Учителя – Божествено Учение за Достойнството

ПРЕДГОВОР

Достойният човек е Печат на Бога. Бог се е запечатал в него.

Достойният човек е Искра от трите лица на Безкрая – Любовта, Мъдростта и Истината.

Достойният човек оставя дирята на Истината, а не само на Любовта. Достойният човек има нещо специално, подарено от силата на Истината. То е нещо като аура на Бога, като аура на Безкрая.

Висшето Достойнство е в Отец, а Синът го проявява. Отец и Син се срещат в Достойнството. Тази среща е безмълвна, тя не се нуждае от говор и слово.

В Достойния човек има нещо достатъчно, защото той знае, че самотата му е пълна с Бог, и за него няма самота.

В аурата на Достойния човек има нещо лъчисто, нещо неуловимо, нещо, което всъщност е без диря. Той няма показ, той живее в тайнство.

Достойният човек има нещо повече от благородство. Той дава нещо на благородството, но го превъзхожда.

Достойният човек винаги е бил и винаги ще съществува, защото той е преди Сътворението. Той не спада към сътворени светове, към ограниченост, защото е съхранил Изначалното.

Достойният човек няма образ, няма качества, има Древност. В качествата Бог слиза, указва Пътя, но в Достойния живее. Това е Велико Първично Единство с Бога.

Достойният подхожда като Бога, действията му са Богодействия. Няма свят в него, няма его, няма сътвореност. Достойният човек не служи на света, той служи на Безкрая.

Достойният човек превъзхожда и Жертвата. Той е образ на Правдъхновението. В него има нещо от Бога и нещо от Абсолюта. В него има Праединство, абсолютно неопетнено. Той не слиза на Земята да изкупва себе си, а да покаже Древното Начало.

Достойният човек не може да греши. Достойнството не му позволява. Той е човек с Велика самоовладяност и самообладание. Той не познава съмнението и слабостите.

Само човек, който владее себе си, може да бъде Достоен. Без контрол Достойнството е непостижимо. Достойният човек е покорил себе си. Той е скромен отвън, сияещ отвътре.

Не можеш да хвалиш Достойния човек. Той е отвъд похвали и критики. Достойният човек е преодолял всяка двойственост. Той не е нито от този свят, нито от отвъдния. Той произлиза от Духа.

Не можеш да одобриш Достойния човек, той е над одобрението. То е все едно да одобряваш Слънцето. Слънцето не говори, то грее.

Когато няма Слънце, Достойният сам свети в себе си. Ако се яви бедствие, Достойният го посреща с усмивка, защото той няма смърт в себе си.

Понякога хората се възхищават на Достойния човек, но не го познават. Достойният човек първо е Дух, а после е човек. Достойният човек е свободен Дух. Той е изтъкан от Истината на Бога. Срещнеш ли Достоен човек в живота си, Бог те е посетил.

В Достойнството е цялата Мъдрост на живота. Ако не си Достоен, какво право имаш да говориш за Бога и за Учителя? Ако не си Достоен, какво право имаш да говориш за Истината и за Свободата?

Да станеш Достоен, не е ли това краят на еволюцията, краят на световете? Всеки трябва да се завърне някога в Древното Достойнство, където Единството с Бога е абсолютно. Ние, вървейки по Пътя на Любовта, на Жертвата, на Истината, на Смирението, на Мъдростта, образуваме образа на оня Достоен човек, който е бил преди Сътворението – никога неопетнения човек.

Прачовекът, Безгрешният – той е Достойният. Христос, Учителя, Мелхиседек, Аполоний Тиански – това са образи на Древното Величествено Достойнство, на Пречистата Древност, на Правдъхновението, защото са Древноотдадени. Никога светове не са ги съблазнявали.

За нас има много разумни пътеки към Достойнството, към приобщаването към Древния свят. Най-есенциалните са Любов, Мъдрост и Истина, за които говори Учителя. После са Усърдието, Търпението и Постоянството. После са Честността, Искреността, Доверието и изключителната Преданост. Изключителната Преданост се отличава по това, че тя поразява Вселената и се завръща в своя Несътворен Дом. Това е Преданост към Бог и Истината. Друго Име на Бог и Истината е Учителят.

Само Достойният среща Бога, другите се разминават с Него. Бог има Око само за Достойния човек и за тези, които търсят Достойнството. Достойнството се изработва само по чисто Божествени пътища. За да станем Достойни, трябва да бъдем много честни и усърдни в Пътя на Истината. И когато съумеем да влезем в Истината, Бог ще ни забележи. Тогава вече не Истината ще ни обучава, а самият Бог, самата Безкрайност. И когато човек е напълно узрял в Истината, тогава тази Истина се превръща в Достойнството на световете.

Достойният човек винаги действа мъдро. Достойният човек е вещ човек. Той е майстор на деянието. Той действа единно с Божията Воля. При него действията са отмерени. Те никога не нарушават Покоя му, защото Бог в него върши. И затова се казва, че той действа, без да действа. Да си вещ – то е Високо изкуство на живота, изкуство, което смъртните не познават.

Коя е мярката за истинското Достойнство в човека? Когато човекът е поставен в големи лишения и той ги празнува с лекота, това е Достоен човек. И когато човек живее в голямо изобилие, но живее смирено и като бедняк, той е Достоен човек. Достойнството се случва, когато Бог е в човека и човекът е в Бога.

Ако Бог е заживял в човека, тогава и неправилните му постъпки са достойни постъпки. Ако Бог не живее в човека, тогава и правилните му постъпки са недостойни. Тайната на живота е човекът да е изчезнал, за да може Бог достойно да е заживял в него.

Когато Достойният човек попадне в голямо бедствие, той се усмихва, защото знае, че това е една странна шега на Бога. И той поздравява тази шега, и тя му се усмихва. Когато Достойният човек бъде избран за цар на един народ, той отново знае, че това е една странна шега на Бога. Той се усмихва на тази шега и казва: „Господи, Ти си единственият Цар и не ме замесвай в това“.

За Мъдреца единственото Достойнство е присъствието на Бога. Щом Бог присъства, потекло е Древното Сияние. Що е Бог? Що е Достойнството? Сияние без форма.

Достойнството слиза от Безкрая. То е Послание на Безкрая. Това Послание казва: „Никога не нарушавай Безкрая в себе си“.

Достойнството в най-високата си точка не принадлежи на Любовта. То слиза от високо, влиза в Любовта и се изявява. Мястото, от което слиза, е Истината, или Епохата на Бездната.

За да се наречеш Достоен човек, трябва да си се освободил от световете. Но и това не е достатъчно. Трябва Бездната да ти е дала условие. Тя трябва да е позволила. Щом тя е позволила през тебе да протече Достойнството, това значи, че ти си очистен завинаги; това значи, че Бездната ти е дала Сърце от Себе Си.

Достойнството е Венец, изтъкан от Тайно Слънце. Това не е Слънце от външната Вселена. Това е Синьо Слънце, скрито в Тайната на Истината. То е от Епохата на Бездната. То не е Слънце, което грее. То е Слънце, което изгаря световете, за да остане само едно Дихание – Диханието на Достойнството.

АУМ

Елеазар Хараш
Септември, 2015 г.

1. ДА РАЗБИРАШ ИСТИНСКОТО
ДОСТОЙНСТВО

Само Любовта, само Мъдростта и само Истината може да направят човека достоен. (книга 5/стр. 405)

Достойнството на човека седи в любовта му към самата Любов, към Мъдростта и към Истината. Като изяви любовта си към тия Велики Принципи и ги приложи, ние казваме, че човек е изпълнил своето предназначение на Земята. (20/стр. 227)

От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате по възможност най-високия идеал. Дали ще го постигнете, или не, то е друг въпрос – това да не ви смущава. Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал – в това седи вашето Достойнство. И няма съмнение, че животът ви тогава ще има друг израз. (99/стр. 142)

Вие трябва да знаете вашите отношения с Бога какви са. Щом имате правилни отношения към Бога, ще имате един вътрешен мир на чувствата, такъв мир, който ще уравновеси вашите сили. Ще имате истинско Достойнство. (105/стр. 263)

Тъй щото дойдете ли до своята личност, обикнете Бога в себе си… Зачитайте себе си, своята личност, от Любов към Бога в себе си. (79/стр. 262)

В какво се заключава Достойнството на човека? Според мене Достойнството на човека зависи от това доколко той пази Достойнството на Бога в себе си. Ако не го пази, той няма никакво достойнство. Ако не пазиш Достойнството на Баща си, Който те е родил, какво достойнство ще имаш? (58/стр. 13)

Човек трябва да бъде проникнат от съзнанието Бог да бъде виден в него. Щом Бог е виден в човека, и човек ще бъде виден в Бога. Това не е външен процес, но вътрешен. (73/стр. 75)

…Седалището на този Господ, Който е направил света, …то е в човешката душа, в човешкия дух. Тия хора, в душата, в духа на които живее Бог, това са онези, велики(те) хора… (91/лек. 15: стр. 22)

Искам вие всички да дадете място на туй, великото Аз. Като кажеш „Аз“, да се отвори сърцето, че в тебе Бог се проявява. (101/стр. 330)

И следователно всичкото усилие на човека е да прояви Бога в себе си. …Понеже Бог е Великото, Вечното Начало, ние правим усилие, за да се прояви. Всеки ден в нас трябва да се проявява Божественото… (101/стр. 525)

Аз наричам свободен човек оня, който люби Бога. Това е първото условие – да любиш Бога. Учен човек е само оня, който люби Бога. Благороден е само оня, който люби Бога… Единственият, на когото можеш абсолютно да разчиташ, това е оня, който има Любов към Бога. Той е човек без никакво користолюбие. Величието на човека се заключава в Любовта му към Бога. (69/стр. 258, 259)

Само роденият от Бога може да бъде силен и велик човек. В какво се крие величието на човека? В Добродетелите, които той е развил. (93/стр. 280)

Има ли по-голямо нещо от Любовта? Какво по-голямо Достойнство може да има за човека от това да служи на Бога, т.е. на Любовта, на Мъдростта и на Истината? (74/стр. 243)

Да чувства човек, това значи да има непреодолим стремеж, да бъде носител на Божията Любов, Мъдрост и Истина… Мнозина казват: „Ние не сме родени за тези работи“. Ами за какво сте родени, за обикновени работи ли? И след всичко това искат хората да ги уважават. Човек се уважава само за Великото, за Божественото, което той носи в себе си. Каквато друга философия и да поддържа човек, той трябва да знае, че за човешкото в него никой не може да го уважава. От памтивека и до сега само Възвишеното, Красивото, Великото, Божественото в човека се почита и уважава. (75/стр. 18, 19)

Кои са гениите на човечеството? …Който носи Великата Истина в себе си, той е гений; който носи Великата Любов в себе си и може да я предаде на хората, той е гений; който носи Великата наука в себе си, той е гений. В тази наука влизат три важни елемента: Любовта, Мъдростта и Истината.

(64/стр. 74)

Ти искаш да станеш богат, за да те уважават хората. Ти искаш да станеш учен човек, за да те уважават хората. За три неща може да се уважава човек. Уважава се човек, който носи Любовта; уважава се човек, който носи Мъдростта; уважава се човек, който носи Истината. Вън от тия неща човек не съществува. Няма никаква свобода, той е роб на условията. (57/стр. 197)

За какво те обичат хората? За Любовта в тебе. За какво те почитат и уважават? За Мъдростта в тебе. За какво те ценят? За Истината и Свободата в тебе. (58/стр. 167)

Кажем ли, че човек трябва да има Достойнство, подразбираме човек, който е пълен с Благодат и Истина. Благодатта и Истината представят вътрешна връзка на човека с Бога. (93/стр. 81)

Истинското Достойнство на човека се заключава в Любовта, в Мъдростта и в Истината. Без тия неща човек няма никакво достойнство. Ти си царски син. За какво те почитат хората? За майка ти и баща ти. Ако не са те, ти не можеш да се наречеш царски син. Майка ти и баща ти са Любовта и Мъдростта. Следователно Любовта и Мъдростта те обличат в дрехата на Достойнството. Само Бог знае за тая дреха. Само Той може да ни я даде. (69/стр. 220)

Всичко може да загуби човек, но не и царственото в себе си. То е Любовта, която трябва да задържи. Царственото в човека е Любовта. Царственото в човека е Знанието. Царственото в човека е Свободата. Следователно задръжте в себе си царственото. (69/стр. 54)

Ама силен като лъв трябва да бъдеш? Нима лъвът не умира? Оставете тази площадна философия! Ако трябва да бъдеш лъв, бъди, но лъв на Любовта, лъв на Мъдростта, лъв на Истината, лъв на Правдата, лъв на Добродетелта. Такива велики лъвове трябва да има! Такива лъвове трябва да бъдете всички!

(91/лек. 26: стр. 32)

И ако трябва да бъдете орли, бъдете орли на Любовта, орли на Мъдростта, орли на Истината, орли на Правдата, орли на Добродетелта. Това значи да се кръстите от Дух Свети, да се кръстите в Истината. (91/лек. 26: стр. 32)

…Идейни орли трябва да бъдете – орли на високата мисъл в света! Да имате широкия простор на орела, царя на птиците, но в този цар да има доблест! Има такива орли в света. (91/лек. 26: стр. 33)

Силата и Достойнството на човека седи в съзнанието му, че всеки момент трябва да изпълнява и прилага законите на Разумната Природа. (65/стр. 306)

Имам глава, която право мисли; имам отворени очи, които никога не дремят… Имам крака, които здраво държат тялото ми. Краката представят човешките Добродетели. Имам ръце, които добре работят. Ръцете представят Правдата. Щом имам всичко това, душата ми е намясто. (51/стр. 164)

Ние не поддържаме слабите хора, които се подкупват и огъват пред силния. Ние сме за ония хора, които и с износени дрехи могат да ходят прави, със съзнание за Достойнството на своята душа.

(93/стр. 121)

Достойнството на човека не седи в неговите външни качества, но в Добродетелите на неговата душа. (56/стр. 250)

В какво седи Достойнството на човека? Достойнството на един човек седи в изпълнението Волята Божия, в приложението на най-малките Добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може да си повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш обувката на един старец и не направиш това, всичко сторено пропада. Да завържеш обувката на един старец струва повече, отколкото да спечелиш едно сражение. (15/лек. 24: стр. 10)

Щом се изправиш на краката си, това се дължи на най-малкото добро в тебе, което е дошло да ти помогне… Иска ли човек да има тежест пред себе си и пред другите, той трябва да носи най-малкото добро в себе си. (82/стр. 22, 28)

Единственото Достойнство на човека е да прави добро… Туй, което сърцето говори, умът да изпълни. (117/стр. 285)

Хубаво, вие имате един ум, имате едно сърце, имате една воля – значи три подразделения. Тройката е на Юпитер – Достойнството на човека. Че има ум, чувства, воля, или тяло, значи има с какво да разполага. (83/стр. 104)

…Като стане министър-председател, ще го уважават другите. Генерала го уважават заради еполетите. Щом като го уволнят, почит няма. Ти си почитан, докато бъдеш богат. Щом нямаш богатство, не си почитан. Но уважението трябва да произтича от онзи ум, който служи на Бога; от онова сърце, което служи на Бога в Любов… (71/стр. 175)

…Казват за някого: „Той е виден човек“. Кой е виден човек? Всеки може да бъде виден при условие да има отличен ум, отлично сърце, отлична воля. Виден човек е онзи, на когото бъдещето може да разчита. (64/стр. 58)

Какво се иска от човека? Въздържание и самообладание. Ако не можеш да се въздържаш, скоро кипваш и казваш: „Аз съм човек с достойнство“. В какво се заключава Достойнството на човека?… Достойнството на човека се заключава в светлите мисли, в добрите чувства, в благородните постъпки и в сладките думи, които излизат от устата му.

(104/стр. 181, 182)

Ако в твоята глава не се крие една благородна мисъл, една светла мисъл на Истината и ако в сърцето ти не се крие едно благородно, любовно чувство, питам: В какво седи Достойнството на човека?

(5/стр. 296)

Някои хора, без да имат особени качества, искат да бъдат почитани и уважавани. Те казват: „Ние имаме достойнство, искаме да бъдем уважавани“. В какво седи Достойнството на човека? Достойнство има онзи човек, който разполага със своето добро сърце и счита, че всички хора са създадени добри. Човек с Достойнство е онзи, който има обработен ум и схваща правилно отношенията на нещата.

(79/стр. 40)

Хората искат да се повдигнат, да бъдат обичани и уважавани. За да бъде обичан и уважаван, човек трябва да има добро сърце и светъл ум. Всеки обича добрия, силния, любещия, разумния човек.

(79/стр. 50)

Много от съвременните хора са дошли до убеждението, че за да бъде почитан и уважаван, човек трябва да бъде богато облечен. Това не е право. Дрехите не правят човека… Казвам: Дрехите са си дрехи, но да се мисли, че външността изменя човека, това е унижение за него. Достойнството на човека се заключава в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух, а не в дрехите.

(64/стр. 126, 127)

„Ама хората не ме зачитат.“ Много лесно могат да те зачитат. Достатъчно е да дам на твое име 200 000 лева в банката и всички хора ще се произнесат за тебе, че си почтен човек. Не, парите не правят човека почтен. Има друго нещо в душата на човека, което го подига в очите на хората. Това е обичта към Истината. (54/стр. 129)

Една Истина съществува в света, на която всякога можете да разчитате. Който е дошъл до тази Истина, той… е добре дошъл навсякъде… Всички ще го обичат, ще го уважават и почитат. (51/стр. 166, 167)

Като ученици, за вас не е важно дали ще бъдете господари, или слуги. За вас е важно да придобиете Истината и Любовта. (98/стр. 350)

Човек може да бъде слуга, но щом изпълнява Божиите закони, навсякъде ще бъде приет с уважение и почитание. Той може да бъде и цар, но не изпълнява ли Великите закони на живота, никой няма да го почита. (56/стр. 195)

Сегашните хора са недоволни едни от други, намират, че са лоши, а въпреки това държат за своето достойнство. Човек може да пази Достойнството си, ако е добър. Не е ли добър, той няма никакво достойнство. Човек може да пази Достойнството си, ако е умен. Не е ли умен, той няма никакво достойнство. (21/стр. 305)

Днес всички хора говорят за достойнство и за не-достойнство, или за достойни и недостойни хора. Кой човек е достоен? Само умният, добрият и силният човек може да се нарече достоен. За да бъде умен, човек трябва да има светлина в ума. За да бъде добър, той трябва да има топлина в сърцето си. Щом има светлина и топлина, той ще бъде и силен. (30/стр. 197)

Достойнството на човека се заключава във владеене науката за езика. Владее ли тази наука, той знае как да говори. Той никога няма да се оплаква от живота си, от положението, което заема в обществото. Каквото положение да заеме, той лесно се справя с него. (31/стр. 299)

За да се повдигне човек, да запази Достойнството си пред себе си, да бъде герой в живота си, той трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено. (46/стр. 194)

„Ама трябва да пазя достойнството си.“ Кое достойнство? Което ти сам си създал? Често човек губи Достойнството на душата си заради достойнството на своята личност. (41/стр. 211)

…Между личността и душата на човека има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата се занимава с възвишени работи. Разумният, Божественият живот е живот на душата. (54/стр. 24)

Велика душа е онази, в която има интензивна, широка Любов и правилна мисъл. (49/стр. 47, 48)

Мъже и жени, приятели и приятелки, синове и дъщери, всички са скарани все за личното в себе си. Някой казал нещо лошо за жена ти и ти веднага се скарваш с него. Защо се караш? „Имам чест, имам достойнство.“ Моето Достойнство се заключава в това, което правя за своята душа; моето Достойнство се заключава в Истината, на която служа; моето Достойнство се заключава в Любовта, която нося в душата си; моето Достойнство се заключава в живота, който е даден на мене и на всички хора.

(11/стр. 271)

Когато казваме, че човек трябва да се откаже от личното в себе си, подразбираме да дойде в него нещо велико. Само великото може да замести личността. (61/стр. 120)

Някой мисли, че като има достойнство, това е Божествено в него. Къде седи неговото Достойнство и как познава, че има Достойнство? Според мене онзи човек има Достойнство, който никога не се обижда. Светлината има Достойнство, понеже никога и от нищо не се обижда. Тя минава през чисти и през нечисти места и навсякъде се задържа само по една тристахилядна част от секундата. Нищо не е в състояние да обиди светлината, понеже тя използва всичко и знае как да се справя с всички положения. (35/стр. 313)

Ако искате да знаете кой има силно развити лични чувства и кой има Достойнство, вижте как реагира на обидата. Онзи с личните чувства е горделив, а с Достойнството – благороден и мек. Първият иска всички да му помагат, а вторият е готов да помага на всички. (102/стр. 289)

Ако Божественото е с вас, всяка работа има смисъл, всяка работа се осветява. И слуга да сте, и господар да сте, щом Божественото е с вас, няма разлика в работата. При това положение всички работи са почетни. (51/стр. 78)

Под думата богат разбирам разумен човек. И под думата беден, сиромах пак разбирам разумен човек. И двамата са разумни, но на различни длъжности. Каквато длъжност да се даде на разумния човек, тя е почетна длъжност. И цар да е, и последен слуга да е, за него това е едно и също нещо. Пред Бога, пред Възвишения морал няма абсолютно никаква разлика между цар и слуга… Ако царят изпълнява честно службата си на Земята, той е почитан и уважаван от всички; ако слугата изпълнява службата си честно и почтено, той е уважаван и почитан от всички. В този случай и двамата са на почетни служби без абсолютно никаква разлика. (51/стр. 138)

Ще ви задам въпроса в какво седи Достойнството на човека. Как бихте отговорили на този въпрос? Достойнството на един слуга седи в това да изпълнява добре работата, която му е дадена; Достойнството на един ученик седи в това да учи уроците си добре; Достойнството на един проповедник седи в това да проповядва добре; Достойнството на един писател седи в това да пише по възможност най-хубави неща; Достойнството на един лекар седи в това да лекува според най-добрите методи. Питам: Ами вашето Достойнство като ученици в какво седи? В приложението на окултните закони в живота ви. (100/стр. 231, 232)

Преди години един младеж свършва гимназия и започва да търси служба. Отива в едно, второ, в трето министерство, никъде не намира служба. Най-после се отчайва, дохожда му мисълта да се самоубие, но си казва: „Защо трябва да се самоубивам? Това е безчестие от моя страна!“. Тогава той отива при един свой приятел и му казва: „Моля ти се, дай ми 200 лева назаем!“. Приятелят му дава 200 лева и той си купува едно точило, на което в рамка туря диплома си от гимназията, и тръгва да точи ножове. След един месец той спечелва малко пари и изплаща дълга си за точилото. Срещат го по улиците някои от началниците в министерствата, дето ходил да търси служба, и казват: „Как не го е срам този млад учен човек да точи ножове!“. Не, герой е този човек! Той точи ножове, но не се самоубива. Това е човек от Новото Учение, който не се спъва от мъчнотиите на живота. (54/стр. 21, 22)

Какво значи достоен? Това значи да ходи човек изправен, с дигната глава, с изправен гръбначен стълб като войник, който отива на бойното поле… Ученик, който знае уроците си, има самосъзнание; който не знае уроците си, свива се и си мисли, дано учителят не го вдига днес. Той се крие от погледа на учителя, няма Достойнство. Същото виждаме и в религиозния живот на човека. Той може да се свива – няма Достойнство; може да ходи изправен, с Достойнство. …Външното държане е резултат на вътрешното състояние на човека. (45/стр. 69)

Не бъдете като горделивите царски синове, които, като постъпват в училище, мислят, че много знаят. …Първата задача на ученика е да учи, да придобие Достойнство от знанието, което всеки ден черпи от училището, а не да се гордее със своето произхождение и със своята кръв. (46/стр. 132, 133)

Не желайте да станете цар, да управлявате хората. Да бъдеш цар, това значи да знаеш как да се обхождаш с ума, със сърцето и с душата си. Да бъдеш цар, това значи да царуваш в себе си. (69/стр. 38, 39)

Всеки се стреми към първите места… Първото място е за оня, който е готов да се жертва от Любов. Второто място е за оня, който има вяра и упование в Бога. Третото място е за оня, който има надежда. Той е всякога радостен. Тогава, ако дойде в дома ми човек с надежда и радост, ще го поставя на трето място; ако дойде някой с вяра и упование, ще го поставя на второ място; ако дойде някой с готовност да се жертва, ще го туря на първо място.

(63/стр. 311, 312)

Някой човек се подигне в живота си, започва да се държи гордо пред другарите си, с което иска да им обърне внимание, че е учен човек, от високо произхождение, заема висок пост в обществото и т.н. В света има само едно високо произхождение – произхождение от Бога. (66/лек. 6: стр. 28)

Ако някой човек е от царско произхождение, а не работи, какъв смисъл има неговото високо произхождение? В такъв случай, ако някой човек е роден от бедно семейство, но работи, той ще има всички условия да надмине царския син.

(66/лек. 6: стр. 28)

В какво седи смисълът на тази притча за талантите, които господарят дал на тези слуги? Достойнството на тези слуги седеше в това, което припечелиха, а не в това, което им е дал. Единият е припечелил – значи мислил е, работил е! И казва господарят му: „Добрий и верний рабе, на малкото си бил верен, над много ще те поставя!“. (67/стр. 178, 179)

На човека са дадени дарби, които той не е обработил. Богатството е в него, а той ходи да се оплаква от сиромашията. Това не се позволява. Човек трябва да има Достойнство, да се впрегне на работа, да използва дарбите, които му са дадени. (20/стр. 227)

…Всеки човек, бил той мъж, жена, дете, е призван в света да извърши една велика работа – не както вие си я представяте, но една Божествена работа. В това седи Достойнството на човека. (85/стр. 467)

Важното за всинца ви е да дойдете до положението да образувате връзка с Бога. Тогава вече вие ще съзнаете, че имате една специфична работа, дадена ви от Бога. В тази работа е вашето Достойнство. Подчиниш ли се на тази работа, ти си важен и нужен за Господа. Ангелите, като те погледнат, ще намерят, че си важен, и кой как мине покрай тебе, ще ти остави една хубава мисъл. (110/стр. 63, 64)

Щом съществуваш, имаш една роля в света. Колкото и да е малка тази роля, ти вече вземаш участие. …Ако изпълняваш добре функцията, която ти е дадена, колкото и да е малка, ти участваш в благата на всичките хора, участваш и имаш дял във всичките придобивки… Казвам: Всеки човек трябва да бъде честен, да има Достойнство, да изпълни службата, колкото и да е малка. (5/стр. 419, 420)

Ние сме дошли на Земята не само да съставим за себе си едно понятие, че идем да търсим щастието в света. Щастието ще дойде отпосле. Най-първо трябва да изпълним своята длъжност. Каква ти е длъжността? Най-първо – длъжността. (101/стр. 413)

Първо, трябва да имаме абсолютно смирение в душата си. И после, нека запазим Достойнството си, но как? Някой казва: „Аз имам честолюбие, достойнство, гордост“. Нека имам Достойнство, нека бъда горд, но това Достойнство да не бъде опетнено от нищо. Да бъдеш горд в това, че никога не си казал една лъжа! Да бъдеш горд в това, че никога не си онеправдал някого! Да бъдеш горд в това, че никога не си изнасилил някого! Да бъдеш горд в това, че си заставал всякога към страната на слабите! (91/лек. 28: стр. 24)

Някои казват: „А личните чувства къде са? Аз имам най-после достойнство“. В какво седи Достойнството? Достойнството на човека седи в неговата честност, не в неговата гордост… Основата на човешкото Достойнство седи в честността. Честността изключва първо лъжата. При честността се подразбира, че не трябва да лъжеш себе си.

(103/стр. 167)

Ако под думата честност се разбира Достойнството на човека, тогава етиката определя Достойнството по следния начин: всеки човек малко или много познава Доброто и се стреми към него според силите си. Самият факт, че човек познава Доброто и се стреми към него, представлява неговото Достойнство. Като казваме, че не трябва да накърняваме човешкото Достойнство, разбираме, че не трябва да накърняваме разбиранията на човека за Доброто, което той се стреми да приложи в живота си. Наистина човешкото Достойнство не трябва да се пренебрегва. (99/стр. 279)

Някой казва: „Аз имам достойнство“. Достойнството седи в това да служиш на Бога в Името на Великата Любов. Ти можеш да бъдеш търговец в света, но да си гений. Ти можеш да бъдеш лекар, жена, дете, всичко можеш да бъдеш и всичко можеш да опиташ, но трябва да бъдеш господар на всички форми, от нищо да не те е страх. Да си толкова умен, че в каквото положение на живота и да изпаднеш, и при най-бедните условия да живееш, и при най-богатите условия да живееш, да можеш да ги използваш разумно. Това е великата наука, към която трябва всеки да се стреми. (91/лек. 28: стр. 24, 25)

2. ДА НАДРАСНЕШ
КРИВОРАЗБРАНОТО ДОСТОЙНСТВО

Личните чувства са необходимост както за Космоса, така и за човека специално. Чрез тях той се застъпва за своите права. Лошо е обаче, когато той преувеличава правата си и иска повече, отколкото му се пада. Когато личните чувства у човека са силно развити, той става горд. Гордият човек върви изправен, с голямо достойнство и съзнание за себе си, че подобен на него няма. Той иска всички хора и божества да му се подчиняват и да мислят само за него. Колкото и да мисли човек, че като него друг няма, все ще се намери някой по-силен, по-учен, по-достоен, който ще го свали от височината, на която се е качил. (61/стр. 9)

Мнозина, като свършат образоването си, като придобият някакво знание, мислят, че са се изменили, като че имат по-голямо достойнство. А това знание не може да им служи при страдания и мъчнотии. Защо им е това знание? Това е едно заблуждение. (111/стр. 523)

…Никога не мисли, че си нещо по-горе от другите хора, защото по-горе от всичките е само Бог. Всичките други хора, от най-малките до най-големите, те имат еднакви отношения. Малкият пръст и големият пръст имат еднакви отношения. Големият пръст и малкият пръст са еднакви… (101/стр. 519)

Някой казва, че личното му достойнство се уронило. В какво седи това достойнство? За пример вие дължите някому десет хиляди лева, но не ги изплащате навреме. Вашият кредитор ви нарича безчестен човек, но вие се възмущавате и казвате: „Как смеете да уроните моето достойнство?“. Казвам: С неизплащане на вашия дълг вие сами уронвате своето достойнство. Не искате ли да уронвате достойнството си, не взимайте пари назаем, ако не можете да ги изплатите навреме; не обещавайте неща, които не можете да изпълните. (77/стр. 83)

…Някой… ви каже някоя обидна дума и вие казвате: „Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж!“ – и веднага го дадете под съд. Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд. Според Великия морал на света честта на човека отвън не може да се възстанови. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека освен той самият… Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: „За нищо в света вътре в тази Велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам туй, Великото в мене, според което са живели и действали всички Висши Разумни същества преди мене, и са добили своята сила“.

(91/лек. 1: стр. 12, 13)

„Обидиха ме.“ …Ако ти си живял според законите на Любовта, никой не би могъл да те обиди.

(47/стр. 168)

…В какво седи обидата? Обидата седи в това: ако някой е понизил твоето достойнство. И в какво може да го понизи? Или някой може да те похвали сега. Те са само наши схващания за нещата. Ако позлатим един предмет, например ако позлатим медта, може ли да стане злато? Или ако златото го окаляме, пак може ли да се отнеме качеството му? Нещата винаги си остават такива, каквито са. Това, което имаме, всъщност никой не може да го отнеме. Но и това, което го нямаме, никой не може да ни го даде. Никой не може да те направи добър, ако не си добър. Никой не може да те направи лош, ако не си лош. И никой не може да те направи умен, ако не си умен. И никой не може да те направи глупав, ако не си глупав. (27/стр. 24)

Като разглеждаме отношението на момъка към момата, имаме два случая: първият случай – когато момъкът замества своята възлюбена с друга мома, по-красива от нея. Тя започва да плаче, да страда и да ревнува. Във втория случай момъкът замества своята възлюбена с друга мома, по-грозна от нея. Тя се възмущава от възлюбения си, но не ревнува. Тук се накърнява нейното достойнство. В нея заговаря гордостта и тя казва: „Аз ще му покажа коя съм…“. Какво се постига в единия и в другия случай? Нищо не се постига. Въпросите не се разрешават нито с ревност, нито с гордост. (62/стр. 84)

Под думата „гордост“ англичаните разбират достойнството на човека. Да бъде човек горд, това значи да има достойнство. Често гордостта се изявява като болезнено състояние на човешката душа. Това болезнено състояние наричаме „честолюбие“. За да бъде горд, човек трябва да има съответстващи Добродетели. (93/стр. 80, 81)

Самоуважението е едно естествено чувство у човека, за да се пази чувството Достойнство, а гордостта е едно анормално състояние и показва, че като говори, друг човек няма, само той има право. Каквото той каже, то трябва да стане, а каквото другите казват, то е на втори план. То е гордост. Човекът на самоуважението казва: „Туй е така. Ако моите мисли не са прави, няма да ме следвате“. Той дава право на всеки човек… (111/стр. 172, 173)

Тъй щото, когато говорите за Любовта си към Бога и за Неговата Любов към вас, помнете, че Той не обича невежите и горделивите. Човек трябва да има Достойнство и самоуважение, но да не бъде горд. Ако е даровит, способен, нека прилага дарбите си, без да се гордее. (93/стр. 121)

При гордостта температурата се понижава до (минус) 270°. Когато се казва, че във физическия свят студът може да достигне до (минус) 270°, това се дължи на гордостта. Какъв живот може да има при такава температура? Казват: „Човек трябва да има достойнство, да не се унижава“. Какво достойнство ще имаш на северния полюс? Достойнство има човек само когато плодовете растат и зреят в него. Там, дето всичко е замръзнало, не може да става дума за достойнство. (47/стр. 111, 112)

Докато за основа на живота си човек е поставил крива линия, той всякога ще живее в заблуждения. Каквато работа и да го накарат да свърши, той всякога ще се отказва от нея под предлог, че достойнството му не позволява това или възгледите и убежденията му не позволяват това и т.н. Какви са тия възгледи, тия убеждения, това достойнство, които не дават възможност на човека да работи? В края на краищата от този човек ще излезе един инвалид. (29/стр. 218)

Вземеш стомната, отиваш за вода и си казваш: „Защо ще ходя за вода, защо ще си хабя времето? На какво съм заприличал? Свършил съм гимназия, университет, за мене ли е да нося вода?“. Значи, ако вземеш стомната да донесеш вода, ще накърниш достойнството си. Ако вземеш цигара в устата и пиеш бира, вино, достойнството ти ще се повдигне. Така не се мисли! (47/стр. 277)

Идва някой при мене и ми казва: „Аз обичам Господа Исуса Христа, искам да ида при Него“. Казвам: Иди да ми донесеш една стомна вода. Казва: „Ще ме извиниш, имам работа, чака ме жена ми вкъщи, болна е“. Той ме лъже, че жена му е болна. Не че жена му е болна, че не иска да иде, но той не отива – неговото достойнство се унижава. Той може да ми каже: „Моето достойнство не ме пуща. Моето достойнство ми допуща да искам пари назаем, но моето достойнство не ми допуща да донеса една стомна вода на хората“. (101/стр. 346)

Ленивият обича да дава съвети на хората… Той само седи, излежава се, подсмива се на слабостите на хората. Някои наричат ленивия „вътрешен аристократ“. Той се движи бавно, с достойнство и съзнание за себе си, като си дава вид, че всичко разбира. (62/стр. 46)

Ще каже някой, че е произлязъл от богат знатен род и не може да се прояви като прост работник. Да разсъждава човек така, това е криворазбран аристократизъм. Стане ли въпрос за Името Божие, човек трябва да бъде готов да слезе до най-долното стъпало… (73/стр. 264)

Не се хвалете с благородството на баща си, но хвалете се с Великото и Благородно Божие Име.

(73/стр. 265)

У американците има една добра черта – там всички студенти сами се поддържат. Бедните студенти прислужват на своите богати другари във време на обяд, а после и те се нахранват. След това измиват паниците и си отиват. Като се срещнат бедните и богатите студенти вън, те се разговарят заедно, разхождат се, равни са помежду си, няма никаква разлика между тях. Дойде ли време за ядене, богатите сядат пред масите, а бедните им прислужват. Бедните студенти работят и други работи, изобщо те изкарват прехраната си с труд. Те считат за унижение да ги храни някой, без да са работили… Те не ядат, ако не са заслужили прехраната си. Това е една похвална черта у американците, която обаче липсва у славяните. Славяните казват: „Как, с черен труд ли да се занимавам? Това не го допуска моето достойнство!“. В това отношение аз бих желал ние да подражаваме на американците. Ние трябва да възприемаме хубавите неща, отдето и да идат те. (99/стр. 312)

Христос казва: „Иди, разпродай всичко, раздай го на сиромасите, ела и Ме последвай!“. И аз ви казвам: Идете и раздайте вашия старозаветен живот, който имате. Раздайте след това и новозаветния си живот. Най-после раздайте и живота на праведния, който е у вас, и след това идете при вашия Учител. Той ще ви посрещне. Но ако вие отидете при вашия Учител с разперена тога, с гердани на врата, със своето велико достойнство, Той ще знае как да ви посрещне. Ще ви се усмихне само и ще ви каже: „Вие ще дойдете друг път, малко по-късно. Засега в Школата няма място…“. (68/стр. 54)

Влязъл в Пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тия категории хора живеят все още в сферата на личния живот – те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имот. От несгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си… Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. (67/стр. 220)

…Пазете се да отидете при своя Учител, преди да сте раздали вашите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни. Ако отидете при него с всичките труфила и накити на тия три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, Великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратата на Школата. (67/стр. 223)

3. ДА УВАЖАВАШ СЕБЕ СИ,
ДА УВАЖАВАШ ДРУГИТЕ

Достойнство какво е? Да се самоуважавате… Да уважавате себе си и другите да уважавате. (108/стр. 73)

Какво се крие в Аза? Една Божествена идея, която показва, че човек трябва да има Божествено Достойнство. (68/стр. 328)

Казано е: „Познай себе си!“. За да се познае, човек трябва да се изучава. Само при това положение той уважава и почита себе си, т.е. Божественото, което е вложено в него. Като почита себе си, ще почита и своите ближни. (97/стр. 166, 167)

…Онова, което аз нося в своята душа, онова, което ми дава Достойнство като човек, то е онзи импулс в мене, който ме кара да съзнавам, че в мене има нещо Божествено. То е Бог, Който живее в мене. Този момент, в който аз съзнавам, че съм човек, че имам връзка с Бога – това е Божественото в мене… (91/лек. 22: стр. 21)

Сега ще ви дам едно правило за успяване в живота. Ако искате да успявате в работите си, вие трябва да имате абсолютна Любов към Бога и абсолютно уважение към себе си и към своя ближен.

(98/стр. 135)

Какви са пътищата на Новата култура? Много пътища водят към Новата култура, но сега ще спомена само три: път на служене, път на почитание и път на обич. На кого трябва да служи човек? …Човек трябва да служи на Великия Принцип в живота, от Когото е получил всичко… Кого трябва да почита човек? Себе си ще почита. Ако човек не почита първо Божественото в себе си, никога няма да го почита вън от себе си… Който почита себе си, той има правилни отношения към всички живи същества: растения, животни и хора. (65/стр. 29, 30)

Като живее, човек трябва да спазва три неща: да служи на Бога, да обича ближния си и да почита себе си… Да почиташ себе си, това значи да виждаш доброто, красивото, разумното в света. Това нещо човек вижда първо в себе си, а после в другите. Като вижда тия качества в себе си, човек осмисля своя живот. Ето защо казвам: Да почита човек себе си, това значи да вижда смисъла на живота. (72/стр. 232)

Невъзможно е човек да вижда доброто, красивото и разумното в другите хора, докато не го вижда в себе си. Това, което човек вижда в себе си, се отразява и в неговите ближни. Човек уважава хората за съзнанието, което има. Човек обича хората за красивото, възвишеното и благородното, което вижда в себе си. (72/стр. 232, 233)

И тъй, кога човек обича? Когато вижда себе си в другите. Кога почита? Когато съзнава своето Достойнство като човек. (72/стр. 233)

Когато някой се оплаква, че е неразположен, че му е тежко на душата, причината на това се крие в заоблачаване на неговото небе. Иска ли да се изясни небето му, той трябва да служи на Бога, да почита себе си и да обича своя ближен. (72/стр. 242)

Иска ли човек небето му да бъде отворено и ясно, трябва да спазва следната формула: да служи на духа си, който го ръководи в Пътя му; да почита душата си, която съдържа всички ценности в себе си; да обича тялото си и всички същества, които му служат, заради Великата идея, към която се стреми. (72/стр. 242)

Чувството на самоуважение… Това чувство е турил Бог в човека, за да пази човек тези ценности, които Бог му е дал: да пази Достойнството на своя ум, да пази Достойнството на своето сърце, да пази Достойнството на своята душа, да пази Достойнството на своя дух… Да се пази това, което е вложено в ума, сърцето, душата и духа. Човек е слуга, който е дошъл на Земята и който трябва да пази интересите на своята душа, ум, сърце и дух – това е Достойнство. Ако ти не пазиш своето Достойнство, ще се опетниш и тогаз ще изгубиш уважението и почитанието, които в Невидимия свят могат да имат към тебе. (6/стр. 32, 33)

Чрез гордостта човек пази своето Достойнство. Достойнството на човека се изявява в стремеж да запази своята чест, своята разумност. Чрез гордостта той се стреми да запази своето сърце, своята сила. Човек не може да запази силата си, ако няма Достойнство. (85/стр. 465)

Гордостта, то е едно чувство, което е дадено на човека като самоуважение – и тогава е намясто. Онези блага, които Бог е дал на човека, той трябва да ги пази. То е самоуважение. (Но) когато един човек започне да мисли, че той е нещо повече от другите, то е гордостта. (32/стр. 175)

Какво представя човек? Човек е онзи, който разбира положението на своя дух, на своята душа и на своя ум. Човек е онзи, който вярва на своя дух, на своята душа и на своя ум. (50/стр. 50)

Няма по-красиво нещо, по-достойно нещо – да съзнаваш Благородството на духа; няма по-достойно нещо – да съзнаваш Достойнството на душата; няма по-красиво нещо – да съзнаваш Достойнството на ума и да съзнаваш Достойнството на сърцето си. (117/стр. 29)

…Да уважаваш тялото си, то ти служи… Трябва да уважаваш сърцето си и трябва да уважаваш ума си. (117/стр. 30)

Вие искате хората да ви уважават и почитат. Да кажем, аз искам да ме уважават и почитат. Кое трябва да почитат в мене? …Човек трябва да мисли за своя дух, трябва да мисли за своята душа, трябва да мисли за своя ум, трябва да мисли за своето сърце. (101/стр. 389)

Добър съм, Господ ме е направил добър… Душата е излязла от Бога, духът е излязъл от Бога. Умът е излязъл от Бога, сърцето е излязло от Бога…

(101/стр. 420)

В своята същина човек е подобен на Бога.

(51/стр. 32)

Самоуважението… е качество, присъщо на човека, да съзнава, че заради своята чест, заради своята душа и заради своя дух той никога не трябва да изневерява на онзи Велик Принцип, върху който е съграден неговият живот. Дойде ли до този Принцип, той трябва да е готов да приеме всички страдания, отколкото да стане роб. (54/стр. 80)

Лесно е да бъдеш цар, щом твоята мисъл в даден случай е права. …Всеки може да бъде един честен разумен цар. Щом всички хора са излезли от Бога, не са ли те царски синове? (51/стр. 138)

Пазете своето Достойнство като душа и помнете, че и като богат и сиромах, като цар и последен простак вие имате една и съща цена. Цената на човека седи в неговата душа, а не във формата и положенията, през които той минава. (98/стр. 22)

…Във вас има една сила, за която хората могат да ви почитат. И да ви уважават. И да ви обичат. Това, за което хората ви обичат, то е Божественото. То е ценността в човека. Всеки човек носи Божественото в себе си. Без да знае. И като се пробуди човек, и почне да съзнава, че има нещо Божествено в него, то е развитието на човека. (27/стр. 12)

…Колкото да е малък някой човек, щом работи, щом мисли и чувства, щом има стремеж към нещо Велико, той има цена, каквато (има) и най-видният философ в света. (51/стр. 113)

…Всеки човек е лист от Великата Божествена книга, която сам Бог пише. Всеки човек има свое определено име и място в тази книга. (54/стр. 269)

В създаването на нещата всеки един човек, който съществува, той си има своето място. (101/стр. 513)

Може да сте едно дребно същество, но ако Бог ви е създал вас, Той е имал някаква мисъл заради вас. (101/стр. 515)

Как човек трябва да се обхожда със себе си? Има едно обхождане: ще се обхождаш така, че да не понижиш своето Достойнство, най-първо да не унижиш себе си. Ако говориш неверни работи, ако не чувстваш, не мислиш и не постъпваш както трябва, унижаваш себе си. Най-първо няма да унижиш по никой начин себе си! Така както Бог те е създал, така ще постъпваш. (27/стр. 27, 28)

Туй наричам аз вяра: човек да издържи на всичко, да може да се пожертва. Аз наричам истинско чувство това, на което човек може да разчита във всички случаи на живота си. По този начин само вие сами ще имате уважение пред себе си. И тогава, като ви поставят на изпит, вие ще се намерите в такова положение, че само ще се радвате.

(23/лек. 17: стр. 29)

…Сиромашията ти да не бъде една спънка да кажеш: „Аз съм сиромах, какво може да стане от мене?“. Не, ти в сиромашията ще си държиш главата високо, ще мислиш ясно, както когато си богат. Когато си сиромах, трябва да мислиш тъй, както когато кесията ти е пълна. Това е истинският човек. (23/лек. 8: стр. 17)

Ние сега можем да направим цял един преврат в себе си. Че не е ли тъй? Макар и да си беден, да ходиш свободен като княз, да имаш Достойнство и да не мислиш, че си беден, хилав, мрачен, но да ходиш разположен – да знаеш, че си гражданин на една велика Вселена, гражданин на Разумен свят; да не гледаш с презрение на хората, но с Любов да гледаш всички. И в най-голямата сиромашия да си разположен, а не наведен, но изправен. И като те питат защо ходиш изправен, какъв отговор ще дадеш? „Натоварените хора ходят прегърбени, свободните ходят изправени. Понеже аз съм свободен човек, …ходя изправен.“ (13/стр. 76, 77)

…В човека тази… енергия се събира, кондензира в едно и се изразява навън. Тя се изразява в тъй наречения възвишен човешки магнетизъм. Такъв човек има Достойнство, една самоувереност… Който има тази магнетическа сила в себе си, той никога не се колебае в своите постъпки, никога не съжалява за нищо. Всяко нещо в него е отмерено, той не прави никакви погрешки. Той е богат човек. (3/стр. 287)

В личния живот на човека това е най-възвишеното чувство – чувство за своето Достойнство.

(27/стр. 23)

…Като ученици, от вас се изисква да прилагате своето Благоприличие. Кой може да приложи Благоприличието си? Който има съзнание за своята личност, който има Достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества. (31/стр. 128)

…Пазете Достойнството на другите тъй, както пазите вашето Достойнство. (83/стр. 173)

В Новото Учение, в Новата епоха искат да имате уважение и почитание към другите. Ще почиташ Божественото в човека. Ти уважаваш заради Божественото. Тебе те уважават заради Божественото. (108/стр. 224)

Като ученици трябва да имате едно нещо: да имате уважение и почитание един към други. Защото, като уважаваш другите хора, уважаваш себе си. Като обичаш другите хора, обичаш себе си. Като познаваш другите хора, познаваш себе си. Всички вие съставлявате един организъм и тяло, в което Божественият Дух функционира. (101/стр. 211)

Като се срещаме, всеки да вижда в другия проявлението на Бога. Дето Го видим, да имаме всичкото уважение и почитание. (83/стр. 358)

Да обичаме другите, аз разбирам да обичаме не този човек, не заради него в тази форма, но да обичаме Бога, Който го е създал. Аз, като го виждам, виждам, че Господ е в него. Тази обич, която му давам, давам я за Него. Аз уважавам Баща си навсякъде. (101/стр. 414)

Правилното отношение на Любовта е всякога в лицето на един човек да виждаш присъствието на Бога… Като човек трябва да му прощаваш, а като Бог, Който живее в него, трябва да го уважаваш.

(117/стр. 294)

Първото нещо: от всички хора се изисква взаимно уважение. Човек трябва да уважава и себе си, и другите хора. Взаимното уважение – това е една от най-благородните черти, която човек трябва да развие на Земята. Вие не може да говорите за Любов, от вас не се изисква да се обичате, защото Бог е, Който обича, но от вас се изисква взаимно уважение. Върху взаимното уважение почива Разумният живот. (99/стр. 305)

Единственото нещо, което спомага за разрешението на въпросите, е да възстановите помежду си отношенията на взаимно уважение. Вие трябва да развиете тази черта във вашия характер, по която да се отличавате. Не само привидно, външно да имате това уважение, но да развиете тази черта вътре в себе си – вътрешно да имате уважение един към друг. Само по този начин вие ще придобиете нежност и разумност. (99/стр. 306)

Не е ли хубаво да имате онова благородно качество в себе си, да имате онова уважение и почитание един към друг? Като срещнете някого, да имате към него истинско уважение, тъй както спрямо себе си – ни повече, ни по-малко. (15/лек. 18: стр. 13)

Моето желание е сега вие да се отличавате с взаимно почитание помежду си. Ако вие успеете в това, половината от целта на вашата работа е постигната. (99/стр. 312)

И после научете се да не губите ценностите. Не си изменяйте за един човек мнението… Ценете хората! (101/стр. 53)

Да чувстваш човека като свой брат и своя сестра, това значи да ги държиш в ума, в сърцето и в съзнанието си толкова високо, колкото себе си държиш; и той да те държи в съзнанието си така високо, както държи себе си. (51/стр. 165)

Идеята за Братството изисква от всеки човек да носи в душата си Свещен образ за своя брат и за своята сестра. Че някой направил една погрешка – това нищо не значи. Тази погрешка не принадлежи на неговата душа. Достатъчно е да погледнете на брата си с Любов и грешката му моментално ще се изправи. (51/стр. 165)

…Трябва да имате Любов и уважение един към други. Каква Любов може да имате? Като срещнеш някой човек, ти да го уважаваш и той да те уважава. Всеки да търси доброто у другите. Ако нямаме такова разположение, тогаз не можем да вършим Волята Божия. (114/стр. 153)

Виждате ли благородното в характера на другите хора, вие лесно ще създадете помежду си искрени отношения. За да се приближите към някой човек, първото нещо, което се изисква от вас, е да намерите една добра черта в неговия ум или в неговото сърце: било някаква съществена мисъл, която го движи, или някакво благородно чувство, или някаква способност. Като намерите една добра черта, върху нея ще градите вашите отношения. (99/стр. 304)

Срещнеш ли някой свой приятел, спри вниманието си върху една от неговите добри черти и я дръж постоянно в ума си. Колкото пъти си спомниш за него, мисли само доброто му. (98/стр. 187)

И тъй, през тази година всички трябва да придобиете качеството на взаимно уважение и почитание един към друг. Учтивостта, уважението е вътрешно морално качество на човека. Който уважава хората, уважава и себе си. И който уважава себе си, уважава и хората. Това правило трябва да поставите като основа в живота си. (99/стр. 423)

Учтивият човек, който уважава и почита хората, преди всичко е кротък, внимателен, зачита времето на другите, не го отнема без работа, не го запълва с празни приказки. (99/стр. 416)

Второто качество на учтивия човек е да изслушва другите хора така, както изслушва себе си. Дойде ли някой при такъв човек да сподели с него своята идея, той веднага ще влезе в неговото положение и от това гледище ще го изслушва. (99/стр. 417)

Сега за пример всички вие искате да следвате Бога, да вървите в Неговия път. Бог изисква от вас всички да бъдете магнетични и така да се обичате, да съзнавате Достойнството си. Слугата трябва да съзнава Достойнството на господаря си, господарят трябва да съзнава Достойнството на слугата си. Мъжът трябва да съзнава Достойнството на жена си, а жената трябва да съзнава Достойнството на мъжа си. Братът трябва да съзнава Достойнството на сестра си, а сестрата – на брата си. Такива трябва да бъдат отношенията на всички хора помежду им. (3/стр. 283)

Когато жената допуща лоши мисли за мъжа си, тя сама се понижава. И когато мъжът допуща лоши мисли за жена си, и той се понижава. За да не се понижават и да запазят Достойнството си като души, мъжът и жената трябва да се държат на такава висота, каквато им е дадена от Бога. (20/стр. 264)

…Човек трябва да бъде изправен във всички свои отношения. Във всяка наша обхода трябва да има Благородство. Ние не трябва да уронваме нито нашия престиж, нито престижа на другите. Аз трябва да се лиша от своята свобода, за да не наруша свободата на другите. Това е Благородство, това е Достойнство. Някой път човек прави едно малко самоотричане в полза на другите… Умните хора трябва да се самоотричат, да търпят другите. (23/лек. 22: стр. 20)

Виждате, този човек преживява толкова голямо напрежение, че ако не му помогнете, струните му ще се скъсат. Помогнете му веднага, и то по такъв начин, че да не уроните неговото Достойнство.

(73/стр. 266)

Да морализирате човека, това значи да му помогнете, без да го изложите, без да накърните неговото Достойнство. (98/стр. 250)

Ще ви приведа един пример за добро, направено по един красив начин. Един студент имал добър приятел, но много беден момък. Вижда го веднъж в студен зимен ден със скъсани обувки. Отива той на пазара, купува едни нови обувки и търси начин как да му ги даде, без да го изложи, за да не накърни чувствата му. Обикаля около дома му, когато той не е вкъщи, и забелязва, че прозорецът на неговата стая е отворен. Набързо написва с изменен почерк следната бележка: „Тези обувки са твои. Ако ги вземеш, ще направиш голямо удоволствие на този, който ги подарява“. Хвърля кутията с обувките и избягва. В каквото отношение и да се прави добро, трябва да е така изнесено, че да се щадят човешките чувства, т.е. да не се унижава човешкото Достойнство.

(99/стр. 437, 438)

…Всички същества, от най-малки до най-големи – ангели, човеци, животни, растения – имат определено място и определена работа. Това определя значението на всяко живо същество в общия живот. (51/стр. 163)

Казваме: „Те са дървета, растения“. Но аз съм минал по този път, съзнавам това. То е Божественото. Казвам на всинца ви: Спрете се при едно животно, трябва да имате Благородство. Погледнете – една душа седи, за бъдеще ще има Царството Божие. Седите при един беден човек – пред него има бъдеще. Който и да е, това е Божественото. (3/стр. 507)

4. ДА ИМАШ ДОБЛЕСТ
ДА ПРИЗНАЕШ И ПОПРАВИШ ПОГРЕШКИТЕ СИ

Благородството и величието на човека се заключават в това, че той съзнава погрешките си и е готов да ги изправи. (9/стр. 399)

Трябва да бъдат всички доблестни. Направиш погрешка – не осъждай никого, оправи я, кажи: „Бог е Любов и аз ще служа на Любовта…“.

(117/стр. 241)

…Когато дойдем до Свещения закон на Правдата, всички трябва да имаме благоговение пред нея. Всяка погрешка е погрешка, от когото и да е направена тя. И простият като направи погрешка, и царят като направи погрешка, пред закона на Правдата тя е все погрешка. Достойнството на човека седи в това да поправи тази своя погрешка.

(92/лек. 30: стр. 10)

Човек не трябва да се страхува от Истината. Направи ли някаква погрешка, той трябва да е готов да я изправи. Първо ще се изповяда пред Бога и после ще се заеме да я изправи. Изправяйте погрешките си, а не се извинявайте за тях. (61/стр. 69, 70)

Не лъжете Бога… Кажете Му нещата така, както са. Не се оправдавайте! Кажете Му: „Това направих. Направих зло. Нямахме лошо намерение, невежество имахме и ще поправим! Каквато е Волята Божия. Ще направя работата!“. Искрени трябва да бъдете! (101/стр. 117)

И тъй, сгрешите ли, не се крийте в шубраците, както Адам направи, но бъдете смели да се явите пред Лицето на Бога и да се изповядате.

(20/стр. 116, 117)

…Човек… Веднъж сгрешил, той трябва да каже: „Господи, прости ме, че не се посъветвах с Тебе, преди да сгреша! Голяма пакост направих и на себе си, и на другите. Сега не ми остава нищо друго, освен да изправя погрешката си, за което Те моля да ми помогнеш. Решил съм да се изправя при всички положения, готов съм да понеса и най-голямото наказание. Какви наказания, колко тояги ще получа, това не е важно за мене. Въпросът е да изправя погрешката си“. (52/стр. 172)

…Кажете Истината на Баща си. Идете при Него като блудния син и Му кажете: „Татко, ядох и пих, всичко изхарчих. Съзнавам грешките си и Те моля да ме приемеш като Твой слуга“. (89/стр. 93)

Като се намерят в известни затруднения, хората казват, че Господ е милостив, ще прости греховете им. Бог е милостив наистина, но човек не може да бъде простен, докато не понесе последствията на своите грешки и престъпления. Като знае това, човек трябва да бъде герой. Да бъде герой, това значи да признае Истината в себе си. (56/стр. 297, 298)

Следователно човек трябва да бъде смел, искрен в себе си, да признае как са поставени нещата в самия него. (64/стр. 35)

Когато съзнанието е будно, човек гледа с отворени очи на своите погрешки и лесно ги изправя. Ако направи някаква погрешка, той не търси начин да се оправдае, но иска да я изправи. (38/стр. 203)

Аз съм готов да изправя и най-малката си погрешка. Ако съм направил погрешка, ще кажа: „Сгреших, но съм готов да изправя погрешката си“. Това е справедливост. Това е кавалерство. Това изисква човешкото Достойнство. (48/стр. 89)

Ако един човек бъде постоянен в Добродетелта, постоянно прави Добро, но направи ли една погрешка, има доблестта да я изповяда, това е герой човек! (23/лек. 3: стр. 40)

Геройство се иска от човека, за да се изповядва. В историята на човешкото развитие само двама души са се изповядали искрено: Свети Августин и Толстой. В книгата „Моята изповед“ Толстой е безпощаден към себе си. Той изнася фактите естествено… Като прави своята изповед, Толстой търси път на изправяне. Най-после той намери път за изправяне на своите погрешки. (28/стр. 221, 222)

Духовният свят обича да констатира нещата тъй, както са си, точно, с мярка. Така и ти няма да преувеличаваш, няма и да намаляваш. Ще кажеш Истината. Благородството в характера седи в това да си признаеш погрешката, както е, без никакво пристрастие. (15/лек. 7: стр. 15)

Като казвам, че в еди-коя си своя постъпка не постъпих добре, това е Благородство на характера. Трябва да си кажа: „В еди-коя си своя постъпка бях добър, но в еди-коя си не бях добър“. (92/лек. 7: стр. 26)

Каквито недъзи или добродетели да имате, ще ги изнесете такива, каквито са – нито ще ги преувеличите, нито ще ги намалите. Ще констатирате нещата, както са, и ще гледате, ако са недъзи, да ги изправите. (70/стр. 293, 294)

Не увеличавайте, нито намалявайте погрешките си и добродетелите си. Дойдете ли до една своя погрешка, изнесете я първо пред себе си такава, каквато е; същото правете и с добродетелите си. Ученикът трябва да бъде доблестен, да изнася фактите, както са в действителност. (74/стр. 73)

Значи, щом направите някаква погрешка, …констатирайте я пред душата си, както е, както и Природата я констатирала. Тази искреност спрямо душата ви е необходимо условие за развиване и пробуждане на съзнанието ви… (88/стр. 121)

Всеки трябва да признае факта тъй, както си е. Дето мъжът е виноват, да си каже: „Това е тъй“ – Благородство се изисква. Дето жената е виновата, да си каже: „Това е тъй, моя е вината“. Никой никому не трябва да доказва. Всеки сам трябва да си знае вината. Искреност, искреност се изисква! Души, благородни души се изискват от съвременните хора! (19/стр. 74, 75)

Ще кажете: „Хора сме на Земята“. Не е въпросът за погрешките, но в благородния човек, в любещия човек има съзнание, той казва: „Моята постъпка е такава“. Той не чака комисия, не иска адвокати, а веднага казва: „Моята постъпка не е права“ – свършена работа. Туря я на Божествените везни.

(90/стр. 113)

Благороден човек е този, който вижда и най-малките недостатъци на своето сърце… (22/стр. 21)

Ученикът трябва сам себе си да съди и при това право да съди, да знае в даден момент де е направил погрешка, да знае де е прав, де е крив. В това седи Благородството на ученика. (23/лек. 27: стр. 28)

По-добре сами да се съдите, сами да изправите погрешката си, отколкото други да ви съдят и да изправят погрешката ви. Щом съзнаете погрешката си, веднага я изправете. Само при тези условия благородното и възвишеното у вас ще може да се прояви. (22/стр. 148, 149)

Като направиш една погрешка, не седи да плачеш върху направената погрешка, поправи тази погрешка. То е Благородство. (12/стр. 87)

Казвате: „Аз съм много грешен“. Какво от това? Че кой дявол ти тури в ума мисълта, че си много грешен? Ти, като имаш грехове, може и да ги изправиш. В това седи твоето Достойнство! (13/стр. 289)

Сега вие искате Достойнството ви да не се накърни в нищо. В какво седи Достойнството на човека? Какво правят хората днес? Като сгрешат нещо, те искат да скрият погрешката си. Не, не крийте погрешките си. Изнесете погрешката пред себе си и след това гледайте да я изправите. (3/стр. 92)

Достойнството на човека седи в това да бъдем честни към себе си. (85/стр. 14)

…Да се изповяда пред себе си, да каже: „Аз не направих добре, аз сгреших, това не е благородно за един човек“. Да се изправи достойно пред себе си и в себе си да се изповяда. Това считам аз ученик, а не от страх да дойде: „Учителю, прости“. Не е заради мен, заради самите вас е – да имате Достойнство и да седите на една здрава нога. Туй е сега новият морал за учениците. (1/лек. 6: стр. 22, 23)

Значи, ако ние констатираме малките си погрешки, тогава от Бялото Братство казват: „Този е един достоен ученик“. (1/лек. 20: стр. 28)

Ще кажете, че човек трябва да се стреми да бъде пръв във всичко. Добре е човек да бъде пръв, но какво се иска за това? Пръв човек е онзи, който всеки ден изправя по една своя погрешка. Всяко изправяне на погрешките е прибавяне на нещо положително към характера на човека. (98/стр. 52)

Признаеш ли своите погрешки на миналото и откажеш ли се днес от тях, това е честна постъпка. Така е направил Сократ. Един виден физиономист разглеждал чертите на лицето му и изнесъл всичките му пороци и слабости. Сократ казал: „Така е, едно време аз бях точно такъв, какъвто ме описвате, но сега със силата на своя ум, на своето сърце и на своята воля аз изправих всички слабости и пороци на характера си и вече не съм такъв, какъвто ме нарисувахте“. Това е една отлична черта в характера на Сократ. Аз бих желал и вие един ден като Сократ да кажете: „Със силата на своята воля, на своя ум и на своето сърце аз успях да преодолея всички свои слабости и пороци и вече не съм такъв, какъвто бях едно време – нов човек съм сега!“. (99/стр. 285)

5. ДА ГОВОРИШ ИСТИНАТА
МНОГО ПРЯМО

…Когато ще изнеса един факт, няма да мисля за вас какво ще кажете вие и т.н. Ако трябва да го кажа, ще го кажа пред Небето, ще изнеса факта тъй, както си е – нищо повече. Туй е красивото, туй е същността в човека. Човек трябва да бъде всякога доволен в себе си от това, което прави и казва, щом то е продиктувано от нещо по-високо… Това е закон, който се отнася до вашето Висше Аз.

(23/лек. 1: стр. 20, 21)

Казвам: Да изнасяш фактите, както са, това значи истински човек. Всяко изопачаване на фактите е лъжа. Мнозина турят лъжата при Истината и мислят, че говорят Истината. Тук липсва доблест. Бъди доблестен, всякога говори Истината! (17/стр. 92)

Мъчно е да се говори Истината, мъчно е. Но най-благородно и най-доблестно е ние да изкажем Истината. (90/стр. 367)

Трябват герои. Аз съм срещал едно дете, казва: „Счупих стъклото“. „Как го счупи?“ „Играх с камъчето, изхвръкна, счупих го и ще го платя. Погрешката е моя, да не набеждавате друг.“ Ето едно дете. „Играх си, счупих го.“ Друг коджа човек, който е счупил едно стъкло, казва: „Не зная кой го счупи“. Лъжата туря. То е слабост. „Счупих го“, нищо повече. „Казах една обидна дума“, нищо повече. „Казах, ще я поправя.“ …Все за Бога говорим – лъжа да няма! (57/стр. 223, 224)

Вашите грехове са си ваши… И вие трябва да се изповядате! Всеки българин трябва да си каже Истината и да заяви: „Аз съм причината, а не друг“. Това е Достойнство. Аз считам за достойни хора и герои онези, които могат да кажат Истината, които могат да изповядат греховете си. (42/стр. 22)

Никаква лъжа, никакво самооправдание, никакво самоосъждане! Защото самооправданието и самоосъждането са грях пред Бога. Ти ще признаеш самата Истина така, както е – нито повече, нито по-малко. (42/стр. 89)

Дойде някой при мене, гледам го: тъжно, скръбно му е, но се представя, като че няма никаква тъга. Казва: „Е, условията са малко такива“. Не, братко, кажи си: „Скръбно, тъжно ми е, можеш ли да ми дадеш някакъв цяр?“. Кажи си Истината! „Е, аз съм свършил университет, как ще уроня престижа си?“ Не, кажи си Истината. Щом си служиш с лъжа, престижът ти ще се урони още повече. Кажи си: „Скръбен съм, паднах, че си изкълчих малко крака. Знаеш ли да разтриваш?“. Зная. (92/лек. 9: стр. 22, 23)

Сега истинският живот се заключава в това да се образуват правилни отношения между братя и сестри, между господари и слуги, между мъже и жени, между приятели, между вярващи и всички хора да се научат да говорят Истината. В погледа на онзи, който носи Великата Истина в себе си, няма абсолютно никаква лъжа. Когато се ръкуваш с някого или когато целунеш някого, или когато кажеш нещо някому, във всичко това да няма абсолютно никаква лъжа. (54/стр. 28)

Изнасяйте нещата, както са в действителност. Характер се иска от човека! (48/стр. 89)

Истината трябва да се каже така, както си е. Тя ще донесе Свобода. (42/стр. 22)

Мнозина от вас се боите да кажете Истината. Не, когато говорите Истината, вие трябва да бъдете смели! Когато говорите Истината, не ви трябват много философии, не мислете какви ще бъдат последствията, смели бъдете! (Но) когато ще изказвате вашите лични мнения, бъдете крайно предпазливи! Говорите ли Истината, абсолютно не се бойте! Казвайте Истината, тя ще се погрижи за себе си. Ще правите разлика между Истината и вашето убеждение… (100/стр. 86)

Ако можеш да говориш Истината, кажи я, както е, без страх; ако не можеш да я кажеш, по-добре мълчи. Дойдете ли до Истината, бъдете смели. Ние говорим за онази Истина, която освобождава човека и създава в него нещо велико. (93/стр. 350)

Казвам: Хората трябва да освободят ума си от всякакъв страх, за да бъдат готови да говорят Истината. Аз не подразбирам грубата истина, но имам предвид онази Истина, която освобождава човека.

(54/стр. 125)

Аз не искам никой да ме защитава. Защо? Защото говоря Истината. Докато говоря Истината и я защитавам, тя ще бъде на моя страна. (44/стр. 138)

Най-великото и красиво нещо е човек да говори Истината. И когато говори, и когато мълчи, той може да прилага Истината. Това е истинският човек: и като говори, и като мълчи, и когато спи, и когато е буден – всякога трябва да говори Истината. (93/стр. 238, 239)

Като ученици на Великата Школа на живота, от вас се иска Любов към Бога и към Истината. Докато не любите Бога, вие нямате живот в себе си; докато не обичате Истината, не можете да бъдете свободни. В каквото положение и да се намирате, бъдете готови да си кажете Истината първо на себе си, да не се самозаблуждавате, да не се самоизлъгвате. Не затваряйте очите си пред Истината. Каквато погрешка и да направите, изповядайте се пред себе си… Щом се изповядате, вие се освобождавате. (98/стр. 288)

Бъдете готови да казвате Истината първо на себе си. Щом постигнете това, никой не е в състояние да ви обиди, да отнеме мира и равновесието на вашата душа. (98/стр. 288)

Преди да се освободи от лъжата, човек трябва да я види, защото често той си служи с нея несъзнателно. Отворете широко очите си да виждате и най-малките прояви на лъжата, които наричат „бели лъжи“. Някой казва, че без бяла лъжа не може. Не е така. Който съзнателно работи върху себе си, той не си позволява и бяла лъжа. (98/стр. 305)

Разбира се, първо човек се освобождава от големите лъжи и постепенно отива към малките. Ако не можете да се освободите от големите лъжи, от малките още по-мъчно ще се освободите. Човек трябва да бъде герой, да се освободи от лъжата.

(98/стр. 305, 306)

Кой човек е истински герой? Истински герой е онзи, който всякога говори Истината. По-голям герой от него няма. (98/стр. 306)

Да говориш Истината, това не значи да се самоосъждаш. Да говориш Истината, това значи да я изповядаш така, както е в тебе написана, без никакво оправдание или извинение. Някой се опитва да каже Истината защо направил някаква погрешка, но бърза да се оправдае. Това не е изповед. В тази изповед няма никаква Истина. Който взима отговорността върху си, Бог го благославя. (98/стр. 306)

Следователно искате ли да бъдете герои, говорете Истината… С написване на своята „Изповед“ Толстой прояви геройство. Няма по-голямо геройство от това да изнесе човек Истината с всичкото си смирение. (98/стр. 306)

Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Като дойде тази Чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си. (99/стр. 16)

Докато дойде до Истината, човек минава през голяма борба. И Толстой мина през голяма борба, но предпочете Истината пред всичко друго. От този момент той влезе в нова фаза на живота.

(98/стр. 306, 307)

Да говориш Истината, това значи освобождаване. Кажеш ли Истината, приемаш ли я като ръководно начало в живота си, всички несгоди, противоречия, нещастия изчезват. Всичко отрицателно в живота отстъпва пред Истината. (98/стр. 306)

Сега и на вас казвам: Бъдете герои за Истината! Няма по-щастлив момент в човешкия живот от този да бъде герой за Истината, да постави Истината на първо място в живота си. Това значи да е придобил пълно освобождаване, да е дошъл до прага на Възкресението. (98/стр. 307)

У всеки едного от вас има един Божествен човек, който всякога говори Истината; у него всякога има стремеж към Истината. (99/стр. 52)

6. ДА НОСИШ КАЧЕСТВАТА НА
ДОСТОЙНСТВОТО

В какво седи Достойнството на човека? Едно от качествата на човешкото Достойнство седи в следното: правата мисъл. Друго качество на неговото Достойнство е честността и трето качество е добротата му. Това са трите качества, необходими за човешкото Достойнство: доброта, честност и права мисъл. Това отличава човека. Има и други качества, но тези трите изпъкват най-главно. (112/стр. 478)

Добротата и честността не се виждат, но достатъчно е да се приближите до човек, който има тези качества в себе си, за да усетите висшите трептения, които се отделят от него. Тези енергии се отразяват и на тялото му. Той ходи бодър, изправен.

(61/стр. 13, 14)

Честността има и външни признаци у човека. Например честният човек е винаги прав, не се прегърбва. (99/стр. 280)

Имайте предвид, че вие служите на Бога, а човек, който служи на Бога, трябва да постъпва честно, с Достойнство. (76/стр. 134)

…В твоята душа може да има и трябва да има доблест, честност! (92/лек. 12: стр. 27)

Честността, това е най-високото състояние на човешкия живот. Човек – като човек – по-благородно чувство от честността няма. Като човек, най-възвишеното нещо в човешкия живот е честността – да бъде човек честен. (12/стр. 247)

Аз искам да зная какво е разбирането на вас, младите, за честността. Честността изисква човек да бъде честен спрямо себе си. (99/стр. 275)

Всеки разсъждава, мисли, казва за себе си: „Аз съм човек“. Но я го запитайте в какво седи човекът, кои са качествата му. „Достойнство имам.“ Добре, в какво седи човешкото Достойнство? Ти казваш: „Аз съм човек, значи аз мисля. Щом мисля, аз имам достойнство“. Хубаво, като имаш достойнство, честен човек ли си? Една от основните черти на достойния човек е честността. Най-първо от устата и от ума на достойния човек не трябва да излиза абсолютно никаква лъжа. Като каже една дума, трябва да я изпълни, в нея да няма две мерки. (91/лек. 26: стр. 4)

И тъй, какво разбирате под думата честност? Честността подразбира справедливост, абсолютно никаква лъжа у човека. Затова и вие трябва да се стремите да говорите Истината. (99/стр. 276)

Знаете ли коя е отличителната черта на човека? Отличителната черта на човека е честността. Ако обикновеният човек иска да стане необикновен, той трябва да развие в себе си честността. В отношенията си, във взиманията и даванията си той трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно изправен. Честни хора има много в България, но аз познавах един българин, който беше извънредно честен. Във всички свои взимания и давания той беше изправен до стотинка. Това не е дребнавост, но честност. (64/стр. 225)

Отличителните черти на честния човек са следните: в каквото общество и да влезе, с когото и да дружи, той не причинява абсолютно никаква вреда, а всекиму е полезен; освен това той нито се дразни, нито другите дразни; никому обидна дума не казва; каквото вземе от другите, навреме го връща – никому длъжен не остава. (99/стр. 277)

Човек трябва да бъде честен, морален в отношенията си. Ние наричаме честен човек онзи, който в отношенията си с хората е точен, изправен. Честност и моралност не са едно и също нещо. Външно човек може да бъде честен, а вътре в себе си да има някакви користолюбиви желания. Обаче, ако човек едновременно е и честен, и морален, той разбира вече Божествените закони и живее съобразно тях.

(79/стр. 327)

Като говорим за честност, аз не разбирам тази обикновена честност. Под честен човек аз разбирам този, който е честен в цялата си душа: честен спрямо всички души, честен спрямо цялото човечество, честен спрямо Бога, Ангелите. Туй разбирам аз под думата честен човек! (91/лек. 5: стр. 33)

Но дали може да намерим хора с чест, с Божествена чест? Аз не разглеждам въпроса за обикновената чест… За моя ум честта е едно велико изкуство на човешкия ум. (94/стр. 209)

Не мислете, че сега ще придобиете честността. Тя седи у вас като елемент, като сила, която трябва да се развива. Тя седи у вас като зародиш, като потенциална, разумна, жива сила, на която трябва да дадете условия да се развива. (99/стр. 280)

Като кажеш, че си живял честно, ще дойде изпитът. И каквито бъдат резултатите, това ще покаже доколко си възприел онази Велика Истина.

(91/лек. 5: стр. 33)

Едно правило дръжте в ума си: честни бъдете! В честността се крият велики енергии, които въздигат човешката душа. Човек трябва да бъде честен и справедлив! Това са първите морални сили, с които той трябва да си служи. Освен това той трябва да бъде интелигентен и благороден. Без тези сили той не може да се прояви като човек. Всяка негова постъпка трябва да изразява благородство, в което Бог да се прояви. (75/стр. 44, 45)

Достойнството засяга най-първо справедливостта, защото тя е отношение на човека към другите, а честността е отношение на човека към себе си.

(99/стр. 279)

Най-първо човек трябва да бъде честен и справедлив! Да бъдеш честен, значи да служиш на себе си, на своята личност, на човешкото. Да бъдеш справедлив, значи да служиш на Божественото начало в себе си, на Бога. (66/лек. 3: стр. 7)

Честността защищава личността на човека, неговата чест. Да бъдеш честен, значи да защитаваш своята чест – окръжаващите хора да имат добро мнение за тебе. А пък да бъдеш справедлив, значи да защитаваш Името на Бога, Честта на Бога да защитаваш. Справедливостта не се отнася до тебе, тя се отнася до Бога. То е един велик закон. Ако ти не си справедлив, опорочаваш Името Божие. Значи, справедлив си не за себе си. Това представлява един широк Принцип. А пък честен си заради себе си. Ти казваш: „Аз съм честен човек“. Живееш за себе си. Казваш: „Справедлив съм“. Живееш за Бога, ти искаш в себе си да въздигнеш Името Божие. Честността е първата стъпка, едно предисловие на справедливостта. (101/стр. 100)

И тъй, от всички се иска да бъдете справедливи по ум и по сърце, да прилагате Божията Правда.

(61/стр. 19)

Правата линия е път за Правдата, да бъдеш праведен… Да постъпваш във всичките си отношения право, никъде да се не изкривяваш. (101/стр. 625)

Праведен човек е онзи, който във всичките свои постъпки постъпва еднакво. Значи, той има една Божествена мярка в себе си. Себе си мери със същата мярка и ближните си ги мери със същата мярка.

(101/стр. 625)

Благородството на човека седи в това да бъде справедлив. Справедливостта не подразбира строгост. Справедливият човек е строг първо към себе си и казва: „Аз трябва да възприема Божията Любов и от придобитото благо да дам и на своите ближни“. (66/лек. 3: стр. 9)

…Ние Достойнство имаме, когато сме справедливи. Правдата дава Достойнство на човека, Любовта дава Достойнство на човека. (101/стр. 631)

Без Любов… справедливост в света няма. Без Мъдрост доброта няма. Това са двете неща, от които трябва да започнете. (101/стр. 630)

Правдата има за подтик Любовта. Правдата започва от Любовта. Ако искаш да бъдеш праведен, само Любовта ще ти даде подтик. Добър без Мъдрост ти не можеш да бъдеш… За да бъдеш добър, Мъдростта трябва да дойде. Това са двете точки. Това е Божественото. (101/стр. 628)

Когато говорим за Мъдростта, ние подразбираме в обикновения смисъл, че имаме тази, твърдата почва. Има една твърдост в Природата, която ти трябва, на която ти може да разчиташ… Доброто ще учиш на твърдата почва. Ти, за да бъдеш добър, трябва да бъдеш мъж. (101/стр. 626)

…Българинът трябва да живее като българин, в душата на когото трябва да има четири качества: да бъде честен, справедлив, добър и интелигентен.

(91/лек. 7: стр. 27)

Няма по-красиво състояние за човека от това да бъде чист пред себе си. Погледне ли някого, каже ли му нещо, от него да блика чистота и искреност.

(93/стр. 189)

…Като погледнеш човека, твоят поглед да бъде установен, да знаеш, че в душата си ти си искрен, честен и нямаш никаква задна мисъл, и си готов да направиш услуга. Това значи Любов. Този поглед трябва да бъде чист, лазурен, тъй както небето. То е Любов! (90/стр. 257)

Радвам се на една искрена душа, защото в нея има една свещена мисъл, едно свещено желание, на което ти можеш да разчиташ. (91/лек. 14: стр. 28)

В съзнателния човек лъжа няма. Като говорим за съзнателния човек, ние подразбираме това в абсолютния смисъл на думата. Такъв човек е с чистота, той е добър, той е интелигентен, той е благороден. Тия качества той абсолютно ги притежава. Никаква лъжа няма у него, нито помисъл да преиначи Истината. Той е много прям. (15/лек. 6: стр. 25, 26)

Очите ви, които изразяват Истината, трябва да бъдат отворени, всеки да познае, че сте човек, на когото може да се разчита. Като срещнеш човека, да знаеш, че той ти е брат. (91/лек. 26: стр. 31)

Някой казва: „Какъв късмет имам!“. Най-първо късметът е, че ти трябва да бъдеш благороден; вторият късмет е, че ти трябва да бъдеш справедлив; третият късмет е, че ти трябва да бъдеш човек на науката… Всичките ти отношения към хората трябва да бъдат благородни и справедливи, да не изкривяваш никога. (5/стр. 439)

Благородството в човека… е морална черта, която го свързва със свят, по-висок от физическия. На физическия свят човек трябва да бъде честен, а в моралния свят като душа – благороден. Благородството седи над честността. Благородният е не само честен човек, но той оставя всичко да замине от него. Той е готов на високи, благородни жертви. Същевременно човек трябва да бъде и милостив.

(64/стр. 225)

Значи, човек трябва да бъде честен, благороден и милостив. Който има тези три качества в себе си, той ще бъде носител на светлина, от която всички хора ще се ползват. (64/стр. 225)

Ще работите за Великото в света, без да очаквате паметници да ви правят. Няма по-хубаво нещо от честния, от благородния, от милостивия човек. Те са живи паметници, на които всеки трябва да се кланя. (64/стр. 233)

Когато честността, справедливостта, милосърдието у човека са силно развити, и да попадне в лоши условия, в края на краищата той ще излезе от тях и ще заживее чист, добър живот. Ако тия центрове у човека не са развити, в каквото духовно общество и да влезе, той ще излезе от него и ще се поддаде на лош, развален живот. (61/стр. 30)

Казано е за човека, че трябва да възлюби Господа Бога своего. Казано е за Бога, че е възлюбил Истината у човека. Следователно Бог е Любов, а човек трябва да бъде истинолюбив и справедлив… Качеството на човека е справедливостта, а на Бога – Любовта. (61/стр. 267, 268)

Онзи, справедливият човек, знаеш какви красиви форми има. Погледнеш, виждаш нещо отмерено; погледнеш, имаш доверие в него… Той, като дойде, гледа все от него да замине, не от тебе. Този е справедливият човек. (96/стр. 441)

Новото Учение иска герои. И боси да сте, но да бъдете честни и справедливи. Предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да бъда гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертва. (63/стр. 64)

В центъра на честността влизат няколко елемента: отношенията на честния човек като разумно същество спрямо всички окръжаващи са прями, в тях няма нищо изопачено; каквото обещае, изпълнява – той е точен, изпълнителен във всичко; пари назаем обикновено не взема, но ако се случи да вземе, обещае ли, че след три месеца ще ги върне, на определеното време ги връща. Яви ли се най-малката неточност, там честността липсва. Честният човек е изправен и точен и като слуга, и като ученик, и като цар. Той предприема такава работа, каквато може да свърши; не може ли да свърши една работа, не се заема с нея. (99/стр. 278)

Първото важно нещо за човека е да бъде справедлив. Имаш ли да даваш някому нещо, ще му го дадеш. Ама имал си всичко десет лева в джоба си – ще му ги дадеш. Щом дойде кредиторът да иска парите си, ще извадиш каквото имаш в джоба си и ще му го дадеш, а ти можеш и да погладуваш малко. Само по този начин ще опиташ своята сила, своето Достойнство като човек. (18/стр. 17)

Десет лева да сте взели назаем, трябва да ги върнете навреме. Точни трябва да бъдете в задълженията си. Ако не сте точни в малките си задължения, не можете да бъдете точни и в големите. Точността е едно от условията за съграждане на човешкия характер… За предпочитане е два-три дена да постите, но да изплатите задължението си, отколкото да сте нахранени, а неточен към малкото си задължение. Десет лева дълг, неизплатен навреме, спъва човека.

(98/стр. 14)

Мнозина искат по-скоро да заминат за другия свят, да се освободят от дълговете си. Обаче добрият, справедливият човек иска по-дълго време да живее на Земята, да изплати докрай дълговете си. Да изплати човек дълговете си, това е задачата на неговия живот. (73/стр. 270)

Бъдете свободни в своите действия, но във всичко бъдете честни, справедливи, добри и умни. Някой иска да стане търговец. Свободен е да стане търговец, но като такъв той трябва да бъде честен, умен, справедлив и добър. Друг иска да стане адвокат. Нека стане адвокат, но да бъде честен, добър, умен и справедлив. (77/стр. 217)

Аз не ви казвам да се измените, а да бъдете искрени спрямо себе си, да имате добрата воля. Търговецът да е търговец, но пак да е честен човек; лекарят да е лекар, но пак да е честен човек. (90/стр. 368)

Като ученици, от всички се изисква точност и работа. …Живите трябва да работят и да бъдат точни в задълженията си. (98/стр. 190)

Като ученици на Велика Школа, вие трябва да притежавате две ценни качества: работоспособност и точност. Работоспособността на човека има отношение към неговия морал. Колкото по-работлив е той, толкова е по-морален. Точността пък има отношение към задълженията на човека. (98/стр. 198)

Казвам: Най-първо бъдете честни към себе си! Елементите на честността са справедливостта и благородството. Значи, честността не може да съществува без тия елементи. За да бъде човек справедлив, непременно трябва да бъде интелигентен. Справедливостта без интелигентност не съществува – тя е основата на справедливостта. За да бъде човек интелигентен, трябва да бъде благороден, а за да бъде благороден, трябва да бъде честен – пак започва от началото. (99/стр. 274)

Та казвам: Честността и справедливостта влизат като елементи на интелигентността, а всички заедно влизат като елементи на благородството. Най-после честността, справедливостта, интелигентността и благородството влизат като елементи на душата и на духа на човека. (99/стр. 282)

Знаете ли какво значи интелигентен човек в пълния смисъл на думата? Интелигентният човек е чистосърдечен, искрен; той внушава пълно доверие и подем във всички хора, с които се среща.

(75/стр. 114)

Тогава, за да разберете живота, казвам: Вие трябва да бъдете честни за себе си, а не за другите – да се подигнете като човеци. Ако искате да имате прави отношения спрямо хората, бъдете справедливи спрямо всички същества. Бъдете интелигентни спрямо Природата, защото, ако не сте разумни да разбирате нейните закони, няма да можете да се качвате на нейните високи върхове, няма да можете да пребродвате нейните океани. Тъй че трябва да бъдете интелигентни спрямо Природата, да научите нейните закони – за да ви оценява Тя, а не хората, че сте интелигентен човек. И най-после бъдете благородни спрямо всички! (91/лек. 20: стр. 12, 13)

Тия четири правила ви са необходими: Честен към себе си! Справедлив към другите! Интелигентен спрямо Природата! Благороден към всички!

(91/лек. 20: стр. 13)

Спри се в себе си и си кажи: „Ще бъда честен, няма да опетня своето име!“. Дойдеш ли до отношенията си към другите, кажи: „Да бъда справедлив!“. Дойдеш ли до Природата, кажи: „Ще бъда интелигентен!“. От тази интелигентност зависи не само твоето развитие, но и развитието на цялото поколение след тебе. Дойдеш ли до всички души, кажи: „Ще бъда благороден!“. (91/лек. 20: стр. 13)

Старият, проявеният, мъдрият, умният човек става основа, за да се прояви Божественият, Разумният човек, който прилага и схваща разумните закони. Старият човек е човекът, който за своята честност може да пожертва всичко в света; човекът, който за справедливостта към другите е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за интелигентността си към Природата е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за благородството спрямо всички души е готов да пожертва всичко в света. Това е старият човек! (91/лек. 20: стр. 19)

Онези хора, онези християнски културни народи, които се мислят за много учени, някои от които имат по 2 – 3 диплома, …аз бих желал всички тия народи и хора да имат по четири диплома, а именно: да имат един диплом, че са свършили факултета на разумността; да имат един диплом, че са свършили факултета на честността, да знаят какво нещо е човешкото Достойнство; да имат трети диплом, че са свършили факултета на справедливостта, да знаят какво нещо е морален устой и какво нещо е морален остен; и най-после да са свършили последния факултет на университета, да знаят какво нещо е интелигентност. (92/лек. 8: стр. 3, 4)

Бог казва: „Моите поданици трябва да бъдат абсолютно честни! Моите поданици трябва да бъдат абсолютно чисти! Моите поданици трябва да бъдат хора на Абсолютната Любов, Моите поданици трябва да бъдат хора на Абсолютната Мъдрост, Моите поданици трябва да бъдат хора на Абсолютната Истина!“. (91/лек. 21: стр. 24)

Аз наричам набожен човек този, който никога в живота си не е казал лъжа; аз наричам набожен човек този, в ума на когото никога не е проникнала една изменчива мисъл и който е бил всякога чистосърдечен – не като някоя баба, но като човек с будно съзнание. Аз наричам набожен човек този, който никога не е изменил в съзнанието си на своите обещания; той е човекът, който, каквото е казал, изпълнил го е; той е човекът, който никога не е изменил на своите вътрешни убеждения. Само такъв човек аз мога да нарека истински набожен, истински религиозен. (92/лек. 26: стр. 14)

За да се приложи туй Учение, човек трябва да има всичката Чистота на своя ум. Той не трябва да бъде откровен, но трябва да бъде искрен и правдив в себе си. (91/лек. 1: стр. 9)

Който има Достойнство, той трябва да се отнася правилно с всички разумни същества. Какви трябва да бъдат отношенията между две разумни същества? Първото нещо, което се изисква в отношенията им, е искреността. Щом са искрени помежду си, отношенията им всякога ще бъдат правилни. (80/стр. 264)

…Каквото говори човек, то трябва да бъде съгласно с Истината. Каквото обещае, трябва да го направи. (64/стр. 223)

Честния човек ти не можеш да накараш да си вземе думата назад. Каквото обещание даде, ще го изпълни. (92/лек. 15: стр. 21)

Вие искате да знаете какво е състоянието на Сатурн или на Юпитер. Една отличителна черта на всички юпитерианци е, че те са хора с голямо Достойнство. Той има Достойнство, самоуважение в себе си. Човек, който, като каже, седи на думата. Един юпитерианец никога няма да те излъже, той е устойчив. Той може да има устои. (85/стр. 293)

…Той уважава себе си. Като говори, той претегля думите. Всяка дума трябва да има цена; мислите, желанията и постъпките му трябва да имат цена.

(117/стр. 31)

Всяка разумна дума има цената на златото. Кажеш ли една дума, или обещаеш нещо, трябва да го изпълниш. (44/стр. 34)

Като дойде до обещание, човек трябва да мисли какво обещава. Но обещае ли веднъж нещо, той трябва да го изпълни навреме. (98/стр. 16)

Една добра отличителна черта на англичанина е точността. Обещае ли нещо, той непременно ще го изпълни. Докато даде обещание, той много мисли, но даде ли веднъж обещание, нищо не може да го застави да не го изпълни. Той е изправен и изпълнителен към себе си. (98/стр. 16)

Вземете един човек, у когото моралът е слаб. Той казва например, че в еди-колко си часа ще дойде, но не издържа на думата си. Англичаните са точни. Англичанинът като даде дума, че в толкова и толкова часа ще даде представление или някакъв обяд, или някаква вечеря, той ще бъде точен на времето, ще издържи думата си. Българинът обаче няма понятие за време, той ще дойде най-малко половин или един час по-късно и после ще се извинява, ще казва: „Ще ме извините, гости ми дойдоха“. Англичанинът, когато иска да удържи на своята чест, и гости да му дойдат, ще им каже: „Ще ме извините, в толкова и толкова часа имам работа, ще изляза да си я свърша!“. (92/лек. 12: стр. 25)

Величието на човека е в изпълнение на обещанията си. Такъв човек ще намери пътя си постлан с рози. (74/стр. 36)

Изисква се доблест от наша страна да изпълним нашите задължения, които сме дали, като сме тръгнали от Небето. Знаете ли колко задължения имате? (90/стр. 369)

Вие казвате: „Той трябва да ме обича“. За какво трябва да те обича? Може да ви обича за вашето добро, може да ви обича за вашия светъл ум, може да ви обича за вашето благородно сърце, може да ви обича за вашата честност. (27/стр. 261, 262)

В един американски град живял един беден, но много честен и вярващ човек, който бил работник в една от тамошните големи фабрики. Той минавал между всички за много ексцентричен човек, защото имал обичай, като влезе в стаята си, да отвори прозорците и да се моли на Бога. Които го виждали, смеели се на неговата вяра и упование в Бога. По едно време във фабриката настанала голяма криза и господарят на фабриката уволнил много от своите работници, между които и този беден честен работник. Той обаче не се отчаял и не преставал да се моли на Бога. Един ден дохожда при него един от работниците в същата фабрика, уволнен като него, подхвърля пред краката му една умряла гарга и му казва: „Ето, вземи тази гарга. Господ, на Когото се молиш, ще ти помогне!“. Той искал по този начин да го подиграе. Бедният човек взима гаргата, но като я хваща случайно за гръкляна, усеща, че нещо твърдо има в устата . Отваря устата и издърпва оттам една скъпоценна огърлица. Като я вижда, разбира, че тази огърлица е на бившата му господарка на фабриката. Той измива огърлицата със сапун и вода и я занася на господаря си. Господарят, като видял честността на своя работник, отново го назначил на работа, като си казал: „Такъв честен човек не трябва да се изпуща“. Друг на негово място би задържал огърлицата за себе си. Кое беше по-добре да направи този работник – да продаде огърлицата и да задържи парите за себе си или да я предаде на господаря си? (54/стр. 174, 175)

Невидимият свят иска от нас да бъдем честни. Изкуството е при мъчнотиите да се издържа. Казвате: „При сегашните условия не може да се живее честен живот“. Не, ще живееш точно като англичанин! Ако ти при тези условия, в които се намираш, не можеш да покажеш доблест в характера си, не си честен човек… Това е характер – да се проявиш при един живот на ограничения, какъвто е сегашният. Ние трябва да се подигнем на тази височина – към Бога, към Любовта. (92/лек. 12: стр. 25, 26)

7. ДА БЪДЕШ ЧОВЕК НА
ВИСОКИЯ МОРАЛ

Най-първо човек трябва да съгради най-благородното, най-възвишеното в себе си; да съгради най-възвишени мисли и чувства в себе си, да стъпи на краката си, да стане морален човек. (92/лек. 19: стр. 34)

Като говоря за вярата, за правата мисъл и за морала… Аз правя сравнение между вярата, която се колебае, и онази, която устоява на всички мъчнотии и изпитания. Аз говоря за правата мисъл, която твори и съгражда нещата. Аз говоря за онзи морал, който извира от душата на човека, а не се налага от вън чрез закон. Външният морал е подложен на промени, а вътрешният е вечен, неизменен… Това е моралът, който се диктува от Любовта. (41/стр. 188)

…В живота ние трябва да бъдем твърди и решителни във всичките си постъпки, ако искаме да бъдем ученици на Христа… Трябва да имаме един морал Висок, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят. Той трябва да издържа всичко! (94/стр. 28)

Христовото Учение проповядва вътрешен Велик морал, който почива на Абсолютна Чистота.

(35/стр. 289, 290)

Божественият живот изисква от човека Висок морал, който произтича от ума, сърцето, душата и духа. Следователно Високият морал е вътрешно качество на човека. Той подразбира Абсолютна Чистота и Безкористие. Отношенията ви към Бога, към ближния ви и към самия себе си трябва да почиват на пълно Безкористие и Абсолютна Чистота.

(74/стр. 317)

Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. Например правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза, или не, дали това е право, или криво за тебе. То само казва: „Това не е право“ – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден вън от условията независимо от това дали е беден, или не. Милосърдието казва: „Ти си длъжен да направиш това нещо“. Не че си длъжен, но то изисква, казва: „Ти трябва да го направиш“. И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, докато личните чувства приемат извинения. (100/стр. 281)

Човек трябва да бъде точен пред себе си, да има вътрешен устойчив морал, а не външен. Ако не е точен пред себе си, пред своето Висше съзнание, човек ще изгуби вътрешната си сила и равновесие.

(98/стр. 15)

Божествено е, когато човек е доволен от себе си, че никога не е изневерил на своя морал, на своето вътрешно разбиране. Доволен ли е човек от себе си, всички хора ще бъдат доволни от него… (54/стр. 268)

И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека…, всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно Великите закони в Природата. Само тогава можем да бъдем силни. (100/стр. 284)

А целта е тази – всички да бъдете силни. Защото, ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън?

(100/стр. 284, 285)

Затова обръщам ви внимание на моралната страна: човек трябва да стане морално силен, духовно силен. Любовта трябва да бъде един от главните елементи в неговата душа. Любовта трябва да бъде силна, за да могат всички други елементи да се хармонират с нея. (100/стр. 293)

Моралът зависи от степента на човешкото развитие. В приложение на морала човек трябва да бъде точен и изпълнителен. (98/стр. 215, 216)

…Искате да добиете една морална черта – каквото и да стане, при каквито условия и да сте, вие трябва да я придобиете в себе си. Да кажем, дадете някому дума за нещо – трябва да устоите на тази дума. Аз не разбирам тия обикновено дадени думи, но подразбирам такава дадена дума, която има известна морална валидност в себе си. (100/стр. 311)

…Има постъпки в живота, при които човек не може да се измени. Такива постъпки наричаме морални. Постъпва ли морално, и да иска, човек не може да се измени. (98/стр. 202)

…Правата линия е неизменна. Вие можете да закачите на правата линия цялата Земя, без тя да се огъне… И тъй, правата линия не е нищо друго освен Божественото начало, което никога не се изменя… Стремете се към живота на правата линия, която носи в себе си истинския морал. (98/стр. 204, 205, 207)

Под думата морален живот ние разбираме онзи истински, положителен живот, в който Божественото начало взима връх над човешкото. (62/стр. 33)

И тъй, ще знаете, че постиженията се основават на законите на правата линия… Когато успявате, радвайте се, че сте в Правия Път. Когато губите, не търсете вината вън от себе си, но изправете линията, на която сте стъпили. (98/стр. 210)

Казвате: „За да не се карам с този човек, ще отстъпя“. На такъв човек, който отстъпва от Принципите си, кажи: „Приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права. Аз те моля като приятел, недей отстъпва!“. Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: „Не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам“. Подкрепете го в Доброто – това е добрият навик. Това подразбирали в средните векове да бъдеш рицар, кавалер. Да бъдеш рицар, значи да имаш морална доблест… По такъв начин ще се повдигнете в собствените си очи. (100/стр. 364)

Дотогава, докато ние вървим с краката на тия възвишени Добродетели и казваме, че живеем тъй, както светът е построен от Бога, ние сме стабилни и у нас има един морален устой, едни правилни схващания за живота. (92/лек. 11: стр. 20)

Ето какво се забелязва в лицето на моралния тип: дали той е сериозен, загрижен, или засмян, при всички условия на лицето му има известни черти, които не се менят. Основа има в лицето на такъв човек… В лицето на моралния тип има нещо устойчиво, около което всичко се групира. (100/стр. 301)

Моралните чувства придават устойчивост на човешкия характер. (51/стр. 186)

Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. (100/стр. 277)

Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на човека, т.е. човекът е човек по причина на своите морални чувства. Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и Любовта към Бога и вие ще го върнете с милиони години назад – той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения. (100/стр. 278)

Развиването на моралните чувства е необходимо за всеки едного от вас… Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия дух. (100/стр. 283)

Само у човек, който има воля, може да има морален устой. (100/стр. 278)

По някой път човешкият ум е идеален, расте идеално нагоре като някоя топола, но ако остане сам, ветровете може да го пречупят. Тогава в него трябва да се създаде морален устой. (100/стр. 310)

Под морален устой разбирам основа, върху която, каквато буря и да дойде от света, да издържите.

(15/лек. 19: стр. 11)

…От всички се иска морал, който да издържа на мъчнотии, на всички бури и ветрове. (61/стр. 65)

Застани на една здрава основа и оттам започни. Моралът, Възвишеното в света си имат своя специфична основа. Не можеш да бъдеш морален, ако живееш само за себе си. Не си морален, ако живееш даже и за другите. Истински морален е този, който живее първо за Бога, за Цялото. (47/стр. 163)

…Възвишения свят… Влезете ли в този свят, вие ще разберете, че един морал, едно добро съществува в света. Това са моралът на Великата Любов и доброто, направено за Бога. Няма сила в света, която може да попречи на човека да направи това добро. Хората на новата епоха се познават именно по морала си и по доброто, което правят в Името на Бога. (98/стр. 21)

8. ДА ИЗЯВИШ БЛАГОРОДСТВОТО

Достойнството на човека седи в Благородството на неговата душа. Светли мисли, благородни чувства и постъпки определят човека като истински човек. (56/стр. 223)

Три неща трябва да има човекът, който е на физическото поле: най-напред той трябва да има здраво тяло. После – просветен ум и трето – една възвишена, благородна душа, в която се крие такава религия, която да обхваща цялото човечество без никаква разлика. (91/лек. 22: стр. 39)

Вие ще си кажете: „Човек трябва да бъде благороден“. Добре, но в какво седи Благородството? Нека напише някой от вас какво нещо е Благородството. …Много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, Любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешаване на всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т.н.

(100/стр. 278)

Благородното в човека е неговата Мъдрост. Благородното в човека е неговата интелигентност. Благородното в човека е неговата вярност. Благородното в човека са неговите добри постъпки, неговото добро сърце, а не едно да мислим, а друго да вършим. Не, вътрешните ни и външни отношения към кого и да е трябва да бъдат правилни, абсолютно чисти. (91/лек. 30: стр. 20)

Всеки човек, на когото умът е пълен със светли идеи, а сърцето – с възвишени и благородни чувства, той е благороден, разумен. (76/стр. 181)

Всякога в твоите най-благородни мисли ти ще видиш едно отражение на Бога. В твоите най-благородни чувства, в твоите най-благородни постъпки ти ще видиш едно отражение на Бога. (71/стр. 310)

…Човек трябва да започне с първия Велик основен закон – служене на Бога. Този закон ще внесе във всички хора най-благородни и възвишени мисли и чувства. (75/стр. 80, 81)

Добре е човек да се влияе от чувствата си, но затова той трябва да бъде благороден. Благородството ще го предпази от онзи наклон в живота, към който личните му чувства го тласкат. (35/стр. 180)

Благородството на човека се проявява, когато той има свободен избор да постъпва, както иска, а при това той разбира Волята Божия и постъпва според нея. (75/стр. 24)

…Благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието. Когато ти съзнаеш, че си пратен от Бога да изпълниш Неговата Воля, когато ти си спомниш, че си благороден човек, ще разбереш своето произхождение. (90/стр. 215)

Невидимият свят всеки ден може да ни изпита… доколко можем да кажем: „Аз съм благороден човек“. Да, смисълът на живота е да сме благородни. (19/стр. 222)

…Ученикът… трябва да прояви всичкото Благородство на ума и на сърцето си и върху него да гради своето бъдещо щастие, своя бъдещ живот.

(74/стр. 55)

Някой казва, че известна постъпка е благородна. Благородството е свързано с Разумността. Думата благороден е съставена от думите благо и род. Значи, човек трябва да ражда благи, сладки неща, за да бъде благороден. (80/стр. 252)

Та всички трябва да се стремите да предизвикате проявление на Разумното във вас. Благородните обноски – това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете в училището.

(100/стр. 358)

Аз искам в бъдеще да видя Благородство във вашето поведение, във вашата обхода. Благородство се изисква от всички ви: в лицето ви, в поведението ви, в обноските ви – навсякъде и във всичко да се чете Благородство. Който ви види, да каже: „Това са хора, които служат на един Висок идеал, това са хора с идеи!“. Всички можете да бъдете такива.

(100/стр. 366)

Благородният и в младините, и в старините си е все благороден. Ценният камък е всякога ценен.

(74/стр. 17)

Аз казвам, че благородният, великият, гениалният, светият човек никога не се оплаква. По това се отличава той. (19/стр. 285)

…Ние трябва да бъдем хора с будно съзнание, с възвишен и благороден характер и всякога да благодарим на Бога за всичко, което ни е дал в живота.

(18/стр. 158)

Невъзможно е да благодариш на човека, а на Господа да не благодариш. Благородството изисква първо да благодариш на Онзи, Който ти е дал живот, Който от векове и до днес се е грижил за тебе.

(58/стр. 144)

Тепърва човек има да се учи, да се моли, да говори на Баща си, че във всяка дума да има светлина, във всяка дума да има топлина, да има и сила вътре. Да носи нещо благородно… Само като си дигнеш очите към Бога, от тия очи да излиза светлина; като си отвориш устата, да потече благо, като че мед тече из устата ти навън. А пък като проточиш ръката си, да излезе сила. (32/стр. 86)

Истината се заключава в красивото, в благородното, във възвишеното. Истински благороден и възвишен човек е този, който живее в закона на жертвата. (18/стр. 163)

Външността на човека не е истинският човек. Как е облечен, каква служба заема, как говори, това още не е човекът. Търсете човека в Благородството, в мислите му и в жертвите, които прави не само за своето благо, но и за благото на своя ближен.

(9/стр. 230)

В малките работи бъдете възвишени и благородни. Дайте място на Духа, на възвишеното в себе си и ще видите, че благородното, възвишеното, което е вложено във вас първоначално още, ще почне да се развива. (64/стр. 154)

В доброволната жертва човек може да даде десет и нищо да не получи. Така жертват истински моралните хора. Те жертват, без да очакват нещо. Тези хора са бедни на физическия свят, а богати в духовния. (29/стр. 329, 330)

Необикновеният живот е за великите души, за силните души, за благородните души, които жертват всичко. Целият свят сега се нуждае от тия души.

(91/лек. 14: стр. 32)

Как трябва да постъпва благородният човек в живота? Представете си, че в дома на един благороден човек дохожда един странник, за когото се говори, че е паднал човек, че обществото мисли лошо за него. Трябва ли благородният човек да го приеме, или не? В първо време той ще се намери пред дилема да се поддаде на вътрешния глас в себе си, че и в този човек има Разумно, Божествено начало, заради което заслужава да бъде приет в дома му, или да се остави на течението на общественото мнение. След малка борба в него надделява Божественият глас и той приема странника в дома си с всичкото почитание и уважение. С тази постъпка в душата на странника трепва желание и силен стремеж да се изправи, да тръгне в пътя на Доброто. По този начин се създава разумна връзка между тия двама души. (29/стр. 218, 219)

…Човек… Нещо вътре в него му казва да помогне на една бедна вдовица, като посочва даже адреса . Тази вдовица се е молила на Бога да помогне по някакъв начин да се справи с материалното си положение. Едно от Разумните същества нашепва на този човек да се притече на помощ… С риск да остане без пара в джоба си, той трябва да слуша вътрешния си глас. (31/стр. 276, 277)

Благородните и добри постъпки действат благоприятно върху човешкия характер и самовъзпитание. (98/стр. 259)

Не е въпрос колко е страдал човек, но важно е какви са разбиранията и постъпките му. Човек трябва да бъде благороден във всяко отношение: в проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа си. (26/стр. 354)

Процесът за изправяне на една погрешка може да се съкрати чрез усилване на страданията… Та не се обезсърчавайте. Ако изтърпите страданията с онова Благородство, вие заличавате онова, лошото, в миналото. (67/стр. 169)

И в най-лошите моменти в живота си човек пак може да прояви някакво Божествено чувство… Дайте място на Божествените чувства в себе си…

(33/стр. 112)

Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден. Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва. Бреговете може да се размътват, но дълбочините да не се размътват. Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание в Името на Бога да покаже тази Любов. (19/стр. 39)

Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но по-велико е да простиш на онези, които са те обиждали и причинявали пакости. Това е качество на великия човек. То не се постига изведнъж. Много трябва да работи човек върху себе си, за да го придобие. Направете опит да работите поне една година върху това качество, да видите какво ще постигнете. (97/стр. 29)

Само великите хора могат да любят враговете си. Те имат метод, по който проявяват Любов към враговете си… Защо трябва да любите враговете си? За да станете велики. Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, Който изпраща слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите. Когато раздава благата, Бог има предвид всички същества, малки и големи, добри и лоши. Няма по-велико нещо за човека от това да люби враговете си и да е готов да прощава. (97/стр. 29)

Да приложим Доброто в живота си, както го е приложил един от героите на полския писател Сенкевич. Един голям полски велможа бил хванат от враговете си, които за отмъщение му извадили очите. След време враговете на велможата попаднали в негови ръце. Запитали го как ще отмъсти на врага си. Той отговорил: „Не искам да си послужа със закона: „Око за око, зъб за зъб“. Ще постъпя по Христовия закон: „Ако ти ударят една плесница, дай и другата страна“. Обърнал се към врага си с думите: „Иди си, братко. Бог да те благослови!“.

(81/стр. 198)

Аз намирам, че воля има само този човек, който, като го обидят, може да прости; воля има у този човек, на когото като отнемат всичкото богатство, той забравя стореното; воля има у този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. А да заповядваш на едного и другиго, това не е воля… Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление. (25/стр. 28)

Често хората се запитват кой е праведен и добър човек или кой е духовен. Който има благородно сърце и светъл ум, той е праведен и добър човек. Искате ли да знаете дали сте праведен, духовен човек, огледайте се в Божественото огледало и се запитайте… сърцето ви благо ли е, умът ви светъл ли е.

(9/стр. 78, 79)

Ум, който схваща своето отношение към Бога, ум, който е зает да приложи в живота възвишените мисли – това е благороден ум. (8/стр. 163)

Питам: Какъв живот е този, в който хората едни други се подозират? Син среща баща си с една млада мома и веднага го подозира. Дъщеря среща майка си с един млад момък и веднага я подозира. Сестра среща брата си с една млада красива мома и веднага го подозира. Благородството на човека седи в това, като види баща си, майка си, брата или сестра си с млади моми или момци, красиво да трепне сърцето му и да помисли най-хубавото, най-доброто за тях. (37/стр. 90)

Само Любовта е, която може да внесе благородни елементи в човешката душа. (8/стр. 82)

Любовта е нещо разумно, тя е една фина сила, тя е Благородство… (100/стр. 295)

Когато отворя кесията си пред един беден да му дам пари и той почне да ми благодари, аз не считам, че е благороден човек… Ако онзи беден, комуто дам пари, ми каже: „Господине, аз ти благодаря, но едно нещо искам от тебе, създай ми работа! Тежко ми е да получавам пари, без да работя. Аз трябва да работя!“ – този беден човек е благороден. (19/стр. 504)

Окултният ученик никога не трябва да подлага ръка да проси. Щом има нужда от нещо, той ще отиде при някой свой близък или познат и ще му каже: „Имаш ли някаква работа за мене?“. „Какво можеш да работиш?“ „Мога да копая, да чистя – с една дума, всичко мога да върша.“ „Добре, благодаря ти, че ще ми услужиш.“ Да изкарва човек прехраната си с труд, това е Благородство. (22/стр. 24)

Вие си вдигате някой път ръцете нагоре към Бога, но защо? Ако аз се моля, ще кажа: „Господи, аз искам да бъда благороден! (Учителя посочва показалеца.) Господи, да бъда справедлив! (Средният пръст.) Господи, да обичам хубавото! (Безименният пръст.) Да зная как да се обхождам с хората! (Малкият пръст.) Господи, да зная да имам правилно отношение към Тебе! (Палецът)“. И като събера двете ръце на едно място, ще кажа: „Господи, да ме благословиш!“. (27/стр. 223)

9. ДА ПРОЯВИШ БОЖЕСТВЕНОТО В СЕБЕ СИ

…Човек трябва да се издигне над условията, над времето, над хората и да прояви Божественото в себе си. (98/стр. 21)

Единственото реално нещо в човека е Божественото, което е вечно и неизменно. (97/стр. 18)

Формулата, която ви дадох: „Аз съм Доброто, аз съм Истината“, има отношение към Божественото в човека, към Разумното, Великото начало в него, което е произлязло от Бога. Тъй щото кажете ли „аз“, разбирайте Божественото в себе си. (98/стр. 165)

…Вие трябва да устремите всички ваши сили към една цел – да развивате Божественото в себе си и да му дадете предимство над човешкото. (100/стр. 123)

Вярвай в Божественото в тебе, при което ти имаш свободата и волята, при което свободата и волята ти действат. (101/стр. 125)

Вярвайте в Божественото в себе си, вярвайте в Божественото във всички хора! Не се стремете да станете велики хора, но дайте път на Божественото в себе си. То ще ви направи велики. Божествените мисли правят хората велики. (97/стр. 18)

Ако дадете път на една Божествена мисъл в ума си и на едно Божествено чувство в сърцето си, вие туряте основа на своето величие. (97/стр. 28)

…Истински човек е онзи, който разбира и цени Божественото в себе си и в ближните си. Като разбира проявите на Божественото начало, човек разбира смисъла на живота… (86/стр. 12)

Велик човек е онзи, който при всички условия на живота дава първо място на Божественото в себе си. (72/стр. 206)

…Ти искаш да бъдеш знатен, да те обичат и ценят хората. Това е Божествено желание. Обаче, за да те обичат и ценят, ти трябва да дадеш път на Божественото начало в себе си. (58/стр. 62, 63)

За да обърне внимание на хората, човек трябва да даде път на Божественото в себе си. Казано е в Писанието: „Бог е възлюбил Истината в човека“. Истината е Божественото начало в човека… Истината прави човека мощен и велик. (73/стр. 284)

Като давате свобода на Божественото, вие сами се повдигате и усилвате духа си. (97/стр. 16)

За да се справи с ограниченията и противоречията в живота, човек трябва да има съзнание за Божественото начало в себе си. (98/стр. 165)

…Хората… не съзнават, че мощното у тях е Божественото, че тяхната сила е в зависимост от Божественото начало. Те са толкова по-силни, колкото повече са дали ход на Божественото в себе си.

(61/стр. 76, 77)

Същественото за всички хора е да бъдат носители на Божественото. Само тогава те могат да бъдат силни, разумни и добри. Бъде ли човек силен, разумен и добър, той ще бъде в състояние да постигне копнежите на своята душа. (89/стр. 79)

…Ние ще се спрем върху онова, благото, възвишеното у нас. И някога, когато ние проявяваме някоя доблест, някое възвишено и благородно качество, това е Божественото в нас. (92/лек. 10: стр. 4)

В Божественото – това са гениалните хора, онези, които са станали гении в света. Гении са, които са развили в себе си Божественото. Те са били верни на онези черти, които са дадени от Бога. Тях са развили. (3/стр. 637, 638)

…Да дойде човек до Божественото начало в себе си. За да дойде до това начало, от него се иска не само да вярва в Първата Причина, но да има готовност в себе си всеки момент да върши нещо заради Нея. (51/стр. 191)

Когато в нас се яви това, великото, хубавото желание да служим на Бога от Любов и без страх – това е Божественото. Когато ние почнем да служим на Бога разумно, разумно да изпълняваме Божия Закон, това говори, че в нас е събудено вече Божественото. (91/лек. 27: стр. 21)

Да любиш, това значи да дадеш възможност на Божественото в себе си да се прояви. (56/стр. 250)

Важно е да разбираш Божественото начало в себе си, а не да желаеш да бъдеш по-добър от другите. (60/стр. 43)

…При каквито положения и да се намира, човек трябва да разчита на Божественото в себе си.

(56/стр. 222)

…Божественото в мене, …това е, което ме убеждава във Великата Правда на света, за която аз няма да се кълна, а с живота си ще изнеса; това е, което ще ме увери, че аз съм гражданин на Великото Божие Царство. (91/лек. 22: стр. 21)

10. ДА РАЗВИЕШ СВОЯТА
РАЗУМНА ВОЛЯ

Ученикът на Бялото Братство… трябва да бъде доблестен и благороден и да има една воля възвишена, неумолима, постоянна, тъй както е постоянна Волята на Бога. (106/стр. 167)

За да прекарате един разумен живот на Земята, за да бъдете по възможност щастливи, трябва да имате силна воля. Силна воля пък е Разумната воля. (99/стр. 178)

…Волята на човека трябва да бъде не само силна, но и Разумна, а това зависи от неговите хармонични мисли и чувства. (98/стр. 321)

В окултната наука се изискват от учениците няколко условия, сили. Най-първо той трябва да има не само силна воля, но и благородна, устойчива и Разумна воля. (99/стр. 178)

…Вие трябва да се стремите да разширявате съзнанието си и чрез него да калите волята си – да бъде силна, устойчива и Разумна. Имате ли такава воля, вие ще я прилагате за изправяне на своите минали погрешки. (99/стр. 178)

Дълго време трябва човек да се упражнява, да работи върху себе си, да развие своята Разумна и съзнателна воля. (98/стр. 271)

В какво се заключава силата на човека? В неговата Разумна воля. Колкото по-силна и Разумна е волята на човека, толкова по-силен е той. (97/стр. 164)

Силната воля се подчертава в непреклонните Принципи, които човек крие в душата си.

(99/стр. 282)

Събуди ли се във вас Божественото, вие ще имате вече друго разположение към нещата и живота. Вашата воля ще бъде мощна, силна, тя ще има един нов елемент в себе си, т.е. ще има един толкова силен подтик нагоре, че при каквито условия и да се намери, нейната сила няма да се измени, няма да отпадне. (100/стр. 64)

Няма сила в света, по-силна от човешката воля. Вас са ви казали, че човек при известни условия е слаб. Не, по-голяма сила от човешката воля няма – аз разбирам разумно употребената воля. (100/стр. 346)

Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека. Разумността и волята вървят заедно. Най-високата проява на ума е Разумността, а на сърцето – волята. (98/стр. 123)

…Волята представя разумно сцепление между частиците на онази материя, с която съзнанието работи. Една от помощните сили на съзнанието е волята. Като упражнява волята си, човек може да постигне всички свои желания… Искате ли да развивате волята си, започнете от най-малките величини. (98/стр. 191, 192)

И тъй, не е важно човек да има чрезмерни постижения. Важно е да има прави мисли и чувства, чрез които да се прояви неговата Разумна воля. Значи, Разумната воля подразбира права мисъл и право чувство. При това положение само мисълта може да се реализира, да даде плод. (98/стр. 186)

Божествената наука е достъпна само за онези, които разчитат на своя Светъл ум, на своето Добро сърце и на Разумната си воля. (47/стр. 51)

Великото в Природата е достъпно само за Светлите умове… Благородното в света е достъпно само за хора, които имат сърце. Възвишеният живот е достъпен само за хора, които имат Свещена воля – аз я наричам Божествена воля. (91/лек. 14: стр. 3, 4)

Едно от отличителните качества на волята в Божествения свят е нейното Благородство. Волята трябва да бъде благородна, да има благороден импулс, благороден подтик. (70/стр. 26)

Помни, че имаш ум, който мисли право, сърце, пълно с добродетели, и воля, която преодолява всички мъчнотии. Носи тези мисли в себе си, докато оживеят. Това изисква Божественото в човека.

(47/стр. 50)

Питате: „Защо идват мъчнотиите?“. Мъчнотиите са необходими, за да се кали, да се усили човешката воля. Как ще се усили волята на човека? С постоянство. (37/стр. 60)

Като четете Стария Завет, ще видите каква е била школата на пророците: всички пророци, които са били определени да повдигнат някого, всякога са бивали поставяни на големи страдания и изпитания, т.нар. вътрешни изпитания, за да се приготвят за живота, да разбират законите на Природата и да изпълняват Волята Божия. Положението им не е било много розово, но те са били хора със силна воля. (100/стр. 376)

Всяко препятствие на пътя е едно велико условие, за да се прояви характерът ви и да се усили волята ви. Във всичките мъчнотии аз искам да видя колко воля имате. Диамантена воля се иска от вас!

(42/стр. 138)

Аз искам вашият бъдещ живот да бъде съграден не на гранит, а на една Диамантена воля, която да не се разклаща от никакъв вятър, от никакви бури, и да имате една основна идея в себе си, да вървите в Божествения Път без никакво спиране. (100/стр. 127)

11. ДА ПРИДОБИЕШ ДУХОВНА СИЛА

Силен трябва да бъде човек в умствено отношение, силен трябва да бъде и в морално отношение, силен трябва да бъде и във физическо отношение! Във всичко това трябва да има едно вътрешно съчетание, но на първо място умът на човека трябва да бъде силен и благороден. (92/лек. 30: стр. 20)

Според мене силен, благороден човек е този, на когото мислите, чувствата и постъпките са прави. На такъв човек може да се разчита, от него излиза Доброто. (93/стр. 321)

Слабите хора създадоха злото и противоречията в света. Силните хора – хората на Безсмъртието – създадоха Доброто… Когато в сърцето на човека се явяват положителни, красиви, мощни чувства, той е силен човек, той ражда Доброто в себе си.

(56/стр. 274)

Силата на човека зависи от Божествените Добродетели, които насажда в себе си. Силата на човека зависи от Божествената мисъл, която човек възприема в себе си. Възприемайте Божествените мисли и им давайте подобаваща цена. И всеки ден посаждайте по една Божествена Добродетел в себе си. (101/стр. 231)

Та основната мисъл: Дръжте се за Божествения порядък и го изявявайте в себе си… Силата на човека седи в Божествения порядък на нещата.

(101/стр. 135)

Значи, силата на човека се крие в Божественото начало. (62/стр. 7)

Когато дойде Божественото, ще почувстваш един свещен трепет. Тогава умът е силен, сърцето ти е силно, тялото ти е силно и всичко, каквото започнеш, върви. Гениалност ще има. (117/стр. 231, 232)

…Трябва да се стремим да бъдем силни, (но) не да придаваш силата си на ония материални работи, които държиш отвън, но силата е вътре в твоя ум, в твоето сърце. (117/стр. 52)

Искам отвътре да бъдете силни. Казвам: Който обича, е силен. Който знае, е силен. Който е свободен, той е силен. (83/стр. 357)

Физически силен е едно нещо, духовно силен е друго. Първият носи бомби, пушки и всеки момент може да убие човека. Вторият не носи никакво оръжие, но дето влезе, помага, повдига хората. Вътрешната, Духовната сила определя Достойнството на човека. (63/стр. 137)

Силата на човека се крие в Истината, на която той служи. Доколкото човек служи на Истината, дотолкова той е силен. (66/лек. 2: стр. 15)

Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество. (91/лек. 15: стр. 14)

Кой човек е силен? Силен е най-умният, най-добрият човек. Силата е резултат на ума и на сърцето, т.е. на светлия ум и на доброто сърце. (81/стр. 58, 59)

Под думата доброта какво се разбира? Когато един човек има доброта в себе си, той е силен човек, нищо не може да го разклати. Има здрава основа.

(117/стр. 85)

Човек трябва да дойде до положение да не се прекъсва съзнанието му и да седи над мъчнотиите в живота. Който е постигнал това, той е силен човек. (53/стр. 197)

Страданията и съмненията във вас, като ученици, ще се усилят много, но вие трябва да бъдете силни, да издържите. Учениците на Окултната Школа трябва да бъдат силни! В Окултната Школа не могат да влязат слаби ученици, слабите остават вън. (100/стр. 11)

…Когато бъдете доста силни, когато придобиете нужното самообладание, вие ще бъдете в състояние да се занимавате и със съвременната, и с окултната наука. Ако не станете силни, богатството, което придобиете от тази наука, няма да ви ползва лично вас, а ще ви причини по-големи страдания.

(100/стр. 254)

Силния, идеалния, гениалния човек нищо не може да го сломи! Каквото и да му казват някои, той казва: „Мене от нищо не ме е страх. Няма сила в света, която може да ме смаже. Може да ме смелите, може да ме турите и прекарате 100 пъти през воденицата, нищо не може да ме накара да мисля другояче; аз ще мисля тъй, както аз зная!“. Тъй казват гениалните хора. А сегашните хора, щом ги бутнеш…, казват: „Аз ще се откажа“. Такива хора ние ще ги оставим настрана. (19/стр. 301)

Силният човек казва: „И да умра, пак ще живея; и да осиромашея, пак богат ще стана; и знанието си да изгубя, пак ще го придобия“. Той не се страхува от нищо. Той знае, че във всички противоречия се крие възможност за придобиване на нещо.

(31/стр. 284)

Искам да бъдете мощни, силни в Любовта си! Искам да бъдете мощни, силни във Вярата си, в Надеждата си! Искам да бъдете мощни, силни в мислите си… (92/лек. 12: стр. 28)

Онзи, който иска да се домогне до Любовта, той преди всичко трябва да е силен. Любовта няма нищо общо със слабите хора. (100/стр. 74)

Силен човек може да бъде само тогава, когато Доброто царува в него. Силен човек може да бъде само тогава, когато Любовта царува в него. Силен човек е онзи, когато Истината царува. (101/стр. 411)

Законът е такъв: в даден случай човек има толкова условия да каже Истината, колкото и да я откаже; в даден случай човек може да направи и Добро, и зло – това са възможности. Следователно в това да се избере възможността на Доброто и възможността на Истината, седи силата на човека… Ако подчиниш лъжата на Истината, ти си мощен човек; ако подчиниш злото на Доброто, ти си мощен човек; ако подчиниш неправдата на Правдата, ти си мощен човек; ако подчиниш глупостта на Мъдростта, ти си мощен човек; ако подчиниш омразата на Любовта, ти си мощен човек. (100/стр. 365)

Онзи, който има Великата Божествена Любов в себе си, той е най-силният и най-разумният.

(91/лек. 13: стр. 20)

Сега аз ще говоря само на онези, които са избрани. Ще запитате: „Кои са избрани хора?“. Избран човек е онзи, който е силен; избран човек е онзи, който е разумен; избран човек е онзи, който е добър. (89/стр. 4)

Казвате: „Кой човек е съвършен?“. Според мен съвършен човек е силният, разумният, добрият. „Кой е силен човек?“ Силен човек е този, у когото няма насилие. „Кой е разумен човек?“ Разумен човек е този, у когото няма глупост, у когото няма лъжа. „Кой е добър човек?“ Добър човек е този, у когото няма зло. (89/стр. 21, 22)

Човек може да бъде добър, разумен и силен, когато е едно с Бога… Който постъпва като Бога, той ще бъде добър, разумен, силен и здрав; в дома му няма да има нещастия и несрети, а пътят му ще бъде всякога отворен. (89/стр. 33, 34)

Да бъде човек добър, това значи да се движи по плоскостта, без да я огъва. Да бъде силен, това значи да изправя огънатата плоскост на своя живот. Силен човек е онзи, който е придобил Истината. Като има вътрешна сила, човек може да изправи всички навици от миналото и да тръгне по неогъната плоскост. (98/стр. 115)

Животът на всеки човек е редица от изпити, които той трябва добре да издържа. За това се изисква вътрешна сила, смелост и самообладание.

(65/стр. 149)

Силният човек има… сила, която не отпада. Когато човек не отпада духом, това подразбира неговата сила. (101/стр. 595)

…Всеки от вас трябва да бъде силен, да има един морален гръбнак, за да не попадне в слабост и да не се подхлъзне, да не се върне назад. (100/стр. 120)

Да уповава човек на себе си, аз разбирам да уповава на онова, Великото, Божественото, което е вложено в неговия ум, сърце и воля. Щом уповавате на Божественото, каквато голяма мъчнотия или каквото крушение и да ви дойде, вие ще бъдете силни да кажете: „Онзи Велик закон, който направлява света, той ще ме избави, ще ме изведе на спасителния бряг“. (100/стр. 215)

…Нито един от вас не трябва да губи вярата си в Бога. Само така вие ще чувствате сила вътре в себе си, че сте по-горе от всяка мъчнотия. (100/стр. 346)

Всеки човек, който има правилно понятие за Бога, той има възвишена душа и мощен дух; той има знание, сила и Любов. (66/лек. 6: стр. 18)

Силен човек е онзи, който е свързан с Първата Причина на нещата. (98/стр. 212)

Ако говорим за ученика на Божественото училище, задачата му е да стане силен човек, да се справя лесно с мъчнотиите и изпитанията си. Казано е, че силата на човека се познава във време на мъчнотии и изпитания. (62/стр. 7)

Силен човек е всеки, който може във всеки случай да се справи с всичките мъчнотии. Това във физическо отношение е вярно, в духовно и в умствено отношение също. Ако във физическо отношение се справяш с мъчнотиите, силен си. Ако в духовно отношение страдаш, имаш несгоди и се справяш, силен си. Ако в умствено отношение разрешаваш всичките мъчнотии, силен си. Тази мисъл трябва да залегне в ума ви. (96/стр. 320, 321)

…Силата на човека седи в неговия дух. (54/стр. 62)

Силата на човешкия дух седи в изкуството на човека да се справя със страданията и мъчнотиите си. Ударите, страданията, мъчнотиите неизбежно ще дойдат, но човек трябва да знае как да се справя с тях. (86/стр. 133)

Онзи, който може да се нарече човек в пълния смисъл на думата, който е дошъл на Земята, трябва да има един мощен дух. Аз наричам герой онзи човек, който, като носи страданията си в света, и да го ударят, пак да се подигне и като се подигне, пак да пее. Това е човек с мощен дух. (92/лек. 14: стр. 17)

За мен силните хора са в страданията.

(117/стр. 226)

Аз наричам силен човек онзи, който, като дойдат страданията, казва: „Тия страдания са намясто; още, още страдания искам. Тия са малко“… Да няма отчаяние, но понасяне на страданията!

(15/лек. 18: стр. 26)

Онова, което страда, то е силното в света. Онова, което не страда, то е слабото. Дотогава, докато ние страдаме, ние сме силни. Дотогава, докато ние мислим, ние сме силни. Дотогава, докато ние работим, ние сме силни. (83/стр. 354)

…Всеки човек трябва да прави опити да преодолява малките спънки, а да разрешава големите задачи. Така той ще се кали и ще стане силен да носи изпитанията, които му се дават. (53/стр. 120)

Любовта е Великото в света, което прави човека силен, мощен, благороден. (54/стр. 123)

Силата на човека седи в Любовта, която той може да опита и да приложи в ума, в душата и в духа си. В ума си той ще приложи Любовта като знание, в душата си – като чувство, а в духа си – като сила. С тази трояко проявена Любов човек ще може да се освободи от всички мъчнотии в живота си. (50/стр. 58)

Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който след десетгодишно боледуване не се разколебае в живота. (31/стр. 236)

Човекът на Любовта е доволен от всичко… Дали е богат или сиромах, учен или прост, той е доволен от положението си… И тъй, силата на човека е в Любовта. За да бъде силен, човек трябва да е доволен външно и вътрешно. (28/стр. 58)

Добър е само онзи човек, който може да носи и радостите, и страданията, който може да носи злобата и любовта на хората, който може да носи вярата и безверието на хората. Той е силен човек. Силният човек се отличава по това. Ако един човек може да носи и безверието, и вярата, и омразата, и любовта на хората, той е силен човек. (2/стр. 491)

За да прощаваш, изисква се силен човек. Да прости, това може да направи само силният човек, човекът с воля… (19/стр. 362, 363)

12. ДА ВЛЕЗЕШ В ЗАКОНА НА
СВОБОДАТА

Ти си роден да бъдеш Син Божи, ти си роден да бъдеш човек свободен… (94/стр. 215)

Този, в когото Бог прониква, …ще започне неговата Свобода. Той е силен човек. (83/стр. 357, 358)

Само в Бога е Свободата. Щом е Бог вътре в тебе, ти си свободен. С Бога сте свободни, без Бога не сте свободни. (83/стр. 357)

Който разбира Божиите пътища и ги следва, той е едно с Бога – никой не може да го ограничи. Бог е всякога свободен. (50/стр. 12)

…Всеки трябва да има връзка с Великото, ако иска да бъде свободен. (51/стр. 15)

Истината трябва да бъде главната цел в живота на човека, към нея той трябва да се стреми. Намерите ли този Принцип в себе си, вие ще бъдете свободни. (100/стр. 317)

Казвате: „Кажи ми Истината“. Истината не може да се казва никому! Истината е Свободата. Щом влезеш в нея, ти си свободен. От всичко си свободен. Това е Истината. (101/стр. 213)

Значи, за да бъде свободен, човек трябва да е придобил Истината… (51/стр. 3)

Истината е мярка за Свободата. Човек не може да бъде свободен, докато не е намерил мярката на Истината в себе си. Свободата е вътрешна, а не външна проява. (50/стр. 10)

Само свободният човек носи Истината в себе си, само свободният човек познава Бога. Тази е скритата мисъл в стиха: „Истината ще ви направи свободни“. За човека на Истината всичко е възможно. (89/стр. 111)

В какво седи великата цел на човешкия живот? Да бъде свободен човек и да служи на Любовта, това е великата цел на човешкия живот. Всички хора говорят за Свобода, но не са свободни. Свободен е само онзи, който каквото каже, става. (31/стр. 300)

…Само онзи човек е абсолютно свободен, който живее в закона на Любовта. (54/стр. 241)

Любовта, която разрешава всички противоречия вътре в самия тебе, то е Божествената Любов. Няма по-хубаво нещо от това! Човек тогаз е вече свободен! (101/стр. 17)

Да се облечем в Христа, да се облечем в Любовта! …Когато тази сила на Любовта, която е във вашето тяло, обгръща всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше чувство и действие, (когато) тази Божествена дреха проникне така във вас, във вашите клетчици, тогава Ангелът ще каже: „Ела след мене!“. Т.е. ти си човек, достоен за Свобода… (94/стр. 214)

В който момент човек почувства най-малката Любов в себе си, всички връзки, които до това време са го ограничавали, се разкъсват и животът му започва да се подобрява. Щом е така, всеки ден увеличавайте Любовта си да можете да късате връзките, които ви ограничават. (51/стр. 130)

Ако Любовта, Вярата, Надеждата и Правдата се съединят в едно, те ще освободят човека от всички ограничения. Свободният човек е Божественият човек. (95/стр. 23)

…Истински вярващ ще бъде този, който включва в себе си три неща: изобилие на Вечен Живот; изобилие на Светлина, която никога не загасва; изобилие на Абсолютна Свобода, в която човек може да мисли, да чувства и да действа по Божествените начала без никакво ограничение. (95/стр. 24)

Човек в какво е свободен? Абсолютна Свобода човек има само в три неща. Свободен е в Любовта, свободен е в Божията Мъдрост, свободен е в Божията Истина. Там е Абсолютната Свобода дадена. Никой не може да те застави да изкривиш и да кажеш нещо, което не е. Никой не може да те застави да мислиш туй, което не е, или да обичаш туй, което не е. (101/стр. 611)

Да иска човек Абсолютна Свобода, Абсолютна независимост, подразбира той да бъде абсолютно мъдър и силен. Свобода без Абсолютна Мъдрост и Сила е невъзможно нещо. (99/стр. 411)

Чрез знанието човек се свързва с Мъдростта. Щом се свърже с Мъдростта, човек е в състояние вече да разкъса връзките, булото на илюзиите, които го правят роб. (51/стр. 8)

…Кажете си: „Като човек, аз трябва да се повдигна. Аз трябва да се освободя от вътрешното робство, да се повдигна и застана в положението на Истински човек“. (98/стр. 127)

Човек сам е направил затвор, сам ще го разруши. Той сам може да се освободи от недъзите, сам може да отвори вратата на затвора и да си каже: „Излез на Свобода и живей по нов начин!“.

(98/стр. 117)

Кога е свободна птицата? Когато хвърчи. Рибата? Когато плава. Човек? Когато мисли право. Няма по-красиво нещо от правата мисъл. Това значи да бъде човек свободен. (38/стр. 14)

Вярата в правата мисъл е законът на освобождението. (101/стр. 298)

Докато умът на човека работи, той е свободен; дойдат ли желанията у човека, той става роб на тия свои желания… Човек може да бъде свободен само при една чиста, права мисъл. (99/стр. 386)

Естественият закон, при който човек може да добие Свободата си, е законът на правата, на чистата мисъл. (99/стр. 386)

Ти в своя ум трябва да бъдеш свободен, та при каквито условия и да живееш, да можеш да се справяш с мъчнотиите на този живот. (94/стр. 216)

Никой не може да ограничи Свободата. Никой не може да я засегне. С други думи казано: ако в живота си човек не употребява насилие, ако в сърцето си не употребява лъжа и ако в ума си не внася зло, той е свободен, никой не може да го ограничи.

(89/стр. 37)

Свободата се придобива чрез намиране на Божественото начало. Щом намери Божественото начало в себе си, човек става свободен. (51/стр. 157)

В човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа има Свещени неща, които трябва правилно да се изяснят, за да порасне човек в себе си. Така само човек може да придобие Свободата си, да стане свободен, да не греши. (51/стр. 9)

…Всеки човек, който е съзнал, че неговият дух е свободен, е прав в своите разсъждения. Всеки човек, който е съзнал, че неговата душа е свободна, е прав в своите разбирания. Такъв човек може да има вечна радост и вечно веселие в себе си. (66/лек. 7: стр. 16)

…Свободен е оня, който знае как да се обхожда с душата си; силен е оня, който знае как да се обхожда със своя дух; умен е оня, който знае как да се обхожда със своя ум; добър е оня, който знае как да се обхожда със своето сърце. (55/стр. 275)

…Под Нов човек разбирам онзи, който има само една връзка – с Първичната Причина. Тази връзка е направена още от създаването му. Следователно, когато човек се освободи от съдбата, или от кармата си, според както индусите я наричат, отново ще се възстанови връзката му с Бога, която съществува от памтивека, и човек ще бъде напълно свободен.

(54/стр. 14)

Който е свързан с Първата Причина, той е човек на Истината… Човекът на Истината е свободен. Той владее науката за езика. Тази наука е свързана с Чистотата. (31/стр. 305)

Не мислете, че Свободата сега се придобива. Тя съществува като качество, като атрибут, като проява на Истината. Всеки човек, който обича Истината, той непременно ще бъде свободен. (66/лек. 7: стр. 16)

Значи, всички трябва да имаме тази вътрешна ценност. Туй, което прави човека благороден, то е Любовта му към Истината. Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт. (91/лек. 18: стр. 26)

Как може човек да придобие Свободата си? Който иска да придобие Свободата си, той трябва да следва Истината. За тази цел човек не трябва да греши. Щом не греши, той ще се освободи от дълговете, които са го заробили. (51/стр. 4)

И тъй, подигнете се, вложете Истината в себе си и не бивайте вече роби на миналото… Стъпете на нозете си и кажете: „От сега нататък аз ще търся само Истината!“. Когато намерите Истината, вие ще знаете вече да любите, но и вас ще любят. Тогава и животът ви ще се осмисли, и ще се освободите от всички болести и недъзи на миналото. (54/стр. 137)

Само разумният, само високомъдрият човек, който е изпълнен с Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел, може да бъде напълно свободен човек. Той трябва да постави Добродетелта за основа в живота си… (54/стр. 230, 231)

Как може човек да придобие Свободата си? Чрез съзнателна работа върху себе си. Всеки трябва да разчита на себе си, сам да извоюва Свободата си. Свободата, която човек търси, не може да дойде от вън. (50/стр. 10, 11)

Важно е човек да постъпва свободно. Всяка негова постъпка трябва да е продиктувана от вътрешна Свобода, т.е. от Свободата на неговата душа.

(50/стр. 47)

…Да си придобил вътрешна Свобода на живота. Как се добива тази Свобода? Чрез чист живот. Чистият живот е непреривен. Той не се придобива само с една добра постъпка. Човек всеки момент трябва да върши Добро… (51/стр. 80)

Силният човек е свободен. Няма по-хубаво нещо от това човек да бъде свободен. (89/стр. 42)

Човек, който носи тази Свобода в себе си, …никога в света няма да срещне мъчнотии, които да го обезсърчат. (92/лек. 5: стр. 30)

Ако аз бих ви казал, че утре сутринта в пет часа ще отидем на Витоша, то значи: казано и свършено! Но времето било дъждовно или снежно или гръмотевици имало, или някаква стихия – бури, земетресения, ще вървим. Каквото и да става по планината, ти ще вървиш напред – това значи свободен човек. Казвате: „Какво ще правя при такова земетресение? Де ще вървя?“. Ще вървиш! Това е един изпит, който трябва да издържиш. (99/стр. 262)

Свободен човек е онзи, който не се влияе в действията си от външните условия. (51/стр. 8)

Да се подигнем над обикновения живот! Когато сме сиромаси и нямаме петаче в джоба си, да ходим с онова вътрешно доволство, да знаем, че има нещо по-високо от сиромашията – то е Истината. Да знаем, че има нещо по-високо от богатството – то е Истината. Да знаем, че има нещо по-високо от властта, от величието – то е Истината, която трябва да живее в нас. Тази Истина ще ни отвори великия простор да прогледаме. Това значи да бъдем свободни, велики хора. (19/стр. 514)

Вие трябва да предпочитате смъртта пред робството, трябва да представлявате пример на юначество. Ама че щели да ви затворят, че щели да ви бият – издържайте, не се плашете! Тихо и спокойно застанете – това е Свобода. Без страх! – това правило трябва да приложите. (100/стр. 318)

Няма мъчнотия, по-силна от моята воля. Може да попитате няма ли изключение. Няма. Аз ви казах: Човешката душа е плод на Божията Любов – туй, което е родено от Любовта, е над всичко отгоре. Този човек, който не схваща това, заслужава да бъде роб, а който разбира това, той е свободен. Следователно Свободата седи в това да си кажете, че вашата воля стои по-горе от всички мъчнотии в света. Аз няма да ви освободя от мъчнотиите, Природата също тъй няма да ви освободи от мъчнотии, от страдания, защото те са нарочно създадени да усилят вашата воля. (100/стр. 349)

Сега, ако държите правилото да кажете в себе си, че вашата воля седи над всички мъчнотии, вие ще имате в себе си хармония. (100/стр. 351)

Човек трябва да бъде свободен. Всеки обича Свободата, но и всеки сам трябва да пази Свободата си. (99/стр. 151, 152)

Всеки трябва да бъде пионер за Свободата, да ратува за нея, но не само за себе си, а за всички живи същества. (51/стр. 9)

Дето и да отида, аз трябва да имам тази истинска Свобода в себе си, че да я предам и на другите.

(91/лек. 30: стр. 38)

13. ДА БЪДЕШ САМОСТОЯТЕЛЕН
И НЕЗАВИСИМ

Някои ще запитат: „Какво нещо е Истината?“. Истината е това: то е здравият човек, свободният човек, който живее без закон. Няма никакъв закон, той е самият закон на себе си. (32/стр. 5)

Когато Божественият Дух изгрее и намери човека с пет, със седем отворени сетива, Той ще излее върху него всички Свои благословения. Това значи да живее човек без закон, написан от човешка ръка. Какво по-велико състояние от това? (50/стр. 18)

Изкуство е човек да живее без закон! Всеки трябва да изпълнява Волята Божия без закон. (51/стр. 82)

Православен е този, в душата на когото Истината владее и навсякъде е свободен. Той не се управлява от закони, писани от хората, но се управлява от един Велик неизменен закон, написан в неговата душа. (92/лек. 25: стр. 4)

…Онзи человек, който има душа, не се нуждае от Любовта на хората – той сам е Любов.

(91/лек. 31: стр. 18, 19)

Любовта е най-висшият организиран живот. Там ти сам се съдиш. Сам си закон. Под думата Любов разбирам: аз съм сам закон, сам се съдя. Толкоз справедлив съм, че не позволявам нито най-малка погрешка. (83/стр. 377)

Работете, свирете, молете се за Бога, за себе си, а не за мнението на хората. Каквото правите, мислете първо дали Бог ще го одобри. После вижте дали вие го харесвате. (98/стр. 271)

Като започна да мисля, кой ще ме критикува? Аз щом мисля, аз съм авторът. Не са хората на Земята, които ще ме критикуват. (101/стр. 271)

Идеш някъде, не те почитат хората, ти се докачиш… Всеки един човек е свободен само тогава, когато не искаш от хората да ти дават тази чест, която искаш. (101/стр. 408, 409)

Само добрият, святият човек е свободен от обществено мнение. Който иска да остане незасегнат от общественото мнение, той трябва да води добър и свят живот. (61/стр. 63)

Никога не допущайте някой да се меси във вашата Свобода. Не му говори, че не искаш да се меси. (Не допускай човек да се меси във вътрешната Свобода, която имаш.) (101/стр. 622)

Гледай сам да бъдеш доволен от това, което имаш, не се спирайте върху похвалите на хората.

(100/стр. 496)

Не подражавайте. Всеки един от вас трябва да носи онзи характер, който Природата му е дала.

(101/стр. 92)

Всеки трябва да даде израз на живота, който Бог е вложил в него. Всеки ученик трябва да бъде искрен, доблестен и да не се мъчи да подражава на другите. Изразява ли човек своя живот тъй, както се развива в него, той ще получи Божието Благословение. (75/стр. 49)

Едно Свещено Достойнство има… Не се стремете да станете като другите. Бъдете такива, каквито Господ ви е направил. Всеки да съдържа своите особени качества – туй, което има, както е; да бъде едно цвете, както Господ го е създал. Всеки да мяза на себе си, но да е в хармония с другите цветя.

(101/стр. 519)

Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи. Туй е възможно и то е красивото в света. Щом човек дойде до това положение, той се чувства мощен… В неговия ум се явява светлина, в душата му настава мир и той расте пред себе си… (99/стр. 17)

Ти може да си прост човек, но един малък стимул се изисква от теб, за да се повдигнеш, и то не пред хората, а пред себе си, пред Бога…

(92/лек. 27: стр. 14)

За мен като човек е важно да туря в ума си идеята да бъда чист пред Бога и пред себе си.

(92/лек. 27: стр. 20)

Който иска да даде място на Любовта в себе си, той трябва да се интересува само от своите мисли и желания, от своите постъпки и отношения. Че плодовете на хората били сладки или горчиви, това не се отнася до мене… Важно е моят ум, моето сърце, моят дух и моята душа да са на място. (9/стр. 81)

И няма нищо по-хубаво от това да имате едно вътрешно удовлетворение в света и всеки да е доволен от постъпките си. Когато обсъжда туй, хубавото, красивото, да знае, че е прав, да знае, че е постъпил тъй, както трябва. (15/лек. 17: стр. 24)

…Въобще има една вътрешна справедливост. Има едно чувство вътре в човека, което му пришепва. Понеже, щом постъпваш справедливо, ти чувстваш в себе си мир. И придобиваш Достойнство сам пред себе си. Започваш да се подигаш и сам се харесваш. (2/стр. 295)

…Всеки човек има сили на разположение, с които може да изправи своя живот, без да очаква на другите хора. Това не значи, че хората трябва да се презират едни други. Не, те трябва да се обичат, да си помагат, но да не очакват един на друг. (64/стр. 39)

Разумната, права мисъл… спасява човека. Когато се нуждаеш от нещо, не ходи да се молиш на този-онзи да ти услужат, но приложи твоята разумна мисъл. (118/стр. 13)

Ако разчиташ на себе си, ще разчиташ и на другите; не разчиташ ли на себе си, на никого не можеш да разчиташ… Да разчиташ на себе си, това значи да си свободен от всякакво противоречие.

(118/стр. 26, 27)

Едно трябва да знаете: не търсете силата извън вас. Не очаквайте помощ от ближния си. …Силата на плода е в самия него. Щом падне на земята, плодът отново произвежда цялото дърво. Първоначално плодът мислеше, че не може да живее без клони. Щом падна на земята и се зарови в нея, той научи тайната, че и без клони се живее. (60/стр. 130)

Силен е само онзи, който расте и се развива. Той има корени в себе си. Ако търсиш някаква подпора отвън, ти си мъртъв кол – всеки може да те измъкне от мястото ти… Надявай се на онова, което носи Живот, Мъдрост и Сила. Радвай се, че Бог ти е приятел. От Него черпиш Сила, Живот и Мъдрост.

(60/стр. 132)

В Пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого… Единственото нещо, което се позволява, е да повикаш от дълбочината своя Учител и Бог да ти помогне. А вие започвате един друг да се учите… Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание и разсъждение. (42/стр. 47)

Като се намерите пред някакво изпитание, вие питате: „Какво мисли светът за нас?“. Това не е важно. Светът е свободен да мисли каквото иска, но вие ще следвате своя път. (16/стр. 50)

Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. (100/стр. 127)

Човек всякога трябва да бъде изправен пред съвестта си. Вие трябва да бъдете доволни от характера си, да се проявявате естествено – такива, каквито Природата ви е създала. Аз наричам естествено положение това човек да бъде доволен сам от себе си. Туй е едно Божествено положение… (99/стр. 124)

Не говоря за обективния ум на човека, но за онзи, който носи Новата Светлина. Тази Светлина прави човека силен и самостоятелен. (60/стр. 82)

14. ДА ВОДИШ ЕДИН РАЗУМЕН ЖИВОТ

Всеки човек, още откакто е дошъл на Земята, трябва да е вложил в себе си идеята, че неговото съзнание трябва да бъде будно, че той трябва да води един Разумен живот. Той трябва да си постави за девиз следното положение: „Моят живот и всички мои постъпки трябва да бъдат разумни!“.

(92/лек. 6: стр. 23)

Едно се иска от човека: да бъде Разумен. Велика Разумност работи в света. (118/стр. 12)

Дето мисълта, чувствата и постъпките са прави, там Разумността действа. Дето е Разумността, там е Бог. (80/стр. 251, 252)

Животът… излиза от Бога, той е велико проявление на една Висша Разумност. И всеки от вас, който иска да живее, на първо място трябва да бъде Разумен, и то не в обикновения смисъл на думата Разумен, но в пълния смисъл… (92/лек. 8: стр. 7)

Най-първо трябва да бъдеш добър. То си ти. Трябва да станеш справедлив – ти си духовен човек. После трябва да започнеш да мислиш, Разумен да бъдеш – ти си Божествен човек. Под думата добър човек разбирам физически човек. Под думата справедлив човек разбирам духовен човек, под думата Разумен човек разбирам Божествен човек.

(96/стр. 415)

Казано е за Бога, че е Всеблаг, Всемъдър, Вселюбещ. На същото основание и за човека казваме, че трябва да бъде всеразумен и вседобър, т.е. да проявява своята Разумност и Доброта при всички условия на живота си. (97/стр. 237)

Само Любещият и Разумният е с широка душа, благородно сърце и просветен ум. (97/стр. 241)

…В Школата вашите отношения трябва да бъдат разумни, понеже те са условия, при които вашият характер може да се прояви. (100/стр. 375, 376)

…Дойдете ли до човека, обичайте Истината в него, която е вложена от Бога. Че някой постъпил неправилно, че сгрешил, не се спирайте върху това. Спирайте се върху Доброто в него и вървете напред. Това значи да обича човек Истината, да обича Разумния живот, които носят Свобода за човешката душа. (61/стр. 69)

Мнозина се питат: „Как се изразява Божественият живот?“. Чрез Разумността. Да бъдеш Разумен, значи да бъдеш благороден и отстъпчив. Разумният живот изисква взаимни отстъпки: единият отстъпва и другият отстъпва. (99/стр. 400)

…Разумният човек и в общата работа ще запази своята индивидуалност, защото той ще заеме точно това място, което Бог му е определил. (99/стр. 400)

И тъй, задачата на човек е да бъде проводник на Великия живот. За да постигне това, той трябва да дава достъп на добри чувства в сърцето си и на добри мисли в ума си. Добрите мисли и чувства съставят Разумността в човека, чрез която животът иде. (98/стр. 80, 81)

За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и Разумен при всички условия на живота си – добри или лоши. (80/стр. 335)

Всеки човек, който лесно се справя със страданията, е Разумен. (98/стр. 191)

Здравият и Разумен човек е силен. Той минава за герой. Ние взимаме думата герой в широк смисъл. Истински герой е онзи, който се справя лесно с условията и разумно ги използва. (62/стр. 15)

Макар и по-силен от условията, при които живее, гениалният никога не воюва с тях. Той знае, че условията се определят от Разумни среди, затова се справя с тях по разумен начин. Разумността е отличително качество на гениите, на светиите, на адептите, на великите хора в света. (65/стр. 144)

И тъй, когато говорим за гениалния и за Разумния човек, имаме предвид онзи, който е господар на условията. Той е извън законите на обикновения живот. Защо? Защото има Висок морал, който регулира неговите прояви. (65/стр. 244)

Едно от качествата на Разумния човек е, че той няма страх. Страхът е изключен от него. Той не мисли какво ще стане с него, какво ще кажат хората за него. В него има благоразумие. В благоразумния човек има една характерна черта: той знае, че Бог никога не се изменя – днес да е един, утре – друг. Любовта, която Бог изпраща към всички същества, излезли от Него, е еднаква и непреривна.

(91/лек. 30: стр. 12)

Разумният човек никога не пропуща моментите за изпълнение на Волята Божия и реализиране на Неговите мисли и чувства. (65/стр. 244)

Разумният живот ражда Светлината. …Онова, хубавото, великото и мощното в човешкия живот, е Звездата. И всеки един от вас може да знае дали Светлината на неговата Звезда се увеличава…

(91/лек. 17: стр. 4, 10)

Под името Разумни хора аз разбирам най-благородните хора. Такива хора могат да бъдат всеки християнин, всеки протестантин, всеки православен, всеки мохамеданин. Всеки благороден, всеки Разумен човек трябва да има една Звезда!… Нека всеки си носи името, но да има тази Звезда, да е Човек, който мисли, който отговаря за своите постъпки – не пред обществото обаче, а пред Бога. …Един Разумен, смислен живот. Звездата е това!

(91/лек. 17: стр. 17, 31)

Всички ние, които говорим за един Възвишен, Благороден, Разумен живот, трябва да го приложим и да покажем на хората в света, че действително Бог ни е пратил на Земята. (91/лек. 17: стр. 31)

Блажени очите, които виждат Бога, Който ни се открива, Който ни призовава на един велик подвиг – подвиг на онова велико благо, на онова абсолютно Добро. Ние трябва да бъдем абсолютно Добри, абсолютно Разумни. Разумни тъй, както Бог е Разумен; мъдри тъй, както Бог е Мъдър, и благи тъй, както Бог е Благ. (91/лек. 31: стр. 23)

Три Слънца трябва да изгреят едновременно в нас: едното Слънце е физическото Слънце, второто Слънце е умственото Слънце и третото Слънце е Божественото Слънце, Слънцето на Любовта, което изгрява в душите ни. Когато тези три Слънца съединят силата си, тогава ще се образува Разумният човек. (91/лек. 22: стр. 27)

15. ДА ИМАШ ТВЪРДОСТ И УБЕЖДЕНИЯ

В света иде твърдостта. И който е твърд, твърдостта ще го съгражда… Човек твърд трябва да бъде всякога. Твърдият човек не трябва да изменя на своите убеждения. Твърдият човек е постоянен в Любовта си. Твърдият човек е постоянен в Доброто. Твърдият човек е постоянен в Справедливостта.

(57/стр. 179)

Твърдостта е нещо съзнателно. Казва: „Той е твърд“. Той съзнава, че се опира на известен Принцип в света. Твърдостта подразбира Бога. Бог е неизменяем. Твърдостта е неизменяема в себе си. Единственото нещо, което остава неизменяемо, то е твърдостта. (57/стр. 180, 181)

Твърдият човек трябва да бъде като канара – всичко, което се удари у него, да отскочи. Следователно, когато твърдостта действа в човека, кара го да отстоява правата си. (100/стр. 98)

Като живее на Земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир. Температурата на ума и на сърцето му ще остават постоянни. Така са живели великите хора. (80/стр. 71)

Бъдете твърди и устойчиви като диаманта. Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, одерете кожата както на змията. (97/стр. 25)

Ученикът трябва да бъде искрен, добър, смел в себе си, да е готов на всички жертви, на всички отстъпки. Той трябва, от една страна, да бъде мек, отстъпчив, а от друга – твърд като камък. (52/стр. 208)

Разгледайте цигулката, за да видите, че наистина е копие на човека… Магарето на цигулката показва, че човек трябва да има търпение и Достойнство… Добрият цигулар разбира инструмента си и знае какви трябва да бъдат размерите на неговите части. Магарето на цигулката не трябва да бъде много голямо, нито много ниско. Понеже магарето е символ на човешката твърдост, трябва да бъде толкова голямо, колкото да произвежда правилни тонове. Значи, твърдостта е намясто, когато произвежда правилни тонове. (98/стр. 177)

…При първото положение твърдостта се проявява, когато разумът в човека не действа – в такъв случай човек е упорит, своенравен… При второто положение твърдостта се проявява, когато се засегнат личните чувства в човека. При третото положение твърдостта се проявява, когато човек има убеждение – това вече е идейно проявление на твърдостта. (100/стр. 95, 96)

Бъди твърд, но да знаеш защо си твърд!… Твоята твърдост, твоята смелост и твоята изпълнителност трябва да почиват на известни убеждения в тебе.

(100/стр. 97)

Има твърди хора, които за нищо не отстъпват от своето; има твърди хора, които отстъпват от своето само когато успееш да ги убедиш, че не са прави. Най-после има твърди хора, които отстъпват само при морални аргументи. Какво бихте отговорили, ако ви се зададе въпросът защо Природата е внесла твърдостта в човека? Твърдостта – това е гръбнакът в човека, който не трябва да бъде механически и неподвижен, а съзнателен и подвижен. Да се прегъва, без да се пречупва, и то под влияние на високоморални чувства. (100/стр. 97)

Коя е основната мисъл в днешната лекция? Основната мисъл е, че човек трябва да бъде твърд в убежденията си, при никакви условия да не се променя. В това отношение той трябва да бъде като златото. (84/стр. 26)

Имате ли в ума си една идея, на която всякога да разчитате?… Трябва да имаш нещо, една основна идея, която да пази твоето равновесие.

(101/стр. 244, 245)

Преди всичко, трябва да знаете, че сте мислещи същества, и затова трябва да имате една основна идея в света. Ще пребродите цялата Земя и отдето и да е, ще намерите тази основна идея. Като намерите тази идея, ще я турите на най-свещеното място в себе си, а всички други ваши идеи ще поставите в съответно съотношение към нея. (100/стр. 118, 119)

И тъй, вие трябва да имате една Велика Божествена идея в себе си, която трябва да разбирате много добре. Вие не трябва да разправяте тази идея на света – тя е само за вас. От нея вие ще черпите своята сила и мощ… Божествената мисъл е Първичната мисъл, която е вложена в душата на всеки едного. (99/стр. 338)

Да има човек основна идея, това значи да е непоколебим във вярата и в убежденията си. Тя е канара, на която той всякога разчита. Каквото и да му се говори, той остава верен на своето убеждение. Никой не е в състояние да го разубеди в съществуването на Първата Причина, в съществуването на Великата Разумност в света. (62/стр. 17, 18)

Животът на всички хора се определя от онази Велика постоянна идея, която те имат за Бога.

(53/стр. 230)

…Бога. Тази Първична Същина отличава човека, тя му дава подтик, стремеж да расте, да се развива и тя е основната идея, за която всички трябва да се държите… Не жертвайте за нищо Първичната си идея, дръжте се за нея! Ако човек се държи за Първичната си идея, ще бъде смел и решителен.

(100/стр. 157)

Аз желая всички вие да бъдете идейни. Само онези от вас, които са проникнати от една Божествена идея, ще останат като работници на това дело.

(100/стр. 122)

И тъй, първото нещо, което искам от вас, е да се самоопределите в себе си. Аз казвам: Пътят на ученика е едно строго самоопределение. Определите ли се веднъж в себе си, няма да се изказвате навън, но ще бъдете твърд като диамант; всички външни условия ще се смекчат постепенно и вие ще си пробиете път и сега, и в бъдеще. (100/стр. 120)

Ще бъдеш постоянен в идеите си като дървото. То с хиляди години седи със забита глава в земята. Вятърът го брули, но то не се помръдва. Щом имаш една идея, ще бъдеш като дъба – никой да не може да те отклони. (91/лек. 22: стр. 38)

…Всеки човек трябва да има известни възгледи, известни убеждения, на които никога да не изменя. Какви ще бъдат тези възгледи, какви имена ще носят, не е важно. За човека е важно неговите убеждения да го повдигат. (33/стр. 178)

Сега правоверните ще кажат: „Ааа, този Петър какъв безхарактерен човек е бил, да ходи три години с благия си Учител и да се откаже от Него!“. А днес и ония, които са ходили 2000 години, пак се отказват… Аз съм срещал хора и отвън, които не са ходили с Христа и пак не се отказват. Хващат една учителка комунистка: „Комунистка съм“. Убеждение е това. „Ще те изключим.“ „Можете да ме изключите, комунистка съм.“ Убеждение е това. В Бога не вярва, но поддържа учението си, каквото и да е то. (94/стр. 246)

Казвам: Смелост, Благородство, Самопожертване се изисква от човека по отношение на неговите убеждения. (64/стр. 39)

…Когато страдаш вътрешно, морално за някаква идея и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб. И според закона това страдание ще ти донесе радост… Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата. (99/стр. 50)

…Туй, което страда в тебе, то е Божественото, което изпитва туй морално страдание. (99/стр. 52)

Да страда човек за някаква Свещена идея, това оправдава страданията… Да страдаш за Великото, това значи да осмислиш живота си. Велико и славно е да страдаш за Любовта. Защо? Защото Любовта повдига човека. (84/стр. 262, 263)

Едно се иска от човека: да бъде искрен в своето верую, никога да не му изменя. За кое верую говоря? Което има за основа Божията Любов. Държи ли се за Любовта, човек ще бъде верен и на своя ближен. (93/стр. 410)

Всеки човек си има една Велика идея, от която той не трябва да се отклонява. (54/стр. 23)

Имате ли вие добродетелта на гълъба? Имате ли неговата устойчивост, неговия характер, който преодолява всички условия и мъчнотии в живота? Гълъбът от памтивека, от незапомнени времена е единствената птица, която не се е съблазнила от месото. През всичките мъчнотии, през които гълъбът е минал, той имал доблестта да си остане вегетарианец. Той никога не е казвал: „Условията на живота са тежки и аз трябва да си хапна малко месце“. Напротив, той казва: „Каквито и да са условията на живота, аз ще ги преодолея. Понеже Бог е разумен, и аз съм разумен, ще ям зрънца и нищо повече!“.

(92/лек. 8: стр. 4, 5)

…Ще бъдеш доблестен поне като гълъба. През хилядите години, през които е минал той, и при добрите, и при лошите условия на живота си не е ял месо. Колкото пъти и да са го учили да яде месо, той все казвал: „Не, аз имам убеждения!“. Така и ние трябва да казваме: „Аз имам убеждения, служа на Бога на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, не искам да ям месо. Ще бъда гълъб, няма да върша престъпления“.

(91/лек. 26: стр. 32)

Силният човек, при каквито условия да се намери, в каквато тъмнина да изпадне, не се разколебава. Убеждения има този човек! Морските вълни не са в състояние да заличат написаното в него. Неговите убеждения са написани на канара, на устойчива материя, а не на пясък. (93/стр. 6)

Всеки човек трябва да има една Силна мисъл, която… да поддържа равновесието в живота му. В тази идея именно е силата на човека. Тя е тил, основа на неговия живот. При такава идея човек е твърд, непоколебим. (60/стр. 33)

Човек трябва да има такава вяра, че каквито промени да стават в живота му, както и да се менят условията, той да остава твърд и непоколебим, на йота да не отстъпва от своето убеждение, от своята свещена идея. (29/стр. 222, 223)

Истински човек е онзи, вярата на когото не се разколебава при никакви условия. Когато дойде в положение да изгуби подкрепа отвсякъде, той пак трябва да остане непоколебим и твърд в убежденията си. (56/стр. 50, 51)

Аз говоря за онази положителна, абсолютна вяра, която пред нищо не се разколебава. Тъй щото, докато придобие тази вяра, човек непрекъснато ще бъде изпитван. За тази цел той трябва да пази равновесието си. Това се постига само с беззаветна Любов. (64/стр. 30)

Както и да рисуват разпятието на Христа, важно е, че Той минал през големи, интензивни страдания, без да се поколебае в убежденията Си… Христос искаше да каже: „Аз, човекът Исус, мога да нося страдания. Вие можете да прободете сърцето Ми, но ще знаете, че обичам Истината, защото за нея съм дошъл, и никога няма да изменя на убежденията Си. Пълен съм с Благодат и с Истина и мога да издържа на всичко“. (93/стр. 99)

…Всеки ще бъде гонен, презиран заради някаква своя идея, но той трябва да се въоръжи с вътрешно спокойствие, с търпение, за да издържи докрай.

(64/стр. 57)

Истински герой е онзи, който може да пожертва живота си от начало до край за една идея.

(34/стр. 155)

Светията понася всички страдания, но не се отказва от своята идея, умира за нея. Когато човек дойде до добрата постъпка, той е твърд. Нищо в света не може да го отклони от нея. (47/стр. 78)

…Когато някой човек възприеме една велика идея, окръжаващите започват да го подиграват, да го хулят, да го кръщават с различни епитети. Обаче този човек върви тихо и спокойно, от нищо не се смущава. Защо? Защото той живее в друг свят, далеч от техния. Този човек има убеждение. Той е развил своята мисъл, може да се концентрира, може лесно да разрешава мъчнотиите си. Каквото да му говорят, както да се отнасят с него, той се връща (у) дома си весел, разположен. (22/стр. 18)

Така е било и с апостолите. Те са били мъчени, бити заради Христа, заради Словото Божие, но се връщали (у) дома си радостни и весели, като славели Бога. Който не се е калил в това отношение, още при първия удар ще каже: „Как смеят да ме бият за убеждението ми! Как смеят да уронват моето достойнство!“. Радвайте се, когато страдате за убежденията си. (22/стр. 18, 19)

Каквото кажеш, да го направиш. Това значи да бъдеш готов на всякаква жертва… При каквито мъчнотии и изпитания се намираш, да не се разколебаваш. Един наш брат разправяше своя опитност. През време на войната го взели войник и го накарали да носи пушка. Той казал: „Не мога да нося пушка“. „Защо?“ „Не искам да си служа с нея.“ За непослушание го биели всеки ден. Цели три години го наказвали с бой, но той издържал. По едно време си казал: „Ако тази работа продължи още, не ще мога да издържа“. Скоро след това се свършила войната и го освободили. Запитали го: „Защо не искаш да носиш пушка и да се биеш?“. „Преди да ме мобилизират в армията, Бог ме мобилизира за Свой войник. Аз служа вече на Господа…“ (63/стр. 313, 314)

Човек при сегашните условия трябва да бъде твърд в съзнанието си и щом дойде да изпълни Волята Божия, той трябва или да живее, или да умре – едно от двете. Когато искат някому да прекъснат пътя към онзи Божествен живот, той трябва да предпочете смъртта пред живота. (91/лек. 3: стр. 26)

За пример преследват някой човек за идеите му, затварят го и му казват: „Ако не се откажеш от идеите си, ще те оставим да умреш гладен“. Силният… ще каже: „Гладен ще умра, но от идеите си не се отказвам!“. И наистина този човек издържа пред глада. (33/стр. 163)

Казвам: Който върши Волята Божия, той не прави грешки. Този човек е готов да издържи докрай на своето убеждение. В първо време хората няма да бъдат доволни от него, няма да одобряват поведението му, но като видят, че той издържа на всичко, че е готов да устоява за своето верую, те отстъпват пред него и виждат, че е човек, на когото може да се разчита. Щом кажете на хората, че можете да направите всичко, което е в съгласие с вашето убеждение, те виждат пред себе си човек с воля, готов да върши всичко добро. (35/стр. 253)

Злото в света е лошият господар, който има обичай да бие слугите си… Като види, че имате убеждения, че сте разумни, злото ще каже: „Заслужава да се живее добре. Толкова кожи досега съм снел, но от сега нататък вече отстъпвам“. И в злото има жест, и то може да възнаграждава. (51/стр. 20)

16. ДА ОСТАНЕШ НЕИЗМЕНЕН

Нещата отвън и отвътре могат да се менят, но вие трябва да останете неизменни. (43/стр. 40)

Свободният човек е постоянен, устойчив. Каквито и да са външните условия, този човек остава всякога един и същ. Той външно само се изменя, но вътрешно остава неизменен. (51/стр. 15)

Външно човек може да минава през големи промени – да скърби и да се радва, важно е вътрешно да не се изменя, да остане тих и спокоен, за да запази своя вътрешен мир. (86/стр. 135)

Що се отнася до външните промени, които човек претърпява, Невидимият свят не обръща никакво внимание. Колко е страдал и се радвал, колко е пял и скачал – и на това не се обръща внимание. Човек не се определя от външните положения, през които е минал, но от своя вътрешен живот, от Любовта, която има в душата си. (86/стр. 135)

…Не е важно човек да бъде само добър – любещ трябва да бъде той. Защо? Защото доброто и злото са сили в Природата, които се сменят. Лошият човек може да стане добър и добрият може да стане лош. Обаче единствената сила, която не се изменя, нито променя, е Любовта. (59/стр. 135)

Човекът на Истината може да претърпява външни промени само, но дълбоко в душата си остава неизменен. Външните промени пък все повече обогатяват душата му с опитности и засилват духа му. Такъв човек е винаги млад по душа, чист по сърце и крепък по дух. (76/стр. 115)

Правили ли сте опит да видите де се намира неизменното у вас? Човек може да намери неизменното в себе си, когато е най-много развълнуван, когато се намира при най-големи изпитания. Тогава човек трябва да се спре да види има ли в него нещо тихо и спокойно – без вълнение. Намери ли това нещо, то е Разумното начало в човека, което никаква буря вън или вътре в него не е в състояние да разколебае или разклати. Спокойното у човека – това е неговата душа… (99/стр. 261)

В човешкия ум, в човешкото сърце трябва да има мисли и желания, които да останат на Дървото на Живота, каквито и бури да се явят. (99/стр. 118)

Това наричам аз истинско палене на свещи и на кандила: като запалиш една свещ, какъвто вятър или каквато буря и да духа, да не може да се загаси. Това човек може ли да направи – Човек е… Това верующ може ли да направи – Верующ е. Това ученик може ли да направи – Ученик е. (91/лек. 19: стр. 28)

Аз вярвам в хора, които, като палят свещи, свещите им не гаснат. Аз вярвам… във всички хора по целия свят, по цялото земно кълбо, на които свещите не гаснат. Казвам им тогава: Братко, аз вярвам в тебе, защото ти си научил Великия закон на Земята. Аз вярвам в твоята душа. И казвам: От сега нататък правете опити, научете се да запалите поне една свещ, която да не гасне! (91/лек. 19: стр. 29)

Блажени (са) кои? Блажен е онзи, на когото умът е запален и не гасне. Блажен е онзи, на когото сърцето е запалено и не гасне. Блажен е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блажен е онзи, на когото духът гори, свети и не гасне. (91/лек. 19: стр. 29)

Щастливият човек е непоколебим в своята Любов, щастливият човек е непоколебим в своята обич. Щастливият човек е непоколебим в своята мисъл. Щастливият човек е непоколебим в своите чувства. Щастливият човек е непоколебим в своите постъпки. Той си има една основна черта, която никога не се мени, каквото и да му се случи. (117/стр. 232)

Човек трябва да се стреми към онази Любов, която никога не се прекъсва, нито изменя. Никакви условия не могат да изменят тази Любов. Любов, която се изменя от външните условия, е човешка. Божията Любов издържа на всички изпитания, на всички условия. (61/стр. 34)

Ето, и Христос дойде до дъното на ада, за да се изпита и Неговата Любов. Христос каза: „Господи, Аз предавам Духа Си в Твои ръце…“. Христос е човекът на беззаветната Любов. (92/лек. 17: стр. 28)

Щом човек не изменя на Любовта, той е Христос; щом изменя на Любовта, това е един Юда. Не изменяйте на Любовта! (117/стр. 222)

И мъчениците, в които е развито чувството на живота, никога не се изменят. Мъченията, гоненията, страданията не са в състояние да ги разклатят, да ги разколебаят. (70/стр. 67)

Верни неща са всички, в които няма два израза… Казано е: „Верен и истинен“. Значи, верен и истинен е този, който винаги постъпва по един начин, а не по различни начини. (27/стр. 260)

И тъй, човек не трябва да бъде като луната двуличен, двоеумен. Едно лице, един ум трябва да има той! Бъдете с едно лице като Слънцето, което дава светлина и топлина даром на всички. (77/стр. 12)

Съвременният човек трябва да работи върху себе си, да прояви своето Благородство, да стане като златото – дето мине, да не се каля, т.е. да не се окислява. (28/стр. 110)

…Когато външните условия, при които човек живее, са по-силни от вътрешните, които са в него, той се вкисва, окислява, огъва. За такъв човек се казва, че няма нужното Благородство, посредством което би могъл да издържа на външните условия. Когато вътрешните условия в човека са по-силни от външните, той издържа на тия условия, без да се окислява, вкисва или огъва. За такъв човек казваме, че е благороден. От гледището на този закон ние определяме кой човек е добър и кой не е добър. Добър човек е онзи, в когото Висшето съзнание е по-силно от външните условия, или от окръжаващата среда. (65/стр. 137)

…Човек трябва да работи върху себе си, да бъде господар на външните и на вътрешните условия. Докато не стане господар на външните условия, той всякога ще се поддава на промените, които стават в Природата. (65/стр. 141)

Казвате за някого, че е добър. Добър е той, защото работите му вървят. Изкуство е да бъде човек добър, когато работите му не вървят. (43/стр. 40)

Как се познава човешкият характер? По два начина: като турите богатия и високопоставен човек при бедни условия или като поставите бедния при богати условия. Ако богатият не измени убежденията и разбиранията си и запази добрите си отношения към хората, той е човек с характер. Ако бедният не се забрави и запази убежденията, разбиранията и отношенията си към своите близки, и той е човек с характер. Това са новородени хора, които са изработили нещо ценно в себе си. (9/стр. 262)

Туй, вътрешното в нас, именно е красивото; то е, което не се изменя, което остава при всички условия едно и също. Кога ще бъда аз все същият човек? Ще ви приведа един пример да ме разберете… Ако аз съм сиромах човек, а вие сте един богат човек и дойдете в дома ми, и аз ви приема добре, поканя ви в своята стаичка при огъня, разговарям се с вас любезно – това още не показва, че аз съм човек и че вие сте ме познали като такъв. Това е само едната ми страна. Аз имам интерес от вас като богат и затова всякога, като идвате в дома ми, ще ви приемам любезно и ласкаво. Ако един ден вие заемете моето място, т.е. осиромашеете, и аз не ви приема по същия начин като по-рано, а кажа, че не ви познавам, това показва, че аз сега съм друг човек. Не, аз трябва и сега да ви приема по същия начин както и по-рано. Ако ви дам същия прием, същото почитание както и по-рано, това показва, че аз съм истинският човек – при всички условия си оставам един и същ. (92/лек. 2: стр. 23, 24)

…Кого ще наречете ваш приятел? Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е бил приятел от момента на излизането си от Бога до момента, в който се връща при Бога – през всичките свои съществувания… Приятел е този, който през всичките перипетии на живота си ти остава верен. Това аз наричам приятелство, това аз наричам Братство, това аз наричам благородни души! (91/лек. 17: стр. 29)

Човек… Ако се мени, той е хамелеон. Ако запази естеството си и се прояви такъв, какъвто е, той е Мъдрец. Изучавайте себе си, изучавайте проявите на Бога в себе си и в своя ближен да станете Мъдреци. (98/стр. 169)

17. ДА СЪГРАДИШ В СЕБЕ СИ ХАРАКТЕР

Вие се намирате сега на Земята при завършване на своята еволюция… Сега ви предстои една важна задача за създаване на характер и за правилно мислене. (99/стр. 39)

Човек трябва да създаде в себе си положителна философия, с помощта на която да съгради един устойчив характер. (77/стр. 5)

Първото нещо за вас: ще се научите всички да обичате Истината. Аз не ви говоря за Абсолютната Истина, но за тази, която е Вложена в Живота, която е необходима за създаване на характера ви, за създаване устойчивост на вашата наука.

(100/стр. 89, 90)

Идеалната Любов, идеалната Мисъл – те са свързани с човешкия характер. (101/стр. 150)

Любещият се отличава с устойчив характер. Той не се поддава на никакви съмнения. Характерът препоръчва човека. Като има добър и устойчив характер, той може да постигне всичко. (93/стр. 393)

…Всяка дума трябва да бъде не само една неизменна форма, но и една неизменна реалност. Каквото е в ума на човека, това трябва да бъде и в сърцето му, и във волята му. Като се стремите към това, ще създадете в себе си характер. (99/стр. 263)

Стремежът на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля трябва да бъде насочен към изправяне на погрешките. Само по този начин вие ще създадете в себе си характер, на който всякога да разчитате. (88/стр. 8)

В какво седи човешкият характер? Човешкият характер седи в разумно написаните неща в неговата Душа. Когато човек пази нещата, които Бог е написал в неговата Душа, това показва, че той има характер. (91/лек. 10: стр. 11)

Величието на човека седи в неговия характер. Не е важно само да се създаде един благороден характер, но човек трябва да прояви Благородството на своята Душа. (5/стр. 357, 358)

Когато Божественото говори в мене, където и да съм, в гората или в света, на тайно или наяве, навсякъде трябва да проявя своя характер. (91/лек. 22: стр. 35)

Човек трябва да има характер. Каквато работа започне, да я свърши докрай. Дойдат ли страданията в живота му, да ги носи с търпение и Любов.

(84/стр. 31)

Не се старайте да премахнете неблагоприятните условия, при които живеете. Работете под тях, докато си създадете един добър характер, докато създадете новото в себе си! Само тъй се създава човешкият характер! Трябва да знаете, че само ония хора са създали от себе си велики характери, които са издържали, превъзмогнали неблагоприятните условия на живота си. (15/лек. 28: стр. 19)

…Вие трябва да пуснете корените на своя живот при най-лошите условия. Можете ли да направите това, разкапалата се материя на лошите условия почва да се организира, а вие коренно се преобразявате. (98/стр. 22)

Казвам: Добър е онзи човек, който може да прояви своята доброта при най-неблагоприятни условия на живота. Онзи, който може да прояви своята доброта при благоприятни условия, то е много естествено. Следователно, макар и при неблагоприятни условия, ще кажеш: „Господи, аз мога да направя нещо заради Тебе!“. (39/стр. 118)

Отивате ли при Бога, не се оплаквайте, не казвайте, че страданията ви са големи, но кажете Му, че благодарите за всичко, което досега ви е дал: блага, радости, страдания. Благодарете от сърце и душа и върнете се радостен и доволен. Това е характер!

(20/стр. 76, 77)

…Ученикът не се нуждае само от знания, но той трябва да има и характер, с нищо да не се подкупва. Истински характер е този, който с нищо не се подкупва: и цялата Земя да му дадат, той пак няма да се подкупи. (46/стр. 133)

Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер? Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с Добродетели? Когато човек няма красива вънкашност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер“. И това е най-добрата похвала, която може да ни отдаде светът.

(8/стр. 83)

Стремете се да бъдете добри, справедливи, да мислите право, защото само така ще изработите характер, ще станете ценни. Мислите, чувствата, добрите постъпки правят човека хара`ктерен.

(69/стр. 334)

Един граф се влюбил в една млада красива германка и често отивал в дома , като изказвал любовта си чрез подаръци, чрез носене букети, цветя. Работата дошла почти до женитба. Една вечер те решили да се разходят из околността на града, но трябвало да минат с лодка през близката до града река. Слугата карал лодката и благополучно стигнали на другия бряг. Едва стъпили на брега, от гората излезли няколко разбойници и ги нападнали. Графът успял да избяга. Възползвани от това, разбойниците се хвърлили върху момата с цел да вземат от нея пари или някакви скъпоценности. Тя започнала да вика, да се брани и потърсила с очи графа да се притече на помощ, но останала изненадана, като видяла, че той избягал. Обаче слугата, който останал с нея, веднага се притекъл на помощ: ударил на единия, на втория, на третия разбойник по един юмрук в устата и ги прогонил. След това той придружил господарката си до дома . На другия ден графът отишъл в дома на годеницата си с букет в ръка да я поздрави с щастливото избавление, но тя му казала: „Моля Ви се втори път да не дохождате в моя дом!“. Питам: Какви трябва да бъдете по характер – като графа или като слугата? Човек трябва да има характера на верния слуга, който в най-критически момент в живота ви може да ви се притече на помощ. (37/стр. 54, 55)

18. ДА СЕ НАУЧИШ НА ТЪРПЕНИЕ

Търпението е едно качество на разумните и велики хора; само здравият човек, само благородният, само умният, само съзнателният човек може да бъде търпелив. (19/стр. 6)

Първото нещо: ще се учите да бъдете търпеливи. Като придобиете туй качество, ще видите, че то е едно от най-ценните качества в живота на човека.

(100/стр. 395)

Търпението е една сила в човека. Тя е потребна. И Ангел да си, и човек да си, и животно да си, търпението е необходимост. (101/стр. 595)

Търпението не е неволя, то е качество на разумния човек – само разумният човек търпи. (100/стр. 34)

Търпението – това е превърната неволя. Значи, неволята може да се превърне в търпение. Човек, за да придобие търпение, най-първо трябва да премине през неволята… Ти можеш да минеш от неволята към търпението само чрез един Разумен живот. Търпението е качество само на силния, на разумния човек. Само силният човек, само героят човек в света може да бъде търпелив. А слабите натури, това са хората, които носят неволята. Та ще различавате тия две състояния… Затова Разумният живот във вас трябва да се образува, да се създаде, за да търпите. (100/стр. 184)

Търпението има две страни: едното е Съзнателното, Разумното търпение, а другото се налага по необходимост. Ние говорим сега за Разумното търпение, в което вземат участие умът, сърцето и волята. При това търпение човек е свободен. Само абсолютно свободният човек може да бъде търпелив. Човек, който не е абсолютно свободен, той може да носи само неволи, т.е. тогава той търпи ограничения – в тия случаи търпението му се налага. (100/стр. 391)

В търпението има следната отличителна черта: търпеливият човек усеща удоволствие и работи за постигането на един краен резултат… Търпеливият човек всякога е весел и затова не може да изгуби равновесието си… Търпеливият човек има мир в себе си, той всякога е тих и спокоен. (100/стр. 391, 392)

Търпеливият човек проявява едно отлично качество, а именно следното: каквато погрешка и да направите пред него, той никога няма да наруши своя мир, на всичко поглежда весело и спокойно. Каквато пакост и да му направите, той ще остане тих и спокоен, и то не само привидно, но и вътрешно – отлично качество е това. Например, ако не сте му донесли навреме някоя книга, която сте му обещали, той няма да се сърди, да каже, че не сте издържали на обещанието си и т.н. Той ще ви посрещне, като че навреме сте му донесли книгата, и пак ще бъде весел. (100/стр. 394, 395)

…Когато двама търпеливи хора в света си обещаят нещо, те ще бъдат тъй точни, както е точна Земята в своето движение. Един търпелив човек като ви обещае нещо, той ще дойде без часовник и няма да закъснее нито една минута. Търпението определя времето. Значи, търпението е най-разумното качество на човешката душа. (100/стр. 395)

Търпеливият е човек със силен характер, издръжлив. Няма мъчнотия в света, която може да сломи неговата воля, неговия характер. Търпеливият е твърд в своите убеждения. (64/стр. 47, 48)

Важна мисъл от тази лекция за вас е мисълта за търпението. Ще търпите, докато известно отрицателно състояние се смени по един естествен начин… Всичко издръжте и си кажете: „За добро е това. Днес аз страдам, скърбя, но друг някой се радва. Сега аз съм дежурен, на пост съм поставен – да дигам с рамото си игото на човечеството. Утре ще се сменя, друг ще поеме тази работа“. Ако можете съзнателно да си наложите търпение, това показва, че сте ученици на Новото Учение. Търпението е жизненият еликсир на душата. То не може да се постигне лесно. Жертви, воля се изисква за това! Търпението е вътрешно качество на човешката душа, което ние наричаме будна мисъл, или будност на съзнанието. Никой не може да изкара търпеливия човек от неговото положение, защото той се намира на един възел, дето силите са в равновесие. (99/стр. 392)

Търпението е качество само на свободния човек… Великите хора трябва да бъдат търпеливи. Да бъдеш търпелив човек, значи да бъдеш велик човек, да пренасяш лесно всички мъчнотии на живота: да загубиш 200 000 лева и да вървиш, като че бълха не те е ухапала. (92/лек. 34: стр. 14, 15)

Когато говоря за Христа, в ума ми изпъква най-хубавото Негово качество – търпението. Хората говорят за големите страдания на Христа, но аз не се спирам пред тях. За мене страданията на Христа седят на второ място. На първо място обаче поставям търпението, с което Той е понесъл поруганията, хулите, обидите, които цял полк римски войници Му нанесоха. Пред всичко това Христос седи тих, спокоен, невъзмутим, като че нищо не става. Една сълза от очите Му не се проля. Който е видял това, зачудил се на великото търпение, на великото самообладание и Любов. Това значи канара, която не се разбива. Когато влизаше в Ерусалим, Христос проля няколко сълзи, но когато римските войници Го измъчваха, Той не проля нито една сълза, остана тих и спокоен. (35/стр. 94, 95)

Човек може да разбира кръста само чрез закона на търпението… Кръстът, това е търпението. Значи, търпението е основното качество на кръста. Човек, който иска да знае какво нещо е кръстът, трябва да бъде търпелив… (91/лек. 17: стр. 9)

Под думата кръст разбираме: който има в себе си търпението, във всичките неща ще види, че няма да бъде излъган. Търпение трябва. (117/стр. 239)

Когато дойдат изпитите, изпитанията в живота ви, радвайте се не защото ги искате, но те ще ви дадат възможност да проверите силите си, да видите доколко можете да приложите Божията благост и да пренесете всичко с търпение. (92/лек. 10: стр. 19)

Няма по-красиво нещо от това, когато човек се натъкне на изпитания, да остане тих и спокоен в себе си, да дочака края на изпитанията с търпение и да вярва, че всичко ще се нареди добре. (52/стр. 157)

„Любовта дълготърпи.“ Търпението е основа на живота… Да бъде човек търпелив, това значи да понася всичко спокойно. Дъжд ли вали, вятър ли вее, прах ли се дига, той гледа на всичко тихо и спокойно. (30/стр. 6)

Може ли вятърът да брули дървото, без да подвижи листата му? Единственото нещо, което се иска от дървото, е да не се изтръгне от земята. Същото се иска и от търпеливия човек: листата и клоните му могат да се мърдат, но коренът му трябва да стои на мястото си. Че паднали няколко листа от дървото, това не показва нетърпение. Важно е, като мине вятърът, човек пак да си остане тих и спокоен. (44/стр. 295)

Търпението е едно качество да издържаш. Ти трябва да издържаш. Каквато и тежест да се тури върху гърба ти, ти трябва да имаш съзнание, че си герой, че може да носиш, че може да дадеш един добър пример на хората. (32/стр. 140)

…Този човек носи търпеливо. Към такъв човек можеш да имаш Любов. Той не иска от тебе. Той няма обуща, скъсани му са обущата, седи спокойно, не казва нищо, не казва, не прави сравнение с тебе, който си хубаво облечен и шапка имаш… Той казва: „Аз ходя обут с бащините ми обуща, които Бог ми е дал“. (32/стр. 145)

Търпеливият не се мъчи. Той е вътрешно богат и готов на всяко време да плаща задълженията си. Той има вътрешна сила, която му дава възможност да понася всичко с радост. (74/стр. 107)

Истинско търпение в света… е само онова, което се диктува от Любовта – то съгражда характер в човека. Такъв човек ако е търпелив, той ще е търпелив при всички условия на живота. Каквото и да му дойде, той ще каже: „Аз съм човек, трябва да търпя всички условия!“. Той ще оправдае постъпките на всеки едного и ще каже: „Този човек толкоз разбира, затова постъпва така“. (23/лек. 13: стр. 13)

Ако имате търпение, щом някой ви обиди, вие ще седите тихо, спокойно, ще се въздържате да си помислите дори как този човек смее да ви обижда. Вие ще почувствате обидата, но няма да реагирате срещу нея. (23/лек. 22: стр. 21)

„Какво да правим със страданията?“ Ще търпите. Като страдате, ще се учите на търпение.

(28/стр. 58)

Като ученици, вие трябва да се учите на търпение. Каквото и да ви се случи, да считате, че нищо не ви е постигнало; да носите мъчнотиите и страданията с търпение и радост. (38/стр. 120)

Желая ви да станете добри ученици, да учите с Любов, да бъдете смели и решителни. Когато ви се правят бележки, не се сърдете; когато ви изобличават, понасяйте всичко с търпение; когато ви сполети някакво нещастие, търсете в него добрата страна. (74/стр. 356, 357)

Изкуство е да се научи човек да търпи, да понася всичко с Любов. (38/стр. 171)

Някой търпи по неволя, друг – по необходимост, трети търпи идейно – когато той е така погълнат в мисълта си за Възвишеното и Красивото, че нищо наоколо му не е в състояние да го изкара от това търпение. Какво мислят хората за него, как се отнасят едни към други, всичко това минава и заминава край него, без да наруши търпението му.

(77/стр. 163, 164)

Търпението… се изпитва в живота. Можете ли да слушате спокойно и най-големите обвинения върху себе си, без да кажете една дума за свое оправдание? Можете ли при най-големите хули по ваш адрес да мълчите и да не се защитавате?… За да слушате спокойно обвиненията, които се сипят върху вас, повдигнете се високо в съзнанието си да се отдалечите от тях. (41/стр. 376)

Идеалният човек е всесилен; той е над условията, вследствие на което няма защо да се защитава, нито да търси правата си… Само слабите хора воюват за правата си. (77/стр. 18)

19. ДА СТАНЕШ ГОСПОДАР
НА СЕБЕ СИ

В окултната наука се изисква да бъде човек най-първо господар на себе си. (101/стр. 205)

Когато Христос е говорил за Любовта към Бога, Той е имал предвид онази вътрешна съзнателна връзка с Бога, Който живее у нас. Човек трябва да се свърже с Бога, ако иска да бъде господар на себе си. Щом е господар на себе си, той има Достойнство; неговата дума има мощ и сила. (107/стр. 59)

…Ще намерите себе си, Висшето Аз. Намери ли себе си, човек е придобил своя вътрешен мир, става господар на себе си. (97/стр. 157)

Вие трябва да бъдете сами на себе си господари!

(99/стр. 68)

Който е придобил Истината, той е господар на себе си. Никой не е в състояние да му отнеме Свободата. (98/стр. 288)

„И заповяда Господ на слънцето да изгрява…“ И ако всеки един от вас може разумно да повелява вътре в себе си, ще намери един начин, по който да се домогне до Великата Истина. (91/лек. 22: стр. 30)

Стани господар на твоите мисли, стани господар на твоите чувства, стани господар на онова, благородното, което Господ ти е дал! (91/лек. 30: стр. 28)

Ученикът трябва да работи върху себе си, да стане господар на своите мисли и чувства. Това значи да е придобил правата мисъл. (98/стр. 160)

Когато умът работи, тогава в човека има чистота, той е тих, спокоен и невъзмутим. Всичко това повдига човека. (99/стр. 167)

Никога не влизайте в борба със себе си… Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори. (99/стр. 168)

…Ще си кажете следното: „Аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си; аз няма да бъда в противоречие с Природата, но ще бъда в хармония с Природата; аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога“. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тия думи два-три пъти. Само така човек може да създаде в себе си велик характер. (99/стр. 169)

И тъй, всички трябва да се стремите към онази вътрешна велика наука, която дава самообладание на човека и създава неговия характер. (77/стр. 190)

…Трябва да работите върху характера си, да развивате самообладание. Чрез самообладанието си вие можете да владеете силите на своя организъм, да владеете своите нисши желания. (97/стр. 183)

Човек на самообладанието е този, който владее всички свои сили, та във всички случаи в него не става никакво сътресение. Човек, който се самовладее, той е изолиран: болест не може да го хване, беднотия не може да го намери, съмнение не може да проникне в него, маловерие, гняв – всички тия врагове не могат да проникнат в него. Ако гневът влезе в тебе като червей, а ти външно си спокоен, представяш си, че имаш самообладание – това не е самообладание. Ще помните: Самообладанието е сила, която изолира човека от всички противодействащи влияния; всички твои неприятели ще бъдат отвън и ти ще се разправяш с тях тъй, както ти искаш, а не както те искат. (100/стр. 457)

Работете съзнателно да станете творци на съдбата си. Това подразбира да бъде човек господар на своите сили, да разполага със знанието си във всеки даден момент. (97/стр. 190)

Светът е пълен с красиви и изопачени форми на мисълта, но човек трябва да бъде господар на себе си, да знае кои да възприеме и кои да отхвърли. Затова е казано в Писанието, че духовете трябва да се подчиняват на праведния и на пророка, а не пророкът – на духовете. (97/стр. 203)

…Вие ще приложите волята си и ще работите. Ще впрегнете на работа всички обезсърчения, неволи, нещастия, страдания, неразположения и т.н. Вие ще бъдете господар на положението, няма да се оставите на други същества, по-ниски от вас, да ви заповядват. (52/стр. 147)

Няма по-велико нещо за човека от това да бъде господар на своите мисли и чувства, да ги различава и да знае кои да приеме, кои да остави вън от себе си. (97/стр. 204)

…Дръжте кормилото на вашата лодка срещу вятъра, който представлява вашите желания. Поставите ли се по този закон на движение, преспокойно може да излезете на брега, към който се стремите.

(100/стр. 254)

Да възпитава човек отрицателните си качества, значи да стане господар на себе си. Ето една важна задача, дадена специално на ученика, както и на всеки човек. Да стане господар на себе си, първо човек трябва да знае как да управлява ума си, а после чрез ума – сърцето си. (98/стр. 266, 267)

Да дисциплинирате ума си, това е най-голямото изкуство… Дисциплинираният ум е велика сила в Природата. Който дисциплинира ума си, създава в себе си и характер. (100/стр. 246)

Ученикът трябва да е дисциплинирал ума, сърцето и волята си. (98/стр. 150)

Например, ако бихте могли да се дисциплинирате, както сте сега в този клас, вие бихте дошли до състояние да седите тихо и спокойно, да не ви смущава нищо наоколо, като че сте сами. Гледам, от няколко дни насам е дошло от някое село едно младо момиче, но знаете ли как умее да се концентрира? Умът е тих и спокоен, мисълта върви правилно, хармонично. Казвам: Ако вие още днес бихте имали това концентриране, знаете ли каква сила би представлявало това нещо за вас? (100/стр. 246, 247)

Вие седите вкъщи, някой дойде от вън и ви казва: „Стаята ви гори!“. Ще видите дали ще запазите хладнокръвие. Вие трябва да бъдете хладнокръвни, да знаете, че и да гори, може да я изгасите. Ще видите де гори, ще проучите положението, няма да бягате веднага навън – ти можеш да загасиш този пожар. Знаете ли защо аз ви говоря за пожара? Ами гневът е най-ужасният пожар в човека… Човек трябва да изправи много мисли в себе си, да се повдигне. (100/стр. 381)

Разумно трябва да се действа срещу всяка гневлива мисъл, която може да ви дойде. Колко е приятно, когато човек почне да владее себе си, когато съзнанието му е будно! Можеш ли да се справиш…, след това усещаш в себе си приятност, че си използвал правилно тази енергия, че си я превърнал в Добро. Така човек започва да се чувства силен.

(100/стр. 381)

Не мислете, че онези хора, които не разбират окултната наука, не ви наблюдават. Те, като намерят една ваша слаба страна, отиват да си донесат кибрита – вие веднага се запалвате и тогава те казват: „В училището му е мръднала малко дъската“. От ученика се изисква да бъде като Сократ – при всички запалки да не избухва, като че нищо не се отнася до него, да се усмихне малко и да си каже: „Няма го майстора!“, нищо повече. (100/стр. 412)

Знаете ли какво нещо е нормален ум? Аз наричам нормален ум този, който не се стряска от мъчните задачи в живота. Нормално сърце наричам пък това, което не се дразни от малките работи.

(99/стр. 76, 77)

Първият опит, който трябва да направите тази година, е да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят… Разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно, нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. (99/стр. 13, 14)

…Да се самовлада човек, това е най-голямата придобивка на Земята, която човек може да придобие. Няма по-голяма придобивка от самообладанието. Да знаеш разумно да се самовладаш!

(2/стр. 35, 36)

Сега всички трябва да имате един спокоен дух, да имате онова велико присъствие, което Бог има.

(2/стр. 40)

Да поставим една основа: спокойствие на ума, спокойствие на сърцето си. (117/стр. 257)

Каквото прави, човек трябва да бъде спокоен… Ако мислиш, мисли спокойно, без тревоги; ако свириш, свири спокойно; ако ядеш, яж спокойно.

(98/стр. 219)

Спирайте вниманието си върху съществени неща… Съществени мисли и чувства пък са тия, които уравновесяват силите на човешкия организъм и го правят тих и спокоен, с вътрешен мир на душата си. Всяка мисъл, която внася мир и спокойствие в човека, е съществена. (98/стр. 245, 246)

Любовта прави човека господар на себе си.

(91/лек. 11: стр. 21)

Едно от качествата на Божията Любов е, че тя от нищо не се цапа… Който има тази Любов, от нищо не се смущава, той е тих и спокоен. Той никога не плаче и не въздиша. (60/стр. 23)

Като останеш в себе си във време на мъчнотии, като дойдат страданията, да имаш спокойствие.

(96/стр. 137)

…Разумните сили на Природата лекуват хората чрез страданията. Те изолират човека, за да проникне дълбоко в сърцето си и да се обърне към Доброто, което от хиляди години е заложено в него, за да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на духа. Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат – вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно. (100/стр. 363)

Затова, когато дойдат изпитанията в живота ви, няма да губите присъствието на духа, а ще бъдете разположени. (100/стр. 363)

Това аз наричам положение на духа – когато вие разбирате вашите страдания и сте техни господари, може да ги изменяте. Например има атлети, на които ако турите на ръката желязна халка, достатъчно е само да свият пръстите си и халката се счупва. Лесно се освобождават те от такъв род страдания. (100/стр. 372)

Какво виждаме в живота на обикновения човек? Докато е богат, силен, здрав, щастлив, той е в равновесие. Щом изгуби силата, здравето, вярата, богатството си, едновременно с това той губи и равновесието си. Обаче само за онзи човек казваме, че има истинско вътрешно равновесие, който, след като изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си. Този човек живее в закона на Любовта. (56/стр. 278)

…Като изгубите всичкото си богатство, да останете тих и спокоен, да не пролеете една горчива сълза, да не пороптаете срещу Бога, да не се вкиснете. Като осиромашеете, яжте сухия хляб така сладко, както сте яли вкусните ястия като богат. Така трябва да реши задачата си ученикът. Който не е ученик, той може да постъпва, както иска.

(29/стр. 270)

Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста носи болестта си, знайте, че този човек има Благоприличие. Той казва: „Всичко е от Бога. Той ще превърне страданията ми в радост“. Чрез болестите се изпитва характерът на човека. (31/стр. 132)

Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. (31/стр. 240)

Лесно е човек да бъде добър, когато всичко става по негова воля. Изкуство е, когато нещата не стават по негова воля, той да запази мира си и да прояви Добротата си. (98/стр. 52)

Изкуство е да можеш всичко да направиш, но да се въздържаш. Някога е за предпочитане да се въздържаш да проявиш силата си, отколкото да победиш целия свят. (14/стр. 282)

Истинско, естествено ограничаване е онова, което човек сам си налага. То е ограничаване по свобода, по Любов. (50/стр. 62)

Ако сте търговец и някой ви изиграе – задигне ви десет хиляди лева, същият пръст, който отваря и затваря тефтера ви, казва да не се безпокоите. Той ви съветва да затворите тефтера си и да не го отваряте повече. Ще кажете, че не можете да не чувствате измамата. Геройството на човека се заключава именно в това да чувства, да разбира нещата и да се въздържа. (9/стр. 132)

Пробният камък, с който ще се познават хората на Новата култура, ще бъде следният: вашите неприятели ще дойдат да ви оберат, ще ви отнемат всичкото богатство и ако вие запазите пълно присъствие на духа, и не се поколебаете в нищо, вие сте хора на Новото време, вие сте хора, в които Бог живее. (75/стр. 56)

Новото не се съгласява със старото. Мойсей казва: „Око за око, зъб за зъб“. Христос обаче казва точно противното: „Ако те ударят по дясната страна, обърни и лявата“. …Думите на Христа са иносказателни. Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка. Това значи възпитана воля. Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си. Като станеш тих и спокоен, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те ударил: „Аз издържах изпита си, да видим сега как ти ще издържиш твоя“.

(98/стр. 207, 208)

Представете си, че един разумен господар има разумен слуга. Един ден слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница. Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си да му удари още една плесница. След това пак така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: „Иди сега при друг господар и му удари като на мене две плесници“. Знаете ли какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря? Това значи да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си. Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие. Според мене унижението се заключава в неиздържането на изпита. Ако господарят издържи изпита си, унижението отива към страната на слугата. Когато издържи изпитите си добре, човек става господар на положението си.

(98/стр. 209)

Който може да се владее и издържа на изпитания, той е господар. Не може ли да се владее, не може ли да издържа на изпитания, той е слуга.

(98/стр. 209)

Човек трябва да прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят. Като прави това различие, той става господар на всички положения. Какво значи да бъдеш господар? Господарят не се безпокои. Докато се безпокоиш, ти си слуга. Щом не се тревожиш при всички случаи на живота, ти си истински господар. (60/стр. 37)

…Някой казва, че е господар на себе си. Верни ли са думите му? Той казва, че е господар, а същевременно страда, боледува, робува на другите хора. Господар е онзи, който е независим, който не боледува и всякога сам решава задачите си. (30/стр. 274)

Напекъл те твой приятел – какво има, стражар е той, адютант, който Бог ти е дал да те пази, че те чака. Погледни спокойно работата. Или изгубил си парите, кажи: „Слава Богу, освободих се от големия товар“. Или че слуга си нямал, къща си нямал, болест те нападнала – на всичко туй поусмихни се малко. (2/стр. 157, 158)

Вечният живот подразбира състояние, при което човек живее съзнателно при всички условия – благоприятни и неблагоприятни. (98/стр. 188)

Един ден, когато се издигне над радостите и страданията, човек нито ще умира, нито ще възкръсва. (98/стр. 188)

20. ДА НАДДЕЛЯВАШ НАД МЪЧНОТИИТЕ

Мнозина мислят, че ако приемат Новите идеи, ще прекарат живота си леко, без мъчнотии. Вярно е това, но лекият, приятният живот ще бъде накрая, а в началото всички ще минат през големи мъчнотии и страдания. Това не трябва да ви плаши. Знайте, че колкото по-големи са мъчнотиите ви, толкова по-големи постижения ви чакат. Човек става велик само когато минава през големи мъчнотии и изпитания и ги преодолява. (97/стр. 10)

Та казвам: Вие, като окултни ученици, трябва да се самовъзпитавате, да издържате мъчнотиите, които ви идват. …Трябва да се самообладавате, да бъдете тихи и спокойни. (99/стр. 241)

Всички трябва да бъдете разумни, да преодолеете мъчнотиите. Тия неща няма да ви дойдат наготово, изисква се дълго проучване, изисква се и една безпримерна вяра. Разбирате ли какво значи безпримерна вяра? (100/стр. 312)

Христос казва: „Ако имате вяра колкото синаповото семе, можете да кажете на планината да се премести и тя ще се премести“… Желая ви не да вдигате и местите планините, но да се справяте с големите си мъчнотии, които за вас представят нещо по-голямо от планина. (97/стр. 318)

Няма по-красиво нещо от това, като дойде Истината у нас, да знаем как да се справяме с всички мъчнотии, които животът ни носи. Човекът на Истината не може да бъде нито болен, нито беден – той се справя с всички трудности и мъчения. Човекът на Истината може да се справи и със смъртта, той е свободен гражданин. Разумен човек е този, който обича Истината. Най-високото състояние, към което човек трябва да се стреми, е да обикне Истината. (24/стр. 198)

…Вашите възвишени мисли, чувства и постъпки. Тези мисли, чувства и постъпки са огънят, който ще ви помогне да се справите с мъчнотиите, с неблагоприятните условия на живота. (51/стр. 122)

Облечете се в дрехата на Божествената мисъл, за да се справите с всички изпитания и изкушения, с всички страдания и мъчнотии. (98/стр. 363)

Който има ум, може да се справи с мъчнотиите; който има сърце, може да се справи със страданията; който има воля, може да се справи с противоречията. (38/стр. 9)

Ако е въпрос за височина, за ръст, душата трябва да бъде висока, мощна, да преодолява… всички мъчнотии в света. Умът трябва да бъде толкова светъл, че никаква тъмнина да не го засенчва. Сърцето трябва да бъде толкова силно, че никаква буря да не преломява клончетата му. (24/стр. 70, 71)

Който може да разреши мъчнотиите си правилно, да скъса връзките на ръцете и на краката си, той има знания, той живее в светлина. (98/стр. 154)

Смели трябва да бъдете!… Натъкнете ли се на някаква мъчнотия, извадете я изведнъж. Ще боли един момент и ще преболи. Ако се страхувате, тя ще остане дълго време у вас и ще ви измъчва. Светът се нуждае от смели и разумни хора. Смелият лесно се справя с мъчнотиите и недоволството си.

(98/стр. 247, 248)

Да се саморазбираш, това значи да си превъзмогнал всички мъчнотии. (101/стр. 581)

Щом изпаднете в лошо настроение, …кажете: „Аз съм човек, който мисли. Щом мисля, аз стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях“. Повторете тази мисъл няколко пъти, докато настроението ви се повдигне. (98/стр. 74)

Няма по-приятно нещо от това човек да се справи със своите мрачни, отрицателни състояния. Няма по-велико нещо от това човек да се справи със своите мъчнотии и страдания и да гледа на живота с радост. Така са прекарвали живота си старите християни. Те са страдали и славели Бога. Каквито страдания да минете, вие трябва да запазите своето Достойнство като човек, като ученик.

(22/стр. 95, 96)

…Християните. Като се намерят в някакво затруднение, те дълго време се молят на Бога, докато най-после в ума им блесне някаква светла мисъл, и по този начин разрешават своята мъчнотия. След това, колкото да ги бият, те са радостни и весели, пеят и благославят Бога. (53/стр. 259)

Който иска да се самоусъвършенства, той трябва да постави всичкото свое усилие за превъзмогване на мъчнотиите си, от какъвто характер да са те – физически, умствен или сърдечен. (51/стр. 149)

Не мислете, че всякога ще бъдете над мъчнотиите. Ще падате, ще ставате, но няма да отстъпвате от Принципите на Божественото. Дойде ли страх, безверие, малодушие, обезсърчение, пак не се поддавайте. Знайте, че това са противодействия, които не са ваши. Дръжте в ума си мисълта, че ви е дадена сила, разумност, светлина да виждате нещата, да ги разбирате и да се справяте с мъчнотиите. (31/стр. 300)

За да преодолее всички мъчнотии в живота, …човек трябва да бъде смел, решителен, никога и от нищо да се не обезсърчава. Той трябва да има непреодолима вяра и надежда, неговата вяра трябва да бъде извън времето и пространството. Тази вяра наричам вечна вяра, т.е. вяра, която никога не престава. И надеждата на човека трябва да бъде вечна, никога да не престава. (33/стр. 73)

Ние трябва да бъдем силни, да бъдем свързани с Бога. Ако сме свързани с Бога, …трудностите в живота лесно ще се преодолеят. (51/стр. 148)

Любовта като Принцип – това е светът на Духа, т.е. Божественият свят. Като влезете в този свят, ще се качите при Бога… Само там ще може да разрешите всички мъчнотии и ще разберете дълбоките причини на всичко, което сега става. (49/стр. 14)

21. ДА УСТОЯВАШ НА ВСИЧКО

Аз ето какво означавам под Достойнство. Който стои на едно място и не се мърда, той е достоен… Всичките неща в света, които изчезват, са недостойни. Всичките неща, които се изявяват на същото място, те са достойни. Любов, която устоява на всичките мъчнотии, е достойна; мисъл, която устоява на всичките мъчнотии, е достойна и тяло, което устоява на всичките мъчнотии, е достойно. Тази е идеята. Другите идеи са преходни неща. Туй в мен, което през целия живот остава, расте, изявява се, там е моето Достойнство – то е Реалното.

(113/стр. 119)

…Ще опитам Любовта си. Като ми каже най-горчивата дума, ще видя: ако моята Любов не мръдне, намясто е Любовта. (101/стр. 307)

Някой казва: „Що е Любов? Що е Истина?“. Когато човек се намери пред най-големи сътресения и изпитания в живота си и сърцето и умът му не се разколебаят и разклатят, казваме, че този човек има Любов, има Истина в себе си. (54/стр. 112)

Който има Любовта в себе си, той духом не може да падне; той има дълбок мир в себе си, какъвто другите нямат. Човекът на Любовта може да носи тягостите на целия свят. (54/стр. 103)

Любовта е сила, с която можете да носите на гърба си цялата Земя. Тогава ще казвате: „Господи, всичките страдания, които ми дойдат, ще мога да ги нося“. (91/лек. 12: стр. 26)

И при най-големите мъчнотии, и при най-големите страдания, които ти турят, ще кажеш: „Аз съм в състояние да нося не само тия мъчнотии, но и цялата Земя на гърба си“. Но кога? Когато пътуваш с тия велики крака на Добродетелта. Щом вървиш с тия крака на Добродетелта, ти ще можеш да носиш и Земята на гърба си. (92/лек. 11: стр. 25)

Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо? Той знае и предвижда нещата. Този човек не се съмнява в нищо. Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота. (46/стр. 38)

Добре е човек да не се съблазнява, но да издържа, да устоява на всичко. (51/стр. 41)

Хора, които имат хубав ум, чувствата им са много устойчиви. Малкото, което имат, е много устойчиво. От много здрав материал са направени.

(101/стр. 432)

Доброто се проявява в човека само при най-лоши условия. Когато те турят на големи изпитания и ти издържиш, тогава си добър. (101/стр. 224)

…Кой е добър човек? Добрия човек вари го, печи го, каквото и да го правиш, той все си е добър. Сто тояги да му удариш, той си мълчи. На тебе ще ти омалеят ръцете, а гърбът му не се уморява. Добрият човек, като заспят другите, той остава буден. Всички като заболеят, той единствено е здрав. Добър човек е той. (87/стр. 240)

Всеки човек е достоен за онова, което му се случва в живота. …Всеки да каже в себе си: „Аз съм достоен за радостта, за страданията, за любовта, както и за омразата в света“. (66/лек. 4: стр. 23)

Който иска да бъде истински ученик, не трябва да бяга от страданията, нито да се оплаква от тях.

(97/стр. 17)

Един стар свещеник, около шестдесет-шестдесет и пет годишен, ми разправяше следната своя опитност: „В първите години на живота си аз не обичах страданията и по всякакъв начин се стараех да ги избягвам. Обаче, каквото и да правех, ставаше точно обратното: страданията все повече и повече се увеличаваха. Най-после аз си казах: „Слушай, приятелю, какво си видял ти, че бягаш от страданията? От сега нататък ще дойдат истинските страдания! Приготви се да ги приемеш с радост и да ги носиш мъжки!“. От този момент аз обикнах страданията, но те взеха да се отдалечават от мене…“.

(99/стр. 390)

Има действителни, има и фиктивни страдания. И на едните, и на другите човек трябва да гледа с трезв ум, със светъл поглед. Истинският човек се познава при неблагоприятните условия на живота, а не при благоприятните. (53/стр. 23)

Срещнете ли човек, който може да страда, подайте му ръката си. На този човек може всякога да се разчита. Светът се нуждае от хора, които могат да страдат. Това са новите хора – хората на Любовта. (20/стр. 299)

Ако имаш съзнание, доблест да страдаш за Истината, това става само с Любов. (17/стр. 200)

Човек се изпитва чрез страданията. Те са пробният камък за изпитване силата и характера на човека. Който издържа на страданията, той е силен човек… Христос казва: „Който не вдигне кръста си и (не) Ме последва, не е достоен за Мене“. Кръстът подразбира страданията. (41/стр. 61)

Скръбта като дойде, трябва да знаем как да постъпим. С нея по-добре трябва да постъпим. Как мислите, когато Христа Го водеха да Го разпънат, какво лице имаше? Как бихте Го нарисували? Най-хубавата поза, която може да (се) даде на Христа, е, когато носеше кръста. С Достойнство го носеше.

(96/стр. 52)

Всичкото Достойнство седи в страданието; ако не си страдал, никакво Достойнство нямаш. Ако Христос има Достойнство, то седи в Неговото страдание. Ако Той не беше страдал за човечеството, никой не щеше да Го знае; за големите страдания, които понесе и от Любов се пожертва за хората, всички Го уважават и почитат. (117/стр. 172, 173)

За съзнателните страдания Христос казва: „За този час съм дошъл“… Само при страданията могат да се родят бъдещите велики души. С това ще се добие импулс за Великото в света. (92/лек. 34: стр. 23)

В лицето на Христа виждаме една душа, която издържа на големи противоречия. Тази издръжливост заслужава подражаване. Той каза: „Аз трябва да изпълня Волята Божия, каквото да стане!“. Характер е това! (37/стр. 46)

…Скръбта трябва във вашия живот. И аз бих желал скръбта ви да бъде тъй дълбока, че който влезе вътре във вас и погледне скръбта ви, да му настръхнат косите. Като съзре тази ви скръб, да не се отчайва, но да каже: „В този човек има воля“. Какво геройство е, когато видиш един човек, срещу когото всички се опълчват, носи големи несгоди, неприятности, беднотия, недоразумения и всички тия страдания пренася мълчаливо, с радост в живота си. Каква велика гледка представлява такъв човек! Това е живот! (1/лек. 34: стр. 16)

Когато нищо не те тревожи, лесно е да бъдеш тих и спокоен, но да те удрят от хиляди места и да не се поклатиш от мястото си, това не е лесна работа. (44/стр. 295)

Като дойдат ред изпитания върху тебе, да не се помръднеш не само привидно, външно, но и вътрешно. (92/лек. 21: стр. 27)

Каквито и настроения и изпитания да ви дойдат от вън, да отстоявате против тях… Каквито бури и да ви дойдат от вън, вие трябва да ги издържите с еднакъв отпор. (100/стр. 187)

…Да вложите новия морал в себе си: да бъдете твърди и решителни, да превъзмогнете всички мъчнотии, които срещате в живота си, тъй както морските вълни се разбиват в здраво построения кораб. …Корабът ви трябва да устои. (99/стр. 234)

Човек… Когато е скръбен, той може да мисли, да се съсредоточава, но съзнанието му всякога трябва да е будно. В скръбта, в страданието човек трябва да учи. (52/стр. 199)

При скръбта човек мисли, разсъждава и по такъв начин той се развива и расте. Аз не говоря за онази скръб, която сломява човека. Тя е лишена от радостта. Аз говоря за онези моменти в живота на човека, когато радостта е в тил, а скръбта – на фронта. Такъв човек издържа всичко като храбър войник. Имайте търпение и вие спокойно ще изнесете страданията си, колкото и да са големи.

(66/лек. 5: стр. 31)

Сега краката на Любовта трябва да бъдат здрави, за да добием равновесие. Да носим страданията, не да падаме. (87/стр. 204)

Човек на два крака ходи. На теб е дадено да носиш страданието с радост. Казвам: Носете страданията в живота с радост. Не мъчението, но страданията носете с радост, за да дойде Божието благословение върху ви. (87/стр. 204)

Свободният познава езика на Природата и се разговаря с нея. Той слуша Природата и се подчинява, но и тя го слуша. Каквото животът и Природата му изпратят, той всичко приема с радост и без страх. Той не се плаши от сиромашия, от болести и страдания. Той ги приема с радост, защото знае, че ще научи нещо от тях. (31/стр. 300, 301)

Когато човек скърби, да е радостен, че е дошла скръбта. Много малко хора съм виждал, като скърбят, да се радват. (71/стр. 114)

Турят един праведен човек в затвор, облекат го с халат, обковат краката и ръцете му с вериги и го считат вече за престъпник. Не, не е престъпник. Той е праведен, мъдър човек. Че е в затвор, това е изпит за него. Той погледне веригите си, усмихне се и казва: „Нищо не представят тези вериги за мене. Те нищо не могат да ми направят“. (51/стр. 31)

Великите, светите хора… са могли да изнесат всички изпитания и страдания в своя живот с радост. (46/стр. 224)

…Всички велики хора в света всякога са били подлагани на такава дисциплина. Проследете живота на кой и да е от великите хора, ще видите, че всички са били подлагани на хули, на гонения, носили се най-лоши думи по техен адрес, за да се види дали ще могат да издържат. Този, който може да издържи, той е човекът, на когото може да се възложи някаква мисия. (100/стр. 85)

Вземете пример от великите хора. През какви обиди и хули са минали те, без да нарушат своето равновесие, без да изменят своя живот. Дълго време след смъртта им се явяват хора, които ги разбират и възстановяват тяхното име, честта и Достойнството им. (97/стр. 84, 85)

Ако човек страда по закона на Любовта – ще опиташ страданието и има нещо приятно. …Ще се радваш, че си пострадал. Апостолите разправят в Писанието, че евреите като ги набили зарад Учението – били ги, както евреите знаят да бият хубаво – и се върнали всичките апостоли радостни, че се удостоили да носят страданието както своя Учител. (32/стр. 111)

Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-интензивни са страданията му. Много хора с пробудено съзнание в миналото са били бесени, изгаряни, но те са разрешили въпроса правилно както житното зърно. Те гледали на смъртта като условие за посяване на Новия живот. (97/стр. 13)

…Човек трябва да бъде доволен и в страданията, и в радостите си. Той трябва да стане маг, да понася всичко с радост и всякога да върши Волята Божия. (31/стр. 305)

Учете се на закона на доволството, и то не отвънка, а отвътре – от сърце да бъдете доволни. Като е тъй, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с дълбоко съзнание. Може да попъшкаш, да пострадаш, но ще си го понесеш доброволно, съзнателно. Човек трябва с Достойнство да понесе страданията си. (25/стр. 84, 85)

Да любим Бога, значи да се прояви Бог в нас и ние да се погълнем от Него. Тогава няма да ни е страх от никакви болести, от никаква сиромашия и всеки момент ще бъдем готови да пренесем всички страдания, всички нещастия с радост. Каквото ни дойде, да кажем: „Господи, да бъде Твоята Воля!“.

(91/лек. 7: стр. 31)

Ако Господ не ви наказва, вие не сте синове; ако не сте бити, от вас нищо не става… Щом човек не приеме туй наказание на радо сърце, щом той е недоволен, престават да го наказват. Ако, след като са го били, той е доволен и казва: „Аз съм на ваше разположение“ – той е разбрал вътрешния смисъл на страданията и на наказанията. (23/лек. 7: стр. 14, 15)

Много кръстове е имало и ще има за ония, които любят Бога. Ако някой набръчка малко лицето си и запита Господа защо му дава толкова страдания, Господ ще каже: „Изпъдете този навън! Той не е за сегашните времена, нека остане за бъдещите дни и години!“. За онзи, който е готов, Бог ще каже: „Заковете този!“. Той ще изпита голяма радост, че са го удостоили с такива страдания. Той ще благодари за привилегията, с която се ползва. Който е готов да служи на Бога, той гледа на страданията като на велико благо, на велика привилегия. (33/стр. 147)

Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал!“. И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: „Благодаря Ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен“. (91/лек. 13: стр. 25, 26)

Рядко ще срещнете човек, който при най-трудните условия на своя живот да отправя чиста благодарствена молитва към Бога. (53/стр. 69)

Не е лесна работа да обикнеш страданието; не е лесно, като боледуваш, че да бъдеш разположен; не е лесно да бъдеш сиромах, да те унижават…, че да благодариш на Бога. Мъчна работа е. И колко голямо изкуство е това! Аз не ви говоря така. Аз съм го опитал. (7/стр. 164)

Нека Божията усмивка бъде идеал за вашата душа! При каквито мъчнотии и страдания да се намерите, спомнете си за Божията усмивка. Погледнете към небето, към необятния свят и приемете всичко с благодарност. (98/стр. 55)

…В човека трябва да се внесат нови чувства, които да имат устойчивостта на златото и на среброто. Устойчив човек е онзи, който при най-големите страдания, изпитания и мъчнотии не губи присъствието на духа си. (33/стр. 189)

Да обичате златото, това подразбира да внесете в себе си свойствата на златото – благородство и устой, че при каквито условия и да попаднете, нито да се продадете, нито да се вкиснете, т.е. да се окислите. (10/стр. 35)

22. ДА ПРОЯВЯВАШ СМЕЛОСТ И РЕШИТЕЛНОСТ

Казва им Исус: „Аз съм!“. Когато щастието в света следва някои хора, те казват: „Аз съм“. Щом дойде нещастието, няма ги, из миши дупки се крият. Ние виждаме Христа, във време на опасност казва: „Аз съм!“. (92/лек. 1: стр. 3)

Смели са само високоморалните, идейните хора. (100/стр. 96)

Кажеш ли веднъж „Господи Боже“, бъди смел човек! Решително застани и кажи: „От сега нататък аз ще служа смело, безкористно на тази Свещена идея, която търсих и намерих, че ако ще светът да се обърне наопаки!“. (92/лек. 3: стр. 37, 38)

Вие искате да приемете Божествената енергия, но готови ли сте за жертвата? Аз не говоря за тази обикновена жертва, (а) за жертва, която изисква юначество никога да не се колебаете и съмнявате в Бога. Смели и решителни да бъдете! (92/лек. 5: стр. 24)

Само ученикът на Новото Учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. Докато вярваш, че Бог е навсякъде и във всички моменти на живота е с тебе, ти си безстрашен… Който се страхува, той е вън от Школата. (74/стр. 37)

Хората на Възкресението са смели, решителни. Смел човек е онзи, който влиза в парахода и преминава океана в най-голямата буря. Отвън вълните удрят парахода, но вътре е тихо и спокойно. Смелият човек се приближава към равновесието на живота. В такова положение беше апостол Павел, когато пътуваше с параход по морето. Параходът се разрушаваше, а той даваше храна на пътниците, като ги заставяше да си хапнат, да подкрепят силите си, защото ще стигнат до брега. (64/стр. 8)

Смелостта на човека не седи в свиването на устата. Не, смелият човек е тих и спокоен, както хубавото време може да бъде тихо и спокойно. Даже и най-нежните, най-тихите и спокойни хора могат да бъдат и най-смели. (100/стр. 348)

Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения… Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. (88/стр. 18)

Безстрашието е качество на сърцето. Само добродетелният човек на Любовта е безстрашлив… Хора без Любов са най-големите страхливци, а хората на Любовта са смели и решителни. (100/стр. 382)

Безстрашливият човек е тих и спокоен, у него се забелязва едно вътрешно спокойствие и присъствие на духа. И човек трябва да прави опити веднъж, дваж, три пъти, сто пъти, а може и хиляда пъти, докато най-после добие туй състояние – спокойствие на духа. Тогава ще усетите един вътрешен мир, една вътрешна радост, че сте надделели на(д) страха си и Любовта е станала господар на вашето сърце.

(100/стр. 382)

Да снемем знамето на Любовта от гърба си и да го вдигнем високо. Няма по-смели хора от тия, които живеят в Любовта. Няма по-страхливи хора от тия, които живеят в безлюбието. Най-големи герои са хората на Любовта. (81/стр. 178, 179)

Страхът е най-опасната болест за човека… Който иска да бъде герой, трябва да изпъди страха от сърцето си. Неговото сърце трябва да бъде пълно с Любов. (63/стр. 155, 156)

В Окултната Школа… най-първо ще изпитат характера ви да видят по Любов ли живеете, или вършите всичко от страх. Само благородните хора живеят по закона на Любовта, по законите на Разумния живот, а страхливите не признават Любовта, те са жестоки хора. Като влезете в Школата, първо ще ви изпитат за безстрашие. (100/стр. 11)

Масоните имат обичай, когато приемат някого в ложата си, за да го изпитат дали е смел, те му превързват очите, въвеждат го в едно подземие, дето има една лъскава остра сабя, направена обаче от книга, и му развързват очите – той вижда пред себе си човек със сабя, който иска да го промуши. Ако е страхлив и почне да бяга, всичко е свършено, не го приемат в ложата си; но ако е смел, те го мушват с тази сабя и той остава неповреден, след това го приемат. (100/стр. 381, 382)

…Снемете иконата на щастието и вместо нея турете следния надпис: „Любовта изисква подвиг, смелост и решителност в живота за повдигане на всички братя и сестри в света“. Приложете това, което е написано, и вижте какъв резултат ще имате. Тогава ще чуете Ангели да слизат и възлизат, да пеят и да ви благославят. (63/стр. 217, 218)

Всички трябва да бъдем смели. Всички трябва да бъдем смели за Доброто, което трябва да се направи. (117/стр. 32)

В Любовта си човек трябва да бъде смел! Смелостта е красивата страна в човешкия живот. Тя е в сила да събуди в човека и писателя, и поета, и музиканта, и художника, и скулптора. Това показва, че има условия в човека, които могат да го направят велик. (64/стр. 25)

И тъй, сегашният живот изисква от нас смелост и решителност, за да използваме разумно условията, които ни са дадени. Не казвай, че не си способен, но използвай дарбите и способностите, които имаш. (63/стр. 255)

…Всички трябва да бъдете смели и решителни, да знаете, че няма сила в света, която може да ви спъне и отклони от Пътя, освен вие самите.

(100/стр. 19)

Смелост трябва да имате! Ако искате да кажете за някого нещо, излезте пред лицето му и кажете всичко, каквото искате. (77/стр. 214)

Ако искате да кажете за някого нещо лошо, кажете му го в лицето, но намерете един метод за това – кажете му го по най-мекия начин, кажете му: „Искам да ти кажа нещо, но няма да се обидиш“. Като му го казвате, да не се страхувате. Ако намерите за необходимо, ще му кажете Истината в най-мека форма и тогава тя ще принесе полза. Тъй ще се образуват интимни благородни отношения между вас, защото само те могат да бъдат трайни.

(100/стр. 449)

При каквото положение и да се намира, човек трябва да бъде смел. Смел човек е онзи, който мисли право. Който обича Истината и мисли за нея, той е смел, безстрашлив човек. (79/стр. 101)

Човекът на Истината е човекът на съвършеното безстрашие. Той не е страхлив човек. Това не значи, че страхът не се проявява в неговата душа, но като дойде страхът, той го побеждава. (92/лек. 25: стр. 24)

…Трябва да бъдем доблестни да изнесем без страх всички страдания. Не се плашете от дявола, не се плашете от беднотията, не се плашете от болестите, от страданията, от това-онова, приемете Любовта, нека тя царува във вашите сърца! (19/стр. 470)

Срещате… някой, той е смел, от нищо не се плаши. И сто души да го погледнат накриво, той не иска да знае, сърцето му не трепва. (52/стр. 163)

Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек. Представете си, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия, и хуквате да бягате… Не, човек не трябва да се стряска от нищо. Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето Разумно сърце. (100/стр. 358, 359)

Страхът не разрешава въпросите. Ето защо срещнете ли мечка, вълк или разбойник в гората, гледайте право в очите им. Те символизират злото, а то всякога отстъпва пред Доброто и Любовта.

(59/стр. 140)

…Ще знаете, че кармата обича смели хора. Бъдете смели да посрещнете кармата добре – като гост, дошъл в дома ви. (88/стр. 103)

Засега вие сте в тази фаза на живота, когато страданията идват върху ви, но те са едно незаменимо благо за вас. Ще бъдете смели и решителни, за да изнесете тия страдания по един най-естествен начин. (100/стр. 375)

Смел и решителен е бил Христос. Това се изисква и от нас. Бог е доволен от нас, когато вижда, че сме смели и решителни. И при най-големите страдания ние трябва да бъдем смели и решителни. (50/стр. 62)

Христос не беше от страхливите. Казва: „Аз имам кръщение, с което ще се кръстя“. Дойде Петър и Му каза: „Не ти трябва сега да страдаш“. Христос отговори: „Аз затова дойдох“. Смел е, значи. Той има туй, марсианското, в Себе Си, има и Достойнството на Юпитер в Себе Си. И казва: „Не могат да Ме унижат хората. Може да Ми припишат каквото искат качество, но Аз зная: Аз дойдох да изпълня Волята на Онзи, Който Ме е пратил“. Всички вие трябва да съзнаете, че сте пратени да изпълните Волята Божия. (105/стр. 263)

Ако Христос се беше уплашил от четирите гвоздея и от копието, което забиха в гърдите Му, Той не би спасил нито една душа и от Името Му не би останал никакъв спомен. Христос беше готов да понесе нещо много повече от четирите гвоздея, копието и кръста. За Истината Той беше готов на всичко. (89/стр. 134)

Нали сте българи, които се отличавате с мъжественост, покажете, че сте смели! Нека те пекат, но нека всички знаят, че тази Истина, която търси, намери и сега разбра, че тя е посадена в твоята душа.

(92/лек. 2: стр. 26)

Щом сте влезли в Божествения свят, страхът трябва да отстъпи, да излезе навън. Така е било с мъчениците християни. Когато ги заковавали на кръста, когато ги туряли на кладата, те пеели и славили Бога. Идея са имали тези хора! (53/стр. 212)

Питам: Колцина от съвременните хора, като видят, че главата им ще слезе от раменете, няма да дадат съкровището си, което Бог им е дал? Смелост, решителност, безстрашие се изисква от вас.

(51/стр. 17, 18)

Защо умря Исус? За да покаже на хората какъв трябва да бъде истинският човек – човекът на послушанието, който и от смъртта не се бои. (82/стр. 74)

23. ДА ОТСТОЯВАШ
ИСТИНСКОТО ГЕРОЙСТВО

Велики герои изисква днес светът – и мъже, и жени! Герои, не страхливци изисква светът! Светът изисква морални герои, а не герои на парите, не герои на силата. Изисква се геройство в онази непоколебима Вяра, в онази непреодолима Любов вътре в човека. (92/лек. 5: стр. 23, 24)

Щом Любовта дойде, тя събужда Великото, Славното, Красивото в човешката душа и човек става герой в света. (54/стр. 110)

Тази Любов да пребъдва (във) вас и тя да ви въодушеви, да ви направи всинца герои за новия подвиг, за който сме призовани в този свят да извършим. (90/стр. 345)

Най-първо у нас ще се въдвори туй чувство на Любов и тогава ще се яви такъв велик подем, че няма да бъдем страхливи, а всички ще бъдем герои – мъже и жени. И когато искаме да направим Добро, няма да се поколебаем какво ще стане утре с нас. Когато онзи герой, който е бил на бойното поле, е почитан от народа си, знаете ли защо го почита? Защото той е жертвал всичко и не е мислил какво ще стане утре. (90/стр. 468, 469)

Всички, които се занимават с Любовта, са герои. Човек, който е извън Любовта, не е герой. Геройство е да знаеш да отстояваш. Бият го, той е герой. Носи страданията, не отстъпва… Когато в страданието не отстъпваш, …ти си герой. (87/стр. 191)

Та казвам: Най-първо научете се да изявявате човешката Любов, да носите страданието геройски. Да ви е приятно, че можете да носите от Любов страданията. Не да се прегърбим, но герои да сме. Каквито и противоречия да са, да бъдем герои. Няма по-красиво нещо – да носи човек страданията от Любов… (87/стр. 200)

Когато човек долови само един лъч от Любовта, в него настава такъв мир, такова разширение, че той веднага разбира отношенията си към хората и става герой, не се страхува от нищо. (54/стр. 211)

Истински герой е онзи, който не бяга от дълговете си, но ги признава и започва да плаща. Той се обръща към своя ближен и казва: „Братко, извърших едно престъпление към тебе. Съзнавам погрешката си и съм готов да приема наказанието, което ми се полага“. (34/стр. 84)

…Във всеки човек има два героя – умът и сърцето… Какъв трябва да бъде умът – вашият герой? Силен, смел, решителен. Разколебае ли се в себе си, той престава да бъде герой… Какво трябва да бъде сърцето – вашата героиня? Пластична, издръжлива, търпелива. Ученикът трябва да носи качествата на героя и на героинята, т.е. на ума и на сърцето.

(74/стр. 41)

Казвам: Идеалът такъв трябва да бъде – да не бъдем злобливи. Казвате: „Ако ние станем незлобливи, ние ще бъдем баби“. Не. Най-големите герои, това са хората на незлобието. (71/стр. 172)

Истински герой е само онзи, който никога не се подкупва, никога не се съблазнява. Изпитания, съблазни ще дойдат, но героят нито се подкупва, нито се съблазнява, нито се съкрушава. (18/стр. 82)

Да бъдеш герой в един момент, а в друг да не си, това не е истинско геройство. Ако си герой, бъди такъв във всички моменти на живота си…

(34/стр. 155, 156)

Много хора са показали голямо геройство във време на боледуване. За Калвин например се казва, че когато бил на смъртно легло при температура 40°, той все още продължавал да пише, да работи. Той не искал да знае за смъртта. Това е Вяра!

(52/стр. 153)

Геройството на човека седи в понасяне на всички мъчнотии и страдания. (18/стр. 70)

Не съжалявайте, че мъчнотии идват върху вас! Колкото са по-големи мъчнотиите в света, толкова повече ще се изпита нашата сила, за да станем всички герои за Божествената Любов. (92/лек. 27: стр. 27)

Всяко страдание има свои далечни причини. Страданията не идат напразно. Кармата може да се изрази на физическия свят, но може да се изрази и в астралния или в менталния свят, т.е. в света на чувствата и желанията или в света на мислите. Както и да се изрази кармата, вие трябва да научите урока си от нея и геройски да понасяте страданията си. (70/стр. 228)

Щом изтърпиш страданието докрай, ти придобиваш онази скъпоценност, която се съдържа в него… Вие трябва да имате предвид философията на страданията и геройски да понесете всичко.

(36/стр. 46, 53)

Аз поддържам страданията дотолкова, доколкото човек може да прояви чрез тях своето геройство. На кого дават страдания? На кого дават кръст? На героя. На малодушния не дават никакви страдания, него оставят спокоен, докато се засили. Щом се засили, и той минава през страданията. (33/стр. 209, 210)

Герои трябва да бъдем и ние. Мъже и жени, учители и ученици, проповедници и свещеници, слуги и господари, всички трябва да бъдем герои, да носим еднакво и страданията, и радостите в света; да носим със съзнание противоречията – всичко да считаме като задачи за разрешение в своя живот. Това е Христовият кръст, за който днес говорят всички съвременни хора. (24/стр. 150)

…Христос, като се намери в големи затруднения, каза: „Скръбна е душата Ми до смърт. Господи, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша!“. Не е лесно да се намери човек на поругание, изоставен от Бога, от всички добри и разумни същества. Голямо геройство се иска от човека, за да издържи на това положение. (86/стр. 132)

Не е ли достатъчно за нас да бъдем като Христа? Не е ли за всинца ни достатъчно да бъдем тъй доблестни, тъй самоотвержени, както е Той доблестен и самоотвержен? Не е ли достатъчно да имаме Неговия ум, Неговите стремежи, Неговото далечно схващане? (90/стр. 294, 295)

Геройството на човека не се заключава в носене кръст на врата. Когато дойде страданието, турете го на гърба си и го носете, без да ви знаят хората. Това е живият кръст, това е геройство. А тъй, турите едно малко кръстче на врата си всички да го виждат. Дойде ли страданието, превърнете го в Добродетел. (78/стр. 37)

…Който не избягва мъчния път, той урежда работите си, защото Бог е с него и му помага. И затова е казано, че ученикът трябва да бъде герой, да издържа в страданията, неволите и бурите на живота. (75/стр. 20, 21)

Според мене герой е онзи, който може да падне и да стане. Като стане, той трябва веднага да продължи пътя си. Не може ли да продължи пътя си, никакъв герой не е той. (84/стр. 61)

Вземете пример от войника, който отива на бойното поле. Командирът му е дал заповед да изпълни една задача и той непременно трябва да я реши. Че вятър духал вън, че дъжд валял, че голям студ имало, той върви напред към целта, пред нищо не се спира. Той не може да се поддава на настроения, нито на разположения. (61/стр. 59)

Окултният ученик трябва да бъде герой, да развива в себе си безстрашие, самообладание. Това е необходимо за ученика, защото и той като военните ще излезе на бойното поле всред много гранати и куршуми. От всички страни ще го обстрелват и той трябва да издържа. Това е геройство! (70/стр. 293)

На окултния ученик не е позволено да се страхува. И от вас се изисква геройство. От обикновени герои, на които краката треперят, вие трябва да станете истински герои. (70/стр. 293)

Бъдете герои като онзи войник на фронта, който е изложен на дъжд от куршуми и гранати, но уповава на Бога, мускул не трепва на лицето му. Много гранати ще се сипят върху вас, но не се страхувайте! Пазете връзката си с Бога. (97/стр. 235)

Един български офицер ми разправяше една своя опитност: „До сръбско-българската война аз мислех, че българинът е прост, невежа. Случи се, че сърбите ме раниха, ротата ми се пръсна и аз останах сам. Един от моите войници излезе отнякъде, взе ме бързо на гърба си и каза: „Господин Капитан, не бой се“. Като ме носеше на гърба си, аз се запитах: „Ако той беше ранен, щях ли да го нося?“. Всичките войници се оттеглиха, а тоя ме носеше. По едно време проговори: „Аз ще те нося, ще те занеса, дето трябва, а Бог ще ме напътва“. Изнесе ме човекът. Днес аз дължа живота си на тоя войник“… Това е Божественото в човека… (81/стр. 191)

Сега всички ние сме на бойното поле, дето всички трябва да бъдем герои – герои и като умираме, герои и като живеем. (5/стр. 626)

Днес някой казва: „Да отидем на бойното поле! Нека откъснат краката ни, но да умрем достойно за народа си!“. Не, не се умира така. Аз бих желал един човек да се жертва за народа си, но как? Със Словото да подигне народа си в морално отношение. И този човек след това да остане жив, да не умира. Неговият живот да влезе като една потенциална сила в целия народ. Това е жертва за народа!

(91/лек. 17: стр. 21)

Казват някои, че героят трябва да бъде въоръжен. Право е, той трябва да бъде въоръжен, но със снарядите на Любовта, на Мъдростта и на Истината. По-силни снаряди от тях няма. (38/стр. 369)

Няма по-страшно оръжие от оръжието на Любовта. Няма по-страшно оръжие от оръжието на Знанието, на Божията Мъдрост. Няма по-страшно оръжие от оръжието на Истината. Най-страшните оръжия са те. Казвам: Въоръжете се всички!

(83/стр. 358)

Тъй щото ние не сме против воюването, но човек трябва да знае за какво воюва и как воюва. Всеки трябва да извади меча си и да воюва. Ще кажете, че човек трябва да бъде кротък и миролюбив. Човек трябва да бъде кротък и миролюбив, когато Бог царува в света. Щом Бог не царува, всеки сам трябва да се защитава – ще извади меча си и ще воюва! (84/стр. 119)

Та когато казвам, че трябва да бъдем герои, повтарям: Нека бъдем герои, нека имаме пред себе си един меч, нека бъдем воини, но за да защищаваме Истината! Нека Истината бъде за всички ни едно бойно поле, на което да се подвизаваме!

(92/лек. 8: стр. 25)

Ние трябва ли да воюваме? Ще воюваме на страната на Мъдростта. Ще воюваме на страната на Милосърдието, на Кротостта, на Въздържанието. За тях ще воюваме. Казва: „Да не воюваме“. Не, ще воюваме, нищо повече. Ние искаме уреден свят да не воюваме. Много жертви още трябва да се дадат.

(117/стр. 236)

Всеки, който воюва с Любов, е герой. И в ума, и в чувствата, и в Добродетелите ще воюваме с Любов. (117/стр. 255)

Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Любовта. Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Мъдростта. Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Истината. (91/лек. 29: стр. 32)

Нас ни трябват хора, братя и сестри, със сърца любящи, с умове светли, с души благородни и с духове възвишени. Това е, което ще ни сближи, ще ни направи истински герои в света. (91/лек. 29: стр. 33)

Сега аз говоря за герои, за хора, които съзнателно работят върху себе си и се справят с мъчнотиите в живота си. (43/стр. 5)

Под образа на звяра аз символизирам някои ваши скърби, които ви действат така, че разкъсват, разрушават вашите тела. Вие трябва да станете герои, да знаете как именно да се справите с тия ваши скърби и мъчнотии в живота. Питам: Защо ви говоря сега за героите? С това искам да обърна вниманието ви да знаете, че само онзи човек може да бъде герой, който преодолява големите мъчнотии. Обикновените хора имат малки мъчнотии, а героите имат големи мъчнотии. Вие бихте ли нарекли герой онзи човек, който се занимава с кукли, с играчки и с ред още обикновени работи? Не, героят трябва да има големи мъчнотии, да се сражава с юнаци като себе си и да ги надвива. Защо и до днес уважават Давида? Защото се би с Голиата, великан човек, и го надви. Някои казват: „Не може ли без мъчнотии?“. Животът без мъчнотии не може. Който не иска мъчнотии, нека се занимава с кукли, но той трябва да знае, че герой никога не може да бъде. Ако искате да ви уважават, Бог да ви обича и да ви дава дарби, герои трябва да бъдете! (4/стр. 20)

Вие трябва да благодарите на Бога за тия страдания – те са пратени от Него. И тия страдания, които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях. Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов? Бихте ли Го обичали днес, ако искаше и би живял като цар? Вие Го обичате, защото бе прикован на кръста за нашето спасение. Затуй от сега нататък бъдете герои, не се страхувайте от страдания, а казвайте на света, че сте мъже и че не един кръст, а десет сте готови да носите.

(8/стр. 70, 71)

Когато ще дойде някое страдание, нека да е голямо страдание, голям кръст, да знаеш поне, че кръст носиш… Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш! (23/лек. 2: стр. 24)

…Когато срещнете Христа, бъдете разположени. Бъдете герои! Носете страданията си леко! Само така Христос ще ви познае и вие – Него. (63/стр. 166)

Петър казваше на Христа: „Учителю, не пий тая чаша“. Обаче Христос му отговори: „Чашата, която Отец Ми даде, трябва да я пия“… Горчивата чаша иде за всеки едного от вас. Желая да изпиете тая чаша геройски, както подобава на всеки християнин. След изпиване на горчивата чаша иде Възкресението – Новият живот. (11/стр. 24)

Светът се нуждае от велики хора, от герои, ранени не в гърба при отстъпление и бягство, но в гърдите, ранени при настъпление. (9/стр. 341)

Днес светът се нуждае от силни хора. Преди две хиляди години учениците на Христа се разпръснаха, но ако и днес бягат, срам е за тях. Опасно е сега да се бяга. Който бяга, той ще бъде ранен в гърба. Който върви напред, той ще бъде ранен в гърдите. Ако си ранен в гърдите, ти си герой. Ако си ранен в гърба, ти си страхливец. Къде раниха Христа: в гърба или в гърдите? Христа раниха в гърдите, защото Той вървеше напред. Герой беше Христос! (35/стр. 104)

…Специални страдания има сега в света. Бялата раса е подложена на един специален вътрешен изпит и понеже вие влизате като членове на тази раса, и вие имате това страдание, но то няма да трае дълго време. И тъй, ще бъдете герои да минете направо през огъня! (100/стр. 351)

Нали сте чели „Великите посветени“ и знаете какви са изпитанията на онзи ученик в пирамидата. Първо е минал през огъня, после – през пропастта, след това – през водата и най-после е преминал през онази стаичка, в която имало чаша с нектар. Значи, той е минал четири изпита. И за вас ще дойдат изпитите. Вие започвате вече – вътре в пирамидата сте. Първо започвате с огъня, а зад вас вратата е затворена. Пред вас има огнена пещ. Ще минете през огъня… Влязохте, вратата е затворена, сега напред – нищо повече! Смелост, напред! И ще излезете на другата страна здрави и читави. (100/стр. 351)

…Идват много проповедници и ни казват, че има един лек път. Не е така, няма лек път! Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи… И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на Земята, слизат долу, в ада, оттам минават. Обаче този огън там не ги изгаря.

(91/лек. 14: стр. 15)

…Страданията и смъртта са неизбежен път за всички души. Разликата е само в понасянето: праведният, светията носят геройски страданията и изпитанията, а грешните и обикновените хора падат, стават, колебаят се. (41/стр. 297)

Само Любовта прави човека смел и решителен. Който няма Любов, умира от страх. Който има Любов, герой става и умира като герой. (5/стр. 527, 528)

Аз говоря за Любовта, която не се къса. Каквото и да стане, …и цялата Вселена на тази нишка да я окачиш, тя няма да се скъса. Да дойдат всички дяволи, да се качат на гърба ти, пак няма да се скъса. Да те сломят, да те направят на прах, тя пак ще остане… Без Любовта човек герой не може да бъде. Следователно само с Любовта човек може да бъде герой. (2/стр. 407)

24. ДА ИЗЛЕЗЕШ ПОБЕДИТЕЛ

Сега по някой път вие сте пристрастни, казвате: „Кой ще победи?“. Само хората на Любовта ще победят. Сто и едно на стоте е вярно. Само ония хора, в душите на които е Бог, те ще победят. (117/стр. 255)

Казвам сега: Победата е във вас. Сега вие искате да победите. Трябва да победите. Ако учите добре, ако живеете добре, ако мислите добре, ако чувствате добре, ако постъпвате добре – победата ще бъде ваша. Трябва да победите, защото, ако не победите, ще дойдат лошите условия; ако победите, ще дойдат добрите условия, ще бъдете господари на положението. (83/стр. 95)

Да победи, може човек само тогава, когато знае да владее своя ум, своето сърце и своята воля. Това е велика победа в живота! (90/стр. 209)

…Та като влезете в живота, да бъдете приготвени за всички противоречия, които може да срещнете, и да излезете победители, а не победени. (99/стр. 79)

Та казвам: Морален, силен човек е този, който във всички състезания излиза победител. Моралният закон е такъв. Докато не се обезсърчава и продължава да върви напред, той е силен… (99/стр. 320)

Смел ли си, без да философстваш, без никакво съмнение – ти вървиш напред, победата всякога ще бъде твоя. (100/стр. 350)

…При сегашните условия на вас ви трябва сила. Сила трябва на човека, за да победи. (101/стр. 635)

Вие казвате: „Ние можем да направим всичко“. Тогава задайте си задачата да можете да победите тия малки мъчнотии в живота, които сега се създават. (100/стр. 294)

Ако вие не можете да победите книжните мъчнотии в света, как ще победите съществените? Единственото Достойнство на човека е, когато побеждава. (113/стр. 193)

Всички трябва… да побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат. Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно. Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред. (99/стр. 156)

Казвам: Какво трябва да разбираме под думата християнство? Под думата християнство трябва да разбираме човек, който в живота си може да побеждава всичките мъчнотии. (101/стр. 319)

…Човек изработва в себе си характер, устой. Хара`ктерен човек е онзи, който побеждава злото. Как се побеждава злото? Злото може да се победи само чрез Доброто и Любовта. (86/стр. 148)

Човек трябва да воюва със злото в себе си, което се проявява във вид на слабости, недъзи, отрицателни чувства и мисли. Ще се борите с тях да ги победите, без да ги унищожите. Ще воювате с отрицателните сили в себе си, докато ги превърнете в положителни. От низходяща посока ще ги насочите към възходяща. (97/стр. 260)

Който може да въздържа езика си от обиди и огорчения, който може да въздържа ръката си от удряне, който може да огради сърцето си от лоши желания и който може да отправи ума си от низходяща във възходяща посока, той разполага с магическата пръчица, той е по-силен от генерала на бойното поле. Той е издържал бляскави победи и може да се нарече герой. (74/стр. 67)

…Казват, че кръстът ще победи света. И това е вярно, но само онзи кръст побеждава, който се носи с Достойнство. Иначе, да говорите за кръста, а да се страхувате от страданията, с това нищо не се постига. (41/стр. 414)

Днес всички говорят за страданията, които Христос е преживял. Христос страда наистина, но чрез страданията Той победи вътрешния страх в Себе Си и стана герой. Всеки човек трябва да страда, да мине през големи изпитания, да победи вътрешния страх в себе си. Само по този начин той може да стане герой. (51/стр. 115)

В какво се заключава веруюто на Христа? В Любовта, в геройството Му, в умението Му да страда и накрая да излезе победител. Христос смело понесе Своя кръст, за което Го увенчаха като победител.

(86/стр. 25)

Казва Христос: „Аз победих света“. И всеки християнин трябва да победи света. Чрез какво? Чрез Любов и чрез Истина. (91/лек. 21: стр. 24)

Първите християни воюваха с Любов, мъченици станаха. Това е воюване с Любов. Те със своята мисъл победиха света. Мисълта е, която побеждава.

(71/стр. 298)

Кой ще победи света?… Живият, а не мъртвият. Кой ще победи света? Ученият, който разполага с творческо Знание, а не невежият. Кой ще победи света? Свободният, който носи в душата си Живот, произлязъл от Любовта, Знание, произлязло от Мъдростта, и Свобода, произлязла от Истината.

(50/стр. 21, 22)

Който е дошъл на Земята, той е войник, доброволно или насила ще участва във войната. Веднъж си влязъл във войната, ще я свършиш и ще излезеш победител, но няма да унищожиш неприятеля си, а ще му дадеш права като на себе си. Ще му вземеш оръжието и ще внесеш Новото както в своя живот, така и в неговия. (97/стр. 260)

Ако мислиш, че като победиш неприятеля си, трябва да го унищожиш, ти си на крив път, не си разрешил задачата си правилно. Ще победиш неприятеля си и ще го повдигнеш. Това значи да вземеш правата посока на живота. (97/стр. 260)

Страданията и мъчнотиите, които човек минава, идат за негово добро. Така той трябва да гледа на тях, за да победи докрай. (50/стр. 21)

Та казвам сега: Сега вас ви трябва да придобиете една черта на геройство. Трябва да знаете, че имате едно сражение, имате да воювате… Христос на кръста имаше една борба, най-голямото сражение Христос имаше на кръста. Една вътрешна, духовна борба. И там Той победи. На физическото поле отстъпи, но вътре в Себе Си води една война и победи. Всичките лоши мисли, които имаше, всичките изкушения, целия ад, който Го нападаше, Той изхвърли вън от Себе Си и не остави никого вътре. (2/стр. 118)

Никой не може да се нарече Син Божий, докато не победи смъртта. Който стъпи върху смъртта и я подчини на себе си, той може да бъде свободен, той може да се нарече Син Божий. (50/стр. 63)

25. ДА ИЗДИГНЕШ ИМЕТО „ЧОВЕК“

Да вършиме това, което Бог изисква, туй е Идеалното, Красивото в света. Това ще се постигне, когато всеки реши да живее като Истински Човек.

(33/стр. 130)

Три неща човек трябва да има в ума си: да мисли добре, да чувства добре, да постъпва добре. Мисълта е основанието, в което Бог се проявява. Тя е първият образ на Бога в света. Чувстването, това е вторият образ на Бога. Мисълта трябва да се прояви в чувствата, а постъпката е третото проявление… В постъпките, то е вече Човекът. (101/стр. 524)

Когато човек реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с радост, умът му – със светлина, а волята му – с активност. Истински Човек е този, който мисли за Бога. (73/стр. 160)

Когато дойде до самоопределение на съзнанието си, човек е влязъл вече в Божествения ден, дето го очаква Възкресение. При това положение той включва в себе си всичко най-красиво и велико. Това е Човекът в пълния смисъл на думата, който е станал, оживял и възкръснал. Това е Човекът, който служи на Бога по всички правила. (79/стр. 255, 256)

Човек е дошъл на Земята за две неща: да се научи право да мисли – да се определи като Човек – и да служи с Любов на Бога – да се определи като Ангел, т.е. като Човек, който е дал ход на Божественото начало в себе си. (73/стр. 171)

И тогава ти, като се родиш като Ангел, ще имаш онзи дълбок мир в себе си, ще бъдеш Миротворец, ще бъдеш Син Божий и гдето и да отидеш, ще ти бъде безразлично. Ти ще бъдеш свързан с Бога, ще имаш светлина и дето и да влезеш между хората, ще бъдеш образец. (91/лек. 10: стр. 23)

Понеже Човек е мислещо същество, мисълта му трябва да бъде права. Не е достатъчно само да мислите, но право трябва да мислите. Правата мисъл изтича от Бога. Следователно свържете се с Бога, за да създадете своя мислен свят. (98/стр. 271)

И тъй, първото нещо, което определя Човека, е правата мисъл, която трябва да бъде строго определена, т.е. да отговаря на Реалността. Реалността е тил на правата мисъл. (97/стр. 22)

Тъй щото Човек може да бъде велик, когато мислите му имат за тил Божествени Принципи, а чувствата му се поддържат от Божествени мисли.

(97/стр. 23)

…Истински Човек е онзи, на когото съзнанието е пробудено. Той е излязъл от животинското си състояние, т.е. от онова състояние, когато е живял без закони и правила, когато не е разбирал живота. Разумният, Истинският Човек се отличава по това, че живее по вътрешни Божествени закони и правила, чрез които съзнателно се ограничава. (97/стр. 228)

…У вас трябва да остане един основен закон, с който да противодействате на отрицателните желания и чувства, които се зараждат у вас. Не е достатъчно само да им противодействате, но трябва да издържате на тях; не е достатъчно само да издържате, но вашата мисъл трябва да расте и да се развива; при това не трябва само мисълта ви да се развива, но и душата ви да се разширява, а духът ви да укрепва – само така ще имате прояви на Истински Човек. (99/стр. 391)

Две неща определят човека като Истински Човек: умствените способности и моралните му чувства. Чрез мозъчните си центрове Човек възприема светлина от горните светове и по този начин се развива умствено. Колкото повече светлина възприема, толкова по-добре са развити умствените му способности. Чрез моралните си чувства човек възприема топлина от горните светове. Колкото повече топлина възприема, толкова по-добре са развити моралните му чувства. (98/стр. 310, 311)

Искате ли да заслужите името „Човек“, работете върху себе си да събудите Божественото във вас. Само Божественото прави от човека Истински Човек, създаден по образ и подобие Божие.

(73/стр. 265, 266)

Отдавайте първо място на Божественото във вас, а не на вашата личност. Когато Божественото говори в човека, това е Истинският Човек. В Божественото няма страх, няма колебание, няма болести, няма невежество. В Божественото се крие силата за постигане на Знание, Мъдрост и Свобода.

(75/стр. 186)

Не е достатъчно да носим името „Човек“, но и да го оправдаем. (54/стр. 176)

Постави си мисълта: „Аз съм Човек. Аз съм станал Човек, а сега ще живея като Човек“. (118/стр. 52)

Човек в пълния смисъл на думата може да се нарече онзи, който е в състояние да изправи своите слабости и погрешки. Ако не може да изправи погрешките си, той не може да се нарече Човек.

(52/стр. 170)

Представете си, че имате един добър приятел, с когото сте се скарали от няколко години насам. Вие сте му казали няколко обидни думи, с които сте внесли огорчение в сърцето му. Какво трябва да направите? Ще отидете при него и ще му кажете няколко добри думи. Добрите думи ще бъдат лек за нараненото му сърце. По този начин ще загладите работата. Ще тръгнете двамата заедно и ще се разговаряте приятелски. Това значи Истински Човек. Аз наричам Човек онзи, който може да изправи погрешката си. (98/стр. 25)

Истински Човек е този, който носи страданията с Любов. За него може да се каже, че колкото по-големи страдания е преживял, толкова по-красив, по-енергичен и по-добър е станал. (34/стр. 164)

И беднотия може да дойде, и болести може да дойдат, и смърт може да дойде, …каквото и да дойде до главата на Смирения Човек, той всякога е тих и спокоен, всичко издържа. Това е Истинският Човек. Той казва: „Бог, Който живее в мене, не умира. Бог, Който живее в мене, сиромах не става. Бог, Който живее в мене, роб не може да стане. Бог, Който живее в мене, не може да се обезсили, не може да се обезсърчи, нито да се отчае“. (92/лек. 24: стр. 27, 28)

Почитай Първичната Причина, Която ти е дала подтик да се проявиш на Земята. Почитай и онази съществена идея в себе си, която те отличава като Човек! (64/стр. 127)

Всеки, който иска да бъде Човек в пълния смисъл на думата, трябва да има Свещено понятие за Бога. Дойде ли ви някаква мисъл за Него, сърцето ви трябва изцяло да трепне, а душата ви да се изпълни с Великата Негова Любов. (66/лек. 3: стр. 20)

Човек, който един път е изпитал тази Любов, който един път се е докоснал до нея, той вече се е издигнал така, както светът не подозира. (94/стр. 316)

Себе си, личността, това е нисшето проявление на Бога у човека. Второто по-високо проявление на Бога е индивидуалността. Третото проявление на Бога е в душата на човека и четвъртото проявление на Бога е в човешкия дух. Следователно, ако Бог едновременно се проявява в личния, в индивидуалния, в душевния живот на човека, както и в неговия дух, той е Истински Човек, в пълния смисъл на думата „Човек“, който разбира нещата. (66/лек. 2: стр. 5)

И тъй, докато човек не стане господар на условията, при които живее, той всякога е изложен на грях, на опасности, на страдания. Щом стане господар на условията, той може да се нарече Истински Човек, той има морален устой и може да издържа и в убежденията си, и в своето верую. (56/стр. 276)

Като се позная, че съм Човек, трябва при всички изпитания на живота си да служа само на Бога, да следвам само една идея и като мина през всички изпитания, и не се поддам нито по ум, нито по сърце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъв съм. (91/лек. 21: стр. 22)

Истинският Човек е онзи, който решава правилно Великите задачи на Земята. (91/лек. 19: стр. 17)

Само онзи може да се нарече Истински Човек, който има в характера си поне една основна черта, която не се изменя при никакви условия нито в живота, нито след смъртта. (93/стр. 325, 326)

Питам: Какъв трябва да бъде Идеалният Човек? Според разбиранията на съвременните хора Идеалният Човек трябва да бъде красив, силен, добър и т.н. Казвам: Идеален Човек е този, който изключва от себе си всякакво насилие, всякаква лъжа и всякакво зло. По този начин Човек може да бъде красив, силен и добър. И този Човек само може да служи на Бога. (89/стр. 59)

Идеален Човек е този, който нито веднъж в живота си не е излъгал, нито веднъж в живота си не е отправил крив поглед или лошо чувство към кого да е. Истински Човек е онзи, който нито веднъж в живота си не се е разколебал вътрешно или усъмнил в своя Велик идеал. (86/стр. 135)

Идеалният Човек свети като свещ. За да свети, причината се крие в това, че той обръща внимание на всичко, без да се спира върху дефектите… Следователно искате ли да се доближите до образа на Идеалния Човек, не дръжте в ума и в съзнанието си недостатъците на хората. Колкото по-малко се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-близо сте до образа на Идеалния Човек… (98/стр. 28)

Аз наричам Добър, Идеален Човек този, който е снизходителен към всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вътрешно, в себе си. (91/лек. 22: стр. 28)

…Сега ние обичаме този, който ни обича. Всеки прави това. Който не вярва като нас, ние не го обичаме; който не мисли като нас, ние не го обичаме. Не, Идеалния Човек да го обичат или не, той мисли за всички, той грее за всички като Слънцето. Каквото и да мислим за Слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. (91/лек. 22: стр. 28)

Не търсете образа на Идеалния Човек вън от себе си. Той е вложен във всички хора, но трябва да се прояви навън. (98/стр. 27, 28)

Вие ще кажете: „Аз имам една душа и каквото Бог е вложил в моята душа, то ще бъде. Бог е вложил в мене Своя Дух и всичко, което е вложил в този Дух, всичко ще бъде. Бог е вложил в мене Разумността. Ума ми. Всичко, каквото е вложил Бог, ще бъде. Дал ми е едно сърце и всичко, което е вложил, то ще бъде“. (117/стр. 92)

Питам: Кой човек може да се нарече Истински? Само този Човек може да се нарече Истински, който отговаря на три основни качества. Той трябва да съдържа в себе си Любовта, Мъдростта и Истината и да ги прилага в своя живот. Този Човек трябва да е готов да раздели залъка си както със своя приятел, така и с всеки гладен човек, когото срещне на пътя си. (24/стр. 306)

Много имена носи човек, но те не са истински, те са псевдоними… Само онзи може да се нарече Човек и да носи същинското си име, който е дал път на Любовта, Мъдростта и Истината в себе си.

(93/стр. 337)

Истинският Човек трябва да бъде Човек на Любовта, която ражда Живота; на Мъдростта, която ражда Знанието; на Истината, която ражда Свободата и определя посоката, към която първите два Принципа се движат. И най-после Истинският Човек трябва да бъде Човек на Правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме. (53/стр. 274)

…Човек е дошъл на Земята във Велико училище да учи. Той трябва да стане силен, да се освободи, да носи в себе си силите на Доброто, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Знанието. Който носи тия сили в себе си, той е Истински Човек. (82/стр. 263)

Ще завъртите ключа на вашата Възвишена Любов и Мъдрост… и ще кажете: „Ние искаме да бъдем служители на Доброто, на Любовта и на Истината, да станем Истински Човеци!“. (63/стр. 37)

…Сама по себе си Истината е Свещено нещо и тя придава на Човека всичко най-възвишено и благородно. (89/стр. 111)

Българин е онзи, на който душата е пълна с Любов. Българин е онзи, на който умът е пълен със Знание и Мъдрост. Българин е онзи, на който тялото е пълно с Истина, със Свобода. …Всеки човек, който има тия качества, той е Човек, той е българин.

(83/стр. 350)

И тъй, който иска да се развива правилно, …трябва да държи в ума си мисълта, че човек може да има чисти и възвишени мисли и чувства и да се подтиква от своята разумна воля, да постъпва всякога право. Който е господар на своите мисли и чувства и може да служи на своята разумна воля, той е Истинският Човек. (93/стр. 241)

Казвам: Най-важното за Човека е светлата мисъл, най-важното за Човека е благородното чувство, най-важното за Човека е възвишената постъпка.

(69/стр. 48)

И тъй, Истинският Човек трябва да бъде облечен в светли мисли, с красиви чувства и възвишени добродетели. Това значи да се облече Човек в Христа. (84/стр. 72)

Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като Човек.

(22/стр. 50)

В какво седи тогава смисълът на Божествения живот? В Благородството на човешкото сърце. Ако всеки човек се заеме да изработи в себе си благородно и възвишено сърце, той ще познае истинското си положение като Човек. Кое сърце е благородно? Което и при най-големите бури в живота не отпада. (24/стр. 247, 248)

…Може да се нарече Човек само онзи, сърцето на когото е чисто, умът – светъл, волята – силна, душата – пълна с Любов. Това са качества на Истинския Човек. (35/стр. 179)

Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си. Сърцето на Човека се познава по степента на неговото Благородство, умът – по замаха на неговите мисли, душата – по готовността да се жертва. (9/стр. 230)

Всеки, който иска да върви в Божествения път и да стане Човек в пълния смисъл на думата, най-първо трябва да бъде безстрашен. Второто качество, което трябва да притежава, е Смирението… Трето качество, което характеризира човека като Истински Човек, е Справедливостта. При това, за да се застъпи Човек за известна Истина, той трябва да бъде смел. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на Истината, на Правдата предполага абсолютно безстрашие. (18/стр. 6, 7)

Някой казва: „Трябва да обичаме този човек, защото е красив“. Не, красотата не може да служи като повод за Любов. Други казват: „Този човек трябва да се обича, защото е богат“. И богатството не може да служи като повод за Любов. Еди-кой си човек е жизнерадостен, затова трябва да се обича. И това качество на човека не може да служи като повод за Любов. Питам тогава: Кое може да послужи като повод за Любов? В Писанието се казва за Бога: „Възлюбил си Истината у човека“. …Само Истината може да послужи като повод за Любов.

(54/стр. 106, 107)

Казано е в Писанието: „Бог възлюби Истината в човека“. Значи, Бог възлюби в Човека Разумното, Великото, което той може да прояви. (55/стр. 93)

Аз ще ви оставя с този въпрос, вие сами го разрешете за себе си: в какво вярвате, какво обичате, какво желаете, какво да учите и каква Свобода искате. Тези въпроси всеки от нас трябва да ги разреши правилно. Разреши ли ги правилно, той ще има вътрешен мир и ще добие Божественото. Няма нищо по-хубаво от това човек да чувства своето положение като Човек, да чувства своето Достойнство като Човек. Туй е състояние, което всеки човек може да има. Първото, което ще разбере, то е, че като Човек той е едно мислещо същество, че има правилни схващания за живота и изпълнява Волята Божия тъй, както е писано в живата Свещена книга. (92/лек. 22: стр. 36, 37)

26. ДА ВЪЗСТАНОВИШ ПЪРВИЧНИЯ ОБРАЗ В СЕБЕ СИ

Днес всички говорят: „Човеци трябва да бъдем! Характер трябва да имаме!“. Какво значи да бъдеш Човек? Да имаш образа и подобието на Бога. Да бъдеш такъв, какъвто Бог някога те е създал. (86/стр. 12)

Всеки човек е такъв, какъвто иска да бъде. Който мисли, че е създаден по образ и подобие Божие, той може да бъде като своя Създател. Значи, човек може да бъде добър, разумен, силен, здрав, учен.

(98/стр. 144)

Истинска молитва е онази, която човек отправя към Бога, след като се е изчистил, преоблякъл, т.е. след като се е върнал в състоянието, в което първоначално е бил. Човек трябва да се върне в първото си положение, както е бил създаден, и оттам да започне живота си. Човек трябва да се яви при своя Създател в първоначалната си Красота и Чистота. В това седи Достойнството на Човека. (31/стр. 298, 299)

Какъв трябва да бъда? Човек. Казано е в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое“. Сега аз не искам да притежавам нито формата на мъжа, нито формата на жената. И вие трябва да се откажете от своята форма и да пожелаете да бъдете Човек. (48/стр. 110)

Казано е в Битието, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Къде е този Човек днес? Ако го срещнете някъде, ще видите, че той коренно се различава от всички хора на Земята. Той има светло лице, чист поглед, чисти мисли и чувства. Животът му е осмислен. Той има една идея в живота си – да служи на Бога. (26/стр. 378)

Мнозина казват, че са излезли от Бога. Как ще докажат това? Какъв документ носят? Първият документ, с който хората могат да докажат, че са излезли от Бога, е Любовта, която носят. Който люби, той е излязъл от Бога. (38/стр. 156)

Наближило е Царството Небесно… Пригответе се да служите на Бога така, както не сте служили. Единствен Той заслужава да служим на Него. Когато започнем да служим, тогава ще разберем какво нещо е Човек. Когато се научим да служим по закона на Любовта и Обичта, ще бъдем направени по образ и подобие на Бога. (117/стр. 241)

Когато казваме, че Бог е създал човека по Свой образ, това значи, че го е създал по образа на Своята Любов, защото трябва да знаете, че Любовта е първият образ на Бога. Тъй че думите „по образ“ значат „по Любов“… „По подобие“ – това значи „по ум“. Когато се каже, че човек е направен по образ и подобие Божие, подразбира се, че е направен по Любовта и Мъдростта на Бога. Следователно, ако искаме да приличаме на Бога, трябва да имаме Неговата Любов и Мъдрост. (49/стр. 18)

Сестра – това е образ на Любовта. Брат – това е образ, чистият образ на Божествената Мъдрост.

(101/стр. 197)

И този Бог, Който ни е създал по образ и подобие Свое – трябва да бъдем подобни Нему и по сърце, и по душа, и по дух и тогава ще бъдем благородни и възвишени хора. (19/стр. 512, 513)

Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да чувстваме, да обичаме като Него. Ние можем да бъдем правдиви, истинолюбиви като Него.

(51/стр. 180)

За да кажем: „Ние сме направени по образ и подобие Божие“, трябва да имаме чертите на Бога. А какви са Неговите черти? Те са Добродетел, Любов, Мъдрост и Истина. (8/стр. 20)

Да имаме образа и подобието на Бога в себе си! Да носим Истината в себе си, която е образ и подобие на Бога! Да носим Благостта в себе си, която е образ и подобие на Бога!… За да те обичат хората, Истината трябва да живее в тебе. Това е най-великото благо за човека. За да те обичат хората, Благостта трябва да живее в тебе. Това е най-великото благо за човека. По-велико нещо от Истината и от Благостта няма. (55/стр. 99, 100)

Единственото нещо, което облагородява хората, то е Божественото чувство. То повдига Човека. Той е Човекът, направен по образ и подобие на Бога.

(117/стр. 64)

За да се облечете в Новия Човек, …(трябва) да създадете качествата по образа на Бога: „в Правда, в Святост и в Истина“*. Тогава де е Правдата у Човека? Правдата е чувство. „В Святост“ – и то е чувство. Щом дойдем до Истината, то е вече мисъл. Истината е мисъл. (101/стр. 434)

Един ден, когато всеки се огледа в огледалото и види образа на Бога, ще каже: „Аз вече съм Човек“. И всеки, който може да каже с положителност за себе си: „Аз мисля, аз чувствам, аз действам, аз виждам“ – това показва, че Бог се е проявил в ума, в сърцето и във волята на този човек. (54/стр. 103, 104)

Намерите ли се пред някаква криза, не казвайте, че Господ ви е забравил, но възстановете Свещения образ на Бога в себе си. Постигнете ли това, всички кризи ще се разрешат благополучно.

(31/стр. 170)

Кажете си: „Всеки от нас има велика мисия в света, трябва да бъдем герои, да бъдем по образ и подобие на Бога…“. (49/стр. 21)

27. ДА ПАЗИШ СЕБЕ СИ АБСОЛЮТНО НЕОПЕТНЕН

…Като се говори на съвременните хора за мъжа и за жената, те разбират съвсем други неща, а не това, което е истински мъж или истинска жена. Под думата мъж в прав смисъл се разбира онова Възвишено и Благородно начало, което се отличава с Чистота и Святост. Това начало изключва всички криви разбирания, всякакви престъпления от себе си. И под думата жена в прав смисъл се разбира Чистата Дева, свободна от всякакви криви, изопачени образи в ума си. Тя е независима, не се влюбва в никого… Изобщо всяка душа и всеки дух любят само Бога. (33/стр. 10)

…Светът се нуждае от Деви. Под думата Деви се разбира онази степен на развитие на човешкото съзнание, когато човек при никакви условия на живота не може да се опетни, не може да се подкупи, нито изкуси. Каквито богатства да му предлагате, той по никой начин не се изкушава. Всички същества, които са дошли до тази степен на развитие в съзнанието си, се наричат Деви. (51/стр. 120)

Каква е целта на специалния клас? Да ви върне към първоначалната Чистота и Девственост… Трябва да разберете понятието Девственост в широк смисъл. Това разбиране се постига чрез дълбока мисъл и възвишени чувствания. (98/стр. 156, 157)

Като ученици, вие трябва да водите чист, непокварен живот… Ние имаме предвид вътрешната Чистота. (98/стр. 134)

Нека всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше действие носи характер на вътрешна Чистота. (99/стр. 281)

И ако вие искате… да прекарате тъй, както вашите убеждения ви учат, трябва да имате Абсолютна Чистота. Чистотата, това е гражданско право за всяка душа, за всеки едного от вас. (100/стр. 383)

Трябва Чистота, Чистота, Абсолютна Чистота! Това е първото нещо.

Абсолютна вътрешна Чистота!

Абсолютна вътрешна Светлина!

Абсолютна вътрешна Свобода! (42/стр. 107)

…Трябва да бъдете тъй чисти като един Ангел, като един Светия. (92/лек. 17: стр. 24)

Всички ще знаете следното правило: онова, което дава ценност на човешката душа – на мъже и на жени, на млади и стари, е Чистотата… Следователно Чистотата е една необходимост, за да може да се прояви във вас Разумната Любов. Вън от Чистотата Любов и Разумност не могат да съществуват. Туй е едно качество, което всички трябва да имате…

(100/стр. 373, 374)

…Чистотата е една необходимост за сърцата ви. С тази Чистота ще започне Любовта. (42/стр. 12)

Божествената Любов подразбира Абсолютна вътрешна Чистота, която дава упование на човека, прави го смел, самоотвержен. (35/стр. 290)

Докато аз действам принципиално, докато сърцето ми не е разделено, докато имам само една свещена мисъл – да любя Бога и чрез тази Любов да обичам всички, аз имам Чистота в себе си.

(100/стр. 374)

Казвам: Човек трябва да обърне внимание на своите мисли, чувства и желания. За пример някой човек иска да обича, но той трябва да знае, че за да обича, желанията му трябва да бъдат чисти, кристални като диамант. (54/стр. 26)

За да може да се разбере Учението на Живия Христос, Който никога не е бил разпъван, изисква се една Свещена душа, чиста като кристал.

(92/лек. 8: стр. 15)

Сега аз искам да оставя една идея в ума ви – идеята за Любовта, т.е. за Свещената област на живота… Тя е място на Абсолютна Чистота. Докато живееш в нея, всички ще те обичат и уважават.

(47/стр. 168, 170)

Когато човек служи на закона, служи по един начин, а когато дойде да служи по Любовта, по друг начин трябва да служи. Всеки, който иска да служи на Любовта, той трябва да предпочете смъртта, отколкото да съгреши. Да пише така: „Смърт или живот!“. Ще ти предложат да съгрешиш. Ако е въпрос да съгрешиш, ти предпочети смъртта. Ако е въпрос да направиш Добро, предпочети живота. (67/стр. 33)

Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; …понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него, тя иска да се удоволства, но той казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце освен тебе, ти си негова собственост, негово право и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“. Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка дали е право, дали е угодно на Господа, или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши. (8/стр. 73, 74)

Девствен човек аз наричам този, за душата на когото няма никаква съблазън. (92/лек. 20: стр. 25)

Мойсей, който е бил адепт, който е живял в Египет, казва на евреите: „Трябва да обичаш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“. Какво значи „с всичката си сила“? Цялото ти естество трябва да бъде запълнено, да няма място за никаква съблазън.

(101/стр. 223)

Добродетелният, умният човек от нищо не може да се поквари, с нищо не може да се подкупи. (95/стр. 19)

Човек трябва да бъде верен на себе си. Той не трябва за нищо да разменя сърцето и ума си. И целия свят да му дават, окото му не трябва да мигне.

(106/стр. 87)

Казвам: Онзи човек, който обича Истината, е силен. Онзи човек, който не греши, е силен… Всеки човек, който иска да бъде силен и морален, той трябва да бъде безгрешен. (92/лек. 32: стр. 29)

…Силата, величието на човека седи в това, че след като той има тяло, ум и сърце, да не греши. Такъв е животът на светията. Следователно задачата на човека седи в това, след като има уста, да не каже с нея нито една обидна дума през целия си живот. Като има очи, да не види с тях нито една лоша постъпка… (82/стр. 294)

Кой човек е гениален? Който в продължение на сто години може да направи една погрешка. Геният не прави погрешки. Във всичките си работи той има предвид благото на цялото човечество.

(98/стр. 244)

Кога можем да кажем, че животът на човека е чист? Когато има Висок идеал, когато живее съзнателно… (72/стр. 221)

Кои неща са сериозни? Сериозни са тия неща, които са свързани с вътрешната Чистота на човека. Вътрешно чист е онзи, който знае какво върши. И всяко нещо, което върши, е съзнателен процес за него. (51/стр. 187, 188)

Тогава ще си кажеш: „Мисълта ми трябва да бъде права! Чувствата ми трябва да бъдат прави! Действията ми трябва да бъдат прави!“. Това трябва да си казвате винаги: „Аз трябва да бъда прав и всичките ми прояви трябва да бъдат прави!“. (99/стр. 39)

Истински човек е онзи, който и насън, и в будния си живот постъпва правилно. (60/стр. 44)

…Царски син е само онзи, който има истинското, Божественото познание, който има душа в себе си, който има Божествен ум, неопетнен от никаква лъжа! (92/лек. 3: стр. 21)

Аз казвам: В света има два велики Принципа, които хората трябва да приложат в живота си, за да не бъдат обикновени, а гениални хора. Най-първо хората трябва да имат непоколебима Любов към Бога; да Го обичат, без да ги знае някой. И второ: всякаква лъжа от сърцата и умовете им да бъде абсолютно изключена… В съзнанието на човека не трябва да се допуща абсолютно никаква лъжа – нито бяла, нито черна. (92/лек. 30: стр. 14)

Не внасяй в ума си мисли, които опетняват и понижават. Дойде ли такава мисъл при тебе, веднага я изхвърли навън. Допущай в ума си само такива мисли, които идат от Божествения Източник. Те са подобни на чисти планински води. (97/стр. 299)

Ако искаш да бъдеш чист, ще живееш в Божествения свят. (60/стр. 47)

Ще се явят хора, извори на Новия живот. Като срещнеш такива хора и ги наблюдаваш, ще видиш, че в маниерите, в погледа, в говора им нищо не внася съблазън. От пръв поглед такъв човек ти внушава доверие. Касата ти е отворена, ти излизаш, влизаш вкъщи, но имаш пълно доверие в този човек – той никога няма да злоупотреби с твоето доверие. Това е истинският живот. (47/стр. 178)

Това е истинската философия: да не злоупотребяваме в целия си живот със свободата и доверието, които Бог ни е дал. (47/стр. 178)

…Като влезеш в един дом, да нямаш нито една задна, користолюбива мисъл, чист и свят да бъдеш в себе си и да вземеш последното място, да не изпъкваш напред. Изпъквай само тогава, когато твоите братя имат нужда, за да се повдигнат, и нека тяхната радост да бъде твоя, нека тяхната Любов да бъде твоя Любов. Тъй трябва да живеете. (90/стр. 179)

За да бъдеш благороден, трябва да си извън времето и пространството, в джоба ти да няма нито едно петаче. Имаш ли едно петаче, ти си опетнен. Твоят ум е опетнен с онзи образ, който носиш… Аз говоря по принцип за Благородството, не за това обикновено благородство, за което се говори. Така всеки може да бъде благороден. Благородството, то е една дума – трябва да бъдеш абсолютно чист.

(19/стр. 63)

…Всеки човек, който цял живот прекарва в сиромашия, но нито за момент не се поддава на мисъл за кражба или за някакво друго престъпление, той е човек с големи знания, с дълбока философия за живота – богат човек е той. (24/стр. 277)

Намирате на пътя си торба с пари. Вие сте беден човек, нямате стотинка в джоба си, но от вътре нещо ви казва: „Бягай, не се изкушавай!“. Вие поглеждате торбата с пари, усмихвате се и заминавате. Ако някой види, че бягате от парите, ще мисли, че сте глупав човек. Невидимият свят обаче ще ви похвали. (21/стр. 154)

Добър човек е онзи, който никога не се каля и размътва. Добър човек е онзи, който никога не губи своята Чистота. Можете ли да размътите водата на някое дълбоко планинско езеро? Добър човек е онзи, който никога не се обижда. Той има температура десет хиляди градуса. Какво представя обидата? Обидата не е нищо друго освен една желязна топка. Какво ще стане с тази топка, ако я хвърлите срещу човек, който има десет хиляди градуса топлина? Преди да стигне до него, желязната топка ще се стопи. Значи, никаква обида не може да стигне до добрия човек. (30/стр. 73, 74)

Онези, които служат на Истината, трябва да живеят само за Бога. В неговия ум няма абсолютно никакво противоречие. Той никога не може да се гневи на някого, да помисли зло. Той вижда най-хубавото, никому не се сърди. Не, не се сърди, но той, като види един човек, радва му се. (32/стр. 5, 6)

Новият живот изисква от човека всяка мисъл и всяко чувство в него да отговарят на Истината. Само така той може да бъде чист. (47/стр. 195)

28. ДА ПРОЗРЕШ СКРИТОТО ЛИЦЕ НА ДОСТОЙНСТВОТО

…На човека трябва едно малко смирение. Но смирен може да бъде само онзи човек, който има велик ум, велико сърце, велика душа. Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух. Това е най-смиреният човек, човекът, който съзнава. Глупавият човек не може да бъде смирен.

(19/стр. 65)

Ще се смириш, защото само разумният човек може да бъде смирен. Някои мислят, че смиреният човек е слаб. Не, смиреният човек е много силен. Всички хора на Добродетелите са смирени хора, а те са и най-великите, най-силните. Чудни сте вие! Човек с Добродетели е най-силният човек. Тъй разбирам аз. (92/лек. 19: стр. 35)

Каква е разликата между набожния и светския? Светският човек съзнава какво е дал, казва: „Аз съм господар на своя живот“. А пък религиозният човек иска да признае, че Господ е владетел. (101/стр. 432)

Бог е, Който работи в нас, и силата на човека седи в слушането, в приложението. (101/стр. 532)

Христос казва: „Който говори от само себе си, иска своята си слава; а който иска Славата на Оногози, Който го е проводил, той е истински и няма неправда в него“. Онзи, който търси Славата на Оногози, Който го е изпратил, Който му е дал ума, сърцето и живота, той е истински. (91/лек. 15: стр. 6)

Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това човек да намери Истината, да търси Славата Божия!

(91/лек. 15: стр. 25)

Гордостта без смирението е болезнено състояние на човешкия дух. (54/стр. 80)

Който не разбира дълбокия смисъл на смирението, не иска да бъде смирен. Защо? Той мисли, че като смирен трябва да се подчинява на всички и кой как мине край него, ще го тъпче. Това е неразбиране на живота. Всъщност истински смиреният е брониран, никой не може да го тъпче. (97/стр. 254, 255)

Истински смиреният е най-силният човек. Той заема последното място и оттам наблюдава всичко без възмущение. Той вижда всичко, а него никой не го вижда. (47/стр. 248)

Съществуват два вида светии: едните са своенравни, другите не са своенравни. Първите имат високо мнение за себе си, искат да минат пред другите за святи, за чисти хора. Те постоянно говорят за своите мъчнотии и страдания. Вторите светии са тия на Любовта. Външно те са просто облечени, минават за обикновени хора; никой не подозира какви богатства крият в себе си. Отдето минат, на всички помагат… Те са достоен пример за подражаване: работят неуморно, без да говорят за онова, което вършат. (35/стр. 90, 91)

Всички велики хора са били смирени. Смирението представя Божествена долина, в която растат всички безсмъртни плодове. Смирението е райска градина. Който не е смирен, той няма рай в себе си. Дето има смирение, има и високи върхове. Смиреният човек има и Достойнство в себе си. То ще заговори в него, ще му каже: „И ти си човек, и в тебе има дух и душа, и в тебе има високи върхове“. (54/стр. 79)

„Смиреномъдрие, кротост и въздържание.“ Това са качества на човека, които трябва да се преведат. Смиреният не е слаб човек, напротив, той е силен. Който не разбира това, казва, че смиреният е слаб човек. Лъже се той, силата на човека се крие в смирението. (45/стр. 69)

Кротостта е едно велико качество, една велика сила. Кроткият човек не е слаб, той е стихия, но се въздържа – знае да влада сърцето си, знае да влада ума си… (91/лек. 11: стр. 14)

…Слабият не може да бъде нито кротък, нито смирен. Кроткият и смиреният е високодобродетелен. Когато слабият иска да стане силен, той върши престъпление… Следователно светът се нуждае от силни хора, които са готови да станат слаби, а не от слаби, които се стремят да станат силни, да заповядват, да управляват. (45/стр. 69)

„Как ще позная този, идеалния?“ Ще го познаеш. Едновременно той е и господар, и слуга: господар на себе си, слуга на другите… Да бъдеш господар на себе си, това значи разумно да използваш Божиите блага. Да бъдеш слуга, значи да реализираш тези блага. (58/стр. 39)

В Разумния свят отдават по-голяма почит и уважение на по-долните служби, отколкото на по-горните. Там на слугата се отдава по-голяма почит, отколкото на господаря. (65/стр. 54)

Докато е на Земята, всеки човек желае да стане цар. Обаче в Разумния свят нито царят желае да стане слуга, нито слугата – да стане цар. Там всеки е доволен от положението, което заема. Не е въпрос за външното положение, което хората заемат, но за вътрешното състояние на човека… Царят се ползва от външно почитание, а слугата – от вътрешно. Всеки има Достойнство и се ползва от почитта на хората, когато е на своето място. (65/стр. 55)

Човек може и трябва да се подчинява на Онзи, в Чиито Ръце е властта. Ще кажете, че не искате да бъдете слуги. Ако сте слуга на Господа, вие заемате най-почетното място в света. (80/стр. 317)

В Писанието най-почетно място се дава на слугата. Когато Бог изпрати Своя възлюбен Син на Земята, даде Му почетната служба „слуга на човечеството“. За тази служба именно Христос мина през такива страдания, каквито никой досега не е минавал. Той беше подложен на поругания, обиди, оплювания, докато най-после Го разпнаха на кръст. При това положение Христос… се обърна към Бога с думите: „Отче, прости ги, те не знаят какво правят“. (45/стр. 76)

…Ако си един скромен работник в Царството Божие, това е велико нещо!… Тъй щото положението, което вие заемате като скромни работници, е най-хубавото – известен на Небето, неизвестен на Земята. (39/стр. 93)

…Защо искате непременно да бъдете апостол Петър? Някои пък искат да бъдат апостол Павел. Щом искате да бъдете апостол Петър и апостол Павел, следете техния пример! Те бяха едни скромни работници и вие бъдете едни скромни работници, и мястото ви ще бъде завидно. (39/стр. 94)

Искам, когато влезете в Школата, да бъдете за образец. Да бъдете сериозни, свободни, скромни по сърце. (42/стр. 10)

Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън. Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат.

(34/стр. 23)

За пример в някой клас има един ученик, много честолюбив, горд, с всички свои съученици се кара, с никого не живее и в края на краищата намира, че съучениците му са лоши… Питам: Какво трябва да направи сега този ученик? Да разправи всичко на учителя си и да остави на него, той да ги помири или сам да отиде при съучениците си, с които се е скарал, и да се помири? Това е задача за този честолюбив ученик, той сам трябва да намери начин как най-правилно да я реши. Ако този ученик иска да се помири със своите съученици, той трябва да се смири, да излезе пред тях и да им каже: „Аз съм виновен, обидих, наскърбих всички, като исках да се представя нещо повече от това, което съм. Мислех, че зная много, а виждам, че нищо не съм знаел. По природа съм малко сприхав, не търпя чуждо мнение, чужд съвет, затова моля ви да ме извините“. Щом се смири така, другарите му веднага ще го простят. Обаче рече ли да се хвали със своята благородна кръв, със своето високо произхождение, че дядо му, прадядо му са били поети, писатели, философи, никой няма да му обърне внимание. Другарите му ще кажат: „Какво значение има за нас твоята благородна кръв и твоето произхождение, когато ти се отнасяш с нас като най-прост човек без никакво възпитание и култура? Каква е била кръвта на твоя дядо, това не ни интересува. Каква е твоята кръв, това е важно за нас“. (78/стр. 76, 77)

Не мислете, че който отстъпва, е слаб човек. В съзнателното отстъпване се крие Благородството на човека. (33/стр. 112)

Двама души вървят по един път. Единият върви и не отстъпва. И другият – също. Бъдете един човек, който отстъпва на другите. Ти си учен, почтен човек. Ако искаш да покажеш, че добре мислиш за някого, отстъпи на други мястото си, не взимай първото място. (101/стр. 115)

Казвам: Докато хората живеят в старата култура и постъпват по старите методи, всякога ще има плач. Ако единият бие, другият трябва да отстъпи, да покаже Благородство на характера си. Ако единият се гневи, сърди, нагрубява, нека другият постъпи така, че да му покаже своята нова философия. Нека му докаже, че в него има велика мисъл, която го движи към по-висок свят, дето няма… противоречия и страдания. (78/стр. 57)

Някой казва: „Аз не искам никой да ми нарушава свободата“. За да не ти нарушават свободата, ти трябва да бъдеш крайно мъдър, да разбираш Божествените закони – и на животните да дадеш път. Видиш един вол – отбий се! Видиш една мравка – отбий се! Мъдрият, той не иска да минава през мравите. (101/стр. 30)

Да направиш път на слабия, това е геройство. Да спасиш мравята, когато се дави, това е геройство. (46/стр. 209)

Стремете се всякога да взимате последното място. То е по-добро от първото място. Аз взимам всякога последното място и съм доволен. Когато се качвам на трамвай, пак взимам последното място. Щом има много хора, оставям да се качат преди мене; аз се качвам последен. Това място е най-спокойно, никой не ме бута. Като вляза в трамвая, оставям всички да седнат, аз стоя прав… Дръжте правилото: никога не взимайте първо място в живота.

(48/стр. 148)

В клас учителят изкарва учениците си. За да се покажеш един даровит ученик, остани последен. И ти кажат: „Стани да пееш!“. И пееш. Или: „Стани да решиш задачата!“. И я решиш. Тогаз ще се повдигнеш пред очите на всичките ученици. Този излиза, не знае. Онзи излиза, не знае. Ти излизаш и решиш. Ти чакай последен. Не искай ти пръв да излезеш. А пък друг излиза пръв, а пък се връща последен. (101/стр. 115)

Като казвам, че всички трябва да ходите за вода, не значи, че ако отида да донеса една стомна вода, ще стана по-добър, но аз, който съм свършил два факултета, ако отида за вода с онова дълбоко убеждение, с онова смирение като у малките деца, то като донеса стомната с вода, в мене ще дойде една нова свещена идея, която ще влезе във водата.

(40/стр. 65)

Един американец, богаташ, купил на пазара една пуйка и започнал да се оглежда да намери човек, който да му я занесе до дома. Най-после видял един беден човек и му казал: „Вземи тази пуйка да я занесеш у дома. Ще ти дам четвърт долар“. „Не, малко е четвърт долар. За два долара мога да я занеса.“ „Скъпо ми се вижда, не мога да дам два долара.“ В това време между публиката излязъл един добре облечен господин и казал на богаташа: „Моля, аз мога да Ви услужа“. Той взел пуйката и тръгнал след господина. Като дошъл до дома му, той снел пуйката от гърба си, подал я на богаташа, свалил учтиво шапката си и тръгнал да си отива. „Моля Ви се, чакайте да получите възнаграждението си.“ Богаташът извадил един долар от джоба си и го подал на човека, който му услужил. „Благодаря, нямам нужда.“ Той веднага извадил една своя картичка и я подал на богаташа. На картичката било написано името, а под него: „Председател на Съединените Щати“… Председателят на Съединените Щати искал да даде пример на богаташа, с което да му каже: ако председателят може да носи чужда пуйка, богаташът може да носи поне своята пуйка. (51/стр. 72)

29. ДА ЗНАЕШ ЗАКОНА НА МЪЛЧАНИЕТО

Философията на Божествения свят се изразява чрез мълчанието. Колко си добър, колко знаеш, няма да говориш по това – ще мълчиш като риба.

(60/стр. 46, 47)

Мълчанието освобождава човешките добродетели от изкушение. Разумният човек никога не се поставя на изкушение. Защо? Защото той мисли, той е смел, той знае да мълчи. Който е научил закона на мълчанието, той разбира живота. (51/стр. 188)

…Съществува такъв закон: Кривото си е всякога криво и правото си е всякога право… Ако съм прав, няма какво да се оправдавам; ако съм крив, аз си оставам крив. Правото си остава право, значи: има на какво да разчиташ. (101/стр. 219)

Преди няколко дни дойде при мене един българин, млад човек, и ми казва: „Моля Ви се, кажете ми какво е Вашето мнение за квакерите“. Мнението ми за тях е това, че те са най-добрите хора в Англия. …Те имат една вътрешна опитност. Всеки един от тях се стреми да е в пряма връзка с Бога, с Невидимия свят. Като влезете между тях, ще забележите едно гробно мълчание: седят и размишляват. Квакерът никога не говори, докато не знае нещо. Когато някой се вдъхнови и му дойде една светла идея, тогава само говори; иначе всички мълчат и мълком се разотиват. Това е външната страна на живота им, но в техния живот има едно вътрешно дълбоко убеждение. Квакерът никога не лъже! В техния живот има един елемент на Разумност. Те са благородни души. (91/лек. 17: стр. 20)

Като мислиш, ще мислиш много чисто. Никому не разправяй как мислиш. Това е свещен процес за самия тебе… Как учиш – и него не казвай, нека бъде свещен процес. Онова, което мисля, и онова, което уча, са два свещени момента. (101/стр. 311)

Има случаи, когато трябва да мълчите. Изкуство е, като скърбите, никой да не познава, че имате някаква скръб. Когато е скръбен, човек трябва да мисли. За какво трябва да мисли? Той трябва да мисли за всички скръбни хора. Има хора, които скърбят повече от него. (37/стр. 55)

В даден случай, когато един ученик иска да разреши един въпрос за себе си, той трябва да прояви своята Любов към Бога, трябва да прояви Божията Любов вътре в себе си. Той трябва да бъде мълчалив, но вътре в себе си, в сърцето си, трябва да направи всички жертви. (91/лек. 2: стр. 23)

Важно е да не говориш за Любовта, която живее в тебе. Никой да не знае какво носиш в себе си.

(60/стр. 22, 23)

Има велики неща в Божията Любов и когато ги правиш, ти ще ги изнесеш само пред себе си и ще считаш, че това е едно благословение. (91/лек. 12: стр. 23)

Ако ти си велик човек, няма защо да казваш на хората това. Кому са казали Хималаите, че са най-високите планини на света? Никому. Ангелите и Архангелите слязоха ли от Небето да кажат на хората, че са Велики същества? Не – те мълчат, нищо не говорят за себе си. Обаче те имат велико съзнание за своето предназначение и от изобилието, което имат, всеки момент изпращат на съществата по-долу от тях, без да говорят някому за това.

(99/стр. 310)

Като дадете нещо на човека, не му говорете за това, което сте направили. Оставете Доброто да говори само за себе си. (61/стр. 80)

Когато Христос дойде на Земята, светът не Го позна… Христос се пожертва, без да даде външен вид за това, без да говори на хората за тази жертва. По този начин Той показа какво нещо е истинската жертва. (16/стр. 50, 51)

И Христос…, като срещне някого – и най-простия, и най-бедния – ще намери един случай да му услужи, да му каже нещо и ще си замине, без да каже: „Аз съм Христос“. И като Го запиташ: „Кой си ти?“, не казва. Ще каже: „Пътник“. Една благородна черта е, че Той никога не рекламира, не казва, че това и това направих. (19/стр. 330)

30. ДА СЪЗНАВАШ СИЛАТА НА ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ

…Човек трябва да бъде силен. В какво трябва да седи силата на човека? Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение. (91/лек. 24: стр. 3)

…Божественият живот не е във външния блясък на нещата. Божественият живот е скрит в нас. Значи, в нас е скрита оная сила, която създава благородните чувства, която хвърля светлина на нашия Път. В тая сила е реалността на нещата. (63/стр. 256)

Та в едно отношение не трябва да бъдете като другите хора. Човек трябва да бъде особен. Особен човек аз наричам онзи, който мисли както Господа… Та оная вътрешна сила седи в това: мислене, както Бог мисли. (101/стр. 10)

Вярно е, че свободният човек трябва да бъде богат, учен, свят, но това са вътрешни, а не външни качества. (50/стр. 46)

…Някой ще каже: „Изхвърлете навън тия скъпоценни камъни! Човек не трябва да се украсява с тях“. Не, ние трябва да носим скъпоценните камъни и вътре в себе си, а не само външно… (54/стр. 38)

Вие трябва да бъдете външно и вътрешно богати – с мощен дух, широка душа, светъл ум и с благородно сърце. (97/стр. 123, 124)

…Когато се говори за величието, за богатството на някой човек, трябва да се разбира неговото сърце, неговият ум, неговата воля, а не парите, които той има. (54/стр. 5)

…Всички казвате: „Вижте как е облечен“. Прави сте, но трябва да вземете туй обличане вътрешно: вътре той облечен ли е с едно благородно сърце, с една силна воля, на която ти всякога да можеш да разчиташ. Туй е то същинското обличане. (90/стр. 168)

И ние, когато Небето ни покани на работа, искаме да се облечем. Обаче силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно; силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим Добро. (8/стр. 5)

…Аз бих желал да те видя юнак без кобур, юнак без пари; юначеството ти да седи в твоя ум, в твоето сърце, в твоята свещена воля, в твоята велика и благородна душа, в твоя мощен и силен дух. Това е човекът, …който изпълнява Волята Божия.

(91/лек. 1: стр. 23)

Като ученици, вие трябва да се стремите към същественото, което освещава нещата. Това е Божественият живот във вас. Разчитайте на този живот в себе си, а не на външни неща. Разчитайте на вашето постоянно и неизменно верую, на вашите неизменни отношения към Бога. Разчитайте на Чистотата на своята душа. В Чистотата, в Любовта и във вашите неизменни отношения към Бога се крият методите за подмладяване, възкресение, оживяване, освобождаване и примиряване с Бога. (93/стр. 26)

Аз се произнасям за човека не когато е между хората, но когато е сам, когато се разговаря с Бога в себе си. Казвам: Този човек е чист. Неговите подбуди са чисти и искрени. (44/стр. 142)

Няма какво да очакваш на Господа от вън някъде да дойде. Ти трябва да се вдълбочиш вътре в себе си, дето Бог е вложил ум, сърце, воля, душа и дух, които всякога могат да ти помогнат. (54/стр. 55)

Няма по-велико нещо за човека от това да обича своите мисли, чувства и постъпки и да ги владее. Щом той ги обича, и те ще го обичат. Няма по-велико нещо от това да чуваш гласа на своите светли мисли, на своите добри чувства и на своите благородни постъпки. Чрез тях се изявява гласът на Бога, Който казва: „Добре мислиш, добре чувстваш и добре постъпваш!“. Какво по-велико от това да чуеш одобрението на Господа! (55/стр. 279)

Отвън можете да бъдете слуга, да изпълнявате най-долна служба, но отвътре да бъдете господар. Мнозина външно заемат положението на господари, а вътрешно са слуги. За предпочитане е човек външно да бъде слуга, а вътрешно – господар.

(22/стр. 96)

Външно човек живее по един начин, а вътрешно – по друг. Важно е какъв е вътрешно. (44/стр. 142)

Аз седя някой път и разглеждам живота си в своите мисли, не отвън как постъпвам, какво съм казал, (а) какви ми са намеренията. (101/стр. 305)

…Вие трябва да се научите да се усмихвате. Всеки, който не се усмихва, ще умре. Една усмивка, но не да я видят хората. След като ти дойдат големите страдания на живота, …да се усмихнеш в себе си; вдигни очите си нагоре и благодари на Бога, че можеш да се усмихваш. (27/стр. 265)

„Господ поставил Престола Си на Небето, Царството Му владее над всичко.“** В какво седи силата на Царството Божие? Царството Божие не е в Словото, не е и в силата – Царството Божие е във вас. (101/стр. 615)

31. ДА БЪДЕШ ВЕРЕН НА БОГА

Единственото Реално в света – това е само Бог… Казвам: Всички сега трябва да бъдете верни на Господа. (83/стр. 357)

Свещеният, Божественият живот изисква от нас да бъдем верни. На кого? Вярност към Бога! Ще преведа тия думи „вярност към Бога“: вярност към Великия, Безграничния Живот, който дава всичките блага. (91/лек. 14: стр. 28)

Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това тайно в душата си да бъдеш верен на Бога. И за Бога се казва, че Той е Истинен и Верен във всички Свои постъпки. Следователно нека всички турим в ума си мисълта да бъдем истинни и верни на този Първичен Живот, който е вложил всичко в нас, за да се прояви Божественото… (91/лек. 14: стр. 31)

…Да казвате навсякъде: „Верен и Истинен е Бог, Който живее сега в нас!“. И желая и вие да се наричате всички „верни и истинни“. (94/стр. 155)

Отношенията ни към Бога трябва да бъдат верни и истинни! И ако ние имахме това широко сърце, каквото Христос имал, щяхме да разберем в какво седят тия верни и истинни отношения към Бога. (91/лек. 19: стр. 13)

…Когато някой човек се обърне към Бога и Му остане верен през целия си живот, това… считам велик характер. (92/лек. 17: стр. 29)

Кой човек от начало до края на живота си е останал верен на Бога? Велико и славно нещо е да остане човек верен на своя Създател през всички времена и условия. Този човек може да се нарече Истински Човек, достоен за всичко, което Бог е създал. Той може да се ползва от благата на живота.

(86/стр. 131)

Обичай Господа с ума си, със сърцето си, с душата си и с всичката си сила. Той е Пътят, към който трябва да се стремите. (101/стр. 16)

Човек трябва да се подчинява на Великия импулс в живота, който произтича от Първата Причина. Дай път на Първата Причина в себе си, Тя да се прояви. Нека Бог да се прояви в тебе, както намира Той за добре. На второ място ти ще се проявиш… С други думи казано: на първо място ще проявиш отношенията си към Бога, на второ място ще проявиш отношенията към себе си, на трето място – отношенията си към своя ближен. (47/стр. 247, 248)

Ние трябва да покажем на света, че носим в себе си Великия живот на Бога, че Той живее в нас…

(91/лек. 33: стр. 11)

Казвам: Съзнавайте, носете в себе си Божествения живот. Живейте за Господа и считайте, че всички страдания, които ви идват, са едно благо.

(101/стр. 421)

Ние живеем не за себе си, но за Бога, за Онзи, Който ни е възлюбил, Който е създал всичко заради нас, за да бъдем ние подобни Нему. И всичкото величие на човека седи в това да бъдем подобни на Бог! Каквото Бог върши, и човек да го върши в един малък размер. (101/стр. 561)

Аз живея за Господа. В душата си аз казвам: „Това е в Името Божие“. Да живея за Господа и Господ да живее заради мен. (101/стр. 420)

…Като дойдох в света и се родих, не се родих заради света, родих се заради Господа. …Съзнавам, че животът, който живея, не е заради мене, но за Бога. (101/стр. 420)

Ще живееш за Бога, за да изпълниш Неговата Воля, за да изпълниш обещанието, което си дал, когато си тръгнал от Небето. Това е първото условие: да изпълниш обещанието, нищо повече! Първото нещо в ума ти е скритата идея да служиш на Бога…

(42/стр. 153)

Докато връзката на човека с Божественото Съзнание е силна, той може да изпълни обещанието, което е дал на Първичната Причина – да служи.

(61/стр. 33)

Сега ви казвам: Не разваляйте пакта си с Господа!… В нищо да няма изневяра, колебание. Кажете: „Подписахме, ще изпълним, нито на йота няма да изменим. Ще изпълним всичко, каквото сме обещали и Той ни е обещал. Ако ние изпълним, и Той ще изпълни…“. (83/стр. 178, 179)

…Трябва да кажа: „Господи, в мен две мисли няма да има, ще има само един свещен ум, само едно сърце чисто и свещено, само една свещена душа, един дух – да извърша Твоята Велика Воля и през всичките векове на бъдещето да бъда съработник с Тебе, и да служа с Теб заедно“. (90/стр. 370)

Вие трябва да кажете: „Господи, ние ще работим от сега нататък точно както Ти искаш от нас. Първо, никога няма да изменим Твоя Закон, а ще го изпълним; Твоята дума на две няма да направим, всяка Твоя дума ще бъде свещена за нас – свещена, свещена ще бъде“. (90/стр. 387)

Като дойдем до Бога, в нас трябва да има една вътрешна увереност Божията дума да не правим на две. Онзи Божествен импулс, онези благородни чувства и желания, които се зараждат в душата ни, трябва да ги изпълним. (91/лек. 23: стр. 28)

Никъде в Писанието не е казано, че ще бъдем владици и патриарси, но казано е, че ще бъдем царе и свещеници на Бога. Цар е онзи човек, който разумно управлява себе си. Свещеник е онзи човек, който разумно служи на Бога. (56/стр. 253)

Кой е вътрешният свещеник? Вътрешният свещеник е твоят дух. Душата ще бъде царица там… Туй разбирам Храм: духът ми – свещеник, който служи на Бога; душата – и тя с него. Умът и сърцето ми ще слугуват. (117/стр. 100)

Ти казваш: „Аз се моля на Господа“. Какво си направил за Него? Ти оставил ли си Го вътре в себе си, имаш ли едно Свещено място, един Храм вътре в себе си, който да си установил заради Него и в който да Му служиш? (101/стр. 217)

…Човек може да живее само по един начин, той е най-красивият начин, той е начинът: човек да служи на Бога. Туй е съзнателният живот. (92/лек. 5: стр. 31)

Ще кажеш: „Има Един Господ, на Когото трябва да служа!“. (42/стр. 35)

…Когато отивате при Господа, не трябва да просите, но кажете: „Господи, научи ме как да работя, как да изпълня Твоята Воля“. (51/стр. 78)

Какво се изисква от тебе, когато ще служиш на Бога? Първо ще бъдеш доблестен човек. Човек, който служи на Бога, не казва, че без пари не може, че без знание не може. (92/лек. 7: стр. 24)

…Човек… да започне да мисли, да чувства и да действа като Бога. Дойде ли до това положение, всички противоречия в неговия живот ще изчезнат. И тогава, каквото Бог му каже, той ще бъде готов да го направи без никакво колебание. (51/стр. 32)

Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та Ме последвай!“. …Ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: „Господи, ще бъде тъй, както си казал“. Това е геройство, което всеки трябва да покаже.

(91/лек. 2: стр. 27)

„Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.“… Кога? Когато вършиш всичко заради Него. Този е Пътят, по който трябва да вървите.

(51/стр. 192)

Като говорим за Бога, ние имаме предвид Живия Бог, Който живее в нас. Ние трябва да ходим в Неговия Път, по Неговия ум и вършим всичко заради Него. (51/стр. 193)

…Христос ни научи на един велик урок – на велика преданост към Бога. Той казва: „Аз ще изпълня този велик урок, ще изпълня Божията Воля…“.

(91/лек. 6: стр. 19)

Опитвали ли сте онази Любов, при която да сте готови всичко да извършите заради Бога? Можете ли в тази Любов да изпълните Волята Божия?

(54/стр. 245)

…Изискват се святи, святи хора. Изискват се хора, които, след като изгубят парите си, след като изгубят всичко в живота, да имат радост в душата си, че са извършили Волята Божия, и да вярват, че никога няма да осиромашеят. Всичко, което може да се вземе от един човек, е външно. Да се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране!

(91/лек. 1: стр. 22)

…Аз съм най-умният, най-добрият човек в света. Защо? …Никога не съм отстъпил пред Волята Божия, никога не съм отказал на Неговите Свещени мисли, никога не работя за себе си, никога не съм помислил за себе си… (19/стр. 71)

Ония възгледи за Бога, които аз имам, това, което аз съм добил, реалното, аз държа на него. Могат на парчета да ме насекат, но аз няма да ги изменя.

(3/стр. 285)

…Първото и най-велико нещо е човек да служи на Бога и да пожертва всичко заради Него. И то не само на думи, но и в ума си, и в сърцето си, и в душата си ще мислим само за Бога. (92/лек. 7: стр. 32)

…Рече ли човек да пожертва живота, богатството си и всичко, каквото е придобил, за Бога, той вече се е обърнал към Него не на думи, но дълбоко в себе си. (77/стр. 9)

Готови ли сте да жертвате всичко за Господа? Готови ли сте да проявите подвиг за Любовта не за едного, но за всички? Ако сте готови да пожертвате всичко за Господа, и Той ще пожертва всичко за вас. (63/стр. 218)

Когато дойде Бог във вас, онова, което Бог изисква, направете го смело и решително, без да се колебаете. Това е силното в Любовта. (7/стр. 216)

Дойдеш ли до положение да изпълниш това, което Бог ти повелява, ще кажеш: „Аз ще изпълня Волята Божия, ако ще целият свят да ме тъпче. Аз зная, че никоя сила не е в състояние да отнеме от мене това, което Бог ми е дал“. (4/стр. 34)

Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания или нещастия, които го сполетяват. За пример някой човек става пръв министър, но наскоро след това започват да го гонят, да го преследват; турят го в затвор за някакво престъпление, лишават го от богатства, от слава, от почести и т.н. Ако при това положение той може да издържи и от позорния стълб, на който са го поставили, повдигне очите си към Господа с думите: „Господи, благослови тия хора! Благодаря Ти за привилегията, с която си ме удостоил!“ – това значи Любов към Бога. (10/стр. 63)

И ако Бог ни изпитва, Той има предвид някаква велика цел, заради която ние трябва да кажем: „Да бъде благословено Името Божие!“. (89/стр. 136)

Да вдигнеш кръста си, това подразбира да понесеш всички страдания, гонения, поругания, укори, безчестия, несгоди все за Името Божие, без да роптаеш, без да съжаляваш, че си тръгнал по този Път. (77/стр. 10)

„Онзи, който Ме обича, който разбира Моя закон, Аз трябва да му покажа всичко, каквото има да пострада заради Моето Име.“ В какво е вашето Достойнство, ако не сте готови да пострадате за Великото Божие Име, за Божествената Любов?

(109/стр. 63)

Ако след всички страдания и изпитания в живота си ние не се съблазним, не се усъмним в Бога и кажем, че всичко, което сме минали, е според Волята Божия, това показва, че ние имаме възвишен и благороден характер. (24/стр. 145)

Човек, който във време на сиромашия е религиозен, а във време на богатство се изменя, аз считам, че той няма Любов. Но когато един човек при най-голямото си богатство е религиозен, а когато е сиромах, не се моли на Бога да му отнеме сиромашията, аз считам, че у този човек има истинска Любов към Бога. (23/лек. 13: стр. 25)

Колко мъже и жени, колко синове и дъщери, колко слуги и господари са готови от днес нататък, каквото се случи в живота им, да го посрещнат с радост и да кажат: „Такава е Волята Божия! Аз се подчинявам на Бога и ще понеса всичко с търпение“. Това е една от задачите на Новото Учение.

(24/стр. 146)

Направете един коренен преврат в себе си да бъдете готови на смърт и живот за Бога. Да кажете: „От сега нататък, каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога!“. Но не да знае целият свят. Вие в душата си да знаете. Вътре в душата ви да стане един преврат. (90/стр. 106)

Казвам: Във всяка душа има хубави, богати условия за бъдещето. При най-голямото си нещастие, при най-голямата си несполука благодари на Бога за всичко това и си кажи: „Аз ще докажа на Бога, че имам Любов към Него“. (24/стр. 26)

За да се молиш, за да не бъде опетнена твоята молитва, трябва да имаш такава голяма скръб, душата ти да бъде тъй разтърсена, че ти да почувстваш дълбоко вътрешно желание да се молиш в тайно, никой да не те види и да кажеш на Господа: „Аумен! Господи, обичам Те за всички добрини, които си направил заради мен от толкова хиляди и милиони години. Благодаря Ти за всички милости, за всички блага, с които си ме обсипвал и ограждал“.

(92/лек. 3: стр. 29)

И тъй, ако при всички противоречия и изпитания в живота си човек не изменя отношенията си към Първата Причина, той е извор, на който всякога може да се разчита. Този човек дълбоко в душата си вярва, че и при най-големите изпитания и мъчнотии все ще намери някакъв изход. (20/стр. 78)

…Човек… щом се натъкне на някакво изпитание, той изгубва радостта си. Това се дължи на прекъсване връзката си с Първата Причина. Христос никога не скъса тази връзка. В най-тежкия момент на живота Си Той запази будно съзнание, запази връзката Си с Бога… Кръв течеше от порите на Христа, но Той издържа, не скъса връзката Си с Бога.

(54/стр. 287)

…Христа… Той вижда всичките противоречия, вижда, че всичко това, което е учил, е изгубено. Така се предаде това на Неговия ум, че казва: „Както и да бъдат работите, Аз ги предавам в Твоите Ръце“. Това е великата страна. При най-голямата тъмнота и при най-голямото разочарование в света Той казва: „Да бъде Твоята Воля! Предавам се в Твоите Ръце! В Твоите Ръце предавам живота Си. Направи онова, което Ти е благоугодно!“. (101/стр. 155, 156)

Човек не трябва да бъде тъй малодушен, при най-малките изпитания да падне. Може да го тъпче целият ад, може да се гаври с него целият свят, може да направят с неговото тяло всичко, но той трябва да каже: „Всичко може да направите с мене, но моят дух познава само Едного, Който е Любов; моят дух познава само Едного, Който е Мъдрост; моят дух познава само Едного, Който е Истина“.

(92/лек. 1: стр. 24)

32. ДА ЗАЩИТИШ ПЪТЯ НА УЧЕНИЕТО

Щом сте тръгнали в този Път, вървете напред!… Новият, Светлият Път изисква смели хора.

(51/стр. 162)

Без недъзи ще се влиза в Пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Отмахни тази слабост!

(42/стр. 47)

Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по Пътя! Аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено. Няма да се спъвате! Ще дойдат спънки, но те няма да ви попречат, ако вие сами не се спънете. (42/стр. 49, 50)

Когато тръгнеш в Пътя, ще дойде някой и ще те обиди, но ти ще мълчиш и ще вървиш. …Няма да се спираш! (42/стр. 56)

…Няма да има никакъв спор. Щом спорим, това не е Учение за Бога. Аз… няма да се спирам, но ще продължавам Пътя си. Онзи извор, който тече, няма какво да се спира. Някой го пита: „Кажи ми отде идеш“. Той си върви. „Къде отиваш?“ Той пак си върви. Той казва: „Ако искаш да знаеш отде ида, намери извора ми! Ако искаш да знаеш къде отивам, ела с мене!“. (92/лек. 7: стр. 32)

…Не мислете, че като сте тръгнали напред, там, по Пътя, ще ви посрещат с финикови вейки. Не, вие ще се катерите нагоре, но ще срещате и ред мъчнотии и страдания. Герои се изискват в този Път. (100/стр. 183)

Наистина има опасни места в Новия Път, но човек трябва да бъде безстрашен, той трябва да бъде герой. (97/стр. 258)

В Тесния Път е Великият живот! Но той е само за силните хора – само те минават по Тесния Път.

(91/лек. 13: стр. 37)

Ще дойдат от вън хора да ви казват да се откажете от убежденията си, да напуснете този Път, но вие трябва да устоявате. (97/стр. 235)

Ако си ученик или студент и се занимаваш по-сериозно с окултната наука, другите студенти ще започнат да говорят за теб и да казват: „Оставете този човек, той е голям философ!“. Ще гледат доколко можеш да издържаш: ако имаш силна воля или дълбоко схващане на нещата, ще издържиш ден, два, седмица и повече и тогава те ще изменят своето разположение. (100/стр. 378)

Един ученик от Окултната Школа може да стане обект за присмех на другите хора… Той трябва да се повдигне в себе си и в края на краищата всички да познаят, че у него има нещо повече, отколкото у тях. (100/стр. 378)

Като ученици на специалния клас, вашата задача в живота е да отстоявате, да не отстъпвате назад… Следователно, каквито мъчнотии и противоречия да срещате, вървете напред! (98/стр. 166)

Ще вложите Любовта като закон и ще ходите по всичките нейни правила! (42/стр. 48)

Учителят… ще каже: „Напред ще вървите, с Любовта ще се занимавате, Божията Мъдрост ще имате, Истината ще поддържате!“. (42/стр. 57)

…Любовта, Мъдростта и Истината… представят Път, по който хората трябва да вървят. (51/стр. 193)

Всеки от вас ще бъде разумен да се жертва за Истината, всеки ще бъде разумен да се жертва за Мъдростта, всеки ще бъде разумен да се жертва за Любовта. (91/лек. 30: стр. 36)

Когато Безсмъртната Божествена Любов похлопа на нашето сърце, на нашата душа и поиска от нази онази велика жертва на самоотрицание, ние трябва да бъдем готови да дадем тази жертва.

(91/лек. 31: стр. 16)

Любовта – това е Божественото Учение… Любовта няма да дойде без жертви. Аз почитам всички хора, които са станали жертва за Истината и Любовта, т.е. за своя идеал. Всички, които са пострадали и страдат за повдигането на човечеството, се ползват от почитта и уважението на добрите и праведни хора. (63/стр. 282)

Бъдете верни на Любовта, бъдете верни на Мъдростта, бъдете верни на Истината, верни на Знанието, верни на Свободата, верни на Живота… Това е разрешението. Всеки един трябва да го приложи, да направи нещо от себе си. (83/стр. 356)

Велик човек е онзи, който има Любов. Силен човек е онзи, който има Мъдрост. Красив и благороден човек е онзи, който носи Истината в себе си.

(65/стр. 32)

Днес светът се нуждае от велики хора, от истински герои. Кой човек наричаме герой? Който носи Любовта, Мъдростта и Истината в себе си.

(38/стр. 369)

Сега ние всички проповядваме Любовта. Че ако не сте вие герои на Любовта, на какво ще бъдете герои? (67/стр. 38)

Най-голямото постижение за човека е да придобие Божията Любов. За това обаче се изискват усилия, геройство, познаване на законите, с които трябва да работи. (53/стр. 164)

Нека има външни различия между вас, но всички трябва да имате един общ вътрешен Принцип: Любовта ви да бъде основа, а волята ви – една динамическа сила, с която да реализирате нещата.

(100/стр. 466)

Питам: Можеш ли да направиш нещо от Любов? „Мога.“ Щом можеш, стой на думата си! Целият свят да въстане против тебе, направи това, което си обещал! (63/стр. 310)

Хубаво, ти четеш тези чужди книги, но и ти трябва да напишеш една страница в Божествената книга. И ако ти оставиш да не е написан този Свещен лист, който е определен за тебе, тогаз какво ще правиш?… Всеки човек, който не напише нещо в книгата, той се лишава от правото да следва Божественото училище. Как се лишава? Ти ще изгубиш своя мир в себе си и ще изгубиш онова понятие за Достойнство, и ще започнеш да виждаш живота безсмислен. (67/стр. 81, 82)

Питате: „Защо идат изпитанията и страданията в живота?“. За да се изпита Любовта на хората, да се види на каква основа е поставена. Затова именно изпитаха Йова. Затова изпитаха и Христа. Той даде пример на безкористна Любов. (48/стр. 319)

Любовта като сила се проявява само в светиите, в Христа, в хора, които са готови да защитават една Божествена кауза… Ето защо всички онези, които са възприели Истината и искат да защитават Любовта, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват Любовта си с жертви. (49/стр. 5)

Има смисъл човек да бъде смел и да проявява геройството си, когато се застъпва за Божията държава, когато устоява срещу всичко само да запази Името Божие в чистота и святост. Ако воюва човек, нека воюва с цел да запази чисто и свято Името на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Като воюва за Великите Добродетели в света, човек знае как трябва да се сражава. (84/стр. 119)

Питам: Ако в даден случай вие не можете да застанете на страната на Истината, на Мъдростта и на Любовта, в какво се заключава вашето достойнство като човек? (37/стр. 55)

Ученикът трябва абсолютно да изпълнява Божия Закон! Това го запишете само с кръвта на вашето съзнание. (100/стр. 318)

Дойде ли до Божественото, за нас не съществува въпросът „да или не“ – въпросът е решен вече. Значи, за Божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си; не казвам да го изгуби, но да го пожертва. Защото пожертван ли е животът ви за една Божествена идея, той се усилва, става по-интензивен. И всички велики хора и герои, както в миналото, така и днес, дължат своето геройство и величие на този Принцип именно. (99/стр. 151)

Като човек, като ученик в живота, всеки трябва да бъде носител на Божествените идеи, …колкото страдания и да му причиняват. (97/стр. 17)

…Човек трябва да работи с Божествените Принципи, да ги прилага в живота си, да бъде носител на Истината. (51/стр. 18)

…Всеки от вас трябва да въздейства на другите, като живее по Принцип, а не по известни лични съображения или лични схващания. (100/стр. 461)

За мене всяка проява трябва да произтича от един вътрешен Принцип. (101/стр. 309)

Всички хора искат да имат успех в живота си. Успехът им зависи от тяхната вярност и искреност. Щом се стремят към Истината, те трябва да бъдат верни и готови да се жертват за нея. (98/стр. 142)

…Вие трябва да бъдете толкова чистосърдечни, толкова безпощадни към себе си, толкова искрени в душата си, толкова истинолюбиви, че въпросът за намирането на Истината да бъде тъй поставен у вас, както Бог го е вложил в душите ви. (91/лек. 10: стр. 25)

„Верният в малкото и в многото е верен.“ Какво е малкото? Това е Свещеният идеал на човека, това е Истината. (92/лек. 32: стр. 10)

„Верният в малкото и в многото е верен.“ Аз казвам: Верен в будното съзнание, верен в Истината, верен в Живота, верен в Любовта. (92/лек. 32: стр. 27)

Да любим Истината с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Това е първото нещо, което е необходимо…

(90/стр. 435)

Казвам: Обичайте Истината, защото тя ще осмисли живота ви и ще направи всички форми красиви. Човекът на Истината има красиво лице, …красив ум, красиво сърце, красива душа и велик дух.

(66/лек. 2: стр. 11)

Преди всичко, човек трябва да мисли за Истината. Откакто стане сутрин, докато си легне, през целия ден той трябва да мисли само за Истината.

(54/стр. 122)

Где е сега приложението на този велик идеал вътре в света? Ако ще имаш едно верую, ако ще имаш едно Учение, ако ще имаш една мярка, ако ще имаш един образ, ако ще имаш едно сърце, ако ще имаш един ум, ако ще имаш една душа, един дух, този дух да е синът на Истината. (15/лек. 1: стр. 5)

Да служи човек на Истината, това подразбира целият му живот да стане жертвоприношение. Той трябва да счита това нещо за привилегия…

(54/стр. 129)

Само онзи човек може да придобие Истината, който е готов да пожертва всичко за нея. Този човек е богат и външно, и вътрешно. За Истината той не се спира пред нищо. (72/стр. 191)

…Човек, който действа по закона на Любовта и Мъдростта, никога няма да влезе в затвора за десет хиляди лева. Умния човек затварят само за Истината, той казва: „Само за Истината мога да живея в затвора, за нищо друго!“… „Само за Истината мога да подложа гърба си – нека бият.“ Ти ще мълчиш. …Дойде ли до Истината, ще обърнеш гърба си. Тя казва: „Ти не се защитавай, аз ще те защитавам“. Речеш ли сам да се защитаваш, ти си фалирал, ти си пропаднал вече. Остави Истината да те защитава. Онзи, който днес те ударил три пъти, след една година ще бъде твой приятел. Но кога? Ако ти премълчиш заради Истината. Тогава той ще дойде при тебе и ще ти каже: „Извини ме, аз направих голяма погрешка по отношение към тебе, но заради това отсега вече съм твой приятел“. (100/стр. 90, 91)

Сега ще ви разправя за един Велик Учител от древността, наречен Ешавора, който направил един опит с един от своите обични ученици, наречен Бенам. След като му предавал дълги години окултното знание, знанието на добродетелите и на злото, т.е. как трябва да живее човек, за да влезе в Царството Божие, да стане гражданин на Небето, и след като му предал всичките правила, всичките закони, най-после трябвало да постави този свой ученик на един изпит. Ешавора имал един меч, остър и от двете страни, и накъдето посочвал с този меч, всичко се разрушавало: камъните се разчупвали, водите се разделяли, зверовете се умъртвявали. Един ден Ешавора казва на ученика си:

– Искам да те опитам дали в тебе има доб-
родетели.

Той туря най-силната отрова на върха на този нож и казва на ученика си:

– Ти ще знаеш, че ако в твоя живот някъде има скрита най-малката лоша мисъл, ти ще изгубиш този си живот и ще започнеш наново живота си. Ако пък нямаш скрита нито една лоша мисъл, с твоя живот ще стане някакво чудо.

Това било едно велико изпитание за този ученик. Ешавора го запитва:

– Кажи ми сега чист ли си.

– Чист съм.

– Добър ли си?

– Добър съм.

– Пълно ли е сърцето ти с Любов?

– Пълно е.

– Умен ли си?

– Умен съм.

– Изпълнил ли си всичко, каквото съм ти казал?

– Изпълнил съм.

– Обичаш ли Истината?

– Обичам я повече от всичко.

– Добре, ще извадя сега ножа и ще опитам. Ако ти умреш под моя нож, това показва, че говориш лъжа, но ако останеш жив под моя нож, значи говориш Истината.

…Този Учител Ешавора изважда своя меч, насочва го към ученика си и го допира до тялото му. Този нож веднага се превърнал в най-хубавата светлина и ученикът останал жив… Та онези от вас, които вървите в този Път, трябва да издържате на всички изпитания. Ако вие при сегашните условия не можете да издържите едно страдание, едно изпитание, как ще се оправи светът? Светът изисква герои! (91/лек. 5: стр. 16, 17, 18)

И тъй, само този е велик ученик, който може да издържи последния си изпит! (91/лек. 5: стр. 34)

И сега аз желая онези от вас, които искате да носите туй свещено име „ученици на Новото Учение“, или онези, които искате да носите туй свещено име „носители на Любовта, Мъдростта и Истината“, тъй ги наричам аз, бъдете образци! Бъдете онази запалена свещ, …която гори и издава онази мека светлина, която носи Живот и Възкресение на всички хора. (91/лек. 29: стр. 31)

Бъдете носители на Новото Учение, бъдете синове на Любовта, на Мъдростта и на Истината!… Бъдете хора, които от мисълта си да се познават!

(91/лек. 29: стр. 35)

Да приложим сега Новото Учение. Приложете го! И бих желал да бъдете герои. И ще бъдете!

(94/стр. 251)

И тъй, желая всинца да бъдете… верни и истинни, да служите на туй Велико Божествено Учение!

(94/стр. 158)

33. ДА СЕ ПОКАЖЕШ ДОСТОЕН ПРЕД БОГА, ПРЕД УЧИТЕЛЯ И ПРЕД НЕВИДИМИЯ СВЯТ

Не питайте Бога възлюбил ли ви е. Той ви е възлюбил. От хиляди години имате Неговата Любов, а от вас се иска съзнание – да се покажете достойни синове на вашия Баща… (17/стр. 39)

И да сте не българи, ами аз желая вие да сте дъщери и синове на този Господ, Който е създал цялата Вселена. Да имате достъп до Неговото Царство, да ходите свободно. Да бъдете достойни за Неговата Любов… (94/стр. 129)

…Който се стреми искрено към Бога, всякога ще Го намери. Такъв човек е достоен за Бога. (109/стр. 161)

Развитието на човека седи в онази Сила, която той ще придобие и в която той ще стане свободен и достоен да служи на Бога. (12/стр. 190)

Бог във всяка една душа е вложил възможности. Всеки един човек има свое предназначение. Какъвто и да е в Божествения организъм, всеки човек трябва да се окаже, че е достоен за това място, което му е дадено. Зависи от работата, която ще свърши. (116/стр. 13)

Ако разберете живота си, криле ще ви израснат; ако не разберете живота си, …ще свършите безславно и на гроба ви ще напишат: „Тук е гробът на забравения, на незнайния“… Да бъде човек без име, това е състояние на смърт. Да зовеш човека по име, това значи този човек да има Достойнство. Само умните, само възлюбените от Бога хора имат име. Казва се в Писанието: „И ще им дам име и всеки сам ще го знае“. (92/лек. 14: стр. 29)

Имената на някои хора са записани в книгите на света, а на други – в Божественото Съзнание. Когато името на някой човек е написано в Божественото Съзнание, той става виден човек и в света. Който не е записан в Божественото Съзнание, той не може да бъде виден човек в света. Човек трябва да бъде виден едновременно и на Земята, и на Небето. С други думи казано: човек трябва да бъде виден в себе си. (73/стр. 74, 75)

Ако ме запитате: „Защо трябва да живея на Земята?“ – че къде трябва да живееш? Ако на Земята не може да живееш, не си достоен за Земята. Тогава ще слезеш някъде по-долу. Ако си достоен да живееш на Земята, ще бъдеш достоен и горе, на Небето, да живееш… (96/стр. 397)

…Ако си от онези, които могат да възкръснат, ще научиш тайните на Земята… Аз си представям Земята като един Велик Божествен цвят и… тя разкрива този цвят за възвишените души само. Тя крие своя Божествен нектар само за великите души. И всеки трябва да слезе да пие от този нектар, и да му кажат: „Ти си от достойните деца на Бога“.

(91/лек. 14: стр. 15, 16)

Човек може да бъде и здрав, и силен, и богат, и красив, но преди всичко той трябва да бъде достоен да заслужи тия качества. Казвате: „Нали духовното се дава даром?“. Даром се дава само на достойния. Всеки трябва да се стреми да бъде достоен за Божието Благословение. Това Достойнство е първото условие, заради което Бог обръща внимание на човека и му дава условия да учи. От своя страна пък той трябва да бъде признателен, да работи, да учи, за да отговори на това внимание. (78/стр. 92, 93)

Една от важните мисли, която трябва да задържите в ума си от тази лекция, е да запазите Достойнството си, за да не изгубите Божието внимание… Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачите, които се дават в Школата. (78/стр. 93)

Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания… Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или Любовта, или Мъдростта – един от двата велики Принципа. Ако избере пътя на Мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчения. Който може да изтърпи всичко докрай, той ще бъде достоен за Бога и Бог ще направи жилище в него. (11/стр. 141)

Има три ключа на живота: първият ключ е на Любовта, вторият ключ е на Мъдростта, третият ключ е на Истината… Който влада тези ключове, той заслужава почитта и уважението на всички Разумни и Възвишени същества. (89/стр. 28, 29)

Достатъчно е човек да изправи една своя погрешка, за да се нарече велик. Който може да изправи една своя погрешка, той минава за велик човек в Небето… (89/стр. 69)

По отношение на Чистотата Небето е много взискателно, то постъпва по същия начин, както и пчелите в своя кошер. Там не може да стъпи кракът на някой хилав, нечист човек. В Небето няма лицеприятие, там не се чува: „Този е наш“ или „Този е ваш“. Само достойните, чистите, умните могат да живеят в такъв кошер. (100/стр. 39)

Животът опитва търпението, самообладанието на човека. Така той се калява, става достоен ученик на Новите идеи, на Новото Учение. (115/стр. 98)

Ученичество по благодат не се дава. По благодат може да те приемат в училището, но ученичеството е по достойнство. Достойният може да бъде ученик.

(1/лек. 21: стр. 22)

Ако постъпилите за ученици в Школата са готови да понесат всичко, в Школата ще има хармония и порядък. Трябва да знаете, че истинското знание се поверява само на достойните. Достоен е онзи, който може разумно да използва своите сили.

(77/стр. 129)

Казвам: Единствената цел, която имам, е да ви помогна да станете достойни синове, или членове, на Всемирното Бяло Братство… Бялото Братство, за което ви говоря, не е ново общество; то е съществувало от памтивека, но продължава да съществува и до днес. За да се удостоите за това благо, вие трябва да се молите, да работите усилено върху себе си…

(77/стр. 226)

На Земята ще свършите тъй, както учениците свършват. Способните ученици накрая, след като държат изпит, като завършат, дават им техните дипломи, държат речи. Излизат със слава и чест при домашните си. Когато напущате Земята, трябва да се върнете с дипломите, че сте завършили туй училище, и се връщаме в Невидимия свят да ни посрещнат… Като носите онези ваши дипломи от Земята, и Ангелите ще ви посрещнат, и Светиите, и ще кажат: „Ето един достоен син на човечеството, който работи по всичките правила, които Бог е дал“. (3/стр. 644)

Бог мисли да направи една Вселена, по-голяма от тази. Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда Слънца и всяко Слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното… Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови Слънца.

(91/лек. 13: стр. 33)

---