Учителя – Божествено Учение за Вътрешния Мир - Търсачка - svetanaknigite.bg

Учителя – Божествено Учение за Вътрешния Мир

Божествено_Учение_за_Вътрешния_Мир

БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ
ЗА
ВЪТРЕШНИЯ МИР

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

Варна, 2014 г.

ПРЕДГОВОР

Който е чул Божия глас, придобива неземен Мир.

Вътрешният Мир, това е Небето в човека.

Колкото по-дълбок е Мирът, толкова по-могъща е скритата Сила в човека.

Що е Дълбокият Вътрешен Мир? Изгубената Книга.

Вътрешният Мир се основава на истинното познание на Бога.

Човекът на Вътрешния Мир е скрит в Сърцето на Бога.

Човекът на Вътрешния Мир е белязан с Вечност.

Човекът на Вътрешния Мир притежава тиха Дълбочина.

Чистотата е създателят на Вътрешния Мир.

Който има Вътрешен Мир, Бог му е Господар.

Човекът на Вътрешния Мир е човек, устоял в Бога.

Човекът на Вътрешния Мир е открит и непробиваем.

Във Вътрешния Мир виждай скритата стихийна същност.

Пред човека на Вътрешния Мир и бурята трепери.

Кое е по-важно: Дълбок Вътрешен Мир или знание?

Този, на когото Бог е дал Вътрешен Мир, злото не може да му влияе.

Вътрешният Мир не е от Земята. Той е от Духовния свят.

Вътрешният Мир е Духовно Благополучие.

Що е Дълбокият Вътрешен Мир? Благословена Земя.

Който има Дълбок Вътрешен Мир, е вкусил Бога.

Човекът на Спокойствието е опасност за злото.

Дяволът умира в Спокойствието, но в безпокойството царува.

Спокойствието е силна киселина. Когато една обида попадне в Спокойствието, тя се разлага.

Вътрешният Мир е Духовният имунитет на човека.

Дълбокият Вътрешен Мир е Пазител на човека.

Вътрешният Мир е изработен от Чудната Божия Ръка.

Вътрешният Мир е Тайна от Царството Божие.

Човекът на Вътрешния Мир е Безвремие.

Вътрешният Мир е липса на свят. Човекът е заживял в Духа си, а светът за него е само една сянка, една илюзия.

Навътре във Вътрешния Мир има безмълвна Сила.

Човекът на Вътрешния Мир е победил своята тъмнина.

Мъдрият има Вътрешен Мир, защото е страж на самия себе си.

Няма Вътрешен Мир, докато умът не е овладян с контрол. Контролът е ловецът.

Когато човекът на Вътрешния Мир попадне в опасност, неговата Сила и Увереност растат.

Човекът на Дълбокия Вътрешен Мир е познавач на Истината.

Образование има само онзи, който е придобил Вътрешен Мир.

Началото на образованието е Вътрешният Мир, а краят е Безкраят.

Човекът на Вътрешния Мир няма земно мислене, но неземно.

Който е разбрал Бога, е придобил ключ за вратата на Вътрешния Мир.

Който е създал Истинност в себе си, се среща с Вътрешния си Мир.

Ако искаш да имаш Вътрешен Мир, увеличавай своята Истинност.

Човекът на Вътрешния Мир е господар на чистите действия.

С пари ли искаш да си богат, или с Вътрешен Мир?

Вътрешният Мир е позволение да влизаш във Вечността.

Когато дълго време си обичал Бога, придобиваш Вечното състояние на Мира.

Човекът на Вътрешния Мир не говори за Бога, а живее в Него.

Вътрешният Мир е изцеление на твоето минало.

Само Мъдрият може да даде нещо на страданието. Той му дава Вътрешен Мир.

Който има Вътрешен Мир, той е извоювал Свободата си.

Преодолей себе си, за да дойде Вътрешният Мир.

Човекът на Вътрешния Мир, това е нещо от едно друго човечество.

Дълбокият Вътрешен Мир е най-древното лекарство.

Дълбокият Вътрешен Мир символизира сияе­щия Разум.

Сферата на Вътрешния Мир е чиста, истинска Любов.

Знанието може да даде някаква помощ, но не Вътрешен Мир и Реалност.

Що е Вътрешният Мир? Твоята Истинска Същност.

Ако твоята Любов е погълнала твоето знание, ти имаш Вътрешен Мир.

Дълбокият Вътрешен Мир е освободеност от низши светове.

Знанията са змия, но Любовта е Вечен Вът­решен Мир.

Вътрешният Мир е мярка за чиста Духовност и Божественост.

Вътрешният Мир вечно се намира в твоята Божественост.

Човекът на Вътрешния Мир умее да завърже събитията със Слово и Дух.

Човекът с Вътрешен Мир може да поражда Реалност.

Човекът на Вътрешния Мир е вечна цивилизация.

Няма такова велико унищожение, което да унищожи човека с Вътрешен Мир.

И няма такова велико унищожение, което да докосне тази цивилизация на Дълбокия, Несътворен Вътрешен Мир.

Едно същество с Вътрешен Мир е съществувало всякога извън разрушението на всички цивилизации.

Този, който има Вътрешен Мир, е възвърнал своето Безсмъртие.

Вътрешният Мир е съставен от Слънце.

Когато се срещнат две същества с Дълбок Вът­решен Мир, това е среща на Слънца.

Вътрешният Мир ти позволява да имаш виждащ Разум.

Ако искаш да имаш Вътрешен Мир, трябва да познаеш Тайната на Живота.

Вътрешният Мир е нещо, което съдържа Древен Простор в себе си.

Който е възлюбил Бога, ще бъде въведен във Вът­решен Мир и така ще бъде отлъчен от света и времето.

Вътрешният Мир е вход към един по-дълбок живот.

Човекът на Вътрешния Мир живее повече в Несътворения свят.

Що е Вътрешен Мир? Могъщо единение с Древното.

Дълбок Вътрешен Мир значи да съзерцаваш собствената си Древност.

Откъде тръгва Произходът? От един Незнаен, Древен Вътрешен Покой. Тук човекът е живеел във времето на Бога, а не във времето на световете.

Който е изгубил своята Древност, е изгубил своя Вътрешен Мир.

Човекът на Вътрешния Мир владее нещо, което е част от Древната Сила.

Дълбокият Покой в теб е състояние на Изчезналост.

Само който умее да търси Бога, може да изработи своята Изчезналост, своето Царство на Покой.

Дълбокият Покой е Мистично Отсъствие и който изучи науката за Изчезването в Бога, придобива Древното Царство, а който не може да изчезва, той си остава в себе си, в своя ограничен свят.

Който е изчезнал, се е слял с Бога и се е завърнал в своята Нероденост.

Най-дълбокият Мир е краят на световете и началото на твоята Безкрайност.

АУМ

Елеазар Хараш
Май, 2014 г.

ОСНОВНИ ФАКТОРИ ВЪВ ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА

Правилното отношение към Бога
и връзката с Него

Що е Бог? Бог е Любов. Бог е Мир. Бог е Радост. Бог е Истина. (книга 26/стр. 156)

Който люби Бога, има Вътрешен Мир, Спокойс­твие и Радост. (15/стр. 145)

Аз вярвам в Единния Свещен Хляб. Това е най-простото определение за понятието Бог… Който яде от Живия Хляб, той изпитва Вътрешно Спокойствие, прииждане на сили, на енергии и благодари на Природата, че му е дала възможност да живее. (67/стр. 7, 8)

Да познаем Бога, значи да познаем себе си, да познаем Първата Причина, Която ни е пратила в света, да познаем Единствения, Който ни обича, Който ни дава Светлина, Мир и Радост за Душите.

(16/стр. 154)

Бог живее в нашата Душа и в нашия Дух. Следователно, като познаеш Бога, ще почувстваш такъв Мир и Радост в себе си, които ще осмислят твоя живот. (45/стр. 209, 210)

Някой се моли на Бога и казва: „Господи, внеси Мир в Душата ми!“. Този човек се обръща към Бога като към Същество извън него. Преди всичко, той трябва да знае, че Бог е в него; Той живее в Душата му, дълбоко някъде скрит… Щом Бог е в човека вът­ре, сам по себе си той има Мир, няма защо отвън да търси Мир. (79/стр. 200)

Мирът е качество на Бога, но не и на хората. Следователно, колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване [на] Мир. (79/стр. 200)

…Има един път, който аз наричам „Свещеният път“. Този път е, когато в Душата на човека се зароди силно желание да служи на Бога. Само тогава в човека се явява онзи Вътрешен Мир, към който се стреми той. (2/стр. 172, 173)

Като изпълняваш Волята на Бога, ще придобиеш Вътрешен Мир. Това значи да бъдеш щастлив.

(2/стр. 181)

Любовта към Бога разрешава всички мъчнотии. Щом обикнеш Бога, в Душата ти ще настане Мир, а в сърцето ти Пълнота. (71/стр. 408)

Ако някой от вас е недоволен от живота си, да пази Първите отношения Любов към Бога и моментално ще се възстанови Мирът ви. (8/стр. 113)

Сега остава във вас идеята: „Какво трябва да правим?“. Дойде`те до общата идея Любов към Бога, която ще внесе Мир във вашите Души. Всички трябва да добиете онзи основен тон, да почувствате присъствието, най-малкото присъствие, на Бога. (36/стр. 251)

Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате отношения към Бога. Когато помислите за Бога, вие трябва да станете тих и спокоен, да се освободите от всички противоречия… (56/стр. 100)

Човек трябва да има Свещено чувство към Бога. Отива ли при Бога със Свещено чувство, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока Вътрешна Радост, Вътрешен Мир. При това положение човек се чувства силен, смел, всичко може да направи. (56/стр. 100)

Обичате ли Бога, ще направите връзка с Него. Щом направите тази връзка, всякаква тъмнина от ума ви ще изчезне и всякакво притеснение от сърцето ви ще се премахне. В ума ви ще се яви Светлина, в сърцето ви разширение, Мир, Радост и ще разберете, че Божията Любов ви е посетила.

(27/стр. 240)

Сега търсите Господа всички навсякъде. Кой е Господ? Онзи Господ на Любовта, Който внася ред и порядък и поддържа света. Онзи Господ, Който носи здраве в света. Онзи, Който носи Мир, Радост и Веселие. Онзи, Който носи всичките благословения. (24/стр. 14)

Сега може да имате разни понятия за Бога, но когато Бог дойде да живее във вас, вие ще усетите Пълнота в себе си, ще бъдете примирени с Небето. Вие ще бъдете толкова горещи, че всичките скърби и страдания на Земята ще се стопяват във вас. Вие ще бъдете толкова богати, че ще можете да изплащате всичките дългове на света. Вие ще бъдете толкова силни, че ще можете да дигнете цялата Земя на ръцете си. Това ще бъде само тогава, когато Бог дойде да живее във вас. Това не е само тъй символически, но е факт. Вие ще чувствате такъв Мир, такава Радост, такова Веселие, каквото никога не сте чувствали. (70/стр. 17)

Щом станем съработници на Бога, всичките ни работи ще се благословят. Това значи да имаме правилно ръководство. При тази връзка вие ще почувствате вътрешна Пълнота в себе си. Така именно ще изучавате Божественото знание, което ще внесе във вас Мир, вътрешен подтик и повдигане на вашия Дух. То ще създаде във вас такова вътрешно Разположение, с което ще преодолеете всички мъчнотии в живота ви. (26/стр. 233)

Щом ти си във връзка с Бога, даже да не знаеш това, ще усетиш една Светлина… Ще си радостен, спокоен, самостоятелен, нищо отвън не ще е в състояние да те раздразни. (6/стр. 254)

Ако дойдеш до Вечното по отношение на Бога, по отношение на чувствата си, ти, като имаш една тъжна, скръбна мисъл, която притиска Душата ти, сърцето ти, като се обърнеш към Бога, ще усетиш приятно успокояване и веднага тази скръб ще се отнеме от тебе. Остава ти един Вътрешен Мир.

(35/стр. 566)

Според мене вярна мисъл е само тази, ако аз мис­ля за Бога, както Той мисли. Щом помисля заради Него, веднага ще настане Мир в ума ми. Ако аз помисля за Бога в сърцето си, че искам да Го обичам, веднага ще настане Мир в сърцето ми. (24/стр. 265)

Сега за какво трябва да мислим? Вие, като станете сутрин, колко минути мислите за Бога, я ми кажете! Станете сутрин, набързо си измиете лицето, а някои изкарат набързо, за пет минути, „Отче наш“ и свършена работа! Тефтери, пари, каси и всичко друго е в нашите умове, но това, което ще внесе Спокойствие, Сила и Мощ за нашите Души, оставяме го настрана. Ние мислим за жените си, за мъжете си, за децата си, за всичко, но не и за Бога.

(20/лек. 3: стр. 23)

Та първото нещо: като станем сутрин, ще помис­лим, че Бог е Любов. От тази Любов излиза извор, който протича към нас. Знаем ли, че Бог е Любов, ние ще възприемем туй течение. Ще отворим Душата си чрез Вярата и туй течение, като мине през нас, ще възстанови нарушеното равновесие. (70/стр. 226)

Туй, което те смущава, то е нещо човешко. Онова, което внася Мир в Душата ти, което внася Светлина в Душата ти и което внася онези хубавите чувства, туй, което те освобождава, и туй, което отваря сърцето ти то е от Бога. (32/стр. 286)

Освободете се от старите навици, за да се вслушвате в това, което Бог ви говори отвътре. Когато Бог ви говори, вие изпитвате Вътрешен Мир и Спокойс­твие. (39/стр. 75)

Всъщност Бог работи, а човек взима участие в Неговата работа. Ако мисли така, човек може да се пресъздаде. Обаче, ако мисли, че той е главният фактор в своя живот, нищо не може да направи… Роденият от Бога има Разположение на Духа, лесно се въодушевява, готов е за работа. Който сам се пресъздава, той лесно се обезсърчава, губи Разположението си, обезверява се, страда, мъчи се, постоянно е недоволен. (71/стр. 16)

…Аз мога да внеса във вас туй привидно спокойс­твие, като ви дам 1000  2000 лева. Не по този начин трябва да се внесе в човека Спокойствие. Има друга една Добродетел в света, която седи в това, да покажем на хората как трябва да се родят от Бога. Това нещо се постига чрез онова Висше съзнание в нас, което ще се прояви, когато се свържем с Бога. Тогава само ние ще почувстваме този Вътрешен Мир, който никога няма да ни напусне.

(20/лек. 3: стр. 24)

Скъпоценният камък представя човешката Душа, която трябва да освободите от обвивките, да я очистите от праха и така да я занесете на Небето, дето е нейното място… Както детето е спокойно, когато се намира в обятията на майка си, така и човешката Душа е спокойна, когато е предадена в ръцете на Бога. (79/стр. 17)

…Без да съзнавате какви последствия ще имат връзките ви с хората, вие се свързвате с тях и като резултат на това в съзнанието ви настава или мрак, или светлина. Обаче дойдете ли до връзка с Бога, в съзнанието ви се явява непреривна Светлина, а в Душата ви дълбок Мир. (73/стр. 157, 158)

И тъй, ако искаме да имаме добри отношения с ближните си, първо ние трябва да имаме прави отношения към Бога. Тогава ще придобием Вътрешен Мир, Вътрешна Радост и Веселие. (79/стр. 83)

Когато ходите с Бога и тази змия се обвие около вас, вие ще видите ръката на вашия Учител и змията под силата на Неговата ръка ще отпусне тялото ви и вие ще бъдете свободни. Тази Свобода вие ще я почувствате с наставане на един Вътрешен Мир.

(20/лек. 2: стр. 26)

Божествената Любов

Бог е Любов. Като влезеш в Любовта, ти ще имаш един Вечен Мир! (36/стр. 235)

Дойде ли Любовта, ние ще почувстваме, че сме в един Велик свят, красив сам по себе си, свят на Мир и Изобилие. (21/лек. 8: стр. 12)

Любов трябва на всинца ни, тази Свещена Любов, която да донесе Мир и Радост. (49/стр. 81)

Любовта носи Радост, Мир, Светлина в човешката Душа. Тя ражда живота. Изгуби ли Любовта, човек губи живота, Светлината, Мира и Радостта си. (17/стр. 335)

Аз говоря за Любовта, която ражда живота. Това, което вие наричате любов, не е още Любов. Когато Любовта влезе в човека, тя внася в него разширение и Мир, прави го здрав и силен. (26/стр. 105)

…Казвам: Кое е това Учение, което ще даде почивка на тези хора? Кое е това Учение, което ще внесе тази Радост, този Мир вътре в живота им? Само онези разумни отношения между хората, само ако между хората дойде Божествената Любов.

(49/стр. 327)

Онази истинската Любов като дойде, настава Вътрешен Мир. Просветление има човек. Има едно самодоволство в себе си. Един Мир, който никой не може да го отнеме. (33/стр. 531)

…Пълнотата седи в Любовта. И мярка е Любов­та. Щом имате тази мярка, вие ще имате Мир, Спокойствие, Радост, Веселие; всичките тия работи ще ги имате. (32/стр. 459)

Казвате: „Какво трябва да правим?“. Гледайте всяка една мисъл да бъде пробудена от Любов. Любовта да бъде едно подбуждение вътре, тъй както вие разбирате. Ако имате туй подбуждение, вие ще имате един Мир, Светлина, Топлина, Сила. Всичко, каквото пожелаете, ще стане. (24/стр. 257)

Ти прояви Любовта в дадения случай, ни повече, ни по-малко. Тази Любов щом проявиш, ще имаш Светлина в ума, Мир в сърцето, сила в тялото. Ти ще чувстваш онази сила, която носи здраве. Весел ще бъдеш. Ти ще почувстваш един Мир в сърцето си, който никога не си чувствал. И ти ще почувстваш една Светлина, която ще изпълни Душата ти с Радост и Веселие. То е Любовта. (62/стр. 105)

Любовта е двояка. Едната Любов, която раздава; другата, която възприема. Вие трябва да изучавате и двата закона: да бъдете съвършени във възприятието и съвършени в даването. Тогава ще се образува този Вътрешен Мир. (62/стр. 178)

Няма да буташ Любовта, ще я пазиш свещено. Заради нея няма и да говориш. Като я виждаш, ще се радваш на нейното присъствие. Тя, като дойде в дома ти, ще ти донесе следното: сиромашията ще изчезне, страданията ще изчезнат, мъчнотиите ще изчезнат и ще внесе Мир, Радост, Спокойствие, подтик, инициатива. По това се познава Божията Любов. (53/лек. 9: стр. 26)

Когато Любовта дойде в къщата ти, ще я изчисти, ще ти послужи, ще внесе Мир и Радост и когато си свърши работата, ще си излезе навън и ще отиде на друго място. Тя има остро ухо. Щом усети, че ти имаш нужда от нея, веднага пак ще дойде при тебе.

(20/лек. 12: стр. 19)

Сега някои казват тъй: „Аз нямам Мир в живота си“. Нямаш Мир, понеже не си добил Любовта. Любовта трябва да се получи в нейната същина. Не че вие нямате тази Любов, имате я, но в тази Любов има нещо примесено и трябва да я пречистите. Вие обичате само вашите деца, вашата жена, но и тях обичате при известни условия… Любовта, това е обръщане на една разумна Душа към Бога. (49/стр. 396)

И Писанието казва: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила, тогава ще Ме намерите“. Какво ще намерим? Най-първо ще намерим Любовта и когато тя дойде в нас, ще внесе онази Вът­решна Радост, онзи Вътрешен Мир… (21/лек. 1: стр. 22)

Любовта към Бога определя отношенията на човека към Божествения свят. Любовта към Ангелите определя отношенията му към духовния свят. Любовта към ближния, към самия себе си и към врага определя отношенията му към физическия свят. Като прилага Любовта във всички светове, човек регулира своите мисли, чувства и постъпки, хармонизира ги и придобива Вътрешен Мир и Спокойс­твие. (50/стр. 200, 201)

Хората не разбират Любовта, поради което си я представят [като] нещо обикновено. Каквато представа да имат за Любовта, те трябва да знаят, че всичко, което носи Мир и Радост за човешката Душа, е Любов. (22/стр. 119)

Как ще познаете дали сте разбрали Любовта, или не сте я разбрали? Ако една неприятна мисъл или едно неприятно чувство са в състояние да нарушат вашия Вътрешен Мир, вие не сте разбрали Любовта. Нищо в света не може да смути онзи, който е разбрал Любовта. Който се смущава от най-малката неприятност, той няма никаква представа за Любовта. (51/стр. 184)

Любов, която обърква и замотава хората, е човешка, користолюбива. Стремете се към онази Любов, която повдига човека и го разширява. Тя внася Мир и Спокойствие в човешката Душа. При тази Любов човешкото сърце се отваря за всички хора, не само за едного. Обикнете Онзи, Който отваря сърцето ви за всички хора… (68/стр. 334, 335)

За да се освободи от противоречията на своя живот, човек трябва да даде път на Любовта в себе си, да обича всички хора. Любовта изключва противоречията и внася Мир в човешката Душа.

(19/стр. 165)

Единствената Сила, която разрешава противоречията и внася Мир и Хармония в живота, е Любовта. Противоречията, злините в областта на Любовта се превръщат в симфония. (17/стр. 297, 298)

Дето влезе Любовта, там всяка ревност, гордост изчезват. В Душата на любещия настава дълбок Вът­решен Мир. (26/стр. 162)

Та казвам: Онази сила, която трябва да даде Спокойствие на нашия ум да се организира Любовта трябва да влезе като една Сила, която да организира сегашното положение. (7/стр. 366)

Дето Любовта присъства, там съществува Хармония, Мир и Радост. Дето Любовта отсъства, там има дисхармония, скръб и нещастия. (59/стр. 156, 157)

Казвам: Всичките ви нещастия, на когото и да са, и на светиите, те идат от едно състояние на безлюбие, когато човек няма Любов. Щом се нарушава твоят Мир, нямаш Любов. Любовта изключва всичките скърби, всичките противоречия; Любовта изключва безсилието, всичко лошо Любовта го изключва. (62/стр. 175)

Малката любов произвежда леда и като го пип­неш, студен е, а голямата Любов произвежда водата. След туй пък още по-голямата Любов създава па`рите, още по-голямата Любов създава Пламък и Огън; още по-голямата Любов създава Светлината, а още по-голямата Любов какво създава? Създава Мира! (20/лек. 10: стр. 13)

Божията Любов вие не сте опитали, много малко опити сте направили. Божията Любов във вас ще внесе Мир. (12/стр. 392)

Божествената Любов, като дойде, ще вземе твоите скърби и страдания, набралото се всичко туй, и ще ти даде в замяна на това Спокойствие на Душата. Това е Божественият порядък. (32/стр. 48, 49)

Богатият казва: „Всичко изпълних!“. „Едно ти недостига раздай старото!“ Старото, това е тор, който трябва да се изхвърли на нивата. Остави го и ела, та ме последвай. Това значи да приемеш Новото, т.е. Любовта, която ще внесе в Душата ти Мир и Радост и ще изпълни живота ти с всички добрини.

(11/стр. 770)

Иде Новата Любов в света. Тя ще изтрие всички грехове на хората. Тя ще разреши всички противоречия и недоразумения. Тя ще донесе нещо Ново, за което никога не сте мислили. Тя ще внесе такъв Мир в Душите ви, за който нямате понятие.

(26/стр. 17)

Абсолютната Вяра

Човек е спокоен, когато има абсолютна Вяра в Бога. Щом има такава Вяра, достатъчно е само да помисли за Бога, за да може умът му веднага да се изпълни със светли мисли. (79/стр. 17)

Казвам: Човек не трябва да вярва в какво и да е, той трябва да вярва в Абсолютното Начало на живота, Което дава Благородство на сърцето, Мир на Душата, Сила на ума и здраве на тялото. Мнозина търсят Спокойствие и здраве в хората, в лекарите. Не, човек трябва да вярва в Бога и като се хване веднъж за Него, болестта му ще изчезне, Спокойс­твието му ще се възстанови. (54/стр. 254)

Мирът е в зависимост от опитността и Вярата на човека. Човек трябва да има такава Вяра, че как­вито промени да стават в живота му, както и да се менят условията, той да остава твърд и непоколебим, на йота да не отстъпва от своето убеждение, от своята Свещена идея. (59/стр. 223)

Вяра, Вяра трябва, за да може да се установи едно тихо Разположение в Духа, голяма увереност, за да няма вътрешно раздвояване, за да може да владеете вашето естество… (55/стр. 43, 44)

Сега за всинца е необходима чиста, абсолютна Вяра. Какво по-хубаво от това, да нямаш пет пари в джоба си и да седнеш някъде замислен, вдълбочен в себе си, без да трепне окото ти от това положение. Защо? Ти знаеш, че има някой да те обича.

(48/стр. 140)

Да живееш с Вяра, това значи, като нямаш къща, имоти и пари, да не губиш своя Вътрешен Мир. (2/стр. 71)

…Вярата е, която повдига човека. Не считайте туй суеверие, което имате, че е Вяра. Вярата е една Сила, [с] която при най-трудните условия на живота ти оставаш тих и спокоен. (7/стр. 441)

Казвам: Вие ще познаете верующия, когато е болен, когато е на смъртно легло. Ако роптае, когато е болен, той няма никаква вяра. Съмнява ли се, никаква вяра няма. Няма ли Мир в Душата си, той няма никаква вяра. (21/лек. 17: стр. 6)

Щом един човек изгуби Живата Вяра, …той е обсаден, той е в смущение. (21/лек. 26: стр. 7)

Мнозина се безпокоят в живота си, защото търсят Бога там, където не е, вследствие на което живеят без Вяра. Дето отидат, каквато работа предприемат, постоянно се безпокоят: какво ще стане с децата им, какво ще стане с жена им, с търговията им и т.н. Те лягат без Вяра и стават без Вяра. Лягайте с Вяра в доброто и ставайте с Вяра. Това не значи, че човек трябва да стане индиферентен. Той трябва да вярва в доброто и в красивото и да не се безпокои за нищо. Нещата стават така, както са определени. (71/стр. 156)

Достатъчно е чрез Вярата човек да отстрани от ума си онази мисъл, която го безпокои и смущава, за да успокои нервната си система. Да се отстрани една мисъл, това значи да се тури на заден план.

(39/стр. 125)

Щом човек започне да губи Вяра в себе си, спира се неговият прогрес. Дотогава, докато имаш Вяра в себе си, на тебе ти е приятно. В деня, в който започ­неш да се съмняваш, изгубваш Мира си. (6/стр. 262)

Когато предприеме някаква работа, човек трябва да бъде тих и спокоен. Това показва, че Вярата му е силна. Щом се безпокои, вярата му е слаба. Това не е упрек, но човек трябва да потърси причината за своята слаба вяра. Ако причината за неговата слаба вяра се крие в ума, в сърцето или във волята му, той трябва да вземе мерки да се засили в това направление. (80/стр. 235)

ВЪТРЕШНИЯТ МИР

Придобиване на Мир

От духовния човек се изисква пълен Вътрешен Мир. (41/стр. 126)

Преди всичко, от нас се иска да имаме Мир в Душата си. (42/стр. 81)

Всякога да има Хармония. В Природата не може да има Мир, там има винаги сътресения, но да имате в себе си Мир. (55/стр. 91)

…От всички се изисква абсолютна Вяра, абсолютен Вътрешен Мир, в който всеки да съзнава себе си като част от Великото Цяло. При това съзнание всеки ще бъде доволен от службата си, колкото малка… да е тя. (41/стр. 69)

Четете в своята Душа като в Божествена, Свещена книга. Всичко е написано в нея. Ако не разбирате нещо, не го зачерквайте, не казвайте, че това или онова не е на място, че е криво написано. Всичко, което Бог е писал, е на място. Фактът, че като зачитате Божественото, имате Мир и Разположение, показва, че Божиите работи са на място. (71/стр. 442)

…Човек трябва да знае защо е дошъл на Земята, каква е неговата специална работа… Всеки, който си е отговорил на въпроса защо е дошъл на Земята, може да се нарече щастлив човек. Той е придобил Вътрешен Мир и Спокойствие. (50/стр. 3, 4)

Човек е дошъл на Земята да учи. Като ученик на живота, той трябва да се стреми към положителни знания, които могат да внесат в него дълбок Вътрешен Мир. (50/стр. 4)

Днес проповядвам едно Учение, върху което почива развитието на Душата, на ума и на сърцето. То е Учение, което носи Мир и Спокойствие на сърцето; Учение, което носи Светлина на ума, Обнова на Душата, Сила на Духа. (42/стр. 3)

Аз ще ви оставя с този въпрос, вие сами го разрешете за себе си: в какво вярвате, какво обичате, какво желаете, какво да учите и каква свобода искате. Тези въпроси всеки от нас трябва да ги разреши правилно. Разреши ли ги правилно, той ще има Вътрешен Мир и ще добие Божественото.

(21/лек. 22: стр. 36, 37)

Казвате: „Тогава в какво трябва да вярва човек?“. Че когато той се домогне до науката на Вечния Вът­решен Мир, всички въпроси, които днес го смущават, ще се разрешат. (48/стр. 78)

Не е лесно да придобие човек този Мир в себе си. За такъв човек може да се каже, че има характер. (73/стр. 20)

Ще дойде ден, когато всички хора ще дадат ход на Божественото начало в себе си, ще приемат Божествения ред и порядък. Дойдат ли до това положение, хората ще придобият онзи Вътрешен Мир, към който се стремят. (65/стр. 34)

Докато дойде Новият човек във вас, неизбежно ще минавате през мъчнотии и страдания; ще губите Равновесието си и пак ще го възстановявате. В края на краищата ще се свържете с колективното съзнание, т.е. с Божественото съзнание, и ще придобиете Вътрешен Мир и Свобода. (77/стр. 234)

Ако искате да придобиете Новия живот, вие ще работите върху себе си сами да извоювате своя Вътрешен Мир и своята Свобода. (40/стр. 113)

Време е обаче, приложете тази Велика Истина, за да бъдете силни и свободни, да почувствате вът­решния Божи глас в Душата си, да дойде Новият Мир вътре във вас. Чуете ли Божия глас, Смирението ще дойде във вас и ще бъдете доволни от всичко в живота си. (49/стр. 514)

Най-първо вие застанете на почвата, че във вашата Душа Бог е вложил всичките Добродетели и вие можете да ги развиете. Счупете всички човешки присадки, които ви причиняват страдания, и оставете да израсне Божественото. То ще ви донесе Мир. (49/стр. 510)

Работете съзнателно върху себе си и осветявайте Името Божие чрез всяка своя мисъл, чувство и пос­тъпка. Така ще придобиете Вътрешен Мир. Така ще се радвате на Божието благословение. (17/стр. 368)

Няма да огорчавате Бога. Тогава ще приемем този Вътрешен Мир, ще дойде примирението, радостни ще бъдем. Този е пътят за повдигане на ученика. (31/лек. 16: стр. 38)

И тъй, Божественият Дух слиза! …Когато Божественият Дух ви дойде на гости, вие ще почувствате един Вътрешен Мир, една вътрешна умствена стабилност, каквато никога не сте чувствали; при това ще се зародят във вас нови мисли, нови желания. (20/лек. 9: стр. 20)

Който изпълнява Волята Божия, той ще реализира благородните желания и копнежи на Душата си и ще се повдигне. Той ще представя желязо, нагорещено до хиляда градуса. В тази температура ще изгорят всички недоразумения, нещастия, болести. Само при това положение човек ще изпита дълбоко в Душата си Вътрешен Мир и Спокойствие. (73/стр. 170)

Няма мъчнотия в живота, която ученикът да не може да реши. Достатъчно е да насочи срещу нея своята губерка, нагрята до 35 милиона градуса, за да я стопи. Няма препятствие, няма мъчнотия, която може да издържи срещу тази губерка. Пред тази губерка всички спънки, били те от физически, сърдечен или умствен характер, отстъпват. Щом се справи с всички препятствия, в Душата на ученика настъпва Абсолютен Мир. Той влиза вече в причинния свят, в света на Абсолютната Свобода, дето Истината царува. (52/стр. 152)

Христос… казва: „Аз съм пътят от Истината за живота; Аз свързвам тия два свята и водя еднакво и към света на Ангелите, и към света на Бога, на Истината. Следователно онзи, който Ме последва и тръгне по тоя път, който Аз ще му посоча, ще намери онова необходимо благо за своята Душа Божествения Мир“. За това Той още казва: „Мир ви давам, Моя Мир ви оставям“. А Мирът е чадо на Небето. Той е отгледан в жилището на Бога.

(38/стр. 194, 195)

Христос… казваше: „Човек може да се храни и да поддържа живота си с всяко Слово, което излиза от Бога“. Какъв е ефектът от това Слово? Който се храни с Божието Слово, има живот в себе си. Той изпитва Вътрешен Мир, подем на силите си и енергия. Той съзнава, че живее. (39/стр. 39)

Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал… Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок Вътрешен Мир, с голямо Равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят Мира и Равновесието на този човек. (48/стр. 63)

Когато между мислите, чувствата и постъпките на човека се възстанови пълно единство, той разполага вече с дълбок Вътрешен Мир. (59/стр. 32)

…Всяко неразбрано чувство произвежда депресия в сърцето, а всяка неразбрана мисъл депресия в ума. Разбере ли ги, човек изпитва голяма Радост. В него настава Вътрешен Мир и Спокойствие. В Божествения свят разбраните мисли и чувства представят плодове, с които човешкият Дух се храни.

(60/стр. 43)

И тъй, каже ли някой, че е недоволен или неразположен, ще знае, че дрехата му е стара. Ще съблече старата си дреха и ще облече дрехата на Вярата. Ако е гневен, ще облече дрехата на Мира.

Може ли толкова лесно човек да съблича старата си дреха и да облича нова?

Може. Както обличате и събличате ризата си, така може да се облечете в новите дрехи на Любов­та, на Мъдростта, на Истината, на Вярата, на Надеждата, на Мира и т.н. (39/стр. 94)

Има смисъл човек да се изповядва, но той трябва да отиде при всички хора, които е обидил, изнасилил, онеправдал, и да изправи погрешката си. На този да даде едно угощение, на онзи едно угощение и да се върне дома си спокоен, с Вътрешен Мир и Радост, с готовност за Нов живот. (4/стр. 140)

Запомнете следното правило: искаш ли да бъдеш учен, да се домогнеш до Божествената наука, ти трябва да обичаш всички хора; искаш ли да се домогнеш до духовната наука, ти трябва да вярваш във всички хора; искаш ли да се домогнеш до науката на Земята, ти трябва да се надяваш на всички хора. Като прилагате това правило в живота си, вие ще се домогнете до всичко, което Душата ви желае, и ще имате Вътрешен Мир. (56/стр. 306, 307)

Кой човек има такъв дълбок Мир в себе си, че при всички условия на живота си да е готов да живее, освен за себе си, още и за своя ближен? И такива хора има на Земята, но те са малцина. Обаче ученикът трябва усилено да работи върху себе си, да придобие този Вътрешен Мир. (59/стр. 5)

Когато има съгласие между двама души, ще има съгласие и между трима, четирима, петима и т.н. За да дойде до това съгласие, човек трябва първо да утихне в себе си, т.е. да придобие такъв Вътрешен Мир, който от нищо да не се разколебава. Докато човек е вътрешно недоволен от себе си, докато се бори, той не може да бъде в съгласие нито със себе си, нито с ближните си. (61/стр. 218)

Който не използва правилно благата на живота, Разумният свят го лишава от тях. Щом взимаш пари назаем, трябва да купиш хляб за жената и децата да не гладуват. Като купуваш черен хайвер, ти не си нуждаещ се. Същият закон се отнася и до духовния свят. Щом имаш пари, купи един хляб и го занеси у дома си да зарадваш жена си и децата си, т.е. да зарадваш Духа, Душата, ума и сърцето си. Това изисква Бог от всички. Този е пътят за придобиване на вътрешен и външен Мир. (45/стр. 309)

След като си вървял дълго време през страданието, ще дойде радостта, ще се компенсира. След това радостта ще се смени отново със скръб, докато вие съедините радостта и скръбта в едно и придобиете Божествения Мир и Спокойствие, да можете да разгледате света, без да се движите. (46/лек. 29: стр. 21)

Какво нещо е Мирът?

Мирът представя психическа сила в човека, при която спокойно могат да се развиват неговите способности. Когато се развие една способност, тя ще предизвика втора, трета, докато се събудят всички умствени способности в човека. Това подразбира правилно растене и развиване. (59/стр. 32, 33)

Всяка мисъл, която е права, тя носи Светлина; всяко чувство, което е право, носи Топлина вътрешна. Тази Топлина я наричат Мир, Радост… Но казвам, че то е Топлина. (57/стр. 233, 234)

Първото нещо: Добродетелта носи Мир, а Мирът показва Равновесието на духовния живот.

(69/стр. 4, 5)

…Хората казват: „Ще ни упокои Господ. Ще дойде Мир“. Да, но онзи Мир, който Любовта носи, той е уталожване. Мирът е едно от Великите качества на Любовта. (49/стр. 398)

…Как ще изявиш Любовта си? Да прегърнеш някого? Не. Да целунеш някого? Не. Да му съградиш къща? Не. Да го пратиш да се учи? Не. Аз ще ви кажа най-важното. Представете си, че вашите ръце и крака са вързани, цялото тяло ви е свързано. Ако дойда аз пръв при вас, кой е онзи акт, който трябва да употребя? Трябва ли да пристъпя и да ви наказвам? Трябва ли да ви галя, да казвам: „О, моето пиленце, много си измъчено!“… Не, първото нещо мълчание. После полека ще взема ножчето и внимателно ще разрежа тия въжета… Това е Мир, това е разцъфтяване. Като разрежа туй въже, тогава ще дойде разцъфтяването. Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и Радостта ще дойде. Значи, първото нещо: Любовта се изразява чрез освобождаване на онзи, когото обичаш.

(49/стр. 390, 391)

Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. (16/стр. 26)

…Радостта, Мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат. (49/стр. 396)

Христос казва: „С Мир!“. Какво означава думата „с Мир“? С Мир, Смирение подразбира жертва. Смирен човек е онзи, който може да пожертва всички свои блага за Бога… и за цялото човечество.

(79/стр. 174)

…Христос се почуди на тази Вяра и отговори: „Жено, голяма е твоята Вяра!“. От този момент животът на хананейката се измени и Христос рече: „Да бъде според Вярата ти!“. И оздравя дъщеря от онзи час. Този преврат в живота на човека наричаме: придобиване на Вътрешен Божествен Мир. Когато болният оздравее, в Душата му настава Мир и Спокойствие. (64/стр. 21, 22)

Когато в света идва нещо Велико, един от признаците е, че всякога настава едно затишие без никакво движение. Туй се нарича Мир, Любов. Мирът означава едно вътрешно затишие в Духа, както когато очакваш да стане нещо важно. И след туй идва Радостта. (49/стр. 390)

Павел казва кои са плодовете на Духа. „А плодът на Духа е Любов, Радост, Мир, Дълготърпение, Благост, Милосърдие, Вяра, Кротост и Въздържание.“

Мирът е едно вътрешно затишие. Радостта, това е цъфтене. Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание. В самото съзнание вътре трябва да има известна Благост, т.е. в съзнанието вътре трябва да има известна мекота. Милосърдието, това е приложение. Значи, тази Благост трябва да има отвън един метод за приложение. (49/стр. 393)

Някои хора ги наричат мирни. Мирен е онзи тихият, чистият извор, който минава навсякъде през градове и села и ги пои. Този мирен извор дава живот на хората. (21/лек. 2: стр. 13)

От какво зависи Мирът?

Като ученици, всеки от вас трябва да намери плана на своя живот и да го реализира. Щом намерите този план, вие ще придобиете Вътрешен Мир, Вътрешна Радост. (4/стр. 51)

Всеки от вас трябва да има правилни отношения към Живата Природа, т.е. към Бога. Те трябва да бъдат напълно естествени, а не пресилени. Само тогава ще имате Вътрешна Свобода, Вътрешен Мир. Ако още не сте придобили тази Вътрешна Свобода и този Вътрешен Мир, това да не ви обезсърчава. Защо? Защото и Мирът, и Свободата са на степени.

(70/стр. 57, 58)

Природата е точна, определена, абсолютна. Тя е израз на Божествената абсолютност. В нея има една абсолютна мярка, която е потребна за нас. Когато нашите мисли и действия съвпаднат с тази абсолютна мярка, ние веднага ще усетим в себе си един Мир, едно успокояване. (31/лек. 24: стр. 6)

Само при… дисциплина в мозъчните центрове на човека може да се установи дълбок Вътрешен Мир. Щом придобие този Мир, ученикът вече има съдействието на Светлите същества от Невидимия свят. (76/стр. 54)

Когато гори Свещеният Огън на човека, той придобива туй хубавото чувство, което наричат хората Мир, Спокойствие; Вяра има, Любов има на Земята. А щом дойде обикновеният огън, човек е неразположен, нервен, това няма, онова няма, всичко го безпокои. (32/стр. 126, 127)

Всички хора трябва да се заемат да чистят съзнанието си. Когато съзнанието е чисто, човек има Вътрешен Мир в себе си. Не е ли чисто съзнанието му, каквито усилия да прави, той не може да придобие Вътрешен Мир; ако го има, не може да го запази. (50/стр. 120, 121)

Човек не може да има Мир в себе си, ако не държи светли мисли в ума си, топли чувства в сърцето си и красиви образи в Душата си. Той трябва да вижда красота навсякъде. (50/стр. 121)

Започнете ли с доброто, ще придобиете щастие, богатство, здраве, приятели; в Душата ви ще настане Мир, а в ума ви Светлина. Изгубите ли това състояние, обратният процес ще дойде. (27/стр. 77)

…Всеки за себе си може да каже добър ли е, или не. Докато дава, той е добър; щом престане да дава, той не е добър. Добрият човек не задържа нищо в себе си. Щом не задържа нищо в себе си, той върши Волята Божия, вследствие на което се радва на Вътрешен Мир. (65/стр. 148)

Казва Христос: „Аз съм истинната лоза“. Всяка една пръчка така трябва да се насади във Вечната Добродетел, че да могат Добродетелите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда да минат от лозата в нас… Всеки трябва да се присади на тази лоза, да бъде обрязан и да даде плод; да разбира законите на Великата Божия Любов. Само така ще дойде в нас законът на Вът­решния Мир. Този Мир няма да го чакате да дойде от вън, той още сега може да дойде. (20/лек. 27: стр. 26)

Който живее по Божествения принцип, ще бъде в Мир и Любов със себе си и със своите ближни, даже и с враговете си. (64/стр. 92)

Ако твоят ум може да бъде ангажиран от Божествената Любов, ако твоят ум е ангажиран от Божественото Знание, ако твоят ум е ангажиран от Божествената Светлина, ако твоят ум може да се ангажира от Божествената Свобода, която ти е дадена, само тогава ти ще научиш какво нещо е да има човек онзи Вътрешен Мир. (37/стр. 181)

Когато започне да разбира Божията мисъл, човек придобива здраве, Знание, Сила, Свобода. Той носи Истината в себе си; щом придобие Истината, в него настава Мир, Спокойствие. (80/стр. 47)

И онзи, който се е родил изново и видял Царството Божие, той може да живее съобразно законите на това Царство. Главният елемент на Царството Божие е Свободата, но не тъй, както вие я разбирате. Когато почувствате Свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един Мир, едно разширение и с един поглед ще прониквате в нещата. (49/стр. 491)

Аз говоря сега за Вътрешната Свобода… Когато човек придобие истинската Свобода, тогаз той е доволен от себе си. И Мирът на човека произтича от онова вътрешно схващане, че той е свободен!

(11/стр. 382)

…Има една Вътрешна Справедливост. Има едно чувство вътре в човека, което му пришепва. Понеже, щом постъпваш справедливо, ти чувстваш в себе си Мир. И придобиваш достойнство сам пред себе си. (32/стр. 295)

Ако ние решим в себе си да бъдем справедливи, ще дойде онзи Вътрешен Мир. (13/стр. 185)

Не казвай, че за нищо не те бива, че от тебе нищо не може да излезе, че не си умен. Казваш ли така за себе си, ти си несправедлив. Природата е вложила в тебе дарби и способности да се развиваш, човек да станеш, а ти не работиш… Ще кажеш, че си сиромах или болен човек. Ти не говориш Истината, не си справедлив. Как може човек да бъде беден, когато разполага с едно тяло, което струва милиарди? …Справедливостта подобрява живота на човека. Тя усилва дарбите и способностите му. Справедливият има Вътрешен Мир и Спокойствие. При това положение именно той може да работи съзнателно върху себе си и да има успех. (82/стр. 72, 73)

Най-първо човек като прогресира в духовния живот, той трябва да стане много по-търпелив. Пос­ле трябва да има Мир, а Мирът се дължи на това, че той мисли. Вие разсъждавайте. (32/стр. 216)

Разумните същества се интересуват от вашата мисъл. И ако решите нещо криво, те казват, че не е така. Ти седиш, с дни мислиш върху нещо, бориш се, а те ти нашепват, че не е така, както мислиш. И след като се подчиниш на тази Божествена мисъл, която ти нашепва нещо, ти изпитваш в себе си Мир и Радост. (33/стр. 627)

Във всички ви трябва да се зароди желание да обичате простотата в разсъжденията. Знаете ли какво значи една елементарна мисъл? Идея, от която нищо не можеш да отнемеш, нито да притуриш. Тия идеи са много малко. Такива мисли и желания в човека се срещат много малко… Вие казвате, за пример, понякога, че имате Разположение на Духа, че Духът Божий, Мирът Божий е във вас. На какво се дължи това? На тия основни мисли.

(46/лек. 32: стр. 6)

…Искате ли да бъдете здрави, с чист, ясен поглед, с мек характер и с дълбок Вътрешен Мир, дайте път на Божественото в себе си. (56/стр. 277)

Това, което навсякъде носи Мир и Радост в сърцата на хората, то е Новото. Това, което нарушава Мира, Радостта и Спокойствието на хората, то е старото. (33/стр. 63)

Новото Учение седи в това, поне веднъж в живота си човек да измие краката си и езика си както трябва. Щом измие езика си, в него ще дойде Божият Мир. (33/стр. 614)

Пазете добрите отношения към близките си, за да се радвате на здраве и Вътрешен Мир. (64/стр. 48)

Какво ще кажете, …ако Бог се интересува тъкмо от този, когото вие не искате да знаете? Всеки човек е ценен за Бога. Следователно обичайте този, когото Бог обича. Само по този начин вие ще придобиете Мир и Радост в Душата си. (4/стр. 279)

За да станеш светия, непременно трябва да има някой, който желае ти да станеш светия. Чудни сте вие, като мислите по друг начин. Дъщерята става светия, понеже майката, която я ражда, желае дъщеря да стане красива… Ако Бог не е пожелал аз да се родя и ако Той не е пожелал аз да бъда красив, от мене нищо не би излязло… Красотата носи сила в себе си. Красивият човек е доволен от себе си. Красивият има Мир в себе си. Той има самоупование, той никога не отпада духом. (10/стр. 642)

…Духовните работи могат да се обяснят само чрез закона на съпоставянето. Вие не трябва да разглеждате живота от ваше гледище, защото тъй, както живеете сега, вие живеете със стари предразсъдъци на вашите деди и прадеди… Какво подразбира законът за съпоставяне на нещата, него учете сега. Дойдете ли до този велик закон в живота, намерите ли в себе си закона за съпоставяне на нещата, първото нещо, което ще почувствате в себе си, то е, че ще придобиете един Вътрешен Мир, едно вътрешно просветление на вашето съзнание, една вътрешна деятелност на вашия ум и ще забележите, че това, което досега ви е тревожило беднотия, болести, лошите думи на хората, всичко това ни най-малко вече няма да ви смущава, ни най-малко няма да ви засяга. (21/лек. 19: стр. 4, 9)

Срещате двама приятели. По едно време те се скарват помежду си. Единият каже една обидна дума на другия. Вторият му каже няколко. Първият си казва: „Съжалявам, че казах тази обидна дума на приятеля си. Искам да се примиря с него, но преди да се примиря, ще му кажа още нещичко, че да ме разбере“. Той отива при приятеля си, каже му още една-две думи, но приятелят му се разгневи, каже му няколко тежки думи и вместо да се примирят, те още повече обтягат отношенията си. Защо трябваше да каже тази дума? За да разбере. Нека остане поне една неразбрана дума в живота на приятеля ти. Често Мирът на човека зависи от една неразбрана дума. (52/стр. 273, 274)

Как може от незнанието на една дума да зависи Мирът на човека? Представете си, че имате в джоба си един хубав скъпоценен камък. След вас вървят няколко души, на честността на които не може да се разчита. Те не знаят, че в джоба ви има такъв хубав скъпоценен камък. Вие се обръщате към тях, изваждате скъпоценния камък от джоба си, показвате им го и казвате: „Този скъпоценен камък е мой“. От този момент Спокойствието, Мирът на тези хора се нарушава. Те започват да мислят по какъв начин да вземат скъпоценния камък. Едновременно с това и вашето Спокойствие се нарушава. Вие долавяте мисълта и желанието на тези хора да ви оберат и това започва да ви безпокои. Скъпоценният камък трябваше да остане в джоба ви и никой да не знае за него. По този начин щяхте да избавите от изкушение и себе си, и тях.

Следователно, когато приятелят ви дойде при вас, не му казвайте последната ваша мисъл, не му казвайте последната си дума. Нека тази мисъл, тази дума останат за него неизвестни, неразбрани. Всеки човек трябва да има една мисъл, едно чувство или поне една постъпка неизявени и неразбрани за другите. Всеки човек трябва да има един хикс, т.е. нещо неизвестно за другите. (52/стр. 274, 275)

Кое внася Мир в човека?

Всяка Божествена идея, колкото малка и да е, като влезе в човека, тя носи Мир, Радост, Величие.

(83/стр. 191)

Божественото внася в човека Мир, Радост, а човешкото внася смущения и противоречия. Когато сте смутени и разочаровани, не търсете разрешение на въпросите между хората. Подигнете погледа си към Божествения свят. Там е разрешението на всички въпроси. (58/стр. 197, 198)

Слушайте Тихия Глас в себе си, който ще внесе съгласие и Мир във вас… (64/стр. 50)

Когато дойде Божествената Светлина, бъдете уверени, че тя ще внесе истински Мир, истинска Радост. (49/стр. 11)

И тъй, първото нещо, което се изисква от човека, е да познава законите на Светлината, която носи Мир и разширяване на човешката Душа. Тя е първата храна, с която Душата се заквасва. Когато престане да възприема тази храна, човек страда, обезсърчава се и се спъва в живота си. Всеки трябва да знае как да възприема Светлината… (17/стр. 346)

Кои мисли са светли? Всяка мисъл, която е светла, носи Мир, сила, здраве. Всяко чувство, което е светло, носи Мир, сила, здраве. И всяка светла постъпка носи същото. (24/стр. 333)

При самовъзпитанието на човека се препоръчва да държи в ума си здрави, положителни мисли. Кои мисли са здрави? Здрава мисъл е тази, която носи Мир за Душата и Светлина за Духа. (81/стр. 109)

…За да се ползва от условията на живота, човек трябва да разполага със Знание, което носи Мир на Душата. Това значи истинско Знание. Невежеството пък изпълва човешкия живот с тревоги. (73/стр. 81)

…Недоволството е неизбежен спътник в човешката еволюция. Докато живее във време и пространство, невъзможно е човек да се задоволи. Обаче, щом живее извън времето и пространството, той всякога ще бъде доволен. При тези условия той разбира вече реда и порядъка на нещата, а това разбиране внася в Душата му Мир и Доволство. (73/стр. 140)

Всеки човек трябва да носи в себе си една Свещена идея, която да внася в него Мир и Доволство.

(48/стр. 87)

Няма нищо по-хубаво от искреността. Тя ще внесе Божествен Мир в нас. (46/лек. 9: стр. 22)

Малкото се благославя, а не многото. Приемайте с благодарност всяко нещо, което излиза от сърцето на човека, колкото малко да е то. Благодарете за него и не критикувайте онзи, който ви е дал нещо. Малкото, прието с благодарност, внася Мир в Душата на човека. (80/стр. 162)

Божествените мисли и чувства внасят в човека Мир и Спокойствие и той може лесно да се справи със студа и с горещината. Който е неспокоен, който се гневи лесно, той не може да издържа на резките промени на времето. Като излезе вън, студът веднага го заставя да се свива. Кога се свива човек? Когато страда. (80/стр. 241)

Докато минава през закона на развитието, човек ще пие от горчивата чаша, която носи благословение за неговата Душа… Отец дава чашата на всеки човек. Важно е човек да намери основната черта на своя характер. За това се иска безстрашие, което внася Мир и Спокойствие в човешката Душа. Само така той може да свърши своята определена работа. (42/стр. 26)

Мирът е една основа в човека

Човек не може да прогресира без Мир. Мирът в духовния свят е потребен за една култура. Без Мир ти не може да успяваш, не може да имаш сполука в живота си. (9/стр. 443)

За да може една окултна сила да работи, за да може да добием нещо, трябва да имаме един дълбок Мир вътре в Душата си. Но размъти ли се нещо в Душата ни, окултната сила не работи. Най-първо ще възстановим Вътрешния си Мир. Възстановим ли го, окултната сила работи. Не го ли възстановим, тя не работи. (31/лек. 27: стр. 20)

Има един стих, който казва, че без Вяра не може да се угоди на Бога, но се иска Вяра, която да върши чудеса. Упражнявали ли сте се във Вярата и какви упражнения сте направили? За да се развие Вярата ви, изисква се щото всеки един от вас да си изработи един Вътрешен Мир. (55/стр. 42)

Стремете се към този Мир, защото само при това положение ще дадете възможност на Бога да се прояви чрез сърцето ви. (80/стр. 47)

Искаш ли да те чуе Господ, трябва да имаш Мир, Смирение в себе си и каквото пожелаеш Знание, Сила, Мъдрост, Кротост, Добродетел, всичко ще придобиеш. (39/стр. 45)

И тъй, само онзи може да влезе в Свещената област, който живее в Мир със себе си и с окръжаващите, в Радост и Веселие, в Блаженство и изобилие. (77/стр. 165)

Работете върху следните четири неща: Любов, Светлина, Радост и Мир. Това са четири елемента, необходими за всяка Душа. Първото нещо, с което трябва да започнете, е Мирът. Поставете Мира за основа на своя живот, Любовта и Светлината отдясно на себе си, а Радостта наляво. (59/стр. 32)

Човек ще разбере Истината, когато в него настане дълбок Вътрешен Мир. (14/стр. 98)

За да има човек Истината в себе си, той непременно трябва да има Мир в Душата си, а мирен може да бъде само онзи човек, който има Мъдростта на своя страна. (16/стр. 58, 59)

Интуицията и други подобни способности принадлежат към по-висшите области на човешката Душа. И тези способности в човека функционират само когато човек е спокоен, когато не се безпокои.

(11/стр. 295)

Дотогава, докато имаш в себе си Мир, една непоколебима Вяра, ще имаш Светлина, Знание, ще имаш една интелигентност… (20/лек. 6: стр. 26)

Проявете Любовта, Знанието, Милосърдието, Мира в себе си, за да се справяте с противоречията.

(68/стр. 312)

Светът на Мира е Ангелският свят. Там, дето има Мир, само там ще може да има музика, поезия, изкуство, живот в своята пълнота. (20/лек. 10: стр. 7)

Изгубване на Мира

Как се изявява сегашният човек? Понеже е изложен на различни влияния, добри и лоши, често човек се изявява така, както сам не желае, благодарение на което нарушава своя Вътрешен Мир, както и Мира на своите близки. (60/стр. 184)

Днес всички хора се стремят към великата цел на своя живот, но не могат да я постигнат, понеже нишките на тяхната вяра са слаби. Лесно се късат тези нишки и те остават на пътя. При най-малките изпитания и мъчнотии те се спъват, дразнят се, губят Мира си. (1/стр. 281)

Туй съзнание, което имате сега, то е обикновено съзнание. То е съзнание на добро и зло. А онова съзнание, за което Христос казва: „Да повярваш в Христа и да станеш Син Божий“, туй съзнание трябва да проникне в тебе. Синовно съзнание. Дотогава, докато ти мислиш, че си грешник, това и онова, ти си в обикновеното съзнание на живота. Докато има нужда вас да ви помиряват хората, да ви утешават, ти си в обикновеното съзнание… Изгубваш си Мира ти имаш обикновено съзнание. „Ама не се разбираме“ обикновено съзнание. „Не зная, криво ми е“ обикновено съзнание. …Онова Божественото вътре в тебе те го наричат свръхсъзнание, или Космическо съзнание… (32/стр. 265)

Само онзи може да бъде щастлив, който е добър, справедлив и разумен. Иначе той нарушава своя Вътрешен Мир, а с това заедно губи щастието си. (71/стр. 105)

Вие сега сте щастливи, имате Мир. Утре гледаш, съвсем сте изпразнени, имате песимистично нас­троение. Онова, което си имал, си го изгубил. Не си доволен от живота. (43/стр. 201)

В Писанието се казва: „Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани!“… Той отвътре ви казва: „Направихте една погрешка, не е хубаво това, което правиш“… Ти казваш: „Аз ще му дам да се разбере“. Сега спорът е вътре. Ти изгубваш Мира си, своя Мир губиш вътре. Като се изгуби Мирът в човека, той губи едно от добрите качества. (9/стр. 442, 443)

Вие уважение и Любов към Бога нямате, понеже се обиждате пред Лицето на Бога. И после искате да убедите Бога, че онзи заслужава това и това. Вие нямате разбиране. Щом отивате при Бога да се оправяте, Той тегли завесата и казва: „Вие сте далеч от Мене“. И вие изгубите Мира и Спокойствието си, и Господ Го няма вече. Вие не сте на Небето, а в ада. И цяла нощ се въртите на леглото си. (37/стр. 249)

…Ти криво си мислил. Щом се спънеш в живота, щом си изгубиш Мира, щом изгубиш Равновесието, ти мислиш криво. Както и да се оправдаваш, криво мислиш. (32/стр. 380)

В живота има много случаи, които изкарват човека от релсите на неговото Равновесие, и въпреки това той мисли, че е свободен. Каква свобода е тази, при която човек всеки момент губи своя Вътрешен Мир? (61/стр. 171, 172)

Седиш сам и се смущаваш. Защо? Безпокои те нещо. Търговец си и чуваш да се говори по радиото, че цената на житото спада. Ти играеш на борсата и като чуеш по радиото тая вест, веднага изгубваш Мира си. Тъкмо си правеше сметка, че като продадеш житото на определената цена, ще спечелиш голяма сума. Обаче очакванията ти се разбиха.

(78/стр. 96)

Докато няма пет пари в джоба си, човек е тих и спокоен, с никого не се кара, на никого не се сър­ди няма отношения с хората. Щом внесе 100  200 хиляди лева в банката, веднага започва да се интересува от хората, от банките. Той иска да знае какво е положението на банката да не би по някакъв начин да фалира. Като имаш пари, ще влезеш в отношение с този, с онзи, докато един ден се скараш с тях. Какво е станало с тебе? Подхлъзнал си се. (71/стр. 43, 44)

Какво ще бъде положението ви, ако желаете да имате една огърлица от скъпоценни камъни, големи като кокоши яйца? Ако имате такава огърлица, вие ще изгубите Мира си. Ако до това време сте имали спокоен сън, от този момент ще изгубите съня си. Защо? Ще се научат за вашата огърлица много апаши и ще почнат да ви обикалят. Вие ще може да спите по един-два часа на вечер. Какво ви струва тази огърлица, щом като изгубите съня си? Затова именно Христос казва: „Внасяйте богатствата и съкровищата си в Божествената банка, дето никой не може да ги открадне“. (35/стр. 513)

Щом става въпрос за запазване на чистотата си, казвам: не правете никакъв компромис със своята чистота! Докато сте чисти, всички извори на вашия живот ще текат правилно. Деня, в който изгубите чистотата си, изворите, каналите на вашия живот ще се задръстят и вие ще се лишите от силата и здравето си, ще започнете да боледувате, да се дразните… (54/стр. 88)

Когато бурята отвън бушува, вълните на морето се повдигат и слагат, опитният плувец лесно се справя с тия вълни: щом дойде една вълна, той се гмурне във водата и после пак излезе. Обаче неопитният плувец се блъска от една вълна в друга, докато изгуби силите си. Какъвто е животът в моретата и океаните, такъв е животът и на сушата. Изобщо животът не е равна повърхност; седиш тих и спокоен, размишляваш върху нещо, докато дойде една вълна и те блъсне. Едва се справиш с нея, дойде втора, трета и т.н. Това става всеки ден. (76/стр. 42, 43)

Кой човек не е губил Равновесието си? Някой излиза от дома си добре разположен и докато измине два-три километра път, състоянието му се изменя. Защо? Една вълна го е срещнала и го блъснала в някоя канара. Човек всеки ден е изложен на ударите на тия вълни. Дали сте в клас, или у дома си, все ще изпитате тия удари. (76/стр. 43)

Причини за изгубване на Мира

Ти правиш нещо. Вглъби се в себе си или иди при Бога и съпостави и виж това, което си направил, право ли е, или не. Има едно право Божествено. Щом нарушиш Божественото право в себе си, ти веднага ще изгубиш своя Вътрешен Мир. И светия да си, ще стане една промяна в тебе. И за да възстановиш изгубеното, ти, умният човек, веднага ще се уединиш и ще видиш къде си нарушил Божественото право. (43/стр. 451)

…Ако една дума е граматически правилно поставена, логически правилно изказана, а не е съгласна с Божествените закони, тя е в състояние да наруши Мира на човека… (76/стр. 86)

Всяка мисъл, която дава нещо от себе си, е Божествена. Всяка мисъл, която само взима, без да дава нещо, е човешка. Влезе ли една човешка мисъл в ума ви, съзнанието ви се помрачава и вие губите Вътрешния си Мир. (68/стр. 237, 238)

В умствено отношение хората се стремят към високи идеи, с които да хвърчат из пространството, но много от тях са хищнически. Влезе ли такава идея в ума ви, тя нарушава Спокойствието ви и вие губите смисъла на живота. (39/стр. 31, 32)

Ненаситните желания заставиха човека да напусне рая. Има желания, които всеки ден хлопат пред вратата на човека и го поставят в положение да изгуби своя Мир, своите светли мисли и възвишени чувства. (27/стр. 32)

Ако искате да видите духове, наблюдавайте момите и момците и вижте какви промени стават с тях. По лицата им ще видите как се сменят духовете в тях. Докато в тях не се е събудило желанието да любят, те са спокойни, с красиви чисти лица. Щом се събуди това желание, лицата им се изменят и те стават неспокойни. Който е наблюдателен, ще види, че през тях минават много деди и прадеди; те се разговарят с младите, съветват ги да се женят. Те искат чрез тях да се преродят, отново да дойдат на Земята да свършат работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието им през това време, и те ще ви кажат, че става нещо с тях. Те се чувстват разпънати, жертва на някаква вътрешна борба. Ако се оженят и се роди дете, борбата се прекратява, лицата им се изчистват и те се успокояват, радват се на Вътрешен Мир. Следователно всяка вътрешна борба в човека е резултат на присъствието на духове в него; значи, духовете се борят в човека. (39/стр. 20)

Някой казва: „Мъчи ме нещо вътре“. Какво те мъчи? Мъчи те нещо, защото си изгубил Мира си. Който не говори Истината, той изгубва своя Вътрешен Мир. Повечето хора днес се лъжат едни други на общо основание. (27/стр. 11)

Които живяха с лъжи, имаха всички блага на Земята, но Вътрешен Мир нямаха. (68/стр. 207)

Какво представя съмнението? Съмнението е известна нечистота, която влиза в астралното, т.е. в звездното, тяло на човека, и той изпитва завист, омраза, съмнение, и казва: „Не зная какво става с мене, но изгубих Мира си“. (63/стр. 93)

Значи, съмнението, подозрението в човека става причина за отвличане на неговите красиви и възвишени идеи, на неговата любов. Той губи своя Вътрешен Мир и търси причината за нещастието си вън от себе си. Причината за всичко е сам той. (64/стр. 58)

Като се цапа или като цапа другите, човек губи Мира и Разположението си. За колко време човек си запазва доброто Разположение? Гневиш се, сърдиш се, обиждаш се, цапаш се ти постоянно губиш Разположението си. (78/стр. 13)

Сегашното човечество страда от повторение, а пък Природата изключва всяко повторение. Едно преповторение можем да го турим в нова форма. И когато преповторят работите, животът става несносен. Човек изгубва Мира си. Недоволството и песимизмът идват. Всичките тия лоши работи са преповторения. (12/стр. 307)

И праведният може да изгуби
Мира си

Грешникът се мъчи, ако убие някого; праведният се мъчи за най-малките работи. Той се мъчи за малки, микроскопични погрешки, че със седмици не може да намери своя Мир. Праведните хора страдат много повече. Страданието е път, по който човек се чисти. (35/стр. 601)

Под думата „дявол“ разбирам изгубване на Вът­решния си Мир, на Светлината, която сте имали. Това може да стане и с един обикновен човек, както и с един светия. (32/стр. 429)

Ако праведният се тревожи, ще изгуби здравето си. Ако грешникът не се тревожи и пази своя Вът­решен Мир, всякога ще бъде здрав. (50/стр. 8)

Отсъствие на Мир

Днес на всички хора липсва нещо, а именно Вечният живот, който включва в себе си Вечната Радост, Вечния Мир, Вечната Светлина. Докато не намери Вечния живот, човек е свидетел на постоянни промени в себе си: ту е разположен, ту неразположен; ту има светлина, ту няма; ту има любов, ту няма. (78/стр. 323)

Когато човек се спъва и пада, това показва, че два елемента липсват в душата му: Мир и Светлина. (27/стр. 135)

Когато човек направи една погрешка, нека се вгледа в Лицето на Господа да види какво ще прочете. Той непременно ще види, че по Лицето на Господа като че минава една мрежа, което показва, че е недоволен от него. Този, който е сгрешил, като види Божието Лице недоволно, той веднага ще почувства в себе си едно голямо неспокойствие, отсъствие на Вътрешен Мир. Всичко ще му се вижда криво, хората около него изопачени, всичко в него се разбърква. Като съзнае погрешката си, да се обърне вътрешно с молба към Господа да го прости, защото той е готов да изправи погрешката си. Щом съзнае и изправи погрешката си, Мирът му ще се възстанови. (33/стр. 175)

Ако светлината минава през вдлъбнато огледало, как ще я възприемете? За да имате истинска представа за светлината, трябва да я прекарате през такава плоскост, да не претърпи големи пречупвания. Човешкото сърце представя вдлъбнато огледало. В него Мир не съществува. Следователно, като минава през сърцето, Божията Любов, вместо да твори, разрушава. Хората плачат за тази Любов, търсят я, но докато не очистят сърцето си, тя всякога ще руши. (26/стр.152)

За грешния човек животът е вечно кипене, вечно врене, затова той казва: „Ври нещо в сърцето ми, в ума ми!“. (48/стр. 31)

Възстановяване на Мира

Лявата страна е женският елемент в човека, а дясната страна мъжкият елемент. Щом имате едно разногласие в себе си, двете страни не са в хармония. Отправете ума си към Бога и щом отправите ума си към Бога, ще се възстанови вашият Мир. (36/стр. 287)

Някога добрите чувства в човека се сменят с лоши и лошите с добри. Той се намира под голямо вътрешно напрежение. Всяко вътрешно вълнение се отразява на кожата. Без да разбира това, човек пипа кожата си и като забележи, че е корава, грапава, започва да търси причината. Щом намери причината, той може да урегулира своите мисли и чувства. Ако успее в това, в него настава Мир и Спокойствие. (75/стр. 57, 58)

Какво трябва да правите, за да възстановите своя Вътрешен Мир? Първата ви работа е да регулирате мислите и чувствата си, да им дадете съответното място; старите възгледи да турите на едно място, а новите на друго място. (75/стр. 58)

Съвременните хора се оплакват, че са изгубили своя Вътрешен Мир и не знаят как да го възстановят. Достатъчно е само човек да приложи своя духовен камертон, за да възстанови с него Вътрешния Мир и да изправи погрешките си. Чрез своя духовен камертон човек различава кои погрешки са негови и кои чужди. Без него той изпада в заблуждение, вследствие на което взима чуждите погрешки за свои. (58/стр. 295)

Добре е понякога човек да плаче. Това показва, че той има условия да изправи погрешките си. След плача в човека настава Вътрешен Мир и Спокойс­твие. (29/стр. 252)

Всеки, който е дошъл на Земята, излиза от Бога… Той иде на Земята да се учи, но на пътя го среща Богинята на Доброто, която му предлага да стане служителка в неговия храм с условие да пази абсолютна чистота в него. Той обещава, но не изпълнява обещанието си, за което Богинята разрушава неговия храм… Много мъже и жени бягат едни от други. Защо? Миризливи и нечисти са храмовете им. Тъмнина и хладина владее в тях, те са лишени от светлина и топлина живот няма в тях. Богинята на Доброто ги е напуснала, няма я вече там. Поради отсъствието всички хора се терзаят… Съградят ли се отново разрушените храмове и влезе ли Богинята в тях, хората се изпълват с възвишени мисли и чувства, радват се на Вътрешен Мир и Спокойствие нищо не е в състояние да размъти техния живот. И тогава между хората и съществата от Разумния Невидим свят се създава здрава вътрешна връзка.

(39/стр. 43, 44)

Запазване на Мира

Три неща дръж в живота си: Мир, който почива в сърцето, Светлина, която обитава в ума, и Радост, която обитава в живота. (6/стр. 316)

Та ви казвам: Пазете вашето състояние, което всички имате. Всички трябва да пазите онзи Вътрешен Мир. (32/стр. 564)

Ученикът трябва да мисли право и външно, и вътрешно. Ако не мисли право, той нарушава Вът­решния си Мир. За да запази Мира си и отвън, и отвътре, той трябва да има положителни мисли и чувства. (1/стр. 202)

Пазете ума и сърцето си от противоречия. Пазете своя Вътрешен Мир. За да запазите Мира си, търсете причината за всяка несполука в себе си. Никога не обвинявайте другите хора, преди да се вгледате в себе си, в своите постъпки. Причината за всички нещастия се крие във вас, в самия човек. Той е господар на положението, в което се намира. (28/стр. 53)

Пазете своето младенческо състояние. Пазете своя Вътрешен Мир. Избягвайте общества и хора, които оказват лошо влияние върху вас. (1/стр. 274)

Ако искам приятели, аз ще търся хора, с които като се събирам, да ми действат добре. Никога не дружете с хора, които нарушават вашия Вътрешен Мир. Тях ще ги оставите. (43/стр. 452)

Седи една сестра, зад нея друга. Казва: „Не ме бутай“. По-добре напусни този стол, стани. Щом не можеш да седиш в една среда, дай си мястото да седнат другите. Стани прав. Щом и това не можеш, излез на опашката. Но да бъдеш спокоен. Не си нарушавай Мира. (43/стр. 381)

Човек лесно губи Мира си. Дошъл някой и му казал, че не е добър или че не е богат. Защо трябва да се обижда и да губи Мира си? Влез в скривалището си и виж какво е състоянието на твоята умствена, сърдечна и материална каса. Ако имаш в касата си достатъчно светли и красиви мисли, ти не си глупав човек; ако имаш добри чувства, ти си добър; ако имаш пари в касата си, ти си богат. Щом касите са пълни, каквото и да говорят за тебе, не се смущавай. (68/стр. 238)

Като живее на Земята, човек все ще попадне на нечиста улица, все ще хапне недоброкачествена храна, все ще се натъкне на лоша книга. Важно е за човека да има будно съзнание, да пази своята Чистота и своя Вътрешен Мир. (50/стр. 122)

…Всеки ден стават промени в човешката Душа, както и в съзнанието му. Обаче, каквито и да са тези промени, Мирът на човека не трябва да се нарушава. По повърхнината на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката Душа, както и на съзнанието му могат да стават ред промени, обаче дойде ли въпрос до вътрешното му естество, никакви колебания и смущения не се позволяват. (76/стр. 134)

Който иска да оправи своя свят, той трябва да пази Вътрешния си Мир; при най-големите страдания в живота си да се не разколебава в Любовта.

(65/стр. 197)

Ако човек съзнае и разбере, че Любовта всякога се проявява, той ще бъде радостен, ще запази своя Мир и Равновесие. Тогава опорната точка в живота на човека ще бъде Мирът. Човек трябва да има Мир в Душата си. (59/стр. 222, 223)

Какво трябва да прави човек, за да не губи своя Вътрешен Мир и Разположение? Той трябва да прилага закона за трансформиране на своите мис­ли и чувства. (58/стр. 306, 307)

Има един вътрешен закон в човека, с който нещата могат да се превръщат… Като съчетаете доб­рото и злото, те ще се примирят. Угостете добре лошия човек и той ще се примири с вас. Сложете пред него една добре приготвена и опечена баница и вижте какво ще прави. Той ще си хапне, ще задоволи глада си и ще се разположи към вас, ще стане добър. Ако не знаете как да постъпите с лошия човек, вие ще изгубите доброто си Разположение, добрите си мисли и чувства. От незнание човек всеки момент губи своя Вътрешен Мир. (58/стр. 306)

Мирът е мярка

Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на Любовта, е, че в него настъпва дълбок Вътрешен Мир, какъвто никога не е изпитвал. (9/стр. 288)

Аз разделям хората на две категории: хора, които имат Любов, и хора, които нямат Любов. Щом се терзаеш вътре в себе си, любовта ти е много малка. Щом имаш Мир в Душата си, имаш в дадения случай Любов. (11/стр. 392)

Може да цитирате много стихове от Библията и от Евангелието, но ако те не внесат необходимата Светлина във вас, нищо не са. Един стих е разбран и разумно приложен, ако внесе във вас вътрешна Светлина и Мир. Този стих е оживял във вас. (26/стр. 175)

Как познавате, че някой човек се е обърнал към Бога? Който се обърнал вече, той придобива Вътрешен Мир и Спокойствие. (22/стр. 96)

Човек трябва да се проявява така, както е създаден от Бога. Всеки от вас има едно правило, по което може правилно да постъпва. Казвате: „Как ще знаем това правило?“. Когато вие постъпвате съобразно този велик закон, вие ще чувствате в себе си дълбок Мир, един полет на ума си, разширяване в сърцето си. Тогава вие ще се чувствате силен спрямо окръжаващите, ще имате силна Вяра и нещо топло ще лъха от вашия организъм. При това положение вие сте бодри и всичките ви работи ще вървят добре.

(10/стр. 250)

Ако работите на един човек ще тръгнат на доб­ре, той в себе си усеща едно Разположение на Мир. Тъй. Не трябва да мисли той много време. То е Разположение вътрешно. И когато работите му почнат да се развалят, има нещо, което дълбоко ще почне да те безпокои. И тогава вече трябва да вземеш мерки. Те го наричат сега интуиция. (9/стр. 27)

Всеки от вас може да провери дали известна истина е права, или не. Как? Когато искате да направите някаква връзка с някой човек, в каквото и да е отношение, за пример, да купите заедно къща, да направите една търговска сделка или да станете учител някому, ако усетите вътре в себе си едно Спокойствие, с този човек може да вършите работа безпрепятствено. Вие ще може да разчитате на него. Опитайте това нещо! Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стяга сърцето ви. Какво показва това? Че този човек няма да устои.

(20/лек. 9: стр. 29)

Когато правите мост на някоя река, вие можете да го построите само върху две опорни точки, върху две крайнини… Мислите, до които ние проникваме, съставят първата основа, първата опорна точка на живота; желанията втората основа, втората опорна точка, а действията, които ние наричаме проява на волята, представят процес на градене… Понеже всичко се движи, вие не можете да седите само върху една опорна точка. Двете опорни точки създават стабилност на телата, а всичко около тях е подвижно… За да можете да познаете дали имате основа, дали сте я намерили, трябва още в момента, когато намерите своите опорни точки, да почувствате в себе си дълбок Мир. Ред философи учат света, а самите те не са намерили своите опорни точки, не са спокойни, нямат Вътрешен Мир.

(83/стр. 22, 23, 24)

Мир, Радост и Веселие

…Човешкото лице трябва да има свежест, една Вътрешна Радост, един Вътрешен Мир, Смелост.

(12/стр. 87)

Ще кажеш: „Има Един Господ, на Когото трябва да служа!“. Кой е този Господ? Той е Господ на Духа. Духът е свръзка с Любовта. Любовта създава Мъдростта и Истината. Това са велики принципи. Ние ще живеем съобразно тях и ще имаме Мир и Радост. (72/стр. 35)

Любовта произвежда навсякъде Живот, Светлина, Мир, Радост и Веселие. (16/стр. 386)

Когато човек възприеме правилно Любовта, в Душата му настава Мир, Радост и Веселие и всички противоречия в живота му изчезват. Докато се натъква на противоречия, човек не е възприел още Любовта. (60/стр. 356)

Човешката любов носи страдания, а Божествената Радост. Когато Любовта ви към даден човек произвежда Радост, тя е правилна. Не произвежда ли Радост, тя не е правилна. Божията Любов произвежда в човека Вътрешна Радост, Вътрешен Мир и Вътрешно Веселие. (56/стр. 244)

Първото нещо, с което ще започнете, е приложението на Любовта, като Велик Божествен акт. В този процес има слизане и качване, посяване на Божествения плод в земята и израстване. След това ще дойде Радостта, която показва, че си бременен с една Божествена идея. Най-после ще дойде Вът­решният Мир, който показва, че си готов вече за истинска работа. Никой не може да влезе в Новия, в Божествения живот, докато не приложи Любовта, докато не стане бременен и докато не придобие Вътрешен Мир. (39/стр. 193)

Помнете: Любовта не се отрича, Истината не се отрича, Мъдростта не се отрича… Не ограничавайте Божественото в себе си. Огорчите ли Го, ще изгубите Мира и Разположението си. Пазите ли Го свещено в себе си, ще имате Мир, Радост и Веселие.

(71/стр. 441)

Това, което осмисля живота, което внася Радост и Мир в човешката Душа, са разумните отношения между всички живи същества… Разумният човек е съвършен в постъпките си. (63/стр. 174)

Знанието ще внесе онзи Мир в Душата ти, ще имаш онази Радост, ще станеш член на цялата Земя, ще започнеш да се разговаряш с всички Души.

(44/стр. 96)

Ще имате един пропуск до идущата сряда. Аз ще ви кажа: МИР. Вие ще отговорите: „Мирът носи Божията Радост“. (46/лек. 8: стр. 3)

Божественото Учение се познава по един елемент, влязъл в Душата. То носи Радост, Мир, Светлина; то носи всички благородни пориви. Влезеш ли в човешкото учение, там има раздвояване, поляризиране, омраза, завист. (26/стр. 76)

Всички закони, които съществуват на Земята, са човешки закони, временни закони… Казвам: В света на Духа, в света на живота има други закони, които отначало съществуват и за в бъдеще ще съществуват. Върху тях ние трябва да си изградим бъдещия живот. Сега ще кажете: „Каква е разликата между тези закони и сегашните?“. Сегашните закони умъртвяват човека. Сегашните закони всякога произвеждат една тревога у вас. А пък онези Божествените закони всякога внасят Мир, Спокойс­твие, Доволство, Радост, Веселие. Божественият закон внася прогрес. (44/стр. 270)

Ако ние се проявяваме в света ние вече се проявяваме в този живот, както сега живеем. А пък като влезне Бог да се проявява в света и има Мир, Радост, Спокойствие. Радост и Веселие ще има не отвънка, но в Душите ви. (9/стр. 405)

…В Своето Битие Бог е Дух, Който иска всякога да поучава и поправя хората, а не да наказва и отмъщава… Следователно Бог иска нашата Свобода, нашия Вътрешен Мир, които ще ни донесат Спокойствие, Радост и Веселие и високо ще подигнат нашия Дух. (83/стр. 89, 90)

Господ носи Вечното Веселие и Мир за Душата.

(16/стр. 45)

Вън е Господ, аз Го виждам. Отворете прозорците си и вие ще Го видите. Щом влезе у вас, вие ще почувствате Вътрешна Радост и Лекота, Вътрешен Мир и Веселие. (39/стр. 245)

Всяко нещо, което в нас няма Божествена санкция, то е лъжа. Всяко нещо в нас, което има Божествена санкция, то е добро и в мислите, и в чувствата, и в постъпките. Имаш Мир в Душата си. То е Божествена санкция. Имаш Радост в Душата си, то е Божествена санкция. (12/стр. 345)

Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Следователно това са качества и на ученика. Ако вие ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за Душите. Това не е някакъв идеал за Вечността, но той може да се постигне още днес. (16/стр. 11, 12)

Какъв трябва да бъде пътят на ученика? Колко елемента трябва да влизат в него? Четири елемента: Любов, Светлина, Мир и Радост. Това са предмети, въпроси за изучаване. Ученикът на новия живот трябва да изучава Любовта, Светлината, Мира и Радостта всестранно, а не тъй, както обикновените хора ги изучават. (16/стр. 199)

Сега, в началото, на вас трябва Любов, но не без Светлина. На вас трябва Светлина, но не без Мир. На вас трябва Мир, но не без Радост. Значи, на вас трябва Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всички тия неща са съединени в едно цяло.

(16/стр. 12)

Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на Земята. (16/стр. 26)

Вие имате много знания, но сте недоволни от живота си, нямате Мир в себе си. Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост. (16/стр. 12, 13)

Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате Любов, т.е. ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и Ме любите, ще опазите Моя закон и ще имате Мир и Радост в Душите“. (16/стр. 25)

…Ученикът трябва да каже на Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Теб на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение“. Такъв трябва да бъде новият път! Ако тръгнете по този път още от днес, ще забележите, че с вас ще стане велика промяна. Ще видите нова Светлина, която ще се излее върху вас. В Душата си ще почувствате такъв Мир и такава Радост, каквито никога в живота си не сте имали. (16/стр. 67, 68)

Казвам: Ако искате да добиете, да родите великата, новата мисъл, ако искате да добиете новата наука, непременно трябва да влезете в Божествения свят, да добиете Любовта, Светлината, Мира и Радостта. (16/стр. 218, 219)

Щом имаш Любов, имаш и Мир… Любовта носи Живот, Животът носи Светлина, а Светлината носи Мир. Значи, имаме ли Любов, ще бъдем мирни; имаме ли Светлина, ще знаем де отиваме. Най-после вие трябва да изучавате Радостта, да знаете, че ще постигнете това, към което се стремите.

(16/стр. 280)

Като ученици, трябва да знаете, че и вие се намирате в такава обвивка, в такава черупка като тази на яйцето и всеки чака определения за него час да се пукне тази обвивка, да излезе животът оттам; всеки чака да се пукне пъпката, да се разцъфти и да разнесе навсякъде своето благоухание. За това четири неща се изискват от ученика: Любов, Светлина, Мир и Радост. В изявяването на тия неща е смисълът на живота. (59/стр. 92)

Проникването на най-малката Божествена мисъл в нашия живот ни прави вътрешно самостоятелни; развива в нас една вътрешна самоувереност, в която проблясва малка Любов, малка Светлина, малък Мир и малка Радост. И според както расте Божествената мисъл у нас, така постепенно се увеличават и Любовта, Светлината, Мирът и Радостта. По този начин расте и целият човек. (16/стр. 109)

Та когато говорим за Любовта, за Светлината, за Мира и за Радостта, ние подразбираме ония Божествени условия, при които способностите на човека се развиват правилно. Без тия способности умът не може да се развива и мисълта не може да дойде. (16/стр. 277)

Когато Божественото начало в човека се пробуди и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот. Този закон се проверява навсякъде в живота. Едно малко бедно момиченце седи на пътя, но никой не му обръща внимание. Хората минават-заминават покрай него, но никой не се спира. По едно време царският син минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си. От този момент положението на момиченцето се подобрява… Казвам: По същия начин, като момиченцето, и човешката Душа трябва да очаква идването на царския син, на Сина Божи, и да желае Той да я погледне и обикне. От този ден ще настане за нея Мир и Радост и тя ще може да учи. Мнозина от вас нямат тази опитност, но могат да я имат. Тази опитност не идва изведнъж, но постепенно, както зората настъпва постепенно. (23/стр. 52)

Когато Духът дойде, човек ще почувства в себе си едно разширение. Той няма да снеме изведнъж старите си дрехи, но в него ще има Светлина. Той ще носи Мир и Радост за Душата си. (21/лек. 29: стр. 32)

Христос казва: „Всеки, който първом търси Царството Божие и неговата Правда, нему всичко друго му се дава“. Затова търсете на първо място Радостта, после Мира, след това Светлината и най-накрая Любовта. Нека Любовта бъде тил в живота ви. Само по този начин вие ще можете да разрешите всички мъчнотии, които ви се представят. (16/стр. 241)

От всинца ни се изисква велик подвиг за великото самопожертване. Само тогава Бог ще се открие в тази Велика Светлина, която наближава да се яви пред човешките Души. И когато се разкрие тази Светлина, тогава ще дойде във вас Вътрешна Велика Радост, Вътрешно Веселие, Вътрешен Мир, което означава ставане, оживяване и Възкресение.

(20/лек. 31: стр. 23)

Сега ще ви прочета няколко афоризми: Постигнатият път на мъдреца, изгряващото слънце на любещия са за мъдреца Радост, Веселие и Мир, Щастие, Блаженство и Любов. (10/стр. 650)

Плодовете на Духа

Плодовете на Духа са: Любов, Радост и Мир. Люби, радвай се и носи Мир. (39/стр. 52)

Плодовете на Духа са: Любов, Радост, Мир, Дълготърпение, Благост, Кротост, Въздържание. Радостта има отношение към Ангелския свят, Мирът към човешкия свят, а Дълготърпението към животинския свят. Дълготърпението е слизане дълбоко в материята. (15/стр. 73)

…Тия са плодовете на Духа. Те са сили, които действат вътре в нашето съзнание. Само когато намерим отношението между Любовта, Мира, Благостта, Кротостта, Въздържанието, Вярата и Милосърдието, тогава ще разберем какво нещо е Духът.

(49/стр. 394)

Който е развил тия Добродетели в себе си, той се е удостоил с плодовете на Духа. Да разполага човек с тия Добродетели, това значи да разбира как да ги проявява за всеки даден момент… Изкуство е да знае човек кога как да проявява своите Добродетели. Който е придобил това изкуство, той не се тревожи, не се безпокои, не е нервен. Дали някой му дължи, той не се смущава от това. Той никого не съди, от никого нищо не иска. (58/стр. 23)

„Плодовете на Духа са: Любов, Радост, Мир…“ Любовта е бащата, Радостта е майката, Мирът е тяхното дете. Значи, те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на Небето. (83/стр. 13)

Миротворството

„Блажени Миротворците, защото Синове Божии ще се нарекат.“

Какво означава думата „Миротворци“? Миротворството е едно от великите качества. Само на кои? На Великите Души, на хората с характер. Миротворството не е качество, свойствено на простите хора; то не е свойствено и на обикновените хора, то даже не е свойствено и на гениалните хора. То е свойствено само на ония човеци, които имат Разумни Души. Човек трябва да придобие това качество. Той не се ражда с него, но той го придобива, той го развива. Ако човек се раждаше с това качество, то щеше да бъде едно пристрастие от страна на Провидението. И в това именно е похвалата на човека, че той може да го придобие. (20/лек. 10: стр. 4)

Казва се в Писанието, че Миротворците ще се нарекат Синове Божии. Да бъдеш Син Божий, това е най-възвишеното положение, което някой може да има по отношение на Бога. (20/лек. 10: стр. 5)

Миротворството е едно качество, което се придобива, но не в един живот. То е едно качество, за придобиването на което се изисква цялата Вечност.

(20/лек. 10: стр. 7)

Под думата „Вечност“ аз разбирам, че всички онези Добродетели, които се проявяват в Божественото естество, трябва да дойдат и да подкрепят Мира. Мирът, Миротворството е най-хубавото качество, което човек трябва да има в себе си. С това се отличава Ангелският свят. (20/лек. 10: стр. 7)

Някои казват: „Да примирим хората!“. Не да ги примирим, но да ги научим на онзи Велик закон да бъдат Миротворци. Да примириш хората, това не е изкуство. И сега ще проповядват на хората, че трябва да бъдат миролюбиви. Християните трябва да бъдат не миролюбиви хора, а Миротворци трябва да бъдат, в себе си трябва да носят това качество. Може да се познае, че те носят това качество, ако са Синове Божии. Само Синовете Божии могат да бъдат Миротворци. (20/лек. 10: стр. 8)

Щом дойде Миротворството във вас, вие ще турите ред и порядък на всяка една ваша мисъл, на всяко едно ваше желание, на всяко едно ваше действие. Туй Миротворство ще ви свърже с Бога, с Небесния свят, със светиите. Миротворството ще ви свърже още със света на Ангелите, с всички Слънчеви системи, понеже сте Синове Божии. След като ви свържат с Бога, вие ще бъдете в сила да проявите вашето Миротворство и отвън. (20/лек. 10: стр. 8)

Ако един човек може да роди Мира в себе си като едно свое дете, той се освободил, той разбрал дълбокия смисъл на Мира. (20/лек. 10: стр. 10)

Щом човек е Миротворец, той ще стане Син Божий. Щом човек има това качество в себе си, всички сили ще се балансират в него; той е човек, който може всичко да направи. (20/лек. 10: стр. 12)

„Аз съм казва някой благороден човек.“ Казвам му: Ела да живеем един месец заедно, че ще видиш колко сме благородни и двамата. Един месец ти ще плащаш и за мене, и за себе си; ти ще готвиш и аз ще ям. През това време аз ще гледам на лицето ти дали то ще се измени, или не. Втория месец ти ще ме изпиташ: аз ще плащам, аз ще готвя, а ти ще ядеш и ще гледаш на моето лице. Ако твоето и моето лице се изменят, ние не сме Миротворци. Но ако твоето и моето лице не се изменят, ние сме Миротворци. (20/лек. 10: стр. 12)

Миротворството е едно от качествата на Великите Души. Срещал съм някои християни, които казват: „Ние се родихме от Бога“. Хубаво, родил се от Бога, а дошъл да спори с мене, да ми казва: „Ти не си на правата страна“. (20/лек. 10: стр. 21)

Човекът казва: „Аз се родих от Бога“. Да, роди се като човек. Някой Ангел казва: „Аз се родих от Бога“. Да, роди се като Ангел… И тогава ти, като се родиш като Ангел, ще имаш онзи дълбок Мир в себе си, ще бъдеш Миротворец, ще бъдеш Син Божий… (20/лек. 10: стр. 23)

Ще кажете в себе си: „Аз искам да бъда Миротворец, искам да бъда Син Божий“. Това е най-хубавото качество. Ще каже някой: „Ама ти не си такъв“. „Нищо, аз търся метод.“ (20/лек. 10: стр. 25)

Когато проявим Миротворството в себе си, това ще бъде печат, че сме Синове Божии. Някои искат първо да бъдат Синове Божии, а после да проявят Миротворството. Не, това не е възможно.

(20/лек. 10: стр. 25)

Ние растем при Огъня… Миротворецът не живее във въздуха. Той живее в този Божествен Огън, в най-усилените Пламъци. Само такъв човек може да бъде Миротворец. (20/лек. 10: стр. 26)

Що е Миротворството? Миротворството е един Велик Божествен лъч, който излиза от дълбочините на човешката Душа. (20/лек. 10: стр. 27)

Миротворците ще се нарекат Синове Божии, ако издават Божествена Светлина, която излиза от този Божествен Пламък, който е създал света.

(20/лек. 10: стр. 28)

Носите ли този Огън със себе си, дето и да влезете с него, всичко се нарежда добре: плодовете започват да зреят, хората възстановяват своя Вътрешен Мир и се залавят за обща работа. (22/стр. 137)

Туй, което в мен може да стане, то и отвънка може да стане… Онзи Мир, който в мен може да дойде, той ще се проектира и отвънка. (32/стр. 408, 409)

Ако аз вляза в един дом, трябва да внеса в него Мир и Спокойствие… (20/лек. 9: стр. 15)

Никога от устата ви не трябва да излиза нито една лоша дума, нито една лоша мисъл, нито едно лошо желание. Говоря за Божествения живот. Аз така разбирам Божествения живот. Ако ти влезеш с туй разбиране между всичките хора, ти ще внесеш Мир и Радост, ще бъдеш добре дошъл навсякъде. (37/стр. 180)

Когато човекът на правата мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия ще изчезнат от този дом. Този човек носи в себе си Мир и Светлина, Любов и Знание, Радост и Веселие. (41/стр. 203)

СПОКОЙСТВИЕТО

Необходимост от Спокойствие

Та казвам: Необходимо е човек да има онова Спокойствие на Душата си. Всеки човек трябва да се влада. И млади, и възрастни, и стари. Понеже се намират в един свят на вечни възможности. (57/стр. 251)

Такъв е великият закон: Ако искате да успеете, трябва да имате Спокойствие. Аз туй много лесно го говоря, но докато го научите! (31/стр. 18)

Успехът на всяка работа в живота ни зависи от Вътрешната Вяра, както и от Спокойствието на нашия ум и на нашето сърце. Поетът може да пише само при пълно Вътрешно Спокойствие. Ученият може да работи само при пълно Вътрешно Спокойс­твие. Аз не говоря за външно спокойствие. Външно човек не може всякога да бъде спокоен. Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в Мир, в Тишина. (41/стр. 134)

Сега всички трябва да имате един спокоен Дух, да имате онова велико присъствие, което Бог има.

(32/стр. 40)

Ако срещнете човек, на когото очите и устата са спокойни, с това Спокойствие той иска да каже: „Гледай спокойно на всички неща, които Бог е създал“. Когато срещнете един мъдрец, той няма да ви каже да гледате на него, но ще обърне вниманието ви на Спокойствието на своите очи, които сами говорят. Те казват: „Аз придобих това Спокойствие, като гледах на всички неща, които Бог е създал в Природата. Щом Бог е спокоен, защо трябва аз да се безпокоя?“. (67/стр. 94, 95)

Под думата „Природа“ ние разбираме отношенията на проявения Бог към всички живи същества на Земята. Ако в известни случаи тия отношения не съвпадат с личните разбирания на човека, той трябва да запази пълно Спокойствие на Духа си… Разумната Сила, която управлява живота, никога не върши своеволия. (61/стр. 133)

Колкото по-правилна, по-спокойна е човешката мисъл, толкова и дейността на мозъка е по-нормална. Ако мислите на човека претърпяват големи огъвания, големи пречупвания, мозъкът му ще бъде изложен на големи сътресения. (59/стр. 401)

Ние трябва да пресъздадем себе си! „Пресъздаване“ значи да се научим да мислим. Знаете ли колко е мъчно човек да се научи да мисли? Най-първо човек за да се научи да мисли, той трябва да е спокоен. Ти не можеш да мислиш, ако не си спокоен. Трябва да си съвършено спокоен. Трябва да се намериш в един свят на закони и да си спокоен. Ако не си спокоен, не можеш да мислиш. Ако се тревожиш, не можеш да мислиш. Ти ще мислиш, но с тази мисъл нищо не се постига. (57/стр. 220)

И знаете ли, че много пъти ние сами си създаваме своето нещастие? Вземете един човек, който е спокоен, обмисля трезво работите. Той пише писмо и дават му това, за което пише. Друг пише писмо и не му дават. Защото той, като е писал, вложил е безпокойството си в писмото. И като го четат другите, и те се безпокоят, хвърлят писмото и не му дават което иска. Първият е писал писмото, бил е спокоен. Тогава и тези, които го четат, са спокойни. И взимат благоприятно решение за него. (57/стр. 220)

Та казвам: За да постигнеш едно желание, ти трябва най-първо да бъдеш вътрешно абсолютно спокоен, да има нещо, на което да се основаваш. Отвън ще има нещо, което ще те разколебава… Нали вашето състояние постоянно се мени? Вие трябва да спазвате тия състояния, но да бъдете спокойни.

(57/стр. 222)

Човек може да роди една велика идея само при спокойно състояние на своя Дух. (16/стр. 235)

Прочетоха се някои от темите върху: предназначението на космите… Сега всеки предмет, който разглеждате, ще се стараете да го оставите в ума си, умът ви да бъде спокоен. Вземете за космите. Турете в ума си косата, не бързайте да пишете, оставете тъй, мислете час-два. (31/лек. 11: стр. 3, 5)

Не трябва да мислим за бъдещето, а да използваме всички блага, които ни дава днешният ден, за добро; той ни носи всички бъдещи блага. Законът е такъв, че Бог, Който е дал условия за този ден, ще ги даде и за другите: няма защо да мислим какво ще стане с нас в бъдеще, а трябва да бъдем спокойни…

(38/стр. 23)

Когато влезете в един параход, който се клатушка, и се страхувате, какво ще ви ползва този страх? Стойте спокойно, имайте доверието на детето. Който е направил парахода, той ще се погрижи за вас. (83/стр. 192)

Когато някой лекар иска да направи една сериозна операция на някой болен, той казва: „Нека болният изгуби съзнанието си, тогава ще го оперирам“. Ето защо при сериозни операции ги упояват. Този закон е верен навсякъде. Любовта изисква абсолютно, пълно Спокойствие. Когато Бог те люби, ти ще бъдеш напълно спокоен, докато Той си свърши работата, а когато си свърши работата, Божията Любов ще се изяви в тебе като мощен, силен живот и след туй ти ще почнеш да живееш истински. (20/лек. 3: стр. 16, 17)

Апостол Павел казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят“. Та ние трябва да се учим на това Спокойс­твие за ония блага, които Бог е приготвил за нас. Трябва един малък инцидент да не наруши нашия Мир… Не трябва да туряте негодувание в ума ви като една зависимост… Знаете ли каква самостоятелност е да може човек да се въздържа, но и още отдалеч да може да трансформира всичките противоречия… (37/стр. 182)

Бог… как трябва да ни намери на Земята, като се върне? Бащата, когато се върне и намери децата вкъщи, че се хванали за косите и се бият, какво ще помисли? …Всеки има против някого по нещо: хората все се съдят, обикновени, граждани, учители, свещеници, либерали, консерватори… Ние трябва да дойдем до убеждението да отхвърлим всичко онова, което трови нашия живот, и в този поне момент да се примирим, да станем тихи и спокойни…

(38/стр. 97, 98)

В света противоречията ние ги създаваме. В Природата съществува една вечна хармония, вечно единство ние го чувстваме. Който и да е от вас, когато е най-разтревожен, ако може да остане само за миг спокоен, ще види, че вътре в Душата си той е развълнуван [много] малко. Някой път му иде да се хвърли отнякъде, да се самоубие, да направи една глупост. Ако остане само за един миг спокоен, ще види, че има един свят тих и спокоен. (44/стр. 197)

Знай, че неразположението, на което се натъкваш, иде от долу, от земята, то не е твое. Докато понасяш спокойно ударите, противоречията на живота, ти ще излезеш на добър край: неразположението ти ще се смени с Разположение; ще дойде нова вълна в живота ти, която ще те тласне напред.

(77/стр. 106)

Човек трябва спокойно да работи, за да придобие Смирение. Той трябва спокойно да изслушва всичко. Докато не придобиете това Спокойствие, не можете да влезете в Окултната Школа. Без това Спокойствие нямате достъп в тази Школа.

(46/лек. 27: стр. 26, 27)

По някой път ние казваме: „Да се обичаме!“. Но как, по кой начин да се обичаме? …За пример, правилото е: щом някой брат започне да ти говори, спри се, наложи си всичкото Спокойствие да го изслушаш докрай. А пък ако брат ти говори Божествено, той няма да говори дълго време. (46/лек. 2: стр. 18)

Намислили сте днес да се занимавате с един научен въпрос. В това време дохожда един ваш познат да ви поговори по своите работи. Човекът иска да чуе вашия съвет. Започва да ви разправя, че жена му била малко болна, че дъщеря му следвала гимназия, че работите му били объркани, не знае какво да прави. Вие се смущавате, виждате, че времето минава, а той изнася работите си една след друга. Ако го изслушате спокойно, без тревога, той по-скоро ще свърши разговора си. Колкото повече се смущавате, толкова по-голямо е неговото желание да ви задържа. (65/стр. 250, 251)

Човек… като се дразни, той трябва да съзнава, че е слаб човек. Помнете това нещо като закон. Следователно, докато мислите, чувствата и постъпките на хората ви дразнят, вие сте слаб човек. Научете се да гледате спокойно на всичко. (7/стр. 222)

Като се научите да гледате спокойно, вие ще започнете да влияете на хората. За пример, никога не бихте могли да проповядвате на един пияница да не пие или да го поправите, докато се тревожите от него. Започнете ли да гледате спокойно на всичко това, което той прави, гледате ли спокойно на него, той ще се поправи. (7/стр. 222)

Един ден дойде при мене един човек да се оплаче от втората си жена. Бил женен, имал две деца и след няколко години жена му умряла. За да изгледа децата си, той бил принуден да се ожени втори път. Харесал една мома, която се влюбила в него, и се оженили. Животът му се влошил. Втората жена не обичала децата му и постоянно ги биела и тормозела. „Какво да правя с тази жена? Като видях, че не разбира от дума, започнах и аз да я бия. Тя бие децата, аз бия нея.“ Казвам му: Обърни другата страна. Престани да биеш жена си и се моли. Като видиш, че бие децата, запази пълно Спокойствие и кажи: „Не удряй с ръката си толкова силно, че ще те заболи“. (77/стр. 96, 97)

Няма защо да се смущавате. Като влизате между хора, от каквото обществено положение и да са, министри, началници, главни секретари, вие трябва да заемете едно място и нищо да не очаквате. Не мислете какъв ефект ще произведете; слушайте какво хората говорят и ако трябва да дадете мнението си, кажете думата си спокойно, без никакво стеснение. (59/стр. 304)

Вие трябва да знаете, че при изговарянето на всяка дума в мозъка стават известни промени. Според начина на произнасянето думите произвеждат или хармонични, или разрушителни форми… Ето защо в окултната наука на първо място се изучават законите на говоренето. Когато говори, човек трябва да бъде тих и спокоен. Това са качества, с които се регулират вътрешните сили на човешкото естество. (79/стр. 58)

Един евангелски проповедник безпокои Христа и казва: „Покажи ми Твоята Любов. Искам да живея по Твоята Любов“. Една вечер го посещава Любовта, започнала да работи той сам ми разправяше това. Той казва: „Господи, стига вече, не мога да седя на краката си“.

Вие често казвате: „Напуснал ни е Христос“. Вие казвате като онзи евангелски проповедник, но като дойде Христос, не ритайте. В новия живот ние се нуждаем от едно Вътрешно Спокойствие.

(35/стр. 684, 685)

Духовният човек е спокоен човек. Той няма какво да се вълнува. Казват му: еди-кой си е болен, ще умре. Той казва: „Няма нищо“. Викат го домашните му, казват: „Какво ще правим без него?“. Той казва: „Че преди да беше дошъл, какво сте правили?“. Например майката, преди да е дошло детето, тя е играла на хорото, а сега, като дойде детето, тя мис­ли, че без него не може. Че преди как е живяла тя без него? (37/стр. 223)

Някой казва: „И със слабо дишане човек може да живее“. Може и така да живее, но ще има хилав живот и няма да бъде спокоен. (13/стр. 65)

Дишайте дълбоко, задържайте въздуха дълго време в дробовете си, за да калите нервната система, да не се влияете и дразните от това, което виждате в живота. (68/стр. 123, 124)

Отрицателните неща пречат на правилното дишане, а положителните го подобряват. Правилното дишане изисква спокойна и красива мисъл.

(68/стр. 125, 126)

Като ви обере злото, вие ставате тихи, кротки, каквито сте били първоначално. Докато човек не започне да гледа на живота философски, със Спокойствие и Вътрешен Мир, злото всякога ще го напада. (61/стр. 247, 248)

Добиване на Спокойствие

Вие трябва да изучавате… Мира, който внася Вътрешно Спокойствие в човека. (16/стр. 280)

Някой казва, че истинското верую носи Спокойствие. Питам: Какво Спокойствие трябва да търси човек? Преди всичко, Спокойствието подразбира известни условия. Какво е нужно, за да бъде човек спокоен? (79/стр. 15)

Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят Спокойствие и Мир в човека. Щом успокояват едного, те внасят Спокойствие във всички. (71/стр. 34)

Та казвам: Благото е вътре във вас. Да бъдете спокойни във вашия ум, каквото и да ви се случва; да гледате весело на работата. Каквото и да се случва във вашето сърце, пак да сте доволни. Каквото и да се случи във вашето тяло, пак да бъдете доволни.

(62/стр. 10)

Важно е да схващате вътрешната страна на Божественото. Само то може да ви даде Спокойствие, да не ви ограничава. (14/стр. 38)

А някой човек, който ти причинява Радост, това е само един повод, който само показва кога си бил в съгласие с Божията Воля. Онези хора, които ви причиняват Радост, те ви показват, че в Божественото е Спокойствието. (43/стр. 65)

Когато… ви погледне човек, който има Любов в Душата си, вие ще изпитате пълно Спокойствие и Мир. Погледът на Любовта не смущава човека.

(73/стр. 178)

Сега в този истински живот има друго едно вътрешно разбиране, което с думи не може да се разбере. Вие ще дойдете до онази Дълбочина, до онова Вътрешно Спокойствие, до онзи Мир, разбиране на Божествения живот. Това са отвлечени неща, а вие ще дойдете до практическата страна на Учението, да направите вашите домове като оазиси в някоя пустиня… (55/стр. 73)

…Всяко Учение трябва да внесе в човека едно успокояване. Новото направление в живота е в сила да внесе това успокояване. (67/стр. 82)

Когато дойде Новото, и да не го разбираш, ти ще почувстваш вътрешно успокояване. Например жаден си, не си пил десет дена вода. Обаче, като дойдеш до извора, и да не знаеш отде иде водата, ти задоволяваш жаждата си и се успокояваш. Достатъчно е отдалеч да видиш извора, за да се яви в тебе нова надежда, вътрешно успокояване. (77/стр. 90)

При самовъзпитанието човек е дошъл до положение да си служи със закона на положителното отношение. Първо той трябва да бъде здрав. Кажи си: „Имам всички условия да бъда здрав, имам всички условия да бъда богат“.

Кога?

Остави този въпрос настрана. Мисълта за здравето и богатството ще те успокои и ти ще имаш всички условия да бъдеш здрав и богат. (74/стр. 328)

Усърдието е едно от добрите качества на ученика… Усърдието изключва обезсърчението. Колкото препятствия и да срещнете на пътя си, кажете: „Такава е Волята Божия. Моята работа ще се уреди, като разнищвам конец по конец“. Действително усърдният урежда работите си бавно, спокойно, без никакво смущение. (59/стр. 172)

…Дойде Иисус и каза: „Това, което вие търсите богатство, сила, знания, доброта Аз мога да ви го дам“… Но хората казаха: „Махнете, разпнете Го“, на което Пилат им забеляза: „Вие Го изгубвате“. Иисус и днес седи пред вас и аз ви казвам: Ето Човека, Когото вие търсите, Човека, Който само може да внесе Спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже пътя, да се проясни вашият ум. (38/стр. 12)

Момата… Докато не се е влюбила, тя е нервна, сприхава, кара се с братята и сестрите си, не слуша родителите си. Щом се влюби, тя става тиха, спокойна, работлива, с никого не се кара. Защо се измени тази мома? Нейният Христос е дошъл. Христос ще дойде за всеки човек на своето време. Чрез кого ще дойде, не е важно. Може да дойде чрез някое дете, чрез някоя жена или чрез някой мъж важно е да внесе подтик в Душата ви да се стремите към доброто… (39/стр. 286)

Достатъчно е човек само веднъж да зърне своето щастие, за да придобие Спокойствие. (10/стр. 501)

И ако ти в сърцето си не си възприел Благостта, и ако в ума си не си възприел Истината, трябва да знаеш, че в живота онова, което желаеш, ти не може да го постигнеш. Всичко онова, което желаеш от хората, което е добро и велико, което е Божествено, чрез Благостта и Доброто в себе си, чрез Истината и Свободата можеш да го постигнеш. И тия са двете качества, които може да ти дадат тази Вътрешна Сила, онова Вътрешно Спокойствие, и ще продължат живота ти. (9/стр. 304)

…Смирение трябва! Когато човек добие Смирението, всякакво терзание изчезва от него и той добива едно Вътрешно Спокойствие в Душата си.

(16/стр. 153)

Без Кротост и Смирение няма Спокойствие. Вълнува се морето, т.е. човешкото сърце, но един е пътят за утихването му пътят към Кротостта и Смирението. (64/стр. 120)

Двама души следват духовния път: единият е тръгнал преди десет години, а вторият тръгва днес. Няма да се мине много време, вторият ще настигне първия и ще го задмине. Защо? Защото първият се движи с бързината на биволска кола, а вторият с бързината на светлината… В какво се заключава бързината? В здравия ум, в благородното сърце и в правилното разбиране на живота и на отношенията между хората. Който притежава тия неща, и между лоши хора да влезе, запазва Спокойствието си.

(50/стр. 216)

Докато нисшето се смущава от висшето, човек всякога ще бъде недоволен. Щом дойдат в съгласие, той става спокоен и доволен от себе си. (28/стр. 174)

Божественият принцип в човека по никой начин не може да се изцапа. Тялото може да се оцапа, дрехите могат да се оцапат, но Божествения принцип, същественото в човека никой не може да го засегне… Ще знаете, че има нещо във вас, което никой не може да засегне… Знаете ли това, ще бъдете спокойни, но не индиферентни. (53/лек. 15: стр. 20)

Когато казвам, че умът ти е нечист, че мислите ти са нечисти, трябва да ги измиеш. Започнеш да миеш ума, измиеш го веднъж, два пъти и след като го измиеш, ще дойде малка светлинка и ще усетиш едно успокояване. Това е един от признаците, че умът ти е чист. Когато работиш върху сърцето си, щом се очисти сърцето, непременно ще почувстваш една малка радост, едно успокоение. Това са признаците в дадения случай, че този процес на чистене е въздействал. Не мислете, че един ден, като очистите сърцето си, вече не трябва да го чистите. Всеки ден човек трябва да чисти сърцето си! Всеки ден човек трябва да чисти ума си! (46/лек. 18: стр. 14, 15)

Когато направим някаква погрешка, ние мис­лим, че и Бог е като нас, веднага ще ни накаже. Затова усещаме едно угризение на съвестта и умът ни престава да работи ден, два, три, докато се премахне туй състояние. Премахне ли се, тогава добиваме Спокойствие. За да може да се развива умът правилно, трябва да бъде спокоен. Мир трябва да има човек! (46/лек. 26: стр. 6, 7)

За да се възстанови Спокойствието на нервната система, трябва да дойдат на помощ разумните сили в човешкия организъм. За пример, ръката обтяга лъка на цигулката или ловджийската стрела и същата ръка ги разслабва. В случая ръката е ра-зумната сила, която освобождава лъка и стрелата от голямото напрежение. (29/стр. 151)

Каквото да се случи в живота ви, използвайте го за каляване. Спокойно приемайте нещата.

(52/стр. 116)

Спокойствие се иска от човека, за да издържа на изпитанията. Луната дава Спокойствие. Майка на Спокойствието е Луната. Тя влияе върху въображението на човека. Който има силно развито въображение, той може да понася изпитанията с голямо Спокойствие. Който няма добре развито въображение, той няма Спокойствие в себе си. (59/стр. 79)

И камъните не са невежи. Виждате, че един камък седи на едно място с години. Вятър духа около него, но той седи, философства и казва: „За да философствам, спокойствие ми е нужно“. Ако го търколи някой надолу, той се чуди кой е нарушил спокойствието му. Като спре, пак започва да философства. От камъните човек придобива онова Вътрешно Спокойствие, при което може правилно да разсъждава. (65/стр. 141, 142)

Когато човек мисли право, той постепенно придобива свойствата на златото: неговото благородство, устойчивост, спокойствие и т.н. (59/стр. 116)

В нашата кръв колкото злато имаме, от него зависи нашето здраве. Щом си здрав, ти ще имаш светли мисли, светли чувства. Тогава ти ще бъдеш човек спокоен. (24/стр. 30)

…Въглеродният двуокис, водородът, кислородът, азотът и въглеродът. Това са основните елементи на живота… Азотът е един от благородните газове, мъчно влиза в съединения. Всеки човек, който има азот в себе си, е спокоен, търпелив. Той може да придобие Любовта. (19/стр. 370, 371)

Християнинът… Когато завършва деня, той трябва да усеща велико Спокойствие, че е свършил онова, което е трябвало, а което не е направил, да го тури в програмата си за другия ден. (83/стр. 126)

Нарушаване на Спокойствието

…Докато не се изгладят престъпленията от нашия ум, от нашето сърце, сърцето не може да бъде спокойно. (12/стр. 376)

Ти не може да вървиш смело в пътя, ако в петата ти има забит трън. Трябва този трън да го извадиш… Трябва да знаеш начина как да бъде огрян твоят ум, че да няма в него нито една лоша мисъл. Нека съществуват лошите мисли отвън. Щом една мисъл може да наруши Спокойствието на твоя ум, ти си слаб човек, ти си убоден от тръна; щом едно лошо чувство може да наруши Благородството на твоето сърце, ти си убоден… (44/стр. 126, 127)

…Има желания, които не се подчиняват на никакви правила… За пример, дойде някой гладен човек в дома ви и вие го накарате да направи нещо. Той се залавя за работа, но в това време от кухнята се разнася миризма на вкусно ядене. Веднага той напуща работата си и започва да се движи неспокоен е… Човек се поддава не само на желанието си да яде, много желания могат да нарушат Спокойс­твието му. (29/стр. 196, 197)

Да бъдем тихи и спокойни

Като дойдат до Божественото Учение, до Учението на Любовта, великите писатели и философи казват, че за да успее в това Учение, човек не трябва да раздвоява съзнанието си, но да бъде всякога тих и спокоен. Дойде ли до злото, да не го търси в Божествения свят, но да знае, че то царува в света на сенките. (39/стр. 39)

Нека и ние станем тихи и спокойни като тихата огледална повърхност на водата, за да може и Бог да се оглежда в нас. Той иска да бъдем чисти и доб­ри, за да се проектира Неговият образ в нас. Това значи да станем като Бога. (45/стр. 74)

Какво представя чистото сърце? Чисто сърце е това, което не ражда никакви отрицателни чувства, нито ги допуща да влязат в него. Чистото сърце е всякога тихо и спокойно, не се вълнува. То е подобно на дълбока вода, която не се размътва. Сърце, което се размътва, е плитка вода. Дъното на това сърце е покрито с кал. Човешкото сърце се размътва лесно, а Божественото никога. (56/стр. 290)

Да бъдеш кротък и смирен, значи да проникнеш в благоприятни условия за твоето развитие, да не ферментираш и да бъдеш тих и спокоен, да дочакаш времето за изучаване тайните на живота.

(64/стр. 118)

Най-първо човек, за да познае и схване Истината, трябва да се постави в едно тихо и спокойно състояние. (53/лек. 25: стр. 13)

Казвам: Вашият живот лесно може да се по­добри.

Как?

Като внесете в себе си една безсмъртна идея. Не мислете, че с обикновената вяра можете да подобрите живота си. Не, ще внесете в себе си такава основна идея, която да ви даде Вяра, Упование и сигурност в живота. Който има такава идея, той мяза на човек, качил се на скала сред бурното море, и седи там тих и спокоен, незастрашаван от морс­ките вълни. (41/стр. 180)

Първото нещо, което искам от вас, то е да накарам това бурно море у вас да утихне да бъдете тихи и спокойни. (55/стр. 10)

Ти си като една гемия в морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкаш; щом морето ти е тихо, и ти си тих. Не че ти искаш да играеш, но морето те кара. Някой казва: „Аз съм тих“. Тих си, защото морето е тихо… Аз бих искал, когато морето е тихо, и вие да сте тихи; и когато морето се развълнува, вие пак да сте тихи, да можете да устоите срещу вълните. Тия са солидни мисли. Като ученици, тъй трябва да разсъждавате. (46/лек. 14: стр. 28)

Когато Бог изпраща Любовта Си към тебе, ти трябва да бъдеш тих и спокоен, да се отвориш за нея. (17/стр. 350)

Любовта трябва да те намери тих и спокоен, с дълбоко вътрешно Разположение и готов на всички услуги. Тя ще ти каже: „Иди по този път“. (77/стр. 211)

…Онзи Велик Божествен Дух… Той действа вът­ре в нас и приготовлява пътя ни. Когато ние сме в тихо, спокойно настроение на Духа, тази Звезда проговаря вътре в нас. Ние още не разбираме езика на Духа. (20/лек. 17: стр. 33, 34)

Ако във вашето сърце не се зароди горещо желание да бъдете тихи и спокойни и да очаквате новата мисъл, която иде да ви учи, ако не я посрещнете с Любов, нейното идване при вас е без полза.

(47/стр. 190)

Ще бъдете смели, ще работите тихо и спокойно върху себе си, от нищо несмущавани. От вас зависи да проникнете във всичко, което ви е дадено, и да го осмислите. (40/стр. 119)

…За такъв човек се казва, че в него се е пробудило висшето съзнание, висшето „аз“. Той е установил правилни отношения между висшето и нисшето си съзнание. Когато намисли да прави нещо, той не бърза: първо се спира в нисшето си съзнание, после се качва във висшето и оттам започва да се разговаря с двете съзнания. Като дойде до известно споразумение, той вече пристъпва към реализиране на това, което е намислил. Ако го наблюдавате, в първо време виждате известно вълнение по лицето му, от очите му излиза особена светлина и той ту отваря, ту затваря очите си. Щом реши въпроса, лицето му става тихо, спокойно, с една приятна усмивка. (50/стр. 157, 158)

Да мълчи човек, това значи да бъде вътрешно тих и спокоен, а в мисълта си активен. Той ще мълчи физически, външно, а ще работи с мисълта си.

(30/стр. 156)

Когато ти свършиш всичката работа, Бог ще дойде да работи пак в тебе, но като Любов, като Мъдрост, ще внесе в тебе Светлина и Знание, а ти ще бъдеш тих и спокоен. (20/лек. 3: стр. 17)

Когато един Велик дух дойде на Земята, няма да задоволи всичко. Той ще задоволи едно от вашите съществени желания дето някое желание сте копнели, копнели. И ти се усещаш тих и спокоен.

(8/стр. 94)

Добрият човек никога не се гневи в Душата си. В Душата си всички трябва да бъдете тихи и спокойни и не трябва да се извинявате, че сте нервни. Това не е извинение. Ние не сме създадени да бъдем нервни. (53/лек. 17: стр. 13)

…Ти трябва да забравиш себе си, да забравиш животинското, нисшето „аз“. За пример, като седна някъде, аз не трябва да мисля, че вие ме наблюдавате, а трябва да бъда съвършено тих и спокоен и да си мисля съвсем друго нещо. Така да е и с всеки един от вас: да си мисли спокойно… и да счита, че всичко наоколо му е в ред и порядък. (69/стр. 109, 110)

…Докато гледа на нещата широко, човек никога няма да се гневи. Когато знае нещата, той не се гневи, не се и смущава. За пример, дойде някой при вас и ви казва, че апаш влязъл в дома ви. Вие оставате тих и спокоен. Защо? Знаете, че къщата ви е празна, апашът няма какво да вземе. Ако пък има нещо за крадене, ще знаете, че сте направили някакво опущение, заради което ще понесете последствията си. (29/стр. 99, 100)

Що се отнася до Кесаря вътре в тебе, ще бъдеш внимателен и учтив към него, ще му отдадеш своята дан. Ще научиш характера му и ще постъпваш с него добре.

Той е бирник.

Нищо от това. Ще се извиниш, че си закъснял, и ще му дадеш парите. Няма да го ругаеш, да му се сърдиш. Ще бъдеш тих и спокоен. (42/стр. 65)

Ти когато си направил движение с ръката си към тази мисъл, за да се махне, ти вече се свързваш с тия отрицателни сили в Природата. Не им обръщай никакво внимание! Всяка една лоша мисъл, която минава, ти я остави да си минава, като че нищо няма. Ти си стой тихо и спокойно и привличай доброто, привличай всички ония добри и благородни сили в себе си. (31/лек. 1: стр. 14, 15)

Седите вие при неблагоприятни условия, например болен си. Погледни на болестта тихо и спокойно и кажи: „Ще се оправи!“. (12/стр. 430)

Колкото и да е разгневен човек, когато Доброто влезе в него като плод, той задоволява глада си с него и става тих и спокоен, на лицето му се явява мека, спокойна усмивка. Усмивката не произтича от човека, но от Доброто, което е влязло в него и задоволило глада му. (29/стр. 287, 288)

Какво се разбира под „горе и долу“? Това са относителни понятия, не са абсолютни… Някога мис­лиш, че си долу, а постъпваш добре, тих и спокоен си. Всъщност ти си горе. Ти приличаш на дъб, който бавно се развива, но живее с векове. (77/стр. 146)

Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива Разположение на Духа и Вътрешна Радост. Той не допуща вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. (73/стр. 22)

Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. (73/стр. 22)

Гледам някоя майка, като се разболеят децата , тя се уплаши, изгубва всякаква надежда и съвършено отпада. Мъжът се разболее, пак същото обезсърчение я обхваща. Така човек се изпитва. Вие трябва да бъдете като ясновидците, да виждате края на нещата. Бъдете тихи и спокойни. Нещата отвън и отвътре могат да се менят, но вие трябва да останете неизменни. (73/стр. 40)

Ние трябва да покажем на сегашния свят в какво седи Любовта. Мъжът направил една погрешка, жената трябва да се прави, като че не разбира нищо, като че нищо не е видяла. Онези, които разбират това Учение, които вървят по Бога, те трябва да покажат този пример. Тъй разбирам аз! Седите някъде, някой е казал нещо несвързано тихо и спокойно мислете само за Любовта. (49/стр. 180)

Трябва да образуваме една ядка, да може да приемем тия сили от Природата. За пример, тази година иде една много приятна вълна`. Тя ще мине тук, през Школата. Но аз се опасявам, има един възел: когато аз искам да събера тази вълна`, тогава забелязвам учениците се ритат, искат да си уредят сметките. Казвам: Елате, дайте си торбите, оставете старите сметки, дайте чувалите си, напълнете ги с туй богатство. Но и Черната ложа тогава ще започне това-онова… Не, не, трябва да бъдем тихи и спокойни. Имаме един момент, едно богатство и трябва всеки да е готов да го приеме. (31/лек. 19: стр. 25)

Само при големия извор, при изобилната вода ти можеш да идеш, никой няма да те смущава… Аз съм гледал, при някоя малка чешмичка има стомни счупени при голямото блъскане, всеки бърза, никой не чака. А при голямата вода всички си наливат вода и почти мястото е празно. Когато Свещеният Огън гори у човека, натрупването го няма, всичко е тихо и спокойно… (32/стр. 135)

Вие се качвате по планински върхове, но се запъхтявате, краката ви се пресекват, не можете да ходите. Защо? Защото бързате… Искате ли да се качвате по върховете, ще бъдете тих и спокоен; първо ще си направите молитвата, ще закусите и ще благодарите, че ви се дава възможност да се разходите. След това ще тръгнете бавно и постепенно ще ускорявате хода си. (30/стр. 178, 179)

Както се нареждат числата в гами, така се нареждат мислите, чувствата и желанията на хората. Числото 9 е резултат. Само по себе си то не действа. Изобщо числата 9, 6 и 3 не взимат никакво участие в живота. Когато се намира в пълна индиферентност, в пълно безучастие, човек е в положението на числата 9, 6 и 3. Каквито болести и страдания да му дойдат, той размишлява, философства, не губи Мира си. Той е съвършено тих и спокоен. (4/стр. 303)

Ще бъдете тихи и спокойни, като житното зърно ще стоите и ще чакате, без да се безпокоите.

(55/стр. 40)

…Човек трябва да се пази от съблазните. За да не изпада в изкушения, светията не трябва да има никаква собственост. Даже за иглата той не трябва да казва, че е негова. Обсеби ли нещо, съблазънта непременно ще дойде. Ползвай се от всичко като пособие, но като ти вземат пособията, остани тих и спокоен нищо да не те смущава. (74/стр. 290, 291)

Едно трябва да пази човек да не се озлобява и ожесточава. През каквито изпитания и да мине, трябва да остане тих и спокоен. (68/стр. 147)

Турете в мисълта ви да възпитате волята си и да нямате никакво смущение в сърцата си. Смущенията ви да останат навън, а в Душата си да сте тихи и спокойни, радостни. (55/стр. 58)

Бъдете тихи и спокойни и знайте, че времето, в което сега живеем, е най-добро… Може земята да играе под краката ви, гърмежи от топове да тресат въздуха, това нищо не значи. Всичко, което става, е в реда на нещата; няма защо да се плашите.

(42/стр. 207)

Разликата в преживяванията седи в това, че някой път преживяванията започват с приятно настроение, а свършват с неприятно; някой път обрат­но: започват с неприятно, а свършват с приятно… Но има и трети вид преживявания, които започват тихо, спокойно и така свършват. По-право те започват, без да свършват. Тези преживявания се наричат безкрайни; те имат начало, нямат край.

(73/стр. 147, 148)

Спокойствие при ядене

Досега аз не съм срещнал човек, който да знае как да яде. Правилно яде онзи, който сяда спокойно пред готовата трапеза и не бърза: туря кърпата си, намества добре чинията, разглежда хляба и след това започва да се храни. (77/стр. 103, 104)

…Когато яде, човек трябва да бъде разположен, да седне пред трапезата тих и спокоен и да яде бавно, да дъвче храната си добре. Това може да продължава 40 минути, а може и цял час няма защо да бърза. Някой отива на гостилница, бърза да се нахрани, че еди-кой си го чакал отвън. Питам: Може ли човек да бъде здрав при такова бързане? (80/стр. 21)

Спокойствие при заспиване

…Като имаме пълна Вяра на Онзи, Който ни обича, напълно се осланяме Нему и можем тихо и спокойно да легнем да спим… (49/стр. 398)

…Правата линия подразбира състояние на покой. И наистина вечер, когато си ляга, човек се изпъва в права линия, за да си почине от дневната работа. Дали се облича, съблича, яде, седи на стол или работи, човек се намира под действието на кривите линии, които уморяват. Като опъне тялото си и заеме хоризонтално положение, той си почива. В този смисъл правата линия подразбира успокоително, или здравословно, състояние. (82/стр. 42)

За да заспиш, не трябва да имаш никаква тревога в ума си. Ти пред леглото да снемеш всичките раници, умът ти да бъде свободен. Ти легнеш с раница, умът ти е пълен с мисъл. Ходил си на театър, ходил си на опера, целият оркестър гърми в главата ти, всичките инструменти чуваш в главата, врява, шум, спи ли се? Или може да си бил на бойното поле, гранати се пукат. Този шум е в главата ти. Или станал някакъв крах, изгубил си четиристотин-петстотин хиляди лева, искаш да спиш. Спи ли се? Умът ти е натоварен с парите вътре. (35/стр. 470)

Иска ли добре да почива, старият човек трябва да вземе пример от детето. Като легне да спи, детето отпуща мускулите си, широко отваря ръцете си и веднага заспива. То не се интересува нито за утрешния ден, нито за това, което е преживяло през деня. Старият не може спокойно да спи, защото мисли какъв човек е бил едно време и до какво положение е дошъл днес. (51/стр. 36)

Казвате: „Животът е непостоянен, временен“. Не, истинският живот се отличава със Спокойс­твие. Като лягаш вечер, да си спокоен, че всичките ти работи са в изправност и си готов да заминеш, ако те повикат. Като ставаш сутрин, пак да си доволен, че ще продължиш работите си отново.

(76/стр. 236)

При вълнение отвън Спокойствие отвътре

Когато се вълнува океанът така, че има вълни от 15  20 метра, питам целият ли океан до дъното се вълнува? Учените хора са забелязали до 50 метра вълни, а долу всичко е тихо и спокойно. Значи, ако ти се вълнуваш, вълнува се у теб само повърхността на твоя живот; долу, в дълбочините, всичко е тихо и спокойно, всичко живее в мир и спокойствие.

(44/стр. 197)

Аз не казвам, че на повърхността водата не се вълнува. Вълнува се, но долу, [на] 30  40 метра, е тихо, спокойно. В твоите глъбини на Душата, там да бъде спокойно. Някой път [на] 10 метра от повърхността може да има вълнение, но долу, в дъното, трябва да има спокойствие. Сега вие искате и отвън да не се вълнувате. Отвън не може, ще се вълнуваш, но дълбоко в Душата си да бъдеш спокоен. (12/стр. 631)

Страдания, мъчнотии, нещастия ще дойдат. Вие сте в морето, а в него стават големи бури. Тия бури ще се предават и на кораба; те ще го клатят ту на една, ту на друга страна, но в него трябва да цари вътрешна хармония, вътрешен мир. (18/стр. 134)

Никаква алчна мисъл, никакво алчно желание няма да допущате в себе си. Те ще дойдат отвън, но вие не трябва да им се поддавате. Като казвам, че не трябва да имате никакви алчни желания, трябва да имате предвид следното обяснение. Като се качите на парахода в океана, ще дойдат срещу него големи вълни, ще блъскат парахода ви отпред-отзад, отляво-отдясно, но параходът не трябва да допуща тия вълни вътре. Тия вълни, това са човешките желания. Нека тия вълни отвън си бушуват колкото искат, нека дигат шум, но параходът не трябва да ги допуща вътре. Душата ти трябва да бъде тиха и спокойна. И при най-големите бури ти трябва да имаш Самообладание и Вяра, че Бог няма да те остави, и твоят параход няма да потъне. (70/стр. 78, 79)

Като казвам, че не трябва да се смущавате, не ви упреквам в това, защото смущенията сами по себе си идат. Когато един параход влезе в морето, непременно ще се изложи на клатушкания. Като казвам, че не трябва да се смущавате, имам предвид да имате такова Равновесие, че при всякакво клатушкане напред или назад вие да запазите Вътрешния си Мир и Спокойствие. Океанът няма да те посрещне с думите: „Добре дошъл“, но ще ти каже: „Кой ти даде право да влезеш тук? Кой ти позволи да влезеш?“. Всички бури ще прегледат документите ти да видят носиш ли позволително. (35/стр. 239)

Казвам: Физическият и духовният живот са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния, на Божествения живот. Физическият живот е живот на повърхността на водата, живот на морските вълни. Когато наблюдавате морето, повърхността му може да бъде спокойна или развълнувана. Ако морето се вълнува, движението на водата се предава на дълбочина най-много от 10  15 метра. Животът на водата до тази дълбочина представя физическия живот. Колкото по-надолу се слиза в морето, толкова по-тихо и спокойно става там. Този живот представя духовния. (27/стр. 200, 201)

Спокойният човек е
търпелив човек

„Любовта дълготърпи.“ Търпението е основа на живота. Няма ли търпение, човек не може да свърши никаква работа. Да бъде човек търпелив, това значи да понася всичко спокойно. Дъжд ли вали, вятър ли вее, прах ли се дига, той гледа на всичко тихо и спокойно. (60/стр. 6)

Може ли вятърът да брули дървото, без да подвижи листата му? Единственото нещо, което се иска от дървото, е да не се изтръгне от земята. Същото се иска и от търпеливия човек: листата и клоните му могат да се мърдат, но коренът му трябва да стои на мястото си. Че паднали няколко листа от дървото, това не показва нетърпение. Важно е, като мине вятърът, човек пак да си остане тих и спокоен. (74/стр. 295)

Няма по-красиво нещо от това, когато човек се натъкне на изпитания, да остане тих и спокоен в себе си, да дочака края на изпитанията с търпение и да вярва, че всичко ще се нареди добре. (79/стр. 157)

Кръстът е символ на търпение. Който съзнателно носи своя кръст, той гледа спокойно, с търпение на всичко онова, което става в света. (65/стр. 93)

…Този човек носи търпеливо. Към такъв човек може да имаш Любов. Той не иска от тебе. Той няма обуща, скъсани му са обущата, седи спокойно, не казва нищо, не казва, не прави сравнение с тебе, който си хубаво облечен и шапка имаш… Той казва: „Аз ходя обут с бащините ми обуща, които Бог ми е дал“. (62/стр. 145)

Вие трябва да се научите да търпите, спокойно да дочаквате времето за всички блага. Бъдете благодарни за всичко, което идва в живота ви. (40/стр. 22)

…Ученикът трябва да се въоръжи с търпение да чака. Ако се безпокои, това показва, че той не разбира характера на своите желания. Има желания, които скоро зреят; има желания, за узряването на които се изисква дълго време… Всички желания са постижими, но търпение се изисква. Търпеливият ученик дава възможност на желанията си добре, спокойно да зреят. (80/стр. 146, 147)

Търпеливият човек се познава в моменти, когато му взимат онова, което той обича или за което се е приготвил. Например някой човек работил цял ден, уморил се и като се върнал у дома си, навечерял се и легнал да спи. Тъкмо заспива, дохожда един негов приятел, сяда до леглото му и започва да му разправя някаква дълга история. Ако може да го изслуша, без да се раздразни, този човек е търпелив. (76/стр. 104)

Или представете си, че някой е гладен и сяда да яде; в това време отвън дохожда един негов познат и започва да яде от яденето му. Ако първият остане спокоен и отстъпи яденето си на своя познат, той е търпелив човек. (76/стр. 104)

…Вие нямате търпение да понасяте обидите. Ако имате търпение, щом някой ви обиди, вие ще седите тихо, спокойно, ще се въздържате да си помислите дори как този човек смее да ви обижда. Вие ще почувствате обидата, но няма да реагирате срещу нея. (53/лек. 22: стр. 21)

Една майка дала един съвет на своята дъщеря. Последната обичала много да се кара вкъщи. Като се оженила дъщерята, майка казала: „Когато ти говорят в къщата, където отиваш, ти да преглъщаш“. И когато казвали нещо, тя преглъщала. Какво се постигнало с това? Постигнало се туй тя почнала да търпи. А по-рано била много нетърпелива… И като се научила да преглъща, тя си седяла спокойно. Щом научите това, и вие ще си седите спокойно. (57/стр. 224)

ДА ПОСТИГНЕМ

Вътрешна Тишина

Когато дойде Божественият глас, всичко утихва. Човек не е радостен, когато скача, но когато има Мир, едно Спокойствие, една Тишина. (12/стр. 384)

Влезете ли в Божествения свят, скърбите и страданията ви моментално ще изчезнат, Душата ви ще се изпълни с Мир и Тишина, с възвишени и благородни чувства. В Божествения свят цари абсолютна Чистота и Хармония. (48/стр. 31)

Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Тя се предшества от Мира, който носи една вътрешна Тишина. В тази Тишина всички седят в недоумение, очакват великото, славното, което идва в живота. И тогава веднага виждаме туй разцъфтяване на всяка Душа в света. (49/стр. 390)

Били ли сте при някое същество, на което сърцето, умът, Душата и Духът са свързани с Бога? Били ли сте вие при такъв човек да почувствате каква Тишина, каква Радост има вътре в него? Аз не зная на какво друго може да се уподоби един такъв човек освен на онази първа пролетна утрин, когато птичките пеят, цветята цъфтят и навсякъде лъха чист, свеж, ароматен въздух. Такова е състоянието на човека, когато сърцето, умът, Душата и Духът му са в Хармония. (20/лек. 2: стр. 30, 31)

И тъй, най-първо между нас трябва да се образуват правилни отношения: да бъдем тихи и спокойни. Усещали ли сте Божествената Тишина?

(20/лек. 2: стр. 30)

Да имате Тишина на сърцето си, не да се интересувате от света. (7/стр. 435)

Безпокоите ли се, влезте дълбоко в Душата си, дето е Мирът и Тишината, и Словото ще ви се изя­ви. (39/стр. 39, 40)

Ние ще седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя да се учим. (83/стр. 116)

Марта и Мария… представят два принципа в човешката Душа активният и пасивният… Християнинът… Един ден ще бъде Марта, друг ден Мария, а когато бъдете при нозете на вашия Учител, тогава нека и Марта, и Мария, всички да утихнат за един час всичко да утихне. (83/стр. 115, 126)

Казано е: „Блажени нищите духом“. Нищите духом не подразбират бедни хора. Да бъдеш нищ, това подразбира известно състояние на Духа. Нищият духом представя долина, в която всичко расте, цъфти и зрее. Нищият духом е смирен, тих, кротък човек… (41/стр. 181)

…Има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени. Има моменти в живота на човека, когато в него настава Тишина, Спокойствие, и той чувства какво е всъщност. Тези моменти траят кратко време, след което човек минава пак в обикновения живот… (41/стр. 184)

Слънчевата светлина, която виждате от Земята, е физическа, но Слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки. Тази светлина е мека и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката Душа, в човека настава голяма вътрешна Тишина. (54/стр. 20, 21)

Например някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде из гората. В този момент обаче тази мека светлина прониква дълбоко в Душата му и веднага в него настава Мир, Тишина, и той чува един тих глас, който му казва: „Не бой се, всичко ще се оправи!“. (54/стр. 21)

…Всички бурни страсти, всички противоречия в живота, това са неблагоприятните условия. Те трябва да се премахнат и да дойдат онези меки, тихи влияния, които са подобни на първите слънчеви лъчи. Само тогава ще можем да мислим правилно. Всички ние трябва да утихнем, да станем тихи и спокойни в Душата си. (21/лек. 17: стр. 16)

Ако искате да прогресирате тази година, никога не роптайте. Като казвам да не роптаете, не говоря за шума, който се вдига около вас, но да не възприемате този шум в себе си. Сърцето ви трябва да бъде тихо и спокойно. (26/стр. 188)

В чистия живот има по-голям смисъл, отколкото в мътния живот. Мислим, че ако се разсърдим, ще спечелим нещо, като че има нещо повече. В тихия живот има по-голямо разнообразие, отколкото в сръднята. (24/стр. 50)

Привидно хората са уравновесени, но наблюдавайте какво правят гладните, когато очакват да им сипят ядене. Те седят с празните си чинии и само следят на кого по-рано сипват ядене и на кого повече дават. Докато задоволят глада си, в тях се забелязва вътрешно неспокойствие. Щом се нахранят, те се успокояват, в тях настава Мир и Тишина. В това отношение храненето представя метод за лекуване. По-добър метод от него няма, но трябва да се знае каква храна да се употребява и кога да се храни човек. (39/стр. 278)

Хармония

Да се самовъзпитава човек, това значи да постави своите мисли, чувства и постъпки в пълен ред и порядък, в пълна Хармония. Това е идеалът, към който трябва да се стреми. Само така той може да осмисли живота си. (58/стр. 257)

Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде свободен по Дух, за да създаде в себе си вът­решна Хармония. (73/стр. 12)

Важно отличително качество на Божественото е, че в него няма абсолютно никакво противоречие. То внася Хармония в човека: неговите мисли, чувства и постъпки са хармонични. (77/стр. 105)

Щом човек има стремеж към Бога, Духът пък има стремеж към човека. Това са две течения в Живата Природа. Дойде ли човек до това дълбоко разбиране на нещата, вълните на неговото море трябва да утихнат и да се възстанови Първоначалната Хармония в живота. Тази е задачата на всеки човек.

(79/стр. 200)

Щом си в Бога, ще кажеш: „Аз живея в Бога и в Бога има пълна Хармония“. (69/стр. 72)

Абсолютно вътрешно послушание това е първото условие, което се иска от ученика. Послушанието е първият закон, върху който се крепи Хармонията. Докато човек не възстанови своята вътрешна Хармония, докато не възстанови Хармония с окръжаващата среда, той не може да се ползва от Божиите блага, от Божието благословение. (59/стр. 74)

…Между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има пълна Хармония. Затова е казано, че истински човек е онзи, на когото мислите, чувствата и постъпките са в пълна Хармония. Наруши ли се тази Хармония, човек се намира в преходно състояние, изгубва онова вътрешно Равновесие, което го характеризира като човек. (61/стр. 119)

И тъй, когато се препоръчва на човека Самообладание, това подразбира вътрешна Хармония между мислите и чувствата му. Ще кажете, че една лоша мисъл или едно лошо чувство не могат да причинят нищо лошо. Може в момента да не се отразят вредно върху организма, но след няколко години ще се видят лошите им последствия. Понякога лошите последствия идат веднага. (82/стр. 264)

…Най-малката дисхармония между мислите, чувствата и постъпките на човека води към заболяване. За да хармонизира мислите, чувствата и постъпките си, човек трябва да се свърже със законите на Природата. Има закони, които регулират мислите; има закони, които регулират чувствата и постъпките. Свърже ли се човек с тези закони, мислите и чувствата му ще потекат така правилно, както той приема естествено, спокойно и без усилие въздуха и светлината. (82/стр. 227)

Човек трябва да се стреми да дойде до хармонично съчетаване на силите в своята Душа. За да постигне тази Хармония, той трябва да се откаже от съмнението и подозрението в себе си, като отрицателни сили. Натъкне ли се на тях, трябва да ги трансформира, да ги превърне в положителни.

(82/стр. 240)

Всеки човек има в себе си по едно Слънце, по една Месечина и също по толкова звезди, колкото има в цялата Слънчева система. В това отношение той представлява малка, микроскопическа вселена. Между външното, физическо Слънце и Слънцето, което се намира в центъра на човешката Душа, има известно съотношение. И когато между външното Слънце и Слънцето, което е в Душата на човека, има известно съотношение, в човека настава приятна вътрешна Хармония. (54/стр. 166, 167)

В ума на всеки човек трябва да има положителна идея, да се стреми към целокупния живот. Когато човек се стреми към целокупния живот, всички противоречия са изключени за него. Щом няма противоречия в живота си, той е в пълна Хармония и вътре, и вън от себе си. (54/стр. 187)

Под „музика“ подразбирам музика и в мисли, и в желания. Да внесем тази Хармония вътре в себе си и да чувстваме, че в нас, и в сърцето ни, и в ума ни, нещо тихо пее, като че някъде дълбоко слушаме тази Хармония. Туй е състояние, което ще успокои сърцето ни и ума ни и ще даде ново направление на нашата мисъл. (31/лек. 4: стр. 8, 9)

…Доброто е материал за градеж. Доброто се разглежда още и като хармонично съчетание между мислите и чувствата на човека. Без тази Хармония човек не е способен за работа. (75/стр. 48)

Кога може човек да прогресира: когато живее в Хармония или в дисхармония? Когато е здрав или когато е болен? Хармонията и здравето са условия за прогресирането на човека. (54/стр. 187)

Следователно пазете се от идеи, които внасят в ума и в сърцето нещо дисхармонично… Защо ви са такива мисли и чувства, които рушат ума и сърцето?

(82/стр. 269)

Много паразити има в човешкия живот… Те развалят Хармонията в него. Достатъчно е да мине през ума ти една отрицателна мисъл, за да наруши твоята Хармония и Разположение. (45/стр. 169)

Влезе ли една нечиста мисъл във вашия ум, вие попадате в дисхармонията, или в дисонанса, на живота. Един неверен, нечист тон нарушава цялата Хармония. Следователно всеки дисонанс трябва или да се изхвърли навън, или да се изправи.

(74/стр. 108)

Че някой не ти е симпатичен, остави това настрана. Какво ще правиш, ако сложат пред тебе ядене, което изисква много дъвчене?

Ще го оставя настрана.

По същия начин остави настрана всяка мисъл и чувство, които нарушават Хармонията на твоя живот. Яж лесносмилаема храна. Че не обичаш някого, това е твърда, мъчносмилаема храна, която ще оставиш настрана.

Никой не ме обича.

И това е твърда храна. Тури я настрана и повече не се занимавай с нея. Въпросът защо не обичаш някого и защо не те обичат, е за светии и мъд­реци. Когато станеш мъдрец, тогава ще го разрешиш. (75/стр. 270)

Докато не се възстанови вътрешната Хармония в човека, той всякога ще се стреми да уреди първо своите физически, материални нужди и тогава да се занимава с възвишени работи. (59/стр. 331)

…Причината за вътрешната Хармония или дисхармония в човека се дължи на неговата мисъл. Ако мисълта е права, човек се радва на вътрешна Хармония в себе си. Правата мисъл свързва човека с причинния, или реалния, свят, или по-право казано с Бога. (50/стр. 126)

Съвременните хора се стремят към добър, хармоничен живот, към красиви отношения помежду си. За това се изисква велика наука. За да се създадат хармонични отношения между двама души, преди всичко те трябва да се освободят от всички ония вещества в себе си, които причиняват дисхармония и противоречия в самия човек. Тази материя, тези вещества наричаме черни, тъмни вещества. Докато не се е освободил от тази материя, човек не може да очаква никаква Хармония в себе си. Щом той не е в Хармония със себе си, по никой начин не може да бъде в Хармония и с окръжаващите. (50/стр. 149, 150)

Правилно движение е, когато свиеш трите пръс­та на ръката, а палеца и показалеца доближиш един до друг и във вид на колелце… Следователно, когато един ученик се разгневи, покажи му така свита ръката си. А вие какво правите? Показвате му шамар. Това не е окултно движение, това е движение на черните маги. Когато някой момък хване под ръка някоя мома, това движение е на черните маги. Някой дава пари на някой беден и му ги мушва грубо, като си отминава… Всички тези лоши образи и движения, събрани вътре в нашия ум, предизвикват и съответни сили, които разстройват Хармонията на мозъчните центрове, и вследствие на това се ражда известна дисхармония. Ние трябва да имаме пластични движения… С тези пластични движения ще възстановим загубената Хармония.

(55/стр. 20)

И тъй, за да прогресирате, вие трябва да възстановите своята вътрешна Хармония, да хармонизирате Душите си. В това седи истинската Радост.

(59/стр. 85)

Сега, когато ние научим този велик закон да пеем и да свирим, казано на модерен език, или да страдаме, в християнски смисъл казано, …чрез страданието ние ще се доберем до онзи велик закон, Безсмъртието; в него е всичката Хармония, в него няма дисхармония. (38/стр. 112)

…Човек трябва да се върне към онова Първично състояние, когато е познавал всички закони. Какво се иска от човека, за да се върне към онова Първично състояние на Хармония и Мир? Диамантена воля. Това е задача на бъдещето. (47/стр. 252)

Разположение

Казвам: Ако искате да имате успех в работите си, всичко трябва да вършите при Разположение на Духа, по Любов. (79/стр. 164)

Мога да ви кажа, че 9/10 от мъчнотиите, които имате, можете да се справите с тях, остават само 1/10, с които мъчно може да се справите. Но за да се справим с известни мъчнотии, непременно трябва да имаме едно хармонично Разположение на Духа. Без туй хармонично Разположение на Духа не може да се постигне нищо. (31/лек. 27: стр. 20)

…Ние трябва да се стремим да имаме онова велико Разположение на Духа, да пренасяме всичко с търпение. Само по този начин у нас ще се образува онази вътрешна връзка с Бога, с която животът ни на Земята ще стане сносен и приятен. (53/лек. 30: стр. 91)

Като ученици, вие трябва да работите върху Вярата си в Бога, във Великото в света. Само то може да ви повдигне, да ви даде подтик за работа. Без Вяра в живота човек лесно отпада, губи Дух и Разположение. (82/стр. 56, 57)

Какъв смисъл има знанието, ако в момент на изпитание не можеш да запазиш Разположението си? Щом се разгневиш, ти ще изгубиш всичко, което си придобил. В края на краищата знанието ще ти бъде товар, а не благо. (82/стр. 216)

Разумният човек не се нервира, разумният човек не се сърди. Някой ще каже: „Аз се въздържам“. Не, разумният човек има едно особено Разположение в Душата си. Аз не говоря за външното проявление на човека, аз говоря за вътрешното проявление на човека. (49/стр. 23)

Свещеният Огън се отличава с едно качество. Той образува една приятна топлина в човека. И когато той гори, човек се усеща крайно разположен; когато той гори, ти усещаш едно Разположение на Душата си. (32/стр. 126)

Трябва да имате най-доброто Разположение. Вътре в нас има един свят и трябва да имаме Разположението на този вътрешен свят. (57/стр. 28)

Най-първо трябва да изучавате себе си, да имате едно вътрешно Разположение. Може да имаш едно разположение, което зависи от хората. То се мени. Имаш едно разположение, което зависи от времето. Например вие много пъти сте разположени, понеже времето е разположено, и много пъти сте неразположени, понеже времето не е разположено. Щом времето стане мрачно, и вие сте мрачни; и щом времето стане светло, и вие сте светли… Къде седи човешката разумност? (57/стр. 218)

Ако днес си разположен, но утре изгубиш Разположението на Духа си, ти не си господар на положението си… (79/стр. 9)

…С едно нехармонично движение човек може да изпадне в голямо неразположение на Духа. И обратно: с едно хармонично движение той може да придобие голямо Разположение на Духа. (82/стр. 286)

Красивите линии в Природата внасят голямо Разположение в човека. Достатъчно е да видите един увиснал, узрял плод, красиво огънал клона, на който се намира, за да се разположите добре… Като изучавате красивите линии и движения, вие се свързвате с Духовния свят… (82/стр. 286)

Едно морално състояние дава едно морално Разположение, едно вътрешно Разположение. То едновременно внася в ума светлина, в сърцето внася ширина, а във волята внася сила. (49/стр. 341)

Ще бъдеш по-близо до Истината, ако, след като ти причиня някаква пакост, ти запазиш доброто си Разположение. (77/стр. 45)

Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Под думата „дете“ се разбира доброто Разположение на сърцето, на ума, на Душата и на Духа. (56/стр. 307)

Всякога във вашето сърце трябва да имате едно Разположение. Туй Разположение означава, че имате Мир. Когато симпатичната нервна система е здравословна, човек има Мир в себе си. Тогава не го смущават нещата. Не че не го смущават, но той разбира смисъла на нещата. Щом човек изгуби туй Равновесие, той започва да се смущава от най-малките работи. (35/стр. 596)

…Едно малко нещастие в света е в състояние да наруши във вас този Божи Мир. Веднага вашето щастие, вашето Разположение на Духа изчезва. Къде остана всичко това? Та нима Божественото в човека може да изчезне? (46/лек. 32: стр. 6, 7)

Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него. Не можеш ли да възприемеш Божественото, изкушението иде… Изобщо човек не е свободен от изкушението. Имаш добро Разположение на Духа; мислиш, че всичко си придобил, но в един момент те подлагат на изпит и не можеш да го издържиш. Защо изгуби Разположението си? Защото беше в градината и не можа да издържиш изпита си. (77/стр. 60)

…Всяко вътрешно състояние на човека се отразява върху лицето му. Доброто и лошото разположение се отразяват не само върху лицето, но и на целия организъм. (50/стр. 151)

…За да издържате на болести и страдания, да се справяте лесно с противоречията си, изчистете мислите, чувствата и постъпките си. Това е тъй наречената вътрешна Чистота. Който има тази Чистота в себе си, кръвта му е чиста. Здравето, силата и Разположението на човека се дължат на чистата кръв. (68/стр. 329)

Пазете Чистотата на ума и на сърцето си, за да бъдете здрави и добре разположени. Чистата кръв зависи от чистите мисли и чувства. Щом кръвта на човека е чиста, той е неуязвим никакви болести, никакви смущения не могат да го победят. Той е устойчив и в психическо, и във физическо отношение. (68/стр. 353)

Значи, причината за здравето и Разположението на човека се крие в самия него. Който живее според законите на Бога, той всякога се радва на добро здраве и бодър Дух. (68/стр. 329, 330)

…Потребно е да туриш възглавницата си на север, да ядеш преди залязване на Слънцето и да прочетеш Евангелието на Йоана. Ако направиш тия неща, скръбта ти ще се промени, ще придобиеш едно Разположение. (53/лек. 35: стр. 23)

За да запази доброто си Разположение, човек трябва да бъде мъдър, предвидлив, да вижда препятствията на пътя си и да знае как да ги премахва. Щом може да запази своето Разположение, той е дошъл до вътрешно Равновесие. (61/стр. 84)

Равновесие

И тъй, Мирът, Миролюбието, което човек трябва да има в себе си, е едно от благородните качества, чрез което човек може да запази своето Равновесие.

(20/лек. 10: стр. 12)

Да възлюбиш Господа и ближния си, подразбира при всички условия на живота си да не нарушиш Равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля, т.е. да не нарушиш Равновесието на своите мисли, чувства и постъпки. Това не значи, че ще бъдете свободни от страдания. Всички ще страдате, но страданията ви ще бъдат осмислени.

(65/стр. 319, 320)

…Човек трябва да държи връзката си с Душата. Мост, посредник, или връзка, между Душата и самия човек е Вярата в Бога. Изгуби ли Вярата си, човек губи и Равновесието си. Щом запази Вярата си, човек приготвя път за идване на Любовта в него.

(82/стр. 283)

Любовта определя Равновесието на сърцето. Който обича Бога, той е уравновесил силите на своето сърце… (65/стр. 311)

Казвам: Истинските методи, чрез които вие можете да задържите Равновесие в живота си, са Доб­родетелите. (79/стр. 85, 86)

Силата на човека седи в неговите светли мисли, добри чувства и благородни постъпки. Едно от качествата им е това, че като посетят човека, при как­вито трудни условия да се намира, той се изпълва с такава сила, че запазва Равновесието си. (60/стр. 310)

Безсмъртен е този, който има в себе си поне една точка на Равновесие, от която никой не може да го помести. (25/стр. 72)

Кой е Вечният живот? Вечният живот се отличава с абсолютно Равновесие. Който иска да придобие този живот, той трябва да пази първото условие: Равновесие на своя ум, Равновесие на своето сърце и Равновесие на своята воля. (65/стр. 308, 309)

Да се самовъзпитава човек, това значи да пази Равновесие между своите мисли, чувства и постъпки, т.е. да пази Равновесие на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Който изгуби Равновесието на своя ум, той се излага на страдания; който изгуби Равновесието на своето сърце, той се излага на смущения; който изгуби Равновесието на своята воля, той се излага на падане. (65/стр. 309)

Когато Боговете, Възвишените същества изгубиха Равновесието на своята воля, те паднаха. Следователно, когато човек падне, трябва да знае, че причината за неговото падане е изгубване Равновесието на неговата воля, на неговите постъпки. (65/стр. 309)

Докато не дойдат в съгласие с Божиите мисли, чувства и постъпки, хората не могат да възстановят своето Равновесие, не могат да влязат в Божествения живот, не могат да разберат усилията, които Божият Дух прави за тяхното повдигане. (65/стр. 310)

Сега, като ученици, вашата главна задача е да възстановите Равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Ако не можете да възстановите Равновесието си, вие всякога ще се намирате в противоречие или с Бога, или със себе си, или със своя ближен. (65/стр. 310, 311)

Кога ще се освободите от противоречията на живота? Когато имате Равновесие в ума, в сърцето и във волята си. Който има Равновесие в ума, в сърцето и във волята си, той е истински свободен човек. (65/стр. 321)

При това помнете: правата на човека се обус­лавят от Равновесието на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля. (65/стр. 311)

За някого казват, че е лош. Аз не се произнасям така. Аз разглеждам у човека какво е неговото Равновесие, какво е Равновесието на неговия ум, сърце и воля и тогаз се произнасям. Имам мярка. Щом има Равновесие в ума си, той е умен човек. Щом има Равновесие в сърцето си, той е добър човек. Щом има Равновесие в своята воля, той е добър човек на физическото поле. Те са мерки, с които трябва да се мери. И в себе си трябва да имате мерки.

(43/стр. 259)

За да придобиете вътрешно Равновесие, вие трябва да си дадете отчет колко от мислите и чувствата ви са ваши и колко от тях чужди. Ваши мисли са тия, които ви са дадени от Бога. Само те могат да ви ползват. Те са ваш капитал, с който можете да разполагате. С този капитал човек може да расте и да се развива. (80/стр. 241)

Едно се иска от ученика: да възстанови своето вътрешно Равновесие. Ако не успее да направи това, той ще изпадне в положение на пълна индиферентност, при което няма да върви напред, нито назад. (80/стр. 241)

Всички се стремете да добиете едно вътрешно Равновесие. Да имате една непоколебима Вяра! Една непоколебима надежда! Едно непоколебимо търпение! (57/стр. 225)

Какво значи да има човек Равновесие? Ако при всички изпитания и противоречия в живота си човек не се усъмни и разколебае, не изгуби Вярата и Любовта си, ние казваме, че той има Равновесие. Той е дошъл до онази точка на Равновесие, от която никоя сила в света не може да го измести. (50/стр. 302)

Коя е точката, върху която човек трябва да постави своя живот? Човек трябва да постави живота си върху точката на Равновесието, т.е. върху правилните отношения между всички Души. (50/стр. 306)

Като се върне мъжът ви от работа неразположен, сърдит, кажи си: „Няма да губя Равновесието си. Оня, Който е в мене, е по-силен от всички около мене“. (42/стр. 222)

Когато човек се успокои, това показва, че той е възстановил своето Равновесие. В такъв случай неговото Спокойствие трябва да се предаде и на окръжаващите. Ако те се успокоят, той е придобил вътрешното си Равновесие. Ако те не се успокоят, и той не се е успокоил. (59/стр. 78)

И тъй, за да пазите Равновесие в живота си, задържайте в ума си само такива мисли, които оставят нещо хубаво във вас. (68/стр. 237)

…За да можем да претърпим външните несгоди на живота, трябва да имаме вътрешно Равновесие на Душата, сърцето и ума. (38/стр. 90)

Защо човек губи Любовта? Защото не може да намери границата между слугуването на Бога и на Кесаря. Тази е причината, дето човек губи Равновесието си, т.е. съгласието между ума и сърцето си. Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония.

(39/стр. 369)

Всяка мисъл, която нарушава Равновесието на вашия умствен свят, не е права. И всяко чувство, което нарушава Равновесието на вашия духовен свят, не е право. И всяка постъпка, която нарушава Равновесието на вашия физически свят, не е права.

(43/стр. 258, 259)

Ако не въздържаш чувствата и желанията си, ти губиш Равновесие. (77/стр. 205)

Щом губиш Равновесието си и се люшкаш на една и на друга страна, това показва, че твоето море е развълнувано. Ако един кораб плува в развълнувано море, трябва ли да спре на едно място и да се моли? Колкото и да се моли, вълните не искат да чуят. Че сърцето ти трепери, това не ги интересува. Знание е нужно, а не само молитва. (75/стр. 280, 281)

В областта на знанието вие трябва да бъдете тъй пластични, тъй гъвкави и подвижни, каквито са акробатите, които ходят по въже. Най-малкото отклонение ще ви свали от висотата, затова трябва да пазите Равновесие… Мнозина питат какво изучавате в Окултната Школа. Ще кажете, че в Школата изучавате изкуството да вървите по въже на височина 10  15 метра с най-голямо Спокойствие. Ще ходите по въжето тихо и спокойно и ще пазите пълно Равновесие. Това значи Окултизъм. (59/стр. 34)

Такъв е законът на Равновесието. Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето Равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво. Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш Равновесието си и да вървиш нагоре. Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека за урегулиране на силите в него, за запазване на Равновесието. (73/стр. 19)

Запази ли своето вътрешно Равновесие, човек остава винаги млад. Когато някой се оплаква, че е започнал да остарява, това показва, че е изгубил своето вътрешно Равновесие, изменил е отношенията си към Първата Причина. (61/стр. 120)

Съвременният човек губи Равновесието на живота си, защото се занимава със задачи, които не влизат в неговата програма. За пример, слушате някой да пита ще живее ли, или ще умре. Това не е негова работа. (61/стр. 84)

Вие губите своето Равновесие. Някой казва:

Извинете, не можах да се сдържа.

Защо не можа да се сдържиш?

Защото нямам Равновесие.

Вие сега мислите: „Каквото Господ одари човека“. Че на всинца ви Господ е дал дарби вътре и колко от тези дарби сте използвали? (43/стр. 259)

Вие всякога може да изгубите вашето Равновесие, ако не в Школата, то отвън. Вечерно време, като спите, дойде някой и извика: „Пожар!“. Вие скачате от леглото и хуквате навън. Не, ще станете полека, ще вземете чорапите си и спокойно ще ги турите на краката си. После ще се разходите малко из стаята си и ще излезете навън. Това е философия! Вие какво правите? Щом се запали къщата, хуквате навън. Какво е това присъствие на Духа? Как ще може такъв човек да влияе на себе си и на другите?

(53/лек. 29: стр. 67)

Не само вие, но всички хора губят Равновесието си, губят присъствието на Духа. Дойде им една малка болест, губят присъствие на Духа. Изгубят парите си, губят присъствие на Духа. Някой кираджия (наемател) излезе от къщата им, губят присъствие на Духа. Пъдят ги от къщи, губят присъствие на Духа. Някой каже някоя лоша дума за тях, губят присъствие на Духа. Хиляди неща в света могат да ви изкарат от Равновесие. И след всичко това разисквате какво са казали Кант, Декарт, апостол Петър, еди-кой си историк, еди-кой си математик и т.н.

(53/лек. 29: стр. 67, 68)

Влезе ли едно дисхармонично явление в живота на човека, с което той не може да се справи, състоянието му веднага се изменя. За пример, времето, богатството, сиромашията, страхът, болестите са в сила да изменят състоянието на човека, да го изкарат от Равновесието му, да нарушат Хармонията в неговия живот. За да не губи Равновесието си, да не нарушава Хармонията в живота си, човек трябва да изучава всички явления, да знае причините на произхода им, както и техните добри и лоши последствия. (59/стр. 398, 399)

…Ако ти се безпокоиш много, това показва, че нямаш Равновесие. Равновесие трябва да се добие. Не е лошото, че ти се безпокоиш. У децата, които прохождат, има най-първо една неувереност. То стане и падне, стане и падне, плаче, пак стане и ходи, докато най-после с това усилие детето добие самоувереност, че може да ходи. (57/стр. 222)

Сега… ще минем в друга вълна`. Ще се потопим в нея тъй, както в Черното море. Ще се стягате да бъдете готови… Земята минава в този пояс, ще мине през тази вълна и ще замине. Ако вие спазите нужното Равновесие, то ще ви причини полза, нищо няма да изгубите, затова трябва да бъдете готови. Тази вълна съдържа много енергия. Ако сте готови, ще забогатеете; ако не сте готови, ще ви причини известни страдания. (46/лек. 30: стр. 21, 22)

Самообладание

Ученикът на Великия живот трябва да работи върху себе си да придобие Самообладание. Така той може да кали нервната си система. (30/стр. 29)

На ученика е нужно… Самообладание. Чрез Самообладание ученикът развива своя ум, своето сърце и своята воля; от друга страна, то помага за усилване на паметта, за подобрение на физическото му здраве, за подобрение отношенията между приятелите му. Човек трябва да прави усилия, да работи съзнателно върху себе си, за да развива Самообладание. Без това качество той не може да прогресира.

(80/стр. 216)

Като работите върху себе си, вие се натъквате на мъчнотии, които можете да понесете със Самообладание. Ето защо човек трябва да има Самообладание, лесно да се справя с гнева, с обидите и униженията. Който може да се владее, той е постигнал много нещо. Не можеш да бъдеш ученик, ако нямаш Самообладание. (82/стр. 215, 216)

Човек може да изпадне в обезсърчение, в отчаяние… За да преодолее човек тия отрицателни състояния, препоръчват му Самообладание. Всички Окултни Школи… говорят за Самообладание.

(79/стр. 21)

Като ученици, от вас се иска Самообладание да не се забравяте нито в радостите, нито в скърбите.

(60/стр. 272, 273)

Човек за да може да живее на Земята, …той трябва да има едно Самообладание. За да имаш едно Самообладание, трябва да имаш една основа. Ако в даден случай, каквото и да вършиш, си спомняш за Оня, Който създал света, ти имаш основа.

(57/стр. 360)

Някой казва: „Аз трябва да се владея, да владам Духа си“. Какво разбирате под думите „владане на Духа“? Кой човек може да влада Духа си? Духовният. Ако някой човек изгуби богатството си, знанието си и се обезсърчи, отчае, той не е духовен още. Обаче, ако се зарадва, след като изгуби всичкото си богатство, знание, той е духовен човек. (79/стр. 21)

Човек трябва да дойде до такова Самообладание, че и като губи, и като печели, да запази своя Вът­решен Мир. Който има Самообладание, той цени еднакво и доброто, и злото. (19/стр. 151)

Сега аз говоря на онези от вас, които искат да прилагат. Работете върху Самообладанието. Беден си, нямаш пет пари. Дойде някой и ти донесе една торба със злато. Едва се зарадваш на златото и веднага ти казват, че трябва да го върнеш. Ако и в този случай се зарадваш, ти имаш Самообладание. Както се радваш на торбата със злато, така се радвай и когато ти я вземат. (45/стр. 308)

Днес срещате един богат човек, доволен от положението си; утре го виждате беден, нещастен. Днес е разположен, с голям импулс за работа, утре го срещате неразположен, обезсърчен, не намира смисъл в живота. Тези смени в условията стават с цел да се изпита човек, да се познае, да види до каква степен на развитие е достигнал. Ако донякъде е придобил Самообладание, той ще погледне на живота трезво, със Спокойствие. Ако не е придобил Самообладание, ще се уплаши, ще се отчае от живота. (52/стр. 91)

За да върви напред, да замества старото с ново, човек се нуждае от вътрешно Самообладание на своя ум, на своето сърце и на силите, които действат в него. Това значи да бъде човек господар на положението, в което се намира. (68/стр. 7)

Човек трябва да стане господар на всички положения, които го изненадват отвън и отвътре.

(70/стр. 212)

Като мисли право, човек може да бъде господар на себе си. Иначе той ще изпада в състояния, които не разбира, и ще изживява големи мъчнотии.

(71/стр. 311)

Сега единствената мисъл, която искам да ви оставя: човек трябва да се учи да бъде господар на себе си, да влада себе си и тялото, да стане господар на сърцето си, да стане господар на ума си. То е. Земният живот има три задачи: да станеш господар да знаеш как да мислиш, да знаеш как да чувстваш, да знаеш как да постъпваш. То е наука, то са предмети. (32/стр. 348)

Кой човек познава своя Дух и своята Душа? Който е дошъл до Реалността на живота. Този човек държи кормилото на своя живот. Той е господар на своите мисли и чувства, той сам се управлява.

(82/стр. 110)

Какво значи да бъде човек свободен? Абсолютно свободен е онзи, който е господар на мислите, на чувствата и на действията си. (82/стр. 36)

Да възкръснеш това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мис­ли, на всички желания, на всички свои действия. И как човек може да възкръсне, когато не е господар на всички тия неща? (38/стр. 113)

Твърдостта е висше качество. Твърд е онзи, който има пълно Самообладание, който може да владее своите мисли, чувства и който има в себе си пълно Равновесие. Той седи на някое място, дето никой не го вижда; обаче той всички вижда, всички наблюдава. Ученикът трябва да развива в себе си такава именно твърдост, а не упоритост. (73/стр. 48, 49)

…От всички се иска работа, труд, усилие. Само така ще дойдете до Самообладанието необходимо условие за вашето развитие. (59/стр. 327)

И тъй, Самообладанието е потребно за човека. То се придобива чрез работа, чрез усилие. (81/стр. 48)

Днес страданията на хората идат точно навреме и намясто. Чрез тях те придобиват Самообладание. В бъдеще, когато страданията няма да представят метод за развитие, човек ще дава милиони, за да се удостои с едно страдание. (81/стр. 48)

И тъй, първото условие в работата ви е Самовладането, Самообладанието. Самовладането не означава безчувственост. Ако Самообладанието е свързано с отсъствие на чувствителност в човека, тогава парализираният ще служи за образец. Не, изкуството седи в това, при най-голямата чувствителност човек да се владее. (73/стр. 39)

Противоречията, които се създават в чувствата, се регулират от един велик закон: да дойде човек до положение да влада чувствата си, да бъде разположен всякога. Това е най-великото в живота.

(53/лек. 19: стр. 12)

Какво казва там последният стих на прочетената глава? (Учителят чете:) „Но Мъдростта, която е от горе, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“ Мирният човек е онзи, който може да се самовлада. После чиста: значи неговото небе е ясно, за знание има условия. Кое нещо е приветливо? На всеки всякога дава място.

(32/стр. 349)

Само на добрия, на умния човек е позволено да се сърди. Докато не стане добър и умен, той няма право да се сърди. За да станете умни и добри, трябва да развивате в себе си Самообладание. (59/стр. 172)

Съвременните хора говорят за Самообладание. Какво представя Самообладанието? То е подобно на ония борци, които излизат на арената да се състезават с противника си… Иска ли да се справи с противника си, човек трябва да е развил в себе си Самообладанието, да се бори с него по всички правила на изкуството… Изучавайте правилата и методите на Самообладанието, за да се справяте с всички мъчнотии и страдания, с всички изненади в живота си. (61/стр. 282, 283)

Ако в най-големите мъчнотии и страдания човек не може да покаже пълно хладнокръвие и Самообладание и да понесе всичко с търпение, той няма характер. (65/стр. 95)

…Ние като постигнем търпението, доста е. То е Самообладание вече на силите на ума, сърцето и човешката воля. Търпеливият човек се самовлада.

(57/стр. 224)

Високоорганизираният човек не губи присъствие на Духа си. Той притежава велико Самообладание. От него лъха мекота и благородство. (81/стр. 65)

Има големи и малки мъчнотии… Как ще се справите с тях? Има един начин, една наука, с помощта на която човек може да се справи. Обаче той трябва да познава тази наука, той трябва да я опи­та. В какво седи този начин? В Самообладанието. Пред каквито мъчнотии да се намери, човек трябва да запази присъствие на Духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присъствие на Духа, той скъсва всички връзки, чрез които Божията сила се проявява и работи. (65/стр. 332)

…Всичко отрицателно ще държите вън от себе си, вън от съзнанието си, вън от физическата си обвивка. Това значи да има човек Самообладание.

(73/стр. 118)

…Каквито мисли и да дойдат в ума ви, стремете се да бъдете вътрешно спокойни. Колкото отрицателни мисли да ви посетят, не се смущавайте. Човек трябва да придобие такова Самообладание, че и с игла да се боде, да не трепва: да седи тих и спокоен, като че нищо не става с него. В това отношение животът благоприятства на съвременните хора. Условията им са толкова променчиви, че без да иска, човек ще развие Самообладание. (52/стр. 90, 91)

…Човек със здрава воля, с добро сърце, в което има Разположение. Такъв човек има Разположение към всички. Той никога не се възмущава. Възмущението ще дойде, но той трябва да му бъде господар.

(57/стр. 77)

Самообладанието служи за ограда срещу лошите влияния на обидните думи. (81/стр. 28)

Който има Самообладание, той може да се противопостави на лошите мисли, които хората отправят към него. Как? Като си помисли само, че Бог е Любов. Такъв човек е силен. (73/стр. 118)

Ако свиеш вежди пред злото, не си ученик. Някой ти направи зло, кажи спокойно: „Толкова му стига умът“. Докато си на Земята, в обикновеното училище, всичко можеш да кажеш. Влезеш ли в Школата, от тебе се иска пълно Самообладание.

(75/стр. 40, 41)

Тъкмо ти си седнал да размишляваш и си казваш: „В банка Гирдап пропаднаха твоите 100 000 лева“. И направиш гримаса. Сто хиляди лева, един милион лева нищо! Този умрял, онзи умрял нищо. Отишъл при Бога! Сполетяло някого едно голямо нещастие дошло му едно голямо благословение! Осиромашал някой чиновник ще стане. Като стане човек сиромах, научава се да работи… Турете си мисълта да се самовладате. Тихи и спокойни да бъдете. (57/стр. 56)

Човек трябва така да се владее, че да не трепва. При всички изненади той трябва да бъде тих и спокоен. В това отношение англичаните правят големи усилия. Някои от тях отиват в Индия и се излагат на места, дето има много зверове, като се стараят чрез концентриране на ума да останат неповредени. Наистина, когато умът на човека е силно концентриран, никакъв звяр не може да го нападне. Звярът минава и заминава покрай него, без да го докосне. Голямо Самообладание се изисква за това.

(81/стр. 46, 47)

Самообладанието е качество на Духа. Придобие ли Самообладание, човек е постигнал много нещо. (81/стр. 47)

Човек трябва да се упражнява така да кали волята си, така да засили организма си, че каквото и да му дойде, да не чувства никаква болка. Той трябва да развие такова Самообладание, което да преодолява на всички болки. (81/стр. 50)

Като наблюдавате движенията на човека при всички изпитания, на които той се натъква, вие можете да кажете има ли Самообладание той, или няма. Да се самообладава човек, това не значи да има само външно Самообладание. Истинското Самообладание подразбира едновременно и външно, и вътрешно владеене на силите в организма.

(50/стр. 151, 152)

Представете си, че поставите ръката си между две жици, в които тече силен електрически ток. За да не ви засегне токът, вие трябва да държите ръката си абсолютно спокойна, без никакво движение. Най-малкото помръдване и докосване на ръката до жиците ще ви причини силна болка. Ако запазите това положение на ръката в абсолютен покой, вие сте придобили външно Самообладание. Ако мръднете ръката си и усетите силата на тока, без да трепне един мускул на лицето ви, вие имате и вътрешно Самообладание. (50/стр. 152)

Такъв човек проявява Самообладание и в живота си, в изпитанията и страданията, които му се дават. Ако се постави между иглите на омразата, той пак ще запази Самообладание. Омразата е гъс­та, черна материя, която се отразява вредно върху човека. Тя го души, ограничава и измъчва. Който е придобил Самообладание, той може да трансформира тази енергия, да я разреди, да я направи безвредна за организма си. Не може ли да я трансформира, човек се отдава на нейното вредно действие.

(50/стр. 152)

…Щом мъчнотиите и страданията дойдат при вас, веднага кармата ви става тежка и губите всякакво Самообладание. И наистина най-трудната наука в света е Самообладанието. Най-мъчно човек влада себе си. След като завършите всички науки, най-после ще дойдете до науката на Самообладанието. Най-малко десет пъти ще побелее главата ви, докато се научите да се самовладате. Най-трудната, най-мъчнопостижимата наука е науката на Самообладанието. Съвременните хора едва са във въведението на Самообладанието. (76/стр. 181)

Самовладането е наука за светиите, за адептите, за Великите Учители в света. Но и учениците на Окултизма отчасти поне трябва да прилагат Самовладането в живота си. И те трябва да имат светлина върху въпроса за Самовладането. (76/стр. 183)

За да се предпазва човек от неестествените състояния, препоръчват Самообладание, концентриране на мисълта и чист, свят живот. (58/стр. 240)

Като ученици на Велика Школа, от вас се иска Самообладание. Мъчно се постига Самообладание в мисли и чувства, но това не трябва да ви обезсърчава. (77/стр. 211)

Днес от всички хора се иска Самообладание, да знаят как да се справят с мъчнотиите си. Докато придобие Самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади. Може ли да се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към Самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото Равновесие. Това значи да владее човек магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот. (61/стр. 240)

ДА ПОБЕДИМ

Безпокойството

Казано е в Писанието: „Бог е Любов“. Човек търси Любовта в живота си, а въпреки това живее в нея. Щом живее в Любовта, т.е. в Бога, трябва ли да се безпокои? (51/стр. 221)

Ти почваш да се безпокоиш дали хората те обичат, или не. Вярвай, че Бог те обича. (57/стр. 207)

Животът, в който сега влизаме, изисква права, светла мисъл, която да крепи всички хора. Правата мисъл изключва всякакво безпокойство. (42/стр. 28)

Новото Учение не търпи никакви безпокойс­твия, никакви тревоги. Докато се безпокои, ученикът не може да учи. Щом започне да учи, той достига до положение да вижда, че нещата не вървят както трябва, и започва да се безпокои. Безпокойс­твието го спъва и той спира работата си. Красотата на живота седи в това именно, че и когато работите на човека не вървят, той пак да не се безпокои.

(40/стр. 103)

Някой говори за Любовта, а същевременно се безпокои. Защо? Защото е извън нея. (71/стр. 57)

Безпокойството започва всякога, когато човек се отделя от Божественото. (53/лек. 26: стр. 13)

От големи безпокойствия съвременният човек не може спокойно да спи, не може да се радва на благата, които Бог му е дал. (65/стр. 74)

От сутрин до вечер вие се безпокоите, притеснявате се, сърцето ви се свива, не може да върши свободно службата си. Освободете сърцето си от всички безпокойствия и тревоги и дайте му отдих. От сутрин до вечер мислите за едно, за друго, съмнявате се, колебаете се. Дайте отдих на ума си. Освободете го от съмненията и колебанията, вложете в него светла, възвишена мисъл. (65/стр. 136)

Сърце, което се безпокои, и ум, който се съмнява, нищо не дават. Вложете едно благородно чувство в сърцето си и една светла мисъл в ума си… (65/стр. 136)

Сега в живота на всички хора се е родило едно вътрешно безпокойствие, а пък то се отразява на онова, което вие търсите в света. Вие искате да бъдете обичани, но ако изгубите вашия жизнен магнетизъм, не могат да ви обичат хората. (43/стр. 452)

За да бъде умствено здрав, човек трябва да има устойчиви и положителни мисли, да не се безпокои за дребни неща. (60/стр. 240)

Докато ние се безпокоим за най-малките работи в света, Божията Любов не е в нас. (12/стр. 631)

Който се грижи, безпокои за ежедневните работи, той няма Любов в себе си. Който не се тревожи за обикновените, за дребните работи в живота, той има Любов в себе си. (27/стр. 162)

Сегашните хора нямат ясна представа за света, създаден от Бога, поради което често изпадат във вътрешни смущения и безпокойства. Плаши ги мисълта какво ще стане с тях. (68/стр. 326)

На човека се дават всички условия да работи, да расте и да се развива, а той се безпокои. Защо се безпокои? Защото не знае как ще прекара живота си. Той казва, че трябва да мисли, да се осигури по някакъв начин. Обаче безпокойството още не означава мисъл. Всяка мисъл, която е свободна от смущения, тревоги и безпокойства, е Божествена.

(61/стр. 224)

Трябва да се освободите от временните безпокойствия. Ние сами трябва да се освободим. Има един начин за освобождение от временните безпокойствия в света. И ние ако не се освободим от временните безпокойства, ние не можем да опитаме Божиите велики закони, чрез които Той се проявява, ние не можем да опитаме Божиите блага.

(43/стр. 391)

Вие за себе си може да имате едно правило, не много… Ако вие имате само едно правило на Любов­та, големите безпокойства, от които днес се мъчите, ще изчезнат. Ако имате едно правило на Любовта, вас сиромашия няма да ви мъчи, болест няма да ви мъчи, лоши мисли няма да ви мъчат.

(32/стр. 545, 546)

Когато детето тегли майка си за роклята, за главата, за косата, тя веднага се вслушва в желанието му и го задоволява. Щом задоволи желанието му, детето я оставя на спокойствие. Защо не гледате и вие по същия начин на ония мисли и желания, които ви безпокоят? И те са ваши деца, които искат да им дадете нещо. Ученикът трябва да се спира върху мислите и желанията си и да ги възпитава.

(56/стр. 273)

Освободете се от безпокойството, за да възприемате правилно Божествените мисли и чувства. Безпокойството е пречка, която трябва да се премахне.

(17/стр. 251)

Често хората се обезсърчават. Казват: „Какво ще се постигне?“. Но ако се безпокои човек, какво ще постигне? (57/стр. 225)

Христос казва: „Кой от вас, като се безпокои, може да придаде един лакът на ръста си?“. Никой.

(37/стр. 227, 228)

Неспокойствието, което съвременните хора имат, се дължи на онова вътрешно неразбиране на живота. (10/стр. 501)

Казвам: В умовете на хората има много стършели, които постоянно ги безпокоят. Когото срещнеш, бяга и казва: „Страшно нещо са мъчнотиите и страданията“. Да, те са стършели. „Страшно нещо е дяволът.“ Страшен е за онези, които не знаят как да се справят. (45/стр. 287)

Човек трябва да се освободи от много робски мисли, които има. Сега страдате от налягането и напрежението безпокойствие отвън и безпокойс­твие отвътре. (57/стр. 291)

Някой учи много, но се безпокои. В случая учението не е причина за главоболието, но безпокойс­твото, тревогата е причина за това главоболие.

(33/стр. 306)

Ученият човек не се безпокои. Той учи, работи и изпитва приятност, не се безпокои. Като свърши своя научен въпрос, той е доволен. „Ама какво ще кажат хората?“ Това не е важно за него. Той иска да знае дали това, което каже, е вярно, истинно.

(33/стр. 306)

Днес всеки мисли какво ще кажат хората за него, а не какво Бог ще каже. Срещне ви някой и казва: „Ти си глупав човек, за нищо не си способен“. Вие започвате да се безпокоите, да се тревожите.

(48/стр. 83)

Средно човек днес може да живее… около 50  60 години, при това туй са години на тревоги. Ако пък приеме едно верую, постоянно ще мисли дали ще бъде спасен, или не. Ако имаш богатство, постоянно ще се безпокоиш да не изгубиш това богатство по някакъв начин. Ако си здрав, ще се безпокоиш да не изгубиш по някакъв начин здравето си. Ако си чиновник, ще се безпокоиш да не те уволнят. Навсякъде в живота си човек все ще има условия за безпокойствия. Днес някой те обича, но утре ще се безпокоиш да не те разлюби. (33/стр. 244)

Богатство, което те безпокои, не е богатство. И сиромашия, която те безпокои, не е сиромашия. Сиромашия аз наричам това: тя да не безпокои човека. Да ти е приятно, че си сиромах. И като си богат, богатството да не ти причинява безпокойс­твие, да не ти причинява никаква тежест, никакво главоболие. Това наричам аз истинско богатство. А пък това се придобива само с човешкия ум, сърце и воля, съединени в едно. (57/стр. 8)

Казвате, че човек трябва да има топлина. Те смятат под топлина чувствата. Но ако тези чувства те безпокоят, прави ли са тези чувства? Ако една мисъл те безпокои, права мисъл ли е тя? Не са прави. Ако имаш сила и тя те безпокои, това не е сила. (57/стр. 9)

…Ако човек не може да си обясни и най-обикновените прояви в живота и се безпокои, той ще се намери пред големи мъчнотии, ще изгуби силата си. Често хората се безпокоят за прехраната, за здравето си, за взаимните си отношения и намират, че всичко това прави живота труден, непоносим. Наистина трудни са тия въпроси, но ако човек знае законите, които регулират живота, лесно ще се справи с тях. (41/стр. 5)

Представете си, че вие очаквате приятеля си да дойде в определен ден при вас. Чакате го ден, два, три, безпокоите се да не му се случи нещо да не дойде. Вие се страхувате да не закъснее, да забрави да дойде и т.н. …Излизате, връщате се, гледате на часовника. Виждате, че определеното време още не е дошло, но въпреки това се безпокоите. Защо се безпокоите? Безпокойствието показва отсъствие на Равновесие в ума, сърцето и волята на човека. Когато научите великия закон, че всички неща в Природата стават в точно определено за тях време, вие ще престанете да се безпокоите. (52/стр. 157)

Един голям богаташ бил много умен човек. Някой път се заседявали гостите му. Той си имал една специална електрическа инсталация и всеки стол си имал по една игла. И като се заседиш по-дълго време, той ще бутне едно копче, ще потече ток и ще те бодне иглата. Ти ще станеш да си вървиш, но за да не се засрамиш, ще кажеш, че си имаш работа. Когато ти дойдат гости, кажеш някой път, но онзи не се мърда. Но когато дойде иглата, тогава се мърдаш. Та това е вярно. Понеже в някое отношение може дълго време да се застоиш, Природата е предвидила това, тя си има свои игли. Та като влезеш, трябва да знаеш, че щом седиш някъде 5 минути повече, иглата ще дойде. Или ако не знаеш как да говориш, ще дойде тази игла. Иглата, това е безпокойствието. (57/стр. 45)

Кои мисли безпокоят и смущават човека? Които се отразяват вредно върху неговия ум. Както нечистата храна се отразява вредно върху човешкия организъм, така и обезпокоителните мисли се отразяват зле върху ума. (39/стр. 125, 126)

Някой път човек е толкова неспокоен, че той не може да яде, не може да мисли. Безпокоят го работи, които той си предполага. Има някои такива странности, някоя идея така се фиксира, че те мъчи. Мъчи те нещо; няма никаква основа, но те измъчва. (32/стр. 296)

Всяко нещо, което безпокои човека, му причинява страдание. (37/стр. 18)

И всяко безпокойствие в душата ви, туй е, което спъва. Тъй ще се учите да няма много безпокойствие. А пък вие сега всички пуснете едно безпокойствие. Безпокойствието се множи, то е като въшките. Те лазят и си ходят на гости, пъплят.

(31/лек. 12: стр. 8, 9)

Когато идат във вас тия мисли, които ви безпокоят, какво правите с тях? Вие ги разнасяте.

(24/стр. 405)

Всичките хора остаряват от невежество нищо повече. Остаряват от безпокойство. Той се безпокои как ще отгледа децата си, какво ще прави с жена си, с къщата си. Безпокои се и казва: „Остарях“. Че това не е живот, да остарееш от безпокойство. (24/стр. 111)

Знаете ли, че човек остарява от леност, а се подмладява от работа? Като не работиш, имаш едно вътрешно безпокойство. (45/стр. 28)

Човек се безпокои за неща, които не заслужават безпокойство. (45/стр. 356)

В този порядък, в който сега живеете, за да излезете из него, за да се освободите, ние трябва да се освободим от всичките наши привички, които имаме привички на безпокойство. (35/стр. 544)

Ние трябва да се освободим от постоянните безпокойства. Малко хора има, които не се безпокоят. Даже хора на науката, на музиката, на поезията, всички, навсякъде безпокойството седи като един вътрешен резултат. И всеки казва, че не може да не се безпокои. Безпокойството трябва да се замени с вътрешно движение. Да се движиш и да се безпокоиш, са две положения различни. В движенията има известна умереност, а в безпокойството има известен безпорядък. (11/стр. 56)

Всяка мисъл, която внася безпокойствие, се дължи на едно дисхармонично състояние, което предизвиква известно сблъскване в човека. Един ден, като научите закона на тия противоположности, може тия мисли да носят някакво благо за вас, но сега те ви създават безпокойствия. Ако вие вървите по пътеките на една сила, която иде против вас, тя ще ви причини пакост. Ако вие вървите по посоката на едно копие, противоположно на неговото движение, то може да ви нарани, да ви причини пакост, обаче, ако вървите по посока, по която и то се движи, никаква пакост няма да ви причини… Вие трябва да научите закона за движението на вашите мисли, за да не вървите срещу тях, но да знаете посоката, по която те се движат, за да можете да ги направлявате. (11/стр. 102)

Ти си болен. Ако ти държиш това в своето съзнание и самосъзнание, то болестта не си отива. И щом туриш болестта в своето подсъзнание и свръхсъзнание, то за 2  3 дена болестта си отива. Някой път болният човек заспи и казва: „Да става каквото ще“… И като се събуди, след 2  3 дена голямата криза е минала. Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание. В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа“. Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете. Тогава други ще се занимават с него. (11/стр. 288)

В момента, в който ти не говориш Истината, ти ставаш нещастен в себе си. Веднага ти изгубваш смисъла, недоволен си от живота; мъчиш се някой път за една малка погрешка, която направиш. Нямаш смелост в твоя ум; има нещо, което те безпокои. (9/стр. 310)

Докато се безпокои, човек е изложен на различни болести. (42/стр. 28)

Склерозата произтича от голямо безпокойствие. Ти се безпокоиш например, че къщата не е хубава, че стените не са хубави, че този стол не е хубав. Казваш: „Този креват креват ли е? Човек не може да спи“. Креватът е там, в главата. И столът, и всичко е там. С други думи казано, всичко това зависи от човешкия ум. (57/стр. 26)

Когато мисли, човек никога не трябва да се безпокои. Всяка мисъл, която безпокои човека, ограничава чувствата му и пречи на неговото кръвообращение. Който много се безпокои, той лесно заболява, лесно може да се парализира… И свещеници, и учени, и лекари се парализират все по причина на ограничаване на чувствата. (81/стр. 76, 77)

На какво се дължи оредяването на космите? На вътрешно безпокойство… (28/стр. 114)

Когато в мисълта се вмъкнат безпокойни и криви чувства, зрението отслабва. Тези чувства втвърдяват нервите, вследствие на което те губят своята пластичност. Колкото по-непластични са нервите на очите, толкова по-мъчно реагират те на трептенията на светлината. (29/стр. 255)

Изобщо, ако човек се грижи и безпокои за много неща, зрението и слухът му постепенно отслабват. С тях заедно се притъпяват и останалите сетива. Като дойде до това положение, човек се обезсърчава… (58/стр. 261, 262)

Като влезе чистият въздух, всички ще се освежат. Като влезе този чистият въздух, ще се освободите. Туй безпокойство, което всичките хора имат, показва, че въздухът не е чист. Голямо безпокойство има вътре във всинца ви. Ние за едно се безпокоим, за второ, за трето. То е привидно така. Има нещо, което липсва на хората. Туй, което липсва, трябва да се даде. Кое липсва? На хората им липсва чист въздух, топлина им липсва… За мене чистият въздух носи чисти мисли няма противоречие.

(32/стр. 322, 323)

Смущението

Казвате: „Как ще живеем?“. Да дойдем да живеем по Бога. Да живеем по Бога, то ще бъде вътрешен живот, няма да има смущения, недоразумения.

(33/стр. 532)

Трябва човек да е доволен от всичко, което му е дадено, за да няма какво да го смущава. (66/стр. 62)

Вие ще се стремите да бъдете свободни в душата си, да се не смущавате от нищо. (46/лек. 27: стр. 26)

В пътя на твоето съзнание има един свят, който разграничава нещата. Ти, като влезеш в този свят, няма да се намираш в смущение. Онзи, който се смущава от малките, от ежедневните работи на живота, той още не е разбрал дълбокия смисъл на ученичеството. (43/стр. 401)

Сега, както да разбирате или да не разбирате страданията, не се смущавайте. Всяко смущение е в ущърб на знанието, което човек има. (56/стр. 112)

Единственото нещо, с което всички хора са запознати, това е смущението. Всички познават смущението, но малцина знаят неговия произход. Гладният се смущава за хляба, жадният за водата, майката за здравето на детето си, приятелят за състоянието на своя приятел, ученият за своите научни трудове, влюбеният за любовта си. Който има очи, той се смущава да не изгуби зрението си; който има уши за слуха си; който има език за говора си; който има крака за краката си. Намясто ли са всички тия смущения? Ако не са намясто, трябва ли да ги поддържате? Съзнателно никой човек не поддържа смущението в себе си, но въпреки това то съществува. Причината за това е слабата вяра и невежество на човека. Който се смущава, той трябва да усилва вярата си. Който се смущава, той трябва да учи, да придобива знания. (60/стр. 80)

Когато Господ дойде, какво ще види в твоето сърце и в твоя ум? Навсякъде смут. Когато Господ дойде, Той трябва да намери ума ти тих и спокоен.

(10/стр. 524)

Човек трябва да бъде чист. Но какво се подразбира под „чистота“? Чистотата подразбира да няма нищо нито в сърцето ти, нито в ума ти, нито в душата, нито в духа ти нищо, което да те смущава. Всичко да ти е приятно… (37/стр. 11)

Като не могат да реализират желанията си, хората се смущават и обезсърчават. Смущенията произтичат от сърцето, а радостите от ума. Животът на сърцето е живот на тъмнина. (56/стр. 318)

Казано е в Писанието: „Да се не смущава сърцето ви“. Сърцето на всички съвременни хора е смутено… (56/стр. 320)

Има нещо, което ви смущава. Има нещо, което смущава сърцето ви. Този тормоз да се махне, може ли? Може. Може, но необходимо е човек да вярва. (13/стр. 76)

Не се смущавайте. Съвременните хора се смущават повече, отколкото трябва. Каквото и да ви се случи, турете го настрана. Че някой ви обрал, взел ви 20, 30, 50, 100, 200 хиляди лева. Какво от това? Ти човек само за толкова пари ли си? Че вие разполагате в себе си с един грамаден капитал. Само тялото, което имате, струва повече от 250 милиарда английски лири. (33/стр. 427)

Щом се смущавате, това показва, че живеете в една гъста материя, че имате някакви слабости. Всяко съмнение, всяко разтревожване показва слаба вяра. Всяко безверие пък показва, че имате някаква слабост. (21/лек. 26: стр. 22)

Най-малката съблазън на физическия свят е в сила да смути човека. Кажат ти: „Лъже те твоят възлюбен“. Твоят Мир е вече нарушен. (45/стр. 169)

Защо ще се смущаваш от проявите на хората? Че някой бил груб, невъзпитан, това е негова работа. Той пречи на себе си. (17/стр. 251)

Докато се занимава с неща, които не влизат в живота му, човек винаги ще се смущава и нарушава вътрешното си Равновесие. (17/стр. 374)

Когато не разбират Любовта, хората се дразнят, смущават се, вълнуват се. Това е живот на безлюбие. В Любовта няма смущения, няма безпокойствия, няма гняв. (40/стр. 161)

Когато умът е светъл, човек никога не се спъва. Трябва ли човек да се смущава, да губи Мира си от това, че в двора му влязло едно животно и изцапало? Няма защо да се смущава. Той трябва да вземе прът и да го изгони навън. (51/стр. 213)

Смущението не иде от вън. То е нещо вътрешно.

(37/стр. 249)

…Ставате сутрин, чувствате, че нещо ви липсва. Какво ви липсва? Душата. Де е отишла тя? Душата е напуснала тялото ви… Във вас е останал само Духът. Някой път се случва обратното: Духът напусне тялото ви и във вас остава само Душата. Има случаи обаче, когато и Душата, и Духът напущат тялото и то остава само със своето сърце и със своя ум, и човек се намира в голямо смущение. Защо се смущава тогава човек? Той се смущава, защото сърцето и умът му, неговите деца, са напуснати от Душата и Духа, т.е. от майката и от бащата. Децата се уплашват и казват: „Де е майка ни, кой ще ни готви сега? Де е баща ни, кой ще ни купува дрехи?“. Децата са напълно зависими от своите родители. (63/стр. 8)

Каквото Душата и Духът правят, никога не го съобщават на своите деца, на ума и на сърцето… Понеже Душата и Духът не съобщават на децата си какво вършат, умът и сърцето на човека са в постоянно смущение. Под думата „деца“ ние разбираме хората на ума и на сърцето. (63/стр. 9)

В прочетената глава от Посланието към Коринтяните се говори за качествата на Любовта. Като четете тази глава, вие трябва да мислите само за Любовта. По този начин вие ще дойдете до положение да не се смущавате от нищо. Кой какво прави, кой какво преживява, не се смущавайте: болният ще носи болестта си, сиромахът сиромашията, страдащият страданията и т.н. Каквото стане във вашия живот или в живота на ближните ви, всичко е за добро. (60/стр. 16)

…След всяка скръб иде Радост… След всяко смущение иде Мир. Тъй щото противоречията в света не са нищо друго освен условия за проява на Битието. (23/стр. 71)

Тревогата

Всички хора са бременни с Новия, с Божествения живот. Ако постоянно се тревожат, те внасят дисхармония в Новия живот, с който са бременни.

(56/стр. 144)

Човек трябва да мисли право. За тази цел той трябва да освободи ума си от всички тревоги, от всички смущения. (65/стр. 139)

Не е лошо нещо тревогата, но човек трябва спокойно да я носи… (40/стр. 89)

Ти трябва да живееш добре, за да не прахосваш своя магнетизъм. Ти, като се тревожиш, обезверяваш се, унищожаваш своя магнетизъм. Ако държиш Истината и Любовта, ти акумулираш този магнетизъм. Той, като минава, държи топлината навсякъде, усещаш едно приятно чувство. (24/стр. 387)

Да живеете според Любовта, това значи да обичате всички хора без закон. Обичате ли със закон, вие сте във външната любов, която носи тревоги, страдания и разочарования. (40/стр. 88, 89)

Като наблюдавам хората, виждам, че всички се тревожат. Няма човек, който да не е под постоянни тревоги. Това се дължи на крайно възбуденото в тях чувство на предпазливост. Всеки се безпокои, тревожи се какво ще стане с него. Всички се питат: „Какво ще стане с нас?“. Най-малката промяна в личния или обществен живот на хората ги стряска. Те губят Разположението си, без да могат да си помогнат. (25/стр. 16)

Казвам, защо ни е нас онова, което не ни донася Мир на ума, сила на сърцето и здраве на тялото? Защо са ни тия тревоги какво ще стане с нас?

(24/стр. 310)

Да се тревожи човек, това не значи, че е лош, но той още не е организирал силите на своя организъм.

(56/стр. 144)

Ако някой път сте разтревожени, това зависи от напрежението на силите, които работят у вас.

(53/лек. 11: стр. 19)

…Малко говори, повече мълчи; малко се тревожи, повече мисли! (54/стр. 115)

Бог е дал ум на човека да мисли, а не да се тревожи. (50/стр. 8)

…Умът трябва да мисли, не да се тревожи. Тревогата не е мисъл. (33/стр. 533)

Мисълта е едно нещо, а тревогата друго.

(82/стр. 197)

Щом си разтревожен, не можеш да мислиш. Човек, който е разстроен, не може да мисли. Някои считат, че мислят в най-голямата тревога. Не, това не е мислене. (31/лек. 11: стр. 11, 12)

Срещате хора, които цял живот мислят, тревожат се, но никакви резултати нямат. До никакво заключение не са дошли. Този човек е прахосал времето си. (9/стр. 288)

Поставете се в положението на дете, вложете в ума си някаква мисъл и не се тревожете; щом не се тревожите, тя ще има десет пъти по-голяма активност, отколкото ако постоянно се тревожите.

(83/стр. 187)

Ако искаш правилно да разрешиш известен въп­рос, абсолютно престани да мислиш за него. Това значи: стани пасивен за своята безпокойна, тревожна мисъл, за да можеш да възприемеш една положителна мисъл от Висшия свят. Тази мисъл ще ти помогне да разрешиш правилно своя въпрос.

(52/стр. 78, 79)

Може ли да се нарече мисъл грижата на човека как да се прехрани, как да се облече, как да нареди къщата си? Това не е мисъл, това е тревога, безпокойствие. (41/стр. 143)

…Да мисли и да се тревожи човек за утрешния ден, това значи да е турил мисълта за себе си близо до своя ум. Трябва ли човек да се безпокои за утрешния ден? Той е пътник на Земята, тръгнал от някое пристанище и пътува за друго. Кой откъде е дошъл и къде отива, не се знае. Обаче капитанът на парахода, в който сте се качили, има грижа за всички свои пътници. Той е написал имената им, отде идат и накъде отиват и когато стигнат на определеното пристанище, той ще ги предаде там, дето трябва, заедно с документите им. (56/стр. 199)

Сега ние отиваме при Бога със своите човешки разбирания. Някой път сме много тревожни, спъваме Божествения Дух в себе си. (55/стр. 73)

Сега аз съм решил да не приемам, когато идва едно писмо или нещо отнякъде, което носи тревога. Някой ми писал тревожно писмо. Една седмица преди да дойде писмото, то ме тревожи. (37/стр. 116)

Най-първо стремете се да не се тревожите, понеже всяка една тревога носи една ужасна отрова. Тогава тази отрова действа по един кабалистичен закон на числата. Направиш една погрешка веднъж, два пъти, три пъти и дойдеш до едно място, дето се експлодира. Не докарвайте нещата да експлодират. Днес се разсърдиш, утре се разсърдиш. За своето добро не се тревожете. Щом дойде една тревога, сложи една мисъл, която да я уравновеси.

(35/стр. 391)

С всяка една тревожна мисъл, с всяко едно тревожно чувство ние внасяме отрова в себе си. Ние всеки ден се тровим. Ако ние се тровим, какво добиваме с нашето безпокойство? (13/стр. 11)

Една тревога, една лоша мисъл е в състояние да умъртви в човека около 1  2  3 милиона клетки в неговия организъм. И след това тези клетки трябва отново да се пресъздадат. (33/стр. 129)

Ние сме хора, които правим големи пакости на себе си. Ти се възмущаваш, в себе си дигаш шум. Не знаеш, че с този шум ти най-първо правиш една голяма пакост на себе си, без да знаеш. В една голяма тревога, в която често изпадаме, статистика има ние някой път ставаме причина по 5 милиона клетки да станат жертва на един гняв. В една война 5 милиона хора може да отидат жертва и ако ти пет-шест пъти се разсърдиш, значи по 5 милиона ако измрат, 5 по 5, това са 25 милиона клетки.

(35/стр. 550)

По-добре е в дадения случай, каквото ти се случи, в 5 минути да разрешиш въпроса, отколкото да му търсиш причините, защо и за какво, и да се тревожиш. То е губене на време. Че едно разтревожване знаете ли колко струва? (57/стр. 133, 134)

Някой ден сте разтревожени, …гледайте в една минута да измените състоянието си. (31/лек. 34: стр. 14)

Някой се тревожи, че във вестниците писали някаква статия против него. Ако той е майка или баща, ще се тревожи нещо за сина си или за дъщеря си… Какво придобива човек, като се тревожи? Не само че нищо не придобива, но губи. Тревогата всякога отнема нещо от човека, а не дава. (19/стр. 304)

Аз говоря за вегетарианство в пълния смисъл на думата. Какво е това вегетарианство, при което цял ден се тревожиш? То е едностранчиво вегетарианство. (26/стр. 47)

Някои казват, че косата на човека побелява от много тревоги и безпокойства. Такъв човек побелява преждевременно. Значи, той е побелял, преди да поумнее. (60/стр. 254)

Имаш някои идеи и не можеш да ги приложиш в живота, и от тревоги може да дойде парализация.

(57/стр. 278)

За да усилиш паметта си, съзнанието ти трябва да бъде свободно от тревожни мисли. (28/стр. 48)

И тъй, щом станеш сутрин, ще си кажеш: „Аз трябва да имам поведението на един Ангел“. Малко се разтревожиш, ще кажеш: „Аз трябва да имам поведението на един Ангел“. Ще си казвате тези думи всеки ден: като спите и като ядете, и като работите. (69/стр. 95)

Страхът

…Който изпълнява Волята Божия, няма защо да се бои; но онзи, който не я изпълнява, всякога ще има страх в своето сърце и никога няма да бъде спокоен и свободен. (38/стр. 170)

Кому душата е тиха и мирна, като направи малко съгрешение? Веднага изпъква в нея това чувство на страх. (38/стр. 169)

Кога синът се страхува от баща си? Когато греши. Щом престане да греши, страхът изчезва. Той става тих и спокоен. (22/стр. 75)

Когато мислите, чувствата и постъпките на човека са чисти, той не се страхува, не се тревожи и безпокои. Каквито болести да дойдат, той остава неуязвим. (68/стр. 329)

Любов и страх са неща несъвместими в човешкия Дух и в Духа на истинския човек. Там, дето е Любовта, страха го няма и там, дето е страхът, Любовта я няма. Любовта е признак на пълнота, на единство във всички сили, чувства и способности на човешкия Дух; а страхът е признак на отсъствие, разединение на тая вътрешна Хармония, на душевния Мир. (38/стр. 181, 182)

Казано е, че Любовта изпъжда страха навън. Следователно, колкото е по-страхлив човек, толкова по-малко любов има. Колкото по-безстрашен е, толкова повече Любов има. Ако се страхува от най-малки неща, човек не може да очаква големи постижения. (82/стр. 109)

Казвам: Страхът е едно особено чувство. Той кара човека да слезе от Божествената каруца и да уповава на себе си. И вследствие на това се раждат най-големите противоречия на света. Първото нещо е: в Писанието се проповядва, че човек трябва да бъде смел, решителен… (37/стр. 260)

Който и да е от вас, излезте вечерно време и веднага ще усетите един страх. Няма опасност вечерно време, но пак ви е страх. Докогато човек не се справи с това чувство, със себе си, не може да има Мир. (37/стр. 260)

Човек трябва да бъде господар на своя страх, да го управлява, както мечкарят управлява мечката. Човек трябва да тури юлар на страха си, …да го ра­зиграе малко. Разгневи ли се човек, нека тури юлар на гнева си и да го разиграе малко. Какво виждаме днес? Наместо човек да разиграва страха, страхът го разиграва. Наместо човек да разиграва гнева, гневът го разиграва. (81/стр. 35, 36)

…Докато съвременните хора живеят още в своето съзнание и самосъзнание, те ще живеят във вечен страх и безпокойствие какво ще стане с тях, как ще прекарат живота си и т.н. Казвам: Няма защо да се страхуват. Веднъж дошли на Земята, хората ще бъдат подтиквани към вътрешен прогрес и развитие. Има право да се страхува човек само тогава, когато служи на мързела, на своята леност. (79/стр. 48)

Страхът се обуславя от невежеството. Само невежият се страхува; онзи, който познава и разбира нещата, не се страхува. (22/стр. 75)

Станеш сутрин от сън. Освободи ума си от вът­решното безпокойство. Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх.

(28/стр. 48)

Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект. Например ставаш сутрин и се безпокоиш да не се разболееш. Страхуваш се, че дрехите ти са тънки, чорапите също страхуваш се от простуда. От страха капилярите се свиват и част от енергията на тялото изтича. Ако не се страхуваш, и с тънки дрехи и чорапи да си, няма да се простудиш. При безстрашието тялото запазва енергията си и човек се справя лесно с окръжаващата среда и условия, с всички противоречия. (28/стр. 48)

Казват: „Вали дъжд, може да се простудим, духа вятър“. Значи, дъждът и вятърът ви плашат. Ако един малък дъжд и вятър могат да ни плашат и не можем да ги издържим, какви екскурзианти можем да бъдем, какъв характер имаме? Не, спокойни ще бъдете. (46/лек. 25: стр. 14)

…В човешката Душа. Там съществува и Раят, но за да влезе човек в него, той трябва да дойде до пълно вътрешно единство в себе си. Дойде ли до това положение, всякакъв страх, всякакво безпокойство ще изчезнат от него. (48/стр. 78)

Неразположението

Да кажем, че имаш едно неразположение на духа това е потенциал. Имаш разположение и то е потенциал. Сега не зная каква друга дума да употребя. Не може да разберете. Това е капитал, турен за обращение. (57/стр. 240, 241)

…В света съществуват две течения: силно и слабо. От центъра на Земята иде едно течение, а другото от Небето, от Разумния свят, от центъра на Слънцето. Първото течение е долното, което носи нещастие; второто течение е горното, което носи щастие… Неразположен си някога попаднал си под влиянието на лошото течение. Ти не можеш да се освободиш от него, докато не се обърнеш към Бога. Той ще ти помогне да заемеш дясната страна, а оттам да минеш в горното течение. (77/стр. 100, 101)

Апостол Павел, в прочетената от мене глава, говори за закона на плътта то е законът на отлива; законът на Духа то е законът на прилива… Да кажем, ставате сутрин малко неразположен, но не можете да си дадете сметка. Минават 5  10 минути, умът ви почва да се разведрява и казвате: „Слава Богу, светна ми“. Минава се известен период време, налегнат ви пак лоши мисли и казвате: „Отде се намери този дявол?“. Хората не могат да разберат, че има закон, който периодично и систематично действа в света. Не е дошъл някакъв дявол с капан да ги хване, това е Божествен закон. (83/стр. 6, 9)

Тази сутрин моята беседа ще бъде върху двата велики закона, които формулирам така: закон на противоположностите и закон на подобието… Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието закона на прилива… Единият закон, на подобието, е закон на Небето; другият закон, на противоположностите, това е законът на Земята, на органическия свят, на плътта. Ставате сутрин неразположен духом, целият свят ви е крив, не ви се работи, умът ви е смутен. Казвате: „Господ не е направил света както трябва“… Вие сте готови да се карате с всекиго; пуснали сте пояса си и чакате някой да го настъпи, готови да избухнете това е законът на противоположностите… Вие трябва да излезете от закона на противоположностите и да влезете в закона на подобието, а законът на подобието е самоотричане… И тъй, когато Христос казва, че трябва да се отречем от себе си, Той разбира да излезем от тая мрачна стая на своя егоизъм и да влезем в закона на подобието, на Любовта. (83/стр. 4, 6, 7, 11, 12)

Човек се гневи, неразположен е значи има отлив. След това в него непременно трябва да настане прилив. Как? Ще се съсредоточи, ще отправи ума си към Бога, ще се качи на високата планина, на която е Господ, ще се поразговори с Него и когато мине отливът, ще се върне на земята… Ако съм в отлив, отивам при Бога; ако съм в прилив, дохождам на земята на работа. (83/стр. 12, 14)

Често в Природата стават големи депресии, големи налягания. Тогава хората се чувстват крайно неразположени. Щом мине депресията, и неразположението им изчезва. (60/стр. 43)

Мнозина се оплакват, че са неразположени, болни, нещастни, без да подозират, че неразположенията им се дължат на промяната на времето. Когато времето се разваля, те стават нервни, раздразнителни, неразположени духом. Като не правят връзка между времето и тяхното състояние, те мислят, че неразположението им се дължи на някакво болезнено състояние. Не се влияйте от вятъра, от влагата, от мислите на хората. Влияйте се от Божието добро, което е във вашето сърце. Влияйте се от Божествената светлина, която е във вашия ум. Влияйте се от Божествената сила, която е във вашия Дух. Влияйте се от Божествената свобода, която е във вашата Душа. (51/стр. 315, 316)

Моето желание е да ви изтегля изпод вашите съборени къщи. Под всяко ваше психично неразположение аз разбирам, че някоя ваша греда е изгнила и се е съборила. (55/стр. 11)

Неразположението винаги произтича от чувствата на хората. Има неразположение на страха; има неразположение на честността, честността е нарушена; има неразположение на милосърдието. Някой път чувстваш, че не си толкова милосърден, колкото трябва. Или неразположението някой път зависи от надеждата, че не се надяваш колкото трябва. Някой път не вярваш колкото трябва. И имаш неразположение. (57/стр. 47)

Аз зная, че всяко неразположение крие едно престъпление в сърцето. Всички неразположения на хората днес произтичат от престъпления, които са извършили спрямо душите си. (69/стр. 55)

Някой казва: „Ужасно съм неразположен“. Защо си неразположен? Престъпление си извършил. Мъчиш се. Престъпление си извършил. (69/стр. 55)

…Човек трябва да търси причината на своето лошо разположение. Като намери причината на лошото разположение, той може да се освободи от него. (60/стр. 250)

Ставате сутрин бодри, весели, доволни. Обаче мине някаква мисъл през ума ви и до вечерта вие сте в друго разположение: отпадате духом, обезсърчавате се, изгубвате смисъла на живота. Тази мисъл е дяволският трън, който е влязъл в ума ви. Изхвърлете тази мисъл навън нищо повече. (73/стр. 129)

Каква доброта е тая, която при изпитания се изменя? Днес си добър, утре ставаш лош. Когато добрият става лош, аурата му потъмнява, той губи разположението си и търси причината за това отвън. Причината е в самия него. Поради лошото си разположение той е попаднал в гъста материя, от която мъчно може да излезе. (78/стр. 294)

…Когато изпадне в неразположение на духа, в гъста материя, човек ще вземе мерки да се издигне над тази материя, да мине в по-рядка среда, дето условията са по-благоприятни… Гъстата среда създава противоречия в живота му, рядката среда помага за разрешаване на тия противоречия. (76/стр. 23)

Ако човек е неразположен, здравата, добрата мисъл трябва да измени състоянието му в добро.

(81/стр. 109)

…Във вашата симпатична нервна система… има няколко течения. Ако не разбирате тези вътрешни течения, вие не бихте могли да си обясните състоянията, през които минавате. Някога сте притеснени, усещате, че нещо ви е мъчно, криво, не знаете причината за това. Причината се дължи на неправилните течения, които стават у вас. Ако разбирате Божиите закони, веднага ще можете да смените едно състояние с друго. (33/стр. 154)

Забелязано е, че всяко неразположение на човека се дължи на запушване на порите на неговото физическо, сърдечно, или астрално, и умствено тяло. Като знае това, човек трябва да намери начин да се чисти. Нужна е абсолютна чистота за тялото, за сърцето и за ума. Физическото тяло на човека има около седем милиона пори, които трябва да бъдат отворени. Астралното и умственото тяло също имат много пори, които трябва да бъдат отворени. Ако живее в абсолютна чистота на мисли, чувства и действия, човек ще бъде съвършено здрав… Направете опит в продължение на десет дена да живеете в абсолютна чистота, за да схванете разликата между чистия и обикновения живот. (82/стр. 98, 99)

…Неразположението, страданието, противоречието, които човек изпитва, се дължат именно на това, че той е подпушил Божественото в себе си. Отпушете Божественото във вас, дайте му възможност да излезе навън, да се прояви. (82/стр. 93)

Ако си неразположен, не се поддавай на неразположението си, но влез между хора, които са жизнерадостни, добре разположени. Те ще събудят известни чувства в тебе и ти ще придобиеш добро Разположение. (68/стр. 310)

Някой път ти си неразположен. Сменете вашето неразположение. Можеш ли да бъдеш неразположен в присъствието на Бога, Който те обича?

(57/стр. 51)

Гневът

Гневът е космическа сила, срещу която човек не може да се бори. Той не се поддава на нашата воля. Обектът на гнева е вън от човека. Следователно човек трябва да има знания, да гледа на предмета така, че да не се дразни от него. (29/стр. 99)

В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля, и трябва да знаем как да ги управляваме. И всеки трябва да знае тия закони, иначе, ако не разбира тия закони, може да произведе известна експлозия. Някой се гневи… Гневът, то е изгубване на своето минало Равновесие.

(31/лек. 8: стр. 28, 29)

Значи, човек, който се е разгневил, излязъл е от себе си, загубил е Равновесието си и пада. Що е гняв? Ще се пазиш, дето има много хора, да не ходиш да не би да те бутне някой, защото ще загубиш Равновесие и ще паднеш… Разгневиш се падане е това. (31/лек. 8: стр. 29)

Гневни ли сте, неразположени ли сте, вие сте извън Рая. (83/стр. 18)

Пушката крие в себе си известна динамическа сила, която всеки момент може да се изяви навън, както бомбата при най-малко сътресение може да експлодира. Също такава динамическа сила се крие и в човека. Тази сила е гневът. По-разрушителна сила в човека от гнева няма. Гневът е неестествена сила, която руши. (63/стр. 181)

…Като се разгневи, човек моментално кипва и е готов да разруши всичко, което се изпречи на пътя му. Ако някой човек е причина за неговия гняв, той казва: „Аз ще ти дам да разбереш кой съм!“. Какво ще направи? На кого ще напакости? На себе си. В самия него се предизвиква пожар, експлозия, след което със седмици не може да дойде на себе си.

(63/стр. 181)

Когато мъжът или жената се разгневят, нека се запитат: „Ако аз бях на мястото на моята жена например как бих желал мъжът ми да постъпва с мене?“. И какъвто отговор получат, така нека си разрешат въпроса. (83/стр. 36, 37)

…Човекът… На пътя си среща препятствие, което го връща назад. Той започва да се гневи, развива топлина, която не знае как и къде да пласира. Човек се гневи, когато се връща назад към своя стремеж. Така се връщат всички хора, които не вярват в съществуването на Бога. Те стават нервни, раздразнителни, неспокойни. (39/стр. 282)

Да се бориш със себе си, това е вътрешна спънка. Да се бориш с близките си и със своите братя, това е външна спънка. Значи, човек има външни и вътрешни неприятели. Щом се справи с външните си неприятели, той се радва, че се е освободил от тях. След време той се натъква на някаква спънка в себе си вътрешен неприятел. Като не може да се справи с него, той се сърди, гневи се, недоволен е.

(78/стр. 48, 49)

Някой се гневи и мисли, че по този начин ще изправи себе си и окръжаващите. С гняв нищо не се постига. (82/стр. 12)

Като ученици, вие трябва да правите разлика между мъчение, скръб и страдание. Обикновеният човек се мъчи, а гениалният страда. Който се мъчи, той се дразни, гневи… (81/стр. 66)

Когато усърдието изчезне, в човека се ражда гневът, а гневът предизвиква експлозии. (59/стр. 172)

Поради гнева велики хора са спирали своето усърдие, вследствие на което са се заплитали като пророк Илия и са намирали, че светът трябва да се унищожи. (59/стр. 172)

Гневът не е слабост, а излишна енергия, която човек трябва да знае кога и къде да използва и впрегне на работа. (59/стр. 172)

Като не знаят как да се справят с енергията на гнева, хората сами си създават пакости. За да не си пакости, човек трябва да развива мекота в себе си, да не се гневи, да не създава никакви експлозии.

(59/стр. 172)

Щом използвате топлината, която се образува при гнева, с нея заедно и гневът изчезва. (81/стр. 44)

Не е лошо да се гневи човек, но чрез гнева той губи част от енергията си, която мъчно се доставя… Човек трябва грижливо да пази в себе си онзи апарат, чрез който придобива енергия от Природата. Развали ли се този апарат, мъчно се поправя.

(60/стр. 185)

Питам: По кой начин умният човек може да въздейства на гнева си? Щом се разгневи, той трябва да направи едно математическо изчисление за колко време да даде ход на тази енергия да се изразходва. Невидимият свят, Природата държи сметка за тази енергия. За тази цел има часовник, който определя количеството на изразходваната енергия при гнева. Човек има право да изразходва само толкова енергия, колкото е определено. Ако изразходва повече от определеното количество, ще го глобят.

(73/стр. 86)

Когато човек се поддава на своите наследени черти, той се води от настроения, от моментни разположения. Такъв човек се гневи, сърди и той всякога иска нещата да стават тъй, както той ги желае.

(54/стр. 186)

Изкуство е човек да не се гневи… Кибритената клечка може да седи в кутията и да не се дава възможност да се запали; тя може да се запали, без да причини някаква пакост; най-после, тя може да се тури при сухите дърва на огъня и да произведе голям пожар. От човека зависи дали ще даде път на експлозивите в себе си да избухнат, или няма да даде. (61/стр. 172, 173)

Че имаме нерви, това е необходимо, но когато се гневим, тук вече се привежда стихът: „Гневете се, но не съгрешавайте!“. Ако гневът у човека създава енергия, която го подтиква да премине от едно по-нисше в по-висше състояние, той е на мястото си, но когато човек се гневи… и няма никакъв резултат от това гневене, гневът не е на мястото си.

(53/лек. 17: стр. 13, 14)

…И гневът има свое предназначение… Гневът е творческа енергия, която трябва да се впрегне на работа. Щом се впрегне на работа, тя разширява главата на човека, развива известни мозъчни центрове. Който иска да развива гърдите си, той трябва да се гневи, да използва енергията на гнева. Той трябва да се гневи така, че да не съгрешава.

(59/стр. 227)

Първият орган, чрез който може да се прояви човешкият Дух, това е мозъкът. Следователно вие ще пазите този единствен орган, чрез който може да се проявявате; няма да излизате от него, няма да го залагате никъде, няма да разрушавате туй красивото в мозъка си. За пример, имате едно гневно състояние. Казвате: „Какво от това, че съм гневен?“. Да, но зад ушите във вас става силно прииждане на кръв, вие се силно зачервявате. Щом придойде толкова много кръв в мозъка, събуждат се известни разрушителни сили и тогава виждаме много хора в такова гневно състояние чупят прозорци, блъскат врати и като изразходват тази енергия, казват: „Аз съм малко нервен, малко съм възбуден“. Не, ти си допуснал да се прояви в тебе един разрушителен център. (53/лек. 3: стр. 14, 15)

Сръднята е една разточителност. Във всяка една голяма сръдня, в големия гняв в човека умират хиляди клетки. Правени са наблюдения по някой път по четири-пет милиона кръвни телца стават жертва на гнева. (24/стр. 52)

И знаете ли, че в едно ваше разсърдване някой път стават един милион клетки жертва вътре във вас и умират? За големите сръдни стават 5 милиона клетки жертва. В най-големите разсърдвания 10 милиона клетки умират. И за един месец вие сте разстроени, неразположени. Значи, целият ви свят е раздрусан. Както при една война. (57/стр. 12, 13)

Кое разваля добрите неща у човека? Гневът. Като се гневи, човек разрушава хубавото, доброто в себе си, което с години е съграждал. Гневът е във връзка с центъра на разрушителността у човека, който се намира зад горната част на ушите. Не е лошо да се гневи човек, но той трябва да впряга тази енергия в себе си на работа, да придобива нещо. Остави ли се на гнева, той ще разруши много красиви работи в него. (59/стр. 341)

По отношение на гнева човек трябва да бъде буден, той да го управлява и възпитава, а не гневът него. В какво седи възпитанието на гнева? В работа. Впрегни гнева на работа и повече не мисли. Щом се разгневиш, вземи трион да режеш дърва или перо да пишеш, или някаква научна книга да четеш, или, най-после, започни да се молиш. Гневът иска работа нищо повече. Дали си духовен, или светски човек безразлично; щом се разгневиш, работи! (59/стр. 341)

Гневът представя общество от същества, които търсят работа. Те са безработни сили, които трябва да се впрегнат на работа. Те казват: „Ако искате да не рушим, да не разваляме готовите неща, дайте ни работа“. (59/стр. 341)

Има случаи, когато човек трябва да се разгневи на себе си, за да тръгнат работите му напред. Гневът събужда активността в човека. Той представя вътрешен процес в човека, който трябва да се изучава. (73/стр. 86)

…Който иска да се подмлади, той трябва да стане господар на гнева си. Не се гневете на никого! Когато гневът дойде у вас, говорете с него, но не се гневете. Помнете всякога, че Бог живее във вас и вие в Него. Ако Той търпи всички хора, всички противоречия, радвайте се за това и не се сърдете на хората. (59/стр. 141)

Нервността

Сприхавият човек светия не може да стане. Той и светия да стане, ще го видиш, че не е спокоен.

(24/стр. 52)

Ако си нервен тук, и горе ще бъдеш нервен. Какъвто си на Земята, такъв ще бъдеш и на Небето. Там са крайно строги. За едно навъсване на веждите и за едно намръщване на лицето могат да те изпъдят вън. На Земята можеш да се мръщиш колкото искаш, но на Небето това не се приема. (42/стр. 65)

Отрицателните мисли правят човека нервен и неразположен. За да се освободи от лошите и отрицателни мисли, човек трябва да работи върху самовъзпитанието си, да прави опити. (82/стр. 8)

Някой казва: „Аз съм нервен“. Нервният човек е без почва, в него почти всичката почва се е превърнала в динамически сили. Той иска всичкият свят да му се подчинява. Той иска да запали света от единия край до другия и никого не може да търпи. (46/лек. 30: стр. 7)

Кога става човек нервен? Когато носи по-голям товар, отколкото са възможностите му. Защо носи тоя товар? Защото иска да стане величие, божество, всички да му се кланят. (42/стр. 147)

Някой казва: „Ще ме извините, аз често избухвам, сприхав човек съм“. Казвам: Не си сприхав, но си енергичен човек. Впрегни енергията си на работа и ще ти бъде добре, ще запазиш Спокойствието на своята душа. (34/стр. 24)

Някой седи на едно място, цял настръхнал, всичките му нерви обтегнати. Дойде друг от вън и го предизвиква. „Не ме закачай, не отговарям за последствията!“ И наистина бомбите започват да летят една след друга, една от друга по-силни… И без тези бомби ще те разберат какво искаш. Кажи, че искаш Спокойствие, и хората ще те разберат.

(39/стр. 222)

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да трансформирате излишните енергии в мозъка си, особено тази в задната част на мозъка. Тази енергия е причина… за всички отрицателни състояния. Понякога тази излишна енергия се натрупва зад ушите, както и около слепите очи на човека и го прави нервен, раздразнителен, готов да се сърди, да се обижда за най-малкото нещо. Като срещне камък на пътя си, ритне го недоволен, че му препятствал. Като иска да отвори прозореца, дърпа го нервно; ако се запъне малко, той блъска, удря, готов е да го счупи. Отива към вратата, но тя се затегнала, не може да я отвори. Дърпа я, сърди се, вика, като че вратата му е виновна. Какво трябва да направи? Да вземе малко масло и да намаже вратата. (80/стр. 46)

Някой човек става нервен и сам не може да търпи и себе си. Нервен е, че не може да се проявява.

(57/стр. 175)

Казваш: „Нервен съм, не мога всякога да се въздържам“. Има хора външно нервни, а вътрешно въздържани. Други хора са външно добри, а вътрешно лоши… Правилно е да бъдеш и външно, и вътрешно добър. (77/стр. 310, 311)

Като разглеждам Природата, виждам, че тя е пълна с динамически сили, които се присаждат… Една енергия може да се присади в човешкия организъм тъй, както може да се присади една череша или една праскова, или една слива, или каквото и да е друго растение. Тази енергия може да бъде или добра, или лоша, или във възходяща, или в низходяща степен. Някои от вас имате тази опитност. До известно време вие сте много кротки, смирени, благи, но след време вашият характер се изменя, вие ставате нервни, избухливи и се чудите какво става с вас. Питате се: „Защо се измени моят характер?“. Върху тебе е присадена една отрицателна енергия. Тогава казвате: „Какво да правя?“. Ще отчупиш туй клонче от твоя ум и от твоето сърце, за да може Божественото в тебе свободно да расте. (49/стр. 499)

Като не знаете какво става в организма ви, вие казвате: „Не съм разположен нещо. Станал съм нервен, упорит, гневен, не давам да ме докосне човек“. Причината на това неразположение се крие в нервната система, в която има излишък от нервна енергия. Човек трябва да намери начин да се освободи от тази енергия в себе си. Как ще се освободи? Чрез ред упражнения. Ще кляка, ще става ту с левия, ту с десния крак. (81/стр. 58)

Щом се увеличи умствената дейност на човека, намалява се дейността на физическото тяло. Тази е причината, задето повечето хора днес са много нервни. Колкото е по-голяма дейността на ума, толкова по-слаб е човек. За да не се изтощава нервната му система, част от умствените сили трябва да се прелеят в сърцето. (82/стр. 221)

Ако погледът е остър, човек е събрал в себе си повече кинетическа енергия и трябва да потърси начин да се освободи от нея. Иначе той ще бъде нервен, възбуден, неразположен, готов да се кара с окръжаващите и т.н. Щом дойде в това положение, човек трябва да внесе в себе си елементи на мекотата. Това се постига чрез внасяне в ума, в сърцето живи светли образи и възвишени чувства. (59/стр. 250)

Човек трябва да влада своята мисъл. Когато известна негова мисъл го нервира, когато известни чувства го нервират да престанат да ви нервират вашите мисли и чувства. Всякога, при най-лошото разположение, имайте разположение на Духа, да живеете в един свят, който е независим от вашите слабости. (33/стр. 534)

Нервното напрежение

Когато сте нервни, неразположени, това показва, че сте натрупали излишна енергия в нервната си система. За да се справите с тази енергия, трябва да потърсите начин да я асимилирате. Не можете ли да направите това, тя ще създаде силно нервно напрежение, което ще ви причини големи пакости. Това напрежение показва, че трябва да минете от едно състояние в друго, да се справите с неблагоприятните условия на живота. (29/стр. 247, 248)

И тъй, когато дойде до голямо нервно напрежение, човек трябва да приложи разумността си, да излезе от това положение. (29/стр. 152)

Сега, като наблюдавам лицата ви, както и тия на съвременните хора изобщо, намирам, че всички сте силно напрегнати, като пълни пушки, които при най-малкото побутване са готови да избухнат. Вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да се справяте с тази енергия. (52/стр. 293)

Ако влезете в един склад, дето има барут, и ако имаш само една запалена кибритена клечка, знаете ли какво може да стане? За да се направи едно голямо зло, не мислете, че трябва една голяма причина. Ако имаш само една кибритена клечка запалена, какво може да стане? Като влизаш в този склад, няма да носиш кибритена клечка… Такива взривове постоянно стават във вас. На ден колко пъти стават такива взривове? (57/стр. 319)

Има мисли, които могат да предизвикат експлозия. Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна. Азотът е, който урегулирва силите на мисълта, на живота. Това не е според сегашната химия, но според старите алхимици, които считат азота за един от най-старите елементи, от най-уравновесените… В него нещата стават систематично, плавно, той регулира всички други елементи. Казах­ме, че тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка. Ето защо, щом почне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се заражда едно безпокойствие… Та първото важно нещо за нас: ще знаете, че силата на вашия живот зависи от състоянието на вашия мозък. Не е важно какво е състоянието на външния свят, важно е състоянието на вашия мозък… (53/лек. 3: стр. 13, 14)

Нервното разстройство, полудяването

Има болести, които произтичат от постъпките на хората във физическия свят; има болести, които произтичат от чувствения свят; има болести, които произтичат от мислите на човека. Всички нервни разстройства, които имат хората, се дължат на това, че мислите не са в хармония. (57/стр. 230)

…Човек не трябва да се дразни. Всяко дразнене е излишно изразходване на нервна енергия, вследствие на което се изтощава нервната система. Когато нервната система се изтощи, човек става крайно чувствителен. Като слуша музика, когато не се свири добре, той не може да търпи. Като среща грозни хора, бяга, не може да ги гледа. Пазете си нервната система да не губите излишна енергия, за да понасяте всичко в света. (68/стр. 106)

Казват, че хората имали слаба нервна система. Нервната система се разклаща от противоположните сили в Природата, които аз наричам „тъмните сили“. Изобщо, като погледна един болен човек не като ясновидец, аз имам особен метод виждам едно тъмно течение, което оставя отпечатък и в самия организъм… Тогава мислите и чувствата в човека се помрачават и той става като една курдисана пушка. Най-малкото побутване се изисква и той гръмва. Дойде ли човек в това състояние, той трябва да се спре, да пречупи тази присадка и на мястото веднага ще се яви онова естествено състояние на разбиране. (49/стр. 509, 510)

Всяка груба дума се отразява вредно върху нервната система на човека. Защо? Защото тя се връща обратно върху него. Както каруцата разтърсва човека, така и трептенията на грубите думи, на отрицателните мисли и чувства произвеждат сътресение на нервната система и човек заболява. За предпочитане е да вървите пеш, отколкото да се качите на каруца, която ще ви разтърси до последната клетка. Като знаете това, пазете се от мисли, чувства и постъпки, които разтърсват нервната система. (78/стр. 192)

Какво представя неврастенията? Неврастенията не е нищо друго освен резултат на неправилно функциониране на капилярните съдове. То се предизвиква от голямо натрупване на електричество върху нервната система. Излишното електричество причинява голямо напрежение върху нервите, вследствие на което човек става чрезмерно нервен. Какво трябва да прави този човек, за да си помогне по някакъв начин? Той трябва да затвори ключовете на своята нервна система, да не допуща прииждане на голямо количество електричество от вън.

(58/стр. 52)

Мисля, че на това постоянно дразнене, което хората имат, се дължи неврастенията. Хората са станали неврастеници по единствената причина, че енергията, която се заражда, не турят на място.

(24/стр. 52)

Като ученици, препоръчва ви се да работите за придобиване на Самообладание. Чрез Самообладание човек асимилира излишната енергия на своя организъм по вътрешен път и я впряга на работа. Неврастеникът обаче не може да асимилира тази излишна енергия в себе си, вследствие на което тя се разпръсква, изтича навън. Неврастенията се дължи на пропуквания в нервната система, отдето нервната енергия изтича навън. Понякога човек става неврастеник от страх. Страхът също предизвиква пропуквания в нервната система, което причинява изтичане на нервна енергия. За да се освободи от неврастенията, човек трябва да спре изтичанията на нервната енергия. (81/стр. 51)

Ако някой се е уплашил от змия и от уплаха е станал неврастеник, той ще се излекува пак със змия. По какъв начин? Първо ще му се даде да пип­не умряла змия. Щом придобие малко смелост, ще го заставят да пипне заспала змия зимно време. Като привикне и на това, той няма вече да се страхува от змия. Следователно това, от което се е уплашил, ще му послужи като лекарство. От змия се е разболял, със змия ще се лекува. (81/стр. 51, 52)

Друг случай. Ученик влиза в гостилница, поръчва да му донесат ядене. Нахранва се добре и бърка в джоба си да извади пари да плати обяда си. Обаче оказва се, че няма пет пари в джоба си. Той се стрясва силно и заболява от неврастения. За да се излекува, друг някой, който знае причината за неговото заболяване, трябва да го заведе два-три пъти на гостилница, когато е сигурен, че пак няма пари. По този начин той ще го постави в същото положение пак да се стресне по нямане на пари. Това стряскане ще стане причина да изкорени болестта му, която някога се е причинила от подобно стряскане. Затова е казано в поговорката: „Клин клин избива“. Щом целта е постигната, този човек, който се е наел с лекуване на болния, ще плати на гостилничаря вместо него. Значи, една и съща причина поражда два различни ефекта. (81/стр. 52)

Често хората… казват, че от учение се обърква някой. Учението носи здраве на човека. Когато човек се безпокои, тогава се умопобърква. Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората.

(24/стр. 111)

И защо много от съвременните хора полудяват? Защото нямат Мир… Някои религиозни казват, че еди-кой си, че еди-коя си полудели. Че как няма да полудеят? Те нямат Мир в себе си, те нямат Любов в душата си. (20/лек. 10: стр. 11)

Аз не съм срещнал досега човек в света, който да има Мир, Вяра, Надежда и Любов в душата си и да е полудял. А хиляди хора съм срещнал, които полудяват, защото нямат Мир, Вяра, Надежда и Любов в душата си. Какво нещо е полудяването? Разбърква се умът им и те стават избухливи вещес­тва. (20/лек. 10: стр. 11)

ДА РАЗБЕРЕМ

Малки неща изкарват човека
от равновесие

И ако погледнеш въобще сегашните хора, степента, докъде са достигнали и най-напредналите на Земята, постоянно има едно вътрешно безпокойс­твие, и то зарад нищо и никакво. Някой път само една дума може да безпокои човека. Една дума.

(32/стр. 6)

Някога си добре разположен, чувстваш, че можеш да обхванеш целия свят, сърцето ти е пълно с любов. Дойде някой при тебе и те бодне с игла. Веднага изгубваш разположението си и любовта ти изчезва. Как ще разчиташ на това, което от едно бод­ване с игла изчезва? Любов ли е това? (77/стр. 187, 188)

…Излишната енергия в организма на когото и да е от вас, и на най-добрия, може да го изкара от равновесието му. Аз мога да направя един малък опит с него да изменя състоянието му. Как? Като му пришепна само една малка думица на ухото, без някой нещо да е чул; веднага нещо ще го жегне, той ще се изправи, ще дигне шум. Какво е станало? Едно малко раздвижване на въздуха. Но то така е подействало, че изменя състоянието му. И казват: „Гениален човек е този!“. Чудно нещо, гениален човек! Ако всеки, който каже нещо, може да го размърда, той не е гениален човек. Не, аз наричам гениални хора тези, които никога не се размърдват.

(49/стр. 145)

Някога най-малкото раздвижване на въздуха е причина да изгуби човек равновесието си. Достатъчно е да се мерне нещо пред очите му или да лъхне отнякъде вятър, за да каже той: „Не вярвам вече в никого!“. (75/стр. 79)

Често заради една дума, за един поглед или че нещо станало не по ваше желание, вие изгубвате вътрешното си Спокойствие и всичко се разваля.

(34/стр. 23, 24)

Съвременните хора се смущават от малки работи. Някой се оплаква, че не го погледнали както трябва. Как го погледнали? Накриво. Че отде намерил уред, с който да определи ъгъла на погледа? Друг се оплаква, че не го погледнали топло. Как измери температурата на погледа? (60/стр. 221)

Сега всеки може да ви изкара из релсите: децата ви, приятелите ви, една малка болест в гърлото ви или в очите ви и прочее. (57/стр. 174)

Най-малката причина може да изкара човека от равновесието му и да го застави да се вкисне.

(61/стр. 172)

…Малки причини оказват влияние и върху човешките чувства. Срещате един спокоен, кротък човек, с урегулирани чувства. Кажете ли нещо, което разтърсва съзнанието му, той веднага изгубва своя Мир и започва да се безпокои. (17/стр. 374)

Срещате един вярващ, който има отлично състояние и разположение на Духа, което струва милиони, но виждате след малко, че за една обидна дума, казана от някого, или за това, че някой го подял със стотина или с двеста лева и той е готов да изгуби това състояние, да изгуби своя Мир. (33/стр. 624)

Питам: Ако вашият мир може да се отнеме тъй лесно, мир ли е това? Аз съм забелязал, у всинца ви става една рязка промяна. За пример, най-малките неща могат да ви смутят. Отвън може да стане едно смущение, но отвътре човек не трябва да се смущава. (69/стр. 12)

Човек трябва да дойде до положение да не се смущава от външните условия, нищо външно да не го безпокои. Срещате някой човек, виждате, че е неспокоен. Защо? Дрехите му не били каквито трябва, обущата му били малко скъсани, шапката му била стара. Друг пък се смущава, че масата за ядене не била наредена както трябва: кърпите не били добре сгънати, солницата не била турена на място, в яденето нямало достатъчно пипер и т.н. Всички хора се безпокоят за дребни работи, вследствие на което… енергиите на техните сили и способности не се проявяват правилно. (76/стр. 158)

И за много малки работи се безпокоим. Аз съм наблюдавал хора, за много малки работи в яденето и се тревожи. Вземете някой човек, има такъв вкус особен. Като погледне, че лукът не бил изпър­жен така, цял въпрос прави мъжът на жената; или че лукът не е нарязан на ситно. (32/стр. 528)

Ценността на Мира

Да бъдеш цар, това значи цял живот да си изложен на изпитания и терзания. Колко по-желан е Мирът над всичко друго! Той е над всичкото богатство в света. (75/стр. 286)

Човек трябва да пази своя Вътрешен Мир, от нищо да не се дразни. Че изгубил нещо, че му казали една обидна дума, той не трябва да се смущава. Вътрешният Мир на човека струва повече от всички външни, материални загуби. (51/стр. 344)

Ще каже някой, че се намира в лишение: няма дрехи, обуща, шапка, пък и пари няма. Едно е нужно на човека Вътрешен Мир. Щом има Мир, той не се смущава от нищо. Той знае, че каквото му е нужно, ще го придобие всяко нещо ще дойде на своето време. (30/стр. 25)

Казвам, всяка мисъл, колкото проста да е, която носи Мир на човешкото сърце, е за предпочитане пред всички онези големи мисли, които внасят в нас безпокойствие. (11/стр. 102)

…Не настъпвай никого. Нито с мисъл, нито с чувство, нито с постъпка. Моят Мир струва повече, отколкото онова, което моите мисли и чувства могат да изискват. Някой казал нещо заради мене. Ако му кажа нещо, ще си наруша моя Мир. Моят Мир струва повече от онова, което той е казал. Това, което той е казал, е за негова сметка. Ако е казал нещо добро или лошо, то е заради него. (36/стр. 286)

Не е ли хубаво да прекараме един живот в Мир и Съгласие със самите нас? Какво по-хубаво от това, да станеш сутрин, да се помолиш Богу, да ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават подтик, подем, да имаш Мир в себе си, отколкото да станеш сутрин че това те боли, онова те боли, костите те болят, подагра имаш, усещаш се хилав, слаб и лекарите един след друг току влизат и излизат от дома ти. (20/лек. 7: стр. 24)

Аз съм забелязал някои господари седят на стол и заповядват. Той иска да му се даде нещо, което сам може да си вземе; дрънка звънеца дрън! Никой не се явява. Вика един път, вика втори път и най-после излиза вън да се кара. А бе, приятелю, вземи си сам това нещо, сам можеш да го направиш. Обущата му са на пет крачки от него; дрън! да дойде слугинята да му ги донесе. Ще вика, ще се сърди. Вземи си ги сам. Спокойствието и Мирът, които имаш, струват повече, отколкото това, че слугинята не е донесла обущата навреме. (83/стр. 123)

Ако от изгряването до залязването на Слънцето можете да запазите своето добро настроение, това съставя епоха във вашия живот. Додето стигат вашите мисли и чувства, там е границата на вашия живот. (77/стр. 201)

Реалността и нереалността

В какво се състои Реалността на живота? В познаването на Бога. Познаването на Бога внася Мир в човешката душа. (3/стр. 34)

Бог е истинен. Реално нещо е онова нещо в света, което носи Мир, което носи Светлина за човешкия ум. То е Бог. (35/стр. 590)

Като помислиш за Бога, ти трябва да се проникнеш от благоговение и страхопочитание към Него, да знаеш, че се намираш пред Велика Реалност, в която не съществуват никакви противоречия. Мисълта за тази Реалност внася Мир и Радост в човешката Душа. Тя чисти съзнанието на човека, освобождава го от всички облаци. (50/стр. 109, 110)

Ако Любовта е проникнала дълбоко в човешката Душа, никаква сила в света не може да отнеме Мира, който Бог е вложил в нея; никаква сила в света не е в състояние да отнеме Светлината на човешкия ум и Топлината на неговото сърце. Това значи да живееш в Реалност. Излезе ли от тази Реалност, човек изгубва Мира си… (64/стр. 9)

Да обичаш ближния като себе си, това значи да живееш в Реалността. Щом изгубиш любовта си, ти влизаш в сянката на Реалността, дето Мирът и Спокойствието изчезват. (1/стр. 277)

Дотогава, докато ти се безпокоиш в живота си, тревожиш се за това-онова, ти не си в Реалността на живота. Тебе те обгръща сянката на живота.

(32/стр. 567)

…Онова, което аз схващам, онова, което в даден момент аз чувствам вътре в себе си, то е реално. Твоето вътрешно Разположение, то е реално. Ако ти не вярваш в своя Мир, ако ти не вярваш в своята Вяра, ако ти не вярваш в своята Надежда, ако ти не вярваш в себе си, в какво ще вярваш? (35/стр. 592)

Нещастието и страданието

…Всички болести, страдания, нещастия в живота на човека не са нищо друго освен благословения, които Бог му изпраща и за които той трябва да благодари. След всяко подобно изпитание умът и сърцето на човека се наместват и той се радва, доволен е, че всичките му работи вървят напред. В съзнанието си той придобива Вътрешен Мир и Светлина. (27/стр. 137)

Всяко нещастие… ще ви донесе благословение, всяка мъчнотия ще разкрие за вас нов хоризонт. Туй можете да проверите всякога и затова не трябва да се безпокоите за нещастията, които може да ви се случат. (38/стр. 23)

…Не питайте защо светът е създаден такъв, защо идат страданията, но кажете: „Господи, дай ми повече Светлина да разбирам света, да разбирам смисъла на страданията и да ги понасям спокойно“.

(50/стр. 223)

Сега, като се говори за скръб и страдание, хората се плашат, считат ги за опасни. Те внасят някакви примеси в скръбта и в страданието, които ги правят опасни. Извадете примесите от тях и ще видите, че скръбта и страданието са приятни. Тъй щото чуете ли някой да казва, че скръбта му е голяма, че положението му е опасно, ще знаете, че той е вмъкнал някакви примеси в скръбта си, които го плашат. Помогнете ли му да се освободи от примесите, да изчисти скръбта си от тях, ще видите, че той ще се усмихне приятно и ще се успокои. Ще остане скръбта в него, но тихо и с радост ще я носи. (68/стр. 246)

…Скръбта е граница за преминаване в Любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази Любов, към която Душата се стреми. Щом премине през тази скръб, т.е. щом премине границата, Душата му навлиза вече в дълбок Вътрешен Мир, дето Любовта царува. (9/стр. 288, 289)

Трябва да минете през тези две положения най-голямата скръб и най-голямата радост; след това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на живота. Най-после ще дойдете до онова Блаженство, до онзи Божествен Покой на нещата, както го рисуват индусите, дето всички неща така се хармонират, че не може да се изрази с човешки език.

(26/стр. 67)

Чуждите влияния в нас

Казвам: Безпокойствията на хората се дължат на отрицателни мисли в тях, на външни влияния от лоши духове. Казано е в Писанието: „Изучавайте духовете!“. Значи, човек трябва да изучава своите мисли и чувства, да ги различава, да знае техния произход и влияние. Така той ще може да се предпазва. (76/стр. 230)

Ще ви прочета само един стих от Евангелието на Йоана, именно 10 глава, 10 стих.

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно.“

…Когато влезе този крадец, вие почувствате едно раздвояване, ставате неспокойни, не може да мис­лите добре и да чувствате добре. Трябва да се борите дотогаз, докато станете тих и спокоен, не казвам индиферентен. Когато достигнете това състояние, може да бъдете добри ученици. (55/стр. 135, 136)

Човек трябва да бъде господар на своите мисли. Той трябва да знае дали са негови мисли, или чужди; дали са негови желания, или чужди. (57/стр. 77)

Казвате, че за да не се тревожи, човек не трябва да има никакви желания. Не е въпрос и в желанията… Нещастията на човека не се дължат на това, че той има желания, но че подхранва в себе си чужди желания. Следователно пазете следното правило: не подхранвайте чужди желания в себе си. (40/стр. 89)

…Вие трябва да се изучавате, да знаете коя мисъл, кое чувство и кое действие в дадения момент е ваше индивидуално и кои са чужди. Щом можете да различавате вашите мисли и състояния от чуждите, ще можете да се противопоставяте на последните и по този начин ще се освобождавате от тях. Това значи да бъде човек господар на себе си. Ако не сте господари на себе си, вие често ще се гневите, ще избухвате. (81/стр. 20, 21)

…Вие ще учите закона на различаването да познавате какви хора, какви същества са проникнали във вас. Ако се тревожите, това показва, че някой човек или някое същество с низък уровен ви е проникнало. Ако не се тревожите, ако имате Възвишено Разположение, някое същество от Висшия свят е проникнало във вас или пък вие сте проникнали в друг човек. Значи, ако се тревожите, друг някой е проникнал във вас и вие нищо не можете да научите. Ако не се тревожите, вие сте проникнали в някого и каквото пожелаете, можете да направите. Ако се гневите, ако работите ви не вървят добре, други са проникнали във вас. (40/стр. 109)

Мнозина хора, като умрат, ходят инкогнито между другите, а вие питате за тях: „Де отидоха нашите близки? В онзи свят ли са?“. Не, те не са отишли никъде, между другите хора са, но вие не ги виждате. Този умрял човек е взел друга къща под наем… В едно тяло могат да живеят един, двама, трима, петима, десет и повече души. Разно­образностите, които някой път се проявяват у вас, се дължат на тия многобройни наематели във вашата къща. Някой път сте нетърпеливи, раздразнени. Ще знаете, че това не сте вие, но ваши приятели, които са взели някоя част от къщата ви под наем. При сегашните условия на живота всеки от вас има кираджии (наематели), и то не един, не двама, не трима, но най-малко десет кираджии… Вие мислите, че всички чувства, които минават през сърцето ви, всички мисли, които минават през ума ви, всички действия, които вършите, са ваши. Не е така. Всеки учен трябва да отделя и различава своите мисли, чувства и действия от тия на посторонните личности, които са вън… от вашето вътрешно естество. (53/лек. 21: стр. 17, 18)

…Неразположението все ще ви посети. Независимо от вас неразположението ще дойде от вън някъде, но трябва да знаете, че то не е ваше. Недоволството, неразположението се дължат на същес­тва извън нашия свят, които са изостанали в развитието си. Техните състояния ви се налагат често, но вие трябва да ги различавате, да ги отделяте от себе си, от своя личен живот. (56/стр. 307)

Та казвам: Всичките страдания, които ви идват, може да са чужди. Деветдесет и девет на сто от страданията са чужди, а пък едно на сто са ваши. Повечето са чужди. Някой път се усещаш много неразположен духом. Това са все чужди страдания.

(57/стр. 76)

Нещата, както са в действителност

Върху Марта и Мария много се е говорило. Те представят два принципа в човешката Душа активния и пасивния. В лицето на Марта и Мария са представени две жени, два противоположни характера, две състояния на човешкото сърце: едното състояние е тихо, спокойно, безмълвно, с ум, отправен към един вечен принцип, крепящ се на една веч­на основа; а другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата постоянен кипеж, постоянно клатушкане. Христос обаче посочва на Марта кое е същественото, като казва: „Ти се мълвиш за неща, които не са съществени, които са извън действителността, но Мария избра нещо по-съществено“. (83/стр. 115)

Когато имате Марииния принцип у вас, вашето сърце не се разлага. „Марта“ излиза от „Мара“, което значи „горчив, кисел, буен“. Тъй че горчивият принцип у вас постоянно се люти, гневи, недоволен е. Това той прави не от зла умисъл или от зла воля, но защото е много активен принцип, който, откъдето мине, иска отворен път. (83/стр. 115)

Ако някоя е Марта, ще видите, че като стане сут­рин, всички слуги са на крак вик, крясък; вдиг­не ли метлата, всички бягат на половин километър далеч от нея. Тя казва: „Всичко трябва да бъде в ред и порядък“. Вие ще срещнете Марта и в черкви, и в училища, и в съдилища навсякъде! Тя е необходима, както и Мария, но не трябва да давате пре­имущество нито на едната, нито на другата нито на единия, нито на другия принцип. (83/стр. 115, 116)

И тъй, помнете: животът на човека се движи между две съзнания. Едното съзнание е неспокойно, постоянно се тревожи. Другото съзнание всякога е тихо и спокойно. Самият човек не е нито в едното, нито в другото съзнание. Човек е онзи, който съзнава и едното, и другото положение. Човек е свободен да участва и в едното, и в другото съзнание. Ако не иска да остане в едното съзнание, може да отиде в другото. В което съзнание и да участва, той все ще има известни резултати. Човек трябва да изучава проявите на двете съзнания в себе си, за да се кали, да си създаде характер, да организира своето тяло. (4/стр. 315)

Смущения, противоречия ще дойдат и за ума, и за сърцето те са неизбежни, те са в реда на нещата. Защото сегашният живот се намира на граница, в средата между миналия и бъдещия живот. Следователно, от една страна, вие носите последствията на миналото, а от друга страна, вие поставяте основа на бъдещето. (80/стр. 162)

Лошите мисли и желания ще минат през вас, ще отнемат Мира ви, но това да не ви смущава. Дръж­те мисълта си будна да не прекъсвате връзката си, отдето иде Божествената Светлина. Че ще минете през мрак и тъмнина, това е неизбежно. В края на краищата Светлината ще победи. (58/стр. 229)

Има нещо красиво в промените. Докато умът на човека е тих и спокоен, неговото небе е ясно и звездите се виждат добре. Когато небето на човека се помрачи, звездите не се виждат. Тогава се явяват бури, ветрове и ние казваме, че умът му е помрачен. Не се страхувайте от бурите и ветровете. Те носят дъжд, влага и проветряване. (78/стр. 263)

Когато при някоя работа се яви търкане, ние не трябва да се оплакваме, да казваме, че главата ни гръмна от безпокойствия, от тревоги. Вечно спокойс­твие съществува само на гробищата. Който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в Божествения свят, той трябва да се труди и да работи… Които искат да почиват, те трябва да останат със старите разбирания за живота. Те не могат да разберат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата за новото вино. (83/стр. 70)

…Христос казва: „Трябват нови мехове!“. Старите хора са стари мехове, младите са нови мехове. Старите хора от нищо не се смущават. Тях нищо не ги вълнува. Младите им казват: „Чакайте да налеем и във вас от новото вино“. Не, на старите не трябва да се дава ново вино, старите са завършили своята еволюция. Новото вино трябва да се влее в артериите и вените на новите човеци. (83/стр. 75)

Гладният е неразположен, нетърпелив, лесно се дразни, във всичко бърза все му липсва нещо. Щом се нахрани, неразположението изчезва. Този човек е тих и спокоен, но това спокойствие не означава още добродетел. То е временно състояние само, както и гладът е временно състояние в човека.

(63/стр. 50)

…Вие имате едно прекрасно състояние на Духа. Понеже касата ви е пълна, казвате: „А, аз съм достатъчно спокоен човек, аз не се тревожа“. Не се тревожите, понеже имате ниви, говеда. Но един ден някой изпразни касата ви и туй състояние се изменя… Взети са парите ви, изменя се състоянието, изгубвате спокойствието си. Туй спокойствие се дължи само на парите, на нивите, на къщите. Има и друг вид състояние. Вие се мислите за благороден човек, човек от знатно произхождение, но беден сте, нямате нито пет пари в джоба си, работите честно, имате спокойствие. Но някой казал обидна дума за вас и веднага се изменя вашето състояние. Значи, в този случай вие усещате, като че някой е взел нещо от вашата чест… Обидните думи изменят вашето състояние. (46/лек. 17: стр. 9, 10)

Човек трябва да бъде разумен, да се издигне над дребнавостите в живота. Дребнавостите не правят човека гениален. Те не внасят нито Мир, нито Радост в човешката душа. (80/стр. 160)

Защо ви са такива мисли и чувства, които не носят живот? Защо ви е такова верую, което не може да внесе Мир в Душата на човека? (41/стр. 85)

Ако влезете в някое религиозно общество и станете по-нервни, нищо не сте спечелили. По-скоро сте изгубили, отколкото спечелили. (83/стр. 88)

И тъй, религията трябва да носи на хората Свобода, Мир и Радост. (83/стр. 91)

…Личната философия… не разрешава важните задачи. Човек трябва да се проникне от онази положителна философия на живота, която е една и съща за всички времена и епохи. С тази философия само той може да бъде над вълните в бурното море. Без нея той ще бъде играчка на тия вълни… (59/стр. 195)

За да не потънете в бурното море, да не бъдете играчка на неговите вълни, откажете се от личното в себе си и дръжте се за Божественото. (59/стр. 196)

Преди да търсите причините на злото вън от себе си, търсете ги в себе си. Защо се дразни човек? Ще кажете, че от вън някой го е предизвикал. Не е така. Ако едно тяло е поставено в равновесие, никой не може да го изкара от положението му.

(71/стр. 187)

Докато в твоето сърце не дойде Мир, не настане Тишина, не изчезнат противоречията и докато мислиш, че светът е лош, че животът не е добре организиран, а само ти си умен и добър, ти не си на права посока. (21/лек. 19: стр. 7, 8)

Казва: „Кой е на правата страна?“. Всякога, когато твоят ум е смутен, когато твоето сърце е смутено и твоята воля е ограничена, ти си на кривата страна. (32/стр. 185)

Значи, път, който е свободен от безпокойства и отрицателни мисли, в който всичко е поставено в пълен ред и порядък, наричаме прав. (71/стр. 155)

Някой казва, че служи на Бога, че изпълнява Неговата Воля, а при това губи Мира си. Щом губи Мира си, той не върши Волята Божия. (40/стр. 21)

Някой дойде при мене и ми казва: „Аз имам любов към Бога, вече съм праведен“. Аз виждам, че този човек плаче за нищо и никакво, а говори за любов към Бога. Питам го защо плаче, а той казва, че го мъчи нещо. Чудно нещо, как е възможно ти, който си предаден на Бога, да те мъчи нещо? Божията Любов внася Мир в човека, но има друга една любов, която мъчи човека. (35/стр. 269, 270)

Сега разликата между умния и глупавия човек каква е? В умния има разбиране. Не разбиране само на земните, временни работи… Умният човек е вътре. Той живее не само със себе си в Мир, живее не само в дома си, в обществото, но той живее в разумни отношения с цялата Природа, с всичко наоколо. Той е умен човек! Който така живее, за него светът не е мъртъв. (32/стр. 204)

Мнозина мислят, че са изоставени, че никой не се интересува от тях. Обаче, ако те разбираха отношенията, които съществуват между всички живи същества, в Душата им щеше да цари пълен Мир и Хармония. Отношенията, вътрешните връзки между съществата са такива, че и за най-малките, и за най-ненапредналите е дадена поне една малка благодат, която да ги тегли нагоре. (76/стр. 120)

Млад, който е изгубил своята младост, добър, който изгубва своята доброта, вярващ, който изгубва своята вяра, …казвам: всички тия нямат знание. Когато се нарушава Мирът ти, нямаш знание. Не да мислят, че „аз всичко зная“. (32/стр. 454)

Съвременните хора очакват големи резултати, големи придобивки в живота, но остават разочаровани. Те не знаят законите на живота и затова се обезсърчават. Закон е: малките работи, малките придобивки са предшественици на големи, на велики резултати. Ако човек разбере и приложи този закон в живота си, той ще придобие Вътрешно Спокойствие, Вътрешен Мир. (73/стр. 19, 20)

Като ученици, от вас се иска приложение. Прилагайте знанията в живота си, а не ги трупайте. Ако чрез знанието не можете да придобиете Вътрешен Мир и Спокойствие, все едно, че нищо не знаете.

(30/стр. 180)

…Най-благородните, най-възвишените неща в света не растат при спор. Там, дето има спор, Истината никога не може да излезе. В Мир и Спокойс­твие расте и се развива Истината. В Мир и Любов расте Истината. (49/стр. 424)

Ако човек не се примири със себе си, той не може да живее в Мир с ближните си. Следователно, който иска да живее в Мир с ближните си, той трябва първо да живее в Мир със себе си.

(79/стр. 83, 84)

Някой казва: „Аз имам голямо въздържание“. Въздържанието и Вътрешното Спокойствие са две различни неща. Когато водата ври в добре затворен котел, това е въздържание. Външно само човек е спокоен, но вътре има голямо брожение, голям напор. (73/стр. 20)

Днес имате някаква радост, но при най-малката погрешка от ваша страна радостта ви изчезва. Де отиде вашият мир? Фиктивни са били вашата радост и вашият мир, а фиктивните неща са материални. Материалната радост, материалните блага изобщо всеки може да отнеме. Духовната радост, духовните блага никой не може да отнеме. (73/стр. 49)

Съвременните хора страдат, когато имат най-много неща. Когато живеят в изобилие. За да бъде човек щастлив, не е нужно да има голям товар на гърба си. Ако носи голям товар на гърба си, човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои и в края на краищата нищо няма да придобие. (9/стр. 288)

Имаме един певец знаменит, прославен, но всички почитат само неговия певчески талант, неговото гърло; развали ли се неговият ларинкс, изхвърлят го като дрипа… Също имаме един велик цигулар: всички го уважават, докато той може да движи лъка; парализира ли се неговата ръка, никой не иска да чуе за него. Може да сте красив проповедник, но всички ще ви слушат, докато говорите сладкодумно; когато вашият глас стане дрезгав и прегракне, ще ви кажат: „Не искаме проповедник без глас“. Жената, докато е красива, всички я обикалят; изчезне ли красотата, кажат: „Нека друга дойде на нейно място“. Йосиф знаеше тази самоизмама от нещата и той реализираше само неща вътрешни, неща устойчиви, вечни, които всякога може да дадат Мир на човека и той да има по този начин благоволението на Бога. (38/стр. 75)

ДА ПРИЛОЖИМ

Молитвата

Ще се молиш като малките деца. Ще кажеш: „Защо тъй?“. За да се подигнеш в Душата си, да забравиш всичко минало, да дойде Божията благодат в тебе, да те очисти, да ти даде онази Радост, онзи Мир, които ще ти дадат нова Светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, за всичко възвишено и благородно. (20/лек. 23: стр. 26)

Като кажем „да се молим“, пред нас изпъква Възвишен красив свят, напълно хармоничен. Молитвата въвежда човека в света на Хармонията. (82/стр. 188)

Ний не трябва да нарушаваме тая Хармония, която Бог е вложил в нас, и от нея трябва да се учим. При молитвата се цели, между другото, Бог да изпрати Духа Си, за да поддържа тази Хармония в нас, в отношенията между нашия ум, сърце, Душа и Дух. (57/стр. 321)

…Щом някога вие сте разтревожени, ще се помолите на Господа да ви изпрати най-малката добродетел, да внесе Мир и Хармония във вас. (53/лек. 29: стр. 73)

Нашите свещи могат да направят голяма пакост в някой хамбар със сено или слама, цял пожар могат да създадат, но със Светлината, която иде от Бога, нищо не можеш да запалиш. С нея можеш да четеш книга, с нея само добро може да се прави. Аз я наричам „безвредната Светлина“. Тази Светлина се добива в молитвата. При тази Светлина човек добива едно успокояване, един Вътрешен Мир.

(46/лек. 36: стр. 14, 15)

Знаете ли кой е основният тон на вашата Душа? Знаете ли да нагласявате вашата цигулка? Научете се да я нагласявате. Всяка сутрин, като станете, нагласете вашата нервна система. Малко сте разсърдени, тревожни това показва, че цигулката ви не е нагласена. Спрете се, нагласете я и така, като я нагласявате постепенно, вашите тревоги ще изчезнат. Как ще нагласите вашата нервна система? Ще отидете да се помолите молитвата, това е нагласяване. Някои питат: „Защо трябва да се молим?“. Да нагласите цигулката си. Щом така нагласите цигулката си, ще кажете на Бога: „Моята цигулка е нагласена“ и Господ ще ви каже: „Започнете работата на деня“. И Мирът ще влезе посред вас, и работата ви ще спори. (38/стр. 116)

Имате ли някакво животинско желание, постарайте се да го трансформирате, да го превърнете в човешко. Не успеете ли да направите това, през целия ден работата ви няма да върви успешно. Обърнете се към Бога с молба да превърнете вашето желание в по-благородно и докато не почувствате Мир в Душата си, не започвайте никаква работа.

(18/стр. 96)

Когато ученикът е слаб, Невидимият свят е снизходителен към него. В какво се изразява това снизхождение? Като изгасне свещта му, те отново я запалват. И наистина, щом свещта на ученика изгасне, той започва да се моли, да плаче, докато свещта му светне. Всяко неразположение на духа е изгасване на свещта. (80/стр. 150)

Нека свещта във вашия храм да гори и свети постоянно, за да четете на нея Книгата на вашия живот и да разбирате какво Бог иска да ви каже. Само така ще разберете какво означава влизането на свещеника в Светая Светих и смисълът на думите: „Миром Господу помолимся“. Всеки очаква Мира и той е решил да дойде. Днес всеки разбира какво нещо е Мирът. Ако се помолим за Мир със смирение, молбата ни ще се чуе. (39/стр. 44, 45)

Как познавате, че молитвата ви е приета? Ако безпокойството и смущението, които сте имали преди молитвата, изчезнат, молитвата ви е приета. Нали така познавате кога гладът ви е задоволен? Ако храната, която сте приели, внася във вас вътрешно Спокойствие, вие наистина сте задоволили глада си. (71/стр. 227)

Който губи връзката си с Божественото, придобива тъмночервен цвят на лицето си, става недоволен, мрачен, груб. Обърнете се към Бога с молитва да възстановите Вътрешния си Мир, да придобиете загубената си любов. (64/стр. 47, 48)

Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си мисли, ти не си здрав човек. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си чувства, ти не си здрав човек. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си постъпки, ти не си здрав човек. Казваш: „Условията са такива“. Ти ще внесеш в себе си Спокойствие, ще го намериш туй Спокойствие. Ще се обърнеш към Бога, ще се молиш, ще се молиш, докато дойде Спокойствието.

(62/стр. 85)

Когато се моли човек, той трябва да забрави околната среда, да се уедини, да влезе в своята Тайна стаичка, в своята Душа, и нищо от вън да не го смущава. (83/стр. 86)

…Човек трябва да се моли усърдно, с будно съзнание. Започне ли да се моли, свърже ли се с Божието Име, и земетресение да стане, къщите да се събарят около него, той трябва да остане спокоен, да не прекъсва връзката си с Бога. Такава молитва е в състояние да спаси човека от всички беди и напасти. Къщите ще се събарят около него, но главата му ще остане неповредена, косъм няма да падне от нея. Магическа сила е молитвата! (73/стр. 171)

Молитвата не седи във външно четене и шепнене на молитви, но целият ни живот трябва да се превърне във вътрешна молитва, да приготвим условия за идване на Любовта в нас. Дойде ли тя, в Душата ни се явява Светлина, Мир и Радост. (16/стр. 236)

Музиката

…Каква е задачата на философията? Да внесе чистота в ума. Каква е задачата на музиката? Да внесе Тишина, Спокойствие в сърцето. Музиката трябва да успокои бурите в морето, да направи морската повърхност тиха, гладка. (59/стр. 50)

Колкото един свят е по-висок, толкова в музиката има едно вътрешно затишие… Хубавите песни са ония, при които човек има един установен Мир в Душата си. (8/стр. 113)

И тъй, музиката е проявление на Любовта във вашата Душа. Музиката, пеенето е събуждане. По някой път има механическо пеене, но в истинското пеене има едно успокояване. (46/лек. 8: стр. 8)

Пеенето повдига Духа на човека и му създава добро Разположение. (65/стр. 270)

Невидимият свят е толкова отзивчив ако ти благодариш на Бога, като дете да изпееш на Господа „Бури минаха“, веднага ще почувстваш едно Спокойствие. Няма да се мине него ден, някой приятел ще дойде отнякъде, ще започнат работите лесно да се уреждат. (12/стр. 407)

…Да пееш, не само трябва да събудиш твоя музикален център тук, на челото, но трябва да събудиш и ред чувства, които са свързани с музиката. Ако чувствата ти не вземат участие, ти не можеш да пееш. И ако събудиш тия чувства отгоре и пееш правилно, веднага ще почувстваш една малка топлина под лъжичката, едно Разположение… (57/стр. 236)

Аз говоря за музиката, при която се придобива нещо. Музиката дава Разположение. Най-първо ще пееш тихо и след като се научиш да пееш хубаво, ще пееш по-високо. (57/стр. 251)

Певицата, ако иска да пее хубаво, на всеки тон трябва да даде ценност. Така трябва да пее човек за себе си. Да се възпитавате чрез пеенето. Неразположен си имаш неразположение и трябва да го смениш. (57/стр. 46, 47)

Губенето на паметта произтича от дразнене, тревоги, насилия. Съвременният свят е пълен с такива тревоги, на всяка стъпка се срещат такива тревоги. А музикалното чувство постепенно ще премахне тия тревоги и ще даде едно уравновесяване на Душата. Тогава умът се запазва по-спокоен и паметта ще бъде по-силна. (31/лек. 3: стр. 15)

Когато говоря за музикалните тонове, аз имам предвид естествените тонове в музиката, а не техните отражения. Ако вземете правилно един от основните тонове на Природата, вие ще бъдете радостни и весели. Можете ли да вземете правилно всички седем естествени тонове в Природата, вие ще изпитате в себе си необикновена Вътрешна Радост и дълбок Вътрешен Мир. (51/стр. 54)

Човек не е нищо друго освен цигулка с четири струни: струната сол представя Духа в човека, ре сърцето, ла ума, а ми Душата… Да взима човек правилно тона ла основния тон на ума, това значи да е придобил такова Самообладание, че дето и да седне, да се чувства разположен. Дали е седнал при някой извор, или на някой висок връх, той изпитва приятност и разположение. Че имал дългове, че не е свършил работите си както трябва, това не го смущава. Той знае, че има достатъчно време на разположение, и може всичко да изправи. За дадения момент той се чувства така спокоен и разположен, като че всичко е разрешил. (51/стр. 66, 67)

Прощаването

„И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници.“ Каква по-хубава философия от тази! Това е вътрешният смисъл на живота. Туй е за нас, за да имаме Мир. (49/стр. 266)

И тъй, ние туряме в душата си един малък факт, една малка погрешка, и казваме: този ме обиди кръвно, онзи ме обиди кръвно, не мога да му простя. Не е въпросът дали ти ще можеш да простиш, или не, но този факт вътре в тебе почва да ферментира, образува всичкото туй гниене в душата ти… Някои казват: „Е, мене ми дотегна вече, прощавай, прощавай, да ме извини този има 1000 лева да ми дава“. Не, ще простиш прегрешенията на този заради самия себе си, заради своя Мир. (49/стр. 257)

Велико нещо е, като ти направят най-голямото зло, да простиш. Казваш: „Прощавам“. Не само на думи да прощаваш, но на дела. Да простиш и нищо да не те засяга. (77/стр. 233)

Някой те обиди и ти казваш: „Няма нищо, прощавам ти“. Това е прощаване само на думи. Отиваш си вкъщи и там изливаш всичкия си гняв върху жена си и децата си. Значи, не си простил. Да простиш по Божествено, подразбира да останеш тих и спокоен. (77/стр. 143, 144)

Днес повечето хора се намират пред третото посвещение. Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото. Те се трупат около него и го докарват до ужас. …Докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с Любов и да каже: „Заради Бога прощавам на всички“. Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени. Това значи да мине човек третото посвещение… (23/стр. 49)

Въздействието на цветовете

Белият цвят ще внесе Спокойствие и Мир, а синият цвят ще внесе разширение, енергия, чистота на ума и сърцето. (46/лек. 30: стр. 26)

Синият цвят внася Спокойствие в човека. Небесният цвят действа особено успокоително на нервната система. (26/стр. 62)

Светлите цветове ясносиният, ясножълтият действат успокоително върху нервната система.

(81/стр. 106)

…Ще работите и ще гледате да внесете в аурата си синия цвят. Отправяйте често погледа си към небето! И тъй, трябва да работите с ясносиния и с жълтия цвят, за да облагородите себе си. Тия са цветовете, които ще тонират човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Така човек ще се намира под благородни импулси. А тъй, както сега живее човек, на всяка стъпка може да предизвика тук неприятности, там неприятности, туй се случило, онуй се случило. На всяка стъпка ще има дразнене. При такъв живот няма нещо, което да внесе Мир. (46/лек. 9: стр. 23)

И тъй, учете се сами да се лекувате. Който е развил чрезмерна чувствителност в себе си или страда от неврастения, нека използва синия цвят на светлината. Всяка сутрин да прави обливания със сините лъчи на светлината върху главата, гърдите и стомаха си… Първоначално той ще си служи със стъклена призма. С помощта на тази призма човек може да получи слънчевия спектър на стената. Като получи спектъра, той трябва да съсредоточи вниманието си към синия цвят и да се опита да го възприеме в себе си. След това нека затвори очите си да види може ли същият цвят да се отпечата в мозъка му. Като прави тези упражнения, той ще може, когато пожелае, да произведе синия, жълтия или кой и да е цвят в мозъка си и да се лекува.

(81/стр. 83)

Наблюдаване на себе си

Една от задачите на ученика е да изучава състоянията на съзнанието си, да види какви промени стават в него. Наблюдавайте каква е светлината на съзнанието ви, когато сте спокойни и когато сте развълнувани; при различни душевни състояния светлината на съзнанието е различна. (73/стр. 157)

Като изучава себе си, човек вижда двете си естества: едното е тихо и спокойно, а другото постоянно е недоволно и за всичко се гневи. Първото естество наричаме Разумно начало в човека, а второто неразумно начало… Когато видите, че човек бърза, гневи се, иска по-скоро да постигне нещо, ще знаете, че в него действа неразумното начало. Ра­зумното, или Божественото, начало в него тихо му нашепва: „Не бързай толкова, не се сърди, почакай, има време за тая работа“. (3/стр. 197)

Най-първо наблюдавайте в себе си мислите ли право. Необходима е една права мисъл. Не външно, вътрешно права ли е мисълта. Защото, щом мислите право, ще имате Мир в Душата си. (32/стр. 499)

Като ученици, добре е да се наблюдавате, да си давате отчет за вашите разположения и неразположения… Добре е да знаете причините на разположенията и на неразположенията си… Като правите наблюдения върху себе си, вие откривате ред външни и вътрешни причини, чрез които увеличавате знанията си. (82/стр. 40)

За да не изпадате в заблуждения, да не правите криви заключения, вие трябва да проучвате състоянията си. Разположение и неразположение, това са състояния на съзнанието. Съзнанието представя плоча, подобна на светлочувствителната плоча във фотографията, вследствие на което върху него се отпечатват и най-малките промени, които стават в психиката на човека. (80/стр. 247, 248)

Наблюдавайте се да видите колко часа през деня сте добре разположени. За да си запазите доброто Разположение, вие трябва да бъдете будни, да не се прекъсва съзнанието ви. (78/стр. 13, 14)

…За вас е важно, от десет състояния, които имате, да определите кои и колко от тях съдействат за вашето повдигане. Ако можете да определите това, вие ще придобиете Вътрешен Мир в себе си; ако не можете да определите, ще изпитате голямо безпокойствие. (80/стр. 224, 225)

Всеки момент трябва да проверяваш изкривил ли си пътя, или не.

По какво се познава това?

Ако имаш Мир в Душата си, твоите мисли, чувства и постъпки са прави и ти си в правия път.

(3/стр. 181)

Окултни опити за развитие
на Вътрешния Мир

Направете днес следния опит: постарайте се да прекарате този ден спокойно, тихо, да се пазите от гняв, от спор. Прекарайте този ден така, че на никого да не кипне млякото на ваш език казано. Така ще провери всеки за себе си докъде е достигнал в самовъзпитанието и Самообладанието. (65/стр. 45, 46)

Аз бих желал поне една седмица да живеете без противоречия, да не се тревожите за нищо. (2/стр. 215)

Сега ще ви дам следната задача за една седмица. Като ставате сутрин, ще кажете в ума си: „Заради Любовта, с която Бог ме е облякъл, всичко, което ми се случи през деня, ще го считам, че е хармонично създадено“… През тия седем дена ще мислите, че всичко става за добро… Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна дума нищо от това. За всичко, което ти се случи, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов. Както и да ми говориш, аз Те познавам“. (53/лек. 32: стр. 25, 26)

Ще гледате да освободите умовете си от ненужния товар, който имате. Всяко безпокойствие, тревога, нервиране, негодуване и тем подобни ще ги уволните като стари служащи… Искам да направите опит в това и след 4  5 месеца да намеря една промяна в погледа и лицето ви. (55/стр. 40)

Следния път ще имате едно мълчаливо събрание. Всички ще бъдете в клас точно на време, в 7 1/2 ч. вечерта, както обикновено, и ще прекарате половин час в мълчание, до 8 ч. …Всеки ще се успокои вътрешно и ще си представи, че е разрешил всички въпроси в живота. Ще седне на мястото си тих и спокоен, ще мисли за Великата Хармония в света.

(81/стр. 176)

Да мълчи човек, това е един от красивите опити… Обаче ние не говорим за външното мълчание, но за онова дълбоко вътрешно мълчание, проникнато от Вътрешен Мир в Душата. Чрез мълчание човек може да преодолява и най-големи мъчнотии и препятствия. (81/стр. 176)

Отправете ума си нагоре към Вечното, към Бога и същевременно мислете за онзи Мир, гдето царува Хармония. Там е действителният живот. Това упражнение може да го правите на обед и вечер, ако искате, но един път сутрин непременно. Сутрин ще го правите преди молитвата. То ще внесе Разположение на чувствата и през целия ден ще имате едно прекрасно настроение. Това упражнение може да го правите 4 седмици наред по 5 минути.

(31/лек. 33: стр. 14, 15)

Опитайте как ще ви повлияе карамфилът, теменугата и ред други цветя. Записвайте си тия резултати! Вие се накичите някой ден с едно карамфилче и целия ден сте весели, живеете в Мир. Значи, едно карамфилче спасява положението за цял ден. Ако една роза се жертва за нашия Мир, тя има цена.

(46/лек. 38: стр. 23)

Ако си нарушил Мира си, повтаряй думите: „Аз имам Вътрешен Мир“. (30/стр. 75)

Правете маневри, за да се калявате. Представете си, че сте богат като Йова, че изгубвате всичкото си богатство, изгубвате синовете и дъщерите си, здравето си и ако при това положение можете да запазите Духа си, да останете тих и спокоен, само така ще опитате Вярата си и ще я калите. (45/стр. 178)

Законът на Самообладанието трябва да дойде. Научете се да се самовладате. Много мъчно е човек да се самовлада. Седи някой път на стол и си каже: „Пет минути няма да се мърдам“. Затвор си очите и ушите и не се мърдай! Ще дойде време, че нещо ще те щипе. Ако ти се мръднеш, така ти човек не може да станеш. Седни и няма да се мърдаш. И игла да турят, да не мръдне лицето ти. (57/стр. 55, 56)

Знаете колко мъчно е човек да търпи. Седне`те сутрин спокойно и стойте, без да си мърдате очите, половин час; мисълта да е концентрирана, да мислиш, че всичките ти работи са уредени. Като седиш, ще се яви щипеница ти седиш спокойно. Никаква лоша мисъл да не мине в ума ти, че работите ти не са наред. Десет минути така да седите. Ще ви дойдат разни мисли. Някой ще хлопа на вратата; някоя муха ще мине, ще обърне вниманието ви; някоя бълха се скрила, ще ви ухапе не трябва да се помърдате; да бъдете страж на всичките неща. Нищо да не ви смущава. (62/стр. 150)

Искате ли да направите някое упражнение, най-първо ще концентрирате ума си към всичките си органи, тъй че за 5  10 минути те да бъдат под контрола на вашето съзнание, на вашата воля. Около 5  10 минути няма да шавнете, ще мислите само за себе си, ще бъдете силно съсредоточени. Ще дойде някой през това време, ще иска да ви изкара от това съсредоточаване, ще се опита да ви нервира, но вие ще си останете тих и спокоен, като че този човек не съществува. (46/лек. 25: стр. 27)

…Казва: „Аз ще се концентрирам“… Спокоен трябва да бъдеш. Ти ще се отпуснеш, ще туриш ръцете си преспокойно, свободно, няма да се свираш, няма да има никакво стискане на мускулите.

(31/лек. 9: стр. 8)

Ако сте нервни, правете опити да гледате спокойно, без да мигате. Така ще концентрирате мисълта си и ще регулирате нервната си система.

(30/стр. 29)

Когато сте нервни, разгневени нещо, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра, а през лявата поемайте въздух, като броите мислено до седем. След това не поемайте повече въздух и мислено бройте до десет. После запушете лявата ноздра, а през дясната изпущайте въздуха бавно, ритмично, като броите мислено до девет. Това упражнение помага за регулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка… (52/стр. 284, 285)

Колкото по-дълбоко и правилно диша човек, толкова е по-търпелив. Дишайте дълбоко и задържайте дишането си 10  20  30 и повече секунди… Ако човек диша една-две години наред правилно, дълбоко, той ще развие в себе си известни дарби и способности. Той ще стане по-търпелив, по-разсъдлив, ще развие въображението си, ще придобие по-голямо Спокойствие. (59/стр. 262)

Който иска да развива търпението си, той трябва да започне да задържа дишането си: в първо време десет секунди, после петнадесет, двадесет, половин минута, една минута и т.н. …Като стигне до една минута, пак ще увеличава постепенно, докато стигне две, три и повече минути. Ако някой стигне до десет или повече минути, той минава за голям адепт… Като правят тия упражнения за дишане, те трябва да бъдат тихи и спокойни, с будно съзнание в себе си. (76/стр. 81, 82)

Жаден си. Вземи една чаша вода, тури я пред себе си и гледай часовника докато не изминат 60 секунди, или една минута, да не пиеш. Гледай водата и бъди тих и спокоен. Ако издържиш опита, имаш търпение; ако даже на последната секунда се изкусиш и пиеш вода, не си търпелив. Направи същия опит, когато си гладен. Тури хляб или един плод пред себе си и чакай известно време, до 1  2 минути. Ако издържиш това време, без да нарушиш Спокойствието си, имаш търпение. (77/стр. 103)

Като направите този опит, направете още един с писмата, които получавате. Очакваш с нетърпение едно писмо и най-после го получиш. Остави писмото настрана, не бързай да го отвориш. Седни пред него спокойно и гледай часовника, да минат поне 5  10 минути. След това отвори писмото и чети. (77/стр. 104)

Когато искате да се лекувате, излагайте гърба си на ранните слънчеви лъчи. Когато искате да придобиете Вътрешен Мир, излагайте гърба си на залязващото Слънце, а лицето си отправете към изток. При това положение вие ще изпитате дълбок Вътрешен Мир и ще разберете, че не трябва да се тревожите за нищо и за никакво. (56/стр. 402)

Когато искате да възприемате енергии от Слънцето, трябва да правите упражнения сутрин. Когато искате да се освободите от събраната енергия през деня, трябва да правите упражнения вечер… Излишната енергия, която е възприел, човек трупа по всички свои удове ръце, крака, очи, уши и дето го бутнат, веднага се произвежда взрив. Като прави упражнения, той се освобождава от тази енергия и става годен да възприема нова. (76/стр. 191, 192)

Методи за трансформиране
на състоянията

Всеки може да бъде цар и да заповядва на своите мисли, чувства и постъпки. Като кипнеш и се разгневиш, готов си да се биеш и караш. Кажи на този в тебе, който кипи: „Чакай, не бързай, помисли малко. Нали си цар, мисли какво правиш“. (75/стр. 320)

„Ама казва къде е Господ?“ …Ти в ума си, щом отправиш своята мисъл и започнеш да мис­лиш за Него, ако изолираш всички други мисли, веднага в тебе ще стане една промяна и ти ще Го намериш къде е. И у тебе ще дойде нещо отнякъде. Веднага ще дойде в тебе едно състояние, което ще измени твоето разположение. Да кажем, може да си нервен, неразположен, отчаян. Постепенно туй ще се смени у тебе. (32/стр. 564, 565)

Нашата Велика майка Природата… Някога, когато се разтревожите, турете си ръката, вие или друг някой, върху челото си, съсредоточете ума си върху това място и като повикате вашата Велика майка, всичко ще мине. (55/стр. 22, 27)

Кипнеш, разгневиш се, търсиш виновника вън от себе си. Има външни причини, но ти трябва да се въздържаш; ако се разгневиш, трябва да транс­формираш състоянието си.

Как да го трансформирам?

Хвани ухото си. Има едно място на ухото: като го хванеш, веднага гневът изчезва. (75/стр. 108)

Прекарайте двата си пръста по носа от горе до долу, докато се концентрирате. Така ще превърнете неразположението си в Разположение.

(77/стр. 155, 156)

Ако си неразположен, вземи една чиста кърпа, топла вода и измий устата си. Така ще промениш състоянието си. После с чиста суха кърпа изтрий устата си. (77/стр. 34)

Кой не е опитал влиянието на слънчевите лъчи? Каквото неразположение и да имате, като изложите гърба си на Слънце, неразположението ви ще изчезне. (50/стр. 225, 226)

Ако си гневен или мразиш някого, изложи гърба си на Слънце, отправи погледа си към земята и тя ще отнеме отровата, която се вмъкнала в кръвта ти. Слънцето и земята са най-добрите лекари и учители на човека. (64/стр. 14)

Отчаяни, обезсърчени хора са намирали Спокойствие и утеха в горите между дърветата. Някой обезсърчен се облегне на едно голямо здраво дърво и прекарва в размишление пет-десет минути. След това обезсърчението му изчезва. (1/стр. 275)

Казвате, за пример: „Утеши ме“. Лесно, утехата лесно може да дойде… Ако е лятно време, иди, тури си гърба на едно дърво. И погледайте дървото 10  15 минути, и веднага ти ще възприемеш състоянието и разположението на дървото. И ще се смени твоето състояние. Вие ще видите, че туй дърво седи тихо и спокойно. (32/стр. 565)

Някъде не си добил нещо. Молил си се много и на молитвата ти не се отговори. Да се успокоиш иди и седни на един камък, и ще видиш, че този камък, без да е придобил нещо, седи там. Какво ще кажеш? Но философия има. (32/стр. 565)

Месечината е създадена за пречистване. Някой път вие сте неразположени, може да излезете да наблюдавате Месечината. (57/стр. 353)

Който има силно развито въображение, той може да понася изпитанията с голямо Спокойс­твие… Когато се намерите в трудно положение, в някаква мъчнотия, започнете да работите с въображението си. Представете си, че сте си купили много земя, направили сте си къща, отишли сте в странство да учите езици и се връщате обогатен със знания. Като си представите тия неща, няма да забележите как ще се успокоите, ще трансформирате състоянието си. (59/стр. 79, 80)

Като сте неразположени, представете си, че седите пред един голям оркестър и слушате музика. Щом си представите тази картина живо, ще започнете да чувате музиката.

Ама ще кажат хората, че сме смахнати.

Да казват каквото искат. За предпочитане е човек да живее във въображението си, …отколкото да ходи с увиснала глава, отчаян и обезсърчен, да не намира смисъл в живота. (59/стр. 80)

…Човек… Ако е нервен, неразположен или недоволен, нека си представи добре наредена трапеза с вкусни яденета и мислено да си хапне, да се успокои. (58/стр. 152)

Понеже мисълта за богатството повдига духа на човека, добре е, когато не е разположен, да си представи, че е получил голямо богатство отнякъде и с част от получените пари си е направил голям палат, цял изработен от мрамор, с красиви градини и шадравани в тях, като в приказките „Хиляда и една нощ“. Като прави такива упражнения в мисълта, във въображението си, човек сменя неразположението си в Разположение. (81/стр. 117)

Когато сте неразположени духом, начертайте сто отвесни успоредни линии и неразположението ви ще изчезне. Така ще калите и волята си. Успоредните линии са знак на разумност. Когато пазите еднакво разстояние между тях, същевременно вие се нагаждате към разумен живот. (81/стр. 71)

Художеството е един от добрите методи за трансформиране на енергиите. Щом сте неразположени, вземете рисувателен лист, молив и започнете да рисувате за себе си. Не е нужно да излагате картините си на показ. Правете изложба за себе си.

(80/стр. 294)

Ако не можете да нарисувате тия картини в действителност, нарисувайте ги мислено. Представете си, че се качвате по един планински връх, че слизате в долина, че садите дървета, цветя, които отглеждате. Представете си още, че мислено отивате край морето, возите се с лодка, с параход и после пак се връщате назад. Като рисувате с въображението си, по този начин ще трансформирате състоянието си… (80/стр. 295)

Изпаднете ли в отрицателно състояние, направете опит да трансформирате състоянието си по някакъв начин чрез движения, чрез ядене и т.н. Забелязано е, че яденето уравновесява силите в човека. Видите ли, че двама души се карат, дайте им да ядат. Щом започнат да ядат, спорът престава. Значи, храната съдържа в себе си такива елементи, чрез които смекчава грубите и отрицателни сили в човека. (82/стр. 240, 241)

Щом не можеш да разрешиш правилно една задача и си готов да се разгневиш, нахрани се. Значи, преди да се гневиш, яж, за да не те намери гневът с празен стомах. Тури гнева в стомаха си да работи. Като постъпваш така 2  3 пъти с него, той ще те напусне. Следователно, когато се разгневиш, представи си най-хубавото ядене, което обичаш, и гневът веднага ще изчезне. Някой казва, че не трябва да се яде, когато си гневен. Не, яж да обработиш гнева. (77/стр. 199)

…Новата наука, която иде сега, казва: когато ра­зумният човек е гневен или неразположен духом, да не яде, докато не трансформира своето състояние, докато не възстанови своето Равновесие. За неразумния човек тя препоръчва точно обратното: когато неразумният човек е гневен и неразположен духом, нека се нахрани добре. По този начин той ще възстанови своето Равновесие от енергиите, които ще получи от храната. Значи, тук имаме два различни метода за трансформиране на състоянията у човека: ако разумният се разгневи, да не яде; ако неразумният се разгневи, да яде. (54/стр. 155, 156)

Сокът на лимоните и портокалите възстановява доброто Разположение на Духа… (58/стр. 307)

Когато сте неразположени, направете един опит с палеца си да видите какви сили се крият в него. Погладете горната част на палеца си, като започнете от третата фаланга и вървите към нокътя. После погладете палеца си от долната страна, по венерината област, и наблюдавайте дали неразположението ви ще изчезне. Същевременно следете каква мисъл и какво чувство ще минат през ума и сърцето ви. Ако при първото гладене на палеца неразположението ви не изчезне, погладете го още няколко пъти. Това е научен опит, който ще ви доведе до известни познания. (56/стр. 36, 37)

Ще направите следното: концентрирайте ума си и гладете показалеца на дясната ръка с всичките пръсти на лявата ръка. От основата на показалеца към върха. Сутринта станеш и си неразположен духом. Искаш да се оправиш с неразположението. Направи това упражнение с показалеца. Ще го по­гладиш и ще кажеш: „Трябва да отсъдиш работите добре!“. (57/стр. 253)

Когато сте неразположени и не знаете какво да правите, хващайте последователно с дясната си ръка първо палеца, после показалеца, средния, бе­зименния и малкия пръст. След това следете какви промени стават у вас. (81/стр. 173)

Като се разгневите, напръскайте лицето си с гюлова вода и наблюдавайте какво въздействие ще ви окаже тази вода… Правете опита с гюловата вода в продължение на 30 дена… При всяко неразположение на духа, при всяко разгневяване пръскайте лицето си с гюлова вода. Този опит ще помогне за спестяване на енергията ви, която бихте изхарчили при гнева, при неразположението си. (59/стр. 396)

…Който е неразположен, нека мирише роза. Ако мирисането не помага, да вземе няколко листа от цвета на розата и да си натърка носа, устата, ушите и ръцете си. Розата лекува човека и физичес­ки, и психически. (68/стр. 379)

Сега ще ви дам един съвет как да трансформирате състоянията си. Пейте и свирете. Благодарете на Бога за благото, което ви е дадено за гласа. Като пеете, вие навлизате в Божествения свят. (74/стр. 279)

Казваш: „Нервен съм, не мога да търпя хората“. Преди да се разгневиш и караш, кажи си: „Ще почакам малко, докато се успокоя“. Дай естествено положение на устата си, усмихни се и тогава говори.

(74/стр. 359)

Новите хора се отличават с Търпение и Самообладание. Преди да се разгневят, те са обуздали гнева си чрез дълбоко дишане. Те поемат дълбоко въздуха и дълго време го задържат в дробовете си. Така те трансформират състоянието си и не се гневят. (68/стр. 121)

Сега ще ви дам един метод против гнева. Щом се разгневите, поемете дълбоко въздух, издишайте и след това бройте мислено от 1 до 10; ако сте още гневни, пак поемете дълбоко въздух, издишайте и бройте от 1 до 100; ако гневът ви още не е минал, пак поемете дълбоко въздух, издишайте и бройте от 1 до 200. Дойдете ли до 300, какъвто да е гневът, нищо няма да остане от него. Това е един от методите за урегулиране на енергиите в човека. (60/стр. 189)

Ако не искате да приложите този метод, приложете следния: щом се разгневите, изпийте една чаша гореща вода на глътки. Гневът развива топлина в човека. Значи, подобното с подобно се лекува. Ако не приложите един от двата метода, гневът ще се изрази навън. Вие непременно ще се скарате с някой от вашите близки и после ще съжалявате, че сте изразходвали много енергия, че сте нарушили Мира си и сте развалили отношенията си със своя ближен. (60/стр. 189)

Когато някой е неразположен духом, когато е болен или животът му се е обезсмислил, нека пие вода… Когато пътник минава през някоя планина и усети, че краката му се подкосяват и силите го напущат, той спира пред един извор, пие малко вода и усеща, че силите му се възвръщат. (67/стр. 20)

Когато е крайно нервен, възбуден, човек може да си помогне, като направи един студен душ. Студената вода предизвиква такава реакция в организ­ма, че всякакво неразположение изчезва. Водата е проводник на добри сили. Тя освобождава човека от излишните енергии в организма му. Ако мъжът или жената се готви да се кара с домашните си, преди да се изяви, нека направи един студен душ. Като говоря за студени душове, аз имам предвид такава вода, температурата на която да бъде винаги над нула градуса, но по никой начин под нулата. За гневния човек температурата на водата трябва да бъде над десет градуса. (60/стр. 184, 185)

За да се справи с гнева си, човек трябва да направи поне шест студени душа през годината. Така той ще уравновеси силите на своя организъм, ще дойде до онова естествено състояние, при което става господар на себе си. (60/стр. 185)

Има известни енергии в човека, които могат да се трансформират само със скачане, с тропане, с игра, с викане. След това в него настава Тишина, Спокойствие. (80/стр. 188)

ДА СЕ ВДЪХНОВИМ

Учителят е нашата мярка

Аз съм мярка за вас. Станете като Мене, че пос­ле ще мислите за по-нататък. (7/стр. 106)

Няма по-хубаво нещо от това, човек да има Мир. Аз ви говоря чистосърдечно, засягам и Себе Си. Добрият живот седи в съзнанието. Аз никога не допущам в Себе Си нещо отрицателно. Когато влезе една мисъл или чувство в Мене, Аз ги виждам. И всяко нещо го турям на мястото му. (37/стр. 235)

Като дойде безпокойствието, Аз намеря причината и като я намеря, отмахна я и изправя безпокойствието. (36/стр. 286)

Преди години, когато Ме интернираха във Вар­на, с Мене дойде един стражар със строго, лошо лице. В първо време, като пътувахме във влака, той гледаше към Мене с недоверие. Стана ли от мястото си, мръдна ли една крачка напред, той веднага Ме проследяваше с очи да не избягам от влака. Аз го поглеждах спокойно, виждах в лицето му нещо добро и не се смущавах. Той постепенно се отпущаше, взе да гледа на Мене с доверие и по едно време каза: „Чудно нещо, защо те пращат във Варна? Лоши хора има по света“. Той искаше да каже, че хората са неразбрани. (74/стр. 100)

Сега вие ще кажете: „Учителят няма страдания“… Вие не сте били в дъното на ада, Аз съм ходил в дъното на ада. Да идеш и да не изгубиш своето Равновесие. Като идеш в дъното на ада, тогава ще се качиш в Рая. (11/стр. 283)

Аз съм минал през всички области на живота: от най-ниските до най-високите. Научих всичко, каквото животът може да даде… Кучета Ме лаеха, но Аз оставах тих и спокоен, правех Своите изследвания. Нападаха Ме всякакви дяволи, но и с тях се справях. Един дявол се опълчи против Мене, друг се опъл­чи. Аз хвана единия за опашката, хвана другия и спокойно продължавам работата си. (75/стр. 185, 186)

Христовият пример

Христос каза на Петър: „Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли? За този час дойдох!“. И когато Христа Го поругаваха, Той седеше тих и спокоен! Той мислеше, че всичко това е за благото на човечеството. Само при такова Разположение човек може да запази Спокойствие на своя Дух! (9/стр. 419)

Христос дойде на Земята, но поругаха Го, биха Го, докато най-после Го разпнаха. Знаете ли как понесе Той страданията? Римските войници нанасяха удари върху Него, но Той остана тих и спокоен. Велико търпение прояви Христос. Герой беше Той!

(47/стр. 163)

За Мене страданията на Христа седят на второ място. На първо място обаче поставям търпението, с което Той е понесъл поруганията, хулите, обидите, които цял полк римски войници Му нанесоха. Пред всичко това Христос седи тих, спокоен, невъзмутим, като че нищо не става. Една сълза от очите Му не се проля. Който е видял това, зачудил се на великото търпение, на великото Самообладание и Любов. Това значи канара, която не се разбива. Когато влизаше в Ерусалим, Христос проля няколко сълзи, но когато римските войници Го измъчваха, Той не проля нито една сълза, остана тих и спокоен.

(65/стр. 95)

Едно, което особено ми хареса в характера на Христа, е Неговото търпение. Той седи между шестхилядна римска войска, всички Го бият, Той седи тих и спокоен. Ето Човека, който разбира. И след като Го разпнаха, Той знаеше, че това е от неразбиране на хората. Той им казваше: „Ще разберете това един ден“. Ако и вие, като Христа, не можете да погледнете на страданията си тихо и спокойно и да кажете, че всичко е за добро, къде е вашето разбиране? (7/стр. 490)

Сега седите и казвате: „Каква сила е имал Христос, като казва на ветровете и да утихнат“. И пос­ле ще кажат: „Той, Христос, Син Божий, е надарен от Бога. А ние сме смъртни. Тази работа не е за нас“. Разсъжденията ви са много прави. Че е така, че е Син Божий, че заповядва на ветровете. Но вие нямате свое приложение. Ако не може да накарате морето да утихне, ветровете да утихнат, да млъкнат, но има неща, които вие може да накарате да млъкнат. Някой ден вашето море така е развълнувано, че има 10 метра вълни, че изпръскват хората навън. Вие сте развълнувани морета. След като се развълнувате, че пръскаш водата навсякъде, че хората ти чуват шума до другата махала. Казват: „Какво се е разкряскал той?“. Не, казвам, морето му се е развълнувало, 10-метрови вълни има.

Христос… Та казва: „Спри!“. А Неговите ученици се изпоплашили; да събудят господаря си. Ако стане Този, Който спи, и заповяда на морето да млъкне морето. И то стана. Каза една дума и всичко утихна.

Като станеш, кажи поне една дума. Ти се извиняваш. Казваш: „Аз се събудих, нервен съм, баща ми такъв, онакъв“. Кажи да млъкне морето! Кажи на себе си: „Слушай, умири се!“. Кажи на вятъра, който духа! (32/стр. 22, 23)

Красивите случки

Един виден професор, математик, работил цели 20 години върху известни математически въпроси. Той правел изчисленията си на малки листчета, които оставял на масата си: когато му потрябват, да му са подръка. За да не се губят и да не ги пипа някой друг, той винаги заключвал стаята си. Един ден излязъл на разходка и забравил ключа от стаята си на вратата. Като видяла ключа на вратата, слугинята си казала: „Днес ще изчистя стаята на господаря си добре, да го зарадвам“. Като влязла в стаята, тя първо погледнала към масата и като видяла много листчета, разхвърляни в безпорядък, събрала ги в ръката си, смачкала ги и ги турила в печката да изгорят. След това измела, изчистила добре стаята и си излязла. Като дошъл господарят , тя го посрещнала весело с думите: „Господарю, изчистих стаята ти много добре. Никога не съм я чистила така; изгорих всички листчета, които пълнеха масата“. Професорът погледнал към празната, но чиста маса и спокойно казал: „Моля ти се втори път да не чистиш така“. Отишъл 20-годишният му труд! Голямо самообладание и търпение е проявил професорът. (71/стр. 179, 180)

Нормалният човек трябва да има такова самообладание, каквото е показал един англичанин от Лондон. Той пътува с кабриолета си и се среща в една тясна улица с един руски княз, обаче нито англичанинът слиза от кабриолета си, нито руският княз. Тогава англичанинът изважда от джоба си един голям вестник „Таймс“ с 16 листа и започва да го чете. В това време руският княз праща кочияша си при английския лорд със следната молба: „Князът ви моли, като прочетете вестника, да го дадете, и той да го прочете“. (6/стр. 129)

…Англичаните са хладнокръвни. Те са силни главно в психичния си живот. Един английски лорд отишъл заедно със слугата си на обяд в гостилницата на хотела, дето нощувал. Лордът седнал от едната страна на масата, а слугата от другата страна. Поръчали си по една порция и започнали да ядат. При свършване на първата порция слугата паднал от стола си и умрял дошъл му някакъв припадък. Лордът погледнал към слугата си, но продължил да яде. Като се нахранил, извикал келнера да прегледа сметката. Последният направил сметката и я подал на лорда. Той прегледал изчисленията и казал: „Има една грешка. Слугата ми изяде само една порция. След нея му прилоша и умря“. Като платил сметката, лордът станал от стола си да види какво се е случило със слугата му. Като се убедил, че е умрял, казал: „Бог го е повикал на друга работа“. Ще кажете, че това е безчувствие. Не е безчувствен лордът, но той гледа философски на живота. Знае, че като свърши работата си на Земята, човек заминава за другия свят. (78/стр. 28, 29)

Един англичанин седи във влака. Срещу него седи един господин, на когото палтото започнало да дими от хвърлената върху него цигара. Англичанинът се замислил как да каже това на непознатия господин. За да го заговори, трябвало да го познава. Най-после, като видял, че палтото на непознатия вече гори, той се обърнал към съседа си, с когото се познавал, и го запитал:

Моля, познавате ли господина, който седи до вас?

Познавам го.

Тогава запознайте ме с него, за да му кажа нещо.

Като го запознал, той му казал:

Господине, палтото ви гори.

Ако българин беше видял това, щеше да започне да вика, да уплаши хората. Не, запази присъствие на Духа си и кажи: „Господине, палтото ви гори“. Той ще изгаси палтото си и ще ви благодари. (78/стр. 32)

Досега аз съм срещнал само един българин, който при един случай показа по-голямо хладнокръвие и от англичанина. Той беше лекар, сега заминал за другия свят. Това, което Ми обърна вниманието, беше следното: един ден той отвори да чете някаква книга „Философия на медицината“, но двете му деца се качват на гърба му, на главата му, дърпаха го за брадата, мачкаха шапката му, обаче той продължаваше да чете, не им обръщаше внимание и си казваше: „Вие, деца, ще поумнеете един ден, но като дойдете на моите години“. Това е дисциплина на ума. Той си чете, като че нищо не става наоколо му. Питам: Кой от вас би изтърпял това? Туй е действителен факт. Децата му го закачаха цял час, след това се отдалечиха от него, а той си чете, вдълбочен в своята книга…

Ако вие, учениците, имате хладнокръвието на този български лекар, знаете ли какво нещо щеше да излезе от вас? Вие казвате: „Този човек се е родил така, той има тази черта от миналото съществуване“. Да, така е роден, но той е работил върху себе си. Тази черта на разумното търпение трябва да се изработи, тя не се създава в един ден.

(53/лек. 32: стр. 16, 17)

Един български лекар Ми разправяше една своя опитност от времето на световната война, която го много учудила. „Иде казва той при мене един войник от фронта, показва ми ръката си, която беше лошо ранена, и ми казва: „Господин докторе, моля да ми направите една операция на ръката“. Погледнах ръката му, казвам: „Ще трябва да те упоим“. „Никаква упойка не искам. Режете направо.“ Взимам ножа и започвам да режа. Гледам лицето му: спокойно, нито един мускул не мръдва. Най-после той ме запита: „Свършихте ли, господин лекаре?“. „Свърших.“ „Благодаря.“ Взе си шапката и си излезе.“

Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание. Индусите с векове работят върху самообладанието, а този българин е роден със самообладание. (35/стр. 222)

Днес всички хора се безпокоят как ще прекарат живота си. Много лесно ще прекарат само ако знаят как да живеят. Те трябва да имат характера на онзи българин, който се отличавал с голяма отстъпчивост. Един ден този българин отишъл на баня и седнал пред една курна да се къпе. Той погледнал доволно към тялото си и казал: „Досега никой не е турил ръка върху тялото ми“. В същата баня имало един турчин, който чул думите на българина. Веднага отишъл при него и му казал: „Гяур, махай се от тази курна! Аз ще се къпя тук!“. „Заповядай, ефенди!“ поклонил се българинът и отишъл на съседната курна. Турчинът го последвал и му казал: „Аз ще бъда на тази курна. Махни се оттук!“. „Заповядай, ефенди!“ Спокойно, невъзмутимо българинът отишъл на трета курна. Така обиколил той всички курни, следван от турчина. Като се убедил, че не може да го извади от равновесието му, турчинът казал: „Докато носиш този ум, наистина никой не може да докосне с ръка тялото ти. С тази готовност на отстъпки никой не може да се кара с тебе“.

(65/стр. 245, 246)

Вчера дойде при Мене един млад момък, който Ми разказваше: „Едно време вярвах в Бога. Четях Евангелие, Библия, но изпаднах в безверие. Извърших много престъпления, докато най-после свърших с едно убийство. Осъдиха ме на две години строг тъмничен затвор, окован във вериги. Обаче за нищо не съжалявам. В затвора намерих Истината и се посветих на Бога. В първо време се дразнех от дрънкането на веригите, но после бях доволен от тях. Те станаха причина да намеря Бога, да се събуди Божественото. Благодарение на веригите намерих Истинския път, както и Вътрешния Мир на Душата си“. (77/стр. 233)

Един английски проповедник, дипломиран от две богословски училища, след като проповядвал 20 години между диваците на остров Цейлон, не могъл да обърне нито един дивак към християнството. Един ден взима той своите дипломи, заравя ги в земята и си казва: „Не съм много учен“. Този ден събира той проповедници, свои приятели, и им казва: „Слушайте, приятели, 20 години проповядвах между диваците, но нищо не направих, не знаех как да проповядвам. Ето в какво седи Христовото Учение: имам две ризи, едната я давам дава я на диваците. Имам две дрехи, едната я давам. Ето, имам повече столове, заповядайте и тях“ раздава им всичко. Те задигат всичко, което им дава. „Има ли, Господи, още нещо, което мога да раздам? Чакай, имам малко спестени пари. И тях ще раздам.“ Раздава ги, по толкова и толкова се падат на човек. После пак пита Господа: „Има ли още нещо, което не съм раздал?“. Раздава всичко и усеща в себе си един Мир. Казва си: „Сега съм доволен!“. Така приложил той Христовото Учение… През това време у тия диваци се събужда човешкото и те казват: „Ние обрахме този човек“ и започват да му връщат едно по едно взетите неща. В сърцата на тия диваци се събужда чувството на Любов. (49/стр. 445, 446)

Преди 20 години четох в един вестник за… човекоядци на един остров. Често при тях идвали мисионери да им проповядват, но в края на краищата всички били изядени. Най-после един смел и решителен мисионер посещава този остров и започва да им проповядва. Недоволни от него, те започнали да цъкат със зъбите си, искали да го нападнат и изядат. Обаче при всички случаи той си оставал все тих и спокоен, не се страхувал. В края на краищата той успял да ги обърне и направи християни. Като ги виждал как се зъбили насреща му, той спокойно им казвал: „Не забравяйте, че мина вече времето на ядене на хора“. Това показва, че неговите идеи били по-силни от техните. (33/стр. 309, 310)

В Индия има прочути змиеловци, които опитомяват различни екземпляри змии и ги изпращат в Европа. Те държат тия змии, от най-малки до най-големи, от безопасни до много опасни, в големи каци, дето ги опитомяват. Една вечер един от тия ловци, като затварял кацата, не забелязал, че не я затворил добре, и легнал да спи. През нощта всички змии излезли от кацата и се увили около ловеца. Сутринта, като се събудил и се видял обвит с всички змии, той запазил присъствие на Духа и не мръднал. Най-малкото помръдване би коствало живота му. Слугата започнал да се безпокои защо господарят му още не е излязъл от стаята си. Той внимателно се доближил до стаята на господаря си, отворил вратата и какво да види? Всички змии се увили около господаря му и той лежи неподвижно. Слугата бил много съобразителен: взел един голям котел с варено мляко и го поставил сред стаята. Като усетили миризмата на млякото, змиите сами се отвили от господаря му и отишли към млякото. Индиецът станал от леглото си и внимателно затворил змиите в кацата, като си казал: „Добре трябва да затварям кацата, да не се повтори същата история със змиите. Благодаря, че този път можах благополучно да се спася от смъртта“. Някога и вие можете да изпаднете в положението на този змиеловец и тогава трябва да имате присъствие на Духа си и мляко. Млякото представя разумния живот. (83/стр. 71, 72)

Ще ви приведа един пример за турските дембелханета. Във времето на един от турските султани броят на дембелханетата в Цариград се увеличил толкова много, че взел заплашителни размери голяма част от държавните приходи отивали за тяхната издръжка. Султанът бил благодетелен човек, но при това положение на работите той често си казвал: „Какво да правя с тия дембелханета? Те се увеличават от ден на ден. Да ги изпъдя из държавата си, това не мога да направя нито според законите на Мохамеда, нито според законите на турската държава. Ако пък ги оставя на свобода, всичко ще се обърне на дембелханета. Какво да се прави?“. Най-после той се обърнал за съвет до своя пръв министър. Той му казал: „Лесна работа! Ще ги поставим на изпит да видим кои от тях са истинските герои дембелханета, които заслужават да бъдат поддържани от държавата“. „Как ще ги изпитаме?“ „Ще запалим дембелхането и ще видим кои са истинските герои.“ И така направили: запалили зданието и един по един избягали навън, а само двама от тях останали да лежат спокойно на креватите си. По едно време огънят наближил и до тях, започнал да ги пари по малко и единият от тях казал: „Слушай, приятелю, ще изгорим тук, хайде и ние да излезем навън!“. Той му отговорил: „Как не те мързи да говориш?!“. Султанът слушал отстрана техния разговор и си казал: „Заслужава да се запишат имената на тия двама герои дембелханета! Трябва да им се даде голяма пенсия. Те са философи, истински дембелханета, от никаква мъчнотия не се смущават“.

Казвам: Щом човек при такова опасно положение на живота си може да лежи спокойно на кревата, това показва, че у него има идея. Той е дембелхане, но мисли, философства, разсъждава. Спокойс­твие са изработили тези хора в себе си! Зданието гори, а те лежат спокойно, при което единият казва на другия: „Как не те мързи да говориш?!“. Аз наричам тия хора: мъдреци в живота. Малцина са те. Как мислите, изгоряха ли тия двама души? Не изгоряха. Те не бяха дембелханета, но философи, хора с идея в живота. Онези, които избягаха навън, те бяха дембелханета. (34/стр. 21, 22)

Казвам: Ако от тази нова година започнете да гледате по този начин на живота, вие ще придобиете Спокойствие това ценно качество, което са развили в себе си двамата дембелханета. Дойде ли при тебе някой да ти разправя кой какво лошо говорил за тебе, ще му кажеш: „Как не те мързи да говориш?!“. Ама еди-какво си станало! „Как не те мързи да говориш?!“ (34/стр. 23)

В деня на сватбата си Едисон отишъл в лабораторията си да работи и толкова се увлякъл в опитите си, че забравил, че този ден не е обикновен. След дълго чакане и търсене най-после го намерили в лабораторията му, унесен в наблюдения и опити. Напомнили му, че днес ще се жени. Булката и всички гости се смущавали, че Едисон го няма, но той бил спокоен, не се вълнувал мисълта му била заета само с изчисления. Гениалният човек не се смущава от външните несгоди. Докато всички хора се тревожат и смущават, той поглежда спокойно към тях и си казва: „Няма защо да се безпокоят. Ако една работа не стане днес, утре ще стане“. (82/стр. 212)

Сократ… се оженил за една сприхава и нервна по характер жена, като си казал: „Ако с философията си мога да се справя с характера на моята жена, много нещо ще постигна“. Един ден, когато Сократ се разговарял с учениците си, жена му взела леген, пълен с вода, и го изсипала върху главата на Сократа. Последният запазил пълно присъствие на Духа. Той погледнал спокойно към учениците си и казал: „Когато едно дърво се посади, непременно трябва да се полее“. Значи, той взел добрата страна от постъпката на жена си, защото разбирал законите на живота и правилно ги прилагал. (76/стр. 153)

Аз съм ви дал онзи пример: отива един ученик в Индия при един знаменит Учител и иска да го учи за Любовта. Учителят му го праща за един опит. „Ти казва ще идеш при един военен, полков­ник, и ще му удариш една плесница. Ще се покажеш смел. После има един брамин, той тамън се моли и на него ще му удариш една плесница. Пос­ле има един голям мъдрец, един голям адепт и при него ще идеш, и на него ще удариш една плесница, и ще дойдеш да ми кажеш.“ Ученикът става, отива при военния и му удря една плесница. Той му удря две плесници, катурва се на земята. Отива при брамина, който се молел, и на него му удря плесница. Той подигнал ръката да удари, но после си спуска ръката надолу и не го удря. Най-после отива при адепта и на него удря една плесница. Той не усетил, като че нищо не се е случило. Връща се и разправя на своя Учител. Казва: „Опасно нещо е да се удари плесница на полковника. Аз му ударих една, той ми удари две. Паднах и се обърнах два пъти… На брамина като му ударих една плесница, той само повдигна ръката си, не ме удари и я спусна на земята. А като ударих адепта, той даже не се помръдна“. Казва му Учителят: „Ти може да намериш Божията Любов само като адепта“. (12/стр. 630, 631)

Няма по-хубаво нещо от това

Няма по-хубаво нещо от това, да бъде човек разположен по Дух, да бъде разположен душевно, умствено и сърдечно. (78/стр. 201)

Няма по-красиво нещо от това, да бъде човек тих и спокоен, да носи Мир в себе си. (45/стр. 23)

Казвам, моят подарък, който искам да ви дам тази сутрин, е: не си губете Мира, който имате! Нито го продавайте, нито го губете! Пазете го като зеницата на окото си! Няма по-хубаво нещо: да имаш онзи Мир на Душата, Мира на ума си, Мира на постъпките си. На Земята няма нещо по-хубаво от Мира. Умът трябва да е светъл, сърцето разположено и нищо в света не е в състояние да наруши Мира. (37/стр. 182)

Няма по-хубаво нещо от това, да имаш онзи Вътрешен Мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих, да бъдеш във връзка с всички Братя по лицето на Земята, да бъдеш във връзка с всички онези, които са били преди тебе и след тебе… (20/лек. 16: стр. 30)

Като казвам, че с Бога можем да направим всичко, подразбирам: човекът, който е съединен с Бога, може да изправи живота си. При сегашното състояние, в което се намираме, няма по-хубаво нещо от това, да изправим живота си и да придобием Вът­решен Мир и Знание. (21/лек. 24: стр. 28)

Няма по-хубаво нещо от това, да разполага човек с Вътрешен Мир и Доброта! Какво по-хубаво от това, да виждаш навсякъде Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина? Няма по-добри условия за работа от този живот. (48/стр. 29)

Дайте път на Доброто в себе си, за да се всели Бог във вас и да обичате всички. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да разшири сърцето си, да придобие Вътрешен Мир и Спокойс­твие? (19/стр. 242)

Писанието казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!“… Дадете ли сърцето си на Бога, ще имате най-голямото благо. Той ще ви даде живот. Има един закон: от вас чашата, от Господа водата. Към това ще се стремите сега! То е най-хубавото, най-красивото състояние. Да даде човек сърцето си на Бога, това е най-голямата привилегия за него! Няма по-хубаво, по-красиво състояние от това. То ще внесе такава Радост, такъв Мир, такова разширение във вашите Души, каквото никога досега не сте чувствали. То е най-хубавото състояние, което човек може да има!

(70/стр. 240, 241)

Когато ти разбереш една Божествена мисъл, в тебе ще настане един Вътрешен Мир, Вътрешна самоувереност, една Вътрешна Радост, която не може да се опише с човешки език. (32/стр. 252)

Най-голямото изкуство

…Аз не познавам по-велико изкуство от изкус­твото да знаеш как да живееш. За пример, да минаваш по пътя, този те обижда, онзи те обижда и ти да бъдеш тих и спокоен, да можеш да трансформираш всичките тия енергии и като се върнеш в дома си, да се усещаш богат. (31/лек. 19: стр. 23)

Да можеш да трансформираш всяко неразположение на чувствата си и да се повдигнеш над вълните на живота, това е най-голямото изкуство. Значи, трябва да знаеш да хвръкнеш нищо повече. В хвъркането седи великият смисъл на живота, то ще може да те обхване и повдигне над временните смущения на живота. В нашия живот има много смущения. (53/лек. 19: стр. 12)

Питаш: „Как мога да се справя с мъчнотиите, страданията и обидите?“. Стани философ. И да те обиждат, ти бъди тих и спокоен, пей си и мълчи.

(74/стр. 280)

Гледайте, каквото и да ви кажат, да запазите едно Спокойствие всякога, когато сърцето ви е засегнато. И при най-големите несгоди вие трябва да имате Спокойствие. (5/стр. 106)

Някой ще ти каже, че си такъв-онакъв. Нищо да те не безпокои, ще си кажеш: „Ще се изправя“ нищо повече! (53/лек. 5: стр. 20)

Който и да е от вас може да види колко Самообладание има. Да накараме 10 души да му кажат по една обидна дума. Но да не му трепне окото. Но за да не ви трепне окото, още като говори той, ти трябва да трансформираш неговите думи. (57/стр. 166)

За да станеш светия, трябва да си минал най-големите унижения. Например да почнат да те обиждат и ти да седиш тих и спокоен. Ще разсъждаваш и ще кажеш: „Този наполовина е прав“. (57/стр. 136, 137)

Търпението… се изпитва в живота. Можете ли да слушате спокойно и най-големите обвинения върху себе си, без да кажете една дума за свое оправдание? Можете ли при най-големите хули по ваш адрес да мълчите и да не се защитавате? Който не може да се въздържа, не е господар на положението. За да слушате спокойно обвиненията, които се сипят върху вас, повдигнете се високо в съзнанието си, да се отдалечите от тях. (71/стр. 376)

Говорят нещо лошо за този човек. Като чувствителен, той възприема тези думи и се изкачва някъде високо в съзнанието си да го не засягат. И тогава под ударите на тия лоши думи той оставя само физическото си тяло като мешанка, на което отровните стрели нищо не могат да направят. Противникът забива стрелите и мисли, че ще успее нещо, а истинският човек седи горе някъде в съзнанието си и се подсмива. (73/стр. 39)

Дали някой казва, че ви обича или че ви мрази, вие трябва еднакво, с едно и също разположение, да приемете и едното, и другото. Благодарете на Бога и когато ви обичат, и когато ви мразят. Ако и при двете положения благодарите на Бога, вие сте здрави хора. Докато правите разлика между омразата и любовта, вие сте между точилото и ножа и пред вас стои един голям чук, с който всеки момент могат да ви ударят. Устойчив човек е този, който еднакво приема и омразата, и любовта. (63/стр. 189, 190)

Когато хората разправят греховете ти, в Душата си да останеш спокоен, да кажеш: „Аз познавам себе си, чистосърдечен съм в най-малките неща“. При най-големи обиди, бури, нещастия да се не размъти дълбочината на твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в Душата си. (31/лек. 16: стр. 34)

При най-големите бури ти не трябва да се разклащаш. Ти трябва да имаш уважение и почитание към Бога. Бог е имал доверие към тебе и ти е пратил отличен ум, сърце и тяло. (57/стр. 206)

Когато нищо не те тревожи, лесно е да бъдеш тих и спокоен, но да те удрят от хиляди места и да не се поклатиш от мястото си, това не е лесна работа. (74/стр. 295)

Един окултен ученик трябва да има Разположението на Духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне. Може да ви дойдат мъчнотии, да ви се вземе главата, но да бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак да се не уплашите, да минете без страх от един живот в друг. (31/лек. 18: стр. 17, 18)

Човек трябва да има едно Вътрешно Спокойс­твие. Срещат един човек и му казват, че баща му е убит, майка му е умряла, брат му е болен и т.н. И този човек трябва да приеме всичко това с най-голямо Спокойствие и Самообладание. Случват се такива неща в живота. Но човек трябва да бъде смел, да носи страданията си. (33/стр. 79, 80)

Някой твой близък замине за онзи свят. Какво ще правиш? Бъди тих и спокоен като Епиктета и кажи: „Един ден и аз ще отида при него“.

(74/стр. 282, 283)

…Като дойде страданието, ще го носиш. То ще тропа, ще скача навсякъде. Ти ще седиш и като дойде радостта, и нея ще приемеш спокойно. Както скръбта, така и радостта ще приемеш тихо и спокойно. Мускул няма да ти мръдне. Като дойде скръбта, няма да покажеш, че си тъжен. И като дойде радостта, пак ще имаш тихо Разположение.

(57/стр. 159)

…Скрийте се дълбоко във вашите страдания, никой да не ги подозира. И в най-големите страдания старайте се да бъдете тихи и спокойни в Душата си. Не е лесно изкуство да страдаш вътре в себе си и да се покажеш спокоен. (26/стр. 67)

Дойде ли някакво страдание, не се борете с него, нито се отчайвайте, но хванете го, помилвайте го, поносете го малко на ръце, докато се примирите с него. Щом се примирите със страданието си, във вас настава дълбок Вътрешен Мир. (4/стр. 106, 107)

Ако сте търговец и някой ви изиграе задигне ви десет хиляди лева, същият пръст, който отваря и затваря тефтера ви, казва да не се безпокоите. Той ви съветва да затворите тефтера си и да не го отваряте повече. Ще кажете, че не можете да не чувствате измамата. Геройството на човека се заключава именно в това, да чувства, да разбира нещата и да се въздържа. (39/стр. 132)

Ще ви приведа няколко примери, за да обясня по-добре мисълта си. Да кажем, че в касата си имам няколко милиона лева. Дошъл някой, задигнал всичките пари и ми казват, че ме обрали. Ако живея в Божията Любов, няма да трепна, като че нищо не съм загубил.

Имам жена, която ме обича. Дойдат един ден и ми кажат, че тя ме напуснала и отишла при някой друг мъж. Нищо, Господ дал, Господ взел.

Заемам някое високо обществено положение, но ме уволнят без причина. Казвам: Нищо, гладен няма да умра.

Напечатал съм някаква книга, с която искам да преобразя умовете на хората, но критиката я отхвърля. Нищо, доброто желание живее в мен.

Когато аз живея в Божията Любов, каквото и да стане в света, това не ме смущава. Защо? Защото само аз съм господар на своето сърце никой друг! (70/стр. 208, 209)

…Друг случай. Имате 100 000 лева капитал, турени в банката. Кажат ви: „Знаете ли, че парите ви са пропаднали, загубени са там“. При всички тия случаи трябва да спазите едно състояние на пълно хладнокръвие, тихо и спокойно, окото ви да не мръдне. И от там насетне може да ви се преподават някои малко по-сериозни уроци. (31/лек. 27: стр. 15)

…Като изгубите всичкото си богатство, да останете тих и спокоен, да не пролеете една горчива сълза, да не пороптаете срещу Бога, да не се вкиснете. Като осиромашеете, яжте сухия хляб така сладко, както сте яли вкусните ястия като богат. Така трябва да реши задачата си ученикът. Който не е ученик, той може да постъпва, както иска. (59/стр. 270)

Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето Равновесие. Силна мисъл има онзи, който след десетгодишно боледуване не се разколебае в живота. (61/стр. 236)

Като се намерите пред изпитание, трябва да издържате. Изпитанието да те пече, а ти да седиш спокойно, както става с недопечения хляб. Щом хлябът е недопечен, турям го на скаричка и го припичам. Жена ти те пече търпи. Ти си на скара, ще се опечеш добре. Още си суров, не си за ядене. Мъжът не харесва жена си да я тури на скара и да я опече. Тя трябва да търпи, да се радва, че ще я опекат, ще стане за ядене. (78/стр. 67, 68)

Казвам: Напекла го жена му. Ти ще кажеш: „Много голямо благословение ми дал Господ, де ще намеря такава хубавица!“. Напекъл те твой приятел какво има, стражар е той, адютант, който Господ ти е дал да те пази, че те чака. Погледни спокойно работата. Или изгубил си парите, кажи: „Слава Богу, освободих се от големия товар“. Или че слуга си нямал, къща си нямал, болест те нападнала на всичко туй поусмихни се малко. (32/стр. 157, 158)

Ако две злини се качат на гърба ти, остани прав, обърни се наляво и надясно, без да им обръщаш внимание. Това е едно прекрасно състояние на човешкия Дух. (53/лек. 32: стр. 17)

Аз казвам: Не противи се на злото. Ако те ударят по едната страна, обърни и другата. Ще кажете, че Христовото Учение е неприложимо в живота. Как така, да ме ударят по едната страна, а аз да дам и другата! Ако те хванат здраво и започнат да те бият, като истински християнин, ти трябва да останеш тих и спокоен, да не викаш за помощ, да покажеш, че си герой.

Може ли да търпиш толкова?

Ще си представиш, че бият твоята сянка, твоята къща отвън, а не самия тебе. (42/стр. 159)

Хората ме гонят и преследват.

Ако наистина те гонят, ти трябва да бъдеш тих и спокоен като Сократа. (42/стр. 86)

Това е силен човек!

Аз наричам силен човек, който може да застане за пет минути, да не позволи да влезе нито една крива мисъл, нито едно криво чувство, нито да е в състояние някой да го обиди. Ако ще Земята да се разруши, той да остане тих и спокоен… Разрушава се Земята, а той е тих и гледа тъй, както Господ гледа. (6/стр. 80)

Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Всичко, каквото му се тури да носи, той издържа. И беднотия може да дойде, и болести може да дойдат, и смърт може да дойде, т.е. за смирения човек смърт няма, но казвам, че каквото и да дойде до главата на смирения човек, той всякога е тих и спокоен, всичко издържа. Това е истинският човек. (21/лек. 24: стр. 27)

Какво всъщност е човек? Де е неговото място? Как ще го познаем? Ти ще познаеш човека, когато е в най-големите противоречия. Ако при това положение той остане тих и спокоен, това значи човек. Неговият ум, неговото сърце и волята му не се поколебават, остават верни на великия принцип на Любовта. (77/стр. 271)

Разумен, чист човек е този, чието сърце не се смущава от условията на живота: че родителите му умрели, че някой говорил лошо за него, че някой го нападнал той сълза няма да пролее. (54/стр. 87)

Лицето на някого се изкривило от страдание, а той се представя за спокоен. Лицето на спокойния е огледало на Душата му. И да страда, той понася всичко със съзнание и Любов… (64/стр. 120)

…Срещна един човек, нахокам го, кажа му няколко обидни думи, но той ме погледне кротко и си отива тих и спокоен. (42/стр. 271)

Онзи, който е роден от Бога, той, както пеперудата, е вече разбрал света и е свободен от вънкашни несгоди. Че нямал пари, това не го смущава. Какво мислят хората за него, и това не го смущава.

(37/стр. 249)

Да си духовен, не значи да си религиозен. Под „духовен“ разбирам силен човек. Силен е оня, който при вида на отворената и пълна със злато каса остава тих и спокоен и казва: „Не се нуждая от пари“.

(42/стр. 135)

Аз считам силен, велик човек онзи, на когото като вземат и последната стотинка, той остане тих и спокоен. И десет милиона да му вземат, той ще каже: „Господ даде, Господ взе“. Ако му ги върнат, той благодари и казва: „Господ взе, Господ даде“. Той казва: „Може да се живее и с пари, и без пари“.

(47/стр. 146)

Един българин, търговец, през 1915 г. имал печалба 10 000 лева. Услужил на един свой познат, който задигнал парите и не му ги върнал. Обаче търговецът спокойно понесъл загубата и казал: „Добър е Господ, пак ще спечеля“. След две години го срещам и той ми казва, че спечелил изгубените 10 000 лева. (77/стр. 153)

Изкуство е, след като изгуби човек всичко, което е придобил в живота си, да се опре на своите способности и чувства и да каже: „Щом имам ум, сърце и воля, от нищо не се боя“. Това значи силен човек. Това значи човек с убеждение. (52/стр. 91)

Виден писател седи в стаята си и пише дошло му вдъхновение. В този момент в стаята влиза кредиторът му, иска от него да си плати дълга.

Нямам сега. Ако може, почакайте още малко.

Не, дошъл е последният момент, ще ви зат-
ворим.

Правете каквото искате. И в затвора ще пиша. Там ще бъда свободен да продължа работата си.

Питам: Какво бихте казали вие при подобен случай? (75/стр. 187)

…Един светия… Нищо не го смущава. Светът да се разколебава, той е тих и спокоен. Той знае, че тази работа не е така опасна. (43/стр. 377, 378)

Какъв трябва да бъде истинският светия? …По характер той е смел, решителен, от нищо не се страхува. На смъртта той гледа със Спокойствие. Той не се страхува от природните стихии, от лошите хора, от зверовете. Той е господар на условията.

(50/стр. 307)

Казвам: Ако би могъл някой да опише как умира човек с пълно Спокойствие на Духа, ето една поезия. Преди да дойде до това Спокойствие, той минава през голямо вътрешно вълнение и терзание. В последните дни се успокоява и понася смъртта като герой. (74/стр. 288)

Някой се мисли за юнак, за човек с голямо Самообладание, защото може да победи една малка мъчнотия. Малките мъчнотии са деца, които срещате на пътя си, и ви причиняват малки пакости. Човекът на Новото Учение се бори с големи пехливани, които са признати за световни величини. Ако успее да се справи с тях, само тогава могат да го признаят за силен човек. (61/стр. 283)

Устойчив човек е онзи, който при най-големите страдания, изпитания и мъчнотии не губи присъствието на Духа си. Представете си, че някой е внесъл 500 000 лева в банка Гирдап, и както се храни, съобщават му, че тази банка е фалирала. Ако запази присъствието на Духа си, благодари на Бога за станалото и продължи да яде, като че нищо не е било, той е устойчив характер човек с велик морал.

(63/стр. 189)

…Когато някой човек възприеме една велика идея, окръжаващите започват да го подиграват, да го хулят, да го кръщават с различни епитети. Обаче този човек върви тихо и спокойно, от нищо не се смущава. Защо? Защото той живее в друг свят, далеч от техния. Този човек има убеждение. Той е развил своята мисъл, може да се концентрира, може лесно да разрешава мъчнотиите си. Каквото да му говорят, както да се отнасят с него, той се връща у дома си весел, разположен.