Учителя – Великата Преданост

Тази Книга се посвещава на брат Румен, който в тежка болест не получи изцеление, но остана докрай Предан, в Молитвен Дух и с Пълно Доверие в Бога, в Учителя и в Учението. Остана благодарен докрай. Това го наричам Подвиг– силен, чист, окултен Подвиг! Поклон, приятелю и брат мой, защото лесно е да благодариш, когато Бог те изцели, но това не е чист Подвиг. Ти изпълни Сърцето на Бога, на Учителя и моето Сърце. Ти устоя и пося нещо чудно за следващия живот. Изцелените от Бога рядко осъзнават Дълбините на Бога, но ти направи скок, по-дълбок от изцелението и вярата. Ти надрасна изцелението и вярата и влезе в Тоталното Доверие– Доверие в Бога, в Учителя и в Невидимия свят. Ти направи особен скок. Ти беше приет в Учителя завинаги!

Нашите разговори си остават скрити в мълчанието. Пак ще се срещнем, защото е неизбежно, и то не само защото бяхме Истински приятели, а защото дълбоко разбра Учителя и това, което ти говорих.

Ти прие дълбоко Бога и Учителя и преодоля смъртта– прекрачи я и възкръсна в Духа. Това е Дълбинният Път. Почти всички изцелени изпускат тези Дълбини на скока си в Бога и Учителя, но ти го направи. И аз видях Усмивката на Учителя.

Елеазар Хараш
Варна, 2022 г.

ПРЕДГОВОР

Преданост означава Велико Окултно Единство– Единство с Бога, с Учителя, със Същността, с Невидимото, със Съкровеното.

Предаността е Скритият Път в Пътя, който открива Незримото.

Предаността е Пътят на всяка Съкровена Същност.

Предаността е друго име на Любовта.

Предаността е природата на Съкровената Същност.

Преданият не е тяло, а Душа и Стремеж.

Предаността е Знание от чист вид, защото тя превъзхожда ума.

В Пътя на Предаността няма двойственост, няма съмнение.

Преданият на Бога изгубва своите страхове.

Преданият ще стане Блажен.

Предаността към Бога е по-реална от света.

Кой без Преданост някога е постигнал Бога?

Предаността означава, че ти е предопределено да откриеш Бог в себе си.

Бог е неотделим от Предаността. Бог е Предаността– Той я движи.

Предаността извира от Бога за Неговите Цели.

Предаността е Любовен Дар от Бога към Бога, защото Бог те е пожелал за Себе Си.

Преданият ще стане Единен с Бога и със себе си.

Предаността е лицето на Истинския Път.

Предаността се случва в света, но тя не е от света. Нещата, които се случват в света, не са от света, а от Божия Замисъл.

Най-доброто, което Бог може да ни даде, е Преданост към Учителя.

Истинската Преданост винаги изхожда от Любовта към Бога и затова тя открива своя Учител.

Предаността създава в нас Учителя.

Предаността е Чистата Решимост, която всякога постига своя Учител.

Въпросът не е в това какво да направиш за своя Учител, а да си Предан.

Предания Учителят го е залюбил.

Предаността означава, че твоят Учител те е завладял.

Предаността, това е Благословението да се развиваш, защото Учителят те е приел.

„Вярвай в себе си“ се случва, когато познаеш себе си и своя Път към Учителя.

Проблемите на Предания се решават от Учителя.

„Учителю, дай ми Преданост, по-дълбока от живота и смъртта!“– това е ученикът.

Елеазар Хараш
Варна, 2022 г.

I. ПРЕДАНОСТ КЪМ БОГА

1. Свещено отношение към Бога

Любовта към Бога
е начало на Предаността

Възлюбленият на човешката душа, това е Великото в света– Бог! Намирането на Възлюбления, това е твоето Пробуждане! (книга 1/стр. 137)

Да възлюбиш Бога – това е най-славният момент в твоя живот. (1/стр. 769)

Да любим Бога, това е най-възвишеният и най-съвършеният морал. (1/стр. 865)

Най-красивата работа е Любовта към Бога. Най-красивото дело е Любовта към Бога. Най-красивата наука в света е Любовта към Бога. Най-красивият свят е Любовта към Бога. Най-красивата светлина е Любовта към Бога. Най-красивата топлина е Любовта към Бога. (71/стр. 266)

Любовта към Бога е наука за Възвишените души. Това е Великият Път, по който те сами са минали. (40/стр. 249)

За Мене по-грандиозна Идея от тази– да обичаш Бога– няма. Да обичаш Онзи, Който е създал всичко. Той може да те научи на всичко. (72/стр. 189)

Това Същество, Което в даден случай с никое друго същество не можеш да замениш, Него можеш да обичаш! И това Същество за тебе може да извърши всичко! В дадения случай това е Бог.

(73/стр. 149)

Дойдете ли до Бога, от всички се иска непреодолима Любов към Него. Кажи си: „Има Един, Който постоянно мисли за мен и ми помага“.

(1/стр. 463, 464)

Бог е, Който говори в нас, но трябва да имаме тази Беззаветна Любов! (8/лек. 11: стр. 28)

Който обича Бога, той трябва да бъде готов на всичко. (12/стр. 288)

Няма по-хубаво нещо от това да обича човек Бога. Това е естественият живот. Велико и славно е да обича човек Бога и да пребъдва в Любовта Му. (1/стр. 455)

Люби Бога! Тази е Тайната на Новия Живот.

(12/стр. 278)

Голяма е Радостта на Любовта. Без да я изказваш, ще се радваш. Обичаш Бога– Тайната е там!

(41/стр. 93)

Да обичам Господа, това е единствената Права мисъл, с нея държа Правата посока. Винаги трябва да се започне с Любов към Бога, иначе нищо не се постига. (41/стр. 93)

Аз искам всички да се влюбите в Господа, да намерите Бога на Любовта. Желая ви така да се влюбите, че къщите ви да се запалят от четирите страни и сърцата ви да трептят от Любов; млади и стари, всички да се влюбите в Господа на Любовта! (23/стр. 158)

Онзи човек, който се е научил да обича Бога, той е добил Основа за цялата Вечност. Казвам: положете тази Основа– Любов към Бога. Всеки от вас да я приложи тъй, както разбира. (71/стр. 592, 593)

Любовта към Бога – това е Вътрешната Мистична опитност, която едни ще разрешават по един начин, други– по друг начин. (40/стр. 250)

Любовта към Бога трябва да се разглежда вътрешно: тя не трябва да се изразява само с думи, но и с Чисти мисли, Светли мисли, Благородни чувства и Възвишени дела. Каквото и да вършите, то трябва да е проникнато от Любов. Бог да е в ума, сърцето, във волята, в душата и духа ви.

(1/стр. 768)

Аз се радвам, че Бог живее у вас… Обичайте Този, Който живее у вас, и работете за Този, Който живее у вас. И на всичко се радвайте. (1/стр. 304)

Та казвам: научете се да обичате Бога в себе си, научете се да обичате Бога в другите, научете се да обичате Бога в животните, в растенията. Научете се да Го обичате във въздуха, в топлината, в светлината, в изворите– навсякъде да Го обичате.

(5/стр. 334)

Вие не можете да обичате хората, ако първо не обичате Бога. Любовта към Бога е Първият Принцип в живота. (10/стр. 84)

Обичайте Господа, за да приемете Божието Благословение. (1/стр. 228)

Обичаш ли Господа, готов е Той да даде всичко за теб… (50/стр. 412)

Щом обичате Бога, Той ще ви посети и тогава животът ви ще се подобри. Ако сте били болни, ще оздравеете; ако сте били в лишения, всичко ще се достави. Ще живеете в изобилие. И в огъня да влезете, няма да изгорите. Всички врати ще се отворят за вас. (40/стр. 250)

Всички, които любят Господа, ще укрепнат и ще станат Силни, Възвишени и Благородни, ще придобият Знания и Мъдрост, ще придобият Великата Истина, която ще ги направи Свободни.

(24/стр. 384)

И тъй, Силата в света Господ дава само на онези, които Го любят. Такъв е Законът. Бог дава Сила, Бог дава Знания на онези, които Го обичат от дълбочината на сърцето си и са готови да вършат Неговата Воля. (8/лек. 28: стр. 25)

Казано е: „Бог откри Своите Тайни на онези, които Го любят“. (40/стр. 267)

Всеки, който люби, ще види Бога… Да виждаш Бога, това е Рай. (26/стр. 63)

Докато имаш Любов към Бога, във всичко ще ти върви. (1/стр. 406)

„Да възлюбиш Господа“ – това е голямата Заповед… Когато почитаме тая Заповед и прилагаме Любовта, всичките ни работи ще се развиват с успех, всичко ще върви по закона на Вечната Хармония. (19/стр. 23)

За нищо друго няма да ви говоря, само ще кажа: Любов към Бога! Решен ли е този въпрос, всички други въпроси се разрешават тъй естествено, магически се разрешават. (65/стр. 164)

Обикнете ли Бога, главният въпрос в света е разрешен. Вие ще влезете вече в областта на Безсмъртието. (9/лек. 32: стр. 24)

Любете Бога с всичкото си сърце, ум,
душа и сила!

В света съществува един Закон, неизвестен на съвременното човечество по своята същина. Този Велик Разумен Закон е неизвестен, понеже човешката душа и човешкият дух не са дошли на такава степен на развитие да схващат неговата Висота. Той е предаден с двете Велики Заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях е построен целият свят. Те са: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила! Да възлюбиш ближния си като себе си!“. (51/стр. 50)

Едно трябва да знаете: само Бога можете да обичате с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ближния си ще обичате като себе си. (13/стр. 468)

Люби Господа твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ти ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство. (1/стр. 908)

Какво значи „с всичката си сила“? Цялото ти естество трябва да бъде запълнено, да няма място за никаква съблазън. (74/стр. 223)

Може и без страдания. Кога? Когато човек възлюби Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сили…

(40/стр. 250)

Един Закон гласи: когато любиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, ти си в съзвучие с целия Всемир и затова привличаш енергиите от целия Космос– те ще те обновят и повдигнат. (40/стр. 251)

Като дойде Новата култура, човек ще има Велики стремежи. Тогава духът му няма да отпада, ще бъде винаги бодър и крепък. Само чрез тези Велики стремежи той ще се добере до Великата Истина… И по този начин само той ще може да възлюби Бога с всичката си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум. Такъв човек и като става, и като ляга, ще бъде изпълнен с трепет към Бога.

(44/стр. 262)

Какво разбрахте сега? Я кажете Вие, Йордане. Ти си един стар брат. (Брат Йордан Савов каза: „Да възлюбим Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила“.) Трябва да видим дали право го е разбрал, или не. Той още не го е разбрал. Той, като го приложи, ще го разбере. Наполовина го е разбрал. Като го изпълни, ще го разбере напълно. (74/стр. 136)

Ние трябва да обичаме Този, Живия Господ с всичкото си сърце, душа, ум и сила. Тогава целият този живот ще се измени… Ако Го обичаме, тогава може да бъдем Светии; ако Го обичаме, можем да бъдем слуги, братя, тогава може да бъдем ученици. Животът на Земята за нас ще има смисъл.

(16/стр. 270)

Във всички свои съществувания човек ще учи четири неща. Ще се научи да люби Господа с ума си. Ще се научи да люби Господа със сърцето си. Ще се научи да люби Господа с всичката своя душа и с всичката си сила. Четири неща– като ги научим, ще завършим своето развитие. (1/стр. 333)

Ако можем да възлюбим Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, душа и сила, ние сме разрешили вече кардинално всички въпроси в този свят.

(1/стр. 749)

Това е Абсолютната Реалност
на живота

И тъй, остават две явни неща в света: любов към ближния– тя е относителната Реалност, и Любов към Бога– тя е Абсолютната Реалност. Единственото Реално в света, единственото Неизменно, това е Любовта към Бога. (24/стр. 286)

Да обича човек Бога повече от всичко! …Само Божията Любов е в сила да реши напълно всички въпроси. Любовта към ближния решава наполовина, а пък Любовта към врага решава една четвърт. Започнете с това, което решава всичко: Любовта към Бога. (59/стр. 124)

Обичайте баща си и майка си, братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всички поставете Любовта си към Бога. Каквито жертви да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил. (45/стр. 21)

Да обичам Бога, е най-голямата привилегия, а хората могат да ме славят, че съм написал нещо– това са мимолетни работи, т.е. външни. Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога! (41/стр. 93)

Смисълът на живота седи в Любовта към Бога. Човек се е родил, за да обича Бога и да запечата живота си с тази Любов, а не да бъде слуга на хората. (1/стр. 503)

Човек трябва така да обича Бога и така да се изпълни с Богатство и Живот чрез Любовта си към Него, че да няма нужда да търси някои хора да го обичат. (41/стр. 93)

Щом обикнеш Бога, в душата ти ще настане Мир, а в сърцето– Пълнота. Ще ходиш ли при това положение пред вратата на този и на онзи да искаш тяхната любов? (1/стр. 702)

От Любовта, която имате към Бога, зависи вашето щастие. Не от любовта… към вашите ближни, но от Любовта, която имате към Бога, зависи вашето бъдеще. (5/стр. 385, 386)

Разбирайте външната
и вътрешната Любов

Защо е създаден човек? Човек е създаден, за да опита своята външна и вътрешна Любов към Бога. (12/стр. 254)

…Ако човек не разбира едновременно външната и вътрешната Любов, той изобщо не е разбрал Любовта. Ако човек не показва Любовта си към Бога външно– за всичко, което му е дал, и вътрешно– за всичко, което му е взел, той не е разбрал Любовта. (12/стр. 256)

Такова е положението на съвременните хора по отношение на Любовта. Въпреки това те казват, че са вярващи. От кои вярващи са те? От ония, които вярват само когато им се дава, а не и когато не им се дава. За Мъдрия, за Любещия човек въпросът седи другояче. Те вярват и любят и когато им се дава, и когато не им се дава. (12/стр. 257)

Като дойде на Земята, Христос донесе едно Учение, което искаше да приложи. То беше Учение на Пълната Любов– на външната и на вътрешната. Що се отнася до външната Любов, лесно се проповядва. Обаче дойде ли до вътрешната Любов, там се изисква Сила и Вяра. За тази Любов Христос се намери пред кръста. Тогава Той каза: „Господи, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша“. И като видя, че не беше възможно, Той каза: „Господи, в Твоите Ръце предавам Духа Си. Да бъде Твоята Воля!“. (12/стр. 262, 263)

И тъй, изучавайте себе си, за да видите доколко имате външна и вътрешна Любов. Ако Бог всичко ви е дал и сте доволни, вие имате външна Любов. Ако всичко ви е взел и пак сте доволни, вие имате вътрешна Любов. Не е лесно да се вземе всичко на човека и той да мисли, че това е Любов. Радвайте се и когато ви се дава, и когато ви се взема!

(12/стр. 263)

Като изучавате Любовта, ще разберете, че щастието ви зависи от външната и от вътрешната Любов, от смяната, която можете да правите. Когато човек яде, щом се нахрани, престава да яде, не иска нищо повече. Обаче в Любовта не е така. Човек не може да каже, че не иска вече да обича. В Любовта може да става смяна, но не и почивка. В Любовта почивката подразбира смяна: външната Любов може да се смени с вътрешна и вътрешната– с външна. (12/стр. 262)

Бог иска нашето сърце

Невъзможно е да обичаш и да не дадеш нещо от себе си. Какво ще дадеш на Бога? Трябва да Му дадеш сърцето си– Той иска сърцето ти. (4/стр. 295)

И тъй, да посветим на Бога онова, което имаме… Той казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си“. Единственото нещо, което Бог изисква от нас, е да посветим сърцето си в Служене; само така Той ще ни помогне. (4/стр. 69)

Първият залог, който човек трябва да даде на Бога, е сърцето. Господ не иска ума ви, а иска сърцето ви. Дадете ли сърцето си на Бога, ще имате най-голямото Благо. Той ще ви даде Живот. Има един Закон: от вас– чашата, от Господа– водата.

(60/стр. 190)

Да даде човек сърцето си на Бога– това е най-голямата привилегия за него! Няма по-хубаво, по-красиво състояние от това! То ще внесе такава Радост, такъв Мир, такова Разширение във вашите души, каквото никога досега не сте чувствали. То е най-хубавото състояние, което човек може да има! (60/стр. 190)

Доброто Разположение е Дар от Бога; то показва, че душа, която напълно е предала своето сърце на Бога, Той я е заобиколил и обградил със Своята Милост и Благодат и тя расте повседневно във всяко добро и благо нещо. (48/стр. 155)

Когато дадеш сърцето си на Бога, ти ще се повдигнеш. (16/стр. 218)

Духът Божий се изявява чрез сърцето. Бог говори първо на сърцето. Който обича Бога, е уравновесил силите на сърцето си и за Бога е готов на всички жертви… Сърцето е център на астралното, звездното тяло. Затова трябва да е заключено с девет ключа за всичко друго освен за Бога. (1/стр. 724)

Сърцето ви трябва да бъде свободно, не го залагайте никъде. Да подарите сърцето си на Бога!

(41/стр. 94)

Изкуството на живота седи в това– като обичаш хората, сърцето ти да принадлежи на Бога.

(1/стр. 499)

Господ иде, сърцето ви готово ли е да се отвори? Като се отвори това сърце, Господ ще каже: „Елате с Мен да работим в света!“– готови ли сте да идете в света да Му служите? (22/стр. 435)

Синове на Бога да бъдем

Баща в света е само Един. Той е Бог… Сега ще имате отношението на Синове към Бога.

(36/стр. 353)

Отношенията ви към Бога трябва да бъдат Любовни, т.е. Синовни. Ще държиш в ума си Светли и Красиви мисли за Бога. (36/стр. 694)

Ще вярваш, че имаш Един Баща, Който всякога се грижи за тебе. Бащата казва: „Синко, вярвай, че Аз съм при тебе“. Обаче Вярата изисква Правилни отношения между Бащата и Сина. Като Син, когато съм при Баща Си и когато не съм при Него, Аз пазя свещено Неговия Образ. (11/стр. 135)

Щом искаш да извършиш Божията Воля, ти се поставяш в положението на един Син, имаш Синовно отношение към Бога. (1/стр. 461)

И тогава според думите „Отец люби Сина“ разбираме Разумен Син, който върши Волята на Баща си във всяко отношение. Всеки човек, който върши Волята Божия, той може да бъде Негов Син. (11/стр. 126, 127)

Подобни на Него да бъдем

Ние живеем не за себе си, но за Бога, за Онзи, Който ни е възлюбил, Който е създал всичко заради нас, за да бъдем ние подобни Нему. И всичкото величие на човека седи в това да бъдем подобни на Бог! Каквото Бог върши, и човек да го върши в един малък размер. (74/стр. 561)

…Ще обичаш, както Бог обича, ще прощаваш и ще работиш само за Господа. (7/стр. 221)

Блажени очите, които виждат Бога, …Който ни призовава на един Велик Подвиг [в] света: Подвиг на онова Велико Благо, на онова Абсолютно Добро. Ние трябва да бъдем Абсолютно Добри, Абсолютно Разумни. Разумни тъй, както Бог е Разумен; Мъдри тъй, както Бог е Мъдър, и Благи тъй, както Бог е Благ. (8/лек. 31: стр. 23)

Като Бога трябва да бъдете: да бъдем Благи, както Той е Благ, да бъдем Милостиви като Него– това Аз проповядвам, това е Учението, което Аз проповядвам, и съм готов още един път да умра, хиляди и милиони пъти съм готов да умра за това Учение… (22/стр. 401)

…Законът на жертвата е атрибут само на Бога. И всеки човек, който иска да се пожертва за Бога, мяза на Него, в него работи Божественото.

(9/лек. 19: стр. 21)

Бог да бъде нещо Свещено за нас

…Човек трябва да уповава на Бога като на Вечен Неизменен Принцип и да Го пази свято в душата си… (70/стр. 214)

Идеята на човека за Бога, Любовта му към Него трябва да бъдат Свещени. (1/стр. 359)

Навсякъде да имаме един подтик заради Онзи, Който живее в нас. Свещена Идея да имаме, да бъде тя мощна и силна. (71/стр. 261)

Човек трябва да има една Свещена Идея в себе си за своя Създател, Който внася в него импулс към Знание, към Свобода, към Истина, към Красота, към Щастие. …Дойде ли до Бога, там трябва да се изпълни със Свещен трепет и Благоговение, със Свещен Идеал. (35/стр. 177)

Като помислиш, че Бог е Любов, ти трябва да имаш Свещен трепет, че си пред едно Велико Разумно Същество. (5/стр. 439)

…Човек може да познае Бога в Любовта, в Свещения трепет на своята душа към Него. (29/стр. 43)

…Тебе Бог не може да ти бъде Приятел, ако в тебе Чувството на Любов не е развито– да Го обичаш, да ти трепери сърцето, да имаш Свещено Чувство към Него. Ако към Него имаш Любов, Той ще ти нареди всичките работи в света.

(16/стр. 384)

Искам у вас да разцъфти едно Свещено Чувство– да чувствате Бога в ежедневния си живот. Всеки ден приемайте Бога тъй, както ви се изявява. Всичко да бъде за Слава Божия! (1/стр. 304)

Ние трябва да се научим да обичаме Бога. Като дойдем до Него, …да бъде един Свещен момент. Не за дълго, но за две, за три секунди, в един Свещен момент да мислим за Онзи, на Когото дължим всичко… (5/стр. 255)

Животът е Свещено нещо. Каквото и да е положението ви, дето и да сте, работете за Бога, за тази Свещена Идея! Само така ще се освети тя.

(9/лек. 32: стр. 31)

Да създадем в себе си Храм за Него

Какво съм направил аз за Бога? Ти имаш ли в себе си Храм Свещен, където да Му служиш?

(1/стр. 409)

Да любиш, това значи да съградиш в душата си Храм, в който Бог да обитава. (35/стр. 233)

Душата ви ще бъде Храм Божи, а сърцето ви– Негов Олтар, на който ще принасяте жертвите си; Духът ще бъде Божият Служител. Това значи да служиш на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила. (19/стр. 253)

Желанието на Моята душа е да гледам Неговото Лице… Сърцето Ми ще бъде Храм на Неговия Свят Дух, тогава ще бъда пред Неговото Лице с всичката пълнота на душата и ума Си и ще Му служа с всичката Си сила. (48/стр. 53)

…У вас искаме да образуваме огнище, Олтар за Господа. Господ се проявява… само тогава, когато има огнище за Него. (50/стр. 205)

Всякой един от вас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали Огъня на Живота, Огъня на Истината, и върху това огнище Той ще бъде Олтарът, върху който вие ще принесете вашите молитви и те ще бъдат чути и приети.

(50/стр. 168)

Бъдете верни на Онзи, Който всичко ви е дал. Той ще влезе във вашия Храм… и ще каже: „Дойде часът на вашето Спасение!“. (19/стр. 322)

Да осветим Името Божие в себе си

…Любовта трябва да бъде в Свещената мисъл да се освети Името Божие. (5/стр. 444)

Първото нещо е: вложете Идеята да осветите Името Божие, където и да сте на Земята. Най-първо считайте, че живеете за Името Божие.

(5/стр. 443)

Човек не трябва да живее за себе си. Той трябва на всяко място да осветява Името Божие.

(1/стр. 211)

…Всичко правете в Името Божие, за да се ползвате и вие, и ближните ви от Неговото Благословение. (52/стр. 303)

Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо да се освети Името Божие в нас; това е Великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие… Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си. (41/стр. 32)

Човек трябва да има Чисто сърце и Чисти постъпки, за да произнесе Името Божие. И да произнесеш Името Божие с такава Любов, Вяра и Надежда, че Бог да бъде нещо Велико; да си в свят, в който ще имаш един Свещен трепет. (5/стр. 132)

Свещено е Името Божие! Когато То се спомене, моментално трябва да настане Абсолютна Тишина в сърцата и душите. Всички трябва да се изпълнят с Благоговение и Свещен трепет.

(40/стр. 114)

Дръжте Името Божие Свещено в душата си и всякога си спомняйте за благата, които Бог ви е дал. В богатство и сиромашия, в здраве и болест, в щастие и нещастие Той всякога е бдял над вас.

(40/стр. 114)

…Ако Господ тъй ми говори, Аз казвам: „Тъй, Господи, тъй да бъде!“. И вие ще кажете: „Господи, да бъде Твоята Воля!“. Аз казвам: „Когато си Ми говорил, […] Твоето Име ще бъде едно Съкровение в сърцето Ми– най-святото, най-ценното то ще бъде“. (22/стр. 399)

Искам всички да имате Божието Име, да го пазите в душата си, то да бъде Чисто и Свято, неопетнено вътре; и тогава ще дойде тази Сила, и ще бъдете Силни, и животът ви ще придобие Светлина, и ще започнете да разбирате Новата наука на Окултизма– по друг начин да разбирате. (22/стр. 399)

Като помислиш за Него, каквото и да дойде– и беднотия, и смърт, веднага да ти стане приятно. И като умираш, да мислиш за Него. Ако си на умиране и мислиш за Него, смъртта ще те напусне. Щом чуе това Име, смъртта ще избяга. Сиромашията, щом чуе това Име, ще се оттегли. Страданието, щом чуе това Име, ще се оттегли. Това е Името, в което всички неща стават. И смъртта благоговее пред Божието Име. Няма същество в света, което, като чуе това Име, да не застане в трепет. То е Господ, пред Когото всичко благоговее. (5/стр. 132)

Мъж и жена, които в Името Божие са живели един за друг, умират с Радост, както мъчениците умират за Господа– тяхното име не се забравя.

(19/стр. 302)

Свещено трябва да бъде Името Божие за вас. Произнесете ли това Име, бъдете готови на всички жертви. (12/стр. 186)

Любовта е онази Сила, която преобразява човека и го прави готов на всички жертви заради Свещеното Име, върху което почива неговият живот. Истинската жертва подразбира жертва за Твореца на Вселената, за Свещения, а не жертва за хората. Къде ще намерите Свещения? Той се крие дълбоко някъде в душата на всички живи същества. (12/стр. 187)

Да сме готови на всичко
за Името Божие!

„Защото Аз ще му покажа все, какво има да пострада за Името Ми.“ (Деяния на Апостолите– 9: 16.)

…Да пострадаш за Божието Име– това е Идейното в твоя живот. Който не може да пострада за своите Идеи, той не разбира смисъла на живота.

(24/стр. 135, 140)

„Онзи, който обича, който разбира Моя Закон, на него трябва да покажа всичко, каквото има да пострада заради Моето Име.“ В какво е вашето достойнство, ако не сте готови да пострадате за Великото Божие Име, за Божествената Любов?

(24/стр. 145)

И когато дойде страданието, задайте си въпроса и си кажете: „Господи, искам да ми покажеш какво трябва да пострадам за Твоето Име“. Запитайте се: „За какво страдаме?“. Страдаме за Господа. Ако сме в състояние да страдаме за Господа, едновременно ние разрешаваме въпроса и принципно, и по форма, и по същество, и по съдържание, и по смисъл; ако у нас не е залегнал този Принцип, по никой начин не ще можем да го разрешим. (24/стр. 146)

Ако между всички българи, между всички хора би се вложил този Принцип– всички да се съгласят да страдат заради Името на Бога, да Го почитат, не биха ли се разрешили всички въпроси?

(24/стр. 149)

Ако можете да пострадате заради Името на Бога, ще ви поверя една Велика Истина, но ще ви изпитам ще можете ли да преживеете тези страдания. (24/стр. 152)

2. Постоянно помнене на Бога

Трябва постоянно да мислим за Бога

Опорната точка е Бог в света. Първата опорна точка, в която ние трябва да поставим своите основи, е да любим Бога. За Бога постоянно ще мислиш. Всякога мисли, че Той мисли за тебе.

(5/стр. 522)

Бог постоянно мисли за нас и ние постоянно трябва да мислим за Него. (1/стр. 542)

Един е Този, Който всякога мисли за човека. Дали пада, или става, дали греши, човек трябва да знае, че има Един, Който всякога мисли за него. Да мисли Бог за човека и човек да мисли за Бога, това е велико. (1/стр. 734)

За да се очистите и да се почувствате свободни от тези киселини, които разяждат човешкия живот, съсредоточете ума си към Бога. Направете това заради Бога! (60/стр. 200)

Най-хубавото в света е от сутрин до вечер да мислиш за Бога, да мислиш за всичко, което Бог е създал и в което ти участваш. (36/стр. 203)

Бог е Единственото Същество, за Което може да се мисли постоянно, непрестанно и все в пълнота и разнообразие. (1/стр. 897)

Първата ми мисъл на деня трябва да бъде за Господа, за да живея и имам пълнота в живота си. Последната ми мисъл на деня е пак за Господа. През целия ден аз трябва да мисля за Господа.

(1/стр. 984)

Във вашия ум съществува цял хаос: там са баба ви, майка ви, децата ви, всички. Кажете най-сетне: „Аз искам да бъда Свободен, днес ще мисля за Господа– Великата Любов на живота…“. (18/стр. 157)

„Ама децата ще дойдат, ще се бият, ще плачат.“ Нека се бият, нека плачат– две минути забравете ги и посветете туй малко време да мислите само за Господа на Любовта. (18/стр. 158)

Да мислиш за Бога, това значи да живееш за най-великото нещо в света. (19/стр. 290)

Да погледнете към Бога или само да помислите за Него– това струва повече от всички материални богатства. (1/стр. 589)

Добър и умен човек е онзи, който никога не забравя Господа в своите мисли. Добър и умен човек е онзи, който никога не забравя Бога в своите чувства. (5/стр. 443)

Един отшелник живял много години в пустинята. Най-после решил да отиде при един Светия да го попита как да разбере смисъла на живота. Светията му казал: „Иди днес в едно от близките села да прекараш цял ден между селяните да видим какво ще научиш от тях“. Отшелникът отишъл в селото и попаднал в дома на един селянин, който се готвел да отиде на нивата. Той решил да отиде с него заедно. На тръгване за нивата селянинът казал: „Божичко!“. Целия ден работил, орал с воловете си, сял и като се върнал у дома си, седнал да си почине и пак казал: „Божичко!“. Отшелникът се върнал при Светията да каже какво видял в селото. „Какво научи?“ „Нищо особено, видях един селянин, който два пъти през деня изговори думата „Божичко“.“ След това Светията дал на отшелника едно кандило, пълно с дървено масло, и му казал: „Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще внимаваш да не разлееш нито капка“. Отшелникът изпълнил добре възложената работа и се върнал при Светията, който го запитал: „Колко пъти си спомни за Господа?“. „Нито един път.“ „Защо?“ „Всичкото ми внимание беше отправено към кандилото, гледах да не разлея нито една капка от маслото.“ Тогава Светията му казал: „Видя ли как селянинът, който храни и семейството си, и нас, намери време да си спомни поне два пъти през деня за Господа, а ти, отшелникът, не можа да си спомниш нито един път за Господа“.

(19/стр. 168, 169)

На вас казвам сега: за нищо друго да не мислите освен за Бога… Направете опит десет дни да мислите само за Бога. Понеже всичко от Бога излиза, няма да ви кажа защо трябва да мислите за Него, но казвам: за нищо друго да не мислите, само за Него да мислите. (5/стр. 247)

За Бога ще мислим най-хубавото

Сутрин, като станете, мислете за Бога най-хубавото в душата си. И всичко ще се подобри у вас. Поблагодарете за всичко, което ви е дал. (1/стр. 403)

Мислете за Бога, отправете погледа си към Господа. Мислете за Благата, които Бог турил на всички. (74/стр. 277)

Мислете за Великото Благо, което Бог ви е давал всеки ден. Вие още не съзнавате какво Бог е направил за вас през хилядите векове във всичките ваши падания и ставания. Когато вие не сте Го познавали, Той винаги е минавал и все ви е оставял по едно добро. (5/стр. 588, 589)

…Сутрин, като станете от сън, помолете се на Бога и започнете да мислите за Него като Вечна Любов, Вечна Мъдрост и Вечна Истина. Мислете за Него, че е Благ, не се гневи, не отмъщава, не прави погрешки. (66/стр. 124)

Като станете сутрин от сън, помислете една-две минути за Бога, че е Вселюбещ, Всемъдър и Всеблаг. Веднага силите на мозъка ви ще се регулират и вие ще бъдете готови за работа. Този е първият и най-лек метод. (66/стр. 127)

Няма по-велико нещо за човека от това да мисли за Бога, че е Вселюбещ, Всемъдър и Всеблаг. Като мислиш, че Бог е Любов, сърцето ти ще се стопли. Като мислиш, че е Всемъдър, ще дойде Светлина в ума ти. Така ще придобиете Светлина в умовете си, Чистота в сърцата си и Истина в душите си. (66/стр. 128)

…При първото пробуждане веднага започнете да мислите за Бога като Разумно Същество, като Любов. Ако пропуснете този момент, мъчно можете да се тонирате. (66/стр. 129)

Да мислиш, че Бог е Добър, че Бог е Любов, това е най-добрата молитва. (1/стр. 482)

Да мислим за Бога най-хубавото, което може да мислим… Беден си, не мисли за беднотията, а за Бога. За Бога мисли най-хубавото! Болен си, не мисли за своята болест, а мисли най-хубавото за Бога! Дойде смъртта, остави я, мисли пак за Господа. Не мисли за нея, а мисли за Бога. Докато мислиш за Бога, смъртта не те бута. Тя седи с благоговение… В мига, когато няма да мислиш за Бога, като престанеш да мислиш за Него, тя ще те клъвне. (74/стр. 153)

Отиваш за някаква работа – мисли най-хубавото за Бога. Обличаш се– мисли най-хубавото за Бога. Вървиш по пътя– мисли най-хубавото за Бога. И като вървиш по пътя така, няма да паднеш и няма да ти се пукне главата. Аз съм изследвал тези работи и няма изключение. (74/стр. 154)

Мислете най-хубавото за Бога, понеже чрез Него ще постигнете онова, което вие искате. Тогаз Бог във вас ще ви помогне за постигането на вашите мечти. (74/стр. 158)

За Бога ще мислите като за най-красивото, като за най-великото нещо в света. И като мислите постоянно за Него, най-после Той ще ви се открие. (40/стр. 249)

Благословение е да мислим за Бога

Дали разбираш какво нещо е Бог, не е важно, обаче всякога можеш да мислиш за Него; тази мисъл все ще ти донесе някакво Благо… (4/стр. 28)

Като станете сутрин, помислете за Господа… Всяка добра мисъл, всяко добро чувство, в каквото и направление да са, те са неща, които излизат от Бога. Ние трябва да ги приемем на радо сърце…

(71/стр. 139)

Като станеш сутринта, мисли за Бога най-хубавото, което имаш в душата си… И това е за твоя прогрес. И органически, и сърдечно, и умствено, и здравословно ще се подобрите. И всички външни условия постепенно ще се подобрят. (74/стр. 155)

В момента, когато насочите своята мисъл към Бога и почнете да мислите за Него, само Нему да се уповавате, идва вашето Спасение, идва и подобрението на вашия живот. (60/стр. 199, 200)

Бог е, Който носи Живот в нас… Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам Живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен. (8/лек. 13: стр. 38)

Вие искате да развиете вашата Вяра, вашата Надежда, вашата Любов. Вашата проявена Любов ще се развие, ако мислите за Бога. (74/стр. 153)

Всеки ден мислете за Господа. …Като мислите за Него, ще дойде нещо хубаво във вас. Той е най-добрият, Той е Образ на Любовта както Слънцето, което изгрява. …Ако всеки ден вие си спомняте за Него, веднага ще влезе във вас нещо, което ще тонира сърцето ви. Щом се тонира сърцето ви, после ще се тонира и вашият ум, и вашата душа, и вашата сила. (5/стр. 34)

Обръщането на човека към Бога е подобно на обръщането на цветята към Слънцето. Достатъчно е само да помислим за Бога, за да се отдели от Него един Лъч и да проникне в душите ни. Този Лъч е тъй необходим за нас както слънчевата светлина за цветята. (1/стр. 727)

Господ не иска само да мислим за Него, а… като мислим за Него, да се ползваме от Него– също както се обръщаме и мислим за Слънцето и въздуха и същевременно се и ползваме от тях.

(50/стр. 412)

Е, така, сега ще се обърнете към Бога и ще започнете да мислите за Него. Аз и друг път съм ви казвал: не разрешавайте какво нещо е Бог в Неговото обширно проявление. Старайте се да разберете Бога за даден момент само в една допирна точка, в която Той ви докосва. Ако във всеки момент на вашия живот може да намерите и да разрешите тази точка, с която се допирате до Бога, …вие сте намерили вашето Благо. (60/стр. 200)

Ако отделяш на ден само половин час да мислиш за Бога, Той непременно ще те възнагради. Колкото малко, колкото грешно да е едно същество, достатъчно е да отдели за Бога най-малкото време, с което разполага, Той ще го възнагради щедро. (10/стр. 61)

Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят… Всичко седи в мисълта на човека. Искате ли да придобиете Светлина на съзнанието си, мислете за Бога. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. (1/стр. 468)

Като помислиш за Бога, не може да не приемеш най-малката Светлина. Щом помислиш за Бога, имаш най-малката Светлина. Щом помислиш за Бога, имаш най-малката Топлина. Щом помислиш за Бога, имаш най-малката Сила. Ако всеки ден по десет пъти помисляш за Бога, ти вече имаш една печалба. (71/стр. 561)

Бог… като си помислите за Него, да се стопли сърцето ви, да ви се просвети умът. И ако сте били болни, достатъчно е само да си помислите за Бога и веднага да станете от леглото си. (36/стр. 170)

Ако мисълта за Бога стои постоянно в ума ви, вие ще бъдете благословени. Каквото работите, все за Бога мислете. (7/стр. 221)

Искаш ли да бъдеш щастлив, ще мислиш за Бога. Мисълта за Бога събужда скритите сили в човека. (1/стр. 738)

…Да мислиш за Бога, това е вътрешна сила в човека, която работи върху него и го преобразява. (7/стр. 244)

Мисълта за Бога е
Вечно Единение с Него

Колко време се изисква, докато отидете при Бога? Достатъчно е само да помислите за Бога и вие сте вече при Него. (72/стр. 136)

Казвам: когато мислите за Бога, вие трябва да си Го представяте като Велика Всеобемаща Същина, Която обгръща и прониква целия свят с всички Свои създания… Във всичко и навсякъде трябва да виждате Божественото Съзнание, Което ви обгръща. В това отношение, каквото и да ви се случи в света, вие трябва да живеете със Свещения Образ на Бога. (51/стр. 290)

Мисли за Възлюбления, Който е Един.

(1/стр. 477)

Възлюбленият на човешката душа е само Бог. Бог– това е вътрешният копнеж на човешката душа. Когато имаш страдания, скърби, неволи– това е един напор на душата да се отвори и да види Бога. И когато тя Го види, готова е на всички жертви. (40/стр. 248)

Моята любима мисъл, любимото съзерцание и размишление е за Господа. Винаги и все по една нова мисъл за Господа. (1/стр. 1008)

Първата ти мисъл след съня ти да бъде за Господа, за да можеш да живееш и да растеш в Него.

(1/стр. 975)

Най-хубавото, най-красивото, което трябва да желаете в света, е щото мисълта ви за Бога да обхваща цялото ви същество. Бог е Любов. Бог е Всемъдър. Бог е Всеблаг. (1/стр. 754)

…Светията… Тридесет години той мисли за Бога и затова е станал Светия. (28/стр. 158)

Интензивният Стремеж
към Бога ни повдига

Няма същества на Земята, които с такова интензивно желание чакат Слънцето, както растенията… И когато ние очакваме Бога на Любовта със същото желание, по този начин и ние ще добием същите блага, каквито и растенията. Защото само туй интензивно Чувство към Бога може да ни повдигне нагоре. Имайте и вие същото желание към Бога както растенията към Слънцето. (25/стр. 501)

…Всеки ден интензивно пожелавайте близостта на Бога… (25/стр. 501)

Да любите, значи да се стремите към Бога и да Го възприемате в себе си постоянно. (50/стр. 26)

Първото нещо от вас е: всякой един да опита Господа в себе си. Трябва да обиколим всичките краища на Земята, за да Го намерим. (63/стр. 46)

Онзи, който постоянно търси Бога, той е от Разумните хора. (9/лек. 6: стр. 25)

Бог… Търси само Него и Му служи и Той ще те благослови. (1/стр. 167)

Казано е в Писанието: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите“. (41/стр. 95)

Нека тази вечер ние да отправим умовете си, сърцата си и душите си към Бога, да произведем една Велика вълна в света– да почувства Господ, че ние искрено Го търсим. И когато почувства това, Той ще ни отговори и тогава ще чуете онзи, Тихия Глас и като Го чуете, ще имате един от най-приятните моменти, които някога сте преживели! (23/стр. 43)

Най-важното е да пазим
връзката си с Бога

Само едно е важно – да пази човек връзката си с Бога. (1/стр. 499)

Идеята за Бога не е нищо друго освен връзка на човешката душа с Бога. При всички условия на живота тайно в душата си човек трябва да пази тази връзка, защото от нея зависи успехът на неговия живот. (37/стр. 132)

…Когато винаги държиш в мисълта си Бога, ти си свързан с Него и Той работи в теб и ти съдейства. (41/стр. 85)

Непреривен контакт с Бога на всяко време и на всяко място– това да ви бъде молитва.(41/стр. 54)

Когато човек се прилепи с Любовта си към Бога, скъсва връзките с всички, за да бъде сам с Него. Това не е лесна работа. Човек да обича другите хора, но да не прави връзки. Това значи човек да бъде сам с Бога и да обича, без да образува връзки. (41/стр. 102)

…Пазете връзката си с Бога. Бъдете готови на всички страдания, но да не изгубите връзката си. Бъдете готови да жертвате всичко за тази връзка. Който е направил връзка с Бога и поддържа отношенията си с Него, той е намерил Магическата пръчица в живота си. (39/стр. 173)

Постоянното отправяне към Бога,
това е Тайна

Казвам: за Бога живеете. Казвате: „Аз не съм почувствал Неговата Любов“. Казвам: излез да посрещнеш Първия лъч и ще почувстваш Божията Любов. Прочети Първата дума на писмото, което Бог ти е писал тази сутрин! (9/лек. 23: стр. 30)

Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като Извор; значи, той обръща ума си към Онова, от Което иде Животът на всички хора и Благата на всички хора. (41/стр. 405)

Няма по-красиво нещо от това да отправи човек ума и сърцето си към Бога. (1/стр. 464)

Да отправиш ума, сърцето, душата и духа си към Бога, ето Истинското Служене; вън от това Служене нищо не се постига. (4/стр. 99)

Буден е този, същият дух, …който от дълбините на человеческата душа постоянно излиза и се отправя към Бога: ту в радост, ту в скръб, ту в моления, ту в славословия. Велика Тайна. (3/стр. 254)

…Ученикът ще влезе във Великото Безмълвие: там няма ни звук, ни светлина. И тогава от глъбините на своята душа ще призове той Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателя на всичко. Ще Го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създателят на всичко, и освен Тебе няма други Бог!“. И ако ученикът може да призове Бога с тази Пълнота, нейде в пространството ще блесне една малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава Радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе Гласа на Бога…, Който ще му каже: „Ти искаш да Ме познаеш и опиташ. Приготви се тогава за работа. Настана Първият ден на твоя живот…“. (17/стр. 136, 137)

Молитвата към Бога, то е Любов

Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов. (41/стр. 25)

При молитвата си към Бога говориш на Онзи, Когото обичаш, и ти говори Онзи, Който те обича. Истинската молитва е общение на Любовта. Любовта ни подбужда към молитва. При молитвата преди всичко отваряш душата си и изливаш своята Любов към Бога. (41/стр. 54)

…Молитвата е най-хубавото отношение, което човек може да има към Бога, най-хубавото отношение към едно Същество, Което считаш, че е Разумно, че е Добро. (5/стр. 555)

Ти се помоли, не бързай да тръгнеш по работата си… Да се свържеш първо с Господа, да кажеш една хубава дума на Бога, то е по-хубаво, отколкото да спечелиш целия свят. (71/стр. 17)

Трябва винаги да прекарваш в молитвено състояние. Моли се на Бога… (1/стр. 441)

Вярата е работа за Бога. Човек да е винаги в молитвено състояние, това е Вяра. Когато човек се моли 3 пъти на ден, това е вярване, а когато непрекъснато се намира в молитвено състояние, това е Вяра. (41/стр. 432)

Когато човек се моли, както трябва, той винаги е обърнат към Бога. (29/стр. 15)

Искате ли молитвата ви да бъде приета от Бога, мисълта ви трябва да бъде насочена изключително към Него. Във време на молитва умът ви трябва да бъде свободен от всякакви странични мисли. И тъй, молите ли се, Образът на Бога трябва да стои в ума ви. Никакъв друг образ! Ще кажете: „Ние не знаем какъв е Образът на Бога“. Не, вие знаете този Образ, но сега трябва само да си го възстановите. (29/стр. 15)

Да се молиш, това значи да мислиш за Бога. Всяка мисъл за Бога, колкото и слаба да е, свети като искрица в съзнанието на човека и му допринася нещо. (4/стр. 28)

Я онази мома, която е оставена от нейния възлюбен– отчаяна е и иска да се самоубие, но моли се, моли се, утеши се, почувства едно облекчение и каже: „Аз ще посветя живота си на Бога“. Това е Великото преживяване на човешката душа, и то толкова реално, че хиляди години могат да минат и хиляди катаклизми могат да станат, но няма да се изгуби вашата опитност. (23/стр. 61)

Всякога, когато се молите, молете се сутрин и искайте Светлина и Знание, за да знаете как да изпълните Волята Божия. Ще молите да ви се помогне във всички случаи да я извършите. (1/стр. 553)

Сутрин, обед и вечер ще посветите по един час за молитва, размишление за Бога. Може да посветите специално време, но ако нямате такова свободно и условията са ограничителни, тогава можете да го правите покрай другата работа; например даже когато работите нещо друго или даже когато говорите с някого, намерете начин да се вдълбочите в себе си и да кажете една молитва. (41/стр. 50)

За да може човек да прави три часа размишление на ден по горния начин, изисква се силна воля. Сега е мъчно да се изолираш, понеже тъкмо поискаш да се помолиш един час, ето че някой ще потропа на вратата… След малко друг ще дойде. Но човек трябва поне за час да се уедини и да прекара в молитва и размишление за Бога. Определи поне половин час, един, един и половина, два часа за размишление на ден. (41/стр. 50)

Да благодарим на Бога
от сутрин до вечер

От нас Господ иска да Му служим вярно с Преданост и Усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място. Да Му възнасяме хвалби и благодарности. (49/стр. 54)

…Светът е създаден да славим Бога, да мислим за Бога, да носим Неговата Справедливост. Да обичаме Бога навсякъде във всичките Му малки работи– това да ни бъде занятието. И да благодарим от сутрин до вечер за всичко, което ни дава Господ. (5/стр. 454)

Мисли най-хубавото за Бога. Поблагодари за доброто, което ти е дал. Благодарете… за вашия ум, за сърцето, за живота, за условията. Поблагодари. Всеки ден, като станеш, прави така. (74/стр. 153)

Сутринта, щом станеш, десет-петнадесет минути мисли за Бога, поблагодари на Бога, че те пратил на Земята, че ти дал всичкото. Поблагодари на Бога в душата си и иди на работа. И всичко ще ти върви. Това е Свещено правило. (74/стр. 155)

Като се събудиш сутрин и си отвориш очите, спри се и първо си кажи: „Господи, благодаря Ти, че мога да приемам Твоята Светлина. Ти си ме пратил на Земята да свърша една работа“.

(71/стр. 17)

…Отвори очите си и благодари на Бога. Свържи се най-първо с Бога, както се свързваш с въздуха– поеми една дълбока вдишка. (71/стр. 17)

Да благославяме и славим Бога

Най-красивото… е да живеем в Бога. Той ще ни даде един вътрешен импулс за всичко. Като живее човек в Бога, всичко може да върши, всичко се одухотворява. Та казвам: псалмопевецът, който е писал: „Хвалете Името на Бога“, е разбирал това нещо. (60/стр. 223)

Само Бог е Съвършен, само Той е Безграничен… и само в Неговия Силен Дух, само в Неговия Ум, само в Неговата Душа, само в Неговото Сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук, на Земята. И само Него можем да намерим тук, на Земята, и горе, на Небето. Следователно само Нему можем да въздадем и чест, и поклонение, и хваление– и никому другиму. (58/стр. 164)

Ще ви прочета 105-и Псалм. Той е в повече отпреди 3000 години… Тук имате един человек отпреди 3000 години, който пее и слави Господа. Какви сили е имал в душата си да благославя Господа! Питам ви вие след 3000 години ще бъдете ли по-слаби? (28/стр. 32, 34)

Давид е казал: „Пейте и възпявайте Господа в душата си“, а аз ви казвам: пейте и възпявайте Господа с духа си, с душата си, със сърцето си, с ума си. И всичко у вас, от краката, от крайчеца на пръстите ви до космите на главата, всяка клетка, всеки нерв да пее и възпява Господа! (1/стр. 621)

„За да бъде Радостта ви пълна.“ Кога ще бъде Радостта пълна? Когато Го славим. А кога ще Го славим? Когато Го обичаме. Ние сме в Неговия Дом и ще Му благодарим. (28/стр. 24)

Ще блесне Красотата на Новия свят, която Бог е приготвил за онези, които Го любят. Който види Красотата на Новия ден, ще повярва в Господа и ще започне да Го славослови… (43/стр. 47)

3. Живот за Бога

Бог пръв ни е възлюбил

…За човека на Земята има две важни неща: да го обичат и да обича. Кой го обича и кого той трябва да обича? Онзи, Който е създал човека, Той пръв го обича. И после човек трябва да обича Онзи, Който го е създал. (13/стр. 181)

Единственият, Който те е обикнал пръв, е Бог. И първият, Когото ти обичаш, е Бог. (26/стр. 89)

Съвременните хора искат да бъдат обичани. Бог, Който ни е създал, ни е обикнал вече… Понеже си на Земята, въплътил си се, това показва, че Бог те обича. Сега ти трябва да проявяваш Любовта си към Бога. (26/стр. 13)

Обичай първо Оня, Който винаги е бил Верен и Неизменен в Любовта Си към тебе. Обичай Този, Който ти е дал живота и всички условия. (1/стр. 43)

Ние не живеем за себе си, но за Онзи, Който пръв ни е възлюбил, Който е създал всичко за нас, за да работим, да учим, да бъдем подобни на Него. (13/стр. 77)

Ако Ме питат защо обичам Бога и защо Му служа, ще отговоря: защото и Той Ме обича. На Любовта се отговаря с Любов. А Любовта се изявява чрез Служене и Работа. (7/стр. 221)

Не е било време, когато Бог да не ни е обичал, и всичко, което имаме, дължим на Него. Идете там, където Господ ви праща. Направете това, за което Господ ви е пратил в света. (1/стр. 304)

Бог всичко ни е дал
и всичко е направил за нас

…Ще казваме тъй: „Ние знаем, че Той е, Който ни е създал, че Той е нашият Баща, Който ни е родил, Който е създал Земята и Небето за нас; ние знаем, че Той е, и Неговата Воля ще изпълним“. (22/стр. 785)

Ако ти цениш Този, Който те е създал, Който ти е дал всички Блага в света– Аз разбирам Бога– [и] всичко това, което сега имаме: и живота, и сърцето, и ума, и здравето, и духа; Този Бог всичко създал… Защо да не Го обичам? Той е Този, Който всичко Ми е дал. Питам тогава Този, Който всичко ви е дал, не заслужава ли вашата Любов?

(16/стр. 270)

Кажете така: „Моето Верую е такова– аз се раждам и умирам с Един Господ, аз имам Един Господ, Който ми даде ум, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля. В този Господ вярвам…“.

(61/стр. 90)

Бог е, Който носи Живот в нас. Като помислим за Него, да почувстваме Живот в себе си, да почувстваме Подем в мислите и в желанията си.

(8/лек. 13: стр. 38)

Ние трябва да бъдем готови да приемем Бога с всичката си Любов, която имаме в душата си, и да кажем: „Господи, ние приемаме Живота, който ни даваш. Ние приемаме Светлината, която ни даваш. Ние приемаме Свободата, която ни даваш“.

(9/лек. 33: стр. 28, 29)

От хиляди години насам Господ те е подкрепял, давал ти е Блага– ще станеш и ще Му се поклониш. Заради Него ще извършиш всичко с Любов. (1/стр. 772)

Бог живее за нас и ние живеем за Него

Вие искате да знаете защо живеете. Казвам: за Бога живеете. (9/лек. 23: стр. 30)

…Главната цел на живота е да живеем за Бога. Понеже целият живот е на Бога, и за Него ще живеем. Та живота никой друг не ви го е дал. Дал го е Бог. И затова трябва да живеем за Него. Ние всички излязохме от Бога и за Него ще живеем.

(29/стр. 26)

Аз живея за Господа. В душата си Аз казвам: „Това е в Името Божие! Да живея за Господа и Господ да живее заради мен. Като направил света, зная, че Той направил света заради мен. Той не го е направил заради Себе Си. Но като дойдох в света и се родих, не се родих заради света, родих се заради Господа…“. (74/стр. 420)

…За кого човек трябва да живее? Трябва да живее за Бога, за да може и Бог да живее заради* теб. Когато ти работиш за Бога отвънка, когато ти живееш за Бога отвънка, Бог ще живее вътре в тебе. Той ще работи в тебе. Когато ти Му слугуваш отвънка, Той ще ти слугува отвътре. (16/стр. 292)

В света можем да бъдем щастливи тъкмо когато живеем за Господа, и трябва да живеем за Него.

(18/стр. 25)

Ако живееш за Господа, ще имаш всичкия Живот в себе си, ще бъдеш всякога жив. (8/лек. 4: стр. 18)

Следователно всички ние трябва да живеем разумно, да живеем от сега нататък за Бога… Този въпрос трябва да го разрешим коренно, основно.

(9/лек. 9: стр. 32)

От всички хора се изисква голяма самоотверженост– да живеят за Бога… (11/стр. 193)

Няма по-възвишено и благородно на Земята от Добрия живот– живот, изживян и употребен за Господа на Любовта. (49/стр. 233)

Ще живеем за Бога, а не за себе си

Когато човек живее само за себе си, той е създал едно неестествено отношение. Затова рекох, не живей за себе си! Живей за Бога! (73/стр. 148)

Не казвайте, че ще живеете за себе си, но кажете: „Аз ще живея за Онзи, Който ме е пратил на Земята“. (14/стр. 424)

Щастието се добива само в Любовта към Бога… Любовта към себе си трябва да отстъпи място на Божията Любов. (1/стр. 436)

Значи, за да дойде Любовта в тебе, ти трябва през всички моменти на живота си да вършиш само Волята Божия и да не мислиш за себе си. Досега мислехте само за себе си, а от сега нататък трябва да мислите само за Бога. (60/стр. 199)

Всеки човек, който е силен, но неразумен, употребява силата си не тъй, както трябва. Той ще употреби силата си за себе си. Онзи, който е силен и разумен, ще употреби най-първо тази сила за Бога. В света най-първо трябва да имаме Любов към Бога, оттам трябва да изхождаме. (71/стр. 334)

Онзи, който е Роден Вътрешно, той ще пожелае всичко, каквото е придобил– знание, сила и богатство– да отдаде на Бога. Великото Разумно Начало е на първо място в неговото съзнание.

(41/стр. 78)

Аз наричам Пробудена душа тази, която съзнава не само дълга към себе си, както и дълга към своите ближни, но която съзнава и своя най-главен дълг– към Бога. Или да предам същата мисъл в друга форма. Пробудена душа наричам тази, в която силно живее желанието да обича Бога.

(60/стр. 271)

Вие трябва да знаете, че не живеете за хората, но за Бога. (60/стр. 266)

…Съществуват три категории хора: първата категория живеят за Бога и за всичко, което Той е създал– те са сто на сто добри хора; втората категория живеят за ближния си и за всичко около тях– те са петдесет на сто добри хора; третата категория живеят само за себе си– те са двадесет и пет на сто добри. (21/стр. 77)

…Аз съм най-умният, най-добрият човек в света, защото никога не съм допуснал една лоша мисъл, никога не съм отстъпил пред Волята Божия, никога не съм отказал на Неговите Свещени мисли, никога не работя за Себе Си, никога не съм помислил за Себе Си… (24/стр. 374)

Който не служи на себе си, той е готов да служи на Великото в света. (35/стр. 67)

Набожен човек е всеки, който върши каквато и да е работа не за себе си, а за Бога. (1/стр. 286)

И като тръгнеш на работа, ще мислиш, че отиваш да свършиш една работа не за себе си, но за Бога. Може да е нищожна работа, може да купиш нещо за някого или друга някоя услуга да направиш, но ще знаеш, че е за Бога. Една малка работа, извършена за Бога, е Велика работа, а пък една голяма работа, извършена за себе си, е нищожна работа… И най-малката работа за Бога след десет години ще те направи най-силен, най-мощен в света. И най-малката работа за Бога е работа, която спасява. (5/стр. 453)

И така, пишете, свирете, работете не за себе си, не за своята слава, а за Славата на Онзи, Който ви е дал условия да се проявите. (40/стр. 183)

Всичко в живота ни
ще бъде заради Бога

Съзнанието ни всякога трябва да бъде будно и да поставим като вътрешно начало на своите постъпки мисълта, че вършим всичко заради Бога. С това да бъде занято винаги нашето съзнание.

(9/лек. 25: стр. 12)

…Ако за всичко, което вършите, имате в ума и в сърцето си мисълта, че го вършите от Любов към Господа, ще имате Благословение изобщо– ще лягате и ще ставате с Радост, ще ядете и пиете с Радост, навсякъде ще има Веселие. (57/стр. 431)

И тъй, ти ще учиш. Защо? За Бога. Ще работиш, ще придобиваш богатство. Защо? За Бога. Ще търгуваш. Защо? За Бога. Ти трябва да употребиш абсолютно всичко в света, за да извършиш Волята Божия. Ти трябва да направиш всичко за Божията Любов, за Бога. (8/лек. 7: стр. 32)

Имаш красота. Защо ти е тази красота? За Бога. Здраве имаш. За кого? За Бога. Всичко ще употребиш все за Бога. Досега си работил за себе си, но от сега нататък ще работиш за Бога.

(8/лек. 7: стр. 32)

Сиромах си, богат си – прави всичко заради Господа. Свириш– заради Господа ще свириш. Даваш– заради Господа ще даваш. Учиш– заради Господа ще учиш. Искаш да се обличаш– заради Господа ще се обличаш. Искаш да идеш на бойното поле– заради Господа ще идеш. Всичко, което е в ума ви, да бъде заради Неговата Любов.

(5/стр. 367)

…При каквито условия и да застанете, не трябва да се обезсърчавате, а да си кажете: „Аз ще живея за Бога“. Как? Ако съм търговец, ще продавам по-евтино. Ако съм слуга, добре ще извършвам работата си. (8/лек. 28: стр. 25)

През целия ден ти трябва да мислиш за Господа. Все, що правиш, прави го с всичката си душа като за Господа, защото от Него ще приемеш заплата, ако на Него служиш. (1/стр. 977)

…Господ се весели, когато ние правим усилия да живеем съобразно с Неговата Любов. В Душата на Господа се заражда голяма Радост и голямо Веселие. Той се радва, когато види, че в нашата душа има един голям стремеж, един импулс да живеем заради Него. (42/стр. 89)

На Бога всичко ще дадем

Онзи Баща, Който си Го представяте, Неговото Лице виждали ли сте вие? Когато чуете Неговия Глас, във вас ще се зароди желание, ще кажете: „И ние може да се жертваме тъй, както и Той“; и тогава вие ще бъдете готови всичко да дадете и няма да съжалявате, но ще кажете: „Много малко сме дали, бихме желали още с милиони години да живеем, за да можем да дадем още“… (22/стр. 319)

Когато служиш на Бога, ти не можеш да Му дадеш само половината от своето богатство. Ти на Бога ще дадеш всичко, което имаш– нищо повече. Като дадеш на Бога всичко, и всичко взимаш. (9/лек. 7: стр. 23)

Като кажете: „Всичко, каквото имам, Твое е, Господи“, само тогава сте човек… Не можете да имате Веселие, Щастие, Блага, здраве, ако не кажете в себе си: „Всичко, каквото имам, Господи, Твое е“. (27/стр. 174)

Когато ние кажем на Господа, че всичко наше е Негово, тогава и Той казва, че всичко Негово е наше. Това е едно растене. (27/стр. 174)

Ще ви прочета няколко стиха от 21-ва глава на Лука: „И като погледна Исус, видя богатите, които туряха даровете си в съкровищницата. А видя и някоя сирота вдовица, която тури там две лепти. И рече: „Истина ви казвам, че тая сирота вдовица тури от всичките най-много, защото всички тези туриха в даровете Божии от изобилието си, а тя от нямането си тури всичкия си имот, колкото имаше“… В тия Христови думи се крие Великият Закон. Тя турила всичко, що имала… Законът е такъв, че отива ли човек при Бога, трябва да вложи всичко. (27/стр. 169)

Примерът за тази, бедната вдовица показва нейната смелост: тя не мисли за утрешния ден какво ще стане. Човек трябва да вложи всичко, за да ви помогне Господ. (27/стр. 169)

Бъдеще може да имаме само тогава, когато ние вложим всичко, каквото имаме, за Бога. (27/стр. 172)

Ние имаме един брат, той е голям икономист, пословичен е с икономията си. Той казва: „Според мене не е в многото даване, [а] в малкото, но от сърце. Да дадеш 10, 15, 20 стотинки, но от сърце“… Ами защо да не дам всичкото, и пак от сърце? Щом възлюбя Господа, Аз ще дам всичкото си имане, и то пак от сърце. Това е Любов!

(8/лек. 2: стр. 22)

Господ няма да каже: „Дай всичко!“. Но щом Аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото си имане. (8/лек. 2: стр. 22, 23)

…Колцина от вас сте готови заради Бога да раздадете всичко тъй, идейно? …Въпросът не е да дадеш всичкото си имущество– не само да раздадеш, но и слуга да станеш. Не само слуга да станеш, но и да обичаш тези хора, че каквото и да ти говорят, най-лошото, да считаш, че по-добро от това няма, че всичко това е една Ангелска обхода, и да не влезне в ума ти никаква отрицателна мисъл. (36/стр. 346, 347)

Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та Ме последвай!“. Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: „Господи, ще бъде тъй, както си казал“. Това е геройство, което всеки трябва да покаже. (8/лек. 2: стр. 27)

За Бога всичко ще направим

Сега Аз изнасям един Принцип. Когато искате да се явите пред Лицето на Бога, бъдете готови да извършите всичко заради Него. В това седи изпълнението на Волята Божия. (12/стр. 186)

…Господ, Който Ме е пратил на Земята. Заради всичките Блага, които ни е дал, Аз съм готов да направя всичко. И във всички вас бих желал да я има тази мисъл. (5/стр. 367)

Колкото и да си малък, все можеш да направиш нещо за Бога. Ще живееш за Божията Слава…

(55/стр. 376)

Допуснете, че отивате при Бога и казвате, че Го обичате, че сте готови да направите всичко за Него. Господ, Който знае всичко, ще ви погледне, нищо няма да каже и ще ви даде една малка работа да види колко Го обичате. (26/стр. 11)

Ако обичате Бога, вие може да направите за Него всичко, каквото Той желае. Тогава и Бог ще направи за вас всичко, каквото желаете. (1/стр. 674)

Когато правим нещата от Любов към Бога, Той ще ни даде това, което обичаме. (1/стр. 718)

Върши всичко, което е благоугодно Богу.

(1/стр. 845)

За този Бог ви говоря, за Когото трябва да бъдете готови всичко да направите. Като помислите за Него, всичко да е възможно! При всичките противоречия, които имате, като дойде до Бога, всичко да направите за Него. (71/стр. 261)

Когато се върнеш у дома си вечер, предай на Господа това, което си извършил за Него през деня. (1/стр. 406)

Радвайте се и за най-малкото, което можете да направите за Господа. И малкото се благославя както голямото. (43/стр. 47)

Каквото направим за Бога, пак ще се върне при нас– то ще ни въздигне. (26/стр. 62)

…Писанието казва: „Първият Извор е Бог“. Той е Единственият, от Който като пият хората, възкръсват… Сега отново дойдохме до кой Извор? До първия. Там седят Ангели със своите мечове. Казвате: „Страшни мечове!“. Да, онзи, който дойде да пие от този Извор, ще мине през Огън. Той трябва да се пречисти и да покаже, че неговата душа е абсолютно чиста и е готов вече да извърши всичко за Бога… (9/лек. 8: стр. 15, 16)

Наученият от Бога е готов за Славата Божия и за Доброто на своя ближен да извърши всичко, което се изисква от него. (1/стр. 762)

Ангелът само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в Рая и идва на Земята да помага. Те сами идват на Земята да помагат само като помислят за Бога, а не по заповед.

(59/стр. 273, 274)

Във вас да остане желание, непреодолимо желание, следната идея: „За Бога, за Когото аз живея, всичко мога да направя“. Постоянно трябва да събуждате в себе си този стимул. Всеки ден да казвате: „За Бога всичко мога да направя“. Тази мисъл да имате постоянно– и ще започнете тогава да виждате Божието Лице. И като видите Божието Лице, ще кажете като слепия: „Сляп бях едно време, но сега виждам. И съм доволен, че прогледнах“.

(36/стр. 204, 205)

Какво можем да направим за Бога?

Първото нещо – Любов към Бога. Ти, малкият човек, да намериш нещо да дадеш на Господа. Един малък подарък, малко скъпоценно нещо, че да стане мило на Господа. (1/стр. 248)

Като идеш при Баща си, трябва да Му занесеш някакъв подарък. Бог, като идва при нас, всякога ни носи подарък, Той ни оставя едно несметно богатство. И колкото пъти идва, все ще оставя. По същия закон и ние, като отиваме при Бога, трябва да занесем нещо. Да занесем поне едно признателно сърце. (5/стр. 482)

…Сутрин, като станете, помислете за Бога, за Любовта Му към вас и тогава вие се постарайте заради Любовта си към Него да покажете в този ден Любов към когото и да е, където и да е, при каквито и да е условия. (5/стр. 589)

Да обичаш Бога, значи да извършиш нещо зарад Него. И ако ти в Любовта не извършиш нещо– не мислиш, не чувстваш, не действаш– тогава няма никаква Любов… В Любовта всякога се разбира най-великата работа, която човек може да свърши. Няма по-велико нещо в света от Любовта. (6/стр. 181)

Турете сега в ума си мисълта: „Ние трябва да служим на Бога, трябва да служим на Любовта“. Днес какво ще направя за Господа? Едно микроскопическо добро. (5/стр. 139)

Като станеш сутринта, да кажеш: „Днес искам да направя най-малкото добро заради Господа!“. И през целия ден между другите ти работи това добро да го носиш като скъпоценен камък.

(5/стр. 453, 454)

Ако в тебе се зароди желание да дадеш на брата си твоето, и в неговото сърце ще се роди същото желание, същата мисъл. Ти ще дадеш и ще кажеш: „Заради Тебе, Господи, аз съм готов да направя всичко“. (51/стр. 152)

Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката. Ще кажеш: „Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз Ти благодаря, че ме остави на тази работа да Ти служа. Какво искаш да направя днес?“. Ами че всеки от вас може да направи едно малко добро. Да кажем, че някому не идва наум как да реши известна задача. След като свършиш своята работа, иждиви половин час заради него!

(8/лек. 27: стр. 23, 24)

Друг пример. Ти си господарка в една къща, искаш да направиш някое добро. Молиш се на Бога, казваш: „Господи, покажи ми какво да направя днес заради Тебе!“. Тази господарка има една слугиня вкъщи, но този ден слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже как да свърши по-скоро работата си. След като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на сметката на слугинята си, нека ѝ даде повече да я поощри в работата. А сега ние се чудим какво да направим заради Господа. (8/лек. 27: стр. 24)

Вие сте ученици и някои от вас са Ме питали: „Как да се молим, за да ни слуша Господ?“. За да те слуша Господ, ти всеки ден ще ходиш при Него да видиш каква услуга можеш да Му направиш. Като дойде някой път Господ на Земята, нуждае се от някаква услуга и като намериш този случай, да Му направиш услугата– това е доброто. Да допуснем, че един богат човек върви по пътя и след него върви бедна вдовица с малко детенце, която му иска нещо. Той маха с ръка и така иска да каже: „Сега съм зает, голяма работа имам, с тебе няма какво да се занимавам“… Не, спри се при вдовицата, виж какво иска, направи ѝ услуга– това значи да служиш на Господа, да изпълниш Волята Божия.

(5/стр. 250)

Какво значи да мислиш за Господа? Това подразбира да си бил толкова досетлив, че да си схванал най-малкото желание на Господа, и да свършиш работата вместо Него. Бог не може да слезе на Земята, но ти ще свършиш Неговата работа. Някой е болен, моли се на Господа да се изоре нивата му. Бог няма волове, с които да слезе и изоре нивата на болния, но ти ще отидеш вместо Него и ще свършиш работата– ще изореш нивата на своя ближен. Някое бедно дете се моли на Господа да му изпрати дрешки да се облече, да не трепери от студ. Господ няма да изпрати Ангели на Земята да донесат дрехи на бедните, но ти сам трябва да се сетиш, да доловиш желанието Му и да им се притечеш на помощ. Двама души се карат, бият се, ти трябва да отидеш в Името на Бога, да свършиш Неговата работа, да ги примириш. (26/стр. 57)

Щом си близо до Бога, имаш отношение към Него. Той не ти казва какво да правиш, но наблюдава доколко си досетлив да направиш това, което Му е приятно. Няма да слезе Ангел от Небето да ти каже какво да правиш, но ти сам трябва да се сетиш. (36/стр. 275, 276)

Всяка сутрин, като станете, кажете: „Господи, какво мога да направя днес за Тебе?“. И през целия ден може да мислите какво може да направите за Господа, и то по най-красивия начин. (1/стр. 752)

Какво можем да направим ние за Господа? Вие ще кажете: „Правим нещо“… Мислете върху това. Това, което правим, то вече е в реда на нещата. Но какво можем да направим, което никога не сме правили? (5/стр. 367)

Опитвали ли сте да се примирите с някого? Не само отвън да се примириш и да кажеш: „Аз съм доволен“; не, не, да си кажеш: „Господи, заради Теб, заради Твоята Любов аз съм готов да се примиря“. Тъй ще опиташ своята Любов.

(24/стр. 356, 357)

И трябва да се примирите с всички. Аз зная, мнозина от вас сте разгневени един спрямо други. Ако обичате Господа, ще се примирите заради Господа, не заради някого другиго…; за Господа– туй има смисъл за нас. Да кажем, против някого Аз имам нещо, но казвам: „За Господа Аз мога да се примиря. За Господа Аз ще го направя!“. Можеш ли да го направиш, ще имаш Божието Благословение. (28/стр. 95)

Това, което тайно направи човек за Бога, например да простиш парите, които има някой да ти дава, заради Бога, това е нещо, което човек е направил заради Бога. …Но в тайно да държи[ш] това, което правиш заради Бога. Това е добро. Например искаш да се дразниш, кажи: „Заради Бога няма да се дразня“. Тъй пак е направено нещо добро в тайно. Това е заради Бога! (1/стр. 919)

Разгневен си – кажи на себе си: „Заради Господа премахни този гняв“. Недоволен си– премахни недоволството заради Господа. (5/стр. 367)

Всеки да си каже: „Заради Бога ще мисля право, заради Бога ще чувствам право и заради Бога ще постъпвам право“. (36/стр. 219)

Ще имаме Абсолютно Послушание към Бога

Господ ще промисли за всички изведнъж, а човек ще промисли, като направи това, което Бог му каже. (1/стр. 215)

Защото Свободата изисква всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А Свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава.

(17/стр. 83)

…Да бъдем послушни и да служим на Бога. Това е единственото нещо, дето влиза Законът на Любов и Мъдрост. Щом ти си послушен и служиш на Бога, Бог съизволява в тебе. Защото в Послушанието седи Любовта. Само който люби, той слуша. (28/стр. 85)

Учен човек от Божествено гледище е този, който познава Бога на опит. Под опит Аз разбирам да сме готови да направим всичко за Бога и думата Му да не правим на две. Значи, ние трябва да сме готови да изпълняваме винаги онова, което Господ иска от нас. (27/стр. 54)

…Когато Господ ви говори нещо, Той иска да ви опита. Какво трябва да Му кажете? Ако съм на вашето място, ще Му кажа: „Господи, опитай ме! Каквото ми кажеш, ще го изпълня“. (60/стр. 251)

Вие можете да предизвикате Бога да ви обича, но кога? Когато Го слушате и кажете дълбоко в себе си: „Господи, аз съм готов да изпълня Твоята Воля и да слушам Твоя Глас!“. (60/стр. 203)

Щом кажеш, че си готов да направиш всичко, каквото Бог иска от теб, …ти си в Реалността на живота. (24/стр. 15, 16)

Аз правя това, което Бог изисква… Следователно Той и Аз сме в съгласие. Аз мисля за Него, питам Го: „Какво да направя, Господи?“. Той Ми каже да поправя някои малки работи, да посетя някого– направям го веднага. Ето, Аз съм ви събрал тук. За кого? За Господа. Господ е казал да се съберат тия ученици. И ето, Аз ви събирам, разправям ви това, което Бог Ми казва. (60/стр. 21)

Искам да изпълня Божия Закон. Каквото Ми каже Бог, това казвам и това върша. Когато Господ Ми каже да отида някъде, Аз зная, че там хората имат нужда от Мене. Искам да изпълня Волята Божия, както Бог е заповядал, за да се освети Неговото Име. Бог е бил толкова добър към Мене, че Аз искам да Му се отплатя с всичката Си признателност. Искам и вие да следвате Моя пример.

(40/стр. 235)

Туй, което Бог иска от вас, направете го и не мислете. За Бога всичко жертват Синовете Божии, а от вас Той знае колко да иска, Той знае какво можете да направите. (1/стр. 754)

Ученикът… Всеки ден той се вслушва отвътре да чуе какво ще му каже Бог да направи. (1/стр. 114)

Каже ти Господ: „Иди там“… В хармонията няма отлагане. В нея има ритъм, всичко е отмерено, съвършено. Казва ти се: „Иди“– иди! „Ела“– ела! Дори ти трябва да схващаш още преди Господ да ти е казал какво трябва да направиш, и да го изпълниш. (1/стр. 312)

За да бъде човек осветен от Бога, трябва да бъде готов да слезе и в ада и да отиде на Небето– където и да го праща Господ. И не бива да се поражда подозрение, че това, което Бог му дава, е зло за него. Един човек, осветен чрез Истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали Светлината. Затова безразлично е къде ще го изпрати Господ.

(50/стр. 25)

Иди там, където Господ те праща. Направи онова, за което Господ те е пратил в света.

(1/стр. 422)

Ако Бог ви каже да отидете при някой прокажен, вие ще се уплашите и няма да извършите възложената ви работа. Христос излекува много прокажени, защото имаше Любов в Себе Си. Той не се страхуваше от зараза. Ето, на Ананий се каза да отиде при Савел, да отвори очите му. Ананий изпълни Волята Божия. Той отиде при Савел, положи ръцете си върху главата му и Савел прогледа… Ананий не се уплаши от това, че трябва да отиде при Савел, един от върлите гонители на Христа… Сега, ако ви се каже да направите нещо за Господа, готови ли сте? Бъдете готови всякога да изпълнявате Волята Божия… (13/стр. 244)

Едно време Бог изпращаше Пророци до израелските царе да им кажат, че това, което вършат, не е право. Като изпълняваха Волята Божия, Пророците излагаха живота си на смърт. Въпреки това те изпълняваха Волята Божия. Тъй щото каже ли ви Бог да отидете някъде, вие трябва да изпълните Волята Му. (13/стр. 364)

Един от еврейските Пророци… Когато запитали Пророците кой е готов да съобщи нещо на царя, той казал: „Аз съм готов да му съобщя всичко, каквото Бог ми каже“. Силен бил този Пророк.

(35/стр. 67, 68)

Кажи както Давида: „Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша Волята Ти на драго сърце, защото Те обичам“. (19/стр. 20)

Следователно в готовността си да изпълнява Волята Божия човек трябва да слуша какво Господ му казва и да изпълнява. (13/стр. 386)

„Лазаре, излез вън!“ С тия думи Христос възкреси Лазаря… Когато чу Христовите думи: „Лазаре, излез вън!“, Лазар веднага излезе от гроба, т.е. върна се от онзи свят. Лазар беше тръгнал по работа за другия свят, но когато Христос го извика, той веднага се върна и каза: „Господи, какво искаш? Каквото ми заповядаш, ще направя. Ако трябва известно време още да остана на Земята, ще изпълня Волята Ти“. Кой човек, след като е тръгнал за Небето, чуе Гласа на Бога, Който му повелява да остане на работа на Земята, би останал? (10/стр. 124, 125)

Лазар… мина през Четвъртото Посвещение, след което беше абсолютно готов да се подчини на Божествения Глас. Ако не беше се подчинил на този Глас, Лазар и досега щеше да лежи в гроба.

(10/стр. 135)

Лазар слушаше, разбираше Гласа и изпълняваше всичко, каквото му казваше. Гласът му казваше: „Иди!“– и той отиваше. „Ела!“– и той дохождаше. Ще кажете, че това е военна дисциплина. Не, който обича и когото обичат, разбират какво нещо е Любов и са готови всичко да изпълнят. Те доброволно дават място на Бога да се прояви в тях. (10/стр. 135)

Послушанието към Бога и изпълнението на Волята Му прави човека щастлив. (1/стр. 758)

Това Учение трябва да учим– Учението да благоговеем пред Бога и да Му се подчиняваме, в което подчинение ще научим Велики Добродетели.

(19/стр. 202)

Ние ще направим един опит за цяла една година доброволно и по Любов. Той ще бъде следующият: ще се задължите абсолютно да се подчините на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. …Доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменява Волята Божия в нищо. (42/стр. 3)

…Всеки един от вас да обмисли готов ли е да направи малкия опит за една година– да извърши абсолютно всичко, каквото Господ изисква от него; и всеки един от вас ще даде обещание не насила, а по Любов– за една година отсега. Тази година ще има задачи, които всеки един от вас трябва да разреши. …Ще решим безвъзвратно– за една година само, а не през целия си живот. (42/стр. 4, 6)

Ще имаме безкористно отношение към Бога

Ще се учиш да обичаш, да работиш за Бога съвсем безкористно. Да си готов да се жертваш за Него. (1/стр. 446)

Ще работя само от Любов към Бога– от Него и за Него. (1/стр. 447)

За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват. (41/стр. 77)

Може да имате двама-трима синове, три-четири дъщери, но само едната от тях да ви разбира. Питам ви как преминавате с останалите синове и дъщери. …Те ви са като гости: „Това, мамо, онова, мамо“– и ще си излязат, а другата остава вкъщи да помага. Така и вие казвате: „Господи, това искам, онова искам“. После казвате: „Аз казах на Баща си това да ми купи, онова да ми купи и Той ми купи“. Това е една от спънките, поради които мнозина не успяват. (27/стр. 73)

Христос казва: „Всичко Мое Твое е и Твоето– Мое“. …Значи, подава ръката Си и Господ Му подава Своята ръка. И хората така трябва да правят, но те така не казват, а само казват: „Боже, дай ми“, а те не дават. (27/стр. 173)

Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в Духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от Обич, без всяка подкваса на користолюбие. (49/стр. 148)

Служението на Бога не става по закон, по принуждение, но доброволно, без никакво користолюбие. Аз трябва да служа на Бога не за заплата, не и за похвали. (40/стр. 366)

Да се посветиш на Бога, значи да Му служиш от Любов и каквото дадеш, да не искаш заплата.

(1/стр. 443)

Всичко, което можем да изработим, да бъде за Бога. За Бога трябва да работим без пари и безупречно. (1/стр. 766)

…Който иска да бъде Син Божи, трябва да служи на Бога от сърце и с Любов. По това именно се отличава Синът от слугата: Синът служи на Баща си с Любов, а слугата– с пари. Само онзи може да служи на Баща си без пари, който има Синовни отношения към Него. (70/стр. 219)

Тези въпроси трябва да си зададем
и по тях да работим

…Трябва да имаме поне две-три Ръководни правила, които да прилагаме в живота си: първо, заради Любовта на Бога мога ли да извърша това?

(21/стр. 498)

Опитвали ли сте онази Любов, при която да сте готови всичко да извършите заради Бога? Можете ли в тази Любов да изпълните Волята Божия?

(44/стр. 245)

Прегледайте вашия живот: служили ли сте един ден на Бога тъй, че да сте извършили Волята Божия така, както Той иска? Претърсете и намерете един красив ден в живота си– да сте го употребили тъй, както Той иска. (23/стр. 42)

Можем ли да сложим ръка на сърцето си и да кажем: „Ние извършихме всички тия Свещени работи, изпълнихме всичко Разумно, което Бог изисква от нас.“? (24/стр. 356)

…Задайте [си] въпроса: „Служа ли на Господа в името на Великата Любов и Мъдрост, готов ли съм да държа страната на Господа?“; ако си отговорите положително, всичко ще се оправи– здравето ви ще се възстанови, Мирът ви ще се върне и животът ви ще се осмисли. (22/стр. 35, 36)

Мислете принципиално върху въпроса какви трябва да бъдат отношенията ви към Бога. Този е най-главният въпрос засега, решението на който от вас именно зависи. Можете ли заради Бога, заради Неговата Любов да разрешите вашите задачи в живота? Ако можете, кажете си: „Заради Божията Любов аз мога да уча, слуга мога да стана, без пари мога да работя, гладен мога да ходя…; всички задачи, които Бог ми е определил, с приятност мога да изпълня“. (67/стр. 122)

Приемате ли, че има Един Господ, Който е създал всичко в света, готови ли сте да жертвате за Него всичко? (21/стр. 307)

Религиозните казват…, че трябва да обичаме Бога. Как трябва да Го обичаме? Обичали ли сте Бога така, че да сте готови да пожертвате живота си за Него? (13/стр. 255)

Ти чувстваш ли, че като те постави Господ на всички страдания, ще можеш да се пожертваш и да кажеш: „Господи, да бъде Твоята Воля!“?

(57/стр. 336)

4. Служение на Бога

Истинската работа е работа за Бога

Ние ще мислим, че всички Блага, всичко Разумно е взето от Бога. И Този, Който ни е дал живота, за Него ще работим. (29/стр. 26)

…Бог, Който Ми е дал всички Блага, Който Ми е дал живота и тялото, Аз трябва да работя за Него. Колкото години имам още, ще посветя на Бога, защото, като отида на Небето, големият живот ще свидетелства за работата, която съм свършил.

(29/стр. 28)

В нашето Бяло Братство Принципът е: само за Бога можем да работим и само Него можем да любим безгранично, и само Нему можем да се доверяваме. Важен е този Принцип и той трябва да легне вътре в нас. (42/стр. 234, 235)

Сега трябва да работите с дълбоко пробудено съзнание, че служите и работите за Бога. И като работите така, да сте радостни, че изпълнявате Волята Божия– и всичко ще се нареди. (40/стр. 212)

Неизповедими са Божиите пътища, но ти трябва… да отидеш при Господа, да работиш за Него, както Той работи за теб. (21/стр. 470)

Да остане у вас мисълта: „Ние сме съработници с Бога, да работим за Бога“. Тази е хубавата мисъл: „Да работим за Бога“. Това е хубаво нещо!

(29/стр. 29)

Не искайте да имате благоволението на хората, но да чувствате, че работите за Господа и Господ работи за вас. (1/стр. 367)

Когато човек работи за Бога и Бог работи за него, тогава иде Благословение. Сега Бог работи за нас, а ние не работим за Него и така създаваме своето нещастие. (41/стр. 81)

Има Закон: не можеш да възлюбиш Бога, докато не работиш за Него. Само да изричаш думите „да любим, да любим…“, без да ги изработваш в дело, означава един безсмислен апел, добри пожелания, но пасивни. Трябва работа! При работата за Бога човек ще приеме Любовта. Работата е приложение на Любовта. (41/стр. 81)

Работата, която вършиш за Бога, може да бъде приятна, може да бъде и неприятна. Например дава ти се задача да нагледваш някой стар, болен човек: да миеш лицето му, да чистиш очите му, да миеш краката му. Може да ти се даде задача да се наведеш и завържеш връзката на обувката на царската дъщеря. Първата задача е неприятна, втората– приятна. Ако обичаш Бога и си готов да Му служиш, ще свършиш и двете работи с еднакво Разположение и Любов. За Бога и едната, и другата задачи са еднакво важни. (36/стр. 236)

Когато Бог ти възлага една работа, приеми я: можеш, не можеш, ще я направиш. Никога не отказвай на Бога– каквато работа ти възложи, опитай се да я направиш; ще видиш, че няма нищо невъзможно. (4/стр. 369)

…Когато Бог ви дава някаква работа, откажете се от всички удоволствия; щом свършите работата си, имате право да си почивате… Няма по-велико нещо от това да свърши човек една работа за Бога. (4/стр. 113, 114)

Като отида при Онзи, Който Ме е проводил, Той ще Ме попита: „Извършихте ли работата, която ви възложих?“. Ако има нещо, което не съм довършил, ще дойда пак. Ако и втори път не завърша работата Си, пак ще дойда, докато най-после Ми се каже: „Добре свърши работата Си“. (40/стр. 236)

Единствената работа на човека, която остава през вековете, това е работата за Бога. (12/стр. 331)

Смисълът на живота
е Служение на Бога

Често хората се запитват какъв е смисълът на живота, а той се заключава в Служенето… Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с Радост, умът му– със Светлина, а волята му– с активност. (41/стр. 78)

Смисълът на живота е, че в света всички ние сме пратени да служим вярно на Бога. (22/стр. 565)

Значи, който живее на физическия свят, той има татко и майка; …който живее в Божествения свят, той има Велик Отец, Създател на всичко в света… Той се е предал в Служене на Бога– най-високото състояние, до което човек може да достигне. (35/стр. 169)

На кого ще служиш – ще служиш на Онзи Бог, Който повдига сърцата ни, просвещава умовете ни, възкресява душите ни и укрепва нашия дух.

(23/стр. 539)

Няма по-достойно Същество от Бога; който Му служи, ще придобие всичко, към което се стреми. (4/стр. 368)

Велико и славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му! (1/стр. 58)

Няма по-велико нещо от това: познавайте Бога с ума си. Обичайте Го със сърцето си. Служете Му с тялото си. (1/стр. 353)

Всеки човек трябва да има в душата си Абсолютна готовност да служи на Бога… (29/стр. 15)

(Един брат каза: „Искаме да служим на Бога“.)

Това е важно, значи във вас има Добрата воля да служите на Бога. После ще дойдат методите. Усилете това желание още повече. (59/стр. 330)

Законът е следният: вие само пожелайте да служите на Бога и условията и случаите ще дойдат сами по себе си. Всеки ден ще ви се нарежда, стига постоянно да храните това желание. (41/стр. 77)

…Ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е Стремеж на душата. Това е едно положение, което вие разбирате; не е положение, което сега ще учите. Вие всинца го съзнавате… (27/стр. 74)

Като говоря за Служене на Бога, разбирам онзи Свещен момент на нашата душа, когато пристъпваме към Бога с всичката си Чистота и Съвършенство, с Чистота и Святост в своите мисли, желания и действия. Само при Съвършенство на духа и Чистота на душата ние разбираме какво изисква Бог от нас в даден момент. (7/стр. 218)

Човек, който служи на Бога в душата си, той и отвън ще служи. (8/лек. 24: стр. 9)

…Да служим на Бога, както трябва, както децата служат– с отворено сърце. (28/стр. 156)

Служенето не трябва да бъде по форма, в буквата на закона, но дълбоко в душата трябва да има нещо съществено, което да го отличава. (49/стр. 242)

(Една сестра каза: „Учителю, искам да служа на Бога. Кажете конкретно как“.)

Да не чакаш големите работи, с които да служиш на Бога, защото те идват рядко в живота, но да не отлагаш малките работи. (41/стр. 73)

…Ако ви попитат по кой начин може да се служи на Бога, ще го определите ли? Служенето на Бога всеки един може да изпълни по хиляди начини. Той може да служи на Бога, като обработва своите мисли, облагородява своите чувства, кали своята воля, после– като заздравя тялото си, пресъгражда го; след това той може да влезе в обществото, да служи на всичките хора, да изучава техния живот и да им помага. (28/стр. 67)

Най-красивият начин, според който може да живее един човек, е Служене на Бога. Това е Съзнателният живот. (1/стр. 761)

Няма по-желано нещо за Разумния и Просветен човек от това да служи на Бога… (4/стр. 439)

Аз не искам да бъда нито владика, нито цар, нито майка, нито баща. Това оставих за хората. „Какъв искаш да бъдеш сега?“ Аз искам да бъда Служител на Бога. (11/стр. 139)

Едно време бях господар, видях резултата на господарството и се отказах от него. Едно време бях свещеник, но като го опитах, отказах се и от него… Едно време бях майка, но като опитах нейното положение, и от това се отказах. Бях баща и от това положение се отказах. Всичко видях и опитах и от всичко се отказах. Като опитах всичко в живота, отказах се от него, защото разбрах, че има нещо по-хубаво от преживяното, и сега остава само едно: да служа на Бога! (11/стр. 139)

Достойнството на човека седи в Служението на Бога. (40/стр. 366)

При Служенето ви на Бога като Син или Дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога… (41/стр. 75)

На Бога ще служим съвършено, с Любов и Радост, доброволно и съзнателно. Това съзнателно Служене значи, че всички по-дребни същества от нас да познаят, че ние действително служим на Бога, за което сме и призовани. (1/стр. 752)

…Като се върнете по домовете си, обещайте пред себе си, че ще служите на Бога. Кажеш ли веднъж, ще издържиш– никаква измяна не се позволява. „Слаб човек съм.“ Аз не вярвам в слаби хора; който служи на Бога, не може да бъде слаб. (21/стр. 512)

…Господ не иска някой, като отиде при Него, да Му служи наполовина. Той иска всичкото! И когато не отдадеш всичко, ти не можеш да идеш при Бога! И докато не отдадеш всичко на Него, ти не можеш да имаш това, което искаш. (74/стр. 35)

Щом искаш да служиш на Бога, всичко ще дадеш за Него. (24/стр. 229)

Дръжте в ума си мисълта, че служите на Бога. Повтаряйте тази мисъл. Вашето съзнание трябва да присъства при всяко действие, даже най-малкото, и да знаете, че служите на Бога. (7/стр. 224)

…За да служиш на Бога, ти трябва да дадеш нещо от себе си. (4/стр. 377)

Човек, който служи на Бога, е всецяло ангажиран с мисли и дела за Бога. (1/стр. 681)

…Онзи, който е дошъл до Идеята да служи на Бога, той толкова е зает с тази Велика мисъл, че нему не идва наум да се занимава с дребнавостите в живота. (8/лек. 6: стр. 14)

Вие мислите, че в няколкото тия 5, 10 години много нещо сте свършили за Господа. Но вие не сте се подвизавали 100, 200, 500, 1000 години, както що други са сторили. (63/стр. 40)

В Служението нищо да не може
да ни спре!

Човек, който служи на Бога, трябва да бъде най-добър, най-учен, най-силен. Той ще мине през изпити, за да види доколко е готов за Служение. (40/стр. 366)

Каквото и да се случи на човек, който е дошъл до Реалния живот, той всякога ще е готов да служи на Бога. (1/стр. 473)

Кажете: „Мога да служа на Бога през всички времена и при всички условия“. Ще станеш Истински Служител, когато преодолееш всички препятствия в живота си. (7/стр. 225)

Служете на Бога и при добрите условия, и при лошите условия. (1/стр. 385)

…Служи на Бога всяка минута, всеки час, при каквито и условия на живота да се намираш. Ако чакаш да се наредиш, че тогава да служиш на Бога, ти ще изгубиш и тия благоприятни условия, които имаш сега. (12/стр. 30, 31)

Нека остане в ума ви мисълта да служите на Бога беззаветно; светът да се обърне с главата надолу, вие да останете верни на тази Идея. Няма сила в света, която може да ви ограничи; колкото и да ви ограничават, пак ще служите на Бога, ще изпълнявате Волята Му– в това е вашата Сила.

(23/стр. 498)

…Сега разреши въпроса и кажи: „Ще ида да служа! Нито страдания, нито хули, нищо няма да ме спре!“. (41/стр. 79)

Решиш ли да служиш на Бога, не мисли какво ще стане с теб. Всичко може да стане с тебе, но в края на краищата ще стане такова чудо с теб, каквото хората не са виждали. (40/стр. 371)

Така ще получим Ключовете на Рая

…Работете върху себе си, за да подобрите съдбата си. Това се постига само по един начин: като служите на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила; с други думи казано, да служим на Господа с всичките си мисли, чувства и действия. (19/стр. 249)

Когато човек реши и започне да служи на Бога, тогава той се освобождава от своята тежка съдба, от тъмното робство, в което е изпаднал. (51/стр. 302)

Свободата се добива, когато човек служи на Бога с Любов. (40/стр. 311)

Имайте желание да служите на Бога. Само при Служенето на Бога ще ви се оправят работите във всяко едно отношение. (5/стр. 637)

Ако служиш на Бога, ти ще имаш и пари, и знания, и сили. Човек, който служи на Бога, има всичко. Защото Бог съдържа всичко в Себе Си.

(1/стр. 762)

В Служенето на Бога е щастието на човека. Като служиш на Бога, там е щастието. (71/стр. 481)

На всеки едного от вас Господ може да даде Ключовете от Рая, стига да имате Любов, стига напълно да сте отдали в Служене на Бога своя ум, своето сърце и своята воля. Всеки такъв човек ще има Ключовете на Земята и на Небето.

(8/лек. 8: стр. 21)

…Онзи, който е служил на Бога с всичкото си сърце, той се е повдигнал и може да стане крилат Ангел– Служител на Бога. (28/стр. 43)

Най-възвишеното е
изпълнение Волята Божия

За Мене е най-важно и велико да съзнавам, че съм излязъл от Бога и върша Неговата Воля.

(1/стр. 741)

Бог е най-възвишеното, най-благородното, най-разумното Същество, за Което трябва всеки момент да сме готови да вършим Волята Му, при каквито условия и да се намираме. (8/лек. 4: стр. 21)

Щом Господ те обича, ти ще Му служиш с Любов и Радост и ще кажеш: „Господи, както искаш, да бъде Волята Ти!“. (24/стр. 214)

Да изпълниш Волята Божия, то е най-възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в тоя живот. (22/стр. 290)

Изпълнението Волята на Бога седи по-горе от това да си цар, владика, Ангел и прочее. (41/стр. 82)

Най-великата Любов подразбира изпълнението Волята на Бога. (1/стр. 884)

Трябва да турим на първо място Любовта– не само да говорим за нея, но всеки момент да сме готови да вършим Божията Воля. (22/стр. 135)

Волята Божия се изпълнява само чрез Закона на Любовта. (1/стр. 314)

…Във всинца ни трябва да има едно силно вътрешно желание да изпълним Волята Божия тъй, както ние я разбираме, от дълбочината на нашата душа, а не както е писано в книгите.

(67/стр. 209)

В съзнанието си трябва да турим единство, в дълбочината на душата ни трябва да има стремеж, в чувствата ни– дълбок копнеж да изпълним Волята Божия с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си воля и сила. (58/стр. 148)

…Ще живееш за Бога, за да изпълниш Неговата Воля, за да изпълниш обещанието, което си дал, когато си тръгнал от Небето. Това е първото условие: да изпълниш обещанието– нищо повече… (23/стр. 103)

Човешко е да изпълниш задълженията си към Бога. Няма по-велико щастие от това в света– да изпълниш Волята Божия. (6/стр. 238)

Ние сме дошли на Земята да вършим Волята Божия. Вярата, Величието на човека седи в изпълнението на Волята Божия. (5/стр. 66, 67)

Да се молиш на Бога, това не значи да ходиш на църква или да си вдигнеш ръцете, или да коленичиш. Да се молиш на Бога, значи да изпълняваш Волята Му… (1/стр. 715)

Христос казва: „Аз ви избрах“ – и кои избира? Онези, които искат да вършат Волята Божия… За да бъде избран някой от Господа, той трябва да е готов да изпълни Волята Божия. (27/стр. 129)

Един ден ще дойде Господ в тебе, ще Го оставиш Той да се проявява, ще кажеш: „Господи, днес съм на Твое разположение, ще Те оставя да се проявяваш, както искаш; аз ще изпълня Твоята Воля“. Тъй ще кажем. Туй разбирам ученик.

(58/стр. 107)

…Като дойде Господ, каквото ни каже, ние ще Го оставим да ни каже и ще употребим всички сили да го изпълним точно. И няма да пожалим нито средства, нито нищо– ще изпълним всичко и като се върнем, ще кажем: „Господи, изпълнихме, сторихме Волята Ти тъй, както Ти каза“. (58/стр. 107)

Каквото и да правиш, върши го, за да изпълниш Волята Божия. Тогава във всичко ще успяваш.

(1/стр. 522)

От всичко, което е имал човек, ще остане само едно в съзнанието му– Радостта, че е изпълнил Волята Божия. (1/стр. 449)

Аз бих желал всички да изпълните Волята на вашия Баща на Любовта, Който ви е изпратил, и ще бъдете щастливи и сега, и всякога, и през всичкото време. (23/стр. 84)

Това е най-страшната
и най-великата задача

Смиреният казва: „Господи, не моята воля да стане, а Твоята“. (1/стр. 297)

„Не моята воля, а Волята на Бога ще изпълня“– това е най-страшната и същевременно най-великата задача, която човек трябва да изпълни.

(1/стр. 751)

Да изпълня Волята Божия не както аз мисля, а както Бог иска. (1/стр. 415)

Твоя задача е да изпълниш още днес Божията Воля, а защо тя е такава, не питай. Това ще разбереш след години. (11/стр. 34)

Ако страдаме, за да изпълним Волята Божия, ще приемем живота. Ако изпълняваме нашата воля, ще дойде смъртта в живота. (71/стр. 475)

Определям Закона така: Волята Божия да бъде ваша воля. (71/стр. 18)

Човек трябва да знае
каква е Волята Божия

Всички трябва да мислим по това как да извършваме Волята Божия. (5/стр. 66)

Когато дойде да разрешавате един въпрос, вглъбете се, за да видите каква е Волята Божия.

(41/стр. 55)

Човек трябва да знае във всеки момент каква е Волята на Бога и да я направи. (41/стр. 287)

Любовта може да се придобие всякога, когато човек дава ухо към Волята Божия и я изпълнява.

(29/стр. 17)

Почитай Духа си като Велик творец, като Велик тълкувател и изпълнител на Божията Воля. Защото човешкият Дух винаги върши Божията Воля. Той върши онова, което е научил от Бога.

(17/стр. 71, 72)

Направеният по Образа на Бога знае каква е Волята на неговия Създател и точно я изпълнява. Неговата мисъл е насочена към това: всеки момент да изпълнява Волята на своя Отец. (11/стр. 22)

Волята Божия да изпълним
без колебание!

Когато дойде изпълнението Волята Божия, окото ни не трябва да трепне. (1/стр. 995)

Когато трябва да извършите Божията Воля, не туряйте никакво препятствие на пътя си… Майка си, имаш малко дете, не можеш да го оставиш само вкъщи. Искаш да изпълниш Божията Воля, да направиш едно добро някъде, но не смееш да оставиш детето си само. Не се страхувай, остави детето си и иди да свършиш работата за Бога. Детето ти ще се събуди от сън, след като свършиш работата си за Бога. (36/стр. 235, 236)

Аз наричам млад човек, който изпълнява Волята Божия без съмнение, без отсрочка и без философстване… (27/стр. 146)

Предпочитам грешник, изпълняващ Волята Божия, пред праведник, който се съмнява и колебае да изпълни Волята Божия– затова говорѝ, действай без забава, без съмнение, без философия всякога, когато ти каже Господ… (27/стр. 146, 147)

Когато влизаме да служим на Бога, ще изпълним Неговите Слова абсолютно, без никакво колебание! Всяко колебание е разрушаване.

(58/стр. 121)

На всички казвам: изпълнете Божията Воля и не мислете за последствията. Един проповедник говорил на слушателите си в църквата за отварянето очите на слепия. Той се вдъхновил от проповедта си и решил, като излезе от църквата, да направи опит с един от просяците– сляп по рождение, да му каже: „В Името на Господа Исуса Христа ще прогледаш“. Като се приближил до слепеца, веднага се разколебал и си казал: „Какво ще стане с мене, ако изговоря Името на Бога, а слепецът не прогледа? Ще се изложа пред хората, ще изгубя авторитета си“. Спрял се за момент, замислил се и продължил пътя си. Слепият и до днес стои пред църквата. Казвам, бъди готов да изпълниш Божията Воля, макар и да изгубиш авторитета си! (36/стр. 252)

Ама хората щели да ви се смеят… Дойде ли момент за изпълнение на Волята Божия, вие пред нищо не трябва да се спирате. (37/стр. 146)

Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате Вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнение на Волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпваме нито на косъм. Никога досега учениците не са отстъпвали от своя Път. Те са били подлагани на мъчения, на горения, на страдания, но всякога са отивали с Радост. (67/стр. 144)

5. Посвещаване на Бога

Велика Преданост към Бога

…Бог да живее навсякъде в света и да бъде все и вся за нас– това е Великата задача, която съществува сега в света. (9/лек. 5: стр. 30)

…Трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло и тогава Вечната Любов може да роди нещо ново за теб. (48/стр. 160)

Не очаквай да бъдеш нито професор, нито видно лице– те са второстепенни работи; гледай човек да бъдеш, обичан от Бога, и ти да Го обичаш…

(22/стр. 449)

Бог изисква от нас Служители с Любов, с онази вътрешна Преданост… От такива работници се нуждае Той! (8/лек. 8: стр. 22)

Преданост трябва към Господа… Жертвайте всичко, което можете, за да се весели Господ помежду ви и да ви направи Сила и Мощ. (49/стр. 146)

Направете един коренен преврат в себе си– да бъдете готови на смърт и живот за Бога, да кажете: „От сега нататък, каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога“; но не да знае целият свят, вие в душата си да знаете. Вътре в душата ви да стане един преврат. (22/стр. 608)

Това Учение… е за хора герои, които искат да бъдат приятели на Бога, които искат да работят, да обичат, да любят. Казвате: „А, приятели на Господа!“. Да, всички можем да бъдем приятели на Господа. (27/стр. 64)

Изискват се хора, които, след като изгубят парите си, след като изгубят всичко в живота, да имат Радост в душата си, че са извършили Волята Божия, и да вярват, че никога няма да осиромашеят… Да се служи на Бога, това е един Велик акт, едно Велико разбиране! (8/лек. 1: стр. 22)

И когато Аз направя нещо, Господ седи пред Мене и виждам Лицето Му. Като река да кажа нещо, Аз Го виждам; Той тъй като погледне, не че Ме е страх от Господа, но казвам: ако Господ към Мене е бил толкова добър, Той Ме е тъй търпял, Аз няма да опетня Неговата Любов. Заради тази Любов Аз ще бъда готов да претърпя всичко– и сиромашия, и богатство, …и съм готов да се примиря с хората. Каквото и да е, заради тази Любов ще го направя! (28/стр. 93)

…Вие трябва да мислите за Господа и като помислите за Него, да няма нещо невъзможно за вас. Докато още не сте дошли до Бога, както и да е, но дойдете ли до Него, кажете: „Всичко мога заради Господа“. Така беше със Светиите. Като дохождаха до Любовта, и на клада да ги горяха, издържаха. Те бяха радостни и весели и пееха. Горят го Светията, а той си пее, радва се… (5/стр. 71)

Казва Христос: „Който търси Славата на Онзи, Който го е пратил, той е Истински“. Този жар да търсите Славата Божия, трябва да се зароди в душата ви. Туй желание трябва да стане непреодолимо. (8/лек. 15: стр. 22)

Неотстъпна Вярност към Бога

Свещеният, Божественият живот изисква от нас да бъдем верни. На кого? Вярност към Бога!

(8/лек. 14: стр. 28)

Господ ви е възлюбил всинца ви, бъдете прочее верни на тая Любов. (49/стр. 143)

…Нека душата ти да бъде Нему вярна и сърцето ти– Нему предано. (48/стр. 84)

Казвам: няма нищо по-хубаво в света от това тайно в душата си да бъдеш верен на Бога.

(8/лек. 14: стр. 31)

Верният на Бога е верен и на себе си. Няма по-велико нещо за човека от това да бъде верен на Бога, да се ползва от Неговото Благоволение…

(66/стр. 392)

Ще съзнавате, че Господ е във вас, ще слушате Неговия Свещен Глас; ще бъдете верни, няма нито на йота да отстъпвате от това, което ви говори.

(60/стр. 93)

Ако вий бъдете верни докрай, ще ви се въздаде стократно. Та най-после вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои… стават. (49/стр. 148)

…Когато някой човек се обърне към Бога и Му остане верен през целия си живот, това… считам Велик характер. (9/лек. 17: стр. 29)

Ако един банкер се обърне към Бога и Му остане верен през всички времена, Аз наричам този човек Велик; но ако един религиозен човек се обърне към Бога и каже, че е писано наистина в Писанието да раздаде човек всичкото си имане на сиромасите, но „аз не мога да направя това, защото трябва да оставя и за себе си“, този човек не е Велик. (9/лек. 17: стр. 29)

Само безстрашният човек може да стане верен на Бога. Той е верен във всичките векове, а това е ценно качество. (68/лек. 29: стр. 14)

Господ ще ни даде всичките Свои Благословения, стига да сме Му верни винаги и да ходим пред Него с правотата на сърцето си… (49/стр. 75)

Господ има много Съкровени Тайни, които открива за Своите Избрани. Тъй подобава всекиму– да се подвизава в тоя Път с Усърдие и Вярност, и пълно себеотрицание. Господ ходи пред лицето на Своите Избрани, Той Сам ги предвожда с крепката Си десница и там никой не може да стори зло, защото те са Господни… (48/стр. 85, 86)

„Аз съм този Бог, този Съдия, във всичко Праведен, и давам всекиму това, което му се пада… При Мене идват само тези, които Ме любят и са едно по Добродетел с Мене. На които дългата и изпитана Вярност ги приближава все по-близо до Моя Върховен и Благ Дух.“ (48/стр. 12, 13)

Посвещаване живота си на Бога

От вас се иска само едно – да служите на Бога, като посветите живота, мисълта и Любовта си на Него. (36/стр. 716)

Умът ви, сърцето ви, волята и душата ви ще бъдат посветени на Господа. Туй е девизът на учениците на Бялото Братство. (57/стр. 389)

(Един брат попита: „Кога молитвата се слуша?“. Учителя каза:)

Когато човек напълно посвети ума си, сърцето си и волята си на Бога. (59/стр. 149)

…Приемайте волята като Дар от Бога и я посветете Нему– тъй продължавайте мощния път на волята… (1/стр. 510)

Каквото има човек, да го посвети на Бога– за Слава Божия. Това ще бъде тайно в душата му. Той да не се мени в този Идеал: „Всичко е за Бога!“.

(59/стр. 326)

…Някои казват: „Обикновеният човек живее шест дена за себе си, а седмия посвещава на Бога и на ближния си“. Животът на Светията е точно обратен: шест дни от седмицата той посвещава за Служене на Бога, а седмия– за себе си. (39/стр. 5)

Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно на Бога. Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете Евангелие, беседи. Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго– за Бога да се посвети седмата минута, седмият час, седмият ден. Вие може да посветите шест часа за себе си, а седмия– за Бога. (41/стр. 77, 78)

Не мислете, че вашето време е изключително за вашите деца, нито тяхното– за вас; част от вашето време трябва да бъде посветено и на Бога… Трябва да се посвети известно време на Бога!

(21/стр. 435)

Помни, трябва да турите: „Любете Бога!“. Някой иска да се жени– същият Закон, някой иска да има деца– същият Закон. Навсякъде ще турим: Служене на Бога и посветяване на всичко, което имаме. Две неща: човек трябва да живее за Бога и да посвети всичко на Него. (16/стр. 268)

Когато Бог иска вашите сърца да Му служите, вие мислите, че Той иска данък от вас. Бог иска нещо повече. Той иска посвещението на целия ви живот. Законът е такъв, че отива ли някой при Бога, трябва да вложи всичко. (1/стр. 302)

…Решавате ли се целия си живот да посветите на Господа? Каквото да ви каже Бог, да го направите. (36/стр. 547)

…Господа… Да посветим живота си, не значи да отидем в гората, но да изпълним в живота си Неговите Заповеди– да просветим нашите умове, да се стоплят нашите сърца, да се възродят нашите души, да оживее нашият дух и да се ободри.

(18/стр. 317)

Струва си да се посвети всичко Нему. Само тогава ще дойде Вътрешният Мир на душата и Силата на нашия дух. (49/стр. 244)

Закон на самоотричане заради Бога

Ако една река, която слиза от извора надолу и отива към морето, Ме попита какво трябва да направи, за да се повърне към своето начало, Аз ще ѝ отговоря, че трябва да се изпари, да поолекне, да се повдигне във въздуха, за да я понесат ветровете пак към извора, към главата, от която е изтекла. И на вас казвам, че трябва да приложите същия Закон. Този Закон е самоотричането… Трябва да се отречем от материята, от къщите, децата, от нещата, с които сме свързани като с хиляди въжета. Казвате, че искате да отидете при Господа. Никога няма да отидете при Него, ако не прережете въжетата, с които сте свързани. (30/стр. 16, 17)

И тъй, който върви в Божествения Път, той трябва да има абсолютно чиста мисъл, да остави настрана всички материални предприятия. За да издържи на това, той трябва да се стреми към Бога като към Слънце. (35/стр. 225)

…Вие държите старото и искате да хванете Новото, че тогаз да оставите старото. Не, не, ще имате доверието Ми. Оставете старото, без да можете да видите Новото. Сега вие с едната ръка държите света, а с другата се държите за Бога, та като оставите света, да се захванете за Бога. Не, не, ще отпуснете ръката, с която държите света. Ще се хванете само за Бога. (42/стр. 277)

Думите на Христа да се отречем от себе си, означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един Образ– Образа на Бога.

(22/стр. 258, 259)

Монах е Високо състояние… За да бъдеш монах, трябва да обичаш Бога повече от всичко друго в света. За да бъдеш монах, Бог трябва да бъде на първо място. (5/стр. 579)

Ние ще живеем за Бога, а Бог ще живее за нас. Такъв е Великият Закон на Битието. Когато апостол Павел премина в Новозаветния живот, той научи този Закон и каза: „Сега вече не живея аз, но Христос. Аз умрях, а Христос живее в мен“. Питам как е възможно умрял човек да говори. Павел казва, че той вече не живее, а въпреки това говори. Под думата смърт Павел не разбира изгубване на съзнанието в човека, но той подразбира, че в даден момент човек се самоотрича от себе си и живее за Бога, като казва: „Господи, ще живея само заради Тебе!“. (67/стр. 80)

Разбери Ме, Любовта иска жертви и себепожертвания. Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ. Ето, виждам, има много неща в твоето сърце, които трябва да отхвърлиш. Знаеш ли колко празни мисли и желания имаш! Откажи се, Животът не седи в тях. (47/стр. 139)

Изпълнете своя дълг, както съм ви учил. Дръжте сърцето си чисто, ума си– осветлен с Истината, душата ви– огряна с Божествената Любов на самоотричането и Господ ще направи Пътя ви Светъл. (49/стр. 205)

Когато говорим, че трябва да се самоотречем, ние подразбираме, че трябва да работим за Бога. Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа, до живота на нашия дух, ще се реализират. (1/стр. 754)

Пълно самозабравяне в Бога

Да се служи на Бога, иска се усърдие постоянно и пълна самозабрава. Постоянствайте!

(49/стр. 240)

Да любим Бога, значи да се прояви Бог в нас и ние да се погълнем от Него. Тогава няма да ни е страх от никакви болести, от никаква сиромашия и всеки момент ще бъдем готови да пренесем всички страдания, всички нещастия с Радост.

(8/лек. 7: стр. 31)

…Представете си такова едно състояние: опърпан сте, гол и бос сте, хората ви съжаляват, като ви гледат, а вие не им обръщате никакво внимание; мислите за Господа и сте радостен, като че сте облечен най-хубаво. Ходите бос и забравяте, че сте бос; гологлав сте и забравяте, че сте гологлав. Хората ви обръщат внимание и казват: „Опърпан е този човек“, но като ви погледнат, от лицето ви, от погледа ви лъха нещо свежо. И те ще забравят да гледат на вашите скъсани дрехи. (5/стр. 482)

Един Светия, един напреднал човек изпитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава има Блаженство, чувства Бог във всичко и обича Бог във всички. Всички други състояния на Любовта са Духовна Любов, а не Божествена. Всеки Светия е толкова влюбен, че от Любов е забравил светските неща. Той толкова се е прехласнал в онова, което е видял, че е забравил и да се облича. Идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко, и докато чака писма от горе, понякога ще поплаче за онова, което е видял. (41/стр. 127)

Жертва в света се дава само за Бога

Най-първо ще жертвате за Бога всичко.

(1/стр. 578)

За да обичаме Бога, трябва да сме готови да се жертваме, както Бог се жертва за нас. (18/стр. 28)

Когато Бог е създал света, Той е носел човека в Ума, в Сърцето, в Душата и в Духа Си. Щом е така, човек трябва да гледа на създаването на света като на Свещен акт на Любовта и да е готов на всякакви жертви за своя Създател. (40/стр. 20)

Вие трябва да знаете, че жертвата в света се дава за най-възвишеното, за най-благородното. Жертва може да се даде само за Бога. Този, който разбира Закона, трябва да знае: само за Бога може да се даде жертва– нищо повече. (61/стр. 71, 72)

…Аз предпочитам да жертвам живота Си за Бога, а не както онази мома– за момъка, който утре може да я захвърли на улицата. Има само един живот– животът за Бога… (27/стр. 160)

Мъж, жена, майка, деца, всички трябва да пожертват живота си в Служене на Бога. Щом служат на Него, те ще служат и на ближния си.

(45/стр. 241, 242)

Жертване на всичко за Бога

„Какво се иска от нас – да се повдигаме ли?“ Да бъдете готови за всякаква жертва за Бога– това е Учението, което Христос носи за цялото човечество… (22/стр. 61)

Когато човек има Любов към Бога, той трябва да бъде готов на жертва. Всичките въпроси там са разрешени. (6/стр. 166)

Жертва в света може да принесе само Любовта. Без Любов не е възможна никаква жертва.

(57/стр. 429)

Искам да ви кажа: нека Законът за самопожертването залегне в душите ви. Когато искате да пожертвате нещо, не бързайте, поспрете се, запитайте се, поставете този въпрос във вашата интуиция, помислете си и кажете: „Господи, аз искам да се жертвам за Теб от Любов“. Ако почувствате, че Господ ви се поусмихне– пожертвайте се… Ако се усмихне, принесете жертва, ако ли не– въздържете се. (57/стр. 432)

Аз ви преподавам първите уроци на самопожертване. Человек не трябва да търси на Земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно да върши Волята Божия. Дерзайте! (49/стр. 297)

…Бъдете будни навреме да използвате и най-малките моменти за жертва, за изпълнение на Волята Божия. (52/стр. 244)

Сега, като говоря за жертвата, нямам предвид обикновената жертва, но оная готовност да се откажеш от всичко старо и нечисто, да се съединиш с Оня, Който те е създал– да служиш на Великия с всичкото си сърце, ум и душа. (22/стр. 54)

Жертвата подразбира най-хубавото, най-възвишеното, най-благородното да го дадем в услуга на Бога, да го пожертваме да работи за Него.

(57/стр. 429)

Ние трябва да принасяме в жертва на Бога най-чистите си мисли. …Когато Господ дойде, ще Му принесете най-хубавите си мисли, защото мисълта е плод. (57/стр. 429)

Същият Закон е и за чувствата. Когато дойдем в някой свят, ще трябва да принесем в жертва най-възвишените, най-благородните от нашите чувства. Те ще бъдат принос на този Жив Господ, Който ще се изяви по един или по друг начин.

(57/стр. 430)

…Първото и най-велико нещо е човек да служи на Бога и да пожертва всичко заради Него. И то не само на думи, но и в ума си, и в сърцето си, и в душата си; ще мислим само за Бога. (9/лек. 7: стр. 32)

Ние разрешаваме въпроса така: възлюбете Господа съзнателно с всичкото си сърце! Тази Любов да бъде толкова голяма, че да бъдеш в състояние да жертваш всичко, и душата ти да се разтвори повече. (8/лек. 2: стр. 31, 32)

Човек, за да познае Бога, трябва да се учи на Разумно самопожертване… Някои имат подтик, но подтикът не е жертва. От начало до край човек трябва да бъде жертва, защото Любовта е жертва. Жертвата е Закон за проява на Любовта. (41/стр. 72)

Питам ви обичате ли Бога. Ще кажете: „Обичаме Го, стремим се“. Не, когато говоря за Бога, Аз трябва да бъда готов да пожертвам всичко, да бъда свободен от всичко в света. (9/лек. 32: стр. 22)

Когато дойдем да говорим за Бога, трябва да се лишим от всички блага, трябва да пожертваме всичко за Него. Само тогава ще познаем, че в света има Едно Същество, Една Реалност, за Която струва всичко да се пожертва. (8/лек. 16: стр. 13, 14)

…Когато човек работи за Слава Божия, той трябва да бъде готов на всякакви опити, на всякакви жертви. И беден да е човек, щом е готов на жертви за Бога, той всякога печели. Който не е готов да се жертва за Слава Божия, и богат да е, той всякога губи. (12/стр. 296)

Готови ли сте вие да пожертвате целия си живот, всичкото си имане за Бога? Някои от вас искат да ви разкрия нещо, нищо няма да ви разкрия. Готови ли сте да пожертвате всичко? „Наполовина.“ Не, не, когато ще разкрием една Божествена Истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот– без никакви резерви, без никакви клаузи; Аз съм много ясен в това. (22/стр. 816)

…Онези, които не могат да пожертват всичко заради Бога, и те не могат да бъдат ученици.

(51/стр. 295)

Аз не говоря за жертва, каквато вие разбирате, но за такава, каквато Бог разбира. При това не правете жертва за този или онзи човек, но за себе си със Съзнание за вашия Дълг към Великото Начало в живота. Жертвата, която правите, трябва да внесе подобрение, подем в живота ви, в дома ви и във всички, които са около вас. (51/стр. 295)

Един има в света, заради Когото всичко може да жертвате моментално, да се не поколебаете нито една хилядна от секундата. В такова състояние Бог всичко ще направи за вас, преди още да помислите. (1/стр. 563)

…Бог ще бъде на ваша страна. Той ще види, че всичко жертвате заради Него. От такива хора Бог се нуждае. (9/лек. 32: стр. 31, 32)

Доколкото ние сме готови да жертваме за Бога, дотолкова се проявяват и нашите условия на Земята. (14/стр. 228, 229)

С жертвите, които правите за Господа, има ускорение на процеса за еволюцията. (27/стр. 112)

Жертвата, Служенето на Бога, в каквато форма и в какъвто смисъл да са изявени, представляват капитал, който един ден ще се върне с лихвите си към онзи, който го е вложил. (35/стр. 89)

Жертване на целия си живот за Бога

Ако ония светски хора отиват да жертват живота си за своето отечество, защо Аз да не жертвам живота Си за онова, Великото в света– за Бога– и да кажа при всички случаи в живота Си: „Такава е Волята Божия!“. (8/лек. 1: стр. 24)

Бог е Единственият, за Когото човек трябва да пожертва живота си. (1/стр. 176)

И тъй, Основният Закон за вас е: човек най-първо трябва да пожертва своя живот за Бога. Под думата „жертва, да се пожертваш“ вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не. Да пожертваш живота си за Бога, това значи да мислиш така, както Бог мисли. (24/стр. 282)

Мнозина мислят, че като се самопожертват, ще изгубят живота си. Да се самопожертва човек, това не значи да изгуби живота си. Човекът на жертвата е Силен човек, Истински Служител на Бога. (51/стр. 295)

Слушате ли някой да плаче и да се оплаква от съдбата си, ще знаете, че той е слаб човек. Силният не се оплаква. Защо? Защото Бог се е вселил в него. Той е пожертвал живота си в Служене на Великия. (45/стр. 241)

Законът за самопожертвованието не разбира да загубим душата си, а да почерпим Сила. Жертва е да заколим едно агне, а самопожертвование е да дадеш всичко от себе си… (27/стр. 100, 101)

Всеки, който може да схване какво нещо е да бъде Син Божий, да служи на Баща си с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, той ще бъде готов да жертва всичкия си живот за Бога Живаго… (8/лек. 25: стр. 31)

Аз оправдавам смъртта само в един случай. Кога? Когато пожертваш живота си за Бога. Всяка друга смърт вън от Бога в Моите очи не е оправдана. Следователно единственото нещо, за което трябва да пожертваме живота си, е Бог. Защо? Защото, ако пожертваме живота си за Бога, всякога ще го намерим; ако пожертваме живота си за всяко друго нещо, няма да го намерим. (8/лек. 16: стр. 23)

Готовност да умрем за Бога

Човек при сегашните условия трябва да бъде твърд в съзнанието си и щом дойде да изпълни Волята Божия, той трябва или да живее, или да умре– едно от двете. Когато искат някому да прекъснат Пътя към онзи Божествен живот, той трябва да предпочете смъртта пред живота.

(8/лек. 3: стр. 26)

На един мъченик казват: „Или се откажи, или ще те убием“. Не трябва да се отказва, даже и да го убият… Ако спечелиш благоволението на хората, а изгубиш благоволението на Бога, ти си загубил. Ти гледай да не изгубиш благоволението на Бога.

(59/стр. 172)

Ти трябва да любиш Бога и да си готов да умреш за Него. Като умреш, ще оживееш; и да умреш, пак при Него ще отидеш. Какво има да се страхуваш? (1/стр. 443)

И когато пожертвате живота си за Слава Божия, тогава Бог ще ви възкреси в отплата. Затова ние трябва да любим Бога, никого другиго.

(30/стр. 38)

6. Победа над трудностите
заради Бога и с Бога

Побеждаване трудностите
чрез Предаността

Дръж Бога, …обичай Го, люби Го с всичкото си сърце; каквито спънки и да имаш, за Него се дръж! (18/стр. 413)

Страдаш ли, боледуваш ли, беден ли си, сиромах ли си, не живееш добре– мисли, обичай Бога. Това е кардинално решение на всичките въпроси. Ако може да разрешиш този въпрос, всичко в живота ти ще тръгне по вода. (36/стр. 778)

Разправяше ми един приятел следното нещо: „По едно време всичко ми беше тръгнало назад. Каквото предприемах, все не ми върви. Най-после ми дойде почти до самоубиване. Решавам обаче да живея по друг начин, да се обърна към Бога. И когато измених възгледите си за живота, когато реших да живея по Бога, всички спънки, всички мъчнотии в живота ми се измениха, взеха друг характер“. (9/лек. 26: стр. 25, 26)

Писанието казва: „Всичко, което се случва на онзи, който люби Бога, ще се превърне на добро“.

(11/стр. 157)

Ученикът трябва да се стреми с всичката си Чистота и Святост да прояви в живота си Любов към Бога. Това е жичката, която ще извади ученика от всички мъчнотии и през най-лошите условия. Тя ще бъде Светлата звезда в неговия Път.

(1/стр. 201)

В Божията Любов всички трябва да сте готови за една Велика жертва. В себе си човек трябва да каже: „За Господа всичко ще направя“. При най-големите несгоди, които съществуват, това е разрешението. (36/стр. 203)

Намерите ли се в трудно положение, каквото и да е то, обърнете се към Бога с всичката си душа и дух. …Ще кажете: „Всичко ще пожертвам заради Бога“. И ще видите тогава как Бог ще ви се открие. Сиромах сте, кажете: „Господи, всичко ще пожертвам заради Тебе“. Кажете ли така, сиромашията ще се оттегли от вас… Болен сте, кажете същото и болестта ще изчезне. Дадете ли едно Свещено обещание, дръжте го в ума си. Дръжте на тази ваша Идея! (9/лек. 32: стр. 30, 31)

Който се интересува от мнението на Бога, той е готов да се жертва за Него. Той познава Бога. Достатъчно е да си помисли за Него, за да се справи моментално с мъчнотиите си. (39/стр. 185, 186)

…Бога… Като помислим за Него, когато сме наскърбени, да станем радостни. (5/стр. 482)

Каквото ни дойде, да кажем: „Господи, да бъде Твоята Воля“. Тогава и в ада, и в рая да сме, ще знаем, че сме с Него, и Той ще ни избави и възкреси. (8/лек. 7: стр. 31)

Излекуване от болест чрез посвещаване на Бога

Що е Бог? Съществува ли Той? Това може да се определи по следния начин: имаш живеница на крака си. Викаш лекари, но никой не може да ти помогне. Животът ти е на косъм. Най-после се обръщаш към Бога с думите: „Господи, в Тебе е всичкото ми упование. Помогни ми, прати ми Своята помощ да позная, че съществуваш, че си Бог на живите и на всички помагаш. Обещавам да Ти служа, да посветя живота си на Тебе“. Ако си искрен и издържиш на обещанието си, Бог ще ти помогне и в скоро време ще бъдеш здрав.

(7/стр. 244)

Обърни се към Бога: „Господи, помогни ми в този тежък час да се освободя от болестта, за да Ти служа с Радост. Искам да посветя живота си в Служене на Бога, на Любовта, в изпълнение на Твоята Воля“. (1/стр. 304)

На мнозина съм казвал да направят опит с Любовта, с Вярата и те са успявали, но не обещаете ли да служите на Бога, няма да успеете. (24/стр. 337)

Разправяше ми един приятел. Той е болен, идват десет души лекари при него и след като направили консулт, единият от тях казва: „Преброени са дните ти, не можем да ти помогнем. За съжаление всичката наша наука не може да ти помогне. Да се приготвиш за онзи свят“. „Лекарите произнесоха присъдата си върху мене и казаха: „Ти си осъден“. Обърнах се към Господа: „Господи, да ме спасиш! Посвещавам Ти живота си“. На другия ден температурата се измени, настана едно подобрение, след една седмица аз бях здрав. Идва онзи, който ми каза, че съм осъден. „Как стана?“ Не му казвам. Аз знаех как. Дадох си обещание. И досега не съм го изменил, каквото казах, направих го.“

(14/стр. 202, 203)

Чрез болестта ти изплащаш задължението си към някого. Обаче, ако се обърнеш към Бога с желание да Му служиш, Бог плаща заради тебе. Само така човек може да бъде свободен и здрав. „Как се изразява Служенето?“ Каквото правиш, прави го за Господа. Който служи, който се жертва, пръв той се ползва. (7/стр. 266)

Аз не искам да лекувам, но за да видите, ако има някой захарна болест, в десет минути ще го излекувам. Аз няма да му взема много, но не и малко; ако е богат, ще му кажа: „Десетте милиона ще дадеш, живота си съвършено ще измениш и ще го посветиш на Бога, много няма да ядеш“…

(22/стр. 288)

Дойде при Мене един човек, болен от много лоша болест, и Ми каза: „Ти всичко можеш да направиш“. „Да, всичко мога да направя. Ще те излекувам– рекох,– но ти си заможен човек.“ „Ще ти дам каквото искаш“– каза той. „Моята визита е много скъпа. Всичко, каквото имаш, ще го дадеш.“ „Че как така?“ „Всичко, каквото имаш, ще го дадеш. Не само това, но и живота си ще посветиш в служба на Господа за в бъдеще. Ако си готов да дадеш всичко, ако си готов да се посветиш на Бога, ще кажа една дума и ще излезе болестта. Ако не, ще си вървиш, както си дошъл, нищо повече.“

(5/стр. 389)

Аз може да ти върна младостта, но с едно условие: ако ти се решиш да посветиш живота си на Бога, да живееш само за Бога, да Му служиш и да употребиш всичко за Неговото благо. Това мога да го направя в 24 часа. (16/стр. 268)

Таен договор с Бога
при тежко положение

Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и Волята Божия; а пък в контракта, знаете, ако не е определено, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо отношенията в контракта между нас и Бога трябва да бъдат напълно определени. Да кажем, че някой има двеста хиляди лева дълг, и ако той си каже, че колкото и да е тежко положението му, пак Господу ще се уповава за избавление, тогава непременно ще бъде такъв избавен. Та всякой от вас, който е в тежко положение, нека си направи насаме контракт с Бога и да се посвети на Него, защото Школата, в която сте турени, е християнска, мистическа…

(50/стр. 236)

Най-доброто, най-практическият и целесъобразен път за вас е да направите таен договор с Бога, за да ви помогне. Иван Кронщатски беше наглед глупав човек, но като се посвети, Господ разтвори ума му. Така стана и с Толстоя, който кулминира, след като се посвети. Също и вие– Господ ще ви помогне само ако Му се посветите.

(50/стр. 236, 237)

От това, дето преди малко ви се каза, че за да ви се помогне, трябва да направите таен договор с Бога, разбирайте следното: тия от вас– особено които са в трудно положение– дайте обещание пред Бога в себе си. Никой, ама абсолютно никой да не знае– няма нужда да знае. (50/стр. 239)

Едно правило при обещание за Господа можете да усвоите: да кажем, че като си правиш разчет, печелиш на годината известно число. Но ако спечелиш повече, то когато даваш обещание, ще се задължиш например от това повече, спечелено тая година, да внесеш за Господа еди-колко си– или всичкото, или половината, или четвъртинката и прочее. И каквото обещаеш, непременно трябва да изпълниш. Ето на, това е контракт, който свързваш с Господа. Опитвайте се и упражнявайте себе си в даване и най-вече в изпълнение на такива обещания. (50/стр. 250, 251)

Понасяне на всичко заради Бога

Колкото за през тоя живот – има да носим скърби, страдания… и всичко друго, което Бог, нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне.

(49/стр. 61)

Колко е радостно, че се страда за Него, да имаме Присъствието Му. (49/стр. 61)

Дерзай! Зная, вътрешните мъчнотии и страдания са по-тежки. Но чашата, която нашият Небесен Баща ни дава да пием, трябва да я приемем с Велико Търпение и Послушание. (49/стр. 107)

Когато Аз стигна до Бога, там не разсъждавам– в Мен има едно Свещено чувство за Него. Казвам: всичко, каквото Бог върши, то е важно за Мен. Аз казвам: „Господи, велики са Твоите пътища! Не ги разбирам, но научи Ме да ги разбирам!“. Дойде Ми някое страдание, казвам: „Господи, научи Ме да издържам! Научи Ме да разбера това страдание!“. Дойде някоя болест, казвам: „Господи, много хубаво, намясто си я пратил, но дай Ми възможност да разбера езика на тази болест!“. И като разбера езика на тази болест, тя изменя своето отношение към Мене. (60/стр. 317)

Някога Аз казвам на Бога, че Аз ще понеса всичко. И Божествената Любов го изисква да понасям всичко, защото тази Любов има това свойство, щото да преобръща злото в добро. (50/стр. 275)

Издържай всичко заради Господа, докато придобиеш Любовта; дойде ли тя, ти ще получиш вече Търпението. (1/стр. 449)

Може би с всичко, което се случва в живота ви, Господ е решил да ви изпита. Той казва на някои да ви обидят. Казва: „Кажете на този светия една обидна дума!“. Щом това нещо е от Бога, вие трябва да го издържите с Радост. (60/стр. 266)

Казвате, че имате Любов към Бога, а се обиждате лесно. Онзи, който има Любов към Бога, той е глух за лошите работи– каквото и лошо да му се каже, нищо не чува. В Любовта си към Бога той е готов всичко да носи. (5/стр. 58)

Една мярка: „Туй за моя Небесен Баща мога ли да го направя?“. Да няма мъчнотия в света, която да не можеш да приемеш. Ако дойде да умреш за Него, ще умреш с Радост. Ако дойде да пострадаш, ще пострадаш. (1/стр. 354)

…Ако ние сме готови да пожертваме своя живот, сили и здраве, както и всичко друго заради Господа, ние ще бъдем в състояние да претърпяваме всички мъчнотии и страдания в този свят, без да се усъмним в Бога. (8/лек. 24: стр. 27)

Всякой слуга Господен трябва да се научи чрез несгодите на живота да понася всичко с Радост и Благодарение в душата си. Колкото Любовта и самоотричането са по-големи, толкова и духът е по-силен. (49/стр. 112)

И ние, хората, ще носим мъчнотиите с Благодарност… Понеже Господ ни погали със Своята Любов, ние може да пренесем още хиляди страдания и ще кажем: „Заради Любовта и Светлината, която Господ ни даде, ние ще Му благодарим и ще работим заради Него“. (51/стр. 25)

И тъй, от сега нататък, каквото и да правите, вършете го заради Бога, заради Неговата Любов… Ние трябва да се отличаваме от другите по това, че имаме един Велик Принцип, една Велика Идея, за която сме готови и на огън да ни турят, и на бесилка да ни увесят, и на кръст да ни разпънат– всичко можем да понесем. (67/стр. 249)

Вярвайте в Бога; каквито и страдания да дойдат, да кажете: „Заради Господа аз ще нося всичките страдания“. Това Аз наричам Идеалната Любов. Заради Господа да може човек да издържи всичко. Така са били всичките Светии, така са издържали Праведните, така са издържали мъчениците, Великите Учители… (28/стр. 92)

Любовта към Бога ще бъде изпитана

Питам какво ще бъде вашето положение, ако поставят Вярата ви на изпит. Трябва ли да се поколебаете? Ще ви турят в огнената пещ да се опита вашата Вяра… И Любовта ви ще се изпита.

(11/стр. 212)

Нека съвременните религиозни обяснят защо Бог, Който е Съвършен, Всемъдър, е допуснал тия противоречия. За да опита нашата Любов. Господ пита: „След всички страдания можете ли да Ме обичате? Ако Ме обичате, значи вашата Любов е истинска. Защото, ако Ме обичате, след като съм ви дал най-големите блага, това е много естествено; ако всеки ден ви правя услуги и вие Ме обичате, това е в реда на нещата“. (24/стр. 144)

Казваш: „Господи, готов съм на всякакви жертви за Тебе“. Щом е така, Бог те поставя на изпит, за да опита Любовта ти. (4/стр. 48)

Когато любите Бога, ще бъдете поставени на големи изпитания. Ако издържите, Любовта ви е силна. Например някой е първостепенен учител, заема високо положение в обществото. Обаче, щом залюби Бога, веднага започват да го гонят, докато изгуби службата си. По този начин той ще изпита степента на своята Любов към Бога. Ако Любовта му е силна, той ще остане тих и спокоен в себе си и ще каже: „Когато хората ме гонят, Бог ме приема“. (12/стр. 252)

Когато човек реши да страда и да се самопожертва, Бог го изоставя, подлага го на изпит. И да пострада, Бог ще му направи нова къща, т.е. ново тяло, по-здраво от първото. (21/стр. 387)

Ето, и Христос дойде до дъното на ада, за да се изпита и Неговата Любов. Христос каза: „Господи, Аз предавам Духа Си в Твои Ръце, да става с Мене каквото ще…“. …Христос е човекът на Беззаветната Любов. (9/лек. 17: стр. 28)

И дори да не ни избави нашият Бог, ние трябва да сме готови да жертваме всичко за Него.

(22/стр. 111)

Знаете ли какво значи да посветиш живота си на Бога, да прекараш в пустинята цели 20–30 години и в края на живота си да бъдеш поставен на тежък изпит? (4/стр. 119)

В първата епоха през време на Римската империя в едно царство в Мала Азия някой Светия се е подвизавал: двадесет години живял като отшелник, самотен. Искал да има някое видение, да му се изяви Христос; хора отивали при него, но Христос не се явявал. Молил се той: „Господи, яви ми се или по един, или по друг начин, искам да Те видя“; молил се, плакал, молил се, плакал и така в плача си се върнал в колибата си и казал: „Работих двайсет години и Христос не ми се яви“. Но вечерта към залязване идва една мома. „Ха– ще кажете вие, виждаме вече мисълта ви,– пак една мома.“ Мома е, но вие не знаете каква мома; Христос ще му се изяви, нали? Приближава се отдалече, вижда този Светия, че иде една женска фигура, че се приближава една жена: „Ей, Господи, това ли намери да ми пратиш?“; но като се приближила фигурата, той вижда, че лицето ѝ е само скули– тя страдала от проказа. В него се явява едно колебание– да я приеме ли, или не… А с тази прокажена мома Господ го изпитва– той може да се зарази. Какво ще кажат хората? Но той казва на себе си: „Тази моя сестра ще я приема“. „Ела, сестро, при мене“– взима я той, прегръща я, целува я, въвежда я в колибата си, стопля бързо вода, измива ѝ краката, нагощава я, нахранва я добре, отстъпва ѝ леглото си и цяла нощ бдял и плакал над нея и си казвал: „Какви мъчнотии е имала тя“; на сутринта, като погледнал над нея, видял Христа в тази мома и моментално тя се изгубила. (22/стр. 350)

Да докажем на Бога своята Любов

Ако ти обичаш Бога само когато ти е добре, това е наполовина. Но когато дойде страдание и не се измени твоето отношение към Бога, това показва, че в тебе има Любов. (59/стр. 60)

Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни с нищо своята Любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания, нещастия, които го сполетяват. Човек е готов всяка друга идея, всичко да пожертва заради Любовта към Бога, …щастието му е в Любовта към Бога. (41/стр. 100)

Че парите ви пропаднали, че къщата ви изгоряла, …това не трябва да ви смущава. За вас е важно Любовта ви към Бога да е по-силна и от парите, и от къщата, и от всички материални блага. Истинската печалба в живота седи в Любовта на хората към Бога. В тази Любов няма загуби. (1/стр. 768)

…Човек, който се намира в големи страдания, трябва да казва: „Аз макар и да плача, макар и да страдам, вие пак ме прекарвайте по този път на изпитите. Аз съм готов на всички изпити по пътя към Христа, към Бога“. (41/стр. 470)

Ще попита някой защо Господ позволява тези Велики изпитания. Той е един Велик Учител и ни изпитва. Той употребява тоягата и казва: „Прострете го този син на земята, ударете му двадесет и пет тояги!“. И ако този син стане и прегърне Баща си, значи познава Законите. (19/стр. 107, 108)

Ще кажа: „Господи, от страданията, които Ми даваш, ще изуча Дълбокия смисъл на Моя живот тук и ще Те прославя“. Когато Господ Ме наказва, ще казвам: „Тия удари върху Моя гръб са Благословение, благодаря Ти!“. (30/стр. 216)

7. Великопреданите Души
от древността

Верните на Бога

…Йосифа… Той е имал благородно сърце и не е искал по никой начин да изневери на обещанието, което е дал на Бога. „Аз съм дал честна дума на господаря си, а тъй също и на Господа да Му служа вярно и не мога да Му изневеря.“ (18/стр. 102)

Имаме примера… с тримата младежи в огнената пещ. Те не се поколебаха във Вярата си, не се поклониха на идола, поставен от вавилонския цар. Той ги хвърли в пещта, но те не изгоряха.

(11/стр. 212)

„А тези трима мъже – Седрах, Мисах и Авденаго– паднаха вързани сред горещата огнена пещ.“ (Даниил– 3: 23.)

…Това беше изпит, който те издържаха добре… Тримата момци казали на царя: „Да знаеш, царю, че на боговете ти не служим и на златния образ, който си поставил, не се кланяме; твоя воля е, може и да ни изгориш, безразлично е за нас– ние ще останем твърди в Убеждението си“. (22/стр. 98, 102)

Тия младежи се отличаваха с високо умствено, нравствено и духовно развитие, което се провери в живота им. Те останаха верни на своите Убеждения. (19/стр. 24)

Ще ни тури Господ на този огън и ако сме добри, ще излезем от този ад, без да ни изгори огънят, както са били хвърлени в огнена пещ и тримата еврейски Пророци, които ходеха, пееха и славеха Господа посред пламъците. (18/стр. 377)

Който е намерил Великата Истина, …той е готов да влезе в огнената пещ, за да изгорят връзките, които го свързват с живота, и да тръгне свободен, без никакви връзки на Земята. Следователно на оня, който е намерил Великата Истина, връзките ще паднат в огъня и ще изгорят… Ако духът ви остане крепък, неопърлен от огъня– и вие сте намерили Истината. (22/стр. 102, 103)

„Тогаз царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете.“ (Даниил– 6: 16.)

…На Даниил забраняваха да се моли на своя Бог, казваха му: „Нямаш право да следваш своето Убеждение, ще постъпваш според нашите изисквания“. Неприятелите му го предадоха на царя, който издаде следната заповед: „Ако в продължение на тридесет дни някой направи прошение на какъвто и да е бог или човек освен на царя, да се хвърли в рова на лъвовете“. Понеже Даниил не изпълнил тая заповед, а се молел по три пъти на ден на своя Бог, царят заповяда да го хвърлят в рова на лъвовете. (22/стр. 118, 120)

Бъдете смели и доблестни като Даниил– да се молите по три пъти на ден. (22/стр. 135)

Казва се, че цар Дарий, който заповядал да хвърлят Даниил в рова на лъвовете, не могъл да спи цяла нощ. Рано сутринта той отишъл при рова и с плачевен глас извикал: „Данииле, Бог твой, на Когото служиш непрестанно, можа ли да те освободи от устата на лъвовете?“. „Можа, царю.“ „Да си жив вовек!“ Тогава Дарий заповядал: „Извадете Даниил от рова и хвърлете там неговите неприятели с жените и децата им!“. (22/стр. 124, 125)

„Хвърлиха Даниила в рова на лъвовете.“ В лицето на Даниил виждаме човек с установен характер, с непреривна Любов към Бога. (22/стр. 123)

Ако ви хвърлят при лъвовете, ще издържите ли на своите Убеждения? Лъвовете представляват ноктите, т.е. грубата сила в света– ще се подчините ли на тая сила? Когато хвърлили Даниил в рова на лъвовете, той успял да ги укроти. Вашата душа е хвърлена вече в рова на лъвовете; можете ли да ги укротите, или те ще забият ноктите и зъбите си във вашата кожа и ще я одерат? Трябва ли да излезете от рова на лъвовете и да признаете, че нямате Убеждение? (22/стр. 120, 121)

И вие минавате през изпита на Даниил: ще ви хвърлят в рова на лъвовете (между грубите сили) и ако издържите тоя изпит, т.е. ако се справите с грубата сила на вашата природа, ще излезете от рова и ще влезете в Новата култура… (22/стр. 122)

Когато и вашата душа бъде хвърлена при лъвовете, тя не трябва да спи, но да бъде будна– цяла нощ да се моли, за да издържи изпита си…

(22/стр. 125)

Авраам беше приятел на Господа, затова всички го почитат; няма друг да се поменава в Библията тъй, както Авраам… Сегашните верующи ще кажат: „Това се отнася само до Авраам, само той може да бъде приятел на Господа, той прави изключение“. Защо беше Авраам приятел на Господа? Когато му се каза да принесе сина си в жертва на Бога, той не се подвоуми и отиде да го принесе.

(21/стр. 658, 659)

Ние трябва да имаме характера на Авраама. Авраам беше бездетен… Обаче Бог му каза, че ще му даде наследник. Кой беше наследникът на Авраама? Исак. Баща му и майка му имаха една светла идея. Бог каза на Авраама: „Ще принесеш сина си в жертва“. Ако вие бяхте на мястото на Авраама, щяхте да кажете: „Това не може да бъде! Бог ме изпитва. Такива работи не върша“. Авраам обаче не направи така. Каза: „Да бъде Волята Божия!“. Той взе сина си, тури дърва на гърба си и отиде точно на мястото, дето му бе казано да го принесе в жертва. До последния момент бе на изпитание. Когато дигна ножа, Господ му каза: „Познах, че ти си човек на послушанието, затова няма да принесеш сина си в жертва“. Ето една похвална черта на Авраама! С това той показа, че е готов да пожертва и най-ценното, което имаше. Затова Авраам се нарича приятел Божи.

(68/лек. 24: стр. 15, 16)

Мъчениците и апостолите

Онези, които написаха Библията, не бяха като днешните хора, те написаха Библията със своята кръв– всичките са били мъченици. И Христос, Който даде Новия Завет, мъченик е бил, написа го с кръвта Си; това Учение на Христа е право, защото е писано с кръвта Му. (22/стр. 445)

Християнството се повдигна благодарение на мъчениците, които положиха живота си за него. Не съм Аз, Който изисквам мъчението, то е един неумолим Закон на Битието, който ще си остане в сила завинаги. (62/стр. 56)

…Старите християни са били радостни, когато са ги гонили, преследвали. Този човек, който ходи в Божествената Любов, счита хулите като венец.

(64/стр. 172)

…В християнството има [такива случаи]. За пример, когато възприеме човек някоя Идея, всички започнат да го хулят, плюят, турят му най-лошите епитети. Той върви и се смее. Защото този човек не слуша, той живее в съвсем друг свят. Друг, като не е свикнал, ще каже: „Мен да ме опозорят! Мен честта ми ще падне“. Онзи, с Убеждения човек, който се е концентрирал, той се върне вкъщи весел. Апостолите, като ги биели, като се върнели, славели Господа. (6/стр. 17)

Ще знаете, че най-голямото зло е за Светиите, за гениалните хора. За тях това е голяма привилегия. Мъчениците минаваха през огън, но те пееха и славеха Бога, считаха, че всичко е за добро. И първите християни бяха бити, но те се радваха, че Бог ги удостоил да минат през тоя огън. (36/стр. 715)

Апостолите, които минаха през големи страдания и бой, благодаряха и славеха Бога. …Апостол Павел, след като го биха няколко пъти, каза: „Ще се похваля със страданията си“. (26/стр. 53)

Човек издържа страданията заради Любовта. За тази Любов, която Бог има към Христос, Той издържа страданието. Значи, страданията не са по-силни от Любовта… Един мъченик го режат на късове и той издържа чрез Божията Любов. Любовта е над смъртта. (41/стр. 9)

Всички мъченици страдаха с Любов. Те отиваха на гилотината с Любов и съзнание, че отиват при своя Небесен Баща. (45/стр. 218)

Божията Любов носи Радост: за нея апостолите, мъчениците, великите люде са били готови да направят всичко. (1/стр. 675)

Когато биха апостолите, те излязоха радостни и весели. Също така и мъчениците носеха страданията си с Радост. Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле той изпитва страдания. (10/стр. 129)

Светията гори в огъня и си пее. Мислите ли, че той се мъчи? Не, не се мъчи, пее си човекът.

(36/стр. 247)

Както зная Аз, старите християни са имали преки съобщения с Небето, те са се разговаряли с Бога… и затова са умирали с такава готовност и самопожертване. (18/стр. 299, 300)

…Който има Силна и Разумна воля, може да се справи и с най-силните страдания. В това отношение Христовите мъченици показаха пример: те бяха изгаряни, разкъсвани на парчета, изтезавани, но със Силата на своята воля издържаха всичко, без да усещат болка; те държаха Божиите Заповеди и пребъдваха в Любовта. (19/стр. 496)

Можем да бъдем като тях!

Бъдете готови да служите на Бога като мъчениците в миналото! (4/стр. 370)

Искам от всички ви да сте готови да изпълните Волята Божия. Допуснете, че сте в първите времена на християнството. Колко от вас сте готови да претърпите гоненията и изпитанията? Вие имате малки изпитания в дома си с мъжа си, с децата си, но те са нищо. Важното е да изпълните Волята Божия. (64/стр. 81)

Аз наричам волев човек този, който като си тури един Идеал, да няма мъчнотия в света, която може да му попречи. Трябва да има воля като тази на онези мъченици– макар 100 гвоздеи да му забият, да каже: „Христос пострада така и аз мога да постъпя по Неговия пример“. Това е Идеал!

(69/лек. 22: стр. 11)

Започнете ли с Любовта, никой от вас повече не може да се колебае. На хиляди парченца да ви режат, никакво съмнение и колебание няма да дойде у вас. Не само това, но като ви режат, ще пеете. Ще бъдете като Ян Хус**, който пя, като го туриха на огъня. Вие казвате: „Какво ще бъде нашето Верую?“. Веруюто на Ян Хус– като гориш, да пееш. „Какво ще бъде нашето Верую?“ Веруюто на апостолите, които, след като ги биха, върнаха се с Радост, че са били удостоени с честта да ги бият заради Господа. (67/стр. 212)

Кой е онзи, който живее под покрива на Всевишния? Който е готов… да изтърпи всички мъчения. Изтърпите ли всички мъчения, Господ ще каже: „Ти може да бъдеш под Моя покрив“.

(62/стр. 61)

Христос ни даде най-великия пример

…За тази Любов, за Бога е издържал и Христос. Казва Той: „Заради Любовта, както Ме е Отец възлюбил, заради тази Любов Аз жертвам всичко!“. Това е Великият пример! (28/стр. 92)

Казва Христос: „Заради Любовта, която Аз имам от Господа, Аз съм готов да изнеса всичко“. Това е Любов– да можеш да издържаш за Любовта. И като Го биха, Той не чувстваше болки и казва: „Господи, заради Тебе Аз мога да нося всичко туй“… Сега ние трябва да покажем, че сме верни. На кого? На Бога, на Този, Живия Господ нека покажем, че сме верни. И само по този начин можем да покажем, че сме верни на Бога. Никой друг начин няма. Може да постите, може да се изтощавате, може да се съдите– това са външни мерки. Но реша ли Аз в душата Си да служа на Бога, въпросът е свършен. (28/стр. 92)

Мислете върху голямата готовност, която Христос имаше, да извърши Божията работа.

(59/стр. 158)

Ето, Христос дойде на Земята при най-неблагоприятни условия. Той работи при тези условия и доказа, че който иска да върши Волята Божия, той може да работи при всякакви условия… Тук Той беше подиграван, хулен, докато най-после Го разпнаха. Той се моли на Бога да се отмени горчивата чаша, но молитвата Му не се чу. Какво по-голямо противоречие за Него от това– Син Божий да бъде поруган и разпнат на кръст? Но Христос понесе всичко от Любов към Бога. (13/стр. 50)

И понеже Христос знаеше през какви страдания има да мине, каза: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти“. Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук.

(50/стр. 418)

Защо Христос е Син Божи? Защото показа Синовни отношения към Бога. Той понесе всички страдания, хули и подигравки с Любов… (11/стр. 142)

Така Христос показа на хората какви трябва да бъдат. Той каза: „Аз минах през страданията. Ако и вие искате да бъдете Синове Божии, трябва да минете през същите страдания“. Казваш: „Искам да бъда Син Божи“. И това може, но ще се готвиш да минеш през големи страдания.

(11/стр. 142)

…Христос ни научи на един Велик урок– на Велика Преданост към Бога. Той казва: „Аз ще изпълня този Велик урок, ще изпълня Божията Воля…“. (8/лек. 6: стр. 19)

Голяма е Силата на Праведния – ако желае, той може в един момент да разруши цял град. …На Христос казваха: „Ако си Син Божий, слез от кръста“. Христос не показа Силата Си, но се подчини на Божията Воля. (55/стр. 369)

Христос постави Бога на първо място, а Себе Си– на последно, като каза: „Не Моята воля, Отче, но Твоята Воля да бъде!“. (41/стр. 166)

Каква била интимната мисъл на Христа? В Христа нямало никакво желание да привлече хората при Себе Си. Неговата интимна мисъл била да извърши Волята Божия, да служи на Бога беззаветно… (9/лек. 3: стр. 23)

Като говоря за Христа, разбирам човек, на Когото душата е напълно погълната в Бога и Бог напълно се проявява чрез Него. (8/лек. 7: стр. 31)

Христос какво имаше в света? Имаше ли богатства? Нямаше. Той имаше душа, която положи за Отца Си. (60/стр. 275)

Аз бих желал всички да бъдете като Христос, да кажете: „Затова Отец ме люби, защото аз полагам душата си заради Него…“. Не можем ли всички ние да положим душата си за Бога и да Му служим? (60/стр. 275)

Единственото нещо, което сега може да се каже на всички ви, е да направите последната жертва. Коя е тази жертва? Според Новото Учение тази жертва е скрита в стиха, който Христос е казал: „Да положим душата си за Бога“.

(60/стр. 278)

Та сега на всинца ви трябва едно най-съществено нещо: то е характерът, Любовта, която Христос имаше към Бога, към Своя Отец… И тази Любов всинца трябва да я имате. Още сега може да я имате, а не утре. (69/лек. 31: стр. 27)

II. ПРЕДАНОСТ КЪМ УЧИТЕЛЯ

1. Отличителни черти на ученика

Ученикът е намерил своя Учител

Няма по-хубаво нещо в света от това да срещнеш своя Учител! (24/стр. 544)

Не можеш да намериш Учителя си, докато вътрешно не си Го потърсил. (7/стр. 212)

Само онзи може да намери Учителя, който има Любов. Само той ще Го познае и разбере.

(66/стр. 232)

Аз съм слушал много жени, млади и стари, които казват: „Щастлива е била Мария, дето е седяла при нозете на Учителя!“… Всяка една жена, в каквото и положение да е, може да бъде Мария, може да седне при нозете на Учителя и да учи тази Велика Мъдрост на живота. Следователно всички ние можем да седнем при нозете на Учителя.

(9/лек. 11: стр. 24, 25)

Този Учител вие ще Го намерите!

(9/лек. 11: стр. 29)

Когато иска да учи, човек трябва да отиде при някой Велик Учител… Като намери Велик Учител, той трябва да Го слуша. (35/стр. 66)

Главната мисъл в тази лекция е, че всеки човек очаква да намери своя Учител, Който да донесе Божествената запалка на щастието. Без Учител, като Висша Съвършена форма, като Образец в живота, никой не може правилно да се развива. Чрез Висша форма се предава Висша енергия.

(35/стр. 126)

Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери за това един Образец. Без Учител в света, в каквото и да е направление, не може. (33/стр. 125)

Заблуждение е да се мисли, че може без Учител. Без Учител ученикът не може нищо да постигне. (40/стр. 236)

Вие се оплаквате за изгубеното. Аз да ви кажа какво нещо е изгубеното. Ти си в един замък, където има само едно малко прозорче, и сутрин, като станеш, поглеждаш Слънцето през него, но един ден идва някой и го затваря с кепенци. Ти не можеш вече да гледаш през прозореца и си нещастен. Какъв е цярът за това нещастие? Отвън има всички възможности, но ти не можеш да видиш нищо. Разхождаш се из замъка, но това, което е в него, не носи щастието, което е отвън… Сегашният свят е един затворен замък и неговото щастие иде от вън. Но има следното положение: това, което в науката се нарича „човек да намери своя Учител“. След като човек е изгубил прозореца… и той се счита нещастен, идва при него в замъка един Учител и го пита: „Защо си нещастен?“. Онзи казва: „Затвори се прозорецът, изгубих смисъла на живота“. Учителят го потупва по рамото и казва: „Не един, а двайсет прозореца мога да отворя в този замък“… Учителят взима ключа, отваря вратата и извежда затворника от замъка. Показва му всичката красота и му казва: „Когато затворят твоя прозорец, излез навън“. (31/стр. 81, 82)

…Ти ще изпиташ голяма вътрешна Радост, че си намерил своя Учител. Той ще ти говори за Новия живот, за неговия вътрешен Смисъл. Който е намерил своя Учител, той е познал Радостта и Смисъла на живота, всяка врата е отворена за него. (24/стр. 16)

Не може да намериш Учителя си и да не осмислиш живота си. Преди да намери Учителя си, ученикът е бил яйце, което се търкаля. Щом Го намери, изправя се на краката си и започва да ходи. …Има условия да расте и да се развива. (7/стр. 239)

…Това, което се казва Посвещение, ще стане, когато намериш Учителя си, а Той– Своите ученици… (22/стр. 491)

Ученикът има Любов към Учителя си

Непременно да имате… един Учител, Когото обичате и Той да ви обича. (11/стр. 243)

В нашия ум стои само една мисъл: да дойде Учителят при нас… Това значи да очаквате интензивно Този, Който ви обича и Когото обичате. И когато Той дойде и простре ръката Си, ти ще излезеш вън от гроба и ще се освободиш. (11/стр. 247)

Най-велика е Любовта на Учителя. Най-предана е Любовта на ученика. (1/стр. 855)

Ученикът има Любов към Учителя си. Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава. Ученикът обича Учителя. (1/стр. 44)

За да учи ученикът, необходимо условие е да люби Учителя си. (1/стр. 178)

Ако сте в училище и кажете, че обичате учителя си, трябва да направите нещо за него, да покажете, че го обичате. Трябва да учите предметите, които ви е преподавал. (26/стр. 11)

Когато обичаш някого, обичаш всичко, което той обича. Ученикът, който обича Учителя си, обича и всичките Негови нареждания! (1/стр. 134)

Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят. (1/стр. 55)

Ако се приближите към Мене с Любов, знайте, че Аз съм човекът, който може да ви помогне.

(4/стр. 320)

Ученикът сам в живота си ще покаже доколко цени Завета на Вечната Истина– доколко обича Учителя на своята душа. (46/стр. 21)

…Геройство е да Ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давам подаръци– понякога една обида струва повече от една целувка. Например някой е изгубил съзнание и припада; за да го свестят, удрят му плесници– в тоя случай плесницата е за предпочитане пред целувката. (22/стр. 42)

Любовта на Учителя е изпитана. В нея няма изключения. Изпитва се Любовта на ученика… Изпитва се знанието на ученика. Знанието на Учителя е изпитано. Изпитва се сърцето и волята на ученика– могат ли да устоят на съблазните. Ако устояват, той с право заслужава Любовта на Учителя си. Това радва Духа на Учителя. (46/стр. 20)

Ученикът има Абсолютна Вяра
в Учителя си

Вярвай в Онзи, Който те учи. Вярвай в Онзи, Когото обичаш. Ученикът трябва да има Абсолютна Вяра в Учителя си! (1/стр. 75)

И тъй, ако искате да бъдете ученици, първото нещо, което се изисква от вас, е да имате Абсолютна Вяра в Учителя си. (52/стр. 288)

Ако си ученик и вярваш абсолютно в Учителя си, и Той ще има разположение към тебе…

(55/стр. 181)

С една дума: между Учителя и ученика трябва да съществуват отношения на Любов и Пълно Доверие. (53/стр. 329)

Учителят е всякога Абсолютно Истинен към ученика Си! Ученикът трябва да познава своя Учител с Абсолютна Вяра. Него Учителят познава през Вечността в целия му развой и път. Този, който се учи, всякога трябва да бъде Верен към Оня, Който го учи. Ученикът знае и е абсолютно убеден, че Учителят желае и работи само за неговото върховно добро и напредък в живота. Едничката грижа на Учителя е напредъкът на ученика.

(46/стр. 22, 23)

Ученикът има Послушание
към Учителя си

Ученикът може да слуша един Мъдрец. Като отиваш при Учителя, ти трябва да се установиш и да следваш Неговия Път. Това подразбира Послушанието. (61/стр. 114)

В окултен смисъл на думата човек може да бъде ученик само докато е в контакт, или връзка, с Учителя си. Щом изгуби или прекъсне тази връзка, той престава да бъде ученик. За да бъде в постоянен контакт, необходимо е Послушание и Внимание. Човек може да бъде послушен само към Висшето, към Божественото. Тук се изисква Абсолютно Послушание. (32/стр. 50)

Следователно ученикът трябва да има Абсолютно Послушание към Учителя си. Това Послушание трябва да произтича от неговото съзнание.

(32/стр. 50)

Преди да е отишъл при Учителя си, ученикът трябва да има Послушание към Него и да Го познава… (32/стр. 50, 51)

Значи, учениците трябва да имат Послушание и Внимание към Учителя си, за да могат постепенно да се развиват в тях Нови чувства и способности като благоприятна среда за възприемане на Новите Идеи. (32/стр. 51)

Ученикът добива Знание от Учителя си чрез Послушание. (1/стр. 783)

За войника, който отива на бойното поле, най-голямата добродетел е смелостта; за прислужника на болния най-важна добродетел е милосърдието; за ученика най-важна добродетел е Послушанието; за работника– трудолюбието; за слугата– досетливостта и съобразителността. (32/стр. 70)

…Често идват някои ученици и Ми казват: „Учителю, аз искам да взема от Твоя товар“. Чудна работа, от Моя товар! Казвам: носили ли сте товара на Учителя си? Единствената услуга, която може да Ми направиш, то е твоето Послушание.

(69/лек. 17: стр. 18)

Любовта се определя от Послушанието– когато слушаш някого, ти го обичаш. (21/стр. 521)

За ученика Послушанието е по-добро от искането. Защото в Послушанието се извършва Волята на Учителя, а в искането се извършва волята на ученика. (1/стр. 117)

Ако вие Ме слушате, мога да уредя всички ваши недоразумения, всички ваши работи може да се изгладят по най-естествен начин. Ако Ме слушате в името на Божествената Мъдрост, в името на Божествената Истина, всичко мога да уредя, но само да Ме слушате. (42/стр. 281)

Някой казва: „Отвън хора чакат да им се каже нещо. Кажете им нещо!“… Този, който ще дойде при тебе, …ще носи една основна черта в себе си. Каква ще бъде тази черта? В този човек ще говори Божественото. Той ще бъде като ученик, който казва на Учителя си: „Учителю, опитай ме! Каквото ми кажеш, ще го изпълня“. И наистина, каквото му кажеш, изпълнява го. Този е човекът, на когото ще говориш Истината. Този е човекът, на когото ще говориш за Великото, за Божественото в света. Но кога? Само след като го опиташ. (60/стр. 251)

Ученикът трепти за своя Учител

Онзи ученик, на който душата трепти, всеки ден мисли за своя Учител– при него ще дойде Учителят. (68/лек. 1: стр. 15)

Всеки човек трябва да има силно желание да приготви в себе си Специална стаичка за своя Учител… (51/стр. 299)

На този, когото обичаме, ние се усмихваме вътрешно и му даваме най-хубавото, което имаме. За него трябва да отворим душата си тъй, както Небето се отваря за нас… Сега всички ще отворите душите си за вашия Учител. Които могат, нека направят това още днес, още сега, да не чакат даже и свършването на беседата. Нека това бъде един свършен факт. (67/стр. 44)

Ученикът, веднъж изживял, че Учителят му е слезнал при него, оттам насетне не остава нищо друго, освен ученикът от сърце да се стреми да се приближава към Учителя си. (1/стр. 834)

Представете си, че се намирате пред една изпитна комисия и те ви питат: „Какво искате? Много пъти сте се молили, но само едно нещо може да искате– най-важното“. Дават ви право само едно нещо да искате; не само да го поискате, но и да го приложите в живота. Може да поискате здраве, знание, слава, сила. Кое е най-главното желание? Между многото ви желания кое е най-силното, кое изпъква най-вече у вас? Всеки човек има много желания, но едно желание е, което се издига като висок планински връх. (Паша: „Чисто сърце“; Мика: „Да станем проводници на Бога“; Савка: „Беззаветна Преданост и Послушание към Учителя си“.) (61/стр. 27)

Ученикът е Едно със своя Учител

Ученикът съществува само в Учителя си.

(1/стр. 580)

„Аз съм лозата, вие – пръчките“– чрез този стих Христос определя какви трябва да бъдат отношенията между Учителя и учениците: Учителят е лозата, учениците– пръчките… Пръчката пребъдва върху кочана на лозата, но все пак ѝ липсва нещо, за да живее самостоятелно– тя няма свой корен; лозата обаче има свои корени, води самостоятелен живот и предава живота си на пръчките.

(21/стр. 36)

Учителят трябва да пребъдва в ученика Си и ученикът– в своя Учител. (21/стр. 37)

Щастието представя първата допирна точка… на ученика със своя Учител. Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на човека се слива с Висшето Съзнание на Разумната Природа, с Духа Божий, Който витае в нея. (35/стр. 122)

Ученикът се жертва
за Учителя и Учението

Аз съм се пожертвал за вас, а сега вие трябва да се самоотречете от себе си. (41/стр. 315)

Истински ученик е този, който каже на своя Учител: „Правете каквото щете с мен, но ми дайте Знание!“. (41/стр. 338)

Учението, което сега ви се проповядва, е Божествено… Щом това Учение е Божествено, заслужава човек да се пожертва за него, за да намери своето Спасение. (66/стр. 272, 273)

Сега онези от вас, които се готвят за специалния клас, трябва да знаят правилата на специалния клас… Запитват: „Нали не се допущат всички там?“. Ако можете да се отречете от себе си, от богатството, от имàнето си, ако можете да се хвърлите от канарата– може. Който е готов да продаде всичко– може. (42/стр. 304, 305)

Ученикът, който люби Учителя, трябва да се самопожертва. Ще напусне всичко, което му пречи да учи. Самопожертвованието е Велик акт– вътрешен процес, а не външен. (1/стр. 778)

Ще опитам един человек дали е готов да се жертва за Мене! (27/стр. 87)

Учителят: „…Който умре заради Мене, той ще възкръсне“. (1/стр. 584)

Аз ви говоря за Любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате. Тя е тънка като паяжина, но е толкова силна, здрава, че може да ви удържи… Вие не виждате тази нишка, но Аз съм ви свързал с нея и ви пазя от всички пакости. Минеш пред една голяма пропаст, казвам: „Нали казваш, че съм ти Учител, ти Ме обичаш, хвърли се долу“. Какво ще кажете? „Учителю, сериозно ли говориш?“ Той ще коленичи долу и ще каже: „Сериозно ли говориш, моля Ти се, не ме карай да се хвърлям долу, пусни ме!“. Колко от вас ще се хвърлят? Ако той е ученик, изведнъж ще се хвърли, ще увисне на нишката и Аз ще го извадя. Аз ще добия вече вяра в него, той в Моите очи ще порасне, ще порасне с един метър в Моето съзнание и ще кажа: „Този е ученикът, на когото мога да разчитам“. (42/стр. 169, 170)

И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради Мене, и ако Аз не съм готов да жертвам живота Си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божественият Закон. Като казвам „заради Мене“, разбирам Принципа. Ако вие заради вашия Учител, заради този Велик Учител сте готови да пожертвате живота си, под това разбирам Бога в Неговото проявление. Тази Необятна Любов, Непроявеното, то е Учителят… (42/стр. 272)

2. Изисквания към ученика

Какво трябва да знае ученикът?

Мнозина мислят, че като слушат Учителя си, разбират какво им говори Той. Ако имат Любов в себе си, те разбират и виждат Учителя си.

(66/стр. 191)

Всички се стремите към определения Връх, но трябва да знаете, че Пътят към този Връх е един. Учителят, Който ви ръководи, е застанал на самия Връх и казва: „Този Път е единствен, но има отклонения надолу и настрани“. Каквото отклонение да вземете, в края на краищата ще видите, че само един е Пътят, само един е Върхът. Когато завършите еволюцията си, т.е. когато стигнете Върха, ще срещнете Учителя си, Който ще ви посочи просторно поле и ще каже: „Сега можете да отидете, дето искате, свободни сте“. Докато стигнете Върха, ще вървите само по един Път– към Учителя си. (52/стр. 16)

Който иска, той винаги получава. Законът е такъв. …Дава се само на този, който иска. Никой Учител в света не се натрапва на ученика Си, но ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си. Тогава Учителят ще отвори Божествената Съкровищница и ще му даде от богатствата, които са в нея. (28/стр. 132)

Като идеш при Учителя си и поискаш това, което можеш да научиш в дадения случай, Той може да ти го даде, а щом искаш това, което не можеш да направиш, Той не ти го дава. В дадения случай разумно е да искаш това, което можеш да приложиш. Тогаз поискай го и го приложи.

(28/стр. 149)

Какво се иска от ученика?

Задачата на Учителя не седи само в това да даде Знания на учениците Си и да ги застави да Го обичат, но Той трябва да събуди в тях Любов първо към Единния ученик. Щом обикнат този ученик, те ще обикнат и Учителя си. Учениците трябва да обикнат първо Идеалния ученик, защото отношенията на този ученик към Учителя му са идеални. Докато не намерите Идеалния ученик, вие не можете да намерите и Идеалния Учител. (10/стр. 84)

Любовта между Учителя и ученика представлява вътрешна връзка между душите им. Ученикът не трябва да се заблуждава, че ако научи днешния си урок, той е спечелил вече Любовта на Учителя си. Не, той трябва да учи непреривно. Ако днешния си урок е научил, а утрешния не е научил, връзката на Любовта се прекъсва. (12/стр. 326)

Да седи човек при нозете на своя Учител, това е символ, който показва, че в душата на този човек трябва да се зароди онази Възвишена, Велика мисъл– той да бъде Абсолютно Добродетелен.

(9/лек. 11: стр. 17, 18)

Аз бих желал, каквото правите за Мене, да го правите и за другите. Това Ме радва. (7/стр. 248)

От учениците се изисква да имат взаимно почитание. И даже ако имате някой съученик, сестра или брат, когото не можете да търпите, ще се постараете да развиете в себе си такава воля, че да кажете: „Заради моя Учител аз ще го търпя“.

(58/стр. 249)

Допуснете, че днес дойде при вас Учителят на вашата душа, Когото очаквате с години. Какво ще Го запитате най-първо? Вие ще Го запитате: „Учителю, ще бъда ли спасен, или не? Добре ли вървя в Пътя, или не?“. Това са обикновени работи, за които и светът се интересува и запитва. Кое е най-същественото нещо, което ученикът трябва да каже на своя Учител? Той трябва да Му каже: „Учителю, научи ме да вървя правилно по Твоя Път, да позная Бога, както Ти Го познаваш! Научи ме да Му служа така, както Ти Му служиш! Покажи ми как да придобия Любовта, която Ти имаш към Бога, към Своята душа и към Своите ближни!“. (51/стр. 283)

Който влезе между нас като ученик, той трябва да има един Съзнателен живот! Той трябва да живее най-първо за Бога тъй абсолютно, безгранично. (69/лек. 1: стр. 23)

Сега вие целувате ръката Ми. Защо я целувате? Това е договор, че ще служите на Бога. (7/стр. 227)

Желая сега, като се върнете [у] дома си, всички да мислите за Бога. …Ако любите Бога, ще мислите и за Мене; ако не любите Бога, няма да мислите и за Мене. (9/лек. 17: стр. 28)

…Бога… Като Учител, вие ще имате понятие за Него само когато влезете в Неговата аудитория… Аз съм при вратата и влизам вътре, оставям ви. Много пъти казвам: „Оставям ви!“. „Как?“ „Елате с Мене. […] Досега Аз ви обичах, Аз живях с вас. Сега вие, ако Ме обичате, елате при Мене, вратата е отворена. Ще решите този въпрос.“ (42/стр. 275, 276)

Отношението на Учителя
зависи от ученика

Когато ученикът обича Учителя си, последният е готов да отвори душата Си за него, да му даде от Своето Богатство, от Своето Знание. (59/стр. 32)

Ако ти можеш да поставиш една връзка между твоя Учител и тебе, и твоят Учител поставя една връзка с тебе; ти от там насетне вече можеш да се учиш. (36/стр. 25)

Отношението на Учителя към ученика зависи от ученика. Щом ученикът учи по-добре, и Учителят ще бъде по-близко до него. (1/стр. 845)

Ученикът, за да предизвика Любовта на Учителя си, ще учи. (1/стр. 541)

От какво зависи благоволението на Учителя към ученика? То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на ученика към Учителя и второ, ученикът да учи. Той може да се обхожда добре, но да не учи добре и това, което с добрата обхода съгражда, с неученето разгражда. А има ученик, който добре се обхожда и добре учи. Тогава Учителят към него има особено разположение. Добрата обхода е капитал. Чрез учене ученикът разработва този капитал. (41/стр. 316)

Когато ученикът пази и цени туй, що има от Учителя, и у Учителя се явява желание да му даде и разкрие още повече. (1/стр. 57)

Между Учителя и ученика
има взаимност

Ако Аз зная, че вие имате отношение към Мене, което Бог е поставил в самата Вечност, в самото начало на Вечността, тогава всички тия отношения Аз трябва да ги зачитам… И ако вие в дадения случай съзнавате, че Моите отношения към вас са отношения, които Бог е поставил, и вие зачитате тия отношения– от вас зависи вашето щастие.

(36/стр. 198, 199)

Искате да имате всички благословения, нали? Тогава слушайте Ме и отнесете се с Мен тъй, както Аз се отнасям с вас… Приятелството изисква и вие да бъдете спрямо Мен [тъй], както и Аз спрямо вас. (63/стр. 56)

Какво мисли[те], …по благодат да получите всичко? Как тъй по благодат? Любов за Любов. Аз за Любов и вие за Любов. (69/лек. 6: стр. 10)

За да ви възпитавам, Аз трябва да имам Любов към вас и вие трябва да имате Любов към Мене.

(13/стр. 100)

Никога един Учител не може да ти предава Знания, ако Той не те обича! По никой начин! И никога един ученик не може да възприеме и той Учението и Любовта, ако и той не обича Учителя си. Следователно Любовта на ученика и Любовта на Учителя ще се съединят и тогаз ще се предаде Знанието, което е потребно. (74/стр. 602)

…Сестрата се въодушевява от Любовта на брата си, братът– от тая на сестра си; …ученикът– от Любовта на Учителя си и Учителят– от Любовта на учениците Си. (21/стр. 735)

Първият Свещен Закон: Любовта царува само в чистите сфери на Свободата. Любов може да има само при Абсолютна вътрешна Свобода. Учителят дава тая Свобода на ученика Си. И ученикът трябва да даде Свобода на Учителя си! Тая Свобода е Свещена! (1/стр. 53)

Учителят, като помисли за учениците Си, работи. Ученикът, като помисли за Учителя си, работи. (8/лек. 22: стр. 30)

Някой ден, Аз съм намислил, имам една Дума да ви кажа… Аз може да ви я кажа, ала има особен начин на казване… Когато ви я кажа, вие трябва да Ме познавате и Аз трябва да ви познавам; тази Дума когато ви я кажа, вие трябва да Ме обичате и Аз трябва да ви обичам; когато ви я кажа, Аз трябва да жертвам всичко за вас и вие трябва да жертвате всичко за Мен; когато ви я кажа, вие трябва да виждате в Моето лице Бога и Аз трябва да виждам Лицето Божие във вас. (22/стр. 783, 784)

Ученикът трябва да каже на Учителя си: „Кога искаш аз да умра за Тебе?“. Учителят трябва да каже на ученика Си: „Кога искаш Аз да умра за тебе?“. Тъй ще се разберат. (14/стр. 375)

Връзката с Учителя е специално нещо

Връзката между Учителя и ученика не е моментална, в даден момент образувана, нито пък е временна. Тя е вечна и съществува от хиляди години насам. (32/стр. 51)

Божията Любов прояви ли се веднъж, остава за вечни времена. Отношенията между Учител и ученик не са само за един живот, а за много животи. (41/стр. 338)

…Искаш да намериш човек, който да те обича, искаш да добиеш Любовта в света. Кой може да те обича освен твоя Учител? Може да те обича само Онзи, Който те учи. (67/стр. 33)

Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само Оня, Който го учи– неговият Учител. И ученикът може да обича само Оногова, Който го учи. (17/стр. 133, 134)

Онова чувство, което ученикът изпитва към Учителя си, и онова чувство, което Учителят изпитва към ученика Си, обикновеният човек не може да почувства, то е специфично. (9/лек. 22: стр. 6)

Най-първо, за да мога да мисля за кого и да е от вас, трябва да имам представа за лицето и за фигурата ви. Трябва да си ви представя в ума Си в миниатюр, да ви държа там малко време…, докато напълно оживеете в ума Ми. Колкото вашият образ става по-жив, толкова и мисълта Ми за вас е по-силна. Значи, докато не оживеете в ума Ми, не мога да мисля за вас… И обратно: ако пък вие мислите за Мене, по същия начин ще си представите Моя образ в една микроскопическа форма в ума си, за да се образува връзка между Мен и вас. Веднъж тази връзка създадена, мисълта вече може да се предава. (25/стр. 403)

Учителят трябва да познава състоянието на ученика Си в трите свята, за да го разбира добре и да му помага. Само при това положение може да се създаде Истинска връзка между Учител и ученик. Съществува ли тази връзка, ученикът винаги ще отправя към Учителя си мил поглед… Отворете широко сърцата си за своя Учител и не се страхувайте. Отправяйте към Него мил поглед, за да може Той да ви помага. (13/стр. 243)

Трябва да се извърши един чисто духовен процес между Учителя и ученика. Необходимо е при това пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. (17/стр. 121)

Псалмопевецът казва: „Като видя Божието лице, ще бъда доволен“. Ученикът трябва да каже: „Като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова Знание, което съм придобил от Него, и като започна да манипулирам с всички свои сили, аз ще бъда доволен от своя живот“.

(67/стр. 188)

3. Послание към ученика

Свещени Думи на Учителя
към ученика

С Любов

Учителят избира учениците Си и със Своята Любов ги повиква. (41/стр. 316)

Учителят

Учителят сам извиква Своите ученици.

И учениците познават Гласа Му. (1/стр. 43)

Познаване

Ученикът трябва да разполага с такива чувства и способности, за да познае Учителя си. (1/стр. 777)

В душата на ученика

Познаването на Учителя е чисто духовен процес… Учителят идва като Вътрешна Разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя– в душата на ученика. (17/стр. 120)

Очакване на Учителя

Ученикът очаква Учителя си – има вътрешен стремеж да слуша, учи и разумна работа да свърши. (1/стр. 797)

Ученикът

Когато ученикът намери своя Учител, той е близо при Бога. (1/стр. 43)

Любов към Бога

Учителят може да люби Бога само чрез учениците.

Учениците могат да любят Бога само чрез Учителя. (12/стр. 350)

Свещени Думи на Учителя

Ученикът: „Искам да зная смисъла на моето съществувание“.

Учителят: „Люби Бога!“. (1/стр. 838)

За Бога

Онова, което душата може да преживее, когато люби Господа, езикът не може да го изкаже! Ученикът трябва винаги да се радва в Господа на Любовта! (1/стр. 835)

Портите на Мъдростта

За да те приеме Учителят, трябва да имаш Любов. Само Любовта може да отвори Портите на Мъдростта и на Знанието. (41/стр. 316)

Учителю мой!

Ученикът: „Учителю мой!“.

Учителят: „Когато ученикът произнесе съзнателно думите „Учителю мой!“, той преживява първия момент на Абсолютна Божия Чистота“.

(1/стр. 838)

Учител и ученик

Веднъж Учителят слезнал при ученика, ученикът отива при Него.

Послушанието и Любовта приближават ученика при Учителя.

Любовта Учителят я предава още при слизането, а Послушанието е от ученика. (1/стр. 50)

В Пътя към Безсмъртието

Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш в Пътя към Безсмъртието. Учителят приема Любовта от Бога, тя минава през Него и идва при ученика. (41/стр. 311)

Важен фактор

Най-първо се образува връзка между Учителя и ученика. Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. (41/стр. 311)

Чрез Послушание

Чрез Послушание ученикът ще възприеме Любовта на Учителя. И както почвата възприема дъжда, така той възприема Любовта на Учителя… Ученикът е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта. (41/стр. 315, 316)

Велико е

Велико е, когато ученикът слуша Учителя си!

(1/стр. 779)

Да слушаш Словото

Да слушаш Словото от Учителя си, това да бъде Радостта на сърцето ти. (1/стр. 785)

Възприемане

Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема Думите Му и ги разбира. Той ги пази свещено в душата си. (1/стр. 56)

Думите на Учителя

Думите на Учителя са Свещени и ученикът слуша и прилага тези Думи.

Истинският живот е този, в който Словото става плът. (1/стр. 791)

Взаимност

Учителят има Любов да предаде Знанието Си, а ученикът има Любов да се отблагодари за това, което Учителят му е дал. (24/стр. 375)

Отплата

…Как ученикът може да се отплати за всичко това, което Учителят е говорил и сторил за душата му? Само като служи на Бога с всичкото си същество! Само тогаз и само така ще Му се отплати.

(1/стр. 118)

Кой е ученик?

Кой е ученик? Ученик е всеки, който върши Волята Божия, т.е. не живее за себе си. Ученикът служи на Бога беззаветно! (41/стр. 375)

Благодарност

Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред. Учителят никога няма да остави ученика да се спре. Ученикът чувства подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. (1/стр. 120, 121)

Добрият ученик

…Учителят е по-умен от ученика. Последният трябва винаги да се радва на нарежданията на Учителя си и да каже: „Това е за добро. То е желанието на Учителя ми. Аз ще го изпълня с Радост и Любов!“. (1/стр. 136, 137)

Любов, Мъдрост, Истина

Любов, Мъдрост, Истина – това трябва да бъде винаги в душата на ученика, който обича Учителя. Туй е Висшето, което свързва Учителя и ученика.

(1/стр. 119)

Ще мислиш

Ще мислиш най-хубавото за Учителя си!

(1/стр. 1010)

Близост с Учителя

Мога някого да облека, да нахраня, окъпя, изчистя, но съм близък, когато го уча. (41/стр. 338)

Приятел на Учителя

И така, на ученика казвам: всеки, който добре се учи, Ми е приятел. (58/стр. 301)

Смисълът в Живота на Учителя

Съвършенството на Любовта е смисълът на Моя Живот. (41/стр. 338)

Душата на Учителя

Моята Душа виждал ли си, сънувал ли си я? …Като срещнеш ти Моята Душа, тя ще бъде Светла като Слънцето и ще носиш Моята Светлина с хиляди години и векове. (22/стр. 425)

Най-великата Среща

Учителят е като Слънцето – като срещнете Моята Душа, това Слънце, което гледате, ще потъмнее пред нея; …ще чуете най-хубавата музика, най-хубавия говор и ще кажете: „Сега разбирам какво нещо е Животът, който изтича от Бога!“.

(22/стр. 425, 426)

Свещени Правила за ученика

Ученикът може да има само един Учител в живота. (17/стр. 133)

Бъдете верни на своята душа и на своя дух, бъдете верни на своя Учител. (19/стр. 322)

Учителят към ученика: „Между Мене и тебе никого няма да поставяш“. (1/стр. 568)

Когато съм далеч, ще Ме чакаш, а когато съм близо, ще Ме разбираш. (1/стр. 939)

Ученикът трябва да знае да слуша Учителя, да Го разбира и да прилага. Това са трите условия за ученика. (41/стр. 338)

Ученикът трябва винаги да спазва строгост и сериозност в изпълнението Думите на Учителя. Ученикът трябва да бъде строг към себе си. Да спазва Думите на Учителя си Свещени. И да изпълнява нарежданията Му в пълнотата си.

(1/стр. 833)

Искате ли да напредвате, работете за развиване на благоговение, на почит към Учителите си, към другарите си и към себе си– без това чувство никой не може да бъде ученик… Почитта към Учителя подразбира Любов и почит към Източника, откъдето излиза Знанието… (70/стр. 279)

…Учителят изисква Любов. Какво е Любов според Учителя? Учениците да имат уважение спрямо Него. (71/стр. 343)

Правило е: Учителят ще показва, а ученикът ще Го следва; Учителят ще решава, а ученикът ще върви след Учителя си. (24/стр. 341)

Ако не знаеш урока си, не се извинявай, но кажи: „Обичам Учителя си и заради Него ще науча урока си“. (19/стр. 20)

Ученикът, който обича Учителя си, трябва да постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят. (1/стр. 844)

Важни положения – съпоставяния

1. Ученикът трябва винаги да мълчи, когато е пред Учителя си.

[Но] колко е сърдечно, когато ученикът разкрива душата си пред Учителя си!

2. Ученикът трябва да прави винаги това, което Учителят му казва.

[Но] колко е лазурно, ако ученикът изпълни Волята на Учителя си, без Учителят да му е казал това!

3. Учителят сам извиква учениците Си.

[Но] колко е Божествено, когато ученикът сам отиде при Учителя си!

4. При Учителя ще бъде само най-добрият ученик.

[Но] колко е покъртително, когато съзнаваш, че си лош, и си при Учителя си!

5. Ученикът трябва да има винаги разположение в сърцето си и отзивчивост в душата си към Учителя си.

[Но] колко е искрено, когато ученикът изживява пред Учителя си вътрешните си борби!

6. Ученикът никога не трябва да иска от Учителя си. Учителят му знае кога и какво е необходимо да се даде на ученика.

[Но] колко е радостно, когато ученикът поиска нещо от Учителя си! А колко е благословено, когато Учителят от само Себе Си даде нещо на ученика Си.

7. Ученикът трябва да е винаги при Учителя си.

[Но] колко е хармонично, когато далеч от Учителя ученикът мисли за Учителя си. (51/стр. 137, 138)

Магическа Формула: „Учителю Благи!“

„Учителю Благи, що да сторя, за да наследвам Живот Вечен?“ (Лука– 18: 18.)

Ще взема от този стих само две думи: „Учителю Благи“… Всеки човек е произнасял в живота си думите „Учителю Благи“. В български език няма по-съдържателни думи по хармония и по мелодия от тия две. Думата „Учител“ е издържана във всяко отношение: и в математическо, и в кабалистическо, и по съчетание на буквите си. (10/стр. 3, 4)

Думите „Учителю Благи“, които взимам за тема на беседата, са много силни. Тези силни думи именно произнася един големец за Христа, обаче в неговия ум те са обезсмислени. Той пита Христа: „Учителю Благи, що да сторя, за да наследвам Живот Вечен?“. Който произнася думите „Учителю Благи“, той не може и не трябва да пита какво да направи, за да наследи Живот Вечен… Той нарече Христа „Учителю Благи“, но не беше в състояние да изпълни това, което Христос му каза. Ето един непоследователен човек в своите думи, в своето верую. (10/стр. 4)

„Учителю Благи!“ Когато произнасяме тези думи, ние трябва да имаме в себе си готовност да служим на Бога, да вършим Неговата Воля, а не своята воля, нито тази на хората. Да служим първо на Бога… (10/стр. 11)

Силни са думите „Учителю Благи“ не само в български език, но и във всички останали езици. Тъй щото много се изисква от ученика, докато разбере техния дълбок смисъл. Буквите в тия думи са наредени по известни закони при специално съчетание между тях. (10/стр. 4)

…Едно трябва да се знае: когато изкаже думите „Учителю Благи“, ученикът трябва да разбира техния дълбок смисъл и значение. (10/стр. 7)

Ако можете да произнесете думите „Учителю Благи“ с дълбоко вътрешно разбиране, вие ще ги осмислите и каквато работа започнете, благополучно ще я свършите. Само при това положение вие можете да изпълните Волята Божия. (10/стр. 16)

…Думите „Учителю Благи“ – те съдържат в себе си всички Божии Блага. Те носят в себе си условия за реализиране на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Те носят в себе си условия за реализиране на всички Добродетели. Тези думи са Ключ, с който могат да се отварят врати, затворени от вековете насам. (10/стр. 16)

„Учителю Благи, що да сторя, за да наследвам Живот Вечен?“ Вземете тези думи като Ключ в живота си… Щом зададете този въпрос съзнателно, вие веднага ще се измените. Кажете в себе си: „Учителю Благи, искам да изпълня Закона Ти!“.

(10/стр. 19)

И тъй, думите „Учителю Благи“ трябва да се поставят в техния дълбок вътрешен смисъл. Те представят Магическа Формула, силата на която може да се изпита и провери. Вяра се иска за това! (10/стр. 17)

„Учителю Благи!“ Тези думи разрешават противоречията в живота. (10/стр. 20)

„Учителю Благи!“ Нека тези думи се запечатат в ума ви за вечни времена. (10/стр. 29)

„Учителю Благи!“ Започнете тази година да живеете с тези две думи. Забележете, в български език буквите У и Ч представят две отворени чаши, които очакват да се напълнят с нещо… Щом съзнанието ви е будно, живейте с думите „Учителю Благи!“ и не се страхувайте. Тези думи ще дадат добър резултат. (10/стр. 32)

Христос запита този, младия човек: „Ти обичаш ли своя Учител? Готов ли си да извършиш всичко заради Него?“. „Учителю Благи“ Му казваше той. Ако наричаш Учителя си Благ, трябва да бъдеш готов да извършиш всичко заради Него.

(8/лек. 2: стр. 14)

„Учителю Благи!“ Ще служа на Бога с щедрост и милосърдие.

„Учителю Благи!“ Дето и да ме пратиш, всичко ще изпълня според Твоя Велик Закон на Любовта.

„Учителю Благи!“ (10/стр. 33)

4. Примери за Истински ученици

Савка Керемидчиева

ПИСМО НА УЧЕНИКА ДО УЧИТЕЛЯ

„Мой Обичен Учителю,

Ч.Р.Д., Ч.И.Д. 12.VII.1924 г., Мусала

Думите Ви за Бога събудиха моята душа, приближиха сърцето ми към Теб, отдръпнаха живота ми от света.

Под Светлите Ви Думи за Бога аз се родих изново и за пръв път почувствах Любов в сърцето си.

Поднасям Ви тази малка книжчица „Избрани мисли за Бога“– от Теб, Учителю мой, това са Думи за душата. Това са Нови хоризонти за всеки, който се отвръща от света и се стреми към нещо велико– към Бога!

Твоята Илрах

(Савка Керемидчиева)“ (1/стр. 883)

„Учителю, сега малко съм добре благодарение на стиховете, които ми дадохте. Ако обичате, дайте ми пак един стих, ще ми е приятно и ще съм много благодарна, защото с тях ми се помага и днес съм в добра посока. Дайте ми един стих от Писанието, от главата, от която най-много обичате, и ще работя в бъдеще да го приложа в живота си.“ (1/стр. 916)

Учителя ми даде 2 житни зрънца като символ на ученика, който полага живота си за Учителя, за да възкръсне в Бога. (1/стр. 911)

Винаги да бъда при Учителя си. В Него да бъда и Той– в мене. (1/стр. 945)

Послушание към Учителя, това е моето Свещено желание. (1/стр. 945)

От Служението ми на Бога да науча правилните си постъпки и отношения към Учителя си. Това е мой живот. (1/стр. 945)

Да се прелее Неговата Душа в мене и моята душа– в Него. (1/стр. 946)

Да ида при Учителя, да живея при Учителя, да бъда с Него, да слушам Него, да гледам Него, да се уча от Него. Всичко е Той! Добри ми Учителю! Амин, тъй да бъде. Твоята вярна ученичка, малката Савка. (1/стр. 946)

Много ме обича Учителя и заради тази Любов всичко мога да издържам. Христос е издържал тоягите по гърба си, защото е живял в Любовта на Бога. И аз искам така да постъпя, да живея с това разбиране, защото е така, зная, че Учителя ми ме обича и аз Го обичам. Той е в мене и аз– в Него.

(1/стр. 965)

По-голяма Любов получих от Учителя си. Това е моят Път, аз ще работя над себе си усилено, но винаги във връзка с Учителя. Ще живея винаги заедно с Учителя и в Учителя. (1/стр. 946, 947)

Няма да се отделям от Учителя си, няма да отида в Германия да правя и защитя докторат.

(1/стр. 955)

Моята воля е да изпълня Волята на Учителя.

(1/стр. 956)

Вечно само Тебе ще обичам, аз Твоя съм. Още от Бога Ти ме прие. Привързах се към Тебе и само Тебе познавам. В Тебе виждам Бога. Само в Твоето Присъствие аз мога да се повдигам… (1/стр. 944)

Ще затворя очите си и пак ще гледам Тебе, полагам се в Твойте Ръце, само Ти ме водиш при Бога. (1/стр. 944)

Една сестра от Франция

(Учителя получи от една сестра от Франция следното писмо.)

„В тия дни на изпитания аз съм вътрешно непрестанно с Вас, пълна с мир и вътрешна радост. Ние пеем, молим се и работим в една Божествена радост въпреки всичко и имаме дълбока увереност, че световното страдание скоро ще престане. Всички Ваши деца чувстват Вашата закрила, Любовта, която ги заобикаля с Божествена Светлина. И аз мисля само за деня, когато ще Ви видя лице в лице. Вярвам, че съм родена да преживея този Велик момент. Толкова дълго време Вие бдите над моята душа– Вашата малка дъщеря. Аз чувствам вече Вашия Зов чрез Слънцето, звездите и вятъра. Когато Ви виждам мислено, изпитвам в душата си същата радост, която имам, когато градината ни пролет е пълна с цветя. Въпреки всички мои изпитания Вие сте винаги близо до мене. Бог е позволил щото един ден да дойда при Вас. Това ще бъде великолепно. С голямо търпение и с всичката си енергия аз всеки ден работя върху своя напредък. Аз Ви се доверявам всецяло. Учителю, аз отварям душата си пред Вас. Само чрез Възвишената поезия и чрез Божествената музика душата ми би могла да изрази своята Любов, Благодарност, Благоговение към Вас.

От всичкото си сърце поздравявам всички мои български приятели!“ (40/стр. 184)

Стела Белмен

(През 1937 г. Учителя подари на Стела Белмен Своя портрет. По този повод тя написа стихотворение на френски, а тук го излагаме в свободен превод на български.)

ПРЕД ПОРТРЕТА НА НАШИЯ УЧИТЕЛ

Бащинска доблест и доброта, насочена към хората;

Същество, Което знае и вижда, и простира ръце към нас;

Мощен Глас, Който ни говори за Истина, Чистота и Разумност;

Сърце, Което чете в сърцата… С мълчание на лицето Си загнездва нежно Светъл образ във възприемаща душа.

Всякога несмущаван и [винаги] неразколебан – изглежда обитаваш Свят от Ангели и близо при Теб нашите души съзнават себе си, свободни от шумящите вериги на минало и несвяст.

Поел от ръцете Твои един тъй чист и нивга неотпадащ Дар– Дар на Небесен Мир, сътворен от любяща Мъдрост, моят Аз чува широкото Небе, което пее в Твоя поглед.

О, Учителю отново открит, Учител за Чиста Любов, символ на Божественост, животворящ пример и извор пълноводен за жадни от неизразима радост!

Тръгнем ли в тесния път, тръгнала е с нас Светлината– Светлина неугасима и блага.

Париж, 30 ноември 1937 г.

(41/стр. 347)

III. ПРЕДАНОСТ КЪМ ИДЕЯТА

1. Високите Идеи в живота

Бог

И тъй, какъв трябва да бъде Идейният човек? …Той трябва непрекъснато да държи в ума си Идеята за Бога. Откак се роди до деня на заминаването си тази Идея трябва да бъде непреривна.

(37/стр. 132)

…Ако вие искате да разберете Вътрешния Смисъл на живота, непременно трябва да дойдете до онази Велика Идея– Любов към Бога. Това е вътрешно Единение с Бога. (9/лек. 13: стр. 14)

…Тази Идея – Любов към Бога– да стане във вас тъй жива, тъй интензивна, както кръвта, която се движи по цялото човешко тяло. (9/лек. 13: стр. 17)

Вложете дълбоко в себе си Идеята за Бога. От нея иде Топлината на сърцето ви. Идеята за Бога трябва постоянно да ви стимулира. Бог трябва да бъде Жива Идея за вас, един Жив Извор. Каквато работа и да вършите, дръжте тази Идея, тя ще ви помага. Една Свещена Идея, за която малко ще говорите, но върху нея ще градите всичко.

(1/стр. 567, 568)

Дръжте Идеята за Бога, за Любовта в ума си като Свещена Основна Идея и не се страхувайте от нищо. (1/стр. 656)

Кажеш ли веднъж „Господи, Боже“, бъди смел човек! Решително застани и кажи: „От сега нататък аз ще служа смело, безкористно на тази Свещена Идея, която търсих и намерих, че ако ще светът да се обърне наопаки!“. (9/лек. 3: стр. 37, 38)

Любовта, Мъдростта и Истината

Първото нещо в света е това – човек трябва да разбере Любовта. С нея трябва да направи един Велик опит. …Ако не сте готови да жертвате всичко за Любовта, ще бъдете обикновени хора. Всичко можете да бъдете, но никога– ученик на Братята Адепти, никога– Синове на Царството Божие. Ако една малка постъпка на вашия приятел може да ви съблазни, не сте готови за ученици. (40/стр. 65)

…Всички трябва да изпълним своя дълг и Аз искам всеки да изпълни своя дълг, както го разбира, но да го изпълни в името на тази Велика Божия Любов– ясно ли е това? (22/стр. 768)

Где е нашата сила днес? Кой би станал мъченик днес за Любовта? (8/лек. 13: стр. 29)

Всеки ден човек може да прави маневри в себе си, да се изпитва каква е неговата Любов. Той трябва да си зададе въпроса: „Готов ли съм заради Великото, заради Любовта да се откажа от всичко, което имам?“. И след това, като дойде Любовта: „Готов ли съм заради нея да приема всичко, което тя ми дава?“. Като дойде Любовта, човек трябва да е готов всичко свое да даде и да приеме всичко, което му се дава… (51/стр. 330)

…Истинското Знание седи в [тази] посока: да знае човек да служи. На какво? На Истината.

(9/лек. 3: стр. 5)

Аз ще ви кажа тази Истина сега за пръв път в живота. Тази Истина от Любовта излиза, от Мъдростта просиява и носи Вечния Живот и Свобода за тебе… Тази Истина е насадена дълбоко в твоята душа, нейния Език ти научи, всяка нейна Дума добре разбери и за нея всичко посвети…

(9/лек. 2: стр. 12)

Нали сте българи, които се отличавате с мъжественост– покажете, че сте смели! Нека те пекат, но нека всички знаят, че тази Истина, която търси, намери и сега разбра, че тя е посадена в твоята душа. (9/лек. 2: стр. 26)

Всички хора искат да имат успех в живота си. Успехът им зависи от тяхната Вярност и Искреност. Щом се стремят към Истината, те трябва да бъдат верни и готови да се жертват за нея.

(53/стр. 335)

„Верният в малкото и в многото е верен.“ Какво е малкото? Това е Свещеният Идеал на човека, това е Истината. Тази Свещена Истина освещава нещата. (9/лек. 32: стр. 10)

Ако си готов всичко да направиш за Истината, ти си богат човек. Като дойде някой и ти заговори за Истината, ти ще бъдеш готов да направиш всичко, каквото тя иска. Ако обичаш Мъдростта, ще направиш всичко, каквото тя иска. (26/стр. 12)

Когато дойде да изпълним Закона на Истината, окото ни не трепва. Истината е над всичко и над живота. (1/стр. 852)

За Истината трябва да имате само едно мнение. Дойдете ли до нея, трябва да бъдете твърди като диамант и готови на всичко– това се отнася не само за българите, но за всички хора по целия свят. (23/стр. 436)

Божествените неща

…Всякога трябва да различаваме Божествените неща в себе си и да признаваме, че са от Бога… И за тях трябва да имаме особено място в душата си. (33/стр. 151)

На Божествените Идеи, които проникват в нашата душа, трябва да отдадем всичкото си внимание, докато ги реализираме… Дойде ли такава Идея в ума ви, трябва да бъдете готови да жертвате заради нея всичко. (33/стр. 151)

…Всяко Божествено нещо трябва да се стараете да се реализира. Дойде ли един Божествен импулс, да не се спира. Никакъв страх, реализирайте Божественото. Може да ви коства и живота, реализирайте го! (6/стр. 89)

…И живота да ви коства, застанете на страната на Божествената мисъл, застъпвайте се за Божествените Идеи; Божествените мисли повдигат и възкресяват човека. (22/стр. 209)

Дойде ли до Божественото, за нас не съществува въпросът да или не– въпросът е решен вече. Значи, за Божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си; не казвам да го изгуби, но да го пожертва. Защото пожертван ли е животът ви за една Божествена Идея, той се усилва, става по-интензивен. И всички Велики хора и герои, както в миналото, така и днес, дължат своето геройство и величие на този Принцип именно.

(33/стр. 151)

Кои са благословени? Които имат просветен ум, просветено сърце и силна воля. Те са посветили целия си живот да служат на Божественото.

(11/стр. 52)

Повдигане на народа и човечеството

…Всички, които са пострадали и страдат за повдигането на човечеството, се ползват от почитта и уважението на Добрите и Праведни хора.

(22/стр. 253)

Сега мнозина християни се намират в следното положение: мязат на онази християнка в Англия, която във време на галското движение молила цели 12 години да я удостои Господ, да я направи полезна на хората. Друга една приятелка и тя се молила за същото и една вечер сънува сън– явява ѝ се Христос и казва: „Това, за което се молиш, не е за тебе, но иди при своята другарка, която се моли от 12 години насам, и ѝ кажи да започне тя работата“. Отива при другарката си и ѝ предава Христовите думи. Другарката ѝ казва: „А, аз сега не мога да започна такава работа“. Тази жена, като вижда, че тя се отказва, започва сама галското движение. (27/стр. 54)

Във всички тия хора, които са посветили живота си за Бога, за благото на цялото човечество, работи и е работил Божият Дух. (8/лек. 18: стр. 25)

Когато един човек се бие за своето отечество и прави това заради Бога, а не за хората, за в бъдеще това ще се превърне в една Велика Добродетел. (60/стр. 273)

И ако някой умре, нека да умре заради Господа и да стане сила за повдигане на света. (18/стр. 395)

Много Светии, много идеалисти хора, като знаят, че техните добри мисли и желания не ще останат нереализирани, казват: „Ние сме готови да умрем, да се жертваме за народа си, та макар и след двайсет хиляди години да видим осъществени нашите Идеали“. (6/стр. 265)

Я кажете, българският народ кои величае– ония ли страхливци, които в турско време предаваха народа, или пък ония, които са страдали за тоя народ? А колко повече ще бъдат възвеличени ония, които страдат за Истината– Принципът е същият. (18/стр. 477)

Това са мъчениците. Те са видели този свят и затова казват: „За този свят сме готови да пожертваме всичко“. (9/лек. 5: стр. 29)

Ако един безбожник, неверник се жертва за доброто на човечеството, той в очите на Бога стои много високо, защото, без да Го познава, е направил едно добро. (6/стр. 265)

2. Устояване в Убежденията

Необходимост от Ръководна Идея

…Като човек, като ученик в живота, всеки трябва да бъде носител на Божествените Идеи, колкото и малки да са те…; най-малката Божествена мисъл е в състояние да повдигне човека, да го постави на здрава основа. (70/стр. 17)

…Трябва да туриш в ума си една Идея, която да го привлече, за да станеш смел и решителен. Тогава ставаме смели и решителни за Идеята.

(42/стр. 233)

Когато човек има Възвишен Стремеж, Възвишен Идеал, за него живее, тогава е издръжлив на всички изпитания и изкушения. (59/стр. 105)

Ученикът трябва да прави всичко от Убеждение. За него Убеждение е: Любов към Бога!

(1/стр. 114)

Само Идеята за Бога е в състояние да осмисли твоя живот. (1/стр. 741)

Някой човек издържа страдания заради Любовта. Без Любов не може да издържи страданията. (59/стр. 141)

В живота има Принципи, на които човек трябва да остане верен– само така той може да се развива правилно. (19/стр. 24, 25)

Вие ще се застъпите за Принципите на Бялото Братство и ще видите как Бялото Братство ще ви благослови. (42/стр. 312)

Посвещаване на своята Идея

Ума, който имате, можете ли да го посветите за Любовта? Можете. Сърцето можете ли да го посветите за Любовта? Можете. Волята може ли да я посветите? Можете. Щом всичко посветим, ние сме силни. (51/стр. 28)

…Онзи стар философ Талес… си задал задача да намери от какво е направен светът. Той толкова се задълбочил в Идеята си, че слугинята му го считала за смахнат човек, та постоянно ходила подире му да не би да стане с него нещо. Един ден, като ходила подир него, той паднал в един кладенец. Слугинята отишла подире му и му казала: „Ето на, с твоята захласнатост ти падна в кладенеца“. Той от долу ѝ казал: „Намерих, че светът е направен от вода“. В търсенето на своята Идея той не мисли нищо друго. И това, че паднал в кладенеца, не му обърнало внимание. Само една Идея го занимавала. Слугинята му от горе едно говори, той от долу друго ѝ казва. (9/лек. 25: стр. 5)

Непоколебимост в своето Верую

Дръжте в ума си Идеята, че Бог е Любов, за да запазите през целия си живот по една Основна Идея в ума си и по едно Основно чувство в сърцето си… Да има човек Основна Идея, това значи да е непоколебим във Вярата и в Убежденията си; тя е канара, на която той всякога разчита– каквото и да му се говори, той остава верен на своето Убеждение. (70/стр. 291)

Съвременните хора… Да създадат в себе си Прави Убеждения, на които никога да не изменят. И тогава, като прости или учени, като богати или бедни, да си създадат такова Верую, което пред нищо да не отстъпва. Който има такова Верую, той ще разчита на него във всички трудни моменти на своя живот. (10/стр. 89)

Ако днес биха започнали гонения за Вярата, не знам колцина биха издържали. Днес всички са християни, защото няма кой да ги гони, но Вярата на един човек се изпитва, познава в мъчнотиите. Саможертвата се изпитва в беднотията, в немотията, когато дойде един тежък момент. Ако човек пожертва живота си, тогава се изпитва и неговият характер. (57/стр. 282, 283)

В Персия живеел един турчин светия, който имал много последователи. Един ден той решил да изпита последователите си– да види колко от тях са верни на Учението. За тази цел той събрал последователите си и им казал: „Имам заповед от Аллах да ви изколя всички. Онези от вас, които са готови да се пожертват и да изпълнят Волята на Аллах, нека влязат в определената за това стая“. Явили се хиляда души, но само двама се решили да влязат вътре. Двамата души били един млад момък и една млада мома, които се обичали. Момъкът погледнал момата и казал: „Аз трябва да се пожертвам!“. След него влязла и момата. В това време светията заклал един овен и пуснал кръвта му да тече навън. Като видели кръвта, последователите, които чакали вън да видят какво ще стане, уплашили се и избягали. Те не издържали изпита. Тогава светията благословил двамата млади и им казал: „Идете в света между хората и проповядвайте моето Учение“. (12/стр. 41, 42)

Устояване в своите Убеждения

Щом имате едно Убеждение, не говорете за него, но го поддържайте в себе си, устоявайте го.

(1/стр. 319)

Ще приложите Любовта като основа в живота си и ще устоявате за нея. При всичките си падения, и сто пъти на ден да ви тъпчат, ще станете и ще кажете: „Пак ще обичам!“. И сто пъти на ден да ви лъжат, ще кажете: „Пак ще обичам Истината!“. Нищо в света не трябва да бъде в състояние да разруши вашата Вяра. Ще бъдете силни и крепки.

(9/лек. 32: стр. 31)

Сега правоверните ще кажат: „А, този Петър какъв безхарактерен човек е бил– да ходи три години с Благия си Учител и да се откаже от Него!“. А днес и ония, които са ходили две хиляди години, пак се отказват… Аз съм срещал хора и отвън, които не са ходили с Христа и пак не се отказват; хващат една учителка комунистка: „Комунистка съм, Убеждение е това“. „Ще те изключим.“ „Можете да ме изключите, комунистка съм, Убеждение е това.“ В Бога не вярва, но поддържа учението си, каквото и да е то, а ние, които вярваме в Христа, казваме: „Да се разберем“. (22/стр. 468)

Сега трябват хора, които, при каквито и условия и мъчнотии да попаднат, да устояват верни на Божествената Идея. (59/стр. 129)

Всяка Идея иска да се прояви… И всеки от вас ще се опита доколко е силен да устои. Всеки от вас ще види дали може да устои за своята Свещена Идея. (60/стр. 77)

Ще бъдеш постоянен в Идеите си като дървото. То с хиляди години седи със забита глава в земята. Вятърът го брули, вее, но то не се помръдва. Щом имаш една Идея, ще бъдеш като дъба– никой да не може да те отклони. (8/лек. 22: стр. 38)

…Ще бъдеш доблестен поне като гълъба. През хилядите години, през които е минал той, и при добрите, и при лошите условия на живота си не ял месо. Колкото пъти и да са го учили да яде месо, той все казвал: „Не, аз имам Убеждения!“. Така и ние трябва да казваме: „Аз имам Убеждения, служа на Бога на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта; не искам да ям месо. Ще бъда гълъб…“. (8/лек. 26: стр. 32)

Издържане докрай в своите Убеждения

Човек има характер, щом издържа на Убежденията си, щом не изменя Любовта си. (1/стр. 865)

Казвам: който върши Волята Божия, той не прави грешки. Този човек е готов да издържи докрай на своето Убеждение. В първо време хората няма да бъдат доволни от него, няма да одобряват поведението му, но като видят, че той издържа на всичко, че е готов да устоява на своето Верую, те отстъпват пред него и виждат, че е човек, на когото може да се разчита. (12/стр. 165)

…Идейният човек… Той никога не се обезсърчава. Че три дена гладувал, че нямал обуща на краката си, че хората го хокали, той всичко побеждава заради Идеята, която носи в себе си. (37/стр. 134)

Харесвам онзи пример у българите. Един имал много своенравна жена. Той каквото казвал, тя казвала всичко противното. Един ден отишли на ливадата да косят. Той казва: „Събирай косеното сено“. Тя казва: „Не косено, но стригано“. „Не е право– стригано, аз го косих с косата.“ Взел, че я хвърлил в реката. Казва: „Жена, кажи, че е косено, да те извадя“. Тя казва: „Стригано е“. Показва с двата пръста, че е стригано. Не се плаши, че може да се удави, но мнението си го държи, поддържа своето убеждение, че е стригано. (56/стр. 34)

Геройство за своята Идея

Любовта като Сила се проявява само… в хора, които са готови да защитават една Божествена Идея. (21/стр. 755)

През колкото по-големи изпитания минава една Божествена Идея, толкова повече тя расте и се укрепва. (7/стр. 204)

Желая всички да бъдете смели, решителни и умни и там, където трябва, да защитавате Истината; ще я защитавате по всички правила– не заради Мен, а заради Любовта, Мъдростта и Истината.

(23/стр. 435, 436)

Та когато казвам, че трябва да бъдем герои, повтарям: нека бъдем герои, нека имаме пред себе си един меч, нека бъдем военни, но за да защищаваме Истината! Нека Истината бъде за всички ни едно бойно поле, на което да се подвизаваме!

(9/лек. 8: стр. 25)

…Човекът, който люби Истината. На физическия свят той е готов ножа си да извади заради нея, да прекара 10 войни и да има 100 рани заради нея… (24/стр. 358)

…Всички онези, които са възприели Истината и искат да защитават Любовта, имат Силата на Христа, Силата на Светиите и запечатват Любовта си с жертви. (21/стр. 755)

Тъй щото решите ли веднъж да служите на Любовта, никакво връщане назад. Бъдете герои да издържите на всички изпитания и страдания за Любовта. На кръст да ви разпънат, кажете: „За Любовта готов съм на всичко!“. (66/стр. 80)

И когато се качваме към Възвишеното, към Благородното, ще почувстваме Божията Любов. Ако опитаме тази Любов само за една минута или само за една секунда, никога няма да я забравим. И всеки от вас, който само веднъж е близнал от този Божествен Мед, той е готов вече да стане мъченик. (9/лек. 5: стр. 29)

Геройството е в това – когато ви турят на позорния стълб за Правото Дело, да можете с великодушие да понесете всички страдания, всичкия позор, всички хули и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят. (61/стр. 30)

Истински герой е онзи, който може да пожертва живота си от начало до край за една Идея. (21/стр. 448)

Един от руските царе е правил опити да опита послушанието на своите войници. Войникът дойде до опасното място, трябва да се хвърли оттам, прекръсти се, но не смее, отдръпне се назад. Друг някой, който е по-смел, готов на послушание, дойде до опасното място, хвърля се. Тъй трябва да е с всеки, който е решил да се жертва за своята Идея. (8/лек. 22: стр. 36)

3. Най-красивата готовност

Готовност да жертваме всичко
за Идеята си

Какво ще отговорите на въпроса защо живеете? „Живеем, за да се усъвършенстваме, живеем за Бога.“ Ако ви поставят на изпит, ще издържите ли? Когато живее за една Идея, човек е готов на всички жертви. (38/стр. 255)

Истинската женитба е съединяване, съчетание не между мъже и жени, но между човека и неговите Идеи. Идеите са вашите деца, за които трябва да се жертвате. (20/стр. 344)

Всеки трябва да се жертва за Свободата на своята душа– без жертва човек не може да бъде Свободен. (55/стр. 112)

…За постигане на известни Идеи се изисква готовност от човека да жертва нещо от себе си. За постигане на някаква Висока Идея се изисква съответна жертва като разменна монета. (34/стр. 190)

Щом имаш една Божествена Идея, трябва да жертваш за нея целия си живот, всичко, каквото имаш. (21/стр. 580)

Бъдете готови да се жертвате за Великото в света. (43/стр. 88)

Любовта няма да дойде без жертви и Аз почитам всички хора, които са станали жертва за Истината и Любовта, т.е. за своя Идеал… (22/стр. 253)

Положението на всеки един от вас зависи от жертвата, която можете да направите за Любовта– да сте готови всичко да сторите за Божията Любов. (5/стр. 19)

А там, от горе, ще дойде Владетелят на царствата… Ще утеши и благослови всички, които с големи скърби и страдания на своя живот са Го чакали, които с пълно самопожертвование на своя живот са дали всичко, за да възтържествува един ден Великата и Благата Любов, която носи благословеното бъдеще в себе си. (48/стр. 8, 9)

И Аз искам сега от вас по-голяма смелост– не смелост да говорите, а смелост в Любовта; да започнат да туптят вашите сърца, вашите умове да вземат друго направление, да сте готови да се жертвате. Ако ще умре някой, да умре за тази Велика Божия Любов и като ви питат на Небето защо умряхте, да кажете: „Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на Земята“. (22/стр. 768)

Който следва Пътя на Любовта, нищо не губи; казано е в Писанието: „Който изгуби живота си заради Любовта, той ще го спечели“. Казвате: „Добро е това Учение“, но не разбирате дълбокия смисъл на стиха: „Ако изгубиш живота си заради Любовта, ще го спечелиш“. (23/стр. 562)

Ако вие за Божията Любов не можете да пожертвате всичко, ако за Божията Мъдрост не можете да пожертвате всичко и ако за Божията Истина не можете да пожертвате всичко, то въпросът е предрешен. За Себе Си казвам: ако Аз не пожертвам за Любовта, за Мъдростта и за Истината всичко, то въпросът с Мене е предрешен. (5/стр. 19)

Всеки от вас ще бъде Разумен да се жертва за Истината, всеки ще бъде Разумен да се жертва за Мъдростта, всеки ще бъде Разумен да се жертва за Любовта. (8/лек. 30: стр. 36)

…Дойде ли да изпълним Волята Божия, дойде ли до Истината, ние сме готови на всички жертви. (42/стр. 174)

В Новия живот ще казваш Истината без никакви изключения. Право на предмета, ще говориш Истината без никакви изключения. Може да те обесят, може да страдаш, може да изгубиш имàнето си, честта си, всичко, но ще кажеш Истината. Кажеш ли я, ти си ученик във Великата Школа на Бялото Братство. И такъв един човек, след като умре, Белите Братя ще го възкресят и ще кажат: „Ние те похваляваме, че ти си пожертвал живота си за Истината, че ти си изпълнил Великия морал на Новия живот!“. (42/стр. 168)

Дойдете ли до Истината, да сте готови за всички жертви. Истината– не обикновената истина, Аз не говоря за обикновени работи, а за тази Истина, която носи Свобода на човешкия ум и човешкото сърце във всяко направление. (42/стр. 281)

Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си… Направете всички потребните самопожертвания да възтържествува Истината. (47/стр. 103)

За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва. Всички тия физически богатства на Земята трябва да се пожертват заради Истината. (24/стр. 364)

Вие казвате: „Ние вярваме в Господ“– готови ли сте да се пожертвате за Него? „Аз съм християнин“– готов ли си да умреш за Христа? „Аз съм евангелист, православен“– готов ли си да се жертваш за Евангелието, за православието? Ако не си готов, ти си актьор на сцената. Де са онези Велики хора, които са готови да се жертват за своите Идеали? (21/стр. 576)

Така е било с всички Светии, с всички Велики хора, когато се опитвала Вярата им– който е готов да защити своите Принципи, той е готов да пролее и кръвта си. Когато бъдем готови да се жертваме, тогава ще се събуди у нас Великото, Божественото. (21/стр. 576, 577)

Готовност да страдаме за Идеята си

…Нека споменем Идейните страдания: ти се бориш за една Възвишена Идея и страдаш– това са страдания за Идея. (41/стр. 476)

А ние какво ще дадем за Господа? Ще Му кажем: „Господи, Ти като дойдеш у нас, ние ще приложим Твоята Истина, ще бъдем готови да страдаме, да устояваме на тази Истина“. (24/стр. 364)

Ако имаш съзнание, доблест да страдаш за Истината, това става само с Любов. (23/стр. 340)

Радвайте се, когато страдате за Убежденията си. Който не се радва, когато страда за своите Идеи, това показва, че те не са легнали още дълбоко в съзнанието му. (52/стр. 224)

…Когато страдаш вътрешно, морално за някаква Идея и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб. И според Закона това страдание ще ти донесе Радост. Вие трябва да проверявате този Закон. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата. (33/стр. 50)

…Онзи, който идейно преследва известни Идеали и е готов да понесе страдания, гонения, хули– от Идея той е готов на всякакви жертви. (15/стр. 32)

Много наши идеалисти доказаха в участъците доколко техните Идеи можаха да издържат. Защо ги биха? За Идеите им. Покажете ми вашите Идеи! Идеята, за която умирате, може да е реална, но може и да не е реална– не можете да я хванете с ръката си. Обаче тя е реална. Единственото реално нещо в света, това са Идеите. (9/лек. 16: стр. 5, 6)

Един наш брат разправяше своя опитност. През време на войната го взели войник и го накарали да носи пушка. Той казал: „Не мога да нося пушка“. „Защо?“ „Не искам да си служа с нея.“ За непослушание го биели всеки ден; цели три години го наказвали с бой, но той издържал. По едно време си казал: „Ако тази работа продължи още, не ще мога да издържа“; скоро след това свършила войната и го освободили. Запитали го: „Защо не искаш да носиш пушка и да се биеш?“. „Преди да ме мобилизират в армията, Бог ме мобилизира за Свой войник. Аз служа вече на Господа, не мога да нося две пушки.“ (22/стр. 281)

Трябва да минете през изпитанията, за да станете смели. Не е въпрос да страдаш за човешкото. Страдай за Божественото. (36/стр. 233)

Тук става въпрос за страдания от Идея. Страдание, в което няма никаква Идея, това е мъчение. Когато се казва, че човек трябва да носи страданията си с Радост, това се отнася до Идейните страдания. (37/стр. 172)

Човек страда с хиляди години, но той не е страдал за човечеството, за Правдата– досега е страдал все за себе си… Най-после трябва да страда за Христа, в това страдание вие ще намерите Истинския Живот. (18/стр. 160)

Готовност да умрем за Идеята си

Трябва ли човек, който е изпълнен с Велики Идеи, да се страхува от живота? Вие сте изпълнени с Велики Идеи, а въпреки това се страхувате; вземете пример от Великите хора в света, които са излагали живота си за своите Идеи и Убеждения– тези хора могат да ви дадат добри уроци…

(54/стр. 212)

…Светът се нуждае от хора с Висок Идеал, готови на всякакви жертви– това са хората на Божественото Учение, те носят Новите Идеи без страх от страдания и смърт… В това отношение Великите хора дадоха пример– те умряха за своите Идеи, които и до днес продължават да живеят.

(54/стр. 180)

Ако ви подложат на мъчения за вашите вярвания, колцина от вас са готови да се самопожертвате, да умрете за тях? (27/стр. 28)

…Истината, като влезе в човека, внася един момент на смелост: като знае Истината за някаква Идея, той е готов да умре за нея… (22/стр. 371)

…Трябва да бъдете верни. Ако вие поддържате една Истина, вие за тази Истина трябва да бъдете готови да умрете. (6/стр. 162)

…Да умрем за една Идея, за една Божествена мисъл, това е привилегия. (18/стр. 393)

Философите на древността са говорили отлични работи… Дълбочина имало в тях! Някои от тях са били отлични хора, живели са един напълно трезв, напълно чист живот. Те са пожертвали живота си за своите Идеи. (8/лек. 21: стр. 11)

И всеки от вас, който живее за една Идея, а не е готов да умре за нея, той не разбира нищо от тази своя Идея. (8/лек. 21: стр. 11)

Сегашните хора трябва да умрат като Светии, като хора на жертвата. Ако 500 милиона християни, ако всички биха решили да умрат за своята Идея, знаете ли какъв преврат би станал?

(16/стр. 408)

IV. ФОРМУЛИ, МОЛИТВИ И УТВЪРЖДЕНИЯ ЗА ПРЕДАНОСТ

1. Преданост към Бога

Любов към Бога

Кажи: „Господи, научи ме да Те любя така, както Ти ме любиш“. (41/стр. 62)

Малката Молитва: „Господи, само Ти си Едничкият, Който можеш да оправиш всичко. Научи ме да Те обичам, както Ти ни обичаш“. (1/стр. 327)

„Отче наш, Който си на Небесата, долу, на Земята, и в душите, Ти проникваш със Своята мисъл, Твоята Любов е внесла в мен живот. Аз те обичам, Господи, Боже мой, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкия си дух, с всичката си сила. Да бъде Твоето Име благословено през всичките векове!“ (1/стр. 454)

Формула: „Господи, аз съм пълна (пълен) с Беззаветна Любов към Тебе, защото Ти си Възлюбленият на моята душа, Когото търся през вековете. Щом помисля за Тебе, аз се изпълвам с Радост. Искам да предам Твоята Любов без промяна. Люби чрез мен. Работи чрез мен. Във всяка форма да видя Тебе скрит“. (2/стр. 647)

Живот за Бога

…Ще кажем: „Татко, ние ще служим на тази Земя, Ти си я направил и от днес ние за Тебе ще живеем“– това е то Новото Учение. (22/стр. 607)

„Господи, помогни ни да се проявим така, както Ти искаш. Всичко да бъде за Твоя Слава и за Доброто на всички.“ (3/стр. 79)

Като станеш сутрин, ще кажеш: „Днес ще свърша една работа за Бога; най-малката работа може да е, но ще бъде за Бога“. (29/стр. 25)

„Днес ще обичам Бога, ще обичам всички хора. За Бога днес всичко ще извърша. Аз ще живея добре заради Бога. Моят ум ще бъде светъл, защото Бог иска това.“ (3/стр. 136)

Формула: „За Господа мога всичко да направя“. (1/стр. 965)

И когато кажете: „Господи, заради Тебе съм готов“, да знаете, че тогава Господ именно твори.

(3/стр. 127)

Свещено обръщане към Бога

…Ще отправим ума си към този Господ на Любовта и ще Му кажем: „Господи, ние сме готови да изпълним Твоята Свята Воля абсолютно, без никакви изменения. И всичката ни радост ще бъде да Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух. Искаме да Те познаем като Любов вътре в нази и вънка от нази. Да бъдеш Ти все и все във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия; да бъдеш Ти начало и край на нашия живот. Началото на всичката Твоя Благост и край на всичките наши недоразумения […]. Да бъдеш Ти Новото начало, което е без начало и без край! Началото на Новата Светлина, на Новия живот, който сега внасяш в душите ни“. (42/стр. 5)

„Ние Те познаваме, както Ти ни познаваш; ние Те любим, както Ти ни любиш. Ние сме Едно с Тебе, както Ти си Един в изявената тази Светлина. От сега нататък ще царува Твоята Любов в пълнотата на Твоята Милост през всичките дни на живота ни. Ние начеваме Новия живот… Благослови ни и ние ще носим Твоето Благословение.“ (42/стр. 5, 6)

Благодарност към Бога

Всяка сутрин, като станете, кажете си: „Боже, благодаря Ти, че съм останал жив, за да мога да Ти служа и днес“. (6/стр. 236)

Сутрин, като станете, направете опит и кажете: „Благодаря Ти, Боже, за голямата благодат, която имаш към нас. Ние Те познаваме, че си Добър, Всемилостив, Всеистинен и Всемъдър“. Повтаряйте това всеки ден в продължение на един месец и елате при мен– ще видите каква ще бъде температурата на душата ви тогава. Това е всичката Тайна. Ако го повтаряте десет месеца, ще бъде още по-добре. (19/стр. 197)

Едно време, когато Аз бях на вашите години, когато учех тази наука, като ставах, тъй започвах: „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си Ми дал и си Ме научил“. И вие започнете така. Това е едно Велико Учение. (6/стр. 237)

Един е твоят Баща, а не хиляди. На този Баща ще кажеш: „Аумен! Господи, обичам Те за всички добрини, които си направил за мен от толкова хиляди и милиони години. Благодаря Ти за всички милости, за всички блага, с които си ме обсипал и ограждал. Благодаря Ти, че си ме създал и че ме обичаш!“. (1/стр. 760)

Служение на Бога

Кажете си: „Господи, аз живея в Тебе, Ти си ми дал този ум, който имам; Ти си ми дал тази сила, която имам; Ти си ми дал живота. И в името на всичко това, което си ми дал, искам да Ти служа…“.

(1/стр. 763)

„Господи, Боже наш […]. Ти си ни крепил винаги с Любовта Си и ние ще Ти служим с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила…“ (3/стр. 50, 51)

…Господа. Ще Му кажете: „Господи, в Пътя на Твоята Любов, в Пътя на Твоята Мъдрост, в Пътя на Твоята Истина ние ще Ти служим през всичките дни на нашия живот“. (51/стр. 158)

Изпълняване на Волята Божия

Кажи: „Господи, помогни ми да изпълня Твоята Воля, да Ти служа!“. Кажеш ли така, ще видиш какъв преврат ще стане с тебе. (9/лек. 9: стр. 21)

Сега ще ви дам една важна Формула. Кажете: „Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня Твоята Блага Воля без никакво изключение“. Ще си служиш с тази Формула всеки момент: като си буден и като спиш, като ядеш и като работиш. Щом изговориш тази Формула, ти си вече на своето място. Ако я забравиш, ти отиваш на чуждо място. Тази Формула е за всекиго от вас. (7/стр. 211, 212)

Сутрин, като станете, кажете си: „Ето, Господи, при Тебе аз заставам и съм готов да изпълня Твоята Воля“. И като го кажете, ще го направите!

(1/стр. 609)

„Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша Волята Ти на драго сърце, защото Те обичам.“

(3/стр. 206)

Трябва да си представиш Бога като едно Разумно Лице, което те наблюдава– винаги Щедър и Мъдър– и да си кажеш: „Заради Него, заради Този, Който ми е дал всичките блага в света, ще се постарая да изпълня всичко!“. (3/стр. 163)

Дойдете ли до положение да изпълните това, което Бог ви повелява, ще кажете: „Аз ще изпълня Волята Божия, ако ще целият свят да ме тъпче. Аз зная, че никоя сила не е в състояние да отнеме от мене това, което Бог ми е дал“. (3/стр. 193)

…И ще кажа: „Господи, каквото и да стане на Земята, и светът да се обърне с главата надолу и да се разруши, аз ще изпълня Твоята Воля! Няма същество в света, което да ме отклони от това, ще я изпълня!“. Това говори, това иска Законът на Любовта, това говори и Божествената Мъдрост.

(30/стр. 216)

Преданост към Бога

Молитва на Учителя:

„Господи […]. Ще изпълнявам това, което Ти искаш, за нищо няма да пощадя живота си. Всичко, което искаш, ще го направя доброволно. Ще Те следвам не защото си направил Небето и Земята, но защото само Ти си Единствен, Безграничен, Безначален, Който обхващаш всичко в Себе Си. Амин.“ (3/стр. 53)

„Господи, Ти, Който сам поливаш и оросяваш душата ми със Своите Милости, ще слушам постоянно Твоя Глас, ще изпълнявам Волята Ти и ще ходя в пътищата Ти. Ще пазя Заповедите Ти, Боже наш, и ще приема Любовта Ти…“ (3/стр. 30)

…Да кажем: „Господи, ние ще изпълним Твоя План, както си го наредил. Ще приложим Твоите Закони“. (24/стр. 50)

…Вие трябва да кажете: „Господи, ние ще работим от сега нататък точно както Ти искаш от нас: първо, никога няма да изменим Твоя Закон, а ще го изпълним; Твоята Дума на две няма да направим, всяка Твоя Дума ще бъде Свещена за нас, Свещена, Свещена ще бъде!“. (22/стр. 821)

Жертва за Бога

…Кажи: „Аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко в жертва, за да Го позная“. Тъй като кажете, всичко ще дойде. (1/стр. 560)

Осветяване Името Божие

Като ставате сутрин, кажете: „Да се освети Името Божие вътре в моята душа, да дойде Царството Божие вътре в моята душа и аз да му служа, да бъде Волята Божия вътре в мене и аз да я изпълнявам“. (6/стр. 238)

Формули:

„Господи, огради ме с Благия Си Дух да мога да изпълня Твоята Светла Воля.“

„Господи, огради ме с Благия Си Дух да осветя Твоето Име на Земята.“

„Господи, огради ме с Благия Си Дух да работя за идването на Твоето Царство на Земята.“

„Да бъде благословен Господ Бог мой. Амин.“ (1/стр. 546)

2. Преданост към своя Учител

Молитва на ученика към Учителя:

„Учителю, нареди ми да вървя правилно по Твоя Път, да позная Бога, както Ти Го познаваш. Научи ме да Му служа така, както Ти Му служиш. Покажи ми как да придобия Любовта, която Ти имаш към Бога, към Своята Душа и към Своите ближни.

Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота, и ще ги донеса пред Тебе на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение. Амин.“ (3/стр. 38)

Формула: „Учителю, аз Те поздравявам, аз Те благославям, аз Ти благодаря за всичко, което правиш за нас (мен). Аз ще работя за Твоята мисия, за Божието Дело. Помогни ми“. (2/стр. 645)

Формула: „Учителю, желая да бъда винаги във вътрешна връзка с Теб, да приемам Твоите мисли и желания. Твоят Дух да работи вътре в мене и да ме ръководи…“. (2/стр. 646)

3. Преодоляване на трудностите

„Господи, да бъде Твоята Воля. Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята Ръка, и ще изпълня Волята Ти без никакво престъпване на Твоя Закон. Амин.“ (3/стр. 61)

Болен си… Отправи ума си към Този, Който е навсякъде, Който е създал света, и кажи: „Да бъде тъй, както Той е устроил. Аз ще изпълня Волята Му“. Няма болест, която да не се подчини на тази Формула. (14/стр. 219)

…Като се намерите в мъчнотия, ще кажете: „Господи, дай ми малката Топлинка, дай ми малката Светлинка!“. Като я почувствате, ще кажете: „Господи, да бъде всичко за Твоята Слава!“. Пък като дойдат мъчнотии и страдания, пак ще кажете: „Господи, пак да бъде за Твоята Слава!“. За всичко, което става в живота ви, ще казвате: „За Славата Божия!“. (9/лек. 35: стр. 18)

V. СВИДЕТЕЛСТВО ПРЕД БОГА

1. Дайте Свидетелство пред Бога!

Така говори Господ: „Изпълнете Моите Заповеди и Повеления. Ето, Моето Слово пристига, Заповед ви носи да заверите Свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на Завета Ми чрез живота си“. (47/стр. 113)

Дайте Свидетелство на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие като залог на вашата Вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога… Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята Неизмерима Благост и Вечна Милост. Изповядайте пред Бога и Неговото Лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето. (47/стр. 113)

Първо Свидетелство: „Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, Който е говорил?“.

„Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, Който всякога говори и чрез Говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо!“

Второ Свидетелство: „Вярваш ли в Мен, твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега?“.

„Вярвам в Господа, моя Спасител, Който ми говори сега, и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината!“

Трето Свидетелство: „Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, Който изработва твоето Спасение?“.

„Вярвам в Божия Вечен и Благ Дух, Който изработва сега моето Спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат.“

Четвърто Свидетелство: „Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя?“.

„Вярвам в моя Приятел Господа Исуса Христа и във всичките мои братя– раби на Бога Живаго, които се подвизават заедно с мен!“

Пето Свидетелство: „Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание?“.

„Приемам да изпълня Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание. Словото Му ще ми е Закон!“

Шесто Свидетелство: „Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?“.

„Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията Любов.“

Седмо Свидетелство: „Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото Дело?“.

„Ще посветя живот и здраве, и всичко драго за Божията Слава и Славата на Неговото Дело.“

Осмо Свидетелство: „Ще ли слушаш Моя Глас и Моите Съвети, кога ти говоря?“.

„Ще слушам, Господи, Гласа Ти и Съветите Ти, кога ми говориш.“

Девето Свидетелство: „Ще ли си готов да изпълниш Моите Заповеди без всяко съмнение?“.

„Готов съм, Господи, да изпълня Заповедите Ти без всяко съмнение.“

Десето Свидетелство: „Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?“.

„Ще се трудя, Господи, да ходя винаги пред Лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам. Амин.“

(47/стр. 121, 122)

2. Бог дава обещание
на Своите Вречени

„…Ти, който отсега ставаш Мой, поверяваш всичко в Моите Ръце. Отсега Аз Сам ще те ръководя. Сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под Моите Крила. Аз ще бъда Страж над теб и Окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце. Ще Ме призоваваш рано и ще ти отговарям в утрешните зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени Дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. […]

След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка Заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си.

Аз Съм, Аз, Бог Един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее като утринното Слънце на Живота.“ (47/стр. 117)

---