Учителя – Божествено Учение за Устоя

ПРЕДГОВОР

Устоят е Живият Диамант в нас.

Ако устояваш в Бога, не е ли това най-великият Дар от Бога?

Ако имаш Устой, Бог е заживял в тебе и ти си заживял в Неговата Милост.

Ако Бог ни е дал Себе Си, ще устоим на всичко.

Що е Устоят? Това е да си чул Гласа Му.

Човекът на Устоя има Сърце от Древност.

Устоят означава, че нашият Път е осветен от Бога.

Устоят е Неземен Храм.

Който има Устоя, е пресътворил себе си в Сърцето на Бога.

Устоят е Живот в Дълбините. Външните нямат Устой, защото не са в Дълбините си.

Чрез Устоя Бог ни е скрил в Себе Си.

Човекът на Устоя е мълчалив Храм.

Човекът на Устоя е осветил своя мрак.

Устоят разрушава света и смъртта.

Устоят е чул Тишината на Бога.

Когато Бог иска да ни създаде в Себе Си, Той ни дарява Устоя.

Устоят е Лицето на Бога в нас, в нашето Сърце. Ако Устоят е в нас, Бог е в нас. Устоят е Единство.

Законът на Устоя е: Бог тече в мене и аз тека в Него.

Устоят ни прави Несътворени.

Чрез Устоя ние сме родени в Бога.

На Голгота угасват световете, умират заблудите, но Устоят тържествува. Устоят е Владетелят.

На Голгота Устоят казва: „При Тебе идвам, Господи!“. Така Устоят заживява завинаги в Господа.

Що е Устоят? Последната Дума на Бога.

Устоят движи Вдъхновението.

Устоят е мярка за вътрешно Богатство.

Устоят е Дух, който живее в Тишина, но когато се появи бедствието, то слуша гласа му– гласа на Духа.

Що е Истинският Устой? Свръхестествено Същество.

Елеазар Хараш

КРЕПОСТТА В ЧОВЕКА

Бог – Вечната Канара у човека

Това, върху което почива човешкият живот, човешката сила, човешкото щастие, то е Бог.

(книга 76/стр. 374)

…Най-първо трябва да имаш Вяра в Онзи, Който е създал всичко… Вярата е над знанието. Тя е Непоколебима сигурност, че има Едно Висше Съзнание, на Което можем да уповаваме всякога.

(1/стр. 431)

Ако в даден момент човек може да вярва, че в света съществува Едно Висше Съзнание, Което прониква през умовете на хората, и ако отправи мисълта си към това Съзнание, всичките му мъч­нотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда. (1/стр. 57)

Облаците ще изчезнат, но Слънцето няма да изчезне. Аз мога да имам мъчнотии, те ще се махнат, но Реалността– Бог– ще си стои всякога. (1/стр. 203)

…Ние разбираме: да имаш Любов, значи да имаш една връзка с Източника на живота, или да имаш връзка с Духа Божи, със Съзнанието на Онзи, Който е създал света, и Неговата Светлина постоянно да те озарява вътрешно при всичките условия на живота. (24/стр. 30)

Ако човек държи в съзнанието си Идеята за Великия, ще има Светлина в ума си и Топлина в сърцето си. Човек трябва да счита тази Идея за Основна Свещена Идея, с която да работи и върху която да гради. (2/стр. 118)

Мисълта, която искам да ви оставя, е следната: Да имате връзка с Бога. Тази връзка е Реалност, на която можете да разчитате при всички условия: като болен и здрав, като беден и богат, като нещастен и щастлив. (19/стр. 172)

За човека са важни Постоянните и Устойчиви неща. Какво по-голямо Благо за него от това да знае, че има Едно Разумно Същество в света, Което го обича като спящ и буден, като беден и богат, като учен и прост, като болен и здрав. Който иска да го обичат с тази Неизменна Любов, той трябва да служи на Бога. (56/стр. 245, 246)

И тъй, да имате Любовта на Бога, това значи зад вас да стои Крепост, на която да разчитате и в настоящето, и в бъдещето. (76/стр. 132)

Най-хубавото, най-великото в живота ни е именно Любовта на нашия Отец. Тази Любов е Канара на нашия живот. Тя ни крепи, тя внася Дълбочина в съзнанието ни. Божията Любов е вътрешно Течение, което прониква нашето подсъзнание… (84/стр. 36)

Щом се затрудниш, обърни се към Господа и кажи: „Господи, достатъчно е това положение“. Той ти отнеме товара. Ти се разпериш, излизаш от великия океан на живота и влизаш в Покоя, отдето си дошъл. (75/лек. 4: стр. 27)

Който е направил връзка с Бога и поддържа Отношенията си с Него, той е намерил Магическата пръчица в живота си… Той е свързан с Абсолютната Реалност и всякога разчита на нея. И през най-големи страдания да мине, той е смел и решителен.

(19/стр. 173)

Ако връзката ви с Бога е силна, никакви съмнения и колебания няма да ви смущават. Човек трябва да има такова Убеждение, което да издържа на всички сътресения. Каквито разтърсвания да има, физически или душевни, връзката му с Бога трябва да бъде Канара, Опора на неговия живот. (19/стр. 35)

И тъй, пазете връзката си с Бога като Истинска Опора на живота. (19/стр. 39)

Христос казва: „Да се не смущават сърцата ви! Имайте Вяра!“. То значи: имайте стабилитет! Ще вярвате в Бога, ще вярвате, че в Него няма измяна и промяна. (74/лек. 23: стр. 19)

Туй, което всякога в нас остава Неизменно, то е Бог. Единственото нещо, което в нас остава Неизменно, след като преминем всичките изпитания в света, то е Бог. Питате: „Защо трябва да преминем тия страдания?“. За да остане Бог в нас. Като минем през всичките изпитания, Той да остане в нас, Който е всякога Неизменен при всичките условия на живота. Затова трябва да минем всичките страдания, сиромашия, че онова, което остава в нас, Неизменното, то е Бог, на Когото можеш да разчиташ. То е Реалността… (24/стр. 71, 72)

Казвам: Най-първо уповавайте на себе си. Разбирам: уповавайте на Бога, Който е във вас.

(68/стр. 302)

Там, дето владее пълен Ред и Порядък, и Справедливост, страхът отсъства. Защо? Хората разчитат на Устойчивите неща. Кой не разчита на здравия параход? Кой не разчита на силния кон? За да не се страхувате, уповавайте на Бога. Той е най-силният, най-разумният, най-мъдрият. (18/стр. 51)

Ако вярвате в Бога, и адът, в който живеете, ще се превърне в рай. Това е Великата Истина. При изпитание човек трябва да се уповава на Бога. За да направи това, човек трябва да бъде силен. (2/стр. 120)

Човек, като работи за Бога, трябва да е твърд, силен; каквото и да стане, да уповава на Бога; да знае, че има над него Една Сила, Която бди, и каквото дойде, да благодари. (1/стр. 394)

…Единственото нещо, на което можем да разчитаме, това е Божият Дух, Който работи във всинца ни. Казвате: „Да дойде Божият Дух“– това са човешки схващания. Има нещо Постоянно в Природата. Това Постоянно нещо наричаме Бог… На Бога всякога можете да разчитате, а другите неща са преходни. (10/стр. 12)

Да знаем, че има Един, на Когото можем да разчитаме. Дали си пеперуда, буболечка или червей, това е без разлика. Но знай, че има Един, Когото обичаш и Който те обича. (1/стр. 103)

Когато те отхвърлят и си без нищо, тогава Господ те обича. Ако разбереш това, ти си силен.

(1/стр. 149)

Когато се намери в трудно положение на живота си, изоставен и забравен от всички, в пълно отчаяние, човек трябва да разчита на нещо. Единственото нещо, в което човек никога не се е лъгал и на което всякога разчита, това е Бог, Основата на неговия живот. Само Той е в състояние да разпръсне мрака около него. В каквото затруднение да се намерите, кажете си: „Има Един, в Когото никога не се съмнявам“. При най-трудните задачи на живота ви Бог е около вас и ви нашепва как да постъпите… (56/стр. 122)

Няма друг като Бога. Тази черта само Бог я има. Когато човек е изоставен от всички, последният, който ще се намери до него, е Бог. Той е последното прибежище, последната инстанция, на която се спираме. И веднага настава Мир в теб, идва утеха. (1/стр. 17)

Всеки може да опита Бога. Как ще Го опита? Когато изгуби всякаква надежда и помощ отвън, когато животът му се обезсмисли, тогава Бог вътре в него му остава Единствен Верен и го крепи. Дали си на Земята, или в другия свят, дали си в ада, или в Рая, Единствен Той остава с тебе и те крепи. Твоята мисъл, твоето чувство, твоето съзнание е преплетено с Неговото. (25/стр. 130, 131)

Имайте пълно Доверие в Бога. При всички мъч­нотии и изпитания да бъдете тихи и спокойни. Като се разтревожите, помислете си за Бога, за да се успокои Душата ви. (16/стр. 593)

Като влизате във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви Светлина, а в Душата ви– Дълбок Мир.

(2/стр. 84)

Ще ви дам и една формула за страданието: когато си неразположен или в мъчнотия, кажи си: „Бог ме обича и аз Го обичам. В Бога всичко е доб­ро“. (1/стр. 464)

Какви ли не премеждия не преминават през главата на човека! Ако Бог не пази човека, той не би устоял. (1/стр. 253)

Виждам как някой Светия носи на гърба си страданията и нещастията на хората, той е натоварен Светия и е в живота. А когато виждам, че някой Светия няма нищо на гърба си, казвам, че той не е още влязъл в живота. Светията има неп­реривна връзка с Бога. Тайната е там, че той накъдето тръгне, Господ ходи с него– това не е нещо външно. (1/стр. 384)

Най-после, братя мои, укрепете се в Господа, в Силата на Неговото Могъщество, на Неговата Безгранична Любов, Неизказана Мъдрост и в Светлината на Неговата Истина. (21/стр. 284)

Връзка с Божественото Съзнание

В Съзнанието на Бога няма промени. …Божественото Съзнание е всякога тихо и спокойно. Докосне ли се човек до Божественото Съзнание, веднага и неговото съзнание се пречиства, недоволството се премахва и животът му се осмисля.

(12/стр. 260, 261)

За вас е важно да мислите, да намерите метод, чрез който да възстановите Равновесието на вашето съзнание. За тази цел достатъчно е винаги да помните, че има една връзка у вас, която никога не се къса, никога не се променя. Тя винаги остава еднакво силна, еднакво здрава. Освен вие самите никой друг не е в състояние да скъса тази връзка. Ние наричаме тази връзка „проникване на Божественото Съзнание в човешката Душа“. Тази връзка представя вечно движение, вечно проникване на Божественото Съзнание във всички същества и движение на тези същества към Божественото Съзнание. Всеки е опитвал и опитва тази връзка. И при най-лошото състояние да се намирате, вие всякога чувствате, че нещо силно във вас поддържа Духа ви. (53/стр. 221, 222)

Всички да ви изоставят, вие дълбоко в себе си чувствате, че има нещо здраво, неизменно, което поддържа Равновесието на вашето съзнание. Това се дължи на онзи Лъч от Божественото Съзнание, който прониква в Душата на всички хора. Като знаете това, дръжте в себе си положителната мисъл, че има нещо във вас, което и при най-критичните ви състояния няма да ви напусне, няма да ви изостави. (53/стр. 222)

Следователно, когато съзнанието ви се раздвои, първата работа е да се успокоите и да вложите в подсъзнанието си положителната вяра и мисъл, че има във вас една връзка, която никога не може да се разкъса и на която всякога можете да разчитате. Няма сила в света, която може да разкъса тази връзка. Върху тази връзка именно вие можете да градите вашия бъдещ живот. Без вяра в тази връзка вие не бихте могли да живеете, не бихте могли да издържите на постоянните промени, на каквито сте изложени всеки момент. (53/стр. 222)

Свещено нещо е връзката ви с Великото Божествено Начало на живота. Дойдете ли до тази връзка, не позволявайте на никого да я пипа. Нито вие имате право да я чоплите. Уповайте на нея! Тя ще ви извади и от най-забърканите положения на живота. Щом уповавате на тази връзка, вие всякога ще бъдете свободни. Ако временно сте изгубили свободата си, пак ще я придобиете. (53/стр. 223)

…Никога не си позволявайте да развързвате конеца, с който Първичната Причина ви държи. …Докато живеете в лабиринта на материята, не късайте конеца. Всяко преждевременно късане на този конец води след себе си нещастия, страдания, катас­трофи. Докато сте в лабиринта, дръжте се здраво за тази връзка. Това значи вяра. Следователно положителната вяра, за която говорим, подразбира съзнателно поддържане на вътрешната разумна връзка между Първата Причина и вас. (53/стр. 223)

Съвременните хора страдат, мъчат се, не знаят как да се справят с мъчнотиите в живота. Много просто, трябва да се свържат с Бога. Няма по-реално нещо от тази връзка. Тя никога не се променя и нищо в света не е в състояние да я разкъса. Достатъчно е да насочите ума, сърцето и волята си нагоре към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. (53/стр. 225)

Значи, стремежът на човека, на цялото му същество трябва да бъде насочен към Бога, към Първичното Съзнание… Достатъчно е човек да отправи погледа си към изгряващото Слънце, за да разсее облаците, събрани в неговото съзнание. Такова нещо представя Първичното Съзнание. Достатъчно е човек да се свърже с това Съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб. (53/стр. 225)

Първичното Съзнание е Слънцето на хоризонта на нашия духовен живот. То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в него повече Светлина, повече живот. Срещате някой човек отчаян, мрачен, недоволен от себе си, от живота, готов да мре. Обаче, ако може да се свърже с Първичното Съзнание, всичко това моментално изчезва: той става весел, разположен, съзнанието му се прояснява; той намира смисъл в живота, вижда, че има за какво да живее. (53/стр. 225, 226)

…Задръжте в ума си следната мисъл: В света съществува само една връзка. Тя е връзката с Божественото Съзнание, която е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества, от най-малките до най-големите. Следователно, каквото да се случи в живота ви, дръжте в ума си мисълта, че вие имате връзка с Божественото Съзнание, Което при никакви условия в живота няма да ви изостави. Щом имате тази връзка, вие ще бъдете в състояние да мислите, да чувствате, да действате… Значи, докато е свързан с Божественото Съзнание, човек има сили всичко да направи. (53/стр. 230, 231)

Внесете Мир и Тишина в умовете си, в сърцата си и при Тих ум и Спокойно сърце се свържете с Божественото Съзнание, в което живеете.

(58/стр. 10)

Поставяне на здрава Основа

Трябва да има нещо, на което целият живот да е построен… Основа трябва. (7/стр. 35)

Животът на всеки човек трябва да бъде поставен на Реална Основа. Застане ли на такава Основа, човек има нещо Устойчиво, на което разчита във всички случаи на живота си. (49/стр. 205)

Има една Истина, в която като се убеди, човек ще има една Непоклатима Основа. (1/стр. 99)

Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен Смисъл на нашата Душа. Ние ще разберем Бога като Светлина, тъй както Ангелите Го разбират. Ще разберем Бога като Живот, ще Го разберем и като Любов. Разберем ли тия неща, ние ще имаме една Основа, от която никой не може да ни поклати. (32/стр. 30)

…Човек трябва да постави живота си на здрава Основа– на Божията Любов, на Духа Божий.

(84/стр. 75)

Човек построи къща и тя става негов идол или спечели богатство и го направи свой идол, или пък роди едно дете и го възкачи за идол. Това е една фалшива основа, понеже за Основа трябва да пос­тавим единствено своите Отношения към Бога, т.е. към Онзи, Който ни е създал, Комуто дължим своя живот. (1/стр. 85)

Казваш: „Здрав съм, силен съм, богат съм– ето основата на моя живот“. Здравето на човека може да се отнеме, силата му може да се отнеме, богатството му също може да се отнеме. Де остава неговата основа? (47/стр. 167)

Основата, на която съвременните хора стоят, трябва да бъде неподвижна. Човек трябва да мине от подвижната към неподвижната Основа на живота, т.е. от условията на временния живот към Вечния Живот. (80/стр. 118, 119)

Това, което ви говоря, е, че вие трябва да имате Основа… Който няма Основа, нека тури за Основа Истината и върху тази Основа да гради.

(75/лек. 25: стр. 23)

Казвам: Турете здрава Основа на живота си. „Нямаме ли основа?“ Имате, но основата ви не издържа на бурите и изпитанията в живота. Турете за Основа на своя живот трите Неизменни величини– Любовта, Мъдростта и Истината. (47/стр. 167)

Любовта, Мъдростта и Истината са Сили, които излизат от Бога и работят за нашата Свобода. Да приложим Любовта за Основа да освободи живота. Да приложим Мъдростта за Основа, да приемем Знанието. Да приложим Истината за Основа, за да станем Свободни. (66/стр. 49)

Един американски студент отишъл при един виден професор по философия и му казал: „Господин професоре, искам да ми препоръчате един кратък няколкомесечен курс по философия“. Професорът се замислил и му отговорил: „Млади приятелю, има курсове по философия, които продължават няколко години; има и шестмесечни курсове. В заключение на това ето какво ще ти кажа: Когато Бог иска да създаде тиква, нужни Му са само шест месеца. Когато иска да създаде дъб, нужни Му са сто години“. Философия, придобита за шест месеца, представя тиква. Философия, придобита в продължение на няколко години, представя солидна Основа, върху която човек може да гради живота си. (15/стр. 173)

…Гредите представят Основата, върху която е съграден физическият и духовният живот на човека. Колкото по-правилни са Разбиранията и Възгледите на човека за живота, толкова по-здрави са гредите му. От тия греди може да се направи мост, по който да прекарват големи тежести. (69/стр. 197, 198)

Човек може да има много незавършени процеси в себе си, но покрай тях трябва да има и някои завършени. Завършените процеси у човека представят неговото Верую и Убеждение, както и неговите Идеи… Всички експлозии, които причиняват страдания и нещастия на хората, стават все в незавършените процеси. Ние трябва да поставим Основата на своя живот върху завършените процеси, за да работим съзнателно и с незавършените.

(15/стр. 191)

Влезете ли в Божествения порядък, там нещата са абсолютни, завършени процеси… Турете настрана човешкия порядък, заместете го с Божествения порядък и градете нагоре. Значи, Основата на вашия живот трябва да бъде Божественият порядък, а за градиво нагоре– човешкият порядък. Само при това положение къщата ви може да устои на бури и ветрове. Никакви бури, никакви водни течения не могат да я подронят. Турите ли човешкия порядък за основа, а Божествения за градиво, къщата ви е поставена на пясък. Следователно, докато поставяте Божествените Разбирания за Основа, …вие ще имате добри резултати. (33/стр. 420, 421)

Искате ли работите ви да вървят добре, турете Божественото за Основа на живота си, а човешкото– за допълнение. (56/стр. 130)

Наистина Божественото в човека трябва да стои по-горе от човешкото, за да може той да се справя с всички низши и обикновени чувства и мис­ли, които минават през него. Само по този начин човек може да възприеме Любовта и да я приложи в живота си като Велик Закон, като Основа на Битието. (76/стр. 299)

Когато аз говоря за Любовта и Обичта, аз подразбирам Божествения свят, който работи в нас. Той е Основата. (71/стр. 192)

„Побеждавай злото чрез Доброто.“ Наистина човек може да победи злото в себе си само чрез Доб­рото, чрез Любовта. Ако не постави Любовта като начало на своя живот, човек няма да има никаква основа, никаква цел и никакъв смисъл. (70/стр. 154)

Следователно, когато разглеждаме Любовта окул­тно, разглеждаме я като Основа, в която се развива животът и от която той черпи своите сокове. А животът е необходим, понеже корените на нашия Разумен живот са вложени в него.

(75/лек. 1: стр. 15)

Едно нещо ви трябва – вложете Любовта като Основа… Всичкият капитал е Любовта. (1/стр. 93)

Хората трябва да турят Любовта като Основа на Живота и чрез нея да създадат Новото съзнание. (2/стр. 188)

Уповавайте напълно на вашето Разумно сърце. Без никакъв страх, без никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взема участие. Ще се стремите да разбирате Разумното си сърце и според него да постъпвате… Разумното сърце разполага със знания и сили не само за нещо специално, но за работи, които се отнасят във всички направления. Затова Разумното ви сърце ще остане като Основа в живота ви, а от тази Основа вашият ум ще се развива в Ново направление. Това ще бъде вашата придобивка, вашият капитал в бъдеще.

(3/стр. 368)

…Когато на физическия свят един човек… съгради къща върху камък [и] дойде наводнение, тази къща издържа, понеже има основа. А пък другата, която е съградена върху пясък, когато дойдат тия наводнения, не може да издържи. Казвам така: Свещеният Огън в човека, това е Основата, върху която трябва да се съгради животът. Всякога човек трябва да гради върху него. (81/стр. 130)

Разумен човек е онзи, който е съзидал живота си върху Свещения Огън. И дойдоха всичките изпитания на живота– той устоя. А неразумен човек е онзи, който съгради живота си върху димящий огън. Сега Огънят вътре се разбира. И ако ти съградиш живота си само върху димящия огън, постоянно ще имаш пушек. И като дойдат изпитанията в живота, всичко туй ще изгори и ще се помете… Затуй градете върху Свещения Огън! …Всяко едно Напреднало същество, което излиза от Бога, носи със себе си този Свещен Огън. И дето ходи, и работи с него. (81/стр. 142)

Ако физическият живот на човека не е съграден върху Надеждата, духовният му живот– върху Вярата, а Божественият– върху Любовта, той нищо не може да постигне. Надеждата е Основа на физическия живот, Вярата– на духовния, а Любовта– на Божествения. Физическият, духовният и Божественият живот представят целокупния живот. (70/стр. 130)

Често ме запитват: „Какво виждаш в хората, които те обикалят?“. В тях виждам най-малкото Добро. Дето е най-малкото Добро, там е Бог… Да намериш малкото Добро в човека, това значи да поставиш отношенията си с хората на такава Основа, която нищо не може да разклати. Това значи да поставиш живота си на Канара, която никакви бури и ветрове не могат да разклатят. На тая Основа може да градите своето велико бъдеще.

(16/стр. 698)

Само по себе си Доброто е Сила. Който притежава тази Сила, той е силен човек. Поставите ли Доброто като Основа на живота си, никой не може да ви поклати оттам. Доброто е Сила Божия. Затова е казано: „Побеждавайте злото чрез Доброто“.

(33/стр. 420)

Говорим, но нямаме нещо, на което да разчитаме… Ако ни поставят на изпит, ще се поколебаем. Да има нещо, на което да разчитаме. Доброто, което е твърдо, то не се изменя… Доброто е твърдото, то е Основата в нас. (46/стр. 177, 178)

Под думата Доброта какво се разбира? Когато един човек има Доброта в себе си, той е силен човек, нищо не може да го разклати. Има здрава Основа. (85/стр. 85)

Човек, който не е добър, няма Основа. Основата е Доброто, понеже е твърдо. Сегашните хора, като градят, търсят твърда основа, каменна. За туй казва Христос: „Туй, което е съградено на пясък, събаря се“. Или казано другояче: всеки човек, който не е съграден на Доброто, той се разсипва, корените му се разсипват. (46/стр. 178)

…Какво значи правилото: „Стой на краката си“? Да стоиш на краката си, подразбира да стоиш на здрава Основа– на Добродетелта. (67/стр. 123, 124)

Краката, това са символ на Великата Добродетел, върху която е построен целият свят. Това са Великите крака, Великите Добродетели, на които е построено днес цялото общество. (75/лек. 11: стр. 19)

Какво е тогава предназначението на Вярата? Предназначението на Вярата е да крепи нашия ум. Какво е предназначението на нашия ум? Да ни научи да живеем добре, разумно. Какво е предназначението на нашия Разум? Да подтикне нашето сърце към Добродетели. Какво е Добродетелта? Защо ни е тя? Добродетелта е Основа на нашия земен живот. Следователно тя е необходима за всинца ни. (74/лек. 28: стр. 20, 21)

Непоколебимо Верую

Да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на твърдата почва, на Истинското Верую, на Дълбоките Разбирания, на вътрешната Самоувереност. (29/стр. 11)

…От всички се изисква едно солидно Верую, а не суеверие. Всички трябва да имате такова Верую, което да почива на Основата на Светъл ум, на Благородно сърце, на вътрешни и красиви стремежи.

(42/стр. 24)

…Трябва да придобиеш… онова Верую, което внася в ума на човека една Светла мисъл, в сърцето му Светло чувство и във волята му Сила, чрез която може да направи едно Добро за себе си и за окръжаващите. Това значи да има човек Свещено Верую, което може да го крепи във всички случаи на живота. (76/стр. 232)

Верую, което се разколебава от условията на живота, е неустойчиво. Обаче има едно Верую в света, което при всички условия на живота не се мени, всякога остава едно и също. (56/стр. 206)

Здрава Основа наричам, когато един човек при всичките условия на живота не изменя вярванията си, не изменя поведението си. (31/стр. 41)

Бъдете искрени към вашето Верую да не допуснете никакво съмнение или колебание по отношение на него. Бъдете честни и искрени към своето Верую да устоявате на него при всички условия.

(33/стр. 118)

Докато страдат, хората мислят за Бога. Престанат ли страданията, и те престават да мислят за Бога. Това не е никакво убеждение, никакъв морал. И като страда, и като не страда, и като здрав и болен, човек трябва да има едно и също Неизменно Верую. (23/стр. 106)

Колко вярвания сте имали, на които сте изменили! Колко съмнения в Бога сте изживели, докато най-после сте дошли до Новото Верую, което не се събаря, до Вечната Любов, с която сте познали Бога. (25/стр. 66, 67)

И тъй, правилното разрешаване на въпросите се крие в Абсолютната Вяра в Бога. Ще вярваш, че всичко, което Бог е създал, е съвършено. Той не допуща никакви погрешки. Това трябва да бъде Основното Верую на човека. (83/стр. 60)

Ако Бог ни поставя на изпитания, на страдание, целта Му е понякога да изпита нашето Верую. Някога Бог ще даде богатство и привидно ще го вземе, за да опита за какво Го обичаш: дали за богатството, или за същината. Ще кажеш тогаз: „Господ дал. Господ взел“. Но на Господ крайните Му решения са всякога добри; всякога целта Му е да опита, да събуди съзнанието ни, та между Него и нас да има връзка; да има в нас готовност и нищо в света да не е в състояние да разклати нашето Убеждение.

(7/стр. 144)

Набожни хора наричам тия, които като погледна, в очите им се чете, че те имат едно Верую, което почива на една вътрешна опитност, а не на някакви философски твърдения. (74/лек. 5: стр. 21)

Хубави са тия открития на философите, но трябва да имате една опитност като на Сведенборга. Трябва да имате една такава опитност, че като поставите върху нея своето Верую, да не се разклати ни най-малко. Туй ще бъде една положителна, обективна наука, както е положително изгряването и залязването на Слънцето…

(74/лек. 5: стр. 21, 22)

Ако имаме едно Верую, то трябва да бъде като Истината. (74/лек. 5: стр. 22)

Твърдо Убеждение

Като човеци, от вас се иска не да бъдете хора на науката, но да имате Убеждение, на което да разчитате във всички случаи на живота си. (49/стр. 191, 192)

Човек трябва да има нещо Реално в себе си, на което да разчита във всички случаи на живота си. Той трябва да има Убеждение, върху което да гради своя живот. (49/стр. 186)

За да се усили, да минава безпрепятствено през лошите условия на живота, човек трябва да има Убеждение. Дали живее на физическия, в духовния или в Божествения свят, човек трябва да има такова Убеждение, с което да се справя с всички мъчнотии. (49/стр. 145)

Силният човек, при каквито условия да се намери, в каквато тъмнина да изпадне, не се разколебава. Убеждения има този човек! Морските вълни не са в състояние да заличат написаното в него. Неговите Убеждения са написани на Канара, на Устойчива материя, а не на пясък. (76/стр. 6)

Истинско Убеждение е това, което никой не е в състояние да разклати. Истинско Убеждение е това, което от никакви мъчнотии, от никакви препятствия и противоречия не може да се разколебае. Това подразбира Истинско познаване на живота. (49/стр. 189)

Човек може да разчита само на такива Убеждения, които самият живот е опитал и проверил. Убеждение, което животът не е опитал, всякога може да се заличи. (49/стр. 189)

Само онзи има Убеждение, който е поставил за Основа на живота си Любовта към Бога. Това трябва да бъде Основната Идея на неговия живот.

(49/стр. 189)

…Яви ли се в човека Идеята за съществуването на Бога, първо той трябва да се стреми към придобиване на някаква опитност в това направление. Макар да е направил микроскопически опит, човек трябва сам да е дошъл до Убеждението, че Бог съществува. Направи ли един малък опит, от който да е придобил известно знание, човек може да каже, че се убедил в съществуването на Бога, и живее вече на здрава Основа. (49/стр. 190)

Всеки трябва да се стреми да има строго определено, Свещено Убеждение. Той не трябва да мисли днес по един начин, утре– по друг начин. За всяко нещо човек може да мисли само по един Ра­зумен начин. Разумният начин на мислене е Принципален начин. (35/стр. 165)

Вие ще бъдете твърди като диамант в Убежденията си. (21/стр. 319)

Който има устойчиви Убеждения, при каквито условия да го поставят, той издържа. Човек носи Вярата и Убежденията със себе си, той не ги възприема от външния свят. Външният свят е условие за човека да кали Вярата и Убежденията си, но не оттам да ги възприема. (70/стр. 152)

Щом имате убеждение, което се мени, вие сте боядисани. Щом имате Убеждение, което не се мени– то може да претърпява [разни] форми, но не се мени– то е Същинско Убеждение. (79/стр. 410)

Че той себе си не обича, как ще обича тебе? Най-първо не обича себе си: носи тесни обуща, заради убежденията на хората носи рогати обуща, остри, защото модата била такава. Човек, който ходи по модата, той убеждение няма или убежденията му са по модата. Ще носиш обуща, които да не стесняват краката ти, …ще носиш Убеждения, които да не стесняват ума ти; ще носиш Убеждения, които да не стесняват сърцето ти; ще носиш Убеждения, които да не стесняват постъпките ти…

(79/стр. 410)

Устойчивият ученик има Убеждение, на което не изменя. Неустойчивият мени убеждението си; той всеки момент е готов да приеме чуждо мнение, да се откаже от убеждението си. Той мисли, че от всичко може да се учи, но всъщност никога не дохожда до познаване на Истината. (26/стр. 37)

И тъй, който има Убеждение без изключение, той всичко може да постигне. Такова Убеждение има само в Любовта. Убеждение без Любов не съществува. Който живее в Божията Любов, само той може да има Убеждение. (27/стр. 165, 166)

…Любовта трябва да влиза като съществен елемент в Убежденията. Истинско Убеждение е това, в което Любовта, Мъдростта и Истината влизат като необходими елементи. Следователно, ако човек се намира под влиянието на три Високи Съзнания– Съзнанието на Любовта, на Мъдростта и на Истината, никога не може да се отклони от своите Убеждения. (69/стр. 21)

Изпадне ли човек под влиянието на съзнания, по-низки от своето, непременно ще се отклони от убежденията си. За пример, ако човек се намира под влиянието на невежеството, на лъжата, на омразата, по никой начин не може да устои на своето убеждение. При това положение той трябва да се обърне за помощ към Бога, към Божественото Съзнание. (69/стр. 21, 22)

…Злото в света е лошият господар, който има обичай да бие слугите си. И ако вие не знаете как да се справите с това зло, то ще снеме кожата от гърба ви. Ако знаете как да се справите, ще вземете стоте долари от него. Като види, че имате Убеждения, че сте Разумни, злото ще каже: „Заслужава да се живее добре. Толкова кожи досега съм снел, но от сега нататък вече отстъпвам“. (84/стр. 20)

Човек трябва да има вътрешно Убеждение, което всякога да поддържа Духа му, да поддържа неговия живот. (27/стр. 166)

Твърдият човек има Убеждение. Той знае, че животът излиза от Бога. (23/стр. 186)

Казвам: Който върши Волята Божия, не прави грешки. Този човек е готов да издържи докрай на своето Убеждение. (27/стр. 253)

Сега от всички хора се иска Стабилност, Устой във възгледите им. (65/стр. 64)

Днес срещате един човек, който ви говори за морал, за идеали, за някакво верую, а на другия ден се отказва от всичко. Къде е човекът, на когото можете да разчитате? Друг някой пък издържа на своите Идеи и Убеждения. Той живее в това, което говори. В този човек има Душа. За този човек казваме, че Душата му присъства в него. Често слушате да казват за някого: „Душа има този човек“. (69/стр. 65)

И ученикът някога е бил въглен, но сега е диамант. Той е минал и минава през такова налягане, което е в състояние да превърне въглена в диамант. Ученикът се отличава по това, че може да пречупва светлината както диаманта, вследствие на което придобива вътрешна стойност. Той е твърд като канара. Никой не е в състояние да разколебае неговата Вяра и Убежденията му. (15/стр. 177)

Един познат ми разказваше следното: „За Убежденията, които имах, ме затвориха в домашен арест, като ми казаха, че ако изляза вън от къщи, ще ме убият. Това се продължи цяла година. По едно време взех да си мисля: „Да поддържам ли Убежденията си, или да се откажа? Ако държа на Убежденията си и изляза от къщи, ще ме убият. Ако остана още под арест, оризището ми ще пропадне“. Намирам се пред дилема, не зная кое от двете положения да избера. Отвътре нещо ми казва: „Откажи се!“. „Не мога.“ „Оризът ще пропадне.“ „Да става каквото ще. Ако оризът не загине, аз ще загина. В такъв случай предпочитам оризът да отиде, а не аз.“ Най-после реших твърдо да не се отказвам от Убежденията си. Какво стана през лятото? След дълга суша падна проливен дъжд точно над моето оризище и напои добре ориза. Нея година моето оризище даде най-добър плод. Съседите си казваха: „Чудно нещо! Този човек е затворен, не може да наглежда оризището си, а то даде най-много и най-добър плод“. Онези, които искаха да ме убият, си казваха: „Праведен е този човек! Дъждът напои само неговото оризище. Ние, които минаваме за добри хора, нашите оризища изсъхнаха“. Казвам: Това е една от редките опитности… Редки опитности се дават само на оня, който устоява на своите Убеждения. За да има такава опитност, той трябва да бъде изоставен от всички, да бъде сам със себе си. (36/стр. 168, 169)

Истински човек е онзи, Вярата на когото не се разколебава при никакви условия. Когато дойде в положение да изгуби подкрепа отвсякъде, той пак трябва да остане непоколебим и твърд в Убежденията си. (45/стр. 50, 51)

Повтарям: Стойте твърдо на Убежденията си! Каквито и да са външните условия, който и да иска да ви мръдне от мястото ви, не се поддавайте!

(36/стр. 182)

Светията понася всички страдания, но не се отказва от своята Идея, умира за нея. (39/стр. 78)

Човек трябва да има такова Убеждение, което да устоява на бурите и ветровете на този и на онзи свят. (64/стр. 148)

Външна и вътрешна Устойчивост

Едно се иска от човека – Устойчивост.

(39/стр. 132)

В Писанието под думата камък се разбира Възвишеният Устойчив живот, поради което се казва, че Бог е Канара. Значи, само Разумното у човека е Канара, само то може да бъде поставено на камък.

(75/лек. 32: стр. 11)

…Стремете се да вложите в тялото, в мозъка и в сърцето си онези Възвишени и Устойчиви енергии, с които Природата си служи за развитието на човека. (11/стр. 55)

Който живее с Великото и Красивото в живота, той никога не се съмнява. От ден на ден той все повече и повече закрепва и във физическо, и в духовно отношение. (45/стр. 130)

Докато детето е малко, много неща му забраняват. Щом човек се закрепи, щом придобие Устойчивост, забраната се дига от него и той се чувства свободен да постъпва, както намира за добре.

(64/стр. 81)

Ученият, богатият, силният не се поддават на външни влияния. Те са Устойчиви. Такъв човек е в състояние чрез мисълта си да парализира всеки удар, който му се нанася от вън. (58/стр. 300)

…За да бъде учен, силен, човек се нуждае от здрав организъм, от добре разработени ум и сърце да устоява на външните и вътрешни условия. Такъв човек се отличава с голяма Устойчивост. (64/стр. 45)

Разумният човек разполага със Светъл и Силен ум, с Добро и Устойчиво сърце. (35/стр. 79)

Всеки човек трябва да има Воля, Интелигентност, в него трябва да има едно сърце, което да не се вълнува, но да е Устойчиво. Следователно, ако имате в себе си тези три елемента, всякога ще имате щастие… (73/стр. 482)

Като ученици, вие трябва да работите върху сърцето си, да го храните с Устойчиви чувства. Това се постига чрез Любовта. Само Любовта прави човешкото сърце Устойчиво. За да придобиете Любовта, вие трябва да правите опити да обичате хората. (80/стр. 28)

Да се свърже човек с Душата си, това значи да придобие Любовта. Който е дал ход на Любовта в себе си, той е придобил Устой в чувствата си.

(69/стр. 243)

Колкото по-устойчиви са чувствата, толкова повече може да се разчита на човека. (23/стр. 129)

Както градите къщите си, така ще строите и вашите мисли и чувства да образувате от тях Здрава, Устойчива сграда. (15/стр. 295)

Добрите мисли и чувства строят по един начин, а лошите– по друг. Това, което човек гради с помощта на Добри мисли и чувства, е Устойчиво и никога не се губи. Съграденото обаче с лоши мисли и чувства не е Устойчиво и лесно се губи. (65/стр. 93)

Дотогава, докато човек мисли, той е Устойчив. Докато чувства, той е Устойчив. Щом престане да мисли, той става неустойчив. Щом престане да чувства, той става неустойчив. Щом престане да работи, той е неустойчив. (85/стр. 129)

…Човек се нуждае едновременно от интензивна мисъл и интензивни чувства. Освен това той трябва да има Устойчивост в мислите и в чувствата.

(49/стр. 73)

Като ученици от специалния клас, вие трябва да изучавате законите, с които да направите мисълта си Пластична, а чувствата си Устойчиви.

(82/стр. 160)

Човек трябва да бъде Устойчив. Всеки ден трябва да изпридате по един тънък конец– по една хубава мисъл. Който може да изприда един тънък конец, може да направи и дебело въже, понеже всички дебели въжета са все от тънки конци.

(1/стр. 451)

Въжето представя човешките мисли, чувства и постъпки. Ако имате Устойчиви мисли, чувства и постъпки, т.е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки, е Устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца. Обаче, ако въжето ви не е Устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца. Това е един от Великите закони в света. (67/стр. 105)

Истински придобивки са ония, с които човек разполага на всяко време и които изменят характера му, внасят в него нещо Благородно и Устойчиво. (18/стр. 40)

Честният, Справедливият човек има нещо Устойчиво в себе си. (45/стр. 176)

…Да бъдете добри: Добродетелта прави човека Устойчив. (2/стр. 62)

Да имате една Добродетел в себе си… На такава Добродетел може напълно да разчитате. Тя е Устойчива, както са Устойчиви колоните в едно солидно циментово здание. (15/стр. 230)

Вашите слабости идат от вътре, а не от вън. Отвън вие сте силни, а отвътре сте слаби. За да имате вътрешна Стабилност, трябва да дойдете до Божествения Център на живота. (16/стр. 764)

Не е лесна работа наистина да се бори човек със своите недъзи! Не е лесно да изправяш един наклон в твоя живот, даден от родителите ти. Да изправиш работата на баща си и на майка си, това е най-трудната работа, която ти предстои в живота. Но изправиш ли веднъж тази погрешка, ти си гениален човек в своята Воля и Устойчивост.

(12/стр. 336)

Човешкото Свръхсъзнание като направи една дреха, колкото време минава, става по-хубава– Устойчив е материалът. И тялото е Устойчиво, и погледът е Устойчив, и ушите са Устойчиви; всичко е Устойчиво в човека, който има туй Свръхсъзнание. (85/стр. 52)

Красиво е човешкото лице! Като погледнете брадата на човека, в нея има една красива черта. Дето е добре развита тази черта, тя говори за голяма Устойчивост на човека. На хиляди парчета да разрежете този човек, той няма да се откаже от Убежденията си. (62/стр. 183)

Едно е нужно на човека: да бъде Устойчив в своите Възгледи и Убеждения. Такива са Просветените хора… (76/стр. 234)

Уповавай на Идеи, които имат Устойчивостта и свойствата на дъба. (20/стр. 209)

…Права философия е тази, която създава Силни, Устойчиви хора, които разбират всички прояви на живота и лесно се справят с противоречията.

(62/стр. 200)

Морална Стабилност

Как ще обезверите човека със Силната Вяра? Как ще заблудите човека с Правата мисъл? Как ще вкарате в крив път човека с Висок Морал? Ето защо въоръжете се със Силна Вяра, с Права мисъл и с Висок Морал, за да устоявате на злото. (33/стр. 188)

За да се предпази от разрушителното влияние на отрицателните сили в Природата, човек трябва да има Велик Морал като противодействаща сила на злото. Той трябва да има Топлина в сърцето си, да има Любов към всичко живо… (64/стр. 200, 201)

При сегашния развой на човечеството вие ще срещнете в Пътя си една малка мъчнотия. Аз я наричам „малка мъчнотия“, понеже е кармическа. Затова, за да можете да пренесете тази мъчнотия, всеки от вас трябва да бъде силен, да има един морален гръбнак, за да не попадне в слабост и да не се подхлъзне, да не се върне назад. (3/стр. 120)

Много от съвременните хора искат да живеят Чист, Праведен живот, но за такъв живот се иска Висок Морал. (45/стр. 319)

…Моралът трябва да бъде Неизменен, Съвършен… Значи, в Живата Природа съществуват такива норми, които всеки жив човек трябва да знае.

(74/лек. 15: стр. 4)

Ще знаете, че със сегашния морал и със сегашните си разбирания нищо не можете да постигнете. Вие се нуждаете от Морал, на който да разчитате във всички времена и епохи. (82/стр. 113)

Много от днешните учени, писатели и философи казват, че моралът е нещо относително. Да, човешкият морал е относителен, но Божественият е Абсолютен. (62/стр. 47)

Вие трябва да градите Новия Морал, не оня морал, за който се пише в еди-коя си книга, но Вечния, Божествения Морал, който е Абсолютен, Неизменен, т.е. в който няма никакво изключение. …В Божествения Морал се намира Абсолютната мярка на нещата. (77/стр. 131)

Хората казват, че човек трябва да се жертва за отечеството си, за жена си, за децата си и т.н. Това не е Морал. Морал, който се налага на хората, е безморалие. Морал, който изхожда от обикновения физически живот на хората, създава ред противоречия. Истинският Морал произтича от Божествения живот. Той е носител на голяма Светлина.

(65/стр. 18, 19)

Застани на една здрава Основа и оттам започ­ни. Моралът, Възвишеното в света си имат своя специфична Основа… Истински морален е този, който живее първо за Бога, за Цялото. (39/стр. 163)

Аз говоря за онзи Морал, който извира от Душата на човека, а не се налага от вън чрез закон. Външният морал е подложен на промени, а вът­решният е Вечен, Неизменен… Това е Моралът, който се диктува от Любовта. (33/стр. 188)

…Обръщам ви внимание на моралната страна: човек трябва да стане морално силен, духовно силен. Любовта трябва да бъде един от главните елементи в неговата Душа. (3/стр. 293)

…Всяко нещо, което съгражда и хармонизира силите на човека, е морално. Всяко нещо, което руши и внася дисхармония в човека, е неморално.

(82/стр. 207)

В Новия Морал трябва да има по-голяма Дълбочина и по-голяма Широчина. (75/лек. 6: стр. 18)

Вие ще кажете: „Това са обикновени работи, ние ги знаем“. Вие ги знаете толкова, колкото знаете и стиха: „Из Египет позвах Сина Си“. Египет, това е Мощното, това е Красивото, това е израз на Светлината, на Великия човешки Дух. Египет, това е символ. …Трябва да отидете в Египет да се учите на Мъдрост и на Знание, на този вътрешен Морал, на този Устой. Тогава само ще имаме една Нова вътрешна култура и няма да бъдем малодушни.

(75/лек. 14: стр. 4, 28)

В живота съществува една област, която наричам Свещена. Това, от което човек черпи своята морална Сила, иде именно от тази област. Често се говори за Благородни, Възвишени неща, чиято основа не е на Земята, но в друг някакъв свят. За да почувстваш влиянието на Великото в света, трябва да проникнеш дълбоко в живота, да се свържеш със Свещената област. (39/стр. 163)

Външната красота не подразбира още и вът­решна красота, която почива на нещо високо морално в човека, на голяма Устойчивост. (63/стр. 326)

…Ако човек едновременно е и честен, и морален, той разбира вече Божествените закони и живее съобразно тях. Такъв човек може да се нарече красив. Тази красота задоволява човека и подига Духа му. (63/стр. 327)

Човек трябва да има Чисти мисли и Чисти чувства като вътрешен Морал в себе си. Има ли този Морал, човек ще има предвид благото на ближните си като свое благо. (64/стр. 302)

Божествените чувства нашепват на човека кое е право и кое не. Те го ориентирват в областта на Възвишения Морал, който го прави здрав и силен да устоява на всички бури и изпитания. Човек се калява чрез Възвишения Морал. Този Морал го прави устойчив, със здрав гръбнак. (76/стр. 268)

Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства– Съвест, Милосърдие, Вяра, Надежда, Твърдост, чувство към Бога– са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. (3/стр. 277)

Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на човека, т.е. човекът е човек по причина на своите морални чувства. Отнемете от него Съвестта, Милосърдието, Вярата, Надеждата и Любовта към Бога и вие ще го върнете с милиони години назад… (3/стр. 278)

Колкото по-добре са развити моралните чувства в човека, толкова по-добре се развива неговият ум… Моралните чувства придават Устойчивост на човешкия характер. (84/стр. 186)

…Всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека– писателството, поезията, изкуството– всичко това зависи от онова морално Спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно Великите Закони в Природата. Само тогава можем да бъдем силни. (3/стр. 284)

…Има постъпки в живота, при които човек не може да се измени. Такива постъпки наричаме морални. Постъпва ли морално, и да иска, човек не може да се измени. (82/стр. 202)

Човек трябва да бъде точен пред себе си, да има вътрешен устойчив Морал, а не външен. Ако не е точен пред себе си, пред своето Висше съзнание, човек ще изгуби вътрешната си Сила и Равновесие. (82/стр. 15)

…От всички се иска Морал, който да издържа на мъчнотии, на всички бури и ветрове. (15/стр. 65)

…Във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона. Който е силен, който има морален Устой, той може да бъде Господар на тази зона. (64/стр. 61)

За Свобода може да говори само онзи, който е придобил известна Стабилност, известен Устой… Докато не е придобил морален Устой в себе си, човек всякога ще губи Красивото и Великото, което е придобил. Днес ще го придобие, утре ще го изгуби. Тогава как ще запази той Идеалното, Свещеното, което в бъдеще може да придобие? (57/стр. 58)

Като ученици, от вас се иска морален Устой. Вие трябва да имате морален Устой не само в един случай, но във всички случаи. (14/стр. 91)

Истинският християнин се отличава с морален Устой. Той е Смирен, Любещ и Чист. (26/стр. 27)

Дотогава, докато ние вървим с краката на тия Възвишени Добродетели и казваме, че живеем тъй, както светът е построен от Бога, ние сме стабилни и у нас има един морален Устой, едни правилни схващания за живота. (75/лек. 11: стр. 20)

Природата има доверие само на онези, които имат морален Устой. (14/стр. 92, 93)

Доказано е, че човек с морален Устой може да живее по-дълго време от онзи, който няма морален Устой в себе си. Като спазва законите на Великия Морал, човек пести силите на своя физически и духовен живот. Природата изисква това от всеки човек, защото не обича да изразходва енергиите си напразно. (70/стр. 103)

…От човека се иска Абсолютна морална Устойчивост, а не обикновена; никога да не злоупотребява със силите, които му са дадени. (58/стр. 254)

По някой път човешкият ум е идеален, расте идеално нагоре като някоя топола, но ако остане сам, ветровете може да го пречупят. Тогава в него трябва да се създаде морален Устой. (3/стр. 310)

…Който има морален Стабилитет. Аз наричам този човек „човек с морален Устой“. (12/стр. 162)

…След като се изпита и познае, едва тогава човек може да говори за Любов. Любовта се проявява само при морално стабилен човек. (38/стр. 133)

Когато твоят приятел охладнее към тебе, да не измениш отношението си към него. Това е Морал.

(2/стр. 350)

Вие трябва да правите разлика между морален стремеж и морален Устой. (3/стр. 306)

Само у човек, който има Воля, може да има морален Устой. (3/стр. 278)

Да кажем, дадете някому дума за нещо– трябва да устоите на тази дума. Аз не разбирам тия обикновено дадени думи, но подразбирам такава дадена дума, която има известна морална валидност в себе си. (3/стр. 311)

Окултният ученик трябва да има Устой, да издържа на думата си. (60/стр. 123)

Съграден характер

…Човек… трябва да има силен и устойчив характер. (11/стр. 63)

Характерът препоръчва човека. Като има добър и устойчив характер, той може да постигне всичко. (76/стр. 393)

Човек постига своя Идеал само ако има твърд, непоколебим характер. (26/стр. 132)

Който иска да си създаде характер и да добие Ново съзнание, трябва да се свърже с Великия Ра­зумен свят. Когато човек направи връзка с Бога, неговото Небе ще се пречисти. (2/стр. 119)

И тъй, молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Само по този начин работата ви ще се осмисли. Само по този начин вие ще си създадете устойчив характер. (62/стр. 134)

Човек трябва да създаде в себе си Положителна философия, с помощта на която да съгради един устойчив характер. (61/стр. 5)

Човек дълго време трябва да мисли върху Красивите неща, да има Красиви мисли, чувства и пос­тъпки, за да изработи ценното в своя характер.

(2/стр. 165)

Обикновените мисли и чувства не оставят дълбоки следи в човешкия живот. Обаче Необикновените мисли и чувства оставят бразди в Душата на човека. Те го подигат, водят го към Възвишен, Велик свят. Те придават нещо към Устойчивостта на човешкия характер. (14/стр. 134)

Ще кажете, че човек трябва да има твърд характер. Какво разбирате под думата твърд характер? Характерът не може да бъде твърд. Думата твърд подразбира нещо, което не се огъва. Щом не се огъва, то се чупи. Значи, човек трябва да има устойчив характер, а не твърд. (69/стр. 145)

Който има устойчив характер, той издържа на всички мъчнотии и изпитания. Каквито бури и ветрове да го брулят, той ще се огъва на една и на друга страна, но никога няма да се счупи. Ще се огъне малко и пак ще се върне в първото си положение.

(69/стр. 145)

Когато дойдат страданията, човек се огъва; при радостите той се изправя. Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето. …Природата е поставила човека на различни огъвания и изправяния. Като го огъва, тя го заставя да работи, да решава задачите на своя живот. Следователно, като се огъва пред злото и изправя пред Доб­рото, човек изработва в себе си характер, Устой. Харa`ктерен човек е онзи, който побеждава злото. Как се побеждава злото? Злото може да се победи само чрез Доброто и Любовта. (70/стр. 147, 148)

Характер трябва да има човек! Материалният живот, в който се движите, носи условия за създаване на характер. Тук именно вие ще срещнете своя противник, своя неприятел, който ще ви разтърси. В борбата си с него вие ще се калите, ще създадете характер. Справедлив е вашият неприятел. Той е изпратен от Разумния свят да предизвика мисълта ви, да ви застави да мислите. Вие ще се калите в борбата си с него и след време ще станете герой. (80/стр. 87)

…Роденият от Бога грях не прави. От този човек се иска работа да извае себе си, да изработи характер, който да не се сломява от никакви бури и ветрове. (70/стр. 84)

Срещнете ли някаква мъчнотия на Пътя си, изправете линиите на своя характер. Това се пос­тига чрез изправяне на мисълта. Мисълта върви по законите на правата линия, т.е. по законите на Божествения Път. (18/стр. 24)

Когато работи съзнателно върху себе си, само тогава човек вижда своята Сила. Тогава той се натъква на ред изкушения, на ред вътрешни мъчнотии. Само така човек може да опита Силата на своя характер. (14/стр. 138)

Човек още не е минал през всички процеси на живота да изпита характера си. Всичко, каквото животът и Природата дават на човека, имат за цел да изпитат Устойчивостта на неговия характер като морално същество. (38/стр. 133)

Колкото повече е издигнат човек, толкова по-големи са страданията, изпитанията и противоречията, през които минава. Благодарете, че имате мъчнотии, за да опознаете характера си и Силата на своите Убеждения. (2/стр. 49)

…Човек ще бъде изпитван да познае себе си, да види кое е Неизменното в него. Добрият човек има нещо определено, устойчиво в характера си, на което всякога може да разчита. И той е изложен на противоречия, но издържа. (64/стр. 99)

Ако намисли да направи някакво Добро, как­вито мъчнотии да срещне, той ще го направи. Не изпълни ли Добрите си желания, откаже ли се да помогне на някого, човек е неустойчив по характер. (69/стр. 145)

Вие ще се благодарите, че имате тия мъчнотии, и ще проявите характера си, и ще докажете, че можете при най-трудни условия да правите Доб­ро.

(7/стр. 39)

…Окултният ученик трябва да познава какви сили са вложени в него и какво днес може да нап­рави с тези сили… Изобщо човешката енергия може да се разработи в три направления: в Широчина, която дава стабилност на характера; в Дълбочина, която дава активност и предприемчивост; във Височина, която дава стремеж и полет на Духа.

(53/стр. 285)

…За съграждане на своя характер човек трябва да използва всичко, което се изпречва на пътя му. За тази цел трябва да изучава всички външни и вътрешни прояви на своето естество. (13/стр. 44)

Дойде ли въпрос до погрешките, човек трябва да бъде абсолютно справедлив, безпристрастен, да ги тегли на точни везни: нито да ги преувеличава, нито да ги намалява. Само по този начин човек може да създаде в себе си устойчив характер; само така той може да уравновеси силите на своя организъм. (14/стр. 81)

Като влезете в тази Окултна Школа, ще развиете характер. Като дойдат всички тия малки изпитания и след като се калите, тогава с някои от по-напредналите ученици ще правя други опити. Те често казват: „Учителю, я ни изведи от телата, че ни заведи в тия Възвишени светове и ни покажи какво има скрито там“. Може. (21/стр. 228)

Тия форми, в които съвременните хора се проявяват, са преходни. Обаче срещат се хора и на Земята, и на Небето с установени форми. Те са същества със завършен, установен характер; те са същества, които са завършили своето развитие на Земята. (59/стр. 35)

Нерушимо Равновесие

Всеки трябва да се стреми да придобие вътрешно Равновесие и Мир и като го придобие, да се стреми да го запази. (70/стр. 52)

За да може във всички случаи да запази своето вътрешно Равновесие, човек трябва да бъде съвършен, т.е. да бъде абсолютно здрав физически, духовно и умствено. Това значи да разполага човек с Божествено здраве. (64/стр. 7, 8)

…Само за онзи човек казваме, че има Истинско вътрешно Равновесие, който, след като изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си. Този човек живее в Закона на Любовта. (45/стр. 278)

Единственото нещо в света, което не се мени, то е Любовта. Човек може да се измени, понеже има една материална страна в себе си. Човек трябва да поддържа Равновесие в себе си при този Душевен живот и материален живот. (85/стр. 173)

Както има добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб в света, така трябва да има студ и топлина. За да се развива правилно, човешката Душа трябва да минава именно през две противоположни състояния. Като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си Равновесие. Тъй щото опасността за човека не седи в това, че минава през противоположни състояния, или течения, но в това, че има възможност да изгуби своето Равновесие. За да пази Равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби. (63/стр. 35, 36)

…Съзнанието на човека е изложено на странични влияния и се движи като махало на една и на друга страна. Така е за всеки, който не разбира закона. Обаче, който разбира закона, той ще намери неподвижната точка на своето съзнание и там ще застане. В съзнанието на човека тази точка е напълно устойчива, тя не се влияе от нищо. (53/стр. 214)

…Иска ли човек да се постави в Равновесие, нищо да не го безпокои, той трябва да застане в своето средоточие, т.е. в онази точка на своя живот, дето всички сили се уравновесяват. В тази точка се проявява Божественото в човека. Докато Божественото взима надмощие над човешкото, човек може да запази Равновесие на силите си. (45/стр. 277, 278)

Човек… има ли Прави разбирания за живота, нищо не може да го извади от неговия Път; нищо в света не може да наруши неговото Равновесие.

(56/стр. 235)

Кой е Вечният Живот? Вечният Живот се отличава с Абсолютно Равновесие. Който иска да придобие този Живот, той трябва да пази първото условие: Равновесие на своя ум, Равновесие на своето сърце и Равновесие на своята воля. (27/стр. 308, 309)

Пазене на Равновесието е метод на работа, който трябва да се приложи при съвременното възпитание. Да се самовъзпитава човек, това значи да пази Равновесие между своите мисли, чувства и постъпки, т.е. да пази Равновесие на своя ум, на своето сърце и на своята воля. (27/стр. 309)

Който изгуби Равновесието на своя ум, той се излага на страдания; който изгуби Равновесието на своето сърце, той се излага на смущения; който изгуби Равновесието на своята воля, той се излага на падане. Когато Боговете, Възвишените същества изгубиха Равновесието на своята воля, те паднаха… Затова е казано: „Който стои, да гледа да не падне“.

(27/стр. 309)

И до днес Бог продължава да мисли как да възстанови Равновесието на Своите паднали деца. Докато не дойдат в съгласие с Божиите мисли, чувства и постъпки, хората не могат да възстановят своето Равновесие, не могат да влязат в Божествения Живот, не могат да разберат усилията, които Божият Дух прави за тяхното повдигане. (27/стр. 310)

Сега, като ученици, вашата главна задача е да възстановите Равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Ако не можете да възстановите Равновесието си, вие всякога ще се намирате в противоречие или с Бога, или със себе си, или със своя ближен. (27/стр. 310, 311)

Да се възстанови Равновесието на човека, на думи това става лесно, но всеки знае колко мъчно става в действителност. Колко лесно човек изгубва своето прекрасно Разположение и колко мъчно го възстановява! Една дума, един поглед, една несполука в живота на човека са в състояние да го изкарат от релсите на неговия път и той да изгуби приятното Разположение на своя Дух. (60/стр. 47)

Казвате: „Какво трябва да правим, за да запазим своето Равновесие?“. Дръжте в ума си Великия Закон на Разумността, според който всички неща в Природата се извършват по строго определен, последователен път. Знайте, че невъзможно е да ви постигне в живота нещо, което да не е предвидено. (60/стр. 47)

Правата на човека се обуславят от Равновесието на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля. (27/стр. 311)

Любовта определя Равновесието на сърцето. Който обича Бога, той е уравновесил силите на своето сърце и заради Него е готов на всички жертви. (27/стр. 311)

Да възлюбиш Господа и ближния си, подразбира при всички условия на живота да не нарушиш Равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля, т.е. да не нарушиш Равновесието на своите мисли, чувства и постъпки. Това не значи, че ще бъдете свободни от страдания. Всички ще страдате, но страданията ви ще бъдат осмислени.

(27/стр. 319, 320)

Кога ще се освободите от противоречията на живота? …Който има Равновесие в ума, в сърцето и във волята си, той е истински свободен човек.

(27/стр. 321)

Дойдете ли до противоречие в мислите си, спрете, нищо не предприемайте. Тук се борят два лагера души: едните са на ваша страна, другите са против вас. На вас не остава нищо друго, освен да застанете на особено мнение. Кажете: „Днес не съм разположен да се присъединя нито към едното, нито към другото мнение, имам своя работа“. Този ден трябва да бъдете много внимателни, с никого да не се разправяте, да не се карате, за да запазите Равновесие в себе си. (67/стр. 217, 218)

Дългият път, който човек извървява, е свързан с големи изненади, с големи изпитания. За човека е важно да придобие вътрешно Равновесие в себе си. Само Любовта, Мъдростта и Истината могат да му дадат това Равновесие. Те са единствените фарове, които определят посоката на неговото движение в тъмни и бурни нощи. (70/стр. 28)

Трудно нещо е да намериш в себе си почвата на Равновесие, т.е. да пазиш Равновесие. Да има нещо насреща ти, което да бъде Опорна точка. Няма по-хубаво нещо от това да придобиеш вътрешен Мир. (1/стр. 457)

От всички се иска Вяра в Любовта и Непреодолима Любов към Бога. Имате ли тази Любов, нищо в света не може да ви разколебае, нищо не може да наруши вашето Равновесие. (23/стр. 91)

Когато човек е уравновесен, мястото на неговия екватор е постоянно. В такъв човек има пълна Хармония между неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Всички мъчнотии за него са само стимул за работа. Той смята мъчнотиите в живота си за привилегии. (12/стр. 358)

И тъй, за да пазите Равновесие в живота си, задържайте в ума си само такива мисли, които оставят нещо хубаво във вас. Всяка мисъл, която дава нещо от себе си, е Божествена. Всяка мисъл, която само взима, без да дава нещо, е човешка. (30/стр. 237)

…И умът, и сърцето държат човека в Равновесие както краката. Ако умът и сърцето престанат да работят, човек губи Равновесието си. (52/стр. 251)

Силата на човека седи в неговите Светли мис­ли, Добри чувства и Благородни постъпки. Едно от качествата им е това, че като посетят човека, при каквито трудни условия да се намира, той се изпълва с такава Сила, че запазва Равновесието си.

(22/стр. 310)

Аз говоря за онази Интелигентност, която владее всичките човешки емоции, и при каквито условия и да е човек, той всякога пази Равновесие.

(73/стр. 440)

Че се е счупило някое шише, толкова фабрики правят шишета, едно шише струва само десет лева, а пък да си изгубите Равновесието през този ден за едно шише, това е загуба, която струва милиони. (8/стр. 93)

Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето Равновесие. Силна мисъл има онзи, който след десетгодишно боледуване не се разколебае в живота. (23/стр. 236)

Човек, у когото и трите части на ухото са добре развити, се отличава с голямо Равновесие. Каквото и да стане с него, той гледа спокойно на всичко. Казва: „И да умра, не се страхувам. И да ям, и да не ям, нищо от това, ще се нареди някак работата“. Ако е студент, казва: „И да ме скъсат на изпит, нищо от това. Колко пъти са ме късали!“. Той се усмихне и продължава да учи. Ако се спъне и падне на земята, пак се усмихне. Скочи, изтърси праха от дрехите си и тръгне напред. (20/стр. 9)

Докато всички мисли в мозъка са в съгласие, человек не губи Равновесие. Равновесието стои в краката, а краката са Добродетелта. (6/стр. 91)

В мъчнотиите вървиш отгоре на косъм; ако знаеш да пазиш Равновесие, тогава си Майстор.

(1/стр. 469)

Акробатът, който ходи по въжето, е изложен на външни мъчнотии, но силата е в самия него. Ако има вътрешно Равновесие, той може да се справи с всички външни мъчнотии. (80/стр. 156)

Хората се оплакват от страданията и искат да ги избегнат. Това е невъзможно. Каквото и да правите, ще минете по тънкото въже. Ще пазите Равновесие с върлината на ума и сърцето си и ще уповавате на Душата си. Може да дойде у вас съмнението, страхът, омразата, завистта; ще се наклоните наляво, но пак ще се изправите. Ще дойде у вас гордостта, ще се наклоните надясно, но пак ще се изправите. Ще гледате само напред, ще вървите само по законите на Душата си. Няма да се отклонявате наляво или надясно по законите на сърцето или на ума.

(80/стр. 157)

Големият страх не е намясто, но и малкият страх не е намясто. Трябва да дойдете до средната линия на страха, която е линия на Благоразумието. Докато се движиш наляво и надясно в страха, ти всякога ще губиш Равновесие. За да запазиш Равновесието, ще вървиш по перпендикуляра. (52/стр. 221)

…Когато човек дойде до най-високата точка на живота си, трябва да бъде крайно внимателен, да запази Равновесието на силите си. Най-малкото нарушаване на Равновесието ще стане причина да падне на земята или да излезе от релсите на своя живот. (18/стр. 152)

Дълбок Мир

Съвършен е онзи, който през целия си живот може да запази състояние на пълен вътрешен Мир и Равновесие. (62/стр. 118)

Безсмъртен е онзи, който от нищо не се смущава, който не нарушава своя вътрешен Мир. Докато се смущава от всяка болест, от всяка неприятност в живота, човек е в областта на смъртта. Той е смъртен човек. (65/стр. 137)

Безсмъртният човек трябва да бъде готов на всичко. Каквото и да се случи в живота му, по негова воля или вън от него, той трябва да го приеме с готовност. Лесно е човек да бъде Добър, когато всичко става по негова воля. Изкуство е, когато нещата не стават по негова воля, той да запази Мира си и да прояви Добротата си. (82/стр. 52)

Едно е нужно на човека – вътрешен Мир. Щом има Мир, той не се смущава от нищо. Той знае, че каквото му е нужно, ще го придобие– всяко нещо ще дойде на своето време. (19/стр. 25)

Какво се иска от човека, за да възстанови своята Първоначална Красота? Той трябва да пази своя вътрешен Мир и Спокойствие, да не бърза, да не се безпокои, да не се обезсърчава. (49/стр. 368)

…Всеки ден стават промени в човешката Душа, както и в съзнанието му. Обаче, каквито и да са тези промени, Мирът на човека не трябва да се нарушава. По повърхнината на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката Душа, както и на съзнанието му могат да стават ред промени, обаче дойде ли въпрос до вътрешното му естество, никакви колебания и смущения не се позволяват.

(38/стр. 134)

Истината има само един образ и той е Хармония, Самоотричане, Добродетел, Мъдрост, Правда. Когато добиете този образ, ще имате сигурен Мир, Спокойствие и Сила. Тогава светът може да се вълнува, морето може да е бурно, но вие ще бъдете тихи, спокойни и свободни като птиците, които летят с крилата си. (9/стр. 24)

…Човек трябва да се стреми да придобие Любов, Мъдрост, Истина, Кротост, Въздържание, Милосърдие, Търпение и др. Придобие ли тия Добродетели, човек се свързва направо с Бога. Той изпитва вътрешно Разположение и Мир. (69/стр. 106)

Как познавате, че някой човек се е обърнал към Бога? Който се обърнал вече, той придобива вътрешен Мир и Спокойствие. (76/стр. 96)

Всички хора се стремят към вътрешната Хармония на живота. Дойдат ли до тази Хармония, те са придобили вече онзи вътрешен Мир в себе си, който регулира всичките им отношения. (65/стр. 79)

Всякога да има Хармония. В природата не може да има Мир, там има винаги сътресения, но да имате в себе си Мир. (6/стр. 91)

Който иска да оправи своя свят, той трябва да пази вътрешния си Мир; при най-големите страдания в живота си да се не разколебава в Любовта.

(27/стр. 197)

Докато човек не започне да гледа на живота философски, със Спокойствие и вътрешен Мир, злото всякога ще го напада. (23/стр. 247, 248)

Човек не може да придобие вътрешен Мир в себе си, докато не съзнае, че злото като космичес­ка сила е толкова необходимо за него, колкото и доброто. (57/стр. 253)

След всяка борба, която става в човека, между едно отрицателно и едно положително чувство, между едно неприятно и едно приятно състояние, се ражда вътрешен Мир, вътрешно Равновесие. Това показва, че борбата е разрешена в полза на Положителното, на Възходящото състояние в човека.

(57/стр. 252, 253)

Та ние сме влезли веднъж в една каруца в този свят и по никой начин не може да се освободите от този хомот, който ви е турен. Единствената Сила, с която можем да се освободим от човешката карма, то е само Мирът. (7/стр. 88)

Та казвам: Туй е Благото, което трябва да имате– Мир. Ако нямате Мир, вие не можете да нап­реднете. (7/стр. 93, 94)

Мирът е положително качество за човешкото развитие. Мирът подразбира и вътрешна самоувереност… Когато човек има този вътрешен Мир, той не чувства никакъв страх. (6/стр. 167)

Дотогава, докато имаш в себе си Мир, една Непоколебима Вяра, ще имаш Светлина, Знание, ще имаш една Интелигентност; докато имаш Истината в себе си, ще имаш Свобода… (74/лек. 6: стр. 26)

…Сега да се повърнем към оная мисъл велика, която Христос е говорил на Своите ученици: „В света скръб ще имате, но за да имате Мир в себе си, трябва да имате Господа в себе си“. (6/стр. 167)

По-приятно разположение от Мира няма, то е едно от Великите блага… Да имаме Мир в себе си, значи да имаме Господа в себе си. (6/стр. 168)

Днес човек живее в постоянна борба между плътта и Духа. Когато изработи своето Ново тяло, той ще живее в Мир и Равновесие. Той ще излезе от живота на борбата, от двойствения живот.

(64/стр. 228)

…Щом влезнете в Космическото Съзнание, или когато придобиете Новото Сърце, или когато дойде Божественият Дух, или което индусите наричат „Нирвана“, тогава хората съвършено ще се освободят от всички кошмари и противоречия в живота… И тъй, Нирвана съдържа три неща: Мир, Доброта и Мъдрост. Мир значи онова, Вечното Спокойствие, онази Радост, за която съвременните хора даже нямат понятие какво нещо е Мир. И онази вътрешна Доброта, от която е изтъкана дрехата на човешката Душа. И тази Мъдрост, Божествената, с която човешкият ум е облечен и увенчан. (7/стр. 86, 88)

…Да имате всичкия стремеж и желание да се домогнете поне до вратата на туй, Космическото Съзнание, или, ще кажа, до вратата на този вътрешен Мир, до вратата на тази вътрешна Доброта и до вратата на тази вътрешна Мъдрост. (7/стр. 90)

Мир може да има само в Любовта. Мир може да има само в Знанието. Мир може да има само в Истината. (54/стр. 21)

Първият признак, по който човек познава, че е навлязъл в областта на Любовта, е неговият Дълбок вътрешен Мир. (44/стр. 68)

Дето Любовта влезе, там има Мир, Радост, Веселие, Разширяване, Свобода. (53/стр. 22)

…Любовта, тя е Абсолютна. И онзи, който веднъж се сдобие със Закона на Любовта, вътре той има онази Радост и този вътрешен Мир, че никой не може да наруши Мира му. (7/стр. 88)

Тази Любов е един мек Огън, който, като влезе, ще внесе Мир в Духа ви, Светлина в ума, сила в ръцете и краката; ще премахне всичките ви недъзи и болки. (77/стр. 53)

Който има Любовта в себе си, той духом не може да падне; той има Дълбок Мир в себе си, какъвто другите нямат. (43/стр. 103)

Тогава в какво именно седи Любовта? Любовта седи в това, че което обичаш, никога да не произведе тревога в Душата ти. Това, което обичаш, никога да не хвърли сянка върху Душата ти. Това, което обичаш, всякога да носи вътрешен Мир, вътрешен Подтик, Сила и Мощ. (16/стр. 165)

Работете и върху Целомъдрието и Великодушието. От тях зависи и Силата на човека, от тях зависи и Мирът на неговата Душа. (61/стр. 29)

Та именно към това всички трябва да се стремите. Първо да имате Мир в себе си и с ближните и Мир с Бога. Или най-първо да започнете Мир с Бога. Оттам ще започнете… Каквото и да дойде в света, да кажете: „Такава е Волята Божия“. Изгубил си пари, кажи: „Господи, благодаря Ти, че си ме удостоил с това“. Няма да изгубите Мира на Духа си. (7/стр. 88)

Някой казва: „Изгубих Мира си!“… Кажеш ли: „Такава е Волята Божия“, ти имаш Мир; щом кажеш: „Не е такава Волята Божия“, ти изгубваш Мира си и се намираш на фалшива основа. (59/стр. 191)

Като ученици, всеки от вас трябва да намери плана на своя живот и да го реализира. Щом намерите този план, вие ще придобиете вътрешен Мир, вътрешна Радост. (63/стр. 51)

…Всякога поддържайте Разположението на Духа си. Доброто Разположение на Духа е едно от красивите съчетания на разумно действащи[те] сили в човека. Когато всички сили в човека са в Хармония, той има Добро Разположение на Духа и е готов на всякаква разумна работа за приложение на Доброто… Това значи да има човек вътрешен Мир и Равновесие в себе си. Не нарушавайте този Мир, за да бъдете проводници на Божествените мисли и чувства. (49/стр. 251, 252)

Вие нямате такъв един опит цял ден да не ти се наруши Мирът; от сутринта, като изгрее Слънцето, като погледнеш Слънцето, облаците, като поглед­неш дърветата, като погледнеш хората, да не ти се наруши Мирът; целия ден да си в Рая. (86/стр. 229)

Сега мисълта, която искам да ви оставя, е: Мира, който Господ ви го дал, пазете го. (6/стр. 168)

…Първо ще се стараем да не огорчаваме този Бог на Любовта, Който живее в нас, да не нарушаваме този Мир, който Бог носи в нас, или, както казва Писанието, да не се нарушава този Печат, с който е запечатана тази Книга. (21/стр. 235)

Когато изпълним Волята Божия, имаме Мир, Радост, Свобода, Простор, Широта, а когато не я изпълним– смущение, недоволство, неразположение. (1/стр. 83)

…Бога… Който изпълнява Волята Му, представ­лява желязо, нагорещено до бяла жар. При тази температура ще изгорят всички недоразумения, нещастия и болести. Само тогава ще изпита човек дълбоко в себе си вътрешен Мир и Спокойствие.

(2/стр. 115)

Който разбере значението на думите „служене на Бога“, той е влязъл вече в Духовния свят, дето владее пълна Хармония, пълен Ред и Порядък, Абсолютен вътрешен Мир. (65/стр. 161)

И тъй, иска ли да запази своя вътрешен Мир, човек не трябва да нарушава своето първо отношение– Любов към Бога. (65/стр. 201)

Когато аз говоря за Любовта, нея подразбирам единствения начин, чрез който можем да се домог­нем до Бога… И Писанието казва: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, с всичката си Душа, с всичкия си ум и с всичката си сила, тогава ще Ме намерите“. Какво ще намерим? Най-първо ще намерим Любовта и когато тя дойде в нас, ще внесе онази вътрешна Радост, онзи вътрешен Мир…

(75/лек. 1: стр. 22)

Който люби Бога, има вътрешен Мир, Спокойс­твие и Радост. (66/стр. 145)

В думите на ученика винаги трябва да говори Бог. Тогава той е свободен, страхът изчезва и в Душата му настъпва Дълбок Мир. (1/стр. 85)

…Човек… Реши ли се веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой; в неговия ум се явява Светлина, в Душата му настава Мир и той расте пред себе си… (12/стр. 17)

Всеки от вас трябва да има Правилни отношения към Живата Природа, т.е. към Бога. Те трябва да бъдат напълно естествени, а не пресилени. И тогава ще имате вътрешна Свобода и вътрешен Мир. Но ако не сте добили тази вътрешна Свобода и този вътрешен Мир, това да не ви обезсърчава. Защото и Мирът е на степени. (7/стр. 48)

…Божественият живот като тече през нашето съзнание, той ни прави Добри. И туй, Божественото, не го спирайте; докато то върви, вие сте Добри. А има ли тази Добродетел в нас, Мирът постепенно ще се вселява… (7/стр. 89)

Когато чувстваш Радост, направил си нещо Доб­ро. Щом почнете да живеете добре, в Душата ви настъпва Мир и Светлина. (2/стр. 369)

…Никоя пречка или опасност да не нарушат твоя Мир и Радост, затова ученикът трябва да има Дълбоко Мистично Разбиране. (1/стр. 373)

Сега в този Истински живот има друго едно вътрешно Разбиране, което с думи не може да се разбере. Вие ще дойдете до онази Дълбочина, до онова вътрешно Спокойствие, до онзи Мир, Разбиране на Божествения живот. (6/стр. 73)

Като казах, че човек трябва да се абстрахира от всичко преходно, разбирам, че човек трябва да има Мир, да не се тревожи за материални работи, да се освободи от всички безпокойствия, тревоги и страхове и като се моли в такова състояние, може да добие вътрешно Прозрение и Проглеждане.

(1/стр. 411, 412)

Достатъчно е да употребявате един час на ден за размишление върху Великите Духовни въпроси, за да прогледнете. Достатъчно е човек да дойде в състояние на Спокойствие, да се абстрахира от физическия свят, за да види Духовния. (2/стр. 178)

При сегашните сътресения, бури, катастрофи и бъркотии в живота на народите човек трябва да бъде спокоен и да не се смущава. Тъмните сили ще се стараят да внесат смут в него, за да го отклонят от Духовната му работа и от Духовното му състояние, но той да не губи вътрешните богатства. При тези събития да не изгубва Спокойствие, Любов, Мир, Радост, Вяра; това е една от задачите, които той трябва да разреши правилно. (1/стр. 458)

…Без Вяра не може да се угоди на Бога, но се иска Вяра, която да върши чудеса… За да се развие Вярата ви, изисква се щото всеки един от вас да си изработи един вътрешен Мир. (6/стр. 42)

В Душата на ученика винаги трябва да говори Великото Разумно Начало. Така той е свободен и в Душата му настъпва Дълбок Мир. (1/стр. 89)

Когато човек се намира всред противоречия, идеята, че Разумното седи зад всички неща, че една Велика Разумност ръководи всичко, му дава Мир, Спокойствие, Хармония и тогава той разрешава всички противоречия. (1/стр. 86)

Човек в разбирането си трябва да бъде безпощаден– абсолютно да не допуска никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено и до дъно… Като се изправят всички погрешки, ще дойде вът­решният Мир. (1/стр. 361)

Като дойде Мир в тебе, ти си вътрешно свободен. (1/стр. 289)

Когато те обиди някой, ако не изгубиш Мира си, своето Хармонично състояние и си напълно спокоен, това показва, че не си виновен в това, за което те обижда. (1/стр. 362)

Ако си нарушил Мира си, повтаряй думите: „Аз имам вътрешен Мир“. (19/стр. 75)

Присъствие на Духа

Малка част от хората са засегнали съществените неща в своя живот. Например развил ли е човек в себе си чувството на Самообладание? Може ли той при всички неуспехи в живота да запази присъствието на Духа си, като че нищо не е станало?

(12/стр. 417, 418)

Който е дошъл до Самоопределение на съзнанието, той има присъствие на Духа. Той знае, че в света съществуват известни Закони, които регулират отношенията между всички същества.

(63/стр. 246)

Под думата Природа ние разбираме отношенията на проявения Бог към всички живи същества на Земята. Ако в известни случаи тия отношения не съвпадат с личните разбирания на човека, той трябва да запази пълно Спокойствие на Духа си… Разумната Сила, която управлява живота, никога не върши своеволия. (23/стр. 133)

…Когато дойдат изпитанията в живота ви, няма да губите присъствието на Духа, а ще бъдете разположени. Ако във време на мъчнотии не можете да приложите един добър навик, кога ще го упот­ребите? (3/стр. 363, 364)

Ще дойдат и противодействията, от които може да изгубите присъствието на Духа си, но веднага ще се коригирате– там е Силата на човека.

(3/стр. 357)

Устойчив човек е онзи, който при най-големите страдания, изпитания и мъчнотии не губи присъствието на Духа си. (25/стр. 189)

За да се калите, за да преодолеете страха, излизайте вечер в тъмна бурна нощ, във време на светкавици и гръмотевици вън от града: първо на половин километър, после на един, два и повече километра, като се стремите да запазите присъствие на Духа. (53/стр. 294)

Безстрашливият човек е тих и спокоен, у него се забелязва едно вътрешно Спокойствие и присъствие на Духа. И човек трябва да прави опити веднъж, дваж, три пъти, сто пъти, а може и хиляда пъти, докато най-после добие туй състояние– Спокойствие на Духа. (3/стр. 382)

Питам: Как минават акробатите по тънки въжета? Те имат присъствие на Духа. Авиатори, които се качват на три, четири, пет, седем, осем километра нагоре във въздуха, също имат присъствие на Духа… Страхлив човек авиатор не става, авиаторите са смели. (12/стр. 162, 163)

Във всеки момент пазете във вас онова присъствие на Духа, та да имате характера на Бога.

(81/стр. 40)

Сега ще се подигнете. Сега всички трябва да имате един Спокоен Дух, да имате онова Велико присъствие, което Бог има. (81/стр. 40)

Мощната Сила в човека

Вземете примера с Йосифа. Като четете неговата история, какво обяснение си давате за него? Защо трябваше да отиде той в Египет? Той трябваше да отиде в Египет, за да стане Силен, Крепък, да стане виден човек. Ако беше останал в Палестина при баща си, какво щеше да спечели? (75/лек. 14: стр. 5)

„Из Египет позвах Сина Си.“* …Египет, това са условията, дето човешкият Дух може да укрепне, да уякне и да стане Мощен. …Целият свят, в който живеем, това е Египет. Земята, в която сега живеем, това е Египет– нищо повече. (75/лек. 14: стр. 3, 4, 5)

Истината прави човека Мощен и Велик. Пос­тавете Истината за Основа на вашия живот, за да бъдете Мощни и Велики. (57/стр. 284)

…Силата на човека седи в Свещените мисли, които той храни в себе си по отношение на живота. Докато човек крепи Свещени мисли в себе си, и те ще го крепят. (17/стр. 149)

Най-важното е човек да има Свещено чувство към Бога, тогава скърбите и страданията му моментално ще изчезнат. При това положение човек се чувства Силен, Смел и може всичко да направи.

(1/стр. 103)

Христос казва: „Който е видял Мене, видял е и Отца Ми“. За да бъде Силен, да издържа на мъчнотиите и изпитанията, човек трябва да има някакъв Светъл образ, който да носи постоянно в съзнанието си. (19/стр. 179)

Тъй щото нито един от вас не трябва да губи Вярата си в Бога. Само така вие ще чувствате Сила вътре в себе си, че сте по-горе от всяка мъчнотия.

(3/стр. 346)

Някой казва: „Аз разчитам на себе си“. Не, кажи: „Господи, аз разчитам на Тебе, Ти си Силният в мене“. (31/стр. 92)

Когато вашият Господ се събуди, тогава всички бури ще утихнат и вие с Него заедно ще имате тази Сила и Власт. (9/стр. 206)

Само Божественото Начало е в състояние да направи човека Силен… Трябва да се свържете с Бога, Божието Присъствие да е във вас. Там е Силата. (1/стр. 88)

Като дойде Божественото, тогава се чувстваме Силни, Мощни. (21/стр. 195)

На всички сега ви трябва малко повече Сила, която подкрепя живота. Тя е онази Сила, която изтича от Божественото. (2/стр. 118)

…Ако ти имаш един Принцип, върху който съграждаш живота си, ти имаш вече една материя, която сама по себе си прониква всичко. Например, ако разбирате какво нещо е Принцип и може да схващате Любовта, …вие бихте имали една Мощна Сила в себе си, която може да ви служи за всичко в живота. (16/стр. 512)

…Когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи Силни, Мощни. Тя ще направи вашите мисли Устойчиви. Непременно трябва да имате тази Любов в Душата си! (74/лек. 24: стр. 28)

Като придобие Любовта, човек става толкова Силен и Мощен, че е в състояние да устоява на всички бури, на всички изпитания и препятствия.

(27/стр. 100)

Само Великите души възприемат Божията Любов. Едно от качествата на тази Любов е следното: тя изпъжда навън всяко недоволство, което бушува в човека. И тогава човек става Силен, Мощен, Радостен. Той не се плаши от нищо в света… (28/стр. 7, 8)

Онзи, който има Божествена Любов, е най-силен и най-разумен. (2/стр. 326)

…Само при мъчнотии и страдания можеш да развиеш Вярата си… Силата на човека стои в неговата Вяра. (1/стр. 432)

…Ако вложите Вярата във вашия Разум, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се премахне, и вие ще придобиете онази Мощна Сила, която е потребна за вашето развитие. (74/лек. 23: стр. 11)

…Писанието казва: „Всички онези, които изтърпят, каквото им се случи, онези, които правилно разрешат въпросите, ще имат вътрешно Спокойс­твие и вътрешна Сила“. (8/стр. 115)

…Силата на човека е в самия него, а не вън от него. Достатъчно е да поставят човека на изпитания, за да се видят неговата Сила и Възможностите, с които той разполага. (17/стр. 141)

Чрез изпитанията и страданията човек може да определи степента на своето развитие. Ако Духът му е Силен, той ще устои. Ако не е Силен, ще тръгне по общото течение. (2/стр. 49)

Дойде при теб някой недоволен и внесе своята мисъл, а ти трябва да имаш Силен вътрешен живот, че да внесеш своята мисъл в него. Трябва да се приложи една опитна философия. (1/стр. 101)

Бъди Силен, без да бъдеш груб. Бъди Любящ, без да бъдеш мекушав. Ще дойде бурята в теб и ще разбереш, че Тихото е по-силно, по-мощно. И бурята си има свое място, но онова, което заповядва на света, е Тихото. Това, Тихото, Божественото, то е Мощното, то прониква навсякъде. (1/стр. 456)

Ние гледаме на земетресението като метод на Природата. Бушуването на океанските води е пак метод… Всичко, каквото става в Природата, става и в човека. Като се мъчи да преодолее вътрешните стихии в себе си, той става Силен, Крепък. (20/стр. 97)

Някой казва: „Бързам много, притеснен съм, искам по-скоро да свърша работата си“. …Щом се притесняваш, слаб си. Силният човек не знае какво е притеснение. Той върши работата си тихо, спокойно, с голяма приятност. Силният човек усеща удоволствие, приятност, като вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си. Обаче, ако слабият се опита да вдигне този тежък товар на гърба си, веднага започва да се притеснява. (12/стр. 432, 433)

…Във всеки даден момент човек да не се изненадва от условията, но трябва да размишлявате… Бъдете постоянно в размишление, докато започнете да чувствате, че придобивате една малка Сила.

(6/стр. 43)

…Когато бъдете доста Силни, когато придобиете нужното Самообладание, вие ще бъдете в състояние да се занимавате и със съвременната, и с Окултната наука. Ако не станете Силни, богатството, което придобиете от тази наука, няма да ви ползва лично вас, а ще ви причини по-големи страдания. (3/стр. 254)

Устоят като Твърдост

В света иде Твърдостта. И който е твърд, Твърдостта ще го съгражда… Човек твърд трябва да бъде всякога. Твърдият човек не трябва да изменя на своите Убеждения. Твърдият човек е постоянен в Любовта си. Твърдият човек е постоянен в Доброто. Твърдият човек е постоянен в Справедливостта.

(46/стр. 179)

Твърдото е, на което може да разчитате… Като погледнеш на тия, твърдите скали, да знаеш, че има нещо в света, на което да разчиташ. Да имаме една Основа. В Писанието често говорят за Вечната Канара, от която съм отсечен. Те подразбират тази идея. (46/стр. 179, 180)

Твърдостта е нещо съзнателно. Казва: „Той е твърд“. Той съзнава, че се опира на известен Принцип в света. Твърдостта подразбира Бога. Бог е Неизменяем. Твърдостта е Неизменяема в себе си. Единственото нещо, което остава Неизменяемо, то е Твърдостта. (46/стр. 180, 181)

Твърдостта е Висше качество. Твърд е онзи, който има пълно Самообладание, който може да владее своите мисли, чувства и който има в себе си пълно Равновесие. Той седи на някое място, дето никой го не вижда; обаче той всички вижда, всички наблюдава. (35/стр. 48, 49)

Под понятието Твърдост ние разбираме нещо Реално, Неизменно. …Това, което при никакви условия не се мени, нито се дели и на което може всякога да се разчита, е твърдо. (18/стр. 127)

Човек трябва да бъде твърд, непоколебим, че нищо да не го измества от неговата Идея. Такива са били Светиите. (1/стр. 451)

При всички изпитания ученикът трябва да остане твърд, непоколебим, да не се отклонява от Пътя си. За това е нужна Вяра. (20/стр. 41)

И тъй, първото нещо, което искам от вас, е да се самоопределите в себе си. Аз казвам: Пътят на ученика е едно строго Самоопределение. Определите ли се веднъж в себе си, няма да се изказвате навън, но ще бъдете твърд като диамант… (3/стр. 120)

Ама, да кажем, ти носиш обици с диаманти на ушите си. Не само да бъдат тия диаманти на твоите уши, но твоето Знание– онова, което ти знаеш– да бъде тъй твърдо, тъй установено, както диамантът има твърдост десет. Диаманта не можеш да го обидиш, защото обидата е едно надраскване. Всякога, щом се обидиш, значи Твърдостта ти е малка. Щом не се обиждаш, Твърдостта ти е голяма.

(51/стр. 207)

Някой говори за Морал, за характер в себе си, без да мисли за Твърдостта. Докато не придобие Твърдост в себе си, човек не може да говори за Морал, за Устой на характера си. (57/стр. 201)

Твърдостта в човека е морално качество. В Божествения свят Твърдостта е задна стража на човека. (22/стр. 215)

…Твърдостта в човека. Това чувство се намира горе на главата в областта на моралните чувства. На това чувство се дължи Устойчивостта на човека. Устойчивият е твърд в своите Убеждения. Сега, като говоря за Твърдостта като морално чувство, имам предвид участието на ума. Без него нищо не се постига. (36/стр. 243)

Бъди твърд, но да знаеш защо си твърд! …Твоята Твърдост, твоята Смелост и твоята Изпълнителност трябва да почиват на известни Убеждения в тебе. (3/стр. 97)

Като говоря за Твърдостта, не разбирам упоритостта. Бъди твърд в Убежденията си. (39/стр. 272)

…Има три проявления. При първото положение твърдостта се проявява, когато Разумът в човека не действа; в такъв случай човек е упорит, своенравен… При второто положение твърдостта се проявява, когато се засегнат личните чувства в човека. При третото положение Твърдостта се проявява, когато човек има Убеждение; това вече е идейно проявление на Твърдостта. (3/стр. 95, 96)

…Твърдостта е намясто, когато произвежда Правилни тонове. (82/стр. 177)

Не е лошо нещо упоритостта, но когато е намясто. Тя е във връзка с Твърдостта. Който е твърд, той устоява на Убежденията си. Мъчно е да убедиш твърдия да повярва в нещо или да приеме една нова идея. Обаче приеме ли я веднъж, нищо не е в състояние да го застави да се откаже от нея. Твърдостта е Врата за влизане на човека в Рая. (33/стр. 164)

Ученикът трябва да бъде искрен, добър, смел в себе си, да е готов на всички жертви, на всички отстъпки. Той трябва, от една страна, да бъде мек, отстъпчив, а от друга– твърд като камък. (41/стр. 208)

Твърдият човек трябва да бъде като канара– всичко, което се удари у него, да отскочи. (3/стр. 98)

Може да ви кажа, че от всичките народи в света няма по-твърд човек от българина. С девет чифта биволи не може да го мръднеш от пътя му. Те го наричат инат, не, твърд е. (46/стр. 181)

За Твърдост казват: „Българин ли си? Дръжте го, на него може да градите всичко!“. (46/стр. 181)

Казвам и на вас: Като българи, градете вашия живот върху Твърдостта, която имате. То е единственото качество, което човек добил в далечното минало. (46/стр. 181)

Да бъде човек твърд и устойчив – само при българите може да научи това. Трябва да живееш при тях, за да научиш Твърдостта на Волята. (2/стр. 316)

Казват, че българинът е твърд. До известна степен човек трябва да бъде твърд. Твърдостта определя неговия Морал. Силната Воля подразбира Твърдост. Ако човек не е твърд, волята му ще бъде слаба. Щом волята му е слаба, и моралът му ще бъде неустойчив. (16/стр. 738)

Казвате: „Упорито нещо е магарето, постоянно реве“. То възразява: „Ще рева, докато разреша въпроса, който ми е даден. Няма да отстъпя крачка от своята задача“. За голямата Твърдост аз наричам магарето маг-хахарец. Зад него стоят Разумни Същества, то е техен представител. (16/стр. 738)

Кое е същественото за българина? Той е най-твърдият елемент, който съществува. Българинът се отличава с голяма Твърдост и упоритост. Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие Твърдост, да му ударят печата на Твърдостта. (2/стр. 316, 317)

Най-доброто семе, което расте, е българинът. Богомилите са дошли тук, за да придобият това качество– Твърдостта, за да проповядват после добре Божественото Учение. (2/стр. 317)

Добре е българинът да бъде твърд, но да бъде разумно твърд, т.е. твърд не за обикновените идеи. За тях може да бъде отстъпчив. Но за Божественото трябва да бъде готов всичко да жертва, да не го е страх от смъртта. (2/стр. 317)

Устоят като Мекота

Като не разбират Мекотата, хората казват, че човек трябва да бъде твърд, да устоява. Да бъде човек твърд, това значи да бъде гъвкав като живите клонове, да се огъва навсякъде, без да се чупи. Когато чукат, мачкат, огъват твърдия човек, той пак се изправя като клон на дървото и продължава живота си. …Счупи ли се, той не е твърд. (23/стр. 186)

Посаждаш един орех, който след време се пропуква и от него израства ново, младо растение. Вятърът огъва клоните на младото дърво, снегът ги навежда към земята, докато един ден дървото заякне и устоява на всички несгоди и ветрове. (66/стр. 74)

Може да дойдат мъчнотии, може да дойдат изкушения в живота и клончетата на едно дърво може да се превиват, може да опират чак до земята, но ако това дърво, т.е. този човек, не се пречупи, той има почва, има основа. (31/стр. 41)

…Качество на ученика е Мекотата. Бъди мек като водата, без да си вода. Бъди мек като въздуха, без да си въздух. Като блъснат някого, той се развиква: „Не ме ли виждаш, че се блъсна отгоре ми?“. Не така, обърни се с Мекота. Бог е навсякъде, Той е тази Мекота. (1/стр. 446)

Единственото най-важно нещо, което липсва у всинца ви, е Мекотата. Защо ви е необходима Мекотата? Тя ви е толкова нужна, колкото е нужна на грънчаря меката глина. Неговата глина трябва да бъде мека, даже без едно твърдо зрънце, иначе грънците му ще се пукат, когато се пекат в пещта; грънци, направени от мека доброкачествена глина, не се пукат. (12/стр. 267)

Какво бихте отговорили, ако ви се зададе въп­росът защо Природата е внесла Твърдостта в човека? Твърдостта, това е гръбнакът в човека, който не трябва да бъде механически и неподвижен, а съзнателен и подвижен. Да се прегъва, без да се пречупва, и то под влияние на Високоморални чувства. (3/стр. 97)

Мисълта, която обхваща човешкото съзнание, се нуждае… от Мекота и Пластичност да може гръбнакът да издържа и на най-големите бури и изпитания. (19/стр. 68, 69)

Като дойде някоя голяма буря, да не може да те изкърти. Може само малко да се наведеш и като замине, пак да се изправиш. (86/стр. 21)

Добре, желязото, което е калено и притежава голяма твърдост, с какво ще можем да му придадем и друго качество, а именно: да бъде пак калено, но да е гъвкаво, да не се чупи? Тогава казвам: Ако в човешката воля се вложи повече електрическа енергия, тя става силна, но крехка. Такава воля, макар че не е слаба, но като дойдат срещу нея повече мъчнотии и с по-голяма сила, отколкото тя може да издържи, счупва се. Ето защо на човешката воля трябва да се придаде един важен елемент– Мекота. Аз считам Мекотата в човешката воля за едно от качествата на Разумния живот. Само Разумният човек може да бъде мек– той съдържа повече магнетизъм в себе си. (3/стр. 239)

Аз считам, че нормална топлина има онзи човек, който никога не се чупи, а се огъва. (10/стр. 222)

…Да разгледаме въпроса за улегналия характер: старият казва, че има такъв, но бих желал да имате не улегнал, а подвижен характер– на ден да се изменя по десет пъти, без да губи своето Разположение. (1/стр. 372)

Мозъкът ви трябва да се кали: да стане гъвкав, еластичен, издръжлив, за да можете да използвате теченията в Природата, та като влезете в живота, да бъдете приготвени за всички противоречия, които може да срещнете, и да излезете победители… (12/стр. 79)

Неизменното в човека

Намерете нещо в себе си, което е винаги Пос­тоянно, на което всякога може да разчитате.

(81/стр. 266)

…За вас е важно Реалното, Неизменното, което Бог е вложил в човека. Това трябва човек да търси, това трябва да обработва в себе си не само днес, но и в далечното бъдеще. (56/стр. 206, 207)

Кое е Неизменното в човека, което при никакви условия не се губи? …Наистина човек трябва да се изменя, но има нещо в него, което при всички условия трябва да остава едно и също. (61/стр. 179)

…В човека има нещо, което при никакви условия не се мени. То е Божественото в него. Изкуство е човек да знае как да събуди в себе си Божественото и да му даде път. (56/стр. 206)

…Човек може да разчита само на Божественото в себе си като на нещо Устойчиво, Неизменно.

(15/стр. 230)

Кое е същественото в човека, на което всякога може да се вярва? Три съществени неща има в човека, на които всякога можеш да вярваш. Ти вярваш на Неизменната Любов в Душата му, на Неизменното Знание и Мъдрост в ума му и на Неизменната Истина и Свобода в неговия Дух. Неизменните величини в човека са Любовта, Мъдростта и Истината. Те представят Божествения живот.

(47/стр. 167)

Когато живее по човешки, Огънят на човека ту пламва, ту загасва, не е непреривен. Когато живее по Божествено, Огънят на човека постоянно се разгорява. (84/стр. 64)

Никой човек не е запазил образа на своята личност Неизменен. Човек се стреми към Неизменното, към Вечното, било в наука, в изкуство, в живот. Мислите, чувствата и желанията на човека трябва да бъдат Вечни, както е Вечно Словото на Христа.

(63/стр. 228)

Повечето съвременни хора се менят според условията на живота, а условията днес са много променчиви. Човекът на положителната философия и наука не се изменя, т.е. той не се влияе от условията. Той разполага с тях при всеки даден случай.

(59/стр. 206, 207)

При каквито условия, при каквито противоречия и да се намери, Истинският, религиозният човек не се колебае, не изменя своето вътрешно съдържание. (45/стр. 236)

Вярващият е Свободен човек, не се влияе от никакви външни условия, от никакви промени, външни или вътрешни. И като богат и беден, като учен и прост, здрав и болен той е един и същ. (83/стр. 78)

Само този може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и в рая остава един и същ… Нещата отвън могат да се менят, но ние трябва да останем Неизменни. (2/стр. 66)

Човек е това, което не се мени. Когато дойдете до онова положение в живота, когато нищо да не ви смущава, това сте вие. Докато скръбта ви засяга, вие не сте човек. Това, което не се мени, това, което не се засяга, то е човекът. (8/стр. 121, 122)

Някой казва: „Днес не съм разположен, никой да не ме докосва“. Какво от това, че не си разположен? Твоето неразположение не е нищо друго освен барометър, който показва, че времето се е развалило малко… Значи, при промяна на времето барометърът трябва да се повдига и спада, но човек трябва да знае, че при всички тия промени на неговия барометър естеството му остава Неизменно. На Неизменното в себе си именно той трябва да разчита. (38/стр. 125, 126)

Силата на човека седи в Доброто, което той носи в себе си. Поставите ли Добрия човек при лоши условия, той всякога си остава Добър. Той не се мени от условията. Велика, Мощна Сила е Доброто, вследствие на което никаква сила не може да го измени. (49/стр. 220)

На какъвто въздух и да изложите златото, все злато си остава. При каквито условия и да поставите Добрия човек, все Добър си остава. Никоя сила в света не е в състояние да измени характера на Добрия човек. (83/стр. 187)

…Обикновеното разбиране не може да бъде мярка на нещата. Под мярка разбирам Постоянното в човека, което никога не се мени. Това е Пос­тоянната точка, Постоянното място, от което можем да се ориентираме. (20/стр. 323)

Днес сте здрави, имате едно разбиране; ако се разболеете, ще имате друго разбиране. Богати сте, имате едно разбиране; обеднеете, имате друго разбиране. Изкуство е разбиранията ви да не се менят. При всички условия на живота да имате едно и също разбиране. Това значи да бъдете в Центъра на кръга. Докато се движите по окръжността, всякога ще се изменяте… Попаднете ли в Центъра, при всички условия на живота ще бъдете еднакви, Неизменни. (40/стр. 23)

Човек се ражда много пъти, а не само един път. Той се ражда всяка година, всеки месец, всяка седмица, всеки ден, всеки час и всяка минута… Промените в живота на човека са неизбежни. Той трябва постоянно да се ражда, докато дойде до положение, при което да стават промени, без да се изменя. (64/стр. 267)

…Човек се видоизменя дотогава, докато дойде до такова състояние на съзнанието си да разбере, че е Истински човек, който не се променя от условията. Само при това положение човек може да разбере вътрешния смисъл на живота. (69/стр. 11)

Какви са признаците на щастливия човек? Щастливият човек е непоколебим в своята Любов, щастливият човек е непоколебим в своята Обич. Щастливият човек е непоколебим в своята мисъл. Щастливият човек е непоколебим в своите чувства. Щастливият човек е непоколебим в своите постъпки. Той си има една основна черта, която никога не се мени, каквото и да му се случи. (85/стр. 232)

У човека трябва да има една черта, която никога не трябва да се изменя. И в детство, и в зряла възраст, и на старини тази черта трябва да остане една и съща. (16/стр. 340)

Много качества има човек, добри и лоши, но някои от тях са Постоянни. На тях именно може да се разчита. За пример някой човек е Справедлив, друг– Честен, трети– услужлив и т.н. (80/стр. 47)

Разумният запазва своите качества и характерни черти при всички условия на живота– благоприятни и неблагоприятни. При всички условия той остава естествен. Никоя сила не е в състояние да го накара да се измени. Той всякога намира сили в себе си, чрез които да уравновеси добрите и лоши условия. (18/стр. 302)

Човек расте и остарява. Възгледите му се изменят, обаче Стремежът му остава Неизменен. Стремежът му не остарява. Той е траен и служи като верен двигател на човешката Душа… (2/стр. 161)

За промените, които стават във вас: има нещо във вас, което се мени, то е законът на частите. Но има една мисъл в човека, която е постоянна от младини до старини. Никога в човека не се мени. То е Цялото, то е Божественото. (16/стр. 634)

Помнете: Дали човек е млад, възрастен или стар, Божественото в него не се изменя. (58/стр. 16)

Правили ли сте опит да видите де се намира Неизменното у вас? Човек може да намери Неизменното в себе си, когато е най-много развълнуван, когато се намира при най-големи изпитания. Тогава човек трябва да се спре да види има ли в него нещо тихо и спокойно, без вълнение. Намери ли това нещо, то е Разумното Начало в човека, което никаква буря вън или вътре в него не е в състояние да разколебае или разклати. (12/стр. 261)

Спокойното у човека – това е неговата Душа, а всичко, което се вълнува, това е неговото променливо естество. (12/стр. 261)

Ако гледате на себе си…, в Дълбочината на вашата Душа ще забележите една едва уловима Светла точица. Онзи, който не разбира това, търси своя Идеал вън от тази точица. Силата на Светлината е една и съща, тя никога нито се увеличава, нито се намалява… В тази Светлинка вие имате вече нещо Реално– към нея ще погледнете в най-големите бури на живота си; тя ще ви допринесе нещо повече, отколкото всичките други блага, които сте имали. Свети ли тази малка Светлинка във вашето съзнание, свети ли този фар, морето може да се вълнува колкото ще, но вие бъдете уверени, че нищо не е в състояние да ви извади от този Път.

(3/стр. 263, 265)

СТЪЛБОВЕ НА УСТОЯ

Божественото Начало в човека

Божественото в човека е Непобедимо. През как­вито и изпитания да мине човек, в края на краищата пак ще се върне в Първоначалното си състояние. (2/стр. 219)

Вярвайте в Божественото в себе си! Единственото Реално нещо в човека е Божественото. То е Вечно и Неизменно. Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. (2/стр. 219)

В който момент повярвате на Божественото в себе си, вие ставате силни. (57/стр. 34, 35)

…Не се колебайте в Божественото, което е вложено във вас от създаването на света. Отличителното качество на Божественото е, че то никога не се мени. През всички времена то е едно и също. На него всякога може да се разчита. (20/стр. 194)

Има нещо у човека, което никога не отпада. При каквито условия и да попадне, той все вярва, че ще изплува по някакъв начин. Това е Божественото у човека, което никога не отпада. (45/стр. 51)

Съзнателно или несъзнателно, човек се стреми към придобиване на вътрешен Мир, на вътрешно Равновесие в себе си. Това е задачата на алхимиците. Те са търсели метод, чрез който да превръщат неблагородните метали в благородни… Алхимиците са търсели някакъв философски камък, с помощ­та на който да става това превръщане. Този камък е съществувал някога, съществува и днес. Той е Божественото Начало в човека. Той е Любовта.

(64/стр. 10)

Искам да ви наведа на една основна мисъл за онази Велика Вяра в Божественото, което дава Мир и Спокойствие на човешката мисъл. (8/стр. 115)

Давайте път на Божественото в себе си, за да имате Мир. (2/стр. 119)

Ако външните условия не причиняват никакви промени в човека, той е дал път на Божественото в себе си. (23/стр. 26)

Като ученици, вие трябва да бъдете Разумни, да познавате проявите на Божественото и само в него да вярвате. Човешкото е неустойчиво и преходно, на него не може да се вярва. (18/стр. 82)

Обикновеното, т.е. човешкото, създава тревоги, безпокойствия, недоразумения, скърби и страдания. Божественото обаче носи щастие, Мир и Свобода. (65/стр. 146)

Божественото се проявява и за вечно остава, човешкото се проявява и за ден остава. Това, което е непреривно и вечно, е Божествено. Това, което е кратковременно, е човешко. Щастие, радост, които скоро изчезват, са човешки; щастие, радост, които никога не изчезват, са Божествени. Доброта, която се проявява и изчезва, е човешка; Доброта, която се проявява и не изчезва, е Божествена. Любов, която скоро се явява и изгаря, е човешка. Любов, която при всички условия не изгаря, но постоянно се увеличава и за вечни времена остава, е Божествена. Знание, което може да разрешава всички мъчнотии в живота, е Божествено. Божественото живее вечно, в него няма прекъсване. То е Великото, което работи в Душите. (57/стр. 26, 27)

Знайте, че всичко онова, което… се издига високо и скоро изгасва, е човешко. То не остава за дълго време. Ето защо на човешкото не трябва да полагате своята Вяра. Искате ли да бъдете крепки, уповайте на Божественото в себе си! Поставете Вярата си на него. (57/стр. 34)

Аз ви говоря за Божественото Начало, на което трябва да се основавате и с което да направите вътрешна връзка. (16/стр. 762)

…Да се подчини човек на Божественото в себе си. И тогава, колкото и да го нападат отвън, той ще понася всичко с Радост. Така са живели едно време мъчениците. (15/стр. 69)

Този, който се е домогнал да стане Ангел, Божественото е вътре в него и няма раздвояване дали да постъпи така, или не. В ума си той има една мисъл, едно желание, една воля, която да извърши Великото; воля, с която може да свърши всичко… Именно туй, Божественото, то е стабилното…

(73/стр. 128, 129)

Когато Божественото се постави за Основа, животът на хората се превръща в Рай. (23/стр. 23)

Чистата и силна Вяра

Трябва да имаш нещо в себе си. Трябва да имаш нещо, на което да разчиташ. Трябва да имаш Вяра в себе си. (81/стр. 33)

Вярата… е нещо Разумно, което можете да положите като основен камък в живота си. Тя е една Велика Разумна Сила, която постоянно се развива във вашия Дух. (32/стр. 78)

Ние трябва да се простим с всички онези вярвания, които не са ни причинили досега никакво благо, и да придобием една Непоколебима Вяра– Вяра в Един Бог, в Един Господ, Който може да внесе в нас онова Вечно Благо, което може да осмисли живота ни. …Вяра в Онзи Абсолютен Велик Господ, Който е Бог на Любовта. (74/лек. 25: стр. 24)

Новото Учение изисква една чиста и искрена Вяра в Бога. Ако имаме Вяра, ще сме спокойни и силни… (6/стр. 140)

Истинска и права Вяра е тази, която изтича от Дълбочината на човешката Душа. Тази Вяра е Неизменна. (64/стр. 286)

…Говори ли се за Вяра, разбираме онази Вяра, която свързва човешката Душа с Бога за вечни времена. Има ли тази връзка, никаква сила, никакво изпитание не може да я скъса. (83/стр. 78)

Истинска Вяра е тази, чрез която човек може да издържа и при най-големи мъчнотии и страдания. (23/стр. 81)

Вяра, която да ви прекара през всичките мъчнотии и да ни покаже Истинския Път на живота, е Вяра. (85/стр. 45)

Във всеки човек има вътрешна Вяра, която в нищо не се разколебава. Докато тази Вяра живее в него, източниците на живота му никога няма да се запушват. (23/стр. 167)

Силата на вашата Вяра се заключава в следното: всички да се разколебаят във вас, само вие да не се разколебаете. (40/стр. 262)

…Вярата ви трябва постоянно да се усилва. И най-голямото нещастие да дойде, Вярата трябва да присъства. (16/стр. 569)

Веруюто на човека е като едно укрепление. Представете си, че имате жилище, издигнато сред местност, където живеят тигри, но то е заобиколено с тънка телена мрежа и ти няма да се страхуваш от тигрите, защото, когато дойдат, ще се блъснат в телта и ще се върнат назад. Но щом те намерят неподготвен, атакуват те. Един американец отишъл в джунглата, за да проучва живота на маймуните. Дохождали тигри, боа и други зверове, но той пущал електрически ток по една мрежа, поставена около него като ограда, и всички се разбягвали. Човекът на Вярата е ограден. (1/стр. 434)

Вяра, Вяра трябва, за да може да се установи едно тихо разположение в Духа, голяма Увереност, за да няма вътрешно раздвояване, за да може да владеете вашето естество… (6/стр. 43, 44)

Силната и непоколебима Вяра укрепва ума на човека. (45/стр. 153)

Вярата съединява мислите и чувствата в едно; прави човека устойчив, стабилен. Тя координира вътрешния живот на човека. (37/стр. 56)

Вяра, която калява ума, чувствата и волята, това е Вяра. Без Вяра не може да се угоди на Бога.

(1/стр. 432)

Сега ние говорим за онази Вяра, която от нищо не се разколебава и която пред нищо не отстъпва.

(45/стр. 198)

Някой тръгва сутрин на екскурзия, гледа, времето е ясно, слънчево, но едва извърви два-три километра, явяват се облаци и започва да вали. Щом го накваси дъждът, той се връща назад, не се решава да продължи пътя си. Значи, най-малката промяна на времето внася колебание. Дъждът само го изпитва. Ако беше продължил пътя си, времето щеше да се оправи. Каква вяра е тази, която при най-малкото изпитание се разколебава? …Истинската Вяра не се колебае от нищо. Каквото и да е времето, лошо или добро, човек трябва да издържа докрай. (83/стр. 58)

Щом дойдете до някакво препятствие, спирате. Такова нещо представя човешката вяра. Тя е относителна вяра. Абсолютната Вяра пред нищо не спира. Тя води човека в Абсолютен свят, дето съществува само Радост, Веселие, Мир и Любов.

(84/стр. 68)

Вярата ще схващате като коренчета на едно растение, което посявате в земята, и то чрез тези коренчета се крепи. По същия закон човек чрез Вярата се крепи в Бога. Като се закрепвате силно, и Бог ще ви крепи. През всички времена и изпитания онези хора, които са имали Вяра в Бога, никога не са били излъгани. (6/стр. 42)

…Евангелие от Йоан, 5: 5 – „И там имаше някой си человек, болен от тридесет и осем години“– това е емблема на Вярата. Най-после побеждава. Болният вдига одъра си и си отива. Тук е скрита идеята. Тоя болен е чакал Христа 38 години, докато дойде– това е за ученика. (7/стр. 115)

Когато Апостол Павел се качил на парахода и се явила голяма буря, тогава той се обърнал към пътниците и казал: „Не бойте се! Нито една душа няма да се погуби от нашата ладия, от нашия кораб“. И наистина така станало. Казвам, това е Истинското Верую. Казвате: „Ние имаме вяра“. Това е вяра, която вие сами сте си създали. Аз не говоря… за тази умствена вяра… Обаче, когато дойдем до Вярата в Бога, до Положителната, Абсолютната Вяра, в нея няма никакви изключения. (16/стр. 35, 36)

Вие пътувате например с един параход, морето се вълнува, има опасност за живота ви, но вие ще бъдете тих и спокоен. Опасани сте до пояса с вода, но ще знаете, че от кораба няма да ви смъкнат и корабът ви няма да потъне… Ти можеш да изле­зеш от кораба мокър до кости, но пак ще излезеш благополучно, ще накладеш огън на брега и ще се подсушиш. Като преминеш с този параход океана от единия до другия край и параходът се люшка, и ти си изпитал всички страхотии вътре, но не си изгубил Вярата си в Бога, ти ще придобиеш една отлична опитност и ще кажеш: „Няма изключение в Божиите Думи!“. (16/стр. 36)

Всичко може да стане в света, но да се изменят Божиите Думи– това не може да стане. И вълци може да има, и бури може да има, но този параход ще стигне благополучно до своето пристанище. Нито той може да потъне, нито аз мога да потъна. Това е онази Положителна Вяра, която трябва да се приложи… (16/стр. 40, 41)

Та казвам, вие трябва да имате такава Вяра, която да не се разклаща от никакви вътрешни и външни бури. Бъдете като един параход, който вълните бият отзад и отпред, но той не се счупва, издържа. …Ако вие имате Вяра, ще излезете на спасителния бряг. (16/стр. 456)

Божествената Любов

Човек трябва да се освободи от разочарованията на света и да се държи здраво за Канарата на живота. Коя е тази Канара? Любовта е Канарата на живота. (76/стр. 37)

Не разбирайте Любовта в смисъл на мекота. Тя е нежна Любовта, но не мека. Мека значи неус­тойчива. А Любовта е една Велика Сила, толкова устойчива, която никога не се изменя. (77/стр. 50)

Питам: Можете ли да преодолеете несгодите в живота си без Любов? Не можете. Любов се изисква! Любовта е капиталът в живота. (12/стр. 232, 233)

Любовта, за която аз говоря, крепи цял свят, крепи цялото Небе– в нея живее Бог и всички Ангели живеят в нея. Тя не се мени и никога не е на два ума… Гледам, че у някои любовта е дълбока петнадесет-двадесет сантиметра, аршин**, а трябва да бъде до десет или двадесет километра– поне толкова, колкото са дълбоки океаните. Ако животът ни е толкова дълбок, никоя буря не е в състояние да размъти водата му. (9/стр. 202)

В Божествената Любов човек добива онова велико душевно Спокойствие. (7/стр. 5)

…Кога ще дойде Любовта във вас? Когато заживее Бог във вас. Не онази любов, физическата, но онази Любов, която търпи всичко. Тази Любов, която е Канара Непоклатима и всички страдания понася с Радост. (8/стр. 129)

Докато Топлината на Любовта е Духовна, тя възкресява мъртви, лекува болни, повдига паднали, утешава страдащи. Превърне ли се на физическа, тя всичко изгаря и разрушава. Стремете се към Духовната Топлина на Любовта, …при което нещата запазват своята преснота и младост, своята Красота и Устойчивост. (76/стр. 317)

Човек трябва да се стреми към онази Любов, която никога не се прекъсва, нито изменя. Никакви условия не могат да изменят тази Любов… Божията Любов издържа на всички изпитания, на всички условия. (15/стр. 34)

Щом дойде Любовта, човек се освобождава от всички страдания и терзания, те му стават приятни. (1/стр. 109)

…Законът на Любовта е разумен. Ако вие живеете по закона на Любовта, тогава пак ще минете през известни мъчнотии, но лесно ще минете, ще се спогаждате с мъчнотията. А ако не живеете в закона на Любовта, тогава ще дойдат най-големите мъчнотии. Когато има Любовта, тогава човек има прозорливост, предвижда нещата, приготвя се и знае как да постъпва. А когато изгуби Любовта си, той изгубва своето Равновесие. (8/стр. 125)

Любовта е, която превъзмогва всичките мъчнотии. В туй, бойното поле, ако човек влезе без Любов, той не може да изнесе войната. (24/стр. 93)

Ти прояви Любовта в дадения случай, ни повече, ни по-малко. Тази Любов щом проявиш, ще имаш Светлина в ума, Мир в сърцето, Сила в тялото… Ти ще почувстваш един Мир в сърцето си, който никога не си чувствал. И ти ще почувстваш една Светлина, която ще изпълни Душата ти с Радост и Веселие. То е Любовта. (24/стр. 105)

Качествата на Божествената Любов са Постоянство и Неизменност. (2/стр. 202)

Това, което всеки ден се мени в човека, не е Любов. Истинската Любов никога не се променя… При Истинската Любов не стават никакви вът­решни промени и колебания. Вътрешно човек е тих и спокоен, без никакви вълнения, като здрав, добре построен параход. Външно може да се вълнува, но вътрешно е тих, без никакво вълнение.

(45/стр. 155)

…Когато обичаш, подбудителните причини трябва да бъдат абсолютно безкористни. Тогава Любовта е устойчива. (1/стр. 449)

Сегашната обикновена любов е кармична, тя не е чиста и затова не е устойчива. Божествената Любов не е кармична и е трайна. Писанието казва: „Роденото от Духа Дух е, а роденото от плътта плът е“. Значи, има една любов на плътта, която преминава, изчезва. Тя е човешката любов. А има друга Любов– Любовта на Духа, която вечно пребъдва. Тя е Божествената Любов. (1/стр. 122)

Трите Основни Принципа –
Любов, Мъдрост и Истина

Съвременните хора са обезсмислили живота си, защото са изгубили Основата, на която седят. Основа, Стълбове са нужни на човека. Без тях той не може да живее. Значи, Божията Любов, Мъдрост и Истина представят Основата, на която човек стъпва, и Стълбовете, за които се крепи. Има ли за Основа Любовта и за подкрепа двата Стълба– Мъдростта и Истината, той свободно може да пропътува широкия океан на живота от единия до другия бряг. (56/стр. 121, 122)

„Потърси Ме в ден скръбен!“ Щом се намери в това положение, човек търси двата Стълба, на които да се опре. Кои са тия Стълбове? Някога Мъдростта и Истината, а някога Любовта и Истината.

(56/стр. 122)

Истината сама по себе си носи Свобода. Мъдростта сама по себе си носи Устой вътре в човека.

(74/лек. 24: стр. 14)

Любовта носи Живот. Мъдростта носи Светлина. Истината носи Свобода. Това са Основните Принципи на Новия Живот, на Новото Учение. Това Учение не е наше, то е Божествено… Божественото Учение се познава: то носи Радост, Мир и Светлина, и всички Благородни пориви.

(2/стр. 210, 211)

Вие сте ученици. Аз имам в Школата предвид Великите Принципи и върху тях ще градим.

(21/стр. 297)

Любов, Мъдрост и Истина, това е Великата Основа, върху която ние ще градим своето бъдеще. И тогава Ново Небе и Нова Земя ще се създадат върху тия три Велики Принципа… (21/стр. 183, 184)

Гледайте да съграждате върху трите Основи: Любовта да вземе надмощие в сърцата ви, Мъдростта– в умовете ви и Духовете ви и Истината– в Душите ви. (21/стр. 252)

…Сега при тия усилни времена само Божията Любов може да ни помогне да носим тежкия товар. Само Божията Мъдрост и Божията Истина могат да ни помогнат да носим тежкия товар.

(5/стр. 41)

Няма по-съществено нещо от Любовта, от Мъдростта и от Истината. Няма по-устойчиво и по-велико нещо в света от тези Добродетели. (58/стр. 71)

Истинското Знание

Може ли да добиеш едно Знание, Знанието помага на човека да укрепява. (16/стр. 283, 284)

Ако ние сме придобили Истинското Знание, трябва да имаме вътрешен Мир. (60/стр. 150)

Аз искам да ви дам Истинско, Положително Знание, в което да няма абсолютно никакво съмнение. Това Знание укрепва човешкия характер. То разширява съзнанието на човека. (20/стр. 30)

Ученикът трябва да има стабилно Знание, с което да постига своите желания. Божественото Знание дава Устой, Стабилност на човека. Следователно стремете се към Божественото Знание, с което можете да разрешите всички въпроси. (49/стр. 44)

…За да се справи с неустойчивия елемент в себе си, човек се нуждае от Вяра, от Дълбоко разбиране и познаване на законите на живота. …Той се нуждае от конкретно Знание. Като дойде до конкретното Знание, човек трябва да прилага…

(64/стр. 184, 185)

…Когато иска да бъде Господар, човек трябва да разполага със Знание, да се справя с трудните условия на живота. (23/стр. 265)

…За да се ползва от условията на живота, човек трябва да разполага със Знание, което носи Мир на Душата. Невежеството изпълва човека с тревоги. (2/стр. 262)

Невежият обръща внимание на външната страна. Той гледа как е подвързана една книга. А ученикът обръща внимание на това какво е написано в нея. Истинското Знание не е само в знанието на формите, а в Знанието на Принципите. Едни Знания са необходими за живота, други са украса на живота, а трети– Благословение за живота. Пос­ледните дават Сила и Мощ на човека. (2/стр. 172)

Духът на човека

Христос представлява Възвишеното съзнание на човека, което, за да се оформи, трябва да има вътрешна Опора. Вътрешната Опора е Духът на човека, който определя неговото Безсмъртие. Който няма тази вътрешна Опора, той не може да бъде Безсмъртен. (50/лек. 8: стр. 5)

Едно трябва да се знае: че човешкият Дух е по-силен от всякаква слабост. Ама някой имал настроение, че се проявил по един или по друг начин. Човешкият Дух е по-силен от всякакво настроение. Ама обществото, условията са лоши. Човешкият Дух е по-силен и от обществото, и от условията.

(48/стр. 164)

Това аз наричам положение на Духа– когато вие разбирате вашите страдания и сте техни Господари, може да ги изменяте. (3/стр. 372)

Единственото нещо в човека, което не боледува, това е неговият Дух. …Душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но Духът никога не отпада. Само той остава бодър и силен да изправя повредите, които стават в човека. (58/стр. 229)

И тъй, Духът в човека представя кормилото на неговата машина. Щом сте влезли в тази машина, ще държите кормилото здраво, ще пазите Равновесие, за да свършите започнатата работа. От умението на човека да държи кормилото в Равновесие, зависи управлението на неговата машина и правилното решаване на задачите. (58/стр. 229)

Умът, сърцето и Душата

Същественото за човека са неговият Дух, неговата Душа, неговият ум и неговото сърце. Вън от тия четири свята всичко е несъществено… Човек се движи и проявява в тези четири свята, които представят Реалността на неговия живот. Когато се проявява едновременно в тия четири свята, човек е в пълно Равновесие, в Устой. Прояви ли се само в един от тия светове, Равновесието му се нарушава. (45/стр. 277)

Искате ли да гледате спокойно на човека, изучавайте проявите на Душата му. Душата на човека представя свят, в който се крие Красота и Устойчивост. Говорите ли за Красотата на човека, търсете я в Душата му. Говорите ли за Устойчивост, за Съвършенство, търсете ги в проявите на неговата Душа. (70/стр. 62)

…Когато човек иска да се опре на нещо, нека се опре на своя Божествен ум. (43/стр. 185)

Ако вие не разчитате на вашия ум, който Бог ви е дал; ако вие не разчитате на вашето сърце, което Бог ви е поверил; ако вие не разчитате на вашата Душа, която живее в тялото– тогава вие уповавате на хората отвън. Че де е Стабилността? Кое е по-вярно: в тебе което е или вън от тебе? Онова, което е вътре в твоя ум; онова, което е в твоето сърце; онова, което е в Душата, е по-вярно от всичко онова, което отвън ще дойде и което ти чакаш. (86/стр. 236)

Любовта изисква Издръжливо сърце, Светъл ум и Силна воля, с които да се устоява на всички мъчнотии и препятствия. Човек трябва… да има Светли мисли като на Ангелите, Чисти чувства като на Херувимите и Силна воля като тази на Светията. (64/стр. 77)

Диамантената Воля

В Окултната наука се изискват от учениците няколко условия, сили. Най-първо той трябва да има не само Силна Воля, но и Благородна, Устойчива и Разумна Воля. (12/стр. 178)

…Вие трябва да се стремите да разширявате съзнанието си и чрез него да калите Волята си– да бъде Силна, Устойчива и Разумна. (12/стр. 178)

Кои са отличителните качества на Волята? Първото качество на Волята е Твърдостта. Твърдостта е опорната точка на Волята. Значи, Волята трябва да бъде твърда и непоколебима като Канара. Второто качество на Волята е смелостта и безстрашието. Третото качество на Волята е приложение, изпълнение, но без отлагане. (53/стр. 25)

Силната Воля се подчертава в непреклонните Принципи, които човек крие в Душата си.

(12/стр. 282)

…Туй Учение е твърдо като Диамант, а не като желязото и гранита. Ние носим в нашето Учение една Диамантена Воля, а не желязна, не гранитна. Туй е здраво Учение. Диамантът надминава всички тела по твърдост. (21/стр. 52)

Новият Божествен ден изисква от нас Диамантена Воля. Забележете си това! (21/стр. 127)

Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете си: „Моята Воля е Диамантена и пред тази Воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи“. (21/стр. 127)

Няма да говорите вече за желязна воля и гранитна воля! …Желязната воля е воля на сраженията и раздорите, а гранитната воля е воля на праха. Хора, които имат гранитна воля, дигат само прах в света; хора, които имат желязна воля, създават всички спорове и недоразумения в света, а Царството Божие започва с Диамантена Воля, на която цветът е бял. И аз сега ви пожелавам да имате Диамантена Воля… (21/стр. 127, 128)

…Дойде ли да изпълним Волята Божия, дойде ли до Истината, ние сме готови на всички жертви. В нас Волята е Диамантена! Това разбирам аз Воля Диамантена и белия цвят. Когато казвам, че Волята ни е Диамантена, това значи: ние всякога сме готови да говорим тази Истина, която изразява Божията Любов и в която Бог се проявява. (21/стр. 174)

В тази Школа има възможност един ден, като говорите Истината, да постигнете онова, което желаете. Но се иска не желязна воля, нито гранитна, а Диамантена Воля. И бял цвят се изисква! …Сега някои от вас ще кажат: „То е тъй, но ние не можем“. Не, Новият живот започва! Ученикът на Школата трябва да живее така. (21/стр. 177, 178)

Само когато образуваме във вас Диамантена Воля и белия цвят, тогава ще пристъпим към втората част на Школата, която се нарича Бяла магия. Но там се иска Диамантена Воля, която пред нищо не се огъва. Само при такава Воля ние може да правим Велики опити в Природата. (21/стр. 183)

Аз искам вашият бъдещ живот да бъде съграден не на гранит, а на една Диамантена Воля, която да не се разклаща от никакъв вятър, от никакви бури, и да имате една Основна Идея в себе си, да вървите в Божествения Път без никакво спиране. (3/стр. 127)

Ние сме едва в началото на Божествената наука. Отсега ще започнем да изучаваме законите . Ще научим по какъв начин да се освободим от своите умствени и сърдечни недъзи, за да добием Светли умове, Чисти, Устойчиви характери и Диамантена Воля. (2/стр. 171)

Има погрешки, които ние не считаме за непоп­равими, стига Волята да е Диамантена. Постоянно изправяне, изправяне. И като изправим всичко, ще внесем Новия Живот, ще внесем Новата Любов, ще внесем Новата Мъдрост, ще внесем Новата Истина. И ние туряме вече една Велика Основа, върху която можем да градим Божествения Закон.

(21/стр. 183)

Всички ученици ще си кажете: „Ние искаме всички– млади и стари– да калим нашата Воля, да стане тя Диамантена и пред никакви мъчнотии, пред никакви изпитания да не се поколебаем“.

(21/стр. 224)

От всички се иска Безкористна Любов, Непоколебима Вяра и Диамантена Воля, пред която да отстъпват всички мъчнотии и страдания, даже и смъртта. (4/стр. 129)

Работете усилено върху себе си, за да преодолеете всички мъчнотии. По този начин ще изработите в себе си Воля, с която ще преодолявате на всичко. Каква Воля трябва да изработите? Не желязна, нито гранитна, но Диамантена Воля. Желязната и гранитната воля лесно ще капитулират, а Диамантената ще издържи на всички препятствия. (11/стр. 110)

Свободата седи в това да си кажете, че вашата Воля стои по-горе от всички мъчнотии в света… Сега, ако държите правилото да кажете в себе си, че вашата Воля седи над всички мъчнотии, вие ще имате в себе си Хармония. (3/стр. 349, 351)

Да създадеш в себе си Воля и посред всички несгоди да ходиш спокойно и с Мир, това е цяла философия. (1/стр. 68)

Желая на всички Бог да ви привлече към Себе Си и Христос да ви покаже пътя към Любовта. Тогава вие ще влезете в Шестата раса, ще се повдигнете, ще придобиете Диамантена Воля. (4/стр. 130)

Положителните мисли и чувства

Ученикът трябва да мисли право и външно, и вътрешно… За да запази Мира си и отвън, и отвътре, той трябва да има Положителни мисли и чувства.

(83/стр. 202)

Мисълта е Разумното Начало в човека. Тя е единствената сила, която държи човека в Равновесие. Каквото представя земната притегателна сила за Земята, такова нещо е човешката мисъл за самия човек. (76/стр. 139)

Внеси в ума си една Здрава, Положителна мисъл, на която всякога да разчиташ. (37/стр. 186)

Като кажат: „Човек трябва да има тежест“– за да има някакъв си Устой, той трябва да има една Положителна мисъл. Туй е вътрешната страна.

(81/стр. 80, 81)

Една Положителна мисъл е устойчива, една отрицателна мисъл е неустойчива. Значи, отрицателните мисли нямат тези качества, каквито имат Положителните мисли. (10/стр. 76)

Пробие ли си път към Светлата мисъл, човек започва да живее съзнателно. Той ликвидира със старото и поема пътя към Новото. Той започва да гледа на сиромашията, на богатството, на щастието и на нещастието като на състояния, през които неизбежно трябва да мине, да научи един урок.

(70/стр. 109)

И тъй, уповавайте на онази Реална Съществена мисъл, на която всякога можете да разчитате. Тя представя истинския ви капитал. Уповавате ли на някоя Идеална мисъл, която в дадения момент е приложима, вие имате в банката си [истински] капитал. (49/стр. 217)

Съществени мисли и чувства… са тия, които уравновесяват силите на човешкия организъм и го правят тих и спокоен, с вътрешен Мир на Душата си. Всяка мисъл, която внася Мир и Спокойствие в човека, е Съществена. (82/стр. 245, 246)

Когато изгуби Съществената си мисъл, човек губи и Равновесието си в живота. Той се движи натук-натам, но няма опорна точка. (82/стр. 246)

Едно се иска от сегашните хора: да имат поне една Основна мисъл, на която всякога да разчитат. При каквито условия на живота си да се намират, те трябва да разчитат на своята Основна мисъл.

(22/стр. 181)

Работете върху своя ум, за да станете проводници на Божествената мисъл. Най-малката Божествена мисъл може да повдигне човека и да го постави на здрава Основа. (2/стр. 243)

Едно от правилата гласи: за да се оправят работите ви, мислете. Защото Божествената мисъл е една Реалност, която ще окаже своето мощно действие… Всеки човек, който не мисли, е роб. Но тук под мисъл разбирам Божествената мисъл. Всеки човек, който мисли, е Господар. (2/стр. 241)

Като знаете силата на мисълта, хранете в себе си силни Божествени мисли, които повдигат и ограждат човека. (2/стр. 242)

Станеш сутрин от сън, вглъби се в себе си да възприемеш поне една Божествена мисъл, която ще внесе Мир и Спокойствие в Душата ти. Тя ще те направи смел и решителен да не се страхуваш даже и от смъртта. И като умираш, ще бъдеш с усмивка на лице. (16/стр. 681)

Спокойствието е резултат на мисълта– ти си дълбоко уверен в нещо. (1/стр. 263)

Има ли Права мисъл, човек е спокоен и добре разположен. Изгуби ли Правата мисъл, с нея заедно той губи своя Мир и Разположение. (57/стр. 97)

Питам: Кое наричаме Права мисъл? Права, Истинска мисъл е тази, която е свободна от тревоги, смущения, съмнения и т.н. (8/стр. 31)

Правата мисъл внася Мир, тя разрешава противоречията. (64/стр. 196)

Правата мисъл винаги се придружава с Радост и човек се чувства Господар на положението си.

(62/стр. 170)

Когато мисълта на човека е Права, тя има Божието одобрение и тече безпрепятствено. Никаква външна буря, никаква стихия не е в сила да спре течението на Правата мисъл. (62/стр. 92)

Да се не смущавате от външните неща, това става чрез Правата мисъл. Докато човек се смущава от външните неща, той не познава нищо. Когато мисълта ви стане по-силна от мисълта на вълка, той не може да ви направи нищо. Иначе ще ви застане на пътя. При страданията има духове, чиито мисли са по-силни от твоите и те мачкат. Ако имаш Права мисъл, те не могат да ти направят нищо.

(1/стр. 200)

Силата ни седи в нашата Права мисъл. Кучето не може да те ухапе, ако ти мислиш. И апаш да дойде, не може да те обере, ако ти мислиш… Той и да иска да вземе, не може, ако ти мислиш, защото го е страх. Това е като да има електрически ток в мрежата. (1/стр. 200, 201)

Когато някой човек дойде при теб наежен, ако ти имаш Силна, Права и Добра мисъл, той ще се оттегли. Тогава клетките в него се присъединяват към твоята Права и Добра мисъл и изменят намерението му спрямо теб. (1/стр. 201)

Към един Светия се хвърлил един разярен тигър, но Светията имал Права и Добра мисъл, само го погледнал и тигърът легнал да му лиже краката.

(1/стр. 201, 202)

…Всяка Добра мисъл може да укрепи слабите места в човека. Добрите мисли могат да се насаждат тъй, както се садят семенцата. Както ябълката или крушата може да се насади и израсте там, дето я посадим, така също и Добрата мисъл може да се насади и израсте и да бъде като една здрава крепост. После, не е достатъчно да помислите само веднъж върху нещо, но мисълта ви трябва да бъде постоянна и силна. (3/стр. 406)

Ако подхвърлите птица във въздуха, тя не пада, а когато хвърлите камък, той пада. Един човек, който мисли, не пада, а който не мисли, пада. (1/стр. 202)

Какво нещо е Чиста мисъл? Обидил те е някой, искаш да се примириш с него; примиряваш се и мислиш, че си му простил, но след малко пак дойде възбуда отвътре… А като дойде Чистата мисъл, ти му прощаваш и ставаш спокоен, не те дразни нищо. (1/стр. 443)

Истинската мисъл внася успокояване на ума, Истинското чувство– успокояване на сърцето, а Истинските дела– успокояване на целия организъм. (70/стр. 120)

Трябва да имате нещо установено. Трябва да имате поне по една мисъл установена. Установената мисъл аз наричам ценната мисъл– мисъл, която при всички условия ще остане при тебе и никой не може да ти я отнеме. Същото е и за чувствата и постъпките. Ще имаш едно чувство и една постъпка– и целият свят да дойде, да не могат да ти я вземат. Тя с тебе върви! Ти с тази мисъл, с това чувство, с тази постъпка си силен човек. (51/стр. 112)

Стремете се към онази Основна Чиста и Светла мисъл и към онова Основно Красиво чувство, с които да работите като с най-устойчива и фина материя. Те представят Основа на вашия живот. Докато работите с тях, никаква изненада няма да срещате на пътя си. (19/стр. 107)

Да бъде човек духовно здрав, това подразбира здрави и устойчиви чувства. (64/стр. 6)

Ако в чувствата си сте развълнувани, вашият ум не може да мисли спокойно. Непременно чувствата ви трябва да бъдат интензивни, но спокойни, т.е. да има хармония между тях. (3/стр. 291)

Когато Бог, т.е. Божията Любов, прониква в човека, той изпитва в себе си топло, широко чувство към всичко живо в света. Този човек не е дребнав, той гледа на нещата правилно. Нищо не е в състояние да го изкара от Равновесието му. И милионите му да оберат, и къщите му да отнемат, той не трепва. Той знае, че онова топло, велико чувство, което изпитва в себе си, струва повече от всякакви богатства в света. (53/стр. 59, 60)

Който има това чувство в себе си, и мечка да срещне на пътя си, той ще остане тих и спокоен. Защо? Той ще влезе в мечката със съзнанието си, разбира се, и тя ще отстъпи. Човекът на Любовта знае, че Единният живее във всички същества.

(53/стр. 60)

Опорите в човека

Човек трябва да има една Основна Идея в живота си, която от нищо да не се разколебава. Тя трябва да бъде Канара в неговия живот.

(17/стр. 104, 105)

Животът на всички хора се определя от онази Велика Постоянна Идея, която те имат за Бога. Тя движи хората напред, прави ги устойчиви, като им дава условия за растене и развиване. (42/стр. 230)

И тъй, какъв трябва да бъде Идейният човек? Той трябва да се отличава с Устойчивост. Той трябва непрекъснато да държи в ума си Идеята за Бога. Откак се роди до деня на заминаването си тази Идея трябва да бъде непреривна. (17/стр. 132)

…Ще започнете да изучавате новите отношения– отношения между душите. …Тогава само ще намерите своя Истински Баща, тогава само ще намерите Опорната точка в живота, тогава само ще намерите Смисъла на живота. (28/стр. 27)

…Всички предмети, които вълнуват ума и сърцето на човека, трябва да се премахнат, да се отстранят, а вместо тях да се турят Нови елементи– Надежда, Вяра и Любов. (60/стр. 47)

…Туй, което учим сега, е Основа на бъдещата наука, която иде. Затуй трябва да поставите здрава Основа на идеите и на чувствата си. Казвате: „Защо трябва да вярваме?“. Вярата е Стълб. „Защо трябва да любим?“ Любовта е Основа на живота. „Защо трябва да се надяваме?“ Надеждата е Божествена Форма. (12/стр. 232)

И тъй, поставете един Стълб, една Основа и една Форма в живота си. Тия неща са необходими както за сегашното ви развитие, така и за бъдещото. …Трябва да имате тия три основни елемента.

(12/стр. 232)

Без една Постоянна и Могъща Любов в света нищо не може да се постигне. Без една Вяра Непоколебима нищо не може да се постигне. …Една Надежда, в която човек никога не се обезсърчава…

(85/стр. 341)

Та казвам: Единственото нещо, на което може да разчитате, то е вашата Вяра, вашата Любов, вашето Знание, вашата Свобода на Духа, които имате. В бъдеще на тези неща ще можете да разчитате. На парите си, на силата си, на здравето си– на всичко това не можете да разчитате. Те са временни неща– днес ги имаш, утре ги нямаш. Но на Вярата си можете да разчитате и на този свят, и на онзи свят! (51/стр. 229)

За да преодолее всички мъчнотии в живота, …човек трябва да бъде смел, решителен, никога и от нищо да се не обезсърчава. Той трябва да има Неп­реодолима Вяра и Надежда; неговата Вяра трябва да бъде извън времето и пространството. Тази Вяра наричам Вечна Вяра, т.е. Вяра, която никога не престава. И Надеждата на човека трябва да бъде Вечна, никога да не престава. Някой казва: „Аз не вярвам, аз се обезсърчавам“. Това е вяра във време и пространство. Ние говорим за Вяра и Надежда извън времето и пространството, дето живеят Съвършени същества… (25/стр. 73)

Като ученици, стремете се към Положителното, към Неизменното, към Вечното. Това е Съзнателният, Разумният живот. (80/стр. 147)

Каквито промени да стават в живота, това не трябва да ви обезсърчава. Временното, преходното се изменя, но Вечното, Абсолютното всякога си остава едно и също. За пример Доброто, Любовта, Светлината при всички времена и условия си остават едни и същи. На Неизменното и Вечното човек разчита и се крепи. (76/стр. 353)

Едно нещо зная: Духовната Радост на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема, тъй зная аз… Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в Душата Духовният човек вижда Вечната Радост. Той добре носи страданията. Може да плаче по 20 пъти на ден, но отвътре пак е радостен. Това е опитност. Важното е отвътре какво е състоянието, а не как се проявява човек навън. Радостта никога не се губи, тъй разбирам аз. (7/стр. 76)

И с Вярата е същото. Може да дойдат отвън колебание, съмнение и други неща, но тя не се мени. Така е и с Надеждата, и с Любовта. Любовта никога не се губи, тя не охладнява. Така знаем ние.

(7/стр. 76)

Човек трябва да обърне внимание на няколко неща в живота си, които да постави като стълбове на своята сграда. Те са Чистота, Святост, Сила, Живот и Любов. Върху Чистотата се градят чувствата, здравето, отчасти и щастието на човека. Чистотата е вътрешно качество. Светостта има отношение към човешкия ум. Върху нея се гради знанието. Силата има отношение към волята. Силата определя Устойчивостта на човешкия характер. Животът дава условия на човека да реализира всички свои желания и стремежи… Най-после иде Любовта, която обхваща всичко в живота. (27/стр. 178)

…Човек трябва да се очисти, да бъде като дете, съзнанието му да се освободи от всичко нечисто. Който е Чист, един низш живот не може да го яде, защото трептенията на Чистия са силни. Човек докато пази своята Чистота, той е в безопасност.

(1/стр. 444)

В Чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният Устой на човека. Изгуби ли човек Чистотата и Светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето… Чисти ли сте обаче в чувства, в мисли и действия, ще бъдете силни, крепки и каквото пожелаете, ще придобиете. (7/стр. 82)

Нека идеята за Чистотата бъде възлюбената, за която всеки човек е готов да отиде на другия край на света! Нека Чистотата бъде възлюбената на всеки мъж! Нека Чистотата бъде възлюбеният на всяка жена! Който я намери, той трябва да се спре пред нейния Свещен образ и отдалеч да я изучава и съзерцава. Който придобие тази Чистота, той се свързва с онзи Велик свят, дето цари Постоянство и Устой. (56/стр. 245)

Едно време хората са ходили в манастири, къде не са ходили, прекарвали са в уединение по 10, 15, 20 години, за да уякнат… Гледайте да насадите Нови мисли, Нови разбирания, в които да има растеж и разширение на Душата, за да уякне човек. (6/стр. 78)

Докато не разбира живота, човек не може да се нарече дете на Природата. Щом започне да разбира живота, той постепенно се оформява и от каша се превръща в твърдо тяло, което може да издържа на външните условия. (80/стр. 145, 146)

…Сега ще продължа по-нататък разказа за Толсида и вдовицата. На молбата на вдовицата да остане при мъжа си на Небето, Толсида отговорил: „Върни се дома си и там чакай мъжа си, той ще се върне след един месец“. Тя се върнала [у] дома си малко успокоена и разправила на някои от своите близки, че мъжът ще се върне след един месец. От този ден Толсида започнал да я посещава редовно и да обяснява смисъла на живота, като посочвал Правия Истински Път, който тя трябвало да следва. След изтичането на месеца Толсида я запитал: „Какво ще кажеш сега? Мъжът ти върна ли се?“. „Върна се. Той живее вече в моето сърце.“ Казвам: Докато търсите нещата вън от себе си, вие сте в материалния свят и всеки може да ви вземе благата, които имате. Влязат ли благата в сърцето ви, вие сте намерили вече вашия възлюбен, както тази вдовица го намерила. Това е Божествената Правда, която дава Стабилност на човека. В това се заключава Истинската философия на живота. (78/стр. 21)

Доброто Разположение

Тази сутрин ще говоря върху науката на Разположението. Прогресът на човека се състои в неговото Разположение– да знае всякога как да е разположен… Да бъдеш разположен, то е цяла наука. Всякога да бъдеш весел, това още не е наука. Пък и всякога да бъдеш скръбен, и това не е наука.

(16/стр. 392)

И тъй, Силата на ученика седи в Разположението. Когато един ученик влезе в Окултна Школа, първо го учат на Разположение, т.е. да се влада. Силата на ученика зависи от неговото Добро Разположение. Той не трябва да се влияе от външните условия– че вън имало сняг или лед, това не трябва да му влияе. (16/стр. 393)

Та казвам, Силата на човека седи в неговото Добро Разположение. Човек всякога трябва да има Добро Разположение. Под думата Добро Разположение разбирам едно Възвишено Разположение, едно Разумно Разположение, което да не уврежда твоите Висши пориви и желания. (16/стр. 397, 398)

Казвам, съзнанието, което можем да добием, пак зависи от Разположението на човека. Човек, който няма Разположение, или който не е завладял Силата на Разположението, неговият характер не може да се прояви, неговата мисъл не може да бъде спокойна. (16/стр. 405)

Думата sattwa означава състояние, което ние можем да преведем с думите „Любов към Истината“. Когато човек се намира под влиянието на това състояние, той е тих и спокоен; в него отсъстват всякакви користолюбиви мисли и желания; в съзнанието му има Светлина и разширение. Това състояние е присъщо на високо напреднали хора в духовно отношение. (13/стр. 42, 43)

Магнетизмът

В Окултната наука ще учите магнетизма, иначе нищо друго не можеш да постигнеш. Правата мисъл, здравата мисъл са магнетично състояние… Магнетичният човек има едно вътрешно Разположение. Той има отлична Вяра, отлична Надежда, има Любов. Преизобилен е той като тихата вода. Стои тих и спокоен, като че нищо не прави, но работи интензивно. (1/стр. 263)

Прави мисли, Прави чувства и Прави постъпки са начинът, по който можем да възстановим магнетизма в себе си… Магнетичният човек не се смущава, спокоен е като един човек с магазин, пълен догоре със стока. Та да си доставите магнетизъм. Нервирането, неспокойствието са демагнетизиране. Някой път трябва да се спра и да ви говоря каква Велика Сила е магнетизмът. Нищо не може да се направи без него; той е, който държи Земята свързана със Слънцето. (1/стр. 262)

Магнетизмът, който човек има и за който говорим, е Разумно нещо. Магнетизмът привлича и храна, и дрехи, и всичко– щом махнеш пръста си, идват нещата. Но най-първо няма да се нервираш. Няма да считаш, че хората са лоши; това демагнетизира. Някой път се сърдиш– изтича магнетиз­мът. А като отидеш при един магнетичен човек, утихваш. (1/стр. 262)

Магнетичната Сила в човека не е в статично положение, понеже магнетизмът идва и изчезва. Затова трябва да работите, за да станете магнетични, и всеки ден да бъдете разположени. Най-първо: да не се докачаш, да не се обиждаш. (1/стр. 262, 263)

Сега най-главното е магнетизмът. Щом се нервираш, нямаш магнетизъм и няма да ти вървят работите. Спокоен бъди. Бог те е създал и всички условия, които ти са нужни, ги имаш. Бъди доволен от това, което имаш. (1/стр. 263)

ВИСОТАТА НА СЪЗНАНИЕТО

Живот в Реалността

Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии… Обаче има един Реален свят без тези противоречия. Нека да си постоянно потопен в Реалността, да живееш съзнателно в Бога. (1/стр. 101)

Реалността аз определям така: човек, който живее в Реалността, никога не пада духом. (10/стр. 253)

Познавате ли Любовта, тогава и животът ще стане за вас Реален… Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава. (8/стр. 43)

Ако Любовта е проникнала дълбоко в човешката Душа, никаква сила в света не може да отнеме Мира, който Бог е вложил в нея; никаква сила в света не е в състояние да отнеме Светлината на човешкия ум и Топлината на неговото сърце. Това значи да живееш в Реалност. Излезе ли от тази Реалност, човек изгубва Мира си и търси помощ отвън. (26/стр. 9)

Сега пожелавам ви, като ученици на Окултна Школа, да живеете и да се ползвате от своята собствена опитност, а не от опитността на другите хора. Докато се ползвате от вашата опитност, вие ще седите на Вечната Канара, дето няма никакви опасности, никакви изненади. (53/стр. 67)

Ще кажете, че еди-кое си било реално, еди-кое си не било реално. Питам: Ти живееш ли? Ако живееш, ако си на Вечната Канара, там всичко е Реално. (53/стр. 67)

Реалността се отличава с едно качество. Когато си в нея, никой не може да те раздразни. Когато си в нея, никой не може да те обезсърчи, да те обезвери. Когато си в нея, никой не може да те лиши от твоята Сила. (24/стр. 72)

Ако в сърцето, в ума, в Душата и в Духа на човека, както и в техните проявления не виждате Бога, вие не познавате Реалността… Умът, сърцето, Духът и Душата на човека се включват във Великото, в Божественото. Схващате ли нещата по този начин, вие ще имате Велик импулс в себе си. Имате ли този импулс, ако сте богат човек и ви откраднат една сума от 100000 лева или един милион, вие няма да се смутите. (8/стр. 39)

Висока степен на съзнанието

Ясният простор на вътрешното ни Небе зависи от нашето съзнание. (1/стр. 352)

Съвременните хора се стремят към една особена област на съзнанието, наречена Висше, Божествено съзнание, която определят с думите „Възвишен, Идеален живот“. Влезе ли в областта на Вис­шето съзнание, човек се усеща физически здрав, с вътрешен Мир и Спокойствие. (45/стр. 271)

Областта на съзнанието представя определен свят с определени хармонични величини. Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши. Той концентрира мисълта си към Възвишения свят да му помогнат. Не се минава половин час даже, и помощта дохожда. (43/стр. 50)

Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо? Той знае и предвижда нещата. Този човек не се съмнява в нищо. Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота. (38/стр. 38)

Като пренасяте нещата от по-нисш в по-висш свят, вие ще понасяте по-лесно всички изпитания. Днес се смущаваш от това какво мислят хората за тебе. Като застанеш на по-високо стъпало, ще мис­лиш право, без да се смущаваш. (20/стр. 52)

Говорят нещо лошо за този човек. Като чувствителен, той възприема тези думи и се изкачва някъде високо в съзнанието си да го не засягат. И тогава под ударите на тия лоши думи той оставя само физическото си тяло като мешанка, на което отровните стрели нищо не могат да направят. Противникът забива стрелите и мисли, че ще успее нещо, а Истинският човек седи горе някъде в съзнанието си и се подсмихва. (35/стр. 39)

Трябва да се издигнем до един живот, който да е над скърбите и радостите. Това ще дойде, когато съзнанието ни почне да работи в по-високо поле. Кое е това, което е над скърбите и радостите? За това Христос споменава в следния стих: „Аз пак ще ви видя и ще имате Радост, която никой не може да ви отнеме“. (1/стр. 474)

Докато мислиш по физически начин, ще имаш радост, която всеки може да отнеме, и след нея ще дойде пак скръб. Така скърбите и радостите ще се сменяват една след друга в теб. Но като се издигнеш до по-високо съзнание, ще имаш Радост, която никой не може да отнеме, и именно тази висша категория Радост е над смяната на обикновените скърби и радости. Тази висша категория Радост ще бъде постоянно състояние на Новото съзнание.

(1/стр. 474)

Колкото в по-висока област на съзнанието се качва човек, толкова по-непреривна ще бъде неговата Любов. Ще направя една аналогия: седите в стаята си и гледате през прозореца. В това време приятелят ви минава. Следите движенията му и го виждате до известно разстояние. След малко той се изгубва от погледа ви. Това става, защото вие оставате на една височина. Ако се издигнете на по-високо стъпало, постоянно ще го виждате. Колкото на по-високо стъпало стоите, толкова Любовта ви е по-непреривна. (2/стр. 203)

Умение да бъдеш тих и спокоен

Вие разбирате, че човек на Земята трябва да бъде тих и спокоен, да има Мир. Да има Мир, то е за Идейните хора. (79/стр. 122)

Казвам: Време е вече да се приложи Новото в света. Всеки човек трябва да направи опит в себе си да подобри своя живот– от него зависи това. Той може да бъде добър, тих и спокоен в себе си, да не се дразни от това, което се върши около него. Да бъдеш тих и спокоен, това не подразбира да бъдеш индиферентен, но да гледаш философски на нещата. (59/стр. 90, 91)

Какво всъщност е човек? Де е неговото място? Как ще го познаем? Ти ще познаеш човека, когато е в най-големите противоречия. Ако при това положение той остане тих и спокоен, това значи човек. Неговият ум, неговото сърце и волята му не се поколебават, остават верни на Великия Принцип– на Любовта. (39/стр. 271)

И така, в практическия живот ще дойдат бури и недоразумения. Те съществуват в държавата, в църквата, в дома, в училището, в търговията– нав­сякъде тези бури съществуват. Аз бих желал да има някой, на когото морето да не се вълнува, но той ще бъде Светия, няма да е от мира сего.

(9/стр. 196, 197)

Първото нещо, което искам от вас, то е да накарам това бурно море у вас да утихне– да бъдете тихи и спокойни. (6/стр. 10)

За да мисли човек право, той трябва да бъде много спокоен. (60/стр. 54, 55)

Ще създадете едно Абсолютно Спокойствие на ума си. Знаете ли какво нещо е да бъде човек спокоен? Каквото и да ви кажат, вас да не ви трепне окото и сърцето ви да не трепне. (77/стр. 90)

Под думата Вяра аз разбирам едно здравословно състояние. Човек, който има Вяра, умът му е тих, сърцето му е тихо и тялото му е тихо. (79/стр. 406)

…Пазете вътрешното Спокойствие на вашия ум и на вашето сърце. (12/стр. 340)

Правете наблюдения. Щом мислите и във вас има известно безпокойство, то винаги се дължи на сърцето. Когато сърцето ръководи, в мислите винаги има безпокойство. Когато умът работи, тогава в човека има Чистота, той е тих, спокоен и невъзмутим. Всичко това повдига човека. (12/стр. 167)

Турете в мисълта ви да възпитавате Волята си и да нямате никакво смущение в сърцата си. Смущенията ви да останат навън, а в Душата си да сте тихи и спокойни, радостни. (6/стр. 58)

Моята цел е да ви помогна да станете членове на Всемирното Бяло Братство… За да се удостоите с това Благо, вие трябва да се молите, да работите усилено върху себе си, докато сърцето ви напълно утихне. Бурите и ветровете, всички вълнения на морето да престанат. Утихне ли сърцето ви, ще дойде изгревът на вашето Слънце, ще настане Светъл ден без облаци и без сенки. (2/стр. 103)

Сърцето на талантливия, на даровития човек е винаги спокойно. Бездарният обаче винаги се вълнува. Човекът на Любовта знае, че каквито пертурбации и да станат с него, каквито мъчнотии и страдания да преживее, нищо не е в състояние да отнеме неговия вътрешен Мир. Щом мисли, щом има съзнание и разбиране за нещата, нищо не може да наруши Спокойствието на неговото сърце.

(45/стр. 197)

Човек трябва да бъде Чист в чувствата и в мис­лите си. Каквото да става около него, той трябва да бъде тих и спокоен. (65/стр. 222)

Трябва да станем спокойни като тихата водна повърхност, за да се отрази Бог в нас. Ако Той се проектира в нас, ние ще се повдигнем. Ако не се оглежда в нас Божият Образ, ние ще си останем такива, каквито сме. Трябва да бъдем Чисти, за да се отрази Божият Образ в нас. Мирът и Чистотата са условия, за да се отрази Божият Образ в нас.

(2/стр. 23, 24)

Яков казва, че първото качество на Мъдростта е Чистотата. После Мъдростта е мирна, повърхността е тиха, спокойна, не се вълнува. (9/стр. 120)

Доброто естество в човека съзерцава тихо и спокойно, а лошото скача, играе. Лошото естество е в постоянно движение, а Доброто съзерцава, размишлява, внася Красиви подтици в човека.

(64/стр. 97)

Следния път ще имате едно мълчаливо събрание. Всички ще бъдете в клас точно навреме, в 71/2 часа` вечерта, както обикновено и ще прекарате половин час в Мълчание до 8 часа`… Всеки ще се успокои вътрешно и ще си представи, че е разрешил всички въпроси в живота. Ще седне на мястото си тих и спокоен, ще мисли за Великата Хармония в света. Да мълчи човек, това е един от Красивите опити. Така той ще разбере Силата на Мълчанието.

(17/стр. 176)

Обаче ние не говорим за външното мълчание, но за онова Дълбоко вътрешно Мълчание, проникнато от вътрешен Мир в Душата. Чрез Мълчание човек може да преодолява и най-големи мъчнотии и препятствия. (17/стр. 176)

В тези трудни времена ще познаем Бога, ще разберем, че това е Велика Разумна Сила, Която превръща всичко на добро. Бъдете тихи и спокойни и знайте, че времето, в което сега живеем, е най-доброто. (2/стр. 257)

И тъй, искате ли да имате вътрешно Спокойс­твие, приложете първия закон– служене на Бога. Аз не говоря за олимпийско Спокойствие, от нищо нерушимо, каквото Боговете на планината Олимп са имали, но говоря за вътрешно Спокойс­твие на Духа– да продължава поне един ден. Вашето спокойствие трае само една хилядна част от секундата. (59/стр. 91)

През целия ден правете това, което е в съгласие с Божественото, че вечерта, като се върнете, да сте тихи, спокойни, радостни и хармонични. (1/стр. 66)

…Смелият човек е тих и спокоен, както хубавото време може да бъде тихо и спокойно. Даже и най-нежните, най-тихите и спокойни хора могат да бъдат и най-смели. (3/стр. 348)

И едно дете може да бъде смело и силно– то може тихо и спокойно да посрещне мъчнотиите; и много пъти то стои по-горе от един голям герой. Тихи и спокойни трябва да бъдете и вие, като същевременно впрегнете ума си на работа.

(3/стр. 348, 349)

Кое е отличителното качество на Правия Път? Който върви в Правия Път, той има ясна представа за нещата… Следователно, когато мислите и желанията на човека в Божествения фокус на Душата са ясни, и изображенията им са ясни. При това положение човек е спокоен, от нищо не се смущава. Всяко смущение показва, че човек не е намерил насоката на своя живот. (63/стр. 172)

…Дяволът… Когато влезе този крадец, вие почувствате едно раздвояване, ставате неспокойни, не може да мислите добре и да чувствате добре. Трябва да се борите дотогаз, докато станете тих и спокоен, не казвам индиферентен. Когато достигнете това състояние, може да бъдете добри ученици. (6/стр. 136)

Този живот е на миналото, трябва да измените малко живота си. За пример дойде ви страдание, една отрицателна мисъл. Защо не може да я смените, да я погледнете тихо и спокойно, да се позасмеете малко на страданието, да считате, че то е привилегия? (8/стр. 103)

Някой отива в Англия, носи ценни документи и пари, но го обират насред път и той се смущава. Не, след като те оберат, бъди тих, спокоен, като че ли нищо не е станало. (1/стр. 435)

Добрият човек всякога остава тих и спокоен: знае, че неговото богатство никой не може да го вземе. (77/стр. 286)

Гледам някоя майка, като се разболеят децата , тя се уплаши, изгубва всякаква надежда и съвършено отпада. Мъжът се разболее, пак същото обезсърчение я обхваща. Така човек се изпитва. Вие трябва да бъдете като ясновидците, да виждате края на нещата. Бъдете тихи и спокойни. Нещата отвън и отвътре могат да се менят, но вие трябва да останете Неизменни. (35/стр. 40)

Казваш: „Имам Вяра“. Пращат те на фронта, картечен огън има, падат гранати. Да вярваш и да бъдеш тих и спокоен. (79/стр. 310)

…Трябва да имаш вътрешен Мир и Спокойс­твие. Ама станало някакво земетресение, наводнение! Бъди вътрешно тих и спокоен! (20/стр. 96, 97)

Някой твой близък замине за онзи свят. Какво ще правиш? Бъди тих и спокоен като Епиктета и кажи: „Един ден и аз ще отида при него“.

(36/стр. 282, 283)

Наука за Самообладанието

Преди всичко, човек трябва да развива Самообладанието си, при всички условия на живота да бъде тих и спокоен. За да развива Самообладанието си, човек трябва да знае, че Един Бог съществува в света, и към Него да определи Отношенията си– Отношения на Любов и Самоотричане.

(64/стр. 50, 51)

Най-великото нещо на Земята е Самообладанието. Достигне ли човек до него, той е станал Господар– ще се върне в онова Първоначално състояние, в което Бог го създаде. Първо той е бил Господар на себе си, а после е изгубил своята Свобода.

(1/стр. 205)

…Да се самовлада човек, това е най-голямата придобивка на Земята, която човек може да придобие. Няма по-голяма придобивка от Самообладанието. Да знаеш разумно да се самовладаш!

(81/стр. 35, 36)

И тъй, всички трябва да се стремите към онази вътрешна Наука, която дава Самообладание на човека и създава неговия характер. Да се самовлада човек, това е Волята Божия… (61/стр. 190)

Истинското въздържание е вътрешен процес. Това въздържание наричаме Самообладание. Да се владее човек, това значи да е разбрал смисъла на живота, да е познал Божиите пътища, да е познал проявите на Любовта. (64/стр. 13)

…Самостоятелен човек е онзи, който при всички изпитания, при всички случаи в живота си запазва своето Първоначално състояние, не се разколебава, не се обезверява, нито се обезсърчава. Да бъде човек самостоятелен, това значи да е придобил Самообладание. (57/стр. 291)

Какви са качествата на Самообладанието? …Човек на Самообладанието е този, който владее всички свои сили, та във всички случаи в него не става никакво сътресение. (3/стр. 457)

Мечката, това е една от мъчнотиите в човешкия живот. Има големи и малки мъчнотии, големи и малки мечки. Как ще се справите с тях? …Има един начин, една Наука, с помощта на която човек може да се справи. Обаче той трябва да познава тази Наука, той трябва да я опита. В какво седи този начин? В Самообладанието. Пред каквито мъчнотии да се намери, човек трябва да запази присъствие на Духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присъствие на Духа, той скъсва всички връзки, чрез които Божията Сила се проявява и работи. (27/стр. 332)

Понеже вие влизате в света, трябва… да имате Самообладание както моряците. Наблюдавайте някой моряк: какво Спокойствие, какво Самообладание има! Когато се качва на мачтата, той спокойно върши работата си, връзва, развързва въжето; не се смущава, че наоколо му и под нозете му всичко се люлее и вълнува. Този моряк има присъствие на Духа. (12/стр. 241)

Та казвам: Вие, като окултни ученици, трябва да се самовъзпитавате, да издържате мъчнотиите, които ви идват. Като се качите на една такава мачта, трябва да се самообладавате, да бъдете тихи и спокойни. (12/стр. 241)

Като ученици, препоръчва ви се да работите за придобиване на Самообладание. Чрез Самообладание човек асимилира излишната енергия на своя организъм по вътрешен път и я впряга на работа. Неврастеникът обаче не може да асимилира тази излишна енергия в себе си, вследствие на което тя се разпръсква, изтича навън. (17/стр. 51)

Човек може да бъде здрав дотолкова, доколкото е в състояние да запази енергиите на организма си и доколкото е придобил Самообладание. От това зависи не само здравето на човека, но и успехът на неговите работи. (56/стр. 88)

Казвам: Да се самовлада човек, това е необходимо и за здравето, и за дисциплинирането на ума, и за развитие на неговите способности, както и за разработване на сърцето. В ръката на Разумния човек Самовладането представлява лост, мярка за впрягане на енергиите в човешкия организъм, за да усилят деятелността на неговата Душа. Няма ли човек Самообладание, тези енергии ще минат и заминат през неговия мозък като през пукната стомна. (61/стр. 40, 41)

Човек, който се самовладее, той е изолиран– болест не може да го хване, беднотия не може да го намери, съмнение не може да проникне в него, маловерие, гняв– всички тия врагове не могат да проникнат в него. Ако гневът влезе в тебе…, а ти външно си спокоен, представяш си, че имаш Самообладание, това не е Самообладание. Ще помните: Самообладанието е Сила, която изолира човека от всички противодействащи влияния– всички твои неприятели ще бъдат отвън и ти ще се разправяш с тях тъй, както ти искаш, а не както те искат.

(3/стр. 457)

От младите се изисква Самообладание– не привидно, външно, но Истинско Самообладание. Има два вида Самообладание: едното е външно, привидно самообладание, при което вътрешното Равновесие в човека всякога се нарушава. Другото Самообладание е вътрешно, дълбоко, при което Равновесието в човека никога не се нарушава.

(72/стр. 8, 9)

Всички се нуждаете от Самообладание. Малко хора съм срещал, които имат Самообладание. Англичаните имат външно Самообладание. В това отношение китайците ги надминават. Китаецът е спокоен, не се вълнува; гледа какво става около него и се усмихва. (20/стр. 56)

Сегашните условия, при които живеете, говорят, че вие се нуждаете от Самообладание– не външно, но вътрешно Самообладание, при което човек с Радост и Спокойствие понася всички мъч­нотии и несгоди на живота. (60/стр. 109)

Силите могат да се превръщат… Който има Самообладание, превръща отрицателните сили в себе си в Положителни. (20/стр. 83)

Самообладание и въздържание не е едно и също нещо. При Самообладанието човек се чувства вътрешно радостен, което дава подтик на всичко Възвишено и Благородно в него. Тогава соковете на всички отрицателни чувства, наследени в човека от миналото, се трансформират в Добри, в Положителни прояви. (60/стр. 109)

На вас ви трябва Самообладание. Вие минавате през една фаза на самовъзпитание. Силната Воля на човека се познава по това, че той може да се самовладее. Не само да се въздържа. Някой път някои минават за търпеливи… Един млад момък иска да се ожени, намерил една мома, много внимателна… Той се сгодил за нея и казал: „Намерих една годеница, няма втора като нея“. Веднъж той случайно я спънал и тя излива чашата, която носила. Тя казала засмяна: „Няма нищо, изля се чашата“– и излязла да напълни отново чашата. Той се похвалил: „Вижте характер! Какво самообладание!“. Онзи, комуто казал това, отговорил: „Блазе ти, че Господ ти даде едно толкова красиво същес­тво. Ще живеете добре“. Като се оженил за нея, не излязло така. Той казал: „Ти беше като Ангел, като те бутнах веднъж, ти се прояви като Ангел“. Тя казала: „А като слязох долу, от яд почнах да хапя масата“. (8/стр. 124)

Хора, които не се самовладат, нищо не може да постигнат, което и да е. Не е имало никакво изключение в света. Самовладането е необходимо. Ти не си турен да оправяш света. Трябва да имаш Воля да се самовладаш. (16/стр. 292)

Сега от всички се иска Устойчивост, Самообладание. Като ви сполети и най-голямото нещастие, да бъдете като магарето. Когато го бият по главата, магарето казва: „Тъпан бие в горната махала“. Когато го бият по задницата, то казва: „Тъпан бие в долната махала“. Следователно и при най-голямото нещастие кажете: „И този тъпан ще млъкне“.

(20/стр. 15, 16)

Изкуство е да владее човек мисълта си. Каквото и да правите, не можете да избегнете смущения, изкушения, безпокойства. Следователно от вас се иска Самообладание да минете през тези състояния и да извадите от тях някакво благо, някаква поука. (58/стр. 47)

Защо някои хора не могат да се гневят? Защото нямат излишък от тази енергия. Те мязат на онези пияници, които искат да пият, но или пари нямат, или кръчми отворени няма. Значи, те нямат условия да се напият и по необходимост минават за трезви… Истински трезв, добродетелен човек е онзи, който при всички условия да пие, да се гневи, не може да излезе от своето Равновесие. Такъв човек има Воля, има Самообладание. (53/стр. 141)

И тъй, първото условие в работата ви е Самовладането, Самообладанието. Самовладането не означава безчувственост. Ако Самообладанието е свързано с отсъствие на чувствителност в човека, тогава парализираният ще служи за образец. Не, изкуството седи в това при най-голямата чувствителност човек да се владее. (35/стр. 39)

Вие трябва да се научите да разпознавате и да владеете състоянията на ума си. (12/стр. 308)

Една от задачите на ученика е да владее ума и сърцето си, т.е. своите мисли и чувства, своите сили и способности. Те трябва да бъдат под контрола на Разумната воля. (58/стр. 113)

Иска ли да постигне нещо Възвишено и Благородно, човек трябва да приложи Самообладание… За развиване на ясновидството, за пример, се изисква голямо Самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. (64/стр. 58)

Човек трябва да има стремеж към Съвършенството. Той не може да бъде Съвършен като Бога, но може да се стреми към това Съвършенство. Той трябва да се стреми да владее ума, сърцето и волята си, ученик да бъде и да стане като Учителя си. (7/стр. 7)

Днес от всички хора се иска пълно Самообладание. Постигне ли вътрешно Самообладание, човек знае, че каквото става в света, е за негово добро.

(56/стр. 98)

Като ученици на Окултна Школа, вие трябва да се съгласявате с процесите на Природата, а не да ги ограничавате. Вие можете да се натъкнете на процеса на чистене, на растене или на пробуждане на съзнанието. Ще се спрете пред тези процеси, ще видите какво произвеждат те във вас. Ще имате Самообладание, Търпение да понасяте всичко онова, което Природата ви дава. Например, когато Природата ви подложи на процеса на чистенето, вие изживявате много неприятни чувства и сте готови да реагирате, да се борите с нея. Едно трябва да знаете: Природата не търпи абсолютно никаква нечистота. (11/стр. 58)

Днес страданията на хората идат точно навреме и намясто. Чрез тях те придобиват Самообладание. (17/стр. 48)

Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо Самообладание, чрез което лесно понасят страданията. (23/стр. 240)

Затова вие, като ученици в този Нов Път, трябва да се учите на Самообладание, на Контролиране. (3/стр. 219)

…Човек… трябва да разбира основните закони на Самообладанието. Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в пос­тъпките си. За такъв човек казваме, че има установен поглед. Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената Светлина се предава от един човек на друг. (64/стр. 57)

Да допуснем, че имате един приятел, когото не можете да търпите; дойде ли той при вас, самообладайте се… Кажете си в дадения случай, че можете да го търпите– това именно е Самообладание.

(3/стр. 460)

Който е придобил Самообладание, той знае кога какви думи да употребява. Всяка дума, всяка мисъл и чувство крият в себе си динамически сили. (56/стр. 88)

Та сега основната мисъл: първо да работите за Търпението. И като ви дойде мисъл да говорите, да се попитате дали да говорите, или не; да мислите ли по този начин, или не; да кажете ли това, или не. (8/стр. 128)

Важно качество на ученика е Самообладанието. Избухването много пъти е несъзнателно. В дадения случай, като замълчиш, печелиш… Някой като ти каже обидна дума, и ти– готово, кипваш. Да не им даваме оръжие, още повече– да ги обезоръжим, като им покажем добър пример. С добър личен пример ти сменяш техните състояния. (1/стр. 455)

…Човек трябва да изучава Самообладанието… Самообладанието служи за ограда срещу лошите влияния на обидните думи. (17/стр. 27, 28)

Когато някой говори против теб, той те връзва с въжета. И ако ти мълчиш, ако запазиш Самообладание и Спокойствие, тогава в теб ще слезе един вътрешен Свещен Огън, който изгаря въжетата, и се освобождаваш, и заедно с теб се освобождават още много други хора по Земята. И ако ти му отговориш, тогава отговаряш на злото със зло и тогава твоите въжета, с които си вързан, остават, така че и двамата сте вързани. И така, от окултно гледище, когато обиждат човека, той трябва да си мълчи. (1/стр. 455)

Туй е сега кармически закон: родил си се в известен период, правил си грехове, престъпления, без да мислиш, че се държи сметка за всичко… Имате един такъв кармически дълг, какво ще се случи при изплащането на този дълг? …Сега аз искам да ви наведа на най-добрия метод за Самообладание. Ще се спрете, ще кажете: „Трябва да се плаща!“. (3/стр. 422)

Сега ще ви задам една тема, върху която искам да работите самостоятелно. Тя ще бъде: „Най-добрият метод за Самообладание“. Най-първо ще направите един опит и после ще се изкажете кой е най-добрият метод за Самообладание. (3/стр. 387)

…Ние трябва да направим един опит със себе си. Ето защо ви казвам да пишете върху темата: „Най-добрият метод за Самообладание“. Но искам да напишете нещо, което вие сте изживели… Всеки от вас нали има някакъв свой метод? Ще си напишете вашите методи за Самообладание. (3/стр. 390)

Ученикът на Великия Живот трябва да работи върху себе си, да придобие Самообладание. Така той може да кали нервната си система. Ако сте нервни, правете опити да гледате спокойно, без да мигате. Така ще концентрирате мисълта си и ще регулирате нервната си система. (19/стр. 29)

Да имаш хармонично мислене, за половин час да не те безпокои светът, нито дълговете, нито нищо друго, това е Самообладание. (1/стр. 455)

Дойде някой благодетел и ти даде два милиона лева, но после си ги взема обратно; твоето Самообладание е да не ти трепне сърцето. (1/стр. 456)

…Върви един човек по пътя доволен, спокоен, защото знае, че има сто златни английски лири в джоба си. С този се разговаря, с онзи се разговаря, но разчита на парите в себе си. Обаче един апаш успява да вземе 99 лири и му оставя само една. Какво ще бъде положението на този човек? Сега именно ще се познае доколко той може да се владее. Ако разположението му се измени и започне да се смущава, той не е имал никакво Самообладание. Обаче, ако запази присъствието на Духа си и каже, че нищо особено не е станало освен смяна на числата, вместо сто лири е останала само една, това е човек, който има Самообладание. (57/стр. 291)

Да допуснем, че десет души от вас искат да се самовъзпитат и ще направят такъв опит… Ще кажете на някой ваш приятел: „Искам да станеш апаш, да ме обереш, без да зная, та да видя какво ще почувствам“. Вие имате само сто лева и искате, когато се захласнете, този приятел да ви изненада, да ви обере и тогава да видите какво влияние ще окаже върху вас това, дали ще погледнете хладнокръвно. Например пипнете, потърсите стоте лева– няма ги, а не можете и да си спомните за опита– какво ще бъде вашето положение? За стоте лева както и да е, но имате един пръстен със скъпоценен камък, този приятел го задига и вие го търсите– няма го. Какво ще бъде вашето състояние? Ще изпитате доколко можете да владеете себе си. Ако могат да ви смутят сто лева или един скъпоценен камък, тогава всеки може да ви смути. В Природата животът, в който влизате, не е нищо друго освен ред изненади и вие винаги ще бъдете изненадани от това, което не очаквате. (10/стр. 80)

Има известни спонтанни движения, които правиш, без да мислиш, и после се сещаш за тях. Трябва да владеем себе си. Някой те дръпне и ти се стряскаш; значи, не си станал все още герой. Когато вървиш по улицата, ненадейно избухне бомба, но трябва да си готов, да не те изненада това. (1/стр. 457)

Като ученици, вие трябва да изучавате Самообладанието. Когато работите върху Самообладанието, добре е понякога да ви изненада някой да видите как ще се справите. Представете си, че вие се разговаряте с някой ваш приятел, и в това време дойде някой зад гърба ви и ви удари с една тенекия. Понеже вие не сте очаквали тази изненада, веднага трепвате… Човек трябва така да се владее, че да не трепва. При всички изненади той трябва да бъде тих и спокоен. (17/стр. 46)

Всички трябва да имате такова Самообладание, че и с тъпан да бият на ушите ви, да не се стряскате. (17/стр. 55)

Естествено положение на човешката мисъл и сърце и на човешкото здраве има само онзи, който, като срещне луд, не му трепва сърцето.

(16/стр. 642, 643)

Който се самообладава, той не се страхува от нищо. Мнозина се страхуват от пчели. Този, който е придобил Самообладание, пчели не го жилят.

(17/стр. 55)

Едно основно правило има в света. Човек, който обича Бога, има имунитет, от нищо не го е страх.

(16/стр. 644)

Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек. Представете си, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия, и хуквате да бягате… Не, човек не трябва да се стряска от нищо.

(3/стр. 358, 359)

Който може да се самообладава, той спокойно може да седне на някой камък в гората и покрай него да минават най-свирепи животни, тигри, лъвове, без да му причинят най-малката вреда.

(11/стр. 12)

В това отношение англичаните правят големи усилия. Някои от тях отиват в Индия и се излагат на места, дето има много зверове, като се стараят чрез концентриране на ума да останат неповредени. Наистина, когато умът на човека е силно концентриран, никакъв звяр не може да го нападне. Звярът минава и заминава покрай него, без да го докосне. Голямо Самообладание се изисква за това. (17/стр. 46, 47)

Един американски мисионер разправял своята опитност между диваците человекоядци. Той отишъл между тях да им проповядва, но те го заобиколили с намерение да го опекат и изядат. Той така силно концентрирал мисълта си, че успял да ги респектира. Те обикаляли около него, движили се, но не посмели да го докоснат. Той се върнал в Америка неповреден. След като прекарал 20 години между тях, той успял да обърне целия остров към християнството. Това значи Самообладание. Това значи присъствие на Духа. (17/стр. 47)

Самообладанието е качество на Духа. Придобие ли Самообладание, човек е постигнал много нещо. За да дойде до Самообладанието, този мисионер е прекарал големи кризи. В Природата съществува следният закон: когато човек прекара няколко големи кризи в живота си, най-после той придобива голяма Светлина, чрез която издържа на големи изпитания и мъчнотии. Който не се е калил, той не може да издържа на големи изпитания и изненади… (17/стр. 47, 48)

Какво представя Самообладанието? То е подобно на ония борци, които излизат на арената да се състезават с противника си… Следователно иска ли да се справи с противника си, човек трябва да е развил в себе си Самообладанието, да се бори с него по всички правила на изкуството… Изучавайте правилата и методите на Самообладанието, за да се справяте с всички мъчнотии и страдания, с всички изненади в живота си. (23/стр. 282, 283)

Някой се мисли за юнак, за човек с голямо Самообладание, защото може да победи една малка мъчнотия. Малките мъчнотии са деца, които срещате на пътя си, и ви причиняват малки пакости. Човекът на Новото Учение се бори с големи пехливани, които са признати за световни величини. Ако успее да се справи с тях, само тогава могат да го признаят за силен човек. (23/стр. 283)

Представете си, че едного от вас поставят на изпит да видят има ли Самообладание. Как ще го изпитат? В момента, когато той се разговаря с приятеля си, покрай него ще минат десет души и всеки от тях ще забие иглата си в ръката му: първият ще я забие един милиметър, вторият– два милиметра и т.н. до десет милиметра. Ако той продължи разговора си тихо и спокойно без никакво трепване и промяна на лицето, това показва, че има Самообладание. Колко души могат да издържат на този изпит? Нито един. Обаче този изпит е възможен. Който се е тренирал, той може да го издържи, но за това се изисква голямо Самообладание. (17/стр. 49)

Един офицер разправяше един случай от войната, дето за пръв път в живота си видял проявено Самообладание. Един войник бил ранен в ръката и трябвало да му се направи голям разрез. Лекарите му казали, че за да се направи операцията, трябва да го упоят. Войникът прострял ръката си пред лекаря и казал: „Заповядайте, режете!“. Лекарят погледнал войника и спокойно пристъпил към операцията. Като свършил работата си, войникът го запитал: „Свършихте ли вече?“. След това той взел фуражката си, благодарил на лекаря и отишъл в своята част. През време на операцията нито един мускул не трепнал на лицето на войника. Той гледал как лекарят реже, като че не се отнасяло до него. Той прекарал голяма операция без никаква упойка. Това значи Самообладание. (17/стр. 49, 50)

Човек трябва да се упражнява така да кали волята си, така да засили организма си, че каквото и да му дойде, да не чувства никаква болка. Той трябва да развие такова Самообладание, което да преодолява на всички болки. (17/стр. 50)

Епиктет*** живял при един римски патриций, който имал две хиляди роби. Този патриций бил много своеобразен. Той потупвал Епиктета и Епиктет тогава се поусмихвал. Страшно се възмущавал римският патриций от това. Епиктет му казал: „Един ден ще разберете защо се усмихвам на всичко“. Случило се веднъж, че господарят силно натиснал крака на Епиктета, който му казал: „Както ми натискате крака, ще го счупите, пък като се счупи, няма да мога да ви върша работа“. Патрицият се зачудил на неговото Самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен. Ако един човек, който нямал познанията на християнството, живял така, тогава вие, които имате познанието на християнството, как трябва да живеете? (8/стр. 106)

Господар на себе си и на живота си

Да видиш Източника, от Който си излязъл, това значи според поета да видиш Възлюбения на своята Душа… И тъй, събуждането на човешката Душа подразбира срещата с нейния Възлюбен. Да срещне човек Възлюбения си, това значи да осмисли живота си: да се чувства доволен и щастлив, че е Господар на положението си. Той не е играчка вече на морските вълни, както някога е бил. Сега той плува по вълните на морето тихо и спокойно, от нищо несмущаван. (45/стр. 327, 328, 329)

Вие трябва да бъдете сами на себе си Господари! (12/стр. 68)

…Ние сме в едно преходно състояние и трябва да се освободим. Човек трябва да стане напълно Господар на себе си. (16/стр. 11)

Ще ви приведа няколко примери, за да обясня по-добре мисълта си. Да кажем, че в касата си имам няколко милиона лева. Дошъл някой, задигнал всичките пари и ми казват, че ме обрали. Ако живея в Божията Любов, няма да трепна, като че нищо не съм загубил.

Имам жена, която ме обича. Дойдат един ден и ми кажат, че тя ме напуснала и отишла при някой друг мъж. „Нищо, Господ дал, Господ взел.“

Заемам някое високо обществено положение, но ме уволнят без причина. Казвам: „Нищо, гладен няма да умра“.

Напечатал съм някаква книга, с която искам да преобразя умовете на хората, но критиката я отхвърля. „Нищо, доброто желание живее в мен.“ Когато аз живея в Божията Любов, каквото и да стане в света, това не ме смущава. Защо? Защото само аз съм Господар на своето сърце– никой друг!

(32/стр. 208, 209)

Искате ли да бъдете силни, дайте път да се прояви чрез вас Божията Любов. Любовта прави човека Господар на себе си. (2/стр. 52)

Щом дойде злото, усещаш, че си изгубил нещо. Щом дойде доброто, усещаш, че си придобил нещо. Щом Любовта дойде, и двете сили са под нейно влияние, усещаш, че си Господар на положението; едновременно виждаш какви са отношенията, не те е страх от злото; виждаш, че тия сили се уравновесяват. (16/стр. 145)

Вие сте Господар на злото и на доброто в себе си. Нищо повече. (16/стр. 366)

…За да се справите с противоречията в живота, вие трябва да разчитате на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Да разчиташ на тях, това значи да ги владееш. (20/стр. 252)

Да стане Господар на себе си, първо човек трябва да знае как да управлява ума си, а после чрез ума– сърцето си. Умът и сърцето са слуги на човека, които трябва да се управляват. Само Разумният Господар може добре да управлява слугите си. (82/стр. 267)

За да върви напред, да замества старото с ново, човек се нуждае от вътрешно Самообладание на своя ум, на своето сърце и на силите, които действат в него. Това значи да бъде човек Господар на положението, в което се намира. Това значи да бъде Господар на себе си… (30/стр. 7)

Сега, като ученици, от вас се изисква Чист живот да облагородите кръвта си, да станете Царе, Господари на себе си. (64/стр. 209)

Цар е онзи, който се е справил с мъчнотиите и противоречията на своя ум, със слабостите на своето сърце… Всеки човек може да бъде Цар на себе си, да се справя с мъчнотиите и противоречията си. (18/стр. 198)

Ученикът трябва да работи върху себе си, да стане Господар на своите мисли и чувства. Това значи да е придобил Правата мисъл. (82/стр. 160)

Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и Хармонията му се възстановява. При това положение той става Господар на своите мисли и чувства. (64/стр. 74)

Съвременните хора се запитват каква е задачата на земния живот на човека. Щом е дошъл на Земята, задачата на човека е да стане Господар на сърцето, на ума и на тялото си; да може правилно да мисли, да чувства и да постъпва добре. (83/стр. 24)

Който може да контролира мислите, чувствата и постъпките си, той е пълен Господар на себе си.

(16/стр. 689)

Започнете със Свободата на вашите мисли, …да имате тази вътрешна Свобода и да сте Господари на себе си. (8/стр. 75)

Защо е направил този паяк паяжината? Той чака да хване някоя муха, да я хване и да я изяде… Този паяк може да дойде във вашия ум. Човек трябва да бъде Господар на себе си. (8/стр. 124)

Окултният ученик трябва да работи върху себе си, да стане Господар на ония мисли и желания, които са в негова вреда. Той трябва да знае как да се справя с тях. (15/стр. 259)

За да не изпада в изненади, човек трябва да бъде внимателен към чуждите желания в себе си. Влезе ли някое чуждо желание в него, той трябва да го върже здраво, да не му даде възможност да се прояви. Човек трябва да бъде Господар и на своите, и на чуждите желания в себе си и да ги използва, когато му потрябват. (18/стр. 11)

Не питайте защо идват противоречията, но върнете се в естествената си среда, в която Бог ви е поставил. Там ще намерите себе си. Намерите ли себе си, придобили сте вътрешен Мир и ставате Господари на себе си. (2/стр. 106)

Който е придобил Истината, той е Господар на себе си. Никой не е в състояние да му отнеме Свободата. (82/стр. 288)

За пример човек не е Господар на времето вън– дали то ще бъде топло, или студено, дали ще бъде ветровито, или не… Обаче аз мога да заповядвам на вятъра в моята къща да духа или да не духа.

(16/стр. 396)

Сега седите и казвате: „Каква сила е имал Христос, като казва на ветровете– и да утихнат“… Но вие нямате свое приложение. Ако не може да накарате морето да утихне, ветровете да утихнат, да млъкнат, но има неща, които вие може да накарате да млъкнат. Някой ден вашето море е така развълнувано, че има 10 метра вълни… Кажи на себе си: „Слушай, умири се!“. (81/стр. 22, 23)

Вие, хората, сте окупирани от тъмни сили… Вие трябва да бъдете Господари на положението. Няма да оставяте на същества, по-нисши от вас, да ви заповядват. (2/стр. 52)

Голяма борба има в човека, докато се научи да бъде Господар на тъмните духове. Кипнеш, станал си проводник на тия духове, а после се разкайваш и никак не ти е приятно това. Затова трябва да се владееш. Дълго време се минава, докато човек тури Равновесие в себе си. (1/стр. 352)

Първото важно нещо е да бъдете Господари на своите мрачни сили и да казвате: „Моят Дух им е Господар“. Дойде ли ви лошо настроение, кажете: „Моят Дух е Господар над тях“ и ще видите как ще победите. (9/стр. 222)

Само човешкият Дух може да бъде Господар на всичко. (11/стр. 124)

Когато човешкият Дух върви паралелно с Божия Дух, той е Господар на всичко в своя живот.

(53/стр. 88)

Казано е: „Ще настъпвате змии и скорпиони“. Това значи, че всички отрицателни качества във вас трябва да ви се подчинят. (2/стр. 166)

Да възпитава човек отрицателните си качества, значи да стане Господар на себе си. Ето една важна задача, дадена специално на ученика, както и на всеки човек. (82/стр. 266, 267)

Ученикът трябва да се противопостави на навика. Кажи, че няма да го направиш, за да добиеш самостоятелност, да станеш Господар. (1/стр. 373)

Ти си пил цели двайсет години, но един ден, когато Слънцето на твоя живот изгрява, ти решаваш да се откажеш от пиянството. Отиваш в кръчмата и казваш на кръчмаря: „Дай ми една чаша вино!“. Вдигаш чашата нагоре и казваш: „Досега аз ти служих, а ти ми беше господар. От сега нататък ти ще ми бъдеш слуга, аз ще ти бъда Господар. Нека кръчмарят знае, че има човек пред себе си“. (16/стр. 763)

„Искам да стана господар.“ И това може. „Как?“ Като станеш първо Господар на условията в себе си. Щом можеш да заповядваш на себе си, сам да изправяш грешките си, ти си Господар. (47/стр. 312)

Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече Господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото. Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек– човек на Новото в света. (64/стр. 72, 73)

Причината да устоявате или да не устоявате, не е в условията, а във вас и благодарете за това, защото в това сте Господар. Искате да знаете дали сте Господар– ако причините са във вас, тогава вие сте Господар; ако причините не са във вас, вие не можете да бъдете Господар на условията. (10/стр. 98)

…Човек трябва да работи върху себе си, да бъде Господар на външните и на вътрешните условия.

(49/стр. 141)

И тъй, докато човек не стане Господар на условията, при които живее, той всякога е изложен на грях, на опасности, на страдания. Щом стане Господар на условията, той може да се нарече Истински човек, той има морален Устой и може да издържа и в Убежденията си, и в своето Верую. С други думи казано: човек е Господар на външните условия дотогава, докато е свързан с Божественото съзнание. (45/стр. 276)

…Невидимият свят чрез разни методи ви въздейства, докато ви направи Господари на себе си. Станете ли Господари на себе си, тогава ще започ­нат да растат и да се развиват във вас Красиви и Възвишени неща. (60/стр. 36)

Великото в Търпението

Човек трябва да има Търпение. Кармата може да се победи чрез Търпение… За образец на Търпението можем да вземем Бога. Той е Дълготърпелив. Единственият, при Когото ние и целият свят отиват за помощ, и Той все изплаща, седи тихо и спокойно и търпи. (7/стр. 89)

Христос казва: „Ще изпроводя Духа Си“. Духът е Мощното, Великото в човека, което го прави търпелив. (22/стр. 219)

Сега, за да бъде човек търпелив, изисква се едно Разбиране. Ти не може да си търпелив, ако не разбираш, ако нямаш едно Право Разбиране. Има неща, които не може по човешки начин да се разберат. (81/стр. 202)

…Земният живот ни най-малко не е като Духовния живот. Има едно качество… Най-първо човек като прогресира в Духовния живот, той трябва да стане много по-търпелив. После трябва да има Мир, а Мирът се дължи на това, че той мисли.

(81/стр. 216)

Казвам: Да бъде човек търпелив при всичките условия, е много трудна работа. (81/стр. 38)

Говорите за Търпението. Търпението е цяла Наука. (79/стр. 441)

Вие казвате, че сте търпеливи; чакайте, че Търпението е бъдещият Идеал на човечеството. Търпението е цяла Наука. С милиони години сме го учили, не сме го научили и още ще го учим. (1/стр. 452)

Търпението ще го имате за Идеал. Неволята не е Търпение. Търпението е за Разумните хора. Аз говоря за Търпението, при което да бъдеш Господар на всички условия. (1/стр. 452)

Само Свободният може да има Търпение. Праведникът е Свободен, той има Търпение, а грешникът носи неволята. (1/стр. 451)

Търпението е качество само на Силния, на Ра­зумния човек. Само Силният човек, само героят човек в света може да бъде търпелив. А слабите натури, това са хората, които носят неволята. (3/стр. 184)

Търпите някаква болест. Но това не е Търпение. Имаш един чувал, турен на гърба си, казваш: „Ще го нося“. Това не е Търпение. Когато волът на нивата е впрегнат, търпи, но това не е Търпение. По своя воля не оре… Да носиш страданието, това не е Търпение. За да бъде човек търпелив, той трябва да бъде гениален по сърце, по чувства. За да бъде търпелив, той трябва да бъде гениален по воля. Търпението е едно от Великите качества. (24/стр. 139)

Едно нещо ви казвам: Не са старите баби, които може да бъдат търпеливи. Това са хората на неволята. Само най-силните хора, най-богатите, най-ра­зумните, които всичко може да направят, те може да бъдат търпеливи, да се въздържат. (16/стр. 294)

Търпението е Разумно, когато човек стане Ра­зумен. Само тогава може да търпи. (16/стр. 294)

Търпението има две страни: едното е Съзнателното, Разумното Търпение, а другото се налага по необходимост. Ние говорим сега за Разумното Търпение, в което вземат участие умът, сърцето и волята. При това Търпение човек е Свободен. Само Абсолютно Свободният човек може да бъде търпелив. Човек, който не е Абсолютно Свободен, той може да носи само неволи, т.е. тогава той търпи ограничения– в тия случаи Търпението му се налага. (3/стр. 391)

В Търпението има следната отличителна черта: търпеливият човек усеща удоволствие и работи за постигането на един краен резултат. …Един математик работи с най-голямо Търпение върху известна задача, която може да му отнеме една, две, три, четири, пет, десет години, но той намира удоволствие в самата работа– при всички препятствия, които среща, той е търпелив, не се отчайва.

(3/стр. 391)

Търпеливият човек всякога е весел и затова не може да изгуби Равновесието си. Ограниченият човек всякога изгубва Равновесието си– това вече не е Търпение. Търпеливият човек има Мир в себе си, той всякога е тих и спокоен. Затуй, когато говорите за Търпението, само така трябва да го разбирате, само така можете да имате добри резултати. (3/стр. 391, 392)

Търпението, това е Равновесие. Змията, която е вътре в човека, той трябва да я победи. При мъч­нотиите ще имаш Търпение. (1/стр. 452)

…Човек трябва да учи Търпението. Дойде ли ви някое тежко състояние на гняв, недоволство или друго нещо, въоръжете се с Търпение. Няма да минат пет, десет, петнадесет, двадесет минути или най-много половин час и вашето състояние ще се смени… Вие мислите, че ако не се борите, отрицателните ви състояния ще траят цял живот. Не, както положителните, тъй и отрицателните състояния у човека се сменят, не траят дълго време. (12/стр. 388)

Казвам: От младите сега се изисква Търпение, а не индиферентност. Младият не трябва да се смущава, но да е уверен, че всички състояния у човека могат лесно да се сменят. (12/стр. 388)

Засега на всинца ви предстои да изучавате закона за смяна на вашите състояния, а един ден, като станете вещи, учени хора, ще можете изведнъж да се освобождавате от отрицателните състояния. Сега ще се освобождавате от тия състояния чрез Търпение. (12/стр. 391)

Важна мисъл от тази лекция за вас е мисълта за Търпението. Ще търпите, докато известно отрицателно състояние се смени по един естествен начин. През това време може да плачете, да скърбите, …всичко издръжте и си кажете: „За добро е това. Днес аз страдам, скърбя, но друг някой се радва. Сега аз съм дежурен, на пост съм поставен– да дигам с рамото си игото на човечеството. Утре ще се сменя, друг ще поеме тази работа“. (12/стр. 392)

Ако можете съзнателно да си наложите Търпение, това показва, че сте ученици на Новото Учение. Търпението е Жизненият Еликсир на Душата. То не може да се постигне лесно. Жертви, Воля се изисква за това! (12/стр. 392)

Търпението е вътрешно качество на човешката Душа, което ние наричаме Будна мисъл, или Будност на съзнанието. Никой не може да изкара търпеливия човек от неговото положение, защото той се намира на един възел, дето силите са в Равновесие. (12/стр. 392)

Да кажем, че някой път вие сте недоволни, кажете си: „Сега аз ще бъда търпелив“. Гледайте да бъдете търпеливи поне за половин час. Какво значи това? Да мислите, че всичките ви работи са уредени и всичко върви по мед и масло. (3/стр. 393)

Някой път се опитвате да търпите и наблюдавате колко пъти сте изтърпели. И ако много сте търпели, дойде едно Ново Просветление и се радвате, че сте търпели. (8/стр. 126)

Търпеливият човек проявява едно отлично качество, а именно следното: каквато погрешка и да направите пред него, той никога няма да наруши своя Мир– на всичко поглежда весело и спокойно. Каквато пакост и да му направите, той ще остане тих и спокоен, и то не само привидно, но и вътрешно– отлично качество е това. (3/стр. 394)

Не е достатъчно само човек да добие Знание, но той трябва и да го задържи; не е достатъчно само да добие Добродетели, но той трябва да има сили да ги задържи. Трябва да знаете, че нещата се задържат само чрез Разумно Търпение. Човек трябва да има присъствие на Духа. Та вие ще пристъпите към развиване на това Разумно Търпение. (3/стр. 396)

…Природата съзнателно ви спъва и казва: „Тук ще започнеш да учиш Търпението!“. Питам ви: Вие как учите Търпението? Аз бих желал да зная какъв е вашият метод за изучаване на Търпението. Търпението– това е превърната неволя. Значи, неволята може да се превърне в Търпение. Човек, за да придобие Търпението, най-първо трябва да премине през неволята. (3/стр. 184)

В света много мъчно се учи урокът на Търпението. Досега е работила неволята, но от сега нататък ще работи Търпението. (7/стр. 13)

Искате да купите нещо, нямате в джоба пет лева. Чудите се как тъй да дойдете до това положение да нямате нито един лев в джоба си. Как тъй Провидението да не промисли заради вас? Който мисли така, той не знае какво е Търпението. Който мисли да има поне един лев в джоба си, то не е законът на Търпението. Търпението е едно качество да издържаш. (24/стр. 139, 140)

Някой път Невидимият свят ще ни тури на такова място, където да учим Търпение. Търпението е нещо съзнателно. Вие ще дойдете в Школата на Търпението и ще ви дадат мъчни задачи, не е лесна работа. Христос мина през Школата на Търпението. (1/стр. 451)

Христос… Защо трябва[ше] да страда? За да учи хората на Търпение, да не ги е страх от страданието. (16/стр. 582)

Какво представя Търпението и как се придобива? Страданията раждат Търпението… Някой казва: „Много страдам“. Придоби ли Търпение? „Никакво Търпение не съм придобил.“ Щом не си придобил Търпение, ти още не познаваш страданието. (14/стр. 167)

Онзи, болният, при Овчата купел е учил Търпение тридесет и осем години. Това е било Посвещение. Търпението е за Силните хора. (1/стр. 451)

Една жена ще търпи лошия си мъж заради Господа. Ако не го търпи, няма и Любов към Бога. Към добрия мъж е лесно да бъде добра. (1/стр. 451)

Живот със страдания е живот на стогодишния дъб. Като погледнете кората на този дъб, вие четете по нея изпитанията, през които той е минал. Бури, ветрове, стихии са напукали кората на дъба, но той мълчи, не се оплаква от страданията си… Ако дъбът нищо не говори за страданията си, колко повече това може човек да направи. Добре е човек да има Търпението и Устойчивостта на дъба. Да прекара цели сто години със заровена глава в земята, това говори за голямото Търпение на дъба, за неговата голяма Устойчивост. (15/стр. 174)

Вие ми казвате тъй: „Аз искам да бъда търпелив“. Я ми кажете кой е пътят на Търпението, как мога да бъда търпелив. Казвам: Идете при онзи бук, при онази ябълка, които при всички условия, при всички бури устояват със своите малки дарби, а вие, разумните хора, с всички способности и дарби, които Бог ви е дал, не можете да издържате, не можете да търпите. Казвам: Ако един човек не може да търпи колкото един бук, де е неговата културност? (75/лек. 1: стр. 8)

Плодното дръвче ми казва: „Бъди като мене. Аз с години търпя това положение и се уча от всичко“. Камъкът ми казва: „Бъди като мене. Аз понасям студа, горещината и не се оплаквам. Понасям всичко с твърдост“. (16/стр. 693)

Правете опити със себе си да опитвате Търпението си. Представете си, че имате важна работа, която трябва да свършите в определено време. Тогава именно дохожда един ваш приятел да си поприказва с вас. Минават пет, десет минути, той седи спокойно и говори. Като ученик, вие нямате право да му кажете да си отиде, той сам трябва да се сети. Извадете часовника си и следете колко време ще стои приятелят ви и колко време ще търпите, без да нарушите Равновесието си. (58/стр. 386, 387)

В Китай имало двама Мъдреци. Единият бил образец на Търпение. Всеки, който идвал при него, бивал добре приет и изпращан. Един просяк идвал 29 пъти при него, той всякога го приемал с Любов и Търпение. Другият Мъдрец искал да подражава на съседа си, но не могъл да издържи. Като отивал бедният няколко пъти наред, още на петия ден той му казал: „Прекали го вече! Разбирам веднъж, два, три пъти да дойдеш, но пет пъти!“. Бедният му отговорил: „Ти не можеш да стигнеш оня Мъд­рец, далеч си от него. Ходих 29 пъти при него, но той всякога ме приемаше с еднакво разположение. Пет пъти при тебе дойдох и ти излезе от Търпение“. (5/стр. 61, 62)

В света Истината е добита чрез Търпението. И всеки от вас, който иска да намери Истината, трябва да намери нейното дете. Намерите ли нейното дете, Търпението, ще намерите и Истината. Нямате ли нейното дете, никога не можете да започнете с Истината. Когато говоря за Търпението, аз разбирам същественото в Истината. Търпеливият човек е човекът на Истината. (75/лек. 6: стр. 32)

Дълбокото в Смирението

Смирение се иска от човека. Мекота се иска от човека. Има ли тези две качества, той ще има Търпение да понася всичко. (15/стр. 69)

Мекота е, когато човек отговаря добре на онзи, който го обижда. А кротък е онзи, който вътре в себе си не го засяга това. Бурите не го засягат. Кротостта е по-дълбоко състояние. А Смирението е още по-дълбоко от Кротостта. Казано е: „Кротките ще наследят Земята“. Със смирения никой не воюва. Ти не можеш да воюваш с него. При обида кроткият се пита в какво стои причината и урежда добре работите, а пък смиреният няма никакви препятствия. (1/стр. 446, 447)

Защо Христос е казал: „Аз съм кротък и смирен по сърце“? Смиреният и кроткият човек лесно може да се справи с всички мъчнотии в света. (6/стр. 17)

Смиреният има всички добри условия да укрепва Духът му. (26/стр. 132)

Човек трябва да има ясна представа какво значи Смирение. Смирението значи, че човек иска да живее с Мир. (1/стр. 440)

…Когато съдбата изпраща някакво изпитание на човека, за да го смири. Там той трябва да търпи, да се помири с положението си. (18/стр. 170)

Ще ви дам едно правило: когато човек дойде в изкушение, нека се смири, веднага да се почувства малък пред Бога; тогава изкушението го отминава.

(1/стр. 440)

В страданието и изпитанието трябва да се смириш, за да видиш Бога. Само тогава може да видиш Неговото Величие. (2/стр. 47)

…Някой път се заражда желанието да блеснете пред света. То е желание да израстете нависоко, да станете обемист, дебел, да пуснете големи корени и т.н. Туй е в реда на нещата, то е Божествено желание, но за реализирането му във физическия свят действат противоположни сили– нисши сили. Значи, вие искате да станете едно голямо растение или едно голямо дърво, но идват големи бури. Какво ще стане с вас тогава? Ако нямате нужното Смирение, ще ви изкоренят и вие ще бъдете или изкъртени, или счупени. Следователно малките тревички в закона на развитието си са в по-голяма безопасност, отколкото големите дървета.

(3/стр. 113)

Като дойдем при тези клекове, те какво говорят? Те казват: „Едно време ние бяхме големи великани, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, смирихме се, за да можем да израснем по-яки, да оправим живота си“. Клекът се е смирил. Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: „Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав урок на Смирение. И аз ще бъда като тебе тъй смирен“. (7/стр. 17)

ВЕЛИКАТА НЕУЯЗВИМОСТ

Недопускане на смущения

Истински Праведен е онзи, който от началото на живота си до края не е допуснал в ума си една лоша мисъл и в сърцето си едно лошо чувство. При всички случаи на живота си, при радости и скърби той всякога е запазвал своя вътрешен Мир и Разположение на Духа. (70/стр. 52)

Само онзи човек е разбрал живота и познал Бога, който в своя стогодишен живот не е допуснал в Душата си нито едно съмнение. Отвън могат да пристигат много вълнения, важно е те да не проникват в Душата, или в съзнанието, на човека.

(59/стр. 168, 169)

Свободен е онзи човек, който от нищо не се безпокои и смущава. Каквото и да му се случи, той всякога се радва. (20/стр. 94)

Истинският живот е да се освободим, да нямаме абсолютно никакво безпокойство. Сега вие ще ми зададете въпроса: „Възможно ли е човек да не се безпокои?“. Възможно е. (8/стр. 152)

Оставете тези неща, които ви смущават. Има смущения, които нямат нищо общо с вашия живот. Имате в крака си забит трън. Този трън няма нищо общо с вашето съзнание. Казвате: „Боли ме“. Това не е важно… Ако един трън може да прекъсне вашето съзнание, да измени вашия живот, вие не сте човек на съзнателния живот. Ако 25-те хиляди лева, които сте изгубили, могат да изменят вашето съзнание, вие не сте човек на съзнателния живот. Ако дори изгарянето на вашата къща или ако всички страдания, през които минавате, могат да изменят вашия живот, могат да скъсат онази връзка, която ви държи с онова Велико Битие на живота, вие не сте човек на съзнателния живот. Аз наричам Велико Битие онова, което представя известна норма в живота. (75/лек. 18: стр. 11, 12)

При сегашните схващания вам ви трябва едно Ново съзнание– едно Ново съзнание, което да не се безпокои. (16/стр. 598)

Първото нещо, което се изисква за Вътрешната Школа, е всеки да се стреми да образува връзка с Първия Принцип в света. Първото проявление на тази връзка е Любовта. Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо… Човек да се научи да обикне първом Бога…

(1/стр. 94)

Защото, ако седи Името на Бога в моя ум, аз няма да се дразня от хората. (1/стр. 99)

Първото нещо – ще се концентрираш да се изо­лираш от външния свят и като си в него, да не се безпокоиш и смущаваш от нищо. (20/стр. 61)

…Нека не ви смущава мнението на другите. Вие ги изслушвайте, но не отбивайте струята на вашата енергия от своя път. (12/стр. 378)

Когато сте нервен, разпръсквате вашето щастие! Ще трябва да бъдете търпеливи. Ще гледате да не се нервирате… Тези, които са били спокойни, са завършили училището и ги турят на служба. Вие все още не сте завършили училището. (1/стр. 452)

Онзи, който не се скара една година, получава премия, а който се скара, изгубва премия[та]. Онзи, който не се скара десет години, ще получи по-голяма премия. Аз сега ви препоръчвам премия за един ден. (1/стр. 383)

Направете един опит: един ден да прекарате без смущения; като станеш, и светът да гори, ти да гледаш спокойно. (71/стр. 38)

Бях ви дал в Школата задачата „Един ден в Царството Божие“, която се състоеше в следното: да прекарате деня в радост и да не допускате никаква тревога в Душата си; да считате, че всичко е за доб­ро; да имате красиво отношение към всички Души, към всички същества. Разработете я. (1/стр. 67)

Необходимо качество на ученика е Спокойс­твието. В света идат големи противоречия, но да не се смущавате от това. …Когато влезеш в скришната си стаичка, в стаята на своя ум, остави своите обикновени безпокойства и тревоги, не ги внасяй в къщата на своя вътрешен живот. Ще изхвърлиш грижите, ще мислиш, че живееш в един свят на Хармония и на Разумност. Ще се повърнеш към онова детско състояние, към Ангелското състояние. (1/стр. 456)

Ако човек иска да наблюдава звездите, то небето трябва да е чисто, безоблачно. Същият закон е и по отношение на вътрешния живот: нищо не трябва да те смущава, защото, ако имаш облачно небе, не ще можеш да възприемаш нещата от горе. (1/стр. 456)

Ако си развълнуван, стой далеч от морето, докато утихне. Ако си скръбен, стой далеч от скръбта, докато тя премине. (20/стр. 105)

И най-лошото да ви се случи, радвайте се и не се обезсърчавайте. (1/стр. 67)

Красотата на Живота се състои в това да не се безпокоим и когато работите ни не вървят.

(1/стр. 67)

Работете с радост за днешния ден и не се безпокойте за утрешния ден. Радвайте се на онова, което е станало, и на онова, което има да стане. (1/стр. 67)

Неподдаване на обиди

Питаш: „Как мога да се справя с мъчнотиите, страданията и обидите?“. Стани философ. И да те обиждат, ти бъди тих и спокоен; пей си и мълчи.

(36/стр. 280)

Който носи Духа в себе си, той лесно се справя с всички обиди и огорчения. Правете опити да видите в колко време можете да превърнете една обида, да се справите с нея, без да остави следа в съзнанието ви. Отбелязвайте си за колко време сте се справили с обидата. Колкото по-лесно можете да превърнете обидата в приятно чувство, толкова по-силна е връзката ви с Духа. (58/стр. 367)

…Вашият неприятел… Каквото и да ви говори той, не трябва да се обиждате. Извадете благото, което се крие в думите му. Постъпвате ли по този начин, след време ще станете приятели. (80/стр. 87)

Когато някой те обижда, той ти дава неизгладен диамант. Ти ще го изгладиш. Когато някой те обиди, как ще му простиш? Достатъчно е да си спомниш за Бога, за да му простиш. Хиляди години човек трябва да учи, докато се научи да прощава. Онзи, който те обижда, опитва твоята Любов. Ако тя е силна, ще запазиш Спокойствие. (2/стр. 338)

Вие не можете да носите обидата. Могат да ви кажат много неща, но да не ви смущава казаното. Вие се потопете в Божествената Любов и живейте в нея. (16/стр. 638)

Хора, които се обиждат, аз ги наричам „деца на греха“. Щом се обиждат от най-малките работи, деца на греха са. А хора, които претърпяват всичко заради Любовта, наричам ги „деца на Любовта“. Разликата между тия деца е следующата: първите деца умират, а вторите вечно живеят. (21/стр. 89)

Ако искаш да знаеш дали имаш Самообладание, помоли приятеля си да забие една игла в ръката ти и наблюдавай доколко можеш да издържиш… Не е достатъчно само да мълчиш, но да запазиш Разположението си. Каква по-голяма игла можете да очаквате от обидните думи? Какво ще кажете, ако се изредят 30–40 души и всеки ви каже по една обидна дума? Който има Самообладание, ще мине спокойно покрай тези хора, ще се усмихне и ще си остане пак добре разположен– нищо няма да го смути. (20/стр. 98)

Аз нито една сестра не съм чул, като я нападне някой, [като я обиди], да каже: „Съжалявам, но много малко ми каза, кажи още“. …Тя трябва да каже: „Още нищо не ми каза, кажи ми още, всичко ми кажи и много ти благодаря, че Господ те е пратил да ми говориш! Върни се сега при Господа и кажи, че аз ще изправя живота си“. „Ама, сестрата, ти си такава-онакава…“ „Аз ще поправя всичко туй, благодаря ти, че ми го каза.“ Но коя от вас го казва това? Я ми кажете колко сестри има, които това могат да направят, и колко братя, като се съберат на събрание, могат така да си претърпят. (7/стр. 93)

Бъдете готови да казвате Истината първо на себе си. Щом постигнете това, никой не е в състояние да ви обиди, да отнеме Мира и Равновесието на вашата Душа. (82/стр. 288)

Непоклатимост

Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави“. Само онзи човек е роден от Бога, който е минал през всичките фази на човешкото развитие и е дошъл в положение на Пълен Устой. Нищо в света не е в състояние да го отклони от неговите Прави Разбирания за живота. (29/стр. 53)

Щом отправи своя външен и вътрешен поглед към Природата, човек разбира, че съществува Велика Разумност в света, че Космосът е изпълнен с Разумни Възвишени същества, подчинени на тази Разумност. Той разбира, че светът е в ръцете на Разумните същества. Следователно, каквото става вън и вътре в нас, нищо не е случайно. Може ли при такова Разбиране на Природата и на света човек да губи своята самоувереност? Той е стъпил на Канара, която нищо в света не може да разклати и разбие. (76/стр. 38)

Опита ли се някой да ви отклони от Пътя, който Природата е определила, кажете: „Такъв е моят Път, такава е съдбата ми, такава е Волята Божия. Не се отклонявам от този Път. Каквото Бог е определил за мене, него ще следвам“. Този Път води към Възкачване. (49/стр. 273)

Бъдете яки като дъба и непоклатими. Никой да ви не отклони от вашата Идея. (2/стр. 60)

Всеки трябва да си създаде такава стабилна Идея за Бога, за Природата, за себе си и за своя ближен, че никой да не е в състояние да го разклати. На тази Идея той трябва да разчита при всички случаи на своя живот. (23/стр. 90)

Царе трябва да бъдем ние свободни. Царе. Не да ни снемат от нашите тронове. …Като се качите, и целият свят да дойде, никой да не може да те снеме от трона. Ти трябва да бъдеш на власт както Слънцето. Кой може да го снеме от мястото? (16/стр. 342)

Та именно човек е това, което не се изменя. Той трябва да дойде до онова място, отдето никой не може да го извади, никой не може да го смени.

(16/стр. 70)

Ако ние растем в Божията Любов, трябва да бъдем здрави, умни, силни, бодри, да няма нищо в света да ни разклаща. (85/стр. 254, 255)

Човек за да бъде в пълния смисъл Добър, той трябва да стои над хората, никой да не може да му влияе. (16/стр. 549)

За лошите, за страничните мисли и чувства, които идат от вън, вие не сте отговорни. Аз говоря за онова, което е скрито дълбоко в Душата. То не трябва да се разклаща от нищо. (43/стр. 79)

Много въпроси могат да ви безпокоят, но ще имате една Опорна точка, от която никога няма да се отделяте. От тази точка ще разглеждате всички неща в живота си. Щом сте на Опорната точка, всички въпроси ще могат да се разрешат…

(12/стр. 93)

Натъквам се между приятните и неприятни чувства на хората и търся онази Опорна точка, онова място, което при всички условия на живота остава едно и също. Знаете ли какви чудеса стават? Щом стъпиш на това място, на тази Опорна точка, наречена Божествената Опора на живота, веднага твоето състояние се изменя– в тебе протичат Мощни сили. При най-малкото отклоняване от този Божествен Център на нещата ти се натъкваш на големи противоречия. (16/стр. 758)

Преди всичко, съществува закон на влияние, под който се намират всички живи същества. Щом Бог пребивава във всички Свои части, ние не можем да не се влияем едни от други. Обаче според Великия Божи Закон, който регулира всички неща, не е позволено на човека да изгуби своя Център. Каквито промени и да претърпява човек, под чието влияние и да се намира, той всякога трябва да пази своето място, своя Център, да не излиза вън от него. Не пази ли своето място, излиза ли вън от своя Център, голяма катастрофа го очаква.

(59/стр. 219, 220)

…При разрешаването на всяка задача ти трябва да се качиш на най-високия Връх и оттам да поглед­неш на нещата. Ако не си се качил на тоя Връх, никаква задача не можеш да разрешиш. Той е Божествената Опора на живота. (16/стр. 758)

Неуязвимост

Ученикът, който живее в Божествения свят, стои над всички, без да мисли за това, без да съзнава положението си, благодарение на което нищо долно, низко не го засяга… Високият връх е неуязвим за нечистотата и за дребнавостите в живота.

(58/стр. 12)

Когато мислите, чувствата и постъпките на човека са чисти, той не се страхува, не се тревожи и безпокои. Каквито болести да дойдат, той остава неуязвим. (30/стр. 329)

Чистата кръв зависи от чистите мисли и чувства. Щом кръвта на човека е чиста, той е неуязвим– никакви болести, никакви смущения не могат да го победят. Той е устойчив и в психическо, и във физическо отношение. (30/стр. 353)

…Падналите същества… Те изпращат своите мисли и чувства в пространството, вследствие на което хората се заразяват от тях като от епидемия… Ето защо Напредналите същества от най-стари времена са давали методи на хората да се предпазват от тия течения. Те неизбежно ще дойдат, но като знае методите, човек ще се разклати външно само, а вътрешно ще остане неуязвим.

(42/стр. 111, 112)

Щом живееш в Любовта, ти си ограден, лоши мисли не могат да проникнат в тебе. Низшите, тъмните, изостаналите същества нямат власт над тебе. (2/стр. 163)

…Ние сме тъй оградени с една Диамантена стена! В тези вълни, които ние произвеждаме, нищо не може да проникне. Една невидима стена имаме, която спира злото. Онези вълни, които ние произвеждаме, са толкова силни, че всичко могат да пометат. (21/стр. 55)

Който има Божествената Любов, е абсолютно неуязвим. И зверовете познават Любовта– като я срещнат, отстъпват. (2/стр. 124)

Съществуват три категории хора: едни от тях живеят по Мойсеевия закон, други– в Спасението, а трети– в Любовта. Който живее по Мойсеевия закон, на един удар ще отговори с два. Който живее в Спасението, ще вдигне ръката си да те удари, но бързо ще я свали и ще каже: „От мене да мине“. Който живее в Любовта, и да го ударят, нищо не усеща. Той е вдълбочен в себе си. Ученикът на Божествената Школа трябва да живее по закона на Любовта. И да го удари някой, той нищо не усеща; той е съсредоточен в мисълта си– никаква външна сила не е в състояние да наруши неговия вътрешен Мир. (58/стр. 358)

Превъзходство над нещата

При сегашните условия на живота за предпочитане е живот с радости и страдания, отколкото без радости и без страдания. Това значи да изпадне човек в пълно безразличие. Друг е въпросът, ако човек е зает с някаква Висока Идея, вследствие на което не обръща внимание на радостите и на скърбите. Той стои високо над тях и те не го занимават. Това не е състояние на безразличие, но надрастване на нещата. Той не се смущава и вълнува от това, на което се поддават обикновените хора. (18/стр. 14)

Тури радост и скръб вън от себе си и съзнай, че те са нещо външно за теб и че ти си над тях; така ще можеш да живееш в Реалното. (1/стр. 364)

Разумният човек е над страданията, над мъчнотиите. Човешкият Дух е над всичко. Няма сила, която да го съкруши! Ето защо човек трябва да побеждава мъчнотиите. (2/стр. 51)

Майка, която изгубва детето си, е скръбна. Търговец, който изгубва парите си, е скръбен. Чиновник, който е уволнен, е скръбен. Свещеник, който няма кому да проповядва, е скръбен. Аз бих желал да видя един уволнен чиновник, който се радва. Аз бих желал да видя един проповедник, който, като няма кому да проповядва, се радва. Аз бих желал да видя някой, който няма пари в джоба си и се радва. (74/лек. 28: стр. 16, 17)

В Писанието сте чели, дето Христос казва: „Радвайте се и се веселете, когато скърбите дойдат при вас; радвайте се и се веселете, когато вашият ум се смути; радвайте се и се веселете, когато хората казват лоши работи за вас; радвайте се и се веселете, когато работите ви не вървят; радвайте се и се веселете, когато нямате къде да спите; радвайте се и се веселете, когато боси ходите; радвайте се и се веселете, когато сте гладни“ и т.н. И ако ние бяхме турили един вътрешен закон, бихме казали: „Силен е онзи човек, който може да влада себе си“. (7/стр. 78, 79)

Мъдрецът показва на невежеството, че и в него може да живее щастливо. Безсмъртният показва на смъртта, че и в нейните обятия има живот.

(23/стр. 284)

Човек е дошъл на Земята именно за това да изучава Словото, Истината, Свободата и Живота, в които е потопен. Дойде ли до това Познание, той ще разбере, че и при най-големите си нещастия пак е щастлив. Който е дошъл до това Познание, той и в ада може да се чувства като на курорт. За Разумния и мъчнотиите са Благословение…

(23/стр. 292)

Ако си сиромах, зарадвай се на сиромашията си; ако си богат, зарадвай се на богатството си. Ако си учен, зарадвай се на учението си. Ако си невежа, зарадвай се на невежеството си. На всичко се радвай. Защото, като се радваш на всичките работи, животът е в динамическо положение, ти прогресираш. (24/стр. 54)

Казваш: „Аз млад и зелен отивам, умирам“. И млад като умираш, да се радваш и стар като умираш, да се радваш. И слуга като си, да се радваш и господар като си, да се радваш. И Светия като си, да се радваш и грешник като си, да се радваш.

(24/стр. 137)

Доволство и Благодарност

Търс Бога в себе си, свържи се с Него, за да бъдеш всякога доволен и верен на себе си и на своя ближен. (26/стр. 25)

Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко, той издържа на своите вътрешни стремежи и разбирания. (26/стр. 42)

Благодарете на Бога и тогава, когато срещнете противоречия в живота си. Всякога трябва да бъдете доволни. (2/стр. 376)

Какво нещо е човек да бъде разумен и доволен? Да ви поставят и при най-лошите условия, но да не се измени състоянието ви, да не се обезсърчите, защото при едно хубаво положение всеки е доволен. (1/стр. 68)

Щом човек остава еднакво благодарен, когато го хокат и когато го хвалят, той е по-близо до разбирането на Истината. (1/стр. 408)

Благодарете на Бога и когато ви обичат, и когато ви мразят. Ако и при двете положения благодарите на Бога, вие сте здрави хора… Устойчив човек е този, който еднакво приема и омразата, и любовта. (25/стр. 189, 190)

Дойде ли ви някое изпитание, благодарете на Бога. Изпитанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво.

(2/стр. 45)

Като дойдат радостите, благодари на Бога; и като дойдат страданията, пак благодари. Всичко, каквото Бог е допуснал в света, ще се превърне на добро. (1/стр. 66)

Като благодариш на Бога за доброто, то расте. Като благодариш за страданието, то си отива. Като не благодариш за доброто, то си отива. Като не благодариш за страданието, то си остава и расте. Това са четири закона в Природата. (1/стр. 66)

Благодари, че си болен, и пак се лекувай. Като падне човек, да благодари. И като стане, да благодари. При най-големите страдания да кажеш: „За добро е“. Голямо нещо е, когато си в противоречия, да си благодарен на Бога. Тогава се опитва характерът ти. (1/стр. 66)

Доволството и благодарността не значат примирение. Болен си– ще се стараеш да отстраниш болестта. Но във всеки момент бъди доволен и благодарен. (2/стр. 377)

Като размишлявате, изправете главата си нагоре, вложете в сърцето си Мир и Спокойствие, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено, и вие незабелязано ще придобиете Абсолютна Свобода на Душата си. (57/стр. 304)

ПОСТОЯННА ВЪТРЕШНА РАБОТА

Работа върху себе си

Не е лесно да бъдеш Господар на своите мисли и чувства. Ученикът трябва да работи в това нап­равление, да бъде Господар на себе си. (58/стр. 146)

Работете върху себе си да се самовъзпитавате, да станете Господари на своето тяло, на своя ум и на своето сърце. (19/стр. 117)

…Вие трябва да работите върху себе си, да станете Господари на своите сили и способности…

(18/стр. 33)

Човек не е виновен, че не може да владее ума, сърцето и волята си, но е виновен, когато не работи върху възпитанието си. Той трябва да възпитава ума, сърцето и волята си, да дойде до пълно Самообладание. (65/стр. 155)

Вътрешните състояния са по-силни от външните условия. Човек трябва да започне с вътрешното състояние– оттам трябва да започне възпитанието си. Измени ли той вътрешното си състояние, тогава ще се изменят и външните условия. Човек, докато стане Господар на себе си, много ще има да работи. (1/стр. 360)

Първият опит, който трябва да направите тази година, е да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, че имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре с десет години във вашето развитие. Ще се опитате да спрете тази мисъл. Спри я, а не да страдаш и да плачеш отпосле. (12/стр. 13)

Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва– най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения. Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз… (12/стр. 13, 14)

Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре! Даже и най-вид­ният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж… Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? (12/стр. 14)

Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж; той се вплита нишка по нишка. И красивото е там, че се добива нишка по нишка. Всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. (1/стр. 205)

И тъй, Самообладанието е потребно за човека. То се придобива чрез работа, чрез усилие. (17/стр. 48)

И тъй, всяко съзнание, като част от Божественото, има условия да расте и да се развива. Щом знаете това, вие ще можете да устоявате на всички мъчнотии и противоречия. (62/стр. 204)

Сега от вас се иска да правите ред опити да се калите, да изработите от себе си Нови хора, Нови типове. (17/стр. 178)

Най-първо може да правите елементарни опи­ти: например вие сте излезли да се поразходите, но иде буря; намерете начин да устоите на напора . Сами ще видите доколко можете да издържите на силата . После пожелайте бурята да утихне; ако престане, опитът ви е сполучлив. (1/стр. 370)

Идат дни на скръб и страдания, за които Писанието казва: „Слънцето, звездите и луната ще потъмнеят“… Ето защо учениците от Школата трябва да работят върху себе си, да се облекат в броня, да си турят шлем, да издържат на тази вълна на страдания и изпитания, през която ще мине цялото човечество. Тази броня е Любовта. Когато хората минат през тази вълна, ще се оправят. (2/стр. 106)

Когато дойде вътрешна криза, човек да бъде нащ­рек, да работи с мисълта си, да не допуща отрицателна мисъл в себе си и да я замени с Положителна. Във време на кризата да работи с мисълта си, с нея да промени състоянието си. (1/стр. 393, 394)

По някой път, когато дойдат вътрешни кризи на отчаяние, съмнение, страх и прочее– то е събуждане на стария живот в човека. Човек го е надраснал, но по някой път старият живот иска да се събуди. Така че човек да бди зорко с вяра, с молитва и с постоянна вътрешна работа. (1/стр. 394)

Будност и молитва

И тъй, говоря ви за Будност на съзнанието. Съзнанието на всинца ви трябва да бъде Будно, понеже от него зависи вашето развитие, от него зависи здравето на тялото ви, на сърцето, от него зависи и Стабилността и Устойчивостта на човешкия ум в своите прояви. (75/лек. 32: стр. 7)

Влезе ли в Новия живот, и като умира, и като оживява, човек трябва да държи съзнанието си Будно, да не става никакво прекъсване на съзнанието му. Човек трябва съзнателно да умира и да оживява, да осиромашава и забогатява. Осиромашее ли, той трябва да каже като Йова: „Бог даде, Бог взе“. През каквито промени да минава, човек трябва да бъде Буден, да се ползва от тях, без да се обезсърчава. (76/стр. 25)

Значи, ако ученикът иска да придобива знания, сили и да прогресира, той трябва да има Будно съзнание– във всичко, което става в него и около него, да вижда Божия пръст. Само по този начин човек ще придобие Мир в Душата си и Светлина в ума си, за да разбира правилно живота. (59/стр. 190, 191)

Казвам: Трябва да имаме едно Будно съзнание. Всякога онези, които изпитват живота на хората, [искат да видят] доколко човек е стъпил на здрава почва– човек трябва да застане на много твърда почва. (79/стр. 314)

Умът и сърцето ти трябва да бъдат такива, че като се пробуди съзнанието ти, сам да си Стража на себе си. Остане ли да те пазят, отиде, та се не види. Сам да си Стража! (21/стр. 208)

Има един апаш, с когото не можете да се справите. Имаш едно хубаво чувство, една хубава мисъл, но изчезнат, защото апашът ги е задигнал. Няма кой да те пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги… Съзнанието трябва да бъде винаги Будно. (1/стр. 353)

Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път, когато му дойдат изпитания или изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род; те ще бъдат от такъв вид, какъвто той не е очаквал. Ето защо той винаги трябва да бъде Буден. За някое изпитание е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от съвсем друг характер и затова само ако има всякога Будно съзнание, ще може да издържи. (1/стр. 341)

Разумно трябва да се действа срещу всяка гневлива мисъл, която може да ви дойде. Колко е приятно, когато човек почне да владее себе си, когато съзнанието му е Будно! (3/стр. 381)

Приливите и отливите са състояния, които господстват в животинското царство. Това са състояния на същества с по-низък уровен от човешкия. Дойдете ли до тези състояния, вие трябва да бъдете Будни, да ги използвате и веднага да се подигнете нагоре. (14/стр. 9)

…Ние сме на фронта и сме в постоянно напрежение. Трябва да се отблъскват тези вълни, които постоянно ни заливат; трябва да воюваме със стрелите на тъмнината и да бъдем постоянно Будни и Трезви. Това не е война с плът и кръв, но воюваме с тъмните сили на ада и не е лесно да се отбива всичко това. (1/стр. 319)

Светът е една вълна, която ще завлече човека, ако няма постоянно Будно съзнание. Тази Будност иде с молитвата. Молитвата е Страж на човека. Тя не трябва да отслабва. И почне ли да отслабва, човек трябва да я засили. Молите се; има лоши духове, които ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката ви с Бога, да ви причинят нещастие. Хората трябва да бъдат Будни, непрекъснато да държат връзка с Бога, за да идват Добрите Духове и да им помагат. (1/стр. 57)

Отвън ние механически се молим… Ще се обърнеш по съвсем друг начин за молитвата, ще разчиташ. Ще видиш какво Бог може да направи в тебе. Ще уповаваш на себе си, тогава ще имаш Равновесие, няма никакъв страх. (46/стр. 107)

Добрата молитва винаги се приема. Тя дава вът­решен Мир на човека. (62/стр. 69)

Един американец бил в джунглата, наоколо му пристъпвали и ръмжели зверове, съскали змии, но поради електрическата мрежа, която имал увита около себе си, бил ограден. Човек трябва да има наоколо си една предпазителна мрежа, трябва да има на какво да разчита. Съдбата дебне човека всеки момент. Като знаете това, постоянно се молете.

(1/стр. 57)

Молитвата повишава вибрациите на човешката аура. Чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него. (2/стр. 87)

Наблюдаване на себе си

Красиво е човек да се самоизучава, защото в себе си той ще вижда отражението на Космоса. От вътрешните промени, които стават в него, той ще изучава и промените във външния свят. В това седи красотата на вътрешната наука. Само по този начин човек ще придобие вътрешно Спокойствие и Равновесие на Духа… (60/стр. 125)

Като ученици, вие трябва да се спирате върху малките, микроскопическите си прояви, да се наб­людавате, да контролирате волята си, да видите как постъпвате. (14/стр. 144)

Наблюдавайте се, изучавайте причините на всички промени, които стават с вас, докато дойдете до Същественото, до Неизменното в себе си.

(59/стр. 219)

…Човек… Като наблюдава себе си, той ще види двете естества в човека. Едното естество постоянно се дразни и сърди, а другото естество е тихо и спокойно. Първото естество се сърди и дразни за най-малките работи, то е много претенциозно… Едното бърза за всичко, а другото му казва: „Не бързай толкова. Почакай малко“. (16/стр. 449)

Казвам: Тежестта, която тегли човека надолу– това са неговите желания. …Който не иска да потъва в дълбочините на морето, ще държи желанията си вън от себе си, без да се свързва с тях, и така ще ги разглежда. (12/стр. 386, 387)

…Вие трябва да се изучавате, да знаете коя мисъл, кое чувство и кое действие в дадения момент е ваше индивидуално и кои са чужди. Щом можете да различавате вашите мисли и състояния от чуждите, ще можете да се противопоставяте на последните и по този начин ще се освобождавате от тях. Това значи да бъде човек Господар на себе си. (17/стр. 20, 21)

И тъй, всеки трябва да работи върху себе си съзнателно, да отделя своите състояния едно от друго и да ги изучава. Дойде ли ви някакво скръбно състояние и не искате да живеете, отделете това състояние от съзнанието си и го разгледайте обективно: защо е дошло при вас, колко време ще трае и т.н. Като го отделите от себе си, ще видите, че това не сте вие. Това състояние ви е чуждо.

(11/стр. 104, 105)

…Като ви дойдат някои страдания или радости, наблюдавайте се спокойно и се самоизучавайте!

(12/стр. 390)

Човек трябва да се учи от малките и от големите страдания, да наблюдава промените, които стават в него. От промените се съди за Устойчивостта на човешкия характер. (82/стр. 173)

Проверка на себе си

И тъй, всеки човек трябва да се върне към своята Първична форма, към своите Първични, Чисти, Възвишени желания и мисли, които при никакви условия не се изменят. Затова всеки трябва да прави опити, маневри в себе си, докато намери кое е онова Неизменно желание или чувство в него.

(50/лек. 6: стр. 23)

Например обичаш някого. Не е лошо да обичаш. Обичта е пробният камък, който определя постоянството на човешкия характер. Човек… ще започне с проверка на своето чувство към дадено лице. Направете следния опит: допуснете в себе си, че лицето, което обичате, взима всичките ви пари, обира ви. След това наблюдавайте дали вашите чувства към него се изменят, или не. Ако не се изменят, това показва, че чувствата ви са силни, те взимат връх над условията; значи нищо не може да ви разколебае. (50/лек. 6: стр. 23)

После допуснете, че този, когото обичате, взима службата ви или ви компрометира с нещо пред цялото общество и т.н. Значи, ще си представяте всички отрицателни качества, които може да има любимото ви лице, и ако при всички тия условия любовта ви към него не се разколебава, вие сте над условията, вие сте Господар на положението. Като правите ред маневри, вие ще познаете доколко вашата любов е устойчива. (50/лек. 6: стр. 23)

След тия опити правете маневри в обратния процес. Представете си, че лицето, което обичате, прави големи жертви заради вас, помага ви, дава ви много неща. Наблюдавайте сега дали вашата любов се увеличава само поради това, че получавате облаги от туй лице. Ако любовта ви се увеличава само за облагите от любимото ви лице, тя не е силна. Когато обичате някой човек, любовта ви трябва да остане непоколебима, една и съща независимо от това дали този човек ви прави добрини, или пакости. (50/лек. 6: стр. 23, 24)

Ако искате да растете и да се развивате, да станете силни, да калите вашия характер, да облагородите вашата Душа, трябва да правите ред такива опити. Двата опита, които ви давам, са трудни, но трябва да ги правите, за да станете герои.

(50/лек. 6: стр. 24)

Овладяване на гнева

Гневът е космическа сила, срещу която човек не може да се бори… Обектът на гнева е вън от човека. Следователно човек трябва да има знания, да гледа на предмета така, че да не се дразни от него. Наистина, докато гледа на нещата широко, човек никога няма да се гневи. Когато знае нещата, той не се гневи, не се и смущава. (18/стр. 99)

За да не се гневи, човек трябва да гледа философски на живота. (18/стр. 100)

Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата Сила. Лошото в човека, това е положителната страна в неговия живот. Ако той е Разумен, ще знае как да се справи с тези силни движения в живота си. (7/стр. 62)

Не е лошо човек да се гневи. Той ще хване гнева си и ще му каже: „Слушай, толкова години вече, откак съм те родил. Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш“. (7/стр. 62)

Често казват, че човек трябва да победи себе си… Аз не искам да се побеждавате, а да владеете себе си. Разгневите се, дойде ви някоя лоша мисъл. Работете върху владението на тази мисъл. (6/стр. 47)

От ученика се изисква да бъде като Сократ– при всички запалки да не избухва, като че нищо не се отнася до него, да се усмихне малко и да си каже: „Няма го майстора!“, нищо повече. (3/стр. 412)

И тъй, първото важно нещо за вас е да владеете гнева си. В този случай Самообладанието ви е необходимо. (3/стр. 85)

Гледай, като се разгневиш, да не минат 10–15 минути (и) да туриш Равновесие, да намериш своята погрешка. Иначе ти ще изхарчиш повече енергия. (68/стр. 204)

Някои от вас често ми казват: „Обичам да се гневя, не мога да се въздържам. Какво трябва да направя?“. Гняв имате всички и не се въздържате. Сега вие търсите един цяр, панацея против гнева… Кипването, това е неустойчивост. Това показва, че във вас има киселини, които ще ви накарат да кипнете. Най-първо трябва да разберете закона на предохраняване. Вие трябва да изолирате всички киселини от себе си, да ги турите под контрол на вашата воля или пък вашата воля да бъде тъй будна, че киселините да са вън от вас. Вие трябва да боравите с тях, а не те да боравят с вас. (3/стр. 158)

Силата на човека не е в избухването, но в преработването на взривните вещества– да се премахне от тях онова, което причинява взрив. Впрегни взривната енергия в себе си на работа. Това значи умен човек. (20/стр. 96)

Ти си избухлива. Когато ти дойде да избухнеш, вземи лейката и поливай цветята. Така ще стане смяна на енергиите. (2/стр. 166)

Обичате да се гневите, кипвате изведнъж. Не се съдете за това, но задайте си задачата: щом се разгневите, спрете се. Гневът си има ключ, завъртете ключа. Ще му кажете: „Чакай сега, имам малко работа“. Ако можете да спрете гнева в себе си и неговата енергия [ако] може да я пренесете в по-горна област на мозъка си, ще е добре. С тази енергия си помислете за Светиите, за Бога. (8/стр. 93)

Разумно справяне със състоянията

Кой човек наричаме Мъдрец? Който се справя с всички положения в живота. Мъдрецът познава Законите на живота. Той е учен човек. Няма въп­рос, който Мъдрецът не познава. (18/стр. 303)

…На Земята като се говори за Светии, не мис­лете, че Светиите нямат изпитания. Имат, но те разбират Закона. …И знаят как да се справят. То е като един, който се качил на аероплан и си знае изкуството, знае как да манипулира, да слиза и да се качва знае. Ако на тебе ти дадат един аероплан, ти ще се намериш в чудо, а онзи знае. Та един християнин трябва да знае как да се оправи с ония сили, които са в него. (81/стр. 266)

Днес от всички хора се иска Самообладание да знаят как да се справят с мъчнотиите си. Докато придобие Самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади. Може ли да се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към Самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото Равновесие. Това значи да владее човек Магичес­ката пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот. (23/стр. 240)

Някой те бодне с игла и протече кръв от ръката ти. Започваш да махаш ръката си, да викаш и охкаш. От убеждение ли правиш това? Като се успокоиш, ставаш тих и кротък. Убеждение ли е това? Туй са изключителни условия в живота. Де е човекът? Между контрастите. Той трябва да се справи с тях и да намери себе си. (16/стр. 751)

…Всички хора – учени и прости, светски и религиозни– си приличат по нещо. Щом се намерят при изключителните условия на живота, те изгубват Разположението, което са имали. Истински човек е оня, който се справя разумно с изключителните условия. (16/стр. 751)

…Той ще каже: „Аз трябва да живея като човек, да устоявам на всичко!“. И затова, колкото и да се възбуди, колкото и да се раздразни срещу някого, той ще си каже: „Аз ще постъпя с този човек ра­зумно…“. (75/лек. 28: стр. 15)

Щом се домогнете до Пътя на Истината, противоречията изчезват, Светлина има, примиряват се. В Истината ти ставаш Свободен, умът започва да работи, справяш се лесно с неразположението, със сиромашията, справяш се лесно с болестите.

(79/стр. 144)

Докато понасяш спокойно ударите, противоречията на живота, ти ще излезеш на добър край: неразположението ти ще се смени с Разположение; ще дойде Нова вълна в живота ти, която ще те тласне напред. (39/стр. 106)

От вас се изисква Самообладание. Ако сте неразположени, за да запазите Мира си, кажете си: „Аз живея в света на Пълната Хармония. Заобиколен съм от Разумни и Възвишени Същества, които са готови да ми помогнат“. (2/стр. 66)

Когато човек има някое отрицателно състояние, той изпитва в себе си една приятност, че може да работи, без да издава това свое състояние навън. (12/стр. 402)

Окултният ученик трябва разумно да мисли, всичко за него е разумно. Всичко, което става в живота ви, то е определено, то е наредено, създадено за вас. Може да направите опит. Ще кажете: „Такава е Волята Божия, всичко мога да понеса“. При това въпросът веднага се разрешава. (21/стр. 108)

Ще ви дам следното правило: не се бори със себе си! Какво ще постигнете, ако се борите със себе си? Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори. Например някой казва: „Няма да направя това нещо“. Не, не се бори със себе си! Изслушай всичко спокойно, не разрешавай въпроса предварително. Това желание не е твое. (12/стр. 168)

Първото нещо: не се борете със себе си! Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи : „Ти си много разумна, ще бъдеш тъй доб­ра да не ми правиш много пакости“. (12/стр. 168)

И тъй, като станете сутрин, ще си кажете следното: „Аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в Хармония със себе си; аз няма да бъда в противоречие с Природата, но ще бъда в Хармония с Природата; аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в Хармония с Бога“. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тия думи два-три пъти. Само така човек може да създаде в себе си Велик характер. (12/стр. 169)

Как ще се справяте със своите отрицателни, мрачни състояния? Седнете спокойно на едно място 5–10 минути, отпуснете мускулите си да няма никакво напрежение и започнете да мислите за хубави, красиви неща. Представяйте си красиви картини, образи, докато придобиете добро разположение на Духа. Това значи да владее човек мускулите си, т.е. да бъде Господар на своето тяло.

(58/стр. 64)

Когато човек се намира в електрично, нервно състояние, да диша дълбоко, да задържи въздуха до 100 секунди и Спокойствието ще дойде. (1/стр. 383)

Който иска да развие Търпението си, трябва да диша дълбоко… Като диша правилно, човек се освобождава от физически и психически болезнени състояния, постепенно хармонизира своя живот и се обновява. Придобие ли вътрешна Хармония човек, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от пътя му. (2/стр. 110)

Когато ти е тежко, когато си неразположен, когато имаш някоя голяма мъка, намери някое вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи: „Моля те, вземи моята скръб, моята тягост, дай ми своето Спокойствие!“. Защото дървото е спокойно, бурята и градушката не го вълнуват. Ще стане преливане на магнетизъм, на живот от дървото в човека. А дървото лесно се справя с човешката скръб. (1/стр. 183)

ЗЛАТНОТО ВРЕМЕ
НА РАЗВИТИЕТО

Процес на каляване

Като се калите и приготвите за Божията Любов, тогава ще познаете Бога. Здрава и Устойчива нервна система е нужна на онзи, който съзнателно търси Бога и Любовта. (83/стр. 119, 120)

Казано е в Писанието: „Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Това значи: ако не минете през вода и огън като желязото, няма да се калите. Докато човек не се кали, не стане Устойчив и по-силен от външната среда, той не може да влезе в Царството Божие, не може да стане гражданин на Небето. (49/стр. 149, 150)

Истинският философ използва разумно неблагоприятните условия за своето растене и повдигане. Той знае, че колкото по-силен е вятърът, толкова повече растението се калява и укрепва. (19/стр. 5)

Животът опитва Търпението, Самообладанието на човека. Така той се калява, става Достоен ученик на Новите Идеи, на Новото Учение. (20/стр. 98)

Великият Живот е влязъл вече в нас и ще ви измени. Както ковачът туря желязото в огъня, за да го пречисти, така и Великият Разумен свят ще ни прекара през огъня, за да ни очисти и кали.

(2/стр. 254, 255)

Страданията, изпитанията не са нищо друго освен огъня, който иде да пречисти света. Колкото по-големи страдания минава човек, толкова по-силен става. Страданията каляват човека, правят го Силен да носи. (15/стр. 62)

Който страда, се калява, а който стои в покой, става крехък. (1/стр. 469)

…Като носите страданията, тия страдания ще укрепят корените на вашия живот да станат по-силни. (74/лек. 5: стр. 27)

От страданието остава нещо като една основа. Организмът става по-издръжлив. Ум, който е страдал, имал препятствия, става по-издръжлив. Сърце, което е страдало, става по-издръжливо. И воля, която е страдала, става по-издръжлива. (68/стр. 125)

…Колкото по-велико нещо твори Природата, през толкова по-големи страдания го прекарва. И тъй, единственото нещо, което усилва, укрепва човека, това са страданията. (45/стр. 233)

Често запитвате защо са мъчнотиите в света. Мъчнотиите уякчават човека, страданията пък го облагородяват– това е Закон. (3/стр. 317)

Страданията са дадени като условия за създаване на човешкия характер. Страхът също е необходим за човека. Чрез него той се калява, изработва нещо Устойчиво в себе си. (80/стр. 110)

Когато почнете да проучвате това Учение, ще срещнете много мъчнотии. Представете си, че някой учител има 20–30 ученика по музика, но са при различни условия. На един от тях бащата е богат, купил му добър инструмент; на друг бащата е беден, този ученик няма обуща, има нужда да навакса външните условия, които му липсват, а при това и да заучава уроците си. Обаче често у по-бедните ученици се развива по-добър характер, отколкото у богатите ученици. Бедните се повече каляват. (6/стр. 71, 72)

В скърбите, при минорните гами, човек става по-силен, организмът е по-издръжлив. Онези, които са боледували в детска възраст, ако са издържали, стават много здрави. Онези, които никога не са боледували като деца, на 30, 35-годишна възраст заболяват от малка причина. (10/стр. 101, 102)

Страданието е един метод да се кали материята в тебе, за да се приспособи за Божествените енергии. Тия енергии, които идват от долу нагоре, произвеждат страданията, в които трябва да се калиш. Тия енергии, които идват от горе надолу, това са радостите, в които също трябва да се калиш. Значи, ти ще се калиш едновременно за енергиите, които идват от горе надолу и от долу нагоре. (7/стр. 12)

Някой ден много страдаш, ще кажеш: „Калят**** ме сега, Божия работа е това!“. Това калене ще трае 1–2 часа. След това Бог те извади из пещта, изглади те. После пак те тури, докато хубаво се опечеш. Извади те, ти си радостен. (7/стр. 12)

Любовта организира Духовното тяло на човека… Чрез Любовта се извикват към действие творческите сили, които градят. Ето защо всички Доб­ри, Святи хора преживяват такива състояния, как­вито обикновеният човек не може да си представи. Те минават през големи вътрешни страдания, за да се подготвят за това. (2/стр. 296)

Като четете Стария Завет, ще видите каква е била школата на Пророците: всички Пророци, които са били определени да повдигнат някого, всякога са бивали поставяни на големи страдания и изпитания, т.нар. вътрешни изпитания, за да се приготвят за Живота, да разбират Законите на Природата и да изпълняват Волята Божия. Положението им не е било много розово, но те са били хора със Силна Воля. (3/стр. 376)

Казвате, че Пророците са писали по дух, по вдъхновение. Докато дойдат до това вдъхновение, те са минали през големи изпитания. Следователно, ако изпитанията, през които е минал Пророк Исаия, се дадат на някой обикновен човек, в най-скоро време главата му би побеляла и узряла. Той е минал през сериозна дисциплина: падания, ставания, съмнения, обезсърчавания, насърчавания. По този начин той се е калил… (15/стр. 93)

Природата употребява разни методи за всеки ученик, но целта е една и съща: да кали човека, за да издържа на всички условия и да се развива. (2/стр. 72)

Да кажем, че джобът ви е пълен със звонкови монети. Обаче бръквате там след време и не намирате нищо. Да не трепне сърцето ви, да останете тих и спокоен! Така ни възпитават Съществата от горе. Едни Същества казват на някого да тури пари в джоба ви. След време казват на друг да ги вземе. Или дадат ви здраве, после ви го вземат. Това са все опити, за да ни калят. (2/стр. 166)

…Природата… Знаете ли през колко реторти ще ви прекара тя? Ако вие изследвате живота на Великите хора– музиканти, поети и други, пък и на Пророците– ще видите през какви реторти ги е прекарала Природата. Няма човек, който да не е минал през дисциплината на Природата. Вие трябва да бъдете готови на всичко това. (3/стр. 444)

Сега аз виждам: тази ваша Майка иде със своите щипци, улавя ви, туря ви в ретортата и казва: „Аз работя сега, искам, като влезете в тази реторта, да стане нещо от вас“. Защото някои, като влязат в тази реторта, наместо да се пречистят, изгарят и излизат като пепел; тя ги погледа, погледа, чуди се какво да ги прави, иска да оживи тази пепел. Тъй че за вас е по-добре да се стопите и да излезете благополучно от ретортата– това е законът на подмладяването, тъй го наричам аз. (3/стр. 444, 445)

…Природата има свои закони, които няма да измени заради нас. Железарят, докато не сгорещи желязото, нищо не може да направи от него. Затова и Природата, за да направи нещо от вас, ще ви тури в пещта, ще ви нагорещи и след това, като разберете какво ви е необходимо, тя ще ви тури във водата си и ще ви кали. Тя няма да ви остави като баби, ще ви закали. Но казвам: Ще минете през известни процеси. (3/стр. 447)

…Железарят ту изстудява желязото, ту го нагорещява. Има и духовни хора, които лесно се нагорещяват и лесно изстиват. Такива хора са от рода на желязото. Има и радий, който пък не изгаря, ако и хиляди години да гори. Духовният человек трябва да бъде радий, да притежава качествата на радия, никога да не изгаря, а сам да бъде Силен. (7/стр. 111)

Въгленът струва два-три лева, а като стане диамант, колко ще струва! И хората от въглен трябва да станат на диамант, като се турят при температура 15 милиона градуса. (1/стр. 35)

Устояването – Ключът на живота

…Човек чете от Книгата на Природата и се учи от нея. Като пътува всред Природата и наблюдава как канарите издържат на големи бури и ветрове, без да се рушат и събарят, той си казва: „Ако канарата може да издържа на бури и ветрове, не мога ли и аз като нея да устоявам на противоречия и мъчнотии?“. (23/стр. 258, 259)

Може ли човек да устои на противоречията, на спънките и мъчнотиите в живота си, без да се усъм­ни и разколебае, той е хванал в ръката си Ключа на живота. От това зависи неговото повдигане. От това зависи неговото щастие. (49/стр. 191)

На пръв план седи Идеята за Свободата на човешката Душа, а след нея идат методите за реализирането . Възприеме ли тази Идея, човек трябва да бъде Силен, да устои на всички мъчнотии, които се изпречват на Пътя му. (76/стр. 143)

Няма човек в света, който да не е минавал през мъчнотии. Всички хора са минавали и минават през мъчнотии с единствената разлика, че едни са устоявали на мъчнотиите, други пък още в началото не са устоявали. Онези, които са издържали на мъчнотии както тримата момци в огнената пещ, и до днес още служат за образци. За да развие в себе си нужната Устойчивост, човек не трябва да се задоволява само с един опит. Много опити, много усилия трябва да направи той, за да развие в себе си морален Устой. (45/стр. 104)

Всеки човек ще мине през големи изпитания и бури, за да се опита неговата Устойчивост. (70/стр. 64)

Спасението е вътрешен, органически процес. Да се спаси човек, това значи да придобие в себе си такава Устойчивост, че никакви бури и ветрове, никакви мъчнотии и противоречия да не го разклащат. За това се изисква усилена работа. (57/стр. 135)

През каквито бури и ветрове да минавате, вашата свещ не трябва да изгасва… Слабата светлина всеки може да изгаси, но силната– никой.

(14/стр. 25, 26)

…Дойде някоя малка буря, раздруса дървото и плодът пада долу… Вие виждате вашия Идеал паднал на земята и казвате: „Отиде Идеалът ми!“… В човешкия ум, в човешкото сърце трябва да има мисли и желания, които да останат на Дървото на Живота, каквито и бури да се явят. (12/стр. 118)

Разумният човек не се влияе от външните условия. Че имало бури и ветрове, че валели дъждове, той знае, че всичко това е на мястото си. Бурите ще дойдат и ще заминат. Дъждовете ще валят и превалят… От ученика обаче се изисква да мисли право, да чувства право и да действа право. (14/стр. 111)

Не е лошо да вали дъжд, не е лошо сухото време, не е лошо и чистото ясно небе, но времето трябва да се сменя, а човек да е готов всеки момент да се ползва от него. Устойчивост, издръжливост се иска от хората. (66/стр. 61)

…У вас ще се яви вътрешна борба защо сте дош­ли на Земята в тази гъста материя. Вие ще правите усилия да излезете от тази материя, но вашата задача не е в борбата, а в устояването срещу тези противоречия. (60/стр. 93)

Духовен човек е онзи, на когото съзнанието не се прекъсва при никакви борби, при никакви изпитания. Този човек се движи в Светлина и никога не се спъва. (15/стр. 260)

Казвам: Такъв трябва да бъде ученикът! Той трябва да се отличава със смелост и решителност, да устоява на вътрешната борба, която става в него. (35/стр. 75)

Специални изпити за ученика

Някои ще бъдат слушатели. За да станете ученици на Школата, трябва да минете през ред изпити и тогава ще се произнесат, че сте вече редовен ученик на тази Школа. (21/стр. 118)

Невидимият свят дава изпити само на способните Души, а на невежите не дава никакви изпити. След като ученикът издържи изпитите, които му се дават от Учителя, той приема Божието Благословение. (1/стр. 350)

За учениците идат дни на Посвещение, Господ ще ви посети да види докъде сте достигнали. Ще бъдете на изпит не в лош, а в добър смисъл; всеки трябва да е готов сега. (1/стр. 382, 383)

…Вие влизате в Школата. В тази Школа се влиза да се учи. И тогава през годината ще ви се дадат големи задачи и малки задачи, големи изпити и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали досега. (21/стр. 264)

…Най-първо окръжаващите ви хора ще искат да ви извадят от това място, в което се намирате– те ще ви поставят на изпит… Ако си ученик или студент и се занимаваш по-сериозно с Окултната наука, другите студенти ще започнат да говорят за теб и да казват: „Оставете този човек, той е голям философ!“. Ще гледат доколко можеш да издържиш: ако имаш Силна Воля или Дълбоко схващане на нещата, ще издържиш ден, два, седмица и повече и тогава те ще изменят своето разположение. Но изгубиш ли Равновесието си, те ще кажат: „Разбрахме колко си силен“. (3/стр. 378)

Аз имам в Школата двама ученици– ще приведа този пример– двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич [по]между си… Всичките братя ги считаха светии и ги кръстиха „Светии Кирил и Методи“… И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между тия „Св. св. Кирил и Методи“. На тия „Св. св. Кирил и Методи“ аз им казвах: Въп­роса за женитбата не сте го разрешили още.

(21/стр. 268, 269)

…Аз им казвах: „Слушайте, вас аз ви познавам [от]преди осем хиляди години, оттогава датира тази история, в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, …сега идете в света и аз искам да си издържите изпита. Изпити толкоз пъти! …Аз ще ви поставя на един изпит и ако издържите изпита, ще минете в класа“. Те още държат изпита…

(21/стр. 270, 271)

Аз следя, окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тъй. Аз казвам: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото вие да влезете в Школата, докато не издържите изпита си“… Сега и вие ще кажете: „Гледайте тия ученици каква привилегия са имали!“. Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място. (21/стр. 271)

Колкото по-дълбоко навлизате в Учението, толкова изпитите ви ще стават по-трудни. Ще ви се дават задачи, които по няколко пъти на ден ще ви изпотяват. Такъв е Пътят на ученика. Привилегията за ученика се заключава в това, че той ще прекара всички мъчнотии и страдания съзнателно, ще знае защо и за какво идат. (11/стр. 47)

Аз съжалявам по някой път, че като дам изпит на някои, те не се радват. Тъй щото аз съм решил на всички ония, които не се радват, да не давам изпит, нито задача… Ще давам изпит, задача само на онзи, който ще се радва, а с някои съм решил да нямам абсолютно взимане–даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство и неблагодарност. (21/стр. 264, 265)

Една сестра дойде при мен и се оплака, че са я били; казах : „… когато те биха, ти трябваше да въздадеш хвала на Бога, че си издържала един изпит, а ти се оплакваш. Когато биеха първите християнски мъченици, те въздаваха хвала на Бога“. (1/стр. 350)

Всеки един от братята и сестрите трябва да издържи изпитите, когато дойдат. (1/стр. 344)

Сега мислете, че като влезете в Школата, през годината ще дойдат големи бури, облаци, гръмотевици. Да знаете, че тия неща са необходими за проветряне на умовете и за закрепване, и като дойдат тия бури, да знаете, че вие сте много по-близо до Царството Божие, отколкото сега, защото само когато дойдат бури, ветрове, тогава започват да цъфтят цветовете. (21/стр. 252, 253)

Ученикът трябва да разработва Вярата и Надеждата. Той трябва да е готов на всички страдания. Трябва да разработва в себе си Възвишени мис­ли и чувства и да устоява на всички изпитания без колебание. (2/стр. 62, 63)

На физическия свят страхът и съмнението се явяват естествено, а в Окултните Школи ги предизвикват изкуствено. Така е било в Индия, в Египет и във всички останали Окултни Школи. Например някой ученик отива при един от Учителите на една Окултна Школа, но Учителят не му говори нищо. Ученикът говори, Учителят мълчи; ученикът се вижда в чудо, не знае какво да прави. Минават ден, два, три, Учителят все мълчи. Ученикът започва да мисли дали не е влязъл преждевременно в Школата. След това Учителят го поставя на такъв изпит, от който ученикът преживява голям страх. Сега Учителят наблюдава дали умът и волята на ученика са добре развити. (11/стр. 13)

Окултната наука, така както са я учили в миналото, е била много трудна. Питагор е стоял двадесет години в Египет, минал е през много изпити, чакал е да го въведат в пирамидите, за да получи едно Посвещение на египтяните. После трябвало да прекара десет години във Вавилон, за да мине през изпити и да го посветят; също и в Палестина е учил. И след като се върнал, основал Питагоровата Школа. (1/стр. 351)

Да ви задам една задача, както Питагор е правил. Да кажем, че ще се намерите в една Питагорова Школа. В неговата Школа са идвали княжес­ки синове и той ги е подлагал по 3–4 години на крайни подигравки. И ако един от тези кандидати издържи след 4 години, той е бил приеман в Школата му, за да му разкрият Тайните науки. Ако вас един месец ви подиграват, не зная колко души ще издържат. (8/стр. 117)

Вие ще кажете защо Господ допуща това. Това е изпит. Онзи ученик на Питагор няма да отговори на подигравките, на обидите, на оплюването, но ще се въздържи и след 4 години ще разбере ще стане ли ученик, или не. Той разсъждава и като мине през този изпит, ще влезе в училището. (8/стр. 117)

Първото нещо: човек трябва да се отличава с Търпение, да може и когато говорят най-лошото за него, да може да търпи. В Питагоровата Школа един ученик ще го поставят при другите ученици, които ще го плюят, ще му казват най-грозните думи. Ако може да издържи, приемат го за ученик. Той гледа спокойно и се усмихва малко. Ще му говорят подигравателно. Коя сестра от вас би издържала този опит? Питагор преди повече от две хиляди години е работил така. Малцина са влезли в Школата. Защо? Защото само на този, който търпи, само на него могат да му се поверят Божествените богатства. (8/стр. 123)

Сега, като ме слушате, ще кажете, че сте ме разбрали. Ако наистина сте ме разбрали, ще ви подложа на изпит. Ще дам изпита първо на някоя сестра. Ще накарам всички да говорят лоши думи и да я оплюят. Ако понесе това изпитание спокойно, като че нищо не става, тя ме е разбрала. (16/стр. 764)

В старо време са изкарвали един ученик и ще мине един друг ученик, и ще го бие, ще му дърпа косите. Той да се не раздразни, като го бият.

(16/стр. 179)

…Много от окултните ученици, както в миналото, така и днес, са пропадали и продължават да пропадат. Обаче броят на напредналите ученици днес е по-голям от тоя в миналите времена. Не е лесно ученикът да устоява на сегашните условия на живота. (15/стр. 30)

Във времето на изпитанията

…Сега, понеже настава Освобождението на Земята, искат се Силни и здрави хора, пълни с Идеали и Устой. Животът няма да бъде така мирен, тих и спокоен, както мнозина мислят. Защо? Понеже иде Нова култура. А когато иде Нова култура в света, всички плодородни полета трябва да се разорат, цялата земя трябва да се преобърне. (50/лек. 5: стр. 32)

Иде време, когато Идеалите на хората ще се изпитат. Трябва да остане само Вечното, което устоява на всякакъв огън. (33/стр. 431)

Изпитанията ще дойдат и трябва да ги издържите. (12/стр. 152)

През каквито изпитания да минавате, важно е да създадете в себе си Положителна Вяра.

(42/стр. 236)

Пророците, преди да станат Пророци, Бог ги е поставил на най-големи изпитания… Също така и християните минават през много изпити. И вие сте дошли на Земята да научите нещо. Първото нещо е да научите Търпението, второто нещо е да научите Въздържанието и третото нещо е да можете да се справите с всяка мъчнотия. (8/стр. 125)

Първо ще се намерите в положението на житното зърно: като дойдат нещастията върху вас, ще ви заровят, но не издавайте никаква въздишка, задълбочете се в себе си. А какво прави човек в такъв случай? Стряска се. Не, ще постъпите като житното зърно. Докато не се събори светът, нищо няма да се създаде. (6/стр. 36)

Когато страдаш, кажи си: „Заровиха ме, погребаха ме, посипаха ме с малко пръст“, т.е. смъртта ми дойде. Но всичко това е привидно и в Окултната наука се нарича изпитание. Има зърна, които не могат да поникнат. Това значи, че те не са издържали изпита си. На всеки от вас, като му се тури малко пръст отгоре, дава му се възможност да расте. Това може да го проверите. Ако пък ви се даде някакъв изпит и вие се страхувате, не устоите, не сте го издържали, спирате се в развитието си за 1–2 или 10 години… (6/стр. 36, 37)

Ще бъдете тихи и спокойни, като житното зърно ще стоите и ще чакате, без да се безпокоите.

(6/стр. 40)

И Христа поставиха на изпит да видят колко е търпелив. Плюха Го, ругаха Го. Каква мисъл имаше в ума Му? Той гледаше тихо и спокойно на всичко… Той разреши една от най-мъчните задачи.

(16/стр. 764)

Изпитанията, през които мина Христос, ще се наложат и върху вас. Три дни бяха големите страдания на Христа и на третия ден възкръсна… И след това Той каза: „Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята“. Всяка власт, която не е минала през най-големи изпитания и страдания, не е никаква власт. Като минеш през големи изпитания, тогава ще разбереш това, което Христос е разбрал. Ще ти се даде в живота всяка власт на Небето и на Земята, но тогава няма да бъдеш какъвто си сега.

(16/стр. 764, 765)

Три дена след разпятието си Христос разбра защо трябваше да мине по този път. На третия ден Той възкръсна. Когато човек мине през големи страдания и устои на тях, непременно ще възкръсне. (37/стр. 42)

Животът, който живеете на Земята, е едно училище. Тук е място за крайни изпитания… Тук, на Земята, се изпращат всички хора, за да се изпитат какво представляват. Когато някой Ангел иска да го пратят на работа в друга Слънчева система, Господ го изпраща на Земята да го опита. Най-после един Ангел ще го изпратят в една волска форма да оре при един български земеделец. Десет години да оре и земеделецът да го мушка. И този Ангел да каже: „Много добре прави той“. (8/стр. 122)

Всички в България ще преминат през изпитания, които ще засегнат и вас, учениците, за да се види кой ще устои. (1/стр. 318)

Всички хора са поставени на изпитание. И който изтърпи докрай, ще получи Благословение.

(1/стр. 382)

Съзнателно или несъзнателно, човек трябва да мине през изпитанията и мъчнотиите в живота– те не могат да се избегнат. Ако несъзнателно ги мине, ще се натъкне на ред противоречия; ако съзнателно ги мине, ще получи Божието Благословение и ще знае защо е трябвало да мине през тях. Така прекарани страданията, в Душата на човека настъпва Радост и Мир. (11/стр. 47, 48)

Ако ви дойде някакво изпитание, не се смущавайте. В него е скрито известно Благо, което ще дойде накрая, след като издържите. (2/стр. 44)

След всяка лоша дума, която ти е казана, след всяко изпитание, ако издържите, ще се яви едно велико Благословение, което даже не подозирате. Изпитанията са Божествени Блага, които са скрити, за да ви опита Бог. (8/стр. 115)

Който има Любов, в него всеки страх отсъства. Любещият човек е с голяма Вяра и Надежда. Любовта има силно развита Вяра, Надежда и липса на страх. Съвременните изпитания са пробни уроци за верующите. Едно от най-силните средства… е Любовта, придружена с Вяра, Надежда и безстрашие. Няма нещастие, което да устои на тия качества. (6/стр. 95)

Вие обичате някого, но той ви каже няколко думи, които ви нараняват. Любовта ви трябва да издържи на изпитите. (1/стр. 346)

Когато обичаш някого и откриеш слабости или погрешки в него, и не отпадне Любовта ти, ти си издържал изпита на Любовта. Когато онзи, когото обичаш, не се отнесе внимателно към теб и ти не отпаднеш в Любовта си, ти си издържал изпита на Любовта. Когато онзи, когото обичаш, обича други и не се накърни Любовта ти, ти си издържал изпита на Любовта. Ще знаете, че вашата Любов ще мине през всевъзможни изпити, и вие трябва да бъдете Силни, за да издържите… (1/стр. 149)

От 28 до 31 години е критическият период в човешкия живот. Тогава всички преминават през една криза. Тези три години са години на изпит и няма място, дето да не те бутнат. Трябва да бъдеш смел, да носиш страданията, да носиш изпита си.

(1/стр. 195)

Когато се дава едно изпитание, човек може да го издържи. Изпитанието, което се дава на човека, не превишава силите му. (2/стр. 50)

Трябва да бъдеш издръжлив и да знаеш, че Господ няма да допусне повече изпитания, отколкото ти е силата; Той знае колко можеш да носиш.

(1/стр. 477)

В дадения случай Бог те е поставил на изпит, казва: „От теб зависи, Аз ще те изпитам“. Ти имаш толкова възможности за Доброто, колкото и за злото– ти си господар, ти можеш да постъпиш, както искаш. (3/стр. 365, 366)

Богатството и сиромашията са методи, чрез които човек се изпитва. Бащата има право да лиши сина си от известни блага, за да го изпита. Щом издържи изпита си, той ще му върне всичко, което е взел. (15/стр. 90)

Щом имате мъчнотия, подложете мъчнотията на научно изследване. Щом скърбите, подложете скръбта на научно изследване. Щом дойде страданието, подложете страданието на научно изследване и вижте какво Бог е вложил в него… Та когато дойдат дните на изпитанията, трябва да сте готови. Трябва да вървите по пътя на Мъдростта сега, та когато дойдат дните на изпитанията, като се обърнете към Мъдростта, да я повикате да ви говори. (8/стр. 106)

Човек трябва да бъде твърд и да издържи док­рай. Хората не могат да избегнат изпитите. Ако избегнеш един изпит, който Бог ти е дал, ще дойде друг. Когато човек има Възвишен Стремеж, Възвишен Идеал, за който живее, тогава той е издръжлив на всички изпитания и изкушения. (1/стр. 346)

Посрещането на изгрева в бурно време означава да можеш във време на големи изпитания да имаш вътрешен Подем, Просветление. (1/стр. 338)

Какво нещо е Кръщение? Ще те турят на известни изпитания и ако издържиш, кръстен си. Ако в Любовта издържиш, кръстен си; ако не издържиш, не си кръстен… Вие все още не сте кръщавани, но ще имате кръщение. Кръщение значи да издържиш. (1/стр. 350, 351)

Когато ученикът влезе в Божествената Школа, отначало животът му е лек, пълен само с радости и възторзи. Широко ли му е около врата, това показва, че той е още слушател, а не ученик и стои още в преддверието на Школата. А когато дойдат големите изпити (външни и вътрешни), скърби и страдания, това показва, че е приет за ученик, че е влязъл вече в Школата. И след като ги издържи, ученикът влиза в новата фаза– Новораждане.

(1/стр. 250)

Бог ще погледне към вас… Както и да ви погледне, не се страхувайте от Него. Чакайте с Търпение, докато ви отговори и ви изпрати най-добрите условия, най-големите блага. Обаче, докато дойде това време, вие трябва да бъдете готови да минете пълно разтърсване. Това значи да се намери човек в положение, като че светът се е свършил. След това ще дойде Великото Посвещение, наречено още „ликвидиране на кармата“. (15/стр. 167)

…Човек… най-първо трябва сам да дигне кръста си, което е едно от важните условия. Така вече се приближава към Посвещение. (1/стр. 381)

Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшестваше Новораждането. Защото, колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. (1/стр. 250)

Седмата фаза е Възкресение. По едно време слънчевото небе се покрива с тъмни облаци и човек минава през голяма тъмнина, през Върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изос­тавен привидно и от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане Верен на Идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия Живот на Освобождението. Тази фаза се нарича Възкресение и при нея човек завършва своята еволюция на Земята; у него се събужда Божественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен; влиза в един живот, в който няма никакви страдания.

(1/стр. 251)

Един ден ще минете през голямо разочарование. Това ще бъде последният изпит, който трябва да издържите. Ще бъдете изоставени от всички. Привидно всички ще ви забравят. На Силните Природата дава костеливи орехи, трудни задачи.

(1/стр. 383)

При последния изпит човек ще остане сам, изос­тавен от всички, без никаква опора отвън и ще намери опора само в Бога. (1/стр. 344)

При всички изпитания в живота човек трябва да служи само на Бога, само на една Идея и ако не се поддаде на изкушението и изпитанията, ще познае себе си. (2/стр. 49)

В бурното море

Плувецът, който плува в бурното море, иска да се добере до една скала, да се облегне на нея и там да си почине. Да си починеш, това значи да избегнеш блъскането на едно чувство в друго. Щом те блъскат вълните, ти си в развълнуваното море. Влезеш ли там, трябва да намериш една Основна мисъл в себе си, на която трябва да стъпиш. Само така ще уравновесиш силите на своя организъм.

(36/стр. 347, 348)

Както лодкарят знае в коя посока да постави платната на своята лодка, за да не се вълнува от вятъра, така и добрият човек знае на коя страна на лодката си да постави платното, за да може на всяко време да уравновесява силите на своя организъм срещу бурите и ветровете, които бушуват навън. Разумният, добрият лодкар не може да измени посоката на вятъра, но може да измени посоката на своята лодка, да я запази от теченията на ветровете. Измени ли посоката на своята лодка, каквито ветрове да веят, от каквато посока и да идат, той не се смущава. (63/стр. 148)

Като ученици, вие трябва съзнателно да работите, да разбирате условията, при които живеете, и разумно да се справяте с тях. Докато престане вятърът, вие трябва да обръщате платната на вашата лодка ту на една, ту на друга страна. (63/стр. 149)

Параход, вързан за котвата си, не може да излезе вън от водата. Откъсне ли се от котвата и се понесе по вълните на водата без надзора на опитния капитан, водата ще го изхвърли вън от себе си. Какво представя морето? Морето символизира живота. Както морето се вълнува, така и животът се вълнува… Влезе ли в живота, човек трябва да има опорни точки, на които да се държи здраво. Не се ли държи здраво за нещо, животът ще го изхвърли вън от себе си. (65/стр. 142, 143)

Едно трябва да имате предвид: щом сте влезли в живота, вие трябва да бъдете съсредоточени. Какво става около вас, това не трябва да отвлича вниманието ви. Щом вниманието ви се отвлича на една и на друга страна, вие сте осъдени да попаднете във вълните на живота, които ще ви изхвърлят далеч някъде. (65/стр. 143)

За един човек, който е свързан с Духа, животът представлява такова нещо, каквото представляват вълните за един голям океански параход. Той си върви напред, защото тези вълни не представляват за него нищо. Вълните се блъскат в него и се разбиват, но параходът продължава своя път.

(75/лек. 29: стр. 24)

…Един параход, който минава през океана, и той [е] един от тези големи гиганти– като седнеш в него, върви тих и спокоен. И при големите бури седиш спокоен, наблюдаваш, никакъв страх не влиза в Душата ти, че този параход може да потъне. Такова нещо е Любовта: като един голям кораб, че като седнеш в него, ще кажеш: „Блажени времена!“. (79/стр. 102)

…В Новата култура не трябва да има и помен от плач. Не допущайте в себе си никаква скръб, усещайте я тъй, както параходът усеща вълните, които се блъскат върху бордовете му, само външно, а вътрешно бъдете тихи и спокойни. Управлявайте вашите кораби с Любов. (9/стр. 238)

Онзи, Който ви праща бурята, ви изпитва да види колко е голяма тази Любов, Мъдрост и Истина. (9/стр. 202)

Човекът на Истината се движи свободно всред бурите и вълните на живота, без да потъва. Той има тежест, подобна на тези, които турят в параходите да ги държи в равновесие. Изгуби ли тази тежест, параходът започва да се клатушка на една и на друга страна, а може и да потъне. Тежестта на човека представя Устойчивостта на неговите Възгледи. Докато е на Земята, човек се нуждае от известна тежест, т.е. от Устой на неговите Възгледи. (56/стр. 191, 192)

Параходът е направен така, че каквито сили да му действат, той всякога запазва равновесие. Колкото по-голямо е клатушкането на парахода, толкова по-голяма е бурята… Ако и вие се клатушкате, това показва, че външни сили действат. Обаче Неизменното положение, в което оставате, показва, че има нещо Устойчиво във вас, върху което се крепи животът. Две неща са нужни за парахода: капитан, който го направлява, и устой, равновесие. (36/стр. 315)

Параходът може да се движи, да се клатушка на една и на друга страна, но има една точка в него, която винаги запазва своето равновесие… Такава точка на равновесие съществува и в човешкия живот. Човек може да се обезсърчава, да скърби и да плаче, но никога не трябва да изгубва равновесието в тази точка. (45/стр. 155, 156)

Няма никаква сила в света, която ще може да ви потопи, докато имате Разумното, Божественото в себе си. Докато господства Божественото, там е Господ. (16/стр. 456, 457)

У всички ви трябва да се прояви Разумното. Във всички вас има много Добри навици, но ще трябва само да ги предизвикате… Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на Духа. Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат– вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно. Но ако вие не уповавате на Добрите навици във вас, много пречки и спънки ще ви постигнат. (3/стр. 363)

Като четете Псалмите на Давид, ще видите как един Пророк се оплаква, че станал посмешище на всички, как бил атакуван от лошите духове– отвън и отвътре. Но в него имало едно: той винаги уповавал на своите Добри навици и във всички свои борби е преминал благополучно от единия бряг на другия. (3/стр. 363)

При сегашните условия, в които се намирате, човек трябва да бъде здрав и във физическо, и в духовно отношение. Като казвам здрав, разбирам, каквито и настроения и изпитания да ви дойдат от вън, да отстоявате против тях тъй, както някой кораб, който пътува в морето, отстоява срещу напора на всички вълни. Каквито бури и да ви дойдат от вън, вие трябва да ги издържите с еднакъв отпор. Вие имате сили, за да издържите бурите, които се сипят върху ви. (3/стр. 187)

Като се качите на парахода в океана, ще дойдат срещу него големи вълни… Тия вълни, това са човешките желания. Нека тия вълни отвън си бушуват колкото искат, нека дигат шум, но параходът не трябва да ги допуща вътре. Душата ти трябва да бъде тиха и спокойна. (32/стр. 79)

И при най-големите бури ти трябва да имаш Самообладание и Вяра, че Бог няма да те остави и твоят параход няма да потъне. (32/стр. 79)

Бурите на моретата можаха ли да спрат англичаните да си правят тези великани параходи? Какво не направиха хората! Вятърът спря ли ги? Не, като излезе вятърът, те му се опряха… Мислите ли, че ако ние служим така разумно на Божественото в себе си, че нашите кораби ще потънат? Не, те ще устоят на туй море. (74/лек. 5: стр. 25, 26)

С Чистота пред изкушенията

Ако вие имате дъщеря и я държите затворена в един замък, тя ще бъде чиста. Ако имате друга дъщеря, която, след като я пуснете в света всред всички изпитания и изкушения, остане чиста, питам коя от тях двете стои по-високо. Втората. Ако имате благоприятни условия и сте чисти, това е отлично, но трябва да знаете дали можете в изпитанията да запазите Чистотата си. Онзи, който е минал през всичките нечистотии на живота, през всичките съблазни и е успял да запази своята Чистота, той е ученик. (34/стр. 70)

Вие искате да сте ученици и да се затворите в един стъклен звънец, където да няма изкушения, за да се запазите чисти. Това е най-лесното нещо, но тогава няма смисъл да бъдете ученици. Не, ученикът ще мине през света, ще бъде поставен на всички съблазни и щом издържи, ще познаете, че е ученик. (34/стр. 70)

Като ученици, вие трябва да правите различни опити да видите доколко можете да издържате на изкушения. Ако някой от вас е изпаднал материално и няма пет пари в джоба си, нека си представи мислено, че се намира пред отворената каса на някой банкер и всеки момент може да бръкне, да вземе колкото пари му са нужни. Ако може да издържи на изкушението, той е морален човек.

(63/стр. 321, 322)

Добре е човек да не се съблазнява, но да издържа, да устоява на всичко. (84/стр. 41)

Каквито изпитания и изкушения да дойдат от вън, човек не трябва да им се поддава. От неговата Устойчивост зависи бъдещото му развитие и нап­редък. (76/стр. 384)

Онази жена искаше да изкуси Йосифа и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него. Но той устоя на този изпит– чрез затвор изплати своята карма и така се роди изново. (1/стр. 346)

Едно от качествата на Божествената Любов е това: човек, който има тази Любов, не попада в съб­лазън и изкушение. Никой не може да изкуши онзи, в чиято Душа е Любовта. (2/стр. 123, 124)

Възлюбете Бога, за да станете Силни да издържате на всички условия. Любовта на човека към Бога е тил, който го пази от всички изпитания и изкушения. (76/стр. 413)

Ако ние слугуваме на Бога, какво има да се плашим? Бог е Неизменяем. Когато дойдат изкушенията, кажи: „Ще служа на Бога!“, нищо повече.

(1/стр. 80)

За да се види дали ученикът е верен на една Идея, той ще страда за нея. Да можеш да устоиш във всички съблазни, това значи да познаеш Бога. Първо Посвещение за ученика е да мине през страдания и да устои в Мир, Равновесие и Радост. Второ Посвещение за ученика е да мине през Радостта и пак да устои, без да се разколебае. (1/стр. 337)

Издържане на всички мъчнотии

Друго качество на ученика е издръжливост… Хубаво е човек да има качеството на дъба– да издържа– и на бора– да има стремеж нагоре.

(1/стр. 455)

Новите времена изискват издръжливи, устойчиви, здрави хора. (80/стр. 94)

Страданията и съмненията във вас, като ученици, ще се усилят много, но вие трябва да бъдете Силни, да издържите. Учениците на Окултната Школа трябва да бъдат Силни! (3/стр. 11)

Иде огънят в света… Старата култура ще изчезне, помен няма да остане от нея. Греховете, престъпленията на хората ще изгорят. Които издържат на този огън, те ще светнат, както свети златото, което е минало през огъня на златаря. Които минат през този огън и издържат, те ще турят начало на Новата култура. (15/стр. 61, 62)

Сега вие трябва да знаете, че всички хора, добри и лоши, ще минат през огън. Не се страхувайте, но будни трябва да бъдете, да минете през огъня и да оцелеете. Който оцелее, той ще се очисти. (15/стр. 62)

Човек… трябва да бъде готов да понесе всички мъчнотии, на които се натъква. Никой не може да избегне мъчнотиите, но може да ги понесе разумно и да се ползва от тях. (18/стр. 158, 159)

Не мислете, че всякога ще бъдете над мъчнотиите. Ще падате, ще ставате, но няма да отстъпвате от Принципите на Божественото. (23/стр. 300)

Дойде ли страх, безверие, малодушие, обезсърчаване, пак не се поддавайте. Знайте, че това са противодействия, които не са ваши. Дръжте в ума си мисълта, че ви е дадена Сила, Разумност, Светлина да виждате нещата, да ги разбирате и да се справяте с мъчнотиите. (23/стр. 300)

…У вас трябва да остане един Основен Закон, с който да противодействате на отрицателните желания и чувства, които се зараждат у вас. Не е достатъчно само да им противодействате, но трябва да издържате на тях; не е достатъчно само да издържате, но вашата мисъл трябва да расте и да се развива; при това не трябва само мисълта ви да се развива, но и Душата ви да се разширява, а Духът ви да укрепва– само така ще имате прояви на Истински човек. (12/стр. 391)

Когато дойдат големите изпитания и мъчнотии в живота, човек трябва да има поне един добър приятел, който да му каже: „Дръж се! Не се плаши, ти ще устоиш!“. (42/стр. 24)

Когато другите страдат, вие трябва да влизате в положението им, да помагате. Когато вие страдате, трябва да носите страданията разумно и без протести. (42/стр. 236, 237)

Някои страдания са действителни, а някои– фиктивни. Каквито и да са страданията на човека, той трябва да издържа. (15/стр. 62)

Като дойдат страданията, всеки трябва да ги понася, без да пита защо са дошли. Щом минат, тогава ще ги разбере. Христос, Великият Учител на човечеството, се подложи на най-големите страдания, каквито са съществували някога в света, без да Му се даде отговор защо страда. Вместо отговор разпнаха Го на кръста, прободоха Го в гърдите… и оставиха Той сам да намери причината на тия страдания. Като не получи никакъв отговор, Той каза: „Да бъде Твоята Воля, Господи!“. (11/стр. 48)

През големи изкушения и изпитания мина Христос, но издържа. Сатаната Го изкушаваше, хората Го преследваха и най-после дойде до кръста. Той се моли да Го отмине горчивата чаша, но не можа– трябваше да я изпие. Той лекуваше болни, възкресяваше мъртви, но на Себе Си не можа да помогне. Трябваше да мине през големи противоречия. …Той каза: „В Твоите Ръце, Господи, предавам Душата Си. Да бъде Твоята Воля!“. През голям изпит мина Христос. Лесно се говори за страданията, но мъчно се понасят. (16/стр. 277, 278)

Щом се натъкнете на известно страдание, дълбоко в себе си ще си кажете: „Такава е Разумната Воля Божия! Такава е Великата Воля Божия! Такава е Волята на Безпределния Космос!“. (11/стр. 49)

Лошите хора не се мъчат, добрите се мъчат… Като слезете в дъното на мъчението, готови ли сте да кажете: „Светът е широк за моя ум и за моето сърце, аз ще приема мъчението във всичките му форми“? Това е най-важният психичен момент.

(6/стр. 6, 7)

Ако не приемете мъчението като фактор на вашето бъдещо съществувание, вие ще се лутате в света, без да разбирате вътрешния смисъл на живота. Мъчението ще направи всички ви герои. (6/стр. 8)

Приемете мъчението, защото то ви е дадено от Невидимия свят… Има някои от вас, които и да искат, не са определени за мъчение; не всички, които ме слушат, ще бъдете мъчени. Всички не сте герои, а мъчението ще дойде за героите. То ще заобиколи някои от вас и ще каже: „Хайде за друг път“. Който се мъчи, той трябва да счита мъчението за една привилегия. (6/стр. 8)

Качество е да бъде человек издръжлив, постоянен. Който не е издръжлив, той ще изгуби. Такъв народ е английският. Който человек е издръжлив, победата е негова. (6/стр. 87)

Вие трябва да предпочитате смъртта пред робството, трябва да представлявате пример на юначество. Ама че щели да ви затворят, че щели да ви бият– издържайте, не се плашете! Тихо и спокойно застанете– това е Свобода. Без страх!– това правило трябва да приложите. (3/стр. 318)

Един френски офицер искал да се противопостави на един закон, но преди това отишъл при един приятел и му казал: „Бий ме колкото искаш!“. Когато му ударили две яки тояги, той казал: „Стига толкова, ще видя колко ще мога да издържа в това, което съм намислил“… (9/стр. 165)

Изкуство е човек да издържа на външни противодействия, на външни мъчнотии и изпитания.

(17/стр. 97)

Проследете живота на кой и да е от Великите хора– ще видите, че всички са били подлагани на хули, на гонения, носили се най-лоши думи по техен адрес, за да се види дали ще могат да издържат. Този, който може да издържи, той е човекът, на когото може да се възложи някаква мисия. Някои от вас, като ученици на Окултната Школа, ще минат под такава дисциплина… Не можете да избегнете този път. Дали ще минете тази дисциплина като ученици на Школата, или вън от нея, безразлично е, но важното е, че всички ще я минете. (3/стр. 85)

Ако и вас хулят за Името Христово, издържайте… Не е лесно човек да издържа хулите на грешните хора. Геройство се изисква за това. Само възрастният може да издържа хулите на грешните хора. Това не е за деца. (15/стр. 222)

Иде една нова вълна от космическото пространство– вълна на Божествената Любов. Наричат я още Огнена вълна. Тази вълна има мощни трептения, които организмът на всеки човек не може да издържи. Затова се казва, че Бог е Огън всепояждащ. Тези, които са готови да издържат трептенията на тази вълна и я приемат, ще прос­ветнат, а онези, които не могат да издържат трептенията , за тях тази вълна ще бъде огън, който ще ги изгори или ще стане причина да минат през най-големи страдания. (2/стр. 254)

Като дойдем до Бога, никакви страдания не трябва да ни разколебават, каквито и да са те. Тъмните сили ще се опитат да ни разколебаят, но ние трябва да издържим. (1/стр. 434)

Човек издържа страданията заради Любовта. За тази Любов, която Бог има към Христос, Той издържа страданието. Значи, страданията не са по-силни от Любовта. (1/стр. 9)

Преданието разказва за Христа, че легиони от шест хиляди човека Му нанесли осемдесет хиляди удара, и Той мълчал. Как е издържал Христос? Той си казвал: „Удряйте, тия удари са Благословение– нека други се благославят чрез Моя гръб. Това са Моите ученици, за които съм готов да понеса всичко“. (9/стр. 224)

Един мъченик го режат на късове и той издържа чрез Божията Любов. Любовта е над смъртта.

(1/стр. 9)

Хората на Любовта… са много издръжливи. Един човек, в когото действа Любовта, той издържа на всички страдания. (8/стр. 48)

Човек, който има Любовта, …издържа. Аз съм виждал хора да страдат и се смеят на болестта. Казва : „Ти, като нямаш работа, с мене се занимаваш“– и се смее. Друг да е, ще кряска, а пък той се смее и казва: „Болестта ще си замине, на крива врата е дошла болестта“– казва той. И действително болестта си заминава. (8/стр. 48)

Бъдете пълни с Любов – Любов, която да лекува даже. Ти обичаш една болест, да ти стане много приятна, тогава тя ще си замине вече. Аз съм виждал хора, които, като ги тресе, вземат си стомната и отиват за вода. След един-два месеца треската ги остави, замине си, а пък онзи, който се бои, с години може да има треска. (8/стр. 106)

Понасяне страданията
с Любов и Разположение

Защо страда човек? За да се изпита неговата Любов и Устойчивост. (83/стр. 122)

Вие седите и си мислите, че някой път ще станете големи хора. Хубаво е. Голям човек е онзи, който може да носи страданията. (16/стр. 362)

Природата определя гениалността и величието на хората според страданията, които те понасят. Степента на страданията определят величието на човека. (17/стр. 64)

Реши ли човек в себе си да носи страданията си с Радост и Търпение, той проявява вече своята Разумност. Не след дълго време този човек ще стане гениален. (17/стр. 64)

Който носи страданията си с Радост, той е по-силен и по-учен от онзи, който избягва страданията. (19/стр. 14)

Когато страданието дойде върху нас, да кажем: „Да го носим“. Защо да не кажем така? Да ни е приятно. (71/стр. 80)

Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота. Който знае да страда, знае и да се радва. (18/стр. 200, 201)

Страданието е нещо възвишено, благородно. Всички Светии са страдали, Христос е страдал. Всички Учители са страдали. Страданието е последното, с което се завършва еволюцията… Най-първо ще бъдете недоволни в първата фаза, във втората фаза ще се мъчите, а в третата фаза ще скърбите, в четвъртата фаза ще страдате. Ако може да превърнете недоволството в Доволство, ще имате едно богатство. Ако превърнете мъчението в Размисъл, ще имате второ богатство. Ако превърнете скръбта в Радост, ще имате трето богатство; а пък като превърнете и страданието, ще имате всичкото богатство. (8/стр. 105)

Като дойдеш в страданията, ще дойдеш в Дълбочина. Дълбочината е в страданието. В големите страдания и мъчения християните са били радостни. Да бъдеш радостен в страданията, там е Силата. (1/стр. 459)

Да си весел при скръбта – не да се смееш отвън, но отвътре при скръбта да бъде човек весел. Това е първото правило. Такива са били Светиите. За пример забият му нож, той гледа спокойно. Повдигне ръката, той го забие повече, мушне го, тече кръв, той стои. Случвало се е онзи, който го мушка, не може да издържи, падне, започне да се моли: „Прости ми!“. Сега в България колко души има такива? Ако има един, за образец ще бъде.

(8/стр. 74, 75)

По какво се отличава Светията? По своята Устойчивост и Воля. Едно време Светиите са били подлагани на мъчения: ушите им рязали, краката и ръцете им рязали, но те устоявали на всичко. Първите християни били подлагани на огън, но те с песни отивали на кладата– издържали на всичко. Воля имали тия хора. Наблюдавам как носят страданията някои от сегашните герои. Едва ги понагреят малко и те отстъпват– не издържат на мъчнотиите. (55/стр. 23, 24)

За онзи, който люби, мъчнотии не съществуват. Аз не говоря за човешката, но за Божествената Любов, заради която всеки е готов да направи всичко. Тази Любов носи Радост за човека. Това виждаме в живота на Апостолите, на мъчениците, на Великите хора в света. Апостолите са били бити, измъчвани, поругавани, но се връщали дома си радостни и весели, че са удостоени да страдат за Христа, за Бога. (42/стр. 236)

Вярвайте в Бога, каквито и страдания да дойдат, да кажете: „Заради Господа аз ще нося всичките страдания“. Това аз наричам Идеалната Любов. Заради Господа да може човек да издържи всичко. (7/стр. 92)

Защо идат страданията? И докога човек страда? Докато приеме страданията като метод за възпитание и започне да ги носи с Радост. (16/стр. 280)

Един стар свещеник, около шестдесет-шестдесет и пет годишен, ми разправяше следната своя опитност: „В първите години на живота си аз не обичах страданията и по всякакъв начин се стараех да ги избягвам. Обаче, каквото и да правех, ставаше точно обратното: страданията все повече и повече се увеличаваха. Най-после аз си казах: „Слушай, приятелю, какво си видял ти, че бягаш от страданията? От сега нататък ще дойдат истинските страдания! Приготви се да ги приемеш с Радост и да ги носиш мъжки!“. От този момент аз обикнах страданията, но те взеха да се отдалечават от мене. Докато ги избягвах, те ме преследваха; щом престанах да ги избягвам, те ме напуснаха“. (12/стр. 390)

Някой казва: „Ама с тия скърби ми дотегна вече“. Не, радвайте се, защото животът на Земята без скръб е такава безсмислица, такава пустота, каквато не можете да си представите. Радвайте се, докато имате скърби… Дойде ли ви скръбта, нека се яви Радостта във вашата Душа. Някой казва: „Ама аз много страдам“. Хубаво, радвай се, нещо хубаво зрее в тебе. Като узреят тези хубави плодове в тебе, те са едно Благо за твоята Душа и тогава ще ги разбереш. (7/стр. 80)

Да се не обезсърчавате, да не пъшкате, а да се радвате и когато плачете. (9/стр. 226)

…Радостта не трябва никога да се прекъсва. Ще дойдат и страдания, но те не трябва да прекъсват Радостта. Ще дойдат скърби, беднотия, но и те не трябва да ви лишават от Радостта. (16/стр. 270, 271)

Учете се на закона на Доволството, и то не отвънка, а отвътре, от сърце да бъдете доволни. Като е тъй, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с Дълбоко съзнание. Може да попъшкаш, да пострадаш, но ще си го понесеш доброволно, съзнателно. Човек трябва с Достойнство да понесе страданията си. (6/стр. 84, 85)

Човек, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микроб, а човек, който съзнателно страда, е Велик човек, макар и да е прост. Всеки, който страда и носи мъжки страданията си, е Христос на Земята. Жена или мъж, който страда най-много и носи своето страдание най-леко, е Христос. (9/стр. 112, 113)

Който страда, е много Силен човек. Само Силният може да страда. Аз говоря за съзнателното страдание– носиш страданието и не падаш духом. (1/стр. 469)

…Само гениалните, само високоорганизираните хора страдат. Чрез страданията се проверява доколко нервната система на човека е добре организирана… Високоорганизираният човек не губи присъствие на Духа си. Той притежава Велико Самообладание. От него лъха Мекота и Благородство.

(17/стр. 65)

Като ученици, вие трябва да правите разлика между мъчение, скръб и страдание. Обикновеният човек се мъчи, а гениалният страда. Който се мъчи, той се дразни, гневи… (17/стр. 66)

Каква е разликата между мъчение и страдание? При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен и не се ожесточаваш. Закон е, че страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. (1/стр. 472)

Когато дойде Любовта, ще кажеш: „Всички страдания, които могат да дойдат, ще ги нося с Радост“. (2/стр. 294)

Да вкусиш от Божията Любов, това значи да се намираш пред оазиса на пустинята. При всички мъчнотии и страдания тя дава Сила на човека да ги понася с Радост. Това значи да носиш Реалност­та в себе си… (36/стр. 233)

Ако страдаш и с Радост понасяш страданията, имаш Любов… Крайно неприятно ми е, когато някой страда без Любов. Друго е, ако имате съзнание и доблест да страдате за Истината. Но това става само с Любов. (2/стр. 49)

Ако в Душата ви се яви Дълбоко желание да разберете, да намерите Бога и Целокупния Живот, страданията ви имат смисъл. Това са страдания с Любов. Като срещна такъв човек, мога да го прегърна и целуна. (2/стр. 49, 50)

Смяна на страдание и радост ще има, докато дойде Любовта. Да издържиш на страданието, показва наличие на Любов. Чрез страдание съзнанието се превръща в Любов. Страданието е път към Любовта. (1/стр. 472)

Страданията са корените. Радвайте се на корените! Радостите са клонищата. Радвайте се на клоните! Дърво без корени не може… А пък плодовете на дървото са Божественият свят. (2/стр. 48)

За онзи, който не е страдал, ще има страдания, а за онзи, който е изтърпял страданията докрай, няма да има повече страдания. (2/стр. 43)

Когато разумно понесе страданията и изпитанията си, човек се повдига в съзнанието си. Той знае вече колко е силен и какво може да направи.

(17/стр. 48, 49)

Свещеният Огън е Разумна Сила, която чисти. Като знаете това, благодарете за страданията. Казваш: „Страданието ме съсипа“. Не се заблуждавай! Това е Огънят на страданието, който чисти нещо в тебе, без да изгаряш. Ако искаш да се очистиш и да светнеш, ще търпиш. (16/стр. 701)

Страданията са път да се събереш в себе си. Какво представляват страданията? Че то е едно Красиво състояние на Духа! И който е Силен, ако благодари, като страда, няма да се мине и един час, два часа – и [в] най-лошото си състояние като траеш два часа – изведнъж ще ти светне. (7/стр. 71)

Когато човек се намира в най-големи противоречия, страдания, трябва да бъде благодарен на Бога, да има Радост и Хармония в себе си. Това е изпит. Господ казва: „Много работи мога да ти кажа, но по-напред искам да знам дали можеш да носиш товара, който ще ти дам“. (1/стр. 342)

Когато се намираш в голямо изпитание, кажи си: „О, тъмна нощ, която приготовляваш Светлия ден, който иде!“. Почнем ли да разбираме страданията, те ще се превърнат на Радост. След страданието иде нещо радостно за нас, понеже сме работили. Страданието е работа… (1/стр. 474)

Когато Йов бил връхлетян от страдания, отначало видял близо до себе си грозните духове, но като отправил поглед по-далеч, видял Светлите Духове. Значи, близкото около него било мрачно, а далечното било Красиво. Тогава той разбрал, че всичко, което става, е за добро, и настанал Мир и Радост в Душата му. (1/стр. 344)

Часът на героите

Кои хора са Силни? Които са Свободни и които могат да понасят мъчнотии, страдания, оплювания, опозорявания. Тия неща са изпитания за хората и който ги понесе, той минава за герой. (87/стр. 109)

Страданията са дадени на човека да се изпита кой е герой и кой– страхливец. Който не иска да страда, …записват го в каталога на страхливците. Страдате ли, вие сте герои. (87/стр. 109)

Когато войникът носи кръст, това показва, че е храбър. Той носи кръст за храброст и минава за герой. Защо и ти, като носиш кръста, т.е. страданието, да не бъдеш герой? Носи кръста и бъди герой! (88/стр. 67)

Казвате: „Разкажете за Любовта“. Какво да ви разправям за нея, когато сте разпнати и изпитвате болки? Единственото нещо, което мога да кажа на един разпнат човек, е да търпи, да страда и да бъде герой в страданието. (9/стр. 15)

За кого има драма: за мъртвите хора или за живите? За живите, разбира се. За мъртвите никаква драма не съществува. За живите е драмата. Тя подразбира, че героят е поставен на изпитание и трябва да издържа– герой да бъде. Той трябва да издържи изпита си добре, да покаже Силата си.

(5/стр. 149, 150)

Ти трябва да издържаш. Каквато и тежест да се тури върху гърба ти, ти трябва да имаш съзнание, че си герой, че може да носиш, че може да дадеш един добър пример на хората. (24/стр. 140)

Любовта е Сила, която може да издържи цялата Вселена. Ако тя издържа на гърба си цялата Вселена, колко по-лесно ще се справи със страданието. Дойде ли Любовта в човека, той става герой. Никоя сила не е в състояние да го сломи. (83/стр. 90)

Ако Любовта на съвременните хора се подложи на изпит, едни от тях ще издържат, а други– не. Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Любовта, Мъдростта и Истината.

(2/стр. 146)

Който страда и издържа докрай, той е герой. Който страда, той е герой, от него човек ще стане. Който не страда, от него нищо няма да стане.

(2/стр. 45)

Когато Господ ви даде изпитания, издръжте ги с геройство и след това ще ви се даде Благословение. (6/стр. 130)

Като говоря за Новите хора, разбирам хората на Слънцето, които живеят с Радост. Те са жизнерадостни, щедри, лесно се справят с мъчнотиите си. Те са герои, хора с широки Души. Всичко използват разумно, на всичко се радват. И като страда, и като се радва, Новият човек се прониква от вътрешна Радост. Той знае, че и лошите, и добрите условия са дадени, за да расте. (2/стр. 245)

---