Вторият Прастарец – Изречения

Вторият Прастарец

ИЗРЕЧЕНИЯ

Варна, 2024 г.

Елеазар Хараш, 2024

ПРЕДГОВОР

Дълбинният Прастарец

Той е Същество от Мистерия. Той не лети в Безкрая, а в Мистерията отвъд.

Той живее в Древността – съвършено чистото място: Любов, Пълнота и Безвремие.

Той има Древност, защото е Древен. Той без история, без падение.

Прастарецът е Същество в чист вид: Той съществува като Несъществувание, като Свобода и Безпределност.

Старецът е Същество на Покоя. Във Вселената няма Покой.

Небитието е Нищо; битието е мъка.

Аполоний Тиански

Старецът е Същество, което живее в Нищото, в Лъчиста Пустота.

Старецът знае, че Нищото е което е задвижило Бог в действие.

Абсолютната реалност е невъобразима Мистерия.

Истинният е в Нищото и затова вижда това, което му разкрива Нищото.

Любовта е силата, която може да призове Нищото.

Старецът знае, че когато Нищото не е съществувало, това е Изначалното състояние.

Старецът казва: Преди цивилизациите е било Нищото, тогава дори и Бог не е бил – само Абсолютът, Върховната Мистерия, която е Начало без начало.

Природата на Бога е Нищото и затова Бог е Неизречен.

Лао Дзъ се е родил като велико Отсъствие, като Нищо и това е Тайната на Дао.

Морето има дъно – Нищото няма, То е без предели, То е океан без дъно, То е висота без измерване.

Знаещият не разбира Нищото, но ще стане Нищо – Неосъзнато Нищо.

Рано или късно всички светове се устремяват към Нищото – своето начало, което е произхода.

Нищото върви от безконечност към Мистерия и към друга безконечност.

Нищото е Великият Произход – То е нашата абсолютна родина и това е нашата скрита Пълнота и Мистерия.

Елеазар Хараш

СТАРЦИТЕ И ПРАСТАРЦИТЕ (АВАРОМОНИТЕ)

Мъдрецът е Дълбина от себепознанието, а Старецът е Дълбина от Дълбина.

Старец означава Същество, което е осветило Дълбините си.

Старците виждат дълбините на нещата, защото не са в злото.

Старците виждат отвъд тънките граници между световете, защото те ги прекосяват.

Старците са изречени от Мистерията. Прастарците са неизречени и си остават такива.

Прастарецът е бездънно мистериозно Сияние – Сияние без дух, Сияние, което е отвъд Духа, но слизащо в Духа.

Прастарците са Сияния без имена, Мистерия без очертания, Етер без брегове – те сияят в Праокеана, наречен Абсолют.

ПРОИЗХОДЪТ И АБСОЛЮТЪТ

Произходът не е пътуване, а завръщане с Любов и Смирение.

Произходът не е посока – това е нашият център.

Произходът увеличава Незнайното в нас, а това храни Нищото в нас.

Колкото повече изчезваш, толкова повече се явява Произходът, който е Безмълвен.

Произходът е Мистерия без обяснения – Тишина, която не говори.

Тишина, която не говори е по-дълбока от тишина, която споделя. Но и двата вида тишина са чисти излъчвания от Произхода.

Безсмъртните не познават произхода.

Произходът е върховната Лекота, Изначалната Свобода – без смърт и безсмъртие. В Акаша няма безсмъртие и смърт, защото тука няма нито вътрешен свят, нито външен. Произходът е тотален.

Произходът е в това: дълбинно да осъзнаеш своята изначалност, в която няма никаква двойственост.

Светлината не познава произхода, ангелите също.

Произходът е Върховното измерение, което никой не може да познае, то е мястото на Абсолюта и Мистерията. Тук никога е нямало смърт и безсмъртие, вечност и сътвореност, добро и зло.

Произходът е без лице – Абсолютът няма лице.

Върховният Абсолют е произлязъл от Себе Си – всичко друго е Негово слизане, излъчване.

Върховният е самороден – отвъд произхода и затова се изрича като Прапроизхода.

Върховният Абсолют – Незнайният – не се нуждае от име, Той превъзхожда словото.

Словото е създадено заради съществата, защото те не са могли да понесат безпределността и безмълвието.

Във Върховното Начало никога е нямало Слово, нито нужда от него.

Всичко е произлязло от Върховен Прасъздател, Изречител – дори и Бог, но този Върховен е решил да остане дълбинно скрит, защото такава е природата Му.

Върховният Незнаен е безгранично неопетнен – Върховно Сияние и ослепителност, без никакво знание.

Върховният Абсолют е Единственият, Който извира от Себе Си, всички други извират от Него, от Неговата даденост.

Върховният Абсолют е предвидил Бога и му е дал част от Себе Си.

Никой не може да опише Върховния и Неговата Древност.

Абсолютът е създал Тайните и е скрил Себе Си в Мистерията.

Абсолютът е Мистерия за Боговете и Божествата.

Името на Абсолюта е Велика Непостижимост. Към Бога има проход, към Абсолюта няма.

За Абсолюта се смята, че е пречист Древен Океан от Сияние.

Абсолютът е Върховна Мистерия;

Древният е Велика Безпределност;

Бог е великият Път към Бездната и Мистерията.

Абсолютът е върховната Прасърцевина на всичко.

Абсолютът е господарят на Тишината.

Абсолютът е самата Върховна и Несподелима Истина.

Абсолютът вижда Вселената в най-малката частица.

Абсолютът е Единственият Праизточник, от Неговата Изначална сила е излъчен Бог.

Сливането с Абсолюта не е край, а велико Начало – Началото на нашия Древен и безконечен Път.

Абсолютът е прадревна земя.

Прасъществото е навсякъде, То подкрепя и Бога.

Учителя казва: „Изворите на Душата се поят от още по-велик извор – той е човешкият дух. Изворите на човешкия дух се поят от още по-велик извор – той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик извор – от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието“.

Бог е вътрешно явление – Абсолютът е дълбинно явление.

На Бог може да се подражава чрез богоподобие, но на Абсолюта не може.

Чистият човешки Дух може реално да види Бога, но не може да види Абсолюта. За Абсолюта трябва да си отишъл отвъд Духа.

Абсолютът е Всемогъща Ръка.

Кой е превърнал съзнанието в Сияние? – Абсолютът. Кой е превърнал съзнанието в Дух? – Абсолютът.

За Абсолюта вечното е временно.

Бог се движи във Вечността и Безкрая. Абсолютът се движи в Мистерията и е над Мистерията.

Бог се движи благодарение на Абсолюта.

Когато Абсолютът е родил Бога чрез излъчване, Той му казал: Ето, подавам ти ръка за Вечни и Безкрайни времена!

Проникването в Бога е въпрос на честоти. А връзката с Абсолюта е: ако си призован и с позволение.

Истинска цивилизация може да произлезе само от Абсолюта – Върховния Прасъздател на всичко.

Бог е храм на вечната Тишина; Абсолютът е Мистериозна Тишина.

В Бог има вечен звук; в Абсолюта има Неуловимост.

Очите на Бог са два чисти извора; очите на Абсолюта са отвъд това.

Бог е слънцето в човека; Абсолютът е Мистичната зора.

Бог е скрит в сърцето ти; Абсолютът е скрит зад сърцето – в другата, по-вътрешна Сърцевина.

Съществата от Вечността имат близост с Бога, но нямат близост с Абсолюта.

Без Бог човекът не е в живота, а без Абсолюта, не е в Мистерията.

Бог е господар на Битието; Абсолютът е господар на Небитието.

Бог е неизразимо изразим; Върховният Абсолют е неизразимо неизразим.

Абсолютът никой никога не Го е виждал. Само висши Същества са били докоснати малко – без да Го виждат, за Него няма зрение.

Той е отвъд смисъла.

Абсолютът е зад предела и безпределността.

Истината е Той Самият и Неговото излъчване.

Той дарява Истината, но си остава дълбоко Неизречен.

Абсолютът е този, който превъзхожда и Истината.

Истината е реалност; Той е свръхреалност.

Абсолютът е Върховна и Тотална Истина и само с великата си цялост се подготвяме за Него.

Мистерията е Велик Океан от бяло, ослепително Безмълвие, в центъра на което е Той.

Мистерията на Абсолюта е толкова ослепително бяла, че и най-чистият диамант ще ослепее, ако я види.

Когато си в Любовта, мисълта е чиста, но когато си в Абсолюта, чистотата отпада, остава само Изначалното, а то е ядрото на Истината… и поради това е прасъстоянието – Свръхпречисто състояние.

Има скрито място отвъд Вселената – то е по-тъмно от мрака, то е в Ръцете на Всемогъщия Абсолют.

Абсолютът слиза в Мистерията – безкраят и вечността за Него са голямо ограничение, но Той понякога слиза, заради потайните си наблюдения.

Абсолютът е Величествено Неизвестен поради Дълбината си.

Той е Дълбинно Невидим.

Абсолютът е Дълбината на всички Дълбини.

Абсолютът е дал част от Дълбините Си на Бога, но Той Самият навътре не е дълбинно съществувание, а Велико Несъществувание.

Ти си единственото нещо, което истински знаем като Велико Несъществувание!

Само в Абсолюта може да се изяви нещо, което е по-дълбоко от Любовта и Единството, то е Неведомата Неизразимост, а не Неизреченото споделяне. Това е част от Скритостта Му.

С Искрата си ти си в Мистерията, а когато изоставиш всичко, се завръщаш в Абсолюта.

Абсолютът е Причината на всички причини.

И да намериш Бога, и да не Го намериш, търсенето продължава към Абсолюта.

Имало е време, когато е съществувал само Древният Абсолют като Върховно Незнайно Нищо и нищо друго е нямало: нито Бог, дори и Акаша. Те са изречени по-късно.

Нямало е енергия, а само Абсолютът и Неговата страшна сила. Енергията е слизане на силата.

Първо, Абсолютът е излъчил Древния, а после, Древният е излъчил Акаша. Абсолютът е Единственият, Който не може да излъчи Себе Си, защото наистина е без дъно, без предели – нещо невъобразимо.

Абсолютът е Върховна Дълбина и Абсолютно Нищо. Към Него няма Път и пътища – Той е Велик Незнаен.

Никой никога няма да Го познае. Само Той решава кой колко да се приближи до Него, без да изчезне завинаги.

НИЩОТО И НЕЩОТО

Нищото е по-реално от всяка действителност.

Нищото е дом за Мъдрия – чисто пространство.

Нищото може да се взира само в твоята любов.

Щом си нещо, Бог в тебе е умрял и ти си сътвореност, съществувание.

Не всеки Мъдрец постига тази дълбока степен на неразбиранието, Нищото.

Срещата с Нищото е Древният Завет.

Само в Нищото Бог може да бъде Себе Си. Нищото е Сърцето на Бога.

Само в Нищото, когато умреш, оживяваш.

Бъди Нищо и ще бъдеш Изначалната си природа.

Нищото е Началото на Бог в нас, а краят е Несподелим.

Нищото е цялото знание, цялостна Истина.

Истината е в Нищото.

Нищото е Дълбина на Истината.

Нищото задвижва Бога поради сродството и Единството.

Нищото е влизане в Трона на Бога, в Сърцето на Бога.

Нищото не се споделя със света и човечеството, а с Бога и Безкрая.

Истинската працивилизация е съставена от същества на Нищото, а в тях е действал Абсолютът.

Нищото е преди живота и след живота. Ние идваме от Невидимото и се завръщаме в Невидимото.

Абсолютът съвпада с Върховното Нищо.

Във Върховното Нищо не съществуват нито сътворени светове, нито несътворени.

Дълбинното познание се случва чрез проникновение в себе си, в древното Царство на Нищото.

Чрез Нищото Бог е Себе Си в Мистика – и така Същността на Бога се вселява в Същността на Мистика.

Който е удостоен с Нищото, той е удостоен с Бога и с Гносиса.

Нищото е чудното място на Мистичната Мъдрост.

В Нищото няма и следа от злото. Нищото е смърт за злото.

Тревичката е по-силна от големите дървета, защото е част от Нищото.

Злото може да се спотаи в ума, в съзнанието, но не и в Нищото. Нищото е дърво без корен.

Нищото не е реална реалност, а Мистична Свръхреалност. Когато тази Свръхреалност е слязла надолу, се е създала реалната реалност: Бог и нереалната реалност – Луцифер.

В Нищото няма отрицателно и положително знание, а само Истинско, цялостно.

Нищото е отвъд всички храмове и времена.

Нищото е праизточник преди всички източници.

На по-ниско ниво Нищото е истинско знание – в Дълбините То е съвършена Пълнота.

Нищото е Върховната Благословена Земя.

Нищото изгрява в Истината.

Съществата на Нищото живеят в неописуем Покой.

Нищото е Несъстояние в състоянието; пълнота отвъд преживяването.

В Нищото умът е разтворен, светът е изчезнал.

Нищото е Праводата.

В Нищото Цялото се грижи за тебе.

В Нищото нашата дълбина е събудена.

В Нищото Тишината е цялостна.

Върховното Нищо е господарят на Тишината.

В Нищото смъртта умира.

Нищото е най-голямата катастрофа за злото.

В Праизточника зло няма – само Изначална Пълнота.

Нищото е Единство и над Единството.

Нищото е върховният живот, който е Дух без материя, и сияние без светлина. Това е Изначалният живот.

Нищото е Върховната Чистота, която е била преди чистотата.

Чрез Уединението пътуваме към Нищото.

В Нищото е спасението. Тук сме разтворени в Бога и в произхода, който е без начало.

Нищото е преди диханието, защото е преди живота.

Нищото е съвършено.

Нищото не можеш да го познаеш, и затова То винаги е прекрасно.

В Непознаването на нещата те се съхраняват.

Нищото е сливане с Нищото, със собствената ни Изначалност.

Същността е скрита в Нищото, но Нищото я превъзхожда.

Върховното Нищо е Мистерия отвъд всяко раждане.

Върховното Нищо е безпределност в Безкрая.

В Нищото се влиза с Любов, която е станала Истина.

Само в Нищото сме Същност.

Само в Нищото се случва най-наситената Пълнота.

Срещата с Бога е в Нищото.

Имаш ли Нищото в себе си, ще Го срещнеш.

Търсиш ли Нищото в себе си, Древният Бог е започнал да се самосъздава в тебе.

Нищото е наситена Цялост.

Нищото е Тайната на живота – Пълнота.

В Нищото се срещаме със своята Изначалност.

Блажени нищите, защото са част от Нищото.

Нищото е Скритост, която чака до сърцето ти.

В Нищото всичко е светло.

В Нищото умира сътвореното.

Любовта към Бога води в Нищото, в Изначалната Пълнота: Блажени нищите.

Нищото е върховното убежище. Това е съвършеният замисъл на Абсолюта.

Взорът на Нищото е в Любовта и Истината.

Безупречните са станали част от Нищото и в тях работят Дълбините.

Злото никога не влизало в Нищото, в Пречистото Място.

Нищото е Изначалният свят, Първичният свят.

Върховното Нищо държи всичко в Своите Ръце.

Върховното Нищо е Абсолютът, а Нищото, което се е ограничило и слязло, е Бог – Духът Божий.

В Нищото на Бога има съзнание, но в Нищото на Абсолюта има само Мистерия и свобода от съзнанието дори от чистото съзнание.

Вселената е родена от Нищото и така тя е станала нереална.

Ако съзнанието избере Нищото, тогава съдбата започва да се видоизменя и върви към своя Извор.

Неразвитото съзнание избира света, защото е изпуснало Нищото и е станало заслепено в себе си.

Бог е Един – Нищо за всички народи.

Нищото е съвършеното тяло на Душата и Духа.

Чрез Нищото Любовта изважда човека от обикновено знание.

За да напишеш истинска книга, Тишината на Нищото трябва да се е загледала в тебе, в твоето съкровено Нищо.

Завръщането в Нищото е върховното изцеление от материята и света на сътвореността.

Завръщането в Нищото е само чрез Любовта и Истината.

Нищото е влизането в Бога. Върховното Нищо е докосването до Абсолюта.

Нищото е Неведома сила и за злото, и за доброто.

Нищото превъзхожда смисъла.

Нищото извайва в нас целостта.

В Нищото се случва правилният начин.

Нищото е свръхестествена Пълнота.

Нищото е Древният Метод на завръщането.

В Нищото няма влияния – а само Сърцевина и Безпределност.

Нищото е Древният Изначален Дом на Бога и човека.

В Нищото Мистикът е станал себе си, защото е изчезнал в Изчезналия.

В Нищото няма нито вечност, нито сътворение, нито звезди, нито слънца – тук слънцето е Бог.

Колкото си по-изчезнал в Нищото, толкова повече Древният те е прегърнал в Своето Нищо, в своята Цялост.

БОГ

Бог е частица от Сърцето на Древния Абсолют.

Бог е животоносен и смъртоносен.

Когато Бог убива, това също е помощ.

Бог е в Сърцевината ти и затова виж Го. Той никога не те изоставя – и в живота, и в смъртта Той е с теб, както и Учителят.

Чрез Боговете Бог ще завърне хората в Божествения свят. Чрез Мистерията Абсолютът ще завърне достойните в сиянието.

Всеки, който е разгадал Бога, е умрял без да Го е разгадал.

Любовта, която ни придружава в живота, е Бог.

Иди при Бога и злото ще бяга от теб.

Бог е Извор от Океана на Върховния Абсолют.

Божието Име е Негово участие в твоя живот.

Божието Име е Пазителят на Живота.

Ако Бог ни е дал Божието Име в този свят, това означава, че ще бъдем с Него и в другия свят, след кармата.

Как Божието Име се е зародило в нас, в нашето сърце? Когато в един-единствен момент Бог е видял искреността ни, в този миг Бог е проникнал в нас, в сърцето ни за опора.

Божието Име ни осветява отвътре.

Божието Име в нас е заплаха за всяко зло.

Божието Име в нас е зараждането на чистия Път.

Падението на човека е в изпускането на Божието Име.

Божието Име е гласът на Силата.

Божието Име е над всички Писания – то е мистична наука отвъд всичко.

Божието Име в нас е скрито Могъщество, но човекът трябва да е скромен.

Божието Име е отвъд мига.

Божието Име е нашето царство в този свят.

Божието Име означава да сме в Него, в Неговата Свобода.

Всяка дума на чистата сила, която обичате, е Божие Име.

Така както Божието Име е нашият ключ, така и пчелата е ключът за меда.

Божието Име е страж.

Божието Име е универсална сила.

Божието Име е Сърцето на Бога, Ядрото на Силата.

Чрез Божието Име си в Неговата Истина, в Неговите Ръце.

Божието Име е реален храм – нашето реално сродство.

Където и да си, Единственият храм е Божието Име.

Божието Име е чисто действие, скрито в Божията Сила.

Божието Име в този свят е върховната необходимост.

Чрез Божието Име откриваме себе си.

Чрез Божието Име живеем в Бога.

Чрез Божието Име Бог ни е позволил Пътя на одухотворяването.

В миналото Божието Име е било в безмълвие, после породило себе си и станало достъпно.

Натрупването на Божието Име ще създаде стихията, която ще разруши твоята карма.

Божието Име е жезълът на Словото, силата на Словото.

Божието Име е първородна сила.

Божието Име е вътрешна сила, която действа и отвън.

В Божието Име Сам Бог вибрира Себе Си.

Божието Име е Изначалната Чистота, Неопетненото място.

В Божието Име постепенно се преобразяваме.

Божието Име ще ограби грабителя – тревоженето, безпокойството.

Божието Име е позволение да пием от Източника.

Когато Божието Име е вдъхнато в нас, Той ни е приел.

Божието Име е Божие вдъхване в нас.

Божието Име е ключ и освобождение. Божието Име е духовно и Божествено явление, чист вътрешен свят.

Божието Име в нас променя нашите условия.

Божието Име е власт над злото.

Чрез Божието Име Бог иска да Го намерим и да Му служим.

След Божието Име в нас навлиза Висшият свят.

Божието Име е било сила преди сътворението.

Божието Име ще очисти всяко зло в нас и около нас.

Божието Име е отиване при Бога.

Чрез Божието Име Бог ни иска за Себе Си.

Чрез Божието Име Бог иска да живеем в Него.

Злото винаги бяга от Божието Име.

Чрез Божието Име Бог постепенно урежда Себе Си в нас – и така се изтрива нашето минало.

Божието Име е Чиста Дълбина.

Божието Име в нас ще се превърне и в Божие Ръководство.

Божието Име е Владетелят на духовете.

Божието Име в нас е гласът на Неговата Любов.

Божието Име е излизане от света – и затова милиони хора се молят.

Чрез Божието Име Бог иска да Се възкреси в нас.

Божието Име винаги вижда отвъд очите, отвъд събитията.

Божието Име ще те направи владетел на твоите внушения и самовнушения.

Божието Име владее духовете.

Божието Име е пречисто и затова е голяма власт.

Всяка мощ е нещо, което идва отвътре, от Източника.

Божието Име е Всепроникващ огън.

Всяко зло се разбива в Божието Име.

Божието Име е Всепроникващо.

Божието Име, това е Неговата динамика – дарът за избраните.

Божието Име е скрита динамика.

Установеният в Божието Име, ще преодолее смъртта и сътворението.

Божието Име е реалност над действителността.

Бог е сътворил Вселената чрез тайната на мълчанието, а Безкрая – със Своята Тишина.

Когато познаем себе си, Той ни е завърнал в Себе Си.

Ако Бог реши, с една дума може да промени развитието на човека.

Бог е нашият вътрешен свят, а Мистерията е нашият древен свят.

Когато Бог влезе в словото, словото е изпълнено със Себе Си.

Изначалното Писание на Бога е неписано, то е нямало нужда от Слово, но след падението, нещо е трябвало да слезе.

Ако вършиш много добрини без Божията Воля да е пожелала това, ти си обречен. По-хубаво е никога да не си се раждал, защото тече помощ към хора, която не е реална.

Божията Воля е Силата зад всяка сила.

Божията Воля решава въпросите в света.

Божията Воля знае във всеки момент къде е Любовта и кога тя трябва да действа.

Божията Воля свети само в Сърцето на Любовта и Тишината.

Божията Воля се изработва в човека чрез страданията. Само от страданията се ражда дълбинният и чист слух.

Божията Воля движи живота във видимия и невидимия свят.

Ако имаш Любов, Божията Воля те прониква и ти разкрива себе си, своя замисъл.

Божията Воля е гледна точка на Бога, а не на човека.

Божията Воля присъства в цялата пълнота на ум, сърце, воля, душа и дух, когато те са в Единство, и тогава тя е несъмнена и изливаща се.

Божията Воля е образ на една цялостна наситеност.

Божията Воля е по-дълбока от света и от всяка молитва, но тя може да се слива с тази молитва, която тя ръководи.

Спасител е само Божията Воля.

Божията Воля извира само в Любовта на човека, а в другите е поради замисъл.

Пази Любовта си и Бог ще те пази.

Който е познал себе си, познава и Божията Воля.

Понякога Божията Воля действа без знанието на човека, защото трябва да се изпълни замисълът.

Когато Божията Воля действа, действат Изначалната Сила и нейният замисъл – тогава енергията лети и прониква.

Божията Воля може да бъде тих ветрец, галещ тревичката и могъщ ураган, завличащ живота, но тази Воля е винаги мъдър, спасителен замисъл.

Божията Воля действа заради Любовта и израстването.

Когато се натрупват молитви, то е, за да се изяви след време силата на Божията Воля в твоя живот.

Божията Воля е изпълнител на Божията Истина.

Когато Божията Воля и твоята воля се сливат, това е единно действие.

Божията Воля е концентрация, която покорява.

Божията Воля привлича всякога мъдра воля.

Когато търсим Божията Воля, се завръщаме в Божията Воля.

Няма израстване без Божията Воля.

Изпълнението на Божията Воля е изцелението от този свят, осъзнатото изпълнение.

Божията Воля е върховното оръжие в този свят.

В сравнение с Бог и Любовта – и доброто, и злото са бедни.

Божията Воля е над света.

Божията Воля е дала трудностите, защото само в тях има растеж.

С Божията Воля си над условията и злото.

Божията Воля има мълниеносна власт.

Божията Воля е да имаш Божествена Любов към съществата.

В този свят управлява само Божията Воля, но тя няма власт в Мистерията и в Неведомостта.

Скритият Бог познава твоя говор и твоята тишина. Мъдрецът има сияещо премълчаване.

Благословен е този, който е заслужил голямото изпитание, защото скритият Бог го е повикал.

Правилните действия са виждащи, защото Скритият е в тях.

Скритият Бог е Древна нематериална земя, неродена земя – Изначална родина.

Скритият Бог е, Който изпраща злото срещу нас и Той е, Който се справя с Него. Ти само бъди в Единство със Скрития.

Злото винаги ще проверява колко търсиш Пътя си към Скрития Бог.

Той ни дава страданията, за да се приближим до Него и да заживеем в Него.

Кой дава Силата си на Сатана да действа? Скритият Бог.

Това, което си намерил – Скритият ти е позволил да го намериш.

Чрез Бог Словото е Бог.

Бог дарява силата на Словото. Абсолютът е силата на Тишината.

Бог се движи в Словото, Абсолютът – в Тишината.

Бог те учи чрез говор и Тишина.

Бог не винаги обяснява, защото Любовта не е във въпросите, Любовта е в Любовта.

Милиони хора се молят, защото искат Бог, а не света – светът е пропаст.

Чрез усърдната молитва Бог е с нас и в света, но светът пак не е нашето място, нашият дом.

Когато един ден Бог Се всели в нас, слабостите ни ще изчезнат.

Когато Бог е в нас, кой може да ни обиди? Обидата е опит за ограбване. Кой може да ограби Бога?

Ако Бог ти е позволил да се жертваш за Него, ще се завърнеш.

Ако Бог е с тебе, ще процъфтяваш и в хаоса, и в света.

Който е видял Бога, Го е преживял. Който Го е преживял, не Го е видял, но се е сближил с Него.

Има само един успех в света и извън него – когато си заживял в Сърцето на Бога и когато си чул Тишината.

Щом си умрял за Бог и Бог умира за теб – това е оживяването в Дух и Истина.

Бог в нас не се нуждае от външно благословение.

В света и във Вечността няма истински образ и подобие на Бога, защото Сам Бог не е подобен на Себе Си, Той е само отломък, частица от Абсолюта.

Който казва, че е познал Бог, е умъртвил нещо в себе си, а който Го люби, без да Го познава, има приятел всякога жив и върви към Мистерията.

Който реално е видял Бог, върви към Мистерията.

Бог е вътрешно създаден – съществува, за да се върнем в Мистерията на Абсолюта.

АКАША, ЕТЕРЪТ, СЪЩНОСТТА

Същността е мистично създадена. И животът, и смъртта се заглеждат в нея, но не могат да я разберат, защото Същността е родена преди тях.

В Същността няма място за смърт и живот, защото Същността не е родена – тя живее като Неродена.

Когато осъзнаеш Същността си, ти се връщаш в своята Изначална Лекота, както пеперудата – в своята свобода.

Осъзнаването на Същността е превъзходството над света, над булото.

Същността е полет, роден от великото Единство с Древния.

Същността всякога изпреварва знанието.

Акаша е Праматерията на Единството.

Който изпълнява Божията Воля, прониква в Акаша.

Дълбокото разбиране на Бога е дълбоко разбиране на чистия Етер, чистото Нищо, на Квинтесенцията.

Когато си в Нищото, нищо не е останало от света, защото ти си в Същността си.

В Етера е тънкостта на всеки смисъл и това, което е над смисъла.

Акаша е почнала да съществува, когато е била изречена от Върховното Изначално Древно Слово.

Дълбоко, в нашия център ние имаме квинтесенция от Акаша – Древния Еликсир.

Акаша е част от Абсолюта, но Той я превъзхожда. Никой не може да открие Абсолюта в Акаша, защото, Той е скрит зад нея.

Абсолютно всичко е съхранено не в Акаша, а в Древния, защото, Той е излъчил всичко.

Върховният Етер е Непостижим и Недосегаем. Той е Древният Трон на Върховното, Абсолютното Нищо. Само Абсолютът стъпва там.

Върховният Етер осветява смисъла.

Върховният Етер е безмълвно Слово преди словото.

ГЛАСЪТ

Всичко е произлязло от Слово чрез гласа, затова Словото е разкривател.

Гласът е врата, проход и затова ние страдаме, за да Го чуваме, страданието е проповедник.

Божият Глас е велико и чисто влияние, а страданието е съюзник, то носи послушание.

Неговият Глас открива тайни, защото гласът движи Словото.

Земята беше неустроена и пуста, но Неговият Глас промени всичко. И ако ние го чуваме, ще се устроим – ще устроим своята земя.

Този Глас движи всички гласове, движи всички гласове и устройва всичко. Това е Дълбинен Говор, Несътворен Глас, който е създал несътворените и сътворените.

Този Глас е осветил Голгота, защото е Безпределен. Дарахар – Гласът над гласовете.

Този Глас е вход на Силата – Божията Сила.

Този Глас е Древен, велик. Ще обясня: Той превърна Христос в жертва, а жертвата сразява злото, тя е Божествен метод, тя побеждава кармата на света.

Неговият Глас е Изначално Слово и когато Той го изрече, Словото става Дух. Ето защо концентрираното, сгъстеното Слово е действие – Дух в действие.

Само Неговият Глас е Слово и проповед.

Този Глас с една дума може да измени живота. Когато Той влезе в думата, случва се оживяването, а този Глас може да влезе във всичко, защото е Изначален. Ако този Глас влезе в очите и те стават проповед. Голяма е Тайната на този Глас и когато мълчи, и когато говори.

Умът е фалшив глас в човека. Божият Глас е Истинен. Знакът на този Глас е Абсолютната Разумност.

Умът е гласът на падението – това е вторичният глас. Той разделя и разединява, докато Истинската Реалност е обединяваща.

Вторичният глас е създал съдбата, докато Божият Глас е господарят.

Божият Глас може да живее само в цялостния човек – човекът на Любовта, който е в Единство с всички религии.

Силата на Божия Глас е в това, че Божият Глас е наситеност, тука са събрани висши трептения.

Умението да чуваш Гласа е Дар от Гласа.

Самите думи са говорещи същества, а човекът само ги приема.

СЛОВОТО

Що е Слово? Предаване на чист Дух в човека, чрез което човекът да разбере смисъла.

Който разбира Словото, върви към Пълнота и Покой.

Обикновеното земно слово, това е изгубеният Покой.

Словото е водител в Словото.

Словото е виждащо.

Словото определя Пътя.

Словото, в чистия си смисъл, е Дух.

Словото може да бъде яснота и забуленост.

Словото създава сътворяването и несътворяването.

Словото ограбва трудностите и опасностите.

За осъзнатите Словото е храм.

Словото е опора в Тишината.

Словото, в което живееш, е твоят Път.

Словото ни извежда от света, а Любовта – от Вселената.

Осъзнай с цялата си сила Словото като Безкрая в действие.

Словото има най-дългата ръка във Вселената.

Словото е Дух и сила.

Словото е жива Духовна сила.

Словото е Божие движение, Божия сила, която движи развитието.

Словото е излъчено Безмълвие, за да води човека в Безмълвната Пълнота.

Словото може да бъде Божия гняв или Божията Милост.

Със Словото си ние можем да създадем Бог в себе си, а и Мистерията. Словото е велик Дар.

В Словото е самото Учение.

Словото е Душата на Бога; Безмълвието е Духа Му.

Словото не е знание, а Мъдра река, поток от Мистична Божественост.

Словото е силно в Бога, а не в човека.

Бог е, Който усилва Словото в нас.

Словото е Таен и Мъдър Учител.

В Словото има време, вечност, безпределност и Мистерия. Словото е посоката – Пътят към тези Дълбини.

Изначалното Слово е храм на Бога.

Словото има Древен Поглед.

Словото разрежда материята и трудностите, а Тишината ги поглъща.

Словото е чуващото, а не ушите, защото Словото е Изначалното.

Словото, което храниш най-много, е твоят Път.

Твоето Слово, това си ти самият – това е твоят Път.

Очистването на словото е завръщане в Словото.

Словото е извисяващо.

Словото е отломък от съвършенството на Тишината.

Дълбоко в Словото и в Тишината на Словото се намира Посвещението.

В Словото се намира едно дълбинно умиротворение, което води човека към Тишината, Несътвореността.

Словото е Древна Тайна на Тишината. Изначалното Слово е облечена, преобразена Тишина.

Има Слово, по-дълбоко от Тишината. Това Слово изрича Тишината, но я надминава.

Има Слова, които усилват Тишината, Древното Присъствие.

Древното Слово превъзхожда Вселената и пространството.

Словото е лъчът, който открива Пътя чрез откровение.

Словото е Невидимо Вселяване в Духа на човека.

В Словото влизат и оживяват духовете и затова внимавай кое слово оживяваш.

Словото е Древната Алхимия на Изначалната Реалност.

Словото черпи сила от Изначалното Слово – Прасловото.

Злото изгаря в Изначалното Слово. Изначалното Слово е Несътворено.

Изначалното Слово е Първична енергия – Прасилата.

Изначалното Слово е образ и подобие на Тишината.

Всичко е слово: Бурята е слово, мълнията е слово, вихърът е слово, изворът е изречено слово.

Слово-Безкраят е истинското успокоение.

Чрез Словото се извисяваме над предопределението.

Когато дълго си натрупвал Слово, Бог ще се събуди в него и това ще бъде твоят час.

Натрупаното Слово никога не се губи, то е твоят капитал: и тук, и отвъд, и след това. Това е твоят чист капитал.

Словото расте от твоята енергия и отдаденост.

Словото може да пробива материята и да я пресътворява.

Словото е по-голяма сила от урагана, бурята и мълнията, защото то е преди тях.

Словото е слязлата ръка на спасението.

Свещеното Слово е кристализиран Бог.

Бог е Вършителят в Словото.

Словото в света е пресъхнал извор.

Словото е изрекло Покоя и му казало: Ти ще бъдеш несмутим!

Само Той, Бог прави нещата според Дълбините Си.

Словото е в Бога, а не в човека и света.

В Словото на Мъдрия говори Безкраят.

Там, където завършва Мъдростта на Словото, започва Тишината на Безкрая.

Словото е чиста Древност, произлязло от Мистерията.

Словото е Свещеното Писание, а не събитията. То създава събитията, но е над тях.

Словото е, което вижда Истината, а Тишината е, която я съхранява.

Словото е Древно Дихание на Бога.

Когато в Словото слиза чист Дух, това Слово е Мистерия.

Твоето Слово е твоят Път, то е Водачът.

Словото е велико Благо – дар за Пътя към Бога.

Овладяното Слово, това е Бог в нас.

Словото е влизане в Бога – самопроникване.

Чистата Същност на Словото е Свобода.

Неизразимото Слово е сродно с Тишината.

Словото, когато е Божие излияние, постига всичко.

Словото е сила според духа, който се вселява в него.

Словото от Извора е всякога чисто.

Словото, с което живеем, е нашата съдба.

Мощното Слово в човека е спускане на Бог в човека.

Словото е Древен Храм на Бог.

Словото, което идва от Любовта, то разкрива Дълбините на Мистерията.

Словото в тебе може да се усмихне и на най-големият мрак, ако си едно със Словото. Словото е Божият пробив – чист Дух в действие.

В тежки дни Словото се превръща в молитва, в самоотдаване и това е ключът.

Словото крепи света и Вселената.

Словото пази Тайните, но може и да ги изрича.

Словото движи събитията.

Пукнатините в Словото създават уязвимост.

Когато Словото е Дух, то е могъщо Единение.

Концентрираното Слово има власт над събитията.

Словото, в твоя живот, е твоят Учител.

Свещеното Слово е вкусване на Бога.

Могъщото Слово – това са трептенията на Бога.

Словото е строителят на живота.

Словото строи отношенията с Бога и човека.

Тялото е илюзията на словото, сянката. Тялото е преобразувана енергия.

Словото е Дух, който прониква в телата и явленията, формира мислите, защото те са създадени от Него.

Словото е било преди материята.

Словото е великата опора в трудния живот.

Словото живее в Бога, а не в човека.

В Словото живее Скритият Извършител.

Словото може да говори за допустимото, но не и за Неизразимото.

Словото изразява дълбините, но не е самата Дълбина.

Словото движи живота, но то има особена гледна точка.

Словото е безпределно – Изначалното Слово.

В самото Изначално Слово има Мистерия, защото се е изляло от Мистерия.

Прадревно Изначално Слово е сътворило реалността на Бога, на вътрешен план, за Неговите цели.

Щом се отмахне словото, явява се Безмълвното Слово, Изначалното Слово – Праобразът.

Изначалното Слово е Тишина от Безкрая.

Бог – Изначалното Слово е произлязло от светилището на Тишината.

Изначалното Слово е поток, слязъл от Тишината.

Изначалното Слово е Водителят на Тишината.

Изначалното Слово е звукът на Древността. Това е времето, когато Бог е изричал нещата.

Изначалното Слово е Зората на Дълбините. То е живеело тайно, когато още нищо не е било изречено.

Изначалното Слово е Тайна и Мистерия, която светът и тъмнината не познават.

Изначалното Слово е било Необятност, но после, когато паднало, се ограничило.

Изначалното Слово е скрито от падналото слово-илюзия.

Изначалното Слово е състояние на Бога.

Изначалното Слово е Древно излъчване на Бога.

В Изначалното Слово няма земя – то е Дух и Истина.

Изначалното Слово в нас улавя незабелязаните неща.

Божието Слово не е от света.

В Божието Слово гори Духът.

Божието Слово е Древният поток на Безмълвието и Единството.

Роденият от Божието Слово, е кристал.

Божието Слово е Всеобщ Велик Разум, дарен за Пътя на човека.

Словото – духовете се страхуват от него. Божието Слово е с бързи трептения.

Чрез слизане на Божественото Слово в човека, може да се случи преврат, промяна на Пътя.

Божието Слово е наситеност и чрез това Слово се завръщаме в Бога. Но и съдбата се създава със слово – слово, което не е Божие, а човешко.

Словото е вибриращият Бог и понеже е създало, образувало всичко, то прониква във всичко.

Словото не е религия, Словото е Бог.

Словото е Божие господство навсякъде.

Словото е Всемогъщият Жив Бог.

В Словото на Любовта Бог е пробуден.

Когато Бог е в Словото, Словото е Богоподобие.

Бог решава интензивността на Словото, каква да е концентрацията.

Бог винаги оживява в натрупаното слово.

Бог е убил злото чрез особено Слово, за да го заключи.

Словото на Бога е силата в нашето Слово.

Словото на Бога има Велика Душа.

Само Словото на Бога е тотално действие.

Словото е Мистична реалност, и да имаш Любов към Словото, това е от Божието Име, което те е повикало.

Мисълта е смутима; Божието Слово не е.

В дълбокото и мистично Слово Бог ти е дарил нещо от Себе Си.

В Мистичното Слово е величието на Мъдростта.

Мистичното Слово е живяло свещен, древен живот в Зората.

Мистичното Слово е дълбок опит в Бога.

Мистичното Слово се разгръща в Самия Бог.

Мистичното Слово извира от Висшата Тишина.

Мистичното Слово е фина енергия.

В Дълбинното и Мистично Слово тече Древният Глас.

Дълбинното Слово се предава само в чистото съзнание, Мистичното Слово – в чистия Дух.

В Чистото, Дълбинно Слово тъмните сили са погребани.

Словото е като огъня – велик очистител.

Ако Словото те изгори, то е пречистване.

Когато Словото стане пречисто като безмълвие, враговете ще изчезнат.

Чистото Слово е велика Висота.

Чистото Слово е несътворена енергия, то е Дух.

Чистото Слово излъчва Пътя.

Чистото Слово е мечът срещу злото.

В Чистото Слово злото не може да се тревожи.

В Чистото Слово Бог се разгръща.

Същността на Чистото Слово е свобода.

Чистото Слово е разговор с Невидими приятели.

Чистото Слово е мъдър вътрешен приятел.

Чистото Слово е могъщ меч срещу мрачната светлина.

Нечистите слова са изхвърлени от Безкрая.

Нечистото слово е мъртва вода.

Низшето и нечисто слово в човека е бедствието, то разкрива застоя.

Истинското Слово е чисти, сияещи трептения.

Истинското Слово е квинтесенция, чиста Божественост – Акаша.

Защо истинското Слово е сила? Защото е съсредоточена Тишина – Изначално Присъствие.

Истинското Слово е будно и дълбоко, осъзнато състояние.

Истинското Слово е Гласът на Бога, то е проникновение.

Истинното Слово съобщава Гласа на Бога.

Истинското Слово диша в Любовта.

Истинското Слово е храм само по себе си.

Истинското Слово дава свобода и лекота.

Бог и Словото нямат тяло.

Словото е без тяло, но може да се проявява в тяло.

Словото не е материя, но прониква в материята.

Бог е властта в Словото.

Словото е действие на Създателя и то разкрива кармата.

Всичко се ръководи от Словото по необходимост.

Висшето Слово е чиста реалност, то е от Тишината.

В най-дълбокото Слово се изрича Тишината.

Тихото Слово на Бога е най-могъщото нещо във Вселената.

Словото се предава навсякъде – то е проникващо, минава през стени и под водата.

Натрупаното Слово винаги става живо постижение, живо действие.

Словото към другите е трупане на истинска помощ.

Словото избистря всяка мъгла.

Словото може да създава тайни.

Велико Слово е създало нещата и ги владее. Словото няма власт само в Мистерията – там то е Чиста Дълбина, изтъкана от пълнота и тишина.

В най-дълбокия смисъл Словото може да отстранява тъмните сили и светлите сили и остава само Той, Изначалният.

Хората живеят в Словото и мълчанието, а не в света.

Има затворени светове, но Словото ги отключва.

Словото е велик слуга на Древното Безмълвие.

Думите и мислите, с които човекът живее, са съдбовната му пътека.

Словото е Дух, който знае пътя си към съществата.

Словото не е в Писанията, а в Духа.

Словото се нарича Дух.

Словото пътува към Неизвестното.

Словото движи и определя енергията.

В правилното споделяне на Словото тече безмълвието.

Твоето слово е твоят свят, а твоята тишина е твоят дом.

Словото е чисто, когато е енергия на Любовта.

Словото е Слово, когато е в аурата на Любовта.

В твоето слово е пътят на твоя живот.

Вглъбяването в Словото е завръщане в Безмълвието.

Твоето Слово-Дълбина е по-дълбоко от твоите действия.

Ако Словото се всели, мигът става преобразяващ.

Словото управлява Космоса, а Безмълвието – Безкрая, а Великата Мистерия е обвита в дълбока Тишина.

Мистериозното Слово и особеното Безмълвие са от Мистерията.

Изостави думите, за да можеш да се приближиш до Мистерията и Произхода на една стомилионна част.

МОЛИТВАТА

Молитвата е творецът на новото прераждане, тя преобразява миналото.

Усърдните молитви правят велики промени.

Истинната молитва е фина роса.

Молитвата е действие на Чистото Слово в нашата незрима съдба.

Истинската молитва е слизане на Истината, слизане на силата.

ДУШАТА

Душата е Гласът на Любовта – тя е лъчът на Древния Глас.

Изначалната Любов е изляла себе си в Душата и затова Душата е Небесна Тайна.

Душата е произлязла от Древно изричане на Върховния.

Душата не е създадена за сътворения свят, а за Безкрая.

Душата е незнайно създадена чрез древен лъч от Източника.

Душата е Неизразима частица от Древното Му Сърце. Тя е чистата светлина във Вселената и отвъд нея.

Душата и сърцето образуват неизразимата Същност.

Душата е сътворена в Мистичната Тишина и затова е неуловима.

Пробудената Душа винаги ще търси Неизразимия Път.

Душата е родена като Същност и затова не умира. Ако беше родена като тяло, щеше да се ражда и умира – Същността е над живот и смърт.

Душата е говор на Любовта – същностен говор на Неизразимото Божествено Начало.

Душата ни прегръща с Етера в себе си и това е, което ни води в Същността.

Душата и Духът са древно създадени отвъд историята.

Висшата Душа е родена преди знанието, тя го изпреварва.

И Древността не помни как е създадена Душата.

Душата няма форма, защото е Безкрайна Любов. Има условно привидна светла аура, но това е само изглед.

Когато Душата се е родила, тя е смутила величието и на Боговете. Такава красота те не били виждали.

Душата излъчвала Тайнство, Дълбина, Любов, която идвала от скрит свят. Боговете били смутени.

Душата била безмълвна, но с чист звук. Тя била създадена за Път към нещо скрито в Мистерията, защото била част от Мистерията.

Душата била част от великата и неопетнена реалност. Тя била вход към нещо дълбоко, но Боговете не били подготвени за това.

Душата и тялото все се събират и разделят докато Душата познае Нищото и се завърне в своята Пълнота.

ДУХЪТ

Човекът, който е господар на себе си, не е човек, а Дух.

Има духове с огромно вътрешно богатство. Те имат в себе си Древни Откровения.

Тяхната Истина е тяхната манна.

С Душата си – ти си във вечността; с Духа си – ти си в Безкрая.

Само нашият чист Дух е дълбок като Тишината.

Само чистият Дух може да чете чистите трептения на съществата и Безкрая.

МИСТЕРИЯТА

Мистерията е Древночиста Изначалност, от която са слезли нещата в Бездната, в Безкрая.

Откъде си взел очите си? Не е ли това Мистерия?

Мистерията е всякога Недосегаема, за нея няма пророчества.

Мистерията е самата Древна Свобода. Тя дарява в нас Неизречеността.

Мистерията превъзхожда Невидимия свят.

Мистерията е Изначална. После е слязла реалността.

Мистерията е Древна, а реалността е вътрешна невидимост.

Мистерията е върховният Древен зов.

За Мистерията и светлината е хаос.

Ние всички сме Изначално родени от Мистерия, от Праискрата, Първичният Замисъл.

Мистерията вдъхва Дълбинни Истини.

Мистерията и Сиянието взаимно се създават.

Когато Мистерията говори, тя увеличава своята Незнайност.

Не можеш да изговориш дълбинно дори съкровеното, а за Мистерията да не говорим… Тук само сърцето е потайно способно да го улови, то вижда и най-скрития трепет понеже е родено от трепетите на Любовта, а какво да кажем за Божественото и Абсолютното…

Как можеш да изразиш онова, което е отвъд благодарността? И затова тук, в Мистерията заглъхва и благодарността.

Мистерията се храни с Дълбинни Истини, с Дълбинни излъчвания.

Погълнатият от Бога, след време, ще бъде погълнат и от Мистерията.

Погълнатият от Бог, живее в Бога, в Древния рай. Погълнатият в Мистерията, се завръща в Изначалното си състояние, което е отвъд живота и смъртта.

Мистерията е магнитът за нашето Древно Сърце.

Дълбоко в нас е Бог. Дълбинно навътре в нас е Абсолютът и Мистерията.

Мистерията е отвъд свещеното.

Всяка съкровена практика е пътуване към Мистерията.

Има една степен в Мистерията, в която никое слово и никое безмълвие не могат да я изразят.

Смисълът е да се родиш в Мистерията, която е изначално твоя Същност.

Мистерията е абсолютно Непознаваема, защото така тя е Пазител на себе си и на всичко, което е в нея.

В Дълбините си ние сме образ на незнайната Мистерия.

Само най-дълбоката Любов преживява вкуса на Мистерията.

Само Мистерията може да погълне Любовта, защото тя е нейна есенция.

Древното зло не се страхува от Безкрая, защото там има много духове, които могат да бъдат овладени, но древното зло се страхува от Мистерията. В някогашната древна битка Мистерията е погълнала древното зло – Мистерията е изяла древното зло.

Самата Мистерия ни дава древни думи, които са Път към нея.

Началото на всичко тръгва от Мистерията – това Начало е преди Бога.

И Необятното, и ограниченото са построени от Слово – Мистерията е отвъд Словото.

В Мистерията отношенията са древни, сияещи, изначални, свободни, защото всеки е открил в себе си своята цялост.

Колкото повече преживяваш цялост, толкова повече се завръщаш в Целостта.

И най-красивият ангелски ден и Божествен живот е нищо пред Мистерията.

За Дълбината на Мистерията Вселената нищо не знае.

Мистерията винаги ще си остане Неописуема, докато за Безкрая могат да се кажат много неща.

Сам Бог не може да изрече Мистерията.

Не можеш да назовеш дълбинното чувство, то е част от Мистерията.

В Мистерията Словото е без звук – безмълвно.

И най-красивото добро е опетнение на Мистерията – толкова е извисена тя.

Когато не разбираш Мистерията, тя ти е близка.

В Мистерията вярата е падение.

Великата Мистерия е мъчение за светлината и доброто – и затова те не достигат в Сърцевината ѝ.

В света и в отвъдното чистите мисли са необходимост. В Мистерията няма необходимост, защото тук тече Изначалието, а то никога не се е разделяло на чистота и нечистота. Когато си дълбоко в Истината, ти си над чистотата.

В Мистерията няма присъствие, но ти си завладян.

В Мистерията не се говори за безсмъртие. Когато тук дойдат безсмъртните, те са смутени и разбират, че са в падение.

В Мистерията няма лечение и свобода, а само Бездънност.

Мистерията е по-богата от истинската Тишина.

В Тишината прониква Божието Слово. В Мистерията не прониква слово, защото в Мистерията няма дори Тишина.

В Тишината има духове, присъствия – в Мистерията няма, има само Сияния.

В Мистерията няма преживявания – тя е отвъд.

Единственото изумление на Тишината е, когато тя се срещне с Мистерията.

От тази Мистерия е произлязъл Бог. Тя Го е отделила от себе си, за да създаде Той развитието.

Мистерията ражда само неродени неща – без начало и без край.

Мистерията се изяснява чрез Древното неразбиране.

Тишината се прекланя пред Мистерията, а Мистерията – пред Абсолюта.

В Мистерията няма постижения, защото няма действия. Трудно е човекът да си представи свят без действия.

Мистерията съществува мистериозно, защото тя е отвъд живота.

В Мистерията няма нужда от будност, защото тук ти си цялото чисто сияние – облик без облик.

В Мистерията няма изпитания, защото няма Дух – тук Духът е надмогнат.

Духът е чиста, вътрешна създаденост. Човекът е външна сътвореност. Мистерията е Велика, Неведома Нероденост.

Мистерията е Неродена Безпределност – тук никога е нямало история, защото е нямало Начало, тук странстват мистериозни Същества с Незнайни Дълбини.

Тези Бездънни Същества в Мистерията не познават Абсолюта.

Тук, в Мистерията няма чисти действия, защото, тук всичко е преизобилност, Пълнота.

Тук се обменят Пълнота с Пълнота, Неизговоримост с Неизговоримост. Всичко е прекрасно, защото не е ясно.

Тази обмяна на съществата е чиста Бездна с чиста Бездна; Безпределност с Безпределност, а тя е безсловесна, защото е Древно Неизречена.

Никой не може да изрече Мистерията, защото тя е Бездънна – отвъд Началото и края.

За да разбереш Мистерията, без да я разбираш, трябва да станеш част от Истината.

Мистерията е образ на Нищото; Безкраят е слизане надолу; а сътворението е дъното.

Мистерията е съвършенство, Абсолютът е Прасъвършенство. Той е родил Съвършенството като свое подобие.

Без Мистерията световете нямаше да бъдат осветени.

В Мистерията расте само Неизразимото. Всичко друго умира, защото не съществува.

При Бог се отива със Смирение и молитва. При Върховната Мистерия трябва да изоставиш това – там се отива с особен род Тишина.

В Мистерията Мъдростта не се изразява – тя се пие от Сиянието. Сиянието пие Незнайното.

За да влезеш в Мистерията, Истината, се изисква твоето най-дълбинно неразбиране.

Мистерията е за тези, които са избрали Вечната и Бездънна Непознаваемост.

В Мистерията никога никой нищо не може да постигне, защото тя самата е избрала Непостижимостта.

Има свят без духове, това е Мистерията.

Мистерията никога не е спадала към цивилизациите.

Мистериозният човек няма човешка природа, нито духовна.

Не се е родило слово, нито Безмълвие, което да обясни Мистерията.

Ние сме Древна част от тази Върховна Мистерия.

Има сърца на земята, докоснати от Мистерията.

В Дълбините си човекът е Изначална Мистерия.

В Мистерията е забулено скритото виждане за Дълбинните неща, което зависи от твоя потайно чист живот.

Когато Мистерията те е допуснала до себе си, това означава, че тя иска да се приближаваш към нея.

В Мистерията няма образ и подобие, защото Мистерията е Изначалната Неизразимост – Мистерията е произход без Начало.

Мистерията може да говори само на твоето Безмълвие – тя сама пресъздава величието на Тишината.

Когато Мистерията говори, тя винаги си остава Безмълвна и Неизразима.

Това Дълбинно Безмълвие пази Неизразимостта на Мистерията от словото. В Тишината на Великата Мистерия и Неизразимост всяко слово и понятие си отиват.

Неизразимото е прегръдка от Мистерията.

Мистерията е в сърцето ни.

Целта на Тайната е да стигне до Мистерията.

Мистерията живее в Древния-Скрит.

Мистерията е Пазителят на Бездната.

В Мистерията има друг вид Бездна.

БЕЗДНАТА

Бездната е Мистична Тайна.

Бездната е смърт за Вечността, но тя трябва да отстъпи на Мистерията.

Древното зло е влязло в Бездната и във Вечността, но то никога не е докосвало Мистерията.

В Бездната древното зло е нямало голяма сила срещу всички същества, защото в Бездната е имало Дълбинни Същества – Недосегаеми, но една част от Божествените Същества са били увлечени, защото са пожелали по-голяма сила.

Бездната е Дълбина с дъно. Мистерията няма дъно, а вечността и Вселената са само малки ограничения.

Когато навлезеш в Бездната и Мистерията, вечността и вселената стават като сенки.

БЕЗКРАЯТ

Безкраят има Бяло Сърце – Сърце от Прасветлина.

Единственият изход е навътре докато изчезне и Безкраят.

Безкраят не се ражда.

Безкраят е границата на Мистерията.

Възприемането на Безкрая – това е Безкраят, който те приема.

Вечността, Любовта е лекарството за Душата – Безкраят е лекът за Духа.

ВСЕЛЕНАТА

Можеш да се заглеждаш правилно, когато взорът ти е отвъд света и Вселената.

Смисълът е извън Вселената.

ЛЮБОВТА

Що е Любовта? – Древният свят, състоянието преди сътвореността.

Любовта е Божествена – без вещество и ограничение, тя е великата свобода, която всички търсят.

Любовта е Древната Душа – Душата, преди Вселената, и материята.

Любовта изцелява сътвореността.

Любовта е Древният Бял поток, от който е слязъл животът.

Любовта е мистично наситен свят.

Любовта надминава всички цели.

Любовта, това са Белите Крила на Пътя.

Любовта храни Безкрая, а Истината – Мистерията.

Любовта идва до нас от Източника без дъно и от Мистерията без Име.

Любовта е най-дълбокият израз на Неизразимото, което е потопено в Произхода.

Любовта е Върховното Откровение на Абсолюта – Прапроизхода.

Любовта е създателят на Бога.

Любовта е свещеният език на Древния Бог. Тя е неговата обетована земя.

Любовта е безконечно вътрешно пространство.

Любовта е жажда за Безкрая и устрем за Мистерията.

Любовта е друго име на Безкрая.

Любовта е най-древният завет – есенцията на всички писания.

Любовта е великата Божия Воля – после другото се пресътворява.

Любовта сломява света.

Любовта е Бог в действие.

Любовта има тайнствени очи.

Любовта е строга, но не е способна на зло.

Любовта е древна и затова е отвъд ума.

Свещената Любов е Дълбина – без свят в себе си.

Любовта е мечът, който пробива света.

Любовта е, която осветява тъмното дихание на злото.

Любовта е методът, който открива Истината.

Любовта е Божият Път; Истината е Мистичен, Древен Път.

Любовта е Мистерия и това е нейният Път, завръщане в Мистерията.

Любовта е отвъд материята, тя е Свръхестествен Водач.

Любовта е Прасъстоянието преди сътворението.

Любовта е прегърнала света, но живее в Безкрая.

Любовта не вижда света. Тя слиза в света, но само в Душата, и дава даровете, които ѝ принадлежат.

Любовта не принадлежи на видимия свят.

Любовта слиза върху хората заради възлизането.

Любовта е живот с Бога, а не със себе си.

Без Любовта човекът няма реалност – има само видимост.

Любовта е Мистерия, родена от върховна Мистерия.

Любовта е Окото на Мистерията.

Любовта е виждането, защото тя е проникването.

Любовта е Божието явяване в живота.

Любовта е океан от Безкрайност.

Любовта е Древен Покой.

Вътре, в Любовта е скрита тайна дума.

Любовта е есенцията на живота.

Любовта отглежда световете.

Любовта е Божието Дихание – Диханието на Източника.

Любовта е дълбоко извисена над всяко знание.

Любовта превъзхожда и несътвореността.

Любовта е свят без материя.

Трептенията на Любовта са неуязвими.

Там, където е Любовта, работи Бог.

Любовта храни Безкрая.

В Бездната Любовта е безкрайна; в Мистерията е преизобилна и несподелима.

Любовта дарява смисъла, а после го заменя с Мистерията на Безкрая.

Любовта е пълна с Безмълвие, защото е родена преди словото.

Любовта създава тънкостите на миговете, залива ги с красота.

Любовта е величествена. Тя надминава и пределите на Бога.

Любовта е безкрайна неделимост като Бог.

Любете враговете си – направете скок над себе си.

Любете враговете си – завърнете се в Бога, в Нищото.

Любовта е следата, оставена от Праизточника.

Любовта извира от неизтощим Източник.

Любовта е Древната следа за Пътя към Дълбините на Мистерията.

Любовта е Древният Път, който е бил изгубен.

Любовта създава неземното присъствие.

Любов, която не те води към Безпределността и Мистерията, нещо ѝ липсва.

Любовта разпръсква нещо от Древната си Сърцевина.

Любовта е Сърцевината на всеки Път. Без Любовта няма пътуване.

Любовта е слязла от Сърцевината на Абсолюта и оттам е слязла в Сърцето на Бога – това е велик, единен процес.

Любовта, който иска да я разбере, се проваля, а който не я разбира, става Мистерия като Нея.

Любовта винаги търси Истината, защото само чрез Истината се завръща в Древността.

Любовта е част от Неизразимата Дълбина на Древния.

Любовта е Несподелим свят. Ако можеше да се сподели, тя щеше да умре.

Любовта е създадена като Непознаваемост.

Любовта е първичното отношение към Абсолюта, това отношение трябва да е по-чисто от кристал.

Любовта открива себе си в изчезването.

Любовта е мистично родена в Душата. Душата е лъч от Древния свят.

Любовта е толкова могъща, че в Древността е унищожила Богове и демони.

Любовта съществува като Бог в човека.

Любовта е слязла от Мистерията на Нищото и затова само нея търси, защото произходът ѝ е Мистерия.

Любовта те крепи и води към произхода.

Стани Любов към себе си и ще имаш център.

Само Любовта се завръща в кристала на Нищото.

Съдбата се променя само чрез Любовта, защото Любовта е промяна на знанието. Тя води знанието в Нищото, в Мъдростта на Нищото.

Самата Мистерия е вложила Любов във възприятието за Нищото – велика, цялостна пълнота и затова Любовта е пълна само когато Нищото се излива в нея.

Любовта е откровение на Нищото, но след откровенията тайната пак си остава.

Любовта е, която ни завръща в Произхода, в целостта. Само в целостта си не се изгубваме.

Любовта е вътрешен Път на себепознание в Дух и Древност.

Любовта е Божие образование, защото е образ на Бога и защото е образувана от Бога.

Любовта е освобождението от злото и от живота, и смъртта, защото е завръщане в Мистерията.

Любовта към Бога ни отделя от сътворението. Любовта към Абсолюта ни отделя от Несътвореността.

Любовта е жажда за Бога, защото е освобождение от света и Вселената, и е завръщане в изначалното прасъстояние.

Любовта пие вода от Извор без дъно, от Тишина без слово, от Слънце без лъчи; от Мъдрост без понятия и от Истина без предели.

Любовта е метод, който премахва света и вселената, а Мистериозната Любов отмахва и Вечността.

Любовта е великото първо трептение на Древния, слязло във Вселената и света, за да Го познаят.

Любовта е изпълващата енергия, която поглъща съдбата. Любовта е живот в дълбокото, в освобождението.

Любовта е създадена преди Акаша от Абсолюта и когато е била създадена Акаша, Любовта се е разляла във всички светове и първата заповед, дошла по-късно е била: Люби своята безпределност.

Без Любовта няма съвършено съществуване. Тя е живот, отвъд живота.

Само на Любовта е даден живот.

В Дълбините на Любовта живее Владетелят.

И родените, и неродените никога няма да познаят Любовта, защото тя е преобразувана Мистерия.

Колкото повече възприемаме Любовта, толкова повече расте Неизразимостта ѝ, която е само лъч от Прапроизхода.

В Пътя към Мистерията на Любовта трябва да изоставиш и знайното, и незнайното, те са пречки.

Без тази Любов към Мистерията винаги ще цари робство, сътвореност, време – а Мистерията е Свобода.

В Любовта е всяко господство, защото Любовта е Изначалната, Неродена стихия, която още в Древността е смутила мрака и хаоса.

Изначалната Любов е могъщото оръжие на Прасъществото.

Могъща Изначална Любов е парализирала Древното зло и го е заключила в собствения му мрак.

Вътре, в Изначалната Любов могъщата скритата Истина е пробила мрака.

Изначалната Любов е могъща реалност, която Боговете на злото не познавали.

В Изгрева се раждаш; в залеза разцъфтяваш. Разцъфтяването е в Любовта, тя прави залеза нов изгрев. Тук изгряваш в това, което най-много си обичал.

Който заживее в този изначален трепет, той става Единороден и влиза в нероденото Еднородство.

Това велико трептение обхваща всички светове, защото неговата вълна в Акаша е безкрайна.

Който влезе и се роди с този трепет, става безкраен.

Всичко в света е образувано от вълни, но Любовта е образувана от Изначалност, която е първото трептение.

Който е придобил своята Изначалност правилно, разбира трептенията, защото улавя Любовта, първичното.

Който придобие тази Изначалност, открива Истината, своето Първородство.

Божията Любов се слива само с Древната Любов в човека.

Божията Любов създава вечност между душите. Мистериозната Любов вади душите от Вечността.

Учителят на Божията Любов е Бог, а Учителят на Мистериозната Любов е Безмълвието.

Истинската Любов е Божествена обмяна с Бога, а Мистериозната Любов е Несподелима споделимост с Абсолюта. Тук Нищото те докосва.

Истинската Любов е дарът на човека, а Мистериозната Любов е само докосване от Древния.

Истинската Любов, това са трептенията на Бога, а мистериозната Любов е от особени лъчи-сияния.

В Истинската Любов има само Любов и това е достатъчност. В Мистериозната Любов сияе Великата Незнайност и Непознаваемост.

Истинската Любов трябва да я чуеш, не може да я видиш.

Истинската Любов, това е Древността в нас, това е Скритият в нас.

Всяка истинска Любов трябва да се върне в Дълбините си.

В истинската Любов няма изгрев и залез – тя е всякога.

Ако имаме истинската Любов, Бог ни е дал нещо от Себе Си. Ако имаме Дълбинната Истина в себе си, Древният ни е дал нещо от Себе Си.

В Истинската Любов тече Пустотата, тя пълни всички тела със своето ухание – това е малката мистерия на живота.

За да възприемеш Бога (Древния), трябва да си изтъкан от Любов.

Всяка истинска среща е среща на Любовта.

В Любовта е Животът преди живота.

Само в дълбините на Любовта можеш да видиш Мистерията.

Само Любовта твори Несътвореност, а това е началото на Необятността.

Само в Любовта се заражда Неизразимият живот.

Само Любовта отваря отворената книга на Тишината.

Само чрез Любовта всичко е благословено.

Само Любовта живее след смъртта.

Ти имаш дълбочина, която злото не познава – и това е твоята любов.

Ако я нямаше Любовта, как щеше да изглежда Бог?

Ще се срещнете само в Любовта. Старите очи ще се срещнат в нови прераждания.

Старото доверие от Любовта се среща в Новите очи.

Бог е, Който събира старата Любов, за да израсне в нея по нов начин.

Вселената е родена, Любовта е Неродена.

Изчезването е потъване в Любовта, тогава Любовта те прониква с Душата си.

Можем да разберем Любовта до определена степен, но не и Древният, който я е създал.

Ако имаш Любов, можеш да осмислиш живота на много хора.

Без Любовта дори и Бог нямаше да бъде опора за Душите.

Ако Любовта влезе в очите ти, Древният те е докоснал.

Без Любовта дори и Мъдрецът няма дом, Път и Същност.

Само който има велика Любов, ще зароди началото на Мистерията в себе си.

Чрез величието на Любовта се докосваме до Абсолюта, Древния без да Го познаем.

Дълбоката Любов е възприемане на Бога. Абсолютната Любов е влизане в Мистерията.

Само Любовта може да влезе в Сърцето на Истината, защото Любовта и Истината са древно сродни.

Сътворението е изпуснало Любовта и затова се е облякло в материя. Само Любовта, която е несътворена, е освобождението и затова всички я търсят.

Свръхенергията на Любовта прави чудесата. За нея чудесата са естество.

Най-древната Любов е мистично явление. Тази Любов е по-дълбока и от Божествената Любов.

Когато си в Любовта, Дълбините ти сияят.

Въздухът на Любовта е Акаша, Етерът, Безпределността.

В Любовта само Бог е – ти не си.

В Любовта е Покоят, който съществата търсят.

В Любовта е Мистичната Цялост.

За Любовта трябва да си Божествен, а за Истината – Мистичен.

Тези, които търсят Любовта, търсят своят древен спомен – Прасъстоянието.

Само Любовта в нас е Истинският Търсач.

Само Любовта е дом, защото е завръщане.

Само Любовта може да понесе ослепителната Истина.

Слънцето изгрява и залязва, а Любовта е всякога.

Само Любовта създава пространство за Дълбините на Мъдростта.

Само Бог разбира Любовта и само Любовта разбира Бога.

Само Мистичната Любов може да излекува света от болестта на сътворението.

Само в Любовта има Любов и Милост.

Само Любовта е Храмът на Покоя.

Само Любовта към Истината може да създава отношения.

В Любовта кое зло може да устои на Божията сила?

Изворът е наситена енергия на Любовта.

Няма Безупречност без чиста Любов.

За Любовта тъмнината е светеща необятност.

Златото не е съкровище – Любовта е съкровище.

Без Любовта никой не може да победи своята тъмнина.

Без Любовта религията е престъпление и самопроваляне.

Без Любовта никой не може да влезе в развитието.

Без Любовта човекът е лишен от реалност.

МЪДРОСТТА

Мъдрите живеят в Сърцето на Бога и в Сърцевината на Абсолюта.

Мъдрият търси Истината, а не религията.

Мъдрите воюват за Истината в себе си, за да се родят в нея.

Мъдрост без Любов няма Сърцевина, няма сияйност.

Всеки Мъдрец има красива Тишина в себе си.

Само Мъдрият изпреварва света.

Смъртта за Мъдреца е Бяла Лекота, Чистота.

ИСТИНАТА

Истината е свръхестествено естествена.

Истина означава пълен с Дух и Древност.

Всички, които са изгубили Истината, са създали гроб в себе си.

Истината е Древният корен, основанието.

Истината е безкрайна Пълнота.

Истината е най-вътрешният хляб насъщен.

В Истината е правилният живот, а не във вярата.

Истината е Изначалното благословение, а Любовта е първичното благословение.

Човекът на Истината има действие, което е над доброто.

Когато станеш господар на себе си, Истината ще те ръководи.

Върховната и Абсолютна Истина е всякога непознаваема.

Който няма отношение към Истината, ще се самоограби.

Ти се самоосъвършенстваш само чрез Любов към Истината, към центъра.

Само от Истината изтича всяка способност.

Само Истината знае как.

Истината е коренът на всички събития – явни и скрити.

Погледът на Истината е Бездънен.

Истината вдъхва Дух в нещата.

Който навлиза в Истината, навлиза в промените.

Истината увеличава енергията.

Без Истината Пътят не може да се осмисли.

Истината е поведението в Мистерията и Безкрая.

Истината е Древната Земя.

Да имаш Истината, то е да пиеш вода от Източника.

Да си придобил нещо от Истината, то е завръщане в храма.

Когато доброто е прекъснало своята връзка с Истината, то е изгубило своята еволюция.

Истината е правилност отвъд света.

Великата Истина е отвъд разум и ум. Тя е преди тях.

Истината е най-великото целебно присъствие, защото тя създава правилност, свобода.

Нашата Древност е Истина и Свобода.

Животът диша кислород, а Истината диша Етер.

Истината идва от дълбоко място и затова трудно я разбират хората.

Истината е царството на виждането.

Истината не зависи от твоята вяра, а от твоето проникване в Духа.

Истината е вътрешна сила, тя идва от Дълбините.

Истината е сила над енергията.

Използвай своята енергия, за да храниш с нея само Истината.

Истината изхожда от Безмълвието и се дарява на Безмълвието.

В Истината има много сила, дълбока власт.

Без Истината няма жива реалност. Истината е опората на реалността.

Истината е обновяване с реалността.

Само в Истината се пресътворяваме отново.

Истината произнася само Бог.

Истината се дарява на Несътворените духове.

Истината е Мистична. Тя е образ и подобие на Скритостта.

Истината е участие на Скрития в твоя живот.

Истината е по-дълбока от съществуващото и несъществуващото.

Истината се разбира чрез присъствието на Истината.

Диханието на Истината е, което продължава да живее и след смъртта, и след живота.

Историята е бедност, Истината е богатството. Не съществува история на Истината, защото Истината е всякога и е без начало. Историята започва и свършва, защото тя няма Дълбина. Дълбината е в Истината.

Търси Истината, а не историята.

Историята ще умре, а Истината е всякога.

Истината няма дъно. В Истината не може да влезе време – сътвореност. В Древната Любов има само едно-единствено нещо – Тотално Доверие.

Истината е живяла в тази земя на Чистота и Свобода.

Свободната воля търси Истината.

Не е важно дали търсиш Бога, а Истината. Бог идва след Истината.

За да възприемеш Древния, трябва да си изтъкан от Истината.

Истинското въоръжение е в твоята собствена Истина.

Писанията са без значение, ако не съвпадаш с Истината.

Изричането на Истина е трупане на сила.

Само човекът на Истината оцелява в Дълбините.

Истината чертае в мрака Сияйни Дълбини.

Само за Истината има вход към Безкрая и Мистерията.

Истината не е в доброто и злото. Истината е в Любовта и Безкрая.

Без Истината няма завръщане в Древния.

Абсолютната Истина е ослепителна и затова е скрита.

Няма такова същество, което да устои на абсолютната Истина… и затова в нея е само Той – Абсолютът.

Пътят на Истината е целта.

Пътят на Любовта е Пътят към Бога. Пътят на Истината е Пътят към Древния.

Истината вселява Древния в света.

Любовта е Началото на Древността, а Истината е Безначалието.

В изречената Истина има друга, по-дълбока Истина.

Само Древният е по-тих и дълбок от Истината.

Истината в Словото превъзхожда словото.

Само Словата на Истината дават Покой.

От Словото-Истина блика Свобода.

Истинолюбието е правилното Учение.

Истинен, това е завръщането.

Незнаещите Истината, умират.

Истината е лечението от сътвореността и световете.

Древната Истина тече в най-дълбоката Тишина.

Истината слиза от Словото на Бога и се вселява в сърцето.

На Истинното винаги се помага.

Истинската практика е всеки миг.

Истинската практика е всяка секунда осъзнатост, оттук се раждат нови възгледи.

Само Истината спасява човека от знанието.

Само търсещият Истината, ще открие Нищото, защото Истината е Неродена.

Само Истинният има Слово.

Само Истинността създава настояще, а бъдещето е само слуга.

Само от Истината излизат правилните усилия.

Любовта има Божествен поглед, Истината има Дълбинен, Мистичен поглед.

Доброто и злото показват на хората погрешните пътища – само Истинолюбието извежда човека.

Във Вечността Истината е Вечна. Във времето Истината е временна – тя леко докосва света. В Безкрая Истината е в своя Дом.

До Божията Истина можем да стигнем, но до Абсолютната Истина – никога. Тя е дори отвъд Древността.

Нашите Дълбини, нашата Същност – това е Истината, и затова Истината се търси навътре, за да се преоткрием.

Най-дълбокото Писание е в Истината – неписано.

Нашият Цар е собствената ни Истина.

Свободната воля, това е Дарът да търсиш Истината и да я откриеш, защото ти си Истината.

Твоята съдба е да откриеш Истината и Мистерията.

Само от живата Истина може да слезе цивилизация.

БЛАГОДАРНОСТТА

Благодарността е осветяваща Същност.

Благодарността променя Пътя.

Ако човекът има благодарност, той ще освети Пътя си. Ако един дявол има благодарност, той ще прокълне пътя си.

Благодарността умъртвява още повече злото и дявола.

На дявола е отнета благодарността, защото тя е развитие.

БЛАГОРОДСТВОТО

Благородството те отвежда в Древния свят.

Благородството е част от нашия Древен произход.

Доброто е сянка пред Благородството. Благородството е от висш род.

Ако Истината те е избрала, и Благородството те е избрало.

Доброто и злото са отделяне от Истината, но ако човекът стане Благороден, се завръща.

Истинското Благородство обитава в непристъпна светлина.

Благородният човек твори Истина, а не добро.

В Благородството ние надминаваме себе си.

Когато Благородството действа във вас, то е призоваване от Дълбините.

Благородството обича повече да е скрито лице, отколкото явно.

Благородството позволява само на Любовта да влезе в него.

Истински благородният човек се старае да изяви доброто, а благородството да го скрие.

Чрез благородството Дълбините искат да се опознаят с тебе.

Древният вижда и най-малкия благороден замисъл, който се ражда в тебе.

Благородството е чисто действие на Истината.

Благородството е наситеност на Прасветлината.

Благородството в човека има образа на Слънцето.

Съществата на Благородството са опората на света.

И здравето, и доброто не могат да те излекуват, но Благородството може.

Благородството е велик Дар от скрития свят.

Благородството има Древен Глас.

Истински Благородният е видял Древният.

Благородството превъзхожда света и Вселената, то е от Нероден род – то само слиза и възлиза.

В Благородството няма живот, то е Древна Сияеща Праматерия – велика освободеност.

Само Благородното може да изчезва, защото е чисто. Благородните – светът отдавна ги чака.

Древният наблюдава най-много Благородните.

СМИРЕНИЕТО

Смирението е велико благословение – Дар за близост.

Смирението е дарената близост от Бога към Бога.

Смиреният може да разколебае всяко зло и всяка сила.

Смирението е първично качество.

В смирения човек има голяма сила.

Смирението превъзхожда света.

Смирението е самопреодоляване на себе си.

Смирението е дълбока и чиста Преданост.

В Смирението се случва самоосъвършенствуването.

В Смирението Пътят става Истинен.

В Смирението низшите духове умират.

Смирението работи в невидимото.

Истинското Смирение е завръщане в Древната, Изначална природа.

Смирението е Дух; гордостта е гроб.

Смирението е Чистата Сърцевина в живота.

Смирените винаги откриват Скрития, защото, Той Сам е в Смирението.

Само Смиреният може да пие от Сърцето на Праизточника.

Смиреният човек вече не е човек – той е сърцето, завърнало се в себе си и тръгнало на Пътя, който е отвъд живота.

В истинското Смирение умът умира – така светът изчезва. Остава само Пътят към тайните, които са скрити от живота.

Смирението е знакът на Чистото Сърце, а Нищото е знакът на Древната Сърцевина.

Без Смирението и Нищото човекът не може да види Пътя си към Дълбините, защото няма Сърцевина-Водач.

СЛУХЪТ, ВИЖДАНЕТО И РАЗБИРАНЕТО

Дълбокият слух прониква в Мистерията, защото е създаден от Любовта.

Дълбокият слух е избран за образ и подобие, и затова той се съединява и слива с Мистерията.

Дълбокият слух е носител на Висшата реалност.

Дълбокият и истински слух е последното творение на Древния.

Дълбокият слух не е творение, а незнайно Несътворение.

Само дълбокият слух се заражда в Мистерията, защото той е всечуващата Любов.

Дълбокият слух е различен от света, но Единен с Мистерията.

Дълбокият слух превъзхожда дори и най-искрената молитва.

Искрените молитви са Път към дълбокия слух, който е освободителят от света.

Дълбокият слух е потайно и чисто почитание на Пътя към Мистерията.

Дълбокият слух е отвъд човека и човечеството.

Чистият слух е слуга на Бога. Дълбокият слух е слуга на Древния Скрит.

Чистият слух е в развитието. Дълбокият слух е отвъд развитието.

Най-дълбокият слух чува това, което Древният не произнася.

Умът няма ухо. Повърхностното няма слух – и затова страданията го търсят.

Дълъг е Пътят до Дълбинния слух.

Тежката карма, това е неумението да слушаш.

Дълбинният слух е Същност, която влиза в Същността.

Само Дълбинният слух може да чуе смисъла и отвъд него.

Дълбинният слух докосва мистично Мъдростта, защото той е сроден с нея.

Чистият слух е Същество в Бога, в Божието присъствие, а Дълбинният слух е в Древния.

Само Дълбинният слух прониква в Мистичната Мъдрост.

Дълбинният слух е есенция от Мистерията и затова той създава Пътя (проникването) в Мистерията.

Само Любовта се сродява с този слух-тайнство.

Слушането обхваща всички светове.

Виждащият не вижда света и материалната вселена около себе си. Виждащият вижда Великата Несътвореност.

Всяко истинско разбиране е сияещо.

Бог е скрит и в това, което разбираш, но ако си смирен, ще разбереш това, което разбираш. Разбраното трябва да се доразбере, но в скритото си намерение.

СЪРЦЕТО И СЪРЦЕВИНАТА

Сърцето е езикът на Древността.

Сърцето е Истина от Древността.

Сърцето е Живата Вода, в която тече благородството.

Дълбоко, в Тайната на сърцето, е скрита Свободата.

Само Чистото Сърце може да променя тъмнината.

Това, което може да изненада всяко поражение, е Чистото Сърце.

Който няма сърце, е в бедствието на тъмнината.

Човешкият живот е падение на сърцето в духовна, вътрешна смърт.

Падението се нарича сърце човешко. Възкресението се нарича сърце свещено.

Който е дал сърцето си на правилното място, придобива сърцето си, сиянието си.

Ако сърцето ти е положено в Сърцето на Учителя, вие сте едно Сърце.

В сърцето е скрито умението на съвършеното сливане.

Когато сърцето ти е погълнато от Бога, това е твоето Изначално Сърце.

Човекът може да забрави своето постижение, но сърцето никога не забравя своя устрем.

Човекът се страхува от Несъществуванието, но сърцето живее в него, защото е родено от него.

Сърцето е Великото Същество в човека, то е неговата Тайна.

В сърцето има лъч – Бяла Точка от етер, която превъзхожда Вселената. Когато човекът е бил сътворен, тази точка си е останала в изначалното си състояние – несътворена, неродена, недокосната от смърт и живот.

Всички демони, които са паднали в своя път, са изгубили тази Бяла Точка. Тя се самозапечатала в себе си до деня, в който съществата ще се възвърнат в Изначалната си Същност.

Каква полза има от храм, ако нямаш сърце?

В сърцето е скрита нашата най-вътрешна реалност, защото нашето сърце се съдържа в мистериозното Върховно Сърце.

Който обича света, ограбва сърцето си – тогава Изначалното му Сърце е скрито и го очаква.

Ако Бог е призовал сърцето – тогава то се завръща в себе си.

Колкото повече се вглъбява сърцето, толкова повече изчезва от света.

Наблюдавай кой живее в твоето сърце, в твоето съзнание.

Сърцето трябва да те отведе в съвършенството на Любовта.

Само изчезналият е намерил сърцето си.

Само изчезналото сърце може да пробие в Мистерията.

Нашето сърце е по-древно от Безкрая.

Нашето Древно Сърце познава Мистерията.

В Дълбините си ние сме Древно Сияещо Сърце, озаряващо Безкрая.

Чрез сърцето си ние си споделяме Безкрайност и Тайнство от Древното безвремие.

Чрез нашето Сърце можем да видим Древността си.

Древно-Мистичното сърце в нас – това е Древният и това е Сърцевината.

Древното Сърце в човека е море от Прасветлина.

Нашето Древно Сърце е частта ни от Мистерията.

Нашето Древно Сърце е ключът за завръщането в Мистерията.

Нашето Древно и Изначално Сърце е Царството Божие.

Съкровеното Сърце е в Бога, а Изначалното е в Мистерията.

Изначалното Сърце е Всевиждащо Око, защото в него гледа Скритият.

Изначалното Сърце е началото на съвършенството.

Изначалното Сърце е отломък от Първичното видение.

Който е видял Изначалното си Сърце, е видял нещо от Мистерията.

Само Изначалното Сърце може да служи на Мистерията.

В Изначалното Сърце никога не е имало сътвореност, то е отвъд диханието и дишането, то е в свободата без ограничения.

Изначалното Сърце не се усъвършенства, то е Изначално Съвършено Неродено. Усъвършенства се само роденото сърце.

Спасението от света е да се устремиш към Изначалното си Сърце.

Изначалното Сърце е капката, която е призовава Древния Океан.

Изначалното Сърце на човека не е родено нито физически, нито духовно, то е родено само в Мистерията като Неродено Сияние.

Знанията на Чистото Сърце са от Истината, а Мъдростта на нечистото сърце е от падението.

Чистото Сърце убива тъмните разрушители на Черното Братство.

Чистото Сърце е Пътят към Мистичната Сърцевина на Абсолюта.

Чистотата е Вратата на сърцето. Сиянието е Вратата на Сърцевината.

В Чистото Сърце е скрита древно-мистична виждаща сила.

Чистото Сърце прави Пътя правилен.

В Чистото Сърце Бог планира Пътя.

Сърцето може да донесе успокоение, но само Сърцевината носи Мистериозното Сияние.

Сърцето е дом за Душата; Сърцевината е дом на Мистерията.

Сърцевината е отвъд сърцето. Тя е Древният дом на Мистерията.

Сърцето е духовен аромат – небесен, а Сърцевината е Мистично Сияние.

Бог е, пълнещият сърцето; Мистерията е, изпълващата Сърцевината, от която се е родило сърцето.

Смирението на сърцето подготвя изчезването в Мистичната Сърцевина на Абсолюта.

Сърцето е съкровището на Бога, а Сърцевината е съкровището на Мистерията.

Сърцето обяснява, Сърцевината осиява.

Царството на сърцето е невидимо, но уловимо. Сърцевината е недоловима – тя просто сияе.

Само Сърцевината пробива Вселената, а чистотата на сърцето е подготовката за проникването.

В сърцето е Дълбинното виждане, а в Сърцевината е висшето предвиждане.

Там, където няма сърце, е изгубено Свещеното, а където няма Сърцевина, е изгубена Мистерията.

Човекът на сърцето знае своя Път към Бога; човекът на Сърцевината е насочен към Мистерията.

В сърцето е Бог; в Сърцевината е Мистерията.

Пътят на сърцето е подготовка за Пътя към Сърцевината.

Чистото Сърце е над света; Сърцевината е над Несътвореността.

Сърцето е градител; Сърцевината е сияйност.

Сърцевината е диамантена стабилност.

Сърцето руши времето. Сърцевината руши вечността – тя е величествена Свобода.

Сърцето е духовно, Душата е съкровена, Сърцевината е сияйна, освободена от всичко.

Сърцето е достъпност, Любов, Сърцевината е докосване до Недостъпното.

Сърцевината е Невидимото Сърце на видимото.

Сърцето е Жива Вода, а Сърцевината е скрита Мистерия.

Сърцето е Чистотата, а Сърцевината е Произхода.

ДОБРОТО И ЗЛОТО

Човекът, който е изпуснал Бога и Любовта, е влязъл в две пропасти – доброто и злото.

Доброто и злото са липса на Истина.

Доброто и злото са свят, който е изпуснал Истината и трябва да се учат.

В Извора няма зло и добро – само чиста вода. Ако Изворът беше добър, щеше да е опетнен.

Който е избрал Бога, ще се освободи от доброто и злото, и ще влезе в Любовта.

Доброто е сянка на Пълнотата, в която трябва да се завърнем. Пълнотата живее само в Истината.

Доброто не е свещен и Божествен свят… и затова е дадена Любовта.

Доброто не умее да преобразява – злото, страданията и трудностите преобразяват.

Бог търси твоята Любов, а не твоето добро.

Истинското добро се случва, когато Неизразимият е пристигнал в тебе.

Човекът на доброто е в смъртта, както и човекът на злото – освобождението е в Любовта.

Когато превърнеш злото в добро, това е по-малкото постижение, а когато превърнеш доброто в Истина, това е Пътят.

Злото не е реално, защото не е Същност, и затова не може да убива Душата, но Древното зло е можело.

Днешното зло е добро, защото няма Същност – изгубило е реалността си от Бога.

Днес хората самите са зло, и затова трябва да се учат от злото, и да не роптаят срещу него, защото самият човек е роден като падение, за да се учи.

Злото в тебе е умение да се самоограбваш и да изгубваш пътя си.

Отдели се от това тъмно дихание, защото Бог те чака от хиляди години.

За да видиш и разбираш злото, трябва да имаш Бог в себе си, и тогава то ще те отбягва.

Злото отбягва Любовта, защото в нея е Бог.

Злото е пътешествие от смърт в смърт.

Злото, това е смърт, която се ръководи от невежеството.

Мъдрецът е открит срещу злото и непробиваем, защото го посреща с Безкрая си.

В един човек само може да има армия от злото.

Злото е размътено съзнание и когато се срещне с ясното съзнание на Любовта, те се разминават.

Любовта е ухание на Бог, злото е мирис на страх.

Злото е същество, което не е господар на себе си; Любовта е господарят в човека.

Трагедията на злото е в мисленето, което е приело мислите на старите духове от миналото.

Злото винаги върви към смърт – от смърт в смърт и от тежки прераждания в сурови прераждания.

Злият винаги търси заблужденията, докато не се разкае.

Злото е вторична сила.

Злото те призовава да откриеш Бог в себе си.

Злото е родено заради човешкото зло.

Злото е хлябът на тъмните сили.

Злото се е родило, когато Бог е бил изгубен.

Злото ще изобличи вярващите, които не са Любов.

Злото е Божие дело, за да се излекува човешкото зло.

Злото е човешко падение, а не сатанинско или дяволско.

Злото е низша природа, която иска нашето извисяване.

Злото движи развитието, а доброто – своеволието.

Злото е Преобразител.

Злото движи световете като ги пробужда за развитието. Човешкото добро е застой.

Божието зло е по-добро от всяко човешко добро.

Злото, това е старият свят, който е изгубил себе си – и всички, които са изгубили себе си, са отделените в своето минало от Бога и Истината.

Злото се е родило, когато Боговете, които са паднали, са пожелали да станат Бог без Бога. Това е много преди Луцифер.

Тогава се явила велика вода – велик голям потоп, който е удавил земята, защото Боговете са станали черната душа на Атлантида.

Злото отключва Пътя към Бога и развитието, а не доброто.

Злото в света е като изгладняло море, което иска да погълне всичко.

Злото е сбор от много същества, които в миналото са се отделили от Бога и са изпуснали своето развитие.

Само Бог може да освети злото и да се справи с него.

Когато Бог влезе в злото, то се успокоява и утихва.

Злото е голяма отдалеченост от Бога, то се е изгубило в себе си.

Злото винаги пътува към смърт, за да се учи.

Злото е вторична материя, която се е отделила от Акаша – Чистата Божествена субстанция.

Злото е заспиване в своята воля, а това е увеличаване на тъмнината.

В злото е самонаказанието.

Кой движи злото срещу вас? Кой го прави силно или слабо? И кой ви учи чрез злото?

Когато доброто е глупаво, злото става мъдро.

Злото ще ограби страданията в света – и така страданията ще намалят страданията.

Злото е родено от погрешната посока на енергията.

Когато злото е силно, действа Божият гняв.

Злото, това е погрешната посока на енергията, която винаги ще се сблъсква с Божия гняв.

Злото е ключът на Бог в действие, който ще излекува доброто на човека и ще го очисти.

Целта на злото е очистване на човека в Дълбините.

Всички, които са в злото, се самоограбват.

В падението ще се родят извисените.

Целта на злото е да създаде Дълбините на доброто.

Сатанинското зло е като втвърдената вода – ледът. Древното зло е като втвърден камък.

Злото е особена Божия ръка, която е служител на Всемогъщия – доброто е друга Негова ръка.

Злото не е проблем в света, а въпрос в нас.

Злото е подобрило повече хора, отколкото доброто и щастието – тогава кое е доброто?

Злото е инструмент на Бога. Когато Божият гняв влезе в злото, злото става стихия.

Без злото този свят щеше да се изроди до голяма степен.

Злото ще промени доброто, то ще извае човека.

Злото и болестите са особен род живо лекарство срещу хората.

Злото е ключът на развитието и пресътворяването.

Без злото и страданията човекът щеше да стане по-голямо зло.

Чрез злото и страданията Бог ще сътвори Себе Си в човека. Или разбираш, или не.

Там, където доброто не те променя, злото ще те промени.

Злото е отвъд света, но е внесено, за да го коригира.

Той е създал злото, за да увеличи доброто и да го превърне в Любов.

Голям грях е неразбирането на злото, а църквите не са го разбрали и затова то е станало враг.

Който е разбрал злото, никога не го прави.

САТАНА

Само с едно изричане Луцифер става замисъл, Сатана.

Чрез Сатана човекът ще може да различи Бога чрез Бога и да се завърне.

Сатана е Божие влияние – заради промяната на човека.

Сатана ще убие заблужденията в човека и сърцето му.

Сатана е създаден заради величието на различаването – да видиш и познаеш себе си, и да разбереш Божия замисъл.

Скритото убиващо влияние в Сатана е Божие действие, а не на Сатана. Той е осъждане на твоя път, който е погрешен, за да се учиш после отвътре.

Сатана е част от Великата Божия Скритост – той е абсолютен слуга.

Сатана няма нищо общо с греха – не той го е донесъл. Грехът идва от миналото на провалените духове, наречени Адам и Ева.

Сатана расте в борбата срещу него, а когато човекът има Любов към Бога, Сатана се разпада.

Сатана само опазва твоята съдба, но твоята съдба на зло е преди него.

Ти си прав, а не Сатана, защото, ако ти си чист и в Бога, къде е тогава Сатана?

Чрез Сатана Бог ни пробужда за Себе Си и за чистия Път.

Ако Сатана имаше власт да внесе грехопадението в света, той би бил могъщ, но той е слуга и няма такава власт.

Всички, които се борят със Сатана, отслабват Бог в себе си.

Тези, които се борят със Сатана, ще го направят силен срещу себе си – и тогава Божията сила в Сатана ще ги разруши, защото Сатана няма своя сила, той я взема от борбата.

Сатана е създаден само с част от Божия гняв.

Сатана е частичен изпълнител на Божия гняв.

Когато разбираш Сатана, разбираш замисъла на Бога и Неговата Воля.

Само чрез Бога можеш да разбираш Сатана, защото Бог е, Който го познава.

Сатанинското зло ще коригира човешкото зло.

Хората са се провалили много преди Луцифер да стане Сатана.

ГРЕХОПАДЕНИЕТО И ЗМИЯТА

Грехопадението, това е изпускане на Древното и влизане в себе си, в ограничението.

В грехопадението човекът е изгубил сърцето си, а Сърцевината се е отделила и е станала наблюдател.

Отровата в змията не е отрова, а скрит, силен демон – неговото ухапване е отрова, а змията е само изпълнител.

Змията е старата тъмнина и човекът е смесил ума си с нея, но човекът може да я овладее.

БОЖИЯТ ГНЯВ

Божият гняв е Божия Любов.

Божият гняв е подход срещу застоя.

Божият гняв е погребал много цивилизации, а истинските ги е възкресил в себе си.

Когато Божият гняв е голям, и самият Сатана отстъпва на тази велика сила.

Божият гняв е могъща сила, от която и злото се страхува.

Божият гняв е мястото на силата.

Божият гняв подрежда света и го управлява.

Божият гняв е Великият пресътворител и на доброто, и на злото.

Божият гняв е превърнал много хора в животни.

Божият гняв атакува всичко неразумно.

Злото не може да действа самостоятелно, то действа чрез Божия гняв и според мярката на Бога.

Ако Божият гняв те е изоставил, ти си обречен – ти вървиш към пропаст.

Божият гняв спасява хората от вселяването на по-голямо зло в тях.

Божият гняв е винаги очистващ.

Божият гняв спасява хората от тяхното самопогубване.

Божият гняв отстранява враговете отвътре.

Божият гняв е Чиста Сила в действие. Тази Чистота е най-разрушителна.

Божият гняв предпазва човека от саморазрушение.

Божият гняв иска да те спаси от хилядогодишните ти карми и безумия – старата реалност.

Божият гняв е Божият поглед на Бога. Бог иска да те очисти от тебе самия.

Божият гняв те поразява, за да те отдели от злото, от натрупването.

Божият гняв изисква Дълбинно Слушане.

Без Божия гняв светът е потъващ кораб.

Божият гняв атакува ума, мъртвата вяра, празното място – света.

Божият гняв е Милостта, която иска да откриеш Пътя си.

Божият гняв произлиза от съвършената Любов и поради това е избавител.

Божият гняв казва: „Да знаеш, това още не е Любов“.

Ако не беше Божият гняв, в света щяха да се разгърнат най-черните чувства на злото.

Божият гняв идва за твоето извисяване, а това, което те извисява, е Бог.

Божият гняв се е излял в големия потоп на Атлантида, когато са (заминали) умрели милиони. Това е било чиста проповед на Първичната сила.

Божият гняв е едно от лицата на Любовта – завръщащото.

Божият гняв е едно от имената на Съвършенството Му: Ал-Кауи 1 – Всесилният.

Божият гняв е особено изражение на Любовта.

Божият гняв е сила на Бога, а не сила на злото.

Божият гняв идва да те спаси от двойната смърт – духовната.

Божият гняв е Божията Правда – тази Правда е Безусловна, защото е Бог в действие.

Божият гняв е силата, която преобразява света, за да го върне в неговата чиста Изначалност.

Божият гняв е мрак за нечистите и слава, светлина за чистите.

Когато Божият гняв влезе в действие, тогава доброто е било зло, а злото е минало мярката.

Божият гняв е чист, интензивен огън – Очистител.

Божият гняв е всепроникващ, за него тъмнината е светла.

Божият гняв е събудител – той ти напомня за изгубените Любов и Истина.

Без Божия гняв ние щяхме да бъдем изоставени в ръцете на злото, което щеше да копае все по-дълбока пропаст в нас, Божият гняв е преградата.

Божият гняв вижда и най-тънкото отклонение от Любовта.

Божият гняв е могъща, реална сила, а не Сатана.

Божият гняв е Белият Вихър на Силата.

Божият гняв е по-дълбок от събитията.

Божият гняв чисти натрупването на бремето на твоята карма. Той ти казва: Чисти своето настояще! Съдбата се чисти в настоящето.

Божият гняв е могъща, прикрита Чистота – и затова тук влиза Силата, Очистителят.

Божият гняв е най-голямата сила срещу злото – той е разбивачът на злото. Божият гняв може да заличи света за един ден.

Хиляда могъщи черни магьосника могат да бъдат убити от Божия гняв за 40 секунди.

Божият гняв е най-дълбоката Любов в света.

Божият гняв движи развитието.

Божият гняв ще завърне живота в Изначалността.

Божият гняв ще възроди Изначалната Любов в света и Вселената.

Божият гняв ще смири и добрите, и злите.

Божият гняв е неумолим и строг срещу човешкото зло.

Божият гняв ще пресътвори света, защото старото мислене е всякога отклонение.

Божият гняв е най-острата насоченост.

Божият гняв е покоряваща Дълбина и сила.

Божият гняв е мощно, чисто действие. Кой може да осъди Бога?

СВЕТЪТ

Този свят е катастрофирал преди да се роди и най-важното е да те призове Дух, който да те отдели от този свят.

Милиони потъват в този свят, защото не са призовани.

Ако човекът е Дух, светът се разрежда и се отстранява.

Този свят не е действителност, а само възприятие.

Усмивката разкъсва мрака, тя е лъч от Древния, Несътворен свят.

Тънкият свят е абсолютно неуязвим.

Светът е забравил Истината и затова е в разрушение.

Това, което те призовава, е твоето спасение от този свят.

БОЛКАТА

Болката идва от сътвореността, от бремето на сътвореността и ограничението.

Целта на болката е да унищожи злото и второстепенното в живота на човека.

Когато болката се приеме и преживее, тя се преодолява.

Болката иска да си върнеш безвремието.

Болката и страданието са универсален разтворител на злото.

Ако болката е голяма и ти я приемеш, тя ще те просветли.

От голямата болка могат да се родят големи откровения.

Болката има граница. Тя има и търпение към човека, докато му помогне, ако той я разбере.

Болките и страданията са вътрешен очистител.

Болката е същество, което се жертва за твоето израстване.

Болката е Учител. Тя идва, за да разбереш правилно нещата.

На дъното на болката те чака нектарът – Екстазът.

Болката е скритият лечител на човека.

Бог е създал и допуснал болката, за да не Го изгубим.

Болката те гледа, наблюдава, тя е живо същество в тебе и тя се учи.

Болката ни съхранява и завръща.

Болката е слово, разум, работещ дух за теб.

Болката може да се превърне в най-голямата жажда за Бога – и тогава тя ще стане Пътя на човека.

СТРАДАНИЯТА

Страданието ще разруши злото в света.

Страданието е благоуханен мрак.

Страданието създава в нас усетът да го обхванем.

Страданието е пречистваща духовна сила.

Страданието сломява злото в нас, за да имаме Път.

Страданието воюва за нас и нашия Път.

Страданието иска да си върнем Изначалното добро – себе си.

Страданията пречистват злото в нас.

Страданията ни завръщат в Истинността.

Страданията са пазителите на Истината.

Страданията са дар Божий, за да усещаме Бога и да не изгубим усета си за Него.

Страданията са убежище. Те ни пазят от по-голямо зло, от скритите пропасти на живота.

Страданието ограбва всичко ненужно от нас, за да придобием Любовта като есенция, принцип.

В страданието се съхраняваме за своя Път.

В този свят страданието е растеж, подобряване и завръщане.

В този свят страданието е обогатител и благо.

Щастието е сеячът на страданията.

Истинското страдание е мълчащо време, в което се строи венецът на живота.

Когато Дълбокото Сърце страда, то има в себе си песен, има възход.

Голямото страдание общува с Дълбокото в теб.

ЧОВЕКЪТ

Човекът трябва да прониже до дъно своята тъмнина и да я осветли.

Човекът е същество, което липсва на себе си.

Човекът е влязъл във форма, но той не е форма – той е Необятност.

Човекът е същество отвъд материята и Несътвореността – в Духа няма материя.

Без усет за Бога, човекът се проваля във всичко.

Истинският човек е майстор на наблюдението.

Сълзите на човека са създателят на неговия храм.

Човекът трябва да извърви понякога хиляди или милиони години, за да срещне един Миг – Миг от Мистерията, но това си струва: хилядите и милионите години изчезват, остава само Мигът.

Когато открием себе си, трябва да изгубим себе си, иначе ще трябва да съществуваме.

Да любиш човека означава да му отнемеш сътвореността.

Живели ли са хора преди първата раса, расата на Боговете? – Живели са.

Най-великото е това, което не може да се изрази, и тогава то стига до тебе с цялата си любов.

Който е осмислил себе си, никой не може да пречупи волята му.

СТРЕМЕЖЪТ И ВДЪХНОВЕНИЕТО

Какво струва един човек без стремеж?

Стремежът отключва врата. Сиянието освещава Духове.

Стремежът е част от Древността, а Вдъхновението е вселяване от Мистерията.

Стремежът е пробив в Душата на Вселената. Вдъхновението надминава Вселената.

Вдъхновението е Древно вселяване.

Вдъхновението е скрито в най-дълбоката Тишина, то е вътрешен свят.

Вдъхновението е търсачът на скритата Истина.

Вдъхновението е преодоляване на сътворението, а Правдъхновението е преодоляване на Вечността.

ВОЛЯТА

Вторичната воля не е реална и затова тя е влязла в падение.

Падението е излизане от Божията Воля и влизане в своята, във вторичната воля.

Влизайки в своята воля, ние сме се погубили.

УСТРЕМЪТ

Не е важно какво си постигнал, а към какво се стремиш – тайният ти Устрем.

Постигнатото може да се изгуби, но това, което е в Устрема – никога, защото е в сърцето.

СВОБОДАТА

Свободата е Единство с Любовта и Същността.

Великата Несъздаденост е реалната Свобода.

В Свободата си – създай си Любов към Древния.

Висока е цената на върховната Свобода.

Върховното Нищо е Праначалната и Абсолютна Свобода – Свобода, в която няма и Бог.

Върховният е Изначална Прасвобода – Свобода в свободата, защото Самият Той е върховната Истина.

ТЪРСАЧЪТ, ПЪТЯТ И ТЪРСЕНЕТО

Търсачът търси не за да открие, а за да не открие – в това е великото обогатяване.

Търсачът винаги търси Незнайния и затова никога не се проваля.

Търсачът винаги търси Непознаваемостта, тя е Океан в сравнение с познанието.

Истинските търсачи надминават Бога. Това е Върховното търсене.

Великият Път е един – завръщане в Абсолюта.

Великият Път сам проговаря на търсача.

Правилният Път е изчезване в Пътя.

Пътят минава през голяма тъмнина, за да бъде тя осветена от твоя Дух и от твоята Тишина.

В Древния Път се увеличава Нищото.

По Пътя на Истината придобиваш Душата и Духа си.

Пътят е насочване на Словото към Древния, към Извора.

Пътят е велико отдаване, а след това действа Нищото.

Древният Път е от Нищото в Нищото.

Само цялостното търсене е завръщане в Древния.

Твоите обстоятелства в живота са най-хубавите за тебе, но ако търсиш своя чист Път.

Който търси Любовта, търси Бог. Който търси Истината, търси Абсолюта и собствената си Сърцевина.

И смъртният, и безсмъртният търсят Незнайния.

Винаги търсим това, което е Дълбоко в нас.

Един чист Дух никога не търси религия, той търси Центъра.

ЖЕРТВАТА

Жертвата е Пътят към Истината, тя поглъща злото и го поразява.

Жертвата води до себепознание, което е освобождение от злото.

Жертвата разкрива Бога и Неговата Любов, а Любовта е Висша Воля на Бога.

УЕДИНЕНИЕТО

Уединението е Древният Път.

Уединението е морето от Древност.

Уединението е ключът към сиянието.

Уединението е върховното умение – то е Древният метод.

В Уединението се пресътворяваме и преоткриваме.

ОТКРОВЕНИЯТА

Откровенията са по-дълбоки от прозренията. Откровенията са свързани с Божията Истина; прозренията – с духовната Истина, а свръхоткровенията – с Абсолютната Истина.

Скритият дарява Скритостта си само в Откровение.

Откровението е най-важният Мистичен опит, който е скрит в твоята Сърцевина.

Всяко Божествено Откровение е Богосподеляне. Всяко Мистично Откровение е от Скритостта.

ЧИСТИЯТ И ЧИСТОТАТА

Чистотата е Пътят към Нищото.

Чистотата е ритуалът над ритуалите.

Само Чистотата има Дълбинен, необикновен поглед.

Чистотата е Изначален свят.

Чистотата превъзхожда света и религията.

Чистотата е древното убежище.

Чистотата е уханието на Скритостта.

Чистотата осветлява тъмнината.

Чистотата е сближаване с Висшия свят, с неуязвимия свят.

Ако Чистотата те води, Учителят те преобразява.

Чистотата е пробивът в Любовта.

Чистотата в тебе създава твоята сила.

Чистотата и Любовта са Душа; Мъдростта е Дух и Вглъбление.

В чистото действие смъртта умира, злото се разлага.

Реална е само Чистотата – светът не е реален.

Есенцията, наречена Еликсир, е отвъд Чистотата.

Дълбоко нечистите са станали мъртви като камъни.

Съществува една Бяла Чистота, която и Боговете не са я виждали. Имат я друг род Същества – Божествата и Старците.

В Искреността има скрита Чиста Светлина.

Бог общува с Чисти Същности, а на другите само помага.

Само на Чистия се разкрива Пътят.

В Чистия живее скрита, могъща Истина.

Чистият е над обстоятелствата, той ги подрежда.

Чистият винаги се ражда в Безвремието, в Любовта, в Пътя.

Чистият е в Сърцето на Любовта.

Чистият пречиства световете.

Чистият не е от човешки род.

Чистият е Любов, а не победи и загуби.

Чистият е овладял съдбата и света в себе си.

ЧИСТИЯТ ОГЪН И ФЕНИКСЪТ

Само Чистият Огън прониква в Истината.

Само Чистият Огън е звукът на живота.

Очите на Чистия Огън винаги виждат Бога.

Само Чистият Огън образува невидимия съюз с Бога.

Чистият Огън е Любов към произхода.

Огънят е движение на Тайната Божия Сила, защото Чистият Огън е Изначалната Любов.

Когато Чистият Огън стане Извисен Огън, той вижда произхода си в Бога.

Ако огънят не се очисти, той ще се превърне в трагедията на сътворението.

Сам Бог е в Чистия Огън и говори в него отвътре – Той е скритостта на Феникса.

Чистият Огън във Феникса е разтопил сътвореността, защото Чистият Огън познава само произхода.

Чистият Огън е виждащата сила във Феникса. Този огън, когато се извисил, е видял Пътя си навътре.

Чистият Огън е излъчен Бог и Бог е излъченият Феникс.

Първо, Фениксът се концентрирал в своя Чист Огън, а после, Бог е влязъл в него и го усилил с Огън от Себе Си.

Фениксът е реализираната преданост на Чистия Огън.

В началото Фениксът е бил птица в себе си, после е потърсил по-дълбоко в себе си и се е съединил с Нетер.

Другите птици са загубили чистотата на своя огън.

Чистият Огън е склонен да вижда Чистото – и така Фениксът е открил Бога.

Фениксът е отишъл отвъд пределите на себе си – искал е да стане изначален в себе си, а не просто сътворен в себе си.

Фениксът, това е Огънят-подобие, който отива при Праогъня-подобие.

Фениксът е Феникс, защото е отишъл отвъд това да бъде само Феникс.

Фениксът показва, че Предаността е освобождението от света.

Фениксът е знаел, че щом съществуваш, всички беди са на главата ти и затова той е станал предан на Бога и Източника.

Фениксът, това е състоянието Огнена Преданост.

Фениксът, това е гласът на живота в друго измерение.

Фениксът показва, че светът се преодолява с Чист Огън.

Фениксът е поток от Чист, Изначален Огън.

Фениксът не познава Бога, но познава Бога в себе си.

Фениксът е имал Око за Дълбините.

Фениксът е разбил числото на сътворението – омагьосания кръг.

Фениксът е бил Вдъхновение от Огън.

Сам Огънят се е облякъл във Феникса.

Огънят на Феникса е чиста сила, от Древен род.

Фениксът е превърнал своя огън в магнит за Бога.

Фениксът е Откровение на Чистия Огън. С този Огън Фениксът е преодолял сътворението.

Дълбоко във Феникса е заживял Бог.

Фениксът е появата на истинския живот, който е живот без живот и смърт.

Фениксът е Древността на човека.

Чрез своята Преданост Фениксът е преодолял сътворението.

Огънят на Феникса е изгорил сътворението. (Както и кладите на Богомилите.)

Фениксът вижда в Дълбините си Нетера, а когато не е в дълбините си, вижда себе си – своята Чиста Душа.

Фениксът е бил търсач на Великото Единение, защото е знаел, че е роден от Единство.

Нетер е творецът на Феникса – Той е сътворил в него нещо от Себе Си.

В огъня тече енергия, но във Феникса е потекло и нещо повече от Нетер – Същност, Душа.

КОТКИТЕ

Строго определени духове изпращат котките при хората – така те създават с хората свещен, светъл отвъден контакт.

Всяка котка, с дълбина в себе си, прави лесна връзка с душата на човека и с неговата жизненост.

Силата на Древните котки се нарича концентриран въздух.

Котките и хората, това означава, че световете си взаимодействат – духовете се обединяват.

Всеки, който си е обяснил живота, е умрял.

Животът не е загадка, а обучение за Дълбините.

Животът не е даден, за да го живееш, а да осветиш Древния си Път.

Основата на Вселената и света не е животът, а енергията.

Световете са изпитания за завръщане в живота.

Животът не иска от тебе да мислиш, а да одухотворяваш и обожествяваш.

Животът не иска твоите думи, а твоите тайни действия.

Древният Изначален Живот е Тотален Покой и Велика Пълнота – и никога не е бил борба. Борбата е дошла с падението.

Съществува озареният живот, това е Началото. Съществува осветеният живот, това е средата. Съществува Сияещият живот, това е Неизречената Неосветеност.

Няма нужда от промяна на света – иска се само живот в Бога.

И Вечността, и Безкраят имат граници – това не е животът.

Обикновеният живот говори с думи; съкровеният живот говори с намеци; Божественият живот говори с тънкости, а Мистериозният живот говори с Безмълвие – ако го чуеш, и той те е чул.

Наблюдавай живота чрез Любовта си и чрез Учителя си, а не чрез очите на съдбата си. Истинският поглед е отвъд съдбата.

Само в истинския живот злото е поразено.

Злото може да понесе само падналия живот, а не Истинния живот.

В съвършения живот злото е мъртво.

Истинният живот е по-дълбок от Тайното знание.

Истинният живот, това е Древният Еликсир.

Мъдростта се учи само когато се води от Истинния живот.

Животът казва: Неразбраната болка е отрова – разбрана, тя става Път към Еликсира.

Само Истинният живот може да излекува смъртта. Само Мистерията може да излекува Тайната.

Животът е Тайна, убягнала и на мъдреци.

Велика Тайна в живота е кой е говорещият Глас.

Еликсирът на живота е Тайният Храм в сърцето.

Животът е произлязъл от друг живот, който е бил в Безкрая.

Древният начин на живот се нарича Чисто Съзнание.

Древният живот е Мистерия и той няма произход, а външният живот е само сътвореност, видимост, само появяване без реалност, само излъченост.

Изначалният живот е Древно-Чист Извор, течащ от Самия Бог.

Бог трябва да ръководи живота ти, а не доброто и злото.

Видимите са в ограничението на живота. Невидимите са в свободата на смъртта, ако са я осъзнали.

Безсмъртието е Чист Поток от непрекъснатата енергия, но това още не е целта на живота. Сиянието е над енергията, то е сила над енергията, сила от друг род – сила на Лекотата.

Смъртта е скрит приятел, който ни освобождава от бремето на живота.

Животът е подготовка за Нищото – чистото завръщане.

Тайната на Живота е съсредоточеност в Словото и в Тишината.

Истинският живот е Мистерия без материя.

И най-фината материя е ограничение за Мистерията и Сиянието.

Който преодолее живота, придобива свободата и Истината.

Когато се провалиш в живота, кажи си: Аз Ти вярвам, Господи, защото всичко е Твой замисъл!

Ние сме по-дълбоки от живота и смъртта, защото сме родени преди тях.

Ние сме били, когато Вселената я е нямало.

Освобождението от смъртта е освобождението от сътворението.

Истинското възкресение се постига приживе – после е късно.

ИЗГРЕВЪТ, ЗАЛЕЗЪТ И ЗОРАТА

Зората е Древната Единна Цялост, Началието, а изгревът е поискал свобода и е слязъл надолу, за да се учи. Съществата в изгрева са много радостни, но те са изгубили нещо от Единната, Мистична Цялост… и тези същества много пъти ще изгряват и залязват, докато се върнат в Зората – Праединното, Мистериозно Начало.

Залезът е друг вид изгрев, но ако съумееш да го видиш.

Изгревът извисява Божественото в нас, а Зората извисява Мистериозното Начало.

Зората е Древно събудена Мистична сила.

Зората търси Мистични и Мистериозни създания.

Зората е достъпна Скритост.

Зората е Нероден излъчен лъч от Мистерията.

Ако видиш миг от зората, видял си Мистичен лъч от Скритостта на Абсолюта.

В Зората има Мистичен смисъл, а не Духовен.

Който е открил изгрева, трябва да търси Зората – мястото, откъдето е слязъл изгревът.

В Мистичното Същество, наречено Зора, не се зараждат светове, защото в Зората няма начало. Изгревът е роден. Зората е Неродено Същество.

СИЯНИЕТО

Сиянието е ядро без кръг.

Сиянието е най-древната и Дълбинна вроденост в човека.

Сиянието е свободно от одухотворяване и обожествяване.

Сиянието, това е Древната Несъздаденост.

Сиянието е Изначалната Прасвобода.

Сиянието е животът, който е най-близо до съвършенството.

Сиянието е неразгадаема необятност, скрита навътре, в Абсолюта.

Сиянието е Всезрящо – може да проникне навсякъде в Бездната, ако е необходимо.

Сиянието е сияние, защото е чуло гласа на Мистерията.

Сиянието е есенция на Мистерията, то е нещо Древно, излъчено в Мистерията.

Сиянието е методът на Древния свят.

Сиянието нито за миг не е поискало да стане светлина, защото би се раздвоило.

Сиянието е Абсолютно, а Неродеността е Божествена.

Сиянието е като Зората, която не се нуждае от изгрев и залез, от живот и смърт.

Сиянието е част от Древното универсално Единство, а Вечността е относителна – тя е само пътуване.

Светлината може да свети, може да блести, може да потъмнява. Сиянието е постоянно, неизменно в себе си, то е образувано от лъчите на Абсолюта.

Сиянието не се нуждае от безсмъртие, то е Изначално Неродено, а безсмъртието е било нещо родено.

Сиянието няма нужда от светлина и тъмнина, защото не се раздвоява – то е ядро.

Това Сияние не е запалено от огъня, а от Мистичния Етер.

В Сиянието няма топлина и студ, ден и нощ.

За да сияеш, трябва никога да не си се раждал – нито в родеността, нито в Неродеността.

Огънят се уморява и изгасва, защото е роден. Сиянието е ядро от Праизточника – ядро от Древната Недосегаемост.

Чисто Сияние без Дух, това е Изначалната Прасвобода.

В Сиянието няма огън, а само чист Етер – Първична Квинтесенция.

Ако сияещият човек имаше светлина, тя щеше да е неговата тъга и мъка, неговото бреме.

Изгревът трябва да изгрява, защото е начало. Сиянието няма начало, то е Безначално.

Сияещият човек е ослепителен, без да има светлина в себе си.

Само Сиянието може да направи пробив в Мистерията – Силата не може.

Сиянието е нещо от Абсолюта и не се нуждае от Чистота. Чистотата е слизане надолу, а Сиянието е винаги в могъщата Ръка на Абсолюта.

Това излъчено Сияние е било първото излъчване на Абсолюта в Мистериозната Древност, тогава това Сияние е нямало още име – по-късно е било наречено Любов.

Това Изначално Сияние е чиста есенция като първосъздаденост без примеси, без мисли, чувства и действия.

Това Сияние е било нещо от ядрото на Абсолюта, от сърцето на Абсолюта.

Когато някога в Древността Богочовекът е поискал да мисли като Светлината, той се е отделил, той не е устоял на Сиянието и е тръгнал надолу, а светлината се е явила като първото падение.

На Богочовека, Първичния човек е било дадено да види всички образи в себе си – и той се влюбил в светлината, защото, тя като се представяла, заблестяла пред него – и така човекът изгубил Сиянието, то се скрило.

Така както изгревът е изгубил своето начало Зората, и сега все изгрява, но трябва и да залязва.

Когато ти светиш – светиш, за да блестиш, а когато сияеш, блясъкът е погълнат. Това не е поезия, а Древната Изначалност.

В Сиянието няма чисто мислене, а само Квинтесенция – Еликсир. Ако имаше чисто мислене, то щеше да е условие за падение в нечисто мислене, защото едното е зародиш на другото.

Дълбоко, в Сиянието е скрита Древна Истинна Цивилизация.

Не можеш да измериш Сиянието, то сияе без да има очертания, то има само вродената си Сърцевина.

Дори и най-древният Огън не познава стихията на Сиянието, ефирната Любов, защото в нея има лъч, неизвестен.

Сиянието няма корен в космоса, то е Древното Прадърво на Живота, Неизвестното, то е Дървото без корен, без основа, наричали са го Мистичната Дълбина.

Белият Миг съществува като Чисто Сияние.

Знанието е създател на падението. Любовта е създател на Пътя, на Дълбините, а Сиянието е окончателното освобождение.

Чистото Слово е безмълвен страж, но в Сиянието няма нужда от Слово, защото то е лъч от Абсолюта, то е Изначална Нероденост, но всичко, което е родено, се нуждае от Чистия Пазител – Словото.

МИСТИКЪТ И МИСТИЧНОТО

Мистикът се гордее със своето незнание, защото е смирен.

Мистикът е в Сърцето на Бога – и затова той разбира смисъла на нещата.

Мистикът живее като Скрития в Скрития, и затова светът не го вижда.

Мистикът е Тайната на творението. Творението не го познава.

Мистикът е бил преди творението – тук той е само гост.

Мистикът е Сърце от Сърцевината на Незнайното.

Мистикът съществува, защото е станал Несъществувание.

Мистикът проучва това, което не знае, но не за да го разбере, а за да го живее.

Мистикът е оживял в смисъла – без да го осмисля.

Мистикът е станал дете, което се е завърнало в своята простота, която естествено е над ума.

Мистикът е близък с Древния, защото не Го познава.

Мистикът е в изумление, че не може да познае Абсолюта и затова, че не му е дадено.

Мистикът е в изумление, че е срещнал Бога и че не Го е познал, и той умее да съхранява това незнание за Бога в себе си.

Мистикът в търсенето си не търси, а открива.

Нищото само открива себе си в Мистика, защото, това е вроденото Изначално сродство.

Нищото винаги е търсило Мистика и Мистикът винаги е търсил Нищото, а в Единството те само се срещат.

Мистикът знае, че е реален само в Нищото, а не в сътворението.

Мистикът има ясно неразбиране на Древния, защото е избрал Незнайното.

Мистикът живее в Единство с Незнайното – това е неговата близост.

Мистикът, понеже е приел Неразбирането, разбира Неизразимото.

Мистикът има Абсолютно Доверие в Неразбираемото, защото Неразбираемото е всезнаещо.

Мистикът е надраснал Словото, но после се е завърнал в него, за да служи.

Мистикът е намерил и затова търси. Който е видял Неизразимото, все ще го търси.

В истинския Мистик Смирението е извисено, но той си остава скромен и тих.

Мистикът практикува Несътвореността.

Мистичното Единство е Древно, Неуловимо и Потайно.

Едно мистично тълкуване променя облика на Истината.

Мистичното живее в най-дълбоката Сърцевина.

Мистичната Любов унищожава света.

За Мистика няма ден и нощ, а само Скритост.

Мистикът е слязъл в живота и смъртта, но той принадлежи на Мистерията.

Мистикът съществува в света със своята Безкрайност и Скритост.

Мистикът е погълнат от Бога и затова съществува погълнат в себе си.

Мистикът е превърнал мълчанието си в Тишина и Пълнота.

Мистичният човек е частица от Скритото Съвършенство на Абсолюта.

Мистиците са вглъбени Същества, защото Източникът ги е призовал.

Мистикът е едно изчезнало Несъществувание, родено в Тайната на Истината и Свободата.

Истинският Мистик е първо в Бога, после в себе си, и накрая се завръща в Мистерията.

Мистикът има в себе си капка кръв от Сиянието.

Мистикът, това е великото завръщане в Изначалното състояние на себепознание, в което не се познаваш, защото си без граници.

Мистикът става дълбина от Дълбината и надминава себепознанието.

Мистикът разрушава всички светове в себе си: и сътворените, и несътворените, и се завръща в своята Изначалност, своята Неизреченост.

Мистикът е роден преди да е имал дихание и дишане.

Мистикът е преживял Изумителното в Неизразимото и затова той носи в себе си нещо от Мистерията.

Мистикът е Чист Дух, без свят в себе си, той е чисто виждане.

Мистикът в тялото си е смирен, а в Духа си е извисен.

Има Мистици, пред които Древният Дух на изумлението се учудва.

Мистикът е скрил себе си от сътворението. Той се е завърнал в своята Изначалност.

Нищото обича Мистика, защото, то е негов Баща.

Мистикът и Нищото се срещат само в Изначалието – Произхода.

Мистикът се стреми не към живота, а към своята Изначалност – Нищото, Прапроизхода.

В живота има смърт, а в Изначалното – Свобода.

Преданият принадлежи на Бога; Мистикът – на Древния.

Простотата на Мистика е по-мъдра от света и Сътворението.

В Нищо могат да се превърнат само тези, които осъзнават своя произход – Мистиците.

Мистиците са Пазителите на Изначалието. Те винаги са били Пътят и Дълбините.

Мистикът е избрал живот в Древния, а не живот, който е живот в смъртта.

Мистикът знае, че Нищото в него е по-дълбоко от светлината и тъмнината.

Има черни Мистици, които са избрали тъмнината, за да могат след време да се освободят от обвързващата светлина и да се завърнат – те са рядкост.

Мистикът изчезва в своя Учител, а не в неговото Учение. Учителите извират, а Учението е последствието.

Мистикът се отказва дори и от сърцето си – и така придобива Изначалното си Сърце, обновено в Извора на Мистерията.

Мистикът е Нищо и затова Нищото го обхваща и дарява с Гносис.

В дъното на Мистика е Любовта, а не разбираемото, и затова той узнава нещата.

И Бог, и Мистерията се изливат в Мистика – тук, в Нищото на Мистика, те се чувстват като у дома си.

Висшият Мистик е Сърце на Бога и Мистерията, а нещата се предават от Сърце в Сърце.

Когато Бог се движи сред съществата и срещне Мистик (изчезнал), Той се влива в него и оставя нещо от Себе Си. То е както когато се срещнат двама познати и с уважение се поздравяват.

Мистикът е станал себе си в Нищото и Целостта му е дала себе си.

Чрез Нищото Мистикът е открил Тайната на Бога.

И Мистикът е търсил изчезването, и изчезването го е търсило – в тази взаимност те са се слели в реално Единство.

Мистичното познание е над духовното и Божественото знание.

Мистичното е същностното, което прониква в нещата.

Мистичното прониква в Незнайното и знайното става достъпно, близко и потайно.

Само Мистичното може да изразява Незнайното, защото е Негово Сърце.

Незнайното се покланя на Мистичното… и така то слиза в Сърцето му.

Мистичното винаги носи незнайно ухание.

Мистичното познание е цялостното познание.

Мистичното познание е част от Древната простота.

Мистичното Сърце е полет отвъд Вселената.

ДЪЛБИНИТЕ

В Дълбините няма живот и смърт, а само Мистерия и пълнота, но ако си Дух на Любовта и Истината.

В себепознанието ще откриеш Духа си, а в Дълбина от Дълбина ще откриеш Мистерията.

Дълбините в нас, това е Древният.

Ако си в Дълбините си, проблемът изчезва.

За Дълбините няма думи – там говори Безмълвието.

Дълбина от Дълбина е по-дълбок Път от себепознанието.

В Дълбина от Дълбина трябва да се разделиш със себепознанието си.

В Дълбина от Дълбина е окончателното освобождение.

НЕВЕДОМОТО

Неведомото – това е Непроявеният Абсолют.

В Неведомото няма нито време, нито пространство – Върховна Мистерия.

НЕСЪТВОРЕНОТО И СЪТВОРЕНОТО

В сътворения свят се цени животът; в Несътворения – дълбинното виждане.

Всеки, който събира огъня си, ще преодолее сътворението, а който го разпилява, ще умира.

Ако Любовта те е срещнала, ти вече си Несътворен.

Във всеки истински човек звучи нещо неродено, нещо особено, нещо несътворено.

НЕРОДЕНОТО И РОДЕНОТО

Ние не сме слово, а изречено Безмълвие и скрита Нероденост.

Всеки търсач върви към своята дълбока Тишина, към своята Нероденост.

Древността е Нероденост, а всичко родено е слизане и учене за завръщане в Дух и Истина.

Христос не е роден от жена, а от Изначален замисъл – Скритата Дева.

Роденото трябва да бъде заведено в Нероденото и затова ти е даден Духът.

Само Неродените ще оживеят, родените ще се обменят дълго със сътворението. Неродените са търсили Неродения, а родените са търсили родения.

Който се е родил в Неродеността, по-късно трябва да слезе и в родеността, за да извърви пътя на кръга.

НЕПРОЯВЕНОТО И НЕИЗРЕЧЕНОТО

Великото творение е Непроявено.

Най-дълбок е този, който те обича Неизречено.

Колкото по-неизречено е едно същество, толкова по-голяма е Неговата сила.

Върховно-Неизреченият е Върховната сила.

В действителността умираме, в реалността се учим, в Неизречеността живеем.

Наблюдавай докато проникнеш и прозреш, а щом си прозрял, станал си част от Неизречеността.

НЕИЗРАЗИМОТО

В Неизразимото не може да влезе слово.

В Неизразимото Слово енергията е цялостна и мистична.

Неизразимото е Бял Огън без дим.

Неизразимото винаги пътува към своята Неизреченост – Безмълвието.

Неизразимото крие Незнайното.

Неизразимият може да ти даде само Неизразимостта си.

Завръщането в Безкрая е Неизразимо.

Висшата Душа е сама по себе си древен Неизразим свят.

Великият Път към Мистерията е Неизразим и тези които са Го постигнали, са станали Неизразими.

Всяка истинска връзка се дължи на Неизразимостта, скрита в нея.

Само чрез Неизразимото душите могат да се сплотят.

В изразимото няма живот, ако то не е докоснато от Неизразимото и скритото.

Умее да се изразява само Неизразимото.

Истинското добро не произлиза от Любовта, а от Неизразимостта, която е облечена в Любовта.

Изразимото е явното, а Неизразимото е скритото, то украсява явното.

Неизразимото е необяснимо и затова то е красиво и устояващо.

Неизразимото умножава Любовта.

НЕПОЗНАВАЕМОТО И ПОЗНАВАЕМОТО

Само в познаваемото има живот – в Непознаваемото е свободата.

Това, което може да се познае, може да се разруши. Това, което не се познава, е нерушимо.

Светът е познаваем, Мистерията е Непознаваема – Нерушима.

Непознаваемото е недостъпно за разрушение.

Древният ни дава Мистерия, а не познания и понятия, защото Мистерията е непознаваема.

Живее в реалността този, който не я познава и не я определя.

НЕИЗВЕСТНОТО

Нашият Водач в Пътя е Неизвестното. Само в Него се изясняваме.

Ако искаш да имаш истинска опора, опри се на Неизвестността.

НЕЗНАЙНОТО И ЗНАЙНОТО

Що е Незнайното? – То е да се обърнеш Дълбинно към себе си.

Незнайното е чист Извор, без вода.

Човек, който не е оставил в себе си място за Незнайното, става враг на себе си – знаещ.

Незнайното винаги е в Дълбините. Знайното е винаги на повърхността и затова умира.

И Ясното се нуждае от Незнайното да го разбули.

Незнайното е влюбено в Сърцето на Смирението – и тук то дарява смисъла.

Изостави и своя опит, защото Мистерията е Незнайна.

Човекът е роден, за да търси Незнайното и да не Го познае, но да се приближи към Него.

Незнайното прониква в Несътвореното и говорейки, си остава Неизречено.

Незнайното е по-близо до нас от знайното, защото е по-вътрешно и по-близо до нашата Сърцевина.

Незнайното е в нашата близост, а познатото е отдалеченост.

Незнайното има красива Тишина.

Незнайното е едно от Имената на Тайната.

Незнайното не иска да Го разбереш, а да Го търсиш.

Незнайното е природата на развитието.

Незнайното ни води към Абсолютния Незнаен, а знайното ни убива, пресича пътя ни.

Незнайното е широта, дълбина, безграничност – красота без край.

Незнайното винаги ще бъде скъпо, защото никога не се изчерпва.

Незнайното винаги се развива и обновява, знайното умира и застоява.

Никой не може да разруши Незнайното.

В Незнайното винаги се извисяваш, защото в Него няма предел.

Незнайното е по-дълбоко от реалността.

Незнайното ни обича, защото иска да се развиваме.

Когато две Незнайности се срещнат, те залюбват Върховната Незнайност – Абсолютът.

Не позволявай на знайното да ти определя какво е Незнайното.

Ако се вгледаш в себе си, ще видиш Дълбини от Незнайност.

Прекрасно е да познаваш Незнайното без да го познаваш.

Душите са фини есенции на Незнайната Любов, защото са част от Мистерията.

Ти си роден, за да откриеш своята Незнайност.

В знайното се погубваме; в Незнайното оживяваме.

Любовта ни е близка, защото е чиста и Незнайна.

Знайното е като нещо закрито; Незнайното е необятна откритост.

Но само с Незнайното означава да бъдеш в Любовта, в Неговото Сърце.

Само Незнайното ни изпраща несъществуващ миг от Безкрая.

Само Незнайното може да разбулва ясното и неясното.

Само Мистерията надминава Незнайното, защото, самата тя е по-дълбока Незнайност.

НЕЗНАНИЕТО И ЗНАНИЕТО

Велико Доверие е да не знаеш и да се довериш. Ако знаеш и се довериш, това не е Доверие.

Да постигнеш Незнанието, това е Пътят на Мистика.

Този, който не знае, застава чист пред лицето на Мистерията.

Дълбинното Незнание привлича Мистичната Мъдрост.

Знанието е уязвимо, но Любовта е Могъща.

Знанието е от Сатана, Любовта е от Бога.

Незнанието е всякога живо; знанието е или мъртво, или полуживо.

Незнанието е дълбоко в нас, а знанието е повърхностното, то е пяната на океана.

Знаещият е смъртен, защото е в злото, а не в Любовта.

Знаещият е изгубил Пълнотата на Незнайното. Той е бил отстранен от изумлението на живота.

Злото иска да знаеш много, а дали имаш Любов, то не иска да знае.

Знанието търси Пътя, Любовта го намира.

Истинското знание е незнание, Любов към Мистерията.

МЪЛЧАНИЕТО И БЕЗМЪЛВИЕТО

Ако мълчанието е мъдро, то става извисено, ако не е чисто, то става падение в себе си.

Безмълвието е по-близко до Сърцето на Тишината от мълчанието.

Безмълвието на Бездната е сътворено, а Безмълвието на Мистерията е Неродено.

Учителят е казал: „В Невидимия свят ме знаят за най-мълчаливия“.

Разбираш дълбокия отговор на Тайната на живота, когато си го преживял в Безмълвието, защото, най-дълбокият отговор е Безмълвието.

ПОКОЯТ

Покоят е дом на Безкрая и Свободата.

Покоят, това са твоите дълбини.

Покоят, това е да си докоснат от словото.

В Покоя няма ум, свят и сътворение.

Покоят е аромат от Божествения и от Древния свят.

Покоят е Изначалната реалност.

Покоят е отговорът на Живота.

Покоят – началото му е Дух и Истина.

Покоят е вратата към храма на Нищото.

Който търси себепознанието си, търси Покоя и Дълбините си.

Съкровището на Покоя е Смирението.

Покоят ще промени хората, защото той отключва Дълбокото.

Покоят, това е великата сила в равновесие.

Дори и поражението се успокоява в Покоя.

Покоят е по-дълбок от справедливостта.

Покоят е по-дълбок от Възкресението – той е роден преди него.

Покоят е Невидимо Царство, скрито Учение за Бога.

Всеки вижда в дълбокото според своя Покой.

Бъди в Покой! – това е Древна Заповед, Древна Повеля.

Покоят е владетел над Вселената.

Покоят е над всяко бедствие, защото Покоят е Дух, отвъд света.

Покоят е нашето естествено състояние на Духа. Той е част от нас – нашата Древност.

Покоят е Дух, безпокойството е свят, море, вълнение, изгубване на себе си.

Покоят е полъхът от Древната родина.

Лекотата живее в непоклатим Покой.

В Покоя се докосваме до Истината.

Покоят е огледалото на нашето Изначално Сърце.

Който е забравил себе си, Покоят го прегръща.

Покоят е Древно Ядро на Истината.

Който е придобил Покоя, Истината му е опората.

Покоят на Истината е скъпоценно Безмълвие.

Покоят е кристалният мост, по който слиза Истината.

Покоят е Древно Царство, в него и потопът се разбива.

В Покоя няма сътвореност и време – тук тече Древност.

Покоят е изворна вода – Божия вода.

Покоят е повече от метод.

Покоят е Несътвореност, той е отвъд ума.

Покоят е дихание на Духа – Чистия Дух.

Покоят е отвъд звездите, той е Царство преди звездите.

Важен е Покоят, а не това, което знаеш.

Покоят е танц на Безкрая.

Покоят живее в Тишина и Необятност.

Покоят е Древен; Безпокойството е роденост.

Покоят е велика защита.

Покоят е част от Нищото.

Покоят е в Истината и Истината е в Покоя.

Покоят е Дълбина на Истината.

В Покоя няма нито слово, нито църква, нито творение.

Покоят е Благоговение пред Истината.

Покоят е Изначалната Божественост.

В Покоя ти не съществуваш, но си реален.

В Покоя има блажена Тишина.

Покоят е следа от Древното Несъществувание – Чистата Свобода.

Покоят създава Безкрая.

Покоят е господар на ума – сътворението.

Покоят е Истина.

ТИШИНАТА

Тишината е Древният кристал на Абсолюта.

Тишината е Древна есенция на Изначалното състояние.

Тишината е Древното Единение.

Тишината е Невидима Безкрайност.

Тишината е велик ключ на развитието.

Тишината е връзката с Абсолютната родина.

Тишината е Древен Пазител на живота.

Тишината е Сърцето на Древния.

Тишината е по-реална от Вселената.

Тишината заличава света и времето.

Тишината е обмяна с Дълбокото – с Безкрая.

Тишината е Древното изгубено богатство.

Тишината е умение на Дълбините.

Тишината е рушителят на света.

Тишината е смърт за низшите сили.

Тишината е отвъд мълчанието.

Тишината е създала говора, но го превъзхожда.

Тишината се излъчва в нас без говор. В излъчването е скрито особено слово.

Тишината е знание за Дълбините – знание, което е Мъдрост.

Тишината винаги помага на Истината – те са сродни.

Тишината общува с Пълнотата.

Тишината си има свой поглед за Нещата.

Тишината е Велик Пазител на развитието.

Тишината е по-дълбока от опита. Тя знае древни неща.

Тишината е вътрешно светилище, в което се случва докосване до Неизразимото.

Тишината лекува, защото е Несътворена, чиста, лека и оживяваща – като в Покоя.

Тишината е винаги просветляваща, ако влезем в нея с Доверие.

Тишината на Бога е неподвижен огън. Тишината на Абсолюта е Мистична Сияйност.

Тишината е древно извисена над събитията, защото събитията никога не са съществували в Изначалието.

Тишината е Велик Лечител на земното мислене.

Тишината е лека, защото в нея няма материя.

Тишината е велика необходимост.

Тишината е присъствие на Бог, а Мистерията е лъч на Абсолюта.

Тишината е Първородна, звуците са дошли по-късно.

Тишината ограбва света и преодолява сътворението.

Тишината казва: Да работиш за Безкрая – това е всичко.

Тишината е велика вътрешна сила.

Тишината е дълбоко осъзната Същност.

Тишината разбулва Истината на човека, когато Мистерията я докосне.

Тишината е Древен Учител на Неизречените неща.

Тишината е Древен дом – дом, в който си отдъхват и Висшите Същества.

Тишината е по-дълбока от Словото – тя е, която го просветлява.

Тишината е чистият канал на Неизречеността.

Тишината е най-древният текст.

Тишината е Пазител на Висшия свят.

Тишината е Невидима и изящна Дълбина.

Тишината е преклонение пред това, което не може да се изрази.

Тишината е наша Несътворена Дълбина.

Тишината означава да изчезнеш в себе си.

Тишината е Дълбинен, скрит, вътрешен свят в човека – той е нашата родина.

Тишината е позволение за завръщане у дома, в Същността.

Тишината е магическият свят на Великата Нероденост.

С Тишина може да се преодолее Вселената.

Истинският живот е в Тишината.

Нашите Дълбини са скрити в нашата Тишина.

Най-дълбоките отговори идват от Тишината, а не от Словото.

В Тишината е стаена Истината.

Без Тишината ти си лишен от Истинност.

Бялата Тишина е лицето на Древната Земя, Безкрая и Свободата.

Тишината е Дълбина, Присъствие и Неизвестност, съхраненост.

Дълбоко, в нашата Тишина, ние сме неуязвими.

Ние сме живели милиарди години в Тишината, но сега сме излезли навън и тя ни липсва, макар че е всякога в нас.

Благословен е този, който има Бялата Дълбока Тишина в себе си – той е видял своята Нероденост.

Благословен е този, който се е изгубил в Тишината на своя Учител.

Злото никога не може да влезе в Дълбините на Тишината. Злото няма убежище в Тишината.

Който е постигнал Дълбоката си Тишина, се е освободил от всяко зло.

Страданията отговарят пред Тишината за израстването на човека.

В Тишината е скрит Древният Учител. Ако Тишината те обича, Учителят те обича.

Когато твоята Дълбока Тишина приеме един човек, това е висша помощ.

Тишината е Чиста Светлинна Вода, в която можеш да се изкъпеш от наслоенията на света.

Тишината е част от Древното състояние на Мистерията, а Безмълвието е от Безкрая.

Колкото по-дълбока е Тишината на един човек, толкова по-дълбока е Мъдростта му.

Чистотата иска усилия, а в Тишината трябва само да се потопиш.

Най-дълбоката Тишина е присъствие на Древността.

В Тишината няма сътворение.

Мълчанието е злато; Безмълвието е нектар. Тишината е Еликсир, квинтесенция, Изначалие.

От Тишината е слязло Безмълвието и мълчанието, а от Словото – Пътят.

Истината не е в красивите думи. Истината е в изразяването на Тишината.

Пълнотата е скрита в Тишината – там се съхранява тя.

Висшата Тишина е Дух и Истина.

Най-красивото в живота е, когато Тишината те води в себе си.

Само в Тишината можеш да разбереш Неразбираемото, без да искаш да го опишеш.

Неразбираемото се разкрива само на Тишината.

Най-чистата Същност на Бога е също Висша Тишина.

Висшата Тишина е съставена от Истина и Пълнота.

Висшата Тишина вдъхва откровения.

Висшата Тишина е висша Неуязвимост.

В Тишината можеш да познаеш Бога, а не Абсолюта.

В Тишината няма ум и свят – тук те са заключени.

В Тишината е скрита Висшата Сила – Древната Сила.

Дълбината е скрита в Тишината.

Любовта към Тишината урежда живота.

В Тишината може да влезе само Любовта.

Изначалната Тишина е Чистота, неопетнена от сътворение и несътворение.

Тишината е в единство с Мистерията, но Мистерията я превъзхожда – както Зората превъзхожда изгрева и залеза.

Някога Тишината е била Единна в себе си – била е цяла в себе си, но по-късно тя се разделила на Безмълвие и мълчание.

В Тишината се вижда, че Любовта към човека е Любов на Бога към човека и Душата му.

Отговорът идва, ако Тишината освети Словото.

Дори и Тишината черпи сили от Древния и Изначалното Слово.

Словото е Пътят на човечеството. Мълчанието е Пътят на Ангелите. Безмълвието е Пътят на Боговете. Висшата Тишина е Входът към Бога.

Едно с Тишината, е едно с Учителя – в Пълната Тишина няма двама.

Да разбереш Тишината, това означава да разбереш Дълбочината си.

Когато застанеш пред Великото, пред Неизразимото, винаги се явява една особена Тишина.

Който няма Тишина в себе си, няма чист, вътрешен свят.

Приятелство с Тишината е приятелство с Дълбокото.

Във Върховната Тишина няма и Бог, и дявол – а само Мистерия, но само за великите подготвени.

От Върховната Тишина бягат и светлите, и тъмните сили, те не са подготвени за нея.

Тишината господства навсякъде – тя е концентрирана само в Мистерията и в Абсолюта.

Когато Върховната Тишина е слязла надолу, тя е станала Безмълвие, мълчание и слово – това са степени на слизане и падение, без тя да е загубила и частица от себе си и от произхода си.

Словото може да бъде силен говор само когато се ръководи от Тишината. Тогава тихият говор е силен. Тогава в тези думи има преврат, промяна, преображение.

Отче мой, в Твоите ръце предавам Духа си – без тези тихи думи нямаше да има Възкресение. Тези думи прокопаха силата, това се случи от Бога чрез Бога, чрез Единствения Действащ.

Всички шумове на света не докосват Тишината.

Тишината господства навсякъде, но не се чува.

Дълбоката Тишина, Уединението, Покоят са опасни за низшите сили – тук няма уют за тях.

Дълбинно Съкровени и Божествени неща оживяват в Тишината, а в шума се съживяват низши сили – тези, които са изгубили себе си.

ИСТОРИЯ НА ТИШИНАТА

Нейното Начало е в Абсолюта.

Тишината е неродена от Абсолюта, след като Той е излъчил от Себе Си Същност, която била наречена Ахвора – Не-мястото – мястото, което е неродено несъществуващо, несътворено, чиста Чистота.

Висшата Тишина е най-чистото Прапространство. Съществува една степен в Тишината, в която няма дори Акаша, Безкрайност – а само Мистерия и Върховно Скритият.

Дълбоко в Тишината е било е вродено друго Тайнство – Истината, това е друго Прасърце на Абсолюта.

Тишината е богата с Изначалност, Първородие, тук време не тече.

Историята на Тишината е без история – и затова тя е изпреварила световете.

Тишината не е религиозна или научна – тя е Истинна, Изначална, даряваща Древния Покой.

Тази Висша Тишина е очистителят на сътворението – така както изгорената дреха е пречистена.

Тази Висша Тишина никога няма да стане наука или религия.

Тази Висша Тишина никога няма да стане бъдеще, защото е преди него, тя е мистериоподобна.

По-ниското ниво, на тази Върховна Тишина, е Безмълвието.

В Безмълвието има гласове, които се обменят, същества, които се обменят. Гласът съобщава съществата, но във Върховната степен на Тишината няма обмяна – тече само Изначалност.

ДРЕВНИЯТ

Древният е отвъд историята и човечеството – отвъд миналото, настоящето и бъдещето.

Древният е създал в Себе Си самоограничението – Бога, за да движи всичко към Себе Си и към Своята Мистерия.

Древният е бил всякога – в Него няма нито безсмъртие, нито смърт.

Древният присъства и в присъствието Си, и в отсъствието Си – Той е над тях.

Той е създал тънкото и претънкото. Тънкото се нарича Дух и съзнание; претънкото е Искра и Мистерия.

Древният – присъствието Му е само една малка част от отсъствието Му.

Древният е велико Праначало, без никакъв край.

Древният е навсякъде скрит, но понякога разкрива лъч от Себе Си.

Мистиците са родени от Нищото, от Древния.

Само в един Миг Древният прониква в Мистика.

Древният е Извор, който никога не пресъхва.

Любовта е родена от Древния, преди да е създала Безкрая.

Изворът е капка от Сърцето на Древния.

Древният е Свобода.

Всичко съществува в Древния, но Древният е отвъд Себе Си.

Само Древният е бил преди Тишината – Великият Незнаен Дух.

В Древния нищо не се ражда, и затова не умира – тук нещата са всякога.

Древният – това означава Безкраят да те е прегърнал и Мистерията да те е призовала.

Древният Скрит винаги е бил, а Бог, Христос и Луцифер не винаги.

Древният владее най-съвършеното качество – Върховното Самовглъбяване, поради което е Върховното Нищо.

Древният Абсолют е създал Бога по свое подобие, а Бог е създал Луцифер и Христос по свое подобие, но по-късно отнема сияещата сила на Луцифер за един по-дълбок замисъл.

Древният Глас е Изначален и затова Той може да разпръсне всеки мрак – така както силният вятър разпръсква облаците.

В Древния няма смисъл, Той е над смисъла, Той превъзхожда всичко.

Древният ни е дал Свободата, за да създадем собствената си Безкрайност и Мистерия.

Древният е Нищото, Велико Отсъствие – тук Древният си е в своята цялост, в Себе Си.

Всички търсят Древния заради Неговата Скритост.

Всички, които Го търсят, ще бъдат докоснати от Неизречеността Му.

Древният е Неразбираем, но ти разбери себе си и се приближи.

Дори и прастарата Тишина не разбира Древния, макар че е на милиарди години.

Древният е допуснал реалността, но е отвъд нея.

Думите не могат да Го изразят, а Тишината е неспособна.

Древният ни е дарил със Себе Си, с Безпределност и Мистерия.

В дълбокия смисъл съществува само Той.

Древният е излял Мъдростта си в Тишината.

Древният Изначално предхожда и превъзхожда словото.

Тайната на живота е да имаш Древния в сърцето си, защото от Писанията няма да остане и следа.

Древният от Древни времена е записан в Сърцевината ти.

Само Древният е дом безпределен.

Тишината на Древния е Върховната реч.

Неговият най-чист Глас е Тишината.

Древният дарява Истината на човека, за да се слее с него.

Древният е част от нас, когато и ние станем част от Нищото, Истината.

Древният можеш да Го видиш в Истината, в скритата Истина.

В Древния мракът е осветен изцяло.

В Древния най-ниската степен е Неизразимостта.

Древният е Свръх Силата над всичко, но Той рядко излъчва Силата Си.

Древният Абсолют е ядро от свръхсияние, което е тоталното Нищо.

Древният влиза само в храма на Истината.

Ние всички сме родени за Древния.

Истинският човек е Дух в тяло, а Древният слиза от Дух в Дух.

Древният Скрит ни търси, защото иска да се познае в нас.

Който е познал Древния, умира, но не е мъртъв, а оживява.

Словото има Орлови крила – така се завръщаме в Древния.

В Древния няма време и мъчение, а само Тишина и безпределна Пълнота.

Нима можеш да търсиш Древния навън, а Той те чака навътре от милиарди години?

Историята е отделяне от Древния. В Него няма история, религии, наука, нито Слово. Древният Орел е безмълвно знаещ в Прадълбината Си.

Един Негов миг променя времето и твоята история.

Древният е Върховно Царство. Той е като Орел, издигнал се над облаците, световете.

Древният е Дълбини без явления.

Древният е отвъд смисъл, форма, съдържание.

Древният е отвъд диханията, но ги чува.

Древният е Неразбираем, защото не се е изрекъл.

Древният е създал реалността, но тя не го улавя.

Древният е Неизречен.

Древният е Дълбинен Глас.

Древният – Само Пустият, Дълбинният се доближава до Него.

Древният – в Него е всяка способност, Той е великото можене.

Древният е най-чистият звук на Безмълвието.

Диамантената концентрация прониква в Древния.

Древният вижда ценното в неоцененото.

Древният те чака да осветиш своя мрак.

Вдъхвай Древния, Безкрая.

Когато дълбоко си проучил Древния Бог, и не си Го разбрал, Той все повече се приближава към Тебе и те прави Незнаен като Себе Си.

Изпразненото сърце от света е Негово Сърце, Негово място.

Няма такава способност, която да разбере Древния и Неговата Мистерия.

Древните Старци и Божества са близо до Него, но Мистерията си остава.

Истинското знание не помага, за да Го разберем, но за да сме изумени.

Древният не се нуждае от земя и Небеса.

В Древния няма история. Всичко с история е ограничено. Праизточникът е без история.

Древният, това е най-дълбокото място в нас. То е отвъд смъртта и безсмъртието.

Древният е създал Любовта, за да Го намерим в Дълбините.

По време на смърт кажи: „Древният е моят Баща“ – и това е достатъчно, и смъртта е погълната.

В Древния чуваме Безкрая и свободата.

Пълнотата е усмивката на Древния.

В Древния всеки мрак свети, защото е осветен от великата Му Сила.

Който е осъзнал себе си, е осветил своя мрак.

Древният е Мистерия отвъд живота. В Древния никога го е нямало това ограничение животът. Той е Мистерия, Свобода и Велика Пълнота и Тотален Покой.

Древният е Незнайната Скритост във всички неща.

Дарът на Древния е Велика Пълнота, а не добро и добродетели.

Той, Древният дарява специално чувство към мистичното и Мистерията.

Древният Абсолют превъзхожда всички храмове.

Древният Абсолют е Върховно Съществуващият. След време и Бог ще изчезне. Древният е Мистерия отвъд Живота.

Древният е Единороден само с Истината.

Древният е без светове в Себе Си – нито външни, нито вътрешни.

Ние не достигаме до Древния, Той достига до нас.

Древният Глас и скалата го чува, и морето го чува, и вятърът го чува.

Мистичното познание е дар от Древния.

Древният е излъчил Тишината и Безкрая, създал ги е само с две думи.

Бог е Съкровена Тайна, а Древният е Абсолютна.

Древният е необятна родина.

Древният е Абсолютен приятел, ако те е докоснал.

Това, което ни дава Древният Скрит, е особен вкус към Мистерията.

Древният е неизтощим източник.

Древният всякога пътува към Своята Неизвестност.

Всяка Неизменност към Древния става Несъкрушимост.

Свещената дума не може да изрече Древния, но може да пътува към Него.

Словото на Древния е Прасила.

Свръх Словото Му излиза от Прадълбината на Неговото Безмълвие.

Древният е океан от Мъдрост, но Той я превъзхожда.

Древният е тук всеки миг и отвъд мига.

Древният превъзхожда Несътвореността.

Древният дарява Мистичен поглед в човека.

Аурата на Древния е Неизповедима Мистерия.

Древният е Велик в Любовта и Могъщ в Истината – това е лицето Му.

Древният е самият храм, няма други храмове.

Всяка Душа е родена за могъщ полет в храма, в Древния.

Дълбоко в храма на Древния сияе Тишината на Неговото Сърце.

Древният е Величествен Покой и нещо над Покоя.

Древният е абсолютен господар на миговете.

Древният е Мигът в мига.

В Древния няма съдба.

Древният е по-дълбок от Безкрая.

Древният ни е дарил Прасъстоянието, което е преди всичко.

Прасъстоянието е преди света, то е нашето начало.

Древният е Гласът над всички стихии.

В този Глас има потайно, мистериозно произношение.

Древният е Неизчерпаема Пълнота.

Любовта е Неговият древно-сияещ поток.

Древният е родил Любовта от Своята Бездънност и я дарил на световете, за да Го открият.

Ако Древният ти позволи да Го търсиш, пак няма да Го намериш, но Той ще ти стане Мистично близък. Абсолютът не може да се търси и открие.

Ако Древният ти позволи да влезеш в Нищото, ще видиш смисъла, който е близост с Него.

Ако Древният ти е дал нещо от Себе Си, дал ти е нещо от смисъла и нещо от това, което е отвъд смисъла.

Древният е това, което не може да се изрече. Мъдрият говори за Него, но не Го изрича, Той Сам се изрича в Мъдреца чрез Нищото.

Древният превъзхожда смисъла на живота.

Истинското Учение се ражда, когато всички други учения са си отишли и е останал само Древният.

За черната душа на Атлантида – Пратуранците – нямаше милост. Бялото Братство потопи атлантите чрез позволение от Древния Бог.

Изчезването е най-красивото завръщане и в Древния, и в себе си. Изчезването е двойно завръщане.

ДРЕВНОТО И ДРЕВНОСТТА

Всеки трябва да открие своята Древност.

Ние сме Древни. Ние сме били дори преди Боговете.

Всеки трябва да възлюби Своята Древност, своята Безпределност.

Съществува Древност, скрита от Сътвореността и от Несътвореността.

Древността ни прегръща от милиарди години.

Любовта е самата наша Древност – тя е ключът за Древния Глас.

Древно Велико Око наблюдава цялата Вселена и това, което е отвъд нея.

Древното вътрешно Царство е Мистерия в Мистерията.

ДРЕВНИТЕ ДУМИ

Древните думи са завръщане в Източника.

Древните думи създават все повече Тишина в човека – освободеност.

Древните думи се свързват със сърцето на човека.

Древните думи са Несътворена Вода.

Древните думи са слънца от Великото Слънце.

Древните думи са над словото на света.

Древните думи надрастват света.

Древните думи са чиста Несътвореност.

Древните думи принадлежат на Древния.

Древният е скрит в Древните думи.

Древните думи са отвъд знанието – те водят към Източника.

Древните думи са Пътят към Целостта – Нищото.

Древните думи са Изначална Свобода.

Чрез Древните думи заживяваме в Древния, в Неговата Неизреченост.

Чрез Древните думи нещо дълбоко е дошло във вашия живот.

Древната дума е Сърце от Източника.

Една Древна дума е по-дълбока от цялото човечество.

Ако една Древна дума те е обикнала, Древно Сърце те води към Източника.

Древните думи са вътрешно Царство. Те не живеят в света, а само в сърцето на човека.

Древните думи постепенно ни отделят от сътворението.

Всяка Древна дума е част от Сърцето на Скрития Бог.

Когато дълго изричаме тихо една Древна дума – в един момент, тя започва да се изрича в нас.

Дълго време трябва да се оживяват Древните думи, за да се роди техният Дух в нас.

Първо ние изричаме древните думи, после те заживяват в нас и се изричат.

Древните думи съществуват като Несъществувание – и затова те са избавители.

Древните думи, които са заработили в сърцето ти – в един момент ще отключат Бога и Великата Реалност навътре.

В човешките думи е скрит човешкият живот; в Духовните думи – Духовен живот; в Древните думи – Древен, истински живот.

Всяка Древна дума, която те е приела в сърцето си, е част от твоя Път.

Всяка Древна дума е велика скъпоценност от Древния – тя иска да си построи Несътвореност във вас.

АЙРАРА

---

ПРОИЗХОДЪТ И АБСОЛЮТЪТ, НИЩОТО И НЕЩОТО, БОГ, АКАША (ЕТЕРЪТ ИЛИ СЪЩНОСТТА)

ГЛАСЪТ, СЛОВОТО, МОЛИТВАТА, ДУШАТА, ДУХЪТ

МИСТЕРИЯТА, БЕЗДНАТА, БЕЗКРАЯТ, ВСЕЛЕНАТА

ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА, ИСТИНАТА, БЛАГОДАРНОСТТА, БЛАГОРОДСТВОТО, СМИРЕНИЕТО

СЛУХЪТ, ВИЖДАНЕТО И РАЗБИРАНЕТО, СЪРЦЕТО, СЪРЦЕВИНАТА

ДОБРОТО И ЗЛОТО, САТАНА, ГРЕХОПАДЕНИЕТО И ЗМИЯТА, БОЖИЯТ ГНЯВ

СВЕТЪТ, БОЛКАТА, СТРАДАНИЯТА, ЧОВЕКЪТ

СТРЕМЕЖЪТ И ВДЪХНОВЕНИЕТО, ВОЛЯТА, УСТРЕМЪТ, СВОБОДАТА

ТЪРСАЧЪТ, ПЪТЯТ И ТЪРСЕНЕТО, ЖЕРТВАТА, УЕДИНЕНИЕТО, ОТКРОВЕНИЯТА

ЧИСТИЯТ И ЧИСТОТАТА, ЧИСТИЯТ ОГЪН И ФЕНИКСЪТ, КОТКИТЕ

ЖИВОТЪТ, СМЪРТТА, ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ИЗГРЕВЪТ, ЗАЛЕЗЪТ И ЗОРАТА, СИЯНИЕТО