Елеазар Хараш – Даоски Афоризми

ВКУСЪТ НА ДАО –Афоризми

Дао е трудно уловимо, защото е в сърцето на нещата.

Дао е потопено във Великата Пустота.

Жизнената енергия на човека се храни от Вечната сила на Дао.

Да си в Дао, значи да си в Древността. Тук природата на човека е единна, неделима.

Дао е Единна и неизменно самосъществуваща реалност, без начало и без край.

За Дао не може да се каже нищо определено, за Дао не говорят. То Само говори за себе си.

От Дао е произлязло Великото Начало на всички неща и в Него те се завръщат.

Безстрастният вижда Дао в Безпределното.

Съвършенството е с неясни очертания – то е тихо, невидимо, неизменно и здраво установено.

Дао е непрестанно и неуморно, то е Велико в Безкрайния си ход.

Дао се движи непрекъснато, но никога не достига до предел. Не достигнало до предел, То пак се завръща в своята Безкрайност.

Ако някой пожертва живота си за друг, но ако не го направи по правилния начин, той не служи на Дао.

Дао е по-старо от най-старата Древност и не е престаряло.

Дао няма битие – То е Първоизвор на всяко битие.

Дао е име на Безименното, всяко име стеснява Пълнотата му.

Дао е Същество, непостижимо, непонятно, То е скрито и безименно.

Дао е недостъпно за познанието, То е празно, То е Бездна.

Дао е произлязло от Великата Пустота, Великото Небитие, То е Принципът на живота и на всяко движение.

Дао е причината на всички същества и прояви, То е Силата, която им дава живот.

Дао произвежда съществата, Неговата мощ ги образува. Неговата сила ги усъвършенствува.

Когато Дао вземе да се изгубва, явяват се човещина и справедливост. Ако Дао не е изгубено, тогава всичко тече в правилния си ход.

Истинската Чистота е отдръпване от този свят и завръщане в Древното Дао.

Със своята вътрешност, със своята собствена същина човекът трябва да намери Дао.

Всички нещастия идват от отклонението от простотата и затова всеки трябва да постигне своето индивидуално Дао, защото само така човекът ще заживее в Простота и Покой.

В Дълбините си трябва да усетиш своето Дао, своята Безпределност.

Едно с Дао означава да пребиваваш в Покой.

Това, което противоречи на Дао, отива в безпорядък.

Дао-Пътят е да станеш дете: то се движи, не знаейки „къде“, не знаейки „защо“, то се движи като вятър и така към него не идва нещастие, не идва и щастие – към него идва Дао.

Този, който забравя за себе си, се слива с Дао.

Великото Дао действува незабележимо. То всичко е създало незабележимо.

Най-великите Истини слизат само от Гласа на Великата Безмълвна Пустота.

Истинният човек е произходът на истинското знание.

Истинският човек може дълго да живее със своето истинско знание – то е неговата Пълнота.

Който обича Истината, плува в Дао.

Когато станеш господар на себе си, тогава ще бъдеш Истинен. Да си Истинен, в това няма нищо необикновено.

Най-дълбокото свойство на Истината е неизразимостта.

Истината се призовава в Безмълвието.

Човешката любознателност води до отдалечаване от Истината.

Разбралият Истината се стреми към неща, които ги няма в света на нещата… и той мисли за това какъв ще бъде, когато няма да го бъде на този свят.

Нисшият разсъдък – ето какво изцяло скрива от нас Истината.

Когато мислиш за Истината, не се страхувай от трудностите и не отстъпвай пред тях.

Истинното безкористие не се излага на показ.

В Покоя мислите се пречистват и ти виждаш истинската Същност на Сърцето.

Щом вървиш по Пътя на Истината, ти не признаваш нито привързаност, нито отвращение.

Истинското знание е вкоренено в самото себе си.

Истинският език принадлежи само на Безмълвната Истина.

Откажи се от своето „аз“ и твоя живот ще стане Истина.

Само този, който постигне чистия Покой, има истински облик.

Съвършеният човек претворява Истината, защото той към всичко се отнася с отсъствие.

Нека Истината да действува в скритостта, тогава тя просиява.

Твоята Истинност е Еликсира на Живота.

Сърцето е произлязло от Първичното Нищо. След като било загубено Дао, се появило сърцето.

Пустотата е безсмъртна, ще я нарека най-дълбинното Начало.

Пустотата е Безкрайна като Не-съществуванието и действува постоянно без усилия.

Пътят – това е Пустотата, неизмеримостта.

Ако ти си пуст, никой не може да ти причини вреда.

Ти си Пустота, ти си Дао. Да смяташ, че ти си човешко същество, това е неразбиране.

Само в Пустотата можете да бъдете истински здрави.

Пустотата е вашето истинско бъдеще, а не звездите, религията и ученията.

Докато не станеш никой, не можеш да бъдеш блажен.

Най-голямото чудо в света е да станеш никой – Пустота.

Дао има само един образ – Пустотата.

Оставайки в Покой, Даосът изучава Пустотата.

Само в Пустотата твоето вредно съзнание се очиства.

Когато Пустотата е слязла надолу, тя се е превърнала в Дух. Когато Духът е слязъл надолу, той се е превърнал в Дихание. Когато Диханието се е сгъстило, се е образувала формата.

Дао е Вечната Пустота, незаменимата Пълнота. От тази Пустота е произлязла материята на всички светове.

Който е пуст, не среща прегради, защото Дао осветява целия му път.

Великият облик съответствува на Пустотата. Това е обликът преди нашето рождение.

Пустотата е неизчерпаема като извор.

Покоят на Пустотата е освобождението.

Даосизмът ще си остане загадка, защото Пустотата е нещо неопределено и неописуемо.

Правилният начин да обичаш, е да обичаш по Закона на Пустотата, по Закона на Дао.

Който обича по Закона на Пустотата, той нищо не иска нито отвън, нито отвътре и така той получава своята Пълнота от Дао – това е наречено Тайната на Живота, или Тайната на Дао.

Пустотата никога не създава препятствия.

Пустотата е Първосъщността на сърцето.

Само в Пустото Сърце има Устой, защото там е Дао.

Пустотата позволява да надникнеш в Дао.

Смъртта е разположена на пусто място.

Пустотата е безсмъртна – тя е Дълбинното Начало.

Най-хубавото място в живота е Пустотата. Който е стигнал до това най-хубаво място, е постигнал Целта – Пустотата е Целта.

Знанието за Пустотата е единствената просвета.

Секретът за Покоя на Даоса е в знанието за Пустотата.

Пустота е дори по-дълбока от Съкровения смисъл и затова в един момент тя ти отнема дори и смисъла, за да ти даде нещо повече – и това е Нищото.

Пустотата е много странна и необикновена Реалност. За нея Лао Дзъ казва: „Тя сякаш съществува и сякаш се изплъзва на самата себе си, и сякаш се рее безкрайно“.

Великата Пустота е безгранично вместилище на енергията.

В Пустотата или в това Изначално състояние на Пустотата – тук енергията е много фина и разредена. А когато енергията се сгъстява и огрубява, тя ражда множеството и формите.

Великата и Изначална Пустота няма форми в своето изначално състояние, защото тук енергията е в съвсем друг вид – тя е фина, разредена и в покой.

Енергията се сгъстява и се разрежда. При концентрация се сгъстява, а при релаксация и медитация се разрежда.

Не допускай в сърцето си нито радост, нито гняв – само така ще живееш в Единство с Дао.

Най-важна не е ли справедливостта? Дао е по-важно от справедливостта.

Който странствува в Дао, е истински човек.

Който се е отдал на Пътя, разбира Пътя.

Истинският човек не се усъвършенствува, той е естествен като Дао, той живее като Дао затова няма нужда от самоусъвършенствуване.

Животът е прекрасен, когато е неопределен.

Защо твърдите скали не могат да устоят на водата? Защото водата е мека и неуловима – тя е като Дао.

Не можеш да подражаваш на Дао, както не можеш да се слееш с водата, но можеш да я любиш.

Няма смисъл да се възхищаваш на водата, просто живей в Дао.

Който е изгубил Дао, добродетелите си, той е изгубил и правото на власт над себе си.

„Има битие, което е съществувало по-рано – преди небето и Земята, то е недвижимо, безтелесно, самобитно, не знае промяна, то се движи без да знае своя предел. Аз не зная Неговото име, но Го наричам Дао.“

Лао Дзъ

Дао е единственото правило, единственият порядък, то е единственият смисъл, единственият Закон.

Дао е Източник на всичко и стои над всичко.

Дао е безтелесно, мъгливо и неопределено – ето защо е неуловимо.

Дао – невъзможно е да Го постигнеш със знание; невъзможно е да Го видиш със зрение, нито със слух, нито с осезание. Дао е Саморазкриващо се.

Дао не съществува като горите, дърветата, хората… Неговата Същност превъзхожда всяка реалност.

Гледам към Него и не Го виждам – затова Го наричам Невидимо. Слушам Го и не Го чувам – затова Го наричам Нечуваемо. Опитвам се да Го хвана, но не успявам – затова Го наричам Неуловимо.

Дао е Безпределно, и затова не може да бъде назовано. То отново и отново се връща в Небитието си.

Дао е форма без форма, То е образ без образ.

Дао пронизва всичко, тече навсякъде. То може да бъде едновременно и надясно, и наляво.

Дао е пусто, но Пустотата Му се оказва неизчерпаема.

Дао регулира вечната игра на полярностите: добро и зло; светлина и мрак; ин и ян.

Всяко същество носи в себе си Дао, целостта си, Ин и Ян, и така образува хармонията в себе си.

Дао управлява всички същества и ги води към Съвършенството си, а Съвършенството се заключва в придобиването на Покоя.

Завръщането на съществата в своето Начало е завръщане в Покоя.

Постижението на Дао трябва да стане главния смисъл на твоя живот.

Не можеш да изследваш Дао нито да Го наблюдаваш. Мъдрият съзерцава Дао отвътре, а не през прозореца.

Условието за постижението на Дао е самовглъбяването и Духовното очистване.

Само този, който е свободен от страсти, ще съумее да види Неговата чудесна Тайна.

Няма по-достойна цел за човека от това да живее по скритите закони на Дао, които всякога са явни.

Човечеството е изпаднало от Дао, от Истината поради своите измислици.

Първичният човек, който е живял в Дао има в себе си своята естественост и цялост.

Добродетелта е второстепенна, тя е дошла след изгубването на Дао.

Дао пребивава във велика Безметежност.

Вечният прогрес на света нищо не струва в сравнение с постижението на Дао. Човешките знания и човешките цивилизации нищо не значат пред Дао.

Дао няма правила, но може да бъде постигнато в един миг.

Дао е прикритото Първоначало на Вселената.

Когато използваш Дао, То се оказва неизчерпаемо.

Дао никога не действува, но въпреки това, всичко чрез Него се извършва.

Съществуването произлиза от Дао, Което е несъществуващо.

Пътят на избавлението е да живееш с Дао.

Който е способен да се откаже от постижения, постига Дао.

Смиреният е невидим като Дао.

Дао има най-хубавото Лице, най-­красивото Лице – То прилича на Бездна.

В Дао ти нищо не можеш да постигнеш, но можеш да изгубиш себе си.

Вие принадлежите на Дао, на безформеното, на Истинното, а не на формите и религията.

Дао е абсолютно непознато, но в него има нещо, познато ни до болка.

Дао означава да си верен на собствената си Същност.

Това, което съществува чрез самото себе си, е Дао.

Животът е най-неуловимата Тайна на Дао.

Дао се осъществява в безсмъртното тяло.

Истинският човек следва Дао и нищо друго.

В Даоса няма спор и противоречия, той постоянно пие нектара на Дао.

Дао – това е Несътвореният Създател.

Същността на Дао е една: съсредоточеност, интензивност.

Дао – това е способността и умението да откриеш Пътя.

Да отидеш надалеч, значи да се завърнеш в Дао.

Дао е Великият Всемирен Смисъл.

Истинното Дао не е понятие, то не може да се опише, защото е било преди Словото, преди човешката реч, преди мисълта.

Неговата правда е неуловима, тя е безбрежна и дори изглежда тъмна.

Пътят към Дао се състои в това да намериш пътя към себе си.

В Дао няма нищо от човека, Дао е Не-подобие.

Дао се постига благодарение на Не-знанието.

Дао върви само по прям Път.

Когато Мистичната Сила се изчисти, тя придобива голям обхват на действие.

Дао е Мистичната Мъдрост на Китай.

Пустотата е централната Мистика на древния Китай, тя е Изначалната безкачественост – Пределната Простота.

Човекът, който е стигнал Пустотата, е съставен от Покой и Дълбокомислие.

Съкровеното е Вратата към всички Мистични Тайни.

Дао е единственото управление, То управлява всичко Мистично.

Чистотата и Искреността на съзнанието въвеждат човека в Даоското Уединение. Това е ликуващата Простота, това е Тънкост, която се превръща в особен Мистичен Живот.

Простотата е Велико, Мистично умение и всеки трябва да се сверява с нея.

Оня, който поражда нещата не се ражда.

Оня, който променя нещата, не се променя.

Съществува Праначало, съществува Първообразуване, съществува Първоелемент.

Звукът, издаден от звучащото се чува, а онова, което поражда звучащото, никога не звучи.

Мъдростта е тънка способност да превръщаш сложното в просто.

Безмълвието е езикът на Мъдростта.

Мъдрецът твори без да действува и учи без думи.

Мъдрият управлява живота си чрез Не-деяние (Чистото действие).

Обикновените хора се привързват към външните неща; Духовните хора се привързват към вътрешните неща; а Мъдрецът знае, че и външните, и вътрешните неща са илюзия.

Дао е Чистият жизнен Път на човека.

Дао е незрима видимост.

Когато виждаш Дао, не Го разбираш; когато разбереш Дао, не Го виждаш. Следвай този незрим Път.

С опит не можеш да познаеш Дао. Дао е Велика Безпределност, отвъд опита.

Пътят е Чисто Действие, а не надежда.

Пътят в Дао не е очакване, а изследване и проникване в себе си.

Дао е Началото, а Началото е Безпределно.

Дао вечно се отклонява от себе си, от своята Същност, за да може да се завръща.

Дао е странна Реалност – пребивава там, където я няма.

Дао е съкровена дума на Даосите. Това е тяхното наследство.

Дао е сякаш до тебе, сякаш Го гледаш, а То – сякаш няма образ.

Съзнанието на Дао съвпада само с Пълнотата.

Когато Даосът се ражда на Земята, той се смесва с Дао; когато умира – той се връща при Дао.

За да се постигне Дао във Висшия смисъл, ти трябва да живееш в нерушимо Единение.

Да разбираш Дао това означава цялото ти тяло да се изпълни със Съкровената Пълнота.

Когато и чистият поглед се устреми навътре, към Съкровеното, тогава се вижда Дао – вътрешната Реалност.

Това, което не може да се помисли, е Дао.

Да живееш според общественото мнение, означава да се откажеш и от себе си, и от Дао.

Мярката, че Дао съществува е в Неговото отсъствие.

Дао означава Безпределен Път на човешкото самоусъвършенствуване.

Съблюдаването на Дао и Неговата Истина, това е по-висше от всяко друго умение.

Чистото Сърце е съвместно движение с Дао и затова то е леко и необременено.

С Не-усилие се постига повече, отколкото с усилия, но малко са тези, които познават Тайната на Не-усилието, Тайната на Истинността, Тайната на Единството с Дао.

Всичко, което е постигнато с воля, може да се изгуби, но когато човек е свързан с Дао, нищо не се губи.

Когато е хубаво – човекът е щастлив; когато го боли зъб – човек страда; когато получава хубава вест, човек се радва; когато получава лоша вест – човек скърби… Ето как човекът се отдалечава от Дао.

Живей в Дао и остави настрани разумната си воля.

Който е избрал разумната си воля и е решил, че тя е по-важна от Дао, е оглупял – той е изгубил Пълнотата си.

Който познава Дао, не се нуждае от оръжие.

Царят и водачът на народа не представлява абсолютно никакъв авторитет. Авторитет е само Дао, защото само Дао има Реалност, а царят и народът нямат Реалност.

Истинското отшелничество не е за манастири и гори, то не е Пълно Уединение извън хората, то е Даоско умение: то е умение да се изплъзваш на хората, живеейки сред тях. Само Дао се изплъзва на хората – така е и при Даоса.

Дао е пределно, безлично и безименно.

Умните хора в сравнение с Дао, са трупове.

Мистерията на Дао е в това, че Дао вечно се възвръща към самото себе си.

В Дао няма място за смърт.

Всички социални причини са предопределени от нарушаването на хармонията с Дао.

Дао не изисква нито предано служене, нито жертви, нито ритуали. То няма нужда от никаква религия. Просто следвай Дао и няма нужда от нищо друго.

Дао е абсолютно слято с прекрасното и ежедневното едновременно.

Дао е Едно с ежедневието и е естествения живот – и затова няма нужда от религията.

Който следва Пътя на Дао, е неуязвим за света.

Който е уловил Пустотата, е уловил Дао.

Аз никога нищо не съм постигал и затова живея в Дао.

Само този, който е свободен от страсти, ще види чудната Тайна на Дао.

Дао е безвкусно – трябва да се научиш да вкусваш безвкусното.

Няма нищо по-постоянно от Дао.

Дао е форма без форма; същност без образ.

Дао от нищо не зависи – То е Абсолютна Свобода.

Дао не се бори с никого и носи полза на всички същества.

Който следва Дао, е Вечен.

Пътят към Дао е Път към саморазкриване на себе си.

Човекът е станал смъртен, защото е отстъпил от Дао. Ако възстанови връзката си с Дао, човекът става безсмъртен.

Безсмъртието означава да посветиш живота си на Дао.

Това, което веднъж пуска тъмнината, а друг път – светлината, това е Дао.

Даосът осветява, но не блести.

Който демонстрира качества, показва, че те му липсват.

Когато няма следа от подвиг и героизъм, Дао се случва в човека.

Посоката на развитие е неясна, ето защо е красива. Ясната посока не е Дао, Дао не е ясно, Дао е Истинно. Който разбере Истината, става неясен.

Ако човек влезе в бъдещето си, ще види, че то е нежелано, но ако човек заживее в Дао, той постига желаното.

Дао е всякога устроено, а бъдещето не е.

Който обича Дао, не желае бъдеще, той желае Дао.

Който не съумее да привлече Дао, той познава себе си и това не му харесва. Не познавай себе си, а познавай Дао.

Проумееш ли Дао, проумял си всичко друго.

Посрещането на слънцето и залязването на слънцето са илюзия. Дао не познава изгреви и залези. Дао е Вечно.

Всички същества са родени от Дао, от тази Бездънност.

Дао е Тайнство отвъд Тайнството.

Дао е неизразимата Неизменност, която прониква в изразимото и напоява със себе си.

Дао също мами хората, защото ги привлича понеже иска да им даде Покой и Пълнота.

Ако хората следваха Дао, всички същества биха се променяли от само себе си.

Ако човекът заживее в Дао, Дао ще изрече в човека Своята Цялост и Своята Неизразимост. Така Дао ще изрече в човека Своята Безкрайност.

Лао Дзъ: Питат ме: „Как вървиш в Правия път?“. Казвам им: „Като криволича, защото Дао все ме изненадва, както котката изненадва мишката. Така и аз: все криволича, за да уловя Дао, да Го изненадам, но Дао е винаги пред мен, а аз не знам къде съм“.

Хората действуват и затова губят Пътя си. Аз не действувам и криволича и затова вървя в Пътя си.

Който действува, той върви все напред, прогресира и накрая се проваля. Аз не действувам, не вярвам и криволича. Аз никога не прогресирам и затова живея в Дао. Дао не прогресира, То е Първичното съвършено състояние.

Аз не прогресирам, аз само проявявам Дао – Не-деянието и затова вървя в Път без Път. Аз ставам все по-непрогресивен, все по-прост, защото и Дао е просто, Първично, а Първичното, Изначалното не се нуждае от прогрес.

Аз свеждам себе си все повече до простото. И в тази Простота аз разбрах Дао и Дао ме разбра. Не се виждаме, но се разбираме като приятели.

Простотата е непосредствено разбиране с Дао.

От прогрес имат нужда само изостанали хора, които не разбират пътя си.

Ако си сложен и не си прост, тогава Дао ще избяга от тебе, защото Дао обича само Първичното си състояние – простотата ти, лекотата, Безкрая.

Дао ме научи на простота, за да Го разбирам.

Най-голямата простота е най-печеливша – тя печели Дао.

Съществува само Дао – Великата Реалност. Всички други Дао-та са само изрезки от Великото Дао.

Дао няма външност и няма вътрешност и затова му е леко.

Всички големи мислители ще станат за посмешище, защото Дао не е мислител.

Дао е отвъд думите, отвъд езика, отвъд смисъла.

В Дао важното е не постигането на Целта, а умението да се върви в Пътя.

Колкото повече се говори за Дао, толкова по-тайно става То.

Дао изявява Себе Си, но не се показва и затова истинният човек не се показва.

Дао е Вечно отсъстващата Реалност.

Дао – това е Безконечният Път.

Мъдростта на Дао се състои в ликуващата радост от постоянното опознаване на Неизповедимите си Дълбини.

Най-висшата степен на Дао е Простота и естественост.

Само Дао не владее себе си, защото То постоянно се изгубва в другите; То постоянно се дарява.

Който следва Дао, трябва да се научи да бъде извън света, после – извън вещите, после – извън живота, така той става ясен като утринната зора.

Който е извън нещата, той вижда Единството в Дао.

Дао няма анатомия, То е по-скоро като сянка.

Който не живее по законите на Дао напразно си изразходва зрението и гледайки навън, той изтощава енергията си. Който гледа със зрението си, се отделя от Дао. Пробуждането не зависи от зрението, а от Дао. Зрението е временно, а Наставникът е безконечен.

Който не следва Дао, ще бъде погубен от своето неразбиране. Разбиране означава да имаш Дао в себе си.

Дао е самата основа на разбирането.

Дао тече и навътре, и навън, защото То е Единно.

Дао превръща нещата в Нищо. Вселената е започнала от Нищото и ще се върне пак в Нищото, за да се преобразува.

Постигането на Пустота е влизане в Единството с Дао.

Когато Дао не се следва, идва изкуството на лицемерието.

Бедността е Дао. Това е пътят, по който можеш да забогатееш.

Бедността е движещата сила към разбирането на Истината за Дао.

Бедният е облагодетелстван, за да се движи.

Петте чувства не дишат въздуха на Дао, те дишат въздуха на своите възприятия.

Ако е дошла смъртта, умри, но от Дао не отстъпвай!

Дао няма вид, не издава звуци, не обладава форма. Гледаш Го, но Го няма; слушаш Го, но не Го чуваш.

Остани в средата на кръга и нека всички вещи следват своя път.

Дао е преди света, преди Космоса, преди всичко и затова е Неизвестно.

Когато Дао е станало Единица, е станало известно и всички си мислят, че е известно, но Дао е скрито в известното.

Даосизмът учи човека да се занимава със себе си и да ухажва своето сърце.

Даосизмът е Учение за Небитието, както Тайната на Пътя.

Даосизмът – това Учение е просто и безконфликтно.

Конфуцианството е дрехата на китайците, а Даосизмът е Душата.

Конфуцианството е начинът на живот на земните хора, ангажираните със света. Даосизмът е за освободените от света.

В Даосизма няма представа за Бога, защото всяка представа е ограничение.

Дао е името на Зрялата Единица.

За да вървиш по Великия Път на Дао, трябва да си свободен, пуст.

Ако се движиш по Пътя на Дао, тогава времето ти съвпада с Вечността.

Когато Дао проговори, Словото Му се превръща в мълчание, защото Дао е неизразимо, а Словото Му е отблясък.

Неизразимото си съвпада с Дао.

Където Дао Го няма, думите боледуват.

Дао утвърждава Неизразимото, а Неизразимото е Неизменното, Вечното, Съкровеното.

Съкровеният живот – това Великото чудо, това е Дао. Дао е саморазкритие в Съкровеното.

В Абсолютната Тишина на Дао даже и най-малкият шепот е като гръм.

Същността на Тайната на живота е да създадеш Дао в себе си.

Словата на Висшата Мъдрост се отличават по това, че в думите не усещаш тяхното значение, а усещаш Неуловимото, което е Дао. Усещаш това, което е отвъд значението.

В Словата трябва да откриеш Безмълвието, трябва да откриеш Дао, но никой не може да Го открие в Безмълвието – ето това се нарича Откровение.

Дао е Неуловимо, но То трябва да се издири.

Дао побеждава без хватки, без усилия. Силно е Не-усилието на Дао.

Който живее в Дао, придобива смисъла на живота.

Дао е смисълът, а човекът е безсмислието.

Който търси смисълът, намира безсмислието. Който търси Дао, осмисля безсмислието си. Дао осмисля всичко, човекът обезсмисля всичко.

Хората забравят един за друг в изкуството на Пътя към Дао.

Дао кара снега да вали, а после прави така че снегът да изчезне.

Дао е стремително, но не се движи. А кой се движи тогава? Покоят. Ако това те обърква, иди при Дао, защото Дао обяснява всичко, което е объркано.

Ти викаш на Дао в пространството и ехото ти отговаря, но ехото само по себе си е безмълвно. Не ехото ти отговаря, а Дао ти говори, Дао те докосва.

Злото изпитва страх от Дао. Защо злото се страхува от Дао? Защото Дао не може да му бъде съперник; не се е родил съперник на Дао. Никой не смее да съперничи на Дао.

Дао не хваща риба с въдица, защото и рибата, и въдицата са Негови.

Когато победиш злобните си помисли отвътре, тогава можеш да хванеш и гладния тигър за опашката, тогава тигърът ще се чуди на Дао, защото Дао е Чудно.

Който живее в Дао си отдъхва сред тревогите. Тревогите се тревожат, а Дао разнася Покой в сърцето на искрения.

Един Мъдрец виждал на 100 метра върха на игла, но веднъж Дао му казало:

– Ти си сляп.

– Как така съм сляп?

– Тогава виждаш ли в тази малка река и в тази вода къде е моята рибка?

– Не я виждам.

Дао му казало:

– Ето защо си сляп. Аз я виждам, защото тя плува в моето Сърце.

Птиците живеят в гнезда, хората живеят в жилища, Дао живее в Пустота. Дао не се ограничава.

Този, който е постигнал Дао, се завръща в прозрачна Чистота.

Дао е Изначално Чисто, защото никога с нищо не се е смесвало. Този, който следва Чистотата, странствува заедно с Дао.

Дао не говори, но убеждава.

Дао, което не може да се изрази със Слово, е Велико и Могъщо.

Висшата Пустота е чиста, безбрежна Духовност.

Когато забравиш себе си и света, тогава се случва „чудната среща“: на Отсъстващото с отсъстващото.

Висшата Пустота се състои в това да не обременяваш себе си със страсти.

Пустотата е безсмъртна, наричат я Дълбокото Начало. Дълбокото Начало е безконечно като съществуванието и действува без усилия.

Пустотата е жилището на Дао, а равновесието и Покоят са основата на Дао.

Пустотата е в Покоя. Не можеш да видиш лицето си в течаща вода, само в спокойната вода можеш да го видиш, защото там е Покоят. В Покоя можеш да се огледаш и да видиш себе си – това е проницателност.

Вкуси онова, което няма вкус.

Безмълвието е вкусът на Пустотата и според Даосите, този Глас на Пустотата е написал книгата за Древния Път.

Истинската Пустота не е пуста.

Мирът не се дава на всеки, а само на този, който е съумял да направи себе си пуст.

Само в Пустотата човек е в безопасност.

Пустотата е непоносима за външния, смъртния човек.

Само в Пустотата съзерцаваме Дао.

Пустотата на сърцето означава: Изпълненост с живот.

Направи сърцето си пусто и ще бъдеш изпълнен с живот.

Само Пустото Сърце може да задържи Дао в себе си. Без Пустотата желанията се користни.

Когато сърцето е пусто, то става Еликсира на Живота.

Същността на Пътя е Пустотата.

Пустотата вмества в себе си всичко съществуващо.

Истинският резултат от усъвършенстването е Пустотата.

Открий Пустотата – Тайната опора в себе си.

Върховната чакра – или Не-битието, Пустотата – това е мястото, където човекът е постигнал своята най-чиста и Съкровена Енергия.

Човек става преизпълнен, когато се е завърнал в своята най-чиста и Съкровена Енергия.

Само в Пустотата ставаш Мъдрец, но в Пустотата ти нямаш нужда от Мъдрост, а от Дао.

Пустотата е Същността на Реалността.

В Пустотата са невидимите корени на нещата.

Пустотата е пределната напълненост.

Пустотата е Праобраз на Целостта на нещата.

Пустотата е дадена като Не-даденост.

Спусни се дълбоко в сърцето си, в неговата пустота, защото там е скрито Дао.

Само Пустотата е Водач, а умът е болест.

Да стане Пустотата твой Водач и твой Господар на живота, то значи Чистотата да те ръководи.

Пустотата е Висше изобилие. Тук, в Пустотата ти преливаш от Дао.

Когато Сърцето е пусто, Истинно, то забравя „за“ и „против“.

Когато Сърцето е пусто, ти владееш живота си и твоите дела са под контрол.

Когато си изпълнен с Пустота, няма нужда от нищо друго, Енергията си тече естествено, защото Пустотата е просто дом на Дао.

Когато си изпълнен с Пустота, няма нужда от усилия – Дао живее в тебе и красотата е навсякъде.

Когато Сърцето е пусто, Дао го покои – Дао го дарява с Покой. Когато сърцето е нечисто, безпокойството го гони и то остава без Покой.

Човекът е на Земята, за да изпълни себе си с Пустота, с Дао.

Добрият плувец потъва; добрият ездач пада от коне – всеки пада от своята привързаност. Само Дао не успява в падането.

Всеки пада в беда, поради своята привързаност, а Дао гледа в Пустотата – няма къде да падне.

За да си устроиш живота, не са необходими съвети, необходимо ти е Дао.

Дао устройва живота, а съветите го разстройват.

С думи няма да измениш човека. Само със Съкровеното ще го измениш. Съкровеното не говори, но изменя. Защо е така? Завещано ни е, че Дао живее в Съкровеното.

Краят няма край, защото е в Ръцете на Дао.

Този, който е придобил Дао е слаб във волята. Слаб във волята, но силен в Дао, в делото. С помощта на слабостта си ще се окажеш силен.

Дао е безформено, а ражда форми. Дао е беззвучно, а пее с пет гласа. Дао е безцветно, а създава цветове.

Дао е чисто като Простотата.

Дао изглежда като умряло, а е живо.

Неговото движение е безформено. Неговото шествие е безследно, То всякога върви отзад, а се оказва отпред.

Радост и гняв са отстъпление от Дао; печал и скръб са загуба на Дао.

Малкото място не Го утеснява; голямото пространство за Него не е толкова просторно.

Дали Дао се извисява, или пропада, То никога не губи своята Основа, своята Опора.

Благото е в този, който умее да съхранява Дао.

Мъдростта на живота е в придобиването на Дао.

Ако си придобил Дао, навсякъде ще намериш Покой.

Придобий Дао и тогава Дао ще придобие тебе.

Който е придобил Дао, не се страхува от бедността и от успеха, не се възгордява.

Който е придобил Дао и без власт е уважаван; и без богатство е богат; и без сила е могъществен.

Когато Дао стане Абсолютно Небитие, То става толкова тънко, че не можеш да Го следваш.

Ако храниш Дао в себе си, ще оздравееш.

Дао умножава малкото – така малкото става голямо.

Истинският пътник няма определена посока, защото той няма намерение да стигне до някъде; той върви в своето Дао, в своята Безпределност.

Не споделям грижите на хората. Храни ме Дао. Ако Дао реши да не ме храни, значи ме иска при себе си. Мога ли да Му откажа? Не умея да отказвам на Дао.

Пестенето на енергията е усъвършенствуване в изкуството на Дао.

Който е прозрял Дао – Пътят – става подобен на Дракон, той се извисява високо; той става мълниеносно мигновен, а силата му е неизтощима.

Дао е пределната Първооснова.

Дао е самоестествено, То следва своята природа.

Човешкото е отстъпило от Дао и затова то е изгубило своя истински Път, а без Път човекът е изгубил и Простотата.

Доброто на цивилизацията е относително – само Дао е добро.

От своето добро цивилизациите са изчезнали, но Доброто на Дао е тихо тържество; неуловимо е това тържество.

Животът е също относително понятие, но само чрез Дао ти живееш, а човекът, той не знае какво прави.

В Мъдрия са чистите Енергии на Дао и Вселената. Неговата Колесница никога не почива.

Когато Всемирният потоп погълне Земята, Колесницата на Мъдрия лети недосегаемо в Дао, защото Колесницата Му е изработена в Дао.

Само Съкровеното има способност за възнасяне.

Съкровеното има способностите на Дао.

Имало е едно Древно Време, когато всичко е пребивавало в Съкровено Единение с Дао.

Който търси Истината, придобива Второто Дихание – Диханието на Дао.

Най-висшето Дао е отсъствие на самото Отсъствие.

Загледайте се в Дао и там няма да намерите самия себе си.

Дао е Неопределеност и в тази Неопределеност са скрити всички неща.

Що е Дао? Дао е пречисто Небитие.

Дао е Пусто, но постепенно се напълва.

Дао е мътно, но постепенно се избистря.

За Дао няма нито утро, нито вечер.

Дао е меко, но е способно да бъде твърдо.

Дао – благодарение на Него зверовете тичат, птиците летят, слънцето свети, звездите се движат, Фениксът изгаря.

В Дао не се явяват зловещи небесни знамения.

Дао напоява дърветата и тревите, храни металите и камъните, помага на птиците и зверовете да растат като се уголемява с тях. Дао помага и на елена да му израснат рогата.

Дао не може да бъде облечено в образ. То е всякога течащо, То е всякога неясно, То е всякога Тайнствено.

Този, който постоянно има желания, ще види само това, което иска да види. Който няма желания, ще види Дао.

Изменението на съзнанието води към Дао, а не изменението на света.

Що е Безсмъртие? Възвръщане в Дао. Дао не действува и няма облик.

Дао можеш да Го възприемеш, но не можеш да Го опишеш.

Дао одухотворява Мъдреците.

Пътят е създаден, за да се самоусъвършенствуваш.

Пътят одухотворява и усилва търсещия.

Дао или Пътят не е да Го вървиш, а да Го живееш.

За да разбереш Дао, има само един начин: да усетиш атмосферата на тия, които го следват реално.

Дао е начинът, по който става всичко.

Методът на Дао е да бъде онова, което е от само себе си, както е сърцето ти – то си бие спонтанно. Нищо не правиш – нито молиш сърцето си, нито го принуждаваш, то си бие от само себе си.

Когато сърцето ти не е пълно с Дао, страдаш от много желания.

Пътят е скрит в своята Бездна, за да не смущава хората.

Дао е без Източник, понеже никой не е могъл да Го роди. Дао е родило всички неща.

Дао развързва възли без усилия.

Пътят – това е Дао, това е лекарството, което превъзхожда живота и смъртта.

Пътят изкоренява всички крайности.

Дао е Съкровена Изтънченост.

Дао е Чиста Пустота, Велика Цялост.

Дао е спокойно; Вселената е неспокойна.

Дао е дълбоката вътрешност на нещата.

С Любов можеш да постигнеш Дао и даже да Го задържиш, но с мисълта никога не можеш да Го постигнеш.

Вие не може да уловите Дао и вие не може да Го изпуснете.

Никой не може да вземе, по отношение на Дао, неправилна позиция.

Висшето благо е подобно на вода.

Вечният Път няма имена.

Където и да погледнеш, навсякъде е Великият Път.

Пътят е неподвижен и винаги Покоен.

Умелият воин е далеч от насилието.

Постижението е началото на неуспеха.

Постижението на славата е началото на позора.

Когато един неправилен човек използва правилното, то става неподходящо.

В съзнанието е скрито друго съзнание.

В този свят е скрит един друг свят – по-вътрешен и по-дълбок, и затова в опита е скрит друг опит.

Божественото тяло има чиста бяла светлина.

Вглъбяването не позволява на жизнените сили да изтичат навън.

Вглъбяването създава вътрешен, жизнен център.

Истинският наш образ е съществувал преди нашето появление.

Гласът на дъжда не се нуждае от превод.

Когато човек намери смисъла, той не може да го изрази със Слова.

Тигър, който не иска да бъде като всички тигри, попада в клетка.

Трудностите съществуват, за да изучаваме Покоя. След трудностите ще дойде ясното зрение, което вече никой не може да заблуди.

Смъртта дарява живот, но това зависи от обстоятелствата.

Големият потоп излъчва към нас неизразимо състрадание.

Не е важен въпросът, а доверието, с което питаш.

Осъзнатост означава да бдиш постоянно над съзнанието си.

Тишината е наградата за твоите дела.

Да критикуваш другите означава да не искаш да променяш своя живот.

Никой никога истински няма да узнае бъдещето си.

В живота има само едно достойнство: да живееш уединено. Това е извън законите на тълпата.

Същественото в живота е И-мин – възвишеното отшелничество.

Смисълът е нематериален, той е скрит в Пустотата.

Чистото съзнание е непривързано, то е неуловимо.

Най-висшата практика е практикуване на Чистотата на съзнанието.

Главното условие за усъвършенстване е Чистото Сърце.

Сърцето е длъжно да се освободи от страстите и тогава Дао ще се вмести в Своето място.

Вселената се управлява от три енергии: Сюан – Съкровената; Юан – Изначалната; Ши – Пъровоначалната.

Посвещението е придобиване на определено Божествено могъщество.

Човекът е надарен с две души: Нисша – животинска, материална; втората – разумна, духовна, Висша. Смъртта на тялото води до разделението на двете души. Висшата става свободна, а нисшата става демон, призрак, тя обхожда по желанията на хората, обхожда сенките на хората. Тялото е единствената нишка, която свързва двете души в едно, а смъртта ги разделя.

Изкусните думи не струват колкото правилната приказка. Правилната приказка те жегва, но те вкарва в Пътя.

И в къщи да си седиш, ако е писано, бедата ще те застигне, защото Небето е важно.

Към себе си бъди строг, а към хората – великодушен.

Имаш ли искрено желание, ще откриеш начина, метода.

Щом си искрен към себе си, ще видиш Дао.

Дълговечното в Дао не е абстрактна Истина, а искреното чувство.

За Лао Дзъ не Словото е същественото, а Искреността на Словото. Словото е значително, когато е искрено.

Само искреният реализира себе си.

Искреното Слово е Откровение, то таи в себе си намек за Пътя към Дао.

Пътят на човека е от себе си към себе си – това се осъществява с голяма Искреност и Доверие.

Бъди Искрен към Дао и нека целият свят да казва, че си неискрен.

Любовта е метод за създаването на Безсмъртието.

Любовта е действие на Дао, звук на Дао, чист аромат.

Любещият човек живее в Дао, в неговия необятен Покой.

Любещият е винаги уравновесен, защото Любовта е живот в Дао, живот в Царството на Покоя.

Любещият живее в Безпределността на Дао, в Безмълвието на Дао. Тук всички науки, религии, учения, спорове и философия са абсолютно ненужни.

Любещият човек е щастлив и в Ада, защото и в Ада той носи своето Дао, своя Покой, а Адът се смущава от този Покой, от тази Древна сила на Дао. Адът е изпуснал този Покой.

Когато си в Любовта, ти си в Дао и тогава естествено узнаваш своето Безсмъртие.

Златното Цвете е Древната Светлина на Дао в нас.

Златното Цвете е Драконът в нас – Чистият Огън.

Златното Цвете е Духовното Сърце – Изначалния Проход.

Златното Цвете е царството на най-висшата радост.

Най-висшата цел се намира на дъното на нещата – там е Златното Цвете.

Дао е Централната Бяла Светлина, тя е Чистото зрение – това зрение живее между двете очи.

Златното Цвете може да се разбере посредством скрития, тайнствен живот – живота в Дао.

Златното Цвете – това е смисълът, това е Дао-смисълът. Целта е да се осъществи точно това Дао.

Златното Цвете израства в непривързаност.

Златното Цвете е завръщане в Просветлението, завръщане в Дао.

Златното Цвете – това е светлината, която се е завърнала в себе си.

Златното Цвете е Еликсирът на живота, това е Златната Сфера.

Златното Цвете означава да откриеш Пътя си за Самореализация.

Златното Цвете е свързано със способността за самовглъбяване и Покой.

Който съумее да постигне Пълен Покой, постига Златното Цвете.

Лишеният от ясно зрение попада в лапите на тигъра, в лапите на Мрака.

Най-добрият начин за борба със злото е твърдият растеж в Дао.

Ако няма врагове, няма и война.

Истински Просветленият никога не воюва.

Когато в мислите цари мрак, посред бял ден, се плодят демоните.

Ако си добър към хората, все едно е да си вдигнал цял Храм на Буда.

Високо ли е доброто, ще го брулят ветровете.

Изпиеш ли горчилката докрай, идва ред на сладостта.

Колкото и големи да са вълните, не ще откажат рибата да плува.

Колкото и високи да са планините, не ще попречат на Слънцето да изгрее.

Устата му с мед намазана, а в сърцето му змийска отрова.

Няма невъзможни задачи, стига да вложиш цялото си сърце в работата.

Лекарят ще те избави от болестта, но от ориста ти – не.

Залъгваш ли болестта, тя ще те надлъже.

И в императора ще се намерят две, три височайши въшки.

Видът му е като на просяк, а приказките му – като на император.

Яхнеш ли тигър, трудно ще слезеш от гърба му.

За прасето е опасно да се угои.

Тръгнал да трепе мухите върху главата на тигъра.

Веднъж ухапе ли те змия, десет години ще се стряскаш от най-обикновена връвчица.

Като ходиш по черните пътища, все ще срещнеш демони.

Праведни ли са ти мислите, не се страхувай от гръмотевици.

И в яйцето търси кокали.

Бялото е траурният цвят в традиционния Китай.

Който всичко е предвидил, става небрежен.

Който продава Истината, купува нещастие.

Мъдрият се съобразява с обстоятелствата.

Работата се страхува от решителния човек.

Риба, която не иска да е като всички риби, изскача на брега и там умира.

Тигър, който не иска да е като всички тигри, се спуска от планината към града и там го затварят в клетка.

Силните Души имат воля, а слабите – имат желания.

Много е научил онзи, който знае как да умре.

На глупавия и щастието е глупаво.

Всяка сила, в края на краищата, се обръща към самата себе си.

Побеждавай, отстъпвайки.

Водата е много слаба, но подкопава твърдото и силното – така слабостта побеждава силата.

Човекът е Истинен, когато е предпазен от знанието и желанието.

Простотата е необработено дърво.

Истинският майстор дърводелец се отличава по това, че не обработва дървото. Така дървото си остава първично, чисто, недокоснато. То остава с чиста жизнена енергия. Енергия в чисто състояние, изначален дъх, ненасочена, без посока, свободна.

Безименната Простота е без желание. Тази простота се постига с Покой.

Тези, които познават само външното, за тях смъртта е неизбежна.

Истинският живот – това е главният секрет, голямата Тайна.

Тайната – това е другото име на съкровения живот.

Преди да стане явление, събитието съществува като знак.

Този, който живее във вълненията и безпокойствата на света, даже и да има остър ум и таланти, е обречен на поражения.

Само този, който е придобил неизразимия Покой, има власт и авторитет.

Този, който се вълнува като света, той се е провалил още в началото на света.

Господар на човешкия живот – това е неговият Дух, а слуга му е жизнената енергия.

Не-деянието е завръщане в Безпределното.

Не-деянието е завръщане в Първичното състояние – изгубеният Древен корен.

Не-деянието е непокварената Първична природа – природата, живееща в Дао.

Не-действието е Първичната Реалност, тази Реалност винаги живее в собствената си цялост, в принципа, в корена.

В Не-деянието няма да видиш желание и затова то е безкрайно. В действието има желание и затова в него ще видиш крайното, смъртното.

Не-деянието е единственият чист метод за развитие на вътрешното – Тайната на човека.

В Не-деянието се намира неизменността.

Чрез Не-деянието се постига Безкраят.

Хората страдат от действията, а Дао е Не-деяние.

Не-деянието е влизане в Дълбините на Дао.

Не-деянието означава да не нарушаваш порядъка на Дао.

Нечистата постъпка е вмешателство в естествения път на развитието.

Нечисто действащият си създава заблуждения и лъжливи условия и пътят му става фалшив, защото нечистото действие измества Дао.

Съществува ли каквото и да е знание и писменост, които да превъзхождат Дао?

Не-деянието е Принцип на Съвършено-Мъдрия.

Не-деянието или Чистото Действие – това е твоята Безпределност.

Чистото Действие е Небесния импулс на живота.

Чистото Действие предопределя Вечността.

Чистото Действие е наслаждение в Дао.

Чистото Действие е съхраняване на Пълнотата.

Победител във войната става този, който Не-действува.

Чистото Действие създава вътрешно Простветление.

Чистото Действие е абсолютно самодостатъчно.

Не-деянието е истинския връх на добродетелите.

Чистото Действие е само по себе си висша награда.

Чистото Действие е еликсирът на Душата.

Чистото Действие е проповедта на Истинния живот, проповедта на безграничния живот.

Чистото Действие е чисто наслаждение.

Чистото Действие е Съкровено Съвършенство.

Чистото действие внушава Доверие.

Не-деянието или Чистото Действие е непрекъснато течение на живот.

Колкото повече действуваш, толкова повече губиш.

Не-деянието означава да се вкореняваш в Безпределното, в Дао.

Чистото Действие проповядва без Слово.

Чистото Действие позволява да следваш Дао.

Който действува, ще претърпи неуспех.

Не-деянието одухотворява живота.

Мъдрият се ръководи от самото Не-деяние. Не-деянието наставлява Мъдрия без думи.

Великата Чистота попитала Не-деянието:

– Вие познавате ли Дао?

Не-деянието казало:

– Познавам Дао.

– А как така познавате Дао?

Не-деянието казало:

– Много просто: чрез Не-знание.

Не-знанието е дълбоко, а знанието е повърхностно. Да не-знаеш е нещо вътрешно неизразимо, а да знаеш е нещо външно.

При Не-деянието нищо не остава неуредено.

Тайната на Тайните е наречена Не-деяние. Не-деянието винаги успява.

Между Духът и материята се намира Пътят.

Вселената вечно се самосъздава.

Хаосът – това е Битието на многообразието на света или Безкрайното разнообразие.

Който живее извън Дао, ще се разруши.

Времето е трудно да се схване, но е лесно да се изпусне.

Способността на водата е да прониква във всичко.

Беззвучното предшества звука.

Сред всичко, което има образ, няма нищо по-достойно от водата.

Човек, обхванат от гнева, разбива Ин. Човек, обхванат от радост, разбива Ян – така отслабва Дао и така се призовава безумието.

Висшето благо се състои в това: сърцето нито да скърби, нито да се наслаждава.

Висшата Чистота се състои в това: да не се смесваш с нещата.

Ако с помощта на вътрешното управляваш външното, то стотици дела са устроени.

Това, което човек придобива вътрешно, това възприема и външно.

Разсъждаващи много, прилагащи малко.

Душата не е подвластна на деянията.

Който въздейства на Душата, я разрушава. Който я завладява, я изгубва. Само Съкровеното я докосва.

Придобиването на себе си означава, когато всички твои жизнени усещания са в Покой.

Имало е Пред-начало на Началото и Началата.

Само Нероденото е способно да породи роденото. Само Неизменното е способно да измени изменящото се.

Роденото не може да не се роди; изменящото се, не може да не се измени.

Всякога раждащото се винаги се изменя. Нероденото единствено не се изменя – то се движи от там до тук и обратно.

За достойните смъртта е отдих, за недостойните е падение надолу. Недостойният се връща на Земята, за да странствува, защото горе е бездомен.

Вярващият в съдбата е фаталист, той не различава Аз от Не-аз.

Добър съм с добрите, добър съм и с недобрите – така трупам Доброта.

Не целта е Цел, а Пътят – Дао.

Победата би трябвало да се чества с траурен обряд.

Който знае, знае малко. Който знае много, нищо не знае.

Който умее да е доволен, всякога има необходимото.

Който умира, се радва на дълъг живот.

Безмълвието позволява да намериш Пътя си.

Който е Господар на себе си, не ще има друг господар.

Най-голямото Откровение е Мълчанието.

Нищо не може да се сравни с поучението без думи.

Който иска да промени света, е обречен на провал.

Без желания, сърцето е в Покой.

Вярата е началото на безумието.

Само Дао е съществено.

Пътят произтича от Небитието.

В съвършената музика няма мелодия.

Преодолявай трудностите, докато са лесни.

Чрез дишането енергията се укрепява в тялото, а лицето става като нефрит – лъчезарно, а дълголетието му става подобно на Слънцето.

Който успява в изкуството „пестене на желанията“, тялото му става сила и крепост.

Алхимията е наука за безсмъртието, а всички метали са всъщност неузряло злато.

В Чистотата не се заражда хитрост.

Най-голямата победа на този свят не заслужава думица похвала.

Най-голямото престъпление на този свят не заслужава думичка порицание.

Само когато си бил в тъмнина, разбираш колко е ярка тази слънчева светлина.

Само когато утвърдиш в себе си мълчанието, разбираш колко е суетно многословието.

Постоянството на помислите ще преобърне целия свят.

Ако си нечист и четеш много, ще си създадеш силни вътрешни врагове.

Само когато постигнеш радост посред скръб, ще разбереш с какво живее сърцето.

Когато доброто е очевидно, ползата от него е малка, а когато е скрито, ползата от него е голяма.

Една прашинка сърдечна Чистота, ще благоухае вовеки веков.

Само спестовността осигурява охолство.

Размерите на пространството се определят от нашето съзнание.

Който умее да бъде доволен от съдбата си, живее в света на блажените. А който не е доволен от съдбата си, живее в света на обикновените хора.

Не е необходимо да прогонвате бедността. Прогонете тревоженето от бедността.

Сърцето винаги намира удоволствие в Покоя.

Докато си в света, бъди извън него.

Постоянно удължавай настоящето си.

Да угаждаш на желанията, е страдание.

Болестта ще те научи да се грижиш за здравето си.

Съперничеството е най-безполезното нещо в света.

Признакът на Пълнотата е Покоят.

Чистата радост е признакът на постоянното преодоляване на себе си.

Придобий Мир в живота си, но не с усилия.

Мир постига този, който е поставил граница на собствените си желания.

Чистото Сърце няма в себе си място за смъртта.

Чистият човек няма в себе си Аз и затова смъртта няма как да се хване за него. Чистият има Пустота в себе си, той има Дао.

Насилието е пагубно за насилника.

Вредното знание е наречено „хитроумие“ или „мъртво, суетно знание“.

Истинският управник не управлява, той ръководи без да управлява.

Секретът на успешната политика е: да въведеш порядък в себе си.

Този, който е въплътил в себе си Покой, не се нуждае от никакви техники.

Пътят винаги скрива себе си.

Този, който напряга силите си при пренасяне на тежести, не умее да използва своите сили.

Да навлезеш в себе си, това е нещо, което няма край.

В дълбините на Незнайния Покой ние съществуваме наистина.

Човекът е призван да не познае Тайната на живота, за да не го ограничи тя.

В Покоя придобиваш своята духовност.

Вечен е този, който не съществува за себе си.

Да придобиеш себе си, значи да изгубиш себе си.

Да живееш вечно означава вечно да отсъствуваш.

Който живее за себе си, той е враг на всички.

Сърце, потопено в Покой и Безмълвие, никога не води до заблуждение.

Това, което цени сърцето, е длъжно да прилича на Бездна. А Бездната се нарича Дълбина и Покой.

Ненаситните желания погубват Духа и Душата.

Да търсиш славата значи да погубваш себе си.

Истинското Съвършенство не се нуждае от усъвършенствуване.

Само когато забравиш, че съществуващото се явява съществуващо, тогава съществуващото става съществуващо.

Мъдрият се въздържа от размишления, ето защо Дао мисли в него.

Този, който сам иска да вижда и чува, не става прозорлив. Мъдрият управлява своя слух и зрение, но се полага на Дао – така той се отказва от всякакво умуване.

Мъдрият в радостта не ликува, а в мъката не скърби.

Мъдрият, който постига наслаждение без наслаждение, всякога се наслаждава. А който всякога се наслаждава, е постигнал предела на наслаждението.

Когато Даосът умре, той разбира, че смъртта е радостна – така той вкусва от радостта на смъртта.

Даосът гледа на смъртта и живота като на нощ и ден.

Мъдрият действува с Не-деяние и така придобива съкровената съдба на Дао.

Хармония и радост; Покой и Тишина – съставят природата на Древните Мъдреци.

Мъдрият не иска нищо и има всичко.

Мъдрият желае по-малко, отколкото може да постигне.

Който владее Енергията си и семенната си Енергия, той достига в себе си непредсказуема и невъобразима концентрация. Неговият Дух се преизпълва с жизнена Енергия, както извора – с вода. Така Даосът контролира вътрешната сладка роса (ганъ-лу) и тя се разнася из неговото тяло като ухаеща енергия. Така той пие извора и поглъща в себе си и пие еликсира на безсмъртните. Това вино е Духовността. Той се отделя от злото и превръща своите навици в добро; така придобива постоянство, пречистена енергия и Пълнота в себе си.

Който е прозрял Великия Дао-Път, пристига в града на безсмъртните.

Даосът не се вълнува нито от славата, нито от позора.

В Древни времена Фениксът живеел в къщите на хората, а сега живее само в Мъдреците.

Даосът живее в своя Слънчев Корен – в Дао.

Само когато се отречеш от мислите за добро, човечност и дълг, може да се приобщиш към Мъдростта.

Мъдрият човек е покорен дори и на несгодите. В тях той вижда покой и лъчезарност.

Ако Небето ме лиши от щастие, аз ще запълня празнотата с Величието на своята добродетел.

Мъдрият никога няма да замени Вечното за преходното.

Когато Мъдрият попадне в беда, той не скърби.

Даосът е Същество, което живее и в смъртта.

Който е открил себе си, превъзхожда обществото.

Словата на Мъдреца са прости.

Мъдрият човек не разделя света на противоположности.

Мъдрият човек никого не утеснява. Той дава на всичко свобода.

Мъдрият има частица Ци – чиста Енергия.

Чистата Енергия е присъща на благородните хора, а мътната енергия – на глупавите.

Въздържанието на Мъдрия увеличава жизнената му енергия.

Даосът, Мъдрецът това е завръщане в Простотата.

За Даоса кокошката и яйцето съществуват заедно, те не са разделени. Пчелите и цветята съществуват заедно. Шумът и Тишината съществуват заедно.

При Мъдрия има Сърце, подобно на естеството.

Мъдрият ще ти изпразни главата и ще те изпълни с живот.

Мъдрият не знае и не желае; Мъдрият свети с вътрешна светлина.

Мъдрият знае как да смирява своята светлина – ето защо той не свети пред хората.

Мъдрият умее да храни своя Покой сред вечно тревожния океан – света.

ДАОСКИЯТ МЪДРЕЦ

Истинският Мъдрец живее между Битието и Небитието; между присъствието и отсъствието, между мрака и светлината.

Истинските Даоси не извършват подвизи, не правят планове. При неуспех – са очаровани; при успех – нямат самочувствие. Това самочувствие не идвало при тях, те са живели в Дао.

Истинските Даоси не сънували сънища, те се хранели просто и просто дишали дълбоко.

Истинските Даоси като се раждали не познавали раждането, като умирали не познавали смъртта нито мъката, защото те всякога са живели в Духа.

Те – Мъдрите – влизали радостно в телесното и излизали радостно от телесното. Те идвали спокойно в Дао и се завръщали в Дао.

Когато израствали високо, Мъдреците се радвали на Дао, а не на себе си. Те никога не забравяли произхода си, защото постоянно живели в Дао.

Истинските Даоси, каквато и съдба да имали, те се радвали, защото не искали да накърняват Дао със своето разбиране. Те се радвали, както Дао се радва и тогава Дао ставало тяхната съдба.

Истинският Мъдрец обича без да демонстрира Любов към другите.

Мъдрецът, който се радва на влиянието си на външния свят, не е още истински Призован.

Който проявява благосклонност, не е истински добър. Даоският Мъдрец крие своята Съкровена Същност.

Който не се е издигнал над щастието и нещастието, той не е истински благороден.

Истинските Мъдреци от Древността са изпълнявали своя дълг към хората, но без да се обвързват с приятелство. Те живели в Дао.

Истинските Мъдреци пестят думите си и живеят смирено.

Истинският Мъдрец не възхвалява доброто, нито заклеймява злото. Той се интересува само от Дао и се възнася в Дао.

Истинският Мъдрец не търси нито щастието, нито нещастието. Той търси само Дао и с Него се слива.

Истинският Даос върви, но не пътува, защото, къде да пътува този, за който няма време, нито пространство.

Истинският Даос не живее в пространството, а в Безпределността на Дао.

Истинският Даос не познава мислите и чувствата си, защото живее в Дао – Необятното – там, където мислите и чувствата се изгубват.

Животът на истинския Даос протича без да има време, защото той живее в Дао.

Истинският Мъдрец не се съблазнява от земните неща.

Мъдрецът е единственият, който извършва велика Мисия на Земята. Той утвърждава Дао и самото му присъствие е достатъчно.

Мъдрият утвърждава Дао и в това е истинската добродетел, а не в хуманност и почтителност.

Потопеният навътре Мъдрец, е по-могъщ от всичко на света.

Висшата Цел на Мъдрия, е да се отстрани от страстите и суетата на света.

Мъдростта трябва да се търси не от ритуали и правила, а от самото Дао и от този човек, който духовно се е съединил с Дао. Това е човекът, който стои над земните желания. Той съхранява в себе си Покой, чрез който се извисява над всичко.

Простотата е висока философия в Народа на Мъдреците, Даосите.

Мъдрият не се отличава от обикновените хора и затова другите не могат да го уловят.

Мъдрият се доверява на промените, за да пребивава на Неизменното.

Мъдрият не гледа нищо и затова вижда всичко.

Мъдрият нищо не постига, защото няма постижения в Пустотата.

За Даоса Вселената с всичките си звезди, е напълно безполезна. Полезно е само Дао. Щом Вселената е безполезна, значи в нея има някакъв недостатък. В Дао няма недостатък.

За Даосите бъдещето е безполезно, от него няма полза, ползата е в Дао.

Даосът, когато има проблеми, им се наслаждава.

Даосът е Същество, което превъзхожда живота. Той няма начало и не вижда края си.

Даосът е Необятно-Непосредствен и Бездънно-Дълбок – тъй като живее в Източника, той се обогатява от всичко.

Даосът пише с бял тебешир върху бяла дъска.

Мъдрият никога не казва „това е Дао и това не е Дао“.

Мъдрият не различава пребиваването си в Дао и отклонението си от него.

Мъдрият не се държи за Дао и затова не може да Го изпусне.

Даосът е течащ като вода, спокоен като огледало, отзивчив като ехо и невъзмутим като Тишина.

Мъдрият улавя Словото преди звука.

Мъдрият не е подвластен на причини и следствия.

Мъдрите идват в света само, за да се върнат в Дао.

Даосите мислят само за Дао – така те носят в себе си Неизповедимата Пълнота на живота.

Даосът живее в Незрима Пълнота.

Даосите не се интересуват от свършека на света, защото Дао никога не свършва.

Даосите са загадъчни, удивителни и обикновени, какъвто е и самият живот.

Даосите са произлезли от Пустотата – Чистия Източник. Те живеят в хармония, която няма край.

Пълнотата на Даоса е Съкровена поради извървения Път на Сърцето.

Пълно опустошение означава пълно пречистване.

Даоският Мъдрец странствува в Сърцето на нещата.

Даосът казва: „Моята съдба е в моето Дао, в мен самия, а не в Небето и звездите“.

Животът на Даоския Мъдрец протича изцяло отвътре и затова той няма нужда от външен израз.

Главното послание на Даоското Учение е да посветиш целия си живот на Дао.

Даосът лекува, защото е проникнал до съкровените Дълбини на живота.

Даосът не търси нищо друго освен Дао.

За Даоса животът в Дао е по-важен от всичко.

Истинският Даос не търси даже опит, а постоянен живот в Дао. Той знае, че Дао не е ограничено от опита.

Постоянната радост е обкръжението на Даоса.

Даосът е като утринната зора – ясен и незабележим сред вечното движение в света и Вселената.

Пътят на Даоса е Безпределно Одухотворяване и обогатяване.

За Даоса Пустотата е по-велика от диханието. В Пустотата няма нужда от Дихание.

Даосът не се интересува от външните събития на света, той живее в Дао.

Когато е хубаво, Даосът не е щастлив, а внимателен.

Когато го боли зъб, Даосът е благодарен. Когато получи радостна вест, Даосът е скрит. Когато получи лоша вест Даосът е ухажващ – ето приближаването към Дао.

Истинският Даос никога не служи на народа си и на обществото. Той служи само на Дао.

Истинският Даос служи на Единствения Цар, това е този Цар, за който народът нищо не знае.

Храмът на Даоса е пътечката, водопадът, уединената беседка, тихият сняг, мълчанието на птиците…

Мярката за истинския Даос е тройна: неизвестност (смиреност), скромност, простота.

В Златния век Висшата Мъдрост е била естествен, ежедневен живот. Тук е управлявала самата Мъдрост, която е истинския Жрец. Този Жрец нямал никаква политическа или военна сила, Той имал само единствената сакрална сила, дадена му от Дао.

Даосите се отдават на наблюдението си и на Мистичната Интуиция.

Мъдростта няма никаква нужда да блести.

Мъдрецът очаква резултат и от незначителното.

Даосът на вид е невзрачен, той никога не се взира в света, в заблужденията.

Даосът никога не знае дали е жив, или мъртъв.

За Даоса успехи и неуспехи нищо не значат, той живее в Сърцето на Дао.

За Даоса не е важно това, което се прави, а кой го прави.

Даосът – това е Неведом Покой или неизповедимо състояние.

Даосът е изгубил себе си в Бездънното.

Мъдър е този, който е господар на своето време.

Който претворява Дао в живота си, е Мъдрец.

Понеже за Даосите смъртта не съществува, те не отдават голямо значение. Те казват: „Важното е да умреш навреме, достойно“.

Даосът е човек на Безпределното – То е Чиста Пустота.

Има шест вида Даоси:

Даоси на Великата Истина;

Даоси на Вечното Блаженство;

Даоси, живеещи във Висшите светове;

Даоси – отделени от света;

Даоси в света, но в манастири;

Даоси – служители в храмовете.

Мъдрият придобива Очите на Дао.

Даосът не търси слава – така той не води в заблуждение своя разум. Славата е добра за душевно болни.

Безбрачието е вътрешен процес за Даоса, това означава отказ от низши желания, отказ от нечистата Енергия.

Всеки истински Даос, който е почувствал себе си в Пътя, той е почувствал Пътя като свой дом.

Който иска да стане най-мъдър от всички, той ще се окаже най-глупав.

Мъдрият умее да слуша Тишината.

Най-дълбоките неща се учат в Безмълвието.

Даоският Мъдрец нищо не прави и нищо не познава – той само наследява Изначалното.

Даосите са поклонници на Свещеното Безмълвие.

Даосът – това е чуден Покой всред непрестанните тревоги в света.

Даосите казват, че Лао Дзъ всичко казва преди да си е отворил устата.

Мъдрият не се вълнува от човешкото и затова той не безпокои своята природа със страсти? Защо му е безпокойство? Човекът умее да създава безпокойството, а после не го харесва. Понякога Дао му казва, че също не харесва безпокойството.

Мъдрият храни в себе си чисто Дао.

ЛАО ДЗЪ – Мистичният Учител

Лао Дзъ е Гласът на Великата Пустота.

Лао Дзъ е странник от Безкрая.

Лао Дзъ – това е Древната Душа на Китай, Праотецът на Китай.

Лао Дзъ е съществувал още тогава, когато нямаше Небе и Земя, а само Пустота, само Безпределност. Тогава Пустотата още не беше се разделила и от тази Пустота Лао Дзъ е излязъл и е станал Наставник на Великото Начало.

Лао Дзъ е Древно Божество. Когато той е произнесъл определени думи от книгата на Пустотата, тогава Небето и Земята се разделили от Великото Начало. Тогава още е нямало народи.

Дао Дъ Дзин е само копие от тази книга на Пустотата.

Лао Дзъ е следвал сам Шен Дао – Древния Път – Абсолютния Път или Пътят на Боговете.

Чрез Лао Дзъ Дао говори за себе си и за своята Безпределност.

Конфуций е логичен, а Лао Дзъ е Мистичен, парадоксален, Дълбинен.

Конфуций е разделящ, той борави с много правила – над 3000, а Лао Дзъ е обединяващ. Той казва: „Само едно правило има и това е Дао. Дао е напълно достатъчно и то е просто“.

Човекът не е роден да върши добрини. Според Лао Дзъ: от човека се изисква единствено да живее в хармония с Дао, само тогава може да се върши всичко друго.

Вселената се състои от Ин и Ян и който ги обедини, и достигне максимума, той се превръща в жива вода, защото истинският Път не е в Ин и Ян, а по средата. Средният, тихият, мирният Път е Дао.

Дао обхваща всичко, но е скрито.

Всички причини и следствия се дължат на отклонението от Тихия и Средния Път.

Когато действуваш достойно, оттегли се в сянка. Това е Пътят на Чистото Дао.

Започвай трудното докато е лесно.

Който е намерил призванието си, не се бои от зверове и не се нуждае от оръжие.

Проблемите на света могат да се решат, докато не са станали много сериозни.

Лао Дзъ издига над всичко две неща:

1. Пустотата или Безпределността;

2. У-вей или Не-деянието, което е Чистото Действие.

Лао Дзъ учи човека да управлява себе си, а не другите неща.

Лао Дзъ казва: „Мъдрият не оставя следи и не се нуждае от граници“.

Великото Дао е прямо и леко, но хората обичат трудните неща и околните пътища.

Дао се създава в човека от У-вей – непривързаните действия.

Смисълът на добродетелите се заключава в това: да постигнеш Безсмъртието и Пустотата.

За да може нещо да се отслаби, то първо трябва да е укрепено.

За да може нещо да се унищожи, първо трябва да му се даде разцвет.

За да може на някой нещо да му се отнеме, първо то трябва да му бъде дадено – това се нарича Дълбока Истина.

Изостани от човечеството и ще го изпревариш.

Лао Дзъ обладава глас на Мълчание и Безмълвие.

Лао Дзъ казва: „Аз странствувам в сърцето на Изначалните неща, така странствувам в Дао“.

Няма никаква нужда да се изследва Лао Дзъ, както правят учените. Те изследват дали Лао Дзъ е реален. Лао Дзъ е постоянно реален, защото живее в Шан-Ди – Върховното Всеединство.

Лао Дзъ е олицетворение на самото Дао, наричали са го Великият Владетел, Мъдрият Единен.

За Лао Дзъ вярвали, че е съществувал преди възникването на Вселената, ето защо са го наричали Праотец.

Никой не знае как е завършил животът на Лао Дзъ, защото той просто отива в Пустотата и затова се изплъзва. Истинският човек е неуловим, той отива в Нищото, в своя скрит дом.

Много трудно е да се обсъжда Реалността или Нереалността на човека от Пустотата, на човека от Истината.

Разбира се, Лао Дзъ е живял тук, на Земята, но той е дишал съвсем друг въздух – въздуха на Пустотата.

Словата на Лао Дзъ са Слова на Пустотата и в този смисъл, той е мистично непостижим. Ето защо за него ще се говори все повече и повече.

Лао Дзъ е носител на Пустотата – Великото сакрално Начало, което е чисто свойство на Боговете.

Той е живял в голяма Чистота и Простота, но тази Чистота и Простота са есенцията на Великата Мъдрост. Той не е мислител, а Дълбинна Мъдрост.

Той не твори чудеса и затова самият той е проява на чудото на Мъдростта.

Лао Дзъ се е родил от Пустотата и затова е трудно уловим. Той се ражда отвъд причини и следствия. Той е Изначален Господар на Първичната Енергия.

Лао Дзъ – това е китайският Гносис, това са Дълбинните и Мистични Откровения на Китай.

Да се разбере книгата на Лао Дзъ (Книгата на Древния Път), значи да се придобие безсмъртие.

Дао е породило единната субстанция „Ци“, а Ци-енергията, когато се е сгъстила и трансформирала, е дала началото на Лао Дзъ – Небесния Учител. Така Лао Дзъ е станал Реално и Мистично проявление на Дао.

Ето защо Лао Дзъ е наречен „Старият младенец“, а също и „Старият Старец“, защото е носител на Изначална Мъдрост.

В Дао няма нищо ценно и затова То е безценно.

Ако нямаш Дао, каква е ползата от всичко друго?

Бъди превит и ще останеш изправен. Бъди празен и ще останеш пълен.

Чрез Не-правене може да се направи всичко. Не-правенето е действие на Дао.

Когато не оказваш съпротива, успяваш да устоиш.

Който не напада, нищо не го напада.

Не-нападащият е добре обучен, той е недосегаем.

Който не напада, използва силата на другите.

Да си навиеш ръкавите, без да си оголиш ръцете.

Да стискаш здраво в ръцете си оръжия, които ги няма.

Истинският Даос побеждава без да е срещнал противник.

Според Лао Дзъ: героизмът е винаги опасен и вреден, защото той развива съпротивата, войнствеността.

При слаб вятър хармонията е малка; при силен вятър хармонията е велика.

Твърдото и силното – ето кое загива; нежното и финото – ето кое живее.

Мъдрецът е твърд, но не е остър.

Мъдрецът е целенасочен, но не е пробивен.

Мъдрецът е озаряващ, но без да заслепява.

Мъдрият желае да не желае. Той цени неоцененото и се учи да не се учи.

В щастието няма постоянство.

Висшето умение е като непохватност.

Да знаеш, че не знаеш, е извисеност.

Когато владетелят се вслушва в предсказатели, очаква го гибел.

Водата носи лодката, докато лодката не ядоса водата.

В Пустото Сърце се оглежда смисълът.

Който прави двойни крачки, не стига далеч.

Който се натрапва в очите на всички, остава в сянка.

Който се повдига на пръсти, не остава дълго прав.

Който величае успехите си, няма дълго да устои.

Дао е живото пространство на Пустотата.

Достойният човек е изпълнен с Добродетели, но лицето и изразът му показват само простотата.

Чистият човек изглежда като малко оцапан – в това оцапване е скрита Чистотата му.

Намери Пътя, който е Неуловим и Непознаваем.

Дао е Безименно. То се крие от имена. Понеже хората трябва да се обръщат към нещо, То е наречено Дао.

Смъртта заслужава повече отношение, защото тя е неналичие, свързана е с Нищото. Това Нищо заслужава по-голямо уважение.

Когато Лао Дзъ говори, той мълчи, а книгата, която е написал, това са Словата на Мълчанието.

Учението на Лао Дзъ е в Неизреченото.

Лао Дзъ не говори, това, което мисли или това, което е вярно. Той говори немислейки, той говори това, което не мисли. А това, което мисли в него, е Дао.

Неговата проповед е мълчанието на думите.

Словото не може каже много, но Тишината може.

Според Лао Дзъ само мълчанието може да предаде значение на Словото. Без мълчанието не можеш да проникнеш в Тайните на Словото.

Дао е мълчаливо Слово.

Дао, което е изречено Слово, не е истинското Дао. Дао е в неизреченото.

Изреченото Дао е битие, наличие. Истинското Дао е Не-наличие, Пустота. Всичко изречено е изпуснато, а неизреченото е съхранено.

Според Лао Дзъ няма по-голямо чудо от разбирането на своята собствена Съкровена Същност.

Никакви други чудеса няма освен Истинния Живот.

Лао Дзъ е Същество от Златния век – Изначалното време. И дори когато е живял условно в Китай, той е чувствал себе си като същество, което живее в Митичното време на Първосътворението.

Смисълът на живота се намира в Пустота.

Според Лао Дзъ: светът е Свещено място, а олтарът, това е следването на Пътя.

Според Лао Дзъ: Чистото Действие е Откровението на Живота, а то произлиза от умъдреното Безмълвие. Който има това Безмълвие, при него се явяват Съкровените Тайни на Живота.

Пътят е достижение на Покоя.

Покоят съдържа в себе си Пустота, Безусловност.

Великият Път е Пътят към Прародителя Дао – Съкровената Същност.

Нищо не прави и няма да има нищо ненаправено.

Според Лао Дзъ: Пътят е Безименен.

Едно от странните неща при Лао Дзъ е, че той не проповядва Истината, която трябва да се разбере. Той проповядва Истината, която не трябва да се разбере.

Който следва Истината без да я разбира, той вечно се обогатява.

Според Лао Дзъ: Вечно Отсъстващото се постига като се само уподобиш на прах – то значи да станеш толкова открит и лъчезарен, толкова да се разсееш в Безпределното, че да остане само Пустота – Същността ти.

ДАО ДЪ ДЗИН ИЛИ СИЯЕЩАТА БЕЗДНА

Лао Дзъ не искал да пише книга, защото той е искал да освободи живота от диктата на Словото, но заради един силен негов ученик и поклонник, той направил компромис. Този ученик е Гуан Инъ Цзъ. Лао Дзъ е искал да освободи Словото от неговите значения и затова за неговата книга се казва, че тя е пет хиляди слова на Мълчанието.

Книгата за Словата на Мълчанието е сама по себе си произнесено Мълчание, но това Мълчание се оказало най-чудната Словесност в историята на китайската култура.

Това е книга за Изначалния Смисъл на Пътя. Тя поставя човека в търсене на Съкровения Смисъл. Това е книга за Великия Път към Пустотата.

Според самия Лао Дзъ, Пустотата е единствената Пълнота или Сияещата Бездна.

Тази книга на Пустотата внушава Неведом Образ на жизнената Пълнота.

За да разбереш тази книга, според Лао Дзъ, трябва да се научиш всеки ден да губиш себе си и да даваш на Дао да живее в теб, защото само Дао умее да живее.

Съкровеният смисъл се постига извън Словото и обредите, защото Съкровеният смисъл, това е мястото на Пустотата.

Смята се, че Съкровеният Смисъл е Духовната матрица на Вселената. Смята се, че Съкровената реч е езикът на Безмълвието.

Тишината, според Лао Дзъ, е присъствието на това Прасъкровено Слово и затова именно Тишината ни казва повече от думите.

Тишината е, която превръща Словото в Тайнство, в Тайнопис, или както е казано: „В Словото мълчи смисълът“.

Всички неща имат смисъл, при условие, че Словото мълчи в себе си.

Лао Дзъ вярва в Тишината и затова той говори просто като Тишината.

От Божественото тяло на Дао е възникнала цялата Вселена.

Лао Дзъ казва: Дао, което е Дао, не е Дао, което е Дао. Това означава: всички слова са пусти и излишни, но в тези слова има нещо дълбоко, това е Тишината – чудният говор на Пустотата.

Лао Дзъ разтваря Словото в Тишината, в Пустотата – това е Великото Чудо на Китай. Той разтваря Словото във Вечно Безмълвния Покой.

Той освобождава Словото от прилепналите към него значения. Той го опустошава с Дълбочината на своята Тишина.

Тишината изгаря общоприетия смисъл. Тук Пустотата е разсичащият меч. Този меч разсича всичко обикновено и човешко; всичко хуманно и нехуманно; всяка двойственост – така всичко формално тук умира.

Съкровеният живот, това е живот в Пустота. Пустотата те освобождава от бремето на думите.

Книгата на Лао Дзъ е особено Тайно Евангелие. Тя не говори за Реалността, защото Реалността е неизразима и безименна, но тя те приобщава към нея.

Четенето и проучването на книгата на Лао Дзъ е равнозначно на медитация, защото, колкото повече не разбираш, толкова по-красиво става. И колкото повече не разбираш, толкова повече осмисляш.

В тази книга на Мълчанието човек саморазкрива своята Безпределност.

Имало е интересни случки, когато християни са отивали да проповядват Христос на Даосите с думите да вярват и щели да възкръснат… Но Даосите не приели това, защото за тях Вярата не е Дао, а Възкресението за тях не било необикновено събитие, защото всеки, който живее в Дао е възкръснал. Всеки Даос си имал Колесница, изработена от Дао. Те всички си имат Дао и отдавна са възкръснали – нямало нужда от друго Дао. И наистина всеки Съкровен и Истинен човек си има Колесница.

Авторството на тази книга принадлежи на Пустотата, защото Пустотата е поискала да даде Път на хората към себе си.

Лао Дзъ е слял своето Божествено „Аз“ с Пустотата на самото Дао и така се явява неговата Книга за Древния Път.

Който постигне Дао, той придобива Покой в движението. Другите се движат в света, а пробуденият се движи в Покоя на Дао.

Според Лао Дзъ: познанието на Дао означава потопяване в Пустотата, в Съкровеното. Той го нарича още „Сърдечна среща“. Тази Сърдечна среща се случва много рядко, защото това е среща в Пустотата – Не-наличието, Не-съществуването.

Тези, които съдят за Лао Дзъ по неговото Слово, те не могат да го разберат. Той трябва да бъде наблюдаван не в Словото, а в Мълчанието. Само в Мълчанието можеш да го разбереш.

Според него: това, което пронизва Реалността, е Мълчанието. Мъдрият живее в Мълчание и неузнаваемост.

За Лао Дзъ въобще не е важно какво говори, защото той не държи на Словото, той държи на Искреността, защото Искреността е Душата на нещата.

Според него: Мълчанието е Великото съкровище на Мъдростта.

Мълчанието не е нещо, което трябва да разбереш. Мълчанието е Дао, а То е нещо, на което трябва да се довериш.

Безмълвието, според Лао Дзъ, е сиянието на битието.

Според Лао Дзъ: който има Мълчание, има Интуиция; а който има Интуиция, има Дао. Такъв човек с един скок – и е при Дао, само един миг.

Правилното действие е Не-действие, защото то (правилното действие) не може да се направи. То е естественият Поток на Дао.

Лао Дзъ казва: „Ако живееш с Любов към Дао, не ти трябват техники за дишане, изостави и другите практики, защото Целта на всички практики е живот в Дао“.

Ако не зачиташ Дао, тогава търси всякакви техники, дори и които те заблуждават.

Само когато си чист, можеш да започнеш четенето на книгите и изучаването на Древността. Щом не си чист, няма да разбереш същественото.

Само Дао запълва Пустотата.

Съедини се докрая с Безпределното и намери своя Дом в Бездънния Покой.

Следвам Дао, но не го придобивам. То ме придобива.

Лао Дзъ е наблюдавал произхождението на Космоса от Глъбините на Дао.

Мъдростта е умение да разсейваш всички затруднения, преди още да се появят.

Дао изпуска от себе си едно Същество и го нарича „Лао Дзъ“ и чрез него си върши работата и после го поглъща отново в себе си.

Висшата Мъдрост на Лао Дзъ е скрита в Абсолютната Пустота. Тази Пустота е постоянно не-наличие – Безконечно Различаване.

Пътят на Лао Дзъ затова е Велик, защото, пребивавайки в него, никъде не отиваш.

Всеки, който е съвършен, изгубва своя Път.

Този, който живее правилно, в него няма място за смъртта.

В мене има три драгоценности, които ценя много:

Приятност във всичко;

Пестеливост – внимателност или опазване на Пътя;

Отвращение от това да бъда прав пред другите.

Лао Дзъ е едновременно и Мъдър, и Прост. При него нещата са слети в Едно.

Мъдростта на Лао Дзъ е парадоксална, тя е едновременно обща и особена. Тя принадлежи на всички и противоречи на логиката.

Лао Дзъ е като Дао – непредсказуем, защото той живее чрез Дао.

Лао Дзъ живее в Дао, в свят, който умът от хиляди години е напуснал. Умът все търси и е неспокоен. Лао Дзъ не търси, той живее в Дао, той живее в Дълбинен Покой.

ЛАО ДЗЪ ИЗ КНИГАТА „Древният Път“

Древният Път това е ръководството за Безкрайност, това е Даоското Учение.

Древният Път е необикновена книга с невероятна енергия.

Главното послание на Древната книга е: Работи с Дао, с Истинността и всичко ще се устрои.

Посланието на Древната книга е: Работи с Мекота. Водата е мека, но побеждава и най-твърдите скали.

Всичко, което противоречи на Дао, е обречено, тъй както създаването на изкуствено благородният мъж, този благороден мъж също е обречен.

Учението на Лао Дзъ ще си остане загадъчно, мистично и непознато докрай, и това именно е най-красивото, защото краят му не може да се улови, защото Дао е Безкрайно.

Понеже не могли да разгадаят Лао Дзъ и „Древния Път“ обявили книгата му за „философско произведение“, а то е Мистично.

„Древният Път“ това е централната мистична книга на древен Китай – на Духовния и Божествен Китай и самото Дао е центърът на това Древно и Мистично Учение.

Тези Древна Книга има стотици преводи и многобройни тълкувания и мнения, но Мистерията си остава. Лао Дзъ е Бездна от Бездната на Дао.

Лао Дзъ е Пазител на архивите на Тайното и Мистично Знание за Древния Път.

Имал ли е Лао Дзъ ученици, школи и последователи? Всичко е загадка.

Лао Дзъ не учи на нищо конкретно, на нищо, което да ограничава. Той ти предлага Бездната, наречена Дао.

Той не дава никакви съвети за праведен живот, защото според него това е абсурд – никакви съвети и поучения. Той на нищо не те учи, но той те въвежда в Мистерията на Живота.

Докато Конфуций е личност, то Лао Дзъ нито е личност, нито е индивидуалност.

Лао Дзъ като говори, засенчва и себе си, за да блести Дао.

Лао Дзъ – Словото му е Велико; Безмълвието му е универсално.

Неговата Древна книга е Безпределна – нищо общо с времето, тя е част от Чистата Необятна Мъдрост.

Главната идея на тази Мистична книга е, че всичко трябва да отстъпи живота си на Дао. Тук няма никаква религия, никакви науки, никаква философия. Те всички са без значение, защото всичко трябва да стане Път за Дао.

Тук няма никакви поклонения – просто трябва да станеш Дао.

„Книгата за Древния Път“ – това са наставления от друга Реалност.

Водата е като най-висшето Добро, защото тече към най-ниските места – такъв е Пътят на Дао: Дао е живо, пластично, постоянно течащо, То тече като вода, като течност. Като срещне препятствия, ги заобикаля, защото те спират потока, течението, водата. Защото Дао обича да тече постоянно. То постоянно тече към Неизвестното.

Дао може да се ползва, но никога не се изчерпва.

Макар че Дао е просто, То не може да се обясни. Тъй като не може да се обясни, никой не може да Го разбере.

Най-голямата власт не упражнява власт.

Най-голямата сила се поражда от Смирението.

Когато Небесата искат да запазят някого, те го обграждат с Любов.

„Дао Дъ Дзин“ или „Книга на Древния Път“ – това са пет хиляди думи на мълчанието. Лао Дзъ говори чрез мълчанието, но цени Словото.

„Древния Път“ е книга, в която много дълбоко трябва да се вслушваш, за да откриеш скритото мълчание. Това мълчание е като Пустотата, като Нищото. Това Нищо е, което вмества в себе си Истинния Живот.

Думата „Път“ е символична, тя означава самодостатъчност. От друга страна, Пътят означава да пребиваваш в състояние на самопревръщане.

Пътят означава още потопяване в лекотата на живота – в будното безгрижие.

Понеже Лао Дзъ е излязъл от Дао, той ражда самия себе си в Дао. Той е роден в Пустотата, живее в Пустотата и се завръща в нея.

Лао Дзъ е Принцип – Първоначало на всичко съществуващо, защото Великото Дао се е трансформирало в Лао Дзъ.

Лао Дзъ е минал през девет вътрешни превъплъщения и през много външни, за да се яви накрая като Лао Дзъ.

Чрез Лао Дзъ ни говори самото Дао, самото Дърво на Живота, а чрез Конфуций говори Дървото за познанието на доброто и злото.

Според Конфуций важното е стремежът, хуманното и ритуалите. Според Лао Дзъ тези ценности са белег за крах на личността, белег за провал. Как може вместо Дао да търсиш хуманност, защото това означава да си се провалил и сега искаш да се възстановиш, само че то не става с хуманност, а с Дао.

Ако не се ценят редките предмети, сред хората няма да има крадци.

Който не губи себе си, е дълговечен.

Познаването на Постоянството, се нарича Просветленост.

Умеещият да управлява хората, се поставя по-ниско от тях.

Умеещият да побеждава врага, не напада.

В света трудното се образува от лесното.

Водата е непобедима в преодоляване на твърдото.

Който притежава знания, но изглежда, че не знае, той е над другите. Който не притежава знания, но изглежда, че знае, той е болен.

Знаещият не блести с ерудиция, защото в Дао, ерудицията е провалена.

Умеещият да воюва не е войнствен.

Който допуска злото, няма да преодолее преградата.

Добрият лък пронизва дълбоко.

Моето учение е много лесно за разбиране и много лесно за практикуване, но никой не може да го разбере и никой не може да го практикува.

В моите думи има принцип, а в делата на човека има система и действия.

Знаещият живее заради другите и става все по-богат в себе си.

Този, който знае къде да спре, няма да се изложи на опасност.

В Дао има всичко, дори в него има и нещо тъмно и в това тъмно е семето от светлина.

Дао е възникнало от Хаоса. Как е станало това? Само Дао си знае.

Дао – това е Не-определеното и убягващото.

Възвръщането към Началото се нарича Покой и Безмълвие.

Вглъбяването в Дао е лишено от желание.

В Лао Дзъ винаги се чувства Тайна, скрит смисъл.

Лао Дзъ е позволявал само един вид жертвоприношение например: да изгориш животно от хартия или от слама.

Лао Дзъ препоръчва: Бъди след всички!

Животът е даден назаем на човека от Дао. Даденото под наем не е собственост.

Според Лао Дзъ Безсмъртието се постига чрез естествена непривързаност към живота.

По Пътя на Дао кривото става право, празното става напълнено, старото се сменя с ново.

Ако се стремиш към малкото, достигаш многото.

Стремежът да получиш много, води към заблуждение.

Слабото побеждава силното, защото слабото е свойство на Дао.

ЛАО ДЗЪ И КОНФУЦИЙ – Разговори

Когато Конфуций, като по-възрастен, отишъл при Лао Дзъ, той смятал, че Лао Дзъ ще му окаже почтеност и уважение. Когато влязъл в стаята му, Лао Дзъ нито станал, нито му обърнал внимание и нищо не му предложил. И Конфуций бил изненадан, и така започнал техният разговор. Конфуций му казал:

– Не признавате ли правилата за добро поведение?

Лао Дзъ му отговорил много просто:

– Ако искаш да седнеш, седни; ако искаш да стоиш, стой. Аз не се меся в чуждия живот! Ти си свободен човек и аз съм свободен човек.

Конфуций бил смутен – умът винаги се смущава от Духа и от Дао. Конфуций пожелал да си говорят с Лао Дзъ за Висшето, Лао Дзъ се разсмял и му казал:

– Аз никога не съм виждал висше и нисше – човекът е човек, дървото е дърво. Всичко участва в това Дао, в това Единно съществувание. Висше и нисше – това е безсмислица!

Отново Конфуций е смутен, после той попитал:

– А какво става с човека след смъртта?

Лао Дзъ го попитал:

– Ти нали живееш? А можеш ли да кажеш какво е това животът?

Конфуций се смутил. И тогава Лао Дзъ му казал:

– Ти не знаеш този живот и вместо да го познаеш, се безпокоиш за отвъдния.

В друго предание се казва: Конфуций попитал Лао Дзъ: „Що е добро и зло?“.

И още го попитал:

– Дай ясно определение на което човекът да може да се опира в своите действия.

На което Лао Дзъ му отговорил:

– Горко на този, който се опира на действия!… Определенията дават объркване, защото те са разделение. Животът е Единно движение към Дао… Всички определения са мъртви. Животът е винаги движение: младостта се движи в старостта; здравето се движи в болестта; болестта се движи в здравето… Къде ще сложиш черта и ще ги разделиш? Затова определенията са всякога фалшиви, те пораждат неправди. Затова не определяй неопределимото Дао, не определяй това е „добро“, това е „зло“, защото Дао е неопределимо.

Конфуций пак попитал:

– Тогава как могат да се ръководят и направляват хора? Как да ги научим и направим морални?

Лао Дзъ му казал:

– Когато някой се опита да направи някого добър, това е грях. Колкото повече искаш да създадеш порядък, толкова повече ще създадеш безпорядък. Предостави всеки на себе си и ще видиш, че Дао е достатъчно, не е нужен никакъв морал. Природата е естествена, непринудена, стихийна. В нея има всякакво знание, не са нужни правила.

Конфуций се прибрал, но не могъл да спи, умът му бил много смутен. Конфуций изхожда от позиция на падналата Вселена, защото той все търси ред и порядък. А Лао Дзъ произлиза от Великата Изначалност, Първичната Мистичност, от Дао и затова тук ти самият си ред и порядък, и тук всичко е налице. Когато Конфуций се събудил и отишъл при своите ученици, те го попитали: „Как беше с Лао Дзъ?“. Конфуций казал: „Това не е човек, а дракон! Той е голяма опасност, избягвайте го!“. А когато Конфуций си заминал от Лао Дзъ, Лао Дзъ се смял от сърце.

Лао Дзъ казал насаме на своите ученици: „Умът се явява препятствие за истинското познание, даже умът на Конфуций, който съвсем не ме разбра и сега ще говори с ума си за мене, ще говори неправилно, но странен е умът. Той счита, че създава порядък в света, а той, порядъкът е всякога тук – Дао е всякога тук, а който се опитва да Го създаде, той създава само безпорядък“.

Въпросът е в това, че Лао Дзъ и Дао са в самия порядък, защото Лао Дзъ изхожда от Дао, от Древния порядък, Източника и затова не Го търси. А Конфуций го създава, защото Го няма, защото не е открил Същността си, а Същността не е умът, а Дао.

Дао е място на разтварянето, а Лао Дзъ се е разтворил там, но Конфуций не се е разтворил, затова той все ще търси.

Конфуций попитал Лао Дзъ:

– В какво се състои истинският Път?

Лао Дзъ му отговорил:

– Очисти се като белотата на снега и разбий всичкото си знание…

Конфуций попитал:

– Кой е ключът на живота?

Лао Дзъ му казал:

– Това, което не действува. И обяснил: Водата не действува, но е ключът на живота.

Конфуций отново се смутил и казал на своя любим ученик: „В познанието на Пътя към Дао, аз разбрах, че съм по-долен от червей…“

Конфуций попитал:

– В какво е смисълът?

Лао Дзъ му казал:

– В Не-развитието.

Конфуций му отговорил:

– Но всичко се развива!

Лао Дзъ му отвърнал:

– Всичко се развива, но аз не се развивам, защото съм в Дао. Дао не се развива; Съвършенството не се развива. Дао се изявява, но не се развива, но ти, Конфуций, се развивай.

Конфуций попитал:

– Ти как определяш Дао?

Лао Дзъ му казал:

– Много просто: Дао е Не-определимо.

Конфуций пак го попитал:

– Но ти как живееш?

Лао Дзъ му казал:

– Много просто: живея Не-определено.

Конфуций попитал:

– Какво е това Не-определеното?

Лао Дзъ му казал:

– Това е Не-изразимо.

Конфуций му казал:

– Не те разбирам!

Лао Дзъ му отговорил:

– Това е красивото, защото, ако разбереш Не-разбираемото, то ще погрознее.

Конфуций попитал Лао Дзъ какво да прави.

Лао Дзъ му казал:

– Каквото си правил досега: много труд и малко полза!

Конфуций му казал:

– Недоумявам!

Лао Дзъ му отговорил:

– И аз съм в недоумение от Дао.

Конфуций попитал:

– Какво е Дао?

Лао Дзъ му отговорил:

– Съществуваща Не-реалност.

Конфуций попитал:

– А що е човекът?

Лао Дзъ му отговорил:

– Не-реално съществуващ.

Конфуций пак попитал:

– Ти съществуваш ли?

Лао Дзъ му отговорил:

– Аз съществувам като Нереалност, като Небитие. Ето, виж това е сянката ми.

Конфуций му казал:

– Не те улавям.

Лао Дзъ му казал:

– Сянката е недоловима.

Конфуций попитал:

– Защо Дао не говори?

Лао Дзъ му казал:

– Това че мълчи, не означава, че не говори и че не съществува. Дао и сега ти говори, но тебе те няма, защото ти съществуваш.

Конфуций попитал:

– Че не трябва ли да съществувам?

Лао Дзъ му казал:

– Не трябва. Но ти съществуваш и оттук е цялото объркване. Ти съществуваш и затова Дао Го няма.

Конфуций попитал:

– И все пак: къде да търся смисъла?

Лао Дзъ му казал:

– В Невидимото.

Конфуций пак попитал:

– Че какво има там?

Лао Дзъ му отговорил:

– Там е Неуловимото.

Конфуций казал:

– Че щом е Неуловимо, какво ще уловя?

Лао Дзъ му казал:

– Собственото си безсмислие.

Но Конфуций пак попитал:

– Но тогава къде е смисълът?

Лао Дзъ му отговорил:

– Смисълът е в това, което го няма. Който е разбрал това, което го няма, е уловил Неуловимото. Дао е в хармония с Неуловимото. Дао действува в Неуловимото.

Конфуций попитал:

– Що е здраве?

Лао Дзъ му казал:

– Непрекъснатият стремеж към Дао. Да следваш Дао е лечение преди лечението.

Конфуций попитал Лао Дзъ:

– Ти защо си дошъл в света?

Лао Дзъ му казал:

– За да се върна от него.

Конфуций попитал:

– Каква е целта на живота?

Лао Дзъ му отговорил:

– Целта е в Не-постигането.

Конфуций продължил:

– Но много е трудно да се откаже човек.

Лао Дзъ му отговорил:

– Това е така, защото човекът иска да постига и тогава постижението ще го ограби, и ще го научи.

Конфуций попитал:

– А какво ще го научи?

– Ще го научи на това: Живей в Дао без да постигаш нищо.

Конфуций попитал:

– Нима е нещо лошо постижението?

Лао Дзъ му отговорил:

– Постижението съсипва човешкия живот. Живей в Дао без постижение.

Конфуций попитал:

– Трябва ли да имаме състрадание?

Лао Дзъ му отговорил:

– Не. Имай Дао в себе си и всичко друго ще е на мястото си.

Конфуций продължил:

– Без състрадание не е хуманно?

Лао Дзъ казал:

– Дао не е хуманно, не е ограничено. Дао е Безгранично, а ти си ограничен, защото си хуманен.

Конфуций попитал:

– Не трябва ли да правим услуги на обществото?

Лао Дзъ му казал:

– Обществото е съставено от услуги, които Дао ще развали и ще разобличи. Не прави услуги и не прави нищо разумно, защото твоето разумно действие е безумие. Живей в Дао и проявявай Дао, а не себе си!

Конфуций попитал:

– А каква услуга ни прави планетата?

Лао Дзъ му отговорил:

– Планетата не съществува. Не променяй несъществуващото, а променяй себе си. Живей в себе си, живей в Дао, а не на планетата. Водата е осмислена, защото е вода и затова: да услужваш и да проявяваш Дао, не е едно и също нещо. Не осмисляй Дао, проявявай Дао. Всеки, който е осмислил Дао, се е проявил и е станал човек, станал е смъртен.

Конфуций попитал:

– Но този свят е болен, трябва го излекуваме!

Лао Дзъ му казал:

– Здравето идва след като се наболедуваме. Остави болестта си да изработи здравето.

Конфуций попитал:

– Не трябва ли да се опълчваме срещу несправедливостта?

Лао Дзъ му казал:

– Най-добрият отговор срещу несправедливостта е твоето Дао, твоята Истинност. Несправедливостта в живота в живота е липса на Дао.

Конфуций попитал:

– Когато си обезсърчен, какво правиш?

Лао Дзъ му казал:

– Когато съм обезсърчен, аз съм изпълнен с Дао.

Конфуций пак попитал:

– Какво означава това?

– Много просто – обезсърчение няма, когато и тебе те няма.

Конфуций му казал:

– Твоите мисли ме объркват.

Лао Дзъ му казал:

– Аз нямам мисли, аз нося само Тишина.

Конфуций отново попитал:

– Как да разбера това?

Лао Дзъ му казал:

– Това не е за разбиране.

Конфуций попитал:

– Какво е Пустотата?

Лао Дзъ му казал:

– Неповторима Яснота.

Конфуций попитал:

– Какво е Не-яснотата?

Лао Дзъ казал:

– Неизразимо Ясното.

Конфуций попитал:

– Защо ми изглеждаш щастлив?

– Защото не мога да доловя Не-изразимото; не мога да доловя Не-изразимото в изразимото; така узнах, че в Не-изразимото не може да се живее, но То живее в тебе.

Конфуций е искал да намери Истината в Словото, докато Лао Дзъ е отдавал предпочитание на Безмълвното.

Лао Дзъ и Даосите имали култ към Безмълвието и затова книгата на Лао Дзъ се смята за произнесено Безмълвие.

Мъдрият на нищо не противоборства и затова е непобедим.

Мъдър е този, който смирява себе си пред Великия Закон.

За да може нещо да се унищожи, необходимо е преди това да му се даде разцвет.

За да може нещо от някого да се отнеме, трябва преди това да му се даде.

Борбата на противоположностите възниква като следствие на нарушение на законите на Дао.

Който побеждава себе си, е могъщ.

Срещам Го постоянно, но не Го виждам.

В умирането съществува завръщане.

Началото и краят нямат начало и когато се яви краят, всичко е Неведомо – това Неведомото е Дао.

Така странствува Неведомото – то движи Началото и края, но е извън тях и ти трябва да странствуваш като Неведомото.

Който е придобил най-прекрасното Дао, той странствува неведомо, той се наслаждава безкрайно на всичко – това е Истинският Човек.

При измененията не изгубвай Не-­изменното в себе си.

Всеки нещо върши, а аз бездействувам. Защо съм толкова странен човек? Да, Дао е странното в мен.

Лао Дзъ

Мъдрият твори без да действува. Мъдрият учи другите без думи.

Лао Дзъ

ЦЕННИ МИСЛИ

Джуан Дзъ

Постоянството е коренът на Просветлението.

Чистата Ци-енергия е изначална, безформена и без качествена първоматерия.

Най-важното в живота е да натрупаш все повече чисти частици Ци, за да се завърнеш в Дао.

Всичко, което за обикновения човек е ценно, се оказва фалшиво – то е плод на обърканото му съзнание.

Недостойният живот се превръща в проклятието на следващия живот.

Ние имаме мъки, защото имаме тяло.

Когато нямаме вече тяло, каква мъка имаме тогава?

Във водата това, което тече е Енергията. Тук енергията тече като вода.

Безсмъртието се дължи на поглъщане на тънки енергии и частици Ци и на правилното дълбоко дишане, което е дълголетието.

Чистите енергии и частици са трансформиращи.

Ако искаш да бъдеш твърд, съхранявай твърдост с помощта на мекотата.

Светлото ражда светлото от тъмнината на тъмното.

Обладаващият Пълнота се ражда от неизразимото, от Безформеното.

Лебедът е бял не защото всеки ден се къпе.

Враната е черна не защото всеки ден се черни.

Храни се от силата на студа и топлината.

Всеки трябва да придобие Покой в собствената си природа.

Много хора имат глава и крака, но нямат сърце и слух.

Светът е само видимо проявление на един скрит, съкровен Източник.

Цялата човешка деятелност е голяма и безплодна суета.

Да просвещаваш народа, значи да го обременяваш. Човек трябва да бъде предоставен на самия себе си. Човекът трябва да бъде отдаден на естественото течение на живота си.

Отвъд понятното се намира Дао – началото на света. Отсам понятното се намира раждането на сътворението.

Намираш ли се на светло, няма да видиш нищо в тъмнината.

Намираш ли се на тъмно, ще видиш всичко, което се намира в светлината.

Движи се волът, а не каруцата.

Който слуша гърма, няма да чуе Тишината.

Няма нещо, което да е „лошо“. Има онова, което не ти харесва.

Няма „добро“, но има онова, което ти харесва.

Бъди готов да не намериш онова, което търсиш.

Никой не може да води онзи, който отдавна върви по своя път.

Губиш ли, прави го с лекота.

Обикновено се боиш не от това от което трябва.

Кой ще каже за вятъра, че не духа в правилната посока?

Искаш ли да изплатиш всичките си дългове, започни с дълговете към самия себе си.

Чистото и лекото се издига и образува небе; мътното и тежкото слиза надолу и образува земя.

Колко неправилно е да скърбим при смъртта? Колко неправилно е да се радваме на живота, защото няма нито раждане, нито смърт.

Пътят всъщност няма начало, но за да разбереш това, трябва да изчезнеш.

Който умее да изчезне в смъртта, отива към Покоя, защото смъртта е завръщане, а животът е заминаване.

Много са пътищата, но Великия Път не можеш да го намериш на карта.

Чистото Действие е поучение без думи.

Чистото Действие е завръщане в Дао, завръщане в Простотата.

Не-деянието или Чистото Действие е действие без действие.

Не-деянието е действие на Пустота: нищо не правиш просто оставяш пространство, за да може потокът от енергия да тече естествено.

Чрез Чисто Действие в човека може да се влее от Пустотата нова енергия и тя да го задвижи във вярното направление.

Когато действаш с У-вей (Не-деянието), ти разрушаваш света.

Законът на свободата е свързан с Не-деянието – Не-намесата.

Учението на Не-деянието или Чистото Действие е Учението за завръщането в Простотата.

В Чистото Действие няма знания, няма способности, но няма нещо, което то да не знае и няма нещо, което то да не може да направи.

Деянието поражда битие, а Не-деянието поражда небитие и Свобода.

Не-деянието означава, че Мъдрецът няма право да се вмества в естествения ход на нещата. Постъпвайки с Не-деяние, Мъдрецът съхранява естествения ход на нещата. Не-деянието е Принцип на Съвършения Мъдрец.

Истинският Даос е Майстор на Не-деянието. Той владее вътрешното деяние или изкуството на Пустотата.

Главната цел на Не-деянието или Чистото вътрешно Деяние, е осияване на съзнанието.

В Чистото Действие нищо не правиш и затова ти си пълен, защото си в Дао.

Не-деянието е Пълнота. То е Дао или освободеното действие. Деянието е намеса, неправилност. То е все едно да искаш да направиш нещата по-добре от Дао – ето защо човекът е загубил Пълнотата си.

Само Дао е умеещо, човекът е само умен, но не е умеещ.

Не-деянието означава да живееш в Дао, да пиеш Пълнотата. Тук нищо друго не ти остава, тук дори и твоята разумна воля е неуместна. Според Лао Дзъ, тази разумна воля е началото на безумието.

Не-деянието е действие на Дао.

Човекът с Висша природа е бездеятелен – той осъществява Пустотата.

Не-деянието не е бездействие, а Съвършеното действие.

Не-деянието е естествено, мирно, необусловено от страсти, непривързано.

Не-деянието очиства човека от вътрешни страсти и желания.

Само, който пребивава в Не-деяние, може да трансформира себе си.

Що е У-вей? То е това, което го няма. То действува, но отсъствува.

Не-деянието е Чисто Действие на Дао. Не-деянието е действие без следа.

Не-деянието е Не-привързване – състояние на свобода.

Не-деянието е Нищото – самоосвобождение.

Не-деянието диша Дао, а деянието диша заблудата.

Не-деянието твори Пустотата.

Пустотата е празна, но неизчерпаема.

Не-деянието означава да стоиш в Дао, в своя център, докато действието (нечистото действие), е самоостраняване.

Според Лао Дзъ: единствената политика е вечна Не-намеса.

В Не-деянието Покоят се разцъфтява.

Не-деянието е Първично Действие, това е чистата природа.

Истинската Доброта е способ да изразиш Дао.

Най-важното в живота е личното Преображение.

Дао ми дава живот, за да мога да се движа; дава ми живот, за да мога да работя; дава ми старост, за да мога да си отдъхна; дава ми смърт, за да си почина.

Ако ти считаш живота за благ, считай за такава и смъртта.

Личното преображение е възможно само чрез Пустота, само чрез пълно осъзнаване на чувствата.

Дао има реалност, но няма форма, няма и действия.

Дао – можеш да Го обладаваш, но не можеш да Го видиш.

Дао е основано на самото себе си, То е вкоренено в самото себе си.

Дао е преди Небето и Земята, но не е старо.

Дао е основа на самото себе си.

В тъмнината ще видиш светлина; в Тишината ще чуеш хармония.

В света има две Велики Заповеди, едната е Съдба, а другата е Справедливост.

Научи се да виждаш там, където всичко е тъмно и научи се да слушаш там, където всичко е тихо.

Дао не се предава нито с думи, нито с мълчание.

Според Джуан Дзъ на обществото е невъзможно да се помогне, дори и не трябва да се опитваш. Но ако всеки следва Пътя на Дао, то обществото само ще се реформира и преустрои само по себе си.

Говориш цял живот и нищо не казваш. За цял живот не произнасяш нито слово и всичко казваш.

Дао е Само на себе си основа и Само на себе си корен.

И най-дълбокото умение, и най-голямото знание не знае Дао.

Разсъждението не прави човека мъдър. Мъдростта се корени в Дао и изтича от Дао.

В Дао няма разсъждения и дискусии. Добре е един човек да не се смята за мъдър само защото говори добре. Защото едно куче не се смята за добро само защото лае.

Многото разговори са доказателство за това, че няма Яснота.

В Дао всичко престава да бъде противоположности.

Когато някой пита за Дао и друг му отговоря, това значи, че и двамата не са наясно.

Дао е смайващата естествена Простота.

Животът е безполезен, полезно е само Дао.

Което е направило прекрасен животът ми, ще направи прекрасна и смъртта ми.

Човек със съвършени морални качества не придобива нищо. Великият човек е лишен от себе си.

Когато вървиш с удобни обувки, забравяш за нозете си.

Животът ми има граници, но не и Духът ми.

Рибите не изпитват потребност да се пръскат една друга с вода.

Мъдрецът крачи волно далеч от греха на света.

Смъртта на сърцето е по-страшна от смъртта на тялото.

Да знаеш, че знанието не води до познание е най-висшето познание.

Който е постигнал Пътя, не спори; който спори, не е постигнал Пътя.

Мълчанието е по-висше от красноречието.

Щастието е липса на нужда за щастие.

Ци-енергията е велика и чиста Първосубстанция, която прави всичко да е живо и съществуващо.

Правилното и равномерно съчетание на Ин и Ян в човека, се определя от Дао.

Енергията Ци идва от Древността и излиза извън рамките на времето и пространството.

Само чрез очистена Ци, можем да се върнем в другия Път, Източника.

Когато Ци тече естествено, работите стават така, както трябва. Когато Ци е запушена, явяват се проблеми.

Накъдето е насочена твоята Ци-­енергия, твоят Поток, натам ще се насочи животът.

При лечението най-важен е енергийният Поток.

Пътят на Дао тръгва от Пустотата.

Пустотата е отсъствието на сърцето.

Лотосът израства от калта, но е неомърсен.

Хората не знаят как да се възползват от непознатото, за да постигнат знание. Не е ли това обърканост?

Дао е достъпно само за съзнание, което владее простото и потайно изкуство на Не-действието.

Съвършеният човек използва съзнанието си като огледало – приема, но не задържа.

Не търси начини да оправиш положението и света. Възприеми Пътят на Не-деянието и слушай. Така всред трудностите на света, ще чуеш тихата музика на Дао.

Чрез Не-деянието се улавя Дао.

Грешката на човека е, че той иска да наложи своето действие пред Не-деянието, което е действието на Дао.

При Даосите няма доверие в Словото. Доверието е в Не-деянието, в чистото Първично действие.

Знанията са илюзии, създадени от хората.

Бъди пуст и ще имаш всичко.

Къде мога да намеря онзи, който знае да забравя думите, за да разменя две думи.

Великият Път е непроходим.

Дао е по-древно от самата Древност, но не е старо.

Дао е нечуваемо – ако ние Го чуваме, това не е Дао. Дао е незримо – ако ние Го виждаме, това не е Дао.

На Дао не може да се даде име.

За Дао не може да се пита. Ако питаш за Дао, не можеш да получиш отговор.

Да питаш за недостъпния въпрос, значи да питаш напразно.

Да отговаряш на въпрос, който няма отговор, значи да губиш Същността си, вътрешното…

Този, който пита напразно, не вижда в себе си Великото Начало.

Не мисли и не размишлявай, и ще познаеш Дао.

Никого не следвай и никъде не се стреми, и ще придобиеш Дао.

Нещата не се изказват нито със слово, нито с мълчание – такова е Дълбокото Дао.

Когато проучваш Дао, ти откриваш Неведомото в себе си.

Дао постига този, който търси Истината докрай.

Мъдрецът води речта си с неизяснени понятия – той целият е Безмълвие.

Мъдростта на Дао се състои в Чистото Присъствие на неизказаното.

За Джуан Дзъ няма нужда от никакви методи и от никакви медитации. Простото е достатъчно – просто разбери естеството.

Няма нужда от усилия. Ти си се родил – какви усилия си правил? Ти дишаш – какви усилия правиш? Дишай си. Дай на живота да плува сам по себе си – бъди бял облак, плуващ в небето без никаква цел, той просто плува. В това плуване е разцъфтяването – в това е естеството на Дао.

Не прави нищо неестествено. В природата всичко е достатъчно, ти не можеш нищо да добавиш.

Ти нямаш нужда от култура, а от естественост; просто културният човек е опасен човек.

Джуан Дзъ и Лао Дзъ са против културата, те са за природата, за простотата, за естеството. Културата я смятат за бавно действаща отрова.

Хун Дзъ Чен

Който е постигнал Истината, има вкуса на Дао.

Достойнствата на истинския човек са незабележими.

Благородният човек в минути на решителни действия е пуст.

С добротата често можеш да причиниш вреда – затова, когато правиш добро, щателно обмисли всичко.

Когато човек говори правилно и искрено, това е по-висше от всички дихателни техники и от всички видове съзерцания.

Успехът е в това да не изпадаш в заблуждения.

Само пребивавайки в тъмнина, ще узнаеш колко е ярка слънчевата светлина.

Само ако се отречеш от мисли за добро, хуманност и дълг, ще се приобщиш към Мъдростта.

Овладей своето сърце и всички демони в твоята душа ще се разсеят.

Когато човек направи добро и се старае да го узнаят, той поражда зло.

Този, който е привързан към нещата, животът си е отишъл от него, той не може да сътвори добро и да направи някого щастлив.

Ако от десет думи девет са били Истинни, считай това за провал.

Когато съзнанието е пусто, в него се вселява Истината.

Зрение и слух – това са външни разбойници. Желания и помисли – това са вътрешни разбойници. Господарят трябва да превърне разбойниците в слуги.

Пробуденият разбира, че смъртта е завръщане в живота.

Покой всред Покоя не е истински Покой. Само когато придобиеш Покоя всред движението, наистина постигаш истинската си природа.

Радост всред радостта не е истинска радост. Само когато постигнеш радост в скръбта, ще разбереш как живее сърцето.

Доброто носи вреда, когато искаш благодарност.

Най-хубавото нещо е тайно да твориш добро.

Човекът на Дао – това е върналият се в Изначалното.

Човекът на Дао постига естеството – Истинното.

Истинният човек черпи своите сили от несгодите на живота.

Този, който живее в Истината, ще отхвърли този кратък миг, наречен „светът“.

Който се опива от власт, ще привлече проклятието на хората.

Човекът на Истината предпочита мимолетната неприязън на света към него.

Ако не се привързваш към света, нечистотата не може да те улови.

Помислите на благородния човек са като сиянието на Слънцето – не можеш да ги забележиш.

Власт и изгода; блясък и слава; който не се докосва до тях, е наистина чист. Но този, който се докосва до тях и не е опетнен от тях, е двойно по-чист.

Нито в киселото, нито в соленото, нито в сладкото има истински вкус. Истинският вкус е неусетим, неуловим. И достойнствата на истинния човек са неуловими.

Слънцето и Луната се движат едно след друго, но в Бездната на времето нищо не се променя.

Благородният човек в момент на решителни действия трябва да бъде Пустотен (празен, незает).

Добротата често може да причинява вреда и затова, желаейки да направиш нещо добро, обмисли щателно всичко.

От храната яж 1/3 част и винаги ще бъдеш добре.

Отстъпчивостта е залог за придвижване напред.

Помощта към другите съдържа истинска помощ към себе си.

И най-голямото престъпление в този свят може да се зачеркне само с едно слово: пълно разкаяние.

Да не правиш грешки – ето това е успех.

Най-великото постижение в този свят може да бъде зачеркнато само с едно слово: възгордяване.

Чистото произлиза от нечистото; светлината всякога се нуждае от тъмнината.

Само пребивавайки в тъмнината, ще узнаеш колко ярко е Слънцето.

Овладей своето сърце и ще разсечеш всички демони в сърцето си.

Мисли за Истината и не се страхувай от трудностите – те ще отстъпят.

Даоският Велик Път е: среща на Пустота с Пустота.

За смисълът Даосът нищо не може да каже, защото смисълът сам се произнася в човека.

Осмислената реч е Омъдрена от Безпределния опит.

Безупречната реч е Сила на битието.

Даосът живее в своята Не-определеност.

Тотално цялостно е само Немислимото.

Смисълът е онова „нещо“, което те заставя да се преобразиш.

Смисълът е крайно неопределен, но сам по себе си е определено определен и това е Пустотата.

Сънят е: отиване в мястото на творческото обновление, същото е и със смъртта.

Дао – Пустота или Пределната Откритост, която не е нито действие, нито факт, нито същност.

Самото Даоско говорене е реч, особена реч, която те самотрансформира.

Даоската словесност е призоваване на Неизреченото, на Пълнотата, на Съществуването.

Даоският Мъдрец върви по два Пътя: той действувайки – недействува; говорейки – не говори; мълчейки – всичко казва.

Даосът не се отличава от тълпата, но не се и уподобява.

Реалността в Даосизма е особена: за реалност се смята хаосът, Всеобемащият хаос, Всеобемащото Присъствие – за него няма и понятия; той всичко подрежда.

За хаоса се казва, че реалността е неподреден ред, а хаосът е подреден ред, но скрит.

Тази Велика Реалност призовава човека не към увереност и знание, а към Доверие и Искреност.

Великият Път в Даосизма е абсолютно неизчислим, защото той е движение от Пустота в Пустота; от Вечна красота във Вечна красота. Това са тънки, неуловими преходи, които се осъществяват от Даоските Мъдреци.

Дао във всеки момент е отсъствие и затова То си остава Вечно и Постоянно.

В Чан-будизма с един Ключ се отварят три врати, с една дума – три свята.

Има само една Мъдрост и тя е: Единство с Дао.

Пустотата опустошава самата себе си и тя така се самооткрива.

Мъдрият има възвишено Безмълвие.

В ръцете на добрия човек лошият метод става добър, а в ръцете на лошия човек, добрият метод става лош.

Изначалният облик на човека е хаосът, но хаосът няма облик.

Когато птиците не пеят, гората е още по-спокойна.

Само в Неизразимото Дао има Покой.

Великият Път е равнозначен на Не-деянието.

Как ли диша смъртта в Безкрайния Поток на живота?

В Даосизма идеята за грехопадението е чужда, защото Абсолютният свят, Дао и сътвореният свят са винаги Едно Единно Дао – Едно Велико Единство.

Дао не е идея, не е факт, не е опит, не е даденост. Дао е способ, особен подход, особено отношение към света.

Дао – това е Път на постоянно опознаване, Път на Тайно опознаване на Реалността.

Пътят на Даоса е самоосвобождение, самооткриване на Пълнотата на живота.

Истинността – това е същественото в живота. Тази Истинност е нещо достойно за всеки човек.

Истинският поет не е този, който пише стихове, а този, който има настроението на Дао, настроението на Безпределното.

Свободата предполага да бъдеш никой. Щом си никой, ти си свободен – разбрал си Свободата, станал си незабележим.

В себе си умираш, а в Дао си неунищожим, тук нямаш край.

Истинският Път е отникъде към никъде. Този Неведом Път постига обширността на океан – и тогава ти ставаш Безпределен.

Гуанин Цзъ

В отсъствие на Дао не може да се размишлява.

В Дао няма нищо подобно на човека.

Мъдрият не различава пребиваване в Дао и отклонение от Дао.

Отсъствието на Дао е залог, че Го има.

В това, че Мъдрият не се държи за Дао е залогът, че той не Го изпуска, не Го губи.

Грънчарят може да създаде десет хиляди гърнета, но гърнето не може да създаде гърне, нито да го унищожи. Дао може да създаде десет хиляди вещи, но нито една вещ не може да създаде Дао.

Благодарение на помрачеността постигаш Безпределното Дао.

Ако умея да пребивавам в тъмнина както Дао, тогава ще умея и да виждам всичко, което се намира в Светлината.

За да отстраниш света, в който сънуваш, трябва да бодърствуваш.

Мъдрият отстранява не света, а знанията за света.

Бъди течащ като вода, спокоен като огледало, отзивчив като ехо и невъзмутим като Тишина. Ето това е Мъдрецът.

Мъдрият не се отличава от другите по това, което говори и по това как действува и мисли. Той се отличава по това, което не говори; по това как не постъпва и по това, за което не размишлява. По това той се различава от другите.

Мъдрият откликва на всичко, но сърцето му пребивава в Покой.

Това, което плува е лодка, но това, на което може да се плува, е водата, а не лодката.

Само този, който умее да слуша, нищо не приема на вяра и нищо не оспорва.

Глинените кукли се наричат „мъже и жени“, „скъпи и евтини“, но те са направени все от тази земя и когато се разбият, отново отиват в земята.

Мъдрият се доверява на промените, защото пребивава в неизменното.

Ле Цзъ

Пустотата е безсмъртна. Тя е дълбокото Начало и входът – дълбокото Начало на Дао.

Дълбокото Начало е коренът на Духа.

Дълбокото Начало действува без усилия.

Чистото действие не е знание, то е Дълбоко Начало.

Чистото действие няма знания, няма способности – то е Чиста Любов.

Чистото действие владее всичко и затова, то няма нужда да знае – то е Пустотата, то е Началото.

Който умре с Любов, той се връща в Покоя – връща се в своето Начало.

Няма ни раждане, ни смърт. Колко нередно е да скърбим при смъртта? Колко нередно е да се радваме на живота?

Вниманието към външното всякога притъпява вниманието към вътрешното.

Нищо не е по-добро от Покоя.

Нищо не е по-добро от Пустотата.

В Пустотата човекът намира своя дом.

Който е постигнал желаното, мълчи.

Изпълненият с красота е горд; изпълненият със сила е необуздан – с тях не може да се разговаря за Пътя.

Крий Мъдростта си, за да те обичат хората.

Който умее да воюва, не се гневи.

Който умее да побеждава врага си, не се сражава.

Който умее да управлява хората, поставя себе си по-долу.

Ян Чжу

Дойде ли смъртта, понеси се леко в нея, дай свобода на изчезването.

Отнасяй се леко към всичко, изтърпявай всичко.

Поради неразбирането, съдбата на хората се решава отвън.

Недоволството е призоваване на нещастието.

Мен Дзъ

Който се сниши на една стъпка, ще се издигне на осем.

Да познаеш собствената си природа, то е да познаеш Небето.

Мъдрецът е доволен, ако у него забележат недостатък.

Обучението има една-единствена цел – да открие изгубената човешка природа.

Вървиш ли по нечии стъпки, не можеш да служиш за пример.

Любовта към Добродетелта е повече от достатъчна за управлението на цялата Вселена.

Доста неща носят радост на Мъдреца и властта не е сред тях.

Което изхожда от тебе, ще се обърне против тебе.

Устоявай на изкушенията и така ще се докоснеш до Добродетелта.

Добродетелта е домът на Мъдреца. Дългът е Пътят му; вежливостта е дрехата му; предпазливостта е факела, а Искреността, тя е неговия печат.

Сун Дзъ

Мъдрият не е съблазнен от славата, нито е уязвим от клеветата.

Ледът е от вода, ала е по-студен от водата.

Удовлетвореният човек може да прекара цял ден без да говори.

Готовността да се жертваш в името на дълга е основата за поддържането на живота.

Лошите постъпки на човека зависят от самия него.

Хан Фей Дзъ

Преди да стане осезаема действителността, дотогава всяко явление е зародиш.

Мъдрецът е осторожен спрямо зародишите.

Далечната вода не може да угаси близък пожар.

Само Мъдрите са способни да понесат мнения, които не галят слуха.

Мусаши

Опитай се да видиш същността на нещата – зад тяхната видимост.

Учителят е иглата, ученикът е конецът.

Който владее себе си, владее целия свят.

Духът е този, който печели победата.

Използвай Пустотата – това е, което противникът не очаква.

Посрещай всичко спокойно, но не без да му отдаваш значение.

Пътят ще те изведе до Пустотата.

Когато си в безизходно положение, повикай на помощ Пустотата.

От самото начало Духът е Пустота.

Лисицата има красива кожа и това е злочестието .

Дун Джун Шу

Онзи, който няма сила на Духа, не постига Мъдростта.

Мо Дзъ

Нещата се решават сами и с лекота, но хората все търсят най-трудния начин.

Мен Дзъ

Овладял Не-действието, човек може да пристъпи към действие.

Мен Дзъ

Постигналият Дао, влезе ли във водата и не се мокри.

Хуайнън Дзъ

Постигналият Дао и без сила е могъщ.

Хуайнън Дзъ

От къде да зная, че това, което наричам знание, не е незнание?

Хуайнън Дзъ

Нито едно гърне не може да създаде грънчар.

Гуанин Дзъ

Ако човек не умее да разсъждава, то дори да прочете планина от книги, не ще прилича на нещо повече от лавица за книги.

Сюй Суемо

Ако човек не очисти Душата си, дори да научи целия будистки канон, не ще прилича на нещо повече от дървена статуя.

Сюй Суемо

Речта на духовните хора е изтънчена; речта на Мъдрите хора е проста; речта на достойните хора е ясна; речта на обикновените хора е многословна; речта на низките хора е суетна.

Чън Дзи Джю

У Мъдреца няма нито добро, нито зло; у достойния човек има много доброта и малко зло; у обикновения човек има малко доброта и много зло; у низкия човек няма доброта и има много зло; у светеца има само доброта и няма зло.

Джан Чао

Животът се променя според това, с кого ще встъпиш във взаимоотношения.

Джан Чао

Великата Способност действува чрез Не-действие.

Лиу Ли

Сянката на летящата птица не се движи.

Хуей Ши

Дао образува всички неща – То прави нещата такива, каквито са.

Хан Фей

Същността на Дао е в това, че То не натрапва Своята воля.

Хан Фей

Небето – това е благомислието.

Ван Ян Мин

АУМЪ