Учителя – Божествено Учение за тайната на човека

ПРЕДГОВОР

Човекът е Тайна на световете – Велика Тайна в себе си, Необозрима. Не можеш да го опознаеш, защото няма Начало, а Краят е Недостъпен и не се вижда. Истинският човек е нещо, което е Безначално и което никога не свършва. Той е част от Тишината на Древността. Човекът е Неизследим, Непознаваем и Неведом. Не можеш да изследваш Невидимото, не можеш да познаеш Непознаваемото, защото то е Тайнство, което е непозволено за познаване. И накрая не можеш да изследваш Нищото, защото то е Абсолютното Бездънно Начало. Как ще уловиш изчезналия вятър?

Само Древният е Най-скритият от Скритите. И с това Той ни показва какъв е нашият Път. В нас винаги ще остане нещо Неразкрито, Неразбулено. То е, което е над живота и смъртта. То е онази Неуловимост, която ни прави Безпределни и Бездънни. Ние сме Мистерия в самите себе си. Ние сме Древен Неразгадаем Ръкопис, защото не спадаме към сътворението. Ние сме нещо, което е било преди Тайната на живота.

Човекът е нещо Немислимо и Величествено в себе си. Немислимо, защото не можеш да го помислиш, и Величествено, защото не можеш да го измериш. Началото на човека е Безначалната Древност. Краят му е Дълбинната Древност.

Човекът съдържа в себе си и Бога, и Абсолюта– Изначалното и Безначалното. Бог е Изначален, а Абсолютът е Безначален– в най-дълбокия Смисъл човекът съдържа в себе си Изначалното и Безначалното.

Ако искаме да познаем човека, няма да имаме отговор. Човекът е Върховна Неузнаваемост, а Пътят, по който се движи, е без Начало и без Край.

Човекът е безформен във формата, невидим във видимостта. Няма име, имената му са условни. Няма символ, защото няма дъно. Той съществува Неизречено в своята Неведомост.

Когато ние наблюдаваме човека, ние наблюдаваме само неговата сянка. Човекът е скрит в себе си. А в своята Дълбина е толкова скрит, че той не може да се познае. За да се познае, той трябва да се обхване. Човекът е Необхватен. Но в него има още една скрита Необхватност. Тази скрита Върховна Необхватност е създала Необхватността на човека. Тя е от Тринадесетото Измерение. Тринадесетото Измерение е Неведомостта, скрита в Безкрая и скрита във всяка Мистерия.

Човекът като Безкрайност живее в Древното Място– Мястото, което е без място. Човекът като Мистерия– на него му е позволено да живее в Неведомост. Човекът от Безкрая е Мистерия. Човекът от Неведомостта е мистериозно скрит в Мистерията. Но дори и този човек трябва да знае, че има само един Господар– Той е Най-скритият от Скритите. Никой никога не Го е виждал. Когато се явява, Той е всякога Забулен, а Булата Му са 77.

В Древното Място без място човекът живее в Царството на Покоя. Но във Великата Неведомост човекът се докосва до Повелителя на Дълбинния Покой– Той е Най-скритият от Скритите. Съществата не Го познават, нито Върховният човек Го познава. За Него Древните казват: „Той се явява винаги в Скритостта Си. Извършва, без да действа. Ако докосне едно същество, то става Изначално; ако докосне едно същество, то става Безначално. Това Свръхсъщество е докоснало Старците и затова те са Старци“.

Това Свръхсъщество докосва, Него никой не може да Го докосне. Към това Свръхсъщество няма Път и пътеки. Има само Изчезновение. Който е изчезнал в Него, никой не може да го познае и в трите Вселени. Който е изчезнал в Него, постига Непознаване на себе си. Той не може да се познае, защото става Необятен. Не може да се обхване. Такова е и Свръхсъществото– не може да се обхване. Ако можеше да се обхване, щеше да се познае. Но Неговата Необятност е Велика. Тя не се побира нито в океана, нито във Вселената, нито във Вечността, нито в Безкрая. Това е и нашият Образ и Подобие, нашият Безподобен Образ.

Древният човек е потопен в Дълбини Бездънни. Той е станал Древен, защото е докоснат от Свръхсъществото. И всеки, който заслужи това Докосване– нещо, което носи изначално в себе си: заслугата, Древното Достойнство– той ще се освободи и от смъртта, и от Безсмъртието. Древният човек превъзхожда Безсмъртието. Той е толкова скрит в себе си, че Безсмъртието не го познава, Вечността му се чуди, Безкраят му се възхищава, а Мистерията го прегръща. Мистерията го прегръща, но и тя знае, че няма кого да прегърне, защото той е напълно изчезнал. Завърнал се е в своето Необитаемо Неизмеримо Място.

Елеазар Хараш
Варна, 2018 г.

ТАЙНОВЕДЕНИЕ

Човекът е прикрит

Някои питат какво нещо е човекът. Това е един Велик въпрос. (80/лек. 19: стр. 8)

Човек по Произхода си, по своето естество е нещо Велико! (112/стр. 202)

Ако обичате човека, ако вярвате в него, а не в това, което външно се проявява, щяхте да видите колко Велико нещо е човекът. (112/стр. 202)

Всички хора обръщат внимание на това колко красиви са очите им… Всички намират, че или очите, или устата, или носът, или ушите са красиви на човека, обаче те трябва да се замислят кое е онова, на което трябва да се спрат. Това, на което трябва да се спрем, е човекът. (11/стр. 308)

…Някой те гледа от главата до петите, като че търси нещо, като че иска да проникне. Какво ще ме гледа? Сто и шестдесет сантиметра височина, четиридесет и пет сантиметра широчина, ръцете може да измери, но това не е човекът. (10/стр. 12)

…Човек трябва да мисли, да разглежда нещата по дух, а не по буква, т.е. по външна форма. За пример, ако ви запитат какво нещо е човекът, ще кажете, че човек е същество с глава, с две очи, с две уши, с нос, с уста, с две ръце, с два крака и т.н. Не, това не е човек… Външната форма, тялото не представя още самото съдържание. Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото. Те само се проявяват чрез тялото. (98/стр. 33)

…Когато искате да разберете вътрешното съдържание на нещата, вие трябва абсолютно да се абстрахирате от тяхната форма, от външния им вид. На същото основание, за да разберете Същината на човека, вие трябва временно да се абстрахирате от неговата външна форма. Грамадна е разликата между външната форма на нещата и тяхното съдържание. (98/стр. 299)

…Човекът не е това, не е тялото, което подразбира човека. То е едно жилище за човека, то е една лаборатория; то е един свят, в който човек работи.

(115/стр. 48)

…Външният човек още не е истинският човек. Той представя само една микроскопическа част от неговия минал, настоящ и бъдещ живот. (70/стр. 190)

Истинският човек не живее на Земята, живее в Божествения свят. Тук живее неговата сянка.

(21/стр. 276)

Има един свят, който вие не виждате. Трябва да се отворят очите ви, за да го видите. Вие сте сянка на този свят. Вие… трябва да вярвате, че има един Реален свят, от който произтичате. Вие сте само проекцията на Реалността. (112/стр. 202)

Де е Реалността? Във вас. Фотографните снимки реални ли са? Не са реални, те са сенки на истинските образи… В широк смисъл външният човек е сянка, проектирана върху екрана. Човек е вътре някъде, а не отвън. (56/стр. 267, 268)

Срещате един човек и казвате, че е като вас. Отде знаете това? Вие сте пред един екран и виждате нещата такива, каквито не са в действителност. Човек… Даже когато говори за себе си, и тогава нещата са верни наполовина само. Той не познава целия си живот. Той знае само една част от своя живот. (17/стр. 122)

Аз познавам добре какво представя всеки от вас. Днес всички сте маскирани, турили сте маска на лицето си и мислите, че не ви познавам. Познавам ви като Свободни граждани. Някои казват: „Сега мълчи, докато изиграем ролите си; после ще снемем маските си“. Някои са отишли толкова далеч, че мислят, че вън от маските нищо няма. Един ден маската ви ще се снеме, ще се види подвижното ви лице и ще разберете какви сте. (19/стр. 223)

На Земята хората познават маските си, но не и своите Души. Реалността е в Душата на човека.

(56/стр. 278)

Човек не е туй, което виждаме външно. Ние се лъжем, заблуждаваме се, като търсим човека в неговата външна форма. Човек сам по себе си не е това, което наблюдаваме отвън. Хиляди години трябва да го проучваме, за да видим какво нещо е човешката Душа в своето естество. (26/стр. 480)

Мислите ли, че хората се виждат? Те виждат сенките си, а не своите Души. Красиво нещо е човешката Душа. Казваш: „Видях един човек“. Видял си сянката му, а не самия човек. Да видиш Душата на човека, това значи да се разтвори цял свят пред тебе. Тогава ще кажеш: „Има смисъл да видиш човека и да го възлюбиш“. (114/стр. 137, 138)

Ако ти съдиш за човека по неговите дрехи какво е той, ти много ще се излъжеш. Той може всеки ден да мени костюмите и цветовете, но това не е човекът. Това е неговият вкус, това е неговият временен израз. (115/стр. 524)

Срещате един човек, виждате, че е облечен с някакви дрехи, но в него има една Душа, един Ум и едно Сърце. Всичко това вие трябва да намерите в човека. Ако обърнете внимание само на външността на човека, на неговата къща, на неговата дреха, вие пренебрегвате всичко онова, което се крие в тази дреха, в тази къща. Това, което се крие вътре, то е Божественото. Тялото на човека представя една малка кутийка, в която се крият Скъпоценности. Какви ли Скъпоценности не се крият в човека! (11/стр. 264)

Не поставяйте настоящия живот за мерило… Мерилото на живота се намира във вашето Съзнание, във вашия Дух, във вашата Душа, във вашето Сърце и вашия Ум. Значи, имате четири мерки, с които можете да мерите Реалността. Реалността не е нещо външно обективно, но тя е нещо вътрешно обективно. Има една обективна Реалност в света, която малцина я знаят. Тя е Несъизмерима и се нарича Вечност. (103/стр. 380)

По някой път ние виждаме Хубавото в човека. Има един момент– 1/10, 1/15, 1/20 от секундата или 1/50 от секундата, аз съм забелязал, това е един момент, много кратък– има нещо много Хубаво в човека и после премине. Гледам, че се отвори нещо, и после се изгуби. В очите му гледаш, че се разкрие една Реалност, и после се изгуби. Чудиш се след това вярно ли е било. Някой път очите са като врата, екран, виждаш една Реалност, после тя изчезне. Това е човекът там. (21/стр. 283)

Мислите ли, че като гледате прозорците на някой човек, там е и човекът? Някой момък, като минава покрай прозорците на своята възлюбена, поглежда да я види, но някой път я няма… Когато светят прозорците, тя е там. Някой път обаче прозорците не светят и той си въздъхне, и казва: „Няма я пак!“. Не, тя е там, но гледа го от тъмната стая. Значи, прозорците и тя не са едно и също нещо.

(81/лек. 29: стр. 21, 22)

Момък и мома се оженят. В първо време и двамата са дегизирани, с маски на лицето. Колкото повече години минават, маските постепенно се свалят: изчезва красотата им, косите побеляват, зъбите опадат. Питат се: „Де отиде предишната красота?“. Това, което изчезва, е илюзия на живота. Човек не остарява. Реалността никога не остарява. Всичко, което се изменя отвън, е привидно. (56/стр. 271)

Ние сме турили маски и не се познаваме. Като бяхте дете, имали сте една маска, а сега имате маска на възрастен или на стар. Това, че човек е остарял, е маска. (112/стр. 205)

Живей като дете, като млад момък и мома, като стар човек и знай, че не си дете, не си млад, нито си стар. Това са фази на човешкия живот. Сега имаш брада, бяла коса, но като отидеш на онзи свят, ще ги оставиш на Земята… Като напусне Земята, човек взима със себе си само онова, с което е дошъл. То е Реалното. (56/стр. 271)

…Сега вие, като ме слушате, ще кажете: „Де е този Разумен свят?“. Във вашата глава. Де е вашата глава обаче? Мислите ли, че тази глава, която носите, е ваша глава? Не. Някои мислят, че всичко, което вършат, вършат все под влияние на тази си глава, която виждат, и затова казват: „Е, глава имам!“. Казвам: Ти не знаеш още де е главата ти. След 50, 60, 100 години главата ти ще се изпразни. Не, това, което може да изчезне, да се изпразни, не е глава. Казват: „Главата е начало на нещата“. Значи, туй, което никой не може да ти вземе, то е глава. Главата е причина на всички неща. (81/лек. 8: стр. 6)

Значи, всичко, каквото съществува на Земята, е лунно, но зад Луната е скрито Слънцето. И зад нашия живот– живот на Луната– се крие Божественият живот, който постепенно се изявява.

(22/стр. 23)

Човекът е невидим и неуловим

Три неща има, които отличават човека. Неговата форма, неговото съдържание и неговият смисъл. Самият човек остава невидим. (89/стр. 78)

…Реалността е нещо вътрешно. Реалността не се пипа. Има нещо Реално в човека, но то е вътре някъде, не се вижда. (56/стр. 268)

Самата Реалност, самата Действителност е невидима. Там се изисква друго зрение. Затова за хората Реалността остава незнайна, а знайни остават формите, които са се проявили. (112/стр. 205)

Има нещо, по-реално от ръката. Има нещо по-реално, което не виждаш. Има нещо вътрешно– на Душата, на Ума, на Сърцето. …Ти не ги виждаш, но ти ги чувстваш вътре. (113/стр. 110)

…Казват, че Господ никой никога не е видял. Ако е така, тогава и човека никой никога не е видял. Вие виждали ли сте досега човешкия Ум или човешкото Сърце, или човешката Душа, или човешкия Дух? Вие сте виждали само произведенията на човешкия Ум, на човешкото Сърце, на човешката Душа и на човешкия Дух, но не и тях самите. (11/стр. 321)

Зад слънчевата светлина и топлина седи една Велика Мощна Ръка, която хората не виждат. Казвате: „Де е тази Ръка?“. Тя се вижда толкова, колкото виждате и човека. Това, което виждате отвън и наричате човек, е израз само на известни мисли, чувства и действия. (104/стр. 60)

Ако аз държа в ръката си запалена свещ и вие тръгнете подир свещта ми, какво ще стане с вас? Представете си, че свещта ми изгори, какво ще правите тогава? Вие ще ме изгубите и отново ще се намерите в тъмнина. Разумното в човека, което вие търсите, е някъде зад свещта, дето вашият поглед не може да проникне. (104/стр. 15)

Кое е човекът? Човекът не е онова, което виждаме, …има нещо, което не виждаме; но онова, което не виждаме, е човекът– той е, който мисли. Това, което виждаме, е резултат на онова, което не виждаме, на невидимото вътре. Невидимото е много хубаво. Невидимо, неведи, веди– значи знание. Неведи значи: което не може да схванем.

(89/стр. 169, 170)

Като говоря с устата си, тя ли говори? Като виждам с очите си, те ли виждат? Не, зад устата ми седи туй, невидимото, което говори. Зад очите ми седи туй, невидимото, което вижда. Невидимото говори, невидимото чува, невидимото вижда– то прави всичко. (80/лек. 12: стр. 18, 19)

Тогава казвам: Ние има да боравим с извънредно тънки сили в света. Засега всички мислите, че имате Ум, Сърце и Воля. Къде е вашият Ум? Къде е вашето Сърце? Къде е вашата Воля? Говори се някой път за Душата, за Духа, за Сърцето, за способности, за какви ли не неща. Всички третират този въпрос. Кой от вас е видял своя Ум? Кой от вас е видял своето Сърце? (113/стр. 83)

Казвате, че реално е само това, което може да се пипа. Знаете, че имате Ум, Сърце, Воля, …Душа и Дух. Кое от тях е реално? Кой е пипал Ума и Сърцето? Кой е пипал Волята? Тялото е реално, защото всеки може да го пипне, когато пожелае. Кой е пипал Духа и Душата? (24/стр. 172, 173)

Сама по себе си човешката Душа е неуловима. Мислиш ли, че като си пипнал тялото на човека, хванал си Душата му? (24/стр. 158)

Всички говорят, че човек има Душа, а досега никой не е видял Душата. (89/стр. 79)

Да оставим сега въпроса за Душата, няма да говорим за нея, хората я отказват. Кое съществува за тях? Те казват, че човек има Ум. Как ще докажем, че човек има Ум? Ума можем ли да го пипнем? Ние казваме, че човек има Сърце. Туй Сърце можем ли да го пипаме? То не е туй сърце, което тупти и разпраща кръвта по цялото тяло. Казват за някого: „Той има Любов“. Тази Любов можем ли по някакъв външен начин да я видим? „Той– казват– има светла мисъл.“ Тази светла мисъл може ли да се пипне или да се види? Не може нито да се пипне, нито да се види. Значи, всички ние боравим с неизвестни величини. (26/стр. 481)

Сега няма да се впущам в метафизичното. Ще кажете, че то не е Реално. Не е там въпросът. Метафизичното е Реално, но вън от човешкото съзнание. Няма смисъл да се говори за нещо, което не виждаш, което не можеш да си представиш. Например можеш ли да си представиш какво нещо е човешкият Ум? За проявите на Ума имаш представа, но не и за неговата Същина. Да опишеш какво нещо е Умът, това значи да го обгърнеш. Можеш ли да обгърнеш себе си? (47/стр. 281)

И тъй, Същината на човека е неуязвима, за никого невидима. Не можеш да кажеш, че човек е тук или там. „Как, не виждам ли човека?“ …Това, което виждаш, още не е човекът. Това е неговата сянка.

(47/стр. 186)

…Не можете да възприемете какво е Истинският човек. И той е неуловим както Любовта.

(48/стр. 96)

Човекът е отвъд време и пространство

Това „аз“ съвременната наука го употребява във философията, а ние ще вземем „аза“, ще го заместим с живата, съзнателната, самосъзнателната човешка Душа, защото Душата е една определена единица вътре в Природата и тя съществува. Тя съществува и е извънка времето и пространството, както и във времето и пространството. Корените на Душата са във време и пространство, а нейните клонища са извънка времето и пространството.

(26/стр. 107)

Душата е нещо извън времето и пространството– с нищо не се мери. Душата обхваща времето и пространството. Какво са всъщност времето и пространството? Това са две временни мерки, с които се определят нещата на физическия свят.

(62/стр. 56)

…Само едно Разумно същество може да образува точка. Всяка от тия точки не заема никакво пространство, но владее пространството.

(95/лек. 13: стр. 49)

По същия начин Интелигентността, или Силата на Ума, действа извън времето и пространството. Следователно и Умът се проявява като една математическа точка, която сама по себе си няма никакво измерение. Обаче тази точка може да действа в пространството така, че да отклони едно цяло течение от своя път. (95/лек. 13: стр. 49)

Чувам някои от вас да казват: „Аз искам да бъда добър!“. Вие можете да бъдете добри моментално. За да бъде човек добър, не се изисква нито един час време, а даже и нито една минута– то е извън времето и пространството. Всички хора, които стават добри, те стават такива в един момент. То е състояние на съзнанието, което зависи от интензивността на неговата Светлина. Проблесне ли веднъж Светлината в съзнанието, всички утайки от него моментално изчезват. И в Писанието се казва: „Човек може да се новороди“. За този момент на съзнанието именно се говори. Той е един кратковременен момент: изведнъж може да станете добри… (95/лек. 15: стр. 111, 112)

Сега при днешното възпитание на хората някои сестри казват: „Да бъдем милостиви“. Знаете ли какво е милост? Милостта има блага не във времето и пространството, тя има блага в човешката Душа извън времето и пространството. Сега именно туй разширение всички трябва да го имате. (26/стр. 182)

…Благородството на човека е извън времето и пространството. То е един момент, който не заема даже една стомилионна част от секундата. За да бъдеш благороден, трябва да си извън времето и пространството… (26/стр. 63)

Когато ние се срещнем със самата Действителност, в даден момент Силата на човека се определя вън от времето и пространството. (26/стр. 208)

Какво трябва да прави човек, за да се освободи от настроенията? Да излезе вън от времето и пространството. Докато живее във времето и пространството, човек всякога ще има добри и лоши настроения и разположения. (94/стр. 267)

Човекът не умира,
но всякога съществува

Казвате, че Сатурн това направил, Юпитер, Венера. Те нищо не са направили, ти сам си го направил. Човек е съществувал, преди да е съществувал Юпитер, планетите. Какво ще кажете тогава? Човекът беше, преди да беше планетата Венера. Тогава кой му влияеше в света? Я кажете. (111/стр. 302)

…Не е било време, когато човек не е съществувал. На Земята или на друго място, човек всякога е съществувал. (86/стр. 245)

Душите предвечно съществуват. Душите на децата, на стари и на млади предвечно съществуват вътре в Божествения кръг на нещата. (113/стр. 225)

Някой път сърцето на едного престава за повече време и той казва изплашен: „Сърцето ми спря!“. Не бой се, промеждутък е това, няма нищо. Какво се плашиш? Едно време сърцето ти не е туптяло. Има много начини, по които човек може да живее. (5/стр. 88)

…Казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие. Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива. Не, това, което гние, не е човекът. Това е неговата дреха, с която се е облякъл. Дрехата не е човекът. Истинският човек живее на друго място.

(72/стр. 333)

Разберем ли себе си, ще знаем, че ние никога не можем да умрем. (51/стр. 143, 144)

Питам: Де ще бъдете след 100–200 години? Клетките на тялото ви ще бъдат пръснати в пространството, а костите ви ще лежат в някой гроб. Човек не е в костите си… Човек е вън от тялото си. Тялото е малка къщичка, дадена за временно използване. (5/стр. 110)

…Човек трябва да стане Безсмъртен. Сега ще ми възразите: „Може ли човек да не умира?“. Нима, когато ми вземат къщата, аз умирам? Мога да си изляза. Нима, когато ми вземат дрехите, аз оставам гол? Не. Нима, когато ми вземат тялото, аз умирам? Съвсем други понятия имаме ние. (26/стр. 242)

Има едно тяло в човека, което никога не се разрушава. Аз наричам това тяло Божествено. Върху това тяло Вечността пише онова, което човек прави и е направил досега. Човек носи в себе си всичко Божествено и Благородно. (13/стр. 358)

Човек ще умре, …но вашето тяло, в което вие живеете, не може да умре. Ще умре нещо, но то не е тяло. Има три неща, които не умират: то е Духът, Душата и Умът, на съвременен език казано. …Човешкият Ум е Принцип на Душата. Това е Принцип. Душата е Принцип, Духът е Принцип и човек е Принцип. (116/стр. 156)

Та казвам: Човешкият Ум никога няма да умре, а щом Умът не умира, и човек няма да умре… Следователно човешкият Ум е в състояние да си направи каквото иска физическо тяло, но Същинското тяло всякога ходи с него. (116/стр. 156)

Някой страда и плаче за своята дъщеря, че умряла. Той се заблуждава, че дъщеря му е умряла. Тя нито се е раждала, нито е умряла. Де е заблуждението на този човек? Във вярата му, че човек умира. Може ли това, което излиза от Бога, да умре? Не може. Значи, всичко, което излиза от Бога, нито остарява, нито умира. Всичко, което излиза от Бога, връща се обратно при Него. (56/стр. 272)

И вие питате: „Като умрем, де ще отидем?“. Няма да умрете. Ако се излеете от формата, в която сте били поставени, вие ще отидете в Истинския живот, отдето сте излезли. И Христос казва: „Излязох от Отца Си, от Големия Извор, и се връщам пак при Него да живея“. (115/стр. 436)

Следователно ще знаеш, че си излязъл от Бога, в Когото смърт не съществува. През страдания ще минеш, но не и през смърт. (56/стр. 273)

Човек, който никога не умира, той е човекът.

(113/стр. 34)

Питам, ако ти си човекът, кажи ми ще умираш ли. Тогава ти не си човекът… Значи, човекът животно, или по-право животното човек, ще умре, а онзи човек на бъдещето, човекът в зародиш, който има Безсмъртието, той е Истинският човек. (115/стр. 235)

Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат може ли човек да не умира. Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира? Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала. (115/стр. 218)

Какво се крие зад смъртта? Какво се крие, преди да е умрял човек? Ние знаем, че зад смъртта се крие Животът на Безсмъртието, и който може да мине там, той оживява; но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията. Сега някой ще каже, че човек ще изчезне. Не изчезва човек. (115/стр. 219)

Един ден, когато съвременните държави изчезнат, вие пак ще съществувате. Един ден ще дойде, България няма да я има, но ти, като човек, ще съществуваш; един ден Англия няма да я има, но ти, като човек, ще съществуваш. Чудни сте вие. Искайте да бъдете това, което не ще премине. А тази държава ще премине. Както вашето тяло преминава. Човек е това, което не умира. (10/стр. 292, 293)

Единственият силен фактор в света, това е човекът– това е човешкият Дух, човешката Душа, човешкият Ум, човешкото Сърце. Това са най-силните фактори сега, които действат… Държави ще се разкапят, армии ще се разкапят, университети ще се разкапят, всичко това ще се разкапе, ще премине, но човешкият Дух, човешката Душа, човешкият Ум, човешкото Сърце и човешката Воля– всичко това ще остане да функционира. (115/стр. 153)

Човекът е нематериален, несътворен

Материалната страна на човека не е самият човек. Ако мислите, че човекът е това, което виждате, лъжете се. В човека вътре има друго нещо скрито. Ако може да прочетете в скритото лице, в скритите очи, …там ще видите скрит Истинския човек. Невидимото в света е хубавото, красивото. И благодарение, че този човек е неуловим, той не може да бъде роб на условията, понеже е нематериален.

(29/лек. 14: стр. 20)

Значи, ние вървим от видимото към невидимото. По Пътя на Истината човек познава невидимото. Според едни философи човек съществува вън от Битието. (99/стр. 160)

Светлината се подчинява на един вътрешен закон… Тя се движи в един известен кръг по известна спирала. И в такъв случай Светлината не само че се наклонява, но се отклонява и най-после спира. И всеки един Лъч се превръща в едно Разумно същество. Е, какво ще кажат на туй съвременните учени хора? Преди милиарди години вие сте били такъв един Лъч, но при излизането си от звездите, след като сте се движили и дошли на Земята, вие сте се намерили като хора и днес в тази аудитория ме слушате. Вие сте забравили, че сте били Светлина. (26/стр. 125)

Дръжте в ума си мисълта да не прекъсвате връзката си със Светлината. Вие сте слезли от света на Светлината… (91/стр. 142)

…Ние сме една проекция. Някога ние сме били в пространството като Мисъл, като Идея и след това в нашия Дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция. Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си и както виждате, сега сме се събрали тук, на Земята, в този салон. Как сме се проектирали, върху това няма да говорим. (80/лек. 14: стр. 8)

Целият човек не е въплътен в тялото си, голяма част от него е извън тялото му. Следователно човекът на Земята трябва да черпи Вдъхновение от този… Непроявен човек. (29/лек. 11: стр. 20)

И тъй, чисто Духовният свят е свят, създаден от Идеални форми. За пример как се проявява Любовта? В съвременния свят Любовта може да се проявява само чрез Добродетелта, иначе тя е недосегаема. …Любовта като Принцип е нещо нематериално. И човешкият Ум, тъй както се проявява, е нещо нематериално. Човешкият Ум се проявява само чрез човешките мисли. Разумната човешка Воля е една чисто Духовна сила, но само чрез своите действия тя се материализира. (26/стр. 344)

…Мощното седи в нашите мисли, в нашите желания, а те не са вложени в нашето тяло. Нашето тяло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животът се проявява. (80/лек. 14: стр. 19)

Ако погледнете на всички живи същества на Земята с окото на ясновидеца, няма да видите никакви форми. Те се изявяват във вид на малки Пламъчета, които блещукат и светят с по-малка или по-голяма Светлина. Даже и човека няма да видите в неговата форма, но като всички останали същества– във вид на Светлина, която блещука като малки фойерверки. Зад тези форми е скрита Същината на нещата. (4/стр. 174)

Питате: „Може ли човек да съществува без форма?“. Ако питате ясновидеца, той ще каже, че човек съществува и като Светлина. Това е проява на неговия Ум. Колкото по-интелигентен е човек, толкова неговата Светлина е по-ясна. (99/стр. 160)

Човекът е неограничен, безграничен

Докато пространството се ограничава от стени, докато му се дават различни форми, човек се движи в относителната реалност на живота. В Абсолютната Реалност нещата са безгранични и безформени. Когато гледате човека в относителната реалност, той има определена и постоянна форма. Гледате ли го в Абсолютната Реалност, той няма форма и трайност. (93/стр. 106)

Абсолютният свят има много измерения. Който не е готов за този свят, ще се обърка. Той ще се чуди сам на себе си как е възможно да няма форма. В съзнанието си носи някакъв образ за себе си, а всъщност нищо няма. (93/стр. 106)

Съществува един свят, дето животът е неограничен. Там смърт не съществува. Там се проявява човешката Душа в своята Безграничност и Безсмъртие. (57/стр. 60)

Понеже Душата знае закона, тя може да бъде гранична и Безгранична в едно и също време.

(67/стр. 106)

…За да стане човек едно Разумно същество,
изисква се време и пространство. Аз взимам тези две думи не в обикновен смисъл; не тъй, както обикновено се разбират. Под тия думи аз разбирам едно непреривно разширение на човешката Душа, защото всичко зависи от Безграничното. Щом един човек е безграничен, той може да се разширява колкото иска. (80/лек. 4: стр. 7)

Дойдете ли до Божественото, не пипайте. Някой казва, че иска да се изяви, да покаже кой е и какъв е, да разкрие целия си живот. Човек трябва да знае, че цялата Слънчева система даже не може да го побере. Колкото да се разкрива, няма къде да направи своето изложение. (93/стр. 16)

Де е човекът? То е Божественото, което ние трябва да изучаваме. Той не е някъде вън, физически, някъде между звездите. Звездите са по-малки от нас. Един човек е по-голям от цялата Вселена. Човешката Душа е по-голяма от Слънцето, по-голяма е от стоте милиона Слънца, които съществуват. (116/стр. 155)

Човекът като Пустотност, като Нищо

Нито лошото, нито доброто дават представа за човека. По Същина човек е нещо особено, вън от неговите прояви. Започнете ли да мислите какво всъщност е човекът, вие ще заспите. Също така не може да се мисли за Реалността. (27/стр. 147)

Какво е човек по Същина? На този въпрос не можеш да си отговориш. Речеш ли да мислиш за своята Същина, ти ще заспиш… Човек може да мисли за себе си в смисъл на своите нужди, но не и за себе си като Същина. Ако искаш да знаеш какво си всъщност, ще знаеш, че си Нула– нищо повече.

(8/стр. 20, 21)

…Нищото е свободно, а пък нещото е ограничено. Щом си нещо, не си свободен; щом си Нищо, няма закон да те хваща– никакъв закон, никаква смърт, никакво страдание. Щом станеш нещо, започват всичките ограничения. (114/стр. 288)

…Съществува и друго нещо в света. Тогава единица и нула можете ли да ги съберете? Нищо с нещото можете ли да съберете? Може. Единственото нещо, което можете да съберете, е единицата с Нищото. Единственото Реално нещо в света е Нищото. Нищото е Неопределената Реалност, а единицата е Изявената Реалност. Когато човек има Нулата в себе си, за такъв човек казват, че той няма нищо. Но ако вие турите зад единицата нулата, какво става с тази единица? Увеличава се 10 пъти. Добре, тогава какъв закон може да се изведе? Единицата, това е човекът, а Нищото, това са условията, при които този човек може да се развива. (23/лек. 12: стр. 8)

…Нищото, или Нулата, всякога показва условията, при които единицата може да се развие. Тя е Празното пространство, при което единицата може да осигури своето съществуване. Значи, Кръгът, Нулата, Нищото– това са условията, при които ще се развие Разумният живот. Следователно и това Празно пространство има свое Съзнание. Единицата като влезе в Съзнанието на това Нищо, то може да предаде своето Съзнание и да се изяви в нея.

(95/лек. 11: стр. 11, 12)

С десеторката започва Нова епоха в света. Тук Единицата се развива при Нулата. Тя означава един Нов закон. Вие трябва да знаете как се е развила Единицата– Първичната Причина, или Първичният Елемент, в който са били условията. Нулата, Кръгът, показва, че там е била скрита Тайната.

(11/стр. 59)

Нищото само по себе си никога не се изявява. В Окултната наука това нещо е вярно и вие ще го опитате. Как? …Туй Празно пространство, което се означава с Нищо, то е Божественото в човека, което най-първо ще те изпразни, ще те изчисти хубаво и след като те изпразни съвсем, ще започне наново да те изпълва и ще ти даде такива Познания, за които ти даже не си и сънувал. (95/лек. 11: стр. 12)

Вие не можете да имате едно Висше схващане за Божествения свят, докато не усетите онази Пълна Празнота, че нищо не знаете, но съзнателно да е това. Не да се усещате, че сте невежи, че нищо не знаете, и да страдате, но да имате Пълно съзнание, че нищо не знаете. Още какво трябва да съзнавате? Да съзнавате, че Нищо нямате в себе си. (23/лек. 12: стр. 9)

Човекът като Скритост

Има нещо в човека, което е още скрито.

(115/стр. 338)

Човекът не седи нито във външните, нито във вътрешните си дрехи. Главният елемент, който определя човека, се крие другаде. (30/стр. 155)

Срещаш човека, гледаш, че е сериозен отвънка, и казваш: „Сериозен е“. Но лицето е сериозно, а какво е неговото разположение вътре, ти не знаеш. Или срещаш човека весел, засмян; той отвънка е засмян, отвътре как е? Истинският човек е скрит.

(10/стр. 6)

Какво лошо има, че нещата са скрити? Господ е скрил ценните неща. В Сърцето има Скрити неща. Какво знаете за тях? (32/стр. 300)

Чувате някой да казва: „Искам да обичам целия свят“. Как ще обичаш целия свят с малкото си сърце? Може ли да събереш целия свят в сърцето си? Когато човек пожелае да обича целия свят, това показва, че той има друго Сърце, в което може да събере всички хора. Къде е това Сърце, не знаете. Мястото на физическото сърце знаете, но къде е Същинското, Духовното Сърце, не знаете.

(85/стр. 43, 44)

…Чудесата са скрити вътре в нас. Ти мислиш, въодушевяваш се от Великата мисъл, но тази мисъл е у тебе. Но на кое място е мисълта, не знаеш.

(115/стр. 466)

…Съвременните хора. Вземат някоя своя икона и я препоръчват за чудотворна… Наистина има някои чудотворни икони, дълбоко скрити в Душата на човека. (78/стр. 25, 26)

Хубавото у вас, то е скрито вътре и онзи, който разбира, той ще види вашата Душа. Тя е Божествената– тя е всякога скрита. (117/стр. 3)

Всички неща в живота започват с един вътрешен импулс, с един вътрешен стремеж, с едно вътрешно подбуждение. Дълбоките причини на тия подбуждения, на тия стремежи на човешката Душа в своето съвременно развитие са неизвестни… Можете да имате желание да станете някой философ или някой учен и на това си желание да посветите целия си живот, то да ви коства всичко, но подбудителните причини всъщност са скрити.

(26/стр. 334, 335)

Човекът като Незнайност

Туй, което не търпи никакво определение, то е Божествено. Туй, което се определя, то не е Божествено, то е проявление на Божественото. Човек сам по себе си не може да го определиш.

(110/стр. 210)

Трябва да се определи какво нещо е човекът. Казва се, че човекът е същество, което мисли. Не, той е нещо повече от това, което мисли. Следователно Великото в света не може да се определи напълно. (80/лек. 33: стр. 5)

Казвате за някого, че е жизнерадостен, че е пълен с живот… Ако някой човек се смее и се радва на живота, това още не е самият живот. Смехът, радостта са вътрешни прояви на живота, но не са самият живот. И мисълта е проява на живота, но животът не е мисъл. И добротата е проява на живота, но не е живот. Тъй щото, каквито качества да изреждате в човека, те още не представят самия човек. (27/стр. 146)

…Тесерактът – числото четири. Питагор, както и останалите древни учени са дошли до числото четири. И съвременните математици са дошли до числото четири. Какво се крие до числото четири, те знаят; какво се крие над числото четири, нищо не знаят. Числото пет представя човека, който е извън четириизмерния свят. Тази е причината, поради която човек не познава себе си. Цял живот човек се изучава и в края на краищата никой не може да каже за себе си, че се познава. (59/стр. 67)

Сега вие ще ми цитирате старите гръцки философи, които са казвали: „Познай себе си!“. Съгласен съм с това, но да познаеш себе си, значи да познаваш, че в тебе има нещо Несъизмеримо, че има неща в тебе, които ще останат Непознати. В Непознаваемото ще дойде всичкото щастие, всичката радост за през всичките векове на Вечността.

(29/лек. 6: стр. 21)

…Всички хора… искат да знаят каква ще бъде крайната цел на техния живот. Вие не трябва да знаете това нещо. Хубавото, красивото нека остане като една Загадка в живота ви. Нека има нещо в цялата Вечност, което да не знаете за себе си.

(29/лек. 6: стр. 20, 21)

Човекът като Тайна

…Това, което човек търси вън от себе си, съществува и в самия него. Тайните, които се крият в Природата, съществуват и в човека. (59/стр. 279)

Всички неща в Природата са в тайно. Погледнеш някого и казваш: „Познавам този човек“. Външно го познаваш, но вътрешно той не ти е познат. Той е Космично същество, едно Велико владение.

(100/стр. 158)

…Единственото Реално нещо за човека, това е неговият Ум. Единственото Безсмъртно нещо у човека, това е неговият Ум… Какво нещо е Умът, Тайната на Ума, това знаеха само египтяните, Посветените. И Мойсей знаеше какво нещо е Умът. Единствен той знаеше Тайната за Ума, а всички останали от израилския народ ходеха по… своите чувства. (115/стр. 219, 220)

Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата Ум. Индусите имат думата Ум, или Ом, която считат като Свещена дума, и само Посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя Ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която днес, в днешни времена, съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е Умът, цялата култура щеше да се измени. (115/стр. 228)

Ако Умът на човека е събуден, той има написани вече първите букви от Божествената азбука. Който е добил Ума, той мяза на човек, който знае де са скрити всичките Богатства… Не само това, но човекът на Ума знае де се намира Еликсирът на Живота. (115/стр. 230)

Всеки един от вас носи най-малко три Тайни. Тайната на Любовта в Сърцето си. Тайната на Мъдростта в Ума си. И Тайната за Истината в тялото си. Три Велики Тайни. Има какво да изучаваме.

(36/стр. 49)

…Когато някой пожелае да му кажеш Тайните на Сърцето си, той много иска. Тайните на Сърцето само Бог може да ги знае. (43/стр. 91)

Оставете Сърцето си свободно! Не се месете в Божиите работи! …Бог държи Сърцето на човека в Ръцете Си. Той държи Източниците на живота в Ръцете Си, защото в тях се крият Тайните на Битието. В Сърцето се крият Източниците на живота.

(105/стр. 61)

Един ден от Сърцата на хората според Божието Благоволение ще се разкрие нещо Хубаво. Таи се нещо Хубаво… в тях, но Хубавото още не се проявява. (41/стр. 40)

Трябва да разбереш Тайната, скрита в твоя Дух, в твоята Душа, в твоя Ум и в твоето Сърце. В тези Тайни си скрит ти самият… Не свързвай тези Тайни със сегашния си живот. Да се домогнеш до тези Тайни, значи да придобиеш истинска Светлина.

(47/стр. 75)

Човек не може правилно да расте и да се развива, докато не разбере и проучи пътищата на Светлината. Светлината разкрива… всичко онова, което се крие в човека… (28/стр. 60)

…Дойдете ли до човека като Идейно същество, което търси нещо, стреми се към него и когато става, и когато ляга, това е Великото, Свещеното, Красивото, това са Духът и Душата. Духът и Душата представляват Велика Тайна за човека. Когато човек дойде до онова Просветление на съзнанието си да разбере що е Душа и що е Дух, той ще намери и своя Учител, Който ще го събуди. Този момент– събуждането на ученика от Учителя– представлява същевременно Вътрешно Мистично Разбиране на нещата. (12/стр. 98)

Бог пише една Велика Книга, на която листата са хората. Значи, всяка Душа, в която са вложени Тайните от създаването на света досега, е лист на Великата Божествена Книга. (16/стр. 252)

…Отношението на неграмотния към някоя скъпа, добре подвързана книга. Той разглежда книгата, изследва подвързията , къде е направена… Има друга Книга, по-ценна от тази, на която описвате качествата– тя е човешката Душа. В нея са написани Тайните, скрити в Битието, от създаването на света до края на века. (16/стр. 333, 334)

Като се каже нещо за Душата, някои се питат дали съществува тя, или не. Малцина отварят и четат тази Книга. Един гръцки философ казва: „Познай себе си“. Тази мисъл крие в себе си Учението за Душата. Да познае човек себе си, това значи да отвори Книгата на своята Душа и да чете. Там той ще намери Тайните на Битието. (16/стр. 334)

Светото Писание съдържа по-малко Тайни от това, което Бог е написал в човешката Душа. Четете написаното във вашата Душа да видите как са живели всички живи същества, всички Ангели. Само така светът ще оживее и ще се отвори пред вас. (16/стр. 334)

Човекът е повече от Ум, Сърце,
Душа и Дух

Човек е нещо повече от своя Ум, Сърце и Воля. Те са слуги на човешкия Дух. (112/стр. 202)

…Човек е нещо повече от Ум, от Сърце, от Душа и от Дух. Някога човек е бил Ум, но сега е повече от Ум; някога е бил Сърце, но сега е повече от Сърце; някога е бил Душа, но сега е повече от Душа; някога е бил Дух, но сега е повече от Дух. Като съберете Ума, Сърцето, Душата и Духа на едно място и получите от тях едно сложно съединение, получавате това, което наричате човек. Човек носи качествата на Ума, на Сърцето, на Душата и на Духа заедно, но сам по себе си човек е Същество, което по качества не прилича на отделните елементи, които го съставят. Той е сложно Същество със съвършено нови качества от елементите, които влизат в него.

(1/стр. 58, 59)

Взимате за пример водород и кислород, съединявате ги и получавате вода, която има съвършено различни свойства от тия на водорода и на кислорода… Какво става при съединяването на елементите, че новополученото тяло не прилича по свойства на взетите, не се знае. Навярно в съединението влиза нещо ново. Значи, и за човека казваме, че е някакво ново съединение, получено от няколко елемента, но какво представя новото тяло, никой не знае. (1/стр. 59)

Та човек е това, новороденото, което се ражда. Човек нито е още Дух, нито е още Душа, нито е още Ум, нито е още Сърце; той се нарича „Аз“– новороденото дете, на което човешкият Дух служи, на което човешката Душа служи, на което човешкият Ум служи и на което човешкото Сърце служи. Това е бъдещият човек. Това е бъдещият човек и ако искате да знаете, туй е малкото Същество на Истината. (21/стр. 232, 233)

Вътре в Битието човек не е още Дух. Защото се казва в Писанието: „Ще изпратя Духа Си и ще оживеят“. Казва се още: „Направи Бог човека по Образ и Подобие Свое“– Бог изпраща Духа, Душата, Ума и Сърцето да служат. Туй е Азът, а всички тия помагат за нашето развитие. (21/стр. 233)

Туй, малкото Аз, не е гражданин на Земята. Един ден, когато ние се събудим, когато минем границата на Земята, когато минем от смъртта към Безсмъртието, …ще дойдем на тази Земя, която няма да бъде такава, каквато е сегашната. На всеки ще му бъде приятно да живее колкото иска на нея. Тогава няма да има тия противоречия, които сега съществуват. (21/стр. 233)

Човекът е Мистерия

Всички мисли, които текат в Ума; всички чувства и желания, които текат в Сърцето, идват все от този Велик Извор. Този Извор е Душата. Изворите на Душата се поят от още по-велик Извор– той е човешкият Дух. Изворите на човешкия Дух се поят от още по-велик Извор– той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор– от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. За Него никой нищо не знае. (80/лек. 16: стр. 9, 10)

…Онзи, Който е написал всичко в нашите мозъци; Онзи, Който е написал всичко в нашата Душа– Той всякога е вътре в нас. Той никога не е идвал на Земята, Той никога не се е въплътявал. Мнозина са идвали на Земята, мнозина се въплътявали и са носили Неговото Име, но Онзи, Абсолютният, на Когото хората не знаят Името, никога не е идвал в човешка форма на Земята. Той само се е проявявал… (81/лек. 8: стр. 22)

Досега нито един Адепт, нито един Велик Учител, нито един Ангел не е могъл да ви определи какво нещо е Бог… Бог е Скрит вътре в туй Безгранично и всякога ще остане Скрит, никога няма да Го познаят. През хиляди векове, през цялата Вечност никога няма да Го узнаят. Този, Великият, Абсолютният Безграничен Бог, Той ще остане една Велика Загадка завсякога! Туй ще го турите в ума си! Да не мислите, че някога ще разгадаете какво нещо е Господ. Во веки веков Той ще си остане така Абсолютен! Да се разгадае Животът, значи да се заличи Животът. Велико е само това, което остава Необяснено! (9/лек. 19: стр. 19, 20)

Може да има спор върху това какво нещо е Животът, какво е неговото проявление, но върху самия Живот не може да се спори. Много често хората запитват за произхода на Живота, как е произлязъл той. Животът няма никакъв произход. Той има начало, но началото не е произход. Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход– тя там се проявява. Къде се образува Животът, това никой не знае. Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители не знаят нищо за произхода на Живота. Това е една Загадка. (80/лек. 14: стр. 4)

Човек може да се занимава с този въпрос, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разреши Великата Загадка на Битието, не е в състояние. Ако хората биха разрешили Великата Задача на Живота, те биха се самоунищожили.

(80/лек. 14: стр. 4)

Според мене има три отношения, които са важни. Едно Божествено отношение, което е начало на нещата– оттам, отдето всички неща вземат повод. Средината на нещата– това е Духовният свят, а природният живот– това е краят на нещата. Зад природата не съществува нищо друго. Туй е краят на нещата. Какво има зад началото, ние не знаем; и зад края какво има, също не знаем. Ние знаем само нещата, които са само между тези две граници включени, а извън края и извън началото на нещата всякога остава неизвестно… Какви сте били в началото, никой не знае. Какви сте били преди началото, никой не знае. (111/стр. 288)

Когато хората искат да разрешат въпроса за Живота, какво ги интересува? Искат да разрешат какво нещо е Животът, как трябва да се употреби той, какъв е неговият произход. Животът произтича от Божията Любов, а Любовта произтича от Духа, но това са само думи, които не разрешават въпроса. Как произтича Животът от Любовта, това никой не знае; как произтича Любовта от Духа, това никой не знае. (80/лек. 14: стр. 5)

Изобщо с думи Животът не може да се определи. Следователно това, което не можем да определим, е Животът; това, което може да се определи, е проява на Живота. Ето защо не питайте що е Животът. Обаче движението, мислите, чувствата и постъпките на човека имат известно отношение към Живота, но те сами не са Животът. (92/стр. 24, 25)

Съзнателният Живот – това е една Велика Загадка в природата. Не само за нас, хората от XX век, но и за ония преди нас и след нас до скончание на века все ще бъде една Велика Загадка. (82/стр. 19)

ПРОНИКНОВЕНИЕ

Един неразрешен въпрос

Когато кажете думата човек, вие мислите, че знаете какво нещо е човекът; но ако ви накарат да дадете точно определение за човека, ще се намерите в трудно положение. (101/стр. 23)

Е, какво разбирате под думата „аз“? Щом речем да обясним този „аз“, той се стопява както снега и нищо не остава от него в ръцете ни. (26/стр. 107)

Сега, за да обясня мисълта си, ще ви предам един малък разказ за срещата на един млад момък с една красива, интелигентна, разумна мома… Момъкът казал на момата: „Много съм доволен, че Ви срещнах. Като гледам очите Ви, намирам, че голяма магическа сила се крие в тях“. „Да, но не са мои, назаем ми ги дадоха. Дадоха ми очите, за да ги отварям и да виждам къде ходя, да не се бутам.“ „Ами ушите ти колко са хубави!“ „И те ми са дадени като подарък само да слушам с тях хубавото, което се говори в света, като с радио.“ „Ами колко хубав език имаш!“ „И него ми подариха, за да вкусвам с него хубавите работи в света.“ „Меки, хубави ръце имаш.“ „И те ми са подарък, за да пипам и работя с тях.“ Така се разговарят двамата. Момъкът казва: „Виждам, че всичко, което ти казах, че е хубаво, било все подарък. Кажи ми нещо, което е твое, което не ти е подарено“. Момата отговорила: „Виждам, че ти искаш нещо да ти се даде“. Момъкът помислил и казал: „Ами сърцето ти не е ли твое?“. „То е дадено вече.“ „На кого е дадено?“ „На човешкия Дух, който работи в него.“

Ще кажете, че като дадем и сърцето си, ние трябва да фалираме. Не, не е така. Сърцето трябва да се обработва, а това може да направи само Духът.

„Кажи– казал момъкът– кое е твое.“ Момата казала: „Ще си помисля“. Наистина, каквото пипне човек в себе си, все не е негово, все му е подарено. Къде е човекът тогава? Този въпрос и до днес остава неразрешен. (11/стр. 307, 308)

Някой иска да разбере какво представя той като човек, като его. Този въпрос не се разрешава. Никой досега не е отговорил на този въпрос. Ще каже някой, че е душа, че е его. Това са думи, които не разрешават въпроса. Или ще кажете, че човек мисли, чувства, действа, движи се, пее, играе. И това още не е човекът. Човек не е нито в мисълта, нито в чувствата, нито в постъпките си, нито в движението. (93/стр. 15, 16)

В Свещените Книги намирате мисълта на велики хора, но те са извън тези Книги. Човек прави доброто, но не е в самото добро. Човек мисли, но не е в мисълта си. Хората са свързани по мисъл и по чувства едни с други, но сами те не са в мислите, нито в чувствата си. (105/стр. 114)

Личността, индивидуалността на човека е външна обвивка. Тя не представя истинския човек. Чувствата на човека представят друга обвивка, по-тънка от първата, но и тя още не е истинският човек. Като дойдете до мислите на човека, имате трета обвивка, по-възвишена от първите две, но и тя не е истинският човек. (66/стр. 122)

…Вземете предвид, ако ви попитат какво нещо е човекът. Да опишете какво нещо е човекът. Вземете човека първоначално, когато се ражда на Земята. Най-първо той е едно малко детенце, след туй расте и се изменя, дойде до пълна възраст, после– на преклонна възраст и след туй умре и замине от Земята. Де е човекът сега, в детството ли? И във възрастта не е, и в старостта не е, и в умирането– и там не е. Къде е? Някъде. Вие мислите, че сте видели човека. (10/стр. 70)

Детето, когато се яви в света, какво е предназначението? Дете ли да си остане? Старец ли да си остане? Нито дете да е, нито възрастен, нито в края на краищата старец да е. Какво е предназначението му? Никой не знае какво трябва да бъде човек.

(115/стр. 49)

Говорите за Ивана, за Драгана, но кой от вас е видял Ивана или Драгана? Кой от вас е видял човека? Иван или Драган се е качил на един бял кон, който временно е взел под наем, но конят не е негов. Обаче кой е този Иван? Де живее той? Кои са отличителните му черти? Нищо не знаете. (18/стр. 184)

Къде е човекът?

Кажете ли, че Разумността е в човека, явява се въпросът на кое място именно е тя. Това е задача, към разрешаването на която се стреми всеки човек. (91/стр. 281, 282)

Има нещо в човека, което го одухотворява, но какво е то и къде е, никой не знае. Едни учени предполагат, че е в самия мозък, други казват, че е сърцето и т.н. Важно е, че като заминава за другия свят, човек взима със себе си Разумното, което го е одухотворявало. В него се крие всичкото му богатство. Без него той няма никаква цена нито на Небето, нито на Земята. (91/стр. 282)

Кое е същественото в живота? Малцина могат да отговорят на тоя въпрос. Ако кажете, че умът е същественото, виждате, че той се разстройва. Някой ви удари в главата и мозъкът престава да работи… Значи, мисълта не е човекът. Де е човекът тогава? Мисълта е условие за проява на човека, но човек е вън от своята мисъл. Ще кажете, че човек е в сърцето и в чувствата си. Обаче и сърцето, и чувствата се изменят. (57/стр. 190)

Къде е човекът? Някои казват, че човек се намира в тялото си. Други казват, че човек е в очите. В края на краищата и едните, и другите виждат, че човек не е в очите, не е в никой от удовете на тялото си, но все пак е в тялото. Къде обаче е човек? Човек не е в тялото си, а при това без тяло не може. Духовният и религиозният казват, че човек живее в Душата си. Къде е мястото на Душата? Докато човек е жив, Душата била в него. Като умре, Душата го напущала. Къде е била по-рано, къде отива след смъртта на човека, никой нищо не знае. (27/стр. 62)

Казвам: Ние говорим за ума, за сърцето, за волята, за Душата и за Духа на човека, но де е всъщност човекът? Ще кажете, че човек се намира в тялото си. Ако човек се намира в тялото си, неговото тяло трябва да бъде всякога бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада. Ако човек се намира в очите си, те никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очите се затварят. Ако човек е в ушите, те никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушите понякога оглушават. Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва да прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализирва, не може да мисли. Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем да посочим, че тук или там живее човекът. (25/стр. 62)

…Думите на Мойсея, че Бог направил човека от пръст, имат съвсем друг смисъл от този, който хората разбират… Где е човекът? Човек не е направен от пръст. Че пръстта влиза като съставна част в човешкия организъм, това още нищо не значи. Пръстта не е организирана, в нея няма никакво Единство. А под думата човек ние разбираме Закон на Единство, т.е. нещо Организирано. (34/стр. 278, 279)

Казвате: „Аз обичам еди-кой си човек“. Кое именно обичате в него? „Ума.“ Де е умът на човека? То е все едно да ви запитат кое е ценното в Библията. Един ще посочи известни места от Библията, втори ще посочи други някои и т.н. Обаче важно е да се каже кое място в нея представлява Единството, Единението. Единението, Единството се намира вън от Библията, а не вътре в нея.

(25/стр. 63)

Сега за изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Представете си, че вие имате едно пиано или един орган. Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез него може да се прояви Реалността, или Разумността, на живота. Де се крие тази Разумност: в самото пиано или някъде извън него? Разумността ще се прояви чрез онзи пианист и изпълнител, който ще седне пред пианото, ще изсвири едно парче и след това ще се оттегли настрана, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това. Значи, Реалното, Разумното не е нито в пианото, нито в неговите клавиши, а в натискане на клавишите от някое Разумно същество… Значи, звуковете, които се предават чрез клавишите, са отглас на Разумното в човека, който свири. (25/стр. 63, 64)

Вие говорите с човека, пипате го, но виждате, че Разумното, с което влизате в контакт, не е в неговата форма. (91/стр. 281)

…Място[то], през което се проявява човекът, ние наричаме Същина на Разумния живот. Който знае това място, той е придобил закона на Безсмъртието… Това място в човека е Недостъпно.

(25/стр. 62, 63)

Вътрешното Единство – път към себе си

Дойде ли ви някое тъжно състояние, това не сте вие; дойде ли ви радост, пак не сте вие; разбогатеете ли, това не сте вие; осиромашеете ли, пак не сте вие; придобиете ли знание, не сте вие. Всички тия неща– богатство, знания, сила– това са състояния само. Вие трябва да дойдете в Реалното, да знаете де се намира човекът. (68/стр. 43)

Днес всички хора се поддават на външните промени: срещате един човек, весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек, здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен. При тези промени в състоянието на човека не може да има Единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли едно; като се разболее, мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Де е човекът? (25/стр. 63)

Силата на човека седи във Вътрешното Единение, Вътрешното Единство, до което той е достигнал… Всеки, който е придобил Вътрешното Единство в себе си, той се отличава с Дълбок Вътрешен Мир, с голямо Равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят Мира и Равновесието на този човек. (25/стр. 63)

…Трябва да се знае, че човекът още не живее в Реалността. Ако една негова мисъл или едно негово чувство се проявява и изгубва, той не живее в полето на Реалността. В Реалния живот не стават такива резки промени. Този живот е живот на Единство, живот на Безсмъртие. Единството е Раят за човешката Душа. За това Единство мечтае всеки човек и казва: „След смъртта си ние ще отидем в Рая“. (25/стр. 68)

…Някой казва: „Аз не мога да любя всякога“. Че ти никога не си любил и не можеш да любиш. Човек сам по себе си не може да люби. Люби ли той, това се дължи на Вътрешното Единство… Когато дойдем до това Вътрешно Единение, само тогава ние ще почувстваме какво нещо е Любовта.

(25/стр. 76, 77)

Някои казват, че някогашният Рай бил някъде в Мала Азия, дето текли четири реки. Кои са тези реки? За двете от тях предполагат да са Тигър и Ефрат. Ами другите две реки кои са? Обаче тия четири реки съществуват в човешката Душа. Там съществува и Раят, но за да влезе човек в него, той трябва да дойде до пълно Вътрешно Единство в себе си. (25/стр. 78)

…Човек… Има ли Единство в Душата си, той ще намери де живее човекът. (25/стр. 88)

Великото Навътре

Обърнете се към вашата Душа да намерите оня живот, който още не е бутнат и за който нищо не знаете. Обърнете се към себе си и започнете Новия живот. (57/стр. 126)

…Кое е същественото? Ако кажа, че Душата е същественото, няма да вярвате. Вие нямате опитността да се разговаряте със себе си, т.е. с Душата си. Аз говоря за положителната наука, в която всяко нещо трябва да се опита. „Как можем да се разговаряме с Душата си?“ Това е най-великата наука. Ако можеш да се разговаряш с Душата си, ще научиш Велики неща. Ако не можеш да се разговаряш, ще останеш невежа. Душата е Майката на човека. (57/стр. 191)

…Съзнанието има две посоки на движение: едната е към центъра на Земята, а другата– към центъра на Слънцето. И затова, когато човек постави в себе си този Велик закон на движение, едното движение ще бъде по посока на корените, т.е. по посока на своето Възвишено АЗ, на своята Възвишена Душа. Другото движение ще бъде по посока на Слънцето, т.е. към Бога. Ако човек се движи правилно в тези две посоки, той ще води Благороден, Възвишен живот. (51/стр. 42)

За да може човек да съгради нещо или да успее в нещо, той трябва да има най-малко две опорни точки, от които нито едно същество да не е в състояние да го измести. Първата опорна точка ние наричаме Бог. Евреите са наричали Бога Йох-Хей-Вай. Втората опорна точка е Духът. Едната опорна точка е горе, в Космоса, а другата– в човешкия живот, в човешката Душа. Човек пък е по средата между тези две точки. Благодарение на тези две основи той мисли. (51/стр. 44)

Намиране на себе си

…Задайте следния въпрос: Кое обичате в себе си, че вие треперите? Има нещо, което вие обичате. Има нещо, което вие знаете в себе си. Обичате нещо, за което сте готови да пожертвате живота си. Има нещо, за което вие може да работите. И страдания, и неволи понасяте за нещо. Във вас няма знания, но има нещо, за което всичко жертвате. Кое е то? Това сте вие. Туй, което вие обичате, вие сте близо до Истината, [но] като дойдете до тази врата, казвате: „Не е туй“. Вие се отстраните. Вие стойте при тази врата– тя като се отвори, ще ви поканя да влезете вътре. (111/стр. 321, 322)

…Ние казваме: Няма по-красиво нещо от това човек да познава себе си. Гръцките философи са казали: „Познай себе си!“. (115/стр. 446)

…Човек се стимулира от този въпрос, иска да проникне в своята Същина. (91/стр. 282)

…Както зенитът е най-високата точка на хоризонта, така и в човека съществува една най-висока Неизменна точка. Къде е тази точка, как може да се намери, не се знае, но всеки се стреми към нея. Тази точка се нарича Свещено място в човека, а според някои– Зенит на човешкото съзнание.

(74/стр. 303)

Няма по-велико нещо от това да намери човек Свещеното място на своята Душа, да знае де се намира той и де живее. (25/стр. 90)

Да намери себе си, това е Свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа, лицето си, но това не сте вие– това не е Истинският човек. (25/стр. 90)

Само един Свещен момент има в живота на човека, когато той може да види Душата си, когато той може да види себе си. За този момент именно ви говоря аз като Велика Реалност в живота. И в Писанието е казано: „Човек трябва да потърси себе си и да се намери“. (25/стр. 90)

Казвам: Съзнанието на човека трябва да се пробуди, за да намери себе си, своята Душа. (25/стр. 90)

За да вървиш по Пътя на Любовта, това значи да намериш Майка си в света. За да вървиш по Пътя на Мъдростта, това значи да намериш Баща си в света. Да вървиш по Пътя на Истината, значи да намериш себе си в света. Това е Смисълът на живота… И ако в Пътя на Истината не можеш да намериш себе си, да знаеш какво си, ти не си намерил този Път. (103/стр. 360)

Ти трябва да знаеш кой си, да знаеш, че си едно с Любовта и Мъдростта. Това е Истината. Що е Истина? …Истината е крайният резултат на Вечността. Това не значи, че тя е един резултат свършен, но е резултат, който има Център в себе си. (103/стр. 360)

Осъзнаване за себе си

Не са важни външните отношения на живота, а именно: как съм облечен, доколко съм учен, как говоря, как се проявявам външно и т.н. Всички тия неща са повърхностни, а важното за мен лежи скрито в Дълбочината на моята Душа. Този, Скритият човек вътре, човекът, който не се мени– това съм аз. (29/лек. 8: стр. 10)

Кое е Неизменното в човека, което при никакви условия не се губи? Коя е Постоянната единица, Неизменната величина в човека? Кое го прави в младини един, а в старини друг? Наистина човек трябва да се изменя, но има нещо в него, което при всички условия трябва да остава едно и също.

(69/стр. 179)

Духът не е нещо материално, което може да се хване. Това, което се хваща, то е резултат на Духа. Духът е самият човек. Това, което сте вие във вашето Съзнание, това е Духът. Това, което вие съзнавате; това, което остава Неизменно при всички условия– това наричат Съзнание на човека. Обаче Съзнанието е само едно огледало, едно отражение на деятелността на човешкия Дух. Това, Неизменното у нас, което вие съзнавате, то е човешкият Дух. (115/стр. 450)

Дойде някой беден човек, кесията ти е пълна, но не ти се дава. Вътре в тебе един ти казва „дай“, друг ти казва „не давай“– ти се раздвояваш. Кое е тогава човекът? Човекът не е там, в тия двамата, които спорят. Ти казваш: „Аз имам разположение“. Не, в разположението не си ти. „Нямам разположение.“ И в неразположението не си ти. Не се лъжете. Ако ти си в разположението и ако ти си в неразположението, ти си раздвоен. Онзи, който седи и наблюдава разположението и неразположението, и може да ги възприема, това е човекът.

(9/лек. 29: стр. 10)

И тъй, помнете: Животът на човека се движи между две съзнания. Едното съзнание е неспокойно, постоянно се тревожи. Другото съзнание всякога е тихо и спокойно. Самият човек не е нито в едното, нито в другото съзнание. Човек е онзи, който съзнава и едното, и другото положение. Човек е свободен да участва и в едното, и в другото съзнание. Ако не иска да остане в едното съзнание, може да отиде в другото. В което съзнание и да участва, той все ще има известни резултати. Човек трябва да изучава проявите на двете съзнания в себе си, за да се кали, да си създаде характер, да организира своето тяло. (71/стр. 315)

Дали сте грешници, или праведни хора – това не е човекът. Че сте учени или прости– и това не е човекът. Това са външни прояви, върху които не се спирам. Това е все едно да облечете новите или старите си работни дрехи, а дрехата не определя човека. (42/стр. 189)

Лошото не представя човека, нито пък има нещо общо със самия живот. Де е човекът тогава? Ще отговоря със следния пример. Вие претегляте три хиляди килограма розов цвят и го туряте настрана; виждате, че той представя един голям куп. Дали сте по-близо, или по-далеч от този куп, вие усещате неговата приятна миризма. Питам: Целият куп ли мирише? Не, само една малка част от това количество роза е причина за миризмата. За да се извади онова вещество, което е причина за приятната миризма на розата, всички тия цветове трябва да се варят с вода, докато се извлече едва един килограм розово масло. Значи, тук е важен нектарът, който се е съдържал в цвета. Всичко, което остава след отделянето на маслото, се изхвърля навън като непотребно. Такова нещо представя човекът. Всички негови слабости, недъзи, пороци не са нищо друго освен непотребното от розата, което остава след отделяне маслото от нея.

Казвам: Многото, което човек има в себе си и мисли, че може да разчита на него, е излишно. То се равнява на три хиляди килограма розов цвят. Достатъчно е той да подложи това голямо количество розов цвят на нагряване с вода, за да види колко ще изкара от него. Колко и какво ще извади от тия три хиляди килограма? Само един килограм, но чист нектар, фина материя… Този един килограм представя Същинския човек. (18/стр. 55)

Добрите условия са дадени в живота, но даденото не представя човека. За да се познае, човек трябва да отдели дадените неща от себе си и да остане сам, т.е. само с Онзи, Който е дал нещата.

(2/стр. 98)

Азът не умира. Господ казва за Себе Си: „Аз, Господ“. Значи, Той е Азът, Който не умира. Когато човек съзнава Божественото, т.е. Висшето, Аз в себе си, той е ученик на Новото Учение, носител на Новите идеи. (70/стр. 176)

ВЕЛИКОСЪЩИЕ

Човекът е проява на Бога

За да познаваш хората, първо трябва да познаваш Бога. Всеки човек е проява на Бога. (45/стр. 308)

Един Велик свят се крие във всяка една Душа! И да я познаеш със закона на Любовта, то значи да познаваш Бога… Всеки един човек е проявление на Бога. (9/лек. 14: стр. 22, 23)

Вие трябва да си съставите понятие за човека, бил той мъж или жена, като за нещо целокупно. Сам за себе си човек представя нещо цяло, изявление на Бога. (49/стр. 168)

Сега дръжте в ума си основната мисъл, че има само един Живот, само един Учител, само един Бог. Следователно всички закони, всички прояви в живота се дължат именно на Бога. И когато казваме, че Бог, Учителят, живее в нас, имаме предвид човешката Душа. (49/стр. 131)

Някой път, когато чувстваме един вътрешен импулс, искаме да направим някое добро– Той е Бог, Който се проявява. Той е Единственото Благо. Ние искаме да Го изявим. Когато се изявява чрез нас, ние с години чувстваме Неговото проявление и затова трябва да дадем ход на Божественото. Оттам иде Силата, оттам иде Разумността. (113/стр. 184)

…Когато Бог се проявява в тебе, ще бъдеш умен човек; когато Бог се проявява в тебе със Своята Сила, ще бъдеш силен човек; когато Бог се проявява в тебе, ти ще бъдеш богат човек, здрав човек във всяко едно отношение. Ти ще бъдеш човек.

(113/стр. 184)

Щастието на всеки един човек е поставено в неговия Ум, в неговото Сърце и във вашата Воля. Ще каже някой: „Ти в Бога няма ли да вярваш?“. Чудна работа! Щом ти имаш един Ум, Бог се проявява в твоя Ум; щом имаш едно Сърце, Бог се проявява в твоето Сърце; щом имаш една Воля, Бог се проявява в твоята Воля. Бог извън твоя Ум, твоето Сърце и твоята Воля, Той е непонятен. (115/стр. 259)

Външният Мистичен план на човека

Ще кажете, че има тайни, скрити неща в човешкия живот… Животът на Небето и под Небето е пълен с Тайни. Природата е пълна с Тайни. Сам човек, неговото тяло, е Велика Тайна. Който е възлюбил Бога и ближния си, който учи и работи, той постепенно се домогва до Тайните на Природата, както и на своя организъм. В този смисъл Свято нещо е човешкото тяло. Пристъпвайте към него с Благоговение и Святост. (16/стр. 339)

В създаването на човешкия организъм се крие голяма Мистерия. Когато се казва, че планетите имат влияние върху човешкия организъм, това показва, че те са му дали нещо. Това е закон в Природата. Влияние има само там, дето съществуват отношения на взимане и даване. (93/стр. 23, 24)

Човешкото тяло представя величествено здание, на което трябва да знаете мястото на вратите, през които влизате и излизате. …Човешкото тяло има 12 врати: една към изток, друга към запад, трета към север и четвърта към юг. Останалите 8 врати ще намерите вие сами. Какво представят 12-те врати на човешкото тяло? Според някои учени тия врати са наречени Източници на живота. (1/стр. 4)

…Като казвам, че Природата е скрила своите Тайни и по малко ги разкрива, имам предвид човешката глава, в която се крият големи богатства. Тези богатства се откриват по малко, постепенно, и то само за Разумните, за добрите и прилежните хора, които обичат да работят. (62/стр. 238)

Ако разгледаме човешкия мозък и вземем съвременното знание, то може да се напечата в 90 книги като Свещеното Писание и в мозъка на човека ще остане място за още 900 такива книги. Питам: На празното място какво ще турим? Значи, има предвидено нещо друго. Ние сме едва в началото на Великата Божествена Книга. (5/стр. 81)

В човешкия мозък, отпред на челото, има орган, състоящ се от 25 хиляди клавиши. Бъдещият човек ще си служи с тоя орган. Той ще си служи с музиката на своето съзнание. (61/стр. 72)

Много хора… очакват доказателства за съществуването на Бога. Какво доказателство може да ви се даде за това освен възможността да се свържете с онзи център, който се намира на горната част на главата. Това е центърът, който доказва на човека, че съществува една Любов в света– Любов към Бога. Идете у дома си, затворете се в стаята си и отключете този център да видите какво е написано на него. Щом прочетете написаното, затворете бързо вратата на този център. (1/стр. 210)

На този, най-високия връх, [на] най-високия връх на човека ще бъде Любовта. Истинската Любов– тя е на средата на главата отгоре, на темето. Това, което индусите наричат Хилядолистник, с 1000 листа. Когато той се събуди в човека, той е Мощният господар в света. Цялата Природа е на неговите услуги, на неговото разположение.

(11/стр. 466)

Живият Живот в човека

Кажете ми коя беше Първата дума, която Адам каза. …След като Бог му вдъхна Диханието, той видя Бога… Тъй е казал Адам на Господа: „Господи, да бъде благословено Името Ти, че тури Твоя Живот в мене, и аз ще се постарая да оправдая онова, което Ти си ми дал“. (115/стр. 474)

Казвате: „Какво нещо е човек?“. В Първата глава на „Битието“ Мойсей пише за създаването на човека: „Взе Бог пръст, направи от нея човек, вдъхна в ноздрите му Дихание и той стана Жива Душа“. Значи, Животът, Живото в човека, което седи далеч от неговия интелект, от неговите добродетели, от качествата на неговото сърце, които го смущават– това е Истинският човек. (2/стр. 102)

Който иска правилно да разреши своя живот, той трябва да отиде при някой извор или при някоя чешма и от тях да научи Разгадката на Живота. Камъните, от които е съградена една чешма, завинаги остават едни и същи, но водата, която изтича от чешмата, всеки момент бива различна. Красотата и цената на даден извор зависи от водата, която постоянно изтича от него. В този смисъл и човек трябва да бъде извор, който постоянно да тече, да извира. (18/стр. 61, 62)

Ако излезеш като река от някой голям Източник и не придобиеш из пътя си никакви притоци, ти скоро ще изсъхнеш. Ако имаш притоци, ти постоянно ще се увеличаваш, докато един ден пак се влееш в Божественото море, в Източника на своя живот. (88/стр. 42)

…Под Живо нещо разбираме същество, което не се смалява, но постоянно расте и се развива. Живото същество не можем да уподобим даже и на съзнанието, защото и съзнанието понякога се помрачава. Живото същество обаче никога не се помрачава, защото Животът е в него. (70/стр. 3, 4)

…В общия живот има две положения: човек може да бъде извън Битието, а може да бъде и вътре в Битието; човек може да бъде извън Живота, а може да бъде и вътре в Живота. (81/лек. 23: стр. 6)

Когато човек страда, той е извън Живота. Когато човек се мъчи, той е извън Живота. И когато човек се радва, той е пак извън Живота. Значи, от едната страна извън Живота, отляво именно, има страдания, мъчения, ад; от другата страна на Живота, отдясно, има радост, веселие, блаженство, рай. Питам тогава: Какво е същинското положение на Живота? (81/лек. 23: стр. 6)

Който има Живот в себе си, никога не загазва, никога не заболява, никога не умира. Който има Живот в себе си, грях не прави. Той не се натъква на противоречия. Той се е домогнал до Изворите на Живота. Кои са Изворите на Живота, това оставям на вас да мислите и сами да си отговорите.

(92/стр. 31)

Божествените неща са всякога закрити. За да разберете съдържанието им, вие трябва да отидете на мястото, отдето те извират. (93/стр. 15)

Целият Живот произтича от Духа– онази, Първичната Причина. Под думата Причина разбирам онова, което дава възможност на Живота да се прояви– то е Духът. (115/стр. 422)

Духът е онова, което носи Живот. Разумното, Възвишеното у нас. (115/стр. 425)

Ако вие възприемете това Ръководство на Духа, на Онова, Което дава Живот, Животът трябва да дойде. Без Истинския Живот не може да има никакъв прогрес в света. (115/стр. 426)

Под думата Необикновен човек разбираме човек, който започва с Живота, а под Живот разбираме всички онези Велики условия, които са скрити в човека. (80/лек. 14: стр. 4)

…Бог да живее навсякъде в света и да бъде все и вся за нас– това е Великата задача, която съществува сега в света. Бог да бъде Бог на Любовта, Който се изявява като Живот, като Мъдрост и като Светлина. (81/лек. 5: стр. 30)

Животът на Сърцето представлява Вътрешен Живот, който иде от Бога. Живота на Сърцето ние наричаме Живот на Любовта, който Живот има пряма връзка, прямо отношение със Сърцето и с Душата на човека. (83/стр. 33)

И тъй, когато се говори за Великия Океан на Живота, разбират се всички Девствени Сили, събрани в човешкото Сърце. Те образуват Разумния свят на чувствата, на Любовта. (83/стр. 34)

…Вечността има начало, има и край, т.е. има глава, има и опашка, които никога не могат да се обяснят. Единственото нещо, което човек може да направи, е да съедини главата с опашката, да образува колело, с което да се движи колкото иска и когато иска. Такова колело представя Животът. Когато искате да спрете Живота, т.е. да си починете, трябва да разтворите колелото и да образувате от него права линия. Които разбират Живота, те са образували едно колело от началото и от края; които не разбират Живота, те са разтворили това колело, образували са права линия. (96/стр. 23, 24)

Предвечно вложеното в човека

Единственото нещо, което ни очаква, е онова, което Бог е вложил в нас– Той е вложил нещо, подобно на Себе Си– да развием ние Божественото в нас; туй е пътят на сегашното развитие. (115/стр. 475)

Има във вас нещо Божествено, което Бог иска да събуди. И Писанието казва: „Възлюбил си Истината в човека“. Във вас има един Божествен зародиш, който от хиляди години седи и чака да дадете ход на Божествената Светлина, за да може това, Божественото, да оживее. (14/стр. 252)

„В Начало бе Словото и Словото бе у Бога“… Какво разбирате под думите „В Начало бе Словото“? Това значи: В Начало бе семето и семето бе Начало на всичко онова, което израсте. „В Начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.“ Значи, в Начало бе семето и Силата беше в семето. И всичко, каквото стана, чрез семето стана, чрез Силата, която беше в семето. Това е разбиране… Всеки човек сам за себе си е Словото. Ако разбирате защо сте дошли на Земята, трябва да знаете, че като човек вие сте Божественото семе, Божественото Слово. (103/стр. 202)

Моята цел е да събудя Красивото, Мощното, което е вложено във вас от памтивека. Когато Красивото и Великото в човека изникне и започне да расте, тогава всички хора ще се разберат. (71/стр. 109)

…Непременно трябва да се събуди във вас туй, Висшето Съзнание в човека. Вие трябва да познаете ония Права, които Бог е вложил във вас; какви Сили е вложил Бог, какви Способности. (82/стр. 210)

За да имате Съзнание, значи имате нещо дадено. Като кажем „дадено“, вие може да мислите, като че дадено нещо отвън. Не е така. В самото естество на човешката Душа има вложено туй, което човек търси. (23/лек. 3: стр. 4)

Соломон дохожда до заключението, че човек трябва да бъде доволен от онова, което е вложено в него, и да не търси неща вън от себе си.

(42/стр. 184, 185)

Та казвам: Вярвайте в онова, което е вложено във вас. Не се заблуждавайте с външни неща. Вярвайте в туй, което е дълбоко във вас. (115/стр. 515, 516)

Това, което сега ви говоря, не е ново. Вие сами ще го разберете, то е вложено във вас. Трябва да си спомните вашето минало. Аз не говоря за онези, които нямат минало. Аз не говоря и за онези, които мислят, че за пръв път са дошли на Земята. Аз говоря за тези, които много пъти са дохождали и живели в Райската градина. Те са от рода на хора отпреди хиляди години, които търсят в себе си Божественото Начало. (4/стр. 213)

От векове написаното в човека

…Ако човек знае законите, които управляват живота, той може да предизвика онова Истинско Знание, дълбоко скрито в него. (4/стр. 205)

Да добие човек външни знания, за това се
изисква много време. За вътрешното Знание обаче не се иска много време. Достатъчно е човек да се вдълбочи в себе си, за да прочете онова, което от векове е написано в него. (106/стр. 19)

Главната задача на съвременния човек е… да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено в него. Като го освободи, той трябва с голяма предпазливост да изчисти със своите четки всичкия прах от плочите, наслоен от вековете, без да заличи написаното върху тях… Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от вековете още идеи и чувства. (60/лек. 5: стр. 18)

И сега, като става въпрос за свършване на известни науки, казвам: Има друг начин, по който се изучават науките, а именно като се чисти и освобождава съзнанието от ненужния багаж на миналото. Изчисти ли се съзнанието на човека, в него изпъква онова Истинско и Положително Знание, написано върху него от памтивека. Всеки човек е работил някога в своето минало за придобиване на това Знание, а днес трябва да работи за неговото освобождение. (60/лек. 5: стр. 18)

И ако днес човек учи, работи и прави ред усилия в своя живот, всичко това не е нищо друго освен усилията на неговия Дух да освободи от забрава своето Първично Знание, което той някога е имал. (60/лек. 5: стр. 18)

Скритото Богатство в човека

Вие имате Заложби вътре в себе си. Едно голямо Богатство, което не го знаете къде е заровено.

(73/стр. 265)

Човек не знае какво крие в себе си. Той е затворено Богатство, затворен Извор; свещ, турена под шиник. Той е Запечатана Книга. Велико съдържание има тази Книга в себе си… (28/стр. 288)

Както орехът затваря доброто си съкровище в няколко обвивки, така и човек крие истинското си Богатство в няколко обвивки. (101/стр. 162)

Съвременните хора се страхуват от живота, без да подозират, че крият в себе си грамадно Богатство. И най-бедният с това Богатство може да се справи с беднотията си. С това Богатство и най-нещастният може да се справи със своето нещастие. В един момент бедният ще се справи с бедността си и нещастният– с нещастието си. Като ви наблюдавам, аз се чудя как не сте могли досега да използвате това грамадно Богатство, което Бог е вложил във вас. (4/стр. 186)

Съвременните хора се намират в замък, в който има каси, пълни със злато. Те знаят местата на касите, ключовете им са в ръцете, но не могат да намерят съответните номера на ключовете. Те са забравили кой ключ на коя каса отговаря, вследствие на което Богатството им остава неизползвано. Ако знаете номера, а не можете да отворите с ключа, вие казвате, че работата не върви. Какво представя замъкът? Човешкото тяло. Касите със злато? Това са Дарбите и Способностите на човека. Значи, човек носи Богатството в себе си, но е изгубил ключа, с който може да проникне в него. Като не може да се ползва от вътрешното си Богатство, човек търси външно богатство, но остава недоволен. (7/стр. 177, 178)

Всеки един човек иска да бъде силен, богат… Ние даваме на Богатството една възможност– ние го оприличаваме на неговото Първично състояние. Богатството в пълния смисъл не е нещо физическо. Богатството седи в неговия Ум, в неговото Сърце и Воля, Богатството седи в неговата Душа и в неговия Дух. Ако туй го съзнаваш, ти всякога можеш да бъдеш богат… Ако съзнаваш Богатството на своя Ум, учен човек ще бъдеш; ако съзнаваш Богатството на своята Душа, любвеобилен може да бъдеш; ако съзнаваш Богатството на Духа, ще познаваш какво нещо е Божествената Сила. (115/стр. 91, 92)

Едно трябва да се знае: човешката Душа крие в себе си несметни Богатства, които постепенно се разкриват. Следователно не се стремете към земното богатство, но обърнете погледа си към Богатството на своята Душа. Всеки човек, на когото съзнанието е пробудено, се стреми към това бъдещо Богатство. (53/стр. 241)

Пожелавам на всички да се свържете с Първичната Причина, Която ще внесе във вас Новата култура. Тя всеки ден ще разкрива Богатства– скрити, дълбоко заложени в Душите ви. (51/стр. 293)

Всичко се съдържа в човека

Човек иска да бъде богат, учен, щастлив, а въпреки това не успява. Защо? Защото той се стреми към богатство, без да подозира, че богатството е в него. Той иска да бъде щастлив, без да подозира, че щастието е в него. Той иска да стане учен, без да подозира, че науката е в самия него. (33/стр. 284)

Щастието на човека, това е наука. Човек носи своето щастие със себе си. Той е забравил къде се крие неговото щастие. (115/стр. 93)

…След като сме забравили онова Божествено Знание, с което човек е бил първоначално създаден, ние сме дошли сега до механическия процес на щастието– очакваме туй щастие да дойде от вън. Истинското щастие на човека не може да дойде от вън. Истинското щастие на човека иде от вътре.

(115/стр. 95)

Днес всеки човек търси изгубения Рай. Какво нещо е изгубеният Рай? Щастието. Наистина всеки човек иска да бъде щастлив, да се повдигне в обществото, да стане учен, гениален човек, Светия. Той не подозира, че това, към което се стреми, е в самия него. (1/стр. 278)

Вие ще кажете, че някъде в Мала Азия е бил Раят. Ако там е бил Раят, къде са другите две реки, там има само две: Тигър и Ефрат. Ако разказът е верен, де са другите реки? В Писанието се казва, че имало злато, скъпоценни камъни… Раят и сега съществува. Тези четири реки и сега съществуват у него. Не искам да доказвам. Трябва специална лекция, [за] да ви доказвам, че тези реки са у човека. Мога да ви докажа как точно описва Писанието… Както се доказва, че едната река имала злато и сребро– от нея зависят всичките мисли и чувства у човека. В него е тази река. А сега хората извадили този вътрешен Рай и го проектирали някъде вънка, турили го в Мала Азия. (115/стр. 144)

Някои казват, че Раят е някъде в пространството. Не, той е в мозъка на човека. Раят е в мозъка на човека, но той представя свят не като нашия; неизмерим е този свят, в който се помещава Раят.

(103/стр. 209)

Раят, който търсите, е в самите вас. Вие всякога можете да го имате. Ако влезете неподготвени в този Рай, не може да издържите на неговата Светлина, тя е непоносима за вас. (97/стр. 62)

Какво представя Небето? …Най-красивото място в света е Небето. Искате ли знание, сила, здраве, богатство, Любов, ще ги намерите на Небето. Мястото на Небето е в самия човек. (27/стр. 319)

…Небето е вътрешно състояние. Понятието за Небето е вътрешна неограничена идея. Ето защо никой не може да каже къде е Небето. Всеки има едно Небе в себе си, но къде е то, не знае. (107/стр. 76)

Който знае къде е неговото Небе, той има представа за себе си. Ако не знае мястото му, той няма представа и за себе си. Казано е в Писанието: „В Начало Бог създаде Небето и Земята, а Земята беше неустроена и пуста“. Небето е място, населено от същества, завършили своята земна еволюция. Нека всеки намери това Небе в себе си. Ще кажете: „По-добре да намерим Христа“. Дали ще намерите Небето, или Христа, идеята е една и съща. Бог, Христос и Небето са синоними. Те изразяват една и съща идея. (107/стр. 76)

…Любовта има отношение към Божествения свят. Не може в твоята Душа да се прояви Любов, докато нямаш един обективен Божествен свят. То е светът, то е Идеалното– туй, което ни блазни, за което ние въздишаме, че то е Божественото. То не е далеч, то е в нас вътре. (103/стр. 72)

Човек… Търси ли нещо, стреми ли се към нещо, той може да го намери в себе си. Щом се вглъби в себе си, човек нищо не очаква от хората… Търси ли знания, библиотека, църква, човек ще ги намери в себе си. (33/стр. 134, 135)

Представете си, че някой човек е изпаднал на един усамотен остров, а трябва да чете книги, да се моли на Бога. Къде ще намери библиотека, църква или болница, ако трябва да се лекува? Той може да намери всичко това в себе си. (33/стр. 135)

Съвременният човек не е дошъл още до познаване на себе си. Той иска да изучава външната природа, да има на разположение лаборатория, уреди, с които да прави своите опити. И това е добре, но същевременно той трябва да изучава себе си… Човек има в себе си един от най-усъвършенстваните телескопи, микроскопи, радиоапарати. „Ама обсерватория нямам.“ И обсерватория имаш, но още не си я отворил. „Искам да следвам в някоя консерватория.“ И консерватория имаш. Започни да работиш съзнателно върху себе си и след известно време ще се отвори обсерваторията и консерваторията ти. (59/стр. 278)

Човек носи в себе си всичко: и музиканти, и поети, и учени, и философи. Следователно, каквото пожелае, той може да го постигне. (59/стр. 278)

Казвате: „Айнщайн е учен човек. Дарвин, Кант също така са учени…“. Айнщайн е някъде в Германия, Дарвин– в Англия, Кант– в Германия, обаче всеки човек включва в себе си и Айнщайна, и Дарвина, и Канта. Всички хора живеят във вас. Цялото човечество се съдържа в един човек и всеки човек е в цялото човечество… За да се разбере тази идея, човек трябва да разглежда живота като нещо цяло. (70/стр. 160)

Библията вътре в човека

…Всинца ние сме Божествено написана Книга. Ако разбираме добре тази Книга, ако разбираме правилата, по които Книгата е написана, може да се ползваме от нея. (76/стр. 70)

Някои от вас четете Библията. Имате една история, написана във вас, много по-голяма от тази, написана в Книгата. Тази история е с всички картини, които, ако се турят на кино, ще бъдат нещо чудесно; ще видите как е станал светът. (76/стр. 82)

Някои четат и носят Библията. Някои я турят под главата. Свещена Книга е. Тя трябва да стане Живо Слово, написано в човешкия Ум– да започне тази Библия да говори вътре. Има една Библия, написана вътре в човека. (3/стр. 222)

Като говорят за Библията, която е писана от човеци, всички я считат за Свещена Книга. Дойдат ли до главата, в която се крият неща, писани от векове, малцина се замислят за нея. Според мене единствената Свещена Книга, която всеки човек има в оригинал, това е човешката глава. Освен написаното вече всеки момент в нея се пише новото, което човек преживява. (40/стр. 219)

Всичко, което Христос е говорил преди две хиляди години, е написано в главата. Това, което днес говори, пак се пише в главата. Съвременните хора не разполагат още с нужната Светлина да четат и разбират това, което е писано в главата им, както и онова, което всеки ден се пише. (40/стр. 219, 220)

…Ползвайте се от Светлината на Съзнанието си, за да четете в оригинал Свещената Книга, написана в главата ви, и чрез нея да коригирате Свещената Книга вън от главата ви. (40/стр. 220)

Колкото и да четете Библията и Евангелието, да се запознавате с живота и опитностите на Пророците и Апостолите, все ще ви липсва нещо. Тези Книги не са още единствените, от които човек може да се ръководи… Какви книги са ръководили Аврама, Йеремия и другите Пророци? Аврам нямаше никаква ръководна книга, но беше приятел на Бога. Аврам носеше в Сърцето си Книга, неписана от човек. Всеки, който носи тази Книга в Сърцето си и я прилага в живота, той е приятел на Бога. (53/стр. 299)

Казано е в Писанието: „Ще напиша закона си в Сърцето на човека“. Значи, сам Бог е написал закона си в човешкото Сърце. Който има Светлина, той чете Божия закон в оригинал и оттам го превежда на хората. И Мойсей написа законите по същия начин. Той ги четеше в главата и в Сърцето си в оригинал и ги превеждаше на език, достъпен за онези, които нямаха Светлина сами да четат и разбират. (40/стр. 220)

Оригинала, който се намира в човешката глава и в човешкото Сърце, философите наричат Акашови записи. Когато казваме, че човек е готов да служи на Бога, имаме предвид онзи, който чете в оригинал Божия закон. Дойде ли съмнението и колебанието в него, той е изгубил оригинала и чете някой превод, в който непременно има грешки.

(40/стр. 220)

Според мене Акашовите записи са в главата. Двойно копие има мозъкът. Вечерно време оригинала го носите в себе си. Вечерно време, като излезете [от тялото], оставяте копието, а в главата си носите оригинала. (3/стр. 363)

Апостол Павел казва: „Вие сте написана Книга“. Велики и Славни работи са написани в човешката Душа, които за в бъдеще ще се четат и препрочитат. Първо човек ще почне да чете написаното на Ума, на Сърцето, докато дойде най-после до човешката Душа, в която се крие Истинското Божествено Знание. (70/стр. 215, 216)

Вие, като срещнете някой брат, казвате: „Аз познавам този брат“. Не го познаваш. Тъй както вчера го познаваше, днес той не е такъв… Всеки ден човек се разтваря, всеки ден разгръща по един нов лист от своята Душа. Всяка Душа е отлична Книга, но за външния, физическия свят човек е нещо друго. Когато дойдем до Душата, тя е една Велика Божествена Книга, която постоянно се разкрива.

(41/стр. 87)

Много неща сте чели, но от това, което хората са писали. Вие още не сте чели това, което Бог е написал във вас. (4/стр. 63)

Човек трябва да се добере до законите, писани вътре в неговата Душа. Това е задачата на неговия живот. (112/стр. 205)

Докато човек не се добере до законите, написани в неговата Душа, той ще виси във въздуха– нито на Земята ще живее, нито на Небето между Светли и Възвишени същества. Тази е една от задачите на човешкия живот. (49/стр. 201)

Всичко, което Бог е създал през Вечността, е складирано в Душата. В това отношение тя представя грамадна Библиотека, пълна с най-хубавите Книги в света. Който иска да учи, той може да вземе една от Книгите на тази обширна Библиотека и да чете. (28/стр. 22)

Защо младият не изисква работа от стария? Защото той гледа на него като на Свещена Книга, в която Бог е написал много неща… Не само старите, но всеки човек е такава написана Книга. Знаете ли историята на тази Книга? …Велико нещо се крие в тази Книга– животът на Ангелите, Архангелите, Херувимите и Серафимите. Душата е Велика Свещена Книга, в която е написана историята на нейния живот. (5/стр. 147)

Онази Велика Свещена Книга на Любовта, от която произтича животът, това е човешката Душа. Човешката Душа е една Велика Книга. През милионите векове, през които тя е минала, по нейните върхове и долини, на всяко едно нейно дръвче има толкова хубави неща написани! (26/стр. 64)

Разтворете Душата си и в нея ще намерите всичко, което ви интересува. Ако срещнете някаква мъчнотия, тя ще бъде в недостатъчната Светлина, за да проникнете в гънките на Душата си. Умът е Светлината, а Сърцето– огнището, на което се туря горивният материал. Като се запали, той дава необходимата Светлина на човека да може чрез нея да чете написаното в своята Душа. (16/стр. 234)

…Библията… Ще кажете, че тя е Свята, няма подобна на нея. Не отричам това, но тази Книга е в Душата ти… Тя е само отражение на твоята Душа. Всичко, което излиза от Душата ти, още не е написано в тази Книга. (24/стр. 153, 154)

Душата е онази Свещена Велика Книга, в която са написани всички прояви на Бога… Следователно Висшите духове се грижат за човека, понеже в неговата Душа е вложено всичко онова, което е минало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Всичко това е написано в човешката Душа и който знае да чете, може да учи от нея развитието на цялото Битие. (60/лек. 6: стр. 10)

Като четете Откровението, ще видите, че Йоан се е намерил в трудно положение. Той извадил една Книга от Небето, която била запечатана с Печати. Тогава не се е намерил нито един учен човек, който да може да я разпечата, да види какво има в нея. Тази Книга трябва да се отвори. Този, който плака, е бил Йоан. „Не плачи“– казва се. Най-после се намери един смел човек, който отвори тези седем Печата. Той е бил Йоан. Той показа какво е било написано в тази Книга.

Ще питате коя е тази Книга. Тази Книга е вашата Душа. Вашата Душа е Книга, запечатана със седем Печата. Вие сте човекът, който сте повикан да отпечатате тази Книга и да видите какво има в нея. (11/стр. 253)

Отворете Книгите на вашата Душа, на вашия Дух, на вашия Ум и на вашето Сърце и ги прочетете. Те са най-хубавите Книги, които трябва да четете. Новото, което днес ви казвам, е да прочетете тия четири Книги, в които е описан целият ви живот от създаването ви досега. По-хубави Книги от тях не съществуват. (28/стр. 289)

Четете Книгите на вашата Душа, на вашия Дух, на вашия Ум и на вашето Сърце да видите какво Бог е писал в тях. Те представят истински Оригинал на нещата. Каквото друго и да четете, вие ще се объркате. От всичко четено задържайте в себе си само онова, което е вярно с Оригинала. Което не е съгласно с Оригинала, туряйте настрана. (28/стр. 289)

В Откровението се говори за една Книга, затворена със седем Печата. Йоан казва, че нямало кой да отвори тази Книга. Най-после се явило едно агне, което разпечатало тази Книга. Днес тази Книга е отворена и всеки е свободен да чете от нея. Тази Книга е пред вас и вие трябва да я четете. „Коя е тази Книга?“ Тя е Книгата на вашата Душа, на вашия Дух, на вашия Ум и на вашето Сърце.

(28/стр. 289)

Стаената Сила в човека

Със сегашните си възгледи за живота хората не могат да постигнат нищо. Изменят ли възгледите си, те ще видят каква Магическа Сила крият в себе си. (1/стр. 91)

Мощните Сили седят скрити в самия човек.

(115/стр. 458)

Във вас се крият Незнайни Сили, които като се развият веднъж, няма да бъдете вече роби на условията, но Господари. (97/стр. 55)

…В човека се крият Мощни Незнайни Сили. Незнайното в човека работи постоянно в неговото съзнание. Хората проявяват своите обикновени сили, понеже не вървят в Божествения Път, дето работят Живите Мощни Сили. (4/стр. 32)

Съзнанието на човека има две страни: едната страна е тази, която се занимава с обикновените, с човешките работи, а другата страна, това е Висшето Съзнание, което се занимава с Божествените работи… Човек, в когото това Съзнание е събудено, разполага с грамадни Сили. (34/стр. 189)

Това, Силното, което може да премахне страданията у човека не само за един момент, но за през целия му живот, това е Новото положение– това е Зрението, или това е още тъй нареченият Ум, който ще дойде да се прояви. Той е в сила да премахне всички мъчнотии. (115/стр. 233)

…Умът… Той е единствената Мощна Сила в света, която движи цялата Вселена. Умът движи цялата Вселена. Всички неща в света се движат поради един Велик Ум. Умът движи света. Закономерността в света е образувана от този Велик Ум. И нашият Ум е клон от този Велик Ум на Космоса.

(115/стр. 266)

…Окултният ученик трябва да познава какви Сили са вложени в него и какво днес може да направи с тези Сили. Той разполага с много повече Сили, отколкото има възможност да използва.

(62/стр. 285)

Ако изучавате човека от материалистична гледна точка, ще видите, че той е произлязъл от една Същина, по-мощна, по-чиста, по-устойчива от материята на окръжаващата среда. Човек е по-як от желязото, по-тежък от златото и платината, по-подвижен от въздухообразните тела, по-мощен от светлината и топлината. Ако поставите човека на топлина, на която физическите тела се разтопяват, той ще издържи. Защо? Защото Силите, които действат в Духовното естество на човека, са по-мощни от тия, които действат във физическата природа. Като говоря за човека, аз… имам предвид Духовния човек, който е Мощен и който е развил в себе си всички вложени Сили и Способности. Този човек крие в себе си възможностите на цялата Вселена. За този човек се казва, че е малка Вселена.

(53/стр. 268, 269)

Вие притежавате грамадна Сила, но не съзнавате това. Вие сте подобни на слона, без да разбирате каква Сила криете в себе си. Като не съзнавате Силата си, вие не можете да я употребите намясто. Представете си, че завързвате слон с конец за един дъб. Същевременно вие внушавате в ума на слона мисълта, че ако мръдне малко, конецът ще се дръпне силно и ще откъсне хобота му. Слонът се уплашва и не смее да се мръдне да не се скъса хоботът му. По едно време едно малко дете се отправя към слона и започва да го глади по гърба и да му казва: „Моля ти се, качи ме на гърба си да ме разходиш малко“. „Не мога– отговаря слонът.– Вързан съм здраво до този дъб, не мога да се мръдна. От малкото помръдване хоботът ми ще пострада.“ „Аз имам сила да скъсам конеца. Ако ме дигнеш на гърба си, аз ще скъсам конеца“– отговорило детето. Слонът се мръднал, за да повдигне детето и конецът се скъсал.

Съвременните хора се намират в положението на вързания с конец слон и понеже са наплашени, че ако мръднат на една или на друга страна, ще пострадат, те седят с години вързани на едно място. Бог им казва: „Ако приемете Любовта в ума и в сърцето си, Аз ще скъсам веригите, които ви ограничават, и вие ще бъдете свободни“. Щом се освободите, вие ще възприемете Великите блага на живота. (1/стр. 89)

Мисълта за Бога събужда Скритите Сили в човека. (6/стр. 135)

Когато стане едно с Бога, човек познава себе си, разбира какви Мощни Сили се крият в него, с които може да бъде полезен и на себе си, и на своите ближни. Който не се е свързал с Бога, той не може да се ползва от своите Сили. Той казва: „Какво мога да направя аз, сам човек?“. Ако се свържеш с Бога, много нещо можеш да направиш. Свърже ли се с Бога, човек може да си служи с Магическата пръчица… (1/стр. 214)

Няма по-силно око в света от окото на човека. Ако ти гледаш право в очите тигър или вълк, или змия, тя ще се страхува и ще отстъпи… В Африка има негри, които са правили такива опити. Ако го срещне някой лъв, той знае, че е изложен на явна смърт. Затова негърът започва да гледа лъва право в очите, без да трепне окото му, после му тропне с крак и така лъвът отстъпва. (115/стр. 526)

Представете си, че имате насреща си една мъчнотия. Тя е лъвът, който иде насреща ти. Ти… ще го гледаш право в очите. Той ще отстъпи. Ако се обърнеш и започнеш да бягаш, тя с един скок само ще те повали на Земята… Нямало е случай, когато, ако човек я гледа право в очите без страх, тя да не е отстъпила. (115/стр. 527)

Всеобхватността на човека

Бог създаде планетите за развиване на човешкото Сърце, създаде Слънцата за развиване на човешкия Ум. И вдъхна в него Дихание за живот да се разширява неговата Душа, да изучава целия Космос, цялата Вселена. И укрепи Духа му да работи във Вечността. (55/стр. 48)

Под думата Душа ние разбираме цялата Вселена с всички светове, които влизат в нея. Душата включва всичко в себе си. Под думата Дух ние разбираме Силата, която работи в Безграничното пространство. Под думата Ум ние разбираме Светлината, която прониква цялото пространство. Под думата Сърце ние разбираме Доброто, което работи в света. (28/стр. 317)

Животът се проявява от вътре навън, т.е. от центъра към периферията. По какво се познават проявите на живота? По разширяването. Който носи живота в себе си, той постоянно се разширява. Ето защо, за да се прояви животът, нужни му са широки области на проява. Цялата Вселена е създадена само за един човек. И ако ме пита някой защо са създадени небето и Земята, казвам: Те са създадени за мене при условие, че разбирам законите, които управляват света. (5/стр. 32)

Човек като Духовно проявление живее в целия Космос: в Бога, в Ангелите, във всички хора, животни, растения, камъни. Какво означава тази идея? Да съзнава човек, че живее в целия Космос, това значи, че той е свързан с живота на Бога, на Ангелите, на хората. Човек е свързан по мисъл с Бога, с Ангелите и с хората, вследствие на което става преливане в тях. (27/стр. 70)

Човек може да е учен, може да е прост, но Същината му не е нито в учеността, нито в неговата простота. Човек е Жива Велика Душа, толкова необятна, че изпълва цялото пространство. Когато излезете вън да наблюдавате небето и да се любувате на звездите, това е, защото Душата ви се простира до тях. (100/стр. 161)

Връзката на човека с други светове

Ако сте в съгласие с Живата Природа, ще се свържете със звездите; те ще ви разберат и ще ви проговорят. (100/стр. 161)

У някои хора сърцето като направи 10 удара, явява се един малък промеждутък. У други след 20 удара се явява един малък промеждутък, у трети– след 30 удара, у четвърти– след 100 удара и т.н. А знаете ли какво са тези промеждутъци? Свързване с други светове. В тези промеждутъци сърцето като че ли моментално спира и всичко остава в момент на покой, за да можеш да чуеш една Божествена мисъл, която се предава на Душата ти. Щом я чуеш, движението на сърцето пак започва. Значи, всичкият шум трябва да престане, за да чуеш Божествената мисъл. Следователно според съотношението на ритъма тази междина показва с какви светове си свързан– с Млечния път или с други съзвездия. В този момент тия светове внасят в душата ти различни Добродетели. (5/стр. 88)

Известни звезди от Млечния път или от което и да е съзвездие, или пък известни системи могат да се разговарят с теб, където и да се намираш ти. Те имат станции в твоя мозък. Ако разбираш езика им, всеки ден ще можеш да чуеш по една новина, станала на Слънцето, на Юпитер или на коя и да е друга звезда. (80/лек. 5: стр. 29)

Мнозина се чудят как може човек да говори със звездите. Както се разговаря с хората, така може да се разговаря и със звездите. Всяка звезда представя Разумно същество, което е завършило развитието си на Земята. (1/стр. 207, 208)

Ако човек развива своето Духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и Слънцето, и ще влезе във връзка с тях. (30/стр. 20)

Често съм говорил, че човек може да се разговаря… с Духовното Слънце. (30/стр. 20)

БОЖЕСТВЕНОСТ

Божественият Принцип в човека

Зад това Слънце има друго нещо, по-велико. И зад нашия живот по същия начин е скрито нещо Велико. Зад това обикновено проявление на живота има друго нещо, което всеки от вас съзнава. То е Божественото в човека. (80/лек. 33: стр. 29, 30)

Има нещо Скрито в човека, което вие трябва да разкриете. Туй наричам Разумното, Божественото в човека, то е Хубавото– то е вътре във вас.

(21/стр. 140)

В човека има една Вътрешна Светлина. Тя е Божественото Начало, което чака времето на своето пробуждане. (112/стр. 202)

…Пътя на Божествените Тайни. Божественото в човека ги разкрива. (97/стр. 31)

И тъй, бъдете готови да събудите Божественото в себе си, за да ви помогне то, като ви разкрие някои Тайни. (92/стр. 177)

„Рече им Исус: Истина, Истина ви казвам, преди да бъде Авраам, Аз съм.“* …Значи, два Принципа разрешават въпросите в живота: Авраам и Аз. Всеки човек е същевременно Авраам и Аз. Преди да бъде Авраам, т.е. преди да бъде човекът, Аз съм бил, т.е. Божественото Начало… (1/стр. 340)

„Преди да бъде Авраам, Аз съм.“ Кой е този „Аз съм“? Божественият Принцип. Достатъчно е да помисли човек за този Принцип, за да се изпълни със Свещен трепет. (1/стр. 354)

Христос казва: „Преди да беше Авраам, Аз бях“. Който разбере вътрешния смисъл на този стих, той ще се домогне до Щастието, което се обуславя от Знанието. (1/стр. 354)

…Всеки човек трябва да даде ход на Божественото да се прояви. Много външни подтици идат в помощ на човека да прояви Божественото Начало в себе си. Първият подтик е Любовта. Тя иде отвън и събужда Божественото в човека. (1/стр. 356)

Дайте път на Божествения Принцип в себе си, за да възкръснете, да придобиете Безсмъртието и да кажете като Павла: „Аз няма да умра, но ще се изменя“. (1/стр. 357)

Божественото Начало в човека не е нищо друго освен Бог, Христос, Който чака Своето време да се прояви. Докато не даде път на това Начало в себе си, човек никога няма да познае нито Бога, нито Христа. (1/стр. 18)

Тримата младежи минаха през огнената пещ, но не изгоряха. При тях влезе и Четвърти, който приличаше на Христа. Когато човек мине през огъня, ще намери Четвъртия елемент, т.е. Духа, наречен от философите Висшето Аз– Божественото Начало в човека. (19/стр. 22)

Искате ли да бъдете крепки, уповавайте на Божественото в себе си! Поставете вярата си на него… В който момент повярвате на Божественото в себе си, вие ставате силни. Прекъснете ли връзката си с Божията мисъл, вие влизате в човешкото… Свързани ли сте с Божественото, вие влизате в света на Божиите прояви. (66/стр. 34, 35)

Вие, които седите пред мене, още не сте Истинският човек. Аз виждам пред себе си хора, облечени в дрехи, с определено тегло и форма, но това не е човекът. Аз имам високо мнение за човека. Във вас се крие нещо Велико, което и вие сами не съзнавате. Един ден Божественото в човека ще се прояви и вие ще разберете какво е животът, какво е самият човек. (19/стр. 62)

Хората мислят, че тъй както се проявяват, това е човекът в тях. Те не знаят Истината по този въпрос. Да, външното, което виждаме в човека, това е той, външният човек, но има друго едно същество в него, което работи; то представя Вътрешния човек, или Божественото Начало в него. (18/стр. 196)

Вие казвате: „Човек е същество, което мисли“. Но той е повече от това, което мисли. Човек не е нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките. Човекът е Божественото. (112/стр. 202)

В света има един Божествен език, който говори какво има да стане. Първото нещо: сегашните хора са поканени всеки да слуша онова, Божественото, което е заговорило. Във всичките хора говори Божественото. (3/стр. 105)

…Божественият Принцип… е еднакъв във всички хора и работи по един и същ начин. (1/стр. 356)

Дошло е времето, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие… Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една вътрешна връзка с целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, Духовния и Божествения живот. (117/стр. 140)

Аз наричам Ново раждане [това] да се събуди Божественото в човека… (115/стр. 246)

Условията за бъдещото съществуване на човека зависят от Божествения живот, който е в него. Божественото– то е Същественото. И това трябва да се разбере; когато Божественото в нас е проявено, тогаз всички неща за нас са постижими…

(117/стр. 146)

Казвам: Във всеки човек е вложена една идея, за развитието на която непременно трябва да дойде Ангел Господен, който да го напъти какво да прави. Този Ангел представя Божественото в човека, което му говори, напътва го как да работи, как да се развива. От Божествено гледище явяването на Ангел Господен при човека означава пробуждане на Висшето Съзнание в него, с което се създава връзка между Невидимия свят, който е извън човешкото съзнание, и физическия свят. (18/стр. 123)

Самото желание да намериш Бога, показва, че Божественото се е пробудило у нас. Това, Божественото, трябва да го оставим самостоятелно да разработи начините и методите. Оставете Божественото вътре във вас и то ще си намери пътя. То е като птица– пусни я и не се бой! (43/стр. 91)

Когато не разбира нещо, човек иска да му дадат ключ за разбиране. Всеки има такъв ключ. Това е Божественото в човека. (27/стр. 83)

В света има нещо, по-велико от светлината, което хората не знаят. Те го знаят под името „светлина“. Думата „Сат“ означава това, което е проявено, което проявява нещата. Но онова, което проявява нещата, е вътре в нас, не е извън нас. Ние знаем света дотолкова, доколкото Божественото в нас се изявява. (13/стр. 54)

Всички хора, у които е пробудено Божественото Съзнание, служат на един закон. Те представят Единицата, която е Жива, Съзнателна, Разумна Величина. (57/стр. 271)

Дойде ли до Божествените прояви в себе си, човек никога не може да ги изкаже с думи, пък и не трябва да ги изказва. (75/стр. 138)

Дали си прост, или учен, земеделец или учител, Незнайното се проявява у всички по един и същ начин. Уханието на Божественото се предава еднакво на всички хора. (4/стр. 32)

Сега пожелавам на всички пробуждане на Божественото Начало в съзнанието, в самосъзнанието, в Подсъзнанието и в Свръхсъзнанието.

(51/стр. 294)

И когато ние говорим за това Велико Божествено Начало в човека, някои мислят, че то е нещо специфично. Не е така. Божественото именно е Същественото в живота. То е Безсмъртният живот, а Безсмъртният живот подразбира онова Висше Съзнание, което обхваща всички закони.

(80/лек. 32: стр. 4)

Та като дойде Божественото у нас, то само ще даде този Първичен подтик. И тогава туй, което се е събрало у нас от хиляди векове, ще се разгори, а Божественото ще влезе вътре и ще започне да го разработва. Само тогава ще дойде и Духът. И казва Апостол Павел: „Всички няма да умрем, но ще се изменим“. С това Апостол Павел разбирал този важен закон, че всички ще станем гениални, красиви, млади, все по на 33 години. Ние ще станем хора на Разумността, на Мъдростта. На Земята ще настане Истинският живот… (81/лек. 29: стр. 31)

Душата и Духът – Дълбокото в човека

Сега вие още нямате идея нито за този и онзи свят, нито за самия човек. Човек е троеличен. Като видя някой човек, например Петко Стоянов, аз виждам три такива лица: на физическия и на Духовния, и в Мистичния свят. Казвате: „Видях своя побратим“. Къде го срещнахте? На Земята… Да, но той има още две лица. (103/стр. 498)

Къде седят вашата Душа, вашият Дух и вашият Ум? …Духът е горе, в Божествения свят. Душата е в Духовния свят, а Умът е на физическото поле. Това са трите начала в човека, които са свързани наедно`… (103/стр. 498)

Благата на света, както и самият свят се крият в човешката Душа и в човешкия Дух. (66/стр. 34)

Целият Духовен свят е основан по закона на човешката Душа. Целият Умствен и Причинен свят е създаден по закона на Духа. (63/стр. 281)

Истинското Знание извежда човека вън от Земята, във Висшите светове, дето живеят Духът и Душата. (87/стр. 27)

Най-първо нас ни трябва Свещена наука за разбиране на човешката Душа. После ни трябва наука за разбиране на човешкия Дух. (115/стр. 449)

Духът, това е той, а Душата, това е тя… Духът, това е Силата на човека. Вие сте силни дотолкова, доколкото съзнавате Силата на вашия Дух. Вие сте благородни дотолкова, доколкото съзнавате Благородството и Силата на вашата Душа. Силата на вашето Сърце зависи от това доколко вие съзнавате присъствието на вашата Душа в себе си. Силата на вашия Ум зависи от това доколко вие съзнавате присъствието на вашия Дух. (115/стр. 449)

Всички неща в Природата и в живота ние не можем да ги обясним само с Ума и Сърцето си. Тези неща ние можем да обясним само с Духа и Душата в човека като най-възвишени и благородни прояви. Тези явления са от естество, много по-високо от това, което ние съзнаваме. (115/стр. 449, 450)

…Душата. Тя е Съкровищница на човешкия Дух. Тя носи в себе си всичко онова, което човешкият Дух е придобил от незапомнени времена до днес. В този смисъл казваме, че нищо в живота не се губи. Богатството, което човешкият Дух е придобил, е скрито в Душата му и един ден, когато потрябва, то ще се даде като Дар, като наследство на онзи, който го е изработил. (70/стр. 158)

Казвам: Благословение носи Душата, която е в нас. Трябва да се радваме… Казва: „Дали Душата е жива?“. Единственото нещо, което в света живее, то е Душата. Единственото нещо, което работи, което мисли, то е Духът, човешкият Дух. (63/стр. 281)

…Когато Съзнанието на човека се пробуди, неговата Душа може вече да пътува с по-голяма бързина из пространството. Казва се, че Душата може да пътува, защото тя има форма. За Духа обаче не може да се каже, че пътува, защото той няма форма. Щом е тъй, Духът пък се движи. (18/стр. 123)

Вярвай в Душата си, ако искаш да разрешиш всички въпроси, ако искаш да се справиш с всички болести. Душата е Майка на човека… Духът е Баща на човека. (64/стр. 84)

Човек става мощен само когато се съедини със своята Душа и със своя Дух. И тъй, задачата на човека е да намери Баща си и Майка си, да се съедини с тях и да ги познае. Този процес е вътрешен, а не външен. (65/стр. 37, 38)

Казвам: Ние говорим за Вътрешния човек, у когото Душата и Духът живеят заедно. Има ли човек това състояние в себе си, той никога не умира. Такъв човек е Безсмъртен. (60/лек. 5: стр. 21)

…Свещена[та] Книга Исаваат… Уводните думи били следните: „Възможностите на Любовта са възможности на живота. Възможностите на живота са възможности на Сърцето. Възможностите на Сърцето са възможности на Ума. Възможностите на Ума са възможности на Душата. Възможностите на Душата са възможности на Духа. Възможностите на Духа са възможности на Бога“.

(80/лек. 11: стр. 20, 21)

Душата – това е Бог

Всеки от вас трябва да се интересува за себе си. Няма нищо по-велико от това човек да реши задачата на своята Душа, задачата на своя живот. Това е най-великото! Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на целия Космос за себе си– нищо повече! (80/лек. 19: стр. 7, 8)

Душата, която е вложена във вас, това е Бог, това е Христос… Тая Душа е затворена днес. Може ли да я освободите? (57/стр. 180)

…Когато един Ангел дойде на Земята, той не гледа на вашите тела. Тялото, това е една обвивка, в която Божествената Любов ще се прояви. Всеки един Ангел надниква в човешката Душа и като надникне, той се радва… В човешката Душа се отразява Бог. Ангелите виждат Бога само в човешката Душа, другояче те не могат да видят Бога. За тях Той е само една Необятна Светлина. Когато дойдат до човешките Души, те виждат Бога тъй, както вие виждате лицето си в огледалото, и те се радват. Затуй Ангелите слизат на Земята. (117/стр. 3)

„И направи Бог човека по Образ и Подобие Свое“– това е човешката Душа. Това е обективната страна на Бога. В нея ние живеем и се движим, и съществуваме. Всеки има право да каже: „Аз имам Душа, значи в мен съществува това, Безсмъртното…“. (21/стр. 231)

Казвам: Любовта само ще ви направи Безсмъртни. Не туй Безсмъртие, което очакват хората. Те мислят, че тялото ще бъде Безсмъртно. То е една хижа, която няма какво да бъде Безсмъртна… Душата на човека е нещо Велико, за което човек няма представа. Тя е Образ на Бога. Величието на човека седи в неговата Душа, понеже човек е създаден по Образ и Подобие. Душата е онзи, Божественият Образ. (90/стр. 245)

Човек на Земята не е това, което всъщност представлява. За да кажете, че някой човек е Идеален, трябва да виждате какво представлява той в Причинния свят. Ако видите един човек във физическия, в астралния или умствения свят, все може да намерите някакъв недостатък в него. Дойдете ли обаче до Причинния свят, там ще видите човешката Душа, в която няма никакъв недостатък.

(112/стр. 203)

Казано е, че Бог живее в човека. Бог не може да живее в човешкото тяло, но живее в неговата Душа. Човешката Душа, която живее в Причинния свят, не може да живее постоянно във физическото му тяло, вследствие на което във физическия свят човек често се усеща изпразнен. (112/стр. 203)

В тялото на човека Бог не може да живее, но Той живее в неговата Душа. Днес човешката Душа не е напълно в тялото му. Човешкото тяло още не е устроено както трябва, т.е. не е още добре организирано. Един ден, когато човешкото тяло се устрои добре, тогава Душата му ще се въплъти напълно в него и той ще стане Безсмъртен. (46/стр. 134, 135)

…Душата на човека не е в тялото му. Той чувства, че извън него има нещо друго, което нито може да го обхване, нито може да определи мястото му. (53/стр. 294)

Душата е Ефирна – тя ту посещава тялото, ту излиза вън от него. (49/стр. 131)

Дойдем ли до Душата, не можем да намерим мястото в човешкия организъм. Хиляди години да живее човек на Земята, мъчно може да определи какво представя Душата. Тя е онова Мощно, Велико, Възвишено Начало в човека, за което е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което се крие в него. Неизброими са възможностите на Душата. (4/стр. 122)

Когато говоря за Вечността, аз имам предвид възможностите, които се крият в човешката Душа. За реализиране на това, което Душата носи в себе си, е нужна цяла Вечност. (71/стр. 154)

…Орехът се посажда в земята с коравата си обвивка, а не със зелената. Коравата черупка на ореха се разпуква в земята, след нея се разкъсва и ципицата и остава само ядката, от центъра на която излиза нов орех. Новият орех, който се крие в ядката на ореха, представя същинската Душа на човека, която трябва да се изучава. (101/стр. 165, 166)

…Днес свалям горната черупка на ореха, за да излезе налице вътрешното съдържание– ядката. В ядката е скрита човешката Душа, в която се развиват добрите мисли и желания, в която се кали Волята и организират силите на Ума и на Сърцето.

(101/стр. 171)

И тъй, Душата представя външната и вътрешната Същина на човека. Тя присъства и в Съзнанието, и в Ума, и в Сърцето, и във Волята на човека– навсякъде и във всичко. Тя определя нещата, но нея никой не може да определи. Тя присъства и в Духа на човека. Ако някой се опита да даде форма, това значи да я ограничи. А Душата не се ограничава. (56/стр. 27, 28)

Велика и голяма е Душата– като Вселената. Отвори Душата си, драсни клечка кибрит да запалиш Огъня на Любовта. (44/стр. 26)

Погледна някого и той веднага ме пита: „Защо ме гледаш?“… Чрез тебе аз виждам Красивото в света. За мене ти си прозорец. През тебе виждам твоята Душа– грамадна, необятна. Пределите достигат до Слънцето. Ти не познаваш Душата си, но аз я познавам. (99/стр. 21)

Срещате някого, казвате: „Срещнах един човек!“. Така е, човек сте срещнали, но какво нещо е човекът, какво нещо е човешката Душа, не знаете. Човешката Душа е Велик Необятен свят. Достатъчно е за момент само да влезете в този свят, за да откриете големи Богатства и за себе си, и за самата Душа. (88/стр. 156)

…Има нещо ценно в човека. Има Необикновени мисли, които са като Скъпоценни камъни. Кой вижда тези Хубави мисли, които са скрити дълбоко в човешката Душа? Има прозорливи хора, които ги виждат. (112/стр. 205)

Такова Велико Богатство се крие във всяка една Душа! Затворена е тази Душа! Вие мислите, че е нищо. Не, такова едно грамадно Богатство се крие в нея вътре. (9/лек. 14: стр. 22)

Ако търсите някакъв Скъпоценен камък, ще го намерите в склада на Душата. Ако търсите някакъв хубав сладък плод, ще го намерите в градината на Душата. Каквото потърсите, ще го намерите в скривалището на Душата. (28/стр. 22)

Велика е човешката Душа! Тя носи в себе си, в своето развитие постиженията на цялото човечество. Учените, както и Учителите наричат тази Душа „Майка на човечеството“. (50/стр. 9)

Съвременните хора… се натъкват на въпроса за Душата, която разглеждат ту като материално, ту като Духовно проявление. Когато говорим за Душата, ние имаме предвид Космичната Душа, която съдържа всички Слънца в себе си. Те представят нейни клетки, в които тя прониква, за да ги движи. Космическата Душа манипулира с тия Слънца, както желае. Следователно тя е господарка и на материалната, и на Духовната им страна. (93/стр. 21, 22)

Когато съществата не са пробудени още, ние казваме, че Космическата Душа е материална. Пробудят ли се съществата, започнат ли да се движат, в тях се проявява Духовното естество на Душата. Казваме, че всичко в Природата е одухотворено. И най-после, когато съществата започнат да живеят смислено, да мислят и да чувстват правилно, казваме, че Душата проявява своето Божествено естество. (93/стр. 22)

Душата… съдържа в себе си всичките ония преживявания, които ние сме преживели на физическото поле. Тя го съдържа в себе си. Всичко онова, което имаме да преживяваме, и него съдържа.

(54/стр. 23)

Дълбоко в Душата на всеки човек има скрито нещо ценно, но непроявено. Когато се прояви, тогава ще дойде Царството Божие на Земята…

(41/стр. 40)

Душата носи в себе си Царството Божие. Какво представя идването на Царството Божие? То е оня вечен и постоянен стремеж на Душата, която излиза от Бога и отива на Земята да служи. (19/стр. 96)

…Що се отнася до вътрешните прояви, до стремежите на човешката Душа, за това се изисква Дълбоко Истинско Познание. (69/стр. 122)

…Някой иска да стане пръв министър в България. Това е един вътрешен стремеж, но повърхностен. Някой иска да стане учен човек. Това е един вътрешен стремеж, но повърхностен. Не, в човешката Душа има вложено нещо, по-дълбоко от това, което ти искаш: да станеш пръв министър.

(80/лек. 2: стр. 11)

Когато човек живее външен живот, той още не е напълно въплътен в тялото си. Липсва му нещо. Вследствие на това той не е господар на положението. …Когато човек бъде готов, човешката Душа ще остане да живее завинаги в неговото тяло. Това означава истинско въплътяване. Тогава човек ще стане господар на положението си, ще стане Безсмъртен. (112/стр. 204)

…Религиозните хора искат да спасят Душите си, а светските искат да спасят телата си. Душата няма нужда от спасение, тя е Безсмъртна. Ако се оставите на Душата си свободно, тя ще ви ръководи. (37/стр. 207)

Следователно всеки човек трябва да държи в себе си идеята, че е Безсмъртна Душа. Той трябва да вярва, че Душата не може да се опетни, не може грях да я засегне, не може да умре. (53/стр. 60)

В Душата се крие Алхимическият закон за подмладяване, там е Силата за лекуване. (69/стр. 122)

Отсега ще започнем да изучаваме закона за Безсмъртието на Душата. (5/стр. 81)

И онзи, който ще възкръсне от гроба, това е твоята Душа… Единственото Мощно нещо в човека е неговата Душа– Безсмъртният Принцип в живота. (4/стр. 240)

Неизмеримата Красота на Душата

Аз съм питал виждали ли сте човешката Душа. Аз съм я виждал. Няма по-красиво нещо от човешката Душа на Земята… То е един Ангел… (115/стр. 515)

Като видиш човешката Душа, виждаш един Ангел. (115/стр. 516)

Говорите за човека, за неговата Душа, но за това вадите заключение от неговата външност и от неговите прояви. Какво нещо е Душата, никой не знае, никой не я виждал. Обаче всеки е опитал нейното въздействие. Достатъчно е да изпаднете в мрак, в тъмнина, в заблуждение и да се обърнете към Душата си, за да опитате нейното проявление. Тя ще се прояви по един скрит вътрешен начин, но веднага ще познаете присъствието . Тя ще разсее мрака и заблуждението ви и ще ви възкреси. Душата помага, но се крие, иска да остане Невидима. Тя е Красива, подобна на едва разцъфнал се цвят.

(8/стр. 175, 176)

…Има две възможности: да любиш вечер, на Луна, и да любиш през деня, на Слънце. Вечер няма условия за Любов. Само Душата може да люби вечер, за нея няма нощ. В нея е вложена всичката Красота на живота. За Красивата Душа и лунната нощ е ден. (22/стр. 23)

Следователно това, което човек търси и за което плаче, е Красивата човешка Душа. Тя не стои на едно място. От време на време тя само посещава човека за момент и веднага изчезва. Струва си човек да живее хиляди години на Земята само за този момент– да зърне Красивата Душа, да се наслади от Красотата на живота, да види с какво богатство разполага тя. Велик момент е да видиш своята Красива Душа! (22/стр. 18)

Казвам: Има какво да се учи сега. Вие още не сте влезли в Небето на човешката Душа. На Земята ще влезете в Рая на една човешка Душа да видите колко е Красива Душата. И какво съществува.

(110/стр. 106)

…Бог е скрил Красотата на човека даже от самия него и я оставил като негово бъдещо наследство. Казвате, че има красиви хора в света. Колкото да е красив човек външно, неговата красота не може да се сравни с Красотата на Душата. Неизмерима е нейната Красота. (22/стр. 18, 19)

Великата Загадка на Душата

Няма да се старая да определя какво нещо е Душата, но ще ви кажа следующето: Душата е единственото Реално нещо. И след хиляди години може да я проучвате, и ще знаете за нея толкова, колкото знаете и сега. И след милиони години пак ще знаете толкова, колкото и сега. (111/стр. 41)

Душата е Велико звено в Природата. Тя крие в себе си Велики Тайни. Дойдете ли до Душата, за нея ще имате такова понятие както за Бога.

(53/стр. 60)

Всеки от вас може да отвори химията и там, в „Периодичната система на елементите“ от Менделеева, ще види, че има още празни места, които отговарят на неоткрити засега елементи… Какъв елемент обаче сте сам по себе си? Вие казвате, че имате Душа. Ако някой ви попита какво нещо сте като Душа, какво обяснение ще дадете? Как ще определите понятието Душа? (81/лек. 23: стр. 5)

Един Велик закон владее в Природата: Човешките Души се развиват чрез страданията, от които ще научат Великите Загадки на Душата. (5/стр. 70)

Колкото един писател и да е виден, колкото и да е психолог, мъчно ще може да опише подробностите, които се крият в гънките на човешката Душа. (80/лек. 31: стр. 20)

Сега вие искате да знаете какво се крие в човешката Душа. Много неща са скрити в нея, но никой още не може да проникне там. Много завеси, много прегради я крият от човешкото око. Никой физиономист не е проникнал там. В Душата има Дълбочини, за които се иска голяма Светлина. Слабата Светлина не може да проникне в тях.

(45/стр. 306)

Някой казва: „Искам да разгадая душата ти“. Не можеш да я разгадаеш. Тъй както тя се проявява, туй възприеми от нея, а не отивай да се занимаваш с неща, които са непостижими. (26/стр. 267)

Някой казва: „Аз искам, като погледна човека, да го разгадая“. Няма да можеш. Аз още не съм се разгадал. Дълбочина има в човешката Душа! Човешката Душа седи извън нашия свят. (26/стр. 267)

Душата не може да живее на Земята, тя не е дошла на Земята, тя не се е родила на Земята. Душата е от съвсем друг свят. Тя принадлежи на друг свят. (103/стр. 200)

…Сега това уравнение ще остане толкова разбрано, колкото е разбран въпросът за Душата, третиран от хиляди години насам от различни философи. Различните философи са обяснявали различни прояви на Душата, но това още не е пълно изяснение на въпроса за Душата. Наистина Душата е сбор от прояви, но тия прояви не могат напълно да се изяснят. За да говори за Душата, човек първо трябва да я чуе да пее. Щом я чуе да пее, той може вече да говори за нея. (53/стр. 167)

Какво представя Душата? Никой не може да познае Душата от вън. Следователно, колкото можете да познаете и разберете Светлината от вън, толкова ще разберете и Душата. За Душата не може да се даде определен образ. Какъв образ имате за вятъра? …Неопределените неща са красиви.

(61/стр. 19)

Питам едного: Какво нещо е човешката Душа? „Тя мяза на въздух.“ Казвам: Не, аз по отрицателен път ще ви определя какво нещо е човешката Душа. Душата въздух не е, но съдържа въздуха в себе си. Душата вода не е, но съдържа водата в себе си. Душата земя не е, но съдържа земята в себе си. Душата светлина не е, но съдържа светлината в себе си. Душата Етер не е, но съдържа Етера в себе си. Тя съдържа всичко в себе си и сама по себе си е една Неопределена величина. Само Неопределените величини са истинските величини. Всички Божествени неща са Неопределени. (80/лек. 3: стр. 12)

Аз турям, максимум три неща са потребни на човека, за да бъде той свободен: да може да става толкова малък, че да минава отвсякъде, че нищо да не може да го спре; да се движи толкова бързо, че и смъртта да не може да го стигне; да бъде обширен толкоз в своята мисъл, че никой да не може да го ограничи… Единственото нещо в света, което е Неуловимо, то е Душата. Душата се вижда, но не може да се ограничи. Душата се вижда и не може да се разбере. Единственото нещо, което се вижда и не може да се улови, е човешката Душа. Единственото нещо, което смъртта не може да пипне, е човешката Душа. (113/стр. 347, 348)

Душата е толкова чиста, че е облечена със седем облекла. Досега човешката Душа никой не я е целувал. Като целунат физическото тяло, само долните четири облекла са му близо, те вземат участие в целувката. (115/стр. 279)

Душата е нещо Свещено, тя е нещо Неуловимо. Никога нея не може да я целунеш… Душата не можеш да целунеш и Духа не може да целунеш. Те са неща Непостижими. Ти когато искаш една Душа да я целунеш, тя ще се намери на едно разстояние от 92 милиона мили. Как ще я целунеш, кажете ми! Четиридесет и пет милиона градуса топлина има Душата, как ще я целунеш? Никой дух не се осмелява да целуне една Душа. Тя е чиста, тя е Огън пояждащ. Има нещо, което Душата праща. То е Божественият Огън. (63/стр. 280, 281)

…Хората… искат да се обичат отблизо. Те искат да хванат предмета, който обичат. Ако обичате човека, как ще го хванете? Как ще хванете Душата на човека, когато тя постоянно е в движение? Душата се движи толкова бързо, че едновременно присъства във всички свои точки. (39/стр. 317)

Душата може да стане толкова малка, че с никакъв микроскоп да се не вижда. Същевременно тя може да стане толкова голяма, че нищо да не е в състояние да я обгърне. Значи, в своето развитие Душата се движи между тия два полюса, т.е. тя изучава законите на крайното смаляване и крайното увеличаване. Ако питате защо сте дошли на Земята, ще ви кажа, че сте дошли тук да изучавате законите на смаляването и увеличаването. (18/стр. 123)

Душата, която е в човека, помнете, е толкова малка, че с микроскоп не може да я видиш. Много бързо се движи, навсякъде ходи из тялото. Но е толкова голяма, че не може да се тури никаква граница. Как ще разберете, че е малка? Малка е в проявлението, голяма е пак в проявлението… Душата, която е малка, само проявата е малка. Зад нея стои голяма, Безгранична Душа, която работи.

(110/стр. 118, 119)

Човек може да живее в тялото си и извън тялото си. Как разбирате тази мисъл? Както човек може да живее в къщата си и извън къщата си, така може да живее в тялото си и извън тялото си. Човешката Душа има това свойство, че може да се смалява, може и да се разширява, да става голяма колкото Слънцето, колкото цялата Слънчева система. Това зависи от мисълта на човека. (80/лек. 30: стр. 21)

Душата… може да бъде тежка колкото Земята, една Душа може да бъде тежка колкото Слънцето, една Душа може да бъде тежка колкото цялата Слънчева система, пък една Душа може да тежи и колкото целия Космос. Това е допустимо. Защо? Защото Душата представлява интензивността на силите, които действат в нея. Това значи, че в човешката Душа има сили, които са в състояние да движат целия Космос. (80/лек. 30: стр. 18)

Човешкият Дух –
Създател на всичко на Земята

…По какво се отличава човекът? Аз да ви кажа по какво се отличава човекът. Преди да е съществувал човекът на Земята, Земята е била неустроена и пуста, но след като човек се е явил на Земята, тя е станала устроена: и планини, и долини, и морета– всичко това е станало, след като е дошъл човешкият Дух на Земята. Земята дължи красотата си на човешкия Дух. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че Бог е направил това. Да, едно от най-великите дела на Бога е това– човекът на Земята. Следователно външният облик на Земята е израз на човешкия Дух. (115/стр. 524, 525)

Съвременната система, съвременните мисли, съвременният начин на управление е произлязъл от човешкия Дух. Следователно човек е господар да видоизмени онова, което той е създал. (115/стр. 153)

Питам: Коя е основната мисъл в тази лекция? (Човешкият Дух като автор на всички неща на Земята.) …Като казвам, че човешкият Дух е създал всичко, аз го разглеждам в неговата Първоначална Сила и Чистота. Човек трябва да се стреми към това Състояние на Духа си, да възстанови неговата Сила и Чистота. (70/стр. 168)

Има знание на Ума, знание на Душата и Знание на Духа. Човек трябва да се домогне до Знанието на Духа. В това Знание не съществува никакво съмнение. То е Божествено Знание. (37/стр. 99)

…Човешкият Дух е най-видният капацитет в света. Защо? Той разбира от химия така, както никой друг химик в света; той разбира от физика така, както никой друг физик в света; той разбира от геология така, както никой друг геолог в света; той разбира от астрономия така, както никой астроном в света. Той разбира и познава отлично законите на всички тия науки и съобразно тях е създал и продължава още да създава и работи върху Безсмъртната картина на човека– Образ и Подобие Божие. Човешкият Дух разбира и от художество. Той и до днес продължава да рисува. Слушаме някой художник да казва: „Цели две години, [от]как рисувам една картина, и скоро ще я завърша“. Човешкият Дух казва: „От хиляди години рисувам картината „човек“ и не съм я завършил. Още много години ще я рисувам, докато я завърша“. В това седи Истината. (60/лек. 2: стр. 10, 11)

Еволюцията без човешкия Дух – ще имаме същите резултати, каквито имаме при инволюцията. Еволюцията– разбирам да дойде Разумното в света… (115/стр. 426)

„Не сме ли чеда Божии?“ …Да мислиш, че си чедо Божие, то е по отношение на твоя Дух. Но този Дух трябва да се събуди. (55/стр. 48)

Във всеки човек има един Служител на Великото– това е Духът. Хората имат смътна представа за Духа. (44/стр. 315)

Всеки човек трябва да бъде възведен. И ценността на човека е там, когато Духът го възвежда.

(115/стр. 49)

Христос представлява Възвишеното Съзнание на човека, което, за да се оформи, трябва да има вътрешна опора. Вътрешната опора е Духът на човека, който определя неговото Безсмъртие. Който няма тази вътрешна опора, той не може да бъде Безсмъртен. (60/лек. 8: стр. 5)

Питам: Отде иде животът? …Животът не иде отникъде. Дето Духът се вселява, там животът се явява като непреривен процес, като постоянно течение. Дето Духът преодолява, там и животът тече… Следователно животът се отличава по това доколко Духът се проявява в нашите тела. (51/стр. 63, 64)

Значи, всеки трябва да даде възможност на Съзнанието си да внесе в него начатък на Вечния живот. За постигане на този живот има вече съответна материя, която е одухотворена, прогресирала. Духът е успял да подигне, да събуди съзнанието на тази материя, от която ще се създаде в бъдеще новото тяло на човека. (51/стр. 69)

Тайнството на Душата и Духа

Какво представя Неизвестното? Душата известна ли е за нас? Духът известен ли е? …Кой от вас е виждал Душата, Духа и Ума? Кога нещата стават Неизвестни за човека? Когато са вън от неговото съзнание. Значи, Неизвестното е Реалност, но вън от съзнанието на човека. (6/стр. 93)

Умът има отношение към умствения свят, Сърцето има отношение към сърдечния свят, Душата– към Духовния свят и Силата– към Причинния свят. За Духа не се говори, той още не е дошъл.

(48/стр. 129)

Казваме: „Кажи някой мит или някоя легенда, или някоя повест!“. Това са състояния на човешкия Дух. Сам по себе си човек е мит. Някога той и себе си не познава. (25/стр. 128)

Ние стоим пред две Затворени Врати. Истината е в Затворените Врати на човешката Душа и на човешкия Дух… Спасението ще дойде през Вратата на човешката Душа и на човешкия Дух. Там е Силата. (47/стр. 116)

Духът е Висок Непристъпен Връх… Според мене Раят се намира в подножието на тоя Връх. Тук живее Душата. Духът е Високият Непристъпен Връх, а Душата– Долина в полите на тоя Връх. В тая Долина се втичат чисти планински поточета и изворчета, в нея растат най-хубавите плодни дървета. В тая Долина се крият всички добри условия за Красив живот. Това е външната страна на Духа и Душата. (52/стр. 6)

Всички имат смътно понятие за човешката Душа. Физически Душата не може да се разбере; тя е една Същина, която може да се опита. Единствената Реалност, достъпна за нашия Ум и нашите чувства, е Душата. Духът е нещо Непонятно за нас. Как би определил философът Духа? Ще каже, че Духът е трансцедентално понятие. (5/стр. 85)

…Не искам да ви заставям насила да се занимавате с Духа, понеже това е отвлечена област… В бъдеще ще го разберете. (52/стр. 6)

Ще кажеш: „Аз искам да стана един Ангел“. Ангелът е нещо извън човека. Той е в областта на човешкия Дух. Това е областта, в която човек се развива. (115/стр. 60, 61)

Днес думите Дух и Душа са изгубили своя Първоначален смисъл. Под Душа разбирам вдишване, а под Дух– издишване. Това са два процеса на Разумния живот. Индусите наричат тези два процеса Брама. Като издишал навън, Брама създал целия Космос. Като създал света, Той си казал: „Много неща създадох, трябва да отнема нещо“. Той и до днес продължава да изтегля по малко от света и да го поема в Себе Си. (24/стр. 99)

Великата Истина в
Подсъзнанието и Свръхсъзнанието

…При онази, Великата Истина, която се крие в Подсъзнанието и Свръхсъзнанието, там всички учени хора мълчат, всички окултисти мълчат и всички Учители мълчат. (9/лек. 14: стр. 20)

…Растенето подразбира да спуснеш своите корени в Подсъзнанието – то е Божественият свят– и след туй да прекараш клонищата на своя живот в Свръхсъзнанието– то е пак Божественият свят. Те са два полюса. Трябва да прекараш корените в Подсъзнанието и клонищата в Свръхсъзнанието, в Божествения свят, и ще започне Новият Живот, „Живот на Хармония“, както го наричат, или още „Живот на Безсмъртие“… (9/лек. 14: стр. 5)

Когато вие влезете в Подсъзнанието и Свръхсъзнанието, ще имате общение с Първоначалната Причина, с всички Разумни души на света, ще живеете за общото… Тогава вие ще се намерите в една съвсем друга област, в съвсем друго разбиране. (115/стр. 158, 159)

Сега във вашето Подсъзнание работи Божественият закон. Всичките опитности на миналите векове са вложени вътре в туй Подсъзнание, там са събрани всичките Божествени закони. То е склад на тази потенциална енергия. Тази енергия, която е вложена в Подсъзнанието, може да се развива в Божествения свят и оттам ще мине през човешкия живот: съзнанието и самосъзнанието.

(9/лек. 14: стр. 10)

Свържете се с Незнайното, което се проявява чрез Подсъзнанието. Един офицер ми разправяше една своя опитност през време на Общоевропейската война. Като бил с войниците си на бойното поле, един Вътрешен Глас му прошепнал: „Слушай, в един час най-много трябва да се оттеглиш от това място. Изчисти мястото и отстъпи назад“. Той послушал Гласа и се оттеглил далеч от определеното място. Какво се случило? Неприятелят започнал да бие точно там, дето стоял офицерът с войниците си. Ако не беше се оттеглил, нямаше да остане жив нито един войник. Значи, Вътрешното Съзнание в човека, т.е. Подсъзнанието му, решава и най-мъчните задачи. Офицерът не могъл сам да реши да остане ли на бойното поле, или да отстъпи. (4/стр. 32)

Ако вие застанете вечерно време и кажете на вашето Подсъзнание: „Аз искам да стана утре в 4 часа“, и забравите, Подсъзнанието ще ви събуди точно навреме… Да допуснем, че имате известна болест. Кажете на вашето Подсъзнание: „Аз искам да бъда здрав след една седмица“ и забравете туй. След една седмица вие ще бъдете здрав.

(9/лек. 14: стр. 8)

…Нашата задача е да работим за пробуждане на своето Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и Свръхсъзнание. Щом постигнем това, ние ще дойдем до положението от един стих само да възстановим цяла беседа на Христа. (51/стр. 279)

Свръхсъзнанието – бъдещият човек

Има… един процес, който ние наричаме Законът на Спасението, Възкресение, Царство Божие, Любов. Всичките тия термини означават една Велика Истина. Това е последно тъй нареченото Свръхсъзнание на човека, което носи Безсмъртие на човека. (115/стр. 472, 473)

Човечеството е дошло до тия, Живите Сили, и то трябва да се вслушва. Някои го наричат Свръхсъзнание, някои го наричат Интуиция, някои го наричат Брама, някои го наричат Бог. (13/стр. 29)

В този, Великия живот, …се проявява Подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието– то е човекът, но се проявява още и Свръхсъзнанието– то е бъдещият човек, възможностите, които са скрити вътре в този живот какво трябва да стане от човека. (80/лек. 14: стр. 17)

…Смисълът на живота не седи в самосъзнанието на човека, той седи в неговото Свръхсъзнание.

(9/лек. 14: стр. 5)

С туй съзнание вие не сте били в Рая. И когато някой каже, че е бил в Рая, ние [го] разбираме не такъв, какъвто е сега, но то е друго Съзнание– Свръхсъзнанието, чрез което той може да влезе.

(82/стр. 161)

У вас ще се пробуди друго Съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и Подсъзнанието, и Свръхсъзнанието. Всички тия Съзнания ще се обединят в едно и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две начала ще се съединят в едно. (25/стр. 119, 120)

Човек трябва да мине още една стъпка по-високо, за да влезе в Царството Божие. Човек е бил в Божествения живот, но после е излязъл от него и е влязъл в съзнанието на човека. Сега трябва да направи крачка напред в самосъзнанието, после в Свръхсъзнанието, дето ще се отворят очите му.

(109/стр. 193)

Ти като минеш в Свръхсъзнанието, в тебе ще се разтвори твоят поглед така, че всичко ще виждаш. Един човек, като погледне, всичко вижда– съкровища, диаманти, скъпоценности; вижда, че има реки да текат. Един човек на Свръхсъзнанието разбира химия, физика, всичко разбира много добре. (89/стр. 51, 52)

…Вашето Свръхсъзнание… Няма да се мине дълго време и пред вас ще се отвори светът, и вие ще добиете това Висше Съзнание. И тогава за един ден вие ще научите толкова, колкото за хиляда години не бихте научили. (103/стр. 280)

Любовта е Бог, Който осмисля живота. Когато намериш Господа, т.е. Любовта, твоето Свръхсъзнание ще се пробуди и ти ще минеш от физическия свят в Духовния и от Духовния в Божествения. Минаването от единия свят в другия не може да се опише с думи. Само Виждането ще покаже какви са тия светове. (57/стр. 278)

СЪКРОВЕНИЕ

Свещеното в човека

Свещеният, Божественият Живот изисква от нас да бъдем верни. На кого? Вярност към Бога!

(80/лек. 14: стр. 28)

Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това тайно в Душата си да бъдеш верен на Бога.

(80/лек. 14: стр. 31)

В Първоначалния език думата Бог имала особен смисъл. (5/стр. 180)

Желая ви сега да възстановите Свещения Образ на Бога в Душата си. (35/стр. 170)

…Красивото и Великото, вложено във вас. Това е Името на Бога, това е Светото в нашата Душа.

(47/стр. 82)

…Името Божие… Върху това Име почиват основите на нашето Битие. Осветяването на Името Божие е най-великото нещо. То представя философия на бъдещето. (5/стр. 182)

Осветяването на Божието Име има отношение към Любовта. Не можеш да осветиш Божието Име, ако нямаш Любов. Който иска да освети Божието Име, трябва да носи Любовта в Ума, в Сърцето, в Душата си, т.е. да бъде запален с Любовта от всички страни. (119/стр. 155)

…Аз взимам думата Живот в разбирането на [това, че] без онези Свещени трепети на Любовта вие не може да имате Живот. (113/стр. 147)

…Когато се произнася Божието Име, ние трябва да чувстваме една вътрешна Любов… Когато ще произнесеш Божието Име, ти трябва да се спреш в себе си, да си помислиш малко– то е Свещено Име. (115/стр. 526)

Свещено е Името Божие. Когато то се спомене, моментално трябва да стане Абсолютна Тишина в Сърцата и Душите. Всички трябва да се изпълнят с Благоговение и Свещен трепет. Вън от Името Божие и Волята Божия всичко друго е преходно в света. (112/стр. 107)

Дръжте Името Божие Свещено в Душата си и всякога си спомняйте за благата, които Бог ви е дал. В богатство и сиромашия, в здраве и болест, в щастие и нещастие Той всякога е бдял над вас.

(112/стр. 107)

Кажи в себе си така: „Господи, аз няма да Те забравям; ще Те обичам, както Ти си ме обичал досега“. (115/стр. 534)

Имайте Свещени мисли и чувства за Бога.

(112/стр. 108)

Има ли [го] Царството Божие, има човек; няма ли Царството Божие, няма и човек… Казвате: „Защо ни е Царството Божие?“. Че то е онзи Свещен трепет. (115/стр. 532)

Има една Свещена идея в Познаването… Аз оставям Виждането и Познаването на Бога. Има един Свещен трепет. Най-първо Познаването е далечна работа, Виждането е още по-далечна. Но първото нещо е да имаш един Свещен трепет. Ако той не дойде, нищо друго няма да придобиеш. (115/стр. 196)

Аз го наричам: Има един Свещен трепет, с него започва. Нещо поникне в човешката Душа, изменя се. Този Свещен трепет всички сте имали в Душата си, случва се. Но като дойде, …такова разположение имаш, че си готов в дадения случай да направиш доста голяма жертва, че се чудиш на себе си. Имаш един жест в себе си… (115/стр. 196)

Този Свещен трепет някой път го наричам трепетлика. От най-лекия лъх– всичките дървета седят тихи, спокойни, а тази трепетлика, като че е някоя игрива мома– трепти. (115/стр. 196)

Та казвам, има нещо в човешкото съзнание, един Свещен трепет. Когато другите хора не схващат нещо, ти го схващаш– нещо Хубаво в света…

(115/стр. 196)

Та казвам, дайте през тази година място на Свещения трепет във вашето Сърце, понеже в този Свещен трепет се изявява Силата. (115/стр. 196)

Казвам сега, този Свещен трепет, той е потребен, той е Пътят, по който ще дойде Великото в света, по който ще станете силни. Аз ви желая всички да станете силни в този смисъл: Богатството да не може да го вземе никой. Какво наричам Богатство? Твоята Добродетел, която имаш, никой друг не може да ти я вземе. Любовта, която имаш, никое същество да не ти я взема. (115/стр. 197)

Тази сутрин аз ви говорих за Свещения трепет. Ако искате да бъдете в света силни в Правата мисъл, пазете един момент, когато Свещеният трепет иде у човешкия живот, и го възприемете. Той иде тъй, както Слънцето иде; отворете всичките прозорци, нека влезе Свещеният трепет. …То е най-голямото Благо, което иде в света, което може да освободи човека. (115/стр. 206)

Та казвам, най-важното събитие у вас е, когато един ден дойде този Истински Свещен трепет. То е вече едно предисловие на Познанието за Бога, Виждането на Бога. Затова именно ние се стремим. Знанието в живота, страданието, всичко това има смисъл само ако дойде Свещеният трепет. Тогава ще кажем като Апостол Павел: „Днешните страдания не може да се сравнят с бъдещата Слава, с бъдещите Възможности, които ще се открият“.

(115/стр. 207, 208)

Всички вие живеете в един Дом… Този Дом е едно Светилище. Вие се намирате в един Храм в себе си и трябва да го употребите Свещено.

(115/стр. 82)

Тихият Говор отвътре

„Ела след Мене!“ Това е Зовът на Единния, Който е създал всичко в света. Този Зов е в самите вас… Единният говори на всички езици и на всички живи същества. Няма момент в живота на човека, когато Той да не е говорил и да не говори…

(88/стр. 155)

„Ела след Мене!“ Новият, Светлият Път изисква смели хора. Като чуете този вътрешен Зов, вие ще помислите, че трябва да напуснете живота си. Не, вие трябва да напуснете само онези мъртви, изостанали от вековете архаически неща и да се запознаете със Същинския Живот. (88/стр. 162)

Божественото седи в следното: когато си най-развълнуван, в тебе ще дойде една Божествена мисъл и Бог ще ти проговори. Тогава всичко у тебе утихва и ти се решаваш да измениш живота си. Това е Божественото Начало. (113/стр. 219)

Тази година аз ви пожелавам да чуете Тихия Глас на Господа във вас. Той носи Красивото, Великото, Мощното в света. Когато Тихият Глас дойде в човека, тогава неговият характер е създаден вече, тогава се проявява и неговата Сила. Тихият Глас прави човека силен и богат. (117/стр. 139)

Тихо говори Вътрешният Глас в човека. Това всеки може да провери. Този Глас е Силата на човека. (24/стр. 109)

Аз, който живея, търся Бога в себе си и Го намирам. Той говори и аз слушам Гласа Му. Той ми казва: „Върви в Моя Път, не обиждай никого, не мисли лошо за никого, обичай хората, обичай всички живи същества“. (114/стр. 138)

Има нещо у тебе, когато ти направиш едно добро и никой не те е видял, има нещо, което те одобрява– чувстваш един дълбок вътрешен Мир. Кое е това? Това е Божественото, което е скрито в тебе. Господ казва: „Добре си сторил. Аз те похвалявам, продължавай да правиш така…“. (115/стр. 476)

Ти чувстваш онзи Вътрешен Глас, Който одобрява твоите постъпки. Туй, което в нас поощрява всичко добро в нашите мисли, в чувствата, в постъпките– то е Божественото, то е Великото, което е създало човека. Докато човек е верен на този Вътрешен Принцип, той расте. (115/стр. 476)

Бог говори тихо, но който е готов, чува Думите Му: „Не бойте се! Аз ви обичам, Аз съм с вас“.

(24/стр. 109)

Бог – подразбирам Майката, Живата Природа… Казвам: Още не си научил смисъла на мълчанието. В мълчанието именно има смисъл. Чул ли си в това мълчание Гласа на твоята Майка, който Глас иде от Дълбочините на Душата? Този Глас е спокоен и ще ти проговори тъй тихо и нежно, както никой друг глас не ти е говорил. Но кога ще ти проговори този Глас? Когато човек е минал през най-големите мъки и страдания и след като е напълнил 10 джобура със сълзи. Това проговаряне на този Глас ние наричаме тук, на Земята, Любов… Този Глас предизвиква в човека моментално, магическо променение. Ти може да си бил най-оскърбеният, най-огорченият човек на Земята, може да се намираш на умиране, но проговори ли ти този Глас, у тебе веднага се заражда едно съживяване. Вие търсите Тайната, Истината на живота някъде вън и ми казвате: „Научи ни как да я намерим!“. Научете се да разбирате себе си и да намирате тази Тайна в себе си. (31/стр. 24, 26)

Казвам: От много места говори Господ, но само едно място има, от което като проговори Господ, вие ще знаете вече онази Велика Истина, която ще ви направи човек по Образ и Подобие Божие.

(80/лек. 17: стр. 37)

Светая Светих в човека

Христос казва: „Като се молиш, влез в Скришната си стаичка“. Тая стаичка е една гатанка, още неразрешена. И философи, и учени са мислили и мислят върху тая гатанка, но не са я разрешили. Казано е просто и ясно: „Влез в Скришната си стаичка, дето човешки крак не е стъпвал. Там само Ангелите живеят. И като влезеш вътре, помоли се Отцу твоему, Който вижда в тайно“. Като влезеш в тая стаичка, ще разбереш какво нещо е Господ.

(19/стр. 138)

Христос казва: „Ако искаш да Ме познаеш, влез в Скришната си стаичка и се помоли в тайно“. За коя стаичка се говори? За стаичката ти вкъщи? Не, ще влезеш вътре в себе си, в Свещеното Място. „Кое е това Място?“ То е Мястото, което е далеч от всяко подозрение, от всяко съмнение, от всяка омраза, от всяка лъжа, от всяка тъмнина… (48/стр. 127)

„Влез в Скришната си стаичка.“ Коя е тая стаичка? Тя е единственото неопетнено Място в човешкия свят. Тя е най-чистото Място, дето човешко око не е проникнало, нито човешко желание се е проявило, нито човешка воля е действала. Човешката Душа влиза в това Девствено Място и оттам отправя молбата си към своя Отец. Казвате: „Не можем ли да се молим в църква, вкъщи някъде или на улицата?“. Не можеш, ще се молиш само в Скришната си стаичка… Скришната стаичка е вътре в тебе. Бог е определил това Място със закон, който има отношение към бъдещето, което е светло и велико. (19/стр. 129)

„А ти кога се молиш, влез в Скришната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно.“ Тук под думата врата се разбира врата на Любовта. Влез в Скришната си стаичка, затвори вратата на Любовта и така се помоли на Бога в тайно. (105/стр. 271, 272)

Де е Мястото във вас на онази Божествена стаица, в която поставяте Любовта? Де ви е стаята, на кое Място поставяте Любовта? В тази стаица влизали ли сте? Вашата стая, дето сте съградили стая за Господа, ходили ли сте в тази стая? Една стая, дето е само Господ. Вие Го търсите отвън. Той трябва да бъде вътре. (76/стр. 210)

Най-първо през тази година стаицата, вашата горница къде е? …Поне тази година да влезете в себе си. Когато влезете в тази стаица, ще почувствате това, което никога не сте почувствали. (76/стр. 211)

Тайното Място, т.е. Скришната стаичка, в която човек трябва да влезе, е Истината в човека. Истината е тази област в човека, в която той трябва да се затвори и да се моли. Не влезе ли в тази област да се помоли, молитвата му няма да се приеме. (105/стр. 276)

Помнете: Докато сте вън от стаичката си, никога няма да разберете Христовото Учение. Влезете ли в стаичката си– Истината, Правдата, Любовта ще царуват във вас. Волята, Умът, Сърцето ще се проявят с всичката си сила– никакво недоволство, никаква сянка няма да се яви на лицето ви.

(19/стр. 138)

Доброто и Възвишено настроение, което понякога имате, както и желанието ви да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия, това се дължи на момента, който сте прекарали в Тайната си стаичка. (19/стр. 138)

Тайната стаичка е Храм на човешката Душа.

(101/стр. 48)

…Да влезеш в Скришната си стаичка – в своята Девствена Душа. Там ще разбереш Дълбокия смисъл на нещата: защо живееш и защо трябва да се молиш. От това Място ще разрешаваш най-великите въпроси. (19/стр. 129)

Под Воля разбирам Душата като Божествено Съкровище, т.е. Храма на човека. Да влезеш в Храма, това значи да влезеш в Душата си, дето се извършват Свещени процеси. Затова е казано, че Душата е Място на Свещенодействие. За да влезеш в този Храм, едно се иска от тебе– да имаш Любов. Каквито усилия и да правиш, ако нямаш Любов, не можеш да влезеш в този Храм. Прекъсне ли се течението на Любовта, ти излизаш от Храма. Без Любов ти не можеш да възлезеш към Храма, т.е. към Планината на твоята Душа. (56/стр. 256)

„Не може ли само с молитва да се влезе в Храма на Душата?“ И с молитва може, защото молитвата е разговор на Душата с Любовта. Постоянно трябва да се молим! (56/стр. 256, 257)

Казано е в Писанието, че когато човек се моли, трябва да влезе в своята Тайна стаичка. За тази Тайна стаичка говорим и ние. Тя трябва да има два високи и светли прозорци– Ума и Сърцето, пред които да се намира Висока Планина– Идеалът на човешката Душа. Като става от сън и като ляга да спи, човек трябва да поглежда към Високата Планина, да се стреми да я постигне. Влезе ли в своята Тайна стаичка и отправи погледа си към Високия Връх, човек се домогва до онова вътрешно познаване на нещата– Вечен Идеал за постигане.

(59/стр. 98, 99)

И тъй, задачата на всеки човек е… да намери Ключа на своята Тайна Свещена стаичка, в която може да решава правилно задачите си. (59/стр. 99)

Като се обремени в живота, всеки чувства нужда да се уедини някъде, от никого несмущаван. Уединението може да стане само в Тайната стаичка.

(59/стр. 99)

Вчера дойде при мене една малка сестра и изказа такава мисъл, каквато и възрастните не могат да изкажат. Тя каза: „Някога чувствам в Душата си такава обилна Любов, която изцяло ме изпълва. Въпреки това в мене остава малко място, малка стаичка, запазена специално за някого. Искам да обикна някого, да изпълня това място, но то си остава празно. Когато се опитам да го запълня, натъквам се на страдания. Ако си позволя да го запълня, скъпо съм плащала“. Тя ме пита защо става така. Отговорих : „Това Място е само за тебе. То е твоята Тайна стаичка, в която само ти можеш да влизаш и излизаш– никой друг“. „Един ден– каза тя– аз се опитах да поставя една моя учителка на това място, но скъпо платих. Умът ми щеше да излезе.“ Казах : „Това Място е твоята Светая Светих. На никого няма да го отстъпваш“. Това значи: Да поставиш Бога в своята Тайна скрита стаичка.

(5/стр. 172)

И тъй, в празното Място на сърцето, за което говори малката сестра, ще туриш Божественото. Само ти ще влизаш и излизаш оттам, докато се познаеш. Тогава ти ще се познаеш така, както никога не си се познавал. (5/стр. 178)

Когато сте в най-мъчните състояния на Духа си, мислете за Светлината. Бог е Виделина. Мислете за тази Виделина, докато тя ви озари и вие се качите във вашата стаица. (11/стр. 583)

„Аз, Ти и Той“ –
обединение с Бога в себе си

Казва някой: „Ти кой си?“. Аз съм човекът, чрез Ума на който Бог се проявява, чрез Сърцето Бог се проявява и чрез тялото Бог се проявява. „Ти кой си?“ Аз съм Той. И Той е аз. (89/стр. 72)

Човек трябва да изучава нещата. Сега вземете в български език местоимението „той“. Ако четете тази дума отзад напред, ще получите думата „йот“, която е десетата буква от еврейската азбука. Тя е Сила, която твори в света– творческа Сила е тази буква. „Йот“ означава още и Бог. Евреите никога не произнасят Името на Бога. Кой е Той? Той е Онзи, Който твори в живота. Кой е Той? И в тебе има Един Той, Който твори всички неща. И в тебе има Един Той, Който те въвежда в Царството Божие. В тебе има Един Той, Който изпълнява Волята Божия. Ти познаваш ли Го? (13/стр. 251)

Ако ти не познаваш в тебе Онзи, Който изпълнява Волята Божия, ти не разбираш смисъла на личното местоимение „Той“. Ти не разбираш Този, Който те въвежда в Царството Божие. Но ти не разбираш и второто лично местоимение „Ти“. …Ти не разбираш кой е Той. Той е Онзи, Който е създал всичко в света… „Ти“ е Онзи, Който въвежда Царството Божие и неговата Правда в тебе. Като съзнаеш това, ти ще бъдеш Силен човек. (13/стр. 251)

Значи, първо човек трябва да познае себе си. Казваш „аз“. Кой е „аз“? Онзи, който изпълнява Волята Божия, той е „аз“… Ти си човекът, който трябва да служиш на онова Царство в тебе. Ти си човекът, който трябва да вършиш Волята на Онзи, Който е създал всичко. (13/стр. 251, 252)

Днес всички говорят „аз“, „ти“ и „той“ – и прости, и учени– но покажете ми има ли един граматик, който да разбира смисъла на тия думи. От Древността досега няма нито един учен, който да разглежда тия думи в този вътрешен смисъл. Казва „аз“– себе си. Да познава човек себе си, това значи да познава онова, Забуленото. (13/стр. 252)

Три фази има в познаване на себе си. Да изпълниш Волята Божия, това е физическият свят. Ако ти не можеш да изпълниш Волята Божия, ти не познаваш физическия свят. „Аз“– това е физическият свят. „Ти“– това е Духовният свят. Ти не можеш да имаш ясна представа за Духовния свят, ако не разбираш смисъла на онова Царство, което е вътре в тебе. Ти трябва да разбираш Царството Божие и неговата Правда. Ако не разбираш смисъла на „той“, ти не можеш да разбереш Умствения, или Божествения свят. (13/стр. 252)

Значи, всеки човек трябва да започне с трите местоимения– „аз“, „ти“ и „той“. Тези думи трябва да оживеят в човека. Как ще оживеят? …Ако държиш едно житно зърно в хамбара, с години можеш да го държиш, но няма да разбереш какви сили се крият в него. Като го посадиш, тогава едва можеш да разбереш силите, които се крият в житното зърно… За да стане силна като Идея, като Реалност, всяка дума трябва да се посади в човека и там да оживее. Това става в Умствения свят на човека. Там думите оживяват. (13/стр. 252)

Единството с Бога –
ние в Него и Той в нас

В света съществува Едно Съзнание, Което запълва цялото Битие. Цялата Вселена е проникната от Едно Съзнание. Следователно ние живеем с Едно Съзнание и следователно ние живеем в това Съзнание. Туй Съзнание е Бог. (115/стр. 301)

Трябва да почувстваме, че Онзи, Който е създал света, че ние живеем в Него и Той живее в нас. Туй ще стане, когато се научим да мислим правилно, да чувстваме правилно и да постъпваме правилно.

(89/стр. 146)

Сега, като говоря за Бога, аз разбирам Бога като Едно Възвишено Начало– не само външно от нас, нито само вътрешно, но и външно, и вътрешно Начало– с Което всички ние сме Едно. (115/стр. 399)

Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога“. Значи, човек живее и се движи в Бога; същевременно и Бог живее в човека, но не така, както вие си представяте. Къде живее Бог в човека? В Душата му. (53/стр. 294)

Невъзможно е Вечното, Безграничното да се измени. Има Едно Начало в света, Което никога не може да се измени– това е Бог. …Търсете Го вътре в себе си. Ще Го чуете вътре в Душата си. (5/стр. 94)

…Ние трябва да си спомняме за Бога като Същина, Която протича през нас. (116/стр. 11)

Бог е Същина, Бог е в живота. Животът, това е Бог. Истината, това е Бог. Бог вън от Истината не може да Го познаеш. Вън от човешката Разумност, от Висшата човешка Разумност, ти Бога не може да Го намериш. (115/стр. 421)

Ще взема само стиха: „И Словото бе у Бога“… Словото, това е Великото, Разумното; това е Началото на Битието… Това е Първичната Причина, Която дава тласък. От този тласък, от този подтик зависи целият развой на Вселената, развоят на всяко Разумно същество… И тази Причина се намира във всеки човек. (113/стр. 24, 26)

Често слушате да казват, че Бог не съществува, понеже никъде не може да се намери. Всъщност Бог живее в човека, няма защо да Го търсят някъде и там да Го намерят. (87/стр. 65)

…Едно сме с Бога. Той живее в Съзнанието на човека и човек е Едно с Него. (1/стр. 203)

Всичките хора може да бъдат изявление на Бога. Бог може да се намери само в нашето Съзнание, в нашия Дух, в нашия Ум и Сърце. (115/стр. 426)

Бог е вътре у нас: в мощността на вашия Ум, в мощността на вашето Сърце, във вашата Воля, във вашата Душа, във вашия Дух– туй, което никога не се мени. (116/стр. 155)

Като знаете, че Бог живее във вас, използвайте условията, които Той ви дава. …Не Го търсете тук или там, но разчитайте на Неговото Присъствие във вас. Той е в Съзнанието ви, в Светото Място на вашата Душа. Той живее в Безсмъртното естество на човека… (56/стр. 148)

Онова, което може да ни възкреси, е част от нашето Битие. То е в самата човешка Душа. Бог е вътре в нас. Следователно Този, Който е вътре в нас, Той може да ни възкреси. (13/стр. 360)

Христос е дошъл вече на Земята. Той е вътре в човека, но малцина Го познават. Те искат да Го видят отвън Велик и Мощен. Те не подозират, че Христос се е скрил дълбоко някъде в човека, и може да Го види само онзи, който се е свързал с Него. (1/стр. 18)

Когато обичате Бога, Той е вътре във вас; когато не Го обичате, Той е извън вас: ще Го търсите наляво-надясно, нагоре-надолу, но няма да Го намерите… Коя е причината, че не намирате Господа? Бог е във вас, не Го търсете вън от себе си. (66/стр. 33, 34)

Любов към Бога – не онзи Господ, който са създали религиозните хора, но онзи Господ, на Когото Духът живее в нас. (115/стр. 509)

„Да възлюбиш Господа Бога твоего.“ Ето един важен въпрос за разрешаване. „Как ще Го възлюбим?“ Като влезете в контакт с Него както допирателната до окръжността. За да направите този контакт, достатъчна ви е само една допирна точка. Тази допирна точка подразбира Езика на Любовта. Всички хора трябва да знаят този Език. (100/стр. 163)

Да вярва човек в Бога и да Го люби, това не е обикновена любов. Това е една от задачите на Вечния Живот. И тъй, когато се говори за Любовта, за Бога, това подразбира Възвишен, а не обикновен живот. Който не е намерил Бога и не е разбрал Любовта, той не може да разбере и живота. (96/стр. 163)

Всички хора търсят Любовта, без да подозират, че тя е в самите тях. Бог е Любов, а Той е скрит в човека… (1/стр. 42)

Молитвата е нужна за нас… Ще се молиш, ще търсиш Господа в Душата си и ще се разговаряш с Него. Ако мислиш, че Бог е вън от тебе, ти си на крив път. Докато си свързан с Бога, всичко можеш да направиш. (56/стр. 257)

…Христос имал Пробудено Съзнание и затова Той е могъл да се учи направо от Невидимия свят, както и от Връзката си с Бога. Следователно първото нещо, което човек трябва да направи на Земята, е да възстанови Връзката си с Бога. Като направи Връзка с Бога, той не трябва тук да спре, но след това именно му предстои работа– да учи.

(83/стр. 35)

Казвате: „Да има някой да ни научи“. Търсите някой да ви научи отвън. Отвън са условията. Онзи, Който ще ви научи, Той е вътре. Той живее вътре в главата– има си Място, дето живее. Той живее вътре във вашето Сърце; приблизително в това, до това сърце има друго Сърце– там живее. (3/стр. 34)

Пожелавам на всички да намерите вашия Учител. Един е Учителят, Който носи Истинското Знание! Той има много проявления в света, но по Същина е само Един. Намери ли човек един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намери и себе си. (25/стр. 91)

Закон е: Като намериш Бога, ще намериш и себе си; като видиш Бога, ще видиш и себе си. И обратно: като видиш себе си, ще видиш и Бога. Да видиш Бога, да видиш и себе си– този е най-свещеният момент в живота на човека. За този момент именно човек живее. (25/стр. 91)

Кажете тъй: „Аз ще направя всичко, всичко ще употребя, но ще видя Господа; ще Го видя този Господ, искам да ми проговори, една дума да ми каже!“. Ще Го видите и ще ви каже тази дума, и във вас ще стане един преврат. И вие ще минете от едно състояние в друго. И ще придобиете Ум на един Ангел. И ще кажете като слепия: „Слях бях едно време, но сега виждам. Невежа бях едно време, но сега зная; зная, защото ме озари Светлината на онзи Бог, и сега Го познавам. Тогава Той е моят Възлюбен, в Когото живея, движа се, съществувам и върша всичко“. (79/стр. 200)

Да познаваш Бога, ти не може да бъдеш един обикновен човек… Ти може да живееш в каквато и да е среда, но като се качиш на камъните, тези камъни ще оживеят; като стъпиш във водата, тази вода ще те носи, ще те удържа, няма да потъваш; дето минаваш, всички ще те познават. От тебе ще лъха Живот. Туй е Познание на Бога. (115/стр. 194, 195)

…Да дойдете в Единство с Бога… Човек може да види Красивото Лице на Бога, да се съедини с Него и да получи Неговото Одобрение. При това положение от всеки косъм на човешката глава ще излиза Огън, ще пръскат Искри. След това ще му израснат Криле, с които ще хвърчи навсякъде из пространството, без да го види някой, без да му се препятства. Тогава човек може да каже: „Сега разбирам Дълбокия Смисъл на Живота!“. (78/стр. 27, 28)

Сливане с Бога

…Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мене“. (115/стр. 483)

Влезе ли Бог в човека, той престава да живее за себе си, прощава се с дребнавостите на живота и се слива с Бога. (68/стр. 45)

…Христос казва: „Аз и Отец Едно сме“. Можете ли и вие да кажете така? Който се е слял с Бога, той е постигнал Възкресението. (1/стр. 216)

Следователно задачата на всички хора е да се слеят с Бога. Какво разбирате под думите „Сливане на човека с Бога“? Да се слее човек с Бога, това значи да придобие той Реалността. (96/стр. 166)

Да отидете при Бога, това значи да се слеете с Него, да забравите всичко земно, да загубите всичко и да се пробудите в Божествения свят. Готов ли си за това? (57/стр. 179)

Според източната философия Сливането на Душите в Едно Цяло подразбира Състояние на Нирвана– Сливане с Бога, т.е. изгубване на човешката индивидуалност. Нирвана не е унищожаване на човека, но Сливане с Бога, т.е. връщане в Първоначалното му Състояние. Преди да слезе на Земята, човек е бил в Нирвана и в края на краищата пак се връща в Нирвана. (99/стр. 153)

Христос казва: „Излязох от Отца си и се връщам при Отца си“. Казвате: „Аз ще се откажа от своята личност“. Ще се откажеш на общо основание. Личността е нещо, което се свършва. Един ден, когато станеш само енергия, ще се слееш с Бога според думите на индусите. Душата ти няма да се изгуби, тя ще остане, но ти ще съзнаваш, че си Едно с Бога. Ще вършиш Неговата Воля и ще съжаляваш, че не си знаел това нещо по-рано. (109/стр. 32)

Ако някога Синът стане като Баща си, те се сливат в Едно. Тогава Синът не съществува самостоятелно, но и Бащата не съществува самостоятелно. Тогава няма нито Син, нито Баща. Какво съществува? Само Абсолютната Реалност. При тази Реалност всички отношения между формите се изгубват. (4/стр. 161)

ПОЗНАВАНИЕ

Божият Замисъл за човека

…Ако Земята е създадена за човека, човек е създаден за Бога. Източните Мистици казват, че хората внасят нов елемент в света. (115/стр. 535)

Казано е, че ние сме чада Божии, създадени по Негов Образ и Подобие. Значи, някога при създаването на Вселената ние сме били Идеалът на Бога. Той искал да ни създаде, за което сътворил и всички планети, всички Слънца. (25/стр. 56, 57)

Съвременните хора искат да знаят каква е била идеята на Бога за създаването на света. Идеята за създаването на света, това си ти самият. (88/стр. 112)

…Щом Бог е създал човека, има известен проект в Себе Си… Човек още не е дошъл до върха на своето развитие. Скициран е той. Човек не е дошъл още до Образа и Подобието на Бога. (10/стр. 11)

Някой погледне своя брат и казва: „Този човек не го бива, няма хубави черти“. Казвам: Не бързайте толкова! Вие виждате една недовършена картина и се произнасяте вече. Бог е започнал тази картина и един ден ще я завърши. Щом я видите завършена, тогава само имате право да се произнасяте. Сега са нахвърляни сенките само, но като видите тази картина завършена, тогава ще разберете какво е било вложено в нея. (78/стр. 66)

…Аз считам самия човек за една неразрешена формула. За днес едва половината от тази формула е разрешена, а за в бъдеще, когато се разреши цялата формула, еволюцията на човека ще бъде завършена. Аз говоря за еволюция, която включва в себе си всичките форми на своето Битие. (95/лек. 11: стр. 8)

Казва се в Писанието, че Бог е вдъхнал Дихание в носа на човека и той станал Жива Душа… В света иде друго едно Писание, според което Господ ще създаде Новия тип човек. Бог ще му вдъхне Дихание чрез ушите и този човек ще се научи да пее. И най-после ще дойде епоха, през която ще се създаде най-новият човек, и тогава Бог ще му вдъхне Дихание през очите. И този човек ще говори най-сладките и най-разумните слова. (81/лек. 25: стр. 19)

Та благата, способностите, които се крият у нас, могат да се развият само по този нов начин– да вдъхне Бог във вас чрез вашите уши Новия живот. И които чуят, това са хората, които няма да се раждат, но ще възкръснат. Когато Бог вдъхна на хората Дихание през носа, те станаха Живи Души, а тия, на които Бог вдъхне Дихание чрез ушите, те ще възкръснат. Това е Възкресението.

(81/лек. 25: стр. 26, 27)

…Питат: „Кога ще се оправи светът?“. Ще дойде Господ, но този път няма да духне в носа на хората. Защо няма да духне в носа? Защото първия път Господ духнал в устата на човека и видял резултата. Втори път духнал в носа и видял какъв е резултатът. Сега вече Господ ще духне в очите на хората.

(80/лек. 18: стр. 29)

…Сега иде Нов тип човек, Нов човек, цяла раса се създава. Както едно време Господ създаде Адам и Ева в Райската градина, тъй и сега образува Райска градина и ще тури там Новия човек. (24/стр. 18)

Дълбокият смисъл на човешката форма

…Този Бог, за Когото ви говоря, не е без форма. Той е най-красивият. Ако вие бихте видели Бога в Неговото тяло, само тогава бихте си Го представили. Ако Христос казва, че е Бог, то е затова, защото Бог се изявил в човешка форма. Значи, човешката форма играе известна роля в света. И действително целият Космос е съставен по образа на човека. Всички съвременни учени хора, които са дълбоко осведомени върху Тайните на Битието, твърдят същото. Целият Космос се представя във формата на един човек. (80/лек. 5: стр. 28, 29)

Зад човешката форма ние не знаем каква друга форма съществува. Вие ще кажете: „Ангелска форма“. Ангелската форма е по-съвършена човешка форма. Ще кажете: „Божествена форма“. Божествената форма е най-разумната, съвършената човешка форма. (115/стр. 61)

Казваме, човек е гениално същество. Още по-силна дума се изисква. Според мене човек е израз на целия Космос. Той е последно дело на Природата. Той е един от най-великите резултати, до които Природата е дошла. (115/стр. 74, 75)

Човек е крайното създание в Природата. Зад човека нищо не съществува вече. Ако попитате що е човек, човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на Природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има, нищо няма… Обаче, ако ти търсиш във формата на човека– зад Духа на човека, зад Душата на човека, зад Ума на човека, зад Сърцето на човека, [ако] търсиш нещо друго, богат смисъл има тогава. (115/стр. 60)

…Какво нещо е човекът сам по себе си? Дето всичките неща на Битието се осмислят. (115/стр. 61)

Човекът е Високороден

Съвременните хора не знаят Тайните на Живота, не знаят как е бил създаден Адам, Праотецът на човечеството. Историята за създаването на Адама, която се разказва в „Битието“, е детинска история. (1/стр. 34)

Мойсей предава историята за създаването на света много просто. Когато дохожда въпрос за създаването на човека, той казва, че Бог взел пръст, направил от нея човек, в когото вдъхнал Дихание, и [той] станал Жива Душа. Не, човек не е бил направен по този начин; той е бил свален на Земята от Висок свят. Тържествена е историята за създаването на човека, но Мойсей я предава в проста форма да бъде, от една страна, понятна за всички, а от друга страна, скрита за обикновените хора.

(88/стр. 167, 168)

Човекът по Произхода си, по своето естество е нещо Велико! Ако вие разбирате човека, ако вие вярвахте в него, но не в това, което външно се проявява, щяхте да видите колко Велико нещо е човекът! (80/лек. 33: стр. 4)

Като четете Книгата за създаването на света, там се казва: „И рече Бог: „Да бъде Виделина!“. И стана Виделина“. По същия начин се създадоха и другите неща. Обаче единственото нещо, което Бог пожела да направи по Образ и Подобие Свое, беше човекът. Значи, Бог направи човека с Ръцете Си, създаде го по Свой Образ и Подобие. (75/стр. 17)

Ръкоположен е само онзи, на когото Бог е положил Ръцете Си, Духа Си… Първото Ръкоположение Бог е направил на едно Място– когато е направил човека по Образ и Подобие Свое, тогава е турил Ръцете Си върху него. (79/стр. 180)

Ще повярваш, че ти си пратен от Бога на Земята, и да направиш Неговата Воля. Ти ще кажеш: „Ще сторя Неговата Воля, на Тогова, Който ме е пратил, а не моята воля“. И ти ще бъдеш Едно с Христа. Духът Христов и нашият Дух са едни и същи Духове по Произхождение. Нашата Душа и Христовата Душа са едни и същи Души, от едно и също Произхождение. (79/стр. 214, 215)

…Колцина от вас могат да се върнат в самата Вечност да видят как е бил създаден светът, как е бил създаден Първият човек? …Първият човек е бил Висококултурен, той е бил от Високо Произхождение… (58/стр. 121, 122)

Казвам: Първият човек, Адам, е имал съвсем друга форма от тази на сегашния човек. Първите хора са имали Знания, те са били Ясновидци и са виждали нещата, които стават не само в настоящето, но и тия, които ще станат в бъдеще. Първите хора са боравили с Чистата наука и това, което виждаме в съвременната математика, както и в другите отрасли на науката, е останало от тях.

(60/лек. 8: стр. 24)

Понеже вие сте от Високо Произхождение, вие имате дълга и много интересна история на Земята. Тъй щото всинца сте от една Знатна фамилия.

(115/стр. 518)

В каквото положение и да сте, вие трябва да имате съзнание, че сте Царски синове… (37/стр. 68)

Какви убеждения може да има човек, който вярва в сиромашията, в болестите, в невежеството, в робството? Каквито са вярванията му, такива ще бъдат и убежденията му. Такъв човек никога не може да се повдигне. Обаче, …който познава своето Високо Произхождение, той е Свободен човек.

(53/стр. 126)

Дълго време трябва да се говори на хората, че те имат Висок Произход и трябва да се върнат към него. Задача на човека е да съзнае своя Първичен Произход и да признае Бога като свой Баща. Аз не говоря за физическия произход на човека, а за Духовния. (99/стр. 153, 154)

В шестото измерение Бог създаде Адама. Не в четвъртото, но в шестото измерение го създаде… Та казвам, в шестото измерение погледът вече е обърнат нагоре към Бога… Ти си от шестото измерение, или от измерението на Любовта. (89/стр. 245)

…Човек не трябва да разчита на онова, което е сега. Той трябва да разчита на онова, от което е произлязъл. Ако си министър, не разчитай на своето министерство. Ти си владика, не разчитай на своето владичество. Ти си милионер, не разчитай на своите милиони. Това са преходни неща. Разчитай на онова, което Бог е вложил в тебе. (11/стр. 5, 6)

Вярвайте в онова Начало, което някога е живяло във вас– в Божественото Начало. Не какви сте днес, но какви сте били първоначално при създаването на света. Върнете се в онова време и кажете: „Това сме ние!“. Като дойдете до това състояние, тръгнете напред. (57/стр. 127)

Бог е в света, Който е дал всичко; Бог ти е дал една Душа, която излязла от Него… Душите живеят с Бога заедно. (54/стр. 311)

Помнете: Никой в света, бил той човек или Ангел, не може да заеме мястото на Душата, нито да я обсеби. Душата има Божествен Произход и принадлежи само на Бога. Когато една Душа слезе на Земята, всички Възвишени същества, които разбират законите, започват да творят цяла система от светове, защото те знаят, че всяка Душа носи нещо Ново в себе си. Значи, идването на една Душа в света символизира създаването на нещо Ново, Велико, Красиво. (37/стр. 20)

…Онзи момент, когато се родила първоначално човешката Душа, той е Велик момент! Писанието го нарича „Зазоряване на Битието, Създаване на един Космос“. И ако вие схванете този момент, туй е едно Възраждане. За всяка една Душа се създава един Космос. Това е най-важното! След милиони години вие ще разберете Великата Истина. А сега вие мислите, че ще изчезнете. Не, ще се разтворят Умовете ви и всеки ще разбере своята Душа. Ще разберете, че във вас се крие нещо Потаено. В туй се крие един Велик момент. (26/стр. 225)

Мистичният Произход на човека

Вие не можете да избегнете вашето съществуване, не можете да се самоунищожите; вашето Битие е извън времето и пространството. Човешката Душа в това състояние е просъществувала с милиарди години в недрата на Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния Дух; тя е живяла в съзерцанието на Божествения Блист (Блаженство) в дремещо състояние. Но сега със своето пробуждане тя дохожда на Земята да научи вътрешния смисъл и на тоя живот– на индивидуалния живот, да придобие сама свой собствен Безсмъртен живот и да стане гражданка на Небето с определени права и задължения. Този вътрешен стремеж е условие, наложено ней от Бога.

(15/стр. 188)

Важното за сегашната епоха е пробуждането на човешкото съзнание. Някога човек е живял в Бога– период, за който нищо не знаем. След това той е излязъл от Него като Дихание, пробудил се е и започнал самостоятелно да живее и да се развива. Тъй щото ние знаем за съществуването на човека само от момента, когато той е излязъл от утробата на своята Велика Майка и влязъл в света на промените, в неотъпкания път. (28/стр. 192)

Един Велик закон е взел участие при създаването на човека, като го е извадил от Първичните му условия и го е поставил на житейската сцена. В това отношение човешката Душа е връзка, съединителна нишка между физическия и Божествения свят. (18/стр. 187)

…Ще станеш виден поет, музикант, философ; после ще се занимаваш с въпроса как е създаден човек. Това е далечна задача. Който е създал човека, Той знае това. Обикновените хора нищо не знаят по това. (92/стр. 186)

Ти бил ли си при създаването на човека? …Често чуваш да казват: „Аз го направих човек“. Какво означава това? Никой никого не може да направи човек. Бог е създал човека, вдъхнал в него Дихание на Живот и той станал Жива Душа. Бог е създал човека, без да види някой, без да го пипне. (92/стр. 44)

…Съзнателния живот, който е вложен във вас. Той има свой Произход. Под Произход на живота разбирам оная форма, чрез която той се проявил. Питате: „От какво е произлязла формата на живота?“. От Безформеното. Значи, форменото произлиза от Безформеното, именуваното– от Безименното, конечното– от Безконечното. Значи, първо се явява формата, а после– нейното име. Когато Вечното, или Безпределното, се определило, тогава се проявили конечните неща. Кое е конечно? Оформеното. То е свързано с Безформеното, с Безконечното. Именуваното е свързано с Безименното. Има ли някакво противоречие в това? Според мене няма никакво противоречие… Важно е да знаете, че вашият живот е произлязъл от Безконечния.

(57/стр. 204)

В света съществува само една Единица– тя е Бог. В света съществува само една Вечност– тя е Нищото. Проявлението на целия Космос пък е проявление на Единицата, проявление на Вечността. Той представлява част от Цялото. …Ние можем да се изразим другояче, а именно: в света съществуват Идейни форми, които не се създават, не се губят, а живеят вечно. В това отношение всеки човек е една Идейна форма на тази Първоначална Единица. (95/лек. 11: стр. 14, 15)

За Бога се казва, че е Вечен, Неизменен. Това, което се променя, е проявената реалност; това, което е Вечно и Неизменно, е Същественото, т.е. Непроявената Реалност. И в човека има неща, които не се менят. Те показват, че той е произлязъл от Бога. (99/стр. 174)

Първоначално хората външно са си приличали, но вътрешно са се различавали. Вътрешното различие се дължи на това, че те не са излезли едновременно от Божественото Съзнание, но последователно. Значи, те се различават вътрешно по отношение на времето и пространството. Вътрешното различие между хората впоследствие е създало и външно диференциране. Това значи: вътрешното различие на Душите постепенно се е отразявало и върху човешките лица. (98/стр. 39, 40)

Важно е човек да знае своята основна отличителна черта. Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено Съзнание. (98/стр. 41)

Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на Земята. За пример казват за някой човек, че се е родил при изгрев-слънце, в 6 часа [и] 45 минути, 10 секунди и 5 терци. …Има аналогия между раждането на човека на Земята и раждането му, т.е. излизането му като Душа, от Божественото Съзнание. Моментът на излизане на Душата от Великото Съзнание е точно определен. В това отношение всяка Душа представя единица, т.е. някаква строго определена величина. Важна е тази единица в живота. В Божественото Съзнание тя играе голяма роля и заема особено място. (98/стр. 41)

Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената Идея, която ви е подтикнала да слезете на Земята. (98/стр. 41, 42)

Важно е да се върнете към вашето минало там да намерите своята Първа мисъл. Само там ще намерите Истината. Истината не е в обикновения, във всекидневния живот. Тя е в Първичния живот, дето Душата живее. (98/стр. 50)

Неизвестният Път на човека

Например, ако всеки от вас се запита откъде иде, защо е дошъл на Земята и къде отива, ще може ли да си отговори? (24/стр. 14)

Като питат някого отде иде и накъде отива, той казва: „Нищо не зная освен това, че съм пътник в обширния свят“. (1/стр. 307)

Често се задава въпросът човек откъде е дошъл и къде ще иде. Малко хора може да знаят откъде идат. Идат отнякъде… Сега ни трябва едно Знание.

(115/стр. 93)

Сега, откак сте излезли от Бога, вие сте живели толкова хиляди години на Земята, но не помните вашето минало: отде идете, как сте слезли на Земята– нищо не помните. Аз не говоря за вашите тела, говоря за вашите Души. Някои от вас знаят своето минало, но някои не го знаят. (26/стр. 171, 172)

Кога си дошъл на Земята? Защо си дошъл и кога ще си отиваш? Никой не знае кога е дошъл на Земята, защо е дошъл и кога ще си отива. (2/стр. 35)

Когото и да попитате днес отде е дошъл, от колко години живее на Земята, ще ви отговори, че не знае. Той ще ви каже, че е дошъл на Земята отпреди 30–40 години. Това не е Знание. Той трябва да знае историята на своя живот от началото на създаването на света досега. (53/стр. 126)

Помни: Така както мислиш, чувстваш и постъпваш, това са отношения, създадени от Началото на Вечността. Всеки момент вие сте в период на опознаване, но отношенията помежду ви са от далечното Начало на Битието. (56/стр. 211)

Представете си, че в един момък се яви желание да си намери другарка, с която да споделя радости и скърби, да прекара един добър живот с нея. Желанието на момъка е естествено. Той знае, че има някъде душа, сродна на неговата, с която е излязъл заедно от Невидимия свят. Тя взела една посока, той– друга и днес взаимно се търсят. Понеже времето, което ги дели от момента на слизането им на Земята, е дълго, и двамата са забравили образите си и не могат да се познаят. Като търси сродната си душа, момъкът погледне една мома, втора, трета и постоянно се лъже: ту я намира, ту се разочарова в нея… Кога може човек да намери сродната си душа? Когато съзнанието му се пробуди… (42/стр. 185, 186)

Казвате: „Щом сме дошли на Земята, ще научим всичко, което ни е нужно“. Обаче вие не знаете още защо сте дошли на Земята и по какъв ред сте дошли. Не знаете защо носите името Драган или Стоян. Какво е било името ви преди сто години? Какво ще бъде името ви след сто години?

(45/стр. 310, 311)

Хората са съществували и преди историческите времена, съществуват и днес. Те се раждали и прераждали, благодарение на което придобивали по нещо ново, усъвършенствали се. (101/стр. 10)

…Онези същества, които са завършили еволюцията си, знаят своите прераждания, четат ги като на книга. Тия пък, които не са завършили еволюцията си, нищо не знаят за своите прераждания. В това отношение те са слепци. Следователно пред тях стои Велика Наука– да изучават живота си. Те трябва да изучават живота си, да знаят отде са дошли и къде отиват. (96/стр. 106)

„Аз зная отде съм дошъл
и накъде отивам“

Сега всички хора на Земята все са дошли отнякъде, но няма какво да доказвам това нещо. Има някои хора, които знаят отде са дошли. Христос например казваше на учениците Си: „Както Аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят. Моето Царство не е от този свят“. (115/стр. 224)

Идва един човек при тебе и ти го питаш: „Откъде идваш?“– от Варна или от София, или от другаде някъде, от Франция, от Америка. Отникъде не идва той– нито от Варна, нито от София, нито от Франция, нито от Америка. Онзи, който разбира, той ще каже: „Аз идвам от света на гениите, от света на светиите, от света на талантливите, от света на Ангелите, от света на Възвишените същества, от Божествения свят“.

При един специален случай Христос казва: „Аз не съм от този свят“. И прав е, Той не е от този свят. Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят. (11/стр. 13)

Сега Христос казва: „Аз зная отде съм дошъл и накъде отивам…“. Каква е била интимната мисъл на Христа, като е казал, че „Аз зная отде съм дошъл и накъде отивам“? Това е един от най-важните въпроси, които съществуват в Окултната наука, и всички Адепти, всички Велики Учители се подвизават, за да се пробуди в тях туй, Великото, Божественото Съзнание, да знаят отде са дошли и къде отиват. Не е достатъчно само да мислиш върху този въпрос, но той в своя дълбок смисъл съдържа една Велика идея, която трябва да се разбере.

(81/лек. 5: стр. 7)

Христос казва: „Аз зная отде ида и накъде отхождам“. Питам: Как е научил Христос тази Велика Тайна? (81/лек. 5: стр. 12)

Христос казва: „Аз зная отде ида“. Отде иде Той? Къде е добил това знание? Христос доби това знание в пустинята. След Своето кръщение къде отиде Той? Цели 40 дни Христос пости в пустинята… Между хората ли отиде Христос? Не, Той отиде в едно пусто място, дето нямаше никакъв живот… Значи, Христос отиде при онези условия, при които човешкият Дух може да се пробуди. (81/лек. 5: стр. 15)

Та казва Христос: „Аз зная отде ида“. Христос знаеше отде идеше и накъде отиваше, защото носеше Любовта. (81/лек. 5: стр. 30)

Сега аз желая всеки от вас да си зададе въпроса: „Аз зная ли отде ида и накъде отивам?“. Аз не ви разрешавам този въпрос, той е личен за всеки едного от вас. Задайте си този въпрос, разсъждавайте върху него ден, два, три и повече, не се смущавайте– той е един от кардиналните въпроси.

(81/лек. 5: стр. 31, 32)

Христос си зададе същия въпрос и отиде в пустинята, дето пости 40 дни. Там Той учеше този въпрос. И при това, когато беше разпнат на кръста, пак учеше. Някои казват, Христос знаел всичко. Само Бог знае всичко… Но всички Негови Служители има какво да учат. И Христос, като дойде на Земята, имаше какво да учи– и Той учеше нещо. Онзи, Който е вътре в Него, Той никога не се учи, но Онзи, Който Го изявява, всякога се учи. Вие трябва да знаете, че всички се учим. Туй е красивото в живота… (81/лек. 5: стр. 32)

Отечеството на човека

Преди хиляда години къде сте били? Не знаете това. Самото Писание казва, че човек е излязъл от Бога и станал човек Жива Душа. Запазили ли сте онова състояние, [което сте имали], когато сте били у Бога? Не може да се върнете и да си спомните, че сте живели в Бога. Той ви е учил, излезли сте, дошли сте на Земята и сте забравили всичко. (111/стр. 333)

И вие, които излязохте от вашия Дом, знаете ли преди колко години сте излезли? (81/лек. 8: стр. 21)

От хиляди години човек имал чувство към Отечеството. Той излязъл от едно Отечество, от Бога; …и там, дето се е заселил, той носи това Отечество в себе си. (13/стр. 28)

Човек е дошъл от един много красив свят и като е дошъл на Земята, потопили са го в един дълбок сън да забрави този свят, от който е слязъл. Ако си спомни за този свят, той не би могъл да живее на Земята нито пет минути. Но понеже са изгубили пътя за онзи свят, те казват: „Няма какво да се прави, ще се живее на Земята“. Те мязат на онези авиатори, които, като паднат от аероплана си и се намерят в чужди условия, искат– не искат, приспособяват се с новите условия– няма с какво да си отидат. Казвам: Ние [сами] трябва да се свържем със своето старо Отечество. (109/стр. 192)

Блажени са тези, които са получили първото писмо от своето старо Отечество, отдето са излезли някога. Понеже хората още не са свързани с това Отечество, те са захвърлени някъде в робство. Кога ще се освободите? Когато се свържете с това Отечество. От хиляди години насам от Невидимия свят пращат някого да ни съобщи нещо за това Отечество… (109/стр. 192)

От Отца излязохме, при Отца трябва да се върнем и да се наместим там, дето сме били. Всеки, който иска да бъде Свободен, трябва да отиде на своето място и там да се настани. (30/стр. 228)

Човек е имал Образ Божий
и пак ще го придобие

За Първия човек Библията говори само така: „И направи Бог човека по Образ и Подобие Свое“. Тя е била една великолепна картина, когато Боговете са живели. Царството Божие е било тогава на Земята. След туй станало нещо, станало едно падение на тия Възвишени същества. Кои са били причините, не се знае. (13/стр. 32)

Първият човек, създаден по Образ и Подобие на Бога, разполагал с 12 сетива. В процеса на инволюцията той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с 5 сетива, както е сегашният човек. Затова сегашните му знания в сравнение с миналите се намират в отношение 5: 12. (16/стр. 205)

Първоначално човек бил облечен с Огнена дреха, вследствие на което нищо не било в състояние да му причини зло. …Като допуснал лъжата в себе си, той отворил вратата на злото. (78/стр. 27)

Дрехата на живота е Светлината, в която животът е облечен… Първият човек преди да съгреши, той имаше един живот, който беше облечен в Светлина. След непослушанието остана онази тъмна дреха, с която всички хора са облечени.

(109/стр. 557)

Всички тия навици, тия добри и лоши черти вие сте ги научили отпосле. По-напред вие сте били като Ангели, но някои от вас паднаха и се окаляха, съгрешиха. Много Ангели има на Земята, които са паднали. (11/стр. 22)

От Адама произлязла черната раса, от него е произлязла жълтата раса, после червената раса и най-после бялата раса. В бъдеще от Адама ще произлезе и Шестата, Светещата раса. И тогава Адам ще се върне в първото си положение, какъвто е бил Първият човек. Той ще се яви в своето Знание.

(103/стр. 472)

Човек иде от Висок свят
и там ще се върне

Човек има Велик Произход, той е забравил; той е забравил, трябва да си спомни. Той иде от едно Място на Светлината, той влиза в тъмнината, но тази тъмнина е преходна и човек пак ще се върне към Светлината– оттам, отдето е дошъл… Той не е въздухообразен свят, той не е един воден свят– един свят, който не може да го опишем, но един свят, в който съществува Вечното щастие, Вечната радост. Свят, в който няма абсолютно никакво противоречие, и всичко онова, което желае Душата ти, може да го постигне– няма да бъдеш тъй ограничен. Те са перспективи за бъдеще, те са бъдещи перспективи. (115/стр. 313, 314)

Ако приемем, че човек е излязъл от Бога, значи той е съществувал и по-рано. Той се е учил горе, на Небето. Щом се казва в Писанието, че човек е направен по Образ и Подобие Божие, това подразбира, че първо той се е учил при Ангелите. После Бог го поставил в Райската градина. Най-после той живял между хората. Значи, той е минал през три фази на живота. Той излязъл от Божественото, т.е. от Висшето, като Дух; обиколил Вселената, след което слязъл на Земята. Това е инволюционният път. Сега по пътя на еволюцията той започва по обратен път– от Земята ще се качва във Висшите светове, докато пак се върне при Бога. Така той ще има опитността на всички Слънчеви системи. Такъв човек може ли да се заблуждава? Каквото му кажете, той всичко знае. (4/стр. 64)

Съвременните учени хора на Запад трябва да вземат опитностите на източните народи, които по един инволюционен път са слезли от Космическия свят. Говори се, че съвременното човечество е слязло някъде от Космическото пространство. Някои казват, че то е било някъде в Сатурна, после е било на Месечината и оттам е слязло на Земята. Обаче преди да дойде човекът на Земята, той е бил извън някаква Слънчева система. (81/лек. 30: стр. 5)

Когато хората са решили да изучават Космоса, те са слезли на Земята. По-рано техните възгледи са били по-ясни, понеже са живели в по-рядка материя, но после, когато са слезли в по-гъстата материя, възгледите им се помрачили, те почти са изгубили половината от своето Знание… (81/лек. 30: стр. 5)

Колко време е живял човек на Земята, точно не се знае– различни мнения има по този въпрос. Според Библията човек съществува от осем хиляди години, според окултистите– от 18 милиона години. (101/стр. 10)

…Всички същества, били те напреднали или не, трябва да минат през материалните светове. Едни от тях помнят отде идат, а други не помнят. Обикновените хора на Земята не помнят нищо от предишното си съществуване. Някой казва, че му се открило нещо от миналото. Възможно е, но всичко това е много малко. С такива открития нищо не може да се направи… На човека е необходимо да му се открие онази вътрешна Дарба в Съзнанието му, чрез която да си спомни в подробности пътя, по който е слязъл, и да види пътя, по който трябва да се върне. (2/стр. 36, 37)

…Кога е тръгнал човек от Небето и кога трябва да се върне– той трябва да намери разписанието и да върви по това Божествено разписание.

(82/стр. 210)

Вярно е, че Слънцето се движи нанякъде. И всеки от вас по същия начин се движи нанякъде. Накъде е вашата посока? Вие ще кажете: „Към Бога“. Да, но това е много неопределено. …Всеки от вас се движи в известна посока, която той трябва да знае. Всеки трябва да излезе извън Земята. Някои от вас, като излязат от Земята, ще се спрат във Венера, други– в Юпитер, трети– в Сатурн, четвърти– в Меркурий, пети– в Уран и т.н. Някои от вас пък ще отидат в друга някоя Слънчева система и там ще се установят. (81/лек. 23: стр. 25, 26)

Един ден, когато завършите вашия курс на Земята, най-малко 10 години ще живеете на Месечината. Десет години ще стажувате на Месечината и ще ви подпишат паспорта. Оттам ще тръгнете и ще идете на Венера. И там ще седите 10 години, и там ще ви подпишат паспорта. Венера вече е Любовта. Месечината ще даде паспорт; Венера ще подпише, че чувствата ви са нормални. След туй в Меркурий– 10 години, там ще подпишат, че вие може да разсъждавате. След туй ще влезете в Слънцето. Сега в Слънцето ще ви оставят да живеете колкото искате. (103/стр. 338)

Всичкото знание, което имаме сега в света, може да се събере в 90 книги, големи като Библията. Като се напечата всичкото това знание върху клетките в човешкия мозък, ще остане място за още 900 такива книги. Тъй щото всичкото знание, откак човек е дошъл на Земята и досега, се равнява на 90 книги. Оттук се вижда каква възможност има за развитието на всяка Душа! Колко книги има още, които ще могат да се напишат в човешкия мозък! Тогава именно човек ще излезе от тази Слънчева система и ще мине в системата на Сириуса. Знаете ли колко милиони години ще трябва да се прекарат и там, докато се напишат почти толкова големи книги, колкото и тук? (81/лек. 28: стр. 24)

Някой казва: „Аз искам да живея“. Добре, можеш да живееш, но твоят живот представлява само един ден от целокупния живот, който трябва да преживееш през хилядите години на бъдещето.

(81/лек. 28: стр. 6)

Ние мислим според мярката на Земята. За нас големите работи се определят от нашата година на Земята, т.е. от земната година. Но представете си, че вие живеете на Слънцето, дето една година се равнява на 20 милиона земни години. Каква ще бъде тогава вашата мисъл? Представете си какво богатство ще бъде за вас, ако ви пренесат на Слънцето да поживеете там поне една година! Иначе една година, прекарана на Слънцето, се равнява на 20 милиона земни години… Следователно всички Слънчеви системи, които съществуват сега в нашата Вселена, това са степени, етапи, разширение на Божественото Съзнание. Мярката, с която се мери знанието във всяка Слънчева система, е различна от тази, с която се мери на Земята. Всички Слънчеви системи са свързани една с друга. Те са училище за човешкия Дух. (81/лек. 28: стр. 7)

Тогава какво трябва да стане с вас? Съвременните астрономи казват, че в нашата Вселена има 100 милиона Слънца. Представете си, че вие не можете да се върнете, отдето сте излезли, докато не обиколите всички тия системи. Представете си още, че живеете във всяка Слънчева система по 100 години. Умножете сега 100 милиона Слънчеви [системи] по 100 години и вижте след колко години ще се върнете. Пък ако трябва да обиколите всяка планета от Слънчевите системи, които [планети] са девет, и престоите във всяка от тях по 100 години, това са още 900 години. Тъй че, като живеете на всяко Слънце по 1000 години, докато обиколите всичките системи, вие ще имате един завършен курс от знания, завършена гимназия. И така със завършен диплом ще се върнете в Ангелския свят. Питам: Какви ще бъдат тогавашните ви възгледи в сравнение със сегашните? Какво ще бъде тогавашното ви съзнание? (81/лек. 28: стр. 7, 8)

…Ние още не сме дошли до онова Фино Етерно състояние на материята, с което се свършва границата на материалния свят. После ще минете зад материалния свят. Това е една отдалечена област, до която един ден ще стигнете. (81/лек. 31: стр. 11)

Три вида Слънчеви системи има според мене. Една от Слънчевите системи изразява материалния свят– най-грубите желания, които съществуват във всички същества. Другите Слънчеви системи са направени от по-фина Духовна материя и спадат към Духовния, Ангелския свят. След време, когато вашите Духовни очи започнат да се развиват, вие ще виждате всички светове. Засега вашите астрономи виждат само материалните светове… Третите Слънчеви системи, това са Божествените светове, които са създадени от най-висша, най-фина Божествена материя. Човек ще мине през всички тия Слънчеви системи. (80/лек. 30: стр. 10, 11)

Следователно ние сме в преддверието на този Велик Космически свят. Нашата Земя е на границите на Космоса. Цялата наша Слънчева система се намира на това място. Тъй щото един ден, когато вашето Съзнание се подигне и вие минете от една Слънчева система в друга, с по-висша култура от сегашната, ще имате съвсем други понятия за нещата. (80/лек. 30: стр. 11)

Величественото бъдеще на човека

Разумният живот е начало на Нова епоха, на нови форми, които сега се създават. Това нарича Христос Възкресение… Човекът на бъдещето е човек на Възкресението, човек на Свещения Живот.

(96/стр. 21)

То е вече Новата епоха, която ще дойде… Тогава ще се роди един човек и той ще бъде Господар на Земята. (116/стр. 151)

…Онова различие на вери, което съществува между хората. …Онзи човек, който сега иде, Новият човек в света– той е синтез на всички. Той иде в света да организира нещата, да внесе онова, Хубавото, Красивото, което и вие желаете и към което се стремите. Той е, който носи Живот в себе си. Той е Умният човек, който сега се заражда.

(103/стр. 311)

Всички вярват в Ума, в онова Разумно същество, което ще дойде като Господар в света. То ще бъде Господар на смъртта. (103/стр. 312)

На физическия живот има условия, при които човек може да живее по-дълго време. Това се отнася до Съзнателния живот. Когато човек дойде до тази епоха да живее 1400 години на Земята, той ще бъде Господар на своето положение, на своята съдба… Казвате: „Какво ще правим толкова много години на Земята?“. Тогава ще се разкрие пред вас голямо поле за умствена и духовна работа. Който е достигнал до тази епоха, той ще може свободно да пътува до Месечината, до Слънцето, до Венера. Ще си вземе един билет и сутринта ще тръгне за Слънцето. За осем минути ще стигне там. Вечерта ще се върне, но пълен с новини. Това е за поощрение на човека. (109/стр. 17)

Вие ще бъдете зрители на тази, Новата култура, на туй Божествено Благо и ще разберете, че вътре във вас, във вашите Сърца, във вашите Умове, във вашите Души има нещо Ново– туй, за което не сте сънували. И Павел казва: „Има нещо, за което не сте нито помисляли, нито сънували“. И онова, което Бог ви е приготвил, то е скрито във вашите Души. (26/стр. 358)

Най-хубавите неща, които човешкият Ум, човешкото Сърце, човешката Душа и човешкият Дух са създали, се пазят в Тайна; те не се пишат на книги, които се разрушават… Когато дойде Шестата раса на Земята, всички тия Велики неща ще се изнесат и тогава хората ще кажат: „Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите Блага“.

(25/стр. 119)

Човек не е последната форма на живота. Който добре познава законите, в лицето на всеки човек ще види зародиши от черти на… талантливи и гениални хора, както и такива на Светии и Ангели, които някога ще се развият. (78/стр. 65)

Човек мисли, че по-реално положение от неговото няма. Обаче, като се превърне на Ангел, ще разбере, че се е намирал в относителната реалност на живота. (8/стр. 165)

Един ден, когато Душата се освободи от всички връзки, като Ангел ще разпери Крилата си и ще пропътува всички Слънчеви системи, като се ползва от всички блага. (58/стр. 63)

Та когато Божественото Слънце изгрее в човешката Душа, целият му умствен живот ще се измени. Тогава и Духът, и Душата на човека ще се изменят и ще му израснат Ангелски крила. Аз вярвам в Ангелските крила. Едното крило ще бъде Мъдростта, другото– Истината, а главата на човека ще представя Любовта… Значи, човек е Ангел с две крила: едното е крилото на Знанието, което произлиза от Мъдростта, а другото е крилото на Истината, с което ще ходи навсякъде. (13/стр. 71, 72)

Ние сме дошли в света само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и веднъж, и дваж, и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пъти. …Любовта ще се опита във всичката своя пълнота, във всичката цялост, както Бог се проявява. Един ден, като завършите своята работа на Земята, ще чувствате, както Бог чувства; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една Нова Вселена. Казвате: „Какво да правя сега, след като свърших своята работа на Земята?“. Щом сте опитали Любовта във всичките проявления, ще правите Слънчеви системи. (116/стр. 9)

Човека за бъдеще го очаква едно Велико бъдеще. Сега е в детинство, в зачатъчно състояние. Има да мине през много фази на своето развитие и ще има една отлична форма. Неговото Съзнание ще се развие, ще има спомен за живеенето си на Земята; не само на Земята, но ще живее и на Венера, на Меркурий, че на Слънцето. След като завърши своята еволюция в Слънчевата система, ще иде на Сириус и там ще живее 250 милиарда години; и оттам ще иде на едно Слънце, около което всички наши Слънца се въртят– около него се въртят около 100 милиона Слънца. Той ще иде там на гости, там ще го посрещнат с венци. То ще бъде Царството Божие. (3/стр. 361)

Добрият, Разумният човек представя единица с 14 нули. …Силите, вложени в нас, трябва да се разработват. „Кога ще се постигне това?“ Има време. Според индуското учение Денят на Брама е равен на число, състоящо се от единица с 14 нули след нея. Определете на колко билиона или трилиона е равно това число. Всеки, който е излязъл от Бога, разполага с големи дарби и способности за реализиране на един Божествен Ден, равен на число, образувано от единица с 14 нули. (4/стр. 131, 136)

Като живо същество, ти не трябва да се задоволиш да останеш във формата на риба, птица или млекопитаещо, …нито във формата на човек, но да вървиш нагоре по Възходящата стълба, докато стигнеш до Първичния Човек, т.е. до Космическия Човек, или във формата на Библейския Човек, създаден по Образ и Подобие на Бога. За това е нужен един период от 15-цифрено число, съставено от единица с 14 нули. Толкова време е нужно, докато се качиш на Високия Връх, отдето ще виждаш всички Разумни същества и отношенията им към тебе, както и твоите отношения към Бога.

(4/стр. 136, 137)

И тогава, за да се слееш с Бога, нужно е още толкова време, равно на число, съставено от единица и 14 нули. След като живееш на всички Слънца и планети и прекратиш този живот, ще отидеш при Бога, ще влезеш в Него– там ще опиташ Дълбочината на Божественото. Тогава ще влезеш в друга епоха, дето ще живееш толкова години, колкото представя едно число от 39 цифри. Какво ще кажете за всичко това? (4/стр. 137)

Като излизаш от Бога, Той ще те изпрати със следните думи: „Синко, знаеш ли кога ще се върнеш при Мене? Това ще бъде, след като Вселената се създаде още 14 пъти и пак изчезне“. Под изчезване на Вселената ние не разбираме изчезването като процес, познат на нас, но си представяме събличане и обличане на Земята 14 пъти. Когато Вселената преживее такива 14 дни, Бог е преживял само половин Ден. (4/стр. 137)

УСТРЕМ

Обръщане към себе си

Умът съдържа всичко в себе си. Той е Безсмъртно Начало. Това е човекът, който мисли… Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвело в него явяването на Ума. Той казал: „До 30-ата си годишна възраст аз живях един неопределен живот, люшках се натук и натам“. Един ден обаче изгряла в него мисълта, че той има Ум… „Веднага аз забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени, и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разрешавам, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам Ум.“ А сега хората чакат да дойде отнякъде някой Ангел или някой Учител, или Духът Божи да ги спаси. (115/стр. 221, 228, 229)

Тъй щото да повериш всичко не на своята съдба, но на своя Ум, който е Божествен. Това е, което може да ни спаси. (115/стр. 234)

Някой запитал Апостол Павла какво трябва да прави, за да се спаси. Той му отговорил: „Повярвай и ще намериш Спасението в себе си!“. (37/стр. 40)

За да се справи с препятствията си, човек трябва да се обърне към себе си, към Силите, вложени в неговия организъм. В Ума, в Сърцето, в Душата на човека се крият Сили, Заложби, чрез които той може да се справи с всички противоречия. Те представят несметни Богатства за него, но ако разумно се използват. (75/стр. 30)

Разболееш ли се, не бързай веднага да търсиш лекар. Първо ще се обърнеш към себе си, дето се крие един от най-опитните и видни лекари. Той ще ти даде ценни съвети какво трябва да изпълниш. (35/стр. 106)

Казвам, за щастливия живот в света има само едно правило, което може да почерпим– то в самите нас се крие в една написана Книга. Ако можем оттам да почерпим, да видим тези закони, че да ги предадем. Всичкият кодекс, какви ли не закони има написани там. (115/стр. 251)

…За да подобри условията на сегашния си живот, човек трябва да обърне погледа си навътре, да се вдълбочи, за да намери онази Свещена идея, която ще му служи като Алхимически елемент в живота. С тази Свещена идея той ще превръща нещата от неблагородни в Благородни, от низши във Висши. Каква е тази Свещена идея, тя остава Тайна и за самия човек… Всеки сам ще намери тази идея в себе си. (96/стр. 63)

Да възкръсне човек, това значи да намери тази Свещена идея в себе си. Когато намери тази идея, когато прочете всичко, каквото е написано в нея, и когато приложи написаното, той е възкръснал вече. (96/стр. 63)

Музиката на Съзнанието

…Аз определям основния тон в музиката. Той е онзи момент, когато Съзнанието се пробуди. Когато човек започне да се самосъзнава, първият момент на Самосъзнанието, че той е човек– той е основният тон на музиката… Основният тон е, когато Умът се пробужда и Съзнанието започва да функционира. Съзнанието се качва по тази музикална стълбица, която има двадесет и пет хиляди тона. Двадесет и пет хиляди тона има! (103/стр. 328)

Човек може да свири не само на външен роял, но и на своя вътрешен роял. Всеки човек има един роял в себе си с 25 хиляди клавиши. Ако знае да свири на вътрешния си роял, работите му се нареждат магически. Ако не знае да свири, той ще копае, ще оре и всякога сиромах ще си остане; той ще плаче, ще страда, ще боледува, ще пада, ще става и все недоволен ще бъде. Ако искате да не страдате, научете се да свирите на вашия роял. „Как и къде ще го намерим?“ Вземете пример от младите моми и момци. Кой учи младата мома как и къде да търси младия момък? Кой учи младия момък как и къде да търси младата мома? Както по благоуханието на цветята пчелата знае къде да кацне, така и младите сами се намират. По същия начин и вие сами можете да се домогнете до вътрешния роял, който Бог ви е дал, и да започнете усърдно да свирите на него. (28/стр. 45)

За човека е важно не само да обяснява кой автор каква музика е създал, но той сам трябва да свири. Като седне пред своя вътрешен роял, човек трябва да изсвири първото класическо парче на Любовта, първото класическо парче на Мъдростта и първото класическо парче на Истината. (28/стр. 53)

Има инструменти, в които местата на тоновете са точно определени. Обаче има инструменти, на които тоновете не са определени, музикантът сам трябва да ги намира. Там се иска тънко ухо. Това се отнася и до човешкото Съзнание. Човек трябва да знае на кое място в Съзнанието да бутне, за да произведе нужния тон. Някога вземаш един тон вместо друг. Това показва, че Съзнанието е инструмент с много клавиши. Може ли да си представите инструмент с 250 хиляди клавиши? Ако ви поставят пред такъв инструмент, ще се объркате. Не е лесно да се справите с него… Да изучаваш един инструмент, това значи да изучаваш себе си.

(44/стр. 161, 162)

Самовдъхновеният Устрем

Целта на човека е Самоусъвършенстването. Човек има вложени всичките условия, направен е по Образ и Подобие Божие. Този Образ и Подобие изисква човек да се усъвършенства. Не да придобива, но онова, което е вложено, то трябва да се прояви; да се усъвършенства човек, да стане подобен на Бога… (36/стр. 90)

И тъй, иска ли да изпълни своето предназначение, човек трябва да се стреми към възстановяване на своята Първична форма, каквато някога е имал. Придобие ли тази форма, той коренно се изменя. Ако всяка сутрин след ставане от сън човек си представяше Идеалния Образ на човека, той не би бил такъв, какъвто го виждаме днес. (75/стр. 135)

Всеки един човек може да бъде носител на онова, Великото, Божественото. Ако в един живот, във втори, в трети в него има едно усилие постоянно– но само непреривно усилие– да проявява, той ще се събуди, ще се повдигне и като дойде туй, Божественото, то тече у него и тогава ще се явят всичките Дарби, ще се явят всичките Възможности… (115/стр. 108)

Та всичко от вас зависи. Ако искате да станете умни, ще станете умни; ако искате да станете добри, ще станете добри. Да желаете един Свещен трепет да имате. Онзи, който желае нещата, той отива при тях. (115/стр. 210)

…Ако у вас става деление, това показва, че вие се намирате в едно нисше състояние на животинското царство… А човек се намира в света, в който нещата не се делят, не стават чрез деление. Там става въпрос за Самозараждане на нещата. (11/стр. 60)

Това, което Бог може да направи, ние може да правим като Него, понеже Той живее в нас. Това, което Слънцето може да направи, и вие може да направите. Вие не може да го направите в голям размер, но всеки от вас е в състояние да запали един Огънчец в миниатюр. Сега вече това е закон на Съзнанието. (115/стр. 471)

Като работи съзнателно върху себе си, човек може да мине границата на Разумността и да се превърне в Ангел… (27/стр. 220)

Казвам: Човешката Душа е Възвишена и Благородна. Тя никога не се обезсърчава, никога не се обезверява. Тя е настойчива и смела. Като хване някой бог, тя тръгва подир него и настоява, докато постигне своите желания. За тази цел тя си служи със своите Добродетели, които прилага на всяка крачка в живота. Да настояваш със своите Добродетели– това е най-високото положение, до което човек може да дойде. Този е пътят, по който човек може да реализира своите желания, а не със съмнения, с колебания, с ред отрицателни качества. (37/стр. 75)

Вглъбете се в себе си да развивате своите скрити Чувства и Способности, да повярвате в Могъществото на своята Душа. В който момент повярваш, че Бог живее в тебе, ти ще бъдеш Мощен и Силен. Докато не познае своята Сила и Мощ, човек всякога ще я търси отвън; ще чете какво е казал Кант, Шопенхауер, Хегел, Толстой; ще обръща листата на Свещената Книга да види какво са казали Апостолите и Пророците. (16/стр. 128)

У човека в сегашното му състояние има приблизително повече от 100 Способности, но 40 Способности има констатирани у него… Окултният ученик трябва да развива правилно всичките си Способности и те да действат в своето нормално състояние. След като развие той всичките тия Способности, ще влезе в Божествения свят. Всички тия Божествени Сили ще могат да ви говорят.

(9/лек. 13: стр. 14, 15)

…Страданията и мъчнотиите са предвестници за идване на Непостижимото. Всички Дарби и Способности се дължат на стремежа на човека към Невъзможното. Човек се стреми към познаване на Бога като Велика Реалност. Значи, Бог, Който минава за Непостижим, е Абсолютно Реален. Отде идат благата в живота? От Онзи, Който е Непостижим, Неизвестен, Далечен. Мнозина мислят, че благата идат от постижимите неща. Всъщност благата идат от Непостижимите неща. Всички хора страдат все от постигнати желания. Вижте какво е положението на младия момък, който се е влюбил в някоя мома. Докато не я постигнал, той мисли за нея, мечтае си, рисува златни палати във въображението си. Щом я постигне, той става нещастен.

(7/стр. 124, 125)

Следователно дръжте в ума си мисълта, че Щастието и Силата на човека се крият в Невъзможното и Непостижимото, а не във възможното и постижимото. За мнозина това е парадокс, но в него се крие Истината. (7/стр. 125)

Самосветещият човек

Ако погледнете на Разумния човек с окото на ясновидеца, вие ще видите в него друго същество, което постоянно свети. (51/стр. 245)

Значи, това, което мисли и чувства у нас, е направено от Лъчите на Светлината. Това представлява Невидимият, Светлият човек в нас. Когато един ясновидец погледне на човека, той вижда именно този човек, който издава Светлина от себе си– Светлият човек е той. Видимият човек пък е материалният човек, в който се проявява Духовният.

(80/лек. 19: стр. 19)

Не е важно дали косите са черни, или бели. Косата на човека трябва да бъде Светла. От всеки косъм на човека трябва да излиза Светлина. Който се приближи до този човек, трябва да чете на тази Светлина като на свещ. Това значи да бъде човек Светещ, да пръска Светлина навсякъде. Кой не обича Светещия човек? Когато Светещият човек влезе във вас, всичко наоколо ви е светло… Идеалът на всеки човек е да даде място на Светлия човек в себе си. (1/стр. 86, 87)

Кой човек е Велик? На когото Светлината никога не изгасва… Радвайте се, ако лампата ви постоянно свети, защото зад нея се крие нещо Разумно. Такава лампа е човешкият Разум, зад който се крие човешкият Дух. (114/стр. 134)

Днес хората се нуждаят от различни стоки, храни, осветление, отопление и т.н. В бъдеще, когато той придобие Права, Положителна мисъл, няма да се нуждае от нищо. Чрез мисълта си той сам ще си създаде Светлина, а чрез чувствата си– Топлина. Човек ще има собствена електрическа енергия, няма да очаква на общината или на електрическите дружества те да му я доставят. С мисълта си той ще се движи от едно място на друго, няма да се нуждае от превозни средства. (101/стр. 82)

Що е Светлината? Тя е емблема на Великата, Възвишената човешка мисъл. Следователно само Възвишеното, Благородното, Чистото може да влезе в непроницаемия чертог, дето Бог живее. Затова всичко трябва да се обърне в Светлина. И ние също трябва да станем Светлина. (5/стр. 100)

Един ден, когато Бог дойде да се засели във вас, законът ще се измени: тогава вие вътре във вас ще бъдете едно Слънце и чрез вас ще се прояви Слънцето. (9/лек. 2: стр. 19)

Привидно само Слънцето изгрява и залязва, за Съвършените обаче Слънцето никога не залязва. Който мисли като Съвършените, неговото Слънце никога не залязва. (78/стр. 36)

Има едно Слънце в човека, което никога не залязва и никаква мъгла не го закрива. Изгрее ли веднъж, това Слънце вечно грее и никога не залязва.

(39/стр. 152)

Превъзходството в човека

…Реалността всякога подразбира, че ние сме господари на условията, при които живеем.

(115/стр. 469)

Човек трябва да се издигне извън условията на живота. Аз наричам човек онзи, когато му дойдат най-големите страдания, пак да е радостен. Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа. Един господин, който бил скържав в живота си, милиони имал и постоянно треперел, искал да забогатее. Но изпаднал и му останали само сто лева. Казва: „Досега толкоз пари имах, не можах да се повеселя“. Извикал гайдарджия да му посвири. Казва: „Ще ми свирите“. Казват си: „Спечелил нещо“. Свирене, викане, весели се човекът, че се е освободил от милионите. За пръв път в живота си прекарва без пари. Весело му е. Аз това наричам характер: да погледнеш весело на страданията си. Че си се освободил от милионите, да кажеш: „Благодаря, че се освободих от този товар“. (115/стр. 150, 151)

Някои от вас ме питат: „Как мислите, …как ще влезе човек в Царството Божие?“. На мнозина съм привеждал този пример. Казвам, когато изгубиш всичките си пари, които имаш, когато жена ти те напусне, когато всичките ти приятели те напуснат, ти извикаш свирци да ти свирят– тогава ще влезеш в Царството Божие… Туй е Свръхсъзнанието.

(115/стр. 151)

Какво се разбира под думата цар? Цар е онзи, който държи в ръката си Ключ за постигане на своите стремежи и желания. Цар е онзи, който се е справил с мъчнотиите и противоречията на своя ум, със слабостите на своето сърце… Всеки човек може да бъде цар на себе си… (7/стр. 198)

Много пъти по повърхността на съзнанието ви ще станат пертурбации, това е в реда на нещата, но в Дълбочината на вашето съзнание трябва да има Единство. (9/лек. 32: стр. 13)

Дръжте се за Тихото, за Великото в себе си, в което се крие животът. (50/стр. 190)

Кой човек наричаме Мъдрец? Който се справя с всички положения в живота. Мъдрецът познава законите на живота. Той е учен човек. Няма въпрос, който Мъдрецът не познава. (7/стр. 303)

Ако сте Адепт, който живее в Четириизмерното Съзнание, принципът на злото още отдалеч ще ви познае, ще има всичкото почитание и уважение към вас като към човек, който дълбоко мисли и разбира Великите закони на живота и Природата. (51/стр. 56)

Всеки човек, който защитава своето право в света, той е на страната на дявола… Щом дойдеш да защитаваш живота отвън, неговата форма, ти си вече на един крив път. Онзи интензивен Огън от 35 милиона градуса няма какво да се защитава. Самата Топлина, която е вътре в него, тя се защитава; той няма какво да носи сабя, топове, оръжия. В него са те. (115/стр. 123, 124)

Любовта е най-голямата Топлина, с която вие може да разрушите всички препятствия, които сте срещнали [по] Пътя си. Онзи, който разбира този Път, за него препятствия не съществуват, не може да има. Целият ад да излезе насреща ви, всички демони да се опълчат против вас, тази Сила е в състояние да ги разтопи. С Любовта ще минете свободно по Пътя си. Вторият закон е по Пътя на Знанието и Мъдростта. Със Знанието вие ще имате Светлина; няма да има кътче от вашия живот, което да не е осветено. Третият закон е законът на Истината и Свободата. Значи, не е въпросът само да се говори, но в Свободата… ти ще бъдеш Силен човек. (103/стр. 360)

В Словото има едно разбиране. В Словото седи Свободата на хората. Целият Космос, целият свят в дадения случай, ако ти си [в] Словото, този свят е създаден за тебе. Ти може да бъдеш Свободен, няма никакво ограничение. (113/стр. 34)

Никой не може да затвори Свободния човек, никой не може да го ограничи, той е Безсмъртен.

(78/стр. 55)

Когато имам Истината в себе си и минавам покрай някой въоръжен стражар или войник, те веднага слагат оръжието си пред мене. (51/стр. 132)

Човека на Истината не могат да го убият; човекът на Истината във вода не се дави; човека на Истината огън не го хваща: и сто пъти да го горят на кладата, той пак жив остава. Той се скрива, смалява се. (51/стр. 130)

Мислиш ли, че могат да те убият? Светията гори в огъня и си пее. Мислите ли, че той се мъчи? Не, не се мъчи, пее си човекът. Какво стана с тримата момци в огнената пещ? Изгоряха ли? Вяра е нужна на хората. (56/стр. 279)

Каквото и да дойде, вие не се бойте! Ще бъдете смели и решителни. Вие носите една Свещена идея. И 10 пъти да ви турят в огъня, не се бойте, няма да изгорите. Ще бъдете като Данаила, когото туриха в рова на лъвовете. Изядоха ли го лъвовете? Ще бъдете като тримата момци в огнената пещ. Изгоряха ли те? Ще бъдете като Христа на кръста. Умря ли Той? Остана ли в гроба? Колко Светии заравят в земята и после ги няма там. Нито земята ги държи, нито затвор ги държи. (81/лек. 35: стр. 16)

…Знаете ли какво значи Алхимия? Алхимикът е Маг. Смъртта не може да хване този Алхимик, този Маг, за гушата и да го души. Този Маг е свободен от всякаква сиромашия и страдания. За този Маг, който е в Безсмъртието на живота, и най-големите вълни на живота са само едно приятно наслаждение. Той седи горе, над вълните, и колкото по-големи са вълните, толкова по-добре за него. Той, като се качва над тия вълни, може да си играе с тях. Той може да си играе и с ветровете, които донасят тия вълни. Този Маг, Човекът на Добродетелта, като влезе в огъня, и с него си играе– огън не го гори.

(81/лек. 11: стр. 20, 21)

Щастливият човек – дето другите умират, той живее; дето всички са нещастни, той е щастлив в живота. Той има този Велик закон, тази тояжка, която древните Алхимици имали. (115/стр. 26)

Божествената интензивност
на съзнанието

Ако ние позволим на Божията Любов да мине през нас, ние ще имаме Божието Благословение, ще имаме Неговия кредит и всички ще се наречем Синове Божии. Какво по-хубаво от това да бъдем Синове Божии? Какво по-хубаво от [това] да живеем по Бога? Ето един от най-важните въпроси, който трябва да се разреши! Всеки от вас може да го разреши моментално. (80/лек. 33: стр. 30)

Любовта преобразява всички живи същества, тя преобразява света. Това става моментално, а не по еволюционен път… Човек е изявление на Висока степен на Любовта. (114/стр. 139)

Аз искам най-възвишеното, най-благородното във вашата Душа, което от хиляди години се крие, сега да се покаже. Сега му е времето. Сега или никога! Това, един век, хиляда години, милиони години– те могат да се съберат в една минута. Времето може да се съкрати, може и да се продължи.

(26/стр. 406)

Често говорим за време и пространство. Те не се определят от продължителността на времето– в години, месеци, дни, часове, минути и секунди, които минават, но по онази вътрешна интензивност, с която нещата се преживяват. Значи, интензивността, с която се движат нещата в съзнанието, определя времето. Човек в една минута може да преживее толкова неща, колкото в една година.

(102/стр. 5)

Мнозина казват: „Време се изисква за всичко. Еволюция е нужна за всяко нещо“. Да, съгласен съм; време, еволюция трябва, но за кого? За слабия човек. Еволюция съществува за слабия човек, но не и за силния… Силни са Разумните, Великите хора в света. Ако някой човек има едно тънко въже, с което може да извади само десет килограма вода, а трябва да извади хиляда килограма, какво ще направи? Този човек е слаб. За него се изисква време, докато пусне въжето в кладенеца сто пъти, за да извади хиляда килограма вода. Ако въжето му е здраво, дебело, той може моментално да извади хиляда килограма вода от кладенеца. Това значи, че еволюцията е необходима за слабия, а не за силния. За силния човек нещата стават моментално.

(66/стр. 32, 33)

Ако Бог живее в нас, ние ще бъдем силни и всичко можем да направим… Ако Бог живее в тебе, ти ще можеш веднага да разрешиш и най-сложните задачи. Божественото разрешава нещата моментално. (66/стр. 39)

Една работа може да я свършиш за 10 години, за една година, за един месец, за един ден. До Слънцето с краката на светлината се отива за 8 минути, с краката на един най-бърз трен**, който имаме, се отива за 250 години, а с биволска кола– за няколко милиона години. (73/стр. 41)

Какво може да направи човек, ако се движи с бързината на светлината? За 8 минути ще отиде на Слънцето и за толкова минути ще се върне отново на Земята. Той ще знае положително какво има на Слънцето. Ако се движи с бързината на трена, той ще стигне на Слънцето за 250 години; ако се движи с бързината на биволска кола, ще стигне на Слънцето за хиляди години. Значи, бързината съкращава времето и пространството. (94/стр. 126)

…Невъзможните неща за биволската кола са възможни за трена, невъзможните неща за трена са възможни за светлината и за човешката мисъл. Възможното за ума е възможно и за живота.

(94/стр. 126)

Помнете, че на човека е определено да стане Ангел. От него зависи кога ще стане такъв. Той може да стане Ангел в един ден или в една година; той може да стане Ангел в един живот, а може и в десет живота. (86/стр. 144)

Казвате: „Аз мога ли да стана Ангел?“. Можеш, но то е въпрос на време. Можеш да станеш Ангел в една минута, в един ден, а можеш да станеш Ангел след милиони и милиарди години. Всички вие, които ме слушате, можете моментално да измените вашия живот. (26/стр. 120)

Днес може да бъде! Щом го оставиш за утре, утре може да бъде. Щом го оставиш за след една година, след една година може да бъде… Ако го оставиш след милиони години, след милиони години ще бъде. От тебе зависи. Но в Природата има един закон, има едно съответствие между Бога и нас. Щом ти отложиш една Божествена мисъл, второто положение– и Бог ще отложи. Отложиш втори път– и Бог отлага… Казвам: Разумният човек никога не отлага. Отлагаш ли, ти туряш преграда на твоите бъдещи възможности. (115/стр. 198)

Зад старостта, зад младостта седи Безсмъртието. Зад Безсмъртието седи друг Красив Живот, който очакваме. Ние може да имаме този Живот още сега в себе си, да предчувстваме това Благо в себе си, което иде. То е Реалното. Аз съм виждал някои хора– гледам и виждам нещо. Майката вижда в детето си нещо гениално. Аз гледам с моите очи и не виждам нищо гениално. Майката, като гледа, казва: „Гениално е“. Като се поставя от гледището на майката, и аз виждам същото. Та именно трябва да станеш една майка, за да видиш в твоето дете какво се крие. Трябва да станеш майка на себе си, за да видиш това, което се крие в тебе… (115/стр. 214)

Човешкото разрушава, а Божественото съгражда. Значи, тия два живота паралелно вървят, докато един ден Божественото включи човешкото вътре; тогава ще дойде Вътрешна Хармония и ще минем от едно състояние в друго, ще минем от смърт в живот. Туй може да стане тази вечер, то не е въпрос на времето– то е въпрос на вашата бързина. Вие още тази вечер може да го решите, но може да го отложите за един час, два, три, пет часа и т.н., а може да го решите веднага. (9/лек. 14: стр. 19)

От вас се иска Вътрешна Дълбока мисъл. Имате ли тази мисъл, в един ден, в една минута можете да завършите вашето развитие. (66/стр. 19)

Завръщане към себе си

Вие сега ще кажете: „Знаете ли какво казва Учителя? Учителя казва, че аз съществувам някъде и съм съществувал, преди да е съществувал този свят“. Не, ти трябва да чувстваш това Съществуване в себе си, сам трябва да го изпиташ… Следователно ние трябва да се повърнем към онова Първоначално положение, в което сме били. Ние сме изгубили нещо от себе си… (80/лек. 25: стр. 17, 18)

…Да възстановим онова Божествено положение на нещата, което е поставено вътре в нас.

(115/стр. 529)

Колкото повече е дал ход на Божественото Начало в себе си, толкова повече човек проявява своето Неизменно Първично естество. (72/стр. 8)

…Като намериш Господа, ще излезеш из Православната Църква, ще излезеш из Евангелската Църква, ще излезеш из Мохамеданската Църква, ще излезеш из Будистката Църква; ще излезеш из българския народ, английския, френския и др. И какво ще остане тогава? Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално…

(79/стр. 205)

…Когато започнете да разрешавате истински въпросите, вие ще снемете всички етикети. Вие ще се поставите в онова Първоначално състояние, в което се намира вашият Дух, вашата Душа, вашият Ум и вашето Сърце. (80/лек. 2: стр. 12)

Намиране на Изгубеното

Във всеки човек има една Затворена Стая. В нея е неговото Богатство, неговите Скъпоценности. Ключът на тази Стая е изгубен. Щом се намери този Ключ, лицето ви ще просветне. Това е човешката Душа. (44/стр. 26)

И тъй, щастието на човека е в Затворената Стая. Намери Ключа, отвори Стаята и започни да учиш и да любиш. За това е нужен Чист Ум и Благородно Сърце. „Открий ни Тайната как да намерим Загубения Ключ.“ Ако ви открия Тайната, ще кажете, че повече не се нуждаете от Знание. (44/стр. 26)

Има нещо, което сте изгубили и непрестанно го търсите. Всеки се оплаква, че нещо му недостига. Какво сте загубили? Една Дума. Щом намерите Загубената Дума, животът ви ще се осмисли… Изгубената Дума не се среща в никой съвременен език. Тя нито се пише, нито се изговаря. Ако се напише или изговори, тя ще се опорочи, ще изгуби своята Сила и Красота. Единственият език, на който може да се изговори, е езикът на Любовта. (8/стр. 113)

Свещена Дума е Изгубената. Всичко в живота и в Природата се подчинява на нея. Чрез нея Бог създаде света. Чрез нея създаде и човека. Казано е в Писанието: „И рече Бог“. Много неща рече Бог и много неща създаде, но чрез коя Дума ги създаде, не е казано. (8/стр. 113, 114)

Без Магическата Дума положението на човека е подобно на капитана на парахода, който има всичко на разположение, параходът му е в изправност, но той не знае къде да го бутне, за да тръгне.

(8/стр. 114)

Човек трябва да се върне към Първото си положение и да придобие онова положение, от което е излязъл, или да намери онова, което е изгубил. Учените хора в света търсят онази Изгубена Дума, [с] която, когато е царувала, всичко е ставало много лесно на Земята. Откак тази Дума е изгубена, всички работи стават много мъчно. Когато някой ми се оплаква, че е беден, казвам: Изгубил си Думата. Когато някой ми се оплаква, че е болен, казвам: Изгубил си Думата. Когато някой ми се оплаква, че паметта му е отслабнала, казвам: Изгубил си Думата. Някой се оплаква, че някога е бил религиозен и сега е изгубил настроението си, казвам: Изгубил е Думата. Всички хора на Земята все са изгубили нещо. Сега те трябва да се върнат към онова положение, от което са излезли. (13/стр. 157)

…Тълкуванията на Окултната наука. Според нея първоначално човек е бил Велико същество с голяма Разумност. Той знаел много повече, отколкото сегашните учени. Щом се изявил в света, той произнесъл първо Думата Любов– Ключът на Живота. Де е този Ключ сега? Изгубен е. И до днес окултистите търсят Изгубения Ключ… Днес никой език няма този Ключ. (24/стр. 238, 239)

Значи, всички съвременни езици са без Ключ. И всички религиозни хора нямат Ключ. Във всички религии се говори за Бога, но не със Същинското Му Име. Първият човек, който назовал Бога с Истинското Му Име, той изгубил тази Дума. Коя е тази Дума? На български е Бог, на турски– Аллах, обаче това са преводи на Първото Име на Бога. Понеже тази Дума е загубена, хората и до днес говорят неразбрано. (24/стр. 239)

Значи, първата задача на всички е да намерите онази Дума, с която е назован Бог. Тя е Думата, с която Любовта се изявява на хората. С нея Космическият Човек е посрещнал своята Любов.

(24/стр. 251)

И ние трябва да бъдем ученици, за да научим Първата Дума. Тя е изгубена, но трябва да се намери. Това ще произведе коренна промяна в човека. Тази промяна именно подразбира Новораждането, за което се говори в Евангелието. Тази Дума ще бъде основа на Новия живот… (24/стр. 242)

Павел казва: „Родих ви“. Раждането подразбира Първичната Дума. Когато вие я чуете и разберете, тя ще осмисли сегашния ви живот. Всички философии, всички Учения ще придобият Нов смисъл.

(24/стр. 246)

И сега всички разискват какво представя жената. Казва се, че е плът и кост от човека. Не, това не е жената. Тя носи в себе си Първата Божествена Дума, която спасява света. Аз нямам думи, с които да изкажа какво нещо е жената. Тя е Дева, Девица, която ражда… Девата, която носи Първата Дума в себе си, тя е силна, тя не се нуждае от мъж, не търси ничия подкрепа. Тя е по-силна от всеки мъж, от всеки човек. Това е човешкият Дух. (24/стр. 246)

Когато Съзнанието на хората се пробуди, те имат вече убеждение. В какво се заключава то? Кое е това убеждение? Не мога да го кажа. Всеки сам ще дойде до това убеждение. Кога? Когато намери Първата Дума, когато намери Загубения Ключ. Аз съм посветил целия си живот в търсене на тази Дума и съм я намерил. (24/стр. 243)

За тия, които носят Първата Дума в себе си, в Писанието е казано, че преди те да се помолят на Бога, Той ще отговори на молитвата им. Тяхната Душа е Чиста и Възвишена и Любовта отговаря на всеки техен зов. (24/стр. 247)

И тъй, вие ще вложите в ума си мисълта, че никой не може да напусне живота си, но ще гледа да намери в него онази Дума, която някога е изгубил. Тази Дума е заровена някъде, и то толкова дълбоко, че [трябва] цялата си къща да разровиш, т.е. да прехвърлиш през Съзнанието си цялото си минало, да обиколиш цялата Земя от единия до другия край, но да я намериш. Ако я намериш, ти ще бъдеш Свободен, ще имаш Светлина в Ума си, Чистота в Сърцето си и Сила във Волята си. И тогава, каквито проблеми се явят в живота ти, ще можеш да ги разрешиш и ще помагаш на по-малките братя. (24/стр. 249)

Домогване до своето Истинско Име

…Всеки човек е лист от Великата Божествена Книга, която сам Бог пише. Всеки човек има свое определено Име и Място в тази Книга. (51/стр. 269)

Всеки човек е дошъл на Земята под чуждо име. Той не носи своето Истинско Име, което отговаря на неговото Първично естество. (72/стр. 8)

В Онзи свят формата и Името на човека са две еднакви неща. От колко букви е Името на човека, в какъв ред са поставени гласните и съгласните, това оказва влияние върху характера и силата му, както и върху качествата на неговата Душа. (101/стр. 64)

Аз съм за онова малко, за което се казва в Писанието, че то било едно малко Камъче под езика. Езикът представя Словото Божие. На това малко Камъче било написано Името на човека. Това малко Камъче е Божественото, което е скрито в човека като малък зародиш, който очаква своето развитие. От него ще излезе Съзнанието на бъдещия човек, който ще се нарече Син Божи, Син на Мъдростта.

(2/стр. 139, 140)

И Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде“. И който победи, на него ще му дадат Камъчето, за което Йоан казва. Камъчето, това е ценното в него. На него ще се дадат Силите, с които той ще може да оперира в дадения случай.

(10/стр. 53)

Питам: Вие знаете ли кой е вашият Специален закон? Ето едно нещо, което не знаете. За всеки човек има Специален закон, по който той получава благата на своя живот… В Писанието се казва, че за всеки човек има определено едно написано Камъче, което той сам трябва да намери. Такова нещо представлява и Специалният закон. Специалният закон определя начина, по който Божията Любов може да се прояви отделно за всеки човек.

(69/стр. 176, 177)

Казано е в Писанието, че имало едно Камъче, на което никой не знаел Името. Никой човек не знае какво Име ще носи той в бъдеще. Не е въпрос за името в следното прераждане, защото много имена са псевдоними. Аз говоря за Името, което човек ще носи на Небето. То ще бъде във времето, когато той завърши своето развитие. За него е важно Името, което ще носи в бъдеще, когато ще стане Съвършен човек. Да станеш Съвършен, това значи да бъдеш Господар на цялата Слънчева система. Тя ще се управлява от неговия ум, от неговите разпореждания. Да управляваш Слънчевата система, това значи да си Божество. (4/стр. 156)

Казвате: „Моето име няма да бъде записано“. Даже на най-великите хора няма да бъдат споменати. Даже името на Толстой няма да се спомене– те са псевдоними. Писанието казва: „В бъдещия живот на Съвършенството всеки ще има едно Име, той ще си го знае“. Свещено Име е то. (115/стр. 336)

Следователно аз поддържам: Име е само това, в което никакво прегрешение не е направено. То е твоето Име! Име, с което като си облечен, да не се петни това Име… Писанието казва: „Ще им се даде едно Камъче, на което ще има написано Името“. И ти сам ще си го познаваш Името. Всеки един човек сам трябва да си познава своето Име! Всеки да знае Името си. Понеже Силата на човека седи в неговото Име. А Името на човека е написано на най-слабото нещо. И то е невидимо, никой не може да го види. И ти чрез големи усилия може да видиш написаното си Име. (111/стр. 65)

Само умните, само възлюбените от Бога хора имат Име. Казва се в Писанието: „И ще им дам Име, и всеки сам ще го знае“. (81/лек. 14: стр. 29)

Ще станеш една сутрин и ще бъдеш нито Иван, нито Петър, нито Йоан Богослов, нито Апостол Петър, но ще имаш Ново Име, което ти е дадено от горе, от Небето… Има едно Свещено Име, което Бог ни е турил. Ние сме Синове на Бога. Когато дойде този момент, ние ще знаем туй Свещено Име, което Бог ни е турил, което сме носили първоначално. Като си спомниш туй Свещено Име, което ти е дадено от Бога, от твоя Баща, ще кажеш: „Моето Царство не е от този свят“. Тогава ще дойде туй вътрешно Просветление в човека и той ще бъде готов да направи всичко, което може. Той ще бъде Силен, понеже цялото Небе ще бъде с него. За всичко това обаче у нас трябва да дойде туй Велико Съзнание. (80/лек. 21: стр. 29)

И тъй, единственото нещо, което трябва да разберем, е туй Свещено Име, което Бог ни е дал.

(80/лек. 21: стр. 30)

Носете Името, което ви е дадено първоначално. (99/стр. 81)

МИСТИКА

Излъчване от физическото тяло

…Важно е всеки да познава себе си. Ще кажеш, че познаваш човека. Знаеш ли какво представяш вън от тялото си? Ако можеш да излезеш от тялото си и да запазиш съзнанието си, ти ще имаш някаква представа за човека. И тогава, като познаваш себе си, ще познаваш поне отчасти Бога като свой Създател. (56/стр. 66)

Охлювът, костенурката, таралежът… носят къщите си със себе си. Не е лошо да носи човек къщата си със себе си, но по-добре е, ако може да я остави на мястото , а той да излиза и влиза в нея, когато пожелае. Който не е научил изкуството свободно да влиза и да излиза от тялото си, той се спъва от него. (1/стр. 4)

Може ли човек да излезе от тялото си? Може, от него зависи. Аз мога да излизам и влизам в тялото си, когато пожелая. (24/стр. 158)

…Човек не е това, което виждаш, но онова, което излиза из тялото, е човекът… Вие в сън излизате. Но да направите опит. Има хора, които имат опитност. Може да излизат из тялото по волята си. Може един човек да остави тялото, да се разхожда, да иде в Америка, да види какво става там и да се върне. Това са много напреднали хора, които разбират законите. Онези, които не разбират, ще кажат: „Това е 1001 нощ“. (89/стр. 80)

Всеки от вас трябва да излиза от тялото си поне пет-шест пъти през годината и да отива на разходка за известно време, след което пак да се върне. Някои имат възможност да излизат от тялото си, но това става несъзнателно. Важно е човек съзнателно да излиза от тялото си, да се разходи и пак да се върне. Това трябва да става без страх. Някои, даже и всички, които спят, излизат от тялото си, но това трябва да става съзнателно и по всяко време, когато човек пожелае. (13/стр. 281)

Който живее във Великия закон на Любовта, той свободно излиза от тялото си; не се страхува, че ще го оберат. Тялото му става невидимо. Адептите знаят изкуството да излизат от тялото си, когато пожелаят. Те отиват на различни места, обикалят из пространството, а тялото си оставят на някой брат да го пази. (1/стр. 12)

Ако аз река сега да отида на Слънцето, аз трябва да напусна Земята, нищо повече… Ако река да направя този опит, трябва да туря тялото си в някоя пещера и да има двама-трима души да го пазят, че като се върна, да си вляза в тялото.

(115/стр. 482)

Единствената врата, през която можем… да разберем на опит живота, то е Любовта. Ако вие бихте приели Любовта, ще имате един опит. Може да излезете преспокойно от вашето тяло и да направите екскурзия до Месечината, до Слънцето, да идете и да се върнете… Туй, което е видяно на Слънцето, не може да го предадете на човешки език. Туй, което сте видели на Месечината, не може да се предаде с човешки език. (110/стр. 215)

Който познава Бога и разбира Любовта, той разбира не само физическия свят, но и всички останали светове, които може да посещава, както прави посещенията си на хората на Земята. Той лесно излиза от тялото си, прави обиколките си и когато пожелае, отново се връща на Земята. Той може да се разговаря и с човеците, и с Ангелите, и със Синовете Божии, защото знае техните езици.

(96/стр. 163, 164)

От религиозна гледна точка човек не може да се нарече вярващ, докато поне веднъж не е излизал от тялото си и с Духовното си тяло се качи в Разумния свят да се свърже с Възвишените и Разумни същества. Това значи да направи човек съзнателна връзка между Душата и Бога. Докато търси Бога във физическото си тяло, човек никога не може да Го намери. Казано е в Писанието: „Когато се молиш, скрий се в Тайната си стаичка“. Тайната стаичка, това е Духовното тяло на човека. Само там човек ще намери Бога, Ангелите и Църквата. (1/стр. 12)

…Човека… Той трябва да излезе от своето физическо тяло и с Духовното си тяло да отиде в Невидимия свят. Като се говори за Духовно тяло, за Невидим свят, мнозина се плашат, мислят, че ще умрат. Не, Духовният човек е развил своето Духовно тяло така, че той може да функционира с него както с физическото си тяло. Той може да излиза от физическото си тяло и да се връща в него според желанието си. Значи, Истински Духовен човек е онзи, на когото съзнанието е будно и за физическия, и за Духовния свят; той може и в двата свята да се движи еднакво свободно и съзнателно.

(18/стр. 147)

Често казвате: „Онзи свят“. Де е той, знаете ли го? Имате ли карта за Онзи свят? Отивате за Америка, имате карта. За Онзи свят има точно определен път. Има методи, чрез които може да се научите как да управлявате тялото си, за да отидете в друг свят, да видите какво има там, какъв ред и порядък съществува там. (24/стр. 14, 15)

Учениците от египетската школа са пращали своите ученици да учат методи, по които да напущат своите тела за един месец най-малко; след това, като се върнат отново в телата си, по такъв начин да оживеят, [че] да възкръснат телата им.

(81/лек. 14: стр. 20)

Много хора се плашат…, защото знаят, че когато ръцете и краката на човека изстиват, смъртта настъпва. Обаче това не е всякога така. Човек може да се изстуди и да излезе от тялото си, но след 48 часа пак може да се възвърне естествената му топлина. Индусите, които са изучавали тия закони, могат шест месеца след смъртта на някой факир да го извадят от гроба и да възстановят неговата топлина. За това те имат начини, които старателно крият от европейците. (51/стр. 66)

Преминаване в по-високите тела

Думите и движенията на наряда, който тази сутрин ви дадох, имат значение само за онези, на които Съзнанието се е пробудило… Докато сме на физическото поле, ние сме в движение; някой път, извършвайки тези движения, ще достигнете до онзи повратен момент, в който ще ги изоставите, и ще излезете от физическото в астралното си тяло, и с него ще служите на Бога в Дух и Истина. Докато човек е във физическия свят, ще извършва движения, но щом дойде до областта, където Съзнанието му се повдига, движението на Земята престава.

(43/стр. 91, 92)

Питам: Какво се изисква от човека, за да разбере Божествения план и да го изпълни добре? Той трябва да постави в хармония с Душата си своето астрално и умствено тяло, а Душата– с Духа си. Само по този начин човек ще се домогне до възможностите, които се крият в него. (37/стр. 105)

Казват, че човек има седем тела, едно от друго по-фини. Най-вътрешното тяло е от най-фина материя. В това тяло именно се крие човешката Душа, вследствие на което нищо нечисто не може да се докосне до нея. (33/стр. 110)

Окултистите казват, че човек има седем тела, които са едно в друго. …Но в Духовния свят човек няма седем тела. На Земята има седем тела, а в Духовния свят има само едно тяло. Когато се говори по отношение на обвивките, има; може да падне една обвивка, втора, трета, четвърта. На човека всякога остава едно цяло тяло. Това е площта, това са всичките възможности, които Природата е вложила вътре– един запас да работите. Всичкото богатство седи в туй да станем господари на нашето тяло. …Много малко хора има, които разполагат с тялото си, но разполагат с обвивките си.

(116/стр. 146, 147)

Та казвам: Като тълкувате думите на Писанието, че човек се облича с Духовно тяло, това значи, че той ще хвръкне като пеперуда, ще остави тялото си и ще прослави Господа. И тогава ще говорим Неговия език, ще говорим Неговата Истина. (11/стр. 287)

…Човек възприема капка по капка Любовта, докато дойде денят, когато я възприеме в нейната пълнота. Чрез какво ще я възприеме? Чрез тялото си. Кое тяло? Духовното тяло. Докато живее само физически, той я възприема чрез физическото си тяло. Докато живее астрално, той я приема чрез астралното си тяло; като живее умствено, той я приема чрез умственото си тяло; когато живее в причинния свят, той я приема чрез причинното си тяло. За да приеме изцяло Любовта, човек трябва да събуди Висшето Аз, т.е. Свръхсъзнанието си.

(87/стр. 120)

Вие няма да възприемете Божията Любов с вашето физическо тяло… С физическото тяло– физическата любов, с астралното тяло– астралната любов, с умственото тяло– умствената любов, с причинното тяло– причинната любов, с Будическото тяло– Будическата Любов. С онова тяло…, с което ще видите Бога, то е, което може да възприеме. Ако това тяло може да го събудиш, тогава Божията Любов ще ти стане ясна. (10/стр. 430)

И тъй, първата храна, с която човек трябва да започне, за да прояви Живота, това е Любовта. Това значи да се пробуди Висшето, т.е. Божественото, Съзнание в човека, или тъй нареченото Будическо тяло на човека. (58/стр. 216)

…Искам да се събуди у вас Будическото състояние, или тъй нареченото Божествено Съзнание. И когато аз говоря, че човек е Храм на Бога, т.е. Бог живее в него, аз не подразбирам нито физическото, нито астралното, нито менталното, нито причинното тяло, но подразбирам Будическото тяло на човека, което е тяло на Духа. В това тяло именно живее Бог, Божественият Дух. То е направено от най-чиста Есенция, от Божествена Есенция.

(29/лек. 25: стр. 9, 10)

Човек е обвит не в една, но в много черупки, от които постепенно трябва да се освобождава. Махне ли и последната, седма черупка, човек излиза вън от себе си и става нещо повече от човек. (75/стр. 139)

Мистични преживявания

…Някой ако ви проповядва Мистицизъм, вие казвате: „Оставете тия отвлечени работи“. Мистик е онзи, който може да преживее най-хубавото, най-красивото. …Истинският Живот е там.

(10/стр. 235, 236)

Чувствали ли сте в действителност подкрепата на Любовта? То е едно Мистическо преживяване вътре, като че ти си в съгласие с целия свят и с всичките Велики мисли нагоре и надолу; ти едновременно присъстваш и на Небето, и на Земята. Чувствали ли сте такова състояние? Виждали ли сте какъв е Смисълът тогава? (26/стр. 203)

Сега е време… да възприемете Любовта, т.е. да влезете в нея и да заживеете в контакт с този Божествен Дух. Той сега иска да се прояви. Този Дух иде, скоро ще се прояви. Той е в Първия Лъч. Ако вие се подигнете във вашето Съзнание, вие ще видите Неговия Лъч от изток и ще кажете: „Сега разбирам какво Велико предназначение има човешкият живот, сега разбирам какво нещо е човешката Душа, сега разбирам какво нещо е Бог!“.

(26/стр. 406, 407)

Всъщност човек има две майки: едната е от Духовен произход, а другата– от материален. Първата Майка се нарича Божествена Душа, а втората– материя… Под Божествена Душа разбираме състоянието Нирвана. Когато влезеш в Нирвана, ще забравиш всички мъчнотии и противоречия…

(57/стр. 191)

Какво представя Съзнанието на човека? Съзнанието на човека е онова Вътрешно начало в него, което определя съдбата му. Каквото е Съзнанието на човека, такъв е неговият Ум, такова е и неговото Сърце. Съзнанието е нещо реално за хората… Зад Съзнанието седи друга, по-възвишена област, върху която се гради Божествената наука. В тази област може да влезе само онзи, който живее според законите на Абсолютната Любов, Мъдрост и Истина. Това е една Свещена област, в която обикновен човешки крак не може да стъпи… Не само човек, но никой Ангел, никой Архангел, никое Божество не би могло да надзърне в тази Свещена област на Битието. Ако едно Божество или един Ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението, в което се намира, и така да влезе. Какъвто човек да влезе в тази област– богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен– той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира. Като прекара там известно време, той ще излезе и отново ще се върне между хората, но вече изменен, Нов човек. (53/стр. 314)

Пробуждане на
Космическото Съзнание

Напредналите души може в живота си само веднъж, дваж, три пъти да зърнат Божествената Любов в целия си живот… Туй го наричат пробуждане на Космическото Съзнание, когато човек види, че Божията Любов блика навсякъде. Всичко е Светлина– една област Свещена. (76/стр. 201)

…Често се проповядва, казват, че човек може да се излъчи, да излезе из тялото си, да иде в Небето. Но колко хора има, които сега са се излъчвали, както Апостол Павел и да кажат това? Както Апостол Павел казал, че излезнал от тялото си… Някои могат да имат някои сънища. Туй, за което Апостол Павел говори, то е едно пробуждане на Космическото Съзнание; то е за човека, влезнал в едно Високо развитие. В неговото Съзнание [е] друго, Светлина вече прониква. (10/стр. 6)

Някои хора вече са влезли в Космическото Съзнание. За пример Апостол Павел казва, че се е пренесъл на Третото Небе. Третото Небе подразбира пробуждане на Космическото Съзнание в човека. Много Светии, много Велики хора са живели в това Съзнание. За пример Христос, Буда, Сведенборг и други някои са познавали живота и условията на това Съзнание. Когато се пробуди Космическото Съзнание в човека, той изпитва Необикновена Радост, която никой не може да му отнеме.

(49/стр. 43, 44)

…Като сменим нашето съзнание, като минем от самосъзнанието в онова Велико Божествено Съзнание, както го наричат Космическо Съзнание, да минеш в него– и тогава ти ще имаш това, което източните народи наричат Нирвана, Място на Щастието. (115/стр. 293)

Нирвана е Място на Новото Съзнание в човека. Ти всякога ще чувстваш Вечната Радост, Простор, Сила, Мощ; ще живееш един Вечен Живот. Ще бъдеш във връзка с всичките закони, които съществуват в света… (115/стр. 293)

…Казвате, че Бог е Всезнаещ, обаче човек не е всезнаещ. Знае ли той какво има на Слънцето? Знае ли той какво всъщност е въздухът? Знае ли на каква височина достига атмосферата около Земята? Знае ли какво има в дълбочината на океана? Знае ли какво има в центъра на Земята? Защо не знае всичко това? Нали е създаден по Образ и Подобие Божие? Само онзи може да знае тези неща, в когото Космическото Съзнание е пробудено. Той може да напуща тялото си и да обикаля цялата Земя, да влиза във вътрешността да види от каква материя е направена, от колко пласта е съставена. Той може да слиза и на дъното на океана, както да отива и на Слънцето. (46/стр. 135)

Който влезе в Космическото Съзнание, ще се намери пред един свят, абсолютно жив. Слънцето за него няма да бъде само едно светло тяло, но ще живее, ще му проговори на негов език… Съществата, които живеят на Слънцето, са Разумни– те се движат в Космическото, в Божественото Съзнание.

(25/стр. 14)

Когато една Душа живее в Космическото Съзнание, тя може навсякъде да бъде приета. Ако живее на Земята, тя може временно да я напусне, да отиде на Слънцето, да се разговори със своите любими и после пак да се върне на Земята. Тази Душа е свободна да се разхожда, дето иска, из Слънчевата система. От гледището на самосъзнанието ще кажете: „Може ли човек да пътува до Слънцето?“. Може. Има вътрешно, духовно пътуване. По физически начин не може да се отиде до Слънцето, но по духовен начин може. (25/стр. 22)

…Който е развил в себе си Космическото Съзнание, той е Разумен човек. Той знае какви усилия, колко работа, колко енергия е иждивил, докато стигне до това положение. Той постъпва внимателно, за да не изгуби това Съзнание. Големи препятствия е срещнал той в пътя си, докато развие своето Космическо Съзнание. (46/стр. 135, 136)

Помни: Като срещнеш човек, ти срещаш Господа. А това става, когато Съзнанието ти е будно. „Кое Съзнание?“ Висшето, Космическото Съзнание, или Съзнанието на Духа и на Душата. Тогава ти си готов да изпълниш Божията Воля. (55/стр. 243)

Когато имате връзка с Божественото, или Космическото, Съзнание и започнете да изучавате някой предмет, то ще хвърли Светлина във вашето съзнание и вие лесно ще изучите този предмет. На това се дължи фактът, дето едни хора разбират Библията правилно, по Дух, по Вътрешен Смисъл, а други я взимат само в буквален смисъл. Първите имат връзка с Космическото Съзнание, а вторите нямат такава връзка. (46/стр. 139, 140)

…Човек трябва да регулира силите в своя организъм. Това може да се постигне чрез връзка с Първата Причина, с Космическото Съзнание. Само по този начин човек може правилно да се лекува. Космическото Съзнание е в сила да регулира енергиите в човешкия организъм, като ги насочва в права посока. (46/стр. 139)

Ако във вас влезе Свръхсъзнанието, или някои го наричат Космическото Съзнание, вие ще добиете един Вътрешен Мир, няма да се безпокоите. Аз го наричам по някой път: вие имате Магическата тояжка. Онзи човек, който има Космическото Съзнание, той върви през гората, за него нищо не значи. Като тропне, и виелицата престава. Като тропне на облаците, махнат се. Слънцето го огрее. Седне някъде, сняг има, тропне, ще запали огън, ще се наяде. Наоколо хората се безпокоят, а той седи тих и спокоен, гледа радостен и весел. (115/стр. 473)

Ще ви дам едно правило за живота: всяка сутрин, преди да започнете работата си, отправете съзнанието си само за две минути към Космическото Съзнание да се свържете с всички живи същества на Земята… Сега, като ученици, пред вас седи Великата задача всяка сутрин да употребите две минути от времето си за връзка с Великото Космическо Съзнание. Две минути през деня, използвани правилно, съставят Истински ден… „Какво ще направим за две минути? За какво първо да мислим?“ Първата минута ще мислите за Любовта си към Бога, а втората минута– за Любовта си към ближния. (46/стр. 142, 144, 145)

Съприкосновение по особена Благодат

Трябва да обходите цял свят, да дадете всички жертви и дойдете ли в контакт с Бога, веднага във вас ще се влее Новият Живот, който Христос нарича „Новораждане“, а в Окултната наука го наричат „Дваж роден“. (26/стр. 114)

Аз не отказвам, че Бог се проявява във вас, че и вие живеете в Него, но туй, Първото Съприкосновение с Бога, което аз наричам „Съприкосновение по особена Благодат, Второ раждане, или Новият Живот“, вие не сте го придобили още. Това специално Съприкосновение ще го придобиете след 40–50 години. Тогава ще придобиете Живота на Ангелите. (26/стр. 120)

Всеки един от вас трябва да се стреми към туй Първо Съприкосновение с Бога, но туй Съприкосновение трябва да бъде такова, каквото съответства за вашата Душа. За всеки един човек има отредено едно Място, една специална точка според неговата Душа. Туй Място седи само за вашата Душа, никой не може да ви го вземе. Зад него седи един Ангел, който го пази. То ви чака отворено. Като дойдете в контакт с Бога, то ще произведе резултат.

(26/стр. 113, 114)

…Да се новородим и да видим Царството Божие. Видим ли Царството Божие, ще видим и Лицето на Бога, а видим ли това Лице, никога няма да Го забравим. (26/стр. 493)

Ако се родите изново, вие ще добиете много повече. Добре ще е, ако всички хора имаха Идеал да се родят изново, но те не се стремят към това, понеже мислят, че са родени вече. Те са родени наистина, но има много раждания. Човек може да се роди физически, той може да се роди духовно, най-после може да се роди умствено. Но това раждане, за което се казва, че тогава човек може да види Царството Божие, е особено раждане… Онзи, който се е родил изново, той е видял вече Царството Божие– то е свършен факт. Няма какво да се спори. Онзи, който има очи, той вижда. Очите на онзи, който е роден от Бога, имат особени свойства. Роденият по човешки вижда само на един километър разстояние. А роденият от Бога вижда какво става на Слънцето, какво става на Месечината. Накъдето насочи погледа си, всичко вижда.

(103/стр. 458)

Не е достатъчно само това да кажете: „Аз обичам Господа!“. Този език е неразбран. Има един положителен език. Онзи, който е влязъл в Невидимия свят, или онзи, който се е родил изново, той ще види нещата тъй, както са. И когато излезе от тази Реалност, той ще има един особен оттенък в цялото си естество. (26/стр. 483)

Сегашният човек трябва да работи върху себе си, за да се роди от Бога. Казано е в Писанието, че роденият от Бога грях не прави. Когато се говори за човек, роден от Бога, това се отнася до неговото Вътрешно Съзнание. Казваме, че Божественото Съзнание в тоя човек е събудено. При това Съзнание човек гледа на себе си като Частица от Бога.

(48/стр. 321, 322)

…Христос… Той употребява думите: „Ако се не родите от Дух и вода“. …Водата е носителка на Живота. Тя означава онова Възвишено състояние на Нирвана, онова Будическо, онова Мистическо състояние, в което е вложен Животът, в което е вложено Безсмъртието. Значи, водата изразява Будическото състояние, Будическото тяло на човека.

(80/лек. 21: стр. 10)

Следователно, ако не се роди някой от онова Будическо състояние, няма да има Живот в себе си.

(80/лек. 21: стр. 10)

И Христос казва: „Само роденият от Дух и вода може да влезе в Царството Божие“, т.е. в туй Будическо поле, в туй Будическо тяло. В туй Будическо тяло царува Любовта. (80/лек. 21: стр. 12)

Неразкритите възможности в човека

[Има] неща, които са проявени, напълно проявени, а пък човек не е проявен още. (89/стр. 120)

Сегашното състояние, което вие имате, то не съставлява една милиардна част от това, което сте всъщност. Вие много малко сте проявени сега.

(9/лек. 15: стр. 6)

Като влезете в една библиотека, знаете ли какво е написано в книгите? Знаете ли какво е скрито там? Съвършеният човек не трябва да отваря книга, за да чете. И като е отворена книгата, и като е затворена, той пак чете. Сега се правят опити да вадят човека, духовния човек, от неговото физическо тяло и да покажат, че в него се крият по-големи възможности от тия, които е проявявал. (109/стр. 161)

Който и да е от вас, ако се постави в магнетичен сън, веднага умът му ще се проясни и той ще предвижда бъдещето, ще разсъждава много правилно. Отвлечени философски въпроси ще решава правилно. Ще може да стане медик, ще вижда причините на някоя болест, ще може да предпише цяр, но като се събуди, пак нищо няма да знае. Значи, у човека има нещо Непроявено. И ние в този живот искаме да ви съединим с туй, Непроявеното.

(9/лек. 24: стр. 16, 17)

Ако някой човек има силна памет, казват за него: „Отличен човек е той!“… Не, има друга памет, която заслужава учудване. Човек с такава памет справедливо може да се нарече учен. В какво седи тази памет? Такъв човек помни неща, които са станали най-малко преди 5–6000 години. Той може да разкаже де е бил преди няколко хиляди години, каква е била тогавашната култура и т.н. …Тук-там само се срещат хора, които започват да си припомнят какво са били преди хиляди години. В Англия се срещат доста такива хора, които казват за себе си, че преди 2000 години например са живели еди-къде си, били са такива и такива и т.н. (30/стр. 141)

Някои искат да определят какво нещо е интуицията. Интуицията предвижда нещата, които може да се случат в далечното бъдеще. Може да предвидиш нещата за 10 години, за 20 години. Ти може да видиш нещата и веднага да ги познаеш.

(113/стр. 126)

Било е време, когато човек със своята Божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече; от хиляди години какво ще се случи, той е знаел.

(115/стр. 143)

И тъй, време е вече… да влезем във Висшето, в Божественото Съзнание, да видим какво трябва да правим. Който живее в това Съзнание, при започване на всяка работа той ще знае как ще я свърши, какви резултати ще има. Казвате: „Господ само знае тия работи“. Да, днес само Господ знае тия неща, но един ден и вие ще ги знаете. (49/стр. 52)

Засега хората знаят нещата само след като те станат. Имаш пари, радваш се, но след две години ги изгубиш. Ти вече знаеш, че си изгубил парите. Отиваш на пързалка, радваш се, че можеш да се пързаляш, но паднеш на леда, счупиш крака си. Ти вече знаеш какво си прекарал на пързалката. Ако живееше във Висшето Съзнание, ти щеше предварително да знаеш, че след две години ще изгубиш парите си; също така щеше да знаеш, че този ден ще счупиш крака си на пързалката, и нямаше да излизаш вън от стаята си– щеше да прекараш деня в размишление и молитва. (49/стр. 53)

„Отчасти знаем и отчасти мъдруваме.“ Отчасти знаем, само с пет сетива, още седем сетива има да развием; колко неща има, които не знаем още.

(54/стр. 148)

Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща. Те ще видят Земята много по-широка, отколкото е сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат. Вие казвате, че Земята е много голяма. Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионната част не виждате. Никой от вас не може да обхване Земята с всичките населени и ненаселени места. Само един първостепенен гениален човек може да обхване Земята в нейната естествена големина. (115/стр. 227)

Преди години видях една цигулка „Страдивариус“, която струваше 25 хиляди долари… Човек носи инструмента в себе си, без да подозира това. Центърът на музикалното чувство в човека представя инструмент с 35 хиляди клавиша. У някои тоя инструмент е доста обработен, у някои едва сега започва да се обработва. Велик музикант е оня, който може да си служи с тоя инструмент. Да свириш на 35 хиляди клавиша, това е голямо изкуство. Колко октави правят 35 хиляди клавиша? Колко милиона трептения ще произведат тия 35 хиляди тона? Днес и най-музикалното ухо не е в състояние да възприеме трептенията на тоновете, които се произвеждат от тоя съвършен инструмент.

(118/стр. 6, 7)

Казват: „Той е отличен певец“. Ако аз съм отличен певец, ето как ще проверя. Най-първо ще застана пред леглото на един болен човек и ще почна да му пея. Ако той стане и оздравее, ще кажа, че съм добър певец. Отивам в друг дом, дето двама души се хванали за косите, бият се. Ако им пея и те се примирят, добър певец съм… Някой казва, че е добър. Ако влезете в една къща и оздравява човекът, вие сте добър. Ако влезете, дето двама се бият, и се усмирят, вие сте добър човек… Аз не твърдя сега, че ние сме, но ние можем да бъдем.

(113/стр. 199)

Ако в Душата на майката проникват Любовта, Мъдростта и Истината като Живи Идеи, достатъчно е само да положи ръката си върху болното дете и то да оздравее. Защо Христос само с докосване на ръката Си лекуваше болни и възкресяваше мъртви? Защото Той носеше Великата Любов, Мъдрост и Истина в Себе Си. (24/стр. 13)

Само онзи може да възкресява мъртви, който има Живот в себе си, който сам е Безсмъртен.

(4/стр. 72)

В Природата има смъртни трептения на светлината, но има и Безсмъртни трептения на светлината. Също така има смъртни трептения на топлината, но има и Безсмъртни трептения на топлината. Мислете тогава върху Безсмъртната светлина и топлина, които носят Живот в себе си. Ако човек може да постави тялото си, както [и] мозъка си на действието на Безсмъртната слънчева светлина и топлина, той ще може да възприема такива звукове от Слънцето, каквито никога не е чувал. Тези звукове идват от Слънцето. (109/стр. 102, 103)

Достатъчно е човек да развие в себе си тази способност да се свързва с Безсмъртната светлина и топлина на Слънцето, той ще може да се съобщава със съществата от Невидимия свят, от горните светове изобщо. Така, като че с радио слуша, той ще почне да приема новини от Слънцето. Жителите от Слънцето ще почнат да ви разправят… какви преобразования стават там, какъв бюджет определят и т.н. Ще кажете, че тези неща не ви влизат в работа. Радио е това. Искате или не, ще можете да се съобщавате с горния свят. (109/стр. 103)

Сега ние сме в България, но по радиото можем да слушаме какво става в Лондон, в Берлин и по целия свят. Едно време това не беше възможно, както днес не е възможно да се съобщава човек от Слънцето със Земята. Както е възможно да се съобщават хората от едно място на друго на света, така един ден ще бъде възможно да се съобщават от Слънцето до Земята. (109/стр. 103)

Вие мислите, че хората на Земята са всичко. Не е така. Сега вече иде един Нов човек, когото скоро ще го видите. На Земята този човек има свойството да вижда и отпред, и отзад, и отгоре, и отдолу. Той вижда отвсякъде и навсякъде. Този човек е вече на Земята… Като седи вкъщи, той вижда всичко, каквото става по моретата. Каквото и да се разправя на вас, вие нищо не виждате. Но той всичко вижда, за него няма нещо скрито. Този човек вижда какво става на Слънцето, какво става на Месечината– всичко вижда. (103/стр. 311)

…Виждането е функция на съзнанието. Човек, който има пробудено съзнание, той вижда в Америка какво има. Един човек, който има такова пробудено съзнание, той вижда в Слънцето какво има. Той вижда в Млечния път какво има. (103/стр. 338)

Достатъчно е на човека съзнанието да бъде музикално, ти няма да разправяш за Месечината– той ще види. Тогава ще имаш друго понятие за Месечината. Не такова, каквото учените хора имат, както те я схващат. В Месечината има един живот, който учените хора не го схващат. (103/стр. 338)

Не са само тия очи, с които човек може да вижда. Има и друго зрение в човека. Има хора, които едновременно виждат отпред и отзад. Такъв човек вижда какво става пред него и зад него, зад гърба му. Как ще обясните това? Такива хора имат двоен фокус, двойни центрове на зрението. Такива хора виждат чрез умовете на другите хора. (26/стр. 482)

Както седя, аз мога едновременно да виждам и отпред, и отзад. Как става това? Вътре в мозъка човек има един специален център, който може да се развие, и тогава той има възможност да вижда навсякъде: отпред, отзад, надалеч и наблизо.

(24/стр. 173)

Сегашният човек вижда само отпред, а бъдещият ще вижда навсякъде: отпред, отзад, отгоре, отдолу. По този начин той ще се освободи от всички нещастия, които сполетяват днешния човек. Това е ясновидството, за което мнозина говорят. (108/стр. 455)

Какво ще кажете за астронома? Вие наблюдавате Юпитер с просто око и казвате, че е малка звезда… Как я вижда астрономът? Той взима телескопа, наблюдава и казва: „Виждам Юпитер като голяма светла звезда с голям диск“. Кой от двамата е по-близо до Истината? Астрономът. Човек със своя изопачен живот е повредил зрението си. Така трябва да живее, че да го възстанови. Тогава той няма да се нуждае от увеличително стъкло, нито от телескоп. С очите си направо ще вижда и отдалечените, и близките предмети. Ако трябва да увеличи един предмет, ще го увеличи; ако трябва да го намали, ще го намали… Лещите, с които си служат физиците, са в окото на човека, както и в мозъка му. В бъдеще те ще се развият и човек ще си служи с тях като с телескоп, микроскоп, лупа и др. (24/стр. 173, 174)

Чрез своя вътрешен телескоп човек… може да види какво представят жителите на Слънцето и на Луната и как живеят там. Това обаче не е достояние за всички. Малцина имат тази способност.

(108/стр. 290)

…Ако човешкото съзнание се разшири, човек ще вижда повече звезди, ще вижда и друго Слънце, по-красиво и по-голямо от това, което днес вижда.

(97/стр. 105)

Аз виждам нещата, но не с тези, обикновените очи. С обикновените очи аз виждам само тия неща, които са на физическия свят. В това отношение аз имам три чифта очи. И вие имате три чифта очи, само че вашите два чифта са залепени с восък.

(109/стр. 15)

Вие питате: „Време ли е една секунда?“. Вие нямате представа още какво нещо е времето. В една секунда светлината извървява 300 хиляди километра път. Тъй щото, когато ме питат колко или какво представя една секунда, аз казвам: Една секунда от времето според движението на светлината е 300 хиляди километра път… Ако в човека времето е силно развито и той може да се движи с бързината на светлината, в една секунда той ще схване толкова неща, колкото не би могъл да схване и в години. Това, което днес е недостъпно, неуловимо за неговите очи и уши, тогава ще бъде достъпно.

(109/стр. 246)

Представете си, че някой тръгне да иде на гости на Слънцето. Ако тръгне с биволска кола, колко време ще му трябва? Най-малко един милион години и дали ще стигне, не се знае. Ако тръгне с автомобил, ще му вземе 250 години. Но ако тръгне с бързината на светлината, ще стигне за 8 минути. Казвате: „Как е възможно?“. То е степен на Съзнанието. (84/стр. 184)

За онзи, който се движи с бързината на светлината, никаква мъчнотия не съществува. За него всичко е близо, всичко е леснопостижимо. За него не представя никаква мъчнотия да отиде до Слънцето и вечерта, като се върне, да разкаже на близките си какво има там, какво представя Слънцето.

(4/стр. 179)

Аз като имам приятели от Слънцето, за 8 минути идат и аз за 8 минути отивам на Слънцето с обикновената кола на светлината. И тъй, 8 минути от тук до там и 8 обратно, 16 минути. (84/стр. 363)

Питам… с какъв аероплан се движат Ангелите, които се движат в безпределното пространство. Движат се със своята Велика Мисъл. Със светкавична бързина се движат. Скоростта на човешката Мисъл– един учен е изчислявал, че скоростта на човешката Мисъл е три квадрилиона километра в секунда. Знаете, че светлината се движи с триста хиляди километра в секунда. А Мисълта се движи с три квадрилиона в секунда. С тази бързина цялата Слънчева система може да се обходи в една секунда или няколко секунди, даже и най-отдалечените звезди с тази бързина на човешката Мисъл може да ги посетиш. Пред нас седи едно бъдеще. Туй е постижимо само за онази Велика Любов, която може да имаме към Бога. (84/стр. 74, 75)

…Дарбите, които Бог е вложил в Душата ви, ще започнат да се развиват. Свръхестественото в тебе се развива и ти започваш да виждаш, че невъзможните работи стават възможни. (103/стр. 399)

Магическите способности в човека

Който е направил връзка с Бога и поддържа отношенията си с Него, той е намерил Магическата пръчица в живота си. Той е Маг, съзнателно работи със своя Ум, със своето Сърце и със своята Воля. Той разполага с нещо положително. Той е свързан с Абсолютната Реалност и всякога разчита на нея.

(8/стр. 173)

Истинското Знание седи в това човек да прави опити в Съзнанието си, което представя Велика лаборатория на живота. Чрез ред упражнения и опити човек може да дойде до възможностите, които се крият в един Маг. Има Маги, които с Мисълта си само могат да дигнат човека във въздуха.

(51/стр. 281, 282)

Европейците, които ходят в Индия, разправят за чудесата на индийците. Някои факири със Силата на своята Мисъл и Воля могат да посадят семка от портокал и в продължение на половин час да израсте портокалово дръвче, да цъфне, да върже плод и да узрее. Какво искате повече от това?

(60/лек. 7: стр. 25, 26)

В една английска книга се разправя за чудесата, които един европеец видял между индусите в Индия. Европеецът се намирал под ръководството на един от индусите, с когото често пътувал из пустинята. При едно такова пътуване те останали без хляб и трябвало да гладуват няколко дена. В това време индусът запитал европееца: „Какъв хляб искаш в този момент, бял или черен?“. Европеецът си помислил за бял хубав хляб. Индусът веднага се концентрирал и не се минали 15–20 минути, когато пред тях се явил бял, пресен, добре опечен хляб. Ще кажете, че това се дължи на някакви фокуси. Не, голяма разлика има между фокусничеството и Реалността. Това е Реален опит, който се дължи на Силата на Мисълта. (1/стр. 129)

Който разполага с Магическата тояжка, той сам си доставя хляб, облекло и т.н. Достатъчно е да тропне с тояжката си един път, за да си достави всичко, каквото му е нужно. (1/стр. 356)

За да владее законите на Магическата пръчица, човек трябва да бъде Разумен, Любещ, да носи Истината и Божественото Знание в себе си. (1/стр. 356)

Всеки човек носи Магическата тояжка в себе си, но само онзи се ползва от нея, който е разбрал възможностите, които се крият в Разумната Природа. (1/стр. 377)

Гениалните хора имат способността да правят такива неща, за каквито обикновените не са способни. Как можа Христос да ходи по морето? Христос познаваше всички закони на Природата и се ползваше от тях, когато искаше. Това знаят и гениалните хора. Един гениален човек може да направи тялото си много леко, до един грам, и много тежко, като Земята. (1/стр. 295, 296)

Ако в дома ти дойде един Мъдрец, в един ден той може да се измени много пъти: ще го видиш като Светия с брада, със светло красиво лице; после ще се превърне на млада красива мома или красив момък. Косата му ще се измени– ту бяла, ту черна; очите му ще станат по-големи или по-малки, веждите– по-дебели или по-тънки. Ще гледате и ще се чудите на тези промени. Ако Мъдрецът може да се мени според желанието си, това показва, че той познава Великите закони на Битието и според тях живее. (56/стр. 272, 273)

Влизане във Високо развитие

Под думата Духовен човек разбираме: който живее в по-висок свят, в света на Четирите измерения. Той разбира четири точки, четири положения, в които се движи. Духовният човек вижда и през планините и затова Слънцето за него никога не залязва. За него нощ не съществува. И нощем той се движи в Светлина. Човекът на Четвъртото измерение не се нуждае от лампи, той всякога е в Светлина. (12/стр. 16)

…Като залезе това Слънце, има едно Божествено Слънце, което никога не залязва. Онези, Великите Посветени, имат нещо, което е повече. Те имат Вечен ден. Има Адепти, за които Слънцето не залязва– тях наричаме Адепти. Човек, за когото Слънцето залязва, не е Адепт, не е Светия. Първостепенните Светии виждат Слънцето навсякъде.

(13/стр. 422)

Светиите всякога виждат Слънцето, за тях материята е прозрачна. Светията не вижда тъй Земята. Светията вижда Земята отвсякъде. За него Земята е кълбо, гледа я отвсякъде. Той е извън Земята. А пък обикновеният човек седи на Земята отгоре и я вижда като плоскост. (13/стр. 422)

…За да види цялата Земя, човек трябва да разшири своя кръгозор, да разшири своето зрение, за да види Земята с всичките части, с всички гори, морета, хора, животни и растения по нея, да има представа за целия външен и вътрешен състав, вид и форма. Първокласният Адепт има свойството да вижда всичко. Със своето зрение той може да обхване цялата Земя с всичките части: Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия. Той може да вижда какво правят хората из целия свят и какво говорят помежду си. Това, което днес е достъпно за Адептите, един ден ще бъде достъпно за малките деца. Те ще бъдат с такива Дарби и Способности, с каквито днес се раждат даровитите деца.

(96/стр. 205)

Под 25 милиона очи аз разбирам Силата, Интензивността на зрението, с което човек може да прониква в нещата. (80/лек. 21: стр. 20)

…Силният човек, който разбира законите на Съзнанието, може да дигне и 100, и 200, и 300, и 1000, и 100000 килограма тежест. Казвате: „Възможно ли е това?“. Възможно е. По този начин се държи и нашата Земя в пространството. Земята се държи от Мислите на милиони Разумни същества.

(51/стр. 52)

Гениалният може да носи Земята с една ръка и да си играе с нея като с топка. Когато пожелае, той може да я хвърли в пространството и пак да я хване. (1/стр. 296)

Когато някой каже, че е герой, аз считам, че трябва да е в състояние да носи цялата Земя. Герой, който може да носи цялата Земя на гърба си, аз считам, че е герой от трета степен. Този пък, който може да носи на гърба си цялата Земя, Слънцето и всичките му спътници, считам герой от втора степен. Този, който може да носи на гърба си цялата Земя с десет Слънца и спътниците им, той е герой от първа степен. Питам: Ако сте герой в България от първа степен, можете ли да носите Земята с десет Слънца и спътниците им на гърба си? „Не мога.“ Тогава ти не можеш да разрешиш най-важните въпроси в живота. (80/лек. 26: стр. 28)

Човек… ще дойде ден, когато той ще живее в Огъня, в температурата на Светлината. Тогава той ще диша Светлината така, както днес диша въздуха. (88/стр. 115)

Човек трябва да стане на Светлина. Всички вас ви е страх да станете на Светлина, понеже казвате: „Какъв живот ще имаме?“. Щом станете на Светлина, няма да имате страдания, няма да имате никакви противоречия. „Къде ще бъдем?“ Навсякъде. Ти в една секунда ще бъдеш тук, а в друга секунда ще бъдеш на 900000 километра… (10/стр. 172)

Истински Свободен човек е този, който може да се превърне в Светлина. Той ще влиза, дето иска, и ще излиза, отдето иска; ще бъде Свободен при всички условия на живота. Свободният човек се движи непрекъснато в Светлина, той се разхожда по всички светове безпрепятствено. (77/стр. 107, 108)

Един ден, когато човек научи законите да владее клетките си, да разширява и смалява тялото си, да го разпръсва в пространството и пак да събира частичките му, той ще минава през всички пропасти без препятствия. Чрез Силата на Волята си той ще може да лети във въздуха като птица, да минава през океани, да пътува от Земята до Слънцето. (5/стр. 61)

Образ и Подобие на Бога, това е най-мощното нещо. Човек като почувства това, той се усеща Свободен в света. Да си в Бога, значи да си Свободен от всички ограничения, които съществуват. Ти ще бъдеш и видим, и невидим. Ако си по Образ и Подобие, ти ще ходиш навсякъде по Вселената, ще имаш картбланш. (89/стр. 333)

Слънцето… Когато кажа, [че] аз може да ида, не разбирам сега физическия човек, не разбирам сегашното обикновено съзнание, но разбирам онова, Божественото в мене, Божествения Принцип– едно Начало, в което аз може да се движа навсякъде.

(115/стр. 481, 482)

В Европа има само един ясновидец– Сведенборг, който е ходил до Слънцето. Той е бил много учен човек във всяко отношение. Според него той е ходил на Слънцето, на Венера, на Юпитер, навсякъде е ходил и описва живота там. Много трезво пише този човек… За да вярвате, трябва да имате тези способности, тези чувства. (115/стр. 263)

Не мислете, че онези Велики Учители, онези Велики Адепти не разбират науката. Те я разбират много добре… Най-великите Учители имат методи, чрез които могат да отидат до Слънцето и да се върнат назад. Един Адепт има положителни Знания, той знае всичко, но мълчи, не говори нищо.

(81/лек. 34: стр. 12)

Казвам: Значи, човек може да отиде и до Слънцето. „Как е възможно това?“ За невежия е невъзможно, но за умния– възможно. Има Адепти в Индия, които могат да отиват до Слънцето. Който отиде до Слънцето, сърцето му престава да тупти, пулсът спира. Ще кажете: „Може ли човек да живее, след като спре сърцето му?“. Може, разбира се… Ти можеш да спреш биенето на сърцето за половин час и след това пак да почне то да функционира. Сърцето тупти поради онзи жизнен ток, който минава през него, обаче ти можеш да изместиш този ток и сърцето ти да спре. След половин час пак ще пуснеш тока и сърцето ще почне плавно да бие. Това са въпроси, които се отричат от съвременната наука, обаче в бъдеще тя ще ги признае. (5/стр. 61)

И младият има знание, и старият има знание, но истински знаещ е онзи, който за осем минути отива до Слънцето и за осем минути се връща.

(56/стр. 275)

В бъдеще човешкото тяло ще е по-съвършено. Когато пожелае, той ще може да става невидим. Той ще става въздухообразен, воден според желанието си. И тогава, щом реши да отиде на Слънцето, веднага ще литне там. (5/стр. 110)

Днес човек живее и диша свободно във въздуха. Бъдещото тяло на човека трябва да е нагодено не само за въздуха, но и за Етера, където да живее безпрепятствено. С такова тяло хората ще могат да отиват и на Луната. (108/стр. 267)

За в бъдеще, когато изработите новия си организъм, с него ще отивате до Слънцето, до Месечината, дето ще направите своите точни изчисления и ще се върнете назад с нови знания и придобивки. (30/стр. 72)

В бъдеще човек може да си създаде такова тяло и така да го огради, че никой да не може да го засегне. „Кога ще стане това?“ Когато придобиете Божията Любов… Представете си, че някой иска да повреди ушите или да извади очите ви. Какво ще направите? Веднага ще станете невидим. Искат да ви затворят– пак ставате невидим. После отново се явявате. Стражарите ще ви гонят, а вие ту ще изчезвате, ту ще се явявате. Най-после ще кажат: „Този човек е неуловим“. Много естествено, той е възлюбил Господа, спазва Неговите закони. Бог живее в него и той живее в Бога. (100/стр. 172)

Христос дойде на Земята да покаже на хората истинския начин за създаване на свои собствени тела от свой материал. Сегашният човек трябва да си изработи свое собствено тяло, което никой да не може да му отнеме. Знаете ли какво ще бъде положението на човек с такова тяло? Например някой го преследва и иска да го върже, но той веднага изчезва. Къде отива? Зад гърба му. Преследвачът вика: „Дръжте го!“. Веднага го обикалят стотина души, но той пак изчезва. Дойдат 5–6 стражари, но не могат да го намерят. Най-после казват: „Хайде, оставете го!“. Как ще хванете такъв човек, как ще го вържете, как ще го осъдите? Като видят, че той ту се явява, ту изчезва, те ще се уплашат и ще кажат: „Дух е това“. Никакъв дух не е. Явил се човек, който владее материята и формата. Той е въплътен Дух, който разбира законите на материята и на Духа. Дух е, но малцина са такива Духове. (24/стр. 155, 156)

Един англичанин в Англия бил запознат с Всемирното Бяло Братство, с познанията на индуските йоги, но не бил приятен на английското правителство, поради което го затварят в Индия и поставят стража да го пази. Като отиват сутринта в затвора, виждат, че го няма там. Улавят го втори път, затварят го пак и поставят 10 души стражари да го пазят, но пак изчезва. Най-после той им написва едно писмо: „Вие не можете да ме затворите. Оставете ме и си вървете по вашия път! Аз не съм против законите, но и аз имам известни права, срещу които трябва да ме оставите да си вървя в своя път! Не мислете, че можете да ме затворите“. В тази Вяра е Силата на този човек. Туй можете да изпитате и вие, но изисква се Вяра. (81/лек. 35: стр. 16)

Ние още не сме проучили Реалния, обективния свят. За да може човек да говори за Природата, за тези Живи Сили, той трябва да има две качества. Те са следующите: да може да става невидим– да изчезва– и после пак да се явява. За това нещо той трябва да знае основните закони за трансформиране на материята от едно състояние в друго. За пример представете си, че аз седя пред вас на амвона и тъй както седя, постепенно ставам все по-ефирен и гледате по едно време, няма ме никакъв. Пред вас става това. Обикаляте наоколо, няма ме, изчезнал съм! …Казвам, че онзи, който иска да се занимава с Велики въпроси, той трябва да е разрешил този въпрос. (26/стр. 482)

„Слънцето не ще зайде веч.“ Този стих се отнася до Божествения свят. Когато човек се свърже напълно с Бога, когато той повярва, че наистина е Душа, която може да излиза и да влиза в тялото си, когато пожелае, а също така и когато той повярва, че може да разглобява и да сглобява тялото си, да го прави видимо и невидимо, както и Христос правеше това– той може вече да каже за себе си: „Моето Слънце не ще зайде веч“. (83/стр. 35)

Човек може толкова много да се смали, че никой да не го види. И после той може да стане толкова голям, че всички да го видят, но да не могат да го уловят. Като видите такъв голям човек, да ви обхване страх и трепет, да не можете да се приближите при него. (51/стр. 130)

Смиреният човек може да се смалява, да става невидим, но той може и да се увеличава, да стане толкова голям, че погледът на човека да не може да го обхване. (51/стр. 130)

Божественото разполага с два метода срещу злото: или да не се изпречваш на пътя му, или да се смалиш или увеличиш толкова много, че да не може да си играе с тебе. Значи, за да се бори със стихиите на Природата, човек трябва да бъде по-силен от тях. Силен човек е онзи, който може да се смалява, да става невидим и да се увеличава, да става голям, да изпълва цялата Вселена. (42/стр. 187)

Който иска да стане виден човек, всички да му се кланят, трябва да познава изкуството да се увеличава, да изпълва Вселената. Който иска да бъде неуязвим за злото, трябва да става малък– и с микроскоп да не се вижда. (42/стр. 187)

Христос казва: „Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие“. Щом се родят хората изново, те ще имат тази Сила да стават големи и малки, да изчезват и отново да се явяват.

(26/стр. 484)

Христос казва: „Липсва ви едно – трябва да се родите изново, за да видите Царството Божие“; тези Нови Сили да влязат във вас, да се проявят.

(26/стр. 483)

Според мене, когато намерите Истинското Знание, то ще бъде в сила да подмлади човека; когато поиска, той ще дохожда на Земята; ще си заминава по свое желание, ще живее колкото иска– всичко ще бъде в негова власт. (4/стр. 185)

Първичната Материя –
Еликсирът на Вечния Живот

…Съществува един Абсолютно Разумен процес, една Разумна среда, една Материя, която има в себе си имунитет. На друг закон се подчинява тя. Тя не функционира в Природата… Сама по себе си тя е организирана. Тя организира, без нея да организират; тя разполага, без [с] нея да разполагат. Още от древността всички учени хора са търсили именно тази Материя, Първична Материя, и като я намерят, чрез нея се добива Вечният Живот.

(115/стр. 390)

…Разумният Живот, който изтича от Духа, се е проявявал много пъти в света, но тъй както светът днес се развива, това показва, че цялата Слънчева система е навлязла в Нова зона на Духа. Това навлизане е станало от 1914 година на 20-и век. По този начин и Земята е навлязла в тази зона. …Ние сме навлезли във връзка с една Девствена Материя и затова очакваме Възкресение. Ето защо онези хора, които са готови за това време, ще възприемат този Жизнен Еликсир и ще възкръснат…

(81/лек. 29: стр. 14)

Духът е Великото, Възвишеното в живота. Съвременната наука под Дух подразбира това нещо, което прониква цялото пространство, или онази Първична Материя, която носи в себе си Чистия, Девствения, Неопетнения Живот. Ако имате от тази Първична Материя, от този Първичен Еликсир на Живота само една стомилионна част от милиграма, вие ще направите чудеса с нея. Но за да извършите чудеса, вие трябва да разбирате законите на тази Първична Материя, защото и тя от своя страна има свои закони. (81/лек. 29: стр. 6)

…Човек може да живее в друга среда, много по-рядка от въздуха. Тази среда е много ефирна, няколко хиляди пъти по-рядка от въздуха. Вие трябва да знаете в какво седи мощността на една рядка Материя. Понякога учените хора дават такива образи. Те казват, че за да се събере само един грам от тази Първоначална Материя, всички фабрики по целия свят трябва да работят цели три хиляди години… Според учените един грам от тази Материя е толкова мощен, че всичко можеш да създадеш. Ако човек има в себе си само на върха на едно острие от тази Материя, той би бил гениален човек. Засега хората нямат и толкова от тази Материя, но те се стремят да придобият поне малко, микроскопически частици от тази Материя, която строи. В тази Материя се събира Животът, тя строи човешката мисъл. (109/стр. 66, 67)

Казано е в Писанието, че Духът Божий се носел върху бездната. А Земята била неустроена и пуста… И после се казва, че каквото казал Бог, така станало. Значи, Духът Божий, Бог със Словото Си създал света… Първичната Материя, за която говорим, представя Духа, Който създава. Без Него всичко е в безпорядък. С Него всичко е в порядък. Лесно е да се говори за порядъка и за безпорядъка, но трябва да се направи един опит. Трябва да се опитате да видите дали имате колкото на едно острие от тази Материя, че като се намерите в трудно положение, да кажете: „Аз имам Дух“. И тогава вижте какво може да направи вашият Дух. Ако в дадения случай Духът ви може да направи нещо, вие имате от тази Материя в себе си. (109/стр. 67)

Та казвам: Този Велик Дух е Онова, от Което произтича Животът. Най-първо човек трябва да повярва и да приеме този Дух… Разумността е проявление на Великия Дух и ние можем да направим връзка с този Дух само чрез Живата Вяра. Когато тази Жива Вяра дойде и човек повярва без никакво съмнение, той ще стане Безсмъртен. Или казано на окултен език: щом човек повярва чрез тази Жива Вяра, той ще има едно микроскопическо мускалче, в което ще носи само една капка от Жизнения Еликсир, от който постоянно ще се подмладява. Всичките му бръчки, всичките му бели косми ще се изменят и той ще стане млад, на 33 години.

(81/лек. 29: стр. 22)

И стари, и млади, всички искате да развивате живота си. В този живот ние туряме Обичта като метод за привличане веществата на Вечния Живот. Някой казва: „Защо трябва да обичам?“. Защото само чрез закона на Любовта ти ще можеш да привлечеш онази Материя, от която се гради Вечният Живот… (81/лек. 28: стр. 9)

Днес всички хора търсят Любовта в разни форми. Те са я търсили в миналото, но ще я търсят и в бъдеще. В миналото старите Алхимици са я търсили под названието „Жизнен Еликсир“– носител на Вечния Живот. Това не е нищо друго освен Божията Любов. Следователно всеки, който търси Божията Любов, той е Алхимик. Щом се домогне до тази Любов, той става Безсмъртен. (96/стр. 163)

Синовете на Възкресението – Равноангели

„В последния ден Аз ще го възкреся.“ …Последен ден е онзи ден, в който почва Великият Живот. Великото, Безграничното, туй, което има смисъл в себе си, започва все от последния ден. (82/стр. 161)

…Христос казва: „Които се сподобят с Вечния Живот, с Живота на Възкресението, те нито се женят, нито за мъж отиват“. За такива хора е казано: „Те не могат вече да умрат, защото са Равноангели; и като са Синове на Възкресението, Синове Божии са“… Условието, при което ще живеят хората на Възкресението, ще бъдат Ангелите, Ангелският свят. Великото, с което ще се занимават, ще бъдат Синовете Божии. (58/стр. 6, 7)

Думата възкръсна, това е най-великото, което човек тепърва трябва да изучава. …Възкресението, това е най-разумното, което съществува на Земята. По-висока идея от Възкресението няма.

(115/стр. 462)

Човек… трябва да разреши възможно ли е да възкръсне, или не. Най-първо той трябва да живее. После да стане и в ставането трябва да мисли. Ставането разбираме мислене. Възкресението е по-висок процес от мисленето. Следователно, като влезем във Възкресението, ние ще влезем в един свят тъй, както една гъсеница е минала в пеперуда. Невъзможното за гъсеницата е възможно за пеперудата. Туй, което за нас е невъзможно сега, в Новото Съзнание, което вече се заражда в нас, за Божественото Съзнание то е възможно. (115/стр. 477)

За да разберем какво значи Христовото Възкресение– то е достояние, то е една отворена врата, през която всички напреднали души може да минат. Всеки един може да мине през тази врата.

(115/стр. 478)

…Думата Възкресение, то е един Идеал, който постепенно ще се постига. То е едно състояние, което човек трябва да постигне. Възкресението е достъпно за човешкото съзнание. Човек трябва да има най-първо Благородно Сърце, Чисто Сърце, Светъл Ум, да има една Добра Воля. Та казвам сега: Във Възкресението има едно Благородство.

(115/стр. 463)

Най-малката част от Божията Любов, която може да проникне, тя може да произведе Възкресението вътре. (115/стр. 470)

Възкресението на човека е Истинският Живот, към който човек се стреми. (115/стр. 115, 116)

Че най-първо, ако вие възкръснете, вие ще се опростите със сегашното ваше съзнание, със сегашния ваш живот, с вашето съзнание, в което има вътрешно терзание, вътрешно недоволство…

(115/стр. 470)

Възкресението е най-същественото, което изключва всичките възможности на мъчения и вътрешни недоразумения; състояние, в което човек съзнава, че той не може да умира. Човек, който съзнава в дадения случай, че при всичките сегашни противоречия той е Господар… (115/стр. 465)

Този човек на Възкресението– той е Господар навсякъде. Той може да живее на Земята, пък може да иде и на Слънцето, може да иде и на Месечината; може да иде, където иска, където поиска Душата му– Свободен е той. Ако иска, може да стане сиромах; ако иска, може да стане богат; ако иска, може да стане учен; ако иска, може да стане прост; …може да завземе всички положения.

(115/стр. 465)

…Когато Христос казва, че ние трябва да се отречем, какво се разбира? От какво трябва да се отречем? От смъртното. Ако вие сте някой богат американец, милиардер, който най-много след 100 години ще умре…, а другаде някъде има един бедняк, който няма нито пет пари в джоба си, но притежава Вечния Живот, Безсмъртието, той ще каже на богатия милиардер тъй: „Ако пожертваш всичкото си богатство за человечеството, аз ще ти дам в едно шишенце само една капчица от Еликсира на Вечния Живот и ти ще станеш Безсмъртен“. Обаче той трябва да подари всичкото си богатство… Когато Христос говори за придобиване на Вечния Живот, Той подразбира да се даде всичко. Аз ще ви дам по една капка от този Живот и тази капка е като онази Искра, която, като се тури в огъня, разгаря се… (81/лек. 28: стр. 9)

И тъй, Възкресението, Безсмъртието трябва да бъдат цел в живота на човека. Всеки трябва да си зададе въпроса може ли да възкръсне и при какви условия може да стане това. (58/стр. 15, 16)

Да възкръсне човек, значи да се свърже с Бога. Тази връзка се очаква от всички хора. Тя не може да стане изведнъж. Без нея обаче не може да се влезе във Вечния Живот. Които са завършили своето развитие, те са направили вече тази връзка.

(58/стр. 16)

Според мене да откриваш перпетум мобиле, то е все едно да се обновиш, или да се подмладиш, или да възкръснеш. Това са все синонимни думи. Перпетум мобиле означава Възкресение на Душата. (103/стр. 477)

Вечният Живот, това са известни условия, при които човешкият Дух може да се развива. При обикновения живот всичко онова, което имате, ще го изгубите…, а при Вечния Живот всичко онова, което имате, ще го запазите за себе си.

(80/лек. 2: стр. 9)

Този е Смисълът в живота – придобиване на Безсмъртието, т.е. на Възкресението; после– връзка с Ангелите и най-после да станете Синове Божии. (58/стр. 20)

Възкресението е процес, който всеки очаква… Само възкръсналият човек дава възможност да се разбере вътрешно Съвършеният живот, както и Смисълът на живота. (4/стр. 244, 245)

Който уповава на Божествения порядък, ще мине през процеса на Възкресението. Иде вече епохата на Възкресението, когато хората няма да умират. (114/стр. 135)

Само Безсмъртният живее истински

Казвате: „Да живеем, че каквото ще да става!“. Така е, но живеенето се отнася само за Безсмъртните. Истински живее само Безсмъртният.

(88/стр. 162)

Човек ще се ражда и умира, докато влезе в областта на Великата Наука на Живота, докато придобие Съвършенство, т.е. Живота на Безсмъртието. Щом придобие тази Наука, той няма да се ражда и умира, но ще се вселява. (96/стр. 73)

Да се спаси човек, да получи Безсмъртие, това е една от Великите задачи на Окултната Наука. …Не е достатъчно да бъде човек спасен за година, две или повече, но за цялата Вечност. И като влезе в Живота на Безсмъртието, той трябва да бъде в Хармония с цялото Битие, да бъде в Хармония с всички Разумни същества. (60/лек. 8: стр. 10)

Безсмъртието се отнася само до онзи, който може да живее в Пламъка, Огъня на Любовта.

(103/стр. 472)

Питам: Вие носите ли със себе си Огъня на Безсмъртието? (51/стр. 256)

Да придобие човек Любовта, в широк смисъл на думата, това значи да придобие Безсмъртието.

(86/стр. 358)

Как ще възкръснат мъртвите? Чрез Божията Любов. Докато носи обикновената любов в сърцето си, човек всякога ще умира. За да стане Безсмъртен, временното трябва да мине във вечно. Това значи да се облече човек в дрехата на Любовта. (87/стр. 123)

Любов е само онова, което остава в тебе, което те прави Силен, Мощен, което те прави Безсмъртен. Нашата цел е да станем Безсмъртни. (90/стр. 245)

В Любовта е Безсмъртието… Който иска да стане Безсмъртен, той трябва да се научи да люби. В Любовта седи Тайната за подмладяването, в Любовта седи Тайната на Вечния Живот.

(103/стр. 446, 447)

Та казвам: Сега, като ви говоря за Любовта, трябва да знаете, че Любовта е един Безпределен свят, от който човек може непрекъснато да черпи. Там е Безсмъртието. (11/стр. 344)

Любовта е Велик свят, който има съвсем друго произхождение в сравнение с физическия. Безсмъртието на човека седи именно в Любовта. Когато хората се научат да изпълняват Божията Воля, те ще дойдат до закона на Безсмъртието. (18/стр. 191)

Под думата Вечен Живот се разбира[т] Безграничните условия на Любовта, която носи Живота на Безсмъртието; на Мъдростта, която носи Светлина и Знание; и на Истината, която носи Свобода. Ако вие не успеете да превърнете вашия ограничен живот в Безграничен, той завинаги ще остане обикновен материален живот. (70/стр. 113)

И тъй, всичко това, което досега е служило в живота ви като препятствия, когато дойде Любовта, тя ще го използва за създаване на вашите Безсмъртни тела, Умове и Сърца; Безсмъртното у човека е Божественото Начало. (25/стр. 54, 55)

Радвайте се и вярвайте на Вечното Божествено Начало, за да влезете в Живота на Безсмъртието.

(1/стр. 353)

Безсмъртието е качество само на човешката Душа, а не на човешкото тяло. Когато Душата възприеме Безсмъртието, то е условие, закон и тялото ще бъде Безсмъртно. Павел казва: „Духовно тяло ще имате“, а сегашните тела ще се изменят.

(82/стр. 192)

И Павел казва: „Нашето смъртно тяло трябва да се облече в Безсмъртие. Нашият Ум трябва да се облече в Светлина, а Сърцето ни трябва да се облече в Божествената Любов“. Само тогава ще настане Безсмъртието… (81/лек. 25: стр. 26)

В света на вашия Дух, в света на вашия Ум, в света на вашата Душа живее това, което хората наричат Безсмъртието, т.е. това, което не умира. Там живее Бог и всички живеят в Бога. (11/стр. 106)

Обикнете ли Бога, главният въпрос в света е разрешен. Вие ще влезете вече в областта на Безсмъртието. (81/лек. 32: стр. 24)

Момента, в който Любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към вашите желания, вие сте вече в областта на Безсмъртието. (104/стр. 33)

„Ще се всели Божият Дух.“ Когато Духът се всели в човешката Душа, тогава Безсмъртието ще дойде в света. (88/стр. 171)

Един ден, когато придобият Безсмъртие, и хората ще бъдат подобни на Бога. (88/стр. 165)

Някои търсят Безсмъртието. Безсмъртието произтича от три фактора: от Абсолютната Права мисъл, от Абсолютното Право чувство и от Абсолютната Права постъпка. Те са важни за Безсмъртието. (89/стр. 146)

На какво се дължи Безсмъртието? На Добродетелите и Способностите на човека. Защо? Защото само те го следват във Вечността. (8/стр. 59)

Безсмъртен е този, който има в себе си поне една точка на Равновесие, от която никой не може да го помести. (4/стр. 72)

…Идеите въздействат върху психическия живот на хората… Алхимиците са търсили Жизнения Еликсир, за да направят човека Безсмъртен. Той съществува и като Идея. Важно е човек да намери такава Идея, която да го направи Безсмъртен.

(7/стр. 69)

Идеята за Бога се проповядва, понеже ние се поддържаме от тази Първа Причина на Живота. Това се нарича Арканът*** на нещата– положение, до което никой не е проникнал; положение в Битието, което носи в себе си Безсмъртие, което съдържа в себе си всички ония качества, до които учените хора сега искат да проникнат. Така е наречено това положение… от Алхимиците. (111/стр. 181)

Алхимиците са се занимавали още от Средните векове… Те се стремели да придобият този вътрешен Еликсир на Живота– Безсмъртието. И всички усилия на съвременното човечество са все към това, всички се стремят към придобиване на Вечния Живот. (81/лек. 28: стр. 14)

Всеки търси Щастието, защото чрез него той ще придобие елементите на Безсмъртието. Докато умира, човек не може да бъде щастлив… За да бъде щастлив, човек трябва да знае, че няма да умира, но само ще се видоизменя и от млад ще става възрастен и от възрастен– пак млад. Като научи законите на Безсмъртието, човек може да се подмладява, когато пожелае. Това са поддържали старите Алхимици. (96/стр. 19)

Човек се стреми към Вечния Живот, т.е. към Безсмъртието. Това е крайната цел на Алхимията. Да бъдеш истински Алхимик, това значи да придобиеш Безсмъртието. (85/стр. 147)

Истината е Алхимическият, философският камък, който превръща нещата. Който носи Истината в себе си, той е Безсмъртен; той е Господар на положението, цялата Природа го познава…

(101/стр. 193)

Пробуждането на Съзнанието води към Безсмъртие. Само Безсмъртният разбира Божествения език на нещата. (88/стр. 155)

Разумните същества не живеят само във въздуха. Средата, в която живеят, те я наричат Етер. Има нещо, има едно положение, при което човек може да стане Безсмъртен. Като влезе в съответната за това среда, човек става Безсмъртен. Тогава и да искаш да умреш, невъзможно ще бъде. Ако искаш да умреш, ще слезеш на Земята. Ако не искаш да умреш, ще се качиш горе, в Съзнанието си, да се повдигнеш. (103/стр. 278, 279)

Един ден, ако излезем из въздуха, както рибите излязоха из водата– един ден и ние ще излезем из въздуха– тогава какво ще бъде нашето положение? Трябва да се създадат съвсем други органи, с които ще влезем в онова Етерно пространство. Наричам го Божествено Дихание. Туй е Диханието на Любовта, дето е законът на Безсмъртието. Щом човек влезе в тази област, той ще стане Безсмъртен. (3/стр. 68)

Който е получил Безсмъртието, той седи по-високо от всички царе или князе на Земята. Защо? Земният цар утре ще умре и ще го детронират, а Безсмъртният човек е Цар на живота. Той е придобил това, за което царят не може и да мисли.

(2/стр. 134)

Усилията на целия живот днес се свеждат към постигане на това Безсмъртие. Достатъчно е човек да добие сянката на Безсмъртието само, за да бъде отличен ученик, проповедник, държавник, отличен баща или майка. Ето защо, при каквото положение и да се намира, човек трябва да прави усилия да постигне това Безсмъртие. (18/стр. 176)

Смисълът на живота не е в това да живееш добре, смисълът на християнството не е в спасението. Смисълът на всичко е в Безсмъртието: да станеш Безсмъртен, да влезеш при онези условия, дето се проявява Божественият живот. (24/стр. 242)

Смисълът на живота се заключава в Безсмъртието. Някои определят Безсмъртието като Вечен Живот, като условие за осъществяване на всички Идеали, вложени в човешката Душа. Без Вечния Живот тези Идеали са неприложими. Безсмъртието няма никакви граници. То изключва всякаква смърт от себе си. В Безсмъртието човек запазва всичко, каквото има. Когато се насити на живота, Безсмъртният може да замине за онзи свят– от него зависи да живее или да не живее. (88/стр. 151)

Безсмъртният е Свободен човек; той може да живее и в смъртта, и в Безсмъртието. На несвободния се дава и животът, и смъртта– от него нищо не зависи. Той не разполага с нищо. (88/стр. 151, 152)

…Всеки ще разбере, че Великата задача на неговия живот е да придобие Безсмъртието, да придобие Вечния Живот… Силата на човека седи в Безсмъртието. (2/стр. 92)

Който иска да бъде гений, той трябва да е разрешил въпроса за Безсмъртието. Смъртен ли е той, нищо не може да направи. Безсмъртен ли е, всичко може да направи. (11/стр. 213)

Никога един смъртен човек не може да произнесе Божието Име! Само човекът, облечен в Безсмъртието, може да произнесе Божието Име. И когато го произнесе, в неговата Душа ще стане такова разширение, ще се роди такова изобилие, че той ще влезе във връзка с всички живи Разумни същества. Този човек ще бъде способен за всичко: той ще бъде и поет, и художник, и музикант, и първокласен юнак. Такъв човек може да тури на гърба си цялата Земя и да я носи. Такъв човек може да тури на гърба си цялата Слънчева система и да я носи. (81/лек. 27: стр. 15)

Бог е дал като награда на всички хора Възкресението, Безсмъртния Живот. В Безсмъртния Живот се крият условията за постигане на най-възвишената култура, каквато човек може да постигне някога. (81/лек. 11: стр. 15)

БОГОЧОВЕКЪТ

Човекът Бог

„Аз рекох: Богове сте.“**** Кои хора могат да се нарекат Богове? Които вървят по Божиите пътища. Те са носители на Божиите Мисли, поради което са в единство и хармония с всичко Възвишено и Разумно. Разумното крие в себе си нещо Мощно и Велико. (75/стр. 105)

„Рекох ви: Богове сте.“ Кога може човек да се нарече Божество? Когато е развил своя Вътрешен Живот, когато е дал ход на Божественото в себе си. (75/стр. 113)

„Аз рекох: Богове сте.“ Човек може да се нарече Божество, когато даде път на Божественото в себе си. Той вижда Божия Промисъл навсякъде. Той живее тихо и спокойно, с Дълбок Вътрешен Мир и Упование на този Промисъл. (75/стр. 109)

„Аз рекох: Богове сте.“ Какво означават думите „Богове сте“? Да кажете на човека, че е Божество, това показва, че в него живее някакво Божество. …Човек може да се обедини с него, да стане едно с него. (75/стр. 106)

„Аз рекох: Богове сте.“ За да дойде до положение да се нарече Божество, човек трябва да се откаже от всичко временно, преходно и да задържи само онова, което има значение и на Земята, и на Небето. (75/стр. 117)

Обикновеният човек ще слезе на Земята пеш, а Божеството– с Колесница… Под думата Колесница разбирам съвкупност от всички Възвишени и Благородни Мисли, Чувства и Постъпки. Качи ли се човек на тях, те могат да го занесат отвъд земния живот. Това значи да бъде човек Божество.

(75/стр. 117)

Ние може да бъдем такива Богове. Всеки един човек, който е силен, той минава за един Бог. Но аз считам Бог онзи, който е Съвършен в Любовта си. Аз считам Бог онзи, който е Съвършен в Мъдростта си, и считам Бог [онзи], който е Съвършен в своята Сила. (3/стр. 132)

Да си Божество, това значи да разбираш отношенията не само на хората към Бога, но и на планетите в Слънчевата система помежду им. Не само това, но той трябва да разбира отношенията на всички живи същества помежду им, както и отношенията на всички елементи, които живеят под благоприятното влияние на неговия Ум. Това правят някои от съвременните учени в Индия. С това се занимават Учителите, Адептите в Индия.

(4/стр. 156)

Първообразът на човека

…Ние сме излезли от Бога и Той ни се радва, понеже имаме същия Образ като Неговия.

(80/лек. 30: стр. 11, 12)

И Библията казва: „Най-първо Бог направил човека по Свой Образ и Подобие“. Аз няма да се спирам да ви обяснявам стиха. Той съдържа една Велика Окултна Истина, която не може да се разкрие напълно. (79/стр. 169, 170)

…Всеки човек на Земята е само едно произведение на един Скулптор, но Истинския човек още вие не сте го видели какво представя. Казвате: „Видяхме го“. Това, което вие виждате, още не е човекът. Казвате, че в Библията пише, [че] Бог е създал човека по Образ и Подобие Свое. Това, което Бог е създал, не го е създал на Земята, но горе някъде. Човек е пришълец отнякъде. (103/стр. 200)

…Човек не може да създаде един по-добър модел от този, дето [се] казва, че човек е направен по Образ и Подобие на Бога. И досега художниците, нито един от тях не е сполучил да нарисува човека по Образ и по Подобие, както е направен.

(10/стр. 458)

Много човешки образи са рисувани досега от видни художници, но всички са далеч още от Първообраза. (87/стр. 149)

Не само ние, но и най-възвишените същества не може да представят Бога. Той е нещо непонятно за човешкия ум… Ние сме направени донякъде по Образ и Подобие на Бога… Ние тепърва трябва да изразим този Образ, който е заложен у нас, тази склонност, тези Божествени Сили, че тогава да имаме представа. (115/стр. 57)

Посейте една семка, която тежи едва няколко грама, и ще видите след това как тази семка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! …Питам: Где беше скрито всичко това? Отвън ли дойде туй нещо? Не, имаше нещо скрито в тази семка– Първообразът беше в нея, а при посаждането си тя доби онези материали, които бяха необходими, за да изрази своите идеи.

(80/лек. 14: стр. 7)

Друго лице има човек– Свещено Лице. И на този Свещен Образ има написано нещо от Свещената Книга Исавар. И на Свещените очи на човека има написано нещо особено. Техният поглед е Свещен. (80/лек. 13: стр. 15)

Трябва да се образува едно ново понятие у нас за Великото в света, едно ново понятие за Свещения Образ на човека. (13/стр. 405)

На едно място Апостол Павел казва: „На мъки съм, докато се роди Образът на Христа в мене“. Значи, всеки човек трябва да има Христовия Образ. (80/лек. 30: стр. 12)

И тъй, задачата на човека е да реализира своята форма в този вид, в какъвто е предвиден в началото на неговото създаване. За тази Първична форма се казва и в Битието: „И създаде Бог човека по Образ и Подобие Свое“. Всеки човек, съзнателно или несъзнателно, се стреми да изработи нещо Велико и Красиво от себе си. Той се стреми към Идеалната форма на човека, каквато Бог е създал. (105/стр. 235)

И тъй, каква е задачата на човека? Задачата на човека е да бъде художник, да нарисува своя собствен образ, да извае своята собствена статуя. През целия си живот той прави скици, туря сенки, но картината му все недовършена остава. Човек трябва да работи дълго време върху силите на Ума си, за да се прояви такъв, какъвто Бог го е замислил. Дълго време трябва да работи върху Сърцето си, върху носа си, върху устата си, върху ушите и очите си, за да изработи ония линии, които първоначално още са предвидени. (105/стр. 237)

Човекът, който съдържа
и мъжа, и жената

Онзи човек, за когото се казва, че е направен по Образ и Подобие на Бога, е Божественият човек… В него живеят едновременно и мъжът, и жената в пълна хармония и единство. Той не е нито само мъж, нито само жена. (4/стр. 21, 22)

Та казвам, тепърва трябва да се явят Спасители да обяснят какво нещо е да се постави онова положение на жената и на мъжа, каквото са имали първоначално. Христос казва: „Първоначално не беше така и двамата живееха в една плът, в едно Възвишено състояние“. (115/стр. 102)

Кой може да разбере защо в дадения случай вие сте родени жени, други са родени мъже? Едно време нямаше жени в света до Адама. След Адама дойде жената. Било е време, когато жени нямало в света. Мъже и жени нямаше, всичкото беше един човек. (3/стр. 217)

Първоначално по естество Адам е бил двуполов. Мъжът и жената са били в него. Когато искал да ражда, той сам се разплодявал. Той не се нуждаел нито от мъж, нито от жена. Един ден намислил да се раздели на два полюса и да се ожени. Така той подписал нов договор и станал еднополов. (55/стр. 17)

Когато светът се устрои добре, хората нито мъже ще бъдат, нито жени ще бъдат. Мъжът представя външния образ– външния образ на света, а жената представя вътрешния образ на света.

(76/стр. 85)

Жената е форма, чрез която се възпитават чувствата; мъжът е форма, чрез която се възпитават мислите. За да могат в човека да се развиват и мислите, и чувствата, той дохожда на Земята ту като мъж, ту като жена. Мъжът и жената са форми, които един ден ще се слеят в едно и ще образуват един човек. Когато се развият чувствата и способностите в човека, тогава той ще бъде Душа, която ще живее в друг порядък на нещата. (108/стр. 455)

Това е Съвършеният човек – нито мъж, нито жена, наречен в Писанието Син Человечески, или Син Божи. (57/стр. 266, 267)

Свръхчовекът

Какво представя Свръхчовекът? Той се отличава с Необикновена Сила и Възможности. Каквото пожелае, може да го направи. Той разбира законите на живота, знае причините и последствията на нещата, разбира вътрешния смисъл на доброто и на злото. Свръхчовекът е Кротък, Смирен, Чистосърдечен. За него се казва, че ще наследи Земята. Той нищо не говори за себе си, не се хвали, не се препоръчва и работи тихо; никой не го вижда, навсякъде минава незабелязан. Който иска да влезе в Царството Божие, трябва да се смири. Това значи да стане Свръхчовек. (38/стр. 39)

И тъй, Свръхчовек е онзи, който познава законите на сгъстяването и на разширяването, т.е. на Смирението и на Възвисяването. Когато иска да се приближи към Бога, Свръхчовекът оставя всичкия си багаж на Земята, отказва се от материалните си блага и започва постепенно да се разширява, докато стигне крайната цел на своя живот– Сливането си с Бога. Така той може да каже като Христа: „Аз и Отец ми Едно сме“. (38/стр. 39)

Свръхчовек и Ученик на Христа, това са синоними. Когато Ученикът придобие способността да се смалява и разширява по свое желание, той се слива с Учителя си и става Едно с Него. Той се развива по особени закони и се освобождава от ограничителните условия на живота. (38/стр. 39)

Първичният Човек

Казвате: „Човек е направен по Образ и Подобие на Бога“. Кой човек е направен? Първият Човек е направен. Сегашните хора тепърва има да стават. Сегашните хора са кандидати за Образ и Подобие на Бога. (90/стр. 186)

Казано е в Писанието, че Човек бил създаден по Образ и Подобие Божие. Кой е този Човек? Той е Първият Човек, който остана на Небето като Идеал на сегашния човек. След него Бог създаде друг човек от пръст, в когото вдъхна Дихание, и той стана Жива Душа. (75/стр. 125)

Бих ви казал, че преди Адама съществуваше един Човек, който е живял 10000 години. Преди Адама имаше един Човек, който е живял 100000 години. Преди Адама имаше един Човек, който живееше един милион години. (13/стр. 22)

Знаете ли какви са били тези Мощни Сили, които Първият Човек е имал? Знаете ли историята на Първия Човек? Този Човек може да живее с хиляди години и всякога да бъде свеж и млад. Първият Човек, а не вторият Адам, не знае какво нещо е старостта. Той не е бил направен от пръст, но е бил направен по Образ и Подобие на Бога. Той е имал Светлина, Топлина и Сила в себе си. Следователно и вие трябва да имате Светлината, Топлината и Силата на Първия Човек. Към това трябва да се стремите. (109/стр. 459)

Когато се казва, че Бог създал Човека, това значи, че Той е създал Първия Човек, и го е създал по Образ и Подобие Свое. Този Човек е Безсмъртен.

(49/стр. 11)

Първото нещо, което Бог е създал, е… Безсмъртният Човек, който никога не е слизал на Земята. Защо този Човек не е слизал никога на Земята? Понеже тя не може да го удържи. Ако той слезе на Земята, тя ще се мръдне от своята орбита. Някой казва: „Как да не може да слезе този Човек на Земята?“. Питам: Може ли Слънцето да слезе на Земята и да ви посети? (30/стр. 227)

Човекът, който бе направен по Образ и Подобие Божие, при днешните условия не може да живее между хората на Земята. (30/стр. 230)

Велик момент представя създаването на Първия Човек! Едва ли има по-велик момент от този за човека, както и за всички живи същества. Първият Човек като модел и до днес още е изложен на показ да го гледат всички живи същества, всички Ангели. (35/стр. 292, 293)

Сам човек е копие, а не Оригинал. Казано е в Писанието, че човек е създаден по Образ и Подобие на Бога. Значи, човек е копие, подобие на нещо. Оригиналът е скрит някъде, вследствие на което човек се стреми към своя Оригинал. Той иска да види Оригинала си и да го познае. (86/стр. 176)

Първият Човек, т.е. Оригиналът, е на Небето, а останалите хора, които съществуват по лицето на Земята, са копия на този Оригинал, по-далеч или по-близо до него. Който иска да види какво представя Оригиналът на човека, той трябва да отиде на Небето. Там ще види какво значи Изкуство. Който е видял този Образ, той никога не може да го забрави. Откак е създаден до днес, той е жив и продължава да живее. Иска ли да го следва, човек трябва да работи върху себе си, всеки ден да изправя линиите си, да ги съживява. (35/стр. 293)

Първоначално, когато се създаде Човекът в тъй наречената Златна епоха на човечеството, казва се, че Бог създаде Човека по Образ и Подобие Свое. Значи, в тази Златна епоха на човечеството Бог създаде Първия Адам, който не е слязъл на Земята… Вторият Адам, който слезе на Земята, на физическия свят, е направен от материалите на този свят и в него Бог вдъхна Дихание на Живот. (11/стр. 317)

Казано е в „Битието“: „Направи Бог Човека по Образ и Подобие Свое“. Това е Първият Човек… Той е на Небето. Казано е още: „И създаде Бог човека от пръст, и вдъхна в ноздрите му Дихание на живот, и стана той Жива Душа“. Това е вторият, сегашният човек, който живее на Земята. В… човека са свързани двете начала– Божественото и човешкото, организираното и неорганизираното.

(61/стр. 310)

Казвате: „Човек е Божествен“. Видели ли сте тоя Човек? …Сегашният човек не може да се сравни с Божествения. Казвате: „Нали човек е направен по Образ и Подобие Божие?“. Човек е минал през три форми: Първият е бил направен по Образ и Подобие на Бога, вторият е бил направен от пръст, а третият– Ева– от реброто на Адама. Като сгрешили, Бог ги изпъдил от Рая; понеже попаднали при лоши условия, облекли ги в кожена дреха… За да дойде до Първичния Човек, сегашният трябва да се преобрази два пъти. (57/стр. 257, 258)

Мисълта е създала водата, земята, планините. Не говоря за мисълта на сегашния човек, но за Първия Човек– Човека на Любовта. Като създавал земята и планините, реките и моретата, той имал някаква определена цел. (47/стр. 288)

Най-добрата религия е съществувала още във времето на Първия Човек. Тогава е съществувала и особена наука. Първият Човек още говори за небето, за звездите… Първият човек е разполагал с Велика наука, която впоследствие се е забравила, изчезнала. (37/стр. 99)

…Библията е писана от един Дух, който е диктувал на мнозина да пишат. Каквото Първичният Човек е казвал на Иезекиила, това и той е писал. Има един Човек в света, който никога не е съгрешавал и не съгрешава. Той е Първичният Човек.

(88/стр. 114)

Значи, има един Човек в света, който обича всички хора без разлика и знае имената им. Ако сте потомци на този Човек, т.е. ако сте излезли от него, вие непременно ще имате неговите качества. (96/стр. 58)

Всички ние, хората на Земята, се стремим към този, Идеалния Човек. Този е, за когото се говори в Свещените Книги: „Направи Бог Човека по Образ и Подобие Свое“. Този, Идеалният Човек, той не е слизал на Земята, той не може да слезе, понеже няма условия за него да живее. Че той от горе ръководи работите. Другите слизат, които мязат малко на него. Той ако слезе, той като дойде в света, този, Съвършеният, той ще дойде на Земята– тогава и царе, и всички ще го посрещнат. Всичките народи ще го посрещнат и ще познаят, че той е. (13/стр. 404)

Космическият Човек

Човек има трояко проявление. Първата проява е тая в Божествения свят– Големият Човек; средната проява е Човекът, който живее между Ангелите; и най-после иде малкият, физичният човек, който живее между хората. Вие познавате най-добре малкия човек на Земята. От сега нататък ще изучавате Човека между Ангелите и Човека в Божествения свят. (61/стр. 292)

Като говоря за Човека, разбирам Космичния, Първичния Човек, от Когото сегашният представя малка частица. Космичният Човек подразбира съвкупност на всички хора, т.е. цялото човечество.

(100/стр. 139)

Ако вземете едно дърво, то може би има 200–300–500 хиляди цвята, но всичките все на едно дърво. Целият живот представя едно Дърво, на което се явяват всичките цветове. …Природата от Божествено гледище е едно Дърво разклонено. Казвам: В света съществува само Един Човек. Всички други човеци са цветове на този, Големия Човек– Той цъфти във всичките. (110/стр. 67, 68)

Та казвам сега: Светът съществува като Едно Цяло… Хиляди и милиони души се събират в Едно Цяло… Народът е разширен Човек и човечеството е пак Един Човек. Всички тези народи са разширени в цялото човечество. И цялата Вселена е пак разширен Човек. Човек е цялата Вселена в себе си. Един Човек представя цялата Вселена в себе си.

(113/стр. 198)

Туй, което вие виждате на Земята, това не е нищо друго освен Човек, разложен на своите части. Растенията, водата, моретата, всичките тия животни, които съществуват, това представя Човекът, разложен на своите части. И човек носи онази представа за този, Големия Човек, Грамадния Човек. (11/стр. 561)

Онези, които разбират Човека, те считат, че всички хора в света представят само един Човек. Този Човек те наричат Космически Човек– Грамаден Човек. Всичко, каквото съществува в света– Слънцата, планетите, хората, растенията, животните– всичко това те го поставят в ръцете, в краката, в главата, в дробовете, в сърцето, в стомаха на този Космически Човек. Значи, Космическият Човек представя целия свят в себе си. Те казват, че както се движи този Човек, така и светът се проявява. (109/стр. 225)

…Космическия Човек. Само да обиколите този Човек, са нужни около 36 хиляди години, като се изминава по 300 хиляди километра път в секунда.

(100/стр. 164)

…Нашето сегашно Слънце, според както казва Мойсей, до четвъртия ден при създаването на света го нямало. И рече Бог: „Да бъде Виделина“– и стана Виделина. А дотогава, според както казва Мойсей, нямало Слънце. В четвъртия ден, казва се в Писанието, Бог направил Слънцето и Месечината. Какво означава това Слънце? То значи, че в четвъртия ден на Космическия Човек се проявил Човешкият Разум– най-възвишеното нещо в Човека. Тогава се създал Умът в този Космически Човек и той съзнал, че може да мисли и да работи, както Бог работи в света. (80/лек. 10: стр. 17)

Какви теории са развивали старите учени отпреди хиляди години? …Те са поддържали, че в света има Седем Принципа, които и сега се проявяват. Първият Принцип е, че всички прояви на Вселената в основата си са Разумни. Основата на цялата Вселена е Човешкият Ум… Най-първо ще се убедите, че Вселената е Разумна. После ще виждате, че между твоята глава и всички Слънца има съответствие. Съвкупността на всички Слънца представлява Човешката Глава. И ние, като гледаме на звездите, виждаме Космическия Човек. Тялото Му не виждаме, но всички запалени Слънца представляват Главата Му, която мисли. Чрез тия органи Той изпраща Светлина в света. Представете си сега какво ще бъде Онзи, Който е създал Космическия Човек! (81/лек. 33: стр. 25, 26)

И тогава хората са подобие на Космическия Човек. И в тяхната глава има светещи клетки както звездите. И в тях има едно вътрешно Слънце по подобие на външното… Когато пък между външното и вътрешното Слънце у човека има хармония и подобие, тогава казваме, че човек се намира в състояние на пълно здраве. (81/лек. 33: стр. 26)

Астролозите рисуват главата на човека като кълбо, около което поставят 12-те планети. Значи, на физическия свят човек представя Слънцето, обиколено с планетите. Той се счита за Господар на Слънчевата система. Но това се отнася до Космическия Човек, а не до обикновения. Като говорим за Космическия Човек, ние имаме предвид Неговото влияние върху Земята и върху останалите планети. (91/стр. 125)

Ние говорим за Космическия Човек… Единствената цел, която ни заставя да говорим за Него, е да видите към какво трябва да се стреми човек.

(91/стр. 125)

Вие още не сте проучавали какво нещо е Космическият Човек. Човек не е такъв, какъвто се е родил на Земята. В сегашната Вселена вън от Бога няма друго същество, по-високо от Човека.

(11/стр. 53)

Според положителната религия, за да вървят работите на човека добре и в материалния, и в Духовния, и в Божествения свят, той трябва да бъде свързан с Космичния Човек. Свърже ли се с Него, няма защо да ходи из целия свят да търси това, което му е необходимо. Защо? Защото, каквото му потрябва, той ще го поиска от Космичния Човек и веднага ще го получи. (60/лек. 8: стр. 25)

Това, което Големият Човек си позволява, малкият не може да си позволи. Големият може да носи такъв товар, какъвто малкият не може да си представи. За идейния човек не остава нищо друго, освен да се стреми към Големия, т.е. към Космичния Човек, създаден по Образ Божи, и да работи съзнателно върху себе си. (86/стр. 207)

Та казвам: Този, Космическият Човек, Той е Духовното Слънце в света, което иде да озари света. Когато тази Светлина дойде, всичките хора ще се преобразят тъй, както светът се преобразява от водата и въздуха. Та казвам: Трябва да бъдете готови, когато дойде този ден, да бъдете готови заради него. (13/стр. 407)

Онова, което осмисля живота в света, то е Любовта на туй, Великото Същество, на този Космически Човек, на Сина Человечески. (13/стр. 406)

Значи, на Земята съществува един Човек, Който служи за Образец на другите, а всички останали хора съставляват Неговото тяло. По причина на този общ Човек всички Разумни същества имат Любов към цялото човечество, което съставлява Неговото тяло. Този, Когото те обичат, ние наричаме Проявеният Бог, или Господ, или Спасител. Под тези Имена ние подразбираме Космичния Човек, Който включва всичко в Себе Си. (60/лек. 8: стр. 25)

И тъй, всички души могат да се събират в едно тяло… Всички хора на Земята могат да се съберат в един общ организъм. Този организъм наричат Организмът на Големия Човек, на Великия Човек, на Космическия Човек, наречен Адам Кадмон, в Когото нищо не умира, но всичко се изменява. Той взима грижата за всички същества, които съставляват Неговия Организъм. (80/лек. 26: стр. 22)

Духът е Основата на живота и от Него са произлезли всички малки духове, всички малки душици в света. Този Дух индусите наричат Брама, окултистите Го наричат Адам Кадмон, евреите Го наричат Йехова, но всички тия Имена съдържат все една и съща идея. (81/лек. 29: стр. 6)

В света съществува само един Бог и всички богове са излезли от Него. В света съществува само една Майка и всички майки са излезли от Нея. В света съществува един Учител и всички учители са излезли от Него. В света съществува само един Ученик и всички ученици са излезли от Него. В света има само един Приятел и всички приятели са излезли от Него. В света има само една Душа и всички души са излезли от Нея. В света има само един Дух и всички духове са излезли от Него. Следователно, ако искате да разберете Реалността, вие трябва да се стремите към Първичната Реалност. Ако искате да разберете имате ли Душа и Дух, вие трябва да се свържете с Първата Душа, с Първия Дух, от Когото сте излезли. (2/стр. 79)

В света има само една Жена, има само един Мъж. В света има само един Брат, само една Сестра; целият свят е един Дом от един Брат и една Сестра, а другите са частици на това Цяло… Че ти като влезеш в туй Цяло, в този Брат, ти ще почувстваш какво нещо е Брат. Като са много братя, ти ще се чудиш кого да обичаш, а като е само един, ти ще Го обичаш. (11/стр. 560, 561)

Ти в света може да обичаш само Едного. Щом обичаш Едногото, можеш да обичаш всичките. Щом не обичаш Едного, не можеш и да обичаш всичките. Някой ме пита: „Как можем да обичаме всички?“. Ти трябва да обичаш само Едного… Та казвам: Ние, хората на Земята, представяме отпечатък на онзи Първичен Човек, Който се е изразил в безбройни много образи навсякъде. (13/стр. 543)

Когато казвам, че човек трябва да обича всички хора, аз имам предвид Единството в Природата. В Природата съществува само една Жена и един Мъж. Вие виждате много мъже и жени, но всъщност те представят една Жена и един Мъж в много форми. …Когато мъжът се хване само за едно клонче или за едно листо на Дървото, наречено Единство в Природата, той започва да вижда около себе си много жени. Същото може да се каже и за жената… Многото мъже и жени не са нищо друго освен отражения на единствения Мъж и на единствената Жена, които съществуват в Природата като Реалност. (17/стр. 204, 205)

Човекът е частица от Цялото и вследствие на това съзнанието на всички хора на Земята, от първия човек още и до всички сега съществуващи, е съединено в Едно Цяло. Съзнанието на всички тия хора съставлява Космическия Човек.

(81/лек. 29: стр. 7, 8)

Всички заедно съставляват едно общество и един народ. И всички народи, които са съществували в миналото, които съществуват сега и които ще съществуват в бъдещето, съставляват органи на един народ само, който някога ще се прояви. Когато Великият Космически Човек се събуди и доведе в действие Своите органи, тогава на сцената ще се яви само един народ… (81/лек. 29: стр. 8)

Засега в цялото човечество работи Колективният, Великият Човек чрез Своите единици. Един ден Той ще ги съедини и ще образува Едно Цяло. Един ден ще се събере и образува Едно Отлично, Красиво Тяло. (95/лек. 31: стр. 255, 256)

Великият Учител –
Прасвещеният Първичен Образ
на човека

Онзи Човек, за Когото се казва, че е направен по Образ и Подобие на Бога, е Божественият Човек, Който живее на Небето… Божественият Човек слиза на Земята само един път през 1500–2000 години като Учител. В този смисъл само Учителят е направен по Образ и Подобие на Бога. (4/стр. 21, 22)

В света съществуват пет категории хора: обикновени, талантливи, гениални, Светии и Учители. Обикновените хора представят обществата и народите. Пред тях се разкрива велико бъдеще. Всяка категория върви по особен път. Най-високото положение заемат Учителите. На каквото стъпало на развитие и да се намира, човек непременно трябва да се стреми към най-високото положение. Няма ли този стремеж, той не може да се развива правилно. (1/стр. 268, 269)

Когато се говори за мислите и чувствата на човека, подразбираме обикновения живот, т.е. живота на обикновените хора. Обикновените мисли създават мислите на талантливите, талантливите хора създават мислите на гениалните, гениалните създават мислите на Светиите, а Светиите– мислите на Учителите. Този е пътят, по който човек трябва да върви, за да дойде до Новия живот.

(1/стр. 269)

Човек трябва да мине от еволюцията на обикновения живот към еволюцията на талантливите, гениалните, Светиите и най-после да дойде до еволюцията на Учителите. Учителят иде от особена система, от друго Слънце, което Го поставя по-високо от всички хора. (1/стр. 273)

Не е достатъчно човек само да се стреми към постигане на гениалност и Светийство. Той трябва да разбира техния живот, техните мисли и чувства, да върви постепенно по стъпалата на живота. Следователно, за да разберете талантливия, вие трябва да познавате живота на обикновения човек; за да разберете гения, трябва да сте минал(и) по пътя на талантливия; за да разберете Светията, трябва да сте минали по пътя на гения. И най-после, за да разберете Учителя, трябва да сте минали по пътя на Светията. (1/стр. 279)

Лесно се говори за Светийство, но мъчно се постига. Да дойдеш до положението на Светия, това значи да се качиш на един от Високите върхове в живота и оттам да гледаш целия свят, прострян пред тебе като на длан. Обаче дойдем ли до Учителя, за Него не може да се говори. Той е особен свят, особена система, особен живот. Той включва в Себе Си всички възможности. (1/стр. 279)

По какво се отличава Учителят? Той може да живее и в Светлината, и в тъмнината; Той живее и в ада, и в Рая. Той владее законите на Битието и разполага с тях. Като знаете това, прилагайте Любовта в живота си, че и в ада да влезете, да можете лесно да се освободите. (1/стр. 330)

Обикновеният, талантливият и гениалният човек още не са свободни от смъртта; Светията е на границата между смъртта и Безсмъртието. Учителят обаче е извън смъртта. Стремете се към последната категория да станете Учители на себе си, за да се освободите от смъртта. (1/стр. 334)

Щом виждаш Земята като плоскост, ти си обикновен човек. Щом виждаш Земята извън себе си, ти си Светия. Ако ти можеш да видиш Слънцето такова, каквото е, ти минаваш за Учител. Учителите виждат Слънцето, каквото е. Светиите виждат Земята, каквато е. Учителите виждат Слънцето, каквото е, може да го изследват, то е в обхвата на техния ум. Тогава може да имаш ясна представа в ума, няма да ти бъде мъчно да идеш на Слънцето и да се върнеш. (13/стр. 422)

…Аз слушам една песен от Слънцето, толкоз красива. Онези, Небесните хора, жителите на Слънцето, пеят. Слушам жителите на Венера, те пеят. Слушам жителите на Юпитер да пеят. Слушам жителите на Сатурн да пеят. Слушам жителите на Сириус да пеят. Слушам жителите на Алфа Центаурус да пеят… Всички пеят на един език много разбрано. (115/стр. 420)

В продължение на осем минути Аз мога да придобия толкова знания за Слънцето, колкото ученият ще придобие за хиляди години. Че съм ходил на Слънцето, няма да говоря за това, но ще насоча телескопа Си срещу него и ще започна да говоря какво виждам, какво има, как е устроено и т.н. Който Ме слуша, няма да разбере по какъв начин съм дошъл до тези знания. (4/стр. 179)

Представете си сега другото: един обикновен човек, един талантлив човек, един гениален човек и един Светия, и един Учител– първокласен Учител; дойдат двамата, обикновеният човек като положи ръката си на един човек, какво ще стане? Нищо няма да стане. Талантливият ще остави малка бучка захар, гениалният ще остави едно кило, а Светията ще остави един чувал. А Учителят като дойде, Той ще освободи човека! Ако този човек е болен, като положи ръката [Си], той ще оздравее. Един гениален Учител ако положи ръката [Си] на най-неспособния ученик, Той ще просвети ума му… По това се познава един Учител– Той като положи ръката Си, всичко става. (10/стр. 50)

Когато един Велик Учител дойде в света, Той ще запали свещите на хората, ще събуди техния ум и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е Учителят в света. (115/стр. 229)

Дете, какво и да е хилаво дете, по известни закони ако Аз съсредоточа Ума Си върху него, няма да минат 10 години, туй дете съвсем ще се измени, съвсем ще се измени неговото естество. Ще го пресъздам, без да му говоря нещо. Със Своята Мисъл ще го създам. (113/стр. 247)

Преди години дойде при Мене един човек, иска да го лекувам. Казвам му: Слушай, приятелю, Моите визити струват много скъпо. „Колко искаш? Хиляда лева?“ Не, повече. „Колко, тогава 10000 лева?“ Повече. „Ами 100000 лева ли?“ Повече. Готов ли си да дадеш всичкото си имане? Готов ли си да заложиш сърцето, ума и волята си и да служиш на Бога през целия си живот? Ако ти си готов на всичко това, ще те излекувам с една дума…

(81/лек. 16: стр. 26, 27)

Аз, Който мога да нося Земята на гърба Си, казвам на българите: Слушайте, вие може ли да се примирите? „Кой си ти? Тебе ли ще слушаме?“ Щом не Ме слушате, ще разтърся Земята. След като я разтърся 4–5 пъти, след като унищожа тия ваши пушки, топове, пак ще ви питам: Ще Ме слушате ли? „Ще слушаме.“ (80/лек. 26: стр. 28, 29)

…Ще кажете, че Аз много съм говорил за Любовта. Не, Аз не съм говорил нито една дума за Любовта. Аз за Любовта не съм обелил [дума], още дума не съм казал. Ако Аз произнеса за Любовта само една Дума, целият свят ще изчезне, няма да остане от него нищо, на дим и прах ще стане. Понеже тази Дума е толкова силна. (115/стр. 211)

Като проповядвам, мнозина са Ме питали: „Ти вярваш ли в това, което проповядваш?“. Не, Аз не вярвам в него. „Ами вярваш ли в Бога?“ И в Бога не вярвам. „Ами какво тогава?“ Аз живея в Бога. „Ами в онзи свят вярваш ли?“ Че Аз и сега съм в онзи свят и в този свят. „Че какъв е онзи свят?“ Аз съм едновременно и на този, и на онзи свят. Онзи свят е лицето на този свят. А този свят е опакото на онзи свят. Този свят е гърбът на онзи свят, а онзи свят е лицето на този свят. (103/стр. 498)

Аз мога да бъда и в тялото, и извън тялото. Аз съм в този салон, Аз съм и извън този салон. Аз съм в Слънчевата система, Аз съм и извън Слънчевата система. Аз съм в Космоса, Аз съм и извън Космоса. Разбирате ли какво значи това? Разбирате ли каква е тази философия? Ще я разберете. (80/лек. 21: стр. 13)

Извън Земята съм, извън Слънчевата система съм, извън Космоса съм. Къде съм? Моето Царство не е от този свят. Защо? Защото всичките светове съставляват царствата на материалния свят.

(80/лек. 21: стр. 13)

Понеже нещата на физическото царство, в което живеем, са илюзорни, недействителни, нереални, те са и променчиви. Затова ти не можеш да се основаваш на твоето богатство, ти не можеш да се основаваш на твоето щастие. Следователно по същия закон Реално е само туй, за което Христос говори. Реално е само онова Царство извън Земята, Реално е само онова Царство извън Слънчевата система, Реално е само онова Царство извън Космоса. (80/лек. 21: стр. 14)

Аз говоря за България, за вас, не говоря за Себе Си, понеже не мисля да живея в България. Аз не мисля да живея даже и на Земята. Един ден ще се върна в Своето Отечество и от друго място ще ви гледам. И тогава няма да правя добро както сега, да ви проповядвам. Ще видя, че някой плаче. Ще го утеша, без да Ме види. Ще бъда Невидим.

(81/лек. 32: стр. 23, 24)

Няма човек в България, който да свети повече от Мене… Аз светя като Бога. Защо? Защото Бог е вътре в Мене. И вие можете да светите като Бога.

(80/лек. 30: стр. 35)

Моята Душа виждал ли си, сънувал ли си я? …Като срещнеш ти Моята Душа, тя ще бъде светла като Слънцето и ще носиш Моята Светлина с хиляди години и векове! (82/стр. 189)

Учителят е като Слънцето. Като срещнете Моята Душа, това Слънце, което гледате, ще потъмнее пред нея. (82/стр. 189, 190)

Тази Любов Аз я нося от памтивека. Тази Любов е съществувала преди този и онзи свят. Преди да беше този свят, Аз бях– нищо повече.

(80/лек. 25: стр. 17)

---

ПОСЛЕСЛОВ

Праобразът на човека –
Древният Ослепителен Човек

Човекът е Тайна, Дълбинна Тайна, вплетена в Неизреченото Състояние. Който се е отделил от Древната си Същност, той е станал изречен– изречено Слово. И ако познае Замисъла на това Слово, той отново може да стане Неизречен. Човекът върви от изреченост към Неизреченост. Човекът е Висша Тайна и Безпределна Мистерия, защото е роден от Свръхсъществото, Което е Великата Неведомост. Колкото по-неизречени ставаме, толкова повече се завръщаме.

Този Древносияещ Човек е Тайнствено Ядро от Мистерия и Истина. Той е изтъкан от тях. Той не се задоволява с изречени Писания. Той всякога търси Неизреченото Писание, защото сам той е Неизречен, и той осъзнава това в себе си.

Този Древносияещ Човек Вселената не може да го побере. Тя е тясна, неугледна, бедна, ограничена. Ето защо тя е второстепенна, тя не е Дом. Домът на този Древносияещ Човек е Безкраят, Великата Родина, а навътре има дори още една Родина– Абсолютът, или Свръхсъществото. Само един-единствен Лъч от тази Родина, Абсолюта– и светлината на милиони Слънца започва да се губи.

Този Древен Човек е сроден и с Бога, и с Абсолюта и поради това той е отвъд диханието, то не му е необходимо. Този Древен Човек е роден Свободен. Този Сияещ Човек е Лъч от Древния. И ако някога го видиш, веднага ще се поклониш, защото това е Миг Древен. Поклон пред Тънкостта на Мига! Ако ти е дадено да го усетиш, Великата Неизразимост те е уловила.

Този Неизговорим Древен Човек не съществува в живота, той е отвъд живота. Той е в Безпределието. Ако той се яви във Вселената и ако му е позволено, той може да я освети цялата с Живата си Древност.

Този Велик Сияен Човек е Не-сътворен от Безмълвно Слово за разлика от изречения човек. Този Древен Човек е Нищото– Мястото, в което всичко си отдъхва: дори и Слънцето, дори и Любовта, дори и Покоят.

Ако този Древен Човек те прегърне, прегърнала те е Древността. Това са Бездънни Обятия. Никой не може да измери този Човек, защото той е Безмерен, Безмерно Благословен от Свръхсъществото. Съществува само този Древен Човек, а Вселената е само завеса. В този Древен Човек има Пълнота, която я няма дори и в Блаженството.

Ако този Древен Човек ти се яви и само за миг те погледне, ти вече напускаш световете, защото той ти е дарил Великата Недосегаемост. Пред тази Недосегаемост и Неизразимост дори и чудната Божия Красота е сянка.

Този Древносияещ Човек не може да бъде назован, защото в света няма такъв език. Този Древен Човек просто няма Произход. Древноегипетските Жреци казват: „Само Ахарот– 13-ата чакра– може малко да надникне в него, но само за малко, за да не ослепее“.

Не е дадено този Древен Човек да бъде проучван, нито може да се говори с него, защото той е самото Безмълвие. Древните казват: „По този Път към него просто трябва да обикнеш своето Безмълвие“.

Този Древен Човек съдържа в себе си това, което не се знае. Ако Вселената и светът са мрачни, то е, защото този Древен Човек не е слязъл да ги освети.

Ти сам ли сътвори своите очи? Когато станеш Творец на себе си и когато получиш правото сам да си сътвориш очите, тогава ще видиш част от този Ослепително Сияен Древен Човек. Който описва този Древен Човек, той осъзнава, че не може да го опише.

Ако ти си толкова ограничен, че не можеш да видиш дори вятъра, как тогава ще видиш тази Неизреченост, която е Човекът Мистерия? Аз си признавам, че не го виждам, но съм влюбен в него.

Този Древен Човек е нещо, много по-дълбоко от истинския живот. Да вярваш в този Праобраз, означава да си далече от него. Да живееш и постъпваш правилно, е само малко приближаване. А ако си си посветил живота на Древността и Истината, приближил си се на още една крачка. Не можем да разберем този Древносияещ Човек, защото той е Велика степен на Тънкост. За да се докоснеш само донякъде до този Древен Човек, трябва да си станал едно от Изчезналите същества в Нищото.

Този Сияен Човек живее в Древната Тишина. Той е потопен в нея. И ако ние заживеем в тази Тишина, независимо дали тя ни споделя Мъдрост, или Безмълвие, ние постепенно и все повече ще отнасяме реката на света и Вселената и те все повече ще угасват. А ние ще се приближаваме все повече към Заветната Цел– Древното Сияние на Човека Мистерия– нещо, което някога сме били самите ние. Ето защо Човекът е Мистерия– Безпределна Мистерия.

Елеазар Хараш