Учителя – Божествено Учение за Потънкостите, част първа

ПРЕДГОВОР

Мистерията на Живота е да си в Близост с Бога.

Животът не принадлежи на световете. Животът диша в Бога, а не в съществуванието. Древността е Обликът на Истинския Живот.

Потънкото, Мистичното и Неразбраното в света е Повей от Древността.

Когато изричаш Древно Име, ти го възкресяваш. Това е Необяснимо, достоверно и Неразбрано.

Само в Неразбраното има Път. Разбереш ли нещо, ти го убиваш.

Мистичното не се явява, за да стане разбрано, а за да дари Живот и да остане Неразбираемо.

Всяко разбиране е бедно. Умението е в това да съумееш да не разбереш. Само така ще се изпълниш с Блаженство.

Незнайното в нас никога не е било подвластно на света, то е всякога Неуловимо.

Древността, Истината, Мистерията са нещо по-живо от нашия свят, а ние мислим, че само тук, на Земята, има живот.

Колко красиво е, Боже мой, че не Те разбирам, защото само така мога да Те съхранявам!

Пази ме, Боже мой, от това да Те разбера. Дари ми Неразбраното!

Пия Бога, защото Го любя, а не защото Го разбирам.

Елеазар Хараш

Слава на Божиите Дълбини!

ДЪЛБОЧИНАТА НА НЕЩАТА

Великият Незнаен

…В Природата има едно Сърце. В Слънцето има един Ум. Във Вселената има една Душа и във Вечността има един Дух. Над всичко това е Един Бог, Който е Незнаен. (книга 69/стр. 259)

…В Любовта имате едно проявление на Абсолютния Бог в света, Когото никой не знае какъв е– Незнаен Бог, за Когото хората нямат никакво понятие в света. (70/стр. 32)

…Вечността е един начин, чрез който Господ може да се прояви, но и в тази Вечност пак няма всичките форми, чрез които Господ може да се прояви напълно. То е най-красивото в света. (56/лек. 8: стр. 22)

…Бог е най-познатото и най-непознатото Същество в света… Ако мислите, че за няколко хиляди години ще намерите и познаете Бога, вие се заблуждавате; още повече ако мислите, че за 10–20 години можете да намерите и да познаете Бога. Ангелите, които са толкова интелигентни, още не Го познават. Познаването на Бога е вечен, непреривен процес… Даже и Боговете, като се приближават към Бога, се чувстват като деца, като че нищо не знаят. (17/стр. 253)

Господ е една величина Безгранична. Щом определиш какво нещо е Господ, Той вече не съществува за тебе. (3/стр. 114)

Разумният човек не поставя на разрешение въпроса какво нещо е Бог. Този въпрос е неразрешим…

(43/стр. 327)

…Един от старите светии… искал да научи какво нещо е Господ. Молил се той да изучи естеството на Бога– как може да го обясни на хората. Един ден той бил на брега на морето и гледа: едно дете с една чашка вода иска да прелее водата от морето. Пита го светията: „Какво правиш тук?“. „Искам– казва– да прелея океана от другата страна.“ Казва [светията]: „То е невъзможно“. Това дете било един Ангел, слязъл от Небето, то казва: „Ако това, което аз правя, е невъзможно, също така е невъзможно и твоето разрешение на въпроса, с който ти се занимаваш. Ти искаш да обясниш естеството на Бога“. Колкото повече човек иска да знае какво е Бог, толкова повече той Го изгубва. Като престанеш да мислиш за Бога какво е Той, по-добре ще Го разбереш. (67/стр. 241)

…Мнозина искат да разберат какъв е Вечният живот, какъв е Господ и след туй да познаят живота. Чрез ума си вие никога няма да разберете какво нещо е Господ. (58/стр. 62)

Мислите ли, че един ден може да постигнете Бога? Не, ние можем да се влеем в Бога, но никога няма да Го разберем. Не се изисква от нас да разберем Бога. Ние можем да познаем Бога, но да Го разберем, няма защо. Бога по форма не можем да разберем… Той няма форма, няма тяло, а е един Чист Свят Дух– Чиста Абсолютна Светлина. (55/лек. 18: стр. 6, 7)

Ако искаш да разбереш Бога, да обхванеш Божественото, ти ще изгубиш съзнанието си, ще паднеш в един вечен сън, всичката ти енергия ще се разлее. (55/лек. 18: стр. 7)

…Казано е: „Бога никой никога не е видял“… Бог е Истинската Светлина, няма какво да виждаме. Видимото не може да се види. Светлината не може да се види. Тя разкрива нещата, прави ги видими, но тя самата не може да се види. (26/стр. 117)

Вие никога не можете да се докоснете до Слънцето, да се ръкувате с него, но всякога можете да използвате светлината му. При Бога никога не можете да отидете, направо с Него никога не можете да се разговаряте, но към Духа Му всякога можете да се отправяте. (26/стр. 179)

Вие можете да си представите дъба като един малък жълъд, който постепенно израства… Вие можете умствено да прекарате този жълъд през всички процеси на развитие в дъб и после пак да се върне в жълъд. Значи, в света няма по-голям от Бога, няма и по-малък от Бога. Бог се намира в двете крайности: по-голямо същество от Него няма и по-малко същество от Него няма. Тогава как ще разберете Бога? (1/стр. 103)

Ако може да се говори за Лице на Бога както за лице на човека, ще знаете, че Лицето на Бога е винаги младо като лице на дете. Бог никога не остарява, но същевременно е и най-старият. (35/стр. 55)

„Защото Той заповядва на Слънцето да изгрява и на добрите, и на злите.“* Кой е Този, Който заповядва? Виждали ли сте Го досега? Кажете какъв Му е Образът. Само Любовта може да ни даде един малък оттенък на Божия Образ. (55/лек. 22: стр. 8)

Имате едно понятие за Бога: Бог е Любов. Повече е. (48/стр. 377)

Ние за пример някой път говорим за Бога така несвързано, неразбрано, ние Го уподобяваме на Светлина, на Разум, това-онова. Бог не е нито Светлина, нито Разум, Той не е нищо: ние не можем да Го определим. Ако един критик може да определи художника от неговата картина, ще бъде смешно.

(54/стр. 346)

От кое пристанище дойде човекът? Вие ще кажете: „Тия въпроси са лесни. Човек е излязъл от Божията уста“. Питам тогава: Господ има ли уста като хората? Какво трябва да се подразбира под думата уста? Казва се в Писанието: „Очите Господни са върху праведните“. Питам ви още: Господ има ли очи като хората? …В старо време Пророкът е казвал: „Онзи, Който направи очите, не вижда ли?“. Вижда, но Господ вижда, без да има очи, и говори, без да има уста. (56/лек. 20: стр. 6)

Бог е Същина, Която не се доказва. Той е вън от всякакви доказателства. Бог е Същество извън времето и пространството, извън съзнанието, извън живота, извън всякаква интелигентност на хората и т.н. (8/стр. 9)

Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в Себе Си времето и пространството. Той е извън живота, но съдържа в Себе Си живота. Той е извън съзнанието, но съдържа в Себе Си съзнанието. Той е извън интелигентността, но съдържа в Себе Си интелигентността. Как ще разберете това? Значи, Бог, Безграничният, не може да се докаже. (8/стр. 9)

Що се отнася до Бога, никога не можете да Го намерите. Защо? Защото Той е навсякъде и никъде. Какво разбирате под думите навсякъде и никъде? Под думата навсякъде разбираме, че Бог изпълва цялото пространство. Под думата никъде разбираме, че Той не е на определено място. (57/стр. 102, 103)

Какво нещо е Бог? Това ще остане от Великите Тайни, която никога няма да разрешите. Ако един ден се разреши, ти ще останеш едно с Бога. И ти няма да се наричаш тогава Иван, Стоян, но ще станеш едно с Бога. Вие искате да знаете всичко, нали? Като знаеш всичко, ще изчезнеш. (13/стр. 541)

Тайни на Божието Действие

Има ад, но Бог не е създал ада. Има и рай, но Бог не е създал и рая. Той е създал нещо много по-велико. (17/стр. 18)

Това, което човек създава, е смъртно; това, което Ангелите създават, е Вечно; а това, което Бог създава, е Вечно и Безконечно. (56/лек. 27: стр. 8)

Има една Велика Тайна: в ада не живеят така, както Бог иска, но светът е направен така, че както и да живеят, всичко се превръща на добро. Там е Непостижимата Божия Мъдрост, че Той всичко превръща на добро. (18/стр. 255)

Бог еднакво се радва и на хубавите, и на лошите неща. Защо е така? Защото Бог може да създаде отлично, прекрасно нещо и от най-глупавото произведение, като размества думите в него. (20/стр. 7)

Бог царува в живота. Каквото става в света, добро или зло, зад него се крие Бог. Той работи и със злото, и с доброто. (12/стр. 93)

Велики са Божиите Пътища, защото има противодействие. Бог се проявява при най-големите противоречия. Там, дето никой не може да работи, там работи Бог. При добрите условия всеки работи, а при лошите условия само Бог работи. Там, дето е Господ, и студът става топлина, а дето Го няма, и топлината става студ. (18/стр. 52)

Помнете: Бог работи по незнайни пътища никой да не Го вижда, никой да не Го забелязва.

(31/стр. 327)

Бог е в малкото, в незабелязаното, в невъзможното. Някой казва: „От мене човек няма да стане“. Именно в тази невъзможност Бог ще се прояви. „Аз съм слаб, хилав човек.“ Именно в тази слабост Бог ще се прояви. (21/стр. 30)

…Бог, като се ограничи, създаде човека. Там, дето има ограничения, всякога има и страдания. Значи, със създаването на човека се създадоха и страданията в Космоса… Ще кажете: „Защо Бог се ограничи?“. По този въпрос нищо няма да ви говоря. Ограничението на Бога е добро нещо. (20/стр. 11)

Бог ще превърне страданията на хората в скъпоценни камъни, които ще постави като венец на главите им. За в бъдеще страданията на човека ще красят неговата глава. (41/стр. 125)

Кому се открива Бог?

…Когато философът от висотата на своето положение започва да изследва Бога, Той се скрива зад причинния свят. Когато астрономът Го изследва, Той се скрива във Вечността, дето никакъв телескоп не може да Го намери. Когато поетът Го търси, Той се скрива в най-малките ъгълчета на Вселената да не може да Го зърне. Обаче Бог се открива на децата, на бедните, на страдащите, на унижените и на оскърбените– на Чистите по сърце. (50/стр. 19, 20)

Дойде ли някое дете при Бога, Той веднага излиза пред него, започва да го милва, да му говори тихо, като му разкрива красотата в света. Ако същото дете отиде при поета, последният го поглежда отвисоко, казва му, че нищо не знае, и започва да му декламира: „О, Ти, Който владееш над цялата Вселена. Ти, Който изпълваш всичко с ужас и трепет. Ти, Който разклащаш световете и пълниш сърцето на човека с горчивини, а в ума му внасяш мрак и съмнение!“. Детето седи и слуша, но не харесва тия високи думи. То казва: „Слушай, поете, аз видях Този, Когото рисуваш в такива страшни краски. Той ме помилва, зарадва ми се и ми проговори“. „Сън е било това. Един ден и ти ще остарееш като мене и ще разбереш какво е Бог.“ (50/стр. 20)

Наистина Бог е такъв, какъвто човек Го вижда. За поета Бог е далеч, за детето е близо. За поета е страшен, за детето е Благ. Докато Го търси, поетът неизбежно ще минава през бездни, през височини и долини. За детето обаче пътят към Бога е отворен, без никакви препятствия. (50/стр. 20)

Мистерията на Любовта

Величието иде от Големия Извор, от Първоизточника на живота. Той изпълва цялото Битие… Той носи различни имена. Някои го наричат Любов, без да знаят какво нещо е Любовта. Тя ще остане неразбрана за вечни времена. В неразбирането се крие красотата на живота. Който се опитвал да разбере Любовта, да я обясни по някакъв начин или да я определи, той е потъвал в нейните дълбоки води.

(22/стр. 67, 68)

Любовта носи Топлина, Светлина, Разположение, успех във всички работи. Но това е извън нея. Това са нейни качества. Тя е нещо, което не може да се определи. Щом тя се приближава до тебе, животът ти се осмисля, става красив. (67/стр. 88)

Може да кажете, (че) Любовта носи Топлина, но Топлината е само качество, тя не е Любов. Може Светлина да носи, но Любовта не е това, което носи. …Тя е проявление на Бога във всичката Негова Пълнота. Като кажем: „Бог е Любов“, имате вече всичките възможности в себе си; не само за даден момент, но за цялата Вечност имате всичките възможности. (48/стр. 287, 288)

За Любовта не може да кажем, че е Чиста, защото тя е над Чистотата. За Любовта не можем да кажем, че е Светла, защото тя е над Светлината. Любовта произвежда Светлината, но сама не е Светлина. Тя произвежда живота, но тя не е живот. Тя е нещо повече от самия живот. (60/стр. 201)

Щом се говори за Великата Любов, хората казват, че искат да оставят сърцата си за Великата и Свята Любов. Любовта е Сила, която се проявява навсякъде по един и същ начин. Тя не може да бъде Велика и малка, Свята и порочна, Чиста и нечиста. Това са човешки определения. Любовта е една и съща, но различието в Любовта, което хората виждат, показва, че съществата я възприемат и предават различно. (57/стр. 9)

Любовта превръща грешника в Светия, но сама по себе си не е Свята. От калта грънчарят прави грънци, но той сам не е гърне… Любовта е онова Вечно Начало, което обхваща всичко в себе си. Следователно не говорете за Светостта, за Чистотата на Любовта, защото сами ще се спънете. Кажете си: „Аз живея в Божията Любов. Щом живея в Любовта, всичко, каквото пожелая, е постижимо“. (57/стр. 9)

При всички случаи на живота си човек трябва да се държи за Любовта и да знае, че тя не може да бъде нито Свята, нито грешна, нито умна, нито глупава. Тя е над всичко. Тя управлява света. (57/стр. 25)

Сама по себе си Любовта е толкова умна, колкото и глупава. И в най-глупавите прояви според човешкото разбиране тя е по-умна от най-великите философи и по-мъдра от най-големите мъдреци в света. (57/стр. 9)

Любовта трябва да я слушате, както слушате видния цигулар или певец на сцената. За Любовта не се говори; колкото и да се говори за нея, все неразбрана остава. (45/стр. 58)

Стремете се към Необятната Любов, без да говорите за нея. Колкото повече говорите за Любовта, толкова повече изпадате в заблуждения. (37/стр. 193)

Любовта е Велик Необятен свят. На Земята тя не е проявена напълно– едва е във въведението. Как ще я разберете, когато не сте дошли още до началото ? (37/стр. 247)

Любовта не седи в познание на доброто и злото, тя е извън тях. (60/стр. 211)

Дойдете ли до Любовта, трябва да гледате на нея като на Велик Принцип, в който няма никакво зло. Ще знаете, че в Любовта няма никакви форми, никакво съдържание и смисъл. Ако приемете, че в нея има форми, като естествено последствие на тях ще дойдат съдържанието и смисълът. Дето са формите, там е и злото. С други думи казано: когато Вечното се ограничи, ражда се злото. Ето защо на Любовта трябва да се гледа като на Принцип без форми, без съдържание и без смисъл. (37/стр. 182, 183)

Хората пък говорят за Любовта и разбират връзката между мъжа и жената… Любовта е нещо Възвишено, каквото малцина са изпитвали. Тя не е чувство нито на мъжа, нито на жената. Даже майчиното чувство не може да се нарече Любов. (26/стр. 260)

Този човек, който манифестира с Любовта си, е слаб в Любовта. При Божествената Любов много нещо остава непроявено. При човешката любов всичко се проявява, а при Божествената това, което не се проявява, е много повече от онова, което се проявява– тя има Дълбочина. (18/стр. 122)

Истинската Любов е невидима, без образи. За да се види образът на Любовта, трябва да дойдат радостите и страданията. (31/стр. 110)

Сама по себе си Любовта е нищо, т.е. нула, точка, но от нея произлиза всичко. Тя е начало и край на нещата… (31/стр. 110)

Най-разбраното и най-неразбраното нещо в живота е Любовта. Колкото повече я разбираш, толкова повече не я разбираш… Красотата на Любовта се заключава и в разбирането, и в неразбирането .

(2/стр. 66)

…Ако искате да разберете Любовта в най-широкия смисъл, трябва да разбирате водата, трябва да имате познанието на водата. По-слабо същество от водата няма и по-силно същество от водата няма.

(56/лек. 14: стр. 8, 9)

Любовта е достъпна за всички, но не може да се изясни. (35/стр. 158)

Да разбереш Любовта, това значи да мислиш, че можеш да носиш Земята на гърба си. Колкото е възможно да носи човек Земята на гърба си, толкова може да разбере Любовта. (22/стр. 68)

Много неща са скрити за човешките очи. Много неща са скрити и за Ангелските очи, и за очите на големите Богове. Много неща са скрити и за Напредналите и Съвършени Същества. Всички трябва да се радват за онова, което е скрито за тях. Това, което се крие от всички същества, е Любовта.

(22/стр. 68, 69)

Най-хубавото и най-страшното нещо

Хората, които се занимават с Любовта, трябва да бъдат много внимателни. Любовта е най-хубавото в света и най-страшното. Няма по-страшно нещо от Любовта и няма по-хубаво нещо от Любовта. Няма по-хубаво нещо, когато дойде в дома; тогава всичко тръгне така, свети, свети. Няма по-страшно нещо, когато напусне дома ти. Тогава смъртта нищо не е.

(60/стр. 433)

…Още преди векове Любовта е дала на всеки човек известни блага. Ако не ги използва разумно, тя си ги взима. Това причинява страдания на хората… Тъй щото вярно е, че Любовта ни причинява най-големите страдания; обаче вярно е, че Любовта ни причинява и най-големи радости. (25/стр. 12)

Всички страдания и радости произтичат от Божията Любов, защото вие не я разбирате. Като не разбирате Любовта, тя произвежда страдания…

(25/стр. 300)

Без Свобода животът не може да се прояви. Който не е свободен в живота си, и да придобие Любовта, тя ще му причини големи страдания. Защо? Защото Любовта живее в Абсолютна Свобода, а не в ограничения. Всяко ограничаване на мислите и на чувствата на самия човек внася ограничаване и на Любовта му. А Любовта не може да живее в ограничения. (44/стр. 186)

…Има Любов, на чийто огън човек може да се стопи или да обезумее. Обаче има Любов, на огъня на която човек може да изживее най-големите радости. За да се изпита този огън, човек трябва да е Чист. (65/стр. 26)

Любовта… е сладък сок, с който се справят само Мъдреците и Светиите. Попадне ли в устата на обикновения човек, тя първо е сладка, а после го опива. Тоя сок ферментира и действа опивателно. Мъдрецът трансформира силите на Любовта и работи с нея безопасно. Обикновеният човек обаче не може да се справя със силите на Любовта. (22/стр. 177)

Когато Любовта минава от един свят в друг, тя създава страдания на хората. Който не разбира този закон, той може да преживее някаква катастрофа.

(41/стр. 213)

Който не разбира Любовта, попада само в едното лице. Той вижда тъмната, страшната страна на Любовта. Който разбира Любовта, той вижда Светлата страна. (49/стр. 259)

Любовта не се пипа

Като не разбират законите на Любовта, хората искат да я задържат само за себе си, да бъдат щастливи. Те не знаят, че това щастие им носи двойно по-голямо нещастие. Следователно срещнеш ли Любовта, бъди доволен, че си я видял. Усмихни се, поздрави я и продължи пътя си. Ако се опиташ да я хванеш и задържиш при себе си, ще получиш такъв удар, че ще паднеш на земята. Любовта не се пипа. Тя се гледа само отдалеч. Тя не търпи никакво докосване. (64/стр. 53)

Любовта не търпи никаква външна близост. Приближиш ли се до нея повече, отколкото трябва, ти сам си създаваш нещастия и страдания. Дето те постави Любовта, там ще стоиш, няма да се мърдаш. Ако се отдалечиш от нея, пак ще страдаш. Ще стоиш точно там, дето тя те е поставила: нито по-далеч, нито по-близо до нея– точно на определеното място. (64/стр. 140)

Вие мислите, че ако ти си по-близо до Любовта, ставаш по-възлюбен. Но в Любовта, щом се приближаваш на една стомилионна част от милиметъра, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. …И ако се отдалечиш [на] една стомилионна част от милиметъра, пак ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш.

(62/стр. 448)

Вие в Любовта искате да бъдете много близо. Имате голямо заблуждение. Ти, когото и да обичаш, не можеш да бъдеш по-близо. Ако се опиташ да бъдеш по-близо, ще се отдалечиш. (62/стр. 448)

Мислите ли, че трябва да бъдете близо до Любовта, вие сте на крив път. Който се опитва да се приближи до Любовта, неизбежно ще се отдалечи. Тя сама ще го отблъсне. Страданията на съвременните хора се дължат именно на това, че искат да изменят мястото си, което Природата им определила. Те искат да се приближат до Любовта. (64/стр. 140)

Любовта може да се издържи
за малко време

Сега мнозина от вас искат да заместят живота с Любовта. Не, Любовта е Сила, която разрушава. Който е добил много Любов, се е разрушил. Любовта има много силни вибрации, тя може да се издържи за много малко време. (55/лек. 14: стр. 18)

Любовта идва периодически. Като дойде в нас, не остава, а дава живот и след време, като се върне пак, вижда доколко сме го използвали. Тя всякога оставя преизобилно и си заминава, защото, ако е при нас, ще бъдем винаги в блажено състояние и не ще можем да се сърдим. Тя, като си замине, ни оставя свободни да правим каквото си искаме.

(18/стр. 158, 159)

Добре е понякога Любовта да бъде свободна, да си замине. Отиде ли си, радвайте се; дойде ли, пак се радвайте. Идването на Любовта да ни причинява радост и заминаването на Любовта да ни причинява радост. Тя е единствената, която и като иде, и като си заминава, причинява радост. Не мислете, че в двата случая радостта не е еднакво силна. (2/стр. 79)

И когато иде Любовта, и когато си заминава Любовта, радостта е еднакво силна. Когато Любовта иде при вас, вие сте майка с дете в ръка. Когато Любовта си замине, детето е вече израснало: говори, ходи на училище. Докато носиш детето си, то е невежо. В момента, в който оставиш детето на земята да ходи свободно, то се отдалечава от тебе, просвещава се и почва да разбира. Казвам: Ако Любовта ви държи на ръце, вие никога няма да се просветите, завинаги ще останете малки невежи деца. (2/стр. 79)

Магията на Любовта

Заслужава човек хиляди години да страда, за да опита един момент на Любовта. Дойде ли Любовта в човека, тя заличава всички страдания, всички мъчнотии и нещастия на вековете. Един момент на Любовта заличава вековните страдания. (42/стр. 111)

Някой казва: „Цял ден сърцето ми беше топло от Любов“. Не, това е невъзможно. Едва Мъдрецът може да издържи една минута на Любовта, а що се отнася до обикновения човек, даже една хилядна част от секундата е много за него. Това, което хората наричат Любов, то са последствия на Любовта. Тя ги е засегнала с нокътя си само. Ако Любовта обхване човека изцяло, животът му моментално ще се промени: той ще стане Безсмъртен, всички страдания и нещастия ще го напуснат. (41/стр. 102, 103)

Всеки трябва да каже искрено в себе си: „Моята Любов е в състояние да заличи всичките ми прегрешения“. При какви условия става това? Любовта не се влияе от никакви условия. Тя няма предвид никакви правила. Тя превръща смъртното в Безсмъртно. (37/стр. 190)

Любовта ходи да търси страданието и пари дава. Гледаш, Любовта като хване страданието, то стане на скъпоценен камък. Всичките безобразни работи на скъпоценни камъни обръща. (48/стр. 137)

Любовта ще покаже, че и най-големите страдания на човека са били все Любов, но неразбрана. Любовта ще превърне страданията на миналото във Велика симфония на Душата… (42/стр. 111)

Загадката на живота

Много често хората запитват за произхода на живота как е произлязъл той. Животът няма никакъв произход. Той има начало, но началото не е произход… Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители не знаят нищо за произхода на живота. Това е една загадка. Човек може да се занимава с този въпрос, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разреши Великата загадка на Битието, не е в състояние. (55/лек. 14: стр. 4)

Някои от вас ще кажат: „Животът е създаден тъй, условията в живота са такива…“. Какво подразбирате вие под думите, че животът е създаден така? Според мене животът никога не е бил създаван, а животът само се проявява от Бога. Животът не може да се създаде, той не е нещо механическо; той излиза от Бога, той е Велико проявление на една Висша Разумност. И всеки от вас, който иска да живее, на първо място трябва да бъде Разумен…

(56/лек. 8: стр. 6, 7)

Някои питат: „Къде е животът?“. Общият живот прониква цялата Природа, той е едно Велико течение, скрито вътре в Природата; но Истинският живот е достъпен само за Висококултурните, за Високоразумните същества. (55/лек. 15: стр. 12)

Чудното е, че съвременните хора говорят за близките неща до живота, а нямат самия живот… Животът е проявление на една от най-великите Сили в света. И следователно по живота ние ще изучаваме тази Велика Сила не само като движение, но като една Разумна проява. (55/лек. 26: стр. 4)

Истински живот е онзи, който изтича от Духа. Има живот, който не изтича от Духа. …Този живот, който произтича от Духа, това е Великото, Разумното Начало в света, към което всички хора се стремят. Човек трябва да бъде много Разумен, за да разбере какво нещо е животът на Духа. Той трябва да бъде не само Разумен, но и много гениален.

(56/лек. 29: стр. 5)

Като казваме, че животът представя Разумен процес, това ни най-малко не означава, че животът има някаква цел. Никаква цел няма животът… Всеки човек има някаква цел, но каквато и да е неговата цел, тя не определя същината на живота. Животът е нещо по-високо от целта. (27/стр. 137)

Що се отнася до същината на живота, това е въпрос, който никога няма да разрешите. Да разберете същината на живота, това значи да разберете какво представя Бог в Своята Пълнота. Невъзможно е да разберете Бога във всичката Негова Пълнота.

(32/стр. 58)

…Ние започваме да спорим дали животът е физически, или духовен. Животът не може да бъде нито физически, нито духовен. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животът сам по себе си няма само една форма, но безброй форми, и то толкова много, че и Ангелите не знаят колко са. (55/лек. 32: стр. 13)

Неизброими са формите на живота, и то една от друга по-красиви! Но красотата на нещата не е във формите, а в този вътрешен Божествен живот, който се крие в тях. Затова във всеки живот има само един момент, в който може да се схване Реалността. Щом се схване Реалността, човек минава от едно състояние в друго. Следователно ти ще живееш в една форма дотогава, докато можеш да схванеш онзи Реален лъч на живота, онзи Реален лъч на Светлината. (55/лек. 32: стр. 14)

Някои питат: „Защо живеем?“. За да схванете онзи Реален лъч на живота и да минете от едно състояние в друго. Само така ще разберете Реалността на онзи Велик Божествен живот, който се таи във вас. (55/лек. 32: стр. 14)

…Схващайте живота като момент. Той се проявява във време и пространство, но е извън времето и пространството. Въз основа на това животът не може да се обхване, но може да се почувства… Моментът, в който се проявява животът, е извън времето и пространството. (32/стр. 65)

Само чрез Любовта човек може да разреши загадките на живота… (57/стр. 319)

Неизвестното и незнайното

Окултната наука е наука за неизвестното. И колкото повече знаеш, толкова повече неща ще видиш, че не знаеш. (18/стр. 403)

…Всеки ден, всяка минута, всеки момент в живота се внася нещо ново. Ако за момент само приемем, че това втичане на новото престава, с Космоса всичко е свършено. Колкото малко да е, новото внася радост, подтик, тласък у всички живи същества. Какво представя новото, това е неизвестно. То ще остане неизвестно завсякога, за вечни времена.

(32/стр. 248)

…Новото иде всеки момент. Никой учен, никой Светия, никой Ангел даже не знае какво носи бъдещето в себе си. Причината за това е, че Първоначалната, Божествената Сила е безгранична и непостижима. (32/стр. 248, 249)

Има неща, които трябва да знаем; има неща, които не трябва да знаем. Незнайните неща правят човека доволен. (31/стр. 220)

Кое е онова нещо, което никога не се губи? Онова, което никога не се губи, то е това, което не знаем. В даден случай ти съзнаваш, че не знаеш нещо. Това, което в даден случай не знаеш, то е Реалното, понеже ти не го губиш, нито печелиш. (13/стр. 150)

Това, което още не разбирате докрай, внася радост. А това, което сте разбрали, е само опаковка на незнайното. Не е невежа този, който не знае, а онзи, който не изучава незнайното. Като изучавате незнайното, то ще остане пак незнайно за вас.

(17/стр. 17)

…Друга противоречива мисъл е следната: От знайното излиза незнайното и от незнайното излиза знайното. Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка светлина, ще разберете неговия дълбок смисъл. В незнайното се крият малките величини, а в знайното– големите. Ако не започне с малките величини, човек никога няма да дойде до големите. И ако от великите работи не върви към малките, човек никога няма да дойде до истинското знание. (43/стр. 128)

Истински опитности придобива само онзи, който може да слиза от великото до най-малкото и да се качва от най-малкото до великото. Той се движи от Реалното към относителното. Реалното е незнайното, а относителното е знайното. (43/стр. 128)

Неразбраното и неразрешеното

Знайте, че Природата си служи само със загадки, за да застави хората да мислят. Ако им обясни всички явления, те няма да мислят. На същото основание и ние загатваме нещата, без да ги обясняваме докрай. (44/стр. 155)

Има една страна красива в живота. Красивата страна е неразбраната страна. Красивото е и неразбрано. (62/стр. 89)

Красотата на живота се заключава в неразбраните неща. Кои са неразбраните неща? Великите.

(17/стр. 253)

Да се свърже човек с Първата Причина, това не значи, че напълно е разбрал нейните прояви. Достатъчно е човек да върви напред, а въпросът за разбиране и познаване на Божественото е въпрос на бъдещето. (35/стр. 158, 159)

И като се раждаш, и като умираш, и каквото и да правиш, все ще те запитва каква е крайната цел на всичко това. Едновременно на една цел може да се отговори, но целта всякога остава неразбрана. Все постигаш и всякога остава нещо непостигнато. Това е закон на мисълта. Ако ти мислиш, че когато се отговаря на един въпрос, може да се даде пълен отговор, ще може да се разбере Битието, ти се лъжеш. (13/стр. 109)

…Разбрахте ли тази мисъл? Ако не сте я разбрали, по-добре. Защо? Защото често разбраните неща се изопачават. Според Окултната наука разбраните неща са неразбрани, а неразбраните са разбрани. Когато мислите, че сте разбрали нещо, вие не сте го разбрали; когато мислите, че не сте го разбрали, тогава сте го разбрали. (8/стр. 35, 36)

Като изучават известни въпроси, някои се оплакват, че срещат неразбрани неща… Според мене неразбраните неща са разбрани, а разбраните са неразбрани. Какво означава тази мисъл? Когато казвам, че неразбраните неща са разбрани, имам предвид следното: те са неразбрани отвън, а разбрани отвътре. Разбраните неща пък са разбрани отвън, а неразбрани отвътре. Кое от двете неща е за предпочитане: да разбираш отвътре или отвън? Най-добре е човек да разбира отвън и отвътре, но това е достъпно само за съвършените хора. Обикновените хора разбират или отвън, или отвътре. Следователно, както и да разбират, все ще остане нещо неразбрано. (49/стр. 177)

Много работи ще учите, без да ги разбирате.

(62/стр. 164)

Сега вие ще кажете: „Тази работа не е ясна“. И за мене не е ясна. Аз винаги се радвам на неясните неща. Защо? …Това, което аз не разбирам, много, най-много обяснявам. Това, което най-много разбирам, най-малко го обяснявам. (13/стр. 566)

Сега във вашия ум остана една неразрешена идея. Красивото в живота седи в неразрешените идеи. Непосятата нива има бъдеща деятелност, а посятата е изтощена вече. С разрешените въпроси е свършено вече, а това, с което има да се занимаваме, то е бъдещата основа, то е полето, върху което трябва да се работи. (1/стр. 108)

Ученик… прочел само една страница от зададените уроци и предварително отишъл на черква да се помоли, дано му се падне тази страница, която прочел. Помолил се, но работата не излязла, както очаквал… И вие всеки ден вадите страницата, която сте прочели, но работите ви не вървят напред. Защо? Животът не се състои само в една страница. Смисълът на живота не седи в разрешеното, но в неразрешеното. (65/стр. 14)

Ще знаете, че когато попаднете пред някой неразрешен въпрос…, вие сте в областта на многократните процеси. Тогава казвам: Не съжалявайте, когато не можете да решите някой въпрос правилно. Красиво е понякога човек да се натъкне на някоя трудна задача, която не може да реши. (63/стр. 174)

…Вие трябва да знаете, че има Велики въпроси, с които трябва да се занимавате и да решавате; да се радвате, че знаете, че има неразрешени въпроси, в които седи щастието на Земята. (55/лек. 21: стр. 14, 15)

Христос казва: „Който има Божието Благословение, той ще има слава и почести и каквото Душата му пожелае, ще има“. Който спазва този Божествен закон, той всичко ще придобие… Това не значи още, че ще дойде ден, когато всички въпроси ще се разрешат. Не, това никога няма да стане. Едно трябва да знаете: в сегашната еволюция на Космоса нещата нямат край. (27/стр. 134)

Непостижимото и невъзможното

Трябва ли всяко нещо, което човек мисли, да го постигне? Не, защото радостта седи в непостигането на нещата. Скръбта седи в постиженията. Радостта седи в това, че не си постигнал някои работи… (7/стр. 244)

Някои хора се оплакват, че нямат успех в живота си, че работите им не се нареждат добре, че не могат да постигнат желанията си. Те са на крив път. Те не знаят, че в който ден реализират желанията си, ще умрат. Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичките си желания, за да се продължи животът ви. (28/стр. 84)

Пазете се от едно – да не се задоволят всичките ви желания; тогава човек погрознява и огрубява. Една десета от постигнатите желания е достатъчно, а другото да остане непостигнато. Ние ще се стремим към непостигнатото. (18/стр. 191)

Вие искате някой път да разберете вашия Идеал. Вашия Идеал вие никога не можете да го разберете. То е нещо непостижимо. Вие може да имате съприкосновение с Идеала си, но да го постигнете, не можете. Който ден постигнете Идеала си на Земята, то животът ви ще се обезсмисли. (13/стр. 602)

Любовта е плод на Вечността. Вие всякога може да бъдете близо до нея, но никога в самата нея, никога не можете да я достигнете… Любовта, Мъдростта и Истината са непостижими неща. Те представляват Вечният Стремеж на човешката Душа. Вечно се стремете към Любовта, но никога в нея! Вечно се стремете към Мъдростта, но никога в нея! Вечно се стремете към Истината, но никога в нея! Който иска да влезе в Любовта, ще попадне в мрежа, както рибата попада в мрежата на рибаря. (20/стр. 68)

Туй, което не се хваща, е Светлина.

Туй, което не се разбира, е Любов.

Туй, което не се постига, е Свобода.

Неуловимото е Светлината, неразбраното е Любовта, непостижимото е Свободата. (46/стр. 40)

…Непостижимите неща са Абсолютно Реални, а постижимите са относително реални. (14/стр. 123)

Какво представят мъчнотиите и страданията? Нищо друго освен граница между възможното и невъзможното… И тъй, страданията и мъчнотиите са предвестници за идване на непостижимото. Всички дарби и способности се дължат на стремежа на човека към невъзможното. (14/стр. 124)

Човек се стреми към познаване на Бога като Велика Реалност. Значи, Бог, Който минава за непостижим, е Абсолютно Реален. Отде идат благата в живота? От Онзи, Който е непостижим, неизвестен, далечен. (14/стр. 124)

Мнозина мислят, че благата идат от постижимите неща. Всъщност благата идат от непостижимите неща. Всички хора страдат все от постигнати желания. Вижте какво е положението на младия момък, който се е влюбил в някоя мома. Докато не я постигнал, той мисли за нея, мечтае си, рисува златни палати във въображението си. Щом я постигне, той става нещастен. (14/стр. 124, 125)

Следователно дръжте в ума си мисълта, че щастието и силата на човека се крият в невъзможното и непостижимото, а не във възможното и постижимото. За мнозина това е парадокс, но в него се крие Истината. (14/стр. 125)

Дайте нова насока на мисълта си и вярвайте в невъзможните и непостижими неща. (14/стр. 126)

„Болен съм, невъзможно е да оздравея.“ Повярвай в невъзможното и ще бъдеш здрав. Ще кажете, че това е метафизическа идея. Никаква метафизика не е това. Човек трябва да отрече лъжата, за да възприеме Истината. Трябва да отрече омразата, за да възприеме Любовта. Вярвайте в непостижимото, за да бъдете радостни и доволни. (14/стр. 126, 127)

Целта на Природата не е само да създава форми, но и да ги усъвършенства. Тя ги води в нов път– към вяра в непостижимото и невъзможното. Кое е непостижимото и невъзможното? Бог. Тъй щото, ако някой ви пита вярвате ли в Бога, в Духовния свят, вие можете да отговорите: „Вярвам само в непостижимото и невъзможното“. (14/стр. 128)

С други думи казано: „Аз вярвам в неща, които не съществуват“. Кои неща не съществуват? Които не са се проявили. Мислите ли, че непроявилите се още неща не оказват влияние върху проявения свят? (14/стр. 128)

Ще кажете, че [не]проявилите се неща не са Реални. Те не са Реални за един свят, но са Реални за друг. От Нереалните неща произлизат Реалните, от Реалните– временните, от временните– сенките, от сенките– развлеченията, а от развлеченията– скърбите и страданията. (14/стр. 128)

Истински богати хора са тези, които никога не осиромашават. Това са хора, които никога не умират. Те носят в себе си Вечния Живот. Ще кажете, че е невъзможно човек да не умре. Щом е дошъл на Земята, той ще живее известно време и след това ще умре. Има хора, които никога не умират. Това са ония, които вярват в непостижимото и невъзможното. Ония, които умират, вярват в постижимото и възможното. (14/стр. 129)

За да се освободи от мъчнотиите и страданията, човек трябва да се отрече. От какво? От всичко нереално, от всичко възможно и постижимо. (14/стр. 130)

Съзнава или не, всеки човек търси Реалността в живота, т.е. непостижимото и невъзможното. Каква е идеята на сегашните хора за непостижимото? Постижим ли е Вечният Живот според тях? Не е постижим. Въпреки това всички се стремят към Вечния Живот. (14/стр. 130)

Любовта е непостижимото в света, но въпреки това вярвате в нея. Тя е Реалното в живота, а човек не може да не вярва в Реалността. (14/стр. 131)

Стремете се към пътя на непостижимото, дето не е влязъл обикновен човешки крак. (14/стр. 132)

Задача. За десет дена мислете върху непостижимото и невъзможното в живота като Ново верую, което трябва да възприемете и приложите. Всяка сутрин ще взимате по една бучка захар и ще си казвате: „Тази бучка е в състояние да подслади моя живот“. Вие мислите, че това е невъзможно, глупаво, безсмислено. В невъзможното се крие възможното, в глупавото– Мъдростта, а в безсмислието– смисълът на нещата. Научете се да превеждате нещата, да ги разглеждате в обратната им страна, да видите какво се крие в тях. (14/стр. 132)

Вярвай в непостижимото и невъзможното, за да разбереш Реалността на живота. Бог е в непостижимото и невъзможното. Който търси възможното, той иска да бъде в общение с хората; който търси невъзможното, той иска да бъде в общение с Бога. В това се крие смисълът на живота. (14/стр. 134, 135)

Реални блага са тия, които идат по Пътя на невъзможното и непостижимото. Това е Пътят на Единия, това е Пътят на Съвършения. Това е Пътят на Любовта, която ражда живота. Това е Пътят на Мъдростта, която носи Виделината. Това е Пътят на Истината, която носи Свободата. И тъй, Любовта е за непостижимия живот, Мъдростта– за непостижимата Виделина, а Истината– за необятната Свобода. (14/стр. 135)

Страданията и мъчнотиите са граница** между постижимото и непостижимото. Радостите и дарбите са плодове на непостижимото и невъзможното. (14/стр. 135)

Вярвай в невъзможните неща. То е вяра. Ако вярваш във възможните неща, то е знание. Вярвай в невъзможното и ще го опиташ. (18/стр. 434)

Силата на вярата седи в това да вярваш в невъзможното. Всеки един човек, който вярва във възможното, той има слаба вяра. А всеки, който вярва в невъзможното, има вяра… Ако ще вярваш в неразбраното, има вяра. Ако вярваш в разбраното само, това не е вяра. (13/стр. 57)

Неопределеното и неизказаното

Има един закон в света, който гласи: Всичко не се изказва и не може да се изкаже. Всичко не се определя и не може да се определи. Всичко не се вижда и не може да се види. Невъзможно е това да стане в даден случай. (68/стр. 183)

Някой казва, че иска да стане учен за народа си, да го повдигне. Не… Всеки учен, всеки поет, всеки музикант, всеки художник, всеки философ иска да стане велик само за Едного! Всички хора се трудят, работят, учат, пишат и пеят само за Едного, а не за много. Кой е този, Единият? Той не може да се определи. За Него не може да се говори. (20/стр. 160)

За Бога ще знаете, че Той… създава света, без да зависи от него. Бог е извън всички неща и от нищо не зависи, от нищо и с нищо не може да се определи. (39/стр. 67)

Красивото, Великото в света седи в това, което не се вижда и не може да се определи. (23/стр. 24)

Казва се, че човекът е същество, което мисли. Не, той е нещо повече от това, което мисли. Следователно Великото в света не може да се определи напълно. (55/лек. 33: стр. 5)

„Ама моят живот е строго определен.“ Според мене по-строго определени величини от костите на умрелите няма. Животът е неопределена величина. Съзнанието е неопределена величина. Умът, сърцето са също така неопределени величини. В неопределените величини промените стават бързо, но тия промени се хармонират една с друга. (65/стр. 119)

…Вземете една книга… Авторът започва много добре, но като го прочетете, остава нещо недоизказано. Казвате: „Този автор ме приготовлява за друг“. Вземете втори автор, обърнете книгата, той започва с гръмки слова и пак остава нещо недоизказано. Вземете трети автор– същото. Туй, което е недоизказано, то е вътре във вашата Душа, там ще го намерите. Последното, което е недоизказано, то е във вашата Душа. (19/стр. 85, 86)

…Онова, което в нашия живот е същинско, не може да се изкаже. (55/лек. 2: стр. 13)

Любовта не се изразява в целувки, в прегръдки, в подаръци, в писане на писма и т.н. Любовта се изразява чрез неизказаните неща, чрез ненаписаното и чрез нещата, които се чувстват, но не се изказват.

(21/стр. 103)

Като обичам някого, няма да го безпокоя, няма да му говоря за своята Любов, но ще отида да му помогна, да му направя някоя услуга. Да помогнеш на човека, когато се намира в нужда, без да му кажеш дума, без да му дадеш вид, че го обичаш, в това стои Новото в света. (18/стр. 106)

Има Велики неща в Божията Любов и когато ги правиш, ти ще ги изнесеш само пред себе си и ще считаш, че това е едно Благословение.

(55/лек. 12: стр. 23)

Ако мома дойде при някой момък, той веднага ще откъсне парче хартия и ще напише: „Откак те видях, сърцето ми се запали, без тебе не мога да живея“. Питам: Любовта може ли да се изрази на книга? Любовта няма външен израз, тя се изразява само по вътрешен път. …Срещнеш ли човека, който те обича, ти ще почувстваш в себе си вътрешна промяна, която напълно ще осмисли живота ти.

(38/стр. 137)

Някой пита някого: „Ти обичаш ли ме?“. Аз наричам това едно механическо питане. То значи, като запаля вечерно време своята свещ, да я питам: „Ти светиш ли ми?“. Туй, което свети, не говори. Туй, което люби, не говори. Защо? Ами че Любовта не е един механически процес да каже, че „аз те любя“. В Любовта има Светлина, в Любовта има Радост, в Любовта има Разширение, в Любовта има Живот, в Любовта има условия за растене и възможности да опиташ и да използваш всички блага…

(56/лек. 9: стр. 18, 19)

Духовният свят има едно качество, че туй, което съзнавате и виждате в него, не се поддава на описание. Ако вие се опитате да опишете духовния свят, т.е. да му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание. Допуснете, че имате красива жена, радвате се, но ако се опитате да я изнесете пред външния свят, да представите вън нейната красота, вие ще я изгубите. (55/лек. 31: стр. 14)

Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори. Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори. (28/стр. 90)

Слава на Божията Истина!

РЕАЛНОСТ И ИСТИНА

Реалността не може да се определи

Това, което не можеш да опишеш, е Реално. Това, което не можеш да определиш, е Реално. Божественият език, Божественият свят само се чувстват.

(2/стр. 7)

Реалността на живота седи в онова, което човек не вижда, а не в това, което вижда. (23/стр. 23)

Този и онзи свят, това са определения, които хората дават за живота. Кой е този свят? Светът, който ние познаваме. Кой е онзи свят? Светът на обезплътените същества, светът, който духовете познават. Обаче и двата свята не са Реални: нито светът на духовете е Реален, нито светът на хората е Реален. Като казвам, че и двата тия свята не са Реални, разбирам, че те са променчиви. А всякога туй, което претърпява промяна, причинява и скръб.

(55/лек. 31: стр. 5)

Невъзможно е външният, физическият свят, който е свят на промени, да бъде Реален. И духовният свят не представя още Абсолютна Реалност. Той е наполовина Реален. (42/стр. 187)

Каква е разликата между Реалния и нереалния свят? Реалният свят е без сенки. Той е Божественият свят. Всички останали светове, за да бъдат разбрани, имат сенки. Божественият свят, като Реален, няма сенки, затова остава неразбран. На физичния свят сенките представят противоречията. Чрез тях светът става разбран. (31/стр. 14)

Тази реалност, която образува скръбта, и тази реалност, която образува радостта, не са Реални. Светът на Реалността е със Светъл цвят, светът на промените е с разни цветове. Самата Реалност е безпространствена. (18/стр. 39)

Сега се заражда във вас мисълта: „Как ще бъде туй?“. Вие искате да си го обясните. Туй, което можеш да си го обясниш, то не е Реалност. (67/стр. 256)

Има една Реалност, както Бог схваща нещата– това е Абсолютната Реалност, а има една относителна реалност, както най-разумните хора схващат света. (7/стр. 125)

Няма същество в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на Реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста. Такава е дрехата на Природата, такава е дрехата и на човешката Душа. Следователно всяко нещо, до което човек не може да се докосне, е Реалност. Всяко нещо, към което човек не може нито да прибави, нито да отнеме нещо, е Реалност. (44/стр. 14)

Реално е само това, което човек се стреми да постигне, но не може да го постигне. Да ядеш, без да се наядеш напълно, това значи да живееш. Да ядеш и да се наяждаш напълно, това значи да приготвяш условия за смъртта си. (35/стр. 158)

Докато си в болницата на живота, ти минаваш през всички посоки: напред, назад, надясно, наляво. Остава ти само едно положение– Реалността. Следователно единственото Реално нещо в живота е това, на което ние не знаем посоката. Това, което знаеш, не е Реално. То е проява на Реалността, но не е Реалност. Смисълът на живота е в незнайното.

(16/стр. 176)

Коя е основната мисъл на днешната лекция? Реалността като неизвестна, незнайна посока. Не се стремете да я разрешите. Нека тя остане в ума ви като неизвестна посока, която да ви вдъхновява.

(16/стр. 181)

Разбрахте ли лекцията? „Не я разбрахме.“ Радвам се, че не сте я разбрали. Ако бяхте я разбрали, щяхте да бъдете в областта на знайното. Сега сте в незнайното, т.е. близо до Реалността. (16/стр. 181, 182)

…Всяко нещо, което на физическия свят не може да се докаже, ражда съмнение в умовете на хората. Всъщност Реални са само ония неща, които не могат да се доказват. Всички неща, които се доказват, са сенки на Реалността. (8/стр. 9, 10)

Следователно, когато съмнението проникне в умовете ви, вие трябва да знаете, че сте близо до Реалността… Представете си, че вие нямате приятел в живота си. При това положение можете ли да се съмнявате в него? Не можете, разбира се. Обаче, щом имате един приятел, има вече в кого да се съмнявате. Щом приятелят ви съществува като Реалност, вие вече можете да се съмнявате. (8/стр. 10)

Мнозина не разбират какво представя Истината, какво представя Реалността на живота, но казват, че са дошли до Реалността. Да, те са дошли до стъпките на Реалността, но не и до самата нея. Нека бъдат благодарни и за това. Не е малка привилегия за човека да върви по стъпките на Реалността.

(50/стр. 21)

Сенките не представят Реалността

…Съвременните изследователи казват, че дошли до заключение, че Вселената е гранична и конечна, и твърдят, че няма друг свят… Но трябва да знаете, че конечните неща са сянка на Безконечните.

(55/лек. 19: стр. 5)

Съществата, които живеят в Реалността, хвърлят понякога своите сенки към нас. Като изучаваме тия сенки, ние гледаме на тях като на реалност и ги наричаме живот. Значи, сенките на Реалността са наша реалност. (2/стр. 152)

Мнозина запитват какво е Реалност и какво– сянка на живота. Реалността дава сенки, а сенките не могат да представят Реалността. Сянката на предмета не е самият предмет. Значи, сянката не е Реалност, но Реалността хвърля сенки. На същото основание казвам: Любовта ражда безлюбието, но безлюбието не ражда Любовта. (31/стр. 205)

Значи, Реалността създава сенки, а сенките не създават Реалността. Любовта допуща омразата, но омразата не допуща Любовта. Като знаете това, не правете усилия да превръщате сенките в Реалност.

(31/стр. 250)

Реалността има всякога сянка пред себе си. Онези, които не са запознати със същността на живота, всякога отправят погледа си към сенките на живота и вследствие на това произтичат всички разочарования в този свят. Онези, които отправят погледа си към самата Реалност, те познават тази Реалност отблизо и тя пребъдва в тяхното съзнание.

(55/лек. 31: стр. 4)

Истината не може да се понесе

Истината не може да се каже, защото във вашия език няма дума, с която може да се изрази. Изковете си една дума и аз ще ви я кажа. Тази енергия на Истината е толкова силна, че каквато жица да турите, тя ще я изгори и пак няма да остане проявена. Ето защо аз не искам да засягам някои неща, защото, ако ги изнеса, ще стане нещо много лошо, ще изгори мозъкът. Нервната енергия в човека не е в състояние да изнесе Истината. (4/стр. 12)

…Истината със своята Светлина е непоносима за човешките очи. Тя трябва да мине през известна среда, за да се смекчи. (26/стр. 202)

…Хората всякога обичат да изопачават Истината. Те изопачават Истината по простата причина, понеже– очите им като не са приспособени към тази силна Светлина, каквато представлява Истината– съзнателно турят една или друга преграда, за да отслабят действието върху очите си, та по този начин да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, те ще полудеят. (55/лек. 17: стр. 6)

Няма да изнеса цялата Истина. Опасно е да се говори Истината на хората. Когато прекарваш страхливия през някаква пропаст, завържи очите му да не вижда отде минава. Като не вижда по какъв път го водиш, ще мине благополучно. (26/стр. 79)

Истината не може да се обясни

Като се говори за Истината, казват, че тя трябва да се обясни по окултен начин. По който начин да се обяснява, Истината си остава необяснена. Тя не може да се обясни нито по обикновен, нито по религиозен, нито по окултен начин. (16/стр. 230)

Както и да изучавате една Свещена Истина, не е обяснението, което обяснява. Светлината разкрива света. (62/стр. 71)

…И благодарете, че всички неща не се обясняват. Защото всяко едно обяснение е една спънка. Ти мислиш, че нещата са обяснени, а те не са обяснени. (62/стр. 142)

Онова, което аз ви говоря отвън, в него не седи Истината. В дадения случай трябва да разбирате онова, което е в моето съзнание. Когато аз говоря, ви рисувам една картина; трябва да разбирате картината, която ви рисувам, не отделните думи, от тях да вадите заключението. (33/стр. 122, 123)

…Мнозина искат да говорят за Истината като за нещо външно обективно. Истината обективно не може да се проучва. И Любовта обективно не може да се проучва. И Мъдростта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можеш да обхванеш, не е Истина, то е само един факт. Истината е извън нашия ум. Любовта също е извън нашия ум.

(55/лек. 15: стр. 14)

…За Истината не може да се философства; тя е нещо, което не може и не трябва да се разбира. Едно трябва да се знае: Истината е необходимост за Душата. (53/стр. 110)

Това, което човек не разбира и не знае, е Истината. В неразбраните неща именно ще намерите Истината, а не в разбраните, обикновените, т.е. всекидневните неща. (57/стр. 93)

Що е Истина?

…Що е Истина? Ние няма да определяме какво нещо е Истината, защото всяко нещо, което се определя, не е Истина. Това, което не може да се определи, то е Истина. Това, което не може да се обгърне, то е Истина. Това, което не може да се постигне, то е Истина. Това, което не дава пълно щастие изведнъж, то е Истина. Това, което съживява човека, то е Истина. (20/стр. 3)

Истината създава най-големите противоречия в света, но затова пък и освобождава човека от всички негови заблуждения; човешкото пък само маже и глади отгоре сърцето и ума на човека, с което все повече и повече го заробва. (40/стр. 143)

За пример всеки казва, че търсим Истината. Но като намериш Истината и те направи свободен, и най-малката погрешка, която направиш, Истината ще ти я каже. Няма да остане тъй да мине. Истината ще ти направи забележка. (62/стр. 89)

Мъдреците казват, че всеки, който целуне ръката на Истината с нечисти устни, ще умре. И вярно е. Но вярно е и това, че който намери Истината и целуне ръката , той е намерил и смисъла на живота. (56/лек. 28: стр. 19, 20)

Любовта сама себе си не може да люби, Любовта може да възлюби Истината. Някой казва: „Направи ме да любя!“. Аз ще ти кажа как можеш да любиш: иди при Истината и тя ще те научи как да любиш. Идете при Истината, възлюбете я и тя ще ви покаже как да любите. (56/лек. 25: стр. 17)

Казват: „Богат е този човек“. Богатството не урежда работите. „Учен е той.“ И учеността не разрешава въпросите на живота. „Силен е.“ И силата не разрешава въпросите. Човек може да е сиромах, неучен, но има ли Истината в себе си, той правилно разрешава всички житейски въпроси. Истината прави човека богат, силен, учен, красив. (35/стр. 200)

Ако първо придобивате благата на живота, а после– Истината, всичко придобито ще се изгуби. Ако първо придобиете Истината, а после– останалите блага, всичко, което сте придобили, ще го запазите. Следователно, за да не губите благата, които придобивате, намерете първо Истината. (63/стр. 348)

Никой не може да хване Истината, но в стъпките всеки може да върви. (50/стр. 21)

Като чуят думата Истина, хората казват, че Истината е горчива. Не, Истината не е горчива. Ако има нещо горчиво, ще знаете, че Истината не е там. Горчивината е в самия човек. (63/стр. 131)

…Човек счита смъртта на своите близки за голяма загуба. Ако жена му или някое от децата му замине за онзи свят, той не може да ги прежали. Той гледа на смъртта като на процес, при който е изгубил нещо безвъзвратно. Който може да предава и да приема Истината, той не знае какво нещо е загуба. За него загуба не съществува. (36/стр. 257)

Истина на лъжата и Абсолютна Истина

Ще кажете, че искате да знаете Истината. Коя Истина искате да знаете? Има два вида Истина: истина на лъжата и Абсолютна Истина. (65/стр. 182)

Докато човек не се роди от Дух и вода, той не може да разбере Истината. Щом не е придобил Истината, той не може да се освободи от противоречията. Днес хората наричат фактите Истина. Истината носи Свобода, а пък фактите не освобождават човека. (63/стр. 168)

Той иска да ми говори един факт, казва, че Истината ще ми говори. Фактът е едно нещо, пък Истината е друго нещо. Истината носи Безсмъртие в себе си. Щом кажа Името на Истината, аз съм Безсмъртен вече. Ти по десет пъти ми говориш истината и пак си смъртен. (33/стр. 222)

Истина и факт са две различни неща. Казваш, че си видял много неща, знаеш Истината. Ти знаеш известни факти, но това не е Истина. Истината не се занимава с взимания и давания, с речено-казано, с дребни неща. Това са факти в живота. Истината освобождава човека и внася живот в него. (22/стр. 88, 89)

…Съществуват два вида хора: едните си служат с истината, когато имат да взимат; другите– когато искат да докажат, че няма да дават… Абсолютната Истина не си служи с взимане и даване. Какво представя Истината? Особено състояние на човешката Душа, когато се намира в Абсолютен Покой, в Хармония с Източника на живота. Истината определя отношенията на човека към Вечното Начало на живота. Когато свалим Истината от нейната Висота и я поставим на уровена на обществения живот, това е нашата истина, а не Абсолютната Вечна Истина.

(26/стр. 109, 110)

Казват за някого, че бил много учен, могъл да снема Истината от Небето. Не, никой не може да снеме Истината от Небето. Който търси Истината, той трябва да отиде при нея. Истината никога не слиза от своето Високо място, за да отиде при човека. (35/стр. 189)

Добре е да се създаде нова религия, но тя не трябва да внася спор между членовете. Започнат ли да спорят помежду си къде е Истината, те са на крив път. Истината е неограничена. Никаква религия, никаква форма не може да я включи. (43/стр. 161)

Когато някой човек ви говори от гледището на земната правда, той ви казва само една трета от Истината; когато ви говори от гледището на духовната Правда, той ви говори две трети от Истината; и най-после, когато ви казва нещо от гледището на Божествената Правда, той ви говори цялата Истина. (59/стр. 15)

…Лъжата… Често тя се скрива така майсторски, че влиза в Истината, без да я познаят. Затова някои хора говорят Истината, без да подозират, че вътре е скрита лъжата. Други пък говорят лъжа, без да подозират, че вътре е скрита Истината. (28/стр. 210)

…Когато се говори Истината, някои ще кажат: „Закон има за това!“. Не, никакъв закон няма за Истината в света. Тя сама е закон. Всички закони са обосновани на Истината. Всички закони съществуват по причина на Великата Истина. (56/лек. 25: стр. 17)

Вярно е, но не е истинно

Човек няма право да казва за себе си, че от него нищо няма да излезе… Веднъж Бог казал, че от вас човек ще стане, и Ангелите пресметнали това… Когато човек говори нещо, той трябва да е проверил фактите да бъдат истинни и положителни. Някои неща могат да бъдат верни, но не истинни. Например вярно е, когато някой каже, че от него човек няма да стане, но не е истинно. Имате една празна стомна и казвате: „Тази стомна не струва нищо“. Това е вярно само за случая, но не е истинно. След време тази стомна може да се напълни с нещо. Тогава стомната има цена. (10/стр. 31, 32)

Някой път ние смесваме верните неща с истинните неща. Ще ви представя едно сравнение. Донасям ви една празна стомна. Вярно е, че тази стомна е празна. Донасям ви после и една пълна стомна с отлично съдържание за вашия живот. Вярно е, че и двете са стомни, но питам: Двете стомни имат ли еднакво съдържание? Пълната стомна съдържа Истината в себе си, а празната стомна е вярна по форма– по форма само е стомна. Вярно е, че по форма е стомна, но не е истинна и по съдържание, а другата, пълната стомна, е вярна и истинна и по съдържание. Следователно много хора са верни като празната стомна, а други са верни и истинни и по съдържание. (56/лек. 1: стр. 7)

Някой казва: „Аз говоря вярно“. Да, човек може да говори вярно, без да говори Истината. Онзи, който говори вярно, той говори 50% и лъжа. Значи, онзи, който говори вярно, говори и Истината, но говори и лъжа, а онзи, който говори Истината, той всякога говори вярно. В Истината няма никакво изключение. (56/лек. 1: стр. 7)

Човек… трябва да бъде честен пред себе си, да констатира фактите тъй, както са, защото има факти, които са верни по форма, а не и по съдържание; има факти, които са верни по съдържание, а не и по смисъл. Но това са философски въпроси. (19/стр. 29)

Това, което се доказва, е лъжа

Аз ви говоря една Истина, която съм опитал. Казвате: „Докажи!“. Това не е теория, то е опитано нещо. Аз казвам: Това, което се доказва, е лъжа, а това, което не се доказва, е Истина. (56/лек. 16: стр. 18, 19)

…Щастието на човека не седи в богатството. В този Божествен организъм, в който живеем, ние сме осигурени. Ние сме хиляди пъти по-осигурени, отколкото ония, които са вложили влоговете си и в най-сигурните банки… Сега вие ще кажете: „Докажи това!“. Всички неща, които се доказват, са фалшиви, а всички ония, които не се доказват, са реални, истински. (56/лек. 9: стр. 8)

Затова именно тия неща, които са истински, не ги доказвам, защото те сами по себе си съдържат Истината. Аз не доказвам Истината. Защо? Защото съм съгласен с нея. (56/лек. 9: стр. 8, 9)

Всички спорове в света произтичат от това, че ние искаме да доказваме неща, които не се нуждаят от доказателства. (20/стр. 128)

…Аз няма да ви доказвам това, защото всяко нещо, което се доказва, не е вярно… А пък неща, които не се доказват, са верни. Например трябва ли някой учен човек да ви доказва какво нещо е светлината, че тогаз да я виждате? И без да доказва, вие я виждате и си служите с нея. (67/стр. 43)

Всички неща, които не се доказват научно, са истинни, а онези неща, които се доказват научно, не са истинни. Аз мога да ви приведа ред примери от Френската академия на науката от 19 век, дето повече от теориите на това време бяха верни и истинни, но сега се доказа, че не са верни.

(56/лек. 30: стр. 30)

Отричането е потвърждение

Казвате: „От мен човек няма да стане“… Ще имате предвид следното правило: всяко отричане на една Истина е едно потвърждение на тази Истина. Когато нещо ви казва, че от вас човек няма да стане, това показва, че именно от вас човек ще стане.

(9/стр. 142)

Думите „от теб няма да стане човек“ не означават техния абсолютен смисъл, но подразбират, че трябва да преодолеете известни слабости, известни мъчнотии в себе си. И затуй отричането на една Истина всякога показва потвърждаване на тази Велика Истина, която е заложена в Душата ви. (9/стр. 143)

Мнозина отричат съществуването на Душата… Закон е: Не можеш да отричаш това, което не съществува; не можеш да поддържаш това, което не съществува. Отричането и твърдението показват, че говориш за Реални неща. Това, което не съществува, нито се отрича, нито се поддържа. Следователно отричането на Душата показва нейното съществуване. (34/стр. 84)

Колко пъти се усъмнявате в Бога и казвате: „Дали има Господ, или аз сам си Го създавам; дали вярвам, или не вярвам?“… Има Господ! …Не можем да отричаме неща, които не съществуват. Не можеш да мислиш за неща, които нямат никаква Реалност.

(55/лек. 17: стр. 19)

Слава на Божието Поучение!

ПОТЪНКОСТИ НА УЧЕНИЕТО

Потънкости на нещата

Големи потънкости има в живота. (38/стр. 92)

Не е гладът, който мъчи човека. Не е жаждата, която мъчи човека. Има нещо в глада и в жаждата, което мъчи човека, но то не е нито гладът, нито жаждата. Ние търсим знанието, но не самото знание. Друго нещо има в знанието, което търсим. Ние се стремим към живота, но не към самия живот, а към онова, което е скрито в него. Има нещо по-дълбоко, по-велико от самия живот. Към него именно се стреми човек. (65/стр. 152)

Има Тайни вътре в Битието за онзи, който разбира… Казвам, има нещо тайно вътре в живота и човек трябва да разбере вътрешния смисъл на нещата. (13/стр. 185, 186)

…Невсякога пее Природата, невсякога свири, невсякога говори; и тя мълчи, но понякога има гробно мълчание и в туй мълчание се разбира един Велик вътрешен смисъл, един смисъл, който се заражда в нейните недра… (54/стр. 347)

Има обикновени разбирания за повседневния живот, има и необикновени разбирания. Обикновеното винаги свършва със смърт, а необикновеното винаги започва с живот. (55/лек. 14: стр. 4)

…За глупавите хора всички работи са обикновени, а за умните хора всички неща са необикновени.

(54/стр. 66)

Да, има тайни неща, има тайнствени неща, но за Разумните хора; за неразумните няма тайни. За Разумните хора, за Чистите хора, за Възвишените хора, за Благородните хора има Велики Идеи в света, а за глупавите хора няма никакви Идеи…

(56/лек. 2: стр. 7)

Бог обича Неговите деца да бъдат прилежни, да се учат. Бог се услаждава от онези, които учат. Той не се услаждава с учените хора, за Него учени хора няма. Той се услаждава с онези, които учат. По-учен от Него няма… Аз не искам да бъда учен човек, но да се уча. Учението е един непреривен процес.

(62/стр. 452)

Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. (43/стр. 25)

…Мнозина се заблуждават с Окултната наука. С Окултната наука не се разрешават Мистични работи. Защото методите при Мистичните работи са съвсем други– човек трябва да влезе в света на Любовта и да се успокои. И този Мир да дойде не изкуствено, но естествено. (18/стр. 413)

Както на високите места на Месечината става голям студ поради нейната рядка атмосфера, така и в духовния живот има голям студ. Духовните хора трябва да знаят това нещо. Те ще станат студени като Месечината, затова трябва да придобият голяма дълбочина– по-голяма от тази, която съществува в земята. Духовният човек трябва да бъде дълбок, понеже има опасност всичко в него да замръзне.

(65/стр. 43, 44)

…Свободата се гради върху Истината. Знанието се гради върху Светлината, а животът се гради върху Любовта. Ние не трябва да ги разместваме, да мислим, че като намерим Светлината, ще намерим и живота. Не, всяко нещо е на своето място. Любовта носи живота. Мъдростта носи Светлината, а Истината носи Свободата. (56/лек. 24: стр. 18)

…Ние се спираме и казваме: „Ти не мислиш като мене“. Че ти не мислиш като мене, това е красивото! Аз като зная, че ти не си едно огледало, което да ме отразява, а си едно Разумно същество, това ме радва… Красивото в света е не да има ехо на нещата, но да имаш насреща си един Разумен отговор.

(56/лек. 5: стр. 21)

Аз бих желал да имам един неприятел, но поне да е Разумен! Казва Писанието: „Един Разумен неприятел струва повече, отколкото десет глупави приятели…“. (56/лек. 19: стр. 30)

Време е вече съвременните хора да станат господари на закона, а не законът на тях. Докато законът е господар на хората, те няма да видят добро. Кога човек може да стане господар на закона? Когато престане да греши. (57/стр. 188)

Праведният не греши, защото е господар на закона. Хване ли го, законът му казва: „Знаеш ли кой съм? Знаеш ли, че мога да те накажа?“. Праведният отговаря: „Ти си закон, аз съм Разумност. Както си ме хванал, така ще ме пуснеш“. Законът отстъпва пред Разумността. Дето е Разумността, там няма закон. И обратно: дето е законът, там Разумността отсъства. (57/стр. 188)

В сегашния живот хората… някой път си мислят, че всичко знаят. Хубаво е човек да мисли, че всичко знае. Именно човек всичко знае– знае всичко, когато греши. Всичко знае до косъм. Няма нещо, което не знае. Всичко знае. Когато яде горчиво, знае го, че е горчиво, и никой не може да го разубеди. Всичко да знаеш, значи да знаеш нещата, както са, а не както не са. (67/стр. 126)

…Ако вярваш в туй, което е, ще имаш туй, което е; ако вярваш в туй, което не е, ще имаш туй, което не е. Сега желая всички да вярвате в туй, което е, за да имате туй, което е. Вярвайте в Любовта, вярвайте в нейната Топлина. Вярвайте в Бога. (62/стр. 330, 331)

Вие търсите добрите условия. Предпочитание са лошите условия на Божественото, отколкото добрите условия на човешкото. (18/стр. 379, 380)

Предпочитай най-малките възможности в Божественото, отколкото най-големите възможности в човешкото. (18/стр. 380)

Казвам: Изкуство е, когато богатството се увеличава, сърцето да не се свързва с него; когато знанието се увеличава, умът ти да не се възвеличава; когато силата ти се увеличава, ти да не се забравяш. Каквото и да придобиеш– богатство, сила, знание– това са обикновени неща, които не разрешават въпросите. От временните придобивки нищо не остава.

(25/стр. 381)

…За да се осмисли животът ви, пазете следните правила: имайте характера на твърдата материя, без да се втвърдявате; имайте характера на водата, без да се изпарявате; имайте характера на въздуха, без да се люлеете на различни страни; имайте характера на светлината, без да се страхувате, че някой може да ви помрачи. (14/стр. 162)

Като се казва, че човек трябва да стане като дете, това подразбира да има сърце, чисто като на детето, да вярва във всичко… За предпочитане е човек да бъде лъган, но да има вътрешен Мир, отколкото да не вярва на никого и да бъде постоянно смутен и разтревожен. (35/стр. 177, 178)

Когото лъжат, той всякога печели. Когато Праведният се лъже, той трупа капитали в своята банка. Ако някой го излъже и вземе от него хиляда лева, от друга страна той ще получи повече от това, което е дал. (35/стр. 178)

Като изучава законите на живота, човек дохожда до познаване на физическите и духовни закони и вижда, че когато губи на физическия свят, в духовния печели. (43/стр. 129)

Рационалните числа се отнасят към физическия свят. В духовния свят числата са ирационални… И тъй, ако живее само физически живот, човек няма да среща никакви противоречия. Живее ли и физически, и духовно, противоречията ще го следват. Защо? Изчисленията са други. (42/стр. 198)

Казвам: Има много противоречия, на които мнозина се смеят. Кога се смее човек? …Когато се натъква на някакъв контраст в живота. Значи, ако не разбира даден въпрос, човек се смее; ако го разбира както трябва, той става радостен и весел; ако го разбира издълбоко, той става сериозен. (25/стр. 259)

Сега вие искате да бъдете щастливи. …Не може цял ден да бъдете щастливи– ще развалите живота си. Едва три минути можеш да издържиш щастието. (31/стр. 86)

Вие искате изведнъж да станете радостни– това е невъзможно. Голямата радост не показва още, че сте на Правия Път. Радостта, която иде и изчезва, не показва, че сте на Правия Път. (13/стр. 270)

Радостта ви трябва постепенно да се усилва. Ще има междини, ще има сенки, но радостта не трябва никога да се прекъсва. Ще дойдат и страдания, но те не трябва да прекъсват радостта. (13/стр. 270, 271)

В живота на човека има такива желания, които, ако се реализират, причиняват един род страдания; ако не се реализират, причиняват друг род страдания. Обаче има и такива желания, които и като се реализират, и като не се реализират, причиняват радост. (42/стр. 213)

…Ученикът… да не се поддава на никакви настроения. Настроението е пустиня в живота. Доброто желание е поле, обрасло с трева, а Идейният живот е планинско място с хубави градини и извори…

(40/стр. 155)

Всеки човек трябва да има поне една Основна Идея в себе си, която да му служи като огледало на живота, да представлява Великата Истина, в която да се отразява Небето… Тази Идея трябва да бъде като нашите очи. Нека гледаме през нея, макар и да не разбираме всичко. (29/лек. 6: стр. 14)

Чувате някой да казва: „Искам да разреша въпросите си само за един ден“. Той не знае, че ако ги разреши само за един ден, разрешил ги е завинаги.

(57/стр. 362)

…Когато Слънцето се завърти сто милиона пъти около себе си, забелязва се само едно изключение. Същото нещо се забелязва и в движението на Земята, както и в движението на човека: когато Земята, както и човекът се завъртят сто милиона пъти около себе си, забелязва се едно изключение от правилния ход на тяхното движение. Великото и красивото се заключава именно в това изключение, понеже в него едновременно става повдигането и падането на човека. (59/стр. 32)

Ще кажете, че това са отвлечени работи. Кои работи са отвлечени? Отвлечени неща са само тези, които са далеч от нашето съзнание… Близките неща, близките работи правят човека нещастен. Това, което може да направи човека щастлив, не са близките работи. Близките работи всякога създават едно уточнение в човека. Всяка мисъл, която влиза в съзнанието ви, колкото и да е малка, най-после ще ви причини едно нещастие. (13/стр. 151, 152)

…Идеалното, Неизменното, Постоянното трябва всякога да бъде далеч от нас, ние да не може да го достигаме нито със своите ръце, нито със своя ум, защото всяко нещо, което ние пипаме с ръце, разваляме го. Бъдете уверени, че всяко нещо, което ние можем да докоснем с нашия ум, и то се разваля. (54/стр. 222)

Божественото не може да се контролира. Светлината не може да се контролира. Тя отива навсякъде, вие не можете да я хванете. Ако престанете да мислите за нея, тя ще дойде. Мислите ли за нея и я преследвате, тя ще се изгуби. (13/стр. 569)

Когато човек се отдели от Бога, тогава той започва да мисли за Него правилно. Защо човек не може да мисли за себе си? Кога ще може да мисли за себе си? Когато човек излезе от своето тяло, той ще мисли по-добре за себе си, ще се опознае по-добре. Следователно, за да мислим за някого, ние трябва да се отдалечим от него на известна дистанция и да го разглеждаме от друго положение. (1/стр. 102)

Който живее във водата, ограничава се от нея, а който живее извън нея, влада водата. Следователно, за да владаме известна реалност, трябва да сме извън нея. (55/лек. 18: стр. 10)

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, без да се спирате върху мисълта доколко сте напреднали или дали сте вече към края на развитието си. В който момент помислите, че сте напреднали, че сте станали добри, вие ще се спънете. (42/стр. 136)

Истински способни ученици са ония, които даже не съзнават това, а не ония, които се мислят за способни. За способния ученик е толкова естествено да бъде такъв, колкото естествено е за ябълката да бъде сладка. (41/стр. 81)

Доброто носи всичко в себе си– ако имате доброто в себе си, а не как го разбирате. Какво хората разбират, това е друг въпрос– какво имате в себе си, това е важно. Ако имате доброто в себе си, вие всичко имате. А като разбираш доброто, ти не можеш да имаш всичко. Разбирането е едно, а това, което имаш, е друго. (62/стр. 420)

Какво се казва в Писанието? Че Адам познал доброто и злото. Това е познание отвън. Той не е имал доброто в себе си, но то е познание отвън. И тогава мнозина питат: „Какво трябваше да направи Адам? Не трябваше ли да яде от Дървото?“. Той имаше право да яде само тогава, когато придобие доброто. Но понеже Бог знаеше, че Адам нямаше още доброто в себе си, каза му: „Няма да ядеш от Дървото за познаване на доброто и на злото“. Докога няма да ядеш? Докато станеш добър. (62/стр. 420)

Мъдростта е най-високият връх. Тя разрешава противоречията между доброто и злото. Тя впряга и двете на работа. (17/стр. 379)

Най-трудно се учи Мъдростта на Бога. И Адепти, и Ангели, и Богове падат, като стигнат до изпитите на Мъдростта. (17/стр. 379)

Когато се създал светът с всичко велико и красиво в него, спящите до това време Богове се събудили и започнали да свирят и пеят, да се веселят. Един от Боговете казал: „Знаете ли, че една от най-светлите звезди изгасна?“. Всички спрели песните и свиренето и се запитали помежду си защо и как е станало това, че най-светлата звезда да изгасне. Като се разговаряли, Боговете си въздъхнали и казали: „И ние изгубихме най-красивото в себе си“. По едно време те чули как звездите се разговаряли. Една от тях казала: „Наистина най-светлата звезда се изгуби от небесния простор, но Вселената е създадена така, че нищо не може да се изгуби в нея“. В този случай звездите знаят повече, отколкото Боговете.

(23/стр. 295, 296)

Светът всякога ще остане една загадка неразгадана. От една страна, ще я разгадават, а от друга, ще се загатва пак; от една страна, ще разплитаме, а от друга, ще заплитаме. Това ще мяза на един параход, който отпред разцепва водата, а отзад тя пак се слива. И тъй ще ходим. (54/стр. 68)

Потънкости на мисълта

Вие считате, че някои мисли са лоши, а някои– добри. Обаче лошите мисли за вас за Природата са добри и потребни. Ако не се нуждаеше от тях, Природата не би ги допуснала. Щом ги допуща, тя намира, че те съдържат в себе си елементи, нужни за общия живот. (11/стр. 122)

…Каквито мисли и да минават през ума ви, не се сърдете, не се плашете, не казвайте, че са ужасни. И най-лошите, и най-страшните мисли могат да ви принесат някаква полза. (27/стр. 62)

Едно трябва да помните: каквато мисъл и да ви дойде на ума, тя крие в себе си нещо хубаво. Някои мисли са лоши по причина на това, че са окаляни, дълъг път са минали; изчистите ли ги, във всяка от тия мисли ще намерите по един скъпоценен камък, дълбоко някъде скрит. (59/стр. 134)

Смисълът на живота не се заключава в това да избягвате лошите мисли, чувства и желания и да се стремите да се освободите от тях, но трябва грижливо да ги чистите, както майката чисти малкото си дете. Кроткият човек е силен, защото постъпва така. (59/стр. 134, 135)

Като живее на Земята, човек неизбежно ще се натъква на лоши мисли, които идат от вън или пък се зараждат в самия него… Не е въпрос да пъди нечистите мисли от себе си, но да им даде нещо, с което да ги задоволи. Щом ги задоволи, те сами ще си отидат. Христос изпъждаше лошите духове от хората с Любов… (43/стр. 278)

Често някоя мисъл иде във вас. Вижте откъде иде, не отхвърляйте нещата. Като отхвърлиш някое желание, то е, както когато хвърлиш камък. Като хвърлиш някоя лоша мисъл, може да удариш някого. Тази мисъл ще хванеш и нежно ще се разговаряш с нея. Всяко нещо в света си има свое предназначение. (66/стр. 124)

В лошата мисъл се крие едно добро. Как ще намериш това добро? …Лошите мисли и чувства служат за запазване на богатството в човека– неговото малко добро. Само Адептите и Светиите се домогват до малкото добро. То се пази от голямото зло.

(13/стр. 712)

Освободете се от статическите неща. Една мисъл може да бъде лоша или добра, важно е какво ударение има тя. Някога лошата мисъл има добри резултати. И обратно: добрата мисъл има лоши резултати. (25/стр. 245)

Всяка мисъл, колкото и да е добра, щом се проектира във вас, ще хвърли сянка. …Каквато и да е вашата мисъл, все ще произведе обратна реакция. И законът е обратен: ако намислите нещо лошо, тази лоша мисъл ще роди нещо обратно във вас, ще роди една добра мисъл. Силите в Природата всякога се балансират… (1/стр. 331)

Всички трябва да се научите да мислите. …Методите за правата мисъл постоянно се менят. Ти една права мисъл не можеш към всички хора еднакво да я приложиш. (62/стр. 268)

Сега, като говоря за права и крива мисъл, сама по себе си мисълта не е права, нито крива. Важно е какво си вложил в нея и как си я пипнал. (22/стр. 34)

Потънкости на знанието

…Сега у вас може да се яви желание час по-скоро да придобиете това знание. Казвам: Вие трябва да придобиете живота, който носи знанието, а не самото знание. (21/стр. 244)

Животът, знанието са дадени на човека даром, но той трябва да ги придобие. Това значи: ако иска да задържи, да развие живота и знанието, човек трябва да работи. (27/стр. 66)

Някой има криви разбирания за нещата и мисли, че ако научи известни Тайни, той е придобил големи знания. Божественото знание не се заключава в Тайните. (37/стр. 217)

И всичките Тайни да знае, човек пак ще бъде недоволен. В този смисъл се казва, че знанието не задоволява, защото то е от двуизмерния свят; то е същество, което има широчина и дължина, но няма дълбочина. (21/стр. 43, 44)

…Цитират стиха: „Многото знание възгордява“… Знание без Любов възгордява, а знание с Любов прави човека целомъдрен. Знание без Любов произвежда зло, знание с Любов произвежда добро. Днес човек се нуждае от знание повече, отколкото всеки друг път… (59/стр. 36)

Не мислете, че духовните хора не се нуждаят от наука. Няма по-опасен човек от духовния, който не носи знанието в себе си. (26/стр. 260)

Знаете ли какво е знание? Знание се добива само с живот; ако живееш в света без живот, знание няма. И знанието, което има Бог, се дължи на милиарди години, в които Бог е живял и е добил едно знание от опит. …И вие можете да знаете, но само когато живеете. Следователно знанието е резултат на Съзнателния живот. (58/стр. 212, 213)

Човек познава външната страна на живота, Ангелът познава вътрешната страна на живота. Искате ли да разбирате живота външно и вътрешно, съединете в себе си човека и Ангела да имате пълно знание. Това не се постига лесно. Това е задача на вековете, но тази задача е постижима. (49/стр. 248)

Между знанието на ума и знанието на сърцето има голяма разлика. Ще кажете, че не разбирате това. Трябва да мислите. (25/стр. 365)

Има едно знание, което иде от Бога. То е Новото знание, което всеки момент се открива. Казвате: „Учителя знае всичко“. Миналото зная, но не и Новото, което иде сега. То е в Бога и от Него излиза.

(25/стр. 299)

Потънкости на кротостта

Човек може да говори тихо, едва да се чува, без да е кротък. Друг някой говори високо, а всъщност е кротък човек. (49/стр. 169)

Например някои искат да бъдат кротки. Кроткият човек нищо не струва. Кротък човек е онзи, който може да укроти вълните на морето. Кротък човек е онзи, който може да изгаси пламъците на някоя къща. Не е достатъчно само да си мислиш, че си кротък човек, а нищо да не можеш да направиш.

(56/лек. 24: стр. 5)

Ако ти се намираш в онова бурно, развълнувано море, то е, защото си поставен от онази Първична Причина да опиташ своята кротост. Всички вълни в това море говорят на един Разумен език…

(56/лек. 24: стр. 5, 6)

Който се стреми към Свобода, той трябва да се бунтува в себе си, да храни Свещен бунт, Свещен гняв в Душата си, за да разкъса връзките на старото. „Нали е казано, че кротките ще наследят Земята?“ Силният човек е кротък, а не слабият, мекушавият.

(12/стр. 176)

Потънкости на съвършенството

Думата съвършенство представлява един незавършен акт, т.е. акт, който сам по себе си не може да се завърши. Съвършенството, това е един Вечен Идеал не само на хората, но и на всички Разумни същества. (56/лек. 15: стр. 3)

…Това, което не се свършва, то е Идеал на човека. Това, което се свършва, това не е Идеал. …Не искай да станеш съвсем съвършен. Щом станеш Светия, до последната стъпка на Земята не можеш да бъдеш. Или щом покажеш последната си гениалност, пак няма да бъдеш вече на Земята. Ти, докато си невежа, може да седиш на Земята, а пък щом станеш вече съвършен, Земята не те търпи. Защото, като станеш по-учен от Земята, тя казва: „Няма какво да ти проповядвам“. Дава ти твоето свидетелство, диплома. Ръкува се и ти, искаш– не искаш, трябва да напуснеш училището. (13/стр. 596)

И тъй, ще имате предвид, че думата съвършенство означава един вътрешен последователен процес. Човек може да бъде съвършен в даден момент, но не може да бъде съвършен във всички моменти.

(56/лек. 15: стр. 4)

Има моменти, когато всеки от вас е съвършен– съвършен е само за миг, но не и завинаги. Вие не можете завинаги да запазите това съвършенство. Благодарете, че не можете да го запазите завинаги! Защо? Ако вие можете да запазите туй състояние завинаги, не зная какво би станало с вас. Да мислим човека за съвършен и да не може да покаже това свое съвършенство, това е едно вътрешно тежнение на човешкия Дух. (56/лек. 15: стр. 4, 5)

Вие казвате: „Аз не мога да помагам, аз не съм съвършен“. Това е самоизмама. Когато някой казва, че не е съвършен, питам: Постъпваш ли съобразно Волята Божия? Несъвършен си, ако не постъпваш съобразно Волята Божия. Съвършен си, ако постъпваш съобразно Волята Божия. (56/лек. 15: стр. 28, 29)

Съвършеният не прави нито зло, нито добро. Той е съработник на Бога, т.е. той работи съгласно Великите закони на Природата, на Битието. Несъвършеният обаче прави и добро, и зло и по този начин греши. (23/стр. 323)

Да обичаш тези, които те обичат, то е в реда на нещата. А да обичаш тези, които не те обичат, то е съвършенство. Да обичаш този, който обича другиго, там е съвършенството. (18/стр. 134)

Потънкости на средния път

Нито голямата дипломация, нито голямата прямота са намясто. (12/стр. 40)

Докато си на Земята, ще се държиш и за човешкото, и за Божественото. Всяко от тях е на мястото си. Така се държи човек на двата си крака. Остане ли с един крак, той губи равновесие. (31/стр. 250, 251)

…В човека има място и за старите идеи, и за Новите… Това не трябва да ви смущава. Турете Новия живот на една страна, стария– на друга и не се безпокойте. Важно е да не смесвате двата живота в себе си. Нека всеки живот си тече по свой път. Това е в реда на нещата. (49/стр. 137)

В някои случаи силната воля е за предпочитане пред слабата, а в някои– обратно. Следователно човек не трябва да дава предимство на волята си, но на Разумността. (61/стр. 98, 99)

Има опасност силната воля да се превърне в упоритост, а слабата– в мекушавост. Затова именно казваме, че човек трябва да прояви Разумната си воля, която дава представа за среден, или нормално проявен тип, в когото силите на ума, на сърцето и на волята са напълно уравновесени и хармонизирани. (61/стр. 99)

Големият страх не е намясто, но и малкият страх не е намясто. Трябва да дойдете до средната линия на страха, която е линия на Благоразумието.

(31/стр. 221)

Новото Учение обединява и примирява страха със смелостта, от които се ражда Разумността. Новото Учение обединява и примирява Любовта с омразата и вместо тях създава Благостта. (28/стр. 19)

Ако проявява само Разумността си без Доброта, човек става горделив; ако проявява Добротата си без Разумност, той става фанатик. Обаче, ако проявява и Добротата, и Разумността си заедно, човек се разширява, проявява Душата си. (61/стр. 241)

Потънкости на действието

Едни твърдят, че човек трябва първо да мисли, а после да действа, други– точно обратното: първо трябва да действа, а после да мисли… Според Божествената логика и двете положения са прави, но при известни условия, а именно: когато вършиш една човешка работа, първо трябва да мислиш, а после да действаш; когато вършиш Божествена работа, първо трябва да действаш, а после да мислиш. Ти действаш, Бог мисли. (37/стр. 263)

Всяко нещо, което започва с действие и свършва с мисъл, е Божествено. Всяко нещо, което започва с мисъл и свършва с действие, е човешко.

(37/стр. 273, 274)

Някой казва: „Аз трябва първо да мисля и после да правя добро“. Казвам: Първо трябва да направиш доброто и после да мислиш… Аз мисля, че е по-добре да изхарча първо парите си за бедните хора и после да мисля как ги изхарчих. Защо? Ако остане първо да мисля и после да ги харча за бедните, аз няма да направя това добро. (55/лек. 32: стр. 23)

Седиш, недоволен си, слез още по-долу. Недоволен си, нали? Изгубил си 1000 лева. Аз ще ви дам един цяр: 1000 лева си изгубил и се тревожиш, но имаш още 1000 лева в касата си; раздай ги на бедните, нищо да не ти остане и ще изчезне всичката ти тревога. Докато човек не изгуби всичко, Бог нищо не му дава. (19/стр. 16)

Трябва да бъдеш щедър, толкова щедър, че 10 лева да имаш, като дойде някой да ти ги поиска, веднага да му ги дадеш– нека остане кесията ти празна. Ти дай, не бой се, твоята празна кесия Господ ще я напълни. (19/стр. 92)

Някой казва: „Ще направя това и това, след като добия Любовта“. Не, важното е какво можеш да направиш сега, като я няма. Друг казва: „Ще направя еди-какво си, след като спечеля много пари“. Да, като спечелиш много пари, лесно е. Важното е какво можеш да направиш в този момент още.

(56/лек. 31: стр. 35)

…Когато се натъкнете на някаква Божествена идея, вие не я прилагате навреме, вследствие на което вместо добро излиза зло. Следователно всякога, когато правим добро не навреме, ражда се зло; когато правим зло навреме, ражда се добро. (65/стр. 141)

После някои казват: „Да разберем нещата“. Има неща, които не трябва да се разбират. Има неща, които трябва да си ги изпълнил, преди да си ги разбрал. (62/стр. 163)

Обясняват, но и като обяснят нещата, [те] остават такива, каквито са… И кога можеш да си обясниш? Онова, което можеш да си обясниш, е онова, което ти можеш да направиш. Обяснение е само това, което може да направиш в себе си. (62/стр. 308, 309)

Потънкости на поведението

Мене ме интересува аз как се обхождам. Как се обхождат хората, това е тяхна работа. Мене ме интересува аз да бъда внимателен, аз да се обхождам тъй, както Бог се обхожда. (48/стр. 392)

Имайте обхода като между близки. Ако някой не може да ти даде мил поглед, ти ще му го дадеш!

(18/стр. 46)

…В дадения случай този човек не се обхожда добре с тебе… Не туряй, че ти си на правата линия, той– на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже в себе си лошото по-лесно може да го поправиш, отколкото в другите. (48/стр. 367)

Когато обиждат някого пред тебе, кажи на обидения: „Не му се сърди, погрешките на хората са наши погрешки“. (17/стр. 341)

Че някой те нарекъл невежа, ти се сърдиш и на всички разказваш за това. Не се сърди на този човек, но си кажи: „Днес съм невежа, утре ще стана учен. Имам всички условия да уча и да придобия знания“. (16/стр. 336)

Когато вие сте при някой водопад, какво ще му кажеш? Той кряска повече от теб. Колкото повече кряска и пляска, колкото повече се пени, толкова по-тихо ще му говориш, ще дойдеш до противоположното. Твоето тихо говорене съответства на високото му говорене, понеже водопадът е величествен отвън, а пък ти ще бъдеш величествен отвътре.

(18/стр. 49)

Значи, кротостта е оръжие. Казвате: „Как е възможно кротостта да бъде оръжие?“. Като духовно качество, кротостта е оръжие, с което човек побеждава. (46/стр. 64)

Ако си сприхав, и християнин да бъдеш, пак сприхав ще си останеш. Понеже си умен, като дойде някой, няма да му казваш, че си сприхав, но ще му кажеш: „Реката ми е доста дълбока. Не влизай вътре да не се удавиш. Ако знаеш да плаваш, влез вътре. Ако не знаеш, стой настрана“. „Защо не направи реката си по-плитка?“ „Такава е реката ми– дълбока, не мога да я изменя. Едно време беше по-плитка, имаше много тиня, но след като я изчистих, стана по-дълбока. Сега е чиста и дълбока. […] Корабите свободно плават, няма опасност за тях, но хората могат да се удавят.“ (13/стр. 274, 275)

Какво нещо е доброто? Добър аз наричам онзи, който винаги отстъпва… Добрият човек винаги отстъпва. Силният отстъпва. Той отстъпва, отстъпва и ти, като навлезеш в дълбоките води, ще се удавиш. Той отстъпва, отстъпва, ще дойдеш до едно място, дето ти ще започнеш да отстъпваш. (33/стр. 226)

Не можеш да приложиш Учението на Бялото Братство, докато не кажеш: „От мен да мине“ и да отстъпиш. (18/стр. 395)

Насреща ти иде един човек; не мисли дали той ще се отбие, но отдалеч още помисли как да му сториш място. Така спестяваш време и достойнство. Мислиш ли така, и в отсрещния ще се зароди желание да се отбие. (18/стр. 358)

…Като направиш една грешка и обидиш приятеля си, повикай го и му дай едно угощение. Ако всички хора даваха угощение за своите грешки, светът щеше да се оправи… Парите, които си дал за угощението, представят добро условие за твоето бъдеще. Може би след година, две или десет те ще ви допринесат десет пъти повече блага, отколкото сте загубили. (16/стр. 319)

Имаш да вземаш хиляда лева – ще ликвидираш с това вземане. Ще кажеш на човека, който има да ти дава: „Толкова те мъчих за тия хиляда лева!“– и ще му дадеш още хиляда лева. И като му даваш хиляда лева, ще му се извиниш, че си го мъчил. Който има да взема, нека да дава! (17/стр. 126)

Някой те приема студено. Като излезеш, помоли се за този човек, тогава той ще си каже: „Аз приех този човек студено, но ще променя своето отношение, следващия път ще го приема добре“. (17/стр. 341)

Как познава студентът, че професорът му не е разположен? Той започва да къса студентите, мрачен е, навъсен. Трябва… да се измени състоянието му. Как ще стане това? Ще го погледнеш право в очите, ще му се усмихнеш едва забелязано. Това ще се отрази приятно на професора. Той е намусен, а студентът му отговаря с усмивка. Доброто трябва да излезе срещу лошото. На лоши мисли и желания не отговаряйте с лошо. Поставяйте контрастни положения. Срещу злото поставяйте доброто. (16/стр. 244)

Когато някой се отнася зле с тебе, ти се отнеси с него добре. Тогава ще се трансформира неговото състояние, доброто в него ще победи злото и той ще се измени. (17/стр. 341)

Една сестра дойде при мен и се оплака, че са я били; казах : „Ти, като окултна ученичка, не трябваше да казваш никому, трябваше да премълчиш това, а аз да го узная от другите, не от теб. И ти си виновна, защото си имала лошо мнение за него– мислиш, че е лош, и затова лошото в него се проявява. И занапред, когато стане въпрос за този човек, ти трябва да казваш винаги хубавото и доброто за него…“. (18/стр. 350)

Когато простиш някому и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. Дали заслужава, или не, това ще го оставиш настрана; за Бога ще го обичаш. Някой ти е неприятен, но за Господа да ти е приятен. (18/стр. 100)

Когато нямаш симпатия към един човек, кажи: „Господи, и тук искам да Те видя“. Поискай да видиш Бога и в този човек, тогава той се променя, Бог се изявява и той ти става симпатичен. (18/стр. 62)

Слава на Божията Светлина!

ПРОБЛЯСНОВЕНИЯ ОТ ВЪТРЕШНОСТТА

Не се примирявай с живота,
но го разбери

Всеки човек, който е разбрал смисъла на живота, радостта му ще бъде трайна, животът му ще бъде Вечно веселие. Да разбереш живота, не значи да се примириш с него. Някой казва: „Аз се примирих с живота“. Човек нито може да се примирява с живота, нито да го отрича. (29/лек. 7: стр. 9)

Ако съвременните хора разбираха дълбокия смисъл на живота, тогава нямаше защо да бъдат праведни; тогава нямаше да се говори нито за Правда, нито за Вяра. Животът щеше да тече и да се развива правилно. (59/стр. 3)

…Да разберете вътрешния смисъл на живота. Само така ще схванете Дълбочината на ония чувства, които ви вълнуват. Приятните чувства не представят още живота и неприятните чувства не са признак на лишаване от живота. В живота има много илюзии, от които трябва да се освободите. (26/стр. 243)

Как ще познаете живота? Като се обезсмисли и после отново осмисли. (27/стр. 131)

…За да разбере човек смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши. Докато не изпита в себе си това голямо разрушение, както и големите противоречия в живота, човек не може да разбере неговия дълбок вътрешен смисъл. (23/стр. 236)

Само онзи може да се произнася за смисъла на живота, който е обходил и долините, и върховете му. Той има пълна представа за всички негови прояви. (57/стр. 243)

Според идеалистите смисълът на живота се заключава в усъвършенстването на човешката Душа, а на науката– в познаването на Бога. Обаче само онзи, който е дошъл до крайния предел на живота, може да говори за неговия Абсолютен смисъл.

(61/стр. 257)

Правият път не подразбира права линия

Линията на еволюцията не върви по един прав път, но по един крив път. Сега у вас може да се сложи идеята: „Ами нали е казано, че трябва да вървим по един Прав път?“. Обаче Правият път не подразбира правата линия… В Окултната наука под Прав път разбират онзи път, който има най-много допирни точки с Реалността. Този път може да обикаля, да върви и по крива линия, но щом има най-много допирни точки до Реалността, той е Правият път. (56/лек. 7: стр. 7, 8)

Правата линия… не определя Правия път. Защо? Защото и разбойникът избира най-късия път, без обаче да върви в Правия път. Между правата линия и Правия път има голяма разлика. Правият път се определя от интензивността на силите, които действат в човека. (32/стр. 125)

Съвременните хора търсят правия път, за да стигнат по-скоро на определената цел. Те не знаят, че правият път не е всякога най-добър. (65/стр. 190)

Правият път е най-късото разстояние между две точки. Обаче това е невъзможно за човешкия живот. Прав път има само в умствения живот, но не и в материалния. Докато си на Земята, прави линии не търси. На Земята ще ходиш по криви линии.

(34/стр. 39)

…Трябва умът ви да бъде много гъвкав– и в това седи животът… И ние казваме: „Човек трябва да върви по правия път“. Няма нито един човек на Земята, който да върви по правия път. …Идете да видите как се правят пътеките– защото вие в ума си мислите, че хората вървят по прав път, а те вървят по един много крив път. Гъвкав трябва да бъдеш, съобразителен. Не трябва тъй право да вървиш. Срещнеш един човек, заобикаляне ще има голямо. И колкото по-големи заобикалки ще има, толкова по-добре.

(62/стр. 155)

Ако тръгнеш на пътя, ти ще срещнеш голямо съпротивление. Сега… някои хора искат, по правия път искат да вървят и не заобикалят. Срещат се някъде, и двамата вървят, кой ще отстъпи? Някъде ще отстъпиш. (62/стр. 155)

Човек може да криволичи в пътя си и пак да върви по права линия. Той може да върви все направо и пак да е на кривата страна. Криволиченето е неизбежно в живота… Това изкривяване не е връщане назад. То е съзнателно стратегическо избиране на този път с цел да се изразходва по-малко енергия.

(36/стр. 299, 300)

Човек може да криволичи, да извива надясно-наляво, но всякога да държи в съзнанието си Правата насока на своето движение. Докато държи в съзнанието си Правата насока на своето движение, човек е в Правия път. (44/стр. 20)

Изобщо правите и кривите посоки в живота на човека се преплитат. В това кръстосване именно той расте и се развива. (36/стр. 300)

Когато казвам, че някой човек се движи по крива линия, аз подразбирам, че той при известни условия трябва да се огъне, тъй както земята някъде се огъва… Някъде пък трябва да се пречупиш. Да се огънеш, аз разбирам да бъдеш перпендикулярен на своето движение, да измениш първата си посока. И наистина, ако не можеш да постигнеш известна идея по един начин, ще вземеш точно перпендикулярно движение на първото, т.е. ще вземеш точно противоположно положение на първото, ще се движиш по обратна посока на тази, по която си вървял.

(56/лек. 15: стр. 19, 20)

И тогава казвам: Мъжете трябва да се пречупват, а жените трябва да се огъват. Господарите трябва да се пречупват, а слугите трябва да се огъват. Учените и духовните хора трябва да вървят по спирална линия… (56/лек. 15: стр. 20)

Тъй щото ще знаете, че каквито отклонения да правите в живота си, те ни най-малко няма да изменят вашия път. Мнозина мислят, че като криволичат на една или на друга страна, ще изменят своя път. Не, окултният ученик трябва да знае, че по никой начин не може да измени първоначалната посока на своя живот. Не само ученикът, но никое същество не е в състояние да измени посоката на своя път, докато не постигне целта си. (32/стр. 199)

Вървете нагоре и напред, без да се страхувате от отклоненията, които правите. Отклоненията не са падане. (32/стр. 201)

Тесен е пътят към живота

Истинският път няма пътеки.

Път, който има много пътеки, той е път на света.

Път, който няма никакви пътеки, той е път на Духа. (46/стр. 182)

Докато стигнете върха, ще вървите само по един път– към Учителя си. Щом стигнете при Него, много пътища се отварят и вие свободно можете да правите избор. Докато сте на Земята, няма свобода. Свободата е горе, на Високия връх. (32/стр. 16)

Широкият път е за Мъдреците, за Великите Адепти в света. За грешниците, за слабите е Тесният път. Защо е така? Защото, ако слабият, грешният прави погрешки, той още повече ще се оплете и не може да се оправи. (35/стр. 162)

Христос казва: „Тесен е пътят към живота!“. То значи: само в Тесния път, само в мъчнотиите се намира Истинският живот. (55/лек. 13: стр. 9)

Днес всички питат: „Где е животът? Где е смисълът на живота?“. Животът е в Тесния път, в Тесния път е смисълът му. Оттук изваждам един закон: Ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път.

(55/лек. 13: стр. 20)

Какво е Тесният път? …Та казвам: В пътя, в който вие сте тръгнали, другар не може да имате. И разговор не може да имате. Щом се разговаряте [с] всички по пътя, вие сте по широкия път. И никаква работа не може да излезне. А пък щом тръгнете по един път, никой да няма подир вас. Човек за да се опита колко е силен, той сам да тръгне. (30/стр. 42, 43)

…Когато човек тръгне по пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. Някой ще му каже: „Чакай малко!“. „Бързам, нямам време да се спирам.“ Тогава друг някой ще ти каже да чакаш. Не, ти ще вървиш, няма дори да поздравяваш никого. Напред! (47/стр. 52)

Пътят на страха е пътят на Боговете

И тъй, иска ли да води морален живот, човек трябва да има или страх от Бога, или Любов към Бога… Чрез страха човек ще придобие Мъдрост, която ще го спаси. Чрез Любовта пък той ще влезе в закона на Благодатта. (44/стр. 162, 163)

Любовта е път на най-малките съпротивления. По този път и децата вървят. Обаче пътят на страха е път за гениалните хора, за Адептите, за Боговете. Божествата никога не вървят по пътя на Любовта. Ако нямаха страх от Бога, със силата си те биха разрушили света. Но понеже имат страх, те вървят по пътя на Мъдростта. (44/стр. 163)

С Любовта работят малките, слабите същества, а със страха– Великите същества, Боговете. Само страхът от Бога е в състояние да смири, да укроти силните хора. Нямат ли този страх, те щяха да проявяват силата си навсякъде, но с това щяха да предизвикват силите на Природата. (44/стр. 163)

Да предизвикаш силите на Природата срещу себе си, това значи да бъдеш тъпкан на общо основание. Ето защо силните същества, Адептите и Боговете са предпочели да имат страх от Господа и Той да ги тъпче, отколкото хората. (44/стр. 163)

Някой иска да е силен, че каквото [ще] да става с него. Не е така. Силният трябва да има страх от Бога. Не се ли страхува, той сам ще се разруши.

(44/стр. 164)

За да не правите големи грешки в живота си, препоръчвам ви да вървите по пътя на Любовта. Който иска да ходи по пътя на Мъдростта, той трябва да знае, че този път е мъчен. Като грешите, Бог ще ви тъпче. Благословение е за човека Бог да го тъпче, но това не става често. Малцина са хората, които се ползват от тая привилегия. (44/стр. 164)

Как ще работите? Или по пътя на Любовта, или по пътя на Мъдростта. Обичайте Бога и страхувайте се от Него, за да изпълнявате Волята Му и свещено да пазите Неговите Закони. (44/стр. 167, 168)

Лесните работи са мъчни,
а мъчните – лесни

Днес повечето хора търсят лесен път за постигане на своите стремежи. Вие трябва да знаете, че лесният път е труден път… (38/стр. 98)

И този, който избира най-лекия път, избира всъщност най-опасния път. (55/лек. 27: стр. 20)

Хората търсят лесния път, а той е мъчен. Под лесен път се разбира обикновен житейски път. Красивият Път с големите постижения и успех е Божественият Път, който всъщност е истински лесният Път. (18/стр. 354)

И тъй, най-лесното учение е служене на Бога. Влезеш ли в Божествения свят, там всичко е уредено. Щом служиш на Бога, ти ще имаш на разположение един ключ, с който ще отваряш всички затворени врати. По-трудно учение е служене на ближния, а най-трудно учение е служене на себе си. Да служиш на себе си, подразбира да влезеш в един напълно неуреден свят, дето ти минаваш за господар, който поема всички грижи за уреждане на този свят. (38/стр. 136)

…Сегашните хора. …Те казват: „Лесните работи се постигат лесно, а мъчните работи– мъчно“. В Истинската философия е точно обратно: лесните работи се постигат мъчно, а мъчните работи– лесно; малките работи се нареждат мъчно, а големите работи– лесно. Ако някой постави една игла на Витоша, може ли да я намерите? Това е мъчна работа. Обаче накарат ли ви да намерите Черния връх, лесно ще го намерите. Значи, игла на Витоша мъчно се намира, но Черния връх лесно се намира.

(13/стр. 684, 685)

Религиозните мислят, че разбират Словото… Защо мислят така? Защото намират, че Словото било проста работа, никаква наука нямало в него. Те се заблуждават. Понякога елементарните работи крият в себе си по-голяма наука от сложните. Понякога те са по-мъчни за разбиране и приложение от по-сложните. (49/стр. 330)

Помнете следното: мъчните неща са непостижими за човека, но понеже Бог присъства в тях, затова стават леснопостижими. Дето Бог взима участие, и най-мъчните неща се постигат лесно. Понеже в лесните неща Бог не присъства, човек сам се заема с уреждането им и затова в края на краищата ще забърка някаква каша. (38/стр. 20)

И тъй, ще знаете: най-мъчните работи са най-лесни. Ако не вършите тях, ще дойдат още по-трудни, които непременно трябва да изпълните. (38/стр. 22)

От голямото очаквайте малко,
а от малките неща – много

Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви обърна внимание на следното: не очаквайте от големите работи големи плодове… Един закон има в Природата: От големите работи очаквайте малко. Този, големият орех, ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея и очаквате нещо грандиозно. Не, не, тя ще ви даде един много малък плод! Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. (7/стр. 31)

Сега всички хора мислят за грандиозното, за великото, но то никога не иде. Най-великите неща в света се дават все в микроскопически величини.

(1/стр. 263)

…Всеки учител, който ви каже, че може да имате някакви грандиозни резултати, не ви казва Истината. Истинският Учител ще ви покаже малката Светлинка. И ако вие сте доблестен, ако имате характер, ако имате воля да се движите, ще вървите по линията на тази малка Светлинка във вашето съзнание. Като се движите по тази линия, ще се намерите във възможностите на друг един свят. (1/стр. 265)

Мнозина от светиите, мнозина отшелници в Индия, много учени хора са изгубили своя живот в търсене на Божественото Съзнание. Напразно са изгубили живота си– те трябвало да търсят малката Светлинка в себе си, която би им допринесла много по-голяма радост, отколкото всичките радости, които са имали до това време. (1/стр. 265)

Слабото в Природата е съединителна нишка. Когато хората казват за нещо, че е маловажно, че нищо не струва, те трябва да знаят, че тъкмо от това слабо, маловажно нещо зависи техният живот. То е съединителната нишка в живота им. Без тази съединителна връзка за големи работи даже не може да се мисли. (46/стр. 267)

…Често слабото в света е силно, а силното е слабо. Може ли да се нарече силен кон онзи, който се управлява от едно дете? При това този кон минава за силен. Често и хората мязат на такъв силен кон. Срещате един силен, умен човек, а виждате, че една малка мисъл го управлява. Тя туря гема си върху този човек и го върти, накъдето иска и както иска. Де остава силата на този човек? (46/стр. 341, 342)

Идеята за малките неща у вас е свързана с нещо слабо. Действително в практическия живот, в обикновения живот е така– малките неща са слаби. Не е тъй обаче в Духовния живот. Имате една малка запалка например; …но я турете тази малка запалка, тази микроскопическа искрица под някое взривно вещество, от което сте взели цял тон; какво ще произведе тя, слаба ли е тази запалка сега? Тук тя ще предаде своята енергия на взривното вещество и ще предизвика страшна експлозия, голям взрив. Малката искрица в този случай произвежда много нещо, а един голям камък, хвърлен всред това взривно вещество, нищо не причинява. Следователно малките, микроскопическите неща в света са силни. Тъй че смисълът на живота не е във великите идеи, но в малките… (1/стр. 103)

Радвай се на най-малките си придобивки, за да видиш, че там е скрито великото. (14/стр. 134)

Великите неща вън от Любовта постоянно се смаляват, а малките неща в Любовта стават велики. (17/стр. 160)

Най-голямо внимание
към най-малките неща

По някой път ние мислим, че вършим неща големи в света, за да извършим Волята Божия. Волята Божия седи в малките неща, които се проявяват в нас. Може някой път да се прояви някое много деликатно чувство, на което ти трябва да дадеш ход.

(67/стр. 266)

Решаващите работи са много прости, но се изисква внимание, понеже са малки. За да видиш малките работи и за да ги познаеш, че са важни, изисква се много будно съзнание. (18/стр. 382)

Сега този, Новият живот, е вътрешен… Той е живот, който започва с най-малките величини. Най-малките величини в света господстват над другите величини. (19/стр. 29, 30)

Представете си, че ви срещне един човек и ви дава само едно житно зрънце, като ви казва: „Посейте туй зрънце!“. Ако сте човек, свършил висше образование, ще кажете: „Нима съм толкова глупав да се занимавам с туй житно зрънце?“. Не, в него се крие такава енергия, каквато човек не подозира. Ако туй житно зрънце се посее, в една година ще даде 10, после 100 зрънца, а в десет години ще посееш цялата Земя с него… Светът ще се оправи само с житното зърно. (19/стр. 30)

Най-малкото изменя съдбата ви

В Природата съществува един закон. Има течения. Някой път се изисква съвсем малко да се мръднеш, на една десетохилядна от милиметъра, за да се измени твоето състояние. Малко се изисква, за да се измени състоянието на човека. (13/стр. 293)

Казвам, вие можете да измените състоянието си и при най-малкото колебание. Най-малкото колебание, което се явява във вашия ум, изменя съдбата ви. (13/стр. 563)

В Природата съществува голяма закономерност, голяма точност. Хората губят своето щастие по единствената причина, че не спазват законите на Природата. Достатъчно е да се успи човек с една секунда повече от определеното време, за да изгуби щастието си. (5/стр. 16)

Следователно, ако човек изгуби само една секунда в годината, изискват се след това години, за да набави изгубеното. Правилното използване на една секунда от времето носи придобивките на цели векове. Единствената сила, която работи с абсолютна точност, е Любовта. Който е изпълнен с Божията Любов, той става на време и ляга точно на време.

(5/стр. 16)

Улавяне на най-важния момент

…Да извършим Волята Божия още сега. И при това този е най-важният момент в нашия живот. По-важен момент от сегашния може да има, но бъдещето се определя от сегашното, от него зависи.

(55/лек. 30: стр. 39)

Всеки ден носи със себе си един важен момент. Кой е този момент, човек сам трябва да го намери. Не намери ли този момент, животът му става еднообразен и безсмислен. (49/стр. 144, 145)

…Има една важна секунда през деня, когато Господ говори на човешката Душа. Бъдете будни да чуете тази дума. (26/стр. 240)

Който иска да се домогне до щастието, той трябва да има будно съзнание, да издебне момента, когато щастието почива и спира движението си. Ако в този момент човек успее да се качи на гърба на щастието, последното ще го носи през целия му живот. (42/стр. 242)

Щастието е плод, който зрее на Великото Дърво на живота. Ако човек успее да хване този плод в момента, когато е узрял и пада на земята, той ще бъде щастлив през целия си живот. (42/стр. 242)

Когато се говори за развитието на индивида, на обществото или на народа, ние подразбираме именно момента на съприкосновение с Бога, или тъй наречения възел в историята на човешкото развитие. Някои наричат този момент вътрешна точка на съприкосновение. Ако при това съприкосновение съзнанието на човека е будно, неговият живот непременно ще се преобрази. (29/лек. 7: стр. 21)

Първо човек трябва да преобрази ума и сърцето си, за да може да го посети Великият, Който е създал целия свят… Това Посещение ще трае само една секунда, но никога няма да се забрави. Ехото му ще продължава във Вечността. (27/стр. 197)

Достатъчно е Бог да ви посети само за една секунда, за да ви остави Живот от хиляди години. Ако вие задържите в себе си богатството, което Той ви е оставил само в една секунда, ще се ползвате от това богатство хиляди години. (27/стр. 197)

Свободата всякога носи ограничение

…Великата свобода… изисква абсолютно задължение– задължение от Любов, а не чрез насилие.

(23/стр. 145)

Вие ще кажете: „Аз съм свободен“. Разбирайте свободата. Аз съм свободен дотогава, докато изпълнявам Волята Божия. Щом не изпълнявам Волята Божия, изгубвам своята свобода. (48/стр. 315)

Свободен е онзи, който прави каквото иска; свободен е и онзи, който не прави каквото иска. Защото, ако човек всякога прави това, което иска, той става роб на своите желания… Силата на свободата седи в нейното ограничаване. (7/стр. 160, 161)

Отде произлиза думата ограничение? От граница. Всъщност не всяка граница е ограничение. Реката има два бряга, които определят посоката на нейното движение. Значи, бреговете са граници, без да ограничават. И обратно: не всяка свобода е истинска. Да мисли, да чувства и да постъпва човек, както иска, както намира за добре, това не подразбира свобода. Свободата е Разумен, Съзнателен акт.

(61/стр. 173)

От гледище на свободата всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да има определена граница, т.е. определена форма. (61/стр. 173)

Когато се ограничаваме, ние влизаме в четириизмерното съзнание, в света на щастието и благото, в света на Ангелите. (21/стр. 45)

Когато Бог чрез Истината ограничава нещата, т.е. когато един човек се ограничава, то е, за да се подигне на по-висок чин, да му се даде свобода, а свободата всякога носи ограничение. Свобода без ограничение не съществува. (56/лек. 12: стр. 7)

…Свободата в пълния смисъл на думата подразбира ограничение. Следователно всеки, който се ограничава, крие свободата в себе си. (56/лек. 12: стр. 7, 8)

Значи, това, което вие наричате ограничение, то е един от великите признаци, че сте свободни. Щом съзнаваш ограничението си в едно отношение, това показва, че си свободен в друго отношение, понеже в тебе изпъкват две мисли, за да разбереш какво нещо е свободата. Следователно, ако се ограничаваш при злото, то е да разбереш какво нещо е доброто.

(56/лек. 12: стр. 9)

Някой пита: „Какво нещо е ограничението?“. Ограничението е необходимо, за да познаеш какво нещо е безграничното. Защо е потребно безграничното? За да разбереш граничното. Като разбереш безграничното, ще се яви и свободата. (56/лек. 12: стр. 9)

…Още в този свят трябва да се внесе съзнателното ограничение. Нас сега ни ограничават, но как? Като онзи вол, на когото турят юлар, юзди, впрягат го и хайде с остена на нивата– ще го учат на изкуството на ограничението. Идва ден, когато човек, като става сутрин, ще вземе остена, ще тръгне сам и ще си каже: „Слушай, знаеш ли какво нещо е свободата?“. Ти доброволно ще се ограничаваш: ще отидеш на нивата и сам ще се впрягаш и разпрягаш; ще работиш колкото искаш, …но ще работиш както трябва. Ще вярваш в каквото искаш, защото и вярването е едно ограничение. Ще мислиш, както искаш; ще любиш, както искаш. И мисленето, и Любовта са ограничения. …Вие, когато залюбите някого, трябва да се ограничите. (56/лек. 12: стр. 10, 11)

Не трябва да бъдеш
нито мъж, нито жена

Човек, който иска да се домогне до тази Велика Истина, …той не трябва да бъде нито мъж, нито жена. Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни. (55/лек. 15: стр. 24)

Силата на човека се крие в Истината, на която той служи. …Такъв човек съдържа всичко в себе си. Той е и мъж, и жена, и дете. Тогава какво може да го изкушава отвън? (29/лек. 2: стр. 15, 16)

Докато вие търсите красивата жена или красивия мъж отвън, вие сте на крив път. Докато търсите приятеля си отвън, вие сте на крив път. Докато търсите богатството отвън, вие сте на крив път. Щом влезете в себе си, там ще намерите своята възлюбена или своя възлюбен; там ще намерите своя истински приятел, там ще намерите и богатството. Търсите ли тия неща отвън, цял живот ще се лутате и няма да ги намерите. (29/лек. 2: стр. 16)

Човек не е нито само мъж, нито само жена. Ако на физичния свят си мъж, в Духовния си жена; ако на физичния свят си жена, в Духовния си мъж.

(22/стр. 99)

…Истинският човек не е нито мъж, нито жена. Ако мъжът включва в себе си жената и ако жената включва в себе си мъжа, те могат да носят името човек. (28/стр. 6)

Истински човек е онзи, в когото едновременно живеят и мъжът, и жената като два полюса. Докато човек не носи в себе си и мъжа, и жената, той не е Истински човек, той минава като безименно същество. (50/стр. 148, 149)

Минало, настояще и бъдеще няма

Човек трябва да различава Истинската Реалност от преходната. Който живее в преходната реалност на нещата, казва, че Бог съществува, че има бъдещ живот и т.н. …Който живее в Абсолютната Реалност, той не говори за тези неща… За него бъдещият живот е в сегашния, както и сегашният– в бъдещия. Те не представят отделни светове. За него няма изгрев и залез. (37/стр. 212)

За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ, той говори за изгрев и залез на Слънцето, той говори за раждане и умиране… (37/стр. 212)

…Минало, настояще и бъдеще няма, това са само отделни аспекти на нещата. Някой казва: „Това вече е минало“. Що е миналото? Например аз съм сега тук и тръгвам за друг град– сега съм в София, а след малко мога да бъда в Пловдив. Но София не е минало нещо, тя съществува едновременно с Пловдив; и Пловдив не е бъдеще, а съществува заедно със София, т.е. и двата града съществуват в настоящо време. Ако се кача на една планина, ще видя и миналото, и бъдещето, а планината е настоящето.

(6/стр. 187)

…За бъдещето като се опитаме да говорим, то е едва като някоя сянка; така си представляваме какво ще бъде бъдещето. Бъдещето ще бъде точно каквото е било миналото, а пък миналото и бъдещето заедно ще бъдат такива, каквото е настоящето. Човек, за да разбере настоящето, трябва да събере миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето, събрани заедно, това е настоящето. (67/стр. 109)

Сега свободата не принадлежи на нашия триизмерен свят. Тя няма три измерения. Някой казва: „Аз едно време бях свободен“. Не, тя не е минала свобода. „Ама за бъдеще ще бъдем свободни.“ И за бъдеще няма свобода. Свободата е в настоящето. А настоящето няма измерение. То не принадлежи към настоящия свят. Настоящето, това е Вечността, това е Безграничният свят. (62/стр. 185, 186)

Слава на Божията Проникновеност!

СКРИТОМЪДЪР ПОРЯДЪК

Животът на хората не е случаен

Животът на съвременните хора не е случаен и трябва да се знае, че случайните неща са Разумни, а обикновените– неразумни. Това, което постоянно става, е човешко; това, което случайно става, е Разумно, следователно– Божествено. …Случайните неща именно са Божествени. (65/стр. 5, 6)

…Зад всяко случайно явление се крие Разумно, Съзнателно същество. Всяко случайно явление е предизвикано от Разумни същества, които живеят извън физическия свят. (63/стр. 42)

Ще кажете, че това е някаква случайност. Обаче случайността е закон на рационалните числа. Тъй щото случайността е рационално число, което седи извън границите на земния живот. Случайността е движение, което не се определя от законите на Земята. (21/стр. 35)

Казвате: „Кой създаде тази илюзия?“. Илюзията е закон на случайността и затова, понеже не спада към земния живот, тя е Реалност на един Възвишен живот. (21/стр. 36)

Разумен е сегашният порядък

В света, в който сега живеете, съществува пълен ред и порядък, който вие поради непознаване на Божествения план не разбирате. За неразумните хора по-лош свят от този, в който живеят, не съществува. За Разумните обаче по-добър свят от сегашния няма. (27/стр. 105)

Светът не е лош. Лошо е нашето разбиране за нещата, ние сме лоши в себе си, а светът е много добър. (6/стр. 91)

За добрия ученик всичко е добро: и учителите, и програмата, и училището, и приятелите му. За лошия и неспособен ученик всичко е лошо. (57/стр. 152)

…Противоречия съществуват само за неразумните хора, а за Разумните хора всичко, което става в света, е една симфония. Противоречия в света няма. Туй, което за едного е противоречие, за Разумния човек е едно благоприятно условие за работа. То за него е едно удоволствие. (56/лек. 19: стр. 6, 7)

Сега ще оставите противоречията на живота. За мене те са сенки… Всяка една сянка, която седи над една черта, осмисля я. Ако няма една сянка под очите на един образ в една картина, очите не са изразителни. Ако има сянка под и около носа, той става изразителен. Ако около устата има сянка, тя става изразителна. Всичко онова, което имаме, е хубаво. Сенките придават изразителност на нещата. Малките погрешки в живота да бъдат като сенки, да придобият онази вътрешна опитност… (67/стр. 232)

…Вие тръгнете в този Път на Божествената Любов и ще разберете, че всъщност зло няма в света, то е само привидно. Но всичко в света си има своя добър смисъл, всичко е отлично в този свят. И това, дето казваме, че вятърът е лош, че студът, че времето е лошо. Не, не, студът си е намясто, той е отличен, вятърът е намясто. (54/стр. 218)

Идвали са много майки и казват: „Ангелче имах, отиде си, умря“. Рекох, да благодарите на него, Ангелчето, внесло в дома ви благословение. Че то замина за другия свят, във вас се събуди Духовното да търсите Любовта. Ако беше останало на Земята, вие нямаше да бъдете посветени. Всичките съвременни лоши условия са създали този Разумен свят.

(33/стр. 139)

Законът на контрастите е неизбежен

Омразата и обичта, това са двете страни на Любовта. Туй е закон на поляризиране. Любовта не може да се прояви по един и същ начин.

(56/лек. 26: стр. 21)

Сиромашията и богатството са временни състояния… Човек трябва да мине и през двете състояния, да научи нещо от тях. Сиромашията дава едни уроци, а богатството– други. (41/стр. 199)

Някой казва: „Трябва ли да бъда богат?“. Трябва да бъдеш богат. „Трябва ли да бъда сиромах?“ И сиромах трябва да бъдеш. „Трябва ли да бъда учен?“ Трябва да бъдеш учен. „Трябва ли да бъда невежа?“ И невежа трябва да бъдеш. Учението е богатство, невежеството е сиромашия. „Трябва ли да бъда праведен, добър човек?“ Трябва да бъдеш праведен. „Трябва ли да бъда грешник?“ Трябва да бъдеш грешник. Добротата е богатство, греховността, лошавината е сиромашия. Това е Правата философия в живота. (41/стр. 199, 200)

Дойдем ли до Абсолютното Разбиране на живота, ще видим, че там съществува и добро, и зло, които взаимно се координират. Там, дето доброто се увеличава, и злото се увеличава; дето доброто се намалява, и злото се намалява. Дето богатството се увеличава, и сиромашията се увеличава; дето богатството се намалява, и сиромашията се намалява. Дето здравето се увеличава, и болестите се увеличават; дето здравето се намалява, и болестите се намаляват. (50/стр. 145)

Всеки, който не може да носи и богатството, и сиромашията на гърба си, той не е силен човек. Приеме ли човек богатството, той трябва да приеме и сиромашията; приеме ли сиромашията, той трябва да приеме и богатството. Приеме ли знанието, ще приеме и невежеството; приеме ли невежеството, ще приеме и знанието. Приеме ли доброто, ще приеме и злото; приеме ли злото, ще приеме и доброто. Тия неща вървят паралелно. Такъв е законът. (23/стр. 92)

Срещнеш един човек, който е красив, радвай му се. Срещнеш един грозен човек, пак му се радвай, и на него се радвай. Защото красотата и грозотата са два полюса. Ако няма грозота, не може да има и красота. (60/стр. 223)

Грозотата е сянка на красотата. При грозотата красотата изпъква. То е философия сега. Злото е сянка на доброто. Доброто без злото не може да се прояви. Ти не можеш да разбереш това добро, ако нямаш сенките. (60/стр. 223)

Ето коя е Тайната на живота: вярата черпи своята материя от безверието. Всички безверници са работници в кариери и трошат камъни. И като натрупат камари, пренасят ги и хората на вярата почват да градят. (18/стр. 435)

Престани да се тревожиш за малките неща, от които се създават скъпоценни камъни. Престани да се тревожиш за мътната река, от която животът се наторява. Престани да се смущаваш от тъмнината, от която животът се ограничава. Тъмнина и светлина, това са приятели на Любовта. Знание и невежество, това са приятели на Мъдростта; робство и свобода, това са приятели на Истината. Тъмнината– това е Старият Завет, а пък светлината– това е Новият Завет. (24/стр. 296)

Какъв е краят на радостта? Скръбта. Какъв е краят на скръбта? Радостта. Какъв е краят на знанието? Невежеството. Какъв е краят на невежеството? Знанието. Следователно, щом дойдете до някакво противоречие в живота, ще знаете, че следния момент минавате във възходящо състояние.

(21/стр. 249)

…Казвам тъй: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате… Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие, бедните, ще забогатеете. Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава? Казвам: Вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете… Човек трябва да стане много учен и много прост, за да научи тези две противоположности в живота. Той трябва да бъде много радостен и много скръбен, за да опита тези две форми на живота. (55/лек. 32: стр. 25, 26)

Човек минава през скърби и радости, за да разбере живота в неговата целокупност. Ако не мине през смъртта, той не може да разбере живота; и ако не мине през живота, той не може да разбере смъртта. (49/стр. 154)

Като не разбират законите на живота, хората се запитват защо страдат. Човек страда, за да намери щастието. Човек умира, за да намери живота. Човек е невежа, за да придобие знание. Защо хората мразят? За да намерят Любовта. Защо лъжат? За да намерят Истината. Защо хората са недоволни? За да намерят доволството. Следователно, за да дойде до положителното в живота, човек неизбежно ще мине през отрицателното. (35/стр. 159)

Хората се страхуват да не попаднат под влиянието на отрицателните сили. Няма защо да се страхуват. Положителните и отрицателните сили се редуват. Няма случай в живота, дето човек да бъде само под влиянието на едните сили. Невъзможно е едновременно да те сполетят две злини или две добрини. Ако злото те сполети, след него ще дойде доброто; ако доброто те сполети, след него ще дойде злото.

(34/стр. 87)

Злото и доброто се сменят както деня и нощта. Казваш, че злото продължило много. Колкото е продължило злото, толкова ще продължи и доброто. Колкото по-голямо е страданието, толкова по-голяма е и радостта. Колкото по-малко е страданието, толкова по-малка е и радостта. Това е закон, от който никой не може да се освободи. (34/стр. 87)

…Между две злини, между две нещастия или между две противоречия всякога се ражда една добрина. Между две добрини пък се ражда една злина. Затова именно се казва: „Две добрини не могат да седят на едно място“. Този закон има сила само за Земята. (32/стр. 191)

Мнозина очакват радостите в живота им да следват една подир друга. За физическия свят обаче това е невъзможно. Само в Божествения свят, който включва всичко в себе си, радостите могат да бъдат непреривни. В човешкия живот скърбите и радостите се намират в отношение 2:1, на две скърби една радост, на две злини една добрина. (42/стр. 213)

Колкото повече човек напредва в духовно отношение, толкова повече радости има. Тогава отношението на скърбите и радостите е обратно. На една скръб се падат две радости: 1:2. (42/стр. 213)

Ще каже някой, че е материалист, че признава само материята. Друг казва, че е идеалист, разглежда живота от идейна страна и признава съществуването само на Духа. …Нито материя без Дух съществува, нито Дух без материя. Тъй щото материализмът сам за себе си не съществува. Като говорим за материята, подразбираме Духа; като говорим за Духа, подразбираме материята. Как ще говорите за светлината, ако тя няма противоположно на себе си? Как ще говорите за живота, ако не подразбирате смъртта? (57/стр. 307)

Каже ли някой, че всичко в света е материя или всичко е Дух, той е на крив път. Нито всичко е само материя, нито само Дух. Светът е съставен от Дух и от материя. Те се събират на едно място и разделят работата си наполовина. (57/стр. 316)

Смяната на състоянията е необходимост

Не е лошо, когато човек мени състоянията си, това го обогатява вътрешно, но той трябва да е над всички състояния в себе си, да се разбира. (38/стр. 43)

Ти можеш да бъдеш днес в добро разположение на Духа, но утре можеш да изгубиш това разположение. Тези постоянни смени не са нищо друго освен обновяване на Духа. (65/стр. 145)

На физическия свят разположението и неразположението представят закон на обнова. За да стане вътрешна обнова в човека, той трябва да бъде поставен на две противоположни състояния.

(65/стр. 145, 146)

Ако не разбере скръбта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия. Когато дойдат страданията, човек се огъва; при радостите той се изправя. Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето. При огъването човек развива в себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа.

(50/стр. 147, 148)

…Дойде ли до страданието, не желайте времето да се съкрати. Защо? Защото на всяко страдание отговаря радост. Следователно, колкото време е траело страданието, толкова време ще трае и радостта. Щом страданието се продължи по-дълго време, и радостта ще трае същото време. Законът е такъв.

(53/стр. 79)

Едно е възможно: или нагоре да се качвате, или надолу да слизате. В това отношение съществува един закон в Природата, а именно: след всеки щастлив случай иде един нещастен. След всяка радост иде скръб. Скръбта и радостта са две различни състояния, през които човешката Душа неизбежно трябва да мине. (32/стр. 171)

И тъй, след всеки щастлив случай в живота иде един нещастен. На всяка планина съответства долина. Това е закон в Природата… Изкачването по планината изисква подем на човешкия Дух. Слизането в долината изисква от човека внимание. (32/стр. 171)

Щом се качите на върха, вие знаете, че непременно ще слезете. Затова от вас се иска да бъдете внимателни, да бъдете всякога готови, да сте нащрек. И тогава, ако сте били внимателни, ще слезете от върха бавно, спокойно. Иначе рискувате да паднете. (32/стр. 174)

След всяка силна мисъл иде слаба проява в характера на човека. След всяко благородно чувство се проявява някаква слабост. Като знаете това, вие всякога трябва да бъдете готови да посрещате тия неща със Спокойствие. (32/стр. 174)

След всяко лошо чувство или след всяка лоша мисъл вие ще проявите някаква силна възвишена мисъл или благородно чувство. По този начин Природата внася равновесие във всички прояви на живота. (32/стр. 174)

Страданията в живота се сменят с радости като условия за почивка. Радостта дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешил всички въпроси. (50/стр. 61)

Скръбта е пасивно състояние, а радостта– активно. Когато се съединят, скръбта и радостта образуват Мира– здрача на живота. Ако скръбта е нощ, а радостта– ден, роденото дете от тях, Мирът, представя здрач. В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината. Здрачът е състояние, в което човек най-добре си почива. (50/стр. 147)

Дисонансите трябва да съществуват

…Трябва да се направи превод на дисонансите, да се разбере какво представят те в живота, както и в човешкия организъм. Дисонансът трябва да съществува, защото и човешкият мозък е създаден по начин, по който е създадена музиката. (52/стр. 93)

Както в музиката се допущат дисонанси, така и в живота се допущат грешки. За умния те са в реда на нещата. Глупавият се спъва от тях. За учения грешките и дисонансите са привилегия. (25/стр. 113)

Нервната система на съвременния човек не може да издържа абсолютна хармония в тоновете, в звуковете, вследствие на което и в речта, и в музиката се допуща поне един дисонанс. (41/стр. 207)

Всички поети и музиканти, които са писали произведения, издържани в хармонично отношение, млади са умрели. Животът може да се продължи благодарение на дисонансите. В този смисъл страданията не са нищо друго освен дисонанси. При страдания, при дисонанси животът е по-устойчив, а материята– по-издръжлива. (41/стр. 207, 208)

Абсолютната хармония създава голямо напрежение върху нервната система на човека, а дисонансът е почивка, той е необходим за смяна на състоянията. (41/стр. 208)

Така е мъдро поставено в живота

…Тия неща са предвидени: и войни ще има, и кражби, и женитби, и умирания, и т.н. Всичко туй в тоя живот ще го има. И вие ме питате: „Защо стават тия работи така?“. Защото, ако не станеха тия неща, тогава щеше да бъде 10 пъти по-лошо. Следователно сега е 10 пъти по-добре… (58/стр. 91)

Ще ви обясня каква е вашата философия. Това, което ще ви разкажа, то е един митически разказ. В древността в Гърция се е случило това: качил се е някой зидар майстор да гради един гръцки храм, но по невнимание пада и си счупва двата крака. Като го занесли [у] дома, той се оплакал на тогавашния гръцки бог Зевс и му казал: „Според моето разсъждение ти не си направил света много умно. Аз мислех, че си умен бог, докато краката ми бяха здрави, но сега се усъмних в твоята мъдрост, щом по твоя закон става така. Как ще си отгледам децата?“. „Какво искаш?“– го попитал Зевс. „Искам да премахнеш този закон.“ „Добре, ще стане, както искаш.“ След няколко дена краката му били здрави. Качил се той на храма и започнал да чука; чукал, чукал– нищо не ставало. Като подигнел някой камък, той оставал във въздуха. Взел той, че хвърлил чука, но и той увиснал във въздуха. Скочил сам той, но и него сполетя[ла] същата участ– увисва във въздуха. Седем дена висял горе– от една беля в друга. „Ама така ли трябваше да бъде светът?“ „Първия закон, по който ти си счупи краката, аз го суспендирах***. Ти може да седиш спокоен и без счупени крака.“ Тогава този майстор казал: „Прости ме, аз виждам, че първото е по-добро, макар да има страдания“. И сега вие искате един свят във въздуха горе, тази е философията– горе, във въздуха. Казвате: „Защо е това така?“. По-добре е да бъдеш със счупени крака и да еволюираш, отколкото със здрави крака и да седиш на едно място. (58/стр. 91, 92)

Казвам: Когато говоря за Бога, разбирам туй, което може да измени в нас живота. Пък ние не можем да изменим живота. По някой път ние искаме да изменим живота. Благодарете, че нямаме тази сила да изменим живота… (60/стр. 393)

…От гледището на Природата няма нещо в света, което става, да е без съдържание– зло или добро, омраза или любов, надежда или безнадеждност, скръб или радост и пр. Може ние да не го одобряваме, но това е наш морал. (67/стр. 41)

Сега дръжте в ума си мисълта, че всичко, което става в света, в каквато форма да е и колкото да е противоречиво, се допуща, за да се прояви Природата с всичките Разумни сили и закони. Дали човек разбира всичко, това е друг въпрос. (35/стр. 127)

И да виждате кривите неща, не ги критикувайте. Знайте, че Природата е Разумна. Защо някои неща изглеждат несъответни на тази Разумност, това не е ваша работа. Един ден, когато завършите развитието си на Земята, ще разберете защо някои неща са криви, защо съществуват отрицателни сили в Природата. (63/стр. 183)

Една вътрешна Разумна Сила урежда отношенията и местата на живите същества. Къде ще се постави една нота, това зависи от самия музикант, а не от вас. Като знаете това, вие нямате право да роптаете защо сте турени на едно или на друго място. Дали сте горе, или долу, като цяла или половина нота, като осмина или четвъртина, това не е важно; дали участвате в нотите на цигуларя, или барабанчика, и това не е важно. Вие трябва да се слеете в общата хармония, да не се чувате отделно. (37/стр. 361)

В програмата на всеки човек е поставено какъв трябва да бъде… Каквото е предвидено за човека, това ще стане. Ако не е определено нещо в програмата му, каквито усилия да прави, няма да го постигне. (28/стр. 269)

В живота има закони, според които става точно това, което е определено, а не това, което ние мислим. Туй, което вие никога не сте мислили, става; туй, което сте мислили, не става. Когато се казва, че нещата стават така, както са определени, вие мислите, че те стават, според както ги очаквате. Не, нещата не стават, както вие мислите. (59/стр. 99)

Човек да благодари и за това, което ще стане, и за това, което не ще стане. И когато станат нещата, и когато не станат, всяко си има своята добра страна. Човек трябва да вярва, че в Природата има нещо по-разумно, отколкото сам разбира. (18/стр. 432)

…Когато Разумната Природа възпитава човека, и като му дава, и като не му дава нещо, той еднакво печели. (14/стр. 195)

В Природата всичко не ни се дава наведнъж. Дават ни се малки условия, за да правим усилие. Като задоволиш човека с всичко, ще остане чужд на хората; за да не става това, трябва да му липсва нещо. Вие искате да не ви липсва нищо, но тогава ще бъдете нещастни хора. (18/стр. 252)

Сега повечето хора бързат, те искат в малко време да свършат много работа. Там е всичката им погрешка. Има закон, който определя бързината на движението. Човек не може да се движи по-бързо, отколкото му е определено. Движи ли се по-бързо, отколкото трябва, той ще предизвика цяла катастрофа в себе си. (46/стр. 216)

При сегашното си развитие човек не може да схваща всичко, което става на Земята, защото не може да го издържи. Ето защо, когато човек минава през опасни места, съзнанието му се помрачава; щом мине опасната зона и излезе на красиво място, съзнанието му отново се просветлява. (11/стр. 124)

През много светли и тъмни места ще мине човек, докато научи уроците си. „Не може ли без тъмните места?“ Не може. Както сенките са необходими в картините на художниците, така и в пътя на човешкото развитие са необходими тъмните места.

(64/стр. 47)

Ако избегнеш едно нещастие,
ще дойде по-голямо

Има закони, по които страданията и мъчнотиите могат да се избегнат, но ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма. Такъв е законът… Знайте, че това, което Бог е определил за човека, не може да се измени.

(42/стр. 181)

Човек може да знае какво ще му се случи утрешния ден, но правилно е той да не прави никакъв опит да избягва от това, което Бог е отредил за него. В това, което Бог е определил за всеки човек, се крие някакво знание, необходимо за самия него.

(38/стр. 190)

Ние знаем тия закони, които определят изпитите в живота. Като зная законите, според тях аз зная какво ще ми се случи всеки ден, но никога не правя опити да го отклоня или избегна. Никога досега не съм правил опит да изменя своята съдба. Защо? Ако изменя своята съдба, ще ми се случат неща, сто пъти по-лоши. (1/стр. 51)

Не мислете, че ако имате знания, ще избегнете страданията. Знанието може да ви помогне само да смекчите страданието, да го понесете по-леко, но не и да го избегнете. (42/стр. 181)

…Според законите на Живата Природа, когато успеем да избегнем дадено страдание, след известно време това страдание пак дохожда до нас, само че на друго място и в друга форма. Казвам: Всеки ще понесе страданията, които Природата е определила за него. (10/стр. 19, 20)

Предпазване на човека от голямото зло

…Казва Бог, да не би Адам да яде от Дървото на доброто и злото и да стане като един от нас, да познава доброто и злото. И после: да не би да простре ръката си и да яде от Дървото на Живота– тогава злото няма да може да се поправи. …Затова туй Дърво на Живота е за онзи, Божествения Живот. И забранява се на такъв човек– той не може да се ожени за Истинския Живот. (13/стр. 337)

…Адам… Той, както престъпи единия закон и яде от Дървото за познание доброто и злото, да не направи втора погрешка, го изпъдиха извън Рая да не сгреши. Сега вие искате да знаете защо хората са изпъдени из Рая. Да не направят втора погрешка. (60/стр. 312)

Сега по някой път вие питате: „Защо изгубих богатството си?“. Отговорът е: За да не направиш и втора погрешка. (60/стр. 312)

…Великият Учител мълчи. Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш; погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще предпочете ти да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност. Ще опиташ това малко падение. Един ден, ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното. За предпочитане е следователно малкото падение пред голямото. Ако Той по някой път те оставя, има си дълбоки причини вътре в самото Битие, в естеството на самите неща, отдето иде падението. (54/стр. 409, 410)

Ако ви обещаят някакво благо и не ви го дадат, радвайте се. Може би в това благо се крие вашето нещастие. Когато Бог отлага да ви даде някакво благо, с това Той ви предпазва от опасностите, които се крият в него. (37/стр. 366)

Ще дойде един ден, когато Любовта ще те направи отличен, гениален певец, ще ти даде Ангелски глас. И като дойдеш, всички хора ще те посрещнат. Но може Любовта да ти вземе това благо. Знаете ли защо? Тя като види, че ще направиш една малка погрешка, тя ти взема благото, за да не те сполети голямото зло. (67/стр. 86)

Щом работата ви не върви, това показва, че Невидимият свят ви препятства, за да ви избави от едно голямо зло. (63/стр. 261)

Питам: Коя е причината за съществуването на злото в света? Що е злото? Злото е спирачка в живота. Когато човек се намира пред голям наклон, Господ му туря спирачка, за да не падне. В такъв случай злото е особен род търкане, което предпазва човека от падане. Това е философията за злото, с която всички съвременни хора трябва да се справят. (20/стр. 52, 53)

Какво ще бъде положението на пътниците, ако тренът****, с който пътуват, няма спирачка? Те неминуемо ще претърпят някаква катастрофа. Значи, всеки трен трябва да има спирачка! …Следователно злото е влязло в света тогава, когато не са съществували никакви спирачки. (20/стр. 53)

Човек трябва да знае, че болестите в живота му са спирачки в неговия път. И ако лекарите при сегашните условия на живота успеят да премахнат болестите, с това те ще създадат най-голямото зло за човечеството. (20/стр. 55)

При сегашното разбиране на човека отслабването и остаряването са на мястото си. Човек живее и греши. Какво ще стане при това положение, ако той не остарява и отслабва? Погрешките му щяха да се увеличат толкова много, че никога не би могъл да ги изправи. (45/стр. 130)

Преди 2000 години Христос е дошъл, обаче тогава имаше едно кармическо съчетание на планетите– злокобно съчетание; това бе един кармически закон, дето евреите не бяха в състояние да разберат Христа. Някои има, сърдят се на евреите, че не са Го разбрали. Много по-добре е, че не са Го разбрали, защото, ако те биха Го разбрали, светът щеше да бъде 100 пъти по-лош… (58/стр. 94)

Слава на Божието Всезнание!

ДРУГИЯТ ПОГЛЕД

Други ъгли на виждане

Ако попаднете в метафизиката, там другояче разглеждат светлината и тъмнината… Метафизиците, както и крайните окултисти поддържат мисълта, че абсолютната светлина е абсолютен мрак. И когато Бог рекъл: „Да бъде виделина!“, с това Той създал първото ограничение. Значи, когато абсолютният мрак се ограничи в себе си, той произвежда виделина, която тъмнината не е в състояние да обземе. (8/стр. 98)

Често забелязвам, че когато употребявам някои символи, вие ги тълкувате криво. Например аз цитирам един закон, казвам, че в Божия закон няма изключения, но в Божията Милост има правила, които могат да смекчат закона. Казвам още, че нищо не се дава даром, и това е вярно. Но Божията Милост е друг закон и според него, ако човек е приготвен да възприеме нещата, дава му се и даром. Вярно е и едното, и другото. (3/стр. 48)

Вие сега изхождате всякога от вашето гледище. За пример има един морал– ние считаме, че всяко нещо, което на нас ни е приятно, то е добро. Отчасти, наполовина е така. Но не всички неща, които нам са приятни, са добри… Когато някой крадец бръкне в джоба и задига парите, на него му е приятно, но дали е приятно на онзи, който е обран?

(62/стр. 297)

Моето желание е да имате чисти сърца, да се развивате духовно, да просвещавате умовете си и да укрепвате от знание в знание и от сила в сила. Що се отнася до щастието, не желая да бъдете щастливи. На Земята щастието прави човека нещастен.

(26/стр. 217)

Щастливите са пияни хора, страдащите са трезви. Влизате в някоя кръчма, виждате някого пиян, засмян, весел, но щом се върне вкъщи, не можете да му говорите. „Аз съм щастлив“, си казва той, но на другия ден, когато изтрезнее, главата го боли и започва да размишлява добре ли е направил, или зле. Тогава той е в нормално състояние. Съвременните хора казват: „Страдаме много“, а аз отговарям: „Вие сега сте трезви“. (6/стр. 221)

Туй, което на един обикновен човек се вижда грубо в света, това, което ние, съвременните хора, забелязваме като някаква дисхармония в света, всъщност това са най-хармонични действия. Аз не смея още да ви кажа, че Природата трябва да се изучава от опаката страна. Вие трябва да започнете да изучавате и своя живот от опаката му страна.

(3/стр. 22)

Илюзията привлича внимание
към Реалността

Докато е на Земята, човек се движи в илюзии. На десет илюзии ще срещне едва една Реалност. Ако избягвате илюзиите, нищо няма да ви остане… Докато живее с илюзии, човек все още се държи за Земята. Отнемат ли изведнъж илюзиите му, той ще полети в пространството, без да може да се спре. Страшно е това положение. То е все едно да се качиш на балон и да отрежат връзките на балона. Дълго време ще викаш, но никой не може да ти помогне. (15/стр. 69, 70)

Някои казват, че илюзиите са сенки на живота. Лошо ли е да бъдеш на сянка? Лятно време в големите горещини е добре да бъдеш на сянка, но зимно време сенките са опасни. Значи, илюзията е опасна, когато не е употребена намясто. (15/стр. 70)

…Илюзията привлича вниманието към Реалността. Като седиш известно време под сянката на крушата, най-после ще обърнеш внимание и на самата круша… Като знаете това, не избягвайте илюзиите, но вървете постепенно към Реалността на живота.

(15/стр. 70)

Трябва да има човек един контраст. То е все едно да нарисува един художник една картина без сенки. Що е сянка? Сенките са да изпъкнат светлите места. Страданията в живота са сенки да изпъкне онази Велика Реалност, която съществува в Битието. Ако разбираш живота, страданията ще бъдат сенки на твоята картина. Ти ще се радваш, че имаш сенки.

(66/стр. 209)

Това, което хората наричат илюзия, не е нищо друго освен разглеждане, съпоставяне на нещата по отношение на друга някаква реалност. Значи, разглеждането на нещата от една реалност по отношение на друга реалност наричаме илюзия. Сега, за да дойдете до Абсолютната Реалност на нещата, вие трябва да съпоставяте фактите и явленията в живота и в Природата не според положението им във временния живот, но по отношение на Вечното. (50/стр. 7)

Безпорядъкът за глупеца
е порядък за Мъдреца

…Има една руска поговорка, която казва: „И в безпорядке есть порядок“… Ако поставите вашия живот въз основа на тази поговорка– и в безпорядъка да виждате порядък, това е една велика философия. (1/стр. 359)

Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка в Природата, а след като свършите този курс, тогава ще изучавате философията, че и в безпорядъка има порядък. Тази втора философия е за великите, за гениалните хора. (1/стр. 359)

Някой път мислиш, че светът се е разрушил и че всичко е отишло напразно, но после виждаш, че това е съграждане. Не можеш току-така да разбереш онзи магически закон, по който нещата се рушат и създават. Трябва да прекараш сто скърби, за да можеш да издържиш една хубава радост и да я разбереш. (18/стр. 474)

…Хората трябва да разчитат на двата велики закона– на съграждане и на разрушаване. Те нареждат нещата, поставят ги в пълен ред и порядък…

(71/стр. 56)

И затова, когато Разумният човек поставя безпорядъка в себе си в пълен порядък, казваме, че той се намира под влиянието на закона на съграждането. Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък…, той се намира под закона на разрушението и казва: „Тежък е моят живот!“. Когато Мъдрецът се намери под влиянието на този закон, той не се обезсърчава, той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, да поставя всяко нещо на своето място и в скоро време изпада под влиянието на закона на съграждането. Това значи Мъдрец– от безпорядъка създава ред и порядък. (71/стр. 56)

Следователно порядъкът за Мъдреца е безпорядък за глупеца и безпорядъкът за глупеца е порядък за Мъдреца. Глупецът представя закона, който разхвърля нещата, а Мъдрецът– закона, който нарежда нещата. (71/стр. 56)

Разбирането превръща нещата

Сега вие всички учите какъв е животът вън от Рая. Вие пожелахте да го видите. Отличен живот е той, който го разбира, но който не го разбира, е живот на противоречия. (67/стр. 236)

От какво зависи да бъде човек щастлив или нещастен? Срещате някой беден човек, но той е доволен, щастлив от положението си. Срещате един богат, но той е недоволен, нещастен, нещо му недостига. Значи, разбиранията на човека определят неговото щастие или нещастие. (42/стр. 107, 108)

Неразбраното богатство е мъчение, неразбраната сиромашия е мъчение. Разбраното богатство е благо, разбраната сиромашия е благо. (45/стр. 172)

Ако не разбираме доброто, то се превръща на зло. Ако разбираме злото, то се превръща на добро.

(2/стр. 85)

Що е погрешката? Неразбрана добродетел. Що е добродетел? Разбрана погрешка. (2/стр. 154)

Раят е далече и близо. Когато разбираш една работа, е близо. Щом не я разбираш, е много далече.

(51/стр. 5)

Прикритата страна на нещата

Мъчно се изправят погрешки, особено тия, които не се виждат. Има погрешки, които се виждат, но има и добродетели, които се виждат. Видимите погрешки не са погрешки. И видимите добродетели не са добродетели. Това е една противоречива мисъл, но всъщност е така. Истински добродетели са ония, които само с микроскоп можеш да уловиш.

(43/стр. 128)

Много погрешки ще прави човек, но важно е какви са неговите вътрешни мотиви. Ако вътрешните подбудителни причини са безкористни, погрешките се извиняват. (37/стр. 317, 318)

Като се натъкват на злото, съвременните хора го разглеждат като постъпка, като действие. Не, злото е Сила, Принцип в света, а не постъпка. Постъпките могат да се разглеждат като добри и лоши, но нито добрите постъпки можем да наречем добро, нито лошите постъпки– зло. Представете си, че някой отива да убие един добър, благочестив човек, но на пътя го среща друг, който го удря силно в крака и го счупва. Щом кракът му се счупи, той се отказва вече от намерението си да убива. Лоша ли е постъпката на този, който му е счупил крака? (50/стр. 146)

Като не разбират законите на живота, хората мислят, че всяка лоша постъпка е лоша и външно, и вътрешно… От последствията, т.е. от плода на постъпката, се познава Божествена ли е тя, или човешка. Ако постъпката даде добър плод, и да не е външно добра, тя е Божествена. Ако външно е направена по всички правила на етикециите, а плодът е лош, постъпката не е Божествена. (49/стр. 279)

Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи отговорности носи, толкова по-голям е неговият хомот. Грешникът носи хомот на врата си, но хомотът на Светията е несравнено по-голям от този на грешника. Светията работи много. Няма човек в света, който да работи като Светията. Той работи ден и нощ, почти не почива. (43/стр. 126)

Казват, че съм бил студен. Да, някога съм студен като зимата: навсякъде вятър, студ. Който не е опитал тази зима, той не знае какво съм аз. Зимата е на мястото си; тя е отвън студена, отвътре топла. Лятото отвътре е студено, а отвън– топло.

(25/стр. 275, 276)

Аз казвам: Онзи, Който ме е създал, е чист и аз съм чист, служа на Него. Че отвън са ме каляли, нищо не значи. Калта е благословение отвън, отвътре е една болест. Калта отвън е богатство, а отвътре е сиромашия. (24/стр. 287)

Да живеете външно щастливо, това още не значи вътрешно щастие. Човек, ако живее външно щастливо, ще бъде вътрешно нещастен. Ако живее вътрешно щастливо, външно ще бъде нещастен. Това не можем да го избегнем. (30/стр. 218)

Външната сила и външното богатство не разрешават въпросите. Вместо щастие те носят нещастие.

(37/стр. 274)

Има учени хора, които нищо не са разрешили; има силни хора, които нищо не са разрешили. Обаче има прости хора, които са разрешили най-трудните си задачи. Следователно успехът на човека не седи във външната сила, нито в обикновеното богатство и знание. Има друга една сила в човека, друго знание и богатство, с които той може да работи успешно.

(46/стр. 384)

Богат човек е само онзи, който има богата Душа, богат ум, богато сърце и силна воля. Има ли това вътрешно богатство в себе си, той ще придобие и външно богатство като благословение, като резултат на вътрешното. Няма ли богат ум, богато сърце, богата Душа и силна воля, външното богатство е нещастие за него. (40/стр. 7)

Има съществена разлика
между тия неща

Например всички хора искат да имат удоволствия в живота. Насищане в Природата съществува, но удоволствия не съществуват. Що е удоволствието? Удоволствието е сянка на насищането. Онзи пияница, който пие чаша след чаша, се удоволства… В света съществуват хиляди удоволствия, които разрушават живота. (55/лек. 11: стр. 8, 9)

…Всякога човек трябва да бъде наситен. Насищането е смисълът в живота. Следователно в човека във всяко едно направление трябва да има една жажда, един глад. За какво? Може да е за хранене, може да е за знание, може да е за добро. Жаждата, гладът са един вътрешен процес. Ако вие нямате този глад за знание, бихте ли се учили? Ако вие нямате този глад за Духовен живот, бихте ли го търсили? …Ти трябва дълбоко да почувстваш глада и жаждата, защото те са езикът на Бога. Когато ти чувстваш глад, когато чувстваш жажда, Божественото Съзнание взима участие– Бог разбира този език. Бог разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието. (55/лек. 11: стр. 9, 10)

Седи онзи, бедният човек, който е гладувал три дни, гладен е той; но Бог разбира този език и взима нужните мерки, за да му достави храна– хляб. Когато обаче онзи, богатият, седи и си мисли какво прасенце, какви патки и пуйки да си приготви за Коледа, този език не е понятен за Бога и тогава Бог казва: „На този, богатия, ще наложите глоба!“.

(55/лек. 11: стр. 10)

Да бъдеш любознателен, е едно нещо, а любопитен– съвсем друго. Любознателният изпитва Свещен трепет към знанието и се повдига, а любопитният се спъва и понижава. (37/стр. 86)

Най-голямата радост на човека е да говори Истината. Колко е приятно да бъде човек искрен!– не откровен. Кое е по-хубаво, човек да бъде откровен или искрен? Ако човек е откровен, а не искрен, то е едно зло. Откровен и искрен не е едно и също нещо. (19/стр. 174)

Откровени хора са ония, които не са скрити, а искрени хора са ония, които са съвестни… Тъй щото на откровеността произходът е един, а на искреността– друг. Искреността произтича от един морален закон, а откровеността произтича от един полуинтелектуален принцип. За пример аз съм откровен, отивам да кажа някому, че съм беден; разкривам своите страдания, че жена ми, децата ми са болни, и искам вие да ми помогнете. Но в тази откровеност има задна цел. Когато искреният човек разкрива всичките свои престъпления, в него няма две мисли, две желания. Та аз желая вие да бъдете искрени… (19/стр. 174, 175)

Искрени ще бъдете, не откровени, а искрени, искрени вътре в Душата си. Искреността е морално качество. (19/стр. 306)

Едно и също нещо
с два различни резултата

…Казват: „Киселото мляко продължава живота“. Действително киселото мляко продължава живота, но ако прекисне, разваля го. Докато вие чувствате глада като един подтик, той гради; но ако се обърне в един формален глад, той разрушава. Всяко нещо е вярно до известна степен, а невярно в друго отношение. (58/стр. 221)

Животът като изкуство е най-голямото благо… Туй, най-голямото благо, носи най-голямото нещастие със себе си. Представете си, [че] по невнимание, ако не знаеш как да направляваш сърцето си, ти ще развалиш очите си. Ако не знаеш как добре да мислиш, ще развалиш ушите си. Ако не знаеш как добре да постъпваш, ще развалиш езика си, вкуса ще развалиш. (48/стр. 254)

Не е лошо да станете богати, но туй богатство да не те затисне… Не е лошо да имаш къща, но трябва да знаеш какво да правиш с къщата. Не е лошо да имаш ниви, слуги, но трябва да знаеш какво да правиш със слугите си. Не е лошо да имаш жена, но трябва да знаеш какво да правиш с жена си. Не е лошо да имаш мъж, но трябва да знаеш какво да правиш с мъжа си. Не е лошо да имаш деца, [но] трябва да знаеш какво да правиш с децата си. Туй е всичкото. Всичко е за добро, ако знаеш; всичко е за зло, ако не знаеш как да го направиш.

(62/стр. 280, 281)

Той мисли, Светия като стане, няма да има жени, няма да има деца. Как ще живее тогава? Да мислите! Мойсей не беше ли един Светия? Не беше ли женен? Авраам не беше ли Светия? Не беше ли женен? Яков не беше ли Светия? Не беше ли женен? …Женените, които знаят как да обичат и как да мислят, и как да прилагат Истината и Доброто– в Рая са; а неженените, които не знаят как да прилагат Любовта, Разумността, Истината и Доброто– в ада са. (62/стр. 285)

Всяка форма, която можете да възприемете, е едновременно носителка и на добро, и на зло. От знанието може да се създаде и злото, и доброто. То може да стане слуга и на доброто, и на злото. При богатството ти можеш да станеш господар и на злото, и на доброто. Всичко онова, което имаш в себе си, ти можеш да го употребиш и за зло, и за добро. А умният, добрият човек е онзи, който употребява всичко за Любовта Божия, т.е. който служи на Любовта. (62/стр. 415)

Ако не знаем как да използваме Светлината, тя ще донесе най-големите злини в живота ни; ако знаем как да я използваме, тя ще донесе най-големите благословения. (56/лек. 34: стр. 20)

Ако има знания, човек се разширява от Живата Топлина; ако няма знания, Топлината го стопява… Живата Светлина също има две качества: от една страна, осветява Пътя на човека, а от друга, го ослепява. Който познава законите , той е намерил Пътя си; открил е възможностите, които са вложени в него. Срещне ли човек, който не познава законите , Светлината го ослепява. Той изпада в тъмнина и загубва Пътя си. (57/стр. 196)

Добри сили с лошо приложение

Съвременните хора говорят, че у човека съществува зло, и затова някои се стремят да изкоренят от себе си това зло. По какъв начин могат да го изкоренят? Злото седи само в постъпките на хората. Ето защо всяка лоша постъпка може да се премахне, но онази сила, която е извършила престъплението, е нужна. (1/стр. 324)

Ще обясня това нещо: да допуснем, че вие вземате едно малко въгленче и с него запалите една къща. После, като съзнаете злото, което сте направили, казвате: „За да нямам подобни изкушения, ще унищожа огъня“. Питам ви: Можете ли да унищожите огъня? Лошото деяние е от огъня наистина, но самия огън вие не можете да унищожите. Друг случай: да допуснем, че вие имате нужда от хляб, гладни сте и за да си го доставите, вие извършвате някакво престъпление, с което се подхлъзвате. След това казвате: „Аз ще унищожа глада, няма повече да ям“. Мислите ли, че вие можете да унищожите по този начин вашия глад? Не… Всички сили в Природата по същество са добри, злото е само в тяхното приложение– нищо повече. (1/стр. 324, 330)

Докато е на огнището, огънят е потребен. Щом излезе от огнището, той става опасен, може да обхване цялата къща. Когато излезе от своето огнище, и Любовта става опасна. Когато излезе от своето корито, и животът става опасен. Животът е река, която, дето минава, напоява, освежава, изчиства. Дойде ли наводнение и изкара живота от бреговете му, той става опасен– завлича растения, животни и хора.

(42/стр. 139)

Злините са неизползвани Добродетели

…Някой ме запита що е грехът, що е престъплението. Казвам: Грехът, престъплението, това са неизползвани Добродетели. Що е омразата? Неосъществена Любов. Що е лъжата? Неизявена Истина.

(56/лек. 16: стр. 8)

Когато Любовта отсъства, омразата заема нейното място. Когато Истината в човека отсъства, лъжата присъства. Значи, злото, омразата, лъжата запълват големите празнини в живота. Природата не търпи празни пространства. (63/стр. 360)

Когато ти не искаш да кажеш Истината, на нейно място непременно ще дойде лъжата. Когато не искаш да приемеш Мъдростта, непременно невежеството ще те огради. Ако се откажеш от Светлината, непременно тъмнината ще дойде.

(56/лек. 16: стр. 8)

Хората страдат от туй, което имат. Сега ви обяснявам страданието в света. Хората страдат от туй, което имат и не го прилагат… Човек страда от своята Разумност, която има и не я прилага. (62/стр. 279)

И ако имаш един отличен ум, който Господ ти е дал, и ако не го впрегнеш на работа, той ще създаде зло на себе си. Ако Истината не я прилагаш, тя ще създаде зло на себе си. И ако разбираш Любовта и не я прилагаш, пак ще създадеш зло. (62/стр. 282)

Всеки човек, който закъснее в своя път на развитие, става лош. (56/лек. 17: стр. 13)

Според моите схващания злините, които сега съществуват в света и у нас, са неизползвани Добродетели на миналото. Следователно сега трябва да се навлезе в един нов период, дето Добродетелите имат условия да растат. Те са взели обратно движение в нас. (56/лек. 17: стр. 12, 13)

Всяко зло, разумно използвано, се превръща в Добродетел; всяка неизползвана Добродетел се превръща в зло. (25/стр. 296)

Всяка мисъл, дори и добра, ако не може да се употреби разумно, е лоша мисъл. И обратното.

(6/стр. 104)

…Ако изобилието на живот, на жизнена енергия в човека не се тури в действие, тя произвежда противоречия в неговия живот. (36/стр. 185, 186)

Всяка енергия в света, която не може да се превърне, която не може да влезе в полза на живота, действа вредно. (56/лек. 24: стр. 3)

Човек търси правото, но не го разбира

Казвате: „Това не е право“… Това е ваша философия, ваше разбиране за право. Обаче, ако знаехте какво нещо е правото, вие не бихте дошли на Земята да го учите. (46/стр. 184)

Отличителното качество на човека пък е това, че той всякога и навсякъде търси правото… Обаче въпросът за правото днес е неразрешим. Той представя ирационално число. Колкото и да делите това число, все ще се получи остатък. Дойдете ли до остатъка, турете точка и кажете: „От мене да мине“.

(44/стр. 144)

Който издирва нещата в тяхната точност, той не разбира живота. Животът постоянно сменя числата, с които работи: днес работи с някое рационално число, утре– с ирационално. (44/стр. 144)

Хората искат да знаят кое е право и кое не, затова се занимават с проявите на другите и ги критикуват. В Абсолютното право има само едно задължение: всеки момент човек да внася в себе си нещо ново. Ново е само доброто. (37/стр. 50)

Та казвам: Всички вие искате правото в света. Но знаете ли кое е правото? На вас ще ви кажа– да имате едно понятие за правото. Всеки човек, който е работил за Бога, има право. Като стане сутрин, първата идея е да работи за Бога. Всеки човек, за когото Бог работи, и той има право… Ако ти за Бог не си работил, ти нямаш никакво право. Ако Бог не е работил за тебе, ти нямаш никакво право. (60/стр. 32)

Нашата логика не е логика на Небето

Туй, което е вярно за физическия живот, не е вярно за Духовния живот. Благото на Земята не е благо и за Небето. Щастието на Земята не е щастие и за Небето. Там резултатите са обратни. (55/лек. 28: стр. 17)

…Жителите на Небето нямат понятие какво нещо е скръб. Какво нещо е радостта, и за нея те нямат понятие. Слепи са те в това отношение, невежи са. Обаче какво нещо е Блаженството, те го знаят. Нашите радости са чужди за тях и нашите скърби и нещастия са чужди за тях. Те нищо не виждат. Например, когато един човек скърби, че… банка „Гирдап“ фалирала, или пък когато този човек се радва, че банка „Гирдап“ не е фалирала, те нищо не разбират от това. (55/лек. 28: стр. 17)

Има много заключения, които са верни за Земята, но не са верни за самата Истина. Нашата логика не е логика на Небето. (55/лек. 30: стр. 19)

Законите на физическия свят са точно обратни на законите в Божествения свят. Защо е така, днес не може да се обясни. (35/стр. 169)

Това, което не е в съгласие с живота на Земята, е в съгласие с живота на Небето. Това, което хората наричат безумие, Ангелите го наричат Мъдрост. Това, което хората считат за нелогично, на Небето го приемат за смислено и разумно. Реч, от която хората се възхищават, Ангелите не обръщат никакво внимание. (35/стр. 23, 24)

Лошите хора на Земята са добри на Небето. За пример, като дойде един Светия между хората, всички се нахвърлят върху него, считат го лош, смахнат човек. Смахнат е Светията, но като се моли, Бог го слуша. Друг някой не е смахнат, моли се, но Бог не го слуша. (65/стр. 179)

От Божествено гледище човешкият порядък минава за безпорядък. И обратно: човешкият безпорядък е Божествен порядък. Как разбира човек кога се намира в порядъка или в безпорядъка на живота? …Когато придобие вътрешен Мир и Спокойствие, човек е влязъл в Божествения порядък на нещата.

(49/стр. 247)

В Разумния свят отдават по-голяма почит и уважение на по-долните служби, отколкото на по-горните. Там на слугата се отдава по-голяма почит, отколкото на господаря. Защо? За да се установи нужното равновесие. Господарят съзнава това и е доволен от положението си. (28/стр. 54, 55)

Думата „служене“ е Свещено звание… Ще кажете, че на Земята званието „слуга“ е презряно. На Земята е така, но не и на Небето. Презрените неща на Земята са почтени на Небето. Хората са изопачили понятието „слуга“ и въпреки това искат да бъдат щастливи. За да бъде щастлив, преди всичко човек трябва да е бил слуга… Истинският живот се изразява в служене. (35/стр. 137, 138)

Когато се ражда един човек, в Небето скърбят. Когато ние се радваме, Небето скърби, а когато ние скърбим, Небето се радва. Е, как ще разберете? Как ще примирите това? Щом една душа слиза и се въплътява в материята, тя се губи за Небето, няма я. И следователно, понашему като я няма, те слизат да вземат тази душа, която се е въплътила, която страда… При това, като умре, ние, които сме запознати с тоя човек, скърбим за него, а в Небето се радват, че той се е върнал. (62/стр. 10)

Човек не знае какво иска

Че един ден, ако отидат някои в Невидимия свят, ще намерят толкова молитви и толкова писма, че ако биха ни дали писмата така, както ние ги искаме, ние щяхме да бъдем най-нещастните хора в света. Ти искаш да бъдеш богат човек, но знаеш ли какво нещо се крие в богатството? Ти не искаш да бъдеш сиромах. Но знаеш ли, че като се отказваш от сиромашията, какво нещастие те очаква?

(67/стр. 50)

Вие всички искате да бъдете щастливи, да не страдате. То е най-голямото нещастие. Ако човек не страда, ще бъде два пъти по-нещастен, отколкото ако страда. (67/стр. 235)

…Ако някоя майка даде на своето новородено дете твърда храна, то непременно ще умре. Това дете се нуждае само от рядка храна. Следователно щастието и блаженството, които вие търсите, още не са заради вас. Затова най-подходящата храна за съвременния свят, това са скърбите и страданията. От скръб и страдание никой не се е развалил досега, но от щастие и блаженство половината от хората в света са се повредили. (1/стр. 229)

Когато слонът върви, да му мислят ония, които попаднат под краката му… Искаш да имаш силна мисъл. Добре е това, но силната мисъл причинява големи пакости. Силната Любов също причинява големи пакости. (22/стр. 110)

Някой път у вас се заражда желание да изучите нещата. Има неща, които не трябва да изучиш. Да кажем, че има една златна форма с отровно съдържание… Много пъти в Природата има такива затворени шишета. Отвън формата е златна, но съдържанието е отровно. (13/стр. 426, 427)

Казваш: „Защо съм бил толкова невежа?“. Радвай се, че си бил невежа. Ако всичко знаеш, това ще бъде най-голямото нещастие, което може да те сполети. Адът е създаден от мисълта на хората, че всичко знаят. Раят е създаден от мисълта на хората, че малко знаят. (2/стр. 76)

Ти си в противоречие със сама[та] Природа. Искаш да бъдеш учен човек, но мозъкът ти не е направен за учен човек; …малко учен може да бъдеш, но много учен не можеш. Не е работата в многото. Тази идея не зная откъде е дошла в света. „Много– казва– ни трябва.“ Изобилието съдържа всичките нещастия, изобилната храна създава всичките болести. От недояждане хората страдат по-малко, отколкото от ядене. (66/стр. 42)

Случва се това, което човек не е очаквал

Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат“. Щом си направил този избор, ти ще срещнеш големи противоречия в живота си. (41/стр. 99)

Ти искаш да те обичат хората. Щом искаш Любовта на хората, ти трябва да имаш гръбнак да понесеш тяхното оплюване. Законът е такъв. (41/стр. 102)

Ученик, който отива на училище и желае да бъде обичан от учителите и от другарите си, ще срещне големи противоречия. Вместо да бъде обичан, той ще бъде от всички подиграван, осмиван; вместо да бъде пръв ученик, той ще бъде последен… Значи, който влезе в училището, той трябва да знае, че главната му задача е да учи, а дали ще го обичат, или не, това не е негова работа. (41/стр. 99, 100)

Кой ще ни причини страдания? На първо място онези, които ви обичат. От неприятелите си и от тези, които не ви обичат, вие се пазите като от огън. Следователно опасността иде от тези, които ви обичат. За тях вие сте отворени… Значи, най-големите нещастия идат от страна на доброто, а не от страна на злото. (64/стр. 139)

Слава на Божията Строгост!

СТРОГАТА ИСТИНА

Това е велико заблуждение

Въпрос: „Може ли една погрешка да бъде ве-
лика?“.

Всяка погрешка е велика, когато човек помисли, че може да живее без Бога. (9/стр. 120)

Човек, който не е във връзка с Бога… Той може да счита, че мисли, че има мисъл в себе си, но това е една измама в живота. Без Бога никой не може да мисли. Тази измама всички вие сте я чувствали.

(55/лек. 31: стр. 19)

Ние мислим, че светът е създаден само заради нас. Това е най-голямото заблуждение– да мислим, че светът е създаден само заради нас. Не е създаден заради нас. Бог създаде света не заради нас, а за Себе Си, Той да се прояви. (54/стр. 352)

Една от големите илюзии, в която изпадат съвременните хора, е следната: те мислят, че като имат пари, са осигурени; като имат знания, са учени; и като са физически силни, едновременно са и духовно силни… Доколко са осигурени, виждаме при едно голямо земетресение: много къщи се събарят и хората, които са мислили, че са осигурени, се намират на пътя без подслон. При една финансова криза големите милионери пропадат и дохождат в положението на последни просяци… Учени, които са разчитали на знанията си, в един ден заболяват така, че изгубват паметта си. С паметта заедно всичкото им знание изчезва. (57/стр. 124)

…Съвременният свят… поставя въпроса, че всеки човек трябва да уреди своя живот, трябва да го урегулира и да се осигури. Обаче сигурност има в живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигурен е само будният човек, само живият човек, който се е пробудил вътрешно, който търси Възвишения Идеал. (55/лек. 31: стр. 6)

Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Бог е свързал нашия живот със Себе Си. Той е вложил Великия живот в нас, ние сме осигурени.

(55/лек. 14: стр. 25)

Всеки живот, който има известни обекти, е ограничен… Обектът е стремеж към нещо материално. Вие се раждате на Земята, посвещавате целия си живот само за да направите една къща… Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение. Това е пак обект, материален стремеж в неговия живот… Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази Велика Истина, която носи Свобода за неговата Душа.

(55/лек. 13: стр. 3, 4)

Всички вие имате по един обект в живота си: или къщата, или парите, или службата, или децата, или това-онова. Не, не, за да се прояви Любовта, вие не трябва да имате абсолютно никакъв обект! …Не трябва да имаш обект, а само една Велика Идея трябва да имаш в ума си. Бог трябва да ти бъде Идеята. (55/лек. 13: стр. 10, 11)

Престъплението не е, че си взел парите, а че вярваш; турил си вярата в туй, в което не трябва. …Ти, като имаш парите, вярваш в тях– там е заблуждението. В Бога ще вярваш. Вярата си ще вложите там. (62/стр. 272)

Човекът тъне в неразбиране

И ако тялото ти е дадено да ядеш и пиеш за себе си, ето злото в света… И Писанието казва: „Дайте телата си в жертва жива и свята, и благоугодна Богу“. Значи, ти мислиш, че тялото, което имаш, ти е дадено да живееш. И ти казваш: „Трябва да си поживеем малко“. И заради туй тяло ти вече ставаш роб. За да го обличаш, да го храниш. (62/стр. 412)

Ние търсим живота на физическото поле, търсим и знанието на физическото поле. На физическото поле ни живот има, ни знание има, ни свобода има. А вие го търсите тук. На физическото поле има само страдание и противоречие, нищо повече. Спънки има от единия край до другия край… И тогава този свят е даден като задача да се справите с мъчнотиите. (62/стр. 186)

…Това разстояние от един сантиметър съществува и между един и друг човек. Някои от вас искат да разрушат това разстояние и казват: „Да се съединим, да развалим тази граница!“. Всички скарвания, всички недоразумения между хората започват именно когато дойдат наблизо един до други. Докоснат ли се, между тях се явява взрив.

(56/лек. 34: стр. 13)

Срещате някой Христов последовател, дигнал шум, тревога, че му казали една обидна дума, че го засегнали с нещо… Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. (46/стр. 284)

…Ти ще разправяш, че служиш на Бога, но хората не те обичат, не те разбират и т.н. И това е възможно, но ако ти действително си в съгласие с Великия Божи Закон– с Любовта– ти не би се тревожил от това дали хората те обичат, или не.

(46/стр. 279)

Сега казвам на всички хора, на млади и на стари, да търсят Светлия Образ на Любовта. Старите ще кажат, че това не се отнася до тях, че е грях и срам стар човек да се занимава с Любовта. Да се мисли така, това е заблуждение, това е криво разбиране на живота и на Любовта. Човек живее, докато люби и докато мисли за Любовта. Престане ли да люби и да мисли за Любовта, той умира. (49/стр. 261, 262)

Вие още не знаете кой ви обича, кой мисли за вас и затова гледате само да се осигурите. Казвам: Когато майката и бащата имат предвид нуждите на своето дете, то не трябва да се грижи за себе си. Неговата работа е да учи, да придобива знания и да расте. Следователно, когато Бог урежда нашите работи, ние не трябва да се безпокоим и сами да ги уреждаме. От две места работите едновременно не се уреждат. Който не знае това, той върви в крив път. (38/стр. 96)

Вие се безпокоите какво ще стане с вас. Мислите ли, че Господ, Който е създал света, че Той не е обмислил всичко добре? Бог преди да създаде света, Той е мислил… Той Сам е мислил с всичките подробности как да направи света и да предвиди всичките възможности за всяко едно същество. Като те тури в ония условия, във втори, в трети, Той е мислил как ще прекараш първата година, втората и прочее. Но Той е обмислил не само върху годините, но и върху месеците; и не само върху месеците, но и върху седмиците, и върху дните, и върху часовете, минутите, секундите и терците! И всичко това Той го е предвидил. И като направил плана, Той създал света. И вие седите и мислите да коригирате света. И казвате със своя слаб ум: „Чакай да си изправя работите“. Остане ли вие да си оправите работите, отиде конят в реката! Вие искате да коригирате туй, което Той е обмислил. Някой казва: „Защо Господ не ми даде това, което ми е нужно?“. Той ти е дал повече, отколкото можеш да използваш. Не искайте повече от това, което можете да носите. (41/стр. 102)

Мнозина мислят, че като станат верующи, всичко ще им тръгне по мед и масло. То е така, но какво ще правите с дълговете от стари епохи? (30/стр. 234)

Ще кажете: „Това засяга само външния свят, а нас, праведните, не засяга“. Правдата не е монопол. Сега можеш да бъдеш праведен, а след една минута или след една секунда можеш да изгубиш тази Правда. Правдата трябва да се възстановява всеки момент… (55/лек. 19: стр. 8)

Някои хора мислят, че са съвършени. Който е съвършен, не живее на Земята. Всички, които са дошли на Земята, те се доусъвършенстват. (56/лек. 16: стр. 25)

Сега човек трябва да се заеме с възпитанието на своята плът, а не на своето тяло. Тялото не се възпитава, то е по-умно от човека. Клетките също са по-умни от господаря си. Това, което хората наричат плът, представлява безброй желания… Желанията на плътта нищо не ползват човека, те трябва само да се обуздават. (40/стр. 57)

Погрешката в сегашния живот на всички хора е, че те изразходват повече енергия, отколкото трябва, а пък пестят времето. Две неща ни са дадени: време и сила. Време имаме в изобилие… Силата ние трябва да я придобием отнякъде. Времето ни се дава даром. А пък за силата ти трябва да работиш, за да я придобиеш. И ако изразходваш безразборно своята сила и пестиш времето, ти си на крив път.

(30/стр. 162, 163)

Казано е обаче да се пести енергията, а да се харчи времето. Харчим ли Божествената енергия напразно, с това ние си създаваме карма, страдания. Дойде ли до времето, може да се дава колкото искаме: 100, 200, 300 и повече години нищо не са за нас; дойде ли до енергията, ние я теглим на везни до една стохилядна част от грама. (39/стр. 124)

За неподготвения всичко е опасно

Мнозина мислят, че ако отидат в рая, ще ги посрещнат с музика и песни, с угощения. Да, ако са готови за това, ако съзнанието им е пробудено, така ще бъде. Ако съзнанието им не е будно, и в рая, и в ада да са, все е страшно. (41/стр. 162)

Не си правете илюзии, че ако влезете в Ангелския свят, ще бъдете щастливи. При сегашното си развитие и в Божествения свят да влезете, пак няма да бъдете щастливи. Има риби, които живеят на дъното на морето при голямо налягане. Ако извадите една от тях и я оставите да живее на повърхността на водата, тя няма да издържи слабото налягане и ще се пръсне. Направихте ли я щастлива? Какво ще придобие тя от тоя красив свят? (26/стр. 245)

И най-големият герой трепва от погледа на красивата мома. Защо? Не може да носи благото, което този поглед съдържа. Всяко благо крие в себе си една малка опасност. За кого? За онзи, който не е готов за това благо. Човек изпитва страх от всяко нещо, за което не е готов. (35/стр. 224)

Когато някое Разумно същество ви каже една Велика мисъл, която не можете да разберете, вие непременно ще сгрешите. Значи, зад всяка погрешка се крие една Велика мисъл. (46/стр. 331)

По някой път при мен са идвали мнозина и ми казват да ги запозная с някои Адепти… Казвам: Опасни са Адептите. Той разбира да го запозная с Адептите. В мен картината е много ясна. Казва да го запозная с някой Светия. И Светиите са много опасни. Вие имате особено понятие за Светиите… Светията е опасен човек, Адептът е опасен човек. И ученият човек, и той е опасен. Ако не си готов, опасен е този човек. (62/стр. 100, 101)

…Истината е опасна за всеки, който отива при нея неприготвен. Защо? Защото тя ще го лиши от това, от което той се нуждае. Казвам: Страшна е Истината за неподготвения човек! (53/стр. 113, 114)

…Аз казвам: Понеже вие не можете да използвате тази Светлина и Топлина, затова ще туря малко облаци над вас, та да я използвате съобразно вашите сили. Един ден ще можете да използвате всичката Светлина. (55/лек. 30: стр. 35)

Казвам: Страданията не са нищо друго освен съсредоточаване на Божествените лъчи върху нас. Ако ние не сме готови да ги приемем, те ни причиняват болка, страдание. (46/стр. 257)

Да лежиш в гроба, подразбира да работиш при неблагоприятни условия на живота. В такъв случай по-добре е да лежиш в гроба, отколкото преждевременно да излезеш оттам… По-опасно е да излезеш преждевременно от гроба, отколкото да бъдеш в гроба. Страшен е гробът, но още по-страшно е да излезеш неподготвен от гроба. (46/стр. 372)

…От всички се изисква Висок Идеал. Нямате ли този Идеал, и да излезете от гроба, вие ще се натъкнете на големи страдания и нещастия. (46/стр. 373)

…Бог държи съзнанието на много хора непробудено да не би преждевременно да се пробудят и да станат нещастни. (41/стр. 252)

Какво означава пробуждане на съзнанието? Представете си, че вие имате няколко деца, които спят. Докато децата спят, те нищо не искат, защото нищо не ги смущава. Те представят човек със заспало, непробудено още съзнание. Щом се събудят, децата веднага започват да викат: „Мамо, дай хляб!“. Ако хлябът не е готов, трябва ли да се събуждат? По-добре нека поспят още малко, до обяд, докато хлябът се приготви… Някой казва: „Време е вече и моето съзнание да се пробуди“. Питам: „Като се пробуди съзнанието ти, хляб ще искаш ли?“. „Ще искам.“ „Имаш ли?“ „Нямам.“ „Тогава нека съзнанието ти поспи още малко, докато приготвиш хляба.“ Това значи: когато нашето съзнание се пробуди, ние трябва да имаме необходимата за него храна. Нямаме ли нужната храна, страдания ни очакват.

(23/стр. 83)

Да събуди човек Божественото в себе си, това значи да намери Възлюбения на своята Душа. Обаче човек трябва да се събуди навреме, а не преждевременно. Бутнете ли мястото на неговия зенит преждевременно, когато той не е готов за този момент, това значи да му причините най-голямото нещастие. Щом не е готов, оставете го да спи. (49/стр. 303, 304)

…Вие не налагайте своите убеждения на хора, които не са готови. Ако им се наложите, вие ги излагате на опасност. Всяко пиле трябва да излезе от черупката точно на времето си. (12/стр. 233)

Говори на хората това, което е позволено; има неща, които не са позволени. Не говори на хората за неща, за които не са готови, това е светотатство… За Мистичните неща трябва да се мълчи. (18/стр. 380)

…Казвате: „Няма ли някой, който да ни отвори очите?“. Има, но ако ви отвори очите, вие ще бъдете десет пъти по-нещастни. Няма по-голямо нещастие от това– да видиш Любовта, а да я нямаш. (58/стр. 11)

Блудният син пожелал да напусне бащиния си дом, за да бъде свободен, да придобие повече знания. Той взел дела си от богатството, което му се падало, и отишъл в странство. След като изпил и изял всичко, каквото имал, той почувствал ограниченията на света, заробил се и станал свинар. …Същият стремеж в него за свобода, както в първия случай, го заставил да се върне при баща си разкаян и смирен, да поиска извинение и да заеме положението на бащините си слуги. Той разбрал, че като слуга при баща си ще бъде по-свободен, отколкото да бъде господар на себе си, за което не бил още готов.

(57/стр. 281)

Кракът на много от съвременните хора няма да стъпи на другия бряг на океана. Ако влязат в Новата култура, те ще бъдат по-нещастни, отколкото са сега. Те ще влязат в Новия живот в бъдеще, когато Земята се реформира. (27/стр. 20)

Тези Истини не са за всеки

Онези, които слушат, казват: „Туй Учение е страшно!“. Защо? „Е, всичко трябва да изгубим.“ Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие Новото!

(55/лек. 13: стр. 31)

От това, което е говорил Христос, е написано само една микроскопическа част… Там се казва: „Ако имаш две ризи, дай едната на сиромаха“. „Е, та дотам не сме достигнали!“ На друго място: „Ако те ударят от едната страна, дай и другата“. „Дотам още не сме достигнали!“ Това са малките работи, но има много по-големи, по-страшни. Страшни, но благородни работи! Те са за безстрашния човек, за героя. (72/стр. 65)

Онези, които се решат да приложат Божията Любов, трябва да знаят, че не ги очаква щастие. Да живеете с Великата Любов, това значи да живеете на Небето. Който отива на Небето, той не може да бъде щастлив. Защо? Защото трябва да съблече старите си дрехи, които са здраво сраснали за кожата му. Щом съблича тия дрехи, той неизбежно ще изпита големи болки. (43/стр. 248)

Казвам: Иде страшният ден! В какво отношение този ден е страшен? В това именно, че Бог ще се прояви. При това знаем, че Бог е Любов. То значи, когато Бог, т.е. Любовта, дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат пред Дървото на Живота и още тук, на Земята, ще разрешат Великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на Небето, но на Земята. (20/стр. 204)

Човек може да обиколи Земята, може да посети всички Слънца и планети, но ако не е пречистил сърцето си, кракът му не може да стъпи до вратата на Царството Божие. (41/стр. 270)

Ще кажете, че Бог е Любов и прощава на всички. Бог е Любов, но за Разумните. Бог е Мъдрост за Мъдрите. Бог е Истина за Истинолюбивите. Какво е Бог за грешните, те сами знаят. Ако аз отговоря на този въпрос, ще предизвикам изгаряне в съзнанието ви. (44/стр. 95)

Има страшни неща в света, но ще ги минеш в тъмнина, за да не виждаш нищо. Вие сега казвате: „Да видим какво има, да знаем всичко“, но щом ви се отвори картината и я видите, ще кажете: „Е, по-хубаво да не бяхме видели тази картина“. (4/стр. 13)

Неизповедими са Божиите Тайни! Те са толкова страшни, че и Ангелите, които говорят за Божията Любов, когато дойде въпрос за Божиите Тайни, и в тях трепва сърцето. (4/стр. 13)

Това е предупреждение

Човек не трябва да си служи с йезуитското правило, че целта оправдава средствата. Не, не е така. Насилието всякога ражда насилие. Любовта всякога ражда Любов. (56/лек. 30: стр. 19)

Всяко нещо трябва да се придобие чрез закона на Любовта. Не е ли придобито чрез Любовта, то носи смърт и проказа. (55/лек. 7: стр. 23, 24)

Христос обичаше Бога… Като обичаше Безсмъртния, и Той стана Безсмъртен. Вие мислите, че ако обикнете света, ще се повдигнете. Не е било и няма да бъде да обичаш света и той да не те изяде.

(31/стр. 137)

Любовта към Бога ражда живот, а любовта към хората ражда смърт. (31/стр. 140)

Ако ти се влюбиш в една форма, ще остарееш. Светът на формите е свят на старостта. Щом човек се влюби в каква и да е форма, тази форма има вече магическо въздействие върху човека и предизвиква в него старост. Ако обикнеш един кон или един човек, какъвто предмет или каквото живо същество и да обикнеш, веднага те имат сила да те направят стар. И затова Окултните науки казват: „Не се привързвай към нищо в света, понеже тези неща не можеш да ги имаш“. И те ще ти вземат нещо, но нищо не могат да ти дадат. (13/стр. 165)

Всяко едно желание в мене за пари носи друга проказа в себе си. В онези благородни нишки на моя мозък става вече едно натрупване. Аз отварям вече прозорците на моята Душа и там се натрупва един тънък пласт от една материя, много фина, но много отровна и вредна за този свят. (56/лек. 3: стр. 15)

Умът на човека може да се развива и да расте извън материята. Затова човек не трябва да обременява своя ум. Ако искаш твоят ум да мисли правилно, не трябва да му туряш никаква тежест от материята. Туриш ли му един грам само, ти ще го осакатиш. Следователно не трябва да туряш в ума си никаква материя, която тежи… Мислиш ли за материални неща, всяка подобна мисъл ще привлече съответни сили, които ще предизвикат известно давление върху тебе, и с това ще се спре твоето развитие. (56/лек. 30: стр. 20)

Ще ядеш точно толкова, колкото ти е математически определено, или позволено, защото, ако внесеш една милионна част от грама повече, отколкото Природата предвижда, тя ще произведе окисляване, което ще докара отравяне на твоя организъм. Де ще стане това отравяне? В твоя ум. (56/лек. 31: стр. 8)

Мнозина избягват правата линия съзнателно като живот на еднообразието. Те търсят кривата линия като живот на разнообразието. Наистина голямо е разнообразието на кривата линия, но тя води към разнообразие на нещастието. (63/стр. 206)

Да се занимаваш с дребни работи в живота си, това е една велика опасност. Тази опасност не е в сила да ни повреди, но тя по причина на неразбиране основния закон в живота усилва нашите страдания и ги превръща в мъчения. (55/лек. 30: стр. 13)

Престанете да се съмнявате! Съмнението, това е една временна игра на безсъзнателния живот.

(56/лек. 18: стр. 15)

В Истината не се допуща нито за миг абсолютно никакво колебание. Всяко поколебаване е грях, защото твоето движение е свързано с друго движение, може да попаднеш в някоя катастрофа: пресичане има на тия пътища във Вселената. (54/стр. 152)

Няма нищо по-опасно в света от онези хора, които казват, че знаят всичко. Такъв човек знае за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Кротостта, за Милосърдието, а всъщност нищо не може да приложи от това свое знание. (56/лек. 10: стр. 4, 5)

Аз, като мисля, като говоря, зная в дадения случай право ли говоря, или не; право ли мисля, или не. И всеки един от вас знае право ли говори, или не. Никога не се извинявайте пред себе си, че не знаете дали това, което мислите, е право или криво.

(55/лек. 28: стр. 22)

Пазете се себе си да не излъгвате. Бог живее в нас. Следователно Той не може да бъде лъган. Каквото и да правиш, както и да говориш, Той мълчи, нищо не казва. Ти мислиш, че Той е съгласен с тебе, но един ден ще видиш Истината. (25/стр. 356)

Бог е Същество, крайно Разумно. И… Той търпи всичко, но Той не обича противоречията. Най-първо, ако ти си недоволен, каквото искаш от Него, Той ще ти го даде, но солено, през носа ти ще излезе.

(62/стр. 34)

Ада всякога ние го образуваме, когато искаме да се освободим от Реалността. Всякога си създаваме един ад, когато искаме да създадем един живот, противоречив на онзи живот, който Бог е създал в нас. (60/стр. 89)

…Писанието казва: „Блажен е онзи, когото Господ наказва“. То значи: блажен е онзи, на когото Господ показва грешките още отначало. Дойде при тебе някой твой приятел, покаже ти някоя погрешка– благодари му. Природата го е пратила при тебе, той е неин посланик. Ако се откажеш да го приемеш, един ден тя сама ще дойде, ще те вземе без всякакви церемонии и хоп– в ретортата си вътре. И от тебе само пара ще остане. (1/стр. 89)

Загдето Мойсей хвърли Скрижалите, затова Господ не го допусна в Ханаанската земя; не го допусна и за чудото, което направил, като изкарал вода, без да прослави Бога. (18/стр. 422)

Пази се от своята воля

Не всяка молитва ще се изпълни. Ще се изпълни тази, която е по Волята Божия. А щом не е по Волята Божия, тя не се изпълнява и това е за добро. Да благодарим, че някои работи не стават по нашата воля. (18/стр. 54, 55)

Ако всичко ставаше по нашата воля, ние щяхме да бъдем най-големите нещастници. Хората страдат, защото много работи стават по тяхна воля. Всички несполучливи работи, които стават в живота, са по волята на хората, а добрите работи, които стават, са по Божията Воля. (18/стр. 55)

Човек не подозира, че мислите и чувствата му са преплетени с мислите и чувствата на други същества, и при известни условия той върши това, което някога му е било внушено. След всичко това човек казва, че е свободен да прави каквото иска, т.е. има свободна воля. Докато не се свърже с Първата Причина и не реши да изпълнява Нейната Воля, човек не може да говори за свобода. (61/стр. 302)

Някой казва: „Аз мога да правя избор между доброто и злото и да постъпвам, както искам“. Можеш, но това е относителна свободна воля; при тази свободна воля човек още по-ясно вижда своето несъвършенство. Дойде ли Любовта в човека, той се намира в Абсолютния, в Съвършения живот. Значи, да живееш в Любовта, е по-велико, отколкото да живееш в относителната свобода. (38/стр. 183)

Воля без Любов не може да се прояви. Дето има Любов, там може да има воля; дето няма Любов, никаква воля не може да има. Дето е безлюбието, там се проявява своеволие, а не воля. (57/стр. 167)

Воля в широк смисъл на думата имат само най-възвишените хора, най-великите Учители. Когато казват за някой обикновен човек, че има силна воля, това са силни желания, но не и воля. Волята не подразбира да направиш това, което пожелаеш… Това, което съвременните хора наричат воля, не е нищо друго освен своеволие. (20/стр. 86)

…В гостилниците… влизането е свободно, но при излизане ще плащаш. Та когато изпълняваме Волята Божия, свободни сме на влизане и на излизане, а когато изпълняваме другата воля, свободни сме само като влизаме, но не сме свободни на излизане. (18/стр. 287)

…Силната воля изисква Разумност. Без Разумност волята може да стане толкова твърда, че да поквари мозъка на човека. (27/стр. 231)

Така не се говори Истината

Много от учениците си позволяват голяма свобода… Те казват: „Ние сме рицари, доблестни хора, ще говорим истината право в очите“. Не, докато си вкъщи, говори каквото искаш, но щом излезеш вън, мълчи. Да изобличиш брата си, това не е казване на Истината. (39/стр. 77)

„Нали трябва да се каже истината на човека?“ В какво седи Истината? Истината се заключава само в положителното. Сенките на живота не влизат в Истината. (42/стр. 175)

Да казваш погрешките на хората, това не е Истина. Истината възкресява. Това, което внася горчивина и смърт, не е Истина. (17/стр. 238)

Да кажете за човека, че не вярва в Бога, че обича да лъже, да краде, това още не е Истина. Да кажете за човека, че вярва в Бога, че обича Правдата, че обича хората, това е Истината. В естеството на човека е вложено Доброто, Истината, Любовта и т.н. (42/стр. 49)

Не съдете, защото изпадате в грешка

За предпочитане е човек да си служи с положителен, а не с отрицателен език, понеже той не знае крайната цел на миросъзданието. Той не знае защо един човек е лош, а друг– добър, нито знае всъщност кой човек е добър и кой– лош. (42/стр. 49)

Ние казваме, че ученикът не трябва да се занимава с погрешките на хората. Защо не трябва да се занимавате с погрешките на хората? Представете си, че ви дадат задача да наблюдавате живота на някой човек за един ден и през това време да отбелязвате всички погрешки, които той ще направи. Вие едва ли ще отбележите една или две погрешки, които той е направил през деня, когато Невидимият свят за същото време ще регистрира стотици, а може би и хиляди погрешки, които този човек е направил. Вие считате погрешка това, което всъщност не е, а истинските погрешки не виждате. Това показва, че вашето съзнание още не е будно, не можете да виждате и да разбирате дълбокия смисъл на нещата. Щом е така, човек не трябва да се занимава с погрешките на хората, защото не ги разбира.

(39/стр. 7, 8)

…От вкуса на корените и кората на дърветата можете ли да съдите за вкуса на самите плодове? Какъв е вкусът на листата, на кората и на корените на дърветата? Горчив. Какви са плодовете им? Сладки. Тогава как е възможно от горчивото да излезе нещо сладко? На същото основание и ние не можем да съдим за човека от ежедневния му живот, от неговите листа и корени… Искаме ли да познаем човека, трябва да го чакаме да цъфне, да завърже плод и после плодът му да узрее. Искаме ли да го познаем от неговите листа и корени, нищо няма да разберем. (38/стр. 88)

И за себе си ще знаете същото: корените на вашето дърво са горчиви. Искате ли да се познаете, ще чакате, докато узреете като плод, и тогава ще вкусите от този плод. (38/стр. 89)

Защо не трябва човек да критикува? Защото всяко нещо е в процес на развитие. Как ще критикуваш пъпката, че не е цъфнала? Тя чака момента на своето разпукване. Как ще критикуваш плода, че не е узрял? …Когато Слънцето го грее определено време, плодът узрява. Следователно не критикувайте художника, че не рисува добре. Той не е завършил още учението си. Не критикувайте музиканта, че не свири добре. Той не е завършил още развитието си. (61/стр. 201, 202)

Няма лоши хора в света. Хората сами се делят на добри и на лоши, но всъщност за Бога лоши хора не съществуват. Който не е приятен за нас, той не е неприятен и за Бога. (65/стр. 179)

Кажеш ли, че някой е лош, ти не живееш по закона на Любовта. От гледището на Любовта няма лоши неща в света. (45/стр. 54)

Някой одумва приятеля си и казва: „Аз правя това от любов към него да се изправи“. Не, по този начин Любовта не постъпва. Тя не вижда злото. За нея всичко е красиво, добро. Грях за нея не съществува. (41/стр. 104)

Сега някои хора казват: „Ние трябва да бъдем много прями“. Много християни вземат положението на Пророците. Някой Пророк казва: „Горко вам“. Пророкът има право да каже, но ти нямаш право. Той е пратен от Господа, законът е такъв… Мнозина от вас нямате право да съдите никого. Вие нямате право да съдите, тя не е ваша работа.

(60/стр. 411)

Не говорете лошо за някой човек, Бог го е създал. За тези думи след два-три дни може да платите с живота си… Всеки човек е една картина, която Господ рисува. Картината не е довършена и не я цапайте; когато тя се довърши, ще бъде красива.

(18/стр. 450)

Защо трябва да бързате с мнението си за картината на някой художник? Той едва е сложил няколко черти и точици върху платното и вие веднага се произнасяте… И тъй, когато се произнасяте за живота, казвам: Не бързайте да давате мнението си. Не мислете, че разбирате живота. Той едва сега се рисува. (42/стр. 127)

Една сестра сподели: „Аз съм импулсивна и когато някой върши нещо лошо, произнасям думи, за които съжалявам“.

Най-първо се постави на неговото място, за да видиш какво трябва да се направи. Един Ангел видял, че някой човек греши, и казал на Господа: „Как го търпиш?“. Господ го пратил на мястото на човека и Ангелът направил два пъти повече погрешки.

(18/стр. 456)

Това не е живот по Бога

Е, представете си, че имате едно златно шише… Може да е златно, но какво съдържание има в него? Може мислите ви да са прави, може даже и чувствата ви да са прави– от злато да са направени, а при това съдържанието на вашите мисли и съдържанието на вашите чувства да не отговаря на външната им форма. Може вие да сте християни по съображения.

(62/стр. 147, 148)

…Много духовни хора не са духовни и много религиозни хора не са религиозни. Много религиозни хора, които се молят по три пъти на ден, не са религиозни. Те се молят, но за какво? За хляб, за пари или за друго нещо материално. Никой не се моли идеално. Някой се моли, понеже дъщеря му е болна; друг– синът му е болен; трети, защото се намира в затвор. Повечето хора днес се молят Господ да уреди материалните им работи. (56/лек. 28: стр. 13)

Сега някой казва: „Да се помолим“. Молитвата не помага; молитвата помага само тогава, когато работиш за Бога; [и] Той ще работи заради тебе.

(60/стр. 33)

Щом не работиш заради Господа, и Господ не работи заради вас; ни любовта помага, ни вярата помага, ни знанието помага. (60/стр. 33)

Причината на греха е много малка. В Духовния свят само като си обърнеш гърба към едно същество, ти си вече съгрешил. И като си обърнеш лицето към него, ти вече си се разкаял и си се поправил. Ще държиш лицето си към Бога. Появи се една мъчнотия за някого и той престане да мисли за Бога; че тогава той вече е обърнал гърба си към Господа. Това е причината на греха. (18/стр. 87)

Някой казва, че Духът Божий живее в него, а след малко се оплаква, че еди-кой си го обидил. Как е възможно Бог да живее в някой човек, а той да се обижда? Обижда ли се, Бог не живее в него.

(38/стр. 95)

Някой път вие мислите, че обичате Бога. Но ако който и да е може да ви раздразни, вие трябва да знаете, че любовта ви не е такава, както трябва.

(13/стр. 176)

Тази философия не е меродавна

Църквата е най-разумното, най-идеалното общество, в което като влезеш, трябва да излезеш необикновен. Тя не е здание, направено от камъни… Аз не съм от онези християни на камъните, не вярвам в никакви камъни. Ще кажат: „Ето един извеян човек“. Е, хубаво, вие, най-разумните, най-духовните хора, покажете ми вашата култура, аз съм готов да я приема и да се откажа от своята. Но ако моята извеяност стои по-горе от вашия разум, аз не се отказвам от нея. Павел казва: „Безумното в Бога стои по-високо от разумното в човеците“. Аз бих предпочел да се свържа с безумното в Бога, отколкото с философията на човеците. (3/стр. 64)

Вчера говоря с една сестра, тя има едно богословско верую за Бога и ми казва: „Аз искам да изпълня Волята Божия, но зная, че и добрите, и лошите неща все Бог ги е поставил, тъй че аз не съм виновна за нищо лошо, което върша и което се поражда в мене“. Не само тя, но и много други мислят, че Господ вършил греховете и престъпленията чрез тях, а те са светии… Ако мислите, че Господ прави грехове и убива хората, той не е Господ. Аз за Бога имам друго мнение. Бог е Този, Който дава живот на хората. Бог е Този, Който дава Разум на хората.

(55/лек. 28: стр. 22, 23)

Почитание към Абсолютните неща

За Бога не можем да имаме абсолютно никаква представа. Речем ли да си създадем някаква представа за Него, тя ще бъде фалшива, невярна. Съставим ли си някакъв образ за Бога, той ще бъде подобен на нас: ще му турим очи, нос, коса, брада, която ще бъде руса, черна или бяла… Туряме едно такова качество на Бога, че Той е млад или стар. Не, това е човешка философия. Така говорят обикновените хора, а философите ще говорят за Абсолютното. Какво е Абсолютното, те не знаят. (55/лек. 22: стр. 9)

Философите… Те желаят да проникнат не само в мислите на хората, но даже и в Мисълта на Бога. Обаче те не подозират, че ако проникнат в Мисълта на Бога, от тях нищо няма да остане. Мисълта на Бога е огън, който изгаря. Има ли смисъл да пипа човек в този огън? Ще кажете, че Божията Мисъл е богатство, което трябва да се извади от този огън. Ако се опитате да го извадите, ще видите какво ви чака. Влезете ли в този огън, повече няма да излезете. (28/стр. 261)

Казано е в Писанието: „Бог е огън всепояждащ“. В какъв смисъл се казва, че Бог е огън всепояждащ? Като Абсолютна Чистота и Светлина. Следователно от две неща трябва да се пази човек и две неща трябва да пази. Ще пазиш Абсолютно Чистото и ще се пазиш от Абсолютно нечистото. Ако само с око зърнеш или само с ръка пипнеш Абсолютно Чистото, така ще се изгориш, че с години няма да зарасте раната ти. Ако само погледнеш или пипнеш Абсолютно нечистото, така ще се изцапаш, че с години няма да се изчистиш. (25/стр. 42, 43)

Силата сама по себе си може да се употреби и за зло, и за добро. При това дали ще се употреби за зло, или за добро, тя не се опорочава. Същото нещо се отнася и до Любовта. За каквото и да се употреби тя, за омраза или за Любов, за престъпления или за добрини, сама по себе си тя не се опорочава, но винаги остава девствена. Ако някой употреби енергията на Любовта за омраза или за престъпление, той сам ще се опорочи, но не и Любовта. И Силата сама по себе си не може да изгуби смисъла си, нито да се опорочи, но всеки човек, който злоупотреби с нея, може да се опорочи. (29/лек. 7: стр. 4)

…Човек нито може да възприеме Любовта, нито да я отрича. Няма човек в света, който да се е борил с Любовта и да е придобил нещо добро. Няма човек в света, който да се е борил със Силата и да е придобил нещо добро. Любовта, Силата са Абсолютни неща, с които не можете да се борите. (29/лек. 7: стр. 9)

Неща, за които човек не трябва да знае

Мнозина не успяват в живота си, защото искат да знаят всичко. Има неща, които човек трябва да знае, но има неща, които не трябва да знае. (35/стр. 179)

Има неща, които хората… не трябва да знаят. За пример какво се ползваш, ако знаеш как се увеличава и намалява сянката на едно дърво? Какво се ползва човек, ако знае кой го обича и кой го мрази?

(49/стр. 37)

Ако знаете своите минали животи, вие ще се спънете. И бъдещето може да спъне човека, както и миналото. И в бъдещето на човека има положителни и отрицателни възможности и условия.

(42/стр. 141)

Вас ви занимава въпросът, искате да знаете защо Господ направил света така. Защо допуснал злото? Оставете този въпрос неразрешен. Има много неща, които може да се обяснят, и след като се обяснят нещата, няма да ги разберете. И следователно ние в сегашния живот трябва да се занимаем с неща, които са близки, които може да разберем и които може да приложим. (62/стр. 313)

Има неща, които, колкото и да се обясняват, все необяснени ще останат. Има неща, за които човек не трябва да пита. Ако пита, няма да получи никакъв отговор. (35/стр. 169)

При известни условия на живота човек може да пита защо нещата стават така, а не иначе. При известни условия обаче той не трябва да пита. Представете си, че хващат един човек за врата и го потопяват във водата. Може ли той да пита защо го потопяват във водата? Докато е във водата, нищо друго не му остава, освен да рита и да се брани. Щом излезе от водата, той е свободен вече да пита защо го потопиха във водата. Ако беше си отворил устата още във водата да пита защо го потопяват, смърт го очакваше. Значи, има известни страдания, които човек трябва да носи, без да пита защо идат.

(35/стр. 169)

Защо страдате, не питайте. Колкото да питате, никакъв отговор няма да получите. Вие можете само да си изберете начин, по който да страдате: по закона на Любовта, по закона на задължението или по закона на необходимостта… Приемете страданията по закона на Любовта, за да изпълните Великата задача на живота си и да научите много неща.

(35/стр. 181)

Невъзможности в живота

…В Невидимия свят, като тръгнеш, тогава две задачи ти дават, питат те: „Как искаш, благото на Земята ли да ти се даде, или, като се върнеш, тук да ти се даде?“. И тогава, като тръгнеш от горе, ти подписваш какво искаш… Не мислете, че като благувате на Земята, ще благувате на Небето, това е изключено. Две блага са изключени. (62/стр. 153)

Не разрешавайте противоречията на Земята. Земните противоречия по никой начин не могат да се разрешат. Както и да ги разрешавате, ще останат неразрешени. (62/стр. 178)

…Мнозина от съвременните хора искат да живеят в Нирвана, т.е. да не мислят, да не чувстват, да не страдат– искат невъзможното. Те искат да бъдат радостни, без да бъдат скръбни; искат да мислят, без да чувстват. Това са две невъзможни неща.

(55/лек. 29: стр. 7)

Всеки човек, който иска да направи това, което е невъзможно, създава злото в себе си. (60/стр. 137)

Духът… изпада в заблуждение да мисли, че е разширил материята, и затова казва: „Аз владея живота“. Всички мислят, че могат да изменят материята, но каквото и да правят с нея, тя все си остава същата материя, все ще се изхлъзне от ръцете ви. Следователно човек не може да стане господар на великото в себе си, на материята, която не се разширява. Разширението е качество на Духа. Само Духът може да се разширява… (21/стр. 61)

…Двата живота не са нищо друго освен живот на плътта и живот на Духа в човека. Първият живот казва: „Аз имам право на този човек“. Вторият живот казва: „Аз имам по-голямо право на него“. Когато двата живота в човека се борят, той трябва да стои настрана и да наблюдава как ще се свърши борбата. Мнозина си въобразяват, че са разрешили този въпрос, но когато най-малко очакват, те се изненадват от себе си и виждат, че не са го още разрешили. Той е един от неразрешените въпроси. И най-великите Мъдреци на миналото не са могли да го разрешат. (36/стр. 207)

Както не можете да разрешите въпроса за смъртта, също така не можете да разрешите въпроса за смисъла на живота, за неговата крайна цел. Защо ви обича някой и защо вие го обичате, това са въпроси, които не можете да разрешите. Не се опитвайте да разрешавате неразрешими въпроси. В стремежа си да ги разрешите, вие се натъквате на все по-неразрешими въпроси, докато най-после дойдете до пълно обезличаване и изгубване на всяка индивидуалност. (28/стр. 262, 263)

Както и да разглеждате нещата в Природата, вие не можете да дойдете до техния Абсолютен смисъл. Докато е на Земята, човек не може да има Абсолютни познания. На Земята всичко е относително, преходно. (35/стр. 26)

---