защото Дао означава Великият Съкровен Закон на Природата, именно Съкровеното, т.е. Любовта – когато Дао е в човека, човек няма недостатък, защото там, където е Любовта, няма недостатъци. Там, където я няма Любовта, трябва да се запълни с нещо и това са недостатъците.

После има една много важна идея, дадена от даосите, за така наречените „мъртъвци“, накратко. Мъртвият се нарича „завърнал се“, а живият се нарича „странстващ“. Ако странстващият забрави завръщането си, той се нарича „бездомен“.

Друго, което обясняват даосите във връзка с човеколюбието. Някои хора мислят, че човеколюбието е голяма работа. Човеколюбието причинява много болки на хората. Само Дао никога не вреди. От човеколюбие много хора са пострадали, но от любовта на Бога никой не е пострадал. Някои хора даже са умрели от човеколюбие. Човешката любов умъртвява, а Божествената оживява. Само Дао никога не вреди.

По своя Път Дао няма препятствия, а всички други същества имат, малко или много, имат.

Даосът върви по своя неизповедим Път.

ЛАО ДЗЪ – АКО ЖИВЕЕШ С ЛЮБОВ КЪМ ДАО, НЕ ТИ ТРЯБВАТ НИКАКВИ ДРУГИ ТЕХНИКИ И ПРАКТИКИ. БЪДИ ВЕЧНО ЛЮБЯЩ И ИСТИНЕН!

Лао Дзъ казва: Който не губи себе си, е дълговечен.

Познаването на постоянството се нарича просветленост.

В света трудното се образува от лесното. В тази връзка има многобройни майстори: от малкото са направили много сложни неща.

Който притежава знания, но изглежда като че не знае, той е над другите. Който не притежава знания, но изглежда, че знае, той е болен.

Който допуска злото, няма да преодолее преградата.

Знаещият, мъдрият не блести с ерудиция, той просто живее в Дао. Той няма ерудиция, той има Дао, Пълнотата, Същността.

Умеещият да воюва не е войнствен.

В Дао има всичко. В него дори има нещо тъмно и в това тъмно е семето от светлина.

Дао е възникнало от хаоса. Как е станало това, само Дао си знае.

В Дао няма нищо ценно и затова то е безценно.

Ако нямаш Дао, каква е ползата от всичко друго?

Който не напада, нищо не го напада. Ненападащият е много добре обучен, той е недосегаем.

И казва после: Бъди превит и ще останеш изправен. Вие знаете как тревичката се превива и оцелява и как големи дървета се събарят. При слабия вятър хармонията е малка. Значи: при слабия вятър, при малката буря хармонията е малка; при силния вятър хармонията е велика.

Мъдрецът е твърд, но не е остър. Мъдрецът е целенасочен, но не е пробивен. Мъдрецът е озаряващ, но без да заслепява.

Когато владетелят се вслушва в предсказатели, очаква го гибел.

Водата носи лодката, докато лодката не ядоса водата.

Достойният човек е изпълнен с добродетели, но лицето и изразът му показват само простота.

Намери Пътя, който е неуловим и непознаваем – това препоръчва Лао Дзъ.

Чистият човек изглежда като малко оцапан. В това оцапване е срита чистотата му. (Забележете с колко прости думи.) Значи: чистият човек изглежда малко като оцапан; точно в това оцапване е скрита чистотата му, тя е мъглата за другите.

Дао е мълчаливо слово. Дао, което е изречено слово, не е истинското Дао. Дао е в неизреченото. Изреченото Дао е битие, наличие. Истинското Дао е неналичие, Пустота. Всичко изречено е изпуснато, неизреченото е съхранено. Ето защо мълчанието е великото съкровище на Мъдростта, а безмълвието е сиянието на битието.

Ако живееш с Любов към Дао, казва Лао Дзъ, не ти трябват никакви други техники и практики, защото целта на всички практики е живот в Дао. Ако не зачиташ Дао, тогава търси всякакви практики, дори и когато те те заблуждават, просто практикувай.

Не бъди знаещ – означава не бъди глупав, застоял, в случая. А какъв трябва да бъдеш? Вечно течащ в Дао, ние можем да го наречем вечно любещ, вечно Истинен.

Ще обясня: Лао Дзъ, пак казвам, не е мислещо същество – то е Пустотно Същество, Същество на Дао. То е Душата и Духът на Дао, то е величието на Любовта и Съкровената природа.

Лао Дзъ е отвъд знанията и отвъд живота. Умът никога не може да постигне Лао Дзъ, защото той е невероятно навътре в Дао. Той е подобен на Пустотата, на безкрая. Тука идеите за спасение и възкресение просто са глупави. Тука те никога нямат място.

Пустотата е Съкровена, тя е самата Съкровена Чистота. Няма нужда от спасение и възкресение. Тя самата, Пустотата, вечно се обновява.

Лао Дзъ, самият е станал феникс и той казва: Първото ми и единствено съкровище е Дао. И не случайно даосите са го наричали Вечното Дао.

Лао Дзъ казва: Мъдрият живее между битието и небитието, между наличие и отсъствие, т.е. между живот и смърт, между мрак и светлина, между старец и младенец.

Лао Дзъ е Древно Небесно Божество, съществуващо от предвечни времена, когато още е нямало нито небе, нито земя. Когато Пустотата не се е била разделила, от тази Пустота именно е слязъл и Лао Дзъ. Спуснал се е в Китай и е станал наставник на Великото Начало.

Лао Дзъ е слязъл от Пустотата и Пустотата е отключила устата му. И небесното Дао потекло: родила се книгата за Дао, т.е. Учението за Съкровеното, Учението за Древния Път или още – Учението за Пустотата.

Дао дъ дзин е копие на Небесната книга на Пустотата. Тази книга е Пътят, Пътят на завръщането в първоначалната Божественост, която е скрита именно в Тайната на Пустотата.

ПОДХОДЪТ НА МЪДРЕЦА КЪМ ЖИВОТА: СВЕЩЕНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВСИЧКО, ОСНОВАНО НА ЕДНО ДЪЛБОКО РАЗБИРАНЕ

Лао Дзъ е постигнал своята дълбочина не с усилия, а с пасивност – женски принцип в живота, най-дълбокият принцип в живота, основата на всяка Мъдрост. Тъй като без Любовта не можеш да се запътиш към Мъдростта, трябва да имаш основа. Тук трябва да кажа още нещо: с голяма изтънченост и изключително строга, вътрешна, тайна дисциплина. Става ясно, че не говорим за дисциплината, както е при военните в казармата. Никой ученик не може да бъде заставен от някого да изпълнява заповеди. Точно затова светът не обича напредналите духовни хора, защото те са неуправляеми. Никой не може да ги управлява, никой не може да застави един истински ученик да убива по време на война, защото освен старата карма, трябва да си напише нова, а това е голяма глупост.

От всички мъдреци и учители Лао Дзъ е от тези, които са най-близо до Върховния Учител, Който няма име и до Неговите методи, които също не са разкрити, понеже тук не става въпрос даже за методи; става въпрос за подход към живота. Свещено отношение към всичко, което е основано на едно дълбоко разбиране. Просто не е необходимо да правиш гимнастика по три часа с главата надолу – това за един Лао Дзъ и за неговите ученици е абсолютно недопустимо, тъй като няма никакъв смисъл. Достатъчно е дълбокото разбиране, самото разбиране. Според Лао Дзъ дълбокото разбиране е над всички видове практики, методи и упражнения. То е специфично качество на мъдреца. Така че ако някой от вас прави физически упражнения по един-два часа, не му казвам да се откаже, напротив, ще се радвам да продължи, докато стане мъдрец. После да каже: Толкоз много енергия изхарчих! Но все пак първо трябва да има много усилия, после нещата ще се постигнат без усилия.

За да стане свят човек, молитвата, пеенето, размишленията са необходими. Но за да станеш истински Мъдрец, всички тези неща не помагат. Това, което помага, е Дълбоката Тайна на Разбирането. Тук става въпрос за зрелия плод, за Дървото на живота. Човекът на Мъдростта, всъщност това е Дървото на живота. Трябва да разберем дълбоко този въпрос. Това е истинският Път, дълбокият Път.

С дълбокото разбиране на Лао Дзъ и добрият живот, и лошият живот са благодат. Това означава, че и в ада, и в рая мъдрецът не изгубва себе си. Докато много светци са изгубвали себе си, напускали са света, защото не могат да живеят този живот, който искат, сред хората. Но Мъдрецът навсякъде се чувствува добре. Конфуций е също мъдрец, но неговата мъдрост не му е донесла Пълнотата на живота. А от Пълнотата на живота има и други, по-дълбоки измерения. Мъдростта на Конфуций е успокоила много хора, но не е могла да ги въведе в Дълбоката и Тайна Реалност. Ето я разликата, това са различни видове мъдрост. Ще обясненя: За да може Конфуций да се развива, той трябва да има път, трябва да има правила, трябва да има закони – такива са и неговите ученици. Това е зависимост и даже някой път тя пречи.

За Лао Дзъ не е необходим дори и Път (забележете), никакви правила, никакви закони. Достатъчно е разбирането, дълбочината и подходът. Търсенето на Конфуций е търсенето на обикновените хора в света. Лао Дзъ е постигнал своята дълбочина, защото е имал по-дълбоки и тайни търсения. Значи все пак има търсения, но в други измерения. Конфуций е разбрал в един момент, че нещо в неговата мъдрост липсва и е изпратил своите ученици да намерят човек, който да му помогне. Те намерили човек, който нямал име – нарекли го Стареца. Това е бил Лао Дзъ. Написал книгата си без име – това показва изключителна скромност и смирение, защото за него: Дао, което е казано, не е Дао и Истина, която е казана, изгубва своята сила. В Кабала се говори за Стареца, така нареченият Съкровен Старец – най-дълбокото Същество, Което съществува в Небитието.

Лао Дзъ е бил неизвестен, скромен, не се знае кой го е раждал, как е живял. Знае се, че е бил библиотекар. Посветеният няма биография – всичко е забулено в Тайна. Тайната е вечна, тя не се ражда. Според Окултната Наука, за да срещнеш един такъв Старец в живота си, един такъв Мъдрец, на тебе ти трябват съвсем други очи и съвсем други чувства. Те нямат нищо общо с видимия и астралния свят. Очите символизират Истината; т.е. трябва ти съвсем друга жажда за Истината и съвсем други чувства. Тогава можеш да го срещнеш в своя Път. Но това не означава още да го разбереш, защото човекът и особено Мъдрецът, Учителят, Мистикът са непознаваеми. Тези Същества са Вечна и Необятна Същност и е много трудно да узнаеш нещо от тяхното Небитие, от тяхната Тайна, освен ако те доброволно не пожелаят.

ДАОСЪТ УМЕЕ ДА СЛУША В БЕЗМЪЛВИЕТО. ДЪЛБОКИТЕ НЕЩА СЕ УЧАТ В БЕЗМЪЛВИЕТО

Ученията ти дават много знания. Дао ти дава разбиране, Покой.

Даосите казват: Петте чувства не дишат въздуха на Дао, те дишат своите възприятия. Значи те не умеят да дишат. Словата на висшата Мъдрост се отличават по това, че в думите не усещаш тяхното значение, а усещаш неуловимото, което е чисто духовно – това, което е отвъд значението. Това е именно Дао. Това означава, че в словата трябва да откриеш безмълвието. А в безмълвието трябва да откриеш Дао.

Но даосите казват: Дао никой не може да Го открие в безмълвието – ето това се нарича откровение. Хем да обичаш Истината, пък да не можеш да я откриеш – това е откровение.

Казват: Във висшата красота е скрито Дао. Там Дао пее своята песен. Тя е тъжна, защото Дао е много повече от красотата. Дълбоките неща се учат в Безмълвието. Даосът умее да слуша в Безмълвието.

Чистото Действие, на китайски у-вей, е откровението на живота. От Чистото Действие произлиза Умъдреното Безмълвие.

Великите Учители казват (това е една от любимите ми мъдрости и затова ви говоря, макар че много ограничено я изследвам; някъде от около 80 книги, тъй като даосите са над 2000; много школи са имали, надявам се след време още по-дълбоко да ви запозная, тъй като това е неизчерпаем океан от мъдрост и подобно на Дзен е нещо много простичко; толкова просто и естествено, че може да се изплъзне)…

Великите Учители казват: Колкото повече не разбираш Дао, толкова по-красив става животът. Ще го направя малко по-разбираемо: Колкото повече не разбираш Истината, но я обичаш, толкова повече тя ще те обогатява. Животът ти става по-красив.

За даоса въобще не е важно какво говори. Той не държи на думите. Той държи на искреността. Той не се представя за някакъв авторитет или красноречие – той е концентриран в искреността.

Безмълвието е нещо, което трябва да разбереш. Безмълвието е Дао, а това е нещо, на което трябва да се довериш. Разбира се, това са откъси от китайския исихазъм.

Срещата с Дао е най-чудната среща в света. Срещат се отсъстващото с отсъстващото. Никакво его, никакъв диалог, пълно сливане на човека истина с Дао – най-чудната среща.

Даоските мъдреци казват: Дао не хваща риба с въдица. Защо? Защото и рибата, и въдицата са негови, то няма какво да хваща, всичко е уловено.

Който живее в Дао, си отдъхва сред тревогите. Значи не на морето, не на Рила, не на Хималаите. Тревогите се тревожат, а Дао разнася Покой в сърцето на искрения.

За да си устроиш живота, не са ти необходими съвети, необходимо ти е Дао. Дао ти устройва живота, а съветите го разстройват.

Когато си болен, какво казват даоските Учители, пак нещо много просто: Когато си болен, мисли за Дао и Дао ще нахрани болестта ти, ти не можеш да я нахраниш. Обикновеният човек като се оплаква, той не може да я нахрани, той няма какво да даде; той няма Любов. Значи: Дао ще нахрани болестта ти. Дао умее да храни болестите. Дао ги прави доволни и те оздравяват и напускат човека. Това е според китайския начин на мислене.

Казват: От своето добро цивилизациите са изчезнали. Знаете: хуманност, морал и големите добрини… Защото само Дао е добро. Доброто на Дао обаче не изчезва, защото е неуловимо. Доброто на цивилизациите е уловимо, доброто на Дао е неуловимо. То никога не изчезва.

Животът е относително понятие, защото само Дао живее. А човекът какво прави, не се знае. Той прави много неща, но какво прави, не се знае.

Един метод срещу бедността, според китайския начин на мислене: Не е необходимо да прогонвате бедността. Някои като дойде бедността, се опитват да я прогонят, пък тя е просто едно богатство, едно красиво същество. Прогонете тревоженето за нея – много просто!

Победител във войната става този, който не действа. На моя език казано: никакви автомати, никакви илюзии! Който не действа, той е победител.

Казват: Който умира, се радва на дълъг живот. Още една прекрасна идея.

Ако си в настоящето, няма никакъв проблем. Но ако си някъде другаде, проблемите са тука. Ако в момента си едно с Бога, едно с Истината, няма никакъв проблем. Но ако си някъде другаде – в бъдещето, някъде по звездите, в космически кораби, където искаш, проблемите са тука.

Дао – това е лекарството, което превъзхожда живота и смъртта. Не само смъртта – живота и смъртта. То дава на човека нещо повече.

Да вършиш добрини и да нямаш Дао, т.е. да нямаш Път, да нямаш истинност (да нямаш Бог в себе си, да нямаш Душа), ето къде е безпътицата.

На какво се радват даосите? Преди време ви бях казал, че даосите се радват и вдъхновяват от скучните неща. Тук нещо друго ще ви кажа: даосите се радват на това, че вещите са безполезни. Всички вещи и хората са безполезни, т.е. не можеш да ги използваш, те са без полза. Можеш да ги обичаш искрено, безусловно, безкористно, но никога да искаш да използваш нещо от тях. Те именно се радват на това. Колко е красиво, че са безполезни, на техен език, че не можеш да ги използваш.

Образованието е източникът на всички нещастия в човешкия живот. Дао не е образовано – Дао е искрено. Дао не е образовано – Дао е откровено.

Китайските мъдреци и Учители казват: Ако търсиш смисъла в миналото, това е безсмислие; ако търсиш смисъла в бъдещето, това е безсмислие; ако търсиш смисъла в настоящето, тук смисълът е много кратък, като мига. Къде тогава е смисълът? Много просто: смисълът е в самото търсене, смисълът е в Дао. И казват: Няма никаква възможност някое същество да се отклони от Дао, в цялата вселена, в целия свят, защото всичко е Дао. Откъде ще дойде отклонение? В Дао няма нужда от Бог и дявол, няма нужда да си разцепваш енергията на две – всичко е Пълнота, няма добро и зло. Ако се случи зло, даосите казват: Това е Път. Ако дойде добро: Това е Път. Всичко е Път, всичко е развитие. Никакво разцепено съзнание, изключителен начин на мислене!

ДАОСЪТ Е ЛЮБОВ И ИСТИНА – НЯМА НУЖДА ОТ ЕВОЛЮЦИЯ, ОТ УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ

СЪВЪРШЕННИЯТ ЧОВЕК ПРЕТВОРЯВА И ИЗРАЗЯВА ИСТИНАТА

Дао може да бъде разбрано само чрез Покой. Даосите казват: Не трябва да живееш нито за другите, нито за себе си, а за Дао, за Истината. Щом живееш за Дао, ти ще живееш правилно и за себе си, и за другите. Това вече е последствие. Ти ще живееш по начина на Дао, не по твоя начин. По друг начин казано: не по твоята човешка логика, а по Божествената логика. Аз съм също за логиката, но Божествената, не човешката. Знаете какво е казал Учителя: Когато хората, обикновените човеци говорят за логика, ангелите и серафимите се хващат за корема от смях – понеже тази логика е абсурдна.

Ако искаш да живееш, според Учението на даосите, не се привързвай към живота. Най-голямата опасност в света е нашествието на добродетелните хора. Според даосите, ако се яви такова нашествие в света, това е най-голямата опасност. (Както виждате, много странен начин на мислене, но много дълбок и точен.) Много хора ще се представят за добри, а всъщност само Бог е добър и много хора ще злоупотребят, защото истинското добро не принадлежи на човека, нито на ангелите, то изцяло принадлежи на Бога. Затова това нашествие е голяма опасност в света.

Казват: Живей като Дао и няма да имаш нужда от самоусъвършенстване. Значи даосите изключват дори и самоусъвършенстването. Просто живей като Дао, т.е. живей като Бога.

За даосите бъдещето няма никакво значение. Само Дао е значимо. В даосизма вселената се смята за абсолютно безполезна, говорим за цялата вселена, с всичките му красиви звезди и слънца. Според тях, говорим за най-високото ниво даоси – шеста степен, само Дао е полезно.

Даосите казват: Колко е неуместно да се самоусъвършенстваш – ти си просто Дао. Значи: ти си просто Любов, ти си просто Истина, ако така се проявяваш, просто нямаш нужда от еволюция, но това не е лесно да се разбере от някои съзнания.

Даос е този, който черпи ентусиазъм и вдъхновение от скучните неща. За мен е малко трудно да си обясня съществуват ли скучни неща, но все пак допускам, че някъде има такова нещо. Значи все пак има скучни неща, щом все пак се използват тази дума.

Този, който е привързан към живота, подхвърля себе си на смъртна опасност. Тук ще направя само едно малко тълкуване. Който е привързан, той винаги изкривява начина си на мислене. Самата привързаност е мярка, че човек си изкривява начина на мислене. Може да е малко, но това „малко“ може да стане голямо. Когато човек е привързан към нещо, това означава, че той ще се привърже към кривите неща, той е привързан към страданията.

Спомням си преди години за един спомен от един брат. Някакви студенти посетили Изгрева и Учителя. Учителя ги попитал: „Вие какво следвате?“. „Ние следваме право.“ Учителя казал: „Като завършите правото, ще започнете с кривото“. Учителя попитал други студенти: „Вие какво следвате?“. „Философия.“ „Като завършите философията, ще започнете с невежеството“. „Ама, какво да правим, тогава кой е прав?“. Учителя казва: „Прав е този, у когото Бог живее“. Много просто! Дали тези студенти са разбрали нещо, не знам, но отговорът е много простичък: Прав е само този, у когото Бог живее.

Пътят на Лао Дзъ, почтеният Старец, затова е велик, според даосите, защото, пребивавайки в него, в Пътя, просто никъде не отиваш. Ти си пълен с Дао, няма къде да ходиш, Дао е просто Пълнотата на живота. Няма самоусъвършенстване, няма еволюция, просто живееш в Пълнота. При Лао Дзъ Дао е постигнало Пълнота, те са в единство и затова Дао изнася чрез него едно много велико Учение. Една от най-дълбоката мъдрост в света се намира в даоското Учение. Аз още не съм ви я изнасял, за да не смутя някои, но след време може да се престраша и да ви изнеса по-дълбоките закони на Дао.

Даосите казват: Истинското съвършенство не се нуждае от усъвършенстване. Ако нещо се нуждае, значи то не е, значи Дао го няма там. И Учителя казва: Любовта, Мъдростта и Истината не се нуждаят от усъвършенстване. Те са вечни, завършени, съвършени процеси. Вие се нуждаете, но те не се нуждаят. Значи: истинското съвършенство не се нуждае от усъвършенстване.

Какво е това съвършен човек? Съвършеният човек просто претворява Истината – така действа той. Той просто я изразява, защото към всичко се отнася с отсъствие. Скоро малко се затрудних, в един вестник – „Черно море“ – ми искаха интервю. Казват: „Представи себе си“. Казвам: „Това е много лошо! Това означава да изпъдя Бога“. Все пак се наложи малко със зор, малко с увещания да се разбираме. После: „Какви добрини си правил, кажи?“. Казвам: „Това е много опасен въпрос. Ние не само че не правим добрини, ние даже не сме проводници“. Тя се усмихна, ама дали ме разбра журналистката, няма значение, но един такъв странен разговор водихме… Така или иначе, това е моят начин на говорене.

Според даосите: да знаеш означава да се окажеш незнаещ. Казват: Само незнанието е просветлено. Значи: знанието не е просветлено, не е благословено, но незнанието е просветлено, защото то символизира смирението. Смиреният човек не знае и затова Бог му дава все повече да узнава. Без да знае, той узнава нещата.

Казват даосите: Пътят е скрит в своята бездна, за да не смущава хората.

Казват даосите: Този, който напряга силите си при носене на тежести, той не умее да използва своите сили. Разбира се, това има дълбока връзка с Египет. Учителя е просто категоричен: Събрани жреци със силата на мисълта пренасят там тези товари. Никакви техники, никакви там бутания по релси и никакви глупости. Но тъй като хората са изгубили чистотата и оттам динамиката на мисълта, те се занимават с разни бутания – с колички, с каруци, с големи каруци, с релси, с кранове и т.н.

Даосите казват: Когато Дао става на прах, то не губи своята истинска същност. Вие сте виждали едни малки прашинки, които светят като слънца. И там е Дао. Дао е навсякъде, и в прашинките.

Ако искаш да направиш жертвоприношение на Дао, даосите дават един съвет. Както знаете, там при даосите въобще няма никакво жертвоприношение. Това е една шега, която трябва да разберем. Казват: Направи си едно сламено куче и го изгори. Хем няма да бъде отнет живот, хем жертвата ти няма да бъде приета, защото Дао не се занимава с такива глупости. Ето, това е най-мъдрото жертвоприношение, според даосите.

За политиката: Секретът на успешната политика е да въведеш ред и порядък в себе си, няма друга политика, т.е. да въведеш Дао, истинността.

За даоса кокошката и яйцето съществуват заедно, никога е нямало разделение, както цветята и пчелите са заедно, както шумът и тишината са заедно. В момента може да има шум, но тишината е тука – Тишината е въпрос на съзнание. Може да си сред най-големия шум и да си в Тишина и Покой. Може да си в най-тихото място на Рила и духовете да шумят в тебе. Нещата са заедно. Ако постигнеш Покоя, ще бъде добре.

Който е предан на Дао, няма свое Аз. Даосите казват: В Пътя ние сме единни с Пътя, не със своето Аз и затова то е непотребно. Когато говорим за шестата степен даоси, най-високата степен, там и най-висшето Аз е непотребно. Значи: твоето Божествено Аз е непотребно. То също пречи на Дао, на най-великата Истина да работи в тебе. Има много категории даоси, някои работят с разумността, други я надминават. Даосите казват, че когато Дао се показва, То се скрива. Затова човек казва: „Видях нещо, халюцинация ли беше, истина ли беше“, но който умее да различава, знае кое е. Мъдрият говори, действа и мисли и по това не се отличава от обикновените хора, но в това, което мъдрият не говори, не прави и не мисли, по това той се отличава от обикновените хора. Пътят има свойството безконечно да се изплъзва. Пътят е чужд на всяка общественост. Ще го кажа по друг начин: народите не се развиват. България като народ не се развива, развиват се определени хора. Тези, които имат специална Любов към Истината, които имат специална Любов към Бога, те се развиват в един дълбок вътрешен план. Другите правят опити за работа върху себе си и все работят върху себе си. Този, който е избрал Великия Път, трябва да забрави всички условности.

За даоса нищо не се оказва чуждо и нищо не се възприема като свое. За даоса всичко е възможно и затова не се случва нищо неочаквано. Дао Пътят е толкова тайнствен и толкова прост, че може да си позволи дори да не е Път. Даосът не търси знания и опора, той живее в Дао, в Покой и истинност. А що е това Покой? Според даосите: Покой – това е поток от постоянно облекчение и течаща благодат, присъща на естеството на истинността. Истинският даос, тук говоря за шестата степен, абсолютно нищо не практикува – тук няма практики. Той просто живее в Дао. Начинаещите даоси практикуват много неща: че алхимия, че дишане, въртене на енергии, всичко, каквото може да се сетите. В шестата степен, Съкровените даоси, няма практики, просто живеят в Дао. На едно място Учителя казва: „Който мисли, не живее, а който живее, не мисли“. Значи: който мисли, не живее, той затова мисли, търси нещо, а който живее, който така е изпълнен с Бога, той няма място за мисъл, той просто живее. Според най-висшите даоси твоята собствена истинност е Еликсирът на живота. Даосът се смее дори когато умира, просто защото смъртта е смешна. И на едно място Учителя обяснява: Смъртта е един голям театър. Умрелият имитира, че е умрял, защото Духът никога не умира, онези имитират, че скърбят, някои даже скърбят донякъде, те го смятат за скръб и всичко това е, казва Учителя, един голям театър.

Дао Пътят е само за тези, които не искат да придобият нищо в живота. Те нямат цел да придобиват нещо. Никакво придобиване, а непридобиване. В това непридобиване, в тази Чистота живее Дао. Дао Пътят – това е да не желаеш да придобиваш каквото и да е в света, включително и нищо в духовните постижения, тука не говорим само за света. Говорим – никакви духовни постижения. Никаква идея за придобивка, никакви резултати. Странен и особен, красив е този Път на даосите. Нищо не искат да придобият и Дао живее в тях, Бог живее в тях. Най-важното го постигат, без да го придобиват. Дао Пътят – това е вкусът на Простотата. Тук говорим не за знания, а вкусът на Простотата, вкусът на естеството на нещата. Когато двама даоси си говорят, същественото е в неговоренето. Те просто си обменят Дао. За даоса смъртта е един приятен отдих по вечния и чуден Път към Дао. Нещо като отпуска, нали знаете, като някъде отидете на планина или на море, колко е приятно. Казват даосите, че там, където залязват звездите, изгрява Дао. Казват: Чистотата е водата на Дао и затова Чистотата умива ума от тревогите. Когато влезеш вътре, в Дао, не Го откриваш, но Дао е там. Вие не можете да уловите Дао и вие не можете да Го изпуснете. Дао си живее в Простотата на Дао. В тази Простота няма загадки, няма тайни. В тази Простота всички проблеми са решени, защото Простотата е Яснота. Даосите дават един пример с маймуната и рибата: една маймуна хванала една риба, казала: „Сега ще направя една услуга, ще те изсуша тук на това дърво“. – Преведено това означава, че много добри хора правят такива услуги на другите хора. Обикновените хора, които нямат връзка с Дао, подобно на маймуната все правят услуги. Дао трябва да се знае, че не е учение, а е Откровение.

МЪДРИЯТ НИЩО НЕ ПОСТИГА: НА НЕГО МУ СТИГА ДАО И БЕЗКРАЯТ.

ДАОСЪТ ЖИВЕЕ В ИЗТОЧНИКА И ПОСТОЯННО СЕ ОБОГАТЯВА

Мъдрецът утвърждава Дао и в това е истинската Добродетел.

Даосът не общува със суетата на света – в него светът е отстранен.

Мъдростта не е в правилата, а в Дао. Истинските правила изтичат от Дао и от този, който се е слял с Дао.

Който е в Дао, има в себе си Покой – друга Мярка, освен Лекотата, друга важна Мярка. Има Покой: чрез този Покой, той се извисява над всичко.

Мъдрият нищо не постига – забележете! Защото много хора търсят постижения чрез амбиции и т.н., и се провалят. Мъдрият никога не постига: на него му стига Дао и Безкраят. Ако в Мъдрия се прояви някаква висша способност, Мъдрият знае, че тя не е негова: тя е на Дао и това не го тревожи.

За Даоса, Вселената, с всичките звезди, е напълно безполезна. Полезно е само Дао, т.е. Бог и Истината. Щом Вселената е безполезна, значи, в нея има някакъв недостатък. В Дао няма недостатък.

Даосът е Същество, което превъзхожда живота, защото живее в Дао, а Дао няма начало и край.

Даосът е необятно непосредствен и бездънно дълбок, защото живее в Източника и постоянно се обогатява.

Даосът пише с бял тебешир върху бяла дъска.

Мъдрият никога не казва „Това е Дао“ и „Това не е Дао“. Даосите мислят само за Дао и така те носят в себе си Неизповедимата Пълнота на Живота.

Даосът е течащ като вода, спокоен като огледало, отзивчив като ехо и невъзмутим като Тишината.

За Даосите свършек на света няма – то не може и да има! – защото Дао никога не е познавало свършек.

За Даоса, Животът в Дао е по-важен от всичко и затова Пълнотата му е Съкровена.

Храмът на Даоса е: пътечката (както и в Дзен), водопадът, уединението, беседката, тихият сняг, езерото, мълчанието на птиците, спокойствието на дървото.

Даосът – това е Неведом Покой, Неизповедимо състояние.

Който претворява Дао в живота си, той се нарича Мъдрец.

Даосите са поклонници на Свещеното Безмълвие.

Безбрачието за Даоса е вътрешен процес – то означава отказ от низши желания, отказ от даването на енергия на низшите желания.

Даосът не се вълнува от медитация (забележете!), а от Дао.

Значи, ще обясня: той не практикува медитация, той практикува Дао – най-висшата практика. Той практикува Чистата Истина. И оттам нататък, медитацията му е Предълбока, но тя вече идва като последствие.

Целта на Мъдреца е една: Постоянен Живот в Дао. За него успехи и неуспехи нищо не означават – важен е Животът в Дао.

Даосът често е отнесен, невзрачен, не се взира в света и в заблужденията.

Външният храм на Даоса – както казах – е пътечката, изворчето, цветето, уединението, падналото листо (то се е отделило от света и се е завърнало в Свободата на Дао), тишината, неизвестността, дъждът… А Вътрешният Храм – това е тихото общение с Безкрая.

Даосът има само един Дом, той дълбоко го е почувствал в себе си – и това е Пътят към Дао.

Мъдрецът има само една практика: той храни в себе си само Чисто Дао. Той не говори за Писания, не говори за заповеди: той храни в себе си само Чисто Дао. Така той наследява Изначалното. Даосът знае, че само Чистотата ще го заведе при Дао, и затова тук няма никакви излишни практики и ритуали. (Да не говоря за смешния тамян! Който смята с тамян да изпъди дявола, нищо не е разбрал. Дяволът се изпъжда с Чист, правилен Живот в Бога. Нищо общо няма с тамяна!)

За Даоса смъртта е простичка, естествена и светеща.

Даосът от шеста степен, т.е. на Великата Истина – той вече няма нужда да се усъвършенства. Той просто е влязъл в Дао, живее чрез Дао, действа чрез Дао. Такъв е Лао Дзъ: той е влязъл във Великото Единство, той вече е Единна Същност, той не се самоусъвършенства, а проявява самото Дао.

Даосите казват: Въплъти Дао в себе си – и всичко друго вече е без значение, т.е. Стани Истинен! Казвал съм го и така: Стани Истинен, а не религиозен.

Даосът е станал Мъдрец, защото е преживял най-дълбокото Преживяване – Преживяването на Дао: това е Чисто, Безмълвно, необяснимо Преживяване.

Истинският Мъдрец е Висша музика: той звучи, защото сърцето му е пълно с Дао – не се нуждае от никаква друга музика. Абсолютно! Той е самата Музика, сърцето му е по-дълбоко от музика.

Даосът е постигнал Дао чрез Простотата на разбирането. Често земните имат глава, пълна с писания, цитати; докато главата на Даоса и на Мъдреца е празна, абсолютно Пуста. Пуст ум, Пусто Сърце, т.е. Чисто Сърце, чист ум – и тогава нещата се явяват като яснота, като чисто разбиране. (Мога и така да го кажа: Празните глави печелят; препълнените – много е зле положението… Няма какво да кажеш, няма какво да обясниш… Препълнено е – прелива от свят, от писания и от цитати.)

Когато си Чист, разбирането е чисто; когато си Ясен, всичко друго е ясно.

За Даоса няма „лоши звезди“ и „хубави звезди“, той просто не ги вижда, той не се нуждае от звезди. За Даоса има само една Велика Идея: Живот в Дао и никога живот в звездите.

Вие знаете: много хора се канят да се преместват на Марс – може би там животът ще е хубав… Нищо подобно! Очаква ги голямо разочарование. Без Дао къде ще отидеш?

Животът е в Дао, а не в звездите. Това е Живот в Истинността. Ще обясня: Даосът е изцяло съсредоточен, енергията му е цяла, той не боледува от разни мнения и възгледи, и знания, както е раздвоената енергия.

САМО В ДЪЛБОКОТО РАЗБИРАНЕ И САМО В ДЪЛБОКОТО МЪЛЧАНИЕ МОЖЕШ ДА ЧУЕШ ГЛАСА НА СИНА И ДА ВЗИМАШ ДЪЛБОКИ РЕШЕНИЯ В СВОЯ ЖИВОТ

КОЙТО НЯМА ЛЮБОВ И СМИРЕНИЕ, НЕ МОЖЕ ДА ЧУВА ГЛАСА НА СИНА – НЕ МОЖЕ ДА МЪЛЧИ И ГОВОРЕНЕТО МУ Е ЗАГУБА НА ПЪТЯ

Пътят е толкова велик, че извън него нищо друго не съществува за Сина.

Синът, който следва Пътя на Дао, си възвръща силата на вътрешния облик. Този облик е образът на Великата Пустота и Великото Единство. От Великата Пустота произтича действието на Небесната Истина, т.е. действието на Не-деянието.

Според Кабалата, едно от най-окултните и мистични слова, което е произнесено от Великата Пустота, т.е. от Отец, е Словото Син. Това Слово е било произнесено в едно много дълбоко и свещено мълчание и с особени трептения.

Духовният живот на човека – това е работата на Сина отвътре.

Тук искам да уточня: според Даосите Синът – това е най-чистата и тънка енергия в човека.

Когато не знаем как да говорим и как да мълчим, изпускаме Гласа на Сина, който работи отвътре. В тази връзка ще добавя нещо: понеже човек много се е отклонил в своето невежество, наложило се е Бог да допусне влияние даже отвън – нещо, което не е естествено. Но Бог си служи с влияние понякога, с влияние отвън, за да заведе човека навътре.

Пътят на Сина няма нищо общо с подбирането на красиви думи, нищо общо с ораторска реч, защото в Пустотата, т.е. в Дълбокото Мълчание, което е наречено Царството Божие, думите са непотребни. Ето защо Лао Дзъ казва: „Синът (знаещият) не говори, а говорещият не знае“. Знаещ, който говори, затваря Пътя на Тайната Светлина в себе си.

Имало е такава опасност в живота на Орфей… Малко е останало Орфей да изпусне някои неща и да стане знаещ, и да изпусне и Посвещението си, и всичко… И понеже е бил на граница, те са му отнели любимата в ада, за да има с какво да се занимава, за да не се отклони. И понеже това му е коствало много усилия, той много е обичал така наречената своята любима, т.е. Душата, и той е трябвало да се върне по един друг път, да се справя с други сили, за да не направи по-голяма грешка. В тази връзка искам все пак да ви кажа, че има много оратори и проповедници, които могат да говорят за спасението, а всъщност да не го познават – обикновено е така. В църквите: „Ако си от нашите, ако избираш нашия път, си спасен“… Обаче много хора от света ще бъдат спасени, а от църквите няма да видят спасение. Това ще бъдат факти, които след време ще излязат наяве, защото Бог не дели така нещата, а Той има друга Мярка…

Животът и смъртта са процеси, които произхождат вътре в нас. Разбира се, тук искам пак да ви допълня, че: ако човек е изключителен оратор, това не означава, че е истински добър, т.е. установен в постоянното добро. А за понятието Син да не говорим… Защото неговите изисквания са много високи.

За спасението е казано от Лао Дзъ един изключителен Закон, който важи за всички същества, и най-вече за тези, които са будни, които могат да го разберат. Лао Дзъ казва, че: „Когато Небето поиска да съхрани един човек, То го въоръжава с Любовта“.

Учителя казва, че животът е произлязъл от Любовта, но те са различни неща. Любовта е Вечна и неизменна, а животът трябва да мине през много промени, докато дойде до своята Първична Същност, до разбирането на своя Вечен Път, до Дао. По друг начин казано: всяко движение на Дао е действие на Вечния Път.

Тука искам пак да ви напомня, че целта, както и в Паневритмията, не е хармонията. Защото, както казах: хармонията е предел, ограничение. В хармонията и в дисхармонията все още има говор, има някакви желания. Това означава, че за хармонията и за щастието е все още трудно да чуят Гласа на Сина. Само в Дълбокото Разбиране и само в Дълбокото мълчание, можеш да чуеш Гласа на Сина и само тогава имаш право да взимаш Дълбоки решения в своя живот. Който наистина чува Гласа на Сина, той може да пресътворява живота си отвътре. Но който няма Любов и Смирение, той не може да чува Гласа на Сина и не умее да мълчи, а говоренето му е загуба на Пътя.

Истинският човек не позволява нито на доброто, нито на злото, нито на щастието или на нещастието, нито на хармонията, и на дисхармонията да разрушат неговата най-дълбока същност. Тоест: в Пустотата няма хармония и щастие, тук е Свободата. Божествените неща могат да се съхраняват само в Пусто Сърце, т.е. Чисто Сърце, защото Чистотата (сама по себе си) е Откровение.

Всяко щастие и нещастие, както казах, и всяка хармония и дисхармония означават, че човек не владее себе си и знае се, че те си имат своя край.

Когато Дао е в човека, тогава човек става Син и Вдъхновението му няма край. При Вдъхновението човек е Син, т.е. изпълнен с Дао и Величието на неговия Безпределен Път. Разбира се, тук не е необходимо да ви обяснявам, че много хора, когато навлязат в нещастието, изостават понеже не могат да го владеят. Други изостават в щастието, унасят се и накрая умът им разпилява щастието. И в двата случая е зле, но за предпочитане е нещастието, в което има по-големи възможности за пробуждане и за излизане от полюсите.

ДЕЛФИНИТЕ СА ПОЗНАЛИ СВОЯ ПЪТ, СВОЕТО ДАО; ТЕ СА ИЗБРАЛИ ЖИВОТА НА МЪЛЧАНИЕТО, КОЙТО Е ПЪТ КЪМ ВИСШИЯ ЖИВОТ

ДЕЛФИНИТЕ СА РАЗБРАЛИ, ЧЕ НАЙ-ДЪЛБОКОТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ Е ЖЕРТВАТА И МЪЛЧАНИЕТО

Основното, което трябва да запомните, че Делфините са стари човешки същества, преродени хора, които произлизат от едно прастаро човечество. Те са избрали да живеят във водата, която за техните души е един особен град. Морето е едно невидимо и богато поле за работа за тях. Те са хора, според Окултната Наука, които са осъществили в себе си един висок идеал – станало е по време на прастарото човечество.

Всичко това изглежда като приказка, но не се лъжете, защото Учителя казва, че приказката е метод на Истината. И когато казва кое е най-истинното нещо, той казва, че това е приказката. Учителя казва, че най-истинното нещо е приказката.

Делфините са духовно щастливи Същества, защото те са запазили в себе си веселието на своето минало.

Според Учителя: „Най-жестокият свят – това е морето“. В морето живеят най-жестоките същества. В един свят на дълбоко астрално море (става въпрос и за външното море), което е заразено от жестокост… Делфините са спокойни, честни и отзивчиви.

От един друг ъгъл на Окултната Наука, делфините са и още Духовни символи и то необичайни за света на морето. Те символизират една скрита и стаена символика на неизчерпаемата надежда и морето за тях е символичният рай. Те живеят в него и след него, те отново влизат в своя рай, в който винаги са живели.

По този въпрос Учителя казва, че: „Ако раят не е в теб (тука, на Земята), ти никога няма да влезеш в него“. Независимо в кой свят ще отидеш. Човек трябва да носи нещата в себе си.

Според Окултната Наука: за делфините не е необходимо чистилище. Те прескачат този трап. Те са разрешили този въпрос като Души в своето минало. Те са избегнали чистилището, защото са познали своя Път, своето Дао. Човек, който познава тяхната тайна и тяхното минало, много лесно се побратимява с тях. Макар че живеят в тежкия живот на морето, те са освободени от смъртта (става въпрос и за духовната смърт). Те нямат грижа за смъртта, те даже нямат страх от смъртта, защото са разбрали Пътя на Самоотричането и на Жертвата – нямат страх от смъртта. Точно Самоотричането се е превърнало в тяхното веселие и разбира се – в грациозност. Те носят в себе си един таен празник – нещо, което трябва и всеки човек да носи в себе си.

Когато делфините обикнат някого, те го даряват със своето веселие, което произлиза от Самоотричането и със своето присъствие. Те сияят от познанието на Закона на радостта, но това всъщност е самият Закон на Самоотричането. Ето защо, според Окултната Наука, те са деца на радостта и са си останали деца. Но те имат по-голямо бъдеще, защото след време е определено да се срещнат не с дресьори, а с Посветени, които ще се погрижат за техните Души, за да ги въведат в по-дълбоки тайни на битието и живота. Разбира се, там ги очаква радост от друг род, от друго измерение, която ще произлиза не от Самоотричането, а от Мъдростта.

Затова Учителя казва, че: „В живота на ученика има нещо по-дълбоко от Самоотричането“.

Делфините са стигнали до Саможертвата и все още не знаят, че тя е Мистичен Път към нещо по-дълбоко, неизмеримо, Път към една Тайна на Живота, в която ще бъдат въведени от Посветени в Окултните науки.

Когато делфинът умира във външното поле, той запазва своето изключително приятно чувство. Това приятно чувство е една от най-големите сили на природата. Това е негов навик от старото човечество. До него не може да се докосне смъртта, то не позволява, защото носи Пълнота в себе си.

Другият важен момент за Дълбокото Съзнание и Душа на делфините е следният: Когато делфинът умира, той смята, че един друг, по-висш свят му отделя своето голямо внимание. И неговото Скрито Съзнание разбира това и затова се изпълва с много приятно чувство и същевременно възхищение. Той разбира, че морето го е изоставило и един по-висш, и по-мъдър свят го е повикал при себе си. Понеже той разбира това, той съхранява приятното си чувство и след смъртта, т.е. то не се прекъсва, понеже е разрешил Закона на Жертвата. В Пълнотата на това приятно чувство делфинът е абсолютно неспособен да се страхува от смъртта. За него тя все пак е изненада – една малка, приятна изненада. Това приятно чувство е изработено в миналото чрез Саможертвата, и то се е превърнало в Рая за делфините.

Когато делфинът умре, той изведнъж вижда, че няма повече сили за живота във водата, той вижда, че вече не може да плува в нея. И тогава той навлиза в своето приятно чувство, в своята Пустота. След като разбере, че не може да се движи във водата, той схваща това като едно необикновено Откровение, понеже е безкористно същество. Но по-дълбоката Тайна на Пустотата не му е известна. В тази връзка: има и много Учители, които смятат, че като постигнеш Пустотата, това е крайният Предел. Но Учителя поставя нещата на друго ниво, в друга област.

Пустотата не е крайният Предел, защото зад нея има други степени на Мъдрост, други нива.

Значи: Тайната на Пустотата не му е известна, защото той е стигнал най-много до Закона на Жертвата. А Учителя казва, че има по-висши закони от закона на Жертвата или от закона на Предаността.

Неговата Безкористната Любов (говорим за Любовта на делфина) го осветява отвътре и затова той изживява своята неподвижност като приятно чувство. И понеже това чувство е много дълбоко, то навлиза в Пустотата.

Главата на делфина символизира владеене и разбиране на подводните знания и тайни за живота. Тялото на делфина е построено динамично, т.е. от динамични Висши сили, т.е. в неговото устройство са участвали Висши Същества. Опашката е друг ключ, което означава от една страна, допълнително кормило, водач и от друга страна, допълнителна динамика на неговата бързина. Всичко това означава, че не говорим за обикновено същество и за обикновено тяло.

Смъртта не може да го натъжи, защото Дао в него е естествено и то не му позволява натъжаване. И затова в момента, в който делфинът се натъжава, той веднага и много естествено започва да се развеселява. (И пак наблягам на тази дума естествено – много дълбока дума.)

Чрез силата на Самоотричането делфинът се запознава с красотата на своята самостоятелност.

Тука искам да ви обясня нещо много важно, което делфините са разбрали от своето минало, от старото човечество. От своя опит в миналото делфините са разбрали нещо много съществено, те са стигнали до извода, че най-дълбокото средство за общуване, е жертвата и мълчанието – и в много дълбок смисъл са прави. Това разбиране е един малък подвиг, трябва да го направят много Души, трябва да го постигнат, но не всички. Защо? Защото много Души могат да се погубят в сферата на мълчанието. Тоест: тези, които не са постигнали Пълнотата на Жертвата, могат да бъдат погубени в сферата на мълчанието. Мълчанието е част, много Дълбока част от скритата и Съкровена Същност на Душите. Тук става въпрос конкретно за човешките Души – в това число и на делфините.

Според делфините и техния опит, когато има да се каже нещо много важно, тогава мълчанието трябва да е най-силно. Това е свещен момент в техния живот. Тук искам да ви обясня, че според Окултната Наука, Мълчанието е Окултен метод, то е най-важен момент за пробуждането на тайнствената, вътрешна дейност на Душите. А животът на делфините е животът на Душите, животът на мълчанието. Те са избрали този Път, който е също Път към Висшия живот.

Дълбоката и изключителна Същност на Душите не може да се изрази с думи, с говор, даже и с движения, а само с мълчание – което е една от най-дълбоките стихии на живота. Тука използвам думата стихия, защото имам нещо предвид: в най-дълбокото мълчание една Душа застанала срещу друга – става въпрос за Душа, която е познала Тайната на мълчанието – тогава могат в мълчание да си предават Вътрешни Тайни, което с говор не може да стане и в много случаи не трябва да става. Затова казах стихията на мълчанието – това има и друг смисъл…

И затова в Даоското Учение се казва, че небитието на Дао остава винаги зад пределите на всичко казано. Значи, тука конкретно говорим за небитието, защото Дао има своя област в небитието, своя трансформация.

Тука говорим за разумното Слово, за човек, който е овладял себе си и т.н. Когато Дао се въплъти в Словото на човека, той става Син на Дао и Дао му става Път. Това е за тези, които с Преданост са постигнали овладяване на себе си.

Делфините са Същества, които са се устремили навътре в себе си, за да намерят там, в мълчанието пътища за общуване (и те са ги намерили). Става въпрос за пътища за общуване с хората и със съществата от най-различен род. И пътища за разбиране на света, в който живеят и на неговите тайни.

Делфинът е Същество на Тънката енергия. А Тънката енергия, според Окултната Наука, е Истинският Слух на Душата. Тука не говоря за сърцето, не говоря за ухото, а говоря за най-тънката енергия, която има общо с най-тънката област на сърцето и има една област, която надминава сърцето.

В говоренето милиони хора са изгубили своята Душа, своята Божественост, своята индивидуалност. Това означава, че говоренето е голяма отговорност и това е нещо, от което делфините са се отказали.

Между другото аз преди време наблюдавах Тайното Съзнание на един делфин – само накратко ще ви кажа, без да се впущам в подробности. Аз видях, че той наблюдаваше как едни хора говореха за него и същевременно говореха (ще използвам тази дума) глупости, много обикновени неща, много земни. Делфинът се чудеше как може хората да си губят времето, енергията и речта да разговарят по такъв начин. Това беше едно истинско учудване. И същевременно при него смесено с едно възхищение от самия живот. Нямаше никаква критика, защото неговото съзнание е много по-дълбоко… Както ще видим след време за много други същества от този род, които имат свое Тайно Съзнание скрито, което наблюдава и не изнася нещата. Има такива Учени Адепти в истинската Наука, които правят изключителни открития, но не казват нищо… Те дават други открития на света, защото светът не е готов и запазват Същността за себе си. Те са истински Посветени, за които Учителя е говорил, но все пак, малко. Те остават (така или иначе) скрити.

Според делфините, според тяхното Тайно Съзнание, за Дълбоките неща се съди по тяхното мълчание, по тяхната Невидима Същност.

С това искам да ви кажа, че Мълчанието спада към Незнайното Намерение на Скритата Върховна Воля. То е всъщност една голяма наука, според Учителя.

Първичните отношения на Душите са били отношения на мълчанието. И делфините загатват за това минало и за това изгубено богатство. Душата на делфина е дошла в света на морето, за да беседва със своята съдба.

В познаването на Тайната на мълчанието, човешката Душа се приближава все по-близко до Истината, до своя Бог, до своя неизчерпаем Източник.

Преди да продължа, само ще ви напомня, преди време съм загатвал, че когато разговаряте с хората, най-вече трябва да наблюдавате не толкоз какво си говорите, а онзи вътрешен диалог, който става между Душите, онзи говор без думи, той показва дали ще се разбирате, дали трябва да си имате доверие, как да подхождате, как да помагате… Искам да кажа, че този невидим говор – вътрешен на Душите – е по-важен от всичко, което се казва. Някой път е хубаво да се потвърждават нещата и с говорене, и с мълчание. И двата говора да са в Единство. Но много често се случва, че външното показва, че вътрешното е на друго мнение и че пътищата се разминават…

Истинският живот на делфините се осъществява в тяхната Душа, т.е. в невидимото поле на Душата.

Говоренето на един човек нищо не може да ни каже, ако той не познава Душата си, и ако не живее по законите на Душата си.

Делфинът е едно символично средство за изразяването на Душата и нейното богатство – мълчанието. За делфина вътрешният живот на Душата е по-важен от всичко външно и същевременно той не се е отрекъл от външния живот, а е превърнал своя външен живот в изява, в своя изява, т.е. в своя жертва. За делфина същественото е във вътрешното общуване и за него то е, което съхранява живота на Душата.

Когато Душата на делфина се вслуша дълбоко в нещо, то е заради вътрешното, заради невидимото. И когато Душата на делфина се вслушва в морето по-дълбоко, и когато чуе нещо, това е нейното око. Вие знаете, че ако попаднете в морето и ако гледате, може да виждате най-много до 20, 30, 50 метра… 100 метра, но далечните опасности, далечните тайни на морето не могат да се видят. Това преведено значи, че когато делфинът чу – това значи той видя. Това означава, че в случая, слухът е Око. Значи: в морето чу означава видя. Това означава, че слухът е истинското виждане на Душата, в слуха се крие истинското виждане на Душата.

Разбира се, след време ще ви обясня нещо по-дълбоко в Даоското Учение, защото човекът не трябва да спира до този момент, защото според Даосите човек не трябва да слуша с ухото, а със сърцето, после – още по-навътре – с Тънката енергия на Сърцето и най-накрая да слуша чрез Дао, с Духа на нещата. Така че въпросът е много по-дълбок. Но тук понеже говорим за делфините, спирам дотук. С всичко, което казвам за делфините, не казвам, че всички те са прави… Предният път изтъкнах някои неща за техния живот: че има Разумно Слово, хора, които работят с Разумното Слово и стават Синове на Дао…

Духовните сили на Душата – според делфините (те са стигнали до този извод и той е много важен) – са по-висши от думите и словото. Значи: ако трябва да отидем много навътре – ето една Дълбока Истина: че Духовните сили на Душата са по-висши от думите и от Словото. Ето защо нито една Свещена Книга не може да изрази това, което чувства Душата. Понеже е неизразимо, не може да се побере в нито една Свещена Книга, защото то е по-дълбоко от всяка Мярка на Свещените Книги. Самото безсилие на думите и Словото да изразят Дълбочината на Душата показва, само по себе си, че е съществувал един друг език, който е по-дълбок и по-изразителен, и че този език не е съставен от думи и изречения, а от излъчените състояния на Душата и нейните безкрайни вътрешни богатства, и че до този език делфинът се е приближил.

Както и преди казах: делфинът символизира порива към един по-вътрешен свят и това означава, че хората трябва да преминат през много страдания и сълзи, за да се домогнат до Дълбочината на своята Душа.

Делфинът е от едно прастаро човечество; той е извървял много дълъг Път; той много се е борил със злото и накрая е успял. Той е успял да превърне злата природа в свое вътрешно сияние, в своя радост, в свой рай.

Основната идея, която делфините са разбрали (става въпрос за Самоотричането) е, че Тайната на Самоотричането не е въпрос на техники и практики, а това е въпрос на Дълбоко разбиране на Душата – това е процес на Душата, а не на ума.

И ако някои искат да отидат по-дълбоко от мене в Тайния живот на Делфините, ще им дам само едно Правило: За да разбереш Тайния живот на делфините, е необходим особен род Енергия и съчетания от един друг свят.

ЧУАН ДЗЪ Е ДРЕВЕН ТЪРСАЧ НА НЕВЕДОМОТО, СЪКРОВИЩЕ НА КИТАЙСКАТА МЪДРОСТ

Чуан Дзъ е и Мистичен Мъдрец, и Мистичен Учител – това е Древен Търсач на Неведомото. Където и да отиде, в който и свят да е, той все търси Неведомото. Нито светът го интересува, нито Отвъдното – това са погрешни търсения и ограничения. Той търси винаги Неведомото. Това е човек с остър поглед, ясна мисъл и изключителен вкус към странните неща. Той е съкровище на китайската Мъдрост – второто голямо, изключително съкровище след Лао Дзъ. Той е Мъдрец, който живее в света, но никога не живее в света, защото се е научил да живее в глъбините на своето Сърце. Бил е много скромен, много беден – и разбира се, винаги се е чувствал богат: който има Дао, винаги е богат. Скромен и беден, но никога не се е чувствал ограничен от бедността. Сам си плете сандали с лекота. Отказва да стане съветник на императора, който го вика: за него няма време за губене на време – и му отказва с лекота. Той разговаря с ученици, приятели, включително с един череп, с пеперуда, с дървета и т.н. Живее просто и никога не допуска хитрост. Живее честно, безхитростно. Казват, че е бил много весел – и когато погребал жена си, той бил много весел. Когато приближавала смъртта му, той видял в себе си също веселие: просто се радва на всичко. В себе си той видял предел, а в смъртта видял своята Безпределност – ето какъв поглед има Мъдрецът. Как може да отиваш в тази Безпределност и да скърбиш? Бог те освобождава от тялото, от затвора, от килията – бедната малка килийка – да ти даде свобода, и ти да кажеш: „Скърбя, Господи, не ми давай таз Безпределност“ и т.н.

Казва: „Не държавата е важна, а Дао. Държавата е излишна и обществото е излишно: и двете са излишни като шестия пръст на ръката“ – няма нужда от шести пръст.

Достойнството на Чуан Дзъ не е в странността му, а в неговата голяма Искреност. Той на нищо не те учи, той само те призовава към Тайно опознаване на Дао и Реалността. Толкова е странен, че даже – знае се за него – че даже той не търси Мъдростта. Много странно Същество! Той се старае само в едно: (и Мъдростта не го интересува) той иска да живее Истинно и само в Дао. Нито в Мъдростта, нито в световете – само в Дао. Никакво общество, никакви политики, никакви императори, нищо, никакви семейства – само живот в Дао, т.е. в Бог, в Истината. Обаче пък Мъдростта започнала да го търси – нормално, така става. Почнала да го търси и да му се разкрива. Не я иска – обаче тя идва. За него няма никакви такива неща като настояще и бъдеще – важно е само Дао. Той не живее в настоящето, защото не държи на него. Той живее в Бога, той живее в Дао и държи само на това. Хората му се чудят и той се чуди на хората – така става в света. Той превъзхожда сам себе си, защото е позволил на Дао напълно да живее в него. Живял е в тежки времена, но той казва: „Какво общо има това с Царството на Дао? Какво общо има това и с Истината, която е Покоят. Нека да има тежки времена – аз обичам Покоя“. Той видял учени, които се провалят; философи, които пропадат; правителство, което създало „Проект за общочовешко спасение“ – той само се усмихвал на това, защото знаел, че всичко това е външно и че само Истинският Живот в Дао е спасение. Няма такива проекти: твоят личен, Истинен живот – това е Пътят. Проектите са мъртъв порядък. Само Дао е живо.

Словото му често е странно. То дори някой път даже не изразява Истината, а я скрива. Така говори той, подобно на Лао Дзъ. Защо я скрива? За да може да я търсиш. Той цени Словото, но го използва като скривалище. Той призовава безмълвно да откриеш Истината в себе си. Той не претендира никога за способности, нито за ученост, нито търси манастир и спасение: той отдавна е в Дао, отдавна е в Бог и в Истината – и няма нужда от такива неща. Той живее в Дао, ражда се в Света на Дао, връща се в Дао. За него няма свят, няма раждане, няма смърт. Затова се чудят (подобно и на Лао Дзъ): историческа личност ли е? Разбира се, че не е. Той не държи на историята. Думата история на Древен език означава падение. Хора, които имат история, са много бедно нещо. Истинската цивилизация, истинският народ нямат история – те имат Древност и Безупречност, не се занимават с история и исторически неща.

Чуан Дзъ е винаги много скромен – и даже трудно е да го забележиш. Може да е до тебе, и е трудно забележим. Както и да го гледаш, той е Дао – и както трудно се вижда Дао, така трудно е да забележиш и Лао Дзъ, дори и да ти е комшия.

И така, Чуан Дзъ казва:

Това, което е най-нужно, е Непознаваемото.

Ако водите стигнат до небето, Мъдрият човек няма да се удави.

Малкото разбиране е тясно и прибързано; Великото разбиране е обширно и спокойно.

Дори и лудият човек си има Наставник. (Всеки човек си има Наставник.)

Най-доброто постижение е едно: Яснотата. (Яснота – това е Дзен, това е Дао Учението)

Има Творец – но няма никаква следа от Него. (Някои търсят следи. Той няма следа. Изглежда, че има следа – нещо е оставено, но то е над следите.)

Никой не е живял по-дълго от мъртвото дете.

Великата Дързост никога не напада.

Ако Пътят е ясно очертан, това не е Дао. Истинският Път е прекрасен, неясен и Безкраен. Разбирането свършва тогава, когато се сблъска с Неразбираемото.

Знанието е проблем – само Дао е цялостно.

Колко са смешни мненията, ако не живееш в Дао! (Знаете: думата мнение – друга бедност, тя е подобна и на съмнение: съмнение означава с мнение, т.е. не си с Мъдростта, а с някакво мнение)

Истински знаещият се основава на Непознатото.

Основният въпрос в Даоизма не се състои в това как да знаеш, а как да бъдеш Дух, как да бъдеш чиста Яснота – а не как да знаеш нещата.

Велико е да се домогне човек до Тишината. Що е Тишина? Ако я имаш, то при голяма и силна буря ще имаш в себе си голяма Хармония. (Ето къде е Тишината. При голяма буря, при голям ураган – поздравяваш го, усмихваш се и си влизаш в своята Тишина – мястото на Мъдреците, голямата Хармония.)

Истинският Човек е лишен от самия себе си.

На обществото е невъзможно да се помогне – даже и не трябва да се опитваш. Но ако всеки следва Пътя на Дао, то обществото само` ще се реформира и ще се преустрои само` по себе си.

Когато вървиш с удобни обувки, забравяш, че имаш крака. (Вие знаете: ако вървиш с много тесни обувки, светът става много тесен. Хвърл обувките и… лесна работа!)

Животът ми има граници, но Духът ми няма граници.

Смъртта на сърцето е по-страшна от смъртта на тялото.

Човекът на Дао живее в Дао, в Пустота, и не се вълнува никога от никакъв Апокалипсис. (Всъщност няма Апокалипсис, ако ти си в Бога. Но ако не си в Бога, той може и дълго време да не дойде – но защо да не се тревожиш? Нали си в ума, нали си човек? Тревож се, трупай тревожене – някога ще си научиш уроците. Всъщност Апокалипсис няма. Това е тържеството на Истината – и някои го очакват с Любов; защото това е срещата с Истината – за по-висока Истина.)

Когато всичко изчезне, къде пребивава Пътят?

Който е постигнал Пътя, никога не спори. Който спори, никога не е постигнал Пътя. (Разбира се: Пътят е като Слънцето, като Истината – нещо безспорно. Такъв човек никой, никога, през никакви времена не може да го въведе в спор. В спора никога не се ражда Истината. И спорещите хора ги вижте дали са Истина – и ще видите, че не са. Истината се ражда в голяма приемственост и навътре по Пътя към Бога.)

Не търс начини да оправиш положението и света: възприеми Пътя на Не-деянието, т.е. Чистите действия – и само слушай. Така сред трудностите на света ще чуеш тихата Музика на Дао.

(Ще обясня: Недействието, т.е. Чистото Действие – това е скрит Подход: то е действие, което е насочено навътре. Ти може да помогнеш външно на човек, но това не е нещо външно: това е нещо навътре. Този Чист Подход – той привлича Нищото, той привлича Безкрая, и там винаги се чувстваш добре.)

Светът не се нуждае от никакви правила, никакви ритуали и никакви обреди: той се нуждае от Дао, той се нуждае от Бог и от Истината.

(Аз казах в Смешните афоризми сега в София: Дяволът се радва на кръстените хора и чака пак да се кръстят. Нищо няма да им помогне. Кръстене! Може да се кръстят и три пъти! Начинът на отстраняване на Дявола е: Истинен, правилен живот – и нищо друго.)

Чрез Не-деянието (Чистото Действие) се улавя Дао.

Грешката на човека е, че той иска да наложи своето действие пред Не-деянието, т.е. пред Бога. А Не-деянието е действие на Дао.

(При Даосите няма даже доверие в Словото – доверието е в Чистия Подход към нещата. Там е голямото Доверие – в Не-деянието, т.е. Чистото Действие, което е непривързано, което е безкористно.)

Дао постига този, който търси Истината докрай. (Много хора са търсили Истината, стигали са донякъде и се отказват – това не е Пътят. Истинският Път на търсенето на Истината е докрай!)

Когато човекът се самоотстрани, той ще познае Дао в себе си.

Културата се твори там, където възприятието е правилно.

Човешката природа е без значение – важно е дали човек ще стане Истинен Човек.

Правилният живот не протича в човешката природа, а вътре в Истинността, в Пустотата.

Човек е велик не заради това, което е направил, а заради това, което не е свършил.

Лао Дзъ и Чуан Дзъ никога не са били за културата, никога не са държали на културата. Много правилно! Те са за Истинността. Те наблягат на Истинността и на Простотата. Културата за тях е бавнодействаща отрова. Те държат на Дао и никога – на културата. Да бъдеш верен на Дао, верен на Истината означава да странстваш в Безкрая, а не в света. А ако не си верен на Истината, ти все ще се буташ и все ще се блъскаш в света.

НИЩОТО ИЛИ НЕВЕДОМОТО Е ЗАД ПРЕДЕЛИТЕ НА ДАО. ДАО Е СЛОВО, КОЕТО ТЕ ВОДИ КЪМ ТАЗИ МИСТЕРИЯ

Има нещо в човешкия Дух, което е по-дълбоко от всяка мисъл и от всяко разбиране. Това е погледът на Духа, който е насочен към Ен Соф, към Незнайното – тука не говорим за Бога, не говорим за поглед, насочен към Бога, а за съвсем друго нещо. Някои мислят, че животът е всичко, но Учителя казва, че има нещо по-велико от самия живот. Някои мислят, че животът е мястото, където Душата се среща с Бога, но това не е така. Животът е мястото, където Душата проявява Бога, Неговата Божественост. А срещата между Душата и Бога се осъществява на едно друго място, извън живота, извън смъртта – това е мястото Ен Соф, Незнайното, наречено още Нищото или (Кабалистически термин) Неведомото. (Много силна дума.) Това означава, че за Бог можеш да кажеш някои неща, но когато стигнеш до Неведомото, там дори и дълбокото ти мълчание, дори да е мълчание на Посветен, то също е бедно. Това е извън пределите. Нищо не можеш да кажеш – нито с твоя говор, нито с твоето мълчание.

Но само Посветените и Маговете могат да осъществят тази среща с Неведомото и да се завърнат в живота, вече с една изключителна Мисия. Тогава, при тази среща неговият живот се изменя тотално и завинаги. На даоски език казано: Този човек сякаш е същият, но е друг.

Когато Нищото ти се разкрие, то продължава да е Мистерия за теб. Но ти вече ставаш Вечност, ставаш Вечен Път. Това означава, че Нищото те е повикало при себе си, за да се познаеш, да познаеш себе си и същевременно вечно да го търсиш – това е Мистерията.

Посветеният, който е минал през тази сфера, става център на едно особено и тайно излъчване. Хората не могат да го обяснят, но ценят неговото присъствие. Това оценяване е отношение към Нищото. То ще разкрие на Душата и на човешкия Дух нови, по-дълбоки хоризонти.

Вечността е времето на Бога и на Дао – само дотам можеш да стигнеш. Но Вечността не е времето на Абсолюта, не е времето на Нищото. При Дао, както и при Бога, положението е същото: тук можеш да стигнеш до най-големия Предел – това е Покоят. И той, Покоят е краят на всяко движение, защото той е източникът на всички движения. Според Даосите, Покоят е Великият Предел.

В тази връзка искам да ви кажа, че аз ви изнасям едно знание от друг свят и трябва много да го пазите, за да не го изпуснете. Но искам да ви кажа да може да ги оцените по един особен Път, за да можете, след време, да ви помогнат в Голямата среща със злото, в оня особен Мистичен Опит, който ще ви даде могъщата Сила, истинската Сила, реалната Сила. Тук не става въпрос само за оцеляване, а за да можем чрез тази Мистична Сила, този Дълбок Мистичен Опит, след време да станем реално силни, да помагаме на всички, които заслужават помощ. А те ще стават все повече и все повече…

В Неведомото има нещо много по-дълбоко и от Покоя, и по-необятно от самата Вечност. Всичко това означава, че Дао е Велико, но то не работи в Абсолютното поле. Дао е устроило нещата така, че сигурността да не се намира в него, а в Любовта към него. Това важи и за понятието Бог. Защото Дао не иска да прояви себе си, а Любовта. Ето защо Дао е Велико.

Нищото или Неведомото, е зад пределите на Дао. Това е така, защото Дао е Слово, което може да се произнесе, а това означава предел, ограничение. Но засега това е компромис, който трябва да съществува, защото, ако ги нямаше тези слова, нямаше да може да говорим за Пътя към тази Тайна и особено за Пътя към Мистерията.

Великата Тайна на Нищото не може да се обясни по-ясно, но тя може да се преживее.

Преживяването на Нищото, според Даосите, е най-дълбокият, Мистичен Опит, който въобще може да се случи на човека.

Разбира се, тука мога да кажа, че много хора, след като са Го видели, не са могли да се завърнат в живота. Ето защо са необходими години наред продължителни молитви, съзерцания, размишления, работа със светлите мисли като постоянство и т.н. Това създава аура, която може да Го види и да се върне отново в живота, за да работи за Цялото. Значи: всички тези продължителни години работа с молитви, формули, с пречистване, с четене, с писане, са нещо много важно. Това след време няма да е необходимо, но засега е неизбежно, много важно, за да може човекът да си създаде изключителна аура. Да може да Го види, да промени своя поглед и да може да се върне в живота оцелял, разбрал своята мисия и да помага на хората, независимо дали го разбират, или не.

Неведомото е началото на Небитието, а знайното е началото на света. В тази връзка искам да ви предупредя, че има два вида Учения за Дао и при Учителя има два вида Учение. Когато говорим за „стари“ и „млади“, не говорим за стари по възраст, а говорим за съзнание – въпрос на съзнание. Същото го има и при Дао. Значи, има два вида Учение за Дао. Първото – това е Учението на Дао за хората, а Второто – няма нищо общо с хората, има общо с учениците, с пробудените. Второто – това е Учението на Даосите, Учението на Мъдреците за Дао. Това е разликата. Например: хората се стремят към дълголетие – ето една голяма глупост, невежество. Даосите не правят такава грешка, те се стремят към безсмъртие. Цяла верига от разлики има в тези стремежи – на хората и на учениците. Едните се стремят към дълголетие, а другите – към безсмъртие. Например другият важен момент, в който хората пропадат: хората се стремят към ясновидство, към пророчество и към предвиждане – отново голяма грешка, пропадане и невежество.

В някои от книгите ще срещнете, че се одобрява предвиждането, одобрява се ясновидството… Който иска, може да вярва в тези книги, но тука ще ви изнеса нещо друго, по-дълбоко – за тези, които имат другата Будност. Да предвидиш живота на един човек и да му го кажеш, това е началото на промяната на неговите действия, така неестественото влиза в живота, според Лао Дзъ, началото на неговата глупост или началото на неговото отклонение. Според Лао Дзъ и разбира се, според Законите на Небето, това е неестествено и нецелесъобразно, защото предвиждането се превръща в предписание, а Дао не живее по предписание, това означава вмешателство. Предписанието е неестествено, то е вмешателство в действията на човека.

Според Лао Дзъ: Само Дао може да говори ясно по този въпрос, но Дао не се занимава с предвиждания и с ясновидство. Дао само предупреждава – това е методът. И според Учителя е така, Учителя казва, че: „Ангелите дават най-малко три знака на човека, ако му предстои опасност“ – но това не е предвиждане, това е напомняне за нещо. Дао само предупреждава – това е единствената разумна Мярка.

Даосът не цени ясновидството. Даосът не се нуждае от предвиждане за своя живот, въобще не обръща внимание. Защо? Защото, когато му дойдат определените изпитания, той ги посреща чрез Дао в себе си. А кой може да вижда по-ясно от Дао (става въпрос в момент на тежки изпитания) и кой може да осмисля живота си по-ясно от Даоса? Който иска да предвиди своя живот, това е лош знак. Това означава, че той има егоистично и користно сърце. И затова иска да знае кое е полезно и да избегне вредното, без да знае, че вредното, че едно голямо страдание може да се превърне в Посвещение и истински Път. Това – мога да кажа с чиста съвест – това глупаво сърце търси ползата, но губи, изпуска най-важното, наречено: Пустотата или истинската Мъдрост, Мъдрия Път. Такова сърце се привързва към ползата и става користно, а това е загуба на Дао, изпускане на Дао, изпускане на истинския Път.

Човек, който живее в Дао, има тънка енергия и наблюдава нещата много фино на друго ниво, а не като ясновидство и предвиждане. Лао Дзъ казва: предвиждането е винаги външно и повърхностно. Тука трябва да добавя, че дори когато се сбъдва, пак е повърхностно и това, което е определено, не може да се измени, това може да се измени по съвсем други пътища. Значи: дори когато знаеш не можеш да промениш, освен определени хора, които имат стремеж от друг род.

С всичко това искам да ви кажа, че: ясновидството е лоша цел, а истинската Цел е Дао.

Лао Дзъ казва: „И ако аз овладея Дао в себе си, Дао също ще ме овладее. И това е естествено, защото аз съм в единство с Дао, защото съм избрал Неговия Път – това е моят Път. Ние с Дао ще се слеем един в друг, и тогава моята природа ще стане Пределна Реалност“.

И накрая, Лао Дзъ казва много мъдро: „Мен никой не може да ме победи, никой не може да ме покори, защото аз живея в Дао – аз вече съм победен, аз вече съм покорен“. Тогава кой може да победи победения? Никой! Кой може да покори покорения? Никой! Ето Мъдрият Път на Тайното Учение, ето Пътят на Даоса.

Даосът или Мъдрецът, никога не губи своето детско сърце. И затова в Библията се казва: Ако не станете като децата… Това е много дълбока идея, много дълбок символ.

Самото детско Сърце, пустото, необвързано Сърце, се явява същевременно източник и изключителният Път към върховете в Мъдростта, в познаването на Дао и дори излизане от пределите на Дао, и навлизане в по-висока степен, която си има също свое име в китайския език – У-дзи, както е Айн Соф (Ен Соф – бел. ред.) при кабалистите. У-дзи – при китайците – извън пределите на Дао, един изключителен свят, за който думите не стигат.

КНИГА НА ОТВОРЕНИТЕ НЕБЕСА – ТАЙНА КНИГА НА ЛАО ДЗЪ, НЯКОГА НАРИЧАН ЛАО ТУН

Преди хаоса, преди вечния мрак е имало нещо велико, нещо неоформено, нещо странно, нещо мистериозно. То е Пустота бездънна. Тук именно е живеело Дао. Това мистериозно Дао е било Велико Съкровено, Велика Пълнота. Мисли и размишления не му подхождали, прекалено е било извисено и дълбоко, за да се обременява от мисли и размишления. Такова е било Великото Първично. Тази мистериозна Бездънност е безвечна, неуловима, странно движеща се навсякъде, неизтощима. Не знам накъде се движи – това нарекох Дао. Разстила се навсякъде, лее се във всички посоки. – Това е условно казано, защото тогава е нямало светове, нямало е дори и посоки. – Тази мистерия е Дао, тя е безпределна и чудно подвижна, всякога се движи с Лекота – т.е. тя няма тегло. По друг начин казано, истинската Любов няма тегло; желанието има тегло, даже някои желания на хората са толкова тежки, че знам случаи – някой скача от втория етаж и умира, друг скача от седмия етаж и нищо му няма. Това са различни падания, това зависи от психизма на човека.

Когато тази мистерия стигне до края на Безпределността, отново се връща. Никога не узнавам къде ходи и къде се връща. Дао не е създадено, затова е неуловимо. Дао е самопородено: Значи не е създадено, вечно е съществувало като идея. Дао е самопородено, понеже е безпределно. Дао е неизговоримо, не можеш да го изговориш, защото То прилича на несъществуващо. Така открих, че и аз съм несъществуващ. Знаете, учените много спорят дали Лао Дзъ е съществувал. И после той казва: Аз никога не съществувам. Той е избрал Пълнотата, просто Пълнотата.

Странно – казва Лао Дзъ – е всичко около мен и в мен. Не зная аз ли възприемам Дао или Дао възприема мене; аз ли възприемам Истината или Истината възприема мене. Но аз знам, че възприемам само Безпределното.

Дао все пътува и все се връща в първичното си състояние. То е състояние на сияние. Изглежда Дао няма друго състояние. Ако Дао имаше друго състояние, щеше да ми каже, понеже сме приятели. Но нищо не ми е казало, даже не ми е казало откъде иде тази необятност вътре в мен. Дао нищо не ми казва, може би защото сме приятели.

Всичко е родено от това странно Същество, което Го няма. То всякога отсъства. Ето защо и аз отсъствам. Аз не присъствам. Такова е първичното състояние – неприсъствие, т.е. Пълнота. Ако присъстваш, пречиш на Бога в себе си. Това велико Отсъствие не иска да се проявява. Реших и аз да бъда като него – непроявен. Това е неуловимото състояние. Когато срещнах Дао, видях, че То ми отстъпва. Така разбрах, че Дао съществува – щом ми отстъпва, значи съществува, има Го. Ето защо аз не Го виждам, защото Го има. Понеже Го има, не Го виждам. Но То сигурно ме вижда. Реших да се крия от Дао и аз също му отстъпвам. Взаимно си отстъпваме – така станахме приятели. Между нас се роди вечна отстъпчивост. Щом Му отстъпвам, Дао съществува в мен.

Дао съществува в мен като отсъствие и това ме радва много. Ето откъде идва радостта ми необяснима.

ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК НЯМА ИМЕ, НЯМА ЗАСЛУГИ – ТОЙ Е НЕПОЗНАВАЕМ: ИМА САМО ДЪЛБОЧИНА

ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК Е ОГЛЕДАЛОТО НА ДАО

Истинският човек не е нещо, което можеш да видиш, защото той няма образ, той има само дълбочина. Той е нематериален.

Лао Дзъ казва: Истинският човек няма заслуги (една Мярка за това, че той е истински), което означава, че всеки, който има заслуги, има его и живее в нисшите си тела.

Обикновено хората в трето и четвърто тяло, и в първо говорят за много заслуги. Истинският човек няма заслуги. Той до такава степен е смирен, до такава степен е отстъпил на Бог да работи в него, че каквото и добро да направи, не може да произнесе даже и че е участвал. До такава степен няма заслуги, до такава степен е отворен и проводник. Мъдрият човек няма име, името му е само символ.

Другият важен момент за истинския човек е, че истинският човек има пусто сърце, което означава пълен душевен Покой. Това е чистотата. Тук искам само да напомня, че не става въпрос за пасивно състояние. Спокойствието не е пасивно състояние, а дълбока вътрешна динамика, само че овладяна. Тъй като някои мислят, че спокойствие означава да седнеш на едно кресло, да се отпуснеш и да си мислиш, че си спокоен. Това е съвсем друго нещо.

Според Лао Дзъ истинският човек владее секрета на живота и на смъртта. Той излъчва тиха, приятна и блага светлина. Това е качество на Мъдреците и на Старците – в тайното учение на Дао е седма степен. Разбира се, в петото си тяло човек излъчва подобни неща, но в седмото тяло те са на съвсем висока степен. Истинският човек е преобразувал своята енергия в дух. Значи той вече не е само енергия, тъй като някои мислеха, че всичко е енергия и само енергията е важна. Има четири степени над енергията.

Истинският човек пести своята енергия, за да се слее с Пътя на Дао. Истинският човек приема в себе си само чиста енергия – има се предвид чиста енергия във вида на светли мисли, благородни чувства и чисти постъпки. Това е чистата енергия.

Истинският човек е цялостен. Той приема нещата, а не се занимава да съди. Цялостен означава чисто съзнание и точно поради това (според Лао Дзъ) той е в пълна хармония с четирите сезона и със земята и небето. Той е странствал много между земята и небето и е постигнал цялост.

Истинският човек се стреми винаги да владее себе си, което означава преведено, че той никога не пилее себе си. Истинският човек никога не държи в сърцето си обида или гняв – това е друга негова Мярка. Ето защо истинският човек е посредник между Дао и човека и затова е изпратен.

Пак ще кажа: Истинският човек е непознаваем, той е чисто присъствие. Това означава, че за него не можеш да кажеш, че е добър или лош.

Истинският човек е завършил своето съществуване в Дао, т.е. в Съкровеното. Там е, да кажа на окултен език, неговата диплома. Нещо, което трябва да се изучава сега в училищата, но не се изучава. Вместо да се изучава търпение, се изучава и се постига нетърпение и т.н.

Истинският човек е Съкровен човек. Той твори света със своята Пустота, със своето небитие. Пустота означава още чистота, присъствие, подход. Значи тук има една тънкост – истинският човек твори не със своето присъствие, а със своето (според Лао Дзъ) отсъствие. Той не твори със своето присъствие, защото той не присъства, той абсолютно е отстъпил място на Истината и тя е единствената, която може да твори.

Истинският човек е огледалото на Дао.

Лао Дзъ казва: Всеки човек трябва непрекъснато да чисти тъмното огледало в себе си. „Тъмното огледало“, това е тъмното съзнание. Чистото съзнание е тялото на Дао.

Истинският човек не се ражда, не умира, той съществува вечно, защото носи в себе си Тайната на Дао. Това означава, че всеки човек, който е загубил чистото си съзнание, е в състояние на смърт. Чистото съзнание е изначалният облик на истинския човек. Думата „облик“ е по-силна от образ и подобие. Образ, това е Душата. Подобие, това е Духът. Но още по-нататък, когато отидем в седмото тяло, няма образ и подобие.

Истинският човек, това е зрелият плод на обмяната с космическите духовни сили. Ето защо в Учението на Дао се казва, че никой човек не знае къде се намира пределът на истинския човек, защото той живее в Дао. Истинският човек не позволява на тъмнината да съществува.

ДАОСИТЕ: БЪДИ ТЕЧАЩ КАТО ВОДА, БЪДИ СПОКОЕН КАТО ОГЛЕДАЛО, БЪДИ ОТЗИВЧИВ КАТО ЕХО И НЕВЪЗМУТИМ КАТО ТИШИНАТА

Истинският човек е произходът на истинското знание. Истинското знание е неговата Пълнота; не неговият успех, неговата Пълнота.

Истинският даос (мъдрец) живее между битието и небитието, живее между присъствието и отсъствието, живее между мрака и светлината.

Какво става, когато се случи при даоса неуспех? При неуспех истинският даос се очарова, забележете, не обикновения човек; говорим за мъдреците, как те подхождат. При неуспех даосът е очарован. При успех не получава самочувствие, т.е. не дава на самочувствието да расте.

Истинският даос не познава раждането, не познава и смъртта – той е отишъл отвъд. Истинските даоси влизат радостно в телесното и излизат радостно от телесното. Те идват спокойни и си отиват спокойни в Дао.

На лошата съдба даосът се радва, за да не накърни Дао със своето неразбиране. Те се радвали, както Дао се радва, т.е. истински. Тогава Дао ставало тяхната радост, тяхната Лекота.

Чуан Дзъ казва: Лекотата е вярна. Въобще леките неща са правилни. Той казва: Лекото е правилно. Щом имаш тегло, това е друга работа – теглото е от материята, Лекотата е от духовността.

Истинският даос обича, без да демонстрира любов към другите – това е неговият подход.

Мъдрец, който се радва на влиянието си на външния свят, не е още призван. Той е още далече от Мъдростта.

Който проявява благосклонност, не е истински мъдрец. Истинският даос крие Съкровената си същност.

Който не се е издигнал над щастието и нещастието, не е истински благороден (дават една Мярка); не може да бъде истински благороден, понеже е привързан.

Истинските мъдреци от Древността са изпълнявали своя дълг към хората, но без да се обвързват с приятелство.

Истинските мъдреци пестят думите и живеят смирено.

Истинският мъдрец, даос не възхвалява доброто и не заклеймява злото, той се възнася единствено в Дао.

Истинският даос върви, но не пътува. Къде да пътува този, за когото няма време? Къде да пътува този, за когото няма пространство? Истинският даос не живее в пространството, а в Безпределността.

Истинският даос не познава мислите и чувствата си, защото живее в Дао, в Необятното – там, където мислите и чувствата се изгубват.

Китайската мъдрост казва: Не е важен въпросът, какъвто и да е въпрос, а доверието, с което питаш. Това е една истинска важна Мярка – доверието.

Ето как стоят нещата при обикновения човек: когато е хубаво, той е щастлив; когато го боли зъб, той страда; когато получава хубава вест, той се радва; когато получава лоша вест, той скърби. Ето как човек се отдалечава от Дао.

А ето как постъпва даосът: когато е хубаво, даосът не е щастлив, а внимателен; когато го боли зъб, е благодарен; когато получава радостна вест, е скрит; когато получава лоша вест, е ухажващ и сияещ.

Истинският даос е майстор на вътрешното действие, а то е изкуството на Пустотата.

Казват: Когато Пустотата е слязла надолу, тя се е превърнала в Дух; когато Духът е слязъл надолу, той се е превърнал в дихание; когато диханието се е сгъстило, се е образувала формата. За даоса Пустотата е по-важна от диханието. В Пустотата няма дори нужда от дихание.

Казва още китайската мъдрост: Изсъхналото дърво пуска цветове – такава е пролетта зад пределите на този свят. И казват: Възприеми опасността като придобиване на Покой.

Истинският човек, истинският даос черпи своите сили от несгодите на живота. Значи: не от хубави неща, а точно оттам той изтръгва.

Овладей своето сърце и ще разсееш всички демони отвътре и отвън.

За смисъла даосът нищо не може да каже. Защо? Защото смисълът сам се произнася в него.

Когато птиците не пеят, гората е още по-спокойна.

Истинският поет не е този, който пише стихове, а този, който има настроението на Дао, настроението на Безпределността.

Даосите казват, че даже окото на Буда не вижда Дао и казват: Бъди течащ като вода, бъди спокоен като огледало, бъди отзивчив като ехо и невъзмутим като тишината. Ето това е даосът, даоската мъдрост.

Да разбереш Дао, това означава цялото ти същество да се изпълни със Съкровена Пълнота. Това е разбирането на Дао, когато се изпълниш със Съкровена Пълнота.

АУМЪ

---