Учителя – Божествено Учение за оценяването на нещата

ПРЕДГОВОР

Оценяването – път към Извисяването

Това, което Душата цени, се превръща в Крилата на Възхищението.

Само Душата умее да се възхищава и да оценява, защото само тя умее да живее в Бога, а не в света.

Ако ти се изумяваш от едно цветенце, това ще стане път към Разумния свят. Ако ти се възхищаваш от една пеперуда, това ще стане път към Висшия свят. Не е ли пеперудата летящо цвете?

Всеки, който е изумен от живота и се възхищава, на него принадлежи развитието. Изумлението е копнеж, Възхищението е Душа.

Ако Душата се възхищава, тя е във Вечната Радост, тя вече има Златни Крила и Небесата са неин Дом. Неземните Крила са Душата на Небесата.

Когато Душата оценява, тя осмисля. А когато е осмислила, тя е във Вечен Полет и Земята не може да я задържи. Не е ли това и Вечното Послание на Сфинкса: „Осмисли себе си!“.

Ако се усмихнеш на трудността, оценил си я. Трудността е дар за Извисяване.

Смиреният човек е велик оценител. Затова и ще бъде извисен, защото той изцяло приема всеки Замисъл на Бога.

Да оцениш една опасност, то е преодоляване.

Мъдрият оценява смъртта, защото тя го превръща в Свободен Дух.

Да не оценяваш това, което ти е дадено, значи да не разбираш Божия Замисъл.

Оценяването е път към придобиването. Неоценяването е самопогубване.

Ако не оценяваш въздуха, ти ще дишаш вятър.

Ако оцениш трудния си живот, той ще те въздигне и облекчи. Ако не оцениш трудния си живот, той ще те унизи и ограби.

Кой оценява нещата? Докоснатият.

Да оценяваш, то е да създадеш Извор в себе си.

Мъдрият оценява. Разумният благодари. Безумният обезценява.

Каквито и знания да имаш, въпросът е оценяваш ли трудния си път.

Когато дълго си ценил живота си, той ще ти даде Светеща Увереност.

Който не умее да оценява, посява в себе си корена на злото.

Когато дълго си оценявал, ще те посетят Откровенията на Душата.

Този, който обезценява нещата, той ги обезсмисля и ще бъде пленен от хаоса.

Не е достатъчно да вярваш. И злото вярва. Трябва да цениш Божиите Заповеди.

Вярата ще те очисти само донякъде, а оценяването – напълно. Затова и Бог казва: „Любете враговете си“ – оценете ги.

Обезценяването е самопроклятието на нечистите. Щом обезценяваш, ще бъдеш обезсмислен.

В оценяването ти създаваш все повече своята Душа.

Любовта е оценяващата Сила. Има ли Любов, грях няма; няма ли Любов, всичко е грях. И доброто, което правиш, е грях.

Ако цениш Бога, ти ще се грижиш на всяка крачка за Него и Той ще бъде твой Водител. Не Го ли цениш, ти си в широкия път на смъртта.

Ценителите са в Душата си, другите са в ума.

Ако цениш Смирението, то ще те направи Господар на живота, защото кой може да обсеби Смирения човек, който е част от Нищото?

Ако цениш Безкрая, той вече те е призовал.

Оценяването дарява Очи отвъд хоризонта.

Ако ти си оценил Бога, Той ще стане твоят Живот. Ако Бог е станал твоят Живот, ти си вече в Живота отвъд живота.

Ако обезценяваш нещата, ти си станал тиранин на себе си. Обезценяването е състояние без Душа.

Цениш ли водата, ще имаш и Извор в себе си.

Който цени Душата, не гледа дрехите на човека.

Оценяването е Древен метод. Оцениш ли мрака, ти вече си запалил светлинка в него.

Човекът на лъжата нищо не може да оценява, защото лъжата е крадец на Душа.

Тези, които ценят нещата, придобиват Вътрешен Поглед.

Обезценяването е земя на падението, мрачна земя.

Този, който цени, ще придобие някога Ухо за Древната Мъдрост.

Тези, които дълго са оценявали, живеят в Древната Извираща Сила – те нямат недостиг.

Оценяването създава Силата.

Оценяването е Дълбинно Познаване на Бога. Обезценяването е пропадане в себе си, то е създало празнотата.

Оценяването е Лицето на Душата.

Оценяването е път към Древното Сияйно Място.

Щом оценяваш Бога, Той ще ти разкрие собствения ти вечен и безкраен път към Центъра, който е отвъд живота.

Оценяването заражда Хилядолетни Очи – Очи, които са жадували само за Древния.

АУМ

Елеазар Хараш
Варна, април 2016 г.

Да виждаш

ВЕЛИКИТЕ БЛАГА

Животът – най-великото благо
за човека

На човек е дадено такова богатство, което не може да се сравни с нищо друго в света. Кое е това богатство? Животът. (книга 8/стр. 285)

Животът, който имаш, е най-голямото богатство. (32/стр. 25)

И човек трябва да знае, че животът– това, което Бог е вложил в нас, е един Велик Дар…

(95/лек. 14: стр. 16, 17)

Да живееш, това е най-голямото благо за тебе.

(90/стр. 44)

Животът, това е най-великото благо, което човек познава. И всички други блага се познават само чрез живота. (95/лек. 32: стр. 3)

…Няма по-ценно нещо за човека от живота. Както и да го определяте, животът е най-голямата скъпоценност в света. Без живот човек не може да се прояви в никоя област. Прекъсне ли се връзката на неговия живот, прекъсват се всички негови отношения. Ако физическият живот на човека се прекъсне, той се лишава от възможност да разбира небесния. (63/стр. 3)

Всеки търси живота, защото той е богатство, без което нищо не може да постигне. В живота се крият всички възможности. (87/стр. 138)

Всички неща са възможни само когато има живот. Без живот нещата са непостижими. Каквото е буквата А за писателя, каквото е числото едно за математика, такова нещо представя думата живот за всяко живо същество. (85/стр. 34)

И тъй, всяка сутрин, като става от леглото си, човек трябва да благодари за първата буква– за живота, който му е даден. (85/стр. 39)

Като живее, човек трябва да гледа на живота като на велико благо. За да използва разумно това благо, той трябва да изпълнява Волята Божия.

(28/стр. 5)

Носете в себе си мисълта, че животът, който ви е даден, е най-великото благо за вас. Бог ви се изявява именно чрез живота, но като не разбирате това, вие търсите Бога вън от себе си. (2/стр. 18)

…Самият живот – то е нещо неоценимо! Онова, което трепти в нас, тази радост, която усещаме, с пари не може да се купи. Тя е изблик на Божествената Любов. Това е Бог, Който живее в нас и се проявява. (49/стр. 42)

Казано е, че Бог е живот. Какво по-велико от това да бъде поставен човек в средата на Бога– в живота? (2/стр. 10)

Бог не мисли да прави човека щастлив, богат, учен, силен, както той иска. Единственото нещо, което Бог иска да даде на човека, това е животът. Какво по-ценно нещо може да иска човек от живота? Да имате живот, това значи да участвате в това, в което Бог участва и се проявява. (2/стр. 9, 10)

Мнозина се запитват в кой Господ трябва да вярват. Ще вярваш в този Господ, Който ти е дал най-ценното нещо– живота. (2/стр. 13)

Значи, идеята седи в това, че човек най-първо трябва да има Любов към Бога, към Онзи, Който му е дал първоначалния живот. Защото по-голямо благо в света от живота няма. (95/лек. 9: стр. 12)

Питам: Какви блага можете да очаквате, когато предварително вече сте получили най-голямото благо– живота? (60/стр. 205)

Ще каже някой, че не може да живее с хиляда-две хиляди лева, че не иска да бъде сиромах. Той сам си е внушил, че е сиромах. Щом има живот– най-ценното нещо, никой човек не може да бъде сиромах. (2/стр. 13, 14)

Бог е направил човека по Образ и Подобие Свое и след всичко това той се осмелява да казва, че е беден. Човек трябва да знае Истината. Той е получил най-голямото благо– живота, който не се откупва и с най-голяма цена. В бъдеще върху живота като върху почва ще израстат още много блага. Като знае това, човек трябва всеки момент да слави Бога в себе си. (2/стр. 13)

Осъждат един милионер на смърт. Царят обаче отменя смъртната присъда на милионера с условие да раздаде всичкото си богатство на бедните. В първия момент милионерът се ужасява от това условие, но постепенно отстъпва. Най-напред дава половината си богатство, но съдът не се съгласява. После дава три четвърти от богатството си. Съдът пак не се съгласява. Най-после дава всичкото си богатство. Животът на човека е скъп, с никакви пари не може да се откупи. (29/стр. 409)

Изпаднете ли в безпаричие, поставете срещу него живота и вижте кое бихте предпочели. Каквито несгоди и мъчнотии да имате, поставете пред тях живота. Имате ли живот, здраве и сила, всичко ще преодолеете. Животът, даден на човека, е над всички блага, над всички временни постижения.

(8/стр. 287, 288)

Когато някой се оплаква, че няма никакви блага, той се лъже. Всъщност няма човек без блага в света. Какво по-голямо благо от живота? (38/стр. 4)

Двама американски студенти спорили по различни въпроси: какъв е смисълът на живота, съществува ли задгробен свят, има ли Бог в света и т.н. Като вървели и разговаряли оживено, те не забелязали, че са на един мост, под който текла буйна вода. Унесени в разговора, и двамата се подхлъзнали и паднали във водата, отдето едва могли да излязат на брега и да се спасят. Като се погледнали един друг, те се засмели и всеки от тях разбрал кое е ценното в живота. Те разбрали, че по-ценно нещо от живота не съществува. (90/стр. 83)

Много неща са дадени на човека, но всички не са еднакво ценни. Най-ценното нещо за човека, това е животът. Не само човек, но всички живи същества ценят живота по свой начин и се стремят да го запазят. Изгуби ли живота си, човек изгубва всичко… (34/стр. 330)

За предпочитане е да бъдеш сиромах, невежа, но здрав и пълен с живот, отколкото богат и учен, но да изгубиш живота. Като живее, сиромахът може да стане богат, невежият– учен. Обаче, ако отнемат живота му, всичко пропада– и знание, и богатство, и слава. (8/стр. 288)

Човек може да живее и без пари, и без удоволствия и пак да бъде учен и богат. Няма по-голямо богатство за човека от неговия живот. Животът на човека и с милиони не може да се откупи.

(4/стр. 104, 105)

Колко години човек е плакал, страдал, докато е придобил днешната си форма! Затова гледайте да не изгубите туй, което тъй трудно сте добили. Някой казва: „Що ми трябва този живот?“. Не, този живот, който имаш, е много ценен. (1/лек. 16: стр. 25)

Ако мислите, че животът ви не струва нищо, вие се заблуждавате. Вашият живот е голямо богатство.

(67/стр. 253)

Мнозина казват: „Големи повреди, големи материални загуби причини земетресението“. Казвам: Благодарете, че загубите са повече материални, а по-малко човешки жертви. Най-ценното за човека е животът му. (70/лек. 2: стр. 16)

Първото качество е, че животът иска да бъдем признателни на Онзи, Който го е създал. Явява се Любовта, че ние благодарим за живота, който ни е дал. (20/стр. 241)

Най-ценното нещо, което е дадено на човека, е животът. За да запази живота си, той трябва да има будно съзнание. Когато съзнанието на човека е будно, животът му е красив и смислен. (8/стр. 79)

Ще кажете, че животът е борба, страдание и др. Това са криви разбирания. Животът е най-великото и красиво нещо, което е дадено на човека. Има страдания в живота, но те идат като резултат на намаляване, на спиране или на отнемане на силите на живота. (8/стр. 85)

Сам по себе си животът не може да бъде лош. Под думата лош живот разбираме живот, който носи със себе си утайки, наслоявания от миналото. Щом утайките и наслояванията се махнат, животът остава чист, какъвто е излязъл от Бога. Като разбере Истината, човек ще погледне на живота си като на велико благо, дадено му от Бога. (34/стр. 138)

В някои индуски книги се казва, че не струва да се живее. Това е крив превод. Не струва да се живее само когато човек се отклонява от Правия Път, от Пътя, в който има растене и повдигане. Иначе животът е красив и към него всички се стремят.

(17/стр. 7)

…Когато иде на бойното поле във време на война. Удари го куршумът, падне, заровят го в земята, казват: „Бог да го прости. Отиде да се бие за отечеството“. Казвам: Ние не оценяваме живота, който Бог ни е дал. (19/стр. 29)

Въпреки големите грижи, с които човек е обиколен, в края на краищата той изгубва живота си и се оплаква на Бога, че хората са лоши. „Какво искаш сега?“– запитва го Бог. „Искам да придобия живота си отново.“ „Какво научи на Земята?“ „Разбрах, че най-ценното нещо, което има човек, е животът. Искам пак да се върна на Земята, да изправя погрешките си и да живея добре.“ (50/стр. 83)

Какво представя животът? Той е най-голямото благо, което е дадено на човека, но той носи и най-големите страдания. Ако биха ми дали най-големите богатства в света, не бих ги сменил с живота, даже и с най-големите мъчнотии и страдания в него. (47/стр. 47, 48)

И при най-неблагоприятни условия да си, благодари, че живееш. Да живееш, струва повече, отколкото да си заровен в земята. (70/лек. 6: стр. 31)

Казвам: Ако някой път ви дойде наум да се самоубиете, аз да ви дам един метод как да се самоубиете. Не търси револвера, но почни да гладуваш 5, 6, 8, 20, 30 дена. Ще почнеш да поумняваш. Пости и ще видиш дали ще искаш да се самоубиеш… Като постиш 40 дена, ще прецениш какво нещо е животът. (64/стр. 120)

Защо диша човек? Човек диша, за да поддържа живота, горенето в своя организъм… В белите дробове има повече от 600 милиона клетки, затворени в малки стаички, в малки лаборатории. Когато въздухът влиза в белия дроб, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява двойна служба: физиологическа и психическа. В този смисъл дишането е двоен процес на хранене. В една минута човек прави 20 вдишки, 20 обяда, а в един час– 20 x 60 = 1200 вдишки, 1200 обяда. Ако всеки такъв обяд струва сто лева, значи в един час за всеки човек се изразходват 120000 лева за дишане. За 24 часа пък той ще струва на Природата 2880000 лева… За да разберете колко скъпо струва всеки човек на Природата, направете изчисление колко се изразходва за него в продължение на една година. Като знаете колко се плаща за 24 часа, лесно ще изчислите за една година. И това е разход само за дишането. Изчислете след това колко се изразходва за работниците в стомаха, в мозъка и във всички останали удове. След всичко това ще дойде някой да каже, че животът нищо не струвал… Така е за онзи, който не разбира. Онзи, който разбира, той знае колко скъпо струва животът и на най-малкото същество, а още повече на човека! (73/стр. 132, 144)

Вие сте храненици на Природата, без да съзнавате какви средства харчи тя за вас… Не е лесна работа да се отгледа един човек! Когато направите точна сметка за всички разходи, които Природата прави за вас, ще видите какво нещо е човекът. И тогава в душата ви ще се пробуди велико чувство на благодарност за живота, който ви е даден. (73/стр. 144)

Човек едва сега започва да оценява живота, който има. Да оценяваш живота, това значи да го разработваш. Животът представя материал, който всеки човек трябва да разработи, както домакинята изработва вълната. Тя я изпира, изприда, тъче и после шие от нея различни дрехи. Не я ли обработва, тя няма с какво да се облече. …В духовно отношение човек сам трябва да обработи вълната [живота], сам да я изпреде и изтъче, сам да си ушие дрехата. (34/стр. 143)

„Животът е по-драгоценен от храната.“ Кой живот? Който сега живеем. Който разбира формата, съдържанието и смисъла на този живот, той ще разбере дълбокото значение на думите, които Христос е вложил в стиха: „Животът е по-драгоценен от храната“. (68/стр. 225)

„Животът е по-драгоценен от храната.“ Всички хора трябва да разберат тази мисъл, за да се освободят от робството на храната, от робството на парите, както и на външните условия. (68/стр. 228)

„Животът е по-драгоценен от храната.“ Кой живот е по-драгоценен от храната? Който ни е даден от Бога. Този живот струва повече, отколкото благата, които Земята може да ни даде. И Христос говори за този съзнателен живот. (68/стр. 235, 236)

Бог е Източник на живота. А какво по-голямо благо може да очаква човек от живота? Всички красиви подтици, всички радости в човека се дължат на онова вътрешно съзнание в него, че съществува, т.е. че живее. (76/стр. 222)

Ценното за ореха е ядката, а за човека– животът със своите области: физически, духовен и Божествен. (50/стр. 262)

Какво нещо е Съвършенство?…

Съвършеният човек… цени живота.

(35/стр. 406, 407)

Животът, който ви е даден, трябва да бъде венец на главата ви. Той е наградата, която имате и която трябва да цените. (50/стр. 303)

Бог – Той е всичко за нас

Бог е всичко в света. Той носи живот, Сила, Знание, Светлина и Свобода за човешката душа. Той е Идеалът, към който се стреми всяко живо същество. (9/стр. 127)

Първият, Който е създал живота и ни събудил за живота, Първият, Който е създал всичко за нас, е Бог. (8/стр. 354)

Кой е твоят Баща? Мой Баща е Онзи, Когото познавам, Който ми е дал живот– най-голямото богатство в света. (29/стр. 280)

Майката като роди детето, тя му казва една дума… Като изкаже майката тази, първата дума, детето оживява; ако майката не изкаже тази дума, детето умира. И човек живее всеки ден по същия закон. Вие живеете знаете ли по коя единствена причина? По единствената причина, че Онзи, Който ви обича, всеки ден изказва тази дума. Той си помислюва за вас и ви казва тази дума на Любовта, и този ден вие живеете… Понеже днес вие сте тук, тази дума е казана. Това е самата Истина. Всеки ден, когато ние се явяваме, Бог веднага изпраща тази дума на Любовта. Той погледне към всички и изпраща Своята Любов. И ние като възприемем Божията мисъл, ние живеем и настава радост и веселие в нас. Тогаз благодари на Бога, че Той те е възкресил. Спри се за десет минути, петнадесет, половин час и Му дай всичката благодарност. (71/стр. 152, 153)

Бог е Това, Което прави хората да живеят, да мислят и да бъдат свободни… Бог е Това, от Което сме излезли. (12/стр. 46)

Бог е Онова Истинско в живота, отдето произтичат всички блага; Великото, за Което трепти животът ти; всичко Онова, заради Което ти искаш да се изявиш. Само Той е, Който може да ти даде и да те изяви. Единственото Същество. (13/стр. 192)

Най-великите условия на живота– това е Бог. Той е Великото Начало, Което почива дълбоко в живота и Което никой не може да измени. Той е Канара на нашето битие, Канара на нашето съзнание. Като вътрешен Принцип на живота, Той ни подтиква към Доброто и Възвишеното. (14/стр. 107)

Какво аз разбирам под думата Бог? Под думата Бог разбирам най-хубавото, най-красивото в света, най-великото в живота. Затова всеки, който не се приближава към Това, Великото, той губи. А който губи, е осъден на големи страдания. Тогава пита някой: „Какво трябва да правя?“. Ще се приближаваш към Великото. (19/стр. 118)

Какво всъщност представя Бог? Любов, която прониква във всички форми и осмисля живота им. Бог прониква във всички Красиви и Възвишени форми. Дето е Бог, там е животът, там е Любовта.

(2/стр. 399)

Ти искаш да знаеш какво е Бог… Онова, Което стопля твоето сърце и ти дава Радост– какво искаш повече от това? Онова, Което осветлява твоята мисъл и ти дава Простор– какво искаш повече от това? Онова, Което ти дава Сила всичко да разрешаваш в даден момент; може да направиш всичко, каквото искаш– какво повече от това?

(20/стр. 241, 242)

Що е Бог? Бог е Любов. Бог е Мир. Бог е Радост. Бог е Истина. Той носи Безграничния живот в Себе Си. (15/стр. 156)

Туй, което носи Радост; туй, което носи Веселие; туй, което носи Светли мисли; туй, което носи Светли чувства; туй, което носи Благородна воля; туй, което носи здраве; всичкото богатство, което ти търсиш– туй е Бог. Трябва да Го търсим. (10/стр. 234)

Псалмопевецът казва: „Като види Лицето Ти, ще се развесели сърцето му“. Радостта и Веселието идат от Присъствието на Бога. Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен.

(12/стр. 44)

…Вие трябва да знаете, че всичкото богатство за вас е Присъствието на Бога в душата ви… За да постигнете това богатство, от вас се изисква учение, опити, усилена работа върху себе си. (81/стр. 67)

Аз говоря за Бога като външна и вътрешна Светлина. Той е Жива Светлина, от която всички се нуждаят. (15/стр. 62)

Бог е Светлина. Той е непреривна Светлина, т.е. Светлина без прекъсване… На тази Светлина растат и се развиват всички дарби и способности, всички добродетели в човека. Тя озарява лицето на човека, тя го прави светъл и чист. Никой не може да лиши човека от тази Светлина… (15/стр. 172)

Бог е една вътрешна Среда, едно вътрешно Условие, една вътрешна Сила, от която постоянно трябва да черпим. (16/стр. 126)

…Праведните ще просветнат в Царството на Отца, т.е. в Царството на Любовта. На кой Отец? Той е Баща на Любовта. …И Той е, Който жертва живота Си за всичките; и те живеят в Него, и Той живее в тях. (3/стр. 46, 47)

Ти сам да видиш твоя Баща на Любовта. И когато видиш Баща си сам, това ще бъде един от най-славните моменти на твоя живот. (3/стр. 47)

Любовта и грижите на Бога

Светът е създаден по единствената причина, че в онова, което Бог е създал, Той е излял Своята Любов! Затова Слънцето грее и всичко расте на Земята, понеже Бог е излял Своята Любов!… И ние живеем, понеже Бог е излял Своята Любов в нас.

(20/стр. 119, 120)

…Трябва да разберете онази Велика Любов, Която е създала всичко, държи в своя ум всяка една любов, всеки един живот и му дава условия да се развива. Всяка една душа Бог държи в ума Си. (7/стр. 14)

Най-първо Бог проявява Своята Любов към нас, дава ни живот и ако у нас се пробуди съзнанието, и разберем, че тази Любов е ценна и трябва да я пазим, тогава у Бога се заражда желанието никога да не допуща да ни се случи туй, което не желаем. Той ще ни даде най-хубавото. (49/стр. 228)

Казвате: „Къде е Той?“. В Него чувствате Радост, Веселие, успех, прогрес, Безсмъртие. Всичко се дължи на онази Любов, която Бог има към нас. (19/стр. 219)

И ние сме се събрали тук, защото Бог ни обича. Слънцето изгрява, защото Бог ни обича; звездите изгряват, защото Бог ни обича. (93/стр. 73)

…Слънцето грее, понеже Бог ни обича. Звездите светят, понеже Бог ни обича. Ние живеем, понеже Бог ни обича. Земята се движи, понеже Бог ни обича… Раждаме се, защото Бог ни обича. Всичко в света, което става, става, защото Бог ни обича.

(5/стр. 78, 79)

Господ казва: „Аз те обичам“ – Слънцето иде. Тогава се показват тия лъчи. Всеки ден това става. Господ казва: „Аз те обичам“. (88/стр. 148)

След всичко това имаш смелостта да казваш, че някой те обидил, че никой не те обича. Срамота е да говориш така. Ако някой човек не те обича, поне Бог те обича… Има Един, Който ви обича и Който не престава да мисли за вас. Един е Той! (25/стр. 139)

Някои казват: „Я ми кажете какво нещо е Господ“. Това Същество, Което мисли за теб от памтивека, откак светът е създаден, докато се свърши– това е Бог. (95/лек. 20: стр. 14)

Бог казва: „Аз ви написвам на Своята Ръка“. Питам: Знаете ли колко струва подписът на Бога? Той струва толкова, колкото струва и цялата Вселена.

(95/лек. 20: стр. 27)

Велик е Господ, защото пръв е положил Живота Си за Своите чада; грижил се е за тях и постоянно се грижи, без да им изисква нещо. (43/стр. 15)

…Всеки човек е овца от Божието стадо. Заради него Бог е пожертвал Живота Си. Достатъчно е да възприемете тази мисъл, за да опитате Божието Благословение върху вас. (43/стр. 11, 12)

По някой път се възхищавате от жена, която ви обича, или от един ваш приятел. Няма ли да се възхитите повече, когато Бог ни обича? Когато чуем Гласа на Битието, като дойде Гласът на Онзи, Който те обича, и ти каже: „Всичко туй съм създал за тебе“. (74/стр. 251)

И цялата Жива Природа, нейният език говорят за Този, Единния… Ние Го наричаме Учител, Отец, Господ– Той е, от Чиято Душа, Дух, Сърце, Ум днес постоянно блика, блика. Недоволни всички, а То блика, блика, навсякъде всичко пълни, уталожва всички скърби и страдания, навсякъде простира Ръцете Си и помага. (27/стр. 104)

Сегашното младо поколение трябва да си създаде една възвишена идея за Бога като най-доброто Същество с Будно Съзнание всякога и с пълна готовност да помага, да внася в нас добър, чист и възвишен живот. (70/лек. 4: стр. 17)

Всеки трябва да си каже: „Има Един, Който мисли за мен и ми помага“. (93/стр. 83)

Всеки момент Господ изпълнява една Воля, която се отнася към хората. Той мисли, грижи се за тях, всеки момент им прави добро. (17/стр. 89)

Бъдете готови да слушате Гласа на Онзи, Който от създаването на света досега е мислил за вас, грижил се за вашето добро, уреждал е вашите работи. Той е мислил и продължава да мисли за вас. Той ви е дал живот и поддържа живота ви. Ако Него не слушате, никого не можете да слушате. Ако не сте благодарни на Него, на никого не можете да благодарите. (8/стр. 147)

Сега през целия ден дръжте в ума си Свещената идея да мислите за всичко, което Бог е направил за вас от начало на създаването ви досега. (87/стр. 35)

Ти мислиш за Бога… Какво мислиш за Него? Да държиш в ума си, че всичко в света– и наука, и светлина, и топлина, и изобилие, и благо, и разнообразие, което съществува, и красота, всичко се дължи на Него. (19/стр. 97, 98)

Когато мене ми кажат за Бога, аз разбирам, че Бог е само Онзи в света, Който носи всичките блага.

(5/стр. 94)

Любовта на Бога е от Вечността. Бог всякога е имал, има и ще има едни и същи отношения към нас. Нищо друго не остава на човека, освен да съжалява, че не е обърнал внимание на тази Любов по-рано и не я преценил. (66/стр. 208)

…Бог е Любов, която не се мени. Бог всякога мисли заради* нас. (95/лек. 30: стр. 37)

Бог е Любов, която не се изменя, вследствие на което Той никога не е променил отношението Си към човека. Каквото и да е направил и каквото да прави човек, Бог всякога се отнася към него с Любов. (2/стр. 86)

Дали ти познаваш Бога, или не, дали Го съзнаваш, или не, то е друг въпрос, но Бог от Себе Си не може да се отрече– Той всякога ще те поддържа.

(1/лек. 23: стр. 13)

…Бог еднакво се е погрижил и за грешния, и за праведния. Той им е дал всичко в изобилие. (90/стр. 3)

Колко хиляди години Бог ни търпи и изпраща Слънцето да ни грее, изпраща ни блага и добрини и на най-лошите хора. Все ще намери нещо да даде и на най-лошите хора. Даже повече храни лошите.

(5/стр. 224)

Вие казвате: „Божията Милост“. Каква по-голяма Милост от тази? Бог, Който се е превърнал на Любов в света и забравил прегрешенията на хората, като минава, Той не гледа прегрешенията, но дава и си заминава. Всеки ден Бог минава и дава блага на хората. (74/стр. 223)

Бог се е пожертвал, дал всичко от Себе Си и благодарение на тази Божествена Любов ние живеем. (5/стр. 201)

От памтивека Бог постоянно се жертва. Ние живеем в Неговия живот. Ние сме всички храненици. Разбирате ли? (3/стр. 45)

Кажи си: „Тази жена още нищо не е дала за този човек, а той я обича, прави големи жертви за нея. Аз, разумният човек, на когото Бог е дал хиляди блага и всеки момент се жертва за мене, не зная къде да Го намеря и как да Го обичам. Трябва да уча Любовта…“. (9/стр. 108, 109)

Ти трябва да осветиш Името на Бога и да съзнаеш, че Бог се е жертвал, жертвал, жертвал с милиарди пъти във всички същества. (3/стр. 46)

И в миналото, и в настоящето вие сте поставени при условия да познаете Великата Божия Любов към вас и да Му благодарите. (52/стр. 169)

…Да благодарите на Бога за Безграничната Любов, която има към вас. (74/стр. 125)

Като кажем: „Бог е Любов“, душата ни да се изпълни с благодарност, с мисъл, с Истина. Велик е Той! (25/стр. 232)

Човек, който може да слави Бога, той е разбрал смисъла на живота, той е прогледал. (27/стр. 497)

Идването на Земята

Казвам: Първото нещо за всинца ви е да се яви във вас онова велико съзнание за онази вътрешна благодарност, да се радвате, че сте дошли на Земята. Този момент е най-важен. (49/стр. 41)

Радвайте се, че ви е дадено голямото благо и привилегия да живеете на Земята. Щастлив е онзи, който се е въплътил и дошъл на Земята. Не по-малко благо е и да отидете на онзи свят, но докато сте на Земята, използвайте даденото благо да живеете между хората. Ако не оценявате земния живот, как ще оцените Небесния? Земният живот представя корените на Небесния, а Небесният– клоните на Великото Дърво на Живота. (54/стр. 113)

Човек е дошъл на Земята да се учи. Земята е Велико училище. Следователно няма по-голямо благо за човека от това да се учи и ученик да бъде.

(9/стр. 226)

Земята е Велико училище, в което хората придобиват ценни уроци. (9/стр. 104, 105)

…Като съзнателен ученик, ще благодариш на Бога, че си дошъл по благодат в школата на Великия живот. Това е разбиране! Само по този начин може да се облагородите. (78/стр. 29)

…Докато сте на Земята, работете съзнателно и с Любов да свършите училището, в което сте дошли. Вечно няма да бъдете на Земята, но докато сте на нея, използвайте времето разумно. Земята е Велико училище. Радвайте се, че сте ученици в това училище… (8/стр. 367)

Земният живот е едно Велико учение, в което човек трябва да се приготви, за да се върне при Баща си така, както трябва. (18/стр. 419)

Дошли сте на Земята и колко същества чакат. Обявяват, че хората са 60 милиарда в пространството. На Земята има само 2 милиарда [души], другите чакат да дойдат на Земята да се въплътят. Трябват хиляди години, [за] да дойдат всичките да се въплътят… Сега вие сте дошли на Земята. Че то е една привилегия. (19/стр. 102)

Всички хора са дошли на Земята да се готвят за великото бъдеще… Много хора са недоволни от живота на Земята. Те съжаляват, че са дошли тук да страдат. Какво ще кажете тогава за съществата, които живеят под земята? Ако могат да излязат на повърхността на земята, те ще считат това за привилегия, за велико щастие. За тях вашият живот е велик идеал. (30/стр. 282)

Та казвам: Животът е музика сам по себе си.

(88/стр. 103)

…Животът е една велика музика, една велика симфония. Аз ще ви разправя някой път подробно за тази велика симфония, за която се говори и на Небето. На Небето се говори, че земният живот е една велика симфония, създадена от най-великите богове, и сега тя се туря на сцената, за да се изпълни и чуе от всички. А вие прибързвате и критикувате земния живот. Казвам: Чакайте, той е една целокупност, вие сте чули само някои части от тази симфония и се произнасяте. (1/лек. 11: стр. 26, 27)

Както да разглеждате живота, сам по себе си той е красив. Тази е причината, че като дойде време да напуща Земята, човек започва да съжалява. Каквито страдания да е прекарал, човек все пак съжалява за живота на Земята. В този живот има нещо специфично, което никъде другаде не съществува. Въпреки големите си страдания и светиите, и учените, и великите хора съжаляват, че са напуснали Земята. На Земята има добри условия за учене, за растене и развиване. Един ден, когато станете възрастни, ще напуснете Земята и ще съжалявате, че не можете пак да се върнете… Научите ли уроците, които животът на Земята предвижда за човека, ще напуснете Земята и повече няма да се връщате.

(90/стр. 93)

Когато осмисли и разбере земния живот, човек започва да се стреми към Вечния. Като цени земния живот, човек ще цени и Небесния. (90/стр. 98)

Умът, сърцето, душата и духът
на човека

Бог ти е дал ум, сърце и воля, на които всякога можеш да разчиташ. Бог ти е дал душа и дух, на които също можеш да разчиташ. Колко неща още ти са дадени! В сърцето ти са дадени условия и възможности за един добър и честен живот. В ума ти са вложени условия и възможности за придобиване на светлина и знание. В душата ти се крият възможности за придобиване на Божията Любов. Какви възможности съдържа духът?… (65/стр. 35)

Във всеки човек Бог е вложил нещо. Вашата ценност седи във вашата душа, вашата ценност седи във вашия дух, във вашето сърце, във вашия ум и във вашето тяло. (71/стр. 134)

…Да ценим онова, ценното, в човека. Да ценим човешкия дух, да ценим човешката душа, да ценим човешкия ум, да ценим човешкото сърце и да ценим човешкото тяло. Да имаме Свещен трепет както за себе си, така и за другите!… Туй е Новото Учение, което трябва да се внесе в света. (19/стр. 271)

Единственият ценен капитал, с който ние можем да оперираме в живота си, това са нашият ум, нашето сърце, нашата душа и нашият дух. (29/стр. 311)

Реални неща са само тия, които Бог е създал. Всички останали са нереални… Следователно за човека е ценно само онова, което Бог е създал. Той е създал неговото тяло, неговото сърце, неговия ум, неговата душа и неговия дух. Ценете тия неща в себе си и за нищо не ги продавайте. Всяка една от тия ценности има свой специфичен език. (39/стр. 359)

Ако четеш онова, което Бог е написал в ума [ти]; ако четеш онова, което Бог е написал в сърцето [ти]; ако четеш онова, което Бог е написал в тялото– ще се спасиш. Ако не четете, оттам иде смъртта. Та казвам: Започнете да четете онова, което Бог е написал във вашия ум, във вашето сърце. То е Новото, което сега иде. (5/стр. 273)

Да ценим нашия ум и да служим на Господа на Светлината. Да ценим нашето сърце и да служим на Божия свят на Топлината. Да ценим и нашето тяло, да служим на Божествената Сила. (41/стр. 66)

…Бог ни дал ум и сърце да изразяваме чрез тях най-хубави неща. Умът и сърцето представят голямо богатство, с което Бог е надарил човека. Голямо съкровище се крие в тях. (86/стр. 236)

Най-първо един ученик трябва да има обхода към ума си, понеже това е един Дар, даден от Бога. Без ум човек няма да има това положение, което сега заема. (35/стр. 219)

Не търсете щастието във вашите къщи– истински затвори. Къщата е умът. Имаш ли ум– имаш къща, имаш богатство, имаш и знания. (36/стр. 167)

Умът, който човек носи, той не е човешки, той е от един Възвишен свят. Този ум му е даден да може да се подигне. Умът и сърцето, това са най-големите благословения, които Бог е дал. (64/стр. 288)

„Защо ми е дадено сърцето?“ За да видиш Господа! Ако нямаш сърце, ти не можеш да видиш Господа. „Защо ми е умът?“ Да видиш Господа. Единствените места, дето човек може да види Господа, това са неговото сърце и неговият ум. Вън от ума и от сърцето си човек нищо не представя. (29/стр. 301)

Сърцето е място на Свещения огън, отдето минават всичките Божии блага. Всичко иде от сърцето… Хубаво е сърцето на човека. (5/стр. 276)

Съвременният свят на ума ли е обоснован, или на чувствата? На чувствата е обоснован, а умът е… един пазител на тази огърлица. Огърлицата е сърцето, а умът е едно сандъче за тази огърлица. Умът е майстор да пази, а сърцето е, което оценява…

(27/стр. 117)

…Умът е едно благо, което Бог е дал на човека. И сърцето е едно благо, и душата е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. (71/стр. 201)

Човек трябва да има правилна мярка, с която да мери нещата, да знае, че има две ценни неща в себе си: дух и душа… Духът и душата представят майката и бащата в човека. Следователно обичайте баща си, своя дух, и майка си, своята душа. Работете в единство и съгласие с тях, за да развивате ума и сърцето си, които ви са дадени като пособия за физическия свят. (39/стр. 50)

Благодарете на Господа за душата, която е вложил във вас, за духа, който е вложил във вас.

(64/стр. 274)

Големи богатства се крият в Природата, големи богатства се крият и в човешката душа. (17/стр. 156)

Душата осветлява човека. Всичкото знание, което той носи в себе си от памтивека, както и Любовта, Мъдростта и Истината– трите начала на живота– се крият именно в неговата душа. Тя е склад, хранилище на всички негови богатства. (4/стр. 121)

Да взима човек правилно тона ми– тона на своята душа, това значи да съзнава, че разполага с едно вътрешно богатство, което никой не може да му отнеме. (29/стр. 67, 68)

Под воля разбирам душата като Божествено Съкровище, т.е. Храма на човека. Да влезеш в Храма, това значи да влезеш в душата си, дето се извършват Свещени процеси. Затова е казано, че душата е място на Свещенодействие. (66/стр. 256)

Колкото да е красив човек външно, неговата красота не може да се сравни с красотата на душата. Неизмерима е нейната красота. Чувате някой да казва, че животът му е дотегнал, не му се живее. Защо не му се живее? Защото не е видял красотата, не е разбрал цената на истинското богатство.

(22/стр. 18, 19)

Знайте, че каквото сте изгубили, ще го намерите. Старите ще се подмладят. Невежите ще станат учени. Кой каквото иска да постигне, ще го постигне. Кога? Когато възприемете идеята, че Бог е вложил несметни богатства във вашата красива душа.

(22/стр. 21)

Душата никога не губи своята цена. (54/стр. 313)

В Божествения свят душата представя математическа формула със строго определена величина и стойност. Уважавайте душата заради стойността, заради цената, която Бог е определил. (30/стр. 272)

Човек може да осмисли живота си, когато дойде до положение да цени душата. Във всеки човек той трябва да вижда първо душата, а после неговите прояви. Няма по-велико нещо от човешката душа. (17/стр. 171)

Срещате някого, казвате: „Срещнах един човек!“. Така е, човек сте срещнали, но какво нещо е човекът, какво нещо е човешката душа, не знаете. Човешката душа е Велик необятен свят. Достатъчно е за момент само да влезете в този свят, за да откриете големи богатства и за себе си, и за самата душа. (17/стр. 156)

Красота, мекота, богатство, знание, сила– всичко се съдържа в душата. Душата никога не може да бъде изоставена, пренебрегната. Когато човек пренебрегне своята душа, Бог предварително я взима.

(17/стр. 164)

Защо страдат хората? Защото не оценяват човешката душа. Христос дойде на Земята да повдигне човешката душа, да я освободи и покаже, че в нея са вложени несметни богатства. …Христос дойде да спаси човешките души, да извади скритите богатства от тях и да покаже истинската им стойност. (22/стр. 16, 17)

С какво може да замести човек живота на своята душа? С нищо. Христос казва: „Ако спечеля целия свят, а душата си изгубя, нищо не съм спечелил“. Значи, най-ценното нещо е животът на душата.

(47/стр. 48)

Велика е човешката душа! Тя носи в себе си, в своето развитие постиженията на цялото човечество. Учените, както и Учителите наричат тази душа Майка на човечеството. Трябва ли след всичко това човек да не оценява великите блага, които му се дават? (60/стр. 9)

И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му като живи сили и му създават импулс към постоянно растене и развитие. (82/стр. 3)

Най-голямото благо в живота на човека е неговият дух. Духът е родил второто благо– живота. Третото благо кое е? То е кръвта, от която зависи неговото здраве. Следователно духът, това е Разумното у човека. (95/лек. 9: стр. 12, 13)

…Всеки човек трябва да знае, че има дух в себе си– автор на всичко онова, което той счита невъзможно. Духът на хората е ценен в това отношение, че той ги свързва с Бога. Той е автор на всички неща на Земята, заради което хората трябва да го слушат. Щом слушат духа си, те ще слушат и Бога, понеже духът е изпълнител на Волята Божия. (82/стр. 171)

Сегашните хора са души без духове… Затова днес всички мъже и жени са недоволни от живота си, страдат, мъчат се. Не се мъчете, не страдайте, но бъдете готови да посрещнете вашия дух. И като дойде, ценете го. (24/стр. 306)

Иска ли човек Небето му да бъде отворено и ясно, трябва да спазва следната формула: да служи на духа си, който го ръководи в пътя му; да почита душата си, която съдържа всички ценности в себе си. (76/стр. 242)

Мислите, чувствата и постъпките
на човека

Много ценни неща минават през вас, без да ги познаете. Големи са благата, които ви са дадени. Всеки човек е ограден с несметни богатства. Вашите мисли, вашите чувства и действия крият грамадни богатства, които вие още не оценявате. (22/стр. 10)

От непреривните човешки мисли, желания и постъпки е съграден човешкият живот. Той е съграден от светлината. Мисълта е донесла всичките тези материи. Най-здравата материя е материята на светлината, материята на топлината и материята на силата… Това са три богатства, от които се гради човешкото тяло. (20/стр. 67)

Какво остава от човека, като извадите мислите, чувствата и постъпките му? Какво става с шишето, ако извадите водата от него?… Шишето е ценно, докато има вода в него; изгуби ли водата си, то се обезценява. (2/стр. 184)

Изчистете съзнанието си от всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойност както на вашите мисли и чувства, така и тия на вашите ближни. (8/стр. 130)

Една мисъл, която дойде сутринта, тя е гостенка, жива е мисълта. Дотогава, докато гости идват във вас, вие сте в добро положение. Казвате: „Защо е така?“. Когато престанат посетители да влизат в един бакалин, какво значи? Докато влизат и се увеличават гостите, всичко върви. Като започнат по-рядко да посещават, не върви… Та казвам, радвайте се на всяка мисъл, която влиза във вашия ум и носи известен капитал, носи известно благо. Всяко чувство, което прониква в сърцето, носи известно благо и всяка постъпка носи благо. Радвайте се на вашите мисли, радвайте се на вашите чувства, радвайте се на вашите постъпки. Колкото повече от тях идват, толкова по-добре. Тъй трябва да се разглежда въпросът. (91/стр. 26)

Единственото благо, което Бог е вложил в човешкия ум, са светлите мисли, които той възприема от Възвишения свят, добрите чувства в неговото сърце и благородните постъпки в неговата воля. В това седи богатството на човека. (39/стр. 310)

Ти се радвай на всичките блага, които приемаш. Една добра мисъл, която прониква в тебе, е Божествено благо; едно хубаво чувство или един хубав подтик, които проникват в тебе, са едно Божествено благо. (35/стр. 157)

Благодарете за всяка хубава мисъл, която прониква в ума; благодарете за всяко хубаво чувство, което прониква в сърцето. (64/стр. 55)

Колкото по-музикална е мисълта, толкова по-ценна е тя… Музиката взима участие в организирането на човешката мисъл, а оттам и в организиране на неговото тяло. (2/стр. 224)

Росата, която слиза нощем, дъждът, който слиза денем, носят Божиите блага, благата на живота. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел… (87/стр. 73)

Животът на окултния ученик с неговите мисли и чувства представя градина от разкошни цветя… През есента тази градина е пълна със сладки зрели плодове… Той ще къса един след друг плодовете, ще се разговаря с тях по братски и ще им благодари. Тия плодове представят съкровището на неговата душа. (56/стр. 234, 235)

Като ученици, вие трябва да се стремите към придобиване на светли мисли, които струват скъпо. Тия мисли идат от далечни пространства. Те са донесени на Земята от Разумни същества, които имат специална мисия. Тези същества обичат хората и затова специално слизат на Земята да им донасят светли Божествени мисли и възвишени Божествени чувства. Тези мисли и чувства са подаръци за хората. Приемат ли ги навреме, те трябва да ги обработят в себе си. Така обработени, те произвеждат коренна промяна в живота им. (39/стр. 53)

За следния път напишете по едно изречение или по един стих, но красиво, чисто… Пишете една, втора, трета мисъл, докато се установите върху тази, която най-много ви хареса. Може би тази мисъл да ви е предадена от някое Възвишено същество. Вие трябва да зачитате всяка мисъл, всяка идея, която минава през ума ви… (60/стр. 216, 217)

…Стремете се да уважавате и почитате всичко хубаво, което човешката глава може да роди.

(60/стр. 217)

Вложеното в човека

Благото, което търсиш, Бог е вложил в тебе. Благодари за него. (64/стр. 273)

Голямо богатство е вложено в човека и той трябва да го обработва. Във вътрешното богатство на човека се крие неговото бъдеще. (57/стр. 242)

Стремете се да придобивате Любовта, защото само чрез нея ще познаете Бога като свой Баща. Той разкрива във вас ония богатства, които първоначално са били вложени в душите ви, и ви ги предлага като ценни подаръци. (29/стр. 383)

Сега вярвайте в онова, което Бог ви е дал. Бог от самото начало ви е дал най-хубавите работи. Той е вложил във вас много благословения, които вие не подозирате, че ги имате. При сегашния живот Той ще ви даде само условия. С туй, което Той е турил във вашата душа, като е вложил Диханието Си– Духа, Той е дал всичките скъпоценности, които са необходими за вашия живот. Сега се изискват само условия туй, скритото богатство, във вас да израсне. Някой проповядва: „Че какво има в човека, той е един грешник!“. А Писанието казва: „Възлюбил е Бог Истината в нас“. Възлюбил е онова, което е вложил. (71/стр. 197)

Днес хората очакват да дойде богатството им някъде от вън. Те не се спират върху богатството, което Бог е вложил в тяхното сърце и в техния ум, и него да разработват. Знаете ли какво богатство, каква динамическа сила, какви блага са скрити в мозъка на човека? (70/лек. 6: стр. 29)

…Богатството на човека е вложено в самия него. Няма същество, по-богато от човека. И най-престъпният човек съдържа в себе си грамадна енергия, която ако той използва правилно, може и светия да стане. (32/стр. 87)

И ние трябва да се радваме на благата, които са вложени в нас, както и на благата, вложени в нашите ближни. Вие още не сте съзнали колко много блага ви е дал Бог. (86/стр. 225)

И тъй, основната мисъл, която трябва да остане в ума ви: че онова, което Разумната Природа е вложила във вас, е повече от това, което вие сте в състояние да обработите и да оцените. (84/стр. 150)

Това, което Бог и Природата са вложили в човека, струва повече от всички блага на живота. То стои по-високо от таланта, от гения и от светията. Защо? Защото един ден, когато развие вложеното в себе си, човек е постигнал вече Съвършенство. (8/стр. 317)

Божественото в човека

Великото благо на човека е туй, Божественото Начало, в себе си. (10/стр. 102)

…Божественото в нас. То е Хубавото, то е Реалността. Реалността е Божественото в нас, което ни обновява. (19/стр. 85)

Красивото в твоя живот е Божественото. Ценното в живота е също Божественото. То трябва да расте и да се развива, да се прояви в пълната си светлина. В това се заключава философията на живота. (66/стр. 116)

Кое е ценното в човека? Божественото Начало. Той трябва… да отвори път за Божественото в себе си. (50/стр. 10)

Да даде човек път на Божественото в себе си, това значи да е придобил такова богатство, в което да не се съмнява. (8/стр. 165)

По някой път ние се осланяме на книжните пари, които имаме. Тях ги наричам наследствени черти… Онова, което ни е дал Бог, то е звонковото, то е Божественото. Което Бог е вложил в нашия ум, в нашето сърце, в нашето тяло– то е ценността на човека. (41/стр. 65, 66)

И тъй, като ученици, спазвайте следния закон: Оценявайте Божественото в себе си– своя ум, своето сърце, своята воля, своята душа и своя дух. (39/стр. 254)

…Истински човек е онзи, който разбира и цени Божественото в себе си и в ближните си. Като разбира проявите на Божественото Начало, човек разбира смисъла на живота… (90/стр. 12)

Когато срещна един човек, погледна очите, оценявам очите– тази светлина, която излезе из тия очи; оценявам ума от една мисъл, която излиза из тоя ум. То е Божественото в него, не привидността на нещата. Виждам, че от неговото сърце излиза една специфична топлина, която носи радост и веселие. Виждам една сила, която излиза из тялото, в неговата воля. Това е Божественото. Това са Божествени неща. (19/стр. 71, 72)

Това, за което хората ви обичат, то е Божественото. То е ценността в човека. Всеки човек носи Божественото в себе си. Без да знае. И като се пробуди човек, и почне да съзнава, че има нещо Божествено в него, то е развитието на човека. (35/стр. 12)

Докато не възлюбиш Божественото в човека и докато той не оцени Божественото в тебе, никаква връзка не може да съществува между вас. (65/стр. 88)

Четири неща трябва да обичаш в човека: неговото сърце, ум, душа и дух. Защо? Защото Божественото пребъдва в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека. (65/стр. 88)

Казано е в Писанието: „И възлюби Бог Истината в човека“. Истината, това е Божественото Начало. Като живее на Земята, човек трябва да се събуди за Божественото в себе си и в своя ближен. Щом види Божественото в себе си и в своя ближен, той трябва да го цени. (34/стр. 139)

Божественото Начало в човека не е нищо друго освен Бог, Христос, Който чака Своето време да се прояви. Докато не даде път на това Начало в себе си, човек никога няма да познае нито Бога, нито Христа. Като не разбират цената на Божественото в себе си, някои хора несъзнателно го убиват и после се чудят защо работите им не вървят добре. (2/стр. 18)

Дарбите и способностите в човека

Бог ви е направил по Образ и Подобие Свое, дал ви е велики блага, велики дарби, за развитието на които трябва да се вглъбявате в своя дух и в своята душа, да благодарите за своя ум и за своето сърце.

(62/стр. 12)

Всеки човек разполага с ум, сърце, воля, душа и дух, с ред дарби и способности, които трябва да развива. Има ли тия неща в себе си, той е богат. От усилията, които ще направи за развиване на дарбите и способностите си, зависи неговото бъдещо благо. (77/стр. 264)

Като ученици, вие трябва да си поставите задачата да благодарите на Бога за сърцето и за ума, които ви е дал. Благодарете за дарбите, способностите и добродетелите, с които ви е надарил.

(29/стр. 172)

Бог ви обича, пратил ви е на Земята, дал ви дарби– вие досега не сте употребили вашите дарби.

(35/стр. 422)

Основната мисъл на тази лекция е, че вие имате дарби и способности повече, отколкото си мислите.

(54/стр. 92)

Като не познава себе си, човек е готов да се унижи, да се постави в положението на слуга, без да съзнава какво богатство, какви дарби и способности крие в себе си. (42/стр. 18)

Мнозина се оплакват от сиромашия. Защо? Защото те не преценяват ония богатства, които носят в себе си. Всеки човек носи по един, по два или повече таланта, които не е разработил. Той трябва да се заеме да ги обработи. (39/стр. 187)

…Всеки човек разполага с известни дарби и способности, които той трябва да развива, да прилага в живота си. Ако не зачита своите дарби, човек всеки ден ще отлага да работи за развитието им…

(30/стр. 272)

Мнозина искат да бъдат учени, музиканти, философи, но не ценят дарбите си и не работят върху тях. (9/стр. 275)

Мнозина се оплакват, че хората не ги разбират и оценяват. Те са на крив път. Ако сте музикант, хората ще ви оценят като музикант; ако сте скулптор, ще ви оценят като скулптор; ако сте учен, поет или писател, ще ви оценят като учен, поет или писател. Хората ще ви ценят според ползата, която им принасяте. Всеки човек се оценява според дарбите и способностите, които носи в себе си. (69/стр. 303, 304)

Срещате един скулптор, който работи усърдно в областта на своето изкуство. По едно време той среща един виден цигулар и в него се явява желание да напусне своята работа и да стане цигулар. Не, този човек е роден за скулптор. Той трябва да работи за усъвършенстване на своето изкуство и ако му остане свободно време, тогава да се занимава с музика. В него е вложена вече една дарба– нея трябва да развива. Това е Божественото, което той трябва да цени в себе си. Тази е работата, която му е дадена и която трябва да свърши сам. Като я свърши, той може да се занимава и с музика, и с наука– с каквото желае. (44/стр. 242, 243)

Във всеки човек е скрито голямо богатство– неговите дарби и способности, които той трябва да разкопава и обработва. Не губете времето си! Всеки на работа! (77/стр. 272, 273)

Тялото на човека

Време е вече хората да оценят благата, които Бог им е дал. Какво по-голямо благо могат да имат от тялото си? Красиво нещо е човешкото тяло, макар че не е достигнало още до своето съвършенство.

(47/стр. 47)

Човешкото тяло е най-красивият инструмент, даден от Бога. (72/стр. 47)

Наистина тялото ни е едно богатство. Бог ни го е дал, за да живеем разумно. И ако живеем по Бога, това тяло ще се преобрази и ще стане духовно. Тогава силите в него естествено ще се развиват.

(23/лек. 20: стр. 15)

Имаш едно тяло, за което милиони години е трябвало да се събират тия клетки да ти направят този организъм. Ако вие бихте изучавали колко време е взело на Невидимия свят да ти направят туй жилище! (88/стр. 207)

Всички хора… имат тяло, което струва милиарди. С помощта на физическото си тяло те влизат във връзка с един обширен свят. Изгубят ли тялото си, физическият свят се скрива пред тях. Тогава само те разбират колко е струвало тялото им, на което не са давали никакво значение и към което са се отнасяли небрежно. (39/стр. 277)

…Човек. Неговият ум и неговото сърце са организирали тялото му като едно спомагателно средство. Най-хубавото жилище, в което човек живее, това е домът– домът е неговото тяло. Няма нищо по-красиво от човешкото тяло. (5/стр. 276)

…Дъщерята обича майка си, която я облича, дава пари, грижи се за нея. Майката е дала на дъщеря си друго нещо, по-ценно от това– тялото . Каже ли някой, че нищо не е получил от майка си и от баща си, той не говори Истината. Много неща са дали родителите ви, но вие не оценявате най-важното, което имате. (24/стр. 229, 230)

Първата задача е да изучавате себе си, да изучавате човека. Той е съставен от глава, труп и крайници. …Това са ценности, които никога не губят стойността си. И на другия свят да отидете, пак ще имате същите органи. (54/стр. 244)

Можете ли да наречете беден човек онзи, който има тяло, очи, уши, нос, уста? Какво по-голямо богатство можете да очаквате от това? Щом има тяло, човек има къща, която никой не може да му отнеме. (34/стр. 408)

Сега под думата очи аз разбирам прозорци на човешкия дух. Най-ценното нещо, което човек има, това са неговите очи. (61/стр. 219)

Вие например не оценявате какво благо ви носят вашите очи. Те са прозорци, чрез които идва храната за човешката мисъл– онази красота, за която вашата душа седи и копнее. И чрез ушите ви влиза храна. И те са проводници. Всички звукове, които идат, носят храна. Та когато човек оглушее, той гладува, а пък като чуваш, ти се храниш с всички хубави работи. (20/стр. 16)

Очите са едно от великите блага, дадени на човека. Те са свързани с душата. Чрез очите човек влиза във връзка с външния свят и се тонира. Чрез тях се регулират енергиите на неговия организъм.

(54/стр. 293)

Ние не сме сиромаси. Сега някои от вас мислят, че са сиромаси. Но да си представим, че някой ви дава 200000 лева, но с условие да ви извади двете очи. Да кажем, че някой може да го направи. Иска да направи този опит. Че ти да видиш Слънцето, това струва много повече от 200000 лева. Да видиш звездите, също струва повече от 200000 лева.

(71/стр. 286)

Казвате: „Защо Господ не ми даде повечко богатство?“… Ти си първокласен невежа тогава, ти не знаеш как да разсъждаваш. Мен ми разправяше един българин, на който се е оплакал един богат поляк, индустриалец, който имал сто милиона, но бил сляп. Той казвал: „Ако има някой, който може да ми отвори очите, аз съм готов да му дам всичкото си богатство и да изляза последен бедняк само с дрипелите на мене, но очите ми да се отворят“. Този човек е готов да даде сто милиона, за да му се отворят очите. Ти имаш отворени очи за сто милиона и минаваш за бедняк. Оплакваш се… За ушите– сто милиона, стават двеста милиона; за ръцете, за краката по сто милиона, то са 400 милиона; какво ще правите 400 милиона при сегашните условия?

(19/стр. 319)

Някои мислят, че като влязат в религиозния път, ще станат богати, други– [че] ще станат сиромаси. И едното, и другото е лъжа. Человек не е сиромах. Само очите му аз оценявам на 100 милиона английски лири, езика му– на 10 милиона английски лири, носа му– на 30 милиона, человешките ръце– на 1000 милиона; или всичко има человек 1140 милиона английски лири стерлинги. Един добър музикант със своите пръсти, като свири, ще спечели в една вечер 50000. (И други подобни примери ни приведе Учителя, за да ни покаже колко безценен е човекът, какви несметни богатства притежава.) Затова хората трябва да мислим, че сме богати. (33/стр. 113)

„Трябва ли да зачитаме удовете** си?“ Ако искате удовете да ви слушат и да изпълняват вашата воля, вие трябва да ги слушате и зачитате. Истински педагог е онзи, който цени и зачита своите удове…

(38/стр. 353)

Щом се научите да цените и зачитате удовете си, трябва да започнете с изучаване на техния произход. Всеки човек трябва да знае отде са дошли краката, ръцете, очите, ушите, езикът му и с каква задача е натоварен всеки уд. Бог е създал удовете на човека и всеки уд е предназначен за развиване на известна добродетел. Ако не знаете това, вие ще погледнете към ръката си и ще кажете: „Ръка е това“. Външно виждате една ръка, но тя е уд, който изпълнява служба и на физическия, и в астралния, и в умствения, и в Божествения свят. (38/стр. 353)

Казвам: Имате една хубава задача. Един ден да мислите защо Господ направил ръцете ви. Един ден да мислите защо Господ направил ушите ви, защо е направил вашата уста, вашите очи; един ден да мислите защо направил вашата глава, защо ви даде туй тяло… Тогава през вечерта да благодарите на Бога, че сте се удостоили да бъдете на Земята и да имате такова благословение. Един ден да благодарите на Бога за всичко онова, [с] което Той от хиляди години ни е одарил. (20/стр. 232)

Бог е дал на разположение на човека 31 слуги: две очи, две уши, две ноздри, една уста, два крака, две ръце с по десет слуги на тях. Какво по-голямо благо за човека от тия 31 слуги? (87/стр. 26)

…Хората… Със създаване на техните слушалки– ушите– за тях се разкрива нов свят. Те чуват различни звукове, били те хармонични или дисхармонични. С отваряне вход в организма им– т.е. със създаване на устата им– те се запознаха с благата, които съществуват на Земята. С отваряне прозорци на лицето им– техните очи– пред тях се разкри цял свят със своята красота и необятност. Който не съзнава цената на тия придобивки, той ще каже: „Защо ни е устата, защо ни са очите, ушите, сърцето?“. Влезте в положението на камъните, за да разберете с какви блага човек разполага. Камъните са лишени от очи, от уши, от уста, от сърце и от хиляди години насам чакат търпеливо да им се дадат тия неща. (29/стр. 105)

Някой път разгледайте устата си. И си кажете: „Колко хиляди години Господ е мислил, докато измисли моите уста! Моите очи, докато ми тури такива очи, каквито трябва“. Като си погледнеш ушите, кажи: „Колко хиляди години Господ е мислил, за да ми даде тези уши! За да възприемам знания от всичкия външен свят“. И като погледнеш косата си, кажи: „Бяла или черна, благодаря за всеки косъм“. Всеки от тях е една антена, която може да е свързана с някоя звезда или с някоя планета. Има антени на главата, свързани с Висши същества– с Ангелите, с Херувимите, със Серафимите, с Боговете. (20/стр. 88)

Съвременните хора трябва да се научат, да знаят как да си пипат носа. Една от най-великите тайни е тази как да пипате носа. Искате да знаете къде е Разумният свят. Вие имате една станция, едно радио за връзка с него– това е носът. Ще го хващате леко… Твоят нос е отражение на Небето; като изгубиш носа си, изгубваш цялото Небе. Носът е една проекция на твоя ум. Милиони години са били нужни на Природата, докато се образува този нос… Ако ти знаеш как да се отнасяш с него, със своя нос, ти ще бъдеш от големите щастливци, ти ще бъдеш гениален, ще бъдеш поет, ще бъдеш музикант, ще бъдеш силен, всичко ще направиш. (21/стр. 178, 183, 184)

Свещено място е носът, през което е минало диханието на Бога. Носът е свещено място, през което Божественото дихание влиза в нас и Божественото дихание излиза. Свещена работа върши… Очите са свещено място, през което място светлината на Бога влиза… и излиза. Свещени работи са очите. Ушите са свещено място, звукът на Бога влиза през ушите. Хванеш носа, хванеш ушите– изгубили сме онова свещено чувство… (91/стр. 220)

Пипай носа си с благоговение и кажи: „Благодаря Ти, Господи, за хубавия нос, който си ми дал“.

(54/стр. 204)

Вие не оценявате носа си, не оценявате ушите си, не оценявате очите– това е огромно богатство, не оценявате вашето лице. (21/стр. 184)

Като прави наблюдения над барометъра и хигрометъра, човек познава и най-малките промени на времето. Ако това е възможно да стане с външни уреди, много по-лесно и точно може да стане с човешкия нос, който представя едновременно барометър и хигрометър. Скъпо струва този инструмент. Скъпо струва носът, но човек не може да го оцени. (39/стр. 248)

Сега благодарете на Бога за всичко, което ви е дал: за главата, за очите, за ушите. Като станеш сутрин, кажи: „Благодаря Ти, Господи, за очите, които ми даде. Чрез тях възприемам светлината и се запознавам с външния свят“. (22/стр. 357, 358)

Благодари за ушите, чрез които приемаш звуковите вълни. Чрез тях приемаш и живота, който те движи и оживява… Благодари за носа, чрез който дишаш и издишаш. Въздухът е Божественият живот, който възприемаш в себе си. Благодари за устата и за езика, чрез които опитваш храната. Ако знаеш как да си служиш с тях, злато ще излиза от устата ти. (22/стр. 358)

Благодарете на Бога за устата, която ви е дал, за устните, за красивия език, с който изразявате хубави и сладки думи. (54/стр. 261)

Разположението на духа у човека зависи от устата. Здравият човек има красива уста и симетрични линии на устните. Богатство е да имаш красива уста, богатство е да имаш правилни, красиви устни. Това значи да бъдеш в съгласие с Живата Природа, да възприемаш нейните жизнени енергии.

(54/стр. 261)

Като ученици, вие трябва да изучавате ръката си като едно от великите блага на физическия свят. За да се проявявате правилно, като разумно същество, вие трябва да държите ръката си в изправност.

(8/стр. 67)

Погледнеш си ръката и казваш: „Някои линии има начертани на ръката от много работа, от много страдания“. Не, от много работа не се образуват линии. Тези линии на ръката са образувани от много висши същества. Това е геометрия. За създаването на човешката ръка са работили такива Възвишени същества, каквито даже и не подозирате. Те са употребили усилия да се начертае човешката ръка, да се построи красива, да се начертаят линии и знаци с голямо вътрешно значение. (21/стр. 234)

Всичкото това Царство от живи души, те са в тялото. Тези живи клетки да ги накараш да начертаят тия линии [на ръката], никак не е проста тази работа. Ако вие знаете как да я миете тази ръка, как да я движите, какви упражнения да правите с нея, бихте имали големи резултати. Ако отидете при един банкер да искате пари, и един красив жест с ръката е достатъчен, за да каже той: „Дадено!“. (21/стр. 234)

Ценно нещо е човешката ръка. Чрез нея човек изявява волевите сили в себе си. Чрез нея той възприема промените, които стават в Природата. Ръката е радио, с което човек може да възприема всички промени, станали в атмосферата. Достатъчно е той да постави ръката си срещу Слънцето и да затвори очите си, за да познае какво ще бъде времето през деня: дъжд ли ще вали, вятър ли ще има и т.н. Човешката ръка е антена, чрез която се приемат и предават природни енергии. (38/стр. 354)

Първата задача на ученика е да възпитава ръката си, за да може правилно да възприема и предава енергиите на Природата. Като възприема и предава правилно тия енергии, той трябва да благодари на Провидението, че му са дадени ръце, чрез които може да хваща предметите и да работи. (8/стр. 74)

Ръцете на човека са велико благо, което му е дадено на Земята. Затова, като става сутрин, нека всякога благодари за великото благо, с което може да разполага. От ръцете зависи развитието на ума и на сърцето на човека. Да помилва някого, да направи добро, да напише писмо, това зависи от деликатната му и красива ръка. (44/стр. 218)

Няма по-красив уд от човешката ръка. Ако я разгледате физиологически, биологически и психологически, ще видите, че тя съдържа неоценими богатства. Ръката представя Разумността в човека. Когато се обезсърчите, погледнете ръката си, погледнете всеки пръст отделно и веднага ще се насърчите, защото ще разберете, че можете да бъдете благороден, справедлив, учен, практичен човек. И най-после, като погледнете палеца си, ще разберете, че имате условия в себе си да бъдете Божествен човек. (44/стр. 218)

Ще ви говоря за вашата глава. Имате едно богатство, което не оценявате. Носите главата, не знаете защо я носите. (19/стр. 28)

Ние седим и казваме: „Аз не съм богат“. …Аз бих предложил на който и да е от вас 10 милиона златни лева само за предната част от мозъка ви. Даже аз ви давам много малко. (95/лек. 16: стр. 28, 29)

…Като е дошъл на Земята, човек ще работи за развиване на всички свои чувства: музикалното чувство, което се намира отстрана на челото, милосърдието– отпред на главата, вярата и висшите морални чувства– отгоре на главата, надеждата, въображението и т.н. Човек има повече от 40 центъра на главата си, които еднакво трябва да развива. В това отношение човек представя богат инструмент, който чака времето на своето развитие. След като притежава такова богатство, трябва ли той да бъде недоволен? (34/стр. 417)

Преди всичко, човек трябва да разчита на своето тяло– на главата, на очите, на носа, на ушите, на езика, на ръцете, на краката, на сърцето, на дробовете, на стомаха си; да благодари за това, което му е дадено. (47/стр. 301)

Да благодарим на тия тела, които имаме сега, за да се удостоим да имаме за бъдеще бъдещите тела, които ни приготвят! (19/стр. 277)

Разумните душички клетки,
съставящи тялото

…Вие не знаете колко е богато предприятието, в което живеете. Изчислено е приблизително, че около 300 милиарда душички съставят човешкото тяло. Тези 300 милиарда клетки, наречени душички, взимат участие в задоволяване нуждите на човека. Те му доставят всички блага. Ако пожелаеш да се движиш, веднага клетките на движението приемат тази заповед и ти се притичат на помощ. Без тях ти не би могъл да се мръднеш от мястото си. Желаеш да се учиш. Веднага клетките на мозъка се организират и ти помагат да учиш. Клетките на паметта се организират и ти помагат да запомниш това, което си научил. Ако не ти помагат, ти ще четеш, ще учиш, но всичко в тебе ще се обърне с главата надолу. (65/стр. 338)

Да вземем дихателната система… Учените определят много добре дишането, но какъв е вътрешният му смисъл? За някои то е поемане на въздух навътре и изпущане навън. Учените изчисляват, че в дихателната система има 600 милиона клетки, значи 600 милиона работници. Всяка клетка е едно малко разумно същество, което си има специална работа. То разбира и химия, и физика, разбира и физиологическите закони и не само знае разумно да се храни, но разумно изпълнява и зададената му работа. В една минута човек прави 20 вдишки, а всяка вдишка е хранене, слагане на трапезата. В минутата има 60 секунди. Значи, на обяда се слагат 20 яденета. Всяко ядене трае три секунди. Като поемаш въздух, трапезата се слага, а като издишаш, обядът се свършва. В три секунди яденето се слага и вдига, чиниите се измиват. В това време всяка клетка е извършила своята работа, извършила всички химически процеси и пак се готви за ново ядене. В един час се слагат 1200 обяда. Ако се пресметне в 24 часа колко прави, вие ще трябва да плащате милиарди само за дишането. И вие седите недоволни, и си казвате: „Аз страдам!“. Казвам: Приятелю, в твоите дробове 600 милиона душички работят денонощно за тебе и ти пет пари не си платил на тях. (25/стр. 138, 139)

…Мислиш ли за работниците в дробовете? Платил ли си им нещо? Ако на всеки работник плащаш по 5 лева, колко трябва да платиш? Най-малко 30 милиарда лева. На 600 милиона работника по 5 лева прави 30 милиарда. Това е само за един ден. Колко ще платите за една година? Какво ще кажете за работниците в стомаха и мозъка? Милиарди са нужни, за да се изплатите на всички работници във вашето тяло. (25/стр. 139)

„По благодат съм спасен.“ По благодат си спасен, разбира се. Колко милиони душички работят за тебе! Около 600 милиона в дробовете ти, около 10 милиона в стомаха. А колко милиона работят още в мозъка, в червата, това не може да се изчисли. Колко чудно е създаден човекът! (25/стр. 139)

Яденето е резултат на дейността на човешките клетки. Колкото по-съзнателно извършват работата си, толкова по-здрав е човешкият организъм. Десет милиона клетки в стомаха взимат участие в смилането на храната. Това е мощна, велика сила… Десет милиона клетки– това е цял народ, цяла държава!

(69/стр. 9)

Всеки може да бъде цар – на себе си. Не е ли хубаво това? Да управляваш триста милиарда душички! Знаете ли какво богатство е това? Триста милиарда разумни душички се събрали на едно място и образували човешкото тяло. В каква хармония, в какво единство живеят тези души! (22/стр. 60)

Грамадни сили са складирани в човешкия организъм! От изчисленията, които съм правил, дошъл съм до заключение, че във всяка клетка на човешкия организъм се крие толкова много енергия, че може да премести Земята на разстояние един метър от нейния път. Оттук можете да си представите каква грамадна енергия съдържа целият човешки организъм, съставен от милиарди клетки, съединени в едно цяло! (68/стр. 76)

Работата на Висшите същества върху човешкия организъм

Човек… не знае, че за създаване на неговия организъм са работили Разумни и Възвишени същества, и то в продължение на хиляди и милиони години. Не е лесно да се създаде материята за съграждане на човешкия организъм. (47/стр. 215)

Вие виждате, че имате език, че имате очи, но как са създадени тия очи, как е създаден този език, вашето ухо, мозъкът, вие абсолютно никакво понятие нямате. И ако аз бих попитал някого от вас: Знаете ли колко нерви има вътре в човешкото тяло, колко нерви има, чрез които тялото функционира? Те са 700–800 милиона отделни нервички, с които тази велика държава съществува… А знаете ли колко време е взело на Природата и колко милиони същества са работили за тези жици? (3/стр. 113)

Знаете ли какви са били ония електротехници на Невидимия свят, които са турили тази инсталация вътре в нашето тяло? И някой седи и казва: „Чудно и страшно е създаден човекът“… Да, страшно, 800 милиона жици, дълги въженца, има, разбирате ли? И знаете ли, че ако биха вас турили да направите тия жици в някоя фабрика и бихте платили, дори 10 милиарда не биха били достатъчни.

(3/стр. 113, 114)

И когато ние разглеждаме мозъка в по-нисшите същества, в предната част на мозъка има бели нерви в зачатъчно състояние, а в човека те са дълги и чрез тях се проявява и функционира човешката мисъл. Знаете ли от коя фабрика са направени те? Някои искат да ни убедят, че те са направени в мозъка. Природата е приготвила тия частици от много далечни пространства и тогава те са прекарани на Земята чрез четири вида енергии… (3/стр. 114)

Тия енергии са прокарани на части и тогава оня Велик инсталатор е дошъл и почнал да поставя тая инсталация– и вашият мозък е почнал да работи, а вие почвате да мислите. Та някои от тия жички за да се изработят в Ангелските фабрики, това струва 10 милиарда лева злато; те са жички, дълги само 2–3 милиметра и много тънички. И… вие седите, и казвате: „Тази глава защо ми я е дал Господ, пари да ми е дал!“. Приятелю, имаш в главата си една жичка, 10 милиарда са похарчени за нея, не банкноти, а злато– ефектив, за да мислиш! (3/стр. 114, 115)

Нашето тяло, тъй както е наредено, е… едно условие, при което животът се проявява. Вие имате една съвременна инсталация. Бутнете бутончето и крушката веднага светва. Питам: Тази светлина сега ли се образува, или е била вътре в жицата? Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за да се прояви тази енергия. Тук има едно съчетание на сили, което един Интелигентен дух е използвал… Знаете ли колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът? Ще кажат някои: „Е, майката се мъчила, докато е родила детето“. Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знаете ли колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света? Аз казвам, че умственият свят е една възвишена страна от живота на Ангелите. След това, като е слязъл този човек надолу, знаете ли колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази… форма? Колко същества са се мъчили, докато се образува една форма от тази необработена, сурова пръст? (95/лек. 14: стр. 19, 20)

Здравето – от него зависи щастието
на Земята

За да бъде човек щастлив на Земята, той трябва да бъде здрав. Без здраве не може да бъде щастлив. Ядеш, ти си щастлив… Ако си здрав– спиш, щастлив си. Ако си болен, ще се обръщаш на една, на друга страна, не може да имаш щастие. Щастието на Земята зависи от здравето. Някой казва: „Защо ми е голо здраве?“. Че то е щастието! Ако не го оценяваш, ти си търсиш белята тогава. (64/стр. 229)

Щастието не седи в това да има човек къщи, ниви, лозя, дрехи, пари и т.н. Щастието се заключава в това да има човек здрави дробове, здрав стомах, здраво тяло, здрави ръце и крака. (68/стр. 118)

Ще каже някой, че като няма пари, не може да бъде оптимист. Той е на крив път. Важно е човек да бъде здрав. Щом е здрав, той ще работи и ще придобие това, което му е нужно. (2/стр. 350)

…Здравият човек е всякога богат. (3/стр. 60, 61)

Здравето на човека е мярка за силата на живота, който тече през него. Като знае това, човек трябва да пази здравето си. (83/стр. 113)

Кое е ценното за човека? Здравето. Следователно ще поддържаш здравето си и ще го пазиш. (86/стр. 15)

Здравият може да бъде и богат по ум, по сърце, по прояви. Не е външното богатство, което прави човека щастлив. (2/стр. 350)

Благодарете за здравето, което е във вас.

(64/стр. 55)

Докато човек се радва на здравето и го цени, то е постижимо за него. Щом престане да се радва и да го цени, здравето го напуща. (83/стр. 91)

Има случаи, когато човек каже някоя дума не намясто…, за което носи последствията с години. За пример някой казва: „Защо ми е голо здраве?“. Понеже не е доволен от положението си, той мисли, че и здраве не му е нужно. Друг казва: „Защо ми са дадени очите, да гледам само сиромашията си ли?“. Той иска да бъде богат и забравя, че здравите очи са неизмеримо богатство. Ще дойде ден, когато ще изгуби очите си, и тогава ще разбере какво богатство са били те. (8/стр. 40, 41)

Един българин във Варненско, Стоян му било името, бил много беден, но бил здрав. Обаче той не бил доволен с туй „голо здраве“ и казал: „Защо ми трябва туй здраве, аз съм най-беден, къща нямам, пари нямам, дал ми Господ здраве, не Му искам голото здраве“. И действително спечелва той пари, направил си къщи, имал вече изобилно да яде и пие, но разболял се и три години лежал на легло, и казвал: „Господи, вземи ми всичките къщи и пари, не искам нищо друго, дай ми голото здраве, няма по-хубаво нещо от здравето“. И Стоян е трябвало три години да седи, за да разбере смисъла на здравето. Сега съвременните хора ще кажете: „Що ни трябва голото здраве?“. Господ ще ти даде къщи, ще ти вземе здравето, ще каже: „Туй, което искаш, дадох ти“. (3/стр. 60)

Казвам: Като знаем цената на здравето, и ние трябва да искаме от Бога главно здраве, живот, пълен със светли мисли и чувства. Имаме ли това, и с камъни да ни товари, ние ще бъдем радостни и доволни. (61/стр. 312)

Силата, здравето са богатства. Ако ти не си силен и ако не си здрав, ти не можеш да бъдеш богат. И да имаш богатство, то ще бъде безпредметно за тебе. Богатството има смисъл само за здравия човек. (35/стр. 243)

Кое е за предпочитане – да се роди човек в царски дом, но да бъде хилав, болнав или да се роди между овчарите, но да бъде здрав? По-добре е човек да бъде прост овчар, но здрав, отколкото царски син, но болен. Ако царският син е здрав, той е за предпочитане пред простия, но болен овчар. Под думата прост човек разбирам онзи, който има здравето в себе си, но не го оценява. Той всеки момент може да го изгуби. (87/стр. 303, 304)

Ако сте изгубили богатството си, не съжалявайте. За вас е важно да бъдете здрави. Какво се ползвате, ако имате богатство, но сте болен? В болницата ще ви обикалят милосърдни братя и сестри, ще ви местят от едно легло на друго, но това нищо не [ви] ползва. За предпочитане е човек да ходи пеш по планините, но да бъде здрав, отколкото да е болен и да се ползва от уважението на лекарите и милосърдните сестри. За предпочитане е човек да бъде сиромах, но здрав и доволен от живота, отколкото богат и болен. Животът на здравия човек е живот на вътрешно доволство, на придобиване на Знания и Добродетели. (89/стр. 112, 113)

Всичко, което Бог е създал

Бог е Създател на всичко! Ние да бъдем ценители на това, което Той е създал. (66/стр. 316)

Всичко в света е създадено заради нас. Цялата Вечност е създадена заради нас и неизмерими блага Бог е предоставил за развитието на човешката душа. (5/стр. 53)

Да обичаш някого, това значи да направиш нещо реално за него. Бог възлюби човека и създаде заради него света. Той предвиди и създаде всичко, от което хората се нуждаят. Това е Любов. Любовта носи за човека хляб, вода, въздух и светлина. От тия блага произлизат всички останали. (86/стр. 161)

Днес всички хора седят и се питат какво им е дал Господ. Чудни са те. Слънцето, Луната, звездите, цялата Земя– всичко е създадено за тях. (72/стр. 46)

Всеки ден Слънцето излиза. И с мил поглед Господ ви поглежда. Казвате: „Къде е Господ?“. Господ чрез Слънцето ще те погледне. Той казва: „Всичко туй създадох за вас“. (19/стр. 75)

Вие слушате Гласа на Господа, Който казва: „Създадох света за вас да се учите. Създадох очите да гледате, ушите– да слушате. Създадох носа да миришете, създадох устата да вкусвате всичките блага. Създадох ръцете ви да работите, да свирите. Създадох краката да ходите в пътя на доброто. Създадох тялото ви да сте в съобщение с целия свят и да се ползвате от всички блага“. Туй е, което Господ говори сега. (19/стр. 341)

Всесилен е Бог… Той има желание да ни учи да разберем защо живеем и защо е създаден светът. Всичко, което Бог е създал, е ценно. (86/стр. 67)

Казвате: „Дали Господ ме обича?“. Казвам: Обича те Господ. Светът заради теб е създаден. Водата заради тебе е създадена, въздухът заради теб е създаден. Как да не те обича? Ти обичаш ли Господа?

(5/стр. 168)

Трябва ли да се съмнявате в Онзи, Който ви е създал, Който се грижи за вас и всеки ден ви изпраща Своите блага? Всичко, което ви обикаля, е създадено за вас. Ползвайте се разумно от светлината, от въздуха, от изворите, от плодовете, от цветята и тревите. (8/стр. 364, 365)

Ако е въпрос за храм, по-хубав храм от небето няма. Дигни очите си нагоре към небето, погледни звездите и кажи: „Господи, благодаря Ти за всичко, което си създал!“. Ако и след това искаш нещо хубаво, обърни внимание на буболечиците, на птичките, на растенията, на чистите кристални извори и нека в тебе се зароди велико вътрешно желание да се позанимаеш с тях, да научиш защо са създадени те. От всичко това ти трябва да изпиташ красив трепет на своята душа. (26/стр. 24)

Питам: Какво правят съвременните хора? Като се намерят пред някой чист планински извор, изведнъж натопяват вътре калните си обуща да ги измият. Не, приятелю, намериш ли се пред такъв извор, ще се спреш при него с благоговение, ще свалиш шапката си, ще измиеш лицето си, ще пиеш от водата му и ще кажеш: „Господи, помогни ми да изчистя сърцето си и да просветя ума си като водата на този извор“. Изворът е жив. От хиляди години при него седи някой Възвишен дух и работи, изпълнява своето предназначение. Затова отидете ли при някой извор, пийте от водата му, измийте се и благодарете! (26/стр. 24)

Ние, съвременните хора, да оценим онова, което Бог е създал; и което ни дал, ние да го оценяваме.

(19/стр. 302)

Значи, всичко онова, което Бог е създал, да му дадеш онази преценка, която то съдържа. (7/стр. 84)

Кои неща считаме ценни? Всяко нещо, което Бог е създал, представя известна ценност. Ценностите, които виждаме в Разумната Природа, са представяли и представят велики блага за нас както в миналото, така и днес. Такова нещо ще представят те и в далечното бъдеще. Ако можете да се ползвате правилно от тия блага, те ще носят щастие за вас. (29/стр. 33)

Всичко, което Бог е създал – растения, животни, минерали– са велики неща, но хората ги подценяват. Някой минава покрай дървета, растения и животни и казва: „Дърво е това“ или „Животно е това“– и не се занимава с тях. Ангелите се занимават с растенията, а човек не им обръща внимание. Архангелите се занимават с животните, а човек само ги използва и казва, че са същества от ниска култура. Ценете живота във всички същества, колкото слабо да е проявен… Пазете живота на всички същества, както пазите своя живот. Само така ще разберете Божественото и ще се проявите като човек. (9/стр. 245)

Всичко онова, което Бог е създал, е свещено в света. На един скъпоценен камък гледам като на дело Божие, като Божествена енергия, разумно турена; оценявам Божественото, което е в камъка.

(19/стр. 71)

Ще дойдем до положението да имаме едно уважение за онова, което Господ е създал. Да имаме един Свещен трепет. Като станеш сутрин, да погледнеш външния свят и да ти трепне сърцето.

(5/стр. 416, 417)

Казано е в Писанието: „Когато Духът Свети дойде, ще те научи да уважаваш, почиташ и цениш с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух това, което Бог е направил“.

(47/стр. 42, 43)

Земята и цялата природа

Цялата Земя е Божествена съкровищница. Тя е проводник на Божествените блага, проводник на Божествените мисли, на Божествените чувства и желания, които Бог изпраща в света. Тя е проводник на онези Божествени сили, които Бог изпраща на Земята. (64/стр. 271)

Всички говорят, че Земята не е добре създадена. По-хубава Земя от нашата не съществува! (64/стр. 169)

Тази Земя е едно Велико училище и трябва да изучаваме всички блага, които Бог е внесъл, и върху тази Земя да потърсим Неговото Царство.

(94/стр. 103)

Казват, че Земята е място на мъки и страдания. Това е субективно схващане. Бог работи върху Земята. Тя съдържа неизчерпаеми богатства в себе си… (54/стр. 19)

Нашата Земя едно време била много малка… Дощяло се да стане видна, оплакала се на Господа. Господ дошъл, започнал да я облича, дал големи подаръци на Земята и сега е доста богата. Всички ние я наричаме майка. Някои я целуват. (5/стр. 236)

…Бог… Преди да говори на хората, Той е говорил на Земята– тяхната майка. Красива и добра е вашата майка, но като не я познавате, намирате, че е черна и груба. Черна и груба е земята, защото постоянно работи за своите деца. Тя се грижи за малките тревици, за всички растения и дървета, за всички живи същества… (43/стр. 14)

Ако имаш Любов към Земята, ако я разбираш, както Бог я разбира, ти ще почувстваш онази Разумност. Като се интересуваш, ти ще почувстваш, че в нея има Съзнание, веднага чувстваш радостта … (5/стр. 237)

Тази Земя ни носи от Любов. Тя ни носи и ние с хиляди години пътуваме като пътници, и разглеждаме красотата на Божия свят. Трябва да се радваме. Даром ни развеждат в света и от гара на гара се спираме в света. Какво искаме повече? (5/стр. 102)

Слънцето като изгрява, Господ чрез Слънцето ни изпраща Своите благословения. Цялата природа, която расте, чрез нея идат Божиите блага. При всичките тия блага пак мислим, че парици нямаме. Ако парици имаш, а жито нямаш, череши нямаш, хлебец нямаш? Какво ще правиш? Ако един хляб имаш, без пари може. Ако има пари, пък хляб няма, парите нищо не струват. (5/стр. 385)

Ако на Земята нямаше никакви дървета, ако на Земята нямаше вода, реки, океани, тогава какъв щеше да бъде нашият живот? Една пустиня. Благодарение на дърветата, благодарение на цветята, на тревичките, на всичките неща, …с които Бог ни е заобиколил– във всичко това Бог се изявява. Той иска да ни помогне. Ние Го обичаме във всичко, понеже Той действа да ни повдигне… (5/стр. 271)

Слънцето и звездите

Ние имаме възможност всеки ден да виждаме Слънцето– едно от Великите Божии творения. Слънцето е създадено за нас. Ако Слънцето не съществуваше, ние не бихме могли да се проявим. Велик и Мъдър е Господ! Велики са Неговите творения! (29/стр. 280)

Слънцето, което изгрява и залязва; звездите, които светят вечер; водите, които текат– всичко това е създадено за човека да се учи, да расте и да се развива. Възможно ли е това? Възможно е. Ако човек е най-високата форма, създадена от Бога, защо да не приемете, че светът е създаден за него?

(2/стр. 207)

Слънцето, което изгрява сутрин, иде от Господа, понеже носи всичкото благословение на хората, разпределя благата, търси отворени прозорци, казва: „Добър ден, ставайте!“. (19/стр. 31, 32)

Някоя сутрин, като погледна към Слънцето, което изгрява, аз изпитвам голяма радост. Знаете ли какво богатство се крие в това Слънце? Може би първите лъчи на това Слънце да ви подтикнат към един възвишен живот и като се върнете [у] дома си, може би вашият живот ще се подобри.

(1/лек. 15: стр. 26)

Какво струва красивата мома пред Слънцето? Ти си се увлякъл в тая мома, тичаш подир нея, пишеш писма, че не можеш без нея, но тя не ти обръща внимание… Без момата ти можеш да живееш, но без Слънцето не можеш. Единствената красива мома, без която никой не може да живее, е Слънцето. Като видиш Слънцето, ти му пишеш вече любовно писмо. Единствената красива мома, без която не можеш да живееш, това е Свещеният пламък, Диханието на Бога– въздухът. Единствената красива мома, без която не можеш да живееш, това е водата. Видиш ли една от тия моми, напиши едно любовно писмо и благодари , че тя ти дава условия да живееш. (72/стр. 50)

Аз, като изгрее Слънцето, не си обръщам гърба на Слънцето, но погледна го, приказвам малко… Една свещ, която грее и свети, тя не е слуга [на] света. Но тази свещ е разумна. Зад свещта седи нещо разумно, ти не разбираш това. Ти, като запалиш свещта, ще се обърнеш към нея и ще изпееш една песен. Ще кажеш на свещта: „Много ти благодаря за светлината, която ми изпращаш; да бъде благословен Онзи, Който те е изпратил да ми слугуваш тази вечер. Предай моята благодарност на Онзи, Който те е изпратил“. (19/стр. 118)

Сутрин и през деня ще се ползваш от Слънцето и ще му се радваш, а вечер ще се радваш на Луната и на звездите. Гледай към небето и благодари за благото, което ти се дава. (2/стр. 328)

Светлината, въздухът, водата и храната

Богати условия са дадени на човека: светлина, въздух, вода и храна. (2/стр. 382)

Въпреки това дали човек изпълнява Волята Божия, Бог не го е лишил от блага. Той е дал изобилно вода, въздух, светлина, храна на хората… (28/стр. 6)

Ние сме за Божествените целувки, каквито са целувките на светлината, на въздуха, на водата. Чрез тях Бог всеки момент ви целува. Кой не е доволен от тези целувки? (65/стр. 295)

…Светлината те целува, водата те целува, хлябът те целува. Благодари на Бога за всичко. (66/стр. 250)

Ако съвременните хора не са щастливи, причината е в тях. Тъй както хората търсят лично щастие, никъде не могат да го намерят. Личното щастие се придобива само тогава, когато човек оценява въздуха, светлината, водата и храната и знае как да ги употребява. (34/стр. 134)

…Като го питат защо е неразположен, казва, че нямал пари. Чудно нещо! Човек живее в един свят с такива неоценими богатства– въздух, вода, светлина, земя, която ражда изобилно, и след всичко това казва, че е сиромах. (50/стр. 328)

Щом правиш различие между сиромашията и богатството, ти не разбираш закона. …Защо ще мисля, че нямам нищо в себе си? Че най-същественото, главното го имам. Аз се ползвам от въздуха така добре, както никой друг. Ползвам се от светлината както никой друг. От разходки се ползвам, както никой богат човек не се ползва. (71/стр. 22)

Представи си, че в тебе живее желанието да забогатееш. Ти си човек с ограничени средства и си купуваш един лотариен билет с мисълта да спечелиш поне един милион лева… Твоят билет отдавна е спечелил. Ти живееш на Земята, всичко имаш даром: хляб, вода, въздух и светлина. След това голямо богатство, за което нищо не плащаш, купил си един малък лотариен билет, искаш да спечелиш само един милион лева. Какво представя тоя милион в сравнение с голямото богатство, което ти е дадено? (62/стр. 245, 246)

Ще кажете, че… човек трябва да живее. Съгласен съм, че човек трябва да живее. „Ама той трябва да има къща.“ Вижте, с това не съм съгласен. Животът не се заключава в къщите. „Ама човек трябва да се облича, да има нови, здрави обуща.“ Животът не се заключава в дрехите и в обущата. Човек трябва да знае кое е съществено в живота и към него да се стреми. Съществено в живота е светлината, чрез която иде знанието; съществено нещо е въздухът, чрез който иде силата на човека; съществено е водата, чрез която иде животът; съществено нещо е хлябът, чрез който иде доброто за човека. (37/стр. 204)

Някои хора обръщат много голямо внимание само на храната. Не обръщат внимание на въздуха. Не обръщат внимание на светлината. Но храната, светлината, въздухът– всички трябва да се турят в действие. (7/стр. 45)

За всички живи същества светлината е основната идея. Без светлина, без Слънце няма живот. Влезте в един тъмен затвор без никакъв слънчев лъч и прекарайте там десетина дена да видите какво ще преживеете. Ако се направи една малка дупчица в затвора, веднага ще разберете значението на светлината. Без слънчевите лъчи животът се обезсмисля. Следователно, ако животът ви се обезсмисля, направете един малък процеп в съзнанието си да влизат слънчевите лъчи, да го осветяват. (8/стр. 246)

Знаете ли какво е светлината? Светлина е това, което дава хубостта на живота, приятното… Имали ли сте опитност да се изгубите някога из гората, че като се изгубят тия лъчи на светлината, вие сте в тъмнина и едва когато се пукне зората, иде радостта. (7/стр. 239)

Светлината не целува ли всички ни? Всеки един лъч, който иде от горе, той е жив, той ви целува по лицето, по мозъка, прегръща ви. И вие благодарете се, че е тъй: ако той не ви прегръщаше, вашата работа отдавна щеше да се свърши. (3/стр. 141)

Всяка година един голям кредит иде от Слънцето, оттам иде голямо наследство. Всеки един от вас има един бюджет. Светлината, която се праща, 500 милиона струва; всеки човек има светлина за 500 милиона. Толкоз струва тази светлина, за да се пренесе на Земята– 92 милиона мили, повече от 140 милиона километра… Само светлината струва 500 милиона. Колко струва онзи въздух, който дишаме? Най-после колко струва храната, която получаваме? (19/стр. 281, 282)

Въздуха купуваме ли го? И в Америка, и в Европа, където и да си, въздухът е на разположение на човека. Където и да идеш, ти имаш на разположение въздуха. Където и да идеш, ти имаш на разположение светлината, ти имаш на разположение мисълта, знанието. (19/стр. 269)

Казвам за въздуха, за вятъра – какво благо е въздухът, който дава свобода… Какви блага принася водата, светлината, храната. При всички тия блага по някой път се занимаваме с посторонни въпроси, които нищо не ни допринасят сега. Аз говоря на онези, които искат. Съзнавайте в себе си онези блага, които всеки ден ви се дават. (19/стр. 286)

Всеки ден вие вземате въздух и го изпущате. Право ли е това? Вие смятате, че имате право да дишате въздуха. Имате право да дишате въздуха, ако обичате Бога. Иначе нямате право. Вие имате право да пиете вода, ако обичате Бога. Иначе нямате право. Вие имате право [на] много неща, ако обичате Бога. (20/стр. 75)

Като приемеш въздуха, трябва да знаеш, че Господ е в него. И като издишваш, като казваш нещо, да излиза ухание от тебе… А пък ти дишаш и търсиш къде е Господ. В звездите ли е, или другаде? А пък Той е в тебе, във въздуха. И ти си недоволен, и казваш на Бога: „Така живее ли се?“. Господ ти казва: „Какъв е животът ти?“. (20/стр. 185)

Дишаш, значи: въздуха, който приемаш, да го обичаш; да знаеш, че има нещо във въздуха, което е влязло в тебе. Хиляди години са го знаели Посветените, те го наричат „прана“. То е онази животворна енергия, която чрез Любов може да се възприеме.

(5/стр. 155)

Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като незаменимо благо. Когато гледате на въздуха като неоценимо благо, той прониква и в най-отдалечените клетки на дробовете, изпраща им своята прана, своята жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. (73/стр. 133, 134)

Ще мислите само за богатството, което приемате от въздуха. Въздухът е склад на Божествени енергии. Животът е складирал там своите енергии. Въздухът е най-големият склад, в който животът е складирал енергиите си. (66/стр. 293)

Всеки един атом носи Божието благословение в себе си. Йонът и електронът са носители на вечните блага. Ако един атом влиза в тебе, той влиза чрез Любовта на онзи, когото Господ е изпратил. Ако въздухът ни търси, търси ни от Любов. Казва: „Изпрати ни Господ“ и цял ден хлопа. Казва: „Добър ден, отвори, имам да донеса нещо“. Ти кажи: „Дал ти Бог добро“. Ти вдъхнеш бързо. Не става така. Ще го приемеш, ще седиш поне три минути да се разговаряш с него. (19/стр. 118, 119)

Бог ни е дал един организъм, устойчив, осигурил ни е с един отличен ум, осигурил ни е с едно отлично сърце и отлична воля, дал на разположение въздух, който дишаме, по земята може да ходим; оставил е само за едно нещо да се грижим– хляба да си доставяме. (19/стр. 213)

Засега за 120 години вие имате два елемента, чрез които сме осигурени: с въздух сме осигурени, с вода сме осигурени, само с хляб не сме осигурени. Всеки от вас трябва да работи за хляба си. И благодарете на Бога, че работите за хляб. Един ден и хлябът ви ще се дава тъй, както въздухът и водата.

(1/лек. 18: стр. 28)

Водата е един от великите проводници. Тя е носителка на живота. С благоговение трябва да се приближавате към нея. (54/стр. 301)

Нощес дъждът си валя… Като вали дъждът, хората се скрият в мушами, под чадъри и прочее и казват: „Друг път не отивам вече на такава разходка“. Дъждът е емблема на Божествения живот. Една капка от него, от дъжда, от 9 март до 9 септември е равна на една английска лира– равно на 20 лева, златни. Всяка капка носи магнетизъм в голямо количество. В май, юни, юли простудяване не става. През тия месеци, като вали дъжд, облечете си стари дрехи, излезте вън, на дъжда, да ви окъпе. Нощес вие събрахте магнетизъм за цяла година. (33/стр. 113)

Казвате: „Какво ще придобия от въздуха?“. Че най-ценните неща се придобиват от въздуха. „Какво ще придобия от водата?“ Ценни неща ще придобиете от водата. „Какво ще придобия от хляба?“ Ценни неща ще придобиете от хляба. Ако ти не знаеш как да ядеш, ако не знаеш как да дишаш, ако не знаеш как да възприемаш светлината, ти нищо не може да направиш. Най-ценните неща се придобиват от водата, от светлината, от въздуха. Материалите, с които трябва да работиш, ще ги вземеш от светлината, от въздуха, от храната. (19/стр. 114)

…Яж хляба с Любов и мисли, че Бог е в него. Пий водата с Любов и мисли, че Бог е в нея. Дишай въздуха с Любов и мисли, че Бог е в него. Приемай светлината с Любов и знай, че Бог е в нея. (72/стр. 141)

От сутрин до вечер човек мисли и се моли само за хляба. Това показва, че той разбира неговата цена. Щом разбира и знае цената на хляба, той може да каже: „О, хлебец, който даваш живот на моята душа!“. Това изречение вече не е само поетично, то е опитано, преживяно. (82/стр. 218)

Ако сте се хранили правилно, ще имате добри резултати както върху здравето, така и върху мислите и чувствата. Ето защо пазете следното правило при храненето: преди да започнете да ядете, съсредоточете мисълта си към храната, която Природата ви дава, като велико благо за живота. (6/стр. 276)

Жертвата на много същества на Земята

…Онези, които отиват към Божествения свят, трябва да имат… по-правилни разбирания какво нещо са парите. Парите представляват ценността на онзи свещен труд на всички тези заминали същества, които са пожертвали своя живот. Ами че всички тези здания днес, построени, всички тези греди, турени, всички тези железа живи хора са ги изваждали от земята. Хиляди дървета са пожертвали живота си! Знаете ли колко растения са пожертвали живота си заради вас? И всички тези хора, за които растенията са пожертвали своето благо, казват: „Това е наша собственост“. Не, щом се спрем пред едно здание, трябва да преживеем всички онези жертви, които са дадени. Това е един храм на жертвоприношение. Хиляди същества са станали жертва! (27/стр. 192, 193)

…Животните, с които си служите, са изпратени на Земята от своите бащи, Благородни и Разумни същества, да ви направят известни услуги и след това да се върнат назад. Ако съзнавате това, вие трябва да им благодарите, да се отнасяте добре с тях… Когато от Невидимия свят вземат решение да отнемат конете, воловете, овцете, кокошките на някой човек, той осиромашава. Без тия животни хората не могат да съществуват. Хората дължат своя живот на самопожертването на тия животни. Ако всички хора на Земята– царе, владици, свещеници, учители и ученици, майки и бащи, господари и слуги– за един момент само се замислят върху великата жертва, която се прави за тях, те биха се преобразили, коренно биха изменили живота си.

(63/стр. 281)

Не зная дали си бих дал кожата за обуща. На онзи вол, без да иска, вземат я. То е една голяма жертва. Другояче трябва да гледаме на тия животни, които стават жертва. Мислите, то е произволно. То е колективно самоотричане. Тия животни се жертват да може ние да се подигнем… (64/стр. 18)

Като погледнеш обущата си, благодари за кожата на животното, което ти е дало кожата си. Влез в съзнанието, че някое животно пострадало да могат твоите крака да бъдат в изправно състояние. Туй същество ще почувства твоята благодарност. (64/стр. 54)

…Позволено ли е на нас, разумните същества, при тази Любов, която се жертва заради нас, да грешим? Не, не е позволено. Аз няма да греша. Защо? Понеже там някъде като блеят онези овце, агънца, като квичат онези прасенца, то е, защото ги колят. И аз трябва да се спра с един свещен трепет, и да си кажа: „Заради мене ги колят. Те се жертват заради мене– аз трябва ли да греша, моето сърце трябва ли да е жестоко? Тези животни умират заради мене. Аз трябва да живея, но не трябва да греша!“.

(95/лек. 3: стр. 26, 27)

Туй прасе, което квичи, заради тебе умира. Ще се спреш, ще се обърнеш към Бога и ще се помолиш с най-усърдната молитва. Когато онова агне блее, ще се молиш с най-усърдната молитва, в която ще вземат участие умът, сърцето и душата ти. Само така то ще бъде изплатено! Ще кажеш: „Господи, то заради мене се жертва!“. (95/лек. 3: стр. 27)

Един ден… ние ще започнем да чувстваме блеенето на тия агънца. То ще произведе най-свещения трепет у нас и като се върнем, ще има мир, радост, молитви и славословия, че Бог е толкова велик към нас да излива и Живота, и Светостта Си, и Милостта Си, и всичко, което има в Себе Си. (95/лек. 3: стр. 28)

Когато един човек работи в науката и жертва своя живот, ти трябва да кажеш: „Този човек жертва живота си заради мене да добия знания“. Туй е един свещен трепет на душата. Всеки един човек, който жертва живота си, за да даде подтик на човечеството, където и да е той– било в религията, било в науката, било в семейството си като майка или баща, като син или дъщеря– това са онези братя, …които са подигнали човечеството. (95/лек. 3: стр. 27)

Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите. А сега хората се спират и казват: „Кой е праведен?“. Праведни хора са само тези, които са пожертвали своя живот за другите. Това нещо ние трябва да признаем и да не мислим, че сегашният живот, който имаме, е наш. Не, ние дължим своя живот на другите. (95/лек. 24: стр. 21)

Дошло е вече време за човека, който от хиляди години живее на Земята, да съзнае жертвите, които се правят за него, и да благодари за тях. (63/стр. 282)

Ако имате една хубава копринена дреха, няма ли да я запазите? Ще я пазите, разбира се, защото знаете колко мъчно се преде и тъче коприната. Не само вашият труд е ценен, но и този на бубите. Знаете ли колко буби стават жертва за една копринена дреха? Вие се радвате на копринената си дреха, но бубите казват: „Наша работа, наш живот е тази дреха!“. (87/стр. 35)

…Хиляди и хиляди същества дават своя живот за вас. Житните зърна дават своя живот, черешите, орехите, кокошчици, патици, агънца, теленца и други тем подобни– всичко в света дава своя живот. (3/стр. 45)

Онова жито се жертва за доброто на човечеството и самото жито се повдига. (64/стр. 18)

Човек трябва съзнателно да се храни. Като яде, той трябва да благодари за храната, която му е дадена. Растенията, плодовете, животните се жертват за хората, които трябва да благодарят за това. Ако не благодарят, малко се ползват. Тогава страданията на растенията и животните са по-големи и хората трябва да изкупват тези жертви. (9/стр. 7)

Ябълките са разумни. Бог прати разумните същества, които стават жертва заради нас. (64/стр. 188)

Когато яде, гладният изпитва приятност. Като хване ябълката, той я помирисва и си мисли отде е дошла, как е расла и т.н. След това започва да дъвче, а ябълката разказва своята история. Тя казва, че е дошла от Слънцето, от красив свят; гряла се е на неговите лъчи и днес от Любов към човека се жертва за него. Да ядеш ябълка и да слушаш историята на нейния живот, това е цяла поезия. Каква по-голяма приятност може да има от това да изядеш една ябълка, в която се крият Божествени енергии?

(47/стр. 184, 185)

Като ям ябълка, аз се спирам и казвам: Колко ме обича тази ябълка! Тя пожертва днес живота си за мене. Аз не съм отговорил на нейната Любов. Често ти изяждаш една-две ябълки и после казваш: „Колко съм нещастен! Аз ли се намерих в този свят да страдам?“. Че какво си видял ти? Изпитал ли си положението на ябълката да се забият зъбите в тялото ти? А ябълката казва: „Колко те обичам!“. И колкото по-навътре влизат зъбите ти, тя казва: „Аз те обичам“. Като я изядеш, ти ставаш радостен, обновяваш се. Това се дължи на нейната Любов. (25/стр. 191)

Любовта в хляба, [Любовта] в ябълката ти говорят: „Ние не сме чели още Евангелието, но Онзи, за Когото се говори там, живее в нас и ние се жертваме за вас– изпълняваме Неговите закони. Той ни повелява да се жертваме за близките си“. Такава е жертвата за великия закон на Любовта. (25/стр. 191)

Помощта на Възвишените същества

Трябва да оценявате Любовта на всички същества, които идат от далечни светове, за да ви помогнат. (86/стр. 278, 279)

Като ученици на Окултна Школа, ще знаете, че има кой да се интересува от вас, има кой да ви обича и да ви дава съвети в най-трудните моменти на живота ви. Тези същества, които са готови всякога да помагат на човечеството, са наречени Невидими помагачи. …Невидимите помагачи са Божествени лъчи, изпратени от Бога да помагат на хората в техния труден път. Благодарете на Бога за тези лъчи… (60/стр. 121)

Да ви приведа следния пример: минава едно малко момиченце, дъщеря на един княз, 10-годишно. Вижда едно момче на 15 години, казва на майка си: „Туй момче ми се вижда даровито, бедно е, я да го издържаме, то е даровито по музика“. Майката започва да го издържа– тя го издържа и той става доктор по музиката, прочут музикант. Но то [момиченцето] никога не казало на този доктор музикант, че го обича. Този музикант дължи своите условия на туй, малкото момиче. Погледът, който хвърлило то към него, казва: „Да го издържаме“… Всеки един от вас има Ангел хранител, който казва на Господа: „Да го издържаме, Господи, този е даровит“. Погледне те така– вие се считате радостни, весели. (64/стр. 175, 176)

…Когато чуем гласа на един Ангел, в ума на когото са складирани знанията на всичките векове, а на гърба му са турени всичките богатства на света, това не е ли… голямо благословение за нас? Този Ангел ще каже на Господа: „Господи, там долу, на Земята, има една душа, която Те обича от хиляди векове; искам да сляза малко при нея“. Господ ще му разреши да слезе. И когато този Ангел те посети, ти ще се зарадваш, ще се възродиш. Питам: Такова едно посещение не струва ли повече от всички блага на Земята? Аз ви говоря за такава опитност, каквато всички може да имате. (1/лек. 31: стр. 34)

Няма по-голямо благо за човека от това да го посети един Ангел или Светия. И грешник да е, той ще живее със спомена за това посещение.

(65/стр. 328, 329)

Чрез Светлината се проявяват всички Светли Разумни същества и предлагат услугите си на хората. Чрез Топлината пък се проявяват всички Възвишени Любещи души. Ако не разберете езика на тия същества, те си заминават, а вие започвате да скърбите, че сте изгубили нещо ценно. (2/стр. 97, 98)

Ние имаме Един, Който воюва за нас. Има още мнозина, които воюват зарад нас. Това са нашите Бели Братя… Те са ония Братя, от сърцата на които блика Любов, Радост и Живот. И благодарение на този техен импулс вие живеете. (95/лек. 23: стр. 29)

Слизането на Христа

…Ако съвременните хора оцеляват, то не е благодарение на нас; то е благодарение на нашите по-големи Братя, или благодарение на Христа, Който е дошъл да спаси света. Но разбирате ли какво нещо е в това отношение Христос? (27/стр. 32)

Христос казва: „Аз съм Живият Хляб, слязъл от Небето“. Тази идея е напълно разбрана за човека, защото той сам си прави хляб и знае каква е цената му. Той знае, че без хляб няма живот. (29/стр. 57)

…Ще ви стане ясен този стих: „Защото Бог толкоз възлюби света, че даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен“. Възлюби Бог света: в Него се събуди тая Божествена Любов и като се събуди, Той даде всичко, каквото е имал, а това е единственият Син, Когото пожертва за всички тия души, които са били доле, за да могат да добият този живот, който е в Него. (3/стр. 67)

Ами че ако Исус е дошъл на Земята и ако Бог ни свързва с Него, значи Бог съизволява към нас. Това е една привилегия за нас. Бог ни се изявява чрез цялата Вселена, но ние не Го разбираме. Бог ни се изявява чрез Слънцето, но ние не Го разбираме. Бог ни се изявява чрез плодовете, но ние не Го разбираме. Най-после Той изпраща един прост посланик на Земята и Му казва: „Иди, кажи на тези деца защо Слънцето грее, защо Земята се върти, защо плодовете зреят, защо реките текат. Иди, покажи на тези души, че Моята Любов… не се изменя, че Аз преди и след вековете си оставам един и същ…“.

(95/лек. 30: стр. 26, 27)

Когато дойде на Земята, Христос каза: „Както Ме е Отец научил, така говоря“. Като не разбираха Словото Му, започнаха да Го гонят, ругаят, но Той знаеше защо е дошъл на Земята. Той се пожертва за човечеството, но пак не Го оцениха. (9/стр. 31)

Казва Христос: „Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих“. Значи, в тази Любов Христос трябваше да напусне онова богатство, блаженство, да дойде на Земята, да покаже Своята Любов, която имаше към ония, които Бог е създал. Той дойде да помага на онези, които Бог обича. (20/стр. 269)

…За Любовта апостол Павел не е авторитет. Единственият авторитет досега, то е Христос. Понеже пострада, без да разправя на хората. Казва: „Имам [горчива] чаша да пия, ще пия. Както Ме Отец възлюби, така и Аз ви възлюбих. Любовта, която имам към вас, Аз ще я изявя, както Аз разбирам“… Единственият авторитет на Любовта е Христос с всичкото онова, което направи. (19/стр. 309)

И апостол Павел казва: „Едва ли ще се намери праведен да умре заради праведен“. А Христос умря заради нас, които сме грешници. (3/стр. 213)

Знаете ли какво геройство е както Христа… Човек, който взима греховете на всичките хора; греховете– това са тежести. Вие не може да си представите колко тежат греховете на цялото човечество да ги пренесете от едно място на друго и да ликвидирате. Вие даже нямате понятие какво нещо е да носиш престъпленията на хората. Един праведен човек да носи престъпленията на хората.

(20/стр. 226, 227)

Представете си, че сте имали един приятел, който ви е обичал и който е бил готов на всякакви жертви за вас, но вие не сте преценили неговата Любов. Така се случва, че този човек умира, и вие оставате натъжен, скръбен, че нищо не сте направили за него. Как ще изправите тази погрешка? Такава е грешката на цялото човечество по отношение на Христа, Който искаше да повдигне еврейския народ, да даде Светлина на цялото човечество. (42/стр. 139)

Едно време евреите продадоха Христа за 30 сребърника… Желая обаче бъдещото човечество така да оцени Христа, че за нищо вече да не Го продава.

(24/стр. 414)

Ако днес Съглашението каже на българите: „Прощава ви се дългът“, какво ще бъде? Барабаните ще бият из града, обявления ще има залепени по всички градове, по всички общини, че Съглашението е простило на България два и половина милиарда лева дълг. А туй, което носи Христос, е много повече от тези два и половина милиарда лева! (3/стр. 316)

…Дойде Иисус и каза: „Това, което вие търсите– богатство, сила, знания, доброта– Аз мога да ви го дам“… Но хората казаха: „Махнете, разпнете Го“, на което Пилат им забеляза: „Вие Го изгубвате“. Иисус и днес седи пред вас и аз ви казвам: Ето Човека, Когото вие търсите; Човекът, Който само може да внесе спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже Пътя да се проясни вашият ум. (16/стр. 12)

Сега аз ви оставям Този Човек: ще Го приемете ли, или разпнете; ще Го пуснете ли, или ще кажете: „Не Го искаме“– този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: „Пуснете Го, Той е наш Господ“, вие сте разрешили въпроса и ще дойде Благословението. (16/стр. 14)

Срещата с добрия, с разумния,
с великия човек

Истинска придобивка е, когато срещнеш един човек на Любовта, на Мъдростта и на Истината… Това е ангел, изпратен на Земята да помага на хората. Добрият човек е ангел, служител на Бога.

(72/стр. 299)

Рядко може да срещнеш човек на Божията Любов. Рядко може да срещнеш човек на Божията Мъдрост. Рядко може да срещнеш човек на Божията Истина. Това са редки събития. Да благодарим, че сме срещнали такива хора! (72/стр. 298)

…Който говори Истината, той трябва да бъде приет от всички. В дадения случай този човек може да ви даде добър съвет. Всеки добър съвет е скъпоценност за човека. Който е готов да приеме Истината от всеки човек, той има в себе си душа и дух.

(42/стр. 21)

…Една Истина съществува в света, на която всякога можете да разчитате. Който е дошъл до тази Истина, той навсякъде носи радост и веселие… Този човек е повече от скъпоценен камък. Веднъж намерили този скъпоценен камък, вие за нищо не го давате някому. Такова нещо представя добрият човек. (17/стр. 166, 167)

Добрият човек е като един скъпоценен камък– той отразява светлината; той е като един цвят– без да иска, ухание излиза от него. (7/стр. 218)

Срещнете ли човек, роден от Бога, отправете всичката си Любов към него. Да срещнете такъв човек, това значи да сте придобили нещо ценно в живота си. Стремете се всеки ден да срещате по един такъв човек. В сегашния си живот обаче човек едва ли има възможност да срещне поне един човек, роден от Бога. (39/стр. 34)

Не мислете, че е лесно да срещнете човек, роден от Бога. Това е Божествено благо, а Божествените блага се дават само на онзи, който може да ги оцени. От момента, в който срещнете този човек, положението ви се изменя коренно– с вас става цял преврат. (39/стр. 35)

Как ще оцените усилията, които някой е направил, за да ви обърне към Бога? Знаете ли колко енергия е изразходвал той? Знаете ли отде е дошъл тоя дух, за да ви помогне? Той е напуснал своето блаженство само да ви повдигне. (86/стр. 278)

Радвайте се, когато срещнете човек, който работи за подигане на човечеството. (34/стр. 395)

…Писанието казва: „Ето, аз хлопам!“. Ако дойде в дома ви един велик виртуоз, това няма ли да бъде велико благословение за вас? Вие ще чуете такава музика, каквато по никой друг начин не можете да чуете. Ако дойде в дома ви един велик художник или един велик поет, който знае Истината, или един велик философ, или един велик адепт, или един велик Учител, това са епохални неща за вас– това са красивите неща в живота ви.

(1/лек. 31: стр. 33, 34)

Доброто в живота, Доброто в човека

Цената и смисълът на живота се заключава в Доброто, което показва Правия път на човека. Доброто създава истинската култура на живота. (77/стр. 105)

…Доброто е дар на Бога. …Доброто е дарба, благословение е то. (7/стр. 289)

Доброто е сила, с която човек може да постигне нещо. Доброто е истинско богатство, с което човек може да разполага. (87/стр. 108)

За какво можеш да бъдеш отговорен? Можеш да бъдеш отговорен за това, което Бог ти е дал– за Доброто, което е вложил вътре в тебе. То е една велика ценност! (48/стр. 8)

Бог е вложил Доброто в човека да работи с него. Доброто, Любовта, вложени в човешкото сърце, дават истинската стойност на душата. (57/стр. 242)

Радвайте се на Доброто в себе си. Служете на Доброто и не се смущавайте от нищо. (86/стр. 232)

Всеки може да ви помогне отвън: да ви донесе един бинлик вода, но след известно време вие ще бъдете пак без вода. По-добре е да имате извор вкъщи, който постоянно да извира, отколкото да ви носят със стомна или шише вода. И това е добре, но вътрешният извор е по-ценен– то е Добрата постъпка. (57/стр. 83, 84)

Вие искате да прогресирате, а питате какво е Добрата постъпка. За това не се пита. Ще търсиш Добрата постъпка като скъпоценен камък. Най-реалното нещо в света, това е Добрата постъпка.

(57/стр. 70)

Може да бъдете красиви, богати, да имате богатството на Йова… Може да сте изобретили нещо, много неща може да сте направили, но ако нямате Добра постъпка, нищо не сте направили. Това е Магията на живота. (57/стр. 76)

Такова нещо е Добрата постъпка. В този живот тя не може да се оцени. Обаче в бъдещия живот, като израсте и даде плод, всеки ще я оцени. (57/стр. 76)

Тъй щото, когато някой човек ви прави Добро или се отнася добре с вас, не питайте защо става това. Някога в миналото вие сте направили Добро на този човек и след като ви е търсил стотици години, най-после ви намира. Доволен, че ви е намерил, той бърза да ви благодари да не ви изпусне.

(69/стр. 212, 213)

Една Добра постъпка струва повече от твоето знание. Ти си богат човек, разполагаш с пари и знание– това не ме интересува. Аз съм пътник, нямам парче хляб в торбата си. Ако ти се спреш на пътя си и ми дадеш парче хляб и чаша вода, това за мене струва повече от всичкото богатство и знание на света. (62/стр. 251)

За да се познаят хората, трябва да има причина, трябва да има вътрешна връзка. Ти обичаш някой човек, понеже ти е направил някое Добро. Ти си бил в такава нужда, че когато си бил изоставен от всичките хора, той ти е направил Добро безкористно. Туй Добро духът и душата ти не могат да забравят. Където и да срещнеш този човек, казваш, че го обичаш. Доброто, което вие направите, и Доброто, което ви направят, никога не се забравя. Затуй не се отказвайте от Добрата мисъл, от Доброто желание, което в сърцето ви подтиква. (19/стр. 271, 272)

Сега важно за вас, като ученици на Окултна Школа, като братя и сестри, е да се надпреварвате в правене Добро и услуги един към друг. Онези пък, на които правят Добро и услуги, те трябва да ценят това, което се прави за тях. (81/стр. 125)

Всяко Добро, колкото и да е малко, има велика цена. Вие трябва да оценявате Доброто, което ви се прави. (86/стр. 278)

Приятелят

Печалбата в живота се заключава в придобиване на души. Спечелите ли един или двама приятели, вие ставате най-богатият човек в света; нямате ли приятели, вие сте най-бедният човек. (4/стр. 157)

Какво по-голямо богатство може да има от това да спечелите един приятел? Един добър приятел струва повече, отколкото богатството на целия свят. Ако някой има богатството на целия свят, а няма нито един приятел, той нищо няма. (63/стр. 241)

Представете си двама души, от които единият е богат, но скъперник, а другият– беден, последен сиромах. Защо единият е богат, а другият– сиромах? Богатият е турил парите си настрана, на никого нищо не дава, мисли само за себе си. Сиромахът пък, каквото имал, раздал на бедни и страдащи. В края на краищата богатият има пари, но приятели няма; сиромахът пари няма, но приятели има. Кой от двамата е на прав път? (2/стр. 93)

В света има нещо по-ценно от един милион. Да имаш добрите чувства на един твой приятел, струва повече, отколкото десет пъти да печелиш по един милион от лотария, че да получиш десет милиона и да бъдеш неспокоен. Парите губят своята цена.

(19/стр. 266, 267)

Питам: Ако имате един приятел, който ви обича, оценили ли сте неговата Любов? (27/стр. 33)

Вие някой път не оценявате вашите приятели, но след време ще оцените каква стойност има и най-лошият приятел, който имате. Той ви е донесъл несметни богатства. Сега вие казвате: „Как срещнах този несретник?“. Не, един ден ще познаете закона. Най-лошият ви приятел ви е допринесъл несметно богатство. Такова богатство ви е допринесъл той, че ако продадяхте и цялата Земя, не бихте могли да му се отплатите. (23/лек. 30: стр. 20, 21)

Като срещнете някой ваш брат, най-първо вие имате мнение, че той е добър. Като поседи 3–4 дни, вие почвате да се ровите в него и изваждате всичките му недъзи… Недъзите, които приятелят ви носи, са неща случайни. Приятелството е съчетание на Любов и Мъдрост. Имате един приятел– това е една душа, която ви люби, обича, но вие не оценявате тази Любов. (23/лек. 4: стр. 25)

Всеки човек, който работи за вашето добро, той ви е приятел… Когато вие се подигате, когато вие напредвате в науката, той се радва на това. Той ви поощрява. Той ви насърчава и ви помага. Този човек вие не може да не го обичате. (7/стр. 325)

Благодарете на добрите си приятели, видими и невидими, които се притичат на вашия разумен зов… Няма човек на Земята, който да е лишен от добри и разумни приятели. Те му се притичат на помощ и подобряват неговата съдба. (6/стр. 197)

…Няма по-голяма радост в живота на човека от тази, когато дойде при него един от приятелите му в момента, когато той се вижда объркан, на всички задлъжнял, и му каже: „Приятелю, днес получих голямо наследство. Искам да споделя радостта си с тебе. Давам ти една голяма сума, с която да изплатиш всички свои дългове“. Каква по-голяма радост можете да очаквате? И двамата се радват: единият се радва, че взима, а другият се радва, че дава. (29/стр. 59)

Човекът, който те обича

Всеки човек трябва да има една душа, която да го обича с цялото си естество, т.е. със своето съзнание, със своето самосъзнание, със своето подсъзнание, със своето свръхсъзнание. Има ли човек такава душа, всички Божествени блага ще дойдат чрез нея. Тази душа именно представлява каналът, чрез който се пренасят благата от Невидимия свят за душата, която живее на Земята. (4/стр. 72)

Ти може да се занимаваш с Любовта, но Любовта е работа. И тази работа трябва да се свърши без погрешка. Например как ще оцениш един човек, който те обича, който ти дава всичко, ако не знаеш да възприемаш и да оцениш това, което ти дава? При Любовта, ако ти дават вода, от нея не трябва да падне нито една капка на земята. И от запушалката не трябва да се изпари есенцията. (35/стр. 316)

Ако имаш един човек, който да те обича, ти струваш повече, отколкото най-богатият цар. Ако имаш един човек, на който във всички случаи на живота си да разчиташ, разбирам обич не външно, той във вас да вижда светъл ангел в Небето, да има за вас от най-хубавите възвишени мисли– туй е повече от всяко богатство, то е животът! Вие въздишате за Небето– това е то, Небето. (21/стр. 139)

Любовта – най-голямото богатство
в света

Казвате: „Човек трябва да има богатство!“. Много добре. Действително търсенето на богатството, в това е смисълът на живота, [но] ние го търсим криво. Любовта– това е Великият живот, това е смисълът на живота, това е богатството на човешката душа. (95/лек. 33: стр. 14)

Началото на всички неща в света е Любовта. Най-хубавото начало е Любовта. Най-хубавото начало на Любовта, това е животът. Любовта и животът, това са най-хубавите начала. (19/стр. 220)

Какво има в света, по-хубаво от Любовта, която е образувала Небето и Земята? Какво струва Земята, ако нямаше Любов? Любовта се проявява в растенията, Любовта се проявява в плодовете, Любовта се проявява в теченията на водата, Любовта се проявява във въздуха, в светлината, в движението, навсякъде във Вселената. Това е действие на Божията Любов, която се проявява. (19/стр. 285)

Днес всички живеем в Божията Любов. Всичко, което виждаме на небето– Слънцето, Месеца, звездите– всичко това е проявената Божия Любов, която казва: „Аз създадох всичко заради вас…“.

(70/лек. 3: стр. 10)

Любовта, това е най-красивото същество в света. По-красиво от нея няма. Любовта, това е най-богатото същество, по-богато от нея няма. Любовта е най-силното същество, по-силно от нея няма. Любовта всичко изпълня. Няма място в живота, което да не е изпълнила тя. Там, дето стъпи кракът на Любовта, Рай става… (5/стр. 100)

…Най-великото, най-мъдрото нещо в света е Любовта. (94/стр. 234)

Няма по-ценно нещо в живота от Любовта.

(75/стр. 67)

Най-богат е този, който носи Любовта в себе си. Това е най-голямото богатство. (95/лек. 33: стр. 25)

Велико нещо е Любовта! Тя прави човека богат, учен, силен и свободен. (63/стр. 261)

Талантливостта, гениалността, силата, здравето на човека се дължат на мощта на Любовта, която посещава човека. Влезе ли Любовта в човека, с нея заедно иде всичко велико и красиво. (63/стр. 262)

Дойде ли Любовта в дома ви, прекъснете всички работи, създайте си празнично настроение. През този ден не мислете за нищо друго освен за Любовта. Къщата ви трябва да бъде изчистена, измита, със светли прозорци. Вие трябва да бъдете облечени в най-хубавите си празнични дрехи и да отидете далеч някъде да я посрещнете. (63/стр. 262)

Та казвам: Сега е време, тази година е година да свържете ума си така, както трябва, с Любовта, да свържете сърцето си с Любовта, да свържете душата си с Любовта и да свържете силата си с Любовта. Това е богатството. (20/стр. 164)

Мене Земята да ми дадат, не искам, за мене много малко е; и Слънцето да ми дадат, и него не искам. И цялата Вселена да ми дадат, не искам. Но ако ми дадат Любовта, искам. Ако дойде да избирам, Земята не искам, Слънцето не искам, на другите ги оставям. Любовта е всичкото в света. Щом имаш Любовта, ти си гражданин на онова, Великото Начало в света, което е без край, има всичките възможности. (5/стр. 81, 82)

Любовта подразбира всичко! Тя има всичко. Щом говорим за Любовта, ние разбираме туй, което съдържа всичко в себе си. Всичко. И човек, който върви по закона на Любовта, той има всичко.

(7/стр. 249)

Човек, който върви по пътя на Любовта– всичките блага идат. Благата на Любовта идат, благата на Мъдростта идат и благата на Истината идат, благата на Свободата идат. Какво повече от това човек трябва да желае? (91/стр. 137)

Велико благо е за душата да мине през огъня на Любовта. Цялата Вселена ще се отвори за вас като жилище, ще почувствате връзката си с Бога като ваш Баща и ще се радвате на онази Вечна Свобода, която дава възможност на всичко живо да расте, цъфти и зрее. (9/стр. 73, 74)

Казвам: Любовта е онзи Безбрежен Океан на Божественото за нас, откъдето идат всичките блага… (20/стр. 256)

Любовта след себе си носи Любов, носи Светлина, носи Топлина. Любовта носи всичките блага в света. Тя носи Възкресението на човешката душа, носи подмладяване. Тя всичко урежда. Това е Любовта. (20/стр. 201)

Любовта носи Пълния живот. Тя носи всички благости и дарования на живота. (93/стр. 152)

За мене Любовта е реално нещо. Тя е най-сладкият плод, тя е най-хубавата вода, която вий може да вкусите; тя е най-хубавият хляб, който вий може да ядете. Няма нещо в света, което е толкоз красиво и така приятно, както Любовта. (64/стр. 295)

Аз говоря за онази Божествена Любов, която прониква в човешката душа. Тя носи едни от най-великите блага, които човек досега не е опитал.

(95/лек. 11: стр. 21)

…Любовта… Ние всички чувстваме, че ако тя не присъства, ако тя не е на първо място, работите не вървят. Тя е главата, тя е сърцето. (5/стр. 82)

Да кажем, вие сте в един модерен салон, дето се дава концерт. Отвън имате обстановката– салонът е добре измазан, имате столове, картини, но цигуларя го няма. Той като дойде и засвири, тогава е Раят. Като дойде и засвири в салона, има смисъл. Казвам: Хубавите работи в света придобиват смисъл само когато дойде Любовта. (91/стр. 162, 163)

Велико благо е за човека да бъде Божествената Майка, т.е. Любовта, в него. Тя е нежна, деликатна, отзивчива. Който не я слуша, той остава сам. Тя се отдалечава от него. Докато Божествената Майка е в човека, той има всички благоприятни условия за реализиране на своите желания. Той лесно разрешава задачите си, лесно се справя със своите мъчнотии. (24/стр. 426)

Всеки търси Любовта, защото тя внася живот, тя подмладява човека. Без Любов не може да се живее. Придобиете ли Любовта, животът ви става приказен. Дето е Любовта, там е изобилието. При Любовта човек лесно се справя и със сиромашията, и с глада, и с мъчнотиите. (90/стр. 85)

…Любовта. Тя е разрешението на онези, кардиналните, на важните въпроси в света, на най-мъчните въпроси… Да бъдете и най-богатите, и най-учените, и най-силните, каквото и да бъдете в света, мъчнотиите не се разрешават. Всичките мъчнотии в света се разрешават с Любовта. (5/стр. 97)

…Всичките лоши работи на Земята като дойдат в съприкосновение с Любовта, всички тия работи ще се превърнат на скъпоценни камъни. (5/стр. 276)

Любовта превръща скърбите в радости, несгодите в блага. Стремете се към Любовта, която носи ценностите на живота. (39/стр. 361)

Болният, щом дойде в областта на Любовта, ще оздравее. Глупавият, щом дойде в областта на Любовта, ще поумнее. Лошият, щом дойде в областта на Любовта, добър става. Слабият, като дойде в областта на Любовта, силен става. Любовта е единственото магическо място, дето всичко се примирява. (5/стр. 278)

Любовта е това начало в човека, което внася в него богатство, сила, мощ. От сиромах то прави човека богат, от слаб прави го силен, от немощен прави го мощен. Благодари на това, което носи богатството, а не на самото богатство. (87/стр. 180)

В Любовта човек не може да страда. Само тя като те погледне и ти се усмихне, достатъчно е. Достатъчно е Любовта да ти се усмихне. Тя като те срещне, болест, сиромашия, невежество, всичко това изчезва… Като срещнем Любовта– то е късмет в света! (5/стр. 355)

Казвате: „Какво нещо е Любовта?“. Като дойде Любовта, ще създаде такива очи, хубави, че ще виждаш най-красивите хора. Любовта, като дойде, оформя най-хубавата уста, ще ти даде най-хубавите неща да ги вкусиш. Любовта, като дойде, оформява най-хубавите уши, ще слушаш най-сладките гласове. (5/стр. 357)

Разберете Любовта и всичките блага ще дойдат в света. (5/стр. 95)

Любовта носи всичките вътрешни богатства за човешкия ум, за човешкото сърце, за човешката душа. (5/стр. 133)

Любовта, като дойде, ще донесе много повече, отколкото очаквате. Ще ви донесе най-хубавото.

(5/стр. 135)

Новото Учение изисква нови дрехи, нови костюми… Казвате: „Има ли човек толкова средства?“. Средствата се крият в Любовта. Тя носи големи богатства за човека. (56/стр. 219, 220)

Нашият ум трябва да се напълни само с мислите на Любовта. Те са звонкови монети. Нашето сърце трябва да се напълни с чувствата на Любовта. Те са звонкови монети на Земята. Всеки ден трябва да припечелваме по нещо. (5/стр. 362)

…Любовта ще дойде, тя ще донесе всичко, което искаш. Красота искаш, Любовта ще донесе красота. Живот искаш, Любовта ще донесе живот. Богатство искаш и богатството ще дойде. Когато дойде Любовта, едно общение на душите ще стане. Когато дойде Любовта, друг един свят ще се отвори.

(5/стр. 76, 77)

Помнете: Любовта е велико благо за всички. Първото нещо, което Любовта дала на човека, е музиката. (65/стр. 135)

Всичките радости в света са плод на Любовта. Всичко онова хубаво, възвишено се дължи на Любовта. (5/стр. 212)

…Любовта е еликсир – влиза и носи живот.

(3/стр. 222)

Та казвам: Най-голямото благо е… да имаме Божията Любов в себе си. (1/лек. 25: стр. 26)

…Когато се обърнем към Бога и възприемем Неговата Любов, ние ще придобием най-голямото благословение и за себе си, и за другите.

(1/лек. 31: стр. 34)

…Тоя Прав Път наричам Пътят на Божествената Любов. Този Път е вътре… Когато го намерим, той дава най-големия мир, най-голямата радост, каквато някога човек може да почувства.

(94/стр. 238)

Който е минал през страдания, той ще намери Любовта– най-голямото богатство на света. Заслужава човек да мине през страдания, за да намери голямото богатство в света. В това богатство се крие силата на човека. Като придобие Любовта, човек става толкова силен и мощен, че е в състояние да устоява на всички бури, на всички изпитания и препятствия. (44/стр. 100)

Павел, който беше един от духовните философи, който мислеше от своето гледище, че знанието е на първо място, той дойде до това заключение: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка“… „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм.“ Вярата е за хората, а знанието– за ангелите. Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а Любов нямате, нищо не сте. (20/стр. 189)

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а Любов нямам, нищо не се ползвам. Ако имам всичкото знание, а Любов нямам, нищо не се ползвам. Ако раздам всичко, а Любов нямам, нищо не се ползвам.“ Три неща, на които ние разчитаме: ние искаме красноречиво да говорим, ние искаме всичко да знаем и ние искаме всичко да раздадем, но ако Любов нямаме, нищо не се ползваме. Говорът трябва да бъде подквасен, да произтича от Любовта. Знанието трябва да произтича от Любовта. И раздаването трябва да произтича от Любовта. (5/стр. 384, 385)

…Аз, като говоря за Любовта, разбирам онази Божествена Сила, която ни подтиква към Великото. (5/стр. 53)

И тъй, когато Любовта дойде в света, тя ще донесе всички свои благословения. Тогава Слънцето ще грее другояче и вие ще чувствате връзката си с Бога. Тогава Ангелите, Светиите и Добрите хора ще посещават домовете ви, ще се разговарят с вас и ще ви поучават. Тогава хората от целия свят ще ви посещават, за да видят Любовта. (63/стр. 261)

Свещено нещо е Любовта. Тя посещава само ония хора, които са готови да я разберат, приемат и приложат. (78/стр. 24)

Свещено нещо е Любовта. Дойде ли при вас, ще се отнесете към нея с всичкото си почитание и благоговение. Бог е Любов. Следователно, каквото мислите за Бога, такова ще мислите и за Любовта.

(6/стр. 224)

Любовта е най-високото състояние, което може да се намери в човека. Ако Любовта би дошла у нас само за един ден, ние бихме разполагали с всички богатства, с които Земята разполага. Ако Любовта би проникнала само за един ден у нас, ние бихме видели всичките богатства на Земята. Ако Любовта би дошла само за един ден, всички сърца на хората биха се отворили. (95/лек. 22: стр. 26)

…Когато се потопите в Божествената Любов и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот. (3/стр. 141)

Ти, като приемеш Любовта, …ще въздъхнеш и сълзи ще излязат от тебе; ще бъдеш благодарен, че си я видял. (7/стр. 103)

…Няма живо същество в света, което да не благоговее пред Любовта. (2/стр. 391)

Някой може да каже: „Да се повеселим малко“. Веселие има в яденето, а в Любовта веселие няма. Преди да е дошла тя, ти ще ядеш, ще пееш и ще се молиш, но когато тя дойде, има нещо по-велико, което не може да се разправи на човешки език. Разбирате ли? Но туй, което не може да се разправи на човешки език, може да се изпита. (3/стр. 63)

Божествената Любов,
Мъдрост и Истина

Най-великото нещо в света е Любовта. Най-силното нещо в света е Мъдростта. Най-красивото нещо в света е Истината. (69/стр. 32)

Велик човек е онзи, който има Любов. Силен човек е онзи, който има Мъдрост. Красив и благороден човек е онзи, който носи Истината в себе си.

(69/стр. 32)

Три ценни неща има в живота, които човек трябва правилно да възприеме. Те представят основа, върху която човек може да гради. Първото ценно нещо е Любовта, която носи благата на живота… Второто ценно нещо в живота е Мъдростта, която носи Светлина и Знание. Силата на човешкия дух се крие в Светлината и Знанието, които той възприема. Третото ценно нещо в живота на човека е Истината, която носи Свобода. Който не е свободен, той не е придобил ценностите на Свободата. Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни“… Само свободният може да прилага Любовта. Само свободният може да прилага Знанието и Светлината. Само свободният може да живее. (39/стр. 356, 357)

От Любовта иде животът. Какво по-хубаво нещо от живота? От Мъдростта иде Знанието. Какво по-хубаво от Знанието? От Истината иде Свободата. Какво по-хубаво нещо от Свободата? (91/стр. 137)

Радвайте се за Любовта, която носи живот за вас. Радвайте се за Мъдростта, която носи Светлина, Знание за вас. Радвайте се за Истината, която носи Свобода за вас. (71/стр. 154)

Няма по-съществено нещо от Любовта, от Мъдростта и от Истината. Няма по-устойчиво и по-велико нещо в света от тези Добродетели. (78/стр. 71)

…Който има Любов в себе си, той ще бъде богат; който има Мъдрост в себе си, той ще бъде силен; който има Истината в себе си, той ще бъде свободен, той ще бъде господар и слуга на себе си, а не на другите хора. (60/стр. 283)

Богатството, мисълта, доброто са във връзка с добрия живот. Тези неща излизат от Любовта, от Мъдростта и от Истината. Те са главните източници, от които всичко извира. Като знаете това, вие трябва да цените всеки, който черпи от тези източници. (17/стр. 63)

Значи, ще работиш с Любовта, ще работиш с Мъдростта, ще работиш с Истината. Без тези Добродетели човек няма никаква цена. (57/стр. 278)

Всички, които слушат Словото, трябва да слушат чрез законите на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Не слушат ли чрез тия закони, те няма да разберат ценностите, които Любовта, Мъдростта и Истината носят в себе си. (39/стр. 357)

Оня, който гради живота си върху Любовта, върху Божията Мъдрост и Знание, върху Божествената Истина и Свобода, всякога печели. Това е абсолютна Истина! Дръжте тая идея в ума си… Тя има цена. (58/стр. 298)

Търсете Божията Любов, Мъдрост и Истина. Любовта ще внесе във вас ценната Топлина, Мъдростта– ценното Знание и Светлина, Истината– ценната Свобода, необходими условия за живота на Земята. (34/стр. 341)

Кое е истинското богатство? Божията Любов, Божието Знание и Божията Истина. Те вървят подир човека и на другия свят. (9/стр. 71)

След свършване на войната всички ще разискват върху въпроса кой има най-голямо право в света да владее повече земя. Най-голямо право има онзи народ или онзи човек, който постъпва съобразно с Божията Любов, с Божията Мъдрост и с Божията Истина. С други думи казано: който цени живота, който цени Знанието и Светлината, който цени Свободата, той има най-голямо право. (47/стр. 17)

Всички неща, които носят в себе си Божията Любов, Божията Мъдрост и оная доброта, те носят благословение. (20/стр. 27)

Мъдростта е най-голямото добро на Небето. Мъдър ли е човек, той има най-голямото благо от Бога. (87/стр. 76)

Мъдростта е истинско богатство на ума, с което човек може да разполага. (87/стр. 108)

…Познанието почва с Мъдростта. Ти не можеш да приложиш закона на Любовта, ако нямаш познание за Бога. Това е Мъдростта. Ти трябва да оцениш нещата. Любовта е капитал, с който трябва да започнеш. Истината е крайният резултат. Това е Свободата, която човек търси в света. (20/стр. 67)

Велик момент за майката е раждането на нейното дете. Велик момент за растението е разцъфтяването на пъпката и разнасянето на уханието далеч от нея. Велик момент за писателя и за поета е проникването на една светла и възвишена мисъл в ума му. Велик момент за човешката душа е възприемането на Истината. (2/стр. 293)

Истината именно е истинската форма, която носи живота… Само истинската форма на живота може да ни даде Разумност, Свобода и Простор.

(95/лек. 32: стр. 16)

Истината е скъпоценен камък, който може да се притежава само от богатите или от ония, които силно го желаят… Само онзи човек може да си купи скъпоценен камък, който го оценява и който има пари. Като види скъпоценния камък, той е готов да даде за него всичко, каквото има. Който има пари, но не ги дава за скъпоценния камък, той не го е оценил както трябва. В разбиранията си този човек стои по-ниско от бедния, който е готов и живота си да заложи, но да придобие скъпоценния камък. Същото може да се каже и за Истината. Само онзи човек може да придобие Истината, който е готов да пожертва всичко за нея. (76/стр. 191)

Онези, които възприемат Божията Истина, свободни ще бъдат. Щом станеш свободен, то е най-голямото благо, което може да ти се даде на Земята– не в този абсолютен смисъл, но свободен да бъдеш в ума си. (5/стр. 117)

От всинца искам да благодарите, че Бог ви е дал Любовта Си в сърцето. Да благодарите на Бога, че Той ви е дал Светлината в ума ви, и да благодарите за Истината, която влял в душата ви. (35/стр. 341)

Целият свят е създаден да научим три неща: да научим какво нещо е Любовта, да научим какво нещо е Мъдростта, да научим какво нещо е Божията Истина. След това да научим животът, който изтича от Любовта, какъв трябва да бъде. Светлината, която изтича от Божията Мъдрост, каква трябва да бъде и Свободата, която изтича от Истината, каква трябва да бъде. Туй ще учите и тук, на Земята, и горе, на Небето… (20/стр. 195, 196)

…В Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупният живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. (11/стр. 41, 43)

Божието Слово и Божественото Знание

Със Словото Си Христос искаше да покаже на хората Стъпките на Свещения, да им покаже начин да коригират живота си. Както човек се нуждае от чист въздух, светлина и топлина на физическия свят, така се нуждае и от Словото за Духовния свят.

(17/стр. 168)

Приложете това, което Христос е говорил… Божието Слово преди 2000 години и сега е едно и също. Във всички времена и епохи Божието Слово е еднакво ценно. Божествените неща никога не губят цената си. Колкото ценни са били едно време, толкова ценни са и сега. Едно време Божественото е било пъпка, сега е цвят, след време ще бъде зрял плод. (86/стр. 259)

Когато четем Словото, то е една опитност. Словото Божие, то е една опитност във всичките векове. Една Божествена Истина през всичките векове е валидна като златото. Златото, каквато цена е имало преди хиляди години, и сега има същата цена. (5/стр. 64)

На вас ви давам упътвания и туй, което аз ви говоря сега, в миналото трябваше тридесет години да прекарате в някоя пагода или капище и да ви се дадат много изпити, за да ви се кажат тия думи, които аз ви казвам. (3/стр. 12)

Идеите, които излагам в беседите и лекциите, вие сами може да ги намерите, но за всяка от тях трябва да работите двадесет и пет хиляди години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи; тогава колко години ви трябват, за да ги намерите? А колко такива беседи има? Затова подчертавам, че с тези беседи и лекции се съкратява извънредно много времето за вашето развитие. Някога в древността мнозина са чакали в школите двадесет години, за да им дадат две-три зрънца изречения, с които да работят после. (12/стр. 313)

От всички се изисква съзнателна работа да четете лекциите и беседите, да вадите от тях най-ценното и да прилагате. Иначе вие ще се намерите в положението на хора, които са изпаднали в неблагоприятни условия и не знаят как да си помогнат.

(38/стр. 31)

Вие трябва… да се стремите към Знания, каквито Ангелите и Светиите имат… Това Знание може да превръща скръбта в радост, недоволството в доволство, невежеството в Знание. Това Знание е необходимо, за да може човек да се справи с противоречията, които неизбежно идват. (14/стр. 32)

Богатството на човека седи в Знанието, което той може да придобие и с което може да си служи. (49/стр. 43)

Знанието, което имаме, Благородните чувства, които имаме– това са вече богатство, условия, за да работим. (95/лек. 16: стр. 28)

…Всяко Знание, към което умът се нагажда и може да го приложи, носи Благословение за човека. (8/стр. 161)

…Всеки от вас… Неговият ум трябва да бъде пълен с това Божествено Знание. И когато една светла идея се лансира отнякъде, възприемете я, отдето и да е тя; приемете я на радо сърце. Не чакайте да добиете нещо голямо– пари или какво и да е друго, не гледайте материалистически на нещата, радвайте се за вашите Знания! (1/лек. 15: стр. 25, 26)

Дойде някой при мен, казва: „Пари ми дай!“. Казвам: Знанието, което има човек, това е неговото богатство. (1/лек. 32: стр. 29)

За да придобиете обикновеното знание на живота, вие плащате известни такси, а Божественото Знание не се откупва и с най-големите такси.

(78/стр. 54)

…Ако човек разбира Великия закон на Любовта в нов смисъл, той ще се добере до много ценни Знания в живота. (79/стр. 83)

…Истинското Знание при всички условия има цена. Всяко нещо, което знаеш положително, е като златната монета. (54/стр. 282)

Истинското Знание е капитал, на който човек всякога може да разчита. (2/стр. 132)

Знанието е Светлина, Слънце за вашия живот. Какво ще стане с човека, ако Слънцето престане да грее? Ще замръзне. (8/стр. 154)

Пребиваването в Школата

(Галилей Величков разказва в „Изгревът“: Поканиха ме да следвам в Австрия, в тамошната музикална консерватория, като цигулар. Отивам при Учителя и споделям с Него направеното ми предложение, като заявявам, че то е много изгодно за мен. Учителя ме изслушва внимателно и казва:)

Ако отидеш там, ти ще станеш музикант в един държавен оркестър и нищо повече. Ще бъдеш материално добре задоволен и ще се движиш в подходяща музикална среда. Това ще те задоволи като музикант. И по този начин ще изпуснеш благоприятните условия, за които си дошъл и си се родил в България. И с векове, и с вечности ще съжаляваш, че си се разминал с Духа, с Божия Промисъл и с Бога. Ще се разминеш с Мен и с Школата и с нищо не ще можеш да върнеш назад времето, и с нищо не ще можеш да попълниш тая загуба… (55/стр. 18)

(Галилей Величков разказва: Минаха още няколко месеца. Отново се появява предложение да следвам на чужди разноски… Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец. Изслушва ме и ме запитва с учудване:)

Това Знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е? Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите. А във всяка беседа Аз давам по няколко закона. Това Знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години. Кога друг път ще срещнеш Великия Учител в тази форма и ще разговаряш така с Него? Ти знаеш ли каква голяма привилегия е за теб, че Аз те приемам винаги? Знаеш ли какви същества от Висши йерархии биха дали всичко само и само да могат да се докоснат и доберат до Великия Учител и до Духа Му! Разбираш ли това, което ти говоря? (55/стр. 18)

(Галилей Величков разказва: Ние сме на „Изгрева“, на полянката, седнали сме пет-шест човека в беседката около Учителя и разговаряме… Учителя ни запита: „Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета?“. Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: „Не щеме, Учителю, тука ни е добре при Вас“. Учителя се усмихва и продължава:)

…Да, но Аз ви освободих от това поле и сега сте свободни. А знаете ли какво означава това и какво, и колко Ми коства всичко това? Аз за вас съм заплатил скъпо и прескъпо. За всеки един от вас е платена от Мене преголяма цена. Вие сте откупени от Бога!… Вие сте отмерени на два кантара. Първо, на Моя кантар, за да преценя заслужава ли си да ви откупя, и второ, претеглени сте на онзи кантар, откъдето трябваше да ви откупя. Затова никой не е излъган– нито Аз, нито онзи, от когото сте откупени. Всичко е точно отмерено и заплатено както трябва. (55/стр. 72)

Вашето присъствие тук, в Школата, не е случайно. Случайни хора тук и да искат, не могат да дойдат. За да дойдат тук, трябва да бъдат освободени отвътре. А всички хора днес са завързани отвътре и отвън с дебели въжета! И да искат да се движат нанякъде, не са свободни. За всеки един от вас е строго определено какъв въпрос и каква задача има да разрешава в този живот на Земята. Определено е за какво време: един– за десет, друг– за двадесет, трети– за тридесет години на Земята. Но като дойдете при Мен за съвет и помощ, Аз този въпрос го разрешавам и вие като Ме послушате и направите това, което ви кажа, то разрешавате задачата си за една година. Да кажем, че за тази задача са ви определени двадесет години. Останалите деветнадесет години са вече свободни и тогава в това свободно време вие идвате при Мен в Школата. Като навършите това време от деветнадесет години, някои от вас пак се връщат в света, а други остават до края при Мен. Но и тези, които се връщат в света, те са вече променени, носят нещо в себе си и без да искат, разнасят идеите от Словото. Но горко на онези, които се завърнат в света– те минават през голямо опустошение, защото там, в света, ги обират и отвътре, и отвън и те си заминават при големи трагични обстоятелства. За тях в Писанието се казва, че по-добре да не бяха вкусвали от Божията Благодат на Словото. Това е окултен закон, според който не можеш да служиш на двама господари едновременно. Така че за вашето свободно време и за това, че вие идвате тук, Аз съм заплатил за всеки от вас поотделно на цена скъпа и прескъпа. Няма случайни неща в Школата на Бялото Братство, защото тук Божият Дух ръководи в Дух и Истина.

(Ние слушаме, премигваме и всеки един от нас иска да запомни всичко това. Изминаха много години. Някои от нас успяха да оползотворят свободното си време, което бе откупено от Учителя. Това свободно време не беше наше. Това време беше за Школата на Учителя и който успя да разбере това, успя да се жертва докрай и да устои. А това не беше малко. Имаше други, които сметнаха, че това време е лично тяхно и могат да правят каквото си искат с него и със собствения си живот. Те си направиха своя опит и ние бяхме свидетели как този опит завърши злополучно за тях с пълен провал. Така че животът ви в Школата е предварително определен, предварително откупен. Времето, с което разполагате, също е откупено и не е ваше. Тогава въпросът за саможертвата стои съвсем просто и логично. Това е работа за Школата на Учителя и за Неговото Дело. Така се разрешава този въпрос. Цената на всеки ученик в Школата е строго определена. За тази цена е заплатено… Ученикът е свободен да прилага Словото в живота си и това е единственият начин да се отблагодари на Великия Учител. Защото всяка една Добродетел, която той изработи чрез живота си, е един реализиран закон от Словото на Учителя. А най-великата награда за един ученик е послушанието му към Великия Учител и към Словото Му.)

(55/стр. 72, 73)

Докосването до Великия Учител

Аз съм приел днес Образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе Образ като человеческо Подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас… (55/стр. 82)

(Учителя към Галилей Величков:)

Щом искаш да знаеш Истината, то отвори очите си, отпуши ушите си, вземи молив и запиши– да се знае не само от теб, но и от ония, които ще дойдат след теб: Ако преди 2000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на Земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя Образ в Своето Подобие в Дух, Плът и Кръв! Това е най-голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на Земята. Това е Истината за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и за Моето Слово, което е Слово на Великия Учител и на Живия Бог. Амин! (55/стр. 82)

(Галилей Величков към Учителя: „Учителю, нали говорихме за бъдещето на славянството, което има да играе специална роля в бъдещата култура?… Ето, сега германците навлизат в България и преминават на колони с маршове и песни. Какво ще стане с България? Ще ни окупират ли? Ние окупирани ли сме? Победени ли сме, или сме съюзници? Какво ще стане с България?“. Учителя… отсича така:)

Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България. Но те са принудени да сторят това. Защото немският Дух е решил да направи и иска да направи контакт с Великия Учител и с народа, при който Той е слязъл. Засега няма друг начин и няма друга форма в тези условия, чрез които той може да осъществи това. Затова той избра тази форма и метод. Вкара в България немските военни колони. Като минават през България, те правят контакт с този народ и търсят начин да направят общение с Божествения Дух. Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски Дух знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъства в България. Аз съм тук и свидетелствам за Истината, за Бога и за Словото Му. (55/стр. 51, 52)

(Галилей Величков разказва: Намираме се на разговор при Учителя… По едно време аз запитвам: „Учителю, не Ви ли омръзнахме с нашите въпроси, не Ви ли затрудняваме с нашите погрешки, не Ви ли отнемаме от времето с нашите забежки?“. Учителя изведнъж се променя. Усмивката Му изчезва. Обърна се строго към нас и каза:)

Имало ли е някога на Земята Миров Учител толкова време да преживее и да живее на нея? Навремето Христос беше само три години. А днес на Земята е слязъл Великият Учител и толкова години говори на българите с човешка реч, сваля Словото Божие и никой не проумява това. Не проумява, че това е времето на Великия Учител, и за да се определи това време, да се даде това време, Божественият свят създаде цяла Нова Вселена, за да може Словото на Бога да се вмести в тази Вселена. В тази Нова Вселена ще живеят Синовете Божии и Словото на Бога ще бъде Светлината на душите им, Виделината за духовете им, и Славата Божия ще огрява и насочва пътя им за делата, благоугодни Богу. Днешното Слово на Великия Учител твори Нова Вселена в Божествения свят. Това е Вселената, която ще бъде бъдещият Идеен свят на Новото човечество от Шестата раса. Ето това е времето на Великия Учител. (55/стр. 88, 89)

Да виждаш Великите блага и

СКРИТОЦЕННИТЕ НЕЩА

Скърбите и страданията

Страданията… носят нечувани блага за човека.

(50/стр. 48)

Когато се запитвате защо страдате, ще знаете, че страданията носят велики блага за вас. Зад всяко страдание се крие едно велико благо. Казвате: „Защо страдам?“. За да станеш богат. „Защо страдам?“ За да станеш учен. „Защо страдам?“ За да станеш умен. „Защо страдам?“ За да станеш силен. „Защо страдам?“ За да станеш добър, да познаваш живота. Това са отговори на въпроса: „Защо страдам?“. (60/стр. 282)

Разумните страдания са благо за човека. Те правят човека по-учен, по-добър. Той използва енергията, която се крие в тях, за свое лично благо, както и за благото на своите ближни. (2/стр. 130, 131)

Бог е Всемъдър, Той знае защо е допуснал специфични страдания за всеки човек. Какво ще придобие той, ако се откаже от тези страдания? Те са благо за неговата душа. (79/стр. 190)

Всяко едно страдание се допуща с оглед да може да донесе едно Божествено благо… Страданието се допуща с оглед да донесе нещо за нашия прогрес, за нашето развитие. Така трябва да разбираш.

(10/стр. 228)

Смисълът на живота не седи в разрешеното, но в неразрешеното. Не са важни радостите в живота, но важни са мъчнотиите и страданията, с които трябва да се справяме. Страданията носят щастието на човека. (17/стр. 14)

Ще дойдат страдания, ще дойдат неразрешени неща, ще дойдат мъчнотии, но красотата на живота седи именно в тия неща. (31/лек. 28: стр. 53)

Като разбере смисъла на живота, човек ще се убеди, че и лошият, и добрият живот са еднакво ценни… Когато придобие Любовта, човек ще разбере, че земният живот, който е пълен със страдания, е толкова ценен, колкото и Божественият, в който има само радост и веселие. Който не разбира това, той постоянно се спъва, понеже търси живот без страдания. (29/стр. 402, 403)

Щом искате радости, страданията непременно ще дойдат. Представи си, че ти дават да свалиш от планината един чувал със злато, тежък сто килограма. Златото е твое, радваш му се, но как ще го свалиш от височината? Гърбът ти ще усети тежестта на златото. Ще пъшкаш, ще страдаш, но ще го свалиш– злато е. Значи, човек страда, за да придобие нещо ценно. (22/стр. 89, 90)

Казвам: Заслужава човек да мине през всички мъчнотии на живота, за да дойде до мястото на Божието благословение. Зад всяко страдание се крие едно Божие благо. (34/стр. 46)

Ако ти разбираш, че в страданията се крие едно Божествено благо и че Божият Дух ти говори чрез тях, няма да се мине много време и за тебе ще дойде такова благо, което никой не може да ти отнеме. В тебе ще се развие една дарба, един талант.

(1/лек. 21: стр. 19)

И когато усетиш в себе си едно голямо страдание, това показва, че нещо ново се внася в твоята душа… При всяко страдание се внася, или по-скоро присажда, едно ново качество. Тази е философската страна на страданието. Щом дойде страданието, ти трябва да си радостен и да кажеш: „Доволен съм на страданието, защото то внася нещо в мен“.

(1/лек. 22: стр. 17)

Всяко страдание, или всяко изпитание, е намясто и за в бъдеще ще донесе несметни блага за онзи, който го разбира. Като проследите историята на човешкото развитие, ще видите, че този е пътят за постигане на Съвършенство. (46/стр. 46)

Един ден всички тия ваши страдания, които сте минали, ще бъдат перли, украшения върху вашите дрехи и ще кажете: „Много се радваме, че минахме през този път и научихме такива ценни уроци“.

(48/стр. 109)

Има едно естество и само чрез страданията човек може да се избави от него. И най-голямото богатство в света е скрито под мантията на страданието. (7/стр. 114)

Мисълта е привилегия. Даже най-нещастната мисъл е едно голямо богатство. Страданията на човека, това са капитали от няколко милиарда. (21/стр. 253)

Когато Невидимият свят ви изпраща големи скърби с малки семенца от плодовете на радостта в тях, вие ги хвърляте… Като посещавам стаите на учениците, около праговете виждам много от тези скърби захвърлени. Самите ученици пък виждам накичени с радости, които трептят над тях. И това са ученици, които посещават Школата от 20 години насам! Те гледат на радостта с благоговение, пазят я като писано яйце, а скръбта захвърлят вън като непотребна вещ. Разбиране е това! Обаче на съвременните хора е потребна велика наука, с която да превръщат скърбите в радости. (79/стр. 139, 140)

Дойде ли ви някоя скръб или някое страдание, не бягайте от тях, но разговаряйте се като с приятели. Те носят някакво благо в себе си. Външно скръбта и страданието са облечени в скъсани, парцаливи дрехи, но вътре те са като царски дъщери, облечени в скъпи и красиви дрехи. Така е за онези, които разбират смисъла на скърбите и страданията. (28/стр. 168)

Следователно, ако си беден, ако жена ти и приятелите не те разбират, ако началството ти не те оценява правилно, за всичко това благодари на Бога. Благодари, че те удостоил с известно страдание.

(9/стр. 12, 13)

Който има Любов и разбира Божиите пътища, приема страданието с радост. Срещне ли страданието на пътя си, той се разговаря с него и открива благата, които носи в себе си. Любовта внася нещо велико в страданието. Обаче това може да възприеме само онзи, който има Любов. (9/стр. 90)

Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец някъде в планината. Питам ви: Какво чувствате долу? Първо изпитвате един ужас, казвате: „Всичко се свърши с мен!“. Имате една неутешима скръб. Но след вас върви вашият приятел с въже в ръка и ви пита: „Ти долу ли си?“. „Долу съм.“ …Той спуща едно въже и почва да ви тегли нагоре. Веднага вашата скръб се превръща на радост… Следователно вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете колко той е внимателен, колко той е благороден към вас. Тъй че във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем доколко Бог е внимателен към нас, колко Великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас. (95/лек. 20: стр. 13, 14)

Аз определям Бога тъй: Единственото Същество, Което всякога, във всички моменти мисли заради нас; Единственото Същество, Което никога не ни забравя. Следователно всички страдания, всички скърби, всички ужаси в живота ни са само затова да опитаме Великата Любов на Бога към нас, да разберем, че Той може да ни избави от всички скърби в живота ни. (95/лек. 20: стр. 14)

Вие не цените вашите скърби и страдания. Като скърбите, да се радвате. Във време на скръбта се турят сенки във вас. В страданията вие давате израз. Без страдания вие няма да имате никакъв израз.

(35/стр. 334)

Защо човек не обича скръбта? Аз намирам в скръбта нещо много хубаво, нещо ценно. Тя е като майка, която поощрява своята ленива дъщеря да учи. Казва : „Дъще, учи!“. (22/стр. 8)

„Не може ли без скръб?“ Не може. Тя е най-добрият професор на човека. Тя го възпитава, учи го на ум и разум. Дето влезе скръбта, всички започват да учат. Тя предава уроци на всички хора. Няма човек в света, който да не учи при скръбта. (47/стр. 245)

Страданието учи човека да прави избор между мислите и желанията си. Като страда, той вижда погрешките си и при всеки нов случай знае вече как да постъпва. Благодарете на страданието– то е професор, който ви учи да живеете правилно, да мислите, да чувствате и да постъпвате право.

(47/стр. 252, 253)

Ако ти не можеш да изчислиш ценността на твоята работа, това не значи, че тя не съществува; …ако ти не можеш да изчислиш ценността на твоята скръб, това не значи, че тя е илюзия. Това са въпроси, които трябва да се разрешат. (17/стр. 92)

Всяка скръб има точно определена цена… Има скърби, които струват по хиляда лева, но те идат един път на десет години. Те са като лотарийни билети. (38/стр. 146)

Даже Ангелите се пращат някой път на Земята от Небето, за да опитат скърбите на хората… И Ангелът, като дойде тук и опита една малка скръб, знаете ли каква цена дава на това? Като отиде на Небето, разправя какво нещо е скръбта. И като една научна теза изнася това пред другите Ангели. Сериозно разсъждава. (20/стр. 33)

Ти казваш: „Дотегнаха ми тези страдания!“. Че те много струват. И какви бяха? Много пари струват. Онези, които са създали страданията, знаете ли колко векове са мислили, за да ги измислят? В края на краищата във всяко едно страдание има нещо добро, което ще дойде. (20/стр. 33)

Аз считам страданието за свещено нещо, за което не обичам да говоря. За същността на страданието и мъчението не говоря. Там е скрита една от Великите Истини. (5/стр. 103)

Страданията правят човека добродетелен. Когато човек мине през най-големите страдания, доброто ще го заведе при Бога. Той ще види засмяното Божие Лице и ще благодари за всичко, през което е минал. Само онзи може да види Божието Лице, който е минал по пътя на страданията. (28/стр. 298)

Като се явим пред Лицето на Бога, всичките страдания ще изчезнат, ще видим, че всичко е било за добро. Та по някой път се радвайте, когато страдате. (35/стр. 381)

Радвайте се за онези страдания, които идват. Те са големите блага в света. Страданието е благо.

(5/стр. 182)

Радвайте се… на страданията. Защо? Радвайте се, че сте научили нещо. Радвайте се и на радостите си. Понеже сте вкусили от доброто, което Бог ви дава. В страданията ти вкусваш от знанието, от опитността, от учението, а пък чрез радостта ти вкусваш от Божията Любов. (20/стр. 24)

Бъдете благодарни за всичко, което ви се дава. Радвайте се и за страданията, и за радостите.

(24/стр. 370)

Благодарете и вие на вашите скърби и страдания, че станаха причина да потърсите Истината и Любовта и да ги оцените. (22/стр. 234)

Ако страданието не предизвиква чувство на благодарност в човека, то остава неразбрано и неизползвано. (9/стр. 12)

Ако се бори със страданието, човек дохожда до смъртта. Не се бори със страданието, но го приеми с благодарност. То носи в себе си велико благо. Ако използваш благото на страданието, ще влезеш в радостта. (2/стр. 204, 205)

…Нашите страдания са градивен материал за един по-възвишен живот, който сега се строи. Така стои философията. Ако ние не участваме в страданието, не можем да участваме в благата на света. Не мислете, че страданията са лоши. Един ден страданията ще бъдат най-големите блага, които ще ни посрещнат, те ще бъдат нашите Ангели. (19/стр. 226)

Един ден, като отидете на Небето, ще прегръщате, ще целувате страданието и ще му благодарите за доброто, което ви е причинило. Ако не беше страданието, вие никога не бихте могли да влезете в Небето. (60/стр. 282)

В Любовта, като влезеш, ти ще разбираш и мед и масло ще потече от сърцето. Ти ще кажеш: „Благословен Господ, Който ме е прекарал през всичките тия страдания, за да имам тия, Вечните блага, при които сега се намирам“. (20/стр. 262)

Горчивините и обидите

Отровата на някои змии е лековита. С нея се лекуват най-опасни болести. Ще знаете, че всичко, което Бог е създал, крие в себе си някакво благо или богатство, което може да се използва. (9/стр. 21)

Във всяка опитност, колкото горчива и да е, се крие нещо ценно. Като минете през тази опитност и се освободите от горчивината , вие ще задържите скъпоценното за себе си като скъпоценен камък.

(29/стр. 51)

В злото, в обидата се крие известно богатство, от което можеш да се ползваш. Ако можеш да извадиш това богатство, ти ще станеш богат. (9/стр. 18, 19)

Лошата дума трябва да прилича на онова, което причинява създаването на бисера в мидата. Като влезе една песъчинка в мидата, мидата прави нещо ценно от нея, около нея– един бисер. Има доста красиви бисери. (20/стр. 17)

…Да носите обидата от човек на човек, да се оплаквате от нея, това значи неразбиране на живота. Всяка обида струва десет милиона лева. Тъй щото кажат ли ви една обидна дума, благодарете за богатството, което сте придобили. (30/стр. 188)

Обидните думи са богатство. За онзи, който разбира смисъла им, всяка обидна дума има определена стойност. Има адепти, които биха дали милиони за една обидна дума, но няма кой да им я каже.

(30/стр. 188)

Страданията изглаждат човешкия характер. Обидните думи пък повдигат човека. Ние можем да направим следния опит: ще поставим един от учениците при условия, щото през ден да му се казва по една обидна дума. Друг ученик пък ще поставим при условия през ден да му се казва по една приятна дума. Опитът ще трае три месеца. След това ще проследим кой от двамата се е повдигнал. Онзи, към когото се насочват обидните думи, в първо време ще се огорчи, после ще се ядоса, ще започне да търси начин как да отговори на тия, които са го обидили; след това ще започне да мисли какво съдържа всяка обидна дума, докато най-после се домогне до някоя гениална мисъл и се издигне над обикновените условия на живота. Вторият ученик, на когото казват само приятни, сладки думи, ще започне да се вглежда в положението си, докато реши, че не трябва да работи… И вместо да се повдига, този ученик все повече регресира. (30/стр. 188, 189)

Като знаете това, използвайте обидните думи, отдето и да идат– от вън или от вътре. Техните сокове се крият дълбоко в земята. Пуснете корените си в земята да смучете соковете и да ги пратите горе, в клоните на вашия живот. Благодарете, че езикът на вашия приятел се е подхлъзнал и ви е казал една обидна дума. (30/стр. 189)

Трудностите и мъчнотиите

Когато нещата са трудни, в това седи тяхната красота. (49/стр. 217)

От една страна, човек вижда, че само при страданията ще намери своите погрешки; от друга страна, той вижда, че само при трудностите и мъчнотиите в живота ще разбере доброто и ще го оцени.

(42/стр. 119)

Мъчнотиите крият в себе си известни богатства, от които не трябва да се лишавате. (50/стр. 137)

Грешният живот е неорганизирана материя. Следователно светията ще вземе всичката тази неорганизирана материя и от това ще изкара нещо трезво. Ще каже: „Много Ти благодаря, Господи, че ме допусна да сгреша, за да стана гениален, за да стана светия. Иначе нямаше друго с какво да работя“. (10/стр. 228)

…Всичко, което сте преминали тук, то е било едно благо за вас. И на вас казвам: И ще видите, че в образа на един ваш неприятел е скрит един ваш приятел. …Във всичките неща, които са станали, Бог е скрит и Той работи. (20/стр. 86)

И тъй, дисонансите в живота са възможности за развиване на човека. Те са необходими. И в музиката има дисонанси. Който разбира значението на дисонансите, знае къде да ги постави. Ако се турят намясто, дисонансите допринасят нещо ценно. Само великият музикант разбира смисъла на дисонансите. (8/стр. 48, 49)

Бъдете доволни и от недоволството си, но постоянно се коригирайте. Недоволството ви е научило и ви учи на такива неща, на които по никой друг начин не можете да се научите. (29/стр. 364)

Като не разбират смисъла на недоволството, хората постоянно се оплакват едни от други: учениците от учителите си и учителите от учениците си, мъжете от жените и жените от мъжете, майките от децата си и децата от майките си. Хората не подозират, че положението, в което се намират, именно ги прави учени. Кое прави учителя учител? Учениците му. Кой създава майката? Децата. Кой създава мъжа? Жената. Кой създава жената? Мъжът. Ако нямаше ученици, нямаше да има учители. Ако нямаше деца, майката никога не би разбрала майчинството. Ако нямаше жени, мъжът не би разбрал себе си. Ако нямаше мъже, жената не би се познала, не би разбрала какво представя като жена. Щом е така, благодарете за всички положения, през които минавате, и разумно ги използвайте. (29/стр. 364, 365)

Всички изпити, които ви се случват съзнателно, са едно благо… Това е една вътрешна опитност. Много мъчно е да се разбере това. (20/стр. 87)

Всички положения в света, каквито и да са, са само изпитания. Ученик си, изпитва те учителят. Дал ти е Господ един учител да види как ще оцениш този свой учител, да види какъв манталитет имаш, какво е твоето разбиране. (21/стр. 165)

„Може ли бедният да влезе в Царството Божие?“ Може. „Ами богатият?“ И той може. Добре разбрани и използвани, сиромашията и богатството са две велики блага в живота на сегашния човек.

(90/стр. 13)

Сега ние няма да говорим за вашите мъчнотии. Те са едно благо за вас. Вие ще си ги носите. Туй да знаете. От мъчнотиите ви няма да ви освободим.

(1/лек. 35: стр. 15)

Да ви освободим от мъчнотиите, това значи да ви направим най-голямото зло. Ние ви даваме знания, възможности за използване тия мъчнотии за добро. В тия мъчнотии именно се крие всичкото ви богатство. (1/лек. 35: стр. 15)

Всяко нещастие… ще ви донесе благословение, всяка мъчнотия ще разкрие за вас нов хоризонт.

(16/стр. 23)

…И на смъртно легло да сте, изоставени от лекари, от близки, достатъчно е да се обърнете с молба към Бога да ви повдигне и оздрави, за да разберете, че Той е единственият, към Когото можете да се обърнете. Само при такива случаи човек може да познае Бога и да опита Неговата Любов. „Ама защо се разболях?“ Да опиташ Божията Любов. „Защо осиромашах?“ Да опиташ Божията Любов. „Защо изгубих общественото си положение?“ Да опиташ Божията Любов. Всички несгоди, мъчнотии и страдания, които човек преживява, имат за цел да запознаят човека с Любовта. Тези опитности струват повече от най-голямото земно богатство. (63/стр. 136)

Ветровете и бурите

Някои хора не могат да търпят вятъра, облаците, влагата. Те искат топло, приятно време Слънцето да не се засенчва. И това е възможно, но при туй положение земята скоро ще изсъхне, няма да ражда жито, зеленчуци, плодове– ще се превърне в пустиня. Като имате предвид това, оценявайте всичко, което Бог е дал. И вятърът, и облаците, и огънят са на мястото си. Радостите и страданията също са на мястото си. Без радости и страдания животът няма смисъл. (89/стр. 19, 20)

Има камъни, които от хиляди години насам чакат да дойде някоя голяма буря, ураган да ги изкърти от голямата канара и да се подвижат малко. Това малко подвижване представя за тях нов живот. Те се усещат свободни и благодарят за великото благословение, което им се е дало. И вие като камъните благодарете за бурите и ветровете във вашия живот. Те са условия за вас да се подвижите малко.

(29/стр. 258)

Като не разбират тия неща, хората считат бурите в своя живот за голямо нещастие. Знайте, че всичко, което става в живота на човека, е добро.

(29/стр. 258, 259)

…Природата си служи с ветрило– вятъра. Това ветрило обаче носи благословение за хората, за животните и за растенията. Всичко сухо, всичко старо се събаря, а растенията разклаща, препраща соковете им от корените към клоните и ги заставя да работят. (29/стр. 60)

Какво лошо има в това, че вашият хоризонт се заоблачил, че има прах, бури, облаци, това-онова? Че растенията разбират и ценят тия промени много повече от вас! Като се заоблачи, те се отварят, шушнат си, радват се. Вие, разумните деца, избягвате от това заоблачаване, скривате се. Защо? Защото още не сте научили великия, красивия език на Бога.

(48/стр. 105)

Вятърът подтиква човека към мисъл, кара го да мисли за благословението, което всеки ден получава. Кара го да мисли, да търси начин как по-разумно да употреби благословението, което е получил.

(29/стр. 60)

Болестите

Всичките неща за умния човек са една възможност. Една болест е един процес за чистене. Голямо богатство е. (7/стр. 181)

…Ще ти пратят една болест и ще я вземеш. Болестта е едно богатство. (20/стр. 96)

Сега трябва да оцениш. Ти не съзнаваш какво е здравето, не го цениш. Болен си– и болестта не цениш. (88/стр. 213)

Вие някой път искате един живот, който не съществува. Някой казва: „Аз не искам да боледувам“. Ти се радвай, че болестта съществува в света. Радвай се на нея, запознай се с нея. (20/стр. 87)

Идва един болен при мен. Казвам: Тази болест е за добро. Всяка болест е за добро. „Как за добро? Колко пострадах!“ Ако не беше пострадал, при мене нямаше да дойдеш. Аз се радвам, че дойде при мене да се уредят работите. (7/стр. 275)

Има нещо красиво в обикновения човешки живот, но красивото се крие зад онова, което причинява болките и страданията. Не е приятно да си счупи човек крака или ръката, но приятно е, когато той попадне под нежните грижи на някой благ, добър лекар или милосърдна сестра, които му говорят за Великото в живота и го водят към чист и свят живот. Ако страданията и мъчнотиите поставят човека в съприкосновение със светли, разумни души, които го подигат, те имат смисъл. (63/стр. 282, 283)

Има смисъл да живее човек и да се радва на живота, ако при мъчнотиите, в които се е намирал, е могъл да срещне някой музикант, учен, философ или поет, който му е помогнал, дал му условия да се развива, посочил му е пътя към Светлината, към Новия живот. (63/стр. 283)

Защо се страхувате от болестите? Те са професори, които преподават уроци на болния. Докато лежи, болният учи преподадените уроци. Чрез болестта той придобива нещо ценно: ако е бил непослушен, започва да слуша, подчинява се на лекарските съвети. Лекарят му казва да се обърне на лявата страна и той се обръща. После на дясната– веднага се обръща. Особено мнение не се чува вече от устата му. Дават му капки, хапове, той ги пие с вяра и на определеното време. Ако е бил груб, сега става мек, внимателен към всички; благодари за грижите, които полагат за него. Близките му го гледат, радват се, че изпълнява съветите на лекаря. Болният е учен човек– лежи в леглото си, но с мисълта работи, копае, иска да извади нещо ценно от болестта. И най-после, когато болестта му се превърне в радост, той оздравява. (47/стр. 341, 342)

И тъй, гледайте на болестите като на уроци, в които се крие нещо ценно, някакво богатство. Щом намери богатството, болният оздравява, т.е. минава в по-горен клас. Докато не намери скъпоценния камък в болестта, болният лежи и пъшка. (47/стр. 342)

Заболял го кръстът. Какво има, че те боли кръстът? Ще си починеш. Никога не си мислил за кръста– като те заболи, ще почнеш да го пипаш, ще обърнеш внимание на тези клетки. Колко време те са очаквали, че ще ги пипнеш– да мислиш за тях. Или заболи те главата. Ти никога не си мислил за нея. Главоболие, коремоболие, ревматизъм– те са Божествени блага. Да помислим за главата, за краката, да ги помилваме. (91/стр. 36)

Плачът

Плачът е признак на живот. Живите хора само плачат. Животът се изразява с плач. Плачете, докато сте живи, докато имате живот в себе си! Невъзможно и страшно е да плаче мъртвият. (32/стр. 24)

И тъй, когато плачете, благодарете за плача. Не се обезсърчавайте, че дошъл плачът. Той е Божествен подтик, който иде във вид на светлина и топлина да стопи ледовете и снеговете, които обгръщат ума и сърцето ви. Обилни сълзи ще потекат от умовете и сърцата на хората и ще полеят изсъхналите цветя и дървета в техните градини. Радвайте се, когато плачете. Ако не плачете, вие сте северният и южният полюс на Земята, дето цари вечен лед, дето нищо не расте, не цъфти и не зрее. Бихте ли желали да не плачете, но да останете вечно покрити със сняг и лед? (47/стр. 315, 316)

Сега, като заплачат хората, сълзите отиват в калната земя. Такива свещени работи– не ги ценим и повреждаме само очите си така. Аз и друг път съм казвал да си носите кърпа в джоба, с която да събирате сълзите, като плачете. (19/стр. 160)

Аз не съм против плаченето, но не оставяйте сълзите да падат на земята. Свещено нещо са сълзите. Като знаете това, тази година ви давам задача да не оставяте сълзите си да падат на земята. Като плачете, събирайте сълзите си в кърпичка, за да види Бог, че ги цените. (65/стр. 272)

„Трябва ли да скърбим и плачем за умрелите?“ Може да скърбите и плачете, но разумно– да цените всяка сълза. (53/стр. 92)

Аз говоря за онези сълзи, които оплодяват живота. Ако плаче човек, трябва да бъде за оплодяване на неговата мисъл, това трябва да бъде оплодяването на неговото сърце и ако плаче, това е за оплодяване на неговото тяло. Сълзите са едно благословение. (19/стр. 161)

Плачът е едно благородно чувство. Да плачеш, но намясто! Христос, един гениален човек, един велик човек, Син Божий Го наричат– и Той плака, и Той проля сълзи. Защо? Не можа ли без сълзи? Само един Ангелски ум може да оцени колко струват тия Христови сълзи. Когато Христос плака, тия сълзи не паднаха на земята, Ангелите ги събраха в едно шишенце. Тия сълзи представляват една ценна лековита есенция. Христос не плака много, предполагам да паднаха около 10 капки само от очите Му, но тия капки са лековити. Ето, вече 2000 години, [от]как светът се лекува с тия 10 капки. Те поддържат живота на цялото човечество, лекуват рани, измиват болки. (95/лек. 23: стр. 9, 10)

Гладът и жаждата

…Едно от благословенията, които Природата дава на човека, е гладът… Като гладува известно време, той започва да оценява всичко, което имал– хляба, плодовете, зеленчуците– и в него се събужда красив стремеж към ядене. Тогава човек разбира смисъла на яденето като връзка с живота– великата реалност на Битието. (47/стр. 182, 183)

И тъй, гладът е първият и най-велик подтик, който води човека към разбиране благата на Природата. Ето защо, като ви посети, трябва веднага да му станете на крака и да му се поклоните като на цар… В глада се крие щастието на човека. Който е опитал глада, той знае какво нещо е щастието.

(47/стр. 183)

Първото нещо, към което човек се стреми, е да придобие живота. Ако не гладува, човек не може да придобие живота; ако пък е недоволен, той не разбира глада. Защо е недоволен? Защото, като получи някакво благо, не го оценява. Щом си ял веднъж, ти трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си получил. (47/стр. 184)

Гладът е причина за проява на разумното и доброто в човека. Ако не гладува, човек никога няма да копнее за Любовта. Човек трябва да гладува за Любовта, за да я прецени. Който не е гладувал за Любовта, и да дойде тя при него, ще я изгуби. Тя ще мине и замине край него, без да разбере той какво нещо е Любовта. (47/стр. 184)

Помнете: Докато не е гладувал, човек всякога е недоволен. Защо? Той не е разбрал вътрешния смисъл на глада. Познава ли глада, доволство изпълва живота му и той е благодарен за всичко, което му е дадено. (47/стр. 185)

Ще кажете, че някой е недоволен, понеже няма пари. Това не е вярно. Защо богатият, който има пари, е недоволен? Значи, парите не правят човека доволен и щастлив. Човек има знание, сила и пак е недоволен. Щом дойде гладът, той започва да оценява нещата и става доволен. (47/стр. 185)

Гладът е главният двигател в света, въпреки това хората искат да го премахнат… Гладът не трябва да се премахне, но да се задоволи, да му се отвори свободен път да се прояви. Отдето мине, гладът създава нещо хубаво. …Природата си служи с него като с велик мощен двигател. (47/стр. 186)

Гладът е онзи Божествен подтик в човека, който го кара да възприема благата, които му са дадени още отначало. (47/стр. 187)

Радвайте се, когато гладът ви посети, защото ви дава възможност да разберете смисъла на живота.

(47/стр. 186)

Няма по-голямо нещастие – човек да е сит. Блажени са гладните, там е приятността. Като не си гладен, не ти се яде; каквото ти сготвят, казваш: „Туй не е хубаво, онуй не е хубаво“. Като си гладен, каквото ти сготвят, радваш се и благодариш. Блажени са, които гладуват. (91/стр. 140)

…Човек. Трябва да яде само след като е гладувал… Който е гладувал, само той знае какво нещо е яденето. Само гладният яде сладко. (47/стр. 190, 191)

Яж, когато си гладен, за да ти е сладко. Яж, след като си гладувал, за да разбереш, че велико благо се крие в яденето. (47/стр. 191)

Ти чакай да дойде гладът… Та като приемеш хляба, да те усили. Да го ядеш както някой свещеник, който е извършил един свещен обред. И ако ядеш хляба с едно вътрешно хубаво чувство, ти непременно ще бъдеш здрав човек. (71/стр. 130)

Мислете върху глада, изучавайте го, за да разберете силата и красотата, които се крият в него.

(47/стр. 191)

Ако сте жадни и отидете при някой планински извор, ще опишете свойствата на водата по един начин; ако не сте жадни– по друг начин. (47/стр. 271)

„Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят.“*** Силни думи в стиха са „които жадуват и гладуват“. Това са силни думи, които изразяват силно желание… Значи, за да разбере човек Правдата, трябва да гладува и жадува, трябва да е гладен и жаден, тъй ка[к]то хлябът може да се оцени само от гладния и водата– от жадния. Да се оцени– т.е. да се използва. (94/стр. 439)

„Блажени, които гладуват и жадуват.“ Сега пак ще ви попитам аз: Вие имате ли истински глад и истинска жажда? Трябва да сте имали тази опитност. Като се връщате от някоя екскурзия и срещнете някой, даде ви сухи корици без вода и като ядете малко, ще разправяте с години за тях: „Едно овчарче ми даде, но много сладко ядох, няма да го забравя“. Само гладът и жаждата могат да ни дадат истинско понятие за великите неща в света. (94/стр. 456, 457)

Глад на всинца ви! И ако има някои гладни сега, ще ме разберат, а който не е гладен и жаден, няма да ме разбере… Казвам: Първото нещо е да се стараете да създадете във вас глад и жажда за Истината, за Знание. (94/стр. 459)

…В глада и в жаждата Господ говори. (94/стр. 461)

Да виждаш Великите блага и
Скритоценните неща, значи да имаш

ОТКРОВЕНИЕ ЗА ЖИВОТА

Няма по-хубаво, по-велико нещо

Няма по-хубаво нещо [от това] човек да живее. Животът е цяла песен. Цяла музикална пиеса.

(64/стр. 295)

Няма нищо по-красиво в света [от това] да носи човек живот в себе си– този, щастливият живот, който носи всичките блага. (91/стр. 22)

Ти като излезеш отвън и погледнеш на изгряващото Слънце, какво по-хубаво нещо от това? Чрез слънчевата светлина, чрез духането на вятъра Бог те поздравлява. (21/стр. 94)

И в нашия живот няма по-хубаво нещо от светлината; няма по-хубаво нещо от въздуха, който дишаме; няма по-хубаво нещо от водата, която пием; няма по-хубаво нещо от храната, която ядем. Няма по-хубаво нещо от онова, което виждаме и чуваме.

(86/стр. 200)

Няма по-хубаво нещо в живота на човека, когато умът му започне да работи, да има светлина. Няма по-приятно нещо от това да гледаш красотата в света. Няма по-радостно нещо от това да бъдеш здрав. Няма по-сладко нещо от първата хапка.

(86/стр. 300)

Какво по-хубаво нещо от живота? Какво по-хубаво нещо от твоята светла мисъл? Какво по-хубаво нещо от твоите светли чувства? Няма по-хубаво нещо от това. (21/стр. 94)

Няма нищо по-хубаво в света [от това] да имаш красиви мисли и чувства. (5/стр. 102)

Човек се нуждае само от ценното в живота. Няма по-хубаво нещо от организираната мисъл, която може да ти помага във всички случаи; няма по-хубаво нещо от организираното чувство, което всякога ти помага; няма по-хубаво нещо от организираната сила, която всякога ти помага. (72/стр. 176)

Няма по-красиво нещо от това да бъде човек тих и спокоен, да носи мир в себе си. (22/стр. 23)

Не е ли хубаво да прекараме един живот в мир и съгласие със самите нас? Какво по-хубаво от това да станеш сутрин, да се помолиш Богу, да ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават подтик, подем, да имаш мир в себе си… Това са блага за човешката душа. (95/лек. 7: стр. 24)

Няма по-хубаво нещо от това да имаш онзи вътрешен мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих, да бъдеш във връзка с всички братя по лицето на Земята… Няма по-хубаво нещо от това да живееш в един свят, в който да се разбираш с всички. (95/лек. 16: стр. 30)

Няма по-хубаво нещо от това да бъде човек разположен по дух, да бъде разположен душевно, умствено и сърдечно. Ето задачите, които очакват разрешаване. Как ще се разрешат? По вътрешен път. Тия задачи са важни и за тоя, и за оня свят. В разрешаването им се крие богатството, което човек ще занесе със себе си в другия свят. (58/стр. 201, 202)

Няма по-хубаво нещо [от това] човек да има светлина, да може да мисли. (5/стр. 276)

И тъй, няма по-велико нещо за човека от възможността му да мисли право и да се моли. Молитвата е вътрешно общение на човека с Бога. (2/стр. 201)

Яденето, това е първото въведение на Природата, най-необходимото дело. А най-приятното нещо в самосъзнателния живот е музиката, пеенето… А най-великото в света, това е молитвата. (3/стр. 56)

Следователно най-необходимото е яденето, най-приятното е музиката, а най-великото е молитвата: тя ни свързва с Бога, с туй, Вечното, вътре в себе си, което ни дава смисъла. …Молитвата е въведение на Божествения живот. (3/стр. 56)

Молитвата е най-великото; аз говоря за една преживяна опитност– за молитвата, аз съм я изпитвал. И няма нищо по-велико в моята душа от молитвата… (3/стр. 75)

За човека са важни постоянните и устойчиви неща. Какво по-голямо благо за него от това да знае, че има едно Разумно Същество в света, Което го обича като спящ и буден, като беден и богат, като учен и прост, като болен и здрав. (76/стр. 245)

Наистина няма по-велико нещо за човека от това да има Един, на Когото да разчита във всички случаи на живота си. Той знае, че при всички изпитания Този, Единният, ще му проговори: „Не бой се, Аз съм с тебе“. (2/стр. 74)

…Денят има смисъл за вас, защото Господ ще ви проговори. Като изгрява Слънцето, трябва да очаквате тоя велик момент. И като вършите работата си, пак трябва да очаквате тоя велик момент. Какво по-велико благо от това да чуеш Гласа на Господа?

(67/стр. 238, 239)

Няма по-велико състояние за човека от това да се свърже с Великото в света, с Любовта, в която няма никаква промяна. Единственото нещо, на което човек може да разчита, това е Любовта на Бога.

(63/стр. 136)

…Няма по-велико нещо за човека от това да срещне Любовта, да срещне Бога! Само Любовта е в сила да произведе в човека вътрешен преврат, да измени неговия живот, да даде нова насока на душата му, да го направи истински човек. (93/стр. 61, 62)

Няма по-велико нещо за човека от това да е свързан с Бога и да върши Неговата Воля. Да изпълни човек Волята Божия, това значи да придобие вътрешен мир и вътрешна радост в себе си. Щом придобие тези качества, човек може да се домогне до вътрешната философия на живота, до положителната наука. (63/стр. 136)

„Не знаете ли, че сте Храм Божи и Дух Божи живее във вас?“ Няма по-велико благо за човека от това да стане Храм Божи, Дух Божи да живее в него и да се радва и благодари за всичко онова, което Бог е създал и вложил в него. (8/стр. 345, 346)

Щом човек се стреми към Съвършенство, той ще познае Бога като Любов. И тогава той ще чувства пулса на всички живи същества в света. А няма по-голямо блаженство от това да чувства човек този пулс. (11/стр. 48)

Знаете ли какво нещо е истинската религия? Няма по-свещен момент за човека от този да повдигне ума си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички умове. Няма по-свещен момент за човека от този да повдигне сърцето си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички души. (4/стр. 54, 55)

Човек е гражданин на Великата Вселена, взема участие в общия живот. Няма по-хубаво нещо [от това] човек да участва в този живот… (5/стр. 276)

…Когато вие се домогнете до Божията Любов, когато обикнете Бога, на което същество и да погледнете, вие ще видите в него най-красивото Лице, което досега не сте виждали. Вие ще видите в него израз на благост, на сила, на мощ, на интелигентност и ще кажете в себе си: „Заслужават страданията на хилядите години само човек да види това велико и свято Лице на Бога!“. (1/лек. 13: стр. 22)

Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Това значи да цъфне и да разнася надалеч своето благоухание. Това значи да блика постоянно като извор, който знае да дава.

(11/стр. 45, 46)

Няма по-велик момент в живота на човека от този да почувства Присъствието на Бога в своя живот. (89/стр. 341)

Всички същества в света, от най-дребните до най-великите, не желаят нищо друго, освен да ги посети Господ за един много кратък момент. Да ви посети Господ само за една минута или даже само за една секунда, това е най-великият момент за душата ви. И това посещение, колкото и кратко да трае, ще кажа на ваш език, ще ви държи топло през цялата Вечност, докато светът съществува.

(95/лек. 24: стр. 14)

Който иска да се домогне до тази Велика наука, до това Велико верую, той трябва да влезе в Божествения свят, да разбере смисъла на живота. В този свят човек може да намери Великото Начало на живота, да чуе Неговия Глас, да Го извика и да му се отговори… Няма по-велика радост за човека от тази да се обърне към своя Велик Баща и Той да му отговори. (17/стр. 118, 119)

Няма по-велико нещо за вярващия от това да зърне отдалеч Великото Начало на живота, от Което Светлината произтича. Да видиш Източника, от Който си излязъл, това значи според поета да видиш Възлюбения на своята душа. (63/стр. 327)

Според мене най-великият момент за човешката душа е виждането на Бога. Зърне ли Лицето Му, ако [човек] е стар, той става млад; ако е болен, оздравява; ако е умрял, възкръсва. (89/стр. 261)

Няма по-хубаво нещо от това човек да обмени само две мисли с Бога и Бог да му каже само две думи. Туй е достатъчно! Много пъти някои Ангели, които са живели хиляди, милиони и милиарди години, са чули направо от Господа само две думи, но две съдържателни думи, които съдържат цялата Вечност. И върху тия две думи те работят.

(1/лек. 5: стр. 32)

Скъпоценни камъни са скрити у вас

Душата е скъпоценният камък в човека, в нея се крият условията за неговото развитие. Чрез душата си човек се свързва с Божественото съзнание и започва съзнателно да работи за Бога. (78/стр. 17)

В човешката душа се крият красиви, ценни неща, които само рудокопачите, само златарите могат да оценят. (63/стр. 286)

Ако търсите някакъв скъпоценен камък, ще го намерите в склада на душата. Ако търсите някакъв хубав сладък плод, ще го намерите в градината на душата. Каквото потърсите, ще го намерите в скривалището на душата. (29/стр. 22)

Добрият живот, добрите чувства, добрите мисли, това са скъпоценни камъни, които ще образуват една огърлица. Тази огърлица, това е Великият човешки живот… (5/стр. 276)

Следователно всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство, което човек може да придобие, това са скъпоценности, заровени някъде дълбоко.

(95/лек. 13: стр. 8)

…Както геологът с чукчето си изнамира хубави скъпоценни камъни, така всеки човек трябва да вземе инструментите си и да изучава своите мисли и чувства… Мислите, чувствата и постъпките на човека са скъпоценни камъни… (69/стр. 170, 171)

Колкото повече мисли минават през ума на човека, толкова повече той се обогатява. Ще кажете, че тази мисъл е от минал живот. И от миналото да е, ако е скъпоценен камък, тя не губи цената си. Всяка мисъл, която може да ви повдигне, е ценна. Тя иде от Висш свят, към който човек трябва да се стреми. (69/стр. 171)

Ти имаш един ум. Той е пръстенът, който Бог ти е дал. Като дойде Бог, ще ти даде скъпоценен камък: Божествени мисли, които като диамант ще се поставят в ума ти. (20/стр. 179)

Диамантът за пример може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи на живота се пречупват и образуват спектър. Когато лъчите на живота се пречупват в чистите човешки мисли, заедно с това растат и чувствата на човека.

(83/стр. 5)

Голям капитал е вложен у вас

Животът, който Бог е вложил в тебе, е един капитал и ти трябва да работиш. (95/лек. 14: стр. 11)

Главата представя вложения капитал, с който човек работи в живота си. Ако главата е добре оформена и мозъкът– правилно развит, вие имате достатъчно капитал за работа. Дробовете представят капитал, който се намира в постоянно обращение. Който има здрави гърди, всичките му работи вървят добре. Стомахът представя приходи от вложения капитал. Който има здрав стомах, и приходите му ще бъдат добри. (29/стр. 126, 127)

…Мозъкът е най-ценното и най-устойчиво вещество в човешкия организъм. Мозъкът е звонковият капитал на човека, с който работи през целия си живот. Изгуби ли мозъка си, всичко е изгубено. Ако търсите човека, ще го намерите в главата. (2/стр. 5)

Вие имате един мозък, вложен във вашата глава, който струва милиарди– едно голямо богатство, вложено във вас, един голям капитал. Най-първо трябва да оценявате колко е капиталът. Имате лице, което показва капитала ви в обращение. После имате ръце и крака– това показва капитала, който принася приходи. (20/стр. 211)

Истинските приходи на човека зависят от неговата ръка, зависи от неговото лице и зависи от големия капитал, който е вложен в главата. Вие считате, че лицето е повърхностно. Едно хубаво лице показва един капитал в обращение. Лицето в човека е една сила. Главата му е една сила. Ръката му е една сила. Добре устроената ръка е една сила, на която можеш да разчиташ. Една добре устроена глава е една сила, на която можеш да разчиташ. (20/стр. 211)

Сега, като разглеждам органите на човешкото лице, имам предвид какви трябва да бъдат те от Божествено гледище. Човек още не оценява какво представят неговите очи, уши, нос, уста и брада. Те са капиталът, който Божественият свят му е дал да работи с него и да го увеличава. (54/стр. 221)

Гледайте на ухото си като на скъпоценност. Благодари на Бога, че ти е дал хубаво, красиво ухо. Като се обезсърчиш, прекарай пръстите си по външната линия на ухото и кажи: „Капитал е това“. (54/стр. 140)

Аз съм срещал бедни хора, по-хубави от тия, учените… По-хубаво устроени глави, устроено лице, устроена, по-хубава уста, тяло и ръце– по-хубави. Питам: Този човек беден ли е? Този човек има един капитал, едно богатство, което с нищо не може да го купи. Онзи, истинският капитал, това е вашият ум. (64/стр. 17)

Ще работите за развиването на ума и на сърцето си. Каквито вярвания сте имали до това време, ще ги оставите настрана. За вас са важни умът и сърцето ви. Те са капиталът, с който ще разполагате като ученици. (52/стр. 9)

Вие трябва да цените грамадните богатства и капитали, които първоначално Бог е вложил във вас. Ако цените това вътрешно богатство, което ви е дадено, вие ще работите, ще го развивате и един ден ще се върнете при Бога с увеличени, разработени капитали. (59/стр. 165)

Несметни богатства имате

…Живата Природа… От хилядите начини, които тя е измислила, най-после е създала нашия живот и е вложила в него тази форма, която ние имаме и в която се крият несметнати богатства. (1/лек. 7: стр. 30)

Радвай се, че в тебе са вложени несметни богатства. Изучавай ръката, пръстите си да видиш какво богатство се крие в тях. (54/стр. 122)

Широко трябва да бъде човешкото сърце, защото в него се складират грамадни богатства. (38/стр. 70)

Несметни богатства се крият в човешкия ум. Несметни богатства се крият в човешкото сърце. Несметни богатства се крият в душата и в духа на човека. И след това той търси богатството вън от себе си. За да се домогне до вътрешното си богатство, човек трябва да се научи да бъде доволен.

(72/стр. 47, 48)

…Разсъждавайте правилно. Вие ще кажете тъй: „Тоя живот дали да го живеем, или не, нищо не струва“. Вие много обезценявате Онзи, Който ви е създал тялото, Онзи, от Когото сте излезли, Който е вдъхнал духа ви. Вие обезценявате Бога… Бог е вложил в теб една душа, един ум, едно сърце, а ти мислиш по този начин. Значи, не мислиш правилно. По-добре се помоли, кажи: „Господи, прости ми, че голямо богатство си ми дал, а аз не съм работил нито ден за Тебе“. Че какво искате повече от това, което имате? Несметни богатства имате. (21/стр. 262)

Човек разполага с несметни богатства. Помнете: Всяка душа носи големи богатства в себе си.

(22/стр. 16)

Едно трябва да се знае: човешката душа крие в себе си несметни богатства, които постепенно се разкриват. Следователно не се стремете към земното богатство, но обърнете погледа си към богатството на своята душа. (63/стр. 241)

Съвременните хора се стремят към външни неща: към външна сила, външно богатство и знание. Те не се спират да пресметнат какви грамадни богатства се крият във всеки човек. Всеки носи в себе си музикално чувство, което може да разработи и да се осигури за цял живот. Човек може да стане гениален музикант и певец– от него зависи.

(34/стр. 339)

Всеки е призван в света да знае, всеки е призван в света да бъде богат. Ако ние мислим, че не сме богати, ние сме на крив път. Несметни са богатствата, които са в нас. (21/стр. 94)

Във вас са вложени несметни богатства и въпреки това казвате: „Какво можем да направим ние?“. Всичко можете да направите, от вас зависи.

(65/стр. 275)

Милиони и милиарди струват тия неща

…Човек трябва да се научи да благодари на Бога за всичко, което му е дадено. Той трябва да благодари за ума, за сърцето, за тялото, за душата, за духа, които му са дадени. Милиарди струват тия неща, а въпреки това човек не съзнава своето богатство…

(39/стр. 279)

Казва: „Моят живот нищо не струва“. Несправедлив е. „Аз съм много сиромах.“ Несправедлив е. Как си сиромах, главата ти е пълна с такова богатство, сърцето ти струва милиони. Казваш: „Сиромах съм“. Ти не оценяваш туй богатство, което Бог ти е дал. Ще благодариш! (5/стр. 442)

Животът, енергията, която се дава за сърцето и за ума на човека, както и за неговата физическа сила, струват милиони и милиарди лева. Като не знае и не може да прецени богатствата, които му са дадени, човек не може правилно да ги използва.

(17/стр. 129)

Съвременните хора… носят чекове от по няколко милиони и милиарди в себе си, а при това минават за сиромаси. Всеки има глава– неговата собствена къща, която струва милиарди, но е недоволен, иска голяма къща отвън да живее нашироко. (8/стр. 243)

Човек живее в главата си, която по големина се равнява на птиче гнездо. Малка е главата на човека– неговата къщица, но милиарди струва. (8/стр. 243)

Казва някой: „Сиромах съм се родил“. Не е вярно, ти мислиш само, че си сиромах. „Нито пет пари нямам!“ Не, имаш две очи, които струват най-малко 10 милиона лева. Ако ти дадат 10 милиона лева за очите, ще ги дадеш ли? (49/стр. 41, 42)

Днес от всички хора се изисква да оценяват това, което им е дадено. Те имат очи, уши, нос, уста, които струват милиони и милиарди, но не ги оценяват. Не само че не ги оценяват, но те още не могат да си служат с тях както трябва. (34/стр. 252)

Вие се вглеждате в хората, харесвате очите, ушите, веждите им, а на своите не обръщате внимание. Защо не се радвате на очите, на ушите, на носа си? Защо не се радвате и на най-малките блага? Някой се погледне в огледалото и казва: „Малки ми са очите“. Малки са, но милиарди струват. (47/стр. 60)

Това е повече от всичко

Животът е най-великото благо за човека. Животът и на най-малката клетка струва повече от цялата Вселена. Като казвам, че животът на тази клетка не може да се сравни с цялата Вселена, разбирам, че тя не може да се сравни с нищо по интензивност, по сила, по възможности, които съдържа в себе си… Велико нещо е животът, даже и в своята микроскопическа проява. (44/стр. 205, 206)

Следователно, докато сте на Земята, радвайте се на живота! Радвайте се на изгряващото Слънце! Радвайте се на цветята, които растат и цъфтят! Радвайте се на птичките, които пеят! Радвайте се на здравето си, на разположението си! Всичко, което ви е дадено, струва повече от милиони. То с нищо не може да се сравни, с нищо не може да се откупи. (68/стр. 92)

Да ти се усмихне Любовта, струва повече от една заплата, по-голяма заплата е. (5/стр. 81)

…Един лъч на Божествената Любов. И с целия свят не можете да купите това, което този лъч може да произведе във вас. (64/стр. 17)

Пет минути, прекарани в Любов, струват повече, отколкото хиляди години без нея и отколкото всичко друго в живота. Разбирате ли? Пет минути, прекарани в Божията Любов, струват хиляди години. Следователно вие тези пет минути готови ли сте да ги прекарате в Любов? (94/стр. 237)

И ние се нуждаем от едно силно преживяване на Реалността– от допирането на този Божествен пръст на Любовта. А сега ще идеш в църква, ще запалиш една свещ или кандилото, но едно такова живо преживяване, едно такова допиране на този Божествен пръст на Любовта от хиляди проповеди струва повече. (94/стр. 460)

Занимавайте се с настоящето, чрез което Бог ви говори днес. Една Божествена мисъл, чрез която Любовта се изявява, струва повече от хиляди обещания, дадени за бъдещето. Защо? Защото тази мисъл е важна в настоящия момент и може да се реализира. (50/стр. 19)

Всяка Божествена мисъл, приета в даден момент, струва повече от всичкото знание на бъдещето. Всяка Божествена мисъл, проникнала в съзнанието на човека в настоящия момент, струва повече от всичките земни богатства на бъдещето. (50/стр. 19)

Казвам: Всяка Божествена мисъл, която може да посееш, всяко Божествено чувство и всяко Божествено желание, което може да посееш, струва повече от всичките богатства, които човек може да има в света. (64/стр. 268)

Представете си, че имате голяма скръб, голяма мъчнотия, в която се излага вашето име и материалното ви положение. Какво трябва да направите, за да излезете от мъчнотията си? Откажете се от парите, които имате да взимате, пожертвайте нещо от себе си и скръбта ви веднага ще се смени с радост… Вътрешният мир на човека струва повече от всякакви материални блага. (78/стр. 333)

Казвам: Една хубава мисъл струва повече от всичките богатства, които може да ти ги дадат. То е външно. Онази мисъл, която всеки ден ще предизвикате, тя носи Вечния живот. (88/стр. 245)

…Всеки ден човек трябва да реализира по една красива мисъл и по едно възвишено желание. Това струва повече от цялата философия на света.

(40/стр. 152)

Имаш известно верую – това е лотариен билет. Най-малката работа, която можеш да свършиш, струва повече от най-големия лотариен билет; една права, трезва мисъл струва повече от всяка печалба на лотария. (54/стр. 38)

В света има много злато, но то е достъпно само за богатите, за банкерите. Обаче истинската звонкова монета, с която работният може да изкара своята прехрана, това е неговият ум, неговото сърце и неговата воля. Тази монета струва повече от всичко друго. Всеки ден човек трябва да благодари за този малък капитал, за да може чрез своята форма, в която е поставен, да придобие щастлив живот. (77/стр. 111)

Сърцето, което Бог ти е дал, струва повече, отколкото всяко видно положение, което заемаш в обществото. (31/лек. 31: стр. 119)

Има такива преживявания, които струват милиони. Знаете ли какво нещо е едно хубаво преживяване? Когато е така нагласено сърцето ти, българите казват: „Искам да разцелувам целия свят“…

(3/стр. 200)

Има нещо по-хубаво от прегръдките, има нещо по-хубаво от целувките, има нещо по-хубаво от гладенето, от сегашното виждане, разбирате ли? И когато казвам, че едно малко преживяване, едно мигновено виждане на Бога струва повече от хиляди животи, туй подразбирам аз. (3/стр. 287)

На Земята съществуват много хора и много животни. Ако всички се отправят в един и същ момент към Бога, по колко време трябва да се даде на всяко живо същество? Казано е в Писанието: „Постоянно се молете!“. Като се молите постоянно, все ще се определи един момент и за вас. Един момент, даден от Бога, се равнява на цяла Вечност. (63/стр. 8)

Когато Бог проговори на човека, когато му каже една дума само, тя струва повече от всичко, което е имал до този момент. (59/стр. 208)

Ние Го наричаме Баща, но Той е нещо повече от Баща. Ние Го наричаме Възлюбен, но той е нещо повече от Възлюбен. С хиляди имена можем да Го наречем, но нито едно от тях не може да изрази това, което е Той всъщност. Той е повече от всичко. (4/стр. 28)

Големи блага ви са дадени

Бог е направил света. И всичките блага, които Бог е дал, всичко заради нас е направено. (91/стр. 108)

Всички хора трябва да знаят, че благата, които имат, са дадени от Бога. (70/лек. 3: стр. 15)

Човек трябва да мисли върху красивото в живота, върху благата, дадени от Бога. (78/стр. 226)

Сутринта, като станеш, трябва да видиш Великото на Бога, благата, които Бог ти е дал. (35/стр. 183)

Реалният живот се заключава в ония блага, които постоянно слизат от Бога към всички живи същества. Тези блага именно поддържат живота.

(34/стр. 360)

На човека са дадени ред възможности и условия, безброй блага, а въпреки това той се счита беден. Какви по-големи блага може да очаквате от въздуха, водата, светлината и храната? (37/стр. 153, 154)

Казват за някого, че е много щедър, но сравнете неговата щедрост с тази на Бога, Който ни е дал всички блага. Той ни е дал въздух, вода, светлина, храна, простор да живеем на свобода и да се радваме на всички блага. И при това всички същества, които се ползват от Божиите блага, са все недоволни, все мърморят, искат още нещо. (65/стр. 263)

Какво по-голямо благо можете да искате от това всеки ден да виждате Слънцето, да срещате хора, да си разменяте по няколко сладки думи и мили погледи? Всеки ден носи в себе си велики блага за човешката душа. (77/стр. 280)

Някой вижда, че работите му се объркват, и казва, че Господ не го обича, забравил го е вече… Докато живеете, дишате, радвате се на светлината и на хилядите блага в живота, вие не можете да мислите така. (47/стр. 69)

Някой казва: „Той е богат, Господ към него е по-добър, благословил го е“. И тебе е благословил Господ. Ако ти са здрави краката, можеш да идеш на Витоша да дишаш въздух, а брат ти ще седи в кафене „Панах“. Кой е по-умен? Значи, благото е дадено на всички хора еднакво. (94/стр. 115)

Мислете върху всички блага, които ви са дадени. (34/стр. 39)

Защо Бог ни даде очите? Да виждаме добре. Защо ни даде ушите? Да слушаме добре. Защо ни даде устата? Да говорим добре. Защо ни даде носа? Да възприемаме уханието на цветята. Защо ни даде ръцете? Да вършим хубави работи. Защо ни даде краката? Да ходим в пътя на Доброто. Хиляди блага ви е дал Бог… (86/стр. 235)

Колко струва днес един грам диамант? Ако един грам диамант струва много, колко повече ще струват благата, които Невидимият свят е дал на всеки човек! (39/стр. 31)

…Когато ще се роди едно същество, всички– от най-ниските до най-високите същества– се радват и даряват с нещо новороденото. Благодарение на тези подаръци то се облича в плът, придобива известни качества и дарби и започва нов живот. По-нататък то започва да расте и да се развива, като се ползва от благата на Природата и живота. (2/стр. 203)

Вие трябва да изучавате цялата Природа… И трябва да се радвате на благата, които тя ни дава.

(3/стр. 73)

Слънчевият лъч е носител на голямо благо. И всеки лъч, излизащ от Бога, носи голямо благословение за човека. Той е жив. Не казвам, че светлината е само трептение, движение на въздуха. Това е външната страна на въпроса. Светлината е жива разумна сила, която прониква в човека и го обновява. (22/стр. 16)

…Животът е подобен на река, която тече. Както реката полива цветя, дървета и треви, така и животът носи блага за всички живи същества. (8/стр. 317)

Ако обикнеш красотата, ще станеш красив. Ако обикнеш науката, ще станеш учен. Ако обикнеш силата, ще станеш силен. Ако обикнеш здравето, ще станеш здрав. Ако обикнеш доброто, добър ще станеш… Ако обикнеш хубавото ядене, то ще дойде. Ако обикнеш хубавата вода, тя ще дойде. И следователно всичко в света, което Бог е създал, ни създава известни блага. (20/стр. 99)

Най-напред чрез яденето човек добива някои блага в света… Има едно ядене, което трябва да обичаш, за да стане нещо от тебе. Ако ти не обичаш свещения хляб, житото, от тебе човек не може да стане. (20/стр. 99)

Блажени сте, че имате възможност да се ползвате от благата, които днес ви се дават, както и от тия, които в бъдеще ще ви се дадат. (34/стр. 227)

…Вярвайте в Любовта, която носи със себе си всички блага. И тези блага ще се дадат точно навреме, когато си готов. (20/стр. 86)

Та най-първо трябва да обичаме Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, за да можем да възприемем правилно благата, които Бог ни дава. (20/стр. 162)

Дръжте Името Божие свещено в душата си и всякога си спомняйте за благата, които Бог ви е дал… Здраве, сила, богатство, щастие– Той всичко ви е дал. На вас остава само да благодарите, да учите и да славите Бога. (52/стр. 169)

Хиляди благословения идат върху вас

Всички ония възвишени, хубави мисли, чувства и постъпки в живота на хората са благословение.

(91/стр. 116)

Всяка една Божествена мисъл, като влезе в дома ти, то е едно благословение. Всяко едно Божествено чувство, което се зароди в тебе, то носи благословение. Всяка една Божествена постъпка… ще носи благословение за тебе. (7/стр. 217)

За мене всичките светли мисли все от Слънцето идат. Те са благословението на тия същества, които слизат в лъчите. (5/стр. 363, 364)

Каквото и да мислим за Слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. Живо е това Слънце! (95/лек. 22: стр. 28)

Една вдишка от въздуха, то е благословение. Един лъч, който влиза в очите, то е благословение. Една усмивка е благословение. (5/стр. 294)

Едно благословение е Любовта. Любовта те изважда да видиш Божията Светлина. Тя е един подтик. (20/стр. 143)

Само като помислят хората за Любовта, тя изпраща своите благословения. (91/стр. 247)

Каквото и да мислим за Бога, дали Го признаваме, или не, Той от хиляди, от милиони години изпраща Своето благословение за всички.

(95/лек. 22: стр. 28)

…Всички живеем даром в света. Туй е Истината! Всички живеем даром– от Божието благословение.

(95/лек. 16: стр. 29)

…Бог е толкова благ, че изпраща всеки ден Своите благословения. (91/стр. 247)

Когато Бог ти даде една добра майка, един добър баща, един добър брат, една добра сестра– че в какво [друго] седи благото? Когато Господ ти даде един добър учител; някое бедно дете си, някой богат ти услужва; давиш се някъде, някой те спасява– всеки ден хиляди благословения идат върху нас. Ако ние не ги съзнаваме, тогава в какво седи нашата вяра? (91/стр. 162)

…Останете около 15 – 20 минути в размишление и си кажете: „Господи, благодаря Ти за всички блага, за всички благословения, които ми изпращаш“. Наистина Божиите благословения винаги са били върху вас, но не сте могли да ги разберете и благодарите за тях. (82/стр. 69)

По-хубав свят от този не може да има

Бог е мислил цяла Вечност, докато създаде света, който днес виждаме. Засега този свят е най-красивият. По-красив свят от него няма. Той е замислен и създаден много добре. (76/стр. 61)

Ние да се радваме, че светът е създаден!

(35/стр. 177)

Като се натъквате на противоречия, казвате: „Защо Бог създаде света така?“. По-добър свят от сегашния никъде не може да намерите, но вие още не го разбирате и оценявате. Знаете ли какво струва картината на изгряващото Слънце? Опитвали ли сте цената на водата, когато сте жадни? Знаете ли колко струва това велико благо? Наблюдавали ли сте, когато цветята цъфтят, да разберете смисъла на цъфтенето? Ако разбирате смисъла на нещата, ще видите какво благо се крие в тях. (58/стр. 41)

Говоря за света… Вземам тия положения от света, понеже в света всичко, както върви, е много хубаво наредено. По-хубав свят не може да стане от този. (5/стр. 225)

Че ако нямаше погрешки, какво щяха да поправят учителите? Ако нямаше гладни хора, какво щяха да правят хлебарите; ако нямаше болни хора, какво щяха да правят лекарите и ако нямаше нужда хората да се усъвършенстват, какво щяха да правят майките и бащите? Благодарете за всичко. По-добър живот от онзи, който сега имаме, не може да има. (20/стр. 87)

Помнете: Бог, Който е създал хиляди Вселени, е Всемъдър и Всезнаещ. Трябва ли след това да казвате, че светът, създаден от Бога, не е хубав? Който се осмели да каже това, той греши. Всичко, което е минало през Божиите Ръце, е ценно. Нищо не може да се сравни с него. Но разбиране е нужно! Иначе човек не може да се убеди в ценността на Божиите дела. (22/стр. 12)

Отношение към Господа нямаме. При всичките блага казваме, …че забравил да ни даде нещо. Някъде се явява едно малко недоволство, казвате: „Можеше и по друг начин“. Ако Господ беше създал живота тъй, както ти мислиш, щеше да ти създаде най-голямото нещастие. Тъй както го е създал, той е най-голямото благо. (5/стр. 377)

По-красив живот от този, който имате, никъде не може да намерите… За нищо на света не сменяйте положението си с това и на най-щастливия човек. Вие сте и богати, и щастливи. Вашето положение е повече от това на пръв министър. Ако е въпрос за свобода, и свобода имате. Какво повече искате? (66/стр. 328)

Едно се иска от човека: да съзнава, че светът, създаден от Бога, е добър; да благодари за всичко, което му е дадено. (84/стр. 150)

Така както Бог е създал света – трябва да благодарим на Бога за тялото си, за сърцето си, за ума си, за силата си, за всичките възможности, които ни е дал. (35/стр. 37)

Човек трябва да си каже: „Аз оценявам света, както е създаден; оценявам Доброто и Любовта, които Бог ми е дал; оценявам Мъдростта и Силата, които произлизат от Бога“. Всички хора, с които човек влиза в общение, носят тези качества в себе си. Това е Божественото Начало, което всеки човек трябва да оценява. (39/стр. 203)

Кажи си: „Много добре е направил Господ всичко и аз искам да оценя това, което е направил…“.

(20/стр. 108)

Освободете се от всички грижи и безпокойствия и кажете: „Благодарим на Бога за всичко, което е направил! Благодарим, че ни е изпратил в света!“.

(93/стр. 88, 89)

Привилегия е за човека

Няма по-красиво и по-светло Лице от Лицето на Бога. Няма по-красиво и по-светло Лице в света от Лицето на Любовта. Привилегия е за човека да види Лицето на Любовта. Стремежът на човека, който излязъл от Рая, както и на всички култури досега, се заключава в това да видят Лицето на Любовта, да познаят Бога. (89/стр. 259, 260)

Ние сме за следното: направо да се влезе в общение с Бога. Човек трябва така да обича Бога и така да се изпълни с Богатство и Живот чрез Любовта си към Него, че да няма нужда да търси някои хора да го обичат… Да обичам Бога, е най-голямата привилегия, а хората могат да ме славят, че съм написал нещо– това са мимолетни работи, т.е. външни. Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога! Като виждам Слънцето и се ползвам от лъчите му, тогава могат ли да ме ползват хилядите свещи, които хората ще запалят? (12/стр. 93)

Ако искате Живота, той е в изпълнение Волята на Бога. И това е привилегия! Няма по-голяма привилегия от това да служиш на Бога и да изпълняваш Волята Божия. Ако изпълняваш Волята Божия, и Бог ще изпълни твоята воля. Ако осветяваш Името Божие, и Бог ще освети твоето име. (20/стр. 165, 166)

Няма по-велико нещо за човека от това да обича, да люби. Това е привилегия за човека… (2/стр. 17)

Това същество плаче там. Аз, без да искам, изпитвам съжаление към него. Това е едно проявление на Любовта. Това, че съм срещнал този човек, е една привилегия за мен. Без да искам, без да правя някакво усилие, моето сърце се разтваря и тази душа чувства Любовта. (1/лек. 15: стр. 28)

Спомняте ли си случай в живота си, когато сте се разтваряли пред някой свой приятел и сте се разговаряли от душа, без да съжалявате за това, но да го считате за привилегия и благословение от Бога? Усещали ли сте благоуханието, което излиза от отворените души? (4/стр. 48, 49)

Да кажем, че иска някой човек да сподели мислите си с вас… Всеки човек, който ви повери своите мисли и своите чувства, вие може да го цените. Той е като скъпоценен камък. (20/стр. 27)

Като не разбират благата и привилегиите, които имат над всички животни, хората казват за някого, че се е родил в щастлив момент на Земята. Всички хора са родени в щастлив момент. Какво по-голямо щастие може да търси човек от това, че се е родил човек, изправен на два крака, а не животно, което ходи на четири крака? Да има за основа Добродетелта и на нея да стъпва, това е една привилегия за човека. Да бъдат ръцете му свободни, това е друга привилегия за човека. (40/стр. 289)

Бъдете доволни, че сте на Земята. Вие мислите ли каква привилегия имате: турили са ви в този параход и са ви пратили да се разхождате във Вселената без пари, без да плащате. Това е една екскурзия! При тая екскурзия вие имате всички удобства, имате какво да гледате наоколо. Срещате разни хора, разни буболечки и растения. Има какво да учите. Те са все написани книги. (35/стр. 184)

Яденето е една от най-големите привилегии, едно угощение, дадено ни като заслуга за онова, което сме свършили. По-голяма привилегия за човека от яденето няма. То е най-хубавото нещо в живота… Не само на Земята човек яде, но и в другия свят пак ще яде. И като съвършен, човек пак ще яде, само че той ще осмисли този процес и ще може правилно да го използва. Човек трябва да разбира дълбокия смисъл на яденето. (14/стр. 10)

На човека е даден живот, за да се научи да цени Чистотата. (29/стр. 60)

Привилегия е за човека да влезе в банята на живота, да се окъпе… и да излезе чист. Банята е символ на Чистота… След това ще облечеш нови чисти дрехи и ще влезеш в Божествения свят да изучаваш проявите на Божественото. Който се окъпал веднъж, трябва да пази Чистотата си. Не я ли пази, трябва наново да отиде на баня. Скъпо се плаща за една духовна баня. Един билет струва 22 милиона английски лири стерлинги. (9/стр. 237)

Много от религиозните хора се стремят към видения, искат да видят нещо. Ако е въпрос за физически видения, всякога можете да имате такива. Достатъчно е да отидете един път на кинематограф, за да се върнете обогатен от видения. Там ще видите колкото щете фантазии. Смисълът не е в тия видения. Привилегия за човека е да види онази безкрайна лента на Битието, която датира от създаването му до днес. Това е достъпно само за високо напредналите ученици. Останалите могат да философстват колкото искат защо светът е създаден така, а не иначе. (56/стр. 78)

То е истинското богатство

Като ученици, вие трябва да се спирате върху същественото в живота, за да не изпадате в противоречия. Тъй щото стане ли въпрос за богатство, знайте, че богатството е ценно нещо, но всякога не е съществено. Богатството е условие, средство, но не и цел. Ако е въпрос за вътрешно богатство, това е друго нещо. Ученикът трябва да работи за придобиване на вътрешно богатство, което не се разваля, нито се губи. (37/стр. 181, 182)

…Хората не могат да бъдат еднакво богати. Но има едно вътрешно богатство, което е достояние на всички. (2/стр. 386)

…Звонковата монета за човека седи в неговото вътрешно богатство. Богат трябва да бъде човек в живота си! (17/стр. 93)

И тъй, ученикът трябва да се стреми към вътрешно богатство, а не към външно. Той трябва да бъде богат по ум, по сърце, да бъде господар на себе си. (76/стр. 45)

Същественото, към което ученикът трябва да се стреми, е духовното богатство, а не материалното.

(76/стр. 45)

Не уповавайте на богатството. Богатството не носи щастие на човека… Ти не вярваш в онова, което Бог е вложил в тебе, в един ум да се ползваш от него; не вярваш в едно сърце да се ползваш от него. Според мене има четири неща, реални в света. То е човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. (5/стр. 95)

Истинското богатство се заключава в човешките мисли и чувства, истинското богатство се крие в човешката душа и в човешкия дух. (61/стр. 54)

Ние мислим, че в имането е всичко. Да, трябва да имаме, но какво? Под имане аз не подразбирам да имаме пари. Парите са последствие на човешкия ум. Тогава какво трябва да имаме? Имущество ли? Не. Живот трябва да имаме. Имуществото е последствие на живота. (95/лек. 15: стр. 7)

Аз не съм за сиромашията. Ако е да сме богати, най-богати трябва да бъдем. Най-богат според мен е този, който носи живот в себе си. Най-богат е този, който носи Светлина в себе си. Най-богат е този, който носи Топлина в себе си. (95/лек. 33: стр. 25)

Ние сме за богатства, които не са турени в никакви каси. Ние сме за онова богатство, което никой не може да вземе. Ние сме за богатство, както е Светлината, както е Топлината, както е човешката мисъл– никой не може да ограничи човешката мисъл. (19/стр. 72)

Най-голямото богатство на човека се крие в неговия мозък, т.е. в неговата мисъл. (67/стр. 221)

…В живота не са най-важното парите. Те са едно средство. В живота най-важното е човек да има Светлина. Второто важно нещо е да има Топлина. И третото важно нещо е да има Сила. Светлината ще я поставиш горе в ума си. Топлината ще я поставиш в сърцето си… Силата е туй, което е във връзка с цялото тяло. Тя дава възможност да ходиш, да работиш. То е Сила. (88/стр. 326, 327)

Богатството се крие в ума, в сърцето и във волята на човека, а не в банкнотите и в металическите пари. (47/стр. 259)

Няма защо да се страхуваш. Че Господ е вложил в тебе чувства, ум и воля. Ти имаш богатства и дори на гол камък да живееш, пак ще можеш да си поправиш живота. (51/стр. 149)

Човек… трябва да придобие богатство, което да складира в своя ум и в своето сърце, а не богатство, което да затваря в железни каси. (63/стр. 241)

Преди години беше дошъл един от Нова Загора, един младеж, да ме пита. Сънувал един сън: казали му насън къде може да намери едно голямо богатство. Като не могъл да го намери, дошъл мене да пита къде е. Казвам: Повикайте ходжата, то е негова специалност. Аз да му кажа къде е богатството. Че богатството е в главата му заровено. Някой търси доброто къде е. В сърцето е доброто. (5/стр. 44)

Какво по-голямо богатство искате от мозъка и от сърцето, които Бог ви е дал? Мозъкът ви е среда, през която минават светли и възвишени мисли, а сърцето– олтар, огнище, на което се изработват благородни чувства. (30/стр. 118)

Каквото и да видите в света, знайте, че щом е дадено от Бога, то е добро. Всяко благо, всяко богатство, получено от Бога, е добро и намясто дадено.

(83/стр. 277)

Истинско наследство е това, което не се губи и не се създава отново. Кое е това богатство у човека? То са неговият ум и неговото сърце, които Бог му е дал. Те са богатство, капитал, който не се губи. Те са хиляди пъти по-голямо богатство от това, което дядо ви и баба ви могат да ви дадат.

(31/лек. 31: стр. 118, 119)

Какво иска човек за себе си? Живот– едно от ценните богатства. Второ, сила– друго богатство, здраве– трето богатство. Не можеш да се откажеш от живота, не можеш да се откажеш от силата, не можеш да се откажеш от здравето. Животът е за душата, силата– за ума, а здравето– за тялото.

(66/стр. 296, 297)

Трябва да бъдеш богат на Земята. Богат със здраве, богат с мисъл, богат с чувства. В това отношение богатството е необходимо. (5/стр. 365)

Може ли здравият човек да се нарече сиромах? Той е силен, може да спечели колкото пари иска. Здравият, добрият, разумният човек не може да бъде беден. Той е надарен богато от Природата. От него се иска малко усилие да приложи онова, което му е дадено. Има богати хора, добре облечени, с пълни джобове, но не са здрави, нито са разумни. Всъщност те са бедни хора. (8/стр. 239)

Чистата кръв, чистите мисли и чувства правят човека богат. (8/стр. 239)

Не търсете външното богатство, създадено от хората. Вие цените златото, защото хората го ценят; цените банкнотите, защото държавата им дава известна цена. Обаче и едното, и другото са временни неща, те са резултат на човешкия порядък.

(47/стр. 259)

…Като постъпва по Божествения закон, човек… няма да търси само материалното богатство, което не строи, не създава нищо, но ще търси онова богатство на Истината, което строи, което създава нещата. (60/стр. 273, 274)

Въпросът не се разрешава с пари. Да ви дам една полица от 2–3000 лева, па даже и от 25000 лева, това не е правилно разрешение на въпросите… Аз мога само да ви дам една идея, аз мога да ви дам само едно житно зрънце, но това житно зрънце ще бъде за вас голямо Благословение, стига да знаете как да го развивате. (95/лек. 33: стр. 25, 26)

Сега например, като говоря, едни от вас разбират въпросите, други не ги разбират; едни се интересуват, други не се интересуват. Обаче аз мога да направя речта си толкова интересна, че всички да се превърнете на слух… Достатъчно е само да махна с магическата си тояжка и пред мене ще се изсипят голям брой златни монети. След това ще взема чекове и на всеки едного от вас ще напиша един чек от 100000 лева, златни. При това положение няма ли да ме слушате? Между вас веднага ще настане голямо оживление, всички ще слушате всяка моя дума да не пропуснете нещо. Този урок ще бъде един от най-важните досега… Представете си, че вие идвате втори път на урок при мене и аз ви написвам на много листчета „Бог е Любов“, и раздавам на всички по едно от тези написани листчета. Всеки от вас погледне листчето, прочете го и го мушне някъде из джобовете си– не го интересува този въпрос, защото не го разбира в неговия дълбок смисъл. Защо в първия случай, като получихте всички по един чек, стана такова оживление помежду ви, а във втория случай, като получихте по едно листче, на което беше написано изречението „Бог е Любов“, не се произведе същият резултат? Вината не е в мене, но във вашите разбирания. Ако вземете листчето, на което е написано изречението „Бог е Любов“, и го занесете в някоя Ангелска банка, за него ще получите една звонкова монета от 100000000 английски лири, пред която вашият чек от 100000 лева нищо не струва. Кой ви е виновен, че не разбирате този закон? (79/стр. 85, 86, 87)

Вие мислите, че тия пари всичко могат да направят. Ами че вижте в съвременния свят: всичките книги, написани, то е едно богатство. Всеки ден Слънцето ни изпраща несметни богатства. Ние седим, печем си гърба на Слънцето и не знаем как да се печем. (5/стр. 424)

…Христос… Някъде Той проповядва, че човек трябва да се отрече от богатството си, а на друго място е казано, че човек трябва да бъде богат. Христос говори за вътрешното богатство, а не за външното. Вътрешно богатият е едновременно и външно богат. (9/стр. 15, 16)

…Имаме предвид духовното богатство, което никога не се губи. Духовното богатство представя същността на нещата. (56/стр. 21)

…Любовта е същественото за човека. Любовта е качество на душата, т.е. вътрешното богатство на човека, към което той трябва да се стреми.

(37/стр. 182)

Всички Разумни енергии, които обитават в нашето съзнание, те са, които ни правят богати. Следователно не отричай Разумността, която Бог ти е дал. Отричаш ли я, ставаш беден. (31/лек. 9: стр. 33)

Разумният човек може да живее и без пари. Разумността е неговото богатство. (95/лек. 1: стр. 23)

Истински богат е ученият, мъдрият, любещият. Няма ли Знание, Любов и Мъдрост, каквото богатство и да има, човек лесно ще го изгуби. (2/стр. 194)

Всички трябва да бъдем изразители на онова, Божественото, то да функционира. То са звонкови пари. (88/стр. 238)

Парите, силата, учението не придават никаква цена на човешкия характер… Истинското богатство е Добродетелта в човека… (59/стр. 72)

…Искам да бъдете богати с Добродетели. Богати в мисъл, в сърце, в душа и сила. (20/стр. 166)

…Тия три неща, които изброих– Добродетел, Правда, Мъдрост– са велики богатства и когато вие ги притежавате, ще бъдете здрави и щастливи.

(16/стр. 25)

Дрехите не определят човека. И сегашното ви положение не определя човека. Има нещо съществено в него, което го определя като човек. Всеки носи нещо ценно в себе си, по което се познава.

(54/стр. 316, 317)

Всяка душа в своето Първично състояние е едно богатство. Знанието, което душата носи в себе си– това са нейните хубави, скъпи дрехи и накити.

(70/лек. 1: стр. 21)

Как ще бъде облечен човек, с богати или с прости дрехи, с бели или с цветни, това е второстепенен въпрос. Дрехата е нещо променчиво, което зависи от модата. Обаче това, което човек носи със себе си, своите мисли и чувства, представя неговото реално богатство, което може да занесе със себе си и на другия свят. (34/стр. 408, 409)

Истинско богатство е онова, което човек може да занесе със себе си в другия свят. (63/стр. 241)

Питам: В какво седи богатството на човека? Ако един вещ цигулар вземе чужда цигулка и свири пред една публика няколко часа, след това той трябва да върне цигулката на притежателя. Какво остава за него? Той връща цигулката, получава пари, които туря в джоба си, но и тях още утре може да изхарчи. Обаче това, което той носи със себе си– изкуството, е неговото богатство. Следователно истинското богатство на човека е това, което върви с него, което никой не може да му вземе. Това е неговото Добро, неговото Знание, неговата Сила, Любов, Истина, Свобода и т.н. (87/стр. 137)

Който носи Доброто и Истината в себе си, той е богат човек. Като съзнава богатството си, той не може да го отрече. (8/стр. 165)

Срещам една светска дама, …казва на младата сестра: „Да се разменим“. Онази вече е на 50–60 години, а младата е на 20 години. Тя иска да се разменят, че младостта има по-големи богатства от старостта… Знанието, което имаш вътре, Любовта, която имаш, то е младостта. Ако ги изгубиш, ти си стар дядо, стара баба. Ако изгубиш своята младост, Любов, ако изгубиш своето Знание, ти си стар дядо. Ако изгубиш Истината и Свободата, ти си стар. Истина значи: красиво, хубаво. Ако изгубиш Истината…, и красивите неща не струват. Ти трябва да пазиш това, което има цена. (7/стр. 41)

Да кажем, ти си доволен от Любовта в себе си, доволен си от себе си, получаваш нещо; а някой път може да имаш цели ниви и пак да бъдеш недоволен. (7/стр. 178)

Ние, съвременните хора, търсим онова, физическото благо в света. Богатството е една възможност да завържеш приятелство с хората. Някои хора Бог е направил сиромаси, а пък други– богати, за да се сприятелят… (20/стр. 100)

Един богат човек… Той гледа, касите му пълни, всичко това [има] и той усеща една вътрешна празнота. Неговите пари какво ще го ползват? Този човек, за да забогатее, трябва да влезе в съобщение с други живи същества като себе си… Туй богатство седи в туй: ние ще се запознаем с една душа, с втора, трета, четвърта. Запознаването с душите– туй е богатство в Духовния свят. Там, колкото хората са запознати, толкова са по-богати. А ако познаваш Бога, тогава богатството ще бъде най-голямо. Ти ще бъдеш най-богат. (7/стр. 50)

Там е щастието на човека

Щастието не е във външното богатство, но във вътрешното. (57/стр. 212)

Единственото важно нещо: ти имаш връзка с Бога, която ще пазиш свято; имаш връзка с Онзи, Който носи щастие за човека. Там е вечното богатство. (22/стр. 219)

…Бога… Разположението, което имаме всеки ден, се дължи Нему. Както Слънцето ни разполага добре всеки ден, когато изгрее, така и щастливите минути в живота се дължат на това Вътрешно Слънце, което ни е огряло. (16/стр. 26)

…Не търси щастието си отвън, в този или онзи човек, но го търси в себе си. Под себе си разбирам Бога в човека. Ако търсиш щастието си в Бога, в Божественото в себе си, ти си на прав път. Съзнай, че в тебе са вложени несметни богатства, които трябва да цениш. (22/стр. 17)

Та казвам: В нас, съвременните хора, Бог е вложил много голямо богатство– в един човек Бог е вложил една душа. Това е ценното. Ти търсиш своето щастие вън от себе си, не се вглеждаш в своята душа. Ти не подозираш, че си предназначен за нещо велико в света. Това е предназначението на душата.

(64/стр. 266)

Под думата Бог аз всякога разбирам Любовта– туй, което съществува, Хубавото; туй, което носи щастието. (10/стр. 7)

Едно трябва да знаете: който истински иска да бъде щастлив, той трябва да се държи здраво за Любовта. Любовта е същественото в живота. (45/стр. 57)

Какво нещо е същината на Любовта? Същината на Любовта е щастието, блаженството, което ще придобием. Какво нещо е Любовта? Тя носи блаженството, щастието. С нея като живееш, ще бъдеш щастлив и блажен, ще имаш всичките блага.

(19/стр. 174)

Всяко нещо, което става без Любов, носи нещастие. Всяко нещо, което става с Любов, носи щастие, блаженство на човека. Така седи простата Истина. …Неща, направени с Любов, носят щастие и благо.

(20/стр. 202)

Любовта, като дойде, …ще задоволи всичките хора; ще се спре малко, ще ги погледне, ще види, че всички са доволни, и тя ще се поусмихне малко. То е щастието. Да видиш, че Любовта се усмихва. Като се усмихне, там е щастието на човека: да видиш, че Любовта се усмихва. (5/стр. 90)

Ако си чул хубавата музика на Любовта, щастлив ще бъдеш. (5/стр. 359)

…За човека е достатъчно пет минути щастие. Знаете ли колко струва щастието на човека? Струва милиони левове. Но вие скоро разваляте вашето щастие. След като ви направят за пет минути щастливи, започвате да мислите за бъдещето си и разваляте вашето щастие. Пет минути щастие ви е достатъчно. Потърсиш ли повече щастие, ще изгубиш и малкото. (23/лек. 27: стр. 9)

Благодари за това, което Любовта ти дава в един момент, не желай повече. Този момент носи щастие за цял живот. (9/стр. 52)

Прилагаш Любовта – щастлив си, прилагаш Разумността– щастлив си, прилагаш Истината, Добродетелта– щастлив си. Ясно като бял ден.

(7/стр. 279, 280)

Истинското Смирение подразбира служене на Любовта, на Мъдростта и на Истината, при което човек изпитва щастие и доволство. Той разбира живота, възприема Знанието и Светлината и се чувства свободен. Няма по-голямо щастие за човека [от това] да служи на Великите Добродетели. Така той служи на Бога и става едно с Него. (9/стр. 43)

Обичай и ти ще бъдеш здрав. Обичай и ти ще бъдеш богат, щастлив, пред теб светът ще се отвори. (20/стр. 8)

Не мисли, че някой човек ти носи нещастие. Не, всеки човек носи щастие, благо както за себе си, така и за окръжаващите. Това твърди Новото Учение. (22/стр. 16)

Аз зная, че отношенията, които имате към мене, са определени от Бога още от началото на Вечността– ще зачитам тези отношения. От това зависи моето щастие, моето бъдеще. Това показва Любовта ми към Бога. И ако в даден случай вие съзнавате, че отношенията ми към вас са определени от Бога още от Вечността, вие ще ги зачитате. От това зависи вашето щастие. Туй е неизменен закон в Природата. (66/стр. 209, 210)

Продайте опитностите, които имате, за да си купите скъпоценния бисер на живота, който ще ви направи щастливи. Какво нещо е бисерът? Бисерът не е нищо друго освен правилно разбиране на живота. (83/стр. 128)

Казвате, че животът носи радост, обнова. Не само животът, но и Светлината, и Топлината носят радост и щастие. (22/стр. 16)

Щастието на човека се крие в Светлината, в Топлината и в Силата. Щастието на човека се крие във въздуха, във водата и в хляба. Ако не разбере тия неща, той не може нищо друго да разбере. (72/стр. 18)

По-важна работа от яденето няма. Защо? Ако човек правилно яде, всичките му работи ще вървят добре. Правилното хранене носи щастието на човека. Чрез храната човек приема истинския живот в себе си. (14/стр. 10)

Хлябът, който приема човек с благодарност, със съзнание, като някакво благо, ще го направи щастлив. Хлябът ще научи човека как да живее, как да обича. Който не яде този хляб, той нищо не може да свърши. (14/стр. 10)

Не е беден онзи, който, като повдигне очите си към небето, благодари за всичко, което му е дадено, за живота, който Бог му е дал. Такъв човек разбира смисъла на звездите, на Слънцето, на растенията, на животните, на цялата природа около себе си и благодари за всичко, което му се случва. Той е щастлив човек… (68/стр. 18)

Животът на човека се осмисля

Посока на живота, смисъл на живота дава Любовта. (20/стр. 189)

…Единственото нещо, което може да осмисли живота, то е Любовта. Любовта към Бога. Човек да живее в Бога и да чувства Присъствието на Бога тъй, както живее във въздуха. (18/стр. 418)

Бог е Велика Реалност, Която изпълва цялата Вселена. Докато си свързан с Него, ти Го чувстваш и животът ти се осмисля. (2/стр. 42)

„Как да обичам?“ Да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога, и Христа, Когото си проводил. Да позная моята красива душа, излязла от Бога. Той е вложил в нея големи възможности. Това е смисълът на моя живот, това е смисълът на човешкия живот.

(22/стр. 24)

Същественото е: Любовта е един велик закон… Тя не е само едно разположение. Любовта носи Топлина, Светлина, разположение, успех във всички работи… Щом тя се приближава до тебе, животът ти се осмисля, става красив. И яденето ти е ядене, става ти сладко; и учението ти е приятно, мед ти пада на сърцето. (20/стр. 88)

Единствената работа, с която човек трябва да се занимава, това е Любовта. Защо? Защото Любовта осмисля живота, Любовта осмисля науката, поезията, изкуството. Любовта осмисля всичко. Божията Любов осмисля целия живот. (17/стр. 168)

Неща, които ни се виждат безсъдържателни, като приемеш Божията Любов, всичко в света ще ти се осмисли и всичко ще ти бъде приятно!

(7/стр. 253)

Казвам: Любовта е онова състояние в човека, което осмисля земния живот. Тази Любов ще осмисли и другия живот, който ще прекараш след напущането на Земята. И преминаването от този в онзи свят, и то ще се осмисли. (7/стр. 253)

…Който приеме Божественото и му даде условия да се прояви, той ще осмисли живота си. Страданията ще бъдат благо за него. Той ще расте и ще се развива, ще се радва на Доброто в света. Следвайте Божествения Път и не се страхувайте. С Божественото и на този, и на онзи свят ви очаква радост. (2/стр. 403)

Доброто е Благо, което всякога те следва. Злото ограничава човека и го прави нещастен, а Доброто му показва Правия Път и осмисля живота му.

(9/стр. 70)

Помнете: Правата мисъл ще ви свърже с Ангелите, т.е. с напредналите същества на един от Възвишените светове. Правите и добрите чувства ще ви свържат с Херувимите и Серафимите, които поддържат Свещения огън на живота. Добрият говор, красивата реч ще ви свърже с напредналите същества на Земята. Постигнете ли това, нищо друго не ви трябва… Смисълът на живота се крие в мислите, чувствата и словото. (9/стр. 239)

…Човек трябва да се стреми към Истината. В Истината е скрит смисълът на живота. (32/стр. 87)

Христос казва: „Глава на Словото е Истината“. Значи, Истината е начало на нещата. Тя определя посоката, към която ние се движим. За да добие вътрешен смисъл, животът трябва да има определена насока. (32/стр. 180, 181)

…Любовта, това е Образ, с който ние познаваме Бога. Едва като дойдеш до Любовта, само отдалеч може да надзърнеш [към] Господа, да Го видиш. …Ти ще дойдеш да надзърнеш [към] Господа отдалече. Но туй, което ще видиш, то ще осмисли всичко в тебе. (7/стр. 74)

И тъй, вие очаквате Възкресението… Когато тази Любов ви зърне, тогава ще възкръснете. То е смисълът на живота… (5/стр. 393)

Това е Истинският живот

Та казвам: Любовта на Земята е единственото красиво чувство, което някога може да имаме. Най-красивото чувство е то. Няма нещо по-красиво. Най-красивото чувство, най-красивата мисъл и най-красивата постъпка е Любовта. По-красива постъпка няма от Любовта. По-красиво чувство няма от Любовта. По-красива мисъл няма от Любовта. Като видя постъпката на Любовта, изведнъж всичко забравям, нищо друго не ме интересува…

(5/стр. 205)

Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, направени с Любов, това е Добродетел. То е Великото в света. (5/стр. 104)

Няма по-велико нещо на света от Любовта. Да обичаш нещата, то е най-великото, което може да направиш. (5/стр. 277)

Любовта не прави разлика. Каквато и да е проста работа, еднакво е ценна. Вие мислите, ако сте професор или цар, че това е Любов. Или мислите, че като си слуга, няма Любов. Велико нещо е да бъда слуга с Любов, велико нещо е да бъда цар с Любов.

(91/стр. 174)

Любовта подразбира най-великата работа, която човек може да свърши. Най-великата работа в света е Любовта. (8/стр. 222, 223)

Науката, изкуствата, музиката… са само временни занятия за човека. Питам тогава: Коя е единствената сериозна работа в света? Единствената сериозна работа в света е Любовта– да люби човек. Любовта е първата и най-сериозна работа за човека. (4/стр. 68)

Ние се възхищаваме от цигулари, които свирят. Ние се възхищаваме от художници, които рисуват; ние се възхищаваме от един скулптор, който вае… Аз казвам: По-голямо изкуство [от това] да люби човек, няма в света. То е най-голямото изкуство.

(64/стр. 291, 292)

Най-голямото изкуство за всички е изкуството да любим. (67/стр. 162)

Благословение е за човека да гори от Любов. Той е доволен от живота. (9/стр. 122)

Един ден, ако в дома си приложите Любовта, ще видите какво благословение ще дойде. Ще се отвори Небето… (19/стр. 238)

Любов към Бога, Любов към ближния, Любов към себе си. Благодарност към Бога, благодарност към ближния, благодарност към себе си. Като направиш едно Добро, благодари, че си го направил. Ако кажеш една блага дума, радвай се. Помислиш нещо хубаво, радвай се. Почувстваш нещо хубаво, радвай се. Написал си една хубава книга, пак се радвай. От тази книга ще се ползват и другите.

(65/стр. 248)

Живот е, когато човек е изпълнен с благородни чувства. Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи Добро безкористно. (16/стр. 11)

Ние сега искаме да живеем. Най-първо три процеса има в добрия живот. …Да мислиш, да чувстваш и да постъпваш право. Това са три начина. Ако ти не можеш да мислиш право, ако ти не може да чувстваш и ако ти не можеш да постъпваш право, ти не може да живееш. Животът като изкуство е най-голямото благо… (88/стр. 254)

Велико изкуство е говорът. …Който може да говори добре, той е истински човек; който мисли право, той е Ангел; който чувства право и носи Любовта, той е Серафим или Херувим. (9/стр. 234)

…Благодари на Бога, че можеш да мислиш, да чувстваш и да говориш. Каквото нещастие да ти се случи, бъди доволен, че можеш да мислиш, да чувстваш и да говориш. Като говориш добре, ще бъдеш между хората; като мислиш право, ще бъдеш между Ангелите; като чувстваш право, ще бъдеш между Херувимите и Серафимите. Какво по-голямо благо можете да очаквате от това? (9/стр. 238, 239)

Та казвам: Всичко онова, което ние мислим, чувстваме и постъпваме, ние в себе си трябва да чувстваме неговата цена. (71/стр. 167)

…Онова, което ще направите, да бъде ценно, да остане през цялата Вечност, да върви с вас. Ако ще направиш една постъпка, тази постъпка с теб ще трябва да върви. Ако ще покажеш едно любовно чувство, през цялата Вечност с тебе да върви. Това са реалните работи. (19/стр. 88)

…Отдето минете, да носите Божествените мисли; отдето минете, да носите и Божествената Правда– Божиите блага. Навсякъде да бъдете като ухание на тия цветя и който ви види, да каже: „Има хора в този свят, които носят Името Божие“.

(7/стр. 228)

Да изпълниш Волята Божия, то е най-възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в тоя живот. (3/стр. 10)

Не искайте вие да имате благоволението на хората, но да имате онова съзнание да работите за Бога и Бог да работи заради вас. Няма по-хубаво нещо [от това] да знаеш, че ти работиш за Онзи, Който работи заради тебе. Туй е само Бог. (5/стр. 32)

Вие може да бягате от единия край на Земята до другия, да отидете в планините, да се покалугерите, царе може да станете– нищо няма да ви помогне. И мъж, и жена да сте– не помага. Само едно условие се изисква: да изпълним Волята на нашия Баща, Който ни е пратил на Земята. Изпълним ли я веднъж, считат ни, че в нашите жили тече Неговата кръв; ние сме братя и сестри, и майка на Христа и имаме право да влезем в туй Велико училище.

(3/стр. 34)

Да кажеш онова, най-великото, значи да кажеш думите: „Господи Боже мой!“. На български език няма по-свещена, по-висока дума от тази. Тази е думата, която съдържа всичко. (1/лек. 3: стр. 36)

Да виждаш Великите блага и
Скритоценните неща, значи да имаш Откровение за живота и

МУЗИКА В СЪЗНАНИЕТО

Постоянна радост

Под живот разбираме всичко туй, което човек съзнава: да се радва на всички блага, на всичко, което е опитал, на здравето си, за да бъде… в съприкосновение с Живата Природа и да изпита благата, които Бог му е дал. (95/лек. 9: стр. 13)

Ние сме в първата фаза на развитието си, дето може да се радваме, че Бог ни е дал този велик живот, да видим онази велика Божия Благост, която съществува в Него. (1/лек. 2: стр. 24)

Каква по-голяма радост от това Бог да живее в нас, или да възприемем Духа Му? Каква по-голяма радост от тази да участваме в онова, което Бог е създал? Каква по-голяма радост– да имаме този вътрешен мир, спокойствие? (74/стр. 211)

Та казвам: Единственото нещо е да имате Божествената радост всеки ден, че Бог ви посещава със Своята Любов. Светлината, която приемаме, е писмото, което Бог ни изпраща. Въздухът, който дишаме, водата, храната, хората, с които сме заобиколени– всичко туй показва Присъствието на Божия Дух, за да ни помогне в този свят. Всички ние трябва да се радваме за онази Любов, която Бог има към нас. (71/стр. 105)

Щом човек се усмихне, щом човек те обича– Господ говори чрез него. Всеки, който те обича– радвайте се. Един човек да ви обича, то е велико нещо– Бог те обича. (74/стр. 304)

Радвайте се, че има Един, Който ви обича, понеже Любовта е от Бога. Защо да се не радваме? На най-голямото благо в света не се радвате. Щом те обича някой, Бог те е възлюбил. (74/стр. 304, 305)

Радвайте се на всичко, което Бог ви е дал. Това е Правият Път, по който ученикът трябва да върви. (9/стр. 228)

Има пет души, които ви обичат. Очите ви обичат, понеже постоянно влиза светлината. Ушите ви обичат, понеже постоянно влиза звук. Носът ви обича, понеже уханието влиза. Яденето ви обича, водата ви обича. Колко работи има, които ви обичат, които постоянно идат. Радвайте се на онези, които ви обичат. (5/стр. 366)

Радвайте се на очите, които Бог ви е дал. Радвайте се и на туй, което виждате. Радвайте се на ушите, които Бог ви е дал. Радвайте се и на туй, което чувате. Радвайте се на носа, който Бог ви е дал. И на уханието се радвайте. Радвайте се на устата, която Бог ви е дал. Радвайте се после на ръцете, които Бог ви е дал. Радвайте се на устата си, на носа си, на ушите си, на очите си и Бог да ви благослови! (64/стр. 259)

Радвайте се на лицето си, на главата си и на всички техни удове. Радвайте се на краката и на ръцете си, и на службата, която те извършват. Радвайте се на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля, на вашата душа и на вашия дух. Радвайте се и благодарете за всичко, което ви е дадено. (34/стр. 391)

Като ходя, аз трябва да се радвам, че ходя, че краката ми вървят, че ръцете мога да ги махам, че очите ми виждат, че ушите ми служат. Радвам се на всичките хора. (35/стр. 336)

Виждаш, че някой има по-добро телосложение, по-хубав ум, казваш: „Господ го благословил“. Пък не разсъждаваш правилно. …Радвай се на туй, което имаш в дадения момент. (88/стр. 64)

Който има Истината в себе си, той се радва и на малките блага, които Бог му е дал. (61/стр. 138)

…Човек… Трябва да се радва на Знанието си, трябва да се радва на своите чувства, трябва да се радва на своите постъпки. (74/стр. 74)

Там е силата на човека: да бъде постоянно във връзка с Разумния живот! …И да се радва на Божиите блага. (20/стр. 25)

Желая… да бъдете радостни и весели, да се радвате на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Желая ви да се радвате на живота, който ви е даден на Земята. (93/стр. 41)

Радвайте се, че Истината се влива във вашата душа. Радвайте се, че Божествената светлина се влива във вашия ум. Радвайте се, че Божественият живот се влива във вас. То е важното. Като станете сутрин, да благодарите на Бога, че Новият живот се е влял. (35/стр. 340, 341)

Пазете следното правило: ставайте от сън с радост, че носите Божественото в себе си и с негово съдействие можете да развивате дарбите и способностите си. (6/стр. 19, 20)

Казвам: Радвайте се в света на малките придобивки! Радвайте се на една радост, която иде. Радвайте се на една красива мисъл. (64/стр. 123)

Аз се радвам на една Божествена мисъл, която минава през ума. Тя ще остави своето благо.

(19/стр. 235)

За всяка една нова мисъл, която прониква в ума ти, да се радвате. Да си имате едно тефтерче и записвайте новите мисли да видите колко от вашите мисли са оригинални. Ако някой път дойде една оригинална мисъл, тя е много важна. Тази мисъл, която прониква във вашия ум, в никоя книга не може да се намери. Туй, което не може да се намери, то е ценното. (35/стр. 362)

Като ви дойде една хубава мисъл, радвайте се на нея. Като почувстваш малко повече сила или имаш приятно чувство или някоя хубава мисъл– да се радваш. Да се радваш на своите мисли, чувства и постъпки. Защото, като влезете в другия свят, мислите, чувствата и постъпките ви вървят с вас.

(35/стр. 231, 232)

Аз се радвам на онова, което днес съм направил. Аз се радвам на себе си, че изпълнявам Волята Божия. (19/стр. 185)

…Съвременните хора… Какво трябва да направят? Да бъдат като малките деца, които, щом станат сутрин от леглото си, веднага са радостни и весели, знаят, че има кой да ги обича. (14/стр. 18)

Ти, като станеш, да се зарадваш, че си станал, че си на Земята. Виж денят колко е хубав, да ти е приятно. Кажи: „Има какво да се учи“. (41/стр. 28)

Не се изисква много нещо от човека, за да се развива правилно. Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав. Достатъчно е да знае как да се ползва от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав. Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с радост и благодарност това, което му е дадено. Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на живота. (50/стр. 352, 353)

Радвайте се, че водата тече, а въздухът се движи и образува ветровете, защото подтикват хората към мисъл и чувство. (43/стр. 6)

Радвайте се, когато можете да гледате Слънцето. Радвайте се, когато свободно ходите по земята. Радвайте се, когато любите. (29/стр. 126)

Днес, като изгрее Слънцето, да видите, че Господ го носи в Ръката Си като една свещ. Въздуха като приемете, да видите Присъствието на Бога. Навсякъде да видите Присъствието на Бога, да се зарадвате. (5/стр. 274)

Радвайте се на Слънцето. Радвайте се на Месечината. Радвайте се на звездите. Радвайте се на всичко, което съществува в света. Радвайте се на малките работи, както се радвате и на големите. (86/стр. 30)

Мисли ли човек, че той е една клетка от Божествения организъм, на всичко трябва да се радва. Като погледне към звездите, към Слънцето, към растенията, към животните, към камъните– на всичко трябва да се радва, понеже всичко има един и същ произход. Всичко е произлязло от Бога.

(70/лек. 2: стр. 21)

Сега, като сте дошли тук [на планината]… Мнозина могат да мислят за вас, че сте глупави, дето се излагате на такива трудни условия. Други пък ви съжаляват. Благодарете и на едните, и на другите. Нека мислят, както искат, а вие бъдете доволни и радостни, че се ползвате от благата, които планината ви предлага със своя чист въздух, чиста вода и красиви величествени изгледи. (34/стр. 135)

Ценете красотата, за да развивате очите си. Възприемайте хармоничните звукове, за да придобиете Разумността. Радвайте се на благоуханието на цветята, за да бъдете здрави. (47/стр. 93)

Радвайте се на една хубава картина. Радвайте се на едно хубаво цвете, което виждате. Радвайте се на малкото изворче, което тече. Радвайте се на малкото поточенце, което говори. Аз вземам пример от него. Доволно е. Казва: „Колко е добър Господ!“. То се радва, защо аз да се не радвам? И аз тъй се радвам. (64/стр. 123, 124)

Достатъчно е да видите една малка форма на цвете или пеперудка, за да се зарадвате. Всяка форма крие велико съдържание в себе си. (67/стр. 236)

Аз искам да прекарам една нова мисъл. Сутрин, като станете, да знаете, че всеки ден носи едно богатство. Знаете ли какво богатство носи всеки ден? Аз, като излизам, навсякъде се радвам в Природата– разхвърлени камъни, треви, цветя; виждам неща, които мене ме радват. Виждам онази Разумност, която съществува скрита в Природата.

(88/стр. 110)

Ако си сред Природата, ще слушаш пеенето на птичките, бръмченето на бръмбарите, хвърченето на пеперудките и ще се радваш; после ще гледаш към цветята, които цъфтят, към дърветата, които връзват плод, и към Слънцето, което грее, и ще се радваш. И най-после, като влезеш между хората и слушаш как говорят, пак ще се радваш. На всичко ще се радваш! (59/стр. 218, 219)

Радвайте се на всичките хора. Радвайте се на Знанието, радвайте се на Свободата, радвайте се на Любовта! Където може да я видите във всичките нейни форми– в растенията, в животните и в човека. (7/стр. 41)

Нека се радваме един на друг тъй, както се радваме на Слънцето, което изгрява; както се радваме на една хубава местност, през която пътуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на един хубав извор, при който можем да си починем и да се разхладим. Така трябва да бъде, когато срещнем една душа! (95/лек. 19: стр. 26)

…Като видим брата си, трябва да му се зарадваме. За какво? За онова, Великото, Божественото, което е вложено в него. (95/лек. 14: стр. 26)

Всички хора съставляват възможности. Те са едно благословение. Всеки един човек е едно благословение в света. Всяко едно същество– и дървото, и другите същества са възможности. На всичко трябва да се радваме, понеже те са възможности, които Бог е създал в света. Радвайте се, че сте в един свят на възможности. (35/стр. 251)

Радвайте се на всичко живо, докато има живот в него. Животът на всички същества е ценен. Той крие в себе си известни тайни, които трябва да се изучават. (40/стр. 304)

Радвайте се на Божественото, в каквато форма и да се проявява. Радвайте се на добрия човек, на оня, който мисли право или говори хубаво. Радвайте се на добрия музикант, на добрия художник, на добрия шивач. Радвайте се на добрата домакиня, която знае да меси хляб. (72/стр. 335)

Някой човек ме погледне хубаво… Някой път Бог те гледа чрез очите на хората. То е момент. И в този момент седя с всичкото уважение. Бъдете благодарни, че ви погледнал. Като те погледне, тогава ти си весел, радостен– Господ те е погледнал.

(88/стр. 374)

Когато се усещаш радостен и весел– то е Божественият поглед. Когато идат хубавите мисли, хубавите чувства– то е Божественото. Когато дойде здравето– то е Божественият поглед вътре в нас… Та когато идват Божествените погледи, трябва да се радваме. Бог е в сила да преобрази всичко в нас.

(88/стр. 374)

Казвам: Радвайте се на онзи поглед, който Бог предава на някоя звезда да може да те погледне, който дава на някой цвят да те погледне– зарадвай се. Господ иска да те погледне чрез този цвят. Видиш един чист извор– зарадвай се. Господ е, Който излиза из чистия извор. Ти, като идеш [у] дома, този извор ще го усещаш…, че блика в тебе. Радвайте се на всичко онова, в което Бог се проявява за вас в дадения случай. (88/стр. 374)

Казвам: Единственото място, в което може да живеете, това е вашата радост. Аз ви загатвам за една Тайна. Ако вие всеки ден не можете да се зарадвате, здравето ви няма да дойде. Здравето ви иде от радостта. Едно съзнание има в човека– да се зарадва, че е доволен; да благодари на Бога за всички други блага: че вижда света, че чува всичките противоречия, в които хората се вълнуват, да види, че всичко това е добра работа. (71/стр. 103, 104)

Радвайте се на всичко! Радвайте се, че сте учени и невежи, богати и бедни, че сте млади и стари…

(54/стр. 113)

Радвайте се на Божествения огън на Любовта, който превръща страданията в радост и радостите в блаженство. (19/стр. 125)

Доволство от това, което имаш

Бъдете доволни от живота. Когато сте доволни, ще знаете, че Бог присъства между вас. (72/стр. 173)

…Философията на доволството: да бъде човек доволен от живота си, това значи да цени всичко, което му е дадено. (50/стр. 333)

Казвам: Единствената мисъл, която да остане– другите неща са изяснения– е да бъдете доволни от онова, което всеки ден ви се дава. Най-малкото, което Бог ви дава, бъдете доволни… (7/стр. 182)

Всеки ден Бог е определил да ти даде нещо малко или много. Бъди доволен от онова, което Бог ти дава; не се смущавай от онова, което не ти дава.

(7/стр. 182)

Дойде ли до Бога, имайте една Свещена мисъл. Да имате едно мнение, че Господ каквото прави, за добро е. Да бъдем доволни от онова, което Той ни дава. (88/стр. 260)

Изобщо Природата разполага с голямо изобилие, но дава по малко. Тя иска да научи хората да бъдат доволни от малкото, което им се дава, и с него да свършат възложената им работа. (44/стр. 249)

В света съществува една относителна чистота, а тя трябва да бъде абсолютна. Абсолютната чистота подразбира, каквито богатства и да видиш, да не пожелаеш нищо за себе си. Бъди доволен на това, което имаш. (29/стр. 313)

Бъдете доволни от онова, което имате в даден момент. Не очаквайте да ви определят специално място и специални блага. (29/стр. 364)

Когато човек се храни, той трябва да бъде във връзка с Живата Природа и да благодари на Бога. И до днес се повдига въпросът по колко пъти на ден трябва да яде човек… Добре е да се храни човек по три пъти на ден, но най-важно при яденето е винаги да се яде с доволство. Най-добра храна е тази, от която човек остава доволен. (32/стр. 143)

Друг важен въпрос след яденето е четенето на книги. Добре е да има човек хубава библиотека със сериозни класически книги, че като чете, да остане доволен и да благодари на Бога, че съществуват гениални хора в света, които са написали такива хубави произведения. (32/стр. 143)

Да си доволен от онова, което имаш. Една малка мисъл, която имаш, тази мисъл пак може да бъде в твоя полза. Знаете какво положение заема една хубава мисъл, едно хубаво чувство, една хубава постъпка. Те заемат мястото на един цар. (19/стр. 226)

Ако аз в себе си имам една подвижна мисъл, подразбирам един момент, когато моята мисъл е под влияние на Божествената Любов; когато чувството или постъпката е под влияние на Божествената Любов– то е свободата на човека. Един момент, когато аз съм свободен… В даден[ия] случай ти си доволен. Имаш едно вътрешно доволство в себе си. (7/стр. 178)

И богат да си, и учен да си, и силен да си, без Любовта всякога ще бъдеш недоволен. Имаш ли Любов, доволството иде. Имаш ли Божията Мъдрост и Божията Истина, всякога ще бъдеш доволен. Какво представят Любовта, Мъдростта и Истината? Пълното доволство. (72/стр. 176, 177)

Именно сега нам ни е потребно едно вътрешно доволство да знаем, че онова, което Бог е създал за нас, е добро. (5/стр. 383)

…Бъдете доволни от положението си. Ако днес сте доволни, и утрешният ден ще бъде за вас добър. Не се сравнявайте с другите хора, че те имали по-голяма Любов от вас или че били по-добри и богати, по-здрави и т.н. Всяко нещо, което в даден момент имате, е добро. (50/стр. 409)

Казано е: „Утрешният ден ще помисли за себе си“. За днешния ден бъдете доволни от онова, което Бог ви дава. Благодарете. И като благодарите в душата си, вие ще дадете една нова светлина, която ще донесе радост, веселие. (7/стр. 182)

Искрена благодарност

…Добрият човек… е всякога усмихнат, доволен, благодарен, че живее на Земята. (2/стр. 239)

Погледнете към небето, към необятния свят и приемете всичко с благодарност. Няма по-велико нещо за човека от това да бъде благодарен за всичко дадено и да има импулс към работа за Великото Начало в света. (8/стр. 55)

Едно се иска от човека: да разбере Божиите пътища и да благодари за всичко, което му е дадено.

(9/стр. 268)

Ние трябва да благодарим на Бога за всичко, което всеки ден ни се дава, и да се научим да преценяваме всичко това. (17/стр. 82)

Казвам: Няма по-хубаво нещо [от това] да бъдете благодарни. Аз говоря за момента… В дадения момент, той е една секунда, бъди благодарен от онова, което Бог ти дава. Имаш едно приятно разположение, една надежда, една малка радост– радвай се; [и] следният момент носи едно благо. Благото може да бъде разбрано и неразбрано. Разбраното благо те прави доволен. (5/стр. 179)

Да бъдем благодарни – каквато и работа да вършим, каквото и положение да заемаме. Във всичко да се стремим да бъдем благодарни в дадения момент. …В даден случай да бъдеш благодарен за всичко онова, което Провидението ти дава. (5/стр. 238)

Каквото и да стане с вас, благодарете за всичко. От сутрин до вечер благодарете. Ставате сутрин от сън, измивате се– благодарете за чистата вода. След това правите молитвата си– благодарете, че сте станали живи и здрави и можете да работите. Благодарете за чистия и свеж въздух, за храната. Че не сте свършили някоя работа навреме– благодарете и за това. Като свършите работата си, пак благодарете. Че сте счупили една чаша или чиния, благодарете. Можехте да счупите крака или ръката си. Благодарете, че чашата дойде като изкупление.

(47/стр. 242)

Та казвам: Седели ли сте вие да се замислите върху живота и да благодарите? Аз гледам хората някъде какво правят. Много малко хора се сещат да благодарят. Може да кажат някои: „Благодарим на Господа“. Но това е повърхностно казано. А трябва дълбоко в душата си да съзнаеш това, да помислиш какво е направил Господ заради тебе.

(71/стр. 85, 86)

Първото нещо за съзнателния човек: той трябва да бъде благодарен. За какво? За всичко, което му е дал Бог. А за да дойде тази благодарност, непременно Любовта трябва да бъде едно от качествата.

(27/стр. 194)

Онзи, когото посети Любовта, той в себе си е доволен и дето мине, носи туй доволство в себе си; дето мине, носи благодарност в себе си. Този човек, като дойде, Природата го слуша; като дойде, благословение има. (19/стр. 108)

Благодарността е особен род лъчиста материя, която човек отправя към Разумния свят. В замяна на тази материя Разумният свят изпраща духовна светлина, която осветява пътя му. Без благодарност не може да става правилна обмяна между хората на Земята и Възвишените същества в Разумния свят.

(8/стр. 197)

Благодарете за всичко, което ви е дадено. Бъдете доволни от положението, което заемате. Има същества, които са над вас, но много същества са под вас. Вие не сте последен в света. Като погледнете нагоре и благодарите за положението си, и вие ще се качите по-високо… Човек може да се качва от едно стъпало на друго само ако е благодарен.

(76/стр. 118)

Сегашните времена изискват от хората благодарност. Бъдете благодарни за това, което ви е дадено. (24/стр. 408)

Ако ние при тия времена, в които живеем, при всичките тия блага, които Бог от толкова хиляди години е внесъл в нас, не внесем в душата си туй, Свещеното чувство на благодарност, че да настане в живота ни радост и веселие, ние не сме разбрали нищо. (27/стр. 268)

Човек трябва да дойде до съзнание да благодари за всичко. Дойде ли до това съзнание, той се е подигнал над обикновения живот, над обикновените условия. (84/стр. 277)

Осмисляне на благата,
за които трябва да благодарим

Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него и го повдига. (73/стр. 134)

Всеки трябва да бъде благодарен за благото, което му е дадено. Всичката философия на живота седи в това всеки момент да сме благодарни за всичко, което ни е дадено. Благодарността се явява като условие за усилване вътрешната връзка между Бога и нас. (79/стр. 151)

Често на съвременните хора се казва, че при всяко ядене трябва да благодарят. Това не значи, че те никога не са благодарили, но трябва да бъдат будни, да съзнават, че животът им се поддържа изключително от благата, които Бог им дава. (39/стр. 25)

Любовта е да съзнаваш в дадения случай ония блага, които Бог ти е благословил. Всеки ден да благодарим. (71/стр. 104)

Аз искам да ви науча да цените и да благодарите. Ценете очите, ушите, носа, устата, ръцете, краката, които Бог ви е дал. Благодарете за всички блага, от които се ползвате. Вие нямате представа колко струват благата, които ви са дадени. Бог е работил милиони години, докато ги създаде. С Него заедно са работили милиони същества за тия блага, от които вие се ползвате, без да благодарите. Много хора живеят със заблуждението, че Бог не съществува, че благата идат сами по себе си без грижата и усилията на някакви същества. (65/стр. 327)

Бог е дал разум на човека да разбира и цени нещата, сам да изказва благодарността си и всекиму да отдава нужното. Когато живите същества приемат водата на извора и на облаците, топлината и светлината на Слънцето, те ще благодарят и ще отдадат хвала на Онзи, Който им е дал тия блага. Щом могат да благодарят на Бога, те ще благодарят и на всеки човек, който им е направил някаква услуга. (39/стр. 148)

Като е дошъл на Земята, човек трябва да изучава свойствата на водата, на въздуха, на светлината, на топлината, на земята, защото от тях зависи неговият живот. Като се ползвате от тях, вие трябва да им благодарите. (83/стр. 83)

Помнете, че Бог е между вас, живее във вас, в душата на всеки човек. Като знаете това, благодарете на Бога за живота, за ума, за сърцето, за духа и за душата, които ви е дал. (39/стр. 259)

…Ние трябва да благодарим на Бога за живота, който ни е дал. Трябва да благодарим на Бога за ума, който ни е дал. Трябва да благодарим на Бога за доброто сърце, което ни е дал. Трябва да благодарим на Бога и за това, че ни е събрал тука. Трябва да благодарим на Бога, че е изпратил Своите Светли духове да ни ръководят в пътя на живота ни. Да благодарим, че Той ни окриля със Своята Любов, да живеем в Него, да Го познаваме и да Му служим.

(49/стр. 48, 49)

…Бога… Да благодарим, че изпраща Любовта Си чрез Своя Дух, Който ни изпълва и внася живот в нас. (75/стр. 68)

…Ще благодариш на Бога в себе си, че те е създал и поставил при условия да се радваш на живота и да го използваш. (87/стр. 180, 181)

…Вие трябва да бъдете благодарни на туй, което имате, на този живот и на всички блага около него, които Бог е вложил във вас. Благодарни ли сте, за в бъдеще ще дойде по-добро положение.

(31/лек. 9: стр. 34)

Благодарете на Бога за благата, които всеки момент ви изпраща. Благодарете за разположението, което Той има към вас. (29/стр. 223)

Всяко благо, всяко добро нещо произлиза от Бога. Чрез кого иде това благо, не е важно. Един селянин пътувал два-три дена, но свършил хляба си, вследствие на което нямал сила да върви, едва дигал краката си. По пътя той срещнал един човек, помолил го за парче хляб, но пътникът се извинил, че нищо нямал в торбата си. По-нататък видял един овчар. Помолил и него да му даде парче хляб, но се оказало, че той го изял вече, готвел се да слиза в селото си. Уморен и измъчен от глад, селянинът видял край пътя една круша. Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод. Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине. В това време от крушата паднало нещо. Като погледнал на земята, пътникът видял как три круши една след друга паднали до него. Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него. Крушите се задържали на дървото до това време за него. Трите круши дали на селянина това, което той ще запази не само на Земята, но ще отнесе със себе си и на Небето. Няма човек в света, който в най-трудните моменти на живота си да не е получил поне три круши от някого. Благодарете за трите круши, които са ви дали възможност да познаете Божията Любов, да видите, че Божият Промисъл работи в света. (76/стр. 124, 125)

Благодарете на Бога за Любовта, която Той изявява към вас. Благодарете на Бога за Мъдростта, за Светлината, която изявява към вас. Благодарете на Бога за Свободата, която ви дава. Да се изпълни сърцето ви с благодарност. То е Сила. (41/стр. 138)

Да благодарим на Бога за Любовта, която ни е дал сега. (19/стр. 277)

Благодарете и за най-малката Любов, понеже тя е Божествен подтик, който дава условия за развитие. (47/стр. 221)

Сегашните хора губят добрите условия на живота, понеже… не оценяват малката Любов. Ако трябва да приемеш малката Любов, приеми я с благодарност; ако трябва да я дадеш, дай я доброволно. Дай път на Любовта да се прояви в най-малък размер, но доброволно, както тя желае. (86/стр. 312, 313)

Хубаво е да знаеш да четеш, да пишеш и да мислиш, но по-хубаво е да съзнаваш, че Знанието, което имаш, ти е дадено от Бога, и да Му благодариш.

(70/лек. 4: стр. 21)

Писанието казва: „Бог е, Който действа в нас“. Той е, Който ни учи. Един ден всички ще бъдем научени от Него. И сега много добре ни учи. Та да бъдем радостни и благодарни на онова Учение, с което Той ни учи отвътре. (35/стр. 36, 37)

Да се обърнем към Господа и да благодарим за всичко, което ни е дал, и за всичко, на което ни е научил. (86/стр. 144)

…От всинца ни се изисква да бъдем благодарни за това, което сега се крие в нас. В дадения случай у нас има скрито, складирано толкова богатство, че дори е грешно и престъпно да се спираме върху малките неща. (1/лек. 19: стр. 31)

Сега не остава нищо друго, освен да благодарите, че сте дошли на Земята. Благодарете за телата, за очите, за ушите, за добрите мисли и чувства, които ви са дадени. Благодарете за благоприятните условия, които ви са дадени, за реализиране на вашите стремежи и желания. Без тези условия нищо не бихте постигнали. (44/стр. 232)

Най-първо ще помислиш за ума си и за сърцето си и ще благодариш на Бога. Ще благодариш на Бога и за ръцете си и за всичко ще благодариш.

(20/стр. 105)

Благодари на Бога, че имаш очи, с които можеш да виждаш. (54/стр. 318)

Едно се иска от човека: всеки момент да благодари за големия дар, който Бог му е дал. По-голям дар от очите не съществува. (54/стр. 294)

Ето какво ще направя аз. Ще взема едно огледало, ще се огледам и ще кажа: „Господи, благодаря Ти за хубавото лице, което си ми дал“. Ще благодаря на Господа за къщата, т.е. за тялото, което ми е дал. Ще благодаря на Господа за прозорците, т.е. за очите, с които виждам красивия свят. Ще благодаря на Бога за слушалките, т.е. за ушите, с които чувам красиви неща. Ще благодаря на Господа за устата, с която опитвам благата на живота. Ще благодаря на Бога за носа, с който възприемам благоуханията. Ще благодаря на Бога за ръцете и краката, с които работя. Ще благодаря за всичко, което ми е дал. Ще докажа на Господа, че има добри деца, които благодарят за всички блага. (65/стр. 303, 304)

Ще дишаш дълбоко да ти е приятно, да се чувстваш разположен. Каквото приемеш от въздуха, благодари за това. Въздухът е Дихание на Бога. (72/стр. 73)

Ако дишаш и благодариш на Бога за въздуха, който приемаш, твоето свръхсъзнание правилно приема благата, които въздухът носи, и правилно ги предава. (86/стр. 282)

Трябва да благодарим за всичко. Ако дойде във вас съзнанието, трябва да благодарим за всяка вдишка. Като поемеш въздух, да се изпълниш с една вътрешна радост. Ти, ако на дишането не можеш да се радваш, не можеш да разбереш, че Бог ще влезе в тебе… Дотогава, докато Господ влиза и излиза от тебе, ти дишаш, имаш възможност сладко да говориш, да работиш. Щом Той престане да влиза и да излиза, ще се прекрати всичкият живот. (71/стр. 102, 103)

„Вдъхна Бог“ – и човек започна да диша. Ние под думата дишане разбираме живота в нас, който постоянно в нас внася всички хубави мисли, които влизат да поддържат Божествения живот. Ние това наричаме духовно дишане. Всеки ден, като застанете на молитва, трябва да благодарите на Бога за въздуха, който влиза. (71/стр. 103)

И благодари на Бога, че ти е дал един хубав ум, че ти е дал хубавите ръце, отлични крака, че ти е дал условия да можеш да ходиш навсякъде, че е направил толкова обширно небе, че можеш да гледаш навсякъде. Благодари на Бога, че си свободен. Да Му благодариш за всичко. (20/стр. 108)

Видите ли червей, не го тъпчете. Знайте, че някога и вие сте били като него. Благодарете на Бога, че сте се повдигнали до положението на човек, и помолете се Той да благослови този червей по-скоро да излезе от своето положение. (38/стр. 142)

Благодарете за всичко, което ви е дадено. Благодарете за мястото, което ви е дадено във високата стълба на живота. (34/стр. 268)

Да бъдем верни и благодарни за мястото, на което Бог ни е поставил. (72/стр. 145)

Ние трябва да благодарим за онова, което Бог ни е дал, да благодарим всеки ден за отличния ум, който ни е дал. За сърцето, за волята, за отличните приятели, които ни е дал. Ти си баща. Благодари за децата си. Ти си господар, благодари на Бога за слугите си. Обхождай се с тях така, както Господ се обхожда. (20/стр. 133)

Като благодариш на Бога за въздуха, който ти е дал, като благодариш на Бога за сърцето, което ти е дал, като благодариш на Бога за всичко хубаво, което срещаш на пътя си, ще благодариш за всичките блага, за децата си, за другарката си, за приятелите си– болестите ще си идат. (5/стр. 45)

Благодарете за днешния ден, за всичко, което ви е дадено. Благодарете за сърцето, за ума, за тялото, които ви са дадени като пособия за работа. Щом благодарите за всичко, което ви е дадено и което ви се дава, и денят ще бъде за вас радостен и весел.

(34/стр. 142)

Благодарете за хубавото топло време, което имате тази година. Благодарете за всички блага и работете за превръщане на недоволството в доволство. (34/стр. 46)

Когато говорим, че човек трябва да бъде доволен, разбираме да бъде доволен от онова, което Бог му е дал. Тази глава ти е достатъчна засега. За в бъдеще Той ще ти даде една по-добра глава… Бъдете благодарни от главата, която носите; от всичко, което имате, бъдете благодарни. Бъдете благодарни от въздуха, който дишате. (5/стр. 177)

…Попипай си главата и кажи: „Господи, благодаря Ти, че в тази глава си вложил мисълта ми“. Благодари на Господа за сърцето си, че там е вложил хубавите чувства. И най-после благодари на Бога за тялото си. Всяка сутрин, като ставаш, благодари и вечер, като си лягаш, пак благодари за главата, за сърцето и за тялото, които ти служат. Като си лягаш, благодари и като ставаш, благодари. (41/стр. 28)

Бъдете благодарни от най-малката къщица. Имате една къща– стаица и кухня. Бъдете благодарни. (5/стр. 177, 178)

Ще благодарите и за най-малката придобивка. Имаш къща, ще благодариш за нея, защото може да останеш и без къща. Все е по-добре да има охлювът къщичка, отколкото да няма. (65/стр. 100)

…На всеки човек се дава съответна работа. Благодарете за работата, която ви е дадена. (58/стр. 214)

Дъщерята, както и синът трябва да благодарят на родителите си, че те са станали причина да дойдат на Земята, да учат, да се развиват, да познаят Бога… Всеки човек трябва да запази в душата си свещен образ за своята майка и за своя баща. (42/стр. 10)

„Ами защо трябваше да се родя жена?“ Благодари на Бога, че си жена. Като жена, ти ще бъдеш проводник на такава Любов, каквато чрез мъжа не може да се предаде. (34/стр. 267)

Благодарете, че сте дошли на Земята, макар и извън Рая. Ако животът извън Рая е толкова красив, можете да си представите колко е красив той в Рая. (47/стр. 209)

Благодарете за всичко, което ви обикаля. Благодарете за Слънцето, за звездите, за Месечината. Всичко е създадено за вас да се учите и да се ползвате от него. (47/стр. 209)

…Седи някой, моли се. Ще се обърнеш в себе си да благодариш за онова, което ти е дал Господ. Благодари за очите, за ушите, благодари за носа, за устата, за ръцете; ще благодариш, че има звезди; ще благодариш за всичко онова, което виждаш наоколо си. Четеш тази книга, ще благодариш. Минеш покрай някое цвете, ще благодариш. Какво казва бялото цвете? „Бъди чист като мене!“ Ухание има то. Предава от себе си хубави мисли. Намериш червено цвете. Казва: „Бъди активен, расти! Аз в земята бях долу, с труд и постоянство израснах“. (41/стр. 7, 8)

Вие минавате някъде, виждате едно бяло цвете, цъфнало, усмихва се насреща ви. Казвате: „За какво е?“. За вас е това цвете. …Кажи: „Радвам се“. Помириши цветето, кажи: „Много ти благодаря за уханието, което ми донесе днес“. Вдя един извор, хубав, слушам гласа му, при това вземам вода да пия. И на този извор аз благодаря, че ми дава един пример: тече вода, проявява се. (91/стр. 167)

…Човек трябва да благодари за изгряването и залязването на Слънцето. (40/стр. 121)

Ще благодариш на Слънцето, което те грее. Ще благодариш и за въздуха, който приемаш. (64/стр. 37)

Приятно е да ви целува Слънцето, приятно е да ви целува въздухът, приятно е да ви целува водата, приятно е да ви целува хлябът. В този смисъл човек е направен само от целувки. Благодарете на тези целувки, защото чрез тях се изявява Божията Любов. Благодарение на целувките, които са израз на Божието благословение, вие растете и се развивате. (50/стр. 181)

Като ученици, колцина от вас знаете програмата на днешния ден? Колко души изпълниха поне първия номер на тази програма? Според мене първият номер беше още със ставането си от сън да отправите благодарствена молитва към Онзи, Който ви е дал ума, сърцето и волята като пособия за работа; после да благодарите за грижите на вашите родители, братя и сестри, и приятели. (78/стр. 257)

След като приемеш въздух, като дишаш и издишаш, тури нещо от мисълта си. Кажи: „Господи, благодаря Ти за хубавия въздух, който ни даде“. Три пъти благодари на Господа за въздуха. На обед благодари три пъти и вечер благодари три пъти. Девет пъти ще благодариш… По три пъти ще благодариш за яденето. Всичко девет пъти, значи 18 пъти. Три по девет стават 27– трябва да благодариш девет пъти за хубавите мисли, които Бог ти е дал… Това е здравословно. Ако пазите това, ревматизъм няма да имате; главоболие, коремоболие, нервоболие– няма да имате тия работи. (64/стр. 233, 234)

…Благодарете на Бога за живота, който ви е дал; благодарете за Милостта, с която ви е обсипвал; благодарете за хубавите мисли и чувства, които ви дава.

(59/стр. 103)

…Щом станете сутрин от сън и се изправите на краката си, благодарете, че можете да ходите, да стоите прави. Краката са основа на живота– добродетелите, с които можете да работите. Колкото и да са слаби краката ви, бъдете благодарни и за тях. (47/стр. 84)

Като станем сутрин, ние трябва да благодарим на Бога, че сме станали, че можем да гледаме хубавото небе, светлите звезди, пъстрокрилите пеперуди, увисналите с плодове дървета и всички братя и сестри. Това е красотата на живота. (23/лек. 37: стр. 18)

…Човек… Едва става сутрин от сън, чака го вече готова трапеза с различни блага. Сестрите и братята му го канят да се нахрани добре. Каква по-голяма Любов искате от тази? Нищо друго не ви остава, освен да седнете пред трапезата наред с всички и да благодарите на Онзи, Който ви дава изобилно блага. (47/стр. 84)

Топля се, ям хляб, дишам въздух и благодаря на всички Разумни същества, които са работили за доставяне на необходимите неща за цялото човечество. (66/стр. 321)

Да благодарим на Бога, като видим, че Слънцето изгрява… Виждаме едно дърво, да благодарим на Бога за плода, който ни дава. Идем при един извор, ще благодарим на извора. (5/стр. 237, 238)

Може ли жадният да има лошо мнение за чистия планински извор? Отдалеч още той предвкусва удоволствието, което ще получи от неговата вода. Капка по капка той ще пие и ще се успокоява. Може ли гладният да има лошо мнение за топлия пшеничен хляб? Преди да го е вкусил, той разбира неговата цена и сила. Щом се нахрани, той изпитва вътрешна благодарност към Онзи, Който го е дал.

(39/стр. 203, 204)

Благодарете на житото, което страда заради нас. Благодарете на ябълките, които страдат заради нас. Благодарете на водата– става нечиста и ни очиства. Благодарете за въздуха, за светлината, за всичко онова, което Бог ни дава. (64/стр. 55)

Всичко, което се внася в нас от тревите, от цветята, от въздуха, от светлината, всичко туй е Божествената Любов. Трябва да благодарим за всичко това. Пък един ден ще имаме Любовта на Ангелите.

(5/стр. 326)

…Срещнете ли Любовта, спрете се и благодарете, че сте я видели. (83/стр. 121)

Задачата на човека е да определи отношенията си към Любовта. Който е постигнал това, знае какво може да иска от нея и как да благодари за всичко, което тя му дава. (6/стр. 224)

Хранене с благодарност

Яденето е едно благословение, което Бог е дал, и неговата задача е велика. И Той иска да разрешим тази задача. „Яжте и пийте– казва апостол Павел,– и благодарете.“ (94/стр. 72)

Бог създаде света за хората да живеят разумно, да се обичат, да се разговарят любовно, да ядат сладко и с благодарност… (2/стр. 163)

Божественото Начало заставя човека да яде и сладко да яде. Ето защо, като яде, човек трябва да благодари на Бога. (17/стр. 139)

Ако се храните и благодарите за храната, и Господ е доволен от вас. (77/стр. 16)

Като седнеш да ядеш, ще мислиш, че яденето е Божие благословение. Ще ядеш с голяма благодарност, като че за пръв път ядеш. (72/стр. 185)

Смисълът на живота не е в многото ядене, но в благодарността, която сърцето изказва за това, което е получило. (68/стр. 18)

Хората на Любовта ядат и благодарят. Пият и благодарят. Всичко в тях става и те благодарят.

(19/стр. 108)

…Турям вода на огъня да ври и пия топла водица. Пия топла вода, ям пресен хляб и благодаря на Бога за всичко, което ми е дал. Само така имам ясна представа и за водата, и за хляба. (66/стр. 260)

Който се храни с Любов и благодарност, той има живот в себе си. (6/стр. 273)

Хляб трябва да се прави от ново, от прясно жито и да го ядете с благодарност и Любов. Приемете ли го по този начин, то ще внесе във вас и поезия, и музика. (26/стр. 108)

Ти като ядеш, трябва да присъства твоето съзнание, да благодариш, понеже в дадения случай Божествените енергии чрез хляба ще влезнат в тебе.

(71/стр. 177)

…Когато яде, човек трябва да бъде добре разположен и да благодари за храната, която му е дадена. Да яде с благодарност и с разположение, това значи да върши велика работа. (8/стр. 364)

Яж и благодари. Яж и не преяждай. Като дойдеш до най-приятната хапка, прекрати. Казвате: „Какво трябва да правим?“. Ще благодариш на Бога.

(64/стр. 232)

…Искате ли да бъдете здрави, мисълта ви трябва да присъства във време на храненето. Яжте и мислете за това, което ядете; яжте и благодарете, че има какво да ядете. (8/стр. 228, 229)

Като ядеш, тури мисълта си на работа. И благодари на Бога, че ти е дал с какво да подкрепиш живота си. И благодари на Бога, че след яденето колко други работи ще ти дойдат. Благодари на Бога, че ядеш, че дишаш, че мислиш. Като благодариш за яденето, в естествено положение ще бъде стомашната ти система; като благодариш на Него, в естествено положение ще бъде дихателната система; като благодариш за мисленето, в естествено положение ще ти бъде мозъкът ти и умът ти. (35/стр. 189)

Не питай как е дошъл хлябът. Вземи го в ръката си, начупи го, яж и благодари на Онзи, Който има грижа за всички живи същества. (9/стр. 89)

Каквото и да е сложено на трапезата, приемете го с благодарност. Може да имате само хляб и сол, благодарете и за това. Хлябът е най-важният елемент за организма. Посолете си хляба, турете малко червен пипер и яжте с благодарност. (6/стр. 276)

Бъдете благодарни за онова, което Бог ви дава. Срещнеш някой на бойното поле, той изважда от торбата си и ти дава едно сухо парче хляб. Този хляб е от Бога, нищо повече! Във вода ще го натопиш и ще го ядеш. Ако си неблагодарен, ти изгубваш Божието благословение. Ако ти имаш Любовта, този хляб ще бъде едно благо за тебе. (71/стр. 38)

Колкото малко и да ядеш, в душата си трябва да благодариш на Бога, че си можал да използваш туй, което Бог ти е дал. (23/лек. 6: стр. 13, 14)

Ние трябва да ядем всичко с благодарност. Ако ти ядеш само маслини, но с благодарност, това е едно благословение. Ако ти ядеш с неблагодарност, това често се явява и като отрова за вас. (1/лек. 17: стр. 15)

Често пред някой богат човек слагат вкусно ядене, но той го намира безсолно. Защо? Той е ял пищна, богата храна и вследствие на това мъчно се задоволява. Но ако този човек е прекарал в беднотия, гладувал е по четири-пет дена, вижте дали ще бъде недоволен от яденето. Дайте му една постна картофена чорбица и малко черен хляб, ще видите как ще яде и ще благодари. Това са две положения в живота. (31/лек. 32: стр. 19, 20)

Следователно всеки недоволен човек е аристократ, който е изгубил смисъла в живота. Такова нещо представляват всички съвременни хора. Господ, Който е толкова Мъдър, ще извади хората от техния аристократизъм. Как? Ще ги направи бедни. След това ще им даде от тази картофена чорбица, за която като богати казваха, че нищо не струва, но като бедни ще намерят, че е отлична. По този начин Бог ще измени вашите състояния, вашите мисли, вашите чувства, за да бъдете благодарни от малкото, което ви се дава в света. (31/лек. 32: стр. 20)

…Онзи… донесъл баница и мисли, че сам я направил. Нека благодари той на Слънцето, на водата, на въздуха, на почвата, на житото, на овцата. Така поне постъпвам аз. Преди да ям баницата, благодаря на всички, които са взели участие, и на онзи, който е направил баницата. (65/стр. 247)

Когато видите круши, ябълки, сливи и други плодове, радвайте се, защото имате възможност да направите връзки с тях. Съзнавате ли това нещо, вие благодарете на Бога за всичко, което ви е дал. Хапнете ли една круша, кажете: „Господи, благодаря за хубавата круша, която си изпратил на Земята. Изпращай ни повечко от тях да си хапваме и да благодарим за това благо“. Щом изядете крушата, трябва да я турите на най-хубавото място в себе си. Така трябва да мислите и да постъпвате. (87/стр. 237)

Аз едно дърво може да го обичам, като взема от плода му, като ям ябълки… След като ям, понеже ме разполага това дърво, хвана го. Казвам: „Колко си хубаво, колко съм ти благодарен за този плод!“. Като го помилвам, самото дърво не е като плода– кората е груба, дебела. Казвам: „Много хубав плод си дало, много ти благодаря за плода“. Като го погледна, помилвам го. Туй дърво остава доволно от мене и аз съм доволен. Това е Любов в простия смисъл.

(5/стр. 325, 326)

Ако благодариш на Бога за откъснатия плод, Бог ще те благослови. (91/стр. 167)

Вие, като изядете плода, ще възприемете Божиите блага, които Бог е вложил в този плод. Като изядеш плода, ще се обърнеш към Бога и ще благодариш за живота, който Бог ти дава чрез ябълката.

(64/стр. 37)

Всеки плод, който човек изяжда– трябва да благодари. Той е една кондензирана енергия, изпратена от Слънцето. Трябва да благодариш, че те имали предвид за плода. (19/стр. 235, 236)

Ядеш плод, ще го разкъсаш със зъбите си. Важно е обаче да не унищожиш живота му. Животът на плода е в семката. Изяж плода, благодари му, че си се нахранил с него, и посади семката му в земята. Външната форма на плода представя дреха, в която е облечена една велика идея. Изяж плода, приеми идеята, която той крие в себе си, и благодари, че си имал възможност да се насладиш. (28/стр. 322)

Ако ми дадяха мед, щях да се спра най-първо да размишлявам върху следното: в колко хиляди цвята пчелите са влезли? Отде са взели меда? И ще благодаря на Бога за събрания мед, този нектар, че е дошъл при мен, че пчелите са имали добрината да донесат този мед до мен. (20/стр. 14)

Благодарене за Доброто

Как трябва да прояви човек Доброто и Любовта си? Като дойде в дома му някой гладен, уморен пътник, той трябва да стопли вода, да измие краката му. После да му сготви чорбица да си хапне добре. Най-после да му предложи чисто легло да си почине. Ако не е доволен от приема, пътникът не е разбрал и оценил Доброто. Няма да мине много време, ще го заставят да плати за всичко, което му е дадено. Ако е благодарен, ще го поканят и втори път да ви посети… Благодарният е добър човек. Дето отиде, той е добре дошъл. (40/стр. 264)

Как се изразява Доброто на Земята? В някаква услуга, в някаква помощ. След като направите Добро на някого, в какво трябва да се превърне това Добро? В благодарност, в признателност. Признателен, благодарен може да бъде само разумният човек, който разбира причините и последствията на нещата. Който не може да бъде признателен, той не разбира какво нещо е Доброто. Той мисли, че хората са длъжни да му правят Добро. Не, никой не е длъжен да прави Добро. (17/стр. 53)

На всеки човек, който ви е направил услуга, бъдете благодарни. (88/стр. 186)

Тъй щото благодарете и за най-малката помощ, която хората ви дават. (50/стр. 50)

Аз седя около печката и мисля за всички, които взеха участие в доставянето : някои я правиха, други я купиха, трети я донесоха, настаниха, запалиха, а аз се топля на нея. Това е Любовта на тия хора. Те донесоха топлината и печката топли. Аз мисля и изпращам своята благодарност към Бога, както и към всички онези, които са работили и работят за общото благо. В благодарността се заключава философията на живота. Да благодарим на Бога, за да просветне умът ни и да се облагороди сърцето ни!

(66/стр. 320)

Всякога да благодарим за Доброто, което ни е направено, и да сме готови да отговаряме по същия начин. (72/стр. 224)

Ако приятелят ви е направил някаква услуга, работил ви, свирил или пял, вие трябва да му благодарите така, че и той да бъде доволен от вас. Оценявайте всичко, което хората правят заради вас. Бог е, Който ги праща да ви услужват, да ви правят Добрини. (47/стр. 107)

Щом оценявате Доброто, отдето и да иде то, първо вие се повдигате, а после помагате и на другите. Като оценявате Доброто, което ви правят другите, вие се облагородявате и образувате хармонична връзка помежду си. (47/стр. 107)

Представете си, че един много умен човек поправя крака ти, който е счупен. Ще кажеш: „Колко е жесток! Не знае как да пипа“. Не, ти ще благодариш на Бога, че този човек ще ти помогне. Той ще ти причини страдание, но след време ще бъдеш здрав. (35/стр. 33)

И когато ти превързваш някого, той трябва да почувства, че има една душа, която му служи, и от благодарност да му потекат две сълзи. Това е заплатата! Тия две сълзи имат смисъл. И когато онзи, силният, застане пред слабия и го защищава, от очите на слабия да потекат две сълзи и да каже: „Братко, благодаря ти“. Това е човечество! (27/стр. 244)

…Впрягам коня си и излизам на разходка… Като ме заведе` до определеното място, слизам от коня, потупвам го и му благодаря за услугата, която ми е направил. Казвам: Ако трябва да благодарим на коня, на вола за сторената ни от тях услуга, колко повече всеки момент трябва да благодарим в душата си и за най-малкото Добро, което някой човек ни е направил! А колко повече трябва да благодарим на Бога за всичко, което ни е дал и направил за нас! (42/стр. 218)

Благодарене за
добрите и лошите условия

Ето коя е основната идея: научете се да обичате Бога и да Му благодарите за всичко, което ви е дал. Малко хора ще срещнете, които могат да благодарят. Когато всичко им е добре, благодарни са; когато ги сполети някакво нещастие, веднага обвиняват Бога, окръжаващите. Благодарете за всичко, което се случва в живота ви– и за доброто, и за злото. Ако не благодарите за всичко, ще ви сполети по-голямо зло. (65/стр. 273)

…Ще се свързвате с Бога и външно, и вътрешно и ще Му благодарите за всички условия, които ви дава. (8/стр. 366)

Благодарете в ума си, благодарете в сърцето си и благодарете в душата си за всичко онова, което ви се случва! (20/стр. 40)

Условията на сегашния живот, добри или лоши, са ценни, защото събуждат мисъл у човека… Благодарете за всички условия, защото те събуждат човешката мисъл и помагат за събуждането на човешката душа. (36/стр. 153)

Някой се оплаква от брата си, че му взел известна сума и не иска да я върне. Господ казва: „Ще ви се даде двойно повече“. Благодарете, че поради нещастията, които ви сполетяват, имате възможност да отидете при Бога. Ако не ставаше нужда да се оплачете на някого, не бихте потърсили Бога. (47/стр. 92)

Помни: За умните хора, които разбират законите, сегашният живот е благо. За глупавите, които нищо не разбират, животът е мъчение и страдание.

(36/стр. 153)

Щом се освободите от някой недъг, благодарете на Бога. Направите някаква погрешка, пак благодарете. Защо трябва да благодарите за сторената погрешка? Защото по този начин вие ще видите своите слабости. Благодарете на Бога, че Очите Му са отворени, следи вашите постъпки и всеки ден ви коригира. (59/стр. 103)

Направиш една погрешка, благодари на Бога. Паднал си някъде, благодари Му, понеже, ако беше оставил да паднеш надолу, нищо нямаше да остане от тебе. (20/стр. 249)

За всяка една хубава мисъл, която дойде, и за всяко хубаво чувство благодарете на Бога. Като дойде лошо чувство, и за него благодарете. И то е скъсано писмо… Аз търся писмото, прочета го, за да изправя една погрешка. (35/стр. 74)

Човек трябва да оценява погрешките си и добродетелите си. Всяка погрешка я оценявайте. Тази твоя погрешка може да се превърне на една твоя добродетел. Един въглен, ако имаш знания, може да го превърнеш на диамант, но трябва голямо налягане, голяма топлина. (35/стр. 403)

Благодарете на Бога за това, което сте; благодарете за съзнанието, което ви е дадено… Благодарете за съзнанието, че можете да виждате погрешките си и лесно да ги изправяте. (78/стр. 356)

Сега искам да бъдете герои, да издържите мъчнотиите в себе си. Разсърдиш се, ще си кажеш: „Добре стана днес, че се разсърдих“. Ако не се сърдиш, е лошо. Уплашиш се– много хубаво, защото, ако не се уплашиш, няма да знаеш какво нещо е страхът. Казваш: „Влюбих се“. Хубаво. Защото, ако не се влюбиш, няма да знаеш какво нещо е влюбването. Ще опитаме нещата, които имат цена, и ще благодарим, че сме минали през една Велика школа. (35/стр. 140)

Та не се плашете. Всякога, когато ви дойде една скръб, в скръбта печелите повече. Скръбта събира, а пък радостта раздава… Благодарете за скърбите, че събирате. Благодарете за радостите, че раздавате. (35/стр. 343)

Радвайте се и благодарете, когато сте здрави или болни. Като здрави ще научите едно нещо, а като болни– друго. Болният става мек, внимателен към себе си и към окръжаващите. Като оздравее, той започва да цени онова, което по-рано не е ценял.

(47/стр. 221)

Щом дойдете до страданията, викате към Господа, искате да види колко много страдате. Защо и при радостите, и при скърбите, при красотата и грозотата в живота не се обръщате към Бога с благодарност за всичко, което ви е дал? (17/стр. 83)

Благодарете и за страданията, които ви са дадени, понеже те носят известни блага за душата ви.

(50/стр. 50)

Досега аз не съм си позволил да се моля на Бога да ми отнеме страданията. Щом за себе си не съм се молил, и за вас няма да се моля. Защо? Не искам да ви лиша от благото, което страданието носи в себе си. Благодарете за страданията, които Разумният свят ви дава… (50/стр. 61)

Вдигнете кръста си и благодарете на Бога, че ви е удостоил със страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трябва да минете през страданията като път към Любовта. Друг път към Любовта освен страданията не съществува. Влезете ли в областта на страданията, трябва да вървите докрай. Дойдете ли до последната крачка, пред вас се разкрива хоризонтът на Любовта и вие влизате в Новия живот като граждани на Новото Царство– Царството на Любовта. (50/стр. 61, 62)

Изразяване на благодарност към Бога

…За нас няма по-свещено нещо, няма по-свещена идея от тази да изпълним Волята Божия, да изкажем нашата благодарност, нашата признателност, че Бог към нас е бил толкова благ и че от хиляди години Той се е грижил и грижи за нас. (49/стр. 28)

И тъй, мислете за Господа, за да мисли и Той за вас… Благодарете Му за благата, които ви е дал; за щедростта, която е показал към вас. (65/стр. 144)

Дето и да сте, ще намерите Бога. Намерите ли Го, отправете ума и сърцето си към Него и Му благодарете за всички блага, които ви е дал. Благодарете за здравето, което имате; благодарете за здравите мисли и чувства. (70/лек. 2: стр. 18)

Невъзможно е да благодариш на човека, а на Господа да не благодариш. Благородството изисква първо да благодариш на Онзи, Който ти е дал живот, Който от векове и до днес се е грижил за тебе.

(65/стр. 144)

Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човека? Това е Проявеният Бог, Който влиза във всички живи същества и чрез тях помага. Щом получи успокоение, утешение, човек трябва да благодари. (76/стр. 123)

Да благодарим на Господа, Който се спира пред всички и помага. (86/стр. 274)

Бог, Който ви е дал в ръцете мощното, вие седите и казвате: „Бог не се грижи за мене“. Най-първо тази мисъл не е вярна, тя е лъжлива. Бог е създал в тебе едно отлично тяло, създал една отлична глава, дробове, отличен стомах; майка ви се грижи за вас, братята ви се грижат и вие при богатствата, които имате, при дарбите, които имате, казвате: „За мене никой не се грижи“. И то не е вярно. Ти остава по някой път да благодариш на Господа за всичко, да напишеш едно писмо. Колко писма ти си написал за това, което ти е дал? (64/стр. 325)

Питам: Кой човек от света е изпратил едно благодарително писмо до Бога за благата, които Той му е дал? Досега аз не съм срещнал нито един човек, който да е благодарил на Бога за всичко, което е получил от Него. Говорил съм и с индуски жреци, и с владици, и със свещеници, но нито един от тях не е изпратил такова благодарително писмо. (4/стр. 14)

Искам да остане в ума ви една мисъл: да благодарите на вашия Баща, Който е направил тази Земя, че ви е пратил тук да ядете и пиете, да се радвате, да дишате чистия въздух, светлината. Да Му благодарите, днес да Му напишете едно любовно писмо. Да кажете: „Татко, благодарим Ти за всички грижи, които си поел за нас. Много сме добре. Благодарим за грижите, които си дал…“. Тъй ще напишете. Туй е великото, туй е човешкото– да признаем, че имаме един Баща, да Му благодарим за големите грижи, с които ни е обградил, а не само да философстваме.

(21/стр. 117, 118)

Първото нещо е човек да съзнава, че има един Баща, Който го обича, и да Му напише едно любовно писмо. Ако той на Баща си не пише любовното писмо, на никого не може да го напише. Към всичките хора ще имате същите отношения. Един човек, който няма това разбиране, и за себе си той ще бъде нещастен. (21/стр. 118)

…Вие мислите само за себе си, за вашите обиди, че това не станало, онова не станало. Не, вие ще благодарите на Бога, че се грижат за вас на Земята. За всички нас се грижат толкова много, че ние трябва само да благодарим. (23/лек. 37: стр. 18)

Седи някой човек замислен, обезсърчен, гладен, няма сила да предприеме нещо, няма кой да му помогне. По едно време той се унася и заспива. Като се събужда, на масата намира плодове, хляб, дрехи, обуща и пари. Чуди се кой е донесъл тия неща. Един Ангел ги е донесъл… Чрез някой човек ги е донесъл. След това Ангелът се скрива и наблюдава какво ще прави този човек. Ако се зарадва и благодари на Бога за всичко, което му е изпратено, той ще вземе права насока в живота си, ще вземе право решение. Обаче, ако погледне на всичко това и каже: „Добре, за днес съм осигурен, но утре какво ще правя?“– този човек не е взел права насока в живота си… (38/стр. 93)

И тъй, красивото, великото в живота на всеки човек се заключава в благодарността му към Бога за онова, което му е дадено. (46/стр. 66)

За да бъде Любовта ви правилна, научете се да се качвате на най-високия връх в себе си, на своята глава, и оттам изпращайте благодарността си към Бога за всички блага, които от хиляди години ви е изпращал, за грижите и ръководството, които е проявил към вас. (34/стр. 92)

…Застанете тихи и спокойни и отправете своята благодарствена молитва към Онзи, Който ви е пратил на Земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свържете се с Неговото Съзнание и благодарете Му не на думи само, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на Добрите и Разумните същества в света, които работят за вашето повдигане. Благодарете на тия същества, благодарете на великите сили в света, които, покрай своята велика задача да ръководят съдбините на цялото човечество, са отделили част от времето си и за вас за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви. (30/стр. 182, 183)

Така постъпват и цветята. Цъфтенето на цветята не е нищо друго освен благодарност, признателност, която те отправят към Слънцето за оказаните от него услуги… Следователно всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие в човека трябва да бъдат като цветовете на растенията. Те трябва да изразяват благодарността на човека към Бога, към всички Светли и Възвишени същества за благата, които им са дали. (30/стр. 183)

…Казвате: „Ние сме духовни хора, не можем без молитва“. Не зная как сте се молили. Благодарили ли сте на Господа за благата и богатството, които ви са дадени? Благодарили ли сте за вниманието на Бога към вас? (22/стр. 17)

…Като се моли, човек трябва да застане пред Бога с радост и доволство за всичко, което му се дава. Той трябва да благодари за светлите и чисти мисли, за красивите и възвишени чувства, които му се изпращат. Той трябва да благодари, че е дошъл на Земята, обиколен с добри родители и приятели; за Слънцето, което грее; за водата и въздуха, които го обливат; за вятъра, дъжда и облаците, които го заобикалят. (39/стр. 18)

Да отвориш Библията и само да четеш и да философстваш, това не е молитва. Вземи каква и да е книга, прочети я и благодари на Бога, че е пратил учени хора на Земята да пишат такива книги. Прочети нещо от книгата, затвори я и пак благодари. Да благодарим за всичко, което срещаме в живота си. (22/стр. 198)

Радвайте се, че името ви е записано на Небето. Това показва, че Бог ви обича. Какво повече може да искате от това? Щом Бог ви обича, благодарете Му в душата си за тази Любов и така работете, че да изкажете своята благодарност към Него. (52/стр. 186)

Красивите думи, които можем
да отправим към Бога

И тъй, щом станеш сутрин от сън, изправи се на краката си, направи няколко стъпки напред и кажи: „Господи, благодаря, че мога да се движа, да ходя от едно място на друго. Благодаря, че мога да чувствам, да влагам съдържание в нещата. Благодаря, че мога да мисля, да проникна в смисъла на всичко, което ме обикаля“. Това е богатството на Новия живот. Щом го придобиеш, то остава с тебе за вечни времена. (57/стр. 15, 16)

Кажете си: „Господи, благодаря Ти за доброто сърце и за добрия ум, които си ми дал. От сега нататък аз ще изпълнявам Волята Ти, както е на Тебе угодно“. (65/стр. 80)

Погледнете към небето и отправете към Бога една малка молитва от няколко думи само, но нека тя бъде пропита от Любов. Кажете си: „Господи, ние Ти благодарим за хубавия живот, който си ни дал. Ние Ти благодарим за този свят, който си създал. Ние искаме да живеем по новия начин, по закона на Любовта, която си внесъл в душите ни…“.

(26/стр. 168)

За всичко, което виждаш около себе си, благодари. Кажи: „Благодаря Ти, Господи, че срещнах този човек. Благодаря Ти, че видях този извор, тези мушици. Колко красив е изворът! Колко хубави са мушиците!“. (65/стр. 243)

…Да кажеш на Господа: „Аумен! Господи, обичам Те за всички добрини, които си направил за мен от толкова хиляди и милиони години. Благодаря Ти за всички милости, за всички блага, с които си ме обсипвал и ограждал“.

(1/лек. 3: стр. 29)

Да виждаш Великите блага и
Скритоценните неща, значи да имаш
Откровение за живота,
Музика в съзнанието и

ПРОСВЕТЛЕНО РАЗБИРАНЕ

Ценене на човека

Най-хубавото име, което можете да дадете на някое живо същество, това е името човек. По-красиво име от името човек няма. Да нарекат някого цар, княз, това е нищо в сравнение с името човек. Много от Ангелите, които живеят на Небето, биха дали всичко само да бъдат човеци. По този въпрос няма да давам никакви обяснения. Защо и за какво Ангелите биха желали да бъдат човеци, не е нужно да знаете. (17/стр. 173)

Всеки един човек е едно Съкровище на Божественото. Ако ти го обичаш на физическото поле, в Духовния свят и в Божествения свят, Бог ще ти покаже какво е той. (35/стр. 266)

Нещата в Природата са ценни поради съдържанието, което имат. И човек е ценен по същата причина– по съдържанието, което му е дадено. (75/стр. 58)

Външно човек е една кутия с различна форма, но вътрешно той представя Скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават какво се крие в затворената кутия. (8/стр. 130)

Някои ми казват: „Защо си събрал толкова невежи хора около себе си? Не можа ли да намериш някои философи, учени хора, на които да проповядваш?“. Казвам: Всяко лице, всеки човек е ценен за мене. Аз гледам другояче на хората. Във всяко животно, във всеки човек, млад или стар, голям или малък, има нещо ценно във формата, каквато са изработили, в движенията им и т.н. Който разбира и знае как да гледа, той ще види ценното, необикновеното, което Бог е вложил във всяко същество; който не знае как да гледа, той ще вижда само обикновеното, делничното във всички същества. (26/стр. 56)

Не гледайте на човека като на беден или богат външно, но като на душа, която носи своето богатство със себе си. (39/стр. 106)

Човек е ценен не по своята външна красота, но по своите мисли, чувства и постъпки. (40/стр. 197, 198)

Погледни човека и намери ценното в него. В човека е вложено Благородство– Скъпоценни камъни има той в себе си. (57/стр. 160)

Срещнете ли един човек, отдайте му нужното място и съответната цена. Изкуство е човек да цени нещата. (40/стр. 135)

Разумният цени хората като себе си. (84/стр. 262)

Човек може да почита някоя душа, когато я разбира и познава. Човек може да цени една книга, когато знае нейното вътрешно съдържание. (32/стр. 133)

И тъй, ако книгата се обича заради написаното в нея, колко повече човек може да бъде обичан заради онова, което Бог е написал в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух.

(34/стр. 134)

Първо вие ще обичате, после ще ви обичат. Първо вие ще цените живота на ближните си, а после ще оценяват вашия. (34/стр. 371)

Защо трябва да се обичате? Заради Присъствието на Бога във вас. Защо обичате огъня? Заради топлината, която носи в себе си. Защо обичате Слънцето? Заради светлината, която ви изпраща. Защо обичате цветята? Заради благоуханието, което излиза от тях. Защо обичате водата? Заради благата, които носи, както и за жертвата, на която ви учи. (34/стр. 64)

Човек може да се обича за неговия ум, за неговото сърце, за неговата воля и за неговото тяло. Тялото на човека е направено по образ и подобие на Божествения свят. Следователно разчитайте на това, което е вложено във вас. (34/стр. 73)

Та казвам: Между всинца ви да се образува една вътрешна връзка на взаимно почитане и уважение. Всеки един от вас трябва да уважава другите, да уважава в другите това, което Бог им е дал. В живота зачитайте тялото на един човек, което Бог му е дал; зачитайте сърцето, което Бог му е дал; зачитайте неговия ум. (35/стр. 232)

Изкуство е човек да вижда в лицето на своите братя или сестри онова, което Бог първоначално още е вложил в тях и което за в бъдеще ще се развие. Докато не придобие това изкуство, човек и себе си не може да оцени. (93/стр. 66)

Едно се иска от вас: като срещнете един човек, да му отдадете тази цена, която Бог му е определил. Вие трябва да познавате ценното, което Бог е вложил във всяка душа, и заради него да му отдадете нужното място в себе си. Ако и той познава ценното във вашата душа, между вас ще се създадат правилни отношения. (29/стр. 188)

…Когато срещна един човек, в моя ум седи мисълта: аз искам да му дам онази цена, която Бог е вложил. Ценя го. Виждам Хубавия ум, който Бог е вложил в неговата глава. Виждам Хубавото сърце, което Бог е вложил. Виждам душата му. Не се спирам на посторонни работи. Той е пътник, опрашил се по пътя, окалял се. То са временни работи, тия неща не са важни. Важно е това, Хубавото, Възвишеното. (5/стр. 102)

Вижте Хубавите неща, които човек има, и ги оценете. (35/стр. 403)

Наблюдавайте един човек не да му търсите погрешките, но наблюдавайте един човек, за да видите това, което Бог е турил в него, Хубавото. Това е наблюдение. А пък лошото е опаковка. Не се събирайте, за да видите недостатъците, но за да видите Хубавите работи, които Бог е вложил в ума ви, в сърцето ви и в душата ви. (35/стр. 272)

Когато две жени се срещнат, нека всяка си каже: „В моята сестра е вложено нещо Божествено по съдържание и смисъл“. Какво всъщност казват те една за друга? Погледнат се накриво и едната казва за другата: „Аз зная каква е тя“. Не гледайте на външната форма! Външната форма е обявление, на което не трябва да обръщате внимание. Спрете се на съдържанието на формата– то е ценно. Ценното е в ума и в сърцето на човека. (67/стр. 236)

Не казвайте, че хората са будали, смахнати, извеяни. Всички хора, с които се срещате, са еднакво важни и ценни. Ще срещнеш някой човек и ще поговориш с него само пет минути, с друг– десет минути. Колкото време и да сте се срещнали, всичко е ценно, смислено. А с тези, с които постоянно се срещате, можете само да благодарите. (66/стр. 313)

Често срещате недоволни хора, които роптаят против този-онзи, не могат да ги търпят. Какво показва това? Тия хора не познават нито своята цена, нито цената на другите. Всеки човек, добър или лош, е буква от Божествената азбука. Щом не обичате някои хора, вие не обичате известни букви от тази азбука. Какво ще постигне ученикът, който обича само 10 букви от азбуката на своя език, а останалите 20 не обича? (34/стр. 306)

Щом сте дошли на Земята, вие трябва да работите върху себе си, да развивате вложеното във вас, за да разберете, че всеки човек е ценност, която никой не може да замести. (29/стр. 374)

Всеки човек носи по едно Божествено благо, което никой друг не може да донесе. (47/стр. 111)

Всяка среща с човека е благо, придобиване на нещо ценно. За пример да срещнете човек с добре развито въображение, това значи да влезете в един широк свят– в света на идеите. Това, което човек с ума си не може да предвиди, с въображението си ще го види. (29/стр. 380)

Велико нещо е да срещнеш човек, който цени благата, защото и той сам е благо за другите. Като любиш човека, и той ще те люби. Тогава неговото благо е твое и твоето благо е негово. (86/стр. 78)

…Колкото да е малък някой човек, щом работи, щом мисли и чувства, щом има стремеж към нещо велико, той има цена, каквато и най-видният философ в света. (17/стр. 113)

Като не разбирате какво представя човекът, вие се отнасяте с пренебрежение към него и казвате: „Земеделец, каменар е този човек“. Който облагородява почвата, той е земеделец; който облагородява камъните, той е каменар; който облагородява човешките лица, той е художник; който изправя погрешките на хората, той е скулптор. Изобщо всеки човек, който създава нещо ценно, с което облагородява, подига и весели хората, е на мястото си.

(34/стр. 395)

Всеки е една ценна Божествена книга, написана. Като срещнете един брат или една сестра…, не казвайте: „Той нищо не е“. Така не се говори. Който разбира– тази книга е голямо богатство, може да те спаси. Ако я четеш, спасява. (5/стр. 273)

Ако един човек, който е писал една хубава книга, ако не искаш да четеш неговата книга, как ще се запознаеш с философията му? Та казвам: Хората са написани книги, по които ние познаваме Бога. Само като изучаваме хората, познаваме какво нещо е Господ. Вие сте написани листове на тази Божествена книга. Като изучаваме хората, ще изучаваме какво нещо е Господ… Всеки един човек е едно листо на Божествената книга. Той трябва да бъде Свещен, понеже е написан от Господа… Всички листа имат еднаква цена в тази Божествена книга. Така трябва да гледате всички, така гледам аз. Мисля, това е най-хубавият начин. Свещена книга е човек. (5/стр. 418)

Всеки човек е Свещена книга, една Библия. Срещнеш един брат или една сестра. Отвори внимателно неговата Библия, прочети най-хубавата страница от живота на твоя брат или сестра и запази прочетеното в твоя ум и в твоето сърце.

(72/стр. 332, 333)

Който не разбира нещата…, гледа с пренебрежение на всичко и казва: „Дете се е родило“. Той не знае, че раждането на едно дете е велик момент– отваря се нов извор в света, от който може да се възприеме поне една велика идея. (2/стр. 375)

В Любовта оценяваш човека, цениш го. В Любовта всеки човек ти е Свещен. Като го погледнеш, ти виждаш Присъствието на Бога. В Любовта всеки човек е Божествен, в него не виждаш никакво противоречие. (5/стр. 99)

Във всеки човек е вложено нещо Красиво и Велико, заради което трябва да го обичате. (39/стр. 48)

Да обичаш един човек, значи да виждаш в неговата душа нещо Красиво, Хубаво, …да му пожелаеш доброто. И той, като те обича, ще види в тебе същото. Туй е Красивото, Божественото в живота!

(1/лек. 5: стр. 26)

Откривайте Великото и Красивото в човека, както бижутерът различава Скъпоценните камъни от обикновените и ги продава скъпо. Най-малкият проблясък на душата в човека е Скъпоценен камък. Намерете този камък, турете го на мястото му и отдайте му нужната цена. (2/стр. 100, 101)

Търсете Добродетели у хората, както търсите Скъпоценните камъни в земята! Колкото по-големи Добродетели намирате, толкова и вие ставате по-богати. Намерите ли малки люспици от Добродетелите, радвайте се и на тях… (4/стр. 154)

…Дотолкоз, доколкото може да ви услужа за вашия живот, аз съм ценен заради вас. Дотолкоз, доколкото вие може да ми услужите, вие сте ценни заради мене. Тъй седи Божественият закон… Всичките хора са условие на нашия живот, ние трябва да ги ценим, без тях не може да се изявим. Без тях не можем да бъдем щастливи. (5/стр. 271)

Ние изучаваме Бога, изучаваме най-отдалечените звезди, а за най-близкия си човек казваме: „Е, той няма никакви идеи“. Как да няма идеи? Той е цяла вселена! Красив е този човек. Господ го е пратил на Земята, има в него идеи. (1/лек. 5: стр. 22)

Питам ви тогава: Тази душа, която вие сте срещнали и за която казвате, че не искате да се занимавате с нея, разбрали ли сте отде иде тя и накъде отива? (1/лек. 5: стр. 22, 23)

Съвременните хора… Те гледат на ближния си отвисоко и питат: „Защо Бог създал този будала?“. Те не подозират, че този будала носи със себе си богатство, с което ще им бъде полезен. (9/стр. 20, 21)

…Мислете добре за всички хора. Не отбягвайте никого. Че някой бил нервен, ексцентричен, това не значи, че трябва да бягате от него. Изучавайте го и ще видите, че и в него се крие нещо Хубаво. Божественото се проявява във всеки човек… (9/стр. 31)

…Човека. Ще го обичате и ще се радвате на онова, което Бог е вложил в него. От това гледище във всеки човек има нещо Божествено. И в най-големия грешник се крие нещо Божествено. (9/стр. 247)

Не е важно да търсите святи хора, но стремете се във всеки човек да намерите нещо ценно. Сама по себе си душата на човека е ценна. (2/стр. 140)

Не изисквайте щото всички хора да мислят точно като вас, да са напълно като вас. Вие трябва да знаете, че ако се обича някой човек или ако се уважава, то е за неговата специфична мисъл, различна от мисълта на всички други. Това е Красивото в човека! Неговото специфично верую, неговата специфична мисъл– това е един красив Брилянт, един красив Скъпоценен камък. (70/лек. 1: стр. 22)

Ще ви определя какво нещо е този Брилянт, или този Скъпоценен камък. Срещате един голям юнак, който носи на гърба си чувал със сто килограма злато или със Скъпоценни камъни. Вие сте слаб, хилав човек, но казвате: „И аз бих желал да нося този чувал“. Питам: За тебе ли е този чувал? Не, ти можеш да носиш на гърба си чувал с десет килограма тежест. Този, който носи стоте килограма на гърба си, той е юнак, заслужава да носи чувала със златото. Но и вие, които носите десет килограма на гърба си, сте герои по отношение на друг някой, който може да носи само един килограм. И той, като ви погледне, ще каже: „Герой е този човек!“. Има други същества пък, които носят само по един милиграм на гърба си. Като погледна към всички същества, намирам, че всички са герои– все носят нещо на гърба си, и то всеки според силата си. Това е специфичното за всеки човек– то е неговият Брилянт, неговият Скъпоценен камък. (70/лек. 1: стр. 22)

Казвам: Всеки човек има в себе си известна Добродетел, известна способност, специфична за самия него, поради която именно той е ценен пред Бога и пред хората. (70/лек. 1: стр. 22)

…За Бога всички хора са еднакво ценни. Ако всеки човек гледа на ближния си като на същество, в което Божественото живее, между хората ще има пълно разбирателство. (59/стр. 69)

Докато сте на Земята, вие не можете да се търпите, критикувате се. Щом замине някой за другия свят, тогава го оценявате. Бъдете внимателни към близките си да не съжалявате някога, че не сте се оценили. (47/стр. 272)

…Днес вие сте събрани тук, но нито доверие имате помежду си, нито се цените един друг… Когато Бог види, че хората в едно общество не живеят задружно, Той започва да ги разредява. Постоянно чувате, че този или онзи заминали за другия свят, за Небето. Радвайте се едни на други, докато сте заедно. Като се разделите, ще съжалявате, защото в тази форма, в която сте днес, никога повече няма да се срещнете. (34/стр. 417, 418)

И Христос слязъл на Земята да изучава хората. Той се интересувал от техния ум и от тяхното сърце като от богатство… Христос имал отношение към хората като към души, които никога не губят цената си. (2/стр. 242)

Христос не мечтаел за земно богатство и слава, но печелел души. Стремете се и вие към същото. Да спечелиш една душа, това значи да си придобил богатството на целия свят. (2/стр. 243)

Знаете ли какво нещо представя Скъпоценният камък за рудокопача? За един Скъпоценен камък той е готов да обиколи света, да пропътува пустини и планини. Ако за намирането на един Скъпоценен камък се изразходват толкова усилия и време, колко повече усилия трябва да се употребят, за да се намери една изгубена човешка душа. Каква по-голяма печалба може да очаква човек от тази да намери една загубена душа и да я обърне към Бога? След всичко това слушате някой да казва, че не заслужава за един човек да губи времето си. Не е така. Ценно нещо е човешката душа! Каквито жертви да се дадат за една душа, те са оправдани. (37/стр. 103, 104)

Съзнаване на важните неща в човека

Вие трябва да съзнаете онова, което Бог ви е дал вътре. Да искате онова, което Бог ви е дал. (7/стр. 247)

Гледам, тук иде един наш познат, италианец, носещ една хубава цигулка „Гуарнели“… Завил я доста, като едно детенце, трепери над нея. Доста скъпо струва, близо 5000000 лева. Аз седя и мисля колко струва онази душа, която е в тебе… Ти имаш една душа, която не я цениш. Ти ще вземеш пример. (64/стр. 37)

Та казвам: Знайте, вашата душа… е най-голямото благо, което Бог е дал на човека. Ако човек знае да свири на своята душа– тя, душата, иска да свириш на нея. Като я прегърнеш, като започнеш да свириш, ще чуеш най-хубавата мелодия в света.

(64/стр. 38)

Та казвам: Ние трябва да ценим душата си. Пита някой: „Дали имам душа, или не?“. Аз ви казвам: Всинца, като ви гледам, имате душа. Само че някои от вас я оставили душата запрашясала… Днес ви казвам: Намерете вашата душа и дайте подходяща цена. Разчитайте на душата си: както цигуларят разчита на цигулката– без нея не може да се прояви, както певецът разчита на гласа си, и вие разчитайте на вашата душа– без нея вие не можете да се проявите. (64/стр. 38)

Да работим, да пеем, да свирим, да мислим, да обичаме; всичко в света, което е хубаво, да го направим– то е човешката душа. (64/стр. 38, 39)

Та казвам: Обръщайте внимание върху ценността на вашата душа. Осветлявайте добре душата си и я отоплявайте добре. Пък и служете на тази душа. Научете се да служите на душата си. (71/стр. 200)

Та казвам: Вие трябва да търсите Истината, която е вложена във вашата душа. Не ви убеждавам, но казвам, че тази Истина е много ценна за мене, а същевременно тя е ценна и за вас като души.

(95/лек. 15: стр. 23)

За вас са важни богатствата, които днес имате в себе си, които можете да обработите и използвате. Всеки от вас има в себе си по един извор на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Дръжте се за тези извори и се ползвайте от тях разумно. (9/стр. 158)

Трябва да носиш нещо ценно в себе си. Кой банкер би устоял при вида на един голям диамант? Очите му ще светнат и той веднага ще си предложи услугите. Важно е да имате тоя диамант в себе си. Тоя диамант е Любовта. Дето и да го покажете, той има цена. Носете диаманта в себе си и от нищо не се страхувайте! (62/стр. 145, 146)

И тъй, Божественото Знание, към което мнозина се стремят, има за цел да научи хората да ценят вътрешното Слънце в себе си, чрез което тяхната душа се учи и развива. (34/стр. 404)

…Хората чакат да изгрее Слънцето да се порадват на неговата светлина и топлина. Според мене не е важно дали само външното Слънце е изгряло. Ако външното Слънце е изгряло, а вътрешното Слънце на човека не е изгряло, той нищо не печели. Важен е моментът, в който изгряването на външното Слънце съвпада с изгряването на вътрешното Слънце на човека. Това е истински изгрев. Външното, физическото Слънце е ценно за всички хора, за всички живи същества. Вътрешното Слънце е ценно за самия човек. Няма по-голяма радост за човека, когато вижда и външно, и вътрешно. (44/стр. 183)

Първият лъч, първата мисъл, първото чувство, първата постъпка във вас, то е мощното в света. На туй трябва да даваме цена. През деня туй, което остави най-силно впечатление, то е първото. Не казвам само първо по време. Онази мисъл, която остави най-силно впечатление, че години минат и тя остава, тя е първата мисъл. Уповавай на нея. (5/стр. 36)

Онази мисъл, онова чувство, което оставя дълбоко впечатление у вас, разчитайте на него. Онази постъпка, която никога не забравяте, разчитайте на нея. Аз наричам тия постъпки, които се отразяват във вас, те са Божии благословения. (5/стр. 36)

Човек трябва да има една основна мисъл, около която да се събират всички останали мисли… Без основна мисъл няма развитие– тя е основният камък, върху който човек гради бъдещето си. Тя е скъпоценният камък в човешкия живот. Така е за онзи, който разбира цената на скъпоценния камък.

(78/стр. 71)

Като ученици, всеки от вас трябва да намери своята основна мисъл, без която не може да живее. Тя е различна за всички. Щом я намерите, вие ще сте радостни, доволни, насърчавате се. Каквото пожелаете, можете да го постигнете. Тя е магическа пръчица в живота. (8/стр. 246)

Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат. (8/стр. 246)

Да намери човек основната идея в своя живот, това значи да стане коренен преврат с него… Основната идея е скъпоценен камък, за който човек продава всичко само да го купи. (77/стр. 243, 244)

Кога трябва да се весели човек? Когато в него възкръсне една Добродетел, която е била мъртва; когато открие в себе си една способност, която е била загубена; …когато разрови Доброто в себе си, което някога е дълбоко заровил. (2/стр. 278)

Милосърдието е богатство на сърцето, а Справедливостта– на ума. Добротата е богатство на душата. (72/стр. 177)

Човек се оценява по ума и по сърцето си. Ако имаш прекрасен ум, хората ще те ценят. Ако имаш прекрасно сърце, хората ще те ценят.

(31/лек. 31: стр. 119)

Добиване на ценни качества

Приятно е, когато човек е придобил едно положително качество в себе си. Колкото и да е малко, то е цяло богатство. (54/стр. 286)

Всяка форма, или всеки предмет, се оценява по своите качества: красотата– по своите накити, умът– по своето знание, сърцето– по своята добрина, душата– по своето благородство, духът– по своята сила. (42/стр. 115)

Невинността е едно от ценните качества. Ти си човек, докато си невинен. Щом изгубиш невинността си, всичко губиш. (54/стр. 286)

Вярата придава ценни качества на човека. Тя е подобна на магическата пръчица в ръката на великия маг. (90/стр. 136)

…Цената на златото седи в това, че то не се окислява. Следователно един лош човек и един добър човек, те са като златото и желязото. Единият, лошият човек, мяза на желязото, а добрият мяза на златото. Такива качества той има. (7/стр. 207)

…Нито богатият остава завинаги богат, нито сиромахът– завинаги сиромах. Това са преходни фази в живота на човека, чрез които той учи, придобива ценни качества. (50/стр. 4, 5)

Колкото повече е страдал човек, толкова по-ценни качества е придобил. Не може човек лесно да стане скъпоценен. Мислите ли, че скъпоценните камъни лесно са станали такива? През големи страдания и мъчнотии са минали те, докато придобият качествата на скъпоценни камъни. Мислите ли, че цветята, които отдалеч издават благоуханието си, лесно са развили своите ценни качества? И те са минали през мъчнотии и страдания. Вие се радвате на цветята, които миришат приятно, без да подозирате за голямата скръб, която те носят в себе си… С години да стоят заровени в земята, без да могат да се пораздвижат. (50/стр. 5)

Много животи трябва да прекара човек на физическия свят, за да изработи едно ценно качество, което да внесе в Духовния свят като основа на неговото съдържание… Ето защо казваме, че Духовният свят подразбира съдържанието на нещата, което е устойчиво, но лишено от друго качество– смисъл. Дълго време трябва да живее човек в Духовния свят, за да изработи едно ценно качество за Божествения свят, а именно: да осмисли съдържанието. (50/стр. 7)

Оживяване на житото в нас

Колкото много злато да вземете…, пак не можете да го сравните с житото, което Свещеният е дал на човечеството. Българите трябва да се радват на житото, което им е дадено. Благословено да е житото, да ражда, да дава своя плод! Да оживее житото в нас! (17/стр. 169)

Божественото в човека постепенно се разраства и дава добри резултати. То се развива бавно, но сигурно.

Срещате две неприятелски армии– и двете добре въоръжени с най-модерни оръжия, топове, припаси, телеграфи, телефони, радиоапарати и т.н. Дето минат, внасят страх и трепет. Всеки се запитва коя от двете армии ще победи. Вървите по-нататък и срещате на пътя си един беден, прост колар, който отива някъде. Вие го запитвате: „Какво караш в колата?“. „Нося едно житно зърно на един господар, който иска да го посади.“ Вие се засмивате и си казвате: „Трай, коньо, за зелена трева!“. Как мислите, какъв ще бъде резултатът от сраженията на двете неприятелски армии и какъв– от посаденото житно зърно? В скоро време ще чуете, че от двете неприятелски армии, тъй величествени в началото си, не е останало нищо освен лошите последствия на разрушението: смърт, сиромашия и плач. Майки плачат за загубените си мъже и синове, бащи– за синовете си, сестри– за бащите и за братята си. Обаче при житното зърно имате точно обратен резултат; началото е скромно, незабелязано, но краят– грандиозен: след 15 години най-много това житно зърно ще се увеличи, ще даде велики резултати, от които ще се пресушат сълзите на всички страдащи по лицето на Земята. Кое е за предпочитане: да срещнете в живота си една величествена армия или един прост човек, който носи в колата си едно житно зърно на своя господар?

Сега пренесете тези два образа… към живота на душата. Чрез своите сражения армията може временно само да спаси отечеството си, но храна не може да му даде. Армията убива, унищожава, съсипва човечеството, а житното зърно носи живот, музика и песен за човечеството. Дето има жито, хляб, там ще чувате само песни и веселби… Щом разберете силата, която се крие в житното зърно, вие ще почувствате какво е вложено в душата на всеки човек и ще разберете защо той е роден… В него е скрито нещо велико, което след време ще даде добри резултати. (42/стр. 97, 98)

Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би пред вас житното зърно да представя нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена– 1/16-хилядна част от килограма… Обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите… Хората не го оценяват, кокошките също– никой не го оценява. Но то е една велика загадка в света. (16/стр. 15)

Кое богатство е по-ценно – скъпоценните камъни или житните зрънца? Един голям скъпоценен камък струва милиони, а едно житно зрънце нищо не струва… Въпреки това житното зърно храни цял свят, а скъпоценният камък едва може да изхрани един човек. Стремете се към богатството на житното зърно, което расте и се увеличава. Житното зърно първо е дало пример на саможертва и себеотричане. (72/стр. 83)

Ти пееш песента и чувстваш, че нещо липсва. Как трябва да се изпее? С Вдъхновение. Който може да я изпее така, ще го възнаградя. Ако кажа, че ще дам 100000 лева на онзи, който изпее песента, всеки ще иска да пее. Малкото възнаграждение струва повече от 100000 лева… Малкото възнаграждение може да бъде едно житно зрънце. Не струва ли то повече от богатството на целия свят? Това е прост начин на разсъждение. Така трябва да се разсъждава. (57/стр. 7)

Оценяване на нещата

Красивата страна на живота е да оцени човек това, което има. (18/стр. 113)

…Трябва да цениш живота и благата, които ти са дадени. (8/стр. 175)

Всичките блага, които Бог ни е дал, ние трябва да ги оценяваме. Една круша, една ябълка, една книга, дреха, виждаме, че Слънцето изгрява, …всичко онова, което виждаш, трябва да му придадеш някаква цена. Понеже, като оценяваш нещо, ти правиш полза на себе си. (5/стр. 194)

Ще цениш благата… Който може да цени и благодари, той ще задържи красивите моменти в себе си за по-дълго време. (65/стр. 328)

Природата се радва, когато ние оценяваме благата, които ни дава, и благодарим за тях. (47/стр. 93)

Природата дава на всички хора изобилно въздух, вода и храна безвъзмездно, или, както е казано в Писанието, даром. Колкото по-разумен е човек, толкова по-правилно се ползва от благата на Природата. Това иска Природата от човека– Разумност да цени това, което получава от нея, и да знае как да го използва. (78/стр. 334)

Оценявайте благата, които днес се дават… Днешният ден е важен. Той е Божествен ден. Използвайте благото, което сегашният момент носи.

(9/стр. 178, 179)

Това, което Бог е дал на човека, е… само за даден случай. То никога няма да се повтори. Във Вечността нещата не се повтарят. Като знае това, човек сам трябва да оцени онова, което Бог му е дал. Тази оценка на нещата зависи от разбиранията на човека. (46/стр. 66)

Разумният… разбира смисъла на живота и го цени. (84/стр. 262)

Съвременните хора трябва да разбират и да оценяват истинския живот. Под думата истински живот разбираме реалния живот, който е неизменен и от който човек никога не се разочарова.

(83/стр. 165)

Сега нека остане у вас мисълта за красивите и хубави неща в живота. Приятно е да четеш хубави книги. Приятно е да работиш и да се трудиш. Приятно е да срещнеш красив човек. Оценявайте тези неща, за да придобивате всеки ден по нещо ново. (57/стр. 239)

Красотата е нещо вътрешно. Единственото място, дето може да се оцени красотата в нейната истинска стойност, това е само Разумният свят. Под думата Разумен свят разбирам Божествен свят. Само в Разумния свят може да се оцени какво нещо е красотата. (46/стр. 85)

За да разбираме нещата, ние трябва да ги ценим. (20/стр. 27)

…Каквото човек има, той трябва да го цени. …Той трябва да влезе дълбоко в живота, да проникне дълбоко в себе си, да оцени всичко, каквото има.

(61/стр. 311)

Съвременният човек се намира пред Нова епоха, за която трябва да бъде готов. За да се приготви за Новата култура, той трябва да развие в себе си чувството да оценява нещата. Четири неща трябва да цени човек: благата на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Щом оценява тия неща, той може да служи на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. (39/стр. 326, 327)

Две неща: служете на Бога и тогава ще знаете как да служите на себе си; оценявайте Божиите блага и тогава ще цените това, което имате. Защото човек трябва да цени това, което има. Той трябва да цени своя ум, своето сърце и своето тяло. (35/стр. 116)

Онова, което Бог ви е дал, оценявайте го. Той ни е дал добър, отличен ум. Дал ни е такъв ум, дето не сме го оценили. (5/стр. 230)

Имаш една мисъл, чувство или постъпка. Разумно трябва да ги оцениш. (20/стр. 14)

Всяка разбрана мисъл, всяко разбрано чувство и всяка разбрана постъпка са велико благословение за човека. Който ги оценява, той става велик човек.

(39/стр. 53)

…Задачата на човека е да почита себе си. Щом почита себе си, ще почита и другите… Всеки човек е излязъл от Бога. Следователно ще почитате и цените всичко, което е излязло от Него. Само така ще разберете какво представя човек. (9/стр. 126)

Срещнеш един човек – благодари, че си го видял. Виж поне една добра черта в него… Всеки има ум, сърце, воля, душа, дух– Божествени неща. Ако видиш и оцениш едно от тях, ти си видял и познал поне отчасти човека. (54/стр. 318, 319)

Ти трябва да се научиш да гледаш и като гледаш един човек, да оцениш кое е хубавото в него. И да вземеш от него нещо, и да му дадеш нещо. (35/стр. 149)

Ако имате едно добро разположение поради някой човек, вие… ще му благодарите. Ще го оцените. И ако така оцените онзи човек, ще се образуват хубави връзки между вас. Така се образуват хубави връзки между хората. Ако оценяваме доброто, връзките се усилват. (35/стр. 115)

Често… прибързвате в своите изводи и давате криви заключения за движенията, за погледите или за постъпките на хората. Не бързайте в заключенията си, но се научете да оценявате дълбоките пориви, които се крият в душата на човека. (4/стр. 22)

Когато момата срещне един момък или когато момък срещне една мома, те трябва да се гледат като същества, дошли на Земята да работят, да свършат една работа. Ако и двамата се оценят правилно и се обърнат към Бога, животът им ще се осмисли. (93/стр. 148)

Казано е в Писанието, че Бог е възлюбил Истината в човека. Под Истина разбираме оценяване на всички възможности, вложени първоначално в нас. (86/стр. 91)

Като говоря за Знанието в Духовния свят, искам да обърна вниманието ви върху онзи голям простор, който се открива пред вашия поглед. По този начин само вие ще оценявате всички възможности, които са вложени в душата ви, и ще работите върху тях да ги развиете. (34/стр. 39)

Човек не може да придобие, да разбере, да оцени и приложи Знанието, ако не е мъдър. (9/стр. 152)

За да се справи с нисшите и отрицателни състояния в себе си, човек трябва да има Знания и да цени нещата. (89/стр. 56)

Какво се иска от човека? Да бъде добър ученик. Значи, той трябва да се учи и добре да се учи. Същевременно той трябва да цени учението… (65/стр. 57)

…Вие имате жажда, глад, но не сте си обяснили защо съществуват тия неща в света. Това е един дълбок философски въпрос, върху който трябва дълго време да мислите. Аз няма да ви отговарям на този въпрос, понеже всяко Знание, което се дава лесно на учениците, те не го оценяват. Щом ви дам една кесия със злато, вие я взимате и я носите надясно-наляво, навсякъде я разнасяте, но щом ви накарам да работите на лозето и така да припечелите нещо, това, спечеленото нещо, вие го цените вече. Тъй че Знание, което се придобива с усилено мислене, е по-ценно, отколкото Знание, което се лесно добива. (23/лек. 35: стр. 5)

Ако Учителят обича ученика си, ще му предаде част от своето Знание… Ако ученикът, когото Учителят обича, цени Любовта му, ще учи по-добре. Колкото повече го обича Учителят, толкова по-добре учи ученикът. (8/стр. 220)

Оценяване на Любовта

Няма по-голямо богатство за човека от това да възприема, прилага и оценява Любовта. (47/стр. 71)

…Христос е казал: „Блажени нищите духом“– блажени, които оценяват Любовта, които приемат Любовта. (41/стр. 72)

Всички хора се стремят да влязат през вратата на Любовта, да придобият нейните блага… Не е достатъчно човек да възприеме само Любовта, но той трябва да знае как да я оцени и приложи. (39/стр. 319)

Няма същество в света, на което да не е дадено Любов. Колкото малка да е, тази Любов трябва да се цени. Отдето да иде, тя крие в себе си алхимически свойства. От човека се иска умение да цени Любовта. Цени ли я, той има условия да се развива. Не цени ли Любовта, която му се дава, той завинаги остава невежа. Като не съзнава това, човек сам се лишава от благата, които Любовта носи. (84/стр. 15)

Любовта е Извор, от който постоянно блика чиста, кристална вода… Като се спрете да пиете вода от Извора с благодарност и кажете, че подобен Извор не сте срещали, и той ще каже: „Много хора са минали покрай мене, но като този човек тъй да цени… и да благодари, не съм срещал“. (17/стр. 101)

Който може да прецени Любовта на ближния си, той ще се ползва от нея. Не може ли да я прецени, тя не го ползва. (84/стр. 15)

Едно от качествата на Любовта е даването. Колкото малко да ви дава някой, щом е от Любов, оценявайте го. Като цените Любовта на човека, вие цените Бога, Който се проявява в него. (34/стр. 372)

…Всяка жертва, която е направена от Любов, трябва да се оцени правилно. (82/стр. 213)

Не може Божията Любов да влезе в тебе, или не може Божията Любов да се прояви, ако ти не си готов да я оцениш. От преценката зависи нейната проява. Най-първо трябва да прецениш, че Божествената Любов с нищо не може да я сравниш. Тя е несравнима. (20/стр. 275)

Онзи, който е пожертвал всичко за Любовта, той всичко е спечелвал. То е един вътрешен опит. Доброволно няма да ти пошепнат, но ще видят колко си умен, цениш ли Любовта повече от всичко. Ако цениш Любовта повече от всичко, заради онова, Божественото, всичко жертваш– тогава то всичко ще ти даде. (20/стр. 261, 262)

Сега поставям закона: Човек е дошъл на Земята– с това е проявена Любовта на Бога. И човек да оценява Божията Любов. Ти ще дойдеш да изпълниш Неговата Воля така, както иска Той! За да покажеш, че ти оценяваш Неговата Любов! Защото, ако не я оцениш, ти ще извършиш едно престъпление, за което за хиляди години ще страдаш. И хората страдат за неоценка на Божията Любов.

(35/стр. 85)

…Да оценявате, когато Бог ви обича! Приемете Божията Любов и я оценявайте правилно. Тя носи живот. (57/стр. 219)

Оценяване и обич

…Всеки един човек, който ви обича, той ви показва пътя към Бога… Всички ви обичат– вие оценявате Този, от Когото всичко е излязло. И тогава се радвате на вашите братя, които ви обичат.

(5/стр. 285, 286)

Щом аз оценявам Любовта, с която някой ме обича, правя добро на себе си. Ти, ако ме обичаш, правиш добро на себе си; аз, ако оценявам твоята Любов, правя добро на себе си. Аз, ако те обичам, правя добро на себе си и ти, ако оценяваш моята Любов, правиш добро на себе си. (35/стр. 346)

Казвам сега, турете правилото: Обичайте, защото това е добро заради вас. Ценете Любовта на другите. Това е пак добро заради вас… Казвам: Две добрини правете на себе си– да обичате и да цените. (35/стр. 363)

…Две неща се изискват. Първият закон трябва да бъде ти да обичаш. Дали хората те обичат, или не, то е тяхна работа. Ако ти обичаш, то е силата на човека… После силата седи и в това да оценяваме Божията Любов, да ценим Любовта на ближния и да ценим и своята Любов. Аз, като обичам, ценя. То е добро заради мене. (35/стр. 363)

…Всички да обичаш; като обичаш Цялото, да обичаш всичките части– еднакво да цениш всяка част! (19/стр. 272)

Като е дошъл на Земята, човек се нуждае от общение с хората. Обаче, за да влиза в общение с хората, да се свързва с тях, човек трябва да спазва две условия: да цени човека и да го обича. Такива са отношенията между душите в Невидимия свят.

(39/стр. 27)

Ето защо, ако някой от вас влезе в общество на Разумни същества от Невидимия свят, той ще се върне с големи подаръци. От тия подаръци той може да се ползва цял живот. Това показва, че те са го оценили и обикнали и той ги е оценил и обикнал. (39/стр. 27)

Кажеш ли на някого, че го обичаш, значи оценяваш Любовта му… (47/стр. 221)

Казвате: „Какво нещо е Любовта?“. Да обичаш човека, това значи да вложиш в него такова нещо, с което да го направиш ценен и за себе си, и за окръжаващите. (56/стр. 206)

Казвам: Когато вие обичате, за Любовта никому не говорете нищо. За Любовта не говорете, че обичате. Ти само даваш нещо от себе си, защото ти, като даваш от себе си, мязаш на един извор. Той, като дойде, трябва да оцени Любовта. (88/стр. 162)

Ти сам се ползваш, като обичаш. Ти проявяваш Божията Любов и Бог те благославя… Казвам: Когато Господ ви учи да обичате, мълчете. Когато Господ ви учи чрез Любовта на другите, тогава оценете Любовта. (88/стр. 162)

Оценяване и обхода

И тъй, няма по-хубаво нещо в живота на човека от това да знае как да се обхожда и да цени нещата. Когато срещнете някой човек, дръжте в ума си ценното, което той има в себе си. (44/стр. 119)

Ако паякът няма обхода, не цени нещата, това е извинително за него. Не е извинително за човека, на когото са дадени отличен ум и отлично сърце, да няма обхода, да не цени онова, което е вложено в душата на неговия ближен. Ето защо всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени… Като развива това чувство в себе си, същевременно той развива и вътрешна обхода. (44/стр. 120, 121)

Който няма правилна външна и вътрешна обхода, той влиза в стълкновение с Волята Божия. Как е възможно да не знае човек правилно да се обхожда с всичко онова, което Великият е създал? Как може той да не цени създаденото от своя Баща? Да не цени тия неща, това значи да влезе в разрез с Великия Закон, който действа в света, както и в самите нас. (44/стр. 121)

Велико нещо е обходата!… За да покажете, че цените някого, постъпете с него така, както постъпвате със себе си. Ако дойде в дома ви някакъв странник, дайте му изобилно вода да измие краката, ръцете, лицето си; после го нахранете и му предложете да си почине. Щом изпълните тези неща към него, с това вие показвате, че го цените. Този човек ще ви благодари, ще пожелае и друг път да се срещне с вас. (44/стр. 121, 122)

Човек иска от другите да имат към него добра обхода, да го ценят. Щом иска това за себе си, и той трябва да го отдаде на другите. (44/стр. 123)

Всичко, каквото виждате около вас, е създадено от Бога. Следователно обхождайте се добре към всичко онова, което Той е създал. Ценете всичко, което Той сам цени. (44/стр. 123)

Мнозина мислят, че както и да живеят, те се ползват от Божията Любов. Това е крива мисъл. Не може Любовта да е благосклонна към вас, ако нямате правилна обхода към всичко, което Тя е създала, и ако не цените създаденото от Нея. Ще кажете, че още не сте съвършени. Не, вие още днес можете да имате правилна обхода към всичко, което ви обикаля, и да го цените. (44/стр. 123, 124)

Щом се обхождате добре, щом цените нещата, грехът и злото ще изчезнат от вас. Но за това от всички се изисква съзнателна работа, работа с Любов. (44/стр. 124)

Човек трябва да цени и да знае как да се обхожда не само с лица или предмети вън от себе си, но той трябва да цени своя ум и своето сърце и да знае как да се обхожда с тях. Ако не знаеш как да се обхождаш с ума и сърцето си, ако не можеш да ги пазиш чисти и не знаеш да ги цениш, ти нищо не можеш да постигнеш. (44/стр. 119)

…Работете върху себе си да придобиете правилна обхода, да развиете в себе си чувство да цените всичко, което ви е дадено. Ценете вашия ум, вашето сърце, вашата воля. Обхождайте се добре към ближните си, към всички растения и животни, към цялата Природа. Ценете всичко, което ви обикаля. Придобиете ли тези две неща, вие ще бъдете човек на Новото, човек на Любовта. (44/стр. 124, 125)

И царски син да сте, вие трябва да имате добра обхода и да цените нещата. (44/стр. 125)

Следователно искате ли да бъдете силни, красиви, доволни от живота, обхождайте се добре, ценете правилно всичко, което Първичната Причина е създала. Нямате ли тези качества, няма да имате нито сила, нито красота, нито доволство. (44/стр. 125)

„Ще го възкреся в последния ден.“ Всеки, който е развил в себе си добра обхода и чувство да цени нещата, той ще възкръсне в последния ден.

(44/стр. 127)

Любовта дава цена на всичко

Любовта дава цена на всичко. (39/стр. 15)

Дето Любовта присъства, всичко е ценно.

(9/стр. 254)

Казвам, в нас кое е важното? Ние имаме едно отлично тяло. Толкоз красиво е човешкото тяло! Само когато дойде Любовта, само тогава ще разберем смисъла на онова, което ние притежаваме. Само Любовта е в сила да оцени какво нещо са човешките очи, какво нещо са човешките уши, човешката уста, човешкият нос, човешкото сърце.

(91/стр. 163)

За да се оценят, хората трябва да имат Любов помежду си. Само Любовта оценява нещата.

(37/стр. 188)

В Любовта има едно качество, то е следното: когато обикнеш един предмет или едно лице, то придобива ценност. (95/лек. 33: стр. 8)

Когато двама млади се обичат, те се поощряват един друг и работите им вървят добре. Каквото лошо и да говорят външните хора за тях, било само за момата или за момъка, те нищо лошо не виждат. Всяка дума на възлюбения или на възлюбената е ценна, от нея се раждат светли, възвишени мисли.

(38/стр. 230)

Ако обичате думите на един човек, вие го обичате; ако не обичате думите му, вие не го обичате. Любовта само цени. Вие може да знаете обичта на някого: щом той дава внимание на словото ви, той ви обича. (5/стр. 16)

Който люби, той преценява и най-малката проява на Любовта. (34/стр. 370)

Ти цениш нещо заради приятеля си, който ти го е дал. Докато обичаш приятеля си, ще оценяваш всичко, което ти е дал; престанеш ли да го обичаш, ще престанеш да цениш и предметите, които той ти е дал. Ако обичаш някой поет, писател или учен, ще четеш и книгите му. Обичта осмисля нещата.

(78/стр. 18)

Обичайте Бога, за да изучавате всичко, което Той е създал. Обичайте Ангелите, за да изучавате всичко, което те са създали. Обичайте хората, за да изучавате всичко, което те са създали. Само чрез Любовта ще оцените всичко, което ви обикаля.

(22/стр. 337)

Който носи Вечната Любов в себе си, той оценява Любовта на Бога, оценява възможностите и условията, които му са дадени, и благодари за всички блага, с които се ползва. (47/стр. 221)

Хиляди са ценностите в света

Та казвам: В света има ценности, които са поставени. Хиляди са ценностите, които са поставени.

(19/стр. 106)

Ценна е светлината, ценна е чистата вода, ценен е чистият въздух, ценна е Любовта. Какъв смисъл има в безлюбието? Или какъв смисъл има в тъмнината? Какъв смисъл и цена има нечистата вода?

(44/стр. 187)

Кое е ценното в човешкия живот? Чистотата и Светостта. Да бъдем чисти по отношение на себе си и святи по отношение на Бога. Чистотата е необходимост за човека. Без Чистота той не може да се развива, не може да бъде здрав… Чистотата е необходимост за човека, а Светостта– идеал, към който се стреми неговата душа. (72/стр. 313)

Всяко нещо, което човек има или което знае, съдържа нещо ценно в себе си. (44/стр. 110)

Човек дава цена на следните три неща: на живота, който има, на Знанието, което придобива, и на Свободата, която му е дадена. (34/стр. 143)

Всяка ценност дава възможност за нещо. За пример едно ценно нещо за човека е неговият говор. Ако знае правилно да говори, човек може да бъде щастлив. (29/стр. 21)

Друго ценно нещо за човека е неговата душа… Всичко, което Бог е създал през Вечността, е складирано в душата. В това отношение тя представя грамадна библиотека, пълна с най-хубавите книги в света. Който иска да учи, той може да вземе една от книгите на тази обширна библиотека и да чете.

(29/стр. 21, 22)

Като се говори за ценности и възможности, ние имаме предвид много ценности. Всяка ценност крие в себе си известни възможности. Любовта е една от великите ценности. (29/стр. 30)

В Любовта… са всичките възможности. Като влезе човек в Любовта, веднага иде и радостта, и подмладяването, и богатството, всичко иде. (20/стр. 256)

…Всичките постижения и всичкият успех в живота, и добрият живот, и всичко в света, което може да постигнеш, то се постига по закона на Любовта.

(7/стр. 249)

Ние препоръчваме Любовта като носител на живота, като носител на здравето, на щастието, на богатството– на всички блага. (17/стр. 35)

Любовта се носи от Свещения огън. А Свещеният огън носи живота… Именно животът е израз на Свещения огън. Любовта е израз на Свещения огън. Надеждата, Вярата, всичко туй е израз на този, Свещения огън. (7/стр. 140)

…Дето гори Свещеният огън, там се проявява и Любовта, там се проявява Безсмъртният живот… И докато той гори, човек е здрав, бодър и весел. Всичко у него става хармонично– и хранене, и кръвообращение, и дишане. Чувствата са правилни, мисълта е правилна, постъпките– правилни. (11/стр. 127, 128)

В Свещения огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек тогава изпитва онова, което се нарича Райско блаженство.

(11/стр. 128)

…Ти ще държиш Свещения огън! Някой на мене ще разправя, че не ял, че пари нямал, че лекарят не дошъл, че това било, че онова било– нареди ред причини. Аз го слушам, казвам му: „Приятелю, ти, като нямаш Свещения огън, и пари да имаш, и каквото и да имаш, всичко е празна работа“. Като имаш Свещения огън, всичко добре отива. Нямаш Свещения огън, работата не отива добре. Ни наука ще ти помогне, ни невежество, ни любов, ни право– нищо не може да ви помогне. Имаш Свещения огън– на камък да сееш, на камък да седнеш, всичко тръгва… Казвате: „Този човек няма пари“. Една доза от пламъка на Свещения огън като покажеш, той ще добие много повече от всичкото богатство на света. (7/стр. 141, 142)

Приятно е да усетиш Уханието на топлото сърце, на Божествения пламък. И Ангелът се интересува от това Ухание. И той иска да надникне, да усети това Ухание, да се потопи в него. Интересувайте се и вие от хубавото в живота. То носи нещо ценно в себе си. (75/стр. 9)

…Божиите неща и в началото, и в края са еднакво ценни. Който не разбира Божественото, не го оценява. (9/стр. 254)

Ако човешкият порядък се подчини на Ангелския, ако Ангелският се подчини на Божествения, тогава животът има смисъл, защото в човешкия порядък има две неща, с които човек е свързан– той се ражда, за да умре, а в Ангелския порядък се ражда, за да живее. В Божествения порядък влиза, за да благува. Благото на живота, това е Божественото. Всеки търси благото на живота. Докато не минем човешкия порядък и Ангелския порядък, ние не може да имаме Вечното благо. (19/стр. 189, 190)

…Божественият живот сам по себе си носи всички блага. А всички вие търсите тия блага.

(1/лек. 25: стр. 26)

Ние защищаваме само такива идеи, които имат Божествен произход, защото носят нещо ценно за нашето съзнание. (30/стр. 142)

Друго нещо, което човек трябва да спазва в живота си, е да цени Разумността, в която е потопен.

(39/стр. 203)

Да се занимава човек с живата наука, това ни най-малко не подразбира, че трябва да презира обикновената, светската наука. Разумният човек цени всички усилия на хората, радва им се и ги поощрява. Приятно е да гледаш усилията, стремежите на астрономите, на математиците да проникват в тайните на Природата. (38/стр. 257)

Детето със своя буквар и астрономът със своите изчисления са еднакво ценни. Те се различават по степента на съзнанието си, обаче и двамата правят усилия. (38/стр. 257)

Красив е човешкият живот. В него има нещо ценно– усилието, което духът прави. Днес всички се радват на науката, на музиката, на изкуството, но това са постижения на хиляди и милиони хора, които са работили преди нас. Големи усилия е направил колективният човешки дух, докато създаде това, от което днес се ползваме. (9/стр. 233)

Четеш Свещената Книга и се свързваш с живота и дейността на онези, които са били преди тебе; виждаш усилията, които са правили, и се поучаваш от тях. Знанието е богатство, събрано от хиляди години. (9/стр. 233)

…Някой се моли на Бога, но като не съзнава цената на молитвата, казва: „Какво съм придобил с молитвата?“. Много си придобил. Ако и толкова не си се молил, нищо нямаше да излезе от тебе. „Какво съм придобил, като съм дишал толкова много?“ Ако не си дишал, нищо нямаше да придобиеш. Благодари, че си дишал, че си мислил, че си се молил, че си ял и пил. Ако не беше правил всичко това, човек нямаше да станеш. (53/стр. 299)

Знаете ли какво нещо е хлябът? Знаете ли какво нещо е една чиста, светла мисъл или едно възвишено чувство? Знаете ли какво нещо е песента? Това са велики светове… (60/стр. 143)

Всички преживявания, които имаме в света, от каквато и форма да са, те са едно богатство.

(88/стр. 337)

Човек не трябва да бърза в своите заключения. Като види звезда, растение, животно или човек, той трябва да се спре пред тях внимателно, със Свещен трепет, да чуе нещо ново от тях. Когато момък говори с някоя мома, той постоянно открива в нея нещо Свещено. Във всяка душа, във всяко живо същество се крие нещо ценно. (63/стр. 223)

Аз обичам един човек заради онова, което Бог е вложил. Ти, който не разбираш Божието написано, ти не го обичаш. Всеки един човек е Божествена книга. Всяко едно дърво е Божествена книга. Всеки извор, Слънцето, това са Божествени книги. Ти в Природата трябва да седиш като в Божествена библиотека, трябва да имаш всичкото уважение и почитание, те са Божии работи. Ако не ги обичаш, един ден ще станеш невежа. (5/стр. 208)

В това отношение поетът е буден. Той се вглежда в най-малките цветенца и ги тълкува. В тях той вижда идеята, която Природата е вложила. Поетът се отличава със способността да тълкува символите, с които Природата си служи… Във всеки цвят той вижда по едно ценно качество. (69/стр. 58, 59)

Свърже ли се с Природата, човек отваря сърцето си за всички живи същества. Той гледа на тях като на ценни книги. Във всяко живо същество, малко или голямо, Природата е вложила известно съдържание, което заслужава да се пази, за да могат всички сегашни и бъдещи поколения да четат по него и да се поучават. (6/стр. 231, 232)

Всеки човек, всяко животно, всяко растение и всеки минерал носят нещо ценно в себе си. Достатъчно е да влезете във връзка с ценното в тях, за да го придобиете и вие. (9/стр. 275)

…Една държава, една религия, един морал има в света, общи за всички живи същества, от най-малките до най-големите. Според законите на тази държава животът на мравята е тъй ценен, както и животът на човека. И на нея ще сторите път както и на човека. (92/стр. 20)

Сега казваш: „Това е форма, това е камък, това е вол, това е кон“. Така не се говори. Всяко едно дърво е една свещена форма, която Бог е поставил, и от това свещено дърво се хранят хората. Всяко едно животно е свещено, понеже то помага, работи. (21/стр. 117)

…Човек дохожда до положение да цени и по-долностоящите от себе си същества. Не мислете, че животните са прости и неинтелигентни. И те имат известна интелигентност. Животните са създадени чрез Словото. Бог каза да се създадат животните и те се създадоха. Словото означава Разумно Начало. Значи, произходът на животните се крие в Разумността. (8/стр. 19)

Законът на Доброто е закон на вечното движение. …Трябва да разбираш законите на движението. Тогава ще оценяваш, че всяка една постъпка, всяка една промяна в Природата си има своя ценност.

(64/стр. 28)

„Има време за всяко нещо.“ Това е едно изречение, което всички употребявате. Има време за какво? За всяко нещо. Но малцина се спират да изваждат онази философия, която се крие… Те не разбират времето като един процес, който съдържа, или който вмества, всичките блага, които има да получи човек. Времето носи в себе си страдание и радост. Те са подаръци. (10/стр. 222)

„Какво трябва да правим с малкото време, което ни остава?“ Да го ценим. Ако не ценим малкото време, не можем да ценим и многото време. (72/стр. 202)

Времето е капитал, който се определя на човека със специален бюджет. Щом се съкрати този капитал до минимум, човек заминава за другия свят.

(8/стр. 229)

Всеки преживян ден има свое предназначение.

(9/стр. 213)

Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне… (84/стр. 137)

Сам по себе си денят носи нещо хубаво… Всеки ден носи своето благословение. (9/стр. 217)

На онези от вас, които са здрави, казвам: Всеки ден носи по една възможност. Използвайте тази възможност! (17/стр. 176)

…Човек трябва да разбира възможностите на деня. Всеки ден предвижда известни възможности. Щом намери възможностите на един ден само, човек започва да мисли и чувства така, както никога не е мислил и чувствал. (17/стр. 183)

„Можем ли да разрешим всички въпроси на живота?“ Днес ще разрешите само това, което е определено. Може би от този ден зависи вашето бъдеще. Внимавайте да не пропуснете този ден! (36/стр. 148)

Христос казва: „Нищо да не изгубя от него, но да го възкреся в последния ден“. Радвайте се, ако този ден… не сте го изгубили. Внимавайте да не го изгубите. Този ден съдържа всичко ценно, което вие трябва да очаквате. (44/стр. 118)

Следователно, каквото да правите, очаквайте последния ден като най-важен, като най-ценен, защото той съдържа в себе си възможността за вашето Възкресение. Пропуснете ли този ден, вие трябва да чакате най-малко още хиляда години, докато дойде друг последен ден… Последният ден, за който Христос е говорил, е дълъг ден, а не от 24 часа, каквито са обикновените дни. За вас този ден започва от днес и продължава най-малко 50 години. В това време работете върху себе си… (44/стр. 118, 124)

Има неща съществени, които трябва да придобием, които са по-ценни от условията на доброто. На първо място е придобиването на Живота, на онзи, Вечния Живот, който е потребен за бъдеще.

(41/стр. 22, 23)

Във всеки един човек има зародиши на Безсмъртието. Има една Сила, която е безценна. (74/стр. 221)

…Човек… Онова Знание, което има, той го затворил. „Той е скрил нещо“– казвате вие. Че разбира се, трябва да го скрие. Какво лошо има, че нещата са скрити? Господ е скрил ценните неща. В сърцето има скрити неща. Какво знаете за тях?

(35/стр. 299, 300)

…Отвлечените работи, скритите работи в живота, те са приятни. Туй, което е скрито, то е ценно; туй, което е далече, е чисто. Близките неща, външните неща, те са обезценени. И когато вие искате да изразите една велика идея, казвате, че тя е велика, безгранична. Тогава вашият ум схваща ценността на тази идея. (3/стр. 255)

…Когато се задават въпроси, гатанки и ребуси, човек трябва да знае как да отговаря. В тях се крие някакъв символ, който трябва да се разбере. Питам: Какво печели човек, когато разрешава един неизвестен въпрос, една гатанка или един ребус? Той все ще спечели нещо, ще вземе, ако не всичко, поне част от това, което се крие в тях. То е все едно, когато показвате на човека една кутия с някакво съдържание и му казвате: „Ако отгадаеш какво има в кутията, ще получиш нещо от него“. И този човек се напряга, сили се да познае какво има в кутията, защото ще получи нещо. И наистина интересно е да отгатне човек съдържанието в кутията! Ако вътре има една глава лук, той ще съжалява, че толкова много напрягал мисълта си да улучи. Обаче, ако в кутията има един хубав диамант или някаква ценна книга, която съдържа тайните на Природата, тогава заслужава човек да се напряга да познае какво има в кутията.

Който не разбира цената на нещата и се окаже, че в кутията има една глава лук, той ще каже: „Не си струвало да мисля толкова много“. Ако в кутията има диамант или една хубава книга, той ще остане доволен, че узнал. Обаче онзи, който знае цената на всички неща, като види лука в кутията, ще остане еднакво доволен, както ако види диаманта или книгата, защото лукът ще му напомни, че един негов приятел страда от малария, и ще отиде да му помогне. Как ще му помогне? Ще занесе лука на приятеля си и ще го посъветва да го счука малко и да го тури на стъпалата си. По този начин приятелят му ще оздравее от маларията, от която никой лекар не е могъл да го излекува. (93/стр. 50, 51)

Който не оценява нещата, той губи

Аз, както оценявам, така ще се ползвам. Ако оценявам добре, добре ще се ползвам; ако оценявам зле, аз ще губя. (5/стр. 229)

Всички блага са добри, когато се оценяват. Щом не се оценяват, и добрите блага стават лоши.

(65/стр. 329)

Оценявайте Любовта! Ако я цените, тя ще ви възкреси; ако я обезцените, ще ви умъртви. Ако я цените, тя ще ви направи учени; ако я обезцените, ще ви направи невежи. Ако я цените, ще бъдете силен човек; ако я обезцените, ще станете слаб.

(62/стр. 182)

Ако не мисли правилно и ако не оценява нещата, които Бог му е дал, човек изгубва условия за добър живот. (39/стр. 152)

Който цени Божиите блага и ги използва разумно, прилича на човек с добро разположение и уравновесен. Който не ги цени и не ги разбира, прилича на акробат, който ходи по въже… Не се върви лесно по въже. (53/стр. 56)

Хората гледат на скърбите и на радостите като на механически процеси. Щом им дойде една малка радост, те казват: „Защо ни е тази гола радост?“. Кажат ли така, радостта ги напуща. Дойде ли им малко богатство, малко здраве, те пак казват: „Защо ни е това голо здраве, голо богатство?“. Зад голата радост, зад голото богатство, зад голото знание, зад голото здраве се крие по един Ангел, когото вие от неразбиране прогонвате. И след това съжалявате и казвате: „Изгубихме радостта си!“. И тогава вместо радостта ще дойде скръбта. (14/стр. 15)

Дойде ли въпрос до здраве, до богатство, хората разглеждат тия неща като обикновени, като естествени процеси в живота, вследствие на което не ги ценят. (63/стр. 45)

Разправяше ми една сестра в Търново. Отива при една голяма богаташка. Тази сестра ми казва: „Като я гледам хубаво облечена– с копринени дрехи, с копринени чорапи, с хубави обуща– казах си: „Блазе ! Тя има къща, има всичко“. Аз почнах да се окайвам пред нея. Тя ме погледна и каза: „Мога ли да ти кажа нещо?“. И почна да се оплаква. И като почна тя да се оплаква, аз видях, че съм десет пъти по-щастлива от нея“. (35/стр. 206)

Един английски милионер във времето на коронацията на английския крал Едуард се връщал от Африка. Той имал 350 милиона златни английски стерлинги, но се удавил в морето, като мислил, че тия пари няма да му стигнат да прекара останалата част от живота си. Значи, в съзнанието си този човек минавал за бедняк. Той казвал: „При тази скъпотия на живота тези пари няма да ми стигнат даже за един ден“. Следователно богати хора са само ония, които оценяват условията, при които живеят. Богатството седи в съзнанието. (23/лек. 15: стр. 11, 12)

…Моята беседа ще се отрази върху вас различно. Някои ще кажат: „Такива неща не трябва да се говорят. Ние искаме нещо по-практично, по-близо до нашия живот“. Тия хора в дадения случай могат да се уподобят на петела, който намерил скъпоценния камък. Един петел излязъл да се поразходи малко и се качил на едно бунище. Той се поогледал наоколо, изгледал кокошките, издигнал главата си нагоре и започнал да кукурига да покаже своето изкуство. По едно време взел да рови с краката си и нещо твърдо, лъскаво блеснало пред него. „Какво ли ще е това?“ Клъвнал го и веднага го изхвърлил от устата си. То било един голям хубав скъпоценен камък. „Това ли трябваше да намеря? Не можа ли да ми се падне някое хубаво зрънце, че да го дам на една от своите любимки?“ Ако този петел имаше разбирането и разумността на човека, той би продал този камък и би купил с парите храна за хиляди кокошки и петли като него. С тази храна те биха прекарали много честити и спокойни дни, без да мислят как да се прехранят, без да се мъчат да ровят земята.

…В дадения случай скъпоценният камък струва повече, отколкото зрънцата на кокошките. Тия зрънца представляват старите идеи на човечеството, които не могат да го спасят. Всеки скъпоценен камък е една Нова идея, която може да спаси човека. (70/лек. 6: стр. 13, 14)

…Ако ядете круша, вие се свързвате с всички круши… И ако ядете крушата правилно, с благодарност, всички круши са доволни от вас. Следователно, ако обичате някой човек или ако той ви обича, без да оцените тази обич, вие огорчавате всички души, които са свързани с него. Ако цветята и плодовете страдат, когато човек не ги оценява, колко повече страдат хората, когато не могат да оценят Любовта им. (28/стр. 166)

Ако някой би могъл да опише скръбта на цветята и плодовете, би написал хубави разкази, които щяха да надминат разказите на велики писатели. Всеки плод прилича на хубава съдържателна книга, върху която са работили стотина професори. Ако професорите видят, че ти захвърлиш книгата и се отнесеш небрежно към нея, и те ще ти обърнат гръб. (28/стр. 166, 167)

Не е позволено на човека да се отнася с пренебрежение към плодовете. Плодът е фабрика, в която са работили множество съзнания. Следователно, ако не знаете как да се отнесете с плода, вие влизате в разрез с всички тия съзнания. (28/стр. 167)

…Ако човек не е преценил храната, облеклото и знанието, които му били дадени, отнемат му тия неща и му дават по-лоши. Преценил ли е всичко, което му е било дадено, отнемат му се тия неща и му дават нови, по-доброкачествени от старите.

(34/стр. 36)

Закон е: Когато се отнема нещо на човека, в замяна на отнетото му се дава друго нещо. Ако той е оценил това, което му е било дадено, новото, което получава, ще бъде по-добро от старото. Ако не го е оценил, новото ще бъде по-просто, от по-долно качество. Този закон се отнася и до храната, и до облеклото, и до знанието. При това той се прилага еднакво за всички хора. (34/стр. 36)

Законът е: Не може да ти дадат, ако не ти вземат. За да ти дадат нещо, най-първо трябва да вземат от тебе. Или другояче казано: ти трябва да имаш нужда от онова, което ти дават. За пример, ако ти не си гладен и аз ти давам хляб, ти можеш ли да го оцениш? Този хляб ще бъде неоценен. Но ако ти си гладувал 3–4 дена и ти давам хляба, тогава ще го оцениш. (35/стр. 371)

Хората, като забогатеят, не ценят вече хляба. Когато не го ценят, осиромашават. И като осиромашеят, оценяват го. (35/стр. 5)

Сиромахът цени много, което има, богатият не го цени. (19/стр. 8)

Ако не дойдеш до крайната сиромашия да бръкнеш в джоба си и да извадиш последните трошици, ти не можеш да оцениш какво нещо е хлябът. Това е философията на живота. Ако не можеш да оцениш малката трошица, ти не разбираш живота.

(66/стр. 207)

…Любовта… не може да се плати с нищо. Мислите ли, че синът и дъщерята могат да ценят Любовта на майка си и грижите, които тя е положила за тях? Могат ли да оценят те грижите и Любовта на баща си? (86/стр. 278)

…Човек… За него се грижат родителите му, за него работи цялата Природа. Но човек не оценява това, което му е дадено. Той не оценява какво са направили родителите му за него, през какви изпитания са минали. За да оцени това, Невидимият свят го поставя да мине през същите изпитания.

(34/стр. 133)

Какво по-голямо благо може да иска човек от Любовта, която му е дадена? Въпреки това малцина разбират и оценяват Любовта. И затова често слушате хората да казват, че никой не ги обича. Виждате как родителите обичат сина си и дъщеря си, но те не ценят тяхната Любов и казват: „Няма кой да ни обича“. И за да намерят някой да ги обича, те се влюбват в някоя мома или в някой момък и се оженват. Като се оженят, тогава виждат, че се излъгали. (2/стр. 14, 15)

…Младата мома се оженила, мърмори пак на Господа, казва: „Господи, заради Тебе исках да се оженя, защо не ми прати някой на свят****, но този будала?“. Роди дете, роптае. Слуга е, роптае. Навсякъде ропот. Такъв ропот не трябва да има. Ако аз съм, ще кажа: „Те са много добри, но аз не ги оценявам“. (5/стр. 385)

Мъжът дойде на обяд и веднага сяда да яде. Ако е взискателен, започва да търси недостатъците на яденето: лукът бил прегорен, солта била малко и т.н. И това е възможно, но защо той не прецени труда и усилието на жената? (9/стр. 233)

…Мъжът. Докато е жива жена му, той не я цени, не иска да я знае. Щом замине за другия свят, тогава започва да я цени, да разбира какво нещо е загубил. (44/стр. 98)

Някой… Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи“. Не, приятелю, ти не позна твоята жена, ти не позна душата . Някоя жена казва: „Аз се молих на Господа да ми даде някой добър мъж, а Той ми даде такъв, че ме измъчи“. Не, ти не позна душата на твоя мъж. Ами че ти всеки ден, след като той излезе на работа, започваш да изреждаш всичките му недостатъци. Не, ще забравиш всичко и ще кажеш: „Господи, много, много Ти благодаря за всичко, което ми даде!“. (27/стр. 265, 266)

Жената е недоволна от мъжа си и отива да се оплаква на съседките си. Тя не е познала мъжа си. Мъжът се оплаква от жена си. Той не я познава, не е разтворил гънките на нейното сърце да види какъв извор се крие там. (67/стр. 162)

Този човек е женен – той не живее добре с жена си, не постъпва добре с децата си… Ще идеш да се примириш с жена си, ще се обхождаш благо, любезно, ще говориш с мек тон, музикално… Знай, че тя е царска дъщеря, ще се оплаче на Баща си и вас ще ви държат отговорен, че вие не знаете да се обхождате добре с една царска дъщеря. Една жена вие не сте я оценили. Всичките ваши блага, които имате, вашето бъдещо развитие зависи от нея. Тя е правила толкоз добрини, ти се обхождаш грубо с нея. (19/стр. 320)

Казваш: „Не ме обичат“… Най-първо ти не мислиш право, че не те обичат. Ти страдаш от най-голямата обич. Слънцето те обича, звездите те обичат, въздухът те обича, водата те обича, Ангелите те обичат. (5/стр. 438)

…Жената се оплаква, че мъжът не я обичал; мъжът се оплаква, че жена му не го обичала; синът се оплаква, че баща му не го обичал; учениците се оплакват, че учителите им не ги обичали. Чудно нещо! Небето, звездите, Слънцето– всичко ви обича. Каква по-голяма Любов търсите? Вие сте обвити от Любовта, а търсите сянката на Любовта. Защо не цените Любовта, която имате, а търсите друга Любов? (46/стр. 56)

Какво разбирате под думите „не ви обичат“? Няма защо да ви обичат хората… Вие трябва да обичате, да оценявате всичко онова, което Бог ви е дал.

(5/стр. 439)

Натъкне ли се на някое голямо страдание, човек се отчайва, изгубва смисъла на живота и започва да мисли, че е голям грешник, че всички са го изоставили. Тъкмо в това време Бог ще изпрати някой човек при него, който ще му окаже голямо внимание и Любов. Чрез този човек Бог се проявява и помага. Ако разбере, че това е Божият Промисъл, той ще придобие нещо ценно. Не го ли разбере и прецени, той ще го изгуби и ще се натъкне на големи изпитания. (39/стр. 109)

На Земята се оценява изгубеното

В човешкия свят се ценят изгубените неща колко струват. На Земята сме дошли, за да оценим колко струва изгубеното. Като изгубиш Любовта или като изгубиш знанието, паметта отслабва, започваш да забравяш. (5/стр. 441)

Каква по-голяма придобивка очаква човек от Любовта, от живота и от светостта? Ако всичко това си придобил и очакваш още нещо, ти не разбираш цената на нещата. Щом не разбираш, всичко ще ти се отнеме. (9/стр. 269)

И тъй, в желанието си да придобие нещо повече от това, което му е дадено, човек изгубва и онова, което първоначално още Бог му е дал. (17/стр. 154)

Когато милионерът не разбира живота и не го цени, неговото богатство е товар, който го спъва. Той трябва да изгуби своето богатство и да стане пълен сиромах, за да разбере какво богатство се крие в живота. (68/стр. 92)

Човек трябва да се постави на големи противоречия, за да оцени онова, което му е дадено. Понякога човек трябва всичко да изгуби, за да го оцени.

(61/стр. 311, 312)

Изобщо хората не оценяват онова, което Природата им е дала. За пример, докато са млади, те не оценяват младостта си. Като я изгубят, тогава я ценят. Докато имат хубави мисли и чувства, те не ги оценяват. Щом ги изгубят, тогава ги ценят.

(87/стр. 304)

Какъв смисъл има да говориш на 120-годишния дядо за младостта? Каквото и да му говориш, той казва: „Синко, краката ми вече не държат. Минаха красивите години на младостта, но не ги оцених!“.

(34/стр. 94)

Старият знае какво нещо е невежеството и знанието, а младият не знае. Старият може да оцени младостта, а младият не я оценява. (34/стр. 94, 95)

Загубата на едно малко щастие, което човек е имал, е от привидната благодарност, която имал за това щастие. Следователно онзи, който не е благодарен за малкото щастие, той изгубва и голямото. Ние в света ставаме нещастни, понеже търсим по-голямо щастие. Имаш малко, търсиш по-голямо.

(31/лек. 6: стр. 23, 24)

Кога може човек да бъде щастлив? Когато е бил нещастен. Който не е минал през нещастието, не може да бъде щастлив. Иначе човек не може да оцени щастието. (9/стр. 5)

Всяка една радост, това е един обед. А пък всяко едно страдание е гладуване. И ти при това гладуване добиваш една опитност: да оценяваш Божиите блага. (20/стр. 16)

Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта. (90/стр. 147)

Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една Божествена радост. Тогаз именно ще оценим както трябва онази радост и ще я задържим.

(16/стр. 6)

Който е боледувал, само той знае какво нещо е болестта. Той е минал през такива опитности, каквито здравият не познава. Не е лошо човек да е боледувал или да е бил крив. Здравето се цени чрез болестта, а правото– чрез кривото. (9/стр. 67)

Срещате един богат, здрав, силен човек, който яде по три-четири пъти на ден, има здрави, добри деца, но не се радва на живота си, от всичко е недоволен. …Изпращат му една болест, която го туря на легло. Ако и при това положение не осмисли живота си, задигат го на онзи свят… Ето защо, ако искате да живеете на Земята и да се учите, използвайте условията, при които се намирате, да разберете смисъла на всички блага, които ви са дадени.

(28/стр. 195, 196)

Зачитане на малките неща

Да се радваш на най-малкото! (5/стр. 78)

Радвай се на най-малкото благо в живота. Радвай се на най-малкия лъч на Божествената светлина. Ако се радваш на най-малкото, ти можеш всичко да постигнеш. Задоволявай се с малкото, за да постигнеш голямото. (86/стр. 311)

…Радвайте се на малкото цветенце, което цъфти; радвайте се на малкото изворче, което блика; радвайте се на чистия въздух, който пълни гърдите ви; радвайте се на слънчевия лъч, който ви озарява; радвайте се на житния клас, който се люлее на нивата; радвайте се на всичко и благодарете на Бога и за малкото благо в света. (37/стр. 339)

Казвам: Радвайте се и на малките блага, дадени от Бога. Великото се крие в малките блага. Всеки сам трябва да дойде до това заключение. (86/стр. 170)

Всякога бъди доволен на малкото, което ти се дава. Не желай да имаш големи богатства. Желай толкова богатство, колкото ти е потребно. (9/стр. 52)

Ако човек не е оценил малкото, което му е дадено, как ще оцени голямото? (34/стр. 36)

Ако в малкото си доволен, ти ще разбираш и голямото. Ако не си доволен в малкото, и в голямото няма да си добре. (20/стр. 24)

Бъдете благодарни на малкото, което Бог ви дава, за да ви даде повече. Защото Бог е толкова Мъдър, че всякога, когато искаме много, ние изгубваме и това, което Бог ни дава. (71/стр. 38)

Ние се стремим към повече живот, а същевременно изгубваме и този, който имаме. Онзи, който изисква много живот, изгубва и малкия си живот… За да запазиш живота си, трябва да си благодарен на малкия си живот, който имаш. (31/лек. 3: стр. 22)

Бъди благодарен на малкото, което ти се дава, и разумно го използвай. В него се крие велико благо. Хвани най-малкия клуп. Хванеш ли го, всичко друго ще върви напред. (84/стр. 137)

…Благодарете и на най-малкото благо. Микроскопическото благо, добре използвано, струва повече от най-голямото благо, неизползвано или неразумно използвано. (2/стр. 261)

Бедният в желанието си да задоволи своя глад, е доволен на малкото. Той иска малко хляб. Ситият обаче иска много. (6/стр. 284)

Когато имаш резен хляб, ще хапнеш малка хапка, ще я дъвчеш, дъвчеш и тогава ще я глътнеш– това е благословия, а не когато ядеш голяма хапка, набързо глътната. (33/стр. 95)

Светия е онзи, който е благодарен и на най-малкото. Той казва: „Господи, и в 10 дена веднъж да ям, аз съм благодарен…“. (18/стр. 115)

Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено. По този начин само можете да възприемете живота и да растете. Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде Любовта, а после– правата мисъл. (8/стр. 127)

Едно от качествата на Любовта е, че тя се задоволява с най-малките неща. Едно малко цветенце го сушите, пазите, защо? Заради Любовта към него. Който не оценява малките неща, още не е познал Любовта. Господ започва все с малките неща.

(33/стр. 95)

…Ако Любовта, която дойде в тебе, не може да те застави да цениш малките работи, ти не си разбрал същността на Любовта. Мисля, че вие имате туй разбиране; когато обичате някого, когато ти даде някакъв малък подарък, някое цветенце, държите го и се радвате на малкото цвете. Какъвто малък подарък да ти даде, ти го държиш. Защото любовната ръка какъвто малък подарък да е дала, тя е вложила нещо. (20/стр. 272)

Радвайте се на малката Любов. Някой човек ви се усмихне, погледне ви с един хубав поглед– вие не сте доволен; вие искате да го хванете за ръката, да се ръкувате, искате да ви говори, да ви даде угощение… (5/стр. 235)

Не казвай на човека какво да яде и как да яде, но дай му един плод и го остави сам да се справи с него. Ако цени малките блага, той първо ще погледне плода, ще го помилва, ще поговори с него и след това ще си позволи да отвори плика да види какво е скрила Природата в него. Във всеки плод Природата е написала нещо хубаво. (86/стр. 170, 171)

Един човек ми даде нещо, погледна го и казвам: Това има човекът, това ми дава. Ако ми даде една ябълка, погледна я, благодаря и за нея. Една круша ми даде, пак благодаря. Едно камъче ми даде, пак благодаря. Погледна към камъчето, казвам си: Колко души са стъпвали върху него, но то си мълчи, не роптае. (72/стр. 306, 307)

За един орех, който дядото е обещал на внучето си, то е радостно, доволно, отива да му донесе вода. Така трябва да се радвате и вие не за материални придобивки, но за малки духовни придобивки, които носят в себе си Божието благословение. Колкото малко да е това благословение, благодарете за него. То представя мощна сила за душата. Това благословение е като синаповото зрънце, което расте, развива се и плод дава. (38/стр. 149)

Всеки трябва да е благодарен от своите малки дарби, които Бог му е дал, за да ги разработи.

(1/лек. 20: стр. 12)

Божественото в човека, проявено като дарба, способност или чувство, е планинско изворче, което непрестанно тече, увеличава се и напоява околността. Кой жаден пътник не се радва на това изворче? Кой пътник, объркал пътя си в гората, не се радва на малкото овчарче, което знае пътя и му го посочва? Радвайте се и на най-малкото знание, което ви посочва Правия път в живота. Радвайте се на малките дарби, които ви избавят от мъчнотиите в живота. В малкото е скрито Божественото, което расте и се развива. (6/стр. 167)

…Ние пренебрегваме ония, малките подтици. Дойде един малък подтик, пренебрегнем го. Тия, малките подтици, образуват велики работи в света. Подтикът на една клечка създава едно щастие. Един поглед може да създаде едно щастие. (19/стр. 336)

…Малките подтици приемете, защото нашите мисли, нашите желания, чувства и постъпки са като дъждовните капчици, които пречупват светлината, образуват Божествената дъга. (19/стр. 344)

Казвам: В големите и в малките неща в света има една динамическа сила. Който разбира закона, знае, че в малкото има всичките възможности, които ги има и в голямото… Ние, като не разбираме закона, сме недоволни от малкото, което Бог ни дава. (20/стр. 194)

Всички хора очакват тържествения момент, когато Божественото съзнание в тях се пробуди, когато Слънцето бъде на зенита на техния хоризонт, когато пътят им се напълно освети. И днес те не са в абсолютен мрак. Всеки си носи по една малка запалена свещ, за която трябва да благодари. (89/стр. 304)

…Ако великите хора са носители на светлина за човешките умове, стремете се всеки от вас да бъде поне малка свещ, да осветява своя път. Щом можете да осветявате своя път, ще помогнете и на ближния си. Радвайте се, че сте малка свещ, която носи светлина в света. Малките свещи, събрани на едно място, дават силна светлина, която разпръсва големия мрак. (6/стр. 171)

Няма по-хубаво нещо в света [от това] човек да е доволен от малките работи, които върши. Няма по-хубаво нещо. Дойде ти една мисъл, която никой не вижда– тя ти носи толкоз радост, че ако ти би имал всичкото богатство, такава радост не би ти произвело. Казвам: Малките ония чувства, малките мисли и постъпки по някой път произвеждат много по-голяма радост, отколкото ако бяха ни дали наследство цялата Земя. (5/стр. 241)

Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Чрез него човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание Мъдрецът еднакво цени и малките, и големите неща. Бог еднакво цени и Слънцето, и човека. Мощни сили крие Слънцето, но Бог му отдава същото значение, каквото и на човека. (87/стр. 271)

Любовта прави човека доволен. Той се радва и на малките неща, както и на големите. Той благодари и за малката услуга, която му се прави.

(37/стр. 338, 339)

Някой ти направи една малка услуга– радвай се на тая услуга. Малка е тя, никой не знае за нея, но нещо Божествено е скрито там. (86/стр. 95)

…Имате един брат – толкоз години ви свири на цигулка и досега не ви е дошло на ума да му дадете един банкет, освен това го критикувате, че не свири хубаво… Да бъдем благодарни за малкото. Братът свири– че всеки, като излезе отвън, да му изпрати една хубава мисъл, че е свирил. Пък вие забравяте това. (5/стр. 268)

Ако някому в Небето направите най-малката, микроскопическа услуга, той е толкова доволен, колкото ако бихте му дали целия свят– безразлично е. Но на Земята не е тъй. (3/стр. 282)

Когато някое от съществата в Божествения свят свърши една маловажна, дребна работа, те го считат за велик учен дух, защото тази малка работа в голямото, във великото дело е толкова важна, колкото и големите работи. Това същество е в състояние вече да създаде цяла Вселена. (17/стр. 121, 122)

Истинна преценка за нещата

Работете съзнателно върху себе си да придобиете правилна оценка на нещата… (8/стр. 130)

Ученият, който се занимава с важни въпроси, трябва да дъвче както обикновения и прост работник… „Дъвченето на храната е маловажна работа, не е за професор.“ Не е така. Да сдъвчеш една хапка хляб правилно и да я приемеш в организма си, това е велика работа. Като знаеш това, ще дъвчеш бавно, съзнателно и с Любов. (6/стр. 291)

Важността на нещата се определя от разбиранията на човека… Представете си, че ви предложат един билет за театър или концерт, но ви го донасят половин час преди започване на представлението. Какво ще направите? Ще се облечете набързо и още по-набързо ще се нахраните. В дадения случай вие считате концерта за по-важно нещо от яденето. Тук не сте прави. Но представете си, че ви поканят на обяд, дето присъства комисия от няколко лица, която от начина на храненето ви, от държането на вилицата, на ножа и на хляба определя дали да ви назначат на някоя висока служба, или не. Как ще се храните, как ще дъвчете? В този случай по-важна работа за вас от яденето и дъвченето няма. От нея зависи бъдещето ви. Ако пък сте войник и трябва да присъствате на парад по случай пристигането на виден гост, княз или цар, трябва да се явите в пълна изправност: с чист шинел, с лъснати копчета, лъснати обуща, с добре поставена фуражка и т.н. Ако само едно от копчетата ви не е лъснато, вие пропадате. В този случай по-важно нещо от лъснатите копчета няма. Много подобни примери се явяват в живота ви, които определят важността на нещата. Значи, важността на нещата бива относителна и абсолютна. Ние спираме вниманието ви върху абсолютната важност на нещата, която остава една и съща за всички хора, за всички времена и епохи.

(6/стр. 291, 292)

Какво ще каже Природата, ако види човека с едно нелъснато копче? Нищо няма да му каже. Тя ще мине край него, ще му се усмихне и ще продължи пътя си. Обаче, ако види, че той не дъвче добре храната си, а направо я гълта, тя ще го спре и ще го запита: „Как смееш да гълташ цели хапки, без да ги дъвчеш? За нарушаване на този закон ще бъдеш наказан“. Това, от което хората се интересуват, Природата не се интересува. (6/стр. 292, 293)

…Много от вашите възгледи ще излязат от употреба и стотинка няма да струват. Ценно е само онова, което е в съгласие с Живата Природа. То никога не излиза от употреба. Доброто във всички времена си е добро. Здравата и права мисъл във всички времена и епохи има една и съща цена. (57/стр. 308)

Всеки трябва да знае истинската стойност на нещата. (9/стр. 84)

Едно трябва да имате предвид: всяко нещо има своя определена цена, свое строго определено предназначение. Цената на всяко нещо е точно определена, както тази на монетите. Имате един български лев– знаете цената му. Имате една златна английска монета– и нейната цена знаете. (17/стр. 91)

На същото основание всяка способност, всяко чувство и желание, всяка мисъл в човека имат своя определена стойност, своя определена величина. Какво се изисква от вас? Да им дадете съответна цена. Това е закон, който трябва да се спазва. Този закон има приложение при самовъзпитанието на човека… (17/стр. 91)

…Не подценявайте и не надценявайте нещата. Природата си служи със строго определени мерки, с които оценява нещата. (6/стр. 294, 295)

Тъй щото ученикът може да мисли за себе си каквото иска, но той трябва да знае, че в Природата всяко същество има своя определена цена и свое определено място. (60/стр. 36)

Не надценявайте, нито подценявайте нещата! Щом знаете този закон, не казвайте, че от вас човек няма да стане, нито казвайте, че като вас друг няма. Не говорете неща, които не знаете. За да се произнесе някой за себе си, …той трябва да мине през всички фази на човешкото развитие и тогава да каже последната си дума. (17/стр. 91)

Няма случай в историята на човечеството, дето държавник или общественик да не се е опетнил, да не е изменил на своите идеали. Защо става така? Защото той пожелал да стане велик човек. Това е противобожествено. В Божествения свят нещата се ценят по идеята, която е вложена в тях, по съдържанието и смисъла на тази идея, а не по нейната големина. (67/стр. 228)

Вие трябва да разбирате нещата, да мислите право и да цените всяко нещо според неговото вътрешно съдържание и смисъл. (69/стр. 218)

Докато зрее, плодът е красив, приятен наглед. Щом узрее напълно, той постепенно губи външната си красота, но увеличава качествата на съдържанието си. Съдържанието е по-ценно от формата.

(76/стр. 103)

Ценността на нещата не седи в тяхната външност. Външно красивите неща не са най-умни, най-богати. Някой може да има хубава солидна къща, да се облича в красиви нови дрехи, но това не значи, че този човек е много напреднал. (44/стр. 119)

Под оценка на нещата не разбирам онова външно, механическо отнасяне към нещо хубаво в човека, но оценяване на онази черта или качество на даден предмет, на дадено лице, която има отношение към самия тебе. Книгата е ценна не заради хубавата подвързия, но за съдържанието, което може да ползва човека. (44/стр. 119)

…При оценката на нещата важно е онова, което в даден случай допринася нещо за нашия живот или за благото на нашата душа. (44/стр. 110)

Онзи, който разбира и оценява нещата, може да бъде мярка, с която да определя постъпките и отношенията си с другите хора. (37/стр. 273, 274)

Разбиране кога нещата
придобиват цена

Като разглеждате човека, вие трябва да сте убедени в неговата вътрешна Доброта… Външните отношения са ценни тогава, когато в тях липсва користолюбието. (40/стр. 198)

Цената на къщата се определя от живота на обитателите . Светията може да живее в проста колиба, но далеч от нея се разнася неговото благоухание. Обикновеният човек може да живее в богата къща, но от нея излиза лоша миризма. (9/стр. 121)

…Всяко нещо, което носи живот в себе си, придобива цена. (95/лек. 33: стр. 8)

…Съвременните учени имат цена, и то толкова по-голяма, колкото по-близо седят до Истината. Всяка теория е ценна дотолкова, доколкото тя съдържа Истината в себе си. И музиката, и художеството трябва да съдържат Истината в себе си. Всяко нещо, върху което работим, трябва да съдържа Истина. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка на човека трябва да съдържа Истината в себе си. Истината е същественото в живота, към което трябва да се стремите. (82/стр. 155, 156)

…Умът ни става ценен, когато влезе в Божествената Светлина. Сърцето ни става ценно, когато влезе в Божествената Любов. Душата ни става ценна, когато влезе в Божествената Сила. (72/стр. 175)

Някой се оплаква, че е станал много чувствителен. Какво по-добро може да се иска от чувствителността? Колкото по-чувствителен е известен инструмент и може да схваща най-деликатните вибрации, толкова по-ценен е той. Колкото един камък по-добре пречупва слънчевата светлина, толкова по-ценен е той. Колкото една душа по-добре пречупва Божествената мисъл, толкова по-ценна е тя.

(77/стр. 312, 313)

Знанието е сила, която е ценна, когато се прилага. Иначе то остава като външно украшение, което нищо не допринася. (8/стр. 139)

Знанието… да не се натрупва в ума като сухи факти. Истинското Знание включва само ония неща, които имат своето място. За пример само онзи камък е ценен, който намира място в градежа на някоя къща. Следователно Знание е само онова, което има приложение. (52/стр. 147)

Знанието на човека, колкото малко да е, се цени в зависимост от това доколко може да се приложи в сегашния… живот, който той минава. Ако Знанието на човека е в състояние да извърши нещо разумно за него, да го повдигне поне един милиметър по-високо от обикновеното му положение, е на мястото си. (73/стр. 239)

…Всяка наука е важна за човека дотолкова, доколкото има приложение. Следователно Окултната наука е ценна за ученика главно със своето практическо приложение. Ако е въпрос за теории, всяка наука разполага с много теории, но излишните теории обременяват, товарят човека. (38/стр. 272)

…Човек има цена само тогава, когато разбира Божиите пътища и прилага Божественото Знание в живота си. (9/стр. 23)

…Човек е ценен, докато представя написана книга, която хората могат да четат на всяко време. Докато човек е в Истината, той е написана книга, която всеки може да чете. Вън от Истината той е ненаписана книга без съдържание и смисъл.

(93/стр. 101)

Някой пита: „Защо давате такава голяма цена на този човек?“. Защото заслужава. „Защо на мене не давате същата цена?“ Той се е мъчил, работил, затова е станал ценен. Ти още не си се мъчил, не си работил, затова не може да имаш голяма цена. Като знаете това, не питайте защо този или онзи се ценят скъпо, но работете… Като минете през мъчението, труда и работата, и вие ще придобиете нужната цена, ще станете скъпоценен камък. (50/стр. 138, 139)

Нали плодът на дървото е, който завършва всичко? Който е работил, от този плод ще се оцени.

(94/стр. 329)

Нещата са ценни, когато имат форма, съдържание и смисъл… Всичко, каквото човек мисли, чувства и върши, трябва да бъде съдържателно, смислено.

(80/стр. 56)

…Основа трябва да имате. Всяко желание, всяка мисъл е ценна, когато е поставена на здрава основа.

(59/стр. 8)

…Казвате: „Тежък е животът“. Че как е тежък един живот, който Бог е създал? Такъв е неразбраният живот… Но всяка разбрана постъпка, всяко разбрано чувство, всяка разбрана мисъл са едно благословение. Един ден като разбереш една мисъл, като разбереш едно чувство, като разбереш една постъпка– това е едно голямо богатство. Какво повече от това! (35/стр. 266)

Стремете се да бъдете добри, справедливи, да мислите право, защото само така ще изработите характер, ще станете ценни. (72/стр. 334)

…Стойността, цената на човека зависи от това доколко той се интересува от Първичната Причина на нещата и е във връзка с нея. (92/стр. 78)

В света, докато ние изпълняваме Волята Божия, предназначението, което Бог ни дал, ние имаме цена, каквото и да е предназначението. Един от гръцките философи, Сократ, е бил метач в Атина. Туй ни най-малко не му препятствало той да бъде философ. От мнозина атински богаташи помен не останало, за метача Сократ и до днес говорят.

(19/стр. 286)

Сега, като говорим за човека и за неговото предназначение, трябва да го разглеждаме като част от целокупния живот, а не като нещо цяло, независимо от другите живи същества. Ако счупите едно шише, всяко парче е ценно като част от цялото, а не като самостоятелна единица. Щом знаете цената му като част от цялото, вие ще го цените и като самостоятелна единица. Човек е ценен… дотолкова, доколкото е свързан с окръжаващите, както и с цялото човечество. (2/стр. 229)

…Физическият живот е ценен дотолкова, доколкото има отношение към духовния и Божествения.

(50/стр. 277)

Разумно използване на нещата

Казвам: Условията, при които живеете днес, представят нещо велико за вас. И ако не схванете тези условия [в] този момент на живота, и не ги използвате разумно, много нещо ще изгубите.

(42/стр. 201)

Падам в реката, давя се – дойде един човек, извади ме… Та казвам: Хубавите условия в живота трябва да ги използваме. Сега при всичките лоши състояния, които имаме, все има някоя хубава мисъл, която седи край брега. (88/стр. 333, 334)

Ако бащата е богат и остави голямо наследство на сина си, последният може да го изяде и изпие. Разбрал ли е той предназначението на богатството, което баща му оставил? Нищо не е разбрал. В този смисъл животът е богатство, дадено на човека, за да го използва разумно. Ако го изяде и изпие, той го е разбрал толкова, колкото богатският син– богатството на баща си. (66/стр. 174)

Ако си богат и не можеш да употребиш богатството си намясто, ти не го цениш. Ако си учен и не знаеш къде да приложиш своята наука, ти не можеш да я оцениш. Щом не ги цениш, не можеш да бъдеш щастлив. (9/стр. 5, 6)

Всеки счита, че не е живял още както трябва, че времето му е отишло напразно. Наистина човек трябва да мисли за времето, да го цени, но той трябва правилно да го използва за придобиване на положителни знания. (60/стр. 196)

Кой човек наричаме свободен? Свободен човек е онзи, който разбира, оценява и използва нещата. За пример пчелата прави мед, но не е свободна. Човек, макар да не прави мед, с мисълта си и с волята си заставя пчелата да работи за него. И в края на краищата той разбира, оценява и използва меда по-добре от пчелата. (69/стр. 112)

…Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва.

(34/стр. 34)

Не трябва да мислим за бъдещето, а да използваме всички блага, които ни дава днешният ден, за добро; той ни носи всички бъдещи блага. (16/стр. 23)

Казвам: Богатството, онова, което имате във вашия ум; онова, което вие имате във вашето сърце; онова, което вие имате във вашата воля– вие трябва да го употребите. (20/стр. 218)

Щом оценява ума си, човек ще го прилага навсякъде в живота си. Чрез своя ум той може да трансформира отрицателните мисли, чувства и постъпки в положителни. (39/стр. 254)

Даровитият оценява това, което Природата му дава, и го използва разумно. Който не е даровит, получава, но не оценява и не използва онова, което е получил. (8/стр. 182)

И ако ние сега се молим, и Господ някой път не отговаря на нашите молитви, то е, защото днес няма условия да използваме разумно това, което искаме. И затова Той иска да каже: „Аз сега не мога да ти дам това нещо, но ще почакаш, по-после ще ти дам нещо по-хубаво, отколкото мислиш“.

(27/стр. 265)

В Природата съществува един закон: Бог не обича да иждивяваме***** излишна енергия. Там се цени и най-малката енергия. Тя има цена. Ако ти си вдигнал много нагоре ъглите на устата си, иждивяваш много енергия. И като спуснеш много надолу ъглите на устата си, пак иждивяваш много енергия. Ще се усмихнеш по възможност така, че да си направил най-малките разноски. Тази усмивка да е толкова деликатна, че едва да се забелязва. Не всички да я видят. Само зоркото око трябва да види, че си се усмихнал. Това е усмивката, която Бог оценява.

(35/стр. 263)

„По твоята реч ще хвърля мрежата.“ Как ще хвърлите тази мрежа? Ще хвърлите тази мрежа, за да спасите някого, или ще хвърлите тази мрежа, за да го задушите? Едно и също нещо в света може да се употреби в две различни посоки. Вземете водата, тя е едно от най-големите блага в света… Но ако натиснете главата някому във водата, може да го удавите в нея. Парите са едно от най-големите блага, всички ламтят за тях, но ако някой ви тури 1000 килограма злато отгоре, какво ще стане с вас? Ще умрете под тази тежест, нищо повече. Следователно всичките неща имат своята ценност дотогава, докато те се употребяват разумно. (27/стр. 143)

Нещата трябва да бъдат
навреме и намясто

…Благата на живота. Важно е тези блага да идат навреме. Ако са дошли преждевременно, те са неприятни, не могат да се използват. Даваш един скъпоценен камък на едно дете. То го подхвърля. Много естествено, то не разбира неговата цена. Всяко благо, дошло преждевременно, не може да се оцени. (65/стр. 295, 296)

Всяко нещо е ценно на своето място. Щом играчката изгуби цената си за детето, това показва, че то излиза от своето детство, друго нещо му е нужно. (57/стр. 22)

Всяко нещо има цена, когато става на своето време. Следователно младият трябва да се радва на своята младост и да не желае преждевременно да стане стар. Старият пък трябва да се радва на своята старост и да не желае да се върне отново в положението на младия. (69/стр. 268)

Какво ще говориш на глухия за музиката или на слепия за красивия свят? И двамата ще намерят, че не си дошъл навреме при тях и не разбираш техните нужди. Всяко нещо е ценно на времето и на мястото си. Изпуснеш ли времето и мястото за него, то се обезценява. (37/стр. 266)

…Всяка добродетел е ценна, когато се приложи на своето време. Не се ли приложи навреме, тя няма нужната стойност. Има знания, вяра, които не струват нищо. Кога? Когато мине времето на тяхното приложение. (47/стр. 368)

Ще поканите един ваш приятел у дома си и ще се чудите как да го нагостите. На другия ден ще го поканят на друго място и без да иска, той ще прави сравнение между двата обяда и ще каже, че на второто място е бил по-добре приет. Това не значи, че той е непризнателен, но сравнява нещата. Искате ли доброто ви да е намясто, направете го по отношение на такъв човек, когото никой не иска да го нагости. Той може да е последният сиромах в света, но ще оцени доброто, което му правите, и ще ви благодари. (34/стр. 122)

Кажете ли, че днешното добро е по-ценно от вчерашното, вие сте на крив път. Всяко добро дело, направено навреме, е на мястото си. Трябва ли основите на къщата да спорят с постройката над тях, че те са на първо място в цялата къща? Всяко нещо е ценно, когато е поставено на мястото си.

(77/стр. 330)

Поддържане на онова,
което не губи цената си

Най-първо думите на човека трябва да бъдат златни. Под златни думи какво подразбирам? Думи, които не се окисляват, не се изменят, чисти остават. При всичките условия мислите, които не се окисляват, не изгубват своята стойност, аз ги наричам златни мисли. Чувствата, които при всичките условия не изгубват своята стойност, са златни. Постъпки, които при всички условия не изгубват своята стойност, са златни. То е ценността на нещата. (20/стр. 199)

Всеки знае цената на златото и се стреми към него. Златото има цена на всяко време, а книжните пари са временни, скоро губят цената си… Божественото в човека е злато, което никога не губи своята стойност. Ако Божественото е в тебе, ти никога не губиш цената си. Човешкото губи цената си, но Божественото– никога. И човешките неща са хубави, но са временни, леки като книжните пари. Божествените неща са вечни, те имат ценност като златото. (58/стр. 194, 195)

Старият живот представя книжни пари, които се късат, горят, губят цената си. Новият живот обаче представя златни пари, които във всички времена и епохи запазват своята цена. (84/стр. 100)

Щом влезете в закона на Любовта, вие влизате в онзи свят, дето нещата всякога имат цена. А пък другите неща са книжни пари. А Добродетелите на Любовта са звонкови пари. То е ефикасното, с което Небето разполага. И хиляди години да минат, и векове да минат, и вечността да мине, то е ценно. (71/стр. 240)

Сегашните ви ценности, ако не се обърнат в ценности на Любовта, един ден ще се обезценят.

(91/стр. 236)

Божествената Любов никога не губи стойността си, а човешката се променя. (86/стр. 148)

Ако твоята любов изгуби цената си, знай, че тя не е била Божествена. „В бъдеще ще имам по-голяма любов.“ Бъдещето се определя от сегашното. Важно е какъв си днес– желязо или дърво. Ако си като желязото, и в бъдеще ще си желязо; ако си като дървото, и в бъдеще ще изгаряш и ще се превръщаш на пепел. Друг е въпросът, ако не си нито желязо, нито дърво. Тогава ще се нагорещяваш, без да изстиваш; ще гориш, без да изгаряш. При това положение ще устояваш на всички условия и няма да губиш цената си. Само Божествените неща никога не губят цената си. (57/стр. 22)

Различавайте Божествените мисли от човешките. Един ден, като заминете за онзи свят, ще вземете със себе си само Божествените мисли. Човешките ще останат на Земята. Божествените мисли носят в себе си онази алхимия, онова богатство, към което човек се стреми. Те крият онази Тайна, онова Изкуство да извличат жизнените сокове от всички мисли и желания. (57/стр. 137)

Коя е онази идея в човека, която при всички условия запазва своята цена? Това е идеята за Бога. Докато носи в себе си идеята за Бога като нещо Свещено, човек всякога ще бъде здрав и богат.

(84/стр. 100)

В Новата култура времето доказва нещата, а в старата– парите. За пример, ако дадете пари някъде, в скоро време ще ви изкарат способен, учен, гениален човек. Обаче в Новата култура парите не играят роля. Днес могат да ви гонят, преследват, да отричат способностите ви, но след време Истината излиза налице. Последната дума има времето. То показва на какво се дължи тежестта на човека– на парите или на неговата способност и ученост… Следователно ценни неща са само ония, които не се изменят, които и времето не заличава. (69/стр. 19, 20)

Благородният и в младините, и в старините си е все благороден. Ценният камък е всякога ценен. Дето и да го намериш, в чисто или нечисто място, той не губи свойствата си. Който го познава, ще го изчисти и ще го постави на мястото му… (78/стр. 17)

Ако радостта ви е била Божествена, тя никога няма да изгуби цената си. (28/стр. 153)

Избиране на същественото

Няма по-велик момент за човека от този да бъде носител на тази Велика култура, която иде сега в света! Преди хиляди години още Псалмопевецът е казал: „От всичко в света най-много предпочитам да съм пред вратата на Божия шатър“. Сега и аз казвам: За предпочитане е да си разсилен в Новата култура, отколкото пръв министър в старата култура, в старата цивилизация. (42/стр. 22)

Питам: Какъв трябва да бъде вашият идеал? Да бъдете пръв министър в Англия, във Франция или в Германия или да бъдете от съвършените? Вие трябва да бъдете от съвършените, от безсмъртните. Тогава де ще намерите скритото богатство? В Съвършенството. (1/лек. 28: стр. 25)

Кое е по-добре – да бъдеш православен или да бъдеш безсмъртен? Да бъдеш философ, да бъдеш богат човек или да бъдеш безсмъртен? От всички положения в живота за човека е най-важно да бъде безсмъртен. (68/стр. 73)

…На Земята няма по-високо състояние от това да бъдеш цар. Обаче, ако отидеш на Небето, там има по-високо състояние от царското. Най-високото състояние на Небето е да бъдеш Син Божи.

(2/стр. 97)

Не желай да станеш цар, но пожелай да придобиеш истинското Знание, да познаеш Бога като Любов. Това е най-великото благо за човека на Земята. (53/стр. 24)

Да бъдеш цар, това значи цял живот да си изложен на изпитания и терзания. Колко по-желан е Мирът над всичко друго! Той е над всичкото богатство в света. (54/стр. 286)

Кое е за предпочитане – да имаш сто милиона или да чуеш една дума от устата на Бога? Да учиш ли, или да станеш пръв министър в някоя държава? Няма по-хубаво нещо за човека от Ученето.

(75/стр. 101)

Христос каза на онзи богат момък: „Едно ти недостига. Иди, раздай всичко на сиромасите и ела, та Ме последвай!“. Богатият момък не се съгласи, любовта му към богатството беше по-голяма, отколкото любовта му към Христа. (12/стр. 95)

„Иди, продай все, що имаш, раздай го на сиромасите и ела, та Ме последвай!“ Богатият се замисли върху тези думи и каза: „Тази работа ще отиде много далеч. Как тъй ще раздам имането си! После или ще го намеря на Небето, или няма да го намеря“… Обаче, който е придобил Любовта, той е готов да раздаде имането си на бедните. Който обича науката, той е готов да раздаде всичкото си материално богатство, за да добие знания. Който се стреми към Добродетелта, който иска да разбере смисъла на живота и да се научи да живее добре, той е готов да раздаде всичкото си богатство само да постигне тия неща. (14/стр. 6, 7)

Наскоро, преди години, един американец раздава всичкия си имот на бедните, отишъл да живее по друг начин, с труд да изкарва хляба си. Една американка го последвала– и тя раздала имането си. Отиват и съобщават: „Голямо наследство имате от 15–20 милиона“. Тя казва: „Защо ме безпокоите с това?“. Ще кажете: „Колко е глупава“. Не зная. Какво по-голямо богатство от съкровището на една душа? (21/стр. 139)

Има сиромашия, която аз бих предпочел пред богатството. Такава сиромашия е една велика служба! …Аз говоря за онзи сиромах, който, заобиколен от жена си и децата си, радва се, пее. И като има един хляб, изяждат го с благодарност и казват: „Добър е Господ и занапред!“. В онази благодарност на Разумното сърце хлябът в този свят може да се увеличи. (95/лек. 5: стр. 30)

Кое е по-хубаво – да живея един индивидуален живот или да живея живота на Бога? Да имам 4–5 къщи в София, да имам 4–5 деца и да мисля постоянно за тях: за дрехи, за обуща, за кокошки, за пуйки… или да имам онзи, Великия Божествен живот, да участвам в живота на целия Космос, в живота на всички Разумни същества? Това е Божественият живот– да чувстваш радостта и веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво? Божественото, разбира се! (95/лек. 13: стр. 28)

Всяко благо, дадено от Божествения свят, внася разширение в човешката душа. Всяко благо, което иде от човешкия свят, ограничава човешката душа.

(44/стр. 139)

Не желайте неща, които заробват! Ако едно желание може да ви допринесе нещо, има смисъл да го подхранвате. Но ако едно желание може да ви лиши от Свободата, от най-ценното в живота, защо ви е то? (45/стр. 58)

Ами че баща ти на тебе оставил едно неправедно богатство– трябва ли да плачеш, че си го изгубил? …Душата ти да остане чиста, да остане Вярата, Любовта, Упованието на Бога; „не“ на неправилното богатство, което ще внесе само тревога. У нас трябва не едно неправедно богатство, което сам не си придобил. В нас трябва да остане само онова богатство, което е праведно. Всичко онова, което е съществено, което е излязло от Бога, то трябва да остане. (7/стр. 245)

…За предпочитане е човек да бъде сиромах, но праведен, и всяка вечер да благодари на Бога за това, което му е дадено през деня, и да легне спокойно да спи, да не мисли за утрешния ден. (77/стр. 133, 134)

Ако ти дадат една книга, ти може да я продадеш и да се наядеш. Сега има скъпи книги, ще вземеш 200, 300, 500 лева, ще изкараш един месец. После пак ще си гладен. В тази книга има богатства, показва как всякога може да бъдеш богат. В тази книга има знание как всякога можеш да бъдеш здрав. В тази книга има знание как може да се обхождаш. Ти, без да оценяваш книгата, продаваш я за 200 лева. (5/стр. 185)

Някой чете една важна книга, която му разкрива Истината. В този момент обаче в ума му дохожда една мисъл като муха, която кацва на носа, и спира по-нататъшната му работа. Тази мисъл се отнася до някаква сума от 5000 лева, която му дължи някой. Той започва да се безпокои за тази сума, но с това изгубва възможността да намери Истината. Искате ли да не губите, считайте, че никой нищо не ви дължи. Можете ли да се успокоите веднага, вие ще придобиете нещо повече от сумата, която някой ви дължи. Това, което придобиете от книгата, е в състояние да изплати всичко– то е неоценимо само по себе си. (93/стр. 124, 125)

Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лева и не иска да ти ги плати– ти веднага кипваш. Казваш: „Развали ми разположението!“. Защо пожертва щастието си за 1000 лева? Някой жертва туй свое щастие, туй вътрешно богатство, за едно ядене, за един крив поглед от някого или че някой казал нещо по наш адрес. (95/лек. 9: стр. 22)

Сега да ви направя едно сравнение: представете си, че имате една Свещена книга. Тя има ценно съдържание вътре, но просто е подвързана. А пък втората книга, която е малко по-долна по съдържание, е по-хубаво подвързана. Несъдържателните книги може да са най-добре подвързани. Вие, ако вземете една книга с най-хубава подвързия, може да мислите, че е хубаво и съдържанието. А пък тя може да има най-обикновени работи. (20/стр. 10)

Онова, което има външен блясък, то не представлява самата Реалност. Нима мислите, че хубавият цвят представлява същността на дрехата? Една дреха може да има много хубав цвят, но да няма съдържание. Но една дреха може да има много прост цвят, а да има всички качества, които са необходими за дрехата. (20/стр. 11)

Питам: Кой човек според вас заслужава вашата Любов? Допуснете, че имате две моми: едната– бедна, скромна, простичко облечена, а другата– богата, хубаво облечена, с накити и гирлянди. Коя от двете ще заслужи вашата Любов? Тази, която е богата с Добродетели– тя може да бъде и бедната, и богатата мома. (70/лек. 1: стр. 21)

Човек в света все трябва да бъде богат, туй е едно благо за него. Той може да бъде и сиромах. И това е едно благо за него… Има едно богатство в света, в което Добродетелта живее; има и една сиромашия, в която Добродетелта живее. Следователно аз съм за сиромашията и богатството, в които Добродетелта живее. (1/лек. 4: стр. 27, 28)

Като виждаш парцалите на дрехите си, …засмей се, считай, че си облечен както онзи, който е с нова [уни]форма, с модни дрехи, и си кажи: „Тия мои дрехи не са толкова долни; те може да са парцаливи, но в тях съм вложил моите най-свещени идеи!“. И наистина с тия негови парцаливи дрехи като накадят някой болен, оздравява, а от тия, модерните дрехи, умира. Затова с дрехите на светиите, които е носил той [светията], колкото и да са парцаливи, хората… лекуват болни. Тия дрехи на светиите, насадени с най-хубавите свещени идеи, са по-хубави, отколкото най-хубавите модерни дрехи на кого и да е. (1/лек. 3: стр. 38)

Казват, Господ го обичал, дал му голям апартамент. Щом имаш апартамент, мязаш на едно прасе в кочината. Не се лъжете. Щом имаш Любовта, целият свят е твой, какъв апартамент ти трябва? Ти като имаш Любовта, нищо не ти трябва. Апартаментът е един затвор. Щом като имаш Любовта, цялата Земя е на твое разположение, Слънцето е на твое разположение, навсякъде като Ангел може да се разхождаш и да гледаш целия свят, който Бог създал. (5/стр. 202)

Питам: Защо ви е изобилна храна, когато стомахът ви е разстроен? Аз бих предпочел сиромашия със здрав стомах при овчаря, отколкото ония богатства при царя, но с разстроен стомах. Всяко ядене ще ми причини страдания. Всяко ядене при овчаря ще ми причини радост. Ще гледаме природата и всичко наоколо и ще се радваме. Предпочитам си живота на Любовта с всичките външни несгоди, а с вътрешна радост, отколкото преимуществата на външните блага, но с вътрешни страдания в живота.

(91/стр. 179)

Аз бих предпочел да прекарам пет минути в Божията Любов, отколкото да ме коронясват като цар и да получа наследството на целия свят. Защо ми е това наследство, защо ми е тази корона? Какво ще направя като цар? Ще обеся хиляди души. Какво ще направя като богат? Ще изнасиля 100–200 души [за пари] и ще отида като грешник на онзи свят. Ако прекарам пет минути в Божията Любов, ще туря брата си на моето легло в стаята ми. Той ще стане свеж, бодър и като ме види, ще каже: „Вярвам, Господи, в Сърцето Ти, в Ръцете Ти, в Любовта Ти, защото Ти с делата Си го доказваш“. (94/стр. 237)

…Има Красота, Знание и Сила, които никога не отпадат. Те са съществени и неизменни… Знание, Сила и Красота, които се проявяват в Любовта, са съществени. (9/стр. 41)

Младост и старост, проявени в Любовта, са съществени. Когато младостта се разбере в нейната пълнота, вие влизате в живота на Любовта; когато старостта се разбере в нейната пълнота, вие влизате в живота на Мъдростта. (9/стр. 41, 42)

По-добре е човек да развива Божествената Любов в себе си, отколкото да придобива външни богатства. По-добре е човек да усилва Разумността си, отколкото физическата сила. (68/стр. 229)

…Светският човек ще тури на гърба си един камък, 100 килограма тежък, и ще се хвали със силата си. Един духовен човек ще тури на гърба си един къс злато от 10 килограма и ще се хвали с Разумността и Знанието си. Чий товар е по-ценен? (87/стр. 334)

Какво нещо е бялата лъжа? Бялата лъжа е: ти вземеш едно кило мляко, налееш половин кило вода и продаваш кило и половина. Половината кило е бялата лъжа… Казвам: „Хубава ли беше водата?“. Той се смее. Аз ценя водата повече от млякото… Водата е по-скъпа от млякото. Ти без мляко може цяла година да минеш, но без вода 40 дена ще изсъхнеш. Той мисли в ума си, че млякото е по-скъпо. Водата е изобилно; тя, водата, е, която струва. Без мляко цяла година можеш, но без вода един месец не можеш. Казвам: Ние не оценяваме същественото. Там е лъжата. (5/стр. 342)

Та казвам: Ние считаме, че парите са повече от ума. Същественото е умът. Без ум нищо не струва. Парите струват, когато умът е там. Мисълта е по-важна, отколкото парите. Когато мислиш, че парите всичко вършат, то е лъжа. (5/стр. 342)

Казвам: Парите са второстепенно нещо. Първото нещо е да имате един светъл ум. [Второто нещо е да имате едно добро сърце.] Третото нещо е да имате една благородна обхода в себе си. (5/стр. 385)

Днес златото е ценност, за която хората се убиват. Обаче за предпочитане е животът на един човек, отколкото десет торби, пълни със злато.

(2/стр. 132)

Днес брат брата убива за един метър земя. За предпочитане е Любовта на брата ти, отколкото хиляди декари земя. Велико благо е да имаш Любовта на един човек! (2/стр. 132)

В древността живели двама адепти, които имали големи постижения. Един ден те решили всеки от тях да направи някакъв опит, да покаже докъде е достигнал във възможностите си. Първият турил в чутура един човек и го счукал. Не се минало много време, вместо живия човек от чутурата адептът извадил злато. Значи, той превърнал човека в злато. След това вторият адепт пристъпил към опита си. Той взел също така един човек, но стар, прегърбен, немощен. Турил го в чутурата и го сгрухал. След малко той извадил от чутурата пак жив човек, но подмладен. Той превърнал стария човек в здрав, жизнерадостен младеж, способен за работа. Големи са постиженията и на двамата адепти, но за предпочитане е да превърнеш стария човек в млад, отколкото да превърнеш човека в злато. И златото е ценно, но човек е несравнено по-ценен от златото. Защо ви е златото, ако човек изчезне?

Какви са постиженията на съвременната материалистична наука? Тя сгрухва човека и го превръща в злато, като казва: „Ние се нуждаем от пари, от злато. Злато, злато искаме ние!“. Този стремеж отживя времето си. Днес всички хора търсят науката на втория адепт да сгрухват човека, но да го подмладят, да го направят способен да възприема новите идеи и да ги прилага. (2/стр. 186)

Сега вие имате едно понятие за любовта, която образува нови връзки. Това не е Любов… В Любовта съществува една връзка, която човек, като излезе от Бога, носи тази връзка. То е Божественото. Човек като дихание е излязъл от Бога. Душата има връзка с Любовта. Всички други връзки, които ги прави, те са второстепенни работи. Те са временни; полезни са, но не са същински, не са Реални. Следователно ние правим погрешка, когато обръщаме внимание на третостепенни и четвъртостепенни работи, пък Реалното, от което зависи нашият живот, изоставяме го. (5/стр. 391)

…Вие се нахраните и мислите, че сте се наяли. Не се минат 4–5 часа, пак ви се яде. Като се нахраните, казвате, че вече не ви се яде, не ви трябва никаква храна. След 4–5 часа веднага се заражда желание да се храните. Такова хранене не е хранене… Под думата Любов ние разбираме съществената храна за живота. (5/стр. 422)

Някоя мома не може да слуша за Любовта, понеже тя е заета толкоз със своята красота– тя иска да чуе, че е красива… Той, горкият, се мъчи да се покаже, че я обича. Тя не се интересува, че я обича; тя иска да знае седи ли тя като красавица в неговия ум. Може ли да си обясните това? (5/стр. 388, 389)

…Господ… Направил те грозен, не си красив, но ти дал хубаво сърце, хубав ум. Отвън не си красив, но вътре ти си доволен от себе си. Кое е по-хубаво сега?… Аз бих предпочел отвътре да съм доволен.

(5/стр. 377)

Кое е по-хубаво – да бъдеш цар или да бъдеш запознат с Любовта, да говориш на нейния език и тя да те слуша? Знаете колко е красиво да те слуша Природата! (64/стр. 172)

У всяка майка има лъжливата идея, че като се роди син, той трябва да бъде най-ученият, най-силният, най-знатният човек. Не, всяка майка трябва да пожелае щото нейният син да бъде най-благородният, най-великодушният, най-мъдрият, да се застъпва за каузата на страдущите, на хората без пари в света. Туй е, което идейната майка трябва да желае. (1/лек. 30: стр. 15)

Ти, като направиш едно Добро дело, седиш по-горе от един съдия, по-горе от един професор, по-горе от един владика, по-горе от един княз, по-горе от един цар, по-горе от един светия. Ти в дадения случай, като слугуваш на Бога, си по-горе от всички… (19/стр. 185)

…Ако си един скромен работник в Царството Божие, това е велико нещо! Най-скромният работник да си в Царството Божие, струва 10 пъти, 100 пъти, 100000 пъти повече, отколкото да си цар в царството на Земята. (48/стр. 93)

Други пък се интересуват, като заминат за другия свят, къде ще бъдат: в Царството Божие или ще останат пак на Земята. И това не е тяхна работа. Работата, която човек всеки ден трябва да свърши, е по-важна от всички останали въпроси. Човек трябва да се спира на ценното в живота си и да се стреми да го реализира. (44/стр. 112, 113)

Следователно, и когато мислите, и когато чувствате, и когато действате, всякога избирайте най-ценното, най-същественото, т.е. онова, което е пряка ваша работа, което има право отношение към вас, което е най-близко за реализиране. Вие сте, за пример, син на богат, добър, способен баща. Седите у дома си и мислите: „Обича ли ме баща ми, или не? Ще ми остави ли наследство след смъртта си и колко голямо ще бъде това наследство? Дали братята и сестрите ми няма да вземат по-голям дял от моя?“. Всички тия въпроси, които занимават вашия ум, ни най-малко не се отнасят до вас. Това е работа на вашия баща. За вас обаче това е голям товар, който сте се нагърбили да пренесете. Този товар не ви е потребен… Вземете от този товар най-ценното– възможностите за деня– и повече не се интересувайте. Вашата работа е само да учите.

(44/стр. 113, 114)

Представете си, че някой ви предложи три подаръка, от които да си изберете един: две кила злато, две кила барут и две кила жито. Кой от трите подаръка ще изберете? При сегашните условия на живота златото е най-ценно. Казвате: „Щом имам злато, всичко мога да си купя с него“. Обаче, ако сте военен, намирате се на фронта и нямате барут, ще изберете барута. С него ще свършите много работа. Едва ли ще се намери някой да иска жито, защото днес то е достъпно за всички. Какво ще ви даде златото? Условия за работа. Със златото може да въртите търговия, да си купите къщи, ниви, лозя, да отидете в странство да учите. Какво ще направите с барута? С него може да разбивате скали, да търсите скъпоценни камъни, да се сражавате. Като се свърши барутът, какво ще правите? Две кила барут лесно се изразходват. Какво ще направите с житото? Може да го сварите, може да си направите хляб, баница или да го посеете. В последния случай ще имате най-добър резултат. С кой подарък може да станете най-богат– със златото, с барута или с житото? Според мене житото ще ви донесе най-голямо богатство, защото постоянно се увеличава.

(58/стр. 306, 307)

Представете си, че вие сте в някоя пустиня, дето прекарвате 40-дневен пост като Христа. В това време идват при вас двама души, които ви носят по един подарък. Първият от тях ви носи един скъпоценен камък, голям като камилско яйце, а вторият носи половин кило картофи. В дадения случай кой от двата подаръка ще предпочетете? Ако сте в града, скъпоценният камък е за предпочитане пред картофите. Щом сте в пустинята, дето прекарвате такъв дълъг пост, картофите са за предпочитане. От вас зависи сега кой от двата подаръка ще предпочетете. Ако предпочитате скъпоценния камък, вие сами се излагате на страдания. Този скъпоценен камък не може да се продаде в пустинята на никого. Ако предпочитате картофите, вие ще се радвате. Тъй щото, когато питате защо Бог е допуснал страданията, защо е наредил света така, казвам: Страданията не са нищо друго освен скъпоценния камък в пустинята, който вие предпочетохте пред картофите. Ако бяхте предпочели картофите, вие щяхте да имате радости. (80/стр. 40, 41)

Сега ще ви задам следния въпрос: Какво ще предпочетете, ако се намирате на брега на морето и ви предложат да си изберете като подарък една дървена лодка за двама души или един тон злато? Когато ви гонят, т.е. преследват, и трябва да се спасите, като преплавате морето, тогава вие ще предпочетете лодката… И тъй, когато се намирате пред голяма опасност, лодката е за предпочитане пред торбата със златото. Защо? Защото животът е по-голямо благо от златото. (81/стр. 103, 113)

Освободеност от желание
да те оценяват

Онзи, който е наистина умен и добър човек, той сам съзнава това и не се нуждае от преценката на хората. Като знае какво богатство носи в себе си, той е готов да се скрие някъде от погледите на хората– никой нищо да не говори за него. (37/стр. 180)

…Ако аз съм поет, ще пиша поезия само за себе си, за света няма да пиша. Най-първо ще кажа: „Аз пиша поезия за себе си, аз ще я чета“. Защо? Защото не мога да намеря по-добро лице от мен, което да пише за мене. Само аз мога да пиша за себе си, само аз мога да чета и да оценя своята поезия.

(31/лек. 6: стр. 24)

Ще пеете за себе си. Най-добър певец е този, който пее за себе си. Търсите ли публика, пред която да пеете, можете да намерите такава, а можете и да не намерите. Най-добра публика си ти сам за себе си. Ти сам ще се оценяваш… Същото се отнася и до мисълта. Щом мислиш, ще се радваш сам на себе си. Радваш ли се на мисълта си, ти внасяш в нея нещо хубаво, което принася известна полза както за теб, така и за околните. (80/стр. 42)

Някой пита: „Ще ми бъде ли работата успешна? Ще успея ли в живота си?“. Всеки човек най-първо сам трябва да оцени това, което твори. Ако певецът като пее и се вслушва, че му е приятно, като пее, и хората ще го оценят. Ако сам себе си не слуша и не оценява, а очаква другите да го оценят, той е на погрешен път. И когато направиш хляб, замесиш и го опечеш, ти ще го вкусиш, ще го опиташ. И ако го харесаш, тогаз и другите ще го харесат. А пък ти не си го опитал и очакваш другите да го харесат.

(71/стр. 60, 61)

…Човек сам трябва да оцени това, което е изработил, да не очаква другите да го ценят. Той пръв трябва да има думата за своята работа. Ако не може да оцени себе си, своите работи, човек не би могъл да оцени другите хора. (69/стр. 177)

Да се оценява човек правилно, това значи нито да се подценява, нито да се надценява. Ако се надценява, като излезе на пазара, няма да му дадат тази цена, която той сам си е определил. Понякога човек сам се подценява. Хората около него го оценяват по-високо, отколкото той сам. (69/стр. 177, 178)

Някой се сърди, че не го оценили правилно. Дойде при мене и казва: „Учителю, кажи си мнението. Нали съм напреднал ученик?“. Не мога да кажа мнението си. Ще те поставя между ученици, които пеят по-добре и по-лошо от тебе, и ти сам ще си определиш мястото. Като се сравниш и с едните, и с другите, ти сам ще си дадеш преценката. Твоето мнение ще бъде меродавно. (62/стр. 304, 305)

Мнозина очакват похвалите на хората… Те не знаят колко скъпо струва една похвала! Ако и вие очаквате моята похвала, горко ви. Една моя похвала ще ви създаде голямо нещастие. Ако ви похваля– без да искам, страданието неизбежно ще дойде. Бог каза за Йова: „Обърнахте ли внимание на Моя верен раб Йова?“. Това беше достатъчно, за да го сполетят големите страдания. Като знаете това, не търсете похвалите, не желайте хората да ви оценяват. (53/стр. 291)

Казвам: Аз не се интересувам как ти приемаш моята Любов. Ако я оценяваш, ти се ползваш от нея; ако не я оценяваш, ти губиш. Ако ме обичаш, ти се ползваш; ако не ме обичаш, ти губиш. Ако аз оценявам Любовта ти, аз печеля. (5/стр. 229)

Вие казвате: „Дали моята Любов е намясто?“. Всяка проявена Любов е намясто. Ако този, когото любиш, не оцени, зад него седят хиляди същества, които ще я оценят. Да ви обясня тази мисъл. За пример тук имате вадичка, която тече на дължина 10 километра. Покрай нея посадиш 10000 дръвчета. Първото дърво изсъхне, ти отидеш при него и му кажеш: „Ти не оцени моята Любов“. Не, има още 9999 дръвчета, покрай които като мине твоята Любов, те ще я почувстват и ще ти пратят своята радост. Туй, че едно не я оценило, нищо не значи. Най-малко едно от тях ще я оцени. Едно от тях да я оцени, достатъчно е. (23/лек. 3: стр. 20)

Казвате: „Моята Любов никой не я оценява“. Как никой не я оценява? Най-първо Бог я оценява. Когато ти проявиш Любовта, Господ казва: „Синко, много добре стори, Аз се радвам, че ти прояви своята Любов“. (23/лек. 3: стр. 20)

Вие казвате: „Доброто не се цени“. Има Един, Който го цени. Най-малкото потайно Добро, което човек направи, Бог го цени. Той го записва в Книгата на живота. (19/стр. 272)

Бог те гледа и оценява всичките ти постъпки. И на всеки човек раздава това, което трябва. (20/стр. 14)

Всеки от нас е нужен и много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица. Само Господ, Който ви е пратил на Земята, оценява вашите страдания и следователно не трябва да се безпокоите какво светът мисли за вас. Онзи, Който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява. За вас е важно да имате одобрението на Бога. (16/стр. 6, 7)

Щом си религиозен, няма да мислиш за себе си, но ще мислиш как да изпълниш Божията Воля. „Ще оценят ли моята работа?“ Това не е важно. Ти ще работиш добросъвестно, а ония, които стоят по-високо от тебе, знаят какво ти трябва. Те ще дадат нужната преценка. (62/стр. 304)

Свещено пазене на нещата

Съблюдавай следните четири неща в живота си:

Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си. (7/стр. 276)

…Дойдете ли до истинския живот, вие трябва да бъдете абсолютно здрави. Здравето е качество на човешката душа, на човешкия дух. В това отношение човек трябва да пази здравето си като рядка скъпоценност. (68/стр. 68)

…Когато се говори в света за морал, това подразбира пазене, грижливо отнасяне към ония ценности, които Бог е вложил в човешката душа. Тези ценности могат да се пазят само с чист, възвишен живот. Щом тези ценности се загубят, човек престава да се развива. (56/стр. 156)

Божествените мисли, чувства и постъпки не са нищо друго освен огърлицата на човешката душа, украсена със скъпи диаманти и бисери. Радвайте се на красивите мисли, чувства и постъпки като огърлица на вашата душа. Те са дар от Бога. Пазете свещено тази огърлица. (9/стр. 228)

Първата Любов, първата светла мисъл, която иде от Бога, пази я! Най-скъпоценната мисъл е тя. Тя е дар от Бога. Първото чувство, то е един голям дар от Бога. Пази го! Първата постъпка е голям дар от Бога. Пази я! (20/стр. 10)

Търсете същественото, Вечното в живота. Търсете Любовта и като я намерите, бъдете внимателни да не я изгубите. (9/стр. 91)

Какво представя Любовта? Любовта е дъщеря на Бога– дева на живота. Който се е домогнал до тази дева, той трябва да я пази като зеницата на окото си. Злоупотреби ли с нея, тя взима всичките си пособия и си заминава. (2/стр. 50)

Христос казва: „Търсете първо Царството Божие“. Превеждам този стих: Търсете първо онова, което е ценно за вас– живота. Христос дава правила и закони, по които може да се живее, т.е. да се запази животът. (34/стр. 340)

И тъй, най-ценното нещо, което човек има, това е животът. Щом е така, той трябва да бъде разумен, да пази живота си. (69/стр. 165)

Всички хора пазят живота си. Те разбират, че най-ценното нещо, което им е дадено, е животът. Обаче той може да се запази само с Доброто и Правдата. (6/стр. 243, 244)

Задачата на човека се заключава именно в това да запази всичко, което Бог му е дал. Бог ви е дал очи, уши, ръце, крака, тяло, които трябва да пазите. (9/стр. 219)

Казва се за нещо: „Пази го като очите си!“. Очите, като важен и деликатен орган, се взимат за мярка как да се пазят всички ценни неща. Какво по-ценно нещо има човек от тялото си? То е неговият инструмент, с който трябва да си служи през целия си живот. (9/стр. 219, 220)

Каквото тяло ви е дал Бог, бъдете благодарни, понеже без него не можете да живеете. По-добро тяло от сегашното не можете да имате. Не искайте друго тяло! Бъдете благодарни от тялото си и го пазете хубаво… (93/стр. 36)

…Тоя Ангел иска да ви научи да пазите всичко, което Бог ви е дал. Пазете мозъка, дробовете и стомаха си! (67/стр. 235)

Пазете носа си… Той представя красив планински връх, дето се трансформират енергиите на човешкия организъм. Който не знае значението на носа, не може да го оцени като велико благо на живота. Докато носът ти е в изправност, Бог ще ти говори и чрез ума, и чрез сърцето. Щом се наруши нещо в него, и Бог престава да говори. (57/стр. 238)

Ето, Бог ни обича и ни дава само такива неща, които и ние обичаме и които са за наше добро. Той ни е дал тяло, сърце, ум– неща, които ние разбираме, ценим и можем да използваме като пособия за развиването на нашата душа. Като знае цената на това, което Бог му е дал, човек трябва да държи в изправност своето тяло, своето сърце и своя ум.

(47/стр. 95)

Благодарете за красивия ум и за красивото сърце, които ви са дадени. Те са инструменти, които трябва да пазите… (86/стр. 281)

…Има нещо, което ти обичаш и го пазиш. Тя, Божествената Любов, пази нещата! (7/стр. 48)

При Божествената Любов… Като обичаш някого, каквото получиш от него, пазиш го, гледаш да не се загуби. (53/стр. 212)

…Като обичате някого, вие трябва да бъдете внимателни никога да не докоснете, да не отнемете ценното, същественото в него, което той пази като зеницата на окото си. Не разрушавайте, не разваляйте красивото чувство, което човек има в себе си. На същественото, на ценното в човека, което съставя неговия живот, гледайте по същия начин, както и той гледа. Свещено пазете в човека това, което и той пази. Това наричам аз Любов, това наричам Обич. (85/стр. 12, 13)

Онова, красивото, което Бог е създал, трябва да се пази. Мислиш ли, че мене ми е приятно, когато едно дете развали едно цвете или цапа една книга, или взема една книга и я раздере? Хубавите неща трябва да се пазят! (19/стр. 269)

Представете си, че имате една тетрадка с чисти бели листа, подвързана със скъпа здрава подвързия. Вие пазите тетрадката си в голяма чистота и я давате само на приятелите си всеки от тях да напише нещо хубаво в нея. От време на време четете написаното и го споделяте само с онези близки, които могат да го разберат и оценят. Можете ли да оставите тетрадката си на разположение на децата? Ако намерят тетрадката ви, те ще започнат да драскат, да пишат кукички и лулички и в скоро време ще я изцапат. Като знаете това, казвам: Не отваряйте ума и сърцето си пред онези, които не разбират и не ценят това, което вашите Разумни и Напреднали Братя са писали в тях. (6/стр. 234)

…Казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“. Благодарете за това, което Бог е възлюбил във вас, и пазете го да не се изгуби. (87/стр. 393)

„Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго.“ …Под думата покрив се разбира да имаш някой да ти помага, да те защищава, да се подслониш под неговото крило. Псалмопевецът искал да предаде идеята, че човек трябва да уповава на Бога като на Вечен Неизменен Принцип и да Го пази свято в душата си…

(6/стр. 233)

…И ако Господ тъй ми говори, аз казвам: „Тъй, Господи, тъй да бъде“. И вие ще кажете: „Господи, да бъде Твоята Воля“. Аз казвам: „Когато си ми говорил…, тъй и Твоето Име ще бъде едно Съкровение в сърцето ми– най-святото, най-ценното то ще бъде“. Искам всички да имате Божието Име, да го пазите в душата си, то да бъде чисто и свято, неопетнено вътре– и тогава ще дойде тази сила, и ще бъдете силни, и животът ви ще придобие светлина, и ще започнете да разбирате Новата наука на Окултизма, по друг начин да разбирате… (3/стр. 152, 153)

Отплата за нещата

Не е достатъчно само да се ползвате от благата на Природата, но трябва да благодарите по някакъв начин. Как ще благодарите? Ще украсите с нещо нейните цветни и плодни градини. Нищо не се дава даром. …Отправяйте всеки ден по една добра мисъл към Природата. Добрите мисли представят за нея красиви цветя и доброкачествени плодове. (78/стр. 142)

Няма благо в света, което човек получава даром. Когато бирникът на Природата дойде при вас с разписка да платите за благата, от които сте се ползвали, вие трябва да благодарите, да кажете как сте използвали това благо и да му дадете един от изработените плодове. (8/стр. 197)

Искрената благодарност и признателност на човека към Природата и към Бога е плащане за получените блага. (8/стр. 197)

Разболееш се – търсиш обикновен начин за лекуване, търсиш един лекар и това е правилно, не е лошо. Но там трябва да платиш на лекаря за неговата визита, после ще платиш и за церовете; ще платиш и за онази, която те гледа– някоя милосърдна сестра, ще платиш. А в Божественото за нищо няма да платиш. Но и там ще платиш. Там ще дадеш благодарност, хвала на Бога, че ти помогнал. (7/стр. 105)

Който не благодари, който не е доволен, той плаща глоби. Какво представляват глобите? Страдания. Следователно, който иска да се освободи от страданията, трябва да благодари на Бога за всичко, което му се дава. Благодарността е еквивалентна на плащането. (8/стр. 197)

…Човек трябва да отдели поне един час от времето си за Великото в света и да отправи към Него благодарността си за всичко, което е получил и всеки момент получава. Ако рекат да пожертват един час от времето си, хората мислят, че ще имат големи загуби, затова отделят само по две минути. В бъдеще обаче те ще съзнаят необходимостта от това и ще жертват повече време. (63/стр. 281)

Ето, като е направил връзка с човека, Бог му е дал най-ценното– живота. С какво ще отговори човек срещу това, което е получил от Бога? (2/стр. 13)

Аз гледам как Бог мисли за всички и как е пожертвал всичко. Пък аз, като човек, по някой път питам: Какво съм направил? (7/стр. 18)

Питам: Какво сте направили за Господа? Той ви е дал отличен ум, отлично сърце. Той ви е дал добри условия, въвел ви е в безграничен свят, в безгранични условия и възможности. (65/стр. 78)

…Бог е работил заради вас. Бог е работил за вашия ум, сърце, за създаването на вашето тяло. И срамота е от наша страна, ако ние не Му се отблагодарим за всичко, което Той е направил, за хилядите благословения, които Той ни е дал през миналите векове. И сега трябва да Му се отблагодарим за доброто, което ни е дал. Да имаме признателност.

(20/стр. 161)

Бог е дал хляба даром, водата даром, въздуха даром, светлината даром и живота даром. Единственото нещо, което Бог изисква от нас, то е да живеем добре. Това се изисква навсякъде. И добрият живот не може да се постигне по никой начин освен с Любов към Бога! (18/стр. 121)

Единственото Същество в света, Което ни обича, това е Бог и Той никога не ни е запитвал: „Ти обичаш ли Ме?“. Той седи, наблюдава, дано се прояви в нас това човешко съзнание да се спрем и да кажем: „Аз трябва да направя на този човек едно добро заради онази Безпределна Любов, с която всякога са ме ограждали“. (1/лек. 3: стр. 29)

Аз не казвам на вас, казвам на себе си: Господ, Който ми е дал толкова благословения, с какво трябва да Му се отплатя? (27/стр. 485)

Господ направил света заради мене. Той живее заради мене и аз живея заради Него. Той работи заради мене и аз работя заради Него. (5/стр. 271)

Аз съм дошъл на Земята да възлюбя Онзи, Който ме е създал, и да се интересувам от това, което е направил. Той ме обича и аз ще Го обичам. Той се интересува от мене и аз се интересувам от Него. Той е вложил в моя ум и в моето сърце част от Своя капитал и аз трябва да благодаря, разумно да го използвам. (2/стр. 405)

Бог ви е надарил с отлично тяло, със светъл ум, с благородно сърце, със силна воля и вие сте длъжни да запазите тия качества. Бог ви е надарил още с мощен дух, с велика душа, в замяна на което вие трябва доброволно, от Любов да изпълните Неговата Воля. (46/стр. 59)

И ние, съвременните хора, трябва да се научим да правим всяко нещо от Любов. Като обичаме нашия Небесен Баща, заради Него, заради Неговата Любов, заради всичко онова, което ни е дал на наше разположение, заради ума, заради сърцето, заради тялото, заради баща си, заради майка си, за братята си, за всичките условия– да бъдем всякога готови в душата си да извършим Неговата Воля. (74/стр. 246)

Някой казва: „Не съм плащал нищо за Слънцето, което ме е гряло, на вятъра, който духа, на водата, която тече– нищо не съм плащал“… Хиляди блага има, за които Господ и дума не прави. Та казвам: Тогава решавам да живея по Любов. Толкоз голяма Любов Бог има, ще изпълня Волята Му. (88/стр. 166)

От всички сега се изисква… да облечете дрехата на Служенето. Само по този начин ще изразите благодарността си към Бога за всичко, което ви е дал и направил за вас. (87/стр. 35)

…Вземете нов тефтер и пишете всеки ден: „Днес Слънцето изгря много хубаво. Днес аз, жена ми и децата ми се нахранихме отлично– весели и разположени сме. Слава Богу, днес ни дойде най-голямото благословение. Досега Бог ни е благославял, от сега нататък ние ще Го благославяме. Ще служим на Господа с нашия ум, с нашето сърце, с нашата душа и с нашия дух, както Той иска. Ще служим на Господа с всичко, което Той ни е дал“. (86/стр. 237)

Всеки един от вас да каже: „Господи, благодаря Ти, че си ми дал един отличен ум, че си ми дал светлина. Благодаря Ти, че си ми дал едно отлично сърце, в което си положил Своята Любов. С тази Любов аз ида да Ти служа тъй, както досега не съм Ти служил“. (20/стр. 202, 203)

И ще бъдем готови сега, още днес, всички да изнесем Великото Дело, да проповядваме за този Велик Жив Господ, Който е направил Вселената заради нас, и от благодарност да покажем, че както Той се жертва за нас, така и ние сме готови да се жертваме заради Него! И този Велик Господ, този Учител, ще дойде за всеки едного от нас.

(95/лек. 30: стр. 36)

---