Учителя – Божествено Учение за Потънкостите, част втора

ПРЕДГОВОР

Потънко е да изгрееш в себе си, защото ти си Слънце преди Слънцето.

Защо сме родени? За да се родим в Тишината. А какво е Тишината? Мястото на нашия Произход.

Тишината е безименна, все едно е как я изричаме.

Да си Безпределен, то е да си Изначален.

Ние нямаме произхождение в световете. Ние сме Изначални, а в тази Вселена сме само гости.

Красиво е да търсиш и да не намериш. Това го наричам Безпределността. Ако нещо си намерил, станала е грешка.

Тези, които са намерили, са се провалили. Аз станах блажен, защото нищо не намерих, но Той ме откри.

Не можеш да построиш Храм в Пустотата, в Безкрая – там Храмът си ти.

В Безкрая Покоят е навсякъде, Свободата е нав­сякъде.

Ако сме Подобие на Бога, ние няма да имаме история в себе си, а само Древност, Безначалност и Пълнота, която нищо друго не търси, защото е Живот в Древния Бог.

Само един Истински Живот има и това се нарича Постоянно пребиваване в Бога.

Елеазар Хараш

Слава на Божието Просвещение!

ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА

Всички живеем за Бога и чрез Бога

Някои живеят съзнателно за Бога, а някои живеят несъзнателно. Обаче дали съзнаваме, че живеем за Бога, или не съзнаваме, ние пак живеем за Бога.

(книга 38/стр. 191)

Сега вие питате: „Какво нещо е Господ?“. Аз ще ви отговоря на този въпрос. Това, без което не можем да живеем, е Господ. Ако за миг само Бог престане да мисли за нас, нашият живот съвършено се прекъсва… (40/стр. 219)

Някой казва: „Аз се държа здраво за Природата, за Бога“. Не, не се държите вие, но Бог ви държи.

(21/стр. 48)

Някой казва: „Как можем да познаем, че Бог съществува в света?“. Едно от доказателствата, че Бог съществува, е Благостта, която всички хора чувстват въпреки големите злини в света. Зад всички противоречия в живота се крие Божията Любов и Божията Благост. (38/стр. 55)

И грешникът, и Светията като помислят за Бога, дълбоко някъде в Душата им трепва една струна. Не разбере ли произхода на това трепване, човек ще мине и замине през живота, без да схване неговата същина и Присъствието на Великото Начало в него.

(35/стр. 223, 224)

…Ние мислим, че нещата, които притежаваме, са наши; не, нашите неща са скрити в Бога: нашето щастие лежи в Бога, нашето богатство е Той, Мъдростта, Истината, всичко е Той. (19/стр. 16, 17)

Мислиш за Господа и казваш: „… не зная къде е“. Туй, което търсиш, туй, което ти причинява радост – то е Господ. Ти искаш да бъдеш богат. Богатството е в Бога. Ти търсиш учението. Учението е в Бога. Ти търсиш Любовта. Любовта е в Бога. Ти търсиш Мъдростта. Мъдростта е в Бога. Всичко онова, което търсиш, към което се стремиш – то е Бог.

(48/стр. 209)

Ти казваш: „Къде трябва да търся Бога?“. Господ не се търси. Той казва: „Търсете Ме!“ – но на кои казва така? На онези, които не Го знаят, а вие вече Го знаете. Ти ще кажеш: „Господи, аз вече живея в Тебе. Ти си ми дал този ум, който имам. Ти си ми дал тази сила, която имам. Ти си ми дал живота…“.

(56/лек. 9: стр. 32, 33)

Величието на Душата, величието на гения, на способния, на даровития, на праведния човек седи в това да съзнае, че всичко, което става в него във всеки даден момент, се дължи на Бога, Който работи. (36/стр. 14)

Какво трябва да се прави със света? Ще знаете, че вън от вас светът не съществува. Бог, Който живее в мене, Той е Създател на света и затова не трябва да Го търсите вън от света, вън от себе си. (36/стр. 21)

Мнозина казват: „Бог да бъде на наша страна!“. Казват ли така, те изключват Бога от себе си. Господ не е вън от нас… Писанието казва: „Бог постоянно работи в нас“. Щом Бог постоянно работи в нас, нашето съзнание трябва да бъде будно да наблюдаваме как Бог в нас мисли, чувства и разрешава нашите задачи. (36/стр. 24)

Дойде ли ви някоя мъчнотия, не бързайте. Започнете да размишлявате и проследете как Бог във вас ще я разреши. (36/стр. 24)

Ако ние разглеждаме Бога отвън само, то ние Го разбираме по един начин. И там се ражда злото. Но ако Го виждаме отвътре, тогава ние Го възприемаме отвътре – тогава Той ни научава на смисъла на нещата и почва да ни учи как трябва да живеем. И ако не влезне Бог в нас, ние не можем да живеем както трябва. (30/стр. 273)

Ти дишаш, приемаш диханието на Господа и питаш де е Господ. Той те е оживил, а ти Го търсиш, не знаеш де е. Дойде една светла мисъл в ума ти, а ти питаш де е Господ. Той е твоята светла мисъл… Влезе едно приятно чувство в сърцето ти, а ти питаш де е Господ. Той е в приятното чувство, в неговата топлинка. Постъпиш добре и пак питаш де е Господ. Той е в твоята добра постъпка. Всяка добра постъпка е проява на Господа. (31/стр. 45, 46)

Някой мисли, че като е узрял, като е станал Син Божий, всичко е разрешил… Да станеш Син Божий, това значи да проникнеш в Истинския живот, без да си го придобил… Като Син Божий, човек има задача да въплъти Бога в себе си, в съзнанието си. Без постигане на тази задача всички Учения остават безпредметни. (23/стр. 110)

Вие искате да станете добри, умни, силни, че тогава Бог да ви обикне. Не, Бог ви обича такива, как­вито сте, заради това, което е вложил във вас още от създанието на света. (46/стр. 31)

Сега вие питате дали Господ ви обича. Имате право да питате. Но аз ви питам: Вие обичате ли Го? „Не сме Го намерили.“ Човек, който обича, намира… Сега работата седи в туй, че Господ ви е обикнал и ви е намерил. Всеки ден излива Своите Благословии във вас. Вие още не сте Го намерили. (51/стр. 169)

Мнозина се запитват обича ли ги Бог, или не. Това не е важно. Важно е дали вие любите Бога. Спасението на човека се заключава в Любовта му към Бога, а не в Любовта на Бога към него. (34/стр. 4)

Понеже Бог ни обича, ние сме в Него и се движим в Него, но понеже ние не Го обичаме, Той не е в нас. Понеже сме обичани от Бога, ние сме в Бога. Че си в Бога, това нищо няма да ти помогне за твоето щастие. Когато Бог започне да живее в тебе, когато ти Му дадеш онзи простор, който Той ти е дал, тогава ще бъдеш щастлив. (67/стр. 243)

…Човек… Ако пък прояви Любовта си към някого, той трябва да знае, че върши това заради Бога. Щом е тъй, трябва ли да очаква нещо от човека, а после да се разочарова, да се отчайва? Любовта е акт към Бога, а не към хората. (41/стр. 228, 229)

Да люби човек света, това значи да живее в относителната реалност на нещата. Да люби Бога, това значи да влезе в Абсолютната Реалност. Влезете ли в тази Реалност, Бог ще ви запознае със света. Възлюбите ли света, преди да сте възлюбили Бога, вие сте осъдени на страдания и смърт. (44/стр. 200)

Някой ще каже: „Аз ще живея само за жена си и за децата си“. Ако живееш така, ще умреш. „Ама аз ще живея за народа си.“ Ако живееш така, ще умреш. „Ама аз ще живея за човечеството.“ Ако живееш така, ще умреш. „Ама аз ще живея за Ангелите.“ Ако живееш така, ще умреш. „Ами за кого да живея?“ Ако живееш за Бога, ще имаш всичкия живот в себе си, ще бъдеш всякога жив. За Бога ще живеем! (55/лек. 4: стр. 18)

…Хората… В който ден се върнат към Бога, всички кардинални въпроси ще се разрешат изведнъж. Това не значи, че няма да имат страдания – ще имат страдания, но те ще бъдат сладки, приятни страдания. Такива страдания лесно се носят. (65/стр. 130)

Ще кажете, че Вярата е нещо съществено. Коя Вяра? Вярата ни в Бога. Да вярва човек само, това още не е достатъчно. Вяра, която не преживява векове и епохи, не е Истинска Вяра. (23/стр. 232)

Много условия определят срещата на човека с Бога. Има Напреднали същества, които с хиляди години очакват да чуят Гласа на Бога и да Го видят, но не могат. Въпреки това те все повече се развиват и усъвършенстват. Други пък с малко усилия успяват да Го видят и чуят, но още не са придобили Съвършенство. (63/стр. 168)

…Хората се молят Бог да изпрати Духа Си при тях. Духът по никой начин няма да дойде при вас. Той може да ви покаже Пътя, по който вие да отидете при Него. Отидете ли при Него, Той ще ви научи на всичко… (39/стр. 146)

Когато хората влязат в Новия живот, ще говорят с Ангелите и с Бога. Как ще говорят с Бога? В мълчание. (17/стр. 260)

Бог е Благ и в радостите, и в скърбите

Та сега казвам: Като мине Бог покрай вас, Божието Присъствие се познава по две неща. По две неща се познава, че е минал Господ. Това е една Тайна, която не трябва да ви разправям. И може би ще направя една погрешка, но ще ви кажа, за да се ползвате… Щом почнеш да страдаш, Господ е минал покрай тебе. И щом почнеш да се радваш, Господ е минал покрай тебе. Едно от двете ще направи Той. Щом страдаш, Господ е минал, погледнал е на тебе. И щом се радваш, пак е минал. (67/стр. 143)

Ти почнеш да роптаеш, че Той е минал и ти е причинил страдание. Че ти не разбираш Неговата Любов. Или ти почнеш да се радваш, но пак не разбираш. Ти се радваш за това, което не е. Ти се радваш не за Оня, Който те е посетил, но за сянката се радваш. Ти се радваш повече на подаръка, отколкото на Дарителя. (67/стр. 143)

Дръжте в ума си една права идея за Бога. Знайте, че Бог е Благ и в живота, и в смъртта, и в богатството, и в сиромашията, и в радостите, и в скърбите. И при най-големите ви изпитания Бог е Неизменен.

(25/стр. 13)

Сиромашия, страдание, мъчнотия с Бога са доб­ре дошли. Радост и щастие без Бога не са добре дош­ли. Те носят скръб и изпитание. За предпочитане е сиромашията, но с Бога, отколкото богатството без Бога. За предпочитане е и сиромашия, и богатство, но с Бога. (46/стр. 389, 390)

Без Бога и в пътя на доброто е страшно. С Бога и пътят на злото е приятен и красив. (64/стр. 191)

Издържай и при най-лошите условия. Щом те обича Господ, Той има нещо предвид. Той нещо е оставил за тебе. И ако Той не ти дава това благо, което искаш, то е, за да ти даде нещо по-хубаво, отколкото това, което очакваш. (67/стр. 36)

Хората… не разбират еднакво Бога, вследствие на което се явяват противоречия в живота. Бог има желание да помогне на всички същества, но Той никога не бърза, никога не изнасилва моментите. Той чака всяко нещо да дойде на своето време.

(38/стр. 156)

Ако търсиш Бога в охолството си, никога няма да Го намериш. Аз не говоря за тоя Господ, Който сегашните хора познават. Говоря за оня Господ, Който ви се открива, когато сте изоставени от всички хора, когато сте в противоречия, когато сте на смъртно легло. (26/стр. 52)

Ако Го познаваш,
Той ще създаде Рая в теб

Като казвате, че Бог е Всемогъщ, това подразбира проява на Бога в Неговата Целокупност, а не в Неговите части. Във всяка отделна част, във всеки отделен човек Бог е дотолкова силен, доколкото човек може да Го приеме, да Го разбере и прояви. (36/стр. 9)

Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е Неговата Милост, а не Любовта Му. Защо? Защото Любовта сама по себе си е непреривна. (43/стр. 321)

Бог обича и човека толкова, колкото и Ангелите, само че Ангелите съзнават Божията Любов и я приемат, а хората всякога не я съзнават. За пример върху един камък се излива толкова вода, колкото и върху околната растителност, обаче камъкът не приема тази вода в себе си, вследствие на което може да каже, че Бог не го обича. (40/стр. 223, 224)

Пребъдване в Бога едновременно подразбира: ако ти не Го познаваш, Той в тебе ще създаде ада; ако Го познаваш, Той ще създаде рая. (5/стр. 132)

Казвате: „Писанието казва, че Бога никой никога не е видял“. Да, вярно казва Писанието, че слепите хора не са видели Бога, но всички онези хора, на които духовните очи са отворени, са видели Бога… Виждането подразбира Дълбоко знание.

(56/лек. 21: стр. 10)

Вие ще кажете: „… аз досега не съм виждал Бога. Ангел съм виждал, но Бога – никога“. И Бог си видял, и Ангел си видял, но сляп си бил – нищо повече. Ти искаш да схванеш Бога в една малка форма. Не, аз казвам, че Бог се проявява в Разумното в света.

(55/лек. 25: стр. 22)

Днес и религиозни, и светски хора, като говорят за Бога, казват, че Той живее на Небето, и там Го търсят. Наистина Бог живее на Небето, но мъчно може да Го намерите там. И Боговете Го търсят на Небето, но не могат да Го намерят. Единственото място, дето лесно може да се намери Бог, е мястото на малкото добро. (13/стр. 708)

Ако искате да видите Бога и Неговите Чудеса, спрете се на мястото, дето живее най-слабото, най-нищожното същество. Там ще видите какво прави Бог, как изявява Своята Любов и Мъдрост. (13/стр. 708)

Може да се самоотрече само Разумният

Когато служиш на Бога, ти не можеш да Му дадеш само половината от своето богатство. Ти на Бога ще дадеш всичко, което имаш – нищо повече. Като дадеш на Бога всичко, и всичко взимаш.

(56/лек. 7: стр. 23)

„Това като чу Исус, рече му: Още едно ти недостига: все, що имаш, продай и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на Небето; и дойди, та Ме последвай!“* …Да раздадеш имането си и да последваш Христа, не значи да останеш последен сиромах и да тръгнеш между хората да просиш. Да раздадеш имането си, значи да раздадеш всички онези стари идеи, стари убеждения, които са те спъвали досега, и да напълниш торбата си с Нови и Велики идеи, и така да тръгнеш между хората. (20/стр. 28, 46)

…Нека някой цар се опита да се откаже от короната си и да тръгне да проповядва за Господа. Колко пъти този цар ще решава и ще отлага и в края на краищата може да го направи, може и да не го направи. Това е положението, в което се намират всички хора. Лесно е да се откаже човек от короната, ако той съзнава, че и без корона е пак цар. Всеки човек е цар за себе си… (46/стр. 277, 278)

Съзнае ли човек, че живее като Душа, той се е пробудил вече. И след това има ли смисъл той да казва, че трябва да се самоотрича? Който живее като Душа, той вече е в закона на жертвата, в закона на самоотричането. Не живее ли човек като Душа, а като личност, и да се самоотрече, от едно ще се откаже, друго нещо ще възприеме, и то такова, което ще го спъне в живота. (38/стр. 83)

Някой казва: „Раздай имането си“; да, но разумно ще раздаваш. Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм“. Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще чувстваме. Разумност трябва навсякъде и във всичко… (54/стр. 107)

Сега човек може да напусне обществото, може да раздаде имането си, може да направи хиляди доб­рини, но с туй няма да разреши въпросите. Ако обаче той възприеме в себе си Божествената Любов, ако възприеме Божията Мъдрост и ако най-после в Дълбочината на Душата си възприеме Божията Истина, той съществено е разрешил въпросите, подготвил се е за тия Дълбоки Истини. (55/лек. 8: стр. 23, 24)

Онези, които не са разбрали това, са се отрекли от живота, по горите са ходили; светии са станали, за да научат закона на търпението; при езерата са живели, за да научат закона на движението; …молили са се. Всичко това са все методи, но за да служим на Бога, Любов се изисква. Без Любов на Бога не може да се служи. За да се изпълни Волята Божия, човешкото сърце трябва да бъде пълно с Любов.

(56/лек. 1: стр. 24)

…Любов[та] започва най-първо със закона на самопожертвуванието, със закона на самоотричането… И който не разбира Любовта, който не разбира закона на жертвата, ще се уплаши. Той ще каже: „Как, да се откажа от живота си?“. Христос казва: „Който обича живота си, ще го изгуби; и който се откаже от живота си, ще го намери“. (56/лек. 33: стр. 27)

Много от Христовите последователи… разбраха криво мисълта на Христа за самоотричането… Човек трябва да се отрече от всичко животинско в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т.н. А да се отрече човек от живота, който Бог му е дал, това не е подразбирал Христос. Напротив, Христос говори в един стих за придобиване на Вечния живот. (57/стр. 185)

Един има Господа в Душата си,
друг Го има отвън

Като не разбира дълбоките причини на нещата, някой казва, че като се помоли, Бог веднага му отговаря. Това е общо твърдение. Всякога не е така. Има хора, които не се молят, а Господ ги слуша.

(12/стр. 170)

Изучавайте живота, наблюдавайте пътищата, през които хората минават, за да си обясните защо едни хора се молят, но молитвата им не се приема; защо други хора се молят и молитвата им се приема; и най-после защо трета категория хора не се молят, а въпреки това работите им се уреждат. (12/стр. 172)

Да имаш познанство с един банкер, е едно нещо; да имаш приятелство с банкера, е друго нещо. Банкерите имат много познати, но като отидат при тях да искат пари, те дигат рамене и казват: „Не мога да ви услужа, финансова криза има сега“. Обаче, ако отидете при банкера като приятел, той ще отвори своята вътрешна каса и ще ви каже: „Давам ти от това, което съм отделил за себе си“. Следователно, ако се молите на Бога само като на познат, молитвата ви ще остане без последствие. Ако се молите на Бога като на ваш приятел, Той веднага ще отговори на молитвата ви. (57/стр. 128, 129)

Религиозният казва, че се моли на Бога и вярва в Него. Молитвата и вярата му в Бога не го правят религиозен. Важно е какво е отношението му към Бога. (49/стр. 212)

Бог не е нито между вярващите, нито между безверниците. Той не живее нито между вегетарианците, нито между месоядците. Къде е Бог? Между любещите души. (57/стр. 133)

Бог не се нуждае нито от правоверни, нито от кривоверни… Бог се нуждае от хора, които могат да носят Неговата Любов. (26/стр. 36)

Аз похвалявам някой комунист, когато кажат: „Той не е вярващ, но върши добро“… Този човек, макар и комунист, без Бога мисли за ближния си и аз го похвалявам. Ако той без Бога прави добро, а друг с Бога не прави добро, кой стои по-горе? Първият има Господа в Душата си, а вторият има Господа отвън. (54/стр. 275)

Прекъсни молитвата си
и отвори вратата

Днес много хора се молят, целуват иконата на Христа, а когато Той хлопа на вратата им, те не отварят. Не, прекъснете молитвата си, отворете на Хрис­та и Го последвайте! (39/стр. 11, 12)

…Молитвата е връзка с Любовта. Когато човек се моли, Любовта хлопа на вратата му. Той става, отваря и започва да се разговаря с нея. Любовта, това е Бог. Казвате: „Как, възможно ли е тогава аз да се разговарям с Бога?“. Щом се разговаряш с Любовта, ти ще се разговаряш и с Бога. (39/стр. 11)

Представете си, че сте гладували три дена и никой не се е сетил за вас, отникъде не сте получили помощ. Какво ще направите? Заключвате се в стаята си да не ви смущава никой и започвате да се молите на Бога да ви помогне. Невидимият свят чува молитвата ви и казва на хляба: „Иди на гости у еди-кой си човек! Той те вика“. Тръгва хлябът на път, крачи ли, крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отворите да влезе в стаята ви. Обаче вие не прекъсвате молитвата си, продължавате да се молите… Станете, отворете на хляба и го поканете вътре. Хлябът ще похлопа три пъти на вратата ви и ако не му отворите, ще се върне назад. Вие още продължавате да се молите и казвате: „Чудно нещо, защо не дойде никакъв отговор на молитвата ми?“. Защото не ставате да отворите на хляба, който чака вън. (23/стр. 72)

Казвате: „Много дълго се молих, но отговор не получих“… Няма защо да се моли човек толкова много време. Като се помоли искрено, нека прек­рати молитвата си и да чака отговор. В него трябва да настане дълбока тишина, да чуе хлопането на хляба. (23/стр. 72)

Някой казва: „Много мислих по тази работа, но нищо не излезе“. Който много мисли, той прилича на онзи, който много се моли. Няма защо да се молиш много, нито да мислиш много. Чуеш ли, че някой хлопа на вратата ти, стани, отвори вратата и покани този, който иде. Той е изпратен от Невидимия свят да ти донесе някакъв отговор, с който да оправиш работата си. Ако се молиш много, ако мислиш много и ако чувстваш много, а не отвориш вратата си на този, който хлопа отвън, никой няма да влезе при тебе и работите ти ще останат неуредени. (23/стр. 73)

Истинската дълбока молитва подразбира един кратък момент. Този момент обаче продължава дълго време. Той е като Божествения Лъч, който минава – заминава, но оставя последствията си за дни и години, за векове и хилядолетия. (23/стр. 78)

Кое е от Бога и кое е от нас?

Когато човек помисли за себе си, че е фактор в света, той е вече на погрешната страна. Човек трябва да знае, че Бог е начало и край на нещата, и когато започва някаква работа, той трябва да съзнава, че Бог действа чрез него. (29/лек. 8: стр. 17)

Казвам: Никой не може да извърши една работа по Бога, докато уповава само на себе си. Когато работиш нещо, кажи: „Господи, помогни ми да свърша работата си тъй, както Ти разбираш!“. (36/стр. 12)

Българите наричат Бога Всевишний, аз Го наричам Скришни. Той е Бог на Любовта. И всички работи, които се вършат на скришно, са работи, които успяват. И съвременната Окултна наука говори тъй: Искаш ли да направиш една работа, трябва да я направиш на скришно, т.е. с Бога, а ние сме изопачили нещата, вършим работите си сами. Не, с Бога върши работите си! (56/лек. 10: стр. 14)

Човек сее, Бог възраства посятото… Докато човек мисли, че е единственият фактор в света, че всичко зависи от него, той е на крив път. (42/стр. 269)

Всичко, каквото зависи от вас, изпълнете го; което не зависи, оставете на Бога. Невъзможните неща за вас оставете на Бога. Има неща, които Бог ще уреди; има неща, които по-напредналите от вас същества ще свършат; и най-после има неща, които вие сами трябва да изпълните. (39/стр. 143)

Сега в опитността на всинца ви има две схващания: едни мислят, че Бог всичко може да направи, следователно Той всичко трябва да направи заради нас, а другото схващане е, че ние можем да направим всичко… Ние едновременно съзнаваме, че Бог работи в нас и че ние работим заедно с Него. Иначе има раздвояване в нашето съзнание. (54/стр. 397, 398)

Ами че в какво седи Божията Благодат? Ако Бог ще влее в нас всичко наготово, тогава какъв смисъл има животът ни? В такъв случай нека Бог си живее сам, нека сам се проявява. Някои казват: „Тогава ние виждаме голямо противоречие в това, дето се казва, че всичко трябва сами да придобием, а пък в Писанието е казано, че всичко е от Бога“. Каква е тази ваша философия? Не е въпросът там. Това, че ние живеем и се движим в Бога, това е от Него, а това, че ние се проявяваме, то е от нас. (55/лек. 10: стр. 4, 5)

Сега ще ви прочета 12-а глава от Деяния на Апостолите… „А от църквата ставаше усърдна молба към Бога за Петра.“ (4 ст.) Ще кажете: „Щом Бог знае, че Петър е в тъмница, защо трябва другите да се молят за него?“. Какво знае Бог, това е едно нещо, а какво хората трябва да правят, това е друго. Човек трябва да се моли при всички случаи на живота си и за себе си, и за своите ближни. (43/стр. 122)

Най-великата наука – живот в Любовта

…Любовта е извън доброто и злото. Ти, докато носиш доброто, носиш и злото в себе си. Щом си лош, носиш доброто в себе си; ти си в един свят, от който не можеш да се освободиш, тъй както Земята не може да се освободи от своите два полюса.

(66/стр. 297, 298)

Доброто и злото са Земята. Вие мислите, че като станете добри, ще отидете на Небето. Това е една дреха за Земята, а не за Небето. За да отидеш на Небето, трябва да отидеш с дрехата на Любовта.

(67/стр. 18)

На Небето, в Божествения свят, религия не съществува. Там съществува само Любов. Понеже Любовта не може да се прояви на Земята, затова на Земята се проявява религията. И сега, ако искате да изпълните Волята Божия, непременно трябва да заместите религията с Любовта. (29/лек. 3: стр. 22)

Спасението е за децата. Възрастните Души обаче търсят онзи Велик живот, дето всички трябва да станат силни. Силни в какво? Силни в Любовта.

(56/лек. 13: стр. 24)

…Всички трябва да се облечем в Любовта. Щом се облечете с тази Любов, тя се отличава с едно качество. Ти щом се облечеш с тази Любов, светът ще добие друг образ, страданията за тебе ще бъдат чужди… Тебе ще ти бъде приятно, ти ще усещаш радост, като дойде страданието. Като дойде мъчнотията, ти ще се радваш. Като видиш грешния човек, и тогава ще ти бъде приятно. (62/стр. 433)

Като живее по закона на Любовта, човек ще бъде добре и на Земята, и на Небето. Той ще се учи и ще види такива неща, каквито не е предполагал. Живее ли в безлюбие, пак ще види много неща, но те ще го разрушат. (44/стр. 226, 227)

Ако ти, като някой търговец, като някой земледелец или като някой учител, Душата ти е пълна с онази Божествена Любов и се разширява, животът ти ще се осмисли. Но ако ти си цар даже, а нямаш тази Любов, короната на главата ти ще бъде тежка.

(55/лек. 4: стр. 19)

Ако вкъщи си при извършването на най-маловажната работа влагате Любов, вие ще имате Божието Благословение. Ако пък в света извършвате и най-великата работа, но без Любов, вашият гръб ще се наклони тъй, както се наклонява гърбът на някой слаб човек, когато му турят някаква голяма тежест. (56/лек. 12: стр. 26, 27)

Ако искате да живеете като българин, вие не можете да бъдете християнин; ако искате да живеете като англичанин, вие не можете да бъдете християнин; ако живеете като французин или американец, или германец, вие не можете да бъдете християнин. Даже и ако живеете като Ангел, пак не можете да имате разположението на Бога. Някои от вас ще кажат: „Ами как може да живеем?“. Ще живеете по закона на Великата Божия Любов! (55/лек. 4: стр. 24)

…Аз зная де е Истината. Тази Истина аз не я търся в богатството, тази Истина аз не я търся в домовете, тази Истина аз не я търся в държавата; тази Истина аз не я търся в църквата, тази Истина аз не я търся в науката; тази Истина аз не я търся в сегашния живот, тази Истина аз не я търся в задгробния живот. Тази Истина аз я търся във Великата Божия Любов, която познавам, от която сегашният живот излиза. (55/лек. 31: стр. 11)

Когато говорим за Любовта, разбираме тази Сила именно, която внася живот. Само Любовта може да внесе живот. Ако при сегашните условия Духът дойде в човека, Той не може да внесе живот, но внася знание, сила и интелигентност. Когато Духът дойде у човека, той започва да страда повече, отколкото по-рано… Този човек има вече по-голямо мнение за себе си, по-големи стремежи и изисквания, вследствие на което става по-недоволен от живота.

(29/лек. 6: стр. 17)

Сега вие, като срещнете някой Мъдър човек, казвате: „Този човек е голям Мъдрец и като такъв, нему Любов не трябва“. Не, Мъдростта излиза от Любов­та. Мъдростта е едно състояние на Любовта – нищо повече. …Истината е едно състояние на Любов­та…

(55/лек. 24: стр. 13)

Казвам: Магията е достояние само на любещия човек. Някои разделят магията на черна и на бяла. Според мене и едната, и другата магия са полезни, но и двете трябва да се употребяват с Любов. Не се ли употребяват с Любов, те нямат добри резултати.

(59/стр. 69)

Най-великата наука в света е да се научи човек да живее според закона на Любовта. Това е най-лесното нещо, а същевременно и най-мъчното.

(45/стр. 181)

„Как да изучаваме Любовта?“ Тя не се учи, но се прилага. (25/стр. 372)

И тъй, чрез злото вършиш това, което е угодно на тебе; чрез доброто – което е угодно на другите, а чрез Любовта – това, което е угодно на Бога.

(25/стр. 246)

Писанието казва: „Христос възлюби грешните, преди да бъдат праведни“. А ти казваш: „Как да обичам?“. Както Христа! …Любовта е само тази, която може да издържи всички безконечни грехове на хората и да ги повдигне. (18/стр. 131)

Любов, която не може да люби враговете, е слаба любов. Аз казвам, че злото има само един приятел – Любовта. Злото, което няма за приятел Любовта, тази любов не е Любов. (24/стр. 316)

Любовта дава всичко и взима всичко. Когато дойде до положение всичко да дава и всичко да взима, човек е Едно с Бога и може вече правилно да работи. (36/стр. 285)

Ти не може да познаеш Любовта, ако не приемеш всичко. Ти нямаш избор. Любовта всичко дава и всичко взема. (33/стр. 224)

…Както смъртта, така и Любовта взима всичко от човека. Който люби, той трябва да даде всичко от себе си. (28/стр. 31)

Който люби, той е господар на положението, в което се намира. Той е господар и на смъртта. Когато смъртта стане господар на човека, той е извън Любовта. (28/стр. 31)

…Любовта се познава по това, че е допуснала злото. Защо хората са недоволни? Защото са турили Любовта отвън, а не вътре в себе си. Когато Любов­та се изявява на физичното поле отвън, веднага иде злото. Децата обичат плодове. Като гледат ябълките на дървото, те започват да се бият за тях… Следователно, когато Любовта се проявява само отвън, ражда се злото; когато се проявява отвътре, ражда се доброто. (26/стр. 212, 213)

Щом Любовта ви посети, ще придобиете Истинската наука. Умът трябва да гледа през Очите на Любовта. (17/стр. 141)

Само онзи може да говори за Любовта, на когото Душата, Духът, умът и сърцето са били напълно под нейно влияние. Любов, която обхваща само сърцето, не е Истинска Любов. Тя е кратковременна. (37/стр. 197)

Вашата любов е играчка, тя не е Любов. Любовта е нещо велико! Не може Любовта да влезе за един момент в сърцето ти, в дома ти и да излезне навън, то е немислимо. Тя е като слънчевата светлина: ако не затворим пътя, тя вечно ще тече, а ако поп­речим, тогава е друго нещо. Любовта влезе ли, тя вечно ще бъде в нас. (58/стр. 189)

Сега всеки ще каже: „Аз съм опитал Любовта“. Да опиташ Любовта и да имаш Любовта, това са две различни понятия. Да опиташ Любовта, да имаш Любовта и да живееш с Любовта, това са също различни понятия. Да опиташ Любовта, да имаш Любовта, да живееш с Любовта и да си Едно с нея, това е още повече. (55/лек. 4: стр. 13, 14)

Не давай съвети на Любовта!

В Божията Любов няма закони. Тя е закон сама за себе си. Няма закон, който може да ограничи Любовта. (36/стр. 15)

Единствената, на която не трябва да се дават никакви съвети, е Любовта. Щом дойде при вас, поздравете я, дайте свобода да свърши работата си, както тя знае. (31/стр. 263)

Любовта не търпи никаква поука… Като обичаш един човек, започваш постоянно да го учиш туй да не прави, онуй да не прави. А пък Любовта никак не обича да дават съвети. Тя няма време да я морализират. Времето е така заето, че нито една хилядна от секундата няма време да говориш. (48/стр. 61)

Кой може да заповядва на Любовта? Любовта ражда живота. От Любовта излиза Вечният огън. Кой може да заповядва на това, от което произлиза огън, който изгаря всичко? (49/стр. 258)

…За Любовта не говоря, за науката ще говоря, но за Любовта – мълча си. Любовта е огън, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пък който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. (48/стр. 63)

Не е лесно да направиш добро

Казвам: Едно от важните правила за живота е да не се стремите да бъдете добри, но да се стремите към Разумен живот… Разумният живот съставлява база за проявление на доброто. (40/стр. 8)

Не е лесно да бъдеш добър. Изкуство е да знаеш как и къде да проявиш доброто. (37/стр. 291)

Трябва ли да дадете пари на някой сиромах, който иска да купи огнестрелно оръжие да убие с него човек? Трябва ли да дадете пари на някой пияница да се напие и да отиде у дома си да бие жена си и децата си? Има случаи, когато човек не трябва да прави добро. Не лекувайте красива мома или красив момък, които ще ви отклонят от Правия Път. Не давайте пари на сиромах, който мисли да убива, нито на пияница, който се връща у дома си да бие своите близки. (57/стр. 84, 85)

Следователно прави добро само на онзи, който има съзнание; …прави добро на онзи, в когото Бог живее! (57/стр. 85)

…Който дава, трябва да знае как да дава. Ако не знаеш как да даваш, ти причиняваш вреда на ближния си. (63/стр. 282)

Ако пък взимаш насилствено, ти вършиш прес­тъпление. И ако даваш насилствено, без да ти искат нещо, без да имат нужда от него, ти пак вършиш престъпление. (63/стр. 282)

Мислите ли, че всяко външно добро е и вътрешно добро? Ще кажете, че това добро е от Бога. Не, Бог не работи отвън. Той не работи чрез външни, физически стимули, понеже те са неустойчиви.

(35/стр. 219)

Доброто не е в материалния свят. То не е в нашите пари, то не седи и в хляба, който даваме някому. Доброто седи в моя ум, в моето сърце, в моята Душа, в моя Дух. Следователно хляба, който давам някому, мога да го направя и отрова, и благословение – от мене самия зависи. (55/лек. 31: стр. 10)

Не е лесна работа на един човек да му дадеш хляб. Може да му дадеш – това не е изпълнение на закона. Ти можеш да обичаш един човек – пак не изпълняваш закона. Обичаш го, но любовта ти не е такава чиста… Да знаеш как да го погледнеш, как да го поздравиш, как да мислиш за него. То е цяла наука. (62/стр. 84)

Когато някой направи добро и ако забележа, че това добро не е така добре направено, аз няма да го коригирам. Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб, и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи?“.

(18/стр. 29)

После опасно е човек да се захласне в добрините, опасно е. Почнем ли ние да мислим, че сме много добри, че много знаем, ние се намираме на един хлъзгав път. (54/стр. 29)

Казва някой: „Аз правя добрини“. Но и с правене на добрини не се влиза в Царството Божие. В Царството Божие се влиза само с Любов, нищо повече. (51/стр. 194)

За пример ние често правим жертви, но в тия наши жертви още не седи Божията Любов. Аз мога да дам на приятеля си половината си имане, но в това още не седи Божията Любов. (55/лек. 12: стр. 23)

Казвам, следвайте един мой пример: аз никога не правя едно добро без Любов. Някой път, като нямам Любов, хлопат, викат на вратата, не излизам. Защото, като не излизам, ще направя една погрешка; като изляза, ще направя две. (51/стр. 182)

Мнозина са ме угощавали, но няма да забравя угощението на един от познатите. То беше пропито с Любов. Не е лесно да нагостиш човека както трябва. Следователно, ако в живота си направиш само едно добро както трябва, това е достатъчно.

(31/стр. 303)

Във всеки живот ти ще направиш само едно доб­ро дело, но това дело ще те прекара от едно състояние в друго. Някой казва: „Да, но аз съм направил хиляди добрини“. Хиляди добрини си направил, но всички тия добрини пак ще те вкарат в ковчега, в гроба. Истинското добро… носи живот в себе си.

(55/лек. 32: стр. 15)

И в доброто, и в злото човек е свободен. Той е силен. Само силният човек е добър, само силният човек е лош. То са две положения… Който прави доб­ро, той е свободен и силен човек. Който прави зло, и той е силен и свободен човек. Сега в какво седи разликата? В доброто силата започва и се увеличава, а в злото постепенно силата се намалява. (60/стр. 402)

…Всички казват: „Направи добро да намериш зло“. Не е въпросът да не правиш добро, но като нап­равиш добро, тъй го направи, че да не ти плащат за него нищо. В доброто, което си направил, не внасяй никакъв елемент на користолюбие. (56/лек. 16: стр. 15)

Правете добро, без да говорите за него. Доброто трябва да бъде импулс на човешката Душа, да радва човека, но [човек] да знае, че Бог в него прави доброто, а не той сам. (44/стр. 123)

…Дойде някой и ми се оплаква, че бил беден, страдащ, бъдеще нямал, иска да му помогна да живее добре. Аз не му казвам, че ще му помогна… Той не знае, аз ще си помисля и ще отида да разплатя всичките негови дългове, и ще взема полиците; пос­ле скришом му изпратя няколко чувала брашно. Подобри ли се положението му? Така човек носи скърбите на други хора, изпразва своята каса.

(19/стр. 181, 182)

…Имаме добро, по-добро и най-добро. Освен тия три степени на доброто имаме още и Идеално, Мистично добро. Последното е начало на доброто.

(56/лек. 12: стр. 11, 12)

Казвам: Ти си добър човек, но от тебе има още по-добри… В такъв случай човек може да бъде добър, по-добър, най-добър и мистично-идейно добър. Станеш ли мистично-идейно добър, ти влизаш вече в Божествения свят, дето ще имаш здрава основа като човек, който е минал през всички степени на доброто. Стане ли човек мистично-идейно добър, Господ вече му говори с положителен, с категоричен език. Докато той е добър, по-добър и най-добър, Господ ще му говори чрез Духа… (38/стр. 183, 184)

Любовта към ближния е цяла наука

Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и тези, които ти причиняват радост. Любовта към Бога и Любовта към ближния е цяла наука в Окултната Школа. (18/стр. 200)

Едно правило при среща с някой човек: първо говорете с Бога в него и после – със самия него.

(18/стр. 449)

Например подаваш чаша вода някому; спри се, вдълбочи се вътре в себе си, почувствай Любов към него, изпрати му струя от Любов. Като почакаш малко, за да дойдеш до това състояние, при което да поднесеш чашата вода, ти влагаш в нея нещо ценно от своята Душа. И тогава заедно с водата твоят ближен приема и онова, Божественото, което излиза из Дълбините. (18/стр. 170)

Да кажем, че ти имаш много ябълки, и то доста хубави, но някой ти даде една малка и набръчкана ябълка. Приеми я, защото той е вложил в нея нещо ценно, което ще ти донесе голямо благословение. Ако откажеш, ти отхвърляш своето щастие.

(18/стр. 178)

Ясновидството не е лесна работа. Човек, като има ясновидство, ще има и мъчнотии, ще има и съб­лазни. Понеже, като види някой човек, ще види неговото минало и ще узнае, че в миналото е бил престъпник; и той трябва да има голяма духовна сила, за да се отнася към него пак така добре, със Свещено чувство – не само външно, но и вътрешно. Това не бива да измени отношението му към него.

(18/стр. 234, 235)

Една мома е обичана от двама души. Двамата се ревнуват един друг и са скарани заради нея. Какво отношение трябва да държи към тях? …Тя трябва да стане и Огън, и Вода; по този начин ще разреши задачата си, ще ги примири. Това значи, че ще прояви Божественото, Вечното в себе си, ще прояви Душата си; така че всеки, който се приближи до нея, ще се преобрази, Божественото ще се събуди и ще заговори в него. Тя трябва така да прояви Божественото, че тези, двамата млади, да се издигнат и да се примирят. (18/стр. 164, 165)

Например имаш желание да утешиш един човек и почнеш да му говориш. Не бързай да му говориш. Седни при него и помълчете първо, после ще му говориш. Това е метод. Половин час ще чакаш и после ще му говориш. (18/стр. 159, 160)

Когато някой е обезсърчен, не го убеждавай, ами го покани на угощение и след това му говори. Той вече ще бъде разположен. (18/стр. 165)

Казват, че трябва да влезнеш в положението на човека. Е, хубаво, ако ще мога да го облекча. Ако плаче? …Счупи се някому кракът; ако аз плача с него, какво ще го ползва това? Да му намаля скръбта? Ни най-малко. Тогава в този случай аз няма да плача с него заедно. Какво ще му кажа? Ще кажа: „Проточи крака си и ще стискаш зъбите си“. Пък аз ще почна в това време да намествам костите му, той може да вика: „Олеле!“ – жесток ли съм аз? (62/стр. 236, 237)

Търси началото, а не края на нещата

…Всички хора искат да знаят какъв ще бъде краят… Доброто край няма, злото има край. Туй да се знае. Който иска край, край има злото. Безкрайни неща са добрите. Безлюбието е с край, Любовта е без край. Глупостта е с край, Мъдростта е без край. Жестокосърдечието е с край, Милосърдието е без край. Всичките Добродетели в света са без край.

(66/стр. 207)

Като се цитира стихът: „В начало бе Словото“, питам кое е това начало. Това начало аз наричам момент на пробуждане съзнанието у човека. В този момент човек започва да мисли за Първия Лъч на Божествената Любов. Тогава човек се пробужда. Започне ли да мисли за края на нещата, той моментално умира. (21/стр. 235)

Когато праведният започне да мисли за края на своя живот, той ще изпадне в положението на грешника. Когато пък грешникът започне да мисли за началото на нещата, животът му ще протече като Светлина. Следователно, когато праведният започне да мисли за края на своя живот, той става грешник; когато грешникът започне да мисли за началото на своя живот, той става праведен. (21/стр. 235, 236)

Може ли грешникът, като помисли само за началото на нещата, да стане праведен? Може. Защо? Защото само онзи човек мисли за началото на нещата, у когото живее Божественото Слово. (21/стр. 236)

Ние ще служим на този Господ, Който в началото ни е дал живота, в началото на Неговата Любов. Туй начало е сега. То е Вечно начало, което няма край, то е всякога начало. Единственото начало, това е Любовта! Всички неща, които имат край, това са неща без Любов. Приятелство, което започва и свършва, е приятелство без Любов. Живот, който започва и свършва, е живот без Любов. Работа, която започва и свършва, е работа без Любов. Ние отричаме всички неща, които се свършват. (19/стр. 4)

Някои казват тъй: „Как мислиш да свършиш своята работа?“. Казвам: Аз мисля никога да не я свърша. Казва: „Ти нали искаш да бъдеш съвършен?“. Съвършенството показва онзи непреривен процес. Като станеш съвършен, работата няма да се свърши, тогава ще започне. Като станеш съвършен, тогава твоята работа ще влезе в правилния път. (33/стр. 170)

Някой чака да дойде Любовта до своя зенит, че тогава да я прояви. Любовта няма никакъв зенит, никакво залязване; тя има постоянно зазоряване. Същото се отнася и за Мъдростта, и за Истината. Следователно Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина имат само зазоряване. (21/стр. 288)

Човекът създава условията, а не те него

Сега мнозина казват: „Условията на живота са такива“. За условията не говорете! Условията вие ги създавате. (55/лек. 6: стр. 15)

Често хората се оправдават за неуспехите си с това, че нямат условия и възможности за развитие. Те не са прави. Условията и възможностите не създават човека. Човек е господар на условията и на възможностите. (49/стр. 114, 115)

Къде са условията? Те се крият в самия човек, а не във външните пособия. Майсторът цигулар свири добре и на проста цигулка, а ученикът, чиракът не може да свири и на хубава. Значи, човек е фактор на условията, той седи над тях. (36/стр. 74)

Мнозина, които не разбират Божествения закон, казват: „Ние ще работим за Бога, ще бъдем Негови съработници, но чакаме благоприятни условия за това“. Благоприятните условия не са нищо друго освен Божествения живот у нас. Божественото у човека се проявява и без благоприятни условия.

(39/стр. 157)

Човек представя Реалността на нещата, а всички други неща са фиктивни. Ще кажете, че икономическите условия влияят на човека. Питам: Преди икономическите условия съществуваше ли човек? Да, човекът е съществувал преди всякакви условия. Човек сам създаде условията. Смешно е тогава създаденото да влияе на създателя си. Колкото да се твърди, че икономическите условия са фактор в живота на човека, той не трябва да се заблуждава, не трябва да се влияе от тях. Човек е над всякакви условия. (32/стр. 86, 87)

Малко хора има в света свободни. Свободен човек е този, който живее над условията. (29/лек. 4: стр. 5)

Човек, който отстоява правата си, той всякога изпада в безправие. Идеалният човек е всесилен; той е над условията, вследствие на което няма защо да се защищава, нито да търси правата си. Бог никога не воюва за Своите права. Само слабите хора воюват за правата си. (40/стр. 18)

Не ти да търсиш щастието и парите,
а те да те гонят

…Магическа сила е Любовта. Казвате: „Ами ние какво трябва да правим?“. Търсете Любовта, а не парите. Ако вие търсите парите, работата ви е свършена. Парите трябва да ви търсят! Ако търсите знанието, работата ви е свършена. Знанието трябва да ви търси! Ако търсите силата, работата ви е свършена. Силата трябва да ви търси! Който има Любов, и парите го търсят, и знанието го търси, и силата го търси, и светлината, и въздухът, и водата го търсят – всичко го търси. (5/стр. 41)

…Човек става щастлив не когато той гони щастието, а когато щастието го гони. (17/стр. 155)

…Ако искате да бъдете силни, не търсете щастието си на Земята. Щастието иде само; търсите ли го, то бяга. (9/стр. 267)

Запомнете следното правило: не търсете щастието си на Земята. Оставете го само` да дойде. То е подобно на сянката. Докато го търсите, то бяга; престанете ли да го търсите, то иде подир вас, както сянката върви след човека. Обърнете ли се към него, то пак бяга. Ако искате щастието ви да върви след вас, тръгнете си по вашия път, без да се обръщате назад, и каквото ви се случи, бъдете благодарни.

(9/стр. 267)

За добрите ученици щастието върви след тях, то ги гони. За слабите ученици щастието върви пред тях, те го гонят. (13/стр. 214)

Придобиете ли Истината в себе си, и щастието ще дойде, т.е. щастието ще ви следва. Радвайте се, когато щастието ви следва, когато е зад вас. Ако щастието е пред вас, не се радвайте; не мислете, че сте го придобили. Хиляди години ще го гоните и няма да го стигнете. Това показва, че Истината и Свободата трябва да бъдат винаги пред вас, пред лицето ви, а щастието – зад вас… (12/стр. 180)

…Щастието трябва да търси човека, а не човек – щастието. Човек трябва да бъде необходимост за щастието. Докато щастието ви търси, вие живеете в благоприятни условия. Започнете ли вие да го търсите, условията ви са неблагоприятни. (14/стр. 210, 211)

Ти казваш: „Ние не трябва да бъдем амбициозни“. Не трябва да бъдете амбициозни в смисъл: не трябва да бъдете натоварено магаре със злато и като отидеш на мястото, да ти снемат товара със златото и да те пратят в дама. Но да бъдеш господар. Не да носиш златото, но златото тебе да носи. (13/стр. 183)

Ти не знаеш това, но от тебе зависи

…От всяко благо, което Бог ви изпраща, вие можете да си създадете и скръб, и радост – от вас зависи. (13/стр. 66)

Някои рисуват дявола като човек с волски рога. Кой не си е служил с рогата на вола? Те представят чаша, с която може да се пие вода, вино… Нищо лошо няма в дяволските рога, но важно е как ги упот­ребявате. (13/стр. 222)

Чудни са хората, които мислят, че каквито и да са на Земята, глупави или прости, на Небето ще бъдат умни, учени. Не, такъв закон не съществува. Какъвто е бил човек на Земята, такъв ще бъде и на Небето. И обратно: какъвто е бил на Небето, такъв ще бъде и на Земята. „Ама мога да бъда по-добър.“ От тебе зависи… За каквото и както си работил на Земята, това ще постигнеш и на Небето. Никой не може да измени твоята съдба освен ти сам. Човек е творец на съдбата си. И най-добрите предсказвачи и астролози да се съберат около тебе, никой не може да измени съдбата ти… (69/стр. 72, 73)

…Никой не е в сила да избави човека от собствената му съдба. Ако има някой, който може да му помогне, това е той сам. Как? Като измени направлението на своите мисли, чувства и постъпки. Щом измени мислите, чувствата и постъпките си, едновременно с това и Бог ще измени Своите решения към него. (46/стр. 276)

Казваш: „Не мога да бъда полезен на другите, не мога да служа на човечеството“. Всеки човек може да извърши голяма реформа в себе си. Това се иска от него, то е предвидено. Отде знаеш, че като завъртиш своя ключ, след тебе няма да тръгнат хиляда души? Хиляда души като завъртят ключовете си, след тях ще тръгнат един милион хора. (26/стр. 37)

…Има закон, че всички трябва да гласуват за Царството Божие. Ако всички гласуват, ще дойде; ако има един, който да не гласува, Царството Божие ще чака. Ето къде е мъчнотията… Близо сме до Истината сега, Господ седи при вратата и казва: „Гласувай, ти си последният“. Ти казваш: „Господи, какво може да стане, какво ще направя аз? Аз съм такова малко същество!“. От тебе зависи, ти като гласуваш, Царството Божие ще дойде, ти си последният! Ти казваш: „Но тази работа кой я знае, някой лош дух има в мен, аз не съм толкоз важен в света“. Ако си последен в едно дело, ти си най-важен. (68/стр. 83, 84)

Днес се преродете, а не в бъдеще

Казвате: „За друго прераждане, като дойдем втори път на Земята“. Оставете „за друго прераждане“, днес се преродете. Днес в един момент цял един живот може да го измените. (48/стр. 31)

Някой казва, че каквото не е могъл да постигне в тоя живот, ще го постигне в бъдеще, в друго прераждане. Защо да не се преродиш още днес? Всяко желание за постигането на нещо добро показва, че ти си се преродил вече. (34/стр. 15)

Христос говори за раждането като непреривен процес. Човек може по няколко пъти през деня да се ражда. (34/стр. 15)

Хората мислят, че човек се преражда, но след смъртта си. Да се преродиш 45 или 50 години след смъртта си, това е статически процес. Ако поне три пъти на ден – сутрин, на обед и вечер – не се прераждаш, ти преждевременно си остарял. Сутрин ще се преродиш за ума, на обед – за сърцето и вечер – за Душата. На другия ден пак ще се прераж­даш. (34/стр. 15)

Живот извън време и пространство

Във философията вие търсите логика, разглеждате всички методи, правила с цел да извадите едно общо заключение. Дойдете ли до Бога, всякаква философия пада. Защо? Защото там всичко се схваща моментално: и поезия, и музика, и наука, и изкуство, и религия изведнъж стават ясни. (41/стр. 210, 211)

В човешката философия нещата се извършват във време и пространство, затова човек има нужда да доказва, да разсъждава, да съпоставя. В Божественото всички неща се извършват извън времето и пространството, следователно те са ясни, разбрани, не се нуждаят от никакви доказателства, от никакви разсъждения върху тях. (41/стр. 211)

Казвате: „Нали с мисъл се постига всичко?“. Да, но има една обикновена мисъл в света, има и една необикновена мисъл – да можеш да схванеш нещата моментално… (56/лек. 32: стр. 6)

…Има един Велик закон в Природата, който определя нещата моментално: Истината се определя веднага. Не се искат векове, за да намерим Истината. В тоя момент, моментално тя влиза в ума и в сърцето на човека. (54/стр. 77)

Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, извън времето и пространството. Отлагаш ли, нищо не излиза.

(56/лек. 32: стр. 6)

…В Идеалния свят, там всичко се постига изведнъж. Кажеш, че си гладен, и веднага се нахранваш; кажеш, че си жаден, веднага задоволяваш жаждата си; кажеш, че искаш да станеш учен, веднага ставаш учен. Обаче в материалния свят нещата не стават лесно. Защо? Защото в този свят всичко се движи много бавно. Една буболечица за да измине един километър път, нужни са стотици години. В Идеалния свят всичко се движи с шеметна бързина. Достатъчно е само да помислиш нещо, за да си го постигнал. (25/стр. 102)

Слава на Божията Мъдрост!

НЕОБИКНОВЕНО РАЗБИРАНЕ

Кое е по-хубаво сега?

Епохата, през която се е образувало числото две, е забележителна с голямо творчество, но и с големи борби, с големи падания и ставания… Светът е създаден при раждане на числото две. Тази епоха е забележителна с творчески дух… Тогава се е явил законът на поляризирането. Всяко творчество изисква някаква жертва. По-добре е да се поляризират нещата, но животът да се осмисли, отколкото да цари навсякъде мъртвило и мрак. (11/стр. 12, 13)

Никой не може да мисли заради вас. Никой не може да чувства заради вас. Това са Свещени работи: мисленето, чувстването. Така ти се свързваш с живота. По-добре да мислиш, макар и криво-ляво, отколкото да не мислиш. Даже една грешна мисъл, едно калпаво чувство струва повече, отколкото никак да не чувстваш. (13/стр. 319)

Наистина лошите мисли развалят живота, но без мисъл е още по-зле. Значи, както слънчевата светлина причинява известни болести, така и човешката мисъл понякога причинява злини, но все пак ще кажем като българина: „Ела зло, че без тебе по-зло“.

(57/стр. 295)

Че е кипнал някой човек, не е лошо – това са сили, които работят вътре в човека. Аз бих писал бележка седем на този човек, който кипва. И за работа бих приел такива коне, които ритат и хапят, но които и работа вършат. Такъв кон рита, хапе, но като го впрегнеш в каруцата, тегли я – отлична работа върши той! …А кон, който е много кротък отвън, който не рита, не хапе, като го впрегнеш в каруцата, не тегли, работа не върши. По-хубаво е да имаме в себе си една сила, която ще ни кара да работим, отколкото да нямаме нищо. Не се оплаквайте от злото, което е във вас – то е една Велика сила, едно Велико благо. (1/стр. 251)

Някои се страхуват да се упражняват, да правят опити, за да не грешат. За предпочитане е човек да прави погрешки, отколкото да не се упражнява. За предпочитане е човек да работи и да греши, отколкото да бездейства. (49/стр. 32)

Онези деца, които минават за много почтени, щом минат покрай една градина, насадена с хубави плодове, винаги ще се изкусят… Добре, кое е по-хубаво сега: да има плодни дървета и да стават кражби или да няма плодни дървета и да не стават никакви кражби? Да има живот, но да има и смърт или да няма живот и да няма смърт? (56/лек. 16: стр. 5)

Грехът е богатство

За да постигне нещо, човек трябва да бъде сиромах, невежа и грешник. (28/стр. 226)

Ще каже някой, че се е огрешил в живота. Ако, като е грешил, човек е написал нещо ценно върху книгата на своя живот, той е придобил нещо, което повдига цената му. (49/стр. 248, 249)

Ако направите една лоша постъпка, вие от лошите постъпки много хубави уроци може да имате. Ако имате едно лошо чувство, от него много хубави работи може да научите. Имате една лоша мисъл, ще я разгледате, ще научите много хубави работи.

(60/стр. 210)

Понякога праведният е по-лош от грешника, а грешникът – по-добър от праведния. Какво ще кажете на това? (45/стр. 5)

…Разкаяният грешник е за предпочитане пред големия праведник, който никога не е грешил. Като види греха, разкаялият се грешник отдалеч ще духа и ще бяга – парил се е той. Праведният ще каже: „Не познавам тази работа, но ще я опитам“. Той не подозира, че още при първия опит ще сгреши.

(37/стр. 246, 247)

Ти се радвай, че си грешен. Колкото повече грехове има в тебе, толкова е по-добре за тебе. Колкото повече материал имаш да обработваш, толкова по-добре за тебе. (13/стр. 605)

Не мислете, че в греховете не се крие нещо ценно. Те са скъпа стока. Важно е да знаеш как да извадиш съдържанието, което се крие в тях. Ако владееш това изкуство, ти ще бъдеш богат човек. Който не може да извади богатството, скрито в греха, ще се опетни. (22/стр. 314)

Има нещо лошо в греха, но за онзи, който върши грехове и не може да ги изправя. Обаче за Мъдреца грехът е богатство. (13/стр. 262)

…През две или три хиляди години Бог слиза на Земята да вземе греховете на хората… Питате къде носи Бог греховете, къде ги хвърля. Не ги хвърля Той, но ги преработва – от въглени Той ги превръща в диаманти. Греховете и престъпленията на хората Той превръща в Добродетели. Човешките престъп­ления са Божии Добродетели, а Божиите Добродетели са човешки престъпления. Кога? Когато не се разбират. (13/стр. 262)

Трябва да знаете, че невъзможностите за човека са възможности за Бога. Това е едното положение. Второто положение е следното: невъзможностите за Бога са възможности за човека. Как ще разрешите това противоречие? Кое е невъзможното за Бога?

Отговор: „Грехът е невъзможен за Бога, а за човека е възможен“.

Кое пък е невъзможното за човека? Човек не може да бъде Любов. …Бог, Който е в хората, е Любов… Но трябва да знаете, че за да се прояви Божествената Любов, трябва първо да се прояви грехът. Ето защо човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното, това, което човек не може да направи.

(9/стр. 208, 209)

Значи, за да се прояви Божествената Любов, човек трябва да направи възможното. А кое е възможното за човека? Грехът. (9/стр. 209)

Отрицателните качества са ценност

Всичко, което имаме в себе си, колкото и да е отрицателно, то е едно благословение. Не ви казвам, че трябва да корените злото, но казвам, че трябва да използвате всичко в света за добро. (56/лек. 9: стр. 34)

Вие еднакво трябва да се ползвате както от положителните, така и от отрицателните си качества.

(40/стр. 195, 196)

При сегашните условия на живота недостатъците са благо за човека. Чрез тях той може да се развива. (32/стр. 162)

…Всеки сам може да се справи с недостатъците си. Как? Като се влюби в тях. Щом се влюби, той ще ги прояви, ще си причини някаква вреда, която ще го застави да ги изправи. (37/стр. 200)

Тия недъзи не са отсега, те са ви съпровождали през всичките ваши съществувания. Те са една полезна нишка за вас, стига да ги разбирате. Ако знаете да използвате правилно страха, той ще се превърне в елемент на благоразумие. Ако знаете да използвате правилно гнева, той ще се превърне в елемент на волята – на смелост. Значи, гневът може да се превърне на смелост, а страхът – на благоразумие.

(1/стр. 87)

Страхът е потребен, но трябва да знаем как да използваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите доб­ри страни; тяхната енергия може да се използва.

(19/стр. 122, 123)

Някой казва за себе си, че е сприхав човек, че нищо не може да излезе от него. Именно от сприхавия може да излезе нещо. Сприхавият има голяма енергия в себе си, която може да впрегне на работа, да създаде нещо ценно, да развие благородни чувства. „Лош човек съм.“ От лошия човек може да излезе нещо добро. Като съзнава, че е лош, той има желание да стане добър, да се изправи. (35/стр. 92, 93)

Какво подразбира думата сприхав? Сприхавият е енергичен човек, живо говори. Аз му се радвам, че е поне жив… Лошият живот крие богатство в себе си. Ако можеш да го впрегнеш на работа, ти ще станеш богат човек. (13/стр. 261, 262)

Аз вземам злото в много широк смисъл. Кипването, гневът, всички отрицателни качества във вас са едно богатство, един специален тор, който трябва да знаете де и как да турите. В бъдеще той ще ви донесе известни блага, но трябва да знаете как да се справите с него. (1/стр. 251)

Като дойде доброто при вас, приемете го, то работи във ваша полза; като дойде злото, впрегнете го на работа. Не го ли заставите насила да работи за вас, то ще ви застави да работите за него. (61/стр. 180)

Сегашните хора казват: „Искам да се освободя от страстите си“. Добре, но когато се освободиш от тях, у теб какво ще остане? …Щом искате да се освободите от вашите страсти, вие ще пресъхнете, защото те са вашите извори. Трябва да се намери основният закон – да се впрегнат страстите на работа… (6/стр. 129)

…Добрината на един човек зависи от лошавината, която се съдържа в корените на неговия живот. Следователно математически може да определим, че добрината на един човек ще бъде толкова голяма, колкото лошавина има в корените на живота му. (3/стр. 22)

…По някой път, когато трябва материал в Духовния свят – понеже лошото разположение, злото в света сгъстява материята – а материал трябва за градеж в Духовния свят, те дойдат, накарат този-онзи да се разгневи; ти се разгневиш и те вземат този материал, и градят с него някоя къща. Ти се разгневиш, начупиш камъни, това-онова, други същества кажат: „Благодарим, че начупи тези камъни за градеж“. И те вземат камъните, и градят къща.

(13/стр. 104)

Няма човек в света, който да не се е вкисвал. Лошото не е във вкисването, но в неразбирането на този процес. При всяко вкисване, при всяка ферментация се образуват някои ценни вещества, които човек непременно трябва да използва. (35/стр. 116)

Вие трябва да изучавате вкисването като неизбежен процес в живота и да използвате ценното, което се крие в него. (35/стр. 117)

Погрешките са процес на растене

Ако вие посеете семето в земята, то ще изникне. Изникването не е нищо друго освен една възможност да се направи една погрешка – в тази пог­решка има растене. Следователно защо трябва да правиш погрешки? За да растеш. (7/стр. 177)

Погрешката, това е път, по който трябва да вървиш. Има една погрешка, за която човек не е отговорен; благодарете, че е така. Защото, ако тази пог­решка я нямаше в човека, нямаше да има и растене.

(7/стр. 177)

Вие искате да знаете кое е погрешка. Погрешка е тази, в която растете. Погрешка, в която не растете, е спънка. Що е една спънка? Това, което спъва растенето, е спънка… Всяка спънка е ваша, основната погрешка не е ваша. (7/стр. 177)

Много пъти вие се намирате в затруднено положение, казвате: „Защо стана така, не може ли другояче?“. Не може. Има неща, които трябва да станат, защото, ако не станат, лошо ще бъде. Ако станат, ще бъде погрешка, ще има растене; ако не станат, ще бъде лошо, ще има спъване. (7/стр. 178)

…Злото е процес, в който не става погрешка, а става гниене; доброто е процес, в който става пог­решка, но има растене… Малкото противоречие е за предпочитане. Погрешката е за предпочитане пред гниенето. (7/стр. 178)

Първият човек направи една погрешка. Защо я направи? За да има растеж… Има една погрешка, за която човек не е отговорен. Това е Тайната… Има една погрешка във вас, за която вие не сте виновен.

(7/стр. 181, 183)

Да кажем, кармически нещо се случва – може тази погрешка да е станала преди хиляди години, а сега имаме резултата… Благодарение на тази пог­решка вие сте човек, дошли сте до това положение. Тази погрешка ви е повдигнала, а ако не беше се случила, вие нямаше да съществувате. Самото ваше появяване в света се дължи на тази погрешка.

(7/стр. 183)

Кога човек извършва престъпление? Когато не прави погрешки. Ти, ако не направиш погрешка, ще извършиш престъпление. (7/стр. 184)

Правите ли погрешки, ще се избавите… Хората не знаят как да правят погрешки. Да направиш една погрешка, но такава, в която има растене. (7/стр. 184)

Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас. А щом правите по-малко погрешки, вие се спъвате. (7/стр. 187)

Всяка погрешка е процес на растене. Говоря ви на един разбран език, понеже вие все питате: „Защо съществуват погрешките в света?“. Ние не можем да разберем света без погрешки. Как ще си представите един свят без форми? Той е непонятен за вас. Светът на формите е свят на погрешки. Във всяка форма има една погрешка. (7/стр. 185)

Погрешката е една необходимост в живота.
Ядеш, това е една погрешка; спиш, това е една пог­решка; ставаш, това е една погрешка. Работиш, това е една погрешка; мислиш, това е една погрешка. Обичаш, това е една погрешка; мразиш, това е една пог­решка… Отиваш да пееш, погрешка е. Не искаш да пееш, спънал си се. Не искаш да спиш, спънал си се. (7/стр. 187)

Според мен доброто е една погрешка, грехът е една спънка. Следователно от погрешките произтича доброто, от спънките излиза злото. (7/стр. 186)

Погрешките са от Природата, спънките са от нас… Природата те тика към една погрешка, за да растеш. Спънката е от нас. Всичко седи в изправянето на спънките. Ние искаме да изправим погрешките, но те сами по себе си ще се изправят. (7/стр. 187)

Погрешката е непоправима, а спънката е поправима… Погрешката е от Природата, неизбежна е. Погрешката от Природата ще дойде, спънката иде от теб. Погрешката е един неизбежен процес на растене. Това, което е от теб, можеш да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: „Божия работа е“.

(7/стр. 187, 188)

Погрешките учат човека
на много работи

Мнозина гледат на кривите линии като на грешки. Благодарете на грешките си, те са ви научили на много работи. Всяка грешка е цвят или малко изворче, отдето се придобива нещо. И гениалният, и Светията грешат, но разумно използват всяка грешка. Светията поставя свещ на грешката си и с нея свети на хората. (16/стр. 89)

Казваш: „Защо се случи това?“. Не бутай този въп­рос. Каквато погрешка и да направиш, знай, че е за твое добро. Като кажеш това, тя ще стане за твое добро. Тогава, ако ти си научил урока, не повтаряй втори път. (62/стр. 355)

Божественото в човека е готово всякога да купува неговото зло, неговите погрешки и да ги обработва, да ги превръща в скъпоценни камъни. (35/стр. 179)

Погрешките са богатство, което трябва да се обработва. Те представят суров материал за работа. Ако погрешките и слабостите на хората не могат да се използват като благо, Провидението не би ги допуснало. (34/стр. 27)

…Който работи съзнателно върху себе си, той не трябва да съди нито хората, нито себе си за погрешките, но да знае, че зад всяка случайна погрешка се крие известно благо. Щом знаете това, не съдете, но се ползвайте от чуждите погрешки. (40/стр. 110)

Значи, погрешките на едного носят известно благо за другиго. (63/стр. 184)

От гледище на Природата погрешката е необходимост. За да започнеш да мислиш, ти трябва да сгрешиш. Докато не си сгрешил, ти малко си мис­лил. Като сгрешиш, тогава дохождаш до истинската мисъл. (16/стр. 106)

Невидимият свят не съди вълка за това, че изяжда овцата, но че яде неправилно. И музиканта ще съдят не за това, че не свири, но че не свири правилно. И вас ще съдят не за това, че сте направили някакви погрешки, но че не сте ги направили по всичките правила на музиката. Животът е музика, в която не се позволява никаква дисхармония. (59/стр. 13)

…Всеки човек, който направи една погрешка, той е силен човек. Който не греши, той е слаб човек. И тогава законът е такъв: щом грешиш, ти си силен, а щом си силен, тогава ти си силен и да оправиш погрешката. (13/стр. 475)

Силен си да направиш погрешката. По-силен си да поправиш погрешката, следователно човек, който прави доброто и злото, той има два капитала. Който прави само доброто, той е слаб човек. Който прави едното и другото, той е по-силен човек.

(60/стр. 403)

Та казвам: За поправените погрешки, то е вашият успех, който имате, а за непоправените пог­решки, то са възможностите, защото зад всяка една погрешка седи една Велика Добродетел. (62/стр. 189)

…Да не съжаляваме, че сме направили някаква погрешка. Погрешката да бъде за нас възможност, да се зарадваме, че сме направили погрешка, понеже имаме какво да работим. (60/стр. 403)

За да се изпита един дух, за да може да се провери къде са неговите погрешки, необходимо е въплъщение и слизане на Земята. Така ще се направи проверка – на Земята човек се показва какъв е… Всеки ден показва какъв си; ако си умен, ще знаеш как да се поправиш и като намериш една своя погрешка, радвай се и си кажи: „Хвана се тя!“. (18/стр. 213)

По-велик е онзи, който, като е правил погрешки, всякога ги е изправял, отколкото онзи, който никога не е грешил. (42/стр. 31)

…Ние казваме: Само Разумните, само Високоморалните хора в света могат да правят погрешки. Само най-учените хора, само най-видните философи могат да правят погрешки, а глупавите не могат да правят никакви погрешки, понеже в тях всичко е глупаво. Чудни сте вие, като казвате, че еди-кой си направил погрешка. Този човек, който е направил погрешка, аз считам, че е учен човек. Ама сгрешил! Да, затова е учен човек. (56/лек. 4: стр. 16)

В живота на змията е животът на човека

Има нещо в човека, което никога и от никого не може да се задоволи. То е тъй наречената плът, или змията в човека. Тя е голямата змия в света, която е умна, будна – никога не спи… Който може да я подчини да му служи, той придобива голямо богатство. Някой казва: „Да унищожим плътта“. Ти не знаеш, че като унищожиш плътта, ще умреш. Докато змията действа в тебе, и ти ще живееш. Щом тя престане да действа и започне да умира, заедно с нея и ти умираш. В живота на змията е животът на човека. (13/стр. 267, 268)

Казваш: „Защо Господ не премахне злото?“. Ако се премахне злото, и вие ще се махнете. (13/стр. 268)

Първите хора – Адам и Ева – бяха поставени пред Дървото за познаване на доброто и на злото да научат правилата и законите, чрез които да се справят със змията, да използват нейната енергия и нейното богатство. Това знание се крие в Дървото за познаване на доброто и на злото. (13/стр. 268)

…Бог… Той слиза на Земята между нас, учи ни да разберем законите на живота, но няма да ни избави от страданията, от змията. Всички трябва да се учите от нея. Тя крие в себе си Великите Тайни на живота. (13/стр. 268)

Казваш: „Не ми се живее вече сред тия страсти, които бушуват в мене“. Радвай се, змията се е събудила в тебе. Със събуждането животът се е проявил в тебе. Ще служиш на Бога, а с тебе заедно и змията ще служи на Бога. Тя има Велико предназначение. (13/стр. 269)

Бог оставя главата, ума настрана и казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си“. Онова, скритото в човека, то е Божествено… Бог не иска от човека грешното сърце, но онова, в което живее заспалата змия. Богата е тази змия. (13/стр. 269)

…Тази змия. Докато живее в човека, тя крие в себе си половината богатство на Космоса. Всички скъпоценности, които съществуват в света, са на нейно разположение. Ако можеш да станеш господар, всички нейни богатства и скъпоценности минават в твоите ръце. (13/стр. 269)

Без злото и без доброто няма прогрес

Истинският човек гледа и на доброто, и на злото еднакво. Той счита, че всяко нещо в света е на мястото си. (57/стр. 301)

Злото и доброто в света са две необходимости в Битието. Без злото и без доброто човек не може да има туй състояние, което сега има, той не може да има този прогрес. (66/стр. 306)

Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто. Човек познава доброто от злото. Следователно злото е подбудителна причина за проява на доброто. (65/стр. 112)

Не може да се изхвърли злото от живота, нито от Природата. То е Велика космическа сила, която работи заедно с доброто. Злото и доброто съществуват и в самия човек. Каквито усилия и да прави, човек не може да се освободи от злото. Да се освободиш от него, това значи да напуснеш Земята. Изкуство е не да бяга човек от лошото си естество, но да го уравновеси с доброто. Щом постигне това, те стават приятели. (61/стр. 200, 201)

…Злото образува корените на човешкия живот, а доброто образува клонищата. Тъй е създал Господ – злото да работи вътре в почвата. Затуй казва пословицата: „Корените на знанието са горчиви, а плодовете – сладки“. Туй е вярно. Не се старайте да направите тези корени сладки! Не се старайте да дадете обратно направление на корените нагоре, защото те ще изсъхнат. Корените трябва да имат направление към центъра на Земята. Без зло вие не можете да живеете. (55/лек. 5: стр. 27)

От гледището на Божествения живот и отрицателните величини имат своето предназначение. Ако злото и отрицателното не съществуват, и доброто няма да съществува. Когато човек е лош, тогава има възможност да прояви доброто, което крие в себе си. (28/стр. 254)

И доброто, и злото се допущат еднакво като проява на Абсолютния Закон на Свободата. Който мрази злото и се страхува от него, а обича доброто, той не е щастлив човек. (12/стр. 124)

Как ще се докаже, че Бог обича хората? По това, че съществува зло в света. Понеже ви обича, Той ви е дал безгранични права да се проявявате свободно. Тази е причината за съществуването и на доброто, и на злото, но сами ще си носите последствията.

(26/стр. 212)

В Бога няма противоречия, няма погрешки. Каквото е направил Той, всичко е добро. „Навсякъде виждам злото.“ То е оставено като възможност, като условие за човешкото развитие. Има неща, които не могат да се проявят без злото. (25/стр. 376)

Постигне ли вътрешно самообладание, човек знае, че каквото става в света, е за негово добро. За Праведния, за Разумния, за Добрия човек и доброто, и злото са равни величини, еднакво нужни за развитие и проява на общия живот. (35/стр. 98)

…Граматиката, с която хората си служат на Земята, не е същата граматика, с която Ангелите си служат. Никой човек на Земята не може да говори тъй красиво и правилно, както един Ангел може да говори. Рече ли да говори като Ангел, той ще разруши света. Това е мое твърдение, разбира се. Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши. Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата Земя би престанала да съществува – не във физическо, но в духовно отношение, т.е. животът на Земята не би имал условия да се развива. Ангелският свят в сравнение с физичес­кия, с живота на Земята, е съставен от съвсем друга материя и други Принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на Земята. (38/стр. 62)

В това отношение злото на Земята е една необходимост, без която нейният живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено. Чрез злото ние познаваме доброто. Затова именно трябва да бъдем благодарни. (38/стр. 62, 63)

Едно трябва да знаете: доброто се ражда при силните контрасти, при голямото зло. Колкото по-голямо е злото, толкова по-благоприятни са условията за проява на доброто; колкото по-малко е злото, толкова по-слабо се проявява доброто. (14/стр. 244)

Има… закон в света, според който две злини винаги раждат едно добро. Този закон се проверява навсякъде в живота. Вземете следния пример: на едного казали една обидна дума. Тази дума го засегнала толкова много, че той се върнал у дома си, взел револвера си и тръгнал да отмъщава. Като вървял из пътя, спънал се, паднал на земята и счупил крака си. Занесли го в дома му, извикали лекар да му превърже крака. Дълго време лежал на легло и прекарал големи мъчнотии. За да прекара по-леко мъките и болките на счупения крак, близките му донасяли да чете Евангелие и различни философски книги. По този начин той се обърнал към Бога. Като оздравял, той си казал: „Благодаря на Бога, че счупих крака си. Ако не бяха ме обидили, аз нямаше да счупя крака си и нямаше да се обърна към Бога. А сега, макар че счупих крака си, обърнах се към Бога“. (65/стр. 141, 142)

…Доброто и злото – това са слуги, които те упътват към Бога; и едното, и другото те упътват, те са живи същества; злото те упътва по един начин, доб­рото – по друг начин. (54/стр. 364)

Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога. Затуй Павел казва: „Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта“. …Ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише; нашият език не може да опише даже сенките, предисловието на туй, което има да се разкрие. (54/стр. 365)

За да познаем Бога, две неща са необходими: крайното добро и крайното зло трябва да те сполетят. Ако разбираш отношението към злото, то е вече истинска врата. Като разбираш доброто и злото, само тогава ще се отвори вратата да разбереш какво нещо е Любовта, какво нещо е Бог и Неговото отношение към тебе. (60/стр. 378)

Всъщност злото не е някаква глупава проява и разбиране. То е проява на Висша интелигентност, която дава правилни разбирания на Божиите закони. (21/стр. 184)

Вие смесвате греха и злото. Те са нещо различно. Грехът е резултат, а пък злото е Разумна сила, която действа и ограничава. То си има свое предназначение. Първоначално злото е било една първоначална сила, но днес чрез работата, която извършило, то е станало почти отрицателно. (13/стр. 539)

Върху злото не се спирайте да мислите. Казвате, лош човек. Това е резултат. Казвате, зъл човек. Това е резултат. А пък злото е една Разумна сила. (13/стр. 539)

Защо трябва да ти направят зло? Да ти дадат двоен дял… То е философия. Вън от това злото няма никакво оправдание. Значи, онзи, който прави добро, има един дял; когато доброто действа, има един дял. Онзи, върху когото злото действа, има два дяла. (13/стр. 132)

Господ казва: „Колко искаш – един дял или два дяла?“. Ако искаш два дяла, непременно злото трябва да дойде. Защо само злото е в сила да даде два дяла? Казвам, вие нямате понятие, вие не сте мислили върху това. (13/стр. 132)

…Защо Господ позволил една овца да бъде изядена от един вълк? Ще ви кажа. Господ е допуснал една овца да бъде изядена от един вълк, за да приеме двоен дял от него. Ако вие съгрешите според вашите теории, съгрешаванията, изгубването на нашето съзнание ако не допринася нещо повече, то е изгубен живот. Но в двойния дял оправдава се. (13/стр. 140)

Ако злото е несъвместимо с доброто, защо Бог, Който е толкова Всемъдър, го е допуснал? Злото е една неизбежност в света. Нашето зло е добро за другите, а доброто е зло за другите. Кое е добро и кое – зло, това са относителни неща. Те са сили в Природата, които трябва да се използват разумно.

(20/стр. 13)

Когато разглеждаме нещата философски, не трябва да ги разглеждаме тъй, както сега се гледа на тях, защото доброто е добро в едно определено отношение, а злото е зло пак в едно определено отношение… Например, ако очите ви са здрави, щом излезете сутрин на слънце, гледката ще ви прави добро впечатление. Но ако очите ви са болни, гледката ще ви прави лошо впечатление и ще трябва да се затворите в някоя тъмна стая, понеже при болни очи лекарите често пъти препоръчват това. Тъй че в това отношение светлината е зло за човека и трябва да се премахне, да се тури препятствие… (6/стр. 178)

Не всеки човек, който ни прави зло, е неприятел. Едно зло е за наше добро направено. И тоя човек не ни е направил зло, а добро. (3/стр. 185)

Оставете ги да растат и доброто, и злото

…Колкото повече окопавате, т.е. обработвате лозата, толкова повече растат и бурените около нея, защото имат по-добри условия. Същото нещо се забелязва и у добрия човек. Едновременно с развиването на Добродетелите му се развиват и някои лоши качества. Туй зле ли е? Не е зле. И злото в човека също тъй има право да расте, както и доброто.

(56/лек. 17: стр. 12)

„А той рече: Не, да не би, като плевите плевелите, да изтръгнете купно с тях и пшеницата.“** …Слугите казват да идат да изхвърлят тия плевели. „Не, оставете ги да растат.“ В съвременното общество се заражда мисълта да се махнат тия плевели. Но представете си, този господар… е бил 10 пъти по-умен, отколкото сегашните господари. Той казва: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, тогава ще заповядам на жетварите да отделят пшеницата на една страна, а плевелите на друга“. И въпросът ще се разреши. Защото в процеса на растенето има опасност, че след като изтръгнат плевелите, може да изхвърлят и пшеницата. (54/стр. 19, 20)

И ако изтръгнеш един плевел, а унищожиш две пшеници, питам какво добро си внесъл в света. Ако затъчеш две нишки на стана си, а разтъчеш три, какъв смисъл има? (54/стр. 20)

Казва: „Оставете ги да растат!“. Сега туй, което спъва съвременните хора, е, че те искат да се освободят от злото, те искат да се освободят от всички ония неприятни чувства, от всички неприятни мис­ли, от всички неприятни действия и всичко да им върви като по мед и масло. Всички искат да работят тъй, както в… „Хиляда и една нощ“ – като вдигнат пръчицата. Обаче съвременният Космос е създаден на съвсем друга основа, на която ние трябва да се подчиним. (54/стр. 20)

Трябва да растат и едните, и другите, т.е. трябва да станем ние толерантни въз основа на този Велик закон, без който не е възможен никакъв културен живот, никакъв умствен живот. Всеки философ, от каквато и да е категория, трябва да примири тия две противоречия: да остави и доброто, и злото еднакво да имат условия да растат и да се развиват. Туй ни най-малко не показва, че трябва да поощряваме злото. (54/стр. 21)

Когато ние казваме „поощряване“, разбирам да оставим доброто да расте тъй, както неговите закони изискват, да оставим и злото да расте тъй, както изискват неговите закони. Защо? Защото тъй е казал господарят. Сега някои, които ме слушат, ще кажат: „Ето едно противоречие“. (54/стр. 21)

И ако във вашия ум се зароди мисълта да премахнете злото, знаете ли какво ще стане с вас? Аз слушам често да казват: „Това зло аз искам да го премахна, да го изкореня от Душата си“. Аз бих се радвал да го изкорените, но то е друг въпрос.

Аз ще ви приведа друг пример. В един манастир живял един стар игумен. Манастирът бил богат… Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този манастир. Умира той и сметките му останали неоправени… Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“. И почнали те да се молят. Те мислили, че този игумен е горе, на Небето, а той бил долу, в ада. И действително той дошъл и им дал отчет. И знаете ли какво станало? Като стъпил кракът му в манастира, този манастир станал на пух и прах. Кракът му, дето стъпил, образувал такава миризма, че всичките поклонници избягали извън манастира. И ако вие решите да унищожите злото, ще подигнете такава воня, ако е в София това, че от София нищо няма да остане, и всички софиянци трябва да избягат. Затуй е казал господарят: „Оставете ги да растат и двете“… (54/стр. 24)

И го попитали слугите: „Да ги изкореним ли?“. Казва: „Не, оставете ги да растат“. Имате една лоша мисъл, не се старайте да корените тази лоша мисъл. Съвременните психолози казват: „Махни я“. Не, не, нека растат тия мисли в твоя мозък. Те като растат, растат и хубавите семена. Защото други много хубави мисли има във вас. Във вас се зараждат може би хиляди благородни желания, а между тях оставете някои плевели. Имайте доблестта да кажете: „Между многото нека растат и те“. (54/стр. 25)

И българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“. Светец, който няма никакъв грях, и Богу не е драг. Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота. (54/стр. 25)

„Оставете ги, нека да растат!“ Казвам ви, че туй не е едно насърчение на греха. Когато ние се занимаваме да изкореним злото, изгубваме всички условия, при които нашата Душа може да расте; а когато приемем тези факти тъй, както са, ние растем правилно. (54/стр. 28)

И Апостол Павел казва: „Дето се увеличава грехът, увеличава се и благодатта“. Следователно вярвайте в Бога; там, дето се увеличават мъченията, там ще се увеличи и благодатта, която ще ви помага.

(54/стр. 28)

Не мисли, че си добър, нито че си лош. И ако някой ти направи упрек, кажи тъй: „Аз съм оставил доброто и злото да растат в мене и в края на века Господ да отсъди тази работа“. (54/стр. 28)

Злото е една необходимост при сегашните условия на живота и доброто е друга необходимост за растенето на човека. Следователно ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната наша еволюция, или за развиването на сегашната наша Душа. (54/стр. 28)

И казва господарят: „Оставете ги да растат и доб­рото, и злото“. И не казвай, че ако оставим злото да не се борим с него, то щяло да се увеличи… Всяка една сила има крайния предел, в който Бог е турил рамки да се развива. Трябва да оставим всички недоразумения. Остави времето да разреши всичките мъчнотии, а във времето работи Бог, във времето работи човешкият Дух. Следователно, ако съвременните културни хора биха запитали: „Какво трябва да правим?“, ще им кажем: Оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на века, когато дойде Новата култура, всички тия неща ще се изменят. (54/стр. 30)

Сега често казват: „Да бъдем търпеливи“. В тази философия трябва да се разбира така: нетърпелив ли си, още по-нетърпелив стани! Много търпелив ли си, стани още по-търпелив! Гневиш се, някой казва: „Нека се гневи, не го спирай“. Говори ли някой много, нека говори; ако говори 1/2 час, дайте му 1 час да говори; ако мълчи 1/2 час, нека мълчи цял час. Дайте на всеки едного това, което той обича. (54/стр. 31)

Какво е казал господарят: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века и тогава ще заповядам“. И тъй, за да ликвидирате с всички смущения, които сега имате – тях навсякъде ги има, не само между вас – да оставите всичко да расте. А ние да се учим и да вършим Волята Божия. (54/стр. 32)

Злото не може да се изкорени сега, но за в бъдеще. …За в бъдеще ще дойде една Нова вълна и туй, което сега е зло в света, ще мине в друга фаза на своето развитие. Туй е едно условие, една възможност за ония хора, които днес са лоши, за в бъдеще да станат добри. (56/лек. 17: стр. 13)

Злото е стихия, не можеш да го победиш

Човек трябва да се занимава с доброто – да не се докосва до забраненото Дърво… Сега човек работи с доброто, не му е дадено да впряга злото на работа. Само Бог има право да впряга злото на работа. И Ангелите даже нямат това право. Те могат само да отблъскват злото от себе си, но не и да работят с него. Като знаете това, не се разправяйте със злото. Който си е позволил да се разправя с него, всякога е бил тъпкан. Злото е стихия. (16/стр. 107, 108)

Който веднъж само се е опитал да се бори със злото, той е бил победен. Няма Адепти, нито Учители, които, като са се борили със злото, да не са били победени. Злото нито се подчинява, нито се побеждава, нито се ограничава. Като окултист, Апостол Павел е казвал: „Побеждавайте злото чрез доброто!“. (32/стр. 10)

Като космическа сила, злото е неизбежно. Не се борете със злото. Щом се намерите пред него, поздравете го и си заминете. (14/стр. 115)

Онзи човек, който най-много се бори против злото, най-много греши – това е закон, който ще имате като правило в живота си. Почне ли човек да се бори със злото, той се цапа. Не трябва да се борите със злото. Мислете за Любовта, за доброто, за Истината! Приложете ги и те ще ви помогнат. Никога не се борете със злото, но турете вместо него доброто и вижте как ще постъпи то! (1/стр. 325)

Единствената сила в света, която може да превърне злото в добро, то е само Любовта. Единствената сила, която може да победи злото, то е доброто. И да побеждаваш злото, то е пак зло. Да го превърнеш в добро, е друго. (60/стр. 211)

Злото като дойде при Любовта, то лиже краката, като дете плаче пред нея. Злото, като дойде при тебе, ще натисне, ще те мъчи, но при Любовта, като иде, ближе краката…, казва: „Какво ще заповядаш?“.

(13/стр. 132)

Ако приемеш малкото зло,
голямото не иде

Съществува следният закон. Онзи, който приеме малкото зло, голямото зло не иде… И обратният закон: Онзи, който приеме малкото добро, голямото добро ще дойде, имате плюс. (13/стр. 563)

Ако ти се отказваш от малкото страдание, неп­ременно голямото ще дойде… Като дойде едно малко страдание, то е една привилегия да се избавиш от голямото страдание, от голямото зло. (13/стр. 563)

Дойде ли ти една малка болест, благодари. „Ама защо дойде?“ Тя дойде да те избави от смъртта, която може да те задигне съвършено. Ако изгубиш богатството си, благодари пак. „Защо го изгубих?“ За да не изгубиш ума си. Докато си бил богат, не ти оставало време нито да се молиш, нито да четеш книги, но след като изгуби богатството си, имаш време по цял ден да четеш книги. Значи, малкото зло дойде да те избави от голямото зло, което може да те сполети. (13/стр. 563)

Ако приемеш малкото зло, голямото зло се отказва да дойде при тебе. Голямото зло казва: „Там, дето ходи малкото зло, аз не отивам“. Законът в доб­рото е обратен. Там, дето ходи малкото добро, и голямото ходи. Обаче, дето не ходи малкото добро, голямото казва: „Аз там не ходя“. Ето едно противоречие. (13/стр. 563)

И лошите, и добрите хора
са на мястото си

Че хората са добри, това особено не ме радва. Защо? Защото в реда на нещата е да бъдат добри. Че хората са лоши, и това не ме оскърбява. И това е в реда на нещата. Аз не се меся в Божиите работи, не питам защо този човек е добър, а онзи – лош. Всеки човек е на мястото си. (57/стр. 103)

Тъй щото задачата на човека седи в това навсякъде да търси Бога: и в добрия, и в лошия. (35/стр. 109)

Във всеки човек да видиш, че се крие едно добро. И най-лошият човек има една скрита страница, дето е написано Името Божие. (67/стр. 248)

Помнете: Всички хора – добри и лоши – са проводници на Божието благословение. Понеже искате да знаете Истината, казвам ви: Всички хора без изключение са проводници на Божието благословение. Закон е: Ако вярвате в това, благословението ще дойде; ако не вярвате, благословението няма да дойде. (31/стр. 36)

Като срещнеш добър човек в живота си, знай, че това е благословение за тебе. И лош човек да срещнеш, пак е благословение за тебе. Значи, ти ще получиш благословение и чрез добрия, и чрез лошия. Ако не можеш да получиш благословението чрез добрия, Бог ще го изпрати чрез лошия. (25/стр. 278)

Ето защо разбирайте и лошите, и добрите хора. Като разберете лошите хора, добрите ще дойдат при вас. Като разберете добрите хора, лошите няма да дойдат при вас. Същото се отнася и до мислите и чувствата. Ако разберете лошите мисли и чувства, добрите мисли и чувства ще дойдат при вас; ако разберете добрите мисли и чувства, лошите няма да дойдат при вас. (25/стр. 278)

А ти за да не се спъваш, ти никой път не се оплак­вай против лошите духове. Ако Бог ги държи, има нещо добро…; ако Бог търпи лошите духове, ако Бог търпи лошите хора, и ние трябва да ги търпим. Не само ги търпи, а казва се: „Дава Своето благословение и на добрите, и на злите“. (62/стр. 290)

В Окултизма на окултиста ученик не се позволява да прави предпочитание между добро и зло. Тази мисъл е малко тъмна, нали? Ще я поясня: ако трябва да направя една операция, аз ще си послужа с един остър нож, а не с тъп. Острият нож е лошият човек, а тъпият – добрият. Следователно при една операция ще си послужа с лош човек, него ще предпочета пред добрия. Когато Господ иска да накаже света, предпочита лошите хора, а когато иска да съгради нещо, предпочита добрите; когато иска да изкорени, предпочита лошите хора, а когато иска да насажда – добрите. В Окултизма не се сърдят на хората, когато правят зло, но всяко действие трябва да се извършва точно в определеното си време.

(3/стр. 14, 15)

Този, който привлича, е мек, добър човек, защото има повече магнетизъм в себе си. Онзи пък, който е остър, сприхав по характер, ви отблъсква, защото има повече електричество в себе си… Ако искате работа от човека, търсете електричния. И в електричния, и в магнетичния човек има нещо добро и нещо лошо. (57/стр. 38)

Казвате: „Кротки трябва да бъдем!“. Мислите ли, че кроткият човек всякога подразбира добър човек? …В това отношение за предпочитане е да имате кон, който рита, хапе, но работа върши, отколкото да имате един кон, който нито рита, нито хапе и никаква работа не върши. По-добре е някой човек да ви нахока, но да донесе хляб и да ви нахрани, отколкото да ви помилва, да ви каже няколко думи и да ви остави гладен. (38/стр. 144)

Някой има болест – едно докачено честолюбие… Той казва: „Така да ми каже онзи, ще му дам да разбере!“. Всеки човек е предметно учение за теб, внимавай какъв урок Господ иска да ти предаде чрез него. (18/стр. 360)

Ако обичаш себе си, ще обичаш и лошите хора. Представете си, че вие сте поставени на едното блюдо на везните, а на другото – един лош човек, към когото нямате разположение. Лош човек е наистина, но само с него се уравновесяват везните. Пожелаете ли той да слезе долу, да се освободите от него, равновесието се нарушава и вие падате на земята. Докато сте на везните, и вие ще го обичате, и той ще ви обича. Без него вие ще се намерите на земята, без вас и той ще падне на земята. Обикновено Провидението поставя в блюдата на житейските везни един добър и един лош човек взаимно да се уравновесяват. (61/стр. 200)

…Да направиш добро на този, когото не обичаш, това е мъчно. Невидимият свят изисква това. Защо? Понеже ти му дължиш. В дадения случай за тебе този човек е най-добрият. Този човек, като те прес­ледвал, като те измъчвал, накарал те е да търсиш Бога, да Му се молиш и да Го познаеш. Питам ви: Сега този човек не е ли най-добър за вас? (9/стр. 268)

Вярно е, че на Земята има и лоши хора, но изкуството да се живее се заключава именно в това да се справяш с лошите хора. С добрите всеки може да живее. Важно е с лошите хора да живееш добре.

(64/стр. 25)

Герой е онзи, който е приятел и на лошите, и на добрите хора. (64/стр. 105)

Ако влиянията на хората са добри, приемете ги без страх. Ако влиянията на хората са лоши, пак ги приемете без страх и размишлявайте. Понякога човек може да се ползва и от отрицателните влияния. Да се влияеш от лошото, от отрицателното в човека, значи, след като видиш погрешката, която той прави, да бъдеш внимателен ти да не я направиш. (41/стр. 38)

Онзи, който много мрази, той може и много да люби. Като видя някой лош човек в света, аз му се радвам, защото този човек, като дойде в познание на Истината, ще бъде пак също тъй ревностен в доб­рото, както е бил в злото. (58/стр. 285)

В света има два вида хора: едните са крайно доб­ри, а другите – крайно лоши. Средните от тях даже и дяволът не ги иска. (55/лек. 16: стр. 17)

Богатството и сиромашията
са условия за проява

Богатството и сиромашията са дадени на човека като условия за растене, за развиване, а не за уреждане на неговите материални работи. (23/стр. 266)

Не че ти не трябва да бъдеш богат, но богатството и сиромашията трябва да бъдат за тебе условия в живота ти. Това подразбира, че ти трябва да седиш по-високо от богатството и от сиромашията.

(56/лек. 4: стр. 26)

Новият човек не трябва да бъде богат, нито беден, той трябва да бъде по-горе от богатството и от сиромашията. Защото сиромашията за него ще бъде едно условие, за да се прояви; и богатството за него ще бъде едно условие, за да се прояви. (56/лек. 4: стр. 26)

Ако всички хора в света са богати, нищо не може да се постигне. Ако всички хора са бедни, пак нищо не може да се постигне. Това са полюси. Богатството предизвиква един род способности у човека, сиромашията предизвиква друг род способности у човека. Вътрешно[то] доволство предизвиква трети род способности у човека. (56/лек. 14: стр. 24)

…И като сте сиромаси, и като сте богати, да не правите едно различие, че сте сиромах. Погрешката е в това, че човек, като седи, мисли, че е сиромах или богат. Щом правиш различие между сиромашията и богатството, ти не разбираш закона. (30/стр. 21, 22)

Докато мисли само за богатството си, богатият няма права мисъл. Докато мисли само за сиромашията си, и сиромахът няма права мисъл. (57/стр. 288)

Богатството не може и не трябва да бъде цел в живота на човека, но и сиромашията не може и не трябва да му служи за спънка. (50/стр. 70)

Един човек е беден, той ще открадне малко… [От] мъчнотиите, сиромашията [трябва да] иде един подтик към Бога. Страдаш някой път – това да бъде подтик към градеж. (62/стр. 46)

Може ли бедният да влезе в Царството Божие? Може. Ами богатият? И той може. Добре разбрани и използвани, сиромашията и богатството са две велики блага в живота на сегашния човек. Не може ли да ги използва разумно, те носят ред нещастия за него. (50/стр. 13)

Има една сиромашия, с която хората могат да влязат в Царството Божие; има едно богатство, с което хората могат да влязат в Царството Божие. Има една сиромашия, чрез която хората не могат да влязат в Царството Божие; има и едно богатство, чрез което хората не могат да влязат в Царството Божие. (56/лек. 2: стр. 24)

…Има едно богатство, в което грехът обитава; има и една сиромашия, в която грехът обитава. Има едно богатство в света, в което Добродетелта живее; има и една сиромашия, в която Добродетелта живее. Следователно аз съм за сиромашията и богатството, в които Добродетелта живее. (56/лек. 4: стр. 28)

Природата има статистика, от която се вижда кои и колко хора тя сама е направила сиромаси. Тези сиромаси тя нарича „щастливците в живота“. Останалите сиромаси сами са станали такива. Тях тя нарича „човешки сиромаси“. Също така има хора, които Природата сама е направила богати; има хора, които сами са станали богати. Има учени, които Природата е направила учени; има учени, които сами са станали такива. Има хора, силни по Дух, които Природата е създала; има хора, които по други причини са станали силни по Дух… За онези богати, които сами са станали такива, е казано в Писанието: „По-лесно е камила да влезе през иглени уши, нежели богат – в Царството Божие“. И бедните, които са от същата категория, т.е. сами създадени бедни, също така не могат да влязат в Царството Божие.

(27/стр. 210, 211)

Неподозираното благо на сиромашията

В сиромашията Природата е [вложила] едно голямо богатство, каквото вие даже и не подозирате.

(13/стр. 159)

Мнозина си представят сиромашията като дявол с опашка и рога. Не, тя е най-красивата мома в света, която се движи с бързината на светлината, като създава на хората най-големите бели. Сиромашията прави най-голямото зло на хората, но и най-голямото добро. (46/стр. 92, 93)

Сиромашията крие в себе си различни възможности. Чрез нея човек може да стане учен, добър, силен, да продължи живота си и т.н. Така е за онзи, който я разбира. Обаче за онзи, който не я разбира, няма по-голямо нещастие от сиромашията. Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очите му протичат сълзи. (28/стр. 324)

Дойде ли сиромашията на гости в дома ви, не се молете на Бога да ви освободи от нея, но молете се да ви покаже начин да я впрегнете на работа. По-добра учителка от сиромашията няма. (57/стр. 190)

Във всички свои нужди и лишения човек има възможност да опита Божията Милост и Благост. Докато живее в изобилие, човек не познава Благостта на Бога. (43/стр. 120, 121)

Тогава казвам: Сиромашията в дадения случай е една възможност да опитаме Божиите блага. Ако го разбираме; ако не го разбираш, ще влезнеш в противоречие. (62/стр. 46, 47)

И когато един богат човек се събуди и разбере, че неговото богатство не е нещо, което може да го повдигне, той влиза в Царството Божие. И когато един сиромах се събуди и разбере, че беднотията не е наказание, а едно благо, голяма радост настава в света. (56/лек. 4: стр. 28, 29)

Всичко имаме ние сега. В туй може да вярвате. Всичко имаме, а вие ще кажете: „Как имаме всичко, а пък сме бедни?“. Туй е работата! Нищо да нямаш, а богат да се мислиш. (19/стр. 321)

Вие искате да бъдете богати. Богатството е студен душ след топла баня. …На вас не ви трябва такова богатство… На вас нито сиромашия ви трябва. Както аз разбирам, сиромашията е за Великите, за Светите хора. (62/стр. 428)

Казвам: Сиромашията е най-голямото богатство, най-голямото благо в света. Коя сиромашия? Аз говоря за онази сиромашия, при която човек с жажда, с благоговение очаква да дойде Великото в света. (20/стр. 26)

Богатството ще смачка слабия човек

Казваш: „Защо съм сиромах?“. Там е работата. Сиромашията е най-голямото богатство. Сиромашията е най-голямото богатство за слабия човек. По-голямо богатство от сиромашията за слабия човек няма. На едно дете да му туриш цял чувал, какво ще прави? Ще го смачка. Блажено е това дете, десетина грама като му дадеш в ръката. (51/стр. 139, 140)

…Ако материалното положение на човека се подобри, преди да е постигнал нещо духовно, вместо да използва разумно богатството си, той ще си причини ред пакости. (35/стр. 114)

Има блага в живота, които придобие ли човек преждевременно, стават причина да изгуби много ценни неща. За пример богатство, придобито не навреме, става причина човек да изгуби чистотата, добротата, знанието си и др. Защо му е това богатство? Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив човек. (43/стр. 61)

Седиш в ума си и се смущаваш защо си беден. Беднотията е едно голямо благословение. Не го съзнаваш това. Забогатееш, радваш се. Богатството е голямо нещастие. Ти си изменил нещата. В нещастието ти си щастлив и в щастието ти си нещастен. Обърнал си знаците. Ще ги смениш… (48/стр. 299)

Човек може да бъде богат и да живее един нещастен живот, а може да бъде и най-сиромах и пак да живее един благочестив живот. (56/лек. 26: стр. 13)

Преди да стане богат, човек трябва да е бил господар на сиромашията. Който може да управлява сиромашията, той може да управлява и богатството. (43/стр. 94)

Планът на Бога и на Невидимия свят

Трябва ли богатият човек, като изгуби богатството си, да мисли, че Бог не го обича, че го е изоставил…? Когато богатството на човека се отнеме, Невидимият свят има някакъв план, чрез който иска да застави този човек да познае Бога. Някои хора познават Бога чрез богатството, а други – чрез сиромашията. (12/стр. 34)

Някой човек става рано сутрин и казва: „Днес искам да позная Божията Любов“. От Невидимия свят за този ден тъкмели по някакъв начин да му изпратят пари. Обаче, щом разберат, че този ден той иска да познае Бога като Любов, те задържат богатството, което мислили да му изпратят. Любов и богатство са несъвместими неща. Обаче сиромашия и Любов са съвместими, те вървят заедно като брат и сестра. Богатство и грях също така вървят заедно. Искате ли да скарате хората, да внесете раздор между тях, направете ги богати. (41/стр. 98)

Човек трябва да избере едно от двете положения: или Правия Път, или богатството… Парите не обичат Правия Път. Отивате ли някъде да вземете пари, вие ще се изкривите малко, няма да бъдете съвсем прав. (44/стр. 17)

Така Господ прави. По някой път Той ни изпрати сиромашията да види доколко Го обичаме. Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: „Колко е благ Господ! Като Него няма друг“. После, като дойде сиромашията, казваме: „Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие…“. (55/лек. 9: стр. 23)

Вие не знаете причините, които са заставили Бога да постави едни хора при богати, а други при бедни условия. Ако Той би поставил богатия при условията на бедния, богатият би извършил големи престъпления. За да не прави грешки, престъп­ления, Бог му даде власт, сила, богатство… На сиромасите Бог казва: „Понеже имате силна воля и светъл ум, вие ще можете да използвате условията, при които съм ви поставил, за вашето растене и развиване. Един ден, когато преодолеете тези условия, и вие ще станете богати“. (27/стр. 105)

Материалните блага, към които хората се стремят, имат значение за ненапредналите още души. И затова ще видите, че на такива хора Бог дава къщи, ниви, богатства, пари, които им служат като средства за забавление. На напредналите души Бог казва: „Вие не се нуждаете от пари, от богатства, от ниви; вие трябва да обърнете погледа си нагоре…“.

(40/стр. 209, 210)

Дяволът има специална роля в живота

Казвате: „Да махне Бог дявола от света, всичко ще тръгне напред“. Дяволът е отличен учител. Докато хората не поумнеят, той има своята задача между тях. (70/стр. 78)

Силен трябва да бъдеш, да не се страхуваш от нищо. За да видиш какво се крие в страданието, в невежеството, трябва да ги впрегнеш на работа. Затова и българите си служат с пословицата: „Впрегни дявола на работа да те научи на ум…“. (71/стр. 76)

Човек някой път казва така: „Защо Господ е допуснал злото?“. Христос и дяволът на едно място живеят. Христос го туря на работа. Целия ден го впряга на работа. В дома ти влезе един дявол, впрегнете го на работа. (13/стр. 435)

И сега ние седим и казваме: „Този дявол да го няма в света“… Ами че дяволът е създал всички условия за работа в света. Ако го нямаше дявола, какво щеше да стане с адвокатите най-първо, със свещениците, с лекарите, нямаше да има болни хора. Хората нямаше да се женят, деца нямаше да има. Всичко туй щеше да бъде по първичному. (58/стр. 92)

И тъй, ученикът няма право да осъжда дявола. Дяволът е един отличен работник. Той е учен човек и учен дух. Разбира законите и ги извършва, така е майстор – отдалече пипа – че никога не можеш да го хванеш… (58/стр. 93)

Като се случи нещо лошо на човека, той веднага се запитва отде дойде дяволът да му създаде тая неп­риятност. Той не подозира, че Бог си е послужил с дявола да изпита човека. (34/стр. 43)

Дяволът е съдебен пристав, той не пуща никого при Господа. Казва: „Господ ме остави аз да проверявам кой Го обича и кой не. Който издържи на онова, аз което го изпитвам, той ще влезе. Който не може да издържи, навън…“. (60/стр. 379)

Адът е толкова важен, колкото и Раят

Когато слушате някои да говорят за ада, ще знаете, че това са хора, които не обичат Истината. Който обича Истината, и в ада да влезе, веднага ще излезе навън и ще почне да пъпли нагоре. (57/стр. 388)

Някой иска час по-скоро да напусне Земята, да отиде при Бога. Отде знае, че ще отиде при Бога? За да стане жител на Небето, преди всичко човек трябва да слезе до дъното на ада и след това да започне да пъпли нагоре. (64/стр. 183)

Защо Христос възкръсна? Защото Този, Който е бил горе, слезе долу и Го възкреси. Бог едновременно се намира и на Небето, и в ада. Който отива горе при Бога, Бог го праща долу, а който отива долу, Бог го праща горе. (3/стр. 9)

…Ти трябва да вярваш в Господа, Който ти е дал живот, и от нищо да не се страхуваш. И в ада да влезеш, щом си с Бога, няма нищо страшно. Дето е Бог, там дяволи не съществуват. (57/стр. 13)

…За мене Земята е толкова важна, колкото и Небето. Адът е толкова важен, колкото и раят. Така проверявам мога ли да превърна ада в рай. (15/стр. 184)

Искате ли да познаете колко сте силен, влезте в ада. Ако минете и заминете през ада, без да ви докоснат, вие сте силен човек. Обаче, ако влезете в ада и всички духове се опълчат срещу вас, ще знаете, че сте слаб човек. Ако Ангел влезе в ада, всички духове ще сложат оръжието си пред него. Защо духовете на ада слагат оръжието си пред Ангела? Защото е силен. (28/стр. 144)

За да стане идеята по-ясна, представете си, че едно голямо куче минава през някое село. Колкото и да е голямо, всички кучета от селото започват да лаят и да го гонят. Обаче, ако през селото минава слон, всички кучета застават на почетно разстояние от него и няма да посмеят да се приближат.

(28/стр. 144, 145)

Дъното на мъчението
е основа на живота

Нам трябва правилно разбиране на Окултиз­ма – да слезем до дъното на мъчението, защото в него няма разединение, а обединение. Грешните хора са грешни, защото не са се мъчили, а праведните са праведни, защото са се мъчили. (3/стр. 5)

Първото нещо, което трябва да направим, то е да превъзпитаме клетките на нашия мозък, на нашето сърце и на стомаха. Много лесно може да превъзпитаме тези клетки, но това превъзпитание става, когато слезем до дъното на мъчението, което е основа на живота. Оттам Божественият Дух ще започне да ни повдига нагоре. Ще се качим на крилете на Божията Мъдрост и като влезе Божията Любов в нашата Душа, ще влезе в нея Вдъхновение. (3/стр. 9)

И тъй, трудът е движение нагоре към Бога… Като слизаш надолу, пак да разбереш, че се движиш към Бога, защото Бог се движи към безкрайно малко време и към безкрайно малко пространство. Посоката нагоре се нарича труд, а надолу – мъчение.

(3/стр. 35)

Значи, мъчението е движение надолу да разберете Бога в най-нищожното Му проявление, да разберете, че Бог действа там, дето не се забелязва никакъв живот. Развийте вашето съзнание така, че в най-малките неща да схващате Божествените прояви. Онзи, който не е разбрал мъчението и започне да се движи нагоре, него го очакват големи катастрофи. (3/стр. 35)

Щом се намерите в мъчението, трябва да разберете проявлението на Бога… Един старовременен пророк казва: „Ако взема крило и отида на Небето, там ще си; и ако сляза в ада, пак там ще си“. (3/стр. 35)

Не са външните условия, които създават човека; не е и трудът, който създава човека, а мъчението. Проверете този факт. Хора, които са готови да се мъчат, те ще се повдигнат, те ще сполучат. Който се стреми към труда, а избягва мъчението, неговите идеи ще се реализират само 50%. (3/стр. 37)

Смъртта е служителка на живота

Като умре, човек минава през областта на мъчението да научи Великата Тайна на живота.

(49/стр. 221)

…Смърт няма. Смъртта, това е едно преходно състояние от един по-нисш живот към друг по-велик живот. Тя се явява всякога като една служителка на живота. (56/лек. 11: стр. 31)

Човек, додето не умре, не може да живее. Това е закон. Животът започва най-първо със смъртта. Това на вид е едно противоречие, но е факт вътре в Природата. Всяко семенце, всяка форма, в която са облечени нещата, трябва да умрат. (3/стр. 53)

Някой казва: „Аз трябва да умра“. Трябва да умре нещо в тебе, но не ти. Всеки момент трябва да умира нещо в човека и всеки момент трябва да се ражда нещо в него. (34/стр. 90)

Какво представя другият свят? Какво означава смъртта? Няма по-велико нещо от смъртта, но трябва да знаеш как да умреш. Няма по-лесно нещо от отричане от богатството си, но да знаеш как да се отречеш… Който лесно се отказва от богатството си, лесно заминава за другия свят. (31/стр. 194)

Като дойде часът на смъртта, на кого ще разчиташ? …Ще викаш Бога на помощ. В тоя момент никой не може да ти помогне: нито баща, нито майка, нито брат или сестра, нито приятел. Те остават на границата. Ти сам тръгваш към реката на смъртта и Бог ще те посрещне. (31/стр. 277)

По отношение на смъртта хората имат криво разбиране. Те гледат на смъртта като на неприятел, който ги разделя от близките им, от техните възлюбени. Наистина смъртта лишава човека от близките му, от неговите приятели, но същевременно го освобождава и от неприятелите му. Следователно смъртта причинява на хората толкова злини, колкото и добрини. (35/стр. 147)

Смъртта е Ангел с две лица: едното е страшно, а другото лице е толкова красиво, че по-красиво от него няма. (18/стр. 219)

Какво нещо е смъртта? В смъртта човек научава Велики неща. Когато дойде смъртта, човек започва да мисли за Бога, за живота, за хиляди работи още, а щом дойде животът, хората започват да мислят за по-леки работи. (56/лек. 26: стр. 27)

Съзнателният човек и като умира, и като живее, превръща всичко в добро. (23/стр. 61)

Слава на Божия Замисъл!

КРАСОТАТА НА МЪЧНОТИИТЕ

Целият свят е Окултна школа

Бог… предпочете да изпъди от Рая тези, които обичаше, щом направиха погрешка. Защото ги обича, затова ги изпъди, за да се учат от училището на живота. (18/стр. 16)

Какво ще кажете за Ангели, които с първото слизане на Земята се оплитат в мрежата на някоя красива мома и не искат вече да се върнат на Небето? На колко Ангели орбитата се огънала! Не е лесен животът на Земята. Велико училище е Земята и за прости, и за учени. (57/стр. 84)

Така както светът е създаден, той представя Велика школа. Ще кажете, че искате да бъдете ученици, да следвате Окултна школа. Целият свят е Окултна школа. Щеш – не щеш, ще следваш тази школа: ще те учат, ще ти държат лекции, ще държиш изпити. (25/стр. 365, 366)

„Искам да бъда окултен ученик.“ Че ти си вече в голямата Окултна школа – в живота. „Искам да науча Тайните на живота.“ Ти си в Тайните на самата Природа. Всичко, което човек не знае и не разбира, е Тайна. (25/стр. 366)

Божественият Дух пита: „Ти разбираш ли […] защо е това разногласие и тази хармония в живота?“. Това е Великото в живота, което трябва да разбереш и проучиш. (55/лек. 29: стр. 30)

Каквото и да ви се случва в живота, това са скрити възможности за проява на Божественото в света.

(42/стр. 118)

Съвременните хора искат да бъдат щастливи и дето отиват, да ги посрещат с музика и песни, с лаврови венци. Ако придобиете това, как и де ще се прояви вашето Търпение и вашата Разумност?

(38/стр. 7)

Който е дошъл на Земята, ще му дадат да разрешава трудни задачи… Ако човек не се натъква на неразрешени задачи, как ще развива способностите си? Ако той не се обезвери, как ще придобие Истинската Вяра? (38/стр. 7)

Един разрешава задачите на своя живот като болен, друг ги разрешава като здрав. Казвате: „Не може ли без болести, без недъзи в света?“. Питам: Мислите ли, че ако нямаше болести и недъзи в света, хората щяха да бъдат по-добри? Сегашните условия, при които Бог ни е поставил, са най-добри.

(38/стр. 132)

Всички дни носят благословения. Някои благословения ти са приятни, а други – не. (18/стр. 68)

Който е дошъл на Земята да се учи, ще опита и сладките, и горчивите бонбони… От сладкия бонбон той изучава едно нещо, от горчивия – друго.

(14/стр. 4)

Горчивината е специалист в известна област. Има горчивини, които играят роля на учител, на лекар, на акордьор… Без горчивини ученикът не може да напредва. Без горчивини човек не може да се лекува. (14/стр. 4, 5)

…Като кажа, че съм Любов, разбирам пълна торба. Като кажат „безлюбие“, разбирам празна торба… Вие в пълната торба ще опитате каква е Божията Истина. В празната торба… вие ще опитате какво нещо е Божията Мъдрост. (60/стр. 97, 98)

Всички условия се дават за развитие

Всички условия на Земята, колкото и да са лоши, и добрите, и лошите условия – това са възможности за постижения, за каквито и да е постижения. Без тези лоши и добри условия при сегашните обстоятелства вие не може да постигнете нищо. (30/стр. 64)

Казвате: „Лоши са условията“. Лошите условия се дават на добрите хора, за да изкарат нещо. Доб­рите условия се дават на обикновените хора, които нищо няма да изкарат. (33/стр. 82)

Най-неблагоприятните условия, това са една хубава вътрешна възможност за добро. (1/стр. 222)

И при благоприятните, и при неблагоприятните условия на живота човек еднакво се учи. При неблагоприятните условия той изучава закона на смаляването, а при благоприятните – закона на увеличаването. (61/стр. 284)

Като е дошъл на Земята, човек все трябва да бъде лишен от нещо, да му недостига нещо. Това, което му недостига, ще бъде подтик в живота му. Недоволството е необходим елемент в човешкия живот, както и в цялата Природа. (42/стр. 100)

Благодарение на вътрешното недоволство човек има условия да минава от една форма в друга като фази на живота и да се развива. (57/стр. 80)

…Ако момата не беше грозна, никога не би се молила на Бога да я направи красива. Чрез грозотата тя развива в себе си ценни качества, които не би могла да развие при красотата. (57/стр. 78)

Животът и на най-големия грешник има по-доб­ри условия за развиване от тоя на Ангелите. Какво ще кажете на това? Един Ангел, за да се повдигне на по-високо стъпало, трябва да слезе на Земята, да мине през големи страдания и мъчнотии. (26/стр. 251)

Казвате: „Да сме Ангели!“. Ангелите пък се стремят към условията на човешкия живот. Те с готовност биха сменили своя живот с вашия, за да изпитат най-големите страдания, но Божественият закон не им позволява това. Привилегия е за един Ангел да слезе на Земята в плът. (26/стр. 251, 252)

…Страданията в света са турени намясто. В духовния свят, ако вие не страдате, не може да растете. (48/стр. 239)

Онова щастливо зърно в хамбара, колкото и щастливо да е, което пожелае да се прослави, да излезе вън в света, непременно трябва да умре. И ако то не умре, ако не пострада, то не може да расте, не може да има живот в себе си. (62/стр. 113, 114)

Едно житено зърно, което не е сято, в хамбара стои, иска да стане нещо, седи там, няма условия. Онова, посятото на нивата, има мъчнотии и страда, но то расте. Та казвам: Ако искате вашият живот да бъде щастлив, то трябва да бъдете в Божествения хамбар… Но тъй както сте на Земята, понеже сте на нивата, непременно, за да се развие вашето съзнание, са необходими тия страдания като един вътрешен подтик. (62/стр. 13)

…Не разбирате смисъла на този, вътрешния подтик. Хилядите страдания и противоречия в живота, това са все подтици, [с] които Господ иска да ви избави от туй застояло състояние. (62/стр. 13)

Когато нашите идеи не срещат никакво съпротивление по пътя си, те не могат да израснат… Страданията са естествени съпротивления, при които животът може да расте и да се развива правилно… Който не може да използва страданията и скърбите в своя живот, в него нищо не може да израсте.

(10/стр. 15, 16)

Външните и вътрешните противодействия не подразбират лоши условия. Великите хора са имали големи спънки и противодействия, но чрез тях те са расли и са се развивали. Без мъчнотии и страдания няма растене, няма условия за развитие. (61/стр. 287)

Лошите условия и препятствия в живота помагат за развиване на Благородното и Възвишеното в човека. Те стават причина да напуснете стария живот и да влезете в Новия. (61/стр. 287)

…Има случаи, когато човешката Душа минава от едно състояние в друго. При преминаване на тия състояния в съзнанието на човека временно настава мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото съзнание, в Любовта, в която има Светлина и Радост. Необходимо е човек да премине през тия промеждутъчни състояния като условия за неговото повдигане. (41/стр. 203)

Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате от едно състояние на съзнанието в друго. Това преминаване от човешкото съзнание в Божественото винаги носи нещо ново. (41/стр. 203, 204)

Когато минава от едно състояние в друго, човек неизбежно преживява вътрешни страдания. Докато страда, той има условия да се развива; няма ли страдания, той остава на едно и също място, в него не се забелязва никакво движение. Благодарете за промените, които стават във вас, понеже са път на движение и развитие. (37/стр. 164)

Защо идат противоречията? Те са допуснати като условия за развитие. Без противоречия, без добро и зло човешкият ум не може да се развива. (26/стр. 53)

Като се увеличат противоречията, мъчнотиите и страданията, хората мислят, че това е лошо, но то е един успех, понеже се издигаш високо… (18/стр. 469)

…Противодействащите сили в нашия организъм помагат за растенето ни. Когато се яви във вас едно противодействие или противоречие, трябва да знаете, че то е в реда на нещата. Ето защо и във вашето растене непременно трябва да има противоречия – щом няма противоречия, всяко растене престава… Някой иска да спре противоречията; може да ги спре, но ще спре и развитието си. (1/стр. 477, 478)

Вие често се питате и не може да си обясните защо има борба между плътта и Духа. Това не е борба – мнозина се мамят – това е един закон, необходим за развитието на човешката Душа.

(58/стр. 164, 165)

Без катастрофа човек не би могъл да попадне при Новите условия на живота. (14/стр. 146)

Препятствията, несгодите и несполуките са нужни

…Прогресивната Любов и Вяра всякога на пътя си имат грамадни препятствия. Хубаво е, че те имат препятствия. Без препятствия Любовта не може да се прояви. Без препятствие не може да се прояви и Вярата. (13/стр. 385)

Господ казва:

Не считайте мъчнотиите в живота за наказание! Те са бичът на благословението.

Не считайте несгодите в живота за наказание! Те са подтик към повдигане.

Не считайте нещастията в живота за наказание! Те са целителен балсам в Ръката, Която повдига.

(2/стр. 36)

Когато всичко ти протече напред, когато ти потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност. Всяко добро начинание се предшества от тъмнота и противоречия. Защото, като дойде Божествената Светлина, нашата светлина потъмнява и вече се намираме в тъмнота. (18/стр. 33)

Човешките слабости са условия за проява на Душата. Когато Душата се намери в ограничителни условия, тя започва да се лута натук-натам, както пчелата се блъска в затворения прозорец на някоя стая, докато се освободи. Препятствията в света са необходими за прогреса на човека. (36/стр. 47)

Ако някой път се намирате в едно тягостно състояние, това да не ви обезсърчава. При това си състояние вие сте по-близко до Истината, отколкото когато се усещате силен. Апостол Павел, който е окултист, казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен“. Един Дух му казва: „Моята сила се познава само в нищетата“. Когато човек е слаб, само тогава в него може да се прояви Духът. (1/стр. 171, 172)

…Англичаните имат следното изречение: „Пог­решките и неуспехите на хората са благоприятни случаи за проява на Бога“. С други думи казано: там, дето човек скъсва, Бог започва. (41/стр. 171)

Радвайте се, когато обезсърчението дойде при вас. То ви дава възможност като на учен човек да го изследвате, да придобиете нови знания. (61/стр. 119)

Насърченията си имат добрата страна. И обезсърченията, и те си имат добрата страна. Ти трябва да се обезсърчиш, за да получиш нещо от Бога. А пък ти трябва да се насърчиш, за да се прояви Любовта чрез тебе. (13/стр. 548)

Та ако дойде обезсърчение, радвайте се, не малодушествувайте! Даже и най-големи противоречия да се родят в живота ви, нека се родят! Туй са възможности за проявление на Бога. Даже и в дъното на ада да отидете, ще познаете колко е Велик Бог, ще познаете Неговата Любов. (55/лек. 11: стр. 29, 30)

Вие имате някоя голяма буря във вас. Тя иде да подобри вашия живот. Иде сиромашия – това е за ваше добро. Иде болест – то е за ваше добро. Идат някои несгоди – и то е за добро. И доброто е за доб­ро, и злото е за добро. Та всичко, което ви се случва, вярвайте, че е за ваше добро, защото живеете в един свят, дето Любовта царува. (33/стр. 325)

И Писанието казва: „Всичко, което се случва на онзи, който люби Бога, съдейства му за добро“. И тъй, всичко, което ви се случва в света, не считайте, че е лошо. Че ви заболял стомахът, че се явила някаква болест у вас, че сте със скъсани обуща, всичко това е за ваше добро. (56/лек. 9: стр. 34)

Хубаво е някой път да бъдеш със скъсани обуща. Пък някой път е хубаво и да си със скъсани гащи. Виждам някой със скъсани обуща, погледне ме, следя го какво си мисли. Казва си: „Много нещо ще ме научат тия скъсани обуща!“. И прав е този човек. Аз се възхищавам от това разсъждение. Та нима не са скъсани гащите на онази скръбна Душа? Та нима не е скъсана ризата на онази обезсърчена Душа? Скъсана е, и то на колко места. (56/лек. 9: стр. 34)

Само при трудните условия на живота си човек може да се докосне до дрехата на своя Учител и всички несгоди моментално ще изчезнат. (27/стр. 34)

Всички неприятности, които се случват между вас, според Окултната Школа са благо. (3/стр. 7)

Вие седите и сте недоволни от окръжаващата среда, мислите, че еди-кой си е виноват, че те предизвикал. Не е виноват, който написал мъчната книга; виновати сте вие, които не четете да разбирате книгата. Не е виноват, че някой казал някоя обидна дума. Обидната дума, ако знаете как да хванете съдържанието, грамадна енергия има… Една лоша дума ако знаеш как да я хванеш, ще забогатееш.

(62/стр. 345)

В злото, в обидата се крие известно богатство, от което можеш да се ползваш. Ако можеш да извадиш това богатство, ти ще станеш богат. (64/стр. 18, 19)

Някой се оплаква, че паднал. Защо паднал? За да придобие нещо повече… Като падне на земята, човек дава нещо от себе си, но получава от земята два пъти повече енергия. Който е падал, придобива повече от онзи, който никога не е падал. Всяко нещастие, което сполетява човека, носи две печалби.

(14/стр. 178)

Всяко падане си има своя добра страна. Ще ви приведа един пример, който и друг път съм привеждал: един българин, като ходил по работа, изкълчил крака си и другарят му го качва на коня – ще го води на чекръкчия да му поправи крака… Конят по едно време се разритал, хвърлил го във въздуха и той паднал на земята, като си казал: „Не стига, че единият ми крак е счупен, но и другият ще се счупи“. Обаче, когато той станал, изкълченият крак се наместил… Ако срещнете някое препятствие в живота си, това препятствие може да ви намести крака и вие ще се радвате. (1/стр. 61)

Сега онези от вас, които… се занимават с растенията, какво правят, когато забележат, че някои дървета са безплодни или раждат хилави плодове? Наторяват почвата с тор. Следователно, когато почвата е бедна, тя трябва да се натори, за да се реализират някои ваши желания, мисли, идеи. За да стане това наторяване, непременно трябва да имате една несполука. Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, оттам ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после – в самосъзнанието, дето ще се реализира и ще донесе радостта, която чакате. Това е един закон, в който няма изключение. (1/стр. 34)

Няма по-хубаво нещо: да опиташ след едно страдание смисъла на несполуките. Може да преживееш такива приятни моменти! …Те са малко, но такъв един момент, едно преживяване на Мир, една Тишина, като че ли човек се разправя с Ангелите, с всички Възвишени същества, и как се подига човек! И такъв един момент струва повече, отколкото всички богатства. (54/стр. 32)

Нещастието е щастие

…Нещастията… Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях. (1/стр. 197)

…И в нещастието има щастие. Че нещастието, то е една руда. Аз наричам нещастието руда, от която търсим да извадим злато. (60/стр. 107)

И до днес вие съжалявате, че сте излезли от Рая. Нещастие е, че сте излезли оттам, но благата, които имате сега – благото на Божията Любов, която се проявява към вас, се дължи на онова нещастие, което ви сполетя в Рая. (18/стр. 256)

Сполетят ли те нещастия, да знаеш, че Господ е обърнал внимание на теб. Не страдаш ли, ти си в опасност. (3/стр. 160)

Ако ти се счупи кракът и това послужи за твоето събуждане – да не живееш в тъмнина, тогава къде е злото? Значи, всяко нещо, което се случи с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието. (18/стр. 459)

Е, ако по някой път в Душата ти дойде една малка тъмнина, това лошо нещо ли е? Ти имаш светлина, радостно ти е на Душата, светло ти е на ума, но мразиш някого и постоянно го носиш в ума си. И тъй както ти е светло, кажеш си: „Аз ще му дам нему!“. Кроиш си разни планове. Е, тази светлина в дадения случай не ти ли пречи? Но дойдат след това големи страдания, скърби и ти забравиш този човек. Питам: Какво нещо са скърбите, страданията? Те са тъмнина, която е дошла специално за тебе. Е, тази тъмнина не е ли едно добро в този случай? Добро е, тя те е оправила в Пътя ти, върнала те е от лошите ти намерения. Кое състояние е по-хубаво сега за тебе? Второто. (55/лек. 10: стр. 19)

Хората казват: „Защо трябва да дойдат нещастия?“. Някой път са необходими нещастията, за да тонират вашия ум в нова посока. (54/стр. 95)

Всички искат да бъдат щастливи. Имат право да бъдат. Но всеки, който избира щастието, за да влезе в щастието, трябва да стане нещастен. Ако ти не станеш нещастен, щастлив не можеш да бъдеш. Защото щастието е някой плод на нещастието. И ти не можеш да намериш щастието, докато не си бил нещастен. (67/стр. 42)

Противоречията са възможности

Противоречията не са нещастие. Те крият в себе си големи блага. Колкото по-големи противоречия има човек, толкова по-големи са условията за неговото развитие. (28/стр. 245)

Защо идат противоречията в живота? За да минете от едно по-ниско в по-високо положение. Без противоречия никой не може да се повдигне.

(64/стр. 263)

И всичките противоречия, които съществуват, те са възможности. (62/стр. 47)

При сегашните условия противоречията трябва да съществуват като една възможност, като един вът­решен стимул за човешката мисъл. Във физичес­кия свят мисълта се развива при противоречия.

(29/лек. 4: стр. 9, 10)

…Всичката философия на нещата седи в това – в противоречията. За да почне едно същество да мис­ли, то трябва да се натъкне на едно противоречие. Че туй е факт, психологически е вярно… Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим. (58/стр. 103)

…Идеите са нещо, което ние трябва да придобием в света. И тия идеи се дават само чрез противоречията. Законът на еволюцията изисква противоречията като една необходимост. (58/стр. 107)

Каквото и да правите, не можете да примирите противоречията. Те са необходимост в човешкия живот. (31/стр. 229)

Че как ще примирите вие противоречията в света? Противоречията не може да ги примириш. …Ти трябва да се примириш с противоречията.

(62/стр. 102)

…Има противоречия, но те не трябва да се примиряват. Справяйте се с противоречията, изучавайте ги, но никога не ги примирявайте. Могат ли бреговете на реката да се примирят? Ако се примирят, водата ще излезе от коритото си и ще залее околността. Природата не позволява да се примиряват противоречията. Реката ще върви в пътя си, а вие ще я изучавате. (61/стр. 284)

…В плода на своя Духовен живот човек ще примири в себе си всички противоречия. А при растенето си той не трябва да примирява противоречията, те са необходими. Това е философия. (1/стр. 478)

Сега това са обяснения за съществените противоречия в света. Те не са противоречия. Това са задачи, с които вие трябва да се справите. Лошите условия, това са задачи… Сиромашията, това е задача. Учението, това е задача. Богатството, това е задача. (62/стр. 31)

Ще кажете, че животът ви е пълен с противоречия. Изкуство е да живееш в противоречия, а не в свят, дето пътищата са гладки. (64/стр. 104)

За пример сега, ако противоречията изчезнат, животът ще стане безсмислен. (62/стр. 74)

…Тия противоречия. Без тях светът не може да съществува. Те представляват условия, чрез които Бог действа между хората. Противоречията са една необходимост за развитието на съвременните хора. (38/стр. 17)

…Божественото работи чрез страданията. Бог работи в противоречията на човешкия живот.

(55/лек. 6: стр. 16)

…Хората се радват, а Бог се весели. Как иде веселието? По закона на Мъдростта… Когато Бог погледне на противоречията, които съществуват в целия Космос, Той се развеселява, защото вижда доброто като плод на всичко това. (41/стр. 124)

Следователно радвайте се за противоречията, които имате и които не можете да разрешите! Оставете Бог да се весели за тях. Когато вие най-много страдате, Господ най-много се весели. Когато най-много се радвате, Господ най-малко се весели… Когато скръбта ви е на върха, тогава Господ работи за вас. Това означава стихът: „И скръбта ви ще се превърне в радост“. (41/стр. 124, 125)

Онзи човек, който разбира Истината, като погледне мъчнотиите, не само да се не смущава, но като погледне на най-големите противоречия, нему е приятно. В най-големите противоречия е скрит Бог. В най-лошите работи е скрит Бог. Ти не Го виждаш, но в най-лошите работи е скрит Господ и Той те опит­ва. Казва: „Какво можеш да направиш?“.

(60/стр. 321)

…Едно противоречие, разумно използвано, дава добри резултати за всички. (61/стр. 285)

Щом дойде Истинската Вяра, ще дойде и неверието, а с това и противоречието в живота. Там, дето има противоречия, животът е започнал. Това е един признак, по който се познава, че Истинският живот на ученика е започнал. Няма ли противоречие, вие сте далеч от Истината. Това е закон за Земята, но това противоречие не трябва да става спънка за вас, които искате да се учите. (3/стр. 24)

Противоречията, които Разумният свят внася в човека, оправят Пътя му, но не го объркват.

(49/стр. 27)

…Способният ученик намира Правия Път чрез противоречията в живота. (43/стр. 53)

Вие можете да познаете своя Учител само тогава, когато се намерите в голямо затруднение, в голямо противоречие, когато никой друг не може да ви помогне. Същото се отнася и до Бога. Човек може да познае Бога само в големите противоречия на своя живот. (50/стр. 139)

Като се натъкват на противоречия, съвременните хора се запитват какъв е техният смисъл в живота. Те не подозират, че в противоречията, в страданията се крият възможности и условия за познаване на Бога. (50/стр. 139)

Помнете и следното правило: хора, които имат най-големи противоречия в живота си, са най-силни. Силните хора имат най-големи спънки. Колкото по-големи мъчнотии имате в живота си, това показва, че Природата към вас е по-снизходителна.

(1/стр. 478, 479)

„Ама големи противоречия имам!“ Великите работи стават при големи противоречия. (14/стр. 195)

В света има един език. Аз го наричам език на учените хора… Този език осмисля нещата. Когато при този език се наберат най-големите Мъдреци и умни хора, те в най-големите противоречия виждат най-голямата Божия Мъдрост. (13/стр. 355)

От всичките противоречия, които сега виждате, Бог ще извади скъпоценни камъни. (24/стр. 105)

Мъчнотиите са благо

Сегашните мъчнотии са предшественици на нещо Велико в света. (56/лек. 3: стр. 31)

Не се оплаквайте от мъчнотиите си, но вижте какво богатство се крие в тях и го използвайте.

(43/стр. 99)

Умният човек започва с мъчнотиите в живота. Те представят най-добрия материал за съграждане на човешкия характер. (46/стр. 140)

Тези мъчнотии, които имате, са необходими за уякчаване на вашия Дух. Ако в света няма известни налягания, никаква работа не можете да извършите. (56/лек. 14: стр. 24)

Тези, разумните деца, човешките, искат война да няма, мъчнотии да няма, скръб да няма. То е заб­луждение. Значи, онази къщница, която меси хляба, да не си оцапа ръцете. Какъв хляб ще има? Онзи земеделец, който не се окалва на нивата, какво ще изкара? Онзи, който не носи мотика да копае, какво ще направи? (51/стр. 155)

Мнозина мислят, че ако приемат Новите идеи, ще прекарат живота си леко, без мъчнотии. Вярно е това, но лекият, приятният живот ще бъде накрая, а в началото всички ще минат през големи мъчнотии и страдания. Това не трябва да ви плаши. Знайте, че колкото по-големи са мъчнотиите ви, толкова по-големи постижения ви чакат. (61/стр. 10)

Това е Новата философия на живота, според която човек може да намери Истинския Път само във време на мъчнотии. (46/стр. 145)

И когато Павел се оплакал, че имал трън в плът­та си, Господ му казал: „Доста ти е Моята благодат. С него може повече да работиш“. И Павел казва: „Да не би да се възгордея, този трън ми е оставен да разсъждавам правилно“. И сам Павел съзнал тази необходимост. (58/стр. 92, 93)

…Животното не мисли; не че няма ум, но не мис­ли. Единственото същество, което мисли, то е човекът. И като мисли, прави разлика между доброто и злото. И изпитанието Бог даде на човека по кой път? Вие казвате: „Пък не можеше ли без това изпитание? Отде се намери това изпитание?“… Вие нямате никаква философия, не разбирате нещата. Щом се даде правото на човека да мисли, ще дойде изпитание да направи разлика между бяло и черно.

(62/стр. 208)

Мислите ли, че мъчнотиите в живота раждат някакво зло? Не, в мъчнотиите няма никакво зло. От това място, дето се явяват мъчнотиите, оттам започва и всичката наука. (1/стр. 192)

…Човек… Дойде ли недоволството, той трябва да се справи с него, да го изучи и да извади някаква поука. Във всяка мъчнотия, във всяко изпитание се крие нещо добро, което един ден ще даде резултати. (61/стр. 223)

Всички изпити, които ви се случват съзнателно, са едно благо… Това е една вътрешна опитност. Много мъчно е да се разбере това. (67/стр. 87)

…Мъчнотиите не са лош признак – това са плюсове за вас. Онзи човек, който има мъчнотии, спрямо него Природата е по-благосклонна, отколкото спрямо човека, който няма мъчнотии. Такъв е Великият закон. (1/стр. 302)

Щом Провидението ви е поставило в отношения с човек, когото не обичате, то има предвид придобиване на някакво благо за самите вас. Вие трябва да издържите това положение… (52/стр. 9)

В мъчнотиите човек ще научи законите, по които се придобиват благата на живота. (40/стр. 176)

По естество човек е весел, но трябва да прилага веселието си при мъчнотиите, а не дето не трябва.

(61/стр. 212)

Все трябва да се намери човек при някаква мъч­нотия, за да се осмислят работите му. Мъчнотията е такова нещо, което събужда в човека мисъл.

(46/стр. 136)

Казвам на учениците: Когато казват нещо лошо заради вас, тогава вие сте на Пътя. И съвременните механици казват: „Там, дето няма налягане, противодействие, не може да има движение“. Ако вие поставите един съвременен трен*** на една гладка площ, неговите колела ще се въртят на едно място, но движение няма да има. Той ще се върти все около себе си. И тия механици се домогват до известни цели: пущат по малко пясък на тия колелета, за да може да поемат напред. Казва някой: „Защо са тези мъчнотии?“. Казвам: Трябва да ви турнат пред колелетата малко пясък, за да може да почнете да се движите. (58/стр. 80, 81)

Всяка мъчнотия е пясъкът под колелото на вашия живот, което се е спряло някъде и не върви. Бог туря пясък на пътя ви да подеме колелото и да продължи пътя си. (13/стр. 256, 257)

Мъчнотиите не трябва да се убиват, но да се прев­ръщат в динамическа сила. Умният човек с Ра­зумността си превръща мъчнотиите си в динамичес­ка сила, която впряга на работа. (27/стр. 220)

Ще кажете, че не можете да постигнете всичко. Така е, през затворена врата не може да минеш, но ще потърсиш ключа да си отвориш. Ще си отвориш и ще влезеш… Мъчнотията е пособие, ключ, който ще те научи как да отваряш и затваряш. (16/стр. 13)

Ние разбираме човек да страда, но да разреши един велик въпрос в света. Бог, като е допуснал всички мъчнотии, дал е и тяхното разрешение. Няма мъчнотия, която да няма разрешение. (18/стр. 469)

Мъчнотията – това е едно налягане, което може да ти даде разширение. Защото мъчнотията ти дава задача и ако нямаш тази задача, няма да имаш тази опитност и няма да имаш случай да я разрешаваш.

(18/стр. 452)

…Мъчнотиите, които сега имате, това са известни задачи… Ако в живота си нямахте мъчнотии, нищо не можехте да научите. Ако на учениците, които отиват на училище, им дават все разрешени задачи, какво щяха да научат? (5/стр. 23)

Първото ограничение в живота е кръгът… Когато се намери пред известна мъчнотия, човек се затваря в кръг. За да се справи с тази мъчнотия, той трябва да дойде до центъра на кръга, до най-трудните условия и оттам да започне да възлиза нагоре.

(11/стр. 95, 96)

…При най-големите подозрения, при най-големите страдания, при най-големите мъчнотии вие сте най-близо до Царството Божие, вие сте близо да разрешите задачата. И когато учението е най-мъчно за ученика, той е най-близо до своето решение… (58/стр. 140)

…Когато човек дойде до положение да не може повече да издържа, той се намира пред прага на Реалността. (57/стр. 93)

Забелязано е, че след най-голямото благословение ще дойде най-голямата мъчнотия. И обратно, след най-голямата мъчнотия иде най-голямата радост. За да не губи радостта си, човек трябва да вземе предпазителни мерки. (25/стр. 380)

…Искаш да учиш, да се занимаваш по някой въп­рос, но дойде някоя мъчнотия и си казваш, че не можеш да учиш. А това, което почувстваш чрез това страдание, е много по-важно и по-добро, отколкото онова, което си седнал да заучаваш. (18/стр. 467)

„Какво да правим с мъчнотиите, които имаме?“ Първо ще измените възгледа си за тях и ще знаете, че те са благословение за ученика. Той може да бъде герой само когато има мъчнотии. (37/стр. 218)

…Христос… Той е казал на учениците Си: „Който иска да придобие Вечния Живот, нека дигне кръста си и Ме последва“… Кръстът, това са мъчнотиите, страданията в живота. Затова всяка мъчнотия, дигната навреме, не е мъчнотия. Тя отслабва, стопява се и у човека остава една малка радост. (29/лек. 5: стр. 24)

Болестите са възпитателно средство

Защо идат болестите в живота? Като възпитателно средство за хората. Те носят благословение за тях. Болестите носят повече добро, отколкото зло. При сегашните условия на живота, ако нямаше болести, хората щяха да бъдат по-нещастни. Болестите смекчават човешкия характер. (31/стр. 77)

Не се плашете от болестта или от страданието. Те идват при вас да ви научат нещо, да придобиете някаква опитност, да се калите. Като прекарате болестта, …по-силни ще станете. Хората се плашат от болестите и гледат на тях като на зло. Не, болестите са привилегия за човека; привилегия е, когато не можете да ядете и трябва да легнете гладни; привилегия е, когато сте бедни. (41/стр. 111, 112)

Болестите са отлични. Те са едно отлично състояние. Ще кажете: „Как?“. За болестите някой път давам 100 хиляди лева. Някой е намислил да убие някого, хваща го някоя треска или епидемическа болест, наоколо казват: „Горкият човек“. Но тия микроби са донесли едно благословение. Те казват: „Братко, ти имаш много енергия в запас; чакай, дето ще убиваш другите, ние да почерпим малко“. Казвате: „Какво ли е направил?“. Болестта го е спасила от едно лошо състояние. И тъй, болестите съществуват като една спирачка. И като се научат хората да живеят правилно, по закона на Любовта, няма да има никакви болести; беднотия и сиромашия няма да има. (54/стр. 218)

Мнозина говорят за сиромашия и за болести, но ние сами не искаме ни сиромашия, ни болести… Това са задачи. И болестите са задачи, и сиромашията е една задача. Изостанали от миналото неразрешени и сега на съвременните ученици са дадени вие да ги разрешите. Тия задачи са давани на много поколения и са ги оставили неразрешени. И болестите са задачи, и на вас се дават; дали ще ги разрешите, то е въпрос. (62/стр. 8)

…Толстой казва, че след всяко боледуване придобивал известно Прозрение. Той гледа на страданията, на мъчнотиите и на болестите като на Посвещение. (61/стр. 114)

Скръбта е указател на Пътя

…Когато Разумният живот се прояви в света, той носи със себе си скръбта като необходим указател на Пътя. (1/стр. 20)

Скръбта напомня на човека, че е изгубил нещо, и му посочва де е то. Ако се намираш в трудно положение, скръбта ще ти помогне да излезеш оттам… Ти ще намериш загубеното само при голяма вът­решна скръб – това е истинската скръб. (9/стр. 360)

Има скръб реална, има скръб нереална… Само реалната, действителната скръб има цена. Тя се среща много рядко в живота. В това отношение Невидимият свят постоянно изпраща експедиции от Ангели на Земята да намерят истинската скръб. Като я намерят, те я занасят на Небето като някаква рядкост. (38/стр. 233)

Няма по-хубава форма за тъгата на Душата от скръбта. Нашата скръб е представена на Небето в много красиво лице. Когато някой човек скърби и плаче на Земята, в Небето той е много красив.

(38/стр. 54)

Скърбите са една необходимост за нашето повдигане. Те са необходимост за нашето облагородяване. Без страдание ние не можем да разберем Божественото в живота. (24/стр. 120)

И сега вие ме запитвате: „Защо са скърбите?“. Казвам: Скръбта е един Велик метод за разбиране Великата Истина в света. И всички Велики Учители, всички Светии, всички Пророци, всички учени са минали през училището на скръбта и станаха хора.

(56/лек. 3: стр. 30)

Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо Красиво, Велико, обвито в мантията на скръбта.

(56/лек. 6: стр. 30)

Та ако хората мислят, че светът е нещастен и имало някаква космическа скръб, то скръбта не е нещастие за мен. Скръбта, това е първата дреха на щастието. Човек, който не е носил дрехата на скръбта, той щастлив не може да бъде. Само че, за да носиш дрехата на скръбта, трябва да бъдеш здрав. Ако ти си болен, тази, хубавата дреха, ще ти причини само ред страдания на тебе. (33/стр. 8)

По някой път вие сте натоварени с голяма скръб, казвате: „Голям товар имам“. Щом можете да го носите, вие сте силен. Щом имате голяма скръб, значи са ви намерили за силен и са ви натоварили.

(62/стр. 132)

Скърбите и радостите
са музиката на живота

…Разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на радост и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате. Скръбта, това е едно от Великите условия в живота. Няма по-велико благо от скръбта, затова тя предшества радостта.

(1/стр. 9)

Животът носи радости, но същевременно носи и страдания. Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията като необходими условия за развитието му. (63/стр. 120, 121)

…Вие често се питате защо са страданията в света. Казвам: Страданията, това са корените на живота. Защо са радостите? Радостите са клонищата на живота. Сега, ако вие нямате тези корени и ако нямате клонищата, върху вас не могат да израснат листата и пъпките на живота. И плод не може да даде това растение. (67/стр. 47)

Любовта не може да говори прямо на сегашния човек. Следователно Любовта говори на човека само по един начин – чрез живота. В живота пък има движение, затова животът говори на човека по два начина: чрез езика на Земята и чрез езика на Слънцето. Езикът на Земята е наречен език на страданията, а езикът на Слънцето е наречен език на радостите. (56/лек. 1: стр. 11)

Казват някои: „Що са страданията?“. Страданията, това е езикът на Земята, езикът на живота. Животът казва на човека така: „Да ме разберете, трябва да изучавате моя пръв език на страданията, а след туй – езика на радостите“. (56/лек. 1: стр. 11)

Щом страдаш, Любовта те е посетила. Щом се радваш, Любовта те е посетила. Те са двата принципа на Любовта. Ако разбираш страданията, то е Бог. Страданието, както и радостта са посещение на Любовта. Страданието е начало на нещата, а пък радостта е краят на нещата. (67/стр. 146, 147)

Първо трябва да дойде страданието, за да отвори място на радостта. Първо трябва да оберат човека, да отнемат от него всичко непотребно, за да се отвори място за Божието Благословение. (49/стр. 48)

Само скърбите раждат радостите. Такъв е законът в духовния свят – обратен на този във физичес­кия свят. (55/лек. 32: стр. 25)

Някои казват, че може да се живее и без страдания. И без страдания може, но човек ще бъде лишен от радостите. Страданията и скърбите заедно представят музиката на живота. (50/стр. 121)

Единственото нещо в живота, което създава най-красивата музика, е скръбта. Когато човек скърби, той мисли, а мисълта създава музиката в него.

(38/стр. 53)

И действително скръбта е създала истинската музика и поезия в живота; тя е създала дълбочина в музиката, дълбочина в поезията. Коя скръб създава дълбочина в музиката? Скръбта на Възвишените същества. Те не скърбят за себе си. Тяхната скръб е велика, благородна и буди Възвишената мисъл.

(38/стр. 54)

Като дойде скръбта, зарадвай се, че чрез нея идваш до Правата мисъл. Всяка радост е плод на една Права мисъл. (18/стр. 199)

Доброто се ражда всякога в скръбните хора. Туй трябва да знаете! Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова[та] скръб именно се ражда Великото Божие добро. Затова и светът скърби.

(55/лек. 32: стр. 26)

Защо е скръбта? За да се роди доброто. Защо е радостта? Радостта ражда Светата Божия мисъл. „Защо се радвам?“ За да се роди Божията мисъл в тебе. (55/лек. 32: стр. 26)

И тогава доброто и мисълта, съединени заедно, скръбта и радостта, съединени заедно, дават израз на Великия Божествен живот, а този живот е Безсмъртието на човека. Когато ние разберем тези две фази и ги усвоим, ще бъдем Безсмъртни.

(55/лек. 32: стр. 27)

Та казвам: Страданията, които ние претърпяваме някой път, те са едно благо за света. А пък радостите, които ние чувстваме някой път, те са едно блаженство за света. Едните са благо, а другите са блаженство. Така че от страданията произтича благото в света! А пък от щастието ни – блаженството! Така че нека да се радваме в единия и в другия случай. Има добри последствия. Като страдат хората, то е наше благо, а като стават щастливи, то е наше блаженство. (30/стр. 74)

Що е животът? Животът носи радости и скърби за човешката Душа. Какво носят скърбите? Опитности. Какво носи опитността? Знание. Какво носи знанието? Сила. Какво носи силата? Възможности човек да направи това, което иска и което мисли. Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания. Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта. (38/стр. 87, 88)

Казвате: „Не може ли без скърби в живота?“. Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта. Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта.

(38/стр. 88)

И когато скърбите, и когато се радвате, Господ знае, че ще придобиете нещо хубаво. От Божествено гледище между скръбта и радостта няма разлика.

(21/стр. 247)

Страданията и радостите на тялото образуват най-простия материал, от който сърцето съгражда своите добродетели… Не страдате ли и не се ли радвате, сърцето не може да създава добродетели; нямате ли добродетели, вашият Дух не може да прояви своята мощна сила – това е естественият ред на нещата. (1/стр. 375)

Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия Висши Интелигентни Същества в нас. Ние по причина на болката, която изживяваме при страданията, не схващаме техния дълбок вътрешен смисъл, а се спираме само върху негативната им страна. Когато тия Същества завършат своята работа, в нас се явява известна радост. Това е закон, абсолютно верен, който вие сами ще проверите.

(1/стр. 201)

Когато вие почвате да страдате в живота, тогава вие почвате да живеете. В страданието е животът. А в радостта ще разбирате началото на живота. А сегашните хора, те се радват на това, на което не трябва да се радват, а скръбта, която носи живот, те отричат скръбта. (13/стр. 59, 60)

Страданията, които ми се причиняват, скръбта за мене не важи, а онова, което скръбта носи – мене това ме интересува. Не радостта. Онова, което радостта ще внесе в моето развитие – то е радост заради мене. Което скръбта ще донесе – то е радост заради мене. Това ме радва, не външната привидност. (13/стр. 60)

Та дълбокият смисъл е онова, което вътре се развива. Ако една скръб може да разгадаете какво може да донесе, то тази скръб е полезна. Същото е и за радостта. (13/стр. 60)

И тогава казвам тъй: Ако не знаеш защо страдаш и не знаеш защо се радваш, ти си един престъпник. Максима е това. Ако знаеш защо се радваш и защо скърбиш, ти си един праведник и в единия, и в другия случай. Значи, ти се радваш. (13/стр. 60)

Ако сте радостни, Природата ще бъде щедра към вас и ще ви даде всичко, каквото искате. Ако сте скръбни, Природата ще се затвори за вас. Обаче за нея не важи дали сте радостни, или скръбни. Важно е да научите нещо. За Природата скръбта и радостта са две състояния, еднакво важни и необходими. (15/стр. 159, 160)

Щом е дошъл на Земята, човек неизбежно ще страда и ще се радва. Ако знае смисъла на радостите и страданията, той ще се радва и в двата случая.

(35/стр. 168)

…Има разумни страдания, които трябва да се приемат по същия начин, както се приемат и радос­тите. За нас страданията и радостите трябва да бъдат еднакво приети. Дойде ли една радост, благодарете на Бога. Дойде ли едно страдание, пак благодарете на Бога. Правите ли разлика между радостите и страданията, като приемате първите с благодарност, а вторите с недоволство, това показва, че вие не разбирате Великия Божи Закон. Разумните страдания идат от Господа. Трябва ли тогава да се оплаквате, че Господ ви изпраща страдания? (59/стр. 100)

Закон е: Когато един страда, друг някой се радва; когато един се радва, друг някой страда… Ето защо, когато страдате, знайте, че в този момент друг някой се радва. Когато се радвате, в същия момент някой страда. При това положение радостите и страданията са на мястото си. Обаче, ако човек мисли, че радостите и скърбите му са само за него, той е на крив път. (35/стр. 168, 169)

…В Природата съществува следният закон: върху всяка скръб някъде в Духовния свят се повдига едно велико желание. Значи, в дадения момент вашата скръб служи за създаване на едно благородно чувство някъде. И вие трябва да се радвате на тази велика мисъл, на това велико желание или чувство, което се гради върху вашата скръб. След време тази велика мисъл, която се е съградила върху вашата скръб и вашите страдания, ще ви се отплати – тя ви познава и ще ви помогне. И тогава скръбта ви ще се превърне в радост. (1/стр. 424)

Запомнете едно нещо: Нека бъдат Божиите стъпки благословени в нашите страдания и в нашите радости! (67/стр. 152)

Сълзите са изворите на живота

Сълзите показват, че изворите на живота са започнали да бликат. Блажени онези, на които изворите на живота никога не пресъхват. Ще кажете: „И таз добра!“. Да, така е. Най-дълбоките въздишки са създали най-благородни и възвишени чувства. Най-хубавият език на Земята е скръбта. (38/стр. 21)

Някой път лицето ви ще се проточи, сълзи ще потекат. Ние не искаме човек да изсъхне съвсем. Че аз на сълзите именно се радвам – като плаче някой, аз се радвам тъй, както се радвам на един извор, от който постоянно блика, извира чиста кристална вода. Някой казва: „Не съжаляваш ли тази сестра, като плаче?“. Казвам: Тя е отлична сестричка, аз се радвам, че тя плаче. Аз съжалявам онази сестра, която не може да плаче. Казва ми някой: „Тя страда много!“. Още повече се радвам, тази сестра е много положителна – това са ония творчески сили в нея, които градят, тя има голям капитал. Ние облажаваме онези, които плачат; ние облажаваме онези, които страдат – тъй седи законът. (1/стр. 350)

Мнозина питат: „Защо хората плачат?“. Плачът е признак на живот. Живите хора само плачат. Животът се изразява с плач. Плачете, докато сте живи, докато имате живот в себе си! Невъзможно и страшно е да плаче мъртвият човек. (20/стр. 24)

Един художник излага гениална картина и всички се възхищават от нея, но хората не знаят една малка Тайна, а именно, че художникът е минал през голяма вътрешна криза, проливал е четири реда сълзи и в най-голямата тъмнина е проблеснала, родила се е в него идеята за тази картина. (18/стр. 479)

Страданията са особена привилегия

Човек трябва да разгадае Тайните на страданията, да научи защо страда. Трябва да счита, че засега едно страдание е особена привилегия и щастие.

(18/стр. 468)

…Всеки може да носи своите страдания като част от общите страдания и да се радва за привилегията, която му е дадена. Привилегия е за човека да страда. Чрез страданията той вижда, че е предпочетен. (61/стр. 17)

Засега вие сте в тази фаза на живота, когато страданията идват върху ви, но те са едно незаменимо благо за вас. (1/стр. 375)

Не избягвайте страданията, но се ползвайте от тях. Всяко страдание крие някакво благо в себе си – гледайте да не изпуснете това благо. (61/стр. 14)

Ако ти разбираш, че в страданията се крие едно Божествено благо и че Божият Дух ти говори чрез тях, няма да се мине много време и за тебе ще дойде такова благо, което никой не може да ти отнеме.

(56/лек. 21: стр. 19)

Под думите скръб, страдание аз разбирам само това, при което може да се роди нещо велико.

(46/стр. 136)

И на Земята страданията са хиляди пъти по-добре, отколкото задоволствата, които имате. Най-малко два пъти са по-добре страданията, отколкото някое щастие. (62/стр. 114)

Съществата от Невидимия свят биха дали милиони, за да имат опитността на Земята, а хората считат страданията за излишни. Страданията са една опитност, една форма, чрез която трябва да се предаде една Истина. (18/стр. 67)

Ще знаеш, че каквото ти се случи, всичко това е, за да се разшири твоята Душа. Някой път вие ми казвате: „Не виждаш ли нашите страдания?“. Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво. (55/лек. 7: стр. 32)

Знайте, че малката мъчнотия, малкото страдание е отдушник за вас. Не запушвайте отдушника си, за да не си създадете по-голямо зло. Освободите ли се от страданията и мъчнотиите си преждевременно, вие ще запушите отдушника на своя живот. Затворите ли този отдушник, вие сами се излагате на смърт. (63/стр. 46, 47)

…Казвате: „Много страдаме!“. Пазете се от това заблуждение да мислите, че страданията са зло – страданията са най-великият плюс в света. Помнете това нещо: всички страдания носят големи блага. Щом ви дойде едно страдание, зарадвайте се в Душата си, усмихнете му се. Туй може да проверите в себе си – всяко страдание носи голямо благо.

(1/стр. 464)

…Страданията в живота са едно велико благо за човека. Радостите в живота, които човек има, са едно голямо нещастие за човека. Може да не вярвате. Дали вярвате, или не вярвате, мене това не ме интересува – мене ме интересува Истината. (24/стр. 46)

Страданията показват, че ние сме на Правия Път. Щом страдате, бъдете сигурни, че се намирате на Правия Път. Но престанеш ли да страдаш на Земята, тогава може да се разколебаеш. (5/стр. 86)

Какво представят страданията? Път към Царството Божие. (64/стр. 12)

Ние трябва да влезем във връзка с Любовта… Тя иде чрез закона на страданието. Страданието е първото запознаване с Любовта. (51/стр. 97)

При всяко едно страдание, при всяка една мъч­нотия имаме условие да разберем Божията Любов. Не само да разбираме, но да проявим Любовта.

(51/стр. 162)

Ние вярваме, че един човек страда много, ако плаче и вика. Не е тъй. Дълбоките страдания на човешката Душа не могат да се изразят с викане. Дълбоките реки шум не правят, малките рекички много шум правят. (55/лек. 9: стр. 16)

Невидимият свят има особено мнение за човек, който се страхува от страдания. Той е далеч от Истината. (52/стр. 107)

Страдание, в което ти не можеш да приложиш Любовта, то не е страдание, то е мъчение. Страданието е Любовта… И Любовта ще те научи.

(62/стр. 406)

Единственото Същество, Което страда – това е Бог. Ние се мъчим, гневим. …Ние казваме: „Слабо същество е онова, което страда“. То е силното в света. Това, което не страда, е слабо същество. Онова, което страда, то е силното в света. Онова, което не страда, то е слабото. Дотогава, докато ние страдаме, ние сме силни. (48/стр. 354)

Човек може да бъде щастлив и в своите страдания. Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране. (33/стр. 60)

Всяко страдание е тежко, докато не се разбира. Щом се разбере, то се превръща в благо. (25/стр. 296)

Когато разбереш Божиите пътища, страданието ще стане много приятно. Като го видиш, ще му се зарадваш. (62/стр. 406)

Днес всички хора се оплакват от страданията си, защото не разбират техния смисъл. Те не знаят, че в страданията се крият блага, каквито другаде мъчно могат да се намерят. За да извлече благата, които се съдържат в страданията, човек трябва да бъде маг. (43/стр. 272)

Лесно е да се каже, че човек трябва да носи страданията си, но важно е да знае как да ги носи. Страданието не е нищо друго освен малко дете, което носиш на гърба си, докато порасне. Щом порасне, ти ще го свалиш от гърба си и ще го оставиш на земята свободно да се движи. Като израсне и стане на 21 година, ще ходиш рамо до рамо с него, ще се разговаряте приятелски. Като се умориш, ще се качиш на гърба му да те носи. Както ти си носил страданието на гърба си, така и то ще те носи. Като те носи на гърба си, ще те учи, ще ти обяснява защо идат страданията в света. (35/стр. 170)

Страданието е един Ангел с работни дрехи. Страданието ще те заобиколи с един кръг, за да не те подчинят и да те оставят на мира низшите, тъмни същества, които се навъртат около теб. При страданието ти повдигаш съзнанието си и така се освобождаваш. (18/стр. 464)

Човек, който страда, е на по-високо място. А който се радва, е на по-ниско място, в долината. Лошите хора избягват да се качват на високите места. Те все гледат да бъдат долу, защото низшите същес­тва, които са в тях, не могат да издържат горе и ще трябва да ги оставят. (18/стр. 24)

Помни: Като страдаш, ти правиш услуга някому. Като страдаш, Природата взима от тебе нещо и го дава другиму. В случая ти си онова същество, от което се взима нещо. Това, което се взима от тебе, за да се даде на друг, носи твоето щастие. …Зад всяко страдание се крие известно благо. (16/стр. 79)

Има някои от вас, за които, като влязоха в Школата, започнаха разумните страдания. Те казват: „Значи, тази работа не е за нас“. Ами тогава коя работа е за вас? По-лека работа за човека от страданието няма. За страданието не се изискват никакви разноски – няма да му наемеш отделна стая, то ще живее с тебе заедно. То казва: „Аз съм от благородните, ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш за мене, аз съм много скромно“. (9/стр. 51)

…Много добро намерение има страданието. Някой път, като го накарат да те бие, то удря, но удря с Любов. (18/стр. 464)

Въпрос: „Трябва ли да причиняваме страдания на другите?“.

Не им причинявайте, но не ги лишавайте от техните страдания. Защото, ако ги лишите от страданията им, тогава именно ще им причините страдания. Защо? Щом премахнете онова страдание, което Природата им е дала, вие ги лишавате от техните необходими естествени страдания, а им причинявате други изкуствени страдания. (9/стр. 51)

Страданията – това е материал, от който се гради човешкото щастие. Без страдание не може да се гради. (66/стр. 86)

Не са важни радостите в живота, но важни са мъчнотиите и страданията, с които трябва да се справяме. Страданията носят щастието на човека. Като не разбират философията на страданията, хората бягат от тях, не искат да страдат. Ако Бог, Който е Велик, Мощен, намираше, че може без страдания, Той би създал един свят без страдания.

(65/стр. 14)

Що се отнася до страданията, каквото и да правите, те са неизбежни. За да се реализира една идея или едно желание, те непременно трябва да минат през страдания, през чука и наковалнята. (28/стр. 84)

Житното зърно ще се откаже от своята свобода в хамбара и ще влезе в почвата, в условията на ограниченията, но после ще добие по-голяма свобода, двойно по-голяма свобода. Всеки човек, който минава през страдания, свободата му всякога се увеличава. (66/стр. 122)

Днес хората не разбират страданията. Страданията са предисловие на един Вечен Хармоничен живот. (56/лек. 21: стр. 19)

Когато влезете в Реалния, в Неизменния живот, страданията ще изчезнат. И да имате страдания, те ще ви причиняват радост. (26/стр. 267)

Когато човек влезе в Новия живот, първата му работа е да погледне към раните на ръцете си като свидетелство на разпятието, през което е минал… Новият живот излиза от раните, през които са минали гвоздеите. (63/стр. 352)

Страданията са Велика
Божествена наука

Съвременните хора изучават Божествения Език, без да съзнават това. Всяко страдание представя една от буквите на Великата Божествена азбука.

(23/стр. 24)

Страданията представляват една Велика Божествена наука. Без страдания човек не може да се научи. Туй трябва да имате като правило. Всякога знанието е свързано със страдания. (56/лек. 14: стр. 19)

Човек трябва да благодари, че е минавал и минава през страдания, защото те представят перо, с което той пише придобитите знания и опитности. Без страдания няма наука, няма знания и опитнос­ти, няма живот. (43/стр. 272)

Някой път имаш голямо страдание, много плащаш, но опитността, която добиваш, струва повече. Добиваш знание, което струва твърде много. Тази опитност влиза като златна нишка в процеса на твоето развитие и изиграва своята работа. (18/стр. 468)

Страданията, от какъвто характер и да са, заставят човека да мисли. Те са създали днешната култура, философия, поезия, наука… (26/стр. 68)

Най-първо човек трябва да има разположение на чувствата си… Човек трябва да си ляга с разположение, да става с разположение, да яде с разположение. Аз не казвам, че човек трябва да мисли с разположение на чувствата си. При мисълта законът е обратен. Мисълта не се проявява при разположение на Духа. Най-хубавата мисъл се проявява при обратния закон… Скърбите и страданията са Божествените рала, които разорават почвата и създават благоприятни условия да поникнат Божествените семена на Добродетелта. Само така се ражда мисълта. (55/лек. 29: стр. 11)

Страданието в света е допуснато, за да се създаде човешката мисъл. (55/лек. 29: стр. 16)

В истинските страдания ние изучаваме Великия Божи Път на вътрешното Разбиране, което трябва да имаме. (67/стр. 12)

Страданието облагородява човека

Казваш: „Понеже съм патил, затова не вярвам на хората“. Патил си, но не си страдал. Който е страдал много, той е мек и благороден. Без страдания не можеш да придобиеш нито мекота, нито благородство. (26/стр. 59)

…Човек може да дойде до Истинския Път само чрез страдания. При сегашните условия на живота Истината се предава на човешките умове и сърца само чрез страданията. Знанието и облагородяването на сърцето не могат да дойдат без страдания.

(1/стр. 172)

Вие ще кажете: „Без изпит не може ли?“. Не може. Изпитът е, който създава характер и воля. И когато на вас дойдат страдания, вие трябва да се радвате и да запалите по сто свещи… А сега, когато ви дойде едно нещастие, вие изгасвате по сто свещи. (58/стр. 174)

Който не е страдал, остава назад. Винаги характерът на човека се изработва чрез страдание. Колкото повече е страдал, толкова и се е повдигнал.

(18/стр. 469)

Колкото повече страда човек, толкова по-добре е за Божественото в него. Хора, които са страдали повече, са по-благородни от тия, които не са страдали толкова. (29/лек. 3: стр. 15)

В страданието са вложени
скъпи съкровища

Всяко страдание е една затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествената банка, в която Бог е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворим и използваме. (18/стр. 465)

Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Не е лесна работа това, това е изкуство. (18/стр. 461)

Един старец, като умирал, дал на сина си една тояга и му казал: „Синко, щастието ти е в тази тояга“. Той взел тоягата, носил я постоянно със себе си и все чакал тя да му донесе щастие, но то не идвало. Един ден, като вървял някъде с тоягата, нападнал го един бик. И в борбата, за да се защити, почнал да удря бика с тоягата. Тя се счупила на две и от нея излязло богатството. Тогава си казал: „Ох, защо не дойде този бик преди десет години?“. Че и срещу вас идва този бик, идва някое голямо страдание, за да намерите и някое голямо богатство, което е скрито във вас. (18/стр. 464, 465)

…Каквито и да са нашите страдания, те не могат да се сравнят с онези големи богатства, които Душата придобива. (27/стр. 63)

…Страданията в живота не са нищо друго освен Свещения Огън, който изважда скритите богатства, дълбоко заровени в нашата земя… Единственото велико нещо в живота на хората, това са страданията, които са направили човека велик. (21/стр. 98)

Страданието е забулената Изида

Страданието е най-хубавата дреха, каквато човек може да има… По-красива дреха от тази на страданието досега не съм виждал. Тя е дреха като на райската птица. (21/стр. 104)

Красиво е човек да носи едно страдание. Страданието е много красиво. Вие не сте разглеждали лицето на забулената Изида. Страданието в света е забулената Изида. Всички Тайни се крият в страданието и всеки, който иска да се повдигне в света, трябва да изучава страданието. (7/стр. 86)

Хубавите неща в света се намират в страданието. Сега не искам да ви карам да вярвате, но трябва да учите това. То е забулената Изида – докато не вдигнете булото и не видите защо е така, вие всякога ще страдате. Трябва да вдигнете булото навреме. Даже и българите знаят тези Тайни. Нали слагат було на онази невеста, която венчават, и тя изпод него целува ръка, а след венчавката снемат булото. Има процедура как да се снеме булото от главата . Това са Древни Мистерии. (7/стр. 86)

…Човек… Дойде ли до най-голямото страдание, той се приближава до Любовта, към която Душата му се стреми. Мине ли границата на Любовта, Душата започва да живее в Дълбок Вътрешен Мир, във Вечния Живот. (22/стр. 69)

Защо са нужни голямата скръб и голямото страдание? Чрез тях Душата влиза в областта на Великото, Незнайното, във Вечния Живот – в Живота на Любовта. (22/стр. 69)

Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. Те са граница за минаване от обикновения живот към Божествения, от обикновената любов към Божията. (22/стр. 71)

Страданието представлява път за познаване на Великото, Красивото, Възвишеното в света. Човек хиляди години страда, за да опита един момент от Любовта. (18/стр. 472)

Казвам така, не разрешавай суетните мъчнотии на живота. Не избягвай благите страдания, които са дял в живота на човека. Те са Път към Любовта. В техните обятия е скрита Любовта. (13/стр. 357)

Има ненужни страдания и изпитания, които човек трябва да избягва, но има специфични страдания, които са нужни за неговото развитие. Дойде ли такова страдание, човек трябва да благодари, че го е посетило. Такива страдания идат само по един път в живота на човека. (43/стр. 201)

Човек трябва да изпита първо малките страдания, после – по-големите, след това – най-големите; когато дойде до мистично-идейните страдания, тогава само той ще влезе в другия свят, дето Бог ще му проговори. (38/стр. 189)

Когато Христос беше разпнат на кръста, Той преживяваше мистично-идейни страдания. Хората, като не знаят това, запитват: „Защо Бог допусна да разпнат Христа?“. Защото Той трябваше да изпита мистично-идейни страдания. (38/стр. 189)

Отворена Врата за познаване на Бога

Страданията са привилегия за хората. Питам: Ако Бог се открива на хората чрез страданията, не заслужава ли да се понасят с радост? Всяко страдание е Отворена Врата към познаване на Бога. Без страдания хората не могат да се приближат до Бога. Такъв е пътят на Земята. (41/стр. 148)

Ангелите се приближават до Бога чрез радости, а хората – чрез страдания. Ако се радваш, ти не можеш да се приближиш до Бога, защото не си Ангел. Ако скърбиш, ти ще се приближиш до Бога. Твоите мъчнотии, страдания, болести, твоята сиромашия са Вратата, през която ще отидеш до Бога. (41/стр. 148)

Само чрез страданията вие можете да разберете смисъла на живота, да познаете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате. (50/стр. 136)

Ние, които скърбим, казваме: „Защо е тази скръб?“. Да намерим Господа. Господ, като си скръбен, ще те приеме. Ако не си скръбен, …няма да те приеме. Щом си скръбен, на работа те назначава; щом не си скръбен, на никаква работа не може да те назначи. Радостните и весели хора се разхождат от едно място на друго. Скръбните са готови за работа, за учители, за художници, за музиканти. Скръбта е, която създава красивите неща в света. (51/стр. 91)

Ще ви разкажа следната случка: един момък вървял дълго време подир забулена мома и искал да види лицето ; най-сетне тя се обърнала, ала му зашлевила две звучни плесници. Но като направила движението с ръката си, булото се отдръпнало и момъкът видял лицето . Той останал така удивен от дивната красота на нейното лице, че когато един негов приятел му казал: „Каква голяма обида ти е нанесена!“, той му отвърнал, че е много доволен. Това се тълкува така: момата символизира Божественото, нейните две плесници са страданията, чрез които човек ще дигне булото и ще види Лицето на Бога. (18/стр. 471)

Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. (18/стр. 42)

Питаш: „Де е Господ?“. Ще Го намериш в страданията. Чрез тях ти ще разбереш какви трябва да бъдат отношенията ти към Бога. (25/стр. 293)

Единственото място, дето можем да слушаме Божия Глас, това е скръбта. И след това вие търсите Бога, искате да чуете Гласа Му, а не знаете, че като дойде някое страдание, в това страдание Бог вече ви говори. (13/стр. 69)

Помнете: Човек е дошъл на Земята да слуша Гласа на Господа… Страданията развиват слуха на човека, за да може да възприеме и най-нежните виб­рации на Божия Глас. (26/стр. 239)

Например някой човек страда; оставете го, не го смущавайте, нека си страда. Тези неща са Велико благословение, в тези страдания той изпитва това, което другите, които не са на негово място, не могат да изпитат. Следователно само на страдащите Бог се открива… (6/стр. 128)

Вие сте дошли на Земята да опитате Божията Благост; тя се изпитва само чрез страданията, а не чрез радостите. (38/стр. 189)

В какво седи обичта? Среща ви той, но вие сте болен, кракът ви боли. Той ви помилва крака, превърже го и у вас остане едно приятно чувство, че той ви е помилвал… Искаш този човек пак да те помилва, да те поглади. Милването става само когато кракът ви боли или когато сте болни… Щом Бог те е помилвал веднъж, Той ти е дал нещо. (13/стр. 565)

Ако кракът ви не е счупен и ако не искате да страдате, и Бог няма да ви обича. Вие искате да се освободите от страданията и Бог пак да ви обича. Не, това е невъзможно. Страданията са Божията Любов. Следете да видите, че този закон е верен.

(13/стр. 565, 566)

…Един се оплаквал, че няма добри хора в света и че всички са лоши. Един ден го набили хубаво, но един добър човек го излекувал и онзи казал: „Има добър човек“. Та за да намерите Господа, много трябва да ви бият и тогава ще Го намерите. (18/стр. 40)

Ръката, Която повдига

…Бог работи във всяка Душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората. (56/лек. 7: стр. 28)

Когато имате мъчнотии, това е Божията Ръка, Която повдига хората. Когато хората скърбят, това е благословение в живота. (51/стр. 155)

Човек минава през радости и скърби, през мъч­нотии и страдания, в които вижда Мощната Божия Ръка. Въпреки това хората искат да се освободят от страданията. И това е възможно, но заедно със страданията ще изчезнат и радостите. Какво представя свят без радости и страдания? (49/стр. 19)

Да страда човек, това е голяма привилегия… Природата, или Бог, винаги изявява своята благос­клонност към вас чрез страданието. (9/стр. 50)

Някой идва при мене и ми казва: „Много ми е тъжно на сърцето“. Казвам в себе си: „Много се радвам, че ти имаш сърце и че страдаш“… Единственото хубаво нещо на Земята е страданието. Ако искате да знаете философията на живота, там има страдание, дето е Бог. Там, дето не е Бог, никакво страдание няма. А пък това страдание, то е един подтик, то ще донесе Великото в света. (13/стр. 360, 361)

Радвам се на твоите страдания, защото Господ е в теб. Ти като страдаш, Господ е в тебе; значи не те е оставил, обича те. Тъй и Писанието казва: „Когото Господ обича, на него дава страдания“, значи учи го.

(54/стр. 276, 277)

Блажен е онзи, когото Бог изобличава и наказва, защото Той ще го изправи. (37/стр. 357)

Когато ние страдаме, Бог използва страданията ни, за да ни поучи, да ни упъти в Правата насока на живота. Страданията съставляват една възможност да разберем Божията Мъдрост. Всички наши несгоди и страдания са Велика задача за Бога. (38/стр. 156)

Бог раздава благата не сам, а ги дава на другиго да ги раздаде в изобилие. А когато дойде за страданията, Бог ходи сам да ги раздава и тогава е много внимателен. Той дава от тях само толкова, колкото всеки от вас може да носи. (4/стр. 49)

Могат някои да ви кажат: „Ти си тръгнал по Бога, а едно след друго ти се сипят нещастия!“. Това именно е привилегията. Стопанинът, който отглежда лоза и се грижи за нея, често ще я посещава, ще подрязва пръчките , а лозата ще плаче. (6/стр. 200)

Когато човек не прониква в далечния Добър Замисъл на Бога, той не разбира нещата. Ако Бог не ти причини страдание, няма да можеш да се изцелиш. (18/стр. 16)

Дошло е страданието. Няма да питаш: „Господи, само аз ли съм, който трябва да страдам така?“. Ти си човекът, в когото Бог чрез страданието ти праща живот. (13/стр. 60)

Зад всяко едно нещастие и зад всяко едно щастие, зад всяка една скръб и зад всяка една радост, зад всяко едно престъпление и зад всяко едно добро седи това, Незнайното, Бог. Бог седи зад злото и зад доброто. И ако Той е донесъл всички тези противоречия, които ние виждаме, Той един ден ще ги превърне в нещо хубаво и красиво. (67/стр. 101, 102)

Казвам, това е един живот, който е пълен с такива големи вътрешни противоречия. Кой създава тия противоречия? Създава ги онзи, който най-много ви обича. Онзи, който най-много ви обича, той и най-много ви мъчи. Онзи, който най-малко ви обича, той и най-малко ще ви мъчи. Онзи пък, който никак не ви обича, никак няма и да ви мъчи. Сега вие можете да отречете тази философия, но дали ще я отречете, или няма да я отречете, тя сама по себе си съществува. (13/стр. 65)

Някой изгубил богатството си, страда, плаче, търси виновника за това. Бог е взел богатството му и казва: „Да видим ще Ме познае ли“. (26/стр. 164)

Бог иска всинца ни да направи участници на онова благо, което е у Него. Затова именно Той ни изпраща всички страдания. Страданията са освобождение от връзки, които са създадени в миналото. Бог ще скъса всички връзки и ще остави само една връзка – между Него и нас. (55/лек. 7: стр. 34)

Слава на Великата Божествена Разумност!

ПОДХОДЪТ НА РАЗУМНИЯ

Първото отношение в света е към Бога

Онзи, който служи на Бога, има всичко… Човек, който не изпълнява Волята Божия, става и беден, и богат. А човек, който изпълнява Волята Божия, не е нито беден, нито богат. (17/стр. 369)

Сега излизаме от света на парите и влизаме в областта на Любовта. Господ иска законът и парите да ни станат слуги – ние да ги учим какво да правят. (17/стр. 190)

Религиозният човек трябва да бъде без къща, без пари, да няма нищо в джоба си. Другите може да имат, но религиозният не. Тогава ще ви докажа на какво основание. Казва: „Да възлюбиш Господа с всичката си Душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила“. Значи, да не остане да обичаш другите работи. Щом си се влюбил в Господа, да не остане нещо друго да обичаш. (33/стр. 112)

Който живее за себе си, няма Любов. Който живее за Бога, има Любов. Ако си богат, ще считаш, че богатството не е твое. Ще отпуснеш за себе си много малък бюджет, а за другото ще кажеш, че не е твое, и няма дори да си помисляш, че можеш да направиш с него каквото си искаш; и така може, но ще изгубиш светийството. (18/стр. 73)

На нас целта не е да бъдем щастливи. Защото целта е Бог да се въздигне в света. …Ако си учител и прати Бог при тебе един ученик, не го задържай за себе си, но да му покажеш Пътя към Бога… Ако жената се е привлякла при мъжа, Бог я изпраща при мъжа и той трябва да покаже Пътя. Ако мъжът се е привлякъл при жената, Бог го е пратил тя да му покаже Пътя към Бога. (33/стр. 115)

Не е важно дали ще се жени човек, или не; важ­но е, и като се жени, и като не се жени, да е получил съгласието на Бога. (35/стр. 246)

…Каквото и да ви се случи, трябва да го понасяте със съзнанието, че то е от Бога изпратено. Ако заболеете, не търсете лекар, но първо идете при Бога и Го запитайте: „Господи, какво да правя? Ти ми изпрати болестта, кажи ми как да се лекувам“. Ако останете без пари, не тичайте веднага при някой банкер, но пак се отправете с молба към Бога, Той да ви помогне или да ви посъветва по какъв начин и отде да намерите пари. (38/стр. 184)

Аз съветвам всеки здрав човек да отива поне един път в месеца при лекар да го преглежда. На болния казвам да отива при Господа, при Него да се лекува. Единственият, Който може да помогне на болния, е Бог – никой друг. (45/стр. 15)

Ако кажа, че се разговарях с Бога, вярно ли е това? Това са само твърдения… Ако аз наистина съм говорил с Бога, никога и никому няма да разправям за това. (38/стр. 93)

…Бог, Който ни е създал, от Него зависи. Не искай да мислиш, преди Господ да ти е дал право да мислиш. Не искай да станеш богат, преди Господ да ти е позволил. (62/стр. 13)

Казвате, че се молите на Бога, и мислите, че Бог ще измени Своя план. Добре е да се молите, но не да се изменят нещата заради вас, а да станат така, както Бог е наредил. Вие се молите за някой болен да оздравее. Не, ще се молите да стане така, както Бог е определил. (25/стр. 27)

Не питайте защо Природата е турила раница на гърба ви, но си кажете: „Това е Божия работа“. „Защо съм болен?“ Това е Божия работа. „Защо съм беден?“ Това е Божия работа. „Защо съм богат?“ Това е Божия работа. „Защо съм невежа?“ И това е Божия работа. Ако всичко това е от Бога, то е намясто. (35/стр. 128)

Вие искате да бъдете по-добри, отколкото Господ ви е направил. Благодарете на Бога за онова, което Той ви е дал. (33/стр. 62)

Изгубил си пари, кажи: „Господи, благодаря Ти, че си ме удостоил с това“. Няма да изгубите Мира на Духа си. Защото загубите в света и печалбите вървят паралелно. При всяка една загуба има една печалба и при всяка печалба има и една загуба. (4/стр. 88)

Като станеш сутрин, благодари на Бога, подигни очите си. Заболял те кракът [някъде], кажи: „Благодаря на Бога, че съм удостоен с едно Негово почитание“. (13/стр. 106)

При най-голямото си нещастие, при най-голямата си несполука благодари на Бога за всичко това и си кажи: „Аз ще докажа на Бога, че имам Любов към Него“. (20/стр. 26)

Когато изкушението дойде при вас, вие ще знаете, че зад него е Бог. Той е допуснал изкушението, за да изпита хората. Затова, като дойде изкушението при вас, хванете го и се разговорете с него. Кажете му, че го познавате, че знаете кой го е допуснал, и като вярвате в Бога, Който живее навсякъде, знаете, че Той не се лъже. (12/стр. 93, 94)

Направи това, което не искаш

Използвайте всичко, което ви е неприятно. Щом нещо ви е неприятно, направете го заради Бога. Това е служене. (13/стр. 709)

Едно се иска от вас – да служите на Бога. Ако правите това, което ви е приятно, вие служите на света. Това правят всички хора. Ако правите това, което не ви е приятно, вие служите на Бога.

(13/стр. 711)

Намираш се в някакво изпитание, омотал си се някъде, но ти се дава възможност да излезеш от това положение. Как трябва да постъпиш? Заплетеш ли се, направи туй, което не ти е угодно, което не е в твой интерес. Направиш ли туй, което не е в твой интерес, ти ще спечелиш; направиш ли туй, което е в твой интерес, ще изгубиш. (55/лек. 9: стр. 30)

Направете един такъв опит. За пример решавате да станете сутрин в 4 ч. да четете нещо или да размишлявате. Събудите се, но си кажете: „Хайде, още малко да си поспя“. Не, не се поддавайте на тази слабост! В този случай направете туй, което не ви е приятно. Легнете ли да спите, ще объркате работите си и ще станете неразположени. (55/лек. 9: стр. 30)

…Туй, което е неприятно за нас, носи едно благо, а туй, което повидимому е благо за нас, носи нашето нещастие. (55/лек. 9: стр. 31)

Вие седите и казвате: „По кой начин да се изпълни Волята Божия?“. Чакате и си казвате: „Аз нямам разположение“. Не, Волята Божия не се изпълнява само с разположение. И при разположение, и при неразположение трябва да се върши Волята Божия.

(54/стр. 233)

Казвате: „Аз не мога да правя добро, защото не го усещам в Душата си“. Е, хубаво, когато вълкът има едно усещане, какво прави? Хване овцата и я изяде. Когато имаме едно усещане, то не е доказателство, че трябва да се извърши нещо. Когато пък имаме неразположение, то не е доказателство, че не трябва да се извърши нещо. (54/стр. 233, 234)

Някой казва: „Не съм разположен да говоря Истината“. Именно когато ти си неразположен за Истината, изкажи я, направи я. (54/стр. 234)

Някой казва: „Аз не мога да любя, не е в естеството ми; аз съм човек, който мисли“. А именно, че Любовта минава през ума. Който има ум, трябва да люби. Ако мислиш, без да любиш, аз бих казал, че ти не си от най-умните хора, не мислиш. (54/стр. 234)

Заеми последното място

Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш планината. Ако искаш да наблюдаваш планината, трябва да слезеш долу и оттам да я гледаш. Щом се качиш на планината, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина. Тъй че, ако искате да разберете живота, от долу трябва да го гледате; да вземете пос­ледното място и оттам ще го изучавате основно.

(55/лек. 18: стр. 24)

И Христос казва: „Ако искаш да бъдеш Разумен, заеми последното място!“. На последното място седят най-учените, най-възвишените хора. Най-великите Адепти също там ще ги намерите. Като дойде Христос, кое място зае? Последното. И всички Велики Учители, които идват сега на Земята, са скрити, няма ги – и те също заемат последните места.

(55/лек. 18: стр. 27, 28)

Ако някой от вас иска да стане Светия, бих му дал следния съвет: да стане такъв, без да го зная. Външно Светията трябва да бъде толкова обикновен човек, че никой да не вижда светийството му.

(13/стр. 235)

Ти може да приличаш на Ангел, но понеже сега си в плът на Земята, ще се смириш. Казано е за Христа: „Той прие рабски образ“. Да ти е приятно, когато хората не ти обръщат внимание. (18/стр. 440)

Идеен ученик е този, който да го туриш и на първо, и на последно място, все е едно, няма да му стане мъчно. (18/стр. 395)

…На ученика не се позволява да казва какво е неговото произхождение; на ученика не се позволява глава да става, той трябва да бъде всякога опашка. Тъй е. Той, в който дом и да влезе, няма да каже: „Знаете ли кой съм аз? Яйца да ми опържите с прясно масло, после с кисело мляко, хлябът да бъде хубаво омесен, по особен начин да бъде направен. Аз съм човек, пратен от Господа; защото иначе знаете ли какво ще бъде върху вас?“. Това не е ученик, това е един обикновен човек… Ученикът, като влезе, ще носи всичко в торбичката си. Той ще бъде толкова скромен, че като влезе, тия хора да се учудят, дето той толкова малко яде, а е най-здрав човек. Ученикът, като влезе в къщата, да каже: „Моля ви се, ако имате едно излишно място, най-долното място, дето има къщата, там ще ме турите“. (58/стр. 98, 99)

…Между вас, учениците, трябва да има скромност! Някой път този, който най-много знае, той ще чака всички да изкажат мнението си и ако го поканят и той да даде мнението си, ще го даде. (19/стр. 116)

…Студентът се записва в началото на всеки семестър. В един университет имало 4000 студенти и се натискали да се запишат при секретаря. Бутали се отзад, отстрани, отпред и само един студент бил тих, стоял накрая и чакал спокойно своя ред. Сек­ретарят разбрал, че този е единственият записан ученик. Този секретар е Великият Учител. От 4000 студенти само този е ученик, защото има смирение.

(18/стр. 439, 440)

Гениалният никога не воюва

Да бъдеш господар на условията, това не значи, че трябва да ги владееш. Само онзи може да бъде господар на условията, който знае как да се справя с тях. Опита ли се да ги завладее, те веднага ще му отворят война. (28/стр. 142)

Макар и по-силен от условията, при които живее, гениалният никога не воюва с тях. Той знае, че условията се определят от Разумни среди, затова се справя с тях по Разумен начин. (28/стр. 144)

…Не се бори с онова, което не разбираш.

(62/стр. 428)

Идвам аз при един слон. Нали тъй? Ти казваш: „Изпречи ми се на пътя един слон“. Ти му казваш: „Не знаеш ли, че аз съм един човек?“. Слонът ме хване с хобота си, поразмаха ме и ме хвърли настрани. Питам: С един слон аз мога ли да се сражавам? Представете си сега другото. [Аз] съм едно малко дете на десет години. Щом слонът ме хвърли, втория път аз ще взема малко ориз, ще му се ухиля малко, ще доближа до него да му дам. Той вземе и почне да яде от ръцете ми. Втория ден пак ида. Слонът пак яде. Третия ден, четвъртия също му дам. Ще го пог­ладя малко по носа, по челото. И един ден слонът ме взел и ме тури на главата си отгоре. Носи ме. И аз седя горе… Една мъчнотия в света, това е един слон, с когото трябва да се справите. (13/стр. 26, 27)

Та казвам, всяка една мъчнотия си има един хобот. Ти ще я бодеш. Но втория път тя с кал ще те нацапа… Постъпвайте добре. Слона нахранете… Ти малко ще му дадеш веднъж, два пъти и ти вече в себе си култивираш една вътрешна сила, едно самообладание. (13/стр. 27, 28)

…Лоши условия в света няма, но когато човек не знае как да използва живота, тогава се раждат лошите условия. Отива едно малко дете и хваща едно куче за опашката. Кучето се обръща и го ухапва. Защо? Защото детето не е знаело къде да хване кучето… Ако детето беше отишло при кучето с малко хлебец и го помилваше по челото, кучето нямаше да го ухапе. Съдбата, това е кучето, с което вие се разправяте. Ако го стиснете за опашката, то ще ви ухапе; ако му дадете хляб, то ще ви се радва.

(56/лек. 33: стр. 7)

Лошите условия вън и вътре в човека наричаме съдба. За да се справи със съдбата си, човек не трябва да се бори с нея. Който се е борил със съдбата си, той всякога е бил побеждаван. Някой се хвали, че се бори със себе си. Бори ли се със себе си, човек попада в ръцете на съдбата, която го тъпче, мачка, докато го победи. Щом престане да се бори със себе си, съдбата му се подчинява и той излиза победител.

(42/стр. 106)

Не се борете със себе си, със своята съдба. Дойде ли някакво страдание, не се борете с него, нито се отчайвайте, но хванете го, помилвайте го, поносете го малко на ръце, докато се примирите с него. Щом се примирите със страданието си, във вас настава Дълбок вътрешен Мир. (42/стр. 106, 107)

Обикни страданието

…Както обичате приятеля си и се справяте с неговите енергии, така обикнете и страданието, за да се справяте лесно с енергиите, които излизат от него. Разчитайте на енергиите, които идат чрез страданията. Те внасят нещо добро в човека. (14/стр. 65)

Ако страда човек, в своето страдание трябва да добие нещо. Не да каже: „Защо страдам?“. Щом страдаш, страданието е един подтик на Божественото да добиеш нещо. (62/стр. 433)

Какво се крие в страданието? Божествен подтик. Който разбере този подтик и даде ход да се реализира, той придобива радостта. (64/стр. 122)

Чист по сърце е богатият, добрият, разумният човек. Който има тия качества в себе си, той ще види Бога, т.е. ще Го разбере. Да разберете Бога, това не подразбира освобождаване от страдания и мъч­нотии. Нещастията и страданията неизбежно ще дойдат, но Чистият по сърце лесно се справя с тях.

(35/стр. 227, 228)

…При всичкото си нещастие трябва да имате онова усмихнато лице на зората и да дадете една целувка на Брама. (56/лек. 6: стр. 30)

Дойде ли скръбта, използвайте я така, че тя да произведе Бяла Светлина в сърцата ви. Тази Светлина, този Пламък ние наричаме Свещен Пламък.

(38/стр. 110)

Истинското страдание е моралното страдание, когато Душата страда с един Свещен трепет, а не като страдаш, да се ожесточаваш. Ожесточението не носи живот. (56/лек. 22: стр. 11)

В света Мощното, Силното е човешката Душа, която съзнава. Туй, което не умира, туй, което страда и се радва в страданието. (24/стр. 292)

Ти няма да презираш скръбта, защото тя е ненапреднали същества, които вървят подир теб, оплакват се и ти причиняват скръб. Ще се поспреш и ще се позанимаеш с това същество – ще го научиш да се моли или можеш да го пратиш на работа.

(18/стр. 364, 365)

Като казвам „търпение“, не подразбирам да носим неволята на света, но всяко нещо, което носим, да ни радва. (56/лек. 6: стр. 27)

Не само да се оплакваме, че страдаме, но да се радваме, когато страдаме! (2/стр. 35, 36)

И като скърбите, пак се радвайте. Може ли човек да се радва, като скърби? Може, ако знае как.

(7/стр. 87)

Ние трябва да се радваме на своите страдания. И ако можеш да се радваш на своите страдания, то радостта ти никой не може да отнеме. (13/стр. 363)

Вършете всичко от Любов. Щом като страдате, кажете: „Това е едно забавление“. (13/стр. 606)

Аз наричам млади хора тия, които геройски могат да носят най-големи страдания. Герои трябва да бъдете! …Дойде ли ви някое страдание, турете го на гърба си, поносете го малко, а после го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него и то ще ви напусне. (20/стр. 26)

…Бъдете готови да посрещнете с радост страданията, които Провидението ви изпраща. Сложете богата трапеза, облечете се с нови дрехи и поканете страданието на трапезата. Разговорете се с него любезно, кажете му, че сте доволни от неговото посещение. (42/стр. 181)

Тъй щото, когато страданията дойдат до най-високата си точка, ние можем най-добре да се разговаряме с тях. (21/стр. 274)

Всеки трябва да обикне скръбта и като я срещне, да се зарадва. …Кажеш ли на скръбта, че я обичаш, тя ще отвори стаята си, ще те нахрани, но ако кажеш, че я мразиш, че не я обичаш, тя ще затвори вратата си, ще се качи на гърба ти и ще ти наложи десетократно страдание. (56/лек. 3: стр. 30)

Като ви посети скръбта, не я крийте, но изнесете я вън, дайте един хубав обед и си поговорете с нея. Аз съм се разговарял със скръбта. Красива мома е тя. Ако можете да я видите, всички ще тръгнете след нея. Красива е скръбта. За да не я познаят, тя се дегизира. Закрива се с черен воал, облича се в скъсани дрехи и така минава незабелязано. Кой от вас е пожелал да види скръбта и да си поговори с нея? Като ви говоря за красотата на скръбта, вие мислите, че ви залъгвам, и казвате: „Знаем какво нещо е скръбта, не сме забравили мъката, която ни е причинила тя“. Помни: Единственото нещо, което просвещава хората, е скръбта… Тя кара човека да учи, да работи и да се моли. (13/стр. 240, 241)

Като дойде страданието, Христос не потърси начин да се освободи от него, но потърси пътя, през който трябваше да мине, за да изпълни Божията Воля. (22/стр. 102)

Имай приятелство с трудностите

Казвам, не трябва да те е страх от студа, но трябва да имаш Разумност, трябва да имаш приятелство със студа. (13/стр. 435)

…Ако работите ви не вървят добре, влезте всред Природата и изпейте една песен. Тя обича смелите хора и богато ги възнаграждава. (15/стр. 161)

Любовта… Всеки човек трябва да работи усилено върху себе си, да намери този малък Огън, тази малка Искра, която е в състояние да произведе преврат в неговата Душа. Настане ли този преврат в него, той ще започне да се разговаря със своята съдба разумно като с най-добър свой приятел и ще каже: „Ти си много добра, не си тъй жестока, както те представят. И в тебе има сърце. Аз обикнах Бога, при Него искам да отида, за Него искам да живея, помогни ми и ти в този мой вътрешен стремеж“. И наистина съдбата има сърце. Що се отнася до смелите, до силните хора, съдбата е добра, отстъпчива.

(20/стр. 74)

Болен си. Някои имате ревматизъм. Аз да ви дам начин за лекуване на ревматизма… Ако те боли кракът, кажи: „Любовта живее в мене, Любовта живее в мене“. Не му се сърди. „Любовта живее в мене.“ Поглади го тъй два-три пъти. Този твой приятел, който седи в крака ти, той след като разбере, кажи: „Няма защо тук да седиш. Ела по-горе, в корема има добро ядене“. Той като излезе от крака и дойде в стомаха, ти ще го гощаваш, от стомаха има много врати… По този начин ако постъпите, ревматизмът в три дена може да си иде и вие ще оздравеете. Ако не в три дни, в три недели… (13/стр. 146)

Та сега да вземем числото две. Два дни за всинца ви… Два дни Светии трябва да бъдете. Да имате положението на един Светия. Никаква отрицателна мисъл, никакво отрицание. Ще дойдат много отрицателни мисли, но като дойдат, поусмихнете се, кажете им: „Добре дошли! Как сте? Откъде идвате?“ – и ще имате предвид Писанието: „Всичко, каквото се случва, все за добро съдейства“. (13/стр. 350, 351)

…Всички тия препятствия, които са турени в нашия живот, които ние наричаме грехове, трябва, като видим тези грехове и препятствия, да ги подигнем малко и да им се поусмихнем. Като видите един грях, кажете му: „Много си ме мъчил, но още ще те търпя“. Как мислите, това, което ви мъчи, мъртво ли е? Не, то е живо същество. (13/стр. 558)

Вместо нещо лошо кажи нещо добро

Пита ме някой какво намирам в тия будали, че им проповядвам. Аз намерих в тях това, което той никога не би намерил. „Какво особено има в тях?“ „Те са най-богатите хора на света, големи банкери са. Всеки от тях, като подпише един чек, чудеса прави. Те не са прости хора, както изглеждат.“ „Ти се шегуваш с мене.“ Питам: Какво трябва да кажа на този човек? Така гледам на човека. Бог е създал човека и аз виждам в неговото лице Божията Мъдрост. (13/стр. 271)

Та сега, като ученици, за цяла една седмица опитайте съзнанието си, разглеждайте го… Ще ти дойдат много мисли, ще ти дойде нещо до устата да кажеш нещо лошо, кажи нещо добро. Например някой брат обича да говори много, но едновременно е сръчен брат. Кажи: „Отличен, красив език има като нега, думите му са такива, никаква лъжа не казва“. (13/стр. 103, 104)

Той, като те обича, казва ти истината в очите. Ти му кажеш: „Обичаш да лъжеш!“. Кажи: „Отличен брат е, много е прям, обичам те тебе“. (13/стр. 104)

После един брат обича реда и порядъка навсякъде. Например вкъщи той може да се кара. Кажи: „Ангелски живеят“. Пита те някой: „Как живеят вкъщи?“. „Колкото пъти аз съм ходил, няма като тях друга фамилия, цигулки има.“ Ама вие ще кажете, че това е лъжа. Не е лъжа. (13/стр. 104)

Ако мъжът на вашата съседка не се отнася доб­ре с нея, не я настройвайте против него, но кажете на съседката си: „Твоят мъж е отличен човек, не обръщай внимание на думите му. Той е добър, няма намерение да те обижда“… Така те ще се примирят по-лесно, отколкото като говорите лошо за тях.

(13/стр. 266, 267)

Ти се жениш за една жена, която не ти е по кефа, по характера. Да не те е страх. Когато тя ти кряска, ухили се на нея, кажи : „Колко хубаво пееш“. Дойде, удари те, кажи: „Колко златни ръце имаш, много ти благодаря“. Сега, аз като говоря, ще каже някой: „Това много лесно се говори“. Какво има, ако тя те удари? Какво има, ако твоят учител те удари?

(13/стр. 344)

Връщаш се вкъщи за обед, но жена ти не е готова с обеда. Ти не може да търпиш и се развълнуваш. Философски се постави, усмихни се малко, посмей се на себе си и на яденето. Кажи си: „Днес е казано от Невидимия свят да нямам обед навреме“. Така ти възпитаваш волята си. (13/стр. 502)

Нали сте имали случаи, да допуснем, че имате някой ваш приятел и треперите за него. Той много ви обича. Но ако той забие една игла в кожата ви на дълбочина два сантиметра, във вас ще дойде едно чувство на отмъщение, ще искате да го блъснете. Защо да не се усмихнеш и да кажеш: „Много ми е приятно, забий още повече…“. И колкото повече забива, вие да кажете: „Ох, ох, колко е хубаво“. Пък ти казваш: „Безобразие е това“. Питам тогава: Де ви е Любовта? (13/стр. 198)

Някой ти каже, че си простак. Ти веднага кипваш и казваш: „Ти си по-голям простак!“. Ето стария начин на отношения. Каквото и да ти каже, усмихни се и нищо не казвай. Ако трябва да отговориш нещо, кажи: „Радвам се, че си срещнал един простак“. Думата простак ще произведе два различни резултата: или ще те разгневи, или ще те развесели. Ако те разгневи, ти си срещнал учен човек, който могъл да наруши твоето равновесие. Ако те развесели и се усмихнеш, ти си учен, а той – прост.

(16/стр. 97, 98)

Някой ти казва лоши думи; след като го нагостиш, можеш да му дадеш един приятелски съвет: „Каквото казваш на мен, на други да не го казваш, защото ще бъдеш нещастен. На другите ще говориш сладко“. (18/стр. 215)

Когато някой ти е говорил половин час и ти е казвал обидни думи, дай му един подарък. Кажи му: „Аз никога не съм слушал такава хубава реч. Заповядай две английски лири“. Говоря символично. Това значи да му направиш една услуга, когато има нужда. (18/стр. 142)

Преди да отидеш при Бога, срещни се с този, който те е обидил, и кажи: „Благодаря ти за хубавите думи, които ми каза. Никога няма да те забравя“. Подай му ръката си и забрави всякаква обида.

(17/стр. 339)

При един светия, който живял 20 години в пустинята, дошъл един Адепт и светията го нахокал. Адептът турил плоча и думите на светията се отпечатали там. След една година Адептът занесъл тази плоча и тя казала всичките думи на светията. Светията вдигнал ръце: „Какво зло съм направил на тази плоча, че ме ругае така?“. Адептът казал: „Тази плоча ти си я създал“. Значи, ако те ругаят, ти си създал това ругаене; ние сме причина хората да ни хокат. Като дойде хокането, да кажеш: „Благодаря Ти, Господи, много малко си ми дал. Аз заслужавам повече“. Който иска да бъде съвършен, така трябва да прави. (18/стр. 215)

Побеждавай неприятелите с Любов

Вие мислите да унищожите вашите противници. Побеждават се хората само тогава, когато ги обичате. Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте добре с тях. Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте разумно с тях. (33/стр. 122)

Една сестра беше в дисхармония с друга. Казах на сестрата така: „Четете и размишлявайте върху страница 101 от книгата „Царският път на душата“. На тази страница пише, че човек трябва да мушне неприятеля си с ножа на Любовта“. (17/стр. 340)

Стихът, в който Христос казва да любим враговете си, подразбира именно този закон: превръщане на обидата в положително чувство. Една горчива дума е в състояние да избави човека от едно голямо зло. (37/стр. 367, 368)

И в рая да си, и в затвора да си, неприятелят ти пръв ще те срещне. Слугата, на когото съдникът те предаде, ще бъде този, когото ти не обичаш. Щом влезеш в ръцете му, той ще те измъчва, както иска… Казвате: „Готов съм да дам всичкото си имане само да се освободя от този слуга“. Не, и това няма да ви спаси. Всичко можете да дадете, но едно е важно: да възлюбите този слуга! Казано е в Писанието: „Любете враговете си!“. (41/стр. 117, 118)

За да не се усилва омразата, не противодействайте. Не спазвате ли този закон, вие я признавате за реалност; щом противодействате на реалността, вие признавате нейната сила. За да не давате сила на омразата да се проявява, трябва да мислите само за Любовта. (37/стр. 373)

Затова Христос казва: „Не противи се на злото“. Срещнеш ли човек, който те мрази, не му се противи. В противен случай той черпи сила от тебе.

(37/стр. 373)

И в приятели, и в неприятели ще търсите по една добра черта в характера им. Щом я намерите, ще я държите постоянно в ума си. Мъчно се постига това; то е велико изкуство, което ученикът трябва да притежава. (37/стр. 356)

Едно правило: не обичаш някого, давай му хляб. Ако на онзи, който не те обича, не му дадеш хляб, ще се помрачиш. (18/стр. 160)

Трябва да покажем, че в нас има нещо Божествено. На врага ще гледаш да му направиш едно доб­ро. Чрез това добро ще се парализира неговата сила, с която иска да ти направи пакост. Така ще го обезвредиш и той ще хвърли оръжието. (18/стр. 142)

Бъди Мъдрец в живота

Понякога е за предпочитане да се откажете от някакво благо, отколкото да го получите. (61/стр. 116)

Човек има чрезмерни желания. Остави поне едно неизпълнено и то ще бъде сила в теб… Искаш да бъдеш много учен човек; нека да остане нещо, което да не знаеш, и то да бъде велик стимул в теб.

(18/стр. 374)

Човек всякога трябва да яде толкова малко, колкото да подкрепя своя организъм, да няма никакви излишъци и да прекъсва яденето си при най-сладката хапка, повече да не хапва. Ако хапне повече, това ще бъде за него отрова. И в Природата трябва да бъде така. Дойдеш ли до най-високия връх, дето добиваш най-голямото задоволство, спри там.

(56/лек. 3: стр. 26)

Както има опасност от пресищане в яденето, така също има опасност от претъпяване на чувствата при голяма радост. Който иска да бъде щастлив на физическия свят, нека остава винаги недоял, да оставя място в стомаха си поне за още 20 хапки. Не докарвайте нещата до техния краен предел! Не искайте невъзможното от живота! (29/лек. 7: стр. 18)

Имате малка радост. Бъдете доволни и благодарни, че я имате. Не искайте по-голяма радост.

(17/стр. 377)

Като ученици, спазвайте следните правила: никога не желайте да бъдете абсолютно щастливи. Никога не желайте големи радости. Защо? Защото големите радости носят след себе си големи скърби. Готови ли сте да се справите с големите скърби?

(28/стр. 265)

Понякога хоризонтът на човешкото съзнание е чист, понякога – облачен, поради което изгревът и залезът му е чист, ясен или неясен, но като разбира условията, той нито се забравя в радостта си, нито се изгубва в своята скръб. (37/стр. 210)

Не израствай повече, отколкото трябва, за да не се пречупиш. (46/стр. 288)

Да дисциплинирате ума си, това е най-голямото изкуство… Засега вие мислите, че сте много силни и ще можете да турите на ума си една голяма спирачка. Но знаете ли каква катастрофа може да стане с вас, ако турите на ума си една голяма спирачка? Много малка спирачка ще му турите. (1/стр. 246)

Мислете само за предстоящата крачка, а не за целия път. Ученикът от първото отделение мисли само за него. Започне ли да мисли как и кога ще свърши първоначалното училище, гимназия и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши. (37/стр. 292)

Казвам: Там, дето човек е буден да разглежда себе си и да разсъждава върху известни свои прояви, нека разсъждава, нека се учи; дойде ли до една област, в която почва да заспива, да не отива по-нататък, там да спре. Това показва, че тия явления не се поддават на разглеждане. Попаднеш ли в някое дисхармонично състояние, постарай се да го изолираш от себе си, без да го чоплиш. (29/лек. 7: стр. 24)

И тъй, не разрешавайте, нито примирявайте противоречията в живота. За пример вие ли дигнах­те мъглата? Не. Има една Вътрешна Сила в живота, която примирява, разрешава всички противоречия. Когато живеете в съгласие с Бога, всички несгоди, всички противоречия се разрешават правилно.

(46/стр. 165)

Философствате ли много, вие сте далеч от Мъдростта, от своя Учител; престанете ли да философствате, вие сте близо до Мъдростта, вие сте при нозете на своя Учител. (59/стр. 27)

Тънкият Подход всякога печели

Окултист човек не може да бъде, ако не разбира. Той трябва да разбира всичките противоречия, които ще дойдат. Като се поразсърди малко, да благодари, че се е разсърдил. [От] всяка постъпка, която стане в живота, все ще придобиеш нещо. Няма нещо, което да се случи в живота на когото и да е от вас, да не е за ваше добро. (62/стр. 354, 355)

Когато Праведният падне, той благославя падането и благодари, че е научил нещо ново. (12/стр. 38)

Ако искаш да се не спъваш, бъди всякога доволен, без да има защо. (46/стр. 316)

Когато човек е недоволен, в недоволството си да е доволен. Това е Новото. (18/стр. 67)

Бъди доволен в недоволството си.

Бъди радостен в скръбта си.

Бъди весел в непостижението си. (46/стр. 316, 317)

Само онзи може да бъде Господар на себе си, който не влиза в стълкновение със своето вътрешно аз. За да не се натъква на това стълкновение, той трябва да бъде доволен в недоволството си. (36/стр. 61)

…Недоволството. Натъкнеш ли се на него, не се плаши, но усмихни му се и кажи: „Колко си красиво!“. Можеш ли да кажеш тези думи с разположение, недоволството само по себе си ще те напусне.

(15/стр. 94, 95)

…Радвайте се и когато плачете. Казано е: „Пейте и възпявайте във всяко време Бога в сърцето си“.

(18/стр. 65)

Ще ви дам едно правило: гневи се, без да си разгневен! Обезверявай се, но не оставай без Вяра!

(1/стр. 11)

Казано е в Писанието: „Гневете се и не съгрешавайте!“. Това значи: гневете се и работете с енергията на омразата, докато не е започнала да гние. (64/стр. 15)

Не е лошо, че омразата съществува; лошо е, когато енергията не се тури на работа… Излишната енергия на омразата причинява гниене. Всеки плод, който не се употреби навреме, започва да гние. Вложете енергията на омразата в работа, докато не е започнала да гние. (64/стр. 15)

Омразата е една възможност. Тази омраза ти ще я свържеш с Любовта. Ти не можеш да туриш омразата в действие, да извършиш едно добро с нея, ако не я облечеш с дрехата на Любовта. Ако свържеш омразата с Любовта, тази омраза ще се превърне в Любов. И тази омраза ще почне да действа и да работи за тебе. (67/стр. 163)

В безлюбието аз съм готов да възприема Любов­та. В Любовта аз съм готов да раздам Любовта. …И в безлюбието трябва да служим. (60/стр. 98)

Значи, в безлюбието ти възприемаш, в Любовта ти даваш. Трябва да служим и в двата случая. Ние искаме в единия случай ние да служим, а в другия случай нас да ни служат. И в двата случая трябва да служим. И в безлюбието, и в Любовта ние ще разбираме пътищата на Бога. (60/стр. 98)

Сега вие сте се научили да снемате житото с тояга. Набиеш житото, ако е узряло добре, но ако трябва да го посаждате, какво трябва да правите? …Туй, което тоягата може да направи при известни условия – тоягата може да снеме житото от класа – тази тояга не може да накара по същия начин да расте житото нагоре… Силата и насилието не може да подигнат човека. Туй, което може да подигне вашите Души, умовете ви, то е Любовта… Та на старата тояга ще напишете тъй: „Възлюбена тояга, когато си била крепителка в моя живот, много трудни въпроси си разрешила. Искам да те пенсионирам да си почиваш. Ще те туря в хубава стая. Там ще седиш, ще те храня. Нови гости сега ни идват в живота. Молим те хубаво да се облечеш“. Да се реформира сега тоягата. И тогава тоягата тъй ще пенсионирате. Какво друго правило ще турите? Ще кажете тогава: „Елате, благословени ръце, които Бог ви е създал, които трябва да работите без тояга“.

(13/стр. 304, 305, 307)

Животът обича смелите хора

Живейте без страх. Щом постъпвате по Божествен начин, не мислете за последствията. (36/стр. 213)

Смел трябва да бъде човек в доброто, даже и да сгреши. За предпочитане е да бъде смел, отколкото страхлив. (45/стр. 31)

…Не всякога човек може да прояви търпение. Има случаи в живота, когато търпението е неприложимо. Тогава и търпелив да е човек, пак не може и не трябва да прилага търпението си. Например, ако си слаб и пред тебе бесят човек, ти ще търпиш; ще си кажеш, че Божията Воля е такава. Ако си силен, няма да търпиш. Първо ще се опиташ да разубедиш онзи, който издава заповедта; ако не обърне внимание на думите ти, ще го вържеш временно с едно въже и ще освободиш човека, когото бесят.

(37/стр. 380)

Не е достатъчно човек да носи своя кръст, но той трябва да го уплаши. С други думи казано: не е достатъчно човек да носи страданието си, но той трябва да го уплаши. Истински герой е онзи, който може да уплаши страданието си и да го застави да бяга. Днес повечето хора бягат от страданията си, а не страданията от тях. (50/стр. 133)

Такава е Дълбоката Правилност

Някой казва: „Няма какво, ще се приспособим на условията в живота“. Не, смешно е това. Каквато и да е твоята длъжност, приспособи се към условията на Любовта. (56/лек. 22: стр. 34)

Човек може да се качва от едно стъпало на друго само ако е благодарен… Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира? Че бил сиромах – нека благодари. Щом е благодарен, сиромашията ще го напусне. Да благодари човек за всичко, което му е дадено, добро и лошо, това значи да е научил урока си. (35/стр. 118, 119)

Един свещеник ми каза: „Като почнах да благодаря за страданията, те си отидоха“. Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде. Като обикнеш болестта, и тя си отива. (18/стр. 478)

Благодаря на Бога за ума, който ми го е дал, за сърцето, което ми е дал. Благодаря на Бога за хората, които срещам. Благодаря на Бога за лошите хора, които срещам, и за добрите, които срещам. Благодаря и за дявола, който срещам. (13/стр. 370)

На Земята при човека идват всички тези лица, на които дължи по закона на кармата, и вземат от него някои неща; и ако знаеш закона, ще благодариш. (18/стр. 216)

Благодарността е молитва. Когато човек благодари, той вече се моли. Когато дойде мисъл за Бога, човек да е винаги благодарен и доволен. (18/стр. 66)

Ако си светски човек и си доволен, живееш в Божествения порядък и си по-близо до Бога от оня религиозен, който е всякога недоволен. (45/стр. 96)

Но трябва, като живеете в един свят на противоречия, да бъдете доволни. Защото, като влезете в Небето, в един свят, дето няма противоречия, вие всички ще бъдете Светии. В този свят обаче да бъдете Светии, …това е изкуство. (62/стр. 419)

Например някой ти взема богатството, но Бог те опитва. За да види какво ще помислиш. Ако си доволен при богатството, а си недоволен, когато се вземе, ти не си разбрал Любовта. Бъди доволен и в двата случая и благодари. (67/стр. 86)

Успехът и силата на човека седи в доволството, а не в голямото богатство. (28/стр. 253)

Когато вие сте доволни от живота, този живот вече върви по един Велик закон. (56/лек. 11: стр. 6, 7)

Радвай се на всичко, нищо повече. Ако разбираш, това е смисълът на живота. Радвай се, че хората умират, че хората се раждат; радвай се, че хората грешат, радвай се, че хората поправят живота си.

(13/стр. 366)

…Има един закон, с който можем да изправим нашите погрешки. Ти направиш една погрешка, кажи: „Радвам се, че я направих, и радвам се, че мога да я изправя“. (13/стр. 478)

Ако злото държи връзката ви в ръцете си, вие ще бъдете негови роби. Ако доброто държи вашата връзка, вие ще бъдете свободни. Ако пък вие сами държите връзката си, ще служите на Бога. Следователно най-добре е човек сам да държи връзката си, за да служи на Бога. (46/стр. 225)

Казвам: Служете на Бога! При лошите условия добре служете и при добрите условия добре служете. Ако си добър само при доброто, ти не си добър.

(60/стр. 145)

Христос казва: „Като направиш всичко, кажи си, че много малко си извършил“. (13/стр. 183)

От наше гледище всички служби са почтени, но и най-високата служба, ако не се извърши както трябва, е непочтена. В това отношение всички служби са на мястото си. Но кога? Когато човек изпълнява длъжността си с Дълбоко вътрешно съзнание на Душата си. (56/лек. 16: стр. 12)

Апостол Павел казва: „Бивайте подражатели на Бога!“. Как е възможно да подражаваш на нещо, което никога не си виждал? Защото казано е, че Бога никой никога не е виждал. Тази е права мисъл. „Бивайте подражатели на Бога“ е друга права мисъл. Значи, умният прилага нещата, без да ги разбира. Като ги приложи, тогава ги разбира. (46/стр. 57)

Един ден дойде при мене един голям педагог. Той ми каза: „Много хора минаха през мене, всички възпитах. Едно не можах да направя: себе си не можах да възпитам. Има нещо твърдо в мене като канара, с него не мога да се справя. Дай ми съвет как да постъпя с него“. Това „себе си“, канарата в тебе е Бог. Ти искаш да възпиташ Бога в себе си, да Му даваш съвети. Чудни са хората, които искат да приложат специална педагогия към себе си. Твърдото, канарата в човека не се възпитава. Нея трябва да разбираш. Ако се приближиш към тази канара с Любов, ще видиш, че тя е възпитана. По-скоро ти ще се възпитаваш от нея, отколкото тя от тебе.

(25/стр. 284)

…Човек… Когато дойде някаква идея в главата му, той не се мъчи да я организира, но я посява в добра почва и я оставя сама да се организира. Вземе ли човешкият ум участие в организиране на идеите, нищо не се постига. (61/стр. 190)

Приемете ли една Божествена идея, не я чоплете. Посейте я, тя сама ще се организира. Ще кажете, че трябва много да мислите върху нея. Многото мис­лене не помага – нужна ви е Светлина. (61/стр. 199)

Погледът определя Правия Път

Бог се проявява в цялото Битие… Ако ти в Слънцето виждаш Божието Присъствие, ако в звездите виждаш Божието Присъствие, ако в света ти виждаш Божието Присъствие, ако в малките ручеи виждаш Божието Присъствие, ако в болестта ти виждаш Божието Присъствие, ако в богатството виждаш Божието Присъствие, ако в знанието, ако в смъртта, ако във всичко виждаш Божието Присъствие, ти си в Правия Път! Ами че там е величието! (62/стр. 17)

Търпението произтича от Вътрешното Разбиране на живота. Това Разбиране се придобива, когато във всички и навсякъде виждаме Бога. Бог се е скрил в нещата, но вие трябва да Го намерите.

(18/стр. 452, 453)

Гледайте на света, че той е добър. Ако ти в злото не може да видиш Бога вътре скрит – в злото Бог е скрит, а в доброто е изявеният Бог. (13/стр. 147)

И тъй, иска ли човек да се справи с трудните условия на живота, той трябва да си създаде особена философия, да знае как да гледа на нещата. Намерите ли се при неблагоприятни условия на живота, и там търсете Ръката на Бога. Навсякъде търсете и виждайте Бога! (53/стр. 66, 67)

И тъй, който търси закона на Любовта, във всички противоречия той трябва да вижда доброто. Този Поглед на живота ще го направи свободен.

(41/стр. 112)

Всичките неща си имат свой фокус в света. Ако намериш този фокус, никога не го изпущай. Бог е поставил всяко нещо на своето място. Ако гледаш нещата от мястото, дето Бог ги е поставил, нещата имат смисъл, имат известно благо заради тебе. Ако не ги гледаш от фокуса, нямат никакъв смисъл.

(60/стр. 435)

Снощи ми донесоха един уред, който показва, че в най-големите противоречия се вижда друго нещо. Като го завъртиш, ще погледнеш съвсем други работи, чудни работи. Та светът е един такъв уред – калейдоскоп. Гледайте сега. (13/стр. 369)

Ако знаеш как да гледаш, ще видиш нещата красиви в човека. Ако не знаеш как да гледаш, ще видиш това, което не е красиво. (48/стр. 263)

Човек, който вижда лошото в хората, той не знае какво нещо е Истина. Истината седи [в това] да видиш в най-голямото лошо… хубавото. Това е Истина: и в най-лошото да видиш хубавото, доброто.

(48/стр. 359)

Силата е в самия живот

Когато някой ме пита има ли Господ, аз [му] казвам: „Ела утре вечер при мен!“. Като дойде, нахраня го, разговоря се с него приятелски и го изпратя. „Ами ти нищо не ми каза за Бога.“ Казвам му: „Ела утре вечер при мен!“. Дойде, пак го нахраня, разговоря се и си отиде. Аз никога не разрешавам въп­роса за Бога… „Какво нещо е Любовта?“ „Ела утре вечер при мен!“ Аз не разрешавам и въпроса за Любовта. Ако аз съм човекът на Любовта, ако аз живея според Божия Закон, ти ще ме познаеш… Не какво аз мисля, но как живея – това е важното.

(55/лек. 33: стр. 14, 15)

Ако искаш да проповядваш, проповядвай с живота си. Право Учение е това, което се проповядва мълчаливо. Чистота и Святост, ето Истинската проповед. (26/стр. 59)

Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям „благочестиво“, но имам Любов към Христа, обичам Го, какво повече от това? (54/стр. 310)

Сега може да ви запитам: Вие мислите ли, че Христос, Който дойде преди 2000 години, действително беше Син Божий? Вие може да ми дадете един положителен, а може да ми дадете и един отрицателен отговор. И единият, и другият отговор остават без последствие, без резултат. Защо? Защото има много хора, които отричат, че Христос е Син Божий, а при това живеят един добър живот съ­образно Христовото Учение. Има много хора пък, които не отричат въпроса, положително твърдят, че Христос е Син Божий, но не живеят съобразно Неговото Учение. Силата не е в твърдението или отричането, но в самия живот. (55/лек. 8: стр. 5)

И тогава казвам: Де е Истинската философия на нещата? Как ще се установи тя? Казваш: „Вярвам в Единнаго Истиннаго Бога“. Вярваш в Единнаго Истиннаго Бога, а не живееш според Единнаго Истиннаго Бога. Верую без живот не е верую. Живот трябва! (55/лек. 32: стр. 18)

Тъй щото не е достатъчно да вярваш в Бога или в Неговата Любов, но да изпълняваш Волята Му. Да вярваш в Любовта, в Мъдростта и в Истината, е едно нещо, а да изпълняваш законите им, е съвсем друго. (57/стр. 286)

Ти се издигаш над нещата

Като се повдигне над себе си, човек едновременно се издига над обикновения морал. Той не се влияе от мнението на обикновените хора, нито от самозваните пророци, но сам изучава нещата, сам се домогва до Истината. (37/стр. 105)

…Истинска мисъл е онази, която стои над условията. (57/стр. 334)

Живеете ли с Божествените мисли, вие включвате в себе си мислите на обикновения, на талантливия, на гениалния човек, на Светията и на Учителя. Вие сте над условията в живота. (57/стр. 334)

Не трябва да бъдете в този свят. Ще живеете в този свят, без да сте в него. Ще работите в този свят, без да сте в него. Всичко ще правите и слуги ще бъдете, но без да сте в този свят. (62/стр. 254)

Сегашните хора живеят в скръбта и в страданията, но те още не са опитали живота в неговата същина. Животът може да се разбере само след като човек се издигне над всички страдания и радости.

(38/стр. 21)

…Какъвто и да е животът на човека, най-после той ще дойде до положение, когато нещастието за него вече ще бъде невъзможно. Нещастието е възможно за стомната, но не и за океана. Като се излее водата от стомната, това е нещастие за стомната. Може ли това нещастие да сполети и океана?

(38/стр. 8)

…Разумният живот включва само Разумни условия в себе си. Студът няма влияние върху Разумния човек. Той се намира извън него. Разумният човек е извън съвременния обществен строй. Него не могат да го убият, него не могат да го окрадат, не могат да му направят нищо лошо. Той е извън всички тия условия. Той е Едно с Бога… (56/лек. 6: стр. 24)

Това надхвърля този свят

Сега и вие ще кажете, че ме обичате. Какво сте направили за мене? Само оня люби, който може да направи нещо необикновено. (22/стр. 318)

…Човек… С Вярата си той ще може да мести гори и планини. За онзи, който не служи на Бога, планините са тежки; но за Истинския служител те стават леки като перо. (35/стр. 242, 243)

Онзи, който има Любовта, той никога не се смущава… За него смущение, ад, дяволи, всички те са залъгалки. Хване един дявол, играе си с него; като го пипне с ръката, дяволът престава да е дявол.

(60/стр. 392)

Това, което Любовта може да направи за един час, без Любовта човек ще го свърши за цял живот. С Любов всички работи се нареждат моментално…

(23/стр. 261)

Ако Бог живее в тебе, ти ще можеш веднага да разрешиш и най-сложните задачи. Божественото разрешава нещата моментално. (36/стр. 39)

Мнозина казват: „Време се изисква за всичко. Еволюция е нужна за всяко нещо“. Да, съгласен съм, време, еволюция трябва, но за кого? За слабия човек. Еволюция съществува за слабия човек, но не и за силния… За силния човек нещата стават моментално. (36/стр. 32, 33)

От вас се иска вътрешна дълбока мисъл. Имате ли тази мисъл, в един ден, в една минута можете да завършите вашето развитие. (36/стр. 19)

---