Учителя – Божествено Учение за малките неща - Търсачка - svetanaknigite.bg

Учителя – Божествено Учение за малките неща

Божествено_Учение_за_малките_неща

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ
ЗА МАЛКИТЕ НЕЩА

Варна, 2016 г.

ПРЕДГОВОР

В малкото израства Силата на Бога.

Малкото е портал, вход на Божията Сила.

В малкото е скрито невидимо голямо.

Точката може да стане река, море, океан, стихия.

Точката е голяма сила, голяма събраност и уединеност.

Точката е величието на една пределна краткост.

В точката на смирението и молитвата Бог може да влезе. Тази точка е целител, събирател на силата.

Скромността е пътуване към точката, но тя още не е точка. Смирението е точката.

Точката е малък, скрит, дълбинен духовен свят.

Ако сме верни в малкото, ще станем неуловими.

Малкото е велика необятност.

Точката е гост от Безкрая.

Атомът е скрит, таен свят. Той си има своя будност.

Мигът е малък, но в него може да се зароди голяма Тайна.

Ако си верен в малкото, то ще те заведе при Бога. Ако не си верен в малкото, Бог ще те заобиколи.

В малкото е скрит диамант, особен звук, но това изисква ново чуващо ухо.

Малкото се развива, голямото се разпада. Малкото е безпределно, голямото е с предел.

Малкото изисква непрекъсната бдителност.

Малкото е тайният вход на Бога.

Достатъчно е само една дума да ти каже Бог тя е повече от света, тя е повече от злато и накрая тя е повече от живота.

Малка е думата Божия, но тя е от друго време, тя е Светилище в твоята Тишина.

В малкото има Крила на Орел.

Малкото е Древен Майстор то извайва голямото.

Малкото е скрита същност дори когато е видимо.

Точката първо е слязъл Дух, а после е видимост.

Точката е звук на Безмълвието.

Ако съумееш да достигнеш до определено ниво на точката, твоят слух ще може да улавя скритата Божия Мъдрост.

Всичко расте от малкото. Голямото не расте.

Атомът е строго организирано, потайно вътрешно същество.

Вътре в атома има армия от сила.

Малкото е сгъстена Истина, а голямото е разредена.

Когато Духът се е сгъстил, той е станал точка.

Овладееш ли малкото, овладял си стихия.

Малкото е Древният Път Пътят на Овладяването. Голямото е пътят на света пътят на рушението.

Само Бог владее малкото и голямото. В малкото е Безкраен, в голямото е Неизречен. В малкото е силен, в голямото е грандиозен. В малкото е скрит, в голямото е невидим.

Ако злото познаеше малкото, щеше да се преобрази и щеше да ходи с разумност.

Малкото е невидим мост към Светилище Незнайно.

Малкото е велико, защото е близо до Нищото. В Нищото всичко расте и се развива.

Смирението е малкост, гордостта е голямост. В смирението Бог тържествува, а гордостта всякога бива сломена, за да бъде спасен човекът, защото гордостта е водовъртеж.

Една малка усмивка, слязла от Бога, може да ти разкрие Вечния Път.

Малкото е Майстор на Правилността. То е Познавач на Духа. То е ръка на вятъра, служител на огъня, глас на яснотата. Наричаме го „Древно изкуство“.

АУМ

Елеазар Хараш
Януари, 2016 г.

I. ЗНАЧИМОСТТА НА МАЛКОТО

1. Малките неща

Създават и съставят света

Нашият свят е създаден от малки величини.

(книга 1/лек. 10: стр. 4)

Първоначално светът е бил създаден от едно малко житно зрънце, което и мравка е могла да носи. Днес обаче светът е станал толкова голям, че и Ангелите не могат да го носят. В течение на вековете от това житно зърно са могли да произлязат цели светове. (65/стр. 238, 239)

Великият е създал света чрез малките работи. Той е започнал от малките величини и постепенно е вървял към големите. Хората постъпват обратно: започват с големи величини и свършват с малки.

(36/стр. 185)

Искате ли да постигнете своя идеал, занимавайте се с най-малките величини, от които Бог е създал света. (79/стр. 283)

Тогава хората питат: „С какво се занимава Господ?“. С малките работи. И действително целият свят е свят само от дроби. Като погледнете света от единия край до другия, всичко е все дроби.

(89/лек. 1: стр. 13)

…Цялото Битие се изразява в съвкупността на малките работи. (25/стр. 122)

Малките неща

Съграждат всичко в живота

Светът се оправя не от великите, грандиозни замисли на човека, но от онези малки благородни импулси, които се крият в човешката душа. Малките, но благородни и възвишени желания съграждат човешкия живот. (55/стр. 169)

Животът седи в малките неща. Бог като живот може да се прояви у нас, но Бог като Любов във всичката Своя пълнота сега не може да се прояви у нас… (17/лек. 8: стр. 18)

Човешкият живот представя верига от малки опити, от наредби, дадени от Природата. (69/стр. 151)

Помнете: Всяка дълбока философска мисъл е дебело въже, което е направено от множество тънки нишки. Не са маловажни и тънките нишки. И всяка философска система е създадена от много тънки, малки мисли като нишките на въжето, като мънистата на гердана. Не може да разбереш цялата система, ако не разбираш отделните мисли, които я съставят. (18/стр. 189)

Съвременните хора не са в състояние още да разберат учения човек, който е посветил цели 2030 години от своя живот в труд, усилие и постоянство, за да изнесе пред света един факт от живата Природа. Цялата наука е съградена от безброй малки факти, малки скъпоценни камъчета.

(25/стр. 107, 108)

Малките неща

Слагат начало на цялото развитие

И в света целият процес на развитието върви отначало с тия дребни неща, които вие презирате; на тях се дължи всичкият прогрес на Вселената.

(9/стр. 101)

И всичкото развитие в света зависи от малкото, а не от голямото. …Първо е слабото, малкото семенце, а после грамадният дъб. Но ако не бе започнало семенцето, тогава и дъбът не би свършил нищо. (91/стр. 131)

Хората живеят и се развиват според закона на еволюцията, който гласи: Човек трябва да започне от най-малките идеи и величини, от най-близките до него предмети и постепенно да отива към по-големите величини, към по-далечните предмети. Само в приложението на този закон могат да се очакват постижения. (51/стр. 196)

Значи, в еволюционния процес имаме отиване от малките към големите неща, а в инволюционния процес имаме точно обратното: отиване от голямото, от великото към малкото. (51/стр. 196)

Много хора правят погрешки в живота си, понеже започват със закона на еволюцията, а вървят по инволюционния път, т.е. занимават се с велики идеи, с големи величини. Те искат изведнъж да станат съвършени. (51/стр. 196)

…Великата задача на човека: да работи, да се учи, като започне от малките величини и върви към големите. (51/стр. 197)

…В Природата е така. Нещата от малките неща започват. Едно дете, което влиза в утробата на майка си, много малко влиза то вътре; а после… туй дете почне да расте. Сега разсъжденията, езика и тия образи, които ви давам, вие ще им дадете друго тълкувание. Малък трябва да влезеш, но трябва да се събуди твоят ум, трябва да се събуди твоето сърце и трябва да се събуди твоята душа, за да можеш да растеш. От малкото Бог ще извади голямото.

(2/стр. 559)

В детето се крие малка сила, която в големия може да се развие. Тогава именно вие ще бъдете това, което сте сега, и плюс нещо. Този плюс именно представя Новото. (3/стр. 70)

Виждам го, не може да рисува, ще му кажа: „В една година отгоре ще нарисуваш една хубава картина. Ако не можеш да нарисуваш тази картина, и аз няма да ти разкрия нищо. Ако ти можеш да нарисуваш тази картина, и аз мога да ти доверя, да ти разкрия нещо“… Туй са ред малки задачи, от които зависи цялото ваше бъдещо развитие. (1/лек. 24: стр. 10)

Човек трябва да започне нещата. Човек трябва да започне от малкото към голямото. Всичките дарби и сили, които човек сега има, той ги е придобил по микроскопически начин. Нищо не е дадено изведнъж на човека. (2/стр. 25)

От човека се изисква всеки ден да реализира поне най-малкото нещо, да задоволи най-малкия копнеж на душата си, за да могат неговото сърце и неговият ум да се развиват правилно… (44/стр. 107, 108)

Малките неща

Образуват великите работи

…Когато имаме Любовта, от този малък живот се образуват великите, Божествените работи и тогава идват великите блага, великата хармония в живота. (88/лек. 15: стр. 14)

Малките мисли създават велики работи. Малките чувства, малките подтици, малките усилия, проникнати от Разумността, развиват велика деятелност. (69/стр. 263)

Всяка велика мисъл е създадена от малки подтици. Малките желания и подтици, които човек поддържа в себе си, след време раждат някаква велика идея. (31/стр. 390)

Малките неща са граница на великите работи. Малките неща са начало на великите работи. Един човек, който не може да започне една малка работа, и голямото не може да свърши. (66/стр. 46)

Съвременните хора очакват големи резултати, големи придобивки в живота, но остават разочаровани. Те не знаят законите на живота и затова се обезсърчават. Закон е: Малките работи, малките придобивки са предшественици на големи, на велики резултати. (44/стр. 19, 20)

Богатият трябва да дава повече, а сиромахът по-малко. Малката цев пуща малко вода, голямата цев пуща много вода. Такива са законите на физическия свят. В Божествения свят обаче законът е обратен: малкото ражда голямото. От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. (76/стр. 33, 34)

Когато Бог работи, от малките неща Той може да изкара велики работи. (72/стр. 178)

Малките неща

Осмислят живота

Смисълът на живота седи в малките работи.

(1/лек. 24: стр. 4)

…Човешката Любов аз я взимам като едно качество на човека. Докато туй качество съществува в човека, човешкият живот, човешките мисли, човешките желания, човешките действия имат смисъл. Дотогава, докато този малък Пламък съществува у човека, неговият живот има смисъл. (20/стр. 209)

Онова, което осмисля живота, не се крие в нещо грандиозно. То не е в голямото богатство, нито в голямото знание, нито в голямата сила. Това, което осмисля живота, се крие в микроскопическите, едва видими и уловими неща. Малкото, невидимото, микроскопическото не е нищо друго освен връзката на човека с Бога, с Първата Причина, с Великия Създател на Вселената. Тази връзка е малка, нищожна по външен вид, затова хората философстват, разискват върху нея, търсят я, дано я намерят. (21/стр. 170)

…Сутрин, като станете, ще внимавате дохожда ли в ума ви някоя нова Божествена мисъл. Дойде ли в ума ви една нова мисъл, колкото и да е малка тя, вие ще се държите за нея. Приятно е, когато човек става рано сутрин и Господ му заговори, а той се вслушва с притаено внимание в тази нова мисъл! Дойде ли тази мисъл във вас, животът ви се осмисля. От тази мисъл зависи работата, която ще свършите през деня. (41/стр. 228)

Още със ставането от сън внесете поне една малка Божествена мисъл в ума си и по едно малко Божествено чувство в сърцето си, за да осмислите своя живот. Обаче в желанието си да постигне нещо голямо, велико човек пропуща малките неща, които всъщност ще го ползват най-много. (94/стр. 68)

Ти седиш скръбен, животът е обезсмислен за тебе. Казваш: „Нищо не ме интересува в живота“. В онзи момент, когато проблесне малък лъч, животът се осмисли, придобиеш един вътрешен смисъл; няма да знаеш какво е, но се отвори пред тебе един свят това е Новото вече. (6/стр. 633)

Смисълът на живота се заключава във всекидневните придобивки. Всеки ден трябва да имате по една малка придобивка. (37/стр. 18)

Направи една малка промяна… Колкото и да е малка промяната, тя ще осмисли живота ти. (46/стр. 120)

Малките неща

Носят Истината

За да разрешавате въпросите правилно, не се заблуждавайте от външния вид на нещата. За пример едно дете, макар и малко, може да ви каже по-умни неща и от възрастните. (36/стр. 314)

Туй дете, макар и малко, казва ти нещо, слушай го. Ти ще му бъдеш признателен и ще кажеш: „Едно дете ми казва Истината, аз ще го слушам“.

(1/лек. 27: стр. 25)

Аз гледах един дядо, казва на внучето си: „Я, дядовото, ми кажи каква беше тази буква“… А някой голям, горделив човек казва: „Този, малкият ли ще ме учи?“. Какво има в това; стига да добиеш знание, нека те учат и децата. Смирение ви трябва! Туй малко дете на Земята е един голям Ангел в малка форма, то е по-старо от дядото. (24/лек. 9: стр. 27, 28)

Казвам: Ако е въпрос да ви се каже Истината, вие трябва да я приемете… и от деца, и от възрастни, и от прости, и от учени безразлично от кого. Някой казва: „Как, от дете да слушам Истината!“. Чудно нещо! Ако си жаден и видиш на пътя си едно малко чучурче, от което тече вода, няма ли да коленичиш и да пиеш от тази вода? Ще пиеш, разбира се. След това няма ли да благодариш на Бога за тази чиста хубава вода, макар че тече от малко чучурче?

(34/стр. 21)

Често малките неща носят големи блага в живота на човека. Един философ изпаднал в голямо отчаяние, разочаровал се нещо, вследствие на което изгубил смисъла на живота. Един ден, както вървял по улиците с наведена надолу глава, видял една малка книжка, захвърлена на земята; навел се да я дигне и забелязал, че има нещо написано на нея. Изчистил я от праха и прочел: „Бог е Любов. Той толкова възлюби света, че пожертва за него Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него“. До това време този философ се занимавал с големи работи, не обръщал внимание на дребните неща и никога не поглеждал към земята. Сега обаче, като намерил тази книжка на земята, дълбоко се замислил върху смисъла на стиховете, написани на нея, и казал: „Толкова време вече, [от]как търся Истината, и трябваше да я намеря в тази малка захвърлена и опрашена книжка“. Той взел книжката със себе си и я турил в рамка. От този ден той променил живота си, като казал: „Щом Бог е Любов, има смисъл да се живее!“. (5/стр. 66, 67)

„Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие.“ …Сега този стих остава само като един малък пасаж от този жив език на Природата. Но в този малък пасаж има дълбок смисъл…

(20/стр. 473, 474)

„Тази сирота вдовица тури от всичките най-много.“ Защо? Защото е турила последната си пара. Това показва, че най-малките неща… са най-важни за човека. Те носят Истината в себе си. (55/стр. 167)

Вземете за пример колко малко е записано в Евангелието от това, което Христос е говорил, но върху туй, малкото, колко много са писали хората! И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа.

(17/лек. 2: стр. 19, 20)

Малките неща

Имат най-голямо съдържание и значение

Най-малките наглед работи, на които отдаваме най-малко значение, имат най-голямо съдържание в себе си. (9/стр. 115)

…Привидно малките величини са най-големи и дават тон на нещата. (95/стр. 291)

Ние трябва да се интересуваме от малките неща. Казвам на младите: Малкото, нищожното в света в него е скрито великото, благородното. Ако търсиш великото, ще го намериш в малкото.

(18/стр. 180)

Едно трябва да се знае: малките наглед неща са в действителност велики. Хората обръщат внимание на големите работи, а Бог на малките. Не мисли, че ще бъдеш угоден на Бога, ако направиш голяма къща, училище, черква и други подобни. Ако се отвикнеш да плюеш на земята, ти ще бъдеш по-угоден на Бога, отколкото с големите добрини, които си направил. (57/стр. 234)

От вас се изисква едно вътрешно подбуждение към Великата Божия Любов да започнете работа над себе си. Това е един от най-малките подвизи, но същевременно и от най-великите. Най-красивото нещо е човек да работи над себе си.

(24/лек. 30: стр. 88, 89)

Това, което задоволява човека вътрешно, не е голямото, не е и многото. То е малкото, …но в него се крие нещо велико, неизразимо. (79/стр. 188)

…Бога. Щом отправиш Любовта си към Него, ще почувстваш тази вътрешна светлина… Тогава и най-малките неща в живота ти ще се осмислят и няма да представляват дреболии за тебе. Във всяка дреболия в живота си ще виждаш една Божествена мисъл. (24/лек. 5: стр. 25, 26)

Малките неща

Струват повече от всичко

…Едно малко желание, но реализирано, струва повече от всичките почести и слава на света. Да изядеш един плод и да познаеш Бога в него, струва повече от всичката слава и всичкото богатство на Земята. (21/стр. 89)

Най-малкият проблясък на Любовта в душата на човека струва цял живот. Без нея нито богатство, нито сила, нито знание, нито изкуство имат някакъв смисъл. (75/стр. 120)

Великото за в бъдеще ще седи в малките работи. Като срещнеш един човек, да му кажеш една Божествена дума, че да му държи топло на душата завинаги; където и да е той, като му кажеш една дума, в неговото сърце се образува една мекота, една готовност да направи добро. Тази славна дума струва повече, отколкото да направиш един храм.

(17/лек. 35: стр. 14, 15)

…Ако аз се спра да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта. Ако аз се спра при някоя стара баба да дам една чашка водица, това е велико дело то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните. (87/стр. 217)

Най-малката работа, която можеш да свършиш, струва повече от най-големия лотариен билет; една права, трезва мисъл струва повече от всяка печалба на лотария. (46/стр. 38)

В Америка имало един богаташ, който имал хиляда милиарди. Можете ли да си представите колко злато са хиляда милиарди? Този човек усеща ли благото на това богатство? Не. Един от американските милиардери казва така: „Трите лева, които спечелих първия път със своя труд, ми причиниха много по-голяма радост в душата, отколкото милионите, които се втичат в моята каса, без да ги усетя, без да вземе моето съзнание участие в припечелването им“. Следователно този ден, в който сме се събрали да подишаме чист въздух, тези, малките блага, които имаме, струват повече, отколкото хилядите блага на цялата Земя. (41/стр. 37, 38)

Малките неща

Съставляват истинското богатство

Не е в многото, в малкото е скрито богатството.

(15/стр. 120)

Използвайте малките блага, които всеки ден получавате. В малките блага се крият големи вътрешни богатства. (69/стр. 144)

Не трябва да ви интересуват излишъците на света, но трябва да ви интересува съзнанието на света. Ще гледаш, ще изучаваш и онези най-малки тревици, които са скрити в това пепелище. Всяка тревица е един скъпоценен камък. Ще го очистиш.

(17/лек. 32: стр. 5)

В дадения случай, което разбираш, то е Божественото, което можеш да приложиш. Една малка мисъл, която разбираш, то е богатството. (14/стр. 382)

Ще се откажеш от несъщественото и ще живееш със същественото. Богатите имат злато, къщи, но тяхното богатство не дава плод. Ти имаш малки, дребни семенца, но те ще дадат изобилно плод. Бъдещето е в твои ръце. (64/стр. 278)

Кажеш ли, че Бог не се занимава с тебе, малката мушица, ти не мислиш правилно. Малък е писецът, но в ръката на учения, поета или философа той ще свърши по-велика работа, отколкото големият скъпоценен камък на пръстена на някой милионер.

(45/стр. 23, 24)

Приятно е, когато човек е придобил едно положително качество в себе си. Колкото и да е малко, то е цяло богатство. За предпочитане е да бъдеш добродетелен, истинолюбив, отколкото да си цар.

(46/стр. 286)

Малките неща

Уреждат живота

Казвам: Елементарни работи… Елементарна работа, но какво съдържа, е непонятно. Казваш: „Елементарна работа“ и вървиш. Първичното, малкото [е] същевременно много важна работа. За пример елементарна работа, една маловажна работа: една малка игличка имате, но тази, малката игличка в дадения случай може да свърши работа. Ако се е разшила дрехата или се е скъсала, тази, малката игличка ще свърши работата. Може да имате един гвоздей, някой скъпоценен камък, пръстен с диамант, скъпоценен, но [с него] не може да зашиете дрехата. А иглата, която няма никаква цена, свършва тази работа. (2/стр. 255)

Когато искаме да разцепим едно дърво, най-първо издялваме малки остри клинове и те, като влязат, отварят място за големите. Ако клиновете бъдат големи и тъпи, как ще се забият? Тъй че малките неща отварят път на големите. (9/стр. 101)

Вижте например какво върши човешкият език в света. Най-хубавите работи са казани все с този малък орган. Спасението на света зависи също така от този малък орган. Започне ли да се движи този орган, колкото малък да е, той върши велики работи. Той смекчава, укротява, урежда ред работи.

(79/стр. 280)

Малките неща

Растат и се увеличават

Вижте какъв е законът: Големите работи не могат да станат по-големи. Големите работи може само да се смалят, малките работи може да се увеличат само. Малките работи по-малки не могат да станат. Малкото има свойството да се увеличава, голямото има свойството да се смалява. (93/стр. 235)

Хората, които търсят големите работи, мислят, че големи ще станат. Добрият не може да стане по-добър, той трябва да се смалява вече. Който намери малкото в този Божествен път на нещата всички неща се увеличават. (93/стр. 235)

…Малкото расте и се развива, а голямото се намалява. Малката любов расте и се разширява, а голямата се намалява. Малкото добро расте и се увеличава, а не голямото. Следователно не търсете големи неща голямо богатство, голяма любов, голямо добро. Започнете от малкото и постепенно вървете към голямото. (78/стр. 302, 303)

Радвай се повече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява. (36/стр. 4)

За човека при сегашния порядък на живота е полезно малкото, което расте. Голямото има отношение към друг порядък на нещата. (78/стр. 303)

Всички неща, които се смаляват, вървят по пътя на инволюцията; тия, които растат, вървят по пътя на еволюцията. (78/стр. 303)

…Не казвай, че от тебе няма да стане човек. Ти обиждаш и Провидението, и Природата. Днес си малък, след време ще бъдеш голям. (48/стр. 255)

Човек, който се усъвършенства, той расте, той е като зората. Нали най-първо се смята, че се появява на хоризонта малко светлина, после тази светлина се увеличава, увеличава, докато най-после по обяд дойде най-ярката светлина. (17/лек. 19: стр. 12)

Ти трябва да впрегнеш разумната енергия в себе си на работа… Нервната енергия е разумна енергия. Тя постоянно се увеличава, както се увеличава светлината на Слънцето. Тя върви от малкото към голямото, постепенно се усилва. (3/стр. 306)

Малкото е условие за работа. Като работи човек, след време малкото се увеличава, става голямо.

(32/стр. 129)

Помнете: Малките неща в Природата растат и стават големи. Малкото зрънце става голямо. От малката семка става голяма диня. Разчитай само на онова, което расте. Всяка Божествена мисъл има условия да расте и да се развива. Дали тая мисъл е в духа, в душата, в ума или в сърцето на човека, не е важно тя всякога и навсякъде има условия да расте. Божественото е малко, но може да расте и да става голямо. (78/стр. 251)

Нищо в Природата не седи на едно и също място, на едно и също положение. Ако малкото благо, като житното зърно, съдържа в себе си условия за растене, щом се посади в земята, всеки нов момент то ще расте, ще се развива, докато даде плод, от който всички ще се ползват. (74/стр. 51)

Малките неща

Раждат големите неща

„Не презирайте тия, малките!“ ще ви обясня смисъла, който е скрит в тия думи. Един индус дава на сина си един орех и го накарва да направи изследване върху него. Синът счупва ореха и го изяжда. „Какво съдържа орехът?“ попитал след това бащата. „Нищо особено малко ядки, приятни на вкус.“ Индусът пита пак сина си: „Не намери ли в този орех нещо друго?“. „Нищо.“ „Синко, в този орех се крие велика сила и ако не бе го изял, а бе го посадил в земята, би израсло от него голямо дърво и ти би видял величието на туй малко нещо, което е зародиш на голямо нещо.“ (9/стр. 102)

…Казвате: „Муха е това. Житно зърно е това. Малко желъдче е това“. По външен вид е вярно, че мухата е малка, че житното зрънце и желъдчето са малки, но вижте след време какво може да излезе от тях. Мухата ще се развива; житното зърно, посадено в земята, ще даде голям клас. Желъдчето, посадено в земята, ще се превърне в голям стогодишен дъб. (36/стр. 184)

Ако туриш половин килограм желязо в огъня, то ще се стопи. Може да го изтеглиш на дълга пръчка, но теглото му няма да се измени. Това е механическа промяна. Друг е въпросът, ако посееш в земята една ябълчена семка. Малка е тя, но след време ще израсте, ще стане голямо дърво, което ще дава изобилно плод. Това показва, че с ябълчената семка е станала органическа промяна. (57/стр. 146)

Значи, реално е това, което има условия да се разраства, да става все по-голямо и в края на краищата да даде плод. За пример малкото семе, посадено в земята, изниква, започва да расте, увеличава се, става голямо растение, което след време цъфти, връзва плод, който узрява, и се жертва за другите същества. Същото става с животните и с човека. От малки, дребни същества те растат, стават големи разумни същества, които един ден ще се пожертват за Възвишените същества. (61/стр. 198, 199)

Господ ви праща една малка мисъл, една ябълкова семка, вие речете: „Тя е нищо“ и я захвърлите; но Господ казва: „Попитайте каква сила съдържа тя, посадете я и вие ще видите какво дърво ще израсте от нея“. Именно поради туй постоянно презиране на малките мисли сме дошли до това положение и казваме, че светът е лош. (9/стр. 102)

…Някой път верующите казват: „Аз съм нищожен човек, нищо не може да стана, Бог не мисли за мене“. Вземете пример от ябълчената семка! Тя казва ли, че „аз съм нищожна“? Тя казва: „Ти ме посей и не гледай, че днес съм толкова малка. Един ден ще стана много голяма“. Казваш: „А, такава малка!“. „Да, ти днес ме посей, че ще видиш какво се крие в мене!“ (89/лек. 9: стр. 19)

Малките неща стават големи. Човек трябва да расте, за да стане голям. Не е мъчно това. В тази големина трябва да има едно вътрешно разбиране…

(3/стр. 10)

Жена или мъж, това е същество, което ражда, както раждат земята и дърветата. Когато посадите нещо в земята, след време от нея излиза малко растение, което се развива, става голямо дърво, способно да ражда, да дава плодове. (11/стр. 200)

Малките неща

Съдържат силата в света

Христос казва: „Не презирайте тези малки неща, не се стремете към големите, научете се да разпознавате каква сила се крие в малките неща и ги използвайте: те ще ви помогнат да добиете големите“. (9/стр. 102, 103)

Мощното, великото в човека е неговият непреодолим стремеж, който го подтиква напред и все напред. То е малко, но движенията му са силни; тия движения са в състояние да подтикват целия свят да върви напред. (25/стр. 272)

Сега мислете върху идеята: малките желания крият в себе си големи блага. Силата на огъня е в кибритената клечка. От малкото пламъче се разгаря голям огън. (69/стр. 263)

Силата на яденето не е толкова в самото ядене, колкото в чувството, което се изпитва при него. Силата на мисълта не е толкова в самата мисъл, колкото в нейния процес, в онова вътрешно ободряване, което тя дава. Силата на дадено желание не седи в самото желание, но в онова движение, което то създава у човека. Силата на кибритената клечка не е в самата клечка, нито в нейната главичка, но в малкия пламък, който тя дава. Значи, силата на всички неща не седи в голямото, в грандиозното, но в малкото, едва уловимото начало в тях. Това малко начало аз наричам Свещен огън. (79/стр. 179)

Вие за Божията Любов отивате с големи чували. Една капчица, като взема от нея, е достатъчно… Малко ще вземете, една капка е достатъчна от Божията Любов. Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе? Трябва да знаеш да мислиш. Какво може да произведе една искра? …Тази искра може да запали цялата Земя, ако се дадат условия. Значи, тя има мощна сила. Какво може да произведе едно зрънце? Ако на туй, житеното зърно, дадете условия, то след време има магическа сила. Казвам: Малкото в нас е, което е живо! (80/стр. 287)

И когато ние приемаме този Божествен живот в нас по този начин именно: Бог да живее в нас и ние в Бога, този наш малък живот ще бъде сила. Малките неща, това са силните неща. (41/стр. 19)

Големите неща в света не са силни. Силни са малките неща. Големите неща са за проявление в света, за да се виждат, понеже на далечни пространства са… (3/стр. 578)

Големите прояви на Любовта представят големи кутии по обем, но с малко съдържание. Малките величини съдържат голяма сила, големи възможности. За пример за една година житното зърно свършва повече работа, отколкото човек. Работата, която житното зърно свършва за една година покълване, растене, цъфтене и връзване човек може да свърши за сто години. (27/стр. 100)

Какво представя житното зърно? Най-малката любовна дума, която крие в себе си мощ и сила. Иди при един богат умираещ човек и му кажи с Вяра и Любов само две думи: „Ще оздравееш!“. Той ще чуе думите ти и ако оздравее, никога няма да те забрави. (67/стр. 89)

Една дума може да произведе цял един обрат в живота на човека. …Има един закон, който определя нещата. Трябва да се научим на него. Казват: „Какво било, че казал една дума!“. Една дума е като един малък зародиш. Но тази дума има динамичност в себе си. (8/стр. 208)

…Езикът е механически инструмент, но кажеш ли една дума с него, можеш да запалиш целия свят. Малък е езикът, но чудеса прави. (18/стр. 236)

Когато през ума ви мине някаква малка мисъл, вие сте недоволни от нея и казвате: „Защо ми е тази малка идея?“. Според мене малките мисли, малките идеи са човешки, а големите мисли и идеи спадат към животинското царство. И наистина, колкото по-нагоре се качва човек в Ангелските светове, толкова по-добре разбира де се крие силата на идеите. Там идеите са по-малки от физическите, от идеите на хората. Ангелските идеи са по-малки, но по-силни, по-интензивни. Защо са по-силни? Защото малките идеи проникват навсякъде. (47/стр. 16, 17)

Физическите, материалните идеи са по-големи, но по-слаби. Ангелските, Божествените идеи са по-малки, но по-силни. Първите идат от по-близък до нас свят и затова изглеждат по-големи, но нямат голяма сила в себе си. Вторите идеи, Ангелските и Божествените, са по-малки, но по-силни. (47/стр. 17)

Много хора мислят, че като натрупат повече материя в себе си, като направят тялото си по-голямо, с повече мазнини, ще имат повече живот. Животът не се заключава в многото, но в малкото… Ако сравним по тегло тялото на един съвременен човек с тялото на един Ангел, ще видим, че от тялото на човека могат да се направят най-малко хиляда Ангели. Обаче Ангелът със своето малко тяло е толкова мощен, че може да носи цялото човечество на гърба си, когато човекът едва може себе си да носи. Човек едва ли може да дигне 100 килограма на ръката си, когато един Ангел може да дигне един милиард хора на ръката си. (53/стр. 61)

Малките неща

Крият в себе си големи възможности

Малки постижения са необходими, но в малкото се крият големи сили и възможности. (92/стр. 52)

Който е доволен от малкото, ще постигне и голямото. Тъй щото искате ли големи постижения, не пренебрегвайте малките блага. Дойде ли в ума ви една малка мисъл, не я пренебрегвайте. Тя носи в себе си велики възможности. (90/стр. 262)

…Във всяка мисъл, във всяко чувство, във всяко движение, колкото малки да са те, всякога се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще ще се развият.

(84/стр. 72)

И тъй, когато разбере малкия живот в себе си, човек може да разбере и големия. Колкото и да е малък този живот, той крие в себе си динамични сили. И кибритената клечка съдържа микроскопическа енергия, но тази енергия произвежда големи резултати. Колкото слаб и малък да е човек, той крие в себе си Божествена енергия, която го прави мощен и велик. (90/стр. 64)

…Всяка малка частица от живота съдържа грамадна енергия и ако ние живеем по Божия закон, по закона на Любовта, тази сила ще може да се развие. (88/лек. 33: стр. 14)

Ние трябва да знаем, че малките неща могат да се разрастват. Вземете например, ако всеки житен клас дава по 30 зрънца, в продължение на 1520 години той може да се развие толкова, че да покрие цялата Земя. Кога? Ако се дадат благоприятни условия на това житно зърно, то ще бъде в сила да изхрани цялата Земя. Тази възможност е вложена в самото житно зърно. Следователно, ако човек има в себе си такава малка сила, каквато има в житното зърно, след 510 години тя ще се развие в такава грамадна енергия, че той ще може да разполага с големи богатства, каквито Земята има. (53/стр. 254)

Ако при един 200-годишен дъб или при един 200-годишен орех посадите един малък орех, който едва сега се показва над почвата, питам: каква разлика има между големия и малкия орех? Този малък орех след 200 години ще бъде като големия. Вие ще се радвате на възможността, която е скрита в душата ви, да растете. (41/стр. 153)

Малките неща

Произвеждат големи резултати

По отношение на Вселената човек е малък, но често малката причина произвежда големи резултати и последствия. (10/стр. 247, 248)

Ако всяка сутрин в продължение на две-три години човек отправя по една блага дума към някого или прави по едно малко добро, в скоро време ще има големи резултати. (81/стр. 41)

…Всеки Божествен подтик, колкото малък да е, вложен в обращение, след време дава грамадни резултати. Следователно вложете най-малкото добро, което имате, в Божествената банка да получите след време ония грамадни резултати, които тласкат цялото човечество напред. (82/стр. 100)

Един знаменит математик правил изчисление в каква сума ще се превърнат пет стотинки, дадени под сложна лихва в Името на Христа, от деня на раждането Му до 1880 година. Той изчислил, че се получава едно грамадно число, образувано от 39 цифри. Математикът продължил по-нататък изчисленията си. Според него Земята тежи 5875 секстилиона килограма. Ако беше направена от злато, Земята щеше да тежи три и половина пъти повече от сегашното си тегло, т.е. 20562 секстилиона килограма. Теглото в злато, изчислено в пари, възлиза на два милиарда по два милиарда английски стерлинги. Стойността на цялата Земя пак не може да се сравни със сумата, получена от петте стотинки, дадени в Името на Христа. Значи, цената на цялата Земя би могла да изплати само една част от капитала, получен от петте стотинки. Ако всяка минута падаше от небето по едно златно кълбо, голямо като Земята, нужни са 4900 милиона кълба в продължение на 9300 години, за да се изплати сумата, до която е достигнал капиталът от петте стотинки. „Как е възможно това?“ Възможно е. Математиците… са дошли до заключението: малките причини произвеждат големи последствия. (59/стр. 72, 73)

Често малките неща произвеждат по-големи резултати от големите. (16/стр. 287)

„Как да се лекуваме?“ Лекувайте се по хомеопатичен начин. Това е нов метод в медицината. Като го прилагате, ще видите какви чудеса стават с малките дози. Малките величини произвеждат по-големи резултати от големите. (57/стр. 237)

Малките неща

Изявяват Божественото

Божественото се проявява в малкото: в една малка мисъл, в едно малко чувство, в една малка постъпка. От кого излиза малкото, не е важно. Божественото може да се предаде и чрез детето, и чрез възрастния или чрез простия и чрез учения.

(68/стр. 124)

Всяка мисъл, която внася светлина в ума, и всяко чувство, което внася топлина в сърцето, колкото малки да са, наричаме Божествени. Ако възприема тия мисли и чувства в себе си, човек постепенно се разширява, докато стане готов да приеме Божественото в по-голям мащаб, да приложи Новия живот. (32/стр. 207)

Казвам: Вие трябва да цените малките неща, да давате място на малките идеи, на малките чувства, които се зараждат във вас. В малките неща се крие Божественото. Ако не дадете път на Божественото в себе си, вие ще изпаднете в ред погрешки.

(74/стр. 271)

Вие трябва да бъдете доволни от най-малкото, защото в него се крият условия за голямото. В малкото се крие Божественото, което е носител на красивото в живота. (74/стр. 211)

Ако в малкото не виждате Божественото, животът няма смисъл. Разумното се крие и в малката стъпка, в малкото движение. (48/стр. 14, 15)

Нямам нищо против големите работи, те са човешки. Малките работи са Божествени. Следователно досега изучаваме човешкия свят. От сега нататък ще изучаваме Божествения свят. (93/стр. 241)

Малките неща

Съграждат човешкия характер

…Дойде ви една Божествена мисъл, но толкова скромна по външен вид, че вие намирате, че тя не заслужава да употребите време за нейното реализиране, и казвате: „Не е време сега за реализирането на тази мисъл“. Казвам: Ако вие се заемете с реализиране на тия малки, скромни мисли, за в бъдеще те ще създадат велики характери. Малките Божествени мисли създават характера на човека, а не големите, грандиозните. (73/стр. 187)

Пазете едно правило. Всякога човек, щом реши да мисли правилно, всеки ден да казва: „Искам да мисля правилно“. Всеки ден внасяйте нова струя. Казвайте: „Искам да чувствам правилно“. …Ще имате едно малко, микроскопическо постижение. Тия, безбройните малки корекции, образуват дебелите въжета на човешкия характер. (83/стр. 80)

…Поддържайте навсякъде морала „от мен да мине“. Пазарили сте един работник с 50 лева надница. Като му плащате, дайте му 51 лева от вас да мине. Някой ви дължи 50 лева, но не му достига един лев, дава ви 49 лева от вас да мине. Всеки най-малък придатък към нещата служи за съграждане на нещо добро, красиво в човешкия характер.

(75/стр. 252, 253)

В живота малките постъпки са, които дават тон на човешкия характер. (14/стр. 431)

Казвам: Не пренебрегвайте малките работи! Само чрез тях човек може да създаде в себе си характер. Вървите по пътя, ударите се в някой камък и започвате да се сърдите. Кой оставил този камък всред пътя? Защо никой не го е отместил и т.н.? Няма защо да се сърдите. Наведете се, дигнете камъка, турете го настрана никой да не се спъва. По този начин вие ще въздействате върху съзнанието си така, че ще бъдете будни и към най-малките външни и вътрешни препятствия в живота си.

(52/стр. 44)

И тъй, турете в ума си мисълта да си създадете правилен нос и красиво ухо. Лесно не се изправя ухото. Който може да внесе най-малкото подобрение на ухото си, той минава за гениален човек. Най-малката линия да измените, това внася подобрение във вашия характер. (46/стр. 148)

Малките неща

Носят щастието на човека

…Най-щастливите хора в света са тези, които виждат най-малките, микроскопическите неща и от тях са доволни. Туй щастие никой не може да ви вземе. (17/лек. 17: стр. 17)

Казвам: Мислете за Любовта, мислете за щастието в света. Някои мислят, че щастието е в многото има`не. Не е така… Човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил; той може да бъде нещастен и при най-големите придобивки.

(54/стр. 69)

Човек се отказва от малките идеи, които Бог е вложил в него, за сметка на големите, които възприема от вън. Той иска да стане цар, да бъде красив, богат, силен. И това не е лошо, но щастието не седи в красотата, в силата, в богатството. (79/стр. 272)

Природата учи човека на това да вярва и да вижда, че щастието му зависи от нещо много малко. В даден случай човек се нуждае от малко. (3/стр. 416)

Малките благословения, които Бог ни изпраща в света, трябва да приемем. Върху малките добрини почива цялото щастие. Това щастие Божественият Дух го носи. (43/стр. 156)

…Всеки, който иска да придобие Любовта, трябва да бъде в контакт с Божественото Съзнание, защото То прониква тялото на човека: в клетките на неговия мозък, на дробовете, на стомаха му и т.н. Всеки, който разбира това нещо, …той е в състояние да направи най-малкия контакт с Бога. От този момент той е щастлив човек, защото настава обрат в неговата съдба. Направите ли най-малък контакт с Бога, вие изведнъж ще обърнете цял лист от своя живот. Достатъчно е да имате най-малкото съприкосновение с Бога и кармата ви ще се смекчи.

(62/лек. 7: стр. 20, 21)

„Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога, и Христа, Когото си проводил.“ Това е Божественият живот, който е запален във всеки едного във вид на малко пламъче. Като го погледнеш, казваш: „Какво може да стане от него?“. Това пламъче ще създаде твоя ум и твоето сърце. Върху това пламъче почива бъдещото твое щастие.

(6/стр. 497)

Малките неща

Повдигат и спасяват човека

Малките работи са, които ще ни повдигнат в света. Туй трябва да бъде като основа… (93/стр. 241)

Ние трябва да разбираме малките работи в себе си. Не търсете великите работи в света! Малкият трепет може да даде най-силен тласък на вашия ум, най-силен тласък на вашето сърце. (24/лек. 15: стр. 31)

Всеки най-малък стремеж и всяка най-малка опитност в живота на човека го водят към върха, т.е. към неговата цел. Не се стремете изведнъж да стигнете върха. Поглеждайте към него, радвайте му се и знайте, че един ден ще се намерите горе, на най-голямата височина. (95/стр. 357)

Понякога една малка причина може да подтикне човека към усилена дейност да постигне това, което желае. (10/стр. 15, 16)

И най-малките мисли, чувства и желания са в състояние да повдигнат човека. Те носят в себе си силата на житното зърно. Приемете малките житни зрънца, посадете ги в земята, обработвайте ги с радост. Те ще ви дадат плод стократно. (95/стр. 289)

Тази мисъл, това чувство в тях има живот. В тази мисъл един ден ще влезе да живее един Ангел. В това днес слабо чувство утре ще влезе един Херувим да живее. Това е една малка стаица, в която трябва да живеем. Следователно ние с нашите мисли, с нашите чувства, с нашите действия създаваме материал, от който бъдещият свят може да живее.

(20/стр. 205)

Ученикът трябва да обръща внимание и на най-малките неща. Малките постъпки повдигат човека. Той може да направи такива малки услуги, които никой да не вижда. Обаче той ще бъде доволен от себе си. Великият човек се познава в малките работи. (52/стр. 43, 44)

Какво представя Любовта? Велика, мощна сила е Любовта. Внесете ли най-малкия подтик на Любовта в душата на човека, той коренно ще се преобрази. (77/стр. 120)

Най-малката Божествена енергия е в състояние да събуди човека, да го оживи и възкреси. Силата е в малкото, а не в многото. Всеки трябва да знае, че малкото, което има в себе си, е в състояние да го спаси. Малкото всеки може да има, а голямото е достояние за малцина. (30/стр. 24)

Сега ние трябва да благодарим на Бога за малките неща, които служат на големите. Малките мисли, чувства и постъпки… са малките Ангели, които слизат на Земята да спасяват хората. (79/стр. 274)

Понякога един малък порив или едно малко желание може да направи такава важна връзка, че да спаси човека от голямо нещастие. (79/стр. 269)

Най-малката Вяра в Божественото е в състояние да предизвика голяма вътрешна промяна в човека, вследствие на което всички негови мъчнотии и страдания постепенно започват да изчезват.

(82/стр. 137)

Двете лепти, върху които Христос спрял вниманието Си, представят най-малкото, което човек може да приложи в живота си с Любов и Разбиране. Това е, което може да избави човека от хиляди ненужни страдания… (82/стр. 96)

Постиженията в живота са резултат на малките дарби, с които човек разполага. (30/стр. 162)

И тъй, искате ли да се развивате правилно, използвайте разумно и най-малкото, което ви се дава. Вложете в обращение и най-малкия капитал, който ви е даден. Колкото малки дарби и способности да имате, впрегнете ги на работа за съграждане на вашето велико бъдеще. (68/стр. 20)

Малките неща

Благославят се

Не е въпрос в голямото богатство, нито в многото знания. Малкото се благославя. Достатъчно е човек да посее едно житно зърно при добри условия и да има търпение да чака 12 години, за да получи такова изобилие, каквото никога не е очаквал.

(90/стр. 370)

Бъдете верни на Божествения закон, според който и малкото се благославя като голямото.

(10/стр. 74)

…Иска се светъл ум, благородно сърце и силна воля. Докато придобиете тези качества, работете с малките сили. Така са работили всички велики хора. Затова е казано, че малкото се благославя. (70/стр. 293)

Вие сте пътници, не ви трябва много товар. Ще носите на гърба си раница с провизии само за един ден. Малкото се благославя. (39/стр. 371)

Давате парче хляб на някой човек, той погледне хляба, погледне вас, иска да каже, че малко му е дадено. Тази черта у хората не е добра. Рече ли, че хлябът, който му е даден, не е достатъчен, човек се връща в миналото си. Малкото се благославя, а не многото. (52/стр. 161, 162)

Човек не може да тури цяла ябълка в устата си, ще тури само една хапка. В момента една хапка ти трябва. Втория момент втора хапка. Важно е хапката да иде редовно и навреме. Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя, а не многото. Малкото благо, което постоянно приижда, е за предпочитане пред голямото, което иде изведнъж.

(39/стр. 262)

Като ми дойде гост, аз го черпя с чай. Нарязвам лимона, на мене поставям по-малко парче, а на госта по-голямо. Аз зная, че в големите неща е изкушението. Ръководя се от принципа: в малкото се крие благословението. И вие спазвайте този принцип. (18/стр. 213)

…Ако ние имаме търпение, Бог ще ни даде разумна вяра. Той ще я внесе в нас. Туй, хубавото, което имаме досега, това Бог го е внесъл в нас. Всеки има начатък от вяра в себе си, но туй, малкото, Бог ще го благослови. (41/стр. 78)

…Дръжте се за малките деца, за малките, дълбоко скрити мисли и чувства във вас, за малките блага, които се раждат в душата ви. Дръжте се за тях и не ги презирайте, ако искате да имате Божието благословение. (79/стр. 286)

И тъй, отхранвайте малките деца, които Бог е възлюбил, ако искате пътищата ви да бъдат благоприятни и благоугодни на Господа. (79/стр. 287)

Бог ще ви благослови не за това, което хората мислят за вас, но за вашите мисли, чувства и постъпки. При това Бог ще ви благослови не за големите, за великите ви мисли, чувства и постъпки, които всички знаят. Той ще ви благослови за онези малки, дълбоко скрити, потаени в душата ви мисли, чувства и постъпки, които никой не знае, никой не подозира. Бог ще ви благослови за малките, за потаените, за непроявените семенца у вас. За проявените неща вие сте получили вече заплатата си. (79/стр. 286)

Ако вие можете да покажете най-малката Любов, първият признак, по който ще познаете, че имате Божието благословение, е в това, че ще ви се открие нещо велико. (88/лек. 12: стр. 23)

…Ако човек върши всичко в Името Божие, тогава най-малката работа ще бъде благословена, ще бъде написана със златни букви. (53/стр. 268)

Малките неща

Правят чудеса

Имайте предвид малките величини. Малкото, слабото върши чудеса. (64/стр. 186)

Намираш се в пустинята гладен, жаден, рискуваш да загинеш… Има един реален духовен път, по който и в пустинята да си, хлябът ще дойде. Как става това? Има закони, които увеличават малкото, но все трябва да има нещо. От нищо нещо не става. Христос знаеше този закон. Когато петхиляден народ дойде да Го слуша, Той каза на учениците Си: „Да нахраним народа!“. Те отговориха: „Има само пет хляба. Много хляб е нужен за този народ“. „Дайте хлябовете!“ рече Христос. Той взе петте хляба, благослови ги и ги начупи. Те се увеличиха толкова много, че всички се нахраниха доволно, и останаха 12 коша укрухи. Достатъчно е да има едно житно зърно в пустинята, за да се увеличи. (45/стр. 118)

Един от великите Адепти на древността, някой еврейски пророк бил той, живял някъде из Палестина. Пътувал дълго време. Една вечер, за да пренощува някъде, спира в дома на един беден човек и го помолва: „Човече Божи, мога ли да пренощувам при теб тази вечер?“. „На радо сърце, домът ми е отворен, но нямам нито една трошица хляб.“ „Виж, потърси някъде из кюшетата не е ли останало поне едно парченце.“ Намира най-после едно малко парченце. Пророкът го взима, благославя го и веднага на трапезата се явява един голям хляб.

(88/лек. 33: стр. 13)

Можете ли като пророк Елисей от едно гърне с елей да напълните още много гърнета? Ако можете от малкото да правите много, това значи опитност.

(72/стр. 83)

За всичко това, което съм ви говорил, Невидимият свят изисква поне 1/1000 част от него приложение… Казвам: От всинца ви се изисква такава вяра, която и планина да премества. И Христос не казва да имате вяра, голяма като камилски яйца, но казва: „Ако имате вяра колкото едно синапово зрънце и кажете на тази планина да се премести, ще се премести“. Туй, малкото зрънце, това е 1/1000 част, която ако приложите, ще имате магическа сила и планини ще можете да премествате.

(24/лек. 3: стр. 38, 39, 40)

За онзи, който е готов, духовното лекуване моментално дава резултати. Достатъчно е да се даде на болния микроскопическа част от еликсира на живота, за да оздравее моментално. (44/стр. 57)

2. Важността на малките неща

Малката светлинка

Има нещо в мозъка ни, има нещо в чувствата ни, има нещо в нас, една малка светлинка, която трябва да приемем. Когато Бог е в нас, виждаме нещо светло в ума ни някъде. Не го знаем къде е. Чувстваш светлина и ти е приятно. Ти като че виждаш нещо. Когато чувстваш добре, усещаш в сърцето си нещо приятно пак имаш една малка светлинка. Когато светлинката съществува горе, в ума, и долу, в сърцето, всичко върви; всичко, каквото започваш, става. (33/стр. 128)

Най-реалното нещо е вътре във вашия живот. Ето в какво седи туй, най-реалното, на което вие може да се осланяте и поверите. Някой път у човека се намира една много мъжделива светлинка, която никога не се мени. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. В човека има големи светлини, много хиляди лампи светват и изгасват, но с тях стават промени, а тази, малката светлинка никога не се намалява. Тя при всички условия на живота ви и при падане, и при ставане никога не угасва, еднаква е. Знаете ли кога се вижда тя? Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямото отчаяние, изоставени от всички; когато всичко е загаснало на вашето небе и звезди, и месечина. Тогава далеч някъде във вашето съзнание се появява тази светлинка, блещука на вашия хоризонт, показва пътя, към който трябва да се стремите. Там е Бог! И тогава, ако виждате тази малка светлинка, това показва, че вие се движите по посока на Божественото. (17/лек. 17: стр. 15, 16)

Някои от вас искат да видят някой Ангел, но трябва да знаят, че тази малка светлинка струва повече, отколкото да видят един Ангел. Един Ангел може да стои при вас един ден, той е един пратеник дойде да ви посети и си отива, но тази, малката светлинка, това е специфичното, Божественото, което бди над вас всеки момент. Това е тази, мъжделивата светлинка. Аз я считам най-приятната светлинка. Когато вие видите тази светлинка, сърцето ви ще заиграе, много радостни ще бъдете. Единственото нещо в света, което може да ви причини тази радост, това е малката светлинка.

(17/лек. 17: стр. 16, 17)

Може да направите наблюдения и ще видите, че всеки има тази малка светлинка. Някой път казвате: „Загасна моята светлинка“. Не, тя не е загаснала, но вие сте обърнати с гърба си към нея. Тя седи в далечината на вашия живот, обърнете се и ще видите, че тя седи и мъжделее. Тя е отлична светлинка!

(17/лек. 17: стр. 17)

Съзнанието на човека трябва да му служи като мярка на нещата… Докато живее изключително в сърцето и в ума си, човек всякога ще минава от светлина в тъмнина, от ден в нощ. Иска ли да преброди тъмната нощ, в която е попаднал, той трябва да се качи в съзнанието си, дето ще види малка, но сигурна светлинка, която ще му покаже изходния път. Недоволни от тази светлина, мнозина я загасват и тръгват да търсят голяма светлина, голям огън. Обаче, който не може да се ползва от малката светлина, той не може да се ползва и от голямата. При малката светлинка именно човек би могъл да чете, да прехвърля листата на своя живот и да се поучава. От малката Мъдрост той ще върви към голямата, която ще осмисли живота му и ще го постави в Правия път. (77/стр. 218, 219)

За да дойде до малката светлинка на съзнанието си, на която ще чете книгата на своя живот, човек трябва да мине през големи мъчнотии и страдания. Не е ли минал през тях, той не може да говори за тази опитност. (77/стр. 219)

…Въпросите, темите, които се задават тук, вървят по един особен закон… Вие като разсъждавате върху тази тема, самият предмет ще внесе една малка светлинка, а тя гради нещата. (1/лек. 10: стр. 4)

Тази светлина, малката светлина, която имаш за растене, тя е важна. (1/лек. 16: стр. 22)

За да бъде мисълта ви права, в съзнанието ви трябва да има малка светлина и малка топлина.

(48/стр. 117)

Сега, като разсъждавате върху различни въпроси, като търсите начин за правилно разрешаване на задачите си, имайте предвид следното правило: всяка задача, правилно разрешена, предизвиква в ума ви появяване на малка светлинка, която пък внася у вас радост. Щом решаването на една задача не е съпроводено с поява на светлина, задачата не е правилно решена. (23/стр. 219)

Как ще познаете, че сте получили отговор на молитвата си? По онази вътрешна тиха радост, по онази малка вътрешна светлина, която ще ви помогне при разрешаване на известни въпроси. (52/стр. 39)

В мрачната нощ малката светлина оправя пътя на объркалия се пътник. (39/стр. 243)

Малката мисъл е малката светлинка, която проблясва тук-там в тъмна и непрогледна нощ. Вървиш отчаян в тъмна нощ, объркал си пътя, но изведнъж в далечината някъде съзираш светъл лъч. Този лъч предизвиква радост в тебе, че си намерил пътя. Една малка свещ в тъмнината носи голяма радост. (79/стр. 274)

Вярвайте в Божественото, което всеки момент се проявява! Вярвайте в малката светлинка, в малката радост, която се проявява в душите ви! (12/стр. 93)

Споделете със своите ближни всичките си блага и не се страхувайте от нищо. Успеете ли в това, вие ще придобиете малка светлинка, която ще внесе Новото във вас. (42/стр. 86)

Природата крие в себе си всичко: и миналото, и настоящето, и бъдещето. За това, което сме минали вече, тя е турила една завеса, поставила го е в тъмнина да не го виждаме и да не помним нищо. За това, към което се стремим, тя е поставила малка светлинка. (6/стр. 117)

Малката топлинка

Казвам: Твоето сърце не е запалено сега. То е запалено от Бога от памтивека, но ти едва сега съзнаваш това… Днес твоето съзнание е пробудено и ти дигаш капака на твоето сърце, и забелязваш, че от него излиза една малка нежна топлинка, която те сгрява. Тази нежна топлинка ние наричаме Божествен огън. Няма по-свещено нещо от този огън и когато той се прояви в човека, в него настава истински живот. (25/стр. 148)

Светлината всякога трябва да озарява ума ви, да бъде негова спътница, а пък топлината трябва да бъде спътница на вашето сърце нищо повече. И тогава във вашия слънчев възел, или в сърцето си, всякога ще усещате една малка приятна топлинка.

(17/лек. 26: стр. 10)

Та хубавото в света е, като станеш сутрин, да почувстваш в сърцето си една малка топлинка, една малка радост. Аз, като се събудя сутрин, първо гледам дали имам тази, малката радост, в себе си, дали мъжделее тя. (41/стр. 245, 246)

…Като се намерите в мъчнотия, ще кажете: „Господи, дай ми малката топлинка, дай ми малката светлинка!“. Като я почувствате, ще кажете: „Господи, да бъде всичко за Твоята Слава!“. (89/лек. 35: стр. 18)

Малкият импулс, малкият подтик

Животът започва с малък вътрешен импулс. Аз не разглеждам живота като механическо, но като съзнателно движение в Природата. (25/стр. 152)

Казвам: Силата на човешката воля зависи от един добър малък импулс. (60/стр. 187)

Срещнете някой богат човек, каже`те: „Ще стана богат като този човек“. Може и да не станете, но кажете си това. Срещнете някой учен човек, свършил четири факултета, кажете: „Ще стана учен като този човек“. Може и да не станете, но кажете си поне. Виждате Слънцето да изгрява, кажете си: „Ще стана светъл и ясен като Слънцето“. Може да не станете, но кажете си. Виждате някоя светла звезда, кажете: „Ще стана като тази звезда“. И да не станете като нея, поне ще пожелаете да станете такъв. Ако учените, религиозните и духовните хора всеки ден турят в душата си по един малък импулс, те ще придобият много нещо. (25/стр. 286)

Често хората… се стремят към велики работи и мислят, че великите работи започват с велики подтици. Не, великите работи започват с малки подтици. Понякога един малък, микроскопически подтик служи за импулс на нещо велико. Природата започва с малки подтици. Понеже изисква от всички пълен ред и порядък, тя обръща внимание на малките величини. (32/стр. 55, 56)

Каквато постъпка и в каквото направление да се извърши, зад нея всякога седи един малък подтик. (89/лек. 21: стр. 3)

Някой казва: „У мене се яви малък подтик към доброто“. Това е малкият пръст на Господа, с който Той те е бутнал. (51/стр. 17, 18)

Под понятието Любов разбираме най-малкия подтик, който дава условия на житното зърно да изяви живота, скрит в него; най-малкото движение, най-слабата светлина и топлина са все прояви на Любовта. (42/стр. 434, 435)

Всички хора трябва да възприемат в себе си най-малкия подтик на Любовта и да работят с нея. Онова, което може да спаси човечеството от всички неразбории в живота, това е най-малкият подтик на Любовта. Те трябва да приемат Любовта, за да придобият този най-малък подтик. Любовта е най-малкият подтик, който се явява в ума, в сърцето и във волята на човека. Ако хората биха слушали този най-малък подтик, работите им щяха да се оправят поне деветдесет на сто. Като дойде малкият подтик в човека, той го отблъсква и казва: „Не е това, което очаквам“. Той очаква в бъдеще да получи нещо грандиозно, а не предполага, че малкият подтик съдържа в себе си Божественото. Божественото се крие именно в този малък подтик. Това трябва да го приемете, трябва да повярвате в това. (6/стр. 263)

Дойде ли в ума ви някаква Божествена мисъл, не я пъдете, не отлагайте реализирането , но веднага пристъпете към приложение. Щом я приложите, доброто ще се яви у вас като естествено последствие на реализиране на Божествените мисли. Колкото маловажна да е тази мисъл, приложете я. Всеки малък подтик към доброто е свещен тласък на човешкия живот. Вслушвайте се и в най-малките добри подтици в себе си и ги прилагайте.

(61/стр. 247, 248)

Когато ние съзнаем тази велика Истина, ще разберем, че тези неща са свещени, защото най-малките работи, най-малките пориви са свещени.

(20/стр. 77)

Приложи ли човек закона на Любовта правилно, този закон ще произведе в целия Космос малък подтик. (32/стр. 303)

Малката идея

…Дойде ли в ума ви някаква добра идея, колкото малка да е, не я отблъсвайте. Тя ще влезе в подсъзнанието ви, дето ще се организира, и един ден ще даде плод. Вложете тази мисъл като подкрепа в живота си! (34/стр. 144)

…Мнозина се стремят към малки идеи, защото знаят, че малките идеи растат и се развиват.

(34/стр. 23)

Колкото малка да е новата идея, щом човек я приеме в себе си, тя започва да расте и да се увеличава. Не гледа ли на живота по този начин, човек се намира пред пълно обезсмисляне на нещата.

(68/стр. 17)

Ще кажете, че вярвате в дървото, а не вярвате в неговата семка. Малка е семката наистина, но в нея е скрит животът на цялото дърво. Приемайте и вие малките Божествени идеи, в които е скрит животът на цялото. (94/стр. 19)

…Всички любещи души са свързани с Възвишените и Разумни същества от Невидимия свят. В този смисъл, когато имате една идея, която обичате и в която вярвате, тя се подкрепва от всички Възвишени и любещи души. Всяка душа внася по един приток към вашата идея. Всяка душа ви служи като подтик за реализиране на вашата идея. Колкото малка да е вашата идея, щом дойдат тия същества около вас, те непременно ще я засилят.

(61/стр. 194)

За да се приложи една идея и да даде плод, преди всичко тя трябва да е любима, точно определена и съвместима с условията на живота. Колкото малка да е тази идея, тя непременно ще донесе известно благо на човека. Като знаете това, никога не дръжте в ума си някоя велика идея като слона.

(61/стр. 366)

…За предпочитане са две малки идеи, които ще свършат голяма работа в ума, отколкото две големи идеи като слонове само да ядат ориз. (87/стр. 407)

Някои учени мислят върху някой въпрос цели 20 години и нищо не успяват. Най-после една малка идея проблесне в ума им и те се зарадват. Тази малка идея разрешава въпроса. (41/стр. 19, 20)

Радвайте се на малките Божествени идеи, които са в състояние да разпръснат всяко отчаяние и обезсърчение. Те действат върху съзнанието, както пълната каса върху задлъжнелия търговец, както богатата библиотека върху мисълта на учения. Щом се намери пред някой труден въпрос, търговецът отваря пълната си каса и го разрешава; ученият отива към библиотеката си, изважда една от книгите и разрешава мъчнотията си. И вие имате условия да разрешавате мъчнотиите си. Погледнете към вашата малка Божествена мисъл, която живее в ума ви, и мъчнотиите ви ще изчезнат. (94/стр. 18)

Не мислете за големи идеи, които могат да ви спънат. Приемете малките Божествени идеи в себе си, както майката отглежда детето си в своята утроба. Отхранвайте малките идеи като малки деца в себе си, за да се радвате някога на големите идеи. Малките идеи се посаждат в човешката душа, растат, развиват се, цъфтят, завързват плод и зреят. Ако не сте сели, какво ще очаквате? (94/стр. 17, 18)

…Идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Следователно не отбивайте това течение от неговия път, колкото малко да е то! (34/стр. 52)

Малката мисъл

Ще кажете, че мислите и чувствата са невидими, не трябва да се занимаваме с тях. За обикновеното око те са невидими, но за въоръженото око са видими. При това, колкото и да са малки, те влияят на човека и могат да изменят живота му в положителен или отрицателен смисъл. (35/стр. 158)

Една малка мисъл след време може да се превърне на гениална. Една малка мисъл може да направи човека гений или светия. (64/стр. 15)

Станеш сутрин рано, вдълбочи се в себе си да приемеш една малка мисъл. (45/стр. 333)

Всяка права мисъл, колкото малка и да е, тя търси път да се прояви, да се реализира, понеже има Божествен произход. (53/стр. 275)

Най-малката Божествена мисъл е в състояние да повдигне човека, да го постави на здрава основа.

(94/стр. 17)

Вярвайте във всяка Божествена мисъл, колкото да е малка, като зародиш, от който може да израсте голямо, велико дърво. (94/стр. 20)

И най-малката Божествена мисъл е магическа пръчица, която ви отваря път навсякъде. Тя е подобна на малка светлинка в тъмна бурна нощ, която осветява пътя ви крачка по крачка, докато Слънцето на живота изгрее и освети целия ви път. (94/стр. 20)

Слънцето на човешкия живот не е изгряло още, но човек има ръководни нишки, които го упътват. Това са малките Божествени мисли, които не трябва да се пренебрегват. Без тях човек не може да направи крачка напред. (94/стр. 20)

Забележете, при най-скръбното състояние на човека в ума му ще проблесне една малка мисъл, която ще му донесе необходимата светлина.

(34/стр. 129)

И най-малката мисъл може да избави човека от едно голямо нещастие. (68/стр. 159)

Колкото малка да е една мисъл, тя е в състояние да внесе подем в ума ви… (61/стр. 98)

…Имате една малка свещ. Какво ще направите с нея? Ще я запалите, ще се радвате на светлината и ще четете на нея. Като дойде втора свещ, по-силна от първата, не хвърляйте първата навън, но към нея прибавете втората да увеличите светлината си и да можете по-добре да четете на нея, и да придобиете по-широки възгледи за живота. Тъй щото, когато някоя малка Божествена мисъл ви посети, приемете я с радост и я използвайте разумно. Дойде ли втора мисъл с по-голяма светлина от първата, прибавете я към нея и работете с по-голямата светлина. (69/стр. 58, 59)

Никога не отказвай на една Божествена мисъл, която е в душата ти, онова, което иска от тебе. Не отказвай, но изпълни желанието на тази мисъл. Колкото и да е малка тази Божествена мисъл, изпълни я… Тя ще определи една нова епоха в твоя живот. (15/стр. 226)

Колкото малка да е една Божествена мисъл, тя е мощна. Кога ще се реализира, не е важно, но тя непременно ще даде своите добри резултати.

(34/стр. 136)

Проявите на Божествените мисли са малки, но резултатите им са грамадни. Дръжте се за Божественото. (95/стр. 88)

Малкото чувство

Според мен човекът седи в малкото, в деликатното нежно чувство, а не в големия поток на чувства… Ти, като човек, трябва да познаваш себе си. В тебе е малкото чувство. (24/лек. 14: стр. 21)

Да чувстваш, значи да преживяваш нещата…, не всичко, малки преживявания да имаш.

(1/лек. 11: стр. 19)

Аз искам от вас да остане в душата ви най-малкото красиво чувство, което сега имате. И тогава вие, големият човек, да бъдете доволни от това малко чувство. Като се върнете у дома си, потърсете в душата си едно малко чувство, което някога сте пренебрегнали, и го изнесете на трапезата си. Тази вечер, като се върнете [у] дома си, извадете това малко чувство, зарадвайте му се, дайте му едно угощение. (24/лек. 29: стр. 80)

Малката постъпка

Най-малката постъпка може да опетни или да подигне живота на човека. (68/стр. 8)

Красивият живот седи в малките постъпки. Когато аз чуя, че някой богаташ дал хиляда лева помощ някому, вестниците пишат за него или пък видя, че друг богаташ се наведе и завърже връзките на обущата на някоя стара баба, втората постъпка според мене е по-ценна. (24/лек. 36: стр. 10)

Един американски милионер дал обявление за един прислужник. Трябвало му касиер. И почнали да идват при него мнозина учени, свършили, давали си препоръчителните писма, но той казвал: „Ще видим, ще те имам предвид“. Най-после вижда, че влиза един млад момък, и като влиза, вижда една книжка [на земята] и я взема. И момъкът казал: „Господине, четох едно обявление, че ви трябва човек. Нямам никакви препоръчителни писма“. „Ти имаш най-доброто препоръчително писмо навеждането и вземането на една малка книжка от земята.“ Ти ще се препоръчаш не чрез онова, което са ти оставили баща ти и майка ти, но ти ще се препоръчаш чрез една твоя постъпка. (14/стр. 421, 422)

Малкото добро

Днес искам от вас да направите най-малкото добро… В малкото добро се крие силата на Бога. В най-малката Любов се крие силата на Бога. Търсите ли Бога, очаквате ли някакво благо, ще го намерите в най-малкото добро и в най-малката Любов. Бог е в малките работи, а не в големите. (64/стр. 329)

Малкото добро, това е първият плод на Любовта. Когато човек приеме малкото добро, в него ще проблесне Този, Който никога не Го е виждал.

(93/стр. 234)

Та казвам: В света трябва да имаме малкото динамическо добро този ключ. (93/стр. 237)

Няма добро в света да направиш, колкото и да е микроскопическо, което да не принесе своята полза. Изключение няма никакво. (56/стр. 83)

За да използва живота си разумно, всеки ден човек трябва да прави поне по едно малко добро. Където и да е, при каквито условия и да се намира, човек има възможност да направи поне едно микроскопическо добро. В доброто се крият придобивките на човешкия живот. (22/стр. 302, 303)

Най-красивите неща в живота ни са малките добрини, които можем да направим. Някой човек е изпаднал в света, самотен е, никой не му е казал една сладка дума, никой не му е дал мил поглед. Ти минаваш покрай него, кажи му една сладка дума! Това ще се запечата в неговия ум. (41/стр. 191)

Вие можете да минете покрай някое дете и да му кажете сладка дума, вие може да минете покрай някое дете и да му дадете студена вода. Каквото малко добро и да направиш в света, то е, което помага за подигането на света. (3/стр. 580)

Когато казвате на хората, че трябва да прилагат и най-малките добри мисли, да вършат поне малки добрини, мнозина се чудят какъв смисъл има това, какво ще им допринесе в бъдеще малкото добро. Те си казват: „Има смисъл човек да прави добро, но да е голямо, че да се види от всички“. Малкото добро именно е ценно. То крие в себе си големи блага. (61/стр. 250, 251)

Всяка една Божествена постъпка, която ти направиш, микроскопическа ако е може да направиш едно малко добро, Божествено, то ще носи благословение за тебе. Но ако не направиш това микроскопическо добро, ако доброто не може да дойде в тебе, тогава човек не може да расте. (2/стр. 217)

Малкото добро е малка дупчица, направена във вашето сърце. Ден след ден тя ще се разширява, докато един ден от нея започне да тече изобилно. Ама богат бил този човек, трябвало много да дава. Колкото малко да дава, и това е добро. Страшно е, когато дупчицата се запуши. (32/стр. 200)

Доброто е храна, условие за развитие на сърцето. Най-малкото добро е капка вода, която се втича в сърцето и увеличава неговите притоци. (30/стр. 70)

Щом направиш най-малкото добро, ти усещаш вътрешно доволство в себе си, като че си придобил целия свят. (17/лек. 24: стр. 8)

…Малкото добро, направено от нас, винаги съдържа в себе си част от нашата енергия. Това малко добро крие в себе си… благословение. (24/лек. 36: стр. 10)

Сега, като ученици, от вас се иска малко, микроскопическо усилие, за да направите едно малко добро. То може да ви отнеме една минута или секунда, но от него ще зависи вашето бъдеще. Ако не употребите поне една минута през деня за едно добро, направено от Любов, това показва, че не можете да приложите закона на Любовта. (59/стр. 313)

Ако някой ви убеждава, че с големите работи, с големите предприятия вие ще станете Светии, ще наследите Царството Божие, не хващайте вяра на думите му. Човек може да наследи Царството Божие и с най-малкото добро. С най-малкото добро се влиза в Царството Божие, но и при най-малкото престъпление се излиза от Царството Божие.

(86/стр. 17)

Малкият ключ

…Засега ще се задоволите с най-малкия ключ с най-малкото добро. (79/стр. 22)

Кое е най-малкото добро в живота? Най-малкото добро е това, с което човек може в даден момент да си помогне. При каквито условия и да се намира човек, това, с което той може в даден момент да си помогне, е най-малкото добро. Най-малкото добро е в състояние да спаси, да улесни човека в трудните положения на неговия живот. (79/стр. 11)

И тъй, най-малкото добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа. Човек може да се стреми да стане цар, да бъде учен, но ако няма най-малкото добро в себе си, той нищо не може да постигне. (79/стр. 11, 12)

Сега аз ще дам ново определение за Бога. Бог е най-малкото добро, което може да ви помогне в даден случай да излезете от една голяма мъчнотия. Вие търсите Господа, но никъде не Го виждате. Де е Той? В най-малкото добро у вас. Имате ли най-малкото добро в себе си, с което можете да си помогнете, там е Бог, там се проявява Той. (79/стр. 18)

Едно е важно за вас: да намерите най-малкото добро. Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото доброБога в себе си. Болен си, нямаш близки, нямаш слуга да ти помага, чудиш се какво да правиш. Потърси най-малкото добро в себе си и поискай то да ти помогне. Щом апелираш към него, то ще ти се притече на помощ: постепенно ще започнеш да сваляш левия си крак, после десния, ще слизаш на земята, обаче не ще можеш да се изправяш на краката си; ще пълзиш и полека-лека ще дойдеш до вратата, която ще намериш притворена. Ще я отвориш внимателно и ще излезеш вън от затвора. Така ще правиш няколко дена наред, докато на десетия ден вече се усетиш доста силен и можеш свободно да слизаш от леглото си, да излизаш вън. След това ще изпиташ глад. Ще потърсиш тук-там в долапите сух хлебец, който ще натопиш в малко вода и сладко ще го изядеш, като благодариш на Бога за сухия хлебец, за водицата, за здравето. Щом се изправиш на краката си, това се дължи на най-малкото добро в тебе, което е дошло да ти помогне. Малкото добро е слугата, който дохожда да помогне на своя господар да се изправи на краката си, да подигне главата си и да излезе вън от затвора. (79/стр. 21, 22)

Съвременните хора се радват и скърбят, но техните радости и скърби са чужди. Те се радват на чуждото, което всеки момент може да им се отнеме… Който има малкия ключ в себе си, т.е. ключа на най-малкото добро, и знае да отваря с него, той ще отиде у дома си, ще отвори касата си и ще вземе колкото пари му трябват. (79/стр. 23)

И тъй, най-важният въпрос в живота е въпросът за най-малкото добро. Нека остане в ума ви мисълта, че най-малкото добро е това, което всеки даден момент може да ви помогне. (79/стр. 25)

Изучавайте най-малкото добро в себе си и в другите! Само то може да ви помогне. Казвате: „Как ще намерим най-малкото добро в човека?“. Представете си, че вие сте гладни. Отивате при едно дърво, откъсвате си един плод и задоволявате глада си. Вие обичате вече това дърво, защото в дадения случай то ви помага. Имате един учител, който ви преподава по нещо. Вие го обичате, защото получавате нещо от него. Слушате един музикант или певец и него обиквате, защото ви дава нещо, помага ви. Обичате хлебаря за хляба, който ви дава. (79/стр. 29, 30)

И тъй, най-малкото добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си. Вън от него всички неща са ненужни терзания. (79/стр. 33)

Дето има свобода, там се проявява най-малкото добро, с което човек може да отвори ума и сърцето си. Дръжте се за най-малкото добро и всичко непотребно отхвърлете настрана. Отхвърлете болестите, безпокойствията, страданията те не съществуват.

(79/стр. 33)

Спрете се върху Божественото у вас. Вземете ключа на най-малкото добро и отворете с него първата стая. В нея ще намерите онова, което от дълго време чакате. (79/стр. 32, 33)

Казвате: „Как се познава дали имаме най-малкото добро в себе си?“. Ако вашият ключ отваря вратата на вашето сърце, на вашия ум и на вашата воля, то е най-малкото добро у вас. (79/стр. 34)

Малката добродетел

От всички се иска да изучавате Великата наука на живота. Тя се заключава в придобиване на малки добродетели, които като малки нишки се сплитат в едно цяло. Малките добродетели трябва всеки ден да се прилагат към живота, за да се образуват от тях Великите добродетели. Те служат като малки подтици в нашия живот. (73/стр. 141, 142)

Ние се стремим към силата, нея трябва да придобием. Божествената сила седи в малките добродетели. Това е закон. (24/лек. 2: стр. 25, 26)

Видите ли у някого една добродетел, колкото и да е малка, радвайте се. Тя е Божественото в човека.

(70/стр. 73, 74)

Ученик, който се учи, подразбира една жива будна душа. И най-малкото нещо, което трябва да има в този ученик, то е да има една от най-малките добродетели, заради която добродетел ще го пуснат в училището. (24/лек. 5: стр. 21)

…Една от най-малките добродетели, това е да простиш!… Върху тази, най-малката добродетел, почива цялата съвременна култура. Вътрешното устройство на цялата тази култура почива върху тази прошка на Земята, върху тази почва. И плодородието на Земята почива върху прошката. (20/стр. 366, 367)

И в нас прошката, това е най-малката добродетел, с която ние се занимаваме; тя е най-малкото изкуство. Това нещо няма да се постигне в една година, нито в две или в три години, нито в цял живот; изискват се най-малко 100200 години, докато се научим да прилагаме тази добродетел. Да простиш, това аз наричам най-малкото изкуство. Аз го наричам най-славното нещо. Да простим, то значи да приложим всичката наука и философия на миналото, всички изкуства, всичко това, което Ангелите знаят. Това значи да разрешиш най-малката задача в света. (20/стр. 380, 381)

Считайте най-малката добродетел, която може да направите, еднаква на най-голямата. Няма разлика между голямата и малката добродетел. Най-малката добродетел, която може да направите, и най-малката обхода, която имате, струва повече от [това] да си цар. (83/стр. 182)

Та казвам: Най-малката добродетел в света всякога образува хармония между всички хора. Тя нагласява хората. (24/лек. 29: стр. 72)

…Щом някога вие сте разтревожени, ще се помолите на Господа да ви изпрати най-малката добродетел да внесе мир и хармония във вас.

(24/лек. 29: стр. 73)

Приемете ли в себе си най-малката добродетел, аз ще [ви] се радвам като на свой най-добър приятел. Голямата добродетел не може да се побере във вас, но малката може. Тя е красива, при това не е взискателна, скромна е тя. Аз искам всички ученици да имат в себе си най-малката добродетел.

(24/лек. 29: стр. 73)

Сега волята трябва да се кали в тия, малките добродетели. (1/лек. 17: стр. 22)

…Ние желаем всички хора да работят, да приложат волята си да бъдат силни в малките добродетели. (48/стр. 158)

…При най-малките проявления на добродетели от страна на когото и да е винаги присъства някой Велик дух, който следи всичко, което се върши.

(74/стр. 58)

То е една малка добродетел в тебе ако ти я развиваш, след 2000 години ще стане грамадна. Законът е същ[ият] и за доброто, и за злото. На малкото ако ти дадеш условия, след време то става мощно. (80/стр. 331)

Та казвам: Малката добродетел, малката Любов са основа, върху която трябва да се съгради бъдещето. (93/стр. 241)

Малката Любов

Значи, най-първо Бог се проявява вътре в нас. Тази Любов ще дойде. Как? В тебе ще се зароди една малка искрица. И ако ти не загасиш тази малка искрица, тази ЛюбовБог ще дойде. (20/стр. 170)

…Божията Любов… ще се яви в душата ти като една малка светла точица, тъй приятна, и постепенно, колкото повече се приближава към тебе, тя ще те озарява, и под нея твоят ум, твоето сърце и твоята воля ще придобият най-добрите качества.

(20/стр. 170)

Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива Любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани. Отхрани ли Любовта в себе си, човек става силен и млад. Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си. (32/стр. 241)

Казано е в Писанието: „Бог е Любов“. Какво нещо е Любовта? Аз взимам Любовта в най-малката проява. Да желаеш благото на другите, както го желаеш за себе си, това е Любов. Ако разберете Любовта в тази проява, вие ще имате прави отношения както към себе си, така и към ближните си. (51/стр. 61)

„Малка е Любовта ми.“ Колкото и да е малка, прояви я, не затваряй сърцето си за Бога и за своя ближен. Дай път на Любовта си, за да се разшириш.

(35/стр. 59)

Колкото малка и да е Любовта ви, щом я изпратите към някое разумно същество, то ще я приеме, ще я обработи и ще ви изпрати от нейните сладки плодове да ядете и да благодарите. (42/стр. 388)

Да обичаш някого, това значи да му отдадеш най-малката Любов. Човек се нуждае от малко. Дайте малко внимание на човека и той ще бъде доволен. (36/стр. 121)

Ама вие ще дойдете пак до вашата философия кой как разбира Любовта. Любовта може да се разбира само по един начин. Ти си гладен и срещнеш един човек, който носи хляб в торбата си. Ако извади хляба си и ти го даде, бъди уверен, че той те обича. Може да го познаваш, може и да не го познаваш, но този човек има в душата си Любов. Тази Любов може да е микроскопическа, но тя е истинският зародиш, от който може да се роди и великата Любов. (41/стр. 190, 191)

Значи, Любовта е импулсът на живота. Без Любов животът не би могъл да се прояви. Ако всеки импулс, т.е. ако всяка най-малка проява на Любовта произвежда живот, човек лесно свършва работите си. Няма ли този импулс, и работите му не се уреждат. (27/стр. 375)

Докато не започне да чувства, човек не може да има представа за Любовта. Любовта започва с малък подтик, с най-малкото чувство. (22/стр. 140)

Достатъчно е човек да възприеме минимална част от Любовта, за да почувства радост в душата си и подем в духа си. (74/стр. 243, 244)

Вие още не сте опитали най-малката Любов в света. Онзи, който е опитал най-малката Любов, той може да опита и най-голямата Любов.

(17/лек. 29: стр. 12)

Значи, първо човек започва с най-малката Любов Любов към себе си и най-после дохожда до най-великата Любов към Бога. (22/стр. 64, 65)

Малката искрица, малкият огън

Любовта е велика сила, която може да произведе вътрешен преврат в душата на всеки едного. Затова всеки човек трябва да работи усилено върху себе си, да намери този малък огън, тази малка искра, която е в състояние да произведе преврат в неговата душа. (25/стр. 74)

Сега туй Учение на Христа не е само един импулс да се въодушеви човек временно, то не е само едно въодушевление. Божественото Учение мяза на един малък огън, който постоянно се разгорява.

(20/стр. 348, 349)

Почитайте и уважавайте всекиго заради Божественото, което се крие в него. То може да е малка искрица, но с време тя ще се увеличи, ще стане голям огън. (35/стр. 32)

Сега не мислете, че даден човек е в състояние да изгаси малкото, микроскопическо светило, което грее във вашата душа и във вашия дух. Това е Божественият огън в човека, който никога не изгасва. При каквито условия и да изпадне човек, този огън никога не изгасва. (69/стр. 34)

Когато аз работя за себе си, нямам предвид само своята работа. Защо? Защото онази малка искра, която прави усилие да се запали, да се възпламени още повече, тя предава своята енергия на окръжаващите я и всички останали искри се възпламеняват и образуват обща топлина. (24/лек. 2: стр. 32)

Малката искра е в състояние да запали цялата Земя. Дайте тази запалка в ръцете на малкото дете и то ще запали Земята. (30/стр. 81)

Малкото израстване

Отличителното качество на живота е растенето. Това, което расте, постепенно се разкрива. Което расте, само то е реално. Дето няма растене, там никаква реалност не съществува. Реалните неща имат бъдеще. Ето защо радвайте се за най-малката придобивка, за най-малкото растене. (16/стр. 21)

Колкото да е малко, растенето е процес, чрез който Природата измерва колко капитал е вложила в човека и с колко единици се увеличава този капитал. Който може да работи правилно с този капитал, и растенето му ще върви добре… Стреми ли се човек към големи работи, към бързо нарастване на капитала му, той влиза в механическите процеси.

(32/стр. 112, 113)

Не се сравнявайте един с друг, но гледайте всеки ден да сте придобили нещо; всеки ден трябва да има малък придатък в растенето ви. (52/стр. 56)

Щом всеки ден пораствате по малко, ще знаете, че Бог работи върху вас. Достатъчно е с малкия Си пръст Бог да бутне някъде, за да започне там процесът на растенето. (52/стр. 56)

Например Бог е наредил днес да работиш, за да израснеш един милиметър на височина; казваш: „Дали мога да израсна толкова?“ работи и не се съмнявай, ще израснеш колкото ти е определено. …Ще работиш и всеки ден ще прибавяш по малко към ръста си. (50/стр. 523)

Като отидете да се молите на Господа, ще кажете: „Господи, свърших работата, която беше ми определил“. Той ще ти даде една светла мисъл и докато я занесеш, ти ще пораснеш с един милиметър. Макар и с една хилядна от милиметъра, но ти ще пораснеш. Няма ли растене, няма никаква добродетел. Има ли растене, макар и с една хилядна от милиметъра, има и добродетели. (15/стр. 312)

Вие не разбирате законът какъв е. Щом те посети Любовта, ти ще се подигнеш на една 300-хилядна частица от милиметъра. Втори път като те посети Любовта, там, дето си бил, ще си представиш да се подигнеш [още] една 300-хилядна от секундата, от милиметъра… Любовта като дойде, тя иска да те намери, че тъй малко да си се подигнал към Небето. Тя не иска да се подигнеш един метър, но толкова малко, че втората Любов, третата Любов и всякога, момент след момент, ти трябва да се подигнеш и малко трябва да се подигнеш. И онзи от вас, който не иска така да се подига, той ще изгуби. И всички, които губите в Любовта си, седите на едно място. (2/стр. 473)

…Искате ли да растете, да укрепвате и да се повдигате, реализирайте доброто в себе си. Това растене е малко, но крие в себе си грамадна енергия. Малките придобивки на физическия свят представят грамадни енергии в Разумния свят. Ако на Земята израстеш само една десета част от милиметъра, в Разумния свят си придобил голям капитал.

(95/стр. 87, 88)

Малкият момент

В еврейски език настояще няма. Евреите имат едно минало и бъдеще. Те считат, че всяко нещо, което ти направиш, то е вече минало. Ние имаме настояще, разполагаме с настоящето. Затова те говорят само за миналото и за бъдещето, а за настоящето много малко говорят. Ние говорим за настоящето. Много хубаво е това. Този преходен пункт, настоящето, съдържа много малко време то е Божественото. Бог използва най-малкото време. Милиони векове са заминали и милиони векове идат. А пък настоящето време е много малък момент и даже не може да се определи. (28/стр. 201)

…Малките, микроскопическите, невидимите неща с просто око са най-важни. Ако един ученик може да схване идеята за времето, да раздели секундата на 300000 части и да обгърне това време със своето съзнание, той трябва да е достатъчно силен ученик, да има органи, с които да вижда нещата, да прави опити, а не само да си въобразява.

(24/лек. 27: стр. 32)

Във всеки един час има една секунда, едно време, което на мене принадлежи, и нещата ще станат точно тъй, както аз искам. Във всяка минута има една частица за мене от времето. Във всеки час, във всеки ден, във всяка седмица, във всяка година има време, което принадлежи на мене. Тъй щото и в големите, и в малките работи има малка част, която е определена само за мен. (15/стр. 257)

Малката придобивка

Доброто, интелигентността, силата на човека са колективни. Хиляди и милиони същества са работили преди него в това направление. Дойде ли денят на разплата, тогава ще видите каква част от силата, интелигентността, добротата са ваши собствени. Всичко, което е чуждо, ще ви се вземе. За вас ще остане само онази малка придобивка, която вие сами сте изработили. (21/стр. 287)

Сегашното ваше разбиране вие ще оставите на Земята. Като умрете, като отидете на онзи свят, ще ви прекарат през една зона, дето ще оставите всичко непотребно придобито, а с вас ще вземете само малкото посято семенце. С тази малка торбичка ще отидете в другия свят. Сега аз не зная колко семена ще останат, но това, което остане и се прецеди, това сте вие. Като погледнете към това, малкото, вие ще кажете: „Слава Богу, че е останало това, малкото, вътре“. (15/стр. 315)

И тъй, докато сте на Земята, ще работите да приготвите градивен материал за другия свят. Може да изработиш една тухла, но трябва да е изработена по всички правила на изкуството. Като отидете на другия свят, ще видите тухлата, която сте работили на Земята… Когато и да е, всеки трябва да изработи поне една малка форма на Земята, която да послужи за градеж в духовния свят. Затова е казано в Писанието: „Каквото вържеш на Земята, вързано ще бъде и на Небето…“. (58/стр. 128)

3. Силата на малките неща

Житното зърно

Благодарете за малкото, което днес имате. То ще се благослови и умножи. Силата се крие в малкото житно зрънце. (10/стр. 413)

Малкото зърно се размножава и дава класове с 30, 60 и 100 зърна. (39/стр. 243)

…Ако дойде този Адепт в света и донесе едно житно зърно, ще каже: „Вземете това житно зърно, то ще разреши икономическия въпрос за хляба“. В колко години? В 12 години. Няма да го изядете, но ще го посадите в земята и след 12 години то ще даде толкова изобилно плод, че ще можете да ядете и вие, и роднините ви, и приятелите ви. Знаете ли колко тежко ще бъде това житно зрънце? Колкото цялата Земя. (88/лек. 33: стр. 13, 14)

Ако вие вземете едно кило жито, в което се съдържат от 16до 18000 зрънца, то едното зрънце ще представлява 1/16000 от килограма. Знаете ли колко енергия се съдържа в това зрънце? В това зрънце се съдържа повече енергия, отколкото в целия килограм. Ако на това зрънце се дадат условия да ражда в продължение на 12 години, то ще стане толкова тежко, колкото е тежка цялата Земя. Каква грамадна енергия има в него! (89/лек. 1: стр. 20, 21)

Може би пред вас житното зърно да представя нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена 1/16-хилядна част от килограма; на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм струва един грош? Обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква радост то внася във вас, какви мисли то носи. Вие не знаете неговия произход. Хората не го оценяват, кокошките също; никой не го оценява. Но то е една велика загадка в света.

(9/стр. 15)

Житното зърно, което тежи едва 1/16 000 част от килограма, казва на хората: „Малко съм, но ако знаете как да се справите с мене, ще ви помогна в разрешаването на всички трудни въпроси“.

(18/стр. 169)

Някой иска милиони да забогатее. Ако разбира смисъла на голямото и на малкото, човек би предпочел да има едно житно зърно, отколкото няколко милиона лева. Житното зърно, посадено в добра почва, след години може да изхрани целия свят. Милионите обаче могат лесно да изчезнат. Те не съдържат в себе си онези условия за живот, каквито житното зърно съдържа. (27/стр. 195, 196)

И тъй, ако сте слаби, не се обезсърчавайте; ако сте невежи, не се обезсърчавайте; ако сте сиромаси, пак не се обезсърчавайте. Вземете пример от житното зърно, което е малко, но храни цял свят. То прави слабия силен, неучения учен, сиромаха богат. (95/стр. 289)

Семето

Мощна сила се крие в малкото семенце.

(78/стр. 160)

Бъди доволен на малкото. Едно семенце е толкова ценно, колкото и милион семена. В Божествения свят и малките, и големите неща са еднакво ценни. Големите неща са проявени вече във времето и пространството, а малките крият в себе си вътрешен потенциал. Те изглеждат малки, понеже не са поставени при условия да растат и да се развиват. (64/стр. 15)

Вие държите доброто в хамбара си, чакате благоприятни времена да го проявите. И това не е лошо, но по-добре е да извадите и най-малките семенца от хамбара си и да ги посеете на нивата.

(78/стр. 234)

…Колкото малка да е семката на някое растение или дърво, след няколко години тя ще се прояви в своята пълнота: ще израсте, ще цъфне, ще завърже и плодът ще узрее. Ако носите семката в джоба си, нищо няма да излезе от нея. Посадите ли семката в земята, тя се превръща в голямо дърво. (29/стр. 255)

Семето знае как да се нареди; то знае и химия, и физика. Вие гледате на семето като на нещо малко, нищожно, но вижте какво стъбло, какви гъвкави клони излизат от него. Клоните са гъвкави, за да издържат на най-големите бури и ветрове. (18/стр. 119)

Голямото дърво израства от малката семка, не от нещо голямо. (41/стр. 191)

Това, голямото дърво израства от малките семена. Всички качества на туй дърво, които има в себе си, те бяха скрити в малките семена, само че им се дадоха условия. (66/стр. 218)

Та казвам, най-първо трябва да се внесе новата мисъл, която ви се вижда непостижима. Непостижима е, като видите малките семена. Но то ще стане дърво. Само опитайте! Като посеете тази семка, тогава ще видите силата, която е скрита. (7/стр. 263)

И тъй, дръжте в ума си мисълта, че силата на човека зависи от Любовта му към Бога. Щом имате тази Любов в себе си, вие ще разберете, че и най-малкото семенце ще стане един ден велика душа, проводник и служител на своя Създател. (36/стр. 198)

Капката

Ако аз съм жаден и се доближа до известен пласт на земята, който дълго време е бил сух, и видя по едно време, че из този пласт се яви една капка вода, ще се зарадвам. Защо? Защото тази капка ще внесе въодушевление в мен. Аз зная, че зад тази капка има още хиляди капки вода. Тази капка ще се увеличи, след нея ще дойде втора, трета, четвърта и още много капки вода. Не беше ли тази капка носителка на една нова велика идея за живота? Следователно всяка идея, която е кацнала във вашия ум, във вашето съзнание, колкото малка и да е, колкото нищожна и да е, тя е първата капка вода във вашия сух пласт. Тя носи живота. Спрете се върху нея, зарадвайте се. После ще дойде и втората, и третата капка. (89/лек. 2: стр. 11, 12)

Човек трябва да се спира и върху капката вода. Колкото и да е малка, и тя допринася нещо на човека. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание, колкото да са малки, все допринасят нещо в живота на човека. Те са подобни на капките вода, които, колкото повече се увеличават на брой, толкова по-голяма полза принасят. (81/стр. 317)

Вижте какво правят малките росни капки… Отнасяйте се добре с росните капки. Падне ли някоя росна капка на дрехата, ти я тръснеш веднага особено ако дрехата ти е нова. Всяко небрежно отнасяне с росните капки причинява зло. Ето защо, щом капне една росна капка върху тебе, кажи няколко нежни думи и я остави, не я тръскай. (64/стр. 186, 187)

Вие знаете каква сила се крие в малките капчици. Като се съберат много на едно място, те образуват големи порои, които разрушават къщи, откъртват дървета, завличат говеда. Така те наказват хората за небрежното им отнасяне към малките капки. Те казват: „Ние създадохме благата, от които се ползвате. Ако ние не работехме в тревите, в житното зърно, в плодовете, вие нищо нямаше да направите. Без нас вие сте осъдени на смърт. Признателни трябва да бъдете!“. (64/стр. 187)

Ако не изтръскваме росните капки, мирът ще дойде по-скоро. Те носят благословението в света. Милвали ли сте росните капки да опитате благото, което те носят? Това не става по задължение, но по свобода. Росната капка крие в себе си електричество и магнетизъм, които трябва да се използват разумно. (78/стр. 170)

Дойде една малка мисъл в тебе като росна капка, но ти не я приемаш. Тя се движи тук-там, не може да си намери място. Ти поглеждаш към нея, казваш: „Малка си, не мога да те приема“. (64/стр. 188)

Цени росните капки. Цени всяка добра мисъл, колкото и да е малка. Тя е свещена мисъл. Ценете най-малкото чувство и най-малката постъпка и отдавайте им нужното почитание. (64/стр. 194)

Изворчето

…Хората… Като видят нещо голямо, дребните, малките неща минават незабелязано. Когато отиват на планина, те се стремят към високите върхове, към големите езера. Видят ли някое малко изворче, не му обръщат внимание. (67/стр. 36)

Всяка мисъл, всеки извор, колкото малки и да са, те излизат от Бога. Малкото изворче в безводно място принася голяма полза. Малките изворчета се губят пред големите извори, но все пак и те помагат за образуване на големите реки. (22/стр. 172)

Малкото изворче може да ми даде повече нещо от голямата река. Тя минава, шуми, нищо не дава.

(64/стр. 307)

Благото на всеки човек представя малки изворчета от Невидимия свят, чрез които идат Божествените блага и се втичат в душата на човека. Като знаете това, отворете тези изворчета към своите ближни, за да потекат Божиите блага и към вас да опитате изобилието на живота. (42/стр. 86)

Само онзи извор се посещава, който дава изобилно вода. Само онзи човек се уважава, от когото блика живот, енергия. При това водата на извора трябва да бъде доброкачествена. Човек представя малък извор, поставен на свещената основа на живота. (48/стр. 167)

II. ОПАСНОСТТА ОТ МАЛКОТО

1. Малките неща

Раждат греха

Причината на човешкото падане, причината на греховете се обуславя от едно много малко престъпление. (20/стр. 455, 456)

При Ева престъплението е микроскопическо. В какво седеше престъплението? Ева само погледна този плод и като го погледна, изкушението дойде. То дойде от очите. [Тя] казва: „Хубав е този плод. Има нещо тук“. (80/стр. 25)

…Първородният грях в какво седи? То е само едно просто желание. Този първороден грях произтича само от една много малка причина. Навсякъде може да ходиш, но в Природата има едно дърво на познанието на доброто и злото. Само като погледнеш плода му и го откъснеш, близнеш от него и вече се заразиш. Оттам насетне векове минават, не може да се освободиш от този, първородния грях.

(33/стр. 32)

Ако човек и до днес още страда, това се дължи именно на непослушанието. Заради непослушанието трябвало той да напусне Рая и да отиде в света, дето го очаквали страдания и мъчнотии. Една малка причина е създала големи последствия. Наистина ние виждаме, че малките причини произвеждат големи нещастия. (29/стр. 21)

Причината на грехопадането беше много малка едно малко непослушание. Господ каза: „Няма да ядете от това дърво“. Някой може да каже: „Какво има, че куснал малко, че изял една ябълка?“. Не зная дали е изял цяла една ябълка. И за една ябълка 8000 години да не ти простят прегрешенията! (28/стр. 203)

…Като дойде Господ в Рая и повика Адама, Адам се скри. Когато вие почвате да се страхувате вече в живота, Господ е дошъл. …Някой път ти казва: „Адаме. Какво направи, Адаме?“. Изяде една малка ябълка едно малко прегрешение, задето са яли от плода. Сега философски другояче седи въпросът. Причината там е много малка, но последствията са големи. И Той казва на Адама: „Знаеш ли от твоята постъпка какво ще дойде в твоя живот?“. Та сега малките работи какво могат да причинят! (14/стр. 439)

Причините за нещастията и падението на хората се крият в микроскопични поводи. Причината за греха е малка, но последствията му са големи. Едно неразумно желание към известна форма, или към даден плод, създава големи страдания. (13/стр. 198)

Понеже пътят към злото и греха е затворен за Ангела, той се чуди как е възможно човек да греши. И започва да прави своите изследвания да намери причината на греха. Така той дохожда до заключението, че малка причина е заставила човека да греши. Въпреки това той се чуди как е възможно такава малка причина да произвежда греха. (46/стр. 78, 79)

Малките неща

Препятстват на хората

Често съвременните хора се спират върху дреболиите на живота, а пропущат важните моменти, като казват: „Това са малки работи, те не заслужават нашето внимание“. Казвам: Малките работи обаче са докарали живота до едно неестествено положение. Вследствие на тази неестественост от хиляди години насам хората не могат да заживеят нормален живот. (53/стр. 4)

Казвам сега, в големите работи вие сте успели, но в малките не сте успели. (14/стр. 178)

Много мъчно е човек да търпи. Някой човек за нищо и никакво ще кресне… За големите думи не казваш нищо, а пък за малките работи кипваш. Най-големите работи изтърпявате, а пък най-малките не изтърпявате. (63/стр. 71)

Всички мислите, че имате воля. Аз не отричам това. Онзи генерал на бойното поле и той мисли, че има воля… Извадете този генерал в обществото, ще видите, че пред много малки спънки капитулирва… (1/лек. 17: стр. 7)

За пример тъкмо придобиете някаква велика радост, изведнъж я загубите. Защо? Какво е станало? Някаква микроскопическа спънка е дошла от вън и станала причина да се измести човек от направлението на истинския живот. (75/стр. 165)

Аз сега говоря не за големите ограничения. Големите ограничения те зависят от малките ограничения. Сега са останали много малки ограничения на вас. Не ви спъват вашите големи желания, но вас ви спъват малките желания, които навсякъде са скрити. Малките злини спъват човека. (2/стр. 175)

Вие сте свободни в себе си, имате прекрасно разположение, но у вас се зароди едно малко желание. Щом имате най-малкото желание, вие вече се влияете… Желаеш ли нещо само заради себе си, ти се влияеш вече. У тебе ще се зароди и завист, и гняв. (17/лек. 8: стр. 19, 21)

Малките работи раждат всичките съблазни между хората. (2/стр. 421)

Аз гледам тук и навсякъде колко са слаби в малките работи. Много сестри са слаби в малките работи. (2/стр. 434)

Вие имате една отличителна черта да се занимавате с микроскопически работи, които по-скоро разсейват вниманието ви, отколкото да ви съсредоточават. Хубаво нещо е човек да бъде наблюдателен, да схваща и най-малките неща, но да ги използва за своя поука, а не за критика. (24/лек. 35: стр. 17)

Вас може един човек да ви е много неприятен по една много малка причина, която просто седи у вас, а не у него. (2/стр. 513)

Когато обичате някого, вие го обичате и с недъзите му, и с погрешките му всичко му обичате. Когато не обичате някого, и най-малкият недъг в него, най-малката запетая е в състояние да ви отдалечи от този човек. Това опорочава живота ви…

(52/стр. 210)

Ти искаш да намериш някоя душа, която да има пълна вяра в тебе. Затова, като изслушваш някого, изслушвай го с пълна вяра и не казвай: „Гледай какви малки, какви детински работи го занимават!“. Малките работи в живота ни причиняват големи терзания. (41/стр. 86)

Много от вас сте добри, но достатъчно е да дойде някаква малка причина от вън и да развали доброто, хубавото у вас. (73/стр. 11)

Съзнанието на човека може да се помрачи по много причини. Някога най-малката причина е в състояние да помрачи съзнанието му. За пример вие сте в добро разположение на духа, но дойде някой ваш приятел и ви бодне… Моментално изгубвате разположението си и започвате да се занимавате с болката, която са ви причинили. (38/стр. 16)

Най-малката причина може да изкара човека от равновесието му и да го застави да се вкисне.

(32/стр. 172)

Често роптанието произтича от малки причини. Малки, дребни причини правят човека недоволен.

(36/стр. 158)

Най-малкият повод в живота може да послужи като условие да се прояви недоволството. Причината за недоволството е толкова малка, че едва с микроскоп може да се види. (44/стр. 78)

Дойде ли въпрос за недоволството, най-малкият повод изкарва човека от равновесието му. Не смесвайте обаче недоволството със скръбта. Недоволството представя психически прах в съзнанието на човека. (44/стр. 78)

…Човек… трябва да се справи със своето вътрешно недоволство. Докато недоволството е в него, каквото и да направи, все ще го човърка нещо. Може недоволството да е малко, но гложди човека, както и най-малката прашинка гложди очите. (49/стр. 277)

Благодарение на отклоняването си от Правия път човек изгубил изкуството да говори, да мисли и чувства право, вследствие на което най-малките причини го изваждат от релсите на живота.

(42/стр. 143, 144)

Важен е последният момент. Вечерно време, преди да си заспал, зависи в какво състояние си бил. Като си живял през деня, последният момент ще определи целия идущ ден. Целия ден си живял добре, но вечерта по най-малката причина изгубил си настроението си и ти дойде една лоша мисъл.

(8/стр. 207)

Най-малкото нарушаване в дейността на човешкия ум създава… дисхармония между мислите и чувствата на човека. (10/стр. 19, 20)

Много пъти хората са свикнали да гледат, когато колят някоя кокошка или някое животно. То оставя едно впечатление. Видиш някое цвете откъснато. Всичките тия малки работи след време дават много лоши резултати. Хранете в ума си красивото, което да остане в ума ви. То е здравословно. (80/стр. 51)

Всяко нещо у вас трябва да е чисто. Ноктите ви трябва винаги да са чисти, макар и да сте работили нечиста работа. Някой си погледне ноктите, каже: „Няма нищо“. Не, щом има кал, вземи, та ги изчисти хубаво. Ти казваш: „Ама то време се губи“. Не се губи време. Защото, като оставиш тази нечистотия днес, като я оставиш утре, у тебе се образува един психологически навик и тогава от най-малките погрешки в твоите мисли, желания и действия се раждат лоши последствия. (1/лек. 29: стр. 17, 18)

Не мисли, …че е малка погрешка, че яката е изкривена. Поправи погрешката. Имаш едно малко леке, казваш: „Друг път ще го изчистя“. Сега вземи, че го изчисти. Каквото си видял, не го оставяй. Малко косата разрошена, вземи гребен, вчеши косата си. Тази, малката работа, ако сега не поправиш, за бъдеще ще причини голяма дисхармония. (93/стр. 228)

Има една поговорка: Мохамед не могъл да се качи много, като тръгнал за Небето; едвам стигнал до първото Небе и не могъл да стигне по-горе, понеже се закачила една игла на палтото му. И това го спряло. Една много малка игла се закачила за дрехата му. До първото Небе стигнал. Тежал вече. Не могъл да се качи нагоре. Второто, третото Небе останали, без да ги посети. (28/стр. 198)

Малките неща

Спъват окултните сили

Тия, малките неща са, които спъват окултните сили вътре в нас да можем да работим.

(1/лек. 27: стр. 19)

Да дойде вдъхновението трябва… да можеш да го приемеш. Щом дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисълта вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. (80/стр. 316)

…И най-малката погрешка спрямо Бога ни спъва от пътя ни към Него. Малките грехове, малките неща ни спъват в пътя на живота. За големите грехове Господ не обръща внимание, а за малките.

(87/стр. 400, 401)

Туй, което в даден момент ти съзнаваш като една нищожна погрешка в съзнанието си, то хвърля едно малко петно в съзнанието ти, една точица. Ти ще го опиташ, една точица е то. Затуй ще употребиш всичките средства и ще се постараеш да премахнеш туй, черното петно, от съзнанието… Туй, черното петно, това е една гъста материя, през която Божествената Светлина не може да минава…

(1/лек. 16: стр. 14)

Аз виждам, всеки един от вас има такова едно малко петно и аз ви препоръчвам: като ученици ще насочите вашата деятелност да премахнете туй микроскопическо петно от съзнанието ви.

(1/лек. 16: стр. 15)

Окултния ученик, който не е готов, ако в него чувството на гордост не е възпитано, Черното Братство непременно ще присади в него една малка присадка и ще му създаде най-лошото състояние.

(1/лек. 35: стр. 6)

Истината, Любовта изключват всякакво насилие. Най-малкото насилие от страна на кого да е е в състояние да прогони Любовта и Истината. Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото. (32/стр. 237)

Малките причини в света, малките прояви в живота, нисшето съзнание, обикновените мисли, обикновените желания, този обикновен прах, всичко това ни заслепява и пречи да разбираме Великата Истина. (89/лек. 13: стр. 6, 7)

Малките неща

Спират развитието на човека

Всеки вижда големите грехове; те не причиняват толкова пакости както малките. В големия камък не можеш да се блъснеш, но малкият ще те спъне. Малките неща спъват развитието на човека. И най-малката отрицателна мисъл може да отклони човека от Правия път. (57/стр. 154)

И тъй, ние туряме в душата си един малък факт, една малка погрешка и казваме: „Този ме обиди кръвно, онзи ме обиди кръвно, не мога да му простя“. Не е въпросът дали ти ще можеш да простиш, или не, но този факт вътре в тебе почва да ферментира, образува всичкото туй гниене в душата ти. То ще спре всяка твоя мисъл, всяко твое благородно чувство и ще парализира волята ти. Не е въпросът да простим на другите… Ние спъваме своето развитие и се образува едно гниене в нас. (20/стр. 257)

Ако не ви слуша Господ… Има някоя простъпка, която седи… Каквато и да е малка постъпка, лоша постъпка и ако не поправиш тази погрешка, ти можеш в много отношения да прогресираш, но има нещо, в което ще куцаш. (2/стр. 271)

Съзнанието ви трябва да бъде будно да не се поддава на лъжата. Направиш една погрешка не се извинявай. Колкото и да е малка, изправи я. Ако не я изправиш, ще дойдеш до лъжата. Допуснете ли лъжата в себе си, тя спира вашето развитие.

(49/стр. 218)

Учителят и ученикът работят без пари. Яви ли се най-малкото желание в тях за пари, тяхната работа е свършена. (70/стр. 96)

Може да си един ангел, но ако в душата ти някъде се зароди най-малкото користолюбиво чувство, моментално може да те смъкнат вътре в ада.

(40/стр. 140)

Малките неща

Събарят човека

Като изучаваме хората и техните прояви, виждаме как се провалят. Една малка спънка събаря великани. (81/стр. 61)

…Повечето хора… Докато са млади, докато са здрави, те мислят, че обичат Бога, обаче някаква малка причина отвън е в състояние да ги събори. Те са като малките деца. Щом паднат на пътя, те започват да плачат, обезсърчават се и трябва да дойде някой от вън да ги утеши. (44/стр. 128, 129)

…Не бягате ли от микробата на чумата?… Всички бягат от тази микроба, тя е много силна… Тази микроба, това е грехът в човека. Грехът е една микроскопическа, нищожна мисъл, която бутнеш ли малко, веднага те поваля на земята. Тя е повалила висши същества и вас ще повали. Затова казвам: От греха да ви е страх, да бягате като от чума.

(24/лек. 29: стр. 71)

Малките неща

Разрушават човека

Ако направите една малка топка от сняг и я пуснете да се търкаля от някое високо планинско място, докато слезе в подножието на планината, тя ще представлява голяма снежна лавина, която може да ви смаже. Колкото и да са малки лошите думи, изказани ли са веднъж, колкото по-дълго време минава, толкова повече се увеличава тяхната разрушителна сила. Задръжте за себе си всяка лоша дума, която искате да кажете някому. (41/стр. 188)

…Човешките чувства те са изложени на едно малко окисляване. Едно човешко чувство е изложено на ръждясване. Всякога може да стане една малка, микроскопична промяна в чувствата и тая промяна показва, че човешките чувства са неустойчиви. Щом се изменят чувствата ти, това показва, че ти си неустойчив. И ти седиш на една почва, която е неустойчива. И тогава трябва да вземеш мерки. Цялото здание, в което седиш, ще рухне. Може би сега, в дадения момент, няма да рухне, но може би след десет, двадесет, петстотин, хиляда години може да рухне. Ще дойде време да рухне. (14/стр. 10)

Ако дадено желание се отправи към един обект, който е експлозивно вещество, и това желание успее да се излее в известна форма, достатъчно е най-малкото сътресение, най-слабата запалка, за да стане голяма експлозия. Всяко подпушено желание у човека е в състояние да произведе експлозия.

(23/стр. 270)

Колкото малки и да са тревогите на човека, те представят киселини, които са в сила да го уморят, да свърши живота си със скръб и страдание. Не е ли по-добре човек да става сутрин с една светла мисъл в ума си и да гледа на всичко с радост? (55/стр. 298)

Онези хора…, които минават в света за най-велики гиганти, стига да имат един малък порок, те са най-слабите хора. Тях червеят яде. (89/лек. 19: стр. 35)

Малките неща

Носят големи последствия

Една причина може да е малка, но последствията да са големи. (13/стр. 282)

Малките неща в живота развалят работите. Малките удари носят големи последствия. Понякога един крив, лош поглед разваля добрите отношения. (81/стр. 91)

Някога отидеш при [някой] човек, но го намираш в раздразнено състояние гневен… Ще кажеш, че той се гневи за малки неща. Някога малките работи носят големи последствия. (54/стр. 295, 296)

…Вие трябва да гледате да има хармония между движенията ви и самите вас. Когато вървите по улиците, ще ходите право, а краката ви да бъдат успоредни един на друг. Ако е кално, ще стъпвате внимателно… Колкото повече умът ви е концентриран към краката, толкова по-малко ще се каляте. Както виждате, много неща има да изправяте. Ще кажете, че това са малки, маловажни неща. Да, маловажни са, но те произвеждат големи последствия. Всяко дисхармонично движение на физическия свят произвежда дисхармония в астралния. Всяка дисхармония в астралния свят се отразява и в умствения. (23/стр. 30)

Някой често се оплаква, че косата му е много суха, често се разбърква и стърчи нагоре. Това се дължи на голямото количество електричество, което се събрало в главата му… Външно всеки може да си въздейства: ще мокри косата си по няколко пъти на ден и добре ще я разчесва. Ако навреме не освободи мозъка си от излишното електричество, човек изпитва голямо напрежение в областта на слепите очи… Ако не си помогне навреме, електричеството се предава на целия организъм и човек заболява сериозно. Понякога малки причини произвеждат големи последствия. (61/стр. 50, 51)

Ние имаме пример, дето от малки работи стават големи пакости. Отива един приятел, който се помина сега, при един зъболекар да му вади зъба. Заболи го, иска да се отърве от тази мъчнотия. А този зъб трябва да го боли. Той трябва да изтърпи това наказание, но не можа и плати с живота си. Лекарят потегля зъба, счупва го. Изважда го най-после, но инструментът бил нечист, инфектира се мястото, подува се. Вика други лекари, нарязват го и го изпращат на онзи свят заради един зъб. Този човек не трябваше да си вади зъба. (1/лек. 25: стр. 7, 8)

Често най-малката причина може да предизвика големи последствия. Понякога кибритената клечка може да произведе голям пожар. (77/стр. 123)

Малката искра може да запали цяла плевня. Най-малкият повод, най-малката причина може да произведе пожар. (16/стр. 301)

В 1875 година град Чикаго изгорял по невниманието на един човек. Той имал крава и влязъл в обора вечер със свещ в ръка да я дои. Кравата ритнала свещта и сламата се запалила. Човекът не забелязал това и продължил работата си. След малко затворил обора и се прибрал вкъщи. Среднощ той се събудил от страшен вик целият град бил в пламъци. Една малка причина произвела големи и лоши последствия. (10/стр. 248)

И знаете ли, у българите има една поговорка: „Малките камъчета прекатурват колата“… Това е вярно в друг смисъл. Една малка искрица, турена на една бомба, може не да катури колата, но може да хвърли цяла къща във въздуха. Една малка думичка, казана, знаете ли какво може да направи? Целия свят може да прекатури, всички хора да ги раздели на два лагера. (7/стр. 214)

Преди 15 години в Америка имаше едно състезание между двама милиардери. Скарали се, казали си по една обидна дума и започват война. И двамата имат акции. Започват една борсова война. Единият понижава акциите на другия и всички, които имат акции при него, започват да ги продават, за да не изгубят. И другият прави същото. Играят си и двамата. Но в тази борсова война повече от 5000 богаташи измряха: едни полудяха, други се издавиха, убиха. И после не мина много време те се помириха. Е, питайте ги защо се обидиха. За някаква малка думица пропаднала честта им. Те не искат да знаят, че за тях пропаднаха толкова души.

(20/стр. 231, 232)

Вие казвате: „Е, нима една малка мисъл може да произведе нещо лошо?“. Да, но ако аз пусна в салона само една хилядна част от милиграма от някой силно отровен газ, той въпреки малкото си количество ще може да изтреби всинца ви. Силата не е в неговата тежест, не е и в количеството му, а в това какво влияние упражнява той. (89/лек. 9: стр. 25)

Малките неща

Причиняват голяма вреда

Щом намериш един недъг, не мисли, че Бог го е вложил в тебе да те съди. Онова, което считаш за недъг, изправи го. То е много малко. Едно писмо си писал, не си турил някъде „малък ер“. Дойде ти на ум стани, тури. Казваш: „И без „ер малък“ ще мине“. Не, няма да мине. „Малкият ер“ ще ти причини голяма вреда. (56/стр. 146)

…Ако напишеш едно писмо без препинателни знаци, мисълта се изменя. Обаче, ако поставиш точките и запетаите на място, вие разбирате смисъла на писмото и не изпадате в заблуждение. За една запетая могат да обесят човека или да го свалят от бесилката, зависи какво е съдържанието на писмото. (42/стр. 386, 387)

Помнете: Малките причини произвеждат големи страдания. Ако зачеркнете само една буква на някоя дума, може да измените хода на цялата работа. (42/стр. 387)

Та казвам: Тъй, като гледаш, и във вярата има грапавини. Вяра, която има грапавини, малки, микроскопически работи, като пипнеш, има грапавини с такава вяра, на грапавини, работата не върви. Една малка грапавина може да ви спъне. Една малка грапавина винаги ще произведе едно малко съмнение. А едно малко съмнение често причинява големи вреди. (2/стр. 378)

…Ако тялото на някое животно е микроскопическо, но същевременно неразумно, то ще принесе голяма вреда на човечеството. Вземете например бубоническата чума. Микробът на тази болест е много малък, но причинява големи пакости и вреди на хората. Това микроскопическо същество е в състояние да вдигне на крак цяла култура като съвременната: всички лекари, всички учени, всички религиозни хора се въоръжават, навсякъде поставят карантина. Де се крие силата на това малко същество? …Болестите не са за всички хора, но само за онези, които се отклоняват от Божия път. (34/стр. 175)

Малките неща

Създават големи страдания и нещастия

Страданията произтичат от малки, от дребни работи, а не от големи. Влезе ли в ръката на някой човек едно малко трънче, то му създава голямо страдание; тури ли домакинята повечко сол в яденето, това става причина за голямо страдание: солта предизвиква голяма жажда, а пиенето на много вода разстройва стомаха, усеща се голяма тежест. Значи, малките работи в света създават големи страдания и нещастия. Същото се забелязва и в сърдечния, и в умствения живот на човека, затова той не трябва да се занимава с дребнавости. (71/стр. 8, 9)

Мислете право, за да не страдате от малки неща.

(57/стр. 47)

Който печели, радва се; който губи, скърби. А пък загубата на Земята много лесно може да стане. Имате всички опитност. Една малка причина може да стане така, че човек да се превива от скръб, страдание. (8/стр. 168)

От какво произлизат страданията? От малки причини. Понякога малки причини произвеждат големи страдания. (42/стр. 386)

Малка, нищожна причина може да предизвика такова отклоняване, което да създаде страдания в живота. Понякога една дума само, казана не намясто, може да донесе големи изпитания в живота на човека. (30/стр. 214)

При сегашния живот, ако търсим нещастията, ще ги намерим в малките работи. (14/стр. 411)

Та има малки причини някой път, които могат да ни причинят известно нещастие. (8/стр. 206)

Когато презираме малките причини, ние пропущаме големите последствия в работата. Мога да кажа, че всички сегашни наши нещастия, общи и частни, се дължат на това презрение на малките неща в миналото. (9/стр. 102)

Някой казва: „Да имаш силна воля!“. В какво седи силната воля? Силната воля седи в ограничението на едно твое малко желание. То за днес е тъй нищожно, една малка искра е, но утре тази малка искра, турена при благоприятни условия, може да изгори цял град. Или ако турите тази малка искра при някое взривно вещество, може да създадете най-голямото нещастие. Тази искра можеш да запазиш за себе си, но да не даваш условия да се развие в голям огън. (24/лек. 1: стр. 23)

Казвам: Нещастията на хората идат все от малки работи. От една ябълка или, както казват българите, само от един поглед. (3/стр. 318)

Когато двама души се обичат, те трябва да бъдат много внимателни помежду си да не предизвикват никаква експлозия. Най-малката обида или огорчение между тях произвежда голямо нещастие… Затова и като любиш, и като те любят, ще бъдеш крайно внимателен. (70/стр. 181)

Когато искам да намеря своите погрешки, аз ги търся с микроскоп. И като намеря някоя погрешка, аз се радвам, защото имам възможност да я поправя. Ако не я намеря, след време тази погрешка ще ми донесе голямо нещастие. (57/стр. 264)

Вие разглеждате големите прегрешения, аз разглеждам моите прегрешения. Аз трябва да го увелича 25000 пъти. Вас ви трябват 1000 години да го намерите, пък аз го виждам. Малка работа е. Двадесет и пет милиона пъти трябва да го увелича, [но] прави такива пакости, та съм страдал. Много малка е погрешката, но пакостта се уголемява… (2/стр. 454)

Колкото и малка да е моята погрешка, аз пръв я виждам. Малката погрешка причинява големи пакости в живота. Като знаете това, изправяйте първо малките си погрешки, защото те довеждат човека до големи страдания. (57/стр. 153, 154)

Малките неща

Образуват големи катастрофи

Най-малките погрешки, които стават на Земята, музикалните същества слизат да ги поправят. Понеже, ако не поправят малките погрешки, може да се образува някоя голяма катастрофа. (56/стр. 309)

…Човека… Той не трябва да съжалява, че е сгрешил някъде, но да се стреми да изправи погрешките си; остави ли ги неизправени, те носят лоши последствия. Най-малката погрешка в плана на инженера може да причини голяма катастрофа. С това се обяснява срутването на къщи, на мостове, на тунели и други. (10/стр. 399)

Има тънкости в живота, които трябва да се знаят. Който не ги знае, при най-малкото невнимание от негова страна може да произведе цяла катастрофа.

(42/стр. 387)

…Прошката. Ако съвременните културни хора биха държали една статистика, щяха да забележат един велик закон на причини и последствия. Ще забележат, че всички гладни години, че всички епидемически години се дължат на липсата на тази най-малка добродетел. Липсва ли тя, веднага идват тези велики катастрофи. (20/стр. 367)

2. Злото в малките неща

Малката неправилност

Къде се крие злото? В най-малките неща. Отивате при един бакалин да купите захар. Вие сте влизали в неговия дюкян много пъти и той десет пъти наред ви е давал чиста, доброкачествена захар. На единадесетия път обаче той туря няколко бучки нечиста захар в книгата да мине незабелязано между чистата. Тези няколко бучки нечиста захар представят злото, което иска да мине незабелязано между доброто. С последната си постъпка бакалинът губи доверието на клиентите си. (68/стр. 216)

Съвременните християни имат обикновени схващания. Те само цитират какво е казал Христос, а пренебрегват малките неща. Например не е позволено да плюваш на земята. Ще се отнасяш с уважение към черната земя. (57/стр. 227)

…Правилни отношения към Природата. Тези отношения се изразяват и в най-малките движения. Достатъчно е човек да направи едно неправилно, дисхармонично движение, за да развали своето добро разположение, както и това на своя ближен.

(61/стр. 60)

Аз съм правил ред опити и наблюдения и дойдох до заключение, че най-малката неправилност в човека произвежда промяна в Природата. Това става в малък периметър, дето е даденият човек. Щом измениш чувствата си и проявиш Любовта, и небето се прояснява. (64/стр. 191)

…За да имате добри и правилни отношения с хората, вие трябва да им давате най-хубавото, което имате най-хубави мисли, най-хубави чувства и най-хубави постъпки. Най-малкото нарушаване на този закон внася дисхармония в отношенията ви. (39/стр. 104)

Когато хората в едно общество са наредени по известна гама, щом стане промяна с основния тон на тази гама, изменят се и всички останали тонове. Такъв е законът на хармонията. Някой казва, че не се интересува от този закон. Да каже някой, че не се интересува от този закон, това е равносилно тонът до например да каже, че не се интересува от другите тонове. Тонът до не може да не се интересува от останалите, защото най-малката промяна с него нарушава цялата хармония. (47/стр. 109)

Малкото опущение

Никой няма право да постъпва, както иска. Всеки ще постъпи според Божествения закон. Направите ли най-малкото опущение, непременно ще ви държат отговорни. (63/стр. 46)

Не прекъсвайте връзката с Божествения порядък. Защото, докато си свързан с Божествения порядък, ти ще живееш, всичко ще ти върви наред. Направиш [ли] най-малкото опущение да се откъснеш, веднага ставаш като един лист, когото вятърът може да духа навсякъде. Нямаш вече никаква опора. (80/стр. 168)

Ако ти допуснеш най-малкото опущение, ако допуснеш най-малката микроба в организма си, тази микроба в 24 часа тя ще се увеличи на милиони. Не допущай никакви микроби! Нищо повече. (2/стр. 45, 46)

Истински ученият е крайно смирен. Той знае, че най-малкото опущение може да го спъне. Той знае, че колкото по-малко греши, толкова по-голям е неговият авторитет. (46/стр. 258)

Малкият недостатък, малкият недъг

Вие влизате в Божествената Школа, дето светлината е толкова голяма, че и най-малкият недостатък изпъква силно. (70/стр. 83)

Не се стремете да контролирате вашите силни чувства. Стремете се да контролирате най-малкия си недъг. Постарайте се този, най-нищожния недъг да го контролирате. (1/лек. 16: стр. 11)

Този, малкия недъг, трябва да му намерим произхождението. От какво е произлязъл този, малкият недъг? (1/лек. 16: стр. 12)

Докато в мисълта или в чувствата на човека съществува най-малкият дефект, това показва, че той още не може да говори Истината. (47/стр. 67)

Новата култура… не търпи никакви човешки недъзи и слабости. Срещне ли човек с някаква слабост, колкото да е малка, тя ще го прекара през огън да го очисти. (61/стр. 28)

Малката лоша мисъл

Всичко, каквото е направил човек в миналото, добро или зло, се връща. И най-малката лоша мисъл или лошо чувство се връщат към оня, от когото са излезли. (64/стр. 322)

И микроскопическата кривина в мисълта е червей, който, ако не днес, в близкото или далечно бъдеще, ще прояде плода и ти ще съжаляваш… Ти можеш да минаваш за праведен човек, но един ден кривата мисъл ще разруши живота ти… (90/стр. 244)

Ако бих позволил на най-малката грешна мисъл да влезе в моя ум, тя би ме смъкнала в ада долу.

(20/стр. 71)

Срещате един силен, умен човек, а виждате, че една малка мисъл го управлява. Тя туря гема си върху този човек и го върти, накъдето иска и както иска. Де остава силата на този човек? Щом малката мисъл го управлява, излиза, че тя е по-силна от него. Не само малката мисъл, но и малките чувства, малките, дребни желания управляват човека. Ако една малка, нищожна дума произвежда в човека такъв ефект, че цяла година след това той не може да дойде на себе си, тя не е ли по-силна от него?

(79/стр. 342)

Вие пътувате през море, дето стават големи бури. Тези бури ще се предадат и на парахода, с който пътувате… Най-малката дупчица на парахода е в състояние да пусне морските вълни вътре, а с това целият екипаж да се изложи на явна смърт. Каквото е действието на морските вълни, влезли в парахода, за неговия екипаж, такова е действието на отрицателните и нечисти мисли за човека. Пазете се от всяка нечиста, лоша мисъл, която попада във вашия ум. Една такава мисъл е в състояние да поквари целия човешки живот. (68/стр. 228)

Малката погрешка

Човек не е изпъден от Рая, но от Небето, и то за една малка погрешка. (3/стр. 624, 625)

Божественият свят е разумен, съзнателен свят… Ако сте слаби, но използвате условията на този свят разумно, вие ще станете силни. Обаче, ако сте силни, но невнимателни, можете да преживеете най-големи разочарования. Защо? Защото най-малката погрешка в Божествения свят е в състояние да произведе лоши последствия. (23/стр. 307, 308)

Вие се приготовлявате да влезете в един свят, където не ще ви търпят, ако направите най-малката погрешка. (14/стр. 348)

…Ако отидете нечисти на Небето… Там ще ви съдят и за най-малката погрешка. Човек трябва да бъде съвършен. (57/стр. 154)

Бог е Същество чисто. Всякога най-малката погрешка, която направим чувстваме едно страдание. Като извършим Неговата Воля, чувстваме една радост. (6/стр. 35)

…И ние сега, съвременните хора, страдаме от малките погрешки. (1/лек. 17: стр. 9)

…Малките погрешки винаги раждат големите.

(72/стр. 108)

Каквато и да е погрешка, може да е микроскопическа тя, но след векове може да се превърне на едно ужасно престъпление, на един ужасен грях. Онзи микроскопически косъм, който е изтъкан от един паяк, едва се вижда, но от хиляди такива косми може да изтъкат едно въже и с него да обесят човека. (20/стр. 86)

Казвате: „Този е голям грешник, онзи е малък грешник“. Големите грешници се родиха от малките грешници, а не от големите. Дебелото, голямото въже се прави от малки, тънки въженца. Като се съединят, тънките нишки образуват дебел конец. В малките грешки се крият възможности за големите грехове. (57/стр. 169)

Щом имате една фалшива мисъл, тя понижава температурата. Щом имате едно фалшиво чувство, то понижава температурата. Може погрешката да е микроскопическа, невидима, но тя понижава температурата. (80/стр. 28)

С една малка погрешка човек може да наруши равновесието на своя ум и на своето сърце и да си причини големи пакости. (90/стр. 371)

Една малка погрешка във вашия ум може да обърне целия ви ум. Една малка погрешка във вашите чувства може да обърне наопаки сърцето ви. Една малка погрешка във волята ви може да преобърне цялата ви воля наопаки. Не отнасяйте нещата сега до другите хора, но към самите вас. Една малка погрешка в ума ви веднага я поправи, понеже иначе твоята кола ще се прекатури най-първо. И най-малката погрешка в сърцето ви я поправете, иначе ще се катури колата ви. (7/стр. 214, 215)

…Трябва да се поправят малките погрешки. Малките погрешки произлизат от следното: щом не усвоим една малка, микроскопическа добродетел, ражда се една малка погрешка. (24/лек. 4: стр. 14)

Една погрешка има, която е много малка погрешка. Един в живота не му вървяло, че пита един мъдрец: „Какво да правя, че да ми тръгнат работите?“. „Каквото кажеш, направи го, не го отлагай.“ Ние всичко отлагаме… (33/стр. 104)

Малките погрешки са малките междини, които майсторът е оставил при постройката. Като строи, той пропусне една малка междина. Аз виждам това, обръщам му внимание на междината да я изправи. „Няма нищо казва той, с маджун ще я запълня.“ Да, но маджунът не държи. В скоро време той пада и междината става по-голяма. Дъските трябва да бъдат добре споени отвътре. (42/стр. 351)

Та казвам: Не считайте една малка ваша погрешка, че е малка. Онази, динамичната сила, влезнала в най-малката ви погрешка, в някоя пукнатина, достатъчно е в един ден да ви създаде нещо, от което дълго време да не можеш да се освободиш.

(8/стр. 272)

Ти в момента, когато направиш най-малката погрешка, ти изгубваш всичката своя свобода. При най-малката погрешка ти си изгубил свободата си; не изведнъж, но ти си изгубил пътят на свободата е затворен. И което припечелиш, ти го губиш. И често във вашата опитност имате едно хубаво настроение, мислите, че сте постигнали нещо една малка простъпка и вие изгубвате онова, красивото, което е в душата ви. (2/стр. 80)

Всички грешки произтичат именно от най-малките простъпки. И аз съм следил, че всички грешки произлизат от най-малката дума, невнимателно казана; тя обтяга, разгорява. (20/стр. 33)

Като отидете на оня свят, ще видите постъпките си… Ще съжалявате за грешките си; малки са те, но са видими. На Земята не сте ги виждали, но в Невидимия свят те стават видими. За обикновения човек те са дребни неща, но за Светията са големи. Той не си позволява даже най-малката грешка.

(54/стр. 62, 63)

Както обикновеният човек страда за всяко извършено престъпление, за пример убийство, така Светията страда за най-малката погрешка, извършена от него. (36/стр. 184)

Праведните хора имат най-големите изпитания [в сравнение с] грешните. Грешникът се мъчи, ако убие някого; Праведният се мъчи за най-малките работи. Той се мъчи за малки, микроскопични погрешки, че със седмици не може да намери своя мир. Праведните хора страдат много повече. Страданието е път, по който човек се чисти. (6/стр. 601)

В бъдеще и вие ще станете толкова чувствителни, че и най-малките грешки ще ви причиняват големи страдания. За да не страдате, изправяйте грешките си още отсега. (54/стр. 63)

…Като сгреши, един Ангел веднага на Земята го пращат. Там няма грях. За една малка погрешка си дошъл в света. (93/стр. 147)

Някой път човек се преражда за много малка причина. От нашето гледище нищо и никакво е. Ти си взел криво тона. Трябва да вземеш вярно, точно тона. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ (93/стр. 146, 147)

Малкото изкушение

Съвременните хора… Първоначално те живеят в Райската градина, въодушевяват се от велик морал, но по едно време в сърцето им се явява едно малко желание, което разваля всичките им работи.

(75/стр. 318)

И постоянно Бог изпитва сърцата и умовете на хората. Той е турил при тебе една красива жена, турил е пари, човешката слава, много работи. Той ще те прекара през всички пътища, за да опита ума ти, сърцето ти доколко ти [ще] разбереш законите, които Той е положил. В малките работи е това.

(14/стр. 16)

Седи една стара сестра, много е благочестива, за Господа мисли всякога. Тя мисли, че е изправна и че не е като другите, но като дойде някой красив брат и седне до нея, тя го погледне, после погледне настрани и казва: „Мъж имам, стара съм“. В какво седи престъплението?… В дадения случай, че той седнал тук, в това няма никакво престъпление, но има една микроскопична, малка възможност и ако тя не се избегне, има опасност да стане някоя голяма катастрофа в бъдеще. Една капка не може да направи нищо, но като се съберат хиляди капки на едно място, могат. Първата капка е един повод. Но събрани хиляди, милиони капки на едно място и като им се даде известна насока, те могат да извършат престъпление. Ако в тебе се увеличава едно желание, увеличава, то увеличението на желанието ще произведе една постъпка, която е престъпление.

(14/стр. 13)

…Този, младият момък не иска да те изкушава; той не се изкушава, той е седнал при тебе. Старата сестра какво мисли и той какво мисли?… Той си замине и тя до вечерта пак поглежда, побутне се и си го представя, че той е до нея. Ходи, погледне се в огледалото и казва: „Стара съм“. Изкушение е това. Това е и за яденето, и за парите, и за службата. Навсякъде може да има един малък повод за изкушение. (14/стр. 14)

Никога не допущай в себе си едно изкушение. Най-малките изкушения в света са най-опасни. Ти допускаш например това изкушение: „Този брат или тая сестра ме обиди“. Една малка мисъл. Ти казваш: „Не трябваше да го каже това“. Или някой път казваме: „Не трябваше да ме погледне така“. Става въпрос за погледа. И ще се зароди цял един процес, че този поглед някак си бил накриво, и ще се зароди омраза. (14/стр. 18)

Малкото колебание, малкото съмнение

Страшно нещо е съмнението! В тази област са падали големи адепти и светии. Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали. (23/стр. 51)

Ще знаете едно нещо: и в невидимия свят, и във видимия свят най-малкото съмнение, което можете да подхраните във вашия ум, ще ви навлече най-голямото нещастие. (89/лек. 13: стр. 10)

…При най-малкото поколебаване в Любовта идват нещастията. (83/стр. 247)

Правият път е пътят на Любовта… Искате ли да приложите Любовта, освободете се от всякакво съмнение в Първата Причина. Най-малкото съмнение препятства на Любовта. (81/стр. 90)

Мнозина се съмняват в това дали са в Правия път. Докато служи на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си дух и с всичката си сила, той е на Прав път. Влезе ли най-малкото съмнение в ума на човека, той се отклонява от пътя си. (81/стр. 94)

Когато разберете, че Бог слиза на Земята, вие трябва да бъдете абсолютно свободни да Го приемете без никакво съмнение, с чисти сърца и светли умове. Най-малкото съмнение по отношение на Него ще стане причина Той да ви напусне.

(81/стр. 139)

По някой път дойдете в съмнение със себе си, обезверите се. Малки са причините. Малък е поводът на едно съмнение. (56/стр. 83)

Дотогава, докато вие имате в молитвата си някое малко безпокойство, това не е Божествено. Дотогава, докато имате едно малко съмнение в себе си, то спира реализирането на Божествените идеи вътре във вас. С години искаш, не става нещо. Най-първо човек ще се освободи. (7/стр. 171)

…Някога се молите за един болен и той оздравява. Някога се молите и не оздравява. Защо? Има нещо, което препятства на молитвата. Най-малкото съмнение е в състояние да попречи на молитвата да стигне до определеното място. Иска ли да постигне нещо, човек трябва да има абсолютна вяра. Най-малкото колебание се явява като препятствие в успеха на човека. (32/стр. 98)

Щом се помолиш на Бога, стани и ходи. Ако повярваш, ще оздравееш. Най-малкото колебание е в състояние да попречи на вашето оздравяване.

(30/стр. 399)

Изобщо най-малкото съмнение разваля нещата. Искате ли да успеете в нещо, не се съмнявайте. Дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си положителни чувства, за да имате всякога успех.

(42/стр. 361)

Едно убеждение е толкова по-силно, колкото вярата на човека в убеждението му е по-голяма. Най-малкото колебание, най-малкото съмнение в неговата вяра намалява силата на убеждението. Дето убеждението е слабо, там приложението отсъства. Ако приложи нещо, в което не е убеден, човек няма да има никакви резултати. (36/стр. 156)

Възможно ли е човек да има убеждение, в което да няма поне едно на сто изключение? Не само че е възможно, но според мене истинско убеждение е онова, в което няма абсолютно никакво изключение. Ако човек не успява в нещо, единствената причина за това е, че убеждението му не е пълно. Той не е сто на сто убеден, все има някакво малко колебание или съмнение в неговото убеждение. (36/стр. 156)

Всяка мисъл, в която има най-малкото съмнение, не може да се реализира. Всичко може да се реализира, когато човек се освободи и от най-малкото съмнение. (48/стр. 123)

Първата задача, която ви предстои като на ученици, е да изкорените от себе си съмнението. То е най-малката погрешка, с която започват всички по-големи грехове. Съмнението е неуловимо, и с микроскоп не се вижда, но влезе ли веднъж в ума на човека, то влече след себе си ред погрешки… Съмнението дава условия за развитието на всички паразити, които разрушават доброто в човека. (72/стр. 36)

Всички вие сте герои. Щом сте герои, започнете да изкоренявате най-малкото зло от себе си съмнението. Щом го изкорените, на негово място ще поставите нещо хубаво. (72/стр. 36)

Малкото отклонение

…Най-малкото колебание на човека може да докара едно голямо нещастие. И съвременните хора страдат при най-малкото колебание от [това] да вършат Волята Божия; най-малкото колебание, което може да се зароди, за бъдеще може да ви причини много големи страдания. И отклонението е много малко, незабелязано, но в своята периферия последствията са много големи. (2/стр. 64)

Една малка дума, казана не намясто, може да измени целия ти живот. Ти може да направиш едно малко отклоняване под малък ъгъл в началото само, но то ще те заведе далеч от целта, която преследваш. (64/стр. 207)

Всяка болка, колкото малка да е, има свои духовни причини. Тя показва, че човек е направил някакво отклонение в живота си, макар и микроскопическо, което трябва да изправи. Като намери причината на своята болка, човек трябва да работи върху себе си, за да я отстрани. Щом отстрани причината на своята болка, болестта ще изчезне.

(68/стр. 193, 194)

На мнозина съм казвал да правят опити с Любовта, с Вярата и са успявали. Но не обещаете ли да служите на Бога, няма да успеете. Ти си един фалирал търговец. Ще заложиш всичкия си живот, всичко, каквото имаш, и ще ти се помогне, но направиш ли най-малкото отклонение, ще пропаднеш. (18/стр. 17)

Малката лъжа

Който е ученик, той трябва да говори Истината. На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен.

(23/стр. 116)

Принципът е: Никаква лъжа! На Небето, в Разумния свят, не търпят никаква лъжа. В ада търпят лъжите. Там има пазар за лъжите продават се и се купуват. На Небето такъв пазар не съществува. Там за най-малката лъжа ще преживеете голямо страдание. (48/стр. 202)

Не можеш да бъдеш благоугоден на Бога, ако допуснеш най-малката лъжа в себе си. (49/стр. 254)

Аз заявявам: Абсолютно никаква лъжа! В Бялото Братство не се позволява нито бяла, нито черна лъжа! Без лъжа може ли? Може. Кажете ми кой досега е прокопсал с лъжа. Оставете в една бетонирана стена малка дупчица, през която да минава вода, и ще видите, че тази вода за една година много нещо ще направи. Тогава мислите ли, че една малка лъжа, оставена във вашия характер, няма след години да съсипе живота ви? (43/стр. 113)

Какво представя лъжата? Най-малката погрешка в света, която води към най-големи опасности. При това малките лъжи са най-опасни. Големите лъжи всеки ги вижда, не могат да се скрият, но малките са невидими. (39/стр. 192, 193)

Най-малката лъжа в отношенията на хората е в състояние да ги отдалечи едни от други, да намали обичта им. Така гледат на човека и в Невидимия свят. Разумните същества изменят отношенията си към човека за най-малката лъжа, с която той може да си послужи. (32/стр. 260)

Излъжете баща си една лъжа. После излъжете учителя си втора лъжа. Две лъжи казвате и тогава всичко изгубвате. В живота ви стават много такива пропущения и вследствие на това нашият сегашен живот е съграден върху множество такива малки погрешки. Затова днес сме дошли до това състояние. (1/лек. 30: стр. 11)

Не лъжете себе си, т.е. своята душа, не лъжете ближния си, не лъжете и Бога. Най-малката лъжа ще ви обезсили, няма да ви спаси. (39/стр. 204)

Новото възпитание изключва всякакъв вид лъжа, бяла или черна. Остане ли най-малката следа от лъжа в човека, той губи и последната си сила.

(39/стр. 204)

Малкото престъпление

Лъжата е най-малкото престъпление в света, но тя носи най-големи последствия. Лъжата е най-малкото престъпление, но и най-опасното. Тя създава всички нещастия на хората. (3/стр. 94)

Школата, в която следвате, нито съди, нито изключва ученика, но трябва да знае, че при всяка най-малка злоупотреба с Любовта той ще носи голяма и тежка отговорност. (47/стр. 35)

…Всеки казва: „Аз не правя големи престъпления. Моите престъпления и грешки са малки“. Не говориш Истината. Който прави малки престъпления, може да прави и големи. (59/стр. 225)

Вземете една мисъл, която те изкушава. То е същество знае ти слабостите. Представя по един начин изкушение, по втори, по трети, по четвърти, по пети. Явява се при един голям философ един от тези духове и казва: „Слушай, ако ти не направиш това, което ти казвам, аз ще те утрепя, ще те убия“. Казва: „Ще ти кажа няколко неща, ще ме слушаш. Искам да направиш едно убийство“. „Туй не мога да направя.“ „Второ, ще те накарам да разрушиш тялото му.“ „И това не мога да направя.“ Казва: „Ще ти дам едно изпитание, ще ти дам да изпиеш една чаша винце“. Казва: „Това мога да направя“. След като пил чашата вино, направил всичките престъпления. Голямото престъпление и малкото престъпление след време еднакво действие имат. (66/стр. 136)

Някой иска да ме убеди, че е минал през големи страдания… Оня е страдал, който е съзнал, че не е направил най-малкото добро и не се е въздържал от най-малкото престъпление или от най-малката погрешка. Малките погрешки и престъпления носят големи последствия. (64/стр. 226)

Ако можеш да се въздържиш от най-малкото престъпление и ако правиш най-малкото добро, ти си свободен човек. (64/стр. 226)

3. Будност и съзнание

Казвам: Човек трябва да бъде буден в малките работи в живота си. (24/лек. 36: стр. 9)

Всякога на Земята съществува една малка възможност, ако съзнанието ти не е будно, да си създадеш едно голямо нещастие. (14/стр. 17)

Малките неща, малките причини са подтик за велики дела или за велики престъпления едно от двете. (91/стр. 230)

Сега аз не вземам злото в една постъпка. Аз вземам злото и доброто в първоначалния подтик на нещата. За пример гордостта не е такава, каквато се явява в узрелия плод. Онзи, малкият подтик, малкият плод… в зародиш той едва е тръгнал и трябва да бъдеш учен човек, така, да имаш едно съзнание, за да различиш в какво направление ще тръгне една мисъл. Онзи подтик, който първоначално може да се яви в човека, в тебе. (2/стр. 27)

И в нашия живот често малките причини в едно или друго отношение може да съдействат на нашето развитие, но може и да ни спънат. (9/стр. 105)

Как си обяснявате: защо някога се насърчавате, а някога обезсърчавате? Малко трябва на човека да се насърчи или да се обезсърчи. (16/стр. 3)

И често страдате, и не може да си обясните защо страдате и защо се радвате. Човек може да се радва за много малки работи и може да страда за много малки работи. (2/стр. 524)

Човек трябва да бъде внимателен, защото и малките работи могат да го огорчат. Будно съзнание се иска от всички. (46/стр. 339)

Какво съзнание е това, което при най-малкото страдание се прекъсва? Всяко прекъсване показва, че съзнанието не е будно. Истинският Адепт, истинският ученик при никакви изпитания, при никакви болести не прекъсва съзнанието си. (52/стр. 197)

Най-малката загуба в топлината на вашите чувства и в светлината на вашите мисли ви налага работа без никакво отлагане. Окултният ученик трябва да постоянства. Той трябва да се моли, да размишлява, докато Светлите духове му дойдат на помощ. (47/стр. 60)

Аз се чудя по някой път. Хора, които минават за просветени, правят такива погрешки, които с нищо не може да извиниш. И толкоз пъти съм говорил за самообладание. И се чудя за малките работи, които децата ги знаят, а възрастните ги изпущат изпредвид. (63/стр. 61)

Когато се образува едно общество, хората, които го съставят, трябва да имат добри, положителни мисли и чувства едни към други. Не спазват ли това, те стават проводници на лоши мисли и чувства. Това не е нищо друго освен калта на природата. Пазете се от тази кал. Тя опасва Земята и представя нейната мрачна зона. Най-малката доза от тази психическа кал може да зарази човешкия организъм. Тя е една от причините за страданията на хората. Като знаете това, пазете се от нея. Има начин за предпазване от тази кал, а именно: винаги дръжте в ума си мисълта за Бога. (48/стр. 200)

…Докато съзнанието на човека е будно, той има известен имунитет към всичко отрицателно. Той е обиколен с малка магнетична обвивка, която го пази от заболяване и простуда. Тогава никакво чуждо вещество не влиза в организма. Той има филтър, който го пази от нечистотиите. Яви ли се най-малката пукнатина в съзнанието, веднага навлизат чуждите вещества. (45/стр. 175)

…Умен човек е този, който вижда най-малките погрешки в себе си, които никой друг не вижда. Той употребява своята умствена енергия не за някакви велики дела, но за постигане на най-малки неща, каквито никой друг не предприема. (23/стр. 21)

Благороден човек е този, който вижда и най-малките недостатъци на своето сърце и употребява енергията си за постигане на своите най-малки желания. (23/стр. 21)

Който обича, той има много буден ум. Като направя най-малката погрешка, поправя се. (28/стр. 365)

…Не осъждайте човека за миналите му погрешки. Не го осъждайте и за настоящите. Той се упражнява, прави усилия, учи се. Ще дойде ден, когато ще прави малки, почти невидими погрешки. Съзнанието му ще бъде будно и той сам ще се изправя.

(42/стр. 401, 402)

4. Овладяване, изправление и освобождение

Всички сте дошли много малки погрешки да поправяте. Някой има малка, микроскопическа погрешка на ума. Някой има малка, микроскопическа погрешка на сърцето. Някой има малка, микроскопическа погрешка на волята. (80/стр. 113)

Единственото важно нещо е да знаете, че във вас се крие мощна сила, чрез която можете да изправите малките погрешки на своето минало. Малките погрешки, ако не се изправят, стават големи; и големите погрешки, ако се изправят, стават малки. Всеки човек е в състояние да изправи малките си погрешки. (58/стр. 237)

Казвам: Когато започнете да изправяте малките, невидимите погрешки, за които няма закон, тогава никаква карма не се образува. От тия погрешки се образува кармата. (80/стр. 386, 387)

Та казвам: Едно голямо благо е човек да изправя малките си погрешки. Човек, който се занимава с изправянето на малките си погрешки, става здрав: очите му са здрави, ушите му са здрави, дишането му е здраво. (80/стр. 383)

Малките погрешки се изправят лесно. (64/стр. 198)

Поправи малката погрешка, докато е малка. Другояче ще дойде голямата. (80/стр. 380)

Големите погрешки се дължат на малките. Като изправим малките погрешки, които никой не вижда, и големите лесно се изправят. Когато не можем да изправим невидимите, дето никой не може да види, и другите по-мъчно ще изправим. (80/стр. 383)

Боли те глава. Защо? Защото не си изпълнил това, което умът изисква. Боли те сърце. Защо? Защото не си изпълнил това, което сърцето ти изисква. Боли те стомах. Защо? Защото не си изпълнил това, което волята ти изисква. Погрешката може да е малка, но трябва да се изправи. (64/стр. 148)

Често причината за противоречията е малка, но човек трябва да я разбере, за да може да я избегне.

(36/стр. 204)

…Всяка грешка към кое и да е същество едновременно е погрешка и към Първата Причина, към всички Разумни и Възвишени същества. Достатъчно е в човека да се яви най-малкото желание да изправи погрешката си, за да му се притече Бог на помощ. (75/стр. 268)

Бог вижда и най-малките ви грешки. Той веднага ви дава светлина да видите погрешката си и да я изправите. Обаче трябва да знаете как да я изправите. (46/стр. 175, 176)

…Преди всичко ни трябва една Божествена Мъдрост да владеем най-малките недостатъци в себе си. (1/лек. 16: стр. 37)

Ако човек е искрен спрямо себе си и всеки ден се справя с някой свой малък дефект, за сметка на който прилага някоя добра черта, той лесно ще се справи с мъчнотиите и трудностите на своя характер. (47/стр. 58, 59)

И в съвременното електричество, ако в една инсталация съществува най-малкият дефект, не може да се прояви светлината. Не че светлината не съществува. И тъй, премахни най-малкия дефект. Съвършен трябва да бъде човек. (33/стр. 72)

Слушай Господа! Ако Го слушаш, лесно ще изправиш живота си. И най-малките грешки трябва да се изправят. Така е и при електричеството. За да се ползвате от неговата светлина, трябва да изправите и най-малките повреди в инсталацията. Иначе токът всякога ще се прекъсва. (57/стр. 267, 268)

И злото като греха влиза през най-малката пукнатина. Като го видиш, нищо друго не ти остава, освен да запушиш пукнатината. Отвори ли се друга пукнатина за злото, и нея ще запушиш. (58/стр. 141)

Започваш една работа, но не върви добре. Защо? Допуснал си една малка грешка. Върни се да изправиш грешката си и после продължавай работата си. Малката грешка спъва хода на цялата работа.

(45/стр. 223)

Когато си учил, още в началото ти си направил една погрешка. В служенето си направил друга погрешка. Значи, направил си две погрешки. Тогава ще се върнеш към учението да изправиш погрешката си. Сега аз говоря за малките погрешки, които едва се виждат с микроскоп, увеличаващ 25 хиляди пъти. Не говоря за големите погрешки, които всеки може да види. (57/стр. 371, 372)

Сега в тия малки погрешки контрол трябва! Има погрешки, които само ние знаем. Туй, което хората знаят, това не е погрешка; това, което само ние знаем, това е погрешка. (1/лек. 16: стр. 13)

Та казвам: В малките работи владайте мислите си. Кипнеш в себе си спри се; на тези, на които си кипнал, кажи: „Почакайте, ще ви задоволя и вас“… Всякога при най-лошото разположение имайте разположение на духа да живеете в един свят, който е независим от вашите слабости. (3/стр. 534)

Кой няма желязо в своята мисъл? Изкуство е обаче това желязо да се превърне в злато. Представете си, че вие имате едно любовно чувство в себе си, обичате някого. Значи, намирате се под влиянието на Венера. Това е Божествено чувство. Но по едно време се яви Сатурн, понеже и той обича Венера, и пусне микроскопическа част от своето желязо в кръвта ви. Това желязо веднага пуща отровата си и вие усещате, че е станала някаква промяна у вас. Тази част от желязото, която Сатурн е внесъл в кръвта ви, е микроскопическа, съставя една милионна част от милиграма, но тя създава известна пертурбация у вас, вследствие на което по цели нощи не можете да спите. Какво трябва да направите при това положение? Ще вземете това желязо и ще го превърнете в злато. По кой начин? Ще внесете Слънчевата енергия у вас… Щом успеете да превърнете желязото в злато, веднага в ума ви ще просветне една светла, красива мисъл. (52/стр. 258, 259)

Всяка малка погрешка може да се превърне в добродетел от човека зависи това. (64/стр. 329, 330)

Един ден си неразположен мътилка има в тебе; недоволен си има нещо чуждо; но щом се освободиш от мътилката в себе си, колкото микроскопическа да е била тя, радостта ще дойде. (2/стр. 370)

Не се спъвайте, но изправяйте лошите си мисли, чувства и постъпки. Колкото малко и да изправите живота си, ще се благословите. (67/стр. 53)

Днешния ден, ако имаш една малка погрешка, поправи я. Най-малката погрешка поправи и най-малкото добро направи го. Ако това направиш, ти си в Правия път. (33/стр. 104)

Онзи, който има Божествената Любов, той вече е внимателен не в големите си погрешки, той вече е внимателен в микроскопическите си погрешки.

(20/стр. 33)

Смиреният човек върви към вечно подмладяване, а не към старост… Той всеки момент проверява състоянието на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Забележи ли някъде най-малката дисхармония, веднага я изправя. (32/стр. 122)

Който слугува, той вече е свършил учението и започва друго учение на слугуването. Той не трябва да прави погрешки. Някой път може в 100 милиона години да направи една погрешка. Много микроскопическа, която само той може да види, но веднага трябва да я изправи. (3/стр. 520)

III. БОГ, ЧОВЕКЪТ, НАЙ-МАЛКИТЕ СЪЩЕСТВА, АТОМЪТ

1. Великото в Бога

Бог е буден за малките неща

Когато говорим за Бога, разбираме, че Той е навсякъде. Няма нещо, което да избегне от Неговия поглед. И най-малките същества, и най-малките атоми, йони и по-малките от тях. Всичко е под Неговия поглед… (66/стр. 278)

И най-великите същества, и най-малките всички пред Неговото Лице имат еднаква стойност, еднакво са важни. Бог обръща внимание и на малките неща. Знае, че те могат да станат велики. Знае, че могат да станат големи. (66/стр. 335)

Казвате, че се разговаряте с Бога. Ако това е вярно, вие трябва да знаете една от Неговите отличителни черти и да я прилагате в живота си. Тя е следната: Бог обръща внимание на малките неща. Той никога не пренебрегва малките животни, цветенца и камъчета. (49/стр. 257, 258)

Бог се отличава по това, че обръща внимание и на малките неща. Той не се интересува от големите войни, в които умират милиони хора. Той повече се интересува от живота на Праведния, колкото и да е незначителен в голямото общество. (45/стр. 88)

Мнозина поддържат идеята, че Бог е непостижим, че не обръща внимание на тях, като малки величини в живота. Питам: Защо вие обръщате внимание на малкия си пръст? Защото е част от ръката ви, а тя част от цялото тяло… Следователно, докато сте част от Бога, Той всякога ще ви обръща внимание. (37/стр. 67)

Някой ще каже: „Аз не мога да извърша голяма работа“. От вас не се изисква голяма работа. Господ не се интересува от големи работи. Ако Му разправят големи работи, например от какво са направени звездите, планетите, изобщо цялата Вселена, Бог не иска да слуша, но ако ти направиш едно малко добро, каквото никой друг не може да направи, Бог ще се заинтересува от това. Бог се интересува от малките работи. Ако някой от вас е цар на България и като такъв направи някое голямо добро, Господ за това не иска да знае, но ако направи едно малко добро на някоя бедна вдовица, за това Бог се интересува. (17/лек. 28: стр. 23, 24)

Микроскопическото добро, което човек може да направи, има смисъл заради това главно, че само Бог го вижда. Щом Бог види доброто, Той знае как да постъпи. Той ще каже: „Доведете при Мене онзи, който е направил еди-кое си микроскопическо добро, Аз ще се разправя с него. (30/стр. 393)

Бог възнаграждава човека и за най-малкото добро, което той прави. Той вижда микроскопическото добро и го възнаграждава… (86/стр. 81)

Онзи, който се радва дълбоко, радостта го засяга от дълбоко. Това показва, че Господ благоволи към него, понеже той е направил нещо добро, което хората не виждат, но Бог вижда. Ние се радваме, че Бог вижда в нас и най-малкото добро. Господ вижда малките, микроскопическите добрини, а големите добрини ги виждат хората. (24/лек. 27: стр. 29)

Бог е скрит в малкото

Някои мислят, че за да вярват в Бога и да Го обичат, трябва първо да Го познават, да Го видят. Това е невъзможно. Той е безграничен, всеобемащ, изпълва цялата Вселена. За да Го видиш, трябва да Го ограничиш, а това е невъзможно. Той сам се ограничава, смалява се, става толкова малък, че никой не може да Го види. (39/стр. 327)

Искате ли да видите Бога отвън, вие се намирате в заблуждение. Как ще Го видите отвън? Той прониква целия свят, всички видими и невидими Слънца и ако рече да ви се представи отвън, ще трябва да напусне целия Космос. Така ли искате да видите Бога? Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога. Той ще изпрати при вас един малък лъч, една малка светлинка във вид на някой Ангел или друго някое още по-малко същество. Да видиш Бога, то е все едно да придобиеш една малка светлинка. (19/стр. 137, 138)

Не е било време някой ум, бивайки нещо смутен, да похлопа на Божията врата и да не му е изпратен един малък лъч. В това отношение никога не е правено изключение. Така че, когато се приближаваме към Бога с всичкия си ум и сърце и когато душата ни е в утеснение, Той ще проговори на ума ни, Той ще проговори на сърцето ни. (43/стр. 81)

Всички трябва да добиете онзи основен тон, да почувствате присъствието, най-малкото присъствие на Бога. Да го чувствате, да се роди във вас съзнанието. За туй присъствие на Бога трябва да бъдете в състояние всичко да направите. (7/стр. 251, 252)

В тия, малките трептения, Божественият Дух е, Който регулира трептенията на светлината и я прави достъпна за човешкия ум. (3/стр. 579)

Бог се крие и се изявява чрез хиляди образи. Той се крие във всички форми на Битието, и в малки, и в големи. (53/стр. 263)

Когато философите казват, че Бог е невидим, това говори за едно буквално разбиране. Че Бог е невидим, това е едната страна на въпроса. Същевременно Той е видим. Де е видим Бог? В най-малките Си форми. (38/стр. 79)

Когато видите Бога и в най-малките Му проявления, радвайте се и веселете се. (10/стр. 192)

…Бога… Аз Го виждам скрит зад най-дребните неща. Заставам пред един цвят и с благоговение седя: Той е скрит зад него. Гледам колко хубаво е направено това цвете, какъв аромат има. Казвам: „Господи, Господи, познавам Те, Ти си“. …Изменя се лицето ми погледът, мислите ми, всичко става друго. Влизам в един друг свят. (56/стр. 100)

Какво значи да даде човек първо място на Божественото в себе си? Това значи да спре вниманието си и върху най-малките величини, в които Бог живее. (68/стр. 130)

Бог слиза от Своето Високо положение

…Бог царува навсякъде и изпълва цялата Вселена… Всякога дръжте в ума, в сърцето и в душата си това Висше Съзнание, за да разберете колко е велик Бог, когато от Своето Високо положение слиза до най-малкото същество и го облива със Своята Любов. (60/стр. 107)

Когато кажат, че едно същество е конечно, аз разбирам, че Величието, Интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се смалява в това малко същество, за да опита неговите радости и скърби, да го повдигне, за да разбере Величието Му. Това е най-великото и най-чудното в Бога. Този Бог, Който може да слезе до вашия уровен, оттам да ви повдигне и да ви направи като Себе Си Него аз ви проповядвам. (70/стр. 106, 107)

…Бога ще намерите и в най-малките прояви на живота. Величието на Бога не е в това, че Той създава Слънца и Вселени. Това Той може да направи в един момент. Ти имаш скръб, всеки те подритва и се нуждаеш от една малка подкрепа. Кой как мине край тебе, казва: „От този човек нищо няма да излезе“. Обаче Бог, Творецът на Вселената, спира работата Си и незабелязано слиза до тебе, и ти нашепва: „Не бой се, не се обезсърчавай! Аз ще ти помогна, ще уредя твоите работи още днес“. Ти се зарадваш. „Какво става с този човек?“ Бог му проговори. Това са великите работи, които Бог върши.

(18/стр. 180)

В тази бедна, слаба вдовица живее Бог… Защо Бог се проявява на Земята в най-слабата форма? Една от великите тайни е тази именно, че Бог се проявява в една от най-слабите форми. Самите Ангели, като видят Бога в такава форма, учудват се. И най-великите духове се учудват. Защо Този, Който създаде всичко, взима такава форма? Всички се чудят защо Господ се е намалил до такава малка форма и очакват какво ще излезе от тази работа.

(41/стр. 116, 117)

…Когато дойдем в Бога, тогава ще знаем какво нещо е Любов! Когато Бог ни учи на туй изкуство, всички Ангели следят с любопитство, със страхопочитание какво върши Той с тия малки същества. Те се чудят, като виждат, че Бог слиза от Трона Си, за да ги учи на Любов. (40/стр. 104)

Бог помага на човека

Милиони и милиарди години Бог наблюдава всички Слънца и планети как дефилират пред Него и изправя най-малките грешки в движението им. Той изправя и най-малките грешки на хората. Всяко тяхно действие, движение, мисъл и чувство са под Неговия контрол. Човек не подозира, че всеки момент дефилира пред Господа. (54/стр. 27)

Всякога движението е от по-големите към по-малките, сиреч Господ всякога се стреми към дребните… Той е направил света, но управлението на целия свят не Му прави толкова удоволствие, колкото когато се занимава с децата. Неговата работа е, когато види хората, че грешат, да ги учи… (9/стр. 107)

Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ и нищета. Той като ни гледа тъй дребни, тъй страдущи и невежи, у Бога, във Величието Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне Ръката Си и да ни каже: „Слушайте, нагоре сега!“. (20/стр. 66)

Всички наши несгоди и страдания са велика задача за Бога. Той се занимава с малки работи, грижи се например за уреждане живота на един грешник.

(71/стр. 156)

Всяка молитва и всяка благодарност, които излизат от дълбочината на сърцето, са всякога приети. Бог чува и най-малкия зов и му отговаря. (39/стр. 27)

Бог се радва на малките неща в човека

…Бог… Той има всичката сила и власт да застави хората да Му служат, както иска, но ги оставя свободни сами да дойдат до съзнание да Му служат. Той има търпение да чака с векове тяхното пробуждане и да се радва на микроскопическите усилия, които те правят. (74/стр. 211)

Сега всички хора искат да бъдат щастливи и могат да бъдат щастливи. Но как? Ако не можем с най-малката своя мисъл или с най-малкото свое чувство, или с най-малката си постъпка да причиним радост на Онзи, Който всичко ни е дал, ние не можем да имаме основа, върху която да съградим своето щастие… Значи, щастието на човека зависи от стремежа му да причини поне най-малката радост на Господа. (38/стр. 70)

Бог не се радва на Праведния, но се радва, когато види най-малката добра постъпка на грешния. Той веднага изважда тефтерчето Си и записва времето, деня, часа, когато грешникът е направил едно малко добро. И за тази малка радост, която грешникът е причинил на Бога, един ден Той ще му даде някакво велико благо. Какво по-приятно за нас от това да причиним поне една малка радост на Господа? Ние сме дошли на Земята именно за това да причиним поне най-малката радост на Господа. Това трябва да бъде нашият идеал! (38/стр. 70)

Бог дава по малко и в малкото
ще Го познаеш

И тъй, работете с малките величини. Няма същество в света, по-вярно, по-постоянно, по-устойчиво от Бога. Това виждаме в малките работи. Ако искаш от Бога милиони, няма да ти даде; поискаш ли нещо малко, веднага ще ти го даде. Ако искаш парче хляб или чаша вода, веднага ще ти даде. Следователно, ако искаш да познаеш Бога, ще Го познаеш в малкото… (45/стр. 149)

…Онова, малкото, което Бог ни дава… Бъдете благодарни на онова, което ви дава. (2/стр. 436)

И колкото и малко да му е дал Бог, човек трябва да го използва. Той трябва да използва малкото благословение, което Бог му е дал. (7/стр. 293)

Това, което Бог дава, е микроскопическо в сравнение с онова, което вие искате. В Бога се крият големи богатства, знания, голяма сила и мощ, но хората ще се домогнат до тях с течение на векове.

(12/стр. 128)

Колкото малко и да ви е дал Бог, за днес то ви е достатъчно. Бъдещето ви носи хиляди други блага.

(24/лек. 23: стр. 17)

Бог се грижи и за най-малките същества

Всички тия планети, системи, Слънца, тъй сгрупирани, съставляват цялата Вселена, или тъй наречения „град Божи“, дето Бог живее. Неговият Ум, Неговото Съзнание е толкова велико, че Той обхваща най-малките същества, които се докосват до Него, и урежда живота им. (20/стр. 491, 492)

И тъй, отличителната черта на Бога, на Безграничното, се заключава в желанието Му да даде част от Своя живот на всички форми, даже и на най-малките. Той иска да повдигне и най-малките същества, а не да ги унищожи, затова се спира и пред най-малката буболечица и прави път да мине. Бог спира движението на целия Космос само да не прегази и най-малкия живот… Днес Бог спира колесницата Си за една малка буболечица, утре ще я спре за вас. В това се заключава Величието на Бога.

(70/стр. 295, 296)

Под думата Бог разбираме: ще идеш при Онова Същество, Което познава хората най-добре. Познава всичките същества най-добре и най-дребните същества ги познава. Че влиза в тяхното положение. Господ е в състояние да им услужи, да премахне всичките им нужди, всичките препятствия, които съществуват. (66/стр. 336)

Бог се грижи за всички живи същества. Той еднакво задоволява нуждите и на малките, и на големите същества. (42/стр. 8)

…Бог… предвижда нуждите на всички същества. Никого не е ограничил. И на най-малките същества е дал условия за развитие. (48/стр. 97)

Забележете Величието на Бога, че Той задоволява нуждите и на малките същества и на една пчела задоволява нуждите. (33/стр. 134)

И най-малкото същество заема високо място в Ума на Бога. И каквото поиска то от Бога, молбата му се чува. (79/стр. 281)

Бог се грижи и за най-малките същества, на които хората сами не биха обърнали никакво внимание. (47/стр. 210)

Като се намериш в някакво изпитание или лишение, обърни се към Бога с думите: „Господи, Ти, Който имаш грижа и за най-малките мушици, Ти, Който показваш и към тях Своята Благост, покажи и на мене, като малка мушица, Своята Благост и ми помогни в този труден момент“. Помолиш ли се така, ти ще видиш Божията Милост и Благост.

(6/стр. 190)

Бог се жертва за малкото

Какво представя Любовта? Принцип на самопожертване. Бог, Който се изявява в света, се жертва за малкото. Значи, Любовта подразбира жертва на Великото за малкото. (10/стр. 64)

Исус е въплъщение на Бога… Исус, Който дойде на Земята, …беше 75 милиона пъти по-малък от Божествения Исус. Така смален, Исус може да влезе в нас и да работим заедно. Неговите мисли и желания ще бъдат наши… Малък е Исус на Земята, но Велик е в Своите прояви. (10/стр. 189)

2. Чудното в човека

Човекът е малка Вселена

Египтяните са изобразявали човека във вид на малко яйце знак за Вселената. С това те искали да кажат, че човек е малка Вселена, в която се крият всички възможности. (75/стр. 260)

…Ще дойде един ден и ще видим, че всичко във Вселената има отражение в нас. И големите тела, и малките тела, всеки елемент, колкото и да е нищожен, …оказва влияние. (3/стр. 590)

Всеки човек има в центъра на мозъка си едно Слънце, което отговаря на нашето физическо Слънце. Между тия две Слънца има известно отношение. Малкото Слънце, което е в човешкия мозък, приема енергия от голямото Слънце и я предава на човека във вид на мисли и чувства. (64/стр. 291, 292)

Човекът е един малък таен свят

От гледището на Божествения закон, т.е. от гледището на алхимическия закон, кои са двете тела, които си взаимодействат? Това са Небето и Земята, съставени от четирите главни елемента: въздух, вода, огън и земя, т.е. от твърда, течна, въздухообразна и светлинна, или лъчиста, материя. Като резултат на това взаимодействие се явил човекът, петият елемент, наречен „малкият свят“. (35/стр. 95, 96)

…Духът на човека е вечен той непрекъснато слиза, проявява се и отново се качва. Следователно той съществува като малък център, като зародиш в Космоса. Когато Божественото Съзнание слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отново възлиза към Бога. (74/стр. 219)

…Когато хората влязат в духовния свят като души, там могат да се съберат всички на едно място, голямо като лешник. И в лешника даже ще им бъде широко. Душата има това преимущество, че може да става малка, почти невидима, а същевременно може да стане голяма като Вселената. Когато душата се материализира, тя се изявява на Земята в някаква малка форма. (74/стр. 232)

…Човек… Външно той представя една малка опашата звезда, но в идейния свят той е грамаден. Неговите идеи отиват до Слънцето, до звездите.

(34/стр. 128)

Човекът е част от Великото Цяло

…От всички се изисква абсолютна вяра, абсолютен вътрешен мир, в който всеки да съзнава себе си като част от Великото Цяло. При това съзнание всеки ще бъде доволен от службата си, колкото малка… да е тя. (12/стр. 69)

Никой човек в света не е дошъл да върши своя работа. Човешкият ум, човешкото сърце, човешкият стомах, както и душата и духът са предназначени да извършат една малка част от работата на Цялото. (62/лек. 2: стр. 12)

Казвам: Съвременните хора се заемат с разрешението на най-трудния въпрос идеята за Бога. Преди да разреши този въпрос, човек най-първо трябва да започне от себе си, да определи какво представлява той като малка величина в целокупния живот. Човек е дроб, т.е. част от Цялото.

(19/стр. 131)

Колкото и да искате да бъдете самостоятелни, независими не можете. Каквото и да правите, в края на краищата вие ще се убедите, че сте зависими от Цялото, от което съставяте една малка част.

(44/стр. 166)

Помнете: Малкото клонче всякога се нуждае от големия клон. И големият клон има нужда от дървото. (45/стр. 26)

Нас ни интересува човекът. И за него можем да кажем, че е излязъл от едно Разумно Начало. Следователно не е разумно от страна на човека да отрича своето Начало и да вярва в нещо вън от него… В какво трябва да вярва и какво трябва да поддържа малката капка? Тя трябва да поддържа в себе си идеята, че е излязла от големия океан. Защо? Има ред причини, които са я извадили от големия океан. След години малката капка пак ще се върне в океана. Като една разумност, и човек е излязъл от Океана на Разумността. (3/стр. 301, 302)

Човек трябва да се съзнае като част от Божественото Съзнание. Колкото и да е малка частта, ако тя действа правилно, Бог се радва и весели.

(58/стр. 177)

Светът представя Велика колективна Душа. Каквато е участта на Великата Душа, такава е участта и на малката душа. И обратно: каквато е участта на малката душа, такава е и на голямата. Малката душа може да спре голямата в пътя и голямата може да спре малката. Това е закон в Природата. Всеки човек може да спре движението на трена. Как? Като извади една релса от пътя му. Всеки може да подвижи спрелия се трен, като тури извадената релса на мястото . Човек може да направи и едното, и другото, понеже е фактор в света. (10/стр. 247)

Всяко същество, колкото малко да е, има своето предназначение. Не мислете, че и вие нямате някакво предназначение на Земята. Хората са винтове, малки или големи, от различни машини. Ако някой от вас е винт от часовник, не е ли поставен на място, целият часовник ще спре. Поставите ли го на място, часовникът започва да работи. В този смисъл всеки човек е винт от Божествения организъм, който не трябва да напуща мястото си, да търси друга служба. (6/стр. 280)

Всеки човек, който има идея, трябва да излезе вън от Слънчевата система, да мисли за целия Космос. Защо? Понеже всеки човек съставлява една малка клетка на Божествения организъм, който обхваща целия Космос. (62/лек. 2: стр. 21)

И тъй, главната задача, която предстои на човека, е да намери себе си, да намери своето място като малка величина някъде в Космоса. Намери ли веднъж мястото, което заема в Космоса, той ще изпита такава радост, каквато никога в живота си не е изпитвал. (71/стр. 235)

Всеки човек е важен и необходим

Казвам: Всичко в Природата си има свой смисъл. Малките неща са толкова важни, колкото и големите. Един човек е толкова важен, колкото и една Слънчева система. (3/стр. 116)

…Ние живеем в един организъм. Ние сме необходими един за друг. Всеки човек, колкото и да е малък, е необходим. За пример вземете ръката първият пръст, вторият, третият, четвъртият, палецът са еднакво важни за човека. Ако се отсече един пръст, виждаме какво липсва. (3/стр. 548)

Всеки човек в света съставя една важна единица на туй Велико Дърво на Живота. Някой казва: „Каква роля играя в света?“. Ако ти не би играл някаква роля, ти не би съществувал. Щом съществуваш, имаш една роля в света. Колкото и да е малка тази роля, ти вече вземаш участие. (6/стр. 419)

…Всеки човек е носител на специфична енергия. През даден човек минава такава Божествена енергия, каквато през друг човек по никой начин не може да мине… В този смисъл майката, бащата, братът или сестрата са проводници на специфични природни енергии. Тази е причината, поради която всяка форма в Природата, колкото малка или голяма да е, е важна и необходима. (27/стр. 255, 256)

Всеки човек, колкото малък да е, представя свещ, от светлината на която някой може да се ползва. (75/стр. 254)

Ако запалим само една свещ, в Невидимия свят тя ще причини много нещо, защото многото, изобилието винаги се ражда от малкото. В това отношение всеки човек представлява малка свещица, която, прибавена към многото свещи, извършва важна работа. (25/стр. 122, 123)

Човек идва на Земята в малка форма

Христос, Който беше на Небето с всичката Си власт, дойде на Земята и казваше: „Господи, прослави Ме с всичката Си слава, която имах на Небето още преди създаването на света“. И Той с всичката Си слава се роди на Земята като малко немощно дете да има нужда от грижите на майка си, [тя] да се страхува за Него, че може да изпадне в някаква опасност. Казвате: „Какво слабо дете!“. Не е слабо това дете, но сега се е явило в тази малка форма. Един ден майка му и всички около него ще го разберат. (6/стр. 60)

Може ли малкото дете пеленаче да се сравнява с онзи голям юнак, с онзи герой, който носи пълни чували на гърба си? Не може да се сравнява. Това дете се носи на ръце от майка си, то е още съвършено безпомощно. И дълго време още майка му ще го носи на ръце, докато един ден то стане голям герой. Дълго време майката е носила на ръце своето дете, докато най-после то е могло да се издигне до положението на някой велик музикант, поет или художник. (19/стр. 95)

Бог изпраща най-учените, най-напредналите души да помагат на своите ближни. Някой Ангел се занимава с трудна научна задача, прави своите изчисления, но в това време Бог го праща на Земята да утеши някое малко дете, на което майката е отишла на работа и го оставила само` вкъщи. Този Ангел трябва да остави всичката си работа, да слезе на Земята, да утеши детето и да се върне обратно на Небето. Ще кажете: „Как е възможно Ангел да се занимава с едно малко дете?“. Вие виждате, че това дете е малко, обаче в него живее велик дух, който се е оплел в материята и не може да се освободи. Трябва да дойде някой да му помогне. (51/стр. 155, 156)

Тялото е малка фирма с голямо значение

По някой път вие сте недоволни от вашето тяло, но то е една малка фирма, без която не можете да живеете на Земята. (17/лек. 37: стр. 8, 9)

Туй тяло, което имаме, Бог е вложил всичко най-красиво в него. В туй, малкото тяло, виждаме всичките блага на миналото и бъдещето, а за по-далечното бъдеще Бог ще ни даде ново тяло, в което ще влезе туй, новото благо. (40/стр. 116)

Посятото жито на голямата нива може да се събере в малък хамбар. Значи, и най-големите възможности могат да се съберат в малко пространство. Материята на мозъка е скрита в малко пространство, но знаете ли какво голямо пространство е заемала, преди да се ограничи? Днес мозъкът се е затворил в малък хамбар като житото в житницата. (18/стр. 47)

Клетката, макар и малка, също оказва влияние върху човешкия живот. Всеки орган оказва влияние върху човешкия живот. (35/стр. 158)

…За всяка функция, за всяка проява в живота на човека има специален орган. Тия органи вътрешно са малки, но изпълняват своите служби. (47/стр. 18)

…Няма важни и маловажни органи в човешкия организъм. Понякога малките органи изпълняват по-важна служба от големите. (39/стр. 157, 158)

Ако е права мисълта, че някои работи са маловажни, как ще си обясните стиха от Евангелието, дето се казва, че космите на главата ви са преброени? Какво представя един косъм, та Невидимият свят да се заинтересува от космите на човешката глава и да ги брои? Значи, колкото малък да е косъмът, Невидимият свят се интересува от него, както лесничеят се интересува от всяко дърво в гората.

(51/стр. 229)

Клетките са малки, но разумни същества

Всяка клетка в човека е негов добър другар. Клетките са микроскопически, но разумни същества. Човек може да се разговаря с тях като с разумни хора. (76/стр. 157)

…Клетките, като малки същества, се отличават с известна разумност. Достатъчно е да ударите или да си изгорите някой пръст, за да се предаде болката на главния мозък, който веднага заповядва на двигателните нерви да свият пръста и да го отдалечат от огъня. (10/стр. 132)

В човешкия мозък има около три билиона клетки малки души, които мислят свободно, без да си пречат една на друга. (64/стр. 230)

Казват постоянно: „Учителю, тесен е салонът, трябва да се разшири“. Ами колко е голяма главата и в тази глава освен че аз живея, но Господ е направил да живеят 3 билиона и 600 милиона клетки. Всички са в туй, малкото място. (93/стр. 202)

Учените изчисляват, че в дихателната система има 600милиона клетки, значи 600 милиона работници. Всяка клетка е едно малко разумно същество, което си има специална работа. То разбира и химия, и физика, разбира и физиологическите закони и не само знае разумно да се храни, но разумно изпълнява и зададената му работа. (18/стр. 138)

Всеки има една малка мисия в живота си

…Човек е дошъл за нещо велико в живота си. Колкото малка да е неговата мисия, тя е велика. Може ли всеки човек да изпълни мисията си както трябва, светът ще се поправи. (82/стр. 74)

Всеки човек има мисия, която трябва да изпълни. Ние сме в края на века, няма време за отлагане. Колкото и да е малка мисията ви, трябва да я свършите добре. (70/стр. 234)

Всеки от вас трябва да се проникне от мисълта, че той има една малка мисия в живота си, която трябва да изпълни с всичките подробности.

(17/лек. 32: стр. 12)

Всяка служба, колкото малка да е, щом е изпълнена както трябва, тя е сериозна. (68/стр. 21)

И тъй, като ви говоря, от чисто окултно гледище, ако ме попитате от какво произтичат нещастията в света, ще ви кажа, че те произтичат от това, че вие искате да бъдете само гости тук, на Земята. Земята е място за една от най-сериозните работи. За всяко същество, колкото малко и да е то, има математически точно определено място и работа, която то трябва да свърши. (26/стр. 22)

Вие не сте дошли на Земята да бъдете щастливи… Вие сте дошли тук да развивате своите дарби и способности и чрез тях да свършите някаква работа, колкото и да е малка тя. (46/стр. 112)

Човек трябва да се научи да мисли правилно и да се стреми към реализиране на малките неща. Всеки ден човек трябва да направи нещо, колкото малко да е то, да види, че и той е полезен с нещо в живота. (51/стр. 124, 125)

Не може да се отрече онова, което великите хора са дали на света, но всеки човек трябва да допринесе нещо, колкото малко и да е то. (21/стр. 49, 50)

Сега, като ученици, вие ще знаете, че ученикът не е като гения, но със своята чиста мисъл той може да даде поне микроскопически тласък на човечеството. (75/стр. 56)

Всеки човек трябва да вземе участие в изправянето на света. Как ще стане това? Когато кажат на малките клончета, че са създадени, за да развият голямото дърво, да му дадат живот, да покажат неговата бъдеща слава, те се учудват, не вярват в тия думи. Те не вярват, но факт е това. (52/стр. 12, 13)

Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сили за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малък тласък в Космоса. (58/стр. 60)

Зная, че вие сте дошли на Земята, имате работа. Тази ви работа колкото и малка да е, тя е свещена. Като свършите работата си и се върнете на Небето, там трябва да рапортувате какво сте направили и ще ви дадем втора задача. (20/стр. 76)

За всеки е дадена поне една
малка благодат

Мнозина мислят, че са изоставени, че никой не се интересува от тях. Обаче, ако те разбираха отношенията, които съществуват между всички живи същества, в душата им щеше да цари пълен мир и хармония. Отношенията, вътрешните връзки между съществата са такива, че и за най-малките, и за най-ненапредналите е дадена поне една малка благодат, която да ги тегли нагоре. (47/стр. 120)

Светът не е създаден за едного, той е създаден за всички. Следователно от Божествено гледище за всеки човек е определено малко място. (49/стр. 121)

Всички хора не могат да бъдат еднакво богати, силни, учени, но всички могат да имат поне едно благо, което да използват добре и да се радват на неговите плодове. Няма сила в света, която може да отнеме микроскопическото благо на човека. Цялото Небе ще се бори за това благо, но няма да допусне да му го отнемат. (90/стр. 261)

3. Красивото в най-малките същества

И най-малкото същество има интелигентност и свободна воля

Питам: Съвременната култура разбрала ли е живота на всички дребни, микроскопически същества? Ние мислим, че в дребните същества няма култура. Отлична култура има в тия дребни същества! Съвременните гениални изследователи на естествените науки виждат, че в тия дребни същества има такива техници, каквито досега не е имало на Земята. Отлични електротехници има между тях! После между тях има отлични математици, с които нашите съвременни математици не могат да се сравнят. Между тях има още и отлични геометрици, каквито нашата наука и не подозира. Между тия дребни същества има и анатомисти, геолози, биолози, какви ли специалности не съществуват в тия дребни същества. Те са приготвили пътя за сегашната култура. Те са приготвили пътя на сегашния човек. (89/лек. 28: стр. 4, 5)

Насадете кое и да е растение, то ще ви покаже тази велика философия. Най-напред това растение слиза надолу, с което ви показва, че приема материалния свят във всичките му форми и с всичките му страдания. След това то пониква. Ако погледнете това растение в духовния свят, там то представлява един разумен живот. Онова малко цветенце, което виждате пред очите си, ви се показва смешно, като се считате пред него много интелигентни, обаче в другия свят то има много по-висока култура, отколкото вие в дадения момент. Това малко цвете, като слиза на Земята, казва: „Аз приемам Божествения живот във всички негови форми“. Но това малко цвете, което ви се показва глупаво и неразумно, е велик дух. (26/стр. 32)

Отречете ли всякакво съзнание на малките същества, отречете ли и най-малката им интелигентност, вие не можете да се наречете благороден човек, още повече не можете да бъдете окултен ученик. (23/стр. 301)

Дори и най-малките същества разбират, че са нещо индивидуално, затова и те искат да живеят.

(17/лек. 26: стр. 8)

Някои мислят, че само хората съзнават, че са личности. Не, има и малки, дребни същества, които съзнават, че са личности, т.е. разбира се, схващането на животните за личността не е такова, каквото на хората. (20/стр. 359)

…Мнозина плачат във време на скръб… От най-малките до най-големите същества всички са плакали и плачат. Ако погледнете под микроскоп някое малко същество, ще забележите, че и то плаче. Колкото малки да са неговите сълзни жлези, и то плаче. (52/стр. 164)

И всички същества, колкото и да са малки те, в даден момент защото и малките, и големите същества имат свободна воля някой път работят според Божия закон, някой път работят против него. Няма душа, няма същество, което, като е изпълнило съзнателно Божия закон, да не е получило Божието благословение. (20/стр. 257)

И в най-малкото същество присъства Божият Дух

Казвате: „Най-първо да обичаме Бога!“. Бог живее във всичко. И в най-малките същества присъства Неговият Дух. (7/стр. 251)

Вие можете да видите добри прояви от най-голямото до най-малкото същество. Защо? Защото Бог живее във всички живи същества и се проявява някъде по-малко, някъде повече според степента на тяхното развитие. (61/стр. 192)

Според мене всички форми, които Бог е създал, са святи. За мене волът е толкова ценен, колкото и човекът; птичката е толкова ценна, колкото и професорът. „Това е много казано.“ Във всеки индивид, във всяка форма, колкото и да е малка, живее Божият Дух. (59/стр. 161)

Кой учи птицата да хвърчи? Кой учи рибата да плава? Кой учи червея да влиза в дървото и да прави дупки в него? Кой учи пчелите да събират мед? Както виждате, всички същества, от най-малките до най-големите, имат свое вътрешно ръководство, което ги напътва към тяхната специална работа. Всички живи същества, малки или големи, съставляват удове на Великия Божествен организъм.

(71/стр. 239)

И най-малкото същество има свое място
и предназначение

Знайте, че животът и на най-малките същества не минава незабелязано. Всяко същество, малко или голямо, е фактор в целокупния живот. Може би вие да не знаете това, но всяко същество има свое определено място и определена служба в Космоса.

(72/стр. 10)

Велика наука е да поставяш всяко нещо на своето място. Това се проверява и в Природата. Едно цвете е малко, но на мястото си. Малка служба изпълнява то. Друго цвете е по-голямо. И то е на мястото си. (48/стр. 255)

Всички същества в света, от най-малки до най-големи, имат свое предназначение. (55/стр. 87)

Като работи съзнателно, човек изучава и малките, и големите същества, за да види, че всяко същество има свое предназначение. Колкото да е малка, и мишката върши някаква работа в Битието.

(29/стр. 326)

Вземете даже и най-малките мушици и в тяхното съзнание има един подтик, който ги кара да вършат своята работа, и те са я започнали. (26/стр. 54)

Бог не оставя никого без работа. Той впряга на работа всички същества, от най-малките до най-големите… Колкото малко да е някое същество, било то някакъв пълнеж на енергия, било някой елемент, било някой микроб, непременно ще работи. Нищо в света не е в покой. (51/стр. 77)

Всички животни, всички хора са облечени във форми, които отговарят на тяхното развитие. В този смисъл всяка форма изпълнява известна служба. И най-малкото същество, което изпълнява службата си както трябва, отива нагоре… (35/стр. 26)

Малките същества са толкова важни, колкото и човекът

Не само човекът, но и най-малката буболечица и тревица, поставени на своето място, са незаменими. Водната капчица, слънчевият лъч също така са незаменими. Всяка буква от азбуката е незаменима. (22/стр. 374)

За създаване на малките същества Бог полага усилия както и за създаване на човека. Всяка буква е на мястото си. Следователно дойде ли до някое живо същество, колкото и да е малко, то е на мястото си. Всяко цвете, всеки извор, всяка птичка, всяко животно, всеки човек е буква от Свещената Книга на Космоса. Във всяко живо същество е вложена известна идея, с която се проповядва на хората. (90/стр. 296, 297)

Всяко живо същество, колкото малко да е, представя част от Великия Божествен организъм.

(90/стр. 19)

Помнете: В Битието всяко същество, колкото и да е малко, е част от Цялото. Следователно, когато малкото, или частта, страда, с нея заедно страда и Цялото. (13/стр. 112, 113)

Всички живи същества, от най-малките до най-големите, съставят Дървото на Живота, в което текат Божествените сокове. (10/стр. 252)

Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат стремеж към нещо. От човешко гледище стремежите на малките същества буболечици и мушици са нищожни, но от Божествено гледище те са толкова важни, колкото и човешките.

(10/стр. 181)

Цялата Природа, светлината, въздухът, водата, Слънцето, звездите, камъните, растенията и животните носят в себе си частици от Божествения свят. И най-малкото цвете носи нещо хубаво в себе си. То търпи, радва се на малкото благо, което Природата му е дала. (22/стр. 17)

Който не разбира Божия закон, чуди се защо една малка буболечица трябва да живее. По отношение на човека буболечицата е малко, дребно същество, но и човек по отношение на Висшите същества е също така малко същество, подобно на буболечицата. (10/стр. 77)

Всяка малка форма има велико бъдеще

Във всяка форма има нещо скрито някакво съдържание и някакъв смисъл, които определят нейното бъдеще. Всеки червей, всяка малка форма има велико бъдеще. (11/стр. 156)

И в най-малката мушица има възможности да порасне, да стане голямо същество, но за това се изисква време. (30/стр. 142)

Това, което целокупното човечество един ден ще придобие, то ще бъде достояние и на най-малките същества в света. (3/стр. 601)

Да обичаме Бога… Който има такава Любов, той и на мравката ще помага и ще я обича. Един ден тази малка мравка ще достигне до положението на Ангел, който ще помага на всеки, който е помагал, който правил добро. (86/стр. 19, 20)

Като влезете в Божествения свят… Там ти чувстваш, че животът и на най-малките същества е твой живот. Ти живееш в тях, радваш им се и не гледаш вече на тях като на нищожни същества. И най-малкото същество разрешава трудна задача. И в най-малката форма се крие един Ангел, но хилядите и милиони години ще изменят неговата форма и той ще покаже знанието, което носи със себе си.

(16/стр. 179)

Зачитайте малките същества

Ученик е само онзи, който върви по стъпките на Белите Братя. Белите Братя гледат на всички живи същества с подобаващо уважение и почитание. Те зачитат живота и на най-малките същества, защото всичко живо в Природата има свое велико предназначение. (23/стр. 301)

Всички онези малки мушици, всички онези най-дребни същества ние почитаме, защото знаем, че те влизат в Божествения организъм. (89/лек. 9: стр. 6)

Докато човек не дойде до положение правилно да разбира отношенията между най-малките същества и човека, той никога няма да разбере Божиите закони. (30/стр. 142)

Бих желал да се създаде помежду ви тази свещена обхода, да я разбирате и цените. Нека тази обхода се отнася не само към хората, но и към всички живи същества заради Любовта ви към Бога. Виждате, едно малко насекомо се движи спрете за малко пред него, помислете за неговия живот, извадете някаква поука за себе си. Виждате една муха или пчела спрете се пред тях и помислете за Онзи, Който ги е създал и Когото вие обичате. Виждате един червей не се смейте, че лази, но вникнете в мъчнотиите на неговия живот. Червеят е символ на смирение. Ако червеят не работеше, и свещеният хляб не би излязъл. Велика работа върши малкият червей, презрян от мнозина! Какъв орач е този червей! Хиляди добрини е извършил той, от които ти и безброй още като тебе се ползвате. (38/стр. 21)

Докато не обикнем нисшите, малките същества, не можем да обичаме висшите. Виждаш муха или червейче. Не се отнасяй с пренебрежение към тях. Червейчето например учи търпението, но и вие ще се учите от него. (57/стр. 150)

Все трябва да обичаш някого. Най-малкото нещо да е, трябва да любиш. То може да бъде мушица, бръмбар, цветенце, птичка, животно или човек, но все трябва да любиш. (59/стр. 12)

…Любовта трябва да проникне из всичките гънки на твоите сърце, ум, душа и дух; да си любовен не само към твоите деца, към твоята жена, да си любовен не само към цялото човечество, но да си любовен към всички най-малки същества, към всичко. Туй значи да бъдем Божествени, туй значи да угодим на Бога. (20/стр. 33)

Бог пребъдва в сърцето и в ума на всеки човек, който мисли, чувства и действа правилно не само по отношение на своите братя, но и по отношение [на] най-малките растения и животни. (25/стр. 230, 231)

Преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. В тоя стих има нещо изпуснато, не е взет целият. Затова аз добавям: Да възлюбиш всички живи същества, от най-малките до най-големите, като себе си. (59/стр. 159)

…Като люби Христа, човек отправя Любовта си към всички останали същества… Този човек е готов да прояви Любовта си и към мравката. Ако човек не постъпва към по-малките същества от себе си, както Бог постъпва, той нарушава един от Неговите закони. Щом наруши един от Божиите закони, човек изгубва своя вътрешен мир и спокойствие.

(81/стр. 117)

Учете се да любите не само хората, но и най-малките мушици, буболечици. И в тях се крият условия за бъдещото им развитие. (35/стр. 123)

Можете ли да влезете в положението на всяка буболечица, да разберете как живее? (59/стр. 159)

Онзи човек, който може да спаси мравката и който полага грижи и за най-малкото растение, той може да помага и на брата си. (25/стр. 231)

Аз минавам покрай някоя мравица, правя път. Може да я стъпча, не, аз се радвам и тя има свой живот. Качва се, слиза. Казвам: Туй е мое братче. И ако мравята зачитам, онзи брат, големия, повече ще го зачитам. (87/стр. 142)

Като размишлявате за Бога, представете си Го като Център, от Който животът излиза. После мислено си представете една малка буболечица и отправете към нея Любовта си като към същество, излязло от Единния. Това е контрастно положение, но вие ще разберете идеята за Бога, за Неговото Величие, за всичко, каквото Той е създал в Битието, само при Любовта, която можете да отправите към Великото и към малкото. Колкото малки да са някои форми, в които животът тече, те са пълни със съдържание. Великият, Единният е вложил Своята мисъл и в тях. (23/стр. 155)

Сега да направим упражнението всички заедно. Първата минута ще мислите за Бога, а втората за някоя малка, микроскопическа мушица като проява на Божията мисъл. (23/стр. 155)

Тази година, който ще иде на курорт някъде, не трябва да мисли за себе си. Тази година ще идем да послужим на езерата, на бръмбарите, на цветята, навсякъде ще служим, на малките камъчета ще служим… (7/стр. 261, 262)

…У Мъдрия човек има желание най-малкото същество, което види, да обикне; има желание да му направи една услуга. Той, като види, че една мравка се мъчи, ще се спре, ще направи услуга. Като види, че едно цветенце е затиснато, ще се спре, ще го разрови, ще му направи една услуга. Нему е приятно това. Само Мъдрият човек може да направи туй. (20/стр. 178)

Вие искате да разберете любовта на човека, без да сте разбрали любовта на по-малките същества. Минавате покрай един цъфнал карамфил и казвате: „Приятна е миризмата на карамфила!“ и си заминавате. Това не е достатъчно. Спри се пред карамфила, разгледай цвета му, помириши го и започни да мислиш защо мирише толкова приятно, защо цветът му е бял, червен, жълт и т.н. Като размишляваш така, ти ще се свържеш с карамфила и ще почувстваш любовта му, която се излива чрез неговия аромат. (21/стр. 71, 72)

Като ученици, на вас предстои задачата да изучавате… минералите и скъпоценните камъни като малки живи същества, за да придобиете нещо от тях. Изучавайте растенията, цветята като живи същества с по-високо съзнание. Изучавайте животните… (22/стр. 51)

Когато се приближаваме към някое дърво, камъче, насекомо или към някой извор, ние трябва да ценим в тях онова, което Бог е вложил първоначално. Като оценяваме и най-малките неща, ние се свързваме с Този, Който ги е създал. Като не разбират това, хората поглеждат на малките същества, насекоми, цветенца като на същества без никакво съдържание и по този начин сами се отдалечават от Първопричината на нещата. (22/стр. 339)

И тъй, като ученици, вие трябва да влизате в положението на всички живи същества, колкото малки да са те. Ако влизате в положението на малките същества, толкова повече ще влизате в положението на човека. (23/стр. 301, 302)

За пример едно от основните чувства на ученика е да влиза в положението на всички живи същества и да знае, че и те страдат поне колкото него. Колкото малко да е едно същество, и то се мъчи и страда. Лесно е да се каже: „Муха е това, комар е това“ и т.н. Малки са тия същества, но и те имат мъки и страдания. (23/стр. 300, 301)

Наскоро дойде при мене един младеж, който ми разправи една своя опитност, от която неговото сърце трепнало, зарадвало се. „Аз казва той от дълго време бях изгубил впечатление за Бога, сърцето ми беше закоравяло, изпълваше се от недоверие, съмнение. Четох всички по-видни философи, но никъде не можах да намеря разрешение на въпросите, които ме вълнуваха. Една вечер се връщам от работа, сега наскоро беше това, гледам едно куче на трамвайната линия сгушило се, трепери. Аз се спрях, казах си: „Горкото куче! И то страда като мене; аз страдам като човек, то страда като куче и няма кой да се погрижи за него“. От толкова време не беше се смекчавало сърцето ми! Изведнъж ми потекоха сълзи. Взех кучето, занесох го вкъщи и една малка радост изпълни сърцето ми. Като направих тази услуга на това куче, то се зарадва и аз се зарадвах.“ Казвам ви: Внимавайте на малките работи! Ние търсим великите работи, а пренебрегваме малките. Дойдем някой път до третото Небе, търсим Ангели, Светии, а не знаем, [че] може би чрез най-малкото куче Божият Дух ще ни проговори. Той, като работи в нас, ще даде един подтик на душата ни, тя ще затрепти; ще се зарадва и нашето сърце, ще се зарадва и туй малко същество, чрез което се проявил Духът Божий. (24/лек. 12: стр. 9, 10)

Кое се проявява във всяко живо същество? Разумното. Всяко същество, колкото малко и да е, когато го настъпиш, чувства известна болка. За пример настъпиш една малка мравя, една малка пеперудка, тя те погледне и казва: „Недей. И аз искам да живея, колкото и да съм малка!“. (41/стр. 36)

Няма по-хубаво нещо човек да бъде внимателен не само със себе си, но да не причини и на най-малкото същество страдание. (7/стр. 182)

Човек трябва да служи на Бога с Любов. Той трябва така да обича всички същества, че да не причинява никаква вреда и на най-малкото същество.

(6/стр. 312)

Вие можете да ядете жито, зеленчуци, плодове. Може да ядете и месо, но ще знаете, че Бог не е с вас. Той не може да ни обича, когато отнемаме живота на по-малките от нас. (13/стр. 224)

Завърши ли човек развитието си на Земята, Живата Природа, която владее всички Слънца и системи, ще го вдигне на крилата си и ще го занесе в друга система, на друго някое Слънце, дето ще може да постигне всички блага и богатства, каквито душата му желае. Той ще се храни там само с плодове. Осмели ли се да убие най-малката мушица, отново ще се намери на Земята. (25/стр. 157)

4. Скритото в атома

…Хората често изпадат в противоречия. Стане ли въпрос за Любовта, те си я представят нещо грамадно, което обхваща само големите неща. Не, Любовта работи с най-малките величини. Ако проникнете в атома, и там ще видите Любовта. (27/стр. 195)

Любовта се проявява и в най-малките частици като енергия, като импулс. Учените наричат тази енергия „притегляне, сродство, теготение“… Няма атом, йон, молекула, които да не съдържат енергията на Любовта. (35/стр. 61)

В най-малките частици, в един атом има скрита толкова енергия, която може да подвижи цялата Земя. В такова малко пространство е събрана тази енергия. (66/стр. 68)

Силите, които действат в Природата, са поляризирани, те имат два полюса. Следователно на Земята ние имаме два полюса северно и южно полушарие, Северен и Южен полюс… Не мислете, че тези два полюса са много далеч. Във всяка най-малка частица, била тя атом, съществуват тия два полюса. (3/стр. 302, 303)

Малък е атомът, но той крие в себе си цялата Вселена в миниатюр. Който познава свойствата и състава на атома, той познава цялата Вселена. Затова се казва в духовната математика, че частта е равна на цялото. (35/стр. 61)

Ако всяка планета се движи по своя орбита, ако всеки атом се движи по свой строго начертан път, и човек като разумно същество ще се движи по свой определен път. (76/стр. 295)

Казвам: Както дърветата растат и се развиват, така и атомите на елементите растат. Същото се отнася и до мислите. Една мисъл се ражда, расте и се развива както плодните дървета и растения.

(97/стр. 157)

IV. ВЕРНИТЕ ПЪТИЩА

1. Смирение

Човек е една малка величина

Всеки един от вас трябва да знае каква малка величина сте. Всеки е много малка величина. Велик и голям е само Бог. (26/стр. 123)

Какво съм аз и какво е Бог? Ето един важен въпрос. Аз съм малкото добро. Бог е голямото Добро. Аз съм малката любов. Бог е голямата Любов. Аз давам трошици, колкото да се нахранят птичките. Бог дава изобилно да се нахранят всички живи същества на Земята от най-малките до най-големите. (78/стр. 275)

Хората са и дяволи, и Ангели. Когато един човек иска да бъде голям като Бога, той дявол става, а когато иска да стане… непобедим за злото, той става най-малък на мястото си е тогава. Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим.

(24/лек. 2: стр. 25)

Бог е постоянно към страната на слабите. Всеки, който се хвали, че е силен, Бог му казва: „Хайде да се поборим!“. Господ започва да го тъпче, за да го убеди, че не е силен и че е една от малките единици. (26/стр. 38)

Що е драма в живота? Първият опит на малкото дете да се бори със слона, но се оттегля назад. Що е трагедия? Резултат от настояването на малкото дете да се бори със слона. (19/стр. 71)

„…Защо Бог е създал така света?“ Ето един въпрос, на който не може да се отговори. И Бог може да се запита защо човекът, малкото същество, създадено от Бога, се противи на Неговите заповеди.

(48/стр. 267, 268)

Смешно е да запалиш една малка свещица и да мислиш, че това е Слънцето. И свещицата свети, но не е Слънце. Ти, малкият човек на Земята, си въобразяваш, че си божество. Свещица си, но не си Слънце. (57/стр. 68, 69)

Не само ти, но и философите на Земята са малки свещици. Цялото човечество представя сбор от малки свещици. Не си правете илюзии! Вие сте още малки деца, за които Бог създаде великия свят да го изучавате. (57/стр. 69)

Истинската философия на живота седи в това да не се занимава човек с разрешаване на великите въпроси… Който е придобил безсмъртието, само той може да се занимава с разрешаване на велики въпроси, а обикновеният, простосмъртният човек може да се занимава с малки, дребни въпроси.

(34/стр. 158)

Аз казвам, че благородният, великият, гениалният, светият човек никога не се оплаква. По това се отличава той. А онези хора, които се оплакват, не спадат към тази категория. Аз питам: Когато турите в едно здание една голяма, дебела греда, тя оплаква ли се? Тя стои тихо и спокойно. Тя стои 1, 2, 3, 5, 10, 100 години и не се оплаква. Турите ли една малка, тънка греда, тя веднага ще се оплаче и се счупва. Ще каже: „Търпи ли се туй? Туриха ми най-голямата тежест“. Казвам: Ти си взела най-хубавото място, което не ти подобава. Туй не трябваше да бъде. У тебе има чувство на тщеславие, взела си мястото на голямата греда и не съзнаваш своята погрешка. Ти си една малка сламка, трябваше да стоиш на един прозорец. (20/стр. 285)

Човек е дете пред Великия живот

…Човек… Днес той е в положението на малко дете, което едва сега започва да учи, да се развива.

(44/стр. 127)

Казвам: Всички учени хора са учители на човечеството. Всички хора от своя страна са малки деца, които Бог приготовлява чрез тези учители. Всеки човек е едно малко дете, дошло на Земята да се учи. Докато е дете, той ще се занимава с детински работи. (25/стр. 105)

Съвременното човечество се намира в положението на малките деца. Съвременните хора имат смътни понятия за самия живот, както и за неговите проявления. (38/стр. 78)

Всички съвременни хора бързат. Те не разбират Божиите пътища. Всеки разправя, че [Бог] не му е дал туй. Бог е определил, но още малки деца сте. (6/стр. 537)

Когато майката дава твърда храна на детето си, желанието е добро, но преждевременно е дошло. Малкото дете трябва да се храни с мека, с течна храна. Питам: Защо ви проповядвам за Любовта? Защото вие сте малки деца и трябва да се храните с мляко. (47/стр. 165)

Що е Окултната наука? Окултната наука е пособие на Божествената наука, както сегашната наука е пособие на Окултната. Пред Окултната днешната наука представя малко дете, което едва сега започва да учи. Такова е отношението на Окултната наука пред Божествената. Изправен пред тази наука, окултистът заема положението на малко дете, което едва започва да учи. (75/стр. 183)

Щом ти мислиш, че си светия, ти ще мязаш аз имам една голяма лампа, вечерно време като я запаля, че не смея да отворя прозорците. Защото вечерно време, като я запаля, всичките малки мушички се навъртат, набъкат се, през най-малката дупка някоя пеперудка влезне. Казва: „Искам да влезна“. „Защо?“ „Искам да зная какво правиш в стаята си.“ Казвам: „Още сте много малки, какво ще разберете? И да ме гледате, онова, което аз върша, вие не може да разберете“. (2/стр. 274)

Има едно относително зло в света. Малките деца винаги са виновати. Има тояжка, турена от майките: като бутнат гърнето със сладко или яйце вземат, пръчицата дойде, закон има, плачене има… На четири-пет години пръчка има. Казва, няма право да бута. Големият брат, на двадесет и една година, бута всичките гърнета. За него е право, но за малкия не е право. Големият брат яйца яде, масло, всичко е в реда на нещата, но малкото дете като бута, е престъпление. Питам: Къде е престъплението? Сега ние сме още малки деца, че не трябва да бутаме гърнетата нищо повече. Трябва да имаме търпение, че да станем на двадесет и една година законът няма да ни засяга. Тогава, каквото правим, ще бъде намясто. Ако преждевременно бутаме гърнетата, препятствието е там. Ние сме побързали: бутнем това гърне, онова гърне. Ако хората бяха чакали осем хиляди години, главата им не щеше да страда, щяха да научат нещо по-хубаво. (6/стр. 536)

Един Божи ден съществува. Божият ден не се състои от 24 часа като човешкия. Божият ден се състои най-малко от хиляда човешки години. А колко такива дни ще образуват една Божествена година? Значи, като живеете 365 хиляди години на Земята, вие сте преживели една Божествена година. И когато остареете, когато станете човек на 365 хиляди години, в Божествения свят ще представяте малко детенце едва на една година, което има нужда още от майка си да го носи на ръце, да го милва, да му се радва. (38/стр. 72, 73)

Радвайте се, че всичко в света работи за вас малките деца във Вселената, които са предметно учение на Възвишените и Разумни същества.

(67/стр. 95)

Да бъдем като малките разумни деца

Сега първото нещо, което се изисква от всички ви, е да вземете като правило мотото: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие“. Аз превеждам: Ако не заемете положението на малките деца, в никоя Окултна Школа не може да влезете, в никое разклонение на тази Велика, Разумна Окултна Школа. (26/стр. 25, 26)

„Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.“ (Лука 18:17) Христос тук употребява израза „малките деца“, за да обозначи плода на Любовта. Малките деца се раждат само от Любовта. Любовта и Мъдростта ги раждат. Знайте, че ако вие не се родите от Любов и Мъдрост, по никакъв начин не можете да влезете в Царството Божие. (43/стр. 94)

…Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Съвременните хора и досега още не могат да разберат смисъла, който Христос е вложил в този стих. Детето представя Новия живот, Новия човек, който носи в себе си Божествените елементи. (34/стр. 192)

„Кой е най-голям в Царството Небесно?“ …Този въпрос има външна и вътрешна страна. Христос отговори на този въпрос кой е най-голям в Царството Небесно. Той повика едно от малките деца и каза: „Ако не станете като малките деца, по никой начин не можете да влезете в Царството Небесно“. Който така се смири, той е най-големият. (3/стр. 5)

„Кой е най-голям в Царството Небесно?“ Не се спъвайте от този въпрос. Още в началото Христос добре го е разрешил. Той казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Разбиране трябва. Какво означават малките деца? Ти ще познаваш Баща си. Възрастният днес познава ли баща си? Не го познава. Той казва: „Този, старият няма вече да ме малтретира“. Възрастният подчинява ли се на баща си, на този, стария? Аз говоря за бащата на Земята. „Едно време само ме биеше, но сега го няма вече.“ Този син не е разбрал баща си. Дете, което познава баща си, то може да влезе в Царството Божие. (3/стр. 16, 17)

Всеки може да бъде стар, но всеки не може да бъде малко разумно дете. Колко години задържате детинството си? Най-много четири-пет години. След тази възраст детето изгубва своето детинство. То започва да лъже, да краде, да се осигурява. Това вече не е дете. През целия си живот човек трябва да пази в себе си онова детинско състояние на чистота и вяра, да знае, че Баща му е създал всичко за него… (68/стр. 63)

…Езика на Любовта. Започнем ли да говорим с този любовен език, всичко е възможно. Виждали ли сте в какво се състои силата на децата? Те знаят този език. Дойде си някой път бащата от работа и жената започва да му иска пари за дрехи, за това-онова. „Нямам пари отговаря мъжът, голяма криза има.“ Идва голямата дъщеря и надменно иска пари от баща си. И на нея той отговаря, че няма. Идва малкото детенце, казва някаква сладка дума и току-виж намерили се пари. Малкото детенце е казало една сладка дума на ухото на баща си. Майката е недоволна: „За мене няма, а за малкото дете има“. Да, защото това дете знае как да говори, езика на баща си разбира. Когато и ние започнем да говорим на Господа с Неговия език, с езика на Любовта, сърцето Му започва да се отваря и ние всичко придобиваме. (43/стр. 156)

Значи, ако нямате чувствата на детето, Царството Божие ще бъде неразбрано за вас. Философът, който признава само отвлечената мисъл, а отрича чувствата на детето, е далеч от Царството Божие. Това, за което само се говори, без да може да се провери по вътрешен път, стои далеч от това Царство. (48/стр. 301)

…Не може да влезе в Царството Божие големият човек със съзнание за своя ум и за своето сърце, който не се интересува от малките величини в себе си. За онези, които се силят да влязат в Царството Божие, казвам: Не презирайте малката мисъл, малкото добро, малкото любовно чувство, които се зараждат във вашата душа. (79/стр. 268)

Мнозина питат: „Как трябва да се молим?“. Като малките деца, които се учат да ходят. „Какво положение трябва да заемем в живота?“ Положението на малките деца, които се учат да ходят. Щом станете като малките деца, вие ще разберете смисъла на живота. (38/стр. 76)

…Да наблюдавате как малкото дете се учи да ходи. Като го наблюдавате съзнателно, ще научите велик урок от него. Иначе ще кажете: „Лази това дете!“. Не, това дете се моли на Бога. То се изправя на краката си, спре се за момент и току изведнъж падне. После пак се допре с пръстите си до земята ту с първия, ту с втория, третия, четвъртия или петия; стане от земята, вдигне главата си нагоре и пак започва да се моли: „Господи, искам да разбера живота. Помогни ми да постигна това!“. Туй дете ту пада, ту става и пак се моли: „Прости ме, Господи, че още не съм научил урока си! Всичко, което си създал, е красиво, хубаво и аз искам да го разбера и науча“. Това дете ту пъпли по земята, ту се изправи и току поглежда доволно към майка си, че може само` да върви. Цяла наука е ходенето. И малкото дете усърдно изучава тази наука. (38/стр. 76)

От толкова хиляди години насам животът не е нищо друго освен отричане на същественото. Вследствие на това вие сте си създали повече страдания, отколкото трябва. „Какво трябва да се прави?“ Какво ще се прави? Ще станеш малко дете. И когато Христос казва, че ако не се родите изново, няма да влезете в Царството Божие, Той има предвид именно това: да станете като малките деца. Никодим запитал Христа: „Как е възможно това? Аз мога ли изведнъж да стана малко дете?“. Той разбрал Христовите думи буквално. Не е важно външно да станеш дете, но вътрешно ти ще имаш това смирение и няма да гледаш на знанието на околните хора, няма да гледаш и на своята външност. Нека знаят другите хора повече от тебе. Но ти ще влезеш в един свят, ще видиш една стълба от същества над тебе, които се отличават със своето знание, със своята сила и със своята доброта. Ако станете като малките деца, ще видите, че Земята не е такава, каквато сте я виждали. Вие нито сте видели още цялата Земя. Като станете като малките деца, вие ще обгръщате цялата Земя, ще я виждате отвсякъде и ще виждате онези, които управляват Земята. (3/стр. 17)

Кое е достойното за човека? Казва се в Свещената Книга: „Ако не станете като малките деца“. Само като едно преходно състояние. От сегашните състояния млад ли да бъдеш, възрастен ли, или стар да бъдеш? Едно положение има. Ако не станеш като дете, не можеш да влезеш в Царството Божие. (2/стр. 169, 170)

Сега въпросът е да станете като малките деца. Като кои деца? Като глупавите деца ли? Не, като разумните деца. Майката за пример казва на своето разумно дете: „Хайде, мама, вземи тази стомничка!“. „Сега, мама“ скача, взима стомничката и отива за вода. „Друго нещо мога ли, мамо, да направя?“ „Хайде сега, донеси малко дръвца!“ То веднага отива, донася дръвца. Разумното дете никога не пита защо все него пращат. Напротив, то казва на майка си: „Мамо, прати мене да услужа!“. И наистина то всякога услужва. Вас като ви пратят един-два пъти да услужите нещо, на третия път казвате: „Само аз ли ще ходя за вода?“. (41/стр. 64, 65)

Ако не станеш дете, няма да се учиш. …Възрастният трябва да стане като малкото дете и да започне да учи, неговият ум и неговото сърце трябва да започнат наново. (1/лек. 13: стр. 7)

Щом не знаеш нещо, ще бъдеш като малките деца готов да слушаш, да възприемаш и прилагаш. (11/стр. 168)

Като мислиш, че малко знаеш, и започнеш като дете отначало да учиш и с постоянство, ти си създаваш условия за подмладяване. Желая всички в Школата да бъдете млади и да мислите, че сега започвате Великото Божествено Учение. (70/стр. 54)

Работете като малкото дете, което за пръв път отива на училище. То знае, че е пратено да учи и всеки ден да придобива по нещо ново. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. За да дойдете до положението на малките деца, мислете, че всеки ден трябва да придобивате по нещо, а не че много знаете. (11/стр. 43)

…Когато човек не може да вземе положението на малкото дете, а мисли, че знае много, че е силен, че е голям, той губи красивото в себе си и се излага на големи изненади в живота. (38/стр. 84)

Ако слушате някой певец, той казва: „Вие само ще ме слушате. Вие не можете да постигнете това, което аз мога“. А пък малкото дете, което пее, то после казва: „Хайде, дядо, и ти изпей“. И онзи се мъчи и той да пее като детето. Детето иска и дядо му да пее, а пък големият певец казва: „Слушайте, не искам никой от вас да пее“. Слушайте малките деца, или детинското във вас. (14/стр. 279, 280)

…Човек трябва да прави само онова, което излиза от вътре по свобода на духа, по вътрешно разположение на ума и сърцето. Само по този начин той ще се чувства душа, свободна от всякакви ограничения и външни влияния. Това значи да бъде той малко Божествено дете. Каквито страдания да има, какъвто товар да носи, той всякога ще бъде като дете радостен и весел. Тогава и Божествената наука ще бъде достъпна за него, а не както днес да я пипа само отгоре. (44/стр. 120, 121)

Като станете сутрин, вземете положението на малко дете и си кажете: „За Великия живот, в който живея, аз съм малко дете и затова ще се уча от всичко, както детето се учи“. (12/стр. 113)

Ще турите в ума си следното желание: „Ще изпълня Волята Божия, както я изпълняват малките деца“. (41/стр. 189)

И сега Господ идва да каже: „…всички трябва да станете като деца: да не презирате малките работи, които Аз съм създал“. (9/стр. 107)

И тъй, да стане човек малко дете, това значи да се радва на малките неща като малките деца. Радвайте се на всичко, което Бог ви е дал. (39/стр. 60)

За да мисли право, човек трябва да стане като малките деца. Да станеш като малките деца, това значи да внесеш в себе си мекота. Мекотата прави човека млад. (22/стр. 36)

И сто пъти на ден да паднеш, стани и като малките деца кажи: „Хопала!“. Някои деца имат тази добра черта, че колкото пъти на ден да падат, те веднага стават и казват: „Хопала!“. От такова дете човек ще стане. (71/стр. 133)

Сега и на вас казвам: Станете малки, но разумни деца да трансформирате състоянията си, да не се спъвате от външните условия. (21/стр. 182)

Човек трябва да скърби, но в скръбта си да бъде като малките деца, които лесно трансформират състоянията си. Христос казва: „Станете като децата!“. С това Той иска да покаже на хората как да страдат и как да се радват. Чиста е радостта на малките деца. Мимолетна е скръбта на децата. Докато видите, че някое дете плаче и тъжи, изведнъж го виждате весело, засмяно, изтрива очите си, усмихва се и всичко забравя. (30/стр. 132, 133)

Ако не станете като малките деца, няма да преминете през границите на страданието, за да влезете в Царството на Духа. (37/стр. 35)

Христос казва: „Станете като децата“. Като кои деца? Като любещите деца. Най-малък е онзи, който люби, но същевременно той е и най-силен. (39/стр. 159)

Човек може да стане голям, когато стане като малките деца. Там е ползата. (3/стр. 11)

Детето е символ на живота. То съдържа ред условия и възможности за развитието си. Затова Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Детето носи в себе си Велика Божествена идея. (75/стр. 103)

Да се смирим

Някога човек е бил щастлив, горд, с високо мнение за себе си, голям философ и затова Бог го е изпратил на Земята да учи закона на самопожертването, да се смири, да стане толкова малък, че да се събере в една микроскопическа клетка. Смири ли се човек веднъж, оттам насетне той ще почне да учи и да прилага великите уроци на живота. (72/стр. 178)

„Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ С други думи казано: Бог гледа благосклонно на малките форми, а разрушава ония, които искат да обгърнат света. (59/стр. 228)

Първото нещо, което се изисква от ученика, е смирение да знае, че Вечното, Безграничното не може да се вмести в преходното, ограниченото. В малката човешка глава не може да се събере необятното знание на Битието. (70/стр. 53)

Смирен е онзи, който има качествата на числата да бъде винаги доволен от мястото, което му е дадено. Дали ще бъде единица, или една стомилионна част от единицата, човек еднакво трябва да бъде доволен. И в двата случая той трябва да работи. За него е важно да реши задачата си правилно, а от кое място я решава, това не е важно. (77/стр. 24)

Че най-святите хора са като децата! Те са толкова скромни, толкова смирени! Някои хора мислят, че Адептите, Светиите са най-силните, най-големите, най-високите хора, че импонират на всички. Не, те имат знание, имат грамадна сила, правят чудеса, когото пипнат оздравява, но като те погледнат, в погледа им се чете кротост, смирение. Те са като малките разумни деца. (41/стр. 234, 235)

…Заблуждението е у нас, понеже ние не разбираме онзи закон на увеличаването и смаляването. Някой път ние искаме някои работи в света, но те… се постигат чрез закона на смаляването. Казваме някой път: „Трябва да се увеличим“. Човек сега се увеличил, за да постигне някои неща. Но трябва да се смали. Смирението е закон на смаляването. Има закон, който се разрешава чрез сила. Има закони, които се решават чрез смаляване. (3/стр. 647)

Много хора днес страдат, защото са научили само изкуството да се увеличават. Те трябва да изучават закона на смаляването да се смирят. Малкият, смиреният човек може да мине отвсякъде. Големият обаче се спъва и от най-малкото препятствие. (27/стр. 339)

Смирението е закон на смаляване. Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими. Щом си малък, никой не може да те види, никой не може да те намери. (24/лек. 2: стр. 25)

Да се смалим

Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни… За да може един човек да мине през тесния път, трябва да бъде толкова дребен, толкова малък, колкото е дребна и малка една слънчева прашинка едва тя може да мине през малката врата на духовния път.

(88/лек. 13: стр. 7)

Запита ме един мой ученик един малък въпрос, който слушал от някой германец, а именно: казвало се, че в човека имало отворена една толкова малка врата, че една слънчева прашинка могла да мине през нея. Всеки…, който успеел да мине през тази дупчица, щял да ходи, където иска по Слънцето, по Луната и по всички останали планети. Това е действително така. За да можеш да излизаш извън тялото си, трябва да изучаваш този закон на смаляване. (17/лек. 29: стр. 15)

Силата на човека не седи в неговото величие и големина да блести като Слънце, всички да го виждат. Силата на човека седи в това той да става толкова малък, че никой да го не вижда. Тогава той ще влиза и излиза от Великия свят, без да го вижда някой. (85/стр. 117)

Желая ви да придобиете качеството на светлината да влизате и през най-малките дупчици, за да изпълнявате Волята Божия. (39/стр. 112)

Когато разумният човек се движи, т.е. разрешава задачите си, Природата широко отваря вратите си за него. За глупавия обаче тя затваря всичките си врати. Защо вратите на Природата са отворени за разумния? Защото той може да прониква и през най-малките пространства. Той се вмъква и между най-малките частици, защото знае, че колкото малки да са частиците на материята, и между тях има празни пространства. Глупавият обаче търси широко отворени врати. (77/стр. 173)

И тъй, в Природата малките неща растат, а големите се смаляват. Който иска да стане голям, той трябва да се смалява. (74/стр. 52)

…Който търси велики работи в света, той трябва да знае, че непременно ще се смали. Законът е такъв. Щом желаеш велики работи, ще те смалят. Щом желаеш малки работи, ще те възрастят. Това е изказано в стиха: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи“. (74/стр. 52)

Какъв смисъл има животът? Ето какво ще ти кажа: Животът има смисъл да станеш толкова малък, [че] никой да не те вижда. Животът има смисъл да станеш толкова малък, микроскопически, [че] никой да не може да те ограничи… Някой път така ще разрешиш задачата. (56/стр. 242)

Ако аз съм затворен в един затвор и има една малка дупчица, микроскопическа, през която може да изляза, ще се зарадвам. Голям човек отникъде не може да излезе. Ако мога да се смаля и мога да изляза през тази дупчица, нали е спасение? Тогава ще се смалиш. Да се смалиш, значи да можеш да минеш през най-малката дупчица и свободно да идеш. Само малките хора са свободни. Ако може да се смаляваш, че отвсякъде да минаваш, кой ще те свърже? Кой ще те затвори? (93/стр. 96)

Мъчнотиите се преодоляват с малките работи. …За да се избавиш от злото, трябва да станеш малък да може да се промъкнеш. (56/стр. 242)

Който иска да бъде неуязвим за злото, трябва да става малък и с микроскоп да не се вижда.

(42/стр. 187)

Как може да се освободи човек от товара на дявола? Като изучава и прилага закона на смаляването. (82/стр. 11)

Следователно иска ли човек да се освободи от робството на своя господар дявола, трябва постоянно да се смалява, да стане почти невидим. Като го срещне в някаква малка форма, дяволът ще го погледне с презрение и ще му каже: „Хайде, върви си, иди далеч от мене. Не ми трябваш такъв“.

(82/стр. 11, 12)

Като ученици на живота, вие се нуждаете от смирение. Да се смири човек, това значи да научи закона на смаляването. В една легенда се разправя как Буда приложил закона на смаляването. Един ден той си почивал в една градина между цветята и до него дошла астралната змия, обвила го и започнала да го души. За да се освободи от нея, той започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се изхлузил от нейните гънки. Следователно, щом се намерите пред някаква мъчнотия, направете опит да се смалите, да станете като водата и въздуха, да прониквате и през най-малките отвърстия. (94/стр. 24)

Най-после човек умира… Той отива в училището на смъртта с единствената задача да се смали толкова много, че да мине през тясната дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават. (61/стр. 88)

Някой казва: „Какво ще стане с мене, като умра?“. Като умреш, ти ще се разпръснеш навсякъде из пространството на безброй малки частици и тогава от тебе нищо няма да остане. По този начин ти ще научиш закона на абсолютно малките величини и ще се смалиш. Сега хората на щастието и нещастието учат закона на абсолютно малките величини чрез страданията и смъртта. Само по този начин се лекуват негативните страни на живота. (53/стр. 238)

Закон на разширяване и закон на смаляване

Това е законът на еволюцията, според който малкото се стреми към голямото. Обаче според Божествения закон голямото се стреми към малкото. Значи, два закона действат в Природата: закон на разширяване и закон на смаляване. При смаляването човешката душа прониква в дълбоките тайни на Природата. Смалява се смиреният и кроткият, а не гордият. (35/стр. 61)

Да любиш Господа, това значи да се смириш; да любиш ближния си, това значи да се разшириш. Следователно човек трябва едновременно да се смалява и разширява, т.е. да става малък като атома и голям като Вселената. (35/стр. 61)

…За да може да схванеш доброто, трябва да станеш голям, да бъдеш вече щедър, както Бог е щедър. И да станеш малък, че да не може никой да те изкушава. (56/стр. 242)

Често аз съм ви казвал, че за да бъдеш напълно свободен, трябва да бъдеш толкова голям, че никой да не може да те измерва, или трябва да бъдеш толкова малък, че никой да не може да те види.

(8/стр. 55)

Силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който в даден момент може да увеличава и да намалява тялото си, т.е. да става толкова голям, че никой да не може да го измери, и толкова малък, че никой да не го вижда. (51/стр. 89)

…Трябва да се научите на закона на смаляването и на увеличаването. Като се смалявате, ще минете през най-малката дупка, през най-малкото отвърстие, през най-малката междина. (12/стр. 36)

Искаш да минеш през една малка дупчица малък ще станеш. Искаш да минеш през една голяма врата голям ще станеш. (2/стр. 558, 559)

2. Оценяване

Човек не трябва да пренебрегва
малките неща

В Окултната наука към дребните, към малките работи ще бъдете много взискателни, няма да ги пренебрегвате. (1/лек. 29: стр. 16)

Какво правят съвременните хора? Те често пренебрегват свои малки пориви, мисли и желания и след всичко това очакват щастие, големи успехи и постижения. (79/стр. 269)

Не презирайте малките Божествени мисли, които проникват във вашия ум. Не презирайте малките Божествени чувства, които проникват във вашето сърце. Който презира малките Божествени мисли и чувства, той нарушава Божествената хармония в себе си. Наруши ли вътрешната хармония в себе си, той ще наруши и външната. (22/стр. 7)

Не презирайте малкото, слабото в себе си. Дойде ли в ума ви една малка мисъл или в сърцето ви едно нежно чувство, дайте им път, реализирайте ги. За в бъдеще те ще ви донесат голямо благо.

(79/стр. 276)

Ние казваме, че чрез всички неща в света, колкото малки и нищожни да са, се проявяват разумни сили, разумни същества. За пример ти вървиш, съсредоточен си в мисълта си, много важна работа имаш, но виждаш едно дете на улицата страда, плаче. У тебе се породи едно малко желание да се спреш, да му помогнеш, но веднага си кажеш: „Нека друг някой се спре да го утеши, аз имам високо предназначение“. Кажеш ли така, ти не разбираш Божията Любов, ти си изгубил един велик Божествен импулс. Не, каквато важна работа и да имаш, ти ще се спреш. Спреш ли се да помогнеш на това дете, ти си помогнал и на себе си. (89/лек. 10: стр. 20, 21)

Единственото нещо, което човек не може да отхвърли в живота си, това са малките неща децата. Майката например никога не може да отхвърли децата си. Отхвърли ли децата си, тя заличава своето майчинство нищо повече. Ако човек отхвърли Любовта от себе си, в каквато форма и да е тя, той се лишава от радостта, от щастието, от благата, които може да придобие… Някой казва: „Не зная защо съм толкова тъжен“. Тъжен си, защото си презрял, защото си отхвърлил едно от малките деца на Любовта. Отхвърлиш ли едно от нейните деца, тя казва: „Щом се отказваш от моето дете, и аз се отказвам от тебе“. Любовта минава и заминава покрай тебе, отива си, а ти оставаш със своите велики мисли и чувства. (79/стр. 278, 279)

Има един прав закон. Какво постига човек в едно ядене? Или какво постига в една вдишка или издишка? Вас ви се струва, че те са много маловажни работи. Но [във] всичките тия малки работи има една вътрешна връзка ако не я изпълниш, лошо идва до тебе. (2/стр. 562)

Една изгубена година представя една малка мисъл, една връзка, която човек е пренебрегнал. Щом е така, човек лесно може да спечели тази година. Как ще я спечели? Като направи тази малка връзка, т.е. като не отхвърля малката мисъл. (79/стр. 273)

Човешкият характер зависи от неговото правилно и неправилно отношение към Природата, изразено в мислите, чувствата и постъпките му. Като знаете вече цената на правилните отношения към Природата, никога не пренебрегвайте своите малки прояви към Великото в света. Това е истинското отношение на малкото към голямото и на голямото към малкото. (61/стр. 60)

Бог се изявява на човека чрез ближните му, чрез децата, чрез животните, чрез растенията и му помага. В това отношение вие трябва да бъдете внимателни, да не пренебрегвате и най-малките същества, чрез които ще получите помощта на Възвишения свят. (68/стр. 54, 55)

Бъдете внимателни в движенията си да не направите някое малко движение, с което да изразите пренебрежение към малките същества. (61/стр. 60)

Проявите ли най-малкото пренебрежение към кое и да е живо същество, вие си създавате кармични отношения с него. След това трябва да минат много години, да прекарате големи страдания, за да изправите погрешката си. (61/стр. 60, 61)

Бог кредитира човека до един лев, Ангелите до сто лева, а хората до хиляда лева… „Възможно ли е Бог да работи с най-малката величина с единицата?“ Не само че е възможно, но така е всъщност. Бог работи с един лев, с едно житно зърно. Дойде някой при мене да ми иска някакъв съвет или да му дам хиляда лева назаем. Казвам му: „Вземи това житно зърно и го посей. След пет години ще имаш на разположение не само хиляда лева, но 200300 хиляди лева“. Той ме погледне, усмихне се и казва: „Не се занимавам с такива дребни работи“. Щом не се занимаваш, сиромах ще останеш. (67/стр. 89)

Ще правите малки опити, без да очаквате големи резултати. Например ще дам на всички по две семенца житни, царевични или други някакви да ги посадите в земята. Който е готов да учи, веднага ще ги посее и ще наблюдава какво ще стане. Обаче, който има голямо мнение за себе си, ще каже: „Чудно нещо, свършил съм два факултета, имам много знания, пиша върху важни въпроси и след всичко това ще се занимавам с дребни работи да посаждам семена. Това не е моя работа. Аз имам велико предназначение“. (58/стр. 51, 52)

Казвате: „Как да се проповядва Новото Учение?“. Господ иска от нас да сме справедливи към всички беззащитни същества, колкото и да са малки. Дави се едно малко животно спаси го. „Аз не се занимавам с такива работи.“ С какви работи се занимаваш? „Искам да оправя България.“ Ти ще я оправиш толкова, колкото всички българи я оправиха. (59/стр. 34, 35)

Изобщо хората от двата пола имат стремеж към велики неща, към големи работи; всеки по една вътрешна слабост презира малките работи. Дават ви едно петаче, казвате: „Не струва нищо; да са хиляда, 10, 100 хиляди лева, разбирам, но петаче аз не съм просяк!“. Дават ви един орех „Ти ме обиждаш, да ми дадеш 510 килограма, разбирам, но с един орех ти, господине, подиграваш ли се с мене?“.

(9/стр. 101)

Като се стремим към големи работи, ние гледаме да се запознаем и с високостоящи хора с царе, министър-председатели, началници, учени, философи; за по-нискостоящите социално хора казваме: „Той е невежа, простак!“. От единия до другия край на нашия живот виждаме презрение към малките работи и търсене само на големи неща. Но Христос се обръща към Своите ученици и ги предупреждава да не презират малките. Защо? „Не ги презирайте, защото вие обиждате техните Ангели, които им служат на Небесата. Ако презирате тия, малките, вие презирате Ангелите, на които малките са деца.“ (9/стр. 101)

Христос казва: „Пазете тези, малките“. Защо? Защото те живеят на Земята, но Ангелите им живеят при Бога. Следователно, ако туй, малкото, игнорираш, то има зад себе си един Велик принцип и тогава ти може да пострадаш. (15/стр. 104)

Да обръщаме внимание на малките неща

Казвам: Обръщайте внимание на малките работи в живота! (89/лек. 21: стр. 16)

Като сте влезли в Новия път, вие сте забелязали, че там има множество малки, дребни неща, на които трябва да обръщате внимание. Те оставят своите последствия върху вашия живот. (54/стр. 268)

Разумният човек не обръща внимание на големите работи. Той обръща внимание на най-малките работи в света. (3/стр. 187)

Казвате, че човек не трябва да се занимава с малки работи. Според мене разумният се занимава с малки работи. Ако види, че две мравки се бият за една трошица хляб, той ще се спре пред тях и ще ги примири. Ще извади от джоба си няколко трошици и ще им ги даде да се задоволят. Виждаш, че два клона на дървото се преплели. Минаваш и казваш: „Не се занимавам с дребни работи“. В това време нещо отвътре ти казва: „Дървото принадлежи на Бога. Помогни на това дърво, разплети клоните му“. Дървото е част от Цялото, а в Природата действа законът на Цялото. Ако помагаш на Цялото, ти си свободен човек; ако не помагаш, не си свободен. Щом е добре на Цялото, и на тебе ще бъде добре.

(64/стр. 70, 71)

Вие трябва да обръщате внимание върху най-малките си опитности. Спрете се в най-малките си дела и ще откриете едно особено състояние: преди да сте възбудени, съществува един нежен приятен глас, едно малко побутване под лъжичката и сърцето и една деликатна мисъл ви нашепва: „Направи това нещо“. Но това, което тя нашепва, е толкова деликатно, меко, че ти започваш да го коригираш. Коригираш го, коригираш го и накрая разваляш Божественото. Дойде някой беден човек и Духът ти казва: „Дай му малко хлебец!“. А ти казваш: „Защо му е хляб на този човек? Ще му направя едни хубави дрехи, обуща и шапка ще му купя“. Щом направиш това, всичко е развалено. (43/стр. 100)

Аз абсолютно изпълнявам Волята Божия, обръщам внимание на най-малките прояви в себе си и мога да трансформирам всяко свое чувство, всяка своя мисъл моментално. (17/лек. 19: стр. 5, 6)

Разчитайте на онази жена или на онзи мъж, които обръщат внимание на малките неща. Който не обръща внимание на малките величини, е разсипник от него нищо добро не се очаква.

(35/стр. 20)

Внимавай да не изгубиш малкото заради голямото. Спри вниманието си върху малките работи в живота и постъпвай разумно. Ако не спазва това правило, човек се натъква на големи недоразумения, мъчнотии. (42/стр. 213)

Мнозина се оплакват от неуспехи в живота си. Защо не успяват? Защото не обръщат внимание на малките работи. Те не държат сметка с десния или с левия крак тръгват, нито къде държат ръцете си, нито на положението на главата си. Те мислят, че това не е важно. Всъщност и малките работи имат такова значение, каквото и големите. (95/стр. 272, 273)

Обръщайте внимание на малките неща. Малка е иглата за шев, но много работа върши. С нея ще закърпиш панталоните си и ще се спасиш от мъчителни положения. (45/стр. 82)

Какво представят малката игла и конецът? Символи. Зад тях се крият известни сили. Ето защо искам да обърна вниманието ви и върху най-дребните явления в Природата… Ти си богат, учен, знаеш как е създаден светът, какви йерархии Ангели има, но работата ти не върви добре. Защо? Не обръщаш внимание на малките неща. (45/стр. 82, 83)

Обръщай внимание на малките неща. Виждаш, че яката на твоя приятел е изкривена. Не го отминавай, оправи яката му. „Това не е важно.“ Макар и дребно нещо, то е важно. (54/стр. 40)

Някой вижда най-малките неща, а друг не вижда и най-големите. Някой вижда най-малкото петно на дрехата си и бърза да го изчисти. Друг не вижда и големите петна. Ако му кажете да ги изчисти, той намира, че не заслужава да се занимава с дребни неща. (77/стр. 5, 6)

Някой, като говори с хората, вади кърпата си срещу тях, изтрива носа си, пръска слюнки от устата си и т.н. Щом говорите с някого, трябва да спазвате известно разстояние между него и вас и никога да не нарушавате това правило. Някой казва: „Дребни работи са тия, няма какво да им се обръща внимание“. Не, ако човек обръща внимание на малките работи, той ще бъде внимателен и към големите. (74/стр. 52)

Да ценим малките неща

Ценете малките неща и радвайте се на тях.

(78/стр. 224)

Единственото нещо, което внася радост, то не е велико, но ценността на живота, то са малките работи. Като вземеш един хляб, ти не можеш да го поемеш целия, ти на него не можеш да се радваш. Този хляб за да ти причини радост, от него ще вземеш едно малко парченце в устата, то те радва. После ще вземеш друго малко парче, пак ще го дъвчеш. Тия, малките работи, които излизат от цялото, те причиняват радост. Малките добродетели, малките мисли, малките чувствания, дребните постъпки те са, които ни причиняват радост. Една голяма добродетел, която е като самун, ти само ще я гледаш, не се събира в устата. (66/стр. 97, 98)

Свещеният хляб всякога се дава на много малки трошици. (20/стр. 392)

Казвате: „Искаме да знаем в какво се крие същественото“. Същественото в живота аз намирам в малките работи. (49/стр. 285)

…Хората на физическия свят оценяват големите, великите работи, когато Божественият свят се занимава с безконечно малките величини. Красивите неща в света са малките, а не големите величини.

(53/стр. 234, 235)

Та ще оценявате малките неща. Съберете се и благодарете за тях! (17/лек. 10: стр. 21)

Едно от качествата на Любовта е, че тя се задоволява с най-малките неща… Който не оценява малките неща, още не е познал Любовта. Господ започва все с малките неща. (26/стр. 95)

…Любовта внася у нас нов идеал, нов поглед за нещата, благодарение на който намираме, че в любимия ни човек и най-малките работи са красиви.

(53/стр. 218)

Всяка мисъл, всяко чувство, колкото и да са малки, които се проявяват чрез вас или чрез ближните ви, трябва да се зачитат. В тях се крие нещо Божествено. (42/стр. 60)

Всяко недоволство, всяко неразположение на човека се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малките неща. (36/стр. 121)

…Всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени малките неща. Като развива това чувство в себе си, същевременно той развива и вътрешна обхода. Който няма правилна външна и вътрешна обхода, той влиза в стълкновение с Волята Божия. (36/стр. 120, 121)

Колкото малко да ви дава някой, щом е от Любов, оценявайте го. Като цените Любовта на човека, вие цените Бога, Който се проявява в него.

(27/стр. 372)

Да се насърчаваме от малките неща

Надеждата действа във физическия свят от сутринта до вечерта. Днес се обличаш с нова дреха и разчиташ на нея до вечерта. Вярваш, че следната година ще имаш нова дреха. Тук действа вярата. Вярваш, че ще станеш добър, гениален. Значи, надеждата борави с малки величини, за ден-два. Вярата борави с големи величини. Който има надежда, не се обезсърчава; онзи, на когото вярата е слаба, лесно се обезсърчава. (16/стр. 315)

И тъй, да произнесеш правилно думата „надежда“, това значи да се радваш на онова, което Бог ти е дал за деня; да се радваш на малките благословения. (16/стр. 321)

Ти не трябва да уповаваш на условията. Трябва да знаеш как да ги използваш… При малките възможности пак не трябва да се обезсърчаваш. (14/стр. 17)

Някой може да се усъмни в какво да вярваме. Тогава има неща, в които може да вярвате. Колкото и да е малко, има нещо, на което вие може да разчитате. (14/стр. 329)

Всяка мисъл за Бога, колкото слаба да е, свети като искрица в съзнанието на човека… Дали разбираш какво нещо е Бог, не е важно; обаче всякога можеш да мислиш за Него. Тази мисъл все ще ти донесе някакво благо, макар и микроскопическо.

(57/стр. 34, 35)

Да усетим малката радост

Вие не очаквайте големи радости. Малките радости, това са силните положения в света. Да знаеш да се радваш на малките блага както малките деца, туй е истинската радост. (41/стр. 19)

…Кое е човекът? Човек не е нито тялото, нито ръцете, нито пръстите, нито очите. Всичко туй, което има, то не е човекът. Това са пособия, с които човек си служи. Единственото нещо, което вие можете да кажете какво е човекът, то е, като направиш едно добро, усещаш една малка радост. Туй, което се радва, то е човекът! (63/стр. 98)

Целта на всяка работа, която човек върши, е да го доведе до едно малко вътрешно доволство.

(51/стр. 250)

Всеки трябва да се стреми разумно да разреши противоречията на своя живот, но не да ги избягва. Не е въпрос да се избягват противоречията, важно е разумно да се разрешават. Щом ги разрешите правилно, ще преживеете най-малката радост като печалба в живота си. (52/стр. 185, 186)

Каквито изпити и да ни дойдат, човек трябва да бъде смел, да понесе всички скърби, да извади опитност от тях и накрая да придобие една малка радост. (24/лек. 6: стр. 25)

Да се радваме на малките работи

…Онова, което може да радва човека, това са малките работи. Който може да се радва на малките работи в живота, той е велик човек. Този закон се проверява навсякъде в живота. Първата хапка, която човек взима при яденето, е най-сладка. Всички последващи втора, трета, четвърта хапка не са вече толкова сладки. (60/стр. 21)

…Човек… Той става сутрин бодър, весел и здрав, погледне към изгряващото Слънце и се радва, че в ума му се ражда някаква малка идея за работа през деня. Това състояние в човека е резултат на първите издънки от Дървото на Живота. (68/стр. 222)

Радвайте се и за най-малкото, което можете да направите за Господа. И малкото се благославя както голямото. Най-малката добра мисъл и най-малкото добро чувство е светлина, ценна за вашия храм. Приложете я в него да усилите светлината му. (10/стр. 47)

Колкото и да е малка една мисъл, колкото и да е малко дадено чувство приеми ги с радост. Те подтикват душата ти напред. (46/стр. 263)

Всяко нещо, което нас пробужда и ни дава подтик, известен малък импулс, то е доброто; туй, което дава импулс в живота, то е доброто. Радвайте се на най-малкия импулс. Радвайте се на най-малката мисъл. Или другояче преведено: радвайте се на най-малката мисъл, колкото и микроскопическа и да е. (14/стр. 355, 356)

Добиваш една Божествена светлина, една малка Божествена топлина и една малка Божествена сила в себе си. И се радвай на малкото, което придобиваш. (28/стр. 156)

„Нищо не зная, нищо не разбирам.“ …Радвай се и на малкото, което знаеш. То ще ти помогне за това, което трябва да направиш. (16/стр. 276)

Не казвай, че нищо не знаеш. Радвай се и на най-малката способност, че знаеш да пееш, да пишеш и да четеш. (45/стр. 56)

Не искайте да разрешите всичките въпроси!… Ако на Земята разрешите един важен въпрос на деня, може той да е микроскопически, радвайте се то е достатъчно. Като сте разрешили този въпрос, на другия ден ще разрешите друг. Разрешаването на всеки въпрос ще внесе една малка радост в душата ви. Радвайте се, че можете да разрешите малкия въпрос! (24/лек. 9: стр. 30, 31)

Казвам: Радвайте се на малките благословения, които Бог е дал. Една пчела, за да събере един грам мед, трябва да посети 633 цвята! Ако имаш търпението на тази пчела Божиите блага по малко се вземат. (56/стр. 117)

Радвайте се за благото, което днес ви се дава, колкото и да е малко то. (12/стр. 118)

Когато получа едно малко благо от Бога или когато някой ми направи някое добро, аз се радвам.

(24/лек. 12: стр. 9)

…Бог се намира и в малките неща. Ние не оценяваме Любовта, която иде чрез малките неща, например чрез един портокал. Като видиш този портокал, трябва да се зарадваш, да ти стане приятно. Вие казвате: „На големи неща може да се радваме, но не и на малки“. Който се радва на портокала, на всичко ще може да се радва; който не се радва на портокала, на нищо не може да се радва.

(24/лек. 12: стр. 11)

Ами тази, малката мандаринка, как е дошла? По каква причина е дошла на нашата маса?… Тази круша, тази мандаринка, туй, малкото орехче, тези сливи са минали през пещта, живот има в тях. И на тях трябва да се радвате. И в тази, малката смокиня, също тъй има живот. Тя се радва и казва: „Какво ли ще правят тия братя и сестри тук?“.

(24/лек. 12: стр. 11, 12)

И тъй, обръщам ви внимание като ученици да се радвате на малките работи. Като видите един ваш приятел, да трепне сърцето ви. Някой път не можеш да го видиш, чуваш гласа му само, но пак да се зарадваш, че си чул глас. (24/лек. 12: стр. 11)

Аз трябва да зная, че туй, което проявявам в даден случай към хората, е от Любов към тях, и да се радвам на най-малкото проявление на Любовта.

(41/стр. 157)

Ако не можете да се радвате на малките добродетели, на малката Любов, как ще се радвате на голямата? (66/стр. 98)

Радостта е признак на това, че си видял една капчица на слънце. Като видиш тази капчица, като роси, която отразява слънчевите лъчи, ти се радваш на чистотата на тази капка. Ние всякога се радваме на онзи живот, на малките капки в живота, които отразяват чистотата. Това значи радост. (2/стр. 370)

Като видя едно малко цвете, радвам му се като на богатството. За мене то е предмет за изучаване.

(18/стр. 179)

Представете си, че ви покажа един хубав карамфил. Онези от вас, които са близо до карамфила, ще усетят миризмата му и ще се разположат добре. Значи, един малък карамфил е в състояние да внесе радост и хармония между хората. (52/стр. 168, 169)

Ако аз пратя едно малко дете да ви донесе едно карамфилче, то тия от вас, които не ме обичат, ще кажат: „Е, едно карамфилче“. Но я попитайте онази млада мома или момък, които ме обичат, какво ще кажат. „А, карамфилче!“ скачат, радват се. Защо? Любовта говори вътре в тях! Това е факт. И онзи, който има тази велика Любов в душата си, за него тези, малките неща, внасят радост и веселие.

(20/стр. 179, 180)

Следователно всяка форма, която привлича нашето съзнание и нашето внимание, колкото и микроскопическа да е, трябва да произведе радост в душата ни. За пример разумният човек като види един малък кристал, какъвто и да е той, колкото нищожен да е, неговата форма веднага ще произведе в душата му малка радост. Защо? Понеже във всяка форма се крие едно разумно същество, което работи в нея. (24/лек. 32: стр. 4)

Да бъдем доволни

Първото правило в живота: Бъдете доволни от най-малките неща, които Бог ви дава. Искате ли да бъдете богоугодни, този е Пътят. (73/стр. 15)

Моето правило аз ви казвам в една дума. Всичката философия е да бъдете доволни от най-малките работи. (2/стр. 180)

Ученикът на Новото Учение трябва да бъде доволен и от най-малкото. Който се задоволява с най-малкото, той е истински човек. (16/стр. 195)

Природата изисква от всички постоянна, съзнателна и разумна работа. Тя иска от всички хора да бъдат доволни от малкото. (39/стр. 262)

…Човек… трябва да бъде доволен от най-малкото, което в даден момент получава. Като се нахраниш, благодари за яденето, което ти е дадено. Някой яде днес, а за утре мисли дали ще има какво да яде. Ако си доволен от малкото, което днес ти се дава, и на другия ден ще ти дадат. Не си ли доволен на днешното, на другия ден още по-малко ще ти дадат. (81/стр. 80, 81)

Ти може да имаш парче хубав хляб, така хубаво да го сдъвчеш, че Божият живот е в този хляб вътре… Може да вземеш най-малкото парче, трошица като го погледнеш, да ти стане приятно. Даже малко коравичък да е, да кажеш: „Божий хляб“… Ако ти, като дъвчеш, мислиш, че е достатъчно, ти имаш повече, [отколкото] ако си ял най-хубавата баница. Във всеки случай трябва да знаеш, че в най-малките неща се крие потенциално Божественото вътре. (2/стр. 180)

Искате ли Любовта да ви подигне, не туряйте никакви правила, никакви граници. Бъдете доволни и на малкото, което Любовта ви дава. (75/стр. 289)

Хората са недоволни, неблагодарни на това, което им е дадено; те искат повече. Ако не са разработили малките таланти, малките дарби, които Бог им е дал, как ще се справят с голямото богатство, към което се стремят? (22/стр. 162)

Който не е доволен от малкото благо, той няма да се погрижи да го посади в земята, вследствие на което ще го лиши от условия за растене и живот.

(74/стр. 51)

Защо е недоволен човек? Щом не е доволен от малкото, той ще бъде недоволен и от многото.

(57/стр. 77)

Ако разгледате съвременната култура с окото на ясновидеца или на окултиста, ще видите, че там е място само на престъпления… Но има много хора, които по мисли, чувства и живот коренно се различават от обикновените хора на съвременната култура. Кои са тези хора? Те са ония, които са доволни от най-малкото благо, което им е дадено. Те са доволни, защото знаят, че това благо постоянно расте. (74/стр. 51)

Не съжалявайте, че не сте разрешили всички въпроси. Бъдете доволни и от най-малкото, което сте направили. (45/стр. 202)

От вас не се изисква да разберете работата и проявите на Бога във всички светове и Слънца. Достатъчно е да проникнете в онзи малък кръг на дейността Божия, която можете да схванете със своето съзнание. В това отношение вие трябва да бъдете като децата, да сте доволни от малкото. (52/стр. 204)

Бъдете доволни от малкото, което можете да постигнете в един живот. Не мислете, че в един живот можете да станете съвършени. Съвършенството на човека се заключава в това, което той може да постигне днес. (77/стр. 149, 150)

Днес искам да постигна нещо в умствения свят. Трябва да бъда доволен и от най-малкото, което днес мога да постигна. (46/стр. 13, 14)

Човек трябва да е доволен от най-малкото постижение. То е необходимо като стимул в живота му да върви напред. (68/стр. 159)

Бъдете доволни от малкото, което сте придобили, но да е хубаво. (24/лек. 22: стр. 18)

Учи, но малко учи, хубаво учи. После бъди винаги доволен от малкото, което имаш. Бъди доволен от малкото, което всеки ден се дава. (2/стр. 373)

Не трупайте много знания. Знанието се осмисля само когато се превръща в жива сила. Бъдете доволни от малкото, което ви се дава, било в знание, в сила, в ядене, в ходене, в спане и т.н. Нека доволството бъде основа на живота ви. Доволството е Божествен закон. (30/стр. 302)

Какво внася музиката? Бодрост. Като си попееш или посвириш малко, ти се ободряваш. Но човек не е доволен от малкото. Той иска много да печели. Всъщност печалбата е нищо в един момент можеш да изгубиш това, което си печелил с години. Като изгубиш всичко, страдаш. А като си попееш малко, никой не може да ти вземе печалбата от пеенето. (58/стр. 265)

Доволният на малкото е доволен и на многото.

(79/стр. 166)

Да бъдем благодарни

Бъдете благодарни на всичко, което имате, колкото малко да е то. (52/стр. 56)

Докато благодаря и за най-малкото, всякога печеля. (45/стр. 201)

Докато имаш светлина в ума си, ти си в деня на своя живот; изгубиш ли светлината си, настъпва нощ и ти не можеш вече да работиш. Не пренебрегвайте Слънцето на вашия живот. Щом изгрее, използвайте го. Колкото да е малко знанието ви, колкото да е малка светлината ви, благодарете за нея и разумно я използвайте. (29/стр. 310)

Ако човек не може да издържи напрежението на известни теории, на известни Истини, нека бъде благодарен на най-малкото, за което е достъпен неговият ум и неговото сърце. Колкото малки и микроскопически разбирания да има той, нека бъде благодарен и на тях. Утре той ще има по-големи разбирания. (25/стр. 44)

Бъди благодарен и за най-малкото. Онзи, Който е внесъл в тебе онази малка светла мисъл, онова малко чувство и онази добра постъпка, за които ти благодариш, Той ще внесе в тебе и Новия живот.

(6/стр. 190, 191)

Благодарете и за малките желания, защото Божественият живот започва с малки величини; реализирате ли малките желания, те стават господари на големите. (10/стр. 315)

Благодарете и за най-малката Любов, понеже тя е Божествен подтик, който дава условия за развитие. (39/стр. 221)

…Хората на света са герои. Този човек отива за отечеството на картечен огън. А пък един човек на Новото Учение казва: „Дотегна ми да живея“… Той казва: „Дотегна ми да живея със сухия хляб“. Дотегнало му, понеже имал тесни стаи; стаята му била малка, че леглото му било малко… Бъдете благодарни на малкото, което Бог ви дава, за да ви даде повече. Защото Бог е толкова мъдър, че всякога, когато искаме много, ние изгубваме и това, което Бог ни дава. Бъдете благодарни за онова, което Бог ви дава! (63/стр. 38)

Дал ми човекът една филия. Казвам: „Много малко ми даваш“. Законът на Любовта е: И колкото житено зърно да ти даде, няма да казваш, че малко ти е дал. Любовта е магична. Малката хапчица тя я прави цял самун, винаги прави нещата цели. (80/стр. 61)

Благодарете за хляба, който сте получили в момента, когато сте били в голямо затруднение… Благодарете за хляба и започнете да се подигате нагоре. Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите. Благодарете и за малкото. (68/стр. 123, 124)

Като не разбират смисъла на живота, хората постоянно се оплакват. Някой казва, че къщата му била малка. Той трябва да благодари за малката къща. Ако къщата му беше голяма, той съвсем щеше да обърка работите си. (27/стр. 124)

Днес човек мъчно благодари… Много получава, не благодари; малко получава, пак не благодари все е недоволен. Изкуство е да си благодарен и на малкото. (64/стр. 130)

Приемайте с благодарност всяко нещо, което излиза от сърцето на човека, колкото малко да е то. Благодарете за него и не критикувайте онзи, който ви е дал нещо. Малкото, прието с благодарност, внася мир в душата на човека. (52/стр. 162)

Слушате някой говорител и казвате: „Този човек не развива темата си добре. Той можеше да каже много повече по дадения въпрос“. Благодарете на малкото. Може би този говорител нарочно е казал по-малко неща, за да ви даде възможност вие да мислите, да разработите и развиете това, върху което той не се е спрял. (52/стр. 162)

Да искаме малко

Желай най-малките неща. Като станеш сутрин, пожелай Слънцето да изгрее добре, да няма буря, да няма земетресения или голям, проливен дъжд.

(67/стр. 41)

Искайте малко само за деня. Какво иска гладният? Само едно ядене, един обяд, но да бъде Божествен, т.е. пълен с Любов. (27/стр. 262)

Желай за днес само най-същественото! Имаш ли днес едно малко благо, повече не желай за деня. За всеки ден пожелавай само по едно благо.

(72/стр. 135)

Когато човек се моли на Бога, когато иска нещо от Него, той трябва да иска най-малкото, но същевременно най-необходимото. (74/стр. 270)

Когато отидете в Царството Божие при Господа, ще искате най-малкото, което Той може да ви даде. Ще кажеш: „Господи, не искам много. Дай ми само една трошица, както на всички, които са идвали досега при Тебе“. Ако искаш много, нищо няма да получиш. (3/стр. 127)

Христос каза на страдащата: „Дерзай, дъще! Вярата твоя изцели те“. Това значи: „Ти криеш в себе си велика сила Вяра, която е благоугодна на Бога. Заради тази сила ти се задоволи с най-малкото: да се допреш до дрехата Ми. Ти не поиска някакво голямо благословение, но се задоволи с най-малкото. За тази твоя Вяра и за твоето смирение бъди благословена!“. И от онзи час жената оздравя. (60/стр. 24)

Под Вяра в Бога се разбира едно Божествено състояние, при което човек се чувства силен да постигне всичко, каквото желае. Малко ще искаш, но каквото поискаш, ще го постигнеш. Ще искаш само един обяд и ще го получиш. Ще искаш да се подслониш някъде само за един ден. На другия ден пак ще търсиш подслон. При Абсолютната Вяра човек не може да се осигури за цял живот. Един ден да преживееш както трябва, това е достатъчно.

(49/стр. 44, 45)

Човекът е разумно същество. Човек в пълния смисъл на думата е онзи, който схваща великия план на живота и се задоволява с малкото благо.

(12/стр. 119)

Разумният човек прекарва деня с малко, а Светията с още по-малко. (48/стр. 172)

Много от сегашните хора умират от изобилие на блага както пчелите, когато попадат в собствения си мед. Те стават жертва на лакомството си. Не кацват накрая и оттам да смучат, но влизат в средата, в голямото изобилие. Мнозина като пчелите отиват при голямото благо и там умират за нищо и за никакво. Не влизай в средата на извора, дето е голямото благо. Спри накрая и оттам гребни с малка чаша. Вземи от малкото благо и бъди благодарен на него. (67/стр. 56)

Божията Любов е онзи голям, обилен извор, от който ти ще си вземеш толкоз, колкото ти трябва. По някой път вие сте лакоми, искате да вземете двоен дял. Не ви трябва много. Взимайте от Любовта по малко, ако искате дълго време да ходите на извора. Ще взимате отначало по малко и постепенно ще увеличавате, докато се приспособите на тази Божествена сила, която действа във вас.

(24/лек. 9: стр. 26, 27)

…На един човек трябва милиони да му даваш, за да задоволиш неговите нужди. На една пчела една капка мед стига, а на един човек цяло тенеке трябва да му дадеш. (33/стр. 134)

Какво представят малката и голямата стрелка в часовника? Малката стрелка е човешкото сърце, а голямата човешкият ум. Сърцето търси щастието в света. Дето се обърне, все щастието очаква, дано спечели един-два милиона. С малкото не се задоволява. Умът пък е търговец. Един лев да спечели, той го туря в касата си. Слушайте ума си, който се занимава с малките величини, с левчетата. Като ги събира едно по едно, в края на живота си ще спечели един милион. (39/стр. 264)

Кажете ли на някого, че е лош човек, той казва: „Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове. Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя. Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек. Ще работя само с двете си ръце и на тях ще разчитам…“. (77/стр. 58)

Когато дойде някой и ви каже: „Вземете тази работа, тя ще ви даде печалба 100%“ не я приемайте! Дойде ли някой и ви предложи някоя работа, като ви каже, че тя ще ви даде 10% печалба, приемете я! Търсиш ли много, ще изгубиш. (40/стр. 45)

Има някои жени, които искат много от мъжете си. Такава жена не може да стане жена. Някой мъж също иска много от жена си. Не, малко ще искаш от жена си. Ако всяка сутрин тя взима легена и ти полива да се измиеш, ти благодари на Бога, че и това е направила. Считай това нещо за привилегия и повече от нея през деня не искай… Една жена, като дойде в дома на мъжа си, да му каже: „Аз мога само да ти полея да измиеш ръцете и лицето си, нищо повече!“. Това е 10%, което тя може да направи. Тъй трябва да се препоръча тя. (40/стр. 45, 46)

Откъде произтичат у нас всичките погрешки? От многото изисквания. Ние изискваме много. Например ние искаме всичките хора да бъдат много добри… Ние изискваме всичките хора да бъдат много любезни. Но какво нещо е човек да бъде много любезен?… Я вижте онзи, бедният човек, колко е любезен пред богатия банкер! Любезен е той, но тази любезност е актьорство: иска да вземе пари от него. (40/стр. 47)

Давайте според Божествения закон, взимайте според същия закон. Какъв е този закон? Ще даваш колкото можеш най-много, ще взимаш колкото можеш най-малко. Който постъпва по този закон, той приема Божието благословение. И тогава малкото, което получава, расте, увеличава се и дава изобилно плод. (58/стр. 101)

Да ядем малко

Стремете се към Новото, към онова, което внася подтик в човека. Малкото количество въздух и храна, които човек приема, внасят подтик в него.

(46/стр. 263)

Жаждата и гладът са стимули за постигане на нещо велико. Който иска да придобие нещо велико, той трябва да яде малко. (55/стр. 286)

Като ученици, от вас се искат следните неща: много да мислите, малко да ядете, повече да работите. (76/стр. 302)

Според мене човек не трябва да яде много. Той се нуждае от малко храна, която трябва добре да се смели, да не остават никакви излишъци в стомаха.

(52/стр. 20)

Разумността изисква от човека и като дете, и като възрастен да яде умерено. И в младините си, и в старините си разумният човек яде малко.

(29/стр. 265)

Любовта изключва всякаква лакомия. Малко ще ядеш, но сладко, със съзнание. (27/стр. 103)

Като седнеш на масата, яж с разположение. И то малко. И не си дояждай. И благодари на Бога, понеже храната слуша. В храната са скрити все живи души. (63/стр. 55)

Всичкото ваше бъдеще зависи от правилното ваше ядене. Не от изобилието на онова, което ядете. …Зависи от начина, по който вие възприемате храната. Много малко храна ще възприемете, защото не е нужно голямо количество храна да изядете. Вие се нуждаете от много малко количество. Човек се нуждае от много малко храна, но тази храна да бъде добре възприета. (63/стр. 80)

Едно е вярно: всички поети, писатели, учени, които са създали нещо велико, са били хора на Божествената Любов. Физическа храна те са възприемали малко, понеже са владеели един особен закон, според който са приемали храна чрез порите си направо от въздуха. Като не владеят този закон да се хранят чрез порите си, съвременните хора употребяват много храна, вследствие на което и много се трудят и работят. (34/стр. 206)

Многото ядене изтощава човешкия организъм. Колкото по-малко човек яде, толкова повече животът му се продължава. (30/стр. 133)

Едно е вярно: колкото по-малко яде човек, толкова по-малко енергия изразходва той. Останалата енергия се използва за друга работа за умствена и духовна работа. (16/стр. 91)

Болният трябва да се откаже от нещо, но не от въздух, а от ядене; той трябва да яде по малко и да избира храната си. Болестта му е дадена именно за възпитание на стомаха. (44/стр. 43)

Засега един от начините на лекуване на съвременните хора е да ядат малко, изобщо да не преяждат. (44/стр. 57)

Какво казват учените по този въпрос? Те казват, че храната, която човек употребява, трябва да съдържа като главни елементи водород, кислород, азот, въглерод и други някои второстепенни… Вярно е, че организмът се нуждае от всички тия елементи, но едно е важно да се знае: стомахът се нуждае от малко храна. (44/стр. 57)

…Ако туриш в стомаха си повече хляб, отколкото трябва, ще плащаш. Който се задоволява с малкото, той печели; търси ли многото, всичко ще изгуби. Под малкото разбирам само онова, което ти е нужно за даден момент. Следния момент положението се изменя. (46/стр. 170)

Някогашните Светии са яли малко. Те са се хранили по един път в седмицата. Обикновеният човек се храни по три пъти на ден, а някога и по четири пъти. Значи, Светията взима 4 обяда в месеца, а обикновеният човек се храни 90 или 120 пъти в месеца. Голяма е разточителността на съвременния човек. За свое оправдание ще кажете, че не сте Светии. Светът страда именно затова, че хората не са Светии. Ако бяха Светии, те щяха малко да ядат и повече да работят. (31/стр. 273, 274)

…Малко трябва да ядеш. Ако преядеш, ще страдаш. (2/стр. 373)

Ако е за ядене, добре е човек да яде малко, никога да не преяжда. Обаче както пиенето, така и яденето са процеси не само на физическия, но и на умствения, и на сърдечния свят. В който свят човек преяжда, в този свят ще страда. (29/стр. 269, 270)

И тъй, когато някой казва, че страда много, това показва, че много е ял и пил. Колкото по-малко страда човек, толкова по-малко е ял и пил. (29/стр. 270)

Някои хора искат да ядат малко, за да не страдат. Други пък, понеже са забравили, че като ядат малко, малко страдат, искат да ядат много, за да благуват. Всъщност излиза точно обратно. Значи, от човека зависи много ли да страда, или малко.

(29/стр. 270)

Някой се оплаква, че имал големи страдания. Кой е виновен? Щом иска да не страда много, нека яде и пие по-малко. (29/стр. 270)

Някой иска да не страда. В кой свят иска да не страда? Ако избягва страданията в астралния свят, той трябва да яде малко. Дойдете ли до света на сърцето, т.е. до света на чувствата, малко ще ядете.

(29/стр. 272)

Едно трябва да знаете: докато сте в астралния свят, вие ще ядете малко. В астралния свят ще бъдете пчели, ще ядете малко, за да не си създадете нещастия. Щом сте на Земята, ще имате стомаха на човека. Като влезете в астралния свят, ще имате стомаха на пчелата. (29/стр. 278)

Да търсим малките придобивки

Та ще трябва да дойдете до реалните неща. Те седят в малки придобивки, които внасят нещо ново в живота ви. (24/лек. 11: стр. 21, 22)

Радвайте се на малките придобивки, а не на големите. (39/стр. 346)

Разумен човек е този, който от всяко свое действие вади поне една малка придобивка. Малките придобивки в живота са ценни. (71/стр. 66)

Като станеш сутрин, трябва да свършиш определената работа. Онова, което спечелиш през деня…, показва, че си могъл да постигнеш една малка придобивка. Аз наричам придобивка [това]: след като си работил, да бъдеш доволен от работата си през целия ден. (48/стр. 181)

…Хората всеки ден те придобиват нови опитности, нови качества, но понеже съзнанието им още не е в състояние да схване и разбере тия малки придобивки, те гледат на другите хора, виждат тяхното положение и казват: „Еди-кой си човек е станал богат, еди-кой си човек е станал учен“. (25/стр. 275)

По-добре малкият придатък, който увеличава вярата, отколкото голямото разочарование на съзнанието. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкия ум. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкото сърце. Търсете малките придобивки, които увеличават човешката воля. Туй, малкото, то е Любовта. Вие, докато не изучите великия закон на Любовта да сте доволни от това положение, в което се намирате, по-добро положение няма да намерите. В тази неволя вие ще опитате Бога, Който е скрит вътре. (15/стр. 80)

За да усилите волята си, всяка сутрин, като ставате, концентрирайте ума си върху палеца. Туй упражнение ще подейства върху волята ви тъй, както действат упражненията за заякване крилцата на малкото пиленце. Това е микроскопическа придобивка, но като правите това упражнение ден, два, неделя, месец, ще забележите едно разположение, едно малко засилване на волята. (24/лек. 4: стр. 12)

Ако външната страна на ръката е груба, причината е в мъжкия принцип; ако долната част е груба, причината е в женския принцип… Хвани нежно ръката си и кажи и на двата принципа: „Искам да се смекчите…“. След това хвани и двете си ръце, обърни се към Бога с молба да внесе мекота в чувствата и светлина в мислите. Ако направиш това упражнение правилно, непременно ще усетиш малка промяна в мислите и чувствата ти. (46/стр. 115, 116)

…Страдате ли от неврастения, яжте препечен хляб. Правете този опит в продължение на един месец и ще видите какви резултати ще имате. Резултатите могат да бъдат микроскопически, но все пак това е една придобивка в лекуването. (51/стр. 101)

Истински ученият се радва и на най-малките придобивки. Той работи цели години и се радва на малката придобивка, защото знае, че за в бъдеще тя ще му донесе грамадно богатство. Ето защо препоръчвам ви да работите върху себе си със съзнанието на учения човек. (73/стр. 50, 51)

И тъй, иска ли човек да учи, да се развива, той трябва да има смирение. То дава импулс на човека да учи, да се радва и на малкото, което всеки ден придобива. (73/стр. 50)

„Ама не разбираме тия неща.“ Не се стремете да разбирате всичко. Достатъчно е да имате от всяко нещо по едно малко добро. Това, което преживявате в даден момент, в бъдеще все ще ви донесе някаква малка придобивка. (30/стр. 302)

Който се радва на малките придобивки, той ще дойде и до големите. (74/стр. 211)

Когато Бог урежда работите на човека, и като ляга, и като става, и в младини, и в старини той е доволен от живота си, всеки ден има по една малка придобивка. (47/стр. 236)

3. Разумност

Малко се иска от човека

Каква е задачата на човека в Природата? Да се прояви, да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее, да даде малък Божествен плод. (70/стр. 169)

И тъй, искате ли да придобиете Любовта, да живеете в Деня на Любовта, станете слуги на Бога, или Божии служители. Малко нещо се иска от човека, за да бъде служител на Бога: чист поглед, красив жест, блага дума. (68/стр. 143)

Всичко в света е така разумно разпределено, че кравата се грижи само за своето теленце, птичката се грижи само за своите малки, растението се грижи само за отглеждане на своите плодове. Тъй щото не е твоя работа да отглеждаш теленцето на кравата или малките пиленца на някоя птичка, нито пък да учиш ябълката как да отглежда своите плодове. Но ти можеш да направиш нещо за всички тия същества: можеш да се грижиш за кравата да доставяш храна, да направиш обор; за птичката можеш да следиш да не развалят гнездото ; ябълката пък можеш да поливаш, да ограждаш, да чистиш от гъсеници. Малки неща се изискват от човека. (71/стр. 154)

Ако ние нямаме туй разположение да вършим тези малки услуги, как ще вършим по-големи? Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска. (87/стр. 217)

Най-хубавото в света е малкото добро, малката Любов, която трябва да проявим. Малко нещо се изисква от всинца ни. (93/стр. 238)

Тогава казва стихът така: „Който не взема малкото добро, малката Любов и не я носи в себе си, той не може да бъде ученик на Новото Учение“… Най-малкото трябва да се вземе, да се приложи.

(93/стр. 238, 239)

Доброто започва с микроскопически неща. Да правите добро, това значи да сте готови всеки момент да изпълните Волята Божия в най-малките прояви. (95/стр. 20)

Някои съвременни християни мислят, че те, като хора, не могат да правят това, което Христос направи. Ако имаме и голяма, и малка свещ, ще може да я изнесе и малко дете и да посочи с нея пътя на загубения пътник. Най-големите свещи са не по-големи от един килограм, та ще може да ги носи и малко дете. Думите, с които може да помогнеш на хората, могат да се изкажат и от малко дете. (26/стр. 138)

Бог изисква най-малкото от човека. Той казва: „Ще обичаш врага си“ първата степен на Любовта. „Ще обичаш ближния си като себе си“ втората степен на Любовта. „Ще обичаш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“ третата степен на Любовта.

(54/стр. 59)

Бог не иска от човека да носи Земята на гърба си, но да изпълни най-малкото обещание, което е дал в душата си. Тези обещания са свещени. Бъдете точни към своите свещени обещания и никога не ги отлагайте. (36/стр. 252)

Сега казвате: „Да ни нагостят някъде!“. Любовта не седи в нагостяване, Любовта не седи в сладки думи, Любовта не седи в правене [на] къщи. Любовта седи в нещо много малко: като видя някого на пътя, да се зарадвам заради него; без да се разговарям с него, мен да ми е приятно, че съм видял един свой брат. Туй е Любов! (24/лек. 12: стр. 8, 9)

Малко се иска от хората, за да живеят щастливо.

(57/стр. 330)

Да започнем с малкото

Великото в Разумния живот, великото в Природата, великото в света, великото в Бога се съдържа и в малкото. Когато животът е неразбран за хората, причината на това се крие в тяхното схващане. Те мислят, че трябва да вървят от великото към малкото, а не обратно. Всъщност правият път на движение е онзи, който води от малкото към голямото.

(90/стр. 191)

Който влезе в Божественото училище, той ще използва възможностите, които му са дадени. За да използва тия възможности, човек трябва да започва с малките величини. (22/стр. 27)

Като ученици, вие трябва да знаете, че каквото желаете, можете да го постигнете. Искате ли да бъдете учени, богати, щастливи, можете да станете такива, но трябва да учите. Започнете от най-малките величини… и постепенно вървете към по-големите. (75/стр. 251)

Започвайте от малкото и постепенно отивайте към голямото… Докато нямате възможности за голямото, използвайте малкото, на което всякога ще разчитате. Това е Волята Божия. Така са работили всички напреднали Братя, които са завършили вече своето развитие. (69/стр. 144, 145)

Малките работи са лесни. И Христос е започнал от малките работи, докато стигнал до съвършенство… (70/стр. 11)

…Ученикът трябва да започне с малките работи, защото те са най-важните. (70/стр. 27)

Аз бих се молил тъй: „Господи, моля Ти се, изпрати ми един Ангел да ме научи как да направя най-малкото добро. Да ме научи как да проявя най-малкия акт на Любовта, да ме научи на най-малкото знание, да ме научи как да дам на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие“. Оттам ще започна аз, а вие отивате при Господа и казвате: „Господи, не знаеш ли, че аз съм най-голямата грешница?“. Господ казва: „Тук не става въпрос за грехове“. (24/лек. 2: стр. 41)

Сега, като говоря за Любовта, за Мъдростта, нямам предвид техните големи, велики прояви, но имам предвид техните най-малки, микроскопически прояви. Започнете с малките величини като основа на вашия живот. (30/стр. 197)

В човешката и Божията Любов има две качества, различни. И те са следните: по човешки този, който те обича, ще ти даде най-първо един хубав обяд, ще те облече с много хубави дрехи, ще ти даде и най-хубавото вино, но втория път, третия, четвъртия и колкото повече минава, той ще почне да намалява, докато най-после дойде обикновеното… Обаче в Божествената Любов процесът е обратен. Там започват с най-малкото. Как? Ще намериш един беден човек, а ти си работил целия ден, спечелил си 5 лева и ще му кажеш: „Братко, седни, заповядай. Както знаеш, този хлебец съм намерил, ето и солчица, двама сладко ще ядем. Ще ме извиниш, толкова сега имам, а в бъдеще, Господ е добър, повече ще спечеля и повече ще има“… У този човек има Любов. Но той забогатява повече, спечелва повече, в него сърцето се разтваря, неговата трапеза става по-богата и най-после ще ви даде един царски обяд. (87/стр. 426, 427)

Тъй щото, когато човек започва своя живот, той не трябва да се наема с най-важната работа, но с онази, макар и най-малка, която създава условия за проява на човешката дейност. (34/стр. 48)

Казвате: „Как трябва да се живее?“… Първото нещо, което човек трябва да приложи, е да започне с най-малката величина. Тъй започват математиците. Идете в кое и да е отделение, как започва учителят? Той започва с единицата и после с 2, 3, 4, 5, и така продължава до 10. По-после този процес постепенно се усложнява, усложнява. Аз гледам, щом дойдем до моралния свят, току-виж някой прост човек изведнъж започва с много сложни процеси с хиляди, с милиони започва. Не, ще започнеш с единицата. Тази единица е в тебе. (20/стр. 217)

Започнете с малките величини, които като точката, като живота не заемат никакво пространство. Започнете да работите с най-малката светла мисъл. Приемете я и я приложете. (18/стр. 121, 122)

Щом станете сутрин, започнете да работите с най-малките условия, които ви са дадени. В София има една книжарница, наречена книжарница „Три лева“. Защо е наречена така? Защото този книжар е започнал търговия само с три лева. Работата му тръгнала добре и в скоро време той станал капиталист. Други търговци са започвали с големи капитали и в скоро време всичко са изгубвали. Следователно, който иска да стане човек, той трябва да започне работата си само с три лева. По същия начин и ученикът трябва да започне своята работа с капитал от три лева. (52/стр. 182)

Колкото малко и да имате, започнете с него и вървете напред! Малкото постепенно ще се разраства. (71/стр. 72, 73)

Искаш да учиш и казваш, че ще свършиш гимназия и университет. Не решавай предварително въпроса. Започни с малкото и постепенно отивай нагоре. Обещаеш пред себе си, че ще свършиш целия учебен курс, а след известно време се отказваш. Това не е характер. (70/стр. 36)

За да стане силен, човек трябва да изучава всички науки. Не само да учи, но той трябва да тури в действие своя ум, своето сърце и своята воля, като започне от най-малките работи. (32/стр. 301, 302)

Започнете от малките работи и постепенно отивайте към големите. (30/стр. 266)

Започнете с малкото, което ви е дадено, и постепенно отивайте към голямото. Започнете от началото и постепенно се приближавайте към края.

(10/стр. 386)

Мнозина от вас следват това Учение от девет години насам, но питам: Какво е било тяхното верую или какви са били постиженията им в първата, втората, третата до деветата година?… Някои от вас показаха голямо усърдие през първата година, втората година усърдието им се намали, третата година стана още по-малко и сега, когато са в деветата година на своето подвизаване, светлината им е много слаба, почти като тази на някоя вощеница. Някои пък са вървели точно обратно: те са започнали с малко усърдие, с малка светлина, но постепенно светлината им се увеличавала. И днес, когато се намират в деветата година, светлината им е доста голяма. Първите вървят от зенита към залеза, а вторите от изгрева към зенита. Мистичният живот подразбира движение във възходяща посока, а не в низходяща. (51/стр. 20)

Не е лошо, че имате златни надписи. Ако всичките ви работи са изпълнени, както са надписите, светът щеше да бъде рай. От големите надписи вие сте очаквали големи резултати. Аз пък казвам обратно: От малките надписи очаквайте големи резултати. При това резултатите ще бъдат накрая. Ето защо започвайте отначало с малки надписи, за да получите накрая големи резултати. (57/стр. 385)

От малкото постепенно ще върви[м] към голямото, а не обратно от голямото към малкото. Щом започвате от малките неща, големите постепенно ще ви се откриват. (10/стр. 159, 160)

Малките величини водят към големите, които могат да се използват за добро на всички хора. Правилно е да се върви от малкото към голямото, а не обратно. Това показва, че и в живота, и в Природата съществува известна последователност. (35/стр. 20)

…Вие ще започнете с един малък идеал. Не започвайте с някоя грандиозна идея, с най-малката идея започнете. Направете един малък опит, започнете с една малка мисъл. След туй с най-малкото чувство, в което няма да иждивите много енергия и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така действа и Бог, това е Божествен Път.

(17/лек. 38: стр. 13)

Започвайте с най-слабите подтици в себе си, с най-малките сили и постепенно вървете напред. Започнете ли с големите подтици, вие сами се спъвате. Който започва с малките величини, той е в състояние да работи и с големите. (70/стр. 293)

Който иска да работи съзнателно върху себе си, нека прилага следното правило: да започва с малките величини, а не с големите. Например някой отива на работа и с излизането си още прави големи крачки, бърза да стигне по-скоро целта. Той лесно ще се умори и ще спре сред пътя, без да свърши работата си. Видите ли, че някой излиза от дома си с равномерен ход без пресилване, той може към края да ускори хода си, да увеличи стъпките си и навреме да стигне на определеното място. (70/стр. 292)

Не мислете, че е лесна работа човек да стане весел. Има преходни състояния. Аз не искам да ви направя изведнъж весели, защото аз зная какъв е законът. Голямата радост носи със себе си голяма скръб. От малкото ще започнем и постепенно, постепенно тази радост ще се увеличи, докато у вас се развие воля да можете тази радост да я владате, да остава постоянно в душата ви. (1/лек. 7: стр. 12)

…Човек има методи за разрешаване на всички въпроси, но той трябва да започне от най-малките, от най-маловажните. (51/стр. 163)

Някой иска чудеса. Оставете големите чудеса, които Христос е правил, но има малки чудеса и вие с тях трябва да започнете. Имате тайната, Бог ви я е дал, знаете как да си помогнете, [когато сте болни], а вие се смущавате, страхувате се, ходите и викате лекар… (15/стр. 177)

И тъй, ако искате да имате резултати, постижения, работете с малки величини. Започвайте с малки величини и постепенно отивайте към големи. Като работите по този начин, вие ще се натъкнете на малки изпитания и спънки, на малки страдания, които ще внесат и малки заоблачавания в съзнанието ви. Започнете ли изведнъж с големи величини, вие ще се натъкнете на големи спънки, на големи страдания, които издъно ще разклатят ума ви. По този начин вие ще изгубите основната мярка на живота и ще се разколебаете. При това положение човек ще изпадне в големи заблуждения. (30/стр. 403, 404)

Следователно ние трябва да започнем от малките неща в света. Щом един човек е в състояние да извършва малки работи, той ще е в състояние да прави и велики работи. (88/лек. 16: стр. 28)

Два пътя има: единият широк път, другият тесен път. Единият път е на малките постижения, другият е на големите постижения. В истинския живот трябва да се започне от малките постижения. То е естественият път. (93/стр. 236)

Започнете с малките постижения и вървете към големите. Големите постижения идат най-после.

(31/стр. 198)

Мисли за малки работи, за да се домогнеш до големите. (67/стр. 41)

…На Земята ще започнем с малкото и ще свършим с великото. (87/стр. 169)

Да съдействаме на малките си мисли, чувства и подтици

…От всички се иска внимание и послушание да се вслушвате в най-малките вътрешни побуждения.

(23/стр. 163)

Какъвто малък подтик и да се яви у вас във вид на една благородна мисъл или едно благородно чувство, не го спъвайте, оставете го да се прояви. Съдействайте му. Съдействайте на вашите най-малки мисли и чувства, не ги спъвайте и не чакайте добри условия да се проявят. (3/стр. 313, 314)

Ти имаш една хубава мисъл, задръж я… Имаш едно хубаво чувство в себе си, приеми го един ден то ще ти услужи. Или направиш каквото и да е добро в света не мисли, че можеш да изгубиш. Най-малката мисъл, която възприемеш, най-малкото Божествено чувство, което възприемеш, най-малката постъпка, и микроскопическа да е, която си направил тя ще ви услужи. (80/стр. 80)

…Дайте път на всяка добра и възвишена мисъл, колкото да е малка. Дойде ли в ума ви една добра мисъл, а в сърцето ви едно добро чувство, каквато работа и да имате, прекратете я. Дайте ход на добрата мисъл и на доброто чувство в себе си. Щом реализирате доброто, вие ще се повдигнете и укрепнете. (95/стр. 87)

Дойде ли ви наум някоя малка мисъл, приложете я. Тя иде от някой Ангел. Давайте път на малките мисли и чувства в себе си. Те са Божествени. Те идат от някое Възвишено същество, от някой Ангел. За пример отивате на работа, но в това време дохожда в ума ви мисълта да се спрете малко пред едно бедно момиченце, да му кажете няколко думи и да си заминете. Поглеждате момиченцето, но си казвате: „Работа имам сега, нямам време да се отклонявам от пътя си. Не искам нито да дам нещо от себе си, нито да взема“. Постъпите ли по този начин, вие сте отблъснали една Божествена мисъл. Който нито дава, нито взима, той е умрял човек, той е морален инвалид. (69/стр. 168)

Колкото и да е малко едно добро, направете го, не го отлагайте. Колкото и да е малко желанието ви, реализирайте го. Ако през ума ви мине една светла мисъл, колкото и да е малка, приемете я. Тя повдига човека. Тя облагородява неговото сърце, осветява ума му, разширява душата му и укрепва неговия дух. (57/стр. 156)

Често съм казвал, че ние трябва да любим Бога. Как ще Го любим? Ние ще любим Бога, като дадем път на всяка благородна мисъл и на всяко благородно чувство в нас. Колкото малки да са тия мисли и чувства, те са Божествени, не трябва да се отхвърлят. Няма човек в света, в когото тия мисли и чувства да не се явяват спонтанно. На него не остава друго, освен да ги приеме в себе си и култивира.

(34/стр. 128)

И ако съвременните хора не успяват в много свои добри начинания, това се дължи на обстоятелството, че те отблъскват малките Божествени мисли и чувства, а очакват да им дойдат грамадни, велики идеи и мисли. Ние наричаме такива хора грешници, защото те само очакват велики идеи. По този начин тези хора убиват в себе си Божественото, Великото начало. В това именно седи нещастието на всички хора. (34/стр. 128, 129)

Значи, всички нещастия, всички страдания в живота на човека се дължат на нежеланието му да изпълни Волята Божия. Нищо в живота не остава безнаказано. „Е, в друг живот ще плащаме.“ Няма да плащате в друг живот, но още сега. Няма да мине седмица, месец или година и вие ще видите последствията на отклонението ви от Правия път. Като знаете това, бъдете внимателни даже към най-малките си стремежи и желания. Не пренебрегвайте малките желания, не спирайте тяхната проява. (65/стр. 154)

И тъй, не пренебрегвайте в себе си и най-малкото Божествено желание. Щом се яви такова желание в сърцето ви, реализирайте го. Всяко Божествено желание е малко семенце, което вие посаждате в земята. Щом го посадите, то ще израсте и ще даде плод, който свободно можете да откъснете и да го вкусите. (65/стр. 155, 156)

Щом дойде някакъв благороден подтик у вас, колкото малък да е, дайте му ход. Той ще отнеме само една минута да го извършите. За пример отивате по работа някъде и срещате на пътя един беден просяк. Изведнъж у вас се явява желание да му кажете една добра дума. Спрете се за минутка пред него и го попитайте как вървят работите му. Казвате: „Защо ще губя времето си да спирам пред този просяк и да разговарям с него?“. Ако не си готов да спреш за една минута, после ще те заставят да изгубиш сто минути. (65/стр. 157)

Иде някой човек, имаш един подтик да му направиш добро. Не се отказвай от своя вътрешен подтик. Имаш един подтик, много малък. Не се отказвай, какъвто и да е. То е онова, Божественото начало. Тези, малките подтици, носят най-хубавите последствия. От малките подтици във вашето сърце и в ума си никога не се отказвайте. (33/стр. 121, 122)

Хората се отказват от приложението на малките подтици към добро, защото, от една страна, ги омаловажават, а от друга, не могат да дочакат резултатите. Те бързат, искат да имат резултат още в момента. Това е невъзможно. (61/стр. 248)

Дай път на най-малкия импулс в себе си. Посей и най-малката красива мисъл в своя ум. Дават ти една ябълчена семка. Посей я в почвата на твоята градина. След една година тя ще израсте, а най-много след четири-пет години ти ще се убедиш, че ябълката е хубава. (48/стр. 43)

Когато мисълта на човека се насочи в прав път, все ще се роди някаква идея в него. Колкото малка да е тази идея, той трябва да даде ход. Тя ще роди нещо добро от себе си. (27/стр. 225, 226)

Една малка мисъл, която ти дойде на деня, не я отлагай. Отложиш ли, ти вече нямаш условия.

(93/стр. 227)

…За да не правите погрешки, не отлагайте да реализирате една своя хубава мисъл или едно хубаво чувство, колкото и да са микроскопически. Виждате, че едно малко дете е паднало на земята. Каквато работа и да имате, спрете се и го дигнете. Това е една малка работа, която няма да ви отнеме и две минути даже, но тя действа освежително и благородно. След като помогнете на такова едно дете, и вашата работа ще се нареди. (3/стр. 81)

Никога не отказвай [на] каквато и да е малка мисъл по пътя, обърни внимание. Дойде ти мисъл „вдигни това камъче“, вдигни го, никак не отказвай. „Помогни на тази мравя“, помогни . Никога на един вътрешен порив, който ти казва да направиш нещо, не отказвай. Не казвай: „Туй не е важно“. Казва ти нещо: „Кажи една сладка дума“. Кажи сладката дума. (56/стр. 241)

Да работим с малките величини

Най-първо духът е бил силен, мощен, всезнаещ, но със слизането си той постепенно се е ограничавал, загубвал знанието си, докато най-после съвършено заспал. Значи, веднъж слязъл на Земята, духът изгубил своето съзнание за сила и мощ; [той] започва отново да гради, да съгражда, но като си служи вече с малки величини, със слаби неща. Защо духът трябва да изгуби съзнанието си? За да създаде света. (19/стр. 93)

От тебе не се изисква да създадеш някаква голяма Вселена. Ти ще създадеш в себе си един малък свят и ще го поддържаш. Не го ли поддържаш, както Бог поддържа големия свят, ти ще влезеш в разрез с Него. (90/стр. 19)

Да твори човек, това не значи да се заеме с грандиозни работи. Той трябва да започне от най-малкото. Достатъчно е да се вгледа в себе си да види колко работа му предстои. (32/стр. 41)

Има лесен път в живота. Той е пътят на малките, микроскопически величини. Започнете да работите с микроскопическите величини. (32/стр. 39)

Всеки даден момент човек е силен в малкото.

(85/стр. 117)

Разумността работи с малки величини. Какво прави неразумният? Едва повярвал в Бога, той веднага отива да преобразява света. (69/стр. 263)

Днес ви държах тази беседа, за да размишлявате върху няколко по-важни мисли, а именно: поддържай малката светлина на ума си. Поддържай малката топлина на сърцето си. Поддържай слабото усилие на волята си. (79/стр. 211)

Носи в ума си една малка, но светла, красива мисъл. Носи в сърцето си едно малко, но възвишено и красиво чувство. Носи във волята си една малка, но красива постъпка. Облечи се в красивата мисъл, в красивото чувство, в красивата постъпка. Само така хората ще те обичат. (54/стр. 40, 41)

Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, колкото да са малки, използвайте ги в дадения момент. Не отлагайте нещата за бъдеще. Настоящето е ваше, а не бъдещето. (31/стр. 352)

Ако в душата ти има скрито нещо хубаво, благородно, изнеси го за себе си, за своите ближни, за Бога, колкото малко и да е то. Може да е малко като кокиче, изнеси го. Като ученици, вие трябва да изнесете и най-малкото добро качество, което имате скрито в душата си, и да го разработите.

(24/лек. 30: стр. 94)

Ние трябва да бъдем силни в малките работи, не в големите работи. (15/стр. 142)

Коя е най-малката работа, която човек може да свърши? Това е един от трудните въпроси. Като стане сутрин, човек трябва веднага да се изправи на краката си и да благодари за всичко, което му е дадено. (32/стр. 302)

Малките мисли изправят погрешките, а не големите. Затова сгрешите ли нещо, идете при малкото там ще го изправите; изгубите ли нещо, идете при малкото там ще го намерите. (79/стр. 273)

За да изправи кривите страни на своя живот, човек се нуждае от нещо малко. Една малка поправка е в състояние да постави живота в нормално положение. Понякога една тухла само е в състояние да запуши дупката на къщата и да я запази от външни неблагоприятни условия. (81/стр. 91)

Малките величини в Природата са подобни на запетаите в изреченията. Следователно, както чрез запетаите се изяснява мисълта в изречението, така и с малките величини се решават трудни задачи.

(95/стр. 291)

В малките величини седи развръзката на всички трудни задачи, в тях се крият тайните на живота.

(79/стр. 275)

Да придобием и приложим
малкото знание

Като срещна професор от Божествената Школа, веднага го запитвам за всичко, което ме интересува. Аз го питам по всички въпроси, които ме интересуват, но се задоволявам и с най-малкото, което ми се каже. (45/стр. 177)

И тъй, стремете се от всяка лекция да придобиете поне микроскопическо знание. Това е приложение на закона за малките величини. Започнете от малкото и постепенно вървете към голямото, към великото. (44/стр. 96)

Човек себе си не познава, [а] иска да знае какво нещо е Бог. Въпросът не е поставен тъй, както трябва. Знанието започва от малкото към голямото. (6/стр. 588)

Малко знание ви е нужно, но реално. Имате ли много знания, но нереални, освободете се от тях. За предпочитане е да имате една Божествена мисъл и едно Божествено чувство, отколкото много човешки мисли и чувства, които всеки момент могат да ви изменят. (42/стр. 14)

Благото на живота не седи в изобилието, но малкото, което знаете, трябва да е чисто. В мене има знание, с което всякога мога да си послужа.

(14/стр. 134)

Ако не е даровит, човек пак трябва да учи, да придобие поне малко знание. Не пренебрегвайте малкото знание заради голямото. Мнозина грешат, като пренебрегват малкото за голямото. (76/стр. 125)

Колкото малко да е знанието, което имате, то може да се приложи. Бог се интересува и от най-малкото знание, затова, като срещне ученик от първо отделение, ще го пита: „Свърши ли с успех отделението? Мина ли във второ отделение?“. (10/стр. 415)

…Мнозина искат само външни знания, без да ги прилагат. Не, и най-малкото знание трябва да се приложи. (30/стр. 251)

Човек трябва да има сили в себе си, да знае как да се ползва от благата, които Бог му е дал. Използвайте и най-малкото знание, което ви е дадено, без да го складирате. Вие го складирате, туряте го в хамбарите си, а след това сте недоволни. (30/стр. 252)

Знанието не трябва да бъде товар за човека. Колкото малко да е, прилагайте го. По този начин ще имате представа за силите си и за знанието, което сте придобили. (95/стр. 269)

Да се учим от малките неща

Светът е едно велико училище. Схванете ли го така, тогава и най-малкото нещо, което ви се случи в този свят, то е едно предметно обучение.

(20/стр. 143)

Силен човек е онзи, който обръща внимание на малките неща и от тях се учи. (10/стр. 71, 72)

Разумният се учи от малките работи. Той събира материал и от дребните неща, както пчелата събира мед и от най-малките цветенца. (70/стр. 271)

Разумният, способният ученик се учи от малките неща. Достатъчно е да му нарисувате един триъгълник, за да разбере какво искате да му кажете.

(52/стр. 148)

Във всинца ви трябва да има желание да се учите. От малките работи ще се учите. (24/лек. 15: стр. 31)

Едно е вярно: аз уча сега. Отдето минавам, каквото срещам на пътя си, всичко изучавам, уча се от най-малките неща на всичко обръщам внимание. Сега минавам през най-добрата школа. (45/стр. 177)

И най-малките същества са в състояние да дадат урок на човека. Представете си, че в двора ви има един мравуняк. Вие поглеждате към него и се готвите да го унищожите. Дойде ли тази мисъл в ума ви, спрете се за момент и помислете защо са дошли мравите в двора ви. Ще кажете, че те са дошли случайно. Няма случайности в Природата. Мравите са символ на алчност и на краен материализъм. Следователно явяването на мравите в двора ви има за цел да обърне вниманието ви върху алчността на човека. Ако у вас се яви желание да станете богат, учен, силен човек, това показва, че сте дали път на алчността в себе си… Ако пък в двора ви влязат пчели, ще знаете, че и те ви говорят нещо. Пчелата е символ на чистота, на ред и порядък. Когато се обезсърчиш, вземи урок от пчелата, която ти казва: „Събирай мед от всяко цвете“. (61/стр. 57, 58)

Като ученици, вие трябва да спрете вниманието си и върху най-малките цветя и животни, защото те представят език на Природата. В това отношение поетът е буден. Той се вглежда в най-малките цветенца и ги тълкува. В тях той вижда идеята, която Природата е вложила. (61/стр. 58)

Малките работи трябва да се използват, в тях се крие известна поука. (16/стр. 301)

Да вървим по пътя на най-малките разходи и най-малкото съпротивление

Умен трябва да бъде човек! Умен човек е онзи, който върви по пътя на най-малките съпротивления, по пътя на най-малките разходи. (77/стр. 148)

Любовта е път на най-малките съпротивления. По този път и децата вървят. (77/стр. 163)

При Любовта нещата стават с най-малки разноски. Вън от Любовта разноските се увеличават.

(78/стр. 52)

Всяка Любов е намясто, но най-добра е оная, която се проявява с най-малко разноски. Разточителната любов лесно се изразходва. Тя не издържа на големи мъчнотии и изпитания. Истинската Любов, Вяра и Надежда идат с най-малки разходи.

(49/стр. 319)

И на вас казвам: Не чукайте много върху малките гвоздеи. Като чукнете веднъж, но сполучливо, повече не чукайте. Започнете с най-малките дела с делата на Любовта. Големите дела изискват много удряне. Многото удряне е придружено с голяма енергия, а за голямата енергия са нужни много средства. В тоя случай Любовта е най-износна. При нея се изразходват най-малко енергия и най-малко средства. (64/стр. 281)

Да се развива човек правилно, това значи с малко енергия да постигне големи резултати. Природата не позволява да се изразходват силите напразно. (69/стр. 296)

От ученика се изисква… да разполага със своите мозъчни центрове, да знае кои от тях да туря в действие и как да ги заставя да работят. При това не се позволява да пресилва нещата: за микроскопическа работа да предизвиква усилена мозъчна дейност. Микроскопическата работа изисква малки усилия. (70/стр. 115)

Божествено знание е онова, което е придобито с най-малки разходи и което е приложено в живота. (21/стр. 43)

Много ли, или малко трябва да работи човек? И това зависи от работата, от разбирането на човека, от начина, по който работи и т.н. Ако умее да работи, с малко работа и усилия човек свършва много неща. (29/стр. 265)

Малкото и многото е в зависимост от това колко може човек да носи. Ако носи по-малко, отколкото може, човек запазва енергиите си. Ако носи повече, отколкото са възможностите му, човек губи енергиите си. В първия случай човек печели, а във втория губи, но и в двата случая се получават два крайни резултата. (68/стр. 167, 168)

Кой е най-лесният път на движение? Той е пътят на най-малките съпротивления. (60/стр. 172)

…Разумен човек наричаме този, който се движи по пътя на най-малките съпротивления. Като се движи по пътя на големите съпротивления, без да иска, човек прави погрешки, които мъчно се изправят. (21/стр. 116)

Значи, при растенето си растенията търсят пътя на най-малкото съпротивление. Това е един от методите на Природата. За да не изразходва напразно енергиите си, Природата всякога търси пътя на най-малкото съпротивление. И тъй, ако се движи по пътя на най-малкото съпротивление, човек спазва едно от правилата на морала в Природата.

(21/стр. 11, 12)

И слабият може да направи това, което върши силният. Как? С лостове. Природата му е дала ум да мисли, да съобразява, с малка сила да вдига големи тежести. (39/стр. 260)

Да прибавяме всеки ден по нещо ново
в живота си

…Първо човек трябва да внесе подобрение в себе си, да направи реформа в своя вътрешен живот. Кога ще стане това? Човек не трябва да изпуща нито един ден да не внесе нещо ново в съзнанието си, колкото и да е малко то. (57/стр. 164)

…Човек трябва всеки ден да внася по една нова мисъл в ума си и по едно ново чувство в сърцето си. Колкото малки да са новата мисъл и новото чувство, те ще произведат известен резултат. (76/стр. 133)

Ако ние всеки ден не прилагаме по нещо от Божественото да растем и да се облагородяваме, ако днес сме такива, каквито сме били вчера, животът нямаше да има смисъл. Днес трябва да бъдем нещо повече; съвсем малко да е, но все-таки да сме приложили нещо ново. В нашия живот в нашите чувства и в нашите мисли всеки ден трябва да се влага по нещо ново, колкото и да е малко то.

(24/лек. 11: стр. 20, 21)

По малко, но всеки ден прибавяйте нещо ново към вашия живот. Нека малките придобивки ви радват. Те са сигурни. (12/стр. 128)

Сега този е Правият път. И ако вие започнете да живеете по този начин, животът ви ще почне микроскопически да се изменя. …Един живот се изменя, когато има една микроскопическа придобивка. Винаги, ако всеки ден ти не придобиваш нещо, ти си се спрял в своето развитие. Отиваш в обратен път. Всеки ден трябва да имаш една малка придобивка. (2/стр. 572)

Който живее по закона на Любовта, всеки ден трябва да усеща в себе си малка придобивка, прилив на живот. (79/стр. 313)

Човек… Всеки ден той трябва да придобива нещо, колкото малко и да е; този малък придатък спомага за неговото разширение, за устройството на мозъка му. (72/стр. 24)

Значи, всеки ден изисква от вас да обработите в себе си по една важна мисъл, по едно важно чувство и да извършите по едно важно дело, колкото и да са микроскопически. Не изпълните ли това нещо, денят е минал незабелязано, с нищо неознаменуван. (73/стр. 205)

Като ученици, от вас се иска съзнателна работа всеки ден да прибавяте по малко към вашето растене. Колкото малко да растете, това е един плюс към общото растене. (81/стр. 304)

Смисълът на живота е в растенето. Ако всеки ден не прибавяш нещо в себе си, т.е. не растеш, денят е загубен за тебе. Когато рисува някаква картина, художникът всеки ден прибавя по една малка чертичка към нея. И като погледнеш, виждаш, че е нарисувал човешко лице. (58/стр. 41, 42)

…Човек… Всеки ден трябва да се забелязва в лицето, в сърцето му и в ума му по една малка промяна. (22/стр. 342)

Вашата Любов не трябва да трае само един момент, но да бъде непреривна и всеки ден да се усилва с една микроскопическа величина. (24/лек. 34: стр. 86)

Ако Любовта ви не се увеличава всеки ден с по един градус, вие не сте на Правия път! Ако Разумността ви не се увеличава всеки ден с по един градус, вие не сте на Правия път! Увеличава ли се Любовта ви всеки ден с по един градус, вие сте Праведни хора. (62/лек. 1: стр. 19)

Всяка сутрин, като ставате, трябва да почувствате в живота си един малък плюс: да почувствате, че вашето сърце е станало малко по-топло, вашият ум малко по-светъл, а във волята ви да се яви най-малкият импулс да направите едно микроскопическо добро. (25/стр. 43)

…Ако всеки ден човек не изправя по една погрешка и не придобива по една малка добродетел, нищо не е постигнал. (90/стр. 335)

Гледайте всеки миг, всеки час, всеки ден да придобивате по нещо ново, колкото малко да е то. Ако работите по този начин, в няколко години само вие ще придобиете много знания. Знанието, с което разполага всеки човек, е придобито по този начин именно капка по капка. (51/стр. 124)

Всеки ден, всеки живот прибавяйте по малко към основния капитал на своята банка. Животът е вечен и непреривен. Не пожелавайте да постигнете всичко изведнъж… (21/стр. 292)

4. Внимателност

Човек се познава в малките работи

Днес считат благороден човек този, който проявява велики дела и качества. В Новата култура съдят за благородството на човека по това как се проявява в най-малките неща. (74/стр. 47)

Искаш ли да познаеш човека, виж как се проявява в малките работи. (67/стр. 21)

По малките работи се отличава човек. Вие за пример, ако дойде един беден човек при вас аз съм наблюдавал по някой път, като дойде такъв беден, дрипав човек при вас, вие вземете чашата и не я измивате, наливате и му давате. Аз не правя така. Аз, като дойде един беден човек, три пъти ще измия чашата както за себе си и ще му дам да пие. И като дойде един богат човек, и за него ще направя същото; и за мене правя същото. (2/стр. 219)

При най-малките изпитания, в най-малките работи човек трябва да бъде честен… Бог ни гледа в малките работи; в ежедневния живот, в малките работи ние се изпитваме какво разбиране имаме.

(3/стр. 534)

Човек не се изменя лесно. Какъвто е в малкото, такъв ще бъде и в голямото. (90/стр. 377)

Да бъдем внимателни в малките неща

…Умът и сърцето са два големи източника, които зависят до известна степен от нас. Има неща, които не зависят от нас. В малките проявления ние трябва да бъдем много внимателни. (80/стр. 378)

…Всяко движение, което човек прави, оказва известно въздействие и върху самата Природа. Най-малкото помръдване на показалеца например се отразява в цялата Природа. Вълните, които изтичат от този пръст, ще направят едно кръгосветно движение и в края на краищата пак ще се върнат към човека, от когото са излезли, с една придобивка в добър или в лош смисъл. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни в своите движения.

(44/стр. 207, 208)

Вървиш с твоя приятел. Ти си внимателен. Качвате се на трен или на трамвай, или на файтон. Той е забравил кесията си, няма пари. Ти не чакай да ти иска, но дай му, без да се досети. Не прави да се уронва неговото честолюбие, предвиди: не го заставяй да ти иска, но преди да иска той, дай му. Всичките тия малки неща помежду си трябва да ги предвиждате, да ги правите. Те са, които внасят ред и порядък малките работи. (1/лек. 17: стр. 15)

Да допуснем, че вие излизате на разходка, двама души сте или трима, носите една хубава пита кашкавал, сирене, но случило се, че един от вас не си е взел хлебец. Ти предвиди! Никога да не кажеш в ума си: „Отгде се взе той!“. На този ще трябва да му се даде. Използвай случая да му дадеш ти и да ти стане приятно, че той не си е взел хляб. Кажи: „Друг път пък ти ще ме угостиш, но сега ще ми направиш голямо удоволствие да ти услужа“. Този другар никога няма да забрави тази малка услуга. Сега тия са малките случаи, които трябва да използвате. И Невидимият свят ги използва. (1/лек. 17: стр. 15, 16)

Каква е темата за тази вечер? Пробуждане на Божественото съзнание в човешката душа. Тогава да прочетем няколко. Едно правило: Когато пишете, тези листчета ще бъдат много хубаво написани… Три-четири реда ще напишеш, но чисто, хубаво. Нямам нищо против малките листчета, но всичко да има една по-хубава формичка. Това се казва ученик! Ще бъдете внимателни в малките работи. Всеки ще гледа да пише по-хубаво, да не бърза. Да напише четири реда, но да ги напише внимателно.

(1/лек. 13: стр. 3)

Аз съм наблюдавал някой път някои работи, които наглед са много малки. Има ученици, които се занимават в една класна стая, която е откъм пътя. Минават някои по улицата. Ученикът седи в класната стая до прозореца и когато се разправя една лекция, той гледа на пътя, вниманието му се отвлича. Когато влизаш в клас, до прозореца не сядай. (28/стр. 91)

Тъкмо се молиш, съсредоточил си вниманието си, но изведнъж те засърби главата. Ако се почешеш, молитвата ти се прекъсва. Такава молитва не се приема. В това отношение турците правят много опити да не пресичат молитвата си. За турчина молитвата е цял обряд. Преди да се моли, той извършва ред операции: измива си ръцете до лактите, врата, ушите, устата, краката и след това започва молитвата. Ако се случи в това време да кихне, да плюе или да мине през ума му една лоша мисъл, той прекъсва молитвата си и започва отново да се моли. Колкото и да е малка погрешката, турчинът започва отново молитвата си. Така минава през голяма дисциплина. (57/стр. 364, 365)

Да бъдем верни в малките неща

Казва Христос: „Верният в малкото е верен и в многото“. Един е законът. (15/стр. 267)

„Верният в малкото.“ Малкото е духовното, което имаме. (15/стр. 287)

Вяра и Любов са нужни на човека, за да приложи това, което има в себе си. Приложете най-малкото, което имате, защото казано е в Писанието: „Верният в малкото е верен и в голямото. Малкото се благославя“. (81/стр. 98)

Ако имате малки придобивки, радвайте се и на тях, защото е казано: „Верният в малкото е верен и в многото“. (70/стр. 34)

Една поговорка казва: „Бъдете доволни от малкото, за да ви се даде голямото“. В Писанието е казано: „Доволният, верният в малкото е верен и в многото“. Да бъде човек доволен в малкото, това не значи да стои на едно място. Не, той трябва да върви напред и да бъде доволен от всичко, което животът му предлага. (30/стр. 302)

Бог иска в най-малък размер да изпълним Волята Му. Той не иска да дигнем целия свят, да носим товара на целия свят. Той не е за нас. Той, когато иска, ще намери един [силен] човек на Христа го тури и Той го носи… Бог иска от вас онова малко, което можете да направите. Следователно бъдете верни сега на това, вашето положение. (2/стр. 436)

Като жена, ти си дошла на Земята да изучаваш закона на Любовта, а като мъж да изучаваш закона на Мъдростта. И двамата заедно ще изпълнявате Божията Воля. Бъдете доволни от службата, която ви е дадена. Ако сте верни в малкото, ще бъдете верни и в голямото. (46/стр. 320)

Та като изпълнявате Волята на Отца, на вашия Небесен Баща, вие сте от онези, добрите братя, добрите сестри и добрите майки. Всеки един да тури това като основа в живота си, да работи в това направление, да бъде благоприятен на Господа, да има Неговото одобрение в себе си… Да има одобрението на Господа, та Господ да каже, както в притчата каза на слугата: „Верни рабе, много си добре работил, на малкото си бил верен, Аз ще те направя слуга на целия Свой имот“. (63/стр. 75)

Да бъдем изправни в малките неща

За да изплати задълженията си към Природата, човек трябва да бъде изправен и към най-малките си задължения и прояви. Дойде ли в ума ви една мисъл, колкото и да е малка, приложете я. Влезе ли някое чувство в сърцето ви, дайте му път да се изяви навън, да свърши някаква работа. Искате ли да направите едно малко добро на физическия свят, веднага пристъпете към работа. (39/стр. 348)

…Кой човек може да се нарече честен? Честен е този, който изпълнява навреме своите задължения. Щом е така, започнете от малките задължения. Често някому се представя случай да изпълни едно голямо задължение и за да го изпълни, той веднага пренебрегва малкото задължение. (73/стр. 84)

…Човек… трябва да бъде честен, справедлив, благороден в постъпките си, и то в малките, а не в големите. (60/стр. 223)

Когато хората разправят греховете ти, в душата си да останеш спокоен, да кажеш: „Аз познавам себе си, чистосърдечен съм в най-малките неща“.

(1/лек. 16: стр. 34)

В малките работи бъдете възвишени и благородни. Дайте място на Духа, на Възвишеното в себе си и ще видите, че Благородното, Възвишеното, което е вложено във вас първоначално още, ще почне да се развива. (60/стр. 154)

Първо ти трябва да се научиш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш както трябва в най-малките си работи. А другите работи отпосле ще дойдат, както първоначално е започнало човечеството.

(3/стр. 33)

Съвършенство трябва на всинца ви. …Ние можем да бъдем съвършени в дребните постъпки. Срещна ви, обидили сте ме, намислил съм да ви ухапя и аз да ви огорча. Духът казва: „Внимавай, не го прави“. Срещна ви и като помисля, казвам: „Аз ще постъпя тъй, както Господ казва“. Една сладка дума кажа ли тъй, както Господ би я казал, в този момент аз съм съвършен. Дойдете при мене, вие сте ме обидили, аз ви направя една услуга без никаква користна цел, услуга, тъй както Бог изисква моята постъпка е съвършена. В малките си постъпки ние можем да бъдем съвършени. От вас искам съвършенство в малките думи, в малките дела, в малките действия, навсякъде в дреболиите в това трябва да бъде всеки един съвършен, тогава ще дойде другото съвършенство. (87/стр. 414)

Тази година ще си поставим като правило да бъдем изправни в малките неща, в малките добродетели. Аз един ден срещнах една мома, хубаво облечена, която видя един старец, който се навел да си връзва връзките на обущата. Щом го съгледа, тя веднага се приближи към него и му каза: „Почакай, дядо, аз ще ти завържа връзките“. (26/стр. 56)

Ученикът трябва да бъде буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи да се прояви Божественото съзнание в човека. (23/стр. 49)

Днес хората не изпълняват задълженията си както трябва, но въпреки това законът не ги държи строго. Обаче ще дойде ден, когато законът ще ги държи отговорни за най-малкото задължение. Той ще ги държи отговорни не само към хората, но и към животните и растенията. Какъвто и плод да изяде, той трябва да посади семката му в земята, да даде условия отново да поникне. Не посади ли семката му, законът ще го държи отговорен.

(29/стр. 23, 24)

Да направим малкото добро

Днес хората се стремят повече към велики идеи, към големи постижения. Не, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, без да казвате някому за това. (71/стр. 66)

…Слушайте Божественото! Имате желание да направите микроскопическо добро направете го.

(16/стр. 179)

Представя ти се случай да направиш едно малко добро. Спри се в пътя си и направи доброто.

(45/стр. 78)

…Ще бъдете смели и решителни да направите най-малкото добро и това добро да носи за вас и за вашите ближни живот, светлина и свобода.

(24/лек. 2: стр. 38)

Някои казват: „От толкова години насам следвам този път и нищо не придобих“. И още толкоз години да ходите, нищо няма да придобиете, ако не направите най-малкото добро. (24/лек. 2: стр. 38)

Грешките на хората се заключават в това, че те не мислят за микроскопическото добро, което могат да правят, но искат да оправят света. (22/стр. 303)

Днес всички цитират думите на Христа. Така казал Христос, иначе казал. Важно е сега какво ти можеш да направиш. Можеш ли от твоите кибритени клечки да извадиш една и да я дадеш на своя ближен? Това е най-малкото добро, което можеш да направиш… Можеш ли сега да дадеш една жива клечка на човека да си запали огъня? Останалото само по себе си ще дойде. (48/стр. 119)

Та като ученици, всеки трябва да направи през деня по едно добро дело за Бога, макар и микроскопическо. Като направиш едно малко добро, да усещаш, че си извършил Волята Божия, макар и в най-малка степен. (17/лек. 20: стр. 18, 19)

…Мислите някой път, че не можете да извършите Волята Божия. Волята Божия не седи във великите работи, тя седи в микроскопическите добрини в света. Доброто може да го вършат и най-малките същества. Няма същество в света, което да не може да върши добро. (17/лек. 35: стр. 13, 14)

Всеки трябва да знае, че Бог го е пратил на Земята, и затова всеки ден трябва да прави по едно малко добро, от никого невидяно и незабелязано. Всички добрини, които не се виждат, се отбелязват в Невидимия свят. Те се отбелязват не само в Невидимия свят, но и върху човешкото лице…

(34/стр. 212, 213)

Всеки културен човек може да направи поне най-малкото добро. Някой казва: „Аз нямам пари“. Ти не си длъжен да помагаш непременно с пари. Достатъчно е да изпратиш своята добра мисъл и своето добро чувство към онзи, който се нуждае. Добрата мисъл и доброто желание са малък приток вода към общото течение. Колкото повече се усилва водата, толкова повече и положението на нуждаещия [се] се подобрява. (12/стр. 57)

Бих желал всеки от вас да направи най-малкото добро. Кое е най-малкото добро? Най-малката усмивка, то е най-малкото добро. Като срещнете един човек, който е скръбен, да се усмихнете насреща му, да го погледнете. То е най-малкото добро. (83/стр. 163)

Срещнете някой брат, паднал духом, с наранено сърце, какво ще правите? Седнете при него, поговорете му малко, дайте му нещо от себе си. Направете му едно най-малко добро… (41/стр. 173, 174)

Хване ви например хрема. Зарадвайте се, че е дошла тази хрема; направете един малък опит с нея. В деня, в който ви хване хремата, направете едно микроскопическо добро на най-нещастния човек, когото намерите, и ще видите какво ще стане с хремата. Хване ви главоболие, коремоболие, гръдоболие или каква и да е друга болест направете най-микроскопическото добро и болестта ви ще изчезне. Направете този опит да видите верен ли е, или не. (24/лек. 3: стр. 38, 39)

Който мисли само за себе си, неизбежно ще влоши живота си. Той казва: „Днес съм длъжен да мисля за себе си. Утре ще мисля за другите“. Не, всеки ден трябва да мислиш за себе си и да правиш по едно малко добро. (59/стр. 172)

Видите ли, че някой човек направи най-малкото добро, насърчете го, дайте му възможност да се проявява в правене на добро… Насърчавайте както в себе си, така и в другите и най-малките добри прояви. (53/стр. 30)

Някой път вие решите да направите някое малко добро, но после казвате: „Хайде, днес не мога, ще го отложа“. Не трябва така. Колкото и малко да е доброто, направи го, не го отлагай! За пример у някой ученик се роди силно желание да иде и да каже една много хубава дума на майка си, но като дойде до вратата, спре се, казва си: „Дали ще ме разбере майка ми?“. Поколебае се и отложи да изпълни мисълта си. (24/лек. 5: стр. 27)

Ако сгрешиш, не плачи, но изправи грешката си. Обаче не правиш ли всеки ден по едно малко добро, ти трябва да плачеш. Не съжалявай, че си направил една грешка; съжалявай, че не си направил едно добро. (49/стр. 272)

Кога може човек да се радва? Когато е направил поне едно малко добро. (58/стр. 106)

Едно трябва да имате предвид: всяка минута човек може да направи едно добро, колкото малко да е то. (74/стр. 119)

…Онзи, който може да направи микроскопическо добро, той може да направи и по-голямо.

(30/стр. 394)

Желанието за правене добро е положителна сила, която придава нещо на човека, но не отнема. Щом се роди у вас желание да направите най-малкото добро, направете го. Откажете ли се да го направите, вие ще изпитате малка тъга или известно неразположение. Тази тъга, това неразположение са наказание за вас, че не сте извършили доброто. Който се откаже да извърши най-малкото добро и отхвърли страданието, което е преживял по този случай, той ще се натъкне на някакво нещастие.

(65/стр. 153, 154)

Да извършим малките услуги

Вие искате някога Господ да ви слуша, нали така? Искате да бъде Той разположен добре към вас. Бог всякога може да бъде добре разположен към вас. Когато искате Господ да бъде добре разположен към вас, идете при някоя вдовица, при някой беден и направете една малка услуга. Тогава и Господ ще бъде добре разположен към вас. Ако вие мислите, че можете да влезете в Царството Божие, без да правите услуги на другите хора, това не е животът на Невидимия свят. Малките услуги! Правете малки услуги, не големи. Бъдете точни в малкото. Това няма да ви отнеме време. (14/стр. 196, 197)

Ученикът на Окултната Школа трябва да използва онези незабелязани микроскопически случаи, за да услужи. (1/лек. 17: стр. 14)

Малките услуги развиват благородството в човека. (70/стр. 271)

Някой ти поиска някаква малка услуга направи я. Ама може да се явят във вас противоречия: нямам условия, нямам време и т.н. Не, ние говорим само за възможностите. Когато няма абсолютно никаква възможност, това вече е изключение.

(17/лек. 25: стр. 11, 12)

Тази сутрин и аз направих една малка услуга. Седя в стаята си, чувам, една муха бръмчи жално моли се някой да я спаси. Едно паяче я хванало за крака, а тя се моли да я пусне. …Хващам паяжината тя се повлече. С нея заедно се повлякоха и паякът, и мухата: мухата на една страна, паякът на друга. Гледам: мухата много по-голяма от паяка, но се оплела в паяжината. Освободих мухата и казах: „Това място е за молитва, а не за престъпления“.

(45/стр. 78)

Аз се интересувам и от дърветата… Виждам тяхната интелигентност, тяхната признателност. Направете една малка услуга на едно дърво да видите с каква благодарност ще ви отговори то. (46/стр. 240)

Когато умният човек види, че двама души се бият на улицата, той няма да се спре да ги примирява, но ще продължи пътя си. Той знае, че за тази работа ще се намерят много хора. Обаче, ако види, че някое малко безпомощно дете е паднало на улицата и никой не му обръща внимание, той веднага ще се отбие от пътя си, ще го вдигне от земята, ще го изтърси от праха, ще го утеши и ще му каже: „Хайде, върви при майка си“. (23/стр. 21)

Никога не изменяйте решенията на Любовта. И при най-малкото подтикване от нейна страна не се колебайте. Не се отказвайте и от най-малките, микроскопически услуги, които Любовта изисква. В малкото е Божественото. (6/стр. 529)

Обичта седи в малките работи. Жаден съм, казвам: „Да има някой да ми донесе вода“… Минава един човек, носи една стомна с вода, налива ми една чаша то е Любов. Аз съм гладен, нямам нищо да ям. Минава един човек, носи пълна торба, изважда и ми дава хляб то е Любов. Който каже една дума намясто, който ми направи най-малка услуга, но направена навреме и намясто то е по закона на Любовта. (28/стр. 421)

Никога не се отказвай да направиш това, което можеш. От тебе искат да направиш една малка услуга не се отказвай, не мисли, че не можеш да я направиш. Откажеш ли се под предлог, че не искаш, не можеш или нямаш време, ти се свързваш с един отрицателен закон в Природата. Против тебе се опълчва верига от отрицателни сили, които след време ще развалят хубавите ти планове. Те представят подпочвена вода, която бавно, но сигурно разрушава основите на твоя живот. Един ден ти ще се намериш пред голяма катастрофа. Това подразбира българската поговорка: „Малкото камъче събаря колата“. (94/стр. 103)

Да любим малките си братя

И тогава си обясняваме този Велик Божествен Закон да имаме Любов към по-малките. Любовта не е за великите хора, за Ангелите, за Светиите; тя е за малките, дребните, бедните, пропадналите братя. (9/стр. 104)

И задачата на всинца ни е да обръщаме поглед към слабите хора и към дребните неща. (9/стр. 107)

И тъй, искате ли да бъдете силни, свържете приятелство с малките, със слабите; после разработете идеята за Любовта и я приложете в живота си.

(79/стр. 276)

Който носи Любовта в себе си, той дава право на всеки свой по-малък брат да се развива правилно. (59/стр. 161)

Задачата на човека е да помага на по-малките от себе си, а не да ги осъжда. (30/стр. 142)

Когато говорим, че трябва да бъдем снизходителни към малките, то произхожда от принципа да не огорчаваме Господа. Защото, когато огорчаваме един човек, не огорчаваме собствено него, а Господа, Който е в него. Па и когато правим добро, ние помагаме на Господа. Когато помогнем някому, и неговият Ангел, който е на Небето, ще бъде в наша услуга. Следователно, ако искаме да имаме приятели на Небето, трябва да слугуваме на малките и техните бащи, Ангелите на Небето, ще ни приемат в своя дом и ще ни нагостят ще бъдем като у дома си. Услуга за услуга, Любов за Любов така е светът. (9/стр. 106)

Колкото по-щедро човек отваря сърцето си за малките, за слабите и немощни същества, толкова повече и на него се дава. (68/стр. 17)

В лицето на този страдалец се крие баща ти, брат ти. Чрез тях Бог иска да те изпита как се отнасяш с ближните си. Какво ще кажеш, ако сам Бог се е скрил в тази форма? Ако Той те посети направо, придружен с Ангели и Серафими, облечен със светлина и с великолепие, ти щеше да знаеш как да Го посрещнеш. Обаче изкуство е да Го видиш в най-простите и микроскопически форми и да Му отдадеш нужното внимание. (39/стр. 173)

Като знаете, че Бог е навсякъде, не правете разлика между хората да считате, че едни са високо издигнати, а други неразвити. Считайте, че и най-слабо развитите хора имат условия да растат. Те са в положението на малки деца, които могат да се развиват. (11/стр. 207, 208)

Казано е в Писанието, че в последния ден Христос ще съди хората. Ще каже: „Болен бях, не Ме нагледахте; в затвор бях, не Ме посетихте; гладен бях, не Ме нахранихте; гол бях, не Ме облякохте“. И вие искате да служите на Христа! Казано е: „Понеже не направихте това на един от Моите малки братя, и на Мене не сте го направили“. (16/стр. 114)

Христос казва: „Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, болен бях и не Ме нагледахте, в тъмница бях и не Ме посетихте, и затова не искам нищо да знам заради вас“. Ще Го попитат: „Кога Те видяхме гладен и не Те нахранихме, жаден и не Те напоихме?“ и пр. Той ще им каже: „Понеже не сте го направили на най-малкия от Моите братя, и на Мене не сте го направили“. А на другите ще каже: „Елате при Мене, понеже гладен бях и Ме нахранихте, жаден бях и Ме напоихте“ и пр. И ще Го попитат: „Кога Те видяхме гладен и Те нахранихме?“ и пр. „Понеже сте го направили на най-малкия от Моите братя, на Мен сте го направили.“ (28/стр. 67)

Да дадем малките жертви

Пишете върху темата: „Най-малката Истина, с която човек трябва да започне“. Най-малката Истина е мястото, дето може да срещнете най-малката Любов… Започнете с малката Истина. Прилагайте я без страх. Тя изисква най-малката жертва от вас.

(45/стр. 77)

…Бъдете будни навреме да използвате и най-малките моменти за жертва, за изпълнение на Волята Божия. (23/стр. 49)

Човек е дошъл до положение да разбира и познава само живота на сърцето и на ума си, а останалите, душа и дух, още не разбира. Но и с ума, и със сърцето си той все пак може да служи на Бога. Като служи съзнателно, той ще види, че колкото малко и да прави за Бога, ще получи четирикратно на това, което жертва от себе си. (75/стр. 272)

Който не може да направи една малка жертва, той по никой начин не е готов за голяма жертва.

(55/стр. 281)

В Божествената Любов човек е готов да жертва всичко за Бога. За да дойде до тази Любов, той трябва да започне от малкото и постепенно да върви към голямото. Който е силен, той може да започне по обратен път: от горе и постепенно да слиза надолу, т.е. от голямото към малкото. (74/стр. 137, 138)

Съвременните хора воюват за една велика кауза за идването на Любовта. Дали те съзнават това, или не, то е друг въпрос. Щом се воюва за Любовта, трябва да се дадат жертви. Досега са дадени много жертви, остава още малко да се дадат. Щом се даде и последната жертва, Царството Божие ще дойде на Земята. И сега ние, съвременните хора, които сме вече пред вратата на Царството Божие, ще откажем ли да дадем последните жертви? Най-малките жертви се искат сега. Ще откажем ли да дадем тия най-малки жертви? (74/стр. 150)

И тъй, всички трябва да бъдете готови за най-малките жертви. Затова трябва да се молите, да бъдете силни, да издържите последното сражение.

(74/стр. 150)

5. Себевладеене

Има незначителни малки неща,
от които не трябва да се смущаваме

Верующите трябва да бъдете така свободни. А най-малките работи вас сега ви смущават.

(63/стр. 144)

Онзи, който се смущава от малките, от ежедневните работи на живота, той още не е разбрал дълбокия смисъл на ученичеството. (14/стр. 401)

Ако най-малките неща в живота ти те спъват, какво е твоето разбиране? (57/стр. 8, 9)

Мога да ви говоря за Вярата, за Любовта, за търпението, но при най-малкото сътресение вие се спъвате и всичко изгубвате. Докато казвате, че сте търпеливи, смутите се от нещо и търпението ви моментално изчезва. (52/стр. 62)

Питам: Ако вашият мир може да се отнеме тъй лесно, мир ли е това?… За пример най-малките неща могат да ви смутят. Отвън може да стане едно смущение, но отвътре човек не трябва да се смущава. (40/стр. 12)

Докато тебе те нервират малките работи, за 5 и 10 лева, ако тебе те смущават скъсаните обуща, ако тебе те смущава малката стая, ако тебе те смущава малкото хляб, такива малки прояви в живота, ти здрав не може да бъдеш. (56/стр. 216)

И за много малки работи се безпокоим. Аз съм наблюдавал хора, за много малки работи в яденето и се тревожи. Вземете, някой човек има такъв вкус, особен. Като погледне, че лукът не бил изпържен така, цял въпрос прави мъжът на жената; или че лукът не е нарязан на ситно. (2/стр. 528)

Помнете едно нещо: Щом започнеш да се дразниш от малките работи, ти си влязъл в областта на старостта. (28/стр. 393)

Ти вярваш в Бога, но се сърдиш на другаря си, за малка работа кипнеш. (80/стр. 263)

…Излишната енергия в организма на когото и да е от вас, и на най-добрия, може да го изкара от равновесието му. Аз мога да направя един малък опит с него да изменя състоянието му. Как? Като му пришепна само една малка думица на ухото, без някой нещо да е чул веднага нещо ще го жегне, той ще се изправи, ще дигне шум. Какво е станало? Едно малко раздвижване на въздуха. Но то така е подействало, че изменя състоянието му. (20/стр. 145)

Някога най-малкото раздвижване на въздуха е причина да изгуби човек равновесието си. Достатъчно е да се мерне нещо пред очите му или да лъхне отнякъде вятър, за да каже той: „Не вярвам вече в никого!“. (46/стр. 79)

Някои минават за благочестиви, но само външно са такива. При най-малкото изпитание те губят своето благочестие. Опитайте се да им кажете, че някой говорил лошо за тях, да видите колко са благочестиви. Те веднага скачат на крак и турят в действие своята картечница. Какво лошо има в това, че казали нещо за тях. Ако е вярно, нека се изправят; ако не е вярно, трябва ли да се сърдят?

(42/стр. 397)

Вие минавате за герои. Казваш: „Аз еди-кого си обичам“. Обичаш го, но някой път минал, не те поздравил, много малка работа станала и току си измениш мнението. Щом имаш един герой, никога не трябва да измениш своето мнение за него. (2/стр. 29)

Съвременните хора се смущават от малки работи. Някой се оплаква, че не го погледнали както трябва. Как го погледнали? Накриво. Че отде намерил уред, с който да определи ъгъла на погледа? Друг се оплаква, че не го погледнали топло. Как измери температурата на погледа? (31/стр. 221)

Гледам: Във вас, в умовете на всинца ви има голямо противоречие. Вие по някой път за едно малко чувство, за едно малко неразбиране на нещата сте готови да направите, както в поговорката се казва: „За бълхата изгаря и целия юрган“. (14/стр. 327)

Някои хора при най-малкото съпротивление се отчайват и казват: „Не е този пътят, по който трябва да вървим“. (51/стр. 47)

Като ви наблюдавам, виждам как се изменят лицата ви за нищо и никакво. Някой седнал, случило му се нещо дребно, малко и той си заклатил главата. Това е актьорство. Когато страдаш, трябва да има някаква голяма причина това аз разбирам страдание… Ако съвременните християни носеха Христовия кръст, аз съм съгласен с това, че те наистина страдат, но техните кръстчета са такива, че една муха не можеш да разпънеш. Смешни са те.

(24/лек. 2: стр. 23)

Аз мисля, че дяволът лъже хората, като им туря тия малки кръстчета и ги кара да вярват в тях. Не, голям е кръстът, който трябва да носите.

(24/лек. 2: стр. 23, 24)

Та казвам: Не се заблуждавайте с вашите малки мъчнотии! Казал ти някой една обидна дума то е равносилно на това, че ти дал едно малко кръстче. Аз, като те видя с това малко кръстче, засмивам се. Иван Драганов казал на Петко Стоянов една обидна дума. Какво означава това? Турил му едно малко кръстче и той казва: „Знаеш ли какво голямо страдание имам?“. Когато ще дойде някое страдание, нека да е голямо страдание, голям кръст да знаеш поне, че кръст носиш. (24/лек. 2: стр. 24)

Като се натъкват на малки страдания, някои хора се стряскат като заека и мислят, че са ги сполетели големи нещастия. (31/стр. 180)

Мъчнотиите, които имате, сами по себе си не са тъй големи, колкото вие ги преувеличавате. Туриш една малка мъчнотия под микроскоп, наблюдаваш я и казваш: „Като моята мъчнотия няма друга по-голяма“. (26/стр. 77)

Дойде някой и ми разправи нещо, както не е. И аз виждам: показали му едно малко бръмбарче и… го увеличил 100200 пъти, и онзи ми носи бръмбара, и ми казва: „Виж колко е голям бръмбарът“. И аз виждам, че това е много малко бръмбарче. И казвам: „Много се радвам, много е голямо“. И аз го намалявам до естествената му големина, и то остава едно малко бръмбарче. Той казва: „Много е голям бръмбарът“. За него е голям, за мене е малък.

(8/стр. 272)

Сегашните ви страдания един ден ще ви се видят играчка, като един сън. Вие ще се смеете на себе си как сте могли да се безпокоите за такива малки работи. (17/лек. 3: стр. 12)

Да се справяме с малките противоречия

И тъй, започнете да работите съзнателно върху себе си. Вземете едно от своите противоречия, най-малкото, и го подложете на анализ да видите кое е същественото в него и кое несъщественото. Същественото задръжте в себе си, а несъщественото турете настрана или го превърнете. Ако можете да изкарате нещо от него, ще имате добри резултати.

(52/стр. 123)

…Като хора, вие трябва да обърнете внимание върху малките си погрешки, върху малките противоречия във вашия живот, които другите хора не виждат. (53/стр. 18)

Ако човек не разреши малките противоречия и мъчнотии, той ще се натъкне на по-големи.

(77/стр. 150)

Да побеждаваме малките мъчнотии

Всеки сам може да се справи с малките си мъчнотии. Големите мъчнотии, които препятстват на човешкото развитие, се дават като специални задачи. (52/стр. 119, 120)

Природата е дала право на човека да разрешава най-малките мъчнотии. Те се разрешават без война и с най-малко разходи. За големите въпроси тя има грижата. (76/стр. 164)

Силата на човека се познава по това как понася мъчнотиите и противоречията в живота. Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб. (32/стр. 239, 240)

Какъв смисъл има теорията ви, че познавате Бога, че се стремите към Божествен живот, а при най-малката мъчнотия търсите помощ от вън.

(70/стр. 6)

Възгледите на съвременните хора са толкова ограничени, че от най-малката мъчнотия, която иде за тяхното развитие, те се обезсърчават и казват: „Не струва да се живее!“. Тогава какво остава на човека? От гениален човек, какъвто е определен да стане, ще слезе в положението на обикновен човек, т.е. ще деградира. (47/стр. 14, 15)

…Първото нещо, което ви предстои, е да победите малките мъчнотии, които ви се явяват в дома. Домашните ви мъчнотии са много сериозни. (26/стр. 46)

Та казвам: За вас онова, което е потребно, е следното. Поне малките препятствия, които имате в живота, да ги премахнете. (3/стр. 644)

Срещнете ли на пътя на вашия индивидуален, семеен или обществен живот големи камъни не по силата ви, не се стремете да ги дигате. Правете опити да дигате малки камъни, тежки по 1020 килограма най-много. (22/стр. 119)

Най-първо се въоръжете с Любовта [за] малките мъчнотии, които имате, понеже в тия, малките мъчнотии, ще ви се разкрият бъдещите закони, …по които талантите ще дойдат да се вложат във вас, по които геният ще дойде. Пред всинца ви седи едно велико бъдеще. (56/стр. 106)

Да приемаме на драго сърце
малките страдания

Радвайте се на малките страдания, приемайте ги с Любов, защото са от Бога дадени. (31/стр. 341)

Какво от това, че сте имали едно малко страдание? Малките страдания се заплащат с бъдещите блага. (79/стр. 252)

Значи, малките страдания са предвестници на малките блага, малките блага са предвестници на големите блага. Този е пътят, по който всички трябва да минете. (49/стр. 274)

Малките страдания спасяват много души. В този смисъл страданията не са нищо друго освен изкупление, спасение на много души… (34/стр. 109)

Природата си служи с малки величини. Когато изпраща малки страдания на хората, тя прави това с цел да ги предпази от големи страдания, от големи злини. (77/стр. 131)

И тъй, страданията, които човек преживява на физическия свят, както [и] в духовния свят, са спирачки. Без тези спирачки той би полетял в низината. Ако не дойдат малки спирачки, ще дойдат големи, които ще го спрат в пътя му. Малките спирачки могат само да го задържат да не падне, а големите ще го спрат. Страшно е положението на човек, който е спрян в пътя си. В този смисъл страданието е благо за човека. Благодарете за малките страдания да не дойдат по-големи. (29/стр. 294)

Сега и вие понякога искате да бягате от страданията. Аз ви казвам: Малките страдания приемайте на драго сърце! Бягате ли от тях, ще дойдат по-големи страдания. (1/лек. 25: стр. 8)

Кога се усмихва човек? Ще ви приведа един анекдот. Един млад човек среща свой познат, когото не виждал няколко години, и започнал да му се оплаква: „Знаеш ли колко съм нещастен! От два-три дена ме боли кракът, навехнах го“. Познатият се усмихнал, без да каже нещо. „Защо се усмихваш?“ „Погледни, моят крак е отрязан. Бих желал да е само навехнат, а не отрязан…“ И аз казвам: Когато страдаш от навехнат крак, иди при някой с отрязан крак. Твоето малко страдание минава лесно при голямото страдание на ближния ти. (45/стр. 294)

Да благодарим за малките страдания, които ни сполетяват. Ако не благодарим за тях, ще дойдат по-големи страдания. Ако благодарим за малките страдания, ще дойдат големите Божии благословения. (54/стр. 307)

Великите хора в света са се повдигнали благодарение на това, че всякога са били доволни, признателни на Бога за малките страдания и нещастия, които са ги сполетявали. Големите нещастия в живота се дължат на това, че хората изказват недоволството си, задето ги постигнали някакви страдания.

(34/стр. 127)

И тъй, бъдете внимателни да не би, като се оплаквате от малките страдания, да налетите на по-големи. (34/стр. 127)

Туй, против което човек въстава най-много, то ще му дойде до главата. Забележете това сега… Ако ти искаш да изгониш туй малко зло, от което не си доволен, непременно ще ти дойде по-голямо зло.

(20/стр. 366)

…Хората казват: „Ела зло, че без тебе по-зле“. Наистина понякога в живота на човека идва едно малко нещастие, за да го освободи от по-голямо.

(11/стр. 104)

…Задачата на човека се заключава в използване на най-малките страдания да извае от тях нещо велико и ценно. (10/стр. 267)

Да издържаме малките изпитания

Вие искате да влезете в Божественото училище, най-първо ви турят на изпитание. Ако малкото изпитание не можете да понесете, как ще понесете голямото изпитание? (56/стр. 14)

С най-малкото изпитание, на което те поставя този, Разумният, Невидимият свят, веднага те изпитват докъде си достигнал. Тези Разумни същества имат красиво чувство към нас, …интересуват се докъде сме достигнали. (15/стр. 260, 261)

Човек се познава при малките изпитания. Ако не може да понася малките изпитания, големите още по-мъчно ще понася. (31/стр. 148)

Казвам: Тоя брат е слаб, защото губи разположението си от малките изпитания. (49/стр. 246)

Ако с малкото не можем да се справим,
как ще се справим с голямото?

Ако ние не можем да победим малките мъчнотии, които имаме, как ще победим големите? При сегашните условия ние има да побеждаваме още ред мъчнотии. (17/лек. 18: стр. 25)

Ако човек не може да се справи с малката мъчнотия, как ще се справи с голямата? Ако не може да изправи малката погрешка, как ще изправи голямата? Ако не може да се справи с малката скръб, как ще се справи с голямата? (76/стр. 22)

Мнозина от вас имате малки и големи недъзи, но за да се справите с големите недъзи, първо трябва да се справите с малките. Ако не можете да се справите с един малък недъг в себе си, по никой начин не можете да се справите с големия. (12/стр. 92)

…Човек се изпитва и проверява при най-малкото зло, а не при голямото. Можете ли да обуздаете най-малкото зло, ще можете да обуздаете и голямото то отпосле ще дойде. (24/лек. 36: стр. 14)

Завладейте вашите мисли, вашите чувства в най-малките им проявления! Ако вие не можете да обуздавате коня си още когато е малък, то като придобие големи сили, той ще ви повали. Ако сте слаби да обуздавате вашите най-малки подтици, как ще обуздавате големите? (24/лек. 36: стр. 14)

Някой казва: „Мозъкът ми е малък“, аз му отговарям: „Ако не можеш да гледаш малък кон, как ще можеш да гледаш по-голям; ако имаш малко сърце и не можеш да го управляваш, как ще управляваш друго по-голямо сърце, което има по-големи желания?“. (9/стр. 22, 23)

Вие седнете да се разговаряте с някого, дигнете си единия крак върху другия, после ги променяте, не седите спокойно. Не, седнете така, че половин час или един час, като седите, да запазите една поза. Това е самовладане, поне за един час самовладане. Ако тия, малките неща, не можем да ги направим в клас, как ще можем да направим в света тия неща, които изискват много повече воля? (1/лек. 27: стр. 18)

…Ако малките работи не можеш да направиш, големите мъчно ще разрешиш. (67/стр. 109)

Ако ти малките работи не вдигнеш, как ще вдигнеш големите? (2/стр. 554)

Аз се чудя на вашата голяма вяра в бъдещето. Ако ти сега седиш, разговаряш се и не искаш да подигнеш една малка сламчица, как ще подигнеш голямата греда в бъдещето? (17/лек. 13: стр. 26)

Като греши, човек се оправдава със страданията. Какви са вашите страдания? Малки са, но и тях не можете да носите. Какво ще правите, като дойдат големите страдания? (49/стр. 274)

Малките препятствия са необходими
в живота ни

Казвам: Всички имате възможност да преодолеете малките мъчнотии и препятствия, които ви се поставят на пътя. Тези препятствия са необходими, за да видите как Бог действа в света. (72/стр. 165)

И тъй, от всички хора сега се изисква абсолютна вяра! Мъчнотиите в живота са малки, но необходими спънки да покажат доколко вярата на всеки е заякнала. (19/стр. 143)

…Малките мъчнотии носят придатъците в разумния живот. Ако ние мислим, че придатък в разумността може да дойде и без някаква мъчнотия, и се стараем да я отблъснем, ще изгубим. Можем да отблъснем мъчнотията, но и придатъка ще изгубим. (24/лек. 24: стр. 27)

И тъй, ще използвате мъчнотиите в живота, за да придобивате всеки ден по един малък придатък към вашата разумност всеки ден да богатеете.

(24/лек. 24: стр. 28, 29)

…При всяко противоречие на ума човек придобива едно ценно качество. Той се обогатява с една малка придобивка. (24/лек. 19: стр. 13)

Докато са в хамбарите, житните зърна са мъртви, в спящо състояние. Щом стане някакво стълкновение между тия зърна, животът в тях започва. Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на живот. Колкото малка да е вътрешната борба в човека, била тя за добро или зло, радвайте се: тя е посещение от Невидимия свят. Невидимият свят е обърнал внимание на вас. Той изпраща малък ветрец към вас да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви наляво-надясно да се поборите малко. (44/стр. 18, 19)

…Житеното зърно докато не му туриш един пръст почва отгоре, то не расте. Защото, щом му туриш известно препятствие, веднага в него се събужда желание да расте. Значи, на човека трябва да се тури едно малко препятствие. И най-малкото препятствие, което човек среща в живота си, то е малката пръст, турена отгоре. Ако той вярва в това, ще започне един вътрешен импулс. (14/стр. 343)

Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно известно налягане е потребно и след това ще дойде процесът на растенето… (9/стр. 4)

6. Приложение

Изисква се поне микроскопическо приложение на Учението

Аз ви казвам, че не е достатъчно само да ме слушате. Тази година се изисква от вас едно микроскопическо приложение… Ако приложите само 1/1000 част от всичко, което сте чули, тя ще произведе грамадни резултати. (24/лек. 3: стр. 38)

Най-важното при сегашните условия за всинца ви е да приложите най-малката част от това знание, което сте придобили. Само по този начин всеки ще бъде доволен, че е придобил едно благо в живота си.

(24/лек. 22: стр. 17, 18)

И тъй, сега ме разбрахте, нали? Ако приложите поне една микроскопическа част от това, което ви казах, ще се ползвате. Аз считам, че това, което ви казах тази вечер, е намясто казано. Ако посеете една хилядна част от тия семена, все-таки те ще ви ползват един ден. От тях ще израснат големи дървета. (24/лек. 22: стр. 29, 30)

Всяка философия е от значение дотолкова, доколкото има поне микроскопическо приложение в живота. Без приложение всяка философия не е нищо друго освен логически извод за нещата, гимнастика на ума. (51/стр. 236)

Някой казва: „Велико нещо е Окултната наука, тя не може да се приложи, не е за обикновени хора“. Да се говори така, то е все едно да се казва, че Слънцето е голямо нещо, не се отнася до всички хора освен до велики, големи Адепти. Не, както Слънцето има значение и за най-малките същества, така и Окултната наука има приложение и в най-малките прояви на живота. (73/стр. 64, 65)

Божественият, духовният живот изисква прилагане. Малко да знаеш, но каквото знаеш, да го приложиш. (64/стр. 254)

И тъй, ако искате да се ползвате от знанието, което сте придобили, трябва да го прилагате. Каквото знание придобиете, каквато книга прочетете, приложете поне най-малкото от нея… Същото се отнася и до Библията. Малко четете от нея, но прилагайте. (74/стр. 163)

Писанието казва: „Ние сме съработници на Бога във великото дело“. Значи, тази идея не трябва да бъде само теоретическо, философско размишление, но да има поне микроскопическо приложение. Това не може да се постигне изведнъж, но човек трябва да прилага всеки ден по малко… (72/стр. 157)

За пример толкова години вече вие слушате за Любовта, но приложихте ли тази Любов в най-малките прояви? Любовта иска дела, а не думи.

(44/стр. 96)

Аз искам учениците на Бялото Братство да приложат тази Любов в най-малък размер, микроскопически да я приложат без никакво изключение.

(18/стр. 41)

Щом Любовта царува в душите ни, ние трябва да я приложим в живота си, и то в най-малките работи. (18/стр. 215)

Любовта е Божествен закон. Като я прилагаш, ще започваш от най-малкото. (57/стр. 111)

Да работите за Любовта, за Мъдростта и за Истината, това подразбира във всеки даден случай да прилагате и най-малкото, което едновременно виждате и съзнавате. (5/стр. 46)

Всяко възвишено и благородно дело, в какъвто и да е смисъл, прилагайте го, не се срамувайте! Колкото и да е малко, прилагайте го! Ако не прилагате, от долу ще дойде затъмняване на съзнанието и един ден вие ще се намерите под земята, тъй както едновремешните пирамиди са днес дълбоко заровени в земята. (24/лек. 5: стр. 27, 28)

Всяка добра мисъл и всяко добро чувство, колкото и да са малки, приложете ги. Така ще имате една опитност, която никой не може да ви даде.

(78/стр. 260)

Най-малката мисъл, която прониква, най-малкото, което прониква в душата ти, ако можеш да го приложиш, ти си силен човек. Ако не можеш да го приложиш, ти си слаб човек. (63/стр. 208)

Ученикът трябва да има диамантна воля да прилага. От вас не се изискват големи подвизи да спасявате света. От вас се изисква най-малкото, микроскопическо приложение на доброто. (65/стр. 156, 157)

Вие живеете в свят, който изисква голяма разумност. …От вас се иска воля да прилагате и малките неща, нищо да не отлагате. (45/стр. 300)

Силата на човека седи във вътрешното единство, което той може да създаде в себе си… Това единство може да се постигне само чрез приложение на малките величини в живота. (79/стр. 279)

Разбирането има отношение към прилагането. Ето защо вие трябва да започнете с прилагането на малките величини в живота. Какъв е начинът за прилагането на тези величини, ще го видите в изгряващото Слънце. Изведнъж ли изгрява Слънцето? (18/стр. 150)

На вас ще кажа: Никога не говоря неща неприложими. Когато ви говоря за храната, за яденето, тия неща съм ги опитал, за всичко съм правил опити. Най-малките неща, микроскопическите, трябва да се приложат. Прилагайте всяка мисъл! …Всяко нещо, което е приложено, ще бъде за ваша похвала.

(20/стр. 156)

Да положим малките усилия