В НЕДОСТАТЪЦИТЕ Е НАШАТА СИЛА

В НЕДОСТАТЪЦИТЕ Е НАШАТА СИЛА

ПРЕДГОВОР

Слабостите са дадени, за да се превърнат в сили.

Много хора са израснали от слабостите си – а от силата си са се провалили.

В този свят израстваме от болестите си, от страданията си, от трудностите си.

Нашите слабости ни карат да търсим Бога и да Го вселим в себе си.

Слабостите разкриват изборите на човека.

В уединение с Бога, ние градим своята сила.

Ако всеки ден ние влизаме в Покоя, ние влизаме в своя Център.

Страхът може да стане храброст, а храбростта – разумна смелост.

Съмнението може да стане вяра, а вярата – пълно безусловно доверие.

И слабостите, и болестите са дарове от Божията Воля – за да преодолеем себе си и да се завърнем.

Слабостите не са наказания – защото това би означавало, че Бог не е Любов.

Бог иска заедно с Него да работим върху нашите слабости и да се завърнем в Неговата Воля.

И слабостите могат да се превърнат в сила, и силата – в слабост. Всичко е в намеренията на човека.

Цветята са слаби, но ухаят.

Бог ни е дал слабостите, за да Го търсим – и силата, за да Му служим.

Сила, която е без Бога, е коварно същество, тя е власт, която създава голяма карма.

Сила, която е съединена с Бога, е говор на Бога.

Милиони хора на силата са вкарали злото в себе си.

Не критикувай своите слабости, а ги преодолявай.

Малцина знаят, че всяка слабост е ключ към Бога и ключ за развитие.

Без слабости няма развитие.

Когато Бог заживее в нас, слабостите ще си отидат.

Само Мъдрецът знае пътя за освобождението от слабостите и недостатъците.

Ако хората нямаха слабости, щяха да се провалят в добродетелите.

Целеустременият в Бога забравя слабостите си – той постепенно съгражда Бога в себе си.

Слабостите призовават развитието.

Добродетелите са Висши Същества в човека, а слабостите са дар.

В слабостите няма свобода – ето защо те изискват развитието.

Когато човекът някога се е отказал от Бога, е породил слабостите в себе си.

Човекът трябва да излекува слабостта, наречена земното мислене.

Елеазар Хараш

Варна, 2023 г.

I. МЪДРОСТТА СЕ ДОБИВА ОТ РЕД ПОГРЕШКИ

Бог е абсолютен. Той е единицата, максимата, с която трябва да мерим всичко. Той е началото, Той е конецът (*Конец (остар.) – край (бел. ред.).). Без Бога не може да дойде благото в живота. Любовта в живота не може да дойде без Бога. Богатството в живота не може да дойде без Бога. Здравето в живота не може да дойде без Бога. Сиромашията иде без Бога. Грехът иде без Бога. Всички блага в света идват чрез Бога.

(Младежки събори)

Който се е отрекъл от Божественото, той е попаднал вече в музиката на света, където се чуват тоновете на омразата, на недоволството, на съмнението и подозрението, и т.н.

(Реалности и сенки)

Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на Живота. Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма: може би и за хиляди години ще остане неразкрита за човечеството, защото хората не са готови още да я разберат. Засега не е позволено да се обясняват причините за грехопадението.

(Благословена между жените)

Наистина само двама поставят печат: Христос и дяволът. По какво се различават тия печати? Сега, за да не останете в невежество, ще ви кажа отличителните качества на двата печата. Качествата на Христовия печат на Любовта са следните: Любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, смирение, благост, милосърдие, вяра и въздържание. Печатът на дявола е числото 666. Неговите качества са: прелюбодеяние, плът, чародейство, ревност, кощунство и други.

(Новият човек)

Ако ти, като си дошъл на Земята, не искаш да се оправиш, твоите братя и сестри, майка и баща горе на Небето затварят кредита ти. Докато те ти отпущат кредит, какви ли не проекти имате. Казвате: „Аз ще живея, както разбирам“. Щом затворят крана, всичките проекти се прекратяват.

(Абсолютна справедливост)

Единственото спасение е в прилагането на Христовото Учение. Като прилага, човек дохожда до познаване на себе си. Така той разбира с какъв капитал разполага и какво му липсва. Христовото Учение дава методи за справяне с отрицателните сили в себе си.

(Дали може)

Всяка една погрешка, която е открита пред вашето съзнание, пред вашия ум, сърце, Душа и Дух, ще можете да се справите с нея… Ако я скриете, ще си създадете едно зло.

(Запалена свещ)

За да се справи с тия отрицателни състояния в себе си, човек трябва да се изучава. Който не познава себе си, той не може да разбере онова, което е вложено в него, и не може да се домогне до положителната Наука. Днес хората изучават предмети и явления, които стоят далеч от тях, а не познават себе си. Да изучава човек себе си – това значи да влезе в една свещена област на познания, които ще го доведат до истинската Наука.

(Форми в природата)

Ние сме изгубили вътрешната връзка със самите нас. Човек не познава себе си.

(Заведоха Исуса)

Човек трябва да помни, че не е той сам виновен за отрицателните черти в себе си. Той не е снесъл яйцата на користолюбието, на упоритостта, на злобата и т.н. Това са яйца, с които други някои са го насадили, той да ги мъти.

(Лъчи на живота)

Вие сте цяло съдружие от духове, от същества, които трябва да възпитате, да подчините на вашата разумна воля.

(Козативни сили)

Всички погрешки са живи същества, които постоянно работят в човека.

(Новата мисъл)

Почни да грешиш – и рога, и опашка ще ти израснат, и ръцете ти в копита ще се превърнат.

(Двата природни метода)

Поставите ли за основа на своя живот богатството, силата, знанието – нищо няма да постигнете.

(Събуди се)

С нисшето компромис не може да се прави. Нисшето, каквото и да ви обещава, не може да го свърши.

(Перпендикулярно отношение)

Имате някой недъг. В пътя, в който влизате, не се позволява на никого да има недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне.

(Кротките)

Онези хора пък, които минават в света за най-велики гиганти, стига да имат един малък порок – те са най-слабите хора. Тях червеят ги яде.

(Заведоха Исуса)

Всеки човек има поне едно слабо място… Всеки си има слабо, недобре заградено място. Затова ще гледате да го заградите… А една слаба страна често разваля добрите черти у човека, т.е. прави ги безполезни.

(Аз ви избрах)

Всеки от нас трябва да направи малко ревизия в сърцето и ума си, да види какви слабости има в тях.

(Ето човекът!)

Това, което разрушава, разваля съвременните хора, са следните 7 елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомството.

(Солта)

Всяка една малка погрешка може да се превърне в добродетел.

(Трите свещи)

Няма човек в света, който да не греши. Каже ли някой за себе си, че никога не греши, ние го наричаме „задънен човек“. Това дете, което върши и погрешки, и добри дела, е по-благонадеждно от онова, което не върши нито добро, нито зло. Последното наричаме „психически задънено“. От него нищо не може да се очаква.

(Да възлюбиш)

Не е лошо, че греши човек; лошо е, когато не изправя грешките си и не се учи от тях.

(Служене, почит и обич)

И казваме ние: Ако човек не прави погрешки, той умен не може да стане.

(Запалена свещ)

Умният човек не се спира върху лошите черти. Той вижда една слабост, но зад тая слабост се показва една дарба.

(Запалена свещ)

Затуй казвам: Онзи Ангел, който паднал и се издигнал, седи по-високо от онзи, който никога не е падал.

(Всеки ден по една добра мисъл)

… Когато Бог е с нас, всичко може да направим; когато Любовта е в един човек, той може да се повдигне над своя уровен.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Гневът, страхът и страстта са прояви от човешко естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът – в благоразумие, страстта – във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915 г.)

Бог обича хора, които постоянно се коригират.

(Благословен)

Никога не оставяйте една погрешка непоправена… Ако ти не поправиш живота си, други някои разумни същества ще го използват. Те ще използват всички ваши слабости, ще задигнат всичкия ви капитал – и вие ще останете голи.

(Новата мисъл)

Трябва да дойдат хората до отвращение. Трябва да се отвратим от старите погрешки, понеже те ни причиняват хиляди страдания.

(Единственото богатство)

Често ние се оплакваме от страстите си, от лошите си мисли и желания. Те са условията, при които душата ни узрява, или по-добре плодовете узряват. Всяко подобно условие ни е дадено от Небесния ни Баща, за да го победим, да го надвием, да го обърнем от наш господар в свой слуга, та тъй да станем добри, мощни в доброто, богати Духовно.

(Искайте сила, имайте вяра)

Като изучавате характера си, не се мъчете да го измените, но се стремете да го очистите от нисшите елементи на животинското царство.

(Светото място)

Та ние искаме по закон да станем добри. Добротата е вложена в нас, трябва да бъдем добри. Трябва да повикаме доброто. Ние искаме да станем умни. Но разумността е вложена в нас, ние трябва да приемем разумността. Силата е вложена в нас, ние трябва да приемем силата. Само едно проявление се иска. Всичкото изкуство е там.

(Благословен)

Първото нещо: Трябва да се научите да освобождавате съзнанието. Никога не туряйте отрицателни мисли. Щом турите една отрицателна мисъл, заменете я с положителна.

(Скръб и радост)

Аз искам да ви кажа: Вие сте направили един дълг – и при тия условия, при които живеете, вие никога няма да изплатите дълговете си… А пък като дойде Любовта, тя опрощава всичко.

(Запалена свещ)

Да се освободите от старото, това значи да турите Любовта за основа на своя живот. Любовта ще научи човека как трябва да живее и защо не трябва да греши.

(Просветено съзнание)

Истинската Любов се отличава със специфични качества. Когато ленивият се влюби, той става трудолюбив, започва да работи; когато скъперникът се влюби, той става щедър; когато завистливият се влюби, завистта, омразата изчезват от него и той става нов човек. Когато Любовта влезе в човека, тя прави чудеса.

(Ценното из Книгата на Великия Живот)

Че е грешен човек, вярно е това; че не е работил, както трябва – и това е вярно, но Бог казва: „Ти имаш възможност да изправиш грешките си, да работиш, да разбогатееш“.

(Ни мъж, ни жена)

… Велик, абсолютен закон. Този закон гласи: Всеки недъг може да се изправи, когато се възстанови връзката между човешката душа и Бога.

(Петимата братя)

Единственото спасение е в молитвата. Молете се да паднат рогата и копитата ви и… да избягате.

(Светлина на мисълта)

Ще се молиш на Бога за всеки един недъг, който имаш, и Той ще прати онези по-висши Братя при тебе да те посъветват как да се поправиш.

(Последното място)

Само в Духовния свят има сили, които може да те освободят от наследствените качества, които са проникнали в тебе от майка ти и от баща ти. Ти може да се освободиш само като се проникнеш от Божествените мисли.

(Новата мисъл)

Но при всяка една грешка при тебе идват Разумни Същества, които искат да ти помогнат. И в тях не блика отвращение, но велика Любов. Те искат да ви предадат великото благо и да ви научат как да живеете.

(Запалена свещ)

Гневливост, завист, омраза, подозрение, лъжа, всички отрицателни неща в света – това е свойствено на дявола. Изхвърлете този стар баща навън – и ще бъдете свободни, ще бъдете с Господа, Който е всемъдър, добър, справедлив, съобразителен и любящ, Който прощава и помага на страдащите и бедните. Ако 100 пъти съгрешите и се обърнете към Него, Той ще ви прости! Той наказва само дяволите.

(Духът и плътта)

А когато направиш една погрешка, ще влезеш дълбоко в душата си и ще я изправиш чисто и искрено. И когато осъзнаеш грешката си, ще я изкорениш с дълбок плач – не такъв обикновен плач, но дълбок, искрен. Само тогава ще има растене, това ще бъде едно благословение.

(Кротките)

Доброто ще дойде, но преди всичко човек трябва да се справи с ред отрицателни качества в себе си: със съмнението, с ревността, с малодушието, със злобата, с отмъщението. Справи ли се с тия отрицателни качества, ще дойде разкаянието, а после – и жертвата, която ще заличи всички грехове. Тези тръни трябва да изкорените от душата си, ако искате да помогнете първо на себе си, а после – и на своите ближни. Научи ли човек това изкуство за себе си, той ще знае как да помага и на ближните си.

(Светлина на мисълта)

Когато един човек работи отвътре, Бог подобрява отвън условията. Ти действаш отвътре, за да действа отвън Бог. Действай в съгласие с Него. Бог действа отвън, подобрява отвън условията, а пък отвътре само дава един малък съвет, една подбудителна причина, един малък устрем – и те оставя онова, което си обещал, да го направиш.

(Перпендикулярно отношение)

Дайте място на Божествените чувства в себе си, в които няма никаква завист и омраза. Дайте място на Божествените мисли в себе си, в които няма никаква гордост.

(Ни мъж, ни жена)

II. ЛИЧНОСТ

1. Личността не е човекът, личността е тялото на човека

Всеки, който служи на себе си, е силен, деятелен, защото в своята личност той вижда Бога и прави всичко заради нея, само да я задоволи. Той има свещен култ в живота си – своята личност.

(Козативни сили)

В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т.н. Значи, личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността – към вечни, трайни неща.

(Посока на растене)

А какво е личността на човека? Тя е най-нереалното, най-променчивото нещо в света.

(Мнозина казваха)

Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби, и т.н. Защо се сърди, и тя не знае.

(Степени на съзнанието)

Злото седи в личността, а личността е отживяла своето време. Често, заради своята личност, човек е принуден да изменя на Божественото в себе си, вследствие на което се натъква на големи страдания.

(Мнозина казваха)

В личността се крият най-лошите неща. Тя е израз на егоизъм, на подлизурство, на страх, на измама, на лъжа. И човешката личност е създадена от всичките отрицателни качества в света. Това е личността. Аз не говоря за Аз-а, за човека, за съзнателното – но за личността.

(Високият идеал)

2. Човек трябва да възстанови връзката с Душата си чрез работа за Доброто

… Хората… Те обичат своята личност, както и личността на другите хора, но не обичат своята Душа, нито Душата на своите близки. Обаче личността не е човекът; личността – това е тялото на човека, т.е. физическият човек. Личността се занимава с дребнави работи, а Душата се занимава с възвишени работи.

(Вехтото премина)

Като личност, човек се представя във физическия свят. Като индивид – в Духовния свят, и като Душа – в Божествения свят.

(Вехтото премина)

Личното прави човека недоволен, затова казваме, че докато живее в своята личност, човек никога не може да се задоволи; като проявява индивидуалното в себе си, човек е доволен от всичко, защото знае, че изворите на живота постоянно текат.

(Посока на растене)

Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо – а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и Душата.

(Посока на растене)

С личности ние не боравим.

(Аз ви избрах)

Съзнателно или несъзнателно, всеки човек иска да възстанови връзката между Душата и личността си. Успее ли да постигне това, той става гениален. Индивидуалността в човека свързва личността, т.е. временния живот, с Душата – Живота на Вечността.

(Светото място)

В света не се проявява само личността – с личността заедно се проявява и разумната човешка Душа. Следователно тя превръща действията на егоизма в Добро. Това се дължи на човешката Душа, която постоянно работи за Доброто в света. Ето защо ние трябва в себе си да се освободим от своята личност – не изведнъж, а последователно и разумно.

(Високият идеал)

Светският живот, т.е. животът на личността, не е лош, но прави човека голям егоист, да мисли само за себе си. За да излезе от своя егоизъм, човек трябва да влезе в Духовния живот, т.е. в безличния живот, който осмисля нещата и изправя кривите страни на човешкия живот.

(Ценната дума)

3. Чрез приложение на Божествения Закон, човек се освобождава от влиянието на личността и света

В Нирвана се разширява човешката личност – а тук, на запад, мислят, че Нирвана е изчезване на личността, че там човек изчезва. Човекът не изчезва там, но изчезват всички негови стари, лъжливи схващания за живота и криви разбирания за Бога, всичкият съвременен порядък на живота, всичко туй изчезва и идва Новото, Мощното у човека. Душата се разширява и добива своята абсолютна свобода. Нирвана – то е мястото на блажените, които живеят в онази вечна радост, там човекът се освобождава от жилото на смъртта.

(Тихият Глас)

Сега човек трябва да се върне в обратния Път на Живота, точно противоположен на този, който включва живота на личността, или служене на себе си – този Път е служене на Бога. Ние не отричаме и служенето на себе си, но това служене трябва да се разшири. В първия закон – служене на Бога, влиза и вторият – служене на себе си.

(Козативни сили)

Докато не разбере и приложи Божествения Закон в живота си, човек всякога ще се намира под влиянието ту на своята личност, ту на обществото, ту на света.

(Смени в природата)

Така също той трябва да излезе и вън от себе си, от своята личност, и да мисли за Възвишеното.

(Дали може)

Следователно, иска ли да се спаси, човек трябва да забрави себе си – и да мисли за Бога. Докато не замести личността си с Божественото, човек никога не може да се оправи.

(Естествен ред на нещата)

Сега, да дойдем до въпроса за благата, които са складирани в човешката Душа. Тези блага не са нищо друго освен дарбите, които Бог е вложил в човека. Той трябва да работи, да развива дарбите си, за да може чрез тях да се повдигне не като личност, но като Душа. Те са богатство, което човек няма право да употребява за свои лични нужди.

(Малки и големи придобивки)

Трябва личността да се премахне, а колективността да живее във вяра.

(Искайте сила, имайте вяра)

Животът не е в индивидуалността и личността, но в единението ни с Първата Причина.

(Условия за растене)

III. ЛИЧНИ ЧУВСТВА

1. Личните чувства са нисш свят

В съвременните хора най-силно развити са личните чувства, които се намират в задната част на главата, дето всякаква култура отсъства. Личните чувства у тях господстват над моралните.

(Допирни точки в Природата)

Докато мисли само за себе си, човек развива своите лични чувства.

(По образ и подобие)

Докато човек върши своята воля, той живее в областта на личните чувства.

(Възможни постижения)

Когато личните чувства са силно развити, човек се намира в един нисш свят. Личните чувства съществуват във всички животни, като започнете от нисшите и постепенно отивате към висшите.

(Посока на растене)

Законът на животните – това са личните чувства, а самият човек – това са моралните чувства.

(Новите схващания на ученика)

Видите ли човек, на когото челото е ниско, ще знаете, че деятелността на неговия живот е съсредоточена повече в личните му чувства.

(Божият глас)

В морално отношение, личните чувства спъват човека. Колкото по-силно са развити личните чувства в човека, толкова по-слаби са моралните.

(Допирни точки в Природата)

Ако личните чувства на човека – честолюбие, самоуважение, достойнство – са силно развити, той обръща внимание на външните неща.

(Посока на растене)

2. Личните чувства развиват високо мнение в човека

Дон Кихот е човек със силно развити лични чувства. Той мисли, че всичко знае и разбира: и наука, и изкуство, и политика.

(Новият живот)

„Многото знание – казва Соломон – създава тревоги на човешкото сърце, развива в човека личните чувства, развива човешкия егоизъм, недоволството, създава в човека високо мнение за себе си.“

(Високият идеал)

Докато мислите, че много знаете и много разбирате, вие нищо не можете да постигнете. Решавате ли въпросите от гледището на личните чувства, не можете да имате големи резултати.

(Условия за разумния човек)

Ако грешиш в личните чувства, много ще се дразниш. Тогава Сатурн ще има влияние върху тебе и ти ще виждаш само обратните, отрицателните черти на живота.

(Новите схващания на ученика)

Личните чувства имат отношение към черния дроб.

(Фактори в природата)

Обикновено моралните чувства регулират личните. Обаче, ако моралните чувства на човека не са добре развити, а личните са чрезмерно развити, той става неврастеник: където отиде, все обиден се връща.

(Закони на доброто)

3. Личните чувства спъват Духовното развитие на човека

За пример: в миналото човек е работил много за развиване на личните си чувства – днес те са спънка при Духовното му развитие. Ако не може да се справи с тях, човек започва да страда и мисли, че хората не го уважават, не му се кланят, не го зачитат. Бъди извор: всички ще те уважават и почитат.

(Възможности за щастие)

Когато двама души със силно развити лични чувства се срещнат, те ще се отблъснат.

(Добри и лоши условия)

При личния живот, семейните чувства са слабо развити. Такъв човек води чергарски живот, няма свой дом.

(Новите схващания на ученика)

Когато личните чувства у човека са силно развити, той става горд.

(Добри и лоши условия)

Можем да кажем, че 99 на сто от всички спънки на човешкия живот произтичат все от личните чувства, а само едно на сто от спънките произтичат от другите чувства в човека.

(Разумният живот)

Щом личните чувства са чрезмерно развити, те пречат за нормалното развитие на останалите чувства. Когато личните чувства, егоистичните чувства и чувството за самозапазване в един човек са силно развити, те събуждат в него жестокост, коравина, отмъстителност и злопаметност.

(Влияние на светлината и на тъмнината)

Като наблюдавам хората, а също и вас, учениците, намирам, че най-силно развити са личните ви чувства, вследствие на което сте докачливи, честолюбиви, горделиви, тщеславни. Тези чувства поглъщат силите на ума и тогава човек не мисли за причините и последствията на нещата, но се поддава на личните си чувства.

(Той иде)

4. Личните чувства трябва да се подчинят на Божествените и на моралните чувства

Казвам: Някои от вас трябва най-първо личните чувства да ги възпитавате. Едно лично чувство, за да го възпитате, трябва да има от елемента на милосърдието. Едно лично чувство, за да се възпита, трябва да има от елемента на вярата, от елемента на надеждата и от елемента на разумността.

(Скръб и радост)

И така, пазете следния ред в живота си: поставете ума на първо място, моралните чувства – на второ място, личните чувства – на трето място, обществените чувства – на четвърто място, и инстинкта – на пето място. Ако измените този ред, задачите ви ще останат неразрешени.

(Фактори в природата)

Преди всичко, личните чувства трябва да се подчиняват на Божествените и на моралните чувства.

(Синове на възкресението)

Когато ние говорим за Любовта, Мъдростта и Истината, ние подразбираме един Живот извън личните чувства на човека. Обаче, за да добиете това, вие трябва да станете господари на вашата глава.

(Вечният порядък)

Най-опасното място в човешката глава е мястото на личните чувства. Те се намират в задната част на главата. За да се справи с личните си чувства, човек трябва да отправи енергията им към горната част на главата, дето се намира центърът на милосърдието.

(Божествените условия)

Личните чувства са дадени като задача на човека. Като се справя с тях, той развива своите възвишени, благородни чувства.

(Царският път на душата)

Човек се освобождава от своите лични чувства чрез закона на смаляването. Те представляват змията, която го е обхванала и здраво го държи.

(Добри и лоши условия)

Да кажем, в тебе чувството на честолюбие, или личните чувства, ти се развили чрезмерно. Господ иска малко да ги оглади, да ги постопи. Много са се набрали. Той ще ти даде голямо изпитание, да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат.

(Трите родословия)

5. Самоуважението развива личните чувства и честността

Личните чувства са намясто, когато умът е намясто. Личните чувства са намясто, когато сърцето е намясто. Личните чувства са намясто, когато волята е намясто.

(Пътят към щастието)

Ти не може да развиеш личните си чувства, ако нямаш уважение към себе си и към другите. За да развиеш тия чувства, ти трябва да имаш уважение към себе си и към ближните си.

(Път на зазоряване)

Честността на човека се дължи на неговите лични чувства. Човек, у когото личните чувства, самоуважението не е развито, не може да бъде честен.

(Добри и лоши условия)

Какво е предназначението на личните чувства на човека? Казва: „Човек трябва да има достойнство“. На честността основата са личните чувства. Без тях човек става нечестен, обича да полъгва. Личните чувства спасяват човека от лъжа, изключват лъжата.

(Двете Божествени посещения)

Честността е в зависимост от чувството на самоуважение в човека. Честността не е морално чувство. Тя е едно от личните чувства.

(Царският път на душата)

Честността защитава личността на човека, неговата чест. Да бъдеш честен значи да защитаваш своята чест – окръжаващите хора да имат добро мнение за тебе.

(Запалена свещ)

При честността се подразбира, че не трябва да лъжеш себе си.

(Ако говоря)

ІV. ЕГОИЗЪМ

1. Егоизмът е начало на злото

В думата „аз“ се крие всичкото нещастие на хората, защото в света само Един има, Който главно може да каже тъй.

(Добрият език)

„Колкото и да се кастри трънът отгоре, той все ще пуща корени“. Значи: злото се крие някъде дълбоко в човека – в човешкия егоизъм.

(Учителю благи)

Няма по-голяма отрова в света от човешкия егоизъм. Човечеството сега минава през културата на мравите. Тази култура е по-опасна от културата на змиите. Че това е тъй, вие ще видите, че там, гдето има мравки, змиите бягат, понеже мравките със своята киселина пропъждат змиите.

(Братя и сестри на Христа)

… Но казвам една велика Истина: че в съвременната еволюция е настанал един период, в който човешките умове и човешките тела ще почнат да се разслабват. Тази неврастения, която съществува в цяла Европа, е едно разслабване на бялата раса. И те трябва да вземат мерки – в какво? Техният егоизъм е станал толкова силен, че разслабва нервната система, всеки един е тъй погълнат с разни материалистични мисли – нашите умове са пълни само с мисли за къщи и пари. В нас няма нищо благородно.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Който задържа за себе си най-голямото парче, той е от културата на егоизма.

(Сила и живот)

В егоизма функционират две крайни неща: гордостта и алчността – две чувства, които са анормално развити. Щом дойдат алчността и гордостта, идва външното падение на човека, идват всичките болести и нещастия.

(Разумните същества, том 1)

Съвременните хора са много големи егоисти, искат да се налагат, да заповядват на всичко, но така не върви.

(Високият идеал)

В егоистичния човек пък личните чувства са силно развити. Той се държи с голямо достойнство и казва: „Баща ми, майка ми са благородни хора, в мен тече благородна кръв“.

(Абсолютна справедливост)

Егоизмът е качество, което определя вълка. Следователно, когато срещаме човек, който е вложил Духа, Душата, ума и сърцето си за служене изключително на себе си, казваме, че това е вълк, облечен в човешка форма.

(Смени в природата)

Котката е много чиста, но и голяма егоистка и дипломатка. Тя е образец на краен егоизъм.

(Сила и живот)

Следователно, докато мисли само за себе си, човек е пуснал злото в своя живот. Егоизмът е начало на злото. Значи, Доброто включва целия живот в себе си, а злото – само част от живота.

(Делата Божии)

Следователно, докато човек вярва само в себе си и живее само за себе си, наричаме го безверник. Той живее в личния егоизъм и отрича съществуването на Бога.

(Делата Божии)

Значи, егоизмът на личния живот е баща на личността, а различните видове удоволствия, произлезли от неестествените желания на човека, са негови деца.

(Просветено съзнание)

Когато човек стане силен, той придобива философията на животните; философията на животните пък не е нищо друго освен философия на личния егоизъм – личният живот е най-възвишеното състояние, до което животните са достигнали. Когато човек говори за своята личност, той е в положението на животните, които са издигнали своята личност в култ.

(Отиване и връщане)

Щом взимаш от едно благо повече, отколкото трябва, ти влизаш вече в областта на егоизма.

(Новата мисъл)

Да бъдеш егоист, това значи да обичаш себе си повече от другите.

(Великата разумност)

Щом не обичаш своите ближни, в тебе ще се роди човешкият егоизъм; щом ти не обичаш Бога, в тебе ще се яви дяволът.

(Възкресение)

… Мравешката култура – това е емблема на най-егоистичния живот в света, който съществува. По-жестоки същества от мравите няма. Пазете се от мравешката култура. Мравите са станали просто на пастърма. Като гледаш в тях, никакъв мускул няма.

(Постижимото)

Ако разглеждате света от единия до другия край, вие ще видите навсякъде закона на насилието, който произтича от егоизма на човека. Ние никога не се спираме върху онези големи страдания, които причиняваме на млекопитающите с нашия егоизъм, вследствие на което ги избиваме повече, отколкото трябва. Хората не само че себе си избиват, но и млекопитающите безразборно избиват. Всичките сегашни болести се дължат все на това избиване на млекопитающите, както и на изсичането на горите. Ако се изсекат всички гори, ще се унищожи и цялата цивилизация.

(Постижимото)

Когато обичат някого, а той не обича, в края на краищата, той става егоист, започва да мисли, че всички хора са длъжни да го обичат, а той да ходи като пуяк и да слушат песента му.

(Права обхода и права постъпка)

Щурецът отишъл при мравката да иска малко житце, да се нахрани.

– Къде беше досега, че не можа да си събереш жито за зимата? – запитала го мравката.

– Пях, играх и скачах по полето, но сега е навсякъде скреж и мраз.

– Където си бил цяло лято, иди пак подскачай и не яж! – отвърнала студено мравката.

Чрез нея авторът искал да подчертае трудолюбието на мравката, но от друга страна се вижда нейният егоизъм. За предпочитане е човек да живее като щуреца, отколкото като трудолюбивата и крайно егоистична мравка. Погрешката на щуреца не се състои в това, че пял, играл и скачал цяло лято, но че отишъл при мравката да проси жито. Той трябваше да отиде на друго място, където щяха да благодарят за песните му и да му дадат да си хапне.

(Учение и работа)

Българите трябва да се откажат от своя егоизъм. Те са готови за една педя земя да убият брата си или за един грош да развалят приятелството си с човека. Това е лоша черта, от която трябва да се освободите.

(Ще управлява всички народи)

Красивите хора в този свят са крайни егоисти, няма по-егоист човек в света от красивия.

(Този е живият хляб)

Студеното време е всякога мярка на човешкия егоизъм. Колкото хората, животните, растенията стават по-егоисти, толкова времето става по-студено.

(Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия)

Когато чувствата на хората станат противоположни на ума, дойде с тях в едно вътрешно стълкновение, когато мислите на човека станат егоистични, ракът скоро се образува, индивидуализират се клетките, т.е. тези клетки на организма не се подчиняват на общия закон на организма и искат да си образуват един индивидуален живот и да живеят за себе си. И тогава се образуват раковите образувания.

(Наука за живота)

Най-големите егоисти в света – това са животните. Турете малко житце на кокошките, ще видите колко са благородни. Турете храна на животните и ще видите, че в тях съществува личен егоизъм. Всяко животно мисли само за себе си.

(Заветът на Любовта)

„Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото по-гойно, и да се обличаме хубаво, ето за това – казват те – сме дошли на тоя свят.“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един талант.

(Ето човекът!)

Всеки човек влиза в живота, след като е прекарал няколко години в затвора – в долните сфери на астралния свят. Наблюдавайте с какви характерни черти се раждат децата, които току-що идат от затвора. В първо време те са егоисти, мислят само за себе си. Дайте на едно тригодишно дете ябълка и вижте какво ще направи. То ще скрие ябълката, ще я задържи за себе си. Дълго време трябва да се възпитава детето, за да придобие нещо меко и благородно в характера си. Някои деца не се поддават на възпитание, остават си все така груби и егоисти.

(Все що е писано)

Бялата раса се мъчи да роди идеята за братството, да заживее братски, но змеят стои пред вас и казва: „Не ви трябва братство!“. Змеят е човешкият егоизъм, алчността: всеки да живее за себе си и да заробва своите братя. Като дойде Архангел Михаил, ще повали змея и той ще падне. Решено е в бъдеще да не се вършат престъпления в името на Христа, в Неговата кръв, в името на Неговото Слово.

(Ще управлява всички народи)

Колкото Любовта се намалява в света, толкова и икономическите условия стават по-тежки, хората стават егоисти и тогава всички почват да трупат къщи и богатства.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

И всички хора на Земята са създадени да живеят най-първо само за себе си, а после – за другите. Туй е закон. Че всички хора живеят само за себе си, ние виждаме от това, че се е родил човешкият индивидуализъм, човешкият егоизъм. Индивидуализмът се е родил със събуждане съзнанието у човека, че той е човек, но този егоизъм, тази любов към себе си той я изопачил, превишил я. Следователно, когато човек казва, че трябва да живее само за себе си, той трябва да отдаде туй право и на другите – да живеят само за себе си. Ето къде е законът.

(Двата природни метода)

Най-голямата преграда за Божественото е човешкият егоизъм.

(Ако говоря, том II)

Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото, сам по себе си, човек е егоист, мисли само за себе си. В това отношение, егоистът прилича на камък.

(Нашето място)

В света има два живота: човешки и Божествен. В човешкия живот действа човешката любов. Какво произвежда тя? Човешката любов, любовта на егоизма, е създала живота на смъртта. Следователно всеки човек, който вярва в тази любов и я приема като принцип, непременно ще има в живота си радости и скърби. Живот, в който царува човешката любов, там силният разполага с живота на слабия.

(Настанало е Царството Божие)

2. Животът не е в индивидуалността и личността, но в единението ни с Първата Причина

За това иде Христос сега: да ви изведе от този затвор на вашия егоизъм, да ви заведе във Великата Природа, дето ще играете и ще скачате при изворите.

(Братя и сестри на Христа)

Когато сърцето, като една сила, е прямо свързано с вашата нисша душа, има едно влияние – а когато е свързано с Висшите Същества, има друго влияние върху вас. Когато ние действаме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата ни са под влиянието на Херувимите, Серафимите и други Висши Същества, ние сме във възходящо състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страдущи. Това състояние не е ваше.

(Разумният живот)

Обичам ли Бога, ще обичам всички хора и с всички хора ще мога да се справя. Човек, който не обича Бога, той е най-големият егоист и с никого не може да живее.

(Заведоха Исуса)

Единствената сила, която може правилно да се справи с егоизма, това е Любовта. Тя ще го топи малко по малко, незабелязано. Следователно не бързайте и вие да се освободите изведнъж от своя егоизъм. Ако го разтопите изведнъж, той ще произведе голям потоп във вас, който ще ви удави. Оставете вашия егоизъм на мястото му, да чака идването на Любовта. В ума на човека е събран мъжкият егоизъм, а в сърцето – женският. Като вижда опасността, която дебне човека, Бог вика при себе си първо жената и казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“. Бог иска първо жената да отиде при Него, да се справи с нейния егоизъм, да го организира. След това Той ще повика мъжа. От хиляди години насам Бог топи женския егоизъм. Това е старата епоха. Новата епоха, която сега иде, ще се занимава със стопяване и организиране на мъжкия егоизъм. Това е епохата на мъжа. Понеже жената се освобождава вече от своя егоизъм, тя ще помага на мъжа – и той да се освободи. Тази е причината, поради която мъжът търси любовта на жената. Понеже любовта носи топлина, тя ще стопи мъжкия егоизъм. Аз взимам думите мъж и жена в широк смисъл и казвам: Човешкото сърце трябва да помага на човешкия ум.

(Езикът на Любовта)

Да обичаш себе си разбирам да обичаш Бога в себе си. Тази форма на Любов постепенно се е разширявала и е преминала в Любов към ближния, т.е. Любов към всички същества вън от нас, с които заедно работим и се подвизаваме.

(Неразрешеното)

Ще любиш не само себе си, но първо ще любиш Бога, после – ближния си, и най-после – себе си. Повечето хора са любили само себе си, поради което са излезли от Бога и влезли в калта на човешкия живот. Сега трябва да излязат от този път и да се обърнат към Бога.

(Вечното благо)

Човек трябва да се стреми да подобри живота си във всички светове. Това се постига, като мисли и работи първо за себе си. Като казвам, че човек трябва да мисли първо за себе си, нямам предвид онзи груб, „свещен“ егоизъм. Под думата Себе аз разбирам Божественото в човека. Първо ще мислите за Божественото в себе си. Като задоволите нуждите на Божественото в себе си, вие едновременно задоволявате нуждите на Божественото и в другите хора.

(Учение и работа)

Любовта е вътрешна връзка в живота. Няма ли Любов, вътрешната връзка ще почива върху „свещения“ егоизъм. Обаче там, дето егоизмът цари, всякаква връзка се разкъсва.

(Вехтото премина)

Истинска Любов е онази, която събужда в човека благородни чувства и светли мисли. Любов, която не събужда в човека подтик към Добро, нито благородни чувства и светли мисли, е любов на човешкия егоизъм, на користолюбието в човека.

(Форми в природата)

Важно е, че всички хора, всички народи служат още на егоизма. Те трябва да внесат Любовта като основа на своя живот, за да се освободят от егоизма.

(Делата Божии)

Докато човек живее само за себе си, никаква връзка не може да създаде с хората. За да се хармонира с някого, той трябва да се откаже от своя егоизъм.

(Божият глас)

Всеки, който мисли само за себе си, за своите деца и за своя дом, е краен индивидуалист, човек на крайния егоизъм. Животът не е в индивидуалността и личността, но в единението ни с Първата Причина. Животът е в обединението на всички добри и разумни хора.

(Условия за растене)

Егоизмът ще ти каже така: „Ти трябва да подчиниш другите хора под краката си, ти трябва да ги заплашиш със сила, с власт!“. Било е време, когато егоизмът е бил необходим, но той е минал в една нова област, дето методите на човешкия егоизъм не намират приложение. Вие не ще можете съвършено да унищожите вашия егоизъм. Той пак ще остане, само че ще му кажете: „Ти ще отстъпиш мястото си на Божествения Разум, ще се подчиниш на Него, ще Го слушаш!“. И когато човешкият егоизъм разбере това нещо, ще разбере и Божественото, защото той е една разумна сила. Той ще Му се подчини и ще стане един от добрите Негови слуги.

(Разумният живот)

Всичко лично, всякакъв егоизъм трябва да падне на земята мъртъв. Не да изчезне, но да се подчини на Божественото, да се впрегне като вол, да служи за развитието на бъдещата култура. Цели осем хиляди години сме служили на егоизма – достатъчно е царувал той.

(Да възлюбиш Господа)

3. Мислете за Бога и бъдете полезни за всички

Лош ли е човек? Не, той е добър, но само за себе си. Той е по-добър, отколкото трябва, но за себе си. Важно е да бъдете добри към Господа и за Него. Доброто се проявява в три направления. Човек може да бъде добър към себе си; той може да бъде добър към ближния си; а най-идеалното е да бъде добър към Бога.

(Петимата братя)

У всички хора има един вътрешен егоизъм, но вие трябва да обръщате и на другите толкова внимание, колкото и на себе си.

(Тихият глас)

Егоизмът е лош, когато вземе надмощие над другите чувства. Но егоизмът в дадения случай е потребен. Човек пази своето здраве. Тези, егоистичните чувства, и те са потребни, защото, ако обича своя живот, за да пази своето здраве, здравето – то е условие за живота.

(Смяна на състоянията)

Първото нещо: човек трябва да бъде полезен на себе си. Не от гледището на егоизма – полезен да бъде на своя ум, на своето сърце и тяло. Ако човек е полезен на себе си, може да бъде полезен и на другите.

(Благословен)

4. Човек е мъртъв, когато мисли само за себе си – и жив, когато чувства нуждите и страданията на другите и им помага

Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, аз ще си направя заключение, че сте човек с един талант, който сте заровили всичко Божествено в земята – човек егоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без приятели, да бъде вън, в тъмнота. Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето аз, от своя егоизъм, към Божествената Любов и самопожертвованието.

(Ето човекът!)

Един егоист човек е като октопод. Той само тегли, тегли, изсмуква другите. Ще се доближиш до брата си, ще му дадеш от себе си каквото можеш, но и ще вземеш нещо от него. Затова всички хора носят нещо хубаво и красиво в себе си. Събудете Божественото в него – и ще видите красотата на този човек. Как ще го събудите? Ако не можете да събудите Божественото в него, извадете една поука за себе си.

(Две свещени положения)

Ти можеш да се справиш и с най-големия егоист, ако знаеш как да постъпваш. Трябва да носиш нещо ценно в себе си. Кой банкер би устоял при вида на един голям диамант? Очите му ще светнат и той веднага ще си предложи услугите. Важно е да имате тоя диамант в себе си. Тоя диамант е Любовта.

(Старото отмина)

Често котката, която минава за голяма егоистка, върви подир човека, като кученце. От признателност към човека, тя е готова на всякакви услуги, стига да почувства, че той действително я обича. Щом схване, че ти я обичаш, тя е готова да направи много нещо заради тебе.

(Влизане)

Човек, който от сутрин до вечер мисли само за себе си, той нищо не може да постигне. Мислете за Баща си и бъдете полезни за всички.

(Приготовленията на сърцето)

Всеки трябва да държи в съзнанието, в ума си мисълта за тези три работи: да работи едновременно за себе си, за ближния си и за Бога. Ако работи изключително за себе си, човек се намира в областта на „свещения“ егоизъм, отдето идат всички страдания и нещастия. „Свещеният“ егоизъм не носи нищо добро за човечеството.

(Великото в живота)

Когато аз съм един голям егоист и мисля само за себе си, тогава именно аз съм мъртъв. Но доколкото аз влизам в страданията на другите хора; дотолкова, доколкото аз чувствам, че страданията на другите хора се вливат в моята Душа; дотолкова, доколкото аз чувствам техния зов, долавям тяхната нужда и искам да им помогна в това положение – дотолкова само аз разбирам, че живея, че съм един жив организъм…

(Последното място)

Една от причините да не прави човек добро, се крие в неговия егоизъм. Страданията стопяват коравото, жестоко, егоистично естество на човека. За да не дойдат непосилните страдания върху вас, станете господари на своя егоизъм.

(Закони на доброто)

В радостта човек по-лесно става егоист. В скръбта има по-малка възможност да бъде егоист. В скръбта влиза по-лесно в положението на другите хора и не дава лош пример.

(Път на зазоряване)

Действията на човека не трябва да бъдат егоистични. Даваш – ще ти се даде. Този закон е абсолютно правдив. Той е наречен Закон на всемирното изобилие – Opulens.

(Добрите навици)

За да излезе от егоизма си, човек трябва да развива центъра на милосърдието. Егоизмът се уравновесява с милосърдието. Само милосърдието е в състояние да въздейства на човешкия егоизъм.

(Посока на растене)

Светията лесно излиза от гроба, а егоистът остава там дълго време да се разправя с тялото си.

(Новата мисъл)

5. Егоизмът трябва да отстъпи място на алтруизма

Съвременното старо човечество служи още на своя егоизъм – и в този смисъл, не може да има Братство. А Новото човечество служи на алтруизма.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1920 г. в Търново)

Новото човечество изисква всеки човек да отговаря на следното: да бъде честен, т.е. да подчини своя егоизъм, да бъде справедлив, умен и добър. Не наглед само да отговаря на тези четири качества, но в абсолютния смисъл да бъде тъй честен, че никога да не пожертва чуждите интереси за своето добро, а всякога своите интереси – за доброто на ближните си.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1920 г. в Търново)

Още със слизането си на Земята, човек е попаднал между две течения: живот на личния егоизъм, който произлиза от злото – и живот на алтруизъм, който произлиза от Доброто. Каквото и да прави, човек никога не може да се освободи от егоизма. Злото и Доброто са принципи, които следват човека на всяка стъпка. Тъй щото, не е въпрос човек да се освободи от злото, но да го разбере и да знае как да се справя с него.

(Просветено съзнание)

Всички вълци в света, всички месоядни са резултат на едностранчивото разбиране, че трябва да живеят само за себе си. Вълкът е емблема на крайния човешки егоизъм, който изповядва сегашното човечество. Вълкът изяжда всичко възвишено и благородно. Какво нещо е овцата? Това са алтруистичните чувства – туй, което жертва от себе си.

(Вземи детето)

Младата мома и младият момък мислят само за себе си. Щом се оженят и станат баща и майка, те започват да мислят и за децата си. Като неженени, те мислят по един начин; щом се оженят, напущат своя егоизъм. В това отношение, женитбата, бракът е възпитателно средство, което освобождава хората от крайния егоизъм.

(Законът и Любовта)

Във всичките ви мисли лежи една користолюбива цел, един пълен егоизъм. Вие се приближавате при мене – защо? И там виждам един егоизъм. За да почерпите нещо. Тези идеи да ги изхвърлите из вашите глави! Аз искам от вас жертви за Бога абсолютно безкористни. Разбирате ли какво значи абсолютно безкористни? За в бъдеще всички, всички да служите абсолютно безкористно, без да очаквате да получите нещо.

(Трите живота)

Когато хората станат крайно егоистични и започнат да мислят само за себе си, войната се явява като едно средство, което показва на хората, че трябва да се пожертват, да се самоотрекат. Значи, войната е един отрицателен метод за самоотричане и самопожертване на хората.

(Любовта дава живот)

Защо човек трябва да яде месна храна или защо трябва да яде вегетарианска храна? Това се основава на закона, че клетките на месото са много индивидуализирани, много егоистични. Тия клетки, като влязат в състава на човешкия организъм, ще му предадат своите специфични свойства. Например клетките на свинята са много егоистични. Те са големи аристократки. По-егоистични клетки от тия на свинята няма. Свинята не обича да работи. Тя си живее по своя кеф – цял ден рови и яде. Ако се опитате да я хванете, тя започва тъй силно да вика, че ще я чуете на разстояние 2 километра.

(Заведоха Исуса)

6. Причината за студа е човешкият егоизъм

Всеки човек, който е егоист, той е студен; всеки човек, който е алтруист, той е топъл.

(Скръб и радост)

Човешкият егоизъм е Северният полюс. Двата полюса са образец на онзи ужасен егоизъм, който съществува в сърцата на хората и на всички живи същества. Ако хората решат да живеят по Бога, и двата полюса, Северният и Южният, ще се стопят и ще бъдат тропически места.

(Най-голям в Царството Небесно)

Причината за студа, това е човешкото, човешкият егоизъм. Ако днес съществува голям студ на Земята, той се дължи на човешкия егоизъм. Един ден, когато хората се хармонизират по мисли и по чувства, Земята ще бъде обвита с една топла обвивка. Тогава от Слънцето ще идват такива енергии, че даже и Северният полюс ще бъде обитаем.

(Път на зазоряване)

V. АЛЧНОСТ

1. Алчността всякога остава незадоволена

Има нещо в човека, което никога и от никого не може да се задоволи. То е тъй наречената плът, или змията в човека. Тя е голямата змия в света, която е умна, будна – никога не спи. Тя живее във всеки човек още от раждането му, но в спящо състояние – и постепенно се пробужда.

(Събуди се)

Ако у вас се яви желание да станете богат, учен, силен човек, това показва, че сте дали път на алчността в себе си. Вие проявявате смелостта на мравките да придобиете големи богатства и знания, с които да осигурите живота си.

(Служене, почит и обич)

Единственото нещо, което спъва сегашната раса, това е голямата лакомия във всяко отношение.

(Абсолютна справедливост)

От какво произтича лакомията? От хубавите работи.

(Езикът на любовта)

Три неща препятстват на човека: алчността, тщеславието и гордостта. Това са недъзи, които съществуват в целия органически свят.

(Възможности за щастие)

Щом дойдат алчността и гордостта, идва външното падение на човека, идват всичките болести и нещастия.

(Разумните същества, том 1)

Лакомията, алчността на хората към лесно забогатяване е причина за техните неуспехи, за загубване на Божественото.

(Време и сила)

Че туй е един факт, вижда се в живота: там, дето хората са станали егоисти, извънмерно алчни, интелигентността бяга. Защо? Тази алчност е в състояние да разсипе всички тия клетки на благородство – и един алчен човек вие може да го подкупите с хиляда лева. Той много не мисли, а казва: „Дай ми 1000 лева“.

(Братя и сестри на Христа)

Лакомият човек лесно се изкушава.

(Учение и работа)

Съвременните хора ще се самоунищожат от вътрешната алчност да забогатяват все повече и повече. Центърът на алчността, т.е. на користолюбието, се намира около слепите очи. Ако човек посвети целия си живот на това чувство, да го задоволи, той ще печели милион след милион, но пак няма да бъде щастлив. Каквото да прави човек, алчността всякога остава незадоволена.

(Условие за растене)

В ума си не ги дръж, понеже са зараза, болест са парите. Аз не съм видял богат човек, който да е здрав. Дето боледувате, аз зная защо. Във всинца има една алчност да бъдете богати.

(Степени на съзнанието)

Ред поколения, у които алчността се е развивала чрезмерно, очите (на хората) са станали големи, устата са станали големи, ръцете, коремът са станали големи. Увеличение става на органите.

(Пътят на доброто)

Ако в ред поколения се запази алчността, устните стават тънки.

(Работа на Природата)

Онези хора, които имат желание на алчност, да станат богати, да придобият много, те обичат зеления цвят.

(Служене, почит и обич)

2. Алчността, жаждата за злато трябва да се превърне в жажда за Великото, Неизменното

Провидението дава на някои хора изобилни блага, да се наситят и преситят. Според закона на втръсването, човек престава да мисли за неща, за които някога е мечтал. Така обаче се възпитава неразумният човек. Правилно е да се откажеш от преходните неща в живота, преди да си дошъл до втръсване от тях.

(Великите условия на живота)

Трябва да се откажете от лакомия, да не искате повече от онова, което ви трябва.

(Духът и плътта)

… Той трябва да възпитава своите сетива. И като вижда, и като чува, и като помирисва, той трябва да знае кое е за него и кое не е, колко и кога му е нужно нещо и т.н. Остави ли се на своите нисши желания, той никога няма да се насити. Ненаситно е човешкото око.

(Езикът на Любовта)

Съвременните хора толкова обичат златото и париците, че всички мислят само за тях, но не знаят как да превърнат тази жажда за злато в жажда за друго нещо. Тази алчност, тази жажда за злато трябва да се превърне в жажда към нещо велико, неизменно.

(Настанало е Царството Божие)

Всеки алчен човек е сиромах, той няма никаква Любов. Който има малко, той е алчен. Който има много, той е щедър. Значи, Любовта е, която ще направи хората да не са алчни. Без Любов, алчността е неизбежна.

(Път на зазоряване)

3. Алчност и стяженолюбие

Стяженолюбие (Стяженолюбие (остар.) – обич към трупане на богатства, на ценни неща (бел. ред.).) има, но алчност няма – алчността е чувство, което го няма в Природата. Алчността е в нисшите светове и тя има съвсем друго движение. В Природата има стяженолюбие – тя иска да има и каквото има, тя го пази. И във вас трябва да бъде същото: да пазите онова, което сте придобили. Алчността е вече от съвсем друго естество. Та казвам: как трябва да поощрявате стяженолюбието и да възпитавате вашата алчност? Алчността най-първо ще я сплашите. Тя е проява на животинското царство – и в някои от животните е силно развита. Пример за това дават катерицата и мравята.

(Разумните същества)

Да кажем, човешката алчност на какво се дължи, от какво произтича? От желанието да имаш. Това е стяженолюбието, което Природата е турила. Бог го турил в човешкия мозък, допуснал е това, та човек да може по-лесно да работи, да не разпилява нещата, но да прибира. Ако нямаш в себе си туй желание за придобиване, ти ще бъдеш нехаен; пък ако го имаш, ще желаеш нещата, ще ги складираш на едно място. И в Природата съществува туй чувство.

(Разумните същества)

Иска човек да има много ниви, говеда, волове. Хубави са тия чувства, те са намясто. Ако човек няма туй чувство, той няма желание да учи. Заради това чувство на стяженолюбие иска да има знания.

(Пробуждане на космическото съзнание)

Има едно чувство: стяженолюбие. Когато е силно развито, обичаш да имаш. За пример, вземете в катерицата, туй чувство е много силно развито. На катерицата, ако дадете царевица или орехи, след като се нахрани, каквото остане, взема го и го скрива някъде, ще го запази за в бъдеще. На кокошката дайте една крина жито: като се наяде, ще започне да рови. Рови, не мисли за утрешния ден. В кокошката туй чувство за стяженолюбие е много слабо развито, живее от ден на ден. Някои хора, които имат кокоши ум, мислят, че са много щедри. Не се лъжете – всичко трябва да е разумно в света, което правим.

(Важни и належащи неща)

Сега, друг е въпросът защо у кокошката алчността не е развита, а у катерицата е развита. Катерицата е яла попарата, затуй казва: „Трябва да имам“. А кокошката е живяла при благоприятни условия, била е в богато състояние, хвъркала е.

(Разумните същества)

4. Външното богатство е резултат на вътрешното богатство

Сегашните богати са били някога влюбени в Бога, слугували са Му, затова сега Той ги направил богати, да разполагат с пари, за да помагат на хората.

(Степени на съзнанието)

Не можеш да бъдеш външно богат, ако нямаш вътрешно богатство.

(Събуди се)

Туй богатство почива на следующия закон: Всички онези хора, които са разбогатели по един естествен начин, в кръвта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават. На това вътрешно злато в кръвта им се дължи богатството.

(Настанало е Царството Божие)

Материалните блага са последствие на онзи вътрешен Духовен живот. Следователно, щом сме разумни, материалните блага ще дойдат. Ние за тях не трябва да мислим; трябва да мислим как да станем разумни.

(Настанало е Царството Божие)

Ти си богат или защото си разумен човек, или ред поколения преди тебе са били умни хора.

(Всеки ден по една добра мисъл)

Какъв е смисълът на богатството? Чрез него богатият трябва да създаде работа на бедните, да бъде справедлив към тях, да се вглежда в нуждите им и да им плаща навреме.

(Живият Господ)

Богатият човек трябва да бъде касиер на Божиите банки, за да помага с тия пари на бедните. Това е предназначението на богатия.

(По образ и подобие)

Ами че парите са разпределени в света! Определено е кому колко да се паднат. Още като се раждаш, има един закон, който определя богат ли ще бъдеш, или не. Ако не си определен за богат, и 100 чифта цървули да скъсаш, няма да успееш. Ако си роден да бъдеш богат, богатството ще си дойде и без да го търсиш. Тия, които са богати, то е не защото са много умни, не че са съумели да го добият, но то само си идва.

(Настанало е Царството Божие)

Помнете – в Природата съществува следният закон: Тя дава всекиму точно толкова, колкото той е изработил. Тя никого не кредитира, никому не дава, ако той не е вложил нещо в нейната банка…

(Абсолютна справедливост)

Щом искаш да бъдеш богат, първо искай от Бога да бъдеш много добър и много умен. Трябва да знаете обаче, че богатството е резултат. Ако ти си много умен и добър човек, непременно ще бъдеш и богат.

(Абсолютна справедливост)

Ние искаме физическо подобрение, но най-напред трябва да стане Духовно подобрение с човека.

(Последното място)

… Богатството, което ви е дадено в света, е дадено за вашето развитие.

(Заведоха Исуса)

Придобиеш ли щедростта и чистотата, и богатството ще дойде.

(Права обхода и права постъпка)

Честният и почтен труд не донася големи печалби.

(Дали може)

Нито един наполеон, нито едно петаче, което е напръскано с човешка кръв, не искайте.

(Запалена свещ)

В онази благодарност на разумното сърце, хлябът в този свят може да се увеличи.

(Настанало е Царството Божие)

Дето има Любов, в джоба беднотия няма.

(Новият светилник)

Всяко нещо трябва да се придобие чрез Закона на Любовта. Не е ли придобито чрез Любовта, то носи смърт и проказа. Всяко нещо трябва да се придобие чрез пот на лицето и чрез труд.

(Настанало е Царството Божие)

Човек, който служи на Бога, той е в пълния смисъл на думата богат… Такъв човек никога не може да бъде сиромах… Ще бъде смешно да живееш при най-богатия господар – и да бъдеш сиромах.

(Настанало е Царството Божие)

Когато видя някой богат, искам да зная има ли той същественото богатство: има ли той богатството на мисълта, има ли той богатството на чувството и силата на тялото. Другите неща са второстепенни, третостепенни.

(Буден ум и будно сърце)

В Духовния свят богати хора са само разумните хора, незлобивите и скромните хора.

(Двата природни метода)

Вчера беше при мене един млад момък. Не му върви. Материално не му върви. Казвам му: „Имаш много тежка карма, но когато работиш, като спечелиш, колкото и малко да е то, отделяй 1/10 за Господа в една каса…“. Сега, като почна така да прави, работите му тръгнаха.

(Запалена свещ)

Аз да ви препоръчам: като нямаш пари, трябва да се научиш да обичаш хората.

(Всеки ден по една добра мисъл)

Добре е да бъде човек богат, но ако не може да носи сиромашията, той никога не може да бъде богат.

(Естествен ред на нещата)

Щом сте сиромаси, аз ви казвам на вас: Изправете отношенията към Вашия Баща!

(Запалена свещ)

Ако не си доволен от малкото богатство, което имаш, непременно ще дойде сиромашията… Ако станеш доволен от сиромашията, богатството ще дойде. Законът е там, че ти ако си недоволен от сиромашията, тя се увеличава. Ако си недоволен от богатството, то се намалява… Богатството чрез доволство се увеличава.

(Запалена свещ)

Сиромахът, който е недоволен от сиромашията си, няма да се раздели от сиромашията. Сиромахът не само да е недоволен, но да се радва на сиромашията. Такъв е законът. Строг е законът в Природата. Щом стане доволен от сиромашията, той ще стане богат.

(Живот светлина и свобода)

Ако си беден, не се обезсърчавай, но си кажи: „Парите са в джоба ми, в кръвта ми, в моите мисли и чувства“.

(Събуди се)

И всякога, когато човек изгуби търпението и трудолюбието, той осиромашава.

(Права обхода и права постъпка)

Аз не съм против богатството, но казвам, че има едно богатство, което няма основа. То ще се изгуби.

(Добрият език)

Работите на бедния не се оправят, когато не работи. А богатият може да изгуби богатството си, когато не постъпва право.

(Добрият език)

5. Всеки, който е обикнал парите, е свършил със смъртта

И тъй, помнете следното нещо: човек дава малко, дяволът – много, а Бог – нищо или всичко. Като даде много, дяволът снема и двете кожи от гърба на човека, а след това го заробва за три-четири поколения. Бог или нищо няма да му даде, или всичко, но го оставя свободен като царски син. И затова казвам: Не се заблуждавайте от малкото, което човек дава. Не се подкупвайте от многото, което дяволът дава. Дръжте се за нищото или за всичкото, което Бог дава.

(Ни мъж, ни жена)

Докато уповавате на последния лев, вие спъвате Бога – и Той не може да дойде при вас.

(Новото начало)

Когато стане богат, човек достига до определена точка – и там, ако не може да спре, умира.

(Великата майка)

Обичат се ония неща, които носят живот в себе си. Златото ни привлича, но ние не може да обичаме парите. Всеки, който е обикнал парите, е свършил със смъртта.

(Благословен)

Всичките добри хора с парите са изгубили таланта. Проповедници, майки и бащи, като дойдат до парите, изгубват Божественото.

(Буден ум и будно сърце)

Когато животът външно се подобрява, вие трябва да бъдете много внимателни.

(Ако говоря, том I)

Едно благо, което искате, например слава, богатство и прочие, като ги приемете, може да заспите. Те могат да ви приспят за хиляди години и да останете хиляди години на едно и също място.

(Ако говоря, том I)

Докато богатството тук, на Земята, е един стимул, то е едно голямо зло.

(Двата природни метода)

Стреми ли се човек към големи работи, към бързо нарастване на капитала си, той влиза в механическите процеси.

(Естествен ред на нещата)

6. Трябва да престанем да се осигуряваме – а да работим!

Осигуряването е човешки закон. Божественият свят не се занимава с никакви осигуровки.

(Божият глас)

Най-голямата глупост, която хората сега вършат, е, дето искат да се осигурят. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение. Бог е свързал нашия живот със Себе Си. Той е вложил Великия Живот в нас, ние сме осигурени.

(Настанало е Царството Божие)

Ние, съвременните хора, параходът потъва и ние се осигуряваме. Аз, като говоря за Любовта, разбирам спасителната лодка, с която трябва да напуснем парахода.

(Благословен)

Ако сте от разумните деца, всичко е промислено. Ако искаме да се осигурим, въпросът е друг – ние искаме да се отделим.

(Важни и належащи неща)

Не трябва да мислим за бъдещето, а да използваме всички блага, които ни дава днешният ден за Добро, той ни носи всички бъдещи блага. Законът е такъв, че Бог, Който е дал условия за този ден, ще ги даде и за другите.

(Ето човекът!)

В нас трябва да има вяра, че Бог, Който ни е създал, ще се погрижи за нас, ще осигури нашето бъдеще. Кой е онзи баща, който не се грижи за своя добър син?

(Наряди и упътвания, гр. Търново, лятото 1925 год. Том I.)

Ако живеят разумно, и младините, и старините им ще бъдат осигурени.

(Светото място)

Ако вий спазвате всички правила, всички Закони на Божествената Любов, вашите нужди ще се задоволят от изгрева до залеза на Слънцето. А пък има нещо, за което Невидимият свят никога не отговаря. Ако сте гладни, ще се задоволи твоят глад. Но ако ти искаш да имаш от сутринта до вечерта едни лачени обуща, те няма да дойдат.

(Добрият език)

Ако имаш един светъл ум, едно чисто сърце, една чиста постъпка, ти гладен никога няма да умреш.

(Ако говоря, том I)

Част от богатствата на Земята е вложена във всеки човек. Това богатство се изразява във вид на дарби и способности, чрез които човек може да преживее известно време на Земята. Ние не сме оставени на произвола на съдбата. В Душата на всеки човек е вложено нещо хубаво, с което задоволява своите нужди. Светът е така нагласен, че ако не се страхуваш, ти ще намериш хубавото място в Природата, от което ще останеш напълно доволен.

(Петимата братя)

Има един начин за осигуряване. Той се заключава в служене на Бога.

(Делата Божии)

Разумната Природа… Всеки ден човек има право да взема от нейните складове само толкова, колкото му е нужно за деня. За другия ден – добър е Господ! Той пак ще даде. Но вследствие на отдалечаването на човека от разумните закони на Природата, у него се заражда желание да се осигури – и той всеки ден живее с мисълта да трупа, да събира колкото може повече.

(Време и сила)

Господ никога не осигурява хората за повече от един ден. Като ви даде заповедта Си, Той ви осигурява. И като свършите зададената работа, пак ви осигурява. Който върши нещо за Бога, той е вече осигурен. Който не върши нищо за Бога, той не е осигурен. Да мислиш, чувстваш и постъпваш право – това е сигурността на живота. Да се обхождаш добре и да постъпваш добре – в това седи сигурността на живота.

(Права обхода и права постъпка)

В Божествения свят нещата се постигат само за даден момент. Това значи: Бог осигурява човека само за даден момент, а не за вечни времена.

(Събуждане)

Ако Го любите, имате всичко на разположение – цялата Земя е на ваше разположение. Вие сте осигурени, няма защо да се осигурявате. Трябва само да работите за Бога – и животът ви ще се осмисли. Всичко принадлежи на Бога – и ако Го обичате, всичко ще бъде на ваше разположение.

(Който дойде при мене)

7. Скъперничество, скържавост

Скържавост (диал.) – стиснатост, скъперничество (бел. ред.).

Изобилието прави човека лаком, а недоимъкът – скържав.

(Ликвидация на века)

Питам: Трябва ли човек да скъпи своето материално, духовно и умствено богатство? Ако го скъпи, други ще го ядат и пилеят вместо него.

(Да живеем за Господа)

Някъде си развил чувството на честолюбие, станал си скържав, връзваш парите в десет възела. Тогава ще започнат изпитанията – този те обере, онзи те обере. Искат да кажат: да се поотвори кесията малко.

(Трите родословия)

Богатият, който е скържав, трепери над богатството: туй богатство ще му се вземе. Тогава законът е следният: Богатият за сиромасите е пратен да помага.

(Живот, светлина и свобода)

Знаете ли какъв е законът? Всеки човек, който си служи с малките величини, той лесно осиромашава.

(Любовта дава живот)

Първо ще даваш, после ще вземаш.

(Работа на Природата)

Който дава, забогатява; който не дава, осиромашава. Такъв е законът.

(Благословен)

Каквото човек даде на хората, това ще дадат и Възвишените Същества на него.

(Делата Божии)

Ако ред поколения са били скържави, тогава устата остават тънки.

(Новата мисъл)

Човек с малки уши е скържав, не обича да дава.

(Условия за растене)

После, ръката ви не трябва да бъде много суха. Това показва, че сте много скържав.

(Единственото богатство)

Скържавостта и разточителността, Природата ги наказва. Те са неестествени положения.

(Благословен)

8. Пестеливост и икономия

Скъперничеството и пестеливостта са две различни неща.

(Абсолютна справедливост)

… Ако сте много пестеливи, пестеливостта ражда едно качество: човек да има, да трупа.

(Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия)

Катеричката е пестелива. Като се наяде и останат зрънца, тя ги събира и туря настрана. Кокошката нито е пестелива, нито икономистка. Дайте й крина жито – тя в един час ще я разпръсне. Ще се качи на крината, ще извика и другите кокошки и след малко нищо няма да остане от нея. Че утре ще гладува, тя не иска да знае.

(Новият светилник)

Пестеливият човек пък пести пари за самото богатство… Има някои стари баби, на които като дадеш пари, ще ги вържат в 9 възела, спестяват ги.

(Разумният живот)

Не задържайте повече материални блага, отколкото ви трябват.

(Последното място)

Дребен, ситен почерк показва пестеливост.

(Време и сила)

Икономията е качество на ума, а пестеливостта – качество на сърцето. Икономистът и пестеливият са по рождение такива. Икономистът държи парите си в кесия и ги оставя настрана; пестеливият връзва всичко в кърпата си и я носи със себе си. Пестеливият събира и най-дребните неща. Икономистът не ламти за дреболиите. Икономията почива върху пестеливостта.

(Новият светилник)

Икономистът ще си направи разчет с кое и доколко може да разполага – и тогава свободно действа. Икономията е качество на ума. Икономистът може да бъде държавен мъж или финансист; изобщо, умен човек е той. И когато той икономисва нещо, в това взима участие и умът.

(Разумният живот)

Само разумният човек може да икономисва. Той е същевременно и пестелив, но тази пестеливост е под контрола на ума. В разумния човек чувството на пестеливост не е силно развито. Той пести пари за доставяне необходимите средства за неговото саморазвитие и самоусъвършенстване.

(Разумният живот)

9. Голямото богатство е родило крадците

Значи, откак в човека се е зародила алчността да взема повече, отколкото му трябва, той е започнал да краде и да лъже.

(Абсолютна справедливост)

Пестеливостта е един естествен нагон у човека. Хора, у които тази склонност е силно развита, могат да станат толкова пестеливи, че ръцете им да се проточат. У всички крадци ръцете са проточени, дълги, но и от това правило има изключения. Кога? Когато съвестта у човека е развита.

(Разумният живот)

Някои хора обичат да пестят. Ако пестеливостта стане анормална, тя се изражда в кражба. Срещал съм хора, които обичат да взимат чужди неща. Оттук вземат нещо, оттам вземат нещо – и незабелязано стават крадци.

(Трите посоки)

Кражбата съществуваше, преди хората да са крали. Животните отдавна крадат. То е едно животинско състояние.

(Благословен)

Престъпление е да вземеш това, което не е за тебе.

(Права обхода и права постъпка)

Изобщо, който краде, не обича труда и работата. Какво обича той? Големи придобивки с малко усилия и труд. Той обича лек и повърхностен живот.

(Дали може)

Пазете се от лекия път на живота. Не се стремете към бързо забогатяване. Всяко нещо, придобито без труд, с насилие и с бързина, се изгубва лесно.

(Дали може)

… Нечистото богатство съсипва хората. Внесете в едно най-хубаво предприятие 100 000 лв., придобити чрез кражба, чрез зло, чрез насилие, и след 4 – 5 години туй предприятие, туй съдружие ще рухне.

(Двата природни метода)

Понеже тия, които крадат, всички са ясновидци, разбират кога сте захласнат. Изследвал съм тия, които крадат – и в странство, и навсякъде имат един и същ характер. Много са наблюдателни. Турете в джеба си един лев, дръжте ума си съсредоточен – и никой няма да бръкне. Само някой да ви отвлече вниманието да приказвате, вий, като турите парите, няма да ги има.

(Благословен)

При това, има друг един закон, според който честното богатство никой не може да го краде.

(Настанало е Царството Божие)

10. Скържавост, разточителност и щедрост

В изобилието човек трябва да бъде щедър. Защото, ако в изобилието ти не си щедър, ти ще пострадаш. Ако в оскъдността ти не си пестелив, пак ще пострадаш.

(Божественият импулс)

Онзи богат човек, който не е щедър, той е сиромах, той е натоварено животно.

(Ако говоря, том I)

Кога човек трябва да бъде пестелив, скържав? Когато е в оскъдност, той не може да бъде щедър, да разполага.

(Божественият импулс)

Забелязано е: хора с големи уши са щедри, а хора с малки уши са стиснати, но същевременно, хора с големи уши обичат широкия живот.

(Новите схващания на ученика)

Когато Божествената Любов посети човека, той ще усети, че целият свят е негов. Всичко, което даваш от себе си, няма да скърбиш, да бъдеш скържав, да мислиш, че ще осиромашееш, но да ти е приятно, че имаш условие да даваш. Никога няма да мислиш, че като даваш, ще осиромашееш. Каквото ти даваш по Любов, ти забогатяваш. В Закона на Любовта, осиромашаване няма.

(Благословен)

Който избягва страданията и не иска да страда, той е скържав човек. Всички великодушни и щедри хора в света са минали през големи страдания. Който не е минал през големи страдания и скърби, той не може да бъде щедър.

(Най-голям в Царството Небесно)

Човек в сърцето си всеки път трябва да е отворен – сърцето му да дава; никога не го стягайте.

(Ако говоря, том I)

Щедростта е едно Божествено чувство.

(Всеки ден по една добра мисъл)

Едно трябва да знаете: човек не може да бъде богат, ако не е щедър. Щедростта подразбира отношение към всички: към себе си, към ближния и към Бога. Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота.

(Степени на съзнанието)

Човек, който е щедър – за него сиромашия не съществува.

(Заведоха Исуса)

Щедрост значи да задоволиш в даден случай една човешка нужда, да можеш в даден случай да задоволиш нуждата на един свой ближен. Щом не задоволиш, то е закон на скържавост.

(Пътят към щастието)

Ако щедро даваш, щедро ще ти се даде. Помнете закона, няма изключение: Ако щедро мислиш, щедро и ще възприемаш. Ако сърцето ти е отворено, неизбежно ще приемеш навсякъде, силен ще бъдеш. Не на хората да служиш – но ако ние отворим нашия ум и нашето сърце да служим на Бога.

(Приготовленията на сърцето)

За пример: ако аз искам да развивам пестеливост, пиша много ситно. Когато искам да стана много щедър, пиша по-едро. И пестеливостта е намясто, и щедростта е намясто. Бъдете щедри, но никога разточителни. Природата обича щедростта, но никога не обича разточителността.

(Минало, настояще и бъдеще)

Природата не обича разточителност. Тя наказва и скържавите, и разточителните. Към онези, които разумно приемат и раздават, тя е добре разположена.

(Великото и красивото)

На всеки човек е дадено толкова, колкото му е необходимо в живота. Следователно, ако ти изхарчиш повече, отколкото ти е дадено, трябва да понесеш недоимъка си и да направиш малко икономия.

(Абсолютна справедливост)

Има едно богатство, което се дава само на ония, които имат Закона на Любовта. Ако Божият Закон не работи, причината е в нас, любовта е слаба. Едно време, които са били щедри и много добри, като посеят нивите си, [на] неговата нива класовете са два пъти по-големи от онези на скържавите българи. На скържавите българи и класовете са скържави, а които са щедри, и класовете са щедри. Ако сте щедри – но щедростта да бъде един вътрешен закон, да изразява Божията Любов; и мене да ме радва, че изразявам Божията Любов. В тази Любов не се осиромашава, защото аз ще раздам онова, което Бог ми е дал.

(Най-голям в Царството Небесно)

11. На човека е позволено да проси само от Бога, от никого другиго

Нека гладният умре от глад, но да не проси. За предпочитане е гладен да умреш, но да не просиш. В Писанието е позволено на човека да проси, но само от Бога, от никого другиго. Всяко просене вън от Бога е унижение за човешката Душа.

(Мнозина казваха)

Има случаи, когато просията се допуща от Провидението, с цел да смири човека. Има просия, която абсолютно е забранена. Тя не е допусната от Провидението. Такива просяци, вместо да развиват нещо ценно в характера си, всеки ден губят. Тя се дължи на неестествени желания в човека.

(Посока на растене)

В миналото, някой си бил крайно горделив. За да го освободи от гордостта, Провидението го направило просяк. Просякът учи две неща: търпение и смирение.

(Поучаваше ги)

Да проси човек, това е нахалство.

(Тихият глас)

Някои просят, а не искат да работят – те са банкери от старо време, които сега искат по-стари сметки със скъсани тефтери.

(Кротките)

Даването без Любов, Мъдрост и Истина няма смисъл.

(Делата Божии)

Не се учете да давате пари. С един лев, с пет лева работа не става… Не са лоши парите, но ако мислите, че с пари можете да направите добро, се заблуждавате.

(Важни и належащи неща)

В раздаването на парите има известна опасност. С тях се събужда лакомство – и тия хора, на които са раздадени парите, се спъват.

(Абсолютна справедливост)

И тъй, стане ли въпрос за даване на пари на човека, за предпочитане е да му се помогне по всякакъв друг начин: да му се създадат условия да работи, да изкарва сам своята прехрана и да не очаква на милостта на хората. Парите развалят хората.

(Крадецът и пастирът)

От добрия човек, ако вземете повече, ще изгубите. Той ще ви даде, но вие ще изгубите за в бъдеще. Колко трябва да вземете от него?

(Минало, настояще и бъдеще)

Когато даваш нещо, дай го от себе си: то да извира от твоето сърце и твоята мисъл.

(Трите посоки)

… Като давате, да почувствате в себе си една вътрешна радост.

(Ако говоря, том I)

Когато някой дава, а другият взима, и двамата трябва да изпитват свещено чувство.

(Най-голям в Царството Небесно)

Аз съм за разумното раздаване. Онзи, който трябва да раздаде своето имане, онзи, който трябва да се откаже от майка си, от баща си, от жена си, от децата си, трябва да бъде най-добрият, най-разумният, най-благородният човек, на когото душата е изпълнена с трептения за Божията Любов. И такъв човек, като раздаде имането си, ще знае на кого да го раздаде.

(Последното място)

12. Дяволът е господар на всички банки

Днес хората продават своето бъдеще: вземат пари назаем, дават полица с определен срок, да я изплатят в бъдеще.

(Крадецът и пастирът)

Българите, специално, мислят, че трябва да вземат отнякъде заем, да изплатят дълговете си. Те са на крив път. Така не се оправя положението. Заемите повече объркват работите, отколкото да ги оправят.

(Да възлюбиш Господа)

Пази се от благодетели, които дават пари под лихва. Аз разглеждам въпроса принципно, не се занимавам с вашите малки, търговски сделки. Няма по-лошо нещо от това: да взимаш пари под лихва, или назаем.

(Да възлюбиш Господа)

Дяволът е в състояние да бръсне и детето. Затова го наричат „първият учител на човечеството“. Той е господар на всички банки. Има ли нещо лошо в това? Банките услужват на хората, дават им пари назаем. Те плащат лихви на парите, но поне колелото се върти. Банкерът някога оскубва клиента си – това нищо не значи; но някога му помага.

(Новият човек)

Ако дойде при вас някой беден човек да иска пари назаем, вие ще му кажете: „Добър, честен човек си, но не мога да ти дам пари без поръчители“. В случая, поръчителите са оглавниците, с които хората се обвързват взаимно.

(Дали може)

Заемът е нещо изкуствено. В Божието Царство всички неща са предвидени. В Божията Държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия ум, за нашето сърце, за нашето тяло, е предвидено в Божия бюджет, до най-малките подробности.

(Настанало е Царството Божие)

При подтика на Духа, човек трябва да бъде разумен, да каже: „Няма да вземам пари назаем. А всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд. Аз искам да бъда свободен“.

(Движение нагоре)

Вие ще бъдете последователни: когато дължите някому, ще си изплатите дълговете, а когато на вас дължат, ще забравите, че ви дължат.

(Абсолютна справедливост)

Любовта не се изисква. Закон е: Който иска, той няма Любов в себе си. Казваш: „Много те обичам, дай ми известна сума назаем“.

(Новият човек)

Трябва да ви дават пари без полица, на доверие. Ако вярват – да ви дадат; искат ли полица – не вземай назаем. Предпочитайте да ходите гладен, но не подписвайте. Тъй говори Окултната Наука: пари без запис и без полица, който дава – вземи и върни ги пак навреме.

(Двата пътя)

А така, да дойде някой, да иска пари назаем, за да върти търговия – не. Друг е въпросът, ако има някой насъщна нужда: гол е, гладен, бос, седял е без пет пари няколко дни. Той трябва да ти каже: „Братко, за насъщното, за необходимото ми трябват“. Който даде, ще даде по закона на свободата. Трябва да бъдеш щедър, толкова щедър, че десет лева да имаш, като дойде някой да ти ги поиска, веднага да му ги дадеш – нека остане кесията ти празна. Ти дай, не бой се – твоята празна кесия Господ ще я напълни. Ако ти нямаш, ще отидеш при друг брат да вземеш назаем, той от трети и т.н. Тъй ще се изредите и по такъв начин ще си кажете по една сладка дума. Това е правило и за сестрите: то е за братството и за сестринството. В Школата законът е такъв, а вън от Школата законът е друг.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново)

Например българите сега имат много дългове – и всички финансисти се чудят как да оправят положението на България. В България има скрити много богатства – въглища, скъпоценни камъни, злато и др., но не могат да ги намерят и затова българите си казват: „Хайде да направим един заем, да подобрим положението си!“. За заем всички мислят, но никой не мисли да намери в себе си тази основна идея и да я използва. Тя е богатство, енергия, скрита вътре в човека.

(Разумният живот)

За да живее човек разумно, трябва да знае как да черпи онези богатства, които съществуват в Природата. Той трябва разумно да приеме своето богатство, откъдето е определен. Ето например българите сега ходят да хлопат в странство за пари. Искат да направят един заем отвън, но хората не им вярват, не им дават. Добре, щом ние искаме да живеем, нека направим един заем от Природата. Като говоря за Природата, аз подразбирам едно общество. Природата представлява една съвкупност от всички Разумни Същества.

(Заведоха Исуса)

13. Даром се дават Божиите блага, а при човешките блага трябва да има правилна обмяна

Даром се дават Божиите блага, защото трябва да се върнат при Източника, от Който са излезли. Като знаете това, не спирайте пътя на Божествените блага.

(Събуждане)

От преизобилието, което имате, давайте… Туй, което Бог ти е дал, него давай; туй, което не ти е дал, не давай… Дадено ти е – ще дадеш. Туй, което ти е дадено, ако не даваш, тогава ти повреждаш своята съдба.

(Буден ум и будно сърце)

Христос казва: „Даром сте приели, даром давайте“. Това се отнася до благата, които идат от Бога, но по отношение на благата на хората, трябва да съществува правилна обмяна.

(За съдба дойдох)

Такъв е законът: когато направим една добрина или когато дадеш нещо в Името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за себе си.

(Двата природни метода)

От богатствата си може да се откаже само онзи човек, който заминава за Небето. Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснял. Защо ще оставиш другите да дигат шум след тебе? Раздай всичко и си тръгни свободен… Не, нашите работи никой не може да ги уреди, освен ние самите.

(Настанало е Царството Божие)

VІ. ЧЕСТОЛЮБИЕ

Някой човек е чрезмерно честолюбив. Умът му е слабо развит, а пък неговите чувства са силно развити. Честолюбието на човека седи в неговото съзнание, че той е една личност, която трябва да има свобода. И това е право, то е Божествено. У човека има едно чувство на самоуважение. Известни граждански права му са дадени от Природата. Някой път той на тия граждански права дава повече права, отколкото те имат.

(Божественият импулс)

Като наблюдавам хората, от единия до другия край на света, виждам, че те са роби на своето честолюбие. Те приличат на барут: докоснеш ли се до тях, веднага избухват. Всеки човек има високо мнение за себе си. Добре е да има високо мнение за себе си, но той трябва да го оправдае.

(Любов към Бога)

Засегнете ли честолюбието на човека, и той веднага скача на крак, готов да се защитава. Според мене, за да се справи с честолюбието си, човек трябва да прояви своята интелигентност и разумност.

(Посока на растене)

Представи си един човек с голямо честолюбие. Той иска всички да го ценят, само за него да говорят.

(Поучаваше ги)

Да кажем, честолюбив сте, искате да не се излагате пред света.

(Високият идеал)

Гениалните хора са крайно честолюбиви, личните им чувства са силно развити – те не позволяват да им правят забележки.

(Светото място)

Честолюбието ти не позволява да се навеждаш и изправяш.

(Начало на мъдростта)

С честолюбие и обида, въпросите не се решават. Те са от един нисш свят. Човек трябва да се издигне по-високо, да влезе в света на Любовта и на Милосърдието, дето се разрешават всички въпроси.

(Божествените условия)

Време е човек да се отрече от своето дребнаво честолюбие. Какво от това, че някой казал нещо лошо за вас или че ви оплюл? Работи десет години непрекъснато да развиеш сила и мощ в себе си, за да докажеш на хората, че си човек.

(По Бога направени)

Старайте се да се избавите от онова голямо честолюбие, което имате. Ти окачи честолюбието, произхода и знанията си на гвоздей и се покажи пред хората такъв, какъвто Бог те е създал – всичко останало са панделки, то не е съществено, днешните ти знания утре ще бъдат невежество.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени в Търново през 1920 г.)

Под честолюбие разбирам известно несъответствие между външния и вътрешния живот, което причинява мъчение. Ако честолюбието е свързано с честността, в него няма нищо лошо. Обаче, ако внесеш в него елемент на обида, на докачение, то става лошо. „Хората не постъпват добре с мене.“ Не се занимавай с отношенията на хората към тебе. Това не е твоя работа. За тебе е важно каква работа ти е дадена от Невидимия свят, какво трябва да направиш днес. Ето защо, щом се натъкнеш на честолюбието си, превърни го в самоуважение.

(Трите посоки)

За пример: в някой клас има един ученик много честолюбив, горд, с всички свои съученици се кара, с никого не живее – и в края на краищата намира, че съучениците му са лоши. Ако този ученик иска да се помири със своите съученици, той трябва да се смири, да излезе пред тях и да им каже: „Аз съм виновен, обидих, наскърбих всички, като исках да се представя за нещо повече от това, което съм. Мислех, че зная много, а виждам, че нищо не съм знаел. По природа съм малко сприхав, не търпя чуждо мнение, чужд съвет, затова моля ви да ме извините“. Щом се смири така, другарите му веднага ще го простят.

(Простите истини)

VІІ. ОБИДА

1. Индивидуалното съзнание се обижда и от себе си, и от другите

Моралните чувства регулират личните… Ако моралните чувства на човека не са добре развити, а личните са чрезмерно развити, той става неврастеник – където отиде, все обиден се връща.

(Закони на доброто)

Кое спъва човека? Личният му живот. Днес личността в човека е толкова силна, че най-малкият крив поглед или усмивка е в състояние да го обиди.

(Сеятелят)

В човека има едно чувство на обида. То е чувството на личния човек. Обидата често нарушава вътрешното равновесие в живота. Вие може да имате едно прекрасно настроение, но една дума, казана не намясто, може да наруши цялото ви равновесие, да се върнете у дома си неразположен духом и цяла нощ да не можете да спите.

(Двата природни метода)

Казвате: „Той крайно ме обиди!“. С това ти вече си имаш един мъртвец, когото трябва да изхвърлиш навън. Колкото повече го държиш в себе си, толкова повече той ще почне да се разлага, да смърди. Ако го задържиш, ти ще страдаш.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново)

И тъй, ние туряме в душата си един малък факт, една малка погрешка и казваме: „Този ме обиди кръвно, онзи ме обиди кръвно, не мога да му простя“. Не е въпросът дали ти ще можеш да простиш, или не, но този факт вътре в тебе почва да ферментира, образува всичкото туй гниене в душата ти. То ще спре всяка твоя мисъл, всяко твое благородно чувство и ще парализира волята ти. Ние спъваме своето развитие и се образува едно гниене в нас.

(Двата природни метода)

Ще гледаш да забравиш всякаква обида, защото иначе ще дадеш място на дявола в сърцето си.

(Аз ви избрах)

Не обиждайте, защото често във вас живее някой Възвишен Дух – вие го обидите и когато го потърсите, няма го вече. Ако има нещо, което ми прави най-голямо отвращение, то е човек, който обижда. Такъв човек аз поставям на последно място в живота. Най-неприятното на Духа е, когато хората се обиждат. Този дявол ще го вържете – или, най-малко, ще го впрегнете на работа.

(Кротостта и смирението)

Има един закон, според който, като наскърбиш или обидиш някого, тази скръб ще се върне към тебе.

(Затова се родих)

За пример: когато вие се разсърдите някому, обидите се крайно, не искате да го погледнете, очите трептят, държите си погледа надолу, към Земята. Защо? Защото тия течения ви свързват с центъра на Земята, вие сте свързани с Черното братство. Вие сте свързан човек, не сте господар на вашите клепачи, затова, като погледнете, очите ви трепват, искате да прикриете нещо.

(Положителни и отрицателни сили)

Ако сте по-силен от този, който ви обидил, във вас се заражда желание да го биете, но ако сте по-слаб, заражда се мисълта при какви условия да му отмъстите.

(Разумният живот)

Някой казал на някого една обидна дума. Последният казва: „ Аз ще му дам да разбере!“ – той се заканва да го бие. Тази мисъл влиза в подсъзнанието му, дето се организира, и след известно време се проявява на физическия свят: той набива този човек. Обаче, след два-три месеца най-много, ще се намери друг човек, който пък него ще набие.

(Ни мъж, ни жена)

Някой те обидил и ти отиваш при Бога, молиш се за едно, за друго, но обидата седи в сърцето ти, измъчва те. Защо? Защото ти си я пуснал толкова дълбоко в себе си, че образът на Бога съвършено се е закрил. Изхвърлете обидата от сърцето си и така се явете пред Бога. Пред Лицето на Бога всичко се топи, всичко се разтваря.

(Добри и лоши условия)

Да допуснем, че някой се разсърдил на приятеля си, не иска да се примири с него. Той трябва да намери начин да се примири с него. Ето една работа. Със сърдене светът не се оправя. „Какво да правя, като ми дойде такова състояние?“ Ще знаеш, че то не е твое.

(Ликвидация на века)

2. Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи

Ако се яви човек, който може да ви каже вашите погрешки, които са в порите на вашата душа и ви спъват, какво обидно има в това? По някой път вие считате за обидно това, че някой ви е казал погрешките. Аз считам, че първото правило е: Човек сам да вижда грешките си. Ако не ги вижда и дойде някой да му ги покаже, тогава трябва да му благодари.

(Двата природни метода)

Когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи, да не го намерят злите същества и да го обсебят. Като знаете това, не се огорчавайте от обидната дума, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, които се крият в нея.

(Все що е писано)

Знаете ли, че всяка една обидна дума, ако вие я разбирате, тя има голяма стойност? Има хора, има Адепти, които за една обидна дума биха платили десет милиона, но няма кой да им я каже. А пък на вас като ви я кажат, се обиждате. А това не е наука. Това е една рядкост, пазете я – една голяма скъпоценност. Кажете: „Придобих едно богатство, десет милиона лева“. Една обидна дума струва десет милиона лева.

(Сборник лекции)

Геройство е да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давам подаръци. Понякога една обида струва повече от една целувка.

(Новият човек)

… Тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете.

(Ето човекът!)

Всякога онзи, който му е казвана обидна дума, той се е повдигнал повече. Като му кажат думата, той ще се спре, казва: „Обидиха ме. Няма да ида на театър“. Той ще си хване главата, спусне си корените дълбоко надолу, ще мисли: „Защо ме обидиха? Какво съм направил?“.

(Сборник лекции)

Обиди ви някой – представя ви се случай да отидете при Господа и да кажете: „Моля Ти се, Боже, превърни това докачение, тази обида, в Любов!“.

(Искайте сила, имайте вяра)

Срещна ви, обидили сте ме, намислил съм да ви ухапя, и аз да ви огорча. Духът казва: „Внимавай, не го прави!“. Срещна ви – и като помисля, казвам: „Аз ще постъпя тъй, както Господ казва“. Една сладка дума кажа ли тъй, както Господ би я казал – в този момент аз съм съвършен.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

За пример: срещате един човек, който ви обижда, каже ви някаква обидна дума. Ако се поддадете на влиянието на тази дума, тя ще влезе в подсъзнанието ви и там ще почне да се организира, докато един ден даде своите лоши резултати. Ако искате да се освободите от обидата, не бързайте да се поддавате на нейното влияние, но спрете се за малко и потърсете някоя Божествена мисъл или Божествено чувство, с които да й се противопоставите. Кажете си: „Ако Христос беше на моето място, как щеше да постъпи?“. Божествената мисъл е последното средство, което може да ви помогне.

(Ни мъж, ни жена)

Бъдете тъй силни, че каквато обида да ви се хвърли, да не ви докосне и скоро да се освободите от нея. Няма по-голямо изкуство от това, да се поставиш по-горе от всяка обида и да я заместиш с добри мисли.

(Солта)

При най-големи обиди, бури, нещастия, да се не размъти дълбочината на твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в душата си. Може да има голяма тъмнина, противоречие, но като застанеш на този център, да няма никаква външна сила, която да може да те поклати от твоите основи или да те разколебае…

(Положителни и отрицателни сили)

Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден. Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва. Бреговете й може да се размътват, но дълбочините да не се размътват. Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога – и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание: в Името на Бога да покаже тази Любов.

(Двата природни метода)

Щом някой може да ви обиди, вие сте много малък извор, който едва цицирика. Ако някой човек хвърли нещо в един грамаден извор, който постоянно блика, той ще се размъти ли? Не, грамадният извор ще изхвърли всичко навън.

(Абсолютна справедливост)

Представете си, че дойде някой ваш приятел и кръвно ви обиди – един изпит. Наблюдавайте, в един месец време, за колко минути, дни или седмици ще можете да превърнете тази обида или каква и да е друга обида, и то не само че да не остане никаква следа от тази обида, но като чуеш отново да се произнесе тази обида, да се радваш, да ти стане приятно. Добре сте научили урока си, ако, след като ви обиди някой, в един час отгоре заличите тази обида.

(Трите живота)

Следния път ще подложа на изпит едного от вас, да видим какво е разбрал от лекцията. Всички ученици ще му кажат по една обидна дума, да видим как ще може той да ги трансформира. Не е лесно да се издържи такъв изпит. Всички ще минете през сито. Страшен е този изпит!

(Допирни точки в Природата)

… Човек… Той се гневи, обижда се, огорчава се, но трябва съзнателно да работи върху себе си, да трансформира тия състояния. В няколко минути той трябва да смени състоянието си, да се освободи от гнева, от обидата. Ще кажете, че човек не трябва да се влияе от външните условия на живота. Не, изкуство е, и като се влияе, да може лесно да трансформира състоянията си.

(Посока на растене)

Ако в 5, 10 или 15 минути можете да измените своето състояние, след като някой ви е наскърбил, вие имате наука в себе си.

(Искайте сила, имайте вяра)

Ако някой брат или сестра ви обиди, кажете: „От днес аз съм решил да изпълнявам Волята Божия. Не ме интересува кой какво е казал“. Тогава и братът или сестрата ще кажат: „И аз съм решил да върша Волята Божия“. Щом и двете страни решат да вършат Волята Божия, Ангелите ще започнат да работят между тях. По този начин и противоречията в живота ще изчезнат.

(Възможни постижения)

Престанете да мислите за всякакви обиди. Мислете, че сте дошли за пръв път на Земята. Бъдете добре разположени към всички хора.

(Новият човек)

Например някой ви обиди. Кажете: „Заслужавам тая обида“. Значи, вие отговаряте на отрицателната величина с отрицателна и така получавате положителна величина. Който ви обидил, ще почне да се извинява. Така вие се домогвате до оная Велика Истина, при която хората престават да ви обиждат. Следователно, когато имаш ум, никой не те обижда. Когато Истината е в тебе, никой не те обижда. С други думи казано: Когато Бог живее в нас, никой не ни обижда.

(Новият човек)

… Индивидуалното съзнание. То лесно се обижда и от себе си, и от другите хора. Противоположно на това съзнание е Божественото. Докато живее в Божественото Съзнание, никой човек, нито общество, никой народ не е в състояние да обиди човека.

(Четирите кръга)

Ако на обидите не отговаряш с обиди, Бог е в тебе. Ако на всяка обида отговаряш с усмивка, Бог живее в тебе.

(Който дойде при мене)

Може би с всичко, което се случва в живота ви, Господ е решил да ви изпита. Той казва на някои да ви обидят. Казва: „Кажете на този светия една обидна дума!“. Щом това нещо е от Бога, вие трябва да го издържите с радост.

(Свещеният огън)

Според мен само старият човек се обижда. Старият човек е крайно честолюбив. Като се обиди, до края на живота си той не прощава. У децата е точно обратно: ако днес се скарат с някого, утре ще се помирят. Те не задържат обидата за дълго време в сърцето си, вследствие на което са безгрижни. Затова е казал Христос: „Станете като децата!“.

(Простите истини)

Умните хора трябва да се самоотричат, да търпят другите. По този начин само могат да се изправят всички хора, иначе ще се създаде докачение, обида, а обидата не довежда до добър край.

(Абсолютна справедливост)

Най-лошия човек вземете; той ви е обидил. Направете му едно добро, много добра услуга – и той ще дойде и ще ви се извини, и ще каже: „Имах лошо мнение за вас, но сега разбрах, че не е така“. Той ще си измени мнението за вас, защото вие не постъпихте като него. Направете добро някому – и той ще се покаже такъв, какъвто е, той ще ви се извини. Всички трябва да бъдете проводници на Божествената Любов.

(Към извора)

Колкото и да се пази човек, все може да се обиди от нещо. Обаче разумният човек не се обижда. Може ли да потъне разумният човек? Всяко нещо, което няма никакво тегло, не може да потъне.

(Божествените условия)

Търпеливият не се обижда. Каквато обидна дума да му се каже, той всякога ще намери нещо добро в нея и ще я използва за своето повдигане.

(Време и сила)

… Някой се заканва на свой познат, задето му е казал обидна дума. Той ще му отговори с десет обидни думи и не мисли, че с това е бръкнал вече в нечистото гърне и се оцапал. Така той се излага много повече, отколкото обидната дума го излага. Дръжте в ума си възвишени и чисти мисли, които ви свързват с умствения свят, дето живеят светли, разумни същества. Дойде ли в ума ви една нечиста мисъл, турете я веднага в Огъня на Божествената Любов, да изгори и да се превърне на пепел.

(Великите условия на живота)

Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любещия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения, той ще се усмихне. Любовта е сила непобедима. Който има Любов, той е силен човек.

(Пътят на ученика)

Например обиди те някой. Знаеш ли колко мъчно можеш да глътнеш този хап на обидата? Лекували ли сте вие тази обида? Знаете ли как се лекува тя?

Първото положение: Ние трябва да бъдем като разумните деца.

Второто положение: Ние трябва да имаме този всеопростителен Дух.

Третото положение: Ние трябва да бъдем търпеливи.

Четвъртото положение: Всичко това трябва да правим от Любов към Бога.

(Свещеният огън)

3. Като прощаваш, ти добиваш своята свобода

Факт е, че има известна обида. Ако вие не можете да извините този човек в себе си, ако не можете да му простите, вие се отдалечавате; аз зная, че вие се отдалечавате от Бога.

(Високият идеал)

Вие казвате, че обичате Христос, а вас мъжът ви е обидил – и Христос казва: „Заради Мене, прости му“. „Как, да му простя ли? Не искам да го видя!“ Питам: Е, къде е вашата Любов?

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Когато някой ти е казал обидна дума, Христос ще дойде при тебе и ще ти каже: „Прости му заради Мен!“. Кажеш ли, че не можеш, че ти е много мъчно, ти не си изпълнил Волята Божия.

(Свещеният огън)

Ако вие не простите прегрешенията на онези, които се разкайват пред вас, и Той (Бог) няма да прости вашите.

(Благословен)

Защо трябва да си прощаваме? С всеки един лош факт, който задържаме в себе си, ние създаваме големи пакости – не толкова на ближните си, колкото на онова, Възвишеното, Благородното, Божественото в нас. Може да кажем, че с това ние забиваме един трън вътре, в Божествения Дух, Който живее в нас.

(Двата природни метода)

Защо човек трябва да прощава? Защото всяка обида, която някой ви е нанесъл, съзнателно или несъзнателно, има за цел да ви предпази от някакво зло, което предстои да минете.

(Добрите навици)

Христос казва, че за да победите общия враг, трябва да прощавате на всички, които са ви обидили и напакостили; трябва да изпъдите злото вън от себе си.

(Дали може)

Какво се иска от ученика? Да прощава. Ти трябва не само да простиш, но всичко да забравиш; не само да забравиш, но да заличиш всичко от съзнанието си, спомен да не остане в тебе от обидата, която са ти нанесли. И след това, на мястото, където са минали лошите думи, да поставиш най-добрите, и то – за онзи, който те е обидил и когото мразиш.

(Трите живота)

Щом те обиди някой, ти трябва да знаеш, че Бог те разбира, взима участие в твоето положение и въздава всекиму заслуженото. Следователно достатъчно е да си спомниш за Бога, за да простиш на брата си за нанесената от него обида.

(Неразрешеното)

Има един велик закон в Природата: Като прощаваш, ти добиваш своята свобода.

(Мисли за всеки ден, 2011 – 2012 г.)

Нека всеки каже в себе си: Заради Бога мога да прощавам и на враговете си.

(Дали може)

Всеки трябва да отвори сърцето си за Бога, да се примири с всички хора.

(Дали може)

Правилното отношение на Любовта е: Всякога в лицето на един човек да виждаш присъствието на Бога. Да отделяш човешкото; да виждаш и Бога, Който живее в него. Като човек трябва да му прощаваш – а като Бог, Който живее в него, трябва да го уважаваш.

(Благословен)

VІІІ. ГОРДОСТ

1. Гордостта води към падение

На човека е свойствена една гордост – и ако злото го няма в човека, човешката гордост би създала едно зло, два пъти по-голямо от туй зло, което съществува.

(Важни и належащи неща)

Гордостта – то е едно чувство, което е дадено на човека като самоуважение и тогава е намясто. Онези блага, които Бог е дал на човека, той трябва да ги пази. Когато един човек започне да мисли, че той е нещо повече от другите, то е гордостта.

(Обичайте и радвайте се)

Самоуважението е благородно чувство, а гордостта – болезнено. Гордостта е опасна и в това отношение, че прави човека злопаметен. Злопаметният човек не прощава лесно – и след хиляда години той още помни обидата и е готов да отмъсти.

(Допирни точки в Природата)

В гордостта като основа влиза личното чувство, самоуважението – то е главният елемент… Горделивият мисли само за себе си. Онези, които казват: „Аз пет пари не давам за общественото мнение“, са горделиви.

(Високият идеал)

Гордостта води към падане. Тя е предвестница към падането.

(Искайте сила, имайте вяра)

И тъй, гордостта е едно най-опасно качество за човека.

(Трите живота)

И тъй, желанието на човека да стане господар, да заповядва на всички хора, да стане божество, е създало гордостта.

(Новата мисъл)

Няма по-горделиво същество от магарето. Ако върви с камили, магарето непременно ще излезе напред. То никога не остава назад. Магарето казва: „Каквото искате, може да сложите на гърба ми, но аз ще водя. Дето искам, там ще вървя“.

(Събуждане)

Гордостта пък кара човека да се държи нависоко, а същевременно – и да лицемери.

(Допирни точки в Природата)

Някои автори поддържат мисълта, че човек сам се създава. Това показва човешката гордост. Човек сам не може да се създаде. Има хора, които правят опити да създадат, т.е. да пресъздадат себе си, но нищо не излиза от тяхната работа. Всъщност Бог работи, а човек взима участие в Неговата работа. Ако мисли така, човек може да се пресъздаде.

(Ценната дума)

Мнозина от вас казват, че не признават какво Духът говори. Това е човешката гордост, която казва: „Аз говоря!“. Не – трябва да знаете, че без Духа Божий не може да се образува никаква мисъл. Човешкият ум се събужда само чрез Духа Божий.

(Свещеният огън)

Казвам: Снемете себе си от първото място; вие сте все на тронове турени… Турете на първо място Онзи, Който ви е създал.

(Важни и належащи неща)

Защото гордостта в човека иде, когато той мисли, че няма нужда от никого. То е едно заблуждение.

(Обичайте и радвайте се)

Господ ще ви каже: „Аз ще те заставя да видиш, че имаш нужда от Мен, за да се сломи твоята гордост“.

(Мировата Любов)

Гордостта е болезнено чувство. Горделивият мисли, че като него друг няма. Да, но всички хора са излезли от Бога. За Бога всички хора са интересни, понеже представят някаква материализирана идея.

(Простите истини)

У всинца ви има една скрита гордост. Даже и най-простият, и той мисли, че е нещо в света. Че е нещо, то е така, но не е работил върху себе си.

(Служене, почит и обич)

… Вие имате за себе си високо мнение. Вие мълчите, не се издавате, минавате за скромни, но всеки мисли, че няма друг като него.

(Абсолютна справедливост)

У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето… който се е влюбил… в своя портрет, който, където ходи, само него вижда.

(Ето човекът!)

Та хора с философията на този фарисей може да ги наречем консервативни, от консерваторската партия – хора, които имат високо мнение за себе си.

(Ето човекът!)

Писанието казва: „Гордостта се ражда не в слугите, а в господарите“.

(Ако говоря, том I)

От презрението се е родил съвременният аристократизъм: едни – благородни, други – неблагородни; едни – богати, други – сиромаси.

(Ето човекът!)

Горделивият ще се покаже тъй, че донякъде е малко скромен, но в себе си има желанието да покаже, че като него няма друг, обаче иска другите да го хвалят. Той ще се облече много скромно, не с дрипави дрехи, но пак за да обърне вниманието. Горделивият човек е скромен в обходата си, но ще го познаете, като турите някого на неговото място – неговата гордост ще излезе. Той не се хвали.

(Трите живота)

… Горделивите хора са много тежки.

(Запалена свещ)

Студенината на човека се дължи на гордостта.

(Новата мисъл)

Забелязали ли сте колко се удължава носът на горделивия човек? Той става много дълъг и толкова тежък, че за да не наведе главата си надолу, човек се изпъчва и вдига главата си нагоре.

(Който дойде при мене)

Гордостта не ви позволява да признаете вашите погрешки. Учен човек сте. Признайте погрешката си. Като направиш погрешка, кажи: „Аз съм учен човек, но невежа се показах“. Като поправиш погрешката си, ще станеш по-учен.

(Аз го създадох)

Ако учителят вдигне на урок един горделив ученик, който не е приготвил урока си, той ще преживее нещо страшно: изложил се е пред съучениците си. Той ще изпита една обида, унижение пред съучениците си.

(Великата разумност)

„Защото Бог ни е забравил.“ Това е човешката гордост. Бог ви е забравил?! Вие сте Го забравили – и сега очаквате Той да ви намери.

(Красотата на Душата)

2. Вяра и гордост

Туй чувство е събудено най-много у религиозните хора. По-горделиви от религиозните няма. Туй чувство най-много е събудено у тях.

(Трите живота)

Най-опасната гордост, която съществува, тя е между религиозните и учените.

(Трите живота)

Пазете се да не влезе във вярата чувството на самоуважение и гордост. Вие ще мислите, че като вашата вяра няма друга.

(Красотата на Душата)

Способните ученици, които заемат първите места, развиват гордост и самоуважение към себе си. Да имаш самоуважение, това е естествено качество; да бъдеш горд, това е неестествена проява на човека. Гордостта представя натегнато състояние на струните, а самоуважението и достойнството – нормално състояние на струните.

(Възможности за щастие)

А най-голямата опасност, която сега иде, тя е от гордостта в Окултната Школа. Та за този дявол имаме турено едно такова сито на вратата, че да не може да се промъкне никога.

(Трите живота)

Окултният ученик, който не е готов, ако в него чувството за гордост не е възпитано, Черното братство непременно ще присади в него една малка присадка и ще му създаде най-лошото състояние.

(Положителни и отрицателни сили)

Твоята ученост не ти отваря Път към Христа. Смирение е нужно на човека.

(Да възлюбиш Господа)

Христос…. Той напусна Небето, забрави високото Си място и дойде със смирение на Земята, дето биде подложен на изпит. Той не казваше, че беше господар. Той казваше: „Тук Аз съм слуга“.

(Високият идеал)

Смирение трябва да има човек! Вие мислите, че като вас други хора няма. Като мислите така, няма да се минат и два дни, ще ви турят на изпит. Тогава ще видите, че имате големи слабости.

(Абсолютна справедливост)

Ето защо първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че от сега нататък имат много да учат.

(Абсолютна справедливост)

Окултният ученик трябва да има чиста, светла мисъл – не мрачна, песимистична мисъл: „Аз не съм способен“. Това е една гордост.

(Сборник лекции от Младежки окултен клас)

Който иска да работи в света, той трябва да започне от най-долното стъпало и постепенно да се качва нагоре, без да прескача стъпалата. Смирение се иска от човека!

(Великото и красивото)

3. Гордост и тщеславие

В човека има вродено едно тщеславие и гордост. Човек мисли, че много знае.

(Благословен)

Гордостта произтича от самоуважението. Човек сам се уважава, има мнение за себе си. Когато превиши това мнение, той става горделив. И когато превиши своята слава, той става тщеславен. Има нещо прекалено и в гордостта, и в тщеславието.

(Ликвидация на века)

Гордостта произтича от ума, а тщеславието – от сърцето.

(Допирни точки в Природата)

Горделивият е достъпен за малцина, а тщеславният – за всички. Горделивият не обича приятели, иска да има само един приятел, голям аристократ и тертиплия (Тертиплия (диал.) – подреден, изряден (бел. ред.).) е той. Всичко това личи в походката му, защото гордостта дава една особена осанка и прави човека много хубав.

(Разумните същества, том 2)

Горделивият е точно обратното на тщеславния: той не обича външно да се представя. Ако не го познават хората, той минава за скромен, за смирен – не вдига шум около себе си, а всъщност самоуважението е силно развито в него.

(Допирни точки в Природата)

Горделивият мисли само за себе си, а тщеславният мисли за обкръжаващите. Той, като мисли за обкръжаващите, интересува се от това какво те мислят за него, какво е тяхното мнение. За тях общественото мнение е меродавно. Всички хора, които искат да знаят какво е общественото мнение за тях, са тщеславни.

(Високият идеал)

Гордостта произлиза от чувството на самоуважение, а тщеславието – от чувството на общителност. Тщеславният иска да има доброто мнение на хората, а гордият не обича да говори за себе си. Като направи едно добро, тщеславният иска да знаят всички, даже вестниците да пишат за това. Ако даде някъде 10 000 лв., той иска всички да знаят, че е пожертвал тази сума. Ако гордият даде 10 000 лв., иска да мине незабелязано – да го прави достояние на хората, това той счита за недостойно. Гордият гледа на това с пренебрежение, като че ли не се отнася до него. Той не обича да се меси в работите на хората и казва: „Всеки да се занимава със себе си“. Тщеславният се меси в работите на хората, но дотолкова, доколкото това е в негова изгода. Той мисли, че без него работите не могат да се наредят.

(Новата мисъл)

Онзи, у когото тщеславието никак не е развито, не се стреми към външен блясък, вследствие на което минава за скромен. Всъщност той не е скромен, но горд. Понякога е за предпочитане човек да бъде тщеславен, отколкото горд. Защо? Защото тщеславието е чувство, което се изявява навън, по отношение на хората, а гордостта – навътре, към самия човек.

(Естествен ред на нещата)

Горделивият има отношение главно към себе си. Той мисли много за своето достойнство. Тщеславният има отношение повече към окръжаващите.

(Път към живота)

Гордостта, тщеславието счупват осите на ума и на сърцето. Това е неумолим закон. Влезе ли в човешкия ум, гордостта сваля човека от висините, до които е стигнал, в най-големите дълбочини.

(Събуждане)

Възседна Христос на туй осле – значи, подчинил Той в себе си тщеславието и гордостта, а туй показва: „От сега нататък аз ще служа на Бога с Любов, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила; всичко, което имам, подчинявам го на Негово служене“ – туй показва „възседна на осле“.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

4. Гордост и достойнство

Чрез гордостта човек пази своето достойнство. Достойнството на човека се изявява в стремеж да запази своята чест, своята разумност.

(Любовта дава живот)

При гордостта човек защитава правата, които Бог му е дал. Да бъдеш горделив значи да защитаваш правата на сърцето, правата на ума и правата на тялото, които Бог ти е дал, или да защитаваш мястото, което Бог ти е дал. То е достойнство. Да защитаваш туй, което Бог не е дал, то е да се излагаш. Винаги трябва да защитаваме това, което Бог ни е дал.

(Буден ум, будно сърце)

Ако искате да знаете кой има силно развити лични чувства и кой има достойнство, вижте как реагира на обидата. Онзи с личните чувства е горделив, а с достойнството – благороден и мек.

(Фактори в природата)

Каквито страдания да минете, вие трябва да запазите своето достойнство като човек, като ученик. Отвън можете да бъдете слуга, да изпълнявате най-долната служба – но отвътре да бъдете господар.

(Добрите навици)

Нека имам достойнство, нека бъда горд, но това достойнство да не бъде опетнено от нищо.

(Последното място)

Човек трябва да има достойнство и самоуважение, но да не бъде горд. Ако е даровит, способен, нека прилага дарбите си, без да се гордее. Способният и разумен човек знае, че дарбите и способностите му са дадени за негово благо, както и за благото на всички. Ние сме за ония хора, които и с износени дрехи могат да ходят прави, със съзнание за достойнството на своята Душа.

(Делата Божии)

В Царството Божие приемат хора, които нямат представа за достойнството си, не мислят за своята личност. Значи, гордостта и достойнството не осмислят човешкия живот. Любовта осмисля живота.

(Устойчиви величини)

5. Гордост и знание

Отде произтича човешката гордост? Човешката гордост произтича от това, дето човек мисли, че знае много, че той не е като другите хора, че неговият ум е много положителен, че знае всичко, и т.н.

(Абсолютна справедливост)

Ако е пълен със знания, според апостол Павел, човек е осъден на възгордяване.

(Делата Божии)

Човек, който не е смирен, всичко знае, всичко разбира – Библията знае от кора до кора.

(Веригата на Божествената Любов)

Кога знанието възгордява? Когато човек няма Любов.

(Дали може)

Кога се смирява човек? Когато прилага знанието, което е придобил. Така той вижда какво може да направи и какво не може – и постепенно се смирява. Който живее само за себе си, не може да използва знанието си и го трупа като излишен баласт. Като живее за Бога, за ближния си и за себе си, човек дохожда до истинския Живот и възможностите, които му са дадени.

(Законът и Любовта)

Значи, гордостта е резултат на неизползвано, натрупано знание.

(Събуждане)

Колкото по-смирен е човек, толкова повече неща може да научи. Ако си въобразява, че много знае, той лесно ще се обезсърчи.

(Божият глас)

Гордостта е дала обратни резултати в науката, тя е създала консерватизма. Вследствие на гордостта, знанието е задържано за достойните хора, за аристократите – простата маса, народът не е достоен за знание. Гордият не търпи хора, които знаят повече от него. Той счита, че простите хора трябва да бъдат невежи.

(Допирни точки в Природата)

Всяко бързо постижение не води към добър край. Например, ако изведнъж придобиете големи знания, вие можете да се възгордеете, а гордостта води към падане.

(Трите живота)

Да, можеш да се хвалиш колкото искаш, между жабите и между хората даже, но дойдеш ли да се сравняваш с ума на Ангелите, ще туриш всичкото смирение, което можеш да намериш в себе си. Дълго време ще чакаш, докато твоят ум стане като техния. Смирението е условие за развиване на ума в човека.

(Абсолютна справедливост)

Истинското Знание, или Знанието, което е произлязло от съзнанието, никога не произвежда гордост, понеже е преживяно, опитано.

(Високият идеал)

6. Гордост и завист

От гордостта е произлязла завистта. Горделивият човек е най-завистливият. Той не може да слуша да похвалят другиго. Ако кажат пред него, че някой си човек някъде е учен, професор, той казва: „Не ми казвайте, учен човек бил той!“.

(Трите живота)

Защото там, дето съществува завист, напредък не може да има. Съревнованието е хубаво, а завистта е една спънка.

(Новите схващания на ученика)

Аз забелязвам, че когато насоча мисъл да помогна на някого, в другиго от вас се заражда завист – и по този начин се въздейства. Трябва тогава да губя време, та да се връщам и бия този, който въздейства.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Пети елемент, който руши Виделината, е завистта. Завистта и гордостта са брат и сестра. Човек, който завижда, е и горд. Оня, когото е обладала завистта, се наслаждава, когато гледа, че другите страдат.

(Солта)

Влезе ли гордостта в човека, той се излага вече на опасност – запичане на съзнанието. Оттук, като естествено последствие, иде сиромашията в човека, която го прави ревнив. Когато минава край изораните ниви и увисналите от плод лозя на съседите си, ревнивият поглежда със завистливо око към тях и казва: „Да е мое това нещо!“. Той пожелава това за себе си, но сам не се хваща на работа. Горделивият не може да работи върху своята почва. Защо? Твърда, суха е тя. Той страда от твърдост и сухота на съзнанието си.

(Божествените условия)

7. Гордост и смирение

Човек е изгубил две съществени качества: послушание и смирение. В замяна на това, той е развил в себе си прекомерна гордост. Гордостта е най-големият враг в развитието на човека.

(Любов към Бога)

Когато един човек иска да бъде голям като Бога, той дявол става, а когато иска да стане силен, непобедим за злото, той става най-малък: на мястото си е тогава. Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим. Смирението е закон на смаляване. Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими. Щом си малък, никой не може да те види, никой не може да те намери. Де ще те намери? Ти си зад сцената: всичко виждаш, а тебе никой не вижда.

(Абсолютна справедливост)

Горделивият заема всякога първо място, а смиреният – последно. Горделивият иска всички да го ценят, а смиреният цени всички. Той гледа на всички хора като на проводници, чрез които Бог Се проявява.

(Петимата братя)

Последното място е най-износното място. То има даже практическо приложение. За такъв човек всички казват: „Този човек е незабелязан от никого. В което и общество да влезе, никъде не го виждат“. Но незабелязаните хора, тези, които държат последното място, са хората, които движат света.

(Последното място)

Следователно, който търси велики работи в света, той трябва да знае, че непременно ще се смали. Законът е такъв. Щом желаеш велики работи, ще те смалят. Щом желаеш малки работи, ще те възрастят. Това е изказано в стиха: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи“.

(Простите истини)

Тя беше разумна жена, в нея нямаше онова болезнено честолюбие. При това, тя имаше голямо смирение, познаваше своето положение и се задоволяваше с най-малкото, което можеше да й се даде.

(Последното място)

Гордостта е движение надолу към материята. В гордостта човек е образувал своето тяло; в смирението е образувал Любовта към ближните.

(Двете Божествени посещения)

Та казвам: Когато сте недоволни от живота, туй състояние да го знаете, то е гордост. Когато сте доволни от живота, то е смирението. Да имате понятие: Смирението е движение нагоре. Гордостта е движение надолу.

(Двете Божествени посещения)

Затова трябва да имаме смирение: защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват – не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест.

(Веригата на Божествената Любов)

Какво трябва да прави горделивият, за да се освободи от сухотата на съзнанието си? Той трябва да се смири. Гордостта се възпитава чрез смирението. То е вътрешен процес на съзнанието, който се изразява в смяна на условията на живота. За да работи човек, непременно трябва да се сменят вътрешните условия на живота му. Условията на много хора са неблагоприятни – в съзнанието им има сухота, запеченост. На такава почва нищо не може да расте.

(Божествените условия)

Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига. Гордостта и смирението са синоними на тия двама хора – фарисеят и митарят.

(Ето човекът!)

У фарисея имаше по-благородни черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която можа да го смъкне в Ада.

(Ето човекът!)

Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението, и той каза: „Аз ще работя за спасението си“, и затова Бог даде благословия на него, защото той имаше надежда, че ще се поправи в бъдеще.

(Ето човекът!)

Тази теменужка, която вие употребявате, говори: „Бог Се проявява в скромността на живота, а не в гордостта“.

(Солта)

От духовно гледище, само горделивите хора са осъдени на просия. Някога те са били много горди и затова са изпратени на Земята като просяци, да се смирят.

(Влизане)

Трябва да знаете, че смирението е посоката, по която върви Божията благодат. Човек, който няма смирение, не може да приеме Божието благословение – щом си горд, ти си висок връх, към който не може да отива Божието благословение. Ти трябва да бъдеш смирен, кротък, милосърден, добър, за да дойде Божието благословение към теб.

(Свещен трепет)

ІХ. КРИТИЧНОСТ

1. Критиката ужасно действа, обезверява хората

Съвременните хора не разбират дълбокия смисъл на живота, нито законите, които го управляват, затова критикуват нещата. С критика нищо не се постига.

(Вечното благо)

Често вие критикувате и мене, но вашата критика не е меродавна. Тя е резултат на вашето старо разбиране.

(Ново разбиране)

Критиците не са нищо друго освен гневливи хора, които налагат тоягата си по гърба на поетите и писателите.

(Сеятелят)

Какво означава думата критика? Тя е съставена от две думи: крие и тика. Значи, критикът крие и тика нещата напред. Критикът скрива Истината, а вади логическото заключение напред.

(Новото начало)

Когато разсъдъкът и сравнението са силно развити, а милосърдието – слабо развито, човек става силно критичен. Ако и милосърдието е добре развито в него, той минава за справедлив. Без милосърдие, при силно развит разсъдък и сравнение, човек става безпощаден критик.

(Допирни точки в Природата)

По естество, умът на човека е склонен към критика. Без да иска той, лошите работи на хората изпъкват в ума му. Влезе ли човек в Окултната Школа, понеже светлината е голяма, той започва да вижда повече от това, което хората вън от Школата виждат. Не знае ли ученикът да се пази, той изпада в тежки положения и състояния.

(Условия за разумния човек)

Съвременните хора, както и съвременните окултни ученици, страдат от ненужна критика. Къде какво видят, те всичко критикуват, без да подозират, че по този начин, чрез отрицателните мисли и чувства, те създават една тъмна атмосфера, в която сами могат да се изгубят. Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени!“.

(Смени в природата)

Като направите най-малката критика в душата си, ще изгубите Духа си, непременно ще угасне Духът.

(Трите живота)

Думите са живи сами по себе си. Някои думи вътре в себе си носят такава отрова, която е в състояние в една минута отгоре да сломи човека.

(Двата природни метода)

Кажете ли една лоша дума някому, няма да се минат 5 – 10 – 15 минути, и тази дума от противоположния полюс ще се върне към вас. Колкото и да са малки лошите думи, изказани ли са веднъж, колкото по-дълго време минава, толкова повече се увеличава тяхната разрушителна сила. Задръжте за себе си всяка лоша дума, която искате да кажете някому.

(Две свещени положения)

Също така, една дума може да убие човека – може и да го възкреси.

(Ни мъж, ни жена)

Човек е отговорен за всяка своя дума, понеже живее в хармоничен свят, в свят на пълен ред и порядък. Когато се намерите пред Божия съд, вие ще отговаряте защо създадохте огнестрелните думи, с които нарушавате хармонията на Божествения свят.

(Божият глас)

Или обичаш да се подиграваш; направиш една крива гримаса на този, на онзи – и най-сетне, ще ти се изкриви устата.

(Запалена свещ)

Много деца са се осакатявали, като са се подигравали на някой човек, който заеква. И като се подиграват, те сами започват да заекват.

(Всеки ден по една добра мисъл)

Имайте предвид всякога следното правило: Не унижавайте в сърцето си никого. Когато се смеем някому, ние правим на себе си голяма пакост.

(Абсолютна справедливост)

Обикновено България е място, университет на критика. Няма българин, който да срещнеш, да не критикува. Правим общ разрез, всичките въпроси философски ни занимават. Хубаво е човек да критикува, но да постави нещата на тяхното място.

(Радостта)

Той критикува своя ближен, но сам не знае как да постъпва. Ако го поставят на мястото на неговия ближен, и той ще направи същите погрешки, а някога – и по-големи от него.

(Вечното благо)

Ако ви кажа само за десет дни без критика, казвате: „Как е възможно?“. Да се въздържаш – защото всичките тия слабости, които ти ги намираш в хората, те са вътре в тебе още.

(Съгласуване на мислите)

Не критикувайте хората, преди да сте изправили себе си, за да не се намерите в положението на точилото, което остри ножовете на хората. Пазете се, да не станете точило, което реже главите на хората.

(Езикът на Любовта)

Когато критикувате хората, това показва, че вие знаете повече от тях. Ето защо ученикът трябва да се пази от критика. Когато ученикът критикува, ще го поставят в положение той сам да провери своите знания.

(Условия за разумния човек)

2. Погледни не да търсиш дефектите, а търси в Душата нещо ценно

Вие може да имате критически ум, този ум ви е потребен, но в критиката си трябва да бъдете разумни. Да критикуваш значи да сравняваш, да уподобяваш, да търсиш Истината. Да критикуваш разумно – това не значи да търсиш погрешките на хората, но да търсиш правия път.

(Последното място)

Хубаво нещо е човек да бъде наблюдателен, да схваща и най-малките неща, но да ги използва за своя поука, а не за критика.

(Абсолютна справедливост)

Ако вие имате това милосърдие, ще бъдете снизходителни – и тогава вашата критика няма да бъде тъй остра, но ще бъде мека, снизходителна спрямо вашите съкласници.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново)

Ако нямаш Любов, ще критикуваш; ако имаш Любов, критиката ти ще почива на Истината и на свободата.

(Старото отмина)

Едно правило ще ви дам: Ако искате да въздействате на един човек, най-първо намерете в него една добра черта, която той има, нещо, което остава винаги с него – и дръжте я в ума си. С туй вие ще му помогнете повече, отколкото да го морализирате 10 години. Дръжте хубавото и имайте доверие в хубавото в него. Другите неща ги оставете, Провидението ще ги изправи.

(Благословен)

Да се търсят погрешките в човека – това не е някаква философия. Философията на живота седи в това човек да намира, както в себе си, така и в другите хора, хубавите, красивите неща и да ги посажда и разработва.

(Затова се родих)

Със забележки, човек никога не може да се оправи. Човек се поправя, когато слуша единствено Божественото, Което му говори в него.

(Запалена свещ)

Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем, по-долу от нас, според Христовото Учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това ниско положение, и ако има нещо от тях в нас, да го изкореним.

(Ето човекът!)

Извинявайте човека… Намерете причината да го извините, понеже един ден и вие ще се намерите в същото положение.

(Ако говоря, том I)

Да изобличиш брата си – това не е казване на Истината.

(Светлина на мисълта)

Истината не седи в това да изнасяш дефектите на хората. Под думата Истина разбирам да благовестваме и да внасяме новото вътре в света, да покажем положителната и светла страна в живота, методите и пътищата, по които може да се постигне.

(Постижимото)

Критиката ви трябва да почива на Истината. Не говорете за неща, които не сте проверили. Докато не видите нещата с очите си, не говорете за тях. И като ги видите, питайте Господа как да ги изнесете. Всичко, което си видял и знаеш, не трябва да се казва. Не мисли, че като кажеш всичко, казал си Истината. Можеш да кажеш всичко – и пак да си далеч от Истината. Каквото и да видите, не бързайте да го изнасяте.

(Начало на мъдростта)

Не, прями трябва да бъдете към себе си, а не прями към другите хора.

(Вас ви нарекох приятели)

Като кажем някому Истината, нека я кажем по Закона на Любовта.

(Високият идеал)

Похвалите и хулите имат едно и също значение. Един човек, който може да те похвали, той може и да те укори, да ти каже най-горчивите думи. Има нещо по-високо от похвалите и по-високо от укорите. Това аз наричам Закон на Любовта.

(Двата природни метода)

Обичайте ближните си, помагайте им, за да ги освободите от въжетата, с които са вързани. Ако ги критикувате и мразите, без да съзнавате даже, вие завързвате краката и ръцете им с въжета.

(Закони на доброто)

Да казваш на един човек: „Ти си лош, ти си лош“ – и той става лош. Ако искаш да го направиш добър, ще му казваш: „Ти си добър, ти си добър, ти си добър“ – и той ще стане добър.

(Минало, настояще и бъдеще)

Престанете да мислите за недостатъците на хората. Недостатък, за който ти мислиш, един ден ще ти стане наследствена черта… Мисли за хубавото, за да ти стане то наследство.

(Познаване на Истината)

Ако в продължение на една година виждате само доброто в човека, вие коренно ще се преобразите. Ако виждате само лошото в човека, вие ще деградирате.

(Работа на Природата)

Като държите в ума си доброто и красивото в живота на хората, с това вие правите връзка с тях, с Бога, Който е в тях. А който иска да намери Бога с критически ум, има да Го търси с милиони години и пак няма да Го намери.

(Мисли за всеки ден, 1995 – 1996)

Щом искаш да изправиш погрешката на някой човек, най-първо ще пристъпиш към него с всичкото благородство на Душата си, за да го предразположиш, да разбереш състоянието му. Щом разбереш състоянието му, ти можеш да му помогнеш. Помогнеш ли на него, ще помогнеш и на себе си. Да помогнеш на ближния си – това е цяла наука.

(Светлина на мисълта)

Туй, което ти сам в себе си не си могъл да изправиш, не го критикувай в другите. Туй, което ти си оправил в себе си, за същото можеш да помогнеш и на другите.

(Високият идеал)

Аз схващам въпроса така: не съм длъжен да ви морализирам. Вие сте цветя, които трябва само да се поливат и наглеждат. Те сами ще израстват.

(Аз ви избрах)

… Трябва да бъдем внимателни, да не се накърняват чувствата на хората.

(Запалена свещ)

Ако днес се смееш на съседа си, в скоро време и ти ще се проявиш като него. Вместо да се смееш и да критикуваш своя ближен, помоли се за него, да се справи със своя гняв. Критиката не изправя хората.

(Дали може)

Не искам да бъдете слепи, но да бъдете разумни. Виждайте грешките на хората, но не ги критикувайте. Не мислете, че с критика може да изправите грешките. Само онзи може да изправи погрешките на хората, който е изправил вече своите грешки.

(Ликвидация на века)

Не бързай да дадеш мнението си. Хората имат слабост да дават мнението си. Трябва ли да дадеш мнението си за една незавършена картина? Животът, като процес, не е завършен още.

(Начало на мъдростта)

Правете забележки, критикувайте, но справедливо. След като направиш критика, кажи на себе си: „Ти там постъпи ли право? Това, което каза ти, право ли е?“. Коригирай и себе си.

(Ако говоря)

Аз не критикувам никого. Ако си позволя да критикувам хората, това значи да критикувам Божиите постъпки, да критикувам и себе си. Да критикуваш – това значи да създадеш по-хубаво нещо от това, което критикуваш. Ако не можеш да направиш това, по-добре мълчи.

(Старото отмина)

Критиката не влиза в хармоничния живот. Искате ли да се освободите от противоречия, дигнете се в Свръхсъзнанието си и разглеждайте въпросите оттам.

(Божествен и човешки свят)

Божият храм… Щом влезеш в този храм, ще забравиш всякаква критика. Че този бил такъв, онзи бил онакъв – това не е твоя работа. Хората са живи картини, които ти не си рисувал. Художникът, Който е рисувал тия картини, знае защо са нарисувани така.

(Божествен и човешки свят)

Опитай се да обуздаеш езика си. Опитай се да не критикуваш. Ние сме против критиката. Само безгрешният има право да критикува.

(Ликвидация на века)

Ние не сме дошли на Земята да съдим хората. Има кой да съди. Който има отличен ум, отлична Душа и отличен Дух, само той може да съди. Вие трябва да бъдете снизходителни, да прилагате Любовта. Критиката ви да почива на Истината. Не критикувай, но покажи как се пее и свири, как се рисува, как се говори. Не осъждай човека за това, което ти сам не можеш да направиш.

(Красотата на Душата)

Ако някой ни критикува, ние ще вървим по своя Път. Няма да се спираме да разсъждаваме за критиката. Спрем ли се да разсъждаваме, даваме сила на критиката. Ние ще вървим в този Път, в който сме убедени, който сме опитали.

(Трите живота)

Та казвам: децата се интересуват от всичко без критика, нещата всякога приемат без критика.

(Близо и далеч)

Време е вече хората да излязат от сегашното си положение, да се откажат от старите разбирания, от критиката, която повече ги спъва, отколкото ги осветява. Изучавайте света, който Бог е създал, без да го критикувате.

(Опорни точки на живота)

Сега, като говорим против критиката и одумването, имаме предвид запазване чистотата на човешката мисъл. За да бъде здрав, човек трябва да пази чистотата на ума и на сърцето си. Който се занимава с възвишената, Божествена мисъл, той трябва да бъде далеч от обикновените одумвания. Всяко одумване е мътна вода, която нарушава чистотата на планинския извор.

(Доброто оръжие)

3. Не се самокритикувайте! Поправяйте погрешките!

В съзнателната работа няма критика, но има пресяване. Да критикувате своите мисли и чувства значи да ги осакатите.

(Време и сила)

Да се изучава човек – това подразбира той да се самонаблюдава, да изправя погрешките си, но не и да се самокритикува. Самокритиката е достояние на най-учените, на най-благородните, на най-възвишените хора. Обикновеният човек не трябва да се занимава със самокритика. Тя представлява остър нож, с който той може да се нарани.

(Светлина на мисълта)

Защото критика в природата – това е глождене, а гложденето е качество само на гъсениците. Ще се самонаблюдаваш, ще констатираш известни факти, ще ги изложиш без никаква критика.

(Двата пътя)

Не е въпрос да се самоосъждате, но да анализирате нещата. Критиката е опасна, но и без критика е опасно.

(Посока на растене)

Избягвайте самоосъждането. Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я; не се осъждайте, но се изправете.

(Искайте сила, имайте вяра)

Никаква критика! Аз не критикувам себе си, понеже, ако критикувам себе си, критикувам Бога в себе си. Казвам: Бог ме създаде добър. Това петно е мое. Като изляза навън, ще поправя петното.

(Факти, закони, принципи)

„Какво ще кажат хората?“ Ако критиката им е права, благодари за това. Ако не е права, остави ги свободни, нека се проявяват, както намират за добре.

(Начало на мъдростта)

Например художник рисува една картина и вижда грешките си, не чака други да го критикуват. Онзи художник, който не познава грешките си, не приема критиката. На всички забележки той се оправдава.

(Петимата братя)

С критика нищо не се постига. Аз постигам светлината не със своя критичен ум, но очите ми възприемат светлината, без да я зная.

(Любовта дава живот)

4. Бог и Любовта не търпят никаква критика

Влезе ли в по-висок свят, човек трябва да напусне разбиранията си, които имал на Земята, и да стане дете, способно да възприема и учи. Там никаква критика не се позволява. Дойдете ли до Науката на Природата, всякаква критика е изключена. Тази Наука е абсолютна, тя има свои резултати, тя има практическо приложение на Земята.

(Малки и големи придобивки)

В Природата не трябва да правим критика. Всичко, което става в Природата, е намясто. И тихото време, и силният вятър, всичко, което става в Природата, то е Божествено. Върху него трябва да имаме само едно мнение, за да се възпитаме.

(Прав път)

Господ казва: Не критикувай, което Бог е допуснал в света! Щом нещо е станало, Господ го допуща.

(Запалена свещ)

Мога да критикувам моите работи, но Божиите работи аз ги изучавам.

(Запалена свещ)

Пазете в ума си едно: Никога не допускайте една отрицателна мисъл за Бога. Щом дойдеш там, спри критиката и кажи: „За добре е“. Щом дойдеш до Бога, кажи: „За добро е“. Не казвай: „Господ защо направи това, защо го допусна?“ – ще направиш прегрешение.

(Буден ум и будно сърце)

Не поставяй на никаква критика това, което Бог върши за тебе! Бог не може да направи никакво престъпление! Това е абсолютно невъзможно! Той работи не по човешки. Всичко е Негово!

(Изпитът на Любовта)

Чоплите ли Любовта, тя изчезва. Бог и Любовта не търпят никаква критика, никакво раздвояване. Започне ли човек да размишлява какво е Бог, изгубва Го.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1920 г. в Търново)

Един съвет: никога не мислете зле за добрите хора… Ако мислите лошо за един добър човек, по-голяма опасност има за вас…

(Ако говоря, том I)

Никой няма право да критикува Бога, нито да се съмнява в Него. Рече ли да Го критикува, той ще получи добър урок за своите постъпки. В това отношение, Небето е безпощадно. Свещено трябва да пазите Божието Име! Това е първото необходимо условие за запазване чистотата на Душата. Освободите ли се от критиката, вие ще имате вече условия за създаване на вашия характер.

(Условия за разумния човек)

5. Само съвършеният човек има право да критикува

Обаче критиката в света е за философи. То не е за деца. То не е лесна работа. Най-мъчната работа е да критикувате.

(Запалена свещ)

Светията има право да критикува, защото разполага с вътрешна светлина.

(Служене, почит и обич)

Само съвършеният човек има право да се занимава с погрешките на хората, защото той е в сила да ги изправи.

(Ни мъж, ни жена)

Критиката е отлична наука, но тя е за посветени хора. Като станеш светия, тогава Господ ще ти даде пост да критикуваш другите.

(Единственото богатство)

Аз бих желал да ме критикува един, който седи по-високо. Критиката на този, който седи по-долу, е безпредметна.

(Единственото богатство)

Х. ГНЯВ

1. Много и нереализирани желания се превръщат в гняв

Ти казваш: „Много съм сприхав“ – много енергия имаш.

(Работа на Природата)

Гневът е излишна набрана енергия в известно направление. Или всяко непостигнато желание може да се обърне на скръб, или на гняв.

(Абсолютна справедливост)

Гневливият човек е човек без воля. Гневът е известна енергия, неизползвана в добро направление. Всеки е изпитал след гняв едно отслабване, което показва, че е настанало демагнетизиране.

(Солта)

Човек, който се сърди, показва, че чувствителността е силно развита, пък мисълта – слаба; защото сръднята се дължи на човешката чувствителност.

(Господар и слуга)

За пример: ти се сърдиш, ти си под чуждо влияние. Сръднята не пада в областта на ума. Гневът е в областта на сърцето. Следователно сърцето е под влиянието на ума. Ако ти се оставиш на тия външни внушения, умът ти съвсем ще се изопачи.

(Най-лесното)

А колко пъти само с вашата сръдня сте изгубвали най-хубавото! Имал си хубаво чувство, което струва милиони; ти се разсърдваш – и туй чувство изчезва някъде.

(Разумните същества)

Срещал съм първокласни светии – Любов нямат. Защото по някой път светията се разгневи. Най-малкият гняв пропъжда Любовта.

(Последното добро)

Често хората се гневят и вършат неща, които в друго състояние не биха направили. Какво показва гневът? Че човек не може да се владее. Този център не е под контрола на ума и волята на човека. Някога и той не знае защо се гневи, но разгневил се е вече.

(Сила и Живот)

На какво се дължи гневът? На излишни енергии в организма. Когато човек има много желания, които не може да реализира, част от енергията, която е била определена за тяхното реализиране, остава неизползвана – тази енергия е причина за гнева в човека. Когато някой се гневи, това показва, че има много нереализирани, непостигнати желания. Какъв е церът на гнева? Да се реализират тия желания. Излишната енергия се събира зад ушите на човека. В гневливите хора тези места са силно развити. Френолозите наричат тези центрове разрушителни.

(Допирни точки в Природата)

Гневът действа в самосъхранителните чувства. Те са най-нисшите чувства в човека. Щом се разгневиш, то е най-нисшето у тебе. Там няма закон. Ти рушиш, хвърляш.

(Господар и слуга)

Ти се разгневиш – в един гняв умират 5 милиона клетки в организма ти. Питам: Ти умен човек ли си, който уморяваш 5 милиона душици?

(Благословен)

Когато у човека се проявява известно чувство на гняв, без съмнение то не е само негово. Това чувство едновременно се проявява и в ред други същества, които са тясно свързани с него. При тези условия, това чувство може да се усили толкова много, че да вземе заплашителни размери. В това време човек изгубва всякакъв разсъдък. Защо? Защото воюва, бори се. Като се разреши тази война в негова полза, той се опомня. В резултат на този процес, човек се усеща изморен, измъчен, като че е преминало някакво поражение. След всичко това, човек трябва дълго време да работи, за да възстанови равновесието на своя душевен живот.

(Светлина на мисълта)

… Като се разгневи, човек моментално кипва и е готов да разруши всичко, което се изпречи на пътя му. На кого ще напакости? На себе си. В самия него се предизвиква пожар, експлозия, след която със седмици не може да дойде на себе си. Питам: защо тази сила, гневът, не се впрегне на работа, да извърши нещо полезно? Съвременните хора са станали неврастеници, поради това че често се гневят. Казвам: престанете да се гневите! Как? Ще приложите волята си.

(Ни мъж, ни жена)

Сегашните хора, културните хора се гневят повече, отколкото диваците. Сега те имат повече условия да се гневят. За развитието на културата трябва малко гняв, енергия трябва.

(Господар и слуга)

Казвам: в Природата има икономия. Човек не трябва да се гневи от чисто икономическо гледище. Казвам: при самовъзпитанието човекът не трябва да харчи безразборно силите на Природата, които ни ги е дала, понеже тия сили не се добиват така лесно. Едно хубаво разположение, което имаш, не се добива така лесно. Много талантливи и гениални хора често са се осакатявали от гняв.

(Живот, светлина и сила)

Всяко възбуждане, всеки гняв не е нищо друго освен война. Знаете ли колко милиона клетки стават жертва при едно сърдене или при един гняв? Някой път по петстотин-шестстотин милиона клетки стават жертва, а по някой път – и по няколко милиарда. Ето защо, като знаете това, вие не трябва да се сърдите. При една война в тялото се унищожават множество здрави, разумни клетки. След това човек се чувства отслабнал, разорен и си казва: „Защо ми трябваше да водя тази война?“.

(Път на зазоряване)

Гневът е психическо пиянство: той развива смелостта – и вие мислите, че можете да направите всичко; но щом изтрезнеете, ще си кажете: „Що ми трябваше да се гневя?“.

(Разумният живот)

На когото и да се разгневиш, ти ще изгубиш дихателната сила и ще нарушиш дейността на дихателната система. На когото и да се разгневиш, ти ще направиш пакост на себе си, защото стрелката на гнева ще те отбие от правия път – и твоята кола ще се блъсне някъде. Всеки гняв те отклонява от правия път на разумността на живота.

(Живот, светлина и свобода)

Всяко недоволство, неразположение, гняв водят към мотиката на живота. Това показва, че идат лошите условия на живота.

(Начало на мъдростта)

Когато сте разгневен, когато имате отрицателни мисли, вдълбочете се в себе си, във вашата аура – и ще видите в този пояс около вас широки, черни резки. Тогава казвате: „Колко съм черен!“. (Разумният живот)

Когато човек се разгневи, в душата му влиза омразата – и той престъпва.

(Искайте сила, имайте вяра)

Тури ли огън в сърцето си, човек преждевременно умира. Такъв огън е гневът. Ако всеки ден се гневи и не използва енергията му за работа, човек сам се разрушава.

(Дали може)

Та казвам: туй дразнене произтича от съвсем други причини. Има едно същество в света, което постоянно работи хората да остаряват. Ти ще се дразниш – но да въздържаш дразненето. Щом се пораздразниш, ще дойде сръднята.

(Единственото богатство)

Всеки гняв, всяко възбуждане, всичко туй спира онези благородни и възвишени мисли и прояви у нас… Забележете: всички стари хора започват да се дразнят и да оглупяват.

(Двата природни метода)

Духовете ни завземат по два начина: чрез прозявката и чрез гнева.

(Искайте сила, имайте вяра)

Ти, като се разсърдиш, работиш за духовете. Те вземат тази енергия – сръднята, турят я на работа. В сръднята харчиш повече, ти губиш. Като си търпелив – печелиш.

(Прав път)

Всеки гневен е окраден, защото е извън тялото си излязъл – и духовете го обират.

(Искайте сила, имайте вяра)

Има същества в света, на които им трябва енергия. То дойде – ще те бутне малко, ще те разсърди. Като се разсърдиш, ще те издои като крава. След туй пак ще те остави. После пак ще дойде, пак ще те издои. Така периодически идва да те дои. Сръднята е доене на крава. Всички вие като се сърдите, някой отвън ви дои.

(Живот, светлина и сила)

В момента на гнева, когато разсъдъкът спре да действа в човека, Духът се изтласква вън, тялото остава празно – и в този момент може да се намери един нов дух, който се загнездва в кръвта и трябва със сила да се извади.

(Искайте сила, имайте вяра)

Всяка една сръдня, всяка една омраза в човека се отнася до неговия черен дроб. И като е занят с омраза, черният дроб не може да изпълни своите функции, храносмилането не става правилно.

(Любовта дава живот)

За предпочитане е човек да се гневи, отколкото никак да не се гневи. Има хора, които са пасивни – и като се разгневят, не могат външно да изразят гнева си. Те минават за кротки хора – всъщност не са кротки. Пасивният гняв ражда страха, а активният ражда отмъщението. Особено силно е отмъщението, когато някой се опита да се противопостави на гнева. Щом се разгневи някой човек, дайте му възможност да прояви гнева си; спрете ли гнева му, той ще започне да отмъщава.

(Допирни точки в Природата)

2. Свещен гняв срещу старото

Казвам: Има едно дразнене принципиално. Някой говори, че се подиграва с Истината. Кажи: „Не се подигравай с Истината!“. Някой се подиграва с Любовта. Кажи: „Не се подигравай с Любовта! Любовта не е за подигравка“. Или някой се смее на Мъдростта. „Не се смей на Мъдростта!“

(Единственото богатство)

Не е лошо човек да се гневи и да е недоволен. Гневът и недоволството са намясто, когато почиват на принципиална основа.

(Все що е писано)

Има два вида гняв: един гняв, който иде от Любовта – и един гняв, който иде от безлюбието. Ако се гневиш от Любов, намясто е: Любовта е спасителка, благословение е.

(Най-голям в Царството Небесно)

Който се стреми към свобода, той трябва да се бунтува в себе си, да храни свещен бунт, свещен гняв в Душата си, за да разкъса връзките на старото.

(Добри и лоши условия)

Вие се гневите, когато не трябва. Аз бих ви казал кога да се гневите. Когато видиш една мечка, разгневи се! А вие се разгневявате, когато видите една мравя, и я стъпквате. Тук гневът няма място. Не, разгневете се при мечката! Когато срещнете на пътя си някой голям камък, прехвърлете го настрана. Проявете своя гняв като един волеви акт.

(Абсолютна справедливост)

3. Заради Господа мога да направя всичко

Може ли без гняв? Може. Каквито отрицателни мисли и чувства да ви посещават, водете ги при Бога. Кажете им: „Аз отивам при Бога“.

(Да възлюбиш Господа)

Всички трябва да се допитвате до Господа. Някой път се разгневите, искате да изявите своя гняв навън, да направите нещо. Не, не бързайте, запитайте Господа: да се проявите – или не. Вие, без да питате, се проявите и не искате да знаете нищо повече. Ако всички спазвахте това правило – за всяка работа да се запитват до Господа в себе си – те нямаше да правят погрешка.

(Вас ви нарекох приятели)

… Заради Господа, Който ме е пратил на Земята. За всичките блага, които ни е дал, аз съм готов да направя всичко. Разгневен си. Заради Господа премахни тоя гняв.

(Божественият импулс)

Например имате опитността, когато сте се разгневили на някой ваш стар, 20-годишен приятел, с когото сте живели много приятелски, и за една малка причина вие се скарвате, не искате да се срещнете. И вие сега трябва да кажете: „Заради Любовта на моя Господ, в която живея, аз ще премахна, ще се помъча да победя тия горчивини“. Заради тази Любов, ще се постараете да превърнете тази обида, тия горчиви чувства в сладки. То е една наука.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени в Търново през 1922 г.)

4. Гневът трябва да се превърне в деятелност

Вие се безпокоите, гневите се, ставате енергичен и търсите някого, върху когото да излеете гнева си. Гневът се трансформира чрез работа, а не чрез удряне на масата с ръка или на земята с крак, нито чрез удряне по чуждите гърбове.

(Дали може)

Не мислете, че хората могат да бъдат свободни от гнева. Гневът е стихия, която навсякъде се проявява. Разгневиш ли се, впрегни тази енергия. В момента, когато се гневи, човек трябва да има предвид, че той стои по-високо от гнева и не трябва да се оставя на него, той да го управлява, но да бъде господар на гнева, да го впрегне на работа. Има известни закони, по които гневът може да се впрегне на работа. За да не причинява никаква вреда, или бомбата трябва да се изхвърли навън, или трябва да се пререже фитилът й.

(По образ и подобие)

В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля, и трябва да знаем как да ги управляваме. И всеки трябва да знае тия закони – иначе, ако не разбира тия закони, може да произведе известна експлозия. Някой се гневи. Ще се гневиш – и оттатък ще минеш. Гневът, то е изгубване на своето минало равновесие. Ако ти мислиш в себе си, никога няма да паднеш. Значи, човек, който се е разгневил, излязъл е от себе си, загубил е равновесието си – и пада. Разгневиш се – падане е това.

(Положителни и отрицателни сили в Природата)

Не питайте защо се гневите, но питайте защо гневът ви е посетил. Гневът, страхът са намясто, но трябва да се използват. Те са сили, които имат свое предназначение и смисъл. Те са съветници на човека, които го придружават навсякъде.

(Добрите навици)

Ако по някой път се сърдите, гневите, този гняв е потребен като пипера в яденето, за да даде активност или широчина на главата. Без тази широчина, човек не може да има подтик за дейност. Когато някои от вас се гневят, да не мислят, че тази енергия е непотребна. Вие трябва да владеете, да пазите този гняв.

(Абсолютна справедливост)

Щом се разгневиш, впрегни воловете си и иди да ореш, вземи мотиката си и иди да копаеш – или вземи две стомни, иди на чешмата, донеси вода. Енергията трябва да се впрегне на работа. Ако си гневен и донесеш две стомни вода, водата, която е носена с гняв, е по-сладка.

(Заветът на Любовта)

Не да спреш гнева, но да превърнеш този гняв в даден момент на една енергия и да използваш тази енергия. Гневът от окултно гледище е една енергия. Не се стремете да унищожите вашия гняв. Трябва да има малко гняв. Някои не се гневят. У гневливия човек се заражда енергия да работи. Някои от вас смесват честолюбието с гнева. Честолюбието е докачение, което носи отмъщение, а гневът е едно екзекутивно чувство; щом се разгневиш, даваш отпор, работиш, браниш се.

(Положителни и отрицателни сили)

Вие се гневите много. Как ще въздействате върху този гняв? Ще си представите мислено, че дохожда някой у дома ви и ви обижда. Вие сега ще се стараете да не се разгневите. Тия упражнения, тия маневри са много приятни. След това ще се почувствате освежен, като че сте придобили нещо. Препоръчвам тия упражнения на всички, защото те са много ефикасни.

(Новите схващания на ученика)

Значи, гневът може да се използва в много отношения. Разгневите ли се, направете някое добро – не обикновено добро, а такова, каквото никой не може да направи.

(Абсолютна справедливост)

Дойде ли ви някое тежко състояние на гняв, недоволство или друго нещо, въоръжете се с търпение. Няма да минат пет-десет-петнадесет-двадесет минути или най-много половин час – и вашето състояние ще се смени.

(Новите схващания на ученика)

Някой казва: „Аз съм малко сприхав човек“. Много хубаво, отлична черта е това, че си сприхав, но сприхавият човек трябва да се превърне в един деятелен човек. „Ама аз съм малко гневлив.“ Гневливият човек трябва да се превърне в един горещ, любящ човек. Този човек, който се гневи, той може да люби много силно, той може да обича интензивно. Той трябва да трансформира своята енергия от гняв в Любов.

(Заведоха Исуса)

Ако един човек се е разгневил, мислите ли, че Бог в него се е разгневил? Тогава ти покажи мекота, покажи своята мекота. Защото, ако ти се разгневиш, какво ще стане?

(Петте врати)

Щом се разсърдиш, поеми дълбоко въздух и брой от 1 до 10; ако си още гневен, поеми още един път дълбоко въздух, издишай го и брой от 1 до 100; ако си още гневен, пак поеми дълбоко въздух, издишай го и брой от 1 до 200. Дойдеш ли до 300, всякакъв гняв ще изчезне. Това е един добър метод за уравновесяване на енергиите на човека. Ако пък не искате този метод, като се разгневите, изпийте една чаша топла вода на глътки. Гневът е топлина. Значи, подобното подобно лекува.

(Езикът на Любовта)

Разгневите се някому и станете неспокоен. Поеми въздух и най-малко 20 секунди чети. После тури по една минута и виж как ще мине гневът. Като държиш минута и половина, две минути – всичкият гняв ще се изпари. Една минута е достатъчно да се самозавладееш. Колкото повече задържа въздуха, човек охладнява.

(Всеки ден по една добра мисъл)

Ако си гневен или мразиш някого, изложи гърба си на Слънце, отправи погледа си към Земята – и тя ще отнеме отровата, която се е вмъкнала в кръвта ти. Слънцето и Земята са най-добрите лекари и учители на човека.

(Великите условия на живота)

Гневен ли си, излез някъде из гората, започни да викаш, да кряскаш на дърветата, на камъните: те ще се озонират и ще ти мине. Ще видиш после колко смешно ще ти стане, когато се забележиш в такова състояние.

(Аз ви избрах)

Мъжът ти се гневи, вдига шум, кара се. Кажи в себе си: Любов и съгласие! Няма да се мине много време – и той ще омекне.

(Новият човек)

Добре: да допуснем сега, че вие сте възбудени, разгневил ви е някой, изгубили сте равновесие. Вдигнете ръцете си бавно нагоре над главата и полека ги спускайте покрай главата, като леко допирате тялото си, и след това ги изтърсете (магнетично обливане). Това упражнение да се прави не повече от три пъти на ден.

(Беседи, обяснения и упътвания, дадени от Учителя в Търново през 1921 г.)

Като метод за въздействие срещу гнева, Окултната Наука препоръчва на ученика да се откаже от многото си желания.

(Допирни точки в Природата)

Желанието не трябва да се събужда нито по-рано, нито по-късно от определеното време – за всяко желание има определено време и пространство, когато то може да се реализира. Ако не спазите това време, ще се натъкнете на ред отрицателни състояния, между които на първо място ще бъде гневът.

(Допирни точки в Природата)

Щом се разгневите, спрете се малко в размишление, да видите какво се иска от вас. Хванете палеца си и помислете за Божествения свят, с който сте свързани. Само така ще се справите със силите и теченията, които минават през вашия мозък, и ще можете да ги регулирате.

(Добрите навици)

Когато сте нервни, разгневени нещо, направете следното упражнение. Запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра, а през лявата поемайте въздух, като броите мислено до седем. След това не поемайте повече въздух и мислено бройте до десет. После запушете лявата ноздра, а през дясната изпущайте въздуха бавно, ритмично, като броите мислено до девет. Това упражнение помага за регулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка или за усилване на паметта.

(Добрите навици)

Ако нямаш разположение, например гневен си, постави си гърба на Слънцето, нищо няма да изгубиш. В каквото положение и да се намираш, отправи ума си към Бога, все таки 50% положението ти ще се подобри, в каквото положение и да се намираш.

(Кротките)

Ако знаете да използвате правилно гнева, той ще се превърне в елемент на волята – на смелост. Значи, гневът може да се превърне на смелост. Гневливият човек, щом почне да разсъждава, става смел.

(Разумният живот)

Щом гневът дойде, ще вземеш мотичката или ще седнеш да пишеш. Трябва да имаме една работилница с чукове и други пособия, та оня, който има излишна енергия, да отива там да работи. Един ще вземе чука, друг – рендето, трети – перото, и по този начин всички тия хора ще се хармонират.

(Разумният живот)

Има нещо по-страшно от външните мечки – това са вътрешните мечки в човека. Какви по-страшни мечки познавате от гнева, от разрушителността в човека? Като се разгневите няколко пъти, като паднете и станете няколко пъти, най-после ще хванете гнева в ръката си и ще го заставите да ви слуша, да работи. Следователно на всяка мечка вън от вас отговаря по една мечка вътре у вас.

(Допирни точки в Природата)

… Гневен ли си, ще впрегнеш гнева на работа. Най-работливи са гневливите хора; а тези, които не работят, не са гневливи… Вместо гневът да ви впрегне, вие го впрегнете.

(Свещен трепет)

Ако спреш гнева в себе си, то енергията му можеш да я пренесеш в някоя по-горна област на твоя мозък. С тази енергия ти ще мислиш за светиите, за Бога.

(Свещен трепет)

ХІ. РЕВНОСТ

1. Ревността ограничава свободата на човека

Защо ревнува човек? Защото обича. От голяма обич към едного, той се озлобява против друг някой. Който не обича, не може да се озлобява. Като обичаш някого, ти се интересуваш от него и отваряш очите си на четири, да не го вземе друг. Ако не го обичаш, не се интересуваш от него. В това отношение, в човешката любов ревността е на мястото си.

(Старото отмина)

В любовта си хората са толкова ревниви, че не си позволяват един на друг да гледат натук-натам, но ограничават свободата даже и на Господа в себе си. Ревността е нисше, животинско чувство, на което човек, по атавизъм, често се натъква, вследствие на своите криви разбирания за живота, за човека.

(Да ви даде)

Има нещо лошо в ревността. Кога? Когато ограничава свободата на човека. Щом се ограничава, той не може да прояви своя ум. Като ограничаваш някого, първо ти ограничаваш себе си. Няма да се мине много време, ще дойде друг, който тебе ще ограничи.

(Фактори в природата)

Ревността произтича от простата причина на безлюбието. Вие няма кого да обичате. Вие сте вложили в едно същество всичкия си капитал и искате туй същество да ви обича. То не ви обича. Неговият ум е на съвсем друго място. Той не е нагласен като вашия, не може да мисли като вас, не може да чувства като вас.

(Изново)

… Ревността е резултат на чрезмерното користолюбие у човека. Искаш да обсебиш някоя Душа, искаш да я имаш, ревнуваш я.

(Ако говоря, том II)

Ти държиш един предмет близо до очите си и така ти закриваш другите неща… Ревността показва, че предметът е много близо.

(Ако говоря, том I)

Какво представя ревността? Сиромашията на живота. Когато се казва за някого, че е ревнив, това значи, че той е осиромашал и умствено, и сърдечно – във всяко отношение.

(Божествените условия)

Ревността, било от страна на мъжа, или от страна на жената, ограничава човека. Никой няма право да се налага на другите, да ги заставя да мислят, да чувстват и да постъпват така, както той мисли, чувства и действа.

(Крадецът и пастирът)

2. В Любовта между разумни Души, ревност няма

Опасното в любовта е, когато се дава предпочитание на едного. Това проявление поражда ревност, а ревността не е израз на Божията Любов. Ревността се явява в неразбраната любов между хората. Когато нямате пълно доверие в някого, у вас се ражда ревност, подозрение, съмнение. Следователно, когато се говори за Любовта, тя не трябва да предизвиква ревност или подозрение; тя трябва да внася Живот.

(Ценното из Книгата на Великия Живот)

Какво означава думата ревност в българския език? Усещаш, че си малко пренебрегнат. Защо се чувстваш пренебрегнат? Погрешката е там, че ти очакваш своето щастие от едно същество, което трябва да живее само за себе си. И всички хора на Земята са създадени да живеят най-първо само за себе си, а после – за другите. Туй е закон.

(Двата природни метода)

Смешно е да се осъжда човек без никакви факти. Съмнението, подозрението е недъг в човека, който се дължи на анормални образи в неговия мозък. За да се освободи от този недъг, човек трябва да развива в себе си милосърдието. Когато мъж ревнува жена си, нека отправи ума си към Бога, да се свърже с Неговата мисъл, с Неговото милосърдие, и ще види, че след 5 – 6 минути ревността му ще изчезне.

(Синове на възкресението)

Често в любовта между хората се явява ревност. Защо? Понеже любовта им е в шишета. Като пийнат от нея една-две чашки – и тя се свършва. Любов, в която има ревност, тя не е никаква Любов. Искате ли Любов, идете при Божествения Извор, оттам да начерпите колкото искате.

(Любов към Бога)

Какво е ревността? Като запушиш извора си, ти ставаш ревнив. Когато дойдеш до ограничения живот, ти ставаш ревнив. Пълниш шишето си с вода и го държиш само за себе си. В необятния Живот никаква ревност не съществува. Докато си при Великия Извор на Живота, никаква ревност не те мъчи.

(Събуждане)

Ако дъщерята обича майка си, а бащата ревнува, каквито усилия и да прави той, както и да й угажда, каквото и да й купува, освен че няма да я привлече, но ще я отчужди от себе си. Какво се изисква от него, щом иска да привлече дъщеря си? Той трябва да обича жена си тъй, както дъщерята я обича. Обича ли я така, дъщерята може да даде от своите чувства и на бащата.

(Младежки събори)

Не е лошо да бъдеш ревнив – но да отправиш това чувство към Бога, да пазиш ревниво Божиите заповеди. Да бъдеш ревнив към хората, това е безсмислено и опасно. Човешката ревност е смешна. Пазиш някого, ревнуваш – да не го вземе някой.

(Събуждане)

Ще кажете, че дето има любов, там има и ревност. Не – Любовта изключва всякаква ревност. Любовта внася в човека широта и благост. Тя е извор, който напоява целия свят. Който люби, той дава път на Бога в себе си, затова е в състояние да обхване целия свят.

(Който дойде при мене)

Искате ли да знаете дали сте млади и силни, влезте в света и се изучавайте: яви ли се в сърцето ви най-малката ревност, ще знаете, че не сте млади – младостта изключва всякаква ревност. Младият е извор, който дава изобилно; не дава ли изобилно, той не е млад; щом не е млад, ревността неизбежно върви с него. Младият е всякога доволен и богат; не е ли доволен, човек е влязъл в областта на старостта.

(Светото място)

Любовта съществува само между разумни Души. В нея няма ревност, няма подозрение. Любовта между разумните Души е широка; тя е Божията Любов, която обхваща целия свят.

(Вехтото премина)

ХІІ. ЗАВИСТ

1. Завистлив е дребнавият човек

Завистта е опасно чувство, защото в него няма даже микроскопическа светлинка или радост. В другите слабости все има нещо, което радва или залъгва човека. Завистливият обаче няма никаква радост в себе си, благодарение на което и той страда, но иска другите повече да страдат. За да не получи съседът му по-голямо благо от неговото, той е готов да му извадят едното око, но на съседа – двете очи.

(Посока на растене)

Ти не си орал, не си сял, а поглеждаш със завист към нивите на другите хора и казваш: „Моята нива нищо не роди, а нивите на съседите ми дадоха много плод“. Ти не говориш Истината. Твоите съседи ораха, сяха, затова имат плод, а ти нищо не работи.

(Той създава)

Влезе ли едно отрицателно чувство в сърцето ви, например завист, мисълта ви отслабва, а с нея заедно, и вие губите силата си.

(Начало на мъдростта)

Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето Духовно развитие. Духове, напреднали умствено, а изостанали Духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Понякога хората грешат от недоимък, а понякога грешат от голямо изобилие. Който има, в него се явява желание да има повече. Който няма, в него се заражда едно отрицателно чувство: завист, че другите имат. В сиромаха се явява завистта, в богатия – алчност.

(Вас ви нарекох приятели)

И завистта е киселина за психическия живот, но тя става опасна, когато се придружава от омразата. Иначе, сама за себе си приложена, тя не е опасна. В българския език думата завист не е лоша. Докато работи сама, завистта не е вредна киселина, но щом дойде при нея омразата, тя става опасна. При това положение идат лошите последствия: съмнението, отмъщението и т.н.

(Великото и красивото)

Завиждате, стяга ви се сърцето от завист – тогава има възможност да заболее черният ви дроб. (Движение нагоре)

2. Във Вселената има изобилно вода и светлина за всички

Стремете се да превръщате енергията на завистта в положителна. И тогава, вместо да пожелавате на ближния си по-голямо зло, пожелайте му по-голямо добро от вашето.

(Посока на растене)

… Щом си завистлив, трябва ти светлина. Ние всякога завиждаме на хората. Тази Вселена, в която живеем, е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно светлина, която можем да възприемаме. Не завиждайте. Радвайте се, като срещнете някой човек, в който има вода, в който има живот. Като видите човек, пълен със знания, радвайте се, че в него има светлина. По-хубаво да живеем между живите хора, отколкото между мъртвите.

(Последното място)

Бог е дал на всеки човек очи, да гледа с тях света, да гледа красивото и възвишеното, а той е недоволен. Бог му е дал мозък – да мисли, сърце – да чувства, дробове – да диша чист въздух, стомах – да се храни, а той е недоволен. Това, което Бог е дал на човека, струва милиарди, а въпреки туй, той поглежда завистливо към къщата на някой човек и е недоволен, че няма такава къща. Кое струва повече: очите или къщата на човека? Следователно, за да съзнае и оцени човек богатството, което му е дадено, Бог ще му изпрати някое малко страдание или нещастие да го жилне някъде, за да го опомни.

(Малки и големи придобивки)

Когато дойдете до един човек, който има известна добродетел, във вас трябва да се даде един стимул и вие да придобиете тази добродетел в себе си. Между хората има различие и това различие е за добро. Сега, като не разбирате закона, във вас се заражда завист.

(Истинската реалност)

Любовта, интензивното желание са условия за създаване на каква и да е дарба в човека. Дарбите не се създават изведнъж. Те не са нищо друго освен събрана енергия в човешката Душа в известна посока, и то от стотици и хиляди години. Има случаи, когато за проява на известна дарба е нужна малка енергия, но ако човек не работи върху себе си да предаде тази енергия, дарбата му не ще се прояви. Който не разбира този закон, поглежда завистливо към даровитите хора и казва, че еди-кой си е даровит музикант, друг някой е даровит поет, учен и т.н. Тези хора са даровити, защото са работили в миналото, работят и в настоящето. Те заслужават това, което им е дадено.

(Трите живота)

Богатият човек, ако има цялото богатство на Земята, той не може да бъде завистлив. Завистлив може да бъде един дребнав човек.

(Възкресение)

ХІІІ. ЗЛОБА

1. Неразумните страдания озлобяват

Съмнението е недъг на ума, а завистта, злобата – на сърцето.

(Новият човек)

Мирише и човешкото сърце. Знаете ли колко мирише? По някой път човек се озлоби, мисли как да си отмъсти, цяла нощ.

(Първият момент на Любовта)

Мястото на злобата в човека е над ушите. Когато този център е силно развит, човек е много завистлив. Този център е силно развит във вълка, вследствие на което той е много жесток, свиреп.

(Лъчи на живота)

Ангелите, като слязоха на Земята, проявиха непослушание и изгубиха своята сила и чистота. Сега в тях има крайно озлобление. Те са озлобени против хората. Те гледат по някакъв начин да си отмъстят на хората.

(Път на зазоряване)

Срещам някой човек, който страда. Защо страда той? Защото са засегнати личните му чувства. Той се озлобил, ожесточил, прилича на казан, който се намира под голямо напрежение и иска да се пръсне. Този човек се оплаква, че страдал много.

(Светлина на мисълта)

Обаче, ако страданията му са неразумни, той се ожесточава – и вместо да се повдига, озлобява се. Като знаете това, не избягвайте разумните страдания, които Бог ви праща, но бъдете внимателни, сами да не си създавате ненужни страдания.

(Да възлюбиш)

Ако някой ви обещава много неща… Повярвате ли в обещанията му… и веднага ви държат отговорен за всичко…. Ще минат една-две години и ще ви турят в затвор. Ако не можете скоро да излезете от затвора, ще се озлобите против всички хора, ще се разочаровате от живота и ще вземете крив път на мисълта си. В края на краищата, ще кажете: „Страдам невинен, от всички изоставен и неразбран“. Като знаете това, не отивайте при гражданина на онази страна. Не слушайте неговите съвети. Не отваряйте кесията си пред него, защото ще ви обере и ще ви изпрати на полето да пасете свинете му.

(Великите условия на живота)

Щом се късат нещата на физическото поле, човек се обезсърчава. Щом се късат нещата в духовния свят, човек се обезверява. Щом се късат нещата в мисловния свят, който е една връзка с Божественото, човек се озлобява.

(Буден ум и будно сърце)

Някой път човек тъй може да концентрира своята мисъл на злоба и завист към храната, от която ще яде някой човек, че като хапне този нещастник от тази храна, да се отрови.

(Последното място)

Наистина, работата ви няма да се нареди добре, ако срещнете на пътя си човек гневен, злобен, зъл, защото от него излизат противодействащи сили. От добрия човек лъха живот, радост, светлина, а от лошия – мрак, неразположение. Както разбойникът може да убие човека с пушката си, така и лошият човек, със своите мисли и чувства, може да убие човека.

(Крадецът и пастирът)

2. Всяко противоречие е една велика задача

Условията могат да озлобят, да ожесточат човека, но това не е естествен път на развитие. Като прекарал живота си в беднотия и лишения, той се озлобил, но това е резултат на неразбиране. Ако разбираше беднотията, той нямаше да се озлоби. Човек може да се изправи само когато съзнае, че той е виновник за своята карма. Следователно, веднъж я създал, той сам ще я изправи.

(Път на мисълта)

Сега на вас казвам: Пазете се от вътрешно ослепяване. Няма по-страшно нещо от това. За да не дойдете до вътрешното ослепяване, радвайте се на страданията. Който се е пробудил и осъзнал, той се радва на страданията и ги осмисля. Който се е събудил от сън, но още не се е осъзнал, той не е разбрал смисъла на страданията и се озлобява от тях.

(Той създава)

Да допуснем, че в един вол, който оре на нивата, би се събудило по-висше, човешко съзнание, и той се намери в тези тежки, непоносими условия за него: цял ден оре на нивата, а после влиза в своя дам, завързан, лишен от свобода. Знаете ли колко би се озлобил този вол? Но благодарение че по-висшето съзнание у животните се явява временно и пак се оттегля, а остава обикновеното им съзнание, което лесно ги примирява, те си казват: „Такава е Волята Божия!“.

(Пътят на ученика)

Волът върви спокоен, невъзмутим; в него има тишина, спокойствие. Той не знае какво е злоба. Като гледа, че господарят му бърза, волът казва: „Защо толкова бърза господарят ми? Не знае ли, че за всяко нещо има определено време?“. После обърне поглед към господаря си и продължава работата си.

(Великото и красивото)

Вие знаете ли кой ви е пратил на Земята? За случая турците имат една поговорка много класическа. Те казват: „Говедо дошъл, вол си отишъл“. От това незнание на нещата, в хората се явява едно озлобление, което обезсмисля живота. Вие мислите, че животът няма смисъл, че никой не ви обича. Има Един, Който ви обича. Само че вие не знаете къде е Този, Който ви обича. Има Един – и като Го намерите, ще видите, че никой не може да ви обича като Него. Като Го зърнете веднъж и Той като ви зърне, ще можете всичко да постигнете на Земята.

(Вас ви нарекох приятели)

Когато някой се усеща изоставен, в някои случаи той се ожесточава, озлобява, става по-лош, а в други случаи отива към Бога. Последното е добро, затова трябва да оставаме по-често сами.

(Аз ви избрах)

Озлобяването трябва да се превърне в мъка, мъката – в страдание, в скръб, и тогава вече скръбта може да се лекува. Щом си скръбен, ще призовеш Бога на помощ да те спаси. Като те спаси, ще Го прославиш. Който скърби, той е минал вече през две състояния – през озлобяване и мъка.

(Малки и големи придобивки)

Човешкият ум трябва да се бори с туй, злобното в себе си. За да се бори и да устоява, човек трябва да има умение. Ние огъня няма да го угасим с духане – вода ще му полеем отгоре.

(Двата природни метода)

Всички трябва да напуснат онази злоба и да хванат едно верую на Любовта. Напуснете веруюто, от което произтича злобата, и хванете веруюто на Любовта, което иде сега в света. Приемете това верую, в което човек на човека гледа като на свой брат, в когото Бог Се проявява. Тази е новата идея, която сега ще ви оставя.

(Вас ви нарекох приятели)

Едно трябва да спазва човек – да не се озлобява и ожесточава. През каквито изпитания и да мине, трябва да остане тих и спокоен. Желайте Любовта да победи и да се възцари Правдата и Истината.

(Възможности за щастие)

За да издържа на противоречията в живота, човек трябва да съедини силата на ума си със силата на своето сърце. Така само той ще изпъди злото от ума и сърцето си и ще пусне Бога да живее в него. Днес Бог не живее в сърцето на човека, а трябва да живее. Бог иска да изпъди от сърцето на човека онзи, който незаконно се е наместил вътре, и да заеме неговото място.

(Разумните същества)

Злобата, завистта, омразата, невежеството, подозрението, користолюбието изгарят в Любовта. Докато си в Любовта, отрицателните сили те напущат. Щом излезеш от Любовта, всички отново тръгват след тебе.

(Вечното благо)

Когато едновременно се накърнят честолюбието и достойнството, човек се озлобява. За да се освободи от озлобяването си, трябва да му дадат първо място. Той се чувства обиден, понеже са го подценили. Първото място подразбира център, около който всички се въртят. Кой заема първо място в Слънчевата система? Слънцето. Значи, човек трябва да знае мястото на Слънцето, за да бъде уважаван и почитан от всички, т.е. да го оценят справедливо. Кой може да заеме мястото на Слънцето? Само онзи, който излъчва от себе си светлина и топлина.

(Методи за самовъзпитание)

Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази в няколко думи: Да се отречете от себе си. Какво подразбирате под думите себе си? Това значи: да се отречете от вашето невежество, да се отречете от своята завист, от своята злоба, от своето неверство, да се отречете от своето недоволство – от всичко отрицателно в себе си.

(Вас ви нарекох приятели)

Старозаветните търсят богатство и имот. От несгодите на живота, те се озлобяват… Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си… Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши.

(Изпитът на Любовта)

Казвам: Идеалът трябва да бъде да не бъдем злобливи. Казвате: „Ако ние станем незлобливи, ние ще бъдем баби“. Не. Най-големите герои, това са хората на незлобието. Не мислете, че един незлоблив човек е баба. Ни най-малко не е баба. Незлобливият те хване, запуши ти гърлото.

(Като роди дете)

ХІV. ОМРАЗА

1. Омразата е страшна като вълк

Ако четете свещените книги, ще видите, че никъде не се казва: „Сине мой, дай ми ума си“, но се казва: „Дай ми сърцето си“. Сърцето на човека загазва; всичките противоречия, съблазни, зависти, омраза – всичко това произтича от човешкото сърце.

(Вземи детето)

Каже ли някой, че не обича хората, това значи, че ги мрази; ако не мрази, ще обича – няма друг избор. Който мрази, става по-енергичен, по-смел, по-нахален, вследствие на което мускулите му се втвърдяват, лицето му става грубо, сурово.

(Ценната дума)

Любовта и омразата са две сили, които работят едновременно в природата. Любовта е магнетизъм, а омразата – електричество. Сегашната омраза е бъдеща любов, а сегашната любов е бъдеща омраза. Това е закон на поляризиране. За да избегне този закон, човек трябва да се отрече от себе си. Усетиш ли, че омразата прониква в сърцето ти, отречи се от себе си.

(Великите условия на живота)

Някой казва: „Аз обичам със сърцето си“. Който обича със сърцето си, той ще те обича днес, а утре ще те мрази. Затова хората казват, че без омраза не може. В света на сърцето има раздвояване.

(В начало бе)

Обичате някого, не се мине ден-два – и вашите чувства се променят: колкото вашата обич е била силна, толкова и вашето отвращение и омраза са силни.

(Беседи от Учителя, държани в Окултната Школа, 1920)

Там, дето има омраза, има и любов. Любовта, в която има сенки, е несъвършена, а съвършената Любов е без никакви сенки.

(Трите живота)

Обикновената любов внася разединение и омраза между хората.

(Настанало е Царството Божие)

Външно омразата е грозна, страшна като вълк, а вътре има нещо благородно, меко. Който мрази, той може и да обича. Който не мрази, не може да обича.

(Великите условия на живота)

Омразата, завистта, злобата – изобщо всички отрицателни чувства се дължат пак на тъмните сили в природата.

(Допирни точки в Природата)

Ония, които не могат да освободят сърцето си от омразата, са роби на черния маг. Те са играчка на живота.

(Новият човек)

Тъй щото, всички отрицателни прояви в човека, като съмнение, омраза, злоба и др., са паразити, които се прилепват към същинския живот и всеки момент могат да се отстранят от него. Ако се оставят за дълго време в живота на човека, тия паразити ще внесат в него особено разлагане.

(Синове на възкресението)

Ако мразите, всичките духове на омразата ядат и пият на ваши разноски. Ето защо умират хората. Като дойдат и поседят ден-два у вас, вие почнете, разбира се, да се оплаквате: „Тук ме боли главата, болят ме ръцете, краката, стомахът, сърцето, дробовете“. Как не ще ви болят? Тия зли духове черпят сокове от вас – и почнат да замрежват очите ви, почнете да ослепявате, да оглушавате, краката и ръцете ви почнат също да боледуват, и един ден ви грабват и ви занасят в гроба.

(Ето човекът!)

Защо не трябва да мразим? Защото омразата носи смъртта. Писанието казва: „Гледайте, като се мразите, да не се изтребвате“.

(Който дойде при мене)

Щом обичаш, сърцето ти е в ръцете на Господа. Щом мразиш, сърцето ти е в ръцете на дявола.

(Ликвидация на века)

Човекът, който ви мрази, той не ви се радва и няма добро мнение за вас. Неговата душа е пълна с най-лоши образи, с най-лоши мисли за вас. И тогава вие трябва да правите големи усилия, за да преодолеете всички тия отрицателни сили, които той отправя към вас.

(Новите схващания на ученика)

Щом твоят ум е зает с някой човек, който те мрази, искаш да му противодействаш, ти даваш сила на този човек да почерпи малко сила от тебе. И може да речем, че омразата, това е кражба по законен начин, изнудване, взимане на човешката енергия.

(Трите живота)

Когато в душата ви прониква омразата, вие сте в едно подобно на леда, ледено състояние.

(Заведоха Исуса)

Когато спирате човека от движението му към Доброто, или от Пътя му към Бога, той непременно ще ви намрази. Омразата между някои хора се дължи именно на това, че когато те са отивали нагоре към Бога, тия хора са завъртвали спирачките им и са ги спирали от този Път.

(Затова се родих, том 1)

Когато умът в човека се свърже с чувствата, явява се злото. Забелязано е, че омразата например не се явява между глупави, но всякога се явява между учени, между умни хора.

(Да възлюбиш Господа)

Какво по-страшно нещо търсите от омразата? Омразата е в състояние да унищожи човека. Омразата се обезсилва благодарение на Мъдростта. Обаче, ако омразата вземе големи размери, човек ще дойде до състояние на пълно сгъстяване и втвърдяване. В такъв случай, Мъдростта се отказва да помага на човека.

(Делата Божии)

2. Само Господ може да се справи с омразата

„Кой може да премахне омразата?“ Вие не можете да я премахнете. Само Господ може да се справи с нея. Никаква друга сила не може да я отстрани. Следователно, ще влезеш в стаята си и ще се молиш, докато Бог стопи омразата.

(Който дойде при мене)

Като те мрази някой, каквито и страдания да ти създаде, все не може да се задоволи, докато не поправиш погрешката си. Как ще я поправиш? „Не зная как да му помогна.“ Като зная законите, аз ще се моля за него.

(Движение нагоре)

Ето, омразата към този човек ви тика към Бога. Ако тази омраза не е толкова силна, тя няма да ви накара да се молите. Затова казвам: ако омразата не е толкова силна, че да ви прати при Бога, тя не е омраза. Питам: Омразата прати ли те при Бога? „Прати ме.“ Е, твоята омраза има смисъл.

(Високият идеал)

Ако вярата ви е голяма, лесно ще се справите с отрицателните чувства в себе си – например с омразата, завистта и др. Голяма сила се иска от човека, за да се справи със злото в себе си. Един начин познавам за това: Изпълнение на Божията Воля.

(Великите условия на живота)

Неприятелски разположените същества към човека влизат в него като кираджии и му действат по различен начин: едни от тях събуждат в него чувства на омраза, на съмнение, на скъперничество и т.н. След всичко това човек се чуди как е дал ход на тия чувства в себе си. Задачата на човека се заключава именно в това: да се освободи от влиянието на неразумните, нисши същества в себе си – и от свои господари да ги направи слуги, които да му се подчиняват. Това може да постигне човек само при единственото условие: да служи на Бога.

(Просветено съзнание)

Стихът казва: „Благославяйте тия, които ви кълнат; правете добро на тези, които ви ненавиждат; молете се за тия, които ви правят пакост или ви гонят“. Защото човек на Любовта е всесилен.

(Благословен)

… В сегашния живот трябва да бъдем силни да се справим с омразата. Любовта към Бога трябва да вземе връх над всички недъзи.

(Вземи детето)

Следователно, за да няма омраза, един човек няма да го туряш нито по-долу, нито по-горе от себе си… И тогава отношенията между вас ще бъдат по Закона на Любовта и ще се споразумявате.

(Най-голям в Царството Небесно)

Дойдете ли до омразата, не се борете с нея, но приложете Любовта. Само Любовта е в състояние да се справи с омразата.

(Форми в природата)

И окултният закон гласи тъй: Не противодействай на омразата – понеже, щом й противодействаш, ти й даваш повече сила. Щом й противодействаш, ти я признаваш за реалност, а щом противодействаш на тази реалност, ти я признаваш за сила. Щом не я признаваш, мисли само за Любовта, говори само за Любовта, а остави омразата така, да си действа.

(Трите живота)

Следователно Христос казва: „Не противи се злому; и мисли за доброто в себе си“. И там е мъчното, понеже злото, това са интелигентни същества от Черното братство и те казват: „Противи се на злото, защото само така ще проявиш своя характер“.

(Трите живота)

Опитът се състои в следното: първо, когато се породи у вас една мисъл на омраза, тя да се превърне в обич. Ще ви дам метод, по който да превръщате омразата в обич: веднага се поставете на мястото на този, когото мразите, допуснете, че и вие имате същата грешка по отношение към Господа, и кажете: „Господ, при всичките ми грешки, ме обича, затова и аз ще направя същото с този човек – ще го обичам!“.

(Искайте сила, имайте вяра)

Добър човек или добър ученик е онзи, който помни доброто, а забравя злото. Ученик е онзи, който помни само Любовта, а забравя омразата.

(Положителни и отрицателни сили)

Ако не обичаш някого, не търси случай да изкажеш омразата си, но му дай всичко, от което той се нуждае, и се отдалечи. Постъпиш ли така, той никога няма да те забрави. Ако някой е недоволен от нещо, дай му това, което може да го задоволи. Давай с Любов и не се безпокой. Любовта превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното – в положително.

(Да възлюбиш)

Когато се изгубят добрите чувства по отношение на някого и се роди омраза, знаете ли какво става? Тази омраза е проказа за душата. Ти си настроен против някого, казваш: „Аз не мога да обичам този човек! Аз съм неразположен, не мога да го гледам!“. Ако искаш да бъдеш Духовен човек, постарай се да обикнеш това, което мразиш.

(Две свещени положения)

… Само обичта е в сила да унищожи действието на омразата. Вие можете много пъти да изговаряте думата любов, но ако не обичате човека, никаква промяна не може да стане в неговото състояние. С думи само светът не се оправя. Ако искате да измените състоянието на човека, непременно трябва да му дадете нещо реално.

(Неразрешеното)

Омразата не слиза със заповед. Следователно, с всяка добра постъпка в света, ние заличаваме омразата.

(Абсолютна справедливост)

Имаш някой, който те мрази: този човек е беден. Иди му помогни, направи му едно добро – и ще се примириш.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Тази омраза има произход от далечното минало. От хиляди години насам този човек ви мрази и търси някакъв начин да ви отмъсти. Тази омраза се дължи на това, че някога, в миналото си, може би сте го убили – и той сега иска да ви отмъсти… Вие веднага трябва да се смирите, да съзнаете погрешката си и да кажете: „Добре, ти разполагаш с моя живот. Ето, аз съм готов цял живот да ти слугувам, а ти да ми станеш господар“.

(Условия за разумния човек)

Някой човек изпитва омраза към друг, но иска да се освободи от това чувство в себе си. Той се моли на Бога, прави различни опити, но омразата не го напуска. Казвам: има един практически начин за освобождаване от това чувство. Идете в някоя гора, където има мечки, и като срещнете някоя мечка, приближете се към нея и я помилвайте няколко пъти по гърба. От този момент омразата изчезва. Няма по-злопаметно същество от мечката. Затова, като я пипнете, вие ще се освободите от омразата.

(Благословена между жените)

Омразата е гъста, черна материя, която се отразява вредно върху човека. Тя го души, ограничава и измъчва. Който е придобил самообладание, той може да трансформира тази енергия, да я разреди, да я направи безвредна за организма си.

(Божият глас)

ХV. ОТМЪЩЕНИЕ

1. Дяволът се радва на отмъщението

Щом попадне в една анормална скръб, човек желае да отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръб. Отмъщението в човека не е нищо друго освен желание да се освободи от товара си, да го прехвърли на гърба на друг някой. Отмъщението, само по себе си, не е толкова страшно. Страшното седи в това, че човек излива гнева си тъкмо там, дето няма никакво право. Почти във всички случаи, отмъщението на хората не почива на реална основа.

(Смени в природата)

Щом се разгневи човек, творческият ум започва да работи в него, но в разрушителните области. Тогава и въображението в човека взема участие и той започва да търси някакъв начин за отмъщение. В това време религиозното чувство в човека, съвестта, моралните чувства като че се парализират, докато той даде ход на своето отмъщение. Като се извърши експлозията, човек утихва, прибира се в себе си и започва да мисли. Но тук действието не спира. Всеки акт или всяка реакция има обратно действие. Няма да мине дълго време, този човек от друго място ще получи същия удар, какъвто сам е нанесъл на другия. Вторият пък ще получи същия удар от трето място и така ще се образува цяла верига на отмъщения.

(Великото и красивото)

… Отмъщението не е някакво високо качество. То е по-скоро животинско, отколкото човешко. Има кучета, които са много отмъстителни. Ако го ударите или се отнесете зле с него и не може на момента да ви отмъсти, то ще помни обидата – и след 2 – 3 години, когато не очаквате, ще се хвърли и ще ви ухапе. Всички животни са отмъстителни, което показва, че това чувство е животинско.

(Степени на съзнанието)

Например някой път кипвате, искате да си отмъстите или пък си казвате: „Иде ми да го хвана и да го разкъсам“. Та това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва – и сега по навик се пробужда и у вас. И мечката, и тигъра вие ги имате, но в миниатюр.

(Новите схващания на ученика)

Мечката е живо същество от разумния свят. Тя е една от буквите на азбуката, с която живата Природа си служи. Мечката е постоянна в чувствата си, но същевременно – и много отмъстителна. Тя е същество, което никога не забравя обидата, която някой й е нанесъл. Обидиш ли я нещо, тя не забравя; и след години макар, пак ще те намери и ще ти отмъсти. Чувствата й са толкова интензивни, че тя не може да се владее.

(Козативни сили)

Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти… Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат.

(Запалена свещ)

Славяните обаче не постъпват по този начин – когато някой ги обиди, те носят мисълта за обидата дълго време в себе си и търсят случай да й отговорят, да се удовлетворят; така постъпва и българинът. Изобщо, когато Сатурн влияе със своите нисши енергии върху човека, последният става отмъстителен, подозрителен и жлъчен.

(Светото място)

По-подозрителни и по-отмъстителни хора от охтичавите хора няма. Охтичавият човек е толкова отмъстителен, че когато умира, иска заедно с него да умре целият свят.

(Заведоха Исуса)

Ако вие сте силен и злоупотребите със силата си и започнете да измъчвате някой човек, да постъпвате спрямо него несправедливо, той ще се настрои срещу вас, ще се озлоби и ще ви намрази. Дето ви срещне, все ще ви се заканва и ще казва: „Ще ти дам аз да разбереш!“. Няма да мине много време, той ще ви отмъсти. В това отношение, албанците са така отмъстителни. Ако направите нещо на някой албанец, той в няколко поколения може да ви преследва, с цел да ви отмъсти.

(Вас ви нарекох приятели)

… Разбойника… Вие не знаете, че сега, когато е безплътен, той става по-опасен… Сега той се движи свободно между слабохарактерните хора и им внушава чувство за отмъщение.

(Ще управлява всички народи)

Щом влезете в животинската любов, там ще усетите жажда за отмъщение. Следователно любовта на дявола се заключава в това, че той се радва на отмъщенията. Божествената Любов хармонизира двете състояния, на животинската и човешката любов, изважда соковете им и ги привежда в съгласие.

(Искайте сила, имайте вяра)

2. „Отмъщението е Мое – Аз ще въздам“, рече Господ“

Каква полза, ако си отмъстите някому? Ето как разсъждавам аз. Ако някой човек ми е направил най-голямото зло, няма да му отмъстя, но ще му кажа: „Аз няма да върша престъпления по никой начин!“. Това е най-голямото наказание, което мога да наложа на този човек. Щом дойде до мен, казвам: „Аз съм човек, който не иска да върши никакви престъпления“.

(Изново)

„Не отмъщавайте за себе си, възлюблени мои, а дайте място на Божия Гняв. Защото писано е: „Отмъщението е Мое – Аз ще въздам“, рече Господ“.“.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново)

И Писанието казва: „Не си отмъщавайте“. Бог казва: „Не си отмъщавайте, не давайте място на гнева“. Каквото и да стане, не се гневете, не си отмъщавайте. Ако искате да си отмъщавате, оставете на Бога, Той да отмъщава. Божие е отмъщението. Ако ти станеш причина хората да стават кучета, с това ти ще станеш причина за себе си да станеш кобила или кон. Такъв е законът.

(Трите родословия)

Някога у вас се явява желание за отмъщение. Вие си казвате: „Ще му смачкам главата, ще го туря под краката си, да познае кой съм аз!“. Не, вдълбочете се в себе си и кажете: „Този дух, който е дошъл в мене, е демонски дух. Ще го хвана и ще му кажа да мълчи: „Вън от моето светилище! Забранявам ти да петниш Божия образ!“.“.

(Петимата братя)

Ако обиденият, изневереният мъж каже, че ще отмъсти на своя съперник, неговата закана е силна като молитвата. Той се заканва и успява. И Ангелите, и Херувимите му помагат да си отмъсти. Но ако мъжът е готов да прости и да прояви доброто, тоя момент е по-силен от отмъщението. Цялото Небе и Бог му идат на помощ.

(Да възлюбиш Господа)

Погледна главата някому, виждам я широка, къса, казвам му:

– Слушай, приятелю, от прадядо си имаш наследена една лоша черта – отмъстителност. При тази черта с никого не можеш да живееш. Трябва да впрегнеш тази енергия на работа.

– Какво да правя?

– Ще впрегнеш този дявол на работа и нищо няма да му казваш. Всеки ден ще копаеш лозето, ще го поработваш.

(Заведоха Исуса)

Не си отмъщавайте! Казва се в Писанието: „Отмъщението е Мое“. Вие ще живеете без отмъщения! Светът може да живее по свои закони, те имат право да постъпват тъй, но ние ще постъпваме според нашия закон. Нашият закон е Законът на Любовта, ние трябва да вървим по този Закон – и ще имаме Божието благословение. Ако вървим по Божия Закон, нито един косъм няма да падне от главата ни.

(Положителни и отрицателни сили)

Има един начин за отмъщение: ако искаш да отмъстиш на един човек, отмъсти му с Любов! Няма по-голямо отмъщение от отмъщението чрез Закона на Любовта! Ако на един човек отмъстиш с Любов, той ще каже: „Аз се страхувам да отмъстя на този човек“. Ако ти отмъстиш на един човек, по който и да е начин, и той за в бъдеще ще ти отмъсти.

(Двата природни метода)

Ако някой ви обиди, не се сърдете, не му отмъщавайте. Отмъщението е стар метод, който не допринася никакво добро. Христос казва: „Направете си приятели от неправдата“. С други думи казано: Простете на онези, които ви дължат или които са ви причинили някаква пакост.

(Все що е писано)

С отмъщение работите не се нареждат, но и с добро не се нареждат. Значи, не можеш да наредиш нещата нито с добро, нито със зло. Единствената сила, която примирява нещата, е Любовта. Щом дойдеш до Закона на Любовта, всичко лошо изчезва.

(Той създава)

ХVІ. ЖЕСТОКОСТ

1. Човек без сърце и Душа е един жесток човек

Ако човек нямаше сърце и ако човек нямаше Душа, тогава на какво щеше да прилича? Нямаше да има никакъв израз – един човек без сърце, един човек без Душа, той щеше да бъде един жесток човек.

(Свещен трепет)

В бялата раса липсва още нещо благородно. За пример: при сегашната раса, особено във време на войната, се забелязва това нещо – те могат да обесят един човек, без да им трепне окото, или могат да поставят един човек на стол, през който минава силен електрически ток, и да го поставят на големи страдания, без да им трепне окото за това. Те не съжаляват и казват: „Този човек трябва да умре“. Китайците в това отношение са още по-жестоки. Белите в сравнение на миналите раси са по-напреднали, но и те имат още недоразвито нещо в това благородното, възвишеното.

(Възкресение)

Жестокосърдечието произтича от центрове от двете страни на главата и отзад на главата. При ушите са разрушителните способности, а отзад са личните чувства. Ние възпитаваме, но нашето възпитание ще хване толкова дикиш, колкото онова, което си писал на морския бряг. Пишеш нещо хубаво – дойде една вълна и заличи написаното.

(Към извора)

Има нещо в човек, което е злокобно, и когато се събуди, то е ужасно. Най-лошите змии, зверове са нищо в сравнение с това. Това е по-страшно от кобрата, от тигъра, от крокодила.

(Ако говоря, том I)

Какъв ще бъде онзи човек, в сърцето на когото отсъства Любовта? Той ще бъде жесток – нищо повече. Как ще убедите змията да пусне жабата, която здраво хванала за крака?

(Великото и красивото)

По моето схващане, човек е едно от най-своенравните същества на Земята. По-жестоко, но и по-добро същество от него няма. Ако разгърнете историята на човечеството от миналото и сега, вие ще видите какви жестокости е вършил човек.

(Поучаваше ги)

По-невъзпитано и по-жестоко същество от човека не съм срещал. Писанието казва, че Господ, като погледнал към човека, разкаял се, че го е направил.

(Ценната дума)

Ако хората се върнат към миналото, да разгледат живота на своите прадеди, те биха се ужасили пред вида на онова страшно разрушение, на онези жестоки войни и състезания между хората. Сегашните войни бледнеят пред миналите. Може би бъдещите войни, в които ще пуснат в ход задушливите газове, донякъде биха могли да наподобят разрушението и жестокостта на миналите.

(Новата Ева. Издигнете жената)

Ние, съвременните хора, много жестоки сме станали. Към млекопитающите, онези, които жертват живота си за нас, ще се отнасяме човешки! Нямаме съзнание, че те страдат. Ние им създаваме повече страдания. Щом допуснем тия страдания, те ще дойдат и върху нас.

(Проявление)

Ние не страдаме толкова от липса на любов, колкото от липса на справедливост. В съвременния свят няма справедливост. Няма ли справедливост, на всяка стъпка ще има жестокосърдечие.

(Двата природни метода)

Които не са страдали, те са по-жестоки от ония, които са страдали.

(Ни мъж, ни жена)

Не бъди жесток, за да не постъпват и с тебе жестоко.

(Трите родословия)

Днес ти си господар, имаш няколко слуги на разположение, но се отнасяш с тях грубо, жестоко – постоянно ги обиждаш. Помни: В другия живот ще стане обратното. Ти ще станеш слуга, а един от слугите ти – твой господар. Това, което си правил със слугите си, той ще ти го върне с лихвите.

(Старото отмина)

Най-жестоки са хората, които не са музикални. Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци. Всички убийци нямат музика. Те не само че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика.

(Абсолютна справедливост)

Преди 5000 години хората са имали много велики идеи. Сега нямат такива. Сегашните хора са много по-жестоки от по-раншните.

(Аз ви избрах)

Ако видите някой, че е жесток, той е страхлив. Добрите хора са безстрашливи. Ако искате да махнете жестокостта, махнете страха.

(Аз ви избрах)

Всякога най-жестоките хора са най-страхливи. Понеже го потиска, то, като дойде време, иска да си отмъсти. Освобождението трябва да дойде постепенно. Тия аномалии, които се явяват в човека, потискат ги, потискат ги и след това – експлозия!

(Божественият импулс)

В човека се проявяват два ума, но висшият ум в него трябва да господства над обективния. В животните господства обективният ум, затова те са жестоки.

(Допирни точки в Природата)

Ако хората по някой път са жестоки, то е по единствената причина, че те не схващат болките на другите. Ако биха схващали болките на другите, както своите, те щяха да се отнасят добре.

(Пътят към щастието)

Един факт е верен: всички семейства, които нямат деца, са жестоки.

(Поучаваше ги)

Съвременните учени говорят за месото като за по-силна храна. Наистина, месото е по-силна, но по-вредна храна. Тя съдържа повече отрови и прави човека груб, жесток. Тревопасните, като вегетарианци, са дошли до по-високо съзнание от месоядните животни.

(Поучаваше ги)

Духовете, които сега идват в света, са стари, дълго време затворени – и сега са пуснати, та си отмъщават; както е казано, в последните времена много хора ще бъдат много жестоки.

(Аз ви избрах)

Ако идете в Индия, има хора, които са научили езика на змиите, и те ги гледат и никога не ги хапят. Змията обича много да се привързва. Тя е като котката. После, тя е много жестока. Но тя е музикална. Влияе се от музиката. Ако й пееш, тя слуша. И се привързва. Привързват се най-свирепите животни – тигърът, леопардът.

(Трите родословия)

Когато хората престанат да плачат, стават жестоки, култура вече в тях няма. Защото култура има там, дето има влага. Култура има там, дето има топлина. Култура има там, дето има светлина.

(Вземи детето)

Ако черният дроб в човека се разстрои, през ума му минават отрицателни, неприятни мисли; щом черният дроб се изправи, през ума на човека започват да минават светли, чисти мисли. Разстройството на черния дроб развива жестокост в човека. Черният дроб е свързан с нисшите чувства. Като знае това, човек трябва свещено да пази здравето си, което Бог му е дал.

(Синове на възкресението)

Ако търсите отрицателните, т.е. лошите страни на дадена култура, ще ги намерите в живота на мравките. Между тях има ред и дисциплина, но дисциплина на насилие и жестокост. Мравките са същества на краен материализъм; в тях отсъства всякакъв идеализъм.

(Божествените условия)

Такъв човек иска да придобие всичко и като го придобие, в него става едно пресищане – най-лошата болест, която съществува. И като го хване това пресищане, тогава идва духовното разстройство. Такъв човек не може да седи вкъщи, излиза, влиза, иска да се освободи от пресищането. От пресищането се ражда жестокостта. Хора, които се пресищат, стават много жестоки.

(Положителни и отрицателни сили)

2. Страданията смекчават жестокото сърце

Онзи човек, който се моли, не може да има жестоко сърце.

(Високият идеал)

Бог Се проявява само в ония добри моменти на нашето съзнание. Отвориш сърцето си, ставаш благ – и Бог Се проявява. Затвориш сърцето си, ставаш жесток – няма Го Бог.

(Настанало е Царството Божие)

Без Мъдрост, разумният човек става жесток. Жестокостта се сломява от милосърдието, а милосърдието подразбира закон на жертва. Това се постига чрез съзнателна и разумна воля.

(Божествените условия)

Сегашните хора се намират пред една мъчна задача, а именно: да се справят с жестокостта на сърцето си, да го смекчат и облагородят. Не е мъчно да вярваш в Бога, да бъдеш благороден, когато всичките ти работи вървят добре. Изкуство е да пазиш вярата си, да не се ожесточиш, когато те сполетяват нещастия и страдания.

(Делата Божии)

И най-грубият и жесток човек има такова чувствително място. И в този човек живее Бог, но ти трябва да Го намериш. Този богат човек се е ожесточил, защото окръжаващите не го обичат. Всеки гледа да го обере по някакъв начин, вследствие на което той е затворил сърцето си за всички.

(Определени движения)

Който няма милосърдие, е жесток. Сърцето му трябва да се смекчи, да усети топлина в него, под лъжичката. Достатъчно е да помислиш само за милосърдието, за да усетиш тази топлина в себе си.

(Трите посоки)

Значи, конят разбира, чувства нещата повече, отколкото вие си представяте. Когато господарят се отнася грубо, жестоко със своя кон, последният се обръща към Бога с думите: „Господи, вложи повече Любов в сърцето на моя господар, да има търпение, да бъде по-снизходителен към мене. Аз съм готов да изнеса всичкия му товар, но да бъде по-спокоен, да не бърза толкова“.

(Бъдещото верую на човечеството)

Няма човек в света, който да не се отзовава на Божественото. То се проявява във вид на милосърдие. Дето е милосърдието, там почвата е обработена. Без него човек е подобен на пустиня. Казва се, че пустинята нищо не ражда. Тя е бездетна жена. За бездетния се казва, че е жесток. Като знаете това, пазете се от жестокостта, която спъва човешкото развитие.

(Да възлюбиш Господа)

По-жестоко същество от човека няма на Земята! У хората няма милосърдие. Милосърдието не е едно качество на човечеството. Затова трябва да призоваваме Бога в Неговото Милосърдие, за да може да ни предаде от изобилието на Своето Милосърдие, та да станем милосърдни. Човек има всичко, но милосърдие няма.

(Единственото богатство)

Наистина, лицето на жестокия е мрачно, сурово, грубо. Той държи вратата за Рая затворена, не само за себе си, но и за окръжаващите. Той има желание да махне всичко, каквото среща на пътя си. Като влезе в един дом, той внася смут между членовете на семейството – и като види, че страдат, приятно му е. Обаче той забравя, че един ден страданията ще дойдат и върху неговата глава. Страданията трябва да дойдат и върху него, да го смекчат. Без страдания, жестокостта и грубостта на човека не могат да се смекчат.

(Ценната дума)

Болестите правят човека мек, нежен, деликатен. Хора, които много са боледували, развиват в себе си благородство, деликатност, нежност. Които малко или почти никак не са боледували, те са груби, жестоки натури. Аз не говоря за нервноболните. Тия болести са от друг характер, те нямат органически произход. Нервните болести не облагородяват човека. Напротив, те го ожесточават. Органическите болести внасят мекота в характера на човека.

(Неразрешеното)

Сърцата на повечето хора са корави, жестоки. Като се излагат на ужасите на войната, като се осакатяват, те започват да страдат – и по този начин сърцата им постепенно се смекчават. Ако войната е в състояние да смекчи, да облагороди човешкото сърце, тя е за предпочитане пред жестокостта на хората.

(Форми в природата)

Всички същества, които не са музикални, са много жестоки. Под думата музика ние всякога разбираме едно омекотяване на човешките чувства, едно малко омекотяване.

(Перпендикулярно отношение)

Ако влезете във връзка със съзнанието и на най-свирепото животно, ще видите, че като род, като индивид, то има определен характер, а като влезете във връзка с първичното му съзнание, ще видите нещо благородно в него. Даже и змията, колкото и жестока да е, като се свържете с нея, ще видите колко е привързана тя. И тя може да услужи на онзи, който я обича.

(Условия за растене)

Змията е много музикална. Благодарение на тази музикалност, тя има една възможност. Така, както е сплескана главата й, тя е много жестока, но е музикална – и музикалността ще я спаси в бъдеще.

(Към извора)

Когато не разбираме езика на змията, не виждаме хубавото в нея. Даже най-лошата кобра няма лоши намерения. Гладът прави животните лоши и жестоки. Когато една змия е гладувала един-два месеца, тогава тя става лоша – в нея се събужда този глад и тя иска да го насити. Та казвам: ако дадете на кобрата храна или намерите в нея доброто, вие ще се освободите от едно зло.

(Разумните същества)

Любовта е невидима, но е реална; мисълта е също така невидима, но е реална. Когато Любовта влезе в някой човек, който е бил груб, жесток, свиреп, той веднага става мек, готов на всяка услуга и жертва.

(Този е живият хляб)

Христос дойде в една епоха, когато хората бяха крайно груби. Благодарение на това, че от толкова години работи в света, сега имаме една съвсем друга култура от тази, каквато имаше в римско време. Знаете ли колко жестока беше римската култура? Когато превзеха Йерусалим, римляните разпнаха 60 000 евреи на кръста. Разправят, че пътят от Йерусалим до Рим е бил само с кръстове.

(Този е живият хляб)

Религиите на миналото са били основани на твърдостта, на милосърдието и на справедливостта. Станали са жестоки. Сегашната религия е обоснована на светлината. Христос казва: „Аз съм Виделина, светлина на света“. Значи, християнството не се схвана.

(Благословен)

Трябва да бъдем справедливи, но не жестоки. Трябва да бъдем строги, но милостиви.

(Заветът на Любовта)

ХVІІ. НАСИЛИЕ

1. Насилието унищожава човека, а Любовта носи развитието

Сегашните хора са слезли дълбоко в материята, отклонили са се от Божествените методи и мислят, че светът ще се оправи чрез насилие. Насилието унищожава хората, но не ги оправя. Насилникът е подобен на чук, или на брадва.

(Да възлюбиш Господа)

Всеки, който мисли, че с власт, с насилие ще оправи работите, той влиза в животинското царство. Знаете ли какви клещи има за този, който злоупотребява със силата си? Който търси своето право, като силен, тя го изпраща в животинското царство, дето законите са железни. В животинското царство няма абсолютно никаква свобода; там няма и закони. Там страхът владее над законите.

(По Бога направени)

Който се стреми към силата, той постепенно се отдалечава от Бога. Целият свят върви днес в пътя на насилието. Учениците, които са избрали пътя на насилието, са създали днешния ред и порядък. Те са разбрали само външната страна на живота. От хиляди години те забелязват, че им липсва нещо съществено. Други ученици са избрали пътя на смирението и жертвата. Тези, които са избрали пътя на насилието, разполагат със златната каса. Турят ли я веднъж на гърба си, тя вече не слиза оттам. Това наричат индусите Закон на кармата.

(Петимата братя)

На какво се дължи насилието в света: на силата или на материята? На силата. Дето силата се проявява, там има насилие. Под влиянието на силата, човек може да върши престъпления, но може да върши и добри дела. Вината не е в силата, но във волята, която я направлява. Разумната воля използва силата за добро, а неразумната – за зло.

(Просветено съзнание)

Ако Бог ви говори и не Го разбирате, голямо зло ще ви сполети. Бог говори на днешните хора: „Обичайте се, не правете зло, не се насилвайте, премахнете затворите, обичайте всички, разделете справедливо благата, които ви давам. Ако не Ме послушате, ще изпратя Моите бирници, с тях да се разправяте“.

(Да възлюбиш Господа)

За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде. И сега седем милиона хора умират от глад. Знаете ли защо дойде този глад? Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на Природата. Искаха да въведат ред с насилие – и по такъв начин почнаха да се избиват взаимно. Биха се, изтезаваха се и досега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона да измрат. Мислеха да възстановят с оръжие свободата си, но те трябваше не с оръжие, а както им казваше Толстой – с Любов.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново)

Римляните не донесоха някаква висока култура. Те оставиха само едно римско право, което внесе насилието в света.

(Последното място)

На много от съвременните държавници съзнанието е в тъмнина, в мрак. Сърцата им са като това на Бисмарк, който създаде величието на Германия, но същевременно – и нейното нещастие. Бисмарк не разбираше закона, че насилието ражда насилие, че злото ражда зло, че смъртта ражда смърт. И съвременните хора не разбират още този закон.

(Великото и красивото)

… Светът изисква своето със сила и го налага със сила, докато Божествената Истина изисква своето по Любов, доброволно. И както виждате, насилието въздейства по-силно върху хората – те вършат и доброто, и злото чрез насилие; но този метод е временен, а резултатите му са безплодни, те носят ред страдания и нещастия на хората. Понеже хората не са научени да работят от Любов, доброволно…

(Двата пътя)

Съвременните европейски народи се намират сега в една задънена улица. И всички съвременни европейски народи мислят, че само чрез насилие може да се поправи пътят им. Не – насилието в света е нещо случайно. Любовта е един естествен акт, който съществува във всичкото Битие, между всички животни, от най-малки до най-големи. Всички тия народи, които са свързани в това ядро, имат отношение един към друг, свързани са.

(Двата природни метода)

Когато един анархист проповядва насилие, това е в реда на нещата, това са неговите идеи, но когато в Името Божие се крият някакви анархистически идеи, това е позор – и такъв човек, в моите очи, не е човек! Ние, които говорим за Любовта, отричаме всяко насилие. Любовта изключва насилието. А държавата няма какво да се сърди на анархистите, понеже те са нейни деца. Че са нейни деца, се познава по това, че държавата употребява насилие – и те, като нейни деца, употребяват същите методи.

(Двата природни метода)

Който прилага насилието, той мисли, че нещата стават по механически начин. В механическите действия няма развитие, а проявите на Любовта подразбират развитие. Дето Любовта присъства, там има растеж и развитие. Да забиеш един гвоздей – това е механически процес, в който няма никакво развитие.

(Да възлюбиш)

Навсякъде в света съществува насилие. Насилието е закон на Ада. Небето се управлява от Закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, Адът – от два закона: законът на страха и законът на наказанието. Грешникът се плаши само от тези два закона. Плаши ли се човек от тези закони, той е в Ада. Иска ли той да излезе от Ада, нека се подчини на трите основни Закона, които управляват Небето, т.е. възвишения и разумен свят.

(Влизане)

У всички съвременни хора липсва Законът на Правдата. От единия до другия край на света съществува насилие, а насилието ражда всички нещастия в живота. Насилието не е наложено от Природата, но човек, със своята лакомия, сам го налага и върху себе си, и върху своите ближни.

(Праведният)

Човек трябва да върши нещата с Любов, а не чрез закони и правила. Където управляват законите, там всякога се раждат противоречия. Като прилагат законите отвън, хората са дошли до положение да се изнасилват, да се измъчват, да се борят със себе си. Тия методи не допринасят нищо. Да се бори човек със себе си, докато се победи, това значи сам да се обезсили, да се самоунищожи.

(Закони на доброто)

Застрелването, бесенето, затварянето са дяволски, а не Божествени постъпки. Застрелване в Името на Бога не може да става. От Бога е всяка благост, всяка Любов. Тогава как може тези хора да преследват такава Божествена идея, а да постъпват по дяволски? Това е, защото те, като искат да прокарат своите идеи с насилие, вървят по кривия, а не по Божествения Път.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1920 г. в Търново)

И тъй, бъдещето е на славяните. В този смисъл, славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото културата на западните е култура на насилието. Значи, време е да се даде място на Истината.

(Вехтото премина)

Следователно, разликата между Петата, бялата раса, и Шестата, се заключава в това, че Петата раса се мъчи да възстанови ред и порядък в света чрез закони, чрез пушки и топове – чрез насилие; Шестата раса възстановява реда чрез Великия Закон на Любовта и чрез свободата.

(Учителю благи)

Ако искате да не съществуват затвори вън от вас, премахнете затворите, насилието вътре в себе си.

(Учителю благи)

Който обича Истината и живее в нея, той не се измъчва, не измъчва и другите; той не работи за пари. Който проповядва, че културата може да дойде чрез убийства, насилие и грабеж, е на крив път. Който е готов да убие своя ближен и да мисли, че с това внася свобода, той е на крив път.

(Да възлюбиш Господа)

Светът може да се оправи с Любов, а не с насилие. Светът може да се оправи само чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината, поставени като основа на живота.

(Да ви даде)

2. Насилието събужда хората от инертното състояние

Докато живее в объркания човешки свят, човек непрестанно ще се лута и един ден ще каже: „Теле дойдох, вол си отивам. Нищо не разбрах от живота. Каквото направих в живота си, все насила го правих, доброволно нищо не направих. Трябваше да чакам с остен да ме мушкат, за да се проявя“.

(Форми в природата)

Тоягата е за полуразумните хора.

(Заведоха Исуса)

Вие сами да се подчинявате – не да се подчинявате, когато ви заставят да се подчините. Ние това наричаме насилие. Насилието го употребяваме при несвободните хора. За хора, които не са свободни, насилието е, да ги събуди от инертното състояние.

(Минало, настояще и бъдеще)

Който не работи и не прилага наученото доброволно, насила ще го заставят да влезе в правия път. Природата изпраща страдания, неволи и лишения на хората, за да ги възпита и постави на прав път, да мислят правилно.

(Божествените условия)

Нека те плесне любещата ръка, може да ти предаде нещо; ако те плесне ръка, която не е любеща, ще внесе отрова в живота ти. Казвам: Не се безпокойте от пляскането.

(Благословен)

Когато искат да заставят човека насила да върви в правия път, хората постигат това по механически начин. Те почват да го морализират, да го наказват, да прилагат крути мерки към него. Като се види от всички страни ограничен, той се принуждава да върви в правия път. Той се намира между чук и наковалня, т.е. подложен е на Мойсеевия закон – и иска или не иска, подчинява се. Обаче, щом види, че едно от ограниченията е премахнато, той веднага се отклонява от правия път.

(Служене, почит и обич)

Сегашните хора не подозират, че над тях се намира една йерархия от Възвишени Същества. Те са завършили развитието си, поради което днес управляват Слънчевата система. Свободата на човека се заключава в доброволното му подчиняване на Разумните Същества. В това се заключава и неговото бъдещо развитие. Разумните Същества могат в пет минути да наложат волята си на хората, да ги заставят да вървят по техния път, но това е насилие, с което те не си служат. Мислите ли, че като набиете човека, ще стане по-добър? С бой човек не става по-добър.

(Делата Божии)

Христос носеше свобода на хората, а не насилие. Нито Бог може да си служи с насилие. Човек трябва доброволно да приема нещата, а не чрез насилие. Дойде ли до Божественото в живота, той трябва доброволно да Го приема и доброволно да Му се подчинява. Божественото е Извор на Живота.

(Просветено съзнание)

3. Действайте по свобода и Любов към себе си и другите, а не с насилие

Има една Божествена Правда в света, която е много точна и според която всяко насилие, което извършим в света, ще ни се върне отгоре.

(Последното място)

Не трябва да изпитвате Бога! Всяко насилие, върху кое и да е същество, е насилване на Бога, изнасилване на Божия Дух.

(Последното място)

Не насилвайте човека да прави това, което Душата му не желае. Не насилвайте и своята Душа. Не насилвайте другите, за да не насилват и вас.

(Все що е писано)

Жената е дъщеря на Бога – и онзи мъж, който си позволи да бие дъщерята на Бога, Господ му отнема краката, ръцете и т.н. Да, но има и синове Божии. Ето защо онези дъщери, които си позволят да бият синовете Божии, да му мислят.

(Заведоха Исуса)

Бог никога не реагира срещу нас. Той ни поощрява в доброто, но не ни заставя насила да го правим, нито пък ни пречи в злото. И в доброто, и в злото, ние сме абсолютно свободни да правим едното или другото. Това е красивото в живота. Като грешим или като правим добро, ние сами носим последствията, отговорностите за нашите дела.

(Който има невестата)

Същевременно Илия имаше голяма сила. Въпреки своята сила, Илия имаше една слаба страна. Той се уплаши от една жена и избяга от лицето й. Причината за страха на Илия се дължи на избиването на Вааловите пророци. Той изби 400 пророци, които влязоха после в него и го смущаваха. Те му казваха: „Ти отне живота ни. Сега ние не можем да живеем нито на Земята, нито на Небето. Покажи ни един изходен път“. Тази е причината, поради която Илия изгуби силата си.

(Реалности и сенки)

Любовта учи човека да не насилва съзнанието на своя брат, да му даде свобода да се проявява, както той намери за добре.

(Определени движения)

Освен физически бой, има още и бой на чувствата, както и бой на мислите. Когато смутите сърцето или ума на някого, вие му нанасяте бой в една по-висша форма от физическия.

(Абсолютна справедливост)

Силни да се повдигате, а не силни да се изнасилвате. Човек, който изнасилва себе си, ще изнасили и другите – правило е това; а който повдига себе си, повдига и другите. Туй е пак правило.

(Двата пътя)

Кой каквото върши, трябва да го върши по свобода, по Любов, а не по някакво външно задължение или чрез насилие.

(Смени в природата)

4. Любовта изключва всяко насилие

Божественият Принцип на Любовта като влезе във вас, първото нещо, с което ще укрепне характерът ви: ако вие сте силен, във вас няма да има желание вече да изнасилвате.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Аз се пазя и не искам нищо да ви налагам: аз толкова обичам свободата, че искам всичко да става естествено, доброволно – защото, ако река да ви насилвам, това ще донесе лоши резултати. Най-малкото насилие, което мога да употребя в своите действия, без да знаете вие, то ще има лоши последствия. Туй са опитали всички учители в света. Няма изключение! Единственият метод, който не произвежда никакви лоши последствия, той е действието чрез Законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Само те са чистите методи, по които ние може да действаме.

(Положителни и отрицателни сили)

Питам: Кое е мощното в жената? Жената съдържа в себе си примирителен елемент, с който въздейства върху мъжа. Жената разбира условията, при които мъжът се укротява. С една дума само, жената може да укроти мъжа. И обратно: с една дума само, мъжът може да укроти жената. Законът е такъв. Ако мъжът и жената разбират този закон, отношенията между тях ще бъдат правилни. Ако не разбират този закон, те винаги ще се разправят по обикновен начин: с грубости, насилие и бой.

(Простите истини)

Насилието – това е най-слабата страна, най-слабото оръжие, и то е на тяхната страна, а силата е на нашата страна – Духът.

(Тихият глас)

Когато хората дойдат до съзнание да виждат в лицето на човека свой брат, всички мъчнотии в живота ще изчезнат. Ако хората не дойдат до това съзнание, насилието все още ще продължава да се прилага.

(Който има невестата)

5. Не се борете със злото, то е по-силно от вас. Оставете всичко на Бога!

Човек никога не трябва да воюва със себе си! Всеки, който се бори със злото, му предава сила. Всичката философия в Окултната Наука седи в това, че когато искаш да премахнеш една негативна мисъл, ще я усилиш повече. „Ами какво да правя?“ Прави добро, остави злото, не се меси в неговата работа, не се стреми да го събориш!

(Абсолютна справедливост)

Туй, което се бори, губи от себе си.

(Важни и належащи неща)

Казано е в Писанието: „Не противи се на злото“. Това значи: Не се бори със злото в себе си, за да не те отвлече… Бог действа в човека… Оставете всичко на Бога. Той ще оправи работите ви.

(Най-голям в Царството Небесно)

… И в себе си не се борете със злото, защото то е по-силно от вас и ще ви победи. Дайте път на Божественото – и То ще се справи със злото. Между злото и себе си поставете Бога на Любовта, за да победите.

(Мисли за всеки ден, 1995 – 1996)

Една лоша и една добра мисъл могат да уравновесят енергиите си. Следователно, ако една лоша мисъл влезе в ума ви, не се борете с нея, да я изхвърлите навън, но веднага поставете срещу нея една добра мисъл. Ако употребите насилие или зло срещу нея, тя ще удвои енергиите си и ще причини по-големи пакости. На лошото и на злото отговаряйте с добро. Това подразбира стихът, който Христос е казал: „Не противи се на злото“.

(Път към живота)

Понеже силите на злото са мощни, затова никога не се борете със злото, не се стремете да оправите лошите хора; оставете ги настрана – с тях Бог ще се разправя.

(Мисли за всеки ден, 1995 – 1996)

Щом се противиш на злото, то това зло ще влезне вътре в тебе; много по-лесно можеш да се справиш с едно зло отвън, отколкото отвътре.

(Ако говоря, том I)

Когато Христос казва: „Обичай враговете си!“, Той подразбира да обичаш Божественото в тях, а не лошото.

(Мисли за всеки ден, 1995 – 1996)

Като обичаш врага си – ти го обезоръжаваш.

(Мисли за всеки ден, 2011 – 2012)

На врага ще гледаш да му направиш едно добро. Чрез това добро ще се парализира неговата сила, с която иска да ти направи пакост.

(Мисли за всеки ден, 2011 – 2012)

Всички трябва да воюваме с Любов. Всички трябва да воюваме със знание, с Мъдрост. Всички трябва да воюваме с Истина и за свобода.

(Прав път)

Като дойдем до Бога, не трябва да търсим своето си право… Той защитава нашето право.

(Буден ум и будно сърце)

Ако ти вървиш мирно, музикално, кучетата нищо няма да ти направят; но измениш ли тона – тогава друго.

(Ако говоря, том I)

Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриран, може да има кучета да ви лаят – дръжте ума си назад, гледайте с ума си: кучетата никога няма да ви ухапят. Щом се захласнете, тогава ще ви ухапят.

(Всеки ден по една добра мисъл)

Щом мислиш, ти си по-силен от мисълта на едно животно… Щом твоята мисъл е слаба, то те напада. Винаги слабото се напада.

(Всеки ден по една добра мисъл)

Ето защо, срещнете ли мечка, вълк или разбойник в гората, гледайте право в очите им. Те символизират злото, а то всякога отстъпва пред Доброто и Любовта.

(Събуждане)

Щом се сменят разни енергии в ума, ще паднеш на земята. Важен е законът: Като вървиш, умът ти да присъства винаги… И тогаз никой няма да те удари. Даже кучета няма да те нападнат. Ако умът ти е концентриран и мислиш върху Този, Който създал света, никой няма да те удари. Ако те удари някой, значи, ти не вървиш в Пътя, който Бог е определил.

(Вечният порядък)

ХVІІІ. УБИЙСТВО

1. Божия заповед: „Не убивай!“

Най-големият грях в света е убийството.

(Доброто оръжие)

Всяко убийство е грях против Духа Светаго. Понеже се казва, че човек е направен по образ и подобие Божие, то всяко убийство на човека подразбира разрушаване на Божия образ. Да убиеш човека, да убиеш в него възвишеното и Божественото – това значи да извършиш най-голямото престъпление.

(Новият човек)

Христос казва: „Не се позволява никакво отмъщение, никакво убийство. Оня, който убива брата си, няма да му се прости нито в тоя, нито в оня свят“. Мъж, който убива жена си, или жена, която убива мъжа си, е изверг на човечеството. Сестра, която убива брата си, или брат, който убива сестра си, също е изверг на човечеството. Това е грях против Духа Светаго. Даже мисъл за убийство не се позволява! Който направи какво и да е убийство, ще носи презрението на цялото човечество, на светиите, на Ангелите. Всеки ще го счита за престъпник, който не е изпълнил Божията заповед: „Не убий!“.

(Новият човек)

Значи, грехът води своето начало от жената, а убийството – от мъжа. В този смисъл, строго казано, жените са грешници, а мъжете – престъпници, убийци. Може ли при това положение светът да се оправи? Какъв дом могат да създадат жената, която яде от забранения плод и внесе греха в света, и мъжът, който при своето жертвоприношение извърши убийство и внесе престъплението в света? Основата на този дом е гнила и неустойчива.

(Учение и работа)

Казвате: „Защо Бог допуска убийството?“. Това е човешка работа. Казано е в Писанието: „Не убивай!“. Човек е престъпил този закон, сам го е нарушил – и сам трябва да го изправи.

(Новата мисъл)

Под „Не убивай!“ разбирам: Не отнемай на кое да е живо същество условията, при които Бог го е поставил да живее.

(Който дойде при мене)

Истината изключва всякакво убийство. „Не убий“ – това подразбира да не се убива онази душа, в която е вложено красивото, хубавото. Никой няма право да спре такава душа от нейния път на развитие. Оставете всяка душа да се развива така, както Бог й е определил.

(Вехтото премина)

Който убива, той носи тежките последствия за своето престъпление, независимо това, че животът на убития може отново да се възстанови. Това е излишна, ненужна работа, в която се изразходва грамадно количество енергия. Веднъж създаден, човек трябва да остане на Земята колкото години му са определени за свършване на възложената му работа. Преждевременното отнемане живота на човека подразбира спиране на неговата еволюция.

(Делата Божии)

Вие носили ли сте престъпленията на света, носили ли сте едно престъпление на убийство, да знаете колко тежи? Като идеш в оня свят – за форма го представям – убил си десет души и те цял ден вървят подир тебе и казват: „Дай ни живот, дай ни живот!“. Не може да спиш: накъдето ходиш, ден и нощ подир тебе казват: „Дай ни живот!“. Какво ще правиш тогава?

(Като роди дете)

Убил си един човек. Как ще поправиш погрешката? Трябва ти един цял живот; трябва да дойде този, когото си убил; трябва да се ожениш и след това той ще ти стане син – да го възпиташ. Трябват ти 50 – 60 години, за да поправиш това убийство. Ще му дадеш нови условия, ще го питаш: „Доволен ли си?“ – и когато той ти каже: „Доволен съм!“, това значи, че си поправил престъплението си.

(Към извора)

… Според Ломброзо, има престъпни типове, които се отличават по това, че главата им при ушите е широка. После, обективният им ум е силно развит. Моралните чувства в тях са слабо развити. Те имат почти животински апетит. Защо в престъпниците и убийците ръцете са къси и пръстите – деформирани? Донякъде и брадата им е деформирана. Това се среща в родените престъпници. (Вас ви нарекох приятели)

С убийството на първия човек се основа Черната ложа.

(Аз ви избрах)

… Убийството – но по-голям грях от него няма. Той е последният грях. Който се опита да убива съзнателно, той е син на демона. За него се казва, че той е син на дявола. На такива и Бог не прощава. Знаете ли колко мъчно се прощава на убиеца? Той може да напълни цяло буре със сълзи – и пак да не му се прости.

(Новият човек)

Ако беше извършил убийството, той щеше да изгуби не само единия си крак, но и живота си; той щеше да погуби не само живота си, но и душата си.

(Ни мъж, ни жена)

Всяко едно убийство, всяко едно престъпление е родено най-малко сто години преди то да се създаде. Всичките грехове се зараждат в далечното минало – и ние трябва да станем канал.

(Възкресение)

2. Познаване закона на възмездието

Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот.

(Закони на доброто)

Какво ще допринесе онзи нож, в който е вложена мисъл за убийство? Който хване този нож, непременно ще изпита желание за убийство. Който работи ножове, трябва да влага в тях своите добри, чисти мисли.

(Условия за растене)

Някои хора не прилагат убийството в живота си, понеже са страхливи. Душата на човека трябва да се разшири толкова много, че да обхване в себе си всички живи същества; и когато човек казва, че не трябва да се убива, той трябва да върши това от Любов към всичко живо в света, а не от страх.

(Затова се родих)

Като познава закона на възмездието, човек не се решава да греши. Той знае, че за всяко убийство, за всяко престъпление трябва да плати четирикратно. Ако си позволи да убие някого, в бъдеще той ще го роди. Ще го направят майка, да носи детето девет месеца в утробата си, да го роди с мъка, да го отгледа и изучи.

(Просветено съзнание)

Виждаш, че някъде станало убийство. Не се интересувай как е станало убийството – това е кал. Не допущайте никаква кал в съзнанието си! Само онзи може да се интересува от тези неща, който отива да помага.

(Новата мисъл)

Да не държиш в ума си мисълта за убийство на човека! За това никой не ти е дал право. Само Един има на света, Който има право да взема живота. То е Онова Същество, Което е създало живота.

(Думи на Правда)

3. Убийството е забранено във всяка своя проява

Христос не е разбирал само външното убийство, но и вътрешното. Когато човек жертва Божественото в себе си за нищо и никакво, все едно, че Го убива.

(Нашето място)

Ще кажете, че човек трябва да убие в себе си всяко желание. Това не е права философия. Преди всичко, убийството, във всяка своя проява, е забранено.

(Доброто оръжие)

„Не убивай!“ Никога не обезсърчавай човека. Не казвай, че пътят, по който върви, не е за него. Не му казвай, че никога няма да намери Бога. Това е убийство, за което ще те съдят. Не казвай, че от него човек няма да стане. Ти не си авторитет, да знаеш кой ще стане човек и кой няма да стане.

(Ликвидация на века)

4. Бог изисква народи, които не са опетнени с кръв

Нима едно отечество може да се крепи върху убийството и кръвта на хората? Я ми кажете: кой народ е прокопсал с убийствата? За тия убийства, много народи са изчезнали от лицето на Земята. Бог изисква народи, които не са опетнени с никаква кръв. Аз казвам на съвременните народи, че те ще отговарят за тази кръв. Ръцете им са опетнени само с братска кръв, със сестринска кръв, с майчина кръв, с кръвта на множество деца, с кръвта на слуги и т.н. И сега много свещеници казват: „Убийството може да се приложи, но за благото на отечеството“. Не – как вие мислите, то е друг въпрос, обаче в Божествения свят казват: Ръцете ти ще бъдат абсолютно чисти! – нищо повече.

(Настанало е Царството Божие)

Досега в света е действал все мъжкият принцип – законът; но с убийства, с насилие, нищо не се разрешава. Временно този начин може да разреши някои въпроси, но в края на краищата, пълно разрешение на въпросите не може да се постигне с убийството. Убийството е механичен процес, с който нищо не може да се постигне.

(Любовта дава живот)

И всички онези, които си присвояват един атрибут – да убиват, т.е. да отнемат живота някому, то е едно право на безправие. Всички тези хора са отговорни пред онзи Велик Закон, пред Природата, понеже Тя има един Абсолютен Закон, който гласи: Ти нямаш право да отнемаш правото за живот на всяко същество, което не се дава.

(Двата природни метода)

И аз се чудя, като казват на известни места, че държавата имала право да издава присъда за убийство. Като убиете туй същество, разбирате ли какъв е законът? След смъртта си то може да прави много по-големи пакости, отколкото по-рано. За предпочитане е да държим лошите хора тук, на Земята, отколкото да ги убиваме и да ги пратим на по-хубаво място.

(Двата природни метода)

Казват: „Е, обесили го, да не е грешил!“. Ами че утре или след две прераждания и тебе ще обесят.

(Последното място)

Всеки човек, в присъствието на когото се върши престъпление, трябва да го отхвърли от себе си, да не участва в него.

(Ще управлява всички народи)

Но защо с Любов да не можем да разрешим въпросите в света? Ако ги разрешим с Любов, всякога ще бъдем радостни, весели, здрави. Понеже ги разрешаваме с омраза, с убийства, затова боледуваме. Навсякъде слушам да казват: „Да го обесим, да го убием, да се махне!“. Като го убиеш, още по-лош ще стане този човек. Една отрова в шишето е по-безопасна; като се излее, е по-опасна. Лошите хора, като се убиват, стават по-лоши. Лошите хора трябва да се пратят някъде.

(Като роди дете)

Ами че то е голямо безобразие да вземем един човек, да му турим въже на врата и да го обесим на бесилка. Един човек, когото Бог е създал, да вземем и да го турим на бесилка! Туй е едно велико престъпление – и ние да можем да го гледаме спокойно! Всеки един от нас трябва да се обърне към Господа, да Го призове с всичкото си сърце – и чак тогава Бог ще дойде.

(Последното място)

Бог е в състояние да спре убийствата, престъпленията, греха, войните, но Той оставя хората свободно да се проявяват, да си научат уроците. Ако ги спре, това значи да употреби особен род насилие върху тях, а ние знаем, че Бог изключва всякакво насилие. Като ги оставя свободно да се проявяват, хората ще дойдат до високо съзнание, да решават въпросите си правилно. Като знаете това, вие трябва да чистите сърцето и ума си, защото от сърцето произлиза грехът, а от ума – престъплението и убийството.

(Учение и работа)

5. Учение и религия, които поддържат убийството, са лъжливи

Истинска религия е тази, която има за основа Любовта. Тогава човек за човека ще бъде брат, а не вълк.

(Делата Божии)

В никоя религия не трябва да се допуща убийството. Да оставим сега външния свят, да оставим държавата – има право да беси. Но тези, които вярват в Бога, поддържат религията – защо допуснаха убийството? Това не е религия, това е светска власт. Всички може да убиват, но не и религиозните хора, принципиално ако те подразбират по какво се отличава християнството от юдаизма, от мохамеданството.

(Възкресение)

Вие поддържате християнството, но какво всъщност е християнството днес? Християните не са нищо друго освен йезуитите в миналите векове. Те са поддържали идеята, че целта оправдава средствата. Всъщност целта никога не оправдава средствата. Значи, според йезуитското учение, ти можеш да убиеш един човек, за да спасиш своя живот. Да, но като убиеш едного, после и тебе ще убият. Де е тогава спасението? Как си се спасил?

(Най-голям в Царството Небесно)

Всяко учение, което поддържа убийството, е лъжливо и не е съгласно с Божията Любов. То е учение на Черната ложа. Следователно всички, които поддържат убийството, аз слагам наляво. Който носи името Човек, в пълния смисъл на думата, трябва да ликвидира с въпроса за убийството, да не е страхлив, да е готов да жертва и живота си.

(Новият човек)

Ето защо, видите ли, че убиват някого, ще знаете, че в никоя свещена книга не е допуснато убийството. Видите ли, че убиват някого, всички хора да станат на крак и единодушно да извикат: „Този човек трябва да живее!“.

(Ще управлява всички народи)

Дръжте винаги в ума си мисълта, че в Новото Учение убийството е абсолютно забранено – по този въпрос няма никакъв спор. При никакви условия не се позволява убийство, даже и при самозащита; онзи, който иска да бъде член на Бялото Братство, не трябва да извършва никакви убийства. Извърши ли някакво убийство, той бива изключен от Братството – и за да го приемат отново, трябва да премине през редица изпитания, докато се пречисти и придобие смирение.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1920 г. в Търново)

Мойсей нямаше право да убива, понеже беше член на Бялото Братство, а всеки член, който извършваше убийство, се наказваше строго. За да изкупи този грях, Мойсей трябваше цели 40 години да пасе овци в пустинята. И след това той трябваше да се ожени, за да може убитият египтянин да се прероди чрез него.

(Любов към Бога)

Който е придобил безстрашие, той може да излезе срещу опасността и нищо да не го засегне. Който е страхлив, нека седи у дома си, докато опасността мине. Едно е вярно: окултният ученик не може да бъде преследван с цел да го убият. Ако някой от вас е подложен на такъв изпит, това е негова карма, с която той трябва правилно да ликвидира. Безстрашието е сила, която отбива куршума от неговия път.

(Допирни точки в Природата)

Смел трябва да бъде човек – с връзка, с вяра в Учителя си. Пред такъв човек, всяко зло отстъпва. Ако неприятелят ви вдигне револвер да ви убива, достатъчно е да погледне лицето ви, да види вашето безстрашие и Любов, за да свали моментално ръката си и да се откаже от намерението си. По този начин вие минавате спокойно, защото сте издържали изпита си. Този човек е изпратен от Невидимия свят само да ви изпита. Не е лесна тази задача, но може да се реши.

(Допирни точки в Природата)

6. Човекът и животните имат еднакви права пред Бога

Всяка форма, която живее на гърба на другите, няма да остане.

(Саваат-Амон-Ра)

Ако Бог Се проявява и в най-малките същества, кой има право да ги убива?

(Живият Господ)

Сега някои хора казват: „Нямаме ли право да колим?“. Имате право, но ще знаете, че и вас ще колят. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“

(Двата природни метода)

Да кълцаш месо, да го приготвяш на салами – това е дяволско изобретение… Милиарди животни са подали и подават молбата си до Бога да ги избави от човешкия нож.

(Дали може)

Човек, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човек.

(Новият човек)

В оня свят, като идем да се представим пред Господа, ще видите, че подир нас върви кокошка без глава, агне без глава, после един кон с три крака – куца. Те вървят подир вас. Вас пращат и тях пращат. Те са свидетели.

(Буден ум и будно сърце)

Който може да убие муха, след време той може да убие човек. Законът е същ.

(Царският път на душата)

Аз намирам постъпката на всички ловци за безчестна. Един ден ловът ще се забрани за всички. И на рибарите ще се забрани да ловят риба с мрежи. Който иска да яде риба, да я лови с ръце – Природата позволява това ловене на риба. Ако може да ловите риба с ръка, може и да я ядете. Ако може да ловите птички с ръка, може и да ги ядете, но не е позволено да ги ловите с капани.

(Новите схващания на ученика)

Ако направите едно статистическо изчисление, ще видите, че никой стрелец или ловджия не е придобил някакво благо със своята пушка. Който умишлено счупи крака на заек или на друго животно, той ще получи своето възмездие до четвърто поколение.

(Ни мъж, ни жена)

Мислите ли, че касапинът, който коли воловете, ще избегне от наказание? И той ще получи съответно възмездие за делата си. Съществува закон на възмездие.

(Светлина на мисълта)

Според мене, както отдават почит на умрелия човек, опяват го, заравят го, така трябва да опяват и закланото прасе или агне. Няма действие в живота, което, най-много до четири поколения, да не даде своето противодействие.

(Път на мисълта)

И в Божествената Книга аз чета тъй: Човек седи по-горе от вола по интелигентност – но по правда, волът и човекът имат еднакви права пред Бога.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Важно е той да не спира развитието на съществата под него… Ако е сигурен, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието й, има право. В противен случай, не е позволено на човека да коли животните.

(Събуждане)

Съвременният свят за да се подобри, непременно хората трябва да напуснат месоядството, да няма клане на животни. Даже убийство на мухи, на бълхи, на въшки да няма.

(Факти, закони, принципи)

В бъдещата държава еднакво ще наказват за убийство на човека и на вола. Това изисква новият морал, новото разбиране на живота.

(Новият човек)

ХІХ. СЛАБОСТ – СИЛА

1. Слабостта произтича от нарушението на Божиите Закони

Ако избягваш злото, всякога ще останеш слаб.

(Устойчиви величини)

Кои са слаби натури? Слабостта е свойство само на натурата, която греши.

(Ходете във Виделината)

Очаквате ли на помощта на хората, вие сте болни. Това е извън естествения ред на нещата.

(Божият глас)

Под думата малък се разбира слаб човек, който се поддава на всякакви изкушения, на всякакви влияния. В слабия човек няма определен и устойчив морал и затова той казва: „Как и да е, ще се прекара този живот“.

(Ходете във Виделината)

След всяка страст, от какъвто и характер да е тя, човек чувства слабост.

(Солта)

Кога е слаб човек? Когато се отдалечава от Бога. А той се отдалечава от Бога, когато престане да изпълнява Неговата Воля.

(Да възлюбиш Господа)

Животът на силния човек е лек и приятен, а на слабия – пълен със страдания. Слабият и малодушен човек често попада на опасни места. Той не изпълнява задълженията си, не издържа на обещанията си, затова се принуждава да лъже. Слабият не мисли и не чувства право. Той не обича да работи, затова е подобен на търтеите. Той всякога търси лесните работи.

(Новият човек)

Аз бих желал всеки един от вас да знае коя му е най-слабата черта и нея да укрепява. Трябва да знаете и най-слабата, и най-силната си черта – защото всичките мъчнотии идат от най-слабата черта. Там е вратата, откъдето влизат вашите неприятели.

(Двата пътя)

Не обяснявайте своите слабости и погрешки с кармата и с наследствеността. За разумния и за онзи, който има будно съзнание, не съществува нито карма, нито наследственост.

(Трите живота)

2. Всяка мъчнотия развива по една сила във вашата душа

Всеки сам може да изправи слабостите и погрешките си.

(Дали може)

Жалко, слабо нещо е човекът. Докато греши, човек всякога е слаб. Силен, праведен и чист е оня, който не греши.

(Да възлюбиш Господа)

Като изпадат в слабости, хората се оправдават с Бога. Те казват, че така са създадени. Не са създадени така, но работа се иска от всички, да станат силни, за да се справят със своите слабости.

(Дали може)

Но всякога, когато човек може да претърпи известно изкушение, известна съблазън, той става всякога по-силен – а не издържи ли известно изкушение или съблазън, той пада, отслабва. Туй е закон.

(Трите живота)

След всяка болест и след всяко изпитание, човек придобива някаква опитност, става по-силен и се калява.

(Устойчиви величини)

Човек се изпитва чрез страданията. Те са пробният камък за изпитване силата и характера на човека. Който издържа на страданията, той е силен човек. Не може ли да издържа, той е слаб, безхарактерен човек.

(Ценната дума)

Всички онези, които изтърпят това, което им се случи, онези, които правилно разрешат въпросите, ще имат вътрешно спокойствие и вътрешна сила.

(Свещен трепет)

В усилието, като искате да поправите малките погрешки, там е силата на човека.

(Прав път)

… Не съжалявайте за погрешките, които сте направили, но ги изправете. Да изправи човек една своя погрешка, в това има велика сила.

(Заведоха Исуса)

Изправя ли погрешките си, той възстановява отношенията си към Бога и се чувства силен и смел. Той гледа спокойно в очите на хората и не се смущава от тяхното мнение.

(Божият глас)

Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ: защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Никога не казвайте: „Слаб съм“, а: „Мога!“. На едно място в Писанието се казва: „Всичко мога чрез Христа“.

(Духът и плътта)

Помнете и следното правило: Хора, които имат най-големи противоречия в живота си, са най-силни. Силните хора имат най-големи спънки. Колкото по-големи мъчнотии имате в живота си, това показва, че Природата към вас е по-снизходителна.

(Разумният живот)

Човек познава себе си, познава силата си само при изпитания.

(Крадецът и пастирът)

Силата на човека се крие в издръжливостта му.

(Степени на съзнанието)

Животът на християнина се състои в това: в момента, в който реши да изпълни Волята Божия, е човек силен и умен – а в момента, в който се колебае, е слаб и глупав.

(Аз ви избрах)

Характерът на човека укрепва при изпълнението на каква и да е идея, а отслабва при отлагането й.

(Новият човек)

Аз обичам грешните хора, които се разкайват, затова подавам ръката си за помощ към всички слаби, невежи, грешници. Това може да е слабост, но и Христос имаше слабост към грешниците. Той дойде в света за тях, да им помогне, да ги повдигне и освободи.

(Все що е писано)

То значи: когато мисля като човек, слаб съм, а Бог, Който живее в мене, ме прави силен. Когато някой е силен, това значи: да съзнава, че Бог живее в него. Слаб съм, като човек, но понеже Бог живее в мене, силен съм.

(Трите живота)

А Истината е следующата: че слабият човек, микроскопическият човек в света, ако върви по Великите Божествени Закони, един ден може да бъде силен.

(Трите живота)

Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всякога чистата мисъл дава сила; всякога чистото желание дава сила. Чистата мисъл и чистото желание, двете заедно усилват волята.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

А там, дето е Словото Божие, там е и Силата Божия.

(Двата природни метода)

Аз считам силен, велик човек онзи, на когото, като вземат и последната стотинка, той да остане тих и спокоен. И десет милиона да му вземат, той да каже: „Господ даде, Господ взе!“.

(Живият Господ)

Онзи, който има Великата Божествена Любов в себе си, той е най-силният и най-разумният.

(Настанало е Царството Божие)

3. Всичката сила е в Бога

Само един силен има: Той е Господ.

(Важни и належащи неща)

Силата трябва да се черпи от някъде. Не мислете, че човек сам по себе си е силен. Тази сила, която поддържа човешкия характер, трябва да бъде жива… Живата сила е съзнателна сила.

(Новият човек)

Всеки, който се хвали, че е силен, Бог му казва: „Хайде да се поборим!“. Господ започва да го тъпче, за да го убеди, че не е силен и че е една от малките единици.

(Аз ви избрах)

Природата всякога мачка същества слаби, които се мислят за силни.

(Работа на Природата)

Колкото и да е голяма силата на човека, той трябва да знае, че тя е колективна, т.е. резултат на много същества… Дойде ли денят на разплата, тогава ще видите каква част от силата, интелигентността, добротата са ваши собствени. Всичко, което е чуждо, ще ви се вземе. За вас ще остане само онази малка придобивка, която вие сами сте изработили.

(Божият глас)

Всяка сила, проявена без Любов, е осъдена на разрушение.

(Ще управлява всички народи)

Ние трябва да имаме ясна представа за нещата и да знаем, че силата на човека е в Божественото, в Него е притокът. Скъсате ли връзката с Божественото, у вас ще се явят всички слабости: няма да можете да мислите, ще падате духом, животът ви ще се обезсмисли, вдъхновението ви ще се изгуби и ще кажете: „Видяло се е вече, нашето се свърши!“.

(Абсолютна справедливост)

Човек във физическо отношение не може да се хвали със силата си. Той е слаб. Туй, с което човек може да се хвали, това е Духовната му сила. Там той трябва да настоява, там трябва да се развива. Силен ли е човек в Духовно отношение, той ще бъде силен и във всяко друго отношение.

(Последното място)

Силата ти е в револвера, силата ти е в наполеона. Така всеки може да бъде силен. Не – аз бих желал да те видя юнак без кобур, юнак без пари, юначеството ти да стои в твоя ум, в твоето сърце, в твоята свещена воля, в твоята велика и благородна Душа, в твоя мощен и силен Дух.

(Настанало е Царството Божие)

Следователно, за да бъде силен като човек, той трябва едновременно да бъде силен и във физическия свят, и в духовния свят, и в умствения свят.

(Права обхода и права постъпка)

Силата на човека седи в Божествения Порядък на нещата. Ако държиш човешкия порядък, в началото ще бъдеш силен, а пък в края – съвършено слаб. А пък, като поддържаш Божествения Порядък, в началото ще бъдеш слаб, но в края ще бъдеш силен – и никой не ще може да те разклати.

(Запалена свещ)

Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение.

(Последното място)

Докато не придобиеш трите Велики Добродетели – Любовта, Мъдростта и Истината, никога няма да бъдеш силен. Силата има отношение към тях.

(Сеятелят)

Бог е постоянно към страната на слабите.

(Аз ви избрах)

Кой познава Бога като Любов? Слабият, грешният, немощният. Следователно, ако сте слаб, радвайте се, защото имате възможност да познаете Любовта и силен да станете; ако сте грешен, радвайте се, защото имате възможност да познаете Любовта и праведен да станете.

(Все що е писано)

Любовта е качество, което познават само смирените, слабите; тя е техен дар. Силните хора, които уповават на себе си, не знаят какво нещо е Любов.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново)

Този Господ, Когото аз ви проповядвам, особена слабост има към грешните хора, обича ги, разбирате ли? Аз Го наричам Господ не на праведните, а Господ на грешните хора, Господ на безверниците.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

И тъй, силата на човека не седи в самия него, но в Любовта, в Бога.

(Крадецът и пастирът)

Бог казва: „Моята Сила се показва в твоята слабост. Моята Сила се проявява в твоето възприемане“.

(Добрият език)

И задачата на всинца ни е да обръщаме поглед към слабите хора и към дребните неща.

(Ето човекът!)

Всеки трябва да помага на по-слабия от себе си, да изпълни своята роля.

(Да възлюбиш Господа)

ХХ. ТЩЕСЛАВИЕ

1. Не е важно мнението на хората, а одобрението на Бога

Тщеславието пък произтича от желанието на човека да има доброто мнение на хората, да бъде обичан от тях. Тщеславният е човек на съвременната култура. Той се облича хубаво, по последна мода; дрехите, обущата му са всякога чисти; вратовръзката, карфицата – добре поставени, намясто; косата му е хубаво, гладко причесана. Тщеславният иска да покаже на хората, че е особен, че какъвто е отвън, такъв е и отвътре. Той обещава много, изпълнява малко; като не може да изпълни обещанията си, веднага се извинява.

(Допирни точки в Природата)

Ако се докарваш много, тщеславието взима надмощие.

(Новата мисъл)

Тщеславието е една неизцерима болест.

(Абсолютна справедливост)

… Тщеславието. Това е едно животинско проявление у човека. Тщеславието ще го видите у всички животни, то се среща в птиците, кучетата, конете, воловете.

(Трите живота)

А сега хората учат от тщеславие. Казват за някого: „Той завършил два факултета“.

(Високият идеал)

Не може без тщеславие – но да не е извън мярката, да е намясто. „Не от човеците, но търсете слава от Бога“.

(Прав път)

Всички хора, които искат да знаят какво е общественото мнение за тях, са тщеславни.

(Високият идеал)

За да имате доброто мнение на обществото, вие трябва да имате будно съзнание, всеки момент да сте готови да угаждате на хората. Това е голямо изкуство. Да угажда човек на хората – това значи да се превърне в хамелеон, всеки момент да се мени.

(Влияние на светлината и на тъмнината)

… Той е по-отстъпчив, той с големите отстъпки създава на себе си други пакости. За хатъра на този, за хатъра на онзи прави погрешки. От какво произтича хатърът? То произтича от едно чувство на тщеславие; когато у тебе уважението е много силно развито, когато искаш хората да имат за тебе добро мнение. Хубаво е това, то служи за един подтик. Ти може да имаш туй чувство, но за да имаш доброто мнение на хората, трябва да дадеш нещо. В каквото и да е направление, хората искат да видят нещо у тебе.

(Приготовленията на сърцето)

И ако вие заличите в себе си красивото, вашето специфично хубаво и добро нещо, за което Бог ви цени, Небето – познава, а хората – обичат, това ще ви причини смърт, или най-малкото – ще опетни живота ви.

(За съдба дойдох)

Да искаш да задоволиш хората – това е естествено чувство у човека, но на първо място трябва да задоволиш Бога.

(Абсолютна справедливост)

За да те оценят хората, трябва да бъдат съвършени.

(Прав път)

Не търси доброто мнение на хората, но най-напред търси онова, което правиш, право ли е, разумно ли е, или не. Търси една опора вътре в себе си; после търси опора вън от себе си.

(Приготовленията на сърцето)

Не е важно за човека какво хората мислят за него, нито това, което той мисли за себе си, но е важно какво Бог мисли за него.

(Влияние на светлината и на тъмнината)

Онзи, Който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява. За вас е важно да имате одобрението на Бога.

(Ето човекът!)

Не се сравнявайте с подобните си, но пожелайте да бъдете като Бога.

(Събуждане)

Ти си особен екземпляр, не се сравнявай с другите.

(Новата мисъл)

У всеки човек има едно различие, на което човек трябва да бъде верен.

(Ако говоря, том II)

Ние не живеем за хората – ние живеем в един Божествен свят, пред лицето на онези наши Братя, между които един от първородените е Христос.

(Последното място)

2. Излишните думи са от Лявата страна

Но вие от тщеславие ще искате да помогнете на целия свят. Не – какво ще помогнете на целия свят, който нищо не плаща?

(Новото разбиране за връзката в живота)

Тщеславният се меси в работите на хората, но дотолкова, доколкото това е в негова изгода. Той мисли, че без него работите не могат да се наредят.

(Новата мисъл)

Кажи: в какво се изявява твоята лошавина? Да се говори с общи изрази – това показва горд и тщеславен човек.

(Сеятелят)

Тщеславният обича много работи, обича разнообразието. В тщеславието влиза един важен елемент, едно от добрите качества, една положителна черта – общителността. Тщеславният човек е общителен, много разговорчив; отдето мине, всички го знаят.

(Високият идеал)

Някои от вас са тщеславни, говорят много; други са горделиви, говорят малко.

(Вехтото премина)

Магарето е много тщеславно, то тайни не държи – тази е неговата слабост.

(Постижимото)

И при това, не пишете много, понеже многото писане е тщеславие. Излишни думи не туряйте, защото те са от лукаваго, т.е., казано на Окултен език, излишните думи са от Лявата страна, от Школата на Черното братство. Те обичат много да глаголят – и всеки, който много говори, помага на Черните братя.

(Трите живота)

В Абсолютната Вяра се иска пълно мълчание за всичко, което става. Там тщеславието е спънка. Който много говори за себе си, той спъва Божествените процеси. Каквото и да направи, той не трябва да дава вид, че е направил нещо. Докато е във външния живот, човек може да разправя натук-натам какво е направил. Щом влезе в Божествения Живот, той абсолютно трябва да престане да разказва какво е направил. Ще върви тих и спокоен, ще се радва на Божественото, Което работи, и на никого нищо няма да разправя. Само при това положение, той ще има Божието благословение.

(Часът на Любовта)

Има неща свещени – и като разправяте свещените работи на другите, то свещените работи се опетняват. Твоят ближен ще каже: „Разправяш ми ти измислици“. Това е тщеславие, ти още не си завършил.

(Ако говоря, том I)

Да се хвалиш със своите постижения, е тщеславие. Ако съм учен, ще докажа това с работата си, а не с думи.

(Новата мисъл)

3. Бъдете глухи и за похвалите, и за укорите

Когато попадне под влияние на тщеславието си, без да иска, човек преувеличава своите опитности…

(Да възлюбиш)

Пазете се да не се вмъкне тщеславието във вярата ви. То преувеличава нещата. Така човек си въобразява, че вярата му е по-силна, отколкото в действителност. Той изпада във фалшиво положение.

(Красотата на Душата)

Не оставяй страха и тщеславието да си дадат мнението за твоята мисъл. Като дойдеш да мислиш да решаваш нещо в себе си, тщеславието и страхът да са отвън като слуги, да чакат какво ще заповяда господарят. От страха и тщеславието умът не трябва да иска никакъв съвет.

(Възможности в живота)

Дето гордостта и тщеславието са силно развити, там умът е слаб. Тези чувства поглъщат силите на ума – и тогава човек не мисли за причините и последствията на нещата, но се поддава на личните си чувства.

(Добрите навици)

… Когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка.

(Двата пътя)

Следователно, който иска да развива, да разработва своя ум, той не трябва да бъде тщеславен. Забелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали нещо, са останали посредствени. Защо? Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развие. Затова, докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите…

(Двата пътя)

Любопитството – и то е родено от тщеславието. И тъй, ще имате горещо желание да учите – но любопитство, тщеславие, лицемерие и други черти там, които са от животинско произхождение или са изостанали от нисшите култури, тези качества не ни трябват.

(Трите живота)

Лицемерието е родено от тщеславието. Тщеславният човек, за да покаже, че не е като другите хора, че е необикновен, той лицемери.

(Трите живота)

Ако давате повече или ви искат повече, отколкото трябва, това е тщеславие.

(Реалности и сенки)

Той има чувството на тщеславие, щедър е в своето даване.

(Вечният порядък)

ХХІ. ЛИЦЕМЕРИЕ И ИСКРЕНОСТ

1. Бог не се лъже от външния вид

Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Бог не е човек, който може да се лъже от външния вид; Той гледа вашето сърце и според него ви оценява.

(Ето човекът!)

Най-голямата подлост в света, това е лицемерието! Няма по-голяма подлост от лицемерието и по-голяма грубост от съмнението! Тия два гряха аз ви забранявам абсолютно да ги имате. Не позволявам да си служите с тях!

(Положителни и отрицателни сили)

Страхът ражда лъжата, а лъжата – лицемерието.

(Разумният живот)

Който греши, е лош човек, но който греши и не се разкайва, е по-лош; който греши и не се разкайва, нито се моли, е още по-лош; а такъв, който не се разкайва и се моли, е лицемер, а лицемерът е най-лош човек в света.

(Духът и плътта)

Войникът лесно може да отдаде почит на своя началник, а зад гърба му да говори най-лошо за него. Почит ли е това? И жената може да върши лоши работи зад гърба на мъжа си, а външно да го почита. Почит ли е това? Това е лицемерие. Хората са свикнали на това лицемерие и се радват на външното почитание. Господ казва: Аз не искам външно почитание. Почитанието трябва да излиза от дълбочината на човешкото сърце.

(Който дойде при мене)

Навсякъде в природата има борба, лицемерие, нещо замаскирано.

(Който дойде при мене)

Аз не съм приятел с котките – и не съм приятел по единствената причина, че винаги в котката има нещо лицемерно.

(Буден ум и будно сърце)

С вашето съмнение и с вашето лицемерие, вие отблъсквате всички ония творчески сили на Природата, които ще ви помогнат. Вие сами себе си опропастявате. За съмнението и за лицемерието в Природата има най-тежко наказание.

(Положителни и отрицателни сили)

Аз не искам ученици, които не се учат. Които не се учат, нямам нужда от тях, отвън има много работа, тук не си губете времето, грехота е! Вие ще паднете в едно изкушение: да си представяте, че се учите, и след туй ще дойде лицемерието, ще се лъжете.

(Трите живота)

Когато не успява в работите си, човек съзнава, че му липсва нещо съществено, че няма почва под краката си. Той съзнава, че не е такъв, какъвто трябва да бъде, вследствие на което започва да лицемери и да отлага нещата за някакво далечно бъдеще. Не е въпрос за отлагане. Човек трябва да учи всеки момент. По-добре е за човека да учи и да признае, че не знае, отколкото да минава за знаещ, хората да го почитат, а всъщност да е невежа.

(Да им дам живот)

Едно се иска от вас: никакво лицемерие, абсолютно никаква лъжа! При всяка своя мисъл, при всяко чувство и действие, давайте си отчет какви са отношенията ви към Бога, към ближния ви и към себе си. Правете вътрешен анализ на всичко, което минава през вас. Този анализ е нужен за самите вас, а не за другите.

(Добрите навици)

Едно поведение трябва да има човек! Ако се представяш такъв, какъвто не си, ти сам се осакатяваш. Това е лъжа. Ще се представиш такъв, какъвто си. Тогава и хората ще имат същите отношения.

(Новата мисъл)

Така че вие, младите, ще се стараете да бъдете проявление на Божествената Любов – никакво лицемерие, никакво флиртуване! Вашите чувства в сърцата ви трябва да бъдат благородни. Разбирате ли?

(Аз съм истинната лоза)

Разумно трябва да се постъпва в света. В разумното няма лицемерие, няма лицеприятие.

(Възкресение)

Един човек може да бъде грешен и можем да го обичаме, понеже в желанието на този човек има нещо добро. Той пъшка, казва: „Как ще се изправя?“. Той съзнава греха си, страда, а друг – цял фарисей: грешен, лицемерен, а мисли, че има някакви добродетели в себе си. Ти не можеш да обичаш такъв човек. Учителят всякога обича онзи ученик, който съзнава нещата и който обича да се учи.

(Аз го създадох)

2. Искрени спрямо вашата Душа, спрямо Бога и човеците

Чист, искрен трябва да бъде човек. Той всеки момент се намира пред Лицето на Бога.

(Да възлюбиш Господа)

Човек не трябва да крие слабостите си. Той трябва да бъде искрен в себе си, да признава погрешките и греховете си. Велико нещо е да признава човек погрешките си. Така той се повдига.

(Все що е писано)

Но ще се стремите всички да бъдете искрени спрямо себе си. Голяма искреност. Никога пред себе си не трябва да потаяваш своите погрешки – ни повече, ни по-малко. Може да ги прощаваш, но да ги имаш предвид за втори път да ги не правиш. Нищо повече. Не се извинявайте нито с условията, нито с кармата.

(Двата пътя)

Ще бъдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престъпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление в умствения свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление във физическия свят, ще го изповядате. Направите ли така, ще ви считам за герои, не направите ли – плюя на гърба ви и казвам: „Вие не сте за класа – вън!“.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново)

… От вас се иска да бъдете искрени в себе си, да не се самоизлъгвате. Всеки в себе си ще си признае добрите и лошите черти, без да ги увеличава или намалява.

(Допирни точки в Природата)

Гледайте да уредите вашите отношения, да бъдете искрени спрямо вашата Душа, спрямо Бога и човеците.

(Искайте сила, имайте вяра)

Гледай човека право в очите. Бъдете искрени в проявите си.

(Дали може)

Във всичките ни мисли, чувства и действия трябва да лъха чистота и искреност.

(Новият човек)

Откровен и искрен не е едно и също нещо. Откровени хора са ония, които не са скрити, а искрени хора са ония, които са съвестни. Откровеният човек не е скрит, не е потаен, а искреният човек е съвестен. Искреността произтича от един морален закон, а откровеността произтича от един полуинтелектуален принцип.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново)

И като погледнеш човека, твоят поглед да бъде установен, да знаеш, че в душата си ти си искрен, честен и нямаш никаква задна мисъл, и си готов да направиш услуга.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

И тогава не разправяйте състоянията си комуто и да е, но бъдете искрени само към тази Душа, сродна на вас. Разчитайте на нея само заради чистотата и добродетелите й.

(Разумният живот)

Към децата трябва да се отнасяте много искрено. Те са много чувствителни, чувството на справедливост у тях е твърде силно развито; те разбират кога им се говори Истината и са много доверчиви.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1920 г. в Търново)

Всички трябва да бъдем тъй искрени, тъй невинни, като децата.

(Настанало е Царството Божие)

Чистота и искреност вложете в мислите, в желанията и в душата си – и Любовта ще се прояви, и Бог ще ви благослови, и Небето ще се стреми да възрасти всичко, посято от Бога във вас.

(Искайте сила, имайте вяра)

3. Естественост и простота

Бъди естествен. Като те погледне човек, лицето ти, очите ти трябва да показват готовност да правиш добро, да си справедлив, умен, да любиш и да говориш Истината. Ще си показваш лицето тъй, както Господ го е направил.

(Аз ви избрах)

В живота трябва простота, то е чистосърдечие. На чистосърдечните хора, Бог открива много неща.

(Искайте сила, имайте вяра)

Природата обича простотата и чистотата. Колкото по-прости, т.е. по-естествени и чисти сте в отношенията си, толкова по-близо сте до нея. Под думата простота ние разбираме естествени, искрени отношения, които изключват всички ненужни прибавки към нещата.

(Да възлюбиш)

И тъй, ще се стараем да въдворим простота и хармония в нашите обноски. Между мен и вас трябва да има най-прости, най-естествени действия и обноски.

(Аз ви избрах)

Сега се стремете към простота, към яснота в своите разбирания. Всички неща в Живата Природа са ясни, прости и разбрани. Тя не търпи никаква двусмисленост, никаква двойственост.

(Добрите навици)

Сега, искам да бъдете свободни. Аз ви искам такива, каквито сте… С погрешките ние сме по-добри, отколкото с позлатените добрини… Един позлатен духовен живот – и него не искам… Ще се изтрие златото и ще остане отдолу медта.

(Трите свещи)

Природата не търпи привидни неща, тя не обича позлатяване. После, Природата не цапа. Хората две неща са научили: да позлатяваме и да цапаме – туй, което Природата никога не върши.

(Благословен)

Господ иска да повърне хората към онова чисто първоначално състояние, което хората наричат подивяване… Див на санскритски означава чист. Нека станем чисти и се приближим към Бога, вместо да огрубяваме и да ставаме зли. Бих желал целият свят ден по-скоро да подивее, да стане чист, благороден, да не презира малките неща, които Бог обича, и да тури Любовта, Правдата, Мъдростта, Истината на онова високо място, на което те трябва да стоят. Там е спасението.

(Ето човекът!)

Всеки човек е интересен дотолкова, доколкото е проява на Природата, а не своя проява.

(Естествен ред на нещата)

Преди всичко, от всинца ви се изисква простота, което не значи да бъдете прости, а всички знания у вас да се опростят… Така че в основата схващанията трябва да бъдат ясни и прости.

(Искайте сила, имайте вяра)

Под думата простота разбирам чистота без никакво изопачаване.

(Абсолютна справедливост)

Не подражавайте. Всеки един от вас трябва да носи онзи характер, който Природата му е дала.

(Запалена свещ)

Нашите отношения към хората не трябва да бъдат външни, а вътрешни, да няма лицеприятие. Онова ухилване, онова светване на очите, аз не считам за някакъв благороден подтик.

(Последното място)

Чистата, естествена усмивка внася живот в човека.

(Новата мисъл)

ХХІІ. ЛЪЖА – ИСТИНА

1. Лъжата е отрицание на Истината

Под думата лъжа, аз разбирам да не изопачаваш Божественото в себе си.

(Искайте сила, имайте вяра)

Човек, който лъже, е страхлив, а страхливият човек няма Любов. Казва се в Писанието, че Любовта изпъжда всеки страх навън. Мястото на лъжата е място на всички престъпления.

(Аз съм истинната лоза)

Всяка Истина трябва да се каже без страх. Ако искам да кажа една Истина, а мисля, че ще ме критикувате, ще дойде страхът: ще кажа това, което не искам.

(Високият идеал)

У човека има едно чувство на скритост – и от там се зародила лъжата.

(Положителни и отрицателни сили)

Лъжата е животинска проява. Изобщо, животните са големи майстори в лъжата. Първите учители на лъжата са били животните. Когато светиите са забранявали на хората да държат в домовете си кучета и котки, с това те искали да запазят младите от лъжата. Който ги обича, може да държи само едно куче и една котка, но не повече. Важно е да се освободите вътрешно от влиянието на кучето и котката.

(Петимата братя)

Дяволът е един отличен работник. Той е учен човек и учен дух. Разбира законите и ги извършва, така е майстор – отдалече пипа – че никога не можеш да го хванеш: 8000 години лъже хората, и досега още лъжата му не е хваната. И хората не вярват на Бога, но на него вярват.

(Братя и сестри на Христа)

Дяволът има една добра черта – той е честен. Понеже всякога си служи с лъжата, той казва: „Аз лъжа, никога не говоря Истината“. Той остава верен на лъжата. В това отношение, човек е неиздържано същество: някога говори Истината, някога скрива Истината. Дяволът казва за човека, че и Бог не знае де е, защото някога си служи с Истината, а някога – с лъжата. Оня, който си служи и с двете, казва: „В тоя свят не може без Истина, но не може и без лъжа; не може без добро, но не може и без зло“. Обаче Христос казва: „На двама господари не можеш да служиш едновременно“.

(Да възлюбиш Господа)

В света има една Велика Сила, едно Велико Същество, пред Което никаква лъжа не може да мине. Тази Сила обуславя целия живот, тази Сила съди всички. Не мислете, че вие можете да вършите каквото искате. Не, туй Същество постоянно праща хората в гробищата.

(Двата природни метода)

В Любовта не се допуща абсолютно никаква лъжа. И онзи, който би се опитал да оскверни тази Любов, той носи проклятието, приема кармически нещастие. С това се започва и падането в Любовта.

(Трите основи на живота)

Знаете ли, че лъжливите хора имат особена миризма? Знаеш каква отвратителна миризма е. Единствената миризма, която не мога да търпя, е на лъжата. Казвам: малко надалеч стой, мирише – нищо повече. И онези хора, които лъжат, още приживе започват да гният. Умирането е разлагане в човека. Онези хора на лъжата отнемат живота, носят смърт.

(Благословен)

Лъжата се проявява у човека, когато съвестта му е слабо развита. Когато страхът е силно развит, а съвестта – слабо развита, лъжата пак изпъква. Всеки страхлив човек лъже. Човек, който лъже, не може да свърши никаква работа.

(Абсолютна справедливост)

Лъжата е нещо, което спъва целия организъм и психическия процес на развитието. Тя е най-малката погрешка в света; няма по-малка погрешка от лъжата. С микроскоп трябва да я търсиш, за да я намериш, но последствията са големи. Лъжата е майка на всички престъпления в света.

(Минало, настояще и бъдеще)

От лъжите устата се деформира, очите се деформират, ушите се деформират. Всякога очите се деформират от лъжата.

(Минало, настояще и бъдеще)

Щом размесим Истината с нещо несъществено, това е лъжа.

(Минало, настояще и бъдеще)

Големите лъжи не са опасни; но малките лъжи са като микроби, те се размножават.

(Ако говоря, том I)

Каквато и да е лъжа, тя обезсилва човека, лишава го от капиталите, които има. Тя всичко взима… Няма по-страшно нещо от това – човек да бъде безсилен. Това е цяло робство.

(Ако говоря, том II)

Щом лъжата ви обезсили, втората стъпка е да станете роб, да попаднете в робство. Щом се обезсилвате, вие сте изложен на робство, а щом станете роб на условията, каквото ви наложат, ще правите. Вие не сте господар на себе си. Тогава вие може да направите всички престъпления, всички грехове.

(Ако говоря, том II)

Не лъжете другите, за да не лъжат и вас.

(Все що е писано)

Хора, които имат заострени пръсти, така говорят, че не можете да разберете кое е Истина и кое – не.

(Закони на доброто)

Можете и сами да се самоизлъжете. Това е голяма катастрофа за вас. По-голямо зло от това няма. Всеки който се е самоизлъгал, той е изгубил хиляди години от живота си, за да поправи погрешката на една лъжа… Вие се лъжете и знаете, че се лъжете, а същевременно искате да се убедите, че това, в което се лъжете, е право.

(Ако говоря, том II)

Учените хора, Духовните хора трябва да имат съвест, да не лъжат. Те обаче нямат смелост, у тях е развит страхът. Има много учени хора, много богослови, даже хора на Новото Учение, които имат страх – и вследствие на това не могат да изкажат рязко една Истина. Те ще се спрат и наполовина ще я кажат.

(Разумният живот)

Едно нещо има, което аз мразя: на всичко аз се поддавам, но никога – на лъжата. В историята на моя живот не е било момент, в който някой да е могъл да ме излъже. Нито съм лъгал, нито някой може да ме излъже. Лъжата – това е едно отрицание на Божията Любов, лъжата – това е едно отрицание на Правдата, лъжата – това е едно отрицание на Божията Добродетел, лъжата е отрицание на всичко онова, което е положително, велико, благородно, възвишено; лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Единственото нещо, което в Школата не се прощава, то е лъжата. Туй трябва да го знаете! Всичко се извинява, но лъжата – никога! Вие ще се пазите като от огън да не се поддавате на лъжата: то е един принцип, който ще ви заведе в противоположностите на живота и после много мъчно ще се избавите.

(Двата пътя)

А в Бялото Братство всички грехове се прощават, и то моментално, или не, но лъжата никога не се прощава! Туй да го знаете – съзнателната лъжа никога не се прощава!

(Положителни и отрицателни сили)

Страшна е лъжата на свещеника! Ако търговецът излъже, лъжата му не е толкова голяма, колкото тази на свещеника.

(Ще управлява всички народи)

За всички свещеници и проповедници, които изопачават Истината в Името Божие, е вече късно. За всички хора може да има извинение, но не и за духовниците. Всеки владика, свещеник или проповедник, който е злоупотребил с Истината в Името Божие, за него извинение няма. Това всички трябва да знаят. Никаква лъжа! Законът е строг.

(Поучаваше ги)

2. Човек живее пред Бога, за Бога – и пред Него няма никаква измама и лъжа

Като се уплаши от нещо, той може несъзнателно да подхлъзне езика си и да каже лъжа, но после ще се бори със себе си и ще си поправи грешката. Ние трябва да започнем да се борим разумно с този вътрешен недъг, да разберем причините, по които той се проявява, а не само да кажем: „Аз се отказвам от сега вече да лъжа“, а утре – пак излъгвам.

(Положителни и отрицателни сили)

Лъжата не е в казването. Има един вътрешен закон, свързан с известни отрицателни сили в природата. Щом излъжеш, ти се свързваш с всички негативни сили в природата, които ще изчерпват всичките сокове на живота ти – и ти ще останеш сухо дърво. Опасността не е там, че си казал една лъжа, но нейните последствия са много опасни, ти ще се свържеш с тия сили! Веднага ще прекъснеш нишките с тази мисъл на лъжа, която си допуснал, ще се свържеш с Истината и веднага ще потекат тия Божествени сокове! Тъй се разрешава въпросът.

(Положителни и отрицателни сили)

Онези, които преувеличават и намаляват, те лъжат. Духовният свят обича да констатира нещата тъй, както са си – точно, с мярка. Така и ти няма да преувеличаваш, няма и да намаляваш, ще кажеш Истината. Благородството в характера седи в това: да си признаеш погрешката, каквато е – без никакво пристрастие.

(Високият идеал)

Всяка ваша лъжа ще пожелаете да се изкорени! Никаква лъжа, никакво самооправдание, никакво самоосъждане! Защото самооправданието и самоосъждането са грях пред Бога. Ти ще признаеш самата Истина така, както е – нито повече, нито по-малко.

(Кротките)

При всяка лъжа се намалява силата на ума и ставаш по-лек. Като говориш Истината, придобиваш сила и тежест.

(Ако говоря, том I)

Ако всякога казва Истината, търговията ще му върви по-добре, отколкото ако си служи с лъжата. Каквато служба и да изпълнявате, вие трябва да бъдете честни и Истинолюбиви. Ако искате да бъдете свободни, всякога говорете Истината.

(Все що е писано)

Майката казва на сина си: „Синко, не лъжи! Недей мрази!“. Това е старият метод на възпитание. Кажи на сина си: „Синко, говори Истината и обичай ближния си!“. Като говориш за Истината и за Любовта, той ще разбере как да живее.

(Живият Господ)

Вие седите и мигате пред Бога, лъжете Го, искате, като гледате, да Го смилите. Нямате понятие заради Него. Господ не съди никого. Като идеш при Господа, кажи: „Това направих – каквото наказание ми се даде, ще го понеса“.

(Благословен)

Не лъжете, кажете си Истината, защото на лъжата краката са къси. Истината се движи с голяма бързина – и нейните крака са дълги, за да може да помага на нещастните духове.

(Солта)

Но който малко лъже, и много ще лъже. Никак не трябва да се лъже! „Ама, тогава, каква ще бъде моята работа?“ Аз не говоря за твоята стара работа. Когато казвам: „Никога да не лъжеш!“, казвам: Старата ти къща така е направена, че Господ ще я завлече, а новата къща като направиш, всичките камъни, които ще влязат в нея, трябва да бъдат здрави.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Бог да поругаем не бива. В Негово Име не трябва да има никаква лъжа. Никой не може да прокопса, ако е лъгал. Някой път може да икономисаш Истината, може да избегнеш отговора или да премълчиш, но никога да не говориш лъжа! Не можеш да кажеш Истината – мълчи; не можеш да кажеш Истината – бягай, никой не те заставлява да говориш.

(Братя и сестри на Христа)

Който иска да изправи живота си, да възстанови здравето си, той трябва да възлюби Истината. Той трябва да се стреми към нея, да я познае, да я обикне. Ако не прилага Истината, човек неизбежно ще прилага лъжата. Днес лъжата господства в света. Защо? Защото тя е полюс на Истината. Дето Истината отсъства, там лъжата присъства.

(Добрите навици)

И тъй, първото нещо: Ще тръгнете да търсите Истината. И като намерите тази Истина, ще я обикнете. И когато обичате тази Истина, тя ще ви избави от сегашното състояние на страха и лъжата.

(Двата пътя)

Истината, като влезе в човека, внася един елемент на смелост. Като знае Истината за някаква идея, той е готов да умре за нея. А лъжата, като влезе в човека, прави го страхлив. Следователно всяко нещо, което прави хората страхливи, е лъжа: това е според логиката. Всяко нещо, което прави човека страхлив, има лъжа в себе си; а всяко нещо, което прави човека смел и решителен, да мисли и разсъждава, го доближава до Истината.

(Братя и сестри на Христа)

От вас, като ученици, искам да прилагате Истината: абсолютно, без никаква лъжа. „Ама малко бяла лъжа?“ Не, никакви бели, нито черни лъжи. Ще говорите чистата, бялата, светлата Истина. За нас и бялата, и черната лъжа е все лъжа. Разбирате ли туй правило? Това е моралът на Новия живот, моралът на Новия ден.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново)

Да не лъжем! Майките и бащите не трябва да лъжат. Каквото каже майката, бащата, свещеникът, съдията, трябва да го изпълнят, да умират на своята дума. Ако аз изпълня своето обещание, мога да се нарека Човек; не го ли изпълня, в мене няма никаква човещина, никакво братство.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1920 г. в Търново)

Първото нещо: Да се стараете да бъдете добродетелни и умни, да имате схватлив, остър ум, за да не могат хората да ви лъжат. Ще оставите да ви лъжат, без да се излъгвате.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново)

И туй, върху което Господ настоява, е: Абсолютно никаква лъжа на ония, които славят Истината, не се позволява, абсолютно никаква лъжа! Вънка, в света, можете да лъжете колкото искате, да лъжете и да ви лъжат – но влезете ли в този Път, да служите на Бога, абсолютно трябва да турите в ума си Истината.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Ако тебе те бият, причината е, че ти си говорил Истината без Любов… А всяка Истина, говорена без Любов, е наполовина лъжа. И ако вие говорите Истината без Любов, то е наполовина лъжа. Ако я говорите с Любов, то е цяла Истина. И тогава философията, че който говори Истината, говори и лъжата – е вярна. За да се избавим от тази възможност, трябва да внесем Любовта. Дойде ли Любовта, ще дойде и Мъдростта. Има ли тия два Принципа в нас, всяка лъжа е изключена.

(Положителни и отрицателни сили)

Ние сме Синове Божии. Единственото име, с което кръщавам моите последователи, е Синове Божии. Това са най-честните слуги, които искат да служат на Бога, които не лъжат и които служат по Любов.

(Живият Господ)

Аз съм толкова чистосърдечен, че вярвам напълно на хората, а ме лъжат. Виждам, че ме лъжат, но пак не се съмнявам. Но в мене има друга черта – аз никога не мога да излъжа, затова ме считат за прост и наивен. Въпреки това, аз никого не мога да излъжа. Казвам: Хората трябва да придобият това чистосърдечие, че да може всеки да ги лъже.

(Петимата братя)

Турите ли в ума си мисълта да живеете без лъжа, Любовта ще потропа на вратата ви, ще чуете онзи, тихия Божи Глас в сърцето си, ще дойде онази мека светлина в ума ви и ще кажете: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“.

(Двата природни метода)

3. Истината е същината, вътрешната страна на нещата

Един човек за да разбере Истината, най-първо неговият ум трябва да бъде освободен от всички заблуждения.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

… Съществува твърдението, че колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно може да разбере Истината.

(Крадецът и пастирът)

Истината е една, но тя трябва да се приеме с Любов. Не се ли приеме с Любов, Истината причинява смъдене, болка в човека, както когато го болят очите, стомаха, дробовете. Добрият и разумен човек приема Истината с Любов, затова разполага с елементите, чрез които превръща злото в добро.

(Да възлюбиш)

… Не всякога логическата връзка между нещата подразбира Истината. Логическата връзка има отношение само към ума, а не към Душата и Духа. Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система, но Духът предава други качества на мисълта – той внася Истината в нея.

(Ще управлява всички народи)

Който иска да намери Истината, който иска да расте и да възраства в Бога, в Душата му трябва да царува безкористието.

(Който дойде при мене)

Истината не е нещо абстрактно; тя се явява във всяка любяща Душа.

(Живият Господ)

Истината в човешкото лице се изразява в очите. Истината в обикновения живот се изразява в свободата, която можем да дадем на другите.

(Време и сила)

Който няма основа, нека тури за основа Истината – и върху тази основа да гради.

(Заведоха Исуса)

Никога не трябва да мислим в живота, че сме разбрали напълно Истината и че вече няма какво да учим: ще бъдем такива стари мехове, които са спрели своето развитие на Земята.

(Духът и плътта)

А всякой, който се обленява да проумява Истината, ще пострада – неговият светилник ще угасне; затова внимавай в живота си, да не би да сториш това да станеш немарлив към Вечните Начала и съградиш щастието си на пясък.

(Той иде)

Истински герой е онзи, който всякога говори Истината. Да говориш Истината – това значи да я изповядаш така, както е в тебе написана, без никакво оправдание или извинение… Който взима отговорността върху си, Бог го благославя.

(Закони на доброто)

Свободата е едно качество на душата, което тя търси. В този път на придобиване на свободата, Истината е посредница, тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на свободата, която е извор, от който тя, душата, всякога трябва да се ползва. Истината е метод в Божествената икономия, чрез който се изправят всичките грешки на миналото. Тя е сила – Истината е сила, която може да разедини злото от доброто и да развърже връзките, с които човек е стегнат. Истината е, която може да даде на човека знание, Мъдрост и да свърже человека с Божествената Любов. И когато вие схванете Истината, тя ще даде на душата онази вътрешна пълнота, от която сега имате нужда. Само Истината е, която внася в душата мир и спокойствие.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Истината е нещо живо, тя е Бог, Който твори и създава и иска доброто на всички Свои създания. Когато у вас се зароди страдание, Любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. Истината – това е Любовта, която се проявява в Духовния свят; Истината, това е Бог, Който се проявява между Духовете.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Истината не може да ви я даде човек, а тя ще ви се даде от Духа вътре във вас. Онзи, Който ще ви даде Истината, действа по един вътрешен начин. Затова всякой един от вас трябва да търси дълбоко Истината.

(Ходете във Виделината)

Вие гледайте Истината, която е във вашето сърце, какво ви говори. Не приемайте истини от всекиго.

(Ходете във Виделината)

Ако погледнем на този свят, той е облекло на Истината; видимият свят е израз на Истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания. О, какви Истини може Природата да ни разкрие!

(Ето човекът!)

Аз съм внимателен, съобразявам се с Божествената Истина: говоря винаги това, което е вярно. Всяко нещо, което ви казвам, е Истина, може да го проверите.

(Духът и плътта)

Истината трябва да бъде най-главна и за всяко нещо да се допитвате до нея.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Истината никога не може да бъде стара. Тя не е нито стара, нито млада, тя е вън от този процес. Тя създава форми с всички изменения, но сама не се изменява.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата и техните форми; или можем да кажем, че Истината е същината, вътрешната страна на нещата. Истината, когато прави формата, влиза във времето и пространството; тя не се ограничава от времето и пространството.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Истината е Наука: да научим какви трябва да бъдат взаимните разумни отношения между хората. Затуй Науката за Истината е Наука за обществения живот. Истината прави хората всякога свободни.

(Духът и плътта)

ХХІІІ. СТРАХ И СМЕЛОСТ

1. Страхът е роден от греха

Кога, в кое време се е появил страхът у хората? Според общоприетото схващане, той се е зародил с грехопадението. По-напред човек не е знаял какво нещо е страх.

(Ето човекът!)

Който се страхува, той ще изгуби светлината си, а като естествено последствие на това ще дойде тъмнината. И обратно: когато тъмнината дойде, страхът ще я последва.

(Двата пътя)

Страхът увеличава негативните качества на човека.

(Двата пътя)

Кой човек се страхува? Който не е свързан с Бога.

(Събуждане)

Всеки, който се е отрекъл от тази Истина, който е скъсал връзката си с Първичната Причина, се страхува от страданията и изпитанията в живота, бои се от земетресенията.

(За съдба дойдох)

Ако нямате правилни отношения към Първата Причина, вие ще живеете под вечен страх и ще бягате от Бога, както животните бягат от човека.

(Ни мъж, ни жена)

… Лошите човешки мисли и желания. Те са елементи, които внасят поквара в човешкия живот и в характера му, като ги разрушават. Така човек губи сигурността в живота си и започва да се страхува да не се разболее, да не остарее, да не изгуби богатството си. Това, от което се страхува, става. В страха човек си представя нещата такива, каквито не са.

(Да възлюбиш Господа)

На всички страхливи хора краката са дълги, защото са користолюбиви. Господ дава възможност на користолюбивите да изпитат страха, като пуска техните врагове да ги гонят.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново)

В това отношение, материалистите са страхливи хора. Вземете ли парите на някой богат човек, но голям материалист, той веднага ще изгуби смелостта си.

(Двата пътя)

Думата роб означава ограничение, тя е носител на чувството страх. Робът не може да има своя мисъл, робът не може да има свое мнение, робът не може да има своя философия, всичко у него е наложено.

(Аз ви избрах)

Робството е обосновано на страха – и върху този страх почиват всички съвременни учения, от памтивека и досега, до Новото Учение, Учение на приятелството.

(Аз ви избрах)

Вие всички се боите от дявола, обаче трябва да ви е страх само от Бога. Ако ви е страх от дявола, значи, че той е стъпил с единия си крак у вас.

(Аз ви избрах)

От когото се боиш, такъв и ще станеш.

(Аз ви избрах)

Жените са най-страхливите същества на Земята. По-страхливи от тях няма. Тяхната деликатност, разумност се дължи пак на страха. Така е при сегашното положение на жената. Аз нямам предвид Душата на жената. И затворникът, докато е в затвора, живее в постоянен страх.

(Новият човек)

И тъй, щом дойде страхът до сърцето, ще зададе въпроса: „Туй, което виждате, туй, което усещате, туй, което преживявате, реално ли е, или не?“.

(Двата пътя)

Човек, който се страхува, се изражда. Който е страхлив, той всякога ще отстъпва от своите убеждения.

(Най-голям в Царството Небесно)

Страхът е свързан с лъжата. У децата и у другите, всички бели и черни лъжи все се дължат на страха.

(Добрият език)

Страхът показва още отклоняването на човека от правия път. Колкото по-голям е страхът, толкова по-голямо е отклоняването на човека.

(Закони на доброто)

Щом дойде страхът, ще кажа това, което не искам.

(Високият идеал)

Дето има страх, смущения, там разумността отсъства.

(Който дойде при мене)

Докато живееш със страх за утрешния ден, ти всякога ще бъдеш в стълкновение с Бога, с Разумната Природа.

(Събуждане)

Това, което се страхува в човека, са нисшите духове.

(Устойчиви величини)

От страх човек лесно може да си внуши какво ли не.

(Познаване на Истината)

… Ако си се отделил от Цялото, То не се грижи за тебе.

(Новата мисъл)

При страха, човек не може да бяга… Като по-умен от животните, страхът му е поставил спирачки, да не бяга, но да приложи друг начин на справяне.

(Събуждане)

Не бива да се страхувате, защото, колкото повече се страхувате от едно нещо, това именно ще ви и дойде.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

2. Страхът е необходим за развитието на човека

Страхът е едно тягостно чувство на душата, което съществува не само в хората, но и в животните; чувство, вложено в живия организъм, да извърши известна мисия. Страхът подразбира, че в средата, в която живеем, или в условията, при които съществуваме, има известни елементи, противни или зловредни на нашия живот.

(Ето човекът!)

Не са свободни страхливите – и те именно вършат престъпления; нямат геройството да поемат отговорност.

(Духът и плътта)

Ако целият ви живот се обърне само на страх, вие не разбирате Живота. Страхът трябва да бъде само предупреждение към човека, което да ви напомня дали това, което сте учили, сте го разбрали добре. И тъй, страхът е нужен, за да ви покаже, че имате отговорност. След това идва чувството на съвестта, което ти казва: „Направил си го по всички правила на Божествения Закон“.

(Аз ви избрах)

Докато съвестта в човека не е развита, страхът е необходим за него. Той го предпазва от престъпления. За да не стане престъпник, не го освобождавайте от страха преждевременно.

(Да възлюбиш)

Страхът е една сила, необходима за развитието на всеки човек. Само че друга една сила има в света, която може да замести страха. Тя е Любовта. Ако човекът няма Любов и няма страх, всичките нещастия ще дойдат в дома му. Ако е страхлив, може да се предпази, да не дойде нещастието в дома му.

(Абсолютна справедливост)

Който мисли право, той превръща енергиите на страха в по-високо чувство – в съвест.

(Събуждане)

Всякой ученик, който не е научил урока си, е страхлив. Страхът ни кара да бъдем прилежни ученици.

(Аз ви избрах)

Като е работило в органическия свят с хиляди години, това чувство е направило хората и животните роби на страха. Обаче страхът има и добра страна: благодарение на него се е образувала бдителността. На много животни краката са станали дълги вследствие на страха. Животно, което има дълги крака, всякога е страхливо.

(Ето човекът!)

Страхът е намясто, ако предшества греха. Обаче, страхуваш ли се след съгрешаването, положението ти е лошо. Затова е казано: „Страхът от Господа е начало на мъдростта“.

(Великите условия на живота)

Страх може да има човек само когато греши – а от друго нищо да се не плаши!

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Страх да имате от Бога, а от нищо друго да не се боите! Всеки друг страх ще внесе грях във вас.

(Братя и сестри на Христа)

И разумният е страхлив, но понеже дава предимство на разумността, страхът остава на последно място.

(Закони на доброто)

3. Господ е жив и управлява целия свят: от нищо не се страхувайте!

Когато говоря Божествената Истина, от нищо не се страхувам.

(Ще управлява всички народи)

Простор, широчина и дълбочина е нужна на човека, за да разбере света. Казано е, че страхливият няма да влезе в Царството Божие. Но страхливият няма да разбере и земния живот. За да не изпитва страх от нещата, човек трябва да знае причината на всички явления и да ги вижда правилно.

(Дали може)

Защо се страхува човек? Да не остане гладен, гол и бос. Който го е пратил на Земята, Той има грижа за него. От човека зависи да бъде изоставен от Бога – или не… Когато греши и не върши Божията Воля, човек сам се отклонява от възходящите течения и навлиза в областта на смъртта.

(Събуждане)

Страхът от разбойниците показва, че сте скъсали връзката си с Бога. Който пази тази връзка, той не се страхува. Той знае, че при получаване на едно благо, винаги има изпитания – и е готов да се справи с тях.

(Събуждане)

… Който изпълнява Волята Божия, няма защо да се бои; но онзи, който не я изпълнява, всякога ще има страх в своето сърце и никога няма да бъде спокоен и свободен.

(Ето човекът!)

Човек трябва да се възпитава да гледа на смъртта със спокойствие. Ангелът на смъртта иде със страшно лице, но ако ти се предадеш и кажеш: „Да бъде Волята Божия“, тогава по-добър от него няма.

(Движение нагоре)

Ако човек има вяра, не трябва да се страхува от нищо; Живият Господ е с него.

(Духът и плътта)

Няма същество, което да не се подчинява на Бога. Ако Бог е във вас, няма какво да се плашите.

(Високият идеал)

Когато сте в един параход, който се клатушка, и се страхувате, каква полза имате от страхуването? Стойте спокойно, имайте доверието на едно дете. Този, който е направил парахода, ще се погрижи за вас. Параходът ще се поклатушка и най-после ще спре.

(Духът и плътта)

Любещият не се страхува нито от смъртта, нито от злото. Само един Бог съществува в света, от Когото всичко излиза. От какво ще се страхуваме тогава? Който се страхува, той не познава Любовта, не познава Бога. Бог е Любов. Щом е така, не се страхувайте нито от смъртта, нито от злото. Бог е Живот. Ако живееш в Бога, смърт не съществува. Благодарете за злото, защото Бог го е турил на работа, да подтиква човека към дейност, да преработи инертната материя в него.

(Все що е писано)

Там, дето е Любовта, страха го няма; и там, дето е страхът, Любовта я няма. Любовта е признак на пълнота, на единство във всички сили, чувства и способности на човешкия Дух; а страхът е признак на отсъствие, разединение на тая вътрешна хармония на душевния мир.

(Ето човекът!)

Колкото по-добри ставате, толкова и страхът ви ще се намалява.

(Все що е писано)

Вие се боите един от друг. Вместо да се боите от човека, почитайте го.

(Аз ви избрах)

Малките деца не знаят що е страх, бабите им ги плашат: „Караконджо ще те изяде!“. Долу вашите караконджовци, не лъжете малките деца, не лъжете и себе си!

(Духът и плътта)

Ако имате чрезмерен страх, употребявайте портокаловия цвят, да балансирате силите – той е един лек.

(Двата пътя)

Като знаете, че Господ е жив и управлява целия свят, от нищо не се страхувайте. И смъртта да не ви плаши. Ако тя се изпречи на пътя ви, кажете си: Понеже Бог ме е изпратил на Земята да работя, никаква външна сила не може да отнеме работата ми. Докато не я свърша, не изменям пътя си, не се мърдам от мястото си. Който се опита да ме измести, няма да се бори с мене, но с Онзи, Който ме е проводил.

(Дали може)

Любовта е основен тон и основна Сила. Човек, който люби, е всесилен, той страх не знае.

(В начало бе)

Няма нужда да се съмнявате и страхувате в Пътя си – защото тези Учители, които сега ви се дават, ще ви ръководят и направляват. Един пътник в гората може да се съмнява и страхува, ако нямаше Водител, но щом има Водител, няма нужда от страхуване.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Вървете без страх и без тъмнина, с обич и със светлина! Любовта изпъжда навън всякакъв страх.

(Да възлюбиш Господа)

4. Страданията ще съществуват дотогава, докато страхът съществува

Съвременните хора мъчно успяват в живота си, защото се страхуват от страданията и бягат от тях. Така те се лишават от благата, които страданията носят. Казано е в Писанието: „Търсете Ме в ден скръбен“. Това значи: Търсете Ме, когато съм близо до вас. Бог е близо до човека, когато той страда. Близостта показва, че човек има добри условия за развитие, а далечината го лишава от тези условия.

(Великите условия на живота)

Аз отговарям с един Окултен Закон, който гласи: Страданията ще съществуват дотогава, докато страхът съществува. Ако страхът се намалява, и страданията ще се намалят. Когато страхът изчезне съвършено, тогава и страданията ще изчезнат. Затова е казано в Писанието: „Страхливият няма да наследи Царството Божие“. Докато си страхлив, страданията ще те следват. Щом станеш смел и решителен, страданията постепенно ще се отдалечават от тебе.

(Път на мисълта)

Не се страхувайте от катастрофи – какво по-хубаво от това: ще се намести умът ви, и вие ще разберете смисъла на живота.

(Беседи от Учителя, държани в Окултната Школа)

Страданията са дадени да се изпита кой е герой и кой – страхливец. Който не иска да страда, който иска наготово да му шетат, минават го в каталога на страхливците.

(Духът и плътта)

Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в Училището ни.

(Ето човекът!)

Аз съм толкова богат вътрешно, че всичко мога да нося; за мене няма мъчнотии и страдания, които не мога да понасям – от нищо не се страхувам. Мъчението е играчка за мене.

(Ще управлява всички народи)

5. Истинска безопасност

Най-безопасното място, което намерих, е Любов към Бога.

(Трите свещи)

… Когато човек иска да бъде в безопасност, казвам: Иди при Бога. Високото място е Бог. Иди на високото планинско място, Необятното, дето човешки крак не може да достигне. Иди при Бога там. Дигни душата си нагоре, към Бога.

(Добрият език)

Истинската безопасност е вътре в човека, а не вън от него. Безопасността е във вярата и в Любовта ни към Бога.

(Сеятелят)

Излизаш от дома си: ти трябва веднага да бъдеш скачен с Невидимия свят, умът ти да бъде скачен с Бога, в душата си да бъдеш изправен.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

6. Смели и умни

Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са.

(Възможности в живота)

Ще кажете, че героите са смели, решителни хора. Ако са смели и умни, това е една страна; ако са смели и безсмислени, това е друга страна.

(Път на мисълта)

Юначеството в човека се дължи на силно развити смелост, разрушителност и страх. Юнакът е едновременно и много смел, и много страхлив. Юнаците са много страхливи, защото в тях има силно развит личен елемент.

(Допирни точки в Природата)

На първо място трябва да развиете безстрашието: не нахалство, защото някои хора са нахални, не се боят – но то е нахалство, не е безстрашие. Безстрашието е качество на разумния човек.

(Двата пътя)

Бъди смел, но да знаеш защо си смел. Смелостта ти да бъде намясто!

(Разумният живот)

Природата… Към смелите хора тя има почитание и всякога е готова да им помага. Смел, безстрашлив може да бъде само онзи, който има непоколебима вяра в Законите на Разумната Природа.

(Допирни точки в Природата)

За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите – и след това ще бъдете смели. Напред!

(Разумният живот)

7. Кармата обича смели хора

Кармата обича хора смели; вие ще бъдете смели, да посрещнете кармата си. Които бягат от кармата си, тя има пречка за тях. Ще бъдете смели: може да ви убие, но в края на краищата, едно благородство има в нея.

(Двата пътя)

Ако си беден, бъди смел – да умреш в леглото си от глад. Или бъди смел – да изпаднеш в положението на последен бедняк и да не кажеш дума против Господа.

(Петимата братя)

Бъдете сега всички смели и решителни, да посрещнете страданията, които ще ви се наложат по закона на необходимостта. И за всички страдания да бъдете благодарни.

(Петимата братя)

През всички фази на живота трябва да мине човек. Не трябва да има нещо, което да те спъва. Каквото и положение да си представиш в ума си, да си готов да го заемеш – да влезеш в това положение; да не те е страх.

(Най-голям в Царството Небесно)

Страданията правят хората смели и решителни. В първо време, страданията ги правят малодушни, но като пострадат повече, те уякват и стават герои.

(Ни мъж, ни жена)

Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На Окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свят вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието.

(Двата пътя)

На смелите хора, на хората без страх винаги се помага. От Невидимия свят, като видят, че си много смел, решителен, като видят един герой пред себе си, те казват: „Ние ще му помогнем, ще го кредитираме“.

(Разумният живот)

Когато вие сте смели и решителни при някоя мъчнотия, непременно ще се яви някой, който ще ви услужи.

(Разумният живот)

8. Да сме смели, да говорим Истината

Сега аз казвам: Онзи, който не е смел да признае своя недостатък, той никога не може да познае Любовта.

(Трите живота)

Сега, бъдете доблестни с вашите най-големи грехове. Казвайте ми ги. Тази змия, хванете я за врата и ми я дайте. Едно е: ще бъдете смели и няма да мълчите.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Бъдете тъй смели, че като направите един грях, да го изповядате и пред Бога, и пред себе си, и пред хората. И за Любовта си трябва да бъдете тъй смели.

(Новият живот)

От всички се иска смелост, да признаят грешките си. Не е достатъчно само да проповядваш известна философия или религия.

(Поучаваше ги)

Вие нямате смелостта да казвате Истината. Не сте смели, страхливи сте, а минавате за праведни! Като казвам смели, това не значи да бъдете груби. Смел е само този, който може да каже самата Истина – ни повече, ни по-малко.

(Трите живота)

Да сме смели, да говорим Истината. Онзи, който говори Истината, той е човекът на Бялото Братство.

(Новият живот)

Ще бъдете смели и решителни да казвате Истината, макар и да се обиди някой.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново)

Бъдете смели да изповядвате убежденията си.

(Живият Господ)

Смелост трябва да имате! Ако искате да кажете за някого нещо, излезте пред лицето му и кажете всичко, каквото искате. Няма по-грозно нещо от това да се говори зад гърба на човека.

(Условия за разумния човек)

9. Който има вяра и Любов, той става смел и безстрашен

Научете се на безстрашие… Или това, което ти е неприятно, иди, побутни го, изследвай го, виж защо ти е неприятно. Не знаеш далечната причина.

(Запалена свещ)

Волята на Бога се заключава в помощта, която можете да дадете на по-слабите, на по-малките от вас. Кажете ли, че се страхувате да противодействате на престъплението, което се върши пред очите ви, ще ви поставят в положението на заек, да ви гонят, да ви преследват, докато развиете смелост и безстрашие.

(Добри и лоши условия)

За да се калите, за да преодолеете страха, излизайте вечер, в тъмна бурна нощ, във време на светкавици и гръмотевици вън от града: първо – на половин километър, после – на един, два и повече километра, като се стремите да запазите присъствие на Духа. Може да ви се случи да минете през някоя гора и да ви нападнат вълци. Вие трябва да бъдете готови да минете покрай тях, без да ви засегнат. Вълк никога не напада смел човек.

(Допирни точки в Природата)

…. Да бъдем смели – не външна смелост. Много смели хора има външно. Вътрешно много малко смели хора има.

(Благословен)

Трябва смелост, безкористие и пълна вяра: вътрешна смелост, а не външна, защото борбата е вътрешна, а не външна.

(Тихият глас)

Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек. Не, човек не трябва да се стряска от нищо.

(Разумният живот)

Безстрашието е качество на сърцето. Само добродетелният човек на Любовта е безстрашлив, а който няма Любов, той всякога е страхлив.

(Разумният живот)

Трябва да имаш присъствие на Духа. Животните винаги познават кой човек е страхлив. Щом твоите трептения са по-силни от техните, те бягат. Като те погледне, преценява моментално има ли противник, или има един страхливец до себе си.

(Буден ум и будно сърце)

Пред смелия, пред безстрашния човек, и най-свирепите животни отстъпват – те чувстват силата му и се страхуват от него. И действително, смелият човек има силна воля, силна мисъл; той може да се концентрира.

(Двата пътя)

Безстрашливият човек е тих и спокоен. У него се забелязва едно вътрешно спокойствие и присъствие на Духа. И човек трябва да прави опити веднъж, дваж, три пъти, сто пъти, а може и хиляда пъти, докато най-после добие туй състояние – спокойствие на Духа. Тогава ще усетите един вътрешен мир, една вътрешна радост, че сте надделели на страха си и Любовта е станала господар на вашето сърце.

(Разумният живот)

Смел човек е онзи, който мисли право. Който обича Истината и мисли за нея, той е смел, безстрашлив човек.

(Смени в природата)

Значи, който има вяра и Любов, той става смел и безстрашен.

(Отворени форми)

При безстрашието, тялото запазва енергията си и човек се справя лесно с окръжаващата среда и условия, с всички противоречия.

(Живот и отношения)

Силният, безстрашният не мига бързо. За такъв човек българите казват: „Окото му не мига“.

(Събуди се)

Човекът на Истината не се страхува от нищо. Той поглежда открито, с доверие към всички хора. Щом вярва в Бога, той е безстрашен.

(Събуди се)

Човек, който е безстрашен, по-малко болести го познават. Сега Новото Учение учи хората да бъдат безстрашни – не да не се плашат, но да бъдат разумни. Човек не може да бъде безстрашен, ако не владее своя ум.

(Обичайте и радвайте се!)

Според съвременните научни изследвания, отгоре на страха е поставено онова, Божественото чувство на справедливост. Животните са дошли до страха; човек от страха минава в справедливостта. Не може да бъдеш безстрашен, ако не си справедлив. Следователно, за да станеш безстрашен, трябва да бъдеш справедлив.

(Близо и далеч)

Колкото човек става по-безстрашен, мускулите стават по-устойчиви, под контрола са на човешката воля.

(Минало, настояще и бъдеще)

Който е по-малко страхлив, има отношение към по-безстрашните животни: мечка, лъв, тигър.

(Новият светилник)

Имайте смелостта на негрите, които са схванали психологията на лъвовете, та когато някой негър срещне лъв, не се отбива от пътя си (защото при най-малкото отклонение или обръщане назад лъвът ще се хвърли върху му и ще го разкъса), а напротив – той тръгва насреща му и започва да му говори: „Ти си безобразник“. И почне да го плюе и да върви право срещу него; лъвът, когато наближи три-четири крачки до негъра, прави му път.

(Духът и плътта)

Бъдете смели и решителни, но уповавайте на Бога. Сам човек нищо не може да направи.

(Дали може)

Човек, който има смелост, може да мисли добре.

(Трите живота)

За да изчезне страхът, трябва да туриш в ума си една идея… Тогава ставаме смели и решителни за идеята. Ако в нас влезе Божият Дух, идеята за Любовта, най-великата сила в света, тогава ние ставаме смели и решителни и ще намерим, че туй благо, което търсим, то е вътре в нас.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново)

Ще седиш тихо и спокойно, умът ти ще присъства, съвсем концентриран, смел ще бъдеш, няма да ходиш тъй, насам-натам. И никога не може да те нападне звяр.

(Положителни и отрицателни сили в природата)

Кажеш ли веднъж „Господи Боже“, бъди смел човек!

(Заведоха Исуса)

Турете в ума си мисълта, че и най-голям страхливец да сте, може да станете смел и решителен.

(Пътят на ученика)

Който иска да бъде смел, той трябва да си купи меча кожа, върху която да стъпва. Мечата кожа предава енергия на човека, но той трябва да знае как да се ползва от нея.

(Добри и лоши условия)

10. Учениците на Божествената Школа трябва да бъдат смели и решителни

Опасна е Окултната Наука, но за страхливите. За безстрашливите хора, Окултизмът е безопасен.

(Двата пътя)

Когато франкмасоните приемат нов член в обществото си, първо го подлагат на изпит, да видят дали може да издържи. Първият изпит е на безстрашието. Срещу него излиза човек с отворена сабя, готов да го промуши. Щом се уплаши, пропада на изпита. Сабята е книжна.

(Да възлюбиш Господа)

Окултният ученик трябва да бъде герой, да развива в себе си безстрашие, самообладание.

(Допирни точки в Природата)

Когато ученикът напредне, ще го поставят при условия да срещне мечка в гората. Безстрашният ученик ще погледне спокойно мечката в очите, ще вземе дясната страна на пътя, а мечката – лявата, и така ще се разминат. Щом се разминат, опасността е избегната. Мечката никога не се връща от пътя си. В редки случаи тя може да се върне назад. За да се справи с външната мечка, ученикът трябва дълго време да се упражнява в безстрашие.

(Допирни точки в Природата)

Това, което дава радост и веселие, смелост и решителност, това се казва да имаш присъствието на Духа. По-добре е да изгубиш 10 000 лева, отколкото да промениш своето молитвено настроение.

(Аз ви избрах)

Смел трябва да бъде човек – с връзка, с вяра в Учителя си. Пред такъв човек, всяко зло отстъпва.

(Допирни точки в Природата)

Само ученикът на Окултизма, или християнинът в пълния смисъл на думата, който казва, че „в Бога всичко е само добро“, може да бъде безстрашен. Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъства на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде – не само знаеш, но вярваш и опитваш. В момента, в който се поколебаеш, страхът ще дойде в душата ти. Следователно, ако ученикът има страх, той е вънка от Училището.

(Трите живота)

Но в Окултната Наука човек трябва да бъде смел. Решиш нещо – не мисли за последствията! Ти го направи, та каквото излезе. Ти го направи – а от Невидимия свят, който взема участие във всичките наши работи, като видят доброто ни желание, те всички се притичат на помощ – и половината те ще го извършат.

(Положителни и отрицателни сили)

Освен това от вас се изисква безстрашие. През най-големите бури на живота да минавате, ще вървите напред. Космите ви могат да настръхват от страх – важно е да не спирате по пътя, нито да се връщате назад. Напред трябва да вървите!

(Великото и красивото)

Ученик, който иска да свърши, трябва да бъде смел и решителен, да посрещне всички мъчнотии. Сърцето му трябва да бъде смело и решително, а волята му да бъде твърда като диамант.

(Кротките)

Ако сте много смели, не ви искам. Ако идвате без страх и без тъмнина – всички сте добре дошли.

(Трите живота)

Хората на Новия живот трябва да бъдат безстрашни, но разумни.

(Заведоха Исуса)

Човек не може да бъде окултист, ако е страхлив. Понеже в Окултната Наука се изисква грамадно безстрашие, смелост, окултистите са почти най-умните хора.

(Перпендикулярно отношение)

Закон е: Само смелите хора се поставят на изпитания, а не и страхливите; само на способните ученици се дават мъчни задачи, а не и на неспособните; само на силните хора се дава да носят товар, а не на слабите. Дръжте в ума си тези мисли и смело вървете напред.

(Посока на растене)

Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнение Волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпваме нито на косъм.

(Пътят на ученика)

Желая всички да бъдете смели, решителни и умни – и там, дето трябва да защитавате Истината, ще я защитавате по всички правила. Не заради мене, а заради Любовта, Мъдростта и Истината. Дойдете ли до Истината, трябва да бъдете твърди като диамант и готови на всичко.

(Поучаваше ги)

ХХІV. ОТЧАЯНИЕ

1. Отчаяните хора са крайно индивидуализирани

Отчаянието иде в сърцето. Тази работа е на чувствата. Значи, чувствата трябва да се нахранят с нещо положително.

(Благословен)

Когато скръбта посети човека, той изпада в тъмнина, в мрак, в отчаяние. Всичко пред него изчезва и той не може да се ориентира, не знае накъде се движи. Той не вижда никаква перспектива за успех. В дадения случай, човек се намира в един свят на заблуждение.

(Любовта дава живот)

В живота има някои моменти, когато си се отчаял, че нито една звездица няма на твоето небе. Отчаянието прилича на една тъмна нощ.

(Единственото богатство)

Когато вярата отслабне, човек се обезсърчава.

(Благословен)

Мнозина се отчайват, като видят колко работа им предстои.

(Светото място)

Като не могат да реализират желанията си, мнозина се обезсърчават и започват да отричат всичко.

(Светото място)

Съвременните хора често се обезсърчават… Това значи: да се отказва човек от дълговете си. Щом сте взели пари назаем, непременно трябва да ги върнете.

(Крадецът и пастирът)

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.

(Той иде)

Всеки ден проповядваш на Господа това, онова да направи. Казваш на Господа – и Той търпи, търпи, търпи. И докато търпи, работите вървят. Но един ден, ти като прекалиш, Той престане да мисли за тебе, престане да чувства за тебе, взема Си силата – и в тебе потъмнява, настава в тебе отчаяние, тъмнота, безсилие и казваш: „Свърши се тая работа“.

(Единственото богатство)

Всички онези разсипани хора, които се отчайват от живота си, тяхната идея е разпъната, изгубена и те си остават немили-недраги. И действително, всеки човек, който остава без идея, в каквото и да е отношение, той все не може да сполучи в живота си.

(Настанало е Царството Божие)

В Природата няма затворени кръгове. Всичко в Природата е отворено. Вие сега създавате затворени кръгове и казвате: „От мене нищо няма да стане“ – това е затворен кръг. То е една временна илюзия в ума ви.

(Минало, настояще и бъдеще)

… Видиш ли човек със спуснати ръце, преплетени крака, ще знаеш, че е обезсърчен.

(Живият Господ)

Обезсърчаването е недъг, който произтича от силно развити лични чувства в човека или от чрезмерно развит страх. Дето страхът и гордостта са силно развити, там надеждата е слабо развита.

(Допирни точки в Природата)

Целта на дявола е да заблуждава хората. Като срещне някой човек, дяволът му казва: „Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена“ и т.н. Той повярва в думите на дявола и се отчайва от живота. Как ще познаете, че тези думи са от дявола? Щом се отчаете или обезсърчите, ще знаете, че тия думи идат от човек, който става проводник на отрицателните сили в природата.

(Божият глас)

Някой път се усещате скръбни, песимистично настроени. Това са души, които обикалят около вас и искат да им помогнете. Те хлопат на вашите врати и казват: „Помогнете ни! Крайна беднотия има около нас!“. Вие казвате: „Не, не знам какво ми стана, много ми е тъжно“. Това са вашите деди и прадеди, които ви искат помощ.

(Последното място)

Кога се отчайва човек? Когато изгуби нещо съществено в живота си. Обаче, колкото голямо да е отчаянието на човека, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето отчаяние. В такива случаи казваме, че самото отчаяние крие в себе си възможност за излизане от него, тъй както мракът крие в себе си условие за Виделина.

(Посока на растене)

Тези, отчаяните хора, те посред пътя не вървят – все отстрана, все отляво или все отдясно. Те не вървят по общото течение. Отчаяните хора са крайно индивидуализирани, затова и страдат. Те се чувстват в дадения случай като изолирани, те са дошли до крайния предел на своята деятелност. На тях им трябва едно малко свиване, едно малко прибиране навътре.

(Посока и растене)

Тъй щото, колкото и каквото да говорите за вярата си в Бога, тя не е истинска вяра, докато всеки ден изпадате в обезсърчения, в отчаяния, в обезсмисляне на живота.

(Мнозина казваха)

Ето защо, когато питате защо идват страданията в света, ще знаете, че те имат предвид освобождаването на човека от вътрешното недоволство, което може да се превърне в безразличие – едно от опасните състояния, в което може да изпадне човек. За такъв човек, и радостите, и скърбите се обезсмислят. Той не намира смисъл в живота и идва най-после до крайно отчаяние.

(Реалности и сенки)

Когато не може да разрешите известен въпрос, вие казвате: „Искам да умра“. Отчаяният човек иска да умре.

(Ако говоря)

При едно голямо безпокойствие или едно отчаяние, може да умрат милиони клетки в човешкия организъм. Няма защо да се плашите. Знаете ли, че при една такава уплаха, вие може да уморите много свят в себе си? Казвам: Оставете се от вашето глупаво вярване. Оставете се и от вашето глупаво неверие. Оставете се и от вашето глупаво знание. Елате в разумното знание.

(Вас ви нарекох приятели)

Обаче Природата никого не извинява. Тя казва: „Който е дошъл в моето Училище, той ще учи, ще работи и ще прилага. Тук сълзи не се приемат. Тук не е място за плач, за обезсърчение. Тук е място само за учене и за работа“. „Ама аз се обезсърчих.“ Обезсърчението не разрешава задачите. „Отчаях се вече, не ми се живее.“ Щом си се отчаял, ще те изпратят там, дето хиляди същества ще те безпокоят, ще те бодат с остена си, докато те заставят да работиш, да изпълниш Волята Божия.

(Добрите навици)

Някога пък в сърцето на човека се яви такава голяма скръб, такова голямо отчаяние, като че светът пред него се разрушава. Тази скръб е предвестник на една голяма радост, която ще му дойде.

(Постижимото)

2. Зад крайния предел на отчаянието седи Божественото Начало

Тежките душевни състояния, паденията, през които човек минава, са най-важните моменти в неговия живот. Те носят най-големите блага за човека. Аз разглеждам падането като метод за въздигане.

(Дали може)

Ще минете през отчаяния, съмнения и протести, но в края на краищата, трябва да издържите, както Йов издържа. Когато минете през тези изпитания, тогава ще придобиете Нов Живот, ново знание и големи богатства.

(Методи за самовъзпитание)

Та когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност. Най-страшните опитности, най-големите мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която Душата може да придобие. Аз наричам тази опитност: придобиване вярата на светлината.

(Движение нагоре)

Като се обезсърчат, някои търсят хора да ги насърчават, да им помагат. Колкото и да ви насърчават хората, това е външна помощ. Ако днес ви насърчат, на другия ден пак ще се обезсърчите. Следователно истинското насърчаване иде от Бога.

(Да възлюбиш)

Като казваш „Не мога!“, ти обезсилваш Бог в себе си. Като кажеш „Мога!“, ти Му даваш сила да Се прояви.

(Дали може)

И най-великите грешници са свързани с Бога. Някой казва: „Изгубен съм!“. Не, тези конци никой не може да къса. Те никога не се късат. Всички Души са свързани с такива конци. Не – понеже всяка Душа е един лъч от Бога, никога не се късат нейните конци.

(Последното място)

Някой път може да дойдете до края на отчаянието – този глас ще ви проговори. Когато човек дойде до положението на най-голямо отчаяние, зад тази граница седи Божественото Начало. Не се обезсърчавай! След големите скърби идат големи радости.

(Живият Господ)

И при най-лошите условия да попаднеш, Господ все ще ти остави една запалена свещ, една пролука. Използвай ги.

(Радостта)

Та казвам: Ако вие се намерите в едно затруднително положение, хиляди разумни Души треперят, за да ви избавят от това нещастие, в което сте попаднали.

(Запалена свещ)

В света има повече лоши мисли, отколкото добри. Какво ще правите? Аз ги срещам тия големи змии. Такива големи, като боа – какво ще ги правите? Целият свят е пълен повече със змии. Дошла една мрачна мисъл на отчаяние: някоя змия те е стегнала. Искаш да се хвърлиш от една скала, да се самоубиеш, не искаш да учиш – змия те е хванала, опасала те е вече. Обезсърчил си се, изгубил си съзнанието, не вярваш, че Господ ще оправи света. Една змия дойде при тебе, ти не можеш да се справиш с нея. Ще повикаш светията, ще кажеш: „Какво да правя?“. Те ще хванат тази змия и ще ти кажат какво да правиш с нея.

(Права обхода и права постъпка)

Знайте, че когато човек дойде до крайния предел на своето отчаяние, помощта ще дойде. Нека утихне сърцето ти, нека се успокои – и чакай: помощта иде. Знайте, че когато сте в най-голяма мъчнотия и затруднение, Природата е предвидила вашите нужди. Тя ще ви помогне, но не по начин, както вие мислите. Тя е начертала свой план, по който да ви помогне.

(Съразмерност в природата)

В момента, когато сте в мрак, когато сте нападнати от някои ненапреднали души, ще дойде една от тия светли Души и ще ви каже: „Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина“ – ще ви внуши една нова мисъл, една нова идея и вие ще се повдигнете. Тия светли Души казват: „Погледни нагоре! Ние ще бъдем с теб!“. Това са помощници, Ангели Хранители на човечеството. Във всяко отношение, във всяко направление, тия напреднали Души ви заобикалят. Благодарение на това, че сме заобиколени с такива Души, нашият живот може да съществува.

(Последното място)

Когато изпадне в мъка и отчаяние, човек се чувства изоставен от своя възлюбен. Това не е изключено. Всеки ще бъде изоставен, за да придобие известна опитност. Това не е признак, че няма Любов – но необходимост. За да се прояви по-високата Любов, нужно е вашият възлюбен да скрие лицето си от вас, временно да ви изостави.

(Път на мисълта)

Някоя мома се отчаяла, че възлюбеният й я напуснал и не искал да се ожени за нея. Момата не трябва да се отчайва, но да знае, че има Един, Който я обича, през всички времена и епохи. Бъдете верни на Любовта, в която няма никаква промяна.

(Да възлюбиш Господа)

Бог отправя едното Си око към онези, които мнозина обичат, а двете Си очи – към онези, които никой не обича. Той знае, че любимците на хората са обиколени с внимание, с любов, с грижи, поради което съзнанието им е далеч от Бога. Онези, които не са обичани, отправят погледа и съзнанието си само към Бога. Те мислят за Него – и Той мисли за тях. Ето защо, когато сте отчаяни, обезсърчени и изоставени, знайте, че има Един, Който ви обича и всякога мисли за вас.

(Устойчиви величини)

Казвам: Като дойде на Земята, човек трябва да има поне един приятел. Кой е вашият приятел? В онази тъмна нощ на съзнанието ти, когато отчаянието бучи в тебе, когато си изоставен от всички, когато си обезсърчен, един тих Глас ти нашепва: „Не бой се! Аз съм с тебе“. Това е Той, твоят единствен Приятел.

(Който дойде при мене)

Днес всички хора, както и цялото човечество, се нуждаят от приятели. Много мисли и чувства имат характера на истинския Приятел. Тъкмо в момента на голямо отчаяние и обезсърчаване, една мисъл или едно чувство се приближава към човека, тихо му пошепва нещо на ухото – и състоянието му се изменя. Тези мисли и чувства наричаме Божествени.

(Методи за самовъзпитание)

Имаш няколко деца. Бог дойде, вземе най-доброто от тях. Ти плачеш, страдаш и най-после се утешиш. Не се минава много време – и второто дете умира. Пак плачеш, роптаеш против съдбата, но нищо не помага. Изгубваш всичките си деца. Утешаваш се с жена си, но един ден и нея задигат за другия свят. Остават ти няколко приятели, на които разчиташ, но и те си отиват един след друг. Обезсърчен, отчаян, ти се питаш какъв е смисълът на живота. Да уповаваш само на Бога – ето смисълът на живота. Да любим само Бога – ето смисълът на живота. В Любовта си към Бога, към Едногото, ти се освобождаваш. В любовта си към многото, ти се заробваш.

(Петимата братя)

Трябва да държите положителна мисъл в ума си. Често вие прекъсвате връзката с Невидимия свят, с онези Същества, които ви любят, и по този начин се разколебавате в живота.

(Петимата братя)

Всеки може да опита Бога… Когато изгуби всякаква надежда и помощ отвън, когато животът му се обезсмисли, тогава Бог вътре в него му остава единствен верен и го крепи. Дали си на Земята, или в другия свят, дали си в Рая, или в Ада, единствен Той остава с теб и те крепи.

(Ни мъж, ни жена)

Без вяра в живота, човек лесно отпада, губи Дух и разположение. Достатъчно е да повдигне погледа си нагоре, към Бога, за да почувства Неговото присъствие. Ще кажете, че Бог е далеч. Той е толкова далеч, колкото и близо.

(Методи за самовъзпитание)

С други думи казано: там, дето човек скъсва, Бог започва. Бог никога не оставя Душата да пропадне. Дойде ли човек до пълно обезсърчение и отчаяние, Той му казва: „Започни да работиш! Аз ще бъда с тебе и ще ти помагам. Ти ще се проявиш, ще постигнеш своите копнежи“.

(Простите истини)

Когато изпаднеш в голямо отчаяние, помисли за Бога, за Неговата Любов, и вложи в Него всичкото си доверие. В един момент съзнанието ти ще светне, умът ти ще почне да работи – и в тебе ще настане дълбок, вътрешен мир.

(Който дойде при мене)

Бог Се проявява през всички времена и условия, но човек Го вижда в трудните моменти на своя живот. Когато изпитанията дойдат в живота, тогава Бог Се изявява най-силно. Затова е казано в Писанието: „Потърси ме в ден скръбен!“. При най-трудните задачи в живота ви, Бог е около вас и ви нашепва как да постъпите, за да решите правилно задачата си.

(Определени движения)

Бог е вложил нещо хубаво във всяка Душа. Във всяка Душа има сили, които трябва да се развият. Туй трябва да се вдъхне във всеки обезсърчен човек. Всеки болен, всеки отчаян човек е спънат. Следователно няма какво да го морализираш, но иди при него и премахни препятствието.

(Заведоха Исуса)

Идва при мене един млад студент, отчаян, обезсърчен, и ми казва: „Мрак е в съзнанието ми, навред е тъмнина, животът ми е безсмислен“. Започвам да му говоря, че това са външни влияния, на които не трябва да се поддава, че животът има смисъл, красиви и велики неща има в него и т.н. След като ме изслуша внимателно, той се поусмихна малко и каза: „Благодаря Ви, виждам вече малка светлинка, съзнанието ми се проясни“.

(Затова се родих)

Когато човек изгуби вяра в себе си и се отчае, първото стъпало е да му се даде една малка надежда, да не мисли, че всичко е свършено. Той казва: „Всичко е свършено“. Да измениш хода на неговата мисъл: това е Истината.

(Новото разбиране на връзката в живота)

Виждаш един отчаян човек. Как ще му помогнеш? С пари не можеш да му помогнеш – той има пари. От ядене не се нуждае – и с ядене разполага. Дрехи също има. Едно остава: кажи му една блага, насърчителна дума. Кажи: „Братко, ти имаш дарби и способности, от тебе ще стане човек“.

(Работа на Природата)

Какво струва на обществото да има на разположение няколко агенти, на които да възложи задачата да обикалят града, да следят и да откриват отчаяни от живота хора? Срещнат ли такъв човек, те трябва да го спрат, да го предразположат да се изкаже. Ако видят, че е годен за работа, да му намерят такава; ако е неспособен за работа, да му помогнат по някакъв начин.

(Делата Божии)

3. Може да се обезсърчаваш, но учи!

И тъй, колкото малка величина да представя човек, в съзнателния живот, в Битието той минава за някаква единица, която е полезна. Всеки човек трябва да държи тази идея в ума си. Обезсърчи ли се, отчае ли се от живота, той трябва да знае, че представя, макар и микроскопическа величина, но полезна и необходима в Целокупния Живот. И до най-голямо отчаяние да дойде, човек трябва да каже в себе си: Ще се подобри положението ми.

(Посока на растене)

На всеки човек са дадени страдания и изпитания според силите му.

(Божият глас)

Освобождението не става с плач и отчаяние, но с работа, усилена работа във всяко направление. Това значи: работа в ума, в сърцето, в тялото – навсякъде.

(Дреха на живота)

Понякога човек се натъква на някоя пустиня в себе си и тогава идват обезсърчението, отчаянието, лошите и мрачни настроения. Той казва: „Няма смисъл животът. От мене нищо няма да излезе“. Щом се натъкне на една от пустините на своя живот, човек трябва да знае, че му предстои грамадна работа върху себе си, и да започне да работи. Той може да превърне пустинята във велик оазис на Живота.

(Жива реч)

Щом си отчаян, кажи: Господи, извади ме от това състояние на безумие и ме въведи в закона на свободата, за да мисля правилно.

(Да възлюбиш Господа)

Добре е понякога човек да свива ръката си на юмрук, да се насърчава. Кога? Когато се е отчаял, обезсърчил. Нека тогава свие ръката си на юмрук, постави палеца отгоре и каже: „Тази работа ще се нареди добре!“. Палецът представлява Божествения свят и Законите, които действат в този свят. Ръката, свита на юмрук, това значи: „Вярвам, че тази работа ще се нареди според Законите на Божествения свят. Значи, с Любовта всичко мога да направя“.

(Допирни точки в Природата)

Ще плачете, ще тъжите, но трябва да учите. Всичко правете, но учете. Може да се обезсърчаваш, но учи. Ама може да дойде отчаянието – учи! Безсмислен е животът – учи! Учи, нищо повече. При всичките неща – учи! Учението е, което спасява човека.

(Възможности в живота)

Няма защо да се обезсърчавате. Паднал си, защото почвата под краката ти е била хлъзгава. Който стъпи на такава почва, неизбежно ще падне. Важно е да станеш и да следваш живия Път на Доброто.

(Събуждане)

Най-мъчно в света обаче е да виждаш хубавото през лошото. То е голям майсторлък.

(Абсолютна справедливост)

Всяка мисъл на обезсърчение не е ваша – тя е дошла отвън някъде, затова я отхвърлете. Всяка престъпна мисъл, която минава през вас, не е ваша, вие не сте я родили – отхвърлете я. В това отношение, човешкият мозък е градина, в която всеки може да посее един плевел или някой хубав цвят.

(Новите схващания на ученика)

Ужасно нещо е внушението… Чуждата мисъл може да те обсеби отвсякъде и да ти говори: „От тебе човек няма да стане“. Ти, като един дълбок извор, трябва да кажеш: В Името Божие, всички тия турени граници да си идат по местата!

(Свещен трепет)

Молитвата е силна и се приема, когато положението ви е безизходно, когато никой не може да ви помогне. Докато мнозина могат да ви се притекат на помощ, нека молитвата стои настрана, като резервен метод. Добре е човек да се моли и постоянно да се моли, но истинско молитвено състояние не се дава всякога. Молитвата, като велик акт на общение между човешката Душа и Бога, всякога дава добри резултати.

(Да възлюбиш)

Щом се обезсърчи, човек трябва да пости, докато се роди в него желание да живее.

(Крадецът и пастирът)

Най-първо за възпитанието аз бих ви препоръчал следното: Когато вие сте неразположени духом, не ви се живее, идете в гората и прегърнете някое дърво. Кажете му: „Я ме научи какво трябва да правя“ – и вижте туй дърво какъв хубав съвет ще ви даде.

(Минало, настояще и бъдеще)

Изгубиш някога 1000 лв., друг път – 10 000 лв., или 100 000 лв., и се отчаеш. Защо не застанеш здраво на краката си и кажеш: „Бог дал, Бог взел“. Трябва ли при такава една загуба да изгубиш своя мир? Приложи волята си и остани тих и спокоен, като че нищо не ти се е случило.

(Който дойде при мене)

Казвам: Когато дойдете до отчаяние и кажете, че не си струва да се живее, спомнете си за Любовта, която повдига човека. Представете си в този момент онези хиляди поколения преди вас, които са работили за вашето щастие. Милиони същества са работили за вашето щастие – и вие в един ден плюете на този труд отгоре и казвате, че не струва да се живее. Кое ви дава право да сте недоволни, след като имате предвид труда и работата на тия хиляди поколения за вас? Кое ви дава право да сте недоволни?

(Този е живият хляб)

Ако изпаднеш в отчаяние и се почувстваш изоставен от родителите си, приятелите и познатите си, не търси причината вън от себе си, но забрави всичко лошо. Отвори сърцето си за хората, за своите близки; гледай на тях като на любими същества, които мислят доброто ти – и веднага отчаянието ти ще се смени с радост. „Мъчно се постига това.“ Вярно е, това е опит само за герои, които лесно могат да излязат от личния живот, да влязат в Духовния и да се разширят.

(Великите условия на живота)

Следователно работите на човека ще се оправят, когато той дойде до пълно отчаяние, но и при това положение се окаже готов да забрави своето нещастие, за да помогне на ближния си. Това е проповядвал Христос. Това е Учението на Любовта. Човек трябва да вярва в Бога, в Божия Промисъл, но същевременно трябва да работи.

(Крадецът и пастирът)

Да няма отчаяние, а понасяне на страданията. Това е каляване за ученика. Ученикът трябва да има характер, да издържа.

(Високият идеал)

„Бог е Любов.“ Тази дума всякога внася в човешката душа повече сила, отколкото всяка друга дума. Когато човек е наскърбен и изговори това изречение, този стих внася живот в него.

(Последното място)

Щом се реши човек да плаща дълговете си, в него се събужда известна възходяща енергия.

(Крадецът и пастирът)

Човек трябва да придобие такова самообладание, че нищо да не е в състояние да развали настроението му. Всичко да изгуби, той трябва да остане тих и спокоен в себе си, да знае, че едно нещо не е изгубил – Господа.

(Дали може)

ХХV. САМОУБИЙСТВО

1. Всички искат най-лесното – да умрат

Много хора във време на изпитание имат една слабост: искат да се самоубият – да се застрелят или да се хвърлят във водата.

(Ако говоря, том II)

Някой казва: „По-добре да умра, да се освободя от мъчнотиите си“. И да умреш, пак няма да се освободиш.

(Новата мисъл)

Самоубийството е резултат на чрезмерно честолюбие в човека. Не е геройство да се самоубиеш; геройство е да се справиш със страданието.

(Вечното благо)

Срещате във вестниците, че някой княз се самоубил. Защо се самоубил? Намирал, че животът няма смисъл. Това са хора, които не искат да страдат. Който казва, че иска да умре, това подразбира, че този човек иска да се освободи от страданията. Той търси лесния път в живота.

(Вехтото премина)

Защо животът няма смисъл? Защото илюзиите на човека изчезват.

(Естествен ред на нещата)

Какво по-голямо унижение за човека от това, като се намери пред някаква мъчнотия или пред някакво страдание, да се самоубива? Страшно е положението на самоубития! Години и векове трябва да минат, за да изправи той тази неразумна постъпка.

(Синове на възкресението)

Днес хората се безпокоят за най-малките неща и са готови за нищо и никакво да се самоубиват. Цели девет месеца вашите майки са ви носили в утробите си, а вие сте готови за един час да свършите с живота си. Вие продавате живота си много евтино…

(Синове на възкресението)

Какво страшно има в това, че някой изгубил сто хиляди лева? Както ги е изгубил, така ще ги намери. Ще кажат, че се отчаял и щял да се самоубие. Ако за сто хиляди лева човек е готов да се самоубие, той не разбира живота. Животът с нищо не се откупва. Който си позволява да се противи на живота, той ще бъде изхвърлен навън, в бездната, да прецени какво представлява самият живот.

(Добрите навици)

Някой казва: „Аз ще се самоубия“. Ти можеш да убиеш едно свое дело, ти може да унищожиш една своя мисъл, но по никой начин не си в състояние да унищожиш себе си. Това е невъзможно, понеже Животът е Целокупен. Като казвам, че не мога да унищожа себе си, разбирам, че аз съм един жив елемент от едно Цяло и по никой начин не мога да унищожа този жив елемент, този Живот. Това и математически е вярно. Един човек не може да унищожи Цялото, на което е част. Нито пък Цялото може да разруши някоя от своите части.

(Изново)

Да умре човек не значи ни най-малко, че той губи своето съзнание, но че може да изгуби онези условия, при които се проявява Животът.

(Ето човекът!)

Като иска да се самоубие, човек мисли, че ще тури край на живота си и никой няма да го безпокои. Той се лъже. Животът продължава и след смъртта. „Ще заспя поне, ще си почина малко.“ И тук се лъже.

(Естествен ред на нещата)

Ти си се отчаял и казваш най-после: „Не си струва да се живее“. Искаш да се самоубиеш. Тази мисъл изпъква в теб: „Ако се самоубия, какво ще придобия? Ако живея, ще страдам – да, тъй е. Но ако умра, пак ще има страдание“. Аз предполагам, че ако аз се убия, ще изгубя съзнанието. Хубаво – ако го изгубя; но ако не го изгубя – заровят ме в гроба, виждам туй разнищване. Десет години разнищват частица по частица. Никой няма да дойде, оголея, само костите останат. Питам: умно ли е да вляза в един такъв затвор? Ако изгубя съзнание – добре; но ако не изгубиш съзнанието, умно ли е да пъшкаш в гроба?

(Възкресение)

„Ще се самоубия!“ Такава мисъл се явява във всеки човек. Казваш: „Ако не забогатея, ще се самоубия“, „Ако не ме назначат на работа, ще се самоубия“, „Ако не се оженя за моята възлюбена, ще се самоубия“. Всеки, който не постигне желанието си, готов е да се самоубие. Всички хора казват: „Ако не постигнем нещо велико, ще турим край на живота си“. Това се дължи на чрезмерната човешка гордост. Който казва, че ще се самоубие, той унищожава Бога в себе си.

(Ново разбиране)

Не само Толстой е дохождал до мисълта за самоубийство; почти на всички гениални хора, които са изпадали в обезсърчение, е дохождала тази мисъл. Гениалните хора са крайно честолюбиви, личните им чувства са силно развити…

(Светото място)

И кой се самоубива? Не се самоубиват митари, а все фарисеи. Поети, художници и държавници казват: „Нас светът не може да оцени, не може да оцени съчиненията ни – произведенията, картините“ – и се самоубиват. Все тия фарисеи, тия благородно мислещи, с правилни лица и червени бради, изобщо се самоубиват. Фарисеите в България не са с червени бради; аз ви говоря за еврейските фарисеи, тях описвам; нашите щях да опиша другояче.

(Ето човекът!)

Мислиш нещо – и не може да го направиш. Искаш да обичаш – не може. Искаш да се учиш – не може. Искаш силен да бъдеш – не може. Искаш богат да станеш – не може. Това искаш – не може, онова искаш – не може, и най-после се обезсърчиш и казваш: „Ще се самоубия“. Кой вмъкна тази идея в главата ти? Това са чужди мисли. Това не е човекът. Когато дойдат големите изпитания в живота, мрачни мисли и желания, да знаете, че те не са ваши. Те принадлежат на един свят съвършено чужд, който има съвсем друг стремеж, съвсем други цели и намерения. Ако влезете в този свят, вие ще платите много скъпо и нищо няма да научите.

(Постижимото)

Всякога безпокойството се дължи на същества, които са фалирали. Някой път чувствате, че сте отпаднали. Това значи, че имате работа с тях. Казвате: „Тая работа няма да я бъде“. Искате да си теглите куршума, затова че сте отпаднали. Това е желанието на дявола. Той казва: „Вместо аз да се удавя, ти се удави!“. И дяволът ще седи настрана и ще си потрива ръцете.

(Ако говоря, том II)

Някой път в една ваша мисъл може да внесете смъртоносен удар. Казвате: „От мене човек няма да стане“. То е смъртоносен удар. „Аз съм последен, такъв голям грешник!“ Вие нанасяте смъртоносен удар.

(Постижимото)

Някой път и болните се опитват да се самоубият, но те не разбират, че болестите, страданията, които имат, са най-малкото зло за тях. Те мислят, че като се убият, ще се избавят от страданията. Но не знаят, че ще влязат в един свят забравен, свят на пълна забрава. Като влезеш в този свят, ще видиш, че никой не те помни, никой не те познава, като че всички хора там са те забравили. То е все едно, че си паднал в една яма: ти мислиш, чувстваш, но никой не си спомня за тебе, всички са те забравили. Най-голямото нещастие на хората е, когато влязат в този забравен свят.

(Приготовленията на сърцето)

Това желание е вродено в човека – да се стреми към щастие. Ето защо, като го налегне някаква мъчнотия, той се отчайва, иска някак си да избяга, да се самоубие.

(Път на зазоряване)

Има един закон в живота: Никой човек не може да се съмнява в себе си. Ако човек се усъмни в себе си, той или ще полудее, или ще се самоубие.

(Заведоха Исуса)

Като не живее правилно, човек започва да се отегчава и пожелава да замине за другия свят. Къде ще отиде, и той не знае. Пък и билет няма за свободно пътуване.

(Степени на съзнанието)

Няма по-опасно нещо за човека от пресищането. Човек може да се пресити и от живота. И тогава той започва да мисли за самоубийство. За да не се преситите от живота, не желайте всичко да опитате, не желайте всичко да знаете.

(Простите истини)

2. Самоубийството е процес на израждане

Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство. Самоубиецът се повръща в животинското царство. След това му трябват хиляди години да пъпли като животно, докато дойде до това положение, в което се е намирал, преди да се самоубие. Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да ги носи, Той го поставя в положението на животно. И тогава, като го впрягат, той не трябва да съжалява.

(Най-голям в Царството Небесно)

Никаква наука няма в смъртта. Ако в смъртта подразбирате, че като умрете, ще възкръснете, тогава сте прави. Но ако дяволът ви накара да се самоубиете, за да възкръснете, тогава не сте прави. Знаете ли колко хиляди години са нужни на самоубилия се, за да дойде отново на Земята? Той трябва с години да се върти около Земята, докато намери врата, през която да мине. И най-после той ще намери някоя майка от ниско развитие, която ще го подеме нагоре, която ще го извади от дълбочините на Ада.

(Най-голям в Царството Небесно)

Лесно е да кажем: „Да си заминем!“. Да си заминем, да се проврем, без да плащаме. Вие трябва да научите този закон. Някой казва: „Да умра!“. Ами знаете ли, че като излезете от тялото си, ще дойдете до една врата, дето вратарите ще ви хванат, ще ви оберат, ще ви вземат всичко, до иглица – нищо няма да ви оставят. Вие още нямате тази опитност. Някои, като умрат, все се крият, дълго време ходят измежду хората. Някой път ще трябва да минете през една баджарница (Баджарница (тур.) – помещение край град, където се събира налог за внасяни стоки (бел. ред.).), през втора, през трета – четиридесет и четири са те. Там ще опиташ много неща – и като излезеш, знаеш ли какво ще стане с теб? Няма да остане никаква форма от теб, ще се изгубиш. Няма да знаеш какъв си и кой си бил – Стоян, Драган. Никаква форма няма да имаш! Няма да остане нещо, на което да се опреш. Няма да мязаш даже и на един лист, който вятърът повява из пространството. Ще дойдеш до положението на един пътник, който е изгубил пътя си, пред очите на когото всичко е мрак и тъмнина.

(Високият идеал)

Онези хора, които се самоубиват, не са герои. Това са хора, които не искат да изплатят своята дан честно и почтено. Те бягат от живота – но Природата ще ги хване за ухото, ще ги докара в света при още по-тежки условия. Ако и трети път ги хване така, ще им тури още по-тежки букаи, докато най-после ги накара да платят каквото дължат по всички правила на кармическия закон.

(Разумният живот)

Не е добре да умреш, да заминеш от този свят, без да са те повикали, че да чакаш с години пред вратата на онзи свят. Ти чукаш – никой не те приема. От там ще ти кажат: „Не е време още да дойдеш в този свят – ще се върнеш назад!“. Това е лошото! Има много такива души, които се скитат между този и онзи свят, че не са нито тук, нито там. Това са били все отчаяни хора, които са се самоубили.

(Настанало е Царството Божие)

На онези, които не разбират законите, казвам: Не се лъжете да желаете смъртта. Няма по-лошо от нея. Знаеш ли какво нещо е да влезеш в земята? Съзнанието ти да е свързано с тялото и там да преседиш най-малко 4 – 5 години, да присъстваш на целия процес на разлагане, докато най-после се отвори този затвор и Душата ти излезе свободна да продължава живота си при по-добри условия.

(Заведоха Исуса)

Казва: „Аз искам да напусна Земята“… Ти ще напуснеш Земята, когато има място къде да идеш…. Ти искаш да умреш. Не е приготвено място.

(Трите свещи)

И най-малкият, и най-неинтензивният живот е за предпочитане пред смъртта.

(Влияние на светлината и на тъмнината)

Щом един човек живее, той е ценен; щом престане да живее, той губи своята цена, няма цена в смъртта.

(Благословен)

3. Грешният може да замине за другия свят, след като изплати дълговете си

Всички хора, които искат да умрат, то е затова, защото имат желание да ликвидират със старите си дългове. И действително, те забравят дълговете си, като умрат, но законът е такъв, че след като дойдат втори път на Земята, пак ги хващат.

(Настанало е Царството Божие)

Човек трябва да е готов да плаща дълговете си, а кога ще ги изплати, това е въпрос на време. Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща. Каквото и да прави, той няма да се освободи от задълженията и дълговете си, те ще го следват и на онзи свят.

(Естествен ред на нещата)

Обаче, и самоубийството не те освобождава от отговорност. Не можеш да закриеш своята фирма, докато не изплатиш дълговете си. Праведният може да замине за другия свят, когато пожелае. Той нищо не дължи. Обаче грешният може да замине за другия свят, след като изплати дълговете си. Да умреш като праведник, това е благословение; да умреш като грешник, това е нещастие. Праведникът е свободен, а грешникът е в затвор.

(Трите посоки)

Куршумът нито оправя работите, нито разрешава задачите на живота. Той представя край на една философия, в която няма никаква логика, никакво оправдание.

(Крадецът и пастирът)

Умрелият се освобождава временно поне от задължения, но окръжаващите, близките му плащат за него.

(Естествен ред на нещата)

4. Даже най-лошите условия са най-хубавите условия

Човек трябва да бъде смел, геройски да понася трудностите на живота, а не при най-малкото изпитание да се отчайва и да търси начин да се самоубива.

(Смени в природата)

Често се задава въпросът: Има ли право човек да се самоубие? Понеже човек е свободен, може да го направи, но няма право да дава лош пример на другите. Ще се хвърлиш от някоя канара или ще се обесиш и ще оставиш писмо до близките си, че не си могъл да издържиш страданията и изпитанията в живота си. Значи, радостите издържаш, а страданията не издържаш.

(Делата Божии)

… Не пожелавайте нещата преждевременно. Каквото желаете, ще постигнете, но не се обезсърчавайте. Не казвайте, че ще се самоубиете. Впрегнете се на работа. Чрез труд и работа всичко ще постигнете. Ще се прашите, ще се каляте, но ще вървите напред.

(Ново разбиране)

Приятно е човек да побеждава. Лошо е, когато той изгуби присъствието на Духа, когато изгуби смисъла на живота… Тогава всичко наоколо му се вижда опако, хората – лоши, и той търси начин как да избяга. С бягане работа не става. Ако бягаш, в Ада ще отидеш… Оставете бягането, но кажете в себе си: Колкото и да е трудна тази работа, аз ще я свърша с Бога и с Духа, Който ме ръководи!

(Петимата братя)

Да не ви идва идеята за самоубийство или не се отегчавайте в живота, понеже вие не разбирате. На вас ви са дадени най-хубавите условия. По-хубави условия на вас никой не може да ви даде сега! Даже най-лошите условия, те са най-хубавите условия. Те са за вашето възпитание. Най-лошите условия, те са добри.

(Запалена свещ)

… С умиране, със смърт, въпросите не се разрешават… Само животът разрешава трудните въпроси.

(Най-голям в Царството Небесно)

Някои казвате: „Иде ми да се самоубия“. Ти не мислиш право. „Не искам да живея.“ Ти си страхлив човек, не искаш да живееш. Казваш: „Не искам тази работа да я правя“. Приел си една работа – свърши я докрай! Каквато работа имате, довършете я.

(Възпитанието)

Като се намери в някаква мъчнотия, човек казва: „Тази работа няма да я бъде, ще се мре“. От човека зависи да умира или не. Ако той реши, че трябва да изпълни задачата на живота си правилно, животът му може да се продължи.

(Смени в природата)

Вярно е, че Земята е затвор, но като умре човек, отива в един карцер, дето ще бъде поставен на големи изпитания. Не, по-добре не желай да умираш… Като си дошъл на Земята, искай да живееш, да придобиеш нещо.

(Най-голям в Царството Небесно)

Който убива сам себе си или който убива другите, е едно и също нещо. Човек, който дава живот на другите и който дава живот на себе си, той е свободен човек.

(Постижимото)

И при най-неблагоприятни условия да си, благодари, че живееш.

(За съдба дойдох)

Да живееш, струва повече, отколкото да си заровен в земята.

(За съдба дойдох)

Животът – това е най-великото благо, което човек познава. И всички други блага се познават само чрез Живота.

(Последното място)

5. Аз живея, за да живее Господ

Аз живея, за да ме учи Господ

Аз живея, за да бъда полезен

Ние не трябва да се отричаме от живота, а да търсим истинския Живот.

(Заведоха Исуса)

… Важното за вас е да знаете, че всеки човек представлява един елемент в Природата… Той играе известна роля в Природата. Без него Вселената не може… Аз говоря за онези първични типове във формата на Първия Човек. Ти, като един елемент в Живота, никога не трябва да желаеш да умреш.

(Заведоха Исуса)

Сега, нека остане у вас следната мисъл: Има Кой да ви обича в света; има Кой да мисли и да се грижи за вас; има Кой да урежда живота ви… Не разваляйте това, което Бог нарежда.

(За съдба дойдох)

Сега аз ви навеждам на мисълта за Божественото в човека, за да влея нова струя във вашия живот. Без тази мисъл, вие ще дойдете до безизходно положение. Намерите ли се в това положение, трябва да направите крачка напред, да излезете от областта на човешкото и да влезете в областта на Божественото, дето има развитие. Който не може да мине в тази област, той ще се отчае и ще пожелае да умре, да свърши с живота си. Няма защо да умирате – ще се пожертвате, ще се откажете от човешкото за сметка на нещо по-високо. Доброволно или насила, човек непременно трябва да даде нещо от себе си. Смъртта, която преждевременно иде, показва, че е дошло време вече за човека да даде нещо.

(Доброто оръжие)

Всеки от нас е нужен, много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица.

(Ето човекът!)

Някой път е несносен животът, толкоз мъчен, че искате да се самоубиете. Да опитате туй, за което аз ви говоря: отнесете към Онзи, Който е във вас. Спрете се в себе си. Че вие досега не сте работили заради Него. Вие сте работили за кого ли не. Отсега ви предстои едно бъдеще: да работите за Господа. Че досега толкоз лъжливи господари сте слушали, те са ви драли кожите. Сега имате да служите на един Господар. Ще видите какъв Господар! Да служите на един Баща – и да видите какъв Баща!

(Приготовленията на сърцето)

Казваш: „Не ми се живее, ще се самоубия“. Внимавай, че лудият кон те кара. Той е без гем и на лош край ще те изведе. Защо ще се самоубиваш? Бог не те е създал да се самоубиваш, нито да правиш зло на своя ближен. Той ти е дал всяка власт и те е пратил на Земята да Го прославиш.

(Красотата на Душата)

И ние сега сме турили тия фалшиви идеи у децата: „Трябва да имаме пари за черни дни“. Ти вложи в ума на сина си идеята да бъде умен, смел, решителен, каквото и да се случи – и той е осигурен. Възможно е утре тази банка да фалира – и този син може да се самоубие. Ти накарай твоя син да уповава на себе си и да вярва в Бога, това е неговият капитал!

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Я онази мома, която е оставена от нейния възлюбен, отчаяна е и иска да се самоубие, но моли се, моли се, утеши се, почувства едно облекчение и каже: „Аз ще посветя живота си на Бога“. Този Възлюбен е Христос, а не онзи. Това е великото преживяване на човешката Душа – и то толкова реално, че хиляди години могат да минат и хиляди катаклизми могат да станат, но няма да се отмахне вашата опитност. И ние се нуждаем от едно силно преживяване на Реалността – от допирането на този Божествен пръст на Любовта.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Аз гледам много млади и стари хора, които се обезсърчават. Много млади моми, като не могат да се оженят, искат да се самоубият. Аз зная езика им. Когато младата мома иска да се самоубие, всъщност тя не иска да се самоубие, но тя иска да се влюби, мисли да се ожени. Това са долапи само. Тя иска да се ожени, иска само да взима, а нищо не иска да даде. Казвам: Слушайте, не търсете да се влюбвате в никого, не търсете да се влюбвате в някой бедняк, който няма нищо на Земята. Влюбете се в Бога. Аз ви препоръчвам да се влюбите в Бога, Той има какво да ви даде. Той ще ви даде цялата Месечина в прикя. Всеки, който се влюби в Бога, ще има толкоз преизобилно, че никога няма да бъде в лишение.

(Този е живият хляб)

Бог говори тихо, но който е готов, чува думите Му: „Не бойте се! Аз ви обичам, Аз съм с вас“. Като види, че някой иска да се самоубие, Той му казва: „Не бой се, всичко ще се оправи. Аз те обичам“. „Как, мене обичаш?“ „Да, тебе специално.“ Това е Великата Истина. Тихо говори вътрешният Глас в човека.

(Живият Господ)

Седиш отчаян, обезсърчен, искаш да се самоубиеш. Бог ти нашепва: „Не се обезсърчавай, ще се оправят работите“. Как ще се оправят? Друг, неприятелски глас говори в тебе: „Не слушай никого, вземи един куршум и се застреляй!“. Тихият Глас в тебе говори: „Не се страхувай, всичко ще се нареди“. Кога ще се нареди? Скоро, много скоро. И наистина, не се минават пет минути – и в ума ти настане просветление. Влезе нова мисъл в ума ти и започваш да разбираш нещата по нов начин.

(Живият Господ)

Ти си обезсърчен, отчаян, готов да се самоубиеш, но в този момент чуваш Божия Глас, който ти нашепва: „Вземи книгата и чети, всичко ще се нареди добре“. „Нищо не мога да постигна.“ Свържи се с Бога. Свържеш ли се с Него, работите ще вървят добре. Докато се ръководи от своите лични чувства, човек всякога ще се спъва. Няма по-страшно нещо от гордостта и тщеславието. Много хора заминават за онзи свят преждевременно, благодарение на своя личен живот. За да не се спъвате, откажете се от личния си живот и приемете Божествения. Слушайте Онзи, Който ви е дал живот. Той ще ви изведе на прав път.

(Реалности и сенки)

Няма човек в света, който да не е попадал в капан, поставен от неразумни същества на пътя му. След големи страдания и плачове, възвишени Разумни Същества от Невидимия свят слизат да го освободят. Като се освободи, човек забравя да благодари за свободата, която тия Същества са му върнали. Той мисли, че сам се е освободил. Докато е в капана, човек се обезсърчава, отчайва се, иска да се самоубие, но щом излезе от капана, всичко забравя и казва, че не струва човек да се отчайва. Той не трябва да забравя, че някое Разумно Същество е платило за него, за да го освободи.

(Влияние на светлината и на тъмнината)

Има добри Същества, наречени Ангели, които по същия начин, като дявола, ходят след хората, да фотографират добрите им постъпки. Един Ангел среща някой обезсърчен, отчаян човек, който е решил да се самоубие. Той веднага изважда фотографията си, цъкне с нея и представя пред отчаяния една от неговите добри постъпки. Този човек погледне на фотографията, усмихне се, въздъхне спокойно и казва: „Значи, и у мене имало нещо хубаво! Щом е така, има смисъл да се живее!“.

(Любов към Бога)

Ако ти, при своите страдания, се самоубиеш, какъв човек си? Ако ти не може да разрешиш една голяма задача, ако ти за 20 хиляди лева се самоубиеш – какъв човек си? Или тебе са те уволнили от служба – какъв човек си? Има неща по-важни. Имаш велика цел в света, за която днешните малки страдания не са в състояние да се сравнят с онова, което те чака. Ние се отказваме от бъдещия живот. Ние жертваме великото бъдеще заради временни работи.

(Радостта)

Аз казах на един приятел, че няма да позволя никому да извърши престъпление. Който се опита, ще го хвана и ще му причиня една болка. Аз няма да му позволя да извърши самоубийство. Ще дойдете един ден да разберете този закон. Сега имате задължение спрямо Белите Братя на Школата, на която принадлежите.

(Аз ви избрах)

Той не трябва да увисва на въжето, но при Бога да отиде.

(Влизане)

Сега питате: „Защо аз живея?“. Аз може да ви кажа: Аз живея, за да живее Господ. Аз живея, за да ме учи Господ. Аз живея, за да бъда полезен…

(Запалена свещ)

Смисълът на живота е в служенето на Бога. Който не иска да живее, не иска да служи на Бога. Какво иска Бог от човека? Да учи и да работи.

(Събуждане)

Аз оправдавам смъртта само в един случай… Когато пожертваш живота си за Бога. Всяка друга смърт вън от Бога, в моите очи не е оправдана. Защото, ако пожертваме живота си за Бога, всякога ще го намерим; ако пожертваме живота си за всяко друго нещо, няма да го намерим.

(Настанало е Царството Божие)

Вярвайте, че има Кой да ви обича. Не един, но трима ви обичат: единият е от най-добрите, вторият е от най-умните, а третият – от най-силните.

(Новият светилник)

6. Вложете цел в живота на човека – и той ще оживее

Ако срещнеш някого, който се е отчаял и иска да се самоубие, не му давай съвети, че това не е добре, че не трябва да се отчайва, но вземи го у дома си, нахрани го, напои го според твоя обичай, и след един-два часа, като му се смели храната, кажи му: „Хайде сега да се поразговорим“. Накарай човека да се поразположи и да се изкаже защо животът му е толкова мрачен. Дай му указания и посочи пътя, по който да върви.

(Солта)

Дойде някой при тебе и ти каже, че е много отчаян, иска да се самоубие. Ти ще се замислиш по какъв начин да му помогнеш. Кажеш ли, че не можеш да му помогнеш, в следния живот тази твоя постъпка кармически носи лоши последствия.

(Солта)

Сега, да дойдем до другата страна на въпроса: отговорно ли е обществото за самоубийството на неговите членове? Никога обществото не трябва да позволява на някой от своите членове да посегне на живота си. Обществото носи отговорност за своите членове. Срещнете ли отчаян човек, който е решил да се самоубие, спрете го, поговорете с него и го питайте защо е отчаян.

(Делата Божии)

Вложете някаква цел в живота на човека, да видите как ще оживее – и от смъртното ложе ще стане.

(Живият Господ)

Значи, онова, което съкратява живота, не са условията. Отвънка има светлина, но вътре в него, някъде в човека има известна тъмнина, която го лишава от живота. Вземете онзи, който се решава да се самоубие. Отвънка едно дете има, което го обича, баща му го обича, майка му, сестрите му, но в него се заражда мисълта, едно безсмислие в живота, има тъмнина – и той иска да се самоубие. Питам: ден ли е у него? Не. Нощ е. Той не вижда никакъв смисъл в живота. Тогава, за да го спасите, ако можете да прекарате един светъл лъч в неговия ум, колкото и да е малък, вие ще направите една промяна у него.

(Пътят на доброто)

Например момък се влюбва в една мома. Понеже тя не го иска, той се самоубива. Защо се самоубива? Нека живее и работи заради нея. Като се ожени тя един ден, той да се отдалечи и да я носи в мисълта си, да бди върху нея като Ангел Хранител. Това е жертва по Закона на Любовта. Ще кажете, че той се самоубил от любов. Не – Любовта не изисква такава жертва.

(Поучаваше ги)

Самоубийството е един неестествен начин. Той трябва да преодолее някои неща, трябва да убие нещо в себе си. Убийство значи, че трябва да се откаже от нещо. Има известни желания, от които човек трябва да се откаже. Той трябва да се откаже от тях, за да се избави. Това е правилното решение. Отказването – това е разрешението на въпроса. Да знаеш как да се откажеш.

(Двата университета)

Имате например една мъчна задача и вие казвате: „Не мога да реша тази задача“. Като кажете веднъж така, не мислете повече върху нея, напуснете тази мисъл, не я повтаряйте и потретвайте. Легнете си да спите спокойно и не се съмнявайте. Не се ли усъмните, може още сред нощ да станете и да си решите задачата. Следователно всякога трябва да изхвърляте от ума си мисълта, която ви измъчва. Оставете тази мисъл за известно време настрана. Кажете ли си веднъж: „Музикант няма да стана, свърши се с мене“ – спрете се там и започнете да се занимавате с друго. Не се отчайвайте, не казвайте, че няма да станете музикант, че ще се самоубиете и т.н.

(Разумният живот)

Някой път вие сами може да създадете един обръч, за пример – чрез постоянните внушения, дойдете до една задача, казвате: „Тази задача не съм я разрешил“. Затова всякога си поставяйте тъй – когато се намираш при каквито и да са мъчни условия, ти кажи в ума си тъй: Има условия, при които тази мъчнотия може да се премахне.

(Пътят на доброто)

Дойде ли ви някоя мисъл за самоубийство, вземете една игла и ще видите, че още преди да я забиете нейде в тялото си, всички мрачни мисли и желания за самоубийство ще изчезнат и вие ще си кажете: „Не, не трябва да се самоубивам, животът е сериозно нещо“.

(Разумният живот)

Ако страданията на човека станат непосилни и той реши да се самоубие, преди да реализира решението си, нека се нахрани добре. Щом се нахрани, той непременно ще се откаже от решението си да се самоубива.

(Форми в природата)

Разправяше ми една сестра една своя опитност: седи тя и размишлява, но веднага й дохожда на ума мисълта да се самоубие, да се хвърли в някое езеро или от някой висок връх, не иска да живее. Десет години вече как се подвизава в Духовния Път, но намира, че нищо не може да направи, нищо няма да стане от нея. Казвам:

– Това състояние е на някое чуждо същество от Невидимия свят, което ти внушава тези мисли: по този начин то иска да те спре в развитието ти.

– Какво да правя тогава?

– Ще заповядаш на това същество да коленичи, да се моли на Бога да изправи отношенията си към Него, към добрите хора и към своите братя.

Сестрата приложи този съвет и след малко дохожда при мен и ми казва:

– Приложих Вашия съвет и ми олекна, освободих се от това чуждо влияние.

(Отиване и връщане)

Който иска да се самоубие, по-добре да отиде на фронта, други да го убият. Нека отиде на война, да освободи народа си! Нека отиде да работи за другите хора, да ги освободи от робство.

(Красотата на Душата)

Щом е дошло до самоубийство, това показва, че в него има нещо, което се отказва. По-добре убий злото в себе си. Мушни с ножа злото в себе си, отколкото – сам себе си. Имаш едно ненаситно желание. Мушни го! Мушни всичко лошо, отрицателно в себе си, а работи за Доброто.

(Красотата на Душата)

Да ви кажа начин за самоубийство: Ограничи в себе си страха, ограничи в себе си празната гордост, ограничи в себе си глупавото тщеславие, ограничи в себе си удоволствията – пък реши да живееш спокойно, да бъдеш последният човек на света.

(Господар и слуга)

Този човек, докато мисли само за себе си, решил да се самоубие, но като решил да направи едно добро на някого – и мисълта за убийството изчезнала. С това вече и неговите работи се оправили. Като помага на другите, и неговите работи се уреждат.

(Този е живият хляб)

ХХVІ. НЕДОВОЛСТВО, ДОВОЛСТВО, БЛАГОДАРНОСТ

1. Всички са недоволни, защото схващат живота материално

В Писанието е казано, че Господ отначало се веселил с человеческите синове, но те са искали да знаят повече, били недоволни от Неговите наредби, затова Господ е заповядал на Ангелите да направят Земята, която е била неустроена и пуста, и така хората сами си създали закони и наредби, под които и досега пъшкат.

(Ходете във Виделината)

Хората на Земята са вечно недоволни – и в Небето, когато говорят за човека, казват: недоволните на Земята.

(Искайте сила, имайте вяра)

Ако служите на мамона, ще бъдете в дъното на Ада, ще бъдете във вечно недоволство и никога няма да разберете дори защо сте мъж или жена. Може да минете през всички форми на създанието, но всякога ще бъдете недоволни, понеже човек, сам по себе си, никога не е доволен. (Духът и плътта)

Сегашните хора, без да изпълняват Волята на Великия Баща, очакват големи резултати. Това е невъзможно. Това е механически живот, който не може да задоволи човека. Тази е причината за неговото недоволство от живота.

(Все що е писано)

Щом пренебрегне Божественото в себе си, човек пада духом, започва да става груб, недоволен и е готов на всички престъпления.

(Добрите навици)

Ако срещнете гладен човек, нахранете го; ако срещнете жаден, напойте го. И в единия, и в другия случай обаче не очаквайте те да ви бъдат благодарни и задоволени – все ще се намери нещо, заради което да бъдат недоволни от вас. И досега Бог прави опити да угоди на хората и да ги задоволи, но не е получил никакъв резултат.

(Великите условия на живота)

Адептът на злото, който се шири в света, постъпва с хората, както лошият господар – с коня си. Кой не е бил уморен, огорчен и вързан? Цял ден работите и вечер се връщате уморени, гладни, недоволни и казвате, че светът е лош, че Животът няма смисъл. Като възнаграждение за работата си получавате торба с ечемик. Защо ви е тази торба? Бог не ви е пратил за нея. Какво да се прави тогава? Ще се държите за Божествения свят, в който сте потопени, като среда за вашата Душа.

(Дали може)

Сегашните хора не са минали през еволюцията на Душата си, а само през еволюцията на ума и на сърцето си. Тази е причината, поради която хората са недоволни.

(Дали може)

Днес всеки, богат и сиромах, гладен и сит, усеща една нервност, едно недоволство, има нещо да му липсва.

(Ходете във Виделината)

Докато живее със стари идеи и възгледи, с идеите на дядо си и баба си, човек всякога ще бъде недоволен.

(Двата пътя)

Знаете ли кога стават хората недоволни? На стари години. Всичките стари хора са много недоволни от себе си. Те виждат много ясно как е трябвало да използват младите си години, да се учат, да придобият опитности, а как са прахосали времето си. Младите пък са недоволни от ограниченията, които често ги спъват, та не могат да изпълнят което искат.

(Двата пътя)

Атмосферата е пълна с ненапреднали души, които се промъкват към вас, и вие често усещате една неприятност, едно недоволство. Те са причината за това… Те действат само върху ума – и вие ще кажете: „Тази мисъл не е моя, това желание не е мое“. Така ще ги отхвърлите.

(Аз ви избрах)

След като изпитаме всичко, което този свят може да ни даде за тялото, след като изпитаме всичко, което този свят може да ни даде за сърцето, за ума, за Душата, за Духа ни – всичко, каквото повидимому може да ни даде, у нас все ще остане една празнина, която ще ни направи да сме недоволни от земния живот.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново)

Вие всички сте недоволни. Най-същественото ви липсва: вашето съзнание не е още разширено и Христос не е още влязъл във вас, да ви обясни.

(Кротките)

Когато едно общество е недоволно от благата, Господ реже краката – дава страдания.

(Искайте сила, имайте вяра)

… Някой човек е недоволен от това-онова, роптае, оплаква се, затова Господ му изпраща някакво нещастие, подлага го на Божественото възпитание – набива го. И тъй, когато Господ ни храни, ще ядем; когато ни пои, ще пием; когато ни учи, ще учим – и така ще избегнем неприятностите в Живота.

(Аз ви избрах)

Материалистическото разбиране на нещата е това, от което сега се зараждат всички страдания – и когото и да питате, всички съзнават, че страдат от нещо, всички са недоволни, в мислите им има недоволство, в желанията им има недоволство, в действията – също. Всичко търсим, само не Христа разпятаго! Всичко търсим, но не и Любовта, а трябва да потърсим Любовта.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Никой свещеник, никой философ не може да направи хората щастливи – защото хората са прекъснали връзката си с Бога. Техните идеи са механически, прикрепени с обръчи. Значи, връзката между идеите им е неустойчива. Това ги прави недоволни и нещастни.

(Петимата братя)

Няма по-лошо нещо от недоволството. Знаете ли, че за да бъдете в тази стая, за вас са работили и Небето, и Земята, и Ангели с хиляди и милиони години. Хиляди същества са работили върху вас, за да ви турят в тази стая, да ви дадат тия знания – а вие сте недоволни, казвате си: „Как, аз съм ограничен!“.

(Разумният живот)

И забележете: ние ставаме недоволни, когато изгубим светлината на живота.

(Абсолютна справедливост)

А под думата недоволство се разбира, че не може да бъдеш доволен от своя външен изглед. Защо човек е недоволен? Неговият Дух е много по-велик, изисква по-широка дейност от онази, която проявява.

(Духът и плътта)

Големите нещастия в живота се дължат на това, че хората изказват недоволството си, задето ги постигнали някакви страдания. И тъй, бъдете внимателни, да не би, като се оплаквате от малките страдания, да налетите на по-големи.

(Ни мъж, ни жена)

Защо не потърсите причината за недоволството в себе си, а го търсите в окръжаващите?

(Дали може)

Някой казва: „Защо Бог ме е създал такъв?“. Недоволен е той от живота си и от положението, което има. Казвам: Бог ти е дал толкова дарби, но ти още не си ги разработил. Ти не си обработил своя ум.

(Последното място)

Когато човек не говори хубаво и не пее хубаво, той сам не е доволен от себе си. Не се залъгвайте! Ти ще си признаеш факта: „Не пея, но аз ще се науча да пея. Не говоря хубаво, но аз ще се науча да говоря. Не мисля хубаво, но аз ще се науча да мисля“. Признайте факта, но не се спирайте.

(Положителни и отрицателни сили)

Движението у човека се обуславя от недоволство: „Недоволен съм от живота!“ – имаш движение. Ако разберете недоволството като подтик за мъчение и труд, вие сте разрешили правилно задачата на живота; но ако го разберете, че мислите, че сте поставени в неблагоприятни условия, че туй не трябвало, онуй не трябвало, енергията във вас ще се превърне в омраза и завист – ще се роди злото. Когато наблягам на думата мъчение, аз подразбирам, че трябва да превърнете недоволството във вас в правилно Божествено движение.

(Беседи от Учителя, държани в Окултната Школа – три беседи, държани от Учителя през 1920 г.)

2. Доволството иде всякога от Горе

Ако искате да прогресирате… никога не роптайте. Сърцето ви трябва да бъде тихо и спокойно.

(Петимата братя)

Защо са недоволни? Защото търсят щастието вън от себе си. Щастието, доволството е в самия човек. Който мисли, че може да го намери вън от себе си, той живее в света на илюзиите.

(Новият човек)

Това показва, че всички видове недоволства имат материален характер. Хората искат къщи, земя, пари. Ако нямат това, те са недоволни. „Как ще се оправи светът?“ Като дадеш работа на ума си. Това значи да задоволиш нуждите на всеки човек. Не спирай дейността на ума! Искаш ли да задоволиш човека, дай му работа. Момък и мома са недоволни. Оженете ги. Ако са недоволни пак, дайте им къща, ниви, да има какво да работят. Ако са недоволни още, дайте им волове, коне, каруца. Най-после тия неща започват да им говорят – и те се задоволяват. Докато умът и сърцето ви са празни, без мисли и желания, всякога ще бъдете недоволни. За да бъдете доволни, умът и сърцето всякога трябва да се занимават с нещо. Това е един от Великите Закони на Битието.

(Новият човек)

Следователно всеки недоволен човек е аристократ, който е изгубил смисъла в живота. Такова нещо представляват всички съвременни хора. Господ, Който е толкова мъдър, ще извади хората от техния аристократизъм. Как? Ще ги направи бедни. След това ще им даде от тази картофена чорбица, за която като богати казваха, че нищо не струва, но като бедни ще намерят, че е отлична. По този начин Бог ще измени вашите състояния, вашите мисли, вашите чувства, за да бъдете благодарни от малкото, което ви се дава в света. Сега хората искат много, вследствие на което съществува злото.

(Абсолютна справедливост)

Желая ви да бъдете винаги млади, т.е. в изгрева на живота, да растете и да се развивате, да се радвате и веселите. Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит. Изпадне ли в това състояние, човек се свързва с Черното братство.

(Трите живота)

Всички трябва да имате една философия: да изпъдите недоволството от сърцето си, съвършено да го изпъдите – и от ума си, и от волята си. Представете си Бог, Който е съвършен, Който е създал всичко. Той всякога се весели в делата Си. Бог, Който те изпълня с всички възможности! Защо не слушаш? Защо постоянно хленчиш, не искаш да работиш, а хленчиш, че нямаш нищо? И все искаш да ти дават това, което имаш. И когато ти искаш нещо, което имаш, ще ти вземат и това, което имаш. Някой е красив и иска да стане по-красив. Той ще изгуби своята красота. Стремеж трябва да има да използвате заложените сили и възможности в ума, да им дадете условия да се развиват.

(Движение нагоре)

Едно от качествата на Новия Живот е, че той не търпи никакъв излишък и никакъв недоимък. Излишъкът ще ви създаде, тъй да кажа, ненужни грижи да го пазите, а недоимъкът ще породи във вашата душа недоволство, неблагодарност, роптание, завист, че другите имат. Значи, трябва да имаш толкова, колкото ти е потребно.

(Високият идеал)

Дали си мъж, или жена, ти трябва да бъдеш доволен от положението си. Ако не си доволен и роптаеш, ще ти се дадат такива тежки условия, че да оплакваш дните си. Най-после, трябва да се примириш със съдбата си и да използваш положението, което ти е дадено. Щом се примириш, условията ти веднага ще се подобрят.

(Трите живота)

Дойде ли ви някое тежко състояние на гняв, недоволство или друго нещо – въоръжете се с търпение. Няма да минат пет-десет-петнадесет-двадесет минути или най-много половин час, и вашето състояние ще се смени. Недоволният човек, със своето нетърпение, иска да измени вътрешния ред в Природата, вследствие на което тя го улавя и го поставя вътре в кръга, в по-ограничителни условия. Ето защо човек трябва да се научи да търпи, за да може недоволството само по себе си да се смени с доволство.

(Новите схващания на ученика)

Който не е доволен от големите благословения, пръчица иде за него. След като Природата го понашари по този начин, той става отличен човек, доволен е от всичко и казва: „Слава Богу, че се освободих от едно зло, много добре стана“.

(Високият идеал)

В Бога има едно качество: в Него няма противоположности, в Него има само един Принцип: каквото и да види, Той всякога се весели. Бог вижда само добрата страна. Когато хората се бият, Той вижда това – и пак се радва. Щом утихнат хората и плачът, недоволството преминат и започват да се молят, казват: „Ние ще се учим“, тогава Господ казва: „Много хубаво, сега Аз ще ви дам всичко, каквото искате“.

(Абсолютна справедливост)

По никой начин обаче не се старайте да задоволите който и да е човек, нито пък себе си! Дай му и цялата Земя – пак един ден ще бъде нещастен. Единственото нещо, което може да запълни празнината от човешкото недоволство, е само Божествената Светлина.

(Високият идеал)

Мнозина са недоволни от живота си. Защо? Защото доволството иде всякога от Горе, а не от долу. За да бъдете доволни, повикайте на помощ Любовта и Вярата. С Любовта заедно ще дойдат Същества от Божествения свят, а с Вярата – Същества от Ангелския свят. Тези Същества, заедно с вас, ще реализират желанията ви – и Надеждата ви ще се оправдава.

(Дали може)

Човек има наематели и вътре в себе си, които го правят недоволен. Днес жената е недоволна, не й се живее. Мъжът й купи нещо, залъже я. Утре мъжът е недоволен. Жената му направи баница, задоволи го. Обаче това са залъгалки, с които хората временно се успокояват. Недоволството не трябва да се залъгва, а трябва да се възпита. Това се постига чрез прилагане на Любовта. Ние трябва да възлюбим Бога с всичкото си сърце, с всичката си Душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.

(Дали може)

Вие имате всичко: жена, деца, къщи, пари – и пак сте недоволни. Какво искате още? Искате да бъдете богати повече, отколкото можете да носите. Който е истински богат днес, ще бъде богат всякога. Следователно, бъдете богати днес, бъдете доволни днес, приемете Истината днес.

(Новият човек)

Човешката любов произвежда вкисване, недоволство, а Божествената прави човека доволен, силен, повдига го и го възкресява.

(Трите живота)

Ти сега искаш една малка къщичка. Господ казва: „Нещастен си, като искаш една малка къщичка. Аз ще ти дам една цяла Земя, да отидеш да се разходиш, да обиколиш една цяла планета“. Богат е светът; богат е за онези, които любят Господа. И ако някой път се усещате недоволни, то е, защото знаете вашето наследство на звездите. Там е вашето наследство!

(Двата природни метода)

Новото Учение, което сега иде, носи Нов Живот. То няма да остави хората недоволни и демагнетизирани, както са сега. Моето желание е да приемете Новото Учение. Това е нужно и за младите, и за старите. Само така недоволството им ще се превърне в доволство.

(Поучаваше ги)

Всички хора, които живеят с Бога, са доволни, а всички хора, които са недоволни, са сами – те живеят без Бога.

(Високият идеал)

Например вие сте неразположени, крайно недоволни сте от живота си. Намерете тогава един много добър човек, пълен с Любов. Концентрирайте ума си към него и вижте каква промяна ще стане у вас. Щом почнете да мислите за него, не е важно дали той знае това, или не – веднага вашето недоволство ще почне да се топи, вашият ум ще се просветли, и вие ще кажете: „Сега разбрах, че животът има смисъл“. Защо става това? Понеже в този добър човек има други сили, противоположни на вашите, та като се докоснете до него, той изменя направлението на вашите сили към добро.

(Настанало е Царството Божие)

И цялата Жива Природа, нейният език говорят за Този, Единния, Великия Учител. Ние Го наричаме Учител, Отец, Господ; Той е, от Чиято Душа, Дух, Сърце, Ум днес постоянно блика, блика. Недоволни всички, а то блика, блика, навсякъде всичко пълни, уталожва всички скърби и страдания, навсякъде простира ръцете Си и помага. На този свят, който пъшка, Той казва: „Всичко това ще се обнови, обнови, обнови“.

(Двата природни метода)

3. Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко

Чистият и свят човек е всякога доволен от живота си, той е готов на всякакви услуги и жертви за благото на своята Душа и на своите ближни.

(Дали може)

Смисълът на Живота се заключава в следното: Бъди доволен от това, което ти е дадено днес. Благодари на Бога, че и днес Слънцето изгря; благодари за радостите и скърбите, които ти са дадени. Някой ваш ближен заминал за онзи свят – и за това благодари.

(Дали може)

Чуете ли, че някой е доволен от живота си, че го е осмислил, ще знаете, че носи велика идея в главата си.

(Дали може)

Човек е дошъл на Земята не да става цар, но да служи на Бога с Любов. Той трябва да бъде доволен от положението си и да не се стреми към богатство и слава, които ще го провалят.

(Дали може)

Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко, той издържа на своите вътрешни стремежи и разбирания.

(Великите условия на живота)

Учете се на закона на доволството – и то не отвънка, а отвътре, от сърце да бъдете доволни! Когато си доволен, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с дълбоко съзнание. Може да пъшкаш, да страдаш, но всичко ще понесеш доброволно, съзнателно.

(Аз ви избрах)

Който изпитва Живота в неговите тънки и разумни прояви, той всякога е доволен, защото кръгът на неговата деятелност се разширява.

(Допирни точки в Природата)

Няма по-хубаво нещо от това да си доволен от себе си и да се радваш, че изпълняваш Волята Божия.

(Положителни и отрицателни сили)

4. Правило на живота ти ще бъде за всичко да благодариш

Не е лесна работа да се отгледа един човек. Когато направите точна сметка за всички разходи, които Природата прави за вас, ще видите какво нещо е човекът. И тогава в душата ви ще се пробуди велико чувство на благодарност за Живота, който ви е даден.

(Допирни точки в Природата)

Не е достатъчно само да се ползвате от благата на Природата, но трябва да й благодарите по някакъв начин. Как ще й благодарите? Ще украсите с нещо нейните цветни и плодни градини. Нищо не се дава даром. Вие живеете десетки години в къщите си – вашите тела, без да плащате поне малък наем. Знаете ли какви дългове трупате? За да не се намерите в затруднения, отправяйте всеки ден по една добра мисъл към Природата. Добрите мисли представят за нея красиви цветя и доброкачествени плодове.

(Трите живота)

Сънят представя повоя и пелените, в които човек е увит. Събудиш ли се, развържи повоя, махни пелените и кажи: Благодаря Ти, Господи, че си ми дал свобода, да се движа и да работя, да приложа волята, ума и сърцето си, да Ти служа, да изпълнявам Твоята Воля!

(Все що е писано)

Първото, което трябва да се развие у вас, то е благодарността за всичко, което имате. Ако всички приложите този велик Закон за Благодарността, то най-малко 50% от всички работи на Земята ще се уредят.

(Солта)

Най-първо, научете да благодарите за всичко, което се случва. Да благодарите и да извадите поука. Считате, че нещо е лошо – благодарете и за него.

(Минало, настояще и бъдеще)

Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си.

(Той иде)

Обърнете се към Бога и кажете: Господи, благодарим Ти, че ни избави от фалшивите реклами и ни посочи истинския Път.

(Да възлюбиш Господа)

Защото Животът не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това да бъдем благодарни от туй, което Бог ни е дал. Тогава Бог ще ни даде още по-големи блага.

(Ето човекът!)

Благодарете за малкото, което днес имате. То ще се благослови и умножи.

(Дали може)

Бедният, който няма пари в банката, като спечели сто лева, казва: „Благодаря на Бога, за днес съм осигурен, утре пак ще спечеля нещо“. Настоящето е реалното в живота. Да приемаме с благодарност малките благословения, които Бог ни изпраща!

(Ще управлява всички народи)

Който е благодарен от трудния и мъчен път в живота, той има условия да се повдигне. Да търсите лесния път – това значи сами да се излагате на опасност. Лесният път е човешки, а мъчният – Божествен.

(Все що е писано)

Ако някога ви са изпратени нещастия – благодарете Богу заради тях. Бъдете щастливи и в имането, и в нещастието. Не обвинявайте никога Господа за вашето нещастие, защото вие сте си виновни. В Бога всичко е добро, няма в Него зло – а само човек, когато не изпълнява Волята Божия, страданията настъпват.

(Ходете във Виделината)

Благодарете за злото, защото Бог го е турил на работа, да подтиква човека към дейност, да преработи инертната материя в него.

(Все що е писано)

Днес и българите минават през земните пластове, т.е. през страданията, за да се пречистят. Един ден всички, които са преминали през страданията, ще благодарят и ще видят какво са придобили.

(Дали може)

Ако ви ограбват, ще благодарите, че вземат излишния ви товар.

(Дали може)

Във всичко ще виждате добрата страна и ще благодарите.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново)

Храната, която приемате, без да благодарите, не може да достави нужните чувствания на вашето сърце и ум.

(Искайте сила, имайте вяра)

Ако болният се храни с благодарност и съзнава, че Бог се грижи за него, в продължение на един месец положението му ще се подобри.

(Дали може)

Никога да не преяждаш и всякога да ядеш с благодарност и доволство – ето две правила за продължаване на живота.

(Поучаваше ги)

Бог иска да ни научи да разбираме нашите по-малки братя и да им благодарим за всичко, което те правят за нас. Като пояздиш един кон, кажи му: „Благодаря ти, братко, задето ме поноси малко, аз съм по-слаб от тебе“, и го помилвай. Като издоиш млякото на една крава, целуни я и й благодари. Ще й кажеш: „Сестро, благодаря ти, че ми даде малко от твоето млекце; ако съм взел повече, извини ме“.

(Изгревът, XXV том)

Каква трябва да е първата ви мисъл, като станете? Кажете: Благослови, Господи, Душата ми, благодаря Ти, че съм станал днес, за да свърша работата си, както трябва, дето и да е, и да мога да израсна толкова, колкото трябва.

(Духът и плътта)

Едно време, когато бях на вашите години, когато учех тази Наука, като ставах, тъй започвах: Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил.

(Духът и плътта)

Законът на Висшето е винаги да блика благодарност и обич към Бога.

(Духът и плътта)

Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него и го повдига.

(Допирни точки в Природата)

Топля се, ям хляб, дишам въздух и благодаря на всички разумни същества, които са работили за доставяне на необходимите неща за цялото човечество.

(Събуждане)

Искрената благодарност и признателност на човека към Природата и към Бога е плащане за получените блага.

(Закони на доброто)

Всичката философия на живота седи в това: Всеки момент да сме благодарни за всичко, което ни е дадено. Благодарността се явява като условие за усилване вътрешната връзка между Бога и нас.

(Козативни сили)

Без благодарност не може да става правилна обмяна между хората на Земята и Възвишените Същества в Разумния свят.

(Закони на доброто)

Вечерно време пак преди да си легнете, спрете се за 10 минути и размишлявайте. Имайте тихо и спокойно състояние и благодарете на Бога за всичко това, и отправете Душата си нагоре към Невидимия свят, за да възприемете туй, Великото, Божественото. Сутрин – 10 минути, вечер – 10 минути: в това седи благото на човешката Душа. Една минута, преживяна при Бога, струва милиони минути при хората. Не че хората са лоши, но туй, което аз търся, няма го при тях. Туй само Вечното може да го даде.

(Тихият глас)

ХХVІІ. НЕПОСТОЯНСТВО

… Човешката Природа е непостоянна, изменчива.

(Дали може)

И човек е много непостоянен в своите убеждения, в своите вярвания, в своите разбирания. Непостоянен е в своята Любов; непостоянен е и в разбирането на Истината; непостоянен е и в правенето на Волята Божия.

(Трите родословия)

Защото човешкият свят е свят на измененията; Божествения свят е свят на постоянство. Щом чувствате, че вече нещата са изменени, вие вече имате една система, която хората са образували.

(Възможности в живота)

Отличителната черта на непостоянния е тази, че каквато работа да започне, не я свършва докрай. Непостоянството на човека се дължи на отсъствие на нещо… Постоянството на човека се определя от силата на неговите желания.

(Естествен ред на нещата)

Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина. Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си. Той обещава много, а малко изпълнява. Постави ли си някаква цел, той всеки ден отлага реализирането й.

(Естествен ред на нещата)

Човек, който обещава и не държи на думата си, в Небето той е последен, не минава за човек там. За всички ви в Небето държат сметка. Там в тефтера се пише за всички. И ако ти си един от тези, които обещават и не изпълняват, за теб е писано такова нещо: „Той е един от непостоянните. От него нищо не може да излезе“.

(Положителни и отрицателни сили)

Човек има една слабост – непостоянство. Непостоянството е лоша работа. Искаш да направиш нещо, но отлагаш. Или пък те е страх. От какво те е страх? Ленивите хора всякога ги е страх. Човек, който не работи, всякога го е страх. Учете се да работите.

(Възможности в живота)

Та на вас ви липсва сега приложение. В приложението вие сте непостоянни хора.

(Ценната дума)

Хората много се колебаят. Това показва, че те са непостоянни.

(Любовта дава живот)

Значи, постоянство се изисква от всички. Много от вашите работи остават наполовина недовършени. Защо? Защото много скоро се обезсърчавате.

(Вас ви нарекох приятели)

ХХVІІІ. ПОСТОЯНСТВО

Природата обича постоянството в човека. На постоянните, на трудолюбивите хора, тя лесно намира работа. За тях тя създава даже специални работи. И на непостоянните дава работа, но такава, която не е по угодата им. По този начин тя насила ги заставя да работят, да развиват постоянството в себе си.

(Определени движения)

Само разумният човек е постоянен. Когато започне една работа, той знае защо я започнал – и прилага всичкото си постоянство и усилие да я свърши. Човек може да бъде постоянен и в доброто, и в злото. Щом желанието на лошия човек е силно, той постоянства да го реализира и успява. Досега постоянството в злото, в глупостите е било по-голямо, отколкото в доброто и в разумните работи.

(Естествен ред на нещата)

Човек трябва да има постоянство в мисълта и в чувствата си. Ако в мисълта си е постоянен, а в чувствата – непостоянен, той дава много обещания, без да ги изпълнява. Който обещава, а не изпълнява, може да има отличен ум, но в чувствата си е непостоянен. Дето чувствата са непостоянни, там има неустойчивост. За да се стабилизираш, трябва да възпитаваш чувствата си, т.е. да ги хармонизираш.

(Съразмерност в природата)

Имайте постоянство във всичко и не се обезсърчавайте! Постоянството е пробният камък в живота, с него се опитват силите на човешката Душа.

(Ходете във Виделината)

Човек не се е родил учен – но с усилие, постоянство и работа, той постига това, което желае.

(Все що е писано)

И обикновеният човек може да стане велик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство.

(Дали може)

Учението, което проповядвам, е Учение на Любов, на постоянство, на самоотричане и т.н.

(Искайте сила, имайте вяра)

Чрез труд, усилия и постоянство, човек може да преодолее всички мъчнотии в живота си.

(Новият човек)

Характерът на човека закрепва в изпълнението на каква и да е идея – и отслабва, когато се отлага изпълнението на идеята.

(Новият човек)

Природата обича постоянството. Вие искате много лесно да разрешавате въпросите, но някои задачи са мъчни за разрешаване. За да разрешите някои задачи, трябват ви може би 1 – 2 живота.

(Положителни и отрицателни сили)

Всичко ще се реализира във вашия живот, само че ви трябва търпение и постоянство, а вие бързате.

(Разумният живот)

Всяка задача или всеки изпит, колкото и да е мъчен, вие сте в състояние с труд и постоянство да го преодолеете.

(Разумният живот)

Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство.

(Новите схващания на ученика)

Успехът не седи в многото работа, не и в многото припкане, но в постоянството, в непреривността на работата.

(Абсолютна справедливост)

Само хората на постоянството, на великото търпение, могат да намерят Истината.

(Заведоха Исуса)

За да развие човек постоянство в себе си, Невидимият свят го излага на мъчнотии и страдания. Като страда, като се мъчи, човек започва да мисли, да развива постоянство.

(Влияние на светлината и на тъмнината)

Следователно, от паяка човек учи търпение, от мравката – трудолюбие и постоянство, от пчелата – чистота и ред.

(Посока на растене)

Природата обича прилежните, трудолюбивите хора. Тя иска от човека постоянство. Даде ли му някаква работа, тя не иска да я свърши скоро. Той може да работи върху дадена задача с векове, но тя иска от него постоянство, работа. Спре ли работата си, каже ли, че тази задача не заслужава внимание, по отношение на този човек, Природата прилага вече специфичен метод. За ленивите хора тя има особена школа.

(Посока на растене)

Едно от условията за създаване на характер е постоянството и точността; обещае ли нещо, човек трябва да изпълни обещанието си – никакво отлагане не се позволява.

(Светото място)

В това отношение, просяците дават добър пример на постоянство. Просякът не се самоубива. На сто врати ще потропа, тук го изпъдят, там го изпъдят, но той не се отчайва, постоянства, напред върви. Защо има просяци в света? Просяците съществуват, за да дадат пример на хората от търпение и постоянство.

(Синове на възкресението)

Един от Великите Закони на Природата гласи: Човек успява, ако работи разумно и с постоянство.

(Степени на съзнанието)

Бог всякога помага на ония, които работят с постоянство.

(Доброто оръжие)

За да изпита постоянството си, човек трябва да види може ли да изправя грешките си.

(Живот и отношения)

Оня, на когото брадата е добре оформена, има постоянство.

(Начало на мъдростта)

Дяволът има една добра черта – постоянство. Ти го пъдиш от вратата, а той намира най-малките дупчици и оттам влиза. Като влезе някъде, настани се и започва да работи – от нищо не се стеснява. Той е трудолюбив, никога не се обезсърчава.

(Лъчи на живота)

Всички хора ще бъдат изпитани, да се разбере каква е силата им, каква е Любовта им и с какво знание разполагат. Ще излезеш пред изпитната комисия и ще се биеш. Противникът ти ще бъде силен човек. Тук ще се изпита и постоянството ти. Ако се откажеш още след първата борба, ти си от слабите. Не – 99 пъти ще излизаш на борба, докато най-после победиш.

(Божествен и човешки свят)

Затова е казано, че всичко, което човек желае, може да го постигне. Кога? Когато мислите и желанията му са интензивни. За такива желания няма спънки, няма обезсърчавания. Ако се натъкнете на противодействия, приложете постоянство. Кога се обезсърчава човек? Когато желанията му не са интензивни, когато няма идеал.

(Възможности за щастие)

Природата обича настойчивост, постоянство, а не своенравие. Ако хората се хармонизират с Природата и пристъпват към нея с искреност и постоянство, тя дава това, което им е нужно.

(Двата пътя)

ХХІХ. ТВЪРДОСТ

1. Твърдостта е едно чувство на устойчивост

Първото качество на волята е твърдостта. Твърдостта е опорната точка на волята. Значи, волята трябва да бъде твърда и непоколебима като канара.

(Допирни точки в Природата)

… Твърдостта у човека – един от главните стълбове на неговата воля. Тя го съединява със съществата, които разполагат със силите в Природата. Твърдият човек издържа всичко, което му дойде в живота.

(Високият идеал)

Но какво разбират под думата твърдост? Тя е едно качество, едно чувство на устойчивост. Само твърдите неща може да устояват, на тях можеш да разчиташ.

(Скръб и радост)

Твърдостта на човека представя едно от моралните качества. Твърдостта е задна стража на Божествения свят.

(Скръб и радост)

Твърдостта – това е гръбнакът в човека, който не трябва да бъде механически и неподвижен, а съзнателен и подвижен.

(Разумният живот)

Едно от качествата на физичния свят е твърдостта. В астралния свят това качество се замества с интензивност на желанията. Колкото по-силно, по-горещо е едно желание, толкова по-твърдо е то. Както твърдият предмет може да ви нарани, така и твърдото, т.е. интензивното желание, може да нарани сърцето ви. Ако влезете в менталния, или умствения свят, и там твърдостта отговаря на силата, или интензивността на мисълта. Колкото е по-силна мисълта, толкова е по-твърда. Следователно, ако една силна мисъл се отправи към вас, тя ще произведе същия ефект, както твърдият предмет – на физическия свят.

(Новият човек)

Който е твърд, той устоява на убежденията си. Мъчно е да убедиш твърдия да повярва в нещо или да приеме една нова идея. Обаче, приеме ли я веднъж, нищо не е в състояние да го застави да се откаже от нея. Твърдостта е врата за влизане на човека в Рая.

(Ценната дума)

Добре е човек да бъде твърд, но когато поддържа своите идеи. Идейният човек трябва да бъде твърд, но и разумен. От една страна, твърдостта дава устойчивост на знанията в човека – а от друга, тя придава устойчивост на личните чувства. Приложите ли разумност към твърдостта, вие можете да реализирате своите красиви желания.

(Посока на растене)

… Твърдостта е намясто, ако човек има убеждение; да бъдеш твърд и упорит в убежденията си има смисъл, но да бъдеш упорит там, където трябва да отстъпиш – това не е намясто.

(Светото място)

Твърдостта е Божествено чувство в човека. Някои го наричат „инат“. Обаче твърдоглавието, упорството обаче са анормални чувства. Когато твърдостта у човека е развита, тя е във връзка със силата на волята.

(Този е живият хляб)

2. Твърдостта трябва да се подчинява на разума

Когато твърдостта в човека е силно развита, той не търпи никакво чуждо мнение или съвет и казва, че неговото мнение е непоколебимо. Мнозина не се познават – и отричат всичко, каквото другите им казват. Те не признават, че са горди, честолюбиви, упорити. Щом не признават, ще ги поставят на изпит, сами да се уверят.

(Добрите навици)

Вие говорите за твърдостта, което не е твърдост. Вие говорите за твърдостта, в която влизат честолюбие, тщеславие. Човек, който е твърд, не иска да се мръдне от мястото си. Казва: „Тук съм турен, не искам да се мърдам от мястото си – нищо повече“. Може да му покажете, че не е благоразумно. Казва: „Мене не ме интересуват тия работи. Аз искам тук да седя“. По някой път вие имате твърдост, вие не искате да се измени вашето състояние.

(Скръб и радост)

Магарето има една лоша черта. Всичката магарещина знаеш къде седи? Магарето някой път е повече твърдо, отколкото трябва. Затова хората турили магарето като образец на твърдост. Ти го бий, но то си остава на онова, което знае.

(Запалена свещ)

Твърдостта не дава импулс на човека. В импулса аз считам, че има разширение. В твърдостта на един човек няма разширение, твърдостта не може да направи човека импулсивен.

(Възможности в живота)

Когато твърдостта не се ръководи от ума, т.е. когато разсъдъкът не взема участие, тя създава много неприятности на човека. Има твърди хора, които за нищо не отстъпват от своето; има твърди хора, които отстъпват от своето само когато успееш да ги убедиш, че не са прави. Най-после, има твърди хора, които отстъпват само при морални аргументи.

(Разумният живот)

Френологически е доказано, че когато у някой човек твърдостта и благоговейното, или религиозното чувства са силно развити, а разсъдъкът е слабо развит, имате един фанатик човек, когото с нищо не можете да убедите.

(Разумният живот)

Яде ли боб, той ще стане здрав, ще развие твърдост. Българинът много употребява боб, вследствие на което е твърд в убежденията си. Едно се иска от човека: да бъде разумен.

(Да ви даде)

Например една от характерните черти на българина е неговата твърдост. Много причини са повлияли за развиване на твърдостта му. Много причини са повлияли за спиране на религиозното чувство в българина. Знае ли причините, той лесно може да си въздейства.

(Степени на съзнанието)

Твърдостта е силно развита в българина, за когото се казва, че за своите интереси той пред нищо не отстъпва. Всичко наоколо му може да пострада, но пред своите интереси той не е готов за нищо да отстъпи.

(Синове на възкресението)

Българинът, той е роб на труда, той е роб на своите чувства. Когато в него се фиксира една идея, той не може да се освободи от нея. Той е повече твърд, отколкото трябва. Твърдостта е чувство, то не е способност. Българинът е толкова твърд, че той по-скоро ще счупи черепа си от напрежение, отколкото да се склони да възприеме нещо, в което той не вярва. Твърдостта не е добра черта, тя трябва да се култивира. Тя е чувство, което трябва да се смени с някое морално чувство. Тя е основа на моралните чувства.

(Възкресение)

Ако искаш да добиеш твърдост, търси я у българина. Българинът, за да го отклониш от пътя му, трябва да впрегнеш 9 чифта биволи. И всичките му нещастия произтичат от голямата му твърдост. А пък твърдостта е една сила, сила на волята, но на българина му липсват още другите сили, които не са дошли още да уравновесят тая твърдост.

(Пробуждане на космичното съзнание)

Когато твърдостта се развива в някой човек, ноктите му стават широки. Наблюдавайте хора с широки нокти и ще видите, че те са много издръжливи.

(Разумният живот)

Чрезмерната твърдост изменя естествената линия на устата. При такава твърдост, човек стиска устата си и тя се изопва във вид на права линия. За такъв човек се казва, че е волев. Когато твърдостта е слаба, човек държи устата си повече отворена, като патица. За предпочитане е устата ти да бъде отворена, отколкото да бъдеш твърд като кремък. Твърдостта е намясто, когато може да контролира чувствата, но не и да ги осакати.

(Божествените условия)

Някои от вас биете петите – показва, че центърът на твърдостта е развит.

(Великата възможност)

В хода трябва да има достойнство, трябва да има справедливост, трябва да има твърдост, решителност. В хода всякога трябва да има достойнство, прав трябва да бъде човек. После, той е отмерен, справедлив, после – твърд. Твърд ход е, като стъпиш, като вървиш, път да ти отварят.

(Великата възможност)

За да се възпита твърдостта, трябва да се развие милосърдието. Милосърдието въздейства и на човешкото разрушение. Та казвам: Ако милосърдието е слабо, ако разрушителността е силна и твърдостта е силна, тогава се явява престъпността в човека.

(Двете Божествени посещения)

Добротата носи твърдост…

(Живот, светлина и сила)

Твърдостта е нещо съзнателно. Казва: „Той е твърд“. Той съзнава, че се опира на известен Принцип в света. Твърдостта подразбира Бога. Бог е неизменяем.

(Благословен)

Защото основата е твърдостта. Всички трябва да бъдем твърди, твърдост на убежденията. Нищо в света да не е в състояние да те отклони, да те разклати. Каквито и бури и да дойдат, твърдостта да остане като основа.

(Великата възможност)

3. Бъдете твърди и скъпоценни като диаманта

Някой говори за морал, за характер в себе си, без да мисли за твърдостта. Докато не придобие твърдост в себе си, човек не може да говори за морал, за устой на характера си.

(Ключът на живота)

Как познавате твърдостта на характера? Турили ли сте на гърба му 100 килограма злато, да опитате неговата твърдост? Ако при това положение гърбът му издържи, без да се огъне, казваме, че е твърд. От тежестта на златото човек може да се огъне, а може и да се стопи. Какъв характер е този, който се огъва пред парите?

(Път към живота)

Забелязано е, че чрез твърдостта, човек може да се справи с известни слабости в своя характер. Така човек може да опита доколко е твърд. Също така може да опита доколко е разсъдлив, милостив, кротък и др.

(Ново разбиране)

Желая ви да придобиете твърдостта и лъчепречупването на диаманта.

(Двигатели в живота)

Има мъчнотии в света, които имат твърдост от 8 до 10. Има мъчнотии, които с желязо не се режат. Следователно, в Духовно отношение, човек трябва да разполага с такава твърда воля, която да разчупва и най-големите мъчнотии.

(Любовта дава живот)

Диамантът се отличава с най-голяма твърдост, затова е скъпоценен. Ако имате вашата способност на твърдостта в десета степен, тогава вие ще имате разбирането на диаманта. Ще бъдете скъпоценен. Значи, човекът, който има твърдост 10, той не се плаши от болест, той не се плаши от сиромашия, той от мечка не се плаши и от змия не се плаши. Той е смел и решителен човек. Твърдостта означава, че онова, в което мисълта е непоколебима, капитал има. Твърдостта показва, че има един огромен капитал, който не е турен още в обръщение. Да вярва човек в себе си, той най-първо трябва да има твърдост. То е едно чувство постоянно.

(Скръб и радост)

Твърдостта на диаманта е десет. А пък има и друга една твърдост – тя е твърдостта на дванадесета степен. Знаете ли какво е това? Дванадесета степен – то е твърдостта на Любовта, дето всичко дращи, а тя от нищо не се дращи.

(Изпитът на Любовта)

Ако вие имате една мисъл и вашата мисъл може да се огъне или може да се направи резка на вашата мисъл, мислите ли, че вашата мисъл е скъпоценна мисъл? Онази мисъл, която е скъпоценна, тя има най-голямата твърдост.

(Най-лесното)

Когато Духовният свят иска да кали човека, да му предаде повече твърдост, изпраща го на Земята, между българите. Когато иска да предаде на някой велик Дух твърдост, той пак го изпраща на Земята, да се роди българин. Който иска да се справя с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин.

(Божествен и човешки свят)

Българинът е твърд като скала. Ако търсите твърдост, да поставите някъде някой дирек, търсете българина. Твърдостта е неговата специфична черта. Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта. Бог е единственият, Който е твърд и неизменяем. В това отношение, българинът е турен в тил. Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място. Тя е задна стража, поставена на главата, да не дойде някой неприятел отзад. Българите са турени в тила на цялото човечество, да го пазят от лошите духове. Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревземаема. Тя с нищо не може да се превземе. Българинът е турен да пази тази крепост.

(Любовта дава живот)

ХХХ. МЕКОТА И ТВЪРДОСТ

Да станеш крайно суров – и то не е намясто. Мекотата и твърдостта трябва да се преливат една в друга. Остротата е канара, на която нищо не може да се сее. Острите линии всякога причиняват вреда.

(Работа на Природата)

Едно от качествата на Любовта е мекотата. Да бъде човек мек, но не мекушав – това значи да е дал път на Любовта в себе си.

(Степени на съзнанието)

Кръглите линии внасят в характера мекота, а правите – твърдост и острота.

(Все що е писано)

Има случаи, когато някой не работи – и ръката му е пак твърда, корава. Това показва, че Божественото не работи в него. Правилно е ръката отгоре и отдолу да бъде мека, а не мекушава. Такава ръка е магнетична.

(Трите посоки)

Само че онази, Божествената материя, която е твърда, тя е еластична и никога не се чупи, а пък тази материя на Земята, която е твърда, се чупи, разглобява се. Ако придобием тази, Божествената твърдост, ние ще станем меки, гъвкави, еластични. Ако добием твърдостта на физическото поле, сами ще предизвикаме смъртта. Ние сме предизвикали смъртта, че сме станали твърди. Физическият свят не отстъпва. Човек не отстъпва – и целият пазарлък се разваля за 10 – 20 гроша или за 10 – 20 лева.

(По образ и подобие)

Българският народ трябва да стане мек. Този народ, с тази си грубост, не може да се повдигне. Под думата мек не разбирам мекушав, но народ с едно благородно и отзивчиво сърце.

(Заведоха Исуса)

Любовта се предава чрез мекота, а знанието и Мъдростта – чрез твърдост. Обаче има известно съчетание между Любовта и чувствата, както и между знанието и мисълта. От ръкуването ви зависи дали ще ви приемат на работа, или не.

(Условия за растене)

Човек боледува по единствената причина, че в него се увеличила твърдостта. Той е станал по-твърд, отколкото трябва. Като го разтрива, той постепенно омеква. Щом свърши работата си, болестта го напуща.

(Трите посоки)

Старите хора обикновено стават нервни, защото, като дойде склерозата, прави ги твърди, втвърдява ги. Значи, старите стават твърди, а младите – меки. Следователно, за да се подмлади, човек трябва да мине от твърдост в мекота.

(По образ и подобие)

Няма по-твърдо нещо от Истината. Няма по-меко нещо от Любовта в света. Истината е толкоз твърда, че всичко отскача от нея. А пък в Любовта всичко се разтапя, омеква. В Любовта, и най-твърдите неща омекват. Следователно, когато станете много твърд, когато искате да смекчите твърдостта… Как ще я смекчите? Трябва да разбирате Закона на Любовта, за да я смекчите. Искате от меки да станете твърди. Трябва да разбирате Закона на Истината.

(Минало, настояще и бъдеще)

Едно нещо внимавайте в себе си – дотогава, докато ти си мек, ти влияеш на ония, упоритите. Мекотата винаги влияе върху строгите принципи на човека.

(Служене, почит и обич)

Добрите хора за Доброто са меки. Когато дойдат до Доброто, имат най-голяма мекота. Когато дойдат до злото, имат най-голямата коравина. Да бъдете крайно меки и крайно твърди! Да знаете къде да турите твърдостта и къде да турите мекотата.

(Факти, закони, принципи)

ХХХІ. СЪМНЕНИЕ

1. Съмнението е прекъсване на съзнанието

Културата на сегашните хора се отличава с голяма критика и съмнение.

(Все що е писано)

Тези философи са поставили за основа на знанието мисълта, че човек се домогва до знанието по пътя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш светлина, когато не си град, поставен на планина. Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика?

(Дали може)

Не – съмнението не е положително качество, то е негативно качество в човешката природа. Щом човек се усъмни, почва да мисли. Но според мен по-голямо преимущество е човек да вярва, отколкото да се съмнява. По-правдоподобно е човек да се обнадеждава, отколкото да се обезсърчава.

(Последното място)

Светът е пълен със съмнения. Достатъчно е да им отворите път в себе си, за да нахлуят във вас хиляди всевъзможни съмнения. Съмнението е такъв майстор, който може да произведе пертурбации в ума ви, да ви преведе през хиляди мъчнотии, които нямат основание да съществуват. Това са илюзии, в които вярвате.

(Петимата братя)

Сега, съмнението има свойство да преувеличава погрешките, които човек има. За пример: от един малък повод вие може да извадите такова голямо заключение, което никак не съществува.

(Двата пътя)

Човек като разбогатее, съмнението непременно ще му гостува, защото съмнението обича богатите хора. Човек като стане учен, съмнението ще го посети. Някой човек като стане много религиозен, много набожен, съмнението непременно ще го посети. Човек като стане красив, съмнението ще му дойде на гости. И тъй, всеки ще знае, че ако е богат, съмнението ще похлопа на вратата му.

(Заведоха Исуса)

Обаче в подозрението, в съмнението няма никаква философия. Съмнението е стара наука, която се е изучавала преди милиарди години. Съмнението е признак на това, че човек не разбира дълбоките причини на нещата.

(Светлина на мисълта)

Затова, дойде ли в ума ви някаква мисъл на съмнение, знайте, че тя не е ваша. Тя е неканена гостенка, дошла някъде отвън.

(Условия за разумния човек)

Ако слушате съмнението, трябва да сгънете ръце, да седнете на едно място и да чакате всичко да се разреши наготово. Няма по-страшно нещо за Душата, която е излязла от Бога, от това да бъде свързана с веригите на съмнението! Герой е само този човек, който е могъл да скъса тия вериги и да се освободи от тях. Този човек има характер.

(Светлина на мисълта)

Когато мислите идват от астралния свят, в тях има едно малко съмнение.

(Аз ви избрах)

Всяка една Божествена мисъл в човека никога не произвежда раздвояване в неговото съзнание. Щом е човешка, ще има раздвояване.

(Запалена свещ)

Съмнението обикновено се явява в слабите хора.

(Заведоха Исуса)

Всяко съмнение причинява отслабване на волята.

(Който дойде при мене)

… Съмнение. То прекъсва всички токове, всички връзки между съществата. Щом се усъмниш, страданията идат.

(Живият Господ)

Съществува един закон в Окултната Наука: Там, дето има едно малко съмнение, там нещата не могат да се реализират.

(Новата мисъл)

Да не допускате в себе си никакво съмнение, никакво колебание, никаква отрицателна мисъл. Най-малкото съмнение у вас предизвиква пропукване на съзнанието ви – и вашата идея е пропукана вече. Тогава енергията на вашата идея, ако е вода, ще изтече навън; ако е пара, пак ще излезе навън, без да извърши определената работа.

(Новите схващания на ученика)

Ако в умовете ви се зароди съмнение дали трябва да вършите това, което сте намислили, по-добре не го вършете. Извършете го само ако в умовете, сърцата и действията ви няма съмнение – но зароди ли се там някакво съмнение, спрете се и не го извършвайте, защото с това не само че няма да принесете полза на себе си и на другите, но ще причините дори вреда.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново)

Освободете се от съмнението и подозрението. То е лесният път в живота. Лесно е да се усъмниш в нещо и да го отхвърлиш. Мъчно е, когато изпитваш и проверяваш нещата.

(Дали може)

Съмнението показва, че интелектът е слаб. Дават ви някоя работа – вие се съмнявате. Виждате, че вашият ум не е в състояние да извърши работата. Когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не се заражда; следователно съмнението трябва да ви даде подтик: не да го държите като писано яйце, но туй съмнение да ви подбуди да усилите ума си.

(Двата пътя)

Страшно нещо е съмнението! То е сила, която спъва човека и руши в него всичко красиво. Някога съмнението е било полезно за човека, но днес то му причинява пакости и нещастия. Искате ли да се справите със съмнението си, концентрирайте мисълта си и се свържете с мисълта на Разумни, Възвишени Същества, които веднага ще ви се притекат на помощ. По този начин, човек може да се справи не само със съмнението си, но и с много отрицателни състояния в себе си.

(Посока на растене)

Не допущай никакво раздвояване в мислите и желанията си. Имаш едно желание, но казваш: „Желанието ми може да е криво“. Не се раздвоявай. Ако е криво, не го изнасяй навън. Бъди абсолютно верен на себе си! Ако изкажеш една мисъл или проявиш едно желание, не допущай никакво съмнение, никаква пукнатина в себе си.

(Новият човек)

Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление.

(Настанало е Царството Божие)

Казвам: най-важно за всички е да се свързвате с положителните сили в живота. Съмнението, подозрението и ред отрицателни състояния могат да дойдат у вас, но вие не се стремете да ги изкоренявате. Оставете реката да си тече, не правете бентове по нея!

(Новите схващания на ученика)

2. Съмнението разклаща основите на вярата

Като не успяват в някои свои предприятия, хората започват да губят вяра в себе си, в близките си и дават път на съмнението; щом се усъмнят в Божественото в себе си, те отварят врата на злото. Щом допусне злото в себе си, човек се свързва с него и се ограничава; за да се освободи от греха, той трябва да скъса връзката си със злото – как ще я скъса? Като усили Доброто в себе си.

(Светото място)

Щом се усъмни в Любовта си, тя сама го напуща. Значи, съмнението, подозрението в човека става причина за отвличане на неговите красиви и възвишени идеи, на неговата Любов. Той губи своя вътрешен мир и търси причината за нещастието си вън от себе си. Причината за всичко е сам той.

(Великите условия на живота)

Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране реда на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи.

(Духът и плътта)

Всяко съмнение е губене на основа, почва в живота, губене на опорна точка. Пазете се от съмнения, за да не губите правата насока на живота си. Мислете всякога право. Отправяйте мисълта си нагоре…

(Добрите навици)

Съмнението неизбежно ще дойде, но човек трябва да се изпита, да види доколко може да издържа. Като се говори за съмнението, ние имаме предвид онова съмнение, което разклаща основите на вярата. Това съмнение може да се загнезди в главите на хората като паразит и да смуче соковете на техния живот. Съмнението е духовен паразит, който по никой начин не трябва да се допуща да влиза в човешката глава.

(Време и сила)

При най-малкото съмнение в Бога, смъртта туря вече своето начало; това значи, че материята е взела надмощие над Духа. И затова, който иска да стане силен, мощен, не външно, но вътрешно, и да осмисли живота си, той не трябва да допуща, дълбоко в душата си, абсолютно никакво съмнение.

(Вехтото премина)

Съмнението не може да унищожи Божественото Начало в човека, но то ще внесе облак в неговото съзнание, който ще му пречи да вижда нещата ясно.

(Ни мъж, ни жена)

И помнете, че всякога нашето съмнение огорчава Господа, Който е нежен, твърде деликатен.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени и духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способства да изгубите и камъка в нея. И когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници. Преди всичко, вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Злото не е там, че можем да се усъмним в Бога, в нашите близки и в приятелите си, но в това, че можем да се усъмним в себе си и да се спрем в развитието си. Ние мислим, че всичко можем да направим, но при един голям изпит, усъмним се, падаме духом и веднага изгубваме половината от своята вяра. Човек, облечен в материално тяло, е едно слабо същество. Не по Душа, но по тяло човек е едно слабо същество. Силен може да бъде човек само тогава, когато е свързан с онези Вечни Принципи на Живота, когато е свързан с Бога.

(Положителни и отрицателни сили)

В живота трябва да се постави следното правило: При всички страдания и изпитания в живота ти, да не се яви сянка от съмнение, че в Бога има някаква неправда.

(Който дойде при мене)

Ако мислите дали Господ ще чуе молитвата ви, значи се молите със съмнение в Бога. Макар и да не виждате къде е, вие можете да Го усещате.

(Искайте сила, имайте вяра)

Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче има знания, които идат отвътре, от човешката Душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика.

(Дали може)

Във вас трябва да се пробуди туй Висше Съзнание – то се е пробудило, но не давайте сега място на съмнението, което, като един психически червей, ще унищожи Божественото във вас. Вярвайте в онзи Господ, Който живее във вас, в туй Висше, което сега се е събудило, в Божествената Душа, туй безсмъртно в човека. Ако вие не вярвате във вашата Душа, никому не вярвате.

(Братя и сестри на Христа)

Никога не се съмнявайте в Бога! Всички нещастия в света започват със съмнение в Бога. Аз не говоря за официалния Бог. Аз говоря за този Бог, от Когото излиза съзнателният живот. Аз говоря за този Бог, Който влиза в сърцето ти, отваря го и тогава ти си готов да се жертваш за всички хора и да направиш всичко за тях.

(Заведоха Исуса)

Има Един в света, в Когото не трябва да се съмняваме. Съмнявайте се в когото и да е, право ви давам. Критикувайте когото и да е. Щом дойдете до Бога, там да си затворите устата и недоволството да изчезне. Има Един в света, Който не се мени. Нашето благо, Той го счита за Свое благо. Нашето нещастие го счита за Свое нещастие, нашите загуби са Негови загуби. Нашата придобивка е Негова придобивка. Той го счита като Свое, присърце го взема. Ако нямаме това нещо в ума си, ние сме на крив път.

(Благословен)

Любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие. Дойдем ли до Любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. Дойдем ли до Любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по-нисш свят, към Земята.

(Настанало е Царството Божие)

3. Съмнение и Окултната Школа

В Окултната Школа не се позволява никакво съмнение в душите и в сърцата на учениците. Загнезди ли се съмнение в душите и в сърцата ви, то е отрова, която ще ви разруши. Никакво съмнение! Усъмни ли се някой, Белите Братя няма да му помагат.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1920 г. в Търново)

Страшно нещо е съмнението! В тази област са падали големи Адепти и светии. Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали.

(Добрите навици)

От гледището на Окултната Школа на Бялото Братство, съмнението и страхът – това са негативни качества, които показват, че Висшата Любов не е проникнала в човешкото сърце, слабо го е засегнала. При това, страхът и съмнението показват, че Висшата Божествена Мъдрост слабо е засегнала човешкия ум, в туй няма никакво съмнение.

(Двата пътя)

Второто качество на ученика е: да има вяра, да се не съмнява в това, което учи и слуша. Усъмни ли се веднъж, този процес на учение се спира. В каквото и да е направление, принципът е същ. Във вярата съмнение не се допуща. Може да имате погрешни схващания, те са извън вярата.

(Трите живота)

Божественото Учение, Божественото Слово не допуща абсолютно никакво съмнение. Съмнението е признак на невежество. Дето има невежество, там Словото не може да се прояви, не може да работи. Някои казват, че за да се намери Истината, човек трябва да се съмнява. Истината се намира само чрез положителни качества, но не и чрез съмнение.

(Вехтото премина)

Туй съмнение се явява като една спънка във вашето развитие, а същевременно става спънка на общия вървеж на развитие с известни Души, с които сте свързани. С вашето съмнение по някой път вие косвено въздействате и на Христовото Тяло, понеже сте удове на това Тяло.

(Положителни и отрицателни сили)

А пък от лошите мисли и съмнения, които ми изпращате, не мислете, че вие не патите: напротив, смъквате ли мен, смъквате и себе си; слиза, пада и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И като сваля и мене, аз му възлагам половината от товара си и му казвам: „Приятелю, приеми своето възнаграждение!“.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Ако искаш да направиш услуга, не се съмнявай в мене! Защото с твоето съмнение ти увеличаваш страданието ми 10 пъти повече, а щом увеличаваш моите страдания, ще получиш един ритник и ще се намериш на 10 километра надалеч.

(Положителни и отрицателни сили)

Първата задача, която ви предстои като на ученици, е да изкорените от себе си съмнението. То е най-малката погрешка, с която започват всички по-големи грехове. Съмнението е неуловимо – и с микроскоп не се вижда, но влезе ли веднъж в ума на човека, то влече след себе си ред погрешки. Не се ли освободите от съмнението, дарбите на вашия ум, на вашето сърце и на вашата Душа не могат да се развиват правилно. Съмнението дава условия за развитието на всички паразити, които разрушават доброто в човека. Ето защо Невидимият свят чрез разни методи ви въздейства, докато ви направи господари на себе си.

(Светлина на мисълта)

Първият изпит, на който ученикът се поставя сам, е съмнението. Затуй той сам трябва да прекара нощта на съмнението – и сам да го победи.

(И обхождаше Исус всичка Галилея)

Имайте предвид, че аз поддържам онзи положителен възглед на една опитна Наука в Живота, която сме проверили деветдесет и девет пъти, и в нас няма една стомилионна част съмнение в това, което говорим. Съмнението е признак на невежество в света.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново)

Каквото и да се яви на пътя ви, не допускайте съмнението в себе си – това е характер. Когато дойдат най-големите изпитания и противоречия в живота ви, тогава ще намерите Истината. Вие често влизате в една област на живота, където съмнението неизбежно иде; каквото и да правите, не можете да го избегнете.

(Поучаваше ги)

ХХХІІ. БЕЗВЕРИЕ

1. Материализъм и идеализъм

Ние, съвременните хора, сме паднали толкова дълбоко в материята – мислим, че материалният живот е истинският Живот. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено преходно… Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот.

(Настанало е Царството Божие)

Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли ще намери някоя светла идея.

(Настанало е Царството Божие)

Глупави хора са ония, които са така свързани с материалния живот, че мислят, че всичкият живот е само тук, на Земята.

(Заведоха Исуса)

Материализмът – това е въшката. Когато въшката влезе в човека, тя се размножава, размножава, докато човек изгуби от себе си всяко благородно чувство.

(Последното място)

В материалния свят няма никакво спасение.

(Затова се родих)

Тъй, както сега е организиран, външният свят може да вземе от човека всичко, каквото той има, без да му даде нещо от себе си.

(Жива реч)

Всеки човек, който не мисли върху смисъла на живота, той спи всякога.

(Високият идеал)

Многото образи, многото идеи, многото желания довеждат до заспиване.

(Високият идеал)

Колкото по-тясно става съзнанието на съществата, толкова по-мъчно се разбирате с тях.

(Светото място)

Малките причини в света, малките прояви в живота, нисшето съзнание, обикновените мисли, обикновените желания, този обикновен прах – всичко това ни заслепява и пречи да разбираме Великата Истина.

(Заведоха Исуса)

Дръж предметите по-далеч от себе си, да ги виждаш добре – иначе ще изпадаш в заблуждения и криви мисли.

(Събуждане)

Реално е само онова в живота, което никой не може да ти вземе. Всяко нещо, което може да ти вземат, искат да ти покажат, че нещата не са реални – те са илюзия.

(Запалена свещ)

Сегашните хора не успяват в живота си, защото започват работите си без мисъл за Великото в света. Те се раждат, женят и умират без Бога.

(Божият глас)

Физическият живот е проекция на Божествения. Следователно, ако не върви паралелно с Божественото, човек ще изгуби смисъла на своя живот и ще се отчае.

(Божият глас)

От древността още е казано, че това, което е и което става на Небето, същото е и става на Земята, т.е. между Духовния и материалния живот на човека има пълно съответствие. И тогава, за да разбере човек материалния живот, трябва да започне с Духовния, да го изучава и разбира. Духовният Живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният – ограничение на съзнанието.

(Затова се родих)

Та, докато човек има идеал, докато има един възвишен стремеж, той може да постигне всичко. Каже ли, че всичко е на Земята, че никакъв идеал няма и не трябва да се търси – този човек е мъртъв.

(Заведоха Исуса)

Имаме ли идеи, ние сме човеци… Какви идеи трябва да има човек? Благородни и възвишени идеи, благородни и възвишени желания. Без такива идеи и желания, човекът е мъртвец, той не живее.

(Ни мъж, ни жена)

Който не се занимава с Философията на Живота и който не го проучва издълбоко, за него страданията няма да престанат – напротив, те ще се усилят повече.

(Абсолютна справедливост)

Господ не дава нещата отвън; отвътре трябва да дойде всяка проява. Най-първо, подтикът е отвътре, а после иде отвън. Когато подтикът дойде отвън, ние имаме един механически живот.

(Заведоха Исуса)

… Смисълът на живота е да определи човек в що стои неговият идеал. Идеал не може да бъде вашата къща; идеал не може да бъде знанието; идеал не могат да бъдат парите; идеал не може да бъде силата; идеал не може да бъде красотата; идеал не може да бъде добротата. Всички тия неща търпят промени в света. Всички неща, които се видоизменят, не съдържат в себе си идеал. Следователно идеалното е без промени и без измени. Идеалът е същина, която съдържа целокупността на цялото Битие в себе си. Този идеал, тази Реалност съдържа всичко в себе си.

(Двата природни метода)

Като дойде Христос, ще каже: „Ти ще имаш страдания, неволи. Доброто ще дойде към края“. Като дойде дяволът, ще ви каже: „То богатство, слава, апартаменти, автомобили“… Този, който обещава всичко в началото – той лъже. Този, който казва, че ще страдаш – дръж неговата страна.

(Прав път)

2. Безверието е умствен паразит

Най-големият порок на ума е безверието. В ума има много пороци, но безверието изсушава ума: пресъхва течението на всички хубави, красиви мисли в него.

(Абсолютна справедливост)

Падането на човека е започнало от момента, когато безверието се е вмъкнало в него. Когато е бил в Рая, още тогава в човека е проникнало безверието – и той казал: „Може да се живее и по друг начин, а не само така, както Бог казва“.

(Лъчи на живота)

Причината за безверието на хората се дължи на това, че те искат да отделят Душата си от своето съзнание. Хората не подозират даже, че нещастията и страданията им се дължат именно на отричане на Душата, или отричане на самия Живот. Под думата Живот разбираме общата, Целокупната Душа, която функционира в Живата Природа. На математически език казано: Нашите Души представят удове, или части от Великата Душа, т.е. те са нейното дихание.

(Крадецът и пастирът)

И на мъжете, и на жените казвам да извадят капиталите си от човешките банки и да ги турят в Божествената банка. Ако те не живеят добре, причината е, че Бог не е между тях. Те вярват едни на други, а на Бога не вярват, вследствие на което се разочароват.

(Царският път на душата)

При сегашните условия не може човек да бъде щастлив. Непременно ще се обезвери в това, в което вярва. Сега не са ли хората обезверени? Започват всички с вярата и всички свършват с безверието. Аз виждам по лицата на всички стари хора изписано разочарование в техния живот.

(Новото разбиране на връзката в живота)

Целият сегашен свят е поставен на лъжлива основа, върху която нищо не можеш да градиш. Един те съветва: „Не вярвай на никого. Аз отдавна вече не вярвам на хората“. Той започва да живее само за себе си. Какво може да излезе от такъв човек?

(Красотата на Душата)

Следователно, като се изопачи законът на вярата, народите се израждат. Цели народи, цели племена, материци и раси изчезват. Ако хората мислят така още сто години, и сегашната раса, и всички европейски народи ще оглупеят, ще се изродят. Като се изродят те, ще дойде нова раса, която ще тури един нов ред на нещата.

(Трите основи на живота)

Ако нямате вяра и Любов към Бога, каквито желания и да имате, няма да ги постигнете. Ако успеете да постигнете някои от желанията си, вие сте употребили големи усилия и труд. Защо? Защото не можете да разчитате на Светлите, Разумни Същества да ви помагат. Те не се отзовават на отрицателните сили на природата. Безлюбието, безверието са отрицателни прояви в човешкия живот.

(Служене, почит и обич)

Съвременните хора страдат благодарение на безверието. Безверието лишава хората от благата, които Живата Природа им е определила.

(Крадецът и пастирът)

Най-голямото безверие е между свещениците, владиците, проповедниците – най-големите безверници са те. Факт е това! И всички ще бъдат съдени с една Божествена мярка, според която няма лъжа. Няма какво да се осъждаме. В какво седи безверието? Безверието седи в това, че всеки един човек е направил себе си божество. Съвременните хора мислят, че Бог е у тях, че като техния Господ, тъй както те Го разбират, друг Господ няма, че като тяхната църква, като тяхната държава друга няма, и туй, което е у тях, е съвършено. Туй е само отчасти вярно.

(Двата природни метода)

Животните нямат никаква вяра. Ако безверието е признак на култура, тогава животните са по-културни от хората.

(Вечният порядък)

Страхът и безверието вървят заедно.

(Любовта дава живот)

Едно ви не достига още: да се почудите на себе си, че от толкова хиляди години живеете на Земята – и още не можете да повярвате. Аз наблюдавам как съмнението си пробива път между младото поколение и ги прави преждевременно стари. Дойде някое малко дете при мене и ме гледа изпитателно: дали искрено говоря Истината, или не. Дядо му го е научил да не вярва и да се съмнява – и то преждевременно е остаряло.

(Влизане)

Често стари хора се безпокоят какво ще стане с тях на стари години, кой ще ги гледа, вследствие на което привличат към себе си твърдата материя и започват да се втвърдяват: артериите им се втвърдяват и заболяват от артериосклероза. Тази болест се явява от безверие. Старите хора са големи безверници, а децата имат голяма вяра. Да обърнеш стар човек към Бога, това значи главата да ти побелее. Той казва: „Синко, ти ли ще ме учиш сега? Аз съм вече 80-годишен, голяма наука имам“.

(Вехтото премина)

Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си – защото, преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е всеприсъстващ и всезнающ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой.

(Той иде)

3. Човек се нуждае от вътрешна, дълбока вяра, с която да разрешава въпросите на живота

Някой казва: „Господ не съществува“. Това е едно костеливо уравнение, което ти трябва да решиш, а не само да съставиш. Който казва, че Господ не съществува, това показва, че неговият баща е умрял. Докато бащата е жив, и децата го познават, и той се грижи за тях. Но какво трябва да правят децата, след като баща им умре? Щом бащата умре, децата трябва да работят, да заемат неговото място. Когато някой човек признава съществуването на Бога, той е богат, щастлив, защото баща му е жив и работи, грижи се за него.

(Затова се родих)

Бог никога не насилва хората. Имайте предвид следното правило: Ако ти затвориш кепенците на твоята стая, Божествената Светлина никога няма да влезе в стаята ти. Друга светлина може да влезе, но не и тази. Твоите очи винаги ще останат затворени за Божествената Светлина. Отвориш ли кепенците, тя сама ще влезе. Следователно, щом се махне смущението, което поражда подозрението, тази Светлина е в твоите очи.

(Последното място)

Човешкото безверие е плод на човешкото разбиране. Щом няма Любов, разбирането е криво; щом има Любов, разбирането е право. Следователно ние мислим, че всички нещастия произтичат от факта, че Бог иска да наложи Волята Си върху нас, да ни направи роби. Даже ние учим, че ако вярваме в Бог, няма да имаме забавления, музика, ще седим като мумии. Не е така. Вие трябва да бъдете един крилат Ангел, да видите Божието Лице, да познаете какво нещо е Божията Любов, да видите какво нещо е Божественият свят!

(Настанало е Царството Божие)

Ако една вяра се основава на хипотези и теории, тя не е вяра. И ако едно безверие се основава на хипотези и теории, и то не е вярно.

(Последното място)

Вярата е една опитност, набрана от миналото, една мисъл, която е свързана с живата материя. Следователно всякога, когато човек повярва, се образува една обща възможност, чрез която живите сили на Природата протичат към него. Безверният човек е изолиран от самата Природа. Безверието говори за един човек, който няма никакво съобщение с Божествения свят; човекът на живата вяра пък е този, който има общение с Божествения Живот.

(Заведоха Исуса)

Значи, вярата трябва да проникне в цялото ни вътрешно същество. Ако по този начин вярата проникне в нас, ние ще имаме една хубава опитност. Страхът ще излезе вън от живота и ние няма да се плашим от смъртта. Смъртта, сама по себе си, е процес, който показва нарушение на закона на вярата, или Законите на Разумния Живот, или Законите на Божествения Живот.

(Заведоха Исуса)

Ако твоето безверие ти донася храна, дрехи, квартира – ти си на прав път. А ако при своята вяра ходиш гладен, бос и окъсан, вярата ти не е истинска. Истинската вяра храни човека, прави го силен, здрав и богат. Истинският Бог изважда човека от заблужденията му и го поставя в правия път. Истинският Бог изважда човека от греховете и престъпленията и го поставя при условия, които да го повдигат. Всеки друг, който понижава човека, който го сваля от положението, в което се намира, не е никакъв Бог. Истинският Бог внася в човека условия за душевно, умствено и сърдечно здраве.

(Божият глас)

Вярата е здравословно състояние за ума, а безверието е болезнено състояние. Любовта е здравословно състояние за сърцето, а безлюбието – болезнено. Човешкият ум и човешкото сърце се движат между тия контрасти, за да изградят нещо положително, здраво, което от нищо не се руши.

(Реалности и сенки)

Ако безверието може да подобри живота ви, то е за предпочитане; ако безверието влошава живота ви, тогава, изхвърлете го навън. Ако вярата може да подобри живота ви и въздейства за изправянето ви, оставете я, тя е за предпочитане; ако вярата влошава живота ви, изхвърлете я навън. Това е практическо приложение.

(Живот, светлина и свобода)

Аз не съм за глупавата вяра, но не съм и за глупавото безверие. Аз съм за разумната вяра и за разумното безверие, което не вярва в глупостта. Разумната вяра и онази, която вярва в самата Истина, не може да се съмнява.

(Радостта)

Без изпитания, човек не може да се приближи към Бога. Колкото по-големи са изпитанията, толкова повече човек се приближава към Бога. Ако не е изпитал сиромашията, безверието, безнадеждието, безлюбието, злото, мрака в живота, човек никога не би се приближил към Бога и не би Го познал. Само чрез изпитанията той ще разбере какво представлява истинската Любов, вяра и надежда.

(Бъдещото верую на човечеството)

Вярата е колективна сила, тя е сила на много същества, които влагат вярата си в тебе. Те имат доверие в тебе. Те правят каквото ти е необходимо, те ти помагат, а ти си мислиш, че ти правиш това нещо. Та вярата е връзка със Същества, които седят по-високо от тебе. Безверието пък е връзка със същества, които седят по-ниско от тебе. Щом почнете да губите вярата си, свържете се веднага със Същества, които седят по-високо от вас.

(Вечният порядък)

Сега хората проповядват, че трябва да се вярва в Бога. В кой Господ? В онзи, който хората създадоха? Ние се обезверихме в него. Безверието произтича от този бог, от човешкия бог. Аз не помня досега в цялата история случай, в който човек да се е обезверил в същинския Бог. Ако е въпрос за онези богове, които хората създадоха, прави са – те създадоха безверието.

(Приготовленията на сърцето)

Съвременното човечество живее в безверие. Ако е въпрос за официална вяра, всички имат такава, но главата на хората е побеляла от официални вярвания. Човек се нуждае от вътрешна, дълбока вяра, с която да разрешава въпросите на живота.

(Царският път на душата)

За да се освободи от безверието си, нека опитва нещата. Реалното всякога се опитва. За да се произнесе човек за реалността на нещата, той предварително трябва да ги е опитал. Човек не може да се съмнява в това, което е опитал.

(Лъчи на живота)

Искате ли да се освободите от безверието, пазете четирите неща, които Бог ви е дал. Пазете свободата на Душата си, пазете силата на Духа си, пазете светлината на ума си, пазете доброто на сърцето си.

(Лъчи на живота)

Казвам: някои хора искат чрез безверие да стимулират света в работа. Погрешката е там, че ние трябва да вярваме в онова, което не е реално. Реалното е, което стимулира нещата. Нереалното, то всякога има обратни резултати.

(Смяна на състоянията)

Който има много светлина, той учи лесно, добре. Светлината усилва енергията на мозъчните клетки. Умът на човека се нуждае от повече вътрешна светлина. Тази вътрешна светлина се добива само чрез вярата. Съмнението, подозрението загасват вътрешната светлина.

(Новите схващания на ученика)

4. Вярата е нещо преживяно, в което няма никакво съмнение

Бог е Същество извън пространството, извън времето и извън съзнанието, извън интелигентността на хората, Той е извън живота на хората. Той е извън времето и пространството, но съдържа времето и пространството; извън интелигентността, но съдържа интелигентността; извън съзнанието, но съдържа съзнанието; извън живота, но произвежда живота. Е, как ще Го определим? Значи, Бог не се намира в сегашното време и пространство, там Бог не е; и тогава, от тяхно гледище, може ли да докажем Това, Което е безгранично? Как ще Го докажем, То не може да се докаже. И следователно всяко нещо, което не може да се докаже на физическото поле, произвежда съмнение.

(Двата пътя)

Ти трябва да имаш Духа на младото дете. Какъв е Духът на младото дете? То има силна вяра. В него няма две мнения. Каквото кажеш на онова непокварено дете, то вярва без колебание, без всякакво съмнение. Детето – това е човекът, който е готов да се учи.

(Настанало е Царството Божие)

Вярата е един процес, основан на опитности от миналите векове. Тя е нещо преживяно, в което няма никакво съмнение. Щом има съмнение, то не е вяра.

(Заведоха Исуса)

Всичко с вяра става, а нищо без вяра не става. Докато имате вяра, вашият ум ще бъде здрав, силен, гениален, всичко може да направи. В момента, когато напуснете вярата, умът ви ще се раздвои, в него ще се образуват пукнатини и вие сте изгубени.

(Трите основи на живота)

Защо човек трябва да вярва в Бога? За да се стреми към нещо. Вярата е стремеж. Който не се стреми към Бога, той е осъден на смърт.

(Ключът на живота)

Без вяра не може да се угоди на Бога, без вяра не може да се служи на човечеството, без вяра не можем да служим на ближния си, без вяра не можем да служим на себе си. Деня, в който човек изгуби вярата си, и той е изгубен. Трябва ви вяра положителна, вяра в своите мисли и чувства, а не в чуждите.

(Трите основи на живота)

И тъй, вярата е един жив принцип на ума. Само чрез нея ще можем да узнаем всички тайни, които са вътре в Природата. Знаем ли тези тайни, ще можем да обновим и живота си.

(Трите основи на живота)

Искате ли да постигнете нещо добро, да станете учен, музикант или поет, работете непрекъснато в това направление и дръжте в ума си мисълта, че всичко е постижимо за онзи, който люби Бога и вярва в Него. Положителните мисли привличат Възвишени Същества, които веднага идат в помощ на човека. Когато човек се стреми към постигане на известна идея, всички разумни сили в Природата, които работят в тази посока, се кооперират и му дават упътвания и съдействие. Те се притичат на помощ на всяка безкористна мисъл, на всяко безкористно чувство и желание, както планинските потоци се събират заедно, за да образуват една голяма река.

(Служене, почит и обич)

Има нещо по-високо от безверието и вярата: това е Любовта, която регулира живота. Надеждата и вярата са степени, фази в живота, които водят към Любовта. Под думата Любов разбираме Божественото Начало в човека. Влезеш ли в този път, ти си вече у Дома си.

(Посока на растене)

Защото в света обектът на вярата – това е Любовта. Без Любов вяра не може да има. Когато хората говорят за вярата, аз разбирам Любовта. За мене само Любовта е ценна, в която мога да вярвам. Тя е неизменното. Само в него мога да вярвам. Дето няма Любов, там има суеверие.

(Приготовленията на сърцето)

ХХХІІІ. НЕУВЕРЕНОСТ

Пазете се и от страха. Той внася неувереност във вярата – и тогава, каквото обещаете, няма да го изпълните.

(Красотата на Душата)

Не се ли стреми към разумната посока на Живота, постепенно изгубва свободата си, а оттам – и своята самоувереност; страшно е да изгуби човек самоувереността си.

(Светото място)

Мисълта за Бога събужда скритите сили в човека. Без тази помощ, сърцето ще се стреми към известна цел – малка или голяма, но тя ще остане неразбрана. Яви ли се най-малкото смущение, страх, безпокойство, неувереност в сърцето, човек се отклонява и не постига своята цел.

(Живот и отношения)

Всеки човек може да стане разсеян, когато в него се явява една неувереност в онова, което може да направи. Когато е чрезмерно уверен, човек става напрегнат, а когато е неуверен, той е разсеян. Когато виждам, че някои хора са нахални, аз зная законите; когато други са разсеяни, пак зная законите.

(Свещен трепет)

С други думи казано: докато има пари в банките на Природата, човек е смел и решителен, господар на условията. Той стъпва гордо и самоуверено, облича се модерно. Няма ли пари в банките на Природата, той изгубва самоувереност, стъпва несигурно и се облича със стари, скъсани дрехи.

(Служене, почит и обич)

Ако не правите опити, вие няма да придобиете никаква самоувереност. Не е ли самоуверен, човек няма да знае нищо за себе си, за своите възможности. Работи ли човек, всичко е постижимо.

(Учение и работа)

Та казвам: Там, дето сте самоуверени, вие трябва да учите. Пълната самоувереност – то е Божественото. Дето не си самоуверен, трябва да поправяш.

(Скръб и радост)

ХХХІV. САМОУВЕРЕНОСТ

Същественото в света е това: да имаш пълна самоувереност – не само временна, външна, но самоувереност вътре в ума си, самоувереност в сърцето си, самоувереност във волята си. По някой път ние сме самоуверени, но нашата самоувереност е механична – ти уповаваш на външни причини, които не са сигурни.

(Вземи детето)

Когато се огледа вътрешно, човек може да се освободи от своите недъзи; освободи ли се от недъзите си, той придобива вътрешен мир, самоувереност, устойчивост, упование в себе си, че може да се справи с мъчнотиите си.

(Посока на растене)

Когато силите на човешкия организъм вървят в съгласие със законите и силите на Природата, човек се чувства вътрешно самоуверен. Каквито мъчнотии да срещне на пътя си, той никога не губи своята самоувереност.

(Делата Божии)

Всички имате условия за работа, да опитате един Божествен Закон, да добиете онази самоувереност, както един химик, който прави своите опити в лабораторията. Не само един опит, но 99 опита, да бъдеш уверен сто на сто.

(Посока и растене)

По какво се познават илюзиите? Те се придружават с чрезмерна самоувереност. Сърцето вярва, а умът се съмнява – има едно стягане в човека. При илюзиите, между главния и стомашния мозък, т.е. слънчевия възел, няма хармония. Обаче, когато са в хармония, човек е свободен от илюзии и тогава, каквото пожелае, ще го постигне.

(Път на мисълта)

Зад ухото има една кост, която е здравословна. Като разтриеш тази кост, ще ти даде стабилност. Като се разтрива тази кост, добива се самоувереност, издръжливост. Който е болен, да си разтрива костта зад ухото – или някой, който е здрав, с палеца да му разтрие тази кост.

(Факти, закони, принципи)

Веждите на Сталин изразяват неговата непоколебима самоувереност. Той мъчно се убеждава, защото предварително е убеден.

(Заветът на Любовта)

Щом дойдете до правата мисъл, до този велик закон, ще усетите мощ, самоувереност в живота. Като казвам, че трябва да бъдете самоуверени, подразбирам да бъдете твърди. Твърдият човек не упорства, но в него има едно вътрешно постоянство – никой не може да измени неговите убеждения.

(Младежки събори)

Проникването на най-малката Божествена мисъл в нашия живот ни прави вътрешно самостоятелни; развива в нас една вътрешна самоувереност, в която проблясва малка любов, малка светлина, малък мир и малка радост.

(Пътят на ученика)

Казвам: Като придобиете Божественото Съзнание, вие имате вътрешна самоувереност и съзнание за силата в себе си. Аз съзнавам своята слаба и силна страна – и не си правя никакви илюзии.

(Ново разбиране)

В разумния свят нещата са строго определени. И красотата е там – да имаш една вътрешна самоувереност. И когато пееш, и когато говориш, трябва да имаш самоувереност. Тези, които говорят хубаво, имат голяма самоувереност, пък който не знае езика, само се пънка, фъфли, страхува се и не може да говори. Така че всякога човек трябва да има една вътрешна самоувереност в онова, което разбира.

(Към извора)

Но ако искаш да постигнеш онова, непостижимото, ти трябва да имаш чувство на самоувереност. Под чувство на самоувереност разбираме, че това чувство на самоувереност в човека е Божествено. Има нещо, което не може да се мени.

(Господар и слуга)

Когато ти разбереш една Божествена мисъл, в тебе ще настане един вътрешен мир, вътрешна самоувереност, една вътрешна радост, която не може да се опише с човешки език. Една самоувереност, знаеш ли каква? С тази самоувереност ти можеш да минеш през най-голямото изпитание в живота.

(Трите родословия)

ХХХV. СРАМ

Срамът се дължи на нечистотата. Ако дрехата ти е чиста, без никакви петна, няма защо да се срамуваш. Срамува се онзи, който излиза пиян от кръчмата.

(Отворени форми)

… Щом те засрамят, отнета ти е свободата.

(Духът и плътта)

Всякога, когато не можем да направим онова, което сме казали, започваме да се срамуваме.

(Всеки ден по една добра мисъл)

… Срамът не е лошо нещо… Срамуването е предпазителна мярка, за да не се изгуби нещо.

(Запалена свещ)

… Физическа любов… При тази любов има един лъжлив срам. Най-първо хората са срамежливи, държат очите си надолу, но после, като си турят юлар на главата, ококорят се. В Божествената Любов човек добива онова велико душевно спокойствие. В тази Любов човек е внимателен, нежен.

(Тихият глас)

Срамът дойде, когато хората съгрешиха. Когато направиха едно престъпление, те се усетиха голи, туриха си дрехи.

(Двата природни метода)

Най-важна роля в смущението играе внушението.

(Последното място)

… Срамът, страхът е намясто, когато е за зло; не е намясто, когато искаш да проявиш добро и се спъваш.

(Абсолютна справедливост)

Но срамът е едно проявление на човешкия интелект. То не е на сърцето. Сърцето е крайно безочливо, но умът се срамува. Имаш предвид отношенията на хората: „Как ще погледна хората в лицето, как ще погледна баща си, майка си, как ще погледна приятелите си?“. Ти се срамуваш.

(Съществувание, живот и отношение)

Значи, като се засрамиш, да се пазиш, че неприятелят ти е близо. А безсрамието значи, че грехът е влязъл и е станал гражданин в твоето царство. Когато грехът иде при нас, тогава срамът е при нозете ни.

(Изново)

Срамът е винаги едно отрицателно качество, което помага на хората. То е първият лъч на съграждането на човешката съвест. Когато съвестта се събужда, човек се срамува, че не е помогнал, че не е направил услуга. И в него естествено иде едно силно чувство на срам.

(Съществувание, живот и отношение)

Та казвам: в този случай срамът е едно чувство, едно предпазване от една голяма опасност, която за бъдеще може да ви причини хиляди страдания. И ако ти опиташ този срам, ще опиташ най-малката болка. Срамът е най-малката болка, която можеш да опиташ, за да се спасиш. Пък ако ти пренебрегнеш срама, неговите предупреждения, тогава ще дойдат най-големите страдания, ти ще се натъкнеш на най-големите страдания, които ти не си сънувал.

(Съществувание, живот и отношение)

Тогава, кой е цярът да се освободят от срама? Всеки може да се освободи от срама – по два начина. По негативен начин – като отхвърли всяко престъпление от себе си! Второто положение – срамът може да се замести с Любовта!

(Съществувание, живот и отношение)

Всякога, когато душата е чиста, няма срам: тя не е съгрешила.

(Съществувание, живот и отношение)

Искаш да кажеш нещо, поне свян да имаш. Не срам – срамът е много силно, но свян да имаш. Свянът е деликатно чувство. Спри се и мисли, че има Един, Който те наблюдава.

(Оживяване)

Ако срамът иде от уважение – нещо свещено е.

(Прав път)

Една хубава черта е срамежливостта. Тя се отнася до онова, Божественото чувство. Тогаз у човека е развита горната част на главата. Тогаз човек има известно почитание.

(Запалена свещ)

Да имаш свян, като говориш, да не би да дадеш лош пример и да съблазниш някого в погледа, в обхода.

(Оживяване)

ХХХVІ. МЕКУШАВ

Наистина, когато видим, че някой човек е физически мекушав, заключаваме, че той е живял при добри физически условия, не се е борил с мъчнотиите в живота.

(Служене, почит и обич)

Когато човек е мек, твърдостта е слабо развита. Каквото му кажат, отстъпва. Казва: „Той има слаба воля“.

(Двете Божествени посещения)

Ако не въздържаш чувствата и желанията си, ти губиш равновесие. Чувствата разтопяват твърдото, коравото естество на човека. Някога го правят мекушав, разкашкат го.

(Трите посоки)

Робството убива твърдостта. В робството се убива твърдостта.

(Скръб и радост)

От една страна, желязото внася твърдост в характера, но същевременно то внася и грубост в характера. Ако човек има малко желязо в кръвта си, той е малодушен, наричат го „баба“. Най-малко желязо има в жабата и в заека. Всички страхливи същества имат малко желязо в кръвта си.

(Крадецът и пастирът)

Голямата слабост, както и голямата мекушавост, представляват каша, кал, в която нищо не може да расте. Значи, животът не се проявява в голямата сухота, нито в голямата влага. От сушата растенията изсъхват, а от голямата влага – изгниват. Животът може да се прояви само там, дето сушата и влагата се допират.

(Определени движения)

За пример: мекото желязо го турят в огъня, нагорещяват го – хоп, във водата 2 – 3 пъти, докато се кали. И ако вие сте мекушав в живота, отстъпвате и при най-малката мъчнотия не можете да издържите, какво ви липсва?

(Двата природни метода)

Ето една формула, която вие може да приложите, без да станете мекушави. Ако вие мислите да прощавате на хората, непременно ще станете меки. Но ако вие мислите, че Бог ще трябва да живее в Душата ви, затова трябва да се чистите – прощаването в този случай има смисъл.

(Двата природни метода)

Досега жените само са плакали, затова са казвали за тях: „Жената е слабо, мекушаво същество“. Плачът е благословение, но с него заедно трябва да се обработва сърцето. Жената трябва да се проникне от една основна идея – да прилага Любовта.

(Който дойде при мене)

Обаче, като се освободила от космите на лицето си, жената изгубила своята твърдост и увереност в законите, вследствие на което тя прилича повече на дете, отколкото мъжът.

(Степени на съзнанието)

Който е мекушав, нека остави брадата му да расте: тя ще внесе твърдост, устойчивост в характера му.

(Влизане)

Аз разглеждам този въпрос от органическо и психологическо гледище и казвам: Ако си станал много мекушав по характер, вследствие на което волята ти е отслабнала, можеш да отрежеш косата си като войник, до кожата. Така ще проявиш волята си. Ако пък си станал много груб, остави косата си да расте, да стане дълга. Който иска да стане мек и благороден, да остави косата си дълга.

(Път на зазоряване)

Болестите не са нищо друго освен война на човека с нисши същества. Като воюва известно време, човек се калява постепенно и става по-здрав. Болестите допринасят особено много за женствените, мекушави натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени, по-смели по характер. Мекушавите хора се поддават на болести повече, отколкото мъжествените, смели натури.

(Делата Божии)

Когато искате да придадете повече твърдост, смелост, мъжество на характера си, гладете горната част на ръцете си.

(Царският път на душата)

Тази е причината, за която първите християни бяха гонени, преследвани и измъчвани. Те бяха мекушави – и за да се калят, трябваше да бъдат подложени на големи мъчения и страдания. Мъчно се издържат изпитанията, но за да се понасят леко, човек трябва да разбере философията на живота.

(Малки и големи придобивки)

ХХХVІІ. ВОЛЯ

1. Слаба воля, безволие

Онзи, който има слаба воля, той се поддава и на най-малкото изкушение.

(Допирни точки в Природата)

Човек със слаба воля е живял неразумно.

(Трите живота)

Човек със слаба воля може да обещае много, но нищо не изпълнява.

(Кротките)

Не може ли поне един час да не мисли за обидата си, човек нищо не може да постигне. Защо? Той се намира в положението на пълно безволие и сам се излага на външни, чужди влияния, които го спъват в пътя му.

(Трите живота)

„Грешен човек съм.“ Каже ли някой така, това показва, че волята му е слаба. Грехът, погрешките се крият в човешкото безволие. Дайте права насока на волята си – и вие ще се повдигнете.

(Все що е писано)

Като греши, човек пада в три направления – в областта на ума, в областта на сърцето и в областта на волята.

(Дали може)

За Соломон е казано, че е имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънредно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене и удоволстване с жени.

(Ето човекът!)

Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява.

(Закони на доброто)

Волята се занимава с материални работи. Тя е най-тежката работа. И всеки един човек, който има слаба воля, той не може да живее добре на физическото поле; и религиозните хора са много слаби по воля.

(Първият момент на Любовта)

Една постъпка се постига с волята. Ти не може да извършиш едно добро, ако в тебе волята е слаба.

(Пътят към щастието)

Българинът има слаба воля; умът и сърцето му са по-силно развити от волята.

(Ще управлява всички народи)

Силната воля подразбира твърдост. Ако човек не е твърд, волята му ще бъде слаба. Щом волята му е слаба, и моралът му ще бъде неустойчив.

(Събуди се)

Ако работата те смущава, волята ти е слаба.

(Пътят към щастието)

Ако сте много муден, волята ви е слаба.

(Пътят към щастието)

Ако волята ти не е силна, нищо не можеш да направиш – не можеш да регулираш силите на ума и на сърцето си.

(Новата мисъл)

Мисъл, която не е придружена с едно силно чувство и с една силна воля… тази мисъл не може да се реализира.

(Радостта)

Волята е свързана със стомаха. Когато човешката воля е в дисхармония със сърцето и ума, заболява стомахът.

(Радостта)

Брадата на човека символизира неговата воля.

(Светото място)

Ръката има отношение към волята. Ако искаш да знаеш дали даден човек може да прилага нещата и доколко ще свърши определена работа, виж ръката му.

(Новата мисъл)

2. Волята трябва да е не само силна, но и разумна

Ако идете в Америка, има цели школи, които говорят само за усилването на човешката воля. Те не разбират законите на човешката воля. Усилването на волята трябва да стане според законите на светлината, според законите на човешкото сърце. Ако човешката воля се усилва независимо, механизирала се е. Всичките народи сега в Европа са станали волеви. Много силна воля имат.

(Наука за живота)

Сега у всички вас липсва силата на добрата ви воля. Лошата воля е по-силно развита.

(Аз ви избрах)

Тъй щото, волята на човека трябва да бъде не само силна, но и разумна, а това зависи от неговите хармонични мисли и чувства.

(Закони на доброто)

Силната воля не прави човека силен… Ако силата на човека не иде отвътре, от Божественото в него, тя лесно се губи.

(Божият глас)

Дето се проявява инстинктът, там е своеволието. Ако своеволието, инстинктът и нагонът наричате „воля“, такава воля имат всички животни.

(Делата Божии)

Волята се усилва чрез постоянни упражнения. Не усилвате ли волята си, вие ще развивате своеволието, което е неестествен процес и създава неприятности и нещастия. Срещнете ли противодействия в живота си, не изпадайте в своеволие или безволие, но приложете разумна, съзнателна воля.

(Служене, почит и обич)

Диамантена воля се изисква от всички! Българинът има такава воля само когато се заинати. Ако в работата си би проявил такава воля, каквато в ината, той би извършил чудеса. У българина е силна волята в отрицателен смисъл; той, като евреина, повече руши, отколкото съгражда.

(Допирни точки в Природата)

Значи, между ума, сърцето и волята има известно отношение. Ако волята е много силна, намалява се дейността на ума и на сърцето. Ако разумната воля е най-висока проява на човека, има смисъл да се намали дейността на ума и сърцето.

(Новата мисъл)

Когато казват за някой обикновен човек, че има силна воля, това са силни желания, но не и воля. Волята не подразбира да направиш това, което пожелаеш. Да имаш воля значи, като пожелаеш да извършиш един акт, предварително да знаеш условията и законите, на които той се подчинява, та като го направиш, да имаш резултат 100% успешен. Това, което съвременните хора наричат „воля“, не е нищо друго освен своеволие.

(Затова се родих)

Следователно човек не трябва да дава предимство на волята си, но на разумността. Има опасност силната воля да се превърне в упоритост, а слабата – в мекушавост. Затова именно казваме, че човек трябва да прояви разумната си воля, която дава представа за среден, или нормално проявен тип, в когото силите на ума, на сърцето и на волята са напълно уравновесени и хармонизирани.

(Посока на растене)

Ти не можеш да усилиш своята воля, ако не проявиш своята разумност. Волята показва разумно действие. Волята се изявява в един разумен живот.

(Най-лесното)

Умът трябва да бъде два пъти по-силен от волята; волята трябва да бъде два пъти по-слаба от ума. Ако волята е два пъти по-силна от ума, не може да бъдете истински човек, ще бъдете човек – животно. Всички хора развиват волята си. Силата на волята трябва да се изрази в ума, в разумността. Под силна воля разбирам разумност. Следователно, ако искате да бъдете разумен човек, умът ви трябва да бъде два пъти по-силен от волята. Силата на вашето сърце и силата на вашия ум трябва да бъдат еднакви.

(Условия за растене)

Едно е важно за вас: да се освободите от вашата воля. Хлъзгането по стръмнината представя движение по теченията на човешката воля. Ако вървите по ръба, по билото на планината, вие се движите по Божията Воля. Да се освободиш от човешката воля значи да се научиш да пазиш равновесие. Докато слизаш надолу, ти си в човешкия ред на нещата, ти изпълняваш своята воля. Щом започнеш да пъплиш нагоре и да вървиш по ръба, по билото на планината, без да се подхлъзваш наляво и надясно, ти си в Божествения Ред на нещата, ти изпълняваш Божията Воля.

(Царският път на душата)

3. Развитие на волята

Когато някой човек има слаба воля, мислите и желанията в него образуват по един кръг, без да извършат някаква работа. Който има силна воля, той впряга мислите и желанията си на работа и извършва нещо.

(Допирни точки в Природата)

Щом се страхувате, това показва, че нямате воля, не искате да се проявите. Изкажете се, проявете волята си, макар и да сте написали нещо глупаво.

(Двата пътя)

За да не изпадне в безволие, човек трябва да стимулира всички клетки на своя организъм, да им даде тласък към деятелност; даде ли им импулс, те знаят какво да правят. Силните желания стимулират клетките и органите на човека към известна дейност. Човек трябва да има силни желания, но не и многобройни…

(Светото място)

Да имаш цел в живота си – това значи да отправиш мислите и чувствата си в една посока. Ако успееш да направиш това, волята ти ще бъде силна и разумна.

(Закони на доброто)

Ако между мислите и чувствата няма хармония, волята постепенно отслабва. Ако умът и сърцето са силни, и волята е силна. Волята е дете на ума и на сърцето.

(Посока на растене)

Двигател на волята е сърцето, а умът направлява волята. Правата мисъл и правото чувство се проявяват в силната разумна воля.

(Служене, почит и обич)

Христос си е опитвал силата на Своята воля, колко е силна устойчивостта на Неговите чувства. Той опита силата на волята Си – колко може да издържи, да бъде тих и спокоен.

(Силата на мисълта)

Ако днес например отпаднете Духом, ако умът ви е слаб, ако сърцето ви е слабо, ако и волята ви е слаба, обърнете се към Бога, приближете се при Него – и вие ще укрепнете Духом.

(Младежки събори)

Когато умът и сърцето имат нужната чистота, и волята действа добре. Ако умът и сърцето не са чисти, волята е слаба и неразумна. Когато умът се озарява от Божествената Светлина, а сърцето – от Божествената Топлина, волята се изявява с всичката си сила и мощ и разумно ги използва.

(Новото начало)

За да успявате в този живот, трябва ви силна воля, силен ум и силно сърце. Тези неща се добиват само когато човек води един чист и свят живот.

(Искайте сила, имайте вяра)

И тъй, при упражняване на волята, Бялото Братство изисква всяка мисъл да бъде чиста, пряма, изправна и благородна. Силната воля не подразбира груба, физическа проява, както съвременните хора казват, но тя се изразява в примирителни действия.

(Допирни точки в Природата)

В Духовния и в Божествения свят, силите на ума, на сърцето и на волята са еднакви. Те се представят като страни на равностранен триъгълник.

(Методи за самовъзпитание)

… Искате да имате силна воля изведнъж – каквото хванете, да го направите, изведнъж искате да станете учен. В Природата нищо не става изведнъж. Всичко става медленно и последователно.

(Кротките)

Не, ти просто ще констатираш една своя погрешка и ще кажеш: „Аз в дадения случай имах слаба воля, не устоях. Сърцето ми не устоя, умът ми не можа да схване нещата“. Съзнай и се помоли, не съжалявай за първата погрешка, защото няма да се мине много време, ще дойде и втора погрешка. За нея трябва да бъдете готови. За втората се помолете. Ако и втората не можете да издържите, пак се помолете. Молете се за всяка една грешка. Цял ден ще водиш борба, 99 сражения ще имаш – и като направиш 99 сражения, ще кажеш: „Победата е моя“.

(Положителни и отрицателни сили)

Всякога, във всички малки работи, калявайте волята си.

(Всеки ден по една добра мисъл)

А за да проявите вашата воля, ще започнете с най-малките опити, с най-малките неща. Не правете големи опити. За да познаете силна ли е вашата воля, вие ще правите опити с малките неща. Задайте си една задача на ума… Кажете ли, че ще направите, и отложите, волята ви е слаба.

(Трите живота)

Следователно воля има само онзи, който, след като на едно добро негово желание му откажат 99 пъти, той пак постоянства. И най-после, на стотния път, неговата воля ще надвие.

(Двата пътя)

В какво седи силната воля? Силната воля седи в ограничението на едно твое малко желание. То за днес е тъй нищожно, една малка искра е, но утре тази малка искра, турена при благоприятни условия, може да изгори цял град.

(Абсолютна справедливост)

За пример: слаба ви е волята. Ще протегнеш ръката си напред, ще отвориш пръстите си, после полека започваш да свиваш ръката си на юмрук и поставяш палеца отгоре. Отваряш ръката си полека, после пак свиваш ръката си на юмрук с палеца отгоре.

(Минало, настояще и бъдеще)

Човешката воля се калява в препятствията и противоречията, които среща на пътя си. Като регулира мислите и желанията си, човек калява своята воля. Волята се калява и чрез болестите.

(Дали може)

Няма човек с по-силна воля от този, който може да обуздае езика си.

(Искайте сила, имайте вяра)

… Сабята, която военните носят, не е за рязане на глави. Тя означава човешката воля. Волята е най-голямото благо, което Бог ни е дал. Бих препоръчал на мъжете и на жените, като се почувстват неразположени, да вземат един нож, да го наострят и да кажат: „С волята всичко мога да направя“. Ножът ще бъде само като символ на силна воля, но не и за рязане на глави.

(Да възлюбиш Господа)

Аз няма да ви освободя от мъчнотиите; Природата също тъй няма да ви освободи от мъчнотии, от страдания, защото те са нарочно създадени, да усилят вашата воля.

(Разумният живот)

Не можеш да имаш силен и добър поглед, ако нямаш силна воля.

(Фактори в природата)

Силната воля на човека се познава по това, че той може да се самовладее.

(Свещен трепет)

Силната воля седи в силната Любов. Когато човешката любов действа с Любов – има силна воля. Когато човек действа без Любов – той става груб.

(Всеки ден по една добра мисъл)

Човешката воля трябва да бъде ръководена от Любовта. Когато волята е ръководена от Любовта, имаме много добър живот. Най-силният волев човек трябва да бъде най-любящ. Воля, ръководена от Любовта, е силна – постъпките ти ще бъдат идеални, ще постъпваш, както трябва.

(Живот, светлина и сила)

Волята се калява при съпротивления. Ако няма с какво да се бори, ако няма какво да преодолява, човек не може да кали волята си. Без мъчнотии и противодействия, волята на човека отслабва. Тази е причината, поради която повечето богати хора са слабоволни. Те имат на разположение всичко, каквото им трябва, и не срещат мъчнотии за преодоляване.

(Възможности за щастие)

Колкото по-голяма е устата на човека, толкова по-силна е волята му, но колко голяма трябва да бъде устата – това е въпрос, който сами трябва да изучавате.

(Опорни точки на живота)

Злото е един метод да стане човек активен… доброто прави хората пасивни.

(Господар и слуга)

За да можете да упражнявате волята си, всякога трябва да заменяте едно неприятно състояние с друго, приятно.

(Искайте сила, имайте вяра)

За да развиете волята си, трябва да поставите в ума си някакъв идеал.

(Аз ви избрах)

Велико нещо е да имаш воля. Това значи: да се издигнеш над условията, нищо да не те засяга. Който има воля, колкото и да е беден, нито се подкупва, нито се изкушава. Да му покажете богатствата на целия свят – той ще мине и замине край тях, без да пожелае нещо за себе си.

(Който дойде при мене)

4. Силна воля

Та, първото нещо: Искам от вас да развиете вашата воля – защото в Окултната Наука има опасност чрез слабата воля да привличате противоположни влияния и да си объркате сами пътя.

(Положителни и отрицателни сили)

Силната воля се подчертава в непреклонните Принципи, които човек крие в Душата си. Човек трябва да има на своя страна най-първо Бога, после – Природата, след това – всички добри хора, и най-после – той сам да бъде на своя страна.

(Новите схващания на ученика)

Кой има силна воля? Който не се изненадва от нищо и може да издържа на всички изпитания. Че го ограбили, че ходи бос и окъсан, че боледува – нищо не го плаши.

(Дали може)

Значи, волята трябва да бъде твърда и непоколебима като канара. Второто качество на волята е смелостта и безстрашието. Третото качество на волята е приложение, изпълнение, но без отлагане.

(Допирни точки в Природата)

Следователно твърдост, смелост, безстрашие и приложение са необходими качества за проява на волята на физическия свят. Отличителните качества на волята в умствения свят са: разбиране, проумяване, схващане и долавяне. Едно от отличителните качества на волята в Божествения свят е нейното благородство. Волята трябва да бъде благородна, да има благороден импулс, благороден подтик.

(Допирни точки в Природата)

Събуди ли се във вас Божественото, вие ще имате вече друго разположение към нещата и живота. Вашата воля ще бъде мощна, силна, тя ще има един нов елемент в себе си, т.е. ще има един толкова силен подтик нагоре, че при каквито условия и да се намери, нейната сила няма да се измени, няма да отпадне.

(Разумният живот)

Волята е свързана с Духа на човека. Силната воля подразбира силен Дух. Има ли силен Дух, човек е в състояние да се справи с всички болезнени състояния в себе си, да изправи своите погрешки.

(Да възлюбиш)

Силна воля е онази, която е заквасена с Любовта и Светлината на Бога. Без мощната и реална Любов на Бога, нищо не се постига.

(Условия за растене)

Човек, който иска волята му да бъде силна, постоянно трябва да мисли за Истината.

(Пътят към щастието)

Под воля разбирам Истината, защото Истината се занимава с човешката воля, с човешката Душа. Не може човек да усили волята си, ако той не разбира Закона на Истината. В Истината трябва да знаеш как да направиш нещата.

(Всеки ден по една добра мисъл)

Отправете волята си към Бога, да се свържете с Неговата силна, чиста Воля.

(Новият светилник)

В разумната воля действа Любовта, а в Любовта е Бог.

(Делата Божии)

За да имате воля, трябва да бъдете тих и спокоен, да обмисляте всичко много добре и да имате една увереност.

(Ако говоря, том II)

Само Бог може да внесе сила във волята ви.

(Високият идеал)

… За да имаш устойчива и силна воля, Душата ти трябва да бъде свързана с Божествения Дух.

(Дали може)

Някой иска да има силна воля. Ако твоята воля се подхранва от Истината, ако твоето сърце се подхранва от Любовта, ако твоят ум се подхранва от Мъдростта, ти може да си един от тези хора. Тогава всичко, каквото искаш, то ще ти бъде.

(Най-голям в Царството Небесно)

ХХХVІІІ. УПОРИТОСТ

1. Човешкото естество е упорито и с изопачен характер

Никой не може да разубеди упорития човек в това, което той е намислил да прави.

(Мнозина казваха)

Защото има в човека едно крайно упорито същество, което не иска да пее, а иска да заповядва на света – и каквото пожелае, да стане. Ти искаш Ангелите, Господ, цялото Небе да ти се подчиняват. Това не е в реда на нещата! Онова, което искате, трябва да бъде разумно – и тогава всички ще бъдат на вашите услуги. Искаш ли разумно, всичко е на твое разположение; искаш ли глупаво, ще срещнеш опозиция.

(Разумните същества)

И както евреите бяха упорит и своенравен народ, така са и българите – има чудно сродство на духовете.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Питам: какво научиха българите от многото войни в своето минало? Изхарчиха милиони и милиарди. Какво още научиха? Станаха упорити, твърди, като кремък, и развиха крайно критичен ум. Всички войни, които българите направиха, от началото на своето съществуване досега, се диктуваха от Сатурн, когото изпратиха да управлява България.

(Синове на възкресението)

Българинът яде боба, дъвче го – но благодарение на него, той е здрав. Упоритостта, твърдостта на българина също тъй се дължи на боба.

(Крадецът и пастирът)

По-упорит и по-своенравен човек от българина няма!

(Наряди и упътвания, дадени от Учителя на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1925 г.)

Човек, който стъпва твърдо, тежко, той е твърд, упорит и своенравен.

(За съдба дойдох)

Повтарянето е майка на знанието, но повторението е майка и на упоритостта, на своенравието и най-голямото безобразие.

(Петте врати)

Колкото по-упорит и по-своенравен става човек, толкова по на големи изпитания го поставят.

(По образ и подобие)

Страданията се увеличават според упоритостта, която имаме, да не изпълняваме Волята Божия.

(Факти, закони, принципи, т. II)

Ако показалецът на човека е дълъг девет сантиметра, това говори за отстъпчив характер. Този човек е внимателен, добре разположен към хората. Ако същият пръст е дълъг 11 см, този човек е упорит, своенравен, вечна опозиция на хората. Кой каквото каже, той всякога ще се обяви на противно мнение. Този пръст е свързан с личността на човека.

(Форми в природата)

Когато човекът е упорит, своенравен, космите са дебели. Когато е мек, космите са тънки.

(Като роди дете)

Упоритостта не се подчинява на никакви убеждения.

(Буден ум и будно сърце)

Палецът е дебел – показва голяма упоритост: на десет бивола е равен човешкият палец.

(Важни и належащи неща)

Магарето представлява нисшия човешки интелект; то представлява още упоритост – качество на човешкия ум. Когато някой упорит човек намисли нещо, той веднага го изпълнява.

(Младежки събори)

Най-лошата черта на магарето е неговата упоритост. Каквото му се каже да направи, то се противопоставя.

(Степени на съзнанието)

Един човек своенравен, упорит, който не мисли – това е магаре.

(Господар и слуга)

Разумното никога не говори на хора нервни, упорити, които имат свои възгледи. То те оставя да носиш своите последствия. Който иска да учи, туй, Разумното, даром ще ти разправя.

(Радостта)

… Господ. Той говори меко, нежно, кротко към разумните, а упоритите кове чрез страданията, които им праща.

(В начало бе)

Между учениците често се срещат такива със своенравни, упорити характери. Помнете: Природата троши главите, краката, ръцете на упоритите, на своенравните хора. Ако не внимавате, и вашите глави ще строши. Тя не отстъпва пред никого. Щом сте дошли на Земята, вие трябва абсолютно да спазвате реда и порядъка в Природата. Тя е безпощадна по отношение на ония, които не изпълняват нейните закони.

(Добрите навици)

В старо време, когато искали да накажат някой упорит, своенравен човек, отрязвали му палеца и с това парализирали волята му.

(Абсолютна справедливост)

2. Упоритото човешкото естество трябва да се смири

Наблюдавали ли сте какво правят с упоритите коне? Някой упорит кон рита, скача, дърпа се, не иска да го впрягат на работа. Обаче господарят му взима камшика, удря го и насила го закарва в разорана нива, да се подвижи там, докато се поумори, че тогава го използва за работа. В това отношение, човешкото тяло представлява един такъв кон, на когото трябва да изпратят някаква болест – сърцебиене, гръдна болест, главоболие, разстройство в стомаха или друга болест, за да се укроти той и тръгне на работа.

(Светлина на мисълта)

Упоритият не иска да работи, никого не слуша, на никого не се подчинява. Как трябва да се постъпи с него? Как може да го накарат да работи? Като го канализират, т.е. като го поставят при лоши условия на живота.

(Божествените условия)

Няма сила в света, която може да противодейства на Любовта. И най-упоритите духове отстъпват пред Любовта. Значи, след като всички методи за възпитанието на човека се оказали слаби и безрезултатни, Бог приложил Любовта като най-мощен метод.

(Да възлюбиш)

Щом се появяват тези петна на ноктите, показват, че скоро ще се яви буря у вас и вие трябва да вземете мерки. Ще претърпите някоя криза, ще станете нервен, упорит, не може да ви се угоди, казвате: „Не съм разположен духом“. Не духом не си разположен, но в нервната система има натрупана излишна нервна енергия, която трябва да се освободи. Тъй ще клякаш с левия, с десния крак, докато се освободи. Славяните играят от зор казачок, другояче ще се пръснат, от зор играят. Те са песимисти, това е едно качество вътре. Затуй играят. Българите играят на ръченица.

(Време и сила)

Когато човек изгуби знанието си, той е стар боб; когато човек се отклони от правия път на живота, той е стар боб. Сърцето на такъв човек се втвърдява. Той става упорит, своенравен, всичко наоколо му се вижда криво. Следователно, иска ли да излезе от това състояние, той трябва да се върне назад и да започне да се храни с мисли, които носят соковете на Любовта, светлината на Мъдростта и свободата на Истината. В това се състои спасението на човека.

(Нашето място)

От осем хиляди години Бог работи усилено върху душите на хората, но те още упорстват. Има нещо упорито, твърдо в човека, което не се поддава лесно на влияние. Обаче, пробуди ли се Божественото в него, той лесно се изправя. Има една сила, която лесно може да въздейства на човека. Тя е Любовта.

(Законът и Любовта)

… Човешкото естество, което е много упорито, с крайно изопачен характер. Каквото и да направиш, човешкото всякога вижда опаката страна на нещата. То не е дявол, но е родено от дявола. Ако мислиш, че можеш да го обърнеш към Бога, лъжеш се. Достатъчно е само да го укротиш, да го смириш, да млъкне.

(Ликвидация на века)

На някои брадите ви са широки долу, на някои скулите са широки. Това не е лошо. Имате повече енергия на чувствата, упоритост има. Чувствата имат упоритост. Упоритите чувства корави са. На тия, упоритите чувства, вода трябва да се тури. Като се тури малко вода, стават по-меки.

(Възможности в живота)

Аз, добрият, в мене се породи едно чувство упорито, неотстъпчиво, като че не иска да се подчини на нищо. Казвам: „Не съм аз, откъде е дошло туй?“. Започвам да търся, търся, намирам туй упорито същество, което не може да учи. Искам да се занимавам с нещо – то вътре в мене казва: „Не искам да уча“. Ида, намеря го, занеса му някой подарък, кажа му сладка дума – разположи се туй същество.

(По образ и подобие)

Казвам: човешката упоритост не може да се смекчи без Божията Любов.

(Всеки ден по една добра мисъл)

Българинът има много добри черти, но българинът е толкова упорит, че с девет чифта биволи, като се залости някъде, трябва да го мръднеш. Казвам: Хубава черта е. Ако българинът така би се заинатил за Истината, по-добър човек от него не би имало. Ако така би се заинатил за Божията Мъдрост, тогава по-хубаво нещо от това не би имало. Ако така би се заинатил за Любовта, намясто е този инатлък. Но той се инати там, дето не трябва.

(Оживяване)

В човека има един Божествен Човек – и ако го слушаш, ще бъде добре. Той е от пъпа нагоре. От пъпа надолу, той е един човек упорит, своенравен – и като дойде, ум дава на другите. Казва: „Туй не може, онова не може“. Него като слушаме, ние отлагаме. Туй отложиш, онуй отложиш – и най-после загазваш. Научете го да слугува.

(Оживяване)

Всички съвременни хора сме станали много упорити и своенравни, искаме всички да уредим своите работи. Че Бог не ни е пратил да уреждаме своите работи! Имаме време и за това. Най-първо, ние сме дошли да уредим нашето отношение, да послужим най-първо на Бога.

(Оживяване)

Бог е създал Ада за упоритите и своенравни духове, като прекарат там известно време, да поумнеят техните дебели глави. Като се изправят, Бог ги хваща с щипците Си, изважда ги навън и казва: „Хайде сега, на работа!“.

(Заветът на Любовта)

ХХХІХ. НЕТЪРПЕНИЕ

1. Без търпение нищо не се постига

На всички съвременни хора им липсва търпение. Съвременната култура има нетърпение. Това нетърпение те го считат за едно качество в себе си, но то е едно движение надолу. А търпението е едно движение нагоре.

(Двата природни метода)

Нетърпението е резултат на силно развити лични чувства. Когато личните чувства в човека са силно развити, той иска бързо да успява, да се прослави в света, всички хора да говорят за него.

(Степени на съзнанието)

Ние искаме в кратко време много да постигнем – ний сме вече на един опасен път.

(Благословен)

Ние харчим енергия, а пестим време, защото нямаме търпение; ние искаме в малко време много работа да свършим. Обаче това е невъзможно, защото, като хора, ние нямаме нито нужната интелигентност, нито необходимите знания, с каквито разполагат Висшите Същества от Невидимия свят.

(Светлина на мисълта)

Природата има изобилно време. Природата харчи повече време, икономисва сила. Силата мъчно се придобива. Време изобилно има. Силата, с която разполагаме в дадено време, е ограничена.

(Благословен)

Ако бърза, човек изразходва енергията си, която мъчно може да набави.

(Светото място)

Ние искаме всички неща изведнъж да станат, но то е крив метод. В Природата няма такава бързина, там има други процеси: всички Божествени неща започват микроскопически.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

В Невидимия свят не се позволява никакво бързане; има определен ритъм, темп на говорене, на ходене, на действие.

(Неразрешеното)

Туй, което искаш, няма да го получиш, ако не си готов да чакаш.

(Прав път)

На какво се дължи нетърпението? На излизане на двойника. Често двойникът излиза един-два сантиметра навън, а някога – повече. Щом излезе повече, отколкото трябва, човек става крайно нетърпелив. За да не се гневи, той трябва да се бронира. Мекотата е броня на човека.

(Старото отмина)

Когато човек става нетърпелив, започва да се чеше, да си чопли ноктите, да си рови косата, да си вдига и слага ръцете и т.н. Ако иска да си въздейства, трябва да си концентрира всичките удове чрез силата на волята.

(Наряди и упътвания, гр. Търново, 1925 г.)

Разнообразностите, които някой път се проявяват у вас, се дължат на тия многобройни наематели във вашата къща. Някой път сте нетърпеливи, раздразнени. Ще знаете, че това не сте вие, но ваши приятели, които са взели някоя част от къщата ви под наем. При сегашните условия на живота, всеки от вас има кираджии, и то не един, не двама, не трима, но най-малко десет кираджии.

(Абсолютна справедливост)

Гледам някой, ноктите му малки, казва: „Ще търпя“. Ще търпиш – на ноктите ти е означено, че нямаш търпение.

(Време и сила)

Та казвам: Всички онези хора, които не са търпеливи, причиняват големи смущения в Невидимия свят. От Невидимия свят, всеки, който е нетърпелив, пращат го тук да се прероди, да се учи на Земята. На Земята сте дошли да научите закона на търпението. И всичките несгоди на живота са училище, дето искат да ви покажат, да ви научат на търпение.

(Скръб и радост)

Не може ли без търпение да се живее? И без търпение може, но нищо няма да се постигне. Много таланти на хората пропадат от липса на търпение.

(Влизане)

Без търпение, вие не може да се мръднете нито крачка напред. Не е достатъчно само човек да добие знание, но той трябва и да го задържи. Не е достатъчно само да добие добродетели, но той трябва да има сили да ги задържи. Трябва да знаете, че нещата се задържат само чрез разумно търпение. Човек трябва да има присъствие на Духа.

(Разумният живот)

Тия хора, у които носът накрая е по-заострен, са по-нетърпеливи, а тия хора, у които носът е по-широк, са по-търпеливи. Някои от вас, които нямат търпение, ще ви кажа един малък метод, за да бъдете търпеливи. Когато искаш да проявиш нетърпение, пипни с пръстите върха на носа. Вие като се приближите при някой човек, ако носът му е остър, не го бутай – ще се привлече електричество и ще се образува искра.

(Запалена свещ)

Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило. Именно това е отличителното свойство на Любовта. Затова е казано: „Бог е Любов“, понеже Той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на Великата Любов, която Бог храни към нас.

(Ето човекът!)

И всеки, който не ме слуша, аз имам лошо мнение за него. Търпение и послушание – тия правила ще ги научите, без тях не можете да вземете нито една крачка.

(Движение нагоре)

Ето защо, когато работите за Истината, не очаквайте бързи резултати. Резултатите на Истината са във Вечността. Истината не се занимава с дребни, с материални работи. Който търси Истината, той трябва да бъде човек с жест. Той трябва да има голямо търпение.

(Влияние на светлината и на тъмнината)

Нетърпението е качество на слабите хора. Силният може да търпи – защото в търпението ние разбираме да се въздържаш от нещо.

(Двете Божествени посещения)

2. Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие

Та, с каквато работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението – това е волевост“. Не – търпението е велико качество; и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението; този е методът за придобиване на търпение.

(Ето човекът!)

… Тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате.

(Ето човекът!)

Когато ви се правят бележки, няма да се сърдите; когато ви изобличават, ще пренасяте с търпение; когато ви сполети каквото и да е нещастие, на всичко ще гледате само добрата страна! И Писанието казва: „Онези, които Господ не изобличава и не наказва, те на крив път вървят“.

(Трите живота)

Търпението е необходимо за нас, за да не харчим напразно своите сили.

(Абсолютна справедливост)

Търпеливият човек е богат човек, който постоянно изплаща дълга си на всеки, който идва при него. Той има сила в себе си.

(Трите живота)

Каквито страдания да ви сполетят, ще ги пренесете с търпение, защото знаете, че причината за тези страдания лежи във вас.

(Допирни точки в Природата)

Господ не дава на хората повече страдания и мъчнотии, отколкото могат да изтърпят.

(Свещен трепет)

Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите търпението в живота – всякога и всичко да претърпявате със смирение и радост – ще намерите Истината. С вашето нетърпение и лоши мисли, създавате една тежка атмосфера във вашата къща.

(Ето човекът!)

Търпението е едно качество на Бога – и за да го придобиете, иска се постоянство.

(Ходете във Виделината)

Но трябва да разбереш, че изкуството се придобива с голямо търпение и трудолюбие и че за мързеливите няма Небе.

(Ето човекът!)

Търпението се изпитва само в скърбите и страданията, в мъчнотиите. Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие. Ако умът на човека върви на една страна, сърцето – на друга, и волята – на трета, той не може да бъде търпелив.

(Дали може)

И вие имате дълбоко желание, но имате нужда от търпение. Като ви турят на масата за операция, ще ви изпитат. В Бялото Братство не дават упоително, когато ти правят операция, и трябва да застанеш съвсем мирно, защото, ако мръднеш, ножът ще влезе по-дълбоко. И сега на всинца ви правят такива операции. И тия живи операции са най-добрите, а операциите с упойка са най-лошите. Аз съм прибягвал само в някои случаи към живи операции – и тях малцина могат да издържат.

(Кротките)

Който иска да му предам уроци по търпение, той трябва скъпо да плати за тях. Всичко друго мога да проповядвам даром, но дойде ли до търпението, аз обирам човека по всички правила.

(Ни мъж, ни жена)

Търпеливият издържа, издръжливост има, с голяма издръжливост се отличава. Човек, който не мисли, не може да бъде търпелив. Търпеливият човек мисли, разсъждава нещо. В него умът работи.

(Господар и слуга)

Ние говорим сега за разумното търпение, в което взимат участие умът, сърцето и волята. При това търпение, човек е свободен.

(Разумният живот)

Да има търпение – то подразбира воля и ум, сиреч да знаеш причините и последствията на нещата. А нетърпението ражда подозрение към всичко и към всички.

(Солта)

Какво е нужно на човека, за да търпи? Правилно разбиране на живота. Който разбира добре законите на живота, той е търпелив. Той не се спира върху временните неща.

(Трите родословия)

Духът на един вол горе, в Божествения свят, е 10 пъти по-интелигентен от най-гениалния човек тук, на Земята. И благодарение на тази гениалност на тия волове, те с търпение носят боденето на остена и клането, и казват: „Няма нищо, ние ще се жертваме за тия, „интелигентните“, „умните“, направени „по образ и подобие Божие“. Следователно воловете изпитват интелигентността на хората.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

То е едно от мъчните изкуства – да бъде човек търпелив. И когато човек набара онзи закон, да знае във всеки момент да бъде търпелив и да знае да се концентрира, той е придобил едно отлично изкуство.

(Положителни и отрицателни сили)

Следователно търпението е една сила, която ще донесе устой, една вълна на постоянство във физическия свят. Само така може дадена идея да се реализира.

(Абсолютна справедливост)

Търпението се регулира чрез дишането. Колкото по-дълго време човек може да задържа дишането си, толкова по-голямо е търпението му; колкото по-малко време задържа дишането си, толкова по-малко е търпението му. Който иска да развива търпението си, той трябва да започне да задържа дишането си, в първо време – десет секунди, после – петнадесет, двадесет, половин минута, една минута и т.н.

(Четирите кръга)

Обаче малко хора съм срещнал да познават търпението. За да научите търпението, за да го придобиете, изисква се не един живот, но 10 – 15 живота.

(Двата природни метода)

Писането е един начин за самовъзпитание. Като метод, хубаво е по някой път човек да седи и пише, да се учи на търпение. Онези, които нямат търпение и бързат, може да развиват търпение и чувство на красота.

(Време и сила)

3. Търпението е качество на Любовта

Да уповава човек на Бога – това значи да бъде силен. Няма по-красиво нещо от това, когато човек се натъкне на изпитания, да остане тих и спокоен в себе си, да дочака края на изпитанията с търпение и да вярва, че всичко ще се нареди добре.

(Неразрешеното)

Христос, Който даде образец на човечеството за търпение и разумно носене на страданията, и до днес живее и ще живее в умовете и сърцата на всички хора.

(Посока на растене)

Може да имате въздържание, да се въздържате от други съображения, но истинското въздържание и търпение е, когато вие може да се въздържате по Закона на Любовта.

(Трите живота)

Истинско търпение в света обаче е само онова, което се диктува от Любовта – то съгражда характер в човека. Такъв човек, ако е търпелив, той ще е търпелив при всички условия на живота.

(Абсолютна справедливост)

Търпението е качество на Любовта. Когато любиш, търпиш. Значи, вън от Любовта, търпение не съществува. В основата на съзнателната Любов лежи търпението. Велика Любов е тази, която понася всичко с търпение.

(Живият Господ)

Търпението е жизненият еликсир на Душата. То не може да се постигне лесно. Жертви, воля се изисква за това! Търпението е вътрешно качество на човешката Душа, което ние наричаме будна мисъл, или будност на съзнанието. Никой не може да изкара търпеливия човек от неговото положение, защото той се намира на един възел, дето силите са в равновесие.

(Новите схващания на ученика)

Търпението показва степента на нашата Любов.

(Две свещени положения)

Търпеливият човек е силен. Под думата търпение разбираме: ти си господар на условията, при които живееш; и външните условия, и вътрешните възможности ги разбираш добре и можеш лесно да се справиш.

(Буден ум и будно сърце)

Чрез търпението, човек придобива свобода. Само търпеливият може да бъде свободен. И обратно – само свободният човек може да търпи. Свобода и търпение вървят паралелно. Търпението е качество на волята, а неволята е отрицателно качество на ума.

(Допирни точки в Природата)

XL. ЛАКОМСТВО

1. Лакомият търси удоволствието

Лакомството е един признак – надмощие на сърдечните сили. Той може да не яде, но умът му е зает само с мисъл за ядене. В ума му седят само ядене и пиене, сладкиши, сиропи и др. И такъв човек, каквото и да работи, нищо не излиза.

(Трите живота)

Ако преодоляват чувствата, вие ще замязате на буренца. Защото, когато преодоляват у някого чувствата, те развиват у него апетит – и този апетит може да се изрази в ядене и пиене. Това е чисто астрално желание.

(Трите живота)

Кога човек живее само за ядене и пиене? Когато даде предимство на плътта си, т.е. на нисшите чувства в себе си.

(Все що е писано)

Страшна, разрушителна сила е лакомството. Такова нещо представляват някои човешки желания. Те са ненаситни като гъсеницата.

(Добрите навици)

Смисълът на яденето е да си достави човек онази енергия от Природата, необходима за неговото умствено и сърдечно развитие. Сегашните хора гледат на яденето като на удоволствие, но всъщност не е така. Щом яденето стане удоволствие, човек не може да мисли.

(Който дойде при мене)

Като изпитвал удоволствие при яденето, човек започнал да разсъждава по какъв начин да увеличи удоволствието. В пътя на тия разсъждения се е създало готварството. В този случай, готварството е специфично изкуство, присъщо само на човека, но не и на животните.

(Божият глас)

Това, което наричаме апетит, това е човешкото. Онзи, който има апетит, той постоянно мляска. Цял ден яде. Постоянно яде. Това е едно неестествено положение. Пък реалното е гладът. Гладът се отличава с едно качество: че ти, като ядеш само хляб, пак си доволен. А пък другият, с апетита, иска месо, аперитив, различни яденета, печено – и пак е недоволен. Той не търси храната, а търси едно удоволствие в яденето. А пък заплатата на всички удоволствия са болестите.

(Новото разбиране на връзката в живота)

Ядеш вкусно, с удоволствие – но се самозалъгваш. Защо? Защото приятността от яденето е временна. Пиеш, приятно ти е виното – но след време тази приятност изчезва. Опасна е първата приятност, защото постепенно увлича човека.

(Дреха на живота)

Има същества, които действат тъй в тебе: ще зародят една лакомия, глад, едно бързане – плод на лакомия. Днес ще ядеш бързо и искаш много да вземеш от храната си. А пък тогава няма да сдъвчеш храната си. И тя няма да се смели хубаво. И след 4 – 5 години ще почне да те боли повече стомахът, бъбреците, очите.

(Добрият език)

По устата се познава дали даден човек е лаком, или не. Ако е лаком в яденето, той е лаком във всичко. Лакомството показва желанието на човека да има много.

(Работа на Природата)

Лакомата уста кара ръката да работи повече, отколкото трябва.

(Силите на природата)

Не ме разбирайте погрешно – не говоря против яденето, но лошо е, когато то се издига в култ на живота.

(В начало бе)

Ако не знаеш как добре да постъпваш – ще развалиш езика си, вкуса ще развалиш.

(Прав път)

Крайният пост, крайното въздържание е родило обратния процес – лакомството.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Храната и водата са необходими елементи за човешкия организъм, но когато са в определено количество. Увеличат ли се повече, отколкото трябва, те образуват около човека тъмна атмосфера, през която лъчите на Духа не могат да проникват. Това състояние създава мрачни мисли и чувства в човека; настроението му се изменя – и той губи разположението на Духа си.

(Дали може)

Когато искаш да ядеш, не можеш да ядеш десет неща изведнъж – само едно нещо ще искаш. То е правото, а многото яденета, то не е право. Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение. Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива.

(Движение нагоре)

Хората чрезмерно много ядат и пият, и затова дохождат и страданията. По-малко ще бъде наказанието на тези, които не ядат месо. Всичките нещастия се състоят в лакомията на човека; ще изяде една момичка от агънце, едно пиленце и т.н. И тъй, наказанията не са нищо друго освен изплащане.

(Аз ви избрах)

По начина, по който човек яде, съдим за степента на неговото Духовно развитие. Ако яде лакомо и бързо, той не е достигнал онова развитие, което го поставя на стъпалото на истинския човек.

(Начало на мъдростта)

Следователно, в яденето, ако ти си лаком, ще искаш ядене, което не ти подобава. И тогава винаги се образува едно болезнено състояние. Ще започне стомахът ти най-първо да не работи така хубаво.

(Аз го създадох)

Простата и естествена храна представлява добрият живот на човека. Пищната храна представлява лошият човешки живот.

(Дали може)

Колкото човек по се издига в живота, толкова неговият вкус прогресира. Той прогресира с интелигентността, която човек придобива, и с облагородяването на чувствата. Когато човек умствено и сърдечно огрубява, то огрубява и неговият вкус. И изобщо ония животни, които седят на най-ниска степен на развитие, като свинята, те нямат вкус – каквото видят, вземат го.

(Ако говоря, том II)

Бог разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието.

(Настанало е Царството Божие)

2. Сладко яжте, без да преяждате

Когато яденето става по Любов, туй треперене го няма. Не се образува лакомия. По Закона на Любовта, като седнеш да ядеш, готов си на всички хора да дадеш от туй, което ядеш. Ти не гледаш само за себе си. Може да ядеш спокойно колкото искаш – и цяла тава да изядеш, няма опасност.

(Посока и растене)

Злото не се състои в яденето, но в лакомията на човека, много да яде. Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте. Винаги оставайте по малко гладни. По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени. Който обича да изяжда всичко в чинията си, до последната трошица, той не успява в живота си. Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за онези, които и толкова нямат.

(Ценното из Книгата на Великия Живот)

Като ядете, не пълнете чинията с ядене и не режете големи парчета хляб. Изобщо, Природата разполага с голямо изобилие, но дава по малко. Тя иска да научи хората да бъдат доволни от малкото, което им се дава, и с него да свършат възложената им работа.

(Царският път на душата)

… Ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: „Още малко ще взема“. Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото.

(Новото разбиране на връзката в живота)

Яденето е един велик процес на Любовта. Човек, който не се храни с Любов, всякога страда. Помнете едно нещо. Деветдесет и пет процента от хората страдат от преяждане. Като ядат, не благодарят, все са недоволни от нещо. Аз не съм видял човек, който благодари на Бога, да има лошо ядене. Всякога, който благодари на Бога, ще му донесат хубаво ядене. Няма изключение – подобното подобното привлича. Любовта всякога привлича хубавата храна, а безлюбието привлича лошата храна. Когато хората започнат да грешат, лошо ядене има.

(Новото начало)

Когато почнете да ядете, първото условие, което ви се налага, е да изхвърлите от себе си всяко недоволство. И малко хляб ако имате, ще трябва да го обикнете, за да може тази енергия, която се съдържа в него, да проникне във вашия организъм, след което вие ще почувствате една приятност.

(Солта)

Защото яденето е математически определено, ученикът трябва да знае колко му трябва – толкова да яде, нито една хапка повече. Като дойде до тази мярка, тя е следующата: като усети, че му е най-приятно яденето – да спре там. По-нагоре да не отива, там да се спре. То е едно от правилата – да се спре при тази най-сладка хапка. Спрете ли се там, във вас се набира една енергия, възходяща, разширяваща, и казвате: „Много хубаво се нахраних“. Тази енергия гради във вас, твори – и тогава, и на работата си, навсякъде, каквото пипнете, всичко ви върви, иде ви отръки.

(Трите живота)

Винаги ще оставаш малко гладен, да не си дояждаш. Така в организма остава известен запас от неизползвана енергия, която го обновява. Ако преяждаш, ти съкращаваш живота си.

(Поучаваше ги)

Значи, Бог е създал човека така, че трябва да яде, защото яденето има смисъл. Яденето е Любов. Когато човек яде, без да разбира смисъла на яденето, той върши престъпление.

(Абсолютна справедливост)

И тъй, ние сме призовани да разрешим един от най-важните въпроси – яденето и насищането. Насищането има смисъл само тогава, когато нашият живот се облагороди. Облагородиш ли се, ти си наситен и животът ти има смисъл, а ако не се облагородиш, в душата ти ще има вечен глад и ти ще изгубиш смисъла на живота си.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Ако Бог вземе едно нещо от човека, в замяна на това ще му даде друго нещо. Всеки е имал тази опитност и може да я има. Кога? Когато се откаже от лакомството си да придобива все повече и повече.

(Да им дам живот)

XLІ. ПИЯНСТВО

1. Виното привлича нисши духове

Господ направи водата, а дяволът направи спиртните питиета… Дяволът казва: „Водата, която Господ направи, служи само за разхлаждане на хората, а напитките, които аз правя, служат още и за веселие. Когато пият от моите напитки, хората ще придобият вдъхновение“…

(Най-голям в Царството Небесно)

Пиянството си има свой произход. Причината на пиянството е в човешките чувства. Когато вие блокирате, или възпрете чувствата на човека, който иска да се прояви; когато някой човек има какъв и да е идеал или какъв и да е порив, и вие спрете проявата на тези чувства в него, тогава се явяват три порива в този човек. Първият порив е, че в този човек ще се яви желание да разкъса това препятствие, ще иска да се бие. Вторият порив ще бъде нахлуване на силна скръб. Третият порив ще бъде желанието му да пие, да се напие.

(Вас ви нарекох приятели)

Лошавината във виното седи в туй, че виното е направено от ония много нисши микроби и от изверженията на тия микроби. Следователно вече виното е развалило своята сладчина, в него се образувала една малка стипчивост, малка киселина, малка лютивина; после, то е опивателно и ограничава малко човешкото съзнание. Тия, нисшите животни, оставят своите качества. Зная онези, които пият: някои от тях са много замислени, преди да се напият; като се напият, оправя се езикът, дърдорици стават, дърдорят. Някой е мълчалив. Щом започне да се напива, започва да пее дори като върви по пътя, пее навсякъде. А пък други, като се напият, извадят нож, искат да се бият. И със столове се бият, пехливани. Туй показва онези, които са направили виното, какви са били. Тия малки буболечици са внесли нещо много лошо във виното вътре.

(Господар и слуга)

Аз вземам думата пиянство в широк смисъл. Който има много желания, е пияница; който се удоволства, също е пияница. Всяка ненаситна мисъл, всяко ненаситно чувство в човека го прави пияница. Квасът на пиянството руши, чупи, събаря.

(Дали може)

Който пие винце и бира, лицето му е подпухнало, кръвта му е нечиста, погледът му е мъжделив. Аз вземам пиенето на винце в много широк смисъл. Вземам виното като символ – това, което отклонява нашата мисъл от правата посока.

(Изгревът, XXV том)

Я вижте който и да е пияница – не е ли нервен? В пиянството има и блудство, и кражби, и убийства.

(Високият идеал)

Колко пияници, бият ги и теглят от главата си, но все пак забравят и пак пият. И дълго време трябва да ги бият, за да извадят една малка поука. Това не е страдание, това е животинско състояние…

(Новите схващания на ученика)

Онзи пияница, който пие чаша след чаша, се удоволства.

(Настанало е Царството Божие)

Природата не позволява на човека да влиза в кръчма, била тя физическа или психическа. Страшно е да се стремите към виното, но още по-страшно е пиянството в мислите и в чувствата. Пазете се от мисли, чувства и желания, които опиват и разстройват организма. Пазете се от желания, които опропастяват човека и го изкарват от релсите на живота. Който си позволява да пие, той дава ход на лошите си желания. Няма да мине много време, ще дойдат лошите последствия: мъмрене, наказание, унижение и т.н.

(Отворени форми)

Какво ще разберете от живота на пияния? Ако се напиете като него, цяла нощ ще падате по улиците, ще ставате – и като станете сутринта, ще се видите цял окалян, нечист. Какво знание сте придобили? Не само че нищо не сте придобили, но сте изгубили нещо, усещате се унизен.

(Часът на Любовта)

Да се стреми човек към желанията на пияницата, това значи да живее в астрални кръчми. Влезе ли в такава кръчма, човек изгубва своята права, трезва мисъл.

(Определени движения)

Всичките хора, които пият, стават много щедри. Като се напият, стават щедри. Значи, на едни хора, които не са били по естествен път щедри, за да станат щедри – защото стиснатостта е по-опасна – Природата най-после допуска пиянството. За предпочитане е да си пиян и да си щедър, отколкото стиснат. Стиснатостта е по-лоша от пиянството. Защото едно зло иде, да те избави от друго.

(Радостта)

После, и в пиянството, с малки изключения, той става отговорен, почне да разсъждава.

(Радостта)

Днес хората са се захванали за пиянството, за най-малкия грях… Има грехове, които са хиляди пъти по-опасни от пиянството, от пиенето на виното. Има слабости в хората, които са много по-опасни от винопийството. Вземете за пример лихварството. А това, че някой се напил – той става даже много искрен във време на пиянството си. Този човек се отваря: де кого види, все поздравява. Пияните хора са много искрени.

(Вас ви нарекох приятели)

Кое е по-добро: да бъдеш опиянен и да не виждаш Истината – или да изтрезнееш и да виждаш Истината? Приятно е да пиете гроздовия сок, но ако не е ферментирал. Щом ферментира, той може да ви развесели, но после ще плащате за погрешките, които сте направили.

(Ценната дума)

Всичките тия напитки, които съвременната култура има, за в бъдеще ще имат много лоши последствия в раждането на бъдещите поколения. Има хора, които се израждат. Сегашният свят страда от пиенето на много вино.

(Благословен)

Всеки човек, като се напие, той е медиум… Ракията привлича не Възвишените Духове, но нисшите духове привлича… Всички тия ненапреднали същества идват. Като минат през твоя ум, ще оставят своите нечистотии… Яли, пили – и оставаш ти да чистиш.

(Трите свещи)

През миналия XIX век всички хора бяха опиянени: „Господ няма!“. „Ха, ха!“ – концерти, балове, веселба… Сега, през този XX век, хората отрезвяха: „Какво ще правим сега?“. Един офицер от бойното поле ми казваше: „Всички ние там се молим, измениха се мислите ни“.

(В начало бе)

Щастливите хора са пияни, а страдующите Души са трезви хора. В XIX век всички хора бяха пияни, а сега, в XX век, изтрезняха. Съвременните хора казват: „Големи нещастия има“. Но сега те са трезви и аз мога да им говоря.

(Искайте сила, имайте вяра)

Един човек, който има навик да пие или да пуши тютюн – някои придобиват тези наследствени черти, казва: „Слаб съм!“. В какво седи слабостта? Причината е в сърцето – удоволствието да пуши и да пие. И той не знае откъде да започне и да го поправи. Искаш да не пиеш, а пиеш. Не че нямаш сила. Как нямаш сила да откажеш? Казваш: „Не мога!“. А, не че не можеш, може той! Значи, може да пие, а не може да се откаже да пие. Трябва много да мислите.

(Права обхода и права постъпка)

2. Няма да пием – в нас има воля и ще изпълним Божия Закон!

Ако пияницата, с усилие на волята си, не може да се откаже от своята слабост, тоягата може да го застави да не пие. Тоягата… не е нищо друго освен страданието в ръката на Природата.

(Степени на съзнанието)

Как ще лекуваш болния, ако той не иска да се лекува? Как ще помогнеш на пияницата, ако той сам не пожелае да се откаже от пиянството? Как ще накараш детето си да учи, ако то само не се стреми към учението? Всички помощни средства за лекуване са скрити в човека – от него зависи да ги изнесе навън и да ги използва. В това отношение, човек представлява склад от запасни сили и енергии, които чакат момента на своето проявяване.

(Дали може)

Когато някой се моли – и в душата си, вие нямате желание да го направите, то ще стане точно обратното. Ако се молиш за един пияница, който не иска да се лекува, ще му стане по-лошо. Ще стане още по-пиян.

(Вечният порядък)

Някой наследил пиянството от своите родители. Как ще се освободи от този порок? Силна воля е нужна за това. Има начини за освобождаване от пиянството. Един от тях е методът на Луи Куне – лекуване с вода. Ако пияницата приложи този метод, значително ще си помогне.

(Ще управлява всички народи)

Хора, които пиянстват, това показва, че организмът им се нуждае от повече вода. Обаче, ако вие успеете да убедите този човек да пие вода вместо спиртни питиета, той ще престане да пиянства и в скоро време здравословното му състояние ще се подобри. Казвате: „Как може да се лекува пиянството?“. Заставете пияницата да изпива на ден по две-три кила вода – и той ще се излекува. В процеса на лекуването си, той трябва да започне от най-малкото количество вода и постепенно да увеличава: първия ден да изпие една чаша вода, втория ден – две чаши, третия ден – три чаши, после – четири, пет, шест чаши, докато достигне до 15 – 20 чаши на ден. Ако изпълнява тези наставления, в скоро време той ще се откаже от употребата на спиртни питиета. Когато пияницата обикне водата, той ще престане да пие вино и ракия. Той търси в тях онова, от което организмът му се нуждае. Следователно, накарайте пияницата да обикне водата – и той ще задоволи нуждата на своя организъм по естествен начин.

(Мнозина казваха)

Не трябва да казваме на пияницата: „Не трябва да пиеш“. Така не се лекува. Ще му кажа: „Пий тази вода“. Ще туря водата вместо виното. Ще му кажа: „Пий вино, което Бог е създал“, а не да му кажа: „Не пий“.

(Възкресение)

Мъжът й имал слабостта да пие вино. Жената го церила, церила, но той не се отказвал – и тя идва един ден да ме пита как да го отучи да пие. Рекох й: „Мога да ти дам само един метод: когато той спи, ти му говори: „Пий само вода, пий само вода!“.“.

(Разумните същества)

Или пък аз бих излекувал един, който обича да пие вино – досега не съм казвал туй лекарство, ще ви го кажа, но вие да не го давате никому. Ако имате някой, който обича да пие вино, искате да го лекувате. Когато спи, вземете една гъбичка и му наквасете с вода устните. Цяла година като мажете, в него ще се възстанови първичният стремеж да пие вода, не вино. Той, като започнал да пие вино, забравил вкуса на водата. Следователно, ако прекарате през неговите устни водата, ще се зароди желание и той да пие вода. Може със себе си някой път, ако ви се пие винце, вземете гъбичка, прекарайте гъбичката с вода по устните, да видите влиянието какво е.

(Възможности в живота)

Такова е положението на пияницата, който всеки ден отлага решението си да не пие и все продължава да пие. Той става сутрин със строго решение в себе си, че от днес няма вече да пие. По едно време излезе из града и като види някоя кръчма, отбие се за малко да изпие само една чашка винце. Щом изпие една чашка, пожелава да изпие втора, трета, четвърта и се връща у дома си съвършено пиян. Щом е взел такова решение, той трябва да тури чаша чиста вода пред себе си и да си каже: „От днес нататък преставам да пия вино“. След това да вдигне чашата със студена вода и да не търси никакво вино, да не се отбива в кръчмите. Обещае ли това в себе си, той трябва абсолютно да го изпълни. Никакво отлагане на обещанията!

(Добрите навици)

Един човек, голям пияница, пил цели 20 години наред и продавал всичко, каквото имал, докато изпаднал в положението на последен сиромах. Какви ли не опити правил през това време, той сам за да се откаже от пиянството, но не могъл. Къде не ходил през това време: при владици, при свещеници, да му четат; при баби, да му баят – нищо не помагало: той не могъл да се откаже от пиянството. Минавал един ден той покрай една кръчма, влязъл вътре и си поръчал половин кило вино. Взел една голяма чаша, налял виното в нея и казал: „Досега ти беше господар, аз – слуга; от сега нататък ти ще бъдеш слуга, а аз – господар!“. След това си налял една чаша студена вода, дигнал я до устата си и я изпил. Желанието му за вино треперело отвътре, искало му се да пие вино, но пил студената вода. После поднесъл чашата с виното до устата си, но не пил, и пак я сложил на масата. Кръчмарят наблюдавал отдалече какво прави този човек. Той повторил 20 – 30 пъти същото: вдигал чашата до устата и пак я оставял на масата, без да пие. Най-после дал виното на един беден човек, платил на кръчмаря и излязъл. Така продължавал той няколко дни наред, все същия опит правил, докато най-после си казал: „Аз съм човек и мога да бъда господар на себе си. Няма вече да пия!“.

(Влизане)

Любовта преобразява човека. Тя може да измени и най-големия пияница. Щом Любовта го посети, той веднага се отказва от пиенето и тръгва след нея. Той се отказва от вино, от месо и се обявява за въздържател. Каквито теории да му проповядват за ползата от виното и от месото, той никого вече не слуша. Веднъж е опитал тия неща, той не иска да се връща към тях. Той знае, че по-добра храна от хляба и по-добро питие от водата не съществуват.

(Смени в природата)

Един турчин, от Шуменско някъде, бил голям пияница. Той правил много опити да се отвикне от тази слабост – да пие. Какво ли не правил той! И Корана чел, и се заричал да не пие – и все пак пиел, не могъл да се откаже от пиенето. Най-после, като видял, че сам не може да се поправи, казал си: „Аллах иши – Божия работа е това! На Бога оставям всичко“. Като си казал така, пак се запътил към кръчмата да пие. Това било вечер, към 11 часа. Той се обърнал към кръчмаря и му казал: „Иване, дай ми четвърт кило ракия!“. Кръчмарят, по погрешка, вместо ракия, налял четвърт кило газ. Турчинът надигнал шишенцето и бързо го изпил. Като разбрал, че вместо ракия изпил четвърт кило газ, той рекъл на кръчмаря: „Иване, Иване, какво направи!“ – и на часа излязъл от кръчмата. От този момент той престанал да пие. Газта го излекувала. Газта има резултат само тогава, когато Аллах я дава.

(По Бога направени)

Един познат ми разправяше своята опитност как се отказал от пиянството. Цели 20 години той пиел. Другарите му също били пияници. Всяка вечер се събирали заедно и пиели. Един ден той отворил Евангелието, да види какво се крие в него, и се увлякъл, започнал редовно да чете. Под влияние на Евангелието, той се изменил и се отказал от пиянството. Един ден той срещнал другарите си и се сбогувал с тях.

– Къде отиваш? – го запитали те.

– От сега нататък няма вече да пия.

– Защо?

– Не мога да ви кажа нищо. Досега пиех, но реших вече да не пия.

(Законът и Любовта)

Силният човек трябва да сложи чашата с вино пред себе си и да каже: „На чашата аз съм господар, аз съм, който заповядвам – сега ти заповядвам да седиш отвън и да мируваш!“. Той слага чашата на масата и излиза да се разходи, после се връща и казва същото.

(Свещен трепет)

Много светии има, които от пияници са станали светии. По-лесно е пияница да стане светия, отколкото онзи, който не е пияница – защото пияницата, за да стане светия, е имал воля, за да се справи с този лош навик. Силна воля имал той за това. И после да може да даде поука на другите.

(Перпендикулярно отношение)

Турете човека в естественото му положение – и пиянството ще изчезне. Следователно пиянството е явление, което се предизвиква вследствие подпушване на човешките чувства. Лекарите лекуват пиянството с разни лекарства, но най-доброто средство в случая е да се замести това чувство или желание за пиене с някакво по-силно, по-високо чувство. Винаги силните чувства в човека заместват слабо проявените чувства. Пиянството не е от най-силните чувства.

(Вас ви нарекох приятели)

За пример: никога не бихте могли да проповядвате на един пияница да не пие или да го поправите, докато се тревожите от него. Започнете ли да гледате спокойно на всичко това, което той прави, гледате ли спокойно на него, той ще се поправи. Как ще се поправи? Като дойде до втръсване. Има един закон на втръсването. Както пияницата може да дойде до втръсване и да престане да пие, така и злото в света ще изчезне.

(По образ и подобие)

За да се откаже от едно нещо, човек трябва да е намерил друго, с което да запълни празнотата. За пример: заради Любовта, много момци са готови да се откажат от пиянството, от пушене на тютюн и от много още слабости. Някой момък се влюбва в една мома – и заради Любовта си към нея, той престава да пиянства, да пуши. Той става работлив, внимателен към всички. Следователно, докато Любовта занимава човешките умове и сърца, хората могат да постигнат всичко, каквото желаят.

(Езикът на Любовта)

Може да ви обясня защо човек пие вино, има си причини. Без причини не може. Виното всякога човек започва да го пие от безлюбие. Всеки, който се разочарова в Любовта, става пияница. Всеки, който приеме Любовта, става трезвеник. Трезвеност без Любов не може. Сега проповядват въздържание. Въздържанието трябва да дойде до причината. Трябва да се вложи Любов в човешката душа – и човек ще бъде трезвен.

(Път на зазоряване)

… Кажете: „Няма да пием, ще изпълним Божия Закон, в нас има воля, воля, воля! Ние сме живи същества, не сме роби, ще служим на Бога“.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Може да си се напил един път, но повече не пий! Започни с мисълта, че няма да пиеш година, две, десет; дръж тази мисъл постоянно в главата си, докато най-после станеш господар на онзи вътрешен недъг, който те мъчи. Станеш ли господар на своя недъг, това е, което те похвалва пред тия твои Братя. Ти ще се покажеш на света, че съзнаваш, че зад тебе седи една реалност, зад която се крие Бог, и че ти имаш сила да се поправиш, да надделееш този недъг.

(Последното място)

XLІІ. СЛАДОСТРАСТИЕ

1. При човешката любов вземат участие нисши духове

От чувството на удоволствие се ражда всичкият разврат в хората.

(Запалена свещ)

Страстта е нисше чувство в човека, което търси плячка.

(Път към живота)

Но ако ти започнеш без знание със своите удоволствия – и ако с добродетелите се роди тщеславието, и ако в любовта се роди развлечението, ти си в кривия път.

(Запалена свещ)

Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия.

(Ето човекът!)

Трети елемент, който спъва Виделината, е сладострастието. То е гробът на Любовта. Колко млади моми и момци са отишли преждевременно в гроба от него! Любовта е хармония, а сладострастието – отрова.

(Солта)

Има три неща, които спъват Живота, а именно: плътта, светът и дяволът. Най-опасен противник е плътта. Тя е връзка между човека и света, а светът е връзка между плътта и дявола.

(Искайте сила, имайте вяра)

Съблазънта действа развратително, защото, като се съмняваш, взима участие само умът, а щом се съблазняваш, взимат участие и сърцето, и умът, а вземе ли участие сърцето и умът в низходяща степен, животът ти непременно ще се изрази в една нежелателна форма.

(Двата природни метода)

„Колко е кратък животът.“ И ще кажат: „Дайте сега да ядем, да пием, да се веселим, да се удоволстваме, да се наситим, защото утре ще умрем. Трябва да се наживеем“. И ще се впуснат наново настървени страстно в разни оргии. А неизлечимите болести са именно от такъв разпуснат живот.

(Кротките)

Не презирайте тялото и не смесвайте плътта с вашите желания, с вашите похоти. От тях трябва да се отречете, а не от плътта – защото то значи да се отречете от всички мисли и дела, които стават чрез нея. И не бива да измъчвате вашето тяло – този храм, който Господ е създал.

(Ето човекът!)

Човешката любов е любов на страстите.

(Мисли за всеки ден, 2011 – 2012)

Няма по-груба сила от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой обикновен човек не може да устои на страстите.

(Новият човек)

Дяволът е преобърнал любовта в удоволствие – и чрез удоволствия изядохме и изпихме това, което ни е дадено, и чак след което, ние започваме да се покайваме.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

В Любовта, удоволствие няма. Горко на онзи, който се удоволства в Любовта! Той умира всякога. Любовта може да ти даде всичко, което искаш. Тя и удоволствие ще ти даде, но ще изпрати смъртта – и ти ще приемеш смъртта.

(Първият момент на Любовта)

При физическата любов, хората не знаят, че изпълняват чужди желания… При човешката любов вземат участие нисши духове.

(Мисли за всеки ден, 2011 – 2012)

Там, дето обичате или ви обичат, са най-големите богатства; там са и най-големите видими и невидими апаши, които не сте сънували.

(Мисли за всеки ден, 2011 – 2012)

Когато младите се обичат, какво е това, „обичането“? То е сладострастието. Какво вълнува младите? Любовта им. „Любов“, „Сърцето ми трепери“ – то е сладострастие. На младата мома тупа сърцето й, от какво? Един смъртен грях има вътре в душата ти – и ти мислиш, че този грях е някое благородно нещо.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Не смесвайте Любовта с това, което хората наричат страсти. Някой казва: „Гори ми сърцето!“. Че сърцето ти гори – това не е Любов. Някой казва: „От много любов, главата ми се замая, шашардисах се“. Че главата ти се замаяла – това не е Любов.

(Заведоха Исуса)

Знаете ли какво нещо е психическо пиянство? То не е религия. Мома, която често обича да се среща с някой момък, не че печели нещо, а усеща някаква приятност, но тази приятност, туй гъделичкане не показва, че е Божествено настроена. Тя харчи напразно енергия.

(Духът и плътта)

Дето има пипане, вкусване, връзките са слаби, не издържат дълго време. Там има ядене и пиене, наздравица. Тези връзки се развалят лесно. Връзки, които имат за основа удоволствието, не са разумни. Последствията им не са добри. Там започват добре, но свършват зле.

(Петимата братя)

А за онези свободни жени, които искат да служат на своите чувства, хората казват: „И такива жени трябват за света“. Казвам: не, тия наши сестри трябва да ги извадим от блудните домове; не трябва да се изнасилват, а да ги поставим на правия път и да им покажем как да живеят.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1920 г. в Търново)

Срамота е днес наши сестри и братя да продават своята чест за хляб! Хиляди наши сестри и братя са днес в блудните домове, продават своята чест. Да, този Христос дойде за тези блудници – да ги спаси, а не дойде за праведните. Ние трябва да подадем ръката си на нашите сестри и братя, които са паднали.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново)

Едно време само жените развратничеха, а сега и мъжете развратничат. Едно време само жените продаваха своите души, а сега и мъжете продават своите души. Едно време само жените продаваха своите сърца, а сега – и мъжете.

(Двата природни метода)

По някой път ние мислим, че може да развратим човека. И това е невъзможно. Всеки човек сам се развращава. И обществото за това не е отговорно. Вие сте единствените, които можете да покварите вашата мисъл, аз не мога да я покваря.

(Двата природни метода)

Откъде се ражда развратът? Чудни са съвременните хора! Ще избият 50 милиона хора и после ще кажат, че имало разврат. Как да няма разврат! Толкова мъже се избиват, а остават толкова хиляди жени, на които енергиите остават неизползвани. След всичко това, разбира се, че ще има разврат, и то – полов разврат!

(Заведоха Исуса)

Съвременните бракове са място на блудодеяние. Какъв живот искате, когато двама души се събират там, където Господ отсъства? Какъв брак ще излезе от това? В света все престъпници ще се народят, защото без Любов се раждат.

(Аз съм истинната лоза)

Съвременният брак е един позор! Хората не се раждат по Божествения Закон, по Любовта, а се раждат по своите похоти и затова не идват хора от Горе, а от Земята, от долу излизат повечето и се раждат, и затуй светът сега е пълен само с престъпници.

(Братя и сестри на Христа)

Някои казват: „Този развален човек да го оженим, та да го поправим“ – това не е позволено. Следователно една мома, която разбира Законите, никога не трябва да се жени за един грешник – или пък някоя развратна жена да си намери един добър мъж. Какво ще се получи от това? Ще се народят престъпници в света.

(В начало бе)

Да се отдалечиш от Бога и да отидеш в света да се удоволстваш, да водиш порочен живот – това е грях, който не се прощава. Защо? Защото връзката е прекъсната. Ако жената има нисши наклонности, а мъжът е духовен, но се увлече по желанията на жена си, той поробва душата си; ако жената е благородна, с духовни стремежи, и се увлече по нисшите желания на мъжа си, тя поробва душата си. Христос казва на учениците Си: „За този грях, именно, Духът напуска душата“. Човек не може да се развива правилно, ако животът му не е чист и свят.

(Дали може)

Докато в мъжа и в жената не виждаш Бога, а гледаш на тях като на временно удоволствие, ти си в положението на малкото дете, което играе с куклите си и казва: „Без куклите си не мога да живея“. В това няма никаква философия.

(Събуди се)

… Ето защо всеки трябва да работи умерено – нито много, нито малко. Ако работи много, ще огрубее и ще изгуби онази чувствителност, с която възприема Висшите, Духовните вибрации; а ако работи малко, той развива в себе си стремеж към охолен живот – живот на удоволствия.

(Светото място)

Думата прелюбодеяние може да се вземе в тесен и в широк смисъл. В широк смисъл, прелюбодеянието подразбира даване предимство на човешкото пред Божественото, на плътта – пред Духа. Ако обичаш хората повече от Бога, ти прелюбодействаш. Ако обичаш храната и облеклото повече от Бога, ти прелюбодействаш.

(Езикът на Любовта)

… Всеки, който напуща Божията Любов, напуща Бога и прелюбодейства. Най-ужасното престъпление е това духовно прелюбодеяние! Когато напуснем Любовта, т.е. Великия Принцип на Живота, тогава именно смъртта иде. Това е истинското прелюбодеяние.

(Пътят на ученика)

Тези същества, които обичаш, не бива да ги владееш.

(Мисли за всеки ден, 2011 – 2012)

В удоволстването има една голяма опасност, а именно: там влиза насилието. Няма по-страшно нещо от насилието. Всеки, който се е опитвал да изнасили Любовта, не е успявал. Когато изнасилва себе си, своята Душа, човек изнасилва Бога. И когато изнасилва ближния си, пак изнасилва Бога.

(Трите живота)

Да обсебваш едно чуждо тяло за себе си, да се удоволстваш с него, това е престъпление! Да целунеш един човек, когато е изстинал, да го вземеш вкъщи и да го стоплиш като майка – това разбирам; но да се удоволстваш с неговото тяло – това не го разбирам, то е пиянство.

(Настанало е Царството Божие)

По-голямата част от хората на Земята са грешници. За да ги задоволи, Бог им е дал безброй блага: ядене, пиене, къщи, ниви, богатства – само да не вършат престъпления. Наистина, и това е култура, но култура на грешни хора, която е временна, а не вечна. Без тези блага, без тези удоволствия, животът на Земята щеше да бъде още по-лош, с повече нещастия.

(Възможни постижения)

Само религията подобрява живота. Тя внася известен морал, който определя добрите отношения между хората. Щом отпадне моралът, веднага иде развратът. Без морал и без висок идеал, човек не може да се развива правилно.

(Петимата братя)

Най-опасните елементи за изразходване на енергията са страстите. И онези от вас, които се оплакват, че паметта им отслабва, ще знаят, че у тях страстите са взели надмощие.

(Искайте сила, имайте вяра)

Човек не може да бъде здрав, понеже в него се развива деятелност и тогава той се изтощава. От половата деятелност се размножават клетките – и от половата деятелност, човек се изтощава.

(Благословен)

Неправилният живот разрушава костите и зъбите на хората. Ред поколения, на които половата деятелност не е била правилна, разрушава зъбите. Ако идете в Америка, ще видите малко хора със здрави зъби – защото в тях има чрезмерна деятелност. Американецът тръгнал, като че му горят четири къщи: тича, като че бяга, не върви. Всички бягат там, чрезмерно се движат. Хубава е тази активност, но тя изтощава хората.

(Благословен)

Къде продал зъбите си, аз зная причините. Всеки човек, който обича много момите, той изгубва зъбите си. Не е лошо сега, но всяко нещо има свои граници. Обичта си има свои граници. Ако повишиш температурата на пещта на 700 – 800 градуса, може да се стопи външната покривка.

(Буден ум и будно сърце)

После, когато действат нисшите чувства, страстите, тия гласни органи загрубяват. И забележете: ония хора, които са груби, и гласът им съответства на техния характер.

(Положителни и отрицателни сили)

Всеки, който е служил на този закон, който цял живот е ял, пил, удоволствал се, в края на краищата, и той казва като Соломон: „Суета на суетите, всичко е суета!“.

(Дали може)

2. За да пипне някой Любовта, ръцете му трябва да бъдат абсолютно чисти

Плътското влечение е едно течение, което взима човека и го носи. Похотта е камък, който се търкаля, а Любовта е сила, която дига човека нагоре в планината.

(Вас ви нарекох приятели)

Че страстта в човека не е ли тази, голямата змия? Ти ще се смалиш, за да излезеш от нейните прегръдки.

(Вечният порядък)

Има ненаситни желания в човека, които живеят заедно с него – и той не може нито да ги задоволи, нито да се освободи от тях, и така заминава за другия свят. За да се справи с едно такова желание, човек трябва да намери в себе си друго някое, съответно на първото, в което да влее неговата енергия.

(Светото място)

Плътта ще я подчините на Духа, да работи, и ще я възпитавате, ще й кажете: „Ти трябва да ми служиш: каквото ти кажа аз, ще го направиш, ще работиш. Без моето позволение нищо няма да правиш“.

(Движение нагоре)

Защото Любовта изключва всякакво докосване, всякакво пипане.

(Ни мъж, ни жена)

Когато някой пожелае да пипне Любовта, с това той нарушава чистотата и красотата на любовните отношения. Любовните отношения между хората се развалят вследствие тяхната невъздържаност. За да пипне някой Любовта, ръцете му трябва да бъдат абсолютно чисти, да не остане нищо от тях върху нейната дреха.

(Ни мъж, ни жена)

Всякога красивата форма има по-голяма сила да привлича. Например прелъстява ви една жена (някои имат такава слабост); представете си още по-красива от нея жена, добродетелна и устойчива по характер, и ще се уверите, че няма да се изкушавате от другата. Законът за формите е закон херметически.

(Веригата на Божествената Любов)

Има такива жени, в които живее тази възвишена Любов, и те, като срещнат мъж страстен, с най-низките пориви, само като го погледнат, всичко това пада, стопяват се пред техния поглед, и в него се събуждат онези Божествени чувства, които са били скрити някъде дълбоко в Душата му. От този момент, този мъж казва: „От сега нататък, истински мъж ще бъда! Аз ще изменя живота си“.

(Настанало е Царството Божие)

Да любите – това не значи да се удоволствате. Да любите значи да се стремите към Бога и да Го възприемате в себе си постоянно.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени. Обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение. Неестественият живот, тъй наречената „скрита“, „незаконна“ любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого – запитайте се угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия ум.

(Ето човекът!)

Това, което съвременните хора наричат „любов“, не е нищо друго освен временно удоволствие, каквото е пиенето на спиртни питиета. Днес се напие човек, утре го виждате изтрезнял. Истинската Любов подразбира проява на Целокупния Човек, който разбира езика и Законите на Живата Природа и се разговаря с нея.

(Влияние на светлината и на тъмнината)

Значи, Любовта в своя вътрешен смисъл се познава по това, че всеки, който ви обича, трябва да даде един вътрешен подтик на Душата ви.

(Тихият глас)

Онзи, който ви обича на Земята, той трябва да ви сочи пътя нагоре. Тъй подразбираме ние обичта – подтикване към целта, към благото на Душата. Ако някой спъва моята Душа, ако я заробва, ако ме спъва от пътя да разбирам Бога, каква полза имам от неговата любов?

(Тихият глас)

Наблизо когато хората живеят, трябва да бъдат много умни, много добри, много справедливи. Щом искат физическа близост, трябва да бъдат изящни в ума, в сърцето. Щом не са такива – надалече…

(Буден ум и будно сърце)

Да се жени човек, това значи да се съединят две Души, за да служат на Бог, да изпълнят Неговата Воля. Разбирате ли това? Хората не се женят за свое удоволствие. Това е проституция! Женитбата е съединяване на две Души да служат на Бог.

(Последното място)

Знаеш ли какво нещо е мъжът и какво – жената? Аз гледам на човешкото тяло като на свещен дом, в който Душата живее. Като влизаш в този дом, ти ще изчистиш обувките си, ще ги събуеш – и така ще влезеш.

(Новата мисъл)

Онзи човек, който има Душа, не се нуждае от любовта на хората, той сам е Любов. Помнете: човек, който търси любовта на света, човек, който търси удоволствията, той е човек без Душа.

(Последното място)

Когато известно желание или известна мисъл у човека е абсолютно безкористна, човек намира едно удоволствие в нея. Колкото и да е дребна една мисъл, т.е. дали тя е проявена към някое растение, животно или човек, щом е безкористна, вие винаги ще почувствате радост. Това е според Закона на Любовта.

(Отличителните черти на човека)

Любов, която внася топлина в сърцето, светлина в ума, младост в Душата и крепкост в Духа, това е Божията Любов. Любов, която омаломощава човешкия Дух, която смалява човешката Душа, която опорочава човешкото сърце, която изопачава човешкия ум, която внася всички болезнени състояния, неврастения, която съществува в света, не се лъжете – това е една фиктивна любов.

(Заведоха Исуса)

XLІІІ. РАЗУМНОСТ

Като изучавате вътрешния смисъл на живота, виждате, че първата проява на Бога е Логосът, т.е. Разумността, Словото.

(Да възлюбиш Господа)

Бог е Център на Вселената, Духът – Извор на Живота, а Истината – Глава на Словото, на Разумния Живот.

(Все що е писано)

Туй, което ние наричаме разум, то съставя само една област. Под Причинен свят подразбирам същността на нещата. Когато говорим за разума, той е връзка между Причинния свят и висшия ментален свят. Той определя съотношенията на причините, които влизат в менталното поле.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново)

За оня, който вижда разумността в Природата, не може да става въпрос съществува ли Бог, или не.

(Да възлюбиш Господа)

И тъй, под думата Слово разбирам онова Разумно Начало, Което твори и създава у нас и мислите, и желанията, и действията.

(В начало бе)

Какво представлява Словото Божие? Великата Разумност в Живота. То има отношение към вътрешния, разумен човек, който разбира дълбокия смисъл на Божиите Закони.

(Дали може)

Когато Бог изпъди човека от Рая, остави вън един Ангел да пази. Какво пазеше Ангелът? Разумността на човека, т.е. Божественото Начало. Разумността остана в Рая.

(Да възлюбиш Господа)

Като възлюбиш Бога в себе си, самия Себе, или своя Висок Идеал, това значи да се облагородиш, да станеш разумен.

(Да възлюбиш Господа)

Аз постъпвам разумно, според Божия Закон.

(Петимата братя)

Думите светлина и Виделина са от един и същ корен, но светлината е отражение на Виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, т.е. който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.

(Солта)

Чрез сърцето си човек е свързан с друга йерархия, наречена Престоли, т.е. Божествен Разум.

(Дали може)

Здравето зависи от разумния живот. Като живее разумно и изпълнява Божията Воля, болният скоро ще възстанови здравето си. За да се научи човек да живее разумно, в помощ му иде религията.

(Все що е писано)

… В човека има едно разумно и едно неразумно начало, които са в постоянна борба.

(Да възлюбиш Господа)

Кармата е неразумният човек, който мисли, че е свободен да прави каквото иска, без да носи някаква отговорност.

(Да възлюбиш Господа)

Умът се проявява трояко: като обективен или предметен, външен; като ум, който има отношение към паметта; и Висш ум, или Висш разум.

(Да възлюбиш Господа)

Казват за някого: „Този човек е високоинтелигентен, разумен“ – подразбира се, че у него има закон за равновесието, има сол. Разумността е сол, т.е. под думата разумност се разбира онова състояние, когато всичките човешки способности са в условия за работа.

(Солта)

Разсъждавайте разумно, философски и не се заблуждавайте от външната форма на нещата, нито от външните думи. Търсете вътрешното съдържание на думите.

(Петимата братя)

Разумният използва правилно благата, които му са дадени, затова минава за богат.

(Все що е писано)

Задачата на човека е да работи върху себе си, да бъде здрав, силен и разумен. Добрите мисли и желания дават възможност на човека да придобие здраве, сила, да прояви своята разумност.

(Все що е писано)

Разумният разбира нещата и благодари за всичко, което му е дадено и което хората правят за него.

(Все що е писано)

Всяка сутрин, като ставате от сън, кажете, си: „Аз съм добър и разумен човек, защото Бог ме създаде“. Според мене всяко нещо, създадено от Бога, е добро и разумно.

(Все що е писано)

Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

В категорията разум влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

И в Шестия ден, Бог рекъл да направи човека, т.е. разумното, по образ и подобие Свое, да владее над морските риби – над своите земни желания; над небесните птици – над своите мисли; и над скотовете на всичката земя, значи – над своите пориви; над всичките гадове, които пълзят на земята – т.е. над своите страсти, които пълзят в неговия мозък. И след това Бог вдъхнал на човека Своето Дихание, дал му е разумната Душа, да Го познава във всичките си пътища и да работи и действа тъй, както Бог е работил.

(Солта)

И тъй, разумният ученик трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: Животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности – и всичко е предвидено до най-малките подробности.

(Аз ви избрах)