Учителя – Да осветлим смъртта

ДА РАЗБЕРЕМ ПРАВИЛНО СМЪРТТА

Под смърт се разбира напущане старото тяло и влизане в друг, нов свят. (книга 1/лекция 2: стр. 18)

Да умре човек, подразбира един нов живот.

(13/стр. 495)

Смъртта не е нищо друго, освен вливане на малките реки във Великия океан на живота, за да се опрес-нят и после пак да се върнат на земята. (12/27:9)

Смъртта е символ, преминаване от един живот в друг. (14/стр. 71)

Ако под раждане разбирате, че умирате за другия свят, а се раждате на земята, това има смисъл; и ако под смърт разбирате заминаване от един свят в друг, дето се раждате, и това има смисъл. Да мислиш, че със смъртта става прекратяване на земния живот, за да влезе човек в нова форма, това е Свещено предание.

(18/стр. 90, 91)

Казват, че еди-кой си човек умрял. Не е умрял той, но ликвидирал със сметките си, т.е. дал отчет за работата, която свършил на земята. Значи, смъртта представя ликвидиране с живота на земята и заминаване за духовния свят. (15/стр. 427)

Съвременните хора считат, че със смъртта на човека за него всичко е свършено. Не, когато човек умира, свършват се само неговите безпокойствия, илюзии и тогава, освободен от всички ограничения, той се намира пред реалността на живота и казва: „Едно време, когато живеех на земята, аз бях малко дете, което се смущаваше и безпокоеше от дреболиите на живота, но сега виждам, че за всичко това не заслужава човек да се спира в своя път“. (17/стр. 44)

Остаряваш ли, смъртта е неизбежна, т.е. ще минеш от едно състояние на ограничения живот в живота на свободата. (20/стр. 100)

Разглеждайте думата смърт в друг смисъл. И като се ражда, човек пак умира. Раждането на земята е смърт на небето. Смъртта на земята е раждане в другия свят — раждаш се за по-висок живот от земния. (3/стр. 6)

Раждане и смърт, в широк смисъл на думата, означават отиване на работа. Дали ще отидеш на небето, или ще слезеш на земята, ти все ще работиш. (3/стр. 6)

Какво нещо е смъртта? Смъртта е врата, която води в друг свят, различен от този, в който сега живеете.

(19/стр. 97)

Смъртта не е нищо друго освен врата за минаване от един порядък в друг. (15/стр. 394)

Смъртта, това е едно преходно състояние от един по-нисш живот към друг, по-велик живот. Тя се явява всякога като една служителка на живота. Следователно смъртта всякога показва един по-висок етап, т.е. преминаване от един по-нисък живот към друг, по-висок. (21/11:31)

И когато един ангел минава от един по-нисък живот към един по-висок, той също тъй умира, както и когато едно висше същество се самопожертвува и дохожда на земята, при което минава от едно по-висше състояние в едно по-нисше, пак умира. Щом влезем във висшия живот обаче, смъртта престава. Следователно смъртта съществува само между границите на две възможности, между един живот на ограничения и между един живот на разширения. Смъртта е предел на два свята. (21/11:31)

Казвате: „Щом човек се е родил веднъж, той непременно ще умре“. Съгласен съм, че роденият трябва да умре. По начина, по който сега хората се раждат, смъртта е една промяна, неизбежна промяна. Ако гъсеницата не се промени и не стане пеперуда, тя няма да се развива. Тя трябва да умре, за да стане пеперуда.

(11/стр. 134)

— Какво ще стане с нас, като умрем? — Ще ви съб-лекат. Смъртта е събличане на старите дрехи.

(2/стр. 123)

Смъртта не е нищо друго освен събличане на стария костюм на човека и обличането му в нов. Когато заровят човека в земята, изпращат същества да го съблекат до кости. Той отива на онзи свят съвършено гол и там го обличат в нови дрехи. (15/стр. 226)

Виждате, че един плод паднал на земята, и казвате, че е умрял. Не, той се е посял в земята, жив е, от него ще излезе ново дърво. Когато човек съблече старата си дреха и облече нова, умрял ли е? В този смисъл смъртта не е нищо друго освен събличане на старата дреха, т.е. излизане на човека от тялото. Мислете за смъртта и за живота така, че да не се спъвате. (9/стр. 22)

— Каква е разликата между смъртта и живота? — В смъртта нещата се разединяват, а в живота се събират; в смъртта цветята окапват, а в живота отново изникват, растат и цъфтят. В живота плодовете зреят, а в смъртта окапват и гният… Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго. (9/стр. 124)

Когато някоя мома се влюби, майката и бащата казват, че дъщеря им заминала занякъде, т.е. пристанала на някого. В такъв случай и смъртта не е нищо друго освен приставане на някого. Аз не вярвам в смъртта. Когато старият дядо намери своята възлюбена, съблича старата си дреха, облича нова и отива при нея. Хората, близките му казват: „Господ да го прости!“. Няма какво да го прощава Господ. Той сега се разхожда със своята възлюбена подмладен, променен, неузнаваем.

(10/стр. 64)

Ние взимаме думата смърт не така, както хората я разбират. Под думата смърт се разбира изчезване на страданията, отиване в един неизвестен свят.

(8/стр. 160)

Какво нещо е гробът? Зародишът е затворен в яйцето като в гроб, но в тоя зародиш се крият условия за нов живот. Следователно умирането на човека не е нищо друго, освен ликвидиране със старите условия, които спъват развитието му, и влизане в условия за нов живот. Гробът е яйцето, в което се крият новите условия, а смъртта е съдебният пристав, който обира човека и го освобождава от всичко непотребно. (3/стр. 122)

Под смърт се разбира да се освободиш от неблагоприятните условия, които спъват растежа на живота.

(4/стр. 116)

Сега учените хора казват, тъй като ме слушат: „Това са залъгалки. Ако утре умра, животът няма смисъл за мене“. Туй, което е учил, не е било залъгалка. За мене нещата имат смисъл, когато мога да живея, да виждам своите погрешки и да ги изправям, да раста, да се ползвам, да зная, че след хиляди, милиони години пак ще се явя в света — тогава ще има смисъл да живея. Иначе като едно животно ще се явя в природата и като едно цвете — и ще изчезна, и ще кажа: „Такава е участта“. Не, не е такава участта. Туй, което излиза от Бога, не може да бъде участта му такава. Казва: „Направих човека по образ и подобие Свое“. Следователно Бог не може да направи нещо, което умира. Ние умираме като хора, но не като творения на Бога. Плътта е, която умира. Тя е онази зараза, която влиза вътре, и човек трябва да умре. Смъртта в този случай е едно освобождаване от човешкото, за да възтържествува в нас божественото, разумното, да дойдем до истински живот, дето престават страданията. (13/стр. 410, 411)

Какво представя смъртта? Пречистване, т.е. напущане на старата и нечиста къща, за да изгори.

(14/стр. 170)

При слизането си на земята човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл. Това наричат хората смърт, а ние го наричаме заминаване.

(14/стр. 125)

Когато един живот се прелива в друг, това става причина да се унищожи външната форма. Това състояние хората наричат смърт. (22/стр. 124)

Като живее, човек опитва благата на живота. Като умре, той отива в другия свят да разбере условията на новия живот. (23/стр. 10)

Силният може да каже: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Да се изменим само, значи да запазим съзнанието си. В този смисъл смъртта подразбира събличане от една дреха и обличане в друга, по-хубава, по-съвършена. (24/стр. 47)

Защо животът изчезва? Днес виждаме един човек, който живее, но утре или след няколко дни той изчезва. Де е отишъл? Ние казваме: той е отишъл на другия свят при други специфични условия. (21/22:7)

Задгробният живот не е живот на умрелите, той е най-красивият живот. Задгробният живот е живот на свобода, а не живот на ограничения и смърт. (21/33:20)

Смъртта е един начин за пречистване от всички стари разбирания, с които ние трябва да ликвидираме. И да влезем в невидимия свят със запалена свещ.

(46/стр. 179)

В смъртта се подразбира да умреш, в този смисъл, да придобиеш вечната младост. Тогава има защо старият да умира. (47/стр. 57)

Кога живее човек по-добре: когато има знания или когато няма знания? Човек живее по-добре, когато има знания. Следователно трябва да знаете, че човек живее именно след смъртта. Това не е само теория, но и наука. (24/стр. 30)

Смъртта не е нищо друго освен промяна на формата. За да се излюпи пиленце, яйцето трябва да умре. За да мине в млекопитаещо, птицата трябва да умре. За да мине в ангелска форма, човек трябва да умре. Следователно промените на формите наричаме смърт.

(53/стр. 241)

Започвате да мислите, че ще умрете. Ами ти да умреш, какво значи? Значи да си купиш билет. Като кажеш „умира“, напишете „у-мира“. Който умира, отива в света. (52/стр. 434)

Когато някой човек умрял, заминава, да туриш „у“. „Умира“ — казва човек, който отива в широкия свят. Да умреш в малкия свят, да отидеш в широкия свят, то е умиране. (41/стр. 508)

Като казваме „дали ще умре“, разбираме дали ще се премести един човек от едно място в друго място. Това е умиране. А пък ние считаме смъртта за друго нещо. Смъртта е преместване от едни условия в други условия. (41/стр. 569)

Знайте, че със свършването на земния живот започва истинският духовен живот. (37/стр. 172)

Със смъртта човек изчезва като форма, обаче силата, която му е дадена първоначално, се връща в корена на Битието. След време същият човек се явява отново на земята в друга форма. (69/стр. 9)

ВСЪЩНОСТ СМЪРТ НЕ СЪЩЕСТВУВА

Смърт няма

— Какво е положението на умрелите? — Според мене няма умрели. (37/стр. 232)

Казваш: — Е, като умра един ден, всичко ще се свърши с мене. — Добре, като умреш, къде ще отидеш? Великият закон в самата наука казва, че нищо в природата не се губи. Щом е тъй, ти като човек не можеш да се изгубиш. И като умреш, пак ще живееш, пак ще мислиш. (12/22:7, 8)

Преди всичко, смърт не съществува. Човек не умира, но минава от едно състояние в друго. (27/стр. 177)

Аз казвам: Няма умрели хора в света. Когато човек умре, той започва да живее същински живот.

(12/25:31, 32)

Някои мислят, че умрелите не се хранят. И ангелите се хранят. Според учението на съвременните учени хора смърт няма в света. Смъртта е привидно състояние. (13/стр. 315)

— Ама мога да умра. — И това е възможно. За ра-зумния човек съществува само преселване от един свят в друг, но не смърт. (45/стр. 110)

Питат ме някой път има ли задгробен живот. Казвам: Има и няма задгробен живот. — Ти не си определен. — Аз съм толкова определен, колкото си и ти определен. От моето гледище живот след гроба няма. От моето гледище гроб няма. Тогава? Според мен животът може да измени формата си в друга. То е фикция, че човек може да умре, то е ограничение на съзнанието. (46/стр. 237)

Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света. Човек е една жива душа, която има възможност да живее и да чувствува Вечния живот. (12/1:11)

Каже ли някой, че със смъртта всичко свършва, той е физическо същество само; в него няма нищо духов-но. (22/стр. 282)

Смърт не съществува. Човек не умира, но се съблича, както гъсеницата излиза от какавидата и се превръща в пеперуда. (14/стр. 88)

Христос казва: „Радвайте се“. Защо да се радвате? Защото няма смърт. Бъдещето на човека е велико. Неговата душа живее в друг свят, а не на земята.

(14/стр. 92)

Като умре, човек влиза в други хора и пак продължава да работи. В този смисъл за съзнателния, за ра-зумния човек смърт не съществува. Формата му може да се разруши, но съзнанието — никога. — Какво става със съзнанието? — Разширява се. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова повече се разширява. Като знаете това, не се плашете от смъртта. Никой никого не може да убие. Страшно е, ако съзнанието на човека не е пробудено. Той пак не умира, но живее в тъмнина, в дълбок сън. (54/стр. 13, 14)

Сега вие искате да ме убедите, че всички ще умрете. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрете, но всички ще се измените“. Няма да умрете! Аз искам коригиране в схващането ви за смъртта. Смъртта ще я схващате като промяна. (20/стр. 171)

Като свърши работата си, човек остарява и напуща земята, но не се изгубва. Той отива в другия свят, дето му е приготвено място. (52/стр. 503)

Ние казваме, че ще умрем. Не. Тялото ще се измени. (6/стр. 428)

За мене смъртта е една съдрана дреха. Като умира човек, това показва, че дрехата се е съдрала и му дават нова дреха. Значи, дрехите умират, но не и човек. Човек никога не умира. Съдраните дрехи на човека ги турят настрана, а сам човек никога не умира. (8/стр. 387)

…Който не разбира този вътрешен закон, той иска да му се докаже съществува ли някакъв задгробен живот вън от земята, или със смъртта всичко се свършва. А пък онзи, който знае нещата, той знае, че нищо в света не се свършва, нищо не изчезва. (8/стр. 531, 532)

Който умира, ще отиде да си почине. Всеки, който е работил, трябва да си почине. Всеки, който е живял, трябва да отиде да си почине. Значи, умиране не съществува, но ще отидеш да си починеш. След това ще дойдеш пак да воюваш. (6/стр. 626)

Животът не се губи

Вярваш, че след смъртта всичко се свършва. Наистина свършват се противоречията, но не и самият живот. (3/стр. 114)

Хората питат: — Аз като умра, ще живея ли пак? — Че животът никога не се свършва. (12/13:27)

Като вади криви заключения, човек мисли, че животът съществува, докато той живее; щом умре, животът се свършва. Не е така. Животът няма край. Свършването на един живот е начало на друг. (27/стр. 231)

Мнозина запитват съществува ли друг живот след смъртта. Според мене, във философски смисъл, този въпрос не е поставен правилно. И след смъртта човек пак ще живее, даже по-добре, отколкото е живял на земята. (24/стр. 30)

Енергията съществува преди и след смъртта на съществата. Да се говори за живот след смъртта, това значи да се говори за продължаване на Божията дейност като вечна и непреривна. (3/стр. 116)

Едно трябва да знаете: спирането на пулса не подразбира прекратяване на живота. Животът и съзнанието на човека продължават и след спирането на пулса.

(34/стр. 194)

Като говорим за живота, имаме предвид два важ-ни момента: раждане и смърт. Животът се проявява и в двата момента, затова единия наричаме живот в раждането, а другия — живот в смъртта. Това са два диаметрално противоположни живота. Някой казва, че като умре, всичко се свършва с него. Свършва се само животът на земята, но извън земята умрелият влиза в друг живот. (36/стр. 307, 308)

Вие питате: — Като умрем, къде ще отидем? — Няма да умрете. Ако се излеете от формата, в която сте били поставени, вие ще отидете в истинския живот, откъдето сте излезли. (38/стр. 122)

Аз не се занимавам с въпроса има ли задгробен живот, или няма, но питам: Съществува ли някъде в природата място, където да няма живот? Ако цялото пространство е изпълнено с живот, защо като заминеш от земята в другото състояние, казваш, че няма живот? Ако може да докажем, че животът съществува само на земята, че в пространството няма живот, то е друго нещо. Аз казвам, че цялата природа е пълна с живот. (38/стр. 155)

Една госпожа от Търново разказваше следния факт: „Един ден баща ми, който си е заминал, иде със своята тояжка и казва: Какво правите, какво готвите?“. Дъщерята му казва: — Татко, остани за обяд. — Не, не може, бързам. Аз трябва да си замина. — Тази случка тя сама я разказа. Не останал за обяд. Питам: За една такава опитност какво ще кажете? Всички опитности спиритизмът иска да ги обясни по механически начин… Има известни факти, които показват, че човешкият живот не се губи. (38/стр. 309, 310)

Ще дойде ден, когато съзнанието на хората ще се пробуди и те ще влизат от един живот в друг. Те ще разберат, че няма смърт, че животът е вечен и непреривен. (14/стр. 45)

Всъщност и като умре, човек продължава да живее в необятната природа. Дали съзнава, или не съзнава това, той живее. За предпочитане е да съзнава нещата, но и като не съзнава, фактите си остават верни и неизменни. (54/стр. 147)

Казваме, че човек умира. Смъртта подразбира изгубване на живота за дадени условия само; при други условия животът продължава. (50/стр. 195)

Сега вие мислите, че живеете. Този въпрос ще се разреши, като умрете. Ще видите, че всякога живеете. Само ще промените условията за живота. (20/стр. 88)

Умирате, пак вярвайте, че ще се подобри положението. Човек и след като умре, пак ще живее.

(52/стр. 365)

Учените хора, които се занимават с отвлечената философия, казват: Като умре, човек изчезва, никъде го няма, всичко с него се свършва… Онези, които пишат, че човек умира, имат малко съмнение. Онези, които пишат, че човек живее след смъртта си, и те имат малко съмнение. Обаче общото положение е, че в света нищо не се губи. Де ще се изгуби човек? За да се изгуби човек, това подразбира нещо двусмислено. Преди всичко, самата дума е малко двусмислена. Загуба има само за нас, хората, но за природата няма загуба. Нещата на природата никога не се губят. При това и животът не може да се загуби. Когато водата от вашето шише се е изгубила, тя не се е изгубила, тя е отишла в океана. За вас обаче водата се е изгубила. (8/стр. 160)

Това, което не умира, но живее вечно

Душата е принцип, който сам по себе си никога не умира, но постоянно се изменя. Душата е онази свещена, велика книга, в която са написани всички прояви на Бога. (1/6:10)

Хората казват: „Родили сме се, но след това ще умрем“. Човек се е родил, така е, но аз не съм съгласен с това, че ще умре. За човешката душа има раждане, но няма смърт. Човешката душа трябва да се ражда, без да умира. Това е радостта. (1/8:22)

Ако Учителят ви може да разруши една Божествена идея, сама по себе си тя не е Божествена. През колкото по-големи изпитания минава една Божествена идея, толкова повече тя расте и се укрепва. Божественото никога не умира. (4/стр. 204)

Животът е нещо, което не може да се наруши! Има нещо у човека, което ще умре, но има нещо у човека, което остава, никога няма да умре. То е неговият живот. Онова, което той съзнава. Всеки един от вас съзнава, че има нещо у него, което ще остане. (47/стр. 418)

Туй, което в човека никога не престава да съществува, то е човешката душа. То е човекът, който не умира. Следователно има нещо в човека, което ще умре, но има и друго, което не умира. Тялото ще умре, ще го заровят. След като ви вземат тялото, ще остане нещо, което никой не може да вземе. Сега аз не искам да ви убеждавам, понеже като идете в другия свят, вие ще проверите. Онези от вас, които не вярвате, идете в другия свят да проверите и елате да ми кажете. Аз ще ви срещна в другия свят и там ще ви проповядвам.

(20/стр. 199)

Че какво ще ме хване смъртта? Единственото нещо, което е неуловимо, то е душата. Душата се вижда, но не може да се ограничи… Единственото нещо, което смъртта не може да пипне, е човешката душа.

(62/стр. 347, 348)

Всеки човек трябва да изучава своето истинско тяло. Аз не говоря за обикновеното му тяло, но за истинското тяло на човека, което не умира. Туй, което умира в човека, това е неговата плът. Казвате: — Ами тялото на човека не умира ли? — Не умира. Само плътта умира. Има нещо постоянно у човека. То е истинското му тяло, което остава всякога едно и също. Някои учени казват, че истинското тяло на човека, т.е. неговата душа, тежи 33 грама. (21/29:13)

Засега светът има един материален колорит, но онова мощното, великото, което не умира в човека, не е материалното. Под думата „материалното“ ние разбираме онова, което гние, което се разлага, което умира. Същото нещо разбираме и под думата „плът“. А онова пък, което е безсмъртно, ние наричаме или душа, или дух, или ум. Безсмъртното е, което расте и се развива у човека. (21/31:10, 11)

Вие се колебаете дали човешката душа е жива, или не. Вие се колебаете дали човешкият ум, след като умре човек, ще съществува, или не, ще се разруши. Вие се колебаете в човешкия ум. Няма какво да се колебаете. Кое е онова, което може да разруши човешката душа? Че в нея е Господ. Кой е онзи, който ще разруши човешкия ум? Той е излязъл от Бога. Кой е онзи, който може да разруши човешката душа, която е излязла от Бога? (67/стр. 15, 16)

Някой път ние усещаме Божественото в нас. То е живо, то не може да умре. (5/стр. 119)

Човек е това, което не умира… В човека умира животното, а човекът остава да живее. Туй, което умира, е животно, а което остава, то е човекът. Следователно вие, които имате животинско естество, ще умрете, осъдени сте на смърт. А всички, които имате Божественото във вас — смъртта върху вас няма сила. (5/стр. 293)

Духовният човек трябва да извае своята духовна красота, да остави само онова истинско тяло, с което може да живее, без да го засяга смъртта. (80/20:19)

Този човек не умира

Най-голямото нещастие за човека е смъртта. Тя идва като бирник, задига каквото има и си заминава. Обаче Писанието казва: „За човека, който е свързан с Бога, смърт няма“. (1/2:18)

Който се храни с добродетели, зрели на Божествената светлина, той никога не умира. Жива е Божествената светлина. (4/стр. 173)

Роденият от Бога не умира, роденият от човека умира. (12/21:10, 11)

Ако нисшето влезе и кръвта е чиста, може да влязат колкото искат микроби, чистият човек с чиста кръв не умира. (6/стр. 639)

Същинският човек

Туй, което умира, не е човекът. Туй, което не умира, то е човекът. (13/стр. 263)

Преди да дойде на земята, човек наистина е бил дух. Като слязъл на земята, той се облякъл в материя — плът. Реалното е в духа, а преходното — в плътта. Значи, като умре, човек се обезплътява. И това е преходно състояние. С човека стават два процеса: обезплътяване и въплътяване. Реално е това, което се обезплътява и въплътява. То е духът. (7/стр. 96, 97)

След като умреш, от тебе остава душата, от тебе остава духът. Това си ти, човекът. След като умреш, и твоят ум остава с тебе. Следователно ти оставаш господар да си направиш каквото искаш тяло, когато идваш отново на земята, да си избереш такива хора, каквито искаш. Като слезеш от Божествения свят, трябва да избираш хората, между които искаш да живееш.

(38/стр. 347)

Под думата душа аз разбирам онова, което си ти, човекът. Що е душата? То е човекът в своята същина, която не умира. И онзи, който не вярва, след като умре, ще разбере, че не е умрял, и ще се чуди какво става с него. Като умре, ще види, че не само не е умрял, но е оживял, станал е радостен и весел. (38/стр. 348)

Знаем, че след смъртта всички клетки на човешкия организъм се разпръсват в пространството. Де отива човекът? Духът му пребъдва в първичната субстанция, душата му — във вторичната, а тялото — в третична- та. (18/стр. 41)

Казвам: Вечерно време като спиш, с кое тяло ходиш? Виждаш, слънцето изгрява, гонят те от едно място на друго. Тялото ти е на кревата, пък ти бягаш. С кое тяло бягаш? Казваш: „Аз искам да зная къде ще бъда“. Добре, на онзи свят ще бъдеш като насън. Всяка вечер ходите, разхождате се и казвате: „Как ще бъда в онзи свят?“. Точно тъй, както в съня. Някои ми разправят, че са сънували сънища. Оглежда се в огледалото млад и че е красив, с кое тяло, с туй или с друго? Има друго тяло и той е същинският човек. (52/стр. 449)

Днес ценността на хората не е толкова в телата им, които са нещо преходно. Утре човек умира и тогава тялото, както и знанието, което е имал, привидно изчезват като средство, с което си е служил във физическия свят. От гледището на реалния свят това, което изчезва, е преходно и остава само онова, което е истинско. Тогава остава само същинският човек. (8/стр. 373)

Истинският човек е духът, висшето съзнание в човека, което не се мени, което никога не умира.

(27/стр. 56)

Никога един човек не можете да го заровите в гроба… Там се заравят техните дрехи, които са турени. Оплакват ги, но няма ги там. Живота, духа не може да ги туриш в гроба. Духът не е нещо материално. И човек не е нещо материално… Аз наричам човек това, което не се заравя в земята. Всяко нещо, което се заравя в земята, не е човек. Това е духът — Свещена книга е духът, една велика, истинска наука. (79/стр. 287, 288)

ДА ОСВЕТЛИМ СМЪРТТА

Защо се ражда човек и защо умира?

Казват: „Човек се ражда и умира“. Значи той трябва да се роди, трябва и да умре. Това не е разрешаване на задачата. Важно е защо трябва човек да се ражда и да умира. Досега никой не е определил що е животът, що е смъртта… Защо се ражда човек и защо умира, това е задача на бъдещето. (4/стр. 132)

— Защо се ражда човек? — За да се учи и да прави добро. — Защо умира? — За да не греши. (23/стр. 10)

Раждането е начало на живота, когато човек слиза на земята да изправи погрешките си. Смъртта е краят на живота, когато човек ликвидира с погрешките си.

(24/стр. 26)

Ако в смъртта ти не придобиеш своята Свобода, смъртта ти не е на място, не е на време. И ако в живота ти не можеш да опиташ Любовта, и животът не е на място! Следователно ние се раждаме да опитаме Любовта; ние умираме, за да придобием своята Свобода.

(47/стр. 95)

И след това се питате: „Защо се родих, защо умирам?“. Ти се роди, за да се научиш да любиш. И ти умираш, за да се отучиш да мразиш. Значи, хората умират, за да се отучат да мразят… И ако в раждането се научим да любим, а ако в смъртта се отучим да мразим, ние сме научили Божия закон — повече не ни трябва.

(6/стр. 191)

Защо идва смъртта?

Хората умират по единствената причина, че не вършат Волята Божия. Понякога човек трябва да умре, това му се налага… Защо? Защото животът на този човек е изопачен. Следователно когато животът на човека се изопачи, той непременно трябва да умре. (11/стр. 361)

Дойде ли Божествената Любов у човека, той е готов вече на всички жертви, малки и големи. Не е ли готов човек на жертви за Бога, той ще се намери в големи противоречия: ще се ражда и умира, ще бъде млад и ще остарява, ще изгубва смисъла на живота си и т.н.

(1/3:9)

Ние, които живеем на земята, сме оградени с Божествения, с Вечния живот. Ако не спазваме законите и правилата на този живот, той ще ни изхвърли вън от себе си. След всичко това питате: „Има ли живот след смъртта?“. (4/стр. 25, 26)

— Защо умира човек? — Да даде сметка в Божествената банка, как е използувал живота си. (48/стр. 205)

Докато има Любов, има живот. Хората казват: „Чакай да видим как ще бъде без Любов“. И като дойде да се върши работата без Любов, те умират. (7/стр. 27)

Човек, който изгубил Бога в себе си, остарява и уми-ра. (7/стр. 76)

И ако ме питате защо остарявате и умирате, ще ви кажа, че се дължи на вашите престъпления спрямо Любовта, че вие сте нарушили Любовта на разумния, съзнателния живот. (7/стр. 76)

Боледувате и умирате. Защо? Сгрешили сте нещо.

(7/стр. 121)

Съвременните хора със своето безверие са изгубили Бога от ума си и казват, че няма Господ… Ако те изгубят Бога от душата си като Любов, като Мъдрост и като Истина, тогава не е добре за тях. Питам: Такъв един народ, такова едно общество или такъв един индивид може ли да живее? Не. Народа го очаква смърт, индивида го очаква смърт. (12/5:18, 19)

Ако ти не се пазиш, може да се откъснеш от Бога и да изгубиш живота си. (12/6:26)

Ние желаем външни богатства, от които умираме.

(12/7:21)

Днес повечето хора умират от преяждане, отколкото от недояждане или от глад. (7/стр. 153)

И тъй, смъртта всякога произтича от преобладаващото състояние на материята. Като резултат на това състояние се явяват ред анормални желания, които запушват кръвоносните съдове в човешкия организъм. От преяждане пък се явява задръстване на нервната система, вследствие на което кръвообръщението в човека не става правилно, мозъчната енергия не изтича и не приижда правилно. Тогава настава процес на втвърдяване на артериите, при което те губят своята пластичност. Най-после човешкият дух се принуждава да напусне тялото. Това състояние се нарича смърт. Или в духовно отношение ние наричаме това състояние прекъсване съобщението с Бога. (22/стр. 64)

Както живеят, както мислят и както чувствуват хората днес, всичко това не носи нищо друго освен скръб, нещастие след нещастие и смърт. Съвременните хора трябва коренно да изменят живота си. (22/стр. 250)

— Защо умират хората? — Защото живеят неразумно. Неразумният живот всякога свършва със смърт. В разумния живот няма спор, няма недоразумения, няма смърт. В неразумния живот всякога има стълкновения, които говорят за дисхармония между съществата в този живот. (50/стр. 104)

Смъртта те застрашава само когато скъсаш връзките си с висшето съзнание, тогава или ще стане разрив на сърцето, или капилярните съдове ще се свият. Докато Любовта изпълва човешкото сърце, никаква смърт не може да дойде. (38/стр. 27, 28)

Клетките, които съставят човешкия организъм, сами по себе си са безсмъртни. Обаче когато смъртта дохожда за човека, причината за това е, че той влиза в разрез с Божествения организъм, с Божественото в самия човек, вследствие на което го детронират, т.е. свалят от власт. При това детрониране организмът на човека се разрушава, клетките се разпръсват из пространството, а душата му отива при своя Създател да даде отчет защо е напуснала тялото преждевременно, защо не е завършила работата си на земята. (19/стр. 74)

Значи, изгуби ли Любовта си, човек е изложен на смърт… (55/стр. 140)

— Защо умират хората? — Много просто. Хората умират, защото няма какво да правят. Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират. (50/стр. 236, 237)

За да възкръсне човек, той трябва да е свободен. Понеже сега той не е свободен, затова умира. Всички хора умират по единствената причина, че не са свободни. Дотогава, докато човек умира, той не е свободен.

(51/стр. 111)

Смъртта е като един фактор, като една временна неизбежност, да приравни и да очисти хората. Всяка една смърт е чистилище. Хората умират по единствената причина, че трябва да се чистят. Ако не са грешни, няма да има смърт. Това е чистене. Като минеш през гроба, ще минеш през един такъв силен огън, че няма да остане никаква нечиста материя. (20/стр. 93, 94)

Защо умрял някой? Умрял е за някое прегреше-ние. (52/стр. 110)

И хората днес умират по единствената причина, че не знаят онези закони, които регулират живота.

(52/стр. 275)

Щом изгубиш любовта си, ти губиш силата си и започваш да остаряваш. Като остарееш, ще дойде и смъртта. Всички хора, които престъпват закона на Любовта, умират без изключение. Това се отнася не само за хората, но даже и за най-възвишените същества, които са си позволили да престъпят закона на Любовта.

(52/стр. 511)

Тъй щото знайте: Изгубите ли силата си, смъртта вече иде. Смъртта се страхува само от силата. Та когато хората се запитват защо трябва да обичат, казвам: Хората трябва да обичат, за да бъдат силни. (52/стр. 511)

Трябва да се върне чистотата. Сега се изисква чистота. Ако не се повърнем към Бога, без тази чистота сме осъдени на смърт. Такава смърт, каквато никога не сте си въобразявали. (52/стр. 549)

Че смъртта, това е едно наказание за онези, които не разбират Божия закон. (60/стр. 260)

И Лазар защо умря? Старият живот трябваше да умре. От тия стари разбирания човек трябва да се освободи. Това е смъртта. (61/стр. 160)

Ако умират хората, умират главно от своите пос-тъпки. (8/стр. 672)

Та казваме: Сега той умрял, заминал си. Как ще се примириш? Колко хора скърбят сега! Вие не може да се търпите, а като си замине някой, тогава ще ви е тъжно. Не се обиждайте. Хората умират по единствената причина, за да се примирят, защото в света хората не могат да се примирят по друг начин. (41/стр. 297)

Смъртта е един процес… Човек трябва да умре, за да дойде пак новият живот. Щом съгреши, непременно смъртта е една неизбежност да започнем наново, да поправим своите погрешки. (41/стр. 605)

Ще живееш, докато се учиш. Щом престанеш да учиш, ще грешиш. Тогава за да не грешиш, иде смърт-та. (23/стр. 10)

Защо хората заминават за другия свят? Да приложат Любовта. Това, което човек не може да приложи на земята, ще го приложи на онзи свят. (35/стр. 161)

Започне ли елементът на нечистотата да влиза в живота, смъртта веднага прави крачка напред; колкото повече се увеличава нечистотата, толкова повече смъртта навлиза в живота. Смъртта и нечистотата се намират в прави отношения. (65/стр. 128, 129)

Сега каквото Господ ви изпрати, вие го разваляте, но с това се излагате на явна смърт. (65/стр. 135)

Като не разбират законите на живота и на смърт-та, хората се питат защо умират. Човек умира, защото няма светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото си. Щом токът на енергиите се прекъсне, животът се прекратява. (42/стр. 42)

Какво лошо има в яденето? Ако човек преяде, умира и ако много пости — пак умира. Това са две крайности. Човек всякога трябва да яде толкова малко, колкото да подкрепя своя организъм, да няма никакви излишъци и да прекъсва яденето си при най-сладката хапка… Ако хапне повече, това ще бъде за него отрова.

(21/3:26)

Съвременните лекари казват, че когато човек дойде на възраст около 40-50-60 години, започва да се развива в него болестта артериосклероза, докато най-после умира от пропукване на тялото. Защо умират тези хора? Старите хора умират от страх — нищо повече. А младите от какво умират? Младите умират от пресищане, от преизобилие, от задръстване. И действително много майки уморяват децата си от много хранене.

(21/9:7)

Питам ви сега: Като колонисти на земята, как трябва да устроите живота си? Ние сме подчинени на такива закони, които не можем да нарушим. И всяко нарушение на един естествен закон на земята носи смърт. Има много народи, които са изтребени от лицето на земята само по тази причина, че са нарушили естествените закони на природата. (21/30:11)

Сега ние сме се отклонили от Бога, от разумния живот и продаваме най-възвишеното, най-благородното в себе си. Колко пъти досега ние сме продали най-хубавите си мисли и най-благородните си чувства. Някой казва: „Не може да се живее другояче“. Та именно като грешиш, ще умреш. (21/31:30)

Хората умират преждевременно под влияние на отрицателното в живота. Страхът, подозрението, съмнението, безлюбието, безверието съкращават живота на човека. (36/стр. 120)

Омразата е инертно, пасивно състояние на материята. Който попадне под закона на омразата, смърт го очаква. За да не умре, човек трябва да превърне омразата, като инертно състояние на материята, в Любов — активно състояние на материята, което произвежда топлина. (36/стр. 147)

Човек умира само когато се скъса връзката между душата му и Първата Причина, но и тази смърт е частична. (36/стр. 399)

Хората умират от бездействие. Като умре човек, ако се прегледа мозъкът и черепът на човека, може да се види от какво е умрял. Някои умират само от ядене и пиене. Някои само от пиене умират. Някои само от пушене тютюн умират. Някои само от събиране пари. Някои умират само от одумване на хората. Като одумват хората, умират. Не искам да вярвате в туй, то е наука. (67/стр. 142)

Всеки, който не дава, умира. Всички ония хора, които не са завъртели колелото, които не искат да изпълнят Волята Божия, умират. (67/стр. 246, 247)

Всеки човек, който не иска да изпълни Волята Божия, умира. Всеки един човек, който иска да изпълни Волята Божия, се ражда. Така седи законът. (67/стр. 247)

Че енергиите на човешката мисъл как да се префинят да възприемеш Божествения живот, да се тури на работа, да се изградят новите клетки, които ще служат за устройството на човека. Защото ние умираме по единствената причина, че първоначалните клетки, от които ние сме съградени, ги изгубваме. Като изгубим повече от половината от тези клетки, ние сме осъдени на смърт. Животът в тях не функционира, значи отравяне става. Отравянето иде чрез човешката мисъл, чрез човешките чувства и чрез човешката воля. Това е новата философия. (67/стр. 264)

Ние умираме от своето заблуждение, от своето непослушание. (67/стр. 270)

Ако не знаеш как да ядеш и се задоволяваш с храна, каквото ти попадне, смърт те очаква. Аз съм за Божествената храна. Ти ядеш нечиста храна и после казваш: Имам големи знания. (37/стр. 28)

На какво се дължи съществуването на гробищата? На преяждането. Никой човек, никое същество не е умряло от глад. Обаче всички хора, всички живи същества умират от преяждане. Ако една машина работи непрекъснато, ще се развали по-скоро, отколкото ако се употребява от време на време. На същото основание ако стомахът работи повече, отколкото трябва, скоро ще заведе човека в гробищата. (37/стр. 108)

Ако не дадете ход на Божествените желания в себе си, иде разрушението. Тогава настъпва разрушение и смърт на организма. (71/стр. 148)

Тъй щото когато някои ме питат защо хората умират, казвам: Хората умират от безлюбие. (11/стр. 114)

Кога умира човек? Когато никой не го обича. Някой казва: „Защо ще живея на този свят, когато никой не ме обича? Другарите ми заминаха, никой не ме разбира, никой не ме обича“. Щом се намери човек в такова положение, той не може повече да живее. (11/стр. 129)

Щом всички твои близки подпишат и дадат съгласието си за твоето заминаване, ти не можеш вече да останеш на земята. Докато има един човек, който те обича, ти можеш да останеш на земята; няма ли нито един, който да те обича, ти непременно трябва да заминеш. Престане ли и този последният да те обича, ти непременно ще умреш. Искаш или не искаш, ти непременно ще умреш. (11/стр. 282)

Когато човек изгуби равновесието на своя живот, смъртта иде като естествено последствие. Значи, животът представя едно равновесие между силите на сърцето и на ума. Следователно щом се наруши равновесието между силите на сърцето и силите на ума, т.е. силите на живота, тогава идва вече смъртта. (11/стр. 243)

…Не трябва да се харчат силите на природата безразборно, защото ако си ги изхарчил, няма да има после откъде да наваксаш нови сили. Ето защо когато старите хора умират, това не е нищо друго освен един търговски фалимент. Този човек е изгубил капитала си и след това неговата фирма се затваря. (11/стр. 334, 335)

В сегашния живот в едно отношение смъртта е едно благо за човека. Човек трябва да умре, за да се обнови тялото му. (11/стр. 361)

…Всичко ние вършим без Любов. И вследствие на това страдаме. Дето умираме, умираме по същата причина. (11/стр. 653)

В смъртта има нещо тежко. Смъртта е причинена от непослушание, от нарушаване на един велик закон, в който няма прощаване. В греховете си човек не може да бъде простен. Някои казват, че човек е простен от греховете си, т.е. греховете му могат да се простят. Не, греховете не се прощават. Погрешката може да се прости, но греховете не се прощават. (6/стр. 452, 453)

В погрешките има страдания, а в греховете — смърт. Някой казва, че ще умре. Щом мисли, че ще умре, трябва да знае — причината за това е грехът.

(6/стр. 453)

Грехът стои в това, че ние искаме да направим Господа слуга, роб на нашите желания, мисли и действия. В това са грешни ангелите. В това съгрешава и човек днес. И всеки, който иска да стане неговата воля, той се осъжда сам на смърт. (73/стр. 13)

Вас ви е страх да изгаснете. Човек изгасва само при едно условие — при дървото за познаване на доброто и злото: прекъсва се връзката между човека и Бога. И там е всичкото зло. Злото прекъсва връзката, която съществува между човека и Бога. И щом се прекъсне тази връзка, ти тогава постоянно почваш да се смаляваш. И щом се смалиш, няма изход отникъде — ти умираш един ден от смъртта. И ние умираме, понеже прекъсваме връзката с Бога. Щом си свързан с Бога, ти си във вечния живот. А щом прекъснеш връзката, ти влизаш в друг свят. И светът на смъртта е реален, но там почват страдания и противоречия, в които няма разрешение. (73/стр. 319)

Христос… казва: „Не бойте се от ония, които са на земята и убиват“*. Кои са онези, които убиват? Ако прочетете първия стих, ще видите, че е дадена власт на нечестивите духове да убиват, но тази власт не се простира над добрите хора, а над злите… Никога не трябва да имате слабостите, които тия духове имат. Някои казват: „Не можем без слабости“. Щом не можете, ще ви умъртвяват, ще ви вземат тялото, парите, ще ви зат-ворят — няма друг изходен път. (76/стр. 171, 172)

Всеки от нас трябва да направи малко ревизия в сърцето и ума си да види какви слабости има в тях. Ако обичате да полъгвате, всички духове на лъжата са наоколо вас, те са на гости у вас, вие ги привличате. Ако обичате да злорадствувате, всички духове, които злорадствуват, са тъй също около вас. И ако бихте били ясновидци, бихте видели, че във вашите къщи има цели орди от тях, които само ядат и пият. Ако мразите, всичките духове на омразата ядат и пият на ваши разноски. Ето защо умират хората. Като дойдат и поседят ден-два у вас, вие почнете, разбира се, да се оплаквате: „Тук ме боли главата, болят ме очите, болят ме ръцете, краката, стомахът, сърцето, дробовете“. Как не ще ви болят? Тия зли духове черпят сокове от вас и почнат да замрежват очите ви, почнете да ослепявате, да оглушавате, краката и ръцете ви почнат също да боледуват и един ден ви грабнат и ви занасят в гроба. (76/стр. 172)

Що е умиране? Господ… вижда, че вие ще изгубите много, съкратява процеса на вашия живот — „За да не направи дълг повече, вземете му капитала, който съм му дал, времената не са сега благоприятни, оставете го за друго време, доведете го при Мене“. (76/стр. 7)

Ако ви посещават светли мисли, без да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си с хората. Тогава от разумния свят ще издадат заповед да ви вземат горе, там да научите урока си. Докато не го научите, няма да слезете на земята. Който иска да живее дълго време на земята, трябва да решава задачите си правилно. (27/стр. 22)

Добрите, възвишени мисли и чувства правят човека млад. Лошите мисли и чувства го втвърдяват и състаряват. Такъв човек е осъден на смърт. (27/стр. 118)

Който се отдалечава от Бога, сам се осъжда на смърт. (3/стр. 253)

Какво нещо е смъртта?

Смъртта не е опасна. Тя е опасна само при прегрешението. Иначе тя е освобождаване на човека.

(6/стр. 513)

Смъртта е наказание за онези, които не използуват Божиите блага или реагират на Божиите блага. Всеки човек, който реагира на Божествения живот, той е осъден на смърт. Тъй седи въпросът. (6/стр. 640)

Влезеш ли в университета на смъртта, там са безпощадни. Там не дават никакво право на човека. Това е светът на анархията, на безправието; това е един неустановен свят. (9/стр. 114)

Смъртта е ликвидация със старата култура… Когато смъртта посещава домовете ни, тя ни напомня, че е дошло време да ликвидираме със старите си сметки. — Кои са старите сметки? — Греховете и престъпленията, които постоянно се утаяват в сърцата, умовете и телата ви. (18/стр. 40)

Тъй щото дойде ли въпрос до смъртта, трябва да гледате на нея като на ликвидация с греховете, с престъпленията. Не е важно дали греховете са големи или малки. Важно е, че трябва да се ликвидира с тях по най-разумен начин. (24/стр. 26)

— Ще се мре. — Този въпрос трябва да се разреши. Той може още сега да се разреши. Смъртта в света е едно посвещение, което кара хората да се откажат от всичко. И Христос е казал: „Ще се откажете от всичко в света“. Казвате: „Не се отказваме, как ще живеем?“. Не се отказвате, но като дойде смъртта, тогава се отказвате и от баща си, и от майка си, и от жена си, и от децата си — от всичко се отказвате. Щом смъртта ви хване за гушата, от всичко се отказвате. Най-после ще се откажете и от тялото си и ще излезете вън. (8/стр. 23)

Аз определям смъртта и живота по следния начин: смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. (51/стр. 207, 208)

Можем да кажем, че смъртта е едно благо, …едно място, дето човек се скрива. Смъртта, това са неблагоприятни условия, но все таки тя е една почивка. Някои казват: „Да умра, че да си почина“. (25/стр. 608)

Смъртта сама по себе си е процес, който показва нарушение закона на вярата, или законите на разумния живот, или законите на Божествения живот.

(21/26:8)

Вие сте само гости на земята. Онези, които управ-ляват земята, току ви изпъждат. Щом сгрешите нещо, те веднага ви интернират. Що е смъртта? Интерниране. Щом видят, че сте безнадеждни, те веднага ви интернират. Не само светските хора ги интернират, но и набожните. (11/стр. 17)

Умирането не е нищо друго освен най-голямото ограничение, което може да се даде на едно същество. Това е смъртта. Ограничение, не че изчезва човек. Най-голямото ограничение, то е смърт… Няма да ядеш, сляп ще бъдеш, глух ще бъдеш, хром ще бъдеш, всички ще те забравят — това е смъртта. (6/стр. 648)

Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили.

(76/стр. 66)

Какво представя смъртта? Робство. Значи, смъртта, грехът, страданието заробват човека. Велико изкуство е да превърнеш греха в правда, страданието — в радост, а смъртта — в живот. (27/стр. 117)

Адам и Ева поставиха началото на смъртта още в рая

От колко хиляди години съществува учението за смъртта? От грехопадането. Бог каза на първите човеци, че ако ядат от плода на дървото за познаване на доброто и злото, ще умрат. Те ще умрат за живота в рая, но ще живеят на земята. Като изправят погрешката си, ще се върнат отново в рая. (3/стр. 113)

И смъртта е процес, създаден от Черното братство. Първият, Който посвети Адам и Ева в истинското знание, им казваше: „В който ден ядете от плода на забраненото дърво, ще умрете“. Аз превеждам: В който ден се свържете с Черното братство, ще умрете. След това ще поддържат мисълта, че така е наредил Бог: човек да умре. А преди това трябва да бъде съден. Това не е нищо друго освен изопачена окултна истина. Човек не е създаден да умира. Следователно смъртта е резултат на неразбиране на Великите Божии закони. (4/стр. 142)

Докато не бяха съгрешили, Адам и Ева живяха в рая. Щом съгрешиха, Бог ги изпъди от рая, като им каза: „Излезте вън!“. Какво спечелиха, като излязоха от рая? Те се изложиха на големи страдания и смърт… Думите, които Бог каза на първите човеци, означават излизане от живота… (10/стр. 119)

Сега ще направя едно съпоставяне между живота и смъртта. Когато Адам беше в рая, Бог му представи живота във вид на две плодни дървета, едното от които нарече „Дърво на живота“, а другото — „Дърво за познаване на доброто и злото“. В окултен смисъл под „Дърво на живота“ се разбира стремеж на всичко живо в природата към Божественото. Този стремеж върви отдолу нагоре. Той е прилив в природата, който постепенно се увеличава, расте. Под „Дърво за познаване на доброто и злото“ се разбира стремеж на съществата да излязат от центъра на живота и да отидат към периферията. Този стремеж има посока отгоре надолу и представя отлив в природата. Щом тези две течения съществуват в природата, лесно е вече да се обясни произходът на смъртта. Два влака излизат от две противоположни посоки и се движат към една и съща точка. Какво ще стане с тях? Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не можа да избегне катастрофата, умря. Който се опита да яде от плода на забраненото дърво, той ще свърши живота си като Адама. Това значи: деня, в който човек хапне от плода на забраненото дърво, той влиза в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу, към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Христос дойде на земята именно затова да извади хората от това течение и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, който наричаме Възкресение. (29/стр. 44, 45)

Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от плодовете на забраненото дърво, ще умреш“. Бог заповяда на Адама да не яде от плодовете на забраненото дърво, но той не послуша, наруши Божията заповед. Бог заповяда на Йона да отиде в Ниневия да проповядва, но и той не изпълни заповедта. И двамата изгубиха добрите условия на живота и влязоха в смъртта. Адам напусна рая, а Йон влезе в утробата на кита. И двамата минаха от светлина в тъмнина, от живот в смърт. (57/стр. 31, 32)

Една от причините за смъртта… е тщеславието. Когато черният адепт видя Ева в райската градина, той й заговори за големите възможности. Каза й, че ако яде от плода на забраненото дърво, ще стане като Бога: учена, силна, красива — целият свят ще говори за нея и ще й се кланя. Така се събуди тщеславието на Ева. Тя пожела да придобие тези качества и яде от забраненото дърво, а след това даде и на Адама. Така именно смъртта влезе в живота. (57/стр. 305)

Човек първо беше безсмъртен и още в райската градина му се каза: „В който ден ядеш от забраненото дърво, ще умреш. Обаче ако ядеш от дървото на живота, ще живееш“. Като не изпълните заповедта на Бога, казвате, че ще умрете. Казвате, че Адам ял от забраненото дърво. — Всеки яде от забранения плод.

(37/стр. 187)

Когато първият човек се постави на едно изпитание в райската градина, Бог го предупреди… Че Бог му казва просто така: „От плодовете на всички дървета ще ядеш, но от туй дърво няма да ядеш. Защото в който ден ядеш, ще умреш. И ще изгубиш всичко“. Свършва се въпросът и човек се поставя на едно изпитание… Вие, за пример, все роптаете защо Ева яла. Че няма някой от вас, който да не е ял. По три пъти на ден ядете. Сутрин ядете по един плод, на обяд и вечер ядете по един плод от забраненото дърво. Някой — по два пъти, но най-малко по един плод на ден ядете и се чудите защо са тия нещастия в света. Ама представете си един ден поне да не ядете от туй дърво — да не допуснете никаква отрицателна мисъл в ума си спрямо някого и да не възроптаете за нищо. Като един ангел — да не мине лоша мисъл в ума ви. Един ден поне да не мине.

(5/стр. 114, 115)

Хората се раждат по желанието на Бога. Хората умират обаче по свое желание. Бог казва на първите хора: „В който ден ядете от забраненото дърво, ще умрете. Ще станете недоволни от живота си. И всичко онова, което имате, няма да бъде ваше, няма да разполагате с него“. (11/стр. 129)

От какво дойде смъртта в света? И тогава в Стария Завет, в Библията, казват, че е ял човек от забраненото дърво. Понеже хората започнаха да ядат една храна, която не беше предопределена за хората. Бог им каза: „Да се храните от дървото на живота, а не от дървото за познанието на доброто и злото“. Когато ти мислиш зле, то е дървото за познанието на доброто и злото. Когато мислиш добре, когато желаеш добре, когато любиш, ти се храниш от дървото на живота. (6/стр. 640)

На първите хора Бог каза да се хранят само от Любовта и да не бутат дървото на доброто и злото, но те не послушаха и вследствие на това дойде смъртта.

(6/стр. 640)

Но вие ще попитате: „Как човек може да изгуби своя живот?“. Ще ви кажа как: имате син, здрав и читав, свършил в странство, но се заражда в неговия ум да стане велик, славен, да има Свети Георгиевски кръст; той казва: „Аз ще отида да се бия за слава“ — и отива. Един куршум го ударва; приема славата, но изгубва живота си. Адам и Ева пожелали такъв един кръст и Господ ги пратил на бойното поле. Излизат от рая, отиват да завладеят света, но изгубват вечния си живот. (76/стр. 120, 121)

Смърт съществува само в човешкия

порядък, но не и в Божествения

Защо умират хората? И затова има някаква причина. Някои казват: „Така е наредил Бог“. Не, това не е философия. Аз като чета Свещените книги, в които се говори за създаването на света, абсолютно никъде не съм срещнал да се говори за смъртта. В Божествения свят думата смърт не съществува. Хората сами създадоха тази дума. Тя съществува само в човешкия език.

(1/1:5)

Всичко, което умира, което се разпръсва, не е Божествено. (1/5:21)

В света има два живота: човешки и Божествен. В човешкия живот действува човешката любов. Какво произвежда тя? Човешката любов, любовта на егоиз-ма, е създала живота на смъртта. Значи, първият закон е родил смъртта. (12/6:5)

В закона на Божествената Любов е Вечният живот. Там смъртта се изключва. (12/6:6)

И тъй, по какво се познава човешката любов от Божествената? Там, дето царува човешката любов, хората умират. В тази любов човек непременно трябва да умре. (12/6:6)

Човешката любов сама по себе си носи известни утайки. Хубава е човешката любов, но поради тези утайки, които носи, кръвта се заразява, става нечиста и човек умира. Тази отрова идва от онези живи същества, които човек изяжда. (12/6:6)

Божественото трябва да се прояви. — Защо? — Защото Божествените неща никога не остаряват. В Божественото няма страдания и скърби, няма болести и смърт. (50/стр. 352)

Дето съществува човешкият закон, там еволюция няма и смъртта царува. Дето съществува Божият закон, там еволюция има и Любовта царува. (64/стр. 408)

А когато ние почнем да любим Бога, Божественият живот ще се прояви в света. Следователно ние трябва да любим, за да се прояви Божественият живот. А сега като не любим, проявява се нашият живот, от който ние умираме. (6/стр. 463)

Човешкото е слабо, а Божественото — силно. Човешкото се къса, Божественото не се къса. Човешкото умира, Божественото възкръсва. (77/стр. 136)

Страшна е смъртта

Защо идва смъртта? Заради нашите погрешки, заради опетняване на Божествения живот. (4/стр. 77)

Смъртта еднакво одира кожата и на царя, и на последния просяк. Тя не прави разлика между богат и беден, учен и прост. Според индусите смъртта е Божествена сила, на която всички се подчиняват.

(49/стр. 112)

Не само че ще остарееш, но пред тебе ще се яви онзи старият бирник, смъртта, ще задигне всичко и ще те остави гол. Тя ще те изпъди от земята и няма да ти даде даже пътен билет да си отидеш. Такъв крадец е смъртта! Всичко ти взема и не ти оставя пари да си купиш даже един билет за пътуване, но ти казва: Господ да се грижи за тебе! (12/20:8)

Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: „Умря млад и зелен, но поне се успокои“. Как може човек да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката! — В този смисъл и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека. Тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости. Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека. Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте „като умрем“, но кажете в себе си: „Ще живеем“ или „Ще възкръснем!“. (27/стр. 298)

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот.“*

…Всичките ваши близки, заминали за онзи свят, са пострадали все от крадеца. Ако очите на сегашните хора бяха отворени, щяха да видят, че при всеки умиращ стои по един крадец, който очаква поне за последен път да вземе нещо от своята жертва.

(27/стр. 374, 378, 379)

Мнозина мислят, че като умре човек, всичко е свършено с него. Не, със смъртта на човека не се свършва всичко. Когато търговец фалира, намира се в състояние на смърт: капитали няма, стоката му разграбват и разпродават, него изпъждат навън гол и бос, измъчват го, затварят магазина му, унищожават името, фирмата му, но той все още остава да се мъчи, да изживява своята неразумност, своето неправилно разбиране и използуване на живота. Това състояние на човека, когато душата му се намира при оскъдни средства за съществуване, когато изгубва всичко и от него остава само едно голо съзнание, само едни сухи кости, аз наричам смърт. (24/стр. 82)

Чудни са съвременните хора, когато казват, че като умрат, всичко се свършва. Не, това още не подразбира смърт. Да умре човек, това значи да се намери при най-неблагоприятни условия за развитие. По-страшна смърт от тази няма. Това, че ще се прекрати съзнанието на човека за земния живот, ние не можем още да го наречем смърт. (22/стр. 46)

Значи, разумният човек е лъч от слънцето на живота. Какво представя смъртта? Събиране на слънчевите лъчи, или залязване на слънцето. В този смисъл раждането означава излизане на слънчевите лъчи от слънцето на живота; умирането означава прибиране, или скриване, на слънчевите лъчи към центъра на самото слънце на живота. Смъртта е най-големият и страшен затвор, в който човек може да попадне. Страшен е този затвор, защото е лишен от всякаква светлина. (35/стр. 146)

Смъртта работи с изостаналата материя на миналото, от която никой не може да се ползува. Всички изостанали човешки и ангелски мисли и чувства представят материал, с който работи смъртта. Който попадне в тези остатъци, задушава се и умира. Затова се казва, че смъртта ограничава и задушава човека.

(35/стр. 165)

Какво представя смъртта? Смъртта ограничава човека от благата на неговия ум, на неговото сърце, на неговата душа и на неговия дух. Страшно е положението на онзи, който се е ограничил от благата, които Бог му е дал. Той преживява състоянието на гладния, който се стреми към хляба, но хлябът бяга далеч от него. Той вижда пред себе си трапеза, пълна с вкусни ястия, но приближи ли се към нея, тя бързо се отдалечава. Дни и нощи той простира ръце към трапезата, но не може да се докосне до нея. (35/стр. 376)

Какво означава думата смърт? Защо хората се плашат от смъртта? Смъртта представя най-големите ограничения в живота. Защо хората се радват на живота? Животът съдържа в себе си най-благоприятните условия за растене и развитие. Той носи… най-голямата свобода, каквато човек не може да си представи.

(68/стр. 83)

…Смъртта представя ограничение на съзнанието. Няма по-страшно нещо за човека от това ограничение и от невъзможността да се освободи от него! Няма по-страшно нещо за човека от това да съгради къща, която утре ще се събори върху него, ще го затрупа и след това няма кой да му помогне… За грешния смъртта е страшна, защото къщата му се събаря преди още той да е излязъл от нея. За праведния обаче не е така. Той излиза от къщата си, преди тя да се е съборила.

(26/стр. 74)

Любовта е по-силна от смъртта

Та казвам: Ако ние добием Божествената Любов, тя ще ни освободи от сегашните страдания и недоразумения, които сега съществуват. Смъртта също така ще изчезне, всички болести ще изчезнат. (21/13:15)

Любовта е силата, която дава живот и ни избавя от смъртта. (37/стр. 225)

Когато Любовта влезе в човека, той никога не умира. (71/стр. 188)

Любовта в себе си носи един огън, който разтопява всичките твърди вещества. Няма вещество, което Любовта да не разтопи. Няма мъчнотия, с която Любовта да не се справи. Всичко разтопява. Тя носи един огън. Дори разтопява и смъртта. (6/стр. 473)

Мнозина мислят, че смъртта освобождава човека от страданията. Не е така. Единственото нещо, което освобождава човека от страданията, това е Любовта.

(6/стр. 513)

Щом мислиш за смъртта, ти не знаеш какво нещо е Любовта. Любовта е, която ще освободи хората.

(6/стр. 640)

Ако можете да приложите Любовта си, даже на смъртно легло да сте, за една седмица положението ви ще се подобри и ще оздравеете. Това е Божествен закон, който можете да приложите. (27/стр. 250)

Смъртта има две лица

Какво представя смъртта? Смъртта е ангел с две лица: едното лице е черно, наречено смърт; другото лице е светло, красиво, то носи живот. Докато не познаваме Любовта, смъртта царува; щом познаем Любовта, Безсмъртието царува. (42/стр. 147)

Сега разбирайте — аз употребявам думата смърт в два смисъла. Единият смисъл, когато човек престъпи Божия закон, той ще умре, лишава се. Другият смисъл на смъртта е: минава от едно състояние в друго, подобрява се неговото положение. (13/стр. 340)

По-красиво нещо от смъртта няма, но и по-страшно нещо от смъртта няма. Ако я обичаш, тя е красива; ако не я обичаш, тя е страшна, тя измъчва човека. Красива е смъртта, ако я разбираш; грозна е, ако не я разбираш. (39/стр. 49)

Красив процес е смъртта за онзи, който знае как да умре. Страшен процес е смъртта за онзи, който не знае как да умре. (24/стр. 12)

Докато не знаеше как да умре, и за Христа беше страшна смъртта на кръста, но като намери изходния път, смъртта стана за Него красива, лека. Тогава Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа Си“ — и издъхна. (24/стр. 12)

Пред Любовта и ангелът на смъртта е красив. Той има две лица: пред човека на безлюбието открива грозното си лице; пред любещия той отваря своето красиво и засмяно лице и го носи през пространството на онзи свят, докато го постави на определеното място.

(57/стр. 232)

Смъртта не е толкова страшна. Страшно е да умре човек, когато има връзка със земята. Когато обичате някого на земята и не можете да се разделите от него, тогава е страшно да умира човек. Но когато не обичате някого толкова силно, че да не може да се отделите от него, тогава смъртта е спасение. (52/стр. 67)

Има хора, които умират и светът се създава за тях. А има хора, които умират и светът се руши за тях.

(52/стр. 216)

Значи, със смъртта природата ни учи на онзи истински път да предадем, да нямаме страх. Нас ни е страх от смъртта, понеже не разбираме какво нещо представлява. Страшна е смъртта за онзи, който не я разбира; за онзи, който я разбира, няма по-добро нещо от смъртта. Страшна е смъртта за онзи, който не я разбира, защото тя ще се представи пред него с най-страшното лице. Надали има по-страшно лице в света от това на смъртта, но надали има по-красиво лице от това на смъртта. Две неща има смъртта: красиво и страшно лице. Красива е тя за онзи, който я разбира; страшно лице има тя за онзи, който не я разбира.

(8/стр. 219)

Понякога смъртта е най-голямото зло, което може да сполети човека, но понякога е най-голямото добро. Това зависи от схващането и разбирането на човека.

(35/стр. 146)

Смъртта е освобождение

Желае ли човек смъртта, това показва, че той иска да се освободи от страдания. Наистина смъртта е освобождаване, но за кого? Смъртта освобождава праведния, но не и грешния. Като умре, праведният се освобождава от всички противоречия и заблуждения в живота си. (45/стр. 35, 36)

Докато е жив, човек се безпокои, че няма какво да яде и да пие, че няма кой да го гледа на старини. Тогава от онзи свят изпращат един ангел да го освободи от товара му и да го вземе със себе си да се грижи за него.

(2/стр. 123)

Защо умрелите не се връщат? Веднъж се освободили от тялото си, те са по-доволни, отколкото на земя-та. (7/стр. 226)

Когато се ражда, човек не може да бъде щастлив; като умре, тогава може да бъде щастлив. Това е противоречие, но всъщност е така. Защо? Защото след смърт-та човек се освобождава от задълженията си. Щом се освободи от задълженията си, щастието дохожда при него. (56/стр. 33)

Като се говори за свободни и ограничени хора, ние наричаме свободни онези, които нямат къщи, т.е. които живеят вън от телата си. Ще кажете, че те са умрели хора. Ние наричаме умрелите хора свободни. Ограничени пък са онези, които живеят в малки, затворени къщи. Човешкото тяло е малка къщичка, в която духът и душата пребивават временно. (57/стр. 142, 143)

Днес като се ражда някой, всички благодарят; като умира, всички скърбят. Щом дойде смъртта, кажи: „Благодаря, че е дошло време за умиране“. Има ли нещо страшно в смъртта? Ако умреш, за да излезеш от затвора, ти придобиваш свободата си. (57/стр. 203)

Когато се казва, че ще заминете за онзи свят, вие се страхувате. Според мене заминаването не е нищо друго освен излизане на човека от стеснителното положение, в което се намира. Нищо страшно няма в заминаването. Да замине човек, това значи да възкръсне, да мине от един свят в друг. (53/стр. 88)

Човек… Без страдания може, ако не се ражда. Но щом се ражда, непременно страданието ще дойде. Тогава и другото е вярно, че всеки човек, който умира, се освобождава. Който се ражда, страда, а който умира, се освобождава. (61/стр. 376)

…Когато хората станат тъжни, искат да умрат. Смъртта е като един процес на освобождение. А пък животът е по някой път процес, който свързва нещата в страдание. (60/стр. 286)

Ако ти след като умреш, ти се освободиш от всички твои земни ограничения, от всички твои противоречия, от всичката онази злоба, омраза, която те е мъчила, ти се освободиш и влезеш в един свят, дето ще се почувствуваш свободен и ще почнеш да работиш, тогава смъртта е на място. „От смърт в живот“ — казва Писанието. (62/стр. 161, 162)

Някой казва: „Еди-кого си улови смъртта“. Чудя се на хората — смъртта дошла и освободила душата от ненужен багаж. (62/стр. 348)

И смъртта спасява човека. Тя го освобождава от задълженията му. (63/стр. 130)

Смърт, която не носи освобождаване, няма смисъл. Обаче ако смъртта носи освобождаване, тя се осмисля. Тогава и тя е раждане. (35/стр. 161)

Смъртта за нас е само една възможност да се освободим от своите ограничаващи условия. По някой път човек трябва да умре, за да се освободи от лошите условия, в които се намира, да се освободи от своето хилаво тяло, от своя хилав ум, за да може Божественото в него да му създаде за в бъдеще един отличен организъм, с който да служи на Бога. (21/22:29)

Смъртта не е нищо друго освен вътрешна промяна в човека. Като се ражда, човек носи със себе си много желания. Като умре, той се освобождава от желанията си. (71/стр. 129)

Ние казваме, че като умре, човек ще се освободи от своето тяло. Идеята на думите „ще се освободи“ е в следния смисъл: ще се освободи от ония ограничителните условия, които съществуват. (74/стр. 123)

Смъртта е отиване в по-хубав свят

И умрелият казва: Онзи свят, в който съм сега, е хиляди пъти по-хубав от човешкия. Кое може да ме привлече при вас: яденето ли, облеклото ли, къщите ли, науката, изкуството, музиката ли, вашите мисли и чувства ли, вашата любов ли? Нищо не ме привлича при вас. Ако е за музика и изкуство, и тук ги има. Въп-реки всичко, има нещо, което ме привлича — това е Божественото във вас. (7/стр. 226)

Върви с бастуна и си мисли: „Остарях, остарях, ще се мре, ще се мре. Остарях“. Какво показва: „Ще се мре“? Ще умрем, ще влезем в един нов свят, дето условията са по-хубави. (41/стр. 554)

Често се казва, че човек умира. И това не е вярно. Човек не умира, но отива в света на мира да се освободи от всички земни страдания. У-мира, т.е. отива в друг свят, дето царува мир и спокойствие. (35/стр. 153)

Докато си на земята, ти постоянно излизаш на бойни полета, дето си изложен на куршуми. На земята всеки момент можеш да бъдеш ранен, осакатен или убит. Да умреш, това значи да напуснеш бойното поле и да отидеш в друг свят, дето хората живеят братски. Има ли нещо страшно в смъртта? (35/стр. 153, 154)

Въпреки това хората питат защо умира човек. Много просто, за да влезе в онзи свят, дето поправят всички счупени, развалени, изопачени неща. Ако кракът, ръката или главата ти е счупена на бойното поле, ще те изпратят на онзи свят да наместят счупените кости. Ако си изопачил ума или сърцето си, пак ще те изпратят там да ги изправят. (35/стр. 154)

Като турите запетайка след у-то в думата „умира“ — „у, мира“ — значи „отива в света“, това значи „отива в света на Любовта“. (6/стр. 591)

Освободете се от страха

— Ама ще измрем от глад. — Питам: Защо е този страх от смъртта? Какво лошо има в това, че ще умрем? Въпросът не седи в това, че ще умрем, но да умрем като разумни същества, които могат да обичат и да бъдат обичани. (1/3:11, 12)

Най-страшният процес за хората е умирането. Като дойдат до смъртта, те не искат да умират. Защо? Защото не я разбират. Ако живеят добре, те ще умират с радост. Защо? Защото отиват на небето да получат голямо наследство. (2/стр. 69)

Ще кажете: — Толкова хора измряха. — В моите очи те не са измрели, но са възкръснали. Аз бих желал да отида с тях. Славно нещо е да отидеш на небето! Някои хора се боят от смъртта. Обичат Господа, но когато дойде смъртта, търсят лекари. Господ не е с тях. Наближи ли смъртта, кажете: Ида, Господи, приготви ми там друга работа. (29/стр. 140)

Няма какво да се страхувате. И да се страхувате, пак ще умрете, поне умри като човек. (52/стр. 67)

За пример, някои хора има, които ги е страх да не ги убие някой; страх ги е да не умрат. И въпреки всичко това този страх е създаден от съвсем друго. Защо човек го е страх от смъртта? Защото не я разбира. Туй, което не разбираме, всякога създава в нас един вътрешен страх. Та може да се каже, ония души, които идат да се въплътят на земята, и тях ги е страх. (61/стр. 376)

…Като умира, и човек отива на по-добро място. Хората не вярват в това и се страхуват, не знаят къде ще отидат след смъртта си. (35/стр. 129)

Значи, вярата ни трябва да проникне в цялото ни вътрешно същество. Ако по този начин вярата проникне в нас, ние ще имаме една хубава опитност, страхът ще излезе вън от живота и ние няма да се уплашим от смъртта. (21/26:7, 8)

Ако иска да има успех в работите си, човек трябва да се освободи от своя вътрешен страх. Той се страхува да не умре, да не се мъчи. Като се е родил, човек непременно ще умре. Като иска да постигне нещо, той ще се труди и ще се мъчи. Смъртта е неизбежна, мъчението — също, но като живее, човек трябва да живее като истински човек. (36/стр. 68)

Може да ви дойдат мъчнотии, …но да бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак да се не уплашите, да минете без страх от един живот в друг. Всеки страх е вреден. Даже умиралка да е, ако се страхувате, това ще ви спъне. Като влезете в другия живот, ще влезете с туй чувство на страх и то ще ви спъне. Влезете ли смело и решително, без страх, вашето съзнание ще се проясни. (30/18:18)

Сега някой път лошото в религиите е там, че плаши хората. Без страх! Не е страхът, който разрешава въпроса. Страхът, то е най-голямата смърт. (5/стр. 116)

Като знаете, че Господ е жив и управлява целия свят, от нищо не се страхувайте. И смъртта да не ви плаши. Ако тя се изпречи на пътя ви, кажете си: Понеже Бог ме е изпратил на земята да работя, никаква външна сила не може да отнеме работата ми. Докато не я свърша, не изменям пътя си, не се мърдам от мястото си. Който се опита да ме измести, няма да се бори с мене, но с Онзи, Който ме е проводил. (27/стр. 88)

Дълбокият смисъл на смъртта

Какво нещо е смъртта? В смъртта човек научава велики неща. Когато дойде смъртта, човек започва да мисли за Бога, за живота, за хиляди работи още, а щом дойде животът, хората започват да мислят за по-леки работи. (21/26:27)

Какво разбираме под думата умиране? Умирането, смъртта подразбират приготвяне за по-велика работа.

(2/стр. 67)

— Какво ще стане с живия? — Ще умре. — После? — Ще го заровите в земята да оживее отново. Като умира и оживява, човек постепенно се качва нагоре. Който мисли, че като умре, всичко е свършено с него, той не разбира какво нещо е смъртта. Смъртта е минаване от едно състояние в друго, при което човек постоянно възлиза нагоре. Ако една крава умре и се роди като човек, смъртта се осмисля за нея. Ако човек умре и се роди като ангел, и за него смъртта се осмисля.

(2/стр. 97)

Някой казва: „Ще се мре“. Умирането е да ни се покаже само кой може да ни помогне. Кой може да ни помогне? Ще намерим Онзи, Който може да ни помогне! Който може да ни избави от смъртта, Той е истинският. (47/стр. 178)

Умирането, то е едно ликвидиране, освобождаване от всичко ненужно. И ще се върнем пак с една придобивка. То е Божественият живот. Старият трябва да умре, да се откаже от старото и с онова, което е събрал, да се върне в онзи живот, който осмисля всичко. Божественият живот, това е смисълът. (47/стр. 250)

В света сенките съществуват по необходимост, за да изпъкне битието на нещата… Без сенки знание не може да съществува. Вие казвате, че страдате — това е сянка, за да изучите себе си. Умирате — това е сянка, за да изучите условията на новия живот. (29/стр. 129, 130)

Защо умирате? Умирането не е нищо друго освен отиване в по-висок свят на растене. Когато нямате условия за растене на физическия свят, вие умирате; когато имате условия, вие се раждате. (29/стр. 132)

По-добра учителка и възпитателка на земята от смъртта няма. — Докога ще ни посещава смъртта? — Докато сте невежи, докато възприемете Божията Любов и Мъдрост. (18/стр. 72)

Смъртта определя точките на човешкото отклонение. Човек трябва да умре, за да види де се е отклонил от правия път. Само смъртта е в състояние да върне човека към първото му състояние, като му обясни причината, задето той умира. Тя ще му покаже точно мястото, дето той се е отклонил от правата линия.

(19/стр. 97)

Докато е на земята, човек се лута натук-натам, не знае кого да обича. Като замине на онзи свят, той обиква Бога, защото остава сам. (57/стр. 232)

Смъртта учи човека да живее по ум, по сърце, по душа и по воля. Като мине през зоната на смъртта, той все ще научи нещо. В първо време той се обезсърчава, но после силите на ума, на душата и на волята му идат на помощ и той се насърчава. (27/стр. 320)

Приятно е някога човек да се остави в ръцете на смъртта, понеже тя е велик, учен ангел. Този ангел учи съвременните хора как трябва да живеят. Той ги обезплътява и с това им показва, че човек може да живее и без къща, и без пари, и без тяло, а при това да има повече радости, отколкото на земята. (32/стр. 285)

Широки познания за смъртта

Човек… Каквито промени да стават в природата и в живота, той трябва да знае, че има един пръст, който направлява всичко това. Има една Велика Разумност в света, Която определя пътя и на умрелите, и на живите. (6/стр. 169)

Ралата, плуговете, с които Бог разорава земята, това са разните видове страдания, нещастия, смърт, които сполетяват хората, но всичко това е за добро. И смърт-та е едно благо за човека, но животът е още по-голямо благо. И скръбта е едно благо, но радостта е още по-голямо благо. Ако не дойде скръбта — по-малкото благо за човека, и радостта — по-голямото благо — няма да дойде. Ако не дойде смъртта, и животът не може да дойде. Да благодарим на малкото благо, за да дойде по-голямото благо! (1/5:32, 33)

Вие били ли сте в онзи свят, знаете ли къде се намира той? Като влезеш в онзи свят, ти не трябва да имаш абсолютно никаква тежест. Ако ти имаш тежест една хилядна от милиграма, не можеш да останеш там. Средата там е толкова рядка, че по закона на земното притегляне ти веднага ще слезеш тук, на земята. Когато Христос казва, че трябва да се отречем от всичко, Той има предвид онази тежест, която пречи на човека да се движи свободно в рядката среда. Под думата тежест ние разбираме земните закони. (6/стр. 64)

Искате ли да се подигнете от този свят и да влезете в онзи свят, вие трябва да познавате законите на онзи свят и да ги прилагате. За да влезете в онзи свят, вие трябва да имате един ум, който работи с неговите закони, едно сърце, което да работи със законите на онзи свят, и една воля, която също да прилага тия закони. За да станете граждани на онова царство, вие трябва да напуснете сегашното си тяло, никаква тежест да не носите със себе си. Идеите, които сега носите със себе си, не са лоши, но са идеи за земята. (6/стр. 64, 65)

Земният живот е ровка материя, която човек трябва да вземе със себе си, да я занесе в горните светове и там да я обработва. Някой казва, че му дотегнало да живее на земята. Дотегнало или не, трябва да живее, да събере от ровката материя, която трябва да занесе със себе си в другия свят и там да я обработва.

(6/стр. 100)

Който люби и умира, той не се обезличава, той продължава да живее и след смъртта… Който е живял в безлюбие, след смъртта си той напълно се обезличава.

(24/стр. 139)

Разправят, че когато човек слиза от невидимия свят, теглят го. Като се върне обратно в невидимия свят, пак го теглят да видят какво е придобил и изгубил през времето, докато е бил на физическия свят. (6/стр. 291)

Някои пишат, че любовта им е до гроба. Значи, зад гроба им любовта не може да отиде. Щом любовта е до гроба, това не е любов. Всички хора страдат от любовта, която е до гроба. Любовта трябва да мине зад гроба. Ако е до гроба, това показва слабост в характера. Ако ние живеем само до гроба, ние сме слаби хора. Когато някой казва, че ще умре, казвам: Ти си слаб човек, ти нямаш характер. Ако мислиш, че като умреш, животът ти ще престане, ти си слаб човек, нямаш никакъв характер, ти нямаш никакъв идеал, никаква личност, никакво верую. Някои казват: „Да си поживеем“. Туй не е човекът. Човек е онзи, който след като умре, знае, че ще живее. (6/стр. 364)

Та казвам: Тепърва ние има да изучаваме оня реалния свят, той се отличава. Реалният свят се отличава с няколко качества. Този свят, който не е реален, в него хората са временно. В него те се явяват на сцената и изчезват, умират. Той не е реален свят. Щом умират хората, ние живеем в тази роля. Не е умрял. Един актьор, който слиза от сцената, умрял ли е? Като съблича царската дреха, детронира ли се? Трябва да погледнеш, играе някоя друга роля. (6/стр. 398)

Вие мислите, че земният живот е всичко. Вие турете една здрава основа, за да може да разберете онзи живот, който ще се изяви за в бъдеще. Вие ще идете в другия свят и ще се върнете на земята; отгоре като дойдете, тогава ще може да приложите туй, което сега мислите. (6/стр. 538)

Христос казва: „Първата и голяма заповед е да възлюбиш Господа“. Като любиш Бога, ще приемеш еднакво и живота, и смъртта. (3/стр. 14)

Годините минават, а ти остаряваш: зрението и слухът ти отслабват, артериите се втвърдяват и ти виждаш, че краят ти наближава. Близките ти викат лекар, дано ти помогне да поживееш още малко. Казвам: Ако е дошло времето му, нека си върви. Той сам трябва да съзнае това и да си каже: „Викат ме вече и аз трябва да си вървя“. (3/стр. 14)

Казвам: Трябва да мислите за себе си, …за ума и за сърцето си, за своето развитие, но трябва да мислите и за възвишеното, за подобряване на оня живот, който ви очаква след смъртта. (3/стр. 63)

Някой ще каже: — Аз ще живея само за жена си и за децата си. — Ако живееш така, ще умреш. — Ама аз ще живея за народа си. — Ако живееш така, ще умреш. — Ама аз ще живея за човечеството. — Ако живееш така, ще умреш. — Ама аз ще живея за ангелите. — Ако живееш така, ще умреш. — Ами за кого да живея? — Ако живееш за Бога, ще имаш всичкия живот в себе си, ще бъдеш всякога жив. За Бога ще живеем!

(12/4:18)

Угаждането само по себе си е добро, но кому трябва да угаждаме? Ако ти угаждаш на себе си, ще умреш; ако угаждаш на ближните си, ще умреш; ако угаждаш на Бога, ще живееш. (12/6:13, 14)

Има обикновени разбирания за повседневния живот, има и необикновени разбирания. Обикновеното винаги свършва със смърт, а необикновеното винаги започва с живот. (12/14:4)

Животът е за необикновените хора, смъртта — за обикновените. (12/14:32)

В Царството Божие всички поданици, които го съставляват, не умират. Това е една привилегия за тях. Да бъдеш поданик на Царството Божие, от Божествено гледище, не е нещо мъчно, не е и нещо непостижимо, затова то съставлява идеал за всинца. (12/30:6)

Тъй щото като казваме, че човек след смъртта си пак живее, ние подразбираме, че той може да живее при известни условия. В това отношение само разумният човек може да живее, а глупавият всякога умира.

(22/стр. 46)

Някой казва: „Един ден аз ще умра“. Това са твои заключения. Ако не грешиш, няма да умреш; ако грешиш, ще умреш. (22/стр. 197)

Ако човек умира, за да живее, смъртта има смисъл; ако живее, за да умира, нито животът има смисъл, нито смъртта. (57/стр. 156)

Много от заминалите за онзи свят се намират в тъмнина, преследвани и измъчвани от техни неприятели — лоши духове. За да не се мъчи нито на този, нито на онзи свят, човек трябва да има кандило, което постоянно да гори и свети. Следователно който се мъчи, няма кандило. Всеки трябва да носи в себе си кандилото на Мъдростта, напълнено с маслото на Истината и запалено от огъня на Любовта. Запалите ли веднъж това кандило, то постоянно свети. (57/стр. 243)

Като се отегчат от земния живот, хората искат да отидат на онзи свят, там да благуват. Само онзи може да се ползува от благата на другия свят, на когото кандилото постоянно свети. Онзи, на когото кандилото не свети, като отиде в другия свят, още на третия ден ще се отегчи. Защо? Няма какво да работи. Там има много работа, но той не е готов, не знае какво да прави. Каквато работа му дадат, той вдига рамене, нищо не може да свърши. (57/стр. 243)

Човешката любов трае най-много до гроба, а Божията и след гроба. Тя е вечна и неизменна. (57/стр. 71)

Гробът представя митницата, дето се преглеждат куфарите. Ако носиш багаж и с него отиваш на другия свят, знай, че непременно ще те претърсят и ще го вземат. За светията са необходими 40 дена за преглеждане на багажа, а за обикновения човек са нужни 45 години. Това е алегория, но вярна. (40/стр. 129)

От човека зависи да умира или не. Ако той реши, че трябва да изпълни задачата на живота си правилно, животът му може да се продължи. (53/стр. 250)

Единственото безсмъртно нещо у човека, това е неговият ум. В смъртта чувствата на човека се прекратяват и той не чувства вече. Той не чувства нещата като жив човек, но у него остават само известни впечатления от неговите желания, остава известна интензивност. (51/стр. 209)

След като грешният умре, той си остава пак същият. Ни най-малко смъртта не го е изменила. Той се изменя само когато мине от другата страна на смъртта, а именно в живота. Докато е в смъртта, той си е същият. Следователно докато умът не дойде в човека и той не почне да мисли, той не може да се измени. Единственото нещо, което може да измени човешката натура, това е неговият ум. (51/стр. 209)

Със смъртта човек не еволюира. Смъртта е един прелом на еволюцията и следователно за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне от там, откъдето е прекъснал.

(51/стр. 216)

Казва се в Евангелието, че Христос завел учени- ците Си на висока планина и им се явили Мойсей и Илия. Значи, в света на разумните същества няма смърт. Смъртта съществува само там, където няма разумност. (51/стр. 264)

Тъй щото когато казвате, че трябва да умрете, трябва да разбирате какво трябва да умре у вас. У вас трябва да умре всичко онова, което причинява смърт. Всички онези неща, родени от безлюбието, всички чувства, родени от безлюбието, и всички постъпки, родени от безлюбието, трябва да умрат; нито едно от тях да не остане. Какво трябва да остане?Трябва да останат само ония деца, които са родени от Божията Любов, от Божията Мъдрост и от Божията Истина. Така седи въпросът. (52/стр. 10)

Смъртта не е страшна. Смъртта е страшна само тогава, когато човек е престъпил Божиите закони. Когато е престъпил законите на Любовта, не че смъртта мъчи човека, но той влиза в един свят на пълно безлюбие. Тъй щото безлюбието мъчи човека, а не смъртта.

(52/стр. 215, 216)

…Ние се плашим от смъртта. Ако впрегнеш смърт-та, и смъртта може да се впрегне, тя е мощна сила, която за в бъдеще ще се тури на работа. (52/стр. 344)

Смъртта не е нищо друго освен една почивка. Някой път човек трябва да умре, за да си почине и после пак да дойде и да почне да работи. (52/стр. 497)

При Любовта и животът има смисъл, и смъртта има смисъл. А при безлюбието, дето Любовта я няма, и животът няма смисъл, и смъртта няма смисъл.

(61/стр. 196)

Някой път и хората на земята помятат. Ти току започнеш в живота си, донякъде караш и пометнеш. Един човек докато не се самороди в себе си, той е осъден на смърт. ТРЯБВА ДА СЕ САМОРОДИ! Ще започнат да идват страдания, всяко едно страдание е един признак, че за майката е дошло време да роди; и ако не може да роди правилно, тя ще пометне. Ако 10 пъти страдаш и в тебе не се роди нещо ново, тогава каква полза ще имаш от тези страдания? Никаква полза. Страданията ще продължават, докато човек не роди.

(61/стр. 394)

Всяко нещо, което идва с раждането още и заминава заедно с нас след смъртта ни, то е Божествено. Всяко нещо, което е извън нас и напуща човека след неговата смърт, то е човешко. (8/стр. 107)

Смъртта е една загуба на земята, но ако смъртта е една печалба, няма какво да скърбим. Така се разсъждава: от единия свят към другия! …Трябва да умреш в един свят, за да живееш в другия. (25/стр. 65)

Някои от вас сте вече на 45-50 години и казвате: „Какво трябва да се прави вече? Ние остаряхме, ще се мре“. И мислите какъв ще станете на онзи свят. Като умрете, ще се подмладите. Сега може да сте стар, но на онзи свят ще бъдете деца. Оттук ви носят на тарга 4-5 души, а пък на онзи свят ще бъдете толкова леки, че ще се погледнете пак в ръцете на майка си. (25/стр. 222)

Като влезете в онзи свят, ще се намерите като някое дете, захвърлено на пътя, ще плачете. Някой ще ви намери и вие ще се приютите. Някой ще ви утешава, ще ви разправя за законите на онзи свят. Онзи свят прилича на този, но има някоя съществена разлика. Докато майка ви ви поясни работите там, докато свикнете с онзи свят, ще забравите този свят и ще работите там. (25/стр. 222)

Белите косми, белите бради, прегърбването показват, че земята се движи. От работата, която земята извършва, остаряваме и ние. Вие сега разбирате философията. Тия частици, от които е направено нашето тяло, са от земята, следователно те са взели участие в туй движение и те са остарели, не ние. Следователно като остареят, казват: „Господарю, освободи ни. За тебе 30-60-70 години колко работа свършихме. Искаме да си отидем в дома“. Искат да те напуснат… Ти ги убеждаваш, казваш: „Чакайте, чакайте“. Те казват: „Не можем“… И най-после те си отиват на земята, и най-после умират. Казвам: Ни най-малко не са умрели, те си отиват при своите и ти си отиваш при своите. Те отиват надолу, ти отиваш нагоре. Онези ще отидат надолу, пък ти, човекът, Божественото, отива нагоре. Ако твоята душа може да отиде нагоре, ти си живял добре. Ако твоята душа иде с тях заедно надолу, тогава работата е малко мъчителна. Тогава започва нова еволюция, туй, което наричат прераждане. (41/стр. 161, 162)

Когато умре един човек в света, аз виждам чиста вода. Моите теории, туй, което виждам: виждам в света една чиста вода, безбрежна. И когато умре някой добър човек, виждам на повърхността около 1/10 от мм се подига. Този човек, който е умрял, неговият живот се слива и водата отбелязва, повдига се тази вода. Става едно малко раздвижване на водата. Туй са научни данни. (41/стр. 297, 298)

Човешката раса наброява около 60 милиарда. Два милиарда са на земята, а другите са в пространството. Не мислете, че пространството е празно. То е организиран свят. (62/стр. 225)

Питате: — Защо иде страданието? — За да обикнете смъртта, т.е. да се примирите с нея. (23/стр. 7)

— Какво означава смъртта? — Заминаване за онзи свят, дето всеки човек дава доклад за всичко, което е направил на земята. (35/стр. 158)

Значи, има два вида раждане: по плът и по дух. Когато слиза на земята, човек се ражда по плът; когато напуща земята и отива на онзи свят, той се ражда по дух. (35/стр. 161)

Под Царство Божие се разбират добрите условия, при които човек може да постигне всичко каквото желае. Да влезеш в Царството Божие, това значи да си в реалността на живота, дето няма смърт, дето нещата са непреривни. Излезе ли от това Царство, човек отново влиза в областта на смъртта, в най-грубата материя, дето животът изгубва всякакъв смисъл. (35/стр. 165)

Един трябва да замине за онзи свят, за да се роди друг. Щом се роди един, друг трябва да замине. Един слиза, друг се качва. И обратно: един се качва, друг слиза. Между този и онзи свят трябва да става обмяна.

(35/стр. 265)

Бог да бъде Бог на Истината, Който носи свобода. Тази вътрешна свобода подмладява, защото само свободните хора може да се подмладяват. Човек, който няма тази Истина в себе си, той ще се ражда и умира, а човек, който има тази Истина в себе си, той постоянно ще се подмладява. (21/5:30)

Под думата дух аз разбирам онзи разумен живот в света, в който нищо не умира. (21/9:29)

И на земята, и в другия свят съзнанието на хората се буди. Пробужда се съзнанието на всички и когато вие се обезсърчите, нещо отвътре ви казва: Не бойте се, има добри хора на земята, има добри хора и на не-бето. (21/22:28)

Болестта и смъртта не освобождават човека, но го предупреждават да изправи погрешката си. Всяка погрешка показва нарушаване на Божествените закони.

(36/стр. 335)

…Ако убият някого, веднага от възвишения свят слизат утешители и започват да го успокояват, че ще му дадат по-добри условия да се върне на земята и да продължи работата си. (36/стр. 300)

Под думата смърт разбирам изгубените неща. Изгубените неща в Любовта се намират. Човек, който е умрял, той ще се намери в Любовта. Щом си изгубил, това е смъртта. Щом си намерил, това е животът.

(67/стр. 21)

За пример, някой път вие чувствате, че ще умрете. Ще умрете,но не вие, някой друг ще умре. Вие безпредметно се тревожите. Един ден когато ни най-малко не мислите, че ще умрете, тогава вие ще умрете. Щом ви кажат, че ще умрете — се отлага. Щом мислите, че няма да умрете, тогава трябва да знаете, че смъртта ще дойде. Този закон е верен. (67/стр. 244)

Щом ти скърбиш в смъртта, това показва неестествена смърт. Ако в смъртта ти се радваш, тази смърт е едно естествено положение. Ако почувстваш, че ще умреш, и се зарадваш, защото смъртта значи отиване в друг свят — ако действително отиваш в един свят много по-добър, отколкото този — ти се зарадваш.

(67/стр. 266)

Казвате: „Ще умрем гладни“. По-добре гладни да умрем и светии да станем, да нямаме грехове, отколкото да не умрем гладни и да умрем грешници.

(67/стр. 275)

Ако живеем 120 години и натрупаме грехове, защо ни е този живот? Ние ще мязаме на онзи човек, който вземал пари от този, от онзи, взел сто, сто и двайсет полици и умрял. Това е карма. Мислите ли, че той като умре, ще се освободи? Не се освобождава.

(67/стр. 275, 276)

Заминаването на човека за другия свят е неумолим закон, който се отнася до всички положения и възрасти… Когато съзнанието на човека се пробуди, той се убеждава, че има друг свят, и започва да коригира действията си. Ако е постъпил зле, той казва: „Не постъпих правилно. Ще изправя грешката си“. Важно е човек да съзнае грешките си и да ги изправи: дали на земята ще ги изправи, или на небето, не е важно. Те трябва да се изправят. (37/стр. 98)

И смъртта е необходимост. Тя е наша сестра. Като дойде тя, ти ще се предадеш в нейните обятия и ще кажеш: Прави с мене каквото искаш. — Тя ще те обере по всички правила, след което ще дойде другата ти сестра — Любовта. Тя ще те облече с най-хубави дрехи. Ако не дойде смъртта да те обере и съблече, Любовта никога няма да те облече. Смъртта казва: Ще те съблека. — Какво да правя? — Ще чакаш да дойде Любовта да те облече в най-хубави дрехи, каквито никога не си виждал. Като се облечеш в хубави дрехи, ще благодариш на смъртта, че те е съблякла. Тя не обича да й благодариш, нито да плачеш пред нея. И да искаш да плачеш, не можеш, нямаш сълзи; ти нямаш и мускули, с които да й се противопоставиш. Ти само вътрешно ще почувствуваш смъртта. Тя те лишава от всички външни сетива. Като видиш страшния образ на смъртта, тя ще ти се усмихне и ще каже: Колко си глупав! …Като те заровят в земята, иде Любовта и започва да ти прислужва. Казвате, че Любовта облича човека. Да, смърт-та го съблича, а Любовта го облича. (37/стр. 137, 138)

Като казвам, че смъртта съблича човека, това показва, че тя е силна. Няма по-красив ангел от смъртта. Въпреки това като я видите, космите ви настръхват. След тази опитност ако те питат защо се пазиш от греха, казваш: — Ти виждал ли си смъртта? — Не съм я виждал. — Аз я видях само веднъж, втори път не искам да я видя. (37/стр. 138)

Старият като изгуби старостта си, отново придобива живот. Ако човек остарее и влезе в смъртта, без да придобие живот, той нищо не е постигнал. Правило е: Като изгубиш едно нещо, да придобиеш друго. Чудни са хората, като мислят, че като изгубят живота си, ще отидат при Бога! Като умреш, да намериш живота. Всяко нещо се намира на своето място. (37/стр. 181, 182)

При смъртта материята минава от една форма в друга, силите — от едно състояние в друго, а съзнанието — от една област в друга. Както човек минава през своите мисли, чувства и желания, така той минава и през смъртта. (70/стр. 130)

Ако едно същество от духовния свят слезе на земята, то ще се ползува от физическата енергия няколко хиляди години и пак ще остане част от енергията неизползувана. Физическият човек обаче едва изкарва 50-60 години с енергията, която му е дадена, и като я свърши, заминава за другия свят. Заминаването на човека за другия свят не е нищо друго освен запасяване с нова енергия. Човек умира, за да вземе ново количество енергия и пак да се върне на земята. Скъпо струва тази енергия. Десетки години човек трябва да пътува от този до онзи свят, докато си набави нужната енергия. (70/стр. 73, 74)

Доброто е основа на великия закон за освобождаването. Да бъдеш добър, това значи да се освободиш от робството, т.е. от света на ограниченията и смъртта.

(70/стр. 290)

Който се храни с доброто, той не умира: той става господар на условията… (70/стр. 291)

За пример, има задачи, които може да се разрешат в един ден, в два, в седмица, в година, в две, в 10 години, а има задачи, които ще останат за разрешение, като минете в другия свят. (30/24:14)

Навсякъде в живота, и в едно, и в друго отношение, и в училището, и вънка от училището, и в пустинята, и вънка от пустинята, и в смъртта, и вънка от смъртта, трябва да прилагаме един и същ закон, защото не мислете, че след като умрете, няма задачи. И в смъртта има задачи, и в страданията, и в радостите, навсякъде има задачи, които трябва да разрешавате. Онази философия, която ви казва, че след смъртта няма живот, няма задачи, не е вярна. Това е вашата крива философия. (30/31:7, 8)

И ако човек в живота си не умре, той не може да се освободи. И ако в смъртта си не оживееш, ти нищо не можеш да придобиеш. Защото в смъртта си човек научава онова, което в живота си не може да научи. Ти в смъртта само можеш да оцениш живота и само в живота ще можеш да оцениш смъртта. (11/стр. 374)

Дали ще бъдеш на земята или в онзи свят, все ще се намери някой, който да те обича. (11/стр. 405)

Не считайте, че само верующите отиват в другия свят. Които не са в църквата, и те отиват. Има хора в света, които живеят добродетелно. По друг път влизат в Царството Божие. (11/стр. 564)

Страшно е положението на човека, когото Христос е напуснал. Той е в състояние „хопити“, т.е. надмощие на плътта. Този човек е осъден на втора смърт… Страшно е, когато дойде втората смърт. Има смисъл да умре човек, но ако се освободи от греха. Значи, има смърт за добро, с добри последствия; има смърт с лоши последствия. Смърт, която носи лоши последствия, има разрушително влияние върху човека. Тази смърт наричаме втора смърт. За да се избавите от нея, дръжте в ума си мисълта, че Христос е във вас… и вие сте един от Неговите ученици. (27/стр. 173)

Според мене самият акт на смъртта още не е смърт; обаче когато човек изгуби добрите условия на живота да мисли и да работи, той умира. Такъв човек изгубва смисъла на живота и се поставя в ограничителни условия. Смърт, която освобождава човека от ограничителните условия и му дава възможност другаде да работи, не е смърт. (26/стр. 56)

Какво ви е нужно тогава? Да имате в себе си поне една основна идея. Дето и да отидете, на този или на онзи свят, вие трябва да имате поне една основна идея. (26/стр. 179, 180)

На земята грешките се изправят лесно: една грешка за една минута. В онзи свят обаче една грешка се изправя за 200 години. Там порядъкът е съвсем друг. Там 200 години не представят нищо. Затова именно земята е място за изправяне на грешките. (28/стр. 47, 48)

Всички хора, които престъпват Божия Закон, са смъртни… Всички хора, които не са престъпили Божия Закон, не са смъртни. (80/4:3, 4)

За да избегнем смъртта, трябва да бъдем последователни в изпълнението на Божествения Закон. Божественият Закон може да се изпълни абсолютно, в това няма никаква спънка. Най-лесният Закон за изпълнение е Божественият. (80/4:4)

Човек трябва да бъде буден и на този, и на онзи свят. Каже ли, че на този свят трябва да бъде буден, а на онзи може да спи, и там ще се намери в същото положение, в каквото е бил на земята. Влезеш ли буден на онзи свят, мъчнотиите и страданията ще бъдат далеч от тебе. (31/стр. 11)

Казвам: Когато човек изпълнява Волята Божия, смъртта никога не може да го вземе; не изпълнява ли Волята Божия, тя ще го вземе и ще му каже: „Ти защо не учиш? Нали Бог те изпрати на земята да се учиш?“.

(32/стр. 285)

Обичайте Великата Истина, бъдете нейни поклонници и животът ви ще се запази. (1/2:14)

НЕОБХОДИМО Е РАЗБИРАНЕ

Нужна е истинска философия

за живота и смъртта

— Ще умрем един ден. — Това не е никаква философия. Човек трябва да казва: Ние ще заспим, ще съблечем старите си дрехи, ще се изменим. — Така трябва да се гледа на смъртта. (14/стр. 90)

Трябва ли да имаме богатства, къщи, ниви, лозя? Хората умират и при най-хубавите къщи, и при най-голямото богатство. Тези неща са важни, но не са съществени. Ще кажете, че религията е нужна на хората. И при религия хората умират. Важно е дали религията дава нещо съществено на човека. Някой учен или философ поддържа своите възгледи и се радва на добър живот, жената и децата му са здрави и весели. Утре жена му умре. Могат ли неговите възгледи да го утешат? Ако твоята философия не може да те утеши, тя не е истинска. Аз съм за онази наука, за онази философия, която може да ти даде утеха и при смъртта. Това наричам жива, положителна наука и философия. Като видя, че тъжиш за жена си, ще те поканя у дома на гости и ще те заведа в пансиона, дето е тя, да видиш на колко хубаво място е дошла. Ти ще кажеш: „Радвам се, че жена ми е свободна. При мене беше робиня, а тук живее на свобода“. Той е убеден вече, че жена му е жива. (4/стр. 176)

Има хора, които обичат само да взимат, а нищо не дават. Ние наричаме тия хора щерни… Какво щастие, какъв живот имат тия хора, които мязат на щерни? Те се осигуряват, пълнят щерните си с вода, но докога ще трае това осигуряване? Утре заминат за другия свят и виждат, че никаква осигуровка не може да ги спаси. По този начин всеки човек ще бъде повикан за другия свят и ще разбере, че със своята философия не е придобил нищо. (1/3:11)

Ако вървите по пътя на сегашното знание, нищо няма да придобиете. Външно ще минавате за учени или за богати, но нито знанието, нито богатството могат да ви спасят. Ако си богат, ще си направиш голяма къща, ще си купиш автомобил, ще се ожениш, деца ще имаш. Един ден ще умреш и на паметника ти ще пишат: „Тук почива добър, благороден човек“. Тези думи ще ви спасят ли? Лежи богатият в гроба, съзнава всичко, което става с него, но никой не може да му помогне. Четат му молитви, плачат, говорят добре за него, но той лежи в гроба и се мъчи. (9/стр. 36)

Някой философ писал, че не съществува задгробен живот, и хората приемат неговата философия. Опитали ли сте тази философия? (7/стр. 5)

Казват хората: „Умря и отиде при Бога“. Това не е философия на живота. Чрез умиране не се отива при Бога. При Бога се отива чрез Любов, когато възлюбиш Бога чрез сърцето. (52/стр. 539)

Можете да ми възразите, че толкова хора са почитани, че паметници им са направени. Аз съжалявам всички хора, които имат паметници. Аз никога не бих желал да имам паметник. Сега не ви казвам на вас вий да нямате паметници. Аз говоря за себе си. Аз бих желал да имам онзи паметник на живота: аз бих желал да имам онзи паметник на Любовта в моята душа; аз бих желал да имам онзи паметник на знанието, на Божията Мъдрост в своя ум; аз бих желал да имам онзи паметник на Истината, на Свободата на своята душа — това е животът. Аз бих желал и като умирам, пак да живея; като умра в една форма, да се явя в друга. Тъй щото като умирам на едно място, да оживея на друго. И като ме търсят хората на едно място, да ме намерят на друго. Така гледам аз на смъртта. (8/стр. 387)

Целият свят е едно училище, в което ние постоянно се възпитаваме. Един човек живее 50-60 години в училището, заминава от този свят, отива в другия. При домашните, за да му поправят погрешките. Какво е учил на земята. После казва: Не може така. — Пак ще се върнете, пак ще идеш да учиш, ще дойдеш веднъж, два пъти, три пъти, петнадесет пъти. Трябва философия, окултна философия има. (6/стр. 441)

Това е заблуждение

Един господин казваше: „Имам 60 хиляди лева, осигурен съм вече. Колкото време да продължава войната, за нищо няма да мисля“. Какво се случва с него? След 24 часа той внезапно умрял. Къде остана сигурността му? Това не е християнска философия, нито разбиране за живота. (27/стр. 282)

Ще каже някой: — Не трябва ли да си живея нашироко? — Умрелият живее нашироко, но там, в смъртта, има такова разпъване, каквото човек не може да си представи. Само съвършеният човек се отделя от смъртта, а ученикът, който не е научил този урок, докато се освободи от смъртта, ще види как се живее нашироко. (30/35:10)

Срещаме учени, професори, които знаят много, но едно само не знаят: кога ще дойде при тях най-големият крадец — смъртта — да ги обере. Може ли да се нарече този човек учен? (34/стр. 9)

— Като отидем на другия свят, тогава ще научим всичко, което сега не знаем. — Отде знаете, че на онзи свят ще имате по-добри условия от тия на земята? Който не може да използува условията на земята, той не може да използува условията и на онзи свят.

(34/стр. 9, 10)

Ако на млади години не можеш да приложиш нещо, на стари години — никак. И ако в този свят не можеш да го имаш, в онзи — никак. Затуй бъдете уверени в туй: който мисли, че като иде в онзи свят, ще поумнее, той седи на една крива основа. Че онзи свят е университет. Този свят са отделенията. Ако ти не си учил в отделенията и нямаш елементарните познания, какво ще научиш в университета там? Високи работи. Ти ще идеш там и няма да те приемат. Ще кажат: „Ти не си за такива работи“. Хайде пак назад. (5/стр. 394, 395)

Дойдат, хванат те и ти казват: „Ще излезеш вън от тялото си“. Вие се молите, искате да ви почакат малко, но не ви слушат, казват ви: „Не, ще излезете навън“. И като излезе човек от тялото си, близките му се успокояват, казват, че техният любим брат, сестра, мъж, жена или дете е умряло. Това е примиряване само. Никаква смърт не е това, не е умрял този човек. Да се мисли, че е умрял, това говори за вашите криви разбирания… Като греши още, човек умира, а не умира, когато и както вие разбирате, че е умрял. (11/стр. 248)

Религиозните хора казват, че от това смъртното тяло трябва да се освободиш. Да се освободят от та- зи плът. Най-голямото благо, което имаме на земята, то е нашето тяло. Ония лошите привички, които сме придобили, от тях трябва да се освободим. (6/стр. 480)

Сега вие очаквате да умрете, да отидете в другия свят и тогава да намерите това, което търсите. Това е заблуждение. Христос казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят“. Значи, още сега човек трябва да чуе този глас, а не като отиде на онзи свят. Остане ли на онзи свят да чуе Божия глас, там нищо няма да чуе. Законът е един и същ. Бог е навсякъде. Ако на земята още чуете гласа на Бога, и в другия свят ще го чуете. (6/стр. 226)

Да се говори за блаженство на онзи свят, без да сте придобили това блаженство тук, това е една вътрешна самоизмама. (17/стр. 106)

Съвременните хора падат, стават, грешат и очакват, като отидат в другия свят, тогава да се изправят. Не, станете от гробовете си, влезте в новия живот и повече не грешете! Нещо реално се изисква от хората. Те се намират вече в предградието на онзи свят. Онзи свят е съзнанието на хората. (10/стр. 93)

Не мислете, че ако имате 5-10 милиона лева в банката, та сте осигурени! И ти ще умреш тъй, както и онзи, който няма пари. (12/14:25)

Чудни са хората, като казват, че еди-кой си умрял от глад. Не умря от глад, бе приятелю, но умря, защото не знаеше как да яде. От незнание умира този човек.

(12/14:25)

И сега нас ни заблуждават, като казват, че тези, които са на земята, още не са спасени, а онези, които са в онзи свят, са спасени… Ако спасението можеше да стане на онзи свят, Великите Учители нямаше да слизат на земята. Понеже те идват на земята, тук трябва да бъдем спасени. (12/26:25)

Защо хората се страхуват от онези, които са си заминали? …Тук има вътрешно неразбиране. Ние мислим, че онези, които са умрели, са се изменили, че тяхното отношение към нас вече е друго. Но това е самозаблуждение. Баща ти, който е преминал в по-високо състояние на живота, мисли интензивно за теб и ти желае десет пъти повече добро, отколкото когато е бил на земята. Той докато е бил на земята, е мислил само за себе си, а сега като е заминал за другия свят, мисли постоянно за теб. (38/стр. 154)

Например заблуждение е да се мисли, че това, което не можеш да научиш на този свят, ще го научиш в онзи; или това, което не постигнеш на младини, ще го постигнеш на старини. Напротив, ако не научиш и разбереш нещата на този свят, в онзи свят най-малко ще ги разбереш; ако на млади години не учиш, на стари години нищо не можеш да постигнеш. Онзи свят в сравнение с този е университет. Ако не си минал през знанието на първоначалното училище, което се преподава на земята, ти не можеш да постъпиш в университета на онзи свят. Щом влезеш в този университет, веднага ще те поставят на изпит. Видят ли, че не си готов, ще те върнат отново на земята да придобиеш елементарните познания за живота. (58/стр. 77)

В първо време човек е смел, мисли, че всичко може да постигне. После започва да се колебае, да отлага нещата и казва: „Ако тук не мога да постигна желанията си, в другия свят ще ги постигна“. Като отиде в другия свят, вижда, че и там нищо не постига, и казва: „Като сляза на земята втори път, тогава ще реализирам желанията си“. (23/стр. 52)

Вие мислите, че като умре, човек отива при Бога. Кое ви дава повод да мислите така? Можете ли да отидете при човек, когото не сте обичали и за когото никога не сте мислили? С какво ще ви привлече той? Следователно как е възможно човек да отиде при Бога, ако нито Го е обичал, нито Го е познавал, нито е мислил за Него? (36/стр. 36)

Хубаво, какво трябва да научи човек? Защото постижението, каквото и да е, всяко постижение на земята, всяко желание, всеки идеал, постигнат на земята, е равносилен със смъртта… Кой е постигнал нещо на земята, че да бъде щастлив? То е най-голямата смърт, която може да те сполети. Ако постиженията на земята са наш идеал, всичко е изгубено. (5/стр. 113)

Питам: Кой е онзи, който досега е ял, че не е умрял? И кой е онзи, който досега градил къщи и пак не е умрял? Кой е онзи, който ходил в университета и пак не е умрял? (5/стр. 116)

Някои сега се обезсърчавате и казвате: „Остаряхме, втори път като дойдем на земята“. Но вие никога няма да напуснете земята, докато не си свършите работата. Вие мислите да излезете из земята и пак да дойдете. Вие земята не може да я напуснете, докато не свършите работата си тук. Вие не може да напуснете училището, докато не го свършите. Някои мислят, че като умрат, ще излязат вън от земята. Земята ще ви носи, със земята ще пътувате. (6/стр. 602)

Ще кажете, че сте осигурени в разни дружества. Няма осигурен човек на земята… Цялата земя е покрита с черепите и костите на осигурени хора. Сигурност има само на едно място — в Божията Любов. Сигурност има само в Божията Мъдрост. Сигурност има само в Божията Истина. Който живее в Любовта, Мъдростта и Истината, ще живее колкото иска. Върху такъв човек смъртта няма сила. (7/стр. 13)

Две блага са изключени

Ако ти избегнеш своята съдба, не искаш да живееш, да бъдеш доволен от живота, който Бог ти дава, а търсиш един богат живот, да бъдеш богат, здрав, ти в този живот може да го имаш. Но в Невидимия свят като тръгнеш, тогава две задачи ти дават, питат те: „Как искаш, благото на земята ли да ти се даде, или като се върнеш тук да ти се даде?“. И тогава като тръгнеш отгоре, ти подписваш какво искаш. Като тръгнеш и искаш благата на земята да се дадат, те ще ти се дадат, но като се върнеш, никакви блага няма горе. Не мислете, че като благувате на земята, ще благувате на небето, това е изключено. Две блага са изключени. (5/стр. 153)

В Евангелието на Лука, глава 16, се разправя за един богат човек и за друг, сиромах, на име Лазар. „И умря сиромахът, и занесоха го ангелите на лоното Аврамово“ — при благоприятните условия на живота; „умря и богатият и погребан бе. И занесоха го в ада“ — при лошите условия на живота. Тези два свята са далеч един от друг, но жителите им имат радио, с помощта на което се съобщават. Те са на разстояние едни от други с хиляди километри, но се виждат и се разговарят. „Богатият като беше изложен на големи мъки в ада, дигна очите си и видя отдалеч Аврама и Лазара в неговите обятия. Той извика и рече: „Отче Авраме, помилвай ме и приводи Лазара да накваси края на пръста си с вода и да разхлади езика ми, защото съм на мъки в този пламък“. Аврам му рече: „Синко, припомни си, че ти си приел твоите добрини на земята, а Лазар злините; сега той е на утешение, а ти на мъки.“ Това показва, че има вътрешно равновесие в целия живот. (1/6:15, 16)

…Той в Христа вярва и чакате колесница да дойде да ви задигне. Няма колесница. На тарга. Тарга те чака. Ще кажете: „Как така?“. Ние се възмущаваме: как с тарга да го носят човека в онзи свят? Че аз бих желал с тарга да ме занесат тук до гробищата за онзи свят, а с колесница да ме посрещнат в другия свят, отколкото тук с колесница да ме занесат, а с тарга — в другия свят. Щом тук с колесница те занесат, там с тарга ще те вземат. (5/стр. 214, 215)

Да искате да умрете, е неразбиране

То е заблуждение да искате вие да умирате. Самата идея, че вие искате да умирате, вие не разбирате какво мислите. Човек, който очаква да умре, той не е разбрал Божиите пътища. Като е създал човека, Бог го е създал да живее или да умира? Той го е създал да живее.

(6/стр. 377)

И при най-неблагоприятни условия да си, благодари, че живееш. Да живееш, струва повече, отколкото да си заровен в земята. (1/6:31)

Не мислете, че още сега можете да отидете на онзи свят. Не, още дълго време ще останете да живеете на земята. Докато не свършите работата си на земята, вие не можете да отидете на онзи свят. (6/стр. 136)

Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство. Ако не е вярно, можете да го проверите. Самоубиецът се повръща в животинското царство. След това му трябват хиляди години да пъпли като животно, докато дойде до това положение, в което се е намирал, преди да се самоубие. Той е паднал вече, както един човек, който е паднал от една висока канара и е пречупил крака си. Тъй щото като се самоубие един човек, той слиза в животинското царство, става животно — нищо повече. При всичките мъчнотии, които е имал, той вече не може да мисли и започва да изживява своето минало. Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да ги носи, Той го поставя в положението на животно. И тогава като го впрягат, той не трябва да съжалява.

(11/стр. 61)

Ако в смъртта подразбирате, че като умрете, ще възкръснете, тогава сте прави. Но ако дяволът ви накара да се самоубиете, за да възкръснете, тогава не сте прави. Ще се убиете, но какво ще правите, ако не възкръснете? Знаете ли колко хиляди години са нужни на самоубилия се, за да дойде отново на земята? Той трябва с години да се върти около земята, докато намери врата, през която да мине. И най-после той ще намери някоя майка от низко развитие, която ще го подеме нагоре, която ще го извади от дълбочините на ада. (11/стр. 98)

Ще дойде някой да ми разправя, че се е обезсърчил, че животът му се е обезсмислил. Чудно нещо! Питам този човек научил ли е всичко, което трябва за този живот, та да се обезсмисли неговият. — Нищо не съм още научил, но не ми се живее. — Като не ти се живее, къде ще отидеш да живееш? — Искам да се освободя. — Че ако те извадят от един затвор и те поставят в друг, по-лош, по-добре си остани в първия затвор.

Вярно е, че земята е затвор, но като умре, човек отива в един карцер, дето ще бъде поставен на големи изпитания. Не, по-добре не желай да умираш… Като си дошъл на земята, искай да живееш, да придобиеш нещо. (11/стр. 215)

Не е добре да умреш, да заминеш от този свят, без да са те повикали, че да чакаш с години пред вратата на онзи свят. Ти чукаш, никой не те приема… Оттам ще ти кажат: „Не е време още да дойдеш в този свят, ще се върнеш назад“. Това е лошото! Има много такива души, които се скитат между този и онзи свят, че не са нито тук, нито там. Това са били все отчаяни хора, които са се самоубили. (12/7:15)

Мнозина от вас, които сте дошли на около 45, 50, 60, 70 години, казвате: „Нашата работа е свършена вече“. Вие се самоизлъгвате, че вашата работа е свършена. След като мислите така, вие имате желание да умрете, да отидете в другия свят. Добре е човек да умре, но първо той трябва да се осигури, като умре, ще възкръсне ли. Ако умре и няма да възкръсне, не бих го съветвал да умре. Но ако умре и възкръсне, тогава нека да не се страхува. Тогава работата ти ще върви. Но ако не възкръснеш, не отивай на онзи свят. Тогава, при смърт-та, в онзи свят положението ти ще бъде десет пъти по-лошо от сегашното. Следователно малкото страдание е за предпочитане пред голямото. (52/стр. 25, 26)

Някой път и болните се опитват да се самоубият, но те не разбират, че болестите, страданията, които имат, са най-малкото зло за тях. Те мислят, че като се убият, ще се избавят от страданията. Но не знаят, че ще влязат в един свят забравен, свят на пълна забрава. Като влезеш в този свят, ще видиш, че никой не те помни, никой не те познава, като че всички хора там са те забравили. То е все едно, че си паднал в една яма: ти мислиш, чувствуваш, но никой не си спомня за тебе, всички са те забравили. Ако си в един затвор, все пак ще дойде надзирателят, но в този забравен свят никой няма да си спомни за тебе. Казвам: Не желайте да влезете в този забравен свят и после да казвате, че всички хора са ви забравили. Най-голямото нещастие на хората е, когато влязат в този забравен свят. (62/стр. 208)

Който се страхува от страданието, не го разбира. Той казва: Предпочитам да умра, отколкото да страдам. — Не е така. Смъртта има смисъл, ако води към Възкресение. Иначе тя не е на място. (23/стр. 10)

Да умреш, за да избягаш от страданията, това е неразбиране на живота. В такъв случай по-добре е да страдаш, за да научиш нещо. И като придобиеш знания, можеш да умреш. Тогава ще дойде Възкресение-то. (23/стр. 10)

…Някои казват: „Ние да умрем, та да се освободим от тежките условия на живота“. Няма отърваване. Ако влезете в земята, там е още по-опасно. На онези, които не разбират законите, казвам: Не се лъжете да желаете смъртта, няма по-лошо от нея. Вие умирали ли сте да знаете какво нещо е смъртта? Знаеш ли какво нещо е да влезеш в земята, съзнанието ти да е свързано с тялото и там да преседиш най-малко 4-5 години, да присъствуваш на целия процес на разлагане, докато най-после се отвори този затвор и душата ти излезе свободна да продължава живота си при по-добри условия? Не е лесно да се прекара в този гроб! Теософите казват, че като умре човек, със смъртта се скъсвала нишката на живота. Не се скъсва нишката на живота. За праведните се скъсва, но за грешните не се скъсва.

(21/20:27)

Еди-кой си искал да се отрови. Знае ли какво го чака, като се отрови? Стражари го очакват на онзи свят. Как ще се разправи с тях? (21/29:24)

Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят. Умирането ни най-малко не въвежда човек в онзи свят. Аз да ви кажа: Не мислете, че човек като умре, отива в онзи свят. Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги, и от това, което учените и богословите пишат. Според мене със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една квартирка, и ти се настаняваш като кираджия* ту при майка си, ту при баща си, ту при брат си или сестра си, някоя твоя роднина или приятел и си мислиш, че си в онзи свят, а всъщност ти си в една стаичка при твой приятел или роднина. За онези хора, които вярват, че са в онзи свят, така е, в онзи свят са. Но онези, които добре разбират положението, знаят къде се намират.

(6/стр. 320)

Един ден една млада сестра, на която никога не бях правил бележка, дойде при мене и ми казва, че направила една погрешка, заради която не искала вече да живее. Казах й: — Да си вървиш тогава! — Как така? — Да си вървиш. Казвам й: Ако Бог те е пратил на земята и те е оградил със Своята Любов и ти е дал един отличен ум да работиш и да пишеш, дал ти е сърце да обичаш, а ти се отказваш от живота и не искаш да живееш, какво можеш да постигнеш с това? Ти мислиш само за себе си. (6/стр. 367)

Казвам и на вас: Не правете същата погрешка и вие. Често и вие седите и казвате: „Не ми се живее“. Тепърва трябва да живеете. Турете за задача да не живеете за себе си, но да живеете за Бога. (6/стр. 367)

А някой казва: „Дотегна ми да живея“. Това е неразбиране на живота. Ти не си живял още. Ако поглед-неш с очите на Любовта, ти ще видиш много неща.

(6/стр. 365)

Смъртта не разрешава въпросите

Соломон е дошъл до заключението, че ако човек греши и мисли, че като отиде на другия свят, греховете му ще се простят, той се самозаблуждава и върви в крив път. Гробът, или смъртта, не изправят живота. Човек трябва да изправи живота си, докато е още на земята. (15/стр. 184)

Казваш: „Като умра, ще се изменя“. Смъртта не разрешава въпросите. (44/стр. 39)

Казвате: Грешни сме, но като умрем, Бог ще прости греховете ни. — Не, греховете ви трябва да се простят още докато сте на земята. След смъртта греховете не се прощават. Тогава никакви молитви не могат да ви помогнат. (37/стр. 97)

Ако убиете или обесите един еретик, за да се освободите от него, той ще отиде в другия свят. Оттам ще ви питат: „Ако вие не можете да го търпите, защо го изпращате на нас? Най-доброто и за нас, и за вас е да го задържите при вас, така да се възпита, че да се обърне към Бога“. Ако му отнемете живота насилствено и го пратите преждевременно в другия свят, с това ще затрудните и неговия живот, и живота на небето. Оттам той ще върши по-големи пакости. Тъй щото да убиеш неприятеля си, това не значи, че си се освободил от него. (37/стр. 173)

Други пък казват: „Дано след смъртта бъдем по-добре!“. Не, смъртта не може да разреши въпросите на живота. Смъртта иде, когато човек е недоволен от това, което Бог му е дал. Тя казва: „Бог ме изпрати да ви науча да станете благодарни“. Смъртта е тояга, която казва на човека: „Отвори торбата си!“. Той отваря торбата си и смъртта започва да бие, да взима всичко, каквото има в нея. Любовта дава всичко, смъртта взима всичко.

(68/стр. 175)

Ти казваш: „Тук зъзна“. Не е да умреш и да се свърши всичко. Да, с умиране, със смърт въпросите не се разрешават. Смъртта разрешава съвсем други неща. За да се разрешат трудните въпроси, не е нужно да умрете. Само животът разрешава трудните въпроси.

(11/стр. 71)

Някой мисли, че като умре, ще му бъде по-добре. И в онзи свят има нещо лошо. И там има рай и пъкъл. Ако тук си страдал, и като отидеш на онзи свят, пак и там ще страдаш, не е ли по-зле? Ако със смъртта можеш да се освободиш от ада, разбирам да умреш, но ако и там отидеш в ада, какво си придобил? (6/стр. 142)

Не мислете за погребението си,

но мислете за Възкресението си

Ти се безпокоиш какво ще стане утрешния ден. Ти се безпокоиш да не умреш. Няма защо да се безпокоиш. Кой е определил, че ще умреш? Ако не пазиш Божиите закони, ти сам си приготвяш смъртта. Ако пазиш Божиите закони, ти никога няма да умреш. Ти ще заминеш като Свети Илия тържествено, с огнена колесница, без да те погребва някой. Ако нямаш Любов, други хора ще те погребват, и то на общински разноски. Слушаш един вярващ да се оплаква, че няма кой да го погребе. Това е стара култура. Не мислете за погребението си, но мислете за вашето Възкресение — Възкресението на новия живот. (11/стр. 156)

Казват: Ами като умрете, хората ще ви погребат, ковчег ще ви вземат, 12 владици, много попове ще ви опеят, всичко туй. Ако си някой окултист, братята ще дойдат, ще държат надгробни речи: „Той беше отличен брат“ и т.н. Всичко туй е хубаво. То е неразбиране. Човек трябва да умре и да възкръсне, за да разбере смисъла на страданието. Сега отчасти разбираме страданието. (5/стр. 118)

И дойдем до някой път и като няма как да живеем, ние сега се утешаваме, че след като умрем, ще живеем в друг свят, добър. Добре. След като ще живееш в друг свят, ти какви нужди имаш да събираш богатство и да го оставяш след себе си? Той мисли, като умре, да го погребат по-добре. После да му направят един паметник. Добре. Значи, този човек като умира, пак мисли как да го погребат хората добре. Разбиране е това. (5/стр. 298)

Човек, който умира, трябва да умре съзнателно. И като умре, да бъде жив. Онзи човек, който като умре, не е жив, той е умрял безвъзвратно. Ние похваляваме само тази смърт, която носи живот след себе си. И онези хора, които умират, а не възкръсват, са изгубени хора. (12/17:28)

Един ден ще умрете, ще ви заровят в земята и отгоре ще ви турят една шепа пръст. След това ще ви четат молитви, ще ви заливат с вино, а вие ще седите отдолу. Благодаря на такава молитва и заливане с вода. Аз не искам така да ме заровят и да ме заливат с вода. Не чакайте да умрете и тогава хората да ви четат молитви и да ви заливат отгоре с вода. Сами четете молитвите си преди още да сте умрели. (6/стр. 512, 513)

Истинско знание се изисква

Някой човек казва, че няма да умре, а при това умира. Друг някой казва, че ще живее много време на земята, най-малко 120 години, а при това не се минават 10 години и той умира. Истинското знание на човека седи в това, като каже, че няма да умре, да не умира; когато каже, че ще живее повече от 120 години, да ги доживее. (1/5:22)

Старите много знаят, но въпреки това умират. Както младият не може да се справи с живота, така и старият не може да се справи със смъртта. Младият е невежа в живота, а старият — невежа в смъртта. И двамата жънат последствията на своето невежество.

(9/стр. 122)

За бъдеще важното е концентрирането, а не разсеяността на ума. Сега вашият ум може да е зает с хиляди неща, но тия хиляди неща няма да ви помогнат. Те могат да ви помагат временно, но знаете ли в какво положение ще се намерите, след като напуснете тялото? Всичката ваша философия няма да струва нито един грош, всичката ваша религия и молитви няма да струват нито един грош. Защо? Знание се изисква, и то Божествено знание! (30/12:4, 5)

Ако нямаш знание да запазиш своята младост, малко е знанието ти. Ако мислиш, че имаш знание, и умираш, нямаш знание. Същество, което умира, няма знание. (5/стр. 453)

Някой мисли, че знае много. Ако знае много, защо не се освободи от смъртта? (27/стр. 315)

ВАЖЕН Е ЖИВОТЪТ

ПРЕДИ СМЪРТТА

Колко време ще живеем на земята?

Едни хора живеят малко, други — повече. На всеки е определено колко да живее. (3/стр. 28)

Земята е едно царство. И на човека при сегашните условия не му се позволява да прекара в това царство повече от 120 години. Крайният предел за живеене на земята е 120 години. Онези, които управляват земята, не позволяват повече. Като дойде този предел, ще те изхвърлят вън и ще ти кажат: „Хайде, сега ще си вървиш, повече не можеш да живееш в тази държава“. (12/16:16)

Животът на земята е една временна служба. Вие сте наемници на една стая, взели сте я за 10, 20, 50, 60 години и казвате: „Какво ще стане с нас след 10 или 20 години?“. Като изтече срокът ви, ще си излезете. И аз ви казвам: След 120 години вие ще напуснете тази стая. За всяко едно тяло, на когото и да е, от невидимия свят дават материал за 120 години, то е крайният период засега. Някои ще бъдат в тази стая до 60, 70, 80 години. В тази къща може да бъдете най-много до 120 години и след това ще я напуснете и ще си излезете.

(30/21:23)

Като се върнеш при Бога, трябва да дадеш отчет какво си правил на земята. Ще прекараш на земята известно време и ще те повикат горе да си починеш. На едни хора често дават отпуск, през всеки 10, 15 или 20 години. Прекарат на земята 20-30 години и ги викат горе. На други не дават отпуск, оставят ги на земята да работят 80-100 години и след това ги викат горе, като свършат всичката си работа. (31/стр. 297)

Смърт не съществува. Ти може да заминеш за онзи свят, но не да умреш. При това който живее по Божия закон, той заминава точно навреме. Който не живее по този закон, заминава преждевременно, като се лишава от добрите условия на живота. (31/стр. 147)

Следователно нито преждевременно ще отидеш на онзи свят, нито ще закъснееш. Ти трябва да живееш на земята толкова време, колкото ти е определено, да придобиеш нужните опитности, да изработиш ценности за онзи свят. (31/стр. 147)

Питам: Знаете ли колко години трябва да живее човек на земята? Той трябва да живее 120 години. При сегашните условия на живота когато някой умре на 60-годишна възраст, държат го извън земята още 60 години и след това отива при Бога да даде отчет за делата си. През тези 60 години той работи между хората и когато стане на 120 години, тогава се явява на аудиенция при Бога. Той ще му каже: „Добре дошъл, синко! Ти дойде преждевременно тук, без да свършиш работата си на земята“. (19/стр. 74)

Които преждевременно умират, те трябва да знаят, че няма да отидат направо на небето, там няма да ги приемат, но ще се спрат в една тъмна зона да дочакат ония години, които им са определени, да заминат от този свят. (20/стр. 34)

Колкото и да е определено на човека да живее, той трябва да учи. (42/стр. 42)

За пример, вас ви е страх да умрете, а това ще ви дойде до главата. Ето, като проследим човешката история от времето на Адама досега, колкото много години да е живял човек на земята, в края на краищата все е умрял. И Адам, който живя 900 години, пак умря. След като съгреши човек, смъртта неизбежно ще дойде. От времето на Аврама годините на живота постепенно се намалявали, докато днес човек може да умре още в първата година след раждането или във втората, третата, четвъртата и т.н. Аз не вярвам, че сред онези от вас, които днес ме слушате, може да се намери един, който да преживее над 120 години. На когото и да е от вас давам най-много 120 години живот. И след това той непременно ще умре. (11/стр. 105)

Колко време може човек да живее на земята, туй трябва да го знаете. В Писанието се говори за един от еврейските царе. Явява се при него Исайя и му казва: „Приготви се за другия свят“. Този цар се обръща към стената и почва да се моли, казва: „Господи, аз не съм си свършил работата. Ти знаеш колко работа имам!“. Много се молил. Исайя пак отива при него и му казва: „Господ чу молбата ти и още с 15 години продължава живота ти“. Питам: Ако този човек не беше се молил, щеше ли да продължи животът му? Нямаше.

(79/стр. 201)

Нищо не е случайно. Никой не се е раждал без време и никой не е умирал без време. Човек се ражда навреме и умира навреме. (4/стр. 38)

И на смъртно легло да сте,

можете да оживеете

Ако можете да се свържете с общото течение на Великия живот, и на смъртно легло да сте, животът отново ще потече у вас. Затова е нужна вяра, по-силна от най-големите смущения, които нарушават равновесието в човешкия организъм. (4/стр. 26)

Например вие сте неразположени, болни сте. Лекарите казват, че сте осъдени на смърт, и отнийде няма помощ. Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло. Кажете си: „Господи, отсега аз ще посветя целия си живот на Тебе, ще работя заради Тебе, остави ме на земята“. Ако ти или твоят роднина направите истинска изповед, няма да се мине един час или най-много един ден, според болестта, и ще настане криза на подобрение. (7/стр. 17)

Вложете някаква цел в живота на човека да видите как ще оживее и от смъртното легло ще стане. Една богата американка се влюбила в един красив американец и се оженила за него. Понеже го обичала много, често му казвала, че за нищо в света няма да се раздели от него. Случило се, че тя заболяла сериозно от тежка болест. Лекарят се произнесъл, че няма да оздравее. Извикали втори, трети лекар и всички казвали едно и също: болестта е сериозна и тя не може да се справи с нея. Извикали консулт от 12 лекари и те казали същото. Като се убедили, че жената ще замине за другия свят, лекарите казали на мъжа й да се приготви да изпие горчивата чаша — жена му ще замине. Крайно измъчен, той отишъл при жена си да се прости с нея. Като видяла, че очите му били насълзени, тя го запитала: — Защо плачеш? — Не мога да скрия истината от тебе, ще ти кажа всичко. Лекарите казват, че ще живееш още 24 часа, болестта ти е тежка, не можеш да издържиш. — Нищо, готова съм да си замина, но искам от тебе само едно нещо: да ми обещаеш, че като умра, няма да се ожениш за друга. — Той отговорил: Ти знаеш, че съм честен човек, не мога да лъжа. Представи си, че срещна друга жена, толкова красива и добра като тебе. Ще се оженя за нея. — Щом е така, аз няма да умра. — Тя събрала и последните си сили, скочила от леглото и започнала да ходи из стаята. В 24 часа тя била здрава. Така тя опровергала думите на лекарите. — Ще живея за тебе — казала тя на мъжа си и оздравяла.

Казвам: Вложи цел и смисъл в живота си и ще оздравееш. (7/стр. 58, 59)

Щом температурата се повдигне над 37 градуса, явяват се болезнени състояния; ако пък температурата се издигне до 38, 39, 40, 41 градуса, хората не издържат на тази температура и умират. Ако намалим температурата на болните хора на няколко градуса, на 2-3 градуса, ние можем да ги върнем отново към живота. Значи, температурата уморява хората. Може да се спаси умирающият само с едно намаление на температурата от 2-3 градуса. Лекарите дават разни лекарства за намаление на температурата. С други думи казано: трябва да се измени психологическото състояние в човека. (8/стр. 493, 494)

Първичната Причина на нещата… е нещо подобно на еликсира на живота, който някога алхимиците са търсили и изучавали. По какво се различава еликсирът на живота от обикновения цяр? Когато човек употребява обикновен цяр, той може да вземе от него 2-3 пъти наред и пак да не му подействува. Дадете ли обаче на някой умираещ само една капчица от еликсира на живота, и то разредена, този човек веднага ще стане от леглото си и ще придобие Безсмъртие. Той може да живее 100-200-500-1000-2000 години, колкото желае, докато се насити на живота. Никой не може да отнеме живота на човек, който е пил от еликсира на живота, освен той сам. (1/7:24, 25)

Казвам: Всяка нова идея, която влиза в човешката душа, или Божественото в човека, е в сила да възкреси умрелия. Ще кажете: „Как става това нещо? Как се придобива това изкуство, или тази дарба?“. Понеже аз нямам желание да се прославям, а вие имате желание да се прославите, сега ще ви кажа как можете да направите това нещо. Когато видите, че някой умираещ се готви да замине за онзи свят, постарайте се да му внушите една Божествена идея. Ако той възприеме тази идея и започне да живее с нея, няма да умре. Не може ли да я възприеме, той непременно ще умре. Всички хора умират по единствената причина, че не остава нито една идея в тях, която е Божествена. Всеки човек, който няма в себе си нито една Божествена идея, той непременно трябва да умре, да замине за онзи свят.

(11/стр. 113)

Ако някой човек е в последния час на живота си, той може да се възвърне отново към живот, като повярва в Бога и се предаде в ръцете Му Той да работи върху него. Остави ли се напълно в ръцете на Бога без никакъв страх, без съмнение, без всякакви лекарства, но с абсолютна вяра, той ще види силата на Бога.

(26/стр. 94, 95)

Ще приведа един пример за една смела майка, която имала само едно дете. Тази майка обичала много детето си. Един ден детето й се разболяло. Тя викала лекари, баби, но всички се произнесли, че детето ще умре… Тогава майката се обърнала към Бога с думите: „Господи, моля Те, подари живота на детето ми! Ти ми го даде да живеем заедно. Нито аз искам да умра, нито детето давам. Аз ще го отгледам, ще го възпитам и ще го науча да Те познава. То е родено да живее, затова Те моля да му помогнеш“. За учудване и на лекари, и на баби детето оздравяло. Това значи смела, любеща майка. Тя е познавала живота. Животът е закон, който не се изменя. Майката искала да живее детето й и Господ отговорил на молбата й. Той й доказал, че това, което не е възможно за бабите, нито за лекарите, е възможно за Него. (24/стр. 20)

Бога не Го знаем с Неговото същинско име, понеже ще се опетни името Му. Името, което имаме за Бога, не е истинско, защото ще се опетни. Човек за да произнесе името Божие, трябва да има чисто сърце и постъпки. Като произнесеш името, да го произнесеш с онази Любов, вяра и надежда, че Бог да бъде нещо велико; свят, в който ще имаш един свещен трепет… Ако си на умиране и щом мислиш заради Него, смъртта ще те напусне. Смъртта щом чуе това име, ще избяга.

(41/стр. 134)

Как живеете преди смъртта

Ти ако на земята не си живял добре, и на небето не можеш да бъдеш добре. Който долу е живял добре, и горе ще живее добре… Който долу не може да живее добре, и горе не може да живее добре. (67/стр. 9)

Всички хора на земята се учат, всички са дошли в този път да научат един велик закон как да служат на Бога правилно. Щом служат правилно, тогава каквито и да са, и царе, и владици, и просяци, и учени, и прости, всички горе на небето са на едно място. Там те са ангели и минават за братя. (12/7:26)

Един българин, който живее тук, на земята, българин ли е? Не, той след като е живял един добър, чист и свят живот тук, на земята, като отиде на небето, ще бъде един ангел и ще се нарече Служител Божий.

(12/7:29)

А ако всички неща, които ти се дават, не могат да възстановят Любовта към Бога, всичко туй ще бъде напразно. Утре ще дойде да похлопа смъртта. Отиваш в оня свят. (47/стр. 316)

Аз виждам всеки ден на земята жени, накичени с диаманти, огърлици, които живеят охолно, безгрижно; но на онзи свят те ще бъдат бедни, с окъсани дрехи. Един ден вие ще се намерите в положението на онази богата скъперница госпожа, която имала един беден, но добродетелен слуга. Макар да получавал само по 60 лева месечно, той раздавал всичките си пари на бедни. Господарката често му казвала: „Не бивай толкова глупав! Не раздавай парите си, защото ще ти трябват за черни дни“. Една нощ госпожата сънувала жив сън: вижда един хубав палат, мраморна постройка, отличен. — Чий е този палат? — На твоя слуга. — Ами такъв бедняк отде има толкова пари да си построи такъв разкошен палат? — Всичко, каквото печелеше на земята, той го изпращаше на онзи свят да си съгради там палат. По-нататък тя вижда една малка колиба. — Ами тази колибка чия е? — Твоя е — й отговорили.

(29/стр. 207)

Не живее ли добре, човек неусетно ще се намери пред смъртта и ще съжалява, че нищо не е разбрал от живота. Който е живял добре, той не съжалява, че заминава за другия свят. За него смъртта е промяна, през която всеки човек трябва да мине. (53/стр. 225)

Всеки човек като заминава за другия свят, да е доволен в душата си, че е изпълнил работата си, както трябва. (52/стр. 591)

Като отидете на онзи свят, в невидимия свят, там работите са наредени, там е лесно, но тук, тук трябва да си уредите работите. Като отидете на онзи свят, там всички ще живеете добре. Онзи свят е уреден, но тук, на земята, трябва да учите. Тук се изпитва характерът ви. (8/стр. 272, 273)

Казвате: — Един ден когато възкръснем в другия свят, ще се познаваме ли? — Ще се познавате, разбира се. Но сега познавате ли се? Влезете някъде и хората ви запознаят с някого, ръкувате се. Това познанство ли е?

(8/стр. 287)

Друг един ми разказваше за онзи свят, но неговите сведения бяха по-верни. В края на живота си той постъпил калугер в един манастир да служи на Бога. Един ден той получил нови цървули. Старите, скъсани цървули дал на един от другарите си, беден калугер. Една вечер сънувал, че се пренесъл на онзи свят, и разказал на близките си какво видял там. На една голяма маса били сложени чинии за ядене. Около масата били наредени всички покойници. Всеки очаквал да му се даде ядене. И моят познат бил на масата, но пред него нямало чиния. Вместо чиния той видял своите скъсани цървули. Дошъл един от прислужниците и започнал да сипва на всички ядене в чиниите им. Като дошъл до него, взел скъсаните цървули да му сипе ядене. — Моля ти се, не бързай да ми сипваш. Аз не ям от скъсани цървули. Отде сте взели тези цървули? — Това са цървулите, които си подарил на своя ближен. С тях си искал да направиш едно добро, но то не се приема горе. Каквото си правил на земята, това ще намериш на небето. (35/стр. 97, 98)

Изобщо земният живот е отражение на небесния и обратно: небесният е отражение на земния. Важно е човек да разбира нещата и правилно да ги превежда. Затова е казано: „Каквото вържеш на земята, вързано ще бъде на небето. И каквото развържеш на земята, развързано ще бъде на небето“. (35/стр. 98)

Изправяйте погрешките си още на земята. Тук една погрешка може да се изправи най-много за 40 години, а на онзи свят и за 200 години не може.

(35/стр. 131)

Днес вие минавате за православни, но знаете ли къде е онзи свят? Знаете ли къде ще отидете, като заминете за другия свят? Един евангелски проповедник след като проповядвал 30 години на земята, заминал за онзи свят и се видял в чудо. По някакъв начин той съобщил на близките си, че положението му не е добро, не излязло така, както очаквал. Той си представял онзи свят другояче, а не както го видял. Сега разбрал, че не живял, както Бог изисква. (36/стр. 142)

…Изправяне на недостатъците и кривите прояви. Започнете тази работа още днес, без да очаквате да дойдат хора отвън да ви проповядват или да отидете на онзи свят — там да се изправите. Много пъти човек е ходил на онзи свят и се връщал, без да се изправи. Той даже е забравил и това, което е знаел. (36/стр. 206, 207)

Мнозина страдат по единствената причина, че живеят, както намират за добре, и не мислят за никаква отговорност. Въпреки това те се заблуждават, че на онзи свят ги очакват венци и букети. (36/стр. 377)

Ти седиш и казваш: „Като ида в оня свят, къде ще бъда?“. Щом седиш в този свят и не изпълняваш закона, къде ще бъдеш? За затвора. Щом изпълняваш закона на този свят, ще бъдеш извън затвора, ще бъдеш свободен. (67/стр. 68)

Ако мислите и чувствата ни са временни, с какво ще отидем на небето? Само за ядене и пиене ли ще мислим? Христос казва, че трябва да пренесем всичкото си богатство на небето. Затова е казано: „Събирайте богатства и съкровища за небето“. Някой яде и пие, без да събира съкровища за небето, и казва: „Небето е милостиво“. Милостиво е небето, но може да те приеме като гост само за няколко дена. После то ще ти подпише паспорта и ще те изпрати отново на земята… Като слезеш на земята, пак ще бъдеш нещастен. С това въпросът не се разрешава, пак ще плащаш дълговете си. — Поне ще ги отложа. — Отлагането на дълговете не означава разрешаване на задачата. (37/стр. 45)

Ще гледате по възможност бързо да изглаждате всичките си отношения. Ако това не може да направите, тогава защо ни е школата? Като влезете в другия свят, той трябва да представя за вас само една почва. Онзи, който не е работил в този свят, след като замине, дълго време ще дреме или ще чака кармата му да узрее в чистилището. Пък няма нужда да чакате с години да ви пържат в чистилището. Тук, в школата, в половин година може да минеш чистилището, а там може да ти вземат 4-5 години. Защо ще чакаш 4-5 години, докато минеш чистилището, когато тук, на земята,може да прекараш този курс в 6 месеца? (30/33:12)

…Ще ми възразят: — Когато човек умре и се освободи от ограниченията на своето тяло, той ще види и разбере много неща. — Не, човек трябва да види и разбере нещата още докато е жив, а не след като умре.

(72/стр. 126)

Ние трябва да имаме желание да се изправи животът ни, че като минем от този в другия свят, животът ни да бъде уреден. (6/стр. 18)

Ти ще направиш къща, ще туриш кираджии* да печелиш пари и всеки ден ще се караш с тях. Ти ще станеш търговец да печелиш пари и да лъжеш хората. Ти ще станеш учен да учиш хората пак за пари. Казваш: — Като отида на онзи свят, каква ли служба ще ми дадат? — Каторгата. Каторгата означава ограниченията. (6/стр. 293, 294)

Доста религиозни хора вярват, че като идат в онзи свят, ще ги облекат. Цитират Откровението, че там са чели, че били с бели дрехи. Хубаво, идеш в оня свят. Ако си работил на земята, бяла дреха ще има, но ако не си работил, ще бъдеш в оня свят гол. Голи хора там не се държат. Щом е гол, Господ ще направи дрехи и ще го изпрати из рая навън… (74/стр. 113, 114)

Вие искате да имате живот в онзи свят. В този свят вие колко живот сте придобили? Колкото живот сте придобили, сте го изгубили. Оглеждате се и виждате, че се явяват бразди по лицето ви и почвате да се прегърбвате. (74/стр. 197)

За предпочитане е приживе да дадеш нещо на човека от богатството и благата си, отколкото да му оставиш след смъртта си хиляди или милиони лева. Малкото, дадено навреме, струва повече от многото, дадено не навреме. (27/стр. 269)

— Като отидем в онзи свят, тогава ще живеем според Любовта. — Не, ако вие на този свят не можете да живеете според Любовта, на онзи свят още повече не можете да я приложите. Ако на този свят не обичате ближните си, както трябва, на онзи свят още повече не можете да ги обичате. — Защо? — Защото Любовта не се прекъсва. Тя се проявява на земята, но продължава и на онзи свят. Там ще видите всички противоречия, които сте имали на земята, и ще разберете къде сте грешили, защо някого сте обичали повече, а някого — по-малко. (77/стр. 160, 161)

Вътрешната смърт

и вътрешният живот

Тъй както живеят хората днес, техните мисли и чувства раждат само условия за смърт и страдания.

(1/8:16)

Вяра е нужна на човека. Без вяра той е осъден на смърт. (4/стр. 30)

Който изгуби Любовта, казва: „Аз съм мъртъв“. Обаче щом дойде Любовта, той усеща едно съживяване.

(4/стр. 115)

Ако всеки ден човек погребва своите Божествени желания, какво може да очаква той? Погребението е смърт. Дето е смъртта, там е гниенето. Казваш: „Това желание не ми трябва, онова желание не ми трябва. Тази мисъл е непотребна, онази мисъл е непотребна“ — и ги заличаваш… Ако всеки ден убиваш по няколко свои мисли и желания, може ли сърцето ти да бъде чисто? Такова сърце не е ли гробница? …Пазете се от мисли и желания, които умират. — Защо? — Защото ги очаква гниене. (4/стр. 153)

При Божествената Любов не съществува никакъв спор — в нея е изобилието на живота. При човешката любов има спорове и недоразумения. В нея човек издребнява. Като знаете това, пазете се от дребнавостите на живота. Ученикът не трябва да се поддава на дребнавостите. Защо? Защото те водят към смъртта. Когато Христос казва, че човек трябва да се отрече от себе си, Той има предвид отричане от смъртното. (4/стр. 178)

Някой казва: „Да поправим живота си, да се наредим, че тогава ще мислим за идейни работи“. Казвам: Оставете мъртвите хора да се занимават с умрелите идеи, а вие се занимавайте с новите, с живите идеи, които идват сега в света! (1/5:14)

Що е смърт? Това, което бавно, постепенно ограничава човека. Всяка отрицателна мисъл, чувство и постъпка са предвестници на смъртта. Всяка мъчнотия, всяко страдание и всяка болест са предвестници на смъртта. И обратно: всички положителни мисли, чувства и постъпки са предвестници на живота.

(9/стр. 124, 125)

Който върши добро, е жив; който върши престъп-ления, е умрял. (3/стр. 133)

Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе. (47/стр. 348)

Какво ще стане с умрелия човек, ако го държим по-дълго време? И да се молим за него, той ще замирише… Някога и живият мирише. Това показва, че в известно отношение той е мъртъв. (4/стр. 217)

Ти можеш да внесеш жлъч, смърт в живота си, но един ден животът ще се освободи от нея. (9/стр. 30)

Доброто води към живота, а злото — към смъртта. За да живееш, ще прилагаш доброто. (9/стр. 125)

Представи си, че си затворен херметически в една сфера. Ти се намираш при тежки условия, всеки момент може да се задушиш. Тук ще проявиш своята разумност, ще търсиш начин да направиш една малка дупчица, за да влезе отвън въздух и светлина. Иначе ти си осъден на смърт. Чрез въздуха и светлината Бог отправя вниманието Си към тебе. От този момент всичките ти работи се оправят. Всеки човек трябва да има едно малко отвърстие към Божествения свят. Без него той не може да живее. (9/стр. 300)

Смъртта съществува навсякъде: в нашите сърца, в нашите умове, в нашата воля. (7/стр. 15)

И тъй, всеки, който е изгубил Божията Любов, е мъртъв… (7/стр. 142)

Всяко нещо трябва да се придобие чрез закона на Любовта. Не е ли придобито чрез Любовта, то носи смърт и проказа. (12/7:23, 24)

Когато аз съм един голям егоист и мисля само за себе си, тогава именно аз съм мъртъв. Но доколкото аз влизам в страданията на другите хора, дотолкова, доколкото аз чувствувам, че страданията на другите хора се вливат в моята душа, дотолкова, доколкото аз чувствувам техния зов, долавям тяхната нужда и искам да им помогна в това положение, дотолкова само аз разбирам, че живея, че съм един жив организъм. (12/25:32)

Усъмни ли се човек, той веднага ще се намери в процеса на смъртта. При най-малкото съмнение в Бога смъртта туря вече своето начало; това значи, че материята е взела надмощие над духа. (22/стр. 64)

Няма по-силна отрова, по-страшна смърт за човека, ако успее някой да го отклони от Бога! (22/стр. 297)

Сега казват, че човек трябва да има кораво сърце. В коравото сърце е смъртта. В мекото сърце е животът. В коравия ум е смъртта, в мекия ум е животът; в разумния, светъл ум е животът. В топлото сърце е животът, а в студеното е смъртта. (38/стр. 29)

Без мисъл, без чувства и без действия човек е осъден на смърт. Той е безплодно растение. (55/стр. 184)

Всеки, който е тръгнал в пътя на Истината, той трябва да го следва. Няма връщане от пътя на Истината. Който се опитва да се върне от този път, той сам се осъжда на смърт. (55/стр. 230)

Който няма желание да прави добро, сам се осъжда на смърт. (50/стр. 83)

Като ученици, от всички се изисква точност и работа… Който не иска да работи и не може да бъде точен, той е мъртъв. Той няма отношение към живите. Следователно живите трябва да работят и да бъдат точни в задълженията си. (50/стр. 190)

Умът мисли, докато държи в себе си идеята за Първата Причина. Сърцето чувствува, докато държи в себе си идеята за Първата Причина. Душата се разширява, докато държи в себе си идеята за Първата Причина. Духът се просвещава и укрепва, докато държи в себе си идеята за Първата Причина. Който изгуби тази идея, той умира. (19/стр. 97)

Който не люби, той е осъден на вечна смърт. Няма по-страшно нещо за човека от смърт, предизвикана от безлюбие. (19/стр. 223)

Този свят, в който вие живеете, е свят на противоречия, свят на смъртта. Този свят съществува във всички хора. Който е недоволен, той се намира в света на мъртвите, в света на душите, които се нуждаят от подаяние. Недоволният ходи от къща на къща да разправя тъгите си на хората, дано се намери някой да го утеши. Този го утешава, онзи го утешава, но той все неутешен остава. (56/стр. 152)

Който не обича хората заради Бога, той е мъртъв човек; който ламти само за пари, той е мъртъв; който иска учен да стане, той е мъртъв; който иска виден да бъде, той е мъртъв. Това са остатъци на миналото.

(56/стр. 162, 163)

Всеки иска да бъде щастлив, но трябва да знае, че дето има смърт, щастие няма. Следователно за да бъдете щастливи, избягвайте всичко, което води към смъртта. Понякога малките желания спъват човека и го водят в областта на смъртта. (57/стр. 73, 74)

Та казвам, сега вие сте в гроба, минавате през едно посвещение. Идва Христос и казва: „Ще се откажете ли от вашите бели лъжи и от черните лъжи?“. И Той като дойде при вас, ще каже: „А от това ще се откажете ли вие?“. Защото вие сте в гроба по причина на лъжата. (61/стр. 160)

Не е достатъчно само да вярваш в Бога, но ти трябва да имаш един център, около който да се движиш. Тъй е създаден животът. Всеки, който живее, има един център, около който се движи. Когато изгуби равновесието на този център, той спада към онези, които живяха преди нас и умряха. Следователно когато се измести центърът, около който човешкият живот се движи, човек умира. Смъртта е изгубване на равновесието около центъра на твоето движение и ти преставаш да се движиш. (8/стр. 585)

…Когато изгубиш движението си около първия център, който ние наричаме Бог, и движението около себе си, втория център, който ние наричаме човешката душа, или човешкият дух, настава смъртта.

(8/стр. 585, 586)

И тъй, докато човек има свое определено място в цялото, т.е. в Бога, той живее. Щом изгуби това място, той умира. Значи, в това отношение смъртта не е нищо друго, освен това, че частта е изгубила своето място в цялото. Аз не взимам думата смърт в смисъл умиране на тялото, но я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава и той престава да мисли, сърцето му се изопачава и той престава да чувствува, смисълът на живота се изгубва и всичко пред човека започва да бледнее. Да изгубиш смисъла на живота, това е най-ужасната смърт! (64/стр. 123)

Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото небе и от старата земя“. Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От неговото небе няма да остане нито слънце, нито месечина, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение — отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Когато говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаел в живота, всичко онова, в което си вярвал и на което си уповавал, всичко онова, с което си разрешавал великите задачи на твоя живот, изчезва и ти се намираш сам самичък, не знаеш какво да правиш, в чудо се намираш. Питам: Какво ще правите, като се намерите в такова положение? И гласа на Господа няма да чувате, и Той ще се скрие от вас. За този час именно Писанието казва: „Ще хлопате и няма да ви се отвори“. Тогава вие ще се намерите в положението на Христа, когато беше на кръста, и като Него от дълбочината на душата си ще извикате: „Елои, Елои, лама савахтани“… Вие още не сте изпитвали какво нещо е истинското изоставяне. Но всеки човек трябва да бъде изоставен! Като говоря за това изоставяне, разбирам пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще може да разбере реалността на живота. (64/стр. 287, 288)

От това състояние, от този стремеж към покой, към мързела, произлиза смъртта. Тук се ражда смърт-та, понеже няма условия за живот. (21/3:5)

Туриш ли в ума си мисълта да живееш само за себе си, ти си турил началото на своята смърт. Туриш ли в ума си мисълта да се прославиш, ти си турил начало на своята смърт, или начало на своето нещастие. (21/24:23)

…В този смисъл именно се казва в Писанието, че грешните хора ще умрат. И всеки човек, който се разлага, който гние, постоянно се мъчи и казва: „Нещо ме мъчи отвътре“. Как не ще се мъчиш, разбира се. Ти всеки ден умираш, постепенно се разлагаш. Най-първо това разлагане започва от човешкия ум: в тебе дойде съмнение, неверие, злоба и т.н. (21/31:6)

Да греши човек, това значи да бъде вътрешно поробен; вътрешното робство води към смъртта. Човек може лесно да се освободи от смъртта. Как? Като престане да греши, като даде предимство на Божественото Начало в себе си. (36/стр. 341)

Ако не вярваш в никого, ти си осъден на смърт. Все таки трябва да вярваш или в себе си, или в обществото, или в Бога. (67/стр. 308)

Да изгубиш сърцето си, да изгубиш идеала си, това е равносилно на вътрешна смърт. (37/стр. 177)

Следователно когато човек влезе в отрицателната страна на живота, живота го няма вече там… Живот без Любов, живот без Светлина и живот без Свобода е смърт. (37/стр. 246)

Добре е човек да реализира едно свое желание, но веднага след това трябва да се роди друго желание, което да му дава импулс, подтик към работа и движение. Някой казва, че няма никакви желания, мисли и стремежи. Как мислите, щастлив ли е този човек? Не е щастлив. Човек живее и се радва на живота, докато мисли, чувствува и желае. Изгуби ли тези подтици, той е мъртъв. (71/стр. 145)

Ако не възприемаш всеки ден по една нова мисъл, ти си осъден на смърт. (71/стр. 165)

Казвам: Вие едва влизате в школата, в преддверието на школата сте, но вътре ще влезете. И сега ако вие вървите назад, смърт ви очаква. Напред — живот има. Тъй е разрешен въпросът. Да не мислите, че е лесно да кажете: „Аз ще се откажа“. Ще се откажеш ли? Въпросът е тъй за вас: смърт или живот! Напред е живот, назад е смърт. Нищо повече! Най-малкото поколебаване — смърт! Назад е смърт. (30/16:33)

Като казвам „разширение“, разбирам границите на сърцето и ума постоянно да се разширяват по форма, по съдържание и по смисъл. Щом престане разширението, смъртта ще дойде. (30/23:14)

Та казвам: Ако вие някой път искате да знаете дали ще умрете, или не, да ви дам един опит да видите дали ще умрете, или не. Ако може един ден да прекарате, без да мине една лоша мисъл през ума ви, от сутринта, откато изгрее слънцето, докато залезе. Ако мине най-малката лоша мисъл, кандидати сте вече. (5/стр. 117, 118)

…Свещения огън, той е същината на нещата вътре. И аз го наричам тъй: живот без страдание, живот без противоречие, живот без смърт. Живот, в който няма никаква смърт. Нищо повече! (5/стр. 142)

Де седи съблазънта в парите? Къде е грехът в съблазънта на парите? Заблуждението е там, че ти мислиш, като откраднеш парите, ще живееш. Ти като вземеш парите, ще умреш, нищо повече! (5/стр. 171)

Най-първо, аз познавам хората по два начина. Много проста работа е. Като срещна един човек, гледам го гори ли, или не гори. Ако е запален, аз го тургам в една категория. Ако върви и не е запален, тургам го в друга категория. За мен хората са запалени и незапалени. Или които горят с дим, а другите — които горят без дим. За мен едните са живи, а другите са мъртви.

(5/стр. 288)

Омразата е една ужасна кобра. Достатъчно е да те клъвне веднъж, за да умреш. И мнозина след това казват, че като умре човек, всичко с него се свършва. Аз виждам много умрели хора на земята. Казва някой: „Едно време аз обичах, но видях, че това е празна работа“. Според него любовта е празна работа, в нея няма нищо. Казвам: Този човек е един от умрелите. Ухапала го е кобрата и той е вече погребан. Той се намира вече в астралния свят и казва, че няма любов в света… Той е в онзи свят. За него всичко е илюзия. Умрял е човекът.

(11/стр. 145)

Ако човек престане да живее добре, ако се пречупи в него доброто, последствията ще бъдат смъртта. Когато доброто се пречупва, ражда се смъртта. Когато злото се пречупва, ражда се животът. (11/стр. 510)

Който се приближава при Истината и не я разбира, той умира. Който се приближава при Истината и я разбира, той оживява. Следователно ако ти оживееш, ти си разбрал Истината. Ако ти умираш, ти не си я разбрал. (8/стр. 114)

В света има една любов, която мори хората. Всеки човек, който влезе в тази любовна каша, той умира. В света има една Любов, в която който влезе, той оживява. Следователно в едната любов хората умират, а в другата оживяват. (8/стр. 542)

…Умирането има отношение към глупавите хора. Който мисли глупаво, той умира. (6/стр. 505)

Сега ние се страхуваме от смъртта. Смъртта в моите очи, това е лошият живот. Що е смъртта? Това е лошият живот. Що е блаженството? Добрият живот.

(6/стр. 613)

Та казвам: Ако в твоя живот влезе една лоша мисъл, която се размножава, тя ще ти причини смърт.

(6/стр. 639)

За да живееш, ти трябва да имаш онази Любов, която носи истинския живот без качествата на смъртта.

(6/стр. 664)

Та вие всички се гневите във вашите тела. Когато Господ минава, като сте все неразположени духом, телата ви са гробове, вие се мъчите и искате работите ви да се оправят — тогава никога няма да се оправят. Когато минава Любовта, вие ще се обърнете към нея. Само една дума ще й кажете: „Помилвай ме. Помени ме“. (75/стр. 41)

Кои са тия лъжливи учения? Те са ония елементи, мисли, желания, действия, които разрушават човешкото щастие, човешкия ум, човешкото сърце, човешката душа, човешкия дух, които всяват смърт… А кое е учението на живота? То са всички ония елементи, които дават щастие, блага, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух, човешкото сърце и внасят в него обич и любов към всичко… (76/стр. 127, 128)

Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт; всяко чувство, което произвежда радост и веселие, носи живот. (27/стр. 223)

Що е смъртта? Когато човек престане да мисли, да чувства и да постъпва правилно, той е мъртъв. Това е смъртта. (78/стр. 208)

В Истината животът се увеличава, а в лъжата животът се намалява. В Истината Безсмъртието продължава, а в лъжата се намалява. (79/стр. 267)

БОГ И ПРИРОДАТА УПРАВЛЯВАТ ЖИВОТА И СМЪРТТА

Природата е разумна и строга

Онези същества, които изпълняват законите на Природата, живеят; онези, които нарушават законите й, страдат, мъчат се и умират. (36/стр. 262)

Природата е вложила смъртта в живота, за да освободи съществата от страданията. Колкото по-големи са страданията им, толкова по-желана се явява смъртта за тях. (36/стр. 262)

Може и без страдания, и без смърт, но само тогава, когато човек спазва разумните закони на Битието и на Природата. (36/стр. 262)

…Природата си служи с друг метод — със смъртта. Когато иска да накара човека да не греши, тя праща смъртта. Като го бутне с ръката си, човек умира. Турят го на гърба, скръстват ръцете му и го носят на онзи свят. Скръстените ръце показват покаяние. Човек се разкайва и казва, че няма повече да греши. (27/стр. 320)

Бог не е Бог на мъртвите, но на живите

Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника“. Защо? Защото Той живее и в неговата душа. Той се интересува от живота, а не от смъртта.

(57/стр. 155, 156)

Дето е Бог, там е животът, там е Любовта. Затова е казано: „Бог е Бог на живите, а не на мъртвите“. Дето Бог присъствува, няма смърт. Външно формата може да е мъртва, но вътрешно е жива. (36/стр. 399)

Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Умрелите са живи. (35/стр. 129)

Ще кажете, че Божията Воля е била да страдате, да боледувате и да умрете. Не е така. Казано е в Писанието, че Бог не съизволява в страданията и в смъртта на грешника. Значи, Божията Воля е в растенето и в развитието на човека. (36/стр. 348)

Бог е Господар на живота и смъртта

За да разберете дълбокия смисъл на живота, освободете се от мисълта, че сте грешни и че Бог не ви обича; откажете се от преводите на всички автори и се обърнете към Господа. Той държи ключовете на ада и на смъртта. Той бди смъртта да не вземе надмощие над живота и да унищожи всичко в света. (3/стр. 274)

Когато човек не слуша Господа, Той казва: „Пратете го при майка му да го възпита“. Тогава тя отваря обятията си и го приема. Всички казват, че еди-кой си умрял и го заровили. Близките му плачат за него, а земята го утешава: „Не се безпокой, аз ще ти приготвя друга дреха, по-хубава от сегашната“. Ти ще дойдеш отново на земята… (3/стр. 42)

От смъртта само Бог може да ни възкреси, да ни избави от това положение на смъртта. Само Бог е, Който може да ни избави от смъртта. (25/стр. 608)

Казвам: Вие можете да сте големи личности на този свят, но на онзи свят Господ ще ви съди по делата ви и ще отдаде всекиму заслуженото. (29/стр. 208)

Дотогава, докато Бог мисли за тебе, ти живееш; дотогава, докато Бог те обича, ти живееш, но деня, в който ти престъпиш онова Свещено име на Бога, тази Божия Любов се оттегля от тебе и ти преставаш да живееш, и Бог ще ти покаже, че си злоупотребил с Неговата Любов. (12/3:23)

Бог посещава човека два пъти през живота му: когато се ражда и когато напуща земята. Онзи, Който те праща на земята, и Онзи, Който те посреща в другия свят, е Бог. (63/стр. 17)

…Казвате: „Като умрем, къде ще бъдем?“. Като умреш, пак тук ще бъдеш. В Бога ще бъдеш, къде ще бъдеш… Ще те пита Господ: „Тебе като те пратих на земята, защо не учи?“. Ще те пита: „Аз те пратих един мъж, ти защо не живя с жена си добре? Аз те пратих майка, ти защо не постъпва добре с децата си? Пратих те учител, ти защо не постъпва добре с учениците си? Аз те пратих слуга, ти защо не постъпва добре с господаря си?“. Всеки ще бъде отговорен. (67/стр. 256)

Хиляди хора има, които страдат… А Бог може да им помогне и им помага! Хиляди хора умират, отиват при Него, Той им повръща живота и те се раждат пак на земята. (5/стр. 18)

Така и мнозина от хората не искат да слушат каквото Господ им говори. Господ им казва нещо един, два, три пъти, но те не искат да слушат. Те искат да си поживеят на земята. Тогава Господ праща Своите служители и им казва: „Идете да му секвестирате всичко каквото има“. Дойде ангелът, хване те, забие ножа си, извади душата ти и казва: „Ти ще се върнеш там, отдето си взет“. Бог ще ви изпрати в онзи свят, отдето сте взети. (6/стр. 301)

Питам: Като отидете в онзи свят, кой ще ви кредитира? Ще ви кредитира Онзи, Който ви кредитира и сега. Това е Бог, Който ви е кредитирал. (6/стр. 460)

И когато ни турят в гроба, и ни оставят, какво прави Господ? Той почва да говори с нас, а не както някои мислят, че умрелите се освобождават. Пита ни: „Е, разбра ли живота, разбра ли какъв е смисълът на живота, който Аз ти пратих?“. В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина, тогава се заражда онзи процес: людете след като изпратят човека, почват да плачат и да изреждат всичките негови добри качества — виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества. (76/стр. 6)

Бог работи върху човека

…Ако в болестта ти виждаш Божието присъствие, ако в богатството виждаш Божието присъствие, ако в знанието, ако в смъртта, ако във всичко виждаш Божието присъствие, ти си в правия път! Ами че там е величието!

Ако човек Бог го е извадил, душата му, от къщата, пречистил къщата, реформира се тази къща, какво лошо има? (5/стр. 17, 18)

Турете едно правило: каквато и да е лоша мисъл да не храните, понеже тази лошата мисъл ще остави отпечатъци и тия отпечатъци в ума много мъчно се чистят. И смъртта, която хората претърпяват на земята, не е нищо друго освен освобождаване от тия отпечатъци. След като се опетни мозъкът, след като се опетнят всиките дрехи, които имаш, Господ като види, че не можеш да се чистиш, казва: „Дигнете го от земята, съблечете му дрехите, нови дрехи му дайте“. И пак се въплотиш. Ще дойдеш на земята. Съгрешиш — пак същият процес. Пак ще хвърлиш дрехите, пак нови дрехи ще ти дадат. Събличане, обличане. (5/стр. 31)

Всички трябва да знаете, че когато хората умират, Бог ги учи. Той насочва мисълта им в права посока.

(26/стр. 180)

Ще се върнете у Бога

Някой казва: „Аз не вярвам в задгробния живот“. Но задгробният живот е ехо на сегашния живот, защото сегашният живот е Божий живот, той е излязъл от Бога. Когато се казва, че човек ще умре, то се разбира, че той ще се върне у Бога пак, за да се обнови.

(13/стр. 340)

Смъртта не е нищо друго, освен човек да се върне в Първия Източник, за да се обнови, или другояче казано: да приеме повече сила, да приеме повече способности, повече дарби, за да може да уреди живота си.

(13/стр. 340)

Туй, което излиза от Бога, то ще се върне пак при Бога. Когато се ражда, той излиза от Бога. Когато умира, той се връща. (43/стр. 226)

Ако си млад, две неща има. Ще остарееш. Старият ще умре. Младият ще остарее и старият ще умре. Или другояче казано: младият ще отиде при стария, а старият ще отиде при Бога. Какво лошо има в това, ако младият иде при стария и старият иде при Бога? Той ще се върне у дома си. (47/стр. 252)

Казвам: Ние не можем да излезем из Божествения свят. Ние се страхуваме за нищо и никакво. Казва: „Аз като умра, къде ще ида?“. При Бога ще идеш. Отдето си излязъл, там ще идеш. Капката ще се върне в реката, реката ще се върне в морето. Ти като умреш, не вярваш, че ще се върнеш при Бога. Казваш: „Страх ме е“. Значи, не те е било страх, като си излязъл, пък те е страх да се върнеш при Него. (67/стр. 135)

Умираш — няма да изгубиш, при Баща си отиваш. Какво ще те е страх? Страх те е, понеже си изял капитала. Връщаш се при Баща си, нямаш смирение…

(67/стр. 169)

Човек като умре, ще отиде пред Лицето на Бога. Само тогава ще видиш Лицето на Бога! Учениците казват: „Кога ще видим Лицето Ти?“. Тогава ще бъдете задоволени. За да видиш туй Лице, трябва като Христа да минеш през кръста, през най-голямото страдание, и след туй ще кажеш: „Отивам при Отца моего и Отца вашего“. Сега при туй състояние не може да идете. Сега може само да надзъртаме, отдалеч може да Го видим като една Обетована земя. (5/стр. 123)

Като умрете, къде ще идете? Ако ти не идеш при Бога, ти си изгубен човек. Ако не намериш Христа, ти си изгубен човек… Ако ти не намериш своя Учител, ти си изгубен човек. (67/стр. 341)

Който люби Бога

и изпълнява Волята Му

Мислите ли, че ако човек се моли на Бога усърдно, може да остане в гроба? Не, гробът ще се разпука, но вярващият, както и онзи, който люби Бога, няма да остане заровен в земята. Той ще излезе от гроба и ще отиде да работи. (34/стр. 10)

Казваме: Ние сме дошли отгоре, за да извършим Волята Божия и ще я извършим тъй, както Бог изис-ква. И най-после като напуснем земята и тръгнем за онзи свят, всички наши по-големи братя, които са изпълнили Волята Божия, които са завършили своето развитие, ще кажат: „Ние сме доволни, че извършихте Волята Божия, елате с нас, ние имаме нова култура, разполагайте с всичко наше“. Туй е факт! Тъй ще бъде с всички, които са извършили Волята Божия! (12/9:32)

Ако вие изпълните Волята Божия, като отидете в другия свят, ще ви обземе една такава Светлина, ще бъдете толкова весели и радостни, като че имате целия свят. Накъдето погледнете, навсякъде ще виждате само Светлина — никакъв друг обект! Една необятна Светлина ще виждате, навсякъде само Светлина! И себе си няма да виждате, нито пък други хора ще виждате, а само Светлина, необятна Светлина! Ще кажете: — Ами друго нещо няма ли да има? — Не, тогава хлебец няма да има, винце няма да има, но вие ще бъдете радостни в себе си. (12/13:18)

Какво по-голямо изпитание може да съществува от смъртта? Дойде ли смъртта пред човек, тя го туря на легло, скръства ръцете му и го занася на онзи свят. Ако е изпълнил Волята Божия, ще го занесе на онзи свят с колесница като пророк Илия. Ако не е изпълнил Волята Божия, ще го хване с куки и ще го хвърли в бездната. (45/стр. 132)

Един ден като започна да обичам Бога, няма да ме е страх от смъртта, ще прати Бог една колесница, ще се кача, няма да взема нищо от тук и ще отида при Бога. (41/стр. 83)

Който люби Бога, щом отиде в другия свят, ще има carte blanche, ще има една отворена врата за него и Господ ще каже: „Нека дойде този син при Мене!“. А всички ония, които нямат това знание, ще се намерят отново на земята — в много църкви, в много народи. С хиляди години ще прекарат там, докато дойдат до положение да познаят, че само Любовта свързва хората, осмисля живота и дава благоденствие, сила, крепост, благост и мощ на човешкия дух. (21/13:25, 26)

Който служи на Бога, не умира. Който служи на Бога с Любов, не го заравят в гроб. Дрехите му могат да заровят, да поливат отгоре с вино, но душата и духът му са свободни. (36/стр. 290)

И след смъртта, и в тъмнината няма освобождение. И в света няма никакво освобождение. Освобождение има само когато изпълниш Волята Божия. Не я ли изпълниш — няма освобождение. (30/31:8)

Пророците са казали, че Бог няма да остави преподобния Си да види изтление. Ти, който обичаш Бога, ти, който обичаш ближния си, и в гроба да слезеш, и на кръста да си прикован, каквото и да стане с тебе, един ден ти ще бъдеш избавен… (11/стр. 204)

СМЪРТТА Е ПРЕХОДНО СЪСТОЯНИЕ

Минаване от едно състояние в друго

Като умре, човек се трансформира, минава от едно състояние в друго. Който разбира законите и ги прилага, той върви към центъра на слънцето, т.е. отива в областта на живота. (4/стр. 142)

Сериозен е, казваш, животът; големи страдания има, ще се мре. — Да, докато не умреш, няма да оживееш. Чудно нещо, няма по-приятно (нещо) от смърт-та. Да минеш от едно състояние в друго, да минеш от физическия в духовния свят, да научиш законите и на двата свята. (7/стр. 77)

Някои мислят, че като умрат, ще отидат в друг свят. Не, няма да отидат в друг свят, но просто ще преминат от едно състояние в друго, както става с бубата. Като стои на листа и го чопли, бубата мисли, че това е нейният свят; но като се превърне в пеперуда и получи крилца, тя почва да посещава цветята и изменя своите възгледи за света. (29/стр. 202)

Ще умра от глад, казва някой. Е, то е наше предположение. Умирането в природата подразбира минаване от едно състояние в друго. Според нас това е смърт. При тази смърт някой път става разредяване, някой път сгъстяване на материята и при това се явява известна интензивност на силите, които действуват.

(12/11:7)

Ако след като излезем от туй малко тяло, в което днес сме затворени, и можем да се освободим от него тъй, както се освобождава бубата от пашкула си и хвръква нависоко като пеперуда, това разбирам. Такъв да е смисълът на живота, разбирам. Ще ти каже някой: „Ти ще умреш!“. Отговори: „Не, аз само ще изменя своето състояние“. (12/12:17)

Ние казваме, че човек умира и се ражда, понеже претърпява промени, минава от едно състояние в друго. Смъртта подразбира промяна на материята.

(50/стр. 237)

Ако егоизмът в човека не може да умре и след това да стане човек, способен за доброто, той не би могъл да живее. Следователно смъртта подразбира преминаване от едно състояние в друго: егоизмът да се смени с алтруизъм, отрицателната мисъл с положителна, низ-шето чувство с висше, омразата с Любов. (24/стр. 12)

А това, което съвременните хора наричат смърт, не е нищо друго освен прегради на проявения живот. Когато съзнанието на човека минава от едно състояние в друго, това наричат смърт. Когато някой философ умира, той знае, че смъртта премахва една преграда в съзнанието му, вследствие на което за в бъдеще ще се яви с по-широко съзнание. (24/стр. 108)

В Писанието е казано: Да умрем, значи да се изменим — съзнателно да минем от едно състояние в друго. (20/стр. 172)

Аз взимам думата смърт в съвсем друг смисъл от този, който вие разбирате. Човек трябва да се измени. Има едно състояние, в което човек се изменя. Хората наричат това състояние смърт. Това не е смърт, но трансформиране, минаване от едно състояние в друго. Гъсеницата например се трансформира в пеперуда и като че тя е умряла. Не, гъсеницата се е трансформирала в пеперуда. (8/стр. 8)

…Не е въпросът да умре. Смъртта не разрешава въпросите. И в християнството мнозина не разбират правилно какво означава смъртта. Смъртта е преминаване от едно нисше състояние в едно висше, или преминаване от лошите условия в по-добри. Какво лошо има за човека, ако той преминава от лошите условия в добрите? Значи, ако човек минава от лошите условия в добрите условия, това е животът. Ако минава от добрите в лошите условия, това е смърт. (8/стр. 338, 339)

Под думата смърт ние разбираме минаване от едно състояние в друго. Ако двете състояния си хармонират, човек не умира. И след смъртта си той продължава да живее. (36/стр. 120)

Според нас човек се ражда и умира, а според Бога той минава от едно състояние в друго. Когато се ражда един човек, в Небето скърбят. Когато ние се радваме, Небето скърби, а когато ние скърбим, Небето се радва. Е, как ще разберете? Как ще примирите това? Щом една душа слиза и се въплотява в материята, тя се губи за Небето, няма я. И следователно, по нашему, като я няма, те слизат да вземат тази душа, която се е въплотила, която страда. И някой път не знае защо страда. При това като умре, ние, които сме запознати с тоя човек, скърбим за него, а в Небето се радват, че той се е върнал. (5/стр. 10)

Минаване от смърт в живот

Две положения има. Христос мина от живота към смъртта и после дойде обратният процес — от смърт-та към живота. (5/стр. 266)

Под думата смърт, в най-широк смисъл, ние разбираме оживяване отново. Езикът на Писанието в този случай е следният: от смърт трябва да минем в живот. Значи, новият живот се изразява в това, че при преминаването от стария към новия живот ще се премине през смъртта. (12/17:28)

Някои хора умират и минават от живот в смърт, други умират и минават от смърт в живот. (58/стр. 296)

Аз не съм против смъртта, но като умре, човек трябва да съблече кожата си, както змията се съблича, и да се яви в него разумното, да влезе в новия живот. В Писанието е казано: „Да минем от смърт в живот“. Смъртта е едно преходно състояние. (52/стр. 26)

Ако някой умре, аз искам да мине не от живот в смърт, но от смърт в живот. Да умрете, за да влезете в живота, а не от живота да влезете в смъртта.

(52/стр. 110)

И смъртта е допусната в света като едно велико благо. Хората умират, за да живеят в бъдеще, да минават от смърт в живот. Иначе сама по себе си смъртта е немислима. Не е възможно в един Божествен порядък смъртта да съществува, ако не носи в себе си едно велико благо. (52/стр. 184)

Смъртта, това е най-малкото проявление, начало на живота, защото който умира, той тогава почва да живее. И казва апостолът: „Минаваме от смърт в живот“. И сега за да влезем от този живот в духовния живот, непременно ние трябва да умрем — да влезем в най-малките вибрации на живота, за да може този живот да ни поеме в своите условия. (30/1:21)

Човешкото разрушава, а Божественото съгражда. Значи, тия два живота паралелно вървят, докато един ден Божественото включи човешкото вътре; тогава ще дойде вътрешна хармония и ще минем от едно състояние в друго, ще минем от смърт в живот. (30/14:19)

Който е придобил Любовта, той е минал от смърт в живот. (24/стр. 46)

ОТИВАНЕТО В ОНЗИ СВЯТ

Когато човек умира

Един пътник замръкнал в една планинска местност, дето трябвало да пренощува. Колкото по-тъмно ставало, толкова повече обърквал пътя. По едно време кракът му се подхлъзнал и той усетил, че пада в пропаст, но успял да се хване за клона на едно дърво и така висял няколко часа. Най-после ръцете му толкова отмалели, че невъзможно му било повече да се държи за клона на дървото. Преди да се спусне в пропастта, той започнал да вика, да се прощава с близките си. Като си взел сбогом от всички, пуснал клона, за който се държал, и очаквал вече смъртта си. Каква била изненадата му, когато разбрал, че пропастта, от която се страхувал, била само 15 см дълбока…

Виждал съм хора, които не могат лесно да умрат. Като дойде тоя час, те започват да ритат, не могат да се отделят от тялото си. Казвам: Отпусни се, нека душата ти да излезе свободно. Под тебе е само 15 см дълбочина. И близките на умиращия се страхуват от смъртта. Те му дават лекарства, правят инжекции да продължат живота му още малко, но нищо не постигат. Пусни се от клона, под тебе има дълбочина само 15 см. Изправи се на краката си и кажи: „Слава Богу, избавих се от голямото нещастие“. Сегашните хора като не разбират нещата, събират се около умрелия и казват: „Горкият човек, отиде си!“. Аз виждам, че умрелият е жив и стои на 15 см далеч от тялото си. (3/стр. 21, 24)

Човек е двойно същество: физическо и духовно. Когато се намира в последните дни на своя живот, той мисли само за ядене и пиене, като животно. В това време Божественото начало го напуща и той живее само физически. Ако ясновидецът погледне на умиращия, той вижда, че духовното отсъствува от него, напуснало го е и този човек живее само за тялото си.

Докато умиращият се моли, и духовното начало взима участие в тази молитва! (26/стр. 134, 135)

Като умира, човек оставя нивата, воловете, жена си и децата си и сам заминава за другия свят. Къде остава културата на човека? Всичко, което го правило културен, необикновен, оставя на земята, а той тръгва само с онова, с което някога е дошъл. (27/стр. 332)

Мъчно се умира, докато човек е натоварена камила. Щом се разтовари камилата, човек умира лесно. Всичката мъчнотия се заключава в развързване ремъците на товара. Щом ремъците се развържат, душата се освобождава и отива в другия свят. Там човек се усеща подмладен. (2/стр. 123)

Ако тръгнеш за онзи свят и носиш една игла със себе си, няма да влезеш в Царството Божие. Тя ще те спъне. Най-малкото желание, с което човек тръгва за онзи свят, ще го спъне. Изкажеш ли желание да се сбогуваш с жена си, с децата си и тогава да тръгнеш за онзи свят, това ще ти попречи да влезеш в Царството Божие. (28/стр. 111)

Когато болният дойде до крайния предел на своята болест, иде смъртта. Лесно се казва това, но мъчно се умира, т.е. мъчно се влиза в пределите на смъртта. На границата са поставени десет врати за минаване. Човек трябва да знае през коя врата да мине, т.е. по кой начин да слезе в пределите на смъртта. На умиращия се дава свобода на избор сам да определи начина на заминаването си за онзи свят. Всеки се стреми да избере най-лекия начин за умиране. Първата врата представя най-лекия начин, а десетата — най-мъчния.

(54/стр. 261, 262)

Който е ликвидирал със своите земни желания, лесно умира. Той лесно се освобождава от тялото си. Душата му хвръква в Божествения свят, дето продължава да живее. Обаче онзи, който е свързан за земята, мъчно умира. Той се държи за тялото си в гроба и чака да дойде някой да го освободи. Ако погледнете с очите на ясновидеца, ще видите как умрелите се държат за телата си, не могат да се отделят от гроба си. Ето защо докато си на земята още, стреми се да се освободиш от всички земни, материални връзки, та като влезеш в Божествения свят, да паднеш като зрял плод.

(40/стр. 74)

Когато умира човек, трябва да мине транзит през смъртта с експреса и да влезе в живота. А тъй, да го хванат като роб, че после да го изкупват, това не ви желая. Аз не желая никой от вас да остане в царството на смъртта. По-лошо място от царството на смъртта няма. (52/стр. 79)

Всеки човек, който се готви за невидимия свят, за онзи свят, който е нещо подобно на женитбата, т.е. минаване от едно състояние в друго, той непременно трябва да е готов да раздаде всичкото си имане, всичко онова, което е спечелил. Той трябва да остави богатството си на земята да се хранят с него другите, а той трябва да отиде без нищо. Който отива за онзи свят, той няма нужда от пари, от къщи. Той трябва да остави всичкото си богатство на хората на земята, те да живеят с него, а той да отиде на онзи свят със своите мисли и чувства, подкрепен от мислите и чувствата на ония, на които е дал благата си да се разпореждат с тях. (8/стр. 223)

Преминаването от този на онзи свят

Като идем в оня свят, много добре, но докато идем в оня свят? (11/стр. 577)

И желая като заминавате за онзи свят, по Любов-та да тръгнете. Всичко остави и тръгни! Е, ще кажете: „Къде ще ме заведе тя?“. Тя ще те заведе там, дето трябва. (75/стр. 160)

Човек трябва да се освободи по един правилен начин, да мине от този в другия свят по най-лесен начин. Че ще се ходи в другия свят, това е така, но човек трябва да намери най-лесен и правилен начин, по който да отиде. (25/стр. 78)

Понякога човек може да (се) задръсти в най-трудни пътеки и докато мине в другия свят, ще прекара големи страдания. Аз не съм против страданията, но този и онзи свят съставят целокупен живот. Съвършените хора лесно минават от този в онзи свят. (25/стр. 78)

Когато хората умират, казват: „Тъмно ми стана“. След това някои минават тъмната зона и казват, че светло им става. Той ще мине от първата гама на светлината във втората гама на светлината. Като мине, влезе в другия свят. А светлината на оня свят е по-мека и по-хубава. В сравнение с нея физическата светлина е по-остра. (43/стр. 150)

И тогава като умреш, ще те привлекат насила, ще идеш някъде. Къде ще отидеш? Като отидеш, ще видиш. Като влезеш в онзи свят, още като умираш, най-първо ще усетиш, че потъваш, но след туй ще усетиш друго едно движение, ще вървиш нагоре. (46/стр. 264)

Когато преминавате на онзи свят, нито един от вашите приятели, които са тук, няма да ви придружават. Ще дойде това положение и тогава на кого ще разчитате? Всичките ви приятели ще дойдат само до последната станция и ще ви кажат само: „Господ да бъде с теб!“. (47/стр. 178)

…Когато заминава за другия свят, човек трябва да се откаже от всичко земно, от всичко човешко, нищо да не носи със себе си. Само така той може да мине благополучно тъмната зона. (57/стр. 86)

Знаете ли какво е смъртта? Ще се свърши животът. Знаете ли какво нещо е свършването на живота? Ще усетите една голяма скръб, едно голямо страдание, като че цялата вселена се руши. Казвате: „Отиде“. След като преминете през тези страдания, вие ще се намерите в една голяма светлина. Ще кажете: „Много добре стана, че се освободих от тези заблуждения, в които досега съм живял“. (51/стр. 61)

Ти като умираш, започваш да се съмняваш и казваш: „Къде отивам?“. Ще видиш къде. Най-първо, ще ви кажа, като умираш, най-първо ще почувствуваш една тъмнина, понеже около земята има един черен пояс, нещо от 1-3 минути. Ще се намериш в една голяма тъмнина, след туй ще забележиш едно зазоряване, постепенно се увеличава и изведнъж ще се намериш в друг свят с нова светлина и много мека. (52/стр. 448)

Има нещо неразбрано за човека, като му се говори за онзи свят. Затова казвам: По-добре не умирайте. Не че онзи свят е лош, но докато ти минеш през тези митници на смъртта, през тези бирници, които ще те оберат, да те пази Господ от тях. Те така ще те оберат, че като минеш през тях, нищо няма да остане в куфарите ти. Те ще те изпратят за онзи свят гол-голеничък. Затова като се страхувате от тия бирници, прави сте.

(8/стр. 412)

Вие казвате: „Дядо Благо си отишъл“. Къде е отишъл дядо Благо? …Казвате: „Отишъл в оня свят. Занесоха го на гробищата“. Някои казват, на Орландовци отишло тялото, на Орландовци. — Но онзи Благо, той е на друго място. Понеже замина, не можах да направя нещо. Затуй в неделя проповядвах две беседи. Бяха за Благо. Понеже го обичах, запалих му две свещи. Като замина, като върви през тъмната зона, да му светят. Да върви там, да му светят. (41/стр. 298)

И сега окултната школа има за цел да научи ученика да има будно съзнание. Някои от вас ще опитате смъртта и като дойде тя, да може да минете от този живот в другия с будно съзнание. А сега тъй се уплашите, викате лекари, ще се обърка съзнанието ви. Те ще ви приспят и като минавате от този свят в другия, няма да съзнаете това. Може да усещате страдание в себе си, но онзи, който умира, ще каже: „Аз заповядвам на смъртта!“. (30/13:7)

…Спокойно ще чакаш часа, ще минеш съзнателно от единия свят в другия. И като влезнеш в другия свят, ще се усетиш повече свободен, отколкото в този свят. Ако се уплашиш, ще те приспят; ако не се уплашиш, ще имаш съзнание и като дойдеш от другия свят, ще помниш, ще знаеш отгде идеш. Та първото нещо: учениците, които напредват, трябва да знаят, че съзнанието им е будно. (30/13:7, 8)

И дето ги е страх хората да умират, не че е толкова страшно, но страшна е бездната, която съществува между този и другия свят. (5/стр. 231)

И този въпрос е задаван от всички древни религии. Как ще минете от този свят в другия свят? Ще минете по един конец, както на тези копринените върви. Мостът, през който душата ще мине от този свят, през този мост ще мине. Та праведната душа ще мине, няма да падне. А грешната като се опита да мине и хоп, падне вътре. И ще иде в ада. То сега аз ви препоръчвам закона на Любовта. Говоря ви чисто практически… Всеки един от вас, който не е употребил закона на Любовта, не е работил със закона на Любовта, той никога не може да мине по този конец отгоре. Не може да мине.

(5/стр. 248, 249)

Казвам: Любовта е онова състояние в човека, което осмисля земния живот. Тази Любов ще осмисли и другия живот, който ще прекараш след напущането на земята. И преминаването от този в онзи свят, и то ще се осмисли. (5/стр. 253)

А пък вие искате да отидете на онзи свят… То е голямо заблуждение да мислиш, че ще отидеш на онзи свят. За да отидеш на Небето, най-първо ще слезеш надолу, ще минеш през дъното на ада и тогава ще отидеш в другия свят. (5/стр. 483)

Ще умреш и ще видиш, че не е страшно… Няма нищо в това. Когато знаеш, е най-приятно. Но когато не знаеш, е най-мъчно. Защото опасността е, че като излезеш извън тялото, в невидимия свят ще минеш една зона, дето има голяма буря. И като те вземе тази буря, ще започнеш да се мяташ. Туй, което плаши хората, е бурята. (11/стр. 467)

Утре, когато той си замине като странник от земята, за другата земя си замине, защото хората пътуват от земята в някоя друга планета и каквото сте спечелили тук, на земята, нищо няма да вземете. Всичко тук ще оставите на земята. От земята през митницата като минете, ще ви дадат документ дали сте били добър гражданин на земята. Тъй ще пишат: „Един от добрите граждани на земята“. Като идете в другия свят, ще носите само туй: „Един от добрите граждани на земята“. „Добре дошъл.“ Ако пишат: „Един от посредствените граждани“, те ще вземат всичките мерки за вас. (6/стр. 554, 555)

…При преминаването от този за онзи свят човек трябва да знае закона на смаляването да се смали толкова много, че да мине съвършено незабелязано между съществата, които са неприятно разположени към него. Щом душата на човека дойде до тъмната зона на земята, тези същества започват да я преследват, както преследват апашите на земята. Почти за всяка душа са определени по два-три ангела, които я придружават, за да може безопасно да мине тази зона. Има случаи, когато някои души не се придружават от тия ангели и те са изложени на големи гонения от страна на лошите духове. (26/стр. 123)

Ако някой обикновен човек попадне в някаква бездна в невидимия свят, и там го спират, както правят с някой автомобил, който вози известен богаташ, и му казват: „Скоро дай парите!“. Как може да се спаси душата, която е толкова много преследвана? Тя може да се спаси само чрез закона на смаляването. Те ще я преследват, тя ще се смалява, смалява, докато стане съвсем невидима; тогава те казват: „Свърши се с нея! Няма защо повече да я преследваме“. Значи, когато душата научи закона на смирението, тя дохожда на границата на възвишения свят, дето започва постепенно да се разширява и става светла душа. (26/стр. 124)

В онзи свят ще прегледат

как сте живели

До известно време човек расте, развива се, придобива знания. След това иде смъртта, която ние наричаме ликвидиране с дадена фирма. Когато човек ликвидира с живота си, веднага дохожда ликвидационната комисия да прегледа сметките му. (54/стр. 268)

И в онзи свят има терезии*, с които теглят нещата до най-малките величини. Ако злото натежава, хайде в пъкъла. Ако доброто натежава, хайде в рая. (6/стр. 142)

Казвам, сега от всинца ви се изисква едно вътрешно съзнание, защото като идете в другия свят, ще ви теглят. Нали везни има? Има три вида везни. Някои верующи са първостепенни, второстепенни и третостепенни и все влизат в рая. Които са първостепенни, влизат в третото небе. Които са второстепенни, отиват във второто небе, а които са третостепенни, в първото небе са те. Третостепенните са в първото небе, второстепенните — във второто, а първостепенните — в третото небе. (74/стр. 118)

Един ден ще похлопат на вратата и ще ви поканят за оня свят. Там ще прегледат какво сте свършили на земята и ще ви дадат нова служба. (39/стр. 243)

Ще видите своя живот като на филм

Мнозина се страхуват от кармата. Не е страшна кармата. Тя не е нищо друго освен хроникиране, филмуване на човешкия живот. Той се филмува и като спиш, и като работиш — и денем, и нощем. Един ден като заминеш за другия свят и няма какво да правиш, ще започнеш да преглеждаш своя филм да видиш как си живял в миналото и какво си правил. Приятно е да гледа човек своя живот на филм. (28/стр. 332)

Един ден… ще видите какво сте правили. Вие като влезете в духовния свят, ще видите цял кинематограф, няма да ви съдят, но ще видите дали сте постъпили добре, или не. Красотата в живота седи в това, като видиш, да кажеш: „Много се радвам, че съм постъпил (добре)!“. То е хубавото, то е красотата да не съжаляваш заради своята постъпка. Всяка постъпка трябва да бъде красива. (25/стр. 280)

Молиш се на Бога, а същевременно отправяш лоши мисли и чувства към ближния си. Ти не виждаш това, не искаш да го признаеш, но разумните същества правят снимки на твоите външни и вътрешни прояви. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. Един ден като напуснеш земята, ще отидеш при ра-зумните същества и те ще ти покажат фотографии от живота ти на земята. Трябва ли да се извинявате, че и хората се отнасяли зле с вас? Нищо не ви извинява.

(35/стр. 128)

Един човек, който живее един грешен живот, като влезе в онзи свят, то започват да го изправят… и като му отворят целия живот, каквото е правил, поставят го като на филм. Във виждането на филма човек ще види всичките тайни работи. Това е филм с всички подробности и като започне да вижда филма на своя живот, започва да плаче. И като започва да плаче, тогава се явяват хубавите неща. И между 20-30 злини се явяват светли точки, хубаво направени неща, и стане му много приятно. Така и вие ще се намерите в това положение. (11/стр. 561)

Няма нищо скрито-покрито в човека. Един ден всяко престъпление ще се фотографира. Какво сте направили, няма да ви питат, но ще извадят фотографията от вашия мозък, ще излязат всичките картини. Ти си ходил да крадеш или си задигнал овци, или си ял круши, всичко е изложено на картини. Всичко е фотографирано. Всичко туй ще го поставят пред вас. Какво ще кажеш, че не си ходил, че не си крал? Казвам: След като умрете, отивате на другия свят, вие носите всичките тия неща със себе си. Сега казвате: „Дано не е така“. Бих желал да не е така, но логически казвам, че е така. (6/стр. 391, 392)

Какво нещо е умирането? Като почнеш да умираш, почваш да забравяш, почват да се стесняват кръговете, докато дойдеш до един тесен кръг, дето са майка ти, баща ти, брат ти, сестра ти; най-после и тях ще забравиш, ще дойдеш до един още по-тесен кръг, дето си сам, остава само твоето съзнание, като че нищо не съществува друго в света. Тогава пред теб ще изпъкнат всички твои постъпки, желания, онези отношения, които си имал към всички хора; целия си живот, който си прекарал на земята, ще видиш като на филм. Ще се чудиш отде изпъкна този твой свят, хем с всички подробности. Нито баща, нито майка — ти сам гледаш своя живот… (79/стр. 162)

Как ще ни посрещнат на онзи свят?

Сега вие всички очаквате един ден, като умрете, да отидете на небето и да ви посрещнат ангелите, светиите. Че ще ви посрещнат ангелите и светиите, не се съмнявам аз. Но има два вида светии. Едни светии, облечени с черни раса, а други, облечени с бели раса. Ще ви послужат ангели, облечени в бели ризи, и ангели, които са облечени с черни ризи. Два вида ангели има. Има светии на закона, има и светии на Любовта. Трябва да съществува едно различие. (25/стр. 393)

Някои мислят, че като заминат за другия свят, ще ги посрещнат там с музика и песни, с китари и арфи. Това зависи от вас. Каквато музика изработите на земята, с нея ще отидете горе. (50/стр. 221)

Мнозина се стремят към онзи свят с надежда, че ще ги посрещнат ангели с венци на главата и с китара в ръце, с песни и музика. Как ще ви посрещнат ангелите, това е тяхна работа. Как ще ви посрещне Бог, и това е Негова работа. За всеки човек е определено как ще го посрещнат. Това зависи от вас, от това, което носите със себе си. (57/стр. 298)

Мнозина имате идеята, че като отидете в другия свят, ще ви посрещнат с музика и песни, ангели ще ви пеят. Така е за онези, които са готови; за онези, които не са готови, никаква музика, никакви гитари, никакви ангели няма да ги посрещнат. Като отивате за другия свят, ще оставите багажа си на митницата; малко багаж ще вземете със себе си. (40/стр. 130)

Вие мислите, че като отидете на онзи свят, ангели с музики и песни ще ви приемат. Не, само след като изпиете горчивата чаша до дъно и след като изпълните Волята Божия, тогава ще ви приемат така, както сега си представяте. (52/стр. 215)

Ще кажете, че не ви интересува онзи свят, не искате да знаете ще ви посрещне ли там някой, или не. Не е така. И там ще те посрещнат същества, както и на земята са те посрещнали. Когато малкото дете слезе на земята, първо го посрещат майка му и баща му. Ако има по-големи братя и сестри, и те го посрещат. Всички му се радват, галят го, песни му пеят. (35/стр. 98)

Всеки трябва да се запита: Кой ще ме посрещне на онзи свят? Каквито са законите на земята, такива са и на онзи свят. Любовта, великият закон на живота, действува и на земята, и на небето. Колкото по-отзивчив и отворен е човек за Любовта, толкова повече се изявява тя към него. (35/стр. 98)

Някой мисли, че като умре, ще бъде посрещнат на онзи свят със слава и почести. Важно е как е умрял: с Любов или без Любов. Ако е умрял без Любов, нищо не се ползува. Човек влиза в по-страшен затвор.

(35/стр. 294)

Пазете се от заблуждението да мислите, че всичко знаете или че много знаете, и като заминете за другия свят, ще ви посрещнат с венци, музики и песни. Такъв прием се устройва само на онзи, който още на земята се е научил да пее и да свири. На какво може да свири всеки човек? На сърцето си. Най-усъвършенствуваният инструмент на земята е човешкото сърце. (36/стр. 247)

Повечето си мислят, че като се родили веднъж, ще живеят между хората, ще учат, ще се образоват, ще работят, докато един ден заминат за другия свят. Вие си представяте онзи свят такъв, какъвто не е. Мислите, че като отидете между разумните същества, ще ви приемат с почести. Отношенията ви с тях ще бъдат такива, каквито и с хората на земята. (69/стр. 64)

Вие искате да служите на Бога. Така лесно не се служи. Ако човек не може да вдигне своя кръст и да разсъждава добре, какъв герой ще бъде той и как ще го посрещнат горе на небето с лаврови венци? Там не посрещат ония, които не са живели добре, а само тези, които са живели на земята по Любов. Като царе ги посрещат, угощение им дават. (75/стр. 265)

— Как ще ни посрещнат на онзи свят? — Ще ви запитат готови ли сте да живеете без лъжа, без кражба, без насилие. Който е готов, добре ще го приемат; който не е готов, ще го върнат на земята като последен сиромах да научи уроците си, т.е. да изправи погрешките си. (27/стр. 381)

Ти влизаш в другия свят и мислиш, че ще те посрещнат ангелите, светиите. Такова посрещане има, но за онези, които са разбрали разумния живот, които са вървели по Божия път. (79/стр. 162)

Който е живял в света на доброто, последното ще го посрещне, ще го облече, нахрани и ще му отвори път към Великия живот. Който е живял в света на злото, ще бъде посрещнат от злото. (50/стр. 82)

Ще се познаваме ли на онзи свят?

— Дали ще се познаваме в онзи свят? — Десет пъти повече ще се познавате, отколкото сега се познавате. Но за да се познавате, вие трябва да се обичате. За да се познавате, вие трябва да сте умни, да обичате Истината. Роби не могат да се познават. Само свободни хора могат да се познават. (52/стр. 128)

Мнозина се питат ще се познаят ли на онзи свят. Ако се обичат, ще се познаят. Познаването има отношение към Любовта. (35/стр. 267)

Някои искат да знаят ще се познават ли, като отидат на онзи свят. Колкото се познавате на земята, толкова ще се познавате и на онзи свят. (27/стр. 266)

Казвате, че се разбирате, че познавате хората. По какво ги познавате? — По външността им. — Един ден тази външност ще изчезне. Тогава? Как ще познаеш баща си и майка си в онзи свят? На земята те са имали една форма, а на другия свят — друга форма. Баща ви имал брада, мустаци, а на онзи свят няма нито брада, нито мустаци. Как ще го познаете? Изучавайте мислите и чувствата на човека, за да го познавате и на този, и на онзи свят. (28/стр. 249)

Много ме питат: — Има ли виждане в оня свят? — Щом се обичат, има виждане, щом не се обичат, няма виждане. Щом сте умни, има виждане, щом не сте умни, никакво виждане няма. Виждането е свойство само на разумните хора. (51/стр. 81, 82)

Ще ядем ли в другия свят?

В онзи свят, казват, няма ядене. Та в онзи свят хасъл ще има ядене, само в онзи свят ще има ядене. — В онзи свят няма да има пиене. — В онзи свят ще има пиене и ядене. Няма да има готвене с тенджери, паници и лъжици. Казвате: — Какво ще бъде туй ядене? — Като отидете, ще видите какво ще бъде туй ядене. Те ви викат на гости и тази работа е оставена, предоставена. Те ви поканват на едно небесно угощение да направите едно сравнение между яденето на земята и яденето на небето. Аз правя сравнение между яденето на земята и небето, както едно куче яде един кокал и един богат княз седи на богата трапеза. Яденето на небето и земята е като яденето между животно и човек. (13/стр. 209)

Някои ме питат: „Какво правят нашите в оня свят?“. Казвам: Ядат и пият, и се веселят. (13/стр. 335)

Тъй щото не само на земята човек яде, но и в другия свят пак ще яде. И като съвършен, човек пак ще яде, само че той ще осмисли този процес и ще може правилно да го използува. Човек трябва да разбира дълбокия смисъл на яденето. (10/стр. 10)

Духовният свят се отличава по това, че е крайно хигиенично място, там няма почти никакви излишъци. Там се яде малко и храната се усвоява изцяло, никакъв излишък не остава. Така че там място за нечистотии няма. И умивалници няма. Чинията, в която е яла една душа, остава така чиста, както преди яденето. Говоря ви на ваш език. Ако не ми вярвате, като отидете на онзи свят, проверете и ми пишете. (38/стр. 169)

Аз говоря за съвършената душа. Като влезе в онзи свят, тя ще се намери в едно светло тяло. Човек вече е млад, няма да боледува и от храна няма да има нужда. Няма да се храни, както сега, а храната ще взема от въздуха. Като живее и ще се храни, като мисли, ще се храни, като чувства, ще се храни. (46/стр. 264)

Като отидете в другия свят

Някои казват, че отиват на онзи свят да си починат. Не разбират какво нещо е почивката. Почивката е радост. В онзи свят ти трябва да бъдеш готов да се радваш. Като отидеш, веднага трябва да се засмееш. Щом отидеш на онзи свят и почнеш да тъжиш, че си останал без жена, деца, ще се върнеш. Трябва всичко да забравиш. (38/стр. 350)

Човек се готви още от този живот за другия. Още на земята той придобива знания. Като се намерим на онзи свят, ние сме в положението на човек в чужбина. Например ако отидеш в Америка и знаеш езика, лесно ще ти бъде. Знаете ли колко е мъчно да отидете в една държава и да не знаете езика? Като отидете на онзи свят, вие трябва да знаете езика, да знаете реда и порядъка там. (40/стр. 129, 130)

Всички сте кандидати за онзи свят. То е истинско училище. Ако отидете на онзи свят, всичките хора са заети… Няма да намерите празни хора. Всеки е на мястото, книги чете, заняти са всичките хора. Пък и онзи свят има толкоз занятия… Там хората са толкова заняти, че нямат време за караници. (52/стр. 556, 557)

Казвате: „Като отидем на онзи свят, тогава ще си обясним всичко“. Това е материално разбиране на онзи свят. Като отидете на онзи свят, вие ще бъдете като дете, което е свършило първо отделение и минава за второ. По-горе от второ отделение обаче не можете да отидете. (53/стр. 96)

Колкото и да е учил човек на земята, неговото знание се равнява на знанието на дете, което е свършило първо отделение. Като отидете на онзи свят, ще постъпите във второ отделение. Щом свършите второ отделение, отново ще ви пратят на земята да следвате трето отделение. Като свършите трето отделение, ще отидете на онзи свят да следвате четвърто отделение.

(53/стр. 96)

Един ден, когато влезете в духовния свят, вашите мисли и чувства ще станат обективни и като ги видите, ще се засрамите от себе си, ще разберете, че не сте готови за този свят и ще пожелаете по-скоро да слезете на земята да работите за съграждане на своето светло бъдеще. Затова именно човек се преражда. Работа се иска от него. (14/стр. 17)

Но като идеш в онзи свят, какво ще правиш? В онзи свят има различни служби. Ако идеш в онзи свят, ще те назначат на служба. Като не знаеш, какво ще придобиеш? (60/стр. 62)

…Човек изгубва службата си на земята и се връща в онзи свят. Там вече ще видят каква нова служба могат да му дадат. Ще видят за какво е готов. (61/стр. 179)

Някои от вас доколко може да оцелеете във вашите убеждения? …Вие като идете в другия свят, тия убеждения, които сега имате, ще продължат или ще кажете: „То е празна работа. Не трябваше да се занимаваме с това учение, трябваше да вземем някое друго учение“. Защото заблужденията в другия свят са още по-големи. Православният в другия свят е още по-голям фанатик. Някои от вас много се лъжат, като казват: „Като отиде там, в другия свят, ще се просветли“. Някои се поправят, но някои стават още по-големи фанатици.

(60/стр. 242)

Като отидете на онзи свят, там има бани, в които ще ви окъпят най-малко 10 пъти, за да бъдете чисти, като влезете в небето. Илия го взеха в огнена колесница, но го изгориха там, очистиха го, подложиха го на ауто-дафе. Знаете ли какво значи тази огнена колесница? Тя е закон на чистене. (25/стр. 169)

Та казвам сега: Вие седите някой път и казвате: „Като отидем на оня свят, какво ще бъде?“. Като отидете в онзи свят, аз ще ви дам една картина какво ще бъде. Вие ще се намерите в един клас на невежи деца, които сега са влезли в класа, които бъбрят и не знаят да приказват. Между тях ще се намерите. Щом влезете в онзи свят, трябва да учите нещо. (41/стр. 421)

Щом влезете в онзи свят, трябва да се упражнявате да си движите краката, ръцете, очите, шията. Като малки деца ще станете. Ще пълзите по земята. Вие мислите, че като влезете в онзи свят, изведнъж ще се движите, както в този свят. Няма да имате тия крака, тия ръце и пр. С една материя толкоз тънка, че няма никакви кости. Оттук го хванеш, не държи; оттам го хванеш, не държи. Ще кажеш: „На земята можех да си движа краката, ръцете, а пък тук не мога!“. И у вас тогава ще се роди едно недоволство. Ще кажеш: „Не си струва да се идва в този свят. Аз да знаех, не идвах тук. Аз го мислех нещо кой знае какво!“. Земният живот е едно приготовление. Затова ви казвам: Ти трябва да се свържеш с Доброто. Ако не се свържеш с Доброто, ако не си вещ в добродетелта, ти в онзи свят не можеш да си движиш краката. Ако в този свят не се свържеш с Правдата, на онзи свят не можеш да си движиш ръката. И ако в този свят не си имал любов към Знанието, към Светлината, в онзи свят няма да чуваш, ще бъдеш глух. Ако в този свят не си имал любов към Истината, в онзи свят очите ти ще бъдат затворени. И ако в този свят не си се научил да обичаш хората, в онзи свят ще бъдеш ням. Устата ти ще бъдат затворени. (41/стр. 421)

Казвате: „Като умра, де ще отида?“. Ще отидеш на най-хубавото място. Ще отидеш на едно място, дето хората с такси не ходят, с аероплани не хвърчат, гостилници няма, банки няма, хазартни игри няма, търговски операции нямат, градежи като тукашните нямат. Питам: Ако ти не си се научил да ходиш, какво ще правиш в този свят? Ако чакаш някое такси, ще натиснеш звънеца. Такси няма. Какво ще правиш тогава? В този свят веднага ще проектираш мисълта си. Като проектираш мисълта си, ще почнеш да ходиш. Като се усъмниш, ще спреш. В този свят като идеш, като проектираш мисълта си, всичко става. Като спре мисълта ти, всичко спира. (62/стр. 32)

Ако някой е водил нечист живот на земята, като отиде в другия свят, няма да го приемат в чистите апартаменти, но ще го пратят на баня да се изчисти. Като излезе от банята, ще го подложат на огън от 50 милиона градуса топлина да изгорят в него и последните нечистотии и да светне. (63/стр. 24)

Докато сте на земята, вие трябва да дадете възможност на Бога да се прояви чрез вас. Като отидете на онзи свят, Той ще ви даде възможност да се проявите, както знаете. (35/стр. 69)

Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Като замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. (70/стр. 49)

…Този път, по който душата ще мине, ще влезе в оня свят, дето има пак ливади, извори, хора, но всичко е даром. Като влезеш в другия свят, този ред на нещата съвсем ще се измени, ти си свободен гражданин.

(11/стр. 467)

Вие трябва да имате връзка със съвършените същества. Вие имате братя и сестри, които никога не сте виждали. Един ден ще ги видите. Това ще бъде вашата радост. Като отидете в другия свят, те ще ви посрещнат. Тогава ще разберете какво нещо е Любовта.

(6/стр. 205)

Като отидете на онзи свят, вие ще се освободите от всичко ненужно и ще остане само онова, което е вярно. (6/стр. 265)

Сега аз не искам да ви насърчавам за онзи свят, но казвам: Ако тук не можете да живеете, как ще живеете на онзи свят? Ако тук не можете да обичате, как ще обичате в другия свят? Като отидете в онзи свят, там ще ви обичат, но вие как ще проявите любовта си? Вие не можете да проявите любовта си и ще се намерите в едно натегнато състояние. Като отидете в онзи свят и видите каква съвършена чистота има там в мислите, чувствата и постъпките на съществата, които го населяват, вие ще се намерите в трудно положение. Ще искате да се скриете в себе си. (6/стр. 513)

Като влезете в онзи свят, вие трябва да сте ликвидирали с всички фалшиви монети, с които сте си служили на земята. Всичко старо трябва да изгори, да ликвидирате с него и тогава да влезете в онзи свят като новородено дете. (6/стр. 513)

Колко време може да почивате в Невидимия свят? 45 години. След 45 години ще ви кажат: „Ще седите ли още? Ще останете ли?“. И ако речете да останете, веднага ще ви намерят работа и ще работите мъжки. Каквото ви кажат, всичко ще направите. Няма да кажеш: „Това не мога, онова не мога“. Ще работиш.

(73/стр. 27)

Като идете в оня свят, ще прегледат вашите патрони, вашите мисли, халостни ли са, или имат причини. Ако мисълта е добра, на място, ще ви приемат. Ако са халостни, казват: „За земята!“. (74/стр. 20, 21)

Щом отидете на онзи свят, ще ви попитат при Бога ли искате да останете, или пак да се върнете на земята. От отговора, който дадете, вие ще си определите мястото. Това показва, че човек иде доброволно на земята, а не насила. Като знаете това, каквито мъчнотии и да имате, при каквито условия и да живеете, не роптайте. Вие сами сте избрали мястото си, доброволно сте дошли на земята. (27/стр. 73)

Човек слиза на физическия свят, за да добие опитност, и като се върне в онзи свят, ще има с какво да се занимава. Той ще се занимава с придобития материал, който е взел от тук, и после ще го обработва в другия свят. (78/стр. 170)

…Когато мине в задгробния свят, човек първо ще види онзи свят, който той сам е създал, и ще прекара в него известно число години. След това той ще мине в по-висок свят, дето ще се запознае с духовните, с Божествените работи. (56/стр. 53)

И на онзи свят ще учите

И вие като отидете на онзи свят, ще се учите, ще придобивате знания, с които ще дойдете на земята да изучавате истинските форми. (44/стр. 259)

…Сегашните хора казват: „Като умре човек, всичко се свършва с него“. За обикновеното съзнание на невежия човек със смъртта всичко се свършва, но за учения, за просветения човек не е така. Като умре човек, започва да се учи. (38/стр. 262, 263)

На онзи свят знаят да свирят и да пеят. Ти не знаеш нито да пееш, нито да свириш, нито да постъпваш, както трябва. Какво трябва да направиш на онзи свят? Или трябва да се запретнеш да учиш, или трябва да се върнеш на земята. Та за онзи свят трябва да се приготвиш. Онзи свят е за учение, той не е свят за деца, за хилави, за болни деца. За онзи свят трябват умове, силни умове, чисти деца, които отиват да служат на Бога.

(25/стр. 125)

А пък ти мислиш, че като отидеш на онзи свят, ще те посрещнат там и ще има ядене и пиене, прегръщания. Като отидеш на онзи свят, като се пробудиш, ще кажеш: „Разбрах, че трябва да се учи тук. Ще работя, Господи, гдето ме пратиш, ще ида и ще уча!“.

(25/стр. 125)

А сега всички очакват наготово, като отидат в онзи свят, там Господ да им уреди работите. Като отидете в онзи свят, и там трябва да учите. Онзи свят е място на учение. (25/стр. 150)

И тъй, като живеете тук, на земята, едновременно вие се приготовлявате за ученици на Божествената школа. Това е най-красивият живот. След като напуснете земята, като отидете за другия свят, най-красивото, което ще носите, то е името „ученик на Божествената школа“! В онзи свят няма да отидеш като някой си господин, граф, няма да минеш за госпожа или за госпожица. Там не искат за госпожи и госпожици и да знаят, нито мислят. В онзи свят ще носиш само торбичката си с книжчиците си. Какъв си? Ученик! (30/21:20)

Вие сега мислите, че като заминете за другия свят, ще заспите. Не, знанието, което сега учите, когато идете в другия свят, ще го продължите, още по-добре ще го учите. (30/24:14)

От човека се иска да учи — независимо в кой свят е, на земята или в другия свят. Ще учиш, докато придобиеш ценни опитности. (28/стр. 48)

И на онзи свят ще работите

На онзи свят има работа, велика работа има, придружена с радост и веселие. При работата ще ви се даде най-хубавото. Тук не можем да работим. Тук се трудим и мъчим, а пък в небето ще работим. (47/стр. 429)

Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще почиват, ще пеят и ще се веселят. — И почивка има, но и работа ще има, даже повече, отколкото на земята…

(14/стр. 127)

Като се говори за работа, някои мислят, че работа има само на земята. Не, човек работи и на този, и на онзи свят. (57/стр. 296)

Който отиде на онзи свят, трябва да е изработил нещо и да занесе изработеното със себе си, за да разберат каква нова работа да му дадат. (57/стр. 296)

Който иска да отиде в онзи свят, той трябва да бъде напълно здрав и там да работи. (20/стр. 134)

Старите хора, които умират, отиват в другия свят на работа. Не мислете, че старият човек, който умира, отива на почивка. Не, той отива в един свят на почетна работа. Когато тук стане неспособен за работа, той отива в другия свят да работи за полза на човечеството. Онези пък, за които няма горе работа, слизат долу на земята, раждат се отново, защото за тях няма място горе. Тъй щото ще знаете, че тези, които сега умират, отиват на работа на онзи свят… (8/стр. 157)

Много хора се отегчават от живота на земята, искат да отидат в другия свят. Те не знаят, че и там ще работят. (63/стр. 77)

Когато някой замине за другия свят, първо го турят на работа, а после му дават да яде. Ако някой ял и пил на земята, без да е работил, в другия свят го турят на работа. Пращат го да сади плодни дръвчета. Ако каже, че му е дотегнала тази работа, питат го: Как не ти дотегна на земята да ядеш и да пиеш? Там пи винце, ракия, но тук няма такива неща. Тук има грозде, което никога не ферментира. Тук има и вино, но сладко — никога не опива. Тук всички живеят по закона на Любовта, но такава Любов, от която никой не плаче. (63/стр. 209)

Сегашните хора не познават своето естество, не знаят каква грандиозна работа им предстои и казват, че като отидат на онзи свят, ще бъдат възнаградени добре за мъченията и страданията, които са прекарали на земята. Те мислят, че там ще отидат като на разходка, ще се облекат с нови дрехи. Такъв свят не съществува. Онзи свят е свят на работа. Който отиде в онзи свят, трябва да бъде готов за работа. Там има повече работа, отколкото на земята. (42/стр. 101)

На земята ти си пратен като дете да учиш. Баща ти е работил, грижил се е за тебе, поддържал те е. На онзи свят ти си самостоятелен, пратен да работиш и помагаш на другите. Цял ден работиш, ходиш от едно място на друго, учиш хората, но малцина те разбират. Ти отиваш при някого, нашепваш му как да постъпи, но той махне с ръка, не иска да слуша… Ако не успееш да помогнеш на някой човек на земята, ти губиш. Веднага пишат за тебе в книгата, че нищо не си постигнал. (28/стр. 134, 135)

Питате: — И на онзи свят ли ще работим? — Ако не работите, животът ви ще се обезсмисли. Ще изпратят другиго в една кръчма да въздействува на някой добър човек, но пияница, да не пие. Друг ще изпратят в някой голям дом, дето домакинята е разсипница, измъчва мъжа си. Ще й нашепва да не пилее толкова много пари, да бъде по-скромна в облеклото си, в храната. (28/стр. 135)

КАКВО ПРЕДСТАВЯ ОНЗИ СВЯТ?

Вие не познавате онзи свят

Ако живеете на земята 50-60-120 години, ще заминете някъде. Къде ще отидете? Ще кажете, че ще отидете на онзи свят. Какво представя онзи свят? — Като отидем там, ще го научим. — Вярно е, че като отидете там, ще го научите, но знаете ли колко време ще ви отнеме, докато го научите? (11/стр. 301)

После вие нямате ясна представа за онзи свят. Вие мислите, че онзи свят е нещо отделно от този свят. Този свят, в който живеете, представя една малка част от онзи свят. (11/стр. 301)

Казва: „Ти разправи ми за оня свят“… В оня свят ако влезете с тия ваши разбирания, нищо няма да видите. Мухата не вижда човека, тя вижда неговия пръст. От пръста се плаши, от човека не се плаши. Трябва да имаш обсег на твоето съзнание. Как ще видиш онова безбрежното? (67/стр. 200)

Някои вярват, че след смъртта си човек отива в друг свят, но повече нищо не знаят. Наистина човек отива на онзи свят, но какво място заема там, нищо не знае. При това важно е да се знае дали всички хора отиват на едно и също място. (42/стр. 314)

Учениците Христови видяха как Христос се възнесе някъде пред очите им, възнесе се някъде горе. Те Го видяха как Той се възнесе някъде перпендикулярно нагоре. Така хората си представят онзи свят някъде нагоре. Но досега никой не е открил къде е този свят.

(11/стр. 106)

Смешно е, когато някои ме питат какво има на онзи свят. Те не познават този свят, а се интересуват от онзи свят, който е толкова сложен. (6/стр. 564)

Когато някой иска да му кажа нещо за другия свят, аз се въздържам, нищо не говоря. — Защо? — Ако му кажа какво има на онзи свят, няма да повярва. Той ще каже: „Мръднала е дъската на този човек“. Другият свят е по-реален от физическия. (4/стр. 53)

Аз виждам онзи свят

Сега мнозина задават въпроси и казват: Ти в оня свят ходил ли си? Казвам: — Ти на слънцето ходил ли си? — Не съм. Аз го виждам слънцето. — Че и аз виждам оня свят, както ти виждаш слънцето. Така и аз виждам оня свят. (6/стр. 400)

Защо трябва човек да умре, за да види онзи свят? Не е ли по-добре, преди да е умрял, да знае какво представя онзи свят? Като умре, всеки ще види онзи свят, но колцина от вас са го видели още сега? Някои казват, че съм ходил на онзи свят. Не отричам това, но казвам, че онзи свят е широк. (28/стр. 317)

Искате да ви се докаже онзи свят. Как ще се докаже? Аз живея и в този, и в онзи свят, даже онзи свят за мене е по-реален от този. В този свят мога да се усъмня по-лесно, отколкото в онзи. (8/стр. 156)

По някой път питат де е оня свят. Вие сте в оня свят. Че как не сте го видели? Един ме пита: „Къде е оня свят?“. Казвам: Ела с мене да ти кажа. — Намирам един сляп човек и казвам: — Попитай този човек туй дърво какво е. — Той е сляп, какво ще разбира? — Ти си такъв един слепец. Аз виждам онзи свят. Ти казваш: — Къде е онзи свят? — Ти живееш в него и не го чувстваш. Трябва да ти се отворят очите, да паднат люспите. — Колко е далеч онзи свят? — Никак не е далеч. Че колко са далеч човешкият и мравешкият свят? Дето са хората, там са и мравките. Съзнанието на хората и съзнанието на мравките не е едно. Една мравка може да ходи по един орган или пиано, или цигулка. Какво ще разбере от тях? Нищо няма да разбере. (67/стр. 343)

Как седи въпросът за онзи свят?

В оня свят е истинският живот. Там е скрит животът на цялото Битие, както в семката на растението е скрит животът на цялото растение. (3/стр. 179)

Онзи свят, за който говорим, ще бъде нашият бъдещ свят. Един ден хората на земята ще живеят тъй, както сега живеят хората на онзи свят. (8/стр. 9)

След всичко това хората питат: — Има ли онзи свят? — Разбира се, че няма. Защото като отидете на онзи свят, ще трябва да дадете отговор на вашите майки, бащи, деди какво сте правили тук на земята. За предпочитане е да няма онзи свят. Кой е онзи свят? Онзи свят е истинският свят. (12/18:23)

— Като идем в онзи свят, ще имаме ли познати? — Онзи свят и този свят съставляват един реален свят.

(38/стр. 85)

Според някои отвлечена истина е вярата на човека в задгробния свят… Едни вярват в другия свят, други не вярват. Не е лошо, че вярваш или не вярваш. Ако не виждаш връзката между явленията и законите на двата свята, естествено е да не вярваш. Всъщност вярваш или не вярваш, има връзка между двата свята.

(7/стр. 236)

Хората говорят за онзи свят, без да го разбират. Онзи свят е по-уреден от този. Той е по-реален от физическия, който виждате около себе си. (42/стр. 108)

Мнозина се запитват: „Има ли друг живот освен тоя на земята? Ако има, какво се крие в него?“. Има друг свят, разбира се, много светове има, но това са степени на съзнанието. (39/стр. 3)

…Онзи свят е широк. На земята виждаме само едно небе. На онзи свят има седем небеса: на първото небе човек вижда само грешките си; на второто небе вижда отношенията, които имал към хората; на третото небе вижда своя умствен живот — знанието, с което разполагал; ще разбере какво му предстои да учи и ще пожелае отново да слезе на земята, за да придобие нови знания. (28/стр. 317, 318)

Онзи и този свят са две състояния на човешката душа. Когато душата от онзи свят иска да си почине, тя слиза на земята. Казано е в Писанието: „Отиде, пресели се да си почива“. Като си почине добре на онзи свят, човек се връща пак на земята да работи. Тъй щото има жители на онзи свят, които работят. Като се уморят, те слизат на земята между хората да си починат. Следователно има два свята за почивка и два свята за работа. Законът е следният: Който е работил на земята, отива на онзи свят да си почине; който е работил на онзи свят, слиза да си почине на този свят. (40/стр. 142, 143)

Мнозина са ме питали: „Защо този човек е богат, защо има пари, защо жена му и децата му са всички здрави? Защо няма никакви мъчнотии и страдания?“. Отговарям: Този човек е работил на онзи свят, а тук почива. И за тебе е същото: сега ти ще работиш на този свят, а ще почиваш на онзи. Там ще бъдеш богат, всичко ще имаш. (40/стр. 143)

…Абсолютна почивка няма нито на този, нито на онзи свят. От време на време добрите и разумните хора могат да почиват, но глупавите и грешните нямат право да почиват. Те са длъжни всеки момент да дават отчет за делата си, за да могат да се учат, да вървят напред. (53/стр. 21)

Сега това е една отвлечена област и затова мнозина се чудят има ли онзи свят, или няма. Като се говори за този и за онзи свят, вие трябва да разбирате, че светът е прогресивен. Например онзи свят, за който мравите могат да говорят, това е човешкият свят. А когато ние говорим за онзи свят, това е светът на ангелите.

(8/стр. 116)

Вие казвате, след като умрете, ще идете в оня свят. Сто и едно на стоте уверени ли сте? …Ако не обичаш, кракът ти в оня свят не може да стъпи… Ако не обичаш, кракът ти няма да стъпи. То няма да бъде оня свят на щастието, няма да бъде Божественият свят.

(74/стр. 256)

Ние, които искаме да минем в духовния свят, сме като рибите потопени в една среда. Ако искаме да се запознаем с ония условия, в които живеят ангелите, последните ще ни кажат тъй, както ние ще кажем на рибата, ако тя иска да излезе из водата и да влезе в нашата среда да мисли и действува: „Ти трябва най-първо да измениш своите хриле, да образуваш дробове и да се научиш да дишаш“… Сега и аз ви препоръчвам това учение — да си направите дробове за онзи свят, защото ако ги нямате, няма да влезете в него. Трябва да бъдете приготвени, щото вашият живот да се продължи непрекъснато нагоре след напущането на земята.

(76/стр. 192)

За да заминавате за онзи свят по свобода и да се връщате по свобода, трябва да се откажете от омразата, от ревността, завистта, от всички дребнавости.

(27/стр. 338)

Мнозина се натъкват на противоречия в живота и като не могат да се справят с тях, казват: „Като отидем на онзи свят, тогава ще се разберем“. Въпросът за онзи свят, за който хората говорят, е въпрос на съзнание. От съзнанието на човека зависи как по-лесно и правилно да се справи с противоречията си. (77/стр. 48)

Къде е онзи свят?

Вие имате много приятели, заминали за онзи свят. Къде са те? Вие говорите за онзи свят. Бих желал да зная вашия възглед — накъде е онзи свят: нагоре, надолу? Нито нагоре, нито надолу. И този, и онзи свят е у нас. Онзи свят, то сме ние. Вън от нас никакъв свят не съществува. (13/стр. 192)

Онзи свят не е далеч. Границата, която отделя този от онзи свят, има дебелина само една стомилионна част от милиметъра. Някои мислят, че този свят е много далеч от онзи… Не, достатъчно е да подигне човек съзнанието си и да почне да преминава тази граница. Тънка е тази граница, мъчно се минава, защото се изисква умът да почне да вибрира съответно на вибрациите в този свят. Ако влезеш неподготвен в този свят и умът и сърцето ти не могат да вибрират съобразно законите и вибрациите на този свят, веднага ще те изхвърлят навън. Ако умът и сърцето ви вибрират съгласно мис-лите и чувствата на онзи свят, ще останете там и няма да искате да се върнете на земята — толкова красив е този свят. (8/стр. 156, 157)

Някой казва, че ако на земята не може да реализира желанията си, ще ги реализира в другия свят. Обаче той не подозира, че онзи и този свят са на едно място. Те се намират в съзнанието на човека. Когато съзнанието на човека се пробуди, той вижда, че онзи свят е в този свят. (36/стр. 204)

Сега казвате по някой път: „Онези умрелите къде са?“. Между хората. Тук, между вас. Колко умрели има тъдява. Не, не, не са умрели. Ще каже някой: „Че как е тъй, в оня свят са“. Къде е оня свят? Оня свят не е в този свят. Но този свят е в онзи свят. Не е голямото в малкото, но малкото е в голямото. Оня свят е по-голям от този свят. Следователно той го прониква. (6/стр. 398)

— Къде е онзи свят? — Дето е и този. — Защо не го виждаме? — Защото не виждате даже и физическия, т.е. видимия, свят. (27/стр. 406)

Като не знаят как и какво да учат, хората се запитват къде ще бъдат, като заминат за онзи свят. — Те ще бъдат на това място, където са и сега. (77/стр. 45)

— Трябва да се готвим за другия свят. — Де е тоя свят? Според мене тоя и оня свят са на едно и също място. Ако живеете само в две стаи от един голям замък, целия замък ли обитавате? Обаче двете стаи са в замъка. Значи те са част от целия замък. На същото основание и земята представя част от целия свят. — Не виждаме другия свят. — Това е друг въпрос. То се дължи на вашето ограничено зрение. Казваш, че виждаш даден човек. Какво ще стане, ако тоя човек се пос-тави под специални ъгли на пречупване на светлината и стане невидим? Вашето виждане се обуславя от сенките, от отраженията, които претърпява светлината. Измени ли се ъгълът на падането на светлинните лъчи, вие ще виждате предметите по особен начин, а не както при обикновеното виждане. От ъгъла на падането и на отражението на светлинните лъчи зависи в какъв свят ще попаднеш и как ще виждаш нещата.

(3/стр. 286)

Ти казваш: „Като ида на онзи свят, къде ще бъда?“. …Онзи свят, това е едно заблуждение. Онзи свят — ти си вътре в Божествения свят. Ако ти съзнаваш това, ти си в онзи свят. (78/стр. 396)

Този свят и онзи свят

са едно и също нещо

— Какво ще бъде в онзи свят? — Каквото и в този свят. Този и онзи свят са едно и също нещо. Те представляват двете граници на един и същ живот. Представете си, че аз излизам вън от стаята си без свещ и никой не ме вижда, но гласа ми само чуват. Питат ме: — Моля, кой е там? — Един ваш приятел. — Почакайте малко, сега ще изляза… Запалвате свещта, излизате вън и ме виждате. Значи, в този свят ви посрещат без свещ, а в онзи свят — със свещ. За да може някой да види своя приятел в духовния свят, трябва да запали своята духовна свещ. Обаче и без свещ, и със свещ да сте, аз съм все същият ваш приятел. (1/5:30)

Този и онзи свят са едно и също нещо. Различието седи само в съзнанието на човека. Който има пробудено съзнание, той живее едновременно в двата свята. Понеже светлината на съзнанието на този човек е по-голяма, като се качи в онзи свят, той гледа нещата отвисоко, затова ги вижда като мравуняци. (24/стр. 30)

За пример, вие чакате и работите да идете в оня свят. Оня свят е тука. Оня свят и този свят са едно и също нещо. Разумният човек живее едновременно и в този, и в оня свят. Глупавият никъде не живее… Ние говорим за разумния живот. (60/стр. 280, 281)

Казвате: „Това не може да се постигне на земята, но като отидем на онзи свят, тогава ще го постигнем“. Онзи свят е този свят. Като разберем този свят, той ще стане онзи свят. (11/стр. 156, 157)

…Между този и онзи свят хората поставят рязка граница и по този начин си представят онзи свят такъв, какъвто всъщност не е.

Отношението между този и онзи свят е такова, каквото е отношението между младостта и старостта. Младият и старият е един и същи човек. Каквото е бил като дете, такъв, същ е и като стар. Все един и същ човек е той. (11/стр. 599)

Този свят е онзи свят. Следователно всички виждате онзи свят, който е добре уреден. Този свят, който ви плаши, който не е добре нареден, това е вашият вътрешен свят. Някой казва, че като умре, тогава ще види другия свят. — Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога няма да го види. (27/стр. 297, 298)

Човек и сега живее в онзи свят

Някой мисли, че като отиде на онзи свят, ще научи всичко. Той и сега живее в онзи свят, няма защо да отлага нещата. Този и онзи свят са на едно и също място. (35/стр. 123, 124)

И в религиозно отношение някои хора има, които казват, че ще отидем на онзи свят да ни е добре на нас. Онзи свят е тук. Ние и сега живеем в онзи свят, само че не го знаем. Трябва да се пробуди човешкото съзна-ние. (13/стр. 227, 228)

Ние сме поставили една преграда между другия и този свят. Казвате: „Има ли задгробен живот, или няма?“. Сегашната философия на живота е такава. Онзи свят, в който смъртта ни въвежда, е различен от този. В онзи свят можеш да влезеш и без да умираш.

(38/стр. 154)

Докато всички хора не отидат на онзи свят, нищо не може да се очаква от тях. Докато живее в нечист въздух, болният никога няма да оздравее. — Какво трябва да направи, за да оздравее? — Да влезе в чистия въздух на онзи свят. Когато струи от този чист въздух влязат в дробовете на човека, той ще придобие в себе си една Божествена идея, която ще го обнови и повдигне.

(56/стр. 118)

…Положението за онзи свят зависи от този свят. Има едно съотношение между този и онзи свят, между видимия и невидимия свят. Реалният свят е вътрешният свят, в който вие живеете. Той е добре устроен. Ако не беше добре устроен, вие нямаше да имате правилни схващания за света. И тогава казвам: Онзи свят, това е светът на нашите схващания. (62/стр. 61, 62)

Ще кажете, че онзи свят е невидим. За едни хора той е невидим, а за други видим. И мравките не виждат човешкия свят, но това не значи, че той е невидим.

(42/стр. 108)

Вземете сега, има хора, които се съблазняват от парите, а други не се съблазняват. Които се съблазняват от парите, в кой свят са? В този свят са. А които не се съблазняват от парите, са в оня свят. Пита ме някой: — Защо се съблазняват хората от парите? — Защото в този свят не може да не се съблазняват. Щом не се съблазняват от парите, те са в онзи свят. (5/стр. 171)

Този свят, т.е. тукашният свят, е свят на отрицания. Мислиш лошо — ти си в този свят. Започваш да мислиш добро — ти си в онзи свят. Разболееш се — ти си в този свят. Оздравееш ли — ти си в онзи свят. Физическия свят ние го наричаме „греховния“ свят.

(11/стр. 106, 107)

Сега оставяте и казвате: „Ние като идем в оня свят“. Вие сте в оня свят. Оня свят е, в който вашият дух живее. Оня свят е, в който вашата душа живее. Оня свят е, в който вашият ум живее. Оня свят е, в който вашето сърце живее. Оня свят е сърцето, умът, душата, духът. Без тях оня свят не съществува. Та сега ще кажете: „Сега аз живея в оня свят“. Щом ти мислиш за духа, ти си в оня свят. Щом ти мислиш за душата, ти си в оня свят. Щом ти мислиш за ума, ти си в оня свят. Щом ти мислиш за сърцето, ти си в оня свят. Щом работиш с тялото, ти си в този свят. Като работиш с ръцете, ти си в този свят; като ходиш с краката, ти си в този свят. Като махаш главата, ти си в този свят. Щом се спреш на едно място и наблюдаваш, в оня свят си вече.

(73/стр. 358, 359)

И в този, и в онзи свят

Бог навсякъде е Един — и в този, и в онзи свят.

(8/стр. 12)

Както е почти в този свят, така е и в онзи свят. Има една аналогия. (25/стр. 222, 223)

В оня свят, в който отивате, не искат невежи хора. Невежеството никъде не помага. Учението навсякъде помага. В тоз свят и в другия. (41/стр. 548)

Мъжът ще върви подир жена си и жената — подир мъжа си и на този, и на онзи свят. (7/стр. 143)

За да бъде добре и на този, и на онзи свят, човек трябва да се откаже от старите си разбирания, от заблужденията, които го спъват. Онзи свят е свят на нов ред и порядък, на нови разбирания. За да бъдете добре приети в онзи свят, мислите, чувствата и желанията ви трябва да бъдат абсолютно чисти. (36/стр. 142)

Следвайте Божествения път и не се страхувайте. С Божественото и на този, и на онзи свят ви очаква радост. С човешкото навсякъде ви очакват страдания.

(36/стр. 403)

Някой казва: „Като ида в оня свят, ще служа“. И там, и тук трябва да обичаш. Ако с любовта си и тук обичаш, и в оня свят като си, пак трябва да обичаш. Ако си в оня свят без любов и в този свят без любов — и тук, и в оня свят е едно и също. (6/стр. 644)

Какъв е онзи свят?

Ангелите живеят в така наречения петоизмерим свят, в света на петте измерения. Ние живеем в един свят от три измерения; духовете пък, т.е. тия от хората, които заминават за другия свят, живеят в света на четирите измерения. (12/22:6)

Този и онзи свят, това са определения, които хората дават за живота. Кой е този свят? Светът, който ние познаваме. Кой е онзи свят? Светът на обезплътените същества, светът, който духовете познават. Обаче и двата свята не са реални: нито светът на духовете е реален, нито светът на хората е реален. Като казвам, че и двата тия свята не са реални, разбирам, че те са променчи-ви. (12/31:5)

И онзи свят е като този, и в него има материя, но по-ефирна, по-пластична. Значи, и в другия свят човек продължава да развива съзнанието си, той не умира. Целият свят, цялата слънчева система, целият космос, всичко се движи в една нова посока. Човек не умира, но дохожда в такива условия, дето съзнанието му се пробужда. (7/стр. 77, 78)

Онзи свят заема и място, и време: в него съществуват идеи, чувства, мисли. (24/стр. 146)

Не е лошо, че живееш във време и пространство, но ти трябва да ги разбираш. И в другия свят има време и пространство, но те са различни от тези на земята… Обаче трябва да излезете от света на времето и пространството и да влезете в третото състояние — в света на реалността… Тя дава истинска свобода на човека.

(40/стр. 214)

Колко от вас сте ходили в другия свят и сте се върнали, за да знаете какъв е онзи свят. Един свят 45 см над този свят. Една площ, но не в същата равнина… Духовният свят е над физическия, умственият е още по-високо… Духовният свят обгръща физическия свят. Той го прониква вътре, а пък умственият свят прониква и духовния. (41/стр. 292)

Представете си, че щом излезете от физическото поле, щом напуснете физическото поле, всички неща на физическото поле се затварят. Ти на физическото поле нищо не виждаш. Пред тебе се отваря един друг свят. То е все таки, като излезеш от къщи навън, светът се отваря, а пък къщата не виждаш, тя е затворена. Значи, когато сме вкъщи, виждаме къщата. А пък когато излезем от къщи, ние не виждаме. Виждаме другия свят около нас. (41/стр. 292, 293)

Съществува друг свят освен този на мъртвите, наречен свят на живите, на Безсмъртните — Божествен свят. Христос казва: „Дойди след Мене!“. Де да отиде? В Божествения свят. (56/стр. 151)

Да кажем, че вие остарявате и умирате. Де ще отидете след това? Казвате, че ще отидете на онзи свят. Какъв е онзи свят? Онзи свят е свят на здравето. Ами ако аз съм един болник със счупени крака и ръце, какво ще правя, като отида на онзи свят между здравите? Какво ще ме ползува този свят? Аз трябва да зная законите на здравето, че като отида между здравите, да мога да се ползувам от това здраве. (21/33:19, 20)

Какво представя оня свят? Свят на свободата. На земята човек е в затвор. Знаете какво е положението на затворника. Той прекарва там десетки години и от време на време го пускат на свобода да види слънцето. Щом влезе в другия свят, той е вече свободен вън от затвора. (69/стр. 64, 65)

Къде е онзи свят и какво всъщност представя той? Според мнението на някои учени онзи свят се отличава с пълна свобода, но къде е той, не определят. Той не е на някоя планета, но не е свят и на абсолютна свобода. Освен Божествения свят, във всички останали светове има известни ограничения, по-малки или по-големи. (71/стр. 129)

Как е уреден онзи свят?

Като се говори за онзи свят, аз разбирам един уреден свят. Там книгите не губят своята цена, хората не умират, няма гробища, няма глад и т.н. (8/стр. 104)

Аз не считам, че другият свят е много странен, главно той е много добре организиран. Като отидете в онзи свят, няма да разберете нищо. Там вратите на къщите са отворени. Там всички неща са отворени. И кесиите на хората там са отворени. И да искате да откраднете пари, няма да можете. (8/стр. 8)

Дето говорим за небето, там има училища, има обществен строй, има ядене и пиене има, градини, по улиците няма абсолютно никакъв прах, всичките извори текат изобилно, рекички има, няма мътни реки. В този свят, за който ви говоря, животни няма. Там воловете са като хората свободни. И мечки няма, и тигри няма, и вълци няма. Всичките животни носят все човешки форми, все хора са там. (13/стр. 215)

Как си представяте вие сега жителите на онзи свят, с какви дрехи са облечени? На онзи свят доста е установен редът. Има изработени класически дрехи; в разните общества, според степента на тяхното развитие, носят разни дрехи. Има много голямо разнообразие. Много красиви форми има там. (25/стр. 378)

Оня свят има градове, села, има училища, има университети. Ще разбирате оня свят в най-хубавия смисъл. От това, което имате, най-хубавото ще си го представите. Защото ако мяза на този свят, тогава ще имате изопачени понятия. (67/стр. 393)

Каква е разликата

между този и онзи свят?

Каква е разликата между този и онзи свят? В онзи свят слънцето никога не залязва, а в този залязва. В онзи свят хората не спят, а в този спят. В този свят хората лягат хоризонтално на леглата си, а в онзи свят никога не лягат хоризонтално, там само си почиват. Там кревати няма. (8/стр. 156)

Някои мислят, че като тръгнат за оня свят, ще вземат със себе си всичките полици на своите длъжници. Полици се плащат само на тоя свят. На оня свят, т.е. в света на свободата, няма дългове, няма полици, няма затвори, няма съдии. На оня свят няма помен от тия неща. Там съществата живеят като братя и сестри.

(3/стр. 179)

В онзи свят няма нито помен от женитба. Тази женитба, каквато я има сега, тя е допусната поради падането на хората и един ден, като излязат хората от това падане, това ще се измени. В онзи свят няма никакви букаи. (25/стр. 499)

Някой ще каже: „Как не се женят хората на онзи свят? А как ще се размножават?“. Хората не се размножават. Размножават се тук, а в онзи свят не се размножават. (25/стр. 499)

Другият свят, според мен, това е свят на вечното подмладяване. Вечното подмладяване, това е смисълът на живота. Тук хората остаряват и умират, а пък там се подмладяват постоянно. Които отиват в другия свят, все се подмладяват. (47/стр. 470)

…В другия свят няма такъв живот, както тук. В другия свят, в който ще влезете, няма насилие. В онзи свят няма никакви затвори, няма никакви съдилища, никакви бесилки, всички са абсолютно свободни, ядат и пият, никой не върши никакво престъпление, всеки е зает с работа. Няма господари, които да заповядват, всеки е господар на себе си. Това е онзи свят. Така аз твърдя. (51/стр. 250)

Който иска да стане министър-председател, трябва да дойде на земята, дето има и царе, и министър-председатели. На онзи свят няма нищо подобно. Там не е важно толкоз министър-председател и цар. В онзи свят ти може временно да бъдеш приятел някому, да бъдеш брат някому. Да бъдеш добър, да бъдеш умен, да бъдеш отличен учен, може да помагаш на хората — това се считат за най-главните длъжности. Там всичките господари са най-добрите слуги. Там по-добър слуга от господаря няма. А най-големите лентяи в онзи свят са сиромасите. Там никой не ги кара, там господарите не карат сиромасите. В онзи свят като отидат, те си почиват. Те от сутрин до вечер само ядат и пият — студена, хубава вода пият. Вино няма. (62/стр. 33)

Между този свят и онзи свят горе има известно отношение. Този свят е на болните хора, а онзи свят е на здравите. (11/стр. 106)

И тогава аз правя паралел между двата свята. Понякога ме питат къде е онзи свят. Казвам: Хващат те разбойници, връзват те с въже и те обират — това е този свят. Дохождат после твоите приятели, развързват те, освобождават те, връщат ти парите — това е онзи свят. Следователно онзи свят, това са онези наши приятели, които ни освобождават. Онзи свят са приятелите ни, които ни носят свобода. Те носят свобода на хората. Този свят е свят на ограничения, а онзи свят — свят на свобода. Докато живеете на земята, в този свят, вие ще претърпите хиляди промени: косите ви ще побелеят, зъбите ви ще окапят, ще остареете, ще се прегърбите и в края на краищата ще умрете. В онзи свят като влезете, там ще намерите вашите приятели, които ще ви освободят от всички ограничения.

(11/стр. 106)

…Но както и да ви говори умрелият, като дойде до едно място, каквото и да го питаш, не говори повече. Защо? Защото има една граница на нещата. Там нещата са обратни. Онова, което става в онзи свят, те не могат по никой начин да го обяснят на жителите на земята, не могат да кажат как става. Защо? Представете си, че имате четирите направления, или посоки: вие познавате движението в дължина, широчина и дълбочина. Но освен това движение има едно четвърто, което е насочено към всички посоки и към центъра на земята. Като напира отгоре, едновременно се връща и към центъра. Значи, това изтичане не става към периферията, но става към центъра. (11/стр. 608)

Ако онзи свят е като този, и там се бият, и там има прах. Не, онзи свят е съвсем друго нещо. В онзи свят няма нищо от това, което срещаме на този свят. На онзи свят няма да срещнете нито един човек с навъсени вежди. Лицето на всеки жител от онзи свят е радостно и от него блика Любов, която се раздава на всички. Ако му направите една услуга, той ще ви направи десет, ще ви даде десетократно. Всеки от тях е облечен с хубави, класически стил дрехи, с цветове кой каквито си иска, но така си хармонират помежду, че ти е приятно да гледаш. При това дрехите им са от изрядна чистота. Външната страна на дрехите им съответствува на лицето им. Във всяко движение на лицето, на ръцете, на очите има нещо реално. С всяко движение те могат да направят нещо. Всяко движение на очите им изразява тяхната Любов. Те не говорят много, както ние тук, на земята. (6/стр. 100)

Красив е онзи свят

Красив е онзи свят! Който влезе в онзи свят, той не желае да се върне отново на земята. Когато светията види красотата на онзи свят, от любов към хората той пожелава пак да слезе на земята да им покаже как да живеят, за да намерят и те пътя към онзи свят, да влязат там и да се радват на неговата красота и величие.

(56/стр. 118)

Казвам: За да отидем на онзи свят, трябва да се облечем с дрехата на Любовта. — Защо? — Красив е онзи свят. Който влезе там, ще се възхити от неговата красота. Аз говоря за онези от вас, които любят Бога.

(40/стр. 48)

Онзи свят е реален, това и вие ще проверите, като влезете един ден в него. Онзи свят е много голям, той е по-голям от нашата земя и е много красив. Като влезете в него, вие ще се чудите на красотата му и ще си кажете: За такъв свят и ние сме мислили. (20/стр. 134, 135)

Онзи свят е разумен свят

Чудни са хората, които мислят, че няма друг живот като техния. Те нямат представа за оня свят, за който ви говоря. Той е свят с висока култура. Ако бих ви завел там, не бихте се върнали на земята. (3/стр. 173, 174)

Сега ще каже някой: „В онзи свят като отидем“. Та онзи свят е от същества разумни, не такива като тези на земята. В онзи свят като отидете, къщите не са така направени. Там къщите се осветяват отвсякъде. Някой път, когато светлината е много, те си имат тънки завеси, но всичката къща е осветена. После са хигиенични. В онзи свят като срещнеш един човек, той мяза на роза, на карамфил, на теменуга, от него лъха благоухание. Той има отличен език. Няма да намериш никаква подигравателна дума, нито остра дума, нито остър поглед, но мек поглед. Като срещнеш там някой, всеки иска да ти услужи. Тук, на земята, като идеш някъде, ще те питат кога ще си идеш. В онзи свят не питат кога си дошъл и кога ще си идеш, а казват: „Добре дошъл, ще се разговориме“. (13/стр. 222)

За пример: някой казва, като отиде на онзи свят, какво ще кажат за него. Онзи свят — аз разбирам ра-зумния човек. Това е онзи свят. (13/стр. 231)

Аз съм слушал хора да казват: „Дотегна ми, искам да си замина, не ми се живее на земята“. Той не знае какво говори. Аз го питам: — Ти свърши ли си работата? — Не, дотегна ми, омръзна ми, между тия хора не ми се живее. — Ами в онзи свят като отидеш, какво ще правиш? Онзи свят е разумен свят, изисква се много голяма ученост. (13/стр. 248)

Всички вие сте живели на онзи свят, но сте забравили. Онези от вас, които могат да си спомнят този свят, нека да си го спомнят. Някога искате да нахокате някой човек. Не, спрете се в себе си и кажете: „Чакай, това не е по законите на онзи свят. Това не е по учението на онзи свят“. Всеки може по този начин да си въздействува. (8/стр. 475)

…Когато говорим за културата на онзи свят, ние подразбираме всички разумни същества, които са завършили своето развитие преди милиони години още и днес направляват целия космос. (32/стр. 283)

Духовният свят

Кой е ходил на онзи свят и се е върнал? Имате ли съзнание за онзи свят? Никой още не е ходил на онзи свят. Онзи свят не е материален, но духовен. (32/стр. 118)

Духовният свят е нещо велико. Който влезе в този свят, той сам не се познава. Ако на земята е хранил омраза, завист, неразположение към някого, в духовния свят всичко това изчезва. В духовния свят извира само чиста, кристална вода. Там всички се обичат.

(24/стр. 146)

Ако някой влезе в духовния свят с най-малка омраза към кого и да е, той веднага ще се види изоставен от всички и ще разбере, че всички хора са едно неразделно цяло. Щом изхвърли омразата от сърцето си, всички хора… ще го заобиколят и ще му се радват. В духовния свят няма условия за омраза, няма условия за нищо отрицателно. Следователно когато люби всички хора, човек се намира в духовния свят. Когато мрази, той е на физическия свят. Обаче животът не седи в омразата, но в Любовта. (24/стр. 146, 147)

Ние с ума си познаваме този свят, а със сърцето си познаваме другия свят… За вътрешния свят каквото сърцето мисли, е вярно… Следователно духовния свят ние трябва да го изучаваме през силата на своето сърце. Ти не може да имаш истинско понятие за онзи свят без сърце. Той не е свят на предмети, както нашия свят. Онзи свят не е свят на спорове. Ако влезете в онзи свят, няма абсолютно никакъв спор между хората кой е богат и кой е сиромах… Въпрос за болни и здрави не съществува, за учени и невежи не съществува. Там всеки е доволен от положението, което има. Всички са доволни и всички имат преизобилно. Там не може да се намери един човек, който да не е доволен. Всеки е готов да услужи в дадения случай комуто и да е, без да му вземе полица. (13/стр. 370)

В онзи свят не канят на гости, не пращат покани да кажат: „Елате ни на гости“. В онзи свят и рандевута няма, угощения няма, балове няма; няма хора, както в този свят. На мястото на нашите хора има нещо много по-хубаво, отколкото ние предполагаме. Как да ви го опиша? Аз на една риба описвам човешките хора. Как аз ще й ги представя? …Аз не искам да ви представям онзи свят достъпен за вашите умове. Ако го направя достъпен, вие ще имате представа като за този свят. Онзи свят е недостъпен за човешките умове, но е достъпен за човешките сърца. (13/стр. 370, 371)

…Мъжете и жените там по външна форма не се различават. Външно ако погледнеш, духовният свят е крайно еднообразен. Като погледнеш един човек отвън, ще видиш, че прилича на другите. Ако потърсиш своя приятел, никак няма да го намериш. На всички гласовете им еднакви, лицата им еднакви, очите им еднакви. Как ще го познаеш? На земята е друго. На земята външно има разнообразие, но хората вътрешно имат голямо еднообразие. В духовния свят разнообразието е отвътре — противоположно на нашия свят.

(25/стр. 378)

Мнозина са отивали в онзи свят и го описват, но описанията на всички не се съгласуват. Защо? Защото всички нямат еднакъв поглед на нещата. Някои се спират на външната страна на духовния живот, а други — на вътрешната страна. Човек трябва да има дълбоко разбиране за нещата, за да може да ги опише правилно. (45/стр. 104)

В духовния свят е пак същото. Ако в ония Божествени форми, в които влизаш, ако ти не си в състояние да оперираш, да се ползуваш и да живееш в тях, от Божествения свят ти по същия начин, както умираш тук, ще умреш и там. Умирането от онзи свят какво е? Ще се върнеш в този свят. Или от онзи свят може да отидеш и нагоре, а можеш и да слезеш по-долу.

(61/стр. 331, 332)

Малцина знаят какъв е онзи свят, но и да искат, не могат да го опишат. За да го разберат, трябва да имат съответни чувства, с които да влязат в контакт с него. Които не го разбират, не се интересуват от него. Тази е причината, дето мнозина минават за духовни хора, без да разбират духовния свят. (36/стр. 315)

Сега аз ви говоря за онзи свят не така, както други са ви го описвали… Онези, които са описвали духовния, невидимия свят, те са го представяли като нещо недостъпно, нещо недосегаемо. Като влезете в този свят, ще видите, че там няма затвори, няма болници, няма гробища, няма престъпления, никакви обири не се вършат там. Всяка къща е отворена. Там нямат ключове, както тук. Ако ти трябват пари, можеш да влезеш… Ако вземеш една монета повече, отколкото ви трябват, тази монета непременно ще излезе от джоба ти и ще се върне там, откъдето е взета. Ако отидеш в една библиотека и вземеш две книги, едната, която още не ти трябва, веднага ще излезе от ръцете ти и ще се върне назад. Ако отидеш в един магазин и си вземеш два чифта обуща, единият от тях ще падне от ръцете ти и ще се върне назад. Не е позволено да се взимат две неща. Всеки има право да вземе само по едно нещо от това, което му трябва… Тъй щото в онзи свят няма възможност за кражби. Там не може да се краде. В онзи свят не можете да чуете повече от една обидна дума. Кажат ли две обидни думи, езикът на човека се свързва. После трябва да кажете една добра дума, за да се развърже езикът ви. Там всичко се допуща само по един път. Ако се опитате да кажете една обидна дума, езикът ви се връзва. Ако дадете ухо на една обидна дума, ухото ви оглушава. След това трябва да кажете една добра дума, за да се възстанови слухът ви. (11/стр. 356, 357)

Вие мислите, че оня свят е като вятър, няма никакво съдържание. Какви ще бъдат къщите ви? Дали ще има семеен живот? Тъй както живеят, и мъже има, и жени има. Тогава какво ще кажете? Законът е такъв. Мъжът само криво да погледне жена си, и тя ще изчезне. И ако жената хвърли само (един) крив поглед, мъжът ще изчезне, тя не може да го види. В този свят ти не може да се скараш, ти не може да помислиш зло. Или ти, или този, за който мислиш, изчезва. И семейс-тво има, и възпитание има, и университети, и музика, и художество, но каква грамадна разлика има. На какво ще мяза идеята — ще мяза на „Хиляда и една нощ“. (11/стр. 504, 505)

Висшият отвъден свят

В Писанието се казва: „И прибра се Аврам при отците си и си почина“. Какво означава думата почивка? В Писанието думата почивка, почина си Аврам, подразбира благоприятните условия на живота, висшия свят, дето душите отиват да изучават живота в неговия дълбок смисъл. (1/6:15)

Лазар е човек от висша култура и попадна между хора от нисша култура. Цял живот той прекара пред вратата на богатия, който не му даваше нито трошица от неговата трапеза. Умря Лазар и се върна в културата на мира и любовта. (4/стр. 6)

Законът на Христа, т.е. законът на Любовта… Който служи на този закон, той влиза заедно с Христа в рая. Така стана и с разбойника, който беше заедно с Христа на кръста. (4/стр. 14)

Сега не е въпросът да мислим какъв трябва да бъ-де задгробният живот. Външната страна на духовния живот е хиляди пъти по-красива, отколкото на физическия. Вътрешната страна пък, дето Любовта царува, дето Мъдростта царува, дето Истината царува, е хиляди пъти по-красива от нашия живот тук, на земята.

(12/12:17)

Че онзи свят е нещо много хубаво! Там има музика, поезия, художество! Там няма караници между мъже и жени, сладък език между тях съществува. Навсякъде слушаш звучен, музикален език. Някои казват: „А, страшно е на онзи свят! Дали скоро ще умра?“. Казвам: Е, да умреш, хубаво е, но не те искат още. (12/7:15)

…Като влезете в онзи свят, ще имате каквото искате, ще носите дрехи каквито искате, ще имате къщи каквито искате, ще ядете каквото искате, ще лягате и ще ставате, когато искате, ще спите колкото искате. Ако искате къщи от стъкло или от сребро, или от злато — ще имате каквито искате, стига да имате такъв ум.

(20/стр. 135)

— Ама ще се мре, няма да го бъде. — Че ще се мре, нямам нищо против, но когато дойде време да отида на онзи свят, аз искам да отида с една колесница като тази на свети Илия, иначе не отивам пеш. Ако не дойде такава огнена колесница, впрегната с 4 огнени коня, поне да дойде един ангел със своите 25 милиона крила. Като ви занесе на небето, там ще бъдете облечени с хубави дрехи. Като отидете на небето, ще кажете: „Тук е за живеене, втори път не се връщам на земята“. Като научите там закона на Любовта, пак ще искате да слезете на земята да покажете на хората как се живее според този закон. (8/стр. 475)

Всички онези, които са заминали на другия свят, радват се, подмладяват се и казват: „Ние сме на 33 години“. (62/стр. 348)

Казвате: — Кажи нещо за оня свят. — Оня свят е музика, трябва да имаш уши — да чуваш и очи — да виждаш. Трябва да разбираш езика на Невидимия свят. (63/стр. 199)

Не се отива изведнъж в ангелския свят. След заминаването си от земята непробудените души минават през един преходен свят, дето няма още истински ред и порядък. Тук те престояват известно време според степента на своето развитие. Пробудените души обаче минават и заминават този свят, без да се спират. Оттук те отиват в ангелския свят — свят на разумност, свят на Истина и красота, свят на Любов, свят на Вечна Светлина. (65/стр. 93)

Ако се намерите в онзи свят между ангелите, вие ще се смутите, ще се объркате. Онзи свят, както и физическият, има своя външна форма. Ангелите са облечени с красиви дрехи, каквито вие никога не сте виждали. Те работят неуморно. Като се намерите между тях, вие ще пожелаете да слезете на земята. Ще кажете тогава, че не ви е дадена работа, че не знаете какво да правите. Не е така. Като ученици на земята, учителите ви са преподали много уроци, но вие не сте учили. Вие имате голяма програма за работа, но не сте я изпълнили.

(77/стр. 48, 49)

КАКТО Е НА ЗЕМЯТА,

ТАКА Е И В ДРУГИЯ СВЯТ

Какъвто си на земята,

такъв ще бъдеш и в другия свят

И каквото тук придобиете, каквито сте тук, такива ще бъдете и горе. Ако тук обичате да умувате, и на онзи свят ще бъдете същите. Като отидете там, ще видят, че сте много закъсали и пак ще ви пратят на земята. (8/стр. 273)

Ако на земята сте вързани, и на небето като отидете, пак ще бъдете вързани. И тогава ще ви върнат отново на земята. (8/стр. 627)

Сега се проповядва едно учение, че като отидете на онзи свят, там ще ви учат. Ако на земята сте учени, и там ще бъдете учени; ако на земята сте невежи, и там ще бъдете невежи. Ако на земята сте свободни, и на небето ще бъдете свободни. Ако на земята сте роби, и на небето ще бъдете роби. (8/стр. 627)

Ако си нервен тук, и горе ще бъдеш нервен. Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на небето. Там са крайно строги. За едно навъсване на веждите и за едно намръщване на лицето могат да те изпъдят вън. На земята можеш да се мръщиш колкото искаш, но на небето това не се приема. Само за едно намръщване един ангел бил изпратен на земята, дето трябвало да прекара цели хиляда години. (3/стр. 65)

Човек мъчно изменя характера си. И като умре и отиде на другия свят, пак носи същия характер.

(15/стр. 167)

…Мислете, като отидете в другия свят, какво ще бъде вашето положение. Вашето положение ще бъде точно такова, каквото е състоянието на вашия ум, каквото е състоянието на вашето сърце, каквото е състоянието на вашата душа. Такова ще бъде вашето положение там. Каквито сте тука, такива ще бъдете и отвъд гроба. (38/стр. 113, 114)

Който е бил скъперник на земята, като умре, пак ще бъде скъперник. Той пак за касата си ще мисли. Който е обичал жените приживе, и като отиде на онзи свят, пак за жени ще мисли. Който е обичал винцето, и на другия свят пак ще го обича. (38/стр. 271)

Като не могат да свършат работата си, както трябва, мнозина казват: „Ще отидем на онзи свят, там ще свършим работата, която на земята не можахме да свършим“. Не е така. Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на онзи свят. (58/стр. 133)

Дете си — недоволен си от детинството; станеш голям, възрастен — пак си недоволен; остаряваш — недоволен си; умираш — недоволен си. И на онзи свят човек е недоволен и желае отново да дойде на земята да се прояви. (40/стр. 7, 8)

Тогава ни утешават, че като идеш в оня свят [ще бъдеш добре]. Тъй не се говори. Туй не минава, като идеш в оня свят. Като те изпъдят от училището, къде ще идеш? Ако ти в училището си непочтен, може ли, като излезеш, да бъдеш най-почтеният? Какъвто си тук, на земята, такъв ще бъдеш и в другия свят. Ако тук си непочтен човек, ако тук си разплакал и сухо, и сурово, като идеш в оня свят, че там още като умираш, ще вземат всичките предпазителни мерки да се освободят от тебе. И там ще бъдеш такъв. (60/стр. 260)

Някои чакате да умрете, че тогава да идете в рая. Щом сега не можете да влизате в рая, и като умрете, няма да можете да влезете в рая. (41/стр. 203)

Онзи, който се мъчи, той е недоволен, завижда на хората и казва: „Като отида на другия свят, няма да завиждам“. Не, какъвто си тук, на земята, такъв ще бъдеш и горе, на небето. Ти можеш да кажеш, че ще бъдеш друго нещо, но не е така. (21/23:18)

Ако човек не спазва законите на този свят, който Бог е създал, и на другия свят ще бъде същият. Ако тук не е готов да сподели хляба си със своя ближен, и на онзи свят ще постъпва по същия начин. Човек не се изменя лесно. (36/стр. 377)

…Казвате: „В другия свят като идем, там ще се научим“. Като не могат да свършат една работа тук, казват, че „там ще я свършим, в другия свят“. Какъвто е човек в този свят, такъв е и в онзи свят. (5/стр. 443)

В онзи свят ще бъде точно такова,

каквото е и на този свят

Вие казвате: „Какво ще бъде на онзи свят?“. На онзи свят ще бъде точно така, което имате сега. (25/стр. 125)

Каквото изработи на земята, само това човек ще занесе със себе си на другия свят. Каквито са били стремежите му на земята, такива ще бъдат и на небето. Иска ли да знае какъв ще бъде животът му на другия свят, нека се вгледа в живота си на земята. Какъвто е животът му на земята, такъв ще бъде и на другия свят. (45/стр. 4)

Вижте какво знаят вашите заминали. Викаш баща си, питаш го какво има в другия свят и той нищо не знае. Викаш майка си, тя казва, че нищо не вижда освен тъмнина. Много естествено, колкото са знаели на земята, толкова ще знаят и в другия свят. Има някои заминали, които виждат и разбират, но те са малко. Те са работили на земята съзнателно и в другия свят продължават да работят. (7/стр. 252)

Ако някой от вас отиде в другия свят, той и там ще намери всички противоречия, които съществуват на земята. В каквото е вярвал тук, на земята, в това ще вярва и в другия свят. В онзи свят има философи, които и до днес още пишат дисертации по въпроса, че няма Господ в света. Те пишат, учат, понеже и там има небе, и там има слънце и звезди, каквито има на земята — това има и на онзи свят. (38/стр. 270, 271)

Не разрушавайте онова, което Бог е съчетал. Той е съчетал благото и Истината в едно в човешкия ум… Тогава вече умът е една сила за човека. Може да го считате за сила, за него той е един отличен слуга, който може да ви въведе в Царството Божие. И като минете във вечността, умът пак ще бъде с вас. Та именно както е тук, на земята, така ще бъде и в другия свят, само че пречистено ще бъде. (61/стр. 305, 306)

Често хората се питат къде отива човек, като напусне земята. При Бога ли отива? Де ще отиде и как ще го приемат, това се определя от земния му живот. Както е живял на земята, такъв ще бъде животът му и в другия свят. (63/стр. 23, 24)

Казвам, сегашните религиозни хора са недоволни, искат да знаят какво ще бъде в оня свят. В оня свят ще бъде точно туй, каквото е в този свят. Ако тук хората не ти вярват, и в оня свят не ти вярват. Ако някой ви каже, че може да ви уважават, не зная, ще ви попитам: Ти ходи ли, провери ли тия работи, или то е само теория? (67/стр. 215)

Аз не искам да ви проповядвам, че като възкръснете, какво ще бъде в оня свят. В оня свят ще бъде точно такова, каквото е и на тоя свят. (6/стр. 420)

Това ще бъде богатството ви

в другия свят

Понеже смъртта един ден ще похлопа, ще дойде последният ден… Ако сте живели в Любовта, тя ще ви бъде наследство. Ако сте живели в Мъдростта, тя ще ви бъде наследство. Ако сте живели в Истината, тя ще ви бъде наследство. Другото всичко от този свят ще отиде и нищо няма да остане. (47/стр. 463)

Ухото се формира от мислите и чувствата на човека. Благодарете за ухото, което сте наследили, но работете върху него да го пресъздадете. Заслужава да работите десетина години върху ухото си, да предадете нещо към своето наследство. Каквото придобиете, това ще бъде богатството ви на онзи свят. И между ангелите да отидете, пак ще носите ухото със себе си. Каквото е ухото ви на земята, такова ще бъде и на онзи свят; и обратно, каквото изработите там, ще го донесете на земята. Същото се отнася и до тялото. (44/стр. 333, 334)

Живейте на земята, ползувайте се от благата на живота, но не си поставяйте за цел да занесете тези блага на онзи свят. Докато дойде часът за заминаването ви на онзи свят, вие трябва да сте се отрекли от всичко земно. В онзи свят има повече и по-ценни блага от земните. Не носете със себе си неща, които гният и се развалят, но занесете своите добри, светли и възвишени мисли, чувства и постъпки и благодарете на Бога за тях. (57/стр. 87)

Единственото нещо, което човек ще занесе със себе си в онзи свят, това са най-хубавите минути в живота му, когато той е направил онези малки добрини, които никой не е видял. Само с тези малки добрини той ще влезе в невидимия свят. А за всички онези добрини, които хората са видели, платено му е, няма повече какво да очаква. (8/стр. 281)

Изучавайте себе си, изучавайте сърцето и ума си, изучавайте душата и духа си. Изучавайте онези методи, които можете да занесете на онзи свят. (37/стр. 18)

Едно е важно за човека: през каквито промени да минава, той трябва да запази в себе си ония качества, които и на този, и на онзи свят следват подир него. Доброто върви навсякъде с човека. Божественото върви всякога с човека. (68/стр. 95)

…Богатство разбирам, което може да дойде с мене в другия свят. Аз това богатство искам. Що е богатство? Истината за мен е богатство, Божието Знание е богатство за мен. Божията Любов за мен е богатство — Любовта, с която мога да мина и в другия свят. Защото сегашната любов, като те занесат до гроба, си отива.

(5/стр. 388)

Сега вие сте дошли на земята най-първо да посеете доброто, което е във вас, че като идете в другия свят, да имате там резултат — вашето богатство да ви намери.

(75/стр. 19)

„Събирайте съкровища за другия свят.“ Какво се разбира под съкровище? Каквото даваш на земята, това ще получиш и в другия свят, но стократно увеличено. Там всяко благо ражда изобилно. Даваш на някого една круша. Като отидеш в другия свят, ще намериш не самата круша, но нейното дърво, което ще ражда най-малко 12 години наред. И най-малкото добро, направено на земята, веднага се посажда в другия свят. (28/стр. 307)

Като пътник, човек ще придобие знания и добродетели, които ще занесе със себе си на другия свят… Следователно каквото е придобил човек на земята, ще го занесе на онзи свят и там ще продължи работата си. (15/стр. 368)

Аз наричам знание само това, което може да придружи човека след неговото заминаване в задгробния живот. (80/18:26)

Най-важното за нас е това знание, което може да остане с нас, та като отидем в другия свят, да го носим. Това значи събуждане на Божественото съзнание.

(80/18:26)

ТЯЛОТО НА ЧОВЕКА

Да можеш да излизаш от тялото си още на земята

Казвате: като умрем. Че всеки от вас може да умре колкото пъти иска и всеки от вас може да се върне колкото пъти иска, ако ти може да излезеш от тялото си навънка. (13/стр. 286)

Казвате: „Ще се мре, ще се отива в оня свят“. Сега ние трябва да изучим себе си. Оня свят ще бъде точно такъв, какъвто ти разбираш. Ако имаш тази опитност — да излезеш от тялото си и да се върнеш, да влезеш в оня свят. (13/стр. 287)

Според едно индуско учение тези, които са от вътрешна школа, най-малко три пъти трябва да излязат от тялото си, да посетят онзи свят и да се върнат в тялото си. Като се върнат, те вече имат ясна представа и знаят какво нещо е смъртта. (38/стр. 57)

Например някой ваш близък заминал за другия свят и вие скърбите. Ако можете да отваряте вратата на вашето тяло, ще я отворите, ще отидете в другия свят и ще се разговаряте с вашия близък. Ще скърбите ли за него? Няма да скърбите. Като си поговорите с него, ще се върнете назад. Значи, вие посещавате близките си. Като се върнете, няма да скърбите за тях.

(40/стр. 141)

Казвате: „Много страшно нещо е човек да умре“. Никак не е страшно да умира човек. Ти можеш да направиш опит да умреш няколко пъти. Човек може да работи върху себе си година, две и повече да научи начина, по който да излиза от тялото си, т.е. да умира, но съзнателно… Човек може да излиза от тялото си, т.е. да го остави на кревата си, да се разходи малко и после пак да се върне в тялото си. Понеже сегашните хора не са излизали от затвора, от тялото си, като им кажат, че трябва да го напуснат, да излязат от него, те изживяват ужас. (52/стр. 53)

Всеки от вас може да направи опит. Всеки от вас може да го направи; може да го направи, че да се концентрирате. Ако извадиш от ума си всичко онова, което събужда ума ти към бездействие, да се концентрираш и веднага тази светлина ще изчезне, ще се намериш в тъмен свят и ще минеш после в друг свят. Туй го наричат излъчване и едновременно тогава ще живееш и в този свят, и в другия свят и ще видиш, че има две слънца — едното слънце на небето, а другото слънце на земята. Сега ще кажете: „Туй не можем да го разберем“. Кой ви е крив, че не можете да го разберете? …Не съм виноват аз, ще се научиш. (52/стр. 448, 449)

Та казвам сега, направете една връзка с оня свят… Направете един малък опит да напуснете къщата на десет-двадесет крачки, на един километър, петнадесет, сто, хиляда, па и на десет хиляди. Хайде да ви кажа, докато дойдете до 92 милиона мили, до слънцето — достатъчно е. Като идете до слънцето, и се върнете назад.

(61/стр. 355, 356)

Допуснете, че вие растете, имате известен идеал, най-после остарявате, след туй дойде смъртта и вие умирате. Представете си, че туй състояние трябва да преживеете най-малко веднъж, преди да сте умрели. Представете си, че напущате тялото си. Какво ще стане с вас? Трябва да имате една ясна представа за себе си извънка тялото. (30/14:13)

Ако човек съзнателно излиза и се връща в тялото си, той придобива голяма опитност. Тогава неестественият страх в човека ще изчезне и той ще види, че може да живее и вън от тялото си. Законите там са други. И там може да остане човек да живее, но само след като е свършил земното училище. Земният живот е приготовление за по-висок живот. (6/стр. 281, 282)

Физическото тяло

Тялото на човека не е човекът. (12/18:20)

Мнозина се страхуват да не изгубят тялото си. Каквото и да правят, както и да го пазят, един ден ще го изгубят. Това е Истината. Казано е: „Има тяло естествено, има и тяло духовно!“. Естественото тяло се губи, а духовното остава за вечни времена. (39/стр. 5)

Питам: Де ще бъдете след 100-200 години? Клетките на тялото ви ще бъдат пръснати в пространството, а костите ви ще лежат в някой гроб. Човек не е в костите си. Смешно е, като изгори къщата на човека, да го търсите в нея. Човек е вън от тялото си. Тялото е малка къщичка, дадена за временно използуване. Докато човек е на земята, душата му обитава от време на време в тази къщичка. В бъдеще човешкото тяло ще е по-съвършено. (4/стр. 110)

Често се говори за душата и тялото и според мнението на мнозина няма разлика между тях. Не е така. Тялото е къща, взета под наем… Какъв собственик си, когато още днес Бог ще ти каже: „Веднага напусни къщата си и излез вън!“. Тогава ще дойдат свещеници с кадилници в ръка и ще започнат да пеят „а… а… а“. Това значи: И ние сме свидетели, че не си собственик, че те пъдят от тази къща и те заставят да предадеш материала, с който досега си работил. Той не е твоя собственост. (7/стр. 155)

Милиарди клетки, събрани в един голям народ — човешкото тяло, работят в единство и съгласие за благото на човека. От тяхната дейност зависи животът и благосъстоянието на човека. Един ден, когато клетките в организма разрешат въпроса за живота, те ще разрешат и въпроса за смъртта. Когато човек умира, клетките постепенно се разединяват, разпръсват се в пространството, дето продължават да живеят. Кое всъщност в човека умира? Ние казваме, че човек умира, когато връзката, или отношенията, между клетките се нарушава. Клетките се индивидуализират и една по една напущат организма — своя господар. (36/стр. 310)

Един ден, когато тръгнете за Небето, няма да вземете тялото си — ще тръгнете с душата си; тялото ще оставите на земята, защото то от тук е взето. То е каруца, направена привременно от елементи на земята…

(76/стр. 176)

Като турят умрелия в гроба, малките същества се нахвърлят върху него… Те разглобяват човешкото тяло… После дохождат други работници-творци, които започват да мислят как да съградят отново човешкото тяло. Те събират частица по частица, сглобяват ги и образуват новото човешко тяло. (27/стр. 69)

Тялото след смъртта

Вие трябва да пазите вашите мисли и чувства; трябва да пазите и вашето тяло, разбирам духовното тяло, защото то е, което ще ви придружава навсякъде — и в този, и в онзи свят. От физическото си тяло един ден ще се освободите — то е преходното у вас. (1/6:31)

Като умреш, въздух няма да има, но в невидимия свят има по-тънък въздух, с който ще се задоволиш. Когато една душа влезе в невидимия свят, тя диша чрез етера, а не чрез въздуха. Рибите живеят във водата и от водата вадят въздуха, а когато човек влезе в духовния свят, той ще извади етера от въздуха и чрез него ще диша. Там той се нуждае от други органи, по-съвършени. Там той ще влезе в една среда на по-рядка материя. (6/стр. 460)

Някои мислят, че като умре човек, светът се свършва. Не, след смъртта си човек влиза в по-реален свят от този на земята. Като отиде на онзи свят, човек вече не умира, смъртта не го хваща. Духовното тяло никога не умира. (42/стр. 108)

След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце, крака, тяло, както и сега: само че туй тяло, което ще имаш в духовния свят, не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята. (12/7:11)

Вие мислите, че като изгубим тялото си, всичко губим. Не е така. Има нещо съществено, което остава в човека и върху което човек трябва да положи основата. На това основание алхимиците, мистиците на онези тайни школи са твърдели, че човек може да се подмлади. На туй духовното тяло се дължи всичко и всичкото тяло може да се подмлади и може да се остари, а духовното тяло в човека е всякога младо. (13/стр. 286)

Първата задача е да изучавате себе си, да изучавате човека. Той е съставен от глава, труп и крайници. И така да се мисли, това са ценности, които никога не губят стойността си. И на другия свят да отидете, пак ще имате същите органи. (44/стр. 244)

Вие след като напуснете това тяло, ще се явите в друго тяло със съвсем друга форма. Глава ще имате. Духът има отлична глава, ръце, крака, даже и стомах. Но някои неща не съществуват, например черва. Червата заемат последно място в една душа, която е заминала за другия свят. (38/стр. 169)

И човек не живее в тялото си. Като умре, той излиза от физическото си тяло и постепенно навлиза в духовното си тяло. Физическото тяло е колибка, в която човек временно пребивава. (49/стр. 200)

Казвате, че като умре човек, отива в друг свят. Светът, в който отива човек след смъртта си, изисква от него особени органи. Той не може да диша там нито с дробове, нито с хриле, той се нуждае от етерни дробове, които не заболяват от никакви болести. (52/стр. 89)

Вие чакате да умрете, че тогава да идете в оня свят. Човек като умре, нищо не вижда. Той като умре, ако е на земята, сляп остава. Като напусне тялото, нищо не вижда. Търси хората и чрез тях започва да вижда. Вие, хората, като идете в оня свят и не сте развили вашето духовно тяло, нямате капитал в себе си… Вие оня свят не може да изучавате, ако нямате инструмент направен… Човек ако сега се освободи от физичекото тяло, ако не е доразвито духовното, с какво ще живее? …Земният живот е живот, за да се създаде новото тяло, за което работите. Всеки един от вас постоянно трябва да работи. (60/стр. 314, 315)

Целият човек не е в тялото. Че ако тялото беше същината на човека, той като умре, къде ще отиде? Ако нашето тяло беше същината, то не трябваше да умира. Но има друга същина в човека. Това тяло, което сега човек употребява, той ще го остави настрани и ще го смени с друга материя, ще си направи друга една форма. Тези очи, които сега имам, няма да ги имам. Какво зло има, ако човек си направи по-хубави очи, по-хубави уста, по-хубав стомах, по-хубави дробове? Има ли нещо лошо в това? Трябва да се радваме, че ще се видоизменим. (41/стр. 80, 81)

Аз бих желал всички вие, когато заминавате за другия свят, да видите да извикате всички, да се ръкувате, да си кажете сбогом, после ще се усмихнете и да си легнете. Ще излезе една тънка нишка от устата и ще свършиш. С тази тънката нишка ще излезеш. Та и дядо Благо. Туй е астралното тяло. Той е сега с астралното си тяло. Като някое дете се намира. Ще започне с новото тяло да се чувствува най-първо свободен. Само че трябва да излезете из физическото тяло, за да видите какво бреме е. (41/стр. 300, 301)

Като влезете в онзи свят, част от тялото ви ще бъде направено от мисловна материя, част от тялото ви ще бъде направено от чувствена материя и част от тялото ви ще бъде направено от една малка, съединителна материя, съединени заедно. (41/стр. 481)

До последния час, до последния момент на живота си човек трябва да се учи. Щом се освободи от тялото си, той вече е млад. Душата на човека е винаги млада. Той се облича в друго тяло, в което съществува вечна младост. (64/стр. 58)

Човек е милиардер, разполага с грамадно богатство. Само мозъкът му струва десет милиарда злато. Ще кажете, че като умре, човек ще остави това богатство на земята. Физическият мозък ще остане, но ще вземе на онзи свят духовния си мозък, в който е написана цялата история на неговия живот. В мозъка са складирани знанията, които човек носи от векове. Нищо в природата не се губи. (35/стр. 107, 108)

Докато живееш на земята, ще възприемаш светлината и топлината на слънцето, ще възприемаш въздуха, водата и хляба. Щом напуснеш физическия свят и влезеш в духовния, пак ще възприемаш същите елементи, но в по-висока гама. В духовния свят човек диша етер, а не въздух. Той си изработва ново, етерно тяло, чрез което се приспособява към условията на духовния свят. (35/стр. 363)

Казвам, след заминаването оттук, от земята, във вас ще останат само Божествените мисли и чувства, …които сте посаждали във вашия ум. Те ще ви създадат едно тяло и с тях може да идете в другия свят, да влезете в Божествения свят. Тия тела ще останат на земята, от този материал нито едно парче не можете да вземете. Божественият (свят) няма нужда от тази материя. Тя е за земята. (67/стр. 389)

Мнозина питат как се е възнесъл Христос, с кое тяло се е възнесъл. За да се възнесе човек, ние нямаме предвид това смъртно тяло, в което сега живеем. Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека. (11/стр. 261)

Та казвам: Трябва да работим над челото си. Че като видят лицето ви от Невидимия свят, да видят, че сте работили, и да бъдете доволни и вие, че сте работили. Защото в онзи свят вие ще идете с главата си. Физическите калъпи ще ги оставите тук, а оригинала, който е направен — главата си — ще вземете със себе си. И лицето си, и душата си ще носите със себе си. И духа ще носите, и вашите крака ще носите. В онзи свят без крака не приемат. (75/стр. 24)

РАЖДАНЕТО И УМИРАНЕТО

СА МНОГОКРАТНИ ПРОЦЕСИ

Много пъти ще се раждаш и умираш

в живота

Човек трябва да се ражда всеки ден и да умира всеки ден. — По колко пъти на ден? — Безброй пъти. Колкото по-скоро и повече пъти човек се ражда и умира, толкова по-добре за него. (24/стр. 26)

Значи, човек непрекъснато се ражда за едни условия, а умира за други. Това показва, че умирането и раждането са многократни процеси в живота.

(57/стр. 142)

Всеки момент човек може да се ражда и преражда, а не само един път. Всяка нова фаза в човешкия живот е новораждане. Човек живее, докато се ражда и новоражда. Щом престане да се ражда, той умира вече.

(37/стр. 118)

— Кога умира човек? — Когато не може да се ражда… Ще се раждаш всеки момент. Само така ще разбереш смисъла на Разумното Слово и ще го приложиш. Ако днес си обикновен човек, утре можеш да станеш талантлив; ако днес си талантлив, утре можеш да станеш гений. Ако нямаш възможност да се новораждаш, ти завинаги ще останеш обикновен човек, или невежа. Значи, новораждането е многократен процес. Като се новоражда, човек може да се развива. (37/стр. 118, 119)

Прераждането е непреривен процес на проявление. Ако не се прераждаш, няма никакво проявление. Човек се преражда триста шестдесет и пет пъти през годината. Значи, от най-ранното си детство до най-голямата си старост всяка година човек се преражда по триста шестдесет и пет пъти на годината. И на всеки двадесет и четири часа се преражда по един път. Ако някой живее осемдесет години, може да направите сметка колко пъти се е преродил в осемдесет години.

(6/стр. 181)

Прераждане

— Какво ще стане с нас, като умрем? — Отново ще живеете. Човек се ражда и преражда много пъти на земята. (2/стр. 183)

Човек като замине оттука, 45 години ще прекара горе, на онзи свят, ще разглежда всичките си съществувания, всичките си опитности, где е постъпил добре, где не е постъпил добре, где е направил една добра постъпка и пр. И като преглежда всичкия си живот, от това, което е прегледал, онези господари на живота ще му създадат ново тяло, нови условия, ново положение. И ще го пратят пак на земята да видят в новия живот какво може да направи. Така ще продължава, докато дойде време, че като отиде на небето, да няма да се занимава с грешките си. И последната грешка, която ще направи, това ще бъде последното прераждане, но докато има една погрешка, той все ще трябва да идва на земята. (47/стр. 132)

Мнозина се запитват: „Каква е нашата задача на земята?“. Сега вече може да им се отговори: нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си. Това не може да се постигне в един, два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа. Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо, изискват се поне 777 животи, и то епохални, през които човек да е играл някаква велика роля. Покрай тези животи има още много незабелязани. (17/стр. 40, 41)

Какъв ще се родиш в бъдеще, това зависи от сегашния ти живот. (48/стр. 85)

— Кажете ни защо човек трябва много пъти да се ражда и преражда? Защо е нужно да минава много пъти през една и съща опитност? — Всяко раждане на земята и заминаване за другия свят са различни при различните условия. Следователно в тях няма повтаряне на опитностите. Всичко се ръководи от една Велика Разумност, която се отличава с голямо разнообразие. Като знаете това, за всичко благодарете! (4/стр. 268)

Някой иска да бъде учен, да има силна памет, каквото прочете, да запомни. Питам: Ако този човек помни и доброто, и злото, което хората са му причинили от ред години, от ред прераждания, защо му е тази памет? Няма по-голямо нещастие за човека от това да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили. Затова именно Бог е заличил всичко от паметта ви да не помните кой какво зло ви е причинил.

(10/стр. 48)

Човек се е прераждал хиляди и милиони пъти.

(33/стр. 22)

Прераждането е закон за усъвършенствуване на човешката душа. (49/стр. 61)

Човек ще се ражда и умира, докато влезе в областта на великата наука на живота, докато придобие съвършенство, т.е. живота на Безсмъртието. Щом придобие тази наука, той няма да се ражда и умира, но ще се вселява. (24/стр. 73)

Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи правилно, да ликвидира с кармата си още в този живот да не става нужда пак да се преражда. Да се преражда човек, това значи да живее в закона на кармата.

(53/стр. 78)

Щом влезе в закона на благодатта, човек ще има и пари, и хляб, и дрехи. Каквото пожелае, лесно може да го придобие. Обаче какво трябва да прави, докато дойде до това положение? Ще кажете, че докато дойдете до този закон, вие трябва да се раждате и прераждате, да се усъвършенствувате. Това зависи от човека. В един живот той може да се развие, да ликвидира със своето минало и да влезе в закона на благодатта. (53/стр. 78)

Не мислете, че тези, които заминават, отиват за дълго време. Средно след 45 години те отново се връщат на земята. Малките деца, едногодишните, се връщат на земята най-много след една година. Другите, по-големите деца, се връщат най-много след три, четири, пет или до десет години най-много. Възрастните хора на 80-90 години възраст, се връщат най-много след 45-50 години. По-напредналите се връщат след 250 години, а най-напредналите — след 1500 години. Учителите в света се връщат след 2000 години. (8/стр. 151)

Гениалният човек за да се роди такъв, това показва, че той е работил много години наред. Гениалността е резултат на милиони години работа, труд и постоянство. (8/стр. 548, 549)

Ти прекарваш един страшен ден, прекарваш цяло едно съществувание. Прекарваш някое свое прераждане, което може да си преживял преди 100, преди 1000 години, и ти го прекарваш сега в един ден. А някой път ти си радостен, ти толкова преживяваш, един цял живот в един ден. Когато се радваш, това е твоето минало, когато скърбиш, и то е твоето минало. От твоето минало на страданията и от твоето минало на радостите ти ще извадиш твоето настояще. Ще използуваш. (25/стр. 121, 122)

В онзи лошия живот, лошия ден, когато дойдат в тебе лошите мисли, веднага ще гледаш да пресъздадеш от този ден настоящето. Да пресъздадеш нещо хубаво. И тогава може да получиш хубава перспектива за бъдещето. Всички лоши събития, всички лоши работи в твоите минали съществувания ти ги събери, не ги пъди, но ги впрегни на работа. (25/стр. 122)

За да могат в човека да се развиват и мислите, и чувствата, той дохожда на земята ту като мъж, ту като жена. (42/стр. 455)

Вие сте живели много пъти на земята, вие може да сте богати, но помнете, че вашата участ може да се реши днес… (21/1:10)

В окултизма има една теория. Човек много пъти след като се е раждал, от много майки като се е раждал, най-после трябва да се роди сам. Онези от вас, които са дошли до положението, няма да ви раждат майките, вие сами трябва да се родите. Вие трябва да създадете един характер, такава гениална мисъл, че всичките нови мисли, нови чувства, които ще дойдат, да влязат да образуват бъдещето ви. Сами да се родите. Човек в себе си сам ще се зачене и ще стане в него една метаморфоза, тъй както гъсеницата може да се превърне в една пеперуда и човек ще се преобърне, ще се роди сам… Ако сега ви говоря по въпроса на самовъзраждането, отсега трябва да събирате онова богатство във вас, във вашите умове и сърца, богатство, което е потребно за новото, за създаване на новото тяло, с което вие трябва да се облечете. (11/стр. 480, 481)

Очакват да се въплътят

Не се позволява на кое и да е същество да дойде на земята, докато няма условия за него. То трябва да чака. Има много души, които трябва да чакат, няма благоприятни условия още за тях. Где трябва да чакат? В другия свят. Отлично е там! (12/22:16)

Някои искат да се върнат от онзи свят. Вие казвате: — Къде са? — Натрупали са се на границата на този и онзи свят, няма условия да дойдат. Казват: „Не може“. „Как?“ Сега няма да се спирам, защото това спада към една отвлечена област. (13/стр. 299)

За да се въплъти и дойде на земята, човек трябва да се конкурира с милиони души. (42/стр. 152)

Има богати, учени и философи, които са в онзи свят и чакат по-скоро да слязат на земята. — Защо? — На небето няма условия за тяхното развитие. Обаче има прости хора, които се ползуват от добрите условия на небето. Те са служили на Божия закон, затова са добре приети на небето. (27/стр. 366)

УМРЕЛИТЕ

Обезплътяване на човека

Като заминава за другия свят, човек оставя старата си дреха на земята. Ако го претеглят на онзи свят, ще видят, че е олекнал, както болният губи част от теглото си и става по-лек. Обаче голяма е разликата в теглото на умрелия и живия в сравнение с теглото на болния и здравия. За болния казваме, че е отслабнал, а за умрелия, че се е разложил. На онзи свят той тежи едва 30-33 грама. (15/стр. 5, 6)

…След като умре човек, той пак продължава да живее. Заминалите същества като излязат от тялото си, идат пак на земята, но те не са с кости, а са пихтиеобразни. Един такъв човек можеш да го събереш в един лешник… (38/стр. 298)

Казват, че умрелият в онзи свят тежи около 33 грама, затова малко яде. Достатъчно е да поеме парите на житото, за да се нахрани. (18/стр. 158)

Човешкият мозък има две страни: материална, или физическа, и духовна, или силова. Когато човек напусне земята, материалният мозък изгнива и се разлага, а духовния, т.е. силовия, в който е написан целият живот, той взима със себе си. Значи, човек взима същественото със себе си, а несъщественото оставя на земята.

(54/стр. 209, 210)

Човек като отиде на онзи свят 120-годишен, с каква форма ще бъде? …Човек може да остави тялото си тук. Всичкото оставя. И горе ще отиде без никаква тежест. Без да тежи, ще трябва да влезне в другия свят.

(25/стр. 614)

Хората на земята дишат въздух. Като отидат в онзи свят, ще дишат етер, по-рядка материя от въздуха.

(42/стр. 399)

Какво желаете вие? Какво бихте желали да имате? Автомобил, аероплан, да хвъркате, да имате 10-20 милиона или да имате знанието, че да се пренасяте доброволно, дето искате, без аероплан или автомобил? Кое предпочитате? Като умре човек, това става. Започва да се пренася от едно място на друго. (67/стр. 346, 347)

Когато човек залезе, казваме, че той умира. Какво става с енергията, която този човек съдържал? Отива в пространството… Физическата енергия в човека се превръща в умствена само ако той има силно и непреривно желание да учи. (70/стр. 166, 167)

Каква е разликата между вас и близките ви, които са заминали за онзи свят? Вие сте облечени в дрехи от гъста материя, а те — в дрехи от по-рядка и фина материя; вие ядете и пиете, четете, разговаряте се, а те не могат — нямат органи за това. С една дума, вашият живот се различава коренно от техния. (27/стр. 261)

Умрелите са живи

Имаш един приятел, когото обичаш. Един ден той умре. Ти се питаш: „Де отиде той, де е неговото съзнание?“. Приятелят ти е жив, не е изчезнал, както мнозина мислят. Нищо в света не се губи, само отношенията се изменят. (4/стр. 53)

Ще кажат: Еди-кой си умрял. Казвам: Той не е умрял, жив е. (29/стр. 205)

Казвам: Не е въпросът за парите, но важно е какво ще занесе човек, като отиде на онзи свят. Господ ще го пита: — Какво прави на земята? — Работих цели 30 години за своето отечество, получавах шест хиляди лева месечна заплата и сега ида тук малко на разходка. — Не, този човек е бракуван вече на земята; там не допущат, че той е жив, и всички казват: Бог да прости този велик българин! — Той пък, от своя страна, вижда, че е жив, препоръчва се навсякъде като добър, почтен човек, който е живял на земята цели 45 години и работил за благото на своя дом и своето отечество. Значи, тук се явяват две различни положения: хората мислят за него, че е умрял, а той се вижда жив. (22/стр. 12)

…Аз виждам, че мъртвите са живи. Виждам, че Толстой говори с един мъртъв-жив, който го пита: „Как си, приятелю? На тебе ти държаха много надгробни речи“. Толстой му отговаря: „Те са първокласни невежи, аз още не съм напускал земята, ходя и проповядвам“. (38/стр. 107)

Няма умрели хора. За умрелите се казва, че са живи и живеят на едно място с живите. (18/стр. 82)

Обикновените хора не вярват в тия неща; те не вярват и в задгробния живот, в това, че умрелите са живи, т.е. че продължават да живеят на онзи свят. Умрелите живеят, но по друг начин; те мислят, но по друг начин от този на живите хора на земята. И те имат свои закони, свой ред и порядък, свои съдилища. Когато някой от тях сгреши, те го изпращат на земята, там да изправи погрешките си. И обратно: когато някой сгреши на земята, изпращат го на онзи свят, там да изправи погрешката си. (19/стр. 121)

Казваме: „Умрял!“. Не само че не е умрял, но той живее много по-интензивен живот, отколкото по-рано. (62/стр. 179)

Един английски мисионер отишъл в Африка да проповядва на туземното население. Една вечер, както почивал в стаята си, пред него застанал един стар човек и му казал: „Братко, аз съм от невидимия свят. Живях преди 200 години на земята, в Англия, в еди-кой си град; проповядвах на хората, но направих много погрешки, които и до днес не мога да изправя. Проповядвай и на мене да просветне съзнанието ми, да си пробия път нагоре“. Проповедникът влязъл в положението му и започнал да му говори. На другата вечер дошъл още един човек от невидимия свят със същата молба. Всяка вечер броят на заминалите се увеличавал и в продължение на един месец стаята се изпълнила със слушатели от невидимия свят. Той се уморил толкова много, че не могъл да продължи работата си. Трябвало да се върне в Англия да възстанови силите си. Тук той проверил данните, които някои от заминалите му изнесли, и се уверил, че наистина такива хора са живели преди 200 и повече години. (35/стр. 131)

За нас умрели хора не съществуват. Умрелите са толкова живи, колкото и живите, които виждате да се движат и говорят. (35/стр. 158)

Дядо ти може да се трансформира от едно състояние в друго, може да се намира в един активен живот, тъй както е бил и на земята, а може и да е в едно пасивно състояние, в един латентен живот, та не може да се прояви. (21/9:29)

Някой път когато някои от вас се безпокоят дали ще видят своите заминали, аз казвам: те живеят, живи са, но вие не ги познавате, не ги знаете какви са горе на небето. (21/22:28)

Умрелите са между вас

Вие казвате: „Една сестра замина, един брат замина“. Заминалите членове на Братството къде отидоха, къде са? Че те са тук между вас, насядали са тук. Какво ще кажете? Те седят и се смеят, и казват: „Пак сме тук!“. (25/стр. 526)

В тия религиозни събрания, които стават тук, около всеки един от вас има много ненапреднали души, които искат да се осветлят, да се подигнат. Някой път се усещате скръбни, песимистично настроени. Това са души, които обикалят около вас и искат да им помогнете. Те хлопат на вашите врати и казват: „Помогнете ни! Крайна беднотия има около нас!“. Вие казвате: „Не знам какво ми стана, много ми е тъжно“. Това са вашите деди и прадеди, които ви искат помощ.

(12/30:32, 33)

Някой си дядо Стоян умрял. Той не бил много благочестив човек, напротив, бил голям скъперник, парата делял на две. Като умрял, жена му, децата му си въздъхнали и си казали: „Добре, че дядо Стоян умря, та да можем свободно да си поживеем“. Те поканили приятели, сложили богата трапеза да ядат и пият. Едва се наредили, забелязват, че всичко по масата започва да се разхвърля. Омагьосана е стаята нещо, казват си. Всички чинии, лъжици, вилици започнали да се движат. Най-после някой от съседите се досетил, че това е духът на дяда Стояна, който иска да вземе участие в угощението. Наредили тогава на масата чиния, вилушка, лъжица и за дяда Стояна, сипали му ядене, турили му стол и след като наредили всичко това, дядо Стоян вече си кротувал, нищо не разхвърлял. Казват: — Защо този стол е празен? — Не е празен, дядо Стоян седи на него. (12/7:11, 12)

Когато някой отиде на онзи свят, близките му се запитват: „Де ли е нашият баща сега?“ или „Де ли е нашата майка?“. Там е нещастието на покойниците, на заминалите за онзи свят, че те дълго време още обикалят около вас. (56/стр. 33)

И духовете на заминалите за онзи свят пак си остават на земята. И те като хората се местят от една къща на друга. Ако някой е бил търговец, пак си живее с мисълта за търговията. (40/стр. 87)

Аз гледам онези, които са умрели, постоянно седят из стаята ни, целия ден обикалят по прозорците. Питат ме къде са умрелите. Нищо не може да кажа. Те обикалят, чукат по прозорците, ходят, оплакват се, разправят се. (6/стр. 537)

Вие мислите, че умрелите не говорят. Не, говорят, но вие не ги разбирате. Много пъти при мене умрели са идвали и ми казват: „Говорим, но не ни слушат, не знаем какво е станало“. Рекох: Техните радио не работят сега. (6/стр. 599)

По същия начин и нашите ближни, които са минали в задгробния живот, ни галят с ръката си, но понеже не са много префинени, ние казваме: Какво стана, че изтръпна някак лицето ми? (26/стр. 36)

Умрелите влизат в живите

Да кажем, че ти мислиш за някого. Той е дошъл. И често ще забележите, че когато дойде един брат от другия свят, ако влезе в едно тяло, ако влезе в някой друг брат, то последният заприличва малко на онзи. Огънат се малко ушите му, изменят се малко очите му. Щом го напусне заминалият, лицето на този брат взема пак стария вид. Та най-първо вие трябва да отличавате вашите състояния. Дали сте вие. Да отчитате всеки ден кога човек е сам и кога не е. (25/стр. 526)

Утре умре баща ти, умре майка ти, ти ги търсиш в оня свят. Къде е онзи свят? Това си ти. Баща ти постоянно се върти в главата ти, в главата ти живее. И затова мислиш заради него. Ако баща ти не е в главата ти, баща ти цял ден хлопа, мисли, майка ти цял ден хлопа и ти мислиш и заради нея, а ти предполагаш, че са в оня свят, далече някъде. (13/стр. 443)

За умрелия ще се помолиш и ще се освободиш от всякаква отговорност. С молитвата си ти само се подписваш и оставяш на други, те да свършат работата. В Божествения свят няма такъв закон. Щом искаш да помогнеш на умрелия, ще оставиш той да влезе в тебе, да му разбереш мъчнотията и ти сам да я разрешиш. В това отношение и свещениците търсят лесния път. Ще се помолят за умрелите и нищо повече. Не, ще носиш умрелия в себе си и ще му помагаш, докато го успокоиш. (7/стр. 123)

Каже ми някой: Майка ми скоро умря, къде е? Можеш ли да ми кажеш? Казвам: — Майка ти при тебе я виждам. — Че как тъй, заровихме я на гробищата. — Но аз я виждам тук, до тебе. — Ти за какъв искаш да ме смяташ? — Аз разглеждам нещата много реалистично. Виждам майка ти и тебе, че живеете в едно и също тяло. Ти като говориш, и твоя, и нейния глас чувам. Майка ти се смее, в очите ти виждам, и ти се смееш по същия начин. Виждам твоя раздвоен поглед.

(51/стр. 73)

Ти мислиш, че баща ти е умрял. Не, баща ти след като умре, скрива се в тебе. Че ти и баща ти заедно живеете. А ти постоянно мислиш за баща си, безпокоиш се и питаш къде е той. Вие делите едно богатство. Той е в тебе. Пък баща ти пита: Къде е синът ми? Сега всички умрели са все у вас. Аз ги виждам, че са у вас всички, пък вие ги търсите. (51/стр. 191)

Мнозина ме питат де са умрелите. Да се задава такъв въпрос, това показва, че те имат физическо разбиране за смъртта. Умрелите са тук. Де тук? Те са във вашия ум. Щом мислите за тях, те са във вашия ум. Преди да е умряла майка ви, вие не сте мислили за нея. Щом умре, вие започвате да мислите за нея. Това показва, че тя е във вашия ум. Разправяше един млад човек, атеист, следното нещо: По натура, казваше той, аз съм голям атеист. Четох съчиненията на всички съвременни и минали философи, но нито един от тях не може да ме накара да повярвам в Бога. Откак умря майка ми обаче, аз започнах да вярвам. Никой друг освен майка ми не беше в състояние да ме накара да повярвам в нещо друго освен това, което виждах на физическия свят. — Откак умряла майка му, тя влязла да живее в неговия ум и го направила вярващ. — Оттогава, казваше той, започнах да вярвам във всичко. (8/стр. 635)

Казвам: Онези, които заминават за онзи свят, влизат в нас и започват да живеят заедно с нас. По този начин те стават едно с нас и ние едно с тях. Затова казвам, в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляди души могат да влязат в едно тяло и всички да живеят заедно. (8/стр. 635)

Онези, които са умрели, те след като умрат, не излизат от вашия ум… Те са при вас и някой път вашите скърби и страдания се дължат на тях. (62/стр. 179)

Като умрете, ще живеете в главите на хората, ще влезете в един свят… Ще кажат: „Извадете ни навън“. Няма никакъв рай, какъвто хората си го мислят. Онзи рай, за който Христос говори, е за съвършените хора, на които умът е светъл, сърцето — благородно и върши Волята Божия. За тях е раят. Ти, който не си се научил да бъдеш в човешката глава затворен, ще чакаш. Казвате: „Къде са нашите умрели?“. Казвам, в твоята глава са. Сега ще кажете, че това е еретичество. То е факт за мене. (67/стр. 199)

И умрелият говори, но по друг начин. Той влиза във вас и там говори. (9/стр. 22)

Умрелите ни помагат от другия свят

Днес мнозина мислят, че като умрат, всичко с тях се свършва. Не, като умре човек, като замине за другия свят, той оттам ще помага на хората. Докато човек е в тялото си, той е слаб; излезе ли от него, той става силен, мощен, може да помага и на другите. (46/стр. 94, 95)

Знайте, че онези, които са заминали за другия свят, оттам помагат повече, отколкото ако са на този свят.

(38/стр. 349)

Някой път в някое семейство — цяла статистика има — докато бащата е на земята, не им върви. Щом бащата умре, веднага на целия дом тръгне напред. Този баща от другия свят помага. (62/стр. 179)

Ако дойде някой, който е заминал за другия свят, баща ви ако дойде, ще кажат: „Как вярвате, от оня свят хората не идат, какво се заблуждавате?“. Как ще докажете? Колко пъти баща ви идвал, вие не го познавате… Всякога когато вие се намирате при най-лошите условия и ви помага, той е баща ви. Този човек е в друга форма и пак ви помага. (67/стр. 347)

Знаете ли какво правят умрелите хора? Когато умните, добрите хора умират, знаете ли какво правят? Знаете ли къде отиват те? Те не отиват направо на небето. Те казват: „Ние имаме много работа, която не сме свършили на земята. Ние още не сме живели за Господа, затова сега трябва да свършим тази работа“. Тогава 100-200 души се събират около един беден, закъсал човек, на когото работите са много объркани, и започват всички да работят за него, докато го подигнат. Щом го подигнат, те го оставят свободен и му казват: „Хайде сега, служи на Бога. Иди да работиш за Господа“. Като му направят това добро, те фотографират този беден, какъвто е бил отначало и какъв е станал сега, и с тази фотография те тръгват на небето да покажат как 100-200 добри и умни хора са могли да подигнат един беден човек.

И вие като отидете на онзи свят, ще се постараете да се групирате по няколко заедно и ще започнете да помагате на някой беден, докато го подигнете.

(11/стр. 126)

Връзка с умрелите

Ако днес кажете някому, че той може да се разговаря с баща си, който е заминал за онзи свят, той ще се стресне, ще каже: „Как е възможно да се говори с умрял човек?“. (72/стр. 11)

Понякога аз правя опити да се съобщавам с умрелите, да се разговарям с тях. Като ми се обади някой умрял, аз му казвам: Покажи се. — Той не иска да се покаже… Питам умрелия: — Как си? — Съжалявам, че съм живял така. — Как трябва да се живее? — Е, да се върна сега на земята, другояче бих живял. (11/стр. 608)

В една американска църква един от видните английски проповедници (това било в Лондон) проповядвал на хората за онзи свят и разказвал, че след като умират, всички хора отиват на онзи свят при Бога. Един богат търговец като слушал проповедника да разказва за онзи свят, го попитал: „Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря?“. Той имал единствена дъщеря, която наскоро се поминала. Пасторът му отговорил: „И тя е при Бога“. До този търговец седял един господин, който се обърнал към търговеца с думите: „Господине, Вашата дъщеря не е на онзи свят, горе, но е при тебе. Тя сега ми говори да ти кажа какво иска. Тя иска да направиш нещо за нея“. И той започва да я описва: млада мома, стройна, със сини очи, с тънки вежди. Описва каква е роклята й и т.н. Търговецът се обърнал към проповедника с думите: „На кого от двамата да вярвам? Тук ли е наистина дъщеря ми, или е на онзи свят при Бога? Твоето твърдение ли е вярно, или това на господина?“. Проповедникът казва, че дъщерята е при Бога, но не може да я опише, да каже каква е, когато* другият господин я описва до най-малките подробности. Даже описва какъв е цветът на дрехите й. Значи, дъщерята е при баща си, тя си има едно малко апартаментче при него. Казвате: „Къде е нашият Стоян?“. Вашият Стоян е вътре във вас. Че е наистина в тебе, познава се по това, че постоянно за него мислиш. Дето ходиш, все за него мислиш. Той е в твоята къща, но ти не го виждаш.

(6/стр. 320, 321)

Като умре някой, всички казват, че не знаят къде е отишъл, изчезнал е той. Обаче в реалността нещата не изчезват. Някои хора са изчезнали за вас, а има такива, които не изчезват. Те ходят между хората, явяват им се, приказват с тях. Те уж умират, но след това си ходят на гости, на едно и на друго място. Ако дойде някой ясновидец, той ще ги види. (6/стр. 227)

И днес има хора, които говорят с жителите на онзи свят. (27/стр. 305)

Една сестра ми разправяше, че нейният син много обичал баща си. Бащата заминава за другия свят. На другата вечер явява се засмян на сина си и му казва: „Слушай, аз съм много добре, ходя навсякъде, ти за мен не се безпокой“. (79/стр. 186)

Един ден ще дойдем до положение да виждаме какво се върши не само на този свят, но и на онзи свят. Не до висшите светове, но поне дотам, додето са стигнали нашите близки. Ще имаме поща, съобщение от онзи свят и ще можем да се разбираме със своите близки, заминали за онзи свят. (11/стр. 356)

Не скърбете за умрелите

Ако Волята Божия е да умре някой човек, защо скърбите, че умрял приятелят ви? (23/стр. 18)

Не е лошо, че човек скърби. Скръбта е необходимост, но някога тя не е на мястото си. Ако заминалият за другия свят е по-добре, отколкото на земята, трябва ли да скърбите за него? Какво му допринасяте с вашата скръб? (23/стр. 18)

Случаят, за който ще ви говоря, е станал някъде в Северна България с една стара жена, около 60-годишна. Този случай ми разправяше нейният син преди 20 години. Тя се разболяла и се пренесла някак в онзи свят. До това време тя минавала пред хората за много устата жена, но аз я наричам умна жена. Както и да е, тя се пренесла и като се върнала от онзи свят, тя казала на сина си: „Както живеем тука, на земята, не се живее така. В онзи свят не се живее, както в този свят. Ние, хората, не живеем, както трябва“. В продължение на един месец тя си уредила всичките работи и заминала след това за онзи свят. След смъртта й синът много плакал за нея, но една вечер тя се материализирала, явила му се и му казала: „Синко, не искам да ме смущаваш със своя плач. Аз тук съм много добре…“. Тази е единствената стара българка, която аз зная, че е ходила в онзи свят, върнала се е и след това е изправила живота си. (20/стр. 135, 136)

Някой ваш ближен заминал за онзи свят — и за това благодари. Няма смърт в света… И на онзи свят е светло. Там светлината е мека, приятна, както при зазоряване. Който се ползува от тази светлина, той ще види Бога и душата му ще се зарадва. (27/стр. 192)

Когато умре някой от домашните ви, не скърбете, защото той пак ще дойде на земята. Човек умира, за да цъфне отново; пресажда се, за да се облагороди. Във всичко, което става с вас и около вас, виждайте великата и мощна Божия десница. Тя работи навсякъде.

(27/стр. 119)

Когато майката изгуби детето си, тя плаче, страда и се запитва: — Защо умря детето ми? — Защото не си го изваяла по правилата на изкуството. — Какво да правя тогава? — Ще повториш опита си. Първият ти опит не излезе сполучлив. Ще направиш втори, трети, докато изваеш такава статуя, която да издържи на всички условия. (27/стр. 404, 405)

Защо плачат за покойника? За да го измият със сълзите си. Измият ли го веднъж, повече не трябва да плачат. Сега не остава нищо друго, освен да го облекат в бяла, сватбарска дреха и да се радват, че се е върнал при Баща си. (27/стр. 407)

Щом е така, не плачете постоянно за заминалите. Къде са вашите покойници? Дето сте и вие. Вие имате двама приятели и казвате, че единият ви е по-близък от другия. Значи, единият е по-близо до вас, а другият — по-далеч. Такова е отношението между живите и умрелите. И едните, и другите са на едно и също място, но се различават само по разстоянията, на които се намират едни от други. Това показва, че между хората съществува вътрешна близост или вътрешно отдалечаване. (27/стр. 407)

Някой страда и плаче за своята дъщеря, че умряла. Той се заблуждава, че дъщеря му е умряла. Тя нито се е раждала, нито е умряла. Де е заблуждението на този човек? Във вярата му, че човек умира. Може ли това, което излиза от Бога, да умре? Не може… Всичко, което излиза от Бога, връща се обратно при Него. Божественото само се видоизменя, но нито се създава отново, нито изчезва. (31/стр. 272)

Защо ще плачеш за сина си или дъщеря си? Те са в другия свят. Ти можеш да се разговаряш с тях. Те ще ти пишат писма. Дъщерята пише на майка си: „Мамо, светът, в който съм сега, е много хубав. И тук има университети, професори, които ни учат“. Ако майката каже някъде, че получава писма от онзи свят, ще й се смеят. (4/стр. 53)

За пример, често ме запитват: — Защо умря моето дете? Защо го взе Господ, трябваше ли да умре? — Чудни сте вие, хората! Това дете не беше твое. То беше един ангел, изпратен от небето за 10 години при тебе да придобие една опитност. След като си свърши работата, след като си научи урока, за който беше дошло, Господ си го взе. То се върна на небето. Защо ще плачеш на чужд гроб? Това дете не е твое. (12/7:14)

Чудни са тия майки, като казват: „Защо ми отиде детето?“… Това дете не е твое, то е ангелче, което трябваше да си отиде. Умре ли детето ти, ще кажеш: „Господи, благодаря Ти, че взе моето ангелче, прати ми друго ангелче“. (12/7:14, 15)

Всички сегашни хора, които умират, за които вие плачете, по някой път са крайно весели и щастливи. Тези, които плачат тук, на земята, плачат от съвсем други съображения. Не че ги обичат толкова. Бащата харчил пари за сина си, казва: „Синко, толкова пари харчих за тебе, а ти умря, кой ще ми помага?“… С това разбиране ние не можем да бъдем щастливи.

(38/стр. 348, 349)

Когато умре някой, близките му плачат; когато се роди дете, всички се радват. В някои народи е точно обратно: когато някой умре, там се радват; когато някой се роди, плачат. Според нас правилно е и когато умира човек, и когато се ражда, да се радваме.

(24/стр. 26)

Които се обичат, никога не се разделят

Ако се обичат, хората са близо един до друг. Същото можем да кажем и за заминалите на онзи свят. Ако обичате покойниците си, и те са близо до вас. При това положение живите и покойниците живеят в един свят. (2/стр. 125)

Вашите близки, които са заминали за онзи свят, са живи. Всички, които ви обичат, не са далеч от вас.

(19/стр. 19)

Всъщност Любовта продължава и на онзи свят. Души, които се обичат, никога не се разделят нито на земята, нито на небето. (15/стр. 174)

Според схващанията на съвременните хора, когато близките им заминават за онзи свят, връзката между тях се прекъсва. Напротив, когато хората заминават за онзи свят, връзките им с техните близки стават по-тесни, отколкото когато са били на земята. Човек по-лесно може да се разбере със заминалите за онзи свят, отколкото с тия на земята. (56/стр. 117)

Казва се за един от съвременните английски писатели, че след смъртта на своя единствен и любим син той се отказал от писателството си и се предал на разговор със своя син от невидимия свят. Той могъл по някакъв начин да фотографира сина си от невидимия свят и казал за себе си, че се намира под ръководството на своя син. Докато синът бил на земята, бащата го ръководил и възпитавал; щом заминал за онзи свят, синът вече ръководил баща си и го възпитавал в духовно отношение. (56/стр. 117)

Вие мислите, че вашите близки, които са заминали за другия свят, са изчезнали. Гледам, някой дошъл, плаче за баща си. А аз виждам, че баща му е заедно с него. Той плаче, а в същото време бащата се усмихва. Чудно нещо, плаче, а после се засмее. Бащата се смее, че синът му нищо не разбира, и казва: „Много ми е добре сега. И той като дойде, ще работи, много добре ще бъде и на него“. (38/стр. 351)

Когато две същества се обичат на земята и като заминат за онзи свят, връзката пак ги тегли, пак този конец ги държи. (8/стр. 157)

ИЗОСТАНАЛИТЕ ДУШИ

Тези, които умират неподготвени

Всеки, който заминава за другия свят неподготвен, страда. Важно е, че трябва да се живее. Как трябва да се живее? Разумно. (3/стр. 66)

В оня свят ще бъде още по-лошо. Защото богатият човек, който в този свят яде, пие и се весели, като иде в оня свят, засъхнало му гърлото. Положението ви тук мяза на този богатия човек*. Като идете в другия свят неприготвени, непременно ще ви засъхне гърлото, ще викате от ада. (5/стр. 443)

Много пъти си се учил, прераждал си се, но онзи свят, духовният свят, не е такъв, какъвто ти някога си го напуснал. Защото ако влезеш в духовния свят неподготвен, непригоден за него, няма да го разбереш. Той е свят, диаметрално противоположен на този. Ако ти не си готов, ако твоят ум не е просветен, ако в твоето сърце няма Любовта, ако ти не обичаш Истината, като влезеш в онзи свят, раят ще бъде пуст. Нищо няма да видиш, никакви светии, никакви пророци. Ти ще се намериш в един свят пуст и никаква красота няма да виждаш. (47/стр. 317)

Човек не може да се освободи от едно свое желание, докато мисли, че то му е необходимо. Ако не може да го реализира, той страда, мъчи се. Такова е положението на човека, който минава от физическия свят в духовния. Докато е на земята, той яде всичко каквото пожелае. Много естествено. Той има уста, език, зъби, стомах, може да яде. Обаче като замине за онзи свят, той оставя физическото си тяло на земята, а занася със себе си желанията: иска да яде, не може. Като види, че не е подготвен за условията на духовния свят, той започва да се мъчи. Ще дойде ден, когато ще се нагоди на новите условия, но ще мине време. (50/стр. 283, 284)

С години наред човек пада, става, взима решения за нещо, започва, отлага работите, изповядва се, докато го извикат от другия свят и той неизповядан отива. Цял живот говори за спасение и пак неспасен заминава за другия свят. (24/стр. 20)

Ако отидете на оня свят неподготвени, и там ще внесете същото противоречие, което съществува на земята. (59/стр. 95)

Ако на земята не живееш добре, на небето ще живееш още по-лошо. Който отива на онзи свят, трябва да е свършил земните науки. Ти си свършил само първи клас и мислиш, че като отидеш на небето, ще постъпиш в университет. Това е невъзможно. Там живеят възвишени същества с висока наука. Не се живее лесно между тях. Те говорят на висок език, занимават се с висока наука, а ти за нищо не си готов. Слушаш, без да разбираш; гледаш, без да виждаш. (35/стр. 263, 264)

Недоволните хора

Бог като видял недоволството на хората, казал на смъртта да дойде на земята. Той е допуснал смъртта заради недоволството на хората. И смъртта казва: „Понеже тези деца не Те слушат, остави ги малко на мене, аз ще ги възпитам“. Когато смъртта хване недоволния, туря го в земята, взима му всичко и го пита: „Ще слушаш ли сега Баща си?“. Като го държи 30, 40, 50 години в гроба, най-после недоволният се обръща към Баща си: „Мили Татко, дотегна ми да седя вече в този гроб. От толкова години съм гладен, няма нищо за ядене“. Тогава Господ праща да го извадят оттам и го питат: „Втори път ще бъдеш ли недоволен?“. Казват за някого, че като умрял, тържествено го погребали. Какво тържество е това? Той ще види в гроба такова тържество, каквото никога не е видял. (52/стр. 79)

Казано е в Битието: „Бог създаде човека и се разкая“. Значи, и Небето се видяло в чудо как да задоволи човека. Като разбрал, че нищо не може да го задоволи, Бог му изпратил смъртта. Пред смъртта и младият, и старият отстъпват. Тогава човек се отказва от всичките си желания, нищо вече не иска. Той казва: „Готов съм да умра. Предпочитам смъртта пред страданията“.

(9/стр. 124)

Когато човек е недоволен от живота, от богатството си, Бог казва да го извадят от тялото му и да го заведат при Него. В този смисъл смъртта не е нищо друго, освен отиване на човека при Бога да даде отчет, защо е недоволен. (42/стр. 451)

Един рибар намерил кост от човешко око и го занесъл да го продаде на царя. Царят го попитал колко пари иска за окото. Рибарят казал: — Толкова злато, колкото тежи окото. — Лесна работа! — казал царят. И той турил една жълтица на едната страна на везните, а на другата страна — окото. Но везните не мръднали. Турили още много жълтици, но везните пак не мръднали. Царят се намерил в трудно положение. Най-после той се сетил за един мъдрец и заповядал да го извикат. Като дошъл той, царят му разказал всичко и го попитал какво да се прави. — Лесна работа — казал мъдрецът. — Сипете малко пръст на окото. — Щом турили пръстта, окото веднага олекнало. Така царят заплатил на рибаря само една жълтица за окото.

Какво ви очаква днес? Малко пръст. Понеже сте наблагодарни и недоволни от живота, ще сипят малко пръст върху очите ви и ще станете доволни.

(28/стр. 208, 209)

Не знаят, че са умрели

Колко български държавници обикалят все из България, а вие мислите, че са отишли при Бога. Те си живеят тук измежду вас и политика си развиват. Някои от тях не можеш да ги убедиш, че са умрели. Тия хора ще ги видиш, че още спорят дали има задгробен живот, или не. (12/30:31, 32)

Срещна някой свещеник от онзи свят, питам го: — Има ли задгробен живот? — А, няма. — Срещна някой писател в невидимия мир, като дух сега, питам го: — Не забелязваш ли, че в сегашния ти живот има някаква несъобразност? — Да, забелязвам нещо особено: денем срещам познатите си, поздравлявам ги, снемам им шапка, но те не искат да ми отговорят. Цели диванета са! Вечерно време ги срещам, поздравяваме се, разговаряме се. — Казвам му: Приятелю, не е така. Ти се намираш в друг свят, не си между живите на земя-та. (12/30:32)

Дали вярвате, или не, след 40-50 или 100 години няма да има нито един, който да не провери дали има друг свят, или не. Но като отидете в другия свят, вие пак ще мислите, че живеете на земята. Тогава пак ще ви убеждават, че има друг свят, който сте напуснали, след като сте умрели. Там ще видите, че има голяма промяна в живота ви, но няма да можете да я разберете. Ще се чудите как става така, че влизате при гостите, а не ви канят, не ви говорят. Сядате, чакате да ви поканят, а никой не ви обръща внимание. Дали това е така, или не, аз го зная, пък и вие ще го проверите. Но ще трябва 45 години да се борите със себе си, докато се убедите, че ще сте на друго място. (38/стр. 56)

Ще кажете, че този човек е отишъл в другия свят. Но аз виждам този човек как минава като една сянка. Виждам го, той върви съвсем погълнат от своята мисъл. Ако го претеглиш, един грам не тежи. Ходи той и усеща, че в него има една промяна. Какво е станало и как е станало, не знае. Има желание да направи нещо. Някой идва при мен деликатно, друг иска да ме раздруса. Аз се чудя как едно време е говорил право, а сега не може. (51/стр. 108)

Един господин разправя. Умряла жена му. Оженил се за втора. Той е ясновидец — вижда, че много пъти първата бие втората му жена, бие я, налага я и се чуди как не може да й пукне главата. Отишла в оня свят и още мисли, че е женена… Вижда, че нищо не може да й направи. (51/стр. 108)

Остават между този и онзи свят

Казвам му: — Е, братко, ти трябва да си заминеш вече, раздай си богатството! — Ами ти сигурен ли си? Да не ме лъжеш? — Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснял. Защо ще оставиш другите да дигат шум след тебе? Раздай всичко и си тръгни свободен! Ние чакаме другите да уреждат работите ни. Не, нашите работи никой не може да ги уреди освен ние самите. Богатият човек няма право да оставя син му или дъщеря му да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери. Защото ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил-недраг. (12/7:25)

…Такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който взимал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал. Събрал една голяма торба, пълна с поменици, но не ги споменавал. По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята. Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява. Новият свещеник избягва и казва на паството си: „Ще ме извините, не съм разположен да служа тук“ — и си отива. Идва втори свещеник, но и той избягва. Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал. Последният свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник какво иска. Той му показва торбата с помениците и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре“. Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява. (12/7:25, 26)

Съвременните хора отричат живота след гроба, като поддържат, че зад гроба не остава нищо, няма никакъв дух, а при това когато умре някой, казват, че неговият дух витаел около гроба. Аз съжалявам тези герои, на които духовете витаят около гроба. Ще ви представя една картина. Представете си един богат човек, който след смъртта си витае около своята къща. Още приживе той си направил една хубава, богата къща, но след смъртта си духът му витае около нея, макар че сега са я взели други някои. Той обикаля около къщата си, въздъхва си и казва: „Ах, аз направих тази къща!“. На другия ден пак витае около къщата си. Питам: Този човек герой ли е? Аз съжалявам този богат човек. (21/5:10)

Да умираш, това значи да чувствуваш в съзнанието си, че си изгубил най-ценното в живота си. При това съзнанието ти не е изгубено. Като влезеш в гроба, ти съзнаваш това и цели 30-40 години страдаш, че си изгубил нещо. Казваш: Изгубих нещо ценно, умрях. — Срещам този човек десет години след смъртта му и той плаче за тялото си. Той казва: Няма какво да правя в този свят. (37/стр. 246)

Цялата земя е пълна само с тези, които нямат билет за онзи свят и чакат някой да дойде да им заеме.

(11/стр. 577)

Съзнанието на умрелия

е още в тялото му

Съзнанието на умрелия е още в тялото му, но не може да се прояви, не може да каже нито една дума. Следи какво правят близките му и мълчи. Свещеникът чете молитви и след това казва на присъствуващите да хвърлят по малко пръст в гроба. Той се мъчи, но е принуден да търпи. За да се освободи от тези страдания, докато е жив още, човек трябва да живее правилно. Дойде ли до положението да го хващат за главата и краката, да го спущат в гроба, нищо друго не му остава, освен да се моли на Господа да го прати отново на земята да се научи как да живее. (58/стр. 137, 138)

Някой дойде при мен и ми казва, че иска да умре, че нямало какво да го плашат с дяволи, че имало там мушкане с вили и т.н. „Това са бабини деветини, аз съм човек свършил, образование имам, не мога да вярвам в тези неща.“ Не, аз няма да ти говоря за тези неща, но има друго нещо по-опасно, а то седи в следното: когато човек умре и съзнанието му не може да се отдели от тялото. Това е най-страшното състояние, което човек може да изживее. Ако лесно може човек да излезе от тялото си, както и да е, но ако не може да излезе, тогава е страшно. Той е свидетел на целия процес на изгниване на тялото си. Частица по частица то се разлага и гние, а той не може да се освободи. (8/стр. 409)

…Умрял си, един за главата те хване, други — за краката, ти не може да говориш. Но ти си още в тялото, но не можеш да кажеш. Седиш вътре в тялото, един те хване за главата, друг — за краката. Дойде попът, чете упокоителни молитви. Казваш: „Махай се ти с твоите молитви!“. Попът казва: „Хвърлете за упокоение пръст“. Какво ти упокоение? Хвърлят пръст за упокоение, един за упокоение, друг за упокоение. Благодарим за такова упокоение… Не си научил изкуството да живееш. Не трябваше да те хващат един за главата, друг — за краката. „Господи, върни ми живота да науча урока да не ме хващат хората за главата и за краката!“ (5/стр. 446)

Вързани сте с хиляди конци

Като влезете в гроба, ще видите как се живее. И там човек запазва съзнанието си и докато се освободи от тялото си, минава през големи мъчнотии и страдания. Човек е свързан с този свят с една, с няколко или с хиляди здрави нишки — не е лесно да се освободи от тях. Праведният е свързан само с една нишка и лесно я скъсва; грешникът е свързан с много нишки, затова не може лесно да се освободи от връзките си. Тежко е положението на духа и на душата, докато се освободят от връзките на тялото. Кога се късат тези нишки? Само когато човек изпълнява Божията Воля. (14/стр. 99)

Желанията са конци, с които човек е свързан за земята. Като умре, тези конци се скъсват постепенно и той се освобождава. Късането на конците има отношение към неестествените желания. (71/стр. 129)

Умрелият, който се е освободил от земята, мисли за възвишени неща. Онзи, който е вързан за земята, и като умре, пак не е свободен; той сам не знае жив ли е, или умрял. (27/стр. 73)

Като дойде човек да умре, как ще умре? Знаете ли колко мъчно се умира? Речеш да излезеш — има вързани конци от хиляди години. Тъкмо се подигнеш малко и пак се върнеш в тялото си, както някоя пеперуда. Да не дойде време да умирате, да влизате и да излизате, но да бъдете напълно свободни. (75/стр. 256)

Опасността е там: не се влюбвайте в материални работи, защото като ви ги вземат, вие ще страдате. Обичай тялото си, но не се свързвай с тялото си, защото един ден като дойде да заминеш за небето, да не се мъчиш. Един мой приятел ми разправяше, сънувал един сън, който обяснява това състояние на връзките. Една вечер сънува той — поглежда се, с безброй тънки нишки, но не може да се избави. Повече от 200 000 нишки. И всички тъй овързани, оплетени. „И се мъча, и се мъча, и не мога да се освободя от тях. Тънки нишки, и горе на главата ми, на ръцете ми — така привързан!“ Та казва: „Не само аз, гледах и наоколо всички хора така привързани о земята. И като се събудих, разбрах кое е онова, което свързва хората! Това са ония желания, които ни държат свързани със света“. (75/стр. 109)

Ще седят вързани около гроба си

Работете съзнателно върху себе си да се освободите от връзките и желанията на тялото. Не успеете ли в това, и да заминете за другия свят, дълго време ще обикаляте гроба си. (39/стр. 129, 130)

И като живее добре, човек пак умира. — Де отива той? — На онзи свят. Ако е отишъл на онзи свят, добре ще бъде за него, но ако е попаднал някъде в пръстта и го затъпкали? (9/стр. 125)

…Аз й казах: Ти няма да живееш дълго време на земята, остават ти само две години. Но както виждам, ти никак не си още приготвена за онзи свят. Ако отидеш така неприготвена, главата ти ще пати много. Затова съветвам те да си купиш едно Евангелие и да започнеш редовно да го четеш, да се молиш, да се приготвиш малко за онзи свят… После мислех защо трябваше да смущавам тази душа. Защо трябваше да й кажа всичко това? Но помислих си: Ако сега не я смутя, там като отиде, в другия свят, още повече ще се смути. Аз зная, че ако отиде така неподготвена за онзи свят, тя ще седи вързана около гроба си най-малко 20 години. А така ако се стресне и като замине след две години за онзи свят, тя ще се освободи скоро; най-много четири-пет месеца ще прекара в гроба. Има случаи, когато на четиринадесетия ден душата се освобождава.

(52/стр. 94, 95)

Има хора, свързани за 20-30 години в гроба… Душата е свързана, както птичките при кафеза. Но има хора, които не са свързани там. Ако го търсиш в гроба, няма го, той си заминал. Не всичките хора са свързани в гробищата. (41/стр. 297)

Всеки иска да си поживее, както разбира, а после да става с него, каквото е определено. Ако умре, да умре, но поне да си е поживял. Какво представя смърт-та? Знаете ли какво значи да умреш? Ще кажеш, че като умреш, ще те заровят и всичко се свършва с тебе. Не е така. Тялото ти ще се разложи наистина, ти ще престанеш да дишаш, но ще запазиш съзнанието си: ще чуваш всичко, което става около тебе, ще се мъчиш и ще обикаляш гроба си, без да можеш да се отделиш от него. (35/стр. 27)

Хората мислят, че като погребат умрелия, всичко се свършва с него. Много време лежи умрелият в гроба, не може да се отдели от тялото си. Той гледа как частица след частица се къса от тялото му, вижда, че близките му плачат, но нищо не може да им каже. Страшно е положението на човека в гроба, ако преждевременно не се е справил с желанията си, т.е. ако не е скъсал връзката си със земята. Който е работил съзнателно върху себе си и се е справил със земните си желания, той лесно се освобождава от тялото си. (36/стр. 391)

От това, което сега знаете, вие ще се намерите в една задънена улица. След това ти ще чуеш един ден, че те носят в една погребална колесница, след тебе вървят близките ти и плачат, свещеници или проповедниците те опяват и ти държат надгробна реч. След това ще те заровят в земята и ще кажат, че си отишъл на небето. А ти сам ще чувствуваш, че си заровен в гроба. Едни ще кажат за тебе, че си в рая, други — че си на небето, трети — на земята, а ти ще знаеш най-право, че си заровен в гроба.

Сега аз не опровергавам с това, че човек не може да отиде на небето, но с тези разбирания, които днес имате, вие не можете да отидете на небето.

(11/стр. 540, 541)

Права религия е тази, която изважда мъртвите от гробовете и ги прави свободни. Кои мъртви вади от гробовете? Онези, които се молят там, искат освобождение. Знаете ли колко хора има затворени в гробовете си и там седят с години, чакат да дойде някой да ги освободи. Той е жив в гроба си, но не гние. Той вика, вика, но няма кой да го освободи. И след като види, че никой няма да дойде да го освободи, той отново умира. Умирали ли сте два пъти в гроба? Когато дойде до пълно обезнадеждване и отчаяние и види, че няма кой да го освободи, тогава човек умира. После Бог го разлага на малки парченца и започва да търси някоя майка, чрез която отново да се прероди. (6/стр. 181)

Когато някое дете умре, всички от дома мислят за него и то не може да се разложи. Те казват, че детето е отишло при Господа, но постоянно мислят за него, не го оставят свободно. (6/стр. 521)

„…Колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и не можеш да кажеш, че си жив!“ И колко души са заровени тъй! Няма нищо по-тежко от това да те заровят жив. Най-голямо нещастие е да останеш с дни и месеци в земята и да не можеш да се освободиш от тялото; то е най-тежкият затвор — ад! Ако бяхме чисти, щяхме да знаем кога душата е излязла из тялото и никога нямаше да имаме такива страдания. (76/стр. 27)

Ще имат само едно голо съзнание

Мнозина живеят с илюзията, че представят някакво величие. Обаче като умрат, тогава виждат какво величие са били. Тялото им се разпада, мускулите окапват и от тях остава едно голо съзнание, че са били нещо, но какво, и те не знаят. (36/стр. 403)

Тялото на човека е съставено от милиони и милиарди души. Като умре той, тези души го изоставят: душите, които съставят ръцете, ще изчезнат; тези, които съставят краката, ще изчезнат; онези, които съставят стомаха, дробовете и мозъка, също ще изчезнат; душите, които съставят очите, и те ще изчезнат. Човек ще се намери в пълен мрак с едно голо съзнание. Това е адът. Какво ще бъде положението на човека в този ад?

(37/стр. 98)

Кажете що е смъртта. Да бъде човек мъртъв, значи да се парализират всички негови удове и способности, а остава да действува само един център, само едно голо съзнание, без всякаква външна връзка. Такъв човек се намира в замръзнало състояние, подобно на това, в което са били намерени някои допотопни животни.

(72/стр. 11)

След като умрете, какво ще бъде вашето положение? Представете си, че след като умрете, вие ще тежите само един грам. Какво ще бъде вашето положение? И като ви поставят пред едно огледало, нищо не ще можете да видите, нищо няма да е отразено, а пък вие сте мислили, че сте нещо голямо. Та вие ще бъдете толкова малък (след смъртта), че ще имате само едно голо съзнание. Няма да може да се оглеждате. Ще идеш някъде на земята и ще искаш да ядеш нещо, но устата ти не приема. Ще ти трябват пари. Ще искаш да живееш, както на този свят. Ще речеш да бъркаш в касата, хващаш парите, но те остават на същото място. Няма с какво да ги вземеш. А в тебе работи желание да ги вземеш. Казваш: „Как да взема тези пари?“. Цял ден бъркаш, бъркаш, а парите на същото място.

(74/стр. 196, 197)

Някой път ти казваш: „Ще ме погребат“. И като те турят в ковчега и те носят, и всички хора казват: „Умря!“. А пък ти лежиш и знаеш, че не си умрял. Какво ще кажеш на това? И виждаш, че там, в гроба, се разкапваш и изгубваш имането си, стоката си, богатството си. И оставаш Петко Стоянов без тяло, без уши, очи, крака. А имаш идея за ушите, краката, разбира се, и мислиш за тях. Искаш да видиш, но нямаш очи; искаш да ходиш, но нямаш крака; искаш да работиш, но нямаш ръце, нямаш с какво да работиш; искаш да видиш, а няма с какво да видиш. (75/стр. 62, 63)

Смъртта отнема всички сетива на човека, оголва го и той остава само като съзнание, в което като през калейдоскоп минава миналият му живот. Той съзнава, че някога е живял, работил, движил се, но е лишен вече от всякаква дейност. …Иска да пипне нещо — ръце няма; да се подвижи — крака няма. Страшно е положението на човека, който е влязъл в областта на смъртта и не може да излезе оттам. (35/стр. 165)

Онези, които са грешили на земята

Праведните отиват в по-високите полета на невидимия свят, а грешните дълго време обикалят земята, плачат, смущават се, търсят изходен път от тежкото положение, в което се намират. Те не са готови още за живота на онзи свят. (56/стр. 85)

Оня, когото заравят в земята и остава там за дълго време, не е никакво божество. Той отива на оня свят да се пречисти. (63/стр. 58)

В края на краищата всички ще се върнем при Господа, от Когото сме излезли. Ще кажете, че е страшно това връщане. Нищо страшно няма във връщането на душата при Бога. Страшно е за онези, които живеят зле, които лъжат, крадат и не изпълняват Божията Воля. Те ще изгубят всичко. От тях ще останат само сухи кости. Ще се опитат да влязат в сърцето си, но ще ги обхване студ, безлюбие и никаква топлина, никакво чувство; ще се опитат да влязат в ума си — никаква мисъл, никаква светлина няма да намерят. (27/стр. 85)

Ако продължавате да вървите по пътя, по който сте тръгнали, след сто години най-много от вас ще останат само кости; мислите и желанията ви ще се пръснат в пространството. Като влезете в астралния свят, ще се намерите в положението на блудния син: ще ходите окъсани и боси, гладни и жадни и ще търсите път да се върнете отново на земята. Не е добро положението на грешника на земята, но още по-лошо е в астралния свят. Докато е бил на земята, той си е хапвал повечко, но в астралния свят е осъден на вечен глад. Пред него стоят трапези с богати ястия. Щом се приближи до тях, те веднага се вдигат от местата си. Той ги гони, тича след тях, но не може да ги достигне. Гладът му се усилва, но не може да го задоволи. Ако някой обичал да се облича хубаво, като отиде в астралния свят, ще гледа богати витрини с разкошни дрехи, но нито една от тях не ще може да облече. Обаче друго е положението на праведния. Когато пожелае да си хапне, трапезите сами ще се спират пред него. Каквато дреха пожелае да облече, такава ще му се даде. Той ще се разхожда свободно из райската градина, ще слуша пението на райските птички. Ако иска да отиде на концерт, ще го заведат да слуша видни музиканти. От време на време ще посещава лекциите на знаменити професори.

(27/стр. 114, 115)

Казва се, че онези хора, които са грешили на земята, в онзи свят ще бъдат на вечни мъки. Мъчението на тези души в онзи свят се дължи на обстоятелството, че се лишават от благата, които са имали на земята.

(77/стр. 63, 64)

Смъртта не постъпва еднакво с всички хора. Страшно е да видите човек, надупчен от ножовете на смъртта! Тя вземе ножовете си, седне при умиращия, започва да боде и говори: Помниш ли, преди еди-колко си години ти обра една бедна вдовица? Помниш ли, преди еди-колко си години изнасили една мома? Помниш ли, когато уби майка си? — Дупчи този ангел и припомня на човека всички грехове и престъпления на миналото му. Не мислете, че като заминавате за онзи свят, Духът ще ви посрещне. Не, първо ще минете през ножовете на смъртта. Казвате: „Ще се молим!“. С молене работа не става. Ще се обърнете към Бога с всичкото си смирение и ще се разкаете за всичко, сторено досега. Колкото и да не искате, ножовете ще ви заставят да се покаете. (26/стр. 16, 17)

Ще се намерят в ада

Каквото направиш на земята, това ще направиш и на онзи свят. Там условията са по-тежки, отколкото на земята. Богатият, който яде, пие и се весели, мисли, че и на онзи свят го очаква същото. Много ще пати главата му. И да иска да се удоволствува, там няма условия за това. Ще се намери в ада и ще вика оттам с пресъхнало гърло, дано дойде някой от рая да накваси устата му. (58/стр. 133, 134)

Казвате: — Ще умра и всичко се свършва. — Не, и там не се свършва, и там има мъчения. След смърт-та именно започва мъчението. Знаете ли какви добри учители, какви лаборатории има там! Като те турят ония учители там в този огън вътре! Следователно ние сме изпратени на земята да изпълним Волята Божия.

(30/31:8)

Адът е място на изостанали в развитието си души, които не могат да се въплътят на земята. Адът е място на безработица. Там юргани, удобства нямат. И там им дават по малко работа, за която на 10 дена едва се пада по едно малко парче хляб. Там всички живеят спартански. Като се откопчае някой от ада и дойде на земята, казва: „Това е рай. Тук има хляб, има работа — това е цял рай“. И ако някой се опита да застави този човек да греши, той веднага казва: „Ти бивал ли си в ада да знаеш какво нещо е животът там? Там едва на 10 дена дават по малко хляб. Там няма ядене, няма дрехи, нищо няма“. (11/стр. 98)

Има едно неумиране. Защото и ония, които живеят в ада, също не умират, но се мъчат. (6/стр. 16)

Някога вие казвате: — Аз ще напусна живота на земята. — Аз зная де ще отидете. Напуснете ли земята, вие ще отидете в ада. Адът е голям град с много улици. Там хлябът се продава много скъпо, а водата мъчно се доставя. След като си жадувал два-три месеца, трябва да раздадеш всичкото си богатство, за да се намери някой да ти донесе поне една чаша вода. (4/стр. 257)

Нисшият отвъден свят

Мъртвите… Щом влязат в своя свят, те веднага започват да изпращат депутации от свои хора да молят живите да ги приемат отново в техния свят. Щом се видят в своя свят, мъртвите започват да хлопат от къща на къща на живите и казват: „Моля ви се, приемете ни във вашия свят! Гладни сме, измъчваме се от глад. Тук има страшен глад и страшна жажда“. Че наистина в света на мъртвите съществува голям глад, виждаме по това, че от време на време живите им изпращат по малко варено житце, поливат гробовете им с винце, с масло и т.н. Ако в техния свят имаше жито, щеше ли да им се изпраща оттук? (56/стр. 150)

Съвременните хора говорят за онзи свят. Какъв е този свят, за който хората говорят? Този свят е пълен с разбити надежди и мечти, с неосъществени идеали. Този свят представя пустиня. Дето погледнеш, ще видиш само развалини, само сухи кости. (56/стр. 151)

Задушниците не са нищо друго, освен условия да се задоволи отчасти глада на онези, които са заминали за онзи свят и оттам плачат, че са гладни. Какъв е онзи свят, ако за душите, които са там, трябва да се дава жито от нашия свят? Това не е истинският „онзи свят“, но един беден свят, пълен със страдания.

(26/стр. 183, 184)

И на онзи свят хората се мъчат, както и на този… И на онзи свят има болници, както и на земята. И там има милосърдни братя и сестри, както и тук. Там ще лежиш повече време, отколкото на земята. (28/стр. 48)

Умрелите виждат своите грешки

и страдат

Който веднъж само е спрял или ограничил Божественото в себе си, той винаги е съжалявал. Няма по-страшно нещо за човека от това да спре хода на Божественото начало в себе си. Когато такава душа замине за онзи свят и разбере какво е направила, тя започва горчиво да съжалява и пожелава отново да се върне на земята да изправи погрешката си. (55/стр. 271)

Няма престъпление, което човек е направил, малко или голямо, колкото и да е микроскопическо, когато той умира, всичко това отрицателно ще излезне пред него — всичко от косъм до косъм. (61/стр. 392, 393)

Вие още не сте изучавали живота на онзи свят да знаете, след като умре човек, какво му трябва. Мнозина считат, че като умре някой, започва да мисли само за небето. Умрелите никак не обичат да се говори лошо за тях, да се хвърлят лоши мисли за тях. Защо не обичат? Защото и без това те сами вече се съдят. Те и без това виждат своите грешки и страдат, затова и вие не трябва да притуряте нещо към техните страдания. Ако пък ви са направили някакво добро, дръжте винаги в ума си доброто, което са ви направили. (8/стр. 511)

И за всичко трябва да мислиш добре. Защото като влезем в другия свят, ще видим колко погрешки имаме. (41/стр. 301)

Вие мислите, че като влезете в онзи свят, ще можете да работите. В онзи свят ще видите всички дефекти, които сте имали в този свят. Ще кажете: „Че как? Толкоз ли не знаем?“. Аз не искам да ви обезсърчавам, но всеки един недъг, който имаме на земята, там ще се прояви. (41/стр. 421)

Онези, които са заминали, са зад вратата. Той скърби, вижда всичко каквото е направил и казва: „Аз съм бил много глупав човек!“. (62/стр. 179)

Като отидете в другия свят, никой няма да ви съди за погрешките. Ако сте прилагали закона на насилието, след вас ще тръгнат десетки кокошки, агнета и прасета с отрязани глави. Какъвто живот сте минали на земята, това ще се представи в картини. Давали сте обещания, които не сте изпълнили — и това ще бъде написано. Какво ще правите пред тая реалност? Как ще се оправдавате? Никой няма да ви съди, но делата ви ще вървят след вас — те ще ви съдят. (63/стр. 247, 248)

Ако една грешна душа влезе в задгробния живот и си припомня своите престъпления едно след друго, питам: Какъв живот има в тия мъчения? Това е живот само на мъчения. (21/25:11)

Един ден когато отидете на онзи свят, няма да ви питат как сте живели, но ще прекарат светлината през вас и всичко ще се очертае на екрана. Ще ви кажат: „Гледайте сега сами да видите какъв живот сте прекарали на земята“. Вие ще видите живота си в картини, отначало до края. Вие ще видите как сте родени, в какъв дом, кой е бил баща ви и коя майка ви, през какви перипетии сте минали и ще ви питат: „Харесвате ли всичко това?“. Вие ще се ужасите от това, което видите, но красиво е да видите своите животи и да се изправите. На този екран вие ще видите и добрите работи, които сте правили, и лошите и по този начин ще можете да се оправите. Като видите погрешките си, ще разберете, че много неща не са били така, както вие сте ги мислили. Тия картини ще ги видите в един по-висок свят от физическия. (11/стр. 218)

НАПРЕДНАЛИТЕ ДУШИ

Заминават, а не умират

Който върши Божията Воля, той заминава за оня свят, а не умира. Той казва сбогом на близките си и знае де отива. Той знае, че ще възкръсне и пак ще дойде на земята да продължи работата си. (3/стр. 290)

Всеки болен човек не е осъден на умиране. Дойде ли краят на живота му, той доброволно напуща земята и отива в другия свят. Умирането означава изпъждане на ученика от училището, а заминаването за другия свят подразбира доброволно напущане на училището. Обаче изпъденият ученик от училището не може лесно да се върне да продължи учението си, но доброволно напусналият като има средства, отново може да се запише за редовен ученик. (34/стр. 194, 195)

Само разумният, просветеният може да говори Истината. Той може да каже на болния, на когото е определено да замине за другия свят: „Братко, викат те в твоя дом. Приготви се да заминеш с радост, да занесеш на своите близки в невидимия свят всичко, което си спечелил на земята“. (34/стр. 194)

До последния ден на живота си цигуларят трябва да свири и като дойде денят на заминаването му, да каже на цигулката си: „Съжалявам, че те оставям, но ще се върна и ще продължа работата си“. Човек трябва да слезе на земята с импулс към работа, към придобиване на нещо ново. Със същия импулс трябва да си замине. (34/стр. 56)

Щом се е родил, той ще умре, но важно е как ще умре. Човек трябва да умре с пълно съзнание, че заминава за другия свят, за да се върне пак на земята, когато пожелае. (45/стр. 74)

Следователно който може да разшири съзнанието си, той дохожда до положение да гледа на смъртта спокойно, без никакъв страх, вследствие на което и смърт-та нищо не може да му причини. Има хора, които при заминаване за онзи свят са така спокойни, като че ли заминават за Берлин, за Лондон или за Париж.

(24/стр. 108)

Само онзи човек може да отиде при Бога, който се е отказал от всички свои слабости и грехове, който се е свързал с разумната природа, който е възстановил течението на изворите на Любовта в себе си. За този човек казваме, че заминава, че се освобождава, а не умира. Всеки друг, който се отделя от тялото си и носи със себе си своите грехове и престъпления, той не се освобождава, но умира. Той се освобождава само от болките на физическото тяло, но не и от своите грехове, от своите отрицателни мисли и чувства.

(24/стр. 143, 144)

Като дойде време да напуснете земята, няма да плачете, както сега, а ще повикате приятелите си, ще им дадете едно угощение и ще кажете: „Аз заминавам вече от този свят“. Каквото сте спечелили, ще го раздадете на близките си и ще кажете: „Аз си отивам вече. Домашните ми отдавна ме очакват“. Ще се ръкувате с всички, ще излезете вън радостни и весели и никой няма да знае къде сте. (40/стр. 128, 129)

Тържествено погребение и изпращане разбирам, когато този човек може съзнателно да се прости с всички и да занесе писмо на близките им, да каже, че те са добре. А тъй, никакво писмо не носи от тях, нищо не може да им каже, сам не разбира какво е станало с него, в това няма никаква тържественост. (52/стр. 79)

Който живее съзнателно и разумно, според законите на Битието, смърт не съществува за него. Той съзнателно заминава, а не умира. Той знае часа на своето заминаване и се прощава със своите близки. Той ги поканва на гости, разговаря се с тях и щом дойде часът му, заминава тихо и спокойно. Който живее по този начин, той не познава смърт, не познава и старост.

(36/стр. 39, 40)

Всички хора говорят за смъртта, но малцина са минали през този процес съзнателно. Едва сега човечеството се готви за съзнателна смърт, т.е. за съзнателно заминаване от този в онзи свят. (36/стр. 308)

Човек на 120 години трябва да бъде здрав и да си замине. Ще дойде един ден, ще каже: „Аз искам да се върна, доста седях на земята, на 120 години съм, ще си замина. После, след години, пак ще се върна на земята“. (67/стр. 311)

Праведните хора

Има случаи, дето светии били заравяни в гробищата, но след известно време ги разравяли и не намирали нищо от тях. Значи, светиите позволяват да ги заравят, но след това сами излизат вън от гробовете си. Обаче това, което става със светиите, е непонятно за един съвременен ум, който е привикнал да разсъждава материалистически за явленията в живата природа. Той не може да си обясни как е възможно човек, който е умрял веднъж и е заровен в гроба, да излезе сам от него. Това нещо знае само онзи, който излиза от гроба.

(1/8:13)

Мнозина се плашат от лошите условия на живота, от смъртта. Те трябва да знаят, че за праведния няма смърт. Праведният сам оставя дрехата си вън, както онзи, който отива на бал, съблича всекидневните си дрехи и облича парадните. Когато праведен умира, окръжаващите го виждат облечен със светли, парадни дрехи. Когато се отдели от тялото си, тази душа тежи едва 5-10 грама. Дето я духне вятърът, натам отива. Понякога тя олеква още повече, достига едва до един грам, а често и това тегло изгубва. (10/стр. 26)

Доколкото зная, старите християни са имали преки съобщения с небето. Те са се разговаряли с Бога, със светиите и затова са умирали с такава готовност и самопожертвуване. Те не са били като сегашните хора да казват: „Нека умра, че тогава да видя“. Като умреш, нищо няма да видиш. (29/стр. 173)

За праведните няма смърт. (29/стр. 205)

Дали отива на онзи свят, или остава на земята, не е важно. Важно е човек да запази живота си. Като заминава за онзи свят, праведният оставя мъртвата и непотребна материя на земята, а със себе си взема само живата. (50/стр. 82)

Праведните ще оживеят, ще добият сила и власт, ще възкръснат. Те ще победят смъртта. (57/стр. 60)

Онзи, който не е направил никакво престъпление, за какво умира? Може да кажете, съдбата му е такава. Нему трябва една опитност, през която трябва да мине. На светията в дадения случай му трябва една опитност да опита в дадения случай какво нещо е смъртта.

(60/стр. 167)

Когато говорим за праведния човек, и той не умира, но се трансформира, минава от слава в слава. И като търсите праведния човек, няма да го търсите по гробищата. Де ще го търсите? Когато търсиха Исуса, де Го намериха? В гроба не Го намериха. Там намериха само кърпата, само саваните, с които беше обвит. Казаха им: Защо търсите живия между мъртвите? Той не е тук. (8/стр. 8)

Бирниците на онзи свят са като тия на земята. Като попаднеш между тях, ще видиш и ще патиш — те са изпълнители на закона. И против тях има един начин. За пример, в Стария Завет се казва, че когато Илия се оплакал на Господа от бирниците на онзи свят, Господ му изпратил една огнена колесница, с която се подигнал за небето. Илия оставил на земята само кожуха. Той минал за онзи свят благополучно, избавил се от бирниците. И втория случай да мине някой през бирниците, без да му вземат нещо, това е бил Христос. Те Го хванаха, държаха Го три дена в митницата и после като дойде Възкресението, Христос се освободи от техните митници незасегнат. За другите, за обикновените хора обаче ще има големи секвестори, те трябва да минат през всички митници да си платят данъка.

(8/стр. 412, 413)

Знаете ли вие какво нещо е умирането? Идеята за умирането за мене е съвсем друга. Когато гъсеницата влезе в своя пашкул, прояде пашкула и излезе от него като пеперуда, това не е смърт. Докато е в пашкула, това е един транс, който продължава известно време. Това е смъртта. Та когато казваме, че умира някой, ако е праведен, той е вътре в този пашкул за известно време и като поседи там, излиза като пеперуда. Грешникът пък се стопява, той не се превръща в пеперуда. Тази е разликата: грешният се стопява, а праведният прояжда пашкула и излиза навън, и става пеперуда, която се храни от сладките сокове. (8/стр. 542, 543)

…Христос излезе от гроба и влезе в оня свят. Там им показа и всички разбраха пътя! И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат. Отива човекът да умре и пее. Той всред пламъците пее — всички мъченици с радост отиваха на кладата — не рони сълзи. Че ти, като дойдат страданията, не може да гориш — какъв герой си? Дошъл е някой, 4 реда сълзи потекли и окултист разбира. (5/стр. 121)

Съвременните хора вярват, че като умре човек, всичко се свършва с него и започват да го опяват, да му държат надгробни речи и с тарга го занасят на гробищата, дето го опяват и погребват в земята. Обаче един от еврейските пророци се възнесе на небето, той не остана на земята между другите умрели… Илия се възнесе на небето с огнена колесница… Тази колесница, която взе Илия, беше колесницата на живота. Всички хора, които са придобили Вечния живот, са влезли именно в такава огнена колесница. (11/стр. 260, 261)

Нека всеки каже в себе си: Праведният не умира. Никой не може да вземе добродетелите му, никой не може да вземе душата му. (27/стр. 272)

Христос

Казано е в Писанието, че Христос се яви на учениците Си след смъртта Си и каза: „Мир вам!“. Това беше доказателство, че човек живее и след смъртта. Значи, смъртта не е в състояние да отнеме живота. (50/стр. 352)

Какво казва Писанието за Христа, когато излязъл от гроба? Казва се, че ангел Господен слязъл от небето и дигнал камъка, който бил върху гроба на Христа. Този ангел не дигнал само камъка, но внесъл нещо ново в тялото на Христа. Той свали превръзките, с които беше обвито тялото на Христа, и така Христос излезе от гроба.

Значи, има Сила в света, която възкресява хората. Аз наричам тази Сила с едно източно име — „Лемру“. Тази Сила съдържа Първичния Закон, чрез който Бог е създал цялото човечество. (1/8:13)

„И ангелът срещна жените…“ Кой ангел? Ангелът на Любовта. Казва: „Зная кого търсите, онзи разпятия човек“. Кой е той? Ешуа, Исус — криво е предадено Неговото име. „Вие — казва — търсите човека на Любовта. Той бил мъртъв, а сега е жив.“ Допреди Христа всички са били под знака на смъртта, Любовта не е могла да се прояви. (4/стр. 86)

Христос докато беше жив на земята, нямаше толкова власт, а като умря, каза: „Идете и проповядвайте това учение по целия свят и Аз ще бъда с вас до скончание на века“. Казва още: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“. Един човек след като умря, обърна 500 милиона души към себе си… (38/стр. 349)

Христос упова на Бога докрай, затова възкръсна на третия ден. Ако имаше нещо, което Го направи велик, това е Любовта Му към Бога. Той не се поколеба в нея нито за момент. Следователно който уповава на Божията Любов, той ще възкръсне. Който не уповава на нея, ще падне в пропастта. (57/стр. 87)

Защо се яви Христос на Своите ученици? За да им покаже, че след смъртта има живот, и то разумен живот. (21/7:27)

Когато Христос възкръсна, тогава стана Христос. До това време Той беше Исус. Като възкръсна, Той каза: Сега съм християнин. Някой казва: — Аз съм християнин. — Възкръсна ли? — Не съм възкръснал. — Тогава още си исусянин. Ти си човек, кандидат за смъртта и страданията. (37/ стр. 245)

И на кръста като умреш, ще кажат: „Ето един верующ! Един Син Божий!“. И стотникът, като умря Христос, каза (той не беше свещеник, но един римлянин, неверник, езичник), стотникът каза: „Наистина този човек е праведен! Наистина този беше Син Божия“. …Римляните като видеха геройски да умре някой, казваха: „Не е както обикновените хора. Той герой е, този човек!“. (5/стр. 117)

…Няма друг човек в света, който да е страдал като Христа. В историята нямаме друг такъв пример, който е умрял така на кръста позорно и след 2000 години да има такъв успех, както Христа. (5/стр. 114)

Вие казвате: „Като умираме, Учителят ще бъде при нас“. Лъжете се. Лъжете се вие. Христос казваше: „Отец е в Мене и Аз в Него“. Но като Го туриха на кръста, казва: „Защо си Ме оставил?“. Няма Го, значи! Онзи, Който беше в Него, Го няма. И казва; „Защо си Ме оставил?“. …След туй Христос се опретна, каза: „Неразбрана е тази работа. Тази работа е неразрешена. Каквото и да става, поставям Духа Си да бъде тъй, както Ти си оп-ределил“. (5/стр. 122)

Христос повидимому умря, за да слезе при умрелите. И като слезе при умрелите, Той ги извади оттам… След това Христос се яви на учениците Си, за да им покаже, че има един живот на Любовта, в който хората не умират. Който има вярата на Христа, който люби Бога, той никога не умира. (11/стр. 204)

Казвам: Христос най-после умря по човешки, но след това възкръсна. Казано е, че Илия отиде на небето с огнена колесница, а Христос — без такава. Какво ще кажете: кой е по-голям от двамата — Христос или Илия? Ако гледате на външната страна на нещата, ще кажете, че Илия е отишъл на небето с по-големи почести. Какво представя огнената колесница? Огънят, огнената колесница представя условие за пречистване. Илия отиде с огнена колесница, защото трябваше да се пречисти… Обаче след като остави благословението Си на хората, Христос почна да се въздига нагоре със Своята мисъл и си замина. (11/стр. 261)

Когато дойде Христос на земята, не можеше да се върне обратно. А трябваше да се върне по пътя на страданието и като изтече кръвта, тогаз можеше да се върне. Тогаз можеше да се качи при Онзи, Който Го е пратил. Та и вие по същия начин може да се качите. Същият закон е. (74/стр. 75)

Христос… Той каза: „Боже Мой, защо си Ме оставил?“. Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му. И Той в този момент се насили, за да запази светлината на ума Си. И в какво запази светлината? Като каза думите: „В Твоите ръце предавам Духа Си“… Той повика Господа и каза: „Само в Твоите ръце предавам Духа Си, няма другиго!“. И дойдоха две ръце… Вие някой път искате да умрете. На кого ще предадете вашата душа? Вие познавате ли Онези ръце, на които да поверите душата си, като умирате? В този момент Христос имаше светлина, за да види добре тия ръце. (74/стр. 101)

Но ще ми кажете, че и Христос умря. Не, Той не умря, а възкръсна и се показа на Своите любими. Когато вие умрете, ще възкръснете ли да се явите на своите? Ето важния въпрос за вас. (76/стр. 125)

ОЖИВЯВАНЕ НА МЪРТВИТЕ

Възкресяване на мъртвите

Умира човек. Няма смърт. Всеки човек, който умира, може да го съживим. Някой ще каже, че скъсала се нишката. Може да свържем тази нишка, ще я хванем и ще я завържем. Както един престъпник може да се хване и да се тури в затвора, така една душа може да се хване и да се тури в тялото си. (13/стр. 315)

В това отношение ние имаме много примери из целия свят. В миналия век в Германия се е случило следното нещо. Едно младо момиче на около 16-17 години се разболяло и умряло. В тази местност имало по това време един човек, който имал сила да съживява умрели хора. Извикали го в това семейство. Той влязъл в стаята на умрялото момиче и като погледнал към него, казал: „Късно сте ме повикали“. Тръгнал да си отива, но някакъв вътрешен глас, някакво внушение му подсказало да се върне. Той се върнал при момичето, което след половин час се съживило. Близките на това момиче останали крайно признателни за това съживяване. (11/стр. 113)

Какво мисли разумният човек? Когато дойде при един умрял човек, у разумния веднага се явява желание да го събуди, да го съживи. Ще дойде при него, ще тропне с крака си и ще каже: „Стани!“ — и той ще стане… И след това ще му каже: „Ти умря по единствената причина, че не вярваше. Ти умря поради своето неверие. Не бъди неверен, но верен. Ти умря по единствената причина, че не беше от любещите хора. Ти умря от безлюбие. Затова люби в бъдеще. Напусни безлюбието. Ти беше човек, който живееше в тъмнина и не възприе Божията мисъл. Напусни безлюбието и винаги работи с Божествената мисъл в себе си. Впрегни ума си на работа“. (11/стр. 203, 204)

Вие ще кажете: — Ние сме окултни ученици, разбираме от музика. — Вие пели ли сте на умрели хора? Има една погребална музика. Поповете, и те пеят, но аз като пея, знаеш ли какво става? Един светия искал да направи едно добро. Имало едно шествие, той казал на свещеника: „Вземете кандилниците и се отдалечете“. И на музикантите казал: „Отдалечете се, аз ще му запея“. Носили мъртвеца. И като дошъл светията и запял, умрелият станал от ковчега да го слуша. И пита: „Кой е този, който пее?“. Казва: „Няма какво да го водите на гробищата“. И го върнали вкъщи. (78/стр. 100)

Може ли да се нарече сиромах човек този, който възкресява мъртвите? Той може да няма външни богатства, може да няма къща, де глава да подслони, но той е вътрешно богат човек със знания, сила и мощ.

(32/стр. 278)

Всеки, който разбира Закона на Любовта, като махне с ръката си, мъртвият възкръсва, болният оздра-вява. (32/стр. 279)

„Делата, които Аз правя в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.“ …Някои казват, че Христос не е учил никъде. Всичко, което правеше Христос, свидетелствува за Неговите обширни знания. Той възкресяваше мъртвите, очи на слепи отваряше и т.н.

(32/стр. 283)

Защо Христос само с докосване на ръката Си лекуваше болни и възкресяваше мъртви? Защото Той носеше Великата Любов, Мъдрост и Истина в Себе Си.

(7/стр. 13)

„Излез вън!“

Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън!“. След това Той застана пред гроба и следеше какво ще направи Лазар. Трябваше ли Лазар да чака да дойдат хора да го дигнат за ръцете и краката и така да го изнесат вън? Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше да лежи в гроба… Кой извади Лазаря от гроба? Той сам излезе. Други го туриха в гроба, но той сам излезе вън. Значи, други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва да излезете от тях. (10/стр. 119, 120)

„Лазаре, излез вън!“ Кой и какъв беше Лазар? Защо Христос отиде именно при гроба на Лазаря, а не отиде на други гробове да вика мъртвите да излязат вън? По това време в Израил имаше само един човек, който след като умря, още можеше да чува и да разбира какво му се говори отвън. Този човек беше Лазар. В цялата еврейска история, от времето на Аврама до идването на Христа, само един евреин имаше способността и след смъртта си да чува и да разбира какво му се говори. Това състояние окултистите наричат четвърто посвещение… „Лазаре, излез вън!“ И действително в отговор на тези думи Лазар излезе от гроба. (10/стр. 121)

„Лазаре, излез вън!“ С тия думи Христос възкреси Лазаря, защото той беше единственият човек по това време в Израиля, който беше минал четвъртото посвещение. (10/стр. 124)

Когато чу Христовите думи „Лазаре, излез вън“ — Лазар веднага излезе от гроба, т.е. върна се от онзи свят. Лазар беше тръгнал по работа за другия свят, но когато Христос го извика, той веднага се върна и каза: „Господи, какво искаш? Каквото ми заповядаш, ще направя. Ако трябва известно време още да остана на земята, ще изпълня Волята Ти“. Кой човек, след като е тръгнал за небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява да остане на работа на земята, би останал? (10/стр. 124, 125)

„Лазаре, излез вън!“ Когато Лазар чу Христовите думи, той веднага отговори: „Чувам, Господи!“… И тъй, първо човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори. Някой заболява и вика лекар да му помогне. Лекарят казва: „След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят“. Ако повярва в думите на лекаря, той наистина ще замине. Но в такъв случай в човека винаги заговаря вътрешният глас, който казва: „Ти ще оздравееш“. Повярвай на този глас! (10/стр. 131)

…Христос дойде пред гроба му и каза: „Излез вън!“. Това значи: няма ядене и пиене, няма вече слава и почести от хората. Лазар трябваше да се освободи от всички връзки, от всички недъзи и заблуждения и да излезе вън. Следователно докато не се освободите от всички суеверия, от всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете да излезете от гроба.

(10/стр. 133)

Днес Христос стои пред вашите гробове и казва: „Излезте вън!“. Този въпрос стои пред вас и вие сами трябва да го решите. Ако питате този-онзи какво трябва да правите, да излезете или не, вие ще останете в гроба, ще пропуснете благоприятните моменти в живота. Когато чу гласа на Христа, Лазар не запита защо трябва да излезе, как да излезе и т.н. Той разбра смисъла на тия думи и веднага излезе от гроба. (10/стр. 135)

Едно се иска от съвременните хора: те трябва да изпъдят страха вън от себе си и да дадат място на Любовта. Само при това положение те ще бъдат готови да се подчинят на Христовия глас, който ще им каже: „Излез вън!“. За някои Христос е дошъл вече и хлопа на вратата на техния гроб. За други още много време ще мине, докато дойде да хлопа на вратата на техния гроб. Това зависи от степента на тяхното развитие. Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба. (10/стр. 136)

Старите идеи и вярвания умъртвяват Божествено-то в човека и го заравят в гроба. Най-после Божественото трябва да чуе гласа на Христа и да излезе от гро-ба. (10/стр. 140)

Един ден Бог ще проговори на всяка душа и ще я пита: „Докога ще лежиш в гроба? Докога ще бъдеш в робство? Излез вън!“. Който чуе гласа Му и повярва, ще излезе от гроба и ще възкръсне. Който чуе и не повярва, ще остане да лежи в гроба. Следователно ако искате да излезете от гроба, да се освободите от смъртта и да възкръснете, вярвайте в Онзи, Който ви е дал живот и свобода. (36/стр. 140)

Този, Който ви изважда от гроба

Казвам: Бог е отместил вече камъка от гроба. Излезте от вашите гробове. Напуснете затворите, направете си широки прозорци, направете си добри покриви. Живейте без ограничения, без никакви закони. Само три закона съществуват: законите на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Тъй казва моят Господ, с Когото живея. (3/стр. 171)

На всички, които ме слушате тази сутрин, аз отвалям вашите надгробни камъни и казвам: Христос иде! Той ще застане пред вашите отворени гробове и ще каже: „Излезте вън!“. (29/стр. 57)

Когато те заровят в гроба и налеят отгоре ти вода и вино, и кажат, че от този човек нищо не остана, Господ дохожда при тебе и ти казва: „Не бой се, ако Ме слушаш, Аз ще те извадя от това място!“. (21/16:18)

Като умираме, ние не искаме никакви колесници, никакви песни, никакви свещеници. В нашия ум стои само една мисъл: да дойде Учителят при нас… Това значи да очаквате интензивно Този, Който ви обича и Когото обичате. И когато Той дойде и простре ръката Си, ти ще излезеш вън от гроба и ще се освободиш. Гробът, това са всички онези връзки, които са свързали душата ви, които са ви оковали. (37/стр. 247)

Всеки трябва за себе си да умре и да възкръсне, но за това е нужно да имате… един отличен ум, едно отлично сърце и един Учител, Който ще дойде при вашия гроб и ще каже: „Хвърлете тези обвивки и той да си върви“. Накъде? Само Учителят знае накъде да го отправи да върви. Къде? При Бога. (37/стр. 248)

Ще оживеят

По това се отличава и Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Ако си мъртъв и се докоснеш до тях, ще оживееш. Това не е само идея, но повече от идея. (1/7:25)

Ние умираме по единствената причина, че имаме малко светлина. Казва: „Да имате виделината на живота и които чуят гласа Ми, ще оживеят“. Следователно всеки, който чуе гласа на светлината, той ще бъде жив.

(11/стр. 577)

…Не познавате ли гласа на Бога? Всяка Божествена дума, която дойде до вашия ум, ще произведе светлина. Всяка Божествена дума, която дойде до вашето сърце, ще произведе топлина. Всяка Божествена дума, която дойде до вашето тяло, до вашата воля, ще произведе сила във вас. Вие ще почувствувате Божествената светлина, Божествената топлина и Божествената сила и веднага ще се изправите. Всичките мъчнотии, които ви заобикалят, вие ще може да се справите с тях. Туй е Божият глас. И мъртвите, които чуят гласа, и те ще оживеят, ще станат. (6/стр. 483, 484)

Любовта, която минава покрай умрелите да ги оживи — само ако има правилно отношение между Любовта и умрелия. Защото има умрели хора, които са много упорити. Умрелите, като минава Любовта, те трябва да чакат. Много пъшкат отдолу. Като мине тя, те въздържат пъшкането, мълчат и тогава тя не може да им помогне. „Които чуят гласа, ще оживеят.“ Мъртвите като чуят гласа на Сина Человеческаго, ще оживеят. Е, как ще разберете това? Човекът, който е умрял и чуе гласа, ще оживее. Когато Любовта минава, ти ако си заровен в гроба, умрял си при най-лошите условия. Като повикаш Господа и си отвориш очите, Той ще се отзове. Пък ако минава Господ и ти си гневен, че как Господ да ви остави в това положение толкова дълго време, тогава Той ще мине и ще си замине.

(75/стр. 40, 41)

И ако мъртвите вярват в Бога, те ще станат от гробовете си. (26/стр. 46)

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СМЪРТТА

Смъртта е един изпит

Смъртта е изпит, през който всеки човек трябва да мине, да разбере какво нещо е животът в онзи свят. И Христос трябваше да мине през този изпит, но три пъти се моли да го отложат. Обаче молитвата не се прие и Му отговориха, че непременно трябва да се яви на изпит. Колкото е научил до това време, с него ще се яви. Срокът за изпита е последен и никакво отлагане не се позволява. Който не разбира вътрешния смисъл на живота, ще се намери в голямо затруднение. Обаче Христос разбираше живота и каза: „Господи, на Тебе предавам Духа Си. Да бъде Твоята Воля“. Като изрече тези думи, Той се яви на изпит, издържа го отлично и на третия ден възкръсна. Христос разбра живота като велика загадка. (36/стр. 308)

Сега виждате в живота си колко мъчнотии има. Че и един ден има да се справите със смъртта. (5/стр. 47)

Та казвам: Смъртта е най-големият изпит за човека. Чрез страданията, чрез смъртта Любовта се проявява.

(52/стр. 216)

Любовта изпитва всички души. Като постави човека на изпит, тя ще го прекара през най-големите страдания, през най-големия мрак. Тя чака човека зад този мрак. И когато той каже, че всичко се свършва с него, тогава именно зад тази мрачина Любовта ще излезе, ще хване човека, ще го прегърне. Това наричаме ние ангелът на смъртта. Той ще хване човека, ще го прегърне и ще го занесе в един светъл свят. Тогава човек ще разбере, че това не е ангелът на смъртта, но ангелът на Любовта, който прегръща човека, задето е изпълнил нейните закони. Той занася човека във Великия свят, т.е. в рая. (52/стр. 216)

Смъртта да отстъпи пред теб

Вие казвате: Аз любя Бога. Казвам: Ако Любовта ти към Бога е вярна, смъртта ще дойде, тя ще бъде първият пробен камък, който ще те опита дали имаш Любов към Бога, или нямаш. Тя ще ти каже: Ако имаш Любов към Бога, аз няма да ти направя нищо, ще отстъпя; но ако нямаш, ще те стъпча тъй, както всичките тъпча. Ако имаш Любов към Бога, на гърба ми ще бъдеш; ако нямаш Любов към Бога, под краката ми ще бъдеш.

(21/13:15)

Един ден ще дойде да умирате, какво ще правите, я ми кажете. Ще дойде смъртта, ще каже: „Хайде сега да се преборим“. Вие се плашите. Ще дойде смъртта, ще иска да се пребори и ще ви гътне, и ти ще свършиш. Смъртта хвана Дан Колов и го гътна. Като те хване, трябва да й се противопоставите, да се борите, тя като погледне, да каже: „За пръв път срещам човек, когото не мога да гътна на земята“. (6/стр. 482)

Ако реалността на живота се заключава в касата, в парите, питам: когато заболеете и смъртта дойде при вас, можете ли да се откупите с пари? Не, смъртта с пари не се подкупва… Смъртта отстъпва само при един случай. Кога? Когато чуе да се произнесе Името Божие. Ако болния, при когото смъртта е дошла — чуе от неговата уста това Име, тя отстъпва настрана с голямо уважение и казва: „Нямам право да бутам този човек!“. Тогава болният вижда при себе си един светъл, красив ангел — другото лице на смъртта. (26/стр. 16)

Ако някой човек е свършил четири факултета и смъртта дойде и го задигне, какво го ползува това знание и тия четири факултета? Когато смъртта дойде при човека на истинското знание, …той ще й каже: „Какво искаш от мене? Ти си сбъркала адреса… Аз не съм от тези, които умират. Ти си дошла тук по погрешка. Дай си позволителното да видя какво искаш и кого търсиш!“. Смъртта ще свали шапка пред този човек, ще го поздрави почтително и ще си замине. (32/стр. 285)

Едно ще ви кажа сега: Имайте вяра, не се страхувайте от глада, не се страхувайте от безпаричието, не се страхувайте от болестите, каквито и да са те, не се страхувайте от студа, от снега, от нищо не се страхувайте. Щом от нищо не се страхувате, като дойде смъртта, ще се откаже да ви вземе. (52/стр. 271)

При Любовта и смъртта отстъпва. Човек, който има Любов, много мъчно може да умре. (52/стр. 271)

Колкото и да е страшна смъртта, трябва да знаете, че тя отстъпва пред музиката. Като дойде при вас и ви чуе, че свирите, тя слага косата си. Който й свири, смъртта не го закача. Но който не пее и не свири, смъртта веднага го пипне. (8/стр. 158)

Трябва да бъдете герои

Като умира, човек трябва да казва: „Аз съм по-силен от смъртта! Смъртта макар да забие десет свои ножа в мен, аз няма да умра! Мога да пострадам малко, но смъртта не може да ме умори“. Няма сила в света, която може да умъртви човешкия дух. Туй е правилото, което трябва да имате предвид. (20/стр. 219)

По-добре да умрем като герои, а не като един страхливец да те ударят в гърба. Че кой човек няма да умре? Не е въпрос до умиране, но смъртта трябва да ни намери с Вяра и Любов в Бога. Ако смъртта те хване за гушата и ти каже да се откажеш от Господа, по никой начин да не се отказваш. Аз обичам Бога и няма да се откажа от Него. Смъртта те души, а ти отиваш с Вяра и Любов при Господа и Той те приема. Някои пък като ги души смъртта, те казват: Отказвам се от Бога, само ме остави жив. — Там е изпитанието. (52/стр. 269)

Христос казва: „Ще дойде смъртта. И Мен не послушаха, и за вас ще дойде“. Като дойде часът, трябва да минете през този изпит. И тогава какво ви очаква? Да бъдете герои — понеже като умрете, да възкръснете.

(5/стр. 117)

Сега вас ви трябва да придобиете една черта на геройство. Трябва да знаете, че имате едно сражение, имате да воювате. Една война ще водите. Там учениците Христови… взеха два ножа, казват: „Достатъчни са“. Апостол Петър като дойде, извади ножа и отсече ухото на едного. Казва Христос: „Тази работа с нож няма да стане“. Защото като се браним ние, които не искаме да умираме, ще накараме другите хора да умират. Това не е разрешение на въпроса… Ние не искаме да умираме. Ние не приемаме смъртта… Човек трябва да мине от смъртта към живота. От смърт в живот. (5/стр. 118)

Казвам: Предстои ни една от най-големите битки, които трябва да извършим за свобода или смърт. То е свобода. Какво ще ми разправят за свобода? Като дойдеш в себе си — свобода или смърт! Ако предпочетеш свободата, ще приемеш смъртта; ако откажеш смърт-та, ще изгубиш свободата, нищо повече! Вие искате да придобиете свободата си без смъртта. …Ако се откажеш от смъртта, ще изгубиш свободата си. (5/стр. 119)

Казват за Толстой, когато умирал, казал: „Тъмно е“. Не е така светло. Няма никой около тебе — какво ще правиш? Не е така светло. Ще минеш през една зона, никой няма около тебе, тъмно е. Ще минете един момент на най-голямо изпитание, ще бъдете големи герои. Като дойдете там, няма да има никой около теб, ще останеш сам, никакъв брат, ни Учител, всички ще се изгубят. (5/стр. 122)

И тъй, на вас ви казвам: Които отивате, юначество се изисква. Най-напред, ако приемете смъртта, животът ще дойде. Ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си. Най-голямото разочарование в света, което не го искате, ще дойде. Туй да го знаете. Но ако приемете туй разочарование, ако приемете най-голямото разочарование — смъртта, след туй ви очаква най-голямото благо Божие — Божията Любов, Вечният живот, дето човек се освобождава от туй робство, в което сега е поставен. (5/стр. 122, 123)

Сега примерът е: готви ви се един прием такъв, какъвто не сте виждали. Не се лъжете. Може да ви залъгват, трябва да бъдете герои. Там ще останете сам, няма никой около вас, вие ще се освободите от всички заблуждения. Сега вие, като има един, все се надявате. Но един ден като останете сами, няма да има никой при вас, ще минете, ще знаете, че минавате от смъртта към живота. Ще почувствуваш онова Божественото в себе си, на което трябва да разчиташ. И казвам ви сега: Разчитайте на онова Божественото! И се гответе! След година, 2, 3, 4, 5, 10, за вас най-много след 120 години, все ще дойде да се изправите пред този изпит. Да не би да умре някой от вас мърцина*. (5/стр. 123)

Та за да се явите пред Лицето на Бога, трябва да бъдете такива герои, че да сте се сражавали със смърт-та и да сте приели живота. Тогава ще разберете какво нещо е свободата. Човек не може да бъде свободен, който не е дал едно сражение на смъртта. Да приемем смъртта, за да приемем живота. Да пожертвуваме своето човешко естество, всички свои човешки желания, които са временни, за да приемем в себе си живота, за да дойде животът в Божественото естество, да възприемем Неговия Дух… Които повярваха в туй Учение, приеха Духа и оживяха в Божественото естество. И всички, които се изпитваха така, отиваха и с радост умираха. Това е първото Учение на християните: с радост умираха, за да получат живота… Апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат. (5/стр. 123, 124, 121)

…След като умрете — пак се прераждате, после пак умирате, втори, трети път и прочие. Но има едно друго умиране, та след като умреш, няма да умираш втори път. Христос не може да умре втори път. Веднъж ще умреш! …Има една смърт, от която човек минава от смърт към живот… Човек трябва да надмогне смъртта със своята воля, със своите чувства и със своя ум. Сега от вас се изисква геройство. Геройство се изисква, каквото прояви Христос. Вярата Му и Любовта Му към Бога не се поколебаха. (74/стр. 104)

Да победите смъртта

Време е вече човек да победи смъртта, да не бъде неин роб. Който е роб на смъртта, той не може да бъде свободен. (28/стр. 210)

Ако можем да живеем един възвишен живот, ще можем да минем през всички изпитания, ще надделеем себе си, ще преодолеем над смъртта. Защото ако човек не може да преодолее над смъртта, ако не може да я хване за гушата, това е робство. (12/26:20)

В Стария Завет се разказва за трите момци, които били хвърлени в огнена пещ, защото не искали да се поклонят на идолите, на които се покланяли в това време. Те прекараха в огнената пещ известно време, но не изгоряха. Жертвите им ли ги спасиха? Те не принесоха никакви жертви, но пяха и славеха Бога. Вярата им в Истинския Бог ги спаси. Те казаха: Този Бог, на Когото служим, ще ни спаси, никакъв огън не е в състояние да ни изгори. (36/стр. 290)

Ако вървите по пътя на Любовта, по пътя на Мъдростта, по пътя на Истината, ще бъдете господари на смъртта, ще бъдете господари на сиромашията, ще бъдете господари на болестите, ще бъдете господари на всичко. (67/стр. 291)

Смъртта не е нищо друго освен борба на човека с дявола. В тая борба един от двамата побеждава. Ако победи дяволът, човек умира и отива в ада; ако победи човекът, дяволът пропада. Човек казва: „Победих и отново живея! Сам извоювах свободата си“. Ето защо като умираш, извади ножа си и бъди готов за сражение. Смъртта е най-голямото, най-страшното сражение. Не мисли, че умираш, но че си повикан на сражение. Ако победиш, ще влезеш в небето като герой. Ще ти турят венец на главата. Ако не победиш, никакъв венец няма да получиш. Ще погледнеш към раните си и ще се засрамиш. (69/стр. 99, 100)

Да страдате, разбирам, това е в реда на нещата. Можете да минете през големи страдания, но не приемайте да умрете. (6/стр. 454)

Сега вие мислите, като дойдете втори път на земята, да няма вече войни. Възможно е. Но казвам: Ще има една война и всеки, който е победил смъртта, ще бъде свободен. Който не е победил смъртта, ще има още да лудува. В бъдещата епоха той пак ще дойде да воюва… Преди няколко време дойде при мене една сестра и казва: — Учителю, не искам вече да живея, отказвам се. — Ти може да се откажеш, но само като си победила, затова трябва да воюваш. (6/стр. 626, 627)

Бога… Но ще кажете вие: „Ние ще Го познаем, когато отидем на онзи свят“… Хора, които мислят, че като умрат, ще отидат на онзи свят, приличат на онзи син престъпник, който като го затварят, си казва: „Отивам да видя баща си“. В затвора ли ще видите вашия баща? Вие ще идете в мястото на изправлението. В оня свят няма да отидете при Небесния ваш Отец. За да отидете там, трябва да победите смъртта, да излезете из затвора, да сте свободни. (76/стр. 126, 127)

В света трябва да се воюва. Но с кого? Със смъртта. Обаче трябва да се разбира правилно това изкуство. Другояче постоянно ще ни следват грешките.

(76/стр. 128)

Значи, в света трябва да воювате с елементи на смъртта. А как ще победите? Само по един начин: като познаете Бога — Началото на живота. Но вие ще ме попитате пак: „Как можем да се домогнем до това Начало?“. То е най-лесното нещо. Да кажем, задушавате се; какво правите? Отворите уста и дишате. Трябва чрез носа да поемете въздух. Тъй, за да имаме живот, …трябва да имаме свеж ум, който да възприема, да се движи. И когато постоянно възприемате с ума си ония добри, възвишени мисли, както постоянно поемате чрез носа въздух, вие сте на път към този Вечен живот, който търсите. (76/стр. 128)

Страхувате се от смъртта. Посрещнете я, като кажете: „Ще се борим с нея“… Кажете в себе си: „Ще се борим против оня, който носи смъртта, чрез силата на Онзи, Който живее вътре в нас — чрез Единнаго, Истиннаго Бога“. (76/стр. 133)

Христос е бил съединен с Бога, познавал е Бога и чрез това познаване на Бога Той победи смъртта, възкръсна… (76/стр. 127)

ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ СМЪРТТА

Иде краят на смъртта

Сегашното положение ще се измени, ще дойде положение на живот, в който няма да има вече смърт. Тогава вие ще живеете в Светлина и няма да има нужда да се учите по този стар начин. (12/5:33)

Когато Син Человечески дойде на земята, хората ще виждат. Бог ще напише закона Си в сърцата им. Те няма да питат има ли Бог, няма ли Бог, но ще Го познават. Божието благословение ще бъде върху всички, върху цялата земя… Човек ще живее до дълбока старост. Всеки ще заминава за другия свят, когато пожелае.

(7/стр. 23, 24)

Вие няма да умрете: отсега нататък идат добри условия и наука за вас. (29/стр. 141)

…Тогава ще дойде Божественият Дух, който ще донесе свобода на човечеството… Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви. В тази култура смърт няма да има, тя ще изчезне. (12/15:26, 27)

…Бъдещите хора ще се радват в тази нова философия, ще се възпитават от нея и ще заминават за другия свят пак с нея. Тогава няма да има смърт, но ще има само идване и заминаване от единия в другия свят.

(22/стр. 198)

В бъдеще, когато се приложат Любовта и обичта в живота, хората няма да се страхуват от смъртта. Те няма да умират, но ще минават от един свят в друг. Хората умират днес по единствената причина, че не са хармонизирали Любовта и обичта в себе си. (57/стр. 118)

За бъдеще, когато се създаде новият свят, ще го видите какъв ще бъде. В бъдещия свят, който ще се създаде, смърт няма да има. (6/стр. 334)

Един ден хората няма да умират. Това умиране не е естествено положение. Хората както сега умират, няма да умират. Един ден човек само ще се изгуби. Как ще си го обясните положението? С двама ученици се разправя Христос, нали знаете? И след туй като благослови хляба, Той изчезна безследно. (75/стр. 113)

Когато се уравновесим, когато дойдем да разбираме какво желаем, какво искаме и знаем как да реагираме срещу вредните елементи и да ги подчиним, ще можем да живеем на земята колкото време искаме — 100, 500, 1000 години — и ще можем да заминем пак когато искаме — от нас зависи. След като живеем няколко хиляди години, ще кажем: „Наживяхме се и сега искаме да заминем на дълга разходка за другия свят“. Тогава ще ни придружат нашите роднини и приятели, както ни изпращат сега при тръгване на трена. Това ще бъде отиване. (76/стр. 175)

Мина вече страшното, на края сте. Сега идат блажени дни — на възкресение и подмладяване. Всички ще бъдете млади, на 33 години. Ще живеете на земята колкото искате; ще си заминете, когато свършите работата си. Ще извикате близките и приятелите си, ще им кажете, че заминавате за онзи свят. Ще се сбогувате с тях и ще тръгнете за отечеството си. Като заминете, няма да плачат за вас, защото знаят къде отивате.

(27/стр. 338)

Възкресение

Днес всички хора се стремят към нова връзка с Любовта, т.е. към Възкресението. Значи, Възкресението не е нищо друго освен минаване на човешкото съзнание в по-висока степен. По този начин и любовта влиза в нова фаза, във фазата на Божествената Любов. При това състояние в човека няма да стават резки промени: той няма да се ражда и умира. Следователно раждането, като процес, ще остане само за тия хора, които не са добили високо съзнание. Онези пък, които са се сдобили с Възкресението, ще бъдат Синове Божии и като такива пак ще дохождат между хората. Те могат да бъдат видими и невидими според желанието си. Така ще помагат на хората, ще ги обръщат към Бога.

(10/стр. 30, 31)

Всички хора ще умрат, ще влязат в гроба, но след това вече ще покажат силата на своята вяра, силата на Христовото учение. Силата на Христа се заключава именно в това, че три дена след като умря, Той възкръсна. (10/стр. 91)

Всички можете да възкръснете, но не вярвате във Възкресението и затова умирате. (3/стр. 124)

Вие искате физическо Възкресение. Не, Възкресението не е физически, то е духовен процес. Онзи човек, който е духовен, той възкръсва веднага. (12/5:33)

Възкресението включва в себе си друг закон. То е състояние — минаване на душата в онова същинско състояние, в което е съществувала, преди да е била въплътена в материята. Веднъж въплътена в материята, душата се опорочава. Също всички хора, без изключение, са нечисти. Поради това ние трябва да правим на земята големи усилия, за да можем със силата на Духа да очистим нашето сърце, нашия ум, нашите действия и желания от това окаляне. Причината за окалянето е в самата материя. Значи, тя е от такова естество, че се опорочава. (4/стр. 115)

Аз считам, че нечистотиите са в самата материя… Човешкият Дух трябва да изучи процеса на чистенето. И Възкресението е самият процес на чистене. То става само чрез Божествената Любов. Без Любов няма Възкресение. (4/стр. 115)

Когато Христос казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем да направим жилище в тебе, да живеем в тебе“, това значи: Бог ще прелее Своя Божествен живот в нас и ние ще възкръснем. Как ще привлечем Бога към нас? След като разумното Божие Слово пребъдва в нас, след като пребъдваме в разумните Божествени условия, които Отец е вложил в нас, Божественият живот ще се прелее в нас по един естествен начин. (4/стр. 78)

В живота на Христа се забелязват три главни периода: раждане, смърт и Възкресение. Тези фази трябва да бъдат присъщи и на обикновения човек… Христос беше изложен на позорна смърт, но в заключение Той възкръсна. И съвременните хора умират, но досега никой от тях не е възкръснал. И за това има причини.

(29/стр. 44)

Петър казваше на Христа: „Учителю, не пий тая чаша“. Обаче Христос му отговори: „Чашата, която Отец Ми даде, трябва да я пия“… Горчивата чаша иде за всеки едного от вас. Желая да изпиете тая чаша геройски, както подобава на всеки християнин. След изпиване на горчивата чаша иде Възкресението — новият живот. (3/стр. 24)

Едно нещо е да се молиш вън, т.е. вън от духовния свят, друго нещо е да се молиш в скришната си стаичка, т.е. в духовния свят. Малцина са влезли в скришна-та си стаичка. Който влезе в тая стаичка, става господар на себе си и възкръсва. (3/стр. 137)

Казват за някого, че е умрял. Това не е механически процес, но органически. Той е посаден в земята и след време ще израсте, т.е. ще възкръсне. Ако не умре, човек не може да възкръсне. Смърт и Възкресение са два процеса, които стават в съзнанието на човека. Който е умрял, само той има възможност да възкръсне; който не е умрял, не може да възкръсне. Да умреш, това значи да минеш през най-страшните противоречия и тогава да възкръснеш. (57/стр. 31)

Казваш: „Ако не мога да се справя с изпитанията си, ще замина за другия свят“. Важно е как ще заминеш: ще възкръснеш или ще останеш в гроба.

(40/стр. 74)

Истинският идеал за човека е Възкресението. Човек трябва да се освободи от смъртта да не става нужда повече да умира. (52/стр. 110)

Всеки човек, в душата на когото е влязла Любовта, той е вече възкръснал, оживял, минал е от смъртта в живота. Казвам: Повечето от съвременните хора са мъртви, а не живи, както те си мислят. (8/стр. 10)

И всеки от вас като умре, или ще възкръсне, или ще остане на земята да се ражда и преражда. (21/31:28)

Събуди се ти, който спиш. Време е: възкръсни от страстите на „ниский“, ти, който си умрял. И размисли за живота си: От где иде? Защо е? Где си се отправил?

(66/стр. 32)

Някои казват, че Бог имал престол. Любовта е велик престол. Който иде при този престол, заличава прегрешенията. Който иде при този престол, той е блажен, той възкръсва, той оживява, той забравя всички несгоди, той благодари, че е видял Този, Който седи на престола. Един е Този, Който седи на този престол. Когато Го видим, ще бъдем всички доволни.

(67/стр. 107, 108)

Само възкръсналият човек дава възможност да се разбере вътрешно съвършеният живот, както и смисълът на живота. Само така можем да се освободим от съвременното робство. Ние сме поставени на едно вътрешно робство, т.е. на постоянно безпокойство. Ето защо човек трябва да дойде до Възкресението, за да почувствува, че той е господар на Възкресението…

(37/стр. 245)

Ние не избягваме смъртта, но приемаме тази смърт, която носи Възкресението. (37/стр. 247)

Да възкръснеш, това значи да имаш правилна връзка с Бога. — Ама аз водя добър живот. — Имаш ли връзка с Бога? — Нямам още. — Щом нямаш, ти не си възкръснал. (37/стр. 249)

По какво се познава възкръсналият? Той е свободен човек, той разбира дълбокия смисъл на живота. Той има светъл ум и благородно сърце. Всички добри и разумни хора са негови приятели, негови братя и сестри. (37/стр. 249)

Всеки трябва да носи в себе си такава мисъл, която може да възкресява. Тази мисъл, тази идея е идеята за Бога. Тя е мощна идея, затова може да възкресява всички мъртви неща. (69/стр. 142)

Че как ще възкръснат мъртвите? С какво ще ги възкреси Бог? С Любов ще ги възкреси. Ти като възприемеш Божията Любов, тогава ще възкръснеш. (5/стр. 433)

Ние говорим за онази пълната свобода. А тя съдържа три качества. В пълната свобода има живот, в пълната свобода има знание и в пълната свобода има Истина. Има Любов, Мъдрост, има и Истина. Щом има тия, човек е вече близо до новото положение. Той влиза в новия живот, за който хората говорят — Възкресение. Възкресението е една нова фаза за един нов живот, от който всичките страдания и мъчнотии, и дрязги на живота са изключени. (5/стр. 466)

Онези, които вярват в Господа и Го обичат, ще се подмладят и ще възкръснат. (11/стр. 211)

Сега подигат въпроса: „Какви ще възкръснем?“. Ще възкръснем 4-5 пъти по-добри, отколкото сме сега. Но трябва сегашното смъртно да се погълне от безсмъртното и съвършено да се изменим. (11/стр. 501)

Човек може да живее в Божествения свят, ако има абсолютна, положителна вяра в себе си. Имате ли тази вяра, вие ще възкръснете. Силна ли е вашата вяра, ако тя не може да ви възкреси? (72/стр. 24)

Човек трябва да умре за всички свои криви мисли и да ги замести със светли. Той трябва да умре за всички свои нечисти желания и да ги замести с чисти и възвишени. Той трябва да умре за своя стар живот и след това да възкръсне, да влезе в новия свят. (6/стр. 71)

Ние считаме, че когато Господ живее вън от нас, та като умрем, то ще ни съживи отвън някак. Това е смешно схващане. Онова, което може да ни възкреси, е част от нашето битие. То е в самата човешка душа. Бог е вътре в нас. Следователно Този, Който е вътре в нас, Той може да ни възкреси. (6/стр. 360)

…Непременно човешкият ум трябва да се роди изново и човешкото сърце трябва да се роди изново. Понеже човек е вече роден веднъж, първото раждане е, когато Бог е направил човека от елементите на земята и в него е вдъхнал, и той станал жива душа. Това е първото раждане. С туй се отличава човек от животните. Второто раждане е, за което Христос говори — то е от вода и дух, то е вече възраждането на човешкия ум. Туй, което вече се проповядва, Възкресение, то е третото раждане на човека. Като се роди трети път, той ще бъде гражданин на онзи велик свят, ще се отвори нов свят за него и той ще бъде Космическият Човек. Всичко ще му стане ясно. Тогава ще започне истински той да се проявява. (6/стр. 402)

Аз възкръсвам, като почна да обичам Господа и да обичам тези, които Бог ги е създал. (73/стр. 15)

Вие като възкръснете с новите тела, няма да бъдете, както сега. Ще бъдете с нови дрехи. Възкресението ще бъде с нови дрехи, с нови тела. (73/стр. 375)

…И когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както слънцето съживява посятото житно зърно. (76/стр. 28)

Думата Възкресение заключава една велика идея в себе си. Тя съдържа Божествени Тайни. Да възкръснеш — това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия. И как човек може да възкръсне, когато не е господар на всички тия неща?

(76/стр. 113)

Възкресението е един процес, който Духът Божи извършва в нашия живот, един велик процес, чрез който Бог възстановява тази първоначална хармония.

(76/стр. 115)

В невъзможните неща се крият елементи, с които работят само възвишените и напреднали същества. За тях смъртта съдържа елементите на Възкресението.

(27/стр. 109)

— Кой човек може да възкръсне? — Който може да умре. Умирането не е нищо друго, освен потъване на човека дълбоко в земята, докато стигне песъчливи пластове, през които да се прецеди и пречисти. След това той излиза на друго място като чист извор и започва да пее песента на новия живот. (27/стр. 109, 110)

Който може да прощава на враговете си, той има Любов в себе си и ще възкръсне. (27/стр. 161)

Хората ще се върнат на земята по три начина: едни ще се преродят, без да знаят, че са преродени; други ще знаят, че са преродени, а трети ще възкръснат. Който възкръсне, ще бъде свободен от закона на кармата, от всички недъзи. Възкръсналият живее на земята така, както на небето, дето всички изпълняват Божията Воля с Любов. (27/стр. 236)

Вечен живот

Бог е Вечният живот. (4/стр. 43)

Вечният живот седи в Любовта ни към Бога. Ние ще станем безсмъртни не когато Бог ни възлюби, а когато ние възлюбим Бога. (12/2:21)

Защо трябва да възлюбя Господа? Защото трябва да има някой, който да регулира моите чувства. Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа. Туй е Вечният живот. (12/2:21)

Важно е, че във Вечния живот съществуват условия, при които човек не може да умре. (13/стр. 215)

„Това значи Вечен живот, да познаваме Тебе Единнаго, Истиннаго Бога!“ Ако ти живееш в Бога, смъртта е изключена за тебе. (12/4:25)

И тъй, когато материята преобладава, ражда се смъртта; когато духът преобладава, ражда се Вечният живот. (22/стр. 61)

Докато греши, човек е мъртъв. Щом изправи погрешките си, той оживява и възкръсва. Това значи придобиване на Вечния живот. (54/стр. 170)

Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Да мислите, че ще се измените след смъртта си, това е криво разбиране. Човек трябва всеки ден да умира и всеки ден да възкръсва. Докато не дойде до състояние на Вечен живот, човек постоянно ще умира и ще възкръсва. Вечният живот подразбира състояние, при което човек живее съзнателно при всички условия — благоприятни и неблагоприятни. Когато страда, човек умира; когато се радва, възкръсва. Страданието ограничава човека, а радостта го освобождава. Един ден, когато се издигне над радостите и страданията, човек нито ще умира, нито ще възкръсва. (50/стр. 188)

Който се свързва с безлюбието, влиза в областта на смъртта; който се свързва с Любовта, влиза в областта на Вечния живот. (57/стр. 105)

За оня, който носи Божията Любов в себе си, е казано: „Роденият от Бога грях не прави“. Той излязъл от областта на смъртта и влязъл в областта на Вечния живот. (63/стр. 152)

Два свята съществуват: реален и нереален, или преходен. Реалният свят носи Вечния живот, а нереалният — смъртта. (36/стр. 128)

Който живее в Бога, той никога не остарява, той придобива Вечен живот. (68/стр. 25)

Когато се говори за Любовта изобщо, ние разбираме това, което извира, тече и никога не престава. Тази Любов подразбира Вечен живот, вечно благо, вечно щастие, вечно знание, вечна светлина, вечна сила. Имате ли Любовта, всички тия неща придобиват смисъл. (68/стр. 231)

Щастието подразбира връзката на човешката ду-ша с Първичната Причина на нещата. Дето е щастието, там е Вечният живот, там е Любовта, там е изобилието, там е и Мъдростта. (70/стр. 211)

Животът се крепи на Божията мисъл, която се влива във всяко живо същество. Който се е опитал да прекъсне този поток на Божията мисъл в себе си, той сам се е разрушил. Дайте път на тази светла мисъл в себе си да потече Вечният живот през вас, да се радвате на изобилието, което той носи. (70/стр. 234)

Вечният живот, това е смисълът. Ако в този живот, който живеете на земята, не може да постигнете, да придобиете Вечния живот, вие сте изгубени.

(11/стр. 555)

…Който се храни със Словото Божие, вечно живее, за него смърт не съществува. (27/стр. 35)

Безсмъртие

Живее ли човек в Божията Любов, той постепенно се приближава към закона на Безсмъртието. (1/3:9, 10)

Казвам: Ние говорим за вътрешния човек, у когото душата и духът живеят заедно. Има ли човек това състояние в себе си, той никога не умира. Такъв човек е безсмъртен. (1/5:21)

Значи, зад сегашния живот, зад всички промени, които стават в него, зад злото и доброто в света седи разумното, великото, безграничното, първичното съзнание. Следователно намериш ли се пред противоречия, пред несполуки, пред смъртта в живота, кажи: „Зад противоречията седи разумният живот, зад несполуките седят сполуките, зад смъртта седи Безсмъртието“. Щом поставите тази велика мисъл в душата си, веднага ще ви олекне. (1/6:26)

Христос казва: „Ако Моето разумно Слово пребъдва във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и жилище ще направим във вас. И след това Аз ще ви се изявя“. Изявяването е закон на Безсмъртие.

(1/8:16)

Какво представя дихармата? Тя е закон на благоденствие, при който човек живее в благоприятни условия, в пълна хармония. Дихармата подразбира живот на Безсмъртие. Тя е живот на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Свободата. Българите наричат дихармата дарба. Много естествено, като почнеш да обичаш, това е дарба. Като мислиш право, това е дарба. Като си истинолюбив и говориш Истината, това е дарба. За да придобием една от тия дарби, трябва да пуснем живия Бог в себе си. (3/стр. 187)

Светът може да се оправи само като се приложат трите закона: Любов към Бога, Любов към своята душа и Любов към своя ближен…

— Защо умираме? — По същата причина: не любите Бога. Не правите добро на своята душа и не желаете доброто на своя ближен. Всички може да бъдете безсмъртни. — Как? — Като приложите тия закони, както ви се казва отвътре, а не както аз ви говоря.

(3/стр. 221, 222)

Целта на Христовото учение е да придобием Безсмъртие. Всеки човек, който вярва в Бога, може да бъде безсмъртен. Това значи човек да бъде спасен. Не е въпросът в спасението. То е само един момент в човешкия живот, развитието е друг момент, а Безсмъртието подразбира да имаш ключа на ада и на смъртта. Това значи да кажеш: „Аз съм жив“. (3/стр. 267)

— Каква е Божията Воля? — Да живеем добре, да придобием Безсмъртие. В това се крие смисълът на живота. Според някои учени смисълът на живота е в изучаване природата и нейните закони. Това са сенки на живота. Това е външната страна на живота. Истинският смисъл на живота е в добрия живот и в Безсмъртието. (3/стр. 290)

Коя е причината за смъртта на човека? Човек умира, защото е заложил душата си на оня, който само може да я погуби. Ако се свържете с Бога и живеете, както Той иска, вие ще придобиете Безсмъртие. И да умрете, вашата смърт ще бъде само физична. (3/стр. 290)

Докато е на земята още, човек трябва да учи, да придобива знания, които да му служат като средство за защита срещу смъртта. Една от задачите на човека е да придобие Безсмъртието. Ако смъртта го нагълта, той трябва така да й се противопостави, че да не може да го смели в стомаха си. Щом не може да го смели, както трябва, смъртта ще се принуди да го изхвърли навън. (34/стр. 10)

Човек като изгуби своя живот, съществува ли? Съществува. Има едно условие, при което човек може да запази своята индивидуалност. В това условие има три методи, чрез които човек може да добие своето Безсмъртие. Човек трябва да бъде изразител на висшата, Божествена Любов, която е носителка на живота. За да се прояви този живот, той трябва да има Мъдрост и Истина. (12/24:11)

Туй, което може да бъде утеха, то е Божественото. Туй, което внася Безсмъртието в тебе. Че не е ли хубаво да знаеш, че ти си безсмъртен, че няма да умреш.

(13/стр. 286)

Дойде след това смъртта, вземе от вас всичко каквото имате и си заминава. Вие оставате само с едно голо съзнание и съжалявате, че не сте разрешили най-важния въпрос — въпроса за Безсмъртието. Този въпрос трябва да се разреши още докато сте на земята.

(46/стр. 82)

По тяло ще умрете всички, ще се стопите. Безсмъртието е качество само на човешката душа, а не на човешкото тяло. (16/стр. 192)

Като казвам, че Бог е светлина, нямам предвид физическата светлина. На тази светлина зреят всички плодове: ябълки, круши, сливи и др. На Божествената светлина обаче растат само добродетели. В нея е Безсмъртието. (4/стр. 172, 173)

Ако вярваш, ще влезеш в Безсмъртието; ако изгубиш вярата си, ще се върнеш към смъртта. Ако любиш, ще влезеш в Безсмъртието; ако изгубиш Любовта си, ще умреш. Ако придобиеш светлина, знание и Мъдрост, ще влезеш в Безсмъртието, във Вечния живот; ако изгубиш светлината, знанието и Мъдростта си, ще влезеш в смъртта. Ако обичаш Истината, ще влезеш в живота; ако се подхлъзнеш и нарушиш първото правило на Истината, като кажеш, че без лъжа не може да се живее, ще влезеш в смъртта. (22/стр. 78, 79)

Кое е по-добре: да бъдеш православен или да бъдеш безсмъртен? Да бъдеш философ, да бъдеш богат човек или да бъдеш безсмъртен? От всички положения в живота за човека е най-важно да бъде безсмъртен. Докато не придобиете Безсмъртието, вие ще се излагате на ред страдания и нещастия. (19/стр. 73)

Моята беседа днес има за цел да покаже на хората начин как да пресъздадат своя живот. Те трябва да пресъздадат своя живот съобразно Първичния живот, който е вложен в тях. Само при това положение можем да станем безсмъртни. (19/стр. 73, 74)

Защо Любовта се взима за основа на живота? Защото тя носи Безсмъртието, а Безсмъртието е закон за вечното обновяване. По обновяването, по подмладяването на клетките са писали разни автори на различни езици. (19/стр. 74)

Смисълът на живота се заключава в Безсмъртието. Някои определят Безсмъртието като Вечен живот, като условие за осъществяване на всички идеали, вложени в човешката душа. Без Вечния живот тези идеали са неприложими. Безсмъртието няма никакви граници. То изключва всякаква смърт от себе си. В Безсмъртието човек запазва всичко каквото има. (56/стр. 151)

Когато се насити на живота, безсмъртният може да замине за онзи свят — от него зависи да живее или да не живее. Безсмъртният е свободен човек, той може да живее и в смъртта, и в Безсмъртието. На несвободния се дава и животът, и смъртта — от него нищо не зависи. Той не разполага с нищо. (56/стр. 151, 152)

Пробуждането на съзнанието води към Безсмъртие. Само безсмъртният разбира Божествения език на нещата. (56/стр. 155)

Който веднъж само е зърнал лицето на Бога, той е придобил Безсмъртието, той е разбрал смисъла на живота. Само този човек може да каже: „Сляп бях, но сега виждам“. За този човек животът е отворена книга, от която той чете и всичко разбира. За този човек всички пътища са отворени и той може свободно да ходи навсякъде. (56/стр. 159)

Безсмъртието на човека седи в съзнанието, че има душа. Като намери душата си, човек става безсмъртен. Щом изгуби душата си, той влиза в областта на смърт-та. (56/стр. 164)

Значи, душата носи Безсмъртие. Казано е в Писанието: „И вдъхна му Бог дихание, и той стана жива душа“. Като не изпълни закона на послушанието, първият човек изгуби душата си още докато беше в рая. Казват, че жената била врата, която не могла да издържи на напора, който упражнил върху нея Луцифер, адептът на Черното братство. Какво се иска днес от жената? Да усили, да закрепи тази врата, че никой да не я отваря освен Бог. (56/стр. 164)

Въпросът не е за спасение, но за Безсмъртие. Спасението е приготовление за Безсмъртието. Покаяние, спасение са приготовителни процеси. Днес човечеството се стреми към по-високи идеали — към братство и сестринство, към Безсмъртие. (56/стр. 165)

За всеки, който се възпитава с обич и Любов, казваме, че е преминал от смърт в живот, т.е. влязъл е в областта на Безсмъртието. (57/стр. 73)

Благодарността носи Безсмъртието, а неблагодарността — смъртта. Не се изисква много от човека, за да бъде безсмъртен. Щом е всякога доволен и благодарен, той е придобил вече Безсмъртието. (57/стр. 200)

Човекът-животно и човекът-звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа… Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е. от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта, там е вече животът, животът на Безсмъртието. (51/стр. 208)

Какво се крие зад смъртта? …Ние знаем, че зад смъртта се крие животът на Безсмъртието и който може да мине там, той оживява, но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията. (51/стр. 208)

Безсмъртието е вложено като една вътрешна възможност в самия човек, който живее. Ако вие сами в себе си не чувствате своето Безсмъртие, не може да имате живот в себе си. Ще имате един живот на страдания. (20/стр. 219, 220)

Сегашните окултисти поддържат, че човек има седем тела. Вие ще се учудите на това. Три от тия тела са постоянни, те не знаят какво нещо е смъртта. Човек има четири обвивки, две от които претърпяват смърт-та, а двете претърпяват промени. Човек трябва да умре два пъти, двойна смърт има, за да влезе в процеса на промените. Като мине през двете смърти, през двете промени, той ще влезе в един свят толкова щастлив, дето всички неща са реални. Този свят, тази област се нарича свят на Безсмъртието. (8/стр. 50)

Душа, лишена от Любов, е осъдена на страдание и смърт. Единственото нещо, което прави човека безсмъртен, е Любовта. (35/стр. 24)

Щом дойдем до Любовта, до Безсмъртието, ние цитираме стиха, който Христос е казал: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога…“.

(42/стр. 147)

Под думата душа ние взимаме онзи Безсмъртен принцип в човека, който едновременно е вплетен и в самата природа на човека. Всеки човек има такава душа. Вие можете хиляди пъти да я отказвате, вие може хиляди пъти да умирате, но тя не умира. Вие може да страдате, но тя не се плаши от страдания. (21/16:3, 4)

— Кога се повдига човек? — Когато живее и с ума, и със сърцето си в по-висок свят от материалния; той се стреми към Безсмъртието. (36/стр. 313)

Под думата Безсмъртие разбираме условията, при които човешкия ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух се развиват правилно. Под думата Любов разбираме онези условия, при които Божественото в човека се проявява. Безсмъртието и Любовта са духовни закони, а не физически. (36/стр. 313)

Безсмъртни хора са ония, които съзнателно напущат земята. Те живеят на земята колкото искат и като решат да си заминат, поканват приятелите си, сбогуват се с тях и отиват в друг свят. Те напущат земята доброволно, защото знаят, че има още много светове, по-красиви от физическия, който минаваме на земята. Не може да се нарече безсмъртен онзи, който насила се отделя от земята или я напуща, след като изгуби смисъла на живота. (36/стр. 315)

Радвайте се и вярвайте на Вечното Божествено Начало, за да влезете в живота на Безсмъртието. Само по този начин връзката между Първичната Причина и човешката душа остава неизменна. Прекъсне ли се тази връзка, съзнанието на човека потъмнява, животът му се обезсмисля и той умира. (36/стр. 353)

Един ден ако излезем из въздуха, както рибите излязоха из водата — един ден и ние ще излезем из въздуха — тогава какво ще бъде нашето положение? Трябва да се създадат съвсем други органи, с които ще влезем в онова етерно пространство. Наричам го Божествено дихание. Туй е диханието на Любовта, дето е законът на Безсмъртието. Щом човек влезе в тази област, той ще стане безсмъртен. Туй състояние мнозина го имат. Заспиват, съзнанието седи, престава дишането, те чувстват всичко, виждат живите, връщат се и пак започва дишането. (67/стр. 68)

Безсмъртен е този, който има в себе си поне една точка на равновесие, от която никой не може да го помести. Ако всеки може да те отклони от твоя център и да ти даде друга посока на движение, ти си човекът без път и направление. (37/стр. 72)

Момента, в който Любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към вашите желания, вие сте вече в област-та на Безсмъртието. (68/стр. 33)

Алхимиците са търсили жизнения еликсир, за да направят човека безсмъртен. Той съществува и като идея. Важно е човек да намери такава идея, която да го направи безсмъртен. (70/стр. 69)

Животът и смъртта са в зависимост от спазването на великите закони на природата. Ако спазва тия закони в абсолютен смисъл на думата, човек е дошъл до Безсмъртието. (70/стр. 219)

На какво се дължи Безсмъртието? На добродетелите и способностите на човека. Защо? Защото само те го следват във Вечността. (71/стр. 59)

Който се храни физически, духовно и умствено с чиста и доброкачествена храна, в него има условия за Безсмъртие. (71/стр. 59)

Растенето подразбира да спуснеш своите корени в подсъзнанието, то е Божественият свят и след туй да прекараш клонищата на своя живот в свръхсъзнанието — то е пак Божественият свят. Те са два полюса. Трябва да прекараш корените в подсъзнанието и клонищата в свръхсъзнанието, в Божествения свят, и ще започне „новият живот, живот на хармония“, както го наричат, или още „живот на Безсмъртие“… (30/14:5)

Като влезеш в Царството Божие, какъв трябва да бъдеш? Вие не знаете какъв трябва да бъдеш. Най-първо за да влезеш в Царството Божие, освобождаваш се от смъртта. Трябва да бъдеш безсмъртен. (5/стр. 170)

В света на вашия дух, в света на вашия ум, в света на вашата душа живее това, което хората наричат Безсмъртието, т.е. това, което не умира. Там живее Бог…

(11/стр. 106)

Значи, Безсмъртието е вложено у човека, но той не знае как да го бутне. (11/стр. 220)

Сега като ви говоря за Любовта, трябва да знаете, че Любовта е един безпределен свят, от който човек може непрекъснато да черпи. Там е Безсмъртието.

(11/стр. 344)

Това, което носи Безсмъртието в себе си, това е Бог. (11/стр. 345)

Това, което внася живот, това, което дава импулс, Безсмъртие, което разкрива света в света, то е този Божествен импулс. Бог го е турил вътре в нас. Всякога, когато този импулс дойде в нашия ум, вие се радвате. Този е импулсът на Любовта, импулсът на Бога.

(6/стр. 387)

Според мене Безсмъртието седи в Светлината. Защо? Защото Светлината носи Безсмъртие в себе си.

(6/стр. 456, 457)

Човек трябва да остане само с ценното в себе си и тогава каквато работа да заеме, тя носи Безсмъртието.

(6/стр. 514)

Безсмъртието седи в това: направете Бога господар в себе си! (73/стр. 13)

Човек може да бъде безсмъртен и да изгуби своето Безсмъртие, може да бъде смъртен и да придобие Безсмъртие. (76/стр. 109)

Безсмъртието — това е стремеж на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи. Човешката душа живее на земята, за да намери пътя на Безсмъртието. Безсмъртието се урегулира от един Велик Божествен Закон, Закон, който човек трябва да проучи и приложи във всички области на своя живот. (76/стр. 109)

Смърт и Безсмъртие — това са две положения. На научен език Безсмъртието е равновесие на нещата, на силите, които действуват в природата. Смъртта е изгубване на това равновесие. Безсмъртието заключава в себе си съединение, хармония; смъртта — разединение, несъгласие, дисхармония. (76/стр. 109)

Сега, когато ние научим този Велик Закон да пеем и да свирим, казано на модерен език, или да страдаме, в християнски смисъл казано — тия думи за мене имат едно и също значение — чрез страданието ние ще се доберем до онзи Велик Закон, Безсмъртието: в него е всичката хармония, в него няма дисхармония.

(76/стр. 112)

…Среда за човешката душа е Бог. Затова и Писанието казва: „В Него живеем, движим се и съществуваме“; чрез Него душата може да добие своя първоначален живот — да се облече в Безсмъртието. (76/стр. 126)

Ако направите един малък опит всеки ден да калите вашата воля — като дойдат лоши мисли и желания, да ги отпъждате и да възприемате само добрите мисли и желания, в една година отгоре вие можете да извършите над себе си чудеса: не ще има спънка, която да се не подчини на туй усилие на вашата воля. Сега, разбира се, който иска да придобие Безсмъртието, трябва да има силна воля, в истинския смисъл на думата.

(76/стр. 128, 129)

А човек трябва да се новороди, да придобие нов елемент в живота си. Съвременните психолози наричат новораждането процес на пробуждане на човешкото съзнание, мистиците го наричат проникване и проява на Божия Дух и проява на Божествената душа в човека. Духът и душата посещават човека и си заминават, но ако останат за дълго време в него, те обхващат напълно ума, сърцето и волята му. Този процес наричаме новораждане… Който се е новородил, не се страхува от ада… Страшен е животът в ада. За да излезе оттам и да придобие Безсмъртието, човек трябва да се новороди.

(27/стр. 261)

Истинската придобивка се заключава в самия живот. Който умира и не оживява, той нищо не е придобил, той е на крив път. Който умира и оживява, той е придобил живота, той е на прав път. — Може ли човек да не умира? — Този е главният въпрос. Важно е за човека, като умре, да оживее. Човек трябва да се стреми към вътрешно Безсмъртие, а не към външно. При сегашните условия на живота човек външно е смъртен. За да придобие Безсмъртие, той трябва да се запознае с онези методи, чрез които Духът го ръководи.

(77/стр. 14, 15)

Когато хората се научат да изпълняват Божията Воля, те ще дойдат до закона на Безсмъртието.

(26/стр. 191)

…Когато се казва, че човек трябва да бъде безсмъртен, това подразбира да стане той Божествен. Хората умират по единствената причина, че Божественият живот не се е вселил в тях. (28/стр. 204)

Всички окултни ученици имат много начини за придобиване на знанието, но дойде ли се до „Светлината на Безсмъртието“, всички употребяват молитвата — и Учители, и ученици. (80/36:15)

Който е получил Безсмъртието, той седи по-високо от всички царе или князе на земята. Защо? Земният цар утре ще умре и ще го детронират, а безсмъртният човек е цар на живота. (10/стр. 134)