Учителя – Божествено Учение за тъмната страна която трябва да осветлим - Търсачка - svetanaknigite.bg

Учителя – Божествено Учение за тъмната страна която трябва да осветлим

Божествено_Учение_за_тъмната_страна

БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ
ЗА ТЪМНАТА СТРАНА,
КОЯТО ТРЯБВА ДА ОСВЕТЛИМ

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

Варна, 2015 г.

ПРЕДГОВОР

Бог е Висша Реалност, Реална Реалност. Дяволът е нереална реалност.

Дяволът е Тайна на Бога. Той е Тайна от Великата Неделимост на Бога.

Дяволът е противник на човека, а не на Бога, защото човекът е изоставил Бога.

Бог е създал дявола като противоположност, противостояние, за да видят хората по-ясно в себе си Чистия Път.

Дяволът съществува като нереална реалност, за да може да се изпълни Планът и Замисълът на Бога. Когато хората се завърнат в Бога Великата Реалност, дяволът ще изчезне.

Дяволът е сянка на Бога, скрита цел на Бога. Той е повече влияние, внушение, отколкото реалност. Така Бог гони и постига Своите цели.

В нереалния свят са противоположностите. В Реалния свят е Единството. В Единството реален е само Бог.

Учителя казва: „Моята Светлина не е разделена на изгрев и залез“.

Ако съм преизпълнен с Бог, тогава къде е дяволът?

Дяволът е влияние, а Бог Присъствие. Там, където е Божието Присъствие, дявол няма.

Всеки, който не пази образа на Бога в себе си, създава в себе си един дявол.

Не дяволът е врагът на света, а неразбирането у човека. Неразбирането на Бога е най-големият враг на човека.

Всеки носи в себе си един дявол, когото трябва да превърне в Христос.

Дяволът символизира личната тъмнина у човека.

Ако си нечист, дяволът ще ти влияе; ако си чист, Бог ще ти влияе.

Ако Бог в човека е силен, тогава дяволът е слаб.

Бог събужда хората чрез дявола, чрез злото и това е част от Неговата скрита Любов.

Дяволът е скрит път към Бога. Дяволът идва, за да познаеш себе си, да се завърнеш в себе си, в своя Център в Бога, а не да вървиш по пътеките на дявола.

Злото е натиск, за да се завърнеш в Бога, но чрез Любов към Бога, чрез съсредоточеност в Бога, а не чрез отрицание на злото.

Злото идва да събуди хората за Бога, злото е събудител. На тези хора Бог не може да им помогне с доброто, затова ги събужда със злото. Само злото може да ги завърне. Злото е подадена ръка от Бога за завръщане в Него.

Злото прави Любовта истинска, устойчива.

За всяко нещо, което Бог е допуснал, Той има План. У Бога има Строгост и Справедливост, а не наказание и жестокост.

В злото е скрито израстването, а в Любовта Единението с Бога.

Злото е стратегия на Бога. Злото е създадено не за да го унищожим, а за да го преодолеем.

Луцифер е създаден, за да отърве света от злото.

Човекът е прогонил Бог от себе си и злото трябва да възстанови връзката, иначе човека го очаква зло, по-голямо от грехопадението.

Злото и дяволът нямат тяло, но могат да влизат в телата; обаче тялото ти е дадено, за да се поправиш.

Смисълът на злото е да се научим да живеем в Бога безопасното място.

Ако живееш в Бога, кой ще ти е враг?

Който може да се усмихне на една зла същност или трудност, той вече я е поразил.

Желай само това, което Бог желае, и Бог ще те призове за Своето дело, и ще те устрои.

Щом постоянно търсиш Бога, Бог ще воюва за тебе.

Само Бог е Този, Който прави трудните неща лесни.

Злото действа, защото Бог е неразбран. Ако Бог е разбран, злото бездейства.

В часа на Истината злото никога не оцелява. Оцелява само Любовта.

Който е възлюбил Бога, тъмнината и злото го изпускат, защото те не могат да следват Великия Безкраен Път.

Злото и тъмнината съществуват, докато зародиш Бог в себе си. После те изчезват.

Злото е безсмислено, за да придобием смисъла на живота.

Външните мислят за равенство между хората, а Мъдрите за Възход към Истината.

Външните жадуват за познатото, а Мъдрите за Непознатото.

Външните виждат в тъмнината мрак, Мъдрите виждат в тъмнината сияеща Светлина.

Външните се пазят от грешките, но грешат. Мъдрите не се страхуват от грешките, а от непоучението.

Външните не разбират смъртта. Мъдрите я разбират и тя ги учи как да живеят.

Външните се учат от себе си и от дългия си път. Мъдрите се учат не от себе си, а от Бога.

Външните са създадени от старите светове на илюзията. Мъдрите са отломъци от Сърцето на Бога.

За външните утешението е в бъдещето. За Мъдрите е Радостта от познаването на Бога.

Бог ли е важен, или светът?

Ако виждаш само Бога, бъдеще не ти трябва.

АУМ

Елеазар Хараш
Март, 2015 г.

I. ДВЕТЕ ПРОТИВОПОСТАВЕНОСТИ

1. Дявол Бог

Дяволът е добър служител на Бога

Та ще знаете, че Бог е във всичко и над всичко. И дяволът даже изпълнява Неговата Воля. (книга 12/стр. 354)

Дявола смятат като всемощен. Един доста добър служител е дяволът. Когато някой стане много мързелив, не иска да изпълнява Волята Божия, той казва: „Господи, дай го да го възпитам. Ще Те познае“. (1/стр. 16)

Съвременните хора трябва да се изправят. Знаеш какво казва дяволът: „Вие, хората, ни създадохте голямо нещастие, заради вас теглим“. Защото, хората като направят погрешка, Господ праща дявола да ги изправи. Той страда заради тях… (1/стр. 16)

Господ го учи дявола с любов да изправя. То е най-голямото мъчение за него. Казва (Господ): „Ще идеш да го изправиш, няма да го измъчваш много“. Това го мъчи. Казва (дяволът): „Дай да го помъча“. В историята имаше само няколко случая. На праведния Йов Господ даде дяволът да го изпита и пак го ограничи. Казва: „Ще му вземеш всичко, но до живота му няма да се докоснеш“. Като дойде до страданията на Христа, казва: „Само до Душата няма да се докоснеш; всичко, каквото има, ще вземеш“. На Йов му взе всичкото имане, но после, като му остави живота, той придоби имане и синове, и дъщери и двойно богатство доби. Не му се даде Христовото Възкресение. На Христа Му се даде друго тяло, ново тяло; доста богат е Христос сега петстотин милиона християни има. (1/стр. 16)

Никой няма право, нито власт да съди дявола и да се произнася за него. Кой ти даде право да обвиняваш за всичко дявола? Ако наистина дяволът е толкова лош, защо Бог го допусна в съвета на Синовете Божии?

(55/стр. 174)

Когато дойде онзи изпитателен човешки дух, Сатана, в съвета Господен, Господ му обърна внимание и казва: „Ти обърнал ли си внимание на Моя раб Йов? Като него няма друг“. Казва (Сатана): „Не си го изпитал. Дай ми аз да го изпитам“… „Зная, ти си много строг. Ще го осакатиш нещо, като ти го дам да го изпиташ.“ „Не казва. Бъди уверен. Аз като го изпитам, той ще Те люби два пъти повече, отколкото сега Те люби. Аз като го поставя натясно, той ще разбере Твоето Слово…“ (10/стр. 593)

Разказът за праведния Йов е окултен. В него се крие една вътрешна страна на живота. Вие не можете да си представите как Бог остави Йова в ръцете на дявола да го мъчи. Бог каза на Сатаната: „Щом искаш, можеш да изпиташ Йова. […] Така ще познаеш неговата сила“.

(55/стр. 98)

Мислите ли, че дяволът, който ни мъчи толкоз, че Господ се тревожи? Той ходи по някой път при Господа на аудиенция. Защото един княз на аудиенция се явява да изкаже своите уважения и почитания. Когато той се яви при Господа, казва: „Аз управлявам света много добре. Държа в ред и порядък, наказвам който не се подчинява“. (10/стр. 537)

Дяволът играе важна роля в света

…Сатана. Той обикаля около всички хора, изпитва ги доколко те са убедени в своето верую, доколко могат да служат на Бога. (50/стр. 108)

Като се случи нещо лошо на човека, той веднага се запитва отде дойде дяволът да му създаде тая неприятност. Той не подозира, че Бог си е послужил с дявола да изпита човека. (68/стр. 43)

„Какво ще стане с нас?“ Най-много, което ще стане, е да ви съдят. „Кой ще ни съди?“ Дяволът. По-голям прокурор от дявола не сте виждали. Били ли сте под ударите на прокурорската съдба на дявола? Били сте… Всички светии са минали през тая съдба. Като дойде дяволът, веднага започват обвинителните речи, фактите се нижат един след друг. Еди-кога си направил това и онова. Еди-кога си не си направил каквото трябва. Какво ще кажеш против тия обвинения? (55/стр. 222)

Представете си, че този човек, който не ви обича, е цар и разполага с власт в своята държава… Ти имаш говеда, той издаде заповед да ги продадат. Имаш земя, той издаде заповед да наложат секвестър*. Той заповядва да интернират сина ти, дъщеря ти, жена ти, а тебе постави в затвора. Какво ще правиш при това положение? Ти нямаш никаква сила, никаква власт, с която можеш да се освободиш. Кой е този, който може да интернира? Дяволът. Следователно, когато не изпълните Волята Божия, дяволът се явява в качество на изпълнителна власт. Той е изпълнител на Божиите закони. Дяволът е, който интернира грешния. (20/стр. 174, 175)

Ако ученикът не се съобразява с Божиите закони, той ще бъде тъпкан от дявола. Дяволът може да разтърси човека така, че с години да помни това разтърсване.

(50/стр. 76)

…Една мечка, която е затворена в една клетка. …Тя се усеща сега ограничена, че не е свободна, дето иска да ходи, и обикаля в клетката си. Някой път тя иска да раздруса някоя от пръчките, за да види дали може да ги премахне. Не може… Целият свят е менажерия сега. Ние сме в една менажерия и дяволът е директор на тази менажерия. Всички хора, които са дошли тука, са все чешити вътре в тази менажерия… Едно време те са живели, както са искали, а сега той ги учи на дисциплина, на ред и порядък. (20/стр. 62)

Казвате: „Да махне Бог дявола от света, всичко ще тръгне напред“. Дяволът е отличен учител. Докато хората не поумнеят, той има своята задача между тях.

(19/стр. 78)

Благодарете… на дявола, който ви е ударил две плесници. Не се обезсърчавайте от това, но изучавайте характера му. Той е добър педагог. (68/стр. 33)

Дяволът казва на хората: „Бъдете внимателни към мене. Аз създадох професиите, за да има с какво да се занимавате и да учите. Бог се отнася с почитание към мене. Какво остава тогава за вас?“. (68/стр. 33)

…Дявола… Когато дойдете при него, ще го поздравите. На дявола ще му дадете почитание. Няма да му казваш какъв е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа. (85/стр. 285, 286)

Като не разбират законите на живота, мнозина се запитват защо е позволено на дявола да измъчва хората и да им създава страдания. В живота и дяволът е необходим, защото дава добри уроци на хората, учи ги на ум да знаят какво да говорят. (27/стр. 68)

Дяволът е длъжностно лице, назначен на държавна служба. Ако върши задълженията си както трябва, той дава добри уроци на хората. Обаче понякога дяволът преувеличава задълженията си, вследствие на което прави погрешки и престъпления, заради което и той не може да се освободи от отговорност. Има кой да го съди. (27/стр. 68)

Природата… какво прави? Обърнете се към нея и вижте методите ! Когато си охлузиш ръката, най-първо се образува над нараненото място една грапава, червена, неприятна наглед кожица. Природата я туря за първа превръзка. Под тази кожа разумното работи, докато създаде хубавата горна кожица. След това тя разпаря първата кожица и оставя долната, хубавата. …Трябва да знаете, че лошото, което дяволът ви туря отгоре, е първата превръзка. Затова мълчете си, работете разумно отдолу и когато създадете новите условия, старата превръзка сама по себе си ще падне. Дяволът, като види това нещо, ще каже: „Разумни са тия хора!“. Вие казвате: „Ние не искаме дяволска превръзка“. Не, трябва ви такава превръзка! Ами какво лошо има в това, че дяволът те превързал? Христос казваше на всеки, когото дяволът е превързал, че не трябва да хвърля тази превръзка, докато не се създаде отдолу нова. (23/лек. 28: стр. 18, 19)

Другото лице на дявола

Ще кажете, че Бог направи дявола. Бог създаде дявола, но той сам се направи отклони се от Правия път и днес върши всичко, както той намира за добре.

(68/стр. 47)

Какво представя дяволът? Той е светъл ангел, който е живял около престола на Бога. Един ден той пожелал да стане като Бога и престанал да Му се подчинява. Непослушанието му станало причина за неговото падане. Бог го изпратил на Земята между хората, там да работи. И до днес дяволът нашепва на хората: „Живейте само за себе си!“. Който го слуша, той се отдалечава от Господа. (62/стр. 68)

Казвате: „Какво представя дяволът?“. Дяволът е символ на злото, на изкушението, на отрицателното в живота. За да не правите връзка с дявола, не мислете за него. За каквото мислите, с това се свързвате, това привличате. (43/стр. 23, 24)

…В дявола няма разумност, затова може да кажем, че в него няма глава, т.е. няма Божествен принцип.

(30/лек. 8: стр. 9)

Дяволът… Той искал да стане Бог, да владее хората и днес е лош поради това, че иска да вземе това, което не му се пада. Ето защо не трябва да му слугуваме.

(32/стр. 59)

Досега дяволът понеже мисли, че е извън Господа, и Господ го мачка. Той търси Господа вън от себе си. Щом търси Господа вън от себе си, ще направи престъпление. Единственото нещо, което не е вън от вас, то е Бог. (1/стр. 237)

…Сатаната… се е отделил от Бога. Той се е състезавал с Бога, но е толкова горделив, че казва: „Този човек, когото Господ е направил по Свой образ, за него нито пет пари не давам“. Ритва го настрана. (9/стр. 366)

Какво представя дяволът? Дяволът символизира същество, което има за цел да спъва хората в развитието им. Такова е неговото разбиране. (36/стр. 26)

Недоволството на всички хора се дължи на недоволството на този стар княз, който намира, че животът няма смисъл, че светът не е създаден както трябва. Каквото казва този княз, това повтарят всички хора след него като папагали. Не се поддавайте на лъжите на този княз. Слушайте го какво говори, но не следвайте неговия път. Борете се с всички сили срещу това, което той ви говори, без да се поддавате на неговото влияние. Ако някой път ви повали на земята, пак не се поддавайте на влиянието му. Знайте, че краят решава борбата.

(38/стр. 299, 300)

Дяволът е майстор да разрушава, а не да гради. Той е майстор да внася заблуждения в хората. Затова именно той живее в тъмнина и увлича хората в тъмнина. Искате ли да се освободите от него, потърсете Светлината на живота. Щом излезе на светло и слънце го огрее, дяволът бяга. (45/стр. 136)

Дяволът, като направи погрешка, счита, че е направил добро. И като направи добро, счита, че е направил погрешка. (34/стр. 231)

Господ направи водата, а дяволът направи виното. Господ направи водата, а дяволът направи спиртните питиета, разните абсенти и коняци. Много произведения има от дявола. Сега аз говоря за дявола почтено като за учен човек. Дяволът казва: „Не е само Господ, Който може да прави някои работи. Той създаде само водата, а аз мога да направя ред спиртни напитки. В това отношение аз съм по-голям майстор от Господа. Водата, която Господ е направил, служи само за разхлаждане на хората, а напитките, които аз правя, служат още и за веселие. Като пият от моите напитки, хората ще придобият вдъхновение. Не само Господ може да прави много работи, но и аз мога да правя. Тъй щото имайте вяра в мене“. (10/стр. 412)

Едно време дяволът бил поставен на голям огън. Така прекарал той цели хиляда години. Като издържал с търпение този изпит, той си казал: „И аз съм силен като Бога, не ме е страх от огъня“. Обаче, като го поставили на глад, той едва издържал хиляда години и казал: „Не мога повече да търпя, по-слаб съм от Господа“. (33/стр. 48)

Дяволът е князът на света

Ето, князът на света имаше високо положение, но не можа да устои на него, вследствие на което слезе на Земята да изправи погрешката си. От княз на Небето той слезе на Земята като обикновен човек, лишен от всякакво… величие. (38/стр. 299)

Кой е Сатаната? Той е управителят на Земята, или тъй нареченият „князът на света“. Той туря ред и порядък в света. За онзи, който не се подчинява на този ред и порядък, съществуват бесилки, куршуми, ножове, саби и т.н. Князът на Земята казва: „Тук управлявам аз, затова вие трябва да ми се подчинявате; аз пък ще отговарям пред Бога. Какво мислите за мене, това не ме интересува“. Има християни, които не знаят нищо за този княз, вследствие на което изпадат в противоречие.

(40/стр. 105, 106)

Например сега постоянно и от хиляди години всички говорят за дявола. Че дяволът е господар на този свят. Господарува той, заповядва. Той казва: „Този да се обеси“. И обесят го. Смъртно наказание му налага. Той казва: „Една война да стане“. И войната става. Той казва: „Мъже и жени да се скарат“. И става. Той казва: „Да се избият“. И става. Каквото каже, и става. (34/стр. 294, 295)

И Писанието казва: „Цял свят в лукаваго лежи“. В заблуждения са хората. (9/стр. 458)

Кръчмарят на света е дяволът, а вие сте неговите чираци. Следователно вие функционирате с един капитал, който е в ръцете още на дявола; той е чужд капитал, не е ваш. Тук аз взимам думата „дявол“ в много добър смисъл. Той е търговец, богат човек, милиардер, дошъл на Земята да търгува. Той дава на хората пари назаем да ядат и да пият, но всичко дава със закон. Той работи със закон. Не е прост човек. Той взима всичко в предплата. Та сега и вие мерите, но се самоизлъгвате, мислите, че това, което имате, е ваше. Не е ваше, всичко е на дявола. Не мислете, че като дойде дяволът при вас, ще можете да го излъжете. (10/стр. 89, 90)

Един стар българин казал на сина си: „Синко, знай, че богатството и на най-честния човек, спечелено с труд и мъка, е половината негово, половината на дявола; а богатството на безчестния човек принадлежи изцяло на дявола заедно с човека“. (3/стр. 104)

Един турчин в Провадийско взел от един българин 8 крини жито. Осем години му плащал житото и имал да му дава още 80 крини. След 8 години имал да му дава 80 крини. Какъв извод ще извадите? …Този българин представя лукавия дух в света, от когото си взел 8 крини жито. След като сте работили цял живот, все сте му плащали, имате още да му плащате 80 крини. След като работиш, живееш добър живот, чист живот, в края на краищата си остарял, с брада си, чувстваш се голям грешник. Какво означава грешник? Който има да дава. (13/стр. 255)

Не знаете, че дяволът е взел всичката ви собственост, продал ви е дори кожата, а питате: „Какво ще стане с България?“. България, това сте вие. Трябва да се молите да ви помогне Господ да изпъдите този неканен гост из вас, да запазите своята собственост своя ум и своето сърце. (15/стр. 27)

Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави“. Значи, трябва да дойдем до едно положение да се родим отново от Бога, да нямаме ортаклък с дявола. Да се роди човек. Тогава неговата вяра ще бъде съвършена. Дотогава, докато не си се родил от Бога, все имаш ортаклък с дявола; ще има ставане, падане… Сега имате една ясна представа, че туй е един договор, ортаклък е с дявола. И той си има право. Той ще дойде и той си иска онова, което му се пада. (9/стр. 384)

Дяволът е враг на човека

…Човек той си има един враг; и казва там, Сатана обхождал да намери някого, като лъв рикае да погълне някого. (9/стр. 356)

В един дом двама гости ще идват и дяволът ще дойде, и Христос. Като дойде Христос, ще има радост и веселие. А пък като дойде дяволът, ще има плач и скърцане на зъби. (9/стр. 491)

Кой товари човека? Дяволът, злото го товари… Злото говори за любовта и товари човека, докато му одере кожата. Видите ли, че кожата ви се дере, не чакайте последния момент да ви одерат, но веднага идете при Господа и помолете Го да ви разтовари. Отидете ли при Бога, бъдете уверени, че Той ще ви разтовари. Значи, две начала работят в света. Едното начало товари, а другото разтоваря. Първото начало наричат Сатана, а второто Бог. В старо време са ги наричали Ормузд Христос и Ариман Сатана. (35/стр. 312)

Защо дяволът се радва? Радва се, когато правите погрешки, понеже казва: „Като прави погрешки, той е в моите ръце“. (34/стр. 409)

…Дяволът изпитва търпението на хората. Той влезе в някой човек само за пет минути, а остава с часове и дни. След това човек не може да възстанови разположението си дълго време и се мъчи. Всички спорове, недоразумения, крамоли между хората се дължат все на дявола. (16/стр. 226)

Решите се да живеете благочестив живот, веднага всичките дяволи ще дойдат отгоре ви. То е закон.

(8/лек. 26: стр. 8, 9)

Дяволът не спи. Вечерта, когато ти си заспал някъде, той ще тури някоя бомба и ще направи така, че да бутнеш тази бомба. (9/стр. 581)

Бъдете много внимателни

Не се занимавайте с дявола. Не говорете лошо за него. Колкото по-лошо говорите за дявола, толкова по-зле за вас. Закон е: За каквото говори човек, това го сполетява. (55/стр. 174)

Да не говорим за дявола, защото той едва чака това. Той стои вън зад вратата. Щом говорим лошо за него, ние го извикваме. Той ще отвори вратата и ще влезе при нас. (55/стр. 238)

…Дявола… Ако си позволяваш да говориш лошо по негов адрес, той ще изпрати стражари да те хванат и турят в затвор. Днес дяволът е цар. (55/стр. 173)

Ти, като изговаряш лошо, веднага вече си оцапал езика си… Казваш: „Какъв е подлец той!“. Какво си направил с туй? Няма да се минат 4  5 дена и подлецът ще влезе в тебе. Защото подлецът в човека е дяволът. Като те чуе дяволът, той казва: „Тъй ли, подлец, аз ще ти кажа тебе!“. И той те направи един подлец. Ти си женен. Погледнеш, той влязъл в жена ти. С жените по-добре се разбира дяволът… Той ще влезе и ще каже: „Искам да поговоря малко с мъжа ти. Може ли да бъдеш тъй любезна да ме запознаеш?“… Казва: „Хайде, Иванчо, хайде да те почерпя с малко винце“. Но дяволът е във винцето вътре. Той влезе в мъжа. И от него ден Иван вкъщи не седи, започва да търси кръчмите, започва да се запознава с кръчмарите и като се върне, има особен тертип. Дяволът казва: „Едно време какво ми казваше? Подлец, а?“. (13/стр. 305, 306)

Да говориш за дявола, е опасна работа. За каквото и отрицателно да говориш, то е най-опасната работа. Това са взривни вещества. Мислите ли, че ако закачите дявола, не е погрешка? Колко помощници има! На колко главите са побелели, които са се занимавали с дявола! Някой път казвате: „Противи се на дявола“. Трябва да подразбирате: „Противи се на служителите на дявола“, а не на дявола. Христос казва: „Не противи се злому“.

(10/стр. 650)

Някои хора казват: „Противи се на дявола, за да избяга“. Вие трябва да разбирате как да се противопоставяте на дявола. Ти не можеш да се съпротивляваш на дявола тъй, както на един човек. Как ще се съпротивляваш на огъня? Представете си, че внеса пред вас един въглен, тежък двеста килограма и нагрят до температура 2000°. Питам ви: Как ще се справите с него? Мислите ли, че ако вземете две-три кофи вода, ще го изгасите? Нищо няма да направите. Закон е: Оставете духовете да се борят сами, а вие само ги наблюдавайте нищо повече! Когато апостол Павел казва да се съпротивлявате на дявола, той подразбира, че духът, който живее в тебе, трябва да се бори с него заради тебе, а ти наблюдавай само тази борба, за да добиеш знание. (30/лек. 31: стр. 127)

…Не се бъркайте в работите на дявола. Не се бъркайте в чужди работи. Защо? Защото, ако оправяте чуждите и дяволските работи, своите ще объркате.

(27/стр. 68, 69)

Дяволът е един принцип извън живота. Няма живот. Един ден, като стъпи с крака си някъде, ще те смачка и нищо не казва. В „Отче наш“ се казва: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго“. Бог да се застъпи, да ни изведе от лукавия. А вярващите сега искат да се борят с дявола. Всеки, който се е борил с дявола, тъй се е оцапал, че му трябват два-три живота да се очисти от миризмата. Даже толкоз смели християни има, що се женят за някой лош мъж, женят се за дявола да го реформират. Казвам: Това е опасна задача. Вие казвате: „Какво трябва да се прави?“. Оставете тази работа. Онзи, Който допуснал злото в света, оставете Той да разрешава. Пък вие оставете този въпрос, абсолютно не се занимавайте! (10/стр. 650)

Не влизайте в съдружие с дявола

…Дявола. …Той обещава големи придобивки и блага на човека, с което го примамва към себе си. Когато хората се оплакват от неуспехи и страдания и търсят причината за това, казвам: Хората не успяват в живота си, защото служат на дявола с любов, а на Бога от страх. За да се освободят от страданията, те трябва да изменят начина на живота си: да служат на Бога с Любов, а с дявола да не стават съдружници. Станете ли съдружници с него, ще ви сполетят най-големите страдания, нещастия и болести. (45/стр. 136)

„Дяволът ме обра.“ Казвам: Може да те обере само този, с когото си бил съдружник. (4/стр. 38)

Като ви говоря за дявола, имам предвид изкушенията, на които всеки ден можете да се натъкнете. Трябва да бъдете внимателни, да се пазите от тях. Питате: „Виждали ли сте дявола?“. Аз не искам да го виждам. С него не искам да имам никакво съдружие, нито срещи, нито казано-речено. (4/стр. 38, 39)

Дяволът всякога ни ощетява: той дойде у тебе, чрез твоите очи види някоя хубава жена, вземе нещо, ограби я; хванат тебе, казват: „Ти си“. Понеже ти си хотелът, в който станало това престъпление, ти отговаряш.

(9/стр. 173)

Всички се отвращават от дявола, а въпреки това всеки ден дружат с него. Тук ще го видите да чука чаша за здраве с някои добри хора. Там ще го видите, че влязъл в сдружение с някой богат търговец. Всички се радват на веселостта му, на сладкодумието му, на доброжелателството му не го познават хората. Защо? Защото те си го представят особен, …вследствие на което те попадат в неговите примки. (43/стр. 47, 48)

Ти не можеш да обичаш един дявол… От дявола се пази като от огън! А човекa, какъвто и да е, към него отношенията ти трябва да бъдат други. Не е също отношението към един дявол. Той спада към един друг свят. Вие даже не сте виждали, някои от вас виждали ли сте дявола? То е страшна работа. Дето дяволът стъпи в някоя къща, тази къща запустява. (9/стр. 220)

…Ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш да харосаш**. И казва: „Стани с дявола ортак, докато минеш моста“. А и къщата, и всичко ще запустее. Не ти трябва ортаклък с дявола. (9/стр. 220, 221)

Някой казва: „Стани ортак с дявола, докато минеш моста“. Е, приятелю, мислиш ли, че дяволът е толкова серсемин? Чудна работа! Той насред пътя ще те бутне.

(26/стр. 467)

Който мисли, че може да служи на дявола и да живее, той е на крив път. Той ще изпита всички нещастия и страдания в живота и в края на краищата ще умре. Дяволът ще вземе всичките му придобивки, всичките му добрини, а в замяна на това ще му остави злините си. (50/стр. 129, 130)

Едно време Сатаната изкушаваше Христа. Казваше Му: „Ако ми се поклониш, ще ти дам всичките царства световни“. Ако дяволът дойде при вас и ви иска целувка, ще му дадете ли? Не му давайте, защото той носи проказа и смърт. Той ще отдалечи душата ви от Бога, ще изгубите всичко ценно в себе си и ще минете през втората смърт. (16/стр. 176)

Какво каза дяволът на Христа, като Го изведе на планината? „Ако ми се поклониш, ще ти дам всички царства, които виждаш там долу.“ Христос му отговори: „Махни се, Сатано, казано е само на Бога да се покланяш и на Него да служиш“. Христос не прави договори с дявола. Той знае, че всички дяволски договори и обещания пропадат. (16/стр. 339)

Докато е слушал дявола и грешил, човек не е сам. Той има съдружник, в когото вярва. Обаче скоро съдружникът му го напуща и човек остава сам. На това се дължи голямото обезсърчение, което хората често преживяват… Едно се иска от човека: да се откаже от своя стар съдружник, който го кара да греши, и да се свърже с Първата Причина на нещата. В това седи неговото спасение. (28/стр. 304, 305)

Дяволът е много хитър

Търсите дявола някой път. Дяволът е облечен с модни дрехи. Той е най-изящно облечен днес. Като го срещнете, по-изящно облечен от него няма. Облечен добре, като консул е отвън. Обходата му такава като на дипломат. Втори няма като него. Много любовен е. Че му турят опашка. Никаква опашка няма. Отличен ум има. Познава много добре историята на хората, слабостите им. Кавалер е на жените. Като говори, като срещне една дама, поклони се и казва: „Моите почитания към тебе. Ти си спасение заради мене. Тебе като те видях, сърцето ми заби“. Разбива се неговото сърце като види една жена, става му радостно на сърцето. Изгонен от Небето, иде една жена, …стане му драго на сърцето. (1/стр. 97)

Не считай, че дяволът е като вятъра. Дяволът е като един човек, облечен много хубаво, с цилиндър, с ръкавици, с най-хубави модни дрехи, има златен часовник, златно кордонче, знае френски, знае английски, знае италиански, германски, 12 езика знае човекът, като дойде, ей! Всичките езици той знае, като говори тъй сладко… Вие колко езика имате сега? Колко езика знаете? Някои знаят по един, по два, по три езика… Та сега дяволът знае повече. Той е по-умен от вас. Докато дяволът знае повече от вас, той всякога ще ви бие, той ще ви надхитрява навсякъде. А щом знаеш… повече от него, тогава ти вече си над него отгоре. (9/стр. 286)

Често дяволът се крие под мантията на любовта, под мантията на мъдростта и истината. Де ли не е той? Той носи любовта отпред, безлюбието отзад; знанието отпред, невежеството отзад; истината и свободата отпред, а лъжата и ограничението отзад.

(62/стр. 348, 349)

Някой път вие мислите дяволът да ви срещне като някой вълк. Не, той е едно същество учено, той знае законите на човешката мисъл. И той ще ви засегне там, на много деликатно място, тъй отдалеч; има висша дипломация, най-висшата дипломация, с която борави отдалеч. И когато иска да ви изкуси, той ще започне с Божията Любов да ви подхлъзне, да ви изкуси. С Любовта ще започне той. И всичките спорове стават все от любов. Ще те накара да обикнеш живота и след туй за едно парче хляб ще те скара с другите. Понеже мислиш, че туй парче хляб ще ти даде нещо за живота, ще живееш повече. И ще те скара той. (9/стр. 356, 357)

Дяволът е много учен. Като не може да те гътне, дяволът дойде в яденето. Казва: „Ти не знаеш да ядеш, ти си баба“. „Как, аз ли?“ Започват да се надядат. Погледнеш, всичките богати дяволът ги завладял по десетина паници. Състезават се, борят се с дявола на яденето. Но като се състезават, в туй състезание се е родила болестта. Най-богатите страдат от подагра царска болест.

(1/стр. 396, 397)

…Дявола аз го наричам един търговец, голям търговец, усулджия*** (е) той. Като го туриш на работа, той е философ, планове ще каже: така или иначе трябва да се направи това… Българите казват: „Накарай дявола на работа, за да те научи на ум“. (9/стр. 484)

Голям адвокат е дяволът… Не се лъжете, че можете да надхитрите дявола. Досега никой не е могъл да го изиграе. (42/стр. 237)

Някои искат да надхитрят дявола. Знаете ли онзи пример с магарето, което служило дълго време на господаря си? Един ден то минавало през една река. Натоварено било със сол и по невнимание се подхлъзнало, паднало във водата и солта се стопила. Подигнало се, усеща, че товарът му олекнал. Казва си: „Отлична работа! Научих туй изкуство как да си облекчавам товара. Като дойда до водата, ще клекна и товарът ще се намали“. Втори път господарят натоварва магарето с вълна. Минава през реката, клеква във водата, иска да се дигне, не може товарът станал много тежък. Е, приятелю, един път дяволът ще те натовари със сол, друг път с вълна. (26/стр. 467, 468)

Сега гледам, онзи с плътта извадил нож, ще се бори с дявола. Не, дяволът е голям пехливанин. Не мислете, че той е толкова слаб и глупав. Щом не си добре разположен към него, щом искаш да се бориш с него, той знае какво да прави с тебе. Хитър е дяволът! Той има предвид някой твой богат дядо, милионер, комуто внушава следното: „Ти ще оставиш своето наследство от десет милиона лева на твоя племенник“. И наистина дядото наскоро умира и ти донасят завещанието. Ти си казваш: „Господи, аз Ти благодаря за благото, което ми даваш“. Дяволът те наблюдава и си мисли: „Чакай, ще видиш сега Господа“. Как? Дяволът започва да работи усилено, като ти донася ред интриги с този те бутне в някоя беля, с онзи в друга, а ти се чудиш какво става около тебе. Ще те омотае, ще обърка работите ти, докато се принудиш да лъжеш, да изнасилваш хората, да правиш престъпления. След това дяволът те запитва: „Как си сега?“. Ти казваш: „Не зная какво става с мене! Само лъжата ще ми помогне, не може без нея“. Дяволът те подслушва и ти пошепва: „Тъй е, откога ти говоря, че без лъжа не може в този свят. Тази работа ще се оправи само с лъжа“. Ти се отчаеш, обезсърчиш, изгубиш вяра в Бога. Дяволът ти казва: „Не се безпокой и без вяра може в този свят“. (30/лек. 31: стр. 127, 128)

Понякога трябва да се освобождавате от дявола. Знаете ли какво прави той? У него има една хитрост. Дължите му, дойде при вас, изплатите му полицата, пък забравите да си вземете полицата. На другата година дойде пак при вас, казва: „Ти мислиш, че си платил. Не, плащай!“… Някога, преди 20 години, си направил някакви грехове, молил си се Богу да ти се простят, но след 20 години пак дойде дяволът, казва: „Плащай!“. Ти ще му кажеш: „Аз съм ги платил, няма какво повече да плащам…“. (32/стр. 78)

Старото учение на дявола

…Старото учение учението на дявола. То казва, че съществувал някакъв Бог с три лица. Той убивал и наказвал хората. Ние не вярваме в такъв Бог. Ние обичаме само оня Бог, Който не убива и не наказва. За тоя Бог казваме, че е Любов. (5/стр. 101)

Пазете се от внушенията на онзи, който е поставил в ума ви отрицателната мисъл, че човек за човека е вълк. Това е крива, изопачена, нечиста мисъл, остатък от старото учение на дявола. Бог ще изкорени това учение до дъно и няма да остави помен от него. (16/стр. 235)

На какво ли не ви е научил дяволът? Той е внесъл между хората спора и недоразумението, той е внесъл безверието, той е внесъл недоволството и неразбирането на живота. „Лош е дяволът.“ Той не е лош, но вие се поддавате на лошото. (22/стр. 288)

Влиянието на дявола

Щом обичаш, сърцето ти е в ръцете на Господа. Щом мразиш, сърцето ти е в ръцете на дявола. (62/стр. 249)

Ще гледаш да забравиш всякаква обида, защото иначе ще дадеш място на дявола в сърцето си… И тъй, като кажеш, че не можеш да простиш, то е, защото дяволът е дошъл в сърцето ти. Казваш: „Христос е дошъл в мене“. Когато простиш и ти олекне, Христос е дошъл.

(32/стр. 55)

Коя е причината човек да бъде някога мъдър, а някога глупав? Когато попадне в ръцете на дявола, човек става глупав. Когато попадне в ръцете на Бога, той става мъдър. (27/стр. 143)

…Трябва да бъдем свободни и безстрашливи. У Бога няма страх. Ако вие сте страхливи, това не е от Бога, това е от дявола. Страхът е начало на греха в света… Докато страхът не е излязъл от вас, и да ви се каже Истината, вие ще я облечете пак в дрехата на страха. Щом облечете Истината в страха, тя се покваря. (23/лек. 29: стр. 13, 14)

…Дяволът Той не е невежа, не е прост, той е първокласен философ, благодарение на което изопачава доброто в човека. Щом влезе в него, той разбърква ума, сърцето и волята му, вследствие на което човек вижда света наопаки. (43/стр. 24)

Когато живееш нечист и порочен живот, дяволът е вътре в тебе, Ангелът отвън. Когато живееш чист и добър живот, Ангелът е вътре, дяволът отвън. Дяволът трябва да бъде отвън! (51/стр. 120)

…Когато дяволът понякога ви застави да извършите едно престъпление, това не е ли целувката му? Как приемате дяволът да ви целува? Когато в човека се зароди едно низше желание, това не е нищо друго освен целувката на дявола. Когато в човека се зароди едно възвишено желание, това не е нищо друго освен целувката на Ангела. Тъй щото при всяка добра мисъл, при всяко добро чувство или добра постъпка от страна на човека казваме, че някой Ангел го е целунал. А всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство или всяко лошо действие, това не е нищо друго освен целувката на дявола. Когато казвам, че дяволът е целунал човека, той ще каже, че не го е видял. Може да не го е видял. Но е получил целувката му. Всяко престъпление се дължи на целувката на дявола. И всяко добро дело се дължи на целувката на Ангела. (10/стр. 100)

Зад всяка крива проява седи нещо дяволско.

(27/стр. 68)

Не считайте, че всички отрицателни мисли и чувства са все ваши. Не взимайте стоката на дявола за ваша. Не продавайте стоката му. (28/стр. 144)

„Как да се справяме с недоволството си?“ Недоволството не е ваше. Дяволът е недоволен, а не човекът. Щом влезе в човека, дяволът му предава своето недоволство. Без да знае това, човек приема недоволството на дявола като свое и започва да роптае, да мърмори защо Господ е направил нещата така, а не иначе; защо съществуват страданията в света и т.н. (28/стр. 226)

…Помнете, че обезсърчаването, недоволството, гневът, тъгата не са ваши. Те имат дяволски произход. Всички отрицателни прояви на човека са дяволски. Доброто, положителното в човека е на Христа. То има Божествен произход. Човек живее едновременно два живота: на дявола и на Христа. (28/стр. 262)

Преди всичко, дяволът не живее в този свят, в който хората живеят. Той живее извън човешкия свят и за да хване някого в мрежата си, нужни са му специални условия. Дяволът има особени куки, на които закачва хората и ги отнася в своя свят. На дяволските куки се закачват само ония хора, на които той може да влияе.

(28/стр. 328)

Внушенията на дявола

Мнозина казват, че не вярват в дявола, но въпреки това попадат в неговата примка. (69/стр. 145, 146)

Изучавайте себе си, за да различавате и най-тънките си прояви. Колко пъти дяволът майсторски ви нашепва неща, на които вие се поддавате! (52/стр. 202)

Съвременните хора се намират още под влиянието на дявола, който им внушил да не се занимават с Господа, да не Го търсят. Докато са живи, да си хапнат и пийнат. Един ден, като заминат за другия свят, тогава да мислят за Бога. (45/стр. 157)

Дяволът… Заблуждението е в света, той казва: „Вие с Господа не се занимавайте. Като умрете тогава“.

(1/стр. 350)

Един млад момък… решил един ден да отиде на черква да се помоли на Господа. По пътя го срещнал дяволът и го запитал: „Синко, де отиваш?“. „Отивам на черква да се помоля на Господа.“ „Защо ще ходиш на черква между старите баби и дядовци? Нека те се молят. Там е за тях. Ти, като млад, иди на хорото да си поиграеш с момите, да знаеш защо си млад.“ Момъкът се върнал от пътя си и отишъл на хорото да си поиграе. Така минавали дните, докато остарял. Сега той взел тояжката си и тръгнал на черква. Пак го срещнал дяволът. „Де отиваш, дядо?“ „На черква да се помоля на Господа.“ „Я се остави от това желание. То не е за тебе. И без това Бог ще те приеме. Върни се у дома си да си починеш.“ И този път дядото послушал дявола и се върнал от пътя си. Това не е наука, не е убеждение. (2/стр. 84, 85)

…За да живеете вие, непременно трябва Господ да даде известно благословение. Но щом станете вие духовни, дойде дяволът и ви каже така: „Слушай, ти можеш да се откупиш от Господа“. Да обясня мисълта си. Един американец така майка му го обещала да бъде проповедник, да проповядва християнството. Той като израснал, тя казала: „То човек може и друг занаят да хване и да служи на Господа. Ти стани търговец, че ще печелиш пари, ще помагаш на бедните, ще правиш църкви“ и т.н. И той послушва. Отива в Австралия, 20 години се занимавал с търговия, спечелил, вече си ликвидирал сметките, но дохожда една криза и завлича всичкото му богатство, и той става пак голтак, и връща се. Започва работата проповедник да става. (9/стр. 381, 382)

…Дяволът. Когато иска да осуети плана на някой човек, който се стреми към духовния път, той ще го убеждава, че този път не е за него още, че трябва да си поживее, да използва младините си и т.н. За да спре човека от едно добро начинание, той може да му донесе вода от 99 кладенци. Ще му изнася теорията на този, на онзи философ, докато го отклони от пътя му. (60/стр. 230)

…Ще застанете пред вашия Учител и ще кажете на Христа в душата си: „Учителю, не съм спазил досега Твоята Любов, не съм пребъдвал в Твоята Чистота, но от сега нататък ще приложа Любовта Ти във всичката нейна пълнота!“. Тогава ще дойде дяволът и ще ти рече: „Чакай, не давай обещание, сигурен ли си, че ще го изпълниш?“. Ти ще си кажеш: „Ще го изпълня! Ще ходя с всичката Чистота!“. (49/стр. 82, 83)

Някой казва: „Човек не може да не се поддаде на някаква слабост“… Дойде дяволът в него и му казва: „Без грехове не може“. Тази е дяволска мисъл. „Без пари не може.“ И тази е дяволска мисъл. (58/стр. 70)

Светът тук е една школа, едно училище на Земята. Място на всички дипломатически лъжи. Решиш ти да се молиш, дяволът дойде, казва: „Какво чакаш, сега не му е времето да се молиш. Не се моли, но направи нещо, че тогава да се молиш. Той, Господ, с твоите празни думи ли ще се занимава? Иди първо да направиш нещо добро“. Щом отидеш да направиш нещо добро, ти после не можеш да се молиш, изгубиш настроението.

(12/стр. 482)

Как ще ви проповядва дяволът? Като види, че работите, веднага ще каже: „Откажете се от тази работа, тя няма да ви донесе никакъв приход“. Ако сте женени, ще каже, че жена ви не ви обича, че обикнала друг мъж. Той пъхне един бръмбар в главата ви и си отива.

(22/стр. 291, 292)

…Някой път, като седя в събранието, наблюдавам какво става между вас. Гледам, двамина от вас говорят върху нещо, а друг се концентрирал, мисли за Бога. Виждам как дяволът се разхожда помежду вас и казва: „Слушай, ти размишляваш за Бога, а тия двамата те смущават. Я ги бутни, посмушкай ги малко!“. Ти се обърнеш към тях, смушкаш ги. Дяволът сега казва на тях: „Как се оставяте да ви мушка този! Вие сте хора свободни, я му кажете какво право има той да ви заповядва!“. И тия двамата се нахвърлят върху него. Става пререкание между всички. Едните говорят и другите говорят, но до никакво заключение не се дохожда… Ти трябва да оставиш тия двамата, нека си говорят зад гърба ти. Ти си свърши работата и нищо повече. (23/лек. 27: стр. 17, 18)

…Направиш една малка погрешка видиш момичето на един богаташ, плеснеш го малко, закачиш го, но дойде бащата и за това пипане с ръката удари ти десет тояги… И след това десет дена наред трябва да ти турят компреси. Питам: Има ли смисъл да погладиш това момиче? Не го бутай. Задоволи се само с гледане, с усмивка, а се откажи да пипаш… Има такива процеси в душата. Дяволът ще те постави на такива изкушения, ще ти каже: „Бутни го“. И после три седмици наред ще има компреси. Няма някой от вас, който да не е налаган. (9/стр. 374)

Някой ти пошепнал: „Ти си много грешен“… Ти се обезсърчиш и казваш: „От мен нищо няма да стане“. Няма какво да обръщаш внимание на тия работи. Това са дубари**** на дявола. (9/стр. 490, 491)

Целта на дявола е да заблуждава хората. Като срещне някой човек, дяволът му казва: „Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена“ и т.н. Той повярва в думите на дявола и се отчайва от живота. Как ще познаете, че тези думи са на дявола? Щом се отчаете или обезсърчите, ще знаете, че тия думи идат от човек, който става проводник на отрицателни сили в природата. (27/стр. 143)

…Бог, Който е направил вашето тяло, е поставил в него триста милиарда душ да ви служат. Вас е направил цар, а тези души ви служат и казват: „Господарю, какво заповядваш?“… Вие сте царе на Земята, но дяволът ви е свалил короната и иска да ви убеди, че сте детронирани, че не сте царе. Там е лошото. Всеки от вас е цар на триста милиарда души, които ви служат и слушат гласа ви.

(12/стр. 343, 344)

Недоволството може да дойде, но вие не сте отговорни за него. То е съществувало и преди вас. Някога дяволът натоварил човека със своето бреме и му внушил, че е нещастен. Като не знае чие бреме носи, човек се оплаква от нещастието си. (17/стр. 125)

Когато мързелът хване богатия човек, той туря някаква тежест на крака му, направи някаква инжекция на гърба му или другаде някъде и казва: „Не видиш ли, че кракът ти се е подул? Как ще работиш с такъв крак? Я си легни, почивай си, докато оздравееш напълно. Има време за всичко, после ще работиш“. На друг някой казва: „Виж какви бодежи имаш в гърба си! Знаеш ли какви последствия могат да се явят от тези бодежи! Пази се, не работи, почивай! Като минат бодежите ти, тогава ще работиш“. Това са измислици на дявола, който иска да си създаде удобства в къщата на човека. (4/стр. 91, 92)

Като срещне някой жълт, слаб човек, дяволът започва да го убеждава да се храни добре, да напълнее. Той не обича слаби, мършави хора, защото няма какво да обира от тях. Срещне ли някой пълен, тлъст човек, той веднага свързва приятелство с него. (35/стр. 107, 108)

Сегашните хора търсят само физическия хляб, за него се бият, наскърбяват и огорчават. Дяволът използва това положение и казва: „Дръжте се само за хляба и за парите. Всичко превърнете на хляб и на пари. Който има хляб и пари, той е осигурен“. Това не е Истина. Преди да вади такива заключения, човек трябва да разбира смисъла на нещата и да знае, че не само с хляб може да живее, но и с всяко Слово, което излиза от Бога. (16/стр. 35)

Дяволът работи… във вашия ум. След като направиш много глупости, той казва: „Понеже не излезе умен, както ти казвах, затова пострада. Не трябваше само ти да крадеш, но трябваше и другите да накараш да крадат. Не трябваше само ти да убиваш, но трябваше другите да убиват и тях да турят в дранголника, а ти да минеш за праведен“. (23/лек. 28: стр. 29)

Методите на дявола

Веднъж запитали дявола как е забогатял и отде черпи своето богатство. Той нищо не отговорил. Един ден поради слабост към един от своите ученици той се навел близо до ухото му и пошепнал: „Само на тебе ще кажа една истина, но с никого да не я споделяш. Аз забогатях по следния начин. Когато някой реши да направи едно добро, аз му нашепвам: „Не бързай, не е време сега“. Друг намисли да помогне на някого, аз му нашепвам: „Не разсипвай богатството си, никой няма да се погрижи за тебе“. Искат ли от някого пари назаем, аз му нашепвам: „Кажи, че нямаш“. В това време аз ги обирам: на тоя взимам парите, на оня хляба и така трупам богатства. Като видя, че сърцата на хората са затворени, аз отивам при ония, които не са получили нищо от тях, и им нашепвам да ги хулят, да ги критикуват“. (67/стр. 188, 189)

Ще кажете, че лошите мисли се дължат на дявола… Първата причина може да е дяволът, но той не е сам. Най-малко 40  50 души са в негова услуга. Той ги изпраща да изследват вярата, надеждата и любовта на човека да знае с какво ще се справя. После те изучават какво богатство има даден човек, де е скрито. И след като събере всички данни, тогава той пристъпва към работа. Като разбере, че богатството му е във вярата, ще направи всичко възможно да го обезвери. Ще го убеди да вярва в силата на парите. Щом повярва в парите, ще го качи на висок връх и оттам ще го събори. Ще отнеме богатството му и ще го изостави. (22/стр. 319, 320)

Като се види в трудно положение, човек обвинява дявола. Какво нещо е дяволът? Дяволът е дух. Като дух, той издухва всичко онова, което човек държи в ръката си. След това човек се оплаква, че го ограбили. Кой е виновен, че са те ограбили? Ако беше държал ръката си затворена, никой нямаше да те ограби. Щом си я държал отворена, вината е в самия тебе… Човек трябва да знае свойствата на ценните неща и внимателно да ги пази. (28/стр. 268)

Когато срещне някой богат човек, дяволът започва да го обикаля, да го ласкае, да му говори сладко, докато го спечели на своя страна. Щом спечели сърцето му, той започва да го обира. Обере ли го, повече не го търси.

(28/стр. 304)

…Дявола… Много ще те хвали… Той, като дойде, ще каже: „Ти си гениален. Като тебе същество няма в света. Не съм виждал като тебе“. И след като си свърши своята работа, (ще) каже: „По-голям серсемин***** от тебе не съм виждал“. (34/стр. 230, 231)

„Как се познава кога работи дяволът?“ Той всякога започва добре и свършва зле. Като те срещне, ще те хвали, ще те ласкае, докато се хванеш на въдицата. После ще ти каже, че по-глупав човек от тебе няма, и ще те остави сам да се освобождаваш. Не се обезсърчавай, но не вярвай на този, който започва добре и свършва зле. Започни отново и знай, че който те хвали и който те кори, е един и същ. Обърни погледа си към Онзи, Който разбира добре живота. В Него е Добрият Дух. Той казва: „Добър си, но не постъпваш добре; даровит си, но не учиш. Започни отново да работиш и да учиш!“.

(22/стр. 320)

…Дяволът… Той внася отрицателни мисли в човека и го оставя да плаща, сам да се разправя. Човек плаща, а дяволът стои настрана и се смее. В това отношение той е неуязвим и безотговорен. (28/стр. 304)

Казвам: Много време трябва още, за да изучите тактиката на дявола, да видите какъв е герой майстор е той! Някой път го гледам, той се поусмихне като първокласен актьор. Представя се като един светия със смирението му. Няма форма, която той да не може да вземе. После, една усмивка има! От една страна се усмихне като светия, а от друга страна си казва: „Да те хвана само аз!“. Той като се усмихне на тебе, мед ти падне на сърцето. (9/стр. 484)

Дяволът е учен, той е маг, философ. Като хване някого, той започва да го учи, предава му своето знание. Щом го направи свой ученик, туря го в обора си като особен екземпляр и го показва на приятелите си. Седиш в неговия обор вързан като кон и пъшкаш. „Защо попаднах в лапите на дявола?“ Защото търсеше щастие по лек път. (69/стр. 145)

Така… дяволът постъпва с човека. Първо го привлече към себе си, докато го хване. След това го туря на скара, опече го, извади каквото му е нужно, а непотребното изхвърля навън. (45/стр. 137)

Че не сте ли виждали деца каква политика имат, когато искат да хванат някоя птичка? Те я помамват със зърна, турени под корито… Някой път вие сте доста учени, но дяволът в света има много корита. И той е турил едно корито, и най-първо това корито не го виждате. То прилича на един храм с венци и той е турил няколко залъгалки вътре. И казва: „Всичко това е за вас“. Но като влезеш в този храм, ти вече навън не може да излезеш. (13/стр. 11)

…Дявола… Ще те накара някой път да направиш нещо и ще ти каже: „Няма нищо, помъчи се. Направи на хората някоя църква, оттук-оттам вземи, събери този-онзи и направи църквата. Че си обрал, няма нищо ще направиш църква! Ще станат хората по-добри“. А пък щом направиш църква, той ще вдигне адвокати, съдии да те хванат и да те турят натясно. След това ще те озлоби и ще каже: „Не разбират хората каквото правиш“. Това са негови прийоми. (34/стр. 230, 231)

…Дявола… Той ни скарва. Понякога има политика да примири и като примири, после иска да накара два пъти (повече) да се скарат. И втория път, като примири хората, иска три пъти повече да се скарат след това. И като железаря ще те туря ту във водата, ту в огъня да станеш толкова твърд, че всичкият живот, който имаш, ще изчезне. (34/стр. 294, 295)

…Дяволът… Той казва: „Ти можеш ли да ми вземеш греховете? Аз ще ги правя, а ти ще ги носиш“… Та трябва да се пазите. (9/стр. 484)

Ако става въпрос за страдания, най-много е страдал дяволът. Така поне мисли той. Има ли нещо лошо в страданията му? Има нещо лошо, разбира се. Лошото седи в това, че той не носи сам страданията си, но ги поставя в чуждите гнезда да му ги мътят. (27/стр. 79)

Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин. Като кажеш, че си християнин, дяволът тръгва подир тебе като някой любовник и по няколко пъти на ден ти пише писма. Щом някой стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си много умен човек, гениален, като тебе друг няма. Ти си способен да строиш машини, фабрики, да пишеш хубави философски и научни книги. Ти си голям поет, като тебе втори няма. Ти можеш да постигнеш всичко, но едно не разбирам: защо се ограничаваш с тези вярвания. Отпусни се малко, поживей по-нашироко да разбереш и да научиш още работи. Пък като дойдеш до хората, не мери точно, не преливай, можеш и малко ексик****** да продаваш. Поне един драм можеш да намалиш. Като си учен човек, можеш да оставиш този драм в касичката си“. Дяволът ги учи как да пишат своите любовни писма. Така дяволът учи хората, но утре, като ги хване, като одере кожата им и започнат да викат, той казва: „Такова говедо, такова магаре като тебе, което не знае как трябва да се живее по Бога, така трябва да му се одере кожата“. (10/стр. 90, 91)

Както някои фотографи дебнат едно лице, без то да знае, да го фотографират и после да продават портрета му, така прави и дяволът. Дяволът не е нищо друго освен разумно същество, което изкушава и праведни, и грешни хора, кара ги да извършат някакво престъпление, да направят някаква погрешка. След това той дебне да улови момента на престъплението, да го фотографира със своя апарат. Тъй щото дяволът постоянно върви след хората и фотографира всичките им постъпки, добри или лоши. Като види своите постъпки, изнесени пред света, човек се чуди кой го е видял какво прави, кой е изнесъл постъпката му и започва да страда, да се мъчи. Той иска да купи тази фотографическа плоча, да я задържи за себе си, но дяволът не я дава. И затова човек се моли ту на дявола, ту на Господа да купи от тях плочите на своите престъпления. След големи молби най-после той успява да купи тия плочи. Той вече се успокоява, мисли, че никой няма да знае за неговите грешки и престъпления, че всичко вече е свършено. Не се минава много време, дяволът пак тръгва подир него, следи го и току-виж пак цъкне с апарата си. Това показва, че съзнанието на човека трябва да бъде будно, да мисли какво върши. Дяволът обича да фотографирва главно лошите постъпки на човека, понеже те са в негов интерес. Той постоянно го дебне и щом го намери в добро разположение, показва му една от плочите на неговите погрешки. Разположението на този човек веднага се помрачава и той казва: „Толкова добри дела съм направил, а защо все лошите изпъкват в ума ми?“. Дяволът се усмихва доволно и казва: „Мене лошото ми трябва, а не доброто“… Следователно човек трябва да бъде буден, да знае, че има някой, който от сутрин до вечер го следи какво прави и постоянно цъка с фотографията си. Който иска да не го фотографира дяволът, нека прави само добри дела. Дяволът не се интересува от доброто. (4/стр. 210, 211, 212)

Христос казва на хората да вдигнат одъра си и да се изправят. Дяволът обаче всякога работи с противоположни методи. Той съветва хората да лежат, да не стават от леглата си да не се простудят. Като види някой прав, той го бутне и го повали на земята. В това време той ще го обере и ще избяга. (16/стр. 277)

Който има опитността да е чувал съветите на дявола, той не може да не различава кога кой му говори. Възвишените същества говорят по съвсем друг начин от този на дявола. В думите им няма насилие, нито ограничаване, нито ласки или хвалби. Те даже и съвети не дават. Те следят постъпките на човека и тихо му нашепват: „Това не е добро, коригирай се“. (28/стр. 261)

Дяволът лъже, но не обича да го лъжат

Когато Господ направил дявола, та на него му дошло на ума, че и той може нещо да направи като Господа. Понеже и той искал да направи нещо, което да се отличава, гледа, Господ всичко направил, а той най-после измислил и направил лъжата. (9/стр. 380)

Дяволът е баща на лъжата. Понеже той лъже, никой не може да го спаси. Щом престане да лъже, другите му грехове лесно ще се простят. Помнете: Лъжата не се прощава. (69/стр. 11)

Най-големият капитал на дявола е лъжата. Той е майстор в лъжата. Така може да те излъже, че с години не си свободен от неговата лъжа. (22/стр. 287, 288)

Дяволът… Той е учител на хората, учи ги и ще научи всинца; като ви лъже, лъже, най-сетне вие ще кажете: „Научихме твоите лъжи и не можеш вече ни излъга“.

(15/стр. 27)

Не ходете да се занимавате с това какво нещо е дяволът. Като го срещнете, поздравете го, но ако мислите, че ще го надхитрите, не ще успеете… Той не е от тези, които могат да се лъжат. Ако речеш да го лъжеш, той ще каже: „Аз съм баща на лъжите. Лъжите са мои. На мен истината ще кажеш. А каквото аз ти дам, ти ще го носиш. Ти ще бъдеш… глашатай“. (9/стр. 486)

…Ако лъжата има съдържание в себе си, то онзи, който я е създал, трябваше да обича своето произведение. Но когато дяволът е създал лъжата, научил едно малко дяволче на това изкуство. Това дяволче излъгало учителя си, а дяволът му казал: „Аз те научих да лъжеш другите, а не мене. На мен ще говориш истината“.

(21/стр. 266)

Да ви кажа истината: Дяволът не обича да го лъжат. Той сам лъже, но не обича да го лъжат. Един голям дявол, тарторът, изпратил едно малко дяволче в света да изучи лъжата. Като се върнало при тартора, то казало: „Обърках целия свят“. „Кажи ми истината!“ „Научих хората да правят зло.“ „Слушай, лъжата е за мене, аз си служа с нея, а ти ще ми говориш истината.“

Казвам: Когато човек задържа лъжата за себе си, а иска другите да му говорят истината, това показва, че дяволчето живее в него. Когато човек допуща да го лъжат, а той говори истината, това показва, че Бог живее в него. (2/стр. 193)

Нито себе си лъжи, нито другите. Нито дявола се опитвай да го лъжеш. (9/стр. 39)

Един дявол, като го осъдили, че лъже, казал: „Аз не лъжа, всякога говоря истината“. То значи: когато говоря на себе си, никога не лъжа. (8/лек. 20: стр. 8)

Добрата страна на дявола

Като не разбират разумните закони на живота, при всички свои неуспехи хората се нахвърлят с обидни думи върху дявола, него държат отговорен за всичко. Благородство се иска от човека. Видите ли дявола, кажете му: „Ти си отличен работник. Както разбираш, така постъпваш“. (76/стр. 92)

Някога гледам дявола и го намирам, че и той има добра черта: много е постоянен. Никога не се обезсърчава. На нещо не му върви по един начин, употребява втори метод, трети и прочее. Сто пъти той ще дойде и ще се опита да постигне. Като не може да те излъже с пари, той ще избере друг някой метод. И какви ли не методи няма! И ще дойде да пристъпва от много далеч. Аз искам да ви говоря за добрата страна на дявола. Бъдете така постоянни, както той е постоянен. Не пада духом. Че са го нахукали, че говорят нещо за него, той не иска да знае. Дълбочина има. Та казвам, от дявола трябва да извадите една хубава черта. Той не спи когато хората спят, той работи. (20/стр. 457)

…Дявола. Той си върши много добре работата. Аз му харесвам една черта: много е прилежен; няма същество, по-прилежно от него. Ако го изпъдиш от вратата, той влиза през комина. Ако го изпъдиш от комина, той ще влезе през някоя малка дупчица. Сто пъти да го изпъдиш, пак ще дойде. (34/стр. 230, 231)

Дяволът… Ти го пъдиш от вратата, а той намира най-малките дупчици и оттам влиза. Като влезе някъде, настани се и започва да работи от нищо не се стеснява. Той е трудолюбив, никога не се обезсърчава. (28/стр. 168, 169)

Дяволът… Аз го похвалявам само в едно нещо че е много работлив и не се обезсърчава: ако го изпъдите из една врата, влиза през друга; ако не сполучи по един начин, търси друг, трети, четвърти. Ето една отлична и насърчителна негова черта. И Господ казва: „Вземете пример от него…“. (15/стр. 27)

Дяволът има една добра черта той е честен. Понеже всякога си служи с лъжата, той казва: „Аз лъжа, никога не говоря истината“. Той остава верен на лъжата. В това отношение човек е неиздържано същество: някога говори истината, някога скрива истината. Дяволът казва за човека, че и Бог не знае де е, защото някога си служи с истината, а някога с лъжата. Оня, който си служи и с двете, казва: „В тоя свят не може без истина, но не може и без лъжа; не може без добро, но не може и без зло“. Обаче Христос казва: „На двама господари не можеш да служиш едновременно“. (19/стр. 78)

…Дяволът… Може да кажем, че е законник. Според всичките закони живее. Най-изправно по закона живее дяволът. Досега никой не може да го отрече. Да е направил някое престъпление, …никой досега не го е изобличил. Затова властта му не пада. За да падне властта му, той трябва да се уличи да е направил престъпление. Ако вие сте недоволни от дявола, дайте заявление, защото трябва факти да кажете. А не само, че той е лош.

(10/стр. 537, 538)

Аз разглеждам дявола в съвсем друг смисъл. Той е същество, което работи според законите на природата. Той спазва точно законите на природата. Той е толкова умен, че каквото и да прави, не могат да го хванат в никаква погрешка. Единствената погрешка, в която са го хванали досега, е тази с осъждането на Христа. И затова, когато Христос слезе в ада, дяволът предвиждаше, че тук ще го уловят, и каза: „Защо ми доведохте този тука?“. (10/стр. 90)

Не се плашете от дявола

И тъй, баща на лъжата, това е най-слабият, а Баща на Истината, това е най-силният. (8/лек. 35: стр. 6)

Казват: „Пазете се от дявола“. Не, дяволът трябва да се пази от нас! Щом ти трябва да се пазиш от дявола, ти си страхлив. А пък щом дяволът трябва да се пази от тебе, той е слаб. (34/стр. 230)

„Страшно нещо е дяволът.“ Страшен е за онези, които не знаят как да се справят. Най-слабото същество в света е дяволът. Въпреки това всеки се страхува от него и бяга. Като му тропнеш с крак, той бяга.

(22/стр. 287)

…Ако дяволът ти вземе ръцете, силен става; ако ти вземе краката, силен става. Не му ли дадеш обаче нито ръцете си, нито краката си, той е слаб. (30/лек. 8: стр. 9)

Бих желал българите да видят тоя Христос, Който може да внесе Божията мисъл в умовете им, и да престанат да се интересуват от дявола… Аз отричам дявола като съществена реалност. Като обикновено същество, като относителна реалност дяволът съществува, но не и като абсолютна реалност. За себе си казвам: Аз не се плаша от относителната реалност на нещата. (19/стр. 170)

Явил се един разбойник с един книжен нож при един богат и казва му богатият: „Не ме убивай!“. А той държи един нож, от книга направен. И когато разбойникът си отишъл, богатият казва: „Щеше да ме убие“. Казват му: „Това беше един книжен нож“. „Тъй ли? казва. Аз да знаех, щях да го утрепя.“

Та и аз ви казвам сега: Онзи нож, с който ви плаши дяволът постоянно, той е от книга. (9/стр. 458)

Като дойде дяволът, какво ще му правиш?… Какво ще кажеш на дявола? Кажете ми сега, ако дяволът дойде у вас, влезе в къщата ви, вие, силният, какво ще му кажете? Вие как приемате дявола, като дойде при вас? Дяволът като влезе вкъщи, да се не уплашиш от него, нищо повече. Или дойде ти известно страдание, да се не уплашиш. (9/стр. 35)

Покрай блатото минавал един певец. Чул той силното крякане на жабите и си казал: „Само един камък да хвърля във водата и ще разваля концерта им“. Често и вие се събирате, молите се, пеете и мислите, че като вас певци няма. Мине край вас един дявол, хвърли камък, вие затихнете и хайде във водата! Какво страшно има в камъка? Как се спасяват хората? Когато дяволът хвърли камък върху тях, те го взимат, турят го настрана и продължават да си пеят. Най-после дяволът казва: „Заболя ме ръката да хвърлям камъни…“. (3/стр. 201)

Никаква сила в света не е в състояние да отдели човека от Бога. Какви усилия не е правил дяволът, но и до днес не е могъл да отдели човешката душа от нейния Създател. Какви обещания не е давал на човека, какви залъгвания, какви надежди не му е давал, но и до днес не е успял… Никой не може да отдели човека от неговия Създател. (63/стр. 49)

Вие сте по-силни от дявола

Ние сме по-силни от дявола. Това го имайте предвид! Само че дяволът някъде е по` майстор: той е майстор в лъжите. Като дойде, образува един долап******* както паяка, който хваща някоя муха. Но с хитрина, не със сила. (34/стр. 230)

И вие, когато видите дявола, недейте му тропа с крак, той не се плаши; той се плаши само от хора, които имат ум и воля, ръцете на които са развързани.

(15/стр. 146)

Какъв смисъл има животът, ако през целия живот само ту стомахът те боли, ту гърдите те болят, ту мозъкът боледува? Все нещо е вързано: ръцете ти са вързани, краката ти са вързани. Какъв смисъл има? Като дойде дяволът да ти върже краката, да можеш с ума си да се развържеш. (1/стр. 84)

Вие трябва да бъдете смели и решителни, да не се поддавате на външни влияния. И дяволът мрази страхливите хора. Пред смелите и безстрашните той отстъпва, вижда, че те имат Добродетели в себе си. (28/стр. 304)

Трябва да надвиете дявола

Каквото и да прави, човек трябва да се бори с дявола. Той е голям майстор в борбата. (43/стр. 47)

Казвате: „Малко политика е нужна“. Никаква политика! Политиката е за слабохарактерните хора. Силните хора отварят пътя си сами като борци… Щом при тебе дойде злото, т.е. дяволът, ти ще се бориш с него като юнак, ще гледаш да го повалиш на земята. Ако той те повали, за тебе ще бъде лошо ще те тъпче на общо основание. (50/стр. 75)

Борили ли сте се с дявола да знаете как се бори той? Ако го хванете за опашката, той ще надвие; ако го хванете за рогата, вие ще надвиете. Достатъчно е да хванете рогите само на един дявол, за да внушите страх на всички дяволи. Те ще кажат: „Не закачайте този човек, той е силен, ще изкърти рогите на всинца ни“. (50/стр. 75)

Казвам: Такъв трябва да бъде ученикът! Той трябва да се отличава със смелост и решителност, да устоява на вътрешната борба, която става в него. Като дойде дяволът при него, той трябва да го хване за рогите и да го повали на земята. (50/стр. 75)

Като види дявола, малодушният ученик веднага капитулира и започва да се моли, но дяволът не отстъпва, той не иска да знае за никаква молитва. Щом дойде дяволът, ученикът трябва да го хване за рогата и да му каже: „Слушай, ти трябва да знаеш, че пред тебе седи окултен ученик, който разбира законите като тебе. Ти ще се подчиниш в Името на Бога, защото Той е по-силен от тебе“. (50/стр. 75)

Мнозина се страхуват от дявола. Не, ще влезеш в борба с него: ти отгоре, той отдолу; той върху тебе, ти върху него, докато ти излезеш отгоре. Той ти счупи ребрата, а ти рогата му, че като излезе дяволът, да каже: „Аз му счупих ребрата, но ми отидоха рогата!“. Две ребра може да ти се счупят, нищо няма от това. А да счупиш рогата това показва човек с характер. Герой е този, който е готов да се бори. (3/стр. 83)

Като се борим с дявола дойде дяволът, че те мами за нещо. Ако той те надвие, ти плащаш борчовете; ако ти го надвиеш, той трябва да плаща борчовете. Та казвам, всички вие, които сте сиромаси, кой плаща: дяволът ли плаща, или вие? Според мене всичките хора са станали сиромаси, които дяволът ги натиснал в живота те плащат дългове. Всичките, които са богати, са натиснали дявола. (1/стр. 396)

Затуй Христос дойде да развърже ръката на човека и да му даде сила да се бори с вълка с дявола. И вълците имат право да ходят по света, да упражняват своите зъби, но и ние имаме право да употребим срещу тях своя ум и своята воля. Те имат право да ядат, но и ние имаме право да им извадим зъбите; те имат право да упражняват своите нокти, но и ние имаме право да им ги изрежем. Изкоренете зъбите на този дявол и изтръгнете неговите нокти. И като направите дявола овца да ви дава вълна и мляко, не бойте се, може в следующата стъпка да го направите вол, да му турите оглавник и да го накарате да оре. (15/стр. 146)

Смъртта не е нищо друго освен борба на човека с дявола. В тая борба един от двамата побеждава. Ако победи дяволът, човек умира и отива в ада; ако победи човекът, дяволът пропада. Човек казва: „Победих и отново живея! Сам извоювах свободата си“. (5/стр. 99)

Как да се справите с дявола?

Как ще се освободиш от дявола? Трябва да му кажеш: „Вземи си стоката, повече не я искам, не искам и парите . Отказвам се от твоята стока. Ако искаш обезщетение, и това ще платя. Аз започвам да работя отново“. Платете всички полици на дявола. Скъсайте всички договори и повече не се свързвайте с него. Вие трябва да постъпите с него честно, без никаква лъжа. И дяволът обича истината. (55/стр. 222)

Вие знаете вече, че нямате никакви полици и дългове към дявола. Като дойде дяволът, ще види, че няма какво да ви вземе. Обаче от време на време той пак ще ви обикаля и ще ви предлага нова стока. Ще му кажете: „Благодаря, аз ликвидирах вече с тая търговия, не съм способен за нея“. (55/стр. 223)

Едно е важно: или да прогоните дявола, или да го заставите да ви се подчинява, да го направите слуга.

(52/стр. 86)

Дяволът е свободен да мисли и да разбира, както иска, за това вие не сте отговорни. Вашата отговорност се отнася до самите вас. Когато дяволът дойде при вас да ви изкушава, вие ще му кажете: „Махни се, Сатана, оттук. Аз мисля, както Бог мисли, и върша Неговата Воля“. (43/стр. 24)

Сега аз се радвам, че изкарахме дявола навън. Сега искам и вие да го изкарате навън. Да кажете на този дявол да си върви. Ще му кажете: „Или ще си вървиш, или ще ме слушаш каквото ти казвам. Няма две мнения!“. Досега дяволът ви е заповядвал осем хиляди години и вие сте му служили. Сега той ще ни служи. Осем хиляди години са достатъчни; каквото ни е казал, сме го правили. Няма някоя погрешка, която да ни е казал и ние да не сме я направили. Сега, каквото ние кажем, той ще ни слуша. Той ще каже, че е ангел, че има благородство. И ние сме благородни. Той е излязъл от Бога и ние сме излезли от Бога. Той трябва да се подчинява на Бога. Сега той се учи на подчинение. (39/стр. 177)

Искам всеки един от вас да заповядва на дявола. Да му кажете в себе си: „Ще слушаш!“. Няма да го изпъждате, но ще го турите на работа. И каквото му кажете, да го изпълни. Той, като се убеди, че може да му заповядвате, отличен слуга е. Той е и отличен господар, но и отличен слуга е. (39/стр. 178)

…Впрегнете дявола на работа. Кажете му, че той има право на гост само три дена. На четвъртия трябва да отиде на работа. (41/стр. 136)

Като разберете един ден, че дяволът ви е създал всички нещастия, вие се връщате пак към старата философия и казвате: „Защо стана така?“… За подобни случаи турците казват: „Или си отваряй очите, или ще ти ги отворят“. С други думи казано: или разбирай как стават нещата, или ще те накарат да разбереш. (43/стр. 48)

С опитността, която имаме в света, след страдания, когато дяволът дойде, ще му кажем: „Моите очи са отворени“. (15/стр. 28)

Мисъл трябва да има у човека. Докато мислиш, ти не можеш да се обезсърчиш. Мисълта е Божествена сила. Всички дяволи могат да се съберат около тебе, но само като ги погледнеш и започнеш да мислиш, ти ще ги разгониш. Те ще се увият около тебе със своята мисъл, но твоята мисъл ще може да ги прогони. (10/стр. 56, 57)

Доброто, това са снаряди, те са най-силните снаряди… Сега вие се плашите от дявола. Защо не му пратите един снаряд? (1/стр. 100)

Като дойде Любовта, дявола го е страх от Любовта. Той при всички положения е много смел, но когато дойде Любовта, треперят му гащите. (20/стр. 369)

Любовта е абсолютно неизвестна област за дявола. По отношение на Любовта той е първокласен невежа.

(28/стр. 261)

Казвам: В каквото положение да се намираш, пей! Само така ще се освободиш от дявола. Той бяга от пеенето и от молитвата. (52/стр. 67)

Едно трябва да знаете: каквото и да ви говори дяволът, каквито съвети и да ви дава, не го слушайте… Бъдете будни да различавате неговите думи, защото той ще ви говори и от вън, и от вътре. От вас зависи да му дадете прием в себе си или не. Ако не го пуснете да влезе във вас, той ще седи отвън, ще обикаля и нищо няма да чуе и да разбере. Услужите ли му с вашите слушалки, той може да чува и разбира. Иначе не му е позволено. Невидимият свят държи отговорен всеки човек, който е дал слушалките си в услуга на дявола. (28/стр. 262, 263)

…Дяволът… Ако намери най-малката ви слабост, той ще ви използва. Намери ли най-малката дупчица у вас, той ще почне да ви проповядва. Ако нямате никаква слабост, той ще ви слуша. (22/стр. 291)

„Ами аз тъкмо се моля, дойде ми някоя дяволска мисъл и се отклоня.“ Ами че злото е там! Не, ти ще се молиш, а той нека те бодва. Ти се молиш, а дяволът дошъл, казва: „Твоята молитва не се хваща“. Ти ще стоиш без внимание към него. Щом си махнеш ръката, като да го отстраниш, значи ти си му обърнал внимание. Той веднага забелязва това движение и си казва: „Този ученик ми обръща внимание“. (8/стр. 17, 18)

…Дявола… Той дойде и ти нашепва нещо. Ти още по-нагоре ще концентрираш мисълта си и ще свършиш работата си. (8/стр. 18)

…Числото 16 изхвърляне на дявола, т.е. на злото, вън от ума на човека. Сборът от цифрите му дава числото 7, което е свещено число. То показва, че за да изхвърли дявола от ума си, човек трябва да вложи в себе си двата принципа мъжкия и женския и да направи връзка с Божественото съзнание. Не може ли да направи тази връзка, той всякога ще бъде изкушаван в будното си състояние или насън. (27/стр. 121)

В Малкотърновско умира някой си богат българин, чорбаджия. Той оставил само едно голямо здание, в което заровил парите си. Но умрелият така се привързал към къщата си, че който влизал в нея, изпитвал голям страх; който влизал в къщата, той умирал умрелият го душил. Във време на Севастополската война, когато англичани и французи дошли да се бият с русите, минал през това село един полк французи. Като културни хора, те искали да вземат най-хубавата къща в селото. Искали да настанят офицери в тази къща, но ги предупредили, че ако влязат в тази къща на чорбаджията, може да се случи нещо с някой от войниците или офицерите, да бъдат удушени… Селяните казали: „Тази къща е много хубава, но е чумава. Дух има в нея, който души хората“. Французите се уплашили, но един от тях казал: „Аз ще отида“. Той бил окултист, разбирал законите. Влязъл в къщата и наредил двадесет и четири свещи в кръг, по една свещ на час. И в себе си държал една свещ запалена. Влязъл вътре в колелото между свещите. По едно време се чука на вратата. Той казал: „Влез“. Онзи от вън му казал: „Излез“. Но като не се разбрали французинът и българинът, последният казал най-после: „Ако не искаш да излезеш, аз ще вляза“. И отваря вратата, влиза вътре и започва да гаси свещите една по една наоколо. Французинът седи със свещта вътре и ги пали. Българинът гаси свещта, половината от тях изгасил, а французинът отива и започва една по една да ги пали. Вървят и двамата и обикалят кръга. Колко пъти са обиколили, не се знае. И най-после, като пропял петелът, българинът си заминал.

Казвам, какъв е изводът от това? Той е следният: вие сте сега в един чумав свят, но запалете двадесет и четири свещи около себе си и като дойде дяволът, той ще хлопа и ще му кажете: „Влез“. Дяволът ще ви каже: „Излез“. Той влиза и започва да гаси свещите, ти ги палиш и като пропеят петлите, дяволът ще си замине. Този закон е верен: за да те сплете дяволът с една лоша мисъл, той трябва да изгаси свещите ти. Той ще дойде и ще изгаси едно хубаво твое чувство или една хубава твоя мисъл. Ти ги пали. Два-три часа ще бъде така и като пропеят петлите, той ще си отиде. От там насетне и този българин се уплашил вече и не ходил в къщата. Като видял, че в тази къща има двадесет и четири свещи и че те се запалват от само себе си, дяволът се убеждава, че свещите в човека не могат да се изгасят. Затова той ще седи отвън. Изводът сега: никога не изгасвайте своите Свещени мисли, никога и на никого не позволявайте да ви ги гаси. (20/стр. 167, 168)

…Христа… Той беше поставен на кръста, дето Сатаната Му казваше: „Ти искаше да оправиш света, но не можа. И други преди тебе се опитаха. Аз исках да ти дам да управляваш всички светове, само да ми се поклониш, но ти не се съгласи. Сега ще седиш прикован на кръста и ще ти покажа кой съм аз. В твое име ще се вършат престъпления и всичко това ти ще гледаш“. Христос въздъхна, дигна очите Си към Бога и каза: „Господи, защо си Ме оставил?“. Обаче веднага след това погледна към Сатаната и каза: „Сега Аз виждам кой си и какво можеш да направиш, но после ти ще видиш кой съм и какво Аз мога да направя“. И наистина Христос възкръсна и с това показа на хората какво може да направи… Всеки ще бъде поставен на позорния стълб и той трябва да устоява. Тогава Сатаната и вас ще пита: „Ти знаеш ли кой съм аз и какво мога да направя?“. Вие ще му отговорите: „Какво можеш да направиш, зная, но и ти ще видиш какво аз мога да направя“. (4/стр. 81, 82)

Учителя: Никой дявол не може
да ме излъже

Никой дявол не може да ме излъже и съблазни. Аз познавам намеренията му. (51/стр. 109)

Дяволът минава за светия, когато иде при мене. Той казва, че е вегетарианец, че обича да се моли, но аз го изненадвам. Намеря го вечер с шиш в ръка. Скрил се някъде вечер и пече агне, маже кебапа си. Казвам му: „Добър вечер! Доста хубава е тази храна“. (9/стр. 366, 367)

Ще кажете, че и дяволът има власт. Не, дяволът няма никаква власт над вас. Той е хитър, голям дипломат. Като дойде при мене, той започва да ме хвали. Казва: „Много добре проповядваш, всички са доволни от тебе“. „Само един не е доволен това си ти. Много естествено, не е в твой интерес хората да вярват в Бога и да Го обичат.“ Продължаваме разговора. Дяволът казва: „Като те гледам, намирам, че не си като другите хора. Каква походка имаш! Нещо особено има в нея“. „Ако е за походка, твоята е още по-хубава. Величествена е твоята походка; царско, владетелско нещо има в нея. Като погледнеш нагоре, минаваш за светия. В това отношение аз съм доста прост, не мога да те постигна.“ Така се разговаряме с дявола и се разделяме приятелски. Той намира, че съм наивен, искрен, и ми казва: „Докато имаш този ум, много ще страдаш“. (22/стр. 67, 68)

Щом дяволът те изкуси, няма да казваш: „Пустият му дявол!“. Той не е пуст. Дяволът е по-хитър, по-умен. Дяволът мене като ми устрои някой кюляф********, казвам: „Браво! Гениална работа. Тъй хубаво е скроена тази работа“. Щом аз му скроя друг кюляф (и аз му кроя на него кюляфи), той казва: „Хъм, този противник и той ми скрои друг кюляф!“. Кюляф след кюляф. Кой кюляф остава на главата? Ако остане дяволският кюляф, ще кажа: „По-умен е от мене“; пък ако аз му скроя кюляф (и) моят кюляф остане, ще кажа: „Каквото ти кажа, трябва да ме слушаш“. (9/стр. 36)

…Дяволът… Някой път иде той и аз му казвам: „Ти си голям герой. Ти много лъжи можеш да носиш. Много добър си. Голям пехливанин си. На един километър можеш да носиш 100 кила на гърба си“. Казвам му още: „За някои работи си много страхлив, табансъз си много“. Той си вдига рамената. Хващам го на болното място. Той не може да носи една Истина, защото, като дойде Истината, краката му треперят. Грехове, големи колкото цялата Земя, може да ги носи, а един килограм Истина като се тури на гърба му, той целият трепери.

Като дойде дяволът, турете му един грам Истина на гърба му, за да се освободите от него. Защо му се молите? Той не си заминава тогава. Турете му на гърба един грам Истина и да го няма вече. (9/стр. 491)

Бъдете с Господа, а не с дявола!

Ако сте ученици на старото учение, вие сте с дявола; ако сте ученици на Новото Учение, с Господа сте. Новото Учение е Любов. Новото Учение е Мъдрост. Новото Учение е Истина. (5/стр. 100, 101)

Аз не ви упреквам, но като погледна лицето на някого, чета колко пъти е бил в съдружие с дявола и колко пъти е бил в съдружие с Бога, колко пъти е бил слуга на дявола и колко пъти слуга на Бога. И когато се оплакваш от господаря си, казвам: Лош е твоят господар, защото е дявол. Ако е добър господарят ти, Той е Бог. Питаш: „Защо някога съм добър, а някога лош?“. При добрия господар ти си добър слуга, при лошия господар ти си лош слуга. Какъвто е господарят, такъв ще бъде и слугата. (54/стр. 44)

Единственият човек, който ви спъва, то сте вие. Или другояче казано: вие имате двама любовници. Единият е Господ, другият е дяволът. Искате да се жените. Казвате: „За Господа, за дявола“ колебаете се. Единият обещава и другият обещава. Имате една драма. Като една млада мома погледне с едното око, погледне с другото око тия момци. И единият иска да се определиш, и другият иска да се определиш. В края на краищата ти на двама господари не можеш да служиш. (9/стр. 37)

Ако вие се влюбите в дявола и се ожените за него, мислите ли, че ще бъдете щастливи?… Не се жени за дявола. За кого трябва да се жениш? Ожени се за онзи, който те люби, който те обича, но никога за онзи, който не те обича… Сериозна работа е женитбата. Женитбата е един акт. То е едно отношение на човека към Бога. Във всички свои съществувания човек ще учи четири неща: ще се научи да люби Господа с ума си. Ще се научи да люби Господа със сърцето си. Ще се научи да люби Господа с всичката си душа и с всичката си сила. Четири неща като ги завършим, ще завършим своето развитие. (39/стр. 120)

Съзнанието на човека трябва да е будно, той трябва да живее в Бога… Ние се стремим да се освободим от влиянието на дявола. Дяволът влияе на всички хора. Като се върти около тях, той се опитва да им влияе.

(9/стр. 418)

Два вида герои има в света. Ако един човек бъде постоянен в Добродетелта, постоянно прави добро, но направи ли една погрешка, има доблестта да я изповяда, това е герой човек. Друг човек, който греши много, но кае се, изповядва се пред Бога и се изправя и това е герой човек. Онзи човек обаче, който служи и на дявола, и на Бога, той е най-опасен човек. (30/лек. 3: стр. 40, 41)

Синовете Божии не трябва да служат на дявола. Можете да имате познанство с дявола, можете да ходите на лекциите му, слушайте го, разбирайте се с него, но не му служете нищо повече. Макар и десет торби със злато да ви дава, нито един килограм заради него не пренасяйте! Не пренасяйте нито съчка! (9/стр. 371)

Ако правиш зло, дяволът се радва, добрите духове скърбят; ако правиш добро добрите духове се радват, а дяволите скърбят. Вие не можете да бъдете угодни, не може едновременно да бъдете благоприятни на Бога и на света. Ако си приятел на света, не може да бъдеш приятел на Бога. Тогава идва противоречието. Какво трябва да се прави? …Говоря за вътрешния ваш свят, защото има един свят, той е вътрешен. Ако вие на вътрешния ваш свят му угаждате, вие не можете да бъдете приятели на Бога. (14/стр. 29)

В какво седи злото? Хората обичат дявола повече, отколкото Бога. Там е злото. Злото седи в това, че ние обичаме себе си повече, отколкото Бога. (9/стр. 371)

Бог гради, а дяволът разрушава. Свържете се с Онзи, Който гради. (41/стр. 50)

…Живейте добре, за да не губите своите мисли и Топлината на своите чувства. Не губете и Силата на своята воля… Това значи да служим на Онзи Истински Господар, Който поддържа Светлината, Топлината и Силата у нас. (75/стр. 63)

Различавайте онова, което иде
от Бога и от дявола!

Представете си, че сте работили при един господар, който туря в ръката ви огън като заплата на вашата работа. В това време дохожда някой при вас и взима огъня от ръката ви. Какво изпитвате в този момент? Радост. Следователно има блага, придобивки, които в даден случай носят нещастие за човека. Отнемането на тия блага носи щастие за човека… Оттук можем да извадим следното заключение: малкото благо е дадено от човека, голямото благо от дявола, а където няма никакво благо, там пък Бог взима участие. (36/стр. 3, 4)

И тъй, помнете следното нещо: човек дава малко, дяволът много, а Бог нищо или всичко. Като даде много, дяволът снема и двете кожи от гърба на човека, а след това го заробва за три-четири поколения. Бог или нищо няма да му даде, или всичко, но го оставя свободен като царски син. И затова казвам: Не се заблуждавайте от малкото, което човек дава! Не се подкупвайте от многото, което дяволът дава! Дръжте се за нищото или за всичкото, което Бог дава! (40/стр. 214)

Голямата скръб е от дявола, малката от човека, а помощта от Бога. Значи, когато скърбиш много, дяволът те мъчи; когато скърбиш малко, човек те мъчи; когато намериш цяр за скръбта си, това е от Бога. (36/стр. 97)

Разкази за дявола

Когато Господ създал дявола, че излезнал от Небето, понеже го напуснал, той направил един свят. Тя, легендата, казва според една богомилска легенда че сегашният човек е направен от дявола. Не. Но Господ направил един човек и дяволът направил друг човек. И два вида хора има в света според легендата. Господ направил един вид хора и дяволът, и той направил един човек като Господа: и той се движил както Божиите хора, всичко имал, върви, само че душа нямал. Та отишъл дяволът, примолил се на Господа да даде малко душа на неговите хора. Та има малко ортаклък. Господ дал душа. И казал тогава така: „Каквото спечелят тия хора, наполовина ще бъде за дявола, а половината за Господа“. А има едни хора, които са направо от Господа направени. Дяволът там няма нищо. А има някои хора, които са наполовина от Господа и наполовина от дявола.

Та най-първо всички вие трябва да се освободите от дяволския човек. Ортаклък има. Та понеже времето вече е изтекло, ще ликвидирате с този договор, няма да правите нов договор. И всичките ви мъчнотии в живота произтичат от ортаклъка, който имате с дявола. И да ви кажа сега къде е този ортаклък. Що се ражда от ортаклъка? Лъжата. (9/стр. 380, 381)

Нали знаете онзи анекдот, дето се явява дяволът при един светия, в християнската епоха било, дяволът казва: „Много голям грешник съм. Моли се на Господа заради мене“. Той започнал да се моли. Явява се един Ангел на светията и казва: „Да се молиш за него! Той не е грешник, но той е дяволът. Но за да го познаеш, втория път като дойде, ето как да го изпиташ. Ти ще кажеш на дявола, той да се качи на една канара и цяла година да казва: Господи, аз съм мерзост на запустението“. След една година дяволът иде пак при светията. Казва на дявола: „Ти ще идеш на една канара, цяла година да стоиш там и да казваш: Аз съм мерзост на запустението“. Казва (дяволът): „Аз, който заповядвам на света, не се моля аз, то е твоя работа“. Тогава той му казал: „Старата злоба не може да бъде нова добродетел“. (12/стр. 483)

Един светия живял осемдесет години в една област, че обърнал всички хора към Господа. С това той смутил дявола, заради което той решил да му затвори устата повече да не проповядва. Дълго време мислил дяволът как да направи това. Най-после решил да влезе в стомната му, че като рече да пие вода, да влезе в него да го измъчва, че да не може повече да проповядва отвън. Светията разбрал намеренията на дявола и затова турил един кръст отгоре на стомната, и така затворил дявола в нея. Като го подържал известно време вързан, светията си мислел, че дяволът се отказва вече от намерението да му отмъщава, затова решил да го изпрати да си върви. Той взел стомната и излял водата, като казал: „Хайде, върви сега да се разходиш малко по света“. Той мислел, че се освободил от дявола, но последният бил много умен, надхитрил светията. Един ден той се престорил на едно малко детенце, което плачело. Светията го видял, съжалил се над него и го взел при себе си да го отгледа. Детето било много умно. Светията мислил, че ще го обърне към своето учение. Като пораснало детето, казало на светията: „Ти си много добър калугер, но какво можеш да направиш със своето калугерство? Ела с мене, аз ще те оженя за царската дъщеря, ще те направя царски зет и така ще бъдеш много полезен на хората“. Светията се съгласил; той го завел при царя, запознал го с дъщеря му и успял да го ожени за нея. Във време на сватбата дяволът направил голяма кражба, скрил всички откраднати вещи. Като узнал това, старият цар веднага дал заповед да търсят вещите. Дяволът дошъл при царя и казал: „Знаеш ли кой направи кражбата? Зет ти“. Тогава царят заповядал да хванат зетя му и да го обесят. Дяволът се приближил към светията и му казал:

…Виж настрана. Виждаш ли нещо?

Виждам.

Какво виждаш?

Виждам три магарета, натоварени с нещо.

Това са магаретата, натоварени с цървулите, които аз скъсах, докато те доведа до това въже.

И после благодарение, че от Небето дошли на помощ, та освободили светията от бесилката. Така той видял, че не е постъпил право. Той намерил погрешката си. Сега и вие можете да видите магаретата, можете да видите цървулите, но ще намерите бесилката.

(12/стр. 511, 512)

Служил един вярващ при един господар, който е безверник. Слугата се казвал Стоян. Казва му господарят: „Стояне, ти си вярващ, в Господа вярваш, пък постоянно те мъчи дяволът. Аз не мога да разбера това. Аз ни в Господа вярвам, пък дяволът не ме мъчи, никой не ме мъчи. Аз се чудя с вас каква вяра имате. Ние без вяра живеем никой не ни мъчи. Вие с вяра живеете и все има някой да ви мъчи“. Намерил се Стоян в трудно положение. Факт е, че вярващите ги мъчи нещо. Господарят на Стоян бил ловец и един ден отиват на лов за патици, зимно време било. Гръмва и убива две патици, които падат на земята. Една ранил и тича подир нея, стреля. Стоян казва: „Господарю, защо гониш тази патица, защо не вземеш убитите?“. Казва: „Тая не е доубита и тичам подир нея“. „И тебе дяволът не те засяга, защото ти си от убитите, той те има във властта си. Аз съм ранен, че мене ме гони. Аз бягам, имам малко живот, бягам, за да спася живота си. Ти си вързан от дявола, няма какво да те измъчва.“ Щом дяволът не те изкушава вие сте негови. Щом ви изкушава не сте негови. Щом дойде изкушението, щом дойде страданието в ръцете на дявола не сте. Всички ония, които страдат, не са на дявола. Които не страдат, те са с дявола наедно. (34/стр. 409, 410)

Един от видните активни американски проповедници, Муди, разправя за едно… свое заспиване в църквата. То е станало при следния случай. Често в Чикаго дохождат видни проповедници, които държат проповеди върху важни въпроси от Евангелието. Извикват един проповедник, голяма знаменитост. Дохожда той и говори нещо за дявола. Обаче Муди закъснял и не могъл да чуе какво се говорило за дявола. Той извиква втори път същия проповедник, който на другия ден щял да говори. Обаче дяволът пак устроил мрежа на Муди. Събранието било определено към 7 1/2 ч. вечерта, а в 6 ч. Муди ял хубав американски салам. Американските проповедници не са вегетарианци. Отива Муди на събранието да слуша проповедта за дявола, но от тежест в стомаха заспал и пак не могъл да чуе. Питат го: „Муди, как е работата?“. „Остави се, дяволът и саламът разбъркаха работата.“ (8/лек. 22: стр. 23, 24)

…Една игуменка… Понеже била голяма икономистка, доста яйца продавала и видяла, че яйцата се изгубват; намерила, че при всяко огнище на калугерките изчезвали в огъня, дематериализирали са се. Издала едно нареждане, че е грехота да се кладе огън в килиите на калугерките, и казала, че трябва да се пекат на Слънцето, понеже този огън е от Бога. Но забелязала, че като престанали да кладат огън, пак яйцата се губели и една вечер тръгнала по килиите, от килия на килия, да разглежда през прозореца какво правят калугерките. Гледа, запалена е доста голяма църковна свещ и едно яйце е турено на тел, че на пламъците отгоре калугериците го пекат. Тя се учудила и казва: „Пустият му дявол какъв мурафет******** ги научил“. Дяволът бил наблизо, чул и казва: „Не ме обвинявай, че и аз за пръв път виждам този мурафет“.

Ние, в света каквото става, го туряме на гърба на дявола; все на дявола минава, като че ние в това не вземаме никакво участие, но по някой път и дяволът се учи от нас. (12/стр. 573, 574)

Не трябва да осъждаме дявола. Понеже един свещеник говорил много против дявола и една вечер се изтъпанил (дяволът) в стаята му, и казва: „Ти защо говориш против мене? Не те ли е срам да говориш такива лоши работи за мене? Аз ако не бях, хората не щяха да се лъжат. Понеже грешат, лъжат се проповядваш. Раждат се кръщаваш ги. Тия хора се женят, кой ги кара да се женят? Ако аз не бях да ги карам да се женят, ти кого ще венчаваш?“. Казва му (дяволът): „Да си свиваш устата, че втори път, като дойда, килимявката няма да ти остане!“. (12/стр. 574)

Някой си много говорел против дявола. Един ден дяволът му казал: „Бъди внимателен, не си позволявай да говориш против мене. Аз лесно ще се справя с тебе. Знай, че няма да ти простя. Ще ти дам един добър урок“. „Никакъв урок няма да ми дадеш. Никакъв съвет не искам от тебе.“ Един ден той видял: един човек продава магаре. Дощяло му се да си купи това магаре. Той попитал господаря му за цената и останал учуден, че било много евтино. Купил го, потупал го по гърба и го закарал у дома си. На другия ден той отишъл с магарето да събира дърва в гората и останал доволен от него добре работело. След това той отишъл да го напои на близката чешма. Изведнъж магарето се скрило в курната, отдето махало с дългите си уши само тях виждал. В това време дошли хора да пият вода. Той им казал: „Моля ви се, помогнете ми да извадя магарето от курната“. Те погледнали в курната и понеже нищо не видели, казали си: „Този човек трябва да е смахнат. Я да го набием да му дойде умът в главата!“. Така се изредили много хора и на всички той разказвал за магарето си, скрито в курната. След като всички го били, той пак виждал магарето да му маха с ушите си, но повече не смеел на никого да говори за магарето си. Тогава той се обърнал към магарето с думите: „Виждам те, но не искам вече да се занимавам с тебе, защото много ме биха, напатих се“.

(2/стр. 210, 211)

Сега ще приведа една легенда за произхода на човешките сълзи. За пръв път сълзите се явили в света след изпъждането на Адам и Ева от Рая. До това време Адам не е знаел какво нещо са сълзите. Първата жена, която е плакала, била Ева. Красива била Ева! Като излязла от Рая, тя съзнала грешката си и дълбоко се разкаяла. Тогава Господ дал една Книга и казал: „Първата заповед, която ви дадох, беше да не ядете от забраненото Дърво Дървото за познаване доброто и злото, но вие ядохте, престъпихте Моята заповед. Сега ви давам тази Книга да четете от нея и да се учите. Щом престанете да четете, веднага ще затворите Книгата и внимателно ще я приберете. Ако я оставите отворена, ще ви се случи по-голямо нещастие от това, което сега ви сполетя. Нали искахте да придобиете знание? Ето ви сега тази Свещена Книга. Четете и изучавайте я!“. Като взели Книгата от Бога, и двамата останали с мисълта, че носят една Книга от Рая, от която зависи спасението им. Един ден Ева чела от тази Книга, но се увлякла в нещо и я забравила отворена. В това време дяволът дошъл, поставил един черен лист върху отворената Книга и си отишъл. Като се върнала, Ева отишла да вземе Книгата да чете, но останала страшно изненадана, като отворила Книгата и видяла, че не може да чете; някакъв черен лист покривал листата , вследствие на което не могла да чете. Тогава тя си казала: „И този път не изпълнихме Божията заповед!“. Ева съзнала грешката си, разкаяла се и започнала да плаче и да се моли. Дълго време плакала и се молила, докато най-после видяла, че черният лист се стопил, Книгата се отворила и тя свободно почнала да чете. Така се явили първите сълзи на света.

Казвам: Дълго време трябва човек да плаче и да се моли върху Свещената Книга, за да се махне черният лист от нея и тя да се отвори. Щом се отвори, тази Книга непременно трябва да се чете! Тя е Свещената Книга на живота… Никога не оставяйте вашата Свещена Книга на живота отворена! Щом я оставите отворена, дяволът ще дойде, ще тури върху нея един черен лист и ще си замине. Щом прочетете нещо от тази Книга, веднага я затворете… Освен вас никому не давайте да я отваря. Тази Свещена Книга всеки сам трябва да отваря и затваря… Четенето на Свещената Книга представя Великата връзка, която душата непрекъснато трябва да поддържа. Каква връзка трябва да поддържа душата? Вътрешна връзка, вътрешно общение… с Бога.

(44/стр. 17, 18, 19)

Дяволът ще бъде преобразен

…При търкането на две дървета се образува огън… Вие мислите, че дяволът е лош. Аз ще говоря добре за него. Някога и той е бил добър, но паднал и сгрешил. Ще възразите: „Казано е в Писанието да се противим на дявола, на злото в света“. Това значи: търкай дявола, докато прогледне и види Светлината пред себе си. Щом дойде Светлината в ума му, той ще се откаже от кривия път. (19/стр. 11)

При 50 милиона градуса топлина и дяволът, като турят, и всичките дяволчета ще се разтопят и от тях нищо няма да остане. При този огън всички дяволи ще се стопят, ще станат правоверни. При тази топлина дяволът казва: „Не може, не устоявам на тази топлина“.

(1/стр. 341)

На едно място в Откровението е казано: „Чух цялото създание да хвали Господа“. Това показва, че един ден Бог ще премахне всички противоречия между хората, и тогава всички същества на Небето и на Земята ще хвалят Бога и ще видят, че Мъдростта Му е безкрайна. „Какво ще стане тогава с грешните хора?“ Ще се спасят. „Какво ще стане с дяволите?“ Ще се научат да служат на Бога. (65/стр. 90)

Та ще ви приведа един пример от един окултист. Той представя един разказ. Дошло един ден, че и дяволът се обезсърчил. Казва: „Научих всичките хора, дадох им знание и най-после и мене не ме слушат. Вземаха всичко от ръцете ми“. Обезсърчил се и отишъл на една голяма канара, и седнал там, навел глава. Казва: „Дай си знанието, после ходи да те управляват“. Вижда по едно време: Христос иде към него, приближава се. Казва Му: „Много късно идеш. Едно време, преди две хиляди години, имаше какво да ти дам. Сега и мене не ме слушат. Късно идеш“. Мисли, че Христос иде при него да иска нещо. Христос казва: „Аз ида сега да ви помагам“. Забелязал, че две змии имало забити на неговите гърди. Положил ръката Си Христос и отнел змиите, и му казва: „Ти си много умен. Ще те поставя като добър учител да възпитаваш хората. Понеже голяма опитност имаш, да ги възпитаваш за бъдеще“. Тръгнал дяволът с Христа. Сега дяволът иде в света и той да помага, да учи хората. (1/стр. 91, 92)

Бог е Вечното Начало в живота

…Трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли към Бога. (15/стр. 15)

Бог е Начало на всички неща. (69/стр. 295)

Бог е създал всички хора, всички живи същества… Бог е вложил живот във всички живи същества, във всички хора. Следователно ние трябва да живеем така, както Той изисква от нас. (74/стр. 16)

Когато говорим за Бога, това е онова Безгранично Незнайно Същество, от Което всичко произтича.

(1/стр. 133)

Като кажа „Бог“, аз разбирам онова Вечно Начало, онази Бездна, онази Велика Основа на живота. Като кажа „Духът Божий“, разбирам онова Начало в човека, което се пробужда и носи всички блага на живота. Без тези блага нищо не може да се постигне. Под Господ разбирам онази жива връзка с всички Разумни същества. Той живее в нас, повдига ни, утешава ни в скърбите и неволите. Бог, Неговият Дух и Господ са трите Начала, които се изявяват чрез Аза в човека. (69/стр. 20, 21)

Значи, Изтокът на живота, това е Бог, от Когото излиза всичко: живот, Сила, Светлина, мисъл, чувство, действие. (27/стр. 103)

…Говорим за Единния Бог, в Когото живеят всички хора и от Когото зависи благото на всички хора. Ние говорим за онова Първо Начало в живота, което ражда в нас Знанието, Любовта, което създава в нас вътрешен подтик към освобождаване от мъчнотиите, от злото в света. (18/стр. 196)

„В начало бе Словото.“ След като мислил цяла Вечност, най-после Бог се проявил чрез Словото, т.е. чрез Разумността. Започнете и вие с Разумността, със Словото на Бога. После Бог довел всички неща до една Велика цел, Велика връзка, Велика Хармония на живота.

(71/стр. 252)

Бог е Великият Извор на живота. Значи, доколкото Божественото Съзнание, или Божественият живот, се влива у нас, дотолкова и ние ще живеем. Оттук вадим следното заключение: Радостта, Мирът, Спокойствието, хубавите мисли и чувства се дължат на вливането на Божествения живот у нас. (73/стр. 15)

Ти трябва да зачиташ Източника на едно чувство, отдето е излязло. Трябва да зачиташ Извора на една мисъл, отдето е излязла. Ако мислиш, че всичко от тебе е излязло, ти си в кривата посока. Единственият, от Когото нещата са излезли, то е само Бог. (1/стр. 211)

Малко нещо се иска от човека: да обърне мисълта си към Бога, към Великото Начало в света. (70/стр. 50)

Онзи Господ, Който ти е дал живота, онзи Господ, Който е създал света, Който ти е дал всичко това, направил те е наследник…, на Него служи! (1/стр. 113)

Бог е Великата Реалност

За мене Бог е Велика Реалност… Той може да бъде и за вас толкова реален, колкото и за мене. (19/стр. 5)

Като помислиш за Бога, ти трябва да се проникнеш от благоговение и страхопочитание към Него, да знаеш, че се намираш пред Велика Реалност… Мисълта за тази Реалност внася Мир и Радост в човешката душа. Тя чисти съзнанието на човека, освобождава го от всички облаци. (27/стр. 109, 110)

Реално нещо е онова нещо в света, което носи Мир, което носи Светлина за човешкия ум. То е Бог. Онова, което носи мисъл в човека, което осветява човека, то е Бог. Онова, което внася най-хубавото в човешкото сърце, то е Бог. Онова, което дава сила на човека, то е Бог. Онова, което го освобождава, то е Бог. (12/стр. 590)

Реалността е в самия човек. Бог, Когото търсиш вън някъде, е в самия тебе. Той се изявява вън от тебе, но същевременно е и вътре в тебе. (22/стр. 124)

…Чрез нас Господ се проявява повече, отколкото чрез окръжаващата природа. Ние, които съзнаваме това, Бог е в нас. Казваме: Когато ние отречем тази Реалност в нас, ние създаваме едно нещастие. Щом отречеш Божественото, помрачи се умът. (1/стр. 190)

„Нали Бог прониква навсякъде?“ Това е материалистически израз. За да прониква някъде, трябва да има друга реалност вън от Бога. Всъщност вън от Бога никаква реалност не съществува. (69/стр. 260)

Бог е Всесилен

Главната мисъл, която искам да оставя в умовете ви, е да си създадете правилни отношения към Бога. Под Бог разбирам Всесилния, Всемъдрия, Всеблагия. На Него всякога може да се разчита. Ако вие намерите друга дума, която да изразява Мощното, Благото, Мъдрото в света, заместете с нея думата „Бог“. (69/стр. 96, 97)

Господ гледа и държи сметка за реда и порядъка навсякъде. Той е Господар, Той е Царят в света. Бог е единственият Цар в света. Той е направил света, следователно Земята е Негова и ние сме Негови. Той е Баща.

(74/стр. 42)

Единственият, Който царува, това е Бог. Единственият, Който обича, това е Бог. Единственият, Който раздава знания, това е Бог. Единственият, Който носи Истината, това е Бог. (1/стр. 92)

Бог е, Който е съвършен в безграничната Своя Сила, с която разполага и прониква навсякъде. Няма нещо, което Той да не може да направи. (1/стр. 132)

Навсякъде виждам Бога мощен и любещ… Когато учи и възпитава човека, туря го в пещ с 50 милиона градуса топлина да го стопи, пречисти, като слънце да светне. Кой може да устои на този огън, без да се стопи? И най-големият дявол ще стане правоверен. (45/стр. 147)

Мислите ли, че дяволът върши каквото иска? Дяволът и той служи на Бога, без да знае. Той мисли, че така го е намислил, а зад неговата мисъл седи нещо, което той не знае. (12/стр. 479)

И лошите, и добрите Ангели служат на Бога. Не мислете, че те не признават Бога. Те Го признават и благодарят за туй. (61/стр. 303)

Пред Бога седи цялата Вечност, на Него се подчиняват и богове, и мъдреци, и философи, които са завършили своето развитие на Земята; на Бога се подчиняват и малките хора на Земята, …на Бога се подчиняват и буболечките, и рибите, и птиците, и млекопитаещите.

(73/стр. 31)

Господ държи сърцата на всички живи същества: на майки, на бащи, на деца, на приятели, на царе, на владици, на всички животни, свирепи и добри, на дявола, както хората наричат злото всичко е в Божиите Ръце. Когато Бог държи сърцето на дявола в Ръката Си, и дяволът е мек към вас; отпусне ли Бог сърцето му, той веднага ви сграбчва. (79/стр. 158)

Много пъти казваме: „Да се любим, да се обичаме!“. Как ще се любите? Аз казвам така: Братко, ние ще се съберем, ще повикаме Господа на Любовта и като дойде, Той ще направи всичко. Ние трябва да се обърнем с всичкото си сърце, ум и воля към Бога Той всичко може. (3/стр. 91)

Само Бог може да изменя и изправя нещата.

(71/стр. 109)

Бог всичко вижда и чува, следи и наблюдава какво се върши, и всичко изправя. (75/стр. 118)

Болестите не са нищо друго освен живи същества, които мъчат човека. Чрез болестите хората се възпитават. Когато човек се обърне към Бога с молба да го освободи от тия същества, той получава отговор на молитвата си. Отговорът на молитвата е неговото оздравяване. Само Бог е в сила да заповядва и на добрите, и на злите същества. (17/стр. 194)

Дяволът направи пакостите, а викате Господа да ви оправи работите. Господ хваща дявола и му казва: „Ти си развалил на този човек къщата, иди и я оправи“, и дяволът се мъчи да я оправи. (15/стр. 172)

Каквото безобразие да направи дяволът, Божественият Дух преобразява всичко и казва: „Смисъл има в тия неща!“. (3/стр. 91)

Казвам: Дръжте се за силното. Само Бог е силен. За Него се казва, че е Всесилен. Следователно, когато искате да разрешите мъчнотиите си, потърсете Бога. Казано е в Писанието: „Потърсете Ме в ден скръбен и Аз ще ви се изявя“… Когато никой не може да ви помогне, обърнете се към Бога. (59/стр. 292, 293)

Единственото нещо, в което човек никога не се е лъгал и на което всякога разчита, това е Бог Основата на неговия живот. Само Той е в състояние да разпръсне мрака около него. (81/стр. 122)

Бог е Всемъдър

Като сте дошли на Земята, вие трябва да знаете, че по-добър план от Божия не съществува. (75/стр. 76, 77)

Казвате, че Адам и Ева са виновни за много неща. Защо? Защото те първи сгрешили. Не говорете така. Вие не знаете Божия план. Всяко нещо, което Бог е допуснал, има свое велико предназначение. (55/стр. 182)

Няма нещо, което Бог е направил, че да не е за полза. Ако Бог е допуснал злото в света, Той е допуснал злото, защото е полезно. Той е Всемъдър. Той го е допуснал, защото така на Земята е по-добре. (9/стр. 343)

Защо Бог, Който е толкова Всемъдър, Силен, изпълнен с Любов и Знания, защо е допуснал Той злото? Не е ли Той Всесилен? Ако Той го е допуснал, Той го е допуснал по такива съображения, за които ние нямаме понятие; ние не знаем защо, но Господ, като е разгледал всички възможни начини, по които животът може да се постави, намерил е, че този е единственият начин, най-добрият при сегашните условия, при които ние живеем. Щом го е допуснал, ние ще го приемем този факт тъй, както си е, и ще спазим закона. (8/лек. 1: стр. 18, 19)

Благодарете за всичко, което ви се дава. Това, което в даден момент ви се дава, е най-добро за вас. Вие не знаете какво е предвидил Бог за вас, не знаете каква е Неговата крайна цел. Целият свят да се нахвърли върху тебе, не изменяй на Бога. Ти знаеш, че всички живеем и се движим в Бога. Ако вярваш в това, знай, че каквото и да ти се случи, всичко е допуснато от Бога. Защо е допуснато? За нещо добро, което днес не виждаш, но утре ще видиш. (70/стр. 26)

Следователно дали мъжът, или жената ще бъдат груби с тебе, не се обезсърчавай за добро е. Такава е Волята Божия. В това се крие някакво благо, което един ден ще разбереш. (70/стр. 26, 27)

Хората… се запитват: „Защо Бог създаде така света?“. Светът крие в себе си всички възможности за хората. Те са дошли на Земята да учат и да постигнат нещо. Всеки човек има условия да постигне нещо, ако може да мисли право. (2/стр. 42)

Дръжте в ума си мисълта, че всичко в света е направено много хубаво, всичко в света е възвишено и красиво. (75/стр. 18)

Всичко е хубаво в света. В света виждам една непреодолима Божия Мъдрост, която е скрита във всички противоречия. И в дявола вътре Бог е скрил нещо, което и дяволът не знае. (34/стр. 384)

…Ние не трябва да се бъркаме в Божиите работи и да питаме защо е създаден адът, защо е създадено Небето. Защо адът е създаден, само Бог знае. Защо Небето е създадено, само Бог знае. И адът е на мястото си, и Небето е на мястото си. (4/стр. 246, 247)

Казвате, че Бог е допуснал злото и смъртта в живота. Да, Бог допусна греха, за да оценят хората чистотата. Бог допусна смъртта, за да оценят живота. (69/стр. 280)

Когато човек попадне при условия да прояви недоволството си, нека се вглъби в себе си и се свърже с Великия Божи Промисъл. Направи ли това, той ще разбере, че зад всяко явление в живота и в природата се крие някаква разумна причина, която регулира нещата. (71/стр. 91)

Бог казва: „Аз съм началото и краят, т.е. алфа и омега“. Когато е накрая, Бог проверява работите. Той е най-мъдрият. Ако имате някаква погрешка, някакъв недъг, Бог ще ви върне назад и ще каже: „Аз ще изправя тази работа“. (69/стр. 23)

Мнозина казват, че в Бога има две воли. Аз казвам, че в Бога има една Воля… В Него има една Воля; всичко, което Той върши, е разумно, Любов, Истина… Всичко, каквото мисли, е добро. В края на краищата всички ще се убедят, че всичко, което Той върши, е добро. Ще минат може би милиони години, докато се убедят, че онова, което Той е направил, е добро; ще благодарят. Сега не разбират Божиите пътища, деца са. (1/стр. 217)

Бог е Вселюбящ

Бог е Любов… Любовта е качество на Бога.

(69/стр. 119, 128)

Казано е: „Бог е Любов“. Значи, Единственият, Който люби хората и ги познава, е Бог. (18/стр. 222)

Казано е в Писанието: „Бог е Любов“. Как познаваме това? Чрез живота, който ни е даден. Първото нещо, чрез което Бог изявил Любовта Си, е животът. Ние виждаме, че животът е даден и на малките, и на големите същества. Значи, Бог проявява Любовта Си чрез живота и на малките, и на големите същества. (70/стр. 11, 12)

И най-малкият живот произтича от Онзи, Който люби всички живи същества без изключение. Не се съмнявайте в Любовта на Великия. И в най-тъмните бурни и страшни нощи на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-светлите тихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е Свещената канара, върху която е поставен животът на всички същества. Върху тази канара именно можете да градите своето бъдеще. (70/стр. 12)

Каже ли някой, че няма кой да го обича, той не говори Истината. Веднъж е създаден, значи Бог пръв го е обичал. (71/стр. 143)

Пръв, Който е възлюбил човека, е Бог. За тази Любов човек трябва да благодари всеки момент. (71/стр. 151)

Бог ни обича по единствената причина, че сме излезли от Него. Той не може да не обича това, което е излязло от Него, и това, което е вложил в нас. (75/стр. 146)

Ние живеем благодарение на това, че Бог ни обича. Ако Той не ни обичаше, ние щяхме да умрем. Без Любовта на Бога няма условия за живот. Понеже живеем, ние виждаме Великата Божия Любов, която се излива върху нас. (22/стр. 207)

…Когато познавам Бога в Любовта, аз съзнавам Величието на Любовта, понеже Бог е Изворът. И аз се радвам, че този Извор е Вечен. (69/стр. 129)

Аз обичам Бога, понеже е Любов. Той дава всичките условия за човешкото развитие. Като се говори за Бога, имаме предвид Неговата отворена Душа, която обича всички и е готова да направи всичко заради нас.

(69/стр. 127)

Всяка душа трябва да се държи първо за Бога, Него да слуша, Той да бъде възпитател. Защо? Защото само Бог люби. Който люби, той възпитава. (70/стр. 65)

Когато първите човеци в Рая проявиха своето непослушание, Бог ги изпъди в света да копаят, да орат и да сеят, но те пак не се изправиха. Като видя, че и с изпъждане светът не се възпита, Бог приложи един от най-силните методи за възпитанието му, а именно закона на Любовта… Значи, след като всички методи за възпитанието на човека се оказали слаби и безрезултатни, Бог приложил Любовта като най-мощен метод.

(70/стр. 69, 70)

Отношенията на Бога към човешката душа не могат да се заместят с никакви други отношения. Ако мислиш, че хората могат да те направят щастлив, ти се лъжеш. Целия свят да ти дават, цялата Вселена да ти обещават, хората не могат да те направят щастлив. И Ангелите да се съберат около тебе, пак няма да бъдеш щастлив. Това, което Бог може да ти даде, с нищо не се сравнява. Ако не си опитал Божията Любов, хиляди Ангели да ти пеят и да те славят, пак обикновен човек ще си останеш. (69/стр. 199, 200)

Казвате: „Ще правим добри дела да омилостивим Бога“… Бог всякога ви обича, всякога е готов да ви помогне независимо от това дали сте праведни, или грешни. Бог ни обича въпреки всички наши грехове и погрешки. Той никога не е изменил Любовта Си. (19/стр. 9)

През каквито изпитания и страдания да минем, в края на краищата ние ще се убедим, че няма същество в света, което да ни обича като Бога. И при най-лошите условия да изпаднем, Той работи за нашето освобождение и повдигане. (18/стр. 82)

Бог е Велико Всеосветляващо Съзнание

Онова Същество, Което във всички случаи на живота осмисля и осветява нещата, наричаме Бог. (38/стр. 45)

Казано е: „Бог е Светлина“ и дето е Светлината, там Бог действа. Който разбира Светлината, в нея той ще познае Тихия Глас на Бога, Който говори ободрително на подвизаващата се душа в живота. (87/стр. 326)

Бог, за Когото проповядвам, живее във всеки човек. Той се изявява във форма на някакъв скрит вътрешен Идеал, вътрешна Светлина в човека. Чрез тази Светлина човек познава що е добро и що е зло. Чрез тази Светлина той разбира каква трябва да бъде истинската Любов. (18/стр. 82)

Който може да стане свещ и да образува пламък, той има Любов в себе си. Това значи, че Бог действа в него като Светлина. (71/стр. 199)

…Да имаш Любов, значи да имаш една връзка с Източника на живота, или да имаш връзка с Духа Божи, със Съзнанието на Онзи, Който е създал света, и Неговата Светлина постоянно да те озарява вътрешно при всичките условия на живота. (39/стр. 30)

Всички хора, религиозни и светски, очакват идването на Духа. Защо Го очакват? Защото Той внася в човека онази Светлина, която разкрива пътищата на живота. (71/стр. 281)

Когато казваме „Божествен ден“, разбираме присъствието на Бога в човешкото съзнание като изгряващо Слънце, което го озарява и внася в него светли велики мисли. Нощта в съзнанието пък подразбира залязване на това Слънце. (40/стр. 138)

…Бога. Ще се обърнеш към Него и ще кажеш: „Господи, Ти, Който си направил света, дай ми повече Светлина да го изучавам“. (74/стр. 128)

Как се образува Светлината? Ще се помолиш на Бога и Светлината ще се яви. (74/стр. 128)

Ако синът или детето не може да отвори душата си пред своя Велик Баща, да Му каже, че е изпаднал в тъмнина, в съмнения, в подозрения, пред кого ще отиде? Нека иска Светлина от своя Баща да оправи работите си и ще получи. (65/стр. 106)

Като боледуваме, страдаме и вършим глупости, тогава Светлината на Бога прониква в нас и ни помага.

(69/стр. 260)

Където е Бог, няма дявол, няма зло

Господ казва в Писанието: „Сине Мой, дай си сърцето“. Той познава и вижда грешките на хората и иска от нас не друго, а да Му отворим сърцето си да влезе Той в него. …В онова човешко сърце, в което е влязъл Господ, дявол не влиза. (15/стр. 22)

Дето Бог е стъпил, дяволът няма сила. Дето не е стъпил Бог, дяволът има условия да се прояви. Който пръв е стъпил във вашия дом, той има надмощие: ако дяволът е стъпил пръв, надмощието е негово. И в тоя случай обаче Бог може да го измести. Ако Бог е стъпил пръв, надмощието е на Негова страна. И ако човек се държи за Бога, дяволът никога не може да стъпи в дома му. Като знаеш това, бъди всякога буден, че като похлопа Бог, да Му отвориш. „Защо дяволът влезе в дома ми?“ Защото ти си спал, когато Бог е хлопал. (59/стр. 305)

Помни: Там, дето е Бог, никакви престъпления не стават. Дето Бог отсъства, там се вършат престъпления.

(63/стр. 277)

Само в Бога можеш да създадеш своя Рай. Вън от Бога вие сте в ада. (75/стр. 106)

Бог няма да изостави никого

Всеки трябва да съзнава, че е душа, излязла от Бога. Като направиш някаква погрешка, кажи: „Аз съм син“ или „Аз съм дъщеря на Бога. Сгреших, но Той няма да се откаже от мене“. (16/стр. 252)

Това е Бог, че като съберете резултатите на всичките същества, изправя всичките техни погрешки и ги прави като скъпоценни камъни, облича ги. И тогава ще познаете, че Той е най-мъдрият, най-силният от всичките. (1/стр. 132)

Господ обича грешните хора. Той има защо да обича грешника, понеже той е заледен. Бог се стреми към студеното. Той може да го проникне и да го разтопи. И като го разтопи, ще го накара да се движи. Господ се стреми към грешните души, за да ги повдигне.

(34/стр. 185)

Бог никого не съди. Той иде да помогне на всички болни, страдащи, немощни… Мнозина имат друго мнение за Господа. Те казват, че Той иде да наказва и съди хората. Това е мнението на Черните братя. Нека болните не се страхуват от Господа. Той иде за тях. Нека всички болни, страдащи, глупави, немощни се приготвят да посрещнат Господа. Те ще разберат, че няма по-велик, по-благ и по-добър от Него. (19/стр. 216)

Като говорим за Истината, за Бога, ние не разбираме този Господ, Който живее нейде в Небето, но ние разбираме онзи Господ, Умът на Когото е толкова мощен, Светлината тъй силна и Сърцето толкова велико, че в един момент може да извади с кука всички същества, останали и досега в ада. Това е само въпрос на времето. Бог няма да остави нито едно същество в ада. (31/стр. 195)

Много пъти Господ посещава бедните души паднали, когато са изгубили всяка надежда, живеят в мрак и тъмнина. Той слиза в ада и от дъното на ада ги изважда. Усмихва се и от там насетне животът се изправя. След години тия души пак Го забравят, казват: „Кой знае дали беше Господ“. Има Един в света, в Когото не трябва да се съмнявате. (61/стр. 52)

Ако обичаш Господа, във всяко отношение може да успееш… И в ада да си, Той може да те извади.

(61/стр. 66, 67)

И при най-лошите условия на вашия живот само Бог може да ви извади от дъното на ада и да ви спаси. Спасението не е еднократен, но непреривен процес.

(69/стр. 52)

Спасението на човека е от Бога. Бог действа вътре в нас, а не отвън. (21/стр. 186)

Който не е доволен от своя мозък…, той се е оставил в ръцете на дявола. Какво може да направи дяволът? Той внушава на човека отрицателни мисли, че няма мозък, че не може да мисли, че нищо не излиза от него и т.н. Бог сипва малко киселина върху тези внушения и мисълта на човека започва отново да работи. (16/стр. 222)

Значи, човек всякога може да се обърне към Онзи, Който може да го освободи от злото. (10/стр. 192)

Казано е, че Бог ще заличи греховете ни и никога няма да ги спомене. Кога ще стане това? Когато ние изчистим умовете и сърцата си. Казвате: „Възможно ли е Бог да ни освободи от всички грехове?“. За Бога няма невъзможни неща. Ако вашите грехове са тежки като планина, Бог ще ги дигне с малкия си пръст като перушинка и ще ги разпръсне из пространството.

(79/стр. 220)

Пръв път Бог е слязъл на Земята, когато е създал човека по образ и подобие Свое. Втори път предстои да слезе сега, когато хората са създали много грехове и престъпления на Земята. Понеже няма кой да ги избави, Той се е наел с тази грижа… Щом слезе на Земята, Бог тъй ще огрее света, че всички грехове ще се стопят и ще изчезнат. (65/стр. 213)

Имайте вяра, че Бог ще изведе всинца ви на Правия път. Той няма да остави нито една душа в тъмнина.

(3/стр. 259)

Като ученици, вие трябва да прилагате търпението си, да чакате времето, когато Бог Великият, Всезнаещият мине край вас и ви даде това, от което имате нужда… Когато Великият мине край вас, ще намести сърцата и умовете ви и вие ще се зарадвате. Тогава ще започнете да работите с нов импулс, в нова гама на живота. (71/стр. 159, 160)

Върху Абсолютната Вяра се крепи
животът на човека

Когато първите човеци сгрешиха, те изгубиха онази основна идея в себе си, върху която се крепеше техният живот. Основната идея, върху която беше построен животът на първия човек, е Абсолютната Вяра. Докато не бяха сгрешили, Адам и Ева имаха Абсолютна Вяра в Бога. Той им каза да не ядат от плодовете на Дървото за познаване на доброто и на злото и те послушаха. Обаче, когато учителят на тъмнината влезе в Рая, облечен в черен костюм с черни гердани и с черен жезъл, и ги запита защо не ядат от Дървото, което е всред Рая, те се разколебаха. Те не знаеха какво да отговорят. Когато новият учител им каза, че ако ядат от забраненото Дърво, ще станат като Бога, те се раздвоиха и изгубиха Вярата си. С изгубване на Вярата си в Бога те сгрешиха. Те решиха да ядат от плодовете на забраненото Дърво. Значи, яденето на забранения плод се яви като последствие на разколебаване във Вярата. (71/стр. 164, 165)

…Първата работа на човека е да възстанови своята Вяра в Бога. Може ли да направи това, той всякога ще се ползва от Божиите блага… (71/стр. 176)

…Ако възстановите Вярата си в Бога. Направите ли това, вие ще отворите всичките си прозорци, през които ще прониква Божествената Светлина. Дойде ли тази Светлина у вас, вие ще се ползвате от благословението на Божествения свят. (71/стр. 181)

Без Вяра в Бога вие не можете да направите крачка напред. Вярата дава устойчивост на човека. С Вяра той може да стои здраво на краката си, да разчита на всичко, което му е дадено. (71/стр. 176, 177)

Като ученици, от всички се иска пълна Вяра в Бога. Каквито мъчнотии да имате, не губете Вярата си. И сто пъти да се молите за нещо, не губете Вяра в Божественото. (71/стр. 177)

Докато расте и се развива, човек постоянно минава през Светлина и тъмнина на съзнанието си. За да издържа на тия състояния, той трябва да има Вяра в Бога като Център на неговия живот. Ако не се движи постоянно около този Център, човек не може да расте и да се развива. (71/стр. 292)

…Който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява в Бога. Изгуби ли Вярата си в Бога, човек става слаб, немощен и нещастен. За да се свърже с Бога, човек трябва да се върне към своя Първичен живот на Чистота и Вяра. (70/стр. 17)

Ученикът трябва да настъпва и отстъпва, без да се обезсърчава. Само по този начин той може да се домогне до новата мисъл, която се основава на Абсолютна Вяра в Първата Причина. Само така човек вижда, че може да направи всичко, каквото неговите възможности позволяват. (71/стр. 183)

И тъй, човек трябва да има Вяра в Бога, а Бог Доверие в човека. Когато се спазват тия отношения между човешката душа и Бога, човек може да постигне всичко, каквото желае. Той се ползва от подкрепата и защитата на Разумния свят. Той владее магическата пръчица…

(71/стр. 181, 182)

Вярата в Бога, това е магията на живота. (71/стр. 185)

За човека Бог представя най-мощния, най-великия, най-благия, на Когото разчита във всички случаи на своя живот. (71/стр. 212)

За да опита Вярата ви, Разумният свят съзнателно ви поставя на изпитания. От вас се иска Вяра, а не вярване или суеверие. Вяра в Бога, а не в хората. Това се дава като задача на всички хора… (71/стр. 177)

Ще дойде ден и близо е този ден, когато хората ще минат през голям огън. За да издържат на този огън, те трябва да имат Непоколебима Вяра в Бога. Които имат тази Вяра, ще минат през огъня, ще се пречистят и живи ще останат. Които нямат Вяра, ще изгорят, ще се превърнат на въглен. (71/стр. 177, 178)

Човек е онзи, който люби Бога

…Да любиш Бога и да бъдеш човек, това са две еднакви понятия. Каже ли някой, че е човек, това значи, че люби Бога. Отрича ли тази Любов, той се самозаблуждава, той не е още човек. (71/стр. 106)

„Да възлюбиш Господа!“ Защо трябва да възлюбиш Господа? Защото Той е Баща на всички хора. Всички хора са излезли от Бога… (70/стр. 5)

Всеки за себе си трябва да обича Бога, и то не със сметка да получи нещо, но с чиста, свята, безкористна Любов. Обича ли по този начин, човек трябва да бъде сигурен, че работите му ще се оправят. (71/стр. 95)

Любовта е единственият път, който ни извежда из този лабиринт на сегашния живот. Затова трябва да имаме Любов към Бога, за да излезем на спасителния бряг. (1/стр. 369)

…В Любовта към Бога стои разрешението на всички мъчни въпроси. (69/стр. 143)

Обичайте Бога, обичайте Христа! Те да бъдат вашият идеал. В тази Любов не стават никакви грешки, никакви престъпления. Дето няма Любов, там има престъпления и грехове. (62/стр. 359)

Сигурност има само когато обичаме Бога. Само Бог може да ни пази от злото никой друг. (67/стр. 56)

Казвам: Бог иска да Го обичаме. Защо? За да отворим вратата си да влезе Неговата Любов в нас, да бъдем разумни като Него. (69/стр. 66)

И тъй, когато човек възприеме и разбере Божията Любов, тогава той живее за Бога и Бог живее за него. И той ще каже, както някога Давид е казал: „И в Рая да живея, и в ада да отида, в душата ми ще има само Радост“. (69/стр. 143)

Обичате ли Бога, ще направите връзка с Него. Щом направите тази връзка, всякаква тъмнина от ума ви ще изчезне и всякакво притеснение от сърцето ви ще се премахне. В ума ви ще се яви Светлина, в сърцето ви разширение, Мир, Радост и ще разберете, че Божията Любов ви е посетила. (4/стр. 240)

И тъй, новото в живота е да обичате Бога. Тази Любов именно ще внесе у вас Радост, Веселие и Светлина. Тя ще ви свърже с Невидимия свят и ще ви извади от ада, в който сте били досега. (17/стр. 94, 95)

Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в себе си, а старият живот е носител на злото, на страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. (18/стр. 33)

Дайте сърцата си на разположение на Бога, Той да се занимава с тях… Бог държи сърцето на човека в Ръцете Си. Той държи източниците на живота в Ръцете Си, защото в тях се крият Тайните на Битието. В сърцето се крият източниците на живота. (71/стр. 60, 61)

Помнете: Има много начини за разрешаване на задачите в живота. Обаче истинският начин е един. „Какъв е този начин?“ Да проявите Синовно отношение към Бога и да Го познавате… (2/стр. 142, 143)

Да остане в ума ви следната основна мисъл: да имате правилно отношение към Бога. В това е силата на човека. Той може да минава през обезсърчения и противоречия, но правилното отношение към Бога ще му помогне да се справи с всички мъчнотии. (69/стр. 104)

Дали сте в ада, или на Небето, мисълта и чувството ви за Бога не трябва да се разколебават от нищо… Само онзи човек може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и на Небето остава един и същ. (4/стр. 248)

…Бог… Ако сте верни Нему, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат. Ще ги постигнете само по един начин чрез Бога…

(15/стр. 77)

Питам: Ако отидете при Бога, с какво ще се препоръчате? С четири неща трябва да се препоръчате: да обичате Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Това са четири врати, четири ключа, от които зависи щастието на човека. С тези ключове си служи и Мистикът. (69/стр. 203)

И тъй, в разумния живот човек сам не може да живее. С кого ще живее тогава? С Бога. Ако той не обича Бога и не живее за Него, мислите му никога няма да бъдат прави. (18/стр. 193)

Хиляди години ще минат, докато разберете какво нещо е Любовта към Бога. И в бъдеще, като дойдете на Земята, пак ще учите какво значи Любов към Бога.

(69/стр. 198)

Да обичаш Бога най-съвършения в света, това е смисълът на живота. (69/стр. 331)

И когато всички ние обичаме онова Начало, от което сме излезли, това е Вечният живот. (2/стр. 249)

И тъй, Любов към Бога това е Великата Истина в живота. (4/стр. 34)

Бог живее във всеки човек

В кого трябва да вярваме? В Господа, Който живее в нас. (15/стр. 70)

Казва: „Ти в какво вярваш?“. Вярвам в Бога, Който живее в Светлината… Вярвам в Бога, Който живее в мене, в моя ум, в моето сърце и в тялото ми, Който живее навсякъде и ме окръжава. (1/стр. 341)

Вие търсите Господа къде? Той е у вас, във вашия ум, във вашето сърце, Той се проявява в тия две дарби. Слушайте добре ума си и сърцето си чрез тях Господ ви говори. (15/стр. 70)

Ако търсите Бога, ще Го намерите в ума, в сърцето, в Душата и в Духа си, …когато сте особено разположени, когато сте отворени за всички живи същества и готови да се жертвате за целия свят. В този момент вашият Бог се е пробудил и ви говори. (16/стр. 177)

Обичайте, за да дадете възможност на Бога да се проявява чрез вас. (70/стр. 62)

Обичайте със Свещен трепет на Душата си да се слеете с Любовта на Великия. Мислете със Свещен трепет на ума си да свържете мисълта си с Великата мисъл на Бога. Чувствайте със Свещен трепет на сърцето си да се свържете с общия пулс на живота. (71/стр. 253)

Има едно Висше начало в човека него трябва да слуша той. Това начало наричаме „Висшето Аз“, „Господ в човека“, „Божественият Глас“. Бог живее във всеки човек, който Го нарича „моят Бог“. (2/стр. 67)

Щом кажеш: „Аз съм“ ти и Бог трябва да бъдете Едно. (85/стр. 321)

Единственото нещо, което не е вън от вас, то е Бог. Той е вътре във вашата Душа. Вашата Душа е в Бога и Бог е във вашата Душа. (1/стр. 237)

…Бог, за Когото говоря, живее във всяка Душа. Той не е нито само в черквите, нито само в известни духовни общества. Той не е и на Небето само, но изобщо Той живее навсякъде в целокупния живот и се проявява… според това доколко разните същества са Му дали достъп да се прояви. (18/стр. 197)

Животът не е в индивидуалността и личността, но в Единението ни с Първата Причина. (2/стр. 249)

Съвършенството подразбира Единение с Бога… Който живее в това Единение, той живее в Цялото и разбира идеите, които се включват в него. Това значи да имаш Доверието на Бога и да разполагаш с всички сили и богатства, които се крият в Него. (18/стр. 185)

Отец, това е Разумното Начало в човека. Велико нещо е да имаш Баща. (2/стр. 131)

Както Слънцето огрява нещата и показва пътя на човеците, така и връзката между Сина и Бащата озарява човешката Душа и я подига. (71/стр. 295)

Ако Бог живее в нас и ние живеем в Бога, животът ни ще бъде чист и свят. Ако Бог не живее в нас и ние не живеем в Него, дълго време още ще страдаме и ще се оплакваме от живота си. (69/стр. 176, 177)

Да имаш вътрешно общение с Бога, да чуваш Неговия Глас, да чувстваш, че Той е доволен от тебе, това значи да имаш вътрешен Мир и Спокойствие. (67/стр. 190)

Мисълта, която искам да ви оставя, е следната: Да имате връзка с Бога. Тази връзка е Реалност, на която можете да разчитате при всички условия: като болен и здрав, като беден и богат, като нещастен и щастлив. При тази връзка и най-големите дяволи отстъпват. (7/стр. 172)

Закон е: Като намериш Бога, ще намериш и себе си; като видиш Бога, ще видиш и себе си. И обратно: като видиш себе си, ще видиш и Бога. Да видиш Бога, да видиш и себе си този е най-свещеният момент в живота на човека. За този момент именно човек живее. (25/стр. 91)

Щастието се дължи на
Послушанието към Бога

На какво се дължи щастието? На Послушанието. Всички блага, всички добрини се дължат на Послушанието. „Как ще се оправи светът?“ Като започнете да слушате всичко, което Бог, т.е. Любовта, ви говори… Обаче живеете ли в непослушание, всички нещастия ще ви следват. (67/стр. 49)

Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа; всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички. (15/стр. 70)

Днес всички хора търсят някакво разрешение на живота… Те трябва да се свържат с Бога, да се вслушват в Неговия Глас, Който им нашепва кое е право и кое криво, и така да изправят живота си. (63/стр. 70, 71)

Бог нашепва на човека: „Не правиш добре, измени посоката на своето движение“. „Не може ли по друг начин?“ „Може, но ще сгрешиш и ще носиш последствията на своето непослушание.“ „Искам да опитам по друг начин.“ „Опитай, но ще видиш, че пътят на доброто е само един.“ (63/стр. 98)

От думите на Господа трябва да изработиш скъпоценни камъни, на които всички да се радват. Бог ти казва да не правиш това, което си намислил. Ти трябва да Го послушаш и да кажеш: „Господи, ще направя това, което Ти искаш“. Да направиш това, което Божественото изисква, значи да превърнеш обикновения камък в скъпоценен. (63/стр. 75)

Някой път си добре разположен, имаш желание да направиш едно добро, но си казваш: „Не му е времето сега, утре ще го направя“. Не, щом Божественото те посети, напусни всичко друго, изпълни това, което Бог ти заповядва. (63/стр. 261, 262)

Когато трябва да изпълни Волята Божия, а прояви непослушание, човек непременно ще се намери пред някакво изкушение… На непослушанието се дължат всички катастрофи и фалименти в света. Следователно даде ли ви се някаква Божествена наредба или заповед, изпълнете я веднага. (71/стр. 272)

…Бога… Ако Го слушаш, и Той ще те слуша; ако не Го слушаш, и Той няма да те слуша. (69/стр. 17)

Човек е силен чрез Бога

И тъй, бъдете бодри, весели и силни. Силата на човека се заключава в това, че Бог работи в него. (71/стр. 269)

Силата не е в човешкото съзнание, но в живота, който излиза от Бога и се втича в човека. (71/стр. 269)

…Има само един Бог на Любовта, Спасител на човечеството, чрез Когото всичко можем да направим и всичко може да стане. (2/стр. 246)

„Които чуят Гласа на Бога, ще станат и ще оживеят.“ …Да станеш, това значи да имаш Любов към Бога. Да станеш, това значи да съзнаваш, че с Бога всичко можеш да направиш. (71/стр. 115, 116)

Кажеш ли „Аз“ за Господа, ще знаеш, че няма нищо невъзможно за тебе. (69/стр. 21)

Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси. (4/стр. 23)

Нищо не можем да направим ние сами, но с Бога, Който е у нас, всичко можем да направим. (73/стр. 53)

Вие, като ученици, ще помните един факт: на Земята няма силен човек. Човек, облечен в материално тяло, е едно слабо същество. Не по Душа, но по тяло човек е едно слабо същество… Силен може да бъде човек само тогава, когато е свързан с онези Вечни принципи на живота, когато е свързан с Бога. Тогава неговият Дух владее законите на живата материя, защото ние сега сме в мъртвата материя, а трябва да я одухотворим.

(8/лек. 30: стр. 4)

Не мислете, че вие сте най-умните, най-силните и най-добрите хора в света, които могат да се справят с мъчнотиите си изведнъж. Най-мощният, най-разумният и най-добрият в света е Бог. Искате ли да бъдете подобни на Бога, свържете се с Него. Докато стоите далеч от Него и не Го признавате, вие никога няма да решите задачите на своя живот. Вие ще се блъскате от една мъчнотия в друга, докато съвършено капитулирате.

(70/стр. 35)

Казва се, че човек трябва да има воля, за да се справи със страданията. Силна воля е онази, която е заквасена с Любовта и Светлината на Бога. Без мощната и реална Любов на Бога нищо не се постига. (2/стр. 47)

Аз бих желал всички да се влюбите. Кога? Денем да се влюбите в Слънцето; вечерно време, когато Слънцето залезе, да се влюбите в Бога. Той е всичко, Той ще ти даде мощ и сила. (9/стр. 437)

Онова, което може да даде сила на ума ни, онова, което може да даде сила на сърцето ни, онова, което може да даде сила на волята ни, Той е Бог, Който се е ограничил, за да живее в нас. (23/лек. 24: стр. 13)

Желая да вземете следния стих за мото: „Оръжията ви да не бъдат плътски, но да бъдете с Бога силни“. Така именно ще се освободите от помишленията на нисшия манас, на греха, на който хората и до днес дават десятък. (3/стр. 186)

Ето защо, когато се намирате в трудно положение, употребете следната ценна формула: „Господи, Ти всичко можеш! Твоят Дух, Който си изпратил да ме ръководи, чрез Тебе всичко може. И аз чрез Твоя Дух всичко мога“. (3/стр. 260)

Освобождението е в изпълнение
Волята Божия

И след смъртта, и в тъмнината няма освобождение. И в света няма никакво освобождение. Освобождение има само когато изпълниш Волята Божия. Не я ли изпълниш няма освобождение. И в ада, където и да отидеш, няма освобождение. Следователно ще кажеш: „Аз съм изпратен и в тъмнината, и в ада, навсякъде, да изпълня Волята Божия“. Това е философията, това е Учението на Бялото Братство да изпълним Волята Божия. А всяко друго учение, което не изпълнява Волята Божия, не е вярно учение. (8/лек. 31: стр. 8)

Изпълнението Волята на Бога, това е най-хубавото, което човек може да направи. В момента, в който ти решиш да направиш Волята Божия, ти ще се освободиш от всичките несгоди. Онези вериги, които са на краката ти, ще паднат. Онзи мрак, който имаш в ума, ще изчезне. Онзи товар на сърцето ще изчезне. Ще се намериш в един свят приятен… (39/стр. 103, 104)

Някога волята на човека и на Бога са в съгласие. Тогава човек е радостен и весел. На другия ден той се мъчи и страда. Защо? Защото двете воли се разединяват.

(69/стр. 89)

Който изпълнява човешката воля, живее в ада; който изпълнява Божията Воля, живее в Рая. „Де ще бъдем ние?“ Ако изпълнявате своята воля, ще бъдете в ада; ако изпълнявате Божията Воля, ще бъдете в Рая. (62/стр. 81, 82)

Ние наричаме грешник този човек, който не върши Волята Божия; праведник наричаме този, който изпълнява Волята Божия. (25/стр. 73, 74)

Когато не изпълнява Божията Воля, човек дава място на дявола в себе си. (62/стр. 68)

Ако искаме да се съединим с Бога, да живеем с Него, да придобием Вечен живот, непременно трябва да слугуваме Нему; другояче пак ще се слугува, но на кого? На дяволите, на князете на този свят, които ще ни впрягат по три пъти на ден. Ще вземе дяволът камшик и ще каже: „Дий!“. Не искаш ли да работиш за Господа „Плюуус!“… Това са двата пътя. „Аз не искам да слугувам на Господа.“ Щом не искаш да слугуваш на Господа, ще имаш друг господ. „Искам да бъда свободен.“ Лъжете се: няма свобода на този свят; свобода има само онзи, който е съединен с Бога; който има съзнателен живот, той е свободен. (15/стр. 129)

Ако Бог не те интересува, дяволът ще се интересува от тебе. Той ще дойде при тебе, ще ти тури юлара и ще те води там, дето иска. После ще се чудиш отде идат нещастията. (59/стр. 138)

Голяма сила се иска от човека, за да се справи със злото в себе си. Един начин познавам за това: изпълнение на Божията Воля. (41/стр. 32)

„Защо трябва да изпълняваме Волята на Бога?“ За да се освободите от своите стари възгледи и стари навици. (69/стр. 356)

Усилията на съвременната култура, на науката, на религията се заключават именно в това да научат хората да вярват в Бога като в свой Баща. Не е достатъчно само да вярват в Бога, но те трябва да Го любят, да изпълняват Неговата Воля. Който дойде до това положение, той живее в закона на Цялото, дето никакъв грях не съществува. (40/стр. 60)

…Ако ти изпълняваш Волята Божия, никоя сила в света не е в състояние да те стъпче. Веднъж Господ ти говори, кажи: „Амин, така да бъде!“… Няма лоши духове, които могат да ти попречат в изпълнение Волята Божия. (11/стр. 34)

Помнете: Бог живее във вашите сърца. И за да се обновите, да се освободите от робството, да приложите силата си, обърнете се към Бога с думите: „Господи, искаме да изпълним Твоя Закон, да вършим Твоята Воля, да изявяваме Твоята Мисъл“. (74/стр. 17)

Според мене единствената молитва, която човек може да отправи към Бога, е да иска Светлина и Разбиране да изпълнява Волята Божия… Изпълнението на Волята Божия е пътят, по който човек може да минава при всички мъчнотии и затруднения. (71/стр. 277)

Каквито идеали да има човек, първата му задача е да изпълни Волята Божия. Да вършиш Волята Божия, това значи да си намерил ключа на живота. (71/стр. 280)

В изпълнение на Божията Воля е силата на човека.

(17/стр. 191)

2. Антихрист Христос

Различаване на антихриста

Говори се, че в света съществуват две начала: Христос Доброто начало и антихрист злото, или частната собственост. Ако обсебиш даден човек или някое общество или спреш вътрешния стремеж на душата към Бога, ти си антихрист. Ако съдействаш за развиване на Божественото в човека, ти си Христос за него. (19/стр. 253)

Казват, че антихрист щял да дойде в света. Този антихрист от хиляди години е в сърцата на хората, той управлява света. Кога не е бил антихрист в света, та сега щял да дойде! Как ще дойде? Със стомна в ръка, която всички хора ще целуват. Антихристът е от памтивека в света. Сегашните страдания, войни, кражби, убийства не са ли негово дело? (3/стр. 44, 45)

Казвате, че дяволът дошъл в света и турил печат на хората. Наистина само двама поставят печат: Христос и дяволът. По какво се различават тия печати? …Ще ви кажа отличителните качества на двата печата. Качествата на Христовия печат на Любовта са следните: Любов, Радост, Мир, Дълготърпение, Кротост, Смирение, Благост, Милосърдие, Вяра и Въздържание. Печатът на дявола е числото 666. Неговите качества са прелюбодеяние, плът, …ревност, кощунство и др. Днес и Христос, и антихрист поставят печат върху челото на хората.

(64/стр. 23, 24)

Познаване на Христа

И ако има нещо в живота, с което Христос се отличава, то е тази Велика Любов, която и вие трябва да имате като ученици. Христовата Любов трябва да имате! Знаете ли каква непреодолима Любов имаше в сърцето на Христа? (8/лек. 31: стр. 27)

Що е Христос? Той е проявената Божия Любов, която хората не познават. И Павел казва за себе си: „Днес познавам Христа другояче, не както по-рано Го познавах“. Значи, всеки ден човек прибавя по нещо към познаването на Бога и Христа. (3/стр. 144)

Христос казва: „Ще Ме видите“. В какво? Ще видим Бога в Любовта, в Мъдростта и Истината. Ще видим Бога в Доброто и в Правото. (2/стр. 210)

Казано е в Евангелието: „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“. Виделината е Христос, проявен в света. Щом се проявява Христос, всички трябва да Го познават. Той е говорил на всички. Няма човек, който да е лишен от тази опитност. (16/стр. 252)

Христос казва: „Аз съм Виделината на света“… Христос донесе Виделината на света, т.е. красивите отношения между хората. (71/стр. 217)

Не може ли да кажете, че Христос живее във вас? Ако от две хиляди години досега не сте срещнали Христа поне един път, как ще се оправдаете пред себе си? Христос е жива Светлина, която озарява всичко в света вън и вътре в него. Не сте ли видели тая Светлина?

(19/стр. 269)

„Иде Исус.“ Той представя Благородното, Възвишеното, Разумното в човека. (2/стр. 100)

Христос… внася Светли мисли в човешкия ум, Благородни и Възвишени чувства и желания в сърцето му и така повдига духа му, прави го силен и бодър. (16/стр. 83)

Именно във вас, когато имате красиви мисли, хубави чувства, много добри постъпки, то е Христос вътре във вас, то е Божественият Дух. Просветне нещо в ума ви, зароди се хубава идея, някое хубаво чувство, зароди се Благородно чувство то е Христос вътре. (1/стр. 99)

Да зърнеш красотата на душата, това значи да видиш Христа. Той е във всеки човек. (22/стр. 19)

Стремете се винаги да проявявате Синовни отношения към Бога. Това значи да дадете път на Христа в себе си. (2/стр. 143)

Ако Христос дойде днес в света, Той ще внесе във вас подтик да се молите, да работите, да помагате. (2/стр. 51)

Мнозина очакват Христа да слезе от облаците… Христос хлопа на вратата на вашето сърце, а вие гледате горе някъде… (16/стр. 83)

Дадете ли място в сърцата си за Христа, вие сте се справили с крадеца, от когото се страхувате. Бъдете смели и решителни, но уповавайте на Бога. Сам човек нищо не може да направи. (16/стр. 386)

…Когато Христос казва, че иде да даде живот, Той има предвид всички живи същества. Той носи живот и на хората, и на крадеца в тях. (16/стр. 387)

За да имаме Знания, непременно трябва в нашите умове да има Светлина, а Христос казва: „Аз съм Светлина на ума“. Щом има Светлина, туй Знание ще дойде.

(8/стр. 14)

Христос няма да дойде втори път на физическия свят. Той ще дойде в умовете на хората. Когато Христос влезе в човешките умове, мисълта им ще просветне и нещо велико ще се разкрие пред тях. Тогава те ще видят света такъв, какъвто никога не са го виждали.

(75/стр. 94, 95)

3. Тъмните духове Светлите духове

Духовният свят е разделен на два лагера

Вселената е създадена за всички: в нея живеят както Светли, така и тъмни същества. Светът е създаден и за вълка, и за овцата. Защо е създаден така светът, не питайте. Той е създаден както трябва. (59/стр. 303)

…Духовният свят… Той е разделен на два лагера: в единия лагер живеят тъмни, лоши духове, а в другия Светли, добри духове. Те се гледат отдалеч, приказват си, но на гости не си ходят. Понякога правят изключение, пущат някой дух от единия лагер в другия, но като постои там една седмица, казва: „Не е за мене тук, ще си отида“. (12/стр. 492, 493)

Че в онзи свят, в духовния свят, са най-разумните, най-благородните същества! А пък при него има друг един свят на най-лоши същества, те са два свята един до друг. Опасността е в духовния свят с лошите същества и предразположения. (13/стр. 35)

И в ангелския свят има състезание, недоразумение. Но недоразуменията там са такива: там са отлъчени, както Светлината е отлъчена от тъмнината. Едните са вляво, а другите вдясно. Имат само допирни точки.

(13/стр. 236)

Два вида същества влияят върху човека

Всички живи същества, били те низши или висши, са свързани помежду си. Следователно вие не живеете за себе си само, но сте свързани, от една страна, със същества, които седят по-високо от вас, а от друга със същества, по-нискостоящи от вас. (57/стр. 121)

Сега вие сте под влияние. В света има две категории духове, които ви направляват. Едните постоянно ви заблуждават. (20/стр. 313)

Вие трябва да знаете, че живеете в свят, дето има и добри, и лоши същества, които ви влияят. Те познават и добрите, и лошите страни на човека. Те познават неговите Добродетели, но познават и неговите недостатъци, неговите слаби страни. (17/стр. 186)

Съвременните хора живеят в свят на ограничения. От една страна ги ограничават, а от друга ги освобождават. Причината за това се крие в съществата, които живеят във Вселената. Едни същества изпълняват Волята Божия, а други своята воля. Последните същества имат желание да спъват хората, да им препятстват. Те влизат в тях, изучават слабостите им и започват да им внушават различни мисли с цел да ги спънат. (37/стр. 69)

Вие ще се движите между два свята: света на добрите и света на лошите същества. Добрите същества ще ви внушават добри мисли, лошите същества лоши мисли и вие ще се движите между контрастни състояния. Някога ще мислите, че от вас може да излезе много нещо, че всичко можете да направите. Някога ще мислите, че от вас нищо не може да излезе. И едното не е вярно, и другото не е вярно. Вярно е, че като работите, от вас може да излезе нещо. Оставете съществата във вас сами да се борят, докато се споразумеят, без да взимате страната на едните или на другите. (48/стр. 55, 56)

Сега в Школата вие трябва да знаете едно нещо: според вашите мисли, според вашите желания някой път вие привличате същества от по-висока йерархия, а някой път привличате същества от по-нисша йерархия. Туй трябва да го знаете! Нито един от вас не е свободен. Щом дойдат при вас същества от по-нисша йерархия, те непременно ще донесат по-лоши последствия, ще донесат нещастия. А щом дойдат другите същества от по-висшата йерархия, те ще донесат блага. (8/лек. 31: стр. 19, 20)

Когато сте свързани с Небето, вие сте под влиянието на Светлите духове, преживявате техния живот, т.е. живота на Светлината; когато сте свързани с ада, вие се намирате под влиянието на тъмните духове, т.е. преживявате живота на тъмнината. (47/стр. 52)

Някой ден вие сте радостни, настроението ви е подигнато, вие преживявате живота на Ангелите. На другия ден вие сте тъжни, настроението ви е понижено, вие преживявате живота на тъмните духове. Това са две различни състояния. (47/стр. 52)

Вие ще учите закона на различаването да познавате… какви същества са проникнали във вас. Ако се тревожите, това показва, че някой човек или някое същество с низък уровен ви е проникнало. Ако не се тревожите, ако имате Възвишено разположение, някое същество от Висшия свят е проникнало във вас… (17/стр. 109)

Често вие не различавате известни ваши състояния, вследствие на което страдате. Аз наричам някои от тия състояния „лукави изкушения“. Например нещо вътре в тебе те дразни и ти казва: „Не стой като овца, махни с ръка, тропни с крак, повдигни тона на гласа си, закани се, че ще направиш това-онова“. Друго нещо в тебе тихо, спокойно ти казва: „Остави това настрана, не се смущавай!“. Питам: Отде идат тия две състояния у човека? Нито едното, нито другото състояние са твои. (3/стр. 253)

Интересна картина е да гледате как отляво и отдясно на човека се борят Светли и тъмни сенки с цел първите да го спасят, а вторите да го унищожат. …Колкото по-напреднал е човек, толкова и борбата около него е по-голяма. Милиони същества воюват около човека. Това е една от вътрешните страни на живота… (89/стр. 73)

Когато някой казва, че се бори със себе си, той трябва да знае, че всъщност не се бори той, но силите в него се борят. Докато силите в тебе се борят, ти плюй на краката си и бягай… Помнете: Вашата задача не е да воювате. Вие трябва отдалеч да гледате и да се учите. Тъмните и Светлите същества ще воюват заради вас. Това е задача, в която те разрешават въпросите си. Вас обаче никой не ви е викал на война. Вие не сте дорасли още до големите борби в живота. (89/стр. 76, 77)

И тъй, когато човек се намери пред някаква мъчнотия или някакво изкушение, около него се започва усилена борба между Светлите и тъмни същества. Тази борба може да продължи ден, два, седмици, месеци или години, но ако човек е свързан с Първата Причина, в края на краищата борбата ще се свърши в негова полза.

(89/стр. 77)

Трябва да знаете, че хората в даден момент могат да попаднат в отрицателните сили на природата. Вие трябва да знаете, че имате много врагове, хиляди същества, които всеки ден ви дебнат, всеки ден ви устройват капанчета навсякъде в обществото, навсякъде в природата. Гдето и да минавате, те все гледат да ви устроят нещо, камъни почват да падат върху ви или какво и да е друго. Но има други същества, които ви предпазват. Това са вашите приятели, които ще им противодействат. (8/лек. 32: стр. 21)

Христос със Своето войнство, Възвишени и Напреднали души, и до днес продължава да помага на човечеството. Той е в постоянна борба с противоположната ложа, която иска да унищожи света. (59/стр. 264)

Като срещнат някого, тъмните същества веднага насочват отровните си стрели срещу него да го умъртвят. Едно от Напредналите същества застава на пътя им и стрелата се забива в гърдите му. След това той изважда стрелата, измива раната и тя заздравява. Така човек се спасява от отровните стрели на лошите духове. Така се смекчава злото. Значи, Любовта е единствената сила, която смекчава злото. (59/стр. 264)

Човек сам привлича и тъмните,
и Светлите духове

…Когато умствено сме неразположени, ние вече привличаме тия същества, които имат нашето състояние, …привличаме подобни същества от духовния свят. Ако постъпките са лоши, пак привличаме. Ние трябва да се стремим да привлечем същества от другия свят с високи идеи; трябва да имаме възвишени чувства, да привличаме тия същества да ни помагат. В постъпките си трябва да се стремим да бъдем добри, за да може да ги привлечем. (9/стр. 350)

Ти, като мислиш добре, ще се запознаеш с Разумни същества. Не можеш да се запознаеш с Ангелите, ако не си умен. Всяка умна мисъл ги интересува… Щом дойде един Ангел в твоята мисъл, ти веднага ще се усетиш разположен, …почерпваш в себе си тази сила. Щом те погледне някой Ангел, усещаш разположение, сила, мощ, всичко можеш да направиш. Обаче (допуснеш) някоя глупава мисъл, някой от падналите Ангели като те погледне такава мъка, такова помрачение… Та от вас зависи какъв ще бъде животът ви. Всеки ден строите живота. (9/стр. 350)

Всеки от нас трябва да направи малко ревизия в сърцето и ума си да види какви слабости има в тях. Ако обичате да полъгвате, всички духове на лъжата са наоколо вас, те са на гости у вас, вие ги привличате. Ако обичате да злорадствате, всички духове, които злорадстват, са тъй също около вас. И ако бихте били ясновидци, бихте видели, че във вашите къщи има цели орди от тях, които само ядат и пият. Ако мразите, всичките духове на омразата ядат и пият на ваши разноски. Ето защо умират хората. Като дойдат и поседят ден-два у вас, вие почнете, разбира се, да се оплаквате: „Тук ме боли главата, болят ме очите, болят ме ръцете, краката, стомахът, сърцето, дробовете“. Как не ще ви болят? Тия зли духове черпят сокове от вас и почнат да замрежват очите ви, почнете да ослепявате, да оглушавате, краката и ръцете ви почнат също да боледуват и един ден ви грабват, и ви занасят в гроба. (15/стр. 172)

Та имате сега метода как да властвате над лошите духове да нямате техните слабости. Ако се страхувате, всички духове на страха ще бъдат около вас. Затуй изхвърлете всички тия слабости из себе си. (15/стр. 180)

Влиянието на тъмните духове

Помнете, че има един свят, от който вие се влияете. Туй, което окултистите наричат „духове“. Това са същества, които знаят много добре своето изкуство. Те са същества, които лесно може да разстроят вашия дом. Те дойдат някой път, ти не живееш с жена си много добре, но те тъй ще направят, ще докарат един друг мъж, ще кажат: „Този мъж е“. И почнат да внушават, казват: „Човек не трябва да има само един мъж…“ и се образуват известни интриги. И тогава влезнат в мъжа, ще кажат: „Я малко прибери своята жена!“. И започват се интригите. (9/стр. 573, 574)

Знайте, че на всички ви духовете ще говорят. Сега много от вас са под влиянието на духовете. Говорят им те. Даже и най-големите материалисти са под влиянието на духовете. Те се скриват и им казват: „Духове не съществуват, всичко е материя“. Това са пак духове, които ви нашепват. И тъй, те те заблуждават, ти им изпълняваш волята и вярваш, че ти си господар. Не, той е господарят, той е прехвърлил ремъците върху тебе и ти казва: „Тази книга няма да я четеш, онази няма да я четеш“. Те ти казват, че няма никакъв Господ.

(8/лек. 27: стр. 15, 16)

Злото представя разумни същества, които живеят по закони, точно противоположни на Доброто. Тяхната задача е да вмъкнат цялото човечество в крив път. Щом намислите да направите едно Добро или да предприемете някаква работа за своето развитие, те веднага се противопоставят. Ако имате желание да учите музика например, те казват: „Не ви трябва сега музика. Вие имате по-важна работа, която трябва да свършите. После ще учите музика“. Речете ли да се помолите, те казват: „Оставете сега молитвата! Вижте, че яденето ви ще загори!“. Или: „Погледнете, време е да посрещнете дъщеря ви, която иде от път“. Това са измислици от тия същества с цел да отклонят ума ви от по-важни работи. (18/стр. 193)

Много от нашите нещастия се дължат на тия невидими врагове в живота. Те са много опасни. Това са факти. В живота има такива невидими врагове… Те постоянно ти внушават и почват да ти предават известни форми, днес една, утре друга. За пример, те искат да ти уморят някое дете, започват да ти казват: „Туй, вашето дете ще умре“. И ти повтаряш: „То ще умре“. Повтаряш, повтаряш и няма да се минат 4  5 месеца, туй дете се разболява и умира. В дадения случай туй нещо във Волята на Бога не е предвидено. Туй дете няма да умре, но ти се съгласяваш и го предаваш. Ще кажеш: „Няма да умре туй дете!“. (8/лек. 32: стр. 21, 22)

Ще ви прочета Второ Послание Петрово 2-ра глава, 13 20 стих. То се отнася до жителите на ада. Апостол Петър описва влиянието на жителите на ада. Те влизат в умовете на хората и постоянно им говорят, те развращават хората и мнозина падат. Често човек дохожда в стълкновение с тия жители на ада. (3/стр. 260)

Сега, като ви говоря така, има нещо скрито у вас, което ви нашепва: „Не слушайте, не е точно така, както ви се говори“. Това нашепване се дължи на същества, които ви изкушават, обаче те сами още не разбират живота. Те ви казват: „Възможно ли е човек да живее без пари? Преди всичко, ние създадохме парите и човек трябва да живее за тях, защото те ще го спасят“.

(4/стр. 24)

Светът, в който живеете, е пълен с невидими същества, които вървят в крив път. Те постоянно ви следят и по незабелязан от вас път ви създават ред изпитания и изкушения. Големи тънкости има в техните методи. За тази цел вие трябва да бъдете будни, да различавате техните похвати и да не им се поддавате. Докато не се научите да различавате техните методи, вие всякога ще бъдете нещастни. (42/стр. 140)

…Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва Земята. Има хиляди и милиони души, които са изостанали… И те не искат никакъв прогрес, никаква светлина, никакви знания. Техният стремеж е да спънат цялото човечество… Те казват: „Не ви трябва нагоре, защо ще ходите при Господа, дайте тук насам ние да ядем и пием, ние сме нещо реално. Тук е всичко на Земята“. А „тук“, това значи да може съвсем да те използват. (8/лек. 18: стр. 27)

Има един свят на долапчии********, най-големите долапчии в света, (за) които тепърва трябва да учите. Такива долапчии, че трябва още хиляди години, за да може да изучите ерменските******** им долапи. Хиляда години ви трябват, за да се осведомите (за) изкуствените долапи, които те правят… Сега седите и питате откъде са тия нещастия в света, които ви сполетяват. Откъде? От тази област… Вие сега може да се заблуждавате и казвате: „Господ нас ще ни пази“. Не, вие разбирате ли какво нещо е? И Христос, един от Великите Учители, не казваше тъй, ами всяка вечер по четири-пет часа трябваше да се моли, да бъде във връзка, за да може да противостои на тия противоречия в живота. (20/стр. 141, 142)

Сега аз разглеждам психологически въпроса за страха и за ревността. Има невидими същества, в чийто интерес е да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват. Аз наблюдавам как пристигат тия същества. Те идат групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават какво ще прави той. (59/стр. 272)

…Не можете да се освободите от влиянието на астралните същества. Важно е да ги разбирате и да знаете как да се справяте с тях. (54/стр. 132)

Противодействието срещу молитвата

Бог казва: „Обърнете се към Мене и ще ви помогна“. И онези, които противодействат низшите същества знаят този закон и казват: „Господ няма да ви слуша вас. Не Му се молете“. А пък щом не Му се молите, щом си недоволен, ти си оставаш в същото положение.

(34/стр. 185, 186)

Сега, като говоря за влиянието на змията върху човека, аз имам предвид онази тъмна, черна зона в човешкия живот, на която той неизбежно се натъква… Понякога човек се моли на Бога, но веднага известни мисли му се натрапват: „Защо се молиш? Какво си постигнал, като си се молил толкова години? Я виж, ще се умориш да стоиш прав“. Ако пък е студено, друг род мисли му се натрапват: „Защо си станал толкова рано да мръзнеш в студената стая? Не знаеш ли, че ще се простудиш? Ако пък искаш непременно да се молиш, легни си и така се моли. И в леглото можеш да се молиш“. Това са мисли, внушени от змията, и човек трябва да се освободи от тях. Който се моли в леглото си, той не е още от напредналите. Който се страхува от студа, и той не е от напредналите. (35/стр. 55, 56)

Ще се молите и когато сте в противоречия, и в тъмнина на съзнанието… Само така ще разберете силата на молитвата. (79/стр. 169, 170)

Възпитавайте лошите духове

И на вас казвам: Всички непослушни духове са във вас. Небето ги е пратило у вас на работа да се възпитават… Вие искате да се върнете на Небето. Не, учене е нужно за вас. Лошият дух има нещо, което не е постигнал. Той е дошъл на Земята да постигне известно желание, да намери изгубеното. (22/стр. 176)

В България особено има много изостанали души, които се привличат от вашата Светлина, както и от Светлината на всички духовни хора изобщо. Вие трябва да възпитавате тези души, а да не се оставяте те да ви въздействат. (77/стр. 141)

Злото представлява душа, изостанала в своето развитие, която иска да ви снеме до своя уровен. Тази душа нека направи едно малко усилие тя да дойде при вас, а не вие при нея. Вие можете да пуснете едно въженце, да покажете по кой път тя може да дойде при вас. (77/стр. 145, 146)

Ако разглеждате човека с окото на ясновидеца, ще забележите, че отляво го заобикалят и следват опашати, рогати същества. Отдясно пък го обикалят и следват Светли, Възвишени същества… Тъй щото, ако погледнете от лявата му страна, не се отвращавайте от него, нито се страхувайте, нито го съдете. Той трябва да възпитава тия същества, да ги учи. Той трябва разумно да се разговаря с тях, да ги назидава и напътва в Правия път. (36/стр. 260)

На грубия ще говориш меко, кротко… И на упоритите духове говорете тихо, мекичко. Ако си служите с груб език към тях, те ще ви създават големи неприятности. (22/стр. 181)

Някога духовете, които причиняват разправиите, дохождат при вас, искат помощ. Като не знаете как да им помогнете, почвате да се карате и биете помежду си. Значи, нужна ви е повече Светлина. (3/стр. 222)

Като влезе в тебе един бос, окъсан дух, облечи го; ако е гладен, нахрани го. (22/стр. 177)

Нападне ли ви някаква неприятна мисъл или чувство, попейте им или им посвирете и наблюдавайте какъв резултат ще имате. Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго освен една странстваща душа, която е грешила на Земята, та не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място. Изпейте една песен и кажете: „Не бой се, и твоята работа ще се уреди!“. (25/стр. 166, 167)

Различавайте и се противопоставяйте
на лошите влияния

Като греши и като върши добри дела, човек трябва да се самонаблюдава, да разбере под чие влияние се намира. Щом се изучава, човек дохожда най-после до съзнанието, че не той сам, но други същества, лоши и добри, го подтикват към нещо добро или лошо и той ги слуша. За да не се поддава на лошото влияние на съществата в себе си, човек трябва да има Светлина, да вижда нещата ясно. Чрез самонаблюдение, чрез вяра човек ще дойде до положение да се противопоставя на лошите влияния в себе си и да дава предимство на добрите. (35/стр. 227, 228)

Докато има слабости, човек всякога ще се поддава на влиянието на нисши същества… Затова трябва да се пази от тяхното опасно влияние. Това не става, като бягаш от тях, а с различаване на техните намерения, мисли и чувства. Различаването подразбира вътрешно виждане. (76/стр. 9)

Всеки трябва да преценява постъпките си и да знае под чие влияние действа: под влияние на Божественото в себе си или под влияние на нисши същества вън и вътре в него. (76/стр. 9)

…Ще се научиш да различаваш твоето от чуждото и да не се поддаваш на… влияние. Така ще анализираш всяка своя мисъл, свое чувство и действие. Външно човек е единица, независима и свободна, но вътрешно той е колективно същество с много мнения, по-близки и далечни от неговото. (41/стр. 156)

Дойдете ли до обезсърчението, не се плашете. Знайте, че вие сте попаднали временно в тази област. В тази област ви посрещат същества, които ви нападат с мислите и чувствата си с цел да ви ограбят. Те са крадци и разбойници, които имат предвид вашето обезсилване… Дръжте съзнанието си будно, за да можете да се справяте лесно с тях. (35/стр. 307)

Тъй щото дойдат ли в ума ви лоши мисли, а в сърцето ви лоши чувства, знайте, че сте се свързали с лоши същества. Прекъснете ли връзката си с тях, вие ще се освободите от лошите си мисли и чувства. (35/стр. 297)

Това, което спъва хората, е съприкосновението им с нечисти, с низши тъмни духове. Щом влезе във връзка с тях, човек престава да мисли правилно… За да излезе от това положение, човек трябва да работи с безкористната Любов. Дойде ли във връзка с тази Любов, той започва да мисли правилно. (56/стр. 153, 154)

Аз ви говоря тия неща, за да не се поддавате на вашите лоши съветници, на вашите лоши учители, които ви подтикват в крив път. Като знаете това, ще различавате отде идат вашите мисли и чувства. Всяка Божествена мисъл трябва да се приеме; всяка мисъл, която не е Божествена, трябва да турите настрана. Само по този закон ще укрепнете, ще бъдете здрави, силни… (53/стр. 212)

Придобийте власт над тъмните духове

Силата е там да се чувстваш господар на лошите духове, да им кажеш да те слушат… Силата на човека е вътре в него, там той трябва да обърне своето внимание. Всеки от вас трябва да се заеме да контролира тия духове. (15/стр. 177)

Виждате, че на апостолите Христос не им даде власт да властват над хората, а над лошите духове. Всеки от нас трябва да властва над тях. Който не разбира този Божествен закон, всякога ще прави погрешки, ще има засади от тия духове… Хората имат разни методи за заканване срещу духовете, но духовете от това не ги е страх; тях не ги е страх от тояги, нито от думи. За да имаш власт над един нечестив дух, не трябва да имаш неговите слабости! Имаш ли ги, може да си учен, философ, министър, ти ще бъдеш техен роб… Нямаш ли техните слабости, ти си техен господар. (15/стр. 171)

Никога не трябва да имате слабостите, които тия духове имат. Някои казват: „Не можем без слабости“. Щом не можете, ще ви умъртвяват, ще ви вземат тялото, парите, ще ви затворят; няма друг изходен път.

(15/стр. 172)

Зная, че мнозина се измъчват от лоши духове; мнозина отиват при Христа да им помогне. Как ще им помогне? Той ги връзва, а те ги развързват. На такива хора не може да се помогне. Христос с вас ли, с вашите лисици и вълци ли ще се занимава? Турете ги на работа. Тази мисъл е може би малко в алегорична форма, но аз ви я давам като едно правило. Не можете да станете господар на своя живот, докогато не се научите да управлявате тия духове. (15/стр. 177)

Едни духове проповядват, че няма Господ, други че има Господ. После ще ти кажат: туй направи, онуй направи; ред такива мисли ще ти внушават, докато най-после дойде време да се разберем, да се пробудим, да разберем къде сме, на кое място. И аз ще ви кажа правата мисъл где си ти. Може да направим един опит, той е следующият: решил си да станеш сутринта в 4 1/2 часа. Станеш, но нещо ти казва: „Можеш да си поспиш още 5  10 минути“. Тази мисъл не е намясто, не я слушай. Щом ти каже така, стани, не отлагай! Искаш да направиш някому Добро, нещо ти казва: „Отложи го“. Не, направи Доброто! Направиш ли точно противоположното, на права посока си, тия са твоите мисли.

(8/лек. 27: стр. 16)

…Ние ще употребим окултната музика и в друг случай. Понеже ние нагазваме в една област чрезмерно активна, там ще срещнем известни невидими същества, които се укротяват само с музика, затова тя там е необходима. Нападнат те лоши мисли, те са такива невидими същества. Ще почнеш да им пееш. (8/лек. 3: стр. 10)

…Ти за да не се спъваш, ти никой път не се оплаквай против лошите духове. (9/стр. 290)

Седем стъпки има, по които трябва да вървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечестивите духове ги е страх от Светлината. Първото нещо, което трябва да направите, е да се обърнете към Бога. Що е обръщане? Вие сега сте обърнати към Бога с гърба, във вашия свят има тъмнота; направете кръгом и се обърнете с лицето си към Господа. Без обръщане към Него не може… Второто необходимо нещо е покаянието преглеждане, ликвидиране на сметката… Прощение и спасение са две неща свързани. Туй, което наричаме спасение в християнството, настъпва, след като сме минали двата периода на обръщане и покаяние към Христа. Той казва: „Давам ти нов кредит и те пращам пак в света да работиш“… Четвъртата стъпка е възраждане… Възраждането е процес на цъфтене и връзване. Има покаяние, прощение, спасение, възраждане и Ново раждане петото. В Новото раждане човек се освобождава от кармичния закон на причините и последствията; вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властва над вас. Само в тази пета стъпка може да господарувате над лошите духове… (15/стр. 177, 178)

Духовете са ни научили на всички отрицателни прояви… Съвременните хора се възпитават от духовете. Когато дойдат до положение те да заповядват на духовете, в света вече ще дойде Нова култура култура на Великата Истина, която ще внесе Свобода в живота.

(58/стр. 139)

Светлите духове повдигат всички хора

Светлината е проекция на мислите, чувствата и желанията на Възвишените същества. Чрез своите мисли, чувства и желания тия същества се стремят да повдигнат всички хора, всички живи същества на Земята…

(29/стр. 165)

Под думата Небе аз разбирам всички Съвършени същества, които са завършили своето развитие. Те имат силно желание да помогнат на всички, които искат да минат по техния път. …Любовта прави връзка между вас и Висшите същества. (73/стр. 60)

Човек трябва да пее, да учи, да работи с вътрешен стремеж, ако иска да има помощта на Възвишените същества от Невидимия свят. Ние наричаме този стремеж „Свещен Божествен жар“. (77/стр. 17)

Всеки трябва да бъде във връзка с Невидимия свят, за да има неговата помощ. Иначе, изоставен сам на себе си, човек ще се намери под влиянието на души, изостанали в своето развитие, и вместо да успява, всеки ден ще пропада. (79/стр. 29)

Непрестанно се молете да не прекъсвате връзката си с Възвишения свят. Щом сте свързани с този свят, вие постоянно ще се обновявате. (71/стр. 54)

…Хванете Правата мисъл в себе си и благодарете за благословението, което ви носи тя. В тази мисъл се крие едно Възвишено същество, което иде да ви помогне. (69/стр. 241)

Зад всекиго от вас аз виждам по едно същество, по-развито от вас. То постоянно ви следи, наблюдава, грижи се за вас да не се провалите някъде. (74/стр. 91)

Едно Напреднало същество те обича и те предупреждава какво ще ти се случи… И тъй, дръж в ума си Разумното същество, чрез което Бог ти проговорил.

(69/стр. 242)

Разумният свят следи какво правите. Разумните същества искат да знаят можете ли да мислите и да чувствате. (71/стр. 94)

Ангелите слизат на Земята за онези души, които… искат да се освободят от греха, да придобият своята Чистота. (60/стр. 67)

…Ангелите… всеки момент ви се притичат в помощ и ви учат как да прилагате Доброто и Любовта в живота си. (45/стр. 132)

Дойдете ли до връзка с Ангелите, …ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. (50/стр. 158)

На Ангела, който ти помага, ще отговаряш с Любов. (69/стр. 97)

Сега всички вие трябва да отворите сърцата си за Разумните същества, да влезете във връзка с тях. (71/стр. 181)

Ние трябва да се повърнем, да изправим живота си от всички тия недъзи и да се свържем със съществата от тия Висши йерархии, защото иначе няма отгде да черпим сили, а животът на Земята е скачен с тия йерархии. Ние не можем да прогресираме, без да спечелим благоволението на когото и да е от тях. (8/лек. 30: стр. 12)

Като дойдат по-висшите същества, те ще донесат по-висши неща, вие ще почнете да се подигате и вашият живот ще се урежда по един естествен начин. Следователно има милиони работници, които работят за човека. (8/лек. 31: стр. 20)

Каква по-хубава музика от тази твоята мисъл да бъде в хармония с мисълта на хиляди Напреднали същества? (50/стр. 68)

Хиляди Разумни същества изпълняват роля на Пазители в света. (71/стр. 203)

…Кажете: „Светът е създаден разумно. Следователно и аз трябва да бъда разумен, да реша правилно въпросите на своя живот“. Като гледате разумно на живота, вие се свързвате с Възвишените същества, които ви идат на помощ. (70/стр. 44, 45)

Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си. Те се наричат „Братя и Сестри помагачи на човечеството“. (16/стр. 59)

Светлината, която ни се изпраща от горе, мислите, които възприемаме от Невидимия свят, и желанията, които имаме в себе си днес, всичко това се дължи на участието, което Висшите същества взимат, за да ни повдигнат. И ако ние не работим с тях заедно, няма да имаме дял в извършената от тях работа. Ако ги слушате, те ще ви научат какво да правите, какво да говорите.

(73/стр. 58, 59)

Под Дух в широк смисъл разбирам Възвишените същества Ангелите. Те са пряко заинтересувани от нашето положение. Тяхното бъдещо развитие зависи от връзката им с нас. Като направят тази връзка, те се повдигат на една степен по-високо. Ако не я направят, тяхното развитие ще се спъне. Същото се отнася и до нас: ако и ние не направим връзка с Ангелите, и нашето развитие на Земята ще се спъне. Значи, тази връзка е необходима, за да се разшири нашето съзнание, да минем от една фаза в друга. (74/стр. 35, 36)

Новият свят, който идва сега тия Светли духове ще съградят един отличен живот и вие, като дойдете, ще намерите един отличен свят: ред и порядък ще има в него… (8/лек. 31: стр. 21)

4. Черното Братство Бялото Братство

Две Школи има в света

Две Школи има в света: едната е Школата на Всемирното Бяло Братство, а другата Школата на Черното Братство. Центърът на първото Братство е на Слънцето, а на второто в центъра на Земята. Всеки ден Всемирното Бяло Братство изпраща своята енергия от Слънцето, а Черната ложа обира всичко, каквото срещне на пътя си. Щом оберат плодовете, Черните братя се прибират в центъра на Земята. Войната, упадъкът на морала, лъжата се дължат изключително на Черните братя. Те развалиха света, те отклониха мисълта на хората от Правия път. И смъртта е процес, създаден от Черното Братство. (3/стр. 142)

Бялото и Черното Братство са работили до едно време заедно, а после в человешката еволюция, в развоя , се разединяват и сега работят едно срещу друго. Те, Черното Братство, имат големи знания, но като живеят в тъмнината, постепенно губят от своите знания…

(32/стр. 114, 115)

Истината, както Светлината, има два вида лъчи: бели и черни… Коя е причината за съществуването на Белите и на Черните братя? Първоначално е съществувало само едно Братство, една посока на движение, един метод на работа. Колкото повече се усложнявал животът, толкова повече посоки на движение се явили. В желанието си едни членове от Братството да господстват над другите, те решили да вземат друга посока на движение, с което се отклонили от общия ход на живота. Те възприели методите на черните лъчи, затова се нарекли „Черни братя“. Другите, които запазили посоката, която първоначално им била дадена, възприели методите на белите лъчи на Истината и на Светлината и се нарекли „Бели Братя“. (76/стр. 120, 121)

Черните братя следват пътя на черното Слънце, а Белите Братя пътя на бялото Слънце… Достатъчно е човек да даде ход на някое отрицателно качество в себе си съмнение, гняв, безверие, завист, за да попадне под влиянието на черните лъчи. За да не се поддава човек на тези лъчи, религията и науката му дават различни методи да бъде положителен, за да не му влияят отрицателните сили. (76/стр. 121)

В Бялото Братство са изключени злото и омразата, а в Черното Доброто и Любовта. (76/стр. 374)

Черните братя, които разбират законите на Школата, всеки момент внасят смут в ума и в сърцето ви да ви спъват. Щом видят във вас едно добро желание, те веднага влизат в ролята си и ви смущават. И тогава вместо доброто желание вие ще се скарате с някого или ще заспите и доброто, което сте намислили да направите, пропада. Не е лесно да бъдеш господар на своите мисли и чувства. Ученикът трябва да работи в това направление, да бъде господар на себе си. (76/стр. 146)

Често добрият човек се поддава на лоши внушения в себе си и върши зло, а лошият се поддава на добри внушения и върши добро. Благодарение на двете влияния, които идат от двете Школи, или Братства, човек се бори, пада и става, докато един ден реши окончателно да върви в пътя на Белите Братя. (76/стр. 374)

Всеки момент човек е изложен на изкушения да се отклони от Правия път и да поеме пътя на Черните братя. Когато мрази, човек е наляво, когато обича надясно. Като върви ту наляво, ту надясно, той дохожда най-после до положение да различава състоянията и лесно се справя с изкушенията. Той върви вече по пътя на своята интуиция. (76/стр. 374)

Не се страхувайте от изкушенията, но бъдете будни да ги познавате… Има мисли и чувства, които идат от Бялото Братство, но има и такива, които идат от Черното Братство. Тъй щото не бягайте от изкушенията, но издържайте на тях. Който издържа на изкушенията, без да им се поддава, силен става; който се поддава на изкушенията, губи силата си. (76/стр. 374, 375)

На Черната ложа трябва да се даде отпор. Черното и Бялото Братство са в стълкновение и вие трябва да вземете участие на едната страна. Ако вземете участие на страната на Черното Братство, от месото ви суджуци ще правят, от кожата ви ремъци, а ако вземете страната на Бялото Братство, ще ходите на двата крака, кожата ви ще бъде здрава и ще имате всичкото Божие благо. (32/стр. 121, 122)

Положението, в което се намирате в даден момент, когато поддържате известна идея, може да бъде подкрепено или от Бялата, или от Черната ложа. И тъй, ако вие искате да се самовъзпитате, най-първо трябва да определите откъде се дирижират идеите, които имате и които ви вълнуват. (32/стр. 23)

Мнозина гледат на Бога като на същество, което се мени по няколко пъти на ден като човека. Така мислят и някои от западните окултисти. Това не е за упрек. То се дължи на борбата между двете ложи Бялата и Черната, които съществуват в света. Те са разделили човечеството на два противоположни лагера. Те са причина за ежбите, които съществуват в политическия, в обществения живот, в семействата, в отделния човек, даже в религията и науката. Тези две влияния раздвояват човешките умове. (3/стр. 180)

…Опасното е там, аз забелязвам, всичките влияния отвънка сега са насочени върху вас, че внасят едно раздвояване в ума ви. Те искат да кажат, че вие не сте на Правия път, за да прекъснат съобщенията ви с Бога. А щом прекъснат съобщенията ви с Бога, вие сте вече в тъмнина, в пътя на Черната ложа. (8/лек. 20: стр. 24)

Невидимият свят държи отговорен за всичко не само човека, но и двете ложи, които са в постоянна борба помежду си. (25/стр. 103)

Е, по какво се отличават сега Бялата и Черната ложа? Аз ще ви представя две качества толкова съществени, че да имате една ясна представа… Ето по какво се отличават двете ложи: и Бялата, и Черната ложа употребяват Светлината като едно средство. И едните, и другите си служат със Светлината, но как? Един маг от Черната ложа със светлината си служи само за себе си. Ако един такъв маг иска да погледне колко е часът, той ще обърне светлината към часовника и вижда колко е часът само той го вижда. Когато иска да изследва нещо, той отвори, светне си и знае кое как е, но бързо след това той скрива тази светлина. Тази светлина той я държи специално само за себе си, а за другите е скрита. Тя е изключително заради него. Той за окръжаващите не се грижи. Казва: „На тях не им трябва светлина“. В Бялата ложа е обратното. Един Бял маг си запалва лампата и чете, но той навсякъде върти Светлината. Като извади своята лампичка, почва да я движи и като я движи в кръг наоколо, осветлява цялото пространство, служи на всички. Следователно по тия две качества се отличават. Ако един човек държи скрита светлината си, той следва пътя на Черната ложа; ако Светлината му е отворена и за другите, той е от Бялата ложа. Това са качествата. То е философия, разбирайте! (8/лек. 20: стр. 8, 9)

…Школите на Черното Братство. Обикновено те си служат с два различни метода, с две съвършено различни мерки за действие: добрата мярка прилагат към себе си, а лошата към окръжаващите. Те знаят истината за всяко нещо, но я задържат за себе си. Школите на Бялото Братство имат точно обратни методи: строгата мярка прилагат към себе си, а меката, добрата към своите ближни. (56/стр. 236)

Бялото Братство представя изгрева на живота, а Черното залеза. Който изгрява, той е в съгласие и хармония с Бялото Братство, със сутринта, с деня на живота. Който залязва, той е в съгласие с Черното Братство, с нощта на живота… В Бялото Братство няма залез, там е вечният изгрев. Ако слънцето на твоя живот залязва, ще знаеш, че си на крив път. Какво трябва да направиш тогава? Да измениш посоката на живота си, да влезеш в Правия път, да превърнеш залеза на твоето съзнание в изгрев. (76/стр. 225)

При учениците на Бялото Братство слънцето изгрява, а при учениците на Черното Братство слънцето залязва. По това се отличават учениците на Бялото Братство от тия на Черното Братство. И тъй, щом усетите това състояние, вие може да го измените. Ще се обърнете към Бога, ще се поляризирате, ще кажете в себе си: „Истината е една, Бог е един. Бог, Който се проявява, Той е Любов, Мъдрост, Истина“. (8/лек. 20: стр. 26)

За да познавате Учителя си, ще ви опиша отличителните черти на Учителя на Бялото Братство и на този от Черното Братство. По какво се отличава добрият от лошия учител? Учителят на Черното Братство не познава Истината, вследствие на което обръща голямо внимание на външността: той се облича с най-хубави модерни дрехи, носи скъпи украшения пръстени с различни диаманти и брилянти. Той казва на учениците си: „Ще знаете, че само при мене ще намерите истината“. Учителят на Бялото Братство се облича скромно, но винаги чисто, спретнато, без никакви пръстени и украшения. На учениците си казва: „Не очаквайте от мене много нещо!“. Следователно, за да не изпадне в заблуждение, ученикът трябва да познава Учителя си не външно, а вътрешно. (72/стр. 8)

Освен тези две категории учители има и трета категория, които си служат с методите и на двете Братства, но не спадат към никое от тях. Много от учителите на Черното Братство са свършили Школата на Бялото Братство, знаят всичките им методи и ги употребяват за Черното Братство. След като са свършили Школата на Бялото Братство, някои от Учителите на тази (трета) Школа са следвали Школата и на Черните братя, тъй щото и те знаят методите и на едното, и на другото Братства. Според случая те си служат или с едните, или с другите методи. Те си позволяват това, защото са от по-висока йерархия от другите. Учителите на Бялото Братство си служат с методите на своята Школа. Учителите от Черното Братство, които знаят методите и на двете Школи, често употребяват методите на Бялото Братство в полза на своята Школа. Вие трябва да знаете тези неща, защото при изучаване на окултизма можете да се натъкнете на големи мъчнотии и противоречия. (72/стр. 10, 11)

Учителят на Бялото Братство, Учителят на Истината носи в себе си три неща: Свобода за душата, Светлина за ума и Чистота за сърцето. Учителят на Черното Братство носи в себе си робство за душата, тъмнина за ума и нечистота, опорочаване на сърцето. Тези са отличителните качества на Бялата и на Черната Школа, които всеки е изпитал. (72/стр. 11)

Ако попаднете в Черната Школа, там веднага ще започнат да ви предписват ред правила и закони, на които вие непременно трябва да се подчините. Щом започнете да им се подчинявате, ще забележите, че падате в робство, в ограничения. Дълго време трябва да мине, докато дойдат да ви освободят; мъчно се излиза от железните обръчи на робството! Кой може да ви освободи? Истината. Кой ще донесе Светлина за ума ви? Мъдростта. Кой ще очисти сърцето ви? Любовта.

(72/стр. 11, 12)

…Ще видите, че при сегашните условия, в които се намираме, по-голямо превъзходство имат силите на Бялото Братство. А Черното Братство си служи за свои цели с излишъка на тази енергия, която Бялото Братство не може да употреби и я праща към центъра на Земята. (8/лек. 20: стр. 27)

…Черната ложа тя е останала назад в своето развитие, тя е в корените долу, в най-гъстата материя. Там Светлината е непотребна. Понеже Бялата ложа е излязла вънка от гъстата материя и е влязла в по-рядка материя, тя може да употреби своята Светлина. И двете ложи работят за общия ход на природата. Има закони, които регулират действията на едните и другите.

(8/лек. 20: стр. 10)

Когато се чете или говори една беседа, всякога присъства един брат от Черното Братство. Когато лошите хора искат да направят зло, тогава присъства един Бял Брат. Не можем да забраним на Черния брат да слуша. Той е делегат, трябва да слуша. (3/стр. 248)

…Духовете от Бялото Братство… носят големи звезди или на челото, или над главата, а онези от Черното Братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгълна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда, той издава Светлина от себе си. А онзи, който е от Черната ложа, няма никаква звезда, никаква Светлина около себе си.

(8/лек. 20: стр. 27, 28)

Черният маг не може да има звезда, тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлина ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един Черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го от Черното Братство. Той или трябва да се покае, да се върне назад, или да мине в Бялото Братство. И ако някой ученик от Бялото Братство иска да си изгаси Светлината, същият закон е и за него, той престава да е от Бялото Братство. (8/лек. 20: стр. 28)

И в двете Школи тази на Бялото Братство и тази на Черното Братство правилото е едно и също. Най-първо ученикът ще се изпита верен ли е, или не. Вярност, смелост се изисква. (8/лек. 22: стр. 15)

…Всяко съмнение ще се изхвърли навън… Като ученици на Школата ще знаете, че в която Школа и да влезете, принципите са едни и същи. В Черната Школа, в Черното Братство ако влезете, там пак не търпят съмнение. Вие няма да се съмнявате във вашата кауза. В Черното Братство искат, като правиш зло, да мислиш, че то е необходимо, че то е доброто в дадения случай. Ти няма да се съмняваш върху принципите. Те казват: „Ти трябва да вярваш и да не се съмняваш“. Щом се усъмниш, те веднага те хващат и ти налагат най-голямото наказание ще оковат ума и сърцето ти във вериги, докато се примириш. В Бялото Братство, като се усъмниш, няма да те изключат, но ще те извадят навън да понесеш последствията на своите съмнения.

(8/лек. 30: стр. 16, 17)

Черната ложа това е едно философско течение в невидимия свят. Божественият план на нещата може да се разглежда от двояко гледище. Аз задавам въпроса: Ако тия грешници Черни Братя наречени съществуват, то как им е позволило Провидението за толкова хиляди години да бъдат господари на Земята и как им е дадена власт? И Христос казва: „Иде князът на този свят“. Иде като княз. Кой му е дал тази власт? Тези от Черната ложа си имат свои закони. И вие се намирате под тяхното управление, и контрибуция им плащате. Питам тогава: Как ще оправдаете вие това с Божествената Мъдрост? Ако е тъй, както тясно схващаме ние въпроса, как е допуснал Господ тия, лошите хора да управляват природата? Не, не са лоши те, не си правете илюзия. Един Черен брат, той е философ… (8/лек. 20: стр. 7, 8)

Когато един маг на Черната ложа и един маг на Бялата ложа се срещнат, те се здрависват, говорят си приятелски и пак се разделят приятелски. (8/лек. 20: стр. 10)

Когато някой Черен маг простре някого на земята, Белият маг му казва: „Аз се радвам, че си му дал един добър урок да знае как да употребява езика си“. Следователно нямате право да кажете, че този е на Черната ложа. Като дойдете до дълбоката наука, трябва да се пазите да не съдите. (8/лек. 20: стр. 11)

Значи, щом вие мислите само за Черната ложа и виждате хора все от Черната ложа, вие сте свързани с Черната ложа и сте техни членове. То е закон.

(8/лек. 20: стр. 13)

Истината всички я възприемат и от едната ложа, и от другата ложа. Само че едните си служат с Истината по един начин, а другите по друг начин. (8/лек. 21: стр. 24)

Казано е в Писанието: „Синовете на този век са по-умни от синовете на Виделината“. Много същества ще срещнете на пътя си, срещу които можете да устоите само със Знание и с Любов. Тези същества са силни, те разполагат със знанието на Черната ложа. Често Белите Братя влизат в тяхната Школа да се учат. Значи, синовете на Виделината трябва да се учат от синовете на тъмнината. (76/стр. 85)

…Дали се разговаряте с Брат на Светлината, или на тъмнината, вие еднакво можете да се учите. Широки възгледи трябва да имате, да не се спъвате от нищо.

(76/стр. 93)

Знанието, принципите, силите, с които си служат двете Школи, са едни и същи, но се различават по начина на приложението им и по посоката, към която се отправят: едните отиват наляво, а другите надясно. Разумният човек може да се учи и от едните, и от другите. (76/стр. 85)

…Съществата на тъмнината… И те са напреднали същества, но си служат с методи, диаметрално противоположни на тия, с които си служат Белите Братя. Вие ще знаете, че всичко, което става в света, е необходимо за общото развитие на Космоса. За да върви развитието правилно, нужни са два процеса, които се извършват в противоположни посоки. (76/стр. 93)

Въздействието на Черната ложа

Лично за вас, за вашето бъдещо благо е необходимо да отхранвате онези велики мисли, които Бог е вложил първоначално във вас чрез Светия Дух. Не отхранвайте отрицателните мисли, които Черната ложа е посяла във вас. (3/стр. 183, 184)

Замислите някога да направите нещо за Бога, но паралелно с това ви желание дойде ви друга мисъл да си ушиете някоя рокля, да си направите обуща и първото желание отстъпва. Най-важното нещо е отложено. Винаги, като дойде най-важната мисъл, с нея заедно дохожда и най-маловажната. Ще гледате да отстраните тази маловажна мисъл, защото тя иде от Черната ложа чрез внушение. Щом решите да направите нещо хубаво, от Черната ложа ти казват: „Това не е за тебе“. (32/стр. 45)

…Вие трябва да знаете, че изкушенията ви не се създават сега. Те са предвидени от Черната ложа отпреди няколко стотици години. Вие мислите, че изкушенията ви датират от вчера, от днес. Не, голямо изкуство, голяма дипломация се крие в начина, по който изкушенията ви се дават. Те са замислени отдалеч с известен план, та като се натъквате на тях, да изглеждат тъй естествени, като че са в реда на нещата. (53/стр. 114)

Някой казва: „Дотегна ми да живея като праведен, да се моля по три пъти на ден. Искам да бъда свободен, да си поживея, както ми е угодно“. Ето, ти направи вече един грях. Тази мисъл не е твоя, тя е на Черната ложа… Като влезе в главата ти, тази мисъл започва да работи и ти я приемаш като своя. (62/стр. 127)

„Обезверих се.“ Попаднал си в Черната ложа. „Мразя хората.“ В Черната ложа си. (62/стр. 132)

…Когато вие се разсърдите някому, обидите се крайно, не искате да го погледнете, очите трептят, държите си погледа надолу към земята. Защо? Защото тия течения ви свързват с центъра на Земята, вие сте свързани с Черното Братство. Вие сте свързан човек, не сте господар на вашите клепачи, затова, като погледнете, очите ви трепват, искате да прикриете нещо. (8/лек. 32: стр. 13, 14)

В Черното Братство има ред методи, по които може да ви скарат. Когато искат да постигнат известна цел, вдигат скандал. Защо? Целта е да се скарате, да се произведе дисхармония. Те искат да постигнат своите цели и от нищо нещо създават. Това не е методът на Бялото Братство. Методите на Бялото Братство са съвсем други. Двама Братя може да се спогодят, ако постъпват разумно. (23/лек. 31: стр. 22)

Окултния ученик, който не е готов, ако в него чувството на гордост не е възпитано, Черното Братство непременно ще присади в него една малка присадка и ще му създаде най-лошото състояние. Ако у него липсва вяра в живота, тогава пък ще му присадят чувство на разрушение и у него ще се роди лъжата. И тъй, човек като отслабне, в него се ражда лъжата. (8/лек. 35: стр. 6)

Когато дойде една отрицателна мисъл да ви казва, че от вас нищо няма да стане, при вас седи друг един велик закон; вие сте при един възел на най-големите възможности и от Черната ложа искат да ви отнемат възможността, да ви отвлекат вниманието. (8/лек. 30: стр. 22)

Казвам, музиката вземам като едно състояние, за да може да смените лошите положения, които всеки ден Черната ложа образува. Всеки ден Черната ложа, сутрин като станеш, ще развали основния тон, ще даде фалшив тон. Като вземеш този фалшив тон, работите не вървят. (13/стр. 175)

…Едно от големите заблуждения, които ви внушава Черната ложа, е, че не трябва да пеете, не трябва да се веселите. „Пеене не трябва, ще мълчиш.“ Туй е едно. После те казват: „Много няма да ядеш, няма да се молиш, не ти трябва молитва“. Без пеене, без ядене, без молитва! Е, какъв е смисълът на живота, като извадиш яденето, пеенето и молитвата? Какво остава? Та това е основата на живота! (8/лек. 7: стр. 11, 12)

Правила и закони на Бялото Братство

Кое е по-съществено: Бялата ложа или Бялото Братство? Бялото Братство това е първото име; но то има по-свещено име, което сега не смея да го произнеса. Дръжте туй име в себе си. (8/лек. 30: стр. 39)

И тъй, умовете ви да бъдат положителни, сърцата ви да бъдат положителни и волята ви да бъде положителна, т.е. умовете ви да действат успоредно с Божия Ум, сърцата ви да действат успоредно с Божието Сърце и волята ви да действа успоредно с Божията Воля. Това е философия. Това е закон за учениците на Бялото Братство. (8/лек. 20: стр. 29)

Във всичките ваши действия умът ви трябва да бъде буден, сърцето ви трябва да е будно и волята ви трябва да е будна. Като направите някоя погрешка, трябва всякога в себе си да я констатирате, не я разправяйте навън… Значи, ако ние констатираме малките си погрешки, тогава от Бялото Братство казват: „Този е един достоен ученик“. Но ако ги прикриваме, те отбелязват това. Направил си една погрешка констатирай я, ти ще я поправиш. Смел бъди, да не те е страх да я констатираш. Констатирай я, но правилно, и въпросът ще бъде изгладен. (8/лек. 20: стр. 28, 29)

…И когато дойде някой да каже Истината по съвест, той трябва да бъде смел заради Истината. Той трябва да каже: „Аз направих това нещо“. И когато каже това „аз“, в Бялата ложа тия Бели Братя като видят, че той е смел да изкаже греховете си, те казват: „Заради това ние ще му дадем всичките условия да се поправи“ и заличават всичките грехове. А когато се опита да каже лъжа, когато скрива Истината, те казват: „Хайде навънка!“ и втори път не го поглеждат. (8/лек. 1: стр. 31)

Всичките ни дела трябва да бъдат изправни. Значи, на този, на когото искам да направя зло, ще му направя едно Добро, ще му напиша едно хубаво писъмце и ще го зарадвам. Тъй ще бъде! Ще водиш един разговор със себе си и като те видят от Небето, че постъпваш тъй, ще хроникират това в Бялото Братство… Най-учените, Белите Братя, като ви видят, спират се и казват: „Тъй, тъй, много хубаво, много добре постъпи според нашите закони“. И няма да се минат 5  10 минути, ще се изпълниш с радост. (8/лек. 32: стр. 14, 15)

…В Бялата ложа законът е такъв: кажеш ли нещо и не го направиш, ти ще се изложиш на едно голямо изкушение. Кажи и направи, кажи и направи. За в бъдеще ние не позволяваме да има само обещания. Не, сега кажи и направи. Нищо повече! (8/лек. 1: стр. 33)

Ставате сутрин духом неразположени. Знайте, че това неразположение се дължи на вътрешната дисхармония, предизвикана от мислите на противоположни на вас същества. Ставате ли сутрин, душата ви трябва да е изпълнена със светли мисли, които идат от Бялото Братство. (18/стр. 43)

Ако искате да използвате каквато и да е сила в природата, в окултната наука на Бялото Братство, трябва да имате разрешение дали да употребите тази сила, или не. Може да я употребите, но непременно трябва да имате едно вътрешно разрешение. Сега аз ви говоря върху този закон и той трябва да се разреши между вас. Знаете ли защо? Ако в Школата се допусне една мисъл, противна на другите, веднага от вън, от противоположния лагер ще дойде едно течение, на което мнозина от вас ще станат жертва. Коя беше причината, че Христос стана жертва? Юда, който внесе отвътре отрицателни идеи. Отвътре стана предаването. (8/лек. 30: стр. 18)

Апостолите, които живяха преди 2000 години, казваха: „Близо е Денят Господен“… А сега ние казваме: „Денят Господен е на нашия праг“. Братя, първият звънец е ударил, остават още два! И като ударят последните два звънци, всичките царства на Земята ще бъдат царства на Бялото Братство… Всичките хора тогава ще бъдат царе и свещеници на Бога. (8/лек. 30: стр. 43)

Методи на Всемирното Бяло Братство

…Първата раса, която живяла на Земята в далечното минало. Днес тази раса е известна под името Всемирно Бяло Братство. Белите Братя, които я съставят, са завършили вече своето развитие. Те не са въображаеми, но реални, действителни лица. Те имат представители на Земята и се отличават по това, че изпълняват Волята на Бога и живеят според Неговите закони… (3/стр. 103)

Школата на Всемирното Бяло Братство е на Слънцето. Там всяка година Белите Братя правят събор. Техните делегати на Земята също се събират на събор. „Къде?“ На един висок връх на Хималаите, там правят своя събор. (3/стр. 143, 144)

Велик тържествен ден е съборът на Белите Братя на Хималаите свещено място за тях. Тогава Бог изявява към тях Любовта Си с всичката своя пълнота, с всичката си енергия, която се отправя към целия свят. Тази енергия е причина за повдигане на религията, науката, изкуството. Тя е причина за преустройване на обществата, за подобряване на строя и управлението. Светлите и красиви дни в нашия живот се дължат на събора на Белите Братя на Слънцето. (3/стр. 144)

…Във Всемирното Бяло Братство употребяват три метода за работа. Единият метод е методът на Любовта, по който метод Христос сега работи. Вторият метод е методът на Мъдростта, а третият метод е методът на Истината. Това са три метода, три школи, които Бялото Братство употребява едновременно. Следователно ние боравим и с Любовта, и с Мъдростта, и с Истината едновременно. Християните боравят само с Любовта, теософите с Мъдростта, а йогите употребяват Истината за услуга на волята в нейното физическо проявление. (8/лек. 30: стр. 40)

Законът на Любовта трябва да се приложи. Той е първият закон на Всемирното Бяло Братство. Вторият закон е Мъдростта. Любовта носи Живот, а Мъдростта Светлина и Знание… Третият закон на Бялото Братство е Истината, която носи Свобода… Те са основните принципи, на които се основава бъдещият живот. Вън от Любовта, Мъдростта и Истината никакво учение не съществува. Те имат приложение в цялата природа.

(3/стр. 106)

Един морал има в света моралът на Всемирното Бяло Братство, който може да се приложи ако не напълно, поне в малък размер. Има начини за прилагането му. Този морал е Божествен. Той има магическо влияние върху човека. (3/стр. 137)

Искам всинца вие да се наричате ученици на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава. В себе си тъй ще кажете: „Ние сме ученици на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава“. И на другите същото ще казвате… Пък на външния свят може да казвате, че сте окултисти. (8/лек. 30: стр. 39)

Вие трябва да казвате: „Ние се готвим за ученици да влезем в туй Всемирно Бяло Братство, на което Христос е глава, и в стремлението си няма да отстъпим нито една крачка, няма да се отречем от принципите Любов, Мъдрост и Истина“. Само така ще станем негови членове. Станем ли негови членове, и ще започнем истинския живот. (8/лек. 30: стр. 41)

5. Злото Доброто

Изучаване и различаване на
Доброто и злото

Закон е: Злото в света трябва да се изучава.

(10/стр. 92)

Много причини има за съществуване на злото. Тези причини трябва да се изучават. (60/стр. 187)

За да разберете злото като сила, а не като проява, трябва да познавате законите на Разумната природа, както и тия на психологията. Изучавали ли сте злото като сила, като чувство и като принцип? (64/стр. 169)

…С помощта на разумната дейност на ума и на сърцето човек слиза в материалния свят да изучава злото като сила и принцип в света. Това може да постигне човек само тогава, когато е дал път на Идейното, на Божественото начало в себе си. (70/стр. 43)

Вие трябва да изучавате силите на злото, да ги хармонизирате. (64/стр. 169)

Човек се учи, докато е на Земята. Като изучава Доброто и злото, човек придобива Божествената музика. Всеки правилен и чист тон е Добро; всеки неправилен, фалшив тон е зло. (16/стр. 188)

Човек трябва да познава Доброто и злото като основни мерки в живота. Само при това положение човек може правилно да расте и да се развива. Само при това положение Невидимият свят може да разкрие на човека ония скрити закони на Битието, към които душата му се стреми. (71/стр. 28)

…Вие трябва да се запитате: „Постъпката, която правя, добра и разумна ли е едновременно и за моите ближни?“. Това, което е Добро за едного, трябва да бъде Добро за всички. (71/стр. 240)

Какво представя моралът? Моралът е чувство, с което човек различава правото от кривото, Доброто от злото. Докато свещта на вашия живот свети, вие различавате правото от кривото. Изгасите ли свещта си, вие оставате в тъмнина и не можете да различавате Доброто от злото. За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да възстанови… връзката си с Първата Причина. Това може да стане още днес. (38/стр. 7)

…Когато се говори за разпознаване на Доброто от злото, това подразбира изучаване същината на Божествения живот. Дойде ли човек до този живот, той не може и не трябва да прави компромиси с Доброто за сметка на злото. Ако направи нещо лошо, нищо не може да го оправдае. Доброто е Добро, злото е зло. В Божествения живот те са строго разграничени. (40/стр. 87)

Божията Любов е единствената мярка, с която мерим нещата и различаваме Доброто от злото. (27/стр. 32)

Дойде ли до положение да различава Доброто от злото, човек се е свързал вече с Духа, който е над Доброто и над злото. (66/стр. 294)

От какво произтича злото в света?

Всички питат защо светът е така създаден. Той не е създаден (така), той се проявява поради свободата, която Бог е дал на всички същества. Те си позволяват някои работи, понеже мислят, че всичко могат да направят. Те като се проявяват тъй, както искат, произтича злото. От свободата на всички същества произтича противоречието в космическия свят. (14/стр. 128)

Злото в света съществува по единствената причина на съществуването на свободата. Дето има свобода, там и злото съществува. (10/стр. 362)

Питате: „Защо Бог, Който е съвършен, не е създал съвършен свят?“. В Бога всичко е съвършено, но понеже ние не вършим Неговата Воля, създаваме условия за злото. (62/стр. 296)

Съвременните хора често изпадат в ноктите на злото и на греха и се чудят защо е допуснато злото в света. Те се натъкват на противоречието как може злото да се промъкне в света, щом всичко е създадено от Бога. Наистина всеки подтик е от Бога, но начинът на реализирането му не е Божествен. Подтикът в човека да яде, иде от Бога, но каква храна да употребява и как да се храни, това човек решава. Човек сам се е заел да отглежда кокошки, агнета и като пожелае да си хапне кокоше или агнешко месо, изважда ножа и ги коли.

(33/стр. 149, 150)

Всеки човек е дошъл на Земята да изпълнява Волята Божия и да се учи. Отклони ли се от своето предназначение и започне да служи на себе си, да изпълнява своята воля, той неизбежно ще се натъкне на злото. (27/стр. 258)

Когато хората противодействат на Волята Божия, те създават злото. (58/стр. 170)

Ако Бог ви обича, а вие отблъсквате Любовта Му, ще се натъкнете на най-голямото зло в света. (62/стр. 144)

…Онзи, който не обича Бога и не Го познава, той сам се отделя от Него и казва: „Знаете ли какво аз мога да направя?“. Кажеш ли, че ти сам можеш да направиш нещо, ти си заченал Ева. Това е начало на злото. (25/стр. 75)

Един важен закон: В който момент съзнаеш, че всичко в света е създадено и сътворено от Бога, а ти си проява на Неговия творчески ум, в тебе се ражда Доброто. В който момент отречеш тази Сила, в тебе се ражда злото. (56/стр. 117)

Престъплението, злото, което се е явило първоначално, се заключава в това, че онези, които първи в света са приели Божествения живот, не са го употребили за общото благо, за Славата Божия, но са го употребили за свои лични цели. (18/стр. 24, 25)

Ще кажете, че причината на злото е дяволът или външните условия. Причината за злото е в самия човек, понеже не разбира Божиите пътища. (35/стр. 224)

Ако Ева нямаше в себе си вътрешно желание да опита плода на забраненото Дърво, отвън нищо не би могло да я изкуси. Злото има някаква форма, с която живее в човека. Докато тази форма съществува в човека, и злото ще съществува вън от него. Щом изхвърли тази форма вън от себе си, с нея заедно изчезва и злото вън от него. (81/стр. 218)

…Вие се натъквате на противоречия, които показват, че не сте още Синове Божии. Истинските синовни отношения не пораждат никакви противоречия между баща и син. Дето има такива отношения, там има истинско разбиране на живота. Дето тези отношения не съществуват, там злото се ражда. (17/стр. 88)

Питате: „Как е възможно човек, произлязъл от Бога, Който е Любов, да греши и да не изпълнява закона Му?“. Източникът на злото и на греха е съвсем друг, а не тоя, от който излиза Доброто и Любовта. Злото в Бога е в потенциал, но когато се прояви, то слиза в по-ниска сфера от тая на Доброто. Когато слиза от по-висока сфера, човек неизбежно минава през сферата на злото и се заразява от него. В това отношение грехът, злото е преходна сила. Като излезе от сферата на злото, човек отново става чист. (19/стр. 147)

Човек трябва да знае, че Доброто е съществувало и съществува във всички светове, но злото само в материалния свят. Преди създаването на физическия свят злото не е съществувало. Със създаването на този свят злото се е явило като необходимост, като неизбежно противоречие. (89/стр. 265)

Злото е произлязло от поляризирането, от разединението на полюси. Когато човек се е отделил на положително и отрицателно, тогава се е явило злото в света. В света на Любовта зло не може да съществува, понеже там (го) няма това разединение. (20/стр. 213)

Злото произтича не защото светът е развален, но в дадения случай в света има две възможности: едно благо може добре да се използва, едно благо може зле да се използва. Зле използваното благо е зло. Добре използваното благо е Добро. Тъй седи сега въпросът. Доста философия има. Онзи, който не разбира, ще мисли, че злото съществува като някоя същина. Злото само по себе си не съществува. (12/стр. 415)

Хората… мислят за къщи, за ниви, за пари, като че светът се състои само от тези неща. Злото не е в това, че се пораждат такива желания, но щом материалният живот вземе надмощие над духовния, явява се злото в света. (23/лек. 20: стр. 10)

Вие се спъвате най-първо с яденето: какво ще ядете, да не умрете гладни. Или се спъвате, че пари нямате. Това са (неща) от временен характер и яденето, и парите са от временен характер. Те са временни неща, те спадат към категорията на злото… Всички временни неща са опасни. (9/стр. 189)

Всеки човек, който яде много, който преяжда, върви зле. Лакомията е причина за злото в света. (27/стр. 40)

За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва. Всички тия физически богатства на Земята трябва да се пожертват заради Истината. Докато богатството тук, на Земята, е един стимул, то е едно голямо зло. (26/стр. 61)

От това именно произтича злото: щом отричате Реалността, злото се явява. Щом отричате Истината, веднага злото иде при тебе. Злото е отглас на отричане на нещо съществено. (12/стр. 318)

Що е Добро? Непреривен процес на права мисъл, право чувстване и прави постъпки. Щом този процес се прекъсне, злото се вмъква в Доброто като клин.

(63/стр. 234)

Помнете: Никога не ограничавайте силите на Любовта и силите на Доброто в себе си. Ограничите ли ги, ще се натъкнете на злото в себе си. (63/стр. 244)

Ако човек подпуши в себе си и най-добрата енергия, в края на краищата тя ще се превърне на зло. (12/стр. 167)

Злото е излишък в природата. Ако известна енергия, която възприемате, не може да се асимилира от вашия организъм, тя ще създаде едно дисхармонично състояние в организма ви. Значи, накоплението на известни сили, които не може да асимилирате, да употребите, образуват едно състояние във вас, което наричаме зло. Тия сили са живи. (23/лек. 6: стр. 4)

…Ако имаш един отличен ум, който Господ ти е дал, и ако не го впрегнеш на работа, той ще създаде зло на себе си. Ако Истината не я прилагаш, тя ще създаде зло на себе си. И ако разбираш Любовта, и не я прилагаш, пак ще създадеш зло. (9/стр. 282)

Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в Мир и Съгласие; щом обаче дойде малко помрачение, готови сме да изменим нашите отношения. Та злото произлиза от помрачаването на човешкия ум.

(15/стр. 33, 34)

…Ако човек знае законите, които управляват живота, той може да предизвика онова истинско знание, дълбоко скрито в него. Ако не знае законите, той може да предизвика най-голямото зло в себе си. (2/стр. 205)

Злото в света всякога произтича от факта, когато човек започне да живее за себе си. Това е създало злото в света… Когато се казва, че трябва да живеем за Бога, това е идеята: Той е Цялото в света, от което зависи нашето щастие. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако тая идея за Бога е вън от тебе, ако в себе си ти не Го съзнаваш. (21/стр. 129)

Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят сами за себе си. Всякога злото се ражда от това желание да бъдем сами и да станем център на света… В света можем да бъдем щастливи тъкмо когато живеем за Господа. И трябва да живеем за Него!

(15/стр. 18)

Който се е научил да слуша Гласа на Божественото, никога не се натъква на злото. „Ама защо светът е създаден така? Защо съществува злото?“ Защото не слушаш Гласа на Божественото. (48/стр. 186, 187)

Преди да търсите причините на злото вън от себе си, търсете ги в себе си. Защо се дразни човек? Ще кажете, че от вън някой го е предизвикал. Не е така. Ако едно тяло е поставено в равновесие, никой не може да го изкара от положението му. (48/стр. 187)

Онзи, който знае причината за произхода на злото, той ще може и ще знае как да го поправи. (31/стр. 103)

Ако не намерим причината на злото и не я отстраним, то ще се отрази или върху ума, или върху сърцето, или върху волята ни. (2/стр. 176)

Злото е непроявено Добро,
непроявена Любов

Ако Доброто в нас не се проявява, тогава оставаме на разположение на злото. (1/стр. 217)

Злото всякога произтича от отказването ни да вършим Добро. Злото е ненаправено Добро. (23/лек. 24: стр. 13)

…Злото в света се е родило от неприложение на Доброто. Всяко Добро, което не се е приложило, е станало зло. Абсолютното Добро в света е превърнало всички ония елементи на зло, защото Доброто не се е приложило. (21/стр. 76)

Неизползваното Добро ще се превърне на зло, използваното зло ще се превърне на Добро. (62/стр. 307)

Една добра постъпка щом като не се реализира, тя произвежда зло. Едно поправено зло произвежда едно Добро. (13/стр. 164)

Човек трябва да върши нещо: ако не прави Добро, ще прави зло; ако не прави зло, ще прави Добро друг изход няма… Каже ли някой, че не обича хората, това значи, че ги мрази; ако не мрази, ще обича няма друг избор. (48/стр. 174, 175)

От окултно гледище аз определям злото като живот на миналите векове, който е изгубил благоприятните условия за своето развитие. Този живот седи в съзнанието на човека в зародишно състояние и чака условия да се прояви и развие. Следователно злото, което сега мъчи хората, не е нищо друго освен непроявено Добро на миналото. Това зло, като заседне в съзнанието на човека, живее паразитен живот за сметка на новото, което иде. Ако злото успее да погълне соковете на новия живот, последният няма да се прояви. (18/стр. 7)

…Всяка погрешка е неизползвано Добро. Това е погрешката. Злото в света съществува по единствената причина, че всичкото онова Добро, което хората не са турили да се реализира, механически е станало зло като едно налягане отвън върху света. Ако днес ти дойде една мисъл и ти не я приложиш, за бъдеще тази мисъл ще стане неприятел. Ако едно чувство дойде и ти не го реализираш както трябва, туй чувство ще стане неприятел. Лошо ще стане за тебе. Една постъпка и нея ако не изпълниш, и тя ще ти стане неприятел; и ще ги опитате. Тогава ще имате трима души неприятели във вашия живот едно зло. (12/стр. 386)

Злото е непроявената Любов. Всяко нещо, което не е проявено, е зло. След като се прояви това нещо, става Добро. (30/лек. 32: стр. 18)

Отрицателната страна на злото

Злото не е нищо друго освен отклоняване на човека от Първичния план на живота. (78/стр. 104)

Злото е едно течение без закон. Значи, всеки, който иска да върши престъпления, той живее без закон.

(10/стр. 92)

Някои хора искат да познаят какво нещо е злото в света. Злото е най-ужасната сила в света, която разрушава. Всичките нещастия по целия свят във всички учения, в семействата, в човека, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкото тяло се дължат на това, което ние наричаме зло… Злото прониква и в човешката мисъл, прониква и в човешките чувства, прониква и в човешките постъпки. (84/стр. 220)

Злото се крие в дъното на всички отрицателни прояви в живота. (18/стр. 193)

Попитайте двама души, били те мъж и жена или неприятели, които цял живот са прекарали в спорове, в караници и са си причинявали пакости един на друг, какво са спечелили от тези отношения. Цял живот те са били под влиянието на тъмните сили, под влияние на злото. Злото в света е старият живот. Всички отрицателни положения, които съществуват в живота, трябва да се преработят. Преди всичко, има ли някакъв живот в безверието, в съмнението, в омразата? (77/стр. 136)

В света има едно привидно добро и едно привидно зло. Но има едно съществено зло и едно съществено Добро. Ако ти спъваш ума на един човек, това е зло. Ако спъваш сърцето на един човек, това е зло. Ако спъваш волята на един човек, това е зло. Ако спъваш неговата душа, това е зло. Този принцип е всякога верен. Хората едни други се спъват, вследствие на това те стават проводници на злото. (12/стр. 661)

Злото е зло, понеже лишава човешката душа от онези възможности, от онези права, които са дадени, да бъде наследница на света, който Бог е създал. Светът е създаден за душата. Следователно всеки, който спира развитието на човешката душа и я лишава от възможността да приема благата на живота, върши най-голямото зло. (12/стр. 273)

…Злото е една партия, която воюва против всички хора. Злото има за цел да обезлюди Земята. (12/стр. 316)

Разликата между злото и Доброто

Доброто е Божественият порядък, злото е човешкият порядък. (68/стр. 105)

…Когато правим зло, действа волята на човека, действа човешката воля; когато правим Добро, действа Божествената Воля. Всеки човек, който се подчинява на Божествената Воля, прави Добро. Всеки човек, който се подчинява на човешката воля, прави престъпление.

(61/стр. 146)

…Зло наричаме всяко противодействие на Божественото, а Добро всяко съдействие на Божественото. Злото подразбира отказване на човека да върши Волята Божия. Доброто пък е изпълнение на Волята Божия.

(27/стр. 66)

Злото това са тия неща, които действат в ущърб на твоето развитие. Доброто това са тия неща, които действат в полза на твоето развитие. (23/лек. 9: стр. 4)

Мнозина запитват: „Що е Добро и що е зло? Що е Светлина и що е тъмнина?“. Всяко нещо, което дава условия за растене, е Добро; всяко нещо, което спъва растенето в живота, е зло. Всяко нещо, което разкрива Доброто, е Светлина; всяко нещо, което разкрива злото, е тъмнина. (40/стр. 193)

Какво представят Доброто и злото в света? Доброто и злото са два ключа с различни служби. Доброто е ключ, който отваря всички врати към чистия, светъл и възвишен живот. Злото е ключ, който затваря всички врати към възвишения, светъл живот. (71/стр. 10, 11)

Доброто внася Светлина в човешкото съзнание, а злото води към тъмнина. Следователно, който не ходи в Доброто и в Истината, той е в тъмнина. Защо? Защото е изгубил ключа на Светлината. (71/стр. 11)

Доброто не е товар на човека. Доброто е живо! Доброто, като дойде, не се качва на гърба ти то ще върви с тебе. Злото като дойде, то ще се качи на гърба ти. По това се различават. Що е зло? Зло е туй, което се качва на гърба ти. А Добро е това, което върви с тебе. И то показва пътя на почивката, смисъла на живота. Следователно туй, което се качва на гърба ти, туй, което те ограничава, то е зло. (9/стр. 387)

Добрите мисли и чувства придават енергия на човека, а лошите отнемат. Казано е, че при Доброто човек печели енергия, а при злото я изразходва. (5/стр. 76)

В какво седи разликата между Доброто и злото? …Доброто се приближава да остави нещо при тебе, а злото иде да вземе нещо. Доброто се приближава да даде нещо. Това, което дава, е Добро, а това, което отнема, взема от тебе, е злото. Доброто излиза навън и се връща, а злото иде от вън и се връща навън… Всяко нещо, което се връща към тебе, е Добро. Всяко нещо, което заминава от тебе, е зло на него не възлагай нищо. Онова, което губиш, то не е реално. А пък онова, което не губиш, което се връща при тебе, то е Доброто, то е Реалното. Това е окултна философия. Разчитай само на онези мисли и желания, които излизат и се връщат при тебе. (20/стр. 72)

…Ние различаваме два вида неща в света: едните рушат, а другите съграждат… В този смисъл ние наричаме зло онова, което повече руши, а по-малко съгражда. А това, което съгражда повече, а руши по-малко, е Добро. Така е поне на Земята. За да познаваме нещата, ние трябва да имаме една норма. (12/стр. 271)

И аз ви представям, в света има два живота: един живот на злото и един живот на Доброто… Злото е низшият живот, а Доброто е висшият живот. Те се отличават. В злото силният господарува. В Доброто слабият господарува. В злото слабият слугува, а силният заповядва. В Доброто силният слугува, а слабият заповядва. Туй го имайте като максима… Едно желание в тебе има да заповядваш, а другите да ти слугуват ти си в пътя на злото. То са потънкости сега. Щом имаш желание ти да слугуваш…, ти си в пътя на Доброто. (9/стр. 357)

Резултатите на злото и на Доброто

За лошото и Доброто се съди само от резултатите.

(30/лек. 26: стр. 16)

Започнете ли с Доброто, ще придобиете щастие, богатство, здраве, приятели; в Душата ви ще настане Мир, а в ума ви Светлина. Изгубите ли това състояние, обратният процес ще дойде. (4/стр. 77)

Бог… Щом направим нещо, едно малко зло, веднага казва: „Не правиш добре“. Ти усещаш скръб в себе си. Направиш по-голямо зло скръбта е по-голяма.

(12/стр. 35)

Злото винаги спъва човека. Злото и Доброто са две сили, които воюват. Злото… черпи сили от Доброто. Следователно в тебе злото иска да почерпи сила… Тогава ти усещаш, че нещо е изгубено. Докато един човек се усеща отслабнал, злото в него е работило. (13/стр. 15)

Сега всичките противоречия в света съществуват, че хората не разбират службата на Доброто и злото. Ти щом се влюбиш в злото, то ще ти плати, както то знае. …Който се е влюбил в злото, той вече знае какви са последствията. Той ще излезе с одрана кожа. Всичко, каквото имаш, ще ти бъде взето до парица, ще бъдеш изпъден навън, че нищо няма да имаш, гол-голеничък ще останеш. Всичко ще ти бъде взето… Злото може да го употребиш, но не се влюбвай в него. (9/стр. 311)

По някой път злото е много красиво, мяза на една много красива мома. Очите тъй светят, че когото погледне, все го изгаря. Срещне някой момък, казва: „Изгори ми сърцето“. Не че тя изгаря сърцето, злото изгаря сърцето, злото гори. (9/стр. 311, 312)

Чрез злото и греха човек се отдалечава от своя идеал, от Бога. В първо време злото се стреми да го убеди, че той може да направи всичко, че той е всесилен, докато помрачат ума му. Щом умът на човека се помрачи, лесно е вече да се отдалечи от Бога. (33/стр. 149)

От човека зависи да бъде свободен и да изгуби свободата си. Като прави зло, той сам се ограничава. Ограничи ли се човек, и другите го ограничават. (7/стр. 192)

Човек се движи в две противоположни посоки в посоката на Доброто и на злото, поради което страда и се радва. Докато човек живее с Доброто, Божественият живот прониква в него и той се развива правилно. Щом даде ход на злото в себе си, той слиза в нисшия свят и развитието му спира. Слезеш ли в нисшия живот, мъчно можеш да излезеш сам не можеш да си помогнеш. (59/стр. 129)

Ако човек престане да живее добре, ако се пречупи в него Доброто, последствията ще бъдат смъртта. Когато Доброто се пречупва, ражда се смъртта. Когато злото се пречупва, ражда се животът. Тогава то е един контраст… Той пречупва злото в себе си, за да се роди животът. Защото в дадения случай злото и Доброто са две възможности, които съществуват. (10/стр. 510)

В света на Доброто ти ще бъдеш
закон на себе си

Злото е един свят на закон. Закон има за всяко нещо там. Ако речеш да кажеш една дума, закон има. Ако престъпиш закона, затвор има. В злото и да мигаш с очите си, закон има колко пъти трябва да мигаш. Ако мигаш повече или ако мигаш по-малко, в затвора си. В злото точно е определено колко да говориш; ако говориш повече или ако говориш по-малко, затвор има. Няма излишни думи, както вие говорите. И колко да слушаш и то е определено. Ако сте слушали повече, в затвора ще идете; …точно навреме ще идете да слушате и точно навреме ще излезете. Ако идете по-рано или ако закъснеете в затвора. Ако не дойдете навреме в затвора. Не си свободен. Може да кажеш: „Аз имам такива възгледи“. Абсолютен закон е. Ти не си свободен.

Доброто е вече противоположно на злото. Без закон е. Ти седиш колкото искаш. Ще слушаш колкото искаш. Ще учиш колкото искаш. Ще спиш колкото искаш. Ще ядеш колкото искаш. Забогатяваш колкото искаш. Ще се радваш колкото искаш. Всичко ще правиш колкото искаш. (39/стр. 3, 4)

При злото като метод закон трябва да имате. И законът, то е злото в света… Ти ще се пържиш, защо? Ти, като се събудиш, не си свободен в спането. Поспал си повече в затвора. Не си легнал навреме в затвора. Не си погледнал жена си както трябва в затвора. Погледнал си я както трябва в затвора. (39/стр. 4)

Някои ще запитат: „Какво нещо е Истината?“. Истината е това: то е здравият човек, свободният човек, който живее без закон. Няма никакъв закон, той е самият закон на себе си… Дотогава, докогато един човек се подчинява на един закон, той служи на злото. Един престъпник върви, стражарят върви подир него, той се подчинява. Казват му: „Ще се подчиниш!“. Ако не вършиш злото, можеш да си свободен. Щом вършиш злото, ти не си свободен. Щом кажеш една лоша дума, ти не си свободен. Щом мислиш лошо, ти не си свободен. Щом вършиш лошо, ти не си свободен. (39/стр. 5, 6)

Сега два порядъка съществуват в света. Единият порядък е порядък на Доброто. Другият е порядък на злото, в който човек, като влезе, ще се подчинява на закона… Влезеш ли в света на злото, ще се подчиняваш на всичките закони. Ако не искаш да се подчиняваш, ще влезеш в света на Доброто тогава сам ще бъдеш закон за себе си. Никакъв закон няма да има. Само един закон ще има: Да обичаш и да се радваш. Когато казваме „да обичаш“, Любовта е изпълнението на всичките закони в Доброто. (39/стр. 9, 10)

Светът на Доброто няма закон, ти ще бъдеш закон на себе си. Ако ти не си закон сам на себе си, ти не си в света на Доброто. Значи, ако съществуват в тебе външни закони, на които трябва да се подчиняваш, ти си в света на злото вътре. В този свят злото е господар. (39/стр. 10)

Ученикът има задача да живее без закон. Той да бъде сам закон. (39/стр. 11)

Качване в причинния свят, дето няма зло

Ако всеки може да ви причинява пакости, вие сте в света на злото. За да се освободи от злото, човек трябва да напусне този нисш свят и да се качи в причинния, или в Божествения свят. (35/стр. 280)

Следователно речете ли да се оплаквате, че някой ви причинил пакост, ще знаете, че вие живеете още в един от нисшите светове физическия, астралния или умствения. Престанете ли да се оплаквате от хората, вие сте се качили в причинния, или в Божествения свят. Там никой не може да ви направи зло. …Там всичко е неуязвимо. (35/стр. 281)

Никой не е в състояние да измени законите на Божествения свят. Всеки, който е влязъл в Божествения свят и се е опитал да направи зло на някого, той веднага се е намерил на Земята между ония хора, които обичат да правят зло. (35/стр. 281)

Христос слезе на Земята да научи хората именно на този закон. Той им доказа, че макар да е слязъл на Земята, пак живее в Божествения свят, дето никой не може да Му причини зло. (35/стр. 281)

Физическият, астралният и умственият свят са относителни светове светове на Доброто и на злото. За да познае себе си като човек, за да познае ближния си и да разбере причините на нещата, човек трябва да напусне тези три свята и да влезе в причинния свят.

(35/стр. 283)

Във физическото поле няма нищо устойчиво; в духовния свят има скръб и страдания, и радости; в умствения свят има разлика между тъмнина и Светлина, омраза и Любов; пък в причинния свят Примирение. Ти се примиряваш с Живота; считаш, че всичко, каквото си направил в света, каквото Бог е създал, е Добро.

(20/стр. 39)

Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на Доброто и на злото. Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек човек на Новото в света.

(90/стр. 72, 73)

Злото и Доброто са космически сили

Окултистът се стреми именно към Възвишения живот, който примирява злото с Доброто. Доброто и злото са космически сили, които се преплитат и взаимно допълват. (6/стр. 244)

Както човек има дясна и лява ръка, които вършат специфична служба, така и в природата е неизбежно съществуването на злото и Доброто като велики космически сили. (76/стр. 85)

Човек не може да придобие вътрешен Мир в себе си, докато не съзнае, че злото като космическа сила е толкова необходимо за него, колкото и Доброто. Като знае това, човек не трябва да се бори със злото, да мисли, че може да го унищожи. Иска ли по някакъв начин да се справи със злото, той трябва да му противопостави Доброто. (78/стр. 253)

Съвременните учени искат да убедят хората, че злото може да се ограничи. Днес това е невъзможно. Злото е космическа сила, която може да се ограничи само с векове. Опитността на миналите векове, както и тази на миналите народи са довели хората до заключение, че злото се побеждава само с Доброто. Човек трябва да носи Доброто в себе си като оръжие против злото.

(65/стр. 131)

Доброто и злото са две неща. Вие и с двете влизате в съприкосновение. Но вие благодарете, че на Доброто може да срещнете само неговата форма и на злото само неговата форма може да срещнете. Бог ни е предпазил и от едното, и от другото. Доброто не можем да го изтърпим. Доброто, ако дойде в този, пълния смисъл, не може да го изтърпим. И злото, ако дойде в пълния смисъл, и него не можем да го изтърпим. Ние сме още от слабите хора, дето не може да изтърпим и злото, и Доброто. (13/стр. 172)

…Човек… Той не трябва да се спира върху злото. Като космическа сила, злото е неизбежно. Не се борете със злото. Щом се намерите пред него, поздравете го и си заминете. Не се ли отнасяте добре с него, то ще ви търколи на земята. „Защо?“ Защото и злото работи върху човека както Доброто. Благодарение на злото човек се предпазва от големите нещастия. (6/стр. 115, 116)

Един Бог, една Сила съществува в света

…Хората… Защо те приемат съществуването на два Бога, един на Небето, а друг в ада? Един Бог само съществува. Той управлява и Небето, и ада; и на Небето има общества, и в ада има общества; и едните, и другите общества се подчиняват на Бога. От човека зависи към кое общество ще отиде. (56/стр. 144)

Един Бог, една Сила съществува в света. Тази Сила обаче има две страни, две противоположни посоки. Когато хората не разбират законите, на които тия сили се подчиняват, те влизат в противоречие с тях, вследствие на което едната наричат зло, а другата Добро…

(56/стр. 144)

Злото представя онези неоформени, неорганизирани сили, от които излиза всичко. Те са Божествен склад на енергии… Следователно злото е сила, без която не можете да се справите с мъчнотиите. Горчив елемент е злото, но той е извор на сили… Не питайте защо е допуснато злото в света, но ползвайте се от онази велика мощна сила, която се крие зад него. Чрез устата на Исайя Бог казва: „Аз съм, Който творя и зло, и добро“.

(69/стр. 286, 287)

Вие искате да разрешите въпроса защо съществува злото в света. Никой човек досега, бил той учен, философ или адепт, не е разрешил този въпрос. Той ще остане неразрешен. Щом е така, не разрешавайте онова, което не може да се разреши. В Писанието е казано: „Аз съм, Който творя и злото, и доброто“. Трябва ли тогава да се месите в Божиите работи? (56/стр. 141, 142)

Не отделяйте злото от Доброто

Често хората се спъват от злото и питат защо е допуснато. Отговорът е много прост: щом е допуснато Доброто, и злото трябва да се допусне; щом се допусне злото, и Доброто трябва да се допусне. Ако не се допусне злото, и Доброто не може да се допусне; ако не се допусне Доброто, и злото не може да се допусне. Доброто и злото са неразривно свързани. Може ли тогава да искате свят без Добро и без зло? (67/стр. 285)

Върху какъвто въпрос да разсъждавате, винаги съпоставяйте нещата. Поставете пред себе си и Доброто, и злото и тогава се произнасяйте. Вие искате да решавате въпросите без оглед на злото. Не, в сегашния порядък на света Доброто и злото са преплетени. Те не могат едно без друго. Отхвърлите ли злото, Доброто не може да се прояви. (33/стр. 160, 161)

Който иска да се откаже от злото, той трябва да се откаже и от Доброто. (40/стр. 126)

Злото седи в това, ако човек отдели злото от Доброто. При сегашните условия Доброто, отделено от злото, няма никакво приложение. Ако злото е вън от вас, то има своето велико предназначение. (10/стр. 191)

„Всичко е за Добро“ е казано в Писанието. Значи, каквото се случва в живота на човека, Добро или зло, е все за Добро. Зло и Добро са страни на едно цяло. Злото е външната страна на Доброто, Доброто пък е вътрешната страна на самото Добро. Понеже външната страна на Доброто всякога се цапа, затова я наричат зло. Вътрешната страна на Доброто никога не се цапа, затова я наричат Добро. Обаче, колкото и както да се говори за злото и Доброто, те всякога ще останат необяснени.

(42/стр. 268, 269)

Доброто без лошото математически не може да се докаже. Злото, това е едно отклонение. Злото в света е едно от най-силните доказателства, че съществува Доброто. Това е доказано по законите на висшата математика. И човек, който никога не е опитал злото, той не може да приложи Доброто в света. Доброто, неговата вътрешна сила може да познаеш само тогава, когато туй Добро има известно отклонение. (26/стр. 318)

Злото и Доброто са две необходими положения. Следователно, за да се прояви добрият човек в света в своя творчески гений, злото непременно трябва да се явява в живота му като временен фактор. (30/лек. 32: стр. 9, 10)

Злото в света съществува като условие да се прояви Доброто. (18/стр. 193)

Злото е единственото условие да покажете своето Добро нищо повече. Доброто пък е условие да превърнете енергиите на злото за служене на Доброто.

(30/лек. 32: стр. 12)

Едно трябва да знаете: Доброто се ражда при силните контрасти, при голямото зло. Колкото по-голямо е злото, толкова по-благоприятни са условията за проява на Доброто; колкото по-малко е злото, толкова по-слабо се проявява Доброто. (6/стр. 244)

И тъй, ако във вашия живот се вмъкне едно зло, това е една съединителна нишка. Злото всякога е съединителна нишка между две точки на Доброто. Всяко зло съединява две противоположни точки на Доброто в себе си. Значи, всяко зло е ограничено от две граници на Доброто. Тогава казвам: Тази сила, която действа между двете точки на Доброто, е зло само между точките, а вън от точките не е зло. (23/лек. 13: стр. 11)

Сега злото в света аз го определям така. Злото, това е по възможност най-малкото Добро, начало на Доброто в своите най-малки проявления. Следователно там, дето започва Доброто, в най-ниските си вибрации, това е зло. (8/лек. 1: стр. 11)

…На края на злото седи началото на Доброто, а на края на Доброто седи началото на злото… Щом престанете да живеете зле, Доброто ще дойде. Щом престанете да живеете добре, злото ще дойде. (4/стр. 77)

Ангелът може да носи Доброто, а злото не може. Дяволът може да носи злото, а Доброто не може. Когато човек носи Доброто, той е силен като Ангел, а когато носи злото, той е силен като дявола. Ако мислите да носите само Доброто, вие сте на крив път; и ако мислите да носите само злото, вие пак сте на крив път. И едното, и другото трябва да го носите. Това е Волята Божия: да носите злото и Доброто на хората. (9/стр. 491, 492)

Постъпвайте мъдро със злото и Доброто

Велика наука е да знае човек как да се ползва от Доброто и злото. Който не знае тази наука, той съвършено ще пропадне. (17/стр. 92)

Нисшия живот, т.е. злото, ще използвате за корените на вашия живот, а Висшето, т.е. Доброто, за цветовете и плодовете на вашия живот. Тия два живота във вас трябва да се примирят. (64/стр. 254)

Като дойдеш до злото, ще гледаш на него като на корени, а на Доброто като на клони. Корените са в земята, а клоните във въздуха. Дръж злото долу, а Доброто горе. А Любовта? Тя е плод на Дървото на Живота. (22/стр. 113)

Злото, за да ти принесе Добро, трябва да го направиш слуга. И Доброто, за да ти принесе Добро, трябва да го направиш господар. Ако Доброто не е господар, Добро не може да ти направи. Когато Доброто стане господар, то се проявява. Когато злото стане слуга, то се проявява. Тъй е в живота. (1/стр. 216)

…Едновременно трябва злото да бъде слуга, а Доброто да бъде господар. Тогава и двете трябва да се подчиняват, да обичат Любовта. Любовта трябва да заповядва на двете. (1/стр. 216)

Ще дойдем тогава до закона на Любовта, който регулира Доброто и злото. Любовта трябва да имате като регулатор във вашия живот да регулира добрия живот, за да излезе на добър край. (12/стр. 614)

Съвременните хора трябва коренно да изменят своите възгледи, да не поставят Доброто и злото за основа на своя живот, но Любовта да бъде основа на техния живот. (28/стр. 228)

Доброто и злото се борят помежду си и ако в тази борба вие можете да запазите неутралитет, печалбата ще бъде ваша. Злото казва: „Човек трябва да бъде роб!“. Доброто казва: „Човек трябва да бъде свободен!“. Щом видите, че Доброто и злото се борят във вас, вие трябва да продължите пътя си, да не им обръщате внимание. Спрете ли пред тях за един момент само и вземете страна, ще изгубите свободата си. (56/стр. 141)

Молитвата е процес, който уравновесява силите на Доброто и на злото. Ако се молиш както трябва, няма да имаш никакви злини в живота си. (19/стр. 131)

Туй, против което човек въстава най-много, то ще му дойде до главата. Забележете това сега, то не е играчка. Туй, което не искаш, то ще ти дойде до главата. Ако ти искаш да изгониш туй малко зло, от което не си доволен, непременно ще ти дойде по-голямо зло. (26/стр. 366)

Някои изпъждат злото и туй зло се загнездва в тях… Злото чрез изпъждане се загнездва, а чрез възприемане бяга. Ако се противиш на една лоша мисъл, тя се загнездва. С Доброто е обратното. Ако ти му противодействаш, то се отдалечава. Ако го приемаш, то се загнездва. Дойде лоша мисъл, остави я да влезе в двора. Ти се скрий и следи само нейното ходене. Наблюдавай я. Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излезе. Ако я питаш защо е дошла, какво иска и почнеш да я пъдиш, ти не можеш я изпъди. Белята ще си намериш… Тя като влезе, ти само я наблюдавай! Дойде ли Доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влезе! (23/лек. 23: стр. 12)

И всяка добра мисъл, която мине през вас, подпишете я! А всяка лоша мисъл, която мине през вас, наблюдавайте я само и се учете от нея! От лошите мисли ще се учите, на добрите ще се подписвате. (23/лек. 23: стр. 22)

…Ако една лоша мисъл влезе в ума ви, не се борете с нея да я изхвърлите навън, но веднага поставете срещу нея една добра мисъл. Ако употребите насилие или зло срещу нея, тя ще удвои енергиите си и ще причини по-големи пакости. (6/стр. 114)

Като дойде злото при вас, приемете го като подбудителна сила, като подтик. Ако то дойде, ще ви каже: „Направи зло на еди-кой си човек“. Ти ще го изслушаш, но ще направиш точно обратното ще направиш Добро на този човек. То ще ви говори по един начин, а вие вие ще вършите друго. (12/стр. 494)

Обаче човек може едновременно да направи и Доброто, и злото. Как може така? Ще ви дам един пример. Представете си, че злото ми нашепва: „Направи зло на този човек. Излей шишето му“. Виждам, че срещу мене иде един беден човек, който носи в ръката си шише с вода. Тогава аз изпълнявам желанието на лошия дух. Взимам шишето на бедния човек, отварям го и го изливам на земята. Той се чуди какво правя и остава недоволен и оскърбен от мене. След това му казвам: „Ела сега с мене“. Завеждам го при близкия хубав извор, измивам шишето му добре и му го давам пълно с чиста, свежа вода. Той ми благодари. По този начин аз изпълних желанието на лошия дух, като излях водата на бедния човек, но изпълних желанието и на добрия, като му напълних шишето с чиста изворна вода и му показах отде може да черпи такава вода. Човек трябва да бъде умен, да знае как да постъпва с дявола. (12/стр. 494)

Не е лошо, че ходиш в пътя на Доброто и злото, ни най-малко не е престъпление. Може да ходиш в този път и да използваш Доброто и злото. Зависи от твоя ум. Ако подчиниш злото на Доброто, омразата на Любовта, ти си в Правия път. Ако подчиниш лъжата на Истината, ако подчиниш грубостта на Милосърдието, когато подчиниш всички свои слабости на ония Божествени Добродетели, то е пътят. Затова сме дошли на Земята. Всичките пътища, по които минаваме да научим тази Велика Истина. (1/стр. 255)

Злото не е нищо друго освен неорганизирана енергия, която се изпраща в света да се организира нищо повече. Ако искате да разберете една неорганизирана материя, която трябва да я организираш, няма какво да разсъждаваш, защо не я организираш? Ако я организираш, ти се ползваш. Ако не я организираш, ще страдаш. (1/стр. 216)

Доброто и злото са материали и трябва да знаеш да ги преплиташ. За да си учен човек, трябва да познаваш Доброто и злото. Трябва да знаеш как да ги преплетеш тези материали. Инак няма да ги туриш на работа и няма да може да се ползваш от Доброто и злото.

(14/стр. 237)

Злото смразява, а Доброто разтопява. Злото и Доброто, съединени в едно чрез тях може да се работи, както златарят топи и обработва златото; дето трябва повече топлина, дето трябва повече студ. Дето трябва Доброто, дето трябва злото; ще ги съединиш в едно. Ти трябва да работиш чрез тях, но не те чрез тебе. Ако ги оставиш те да работят чрез тебе, животът ти ще се обърне с главата надолу. (10/стр. 191)

Злото в света е потребно

Ще мислите философски, като ученици. Злото е една потребност вътре в света. (8/лек. 1: стр. 14)

Факт е, че злото и Доброто съществуват. …Тези две сили са станали причина човек да съществува, т.е. да се прояви. Ако злото изчезне, човек не може да се прояви; ако Доброто изчезне, човек пак не може да се прояви. Следователно злото и Доброто съществуват, за да се прояви човек. (65/стр. 131)

Ако нямаше зло и ако нямаше Добро, и свобода нямаше да съществува. Ако съществуваше само Добро, свобода нямаше да съществува. И ако съществуваше само зло, свобода пак нямаше да съществува. Свобода има само там, дето едновременно съществуват и Добро, и зло. Свободата е резултат на един вътрешен избор. Всеки човек е освободен дотолкова, доколкото може да избере от двете положения Доброто или злото. Доброто и злото не се налагат на човека, но той е абсолютно свободен да избере едното или другото от тях от него зависи. (10/стр. 362)

Ако злото беше непотребно, от това гледище не би съществувало. Пита някой: „Защо е злото?“. Ако злото е непотребно, не би съществувало. Щом съществува, то е потребно в Битието. Философски е потребно. Ако няма нужда от хората, няма да съществуват. Щом се явяват, има нужда. Следователно потребно е Доброто в света, потребно е и злото в света. И двете неща са потребни.

(12/стр. 614)

Питам: Коя е причината за съществуването на злото в света? Що е злото? Злото е спирачка в живота. Когато човек се намира пред голям наклон, Господ му туря спирачка, за да не падне. В такъв случай злото е особен род търкане, което предпазва човека от падане. Това е философията за злото, с която всички съвременни хора трябва да се справят. (31/стр. 52, 53)

Мнозина питат защо е допуснато злото в света. Злото е допуснато по единствената причина да превъзпита човека. Когато човек се качва на луд кон, злото веднага хваща юздите на коня и го управлява. Започне ли човек да борави с експлозиви, злото веднага ще излезе на пръв план. Употреби ли човек насилие някъде, злото веднага ще дойде при него. Като пострада известно време, човек научава урока си и знае вече… как да живее.

(38/стр. 248, 249)

Питате: „Защо е злото?“. Да се изправите. (39/стр. 135)

Злото е една сила в света, то не е престъпление. Чрез злото стават престъпленията, но злото е една сила в природата. Доброто и злото съществуват като сили в природата. Тогава те имат отношение едно към друго… Злото само по себе си е полезно. (12/стр. 636, 637)

Природата работи по два начина: с метода на Доброто и с метода на злото. И двата метода са живи. Злото е добър метод за разбиране на живота. (24/стр. 103)

Тия две сили, зло и Добро, са творчески. Те вървят в две противоположни посоки… Доброто и злото, това са известни принципи, необходими за създаване на известни форми. Без Добро и зло форма не може да се създаде. Корените на едно растение се създават от злото, а клонищата се създават от Доброто. Значи, едната сила работи в по-гъстата материя, а другата в по-рядката.

(23/лек. 28: стр. 4, 5)

Злото в света е една потреба; то е толкова потребно, колкото и Доброто. Туй го запомнете! В онова Дърво, дето се представя Дървото на познание Добро и зло, в него се крие философията. (8/лек. 1: стр. 7)

Всеки един от вас, който мисли, че злото е непотребно в света, той е прост като фасул, който и да е той. И на такъв човек казвам, че той не може да очаква никакво Добро. А онзи, който мисли, че всичко е на мястото си и Доброто, и злото е на мястото си, него го очаква едно велико бъдеще. (8/лек. 1: стр. 26)

Злото в света седи като един усилвател, който усилва. За да усили човек своята Добродетел, той трябва да мине през царството на злото… Следователно необходимо е, ако искаш да усилиш твоето Добро, трябва да минеш през царството на злото. (12/стр. 610)

Сега вие ще кажете: „Не може ли без зло в света?“. Не може! Ако вашите къщи могат без канализация, ако вие можете без нужници, тогава и без зло може. Но най-първото нещо: като съградите една къща, съграждате и един нужник. Е, вие ще се сърдите ли на онази дупка, през която излизат тия нечистотии? Ще благодарите, тя ви освобождава от едно голямо зло, защото, ако тия вещества не могат да се трансформират…, те биха образували отровни газове и щяха да спрат еволюцията на вашия живот. (8/лек. 1: стр. 8)

И като ученици на тази окултна Школа ще имате едно широко понятие за злото, че то е една потреба на живота. И ако някое зло ви е нападнало, да знаете, че то е най-доброто, не се оплаквайте за нищо. Не да бъдете индиферентни, но постоянно превръщайте отрицателните сили в положителни! (8/лек. 1: стр. 20)

Ако аз бих ви изсвирил една чисто окултна песен, този салон щеше да хвръкне. Знаете ли това? Следователно, за да не дойде туй разрушение, ние оставяме известни дисонанси, за да пазят равновесие. Тъй и в човешкия живот дисонансите, които имате, са необходими. Злото например от музикално гледище, то е един дисонанс вътре в живота. Ако няма този дисонанс, вашият организъм ще хвръкне. За да ви спънат, туря се този дисонанс. Следователно от музикално гледище дисонансът е потребен и след него веднага ще дойде една хармония. (8/лек. 3: стр. 7)

Не бутайте злото

Кое е това Дърво, от което Бог забрани още на първите човеци да ядат от него? Това Дърво е Дървото на злото. Къде се намира това Дърво? Вътре в човека. Дойде ли до това Дърво в себе си, човек не трябва да го бута. Не бутайте това Дърво, нито от плодовете му яжте. Какво правят съвременните хора? Те всеки ден влизат в градината си, приближават се до Дървото на злото и си откъсват по един плод. След това страдат, плачат, чувстват се нещастни. Не бутайте Дървото на злото, което е вътре във вас! (35/стр. 61)

Не освобождавай злото, затворено в тебе. Нека стои на мястото си. Ако го освободиш, първо тебе ще нападне. За да се справиш със злото, трябва да мислиш.

(54/стр. 114)

…Българите казват: „Да спи зло под камък!“. И наистина злото в човека трябва да спи! В човека има известни мисли, чувства и желания, които трябва да спят. Не ги събуждайте преждевременно, те не са нужни. Това положение може да се формулира със следните думи: Не искай повече, отколкото ти е нужно! Използвай само ония условия, които моментът носи! (18/стр. 7)

…Човек трябва да бъде внимателен да не предизвиква злото нито в себе си, нито в окръжаващите. Стремете се всякога да предизвиквате Доброто в себе си и в своите ближни. (81/стр. 219, 220)

Не говорете за злото

Злото е нещо вътрешно. И какво е само по себе си? Никой никога не го обяснява. Когато са попитали един от най-учените в Египет за злото, той само си стиснал устата. (9/стр. 312)

Когато попитали един от Великите Посветени на Египет за злото, той само си стиснал устните, не си дал мнението. Ние, съвременните културни хора, веднага си даваме мнението, че злото не е намясто. Щом като кажеш, че не е намясто, хванат те, казват: „Кой ти дал право да се произнасяш?“. И ти от там насетне бял ден не може да видиш. Започват всички негови агенти да идват отгоре лоши мисли, лоши желания, лоши постъпки и всичко това стане една каша. (1/стр. 216, 217)

…Съвременните хора искат да знаят какво нещо е злото, как е произлязло и т.н. Дойде ли въпрос до злото, ще стиснете устата си… и нито дума повече. Що се отнася до същината на злото, до неговата първопричина, ще мълчите. Вие разбирате злото, но не в неговата същина… (17/стр. 128)

…Когато говорите добре или зле за някой човек, вие подхранвате злото и Доброто както в самия човек, така и в себе си… Тъй щото, като знаете това, не трябва да говорите за злото, за да не го подхранвате. (17/стр. 186)

Не търсете обяснение за злото

Вас ви занимава въпросът, искате да знаете защо Господ направил света така. Защо допуснал злото? Оставете този въпрос неразрешен. Има много неща, които може да се обяснят, и след като се обяснят нещата, няма да ги разберете. (9/стр. 313)

Злото е нещо необяснимо, но въпреки това съществува в света. Злото се проявява, когато остане свободно. Само по себе си злото не е зло. Злото е зло в сравнение с Доброто. И Доброто е Добро в сравнение със злото. Доброто само по себе си не е Добро. То е Добро по отношение на злото. И злото е зло по отношение на Доброто. Обаче двете, отделно взети, нито злото е зло, нито Доброто е Добро. Как ще разберете това? То е философски въпрос. (12/стр. 661)

Вие нямаше да разберете живота, ако освен Доброто и злото не беше допуснато в света. Без злото светът щеше да бъде наполовина отворен за вас. Както да се обяснява съществуването на злото, този въпрос все остава неразрешен. (35/стр. 200)

Злото не е определено само за вас, то съществува независимо (от) всичко друго, но защо съществува, никой не знае. Няма философ или учен, който да е обяснил причините за съществуването на злото. Досега са дадени хиляди обяснения от старите и от новите времена, но нито едно от тях не е самата Истина. (65/стр. 131)

Никой досега не е обяснил и няма да обясни как и защо са произлезли злото и Доброто. Хората могат да си съставят теории колкото искат, но тези теории още не представят Истината. (50/стр. 127)

Не се борете със злото

Мнозина се запитват защо съществува злото. Това е наука, достъпна само за боговете. Ако обикновеният човек бутне тази наука, той ще се види в чудо. Срещнете ли злото на пътя си, не го съдете, но поздравете го любезно и се оттеглете настрана. (38/стр. 307)

Срещнете ли злото, поздравете го, без да се разговаряте с него, без да се борите. Злото е сила, с която могат да се борят само велики напреднали същества.

(38/стр. 308, 309)

…Не се месете в задачата на злото, което действа по свой собствен план. Не се стремете да изкорените злото от себе си преждевременно. Направите ли такъв опит, вие ще си причините още по-голямо зло от това, с което се борите… Не се борете със злото, нито търсете причината за него. (35/стр. 224)

Казвам: Не се занимавайте със злото в себе си. Не го пъдете. Не е ваша работа да се борите с него. Само Любовта може да се бори със злото. Само Мъдростта може да се бори със злото. Само Истината може да се бори със злото. (86/стр. 49)

Христос казва: „Не противи се на злото!“. Това значи: не противи се на стария Адам, който живее в тебе! Това е една от великите тайни на живота. Започне ли старият Адам да ви говори, слушайте го, нищо не му възразявайте. Той ще ви говори много умни работи. Слушайте го какво ви говори, но по неговия път не вървете. Затова е казано в Писанието: „Побеждавайте злото чрез Доброто!“. (57/стр. 87)

Някои се спират да разглеждат какво нещо е злото. Злото не барайте. Изискват се много учени хора. Когато се приближиш при злото, трябва да вземеш всичките предпазителни мерки. Няма някой, който се е занимавал със злото, да не е бил ухапан и мнозина са платили с живота си. Христа, когато Го запитаха за злото, казва: „Не противи се злому“, нищо повече. Не противи се на злото. Злото е една мощна творческа сила в природата, турена да работи. Стойте настрана от нея. Считате, че може да се справите със злото, пък не разбирате постъпките на злото. Злото е нещо друго. (12/стр. 549)

Някои казват, че злото е причина за падането на човечеството. Като дойдат до тази причина, те казват, че злото трябва да се премахне, и започват да се борят с него. В края на краищата те излизат победени. Никой човек досега, никое Възвишено същество не е победило в борбата си със злото. Като знаят това, Възвишените същества, даже и боговете, не правят опит да се борят със злото. Те знаят, че ако се борят със злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си. Невъзможно е да се бори човек със злото и да излезе от тази борба здрав… Натъкнеш ли се на злото, дай път на Доброто в себе си. Само силите на Доброто са в състояние да се справят със злото. (27/стр. 256, 257)

…Ти не питай защо злото е в света, но попитай защо злото е вътре в тебе. Щом се запиташ, постарай се тогава туй зло по някакъв начин да го измениш. Злото от себе си ти не можеш да го изхвърлиш навън. Но да се спреш. Злото е един противник умен, силен и с когото ако речеш да се бориш, ще видиш, че не е така лесно. Може да кажеш: „Излез си“… Злото ще каже: „Че и аз имам право да живея, както и ти“. (9/стр. 309)

Ако се бориш със злото и победиш себе си, какво си придобил? Злото е в човека, преплетено е в него. И ако победи себе си, той ще се самоунищожи. Ако в кошница с яйца е влязла една змия, какво ще направиш? „Ще убия змията.“ Ще я убиеш, но ще счупиш всичките яйца, т.е. ще унищожиш възможностите на своя живот. Змията е човешкият интелект, свързан с неговите чувства. Благодарение на интелекта и чувствата ти се развиваш и ставаш истински човек. (69/стр. 287)

Дръжте в ума си следната мисъл: никога не се борете със злото. Искате ли да се борите със злото, турете Доброто в средата: вие застанете от дясната страна, Доброто в средата, а злото на лявата страна. …Доброто трябва да стои всякога в средата между човека и злото. И тогава всички енергии, които излизат от злото, преди да дойдат до човека, ще минат през Доброто, а Доброто знае как да се справя с тях. (37/стр. 204)

…Не се борете със злото! Всеки, който се бори със злото, му предава сила. Всичката философия в окултната наука седи в това, че когато искаш да премахнеш една негативна мисъл, ще я усилиш повече. „Ами какво да правя?“ Прави Добро, остави злото, не се меси в неговата работа, не се стреми да го събориш! Всеки, който се бори със злото, усилва го. Правете Добро постоянно!

(30/лек. 18: стр. 11, 12)

Не можеш да хванеш лошата мисъл с пръстите си, както железарят не може да хване нагорещеното желязо с ръката си. Маша е нужно за това. То е Добрата мисъл. Не можеш да се бориш със злото. Някои хора се борят със злото, но скъпо плащат. Не се борете със злото. Ако това се налага, постави Доброто срещу него. За да се бориш с омразата, трябва да противопоставиш Любовта. На неправдата трябва да противопоставиш Правдата. (2/стр. 50, 51)

Сега не искам да остане в ума ви мисълта, че човек трябва да се плаши от злото. Не. Не се бор със злото! Разумното е това. Едно малко 5-годишно дете не трябва да се бори с един юнак 25-годишен, който се е упражнявал на всичкото изкуство. Да излезе това, малкото дете на арената, да се намаже с масло, смешно е това. Той ще го хване, ще го изхвърли от арената. Злото казва: „С дечурлига не се боря. Юнак да дойде“. Никога няма да турят едно дете да се бори с един голям юнак. И по някой път вие ставате смешни, когато искате да се борите със злото. Смешни сте. Една грамадна сила е то. Отстъпете място на големите юнаци да се борят с него. (9/стр. 313)

Сега някой казва: „Не трябва ли да се борим със злото?“. Какво ще се бориш със злото? Представете си една модерна армия от 100 000 добре обучени войници с картечници, въздушни газове, тежка артилерия и какво ли не още, а ти, един прост войник, с една кремъклия пушка, турил си я на рамо и си излязъл да се бориш със 100 000 войници. Те ще те пометат така в един час отгоре и земята ще разровят отгоре! Какво ще правиш? Хич не трябва да се бориш. Вземи си кремъклията пушка и да те няма там, ако си умен човек. Ще кажеш: „Аз ще ида да воювам“. Никакво воюване! Остави тия хора, с тях можеш да работиш и другояче. (9/стр. 312)

Аз сега ви представям само онази външна страна, че злото е нещо силно. Слабият няма какво да се бори със злото. Ако се бориш със злото, ще разрушиш себе си; ако не се бориш със злото, за тебе ще бъде добре. Защото предназначението на човека е не да се бори със злото в света. Бор се с греха, а не със злото! Не оставяй злото да ти стане господар. Щом се бориш, то ще ти стане господар; ти с него не се бори. Познавай злото, без да се запознаваш с него. Аз правя една разлика: познавай злото, без да се познаваш с него. (9/стр. 313)

Някой ви каже, че трябва да победите злото. Има цяла една история за много адепти, които са се борили със злото и са изчезнали от света, изчезнали от Земята. Ако се борим със злото, легнеш някоя вечер и сутринта няма да те намерят никъде. (9/стр. 313)

В средните векове един виден английски учен се заел с изучаването на Доброто и злото с желание да се бори със злото, но изчезнал. И досега още ясновидци и окултисти го търсят, искат да разберат в кой свят е попаднал, но никъде не могат да го намерят. (24/стр. 189)

Христос, като дошъл до злото, казва: „Не противи се злому“. Защо? Не противи се. Мини, поздрави и върви. Ако речеш да се бориш, ще си навлечеш беля на главата. И всички сега сте герои, които се борите със злото. Съвременните нещастни герои са, които се борят със злото. Всеки, който се бори със злото, ще остане победен. Не трябва да се борите със злото. Защото предназначението на човека е да работи с Доброто. Нищо повече. Влезте в Доброто! Ако дойде за борба, тури Доброто да се бори със злото! (9/стр. 312)

…Не се бори със злото. Който се е опитал да се бори със злото, той сам е подписал присъдата си. Никой човек досега не е победил злото. Единствената сила, която може да победи злото, е Божията Любов. (37/стр. 259)

На човека е определено да върви
в пътя на Доброто

Когото срещнете, всички роптаят против Господа защо е допуснал злото в света. Те са прави в едно отношение, а именно: Бог е допуснал злото като сила в света. Обаче пита се защо е допуснато злото. Злото си върви по свой определен път. Бог е определил на човека да върви в пътя на Доброто. Кой го тури в пътя на злото? Човек сам се е отклонил от своя път и тръгнал в пътя на злото. При най-малкото отклоняване Бог предупреждава човека да бъде внимателен, да не се залавя за работи, които ще го отклонят, но той не слуша. Както в далечното минало, така и днес поради непослушанието си човек се отклонява от пътя на Доброто и отива в пътя на злото. Няма човек в света, който да не е предупреден за нещастието, което ще му се случи. (27/стр. 258)

Значи, времето е дадено за Доброто, а не за злото. Понеже за злото не е предвидено време, когато прави зло, човек взима от времето на Доброто. Това е престъпление. Когато съдят човека, че е направил някакво зло, не го съдят за злото, но за кражбата, която е направил. Без разрешение на някого той е отнел част от времето, определено изключително за Доброто. За злото не е предвидено нито време, нито място. Като знаете това, не изменяйте Божествения ред на нещата. Дойдете ли до злото, кажете си: „Нямам на разположение нито време, нито място, за да му дам ход. […] Предпочитам да направя Добро, което е по-лесно и приятно, защото от самото Провидение му е дадено и място, и време“.

(27/стр. 183, 184)

И тъй, дръжте в ума си основната мисъл на лекцията, че за злото няма време, нито място, нито условия. Изхвърлете злото от ума си и съсредоточете се към Доброто, за което са дадени време, място и условия. За Доброто е дадено всичко. От човека се иска желание само да прави Добро. (27/стр. 188)

Който прави Добро, той осмисля живота си и си отваря път към щастието. Който прави зло, той обезсмисля живота си и си отваря път към нещастието. За предпочитане е човек да върви в пътя на щастието, отколкото в пътя на нещастието. (27/стр. 184)

Човек не трябва да се поддава на злото

Опасно е, когато човек се поддава на злото и го възприема в себе си, както радиото възприема и предава вълните в пространството. Опасно е, когато човек стане приемник или предавател на злото. Като сила, която съществува в природата, злото трябва да минава през човека, без той да се поддава на неговото влияние. Поддаде ли му се веднъж, той неизбежно ще носи последствията му. (38/стр. 248)

Дойде ли злото при тебе, затвори радиото си да не го чуваш. Злото си служи с дипломатически език. То се разговаря и с хората, и с Бога. На Бога говори по един начин, а на човека по друг. (38/стр. 248)

Докато човек не започне да гледа на живота философски, със Спокойствие и вътрешен Мир, злото всякога ще го напада. (38/стр. 247, 248)

Как да се справи човек със злото?

Щом се натъкнете на злото, приложете метода, който е посочен в Писанието. Казано е: „Побеждавайте злото с Доброто, омразата с Любовта, лъжата с Истината“. Когато злото влезе в съприкосновение с Доброто, то приема от него това, което му липсва, и казва: „Намери се едно същество, което ме обича и разбира“. Омразата приема нещо от Любовта, лъжата от Истината. Само по този начин злото, омразата и лъжата могат да се задоволят. (6/стр. 116)

Следователно, за да се справите със злото, вие трябва да поставите Доброто като основа на вашия живот. Не е въпрос да бъдете добри, но да проявите Доброто, което е вложено във вас. (27/стр. 284)

Като дойде злото, да предизвикаме Доброто. Затова трябва да се молим на Бога в дадения случай. (1/стр. 369)

Злото вие може да го ограничите чрез Светлината. В сърцето може да ограничите злото чрез Топлината. Злото във вашата воля може да ограничите чрез вашата Сила, чрез Свободата. (10/стр. 647)

Как да се освободи човек от злото?

Буда… Един ден, когато бил в добро разположение на духа, той легнал под едно дърво да си почине. В това време голямата змия на света се увила около ребрата му и започнала да го души. Той не се борил с нея, но започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се освободил от веригите на змията. Ако обикновен човек попадне във веригите на змията, ще се напъва, ще се бори с нея да я победи. Змията на света представя злото. Не е лесно човек да се бори със злото. (71/стр. 22)

Някои мислят, че лесно могат да се освободят от злото. Не е така. Не мислете, че с един замах може да изчистите живота си и да се освободите от злото. За да придобием изкуството да живеем добре, всеки ден трябва да прекарваме в размишление и работа, да сме готови за всичко, което ни се случва. (2/стр. 51)

Като дойде едно зло, туй, което ще те спаси, то е конят умът на човека, трябва да мисли. (39/стр. 45)

Ако човек храни ума, сърцето и волята си със съответната за тях храна, злото само по себе си ще се обезсили. (35/стр. 224)

Човек трябва да прави Добро, за да не го сполети зло. Доброто е храна, условие за развитие на сърцето.

(36/стр. 70)

На човека на Добрата постъпка никой не може да направи зло. И дяволът не може да му направи зло.

(54/стр. 79)

Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни. (78/стр. 41)

Щом човек се допитва до Бога, той ще се освободи от злото, което съществува в света. (58/стр. 241)

…За да се освободим от злото, ние трябва да работим за Бога. (59/стр. 304)

Съвършеният не прави нито зло, нито Добро. Той е съработник на Бога, т.е. той работи съгласно Великите закони на природата, на Битието. (60/стр. 323)

Днес всички учени, философи търсят начин да се освободят от злото. Един е начинът прилагане на Любовта. (63/стр. 147)

Единственото нещо, което може да ви избави от злото, е Любовта. (64/стр.177)

Никой не може да нападне, да изкуси, да направи зло на онзи, в душата на когото има Любов. Който има Любов, той е абсолютно неуязвим. (80/стр. 213)

Някои запитват не може ли без зло в света. И без зло може да се живее, но това зависи от разбирането на човека. Ако знае изкуството да живее правилно, човек е вън от влиянието на злото. (35/стр. 293)

Как ще обезверите човека със силната вяра? Как ще заблудите човека с правата мисъл? Как ще вкарате в крив път човека с висок морал? Ето защо въоръжете се със силна вяра, с права мисъл и с висок морал, за да устоявате на злото. При това положение злото не може да съществува. (48/стр. 188)

Станете господари на злото!

Искате ли да бъдете свободни, станете господари на злото! Вие не можете да бъдете приятели със злото, но господари можете да му станете. Дошло е вече времето за това. (4/стр. 112)

Злото ние трябва да го подчиним, да му заповядваме. Като се научим да му заповядваме, ще бъдем свободни. Щом не заповядваш на злото, няма да бъдеш свободен. (39/стр. 175)

Не е въпрос да изчезне злото, нито да се премахне, но каквото ви казва, да не го слушате. Досега бяхте слуги на злото, от сега нататък то ще ви бъде слуга. (12/стр. 511)

Злото нека седи отвън като една сила. Но нито един от вас да не го възприема в своята Светая Светих.

(1/стр. 40)

„Може ли човек да бъде силен като Бога?“ Може. Тая сила се проявява, когато човек трябва да се въздържа от правене на зло. Ако намислиш да направиш едно зло, приложи Божията сила и спри желанието си към злото. Ако Бог никога не наказва и не върши зло, защо ти ще го вършиш? (19/стр. 113)

Злото е сила, която трябва да се регулира от силата на Доброто. Туй, което регулира силата на злото, е Добро. Туй, което се подчинява на Доброто, това е зло. Всяко нещо, което се подчинява, е зло. Злото в света трябва да се подчинява. Ако злото не се подчинява, тогава се явява грехът в света… Казвам: Силен човек е само онзи, който може да регулира злото в света. (12/стр. 636, 637)

Апостолът казва: „Колко съм лош и колко съм добър“. Щом си лош и щом си добър, потребна е голяма наука да знаеш как да регулираш в себе си злото.

(12/стр. 640)

Само Любовта може да победи злото

Казано е, че Любовта побеждава злото. Ето защо само онзи може да воюва със злото, който носи оръжието на Любовта в себе си. Ако нямаш Любов, не воювай със злото. То ще те победи. (3/стр. 262)

Злото има само една слаба страна че злото не може да издържи топлината на Любовта. Единствената слаба страна е тази. Щом му припари топлината на Любовта, не може да издържи. Там е. Нищо друго. Единственото нещо, което може да ви пази от злото, то е топлината на Любовта. Единствения шлем, щит, който може да си турите. Друго нищо. Ама добре да живееш, добре да се отнасяш, това-онова, всичко друго може да употребите, но единственото нещо, на което може да разчитате, е да имате най-малката топлина на Любовта, която да припари на злото. То се пази от тази топлина като от чума. Като усети тази топлина, то се пази от нея. Злото усеща, че в света има само един неприятел. Топлината на Любовта за злото е най-големият неприятел. Пари, гори, топи всичко. (9/стр. 314)

Сега ти си поставен пред злото. Ако имаш топлината на Любовта, стой; ако нямаш тази топлина на Любовта, плюй си на краката, бягай. Ако не бягаш, злото ще те спити******** така, както не си помислювал. (9/стр. 316)

Само Любовта е в състояние да освободи човека от злото. Доброто и злото се подчиняват на Любовта. Следователно не е важно човек да бъде само добър любещ трябва да бъде той. (63/стр. 134, 135)

Минава вече времето на злото

Две течения съществуват в света: на злото и на Доброто. Едни хора са поданици на злото, а други на Доброто. Злото отстъпва вече своята власт и място на Доброто. Да му мислят неговите поданици! (16/стр. 244)

Злото трябва да излезе вън от човека. Ето защо, съзнателно или несъзнателно, някога човек прави зло. То е старото зло, което той носи от далечното минало. Обаче това зло оставя своите малки деца в човека, които растат и стават големи. Един ден човек и тях ще изхвърли навън. Ще дойде ден, когато злото ще стане безплодно. И тогава, като се изхвърли навън, няма да има вече условия за ново зло. (52/стр. 306)

Иде време, когато и злото, …и дяволът ще се обезсилят. Време е вече и дяволът да се покае. (16/стр. 386)

…Доброто ще превърне злото и светът ще се промени. (21/стр. 76)

Светът върви напред, не може да се върне вече назад. Заедно с него и злото постепенно излиза. Излезе ли веднъж, никакво връщане не може да стане. Щом напусне царството си, втори път злото не може да царува. Идат щастливи дни за човечеството. (16/стр. 416)

Ще дойде ден, когато Слънчевата система ще се намира под влиянието на друга система, която коренно ще измени живота на Земята в положителен смисъл. При новите условия на живота злото съвършено ще изчезне. (78/стр. 166)

Доброто е по-силно от злото

Кое е по-силно в живота: Доброто или злото? Доброто е по-силно. В борбата между злото и Доброто злото всякога губи, а Доброто печели. В първо време злото е силно, а Доброто слабо. В края на борбата Доброто става силно и побеждава, а злото отслабва и всичко изгубва. Доброто винаги печели, понеже Бог е на негова страна. (28/стр. 227)

Вие не можете да надмогнете злото в света. Няма никаква сила, която може да го надмогне, освен Доброто. Единствената жива сила, която може да тури граница на злото, това е Доброто, понеже Доброто е по-силно от злото. Не положите ли Доброто като основа, всичките ви усилия ще отидат напразно. (46/стр. 68)

И тъй, когато говорим за злото, ние си го представяме като пехливанин, който връзва ръцете и краката на човека с цел да го ограничи. Колкото да е силно злото, два пъти по-силно е Доброто. То иде в помощ на човека, развързва ръцете и краката му и го освобождава.

(37/стр. 68)

И тъй, знайте, че силата на всяка добра мисъл, на всяко добро чувство и на всяка добра постъпка е равна на хиляда лоши мисли, чувства и постъпки. Значи, една добра мисъл е в състояние да се бори с хиляда лоши мисли. Едно добро чувство се уравновесява с хиляда лоши чувства. Една добра постъпка може да победи около хиляда лоши постъпки. Доброто е в състояние да превърне злото в пух и прах. Види ли Доброто срещу себе си, злото удря в бяг. Всяка добра мисъл е Божи посланик. Зад нея се крие Великият Божествен свят, който воюва заради хората и всякога им помага. (33/стр. 53, 54)

Ако злото имаше по-голяма сила, човек не можеше да се роди. Няма абсолютно лош човек в света. Ако се роди такъв човек, той не може да живее на Земята повече от три години. Тъй щото злото в света е осъдено на смърт. (11/стр. 34)

Злото е слуга. И като дойде господарят Доброто при слугата, злото ще умре. Кой е вашият слуга? Злото. А кой е вашият господар? Доброто. (9/стр. 190)

Трябва да знаете едно: злото има временен характер, то е ограничено, а Доброто е безгранично, то не е от този свят. Следователно Доброто е всесилно, неограничено, а силата на злото е ограничена. Злото всякога ще отслабва, а Доброто се усилва. Колкото минава времето, то се усилва, то става по-силно. (9/стр. 189)

…Ще знаете, че злото расте, но плод не дава, затова то е временно… Доброто обаче расте, развива се, дава плод, който узрява, пръска семената си навсякъде и вечно живее. И най-малкото Добро следва човека през вековете. Затова е казано, че силата на злото е до четири поколения, а на Доброто до тисящи родове. (63/стр. 68)

Злото само по себе си губи силата (си) в света. Едно време злото е било по-силно, сега е станало по-слабо. Едно време Доброто повидимому е било по-слабо, сега се усилва и колкото времето минава, Доброто става по-силно. Но Доброто е извънка времето. И времето работи за Доброто. Безвремието (също) работи за Доброто, извън времето Вечността работи за Доброто; а за злото работи само времето. Затуй Доброто има двама помощници: и времето работи за Доброто, и Вечността; а за злото работи само времето. Вечността не работи за злото. Злото няма отношение към Вечността. (9/стр. 189)

Само Доброто е реално

Единствената Сила, единствената Реалност, която може да се приложи в живота, това е Доброто… Само Доброто е реално, защото е подобно на извор, който постоянно дава. Злото е подобно на песъчлива почва, която само поглъща, без да дава нещо от себе си. Тази е причината, поради която животът не може да се прояви без Доброто. (6/стр. 293)

Реално е това, което възраства нещата… Доброто е реално. (6/стр. 298)

Доброто е Реалност. Злото обаче не е никаква реалност. Вън от Доброто никаква реалност не съществува. Щом злото произхожда от Доброто, то е ограничено. Злото е ограничено, а Доброто неограничено, вечно. Следователно само неограничените неща имат условия да преживеят времето си. Ограничените неща нямат възможност да преживеят себе си. (2/стр. 123)

Има смисъл да се говори за произход на злото, защото само по себе си злото е ограничено, има начало и край. Следователно злото е произлязло от нещо. Като контраст на злото се явява Доброто, което няма начало и край, т.е. не е ограничено… Такъв контраст съществува между обикновения човешки живот, в който и злото, и Доброто се проявяват, и Божествения живот, в който само Доброто се проявява. (27/стр. 253)

Който се храни с Доброто, той не умира, той става господар на условията, той влиза в областта на Битието. Значи, реално е само Доброто. Реално е само това, което не се изменя, нито изчезва, нито се унищожава. Понеже Доброто не се изменя, не се губи и не изчезва, то е реално. (6/стр. 291)

…Злото е нещо случайно… Злото е едно проявление на повърхността, следователно ние не трябва да го туряме вътре в нашето съзнание. (8/лек. 32: стр. 13)

Когато съществува злото, това показва, че светът е в еволюционно състояние гради се, създава се нещо. Когато се завърши цялата еволюция, когато целият Космос се съгради, злото ще изчезне. Когато се гради къща, случва се да падне камък върху главата на някого. Това е зло, нали? Но като се свърши постройката, казват: „Отлична постройка!“. Отлична е, но трябва да мине една фаза. Злото е само една фаза, не е нещо съществено.

(24/стр. 31, 32)

Доброто е основа в живота

Да познава човек Доброто в света, това значи да знае, че има основа в живота си, върху която може да стъпва. Доброто е начало на живота, т.е. раждане. (71/стр. 3)

Който е роден в Доброто, той никога не умира. Щом излезе от закона на Доброто, той непременно ще умре. Да изгуби човек Доброто в себе си, това значи да се изложи на закона на смъртта, т.е. на закона на промените. (71/стр. 4)

Стремете се към Великата Доброта, а не към добротата на човека, която ту се намалява, ту се увеличава. Истински Добрият човек остава верен на себе си. Той не се поддава на външните условия. (71/стр. 43)

Аз трябва да бъда Добър, защото Доброто е основа на живота. Аз трябва да бъда Добър за самия себе си. Като съм Добър, аз съм проводник на Божественото.

(85/стр. 239)

Като говоря за Доброто, аз разбирам онази основа на живота, върху която може да се гради. (2/стр. 218)

Човек може да живее съзнателно дотолкова, доколкото прояви Доброто и Истината, които са вложени в него. (71/стр. 10)

Щом даде път на Божественото в себе си, всички енергии в човека потичат навън и той става проводник на Доброто. (71/стр. 252)

…Ако вярваме в туй Добро у нас, ние вярваме в Бога, във Великото, Благородното, което движи света.

(8/лек. 31: стр. 29)

Адам и Ева сгрешиха, защото пожелаха да познаят Доброто и злото. Когато змията влезе в Рая, тя каза на Ева: „Ако ядете от забраненото Дърво, ще станете като Бога“. Не, човек влезе в Рая, за да научи законите на Доброто. Чрез тях той ще се справи със законите на злото. (69/стр. 263)

Който има ясна представа за Доброто, всичко може да постигне. Чрез прилагане на Доброто човек може да решава и най-мъчните задачи в живота си. (6/стр. 291)

Прилагайте Доброто в живота си, за да придобивате повече Светлина в умовете си, да станете силни и свободни. Не прилагате ли Доброто, вие ще бъдете слаби, хилави, ограничени… (6/стр. 291)

Само по себе си Доброто е Сила. Който притежава тази Сила, той е силен човек. Поставите ли Доброто като основа на живота си, никой не може да ви поклати оттам. Доброто е Сила Божия. (48/стр. 420)

Чрез Доброто човек разрешава всички противоречия. „Защо?“ Защото Доброто се проявява в Безкрайността. (6/стр. 292)

Доброто само по себе си е закон. То не търпи никакви ограничения, никакви външни форми. Когато Доброто функционира в човека, той мисли, чувства и постъпва право. (6/стр. 293)

Каквото мисли или чувства човек, трябва да влага в него Доброто. Без Доброто като основа на живота няма успех, няма радост, няма и живот. Без Доброто и знанието няма смисъл. (6/стр. 296)

Кажеш ли, че трябва да бъдеш Добър, веднага прояви Добротата си. (71/стр. 36)

Тъй щото не е важно човек да бъде само Добър, но да проявява Доброто. Макар и микроскопическо да е Доброто, то е еднакво силно, еднакво ценно както и голямото Добро. Малкото Добро е малък капитал, който всеки ден се увеличава. (6/стр. 298)

Ако завържеш връзките на обущата някому, ти си извършил велика работа; ако си дал някому чаша вода, ти си извършил велика работа. Ти можеш да кажеш някому само една блага дума, но тази дума има толкова тежест, колкото милионите думи в сто тома, написани от някой учен или философ. (73/стр. 52)

Най-малкото подбуждение в мисълта или в сърцето ви да направите едно Добро да не отлагате… Този човек се нуждае, болен е, казал му лекарят: „Твоята работа е свършена, ти ще умреш“. Като го видиш, кажи му две сладки думи; кажи му, че ще живее още 20 години. Ама туй, което казваш, ще стане ли? Щом го казваш, ще стане; щом не го казваш, няма да стане. Този човек се е обезсърчил, скъсали са го в университета. Колко ученици има, които се убиват, след като са били скъсани. Кажи му: „Няма нищо, за твое Добро е“. Някой търговец изгубил, другиго го напуснала жената, кажи му: „Ще се върне“. Най-после му кажи: „Ще си намериш друга“… (1/стр. 76)

Природата възнаграждава човека за всяка добра дума, за всяка добра мисъл, отправена към някого. И обратно: ако човек пропусне да каже една добра дума или да пожелае Добро на някого, природата го наказва.

(7/стр. 74)

Помнете следното: Реална постъпка е тази, в която взима участие Доброто. Само при такива постъпки човек забогатява. (6/стр. 298)

Когато правите Добро на ближния си, вие го правите и на себе си. В този закон няма никакво изключение. (41/стр. 136)

„Защо трябва да правя Добро, да помагам на хората?“ За да помогнеш и на себе си. Като направиш Добро на някого, ще видиш, че Доброто е вътре в тебе. „Защо трябва да любя?“ За да познаеш, че Любовта е в тебе. „Защо трябва да търся Бога?“ За да познаеш, че Бог е в тебе. (69/стр. 264)

Търсете Доброто в себе си, а не отвън. Ако искате да проявите Доброто, което е вложено във вас, отворете сърцето си за Бога. Той е извор на всички Добрини.

(6/стр. 87, 88)

Ако си разтревожен, помисли за Доброто в себе си… Доброто изпъжда навън всяко противоречие, всяко неразположение, всяка скръб. Доброто е Божественият огън. То иде от Бога. (62/стр. 54)

Доброто е Същината на Бога. Той е сам по Себе Си Добро. (2/стр. 141)

…Не се запитвайте Добри ли сте, или не, но си казвайте: „Аз съм Добър. Щом съм Добър, трябва да влагам Доброто във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяка постъпка“. (6/стр. 298, 299)

Доброто е Светлина, която оправя пътищата на човека. (6/стр. 88)

И тъй, да живеете с Доброто, това е най-лесният път. Без Доброто мъчно се живее. Когато някой казва, че животът е тежък, това подразбира, че той е изгубил магическата пръчица, т.е. Доброто. (6/стр. 88)

Мощна сила е Доброто! Който е придобил магическата пръчица, той може и да учи, и на бойното поле да отиде, но всичко ще върви добре. Като срещне неприятеля си, ще го удари, ще го повали на земята. След това ще се приближи при него и ако е ранен, ще превърже раните му; ако е убит, ще го възкреси. Неприятелят му ще тръгне с него и ще му стане приятел. Така той ще му покаже силата, която Доброто крие в себе си. (6/стр. 88)

Помнете: Доброто е единица мярка на физическия свят. На Земята без Доброто не можете да направите крачка напред… Ако влезете в Божествения свят, там Любовта е мярка на нещата. Щом придобиете Любовта и Доброто като плод на Любовта, вие притежавате богатството на целия свят. (6/стр. 89)

Щом носите Доброто в себе си, Разумните и Светли същества ще бъдат на ваша страна. От тях ще придобивате знание, сила, богатство. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това да има на своя страна Светли и Разумни същества? (6/стр. 89)

Задача: цял месец мислете върху Доброто като основа и единица мярка на нещата, като начало на живота. Щом помислите за Доброто, кажете си: „Аз съм Добър, защото Бог ме е направил Добър“… По естество човек е Добър. На Земята Доброто господарува. И злото се подчинява на Доброто, защото живее в него. Работете съзнателно за проявяване на Доброто в себе си и след един месец ще видите какъв е резултатът на вашата работа. (6/стр. 89)

Любовта изправя сърцето на човека, а Добротата неговия ум. Доброто е Божествена сила, която подтиква ума към дейност. Няма сила, подобна на Доброто, която да помага за развиване и усилване на човешката интелигентност. Ако изгуби Доброто като единица мярка в живота си, човек постепенно започва да се изражда, докато и животът му се обезсмисли. (6/стр. 85)

Преди всичко, човек трябва да стане Добродетелен. Изгуби ли Доброто в себе си, всички други придобивки се равняват на нула. Човек трябва да постави Доброто като единица мярка в живота си и след това може да бъде и богат, и учен, и силен, и щастлив. (6/стр. 86)

Доброто осмисля всичко и знание, и сила, и богатство. (6/стр. 86, 87)

Освободете се, за да се прояви Доброто във вас. То е вложено във вас от самото начало. Без Доброто няма развитие. Доброто осмисля нещата. Всичко може да изчезне на Земята, но Доброто остава за вечни времена. (6/стр. 90)

Доброто е основа на Великия закон за освобождаването. Да бъдеш Добър, това значи да се освободиш от робството, т.е. от света на ограниченията и смъртта.

(6/стр. 290)

Закон е: Всеки човек сам за себе си да бъде Добър. Следователно да бъдеш Добър, това е личен закон, който се отнася главно до човешката душа. Тя разбира Доброто. (2/стр. 217)

Който разбира този основен закон да бъде Добър, той се отличава от всички други същества. Единствената привилегия за човека е да бъде Добър. Това го определя като човек. (2/стр. 217, 218)

Единственото нещо, което може да направи човека силен и мощен като божество, е законът за Доброто… Има ред други сили, които влизат в човека и работят заедно с Доброто. Няма друга основа вън от Доброто, която може да направи човека силен и мощен. (2/стр. 218)

Величието на човека е резултат на неговата вътрешна разумна дейност, на неговото Добро. Всеки човек може да бъде Добър. (2/стр. 221)

Аз се радвам, когато изпитвам едно благородно чувство и съм готов да направя едно Добро. Не говоря за еднократното Добро, но винаги да съм готов да правя Добро. (2/стр. 103)

В реда на нещата е човек всеки момент да прави Добро… Само едно Добро дело не може да направи човека Добър. Божественото подтиква човека всеки момент към Добро. (71/стр. 122)

6. Адът Раят

Какво представляват адът и Раят?

Животът създава Рая и животът създава ада. Красивият живот е създал Рая, лошият живот е създал ада.

(12/стр. 605)

Светът е раздвоен на две страни. Раят и адът са близо. Вашите лоши мисли, желания и постъпки вие само в ада ги пращате. Добрите мисли, добрите ви желания и постъпки пращате в Рая. (1/стр. 215)

Какво представя адът за човека? Лошите и престъпни работи, които човек върши и на които иска да предаде красив изглед, не са нищо друго освен състояния на ада. (37/стр. 9)

Всяко нещо в света, което е родено без Любов, ще причини вреда. Всяка мисъл, която е родена без Любов, ще причини страдание. Всяка дума, всяка постъпка, всяко действие, каквото и да направиш за бъдеще, то носи ад. Адът не е нищо друго освен свят на безлюбие. (84/стр. 99)

Що е адът? Това е безлюбието. Що е Раят? Добрият живот. Че Раят, това е Любовта. Що е адът? Това е безлюбието. Що е адът? Това е злото. Що е Раят? Това е Доброто. Що е Раят? Това е Истината. Що е пъкълът? Това е лъжата. (12/стр. 613)

Казват: „Къде е Раят?“… Навсякъде е Раят. Там, дето Любовта царува, там е видимият Рай. (1/стр. 116)

И праведният, и грешният ще изгорят на огъня на Любовта. Едните ще отидат във вечния огън, а другите в огъня на Любовта. Вечният огън няма име, а името на другия огън е Любов. Адът е без име. Огъня на Небето наричат Любов. Огънят на Небето е блаженство, а огънят на ада е мъчение. Следователно името на Любовта е Свещеният огън, който гори в човека. Ако не разбирате този огън, ще попаднете на вечния огън, дето е недоволството. (69/стр. 225, 226)

И тъй, всичко, което съществува във външния живот, съществува и в самия човек, в неговия ум и в неговото сърце, в неговите мисли и чувства. За пример, в сърцето на човека се намира и Раят, и адът. Влезете ли в ада на човешкото сърце, там всичко се обръща с главата надолу. (37/стр. 380)

Адът и Раят са вътрешни психически състояния. Те не могат да се разберат без вътрешни опитности, без вътрешно чувство. (22/стр. 120)

Какво представят адът и Небето? Това са състояния на съзнанието, през които човек минава. Щом изгасите свещта на съзнанието си, вие сте вече в ада. Запалите ли я отново, вие сте в Рая. (17/стр. 81)

Под думата ад ние разбираме нещо съвършено различно от това, което хората разбират. Адът е състояние. Влезе ли в ада, човек влиза в областта на скърбите и страданията първото стъпало на ада. После той влиза още по-навътре на второто стъпало, в областта на мъчението. Има и трето стъпало на ада. Кое е това стъпало, никой не знае. За него не се говори. На трите стъпала в ада отговарят три стъпала и на Небето. Като изучавате трите възходящи състояния, вие сами ще определите кои състояния от ада отговарят на трите състояния на Небето. (27/стр. 127)

Скърбите и страданията са човешкият свят, а радостите Ангелският. Когато страда, човек е в ада, в човешкия свят. Когато се радва, той е в Рая между Ангелите. Небето е място, дето Ангелите живеят; адът е място, дето хората живеят. (37/стр. 9)

Що е Небето? Място, дето никаква обида не съществува. Що е адът? Място, дето обидата съществува.

(17/стр. 97)

Дето е Бог, там е Раят. Когато Бог е скрит, там е дяволът. (20/стр. 396)

Страданията на хората показват, че те са в ада. Дето Бог отсъства, там е адът. (4/стр. 36)

Навсякъде в света съществува насилие. Насилието е закон на ада. Небето се управлява от закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адът от два закона: закона на страха и закона на наказанието. Грешникът се плаши само от тези два закона. Плаши ли се човек от тези закони, той е в ада. Иска ли той да излезе от ада, нека се подчини на трите основни закона, които управляват Небето, т.е. Възвишения и Разумен свят. (25/стр. 146)

Човек е един чирак, той живее между два свята, но той свой свят няма. Човек се отличава с това, че той няма свой свят… От едната страна, отляво, злото ни влияе, адът е там; от дясната страна е Раят и той ни влияе. Те са два свята. Отляво ти пошепват, казват: „Ти си гледай работата, гледай къщи да си имаш, женица да си имаш. Деца да си имаш. Службица да си имаш. Парици да си имаш, че като умреш, да те погребат хубаво“. Е, туй ще ти разправят. Дойдат от другия свят, от Рая, казват ти: „Баща си ще напуснеш, майка си, всичко ще дадеш“. Е, едно противоречие е сега. И ти най-после се объркаш. (9/стр. 402)

Колкото по-съзнателно се отнася човек към работата си, толкова тя му е по-приятна. Несъзнателното отнасяне на човека към работата му причинява неприятност. В първия случай той казва, че се намира в Рая, а във втория случай в ада. Добрият живот подразбира приятна работа, а лошият живот неприятна работа. Като смениш разположението към работата си от неприятно в приятно, ти се качваш в Рая; ако работиш с неразположение, ти слизаш в ада. (7/стр. 8)

В какво се заключава мъчението? В труд, в занимание с тежки, груби работи, които не ви подхождат. Адът е място на усилена работа. Там не се позволява никакво излежаване, никакъв мързел. И в Рая се работи, но с приятност и разположение. Както на Земята човек учи, работи и живее добре или зле, така и в Рая, и в ада той се учи и работи. (7/стр. 8)

Аз разглеждам… ада като голяма работилница. И там ремонтират човека. Който не разбира това, казва: „Големи страдания има в ада“. Отговарям: Голям ремонт се прави в ада. Той не е тъй страшен, както си го представят. Страшен е вътрешният ад в човека, когато той е в дисхармония с Бога. (52/стр. 199)

Човек е дошъл на Земята да опита двата полюса на живота: радост и скръб. Който се радва, той опитва живота на Небето; който скърби, той опитва живота на ада. Какво лошо има в това? Вие не сте дошли на гости, но сте дошли на Земята да учите. (77/стр. 19)

Адът и Раят са училища. Адът е Черната ложа, а Раят Бялата ложа. И в двете Школи човек учи, придобива знания и опитности. В развитието си човек минава и през двете Школи. (22/стр. 238)

Ако живеем в Божията Любов, ще видим, че и адът не е лош. (69/стр. 143)

Адът е място на изостанали души

Какво представя адът? Адът представя сбор от същества, които искат да създадат своето щастие на гърба на другите. Във всеки човек има същества, които мислят само за себе си. Тия същества стават причина да се колят кокошки, агънца… (89/стр. 147)

Адът е място на изостанали в развитието си души, които не могат да се въплътят на Земята. Адът е място на безработица. Там юргани, удобства нямат. И там им дават по малко работа, за която на 10 дена едва се пада по едно малко парче хляб. Там всички живеят спартански. Като се откопчае някой от ада и дойде на Земята, казва: „Това е Рай. Тук има хляб, има работа това е цял Рай“. И ако някой се опита да застави този човек да греши, той веднага казва: „Ти бивал ли си в ада да знаеш какво нещо е животът там? Там едва на 10 дена дават по малко хляб. Там няма ядене, няма дрехи, нищо няма“. (10/стр. 98)

Та сега, като говоря за ада, то е място за изправление… Там те турят да се оправиш. Като се оправиш, ще излезеш в обществото. Там е Раят. Раят, значи, е установеният благороден живот. Адът е място на обществена безопасност. Мислите, че ако се премахне адът, ще бъде по-добре. Ако се премахне адът, ще бъде два пъти по-тежко. Благодарение на ада сме по-щастливи. Ако нямаше ад, тогава какво щеше да бъде? (1/стр. 202)

…Адът не е нищо друго, освен (че) Любовта воюва с духовете. Но всички се стопили там. Пари ги там, огън има… И всичките ви страдания, които имате на Земята, не са нищо друго, освен (че) вие искате да воювате с Любовта. И тя като дойде, тя претопи всичко. И вие казвате: „Изгоряхме! Отидохме, всичко отиде!“. И всичко ще се стопи. (9/стр. 391)

Кога сме в Рая и кога в ада?

Докато любим Бога, ние сме на Небето, в Рая. Щом се усъмним в Него, ние сме в ада, в мястото на страданието, на тъмнината, на ожесточаването. (19/стр. 7)

При всички условия на живота си ти трябва да държиш Името на Бога в ума и в сърцето си чисто и неопетнено. Най-малкото съмнение, най-малкото петно, което хвърляш върху съзнанието на Бога, те довежда до дъното на ада. Щом изправиш мисълта си и поставиш Името на Бога на най-високото и чисто място в себе си, ти излизаш вече от дъното на ада и придобиваш всичко, каквото желаеш. (27/стр. 132)

Който живее за себе си, той е в ада на живота; който живее за Бога, той е в Рая. От човека зависи да живее в ада или в Рая. (27/стр. 275, 276)

Казваш: „Ще служа на Бога“. Ти си вече в Рая.

(69/стр. 268)

Дето е Истината и Благостта, там е Бог, там е мястото на Радостта и Веселието, там е Раят. Дето няма Истина и Благост, там Бог не живее, там е мъчението, там е адът. (59/стр. 98, 99)

…Животът без Любов е ад, животът с Любовта е Рай. Две страни има. Може да живеете живота без Любов ще сте в ада. Може да живеете живота с Любов тогава вие ще сте в Рая. (12/стр. 595)

Трябва ли човек постоянно да говори за своите страдания и нещастия? Ако говорите за нещастията, вие живеете в ада. Ако говорите за радостите, вие живеете в Рая. (65/стр. 41)

Може ли някое същество от Рая да скърби за друго от ада? Правило е: когато някой от Рая скърби за нещо, той веднага ще се намери вън от Рая. И когато някой от ада се зарадва за нещо, той веднага ще се намери вън от ада. И двата закона са верни. (77/стр. 38)

Следователно физическият свят е създаден от два вида хора: едните излизат от Рая, а другите от ада… Този, който е излязъл от Рая, казва: „Като бях в Рая, стана ми скръбно за онези, които са в ада, и затова излязох от Рая“. Вторият казва: „Като бях в ада, зарадвах се за онези, които са в Рая, и излязох от ада“. Този закон има приложение и в живота. Радваш ли се, когато и другите се радват, ти си в Рая; страдаш ли заедно с другите хора, ти си в ада. (77/стр. 38, 39)

Лошите работи нямат начало, имат край; добрите работи имат начало, нямат край… Който търси края на нещата, той ще влезе в ада; който търси началото на нещата, той ще влезе в Небето… Следователно дойдеш ли до най-голямото мъчение, до най-голямото страдание, стисни устата си и мълчи, не питай за края. Ако питаш за края на сиромашията или за края на страданието, не само че няма да видиш техния край, но още по-големи изпитания ще ти дойдат. (18/стр. 115)

Ако си недоволен, ще знаеш, че си в ада. Ако животът няма смисъл за тебе, ще знаеш, че си в ада. „Как мога да осмисля живота си?“ Качи се на Небето, дето ще намериш всичко онова, за което душата ти копнее… Под думата Небе аз разбирам Възвишения живот, т.е. живот, в който има Вечна Светлина, Вечна Радост и Веселие. За това Небе именно Христос е говорил. Той казва: „Ако не станете като малки деца, няма да влезете в Царството Небесно“. Под думата дете в широк смисъл Христос разбира човек абсолютно чист, непорочен, със светъл ум, който отдалеч вижда нещата и е готов на всички жертви. (56/стр. 173, 174)

Човек ту се качва в Рая, ту слиза в ада

Общо правило за всички е, че ние сме израз на Бога, т.е. Той има желание да се проявява чрез нас. Щом е така, всеки, който не се подчинява на това Божествено желание, Духът в него се раздвоява, при което Висшето съзнание остава на Небето, а низшето слиза на Земята, с което се създава адът в живота. Тогава Бог в човека започва да живее ту на Небето, т.е. в Рая, ту на Земята в ада. Когато човек изпадне в Рая, той се радва, понеже познава Бога; влезе ли в ада, той се мъчи, понеже не познава Бога. В първия случай животът на Бога хармонира с духа на човека, а във втория случай не хармонира. (77/стр. 153)

…Като престане да мисли за Земята, човек е вече на Небето. Щом престане да мисли за Небето, той слиза на Земята, в ада. Щом слезе в ада, човек започва да греши. (60/стр. 58)

Всеки човек върви в пътя, но ту пада, ту става. Като падне, изпъждат го от Рая. Тогава той се моли, разкайва се и на другия ден пак го приемат в Рая. Върви така ден-два и пак сгреши нещо изпъждат го от Рая. След това почва да плаче, да се моли пак го приемат. (4/стр. 19)

По същия начин и Адам сгреши, за което го изпъдиха от Рая. Той слезе в ада, дето плака, разкая се, докато пак го приеха в Рая. Откак Адам сгреши, много пъти досега той е влизал и излизал от Рая. Сутрин е в Рая, вечер е в ада. И съвременните хора сутрин са в Рая весели, радостни; сгрешат ли нещо, изпъдят ги оттам и те слизат в ада. Тук плачат, молят се, пак ги приемат в Рая. Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато човек вече няма да греши и ще запази своето място в Рая. Сега току-що упътят човека как да живее, поставят го в Рая, но не се минава много, той пак сгреши и вечерта е в ада. (4/стр. 19)

Човек постоянно ту се качва, ту слиза. Ангелите от ада, като ви видят между тях, хващат ви като ябълка и казват: „Не ни трябва тази ябълка тук!“ и ви изхвърлят навън. Вие имате тази опитност. Даден момент имате щастливо състояние. Дойде нещо от вън, смути духа ви и цялото Небе пред вас се разрушава. Тогава вие излизате от вашето Небе и слизате в ада. След малко отново проблесне нещо в ума ви и вие пак сте на Небето. Ако се усъмните дали ще ви приемат на Небето, или не, пак слизате в ада. Ангелите си играят с вас, което показва, че вие сте непостоянен човек. Те трябва да престанат да си играят с вас като с ябълка. (4/стр. 249, 250)

Днес хората са в дъното на ада

По-тежки, по-несносни условия от сегашните не може да има, понеже човечеството е изпаднало до дъното на ада… То минава сега през царството на тъмните духове, с които е в постоянна борба, в голямо сражение.

(31/стр. 301)

В сегашното си развитие хората са дошли вече до дъното на ада, дето материята е най-гъста. Оттук те трябва да започнат да пъплят, да излизат нагоре. За това се иска голяма будност да не изпадат в своето минало да повтарят старите си слабости и грешки. (3/стр. 245)

Додето сме стигнали, нашият живот сега е драма и трагедия. Сега сме в най-лошото положение: ние сме в дъното на ада. Няма какво да ви доказвам тази мисъл. Достатъчно е да посетите един от големите европейски градове, като Париж, Лондон, за да се уверите в това. В Лондон има един квартал, дето живеят повече от 50 000 семейства, децата на които не знаят родителите си. Там е свърталище на порока. Ако някой иска да знае какво е адът, да отиде там. (3/стр. 116)

Едно малко Ангелче живяло на Небето щастливо и блажено. Като посещавало Небесното училище, чуло да се говори за някакъв нов свят за Земята. Един ден то казало на един голям Ангел: „Моля ти се, можеш ли да ми направиш една голяма услуга? Понеже чувам да говорят за Земята и за нейните жители, моля ти се да ме заведеш там да видя какво представят новите хора“. Големият Ангел задоволил желанието на Ангелчето. Турил го на крилете си и с него заедно слезли на Земята. Като прекарали няколко дена между хората, Ангелчето запитало големия Ангел: „Защо ме доведе в ада? Аз те молих да ме заведеш между хората да видя как живеят“. „Това са хората, това е животът на цялото човечество.“ Наистина по-голям ад от тоя на Земята не съществува.

(19/стр. 265)

Пъкълът какво означава?

Пъкълът какво означава? Ще видите, че той се състои в ония ограничени условия на развитие, дето ще прекарате живот на страдание и във вас ще остане само едно голо съзнание. (15/стр. 173)

Няма ли подслон, гладен ли е, болен ли е, сиромах ли е, в лишения ли е, човек е в ада; смутено ли е сърцето му, помрачен ли е умът му, човек е пак в ада. Какъв по-грозен ад, какъв по-страшен пъкъл от този? (57/стр. 10)

Страданието изкупва… Който страда, той е кандидат за Царството Божие. Ако не страдаш, ти си кандидат за пъкъла. Аз употребявам думата „пъкъл“ в съвсем друг смисъл, а не така, както вие го разбирате. Да бъдеш в пъкъла, това значи да движиш едно колело в неоправен път. Какво може да придобие едно колело, което хиляди години се е въртяло в един неоправен път? Да бъдеш колело, което само да се върти, без да вършиш някаква работа, това е пъкълът. (12/стр. 273)

Изкуство е човек да превърне ада в Рай

…За мене Земята е толкова важна, колкото и Небето. Адът е толкова важен, колкото и Раят. Така проверявам мога ли да превърна ада в Рай. (7/стр. 184)

Изкуство е човек да превърне ада в Рай и тъмнината в Светлина. Мнозина изгасват Светлината на Рая и го превръщат в ад. (7/стр. 184)

Влезе ли Бог в ада, и адът се изменя, става Рай… Аз вярвам в Бога, затова Той ме посещава. Ако вярваш в Бога и адът, в който живееш, се превръща на Рай, наистина Бог те е посетил. Ако вярваш в Бога и адът ти не се превръща на Рай, Той не те е посетил. Това е велика Истина, която всеки може да провери. (62/стр. 13, 14)

…Ако сте свързани с Бога, животът ви ще бъде Рай: дето и да стъпите, оттам ще потекат извори, оттам ще дойде благословението. (74/стр. 13, 14)

Ти искаш да бъдеш в Рая. Щом любиш, ще бъдеш в Рая. Раят е място на Любовта. Ако любиш Бога, ти си в Рая… (67/стр. 275)

Любовта като те зърне в ада, адът не е ад. Адът се превръща в Рай… Там, дето Любовта влиза, всичко става Рай. (85/стр. 21)

…Дойде ли Божественото при вас да ви донесе своята Любов, бъдете готови да го приемете както трябва и да му благодарите… Ръцете, краката, очите, ушите, носът, устата на човека са разумни, защото чрез тях той възприема Божественото и му благодари. Това значи жив човек. Може ли по този начин да приеме Божественото и да му благодари, човек може да влезе в Рая.

(71/стр. 147)

Излизането от ада подразбира влизане в Новата култура. (64/стр. 33)

Небето това е Разумният живот

Под думата Небе ние разбираме Разумния живот, в който Бог се проявява. Той се проявява и в сърцата на праведните хора. Когато сърцата на хората се пречистят, те ще усетят присъствието на Бога в себе си.

(18/стр. 197)

Небето е навсякъде, дето има Любов, дето има Разумен живот… Дето е Разумността, там е щастието, там са поетите, там са музикантите, там са великите хора в света. (65/стр. 214)

Небето е място на Любов. Щом имаш едного да любиш, ти си на Небето… (21/стр. 127)

…Искаш да бъдеш в Небето. Щом си добър, щом имаш светли, хубави мисли и желания, ти си в Небето ти си радостен, весел. (21/стр. 127)

Какво представя Небето?… Най-красивото място в света е Небето. Искате ли знание, сила, здраве, богатство, Любов, ще ги намерите на Небето. Мястото на Небето е в самия човек. Няма човек в света, който поне за малко време да не е бил на Небето. (27/стр. 319, 320)

Всеки човек има един вътрешен идеал, стреми се към Небето мястото на Покой и Блаженство.

(69/стр. 274)

Като говорим за Небето, ние разбираме Божествения свят, т.е. мястото, дето Бог живее. (2/стр. 201)

Небето подразбира Разумен свят, в който смърт не съществува. Със своето Знание, със своята Сила този свят прониква всички останали светове. (60/стр. 9)

7. Лошите хора Добрите хора

Лошите и Добрите хора в света

…В лошите хора живее злото, в техните глави има турено някъде зло… Каква е разликата между Добрите и лошите хора? Добрите хора са господари на себе си, лошите не са господари на себе си. Там е всичката причина. (1/стр. 158)

Добрият човек не греши… Добрият човек се справя с всички мъчнотии, с противоречията и даже със смъртта. (69/стр. 280)

Една от причините за погрешките на хората е отсъствието на топлина в техните чувства. По това именно хората се делят на Добри и лоши. За да бъде Добър, човек трябва да има известно количество топлина в себе си. На какво се дължи тази топлина? На чувствата. Няма ли нужната топлина, той не е Добър. (70/стр. 57)

Когато човек е Добър, дето да го турят, в ада или в Рая, навсякъде му е добре. Ако е лош, и в Рая да го турят, пак ще му е зле. (19/стр. 22)

Лошият вижда само злото, а Добрият вижда Доброто. Всеки един човек в света мисли туй, което е. Какъвто е той, така мисли за хората. (1/стр. 170)

Има разлика между живота на Праведния и на грешния. През каквито изпитания и да мине Праведният, всичко ще се превърне на Добро. През каквито изпитания и да мине грешният, всичко ще се превърне на зло. (55/стр. 262)

Казваш: „Искам да стана Добър“. Много просто, свържи се с Бога. Той ще отправи Своята Добра мисъл към тебе и ти ще станеш Добър. (69/стр. 283, 284)

И Добрият, и лошият могат да се развиват умствено, обаче резултатите са различни. Злото води човека в мравешката култура и той събира само за себе си, Доброто води човека в по-висока култура. (69/стр. 317)

Добрият човек помирява хората, а лошият разваля отношенията между тях. (6/стр. 87)

Човек, при който не оживяваш, той е лош. Човек, при който оживяваш, той е Добър. (13/стр. 172)

Човек, при който има Светлина, е Добър. Човек, при който има тъмнина, е лош. (13/стр. 172)

Лошото аз го виждам като един желатинен сок, една течност, една желатинена разпространена тъмна тиня. Някъде виждам в някой дом желатинено вещество, разпръснато между мъже и жени… Влизам в някой дом, виждам една светла течност, ефирна, нещо много хубаво, нещо много приятно. Такъв аромат издават цветята. Или те го наричат това аура. Тя е течност. Някои хора са обвити в тъмнина непроницаема. И като идеш при тях, тъмнина има там. А някои хора са обвити със Светлина, то е този, светлият целителен сок. (14/стр. 117)

Казваме: „Лоши времена са настанали, няма честни хора на Земята“. Така не се говори. Преди всичко, ние не бихме могли да съществуваме, ако в света няма едно равновесие. Ако в света 75 на сто са лоши хора, а 25 на сто Добри, светът не би съществувал, щеше да изчезне. Най-малко трябва да има 75 на сто Добри, а само 25 на сто лоши хора. Според една статистика, за да съществува светът, трябва да има 49 лоши хора, а 51 Добри. Щом Земята съществува, значи 51 човека са Добри, а 49 лоши. Измени ли се отношението да стане обратно, тогава Земята ще престане да съществува. Така трябва да разглеждате нещата. (10/стр. 312, 313)

Лошите хора си имат свое предназначение

Ако Бог е допуснал Добрите и лошите хора да живеят, те си имат работа. Господ когато иска да Му свършат работа, Той вика лошите хора да прекопаят нивите, градините. Ако остане на Светиите, те цял ден се молят, няма да копаят. (1/стр. 64)

В окултизма на окултиста ученик не се позволява да прави предпочитание между Добро и зло. Тази мисъл е малко тъмна, нали? Ще я поясня: ако трябва да направя една операция, аз ще си послужа с един остър нож, а не с тъп. Острият нож е лошият човек, а тъпият Добрият… Когато Господ иска да накаже света, предпочита лошите хора, а когато иска да съгради нещо, предпочита Добрите; когато иска да изкорени, предпочита лошите хора, а когато иска да насажда Добрите. (32/стр. 14, 15)

Доброто в света иде чрез Добрите хора, пък злото в света си отива чрез злите хора. Следователно, ако вие искате да се освободите от вашето зло, трябва да имате врата. И в обществото, ако вие нямате отворени врати, през които да изтича това зло, вие ще се задушите. Тъй е. Този лош човек той ви спасява. (8/лек. 1: стр. 10, 11)

Аз не искам да изкореня злото. Злото трябва само да се ограничава. На 100 души Добри хора са потребни 10 лоши. И ако ги нямате, трябва да им платите, за да дойдат във вашето общество. Трябва да ги търсите, защото, ако ги нямате, вие ще се спънете. А когато имате 10 лоши сестри между 100 Добри, вие трябва да ги пазите като писани яйца. И знаете ли защо са лоши? Те казват: „Ние се вкиснахме заради вас, всичките ваши нечистотии все през нас минават; вие ядете и пиете, а ние се вмирисахме заради вас; заради вас ние страдаме“. Имат ли право те да ви се сърдят? Имат право, разбира се. И затова те ви мразят, гонят, хулят… И аз ви казвам: Като писани яйца ще ги пазите. (8/лек. 1: стр. 8, 9)

Не мисли, че хората са лоши, а ти си Добър. Обикни лошите хора! Най-първо трябва да обичаме лошите хора, защото през тях трябва да излизат нечистотиите навънка, за да дойдат добрите работи. И когато е казвал Христос: „Любете враговете“, Той е подразбирал този велик вътрешен закон. Тия, лошите хора са най-потребни в нашето развитие. „Любете враговете си!“ Вие казвате: „Как да ги любим, възможно ли е този лош човек да го любим?“. А този лош човек е потребен заради тебе.

(8/лек. 1: стр. 15)

Знаете ли колко благородни неща има скрити и в най-лошия човек? В затаените кътища на човешката душа се крият Добродетели, които тепърва искат условия, за да се развият. (26/стр. 376)

Човек по естество е Добър

Ще кажете, че правите усилия да бъдете Добри… По естество човек е Добър, няма защо да прави усилия да бъде Добър. От човека се иска да прояви Доброто в себе си, да не затваря неговия път. (71/стр. 251)

Знайте, че Бог съзнателно е създал света и съзнателно е вложил Доброто в човека. Няма сила в света, която може да отнеме Доброто от човека. (27/стр. 264)

Бог е вложил Доброто в човека да работи с него. Доброто, Любовта, вложени в човешкото сърце, дават истинската стойност на душата. (54/стр. 242)

Сам по себе си човек е Добър. Злото е дошло в него отпосле. Злото е една присадка. Следователно с тази присадка Бог ще се разправи. (10/стр. 325)

Няма ли светла мисъл, човек не знае как да постъпва спрямо Разумната природа и по този начин се натъква на ред противоречия и нещастия. Благодарение на това хората се изявяват лоши; туй показва, че те само по воля са лоши, но не и по естество. (4/стр. 63)

Злото е привидно, то са външните обвивки на нещата. И хората са привидно лоши. …Лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе. (15/стр. 33)

Добрите, Любещите хора носят
благословението в света

Днес Христос се явява чрез всеки Добър човек, който изпълнява Волята Божия. Добрият човек е израз на Разумната Воля на Бога. (2/стр. 101)

Та Добрите хора са пратени в света, за да поправят света. (14/стр. 128)

Като погледнете лицето на Добрия човек, виждате как е работила Разумността върху него. Доброто е проява на Разумността, т.е. на Разумното Слово, което оправя света. (6/стр. 288)

От очите на Добрия човек излиза нещо светло, нещо радостно и весело. Музика има той в себе си. (69/стр. 169)

Най-малкото, дадено от Добрия и Праведния, има тежест. То крие в себе си нещо Божествено, а Божественото се отличава по това, че има вътрешен смисъл и съдържание. (71/стр. 164)

От тялото, както от ума и сърцето на Чистите и Праведните излиза голямо благоухание. Те носят живот на хората. Те са живи динамични сили, проводници на Бога. (74/стр. 79, 80)

Когато човекът на Любовта се приближава към тебе, още отдалеч умът ти се прояснява. (74/стр. 120)

Дето влезе Любещият, всички възприемат неговото състояние. Той е носител на Великата Божия Любов и Светлина. (2/стр. 49)

Никой не може да направи зло на човек, в сърцето на когото Любовта цари. Дето влезе този човек, навсякъде носи благословение. (74/стр. 142)

Любовта е свидетелство на човека, което показва живее ли Бог в него, или не живее. „По какво се познава човек, който има Любов в себе си?“ Като влезе в дома на болния и каже само една дума, болният става от леглото си. Ако той влезе в един дом, дето домашните се карат, не живеят в съгласие, достатъчно е да каже само една дума и веднага да настане между тях мир и разбирателство. (69/стр. 150)

Има известни хора, като ги срещна, зная, че те имат лечебно свойство. Тези хора като си турят пръста в чашата и болният пие тази вода, ще оздравее… Има хора, от очите на които излиза Светлина, която е благословена. (1/стр. 154)

Нека всеки, който минава край вас, да вижда, че наистина от вашите умове изтича Божествената Светлина и Знание и се влива в тях. Нека всеки да вижда, че от вашите сърца изтича Божественото Добро и Топлина и се втича в тях. Нека вашата заплата бъде тази да съзнавате, че Божията Светлина изтича от вашите умове, а Божието Добро от вашите сърца и се влива във всички живи същества. (62/стр. 280)

8. Нисшето естество Висшето естество

Лошото и Доброто естество в човека

В човека има две естества, едното естество е Добро… Има и едно лошо естество у човека. Какво е лошото естество? Те са сплетени, свързани са те. Един закон има и нищо не може да те освободи от него: докато си на Земята и живееш, и едното те кредитира, и другото те кредитира. Всеки ще плаща. Доброто иска своите лихви и злото иска своите лихви. Велик закон е това. Ти не можеш да се освободиш от него. Някой казва: „Аз ще се освободя от злото“. Така говори, защото не разбира.

(21/стр. 180, 181)

Две неща има у хората. Човек носи със себе си две воли: едната злата воля, а другата Добрата воля. Едновременно в човека живеят двама. Когато дойде да действа злата воля, ти ще се измениш. И ще се чудиш сам на себе си. И ще говориш туй, което не е… А когато дойде Добрата воля, пак ще се чудиш. Ще говориш това, за което никога не си говорил. Питам тогава де е човекът. Философски казано, разсъждавам: човек има два крака, но двата крака един десен и един ляв крак не съставляват човека; човек има и две ръце, но ръцете не съставляват човека; човек има две очи, но очите не са човекът; човек има две уши, но ушите не са човекът…

(14/стр. 50, 51)

В човека има две естества: Добро и лошо. Той не е господар нито на едното, нито на другото. Някога човек направи едно Добро дело и се чувства разположен, като че той е автор на това дело. Той не знае, че Доброто начало в него е авторът на нещата. В този смисъл дали ще извърши някакво Добро, или лошо дело, човек е само изпълнител той не е господар на положението. Едно се иска от човека: будно съзнание. Като има будно съзнание, човек разбира защо върши едно или друго. Ако върши Добро, ще знае защо го върши и каква полза ще принесе… Ако върши някакво зло, пак ще знае защо го върши. Разумният човек отговаря за всяка своя постъпка, защото предварително знае какви ще бъдат резултатите от нея. (35/стр. 158, 159)

Човек има две естества. В Свещените книги е казано, че човек е създаден от земя, от пръст. Това е едното естество на човека. Второто му естество е това, че Бог е вдъхнал в човека дихание и той е станал жива Душа Духовното естество на човека. Значи, едното естество на човека е от земята, а второто от Духа. Та злото в света се явява от човека, който е направен от земя, а Доброто от човека, който е излязъл от Бога. (12/стр. 307, 308)

Та казвам: Всичкото противоречие сега произтича от туй двояко естество, което ние имаме в себе си. Едно човешко естество, което разбира Божия закон. То е, което прогресира. То е Божественото в нас. А другото е едно естество, което апостол Павел зове „дивата маслина“. То е животинското в нас, или старият човек, или човекът на греха. И всичките пороци, то е животинското вътре в човека. И на човека задача му е дадена да се справи с туй, животинското, в себе си. (9/стр. 304, 305)

…Сегашните хора… Те трябва да се повдигнат над животинското и да тръгнат напред. Под „животинско състояние“ разбирам неразумното начало в човека.

(2/стр. 201)

Сегашният човек още не може да се обуздава, той има много животински прояви в себе си. Всички престъпления, от най-малките до най-големите, които съвременният човек върши, се дължат на животинското в него. (4/стр. 55)

Има едно себе, от което трябва да се отречеш. Да се отречеш от себе си. Туй себе е, което е създало в нас всичките престъпления. Трябва да се откажем от него или да го направим слуга да приеме едно друго себе, което прави Доброто. (1/стр. 308)

…Човек… По естество той е двойно същество: едното същество е жител на ада, а другото жител на Рая. Тези същества са така свързани помежду си, че през целия си живот човек не може да се освободи от тях. Дето отиде светлото същество, там ще бъде и черното. То навсякъде го следва неотклонно. Апостол Павел, велик апостол, много плака и се моли на Господа да го освободи от тъмното същество в него, но Господ му каза, че засега това същество му е нужно… Обаче Христос дава методи как може човек да се справи с това същество, да го направи слуга на Божественото в себе си. (36/стр. 68, 69)

Каквото и да направиш, човешкото всякога вижда опаката страна на нещата. То не е дявол, но е родено от дявола. Ако мислиш, че можеш да го обърнеш към Бога, лъжеш се. Достатъчно е само да го укротиш, да го смириш да млъкне. Нисшето човешко естество е от дяволски произход. Истинският човек е в средата между двете си естества. Ако бащата в един дом е пияница и постоянно бие децата си, той представя човешкото естество. Добрата майка прегръща и утешава децата си, тя представя Божественото естество. Бащата бие, майката утешава, децата се учат. Те представят истинския човек. (62/стр. 37, 38)

Злото седи в личността

Злото седи в личността, а личността е отживяла своето време. Често заради своята личност човек е принуден да изменя на Божественото в себе си, вследствие на което се натъква на големи страдания. (18/стр. 196)

В личността се крият най-лошите неща. Тя е израз на егоизъм, на подлизурство, на страх, на измама, на лъжа. И човешката личност е създадена от всичките отрицателни качества в света. Това е личността. Аз не говоря за Аза, за човека, за съзнателното, но за личността. (23/лек. 4: стр. 18)

Който обича личността повече от Душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н. (90/стр. 43)

Личният живот подразбира живот на разправии. В този живот човек първо се бори със себе си, а после и със своите близки. Тъй щото видиш ли, че двама души спорят или се карат, те са в областта на личния живот.

(71/стр. 223)

Излизане от състоянието на звяр

И тъй, сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяр. Той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето: едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата на човека е излязла от звяра, а цялото му тяло още се намира под неговото влияние, затова именно човек мисли право, а действа криво. Следователно задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра. И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере защо Вселената е създадена.

(11/стр. 6)

Сега вие говорите, молите се, но при едно малко неудобство, при една малка мъчнотия у вас веднага се събуждат лоши чувства. Това е звярът, от който човек още не се е освободил. После съзнавате, че това не е хубаво, не харесвате това, което сте направили, разкайвате се за постъпката си, намирате, че не е права. Вие говорите, че трябва да бъдете милостиви, благородни, но дойде ли да се проявите в това, което говорите, не успявате. Защо? Защото друг господар има над вас звярът. Умен е този господар! Той ви е опасал като змия, от която не можете да се освободите. Тя ви диктува какво да правите. Често тя ви казва: „Така постъпете, а не иначе. Това е във ваш интерес“. Много пъти вие слушате нейния глас, но виждате, че сте сгрешили.

Та казвам: Още от най-старо време всички адепти са търсили разгадката на сфинкса. Намери ли се разгадката, ще се намерят методи и начини как да се освободим от влиянието на този звяр. (11/стр. 6, 7)

И всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, той се заема със задачата да се освободи от звяра. Ще ви приведа един пример за уяснение на мисълта си. Представете си един голям слон и едно малко дете. Как трябва да постъпи малкото дете спрямо този слон? Ако то извади своята сламена тояжка и започне да воюва със слона, ще му надвие ли? Слонът има толкова силен хобот, че може с него да подхвърля детето, както и дето иска. …Във всяко същество се крие нещо по-високо от всякакво оръжие, по-високо от всякакво насилие. Кое е това нещо? Разумното, Божественото начало. Сега и на вас казвам: Развийте в себе си това Божествено начало, дайте ход да се проявява у вас и ще видите, че силата ще бъде на ваша страна. Ако и това малко дете постъпи разумно със слона, силата ще бъде на негова страна. Как ще прояви то своята Разумност? Ще вземе ориз в шепичките си, ще се приближи до слона и ще му даде да си хапне. Питам: Няма ли слонът да отстъпи сега пред детето? Ще отстъпи, разбира се. Ако детето в продължение на един месец редовно носи в шепичките си ориз на слона, между него и слона ще се завържат приятелски отношения. Слонът приятелски ще повдигне детето с хобота си, ще го тури на главата си и ще го разходи. Значи, детето със своята Разумност е спечелило разположението на слона.

И тъй, когато Христос е изказал стиха: „Не противи се злому“, Той е подразбирал именно това: да не излизаш срещу слона със своето физическо оръжие. Вземи малко ориз в шепата си и иди при него… Спечелиш ли го веднъж, можеш вече да се качиш на главата му и да го водиш, дето искаш. (11/стр. 7, 8)

Според мен най-добрият метод е методът на ума. Като казвам, че методът на ума е най-добър, аз не пренебрегвам тялото и сърцето, но турям на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра. Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка. Значи, умът на човека се е освободил от животинското влияние, затова той ще даде методи и начини за възпитанието на човека. Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето пътя на волята. Този е методът, който ни води към Божественото. (11/стр. 28, 29)

Овладяване на животинското естество

…Животинското трябва да се подчини на човешкото. Човек трябва да стане господар. Въпросът е за господство. Човек трябва да стане господар на животинското си естество в себе си. Не да го унищожи, но да бъде господар на него и да го направлява… (9/стр. 306)

…Като ви казвам: „Изучавайте вашето естество“ изучавайте ония животински предразположения, на които трябва разумно да говорите. И ако човек не знае разумно да говори на себе си, той ще се намери в едно голямо противоречие. Защото животните са създадени с думата, със Словото. „И рече Бог“ и стана. Значи, на животинското може само със Словото да влияеш.

(9/стр. 304)

…Под думата човек разбира(ме) онова, Божественото в нас… Всеки човек, който живее в животинското, той е мъртъв. Възкресението, то е човешкото. Някои сега искат да възкръснат. Ти не можеш да възкръснеш, ако в тебе човешкото не вземе надмощие. (9/стр. 306)

Всеки човек се намира под влиянието на змията, т.е. на животинското в себе си. Дълго време трябва да работи в съзнанието си, за да се освободи от това влияние. (35/стр. 43)

Човек не трябва да мисли за гроб, но да работи върху себе си, да се кали, да понася мъчнотиите и страданията с Търпение и Любов. Така той ще възпита своето животинско естество, за сметка на което ще се пробуди Духовното. Като се наблюдава, той вижда, че в най-красивите моменти на живота му в него проговаря животното. Това показва, че той не се е справил с него и много още има да работи, докато го възпита. Събуждайте Духовното начало в себе си, за да бъдете силни, да се справяте с животинското. (16/стр. 174, 175)

Освобождаване от личността

…Човек трябва да работи върху себе си, да подчини личността си на Божественото. Не я ли подчини, злото ще се вмъкне в него и ще го разруши. (33/стр. 147, 148)

…В света не се проявява само личността, с личността заедно се проявява и Разумната човешка Душа. Следователно тя превръща действията на егоизма в Добро… Това се дължи на човешката Душа, която постоянно работи за Доброто в света. Ето защо ние трябва в себе си да се освободим от своята личност не изведнъж, а последователно и разумно. Така да се освободим, щото да не нарушим чувствата, мислите и желанията на нашата Душа. Някой казва: „Изведнъж да направим това!“. Вие не можете изведнъж да съборите това здание. То ще ви затрупа. Камък по камък, разумно ще снемате, разумно ще изправяте погрешките си и никак няма да се обезсърчавате. (23/лек. 4: стр. 19)

Казвам: Човешката Душа трябва да се стреми към Великото, да се свърже с Бога, да роди нещо разумно. Само така човек може да излезе от своята личност. Личността на човека е маска, а индивидуалността неговото Висше проявление, на което той трябва да се спре.

(19/стр. 38)

Даване превес на Божественото в себе си

Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия!… Всичко туй зависи от вашата свободна воля. (23/лек. 2: стр. 17)

Бог е господар на Любовта, човек на чувствата, а животното на страстите. Следователно, ако оставиш да се проявяват страстите, ти си дал ход на животинското в себе си; ако проявяваш чувства, ти си дал ход на човешкото; ако проявяваш Любов, ти си дал път на Бога в себе си, Той да се проявява. (71/стр. 61)

Бог е вложил в Любовта всички Свои качества и всяко нещо иде на своето време и се проявява. То е Божественото. Това не значи, че всеки ден ще придобиваш Божественото. То е вложено в тебе, ти ще се радваш на Божественото. Ти ще се радваш на проявеното в тебе.

(20/стр. 389)

Ти трябва да дадеш ход на Божественото начало в себе си и от него да очакваш резултати… Човешкото е слабо, а Божественото силно. Човешкото се къса, Божественото не се къса. Човешкото умира, Божественото възкръсва. (17/стр. 136)

…Един и същ човек се проявява по два различни начина. Някога се чувства силен, готов на всички услуги и жертви. Това се дължи на Божественото в него, което дава импулс, сила и радост на Душата. Друг път той казва: „Сгреших, паднах, не зная какво да правя. Човек съм със слабости, не мога да се справя със себе си“. Това е проява на човешкото, на слабото естество в човека. Значи, всеки човек, силен или слаб, проявява и двете начала в себе си човешкото и Божественото. Обаче задача на човека е да подчини човешкото на Божественото в себе си и да следва Правия път към Бога. (71/стр. 219)

Почувстваш ли се силен, смел и решителен, готов всеки момент да вършиш Волята Божия, ти си дал път на Божественото в себе си. (71/стр. 220)

…Човек… Щом е дал път на Божественото в себе си, той лесно се справя със злото. (70/стр. 44)

Дайте ход на Божественото в себе си. Дойде ли Божественото в тебе, ти ставаш господар на себе си. Ти можеш вече да обичаш… (71/стр. 143)

Божественото в човека е в състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрешки. Обаче, за да стане това, човек трябва да даде път на Божественото в себе си. (36/стр. 332)

Даде ли път на Божественото в себе си, човек става красив. Бог е вложил в него Божествен Дух и Божествена Душа, а също така Божествен ум и Божествено сърце. (37/стр. 232)

Човек мисли, че всеки момент Божественото начало е в него. Не, той още не го е турил в действие. (17/стр. 139)

Казано е в Писанието: „Да предадем телата си в жертва жива и благоугодна на Бога“. Тази жертва подразбира да дадем място на Божественото в себе си. То ще възстанови Блясъка на нашия ум и сърце. То ще възстанови нашата Права мисъл и Доброто в нашето сърце. (69/стр. 176)

Божественото начало в човека е същественото. То се проявява по разумен начин и внася в човека Светлина, Чистота, и го прави свободен. Божественото поставя Любовта за основа в живота… (24/стр. 199)

Туй, Божественото, което се проявява в нас, то е, което ръководи съдбините ни. У всеки човек (го) има (това) Божествено, само че едни се подчиняват на Божественото в себе си, други не се подчиняват. По това се различава един човек от друг. (23/лек. 9: стр. 6)

Във всеки човек е вложено Божествено начало, в което той трябва да има пълно доверие, за да се освободи от всяко съмнение, подозрение, терзание. (18/стр. 204)

Основната идея за човека е вярата му в Божественото. Докато се държи за Божественото, и в ада да влезе, пак жив ще излезе. С Божественото ли си, навсякъде си добре и в Рая, и в ада, и в живота, и в смъртта. Щом се държиш за Божественото, колкото пъти да падаш, пак ще ставаш; колкото да се обезсърчаваш, пак ще се насърчаваш; колкото да скърбиш, пак радостен ще станеш. (71/стр. 145)

И тъй, дълбокото, силното, което взима участие в чувствата, мислите и постъпките ви, е Божественото начало у вас. В Божественото винаги има идейност, честност, справедливост, искреност както към себе си, така и към окръжаващите. Всичко най-добро се крие в Божественото: и наука, и музика, и изкуство. (29/стр. 283)

Задачата на всеки човек, като ученик на Великата Школа на живота, е да даде път на Божественото начало в себе си, което осмисля живота. (70/стр. 47)

Само Божественото възкресява човека. Когато възкръсне, човек трябва да целува ръцете и краката на Божественото, да му благодари. (71/стр. 138)

Дълбоко познаване на себе си

Питам: Защо човек трябва да познава себе си? Да познава себе си, това е изходната точка. (20/стр. 413)

…Човека… Докато е здрав, той мисли едно; като се разболее, мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Де е човекът? Дето има обич и омраза, там Истинският, Разумният живот не се проявява. (25/стр. 63)

Ще забележите, че у вас има едно Реално състояние. При това Реално състояние и да сте богат, и да сте беден и болен, то остава неизменно. (21/стр. 75)

…Гърците са казвали: „Познай себе си!“. Що значи да познава човек себе си? Да познава това, същинското, което е в него. Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова, неизменното в себе си при всички случаи на живота си. (23/лек. 16: стр. 8)

…Лошите прояви на човека не представят самия човек. Нито лошото, нито Доброто дават представа за човека. По същина човек е нещо особено, вън от неговите прояви. (27/стр. 147)

…Вашите състояния се изменят. Състоянията може да се изменят, без да се изменяте вие. (23/лек. 17: стр. 4)

…Важното за мен лежи скрито в дълбочината на моята Душа. Този, скритият човек вътре, човекът, който не се мени, това съм аз. (30/лек. 8: стр. 10)

…Има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени. Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие и той чувства какво е всъщност. (18/стр. 184)

…Съвременните хора… При скърби и при радости те трябва да живеят със Свободния човек, с Мъдреца в себе си. (17/стр. 112)

Та казвам сега: Спрели ли сте се вие да мислите в себе си кои са отличителните черти, с които вие се познавате? Сега ще ви говоря какво разбирам аз под отличителна черта. Аз наричам отличителна черта тази, която при всички условия не се изменя. Това е човекът. Вие трябва да имате една черта, която, при каквито и условия да ви турят, не се мени. Това е отличителната черта на човека. (20/стр. 205)

Да имаш една черта, която никой друг да я няма. Това е човекът. В себе си ще имаш една черта, която само ти ще я носиш. Аз няма да ви кажа коя е тази черта. Тя не е Любовта. Любовта е нещо общо. Не е и Знанието. Знанието е общо. Не е и Свободата. Не е и Красотата. Кое е тогава? Аз ще ви оставя да мислите върху нея. (20/стр. 211, 212)

Ние мислим някой път това-онова, но Провидението подлага всичко на изпит. Туй, което ти можеш да направиш, това си ти. (21/стр. 40)

Опитай какво можеш да направиш. Туй, което в даден случай мога да направя, то е Силата на човешкия характер. Когато те изпитват и издържиш, това е Силата на твоята Вяра, на твоето Знание. (21/стр. 260)

Често вие имате тази мисъл: „Какво мислят другите за мене?“… Въпросът е какво мнение вие може да имате за себе си. Аз свързвам вашето мнение за себе си с онова Божествено мнение, което е вложено във вас.

(23/лек. 9: стр. 5, 6)

Същественото в света е това: да имаш пълна самоувереност не само временна, външна, но самоувереност вътре в ума си, самоувереност в сърцето си, самоувереност във волята си. По някой път ние сме самоуверени, но нашата самоувереност е механична ти уповаваш на външни причини, които не са сигурни.

(21/стр. 122)

Питам: Де е човекът? Свободен човек е онзи, който има свои неща. Когато умът е свободен, сърцето свободно, волята свободна, човек е свободен и прави различие между своите желания. (21/стр. 228)

Първо човек трябва да вярва в човешкия Дух като Божествен, трябва да вярва в човешката Душа като Божествена, трябва да вярва в човешкия ум като Божествен и трябва да вярва в човешкото сърце като Божествено. (21/стр. 232)

Какво представя човекът? Четири елемента съставят човека: ум, сърце, Душа и Дух. Всъщност човек не е нито ум, нито сърце, нито Душа, нито Дух, но четирите заедно съставят човека. Какво нещо е Душата? Необятно Пространство, което включва всичко в себе си. Какво е Духът? Необятна Сила, която твори и съгражда. А умът? Необятна Светлина, чрез която идат благата в живота. Сърцето? Необятни Условия, в които се раждат плодовете на живота. (22/стр. 107)

Та човек е това, новороденото, което се ражда. …Той се нарича „Аз“ новороденото дете, на което човешкият Дух служи, на което човешката Душа служи, на което човешкият ум служи и на което човешкото сърце служи. Това е бъдещият човек. (21/стр. 232, 233)

Същината на човека

Душата и Духът представляват истинското жилище на човека. (25/стр. 115)

И ако има у нас нещо Божествено, то е Светлата Душа, която мисли. Ето защо, когато говорим за човека, трябва да разбираме нея. (15/стр. 31)

…Туй, което подтиква живота към развиване, това е съзнанието, а съзнанието е едно от великите качества на Душата. (23/лек. 6: стр. 19)

Душата представя истинския човек, който гради, твори и създава нещата. Както човек събира материали за съграждане на физическото си тяло, така и Душата събира материали за съграждане на Божественото си тяло. (16/стр. 310)

Четири състояния отличават човека: първото състояние е свръхсъзнанието, второто подсъзнанието, третото съзнанието и четвъртото самосъзнанието. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на Душата, чрез които човек се проявява. Те представляват същината на човека. Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, дето се крият всички негови възможности. Оттук започва истинската наука. (25/стр. 98)

Единственото мощно нещо в човека е неговата Душа безсмъртният принцип в живота. Умът и сърцето са нейни служители. Душата наричат с много имена, но аз я наричам „Разумният принцип“… Когато Душата присъства в човека, умът му е светъл и благороден, а сърцето добро и благо. Следователно ние говорим за Душата само ако умът на човека е светъл, а сърцето благородно. (2/стр. 240)

Няма по-велико нещо от това да намери човек Свещеното място на своята Душа, да знае де се намира той и де живее. Да намерите себе си, това е Свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. (25/стр. 90)

Струва си човек да живее хиляди години на Земята само за този момент да зърне красивата Душа, да се наслади от красотата на живота, да види с какво богатство разполага тя. Велик момент е да видиш своята красива Душа! (22/стр. 18)

Колкото да е красив човек външно, неговата красота не може да се сравни с красотата на Душата. Неизмерима е нейната красота! (22/стр. 18, 19)

Да познаеш, че Бог е вложил красива Душа в тебе с несметни богатства. Бог се проявява именно чрез тази Душа. (22/стр. 21)

…Душата е нещо живо, мощно, необятно. В нея е човекът, а не тя в него. Това, което осмисля човешкия живот, което внася Възвишени подтици в човека, е неговата Душа… Тя представя гениалното, святото в човека, което служи на Бога. (2/стр. 123)

Душата е Разумността, която се проявява в света. Вън от Душата, вън от Бога никаква разумност, никаква реалност не съществува. (2/стр. 123)

Душата крие в себе си велики блага, които едва сега човек започва да прозира. Всеки човек на Земята търси нещо, стреми се към постигане на някакъв свой идеал. Този идеал се включва именно в неговата Душа.

(18/стр. 161)

Да познае човек себе си, това значи да отвори Книгата на своята Душа и да чете. Там той ще намери Тайните на Битието. (16/стр. 334)

Човек става мощен само когато се съедини със своята Душа и със своя Дух. (81/стр. 37)

Животът е Силата, която се проявява в човешкия Дух. А що е Духът?… Под думата Дух се разбира Духовната Сила, която се крие в напълно развития човек, който разполага с истинското Знание в себе си. (18/стр. 210)

Човешкият Дух това е, което е най-възвишено, най-благородно. Аз разбирам: това е Човекът, който го носи. (21/стр. 232)

Човешкият Дух казва: „От хиляди години рисувам картината „Човек“ и не съм я завършил. Още много години ще я рисувам, докато я завърша“. (82/лек. 2: стр. 11)

Ние, съвременните хора, се отклонихме. Най-първо ние се заблудихме, че ние уповаваме повече на тялото, отколкото трябва. Ние уповаваме повече на сърцето, отколкото трябва. Ние уповаваме повече на ума, отколкото трябва. Но никога не сме разчитали на Духа. Досега малцина са разчитали на своя Дух, на своята Душа. …На тях трябва да разчитаме, понеже Бог се проявява напълно чрез нашия Дух и нашата Душа. (61/стр. 192)

Как може да стане човек съвършен? Като даде право на Душата и на Духа си да господстват в него, т.е. да стане проводник на Божията Любов и Мъдрост. (71/стр. 284)

При Новораждането човек става господар
на своя живот

Раздвояването на съзнанието отговаря на съществуването на ден и нощ в природата. Каквото да правите, съзнанието ви всякога ще се движи между полюсите ден и нощ, светлина и тъмнина. Като минава през тия процеси, съзнанието на човека постепенно се буди. Дойде ли човек до пълно пробуждане на съзнанието си, ние казваме, че той е възкръснал. Възкресението подразбира придобиване на Безсмъртие. (35/стр. 45)

Съвременните психолози наричат Новораждането „процес на пробуждане на човешкото съзнание“, мистиците го наричат „проникване и проява на Божия Дух и проява на Божествената Душа в човека“. Духът и Душата посещават човека и си заминават, но ако останат за дълго време в него, те обхващат напълно ума, сърцето и волята му. Този процес наричаме „Новораждане“. Тогава човек е бременен с Божествени мисли и желания. Той е господар на своя живот и владее изкуството да се качва на Небето и да слиза в ада по свое желание.

(16/стр. 261)

Като чуват да се говори за ада, хората се страхуват, плашат се от лошите духове, не искат да ги срещат на пътя си. Който се е новородил, не се страхува от ада. И да слезе там, жителите му го посрещат добре, всички му стават на крака и му се подчиняват. Щом напусне ада, те си въздъхват спокойно и казват: „Дано не дойде пак между нас“. Страшен е животът в ада. За да излезе оттам и да придобие Безсмъртието, човек трябва да се новороди. (16/стр. 261)

Новораждането е необходимост в живота, то определя неговия смисъл. (16/стр. 267)

Новораждането е процес на Новата култура. Значи, само новородилите се хора, само хората на Шестата раса ще разбират и прилагат Любовта. Хората на Шестата раса са хора на Свободата, на Безсмъртието. (70/стр. 60)

Безсмъртието се постига само чрез закона на Любовта. (74/стр. 63)

…Безсмъртният е господар на своята съдба. (60/стр. 19)

Смисълът на живота не е в това да живееш добре; смисълът на християнството не е в спасението. Смисълът на всичко е в Безсмъртието: да станеш Безсмъртен, да влезеш при онези условия, дето се проявява Божественият живот. (24/стр. 242)

9. Тъмнината Светлината

Велик е животът със Светлина и тъмнина

Тъмнината представя първичната материя, от която светът е произлязъл. Светлината подразбира проявения, организирания свят. Първичната материя не е била организирана. Тя хвърляла сянка върху нещата, вследствие на което изглеждала тъмна. От Светлината пък се създават новите светове. Значи, тъмнината е склад, от който Бог вади нещата, за да създаде света на Светлината. Светлината излиза от тъмнината. (33/стр. 338)

Според едно обяснение кармата се дължи на стремежа на тъмнината от пасивна да се превърне на активна. Така е започнало създаването на Космоса… Човек е живял в тъмнината и постепенно започнал да излиза от нея. (19/стр. 177)

Страшен е животът без Светлина и тъмнина. Велик е животът със Светлина и тъмнина. Какво страшно има в тъмнината? Тя представя един неорганизиран свят, който очаква своите бъдещи условия да се развие и прояви. Светлината е организиран свят, който е почнал вече да се проявява. (33/стр. 347)

В живота на човека има два пътя, по които може да върви: път на Светлината и път на тъмнината. В пътя на тъмнината човек събира опитности, минава през преживявания, през радости и страдания. С една дума казано, в пътя на тъмнината човек се учи. В пътя на Светлината човек се освобождава, т.е. придобива Свобода.

(33/стр. 356)

…Човек минава през състояния на тъмнина и Светлина. Някога той свети като Слънцето, а някога е тъмен като Земята. Това са състояния, през които човек минава, за да научи нещо. (80/стр. 162)

Недоволният, безверникът, сиромахът, богатият, малодушният, болният са все кандидати за Светлината. Като влизат в тъмнината, те ще научат урока си.

(33/стр. 381, 382)

И тъй, реално е това, което остава в ума, в сърцето, в Душата и в Духа на човека. Какво именно остава в сърцето, в ума, в Душата и в Духа? В сърцето остава тъмнината, в ума Светлината, в Душата Истината, а в Духа Любовта. Под думата тъмнина ние разбираме непроявената Реалност… За невежия тъмнината е страшна, но за просветения тя представя велики възможности за творческия принцип, който работи в света. (33/стр. 344)

Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, с нея заедно се отнема и щастието му. Същото се отнася и до Светлината. Тъмнината е млада мома, а Светлината млад момък, които се женят един за друг. Светлина за Светлина и тъмнина за тъмнина никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека да се прояви. (33/стр. 344, 345)

В природата и красотата, и грозотата имат свое място както Светлината и тъмнината… Щом Слънцето залезе, тъмнината иде. Обаче без тъмнина звездите нямаше да светят. Значи, в човешкия живот тъмнината е необходима, за да се проявят Добродетелите звездите. (33/стр. 405)

Нещата не могат да се разберат, да станат ясни, докато не потъмнеят. Невежеството дава възможност за придобиване на Знание. Знанието дава възможност за приложение. Щом дойде приложението, ние имаме възможност да влезем в пътя на Добродетелта и на Любовта… (28/стр. 255)

Който иска да изучи дълбокия смисъл на живота, той трябва да го разглежда от две страни. Като разглеждаме живота от двете му страни, ние виждаме, че може да се живее и в тъмнина, и в Светлина. Много добрини са създадени в тъмнина и много злини са създадени в Светлина. (40/стр. 123)

Бог е и в тъмнината, и в Светлината. Ако не можете да намерите Бога в Светлината, ще Го намерите в тъмнината, в големите страдания. В тъмнината човек може да научи това, което в Светлината по никой начин не може. (33/стр. 344)

Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих“. С други думи казано: добре ми стана, че минах през тъмнината, за да позная Божиите пътища.

(33/стр. 354)

Тъмнината е почивка за човека

…Човек не може да се убеди, че и тъмнината носи някакво благо за него. Ако друго благо не можете да приемете, не сте ли съгласни, че тъмнината носи почивка за човека? Като настане нощ, всичкият шум, крясък, вик престава. Всички хора се прибират в домовете си, постепенно утихват и заспиват. Голямо благо е почивката за човека. Без почивка той не може да свърши работата, която му е дадена. (48/стр. 324)

Сегашните хора още не разбират смисъла на тъмнината, вследствие на което страдат. Като се прояви тъмнината в тях, те страдат, недоволни са от нея. Щом се прояви Светлината, те се радват. Голямо благословение е тъмнината в света. Като настъпи нощ, всички хора си почиват, за да се освежат за следния ден, за деня на Светлината. (33/стр. 345)

Сега Светлина и тъмнина, това са… две сили, които са необходими в света. Светлината стимулира човека към деятелност, Знание и Мъдрост. Тъмнината го ограничава и същевременно му дава един процес да си почине, да навакса изгубените сили. Човек вечерно време може да си почине… Като си легнеш в тъмнина, ти може да си починеш и като станеш, ти усещаш, че всички сили са наваксани. Следователно тъмнината е толкова потребна за наваксване на тези сили, колкото и Светлината е потребна за подобрение на живота. Същият процес е и за Доброто, и за злото; същият процес е и за положителните и отрицателните сили в природата. (8/лек. 1: стр. 20)

Светлината и тъмнината са два процеса в природата, които човек трябва добре да разбира. Като необходими процеси в природата човек трябва да минава през тях. Когато иска да събере известно количество енергия, с която да свърши някаква работа, човек трябва да мине през тъмнината. (66/стр. 228)

Пазете се от тъмнината, без да се страхувате от нея. Силите на тъмнината са необходими за растенето. Всички живи същества растат, събират енергия и почиват все в тъмнина. За да се развива вашата мисъл, вие непременно трябва да се движите между силите на тъмнината и Светлината; първите ще оформяват мисълта, а вторите ще дават сила и движение на тази мисъл да се реализира. (29/стр. 128)

Опасната страна на тъмнината

Сегашният порядък, в който ние живеем, е нощ… Казвам: Всичките нещастия, които съществуват в света, се дължат на тъмнината. В тъмнината, която (я) има в нас всички прегрешения все в тъмнината стават. В Светлината прегрешения не може да стават. (85/стр. 198)

…Човек трябва да знае защо греши. В тъмнината се допущат всякакви погрешки. Обаче Светлината не допуща нито една погрешка. Ако грешиш, ще знаеш, че живееш в тъмнина. (86/стр. 37)

В съзнанието си човек минава през една тъмна нощ кали юга. Попадне ли в тая нощ, той може да извърши най-голямото престъпление. Външно човечеството има добри условия за развитие, но вътрешно то минава през тая тъмна нощ кали юга. Дълъг е периодът на тъмната нощ. Той започна от съгрешаването на първите човеци и продължи до времето на Христа. Христос дойде на Земята да каже на хората, че това тъмно време изтича. Сегашното време е край на кали юга, край на черния век. Като изтече това време, ще настъпи светлият век на човечеството. (86/стр. 45)

Кармата е закон на инволюция, т.е. отклоняване от Правия път на живота, отбиване от пътя на Светлината и слизане в тъмнината. (19/стр. 189)

Кармата е закон на тъмнината. Вторият закон законът на Свободата е също и закон на Светлината, т.е. закон за Правото и за човешката мисъл. Бог казва на пророка, че ако някой излезе от закона на кармата, или от закона на необходимостта, и влезе в закона на Свободата и Светлината, непременно греховете му ще се заличат. (19/стр. 179)

…В света има два вида съзнания: едното съзнание е съзнание на Светлината, а другото съзнание е съзнание на тъмнината. Затова има хора, които аз наричам „хора на светлото съзнание“ и „хора на тъмното съзнание“.

(26/стр. 388)

Според мене съществуват два вида култури, два вида религии, два вида партии: култура на Светлината и култура на тъмнината, религия на Светлината и религия на тъмнината, партия на Светлината и партия на тъмнината. По какво се отличават едните от другите? Първите знаят да строят, да градят и носят благото на човечеството, а вторите да събарят и рушат. (19/стр. 127)

…Тъмнината събужда отрицателното в човека.

(3/стр. 108)

Всичките лоши намерения стават все в тъмнина. „Ама знаете ли какво говори?“ Всичките лоши говорения стават на тъмно. (8/лек. 20: стр. 11, 12)

…Едва се срещнат двама души и след половин час се скарват. Защо се скарват? Черната материя действа между тях. (27/стр. 150)

Съвременните хора… трябва да се освободят от всички ония вещества в себе си, които причиняват дисхармония и противоречия в самия човек. Тази материя, тези вещества наричаме черни, тъмни вещества. Докато не се е освободил от тази материя, човек не може да очаква никаква хармония в себе си. (27/стр. 149, 150)

В тъмнината могат да се проявят различни страсти, желания, копнежи, но по никой начин Любов. Любовта се изявява само при Светлина. (6/стр. 285)

Тъмнината прикрива Истината. Тя създава облаците в духовния свят, тя помрачава съзнанието. (45/стр. 204)

Невежеството е равносилно на обич към тъмнината. Следователно тъмнината има едно свойство: в нея нещата не растат, не се изявяват. (2/стр. 56)

…Ако умът ти е тъмен, това показва, че Божията Мъдрост е слаба. (83/стр. 209)

Ако ти не мислиш, ставаш тъмен. Следователно тъмнотата става едно голямо препятствие за твоя живот и добиваш един черен знак, черен цвят. При грехопадането се появил черният цвят. Щом дойде светлият цвят на лицето, то е път на Възход. (12/стр. 601, 602)

Светлината, това е силата, която… внася мекота. Тъмнината внася твърдост. Щом влезете в духовния свят и срещнете тъмнина, ако не разбирате законите, вие може да си счупите главата. Тъмнината, това е една твърда материя. Тя е толкова твърда, че даже напреднали духове, ако не спазват законите, изпитват противодействието . (23/лек. 34: стр. 6, 7)

Казват, че хората имали слаба нервна система. Нервната система се разклаща от противоположните сили в природата, които аз наричам „тъмните сили“.

(26/стр. 509)

Външната тъмнина е само едно от условията за почивка. Вътрешната тъмнина обаче ограничава човека.

(33/стр. 356)

За да излезе човек от тъмнината, от ограничението, в помощ трябва да му дойде Бог. Само великата мощна сила на Бога е в състояние да освободи човека от тъмнината, от робството, в което е попаднал. (33/стр. 382)

Всички вие трябва да минете от тъмнината в Светлината. (12/стр. 72)

Ти не можеш да влезеш в съвършения живот, докато си в тъмнината. (9/стр. 368)

На какво се дължи тъмнината?

На какво се дължи тъмнината? Или: какъв е произходът на тъмнината? Дето Светлината отсъства, там тъмнината присъства. (29/стр. 136)

Светлината… Като прекъсне един момент, ще настане тъмнина. Някой път, да кажем, вие поддържате Доброто. Да кажем, прекъснете го пак се появи тъмнина. Някой път мислите, после кажете: „Само с мислене не става“. Преста`нете да мислите образува се тъмнина в ума ви. (9/стр. 48)

Ако умът не работи, човек се движи в тъмнина.

(51/стр. 251)

Съвременният свят е пълен със заблуждения, с противоречия, вследствие на което в съзнанието на хората често се явява голяма тъмнина. И затова някой казва: „Тъмнина е в ума ми!“. След известно време казва: „Светна ми, Светлина имам!“. Когато тъмнината и Светлината се сменят лесно в мозъка на човека, това показва, че мисълта му не е хармонична. (25/стр. 77)

Всякога, когато човек се е отклонил от Правия път, веднага настава една вътрешна тъмнота, започва да не разсъждава. Недоглежда работите. (85/стр. 40)

Ако затворя всички прозорци на къщата ви, вие ще бъдете лишени от Светлината. Обаче, ако отворя всички прозорци, веднага ще стане светло. Същото може да се каже и за човека: ако затвори всички свои прозорци, Божественото не прониква през него и той се намира в тъмнина. Ако затвори всички прозорци на своята душа, той се намира в голяма тъмнина. (10/стр. 442, 443)

Не разберете ли Божественото в себе си, вие не можете да разберете и другите хора и ще се движите в тъмнина. (27/стр. 83)

Докато ти мислиш за Бога, ти живееш. Щом престанеш да мислиш за Него, почернееш, потъмнееш, обезсмисля се животът… (85/стр. 178)

…Това, което отдалечава човека от Бога, е нечистото; това, което те спъва да вървиш по пътя си, за да достигнеш своя идеал, то е нечисто. Нечистотата е, която спъва човека. Спъването значи: винаги тъмнота има тук. Има това дълбоко изяснение. За да се спъваш, значи има тъмнота. Нечистият живее в тъмнота. Нечистотата е свързана с тъмнотата. (14/стр. 126, 127)

Неразумните желания ограничават човека. Човек има много неразумни желания, които са го ограничили и са внесли сегашната тъмнина, която съществува.

(10/стр. 488, 489)

Всяка дума, която не е съгласна с Божествените закони, произвежда мрак, тъмнина в съзнанието на човека. (53/стр. 86)

Да изгубиш Истината, това значи животът ти да потъмнее. (59/стр. 89)

В момента, в който се откажеш от Истината, ти ставаш недоволен, нещастен, животът ти става мрачен и безсмислен. (59/стр. 101)

В природата тъмнината съществува като сила. Тази сила се проявява във вид на лъчи, които, за отличие от светлинните лъчи, ние наричаме лъчи на тъмнината. Когато лъчите на Светлината не се проявяват, тогава настъпват лъчите на тъмнината. Тия лъчи произвеждат в човека свиване, сгъстяване на материята, вследствие на което в него се пораждат ред отрицателни чувства, като омраза, завист, злоба, лукавство, лицемерие и т.н.

(29/стр. 136, 137)

Ден и нощ в човека

„Лошо сърце има този човек.“ Не е осветен от Слънцето. „Лош ум има този човек.“ Не е осветен от Слънцето. Това са фази, през които човешкото съзнание минава. Това са неизбежни положения. Като минава през деня и нощта на своето съзнание, човек се учи, придобива знания. (89/стр. 187, 188)

…Човек живее на Земята, дето Светлината се редува с тъмнината, денят с нощта. Ден и нощ съществуват в човешкото сърце и в човешкия ум. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство и всяка отрицателна постъпка внасят тъмнина в човека. Положителните мисли, чувства и постъпки внасят Светлина. Гневът, сърденето предизвикват тъмнина в човека. Щом се примириш, в тебе настава Светлина. (19/стр. 281, 282)

Въртенето на Земята около оста и около Слънцето показва процесите, през които Душата минава. Светлата страна на Земята говори за правилно отношение на Душата към Бога. Тъмната страна говори за неправилно отношение на Душата към Бога. (19/стр. 282)

Човек едновременно носи в себе си и тъмнина, и Светлина, вследствие на което неизбежно е изложен и на страдания, и на радости. Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите от организираната материя на Светлината, която твори и създава нещата. Когато Любовта дойде, тя ще примири тъмнината със Светлината. (33/стр. 340)

…Светлината е дреха на Душата… Понятието за Душата се слива с понятието за Светлината. Какво ще кажете за тъмнината, срещали ли сте я? Плътта, материята, от която човек е направен, е тъмнина. (66/стр. 234, 235)

Кое внася Светлина и тъмнина в човека?

Ще каже някой, че върши Волята Божия. И това може да се провери лесно. Който върши Волята Божия, той носи Светлина и за себе си, и за другите. Не върши ли Волята Божия, той сам живее в тъмнина. (81/стр. 163)

…Любов е това, което изключва тъмнината и внася Светлина. (45/стр. 205)

Божествената Любов носи Светлина за хората, а човешката носи тъмнина. Божествената Любов няма начало, няма и край, а човешката има и начало, и край.

(3/стр. 150)

Истинолюбивият живее в Светлина. Който отрича Истината, живее в сянка, в тъмнина. (41/стр. 5)

Който постъпва добре, живее във Виделина. Който не постъпва добре, живее в тъмнина. (54/стр. 74)

Всяко нещо в живота, което внася Светлина, е вярно. Всяко нещо, което не внася Светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия Дух и в човешката Душа, не е вярно. Това е Божествен закон. (75/стр. 112)

По какво се отличават Светлината и тъмнината?

…И мисълта, и Светлината са съществували в Първичния живот. Светлината, както и мисълта са съществували през цялата Вечност, а тъмнината и безмислието, т.е. отсъствието на мисълта, се проявили отпосле.

(18/стр. 188, 189)

…Светлината, която възприемаме, е Божественото, а тъмнината човешкото. (18/стр. 68)

Тъмнината показва ония условия, при които човек жертва Възвишеното, Божественото, за да постигне известно удоволствие. Виделината показва ония условия, при които човек расте и се развива правилно. (64/стр. 138)

…Който ходи в Светлина, той върши Божията Воля. Който ходи в тъмнина, върши своята воля. Той всичко взима и го задържа само за себе си. (59/стр. 321, 322)

Онова, което е Светлина, носи щастие; онова, което не е Светлина, което е тъмнина, носи нещастие.

(1/стр. 191)

…Щастието е в Знанието и Светлината, а нещастието в невежеството и тъмнината. (59/стр. 322)

Потъмняване на човешкото съзнание

Когато съзнанието ви е светло, вие сте тих, спокоен, доволен. Щом започне да потъмнява, вие ставате нервен, недоволен, не можете да се контролирате. (72/стр. 50, 51)

…Вие трябва да пазите ума и съзнанието си да не се помрачат. (10/стр. 442)

Аз съм срещал хора с помрачено съзнание, но такъв човек не може да се развива. (26/стр. 140)

Докато мисли човек, дотогава ще има Светлина в съзнанието си. Престане ли да мисли, и съзнанието потъмнява. (57/стр. 80)

Докато Любовта се проявява чрез даден човек, той свети. Щом Любовта престане да действа в него, той става черен въглен. Тази е причината, задето човек се обезсърчава, отчайва и изгубва смисъла на живота. Съзнанието му се помрачава и всичко пред него потъмнява.

(17/стр. 152)

Когато съзнанието потъмнее, човек може да извърши най-големи престъпления. Когато съзнанието се пробуди, човек е в състояние да извърши най-големите добрини. Той е човек с Добродетели. (24/стр. 10)

…Стремете се към възвишени и светли мисли, към чисти чувства и прави постъпки. Ако съзнанието ви се помрачава, ще знаете, че имате известни пукнатини, през които влизат понякога прах, нечистотии. Запълни тези празнини. (48/стр. 273)

Ако твоето знание и ако твоят ум потъмняват, ти не трябва да се обезсърчаваш, но трябва да се стремиш към твоите Велики идеи. (12/стр. 60)

Когато умът ви започне да се помрачава, молете се, докато се възстанови изгубената в него Светлина.

(53/стр. 60)

Някой път човек се ожесточи, потъмнее умът му, няма разположение. Трябва воля, воля! Не се поддавайте! Нямаш настроение да се молиш сутрин. Застани, обърни погледа си нагоре, ще ти дойде някой Бял Брат на помощ. (8/лек. 18: стр. 28)

…Желанията на човека да яде, да пие, да придобива богатства, слава, почести, се наслояват в съзнанието му като облаци и закриват Светлината на неговото Слънце.

(78/стр. 232)

Щом човек се усъмни, разколебае или обезвери, облаците веднага застават между Слънцето и него, т.е. между съзнанието и ума му, и той изпада в противоречия, и започва да страда. (78/стр. 233)

И тъй, когато човек се поддаде на своите лоши състояния, съзнанието му се помрачава, потъва в мъгла… Само мисълта на човека е в сила да махне тази мъгла, да даде възможност на Слънцето да проникне в неговия ум. (33/стр. 324)

Често хората се оплакват от помрачение на съзнанието, вследствие на което не могат да работят. Те се заблуждават. Съзнанието на човека е неговото небе, което никога не се помрачава. Изобщо небето не се помрачава. Слънцето също не се помрачава. Случва се понякога, че между човека и неговото съзнание, както и между човека и Слънцето, което грее на небето, е застанал някой облак, който пречи на Светлината да се прояви. Но човек трябва да знае, че каквито облаци и да се явят в съзнанието му, последното не се помрачава. Каквито облаци и да се явят на небето, Слънцето никога не потъмнява. Следователно тъмно ли е в съзнанието ви, махнете облака, който е застанал на пътя ви. (27/стр. 109)

Работете върху себе си да развиете Божественото