Учителя – Божествено Учение за Висшия Подход

ПРЕДГОВОР

Който е овладял Тайната на Подхода, той е станал Господар на Покоя.

Човек с Подход има власт над времето и света.

Подходът е Древност, отношенията са дошли по-късно.

В отношенията размишляваш. В Подхода израстваш.

В Подхода има нещо, което може да смути дори и хаоса.

Отношенията са болести, знания, поучения. Подходът е лекарство, опит, Мъдрост.

Отношенията те учат, а Подходът те променя.

Който търси Истината, преди всичко трябва да открие Подхода. Отношенията са пътувания във времето, а Подходът е Вдъхновение.

Отношенията търсят човека. Подходът търси Бога.

Отношенията са търсене. Подходът е Завръщане, Възкресение.

Подходът е нещо, извлечено от самия Бог, а отношенията са от падналите духове.

Подходът е несътворен. Отношенията са сътворени.

Отношенията имат край. Подходът започва, но никога не свършва.

Който има Подход, чува Древния Му Глас. Който няма Подход, над него царува съдбата.

Отношенията са влизане в света. Подходът е излизане от света.

Тези, които обичат света, нямат Подход нито към себе си, нито към другите.

Подходът е Жив Закон, а не видение.

Подходът е устроителят на живота.

Подходът е ваятелят на равновесието.

Чистият Подход, дори когато е явен, е Тайно Изкуство.

Чистият Подход е нещо по-дълбоко от опита: той е Окултна Мъдрост, а опитът е нещо, което дълго трябва да зрее.

Ние можем да оправим себе си само чрез Чистия Подход, защото той е Светъл Водач.

Човекът не знае къде води себе си, но Чистият Подход знае Пътя.

Тези, които не познават Чистия Подход, ще бъдат изморени от себе си.

Който няма Чист Подход, е разрушител на себе си.

Всяко зло се разбива в Чистия Подход.

Чистият Подход е Врата за слизането на Висшия свят.

Чистият Подход е Висш знак, той идва от Вис­ша област в човека.

Човешкият подход е убиец на Истината. Божественият Подход е възкресител на Истината.

Пречистият Подход е крепост на Бога – в този Подход вибрира сам Бог.

Чистият Подход е крепост. Отношенията са развалини и някакъв човешки опит.

Твоят Древен Път е скрит в твоите Подходи към нещата.

Чистият Подход е нещо много повече от метод.

„Господи, научи ме на Твоя Подход, защото Твоят Подход е Изцеление!“

Великият Древен Подход – той съществува, а не бъдещето.

Узнал ли си Подхода, ще видиш Безкрая, а щом го видиш, не си вече от човешката раса.

Чистият Подход е Глас от Древност. Яви ли се, той смущава дори боговете.

Има Подход, при който и смъртта е замръзнала.

Когато духовете са изгубили Подхода, те са напуснали Вечността и са станали хора.

Подходът не общува със света. Той общува с Древното Начало.

Подходът разрушава света и възражда Вечността.

Ако имаме Подход, Древността ни е дала нещо от себе си.

Древният дарява Избраните с Подход.

Подходът е Светилището на Древния.

Подходът е остров от Прасветлина.

Подходът е противоположност на Вселената и затова тя е блуждаеща. Подходът има Обиталище в Бога, а във Вселената слиза рядко.

Подходът е велик преобразител на духовете.

Подходът е Древно Богатство. Той вдъхва в човека Бог и човек почва да диша Бога.

Подходът променя условията.

Подходът дарява вечен развой – той се движи от Пълнота в Пълнота.

Подходът е власт, защото Подходът е нещо в Бога.

Подходът е рядко Цвете: то е израсло във вихъра на Огъня.

Подходът е събудител на най-древната и чиста Сила у човека – Сила, в която сам Бог се оглежда.

АУМ

Елеазар Хараш
Юни, 2014 г.

УЧИТЕЛЯТ: МОЯТ МЕТОД

Аз прилагам следния метод

За да се постигнат нещата, Аз прилагам следния метод: на всичко гледам, както Бог гледа. Някой Ми препятства в нещо. Казвам: Бог му е дал всички способности, дал му е ум и сърце, няма защо да се безпокоя. Един ден той ще постъпи както трябва, няма защо да се боря с него. (книга 43/стр. 129)

Аз се интересувам от добрините на хората

И тъй, като ви говоря, Аз не се интересувам от погрешките на хората. Това е тяхна работа. Те, като отидат при Господа на гости, сами ще Му разправят за своите погрешки. Аз се интересувам от добрините на хората и за тях ще говоря. Този е най-правилният метод за работа. Така и всички вие трябва да се интересувате от добрините на хората. (3/стр. 29)

Всякога пазя едно правило

Кой е добрият живот? Всякога пазя едно правило в Себе Си: като дойде един човек, …като излезе, ще намеря една хубава чер­та. (54/стр. 318)

Намеря ли една добра черта, радвам се

Като срещна някой човек, колкото и лош да минава за другите, Аз гледам да намеря в него една добра черта. Намеря ли такава, радвам се, защото тази черта един ден ще се развие и ще победи лошото в него. (58/стр. 29, 30)

Виждам в неговото лице Божията Мъдрост

Пита Ме някой какво намирам в тия будали, че им проповядвам. Аз намерих в тях това, което той никога не би намерил.

– Какво особено има в тях?

– Те са най-богатите хора на света… Всеки от тях, като подпише един чек, чудеса прави. Те не са прости хора, както изглеждат.

– Ти се шегуваш с мене.

Питам: Какво трябва да кажа на този човек? Така гледам на човека. Бог е създал човека и Аз виждам в неговото лице Божията Мъдрост. (64/стр. 312)

Аз посрещам страданието учтиво

Един ден дойде при Мене една госпожица, която имаше страдания от любовен характер. Тя Ме запита:

– Ти страдал ли си?

– Страдал съм.

– Значи, и Ти си страдал! Тогава ще се разберем.

– Да, но между Моите страдания и твоите има голяма разлика.

Начинът, по който Аз и тя страдаме, пак се различава. Като дойде страданието при Мене, Аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям се с него и го поканя и друг път да Ме посети. А ти бягаш от страданието, гониш го.

– Ти си голям философ тогава.

– Не се изисква голяма философия, това е обикновена Мъдрост. Посрещни страданието любезно и го нагости. Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило.

(65/стр. 63, 64)

„Давам ти цялото Си богатство“

Като дойде страданието при Мене, Аз го питам:

– Какво има, приятелю? Искаш ли нещо? Ето, Аз ти давам половината Си богатство. Доволен ли си?

– Не съм доволен.

– Давам ти три четвърти от богатството Си. Доволен ли си?

– Още не съм доволен.

– Давам ти цялото Си богатство. Доволен ли си?

– Доволен съм.

– Сбогом! (65/стр. 64)

„Господи, намясто си я пратил“

Дойде някоя болест, казвам: „Господи, много хубаво, намясто си я пратил, но дай Ми възможност да разбера езика на тази болест“. И като разбера езика на тази болест, тя изменя своето отношение към Мене. (52/стр. 208)

Поканвам болестта
да си поговорим малко

Какво правя Аз с болестта? Като Ме посети някоя болест, не я пъдя, но я поканвам да си поговорим малко. Питам я къде отива. Тя ми казва, че е тръгнала за някъде, но се отбила и при Мене. Тогава Аз давам да си хапне и като Ме напусне, тя е смекчила вече малко характера си. Така постъпвам и със злото. Ако се отнасяте добре с болестите, със злините и нещастията, характерът им ще се смекчи и те постепенно ще отслабват, докато един ден изгубят силата си. (8/стр. 115, 116)

Занимавам се с госпожица хрема

Да се научи човек да мисли, е велико нещо. Аз, за пример, Който много зная, Аз се уча… За пример, 5 – 6 дена се занимавам с госпожица хрема, изучавам характера … Като Ми говори, тя плаче, трябваше да я утешавам. Казва: „Този ваш свят, дето живеете, аз мисля, че тъй той е уреден свят“. Казвам: „Няма нищо, пътищата още не са уредени“. Тя казва: „После превозните ви средства, храненето“. Трябваше на тази хрема да говоря. Как се говори на хремата? Пея на Своята хрема. Понеже и тя Ми пее. Като дошла, минорните гами пее с бемоли.

(53/стр. 152)

Да има добро мнение за Мене

А Аз съм от ония хора, че искам, като Ме напусне хремата, тя да има добро мнение за Мене. Искам да постъпя както трябва. Тя Ми казва, че е ходила при някой и давали лекарства, и я измъчили. А пък Аз я угощавах добре, през цялото време давах портокали. Както виждате, най-после за изпращане отидох и я заведох на концерт снощи с автомобил. За нея отидох на концерт. (12/стр. 96)

Аз съм приятел със студа

Един студен ден един брат Ми каза: „Учителю, ще Ви се простуди главата“. Не, Моята глава не се простудява, Аз съм приятел със студа. Студът не иде на Земята да простудява хората, но да вземе нещо от тях. На него му е студено, затова е дошъл на Земята. От този вземе малко топлина, от онзи, докато най-после си замине. Като го видя още отдалеч, Аз зная какво иска той. Каквото му се пада, като на гостенин, давам му. Той се разположи добре и след това отива на друго място. (63/стр. 291)

Платете дълга на своя ближен

Преди няколко години отидох в дома на един познат адвокат. Там заварих един проповедник. Съб­рали се двамата, пишат едно заявление, с което искат да дадат под съд един млад човек. Защо ще го дават под съд? Преди няколко месеца той взел от проповедника 50 лева назаем и от адвоката – 100 лева с условие да им изпрати срещу тях брашно. Понеже не получили нито брашно, нито парите, решили да го дадат под съд. Още повече, те чули, че младият човек взел по същия начин от няколко места пари назаем и се оженил. Като разбрах цялата работа, дадох 50 лева на проповедника вместо младия човек. Исках да дам и на адвоката 100-те лева, но той не прие. Защо ще развалят работата на младия човек? В Името на Христа платете дълга на своя ближен. (8/стр. 228, 229)

„В твоя приятел Аз бях“

Преди години иде един господин при Мене, седи и Ми разправя една своя опитност. Казва Ми: „Имам един приятел, намразих го“. Питам го: „Защо го намрази?“. „Намразих го по единствената причина, че той обеща да ми помогне, а не ми помогна и ме излъга.“ Казах му: „Ако Аз ти помогна, ти готов ли си да обикнеш този човек?“. Той Ми каза: „Дадох му пари и му заръчах да ми достави една книга по окултни науки от Франция. Той ме излъга, парите изяде и книгата не дойде“. Попитах го: „Каква беше тази книга? Ако ти дам тази книга, готов ли си да го обикнеш? Извинявай, че Аз съм закъснял толкоз. Аз съм онзи човек. В твоя приятел Аз бях и погрешката е Моя. И сега изправям Своята погрешка“. Този човек Ми каза: „Той изяде парите, а не Ти. Как Твоя е погрешката?“. Казах му: „Като ти дам тази книга, можеш ли да го обичаш?“. Той каза: „Мога“. (69/стр. 151)

Изправям погрешката на брата Си

Някой се оплаква, че го обрали. Колко го обрали? Взели от касата му сто лева. Аз вадя от джоба Си сто лева и му ги давам. Като изправям погрешката на брата Си, с това изправям Своя погрешка.

(29/стр. 406)

Защо ще го смущавам?

Някой краде. Защо ще го смущавам? Като не го виждам, Аз мисля, че той туря нещо в касата, а не вади.

– Как е възможно? Тоя човек краде.

– Аз мисля, че той туря нещо в касата. Ако наистина взима, скоро ще върне парите в касата. Тоя човек не е лош. Щом е взел една торба, ще върне две. След това Аз сам поправям погрешката му. Отварям касата и турям две торби, вместо една. Който иска да изправи погрешката на своя ближен, трябва да тури в касата две торби вместо една.

(47/стр. 152, 153)

Ако Аз бях на нейното място

Аз сега ви говоря за вътрешния живот. Ако става въпрос отвън, голяма неправда ще бъде, ако ви осъдя, но вътре – за вътрешния живот казвам това… Вчера дойде една сестра и каза:

– Знаеш (ли) какво мислят хората за изгревци?

– Какво?

– Че хора като тях няма.

– Как тъй?

Тази сестра отишла да купува нещо за 2 лева. И наместо 2 лева, дала 20 лева. Връща се вкъщи, гледа: сметката не излиза. Отива при този, от когото е купила за 2 лева. Там имало едно момиче, сега го няма там. Казва:

– Тук съм дала 20 лева по погрешка.

– Аз не зная, госпожо. Момичето го няма.

В това време влиза един обущар и пита какво се разправят. Пита сестрата къде живее. Казва:

– Да не си от Новото Учение?

– Да.

– А, честни са тия хора. Скоро давай 20 лева, те не лъжат.

Продавачът казва:

– Като е тъй, добре.

Той дава 20 лева. Но той, като дал 20-те лева, не си задържал своите 2 лева. Идва тази сестра до Изгрева, гледа: държи 20 лева. Най-първо дала повече – наместо 2 лева дала 20 лева; сега, като върнали парите, не задържали 2-та лева. Тя се уморила, но пак се връща. Пита я продавачът:

– Ти какво (си) направила? Нали ти дадох 20-те лева?

– Но ти не си задържал 2-та лева.

– Е, има честни хора!

Е, туй е препоръка за Изгрев. Сега къде е вът­решната погрешка на сестрата? Аз, ако бях на нейното място, щях да оставя 20-те лева, не щях да се върна. (1/стр. 224, 225)

„Права си сега“

Една сестра Ми каза: „Учителю, Ти не постъпваш добре! Пристрастие има“. Това е картечен огън. Аз си турям бронята. Казвам: „Възможно е. Който е дошъл на Земята, не може да постъпи така добре. Права си сега. По мярката, която имаш, право е да не съм постъпил добре. Ще го имам предвид!“. Аз сега бих могъл да кажа: „То не е твоя работа!“. Казвам: „Права си“. Влизам в положението . Тя си има известна идея. Казвам , че е права. И Аз си имам известен идеал. Не се минава много и тя идва, и Ми казва: „Извинете!“. Казвам: „Няма нищо!“.

(53/стр. 83, 84)

„Ти си много добра“

…Това малкото момиченце, след като четох, поч­на да си дава мнението. Аз бих могъл да му кажа: „Ти мълчи там!“. Но Аз я погледнах хубаво и си казах: „Ти си много добра“. Тя го разбра и все Мен гледаше. (53/стр. 51)

Ако някой Ми каже, че съм невежа

Ако ви кажа, че сте невежи, ще се обидите. Ако някой Ми каже, че съм невежа, ще се радвам. Защо? Защото много работи не зная. Ето, Аз не зная колко милиарда звезди има на небето, не зная и какви същества живеят на звездите. Много естествено. Зная, че Бог е създал света, но как го е създал, не зная положително. Зная, че е създал Слънцето, но как го е създал, и това не зная… Следователно каже ли ти някой, че си невежа, радвай се. Като невежа, ти имаш възможност да учиш. Пред тебе се открива велико бъдеще. (63/стр. 29, 30)

„Че Аз ги похвалявам“

Допуснете сега, че Ме срещне един господин и Ми казва: „Знаете ли какво пишат вестниците за Вас? Много лошо пишат“. Казах му: „Похвалявам тези вестникари, че са писали за Мене“. Той каза: „Как така?“. Казах: „Поне няма да Ме осъждат хората, че съм ги подкупил. Безкористно пишат тези хора, препоръчват Ме без пари. Ако пишеха нещо много хубаво, щяха да кажат: „С колко хиляди ги е намазал Той?“. Че Аз ги похвалявам“. Ако хората за вас говорят лошо, то е добро. (69/стр. 69)

„Колко сладко говориш“

Кажат ти: „Простак“. Няма нищо. Понеже другояче – ще дойде той и ще ти зашлеви плесници… Сега кое е по-хубаво: да ти каже „простак“ или да те удари с топуз? Аз предпочитам да Ми каже „простак“. Аз бих му казал тогаз като млада мома: „Колко сладко говориш. Я Ми кажи още веднъж „простак“. „Про-стак.“ „Стак“ на английски значи „имане, куп“. Простак значи: има набрани много търговски произведения. Като ти кажат „простак“, значи имаш много работи за продан, търговец си, продаваш навън. Започнете сега с нов метод. (12/стр. 296, 297)

Аз трябва да постъпвам добре

Като съзнателен човек, Аз се стремя всякога да постъпвам добре. Как постъпват хората с Мене, това не е важно; Аз трябва да постъпвам добре.

(64/стр. 234)

Ще напиша едно любовно писмо

Ако съм на ваше място и някой Ме обиди, ето как ще постъпя. На оня, който Ме е обидил, ще напиша едно любовно писмо със следното съдържание: „Братко, благодаря ти за горчивия хап, който Ми даде. Ще се опитам да го взема като лекарство и ще изправя грешката Си“. И той ще ти отговори с любовно писмо. (59/стр. 204)

Приятно Ми е, когато и двамата делим

Някога са идвали при Мене сестри и братя нервни, сприхави, недоволни. Като не могат да се въздържат, те изсипват гнева си върху Мене. Слушам ги и нищо не казвам. В Себе Си само се разговарям с Господа. „Благодаря Ти, Господи, че не съм на мястото на този човек.“ …Аз ще платя половината за това, което изказа той, а другата половина ще плати той. Дойде някой при Мене и говори хубави работи, пак деля с него печалбата: половината взимам Аз, половината – той. Приятно Ми е, когато и двамата делим и загубата, и печалбата. Така ще опитате и доброто, и лошото. (63/стр. 238, 239)

Казвам: „Браво!“

Дойде някой при Мене измъчен, изтормозен и казва: „Съгреших“. Казвам: „Браво! Ако беше един болен човек, инвалид, ти не можеше да съгрешиш“. Казва: „Какво трябва да правя?“. „Поправи каквото си направил, тогава ще ти кажа два пъти „браво“.“

(13/стр. 130)

Да не осъждаме никого

Единственото нещо, което може да ни направи трезви, е да имаме една основна мисъл: от Любов да служим на Бога и… да не осъждаме никого. Ще дойде осъждането, но във всички случаи да кажем: „Аз съм причината за това“. Някой път, като ви говоря, говоря, казвам: „Тия хора са добри, тия хора са способни; Аз съм причината, че не Ме разбират; трябва да намеря някакъв метод да им разправя хубаво, има в тях добро. В Мене е погрешката, Аз трябва да направя още по-големи усилия“. Тъй говоря, за да бъда положителен. Щом кажа, че погрешката е у вас, Аз съм на отрицателната страна.

(18/стр. 355, 356)

Аз се поставям на вашето място

Не съдя никого, защото, преди да се осмеля да съдя, Аз се поставям на вашето място, влизам в положението ви. Вас поставям на Моето място, а Себе Си – на вашето и така разглеждам въпросите. Ако и вие постъпвате така, всякога ще бъдете прави. Защо ще критикувате тоя и оня? И да го критикуваш, той няма да ви разбере. Постави него на своето място, а ти иди на неговото. Само така ще помогнеш и на него, и на себе си. (47/стр. 300)

Аз се радвам, че уча от него урок

Аз, като видя, че някой човек прави погрешки, спра се и казвам: Чакай да видя каква поука мога да извадя от тази погрешка. Като направи някой човек една погрешка, Аз се радвам, че уча от него урок. И като го срещна, ще му кажа: „Ти Ми направи едно голямо добро, научи Ме (на) един добър метод“.

(18/стр. 161, 162)

Какво трябва да кажа на този човек?

Дойде някой при Мене, иска някаква услуга. Аз му давам 10 лева. Той казва после: „Много жесток човек си, не влизаш в положението ми. Какво може човек да направи с десетина лева? Дай повече“. Дадеш му 100, пак е недоволен. Дадеш му 200, пак е недоволен. Не стига това, но отгоре казва: „Откак се запознах с Тебе, всичко ми тръгна назад. Книги не мога да чета, обърках се“. Какво трябва да кажа на този човек? Аз проверявам какво е Моето Учение. Казвам му: „Прав си“. Той дойде при Мене и се прояви такъв, какъвто си е. Защо трябва да искам да се проявява такъв, какъвто не е? (2/стр. 403)

Като дойдеш втори път, пак ще ти дам

Ще кажеш, че Бог те е пратил да искаш пари от Мене. Аз ще кажа, че не те е пратил. Според Мене дяволът те е пратил да Ме изкушаваш. Вземи парите и си върви! Считай, че нищо не съм ти дал. За Мене парите са товар, от който трябва да се освободя. Като дойдеш втори път да искаш пари, ако имам, пак ще ти дам. Не мисли, че имам пари. И сега ти дадох последните си пари. За Мене е безразлично Аз ли ще държа парите в джоба Си, или ти. Един от двамата трябва да се радва. Той се (бои) да не си съставя за него лошо мнение. Аз си помис­лих: „Нямам лошо мнение за тебе; втори път, ако искаш, ще ти дам двойно повече“. Той се зарадва и си въздъхна свободно. Така се освободи от дявола, който го измъчваше. (43/стр. 148)

Дай на човека нещо реално

Срещате един недоволник, песимист; той напада всички хора, гневи се, вдига шум. Защо? Черният му дроб е разстроен. Аз зная какво иска той. Пари няма, задлъжнял на бакалина, на фурнаджията, не може да си плати. Изваждам кесията Си и му давам известна сума. Щом види парите, състоянието му веднага се изменя: от песимист става голям оптимист, всичко лошо забравя. Дай на човека нещо реално и той веднага става добър. (47/стр. 39, 40)

Въоръжих се с търпение

Преди години дойде при Мене един тенекеджия, евангелист, който изучавал Новия и Стария Завет. Той искаше да го приема, да поговори малко с Мене. Казах му, че съм зает, нямам време.

– Пет минути искам, не повече.

– Щом е за пет минути, мога да Ви приема.

Той влезе в стаята и започна да говори, да цитира стихове ту от Стария, ту от Новия Завет. Аз го слушах, въоръжих се с търпение. Той говори цели три часа, докато най-после се сети да си отиде. Аз му предложих да се разходим малко. След това си мислех: добре, че го изтърпях, та свърши само с три часа. Ако бях се ядосал и очаквал час по-скоро да си отиде, той щеше да остане още повече. Забелязано е, че когато искате да се освободите от някого, в него се явява желание да остане повече време при вас. От друга страна, човек трябва да развива търпението си. Как бихте го развили, ако нямахте такива случаи? (40/стр. 177, 178)

Отдайте му всичкото си внимание

Аз изнасям този пример да видите какво може да ви се случи в живота. Ще дойде някоя неприятност или болест при вас, ще ви каже, че ще седи само пет минути, а тя остане с часове, дни, седмици и месеци при вас. Колкото повече искате да се освободите от нея, толкова по-добре се настанява тя у вас. Това е тенекеджията, който ви е посетил. Не му се сърдете, но му отдайте всичкото си внимание, изслушайте го с търпение и след това му предложете да излезете заедно на разходка. Като излязохме вън от стаята, той Ми каза: „Благодаря, че се отнесохте с внимание към мене“. Той не се извини, че Ми отне три часа, но благодари за вниманието, което съм проявил към него. Мисли, че Ми отнел само пет минути; не подозира, че са отишли три часа. Аз бях доволен, че го изслушах с търпение; като свърши разговора си, казах му: „Можете да дойдете и друг път при Мене, но ако имате да кажете нещо ново…“. (40/стр. 178, 179)

Да не разберат, че помагам

Говори се много за даването. Ето как Аз разбирам даването. Ако дойде някой и Ми поиска, казвам му: „Нямам нищо. Ти си помисли и Аз ще си помисля да направим нещо. Не ти обещавам. Ако мога да направя, ще видя! Ти си поспи и зная, че твоите работи ще се уредят“. Аз съм много умен, имам ключ. Когато той спи, Аз ще вляза вътре и ще му туря сумата, която иска, до възглавницата, и пос­ле пак ще изляза. Той, като Ме срещне, казва Ми: „Уредиха се работите ми. Дойдоха ми пари!“. Казвам му: „Много се радвам, че са ти помогнали“. Аз като помагам, да не разберат, че помагам… (26/стр. 71)

Вярата ще се утвърди

Някоя сестра няма пари да дойде тук и си казва: „Господ ще промисли за мен“. Качва се на трена*, влиза в първа класа купе – пътува. Казвам: Добре е постъпила, но тя не разбира законите. Аз, Който разбирам законите, ето какво ще направя. Като разбера, че тази сестра няма билет за пътуване, ще взема един билет от първа класа, ще го дам на кондуктора и ще му кажа: „Този билет е за тази сестра там“. Така тя няма да знае, че пътува с билет, ще мисли, че Бог е промислил за нея, и вярата ще се утвърди. Господ Ми казва: „Тази сестра се качва без пари на трена в Мое Име. Аз не искам да се петни Името Ми, затова Ти ще купиш билета“. Тази сестра ще каже: „Аз се радвам, че Господ ми помогна“. И Аз ще се радвам, че Господ помогнал. (39/стр. 100, 101)

Ако напиша едно любовно писмо

Господ е направил жената, за да я обичат. Че този човек обича ближния си, какво лошо има в това? …От ваше гледище това е против вашия морал. Какво лошо има в това, ако обичам една жена? Като я обичам, Аз ни най-малко няма да пиша такива любовни писма, каквито хората пишат. Ако напиша едно любовно писмо, ще кажа: „Господ ти е създал добри условия, дал ти е отлично сърце и отличен ум да ходиш с тях между хората да им влияеш. Още като те видях, зарадвах се, че Бог ти е дал хубав нос, хубави очи, хубава уста“. Щом мога да оценя тези качества, това показва, че Бог и на Мене е дал такива хубави неща. Когато срещна една такава жена, в Мене се явява Свещен трепет. Щом видя такава благородна жена, в Мене се явяват възвишени мисли и чувства и Аз пожелавам да проявя Своето благородство към хората. Аз се радвам, че мога да напиша едно такова писмо. (2/стр. 425)

Аз искам да туря нов ред и порядък

Аз забелязвам, за пример, стари сестри има – като ги турим в кухнята, стават генерали. Учудва Ме тяхната обхода. Сега да ви представя „новото учение“ в кухнята, понеже пробен камък е там. Казва: „Туй е братско, туй е на Господа, на баща ми“. Другите казват: „Ред и порядък трябва да има!“ – спорят все. В кухнята има чешма и една сестра иска да взима вода от там, казва: „На баща ми е“. Другата казва: „Няма да вземаш от тук, но от чешмата“. „Много далече е там.“ Онази казва: „Нямаш право да взимаш, тук аз заповядвам, излез навън!“. Казва: „Учителю, генералът много зле се отнася с мене, не ме пуща да наливам вода, да пренеса“… Въпросът за кухнята е щекотлив въпрос. Казва: „Няма ред и порядък“. Именно дето няма ред и порядък, Аз искам да туря нов ред и порядък. Аз, ако бях на вашето място, какво ще поставя, преди да вляза в кухнята? Ще кажа: „Любезна сестрице, може ли да ми позволите, ако не ви отегчавам, да взема вода? Ако сте заняти, аз съм готов да ида на друго място“. Като Ми кажат „заети сме“, ще ида на друго място. Пък ако съм този, който седи в кухнята, тогава ще седя отвън и тя като мине, ще кажа: „Заповядайте, сестра. Мене ще ми бъде много приятно да си вземете малко вода“. Те трябва да те поканят да влезеш. Вие, без да ви канят, влизате вътре. Аз казвам Аз как бих постъпил. Аз бих постъпил тъй: не влизайте там, дето не ви канят. Нищо повече. И пос­ле, не изпъждайте този, който е влязъл вътре. Вие може да не каните и да изпъждате – имате право, но като направите едното или другото, ще имате неприятни резултати. (6/стр. 176, 177)

Откупихме петела

Вчера се чуваше крякането на един петел, готвеха се да го колят. Казвам на един брат:

– Откупи този петел.

– Нямам пари. Аз сам имам толкова дългове, че не мога да се движа свободно из града.

– Твоята работа е лесна. Можеш да отложиш плащането на дълговете си, а петелът не може. Той ще плати с живота си.

Както и да е, откупихме петела… Положението на животните е въпрос, който очаква разрешение от хората. (43/стр. 300)

Пуснах го на свобода

Един ден наблюдавах как няколко деца си играеха с един паток. Те нанизали царевични зърна на един канап и дали на патока да кълве. Без да забележи, че зърната са нанизани, патокът ги нагълтал заедно с канапа, чийто край бил в ръцете на децата. Иска да се дръпне настрана, не може – децата го държат с канапа. Стои патокът в това положение и се чуди какво става с него. Приближих се към децата и им казвам: „Добра шега сте намислили. Патокът нагълтал царевицата, без да ви плати, и вие го държите отговорен за това. Сметнете колко струва царевицата, Аз съм готов да платя и за нея, и за патока, да го освободя“. Купих от децата патока и го пуснах на свобода. (63/стр. 350)

„Отнасяй се добре с него“

Веднъж минавам покрай един български чорбаджия. Той псува слугата си на майка и на баща. Аз минавам и казвам му:

– Много приятелски се разговаряте.

– Извинете – казва той, – това говедо не слуша.

На този чорбаджия му казвам:

– Знаеш ли, този е много късметлия; той като е в дома ти, всичко ще ти върви.

– Де го знаеш това?

– Той макар и да прави погрешки, ти отнасяй се добре с него.

– Защото – казва той, – откак е дошъл, все пакости прави.

Рекох:

– Почни да се отнасяш добре с него, ще ти тръгне на добре. Добре ще ти върви.

И той казва на слугата си:

– Я, Стоянчо, ела виж, този човек казва, че късметлия си бил ти. – И тупа го по гърба. – Господ да те поживи! Че как Господ те изпрати в този дом? Извини ме, Стоянчо, аз това не знаех, сега го научих.

Че вярно е това! Бог е поставил една душа в туй тяло. Тази душа един ден ти ако я разбереш, Бог ще те благослови, че Бог е там. Ти ще Го познаеш.

(6/стр. 46)

„Правото се заключава в това:
да се обичате“

Преди години дойде при Мене един млад човек да се оплаче от по-големия си брат. Те били двама братя. Големият взел по-голямата част от имането на баща си, а за младия останала по-малката част. Попитах го:

– Какво мислиш да правиш?

– Ще го дам под съд…

– Защо ти не отстъпиш?

– Понеже и аз имам право.

– Според Мене правото се заключава в това: да се обичате. Безправието е в делбата. (63/стр. 370, 371)

„Харесва ли Ви тази картина?“

Вземете онзи закон: Постъпвайте тъй, както желаете и вие да постъпват с вас. Аз ако бих коригирал един велик художник, Аз бих го коригирал по следующия начин. Като му погледна картината, виждам, че има един малък недостатък. Няма да му кажа нищо за този недостатък. И да кажа, няма да бъде лошо, но ще му кажа: „Как Ви се струва, Вие, като художник, харесва ли Ви тази картина, хубава ли е за Вас?“. И той веднага ще усети, че има един малък дефект. Казва: „Но не мога да го схвана още. Виждам, но не мога да се ориентирам“. Седя при него, той не може да се ориентира. Е, хубаво, ще го попитам: „Ще Ви бъде ли приятно Аз да Ви посоча?“. И ще каже: „Мен ще ми бъде много приятно“. Аз ще му посоча и той ще каже: „Много Ви благодаря!“. А вие веднага ще се произнесете, веднага ще кажете: „Вие направихте една погрешка“. (6/стр. 17)

„Кажи Ми как да постъпвам“

Дойде някой да Ме критикува, казва:

– Ти не си добър човек.

– Хубаво, прав си.

– Ама Ти не мислиш добре.

– Прав си.

– Ама Ти не постъпваш добре.

Казвам:

– Ти си първият човек. Кажи Ми как да постъпвам. Покажи Ми – и Аз да тръгна след тебе. Научи Ме как да постъпвам. (54/стр. 177)

Всяка погрешка, която виждаш, тя е твоя

Вървим с един приятел, комуто казвам:

– Дигни тази книжка.

– То не е моя работа.

Аз се навеждам и вземам книжката. Щом не е негова работа, то е Моя работа… Казва:

– Нека онзи, който я хвърлил, да я вземе. Защо ще даваме лош пример?

Казвам:

– Аз минавах, Аз я хвърлих.

– Тъй ли?

– Аз си поправям погрешката.

Всяка погрешка, която виждаш, тя е твоя – поправи я. (54/стр. 175)

Почитам Божествената енергия в него

Моето правило е: Аз, като видя, че едно камъче не е на място, вземам го и го турям на място. Аз виждам Божествената енергия в него. Почитам Божествената енергия в него. Казвам: Бог и за него мисли! И ще го туря на място. Виждам едно листче хартия, ще го туря някъде да не го тъпчат хората. В дадения случай Аз турям този лист на място, понеже, като го туря на място, то и в Мене някой окапал лист ще се тури на място. (53/стр. 51)

Такъв трябва да бъде интимният живот

Аз казвам на мнозина: Ако вие искате да научите Истината, елате да видите как Аз живея, проследете живота Ми! …Питат някои къде Ми е силата. В Моя интимен живот. Когато минавам през гората, покрай буболечките, между дърветата, между всички растения и извори, там елате да Ме видите как живея. Когато прегазвам реките, Аз никога не минавам с обуща, снемам си обущата и така преминавам. После, ако краката Ми са кални, Аз пазя едно правило: в чиста вода никога не влизам с нечисти крака, още на брега на реката ги измивам и тъй пребродвам реката. Знаете ли защо правя туй? Аз няма да ви кажа. И после, като отивам да пия вода от някой извор, Аз още отдалеч си измивам устата. Когато отивам да седна под някое дърво, Аз няма да отида изведнъж да седна при него, като неканен гост, но ще се разговоря с него, ще го запитам: „Ще Ми позволиш ли да седна при тебе да си почина?“. И на която страна Ми каже то, на север или на юг, дето Ми определи, там ще седна. После погледна към плодовете му, там мълча. Такъв трябва да бъде интимният живот на хората! А у вас какво става? Казвате: „Е, река е това, дърво е това, животно е това!“. (18/стр. 306, 307)

„Да ти е сладко“

Някой път съм оставил прозорците си отворени. И някой като влязъл в стаята, донесли Ми баница; и котката влязла в стаята, наяла се хубаво; като вляза, погледна я и казвам: „Да ти е сладко“. Защото тя, като излезе, казва: „Никога не съм яла тъй сладко, но туй е изключително. Кому другиму ще занесат такава сладка баница като на един Учител?“. Но когато у човека се зараждат желания, едно желание е, като видиш, че яла котката, да кажеш: „Чакай да я хвана!“. (2/стр. 468)

Дай му парче хляб

Като минавам през някое село, Аз предвиждам, че кучета ще Ме лаят, и всякога нося в джоба Си парче хляб да им дам. Щом Ме залае някое куче, Аз започвам да му говоря, дам му парче хляб и заминавам… Тъй щото лае ли ви някое куче, не го замервайте с камъни, но му хвърлете парче хляб. Като го замерваш с камъни, то ще бяга, но повече ще лае. Обиди ли те някой, не хвърляй камъни (по) него, но дай му парче хляб. Хлябът представя Живото Слово. (25/стр. 106)

„Обичам такива гости като тебе“

Какво трябва да правя, ако един паразит се качи на главата Ми и започне да се разговаря с Мене? Първо ще разбера защо е дошъл. Той ще започне да Ми цитира стихове от Евангелието, дето е казано, че трябва да се обичаме и да си помагаме. И Аз зная това, но казвам на паразита, че с него случаят е друг. Той е дошъл без позволение, неканен; той не влиза през вратата както всички хора, но се качва на главата да пречи на мисълта Ми. Той иска да Ме учи, но Аз го уча. Казвам: „Обичам такива гости като тебе. Ела по-близо до Мене да те видя“. Пращам слугите Си, десетте пръста, да го хванат. Те го свалят долу и Аз започвам да го наблюдавам под лупа. Започвам да го разпитвам отде иде, в кой свят живее, кои са родителите му. Той отговаря: „Мъчно се живее в нашия свят. От време на време отивам между хората: едни ме приемат добре, други не ме приемат както трябва, но търпя. Дойдох и Тебе да изпитам. Чувах, че си добър, свят човек“. Добър съм, но като дойде при Мене, иска да го уча. Аз не приемам мързеливи хора. „Ако си гладен, ето, яж!“ „Не мога да ям такава храна.“ „Ще се научиш.“ (59/стр. 45, 46)

Ще благодаря за новите условия

Казвате: „Кога ще напуснем земния живот?“. Аз никога не си задавам такъв въпрос. Докато съм на Земята, радвам се, че съм тук и мога да уча. Като напусна Земята, пак ще се радвам и ще благодаря за новите условия. Какво по-хубаво от това, да бъда екскурзиант, да пътувам от Земята до Небето и от Небето до Земята? (44/стр. 19)

ПРИЕМАЙТЕ трудностите
СЪС СВЕЩЕНА ИДЕЯ ЗА БОГА

„Господи, обичам Те!“

Обърнете се към Бога и кажете: „Господи, обичам Те! При всичките противоречия и страдания, които си ми дал, Твоята Любов е мой идеал“.

(40/стр. 320)

„Така е определено от Бога“

„Отец люби Сина.“ Син е онзи, който възприема с открито, любещо сърце всичко, което става във Вселената. Като влезе в нея, пред каквото и да се намери – богатство или беднотия, слава или безславие, грях или правда, да е готов да каже: „Така е определено от Бога“. (48/стр. 138)

„Господи, доволен съм“

Казвате: „Ние обичаме Господа“. Да, но ако Господ дойде на Земята, първата ви работа ще бъде да се оплачете, че хората не ви обичат, не ви разбират. Как мислите: Ще бъде ли доволен Господ от вас? Като дойде Господ, кажете Му: „Господи, доволен съм, че ми даде и добри, и лоши условия в живота, за да науча закона на Любовта“. (65/стр. 100)

Красивият, детинският живот

Ако ви сполети някакво нещастие, знайте, че Волята Божия е такава. Че си болен, че си сиромах, не се страхувай. За всичко благодари. Каквото и да те сполети, пей и свири за Бога. Това е красивият, детинският живот, към който всеки трябва да се стреми. Затова е казал Христос: „Станете като децата!“. (28/стр. 171)

„Да бъде Волята Божия!“

Когато се намерите в големи противоречия и не можете да разрешите някой въпрос, кажете: „Да бъде Волята Божия!“. Кажете ли така, няма да мине много време и въпросът ще се разреши. (34/стр. 290)

„Аз служа на Бога!“

Служенето на Бога трябва да бъде за вас Свещена идея, която да ви причинява най-голямата радост в живота… Да допуснем, че някой дойде при вас, иска да ви предизвика. Вие ще си кажете: „Аз служа на Бога! Нямам време да се карам с никого“. Дошла ви някаква мисъл на съмнение, ще си кажете: „Аз служа на Бога, няма да се съмнявам!“. Казват ви някои, че еди-кой си брат откраднал 20 000 лева. Вие може да кажете: „Аз искам да изследвам тази работа, да зная дали е вярно това, или не“. Не, кажете си: „Какво ще спечеля, ако узная, че еди-кой си откраднал тия пари? Ще изгубя месец, два, три, докато изследвам тази работа, затова няма да се разправям с това нещо. Който е откраднал парите, той сам ще се разправя, това е негова работа. Моя работа е да служа на Бога“. (22/лек. 21: стр. 21, 22)

„Ще го считам, че е хармонично създадено“

Като ставате сутрин, ще кажете в ума си: „Заради Любовта, с която Бог ме е облякъл, всичко, което ми се случи през деня, ще го считам, че е хармонично създадено“. Всичко, каквото ви се случи през деня, ще мислите, че е за добро. Каквото и да ви се случи, каквото и да ви кажат – добро или зло – ще знаете, че всичко е за добро… (22/лек. 32: стр. 25)

Има някакви разумни причини

Каквото и да ви се случи през деня, кажете си: „Господ е добър, Той ще превърне всичко в добро“. За тази цел и от човека се изисква Любов. Ама времето било облачно, дъжд валяло, буря имало, хората се карали помежду си – нищо от това. Вие ще отправите ума си към Божествения свят. Веднъж признавате съществуването на този свят, вие трябва да приемете, че за да стават тия неща в света, за да има толкова страдания, нещастия, има някакви разумни причини, които само Бог знае. (32/стр. 46)

Има свое вътрешно предназначение

„Който не се отмята.“ Това значи: човек при всички условия на своя живот, при каквито и да е мъчнотии и страдания, да остане верен на своите вътрешни убеждения и да знае, че всичко, което Бог е създал, има свое вътрешно предназначение.

(68/лек. 2: стр. 19)

Ще превърнете противоречията
в благословения

Както и да ви погледне някой човек, не казвайте, че погледът му е страшен, но вижте какво Бог иска да ви каже чрез този поглед. Срещне ви някое куче и започне да ви лае. Това куче иска да ви каже, че чисти трябва да бъдете. Щом вярвате в Бога, вие ще можете да превърнете противоречията в благословения. (66/стр. 40)

То е една задача

Случи ви се нещо много неприятно. В себе си трябва веднага да се справите. Казвате, че живеете в Господа. Туй поправете, което срещате, което ви е спънало. Него Господ ви го турил на пътя, то е една задача. Един лош човек ви турил на пътя. В този, лошия човек, е Господ. Казва ти: „Къде ти тръгна?“. Господ ти казва. Ако Го познаеш, ще кажеш: „Господи, кажи ми какво трябва да правя!“… Сега теоретичес­ки говорят, че Господ е във всичките хора, но като дойдете до лошия човек, забравяте теорията. Там, в лошия човек, защо не Го виждате? (70/стр. 46, 47)

„Господи, туй право ли е?“

Говори ти някой зле. Слушай го, за да изпълниш Волята Божия. И тогава попитай Господа: „Господи, туй, което ми каза той, право ли е? Ако е тъй, тогава покажи ми един начин; (също) и ако не е право“. Понеже изпълняваш Волята Божия. (1/стр. 581)

Човек изпитва радост

Щом изпълни Волята Божия, човек изпитва радост… Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява Волята Божия.

(60/стр. 109)

Ако е от Бога страданието

Трябва да разберете: всичко, което Бог е създал, е разумно! И в Бога няма нищо неразумно. Всичко, което Бог прави, е добро! И следователно, щом кажем, че всичко е от Бога, защо ще роптаете? Ако е от Бога страданието, добре дошло, ще ми е приятно. Боледувам – добре дошло, от Бога е. Безпаричие – от Бога е. Каквото и да дойде в света – не разбирам само едностранчиво живота. Ако така разбираме, е право. (1/стр. 517)

Да се проявиш такъв, какъвто си

Щом дойде нещастието в света, Бог се проявява такъв, какъвто не е… И тъй, Бог се проявява към нас такъв, какъвто е, и такъв, какъвто не е. Това не е нищо друго освен проява на доброто и злото. Обаче ние във всички случаи трябва да се проявяваме към Бога такива, каквито сме. Това е правилното отношение… Ако Бог се проявява към тебе такъв, какъвто е, ти ще се радваш и веселиш и ще се проявиш към Него такъв, какъвто си. Щом Бог се прояви такъв, какъвто не е, ти пак трябва да се проявиш такъв, какъвто си, и ще се учиш. Ако не се учиш, никога няма да станеш мъдър, никога няма да придобиеш знание. Като знаете това, използвайте моментите в живота. (48/стр. 141, 142)

Христос показа на хората

Защо Христос е Син Божи? Защото показа синовни отношения към Бога. Той понесе всички страдания, хули и подигравки с Любов и се прояви към Бога такъв, какъвто е. Така Христос показа на хората какви трябва да бъдат. (48/стр. 142)

Благославяйте Господа в себе си

Когато ви хулят, гонят, обиждат, благославяйте Господа в себе си, за да получите Неговото благословение. (29/стр. 407)

Като дойдете до Името Божие

И някой път ние имаме едно голямо въображение и казваме: „Как, Господ да ме е забравил!“. …Правете всичко, но като дойдете до Името Божие, там трябва да имате само една идея – благодарност! Нищо повече! И злият, и добрият човек, като дойдат до Бога, трябва да мълчат. Понеже Господ е Благ и няма какво да каже човек. Всички трябва да имате благодарност към Него. (6/стр. 62)

„Господи, благодаря Ти!“

Аз бих желал, като минете през най-големите страдания и изпитания, да се обърнете към Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти!“. Не само на думи, но искрено да кажете в себе си: „Благодаря Ти, Господи!“. (69/стр. 68)

Дойдеш ли до съдбата си

Дойдеш ли до съдбата си, нищо няма да говориш – нито добро, нито зло. Ще повдигнеш мисълта си нагоре и ще кажеш: „Господи, да бъде Твоята Воля!“. За съдбата не се говори нито добро, нито зло. Произнесете ли се за нея, ще се намерите пред някакво противоречие, с което не можете да се справите. (19/стр. 274)

„Заради моите отношения към Бога“

Аз наричам знание това: каквото вършиш, да е проникнато от Любов към Бога. Като се намериш пред някое изкушение, например някой човек ти открадне 10 000 лева или пък ти направи някаква голяма пакост, да можеш, като държиш в ума си мисълта за Бога, да кажеш: „Не, аз няма да давам този човек под съд, нито пък ще го търся за какво и да е. Господ дал, Господ взел. С това ще направя една жертва, да опитам себе си. От Любов към Бога, заради моите отношения към Него аз ще определя отношенията си към онзи, който ме е обрал. Ако отношенията ми към Бога са прави, то и отношенията ми към този, който е постъпил към мен несправедливо, ще бъдат пак прави“. (22/лек. 22: стр. 12)

Това не е загуба, това е печалба

…Тази идея за Бога, която ви казвам, приложете я при следния случай. Вие сте раздразнен, изгубили сте 100 000 лева, уронва се вашият престиж. Спрете се пред себе си и кажете тъй: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“… Стоте хиляди лева, които си изгубил, мислиш, че са загуба? Не, това е печалба заради** тебе. Тъй трябва да мисли онзи човек, който люби Бога. В Любовта всичко е печалба. Без Любов всичко е загуба. (18/стр. 134, 135)

Да претърпявате всичко заради Бога

У всинца ви трябва да има желание да претърпявате всичко заради Бога. Страдате ли, страдайте заради Бога! Учите ли, учете заради Бога! Правите ли добро, правете го заради Бога! (68/лек. 1: стр. 25)

Ще дигнеш Земята

Ако Господ ти тури цялата Земя на гърба и ти каже: „Стани!“ – стани, ще дигнеш Земята.

(70/стр. 30, 31)

С БЛАГОГОВЕНИЕ ще седите пред добрия и лошия живот

Сила, пред която цели светове
са изчезвали

…Казал е Христос: „Не противи се на злото!“. Няма Адепт, няма Учител в света, който да е казал на хората да се борят със злото. Който се е опитал да се бори със злото, той всякога е бил побеждаван. Злото е мощна сила, пред която цели светове са изчезвали. Злото е космическа сила, пред която трябва да се пристъпва с благоговение. (66/стр. 130, 131)

Дяволът е скулптор

Не искам да ви запознавам с дявола, вие сте запознати с него… Когато дойдете при него, ще го по­здравите. На дявола ще му дадете почитание. Няма да му казваш какъв е; не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа. Вие сте чудни. Че когато видите онзи железар със своя чук (как) кове на наковалнята, наклал огън, казваш ли му кой му дал правото да нажежава желязото? Той го нажежи, удря го с чука, туря го в огъня, после – във водата, ще кажеш: „Какъв е този човек?“. Дяволът е скулптор. С благоговение ще се спреш, ще кажеш: „Много хубаво, намясто постъпва…“. (70/стр. 285, 286)

С благоговение ще седиш пред живота

Лошия живот не може да го съдим. И добрия живот не може да го съдим. Като дойде, благоговей. Не може да кажеш: „Защо е лош животът?“. С благоговение ще седиш пред живота, който се проявява като добър и лош. (4/стр. 614)

Велика Божествена книга

Когато дойдем до душата, тя е една Велика Божествена книга, която постоянно се разкрива. Пристъпите ли към някоя човешка душа, вие ще считате тая душа свещена. Вие с благоговение ще пристъпвате към нея, за да пристъпят с благоговение и към вас. (39/стр. 87)

Да му определите високо място

Следователно, когато обичате някого, …да имате особено мнение за него, да се отнасяте към него с голямо благоговение, с голямо уважение. В душата и в духа си да му определите високо място и оттам да го гледате. (55/стр. 105)

ТАКА ПОСТЪПВА ЛЮБОВТА

Аз трябва да взема тази жена на ръцете Си

Да кажем, Аз съм един цар и разбирам гласа на Бога. Вървя с една каляска из пътя и срещна една бедна жена. Аз мога да дам заповед: „Вземете тази жена, отстранете я от пътя Ми!“. Да, но това не е Любов, не е разбиране гласа на Бога. Ако тези хора вземат тази жена и я отстранят, това не е за Моя похвала, това е едно престъпление. Аз трябва да сляза от Своята каляска, да взема тази жена на ръцете Си, да я заведа (у) дома Си и да прислужа. Това е Любовта! Сега друг е въпросът, ако питате: „Ама това може ли да се направи, или не може?“. Туй, може или не може, това са философски разбирания. Може, всичко може. (18/стр. 196)

Трепти за него да не се удари

Един момък се влюбил в една мома, красива мома. За да изпита любовта му, тя казала: „Ще се оженя за тебе, ако ми донесеш сърцето на майка си“. За да докаже любовта си към нея, той извадил сърцето на майка си, турил го в една кутия и тичеш­ком го занесъл. По пътя той се спънал и паднал на земята. Сърцето трепнало и го попитало: „Удари ли се, синко?“. Това е Любов. Майката не държи сметка за това, че синът я убил, но трепти за него да не се удари. (63/стр. 248, 249)

Любовта е сама стимул за себе си

…Всички трябва да се поставите да минете по Новия Път на Любовта… Сиромах си, приеми сиромашията с Любов. Не те слуша жена ти, ти с Любов приеми това. „Защо да не ме обича?“ Ако обичаш жена си, която те обича, не е Любов. Като не те обича, да я обичаш, то е Любов. Любовта няма стимул отвън. Любовта е сама стимул за себе си. (61/стр. 105)

Че там е хубавото

Казваш: „Никой не ме обича“. Че там е хубавото. Като не те обича никой – ти да обичаш. Там е геройството. Като те обичат, е лесно; но да обичаш, когато никой не те обича – там е силата. (69/стр. 286)

Без да държиш сметка обича ли те някой

Всички говорят за Любовта, но не я познават… Като разискват върху Любовта, най-после те казват, че са готови да обичат, но ако и тях обичат. Не е въпрос да те обичат хората, за да ги обичаш и ти. Обичай, без да държиш сметка обича ли те някой, или не. Който обича, той е силен човек; който не обича, той е слаб. (20/стр. 302)

Принципът се заключава в това

Принципът се заключава в това: да обичаш и да не изискваш от другите да те обичат. (42/стр. 198, 199)

Това значи да бъдеш щастлив

Искаш да те обичат – това е една страна на въп­роса; искаш да обичаш – това е друга страна на въпроса. Да те обичат хората, това значи да бъдеш нещастен; да обичаш хората, това значи да бъдеш щастлив. …Ако си щастлив, причината за това се крие в желанието ти да обичаш. (64/стр. 239)

Такова нещо е Любовта

Такова нещо е Любовта. Даваш, не мислиш, че си дал, и от никого нищо не искаш – нито слава, нито почит, нито обич. (14/стр. 219)

Желай той да се повдигне

Една сестра Ми казваше за един брат: „Учителю, обичам този брат“… Можеш ли да го обичаш, без да искаш нещо от него? Обичай го и желай той да се повдигне, да стане учен, богат, красив, без да искаш да се жениш за него. Това наричам Любов. Да мислиш как да му туриш гем и да го управляваш, това не е Любов. (43/стр. 115)

Взима недостатъците върху себе си

Казвате, че обичате някого, а същевременно виждате неговите недостатъци. Щом виждате недостатъците му, вие не го обичате. Ако го обичате, Любовта ще заличи недостатъците, т.е. тя ги взима върху себе си. Тя счита себе си виновна за човешките грехове и престъпления. Човекът на Любовта казва: „Ако аз бях добър, и хората около мене щяха да бъдат добри“. (9/стр. 154)

„Много си добър!“

Когато обичаш някого, не му разправяй погрешките. Този, когото обичаш, той сам ще си поправи погрешката, и то десет пъти по-хубаво, отколкото ти можеш да я поправиш. И ако ти направиш една погрешка, и ако имаш един приятел и той да те обича – и той да не те оправя. По-добре ти, като отидеш при него, кажи: „Много си добър!“. (6/стр. 16)

Когато той се намира в нужда

Умният човек трябва да обича всички хора, без те да подозират това. Той ще ги обича, без да им говори сладки думи. Сладките думи са израз на външна любов. Как ще изразите Любовта си към даден човек? Като му помогнете, когато той се намира в нужда. Да помогнеш на човека, когато се намира в нужда, без да му кажеш една дума, без да дадеш вид, че го обичаш, в това седи Новото в света. (9/стр. 85, 86)

Тайно можеш да му помогнеш по-добре

…Трябва да вярваш в хората и да ги обичаш, и да им желаеш доброто. Но те да не знаят това. Тайно на един човек можеш да му помогнеш по-добре, отколкото явно. И като помагаш на онзи, когото обичаш, той да не знае това. (26/стр. 212)

Да не се усеща, че е задължен

Представете си, идва при вас един човек, иска ви хиляда лева. След като вземе парите, разправя: „Не може ли аз да не плащам?“. …Аз с даването на парите образувам дисхармония. Този човек, на когото съм заел парите, той се огреши, Аз съм го турил в пътя на изкушението… Аз, ако искам истински да му услужа, ще му ги изпратя по някакъв начин, без да знае той, че Аз му ги изпращам; да не се усеща, че е задължен. Тогава и той ще се издигне, и Аз. Един ден Аз мога да кажа: „Сега от Мене да мине, хайде, вече ти ги прощавам“. Тия пари не са Мои. Пари не се прощават. Туй е дълбоко вътрешно разбиране. В Любовта се изисква, когато направим една услуга някому, да не засегнем неговата свобода; неговата душа да не се усеща накърнена. Ако Аз не постъпя спрямо него както спрямо Себе Си, тогава Моята любов не е съвършена. (13/стр. 142)

Ще му дам ключа от касата Си

Материалните работи са най-голямата спънка за Любовта. Ти, когато обичаш един човек, никога не му давай пари назаем. Ако го обичам, ще му дам ключа от касата Си, ще му кажа: „Вземи колкото искаш и после ги върни“. Ще го оставя да постъпи, както Аз постъпвам… В Любовта трябва да имате абсолютно доверие един към друг. (31/стр. 162)

Ако искате да помогнете, обикнете го

…Ако искате да помогнете на някого, обикнете го. Човек страда, бият го, защото няма кой да го обича. Щом някой го обикне, веднага страданието му изчезва. Ако влезете в един дом и видите, че мъжът бие жена си, не взимайте нейната страна, нито морализирайте мъжа, но обикнете жената. Щом я обикнете, мъжът ще измени отношенията си към нея. Ако пък жената се отнася зле с мъжа си, обикнете мъжа. Дето е Любовта, там няма условия за изтезаване. (37/стр. 25, 26)

Обичайте и старата баба

Обичайте и старата баба както младата мома. Старата баба се е маскирала, не виждате красивото лице, но тя има по-големи опитности и знания от младата мома. Ще дойде ден, когато ще хвърли маската си, и тогава ще видите какво богатство носи тя в себе си. (37/стр. 336)

„Нека го вземе“

И вие обичате хората, както вълкът – овцата. Но като ви пипнат хиляда лева от кесията, обичате ли ги пак? Не, Божествената Любов, за която ви говоря, е друга. Ако дойде някой и вземе всичкото ти богатство, ще си кажеш: „Нека го вземе“. (16/стр. 22)

Твоето чувство не трябва да се прекъсва

Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за тебе и ти причинява пакости, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва. Видиш ли, че той страда, ти пръв трябва да му се притечеш на помощ. Това е Любов. (47/стр. 91, 92)

Човекът на Любовта е всесилен

Казвам: Любовта има всички възможности в света да се примирят противоречията, в които се намираме. Стихът казва: „Благославяйте тия, които ви кълнат; правете добро на тези, които ви ненавиждат; молете се за тия, които ви правят пакост или ви гонят“. Защото човекът на Любовта е всесилен. (61/стр. 316)

Всичко туря на работа

…Човек, който живее в Любовта, той е толкова свободен, че като дойде едно страдание, той се радва! Откъдето му дойде страдание, …мед му пада на сърцето. Като му дойде една неприятна мисъл, мед му пада на сърцето. Всичкото, каквото дойде, го туря на работа. (69/стр. 190)

ПРИМИРЯВАНЕ ПО НОВ НАЧИН
МЕЖДУ МЪЖЕ И ЖЕНИ

Да търпиш, това е велико изкуство

Христос дойде на Земята да научи хората на търпение. Да търпиш, това е велико изкуство. След като те бие мъжът ти, да кажеш: „Много ти благодаря, имаш право да ме биеш колкото искаш“. Да му благодариш и да му целунеш ръцете. Според Мене това е велико геройство. Ето жена герой! Така може да постъпи само една велика жена, една велика душа, в която Бог живее. Ако днес мъжът вдигне ръка върху жената, тя казва: „Как, той да ме бие и аз да му търпя! Не, никога няма да му простя“. Питам: Какво ви е дала старата култура? Хиляди нещастия. Кой няма опитност от тази култура? Приложете Новото Учение! (16/стр. 162)

Тя му целуне ръката

Колцина от вас имате следната доблест: ожени се някоя млада мома и съгрешила някъде. Нейният възлюбен зашлевил две плесници. И след това тя му целуне ръката. Знаете ли какви щяха да бъдат последствията от това? Тя не си обръща гърба да каже, че не иска да го види вече. Тя му целува ръката. Как бихте постъпили вие в такъв случай? Има ли някой от вас, който да е целунал ръката на мъжа си, когато той залепи една плесница? Има ли една сестра да е постъпила така? Има ли някой брат, чиято жена да му е зашлевила две плесници, а той да целуне ръката ? Вие сте окултни ученици. Защо не сте направили това? (12/стр. 209)

Наточ му една хубава баница

Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница.

– Защо ми правиш тази баница?

– За сладките ти думи.

А сега какво става? Мъжът каже няколко обидни думи на жена си и на другия ден няма вече готвене. Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахука хамалски. Баници ли? Нищо няма да му направя, ще му дам един урок“. Не, наточи му една първокачествена баница! Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която, щом дойде нейният възлюбен и я нахука, стане на другия ден рано, наточи му една баница и го гости. Той, след като се наяде, почне да се извинява: „Извини, бях малко неразположен духом“. Тя тъй ще му угоди. Казва: „Баница му направих“. Казвам: Ти постъпваш съобразно Христовото Учение. (18/стр. 37)

Пак е дошло време за баница

Как се примирявате, когато някой ваш приятел ви обиди? Мене Ми разправяше една жена, когато я обидел мъжът , какво правела. Една сестра Ми разправяше как я обижда той. Тя се казвала Еленка. Той казва: „Еленке, много си лоша“. Като каже тази дума, тя се обижда… Той като си замине, ще извади брашно, сирене, масло, ще направи баница с масло – много хубаво. Той като дойде, тя ще сложи баницата; тя се усмихне малко, той се усмихне и каже: „Еленке, много си хубава, много си добра“. Веднага каже туй. Той, като погледне баницата, казва: „Много си добра. Казах ти, че си много лоша, но признавам, че си много добра“ – и стане весел. И когато той каже: „Еленке, много си лоша“ – пак е дошло време за баница. (53/стр. 352)

„Какво иска да ми каже Господ днес?“

Да кажем, че ти си жена. Мъж ти не те приема добре, нагрубява те. Че това е едно добро положение. Ами че как! Той ти казва: „Ти целия ден ходиш, където трябва и не трябва, обикаляш тук-там. Защо не се връщаш (у) дома си? Защо хойкаш толкова?“. Ти ще му кажеш: „Как смееш да ми казваш така?“. Ами че нека си казва каквото иска! Ти се спри и си кажи: „Чакай да видя какво иска да ми каже Господ днес чрез устата на моя възлюбен“. (38/стр. 25)

Да мислят добро за мъжете си

Много жени са идвали при Мене да Ме питат какво да правят, за да подобрят живота си. Мъжът на някоя жена е нервен, на друга – ревнив, на трета – груб. На всички давам следния съвет: като готвят, като перат, да пеят и да мислят добро за мъжете си. Види ли жената, че мъжът си иде от работа, да излезе насреща му, да му попее и поиграе. Колкото и да е нервен, той ще се засмее. След това да започне да му разправя весели неща, да го прегърне и най-после да седнат да се хранят. Която жена е изпълнила този съвет, и тя, и мъжът оставали доволни. (43/стр. 196, 197)

Напиши едно хубаво писмо

Наскоро дохожда при Мене една млада светска жена, около 28-годишна, външно угледна, с правилни черти на лицето. Тя е издръжлива, търпелива, волева натура, темпераментна. Каквото намисли, ще го направи. Тя е готова да чака 20 години, но няма да остави магарето (си) да се търкаля в праха. Ще го вдигне и ще го изтърси. Оженила се за един вдовец, 50 – 60 годишен човек, висш чиновник. Той сега изучава закона на любовта. Между чиновничките му имало една млада, 22-годишна мома. Той се влюбил в нея и започнал да я разхожда с автомобил. На жена си не обръщал вече никакво внимание. Жена му намислила две неща: да го напусне, без да иска нещо, или да иска развод и да го застави да плаща… Като Ме питаш какво да правиш, не те съветвам да го даваш под съд… Ако беше искала съвет от Мене, преди да се ожениш, щях да ти кажа да не се жениш за този човек. Той се е женил веднъж, има друго разбиране, не като твоето. Вие не можете да се разберете. Очисти мисълта си и гледай на мъжа си с добро око. Не му приписвай нищо лошо. Ако петниш неговото име, с това заедно петниш и себе си, петниш и младата мома. Ти си намислила да се караш с момата, да я нападнеш с груби, обидни думи. Откажи се от това намерение. Напиши едно хубаво писмо, ще Ми го прочетеш, преди да го изпратиш. (46/стр. 193, 194)

Нека се учи от другата

Дойде някоя жена да се оплаква от друга, че обичала мъжа . Няма нищо лошо в това. Бог казва да обикне този мъж, за да покаже на неговата жена как се обича. Тя го хока, недоволна е от него, а щом друга жена го обикне, започва да ревнува. Нека се учи от другата как да се отнася с мъжа си.

(63/стр. 239, 240)

Предайте го в ръцете на Господа

Мъжът пази жена си да не му изневери. Жената пази мъжа си да не изневери. Бащата пази сина си, майката – дъщеря си. Как ще се пазят хората, когато спят? Предайте възлюбения си в ръцете на Господа с молба Той да го пази и да прави с него каквото иска. Един е Бог. На Него само можете да уповавате. (9/стр. 205, 206)

Ще станеш слуга

Казва някой, че не живее добре с жена си. Той казва: „Живял ли си с такава неразбрана жена?“. Аз му давам съвет и му казвам: „Търпи я“. Той казва: „Изяде ме…“. …Той казва:

– Какво да правя?

– Ще станеш слуга.

– Как?

– Каквото ти каже, ще го изпълниш. Думата на две няма да правиш.

– Какъв ще бъде краят?

– Направ това за една година и ела при Мене, Аз ще ти кажа какъв ще бъде краят.

Само един господин дойде при Мене и Ми казва: „Господ живот и здраве да Ти дава. Каквото ми каза, стана. Жена ми била ангел. Каквото ми каза, като Те послушах, измени се цялата работа. По едно време се подчинявах, започна да ме слуша, влиза в положението ми, тръгна добре работата“. (2/стр. 494)

„И прегоряло ядене мога да ям“

Дойде мъжът вкъщи, иска да яде, но жена му малко прегорила яденето. Слага го на масата, но се смущава, че направила малко пакост. Ако този човек наистина обича Бога, докато е готов да се кара и сърди, веднага трябва да омекне и да каже: „Няма нищо. Заради Господа и прегоряло ядене мога да ям“. (23/стр. 69, 70)

Има ли няколко души такива?

Според Мене истинска женитба, т.е. женитба по Любов, е онази, когато мъжът и жената, като се оженят, никога да не виждат нищо отрицателно, нищо лошо в себе си. Каквото и да направи мъжът, каквото и да се говори за него, жената никога да не вижда никакви отрицателни постъпки в него, нито пък мъжът да вижда нещо лошо в жена си. Каквото направят единият или другият, те да виждат само добро. Кажете Ми има ли няколко души между вас такива? (2/стр. 391)

Мислете само за Любовта

Мъжът направил една погрешка, жената трябва да се прави, като че не разбира нищо, като че нищо не е видяла. Онези, които разбират това Учение, които вървят по Бога, те трябва да покажат този пример. Тъй разбирам Аз! Седите някъде, някой е казал нещо несвързано – тихо и спокойно мислете само за Любовта. (18/стр. 180)

Ще работите, без да го съдите

Когато изучавате истинската Любов, вие няма да правите въпрос, че мъж ви не работи. Вие ще работите, а той ще седи вкъщи, докато съзнанието му се пробуди. В това седи силата и красотата на Любовта. Щом мъжът ви не иска да работи, ще го оставите около огнището да размишлява, а вие ще отидете на работа. Ще работите, без да се оплак­вате, без да го съдите. Като постъпвате така, съзнанието му ще се пробуди и той ще благодари, ще ви възнагради за това, което сте направили за него. Лесно се живее с това разбиране. Без него обаче мъчно се живее. (9/стр. 68)

Малко ще искаш

Има някои жени, които искат много от мъжете си. Такава жена не може да стане жена. Някой мъж също иска много от жена си. Не, малко ще искаш от жена си. Ако всяка сутрин тя взима легена и ти полива да се измиеш, ти благодари на Бога, че и това е направила. Считай това нещо за привилегия и повече от нея през деня не искай. Ако тя има готовността това да стори, ти благодари… Защото някои жени могат да кажат на мъжете си: „Я слушай, вземи си легена там и се измий!“. (38/стр. 45, 46)

Така те ще се примирят по-лесно

Ако мъжът на вашата съседка не се отнася доб­ре с нея, не я настройвайте против него, но кажете на съседката си: „Твоят мъж е отличен човек, не обръщай внимание на думите му. Той е добър, няма намерение да те обижда“. Не говорете лошо нито за мъжа, нито за жената. Така те ще се примирят по-лесно, отколкото като говорите лошо за тях.

(64/стр. 306)

Нека му изпратят своята Любов

За пример, при вас дойде една сестра и започва да се оплаква от мъжа си, че не могат да живеят добре. Тогава другите сестри взимат нейната страна и започват да укоряват не само нейния мъж, но всички мъже. Те казват, че мъжете са груби, не влизат в положението на жените. По техен адрес те отправят много думи. Не, това не може да оправи мъжа. Нека тези няколко сестри се съберат на едно място и помислят от какво се нуждае този мъж. Ще видят, че на този мъж му липсва Любов. Тогава нека те се помолят за него, нека му изпратят своята Любов. Нека всички сестри го обикнат чрез неговата жена. Ако те успеят да го обикнат, той ще започне другояче да вижда жена си, в друга светлина. Като погледне жена си, той ще каже: „Измени се нещо моята жена, станала е по-красива, очите са станали по-красиви“ и т.н. Тогава, каквото направи жена му, всичко ще му бъде приятно. (2/стр. 402, 403)

Запей му една песен

…Дойде мъжът малко неразположен – жената да запее. Запей му една песен, а не да му викнеш. Ти викнеш сега така, сякаш барабан биеш. Да вик­неш, но като Аделина Пати, та още отдалече който те чуе, да му трепне сърцето; и ако твоят мъж идва от работа мрачен, той ще се развесели веднага. Пък ти не пееш. И мъжът, като дойде, види ли жената неразположена, да вземе цигулката, да засвири. Ще има ли спор вкъщи тогава, я Ми кажете!

(13/стр. 134, 135)

Там е силата!

Често някоя сестра слушам да казва: „Защо ми даде Господ този мъж?“. Слушам един мъж, някой брат, да казва: „Защо ми даде Господ тази жена?“… Благодари на Бога за онзи мъж, когото не обичаш, и благодари на Бога за оная жена, която не обичаш. Там е силата!

Да обичаш тази жена, която те обича – това не е мъчно, това е по-лесно. Но да обичаш тази жена, която не те обича – там е силата. Благодари на Бога, че имаш една жена, която не те обича, понеже тя ще те научи на много работи. (69/стр. 285, 286)

Да гледа на мъжа си като на брат

Жената трябва да гледа на мъжа си като на брат, да му изпраща възвишени и чисти мисли. Момъкът да гледа на момата като на сестра, да я пази и щади. Това е нужно на сегашното човечество. Знаете ли колко красиви ще бъдете тогава? (65/стр. 148)

„Брат ми е, ще го търпя!“

Жената не може да търпи мъжа си.

– Защо не можеш да го търпиш?

– Не мога да го търпя като мъж.

– Търпи го тогава като брат!… Защо не се качиш на по-високо стъпало и кажеш: „Брат ми е, ще го търпя!“? Обърни се към брат си и кажи: „Любов и съгласие!“. Мъжът ти се гневи, вдига шум, кара се. Кажи в себе си: „Любов и съгласие!“. Няма да се мине много време и той ще омекне. (65/стр. 148)

„Тя е много красноречива“

…Бъдете хладнокръвни като Сократа. Един ден, като му дошли гости, жена му започнала да тропа, да вдига шум. С това тя изразявала недоволството си от гостите. Те запитали Сократа:

– Как търпиш това?

– Нищо, аз често слушам красноречието на жена си. Тя е много красноречива, произвежда гръм и светкавици, след което иде дъжд. (65/стр. 80)

Днес всички хора са поставени на изпит

Днес всички хора са поставени на изпит те сами да видят докъде са стигнали в Любовта. За пример, добра жена се оженва за лош, неразбран мъж, за да види доколко тя е готова да изяви Божията Любов. Ако има тази Любов в себе си, тя ще бъде готова и като я тормози мъжът , да му покаже, че Бог живее в нея. Рече ли да бяга от мъжа си, тя не е проявила правилно Божията Любов. В лицето на лошия мъж жената трябва да вижда един от любимите синове на Бога, тя трябва да го обича заради Господа. Същото се отнася и до мъжа. В лицето на своята лоша и упорита жена мъжът трябва да вижда Бога и да я обича заради Него. Този е последният изпит, на който се поставя всеки човек, бил той мъж или жена. Ако жената е лоша и постоянно ругае, хока, бие мъжа си, той трябва да отговаря с Любов, с търпение. Ако мъжът е лош, жената трябва да се отнася към него с търпение и Любов. Лошата жена и лошият мъж при Бога са отлични души, Негов възлюбен син и Негова възлюбена дъщеря. (60/стр. 156)

Разрешил е добре изпита си

Питам: Колко от съвременните хора могат да издържат на този изпит? Досега Аз съм срещнал само един такъв човек, и то българин. Жена му го бие, хока, а той се моли за нея Бог да я благослови. Както и да се отнася с него, той счита себе си виновен за всичко. Той казва: „Жена ми е добра, но аз съм лош човек. Ако бях добър, нямаше да я предизвиквам да ме бие“. Като гледа как издържа на всичко, най-после жена му се трогва от него, започва да го жали и да му се извинява, че е постъпила зле с него. И в края на краищата той побеждава. С търпението, с Любовта си той понася всичко геройс­ки. Този е единственият българин, който е разрешил добре изпита си. Той е солта на българите. Не е лесно човек да издържи на такива ругания, без да се вкисне вътрешно, без да изгуби своето достойнство, и отгоре на това и да благодари за всичко… Това значи търпение, съзнание и убеждение. Този човек има убеждение и затова издържа на всички изпитания. Като издържи изпита си, Невидимият свят го признава за герой и го възнаграждава.

(60/стр. 156, 157)

ПАЗЕТЕ БЛИЖНИЯ СИ
КАТО СЕБЕ СИ

Първото, което можете да направите

Важно е какво можете да направите във всеки даден момент. Първото, което можете да направите, е да поддържате добро мнение за всекиго. Не е въпрос да казвате, че този или онзи не живеят доб­ре.

(63/стр. 115)

Да мислиш добре за хората

Препоръчвам ви, като ставате сутрин от сън, да казвате: „Господи, научи ни да мислим за нашите братя и сестри, както Ти мислиш за тях“… Да мис­лиш добре за хората, това значи да бъдеш силен.

(63/стр. 116)

„В този човек живее Бог“

Като видиш някого, кажи: „В този човек живее Бог, ще му говоря сладко“. Кажи си: „Господи, много се радвам, че Те срещнах в този човек. Отдавна не бях Те виждал, светна ми пред очите!“. (63/стр. 242)

„Бог да го благослови!“

Как ще изправиш грешката на своя ближен, ако ти правиш същата грешка? Видиш ли, че той греши като тебе, кажи: „Бог да го благослови!“. (63/стр. 351)

Малките работи в живота

Ти искаш да намериш някоя душа, която да има пълна вяра в тебе. Затова, като изслушваш някого, изслушвай го с пълна вяра и не казвай: „Гледай какви малки, какви детински работи го занимават!“. Малките работи в живота ни причиняват големи терзания. (39/стр. 86)

Ако искате да прогресирате

Изкуство е да знае човек как да се изповядва и как да изповядва. Каквато изповед чуе от ближния си, да я задържи в себе си. Защо? За да не осакатява другите. Пазете ближния си като себе си, ако искате да прогресирате. (9/стр. 43, 44)

Да потъне в дълбочината на твоя живот

Този човек се е изповядал пред Бога, защото има доверие в Него… Той ще ти каже нещо за себе си, а ти ще отидеш да го разправяш на другите хора. Къде остава тогава уважението и почитанието ти към този човек? Когато някой ти разправя нещо за себе си, това трябва да потъне в дълбочината на твоя живот. Съвременните хора се натъкват постоянно на една и съща погрешка. Те изнасят погрешките на другите хора. Каже ли ти някой нещо за себе си, остави го да потъне дълбоко в тебе, да се утаи някъде. (2/стр. 376)

Да я очисти, без да го упрекне

…Човек… Той не желае да се цапа нито със своите погрешки, нито с чуждите. Не само това, но той е готов, ако види някаква нечистота в своя приятел или ближен, да я очисти, без да го упрекне.

(37/стр. 121, 122)

Без да те забележи, изчисти ги

Видите ли нещо лошо в характера на човека, не го съдете, но помогнете му по някакъв начин да се изправи. Ама обущата му били нечисти. Не го съди, но вземи една кърпа и без да те забележи, изчисти ги. (25/стр. 260)

Пази доброто на своя ближен

Един ден отивах в града. Срещнах едно малко красиво момиченце. То Ме погледна, погледна към обувките Ми и веднага се наведе. Забелязало, че връзката на едната Ми обувка била развързана. То завърза връзката, погледна Ме, усмихна се и тихо проговори: „Да не се изуе обувката“. Усмихнах се и Аз… Краката представят добродетелите на човека. Пази доброто в себе си, пази доброто и на своя ближен. (56/стр. 108)

Да се радваш на човека

Вие още нямате философия. Видиш една погрешка – да се радваш на човека. (54/стр. 47)

Прати му една хубава мисъл

Виждаш някой брат, че прави погрешка. Прати му една хубава мисъл. Не го съди. Отвън може да му кажеш нещо, но вътре му изпрати една хубава мисъл. Ако той възприеме тази мисъл и поправи живота си, той с това помага на цялото човечество.

(26/стр. 77)

Той е скъпоценен камък

Когато срещнеш някой човек, да мислиш добре за него. Това значи, че той е скъпоценен камък, макар и да е окалян. Да си кажеш за него така: „Това, което отвън се вижда, зная, че е привидно. Но в тебе има нещо добро“. (54/стр. 24)

Помоли се за него

Ако днес се смееш на съседа си, в скоро време и ти ще се проявиш като него. Вместо да се смееш и критикуваш своя ближен, помоли се за него да се справи… Критиката не изправя хората. (8/стр. 130)

Не пожелал да го изобличи

…Не се критикувайте. Постъпвайте, както постъпил един от синовете на Ноя. Като видял баща си пиян, той покрил голотата му с една дреха и се отдалечил – не пожелал да види неговия срам и да го изобличи. (37/стр. 285)

Бог изисква всички ние да се уважаваме

Най-първо имайте почитание един към друг. Естествено да произтича. Бог изисква всички ние да се уважаваме и почитаме. Ако ти почиташ еднакво зелената и узрялата череша, почитанието е на място. Ти почиташ повече узрялата череша. Но и зелената върви по процеса на узряването… За всички неща в Божествения свят трябва да имаме една и съща Любов. (70/стр. 302)

„Надпреварвайте се в отдаване почит“

Апостол Павел е казал: „Надпреварвайте се в отдаване почит един на друг“. По този начин вие ще поставите здрава основа в живота си за разрешаване на задачите си правилно, чрез висшата математика. (21/стр. 152)

ОТ ТИЯ ГРЕШНИЦИ
СИ СЪЗДАЙТЕ ПРИЯТЕЛИ

В тях има благородни души

Ама казват някои: „Хората са грешни“. От тия грешници именно си създайте приятели: в тях има благородни души. (7/стр. 84)

Да не види недостатъци в него

Всичко да ти е приятно, че каквото видиш, да видиш най-хубавото и най-доброто. Един чист и свят човек, като види най-големия грешник, да не види недостатъци в него. (6/стр. 11)

Ще направи една услуга на грешника

А пък този, святият човек, който се е научил да живее по Бога, той този човек няма да го гледа като грешник, а ще каже: „Този брат много е работил, целия ден е работил, я чакай да му помогна“. Той няма да намери погрешката в него, а ще каже: „Аз много малко съм ходил, а той е работил много, чакай да му поработя и аз“. И ще иде, ще направи една услуга на грешника. (6/стр. 11)

„Подай ръка на брата си“

Питат някого: „Де е брат ти?“. „Не зная, той е голям грешник, останал е някъде.“ Господ му казва: „Не постъпваш добре. Подай ръка на брата си“. Един велик художник нарисувал две хубави картини. И двете представяли давещи (се) хора. В едната картина имало една жена, която ужасена посягала с двете ръце да се хване за една канара и се спасила. Във втората картина имало пак жена, която с едната ръка се държала здраво за канарата, а другата протягала към давещите се, дано някой се хване за нея и спаси. Казвам: Не се дръжте с двете си ръце за Христа – канарата на вашия живот. С едната си ръка се дръжте за Христа, а с другата помагайте на своите ближни. (11/стр. 12)

„Дали човек заслужава да го обичат?“

Казвате: „Дали човек заслужава да го обичат?“. Най-големият престъпник заслужава да го обичате. Писанието казва: „Бог толкоз възлюби света, щото даде Своя единороден Син, да не погине всякой, който вярва в Него, но да има Живот Вечен“.

(61/стр. 305)

„Така и аз мога да обичам грешния“

„Как да обичаме грешните хора?“ Там е философията. Ти си грешен човек. Въпреки това Бог те обича. Кажи си тогава: „Както Бог ме обича, така и аз мога да обичам грешния“. (63/стр. 298)

Да обичаме в него Божественото

Защо не обичаме човека такъв, какъвто е? Нека го обичаме с неговите недостатъци, но да обичаме в него Божественото. Бог е възлюбил Истината в човека. Вследствие на това и в най-лошия човек, при всички времена и условия на неговия живот, все има нещо, което може да се обича. (58/стр. 111)

Този грешник е скъпоценен камък

Видиш скъпоценен камък, окалян е. Ако вземеш този камък, умиеш го (и) стане чист… Срещнете един човек, казвате: „Той е грешник“. Този грешник е скъпоценен камък – отвън е грешник, отвътре е праведник, съдържание има. Очисти му калта. Внеси в него една мисъл положителна. Този човек се е обезсърчил, болен (е). Помисли, че ще оздравее след три дена. Казваш: „Като кажа, ще стане ли?“. Ще стане. (54/стр. 356)

Кажи му няколко добри думи

Щедростта не се изразява само в материално даване. Човек трябва да бъде щедър и в думи, и в чувства, и в добри мисли и постъпки. Виждате, че някой сгрешил – не го съдете. Кажете му: „Ще се оправи работата, не се смущавай“. Някой объркал работите си. Кажи му няколко добри, ободрителни думи. Виждаш, че някой страда. Не казвай, че това е карма, която сам трябва да носи, но спри се пред него и му кажи: „Братко, не се отчайвай, всичко ще се оправи“. (27/стр. 231, 232)

ИСТИНСКО ОТНОШЕНИЕ
МЕЖДУ БРАТЯ И СЕСТРИ

Това е хубавото, това е Божественото

Като срещнеш един брат или една сестра, намери у тях по една добра черта… Намериш ли една добра черта, ти си намерил доброто и в себе си и вашата среща има смисъл. Не намериш ли поне една добра черта, вашата среща няма смисъл. Намерете една добра черта даже и в най-лошата сестра или брат. В това е смисълът на живота. Това е хубавото, това е Божественото, чрез това може да дойде победата в света. (52/стр. 12)

Ще ви дам едно правило

Сега ще ви дам едно правило за един месец. Като срещнете един брат, когото не обичате, търсете в него една хубава черта. За един месец да започнете да търсите кои са хубавите черти… Да си кажете: „Аз не знаех, че той имал такава хубава черта“. Дръжте я в ума си. (54/стр. 140)

„Има добри работи в него“

Срещнеш един брат. Макар че има недостатъци, виж какво е вложил Бог в него. Кажи: „Има добри работи в него. Ще стане един отличен работник“. Една сестра като видиш, виж хубавите работи в нея. Хубавите работи трябва да се виждат. (6/стр. 46)

Прати му хубава мисъл

Аз гледам, тук мнозина казват: „Този брат е много нервен“… Този брат като срещнете, прати му хубава мисъл, намери в него една хубава черта и кажи: „Много добър брат е“, оцени хубавото. (53/стр. 230)

Да уважаваш един, който не е добър

Като се срещнете някой път, казвате: „Този брат е малко безверник“ или „Тази сестра е такава, онази е инак“, всичко това и едва ли остават един или двама светци… Най-първо научете се да уважавате един добър брат. Това е в реда на нещата. Но да уважаваш един, който не е добър, това е Божествено! Да дадеш угощение на богатия, това всеки ще направи, но да дадеш угощение на сиромаха, който нищо няма, там се изисква разбиране! (6/стр. 45, 46)

Изпълниш ли Великия закон

Гледам, някой брат седи, всички се разговарят помежду си, а той, горкият, седи сам: никой не се занимава с него, никой не му проговаря. Иди при него, седни, почни да се разговаряш, вникни в душата му! Не казвам да го прегръщаш, но влез в положението му! Изпълниш ли Великия закон, и за тебе, и за него ще дойде това благословение. Този е пътят! Всички трябва да бъдете внимателни. Няма по-хубаво нещо от това, да бъдете внимателни.

(39/стр. 84, 85)

„На добър път“

Сега минавате покрай някой брат и не знаете какво да му кажете. Казвате: „Той не заслужава“. На опасно място вече се поставяте… Кажи му: „На добър път. Онова, което си намислил, ти желая да го сполучиш“. От него ден и твоите работи ще тръгнат. (54/стр. 167)

Наложи си всичкото спокойствие

…Правилото е: щом някой брат започне да ти говори, спри се, наложи си всичкото спокойствие да го изслушаш докрай. А пък ако брат ти говори Божествено, той няма да говори дълго време.

(15/лек. 2: стр. 8)

„Много неща научих от него“

Някой се оплаква от брата си, че го измъчвал много. Има право да се оплаче, свободен е, но не е ли по-добре да каже: „Господи, имам един добър брат, много неща научих от него“. Да, наистина си научил много неща. В Божествения порядък е предвидено тъкмо този човек да ти е брат, да те научи на нещо. (63/стр. 108)

Вярвай, че ти трябва сол

Дойде една сестра и Ми казва, че дошла друга сестра и я насолила хубаво… Щом те насоли някой, вярвай, че ти трябва сол. Кажи: „Много съм благодарна, че тази сестра ме насоли, всичко тръгна наред“. (26/стр. 336)

Господ е промислил

За пример, някой брат няма пари да се върне в София. Другите казват: „Господ е промислил за това!“. Хубаво, Господ е промислил. Как? В Моя джоб Той е турил няколко лева и за този брат. Трябва да ги извадя и да му ги дам. (39/стр. 100)

Като Ангели хранители

Аз бих желал всички братя, които са без пари, да се качат на трена, а другите, които имат пари, да отидат след тях, да им купят билети и да се радват, че са изпълнили Божия закон. Нека те отидат след тях като Ангели хранители. Направете този опит! Колкото души тръгнат, вие идете след тях и проверете дали ще бъдат от тия, които ще пътуват със специален билет. Този план Ми дойде на ума днес и Аз пръв ще го приложа, като разбера, че някой брат няма билет. Не е ли хубав този план? (39/стр. 101)

Искат да добият Божествената светлина

Та казвам: Много братя и сестри нямат пари за билет, т.е. изпратен им е чекът, но не са го получили още. Ти, като разбереш това нещо, иди след тях и им купи билета, защото днес те нямат нито пет пари в джоба си… Разбира се, това се отнася за онези по-напреднали духове от вас, за онези, които с тази си постъпка искат да добият Божествената светлина, да приемат Божия лъч. (39/стр. 101, 102)

БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
ИЗИСКВА ОБХОДА

Кандидати за Ангели

И на Земята има кандидати за Ангели. Те се отличават не толкова по красота, колкото по обхода.

(14/стр. 310)

Божествена обхода

Казвам: Трябва да ви говоря за Истинската Божествена обхода. Постъпките ви трябва да бъдат Божествени, да задоволяват всички. (44/стр. 185)

Дава място на Великото начало

За обхода може да се говори само тогава, когато човек дава място на Великото, Разумното начало в себе си като център на своя живот. Значи, има възможност човек да постъпва добре, да мисли и чувства добре. В това се състои философията на живота. При това положение можеш да се справиш и с най-големите противоречия. (46/стр. 106)

Отношения трябва да имате!

Какво знаете вие, и това не е важно, но какви отношения имате – ето въпроса, който трябва да ви занимава. Отношения трябва да имате! (39/стр. 158)

Трябва да изнесем Истината с Любов

…Изисква се обхода, т.е. да знаете какви трябва да бъдат постъпките ви един спрямо друг. За пример, искаш да направиш бележка някому. Направи, но да я направиш от Любов, както ще постъпиш спрямо себе си. Когато правиш бележка на себе си, как постъпваш? Осъждаш ли се строго? Нали смекчаваш условията? Защо да не постъпваме спрямо другите тъй, както и спрямо себе си? Следователно ние трябва да изнесем Истината с Любов.

(15/лек. 24: стр. 11)

Нужна е голяма деликатност

Нужна е голяма деликатност, голяма мекота в говора, в обходата между хората. (63/стр. 188)

Божествените мисли и чувства растат

Бъдете нежни, деликатни едни към други, защото Божествените мисли и чувства растат само при взаимно почитание и уважение, при добра обхода между вас. (65/стр. 312)

Във вашия ум е вложен онзи съветник

Вътре във вашия ум е вложен онзи съветник, който ще ви покаже най-добрия път, по който трябва да вървите, как трябва да се обхождате. Всичко онова, което трябва, което човек трябва да направи, е вложено в него. (54/стр. 338)

ПЪРВОТО НЕЩО:
ДАЙТЕ СИ СВОБОДА

Считайте, че той върши Волята Божия

Първото нещо: Дайте си свобода! Това е единственото нещо, което ви липсва – законът на свободата. Някой може да мисли различно от вас. Разбирайте се! Считайте, че всичко това, което човек върши в дадения случай, дали той съзнава, или не, считайте, че той върши Волята Божия. (53/стр. 90)

Дайте му право

И тъй, срещнете ли някой човек, не го осъждайте, че не върви по пътя, по който вие вървите, но вътре в душата си дайте му право да живее, както той разбира. Да дадеш право на човека свободно да се проявява, това значи да дадеш възможност на Бога в него да се прояви. (9/стр. 67)

Остави Бога свободно да се проявява

Докато не дадеш пълна свобода на човека Бог да се проявява в него, както Той разбира, ти не го обичаш. Даваш ли му правила как да живее, как да обича, какво да прави, кого да гледа, това е човешка любов. Остави Бога свободно да се проявява в човека и за нищо повече не мисли. Може някои работи да не ти харесват – това нищо не значи. То е твое разбиране. (9/стр. 94)

Оставете го да се изкаже

Тъй щото говори ли някой, изслушайте го, не го спирайте. „Ама не говори умно.“ Оставете го да се изкаже. Не бързайте да давате мнението си. Вие трябва да проявите търпението си, да дадете свобода на всички. (20/стр. 167)

Той сам ще разбере

Във взаимните си отношения прилагайте свободата. Някой иска да се изкаже. Оставете го свободен. „Ама не говори умни работи.“ Оставете го свободен. Той сам ще разбере дали е говорил умно, или не. Ако го изслушате спокойно, вие ще научите от него един урок. (55/стр. 17)

Не спирайте човека в неговите намерения

Сега вие мислите, че като кажете на един човек, че трябва да направи нещо, той ще го направи. Никога не спирайте един човек в неговите намерения и желания! Никога не го спирайте и не му налагайте: така трябва да направиш. Кажете: „Много хубаво, отлично“. Не го спирайте, какво ще го спирате, нека той от себе си да се научи. Той пита: „Харесваш ли това нещо?“. „Много добре, много хубаво.“

(13/стр. 49)

Не давайте тон на извора

При Мене преди десет години дойде един български поет. След като Ми чете своята поезия, стихове, казва да си дам мнението. Аз му направих една много малка, деликатна бележка… И досега той Ми се сърди, че съм му направил бележка. Никога вече не се яви. Не правете бележки на хората, оставете да си вървят, както знаят, по пътя. Ние страдаме от критикари. Кажи: „Много хубаво, отлично е стихотворението“. После, като дойде да ти се оплаква, да разправя, че не го четат хората, кажи: „Те ще те разберат след време, след десет-двадесет години“. Казват: „Не струва това нещо“. Не, кажи: „Хубаво е“. Нека всеки човек да се прояви, както Бог го е наредил. Не давайте тон на извора. Нека всеки извор извира тъй, както извира, не можеш да го научиш другояче. Има нещо в човека, което не можеш да заприщиш, то е извор. (13/стр. 49)

БОГ КАЗВА: „ЩЕДРО ДАВАЙТЕ“

Ако даваш, и на тебе ще дават

Бог казва на всички: „Щедро давайте!“. Като бръкнеш в джоба си и извадиш една монета, дай я, не я връщай назад. „Голяма е монетата, ще обеднея.“ Не се страхувай от сиромашията. Ако даваш, и на тебе ще дават. (37/стр. 198)

Искате да дадете пари на някой беден

…Искате да дадете пари на някой беден, но като погледнете в кесията си, виждате, че нямате дребни, и казвате: „Нямам дребни, не мога да му помогна“. Като нямате дребни, дайте му сто лева, които имате в кесията си. (58/стр. 122)

Ако слушате Бога, вие ще дадете повече

За пример, срещате един беден човек, искате да му дадете нещо; бръкнете в джоба си, извадите една монета, погледнете я, вижда ви се голяма. Нещо от вътре ви казва: „Много е това, дай по-малко“. Бръкнете втори път, извадите друга монета, погледнете я, намирате, че и тя е много. Най-после извадите една дребна монета и я давате на бедния. Външно искате да дадете повече, но от вътре нещо не ви позволява. Това, което не ви позволява, не е Бог. Ако слушате Бога, вие ще дадете повече. Колкото дадете, ще мислите, че малко сте дали. Каквото доб­ро да направите, ще мислите, че малко сте направили. Такова нещо е да живее и да постъпва човек Божествено. (50/стр. 239)

„Ще дам целия лев“

…Един познат разказваше: „Намирам се в чужд град с един лев в джоба и се чудя как да се справя с този лев. Най-после си казвам: „Ще купя на децата малко хляб, а за мене все ще намеря някъде работа“. В това време право към мене иде една просякиня и ми иска помощ. Толкова богати къщи отминала, а при мене се спира да помогна. От вътре нещо ми каза: „Ако помогнеш, и на тебе ще се помогне. Ако не помогнеш, и на тебе няма да се помогне“. Помислих си да разваля лева, че и на мене да остане малко. Нещо ми казва: „Ако помогнеш с цяло, и на тебе с цяло ще се помогне“. Изпаднах в борба, но си казах: „Ще дам целия лев. Като не върви на човека, не върви“. Жената взе лева и каза: „Бог да те благослови!“. И наистина до вечерта още работите ми се оправиха“. (43/стр. 169)

„Това Господ го даде“

Вървя Аз по пътя, срещна една бедна вдовица; отивам да плащам някъде полица, имам банкноти в джоба. Бръкна, измъкна една банкнота от хиляда лева; мисля, че е малка – от пет лева, но като извадя и видя, че е от хиляда, туря я в джоба и не я давам на вдовицата. Като бръкна в джоба, не гледам каква банкнота ще извадя и тогава да дам, но каквото хвана – от хиляда, от десет хиляди – хич да не гледам, да дам. Аз, като бръкна, видя банкнотата, размишлявам каква е банкнотата, дали е Волята Божия да я дам – никаква щедрост няма тук. При един от руските свещеници, Иван Кронщадски, иде един беден човек да му иска пари. Казва му: „Аз нямам пари, ще се помоля на Господа; каквото Господ ми даде, на твое разположение е“. Умира един от великите руски князе, викат Иван Кронщадски да го опее. След като го опял, дават му в един затворен плик една сума за възнаграждение. Той отива при бедния човек и без да отваря плика, дава му затворения плик. Казва: „Това Господ го даде“. Понеже князът заминал на другия свят, неговите близки турили в плика една голяма сума. Бедният, като отворил плика, уплашил се, намира осем хиляди рубли. Помислил, че свещеникът сбъркал, и отива, и му казва: „Аз имам нужда само от сто рубли, тук са осем хиляди, много са“. „Не, не, това, всичкото, е за тебе; това го дадоха, не е за мене.“ Господ, когато дава, щедро дава. (31/стр. 36, 37)

Да спорят, но само за едно

Аз бих желал хората да спорят, но само за едно: кой повече да даде и да помогне на брата си.

(25/стр. 400)

Остани без тях!

Всички сме крайно егоисти. Вземи, един твой приятел носи 5 лева, но ако му кажеш: „Дай ми 5 лева“, той малко ще се посвие и ще ти каже: „Трябват ми“. Дай ги и нищо повече. Остани без тях! Какво от това? (18/стр. 260)

Дайте пример на човека

Дайте такъв пример на човека, че да разбере от вас как трябва да постъпва. Обрали някого. Не му казвайте, че Господ е добър, че ще му помогне, че ще се уреди работата му, но ако е беден, а вие разполагате, имате пари, подпишете му един чек да види Божията помощ, изпратена чрез вас. А тъй, че Бог ще му помогне, че работата ще се уреди, че аз те обичам – това са празни думи, които нищо не струват. (50/стр. 248)

„На драго сърце!“

И колко е трудно да дадеш на един човек туй, което обичаш. Имали ли сте такава опитност? Имали сте. За пример, гладували сте 2 – 3 дена и тъкмо седнете да се храните, дойде някой да ви иска малко хляб. Как ще се почувствате? Ще ви мръдне сърцето и ще кажете: „Аз съм гладувал толкова време, а сега дошли хляба да ми искат!“. Не, трябва да кажете: „На драго сърце! Заповядайте“. И като дадете, да забравите това, като че нищо не се е случило. Вие седите и си казвате: „Гледай му ума, това човещина ли е? Аз да гладувам, а нему да дам хляба си!“. Така разсъждавате всички. (15/лек. 8: стр. 24, 25)

По-хубавото давай

Някой път отрязваш едно парче наполовина, вижда ти се много и оставяш за себе си. Винаги по-голямото парче давай, а по-малкото оставяй. Каквото имаш – плодове или дреха, или плат – по-хубавото давай. В Божествения свят всякога по-хубавото дават на другите, а за себе си оставят по-малкото.

(2/стр. 534)

За себе си ще остави изгорялото

На един светия му донасят малко хляб, една пита. Някой път на светиите носят хляб. Дойде някой и му иска хляб… Светията ще вземе най-хубавата страна на хляба и ще даде, а за себе си ще остави изгорялото; хубавото ще даде. Като даде хубавото, усеща се доволен. Някой път цяла пита може да даде. (70/стр. 383)

Ще му дадеш другата половина

Някой път вие проявявате Любов към някое същество, но то е, защото е дошла една вълна на Любовта и е преляла. При обикновено състояние обаче вие, като имате малко хлебец, скривате го за себе си. Не, дойде ли някой човек при тебе, ще му дадеш половината от тази хапка. Тъкмо що си отиде той, идва друг някой. Ще му дадеш другата половина. (22/лек. 1: стр. 25)

Щедро на всички давай

По някой път някой реже хляб – на този, когото обичаме, даваме повече, по-дебела филия режем, а когото не обичаме – по-тънка филия. Не. Тури три пръста и по три пръста на всички давай.

(2/стр. 534)

Правете го като за себе си

Ако правите нещо за хората, правете го като за себе си. В това се заключава истинският морал. Някои вадят мед от кошерите си и го разпределят в различни съдове: в едни съдове турят меда от тъмните пити, а в други – от светлите. Като дойде гост, когото не обичат и не уважават, дават му от тъмния мед. Като дойде някой, когото обичат, дават му от белия мед. Това не е морал. Или никак не давай, или, ако даваш, дай от хубавия мед! (40/стр. 379, 380)

Извикай бедния у дома си

Защо ще гледаш ближния си сърдито и с гняв? Виновен ли е той за твоето неразположение? Ако си богат, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: „Братко, извини ме, че досега не съм влизал в положението ти. Гладувал си, но аз не съм те разбирал. Сега вземи от житото и брашното ми колкото искаш“. (8/стр. 55)

Който не спазва тоя принцип

Давай, без да очакваш да ти се даде. Който не спазва тоя принцип, сам се натъква на мъчнотии.

(11/стр. 282)

Съзнателният живот

…Безсъзнателният живот започва с науката „взи­май“, а съзнателният живот започва с науката „да­вай“. (58/стр. 142)

Дайте му една ябълка

Нетърпеливият човек е подобен на експлозив. Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира… Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате отде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. (30/стр. 41, 42)

Това било последното му посвещение

Един светия прекарал 20 години в пустинята, дето постигнал голямо съвършенство. Преди да слезе в града между хората, трябвало да мине през последното посвещение. Един ден, като размишлявал, дълбоко вглъбен в себе си, погледнал се, въздъх­нал и казал: „Господи, както съм окъсан и огладнял, не съм за пред хората. Дрехите ми са съвсем окъсани, а лицето ми е мършаво и жълто. Какво да правя? Отде да взема дрехи и храна да се облека и нахраня?“. След няколко часа при него дошъл един човек с голям подарък: пари, нови хубави дрехи и богато ядене, добре и вкусно сготвено. Като видял това, светията си казал: „Господи, благодаря Ти, че прие молитвата ми. Сега вече ще се облека, нахраня, свободно ще се явя между хората“. Тъкмо разглеждал дрехите и им се радвал, дошла при него една млада мома, паднала пред нозете му и започнала да плаче и да се моли: „Обичам един млад беден момък. Трябва да се оженим, а той няма дрехи за сватбата. Моля ти се, помогни ни да си доставим дрехи“. Тя погледнала към новите дрехи на светията. И той погледнал към тях, въздъхнал и казал: „Ето, вземи тия дрехи и си иди с радост“. Тя благодарила, целунала му и двете ръце и си отишла. Светията си казал: „Отидоха новите дрехи, но поне да седна и да се нахраня, умирам от глад“. В това време се задал един просяк, който се обърнал към светията с думите: „Моля ти се, четири-пет дена не съм ял. Дай ми твоето ядене да задоволя глада си“. Светията въздъхнал, погледнал към яденето, но го дал на просяка. Последният задоволил глада си, целунал ръцете на светията и си отишъл. Светията погледнал към парите и си казал: „Какво мога да направя с тия пари?“. В това време дошъл един роб от Римската империя и със сълзи на очи казал: „Моля ти се, помогни ми да се откупя. Трябва ми една сума за откуп, но не мога да я намеря“. И в тоя случай светията услужил и се лишил и от парите. Най-после дошла при него една мишка и го помолила да даде малко хляб. Светията видял, че останало едно малко парче хляб, което дал на мишката. Като не останало нищо от подаръка, светията въздъхнал облекчено и почувствал в ума си голямо просветление. Това било последното му посвещение. След това той прогледнал вътрешно и разбрал дълбокия смисъл на живота. Така той разбрал, че всичкото богатство, хубавите дрехи и вкусното ядене са в самия него. (59/стр. 15, 16)

НОВ ДЕВИЗ: „ОТ МЕНЕ ДА МИНЕ!“

Дръж новия девиз

Герой е онзи, който, след като не е ял три дена нищо, е готов да се откаже от хубавия обяд в полза на някой гладен. Досега девизът на хората е бил: „От тебе да замине!“. Обаче този девиз е създал нещастията, недоразуменията, крамолите в света. Новото Учение носи нов девиз: „От мене да замине!“. Каквито взимания и давания да имаш, каквито и да са отношенията ти с хората, дръж новия девиз: „От мене да замине!“. (8/стр. 132)

Това е пътят на Любовта

Човек всякога иска да откъсне нещо, да ощети някого. Напротив, нека всякога от нас да замине. Това е пътят на Любовта. (12/стр. 178)

Не плащай със същата монета на друг

…В Божествения свят, каквото вземеш и каквото даваш, от тебе винаги да замине. Никога не плащай със същата монета на друг. (26/стр. 117)

Правдив човек

Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да замине, но не и от другите. Той е готов да отстъпи първото място на другите, а сам да заеме последното място. (60/стр. 319, 320)

Братството и сестринството

…Братството и сестринството е идеал за човешката душа. На Земята обаче братството и сестринството още не съществува. Брат или сестра са онези, които са готови всякога от тях да замине, а не от другите. Брат е онзи, който е готов да се жертва за другите… (66/стр. 16)

Благородството в човека

Благородството в човека… е морална черта, която го свързва със свят, по-висок от физическия. На физическия свят човек трябва да бъде честен, а в моралния свят, като душа – благороден. Благородството седи над честността. Благородният е не само честен човек, но той оставя всичко да замине от него. Той е готов на високи, благородни жертви.

(66/стр. 225)

АКО ИСКАШ ДА ПОКАЖЕШ
СИЛАТА СИ, ЩЕ ПРОСТИШ

Правилният метод за прощаване

Ако искаш да покажеш силата си, покани този, който те обидил, у дома си и го нагости добре. Този е правилният метод за прощаване. В него няма обратни действия. (46/стр. 144)

Не се дръжте за закона, но за Любовта

Имайте готовност да прощавате. Кой каквото ви каже, туряйте го настрана. Не се дръжте за закона, но за Любовта. (9/стр. 90)

За да се повдигнеш

Ако някой вземе парите ти, не го търси, прости му.

– Как да простя?

– Ще простиш, за да се повдигнеш. Това е изкушение, с което сам трябва да се справиш. Много изкушения има в света, с които човек трябва да се справи. (43/стр. 275)

Прости ли, той забравя погрешката му

Човекът на Новото… Ако брат му съгреши по отношение на него, той е готов веднага да му прости. Прости ли веднъж, той забравя погрешката му. Как постъпват сегашните хора помежду си? Някой обидил някого и веднага иска извинение. Обиденият го прости, но после разправя на всички как го е обидил. Това е човешко отношение, но не и отношение между души. Обиди ли те някой и му простиш, забрави всичко. Създай нови, чисти отношения с него. (30/стр. 28)

Да го направиш най-добрия си приятел

Не е достатъчно само да простиш, но тъй да простиш, че да не помниш, да забравиш всичко, да не остане в душата ти никакво злорадство. Тази обида, която ти е нанесена, на мястото да посадиш най-хубавите растения; от туй зло да изкараш най-хубавите плодове. Този човек, който те обидил, един ден да го направиш най-добрия си приятел.

(18/стр. 369, 370)

Тоя момент е по-силен от отмъщението

Ако обиденият, изневереният мъж каже, че ще отмъсти на своя съперник, неговата закана е силна като молитвата. Той се заканва и успява. И Ангелите, и Херувимите му помагат да си отмъсти. Но ако мъжът е готов да прости и да прояви доброто, тоя момент е по-силен от отмъщението. Цялото Небе и Бог му идат на помощ. (11/стр. 133)

„Господи, прости им“

В прочетената глава в лицето на мъченика Стефана виждаме герой, когото убиват с камъни, но той прощава, като се обръща към Бога с думите: „Господи, прости им, те не знаят какво правят“. Стефан разбираше смисъла на страданието. Той гледаше на страданието като на скъпоценност. Ако хвърлят камък върху някой обикновен човек, той ще каже: „Убиха ме! Мене ли намериха да убиват с камъни?“. (35/стр. 53)

Характер имаше Христос!

Когато беше на Земята, Христос мина през всички противоречия, но издържа. Характер имаше Христос! Когато беше на кръста, хората се гав­реха с Него и Му казваха: „Нали си Син Божи, слез от кръста!“. Той си казваше: „Господи, прости им…“.

(59/стр. 306)

Сравнете се с Христа

Когато някой ви обиди, вие казвате: „Много е обидна тази дума, това не е за прощаване“. Че ако някой приятел вас ви обиди, той не ви е обидил по-кръвно, отколкото евреите, които разпънаха Хрис­та.

(69/стр. 19)

„ЛЮБЕТЕ ВРАГОВЕТЕ СИ“

Ще обичаш и врага си

Казано е в Писанието: „Ще обичаш ближния си както себе си, ще обичаш и врага си“. Ако господарят ти е враг, ще го обичаш. Единственото нещо, с което можеш да победиш врага си и да го задоволиш, това е да го обичаш. Мъчно може да обичаш врага си, но трябва да направиш това. (40/стр. 231)

Създай в ума си една красива форма

…Казва Христос: „Любете враговете си“. Не казва „мразете ги“, не казва „бъдете индиферентни“, но казва „любете ги“. Следователно имаш един враг, създай в ума си една красива форма за него, не мис­ли за неговото зло. (18/стр. 30)

Божественият живот влиза чрез Любовта

…Обичайте враговете ваши. Вие сега знаете ли защо трябва да обичате? Вие трябва да обичате, понеже обичта – то е врата. Истинският живот, Божественият живот влиза чрез Любовта. Следователно (за) всеки, който не обича, този живот не може да дойде. (54/стр. 248)

Любовта дава храна на живота

И тъй, човек първо трябва да люби Бога, после – ближния си и най-после – своя враг. Тези отношения образуват кръг, в средата на който се намира Любовта. Тя дава храна на живота. (55/стр. 176)

Трите степени на Любовта

Бог изисква най-малкото от човека. Той казва: „Ще обичаш врага си“ – първата степен на Любов­та. „Ще обичаш ближния си като себе си“ – втората степен на Любовта. „Ще обичаш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“ – третата степен на Любовта.

(59/стр. 59)

Изисква се Божествена енергия

Да обичаш врага си, от наше гледище, това е много по-мъчно, отколкото да обичаш ближния си като себе си. Да проявяваш Любовта си към своя враг, трябва да изхарчиш повече енергия, отколкото за Любовта към своя ближен. Да обичаш брата си, това е естествено, то не съставлява голяма мъчнотия; да обичаш онзи, който не ти е брат, за това се изисква Божествена енергия. (68/лек. 6: стр. 24)

Изкуство е

Някои дават, но само на приятелите си, на онези, които обичат. Това не е разрешение на въпросите. Това правят и животните. Изкуство е човек да отделя част от Любовта си и на онези, които не го обичат. Христос е казал да обичате и врага си, а не само своите приятели. (40/стр. 345)

И по-далеч ще отиде

Всеки ще люби брата си. Освен това и по-далеч ще отиде – ще обича и врага си. Христос прилагаше тоя закон. Това видяхме още като беше на кръста. Той каза: „Господи, прости им, те не знаят какво правят“. (65/стр. 151)

Да обичаш врага си, това е геройство

Да обичаш дъщеря си или сина си, това е естествено. Да обичаш брата си или сестра си, това е естествено. Да обичаш врага си, това е геройство! „Как ще обичаме врага си?“ Представи си, че някой ти направи най-голямото зло, но един ден Бог отнеме всичкото му богатство и го остави в положението на последен бедняк. Такъв дойде той в дома ти да иска помощ. Ако ти го приемеш добре, нахраниш го, напоиш го и не му кажеш нито една дума за направеното от него зло, нито му се заканваш, ти обичаш врага си. (65/стр. 36, 37)

Когато в дома ти дойде неприятелят

Ако дойде в дома ви неприятел, не го гонете, но го нахранете добре. Това препоръчва Евангелието. Казано е: Когато в дома ти дойде неприятелят, ако е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го. (65/стр. 83)

Молете се за тези, които ви гонят

Нали Христос е казал: „Любете враговете си!“… „Не противи се злому“ – така е казал нашият Учител. Не го казвам Аз, това е казал Христос. Молете се за тези, които ви гонят, които ви правят пакост; молете се за тях. Да бъдем последователни в своите убеждения! (41/стр. 25)

Лесно се отключват сърца и умове

Лесно се отключват сърца и умове. Как? Чрез даване. Дайте на най-големия си враг една сума, за пример, от две-три хиляди английски лири и той веднага ще се примири с вас. (30/стр. 63)

Онези врагове са наши добри приятели

Вземете… стиха от Евангелието: „Любете враговете си!“. Не е лесно да се разбере този стих. В какво седи мъчнотията на разбирането? Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и направил ред още пакости? От Божествено гледище този човек ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за да направи нова. Той взел книжните ви пари, за да ги смени със златни. Така трябва да гледате на враговете си. Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели. (51/стр. 130)

„ОБЪРНИ И ДРУГАТА СТРАНА“

„Ако те ударят на едната страна“

Мойсей е учил: „Око за око, зъб за зъб“. След него иде Христос и казва: „Ако те ударят на едната страна, обърни и другата“. Опитвали сте Мойсея и повече не искате да го следвате. Христа още не сте опитали, но не се решавате да Го следвате…

(20/стр. 147)

Абсолютно прилагане на Любовта

…Законът на Христа… подразбира абсолютно прилагане на Любовта. На всяка ваша постъпка давайте съответното име. Мойсей казва: „Око за око, зъб за зъб“. Христос казва: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата“. Съвременните хора живеят още според Мойсеевото учение – старата култура. Сам Мойсей казва: „Господ ще издигне друг Пророк, по-висок от мене. Който не служи на този Пророк, сам подписва смъртната си присъда“. Мойсей говорел за Христа и сам признавал учението си за несъвършено. (33/стр. 73)

Като истински християнин

Едно се иска от вас: първо трябва да се освободите от Мойсея и от това, което Господ му е говорил, и после да се занимавате с Христа… Христос казва: „Речено е: Око за око, зъб за зъб. Аз казвам: Не противи се на злото. Ако те ударят по едната страна, обърни и другата“. Ще кажете, че Христовото Учение е неприложимо в живота. „Как така, да ме ударят по едната страна, а аз да дам и другата!“ Ако те хванат здраво и започнат да те бият, като истински християнин, ти трябва да останеш тих и спокоен, да не викаш за помощ, да покажеш, че си герой. (11/стр. 159)

ДВА РАЗЛИЧНИ ПОДХОДА

Ученикът и обикновеният човек

Така мисли ученикът. Щом се натъкне на някакво страдание, той пее и благодари на Бога за привилегията, с която го е удостоил. И обикновеният човек пее, но на минорна гама. Следователно хората могат да се разделят главно на две категории: обикновени хора и ученици. Докато човек плаче, роптае, скърби при страданията, той минава за обикновен човек. Щом започне да пее, да се моли и да благодари на Бога за страданията, които го сполетяват, той влиза вече в Школата като ученик.

(10/стр. 150)

„Разумните хора възнаграждавам,
а неразумните на земята повалям“

Ще приведа един пример от турския живот. Един пехливанин вървял из улиците и настигнал един турчин, който едва се движел. Пехливанинът го настъпил по крака и продължил пътя си. Турчинът започнал да вика след него: „Ти сляп ли си? Не виждаш ли, че пред тебе човек върви? Как смееш да настъпваш такъв почтен човек като мене?“. Пехливанинът се обърнал, ударил му две плесници, повалил го на земята и продължил пътя си. След няколко часа той настигнал друг турчин, когото също настъпил. Турчинът го погледнал спокойно и му казал: „Щастлив съм, че срещам такъв юнак, който ме настъпи. Голямо благо е за мене да ме настъпи юнак“. Пехливанинът се спрял, извадил от джоба си една кесия с пари и му казал: „Разумните хора възнаграждавам, а неразумните на земята повалям“. Когато разумният знае как да постъпва със злото, добре се възнаграждава. Това значи: „Не противи се на злото!“.

Следователно, когато голямо зло ви настъпи, не го ругайте, не му казвайте, че е сляпо, че трябва да бъде внимателно към вас, но кажете: „Привилегия е за мене да ме настъпи такъв голям герой“.

(67/стр. 249, 250)

Човешката и Божествената Любов

Ще ви приведа един пример, за да изтъкна разликата между човешката и Божествената Любов. Представете си, че сте дали някому 10 000 лева назаем и сега тези пари ви трябват. Вашият длъжник е бил заможен човек, вие сте разчитали на него, надявали сте се, че той ще върне парите ви. Обаче, като отивате при него да си искате парите, той не може да ги даде, понеже е изпаднал вече. Тогава вие го давате под съд, продавате всичко, което има този човек, и насила вземате парите си. Казвам: Така постъпва човекът, това е проявление на човешката любов.

Представете си сега, че вие сте дали 10 000 лева на някой човек и когато дойде време за плащане, той не ги връща. Защо? Понеже той е изпаднал, няма възможност да ги плати. Вие отивате при своя длъжник и му казвате: „Слушайте, братко, вие ми дължите 10 000 лева, но понеже нямате възможност да ги платите, аз ви прощавам този дълг. От сега нататък бъдете съвършено свободни от задълженията си към мене и ако се затрудните в нещо, елате при мене пак, аз ще ви помогна“. Това е проявление на Божията Любов в човека. (23/стр. 210, 211)

Освен че няма да си вземеш парите,
ама отгоре ще платиш

…Търговец. Като е богат, той почне да отваря тефтера кой какво има да му дава. Този има да му дава 100 лева: „Ще го хвана“. Друг има да му дава 10 лева: „Ще го хвана, джангазина“. „Този ще го съдя, онзи.“ Няма човекът пет пари, ще му дадеш още от джоба си; ама ще го затвориш, ще го съдиш. Ще плащаш. Ако е беден, освен че няма да си вземеш парите, ама отгоре ще платиш. (1/стр. 283)

Ти няма да продадеш котлите,
а ще купиш котли

И съвременните хора казват:

– Ние с маловажни работи не се занимаваме.

– Ами с какви?

– С важни. Имам от еди-кого си да взимам 100 000 лева и ако не ми плати, давам го под съд. Еди-коя си вдовица има да ми дава еди-колко си. Ако не плати, да се продадат котлите и юрганите.

Казвате: „Ами че светът така ще върви в ред и порядък“. Казвам: Това именно е безпорядък. Ти няма да продадеш котлите, а ще купиш котли. Ще платиш половината на този твой приятел. (18/стр. 140)

„Приятелю, колко искаш?“

…Двама души отиват заедно на гостилница. Единият от тях разчита на другия, надява се на него, той да плаща. Обаче този човек, като бръква в джоба си, нищо не намира. Другарят му веднага се смущава и изгубва доверие в него. Всеки човек, който се смущава от условията и губи доверие в своите близки, той не е учен. Само този човек може да се нарече учен, който, като забележи, че джобът на приятеля му е празен, веднага го хваща за ръката и го запитва: „Приятелю, колко искаш?“.

(23/стр. 111, 112)

Ако беше облечен в Истината

Какво от това, че ти си прост работник, а друг някой е директор на полиция? Последният седи по цели дни пред телефона и постоянно му дрънкат:

– Ало, какво има там?

– Тук първи участък, хванахме един апаш.

– Ударете му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува.

Дрън!

– Ало, какво е станало?

– Снощи хванахме един крадец.

– Намерихте ли в него пари или някакви вещи?

– Нищо не намерихме.

– Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви.

Какво прави този директор? Той седи пред телефона и дава заповеди на кого колко тояги да се ударят…

Сега как постъпвал някой началник или директор, това не е важно за нас. Това е страничен въпрос. Ние се интересуваме от хора високо културни, които носят Истината в себе си. Как щеше да постъпи този директор, ако беше облечен в Истината? Като чуе, че телефонът дрънка, той щеше да хване слушалката и ще каже:

– Ало, кой е там?

– Първи участък. Хванахме един крадец.

– Доведете го при мене, той е моят брат, когото отдавна търся.

Като го доведат при него, той ще го хване за ухото, ще го приближи към себе си и ще му каже:

– Слушай, ти си имал да дължиш на някого. Колко му дължиш?

– Еди-колко си.

Той ще излезе с него заедно и ще отиде да плати дълговете му. След това ще му каже:

– Хайде, иди сега у дома си и работи честно, да не правиш нови дългове.

Мислите ли, че този човек ще се осмели втори път да краде? Когато крадецът, апашът види, че има хора, които го обичат, които са готови да понесат неговите задължения, той ще се откаже от своя занаят и ще започне да живее съзнателно.

(60/стр. 171, 172)

Материалният, реалният и идеалният свят

– Еди-кой си направил много дългове.

– Той е твой брат, изплати му дълговете!

– Това не е моя работа.

Значи, ти си в материалния свят, дето всеки се грижи за себе си. В реалния свят човек се грижи наполовина за себе си и наполовина за другите. А в идеалния свят той се грижи само за другите.

(63/стр. 99)

Човешко и Божествено деление на благата

Представете си, че дават една ябълка на сто души. Как ще я разделят? Ще я нарежат на сто равни части и на всеки ще се падне по едно парченце. Това е човешко деление на благата. Дойдете ли до Божественото деление на благата, там всеки е готов на жертви. Всеки отстъпва парченцето си на друг и така цялата ябълка се дава на един от стоте души. На другата година ябълката ще се даде на втория, после на третия и т.н. Който е готов на големи жертви, ще остане последен. На стотната година той ще вземе ябълката и ще благодари, че се е пожертвал за другите. (37/стр. 171)

Сегашното право и бъдещото право

Какво става в съвременното съдопроизводство? За пример, двама души се съдят: онзи, който е на правата страна, няма съществени доказателства за това; който е на кривата страна, има съществени доказателства, които го изкарват прав. Съдията разбира това, но се основава на законите, на защитата на адвокатите и осъжда първия да плати десет хиляди лева. Ако съдията е решил да служи на Истината, ще се обърне към втория с думите:

– Колко ти дължи обвиняемият?

– Десет хиляди лева.

– Понеже искам да бъда справедлив, ето, вземи тези десет хиляди лева от мене.

Колко такива съдии има в света? Ще кажете, че сегашното право не позволява да се решават въпросите по този начин. Сегашното право не позволява, но бъдещото право ще позволява. Сегашното възпитание не позволява, но бъдещото ще позволява.

(57/стр. 44)

Разумен и неразумен човек

Казвам: Като забогатее, човек има две възможности – да падне или да се повдигне. В първия случай той използва богатството си за своя сметка. Направи няколко големи, хубави къщи и ги дава под наем. Между наемателите му влизат и непознати, и приятели. Обаче в скоро време той разваля отношенията си и с едните, и с другите: този не платил наема си, онзи не платил. Той се кара с тях, дава ги под съд, разплаква ги. Отношенията между наемателите и него стават враждебни. Като го видят, че иде, те казват: „Изедникът пак иде! Не знаем какво да правим“. Ако богатият е разумен, така ще постъпи с богатството си, че пръв той ще се повдигне. Ще направи няколко къщи и ще каже на един от приятелите си: „Моля ти се, иди при най-бедните семейс­тва в града, предложи им да живеят в тези нови къщи без наем, без грижа за утрешния ден. Ако те питат чии са тези къщи, няма да казваш името ми. Ще кажеш, че един добър човек ги осигурява, без да иска нещо от тях. Ще живеят в къщите, докато са живи“. След време той ще ги посети, ще си поговори с тях да види как гледат на живота. Като разбере, че с това вярата им в доброто се усилила, и той ще каже: „Има добри хора в света, заслужава да се живее!“. (16/стр. 244)

Кой човек е здрав?

Кой човек е здрав? За да познаете дали сте здрави, направете следния опит: изнесете една маса пред прозорците на къщата си и турете на нея сто лева. Оставете масата с парите вън и влезте в къщата си спокойно, без да мислите какво ще стане с парите ви. Вечерта ще отидете да видите какво е станало с тях. Виждате, че парите ги няма, задигнал ги е някой. Казвате си: „Няма нищо, спечелих един приятел“. След това повторете опита и следете какво ще изпитате. Като направите опита пет пъти и тия 500 лева изчезнат, ако сте здрав, окото ви няма да трепне. Ще бъдете доволни, че сте придобили пет нови приятели. Който не е здрав, който няма вяра, той ще съжалява за парите си. …Направете опита и не мислете повече. Ако се вкисвате, не сте здрави; ако не се вкисвате, здрави сте. (57/стр. 88, 89)

Направете втори опит

След това направете втори опит. Вземете в джоба си няколко златни монети и излезте на улицата да ги раздавате. Срещате един човек, давате му една златна монета. Срещате втори, давате му две златни монети. Срещате трети, давате му три златни монети и т.н. Тия, на които сте дали по-малко, веднага ще се нахвърлят върху вас с обидни думи, с упрек, че не сте справедлив човек. Ако всичко това изслушате спокойно, без никакво смущение и горчивина, вие сте здрав човек. Обаче, ако се върнете у дома си неразположен, вкиснат, с решение в себе си никога да не давате пари на бедни, вие не сте здрав човек. (57/стр. 89)

„Готова съм да гласувам за тебе“

Мома обича един момък. Това е изпит за момата. В същото време друга мома се влюбва в този момък. Първата мома се нахвърля върху втората, започва да се сърди как смее тя да обича нейния възлюбен. Тя счита момъка за нейна собственост. Това е ревност, която разваля отношенията между младите. Как трябва да постъпи младата мома и какво трябва да рече на другарката си, която обича нейния възлюбен? Тя трябва да каже: „Ако моят възлюбен те обича, аз го отстъпвам и съм готова да гласувам за тебе“. И другата мома трябва да каже същото. Каже ли и тя същото, въпросът е решен.

(57/стр. 161)

Може да се промени единствено подходът

Един астролог предсказва на един момък, че на 29-годишна възраст ще се влюби в бедна, но красива мома, която в скоро време ще му изневери. Тя ще срещне един богат търговец и ще се ожени за него. Момъкът ще се озлоби и ще направи някаква пакост, заради което ще лежи няколко години в затвор. Всичко това астрологът може да предскаже, но не знае какъв метод да препоръча на младия момък, за да избегне затвора. Срещата на момъка с момата е неизбежна. Тя се дължи на известни кармически връзки в тяхното минало. Влюбването на момъка в момата и изневеряването на момата е също така неизбежно благодарение на силите, които действат във всеки едного поотделно. Когато момата изневери на момъка, в малкия му мозък се натрупва излишна енергия, която причинява ред експлозии. Под напора на тези сили в себе си той може да извърши някакво престъпление, за което да лежи в затвор.

Обаче, ако това нещо се случи с окултен ученик, той може да избегне тази катастрофа. Как ще я избегне?… Щом се влюби в някоя мома, той предварително трябва да остави свободна врата в себе си, през която момата може да излезе, т.е. да се влюби в друг момък. (55/стр. 11, 12)

Добър и лош човек

Кой е добър човек? Който помни доброто и заб­равя злото. Ако на такъв човек кажеш сто лоши думи, а една добра, той ще помни добрата дума, а ще забрави лошите. Кой е лош човек? Който помни лошото, а забравя доброто. Ако на такъв човек кажеш сто добри думи, а една лоша, той ще помни лошата, а ще забрави добрите. (33/стр. 79, 80)

То се връща при тебе

Доброто, което виждаш в другите хора, то ти се връща при тебе… Ако вие търсите недостатъците на хората, те ще се върнат към вас. (54/стр. 119)

Ти си от умните

Ако имаш девет души неприятни и един приятен, ти не си от умните хора. Предизвикал си всички на война. Ако имаш един неприятел и девет приятели, ти си от умните. (54/стр. 119)

Умният и глупавият човек

Умни трябва да бъдете! Какво прави умният човек? Като види, че някой учен носи инструменти, с които да прави изследвания, а няма къде да ги постави, умният веднага се навежда, подлага гърба си и казва на учения: „Моля, турете инструментите си на моя гръб“. Ученият му благодари за услугата, използва гърба му и свършва работата си. Така постъпва умният човек, който в случая може да е някой селянин. Ученият се заинтересува от селянина, влиза в разговор с него и между двамата се създава приятелска връзка. Глупавият обаче и да види, че умният се нуждае от подложка за инструментите си, ще стои настрана и ще гледа като аристократ. Той даже не се сеща да подложи гърба си в услуга на учения. Следователно правете добро навреме и намясто. (34/стр. 50, 51)

В турците има една хубава черта

Да кажем, по някой път вие говорите тук. Нямате търпение да изслушате някого. Изслушайте го. Нека си каже, както мисли. Може да се не съгласявате с неговото мнение, но го изслушайте до края. Харесвам – в турците има една хубава черта. Като влезе някой турчин в някоя турска одая***, разправя небивалици, но другите го слушат и казват: „Олла белир“****. Може да им разправя небивалици. Каквото и да разправя, другите го слушат. Той, турчинът, ще си поглади брадата и ще каже: „Олла белир“. Българите ако са, щом влезе, ще кажат: „Какво го слушате, той лъже“. (54/стр. 112)

Мъдрецът се отличава с търпение

Сега някой път ние мислим, че сме търпеливи. В Китай живял един Мъдрец, който се отличавал с голямо търпение. При него ходел един беден да проси. И когато ходел, Мъдрецът все го посрещал и му помагал. Никой път не се скарвал, не му казвал, че е прекалил. Друг някой, и той искал да стане като него светия… Та този сиромах като чул, че има още един светия, той благодарил на Бога. И той отивал и при единия, и при другия. При новия светия като отишъл бедният пет пъти, светията казал: „Прекали го! Стига толкоз!“. Бедният казал: „При онзи съм ходил 19 пъти и все ме търпи, а пък ти си много млад светия – и 5 пъти не можеш да ме изтърпиш“. (69/стр. 254)

Който се стреми към Божествения свят

…Някой мисли, че е много търпелив човек. Дохожда при него приятелят му да иска пари назаем. Той му услужва. Дохожда втори път – пак му услужва. Дохожда трети, четвърти, пети път – все му услужва. Обаче, колкото повече зачестява, той казва: „Докога още ще ме безпокоиш? Не мога повече да търпя. Изчерпи се търпението ми. Ти много прекали. Махни се от очите ми“.

Така се справят хората от света. Обаче, който се стреми към Божествения свят, той трябва да постъпва по нов начин. Като дойде някой човек десетина-двадесет пъти да му иска пари, той трябва да му каже: „Виж, решил съм да те направя наследник на имането си. Каквото имам, оставям на тебе. Вземи имането ми и разполагай с него, както искаш. Аз не съм дошъл на Земята да се занимавам само с тебе. Аз имам отношения първо с Бога, после – с Ангелите, със светиите и най-после – с хората. Нямам време да се занимавам с един човек с часове…“.

(28/стр. 370, 371)

Така иде злото в света

Ако не помагате на ближните си и не влизате в положението им, вие ще се намерите в по-тежко положение от тяхното. Един селянин се връщал от града и по пътя настигнал друг селянин с жена си. Като минал покрай тях, той забелязал, че жената ругае мъжа си, кара му се, сърди се, вдига ръка да го бие. Той спрял малко колата си и се обърнал към селянина с думите: „И това било мъж! На мене да се падне такава жена, аз зная как да се разправя с нея“. Жената чула тези думи, веднага се хвърлила в колата и казала на селянина:

– Карай сега в селото! Ще ме водиш у дома си, аз съм твоя жена.

– Слушай, не се шегувай с мене! Къде ще те водя? Слез скоро от колата ми!

– Не, аз ще дойда у вас, ще разкажа на жена ти какъв мъж има. Нека знае, че не си светец, както се представяш.

Тъй, иначе се разправял той с жената, но тя не искала да слезе от колата.

Така иде злото в света. Вие борили ли сте се със злото, да знаете как можете да се справите с него? Не е лесно човек да се бори със злото! Какво трябваше да направи селянинът, който видя как жената се караше с мъжа си? Той трябваше да се спре и да каже на мъжа: „Братко, добра, отлична е твоята жена. Ти не я познаваш, не разбираш езика , не си я оценил“. Като чуе тези думи, жената ще се засрами и ще измени поведението си към своя мъж.

(28/стр. 105, 106)

На младите моми ще ви дам един съвет

Някои от вас, които не знаете да перете, как започвате? Нали знаете онази снаха, която не обичала свекървата; като взимала нейната риза, казвала: „Тази пущина“.

На младите моми ще ви дам един съвет. Която иска да се справи със своята свекърва, като вземете дрехата на вашата свекърва, започнете да говорите така: „Колко си хубава, ще ме послушаш“. Наливаш малко вода в коритото, туряш сапун и говориш на ризата. Тя като облече ризата, ти каквото говориш, то се написва на ризата – написаното, хубавото на ризата свекървата започне да го чете, въздъхне и каже: „Не се отнесох много добре с тази снаха като с дъщеря“. Тя мисли, че от нея нещо излиза. (69/стр. 104)

С усмивка на уста носи болестта си

Рядко ще срещнете болен, който да има благоприличие. Влезте в някоя болница и наблюдавайте болните. Всеки болен вика, сърди се, говори за болестта си. Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста носи болестта си, знайте, че този човек има благоприличие. Той казва: „Всичко е от Бога. Той ще превърне страданията ми в радост“.

(30/стр. 132)

Този човек е на прав път

Наскоро дохожда при Мене една госпожа, свършила по музика, която се оплаква, че не може вече да пее. Преди години пяла и свирила, но вече пре­станала да пее, защото баща фалирал, всичко изгубил. В същото време един от нашите братя заболя тежко, по цели дни и нощи не можеше да спи: страдаше, мъчеше се от някакво възпаление, но през всичкото време на боледуването си пееше. Като го слушали да пее, запитвали:

– Как можеш да пееш при тези големи болки и страдания?

– Пея на болестта си.

Казвам: Този човек е на прав път. Всеки може да плаче – това е най-лесно. Мъчно е обаче в най-големите страдания да пееш. Това значи силна воля. Това значи усилия. (50/стр. 163, 164)

Грешният и праведният

Когато грешният пада, той се гневи, сърди се, търси виновник за падането си. Когато праведният падне, той благославя падането и благодари, че е научил нещо ново. (55/стр. 38)

Оптимистът и песимистът

Оптимистът обръща всичко на добро… Като счупи стомната си, оптимистът казва: „Няма нищо, всичко е за добро. По-хубава стомна ще дойде на нейно място“. Песимистът казва: „Какво добро можеш да очакваш, когато счупиш стомната си? Най-малко парите отидоха“. Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: „Няма нищо, друго шише ще се купи“. Песимистът казва: „Съжалявам за маслото. Можеше поне на някой беден да се даде“. Кучето изяло хляба, оптимистът казва: „Много добре стана, че кучето си хапна хлебец“. Песимистът пък съжалява за хляба, който кучето изяло. (51/стр. 97)

„Аз ще изляза вън“

Да кажем, че двама братя са глухи и си приказват високо… Да допуснем сега, че двамата братя дойдат вкъщи и продължават да говорят високо. Кой е правилният начин да се отнесете с тях: да ги изпъдите на улицата или да излезеш на улицата и да ги оставиш вкъщи да се разправят? Първият начин, да ги изпъдиш, е методът на точилото и ножа. Вие ще се освободите от тях, но те ще се наточат насреща ви и ще кажат: „Безобразник, изпъди ни от къщи!“. Ако постъпите по втория начин, ще кажете: „Братя, бъдете спокойни, разговаряйте се, аз ще изляза вън, имам работа, скоро ще се върна, а през това време вие можете да си берете ябълки, докато свършите разговора си“. (15/лек. 27: стр. 19, 20)

Как ще погледнеш на тия идеалисти?

Аз съм употребил думата „висок идеал“, като давам пример за висок идеал, че ако искаш да си хапнеш един плод, трябва да се качиш на дървото и сам да си откъснеш най-хубавия плод. Добре, ако ти имаш в своята градина най-хубавите плодове и дойдат в тази градина деца с висок идеал, и всяко от тях реализира своя идеал от твоите дървета, туй ще бъде ли идеал и за тебе? Не. Как ще погледнеш на това? Човекът от бялата раса ще вземе една тояга и ще наложи тия идеалисти на общо основание. Той ще каже на тия философи още веднъж да се не качват. Човекът от Шестата раса пък ще похвали тия деца и ще им каже: „Елате и догодина в моята градина. Тя е свободна, открита за вас“. Той няма да им забрани. (22/лек. 20: стр. 10, 11)

Умният градинар и неразумният градинар

…Умният градинар постъпва добре с децата. Като види, че няколко деца обикалят около градината му, търсят начин да си откраднат някакъв плод, той се приближава внимателно към тях и ги пита какво правят. Те започват да му разправят, че са се събрали около градината да си поиграят. Той знае, че те го лъжат, но се прави, че не ги разбира, и ги пита:

– Обичате ли плодове?

– Обичаме.

Той откъсва няколко плода от градината си и дава на всички да си хапнат. Щом получат по един-два плода, децата се задоволяват и тръгват по домовете си. Неразумният градинар обаче взима прът и започва да ги гони. Този градинар няма прогресивна мисъл. За да не изпадат децата в изкушения, вие трябва да им давате по една-две ябълки, да задоволите желанието им. (60/стр. 143, 144)

Превърнете го в скъпоценен

Когато влизате в някоя градина с плодове, вие отивате при една ябълка, откъсвате най-голямата, най-зрялата и красива ябълка и казвате: „Отлична е тази ябълка“. Защо не постъпвате по същия начин и когато ви замерят с някой голям камък? Вземете този камък в ръката си, стиснете го, превърнете го в скъпоценен и го дайте на онзи, който ви е ударил с него. По този начин вие ще победите. Как постъпвате днес, когато някой ви удари с камък? Навеждате се, взимате камъка и го хвърляте върху неприятеля си. И той се навежда, взема още един камък и ви удря с него. Така се започва престрелка, хвърляне на камъни от двете страни… (35/стр. 53, 54)

В живота ти да настане промяна

Много от вас имат следната слабост. Някой сънувал през нощта, че Христос му се явил, и той, като стане, хукне през цялата махала да разказва на всички за своята опитност. От там насетне Христос няма да му се яви, нищо няма да му каже. Тази своя опитност ти трябва да задържиш дълбоко в душата си и никой от твоите ближни да не знае, че Христос ти се явил, но в живота ти да настане моментално промяна и от това да разберат, че Христос ти се явил. Мъж си, видял си Христа, никому няма да разправяш, ще си мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение. Всички хора да видят, че става една промяна в твоя живот. Ако те питат: „Защо правиш това?“, ще си мълчиш. Туй са малки, дребни работи, които всеки може да направи. Всеки може да направи едно угощение. Така Христос ще почувства, че си Го видял. (18/стр. 38, 39)

Трапезата му никога не трябва да се дига

Е, хубаво, Аз те поканя вкъщи и нищо не ти дам; казвам ти, че живея в Небето, и си седя спокойно. Да, но ти си гладен. Хляб се иска тук! Човек, който живее в Небето, трапезата му никога не трябва да се дига. Той винаги има трапеза за своите ближни. И като му дойде някой гост, той ще бъде първият, който ще го посрещне, ще му услужи и след като му услужи, няма да казва: „Само аз мога да направя това“. Не, той ще каже: „Много малко нещо направих“. Такъв човек е много скромен. Аз обичам следната черта в човека, тя е Божествена: като направим най-хубавото, да кажем: „Аз можех още да направя, сега малко направих“. (18/стр. 376)

Школите на Черното и на Бялото Братство

…Школите на Черното братство. Обикновено те си служат с два различни метода, с две съвършено различни мерки за действие: добрата мярка прилагат към себе си, а лошата – към окръжаващите… Школите на Бялото Братство имат точно обратни методи: строгата мярка прилагат към себе си, а меката, добрата – към своите ближни. (49/стр. 236)

Гаргата, враната и лебедът

Сега ще ви приведа един мит, който се отнася до създаването на Адама. Когато Бог създал Адама, пратил някои от птиците да се произнесат за него. Най-напред изпратил гаргата, тя да се произнесе харесва ли Адама. Като минала покрай него, тя плюла отгоре му и си заминала, без да каже нещо. Затова именно гаргата и до днес носи черна дреха. След нея Бог изпратил враната, и тя да си каже мнението. Като минала покрай Адама, враната си затворила очите и казала: „Нищо особено не представя“. Тя даже не забелязала, че гаргата плюла върху Адама. Най-после Бог изпратил лебеда, и той да се произнесе за Адама. Като минал покрай човека, лебедът забелязал, че някой плюл върху него, и затова се спрял, и внимателно изчистил плюнката. Като видял постъпката на лебеда, Бог му казал: „Понеже ти извърши една хубава постъпка, Аз ще ти дам бяла дреха“. Един ден лебедът прекарал голямо нещастие: случило се, че едно от крилцата (перцата) на хубавата му дреха се счупило, и той започнал да плаче. Като го видял тъжен, Господ му казал: „Не плачи, понеже ти прояви такава хубава постъпка по отношение на своя господар, Аз ще те възнаградя, като дам добра служба на твоето перо. От тоз момент с него ще се пишат велики и красиви работи“. Лебедът се зарадвал и успокоил.

Кое положение искате да имате: положението на гаргата, на враната или на лебеда? (58/стр. 104, 105)

ИСКА СЕ ЧИСТОТА И БЕЗКОРИСТИЕ

Чистота и Абсолютно Безкористие

Като ученици, от вас се иска Чистота и Абсолютно Безкористие. Срещнеш един свой учител, разговаряш се с него и като се разделите, казваш: „Искам да бъда като него“. Радвай се, че той е учен, че говори добре, без да желаеш да си като него. Срещнеш една красива мома и си казваш: „Искам да бъда красива като тази мома“. Радвай се на красотата , без да желаеш да си като нея. (44/стр. 18)

Човекът с висша култура

Съблазнява се само човек с низка култура. Само такъв човек мрази и завижда… Човекът с висша култура се радва на благото на всички. Като види красив момък или красива мома, той им пожелава да станат още по-красиви. (46/стр. 272)

За да бъдете доволни

За да бъдете доволни, радвайте се на добрите, учените, красивите хора, без да желаете да бъдете като тях. Щом срещна добър човек, Аз си казвам: „Радвам се, че има добри хора на Земята. Радвам се, че Аз съм такъв, какъвто Бог Ме е създал…“.

(44/стр. 18, 19)

Че това е морал!

В какво седи истинският морал? Истинският морал в света седи в следующото: да желаеш да имаш само това, което Бог е определил за тебе. Ако Аз, като християнин, стана търговец, ще направя дюкяна си на такова място, щото да не увреди нито на един наоколо. Ще избера такова място за дюкяна си, че по възможност най-малко мющерии***** да влизат в него. Ще държа статистика кой дюкян измежду 200 – 300 ще има най-малко мющерии и него ще избера. Почнат ли да влизат много мющерии, Божественият закон е вече нарушен. Ако се жениш и избереш най-красивата жена, ти не постъпваш по закона. Ти не се жениш за нея, защото я обичаш, а за красотата . Това не е морал! Ти ще избереш не най-красивата, но най-скромната… Ти си пред Бога и твоята женитба пред Бога е благословена, приета е горе на Небето. Избереш ли най-скромната, най-незавидната, от Небето казват: „В този човек има морал!“. Ако ти влезеш в някоя църква, Аз взимам църквата в друго значение, и избереш най-видната църква, ти престъпваш закона. Не, ти трябва да избереш най-скромната църква, дето има най-малко хора. Някои казват:

– Защо не отиваш в църквата „Свети Крал“?

– Ако отида в „Свети Крал“, всичкото Ми величие ще изчезне, ще се опетня. Това не е, защото хората са лоши, но Аз трябва да избера най-малката църква, в която да има само двама богомолци и Аз да бъда третият измежду тях. Че това е морал! Да влезеш в „Свети Крал“, та да обърнеш внимание на света със своето влизане, това право ли е?

(18/стр. 466, 467)

Няма да работите за пари

Някой ще дойде да те убеждава да се съюзите: „Хайде да се сдружим, ние ще имаме голяма печалба“. Вие се съгласите, но видиш, не мине много време и изгубите 100 – 200 000 лева. Кой е виновен? Лакомията. И онзи, който лъже, е виновен, както и онзи, който вярва. И единият, и другият са лакоми… Едно нещо искам от вас: няма да работите за пари. Ще работите честно! Когато дойде някой и ви каже: „Вземете тази работа, тя ще ви даде печалба 100 %“ – не я приемайте! Дойде ли някой и ви предложи някоя работа, като ви каже, че тя ще ви даде 10 % печалба, приемете я! Търсиш ли много, ще изгубиш. (38/стр. 44, 45)

Последното изкушение

Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия? След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му. Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато. Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи. Закрил очи да не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него. Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал да разбере коя е причината за това. Приближил се към дупката и погледнал: гърне със злато! „Чудно нещо – си казал той, – защо трябва да се бяга от златото?“ Навел се, взел гърнето със златото и веднага слязъл в Александрия да помисли как да го използва. След дълго размишление той решил да направи църкви, училища и болници. Казал си: „Ето, вложих златото в работа. Така ще се облагодетелстват много хора“. Като завършил делото си, той се обърнал към Господа с молба да му каже доволен ли е от неговата дейност. Бог изпратил един Ангел да му отговори на молбата. Ангелът му казал: „Ако на едното блюдо на везните туриш всичко, което си направил със златото, то пак ще тежи по-малко от подскачането на твоя другар“.

Какво показва тоя пример? Бъди богат по ум и по сърце. Не се привързвай към външното богатство. Истинското богатство е в добродетелите на човека. Богат е само оня, който води чист и свят живот. (65/стр. 58)

Той носи висока идея в себе си

Един милиардер англичанин в Африка извикал зетя си Стейд да му каже, че ще го направи наследник на около 360 милиарда лева, наши пари. Стейд му отговорил: „Аз не ставам наследник на такова богатство“. Като разбрали, че се отказва от наследството, близките му го нарекли глупак. И българите биха го нарекли глупак. Не е глупав Стейд, той носи висока идея в себе си и на нея служи. (65/стр. 57)

„Аз имам много хубава работа“

В Америка един милионер срещнал един метач и му казал:

– Ти ми се харесваш. Искам да те направя свой наследник. Имам седем милиона долара, искаш ли да ги завещая на тебе?

– Не ми трябват пари, не зная какво да ги правя. Аз имам много хубава работа, за нищо не я сменявам с друга някаква.

– Вземи парите и ги употреби, както знаеш – казал милионерът.

Метачът взел парите, раздал ги на бедни, а за себе си задържал метлата, с която и по-рано мел улиците. В лицето на метача милионерът видял един добър, справедлив човек, една събудена душа, затова дал милионите си на него и казал:

– Вземи тези пари и ги употреби, както знаеш. Нека по този начин Бог благослови и тебе, и мене.

(50/стр. 283)

Без да иска някакво възнаграждение

Казвате:

– Може ли да се лекува човек без пари?

– Може.

– Как?

– Ако лекарят излекува болния както трябва и по този начин го избави от страдания, болният ще даде не само десет хиляди лева, но и сто хиляди. Какво по-приятно за лекаря – да знае, че е помогнал на някой страдащ, без да иска някакво възнаграждение за това. От друга страна пък, така излекуваният болен по никой начин не може да не се чувства задължен да благодари на лекаря. При най-оскъдните средства даже той ще търси начин да изкаже своята благодарност – доброволно, а не по външно задължение. При това положение между лекаря и болния се създават красиви отношения.

(32/стр. 142)

Останалите да раздаде

Ако днес много хора губят своите дарби и способности, това се дължи на факта, че те продават Божественото в себе си. Божественото не се продава. Ако музикантът свири за пари, той има право да задържи за себе си само толкова, колкото му са нужни за прехрана, а останалите да раздаде… Същото се отнася и до поета, до учения, до философа.

(55/стр. 80)

Да дава, без да очаква

Досега кой каквото е правил, за всичко му се плаща. Време е вече всеки да дава от себе си, без да очаква нещо. Това значи да служиш безкористно.

(43/стр. 202)

В Новия живот

В стария живот човек дава и очаква да получи нещо. В Новия живот човек дава, без да очаква.

(9/стр. 90, 91)

Бог не обича привидните неща

Бог не обича привидните неща. Когато човек казва, че обича, той трябва да отговаря на две условия: да даде, без да очаква да вземе нещо. Когато някой дава, а другият взима, и двамата трябва да изпитват Свещено чувство. (2/стр. 284, 285)

Правете добро за самото добро

Докато живеете в човешкия порядък на нещата, всякога ще получавате обратни резултати на това, което вършите. Защо? Защото, като правите добро, вие очаквате да бъдете възнаградени. Не, правете добро за самото добро, без да очаквате нещо. Какво ще кажат хората, дали ще го оценят, или не, това да не ви смущава. Правете добро според правилата на Божествения закон, в който няма никакво изключение. Каквото намислите, извършете го според изискванията на Божията Любов, а не според човешката любов. (34/стр. 334)

Оставете човека свободен

Като направите някому добро, не го споменавайте, но радвайте се за самото добро… Оставете човека свободен, той сам да съзнае доброто, което Бог му е направил чрез вас. (58/стр. 248)

„Вземете моя дял“

Приложете себеотричането да видите какъв ще бъде вашият живот.

Един баща умрял и оставил голямо наследство да се разпредели между четирите му сина. Те започнали да се карат кой повече да вземе. Най-малкият син схваща положението и за да избегне раздора, отрича се от своя дял и казва на братята си: „Вземете моя дял и го разделете помежду си. Аз предпочитам да имам вашата любов, отколкото да се караме“. Не се минало много време, останалите братя се помирили и делбата станала по мирен и любовен начин. (33/стр. 69, 70)

Щастието ще започне да ви следва

Представете си, че вие посещавате един свой приятел, когото не сте виждали цели десет години. По този случай той ви приготвя хубава баница с мляко, с чисто масло и ви предлага да я разделите между десетина свои приятели, които поканил пак по случай вашето гостуване. Вие поглеждате към баницата, вижда ви се приятна, съблазнителна. Ако хвърлите око на някое парче от средата на баницата като на най-хубаво, от този момент вече вие се натъквате на грехове и нещастия. От този момент вече вие пущате малкото краче на дявола в себе си. От този момент започват греховете ви, които с хиляди години ще ви следват. Казвате: „Какво да правя тогава?“. Трябваше да вземете за себе си крайчето на баницата, а не най-хубавото парче. Ако постъпите така, от този момент щастието ще започне да ви следва. (45/стр. 160)

ТОВА Е БЛАГОРОДСТВО

Един от редките примери в живота

При един свещеник дошъл един апаш да се изповяда. Докато свещеникът се разговарял с апаша, последният бръкнал в джоба му и извадил кесията. Свещеникът забелязал това, но продължавал да се разговаря с апаша, като че нищо не е станало. Той му казал: „Синко, както живееш, ти не можеш да се спасиш“. Апашът му отговорил: „Отче, спасението, за което ми говориш, не е в мой интерес“. Свещеникът и апашът се разговаряли приятелски, след което се разделили. Това е един от редките примери. Да дойде в дома ти апаш, да извади кесията от джоба ти, ти да видиш това и да се разговаряш, като че нищо не е станало. И след това да пуснеш апаша на свобода. Този пример е интересен именно като един от редките примери в живота. (19/стр. 161, 162)

Ще му напълниш кесията

Като видиш, че някой човек се готви да краде, ти ще се приближиш до него и тихичко ще му кажеш: „Ти имаш нужда от пари. Колко ти трябват?“. Ще му напълниш кесията и ще се оттеглиш.

(58/стр. 258, 259)

Той сам му дава

Който живее в Космическото съзнание, той никога не се съмнява; той вижда нещата, каквито са, в истинското им положение. Ако в дома на такъв човек дойде някой апаш и задигне парите му, той вижда това и знае де ще ги скрие. Не само туй, но той знае кога ще дойде този апаш в дома му. Като види, че се готви да отваря касата, той тихо се приближава до него, потупва го по рамото и го пита: „Колко пари искаш?“. „Еди-колко.“ Той сам изважда от касата си пари и му дава. (49/стр. 47, 48)

„Искате да живеете щастливо“

Който има вяра, той вижда нещата отдалеч. Като минава през някоя гора, той ще види, че разбойници го причакват, ще знае тяхното скривалище и ще ги заобиколи. Ако иска да се срещне с тях, ще вземе торба със злато в ръцете си, ще се приближи към тях и ще каже: „Вярвам, че вие сте добри хора, искате да живеете щастливо, но трябва да се пазите да не паднете в изкушение. Ето, вземете тази торба, идете (у) дома си, яжте и пийте“.

Питам: Кой богат човек е взел торбата си с пари и ги е раздал на разбойници? Ако богатият човек постъпи по този начин с разбойниците, мислите ли, че те ще насочат пушката си срещу него?

(57/стр. 38, 39)

„Заповядай и друг път“

Някой ви обрал. Трябва ли да страдате за това? Като срещнете този, който ви обрал, усмихнете му се и кажете: „Заповядай и друг път. Ако имах повече, още бих ти дал“. Това значи герой! (35/стр. 50, 51)

„Вземи и тези две торби“

Един слуга обрал своя богат господар и след това се разкаял. Господарят бил разбран човек. Той си казал: „Толкова време този слуга работи при мене, но аз не проявих любовта си към него. Дадох ли му нещо? Ако бях на негово място, щях да взема три пъти повече, отколкото той взел. Той взел една торба, аз щях да взема три“. Извикал слугата при себе си и му казал: „Слушай, приятелю, аз не се отнесох към тебе както трябва. Не задоволих твоите нужди. Ето, вземи и тези две торби“. Слугата се извинявал, съзнавал грешката си, но господарят му простил и го наградил щедро. Това наричам Любов. (44/стр. 256)

„Правото е на страната на бедния“

Един Мой познат, мирови съдия, Ми разправяше една своя опитност: богат човек съди един беден за известна сума. „Като разглеждам делото, виждам, че бедният е невинен. Богатият го оплел така, че той не може да се оправдае. Като слушам обвиненията на богатия, иде ми да си дам оставката, не ми се ще да се занимавам с такова дело. Тогава казвам на богатия: Слушай, не мисли, че си неуязвим. Аз виждам, че правото е на страната на бедния. Решавам едно от двете: или да си дам оставката, или да платя половината от сумата, която му искаш, другата половина ти ще му простиш. Ако ме послушаш, ти ще спечелиш, ще имаш моето почитание, ще те давам за пример. Какво ще спечелиш, ако вземеш пари от този беден човек с жена и четири деца? Ако му простиш, и Небето, и Господ ще те почитат.“ „Има ли Бог в света?“ „Има, разбира се. Ако ме послушаш, сам ще се убедиш в това.“

Така проповядвал съдията и проповедта му имала резултат. (48/стр. 97, 98)

Този човек ще го спечелиш

Две с две помножени и събрани, дават четири. Едно нещастно число като го умножиш само на себе си, ти ще се избавиш от едно зло. Затова и Писанието казва: „Направи добро на онзи, който ти е направил зло“. Той от тебе откраднал две хиляди лева, ти му дай още две хиляди лева. Тогаз този човек ще го спечелиш. Като му дадеш още две хиляди лева, той ще ти каже: „Много ти благодаря. Аз ще те слушам и ще ти се изплатя“. Четирите показва, че той ще върне двете хиляди лева в бъдеще. Ще ти върне, което ти е откраднал, и твоите две хиляди лева ще ти върне, които си му дал. Ти си спечелил един приятел. Изправил си една погрешка в себе си: да не мислиш зло. (12/стр. 105)

Прати им още по хиляда лева

Понеже ти си богат, допусни, че имаш сто души длъжници, които имат да ти дават по хиляда лева – сто хиляди лева. Ти си наследил едно наследство от сто милиона лева, какво ти коства да простиш сто хиляди лева?… Ти на онези, които имат да ти дължат, като им простиш, прати им още по хиляда лева и кажи: „Мен Господ ме е благословил, прощавам ви и ви изпращам още по хиляда лева“. Тогава ти ще имаш един придатък в себе си. Този закон ако така го приложиш, ако го прилагаш всеки един ден, не само лично на теб ще се оправи животът, но и на целия ти дом. (13/стр. 162)

„Поне тебе да благослови Господ“

Някой ден вие мислите, че сте най-големият грешник, че греховете ви не са простени, окайвате се. Какво трябва да направите? Намерете някой голям грешник и му кажете: „Братко, и тъй аз не съм спасен, поне тебе да спася“. Платите ли дълговете му, ще се простят и вашите. Знаете ли какво е направил един голям скъперник, който никога в живота си не е правил добро? След като изгубил всичкото си богатство, започнал да се измъчва и да си казва: „Голям глупак, голям серсемин бях! Досега нито на един човек не помогнах, никому добро не направих. Не стига това, ами опълчих всички хора против себе си, опропастих много нещастни. Сега имам всичко сто лева в джоба си, тях ще дам“. Отива, намира един беден човек, купува му едни дрехи и казва: „Носи тези дрехи за мое здраве! Аз нищо не мога да направя, поне тебе да благослови Господ“. Друг един господин го проследява и като вижда туй проявление на скъперника, отпуща му един аванс от 100 000 лева. (39/стр. 89)

Туй разбирам човещина

Един велик цигулар – среща го едно бедно момиченце. То казва: „Исках много да Ви послушам снощи, всички имаха привилегията да Ви слушат, но аз нямах пари“. Той го потупва и казва: „Аз на тебе ще ти свиря“. Тръгва с нея, отива в къщата , изсвирва няколко хубави парчета, бръква в джоба си и половината, от което е взел през вечерта, го оставя. Нали такъв артист е отличен? Туй разбирам човещина. (61/стр. 51, 52)

Иска се благородство

Ако някой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение. И от ваша страна се иска благородство и инициатива: да не тълкувате криво нещата и да бъдете готов пръв да пристъпите към него. (30/стр. 50)

Добрият господар

Аз съм виждал как лесно добрият господар се справя с работниците си. Някой работник се разя­рил срещу господаря си, иска да му отмъсти. Като го види в това положение, господарят му се приближава към него, потупва го по рамото и му казва: „Не се смущавай. Извини ме, ако нещо съм те обидил. Аз ни най-малко нямам желание да те обидя. Ти не си ме разбрал. Кажи какво искаш, аз ще ти помогна“. Не се минава много време, слугата започва да омеква и отстъпва в исканията си. (2/стр. 363)

Турил рамото си под гредата

Най-първо мислиш да кажеш да станат нещата. Тогаз ще постъпите като онзи американски ефрейтор. Той заповядвал на пет-шест души. Това било във времето на един от американските председатели. Ефрейторът накарал шест-седем войници да носят една голяма греда и не могли да я повдигнат – едвам я повдигнали. Минава този председател – той същевременно бил и генерал – и казал на ефрейтора: „Защо не вземеш участие?“. Онзи казал: „Аз съм ефрейтор“. Този американски председател, генерал, турил рамото си под гредата, издигнал я и я занесъл. Той изважда картичката си и я показва на ефрейтора, за да види последният, че той е генерал, и му казва: „Значи, един генерал може да си тури рамото и да носи, а един ефрейтор не може“.

(12/стр. 433)

„Ние ще ядем по правилата на нашия гост“

Сега ще приведа една случка из живота, станала… в Европа някъде в последно време. Един княз поканил един селянин на гости, като му дал богато угощение. Като седнал пред трапезата, селянинът, като всички свои братя селяни, турил настрана вилицата и ножа и започнал да си служи с трите пръс­та според техния обичай. Като видял това, князът веднага заповядал на слугите си да вдигнат от масата всички вилици и ножове и започнал да яде като селянина с трите си пръста… Князът можеше да каже на селянина: „Слушай, братко, ти си поканен в моя дом на гости и трябва да се подчиниш на реда в моята къща“. Обаче това щеше да бъде съблазън, изобличение за селянина. Затова князът си казал: „Ние ще ядем по правилата и обичаите на нашия гост, защото пръстите предшестват вилицата и ножа“. (32/стр. 188)

Излекувал го пак наново

…Та тази работа прилича на работата на Шлятер. Той беше лечител, пророк в Америка – 1905 година. Той тръгва да отиде към западната част на Америка, нататък към Сан Франциско, и по пътя намира един… работник, който боледува. Излекувал го и го взел в хотела да спи с него. Шлятер имал 10 долара. Този работник, след като бил излекуван, вечерта му взема 10-те долара, които имал в джоба си. Задига му панталоните и жилетката и го оставя по долни дрехи. И трябвало Шлятер цял месец да работи, да изкара пари, за да си купи нови панталони. Като отива в Сан Франциско, намира го същия този работник. Той пак бил болен и пак – без пари. И Шлятер го излекувал пак наново. (69/стр. 21)

Добрият пример

…Да ви кажа какво е казал Виктор Юго за Жан Валжан. В какво седи всичката идея на Виктор Юго? Жан Валжан при лошите условия в затвора се озлобява. Но после става един преврат в него. И откъде е станала тази промяна в него? Той отива на гости при един владика. Основната идея е тая. Владиката имал два златни светилника. Той го приел на гости. И вечерта, като заспал владиката, онзи му взел светилниците и си излезнал. Хващат го. Властта пита владиката:

– Тези светилници твои ли са?

– Мои са.

Виктор Юго показва, че за един хляб 17 години лежал в затвора, за едно малко престъпление. Когато властта питала епископа за светилниците, той знаел, че ако каже, че тия светилници са крадени, още много години ще лежи в затвора Жан Валжан, и затова казва: „Аз му ги дадох даром“. Той казал така, за да го избави. Това е идеята. Виктор Юго иска да каже: този Жан Валжан е бил в затвора, понеже не е знаел как да мисли. Седемнадесет години не се е научил да мисли. А пък като му дава той светилниците, в Жан Валжан влиза едно ново чувство, една нова мисъл. Жан Валжан си казва: „Той казва, че ми ги е дал, а пък аз зная, че не ми ги даде. Какво иска да каже?“. И почва той да мисли. И от там насетне той мисли върху добрия пример… И от там насетне Жан Валжан се променя. (69/стр. 137)

ТОВА ЗНАЧИ РАЗБИРАНЕ
НА ЖИВОТА

Изкарайте онова, хубавото

Използвайте в живота условията. Не се вкисвайте… От неблагоприятните работи в живота изкарайте онова, хубавото. (1/стр. 557)

Човек трябва да мисли

Човек трябва да дойде до положение да знае защо страда. Той трябва да се радва в страданията си и да скърби в радостите си. Това значи: и като страда, и като се радва, човек трябва да мисли.

(28/стр. 232)

Ще сторите път на скръбта да мине

И скърбите не са нищо друго освен камъни или канари, откъснати от някой планински връх. Те продължават да се движат, докато пътят им е наклонен. Вие сте пътник, качвате се нагоре по планината, вървите към планинския връх. На пътя си непременно ще срещнете скръбта. Ако сте разумен, свободен човек, вие ще сторите път на скръбта да мине, без да ви докосне. Тогава на вас ще останат само разсъжденията отде иде скръбта, каква е силата , големината и т.н. (28/стр. 241)

Казвам: Отстъпи!

Ако вземете 10 души гладни хора и им дадете един хляб, ще има такава караница за този хляб и ще го вземе най-силният. И за сегашното състояние на хората казвам: Отстъпи! Но да отстъпиш, подразбира хора, които са се подигнали, които разбират законите. Ако разбираш закона, ще кажеш: „Моят живот не е обоснован от един самун хляб. Има един хляб, не е за мен. Аз имам хляб на друго място. Вие може да делите хляба, аз няма да го деля“. (1/стр. 317)

Дръжте се за Любовта

Единственото право, с което човек се е родил, е да люби, както Бог люби. Това е неговото Божествено право. Всички други права, на които човек разчита, са човешки… Човек има право само на Божествени неща, с които се е родил. Човешките права са преходни, временни. Дръжте се за Любовта като за единствено право, с което можете да наредите живота си. (37/стр. 156)

Който разбира живота

Задачата на човека е да се учи, да разрешава противоречията на живота правилно и да бъде доволен и благодарен за всичко, което му е дадено. Който разбира живота, той еднакво благодари и за сиромашията, и за богатството; той еднакво благодари и когато е здрав, и когато е болен. (40/стр. 217)

ТОЗИ Е НАЙ-ПРАВИЛНИЯТ НАЧИН

Себе си съдете, а другите извинявайте

Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Казвам: Себе си може да съдите, но не и другите. Себе си съдете, а другите извинявайте. (59/стр. 21)

Вие ще бъдете последователни

Вие ще бъдете последователни: когато дължите някому, ще си изплатите дълговете, а когато на вас дължат, ще забравите, че ви дължат. (22/лек. 16: стр. 20)

Според изискванията на Любовта

Които очакват Божието благословение, да започ­нат отново, да постъпят според изискванията на Любовта: дълговете си да платят, а на длъжниците си да простят… Така те ще се почувстват свободни, разширени по ум, по сърце и по воля. (55/стр. 108)

Какъв е Божественият закон?

Давайте според Божествения закон, взимайте според същия закон. Какъв е този закон? Ще даваш колкото можеш най-много, ще взимаш колкото можеш най-малко. Който постъпва по този закон, той приема Божието благословение. (64/стр. 101)

Да ги плати вместо него

Съвременните хора са недоволни от живота, защото не знаят как да се справят помежду си. Двама души се карат, не могат да се примирят. Защо? Единият взел пари назаем от другия и не може да му ги върне. Трети иска да ги примири, но не знае как да направи това. Много просто! Нека разбере колко пари дължи първият на втория и да ги плати вместо него… (20/стр. 37)

Това значи да говориш Истината

…Не си говорил разумно.

– Ами Истината говорих.

– Не, ти не си говорил Истината както трябва. Ти си говорил по човешки, а не по Божествено. Някой ти казва:

– Братко, ти онзи ден излъга бакалина.

– Ти пък излъга онзи басмаджия.

И двамата са говорили, но това не е говорене на Истината. Ти, който си излъгал онзи бакалин, като не си му доплатил 10 – 15 лева, не можеш да говориш Истината. Но и другият брат не трябва да го изобличава, но трябва да отиде при бакалина и да му каже: „Онзи мой брат нямаше достатъчно пари и затова остана да ти доплаща 15 лева. Вземи тия пари и ме извини, че закъснях малко. Ние сме съдружници с моя брат“. Това значи да говориш Истината. (22/лек. 30: стр. 88)

„Аз не ти искам нито един лев“

Когато горя Чикаго, мисля – в 75-а година, един богат човек изнесъл касата си, минава един работник, той му дава 250 000 златни лева да му изнесе касата на половин километър. Този му казал: „Не се нуждая от твоите пари, защото огънят иде“. Ако той беше бръкнал в касата му да извади 1000 лева, той щеше да го предаде под съд; а сега му дава 250 000, а онзи се отказва… Този работник трябваше да вземе касата му, да я занесе и да каже: „Аз не ти искам нито един лев“… Ако този работник беше взел 250 000, то е престъпление. Той трябваше да вземе касата и да я занесе без пари. А този, богатият, трябваше да извади тия пари не когато се намира на зор, а когато е в добро разположение да ги извади и да ги даде. А не в този случай… (1/стр. 544)

Правилното разрешение на въпросите

Когато дойде въпрос за лошото в света, казвам си, че Аз съм причина за него. И когато дойде въп­рос за доброто, пак съм Аз причина за него. Това е правилното разрешение на въпросите. Така трябва да мислите и вие. Всъщност вие мислите точно обратно: когато дойде доброто в света, вие мислите, че причината за доброто сте вие сами. А когато дойде до злото, тогава считате, че другите са виновни. Мислите ли така, вие никога няма да разрешите въпросите. (2/стр. 385, 386)

Доброто приписвай на хората

Не приписвай на хората това, което ти сам вършиш. Онова, което ти вършиш, има два начина: доб­рото, което ти вършиш, приписвай го на хората, но лошото, което ти вършиш, не го приписвай. То е спасителният път. Никога не приписвай лошото на хората. (2/стр. 582)

Ще търсите случай да му помогнете

Обиди ли сте някой човек. Какво трябва да правите? Няма да му се извинявате, но ще търсите случай да му помогнете. Когато го намерите в някакво затруднение, вие веднага ще му се притечете на помощ. Помогнете ли му, той всичко ще забрави. По този начин всякаква обида, всякакво неразположение изчезва. Иначе, колкото и да му говорите, колкото и да се извинявате, нищо не помага. (9/стр. 139)

Няма защо да се оправдавате

– Как трябва да се оправдаваме, когато ни обвиняват, че сме направили някаква пакост?

– Няма защо да се оправдавате. Щом ви обвинят, че сте счупили стомната на някого, ще му купите нова стомна и ще мълчите. След това, ако причината за счупването на стомната се дължи на вашето неразположение, ще се погрижите да транс­формирате състоянието си. (20/стр. 226)

Като даваш, краят ще бъде добър

Ти си сърдит, свил си вежди. Детето ти счупило една чаша. Мислиш си: „Колко струва чашата? Десет лева“. Ти искаш да го набиеш, но нещо от вътре ти казва: „Като набиеш детето, чашата ще остане ли здрава?“. Да приемем, че детето е наказано и чашата е счупена. От две злини може ли да се създаде едно добро? …Щом детето ти счупи една чаша, вместо нея купи две. Едната ще замести счупената, а втората ще дадеш на една бедна вдовица. Ако детето ти счупи втори път чаша, ти ще купиш три чаши: две за вдовицата и една вместо счупената. Така ще увеличаваш броя на чашите: три за вдовицата, една за вкъщи; четири за вдовицата, една за вкъщи и т.н. Казвате:

– Като даваш толкова много, де ще му отиде краят?

– Ами като не даваш, де му отива краят? Като даваш, краят ще бъде добър. (46/стр. 225, 226)

Сам да съградиш оградата си

„Аз съм лозата, вие – пръчките.“******

…И тъй, дръжте връзка с Христа, за да не разваляте отношенията си с хората. Който се отделил от лозата, той живее постоянно в спор и неприятнос­ти с хората. Кой каквото му каже, той е готов да се кара с него. Ако някой развали оградата на къщата му, той веднага го дава под съд. И това е разрешение на въпроса, но има друго правилно разрешение – сам да съградиш оградата си. Вместо да водиш дело с години, да си създаваш неприятности, по-добре сам си помогни. (33/стр. 35, 45)

За да се примирите с един човек,
който не ви обича

Представете си сега, че идвате от другия свят да се примирите с един човек, който не ви обича. Какво ще правите с него? Ще дам следния пример. В Библията е разрешен въпросът. Яков е взел първородството на брата си Исав. И брат му казва: „Аз ще те науча тебе!“. Заканва му се, че като умре баща му, ще го убие. И Яков трябваше да избяга, да отиде в странство… И сега, като избяга Яков и трябва да се върне, как се примири с брата си?
…Яков отдели от своите говеда, от своите овце като подарък за брат си. И прати слугите си да му кажат, че иде с голямо смирение. И казват слугите: „Всичкия този подарък ти го изпраща брат ти“. И много не му е приятно да върне житцето на брата си. Та Яков смекчи сърцето на брата си. Праща му подаръци. И като дойде Яков, подчинява му се, прегръща го, целува го. Така Исав му прощава. Другояче нож щеше да има. (69/стр. 37)

Това е Божественият начин

Срещате двама братя или приятели, които живеят добре помежду си. Достатъчно е да влезе една мома между тях и единият от двамата да се влюби в нея, за да се скарат те моментално. Вместо да се карат и бият помежду си, ето какво трябва да направят: да оставят момата свободна да си избере когото тя иска и след това двамата братя или приятели да се целунат един друг, да целунат и момата и да си подадат ръка за взаимна дружба. Онзи, който остава сам, той трябва да се радва, че брат му или приятелят му е предпочетен. Щом единият е щастлив, и другият трябва да бъде щастлив… Това е Божественият начин за разрешаване на този въп­рос. (60/стр. 151, 152)

Когато съдите приятеля си

Двама американци студенти, добри приятели, следвали заедно в един университет. Като свършили университета, първият станал прочут съдия в един град, а вторият се отдал на лош живот и се опропастил. По едно време той извършил голямо зло­употребление, откраднал известна сума. Хванали го и го дали под съд. Случило се да го съди неговият добър приятел. Другите съдии, като знаели какво приятелство свързва обвиняемия и съдията, следели как ще се разреши делото. Съдията постъпил справедливо. Наложил на приятеля си най-голямото наказание, което му се падало по закон, да плати крадените пари със съответната глоба, но той сам се нагърбил да му плати дълга.

Казвам и на вас: Когато съдите приятеля си, наложете му най-голямото наказание, но вие го платете вместо него. Това изисква Христовото Учение. Не казвайте, че на приятеля си ще наложите най-малкото наказание. Не, наложете му най-голямото наказание, което законът изисква, но вие платете вместо него. (59/стр. 63, 64)

ЩЕ ИМАТЕ ПОДХОД
И КЪМ СЕБЕ СИ

Изисква се вътрешна обхода

Днес от всички хора се изисква вътрешна обхода, а не външна. Да се обхождаш добре с Божественото начало в себе си, никога да не го огорчаваш, това е истинска вътрешна обхода, за която е нужно култура, знание. Да не огорчаваш Духа в себе си, това значи да имаш добра обхода към Божественото в себе си. (59/стр. 275)

Обхода със своята душа, дух, ум и сърце

…Свободен е оня, който знае как да се обхожда с душата си; силен е оня, който знае как да се обхожда със своя дух; умен е оня, който знае как да се обхожда със своя ум; добър е оня, който знае как да се обхожда със своето сърце. (59/стр. 275)

Деликатни трябва да бъдем

Казвам: Деликатни трябва да бъдем в обходата си със себе си. Мене Ме интересува Аз как се обхождам. Как се обхождат хората, това е тяхна работа. Мене Ме интересува Аз да бъда внимателен, Аз да се обхождам тъй, както Бог се обхожда. (70/стр. 392)

Благодарете за своите погрешки

Когато направиш една погрешка, кажи: „То си е Божия работа!“. Като направиш погрешка, благодари на Бога! Като направиш едно добро, благодари Му два пъти! Доброто е всякога добро. Като направиш погрешка, Бог всякога ще те спре на половината, за да не направиш злото докрай, защото тогава е непоправимо… Та спазвайте закона: Благодарете на Бога за погрешките, които правите. Благодарете два пъти на Бога за доброто, което правите, за да ви благослови Господ. (5/стр. 287)

Не да се разкайваш, а да благодариш

Не се безпокойте, като направите една погрешка. Ще признаете тази погрешка. Не да се разкайваш. Благодари на Бога, че си я направил. И благодари на Бога, че си я изправил. Това е геройство! Благодари на Бога, че си направил погрешката, за да познаеш какъв си. И благодари на Бога, че си изправил погрешката. (69/стр. 170)

Вижте в себе си

Срещне ви някой човек, който има известна слабост. Вижте в себе си вие имате ли тези слабос­ти. Ако нямате, благодарете на Бога. А пък ако ги имате, благодарете пак на Бога, че можеш да ги изправиш. Ако срещнете някой добър човек, вижте имате ли неговите добродетели. Ако ги имате, благодарете на Бога. Ако ги нямате, пак благодарете, че ще може да ги развиете. (69/стр. 235)

Носете погрешките си с радост

Ако Христос носеше чуждите грехове и беше доволен, защо вие да не сте доволни за вашите погрешки? Носете погрешките си с радост, за да можете да ги изправяте. Ако не сте доволни, не можете да ги изправите. (37/стр. 287)

Да се разговаря със своята погрешка

Когато човек направи някаква погрешка, той трябва да се разговаря с нея като с разумно същес­тво, докато я изправи. (49/стр. 82)

Да се сприятели с лошото в себе си

И тъй, всеки човек трябва да приложи своята вътрешна наука, своето вътрешно знание в живота си, за да се сприятели с лошото в себе си, както и с всички лоши работи в света. (57/стр. 49)

Бъдете доволни от вашето недоволство!

Онези, по-напредналите, които казват: „Дотегна ми животът“, не знаят какво да правят, на тях казвам: бъдете доволни от вашето недоволство! Обезсърчил си се – бъди доволен. Да ти е приятно, че си недоволен. (1/стр. 181)

Спокойно да носи тревогата

Не е лошо нещо тревогата, но човек трябва спокойно да я носи; тя е негово богатство. (9/стр. 89)

Не е лошо да се сърди човек

Не е лошо да се сърди човек, но той трябва да знае как да се справя със сръднята. Веднъж го е посетила, той трябва да знае как да я посрещне, как да я нагости и изпрати. (29/стр. 148)

Дошло е тщеславието

Няма нищо лошо, че е дошло тщеславието. Покани го, нагости го, дай му угощение и го изпрати навън. Гордостта дошла. И нея посрещни, нагости и после изпрати навън. (22/лек. 15: стр. 21)

Една от великите тайни на живота

Христос казва: „Не противи се на злото!“. Това значи: не противи се на стария Адам, който живее в тебе! Това е една от великите тайни на живота. Започне ли старият Адам да ви говори, слушайте го, нищо не му възразявайте. Той ще ви говори много умни работи. Слушайте го какво ви говори, но по неговия път не вървете. Затова е казано в Писанието: „Побеждавайте злото чрез доброто!“. (50/стр. 87)

Дойде ли някаква лоша мисъл

Дойде ли някаква лоша мисъл в главата ви, помолете я да си отиде, докато свършите работата си. Щом свършите работата си, нека пак дойде. През това време вие ще се справите с всичките си задължения и ще бъдете свободни да се разговаряте с нея. Постъпите ли по този начин, тя ще ви освободи. (29/стр. 18, 19)

Ще ги впрегнете на работа

Дойде ли у вас невежеството, сиромашията, заблуждението или някакво незаконно желание, ще ги хванете внимателно, ще ги занесете у дома си, ще им дадете по една лопата и количка и ще ги впрегнете на работа, като им кажете: „В моя дом има място за всякакъв вид работници“. (58/стр. 283)

Вижте какво носят те

…Каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, не го отбягвайте. Каквито мисли и чувства да ви посещават, не ги отхвърляйте. Изучавайте ги, виж­те какво носят те за вашето бъдеще. Човек гради бъдещия си живот именно от мислите, чувствата и желанията, които влизат в него, т.е. които го посещават. Като ги изучавате, вие придобивате знание да подреждате нещата, т.е. да поставяте всяко нещо на мястото му, и да градите бъдещето си. (40/стр. 137)

„Сега ще отворя крана си“

Какво е нужно на човека, за да бъде щастлив? За да бъде щастлив, човек трябва да признае дълбоко в себе си, че е добър. Само на себе си кажете, че сте добри, не и на хората. Обаче, ако някой вън от вас каже, че не сте добри, не се мъчете да му доказвате обратното, но кажете: „Възможно е да не съм добър. Навярно съм затворил крана на чешмата си. Сега ще отворя крана си да потече изобилно от водата ми, да задоволя всички“. (40/стр. 153)

Търсете добрите черти в себе си

През тази година гледайте следното. Не обръщайте внимание върху другите, а върху себе си. Не да търсите своите погрешки, но добрите черти, които имате в себе си – да ги развивате, (също) дарбите, които имате. Вие сте музикант. Пей и свири хубаво. Художник си. Рисувай хубаво. Можеш да пишеш. Пиши хубаво. (69/стр. 74)

НА ВСИЧКО СЕ РАДВАЙТЕ

Като се радваш на всичко, ти прогресираш

Ако си сиромах, зарадвай се на сиромашията си; ако си богат, зарадвай се на богатството си. Ако си учен, зарадвай се на учението си. Ако си невежа, зарадвай се на невежеството си. На всичко се радвай. Защото, като се радваш на всичките работи, животът е в динамическо положение, ти прогресираш. Щастието на човека зависи от това. (31/стр. 54)

Как можем да разберем това?

Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието. При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и ще благодарите.

– Как можем да разберем това?

– Като го опитате. (60/стр. 248)

Каквото Животът и Природата
му изпратят

Свободният познава езика на Природата и се разговаря с нея. Той слуша Природата и се подчинява, но и тя го слуша. Каквото Животът и Природата му изпратят, той всичко приема с радост и без страх. Той не се плаши от сиромашия, от болести и страдания. Той ги приема с радост, защото знае, че ще научи нещо от тях. (30/стр. 300, 301)

Мога да науча нещо от него

…Като срещна учен човек, радвам се, че мога да науча нещо от него; като срещна невежа, пак се радвам, че мога да му помогна. Срещам богат, радвам се, че мога да получа нещо от него; срещам беден, радвам се, че мога да му дам нещо. (43/стр. 58)

Вие сте разбрали Божиите пътища

Душата на човек трябва да е така отворена и свободна, че на всичко да се радва. Срещате учен или прост, богат или сиромах, радвайте се; срещате някой беден, паднал от глад на пътя, радвайте се, защото имате възможност да се прояви Божията Любов. Радвате ли се на всичко, вие сте разбрали Божиите пътища. Между падналия човек и вас се създава връзка, отношение, понеже вие се спирате да помогнете на бедния човек. Ако се образува любовна връзка между двама души, не струва ли единият от тях да падне на улицата и да си навехне крака или ръката? (58/стр. 289)

Ти живееш в разумния свят

Свършил си университет, а казваш:

– Какво от това, че съм свършил?

– Радвай се, че си свършил университет.

– Не съм още на служба.

– Радвай се и за това.

– Назначиха ме на служба.

– Радвай се, че си впрегнат на работа. Щом мис­лиш така, ти живееш в разумния свят. (43/стр. 327)

Зарадвай се два пъти

Когато си направил погрешка, зарадвай се; когато направиш едно добро, зарадвай се два пъти.

(61/стр. 44)

Ако сгреши и заболее

…Здравият… Ако той несъзнателно сгреши и заболее, нека се радва на болестта. Защо? Болестта ще го доведе до разкаяние да съзнае грешката си и да я изправи. (60/стр. 57)

Като здрави и като болни

Радвайте се и благодарете, когато сте здрави или болни. Като здрави ще научите едно нещо, а като болни – друго. Болният става мек, внимателен към себе си и към окръжаващите. Като оздравее, той започва да цени онова, което по-рано не е ценял.

(37/стр. 221)

И като страдаш, и като не страдаш

Радвайте се, когато боледувате и когато оздравявате. И като страдаш, и като не страдаш, всичко е за Слава Божия. (64/стр. 146)

Радостта да бъде винаги в тил

…Човек трябва да се научи правилно да носи страданията. Каквото страдание и да му дойде, да каже: „Радвам се, че ме сполетя тази скръб, това страдание“. Човек расте и се развива в скръбта, но трябва да има и радост в себе си. Радостта трябва да бъде винаги в тил… (68/лек. 5: стр. 31)

Не можете да се спрете нито за момент

Вие не можете да се спрете нито за момент в своя път. Спрете ли се само за момент, вие ще внесете известна дисхармония в Божествения свят. Ето защо и когато страдате, и когато се радвате, не се спирайте. Ако страдаш, кажи си: „Радвам се, че страдам“.

– В окови съм.

– Кажи: „Радвам се, че съм окован“.

– Плюят ме и ме хулят.

– Кажи: „Радвам се, че ме плюят“. По-добре да те плюят, отколкото да не те плюят… Христос казва: „Блажени сте, когато казват всяка зла реч за вас на лъжа. Радвайте се, защото е голяма вашата заплата на Небеса“. (65/стр. 17)

Намерете нещо добро

Намерете нещо добро в онова, което ви се случва. Обиди ви някой, зарадвайте се, че вие не сте на неговото място, че вие не сте, който казвате това… Кое е по-хубаво: ти ли да претърпяваш това страдание, или той да ти каже една обидна дума? Като те обиди, ти се зарадвай, че те избавил Господ от това зло, че ти си само един претърпевш. (31/стр. 53, 54)

„Няма скръб в света“

Ако си скръбен, кажи си: „Няма скръб в света. Ще се радвам на всичко, което става в света“. Счупи се кракът ти, пак ще кажеш: „Благодаря, че ме сполетя това нещастие, да се усили вярата ми“.

(64/стр. 283)

Човекът се е проявил

Обича ви някой – радвайте се, че Господ се е проявил чрез него. Мрази ви някой – пак се радвайте, човекът се е проявил. (39/стр. 218)

„Толкова смирена сестра те мушка“

Преди няколко дни наблюдавах отношението между две млади сестри, които минават за смирени. Едната мушка другата по гърба, а тя иде да Ми се оплаква, че я мушкали. Онази, която мушка, играе ролята на крайно смирена. На онази, която се оплаква, казвам: Радвай се, че толкова смирена сестра те мушка. Ако те мушне един светия, лошо ли е? Светията ще ти помогне в нещо. (63/стр. 8)

Доколко си духовен

– Духовен човек съм.

– Не се съмнявам, че си влязъл в пътя на духовните, но доколко си духовен, ти сам не знаеш това. Духовният решава мъчнотиите си с радост.

(63/стр. 45)

Ще усилиш вярата в себе си

Оплакваш се, че нямаш пари. Радвай се, че нямаш пари, защото ще усилиш вярата в себе си. Докато имаше пари, ти вярваше в тях. Щом ги изгуби, започна да вярваш на себе си и на Бога. (63/стр. 113, 114)

За онова, което нямате и което имате

Някой път седите и роптаете, че това-онова нямате. Радвайте се за онова, което нямате, понеже ще ви се даде. И радвайте се за онова, което имате, защото от него може да дадете. Радвайте се за онова, което нямате и което имате. (69/стр. 154)

Ние не трябва да се страхуваме

Хората се страхуват от страданията. Естествен е този страх. Вие… се страхувате от сиромашията. Радвайте се на сиромашията. Страх ви е от болести. Радвайте се на болестите. Страх ви е от смъртта. Радвайте се на смъртта. От какво ли не се страхуват хората? Нека у вас остане само онзи свещен страх, че Любовта може да закъснее да дойде. Човек трябва да се страхува да не би Правдата да закъснее да дойде. Той трябва да се страхува да не закъснеят разумността, топлината и светлината да дойдат. От другите странични работи ние не трябва да се страхуваме. (2/стр. 367, 368)

Добиват един музикален израз

Любовта е едно състояние, което изключва всички страдания. То са сенки. Като дойде Любов­та, ти за всичко онова, което си преминал, се радваш, че си го преминал. Всички тия неща, като влезе Любов­та, те добиват един музикален израз. Страданието става разбрано. Ти не скърбиш, че си бил сиромах, но се радваш, че си сиромах. (62/стр. 18)

Зарадвай се, че си долу на работа

Станеш сутрин, бъди благодарен на положението, в което си. Ако си слязъл в долината, че станеш неразположен – зарадвай се, че си долу на работа. Поработи малко, пак се качи горе, на върха.

(70/стр. 301)

В скръбта трябва да работите

Радвайте се при скръбта. Скръбта ще ви каже какво ви липсва. В скръбта трябва да работите в корените, трябва да учите. (61/стр. 173, 174)

За да се весели Бог във вас

Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа. Това е новото разбиране за скръбта и за радостта… Сега съветвам и вас да се радвате и в двата случая: и когато ви дават работа, и когато сте свършили работата си, за да се весели Бог във вас и вие – в Него.

(40/стр. 334)

Той за всичко се смее

Според Мене в думата „глупав“ се съдържа нещо хубаво. Под думата „глупав“ Аз разбирам един доб­ряк човек, който вярва на всичко. Той и като дава, и като взима, и като губи, и като печели, все се радва. За такъв човек казват, че е глупав, понеже не разбира нито кога е беден, нито кога е богат, нито кога е учен, нито кога е невежа. Той за всичко се смее: и в скъсани дрехи да се облече, и в здрави дрехи да се облече, все се смее. За такъв човек казвам: Този е човек, който има особени разбирания за нещата.

(2/стр. 371)

Трябва да бъде като дете

…Ученикът трябва да бъде като дете. Каквото става около него или в него, той трябва да го посреща с радост, с усмивка на лице. Дали го корят или хвалят, той трябва еднакво да приема и укора, и похвалата. (28/стр. 149)

Позарадвай се

Същността е вътре в тебе. Сега не да се отказвате от външното. Обличайте се хубаво, но не разваляйте Любовта с вашите хубави дрехи. И не разваляйте Любовта с вашите стари дрехи. Ти като погледнеш обущата си, стане ти мъчно. Позарадвай се, че имаш някои прозорци отворени. Като си погледнеш обущата, отворени са прозорците. Че хигиенично е – два прозореца от двете страни. (1/стр. 408)

Пригответе се за новото

Когато стомната се счупи, не съжалявай за нея. Нова стомна те чака. Когато дрехите, обущата ти се скъсат, не съжалявай, нови дрехи и обуща те чакат. Старото си отива, ново иде. Благодарете за това, което сте придобили и научили от старото. Пригответе се за новото. Старото се радва, че се освобождава от вас, а новото се радва, че иде да ви посети. И на едното, и на другото се радвайте, за да решите задачите на живота си правилно. (67/стр. 250)

„Аз трябва да бъда самостоятелен“

В света, ако влезете, поне външно имат една учтивост. Като идете някъде, колко са учтиви. Ще ви вземат палтото; ще се облечете. А пък тук вие оставяте сам да си го облече… Човек да се радва, когато му дават палтото, и да се радва, когато не му го дават. Еднакво трябва да виждате в себе си. Да си кажете: „Аз трябва да бъда самостоятелен“. Като ти го дадат, ще кажеш: „Колко са благородни…“. (54/стр. 117)

Радвайте се, че други са получили отговор

Сега, като наблюдавам съвременните хора, Аз се чудя на тях. Те отправят своите молби към Бога и желаят работите им веднага да се уредят. Те не мислят, че в дадения момент хиляди и милиони същества отправят молитвата си към Бога, всички искат да им се отговори. И ако не получат отговор на молитвата си, те са готови да се възмущават и обезсърчават… Напротив, ако не получите скоро отговор, радвайте се, че други някои са получили и получават в това време отговор на своите заявления. Като се отговори на тях, ще дойде и вашият ред. (4/стр. 111)

Радвай се, че друг има дрехи

Мъчнотиите и лишенията, през които минавате сега, са временни. Бъдете доволни от всичко. Ако нямаш дрехи, радвай се, че друг има. Все някой ще бъде в лишения. Един ден положението ще се смени: ти ще бъдеш задоволен, а друг някой ще бъде в лишения. (59/стр. 22)

Можеш ли?

Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си? Ако можеш, ти си голям герой. (65/стр. 58)

Косата ти е побеляла

Радвайте се за всичко и на всички. Косата ти е побеляла – радвай се. Косата ти е почерняла – радвай се.

– Побелял съм вече.

– На почивка си.

– Черна е още косата ми.

– Ще работиш. (56/стр. 51)

Ако си окултен ученик

Ако си окултен ученик, трябва да бъдеш доволен от всичко: радвай се, че си се родил; радвай се, че заминаваш за онзи свят. (44/стр. 187, 188)

Правилно е

Когато умре някой, близките му плачат; когато се роди дете, всички се радват… Според нас правилно е и когато умира човек, и когато се ражда, да се радваме. Раждането е начало на живота, когато човек слиза на Земята да изправи погрешките си. Смъртта е краят на живота, когато човек ликвидира с погрешките си. (57/стр. 26)

В Божествения план

…В Божествения план има една голяма тайна. Бог като погледне на света, всичко става за добро. Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро“. Радвайте се на старостта, радвайте се на болестите – на всичко се радвайте, защото всичко е за добро в света. (54/стр. 363)

ЗА ВСИЧКО БЛАГОДАРЕТЕ

Благородство е

…Не се спъвайте от несгодите на живота. Благородство е за онова, което Бог ви дал, да благодарите. (53/стр. 124)

По нов начин да живеем!

Сиромах си – да благодариш. Пари нямаш – да благодариш. Скъсани са ти обущата – да благодариш. Нямаш какво да ядеш – да благодариш. Дойде изобилие – да благодариш. Ядете ли, пиете ли, за всичко да благодарите на Бога. Казвам, ако по нов начин не тръгнем да живеем! (53/стр. 103)

За всичко, което се случва в живота ви

Благодарете за всичко, което се случва в живота ви. Някой ви обидил, че сте направили някаква погрешка – благодарете за всичко, все ще научите нещо ново. (25/стр. 267)

Да видите Неговата Мъдрост

Като ви дойде някакво страдание, не роптайте против Духа да Го огорчавате, но благодарете, че ви е дадено това страдание да познаете Бога, да видите Неговата Мъдрост. (19/стр. 140)

Бог ни се изявява чрез страданията

Срещаш едного и му казваш: „Ти си лош човек!“. Едва изминеш десетина крачки, спъваш се, падаш и си счупваш крака. Веднага тоя, когото наричаш лош, се затичва, намества крака ти, превързва го и те завежда у дома си. След тая голяма услуга ти изправяш грешката си и казваш: „Извини ме, братко, сгреших. Не те познавах. Сега разбрах какво нещо е Любовта“…

– Защо страдаме?

– За да се опознаете. Страданието е условие за опознаване. Щом е така, благодарете за страданията. Да благодарим на Бога, когато ни се изявява чрез страданията. (59/стр. 263, 264)

Всяко страдание да роди благодарност

Не да си недоволен и постоянно да роптаеш. Но всяко страдание като дойде в тебе, то трябва да роди в тебе една благодарност – да благодариш на Бога, че си се удостоил да страдаш. (1/стр. 340)

За малките страдания

Да благодарим за малките страдания, които ни сполетяват. Ако не благодарим за тях, ще дойдат по-големи страдания. Ако благодарим за малките страдания, ще дойдат големите Божии благословения. (59/стр. 307)

Може да опита Любовта

Когато страда, човек може да опита Любовта. Благодарете, че страдате. (2/стр. 367)

Чрез страданията придобивате живота

И тъй, когато страдате, не питайте защо страдате; не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота. (64/стр. 58)

Така както никога не си се молил

Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде доволен от живота си. Ставаш сутрин, бъди доволен, че си станал. Боли те единият крак – бъди доволен и благодари, че само единият крак те боли, а не и двата. Ако те болят краката, благодари, че поне ръцете не те болят. Ако те болят ръцете и краката и не можеш да станеш от леглото, благодари, че можеш да се молиш. Като се молиш четири-пет часа, ще се развърже едната ти ръка. Като се молиш още четири-пет часа, ще се развърже другата ти ръка. След това ще се развърже единият ти крак, после – вторият и няма да забележиш как ще се развърже тялото ти, и ще станеш от леглото си здрав, доволен, че можеш да се молиш на Бога така, както никога не си се молил. (50/стр. 214)

Не се плаши

Заболи те рамото и се уплашиш. Не се плаши. Тури ръката си на рамото и благодари за болката, която имаш. Страхуваш се от ревматизъм в коленете. Не се оплаквай, но коленичи и благодари за болката. В скоро време ревматизмът ти ще мине.

(56/стр. 90)

Благодари пак на Бога

Ти имаш едно желание за нещо. Благодари на Бога. Искаш да се жениш. Благодари на Бога, че ти е дошло туй желание. Не искаш да се жениш. Благодари пак на Бога. Осиромашееш, обогатееш – за всичко, каквото стане, благодарете на Бога! (1/стр. 583)

Че не сте свършили някоя работа навреме

Че не сте свършили някоя работа навреме, благодарете и за това. Като свършите работата си, пак благодарете. Че сте счупили една чаша или чиния, благодарете. Можехте да счупите крака или ръката си. Благодарете, че чашата дойде като изкупление.

(37/стр. 242)

Когато направим една погрешка

Казвам: Когато направим една погрешка, да благодарим, че не е най-голямата. И когато ни постигне едно нещастие, да благодарим, че е най-малкото.

(4/стр. 150)

Научете се да обичате Бога

Ето коя е основната идея: научете се да обичате Бога и да Му благодарите за всичко, което ви е дал. Малко хора ще срещнете, които могат да благодарят. Когато всичко им е добре, благодарни са; когато ги сполети някакво нещастие, веднага обвиняват Бога, окръжаващите. Благодарете за всичко, което се случва в живота ви – и за доброто, и за злото. Ако не благодарите за всичко, ще ви сполети по-голямо зло. (63/стр. 273)

Благодарен и на доброто, и на злото

Човек… Ако го сполети някакво зло, той трябва да благодари, че не е по-голямо. Същият закон важи и за доброто. Дойде ли ти някакво добро, не пожелавай да бъде по-голямо. Бъди еднакво благодарен и на доброто, и на злото, които в даден момент са те посетили. Радвай се, че не са по-големи, отколкото трябва. (19/стр. 291)

Молете се да я понесете разумно

Каквото и да ви се случи в живота, благодарете на Бога. Щом скръбта ви посети, благодарете за нея и не казвайте, че е много голяма. Напротив, благодарете, че не е по-голяма, отколкото може да бъде. Молете се да я понесете разумно. Не приемете ли дадената скръб с благодарност, ще ви изпратят по-голяма. (67/стр. 265)

Удариш се някъде

Удариш се някъде, благодари, че не си се ударил по-лошо. Някой ти каже една добра дума – благодари; каже ти обидна дума – пак благодари.

(44/стр. 185)

Натъкнете ли се на неразрешим въпрос

Натъкнете ли се на някой неразрешим въпрос, благодарете, че има с какво да се занимавате в далечното бъдеще. (67/стр. 266)

Възможност да упражнявате волята си

…Когато се натъквате на мъчнотии, на противоречия и на страдания, благодарете на Разумния свят, че ви дава възможност да упражнявате волята си, да станете хора със силна воля, с устойчив характер. (67/стр. 333)

Възможност за твоето подигане

Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво. Да бъдеш благодарен, така да бъде погълната мисълта, че целият свят представя възможност за твоето подигане. Няма какво да се безпокоиш. Че дошло безпокойството – ти се радвай на това. (70/стр. 336)

Любовта е на Бога

Обичат те, благодари на Господа, Който се проявява чрез тях. Любовта не е тяхна. Благодари за нея. Ако не те обичат, пак благодари. (63/стр. 239)

И когато ви обичат, и когато ви мразят

Дали някой казва, че ви обича или че ви мрази, вие трябва еднакво, с едно и също разположение, да приемете и едното, и другото. Благодарете на Бога и когато ви обичат, и когато ви мразят. Ако и при двете положения благодарите на Бога, вие сте здрави хора. (32/стр. 189)

Дойде ли ви щастие или нещастие

Дойде ли ви някакво щастие или нещастие, благодарете и за едното, и за другото. (51/стр. 71)

Ние ще опитаме противоречията

Трябва да благодарим за онова, което става. Не трябва да остава в нас едно понятие, че сме нещастни. Ще благодариш, че нещастието те е засегнало малко с крачето си, и щастието с малкото краче ще те засегне. Ще благодариш в себе си за всяко нещо, което ти се случва, защото Бог е, Който примирява противоречията в нас. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири. (70/стр. 338)

Вие разбирате смисъла на живота

Когато благодарите за всичко, което ви се дава, вие разбирате смисъла на живота. За всяко нещо благодарете: и когато сте гладни, и когато сте сити; и когато сте учени, и когато сте прости; и когато сте болни, и когато сте здрави; и когато ви е студено, и когато ви е топло. Когато благодарите, че вън е студено, че пръстите ви са измръзнали, вие започвате да мислите върху студа, а той, като разумно същес­тво, ще ви разбере и ще се смекчи към вас. Няма да забележите как след известно време краката и ръцете ви ще почнат да се стоплят. (51/стр. 112)

Не въставай против дявола

Така ти ще разбереш какво значи изкушение. Някой път си радостен, но изведнъж състоянието ти се сменя. Казваш: „Нещастен съм в живота“. Това не е твоя мисъл, посетил те е някой дявол. Не въставай против него, но кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тоя брат да се разговорим с него“. (11/стр. 11)

Като влезете в духовния живот

…Като влезете в духовния живот, има една фаза: ще дойдат най-лошите мисли, които не сте сънували – „и на ум не ми е минавало“. Ще бъде мъчно… Благодарете. (53/стр. 335)

Щом се обезсърчите

„Вечно благовествуване.“ За да разберете това благовествуване, вие трябва да благодарите за всичко, което се случва в живота ви. Щом се обезсърчите, благодарете на Бога, че Той ви учи нещо. Чрез обезсърчението вие ще научите някакъв урок.

(60/стр. 149)

„Този човек ми показа“

Ще ви приведа един пример от Софийско. Един виден чиновник от Сметната палата, умен човек, пътува от София до Павлово. Влиза в един трамвай, дето имало много хора. В същото време влиза и един беден човек с вързоп в ръка, но и той няма къде да застане. Чиновникът искал да му услужи и казва:

– Ела при мене, приятелю, остави вързопа долу, почини си.

– Няма място.

– Ето тук, при краката ми, има място, тури си долу вързопа.

Беднякът застанал пред него. Той се понавеждал да си види вързопа, бутал го, намествал го. Като си отишъл в Сметната палата, чиновникът бърка в джоба си и забелязва, че портмонето му изчезнало. В него имало 800 лева. Той си казва: „Благодаря на този човек, че ми показа, че умът ми трябва да бъде винаги буден, защото понякога имам у себе си и по 10 000 лева“. (16/стр. 130)

„Олекна ми малко“

Ще дойде ден, когато богатият ще благодари на онзи, който бръкне в джоба му и извади няколко монети. Той ще каже: „Доволен съм, че взе част от парите ми – олекна ми малко“. (64/стр. 277)

„Благодаря, че ръцете ми не пропаднаха“

Щом човек чуе, че банката, в която е вложил парите си, е пропаднала, той трябва да каже: „Господи, дойдох с две празни ръце на Земята. В тях са вложени сили, на които разчитам. Благодаря, че ръцете ми не пропаднаха. Банките могат да пропадат и отново да се съвземат, но ръцете ми да не пропадат“. (55/стр. 59, 60)

„Благодаря Ти, Господи,
че не ми даде по-голямо нещастие!“

Вие трябва да постъпвате като онзи американски майстор, който във време на работа изгубил първата фаланга на един от пръстите си. Като показвал на работниците си как да дигнат един голям камък за корниз на един прозорец, камъкът паднал върху ръката му и веднага откъснал първата фаланга на един от пръстите. Той подигнал погледа си нагоре и казал: „Благодаря Ти, Господи, че не ми даде по-голямо нещастие!“. И с радост продължил по-нататък работата си. Дойде ли ви някакво нещастие, веднага благодарете на Бога, че се е спряло само дотам, не се е продължило по-нататък да дойде по-голямо зло. (58/стр. 176)

Вие не знаете

Следователно, когато ви дойдат някои малки нещастия, благодарете за тях, защото вие не знаете какви по-големи нещастия би могло да ви се случат.

(68/лек. 1: стр. 15)

Промисъл, който бди над всички

Вчера, като чухме, че сестрата паднала, някои казаха: „Горката сестра!“. Аз казах: Да благодарим на Бога, че не е паднала по-лошо да си счупи главата. Преди няколко дни един наш брат тичал да стигне трамвая. В бързината той се блъснал с един човек и паднал на земята. Едва се вдигнал от земята, той усетил, че главата му е силно разтърсена и ръката – навехната. Той дойде при Мене и Ми каза: „Чудно нещо, сутринта си направих молитвата, оградих се добре и така тръгнах“. Благодари, че си се помолил. Ако не беше се молил, щеше да стане нещо още по-лошо. Да благодарим, че в света съществува един Промисъл, който бди над всички. Ако Бог не беше с нас, хиляди злини щяха да ни сполетяват. (63/стр. 274)

Че някой не те приел добре

Всякога благодари: и като ядеш, и като пиеш вода, и като работиш. Благодари на Бога и за доброто, което днес си могъл да направиш. Че някой не те приел добре, пак благодари. Ти не знаеш защо той е постъпил така. Някой дойде при Мене и си излиза недоволен – приел съм го студено… Не се заблуждавайте от външната обстановка на нещата. Външно човек може да бъде весел или скръбен. Това не определя още истинското му отношение към хората. (63/стр. 274, 275)

„Аз съм много доволен“

Аз съм забелязал: дойде някой да Ме посети, но някога нямам физическа възможност да го приема, на Земята сме и той, като си излезе, остава недоволен, махне така с ръка. Той трябва да си каже: „Аз съм много доволен, благодаря на Господа, че Учителят днес не ме прие“. (38/стр. 24)

Всичко това е привилегия

Дойдат ли страдания или радости, изпитания, богатство или сиромашия, за всичко трябва да се благодари. За човек с будно съзнание всичко това е привилегия. Тия неща представят условия за работа. (58/стр. 283)

Това е правилната философия

И задачата в живота ни е да бъдем доволни в дадения момент и като се обърнем към Господа, да кажем: „Господи, ние сме благодарни от всичко“… Това е правилната философия, която разрешава всички въпроси. Ти си търговец, изгубил си нещо. Благодари за това. Туй, което си загубил, то не е загубено, то е една печалба. (38/стр. 24, 25)

Снели са част от товара му

Някой се оплаква, че го обрали. Този човек се заблуждава. Ако след обирането се чувства по-леко, той трябва да благодари, че са снели част от товара му. Какво щеше да стане с него, ако с този товар той плаваше по морето? Той можеше да се удави. Щом се е намерил човек, който може да вземе товара от гърба му, той трябва да благодари. (29/стр. 388)

Човек с будно съзнание

Ако някой изгуби хиляда лева и благодари за тази загуба, той е човек с будно съзнание. (60/стр. 21)

Нека вземе дял от съдбата на сиромаха

Когато бедният трепери в стаята си от студ, да благодари, че има възможност да изпита и това страдание. Някога е бил богат, радвал се е на топ­ла стая. Нека сега вземе дял от съдбата на сиромаха. (50/стр. 237)

Бедният да се зарадва

Според Мене бедният не трябва да завижда на положението на богатия, но като го види да яде и да пие, той трябва да се зарадва, че Бог му е дал възможност да се ползва от тия блага на живота, а за себе си да благодари, че е лишен от тях. Ако пожелае благата на богатите за себе си, той ще осакати своя живот, ще осакати душата си. (36/стр. 66)

И като гладен, и като сит

Седи някой и се оплаква, че е гладен, не знае какво да прави. Много просто! Щом е гладен, ще благодари на Бога за това. Хората мислят, че трябва да благодарят само когато са получили нещо. Те казват: „Има смисъл човек да благодари, но когато се нахрани, когато задоволи някаква своя нужда. Защо трябва да благодари, когато е гладен?“. И като гладен, и като сит човек трябва да благодари, защото и в двата случая има възможност да познае Бога, да се свърже с Него.

– Големи страдания имам.

– Благодари, че Бог те е удостоил със страдания. Казано е в Писанието: „Когото Бог обича, него наказва“. (60/стр. 143)

Само хляб и сол да има

Важно е човек да благодари и като яде, и като не яде… Само хляб и сол да има, пак трябва да благодари. Всяко нещо, за което човек благодари, се освещава и благославя. С Любов и най-простото ядене се благославя. Без Любов и най-богатото ядене не се благославя. (55/стр. 37)

Ще те научи на добродетели

Благодари на сиромашията, тя ще те научи на нещо. И богатството ще те научи на нещо, но и сиромашията ще те научи на добродетели. И богатството може да те учи, но трябва да си свършил сиромашията. (69/стр. 286)

„Да бъде благословена!“

„Ама сиромах съм.“ И сиромашията е Божие благословение. Щом дойде сиромашията, не я пъди, но благодари на Бога и кажи: „Да бъде благословена! Дай, Боже, повече“… Щом благодариш за сиромашията, и богатството ще се излее изобилно. Ако сиромашията е изобилна, и богатството ще бъде изобилно; ако сиромашията е малка, и богатството ще бъде малко. (40/стр. 216)

От това зависи вътрешното благосъстояние

…Човек… Той трябва да се стреми към мир в душата си. Че бил болен, че три дена не ял – той трябва да благодари. Че работите му не били уредени както трябва – пак да благодари. Човек трябва за всичко да благодари: от това зависи неговото вътрешно благосъстояние. (66/стр. 193)

Не забравяйте

Искате ли да придобиете качествата на Любов­та, благодарете на Бога за страданията и за радостите, които ви се дават; благодарете за богатството и за сиромашията; благодарете за знанието и за невежеството; благодарете за здравето и за болестта. Не забравяйте, че в страданието се крие радостта, а в радостта – страданието; в богатството се крие сиромашията, а в сиромашията – богатството; в знанието се крие невежеството, а в невежеството – знанието; в здравето се крие болестта, а в болест­та – здравето. (29/стр. 283)

Благодари, преди да е получил нещо

И тъй, който разбира законите на светлината, той благодари, преди да е ял, преди да е получил нещо. Той обича да благодари, преди да е получил нещо, преди да са свършили някаква работа за него.

(29/стр. 333)

Няма по-велико нещо

Няма по-велико нещо от това, да мислите правилно. Силата на човека е в мисленето. Когато говорят лошо за тебе, изслушай ги и благодари на Бога и за това. Кажи си: „Господи, научи ме да мисля добре за хората, научи ме да чувствам добре, научи ме и да постъпвам добре“. (63/стр. 116, 117)

Срещаш здрав или болен човек

Направиш нещо, благодари! Срещаш здрав или болен човек, благодари! Бог е изпратил болния при тебе да му помогнеш. Кажи му една утешителна дума. Кажи му: „Ще оздравееш!“. (63/стр. 191)

Божиите наредби и човешките наредби

Когато обичате някой човек, Любовта ви трябва да остане непоколебима, една и съща, независимо от това дали този човек ви прави добрини или пакости. Когато той ви прави добрини, ще благодарите, че се проявява в доброто. Когато ви причинява злини, пакости, пак ще благодарите, защото ви дава възможност да научите нещо ново. Който иска да изучава Божиите наредби, ще се абстрахира и от доброто, и от лошото, което му се прави. Това са външни неща. Ако пък искате да изучавате човешките наредби, имате право да се спирате и влияете от доброто и от злото, което хората ви правят.

(68/лек. 6: стр. 23, 24)

Пожелай да се смириш

…Пожелай да се смириш, да понасяш всичко с благодарност.

– Болен съм, страдам, как да благодаря?

– Ще благодариш за всичко. Ако болката е в краката ти, ще учиш закона на смирението; ако болката е в пръстите ти, ще се учиш да мислиш право; ако болката е в очите ти, ще изучаваш Истината; ако е в ушите ти, ще изучаваш Мъдростта; ако е в устата ти, ще изучаваш Любовта. Каквото и да те боли, все ще научиш нещо. (64/стр. 101, 102)

За всичко, което Природата дава

Не казвайте, че времето вън е лошо, но кажете, че времето е отлично и житото ще израсте добре. Ако вън има силен вятър, кажете, че времето е отлично и радиото работи навсякъде. Вятърът разнася човешката мисъл. Благодарете за всичко, което Природата дава. (66/стр. 88)

При най-лошите условия на живота

Отиваме на екскурзия. Казват: „Вали“. Казвам: Вали, не вали – ще вървим. Тръгнахме, те мислят, че Аз като отивам, ще престане. Мислят, че Аз ще кажа на дъжда да престане. Казвам: То едва е започнало. Вървим – и дъжд… Казват: „Днес ли намери да идеш на екскурзия?“. Казвам: Днес тамън е при най-лошите условия на живота. Благодарете на Бога. (70/стр. 336)

Толкова Бог е по-близо до нас

В нас трябва да се роди едно чувство – и при най-лошите условия да благодарим. Колкото животът е по-зле, толкова Бог е по-близо до нас. При най-лошото, в което се намираш, да знаеш, че Божието благо е там. Всичките условия и всичките възможности, които имате в миналото и сега, и за в бъдеще, всичко е за добро. (69/стр. 104)

Като му се случи някакво нещастие

Кой човек, като му се случи някакво нещастие, благодари на Бога за него? Кой човек, като е загубил някой от своите близки, се е обърнал към Бога с благодарност за постигналото го нещастие?

(32/стр. 122)

Смъртта има своя добра страна

Един човек ако направи една погрешка, лесно се изправя погрешката му, понеже умира. Ще благодарим, че умираме, понеже погрешките, които правим, лесно се поправят. Смъртта има своя доб­ра страна. Ние сме в областта на смъртта, за да се поправят погрешките. Радвайте се, че умираме. По някой път е приятно човек да умре за пиянството. Пил по кило и половина ракийца, не е ли хубаво да умре за тази ракийца? (61/стр. 301)

Ако не дойде смъртта

Ако не дойде скръбта, по-малкото благо за човека, и радостта, по-голямото благо, няма да дойде. Ако не дойде смъртта, и животът не може да дойде. Да благодарим на малкото благо, за да дойде по-голямото благо! (68/лек. 5: стр. 33)

Гледа на живота от мистичната страна

Ако някой човек изгуби богатството си, знанието си и се обезсърчи, отчае, той не е духовен още. Обаче, ако се зарадва, след като изгуби всичкото си богатство, знание, той е духовен човек. Този човек благодари на Бога за всичко, което е изгубил; той гледа на живота от мистичната страна, вижда, че може да живее и без това богатство и знание.

(49/стр. 21)

Сълзите на духовния и на светския човек

Какво изразяват сълзите? Сълзите на духовния човек са пълни всякога с благодарност, а сълзите на светския човек са пълни със скръб; когато плаче той, чувства се унижен. (52/стр. 42)

Разумният човек

Разумният човек всичко изучава. Той разумно използва всички условия на живота: от всичко се учи, на всичко се радва и за всичко благодари.

(49/стр. 164)

ВСИЧКО ДА ВИ Е ПРИЯТНО

„Много ми е хубаво“

…В нас има един копнеж, всички трябва да отговаряме на този копнеж – да служим на Бога. Не само от Любов, но при всички страдания, при всички изпитания, каквото и да ти се случи, да кажеш: „Много ми е хубаво“. (53/стр. 103)

„Много ми е приятно“

Та тогава бих желал, като те мрази някой, да кажеш: „Много ми е приятно. И като ме мразиш, мене ми е приятно“. (4/стр. 544, 545)

По-добри думи не си чул

Дали вън е облачно, или ясно, тихо или ветровито, всичко трябва да ти е приятно. Ако някой те обиди, радвай се, считай, че по-добри думи от неговите не си чул. (37/стр. 196)

„Колко хубаво се развява косата ми!“

И тъй, човек трябва да разбира процесите, които стават в Природата. Когато вятърът духа, не му се сърди… Защо да не ти е приятно, че вятърът духа? Ти казваш: „Днес ли се намери този вятър да ме духа?“. По-добре кажи: „Колко хубаво се развява косата ми! Колко е приятен този вятър!“. Ако ти падне шапката, ти се сърдиш на вятъра. Удариш се на някой камък, сърдиш му се. Защо не се извиниш на камъка, че не си го видял? Това е цяла философия. Това са методи за самовъзпитание. (43/стр. 331)

Не е ли хубаво да останеш вън?

Пътник си, не са те приели някъде добре. Казват: „Нямаме място“. Но лятна нощ е, хубаво, небето – ясно, виждаш звездите – не е ли хубаво да останеш вън да съзерцаваш? Ако те приемат вкъщи, дадат ти топла храна, вода, легло – и то е хубаво. Но и другото е хубаво; ако не те приемат, намери добрата страна. Ако те приемат, намери добрата страна. (53/стр. 337)

Аз виждам ръката на приятеля

Например някой ваш приятел дойде и бръкне в джоба ви и вие се уплашите. Като бръкне той, вие да кажете: „Брат ги е взел парите“ и да ви стане приятно. И няма да се мине много време, и той ще ги донесе. Аз… виждам ръката на приятеля. (53/стр. 424)

И като богат, и като беден

Не казвай, че животът ти е дотегнал, но да ти е приятно да живееш и като богат, и като беден.

(59/стр. 22)

Като вървиш и като имаш болка

Да не кажеш, че „имам болка в крака си“. Ако и краката навсякъде (те) болят, да ти е приятно. Като вървиш и като имаш болка, да ти е приятно.

(70/стр. 30)

Да ти е приятно, като страдаш

Сега във време на мъчнотии искам да ги носите мъчнотиите не по закон. По закон всички ги носят, но по Любов. Да ти е приятно, като страдаш.

(70/стр. 195)

Човекът на Любовта

Любовта е най-голямата хармония, която съществува в света. Ти, като влезеш в Любовта, няма да знаеш какво нещо е да страдаш… Човекът на Любовта за всяко едно страдание пари дава. И като дойде страданието, приятно му е; на четири му се отварят очите за едно страдание. Любовта ходи да търси страданието и пари дава. Гледаш, Любовта като хване страданието, то стане на скъпоценен камък. (70/стр. 137)

ВИЖДАЙТЕ ДОБРАТА СТРАНА

Оцени всяко нещо

Мислим, че Господ не е създал света така, както трябва, и постоянно ние си даваме мнението, и критика правим. Казваш: „Не трябва да бъде това“. Благодари. Всяко нещо, което се случва, каквото и да е, оцени го. Облачен е денят – добре е. Ясен е денят – добре е. Изгрява Слънцето – добре е. На обяд Слънцето грее горе – добре е. Залязва Слънцето – добре е. Дърветата дават плодове – добре е. Дърветата не дават плодове – добре е. Разболяваш се – добре е. Здрав си – добре е. Раждаш се – доб­ре е. Умираш – добре е. В Небето отиваш – доб­ре е. В Небето ще се качиш навсякъде – добре е. Навсякъде е Господ. Щом идеш в ада, ще мислиш, че Господ е там. Ад има, защото Бог е там. Идеш в Небето – ще мислиш, че Бог е там. Ако идеш в ада, адът веднага ще се превърне. (4/стр. 544)

„Всичко, което Бог е създал, е добро“

Вложете Любовта в душата си и кажете: „Всичко, което Бог е създал, е добро“. В злото е непроявеният Бог, а в доброто – проявеният. (64/стр. 147)

Във всичко виждай Божието присъствие

…Ако в болестта ти виждаш Божието присъствие, ако в богатството виждаш Божието присъствие, ако в знанието, ако в смъртта, ако във всичко виждаш Божието присъствие, ти си в Правия път! Ами че там е величието! (1/стр. 17)

Това е Истина

Човек, който вижда лошото в хората, той не знае какво нещо е Истина. Истината седи (в това) да видиш в най-голямото лошо… хубавото. Това е Истина: и в най-лошото да видиш хубавото, доброто.

(70/стр. 359)

Нова мисъл е нужна

Остави мисълта, че някой не живее добре. Двама души се карали. За добро е. Бият се – за добро е. Примирят се – за добро е. Съдят се – за добро е. Легнат да спят – за добро е. Разболяват се – за доб­ро е. Всичко е за добро. Пръснали ви главата – за добро е. (53/стр. 32)

Всичко е за добро

Каквито противоречия да дойдат, всичко е за добро. (63/стр. 275)

В света да вижда хубавото

В противоречията, в постъпките на хората всякога да виждаме доброто. Това значи: един ученик в света да вижда хубавото. (54/стр. 117)

Че това е мисъл!

Ще срещнеш 1, 2, 3, 4 противоречия и навсякъде ще виждаш хубавата страна. Ще кажеш: „Учителят каза: Всичко е за добро!“. Че това е мисъл! Умира някой – ще кажеш: „За добро е“. Ражда се. „За добро е.“ Осиромашал. „За добро е.“ Оженва се. „За добро е.“ Напуска жена си. „За добро е.“ Изгубва си децата. „За добро е.“ (69/стр. 139)

Всяко нещо е на мястото си

Помнете: Всичко, каквото става в живота, е все за добро. Така разглеждам Аз нещата… Като дойде една радост или скръб, Аз зная защо е дошла. В Божествения план на живота всичко е предвидено, и то много добре. В този смисъл всяко нещо е на мястото си. (63/стр. 276)

Тя е за Слава Божия!

Тази болест не е нещо лошо, тя е за Слава Божия! …Той се разболял – за Слава Божия. Боли те окото – за Слава Божия. Боли те ухото – за Слава Божия. Боли те кракът – за Слава Божия. Боли те коремът – за Слава Божия. Боли те главата – за Слава Божия. „Ама как може това?“ Е, за Слава Божия. За Слава Божия в туй отношение, че след всяко боледуване… ти ще научиш една нова опитност. И в живота си ти ще се подигнеш. След всяка болест човек е по-силен. (1/стр. 579)

Всичко е за Бога

Родил се някой – за Слава Божия! …И като умират хората – за Слава Божия е. Умираме, там е казано: „Да минем от смърт в живот“… За Слава Божия е това! Защото и онези, които живеят, и онези, които умират, и едните за Бога умират, и другите за Бога оживяват. Всичко е за Бога. (1/стр. 584)

Да събуждаш великото в себе си

И когато някой човек прави погрешка, кажи в себе си, …направил нещо той, казал нещо, кажи: „За Слава Божия!“. Вие ще идете да се оплачете. Най-лошото да е, за Слава Божия е. Това е правилното възпитание. Всеки трябва да каже: „За Слава Божия“. Ако не кажете така, работата ще се усложнява. „За Слава Божия“ – в себе си ще кажете! То е, значи, да събуждаш онова, хубавото, великото, в себе си. Да растеш. (1/стр. 586)

То е истинският път

Всичко в света е за Слава Божия. Казват: „Ама Ти не го съжаляваш“. Аз обичам хората. Като срещна някого ама много нещастен, казвам: За Слава Божия! То е истинският път. (1/стр. 586, 587)

Една дума, но да я туриш

Вие страдате – за Слава Божия е. Недоволен сте – за Слава Божия! Не се разбирате – за Слава Божия! Че няма Братство – за Слава Божия. Е, доб­ро правите – за Слава Божия. Всичко е за Слава Божия. Този е пътят, за да се поправи. Друго възпитание няма. Аз съм опитал методите. Може да възпитавате човека, другото е само калайдисване, позлатяване отгоре. За Слава Божия! То е същината. Като кажеш: „За Слава Божия“, събужда се у тебе онова, Божественото, което има сила и може да създаде всичко. Една дума: „За Слава Божия“, но да я туриш. (1/стр. 587)

Тази погрешка е за добро

Направиш една погрешка – веднага да видиш добрата страна, че тази погрешка е за добро. Хилядите погрешки, които стават в света – те са за доб­ро. С тия погрешки Невидимият свят има какво да работи. (54/стр. 319)

Всичките неща са една възможност

Виждайте във всичките неща хубавото. Всичките неща за умния човек са една възможност. Една болест е един процес за чистене. Голямо богатство е.

(1/стр. 181)

Пак е благословение

Като срещнеш добър човек в живота си, знай, че това е благословение за тебе. И лош човек да срещнеш, пак е благословение за тебе. Значи, ти ще получиш благословение и чрез добрия, и чрез лошия. (63/стр. 278)

Те са вашето благо

Да допуснем, че някой ви направи някоя пакост. Че Аз може да ви кажа: всичките ония пакос­ти, които вас са ви направили, те са вашето благо. Вие не знаете, в Книгата на Провидението е писано това. (61/стр. 324)

Вземаме нещата в съвсем друг характер

Дойде някой и казва: „Какво си пожълтял?“. Радвай се, че си пожълтял. Жълтият цвят показва, че си започнал да мислиш. Друг дойде и ти казва: „Защо си почервенял?“. Радвай се, че си почервенял, понеже червеният цвят е на живота. Друг дойде и ти казва: „Защо си посинял?“. Радвай се, че си посинял, синият цвят е цвят на вярата. Някой казва: „Защо си позеленял?“. Радвай се, че си позеленял, защото зеленият цвят е на човешкия растеж, на богатите хора. Хубаво нещо е, че си пожълтял; хубаво е, че си почервенял; хубаво е, че си посинял; хубаво е, че си позеленял. Тия неща ние ги вземаме в съвсем друг характер. Всичко, каквото ни се случва, е за добро за Мъдреца. (53/стр. 104, 105)

Развиват вашия характер

Някой казва: „Мъчен е животът ми!“. Не говорете за мъчнотиите. Всяка мъчнотия развива по една сила във вашата душа. „Знаете ли какви лишения търпя?“ Нищо, лишенията развиват вашия характер. (68/лек. 5: стр. 30)

Звезда си станал

Вие казвате: „Остарял съм“… Българска ли е думата „стар“? Казваш: „Стар съм“. „Стар“ на английс­ки значи „звезда“. Звезда си станал, светиш, какво лошо има в това? Остарял си, значи в звездата си влязъл. Звезда станал, че краката му не държат. Щом си стар, радвай се, че звезда си станал, про­светнал си. (53/стр. 322)

Другояче говорете

Станеш сутринта, казваш: „Остаряхме“. Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходим (у) дома. Пишат ни нашите, искат да си идем“. Да ти е приятно, че ще се върнеш… Дойдеш на големи изпитания, ще кажеш: „Учат ме“. Изпитанието не е лошо нещо. Даваш изпит на онова, което си учил.

(54/стр. 360)

Сам ще си помогнеш

Макар че си болен, на умиране, мисли, че туй състояние, което имаш, е най-доброто. Щом мис­лиш така, сам ще си помогнеш. (62/стр. 19)

Трябва да дадем едно хубаво тълкувание

Минава един човек, плюе или се изсекне, ти го видиш, намръщиш се… Виждаш го, ти извади поука. Този човек дошъл, иска да направи добро, казва: „Пари нямам, но каквото имам в носа, давам го“. Понеже то е богатство, което седи в носа, каква мекота в носа. Казва: „От ценното, което имам в носа, давам“. Така Аз го тълкувам. То не е тъй. Той няма поведение, не знае как да се обхожда. Така е: че не знае да се обхожда – не знае. Но трябва да дадем едно хубаво тълкувание. (70/стр. 362)

Умният човек

…Като си тъжен, да намериш и в самата тъга, да видиш, че има нещо хубаво. Умният човек, като се заоблачи небето, вижда добрата страна. Казва: „Тия облаци ще се превърнат на капчици, ще капнат по тревата и тревата ще израсте. Цветята ще цъфнат, дърветата ще се полеят, ще раждат хубави плодове“. Духне вятър – умният човек вижда хубавото, казва: „Ще стане пречистване“. (70/стр. 199, 200)

И то си има добрата страна

Аз ето как гледам на живота. Мъчно е да имате този възглед. Някой се отнася с вас малко по-зле, отколкото трябва. То е вятър. И то си има добрата страна. Ако бурята е по-силна – разклаща дърветата, подобрява кръвообращението. Ако някой ви е креснал повече – буря е то. Не че е неразположен, но вятърът духнал някак си, някои наклонил по-силно, отколкото трябва. (54/стр. 60)

Господ изпраща една буря

Когато дойде някоя голяма буря, тя разклаща, разтърсва растенията, които растат спокойно. Растенията изобщо са много мързеливи… Невидимият свят обаче като разклаща по този начин растенията, магнетическите токове потичат и в тях става обновление… Господ изпраща една буря на тази сес­тра или на този брат. Каква буря например? Отиде тази сестра на гости при своя другарка художничка и тя вземе четката и започва да маже върху платното на своята другарка. Намаже я хубаво, т.е. оцапа я; тя излиза оцапана от там и казва:

– Представете си, знаете ли как ме нацапа моя­та другарка?

– Представлявам си, та що от това? Нали обичаш Бога, претърпи заради Него!

– Та ме цапа, та ми говори.

– Не виждам никакво оцапване. То е вятър – фуу – минал-заминал, едно духало…

В този случай какво трябва да кажеш на тази сестра? Ще кажеш: „Духай, сестро, духай, нека се клати животът в мене, та кръвообращението да става правилно. Господ те е пратил навреме“. Като излезеш от там, поблагодари в себе си.

(22/лек. 16: стр. 10, 11, 12)

Щом поставите тази велика мисъл

Значи, зад сегашния живот, зад всички промени, които стават в него, зад злото и доброто в света седи Разумното, Великото, Безграничното, Първичното Съзнание. Следователно намериш ли се пред противоречия, пред несполуки, пред смъртта в живота, кажи: „Зад противоречията седи разумният живот, зад несполуките седят сполуките, зад смъртта седи безсмъртието“. Щом поставите тази велика мисъл в душата си, веднага ще ви олекне. (68/лек. 6: стр. 26)

ВЕДНАГА ПРЕВРЪЩАЙТЕ НЕЩАТА

Дайте му кръст за храброст

Когато от вашата среда излезе човек, който говори лоши думи или прави клюки, извикайте го при себе си и му дайте кръст за храброст или известна сума. Кажете му, че го възнаграждавате, понеже до това време не сте слушали такива хубави думи. (20/стр. 181)

Верността на тия думи

Като дойде някой при вас и ви каже, че сте лош човек, невежа, скъперник, не му се сърдете, нито се обиждайте. Изслушайте го спокойно и кажете: „Благодаря ти за сладките и красиви думи, които ми казваш. Не бях слушал досега такъв мек език. Като говориш тези думи, мед тече от устата ти“. Ще кажете, че това не е вярно. Верността на тия думи се крие в ефекта, който те произвеждат. Като говорите на този човек така, вие му давате от себе си сладкото, меда, а взимате от него горчивото. По този начин вие трансформирате отрицателните сили в положителни. Няма да мине много време и същият човек ще се смекчи, ще започне да говори сладко. Това значи да предизвикате от устата на човека да потече мед.

Този е начинът, по който човек може да транс­формира състоянията на хората. Речете ли да отговорите на човека с неговия език, това значи да си навлечете голяма пакост. (20/стр. 206, 207)

„Голямо благородство има в тебе“

Ти говориш любовно за приятелите, имаш съб­рание някъде. Получаваш писмо, в което те режат… Щом го прочетеш, ти тълкувай така: „Голяма любов виждам в твоето писмо. Такова писмо никой не ми е писал. Трогва сърцето ми!“. Напиши му едно любовно писмо и виж какво ще ти пише той втори път. Той ще ти пише така: „Голям лицемер си ти“. Ти му пиши второ такова писмо: „Много ти благодаря! Голямо благородство има в тебе. Ти си толкова чистосърдечен, че мед капе от устата ти. Много ти благодаря за хубавото ти писмо. Аз се зарадвах, само че да не би да ми откраднат радостта, изпратих всичките приятели, които имах, и тогава прочетох писмото (ти), та всичкото благо на мен да остане. И ти пожелавам същото благо да ти даде Господ, което аз имам“. Така може ли да пишете?

(26/стр. 72)

„Устата му е медена“

За някой брат казват, че е много сприхав. Каз­вам:

– Много добър е братът.

– Как добър, не виждаш ли, много говори.

– Устата му е медена.

– Много обижда – казват те за този брат.

– Мен не Ме е обиждал още. (6/стр. 46)

„Отличен човек си ти“

Кое е по-право в дадения случай: да се карам с този човек или, като съзнавам, да се въздържа, да изпълня Волята Божия? Ще изпълня Волята Божия и нищо повече! Той може да върви подире Ми и да се кара. Ще се обърна към него и ще му кажа:

– Братко, много сладко говориш.

– Ама ти си нехранимайко.

– Е, отличен човек си ти.

– Ама ти се подиграваш!

– Не, много добър човек си ти. Ти си поговори, Аз ще те послушам. Ти си добър човек, но не си се проявил още, криеш се.

Защо да не можем да направим това нещо? Можем да го направим. И той, като чуе, че е добър, почва да се съмнява, казва:

– Така ли?

И действително той усеща, че е добър. Дълбоко в сърцето си той иска да ти направи добро, но иска да ти покаже, че не е от слабите натури. Той може да ти направи добро, може да употреби своята сила, но само ако го обичаш. (38/стр. 87)

„Виж колко обича Учителя“

Един ученик в древността в една Окултна Школа се разгневил на своя Учител, че отишъл една вечер (и) му занесъл три мраморни камъчета пред вратата, затворил вратата да не може да излиза. Учителят му разбирал малко от скулптура: като ги вижда, издялал камъните, направил три стъпала и турил трите стъпала. Прославил се ученикът. Целта му е била да го накаже: „Да ме помниш“… Учителят казва: „Това е един от моите ученици, виж колко обича Учителя“. (61/стр. 166)

„Бог ме е създал добър“

Каже ли някой, че не си добър, помисли и кажи в себе си: „Бог ме е създал добър. Дали проявявам доброто, това е друг въпрос“. „Глупав човек си.“ „Бог ме е създал умен.“ На всяка отрицателна мисъл постави положителна. (56/стр. 13, 14)

Всеки да каже Истината в себе си

Някой вестник писал нещо отрицателно за тебе – не се занимавай с него.

– Трябва ли да мълчим пред отрицателното?

– Не е въпрос да се мълчи, но всеки да каже Истината в себе си и да се държи за нея. Кажи си: „Бог ме създаде по образ и подобие Свое, вложи в мене всички възможности да проявя доброто и разумността, да уча и да се развивам. Ако вървя по тоя път, Ангел ще стана“. (56/стр. 14)

„Този човек е доста добър“

Да кажем, ако ти дадат едно стъкло, подобно на диаманта, ти го вземеш за един диамант – в тебе ще се зароди едно отвращение, че са те излъгали. Да не остане в тебе мисълта, че този, който ти дал диаманта, те е излъгал. Да кажеш: „Този човек е доста добър, не ме излъга“. (53/стр. 201)

Трябва да знаете да превръщате

Че ви казали нещо лошо, превръщайте го в доб­ро. Например кажат ти: „Аз не те обичам“. Превърни думите. Ще излезе: „Не, аз те обичам“. Трябва да знаете да превръщате. Така Аз оправям работите. Ако претърпяваш всички обиди, след време ще станеш добър приятел с тези, които те обиждат.

(63/стр. 241)

Това значи Божествен език

„Еди-кой си ми каза, че съм неспособен.“ Какво лошо има в това? Тури запетая след частицата „не“ и ще стане: не, способен съм. Запетаята спасява положението. Кажат ли ви нещо отрицателно, турете запетая след частицата „не“. Искате ли вие да кажете нещо отрицателно, турете запетая след частицата „не“ и всичко лошо ще се превърне в добро. Казваш на някой човек: „Невнимателен човек си!“. Помисли малко, не бързай, тури мислено запетая след частицата „не“ и кажи: „Не, внимателен човек си“. Това значи Божествен език, Божествен говор. Такъв е езикът на Любовта, който превръща злото в добро, мрака – в светлина. (55/стр. 235, 236)

Ще ви дам лек

…Ще ви дам лек да се освободите от недоволството. Лекът е много прост, състои се в една запетая. Казваш: „Недоволен съм“. Пиши: „Не, доволен съм“. Запетаята спасява положението. Дето е отрицателната частица „не“, тури след нея запетая и работата ще се нареди. (63/стр. 304)

Ще седнеш да мислиш

Като станеш сутринта, ще знаеш какво трябва да правиш – да мислиш!… Половин час ще мислиш. Ще седнеш да мислиш като един княжески син – ще мислиш, че всичко ти е уредено. И като излезеш от този половин час и влезнеш при лошите условия, ще кажеш: „При благоприятни условия съм, както някой царски син е пратен“. Защото и царските синове ги тургат на дисциплина. (69/стр. 138, 139)

За да се върне тази дума на вас

Вие казвате: еди-кой си човек е лош… Добре. Но как ще примирите това с казаното в Писанието: „Всичко в Бога живее.“? Ако той е лош, тогава какво е заключението? Макар и да е лош, вие кажете: „Добър е човекът“, за да се върне тази дума на вас, та поне вие да не страдате. Вие казвате: „Аз не искам да кажа това. То не е право“. Че другото право ли е? (53/стр. 390, 391)

Завърти езика си в обратна посока

Казваш на едного: „Мразя те“. Бог е при него и те пита: „Знаеш ли, че Аз направих тоя човек? Щом мразиш него, и Мене мразиш“…

– Как да изправя злото в себе си?

– Лесно ще го изправиш. Например искаш да кажеш на някого, че го мразиш. Завърти езика си в обратна посока и кажи: „Обичам те“… Какво ти коства да кажеш на човека, че го обичаш, че си готов на всякаква жертва за него? (59/стр. 38, 39)

Ти си направил лесните работи мъчни,
а мъчните – лесни

– На оня, когото мразя, не мога да кажа, че го обичам.

– Щом не можеш, ще чуеш присъдата си.

– Мъчно се превръща омразата в Любов.

– Това е най-лесната работа. Ти си направил лесните работи мъчни, а мъчните – лесни. Мъчно е да мразиш някого. Лесно е да го обичаш. (59/стр. 39)

„Добрината ти не може да се изкаже“

Значи, в речта защо някой път ти искаш да кажеш някому обидна дума? …Ти мислиш да му кажеш нещо обидно. Кажи му: „Много си добър, брат! Толкова си добър, че добрината ти не може да се изкаже“. (1/стр. 283)

Веднага ще си кажа в Себе Си

Тъй щото, когато помисля за някого, че е голям простак, веднага ще си кажа в Себе Си, че е много учен човек, че е голям психолог. (2/стр. 39)

„Този брат говори отлично“

За пример, някой от вас говори високо. Казвате: „Защо този брат говори така високо?“. Не, кажете си: „Този брат говори отлично“. (22/лек. 32: стр. 27)

„Щедър човек си ти“

Някой брат ви говори нещо, но като си замине, казвате: „Много говори този брат!“. Не, кажи му: „Добре говориш, братко. Изобилен, щедър човек си ти“. А на онзи, който едва вади думите от устата си, кажи, че е умен. (63/стр. 247)

Веднага обърнете лошата дума на добра

Ако дойде на езика ви лоша дума, веднага я обърнете на добра. Ако помислите лошо за някого, веднага намерете една добра черта в него и мислете върху нея. Някой обича да полъгва. Не се спирайте върху тази черта, но вижте колко е сръчен, колко добре работи. Срещате някой беден, окъсан, не мис­лете, че той е обеднял от мързел, но кажете си, че това е от щедрост. Когато бил богат, раздавал без сметка на нуждаещите и днес ходи окъсан и бос. Не търсете лошото в проявите и положението на хората; знайте, че и зад най-лошата проява се крие нещо добро и благородно. (64/стр. 99)

Ще му занесеш един подарък

Питам сега: Във вас какво трябва да замести боя? …Плесниците с какво трябва да се заместят? Когато вече си се нагласил да биеш някого, ще му занесеш един подарък: една копринена кърпа, ако е млад, да си тури в джоба. Ако е писател, ще му купиш едно златно перце. Ако е млад, ще му купиш едни обуща. Ако не ги харесва, ще му вземеш други. Или една хубава шапка ще му купиш. Или някоя книга. „В старото учение щях да те бия! – ще му кажеш. – Но сега измених живота си. И напуснах старото учение.“ (26/стр. 138)

Ще туря в касата една златна монета

Дойде една лоша мисъл, неорганизирана – никой не може да се освободи от лошите мисли. Ето Аз как бих постъпил: представете си, че минавам покрай една отворена каса, (в която) има злато; дойде една мисъл в Мене да си взема от касата. То е изкушение. Тогава Аз ще извадя от джоба Си и ще туря в касата една златна монета, и ще си замина. Така Аз се освобождавам от изкушението. Утре Моята каса като е отворена – той се изкушава и той като се изкуси, и той ще тури. Законът работи.

(54/стр. 194)

„Защо да не го обикна?“

Например мислиш: „Ще бръкна в касата на този богат човек да извадя нещо от там“. Спри се и кажи: „Ще прибавя нещо към парите на богатия“. Казваш: „Мразя този човек“. Помисли: „Защо да не го обикна?“. Каква мисъл е тази, която не може да измени лицето ти, да го направи по-красиво? Какви чувства са тези, които не могат да изменят твоето настроение, да станеш весел и радостен? (46/стр. 31)

„Днес получих един подарък“

Щом ви дойде една болка, не ходете да се оплаквате. Престанете да се оплаквате от болестите. Като дойдете, кажете Ми така: „Учителю, днес получих един подарък“. Ако е на крака болката, кажете: „Днес получих два чифта копринени чорапи“. Ако ви боли гърбът, кажете: „Днес ми дадоха една копринена риза“. Ако ви боли главата, кажете: „Днес ми дадоха една хубава шапка“. Ако ви боли вратът, кажете: „Днес ми дадоха една хубава връзка“. Ще кажете: „Да говорим Истината“. Че щом кажеш, че вратът те боли, това Истина ли е? Щом те боли вратът, разбирам, че кръвообращението не е правилно, не става редовно. Зная, че не ядеш правилно, не дишаш правилно, не мислиш правилно и не чувстваш правилно. Вследствие на това се затъкнали пътищата, по които кръвта върви. Ти си човек, който не държиш пътищата си в изправност.

(54/стр. 135)

Отправяйте към отрицателното
нещо положително

Като мине лоша мисъл през ума ви, отправете към нея Мъдростта; като мине лошо чувство, например омраза, в сърцето ви, отправете към него Любовта; и най-после, като се натъкнете на лъжата, отправете към нея Истината. Отправяйте към отрицателното нещо положително, с което да му въздействате. Ако ви сполети някакво нещастие, мислете за щастието. Ако ви посети някаква болест, мислете за здравето. (8/стр. 115)

И като умира, и като живее

Съзнателният човек, и като умира, и като живее, превръща всичко в добро. (60/стр. 61)

Веднага Любовта започва да действа

Каквото и да ви се случи, ще кажеш: „За добро е“. Станеш, времето е облачно. Кажи: „За добро е“. Станеш сутрин, духа вятър. „За добро е.“ Станеш сутрин, кучетата лаят. „За добро е.“ Станеш сутрин, петлите пеят. „За добро е.“ Станеш сутрин, температурата се променила. „За добро е.“ …Ако кажеш, че всичко е за добро, за добро ще се измени… Щом кажеш: „За добро е“, веднага Любовта започва да действа. (70/стр. 29)

Докато туй, доброто, възтържествува

Дойде едно нещастие, кажете: „За добро е“. Дойде второ – „за добро е“. Трето, четвърто – „за добро е, за добро е“, докато най-после туй, доброто, само по себе си възтържествува. (18/стр. 121)

ДА ЧУВАМ ПЕСЕН ДА СЕ ПЕЕ

Пейте, защо плачете?

Та вие сега ще учите. Бих желал да ви видя, когато дойдат изпитанията, тъгите, скърбите, тъй да пеете новата песен (Учителят пее):

Много се радвам, че сърцето ми е тъжно.

Колко се радвам, че пари си нямам!

Колко се радвам, че обущата ми са скъсани

и шапката ми е пробита!

Колко се радвам, че роклята ми е съдрана!

Колко се радвам, че леглото ми не е тъй ме-
кичко както трябва!

…Виждам, някоя сестра, като дойде, плаче, казвам: Пейте, защо плачете? На сестрата четири реда сълзи текат. Казвам: Дотегнаха Ми тези сълзи. Да чувам песен да се пее. (1/стр. 353)

По този начин трябва да разглеждате

Друга напреднала сестра казва: „Учителю, представи си на какво се обърнах тук. Не зная, изгубих достойнството на тези – кой как мине, все мене закача, цяла дрипа станах“. Не си представлявайте това. Вие дрипа не можете да бъдете. Радвайте се, че някой се очистил. Пейте (Учителят пее):

Колко се радвам, че в мене се очисти!

От твоя кир ще направя тор на моята нива.

По този начин трябва да разглеждате. Трябва да разбирате. (1/стр. 353, 354)

Как ще се научи човек да пее?

Вие казвате сега: „Когато се научим да пеем, тогава ще пеем“. Е, как ще се научи човек да пее? Ти си религиозен и някой път си неразположен. Започни да пееш така: „Колко съм днес аз, религиозният, неразположен“. Изгорил си яденето, попей си за изгореното ядене така: „Изгоря ми яденето днес“ или пей така: „Пресолих яденето днес“. Хлябът е прегорял. Попей за прегорелия хляб. Вие погледнете хляба, почвате да се тюхкате… (54/стр. 19)

Когато сте най-неразположен

Та казвам: Всички трябва да се научите да пеете. Когато сте най-неразположен, да пеете. Поразгневил си се малко или си се обезпокоил, пейте тогава… „Силен съм станал. Силен юнак, силен съм станал, силен, силен, силен.“ (53/стр. 424)

Нека всеки съчини по една песен

Любещият носи болестите си с радост. Като го заболи глава или корем, той пее. Правете същото и вие. Като ви заболи коремът, започнете да му пеете. Нека всеки от вас съчини по една песен за болката в корема си и да я пее. Щом изпее тази песен два-три пъти, болката му ще изчезне. Не пеете ли на болката си, с часове ще се въртите на леглото си и ще страдате. (25/стр. 87)

Има условия да оздравее

Когато болният пее, той има условия в себе си да се лекува и да оздравее; когато не пее, той е сериозно болен, лишен от условия да се лекува. (66/стр. 14)

Зов на човешката душа към Природата

Покрай всички работи, които имате, покрай всички сгоди и несгоди, мъчнотии и радости – пейте. И болен да сте – пейте. Пеенето е зов на човешката душа към Природата. Като отзивчива, Природата изпраща своите разумни съграждащи сили към човека да му помагат. (67/стр. 298)

Така пяла тя на болестта си

Една наша позната заболяла доста сериозно, имала силна кашлица, висока температура, вследствие на което била принудена да легне. Като размишлявала известно време върху болестта си, най-после дохожда мисълта да съчини една песен за своята болест. Тя съчинила следната песен: „Нямам вече кашлица, нямам вече температура“. Така пяла тя на болестта си около една седмица и духът започнал да се ободрява, да се повдига. След една седмица тя била съвсем здрава. (58/стр. 76)

„Хубаво е, ще го издържиш“

Ти имаш ревматизъм в крака си. То е предметно учение. Като седнеш, боли те кракът, пей: „Всичко в живота е постижимо“. Ти му попей. Той като те боли, ти седи спокоен. Учиш се на търпение. Ти ще кажеш: „Откъде дойде, сега ли намери, ще ми осакати крака“. Ти му попей. Кажи: „Хубаво е, ще го издържиш“. Кракът те боли, ти се поусмихни. Какво трябва да му кажеш на ревматизма? Ще видите, че при ставния ревматизъм е дошъл един понижен живот, и вследствие на това се образуват болките. Ако може да подигнете този живот, а вие може да го подигнете… Ако вие не може да изпъдите ставния ревматизъм навънка, тогава де е вашата сила?

(26/стр. 360, 361)

Цяла година пей

Често се оплаквате от болести и страдания. Казвам: Пейте на болестите и на страданията си. Ако си болен и не можеш да движиш ръцете и краката си – пей. Дойде обяд – пей. Цяла година пей на болестта си да видиш какъв ще бъде резултатът.

(59/стр. 283)

Три дена не си ял – пей!

Болен си, беден си, три дена не си ял – пей! Като пееш, работите ти ще се наредят. (28/стр. 176)

Щях да възпея скръбта

Ама че си бил тъжен или скръбен, пей… Ако бях на ваше място, досега щях да имам най-малко 100 песни за скръбта, щях да я възпея. Какво ли не бих направил от тази скръб. (2/стр. 439, 440)

Нещастието ще се вслуша в песента ви

Често хората се оплакват, че са нещастни. Защо са нещастни? Защото не знаят да пеят. Когато ви сполети малко или голямо нещастие, пейте. Като пеете, нещастието ще се вслуша в песента ви, ще ви даде известна сума и ще ви напусне. Какво повече можете да искате? (40/стр. 316, 317)

Като дойдат изпитанията

Какво трябва да правиш, като дойдат изпитанията? Да пееш. Дойде беднотията при тебе, пей; дойде болестта, пей. (56/стр. 24)

Намирате се пред някаква мъчнотия

Сега и на вас казвам: При каквото положение и да се намирате, пейте. Започвате една работа, пейте; свършвате работата, пак пейте. Намирате се пред някаква мъчнотия, пейте; излезете от мъчнотията, пак пейте. (37/стр. 373)

„Аз имам едно особено цвете“

Две слугини на богати господари били задължени да занесат някъде две кошници, пълни с нещо, което тежало 20 килограма. Едната носела кошницата си и от време на време пеела. Втората носела кошницата, но през всичкото време мълчала. Като гледала как другарката върви напред и пее, тя я запитала:

– Не тежи ли кошницата ти, че можеш и да пееш още?

– Не ми тежи.

– Защо? Нали и тя тежи 20 килограма като моята?

– Да, но аз имам в кошницата си едно особено цвете, което намалява нейното тегло.

– Как се казва това цвете? Дай и на мене от него.

– Това цвете се казва търпение. (60/стр. 157)

Като че сте новородено дете

Има някои паразитни мисли, които ви безпокоят. Като попеете, всичките тия мисли да изчезнат, като че сте новородено дете. (Учителят пее:)

До вчера бях сиромах,

а днес съм вече богат.

До вчера бях сиромах,

защото не знаех как да говоря.

Днес станах богат,

защото се научих как да говоря. (62/стр. 17)

„Аз съм на Изгрева да се уча“

Неразположени сте някой път. Пейте. Когато плачете, пейте. (Учителят пее:)

Аз плача, къса се сърцето ми…

Тъй не се пее. (Учителят пее:)

Аз съм на Изгрева да се уча

как да живея и как да пея… (62/стр. 21)

Ще се превиваш с чувство

Хубаво, как бихте показали, че сте болен? Как ще пеете на тялото си? Ще употребим пеенето като наука. Най-хубавата песен може да пееш оперно, когато те боли кракът, защото чувстваш болката… Казвам: Боли те коремът, коремоболие имаш – може да съчините най-хубавата песен на коремоболието. Може да пееш, ще се превиваш с чувство, ще пееш и мисъл ще има, изражение ще дадеш. (62/стр. 25)

То е вече опера

Двама братя се карат. Няма да ги примиряваме. Ще започнем веднага да пеем „Събуди се, брат­ко мили“ или „Зора се чудна зазорява“… Нека се карат, ние ще пеем. То е вече опера. Те да се карат, тъй е писано, ние сме хорът тогава… Като се карат, ще се освежат. Те ще започнат после да се извиняват. Сега, като не пеем, казваме: „Скараха се двама приятели, не можахме да ги примирим“. Как ще ги примирим? Не може да се примирят. Без пеене не могат да се примирят хората. (62/стр. 29, 30)

Като сте паднали духом

Коя песен ще пеете, като сте паднали духом? (Учителят пее:) „Стани, стани, стани!“ Ще се освободите от хиляди несгоди. (62/стр. 30)

Само така ще сменя състоянието Си

Казваш: „Не ми се пее, не съм разположен“. Там е работата: да пееш, когато не си разположен. При разположение всеки пее. Когато съм неразположен, Аз ще пея: „Много съм неразположен. Колко съм неразположен!“. После ще махна отрицателната частица „не“ и ще пея: „Колко съм разположен!“. Само така ще сменя състоянието Си… Помни: Когато си неразположен, зачеркни „не“ и пей „разположен съм“. След това кажи: „Сега ще работя“.

(63/стр. 199, 200)

Урежда се работата

Ако всички пеят, няма да има болни хора. Болестите ще идват, но ще си отиват. За половин час, като изпееш една песен, ще си замине болестта. Сиромашията ще иде, но като изпееш една песен, ще си замине. Незнанието ще идва, но като му изпееш една песен, ще си отиде. Всичко, каквото дойде, като му изпееш една песен, отива си. Урежда се работата. Сега не мислете, че това ще дойде изведнъж. Упражнения трябват. (62/стр. 34)

ДАЙТЕ ЕДНО УГОЩЕНИЕ

Дайте едно угощение на страданието!

Когато страданието похлопа на вратата ви, дайте му едно угощение! Когато в живота ви се яви някаква спънка, поговорете с нея и я угостете! Научете се да давате угощения не за благата в живота, както е било досега, но поне за малките страдания и мъчнотии, които ви сполетяват. (32/стр. 127)

Поканете своите приятели

Щом ви дойде някое малко страдание, поканете своите приятели на угощение и кажете: „Поканвам ви да си хапнем заедно и да благодаря на приятелите си от Невидимия свят за изпратения от тях подарък“. Великите хора в света са се повдигнали благодарение на това, че всякога са били доволни, признателни на Бога за малките страдания и нещастия, които са ги сполетявали. Големите нещастия в живота се дължат на това, че хората изказват недоволството си, задето ги постигнали някакви страдания. (32/стр. 127)

„Днес имам един важен гост“

Та казвам: Божественият Дух, Който работи у вас, иска да развие чувствата ви, да ги облагороди и смекчи, та като ви дохождат страдания, да ги приемате с радост, да им давате по едно угощение. Нека страданията станат за вас естествени посетители и като дойде някой от тях, да извикате приятелите си и да кажете: „Днес имам един важен гост, едно голямо изпитание; радвам се, че е дошло, заповядайте да си похапнем“. Питам: Има ли някой човек в света, който да е дал угощение за някое свое страдание? Досега Аз не съм срещнал нито един човек, не само в България, нито и в Америка, който при едно свое голямо страдание да е дал угощение на своите приятели. За радости много хора дават угощения, но за скърби само светиите могат да дават угощения. (22/лек. 31: стр. 139)

Ако човек съзнава това

И тъй, сиромашията и богатството са възможности за постигане на нещо, от което човек се нуждае. Ако човек съзнава това, като осиромашее, той трябва да се радва. Той трябва да извика приятелите си на угощение, да им каже, че от този момент за него настава нов живот. Който гледа това угощение, той ще се чуди как е възможно човек да осиромашава и да се весели. Тогава какво трябва да прави човек, когато забогатява? Според Мене, когато забогатява, човек трябва да се предаде на пост и молитва; целият му дом да прекара един ден в пост. Значи, когато осиромашава, човек трябва да се радва, да дава угощение на приятелите си. Когато разбогатява, цял ден трябва да прекара в пост. Това значи разбиране на живота. (28/стр. 384, 385)

„Радвам се, че мъжът ми обикна друга“

Ако мъжът на някоя жена обикне друга, жена му трябва да покани съседките си на угощение и да каже: „Радвам се, че мъжът ми обикна друга жена“. Ако обикне трета някоя, да даде второ угощение. Нека се радва, че сърцето на мъжа се разширява, приема и другите жени като свои дъщери с всичката Чистота и Безкористие. (37/стр. 41)

СТРАДАНИЯТА СА БОГАТСТВА

„Господи, дай ми повече страдания“

Някой се изправи на молитва и започва: „Господи, много страдам“. Това не е молитва. Аз бих желал да кажете така: „Господи, Ти виждаш, че малко страдам. Дай ми повече страдания, т.е. повече богатство“. Страданията са богатствата за човешката душа. (2/стр. 383)

То е свещеното за човека

Какво трябва да пазите? Пазете да не изгубите страданието. То е свещеното за човека. Докато имате страдания, радвайте се. Някои искат да избегнат страданията, но ако ги избегнат, един ден те няма в какво да се облекат. Страданието е най-хубавата дреха, каквато човек може да има… Тя е дреха като на райската птица. (58/стр. 104)

„Много те очаквах“

…Дойде ли страданието на гости в дома ви, поканете го любезно, усмихнете му се и кажете: „Много те очаквах, много плаках за тебе, но заслужава да се плаче“. Какво ви струва да се усмихнете на страданието? (35/стр. 50)

Как се образуват бисерите?

Че как се образуват бисерите в мидите? Като влезе някое парченце в мидата, тя го увива в разни пластове и направя бисер. За да се освободи от безпокойството, от това малко парченце тя прави бисер. Защо и ти от едно твое страдание да не можеш да направиш скъпоценен камък? Ако мидата може да направи бисер, ти защо да не можеш да направиш един скъпоценен камък? (54/стр. 194)

Който е познал Бога

Който е познал Бога, той живее без страх и понася страданията леко. Ако изгуби някого от своите близки, той казва: „Господ дал, Господ взел“. Ако изгуби силата, богатството, знанието си, той пак казва: „Господ дал, Господ взел“. Той се разговаря със страданието като с приятел: разхожда се с него, гощава го. Щом доброволно задоволите изискванията на страданието, то само ще ви напусне. Страданията не са механически сили, но съзнателни, разумни същества, които са изостанали в развитието си. Те влизат в човека и черпят сила от него. Колкото по-несъзнателно се отнася човек към страданията, толкова повече те го измъчват… (19/стр. 321)

Ще научите езика им

Страданията са живо нещо, а не мъртво. Те седят на пътя, по който хората вървят, и ги чакат. Като минете покрай тях, ще се спрете, ще се запознаете, ще се разговорите и ще научите езика им. Пътят на страданията е път, който води към Бога. (45/стр. 19)

Приема страданието с радост

Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост. Той се разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети. (65/стр. 67)

Не бързайте да се освободите от него

Дойде ли ви някое страдание или изпитание, не бързайте да се освободите от него, но започнете да го разпитвате отде иде, с какви намерения, колко време ще остане при вас и т.н. (19/стр. 53)

Разговаряйте се като с приятели

Дойде ли ви някоя скръб, или някое страдание, не бягайте от тях, но разговаряйте се като с приятели. Те носят някакво благо в себе си. (19/стр. 168)

Страданията са признак
на Любовта Божия

Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, Аз му казвам: „Ти си още зелен“. Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат страданията. Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание, да се радвате и благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия и нека всинца да носим този кръст. (7/стр. 71)

Страданията са благословение

Та казвам: Радвайте се на вашите страдания; не на изкуствените страдания, но (на) страданията, които Невидимият свят ви изпраща. Те са благословение. На тия страдания снемете опаковката, ще намерите нещо вложено. (70/стр. 91, 92)

„Искам да науча техния смисъл“

Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания?“, който роптае, е глупав човек, в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“ и е благодарен на тях, той е умен човек. (7/стр. 76)

Ще се поусмихнеш

Значи, човек ще влезе в Египет. Това е Земята, това е материалният свят с всички възпитателни средства. Ще минеш една дисциплина, на всяко едно страдание ще се поусмихнеш. (13/стр. 26)

Благодари, че можеш да се усмихваш

Та и вие трябва да се научите да се усмихвате. Всеки, който не се усмихва, ще умре. Една усмивка, но не да я видят хората. След като ти дойдат големите страдания на живота, като те погледнат, да се усмихнеш в себе си; вдигни очите си нагоре и благодари на Бога, че можеш да се усмихваш. А пък ние при най-малките страдания – ние почваме да гледаме начумерено. (26/стр. 265)

Тази мечка ще се отбие

Ако те срещне на пътя някоя мечка, спри се, започни да пееш. Като пееш дълго време – и мечката слуша. Най-после тя се оттегля, отбива се. Успееш ли да направиш това, ти си от онези песнопойци, които и мечката разбира. Ще кажете: „Как ще ми дойде на ум да пея?“. Страданието, това е мечката. Седни отгоре на страданието, попей му, отправи ума си към Бога нагоре и тази мечка току изведнъж ще се отбие и ти ще се освободиш. (22/лек. 8: стр. 28)

Геройски носят най-големите страдания

Аз наричам „млади хора“ тия, които геройс­ки могат да носят най-големите страдания. Герои трябва да бъдете! Само по този начин ще се подмладите. Дойде ли ви някое страдание, турете го на гърба си, поносете го малко, а после го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него и то ще ви напусне. Страданието се плаши от стария човек. То иска млад човек да го носи на гърба си, за да се разговаря с него и да му обяснява смисъла на страданията. (23/стр. 26)

Носи страданието и напред върви!

Сега всички трябва да бъдете герои. Като ви дойде някое страдание, не бързайте да го хвърлите на земята, но кажете: „Без страдания на Земята не може“. Пееш ли, носи страданието. Работиш ли, носи страданието. Обират те, носи страданието. Мъчат те, носи страданието. Каквото и да става с тебе, носи страданието и напред върви! (35/стр. 47)

БЪДЕТЕ МНОГО УЧТИВИ
С БОЛЕСТИТЕ

„Блажена си, че си дошла в моя дом“

…Болестта казва: „Не се плаша аз“. Дадат едно лекарство, болестта не излиза. Има един начин, по който всички болести излизат. Той е онзи на „блажените“. Като дойдеш при болестта, казваш: „Блажена си ти, сестра, блажена си, че си дошла в моя дом“. Като кажеш: „Блажена, че си дошла в моя стомах; блажена, че си дошла в моите гърди; блажена, че си дошла в моята глава“, болестта ще излезе. Ако не кажеш „блажена“, болестта няма да излезе. Този нов начин – начин непонятен, начин неразбран. (13/стр. 86)

Ама много учтиви трябва да бъдете

Светът ще върви, няма да се премахнат мъч­нотиите, които сега имате. Не мислете, че те ще се премахнат. Всяка една мъчнотия трябва да се превърне за добро. Всяко едно страдание трябва да принесе полза. То не е тъй да го изпъдиш. Ама много учтиви трябва да бъдете. Моят фигуративен език е: като дойде една болка, ти ще бъдеш учтив към нея, ще кажеш: „Много ми е приятно, че си ме посетила, че си благоволила да ме посетиш“. Не ти е приятно, но ще кажеш, че ти е приятно. Защото тази болка е много докачлива. И ако ти си недоволен, тя ще се усили. Пък ако кажеш, че си благодарен, болката ще си върви, ще те напусне. Защото болката, това е едно живо, разумно същество. Няма болка, в която да не присъства едно живо същество.

(1/стр. 584, 585)

Болестите са живи същества

Вие трябва да бъдете учтиви, внимателни към страданията си. Ако заболеете, започнете любезно да се разговаряте с болестта си, да благодарите, че ви е посетила. Като се отнесете с нея учтиво, тя ще ви напусне. Болестите не са нищо друго освен живи същества, които мъчат човека. Чрез болестите хората се възпитават. (9/стр. 194)

„Много ми е приятно, че ме посети“

Има едни болести, които идат естествено в живота. На тия болести вие не трябва да се противопоставяте. Ако роптаете от една малка болест, след нея ще дойде друга по-голяма. Колкото повече роптаеш, толкова повече болестта ще се увеличава. Каквото и да правите, болестите все ще дойдат. Трябва да има някой, който да ги носи. Как носите болестите вие, това Аз не зная. Но според Мене завършен характер е този, който, като се намери пред някаква болест, превръща я в добро. Като му дойде някаква болест, той се покланя, зарадва се, говори мекичко, пита я защо е дошла, какво иска, поканва я да седне, нахранва я. Като поседи известно време, болестта остава доволна от човека и сама си излиза. Тя казва: „Един път в годината дойдох на този човек и той ме прие както трябва“. Като добър християнин, този човек казва: „Много ми е приятно, че ме посети“. (4/стр. 124)

Болестта носи някакво благо

…Човека… Ако му дойде някаква болест, нека я приеме добре, като гост, да си поговори с нея, да види какво носи тя. И болестта носи някакво благо. Толстой казва, че боледувал три-четири пъти сериозно в живота си и след всяко боледуване придобивал ново просветление. (56/стр. 43)

Това е велика Истина

Не казвай на болестта да се махне по-скоро, но разбери защо е дошла. Тя иска да те научи (на) нещо, да ти предаде някакъв урок. Щом научиш урока си, болестта ще си отиде. Болестта е вашият възлюбен, който ви е хванал за крака и казва да изправите мислите, чувствата и постъпките си. Това е велика Истина, която малцина знаят. (46/стр. 15)

Щом разбере, че сте добър човек

Щом заболеете, не се страхувайте, не търсете веднага външна помощ, но почнете да се разговаряте с болестта. Питайте я отде е дошла и какво иска от вас. Като разберете намеренията , попейте малко. Щом разбере, че сте добър човек, не се страхувате от нея, не я пъдите, тя ще ви гостува ден-два, най-много седмица, и ще си замине. (27/стр. 334, 335)

Възлюбете я

За да се справите с кашлицата, възлюбете я. Като я обикнете, тя ще ви напусне. (63/стр. 302)

Погалете я малко

Единственото нещо, което от хиляди години насам човек е могъл да създаде, това са болестите. Големи усилия е употребил той, докато ги създаде. Следователно дойде ли ви някаква болест, не се оплаквайте, не търсете виновници вън от себе си, но почнете да се разговаряте с нея. Погалете я малко, поразгледайте я и кажете: „Добре дошла при мене. Какви усилия съм употребил, докато те създам. Моля те, като се нахраниш добре, иди някъде да се разходиш!“. (25/стр. 191)

Готови да направите всичко заради нея

И тъй, прекарайте този ден без никакво недоволство, без никакво набръчкване на лицата ви. Забравете всички болести, всички страдания и мъч­нотии. Като дойде някоя болест при вас, питайте я каква услуга иска и кажете , че сте готови да направите всичко заради нея. (34/стр. 46)

Предложете да тръгне с вас на работа

Дойде ли някоя болест, предложете да ви по­следва, да тръгне с вас на работа. Щом я поканите на работа, тя ще си отиде. Според Мене болестта не е нищо друго освен неканена гостенка, която ви е посетила и ви се налага: тя иска да я къпете, обличате, храните, забавлявате. Ще се съберат пет-шест души около болния да му услужват. Всъщност те не услужват на болния, а на болестта, която го обсебила като неканена гостенка. На болестта не трябва да се дават никакви лекарства. Щом дойде при вас, ще кажете: „Аз отивам да копая на Божието лозе. Ако искаш да дойдеш с мене, добре дошла. Ако не, сбогом!“. (34/стр. 287, 288)

Болестта стана твоя приятелка

И не да ви е страх, но смели ще бъдете! Който е болен, да убеди болестта, да каже на болестта: „Ти си много ленива, много си голяма аристократка. С този характер, който имаш, в Царството Божие няма да влезеш. И освен че ти не работиш, но и на мен не позволяваш. Остави се от този мързел, от тази леност! Да напуснеш мързела си! Ела ти и аз да работим за Господа!…“. И като я убедиш, един ден тя ще ти каже: „Ще дойда и аз да работя“. И ти се развеселиш – обърнал си болестта. Една болест ти стана твоя приятелка. (6/стр. 254)

ОТНАСЯЙТЕ СЕ ДОБРЕ СЪС ЗЛИНИТЕ И НЕЩАСТИЯТА

Да стоплите нещастието

…Ако не сте готови да приемете нещастието у дома си и да го стоплите, вие нищо не сте разбрали. Нещастието, това са ледените, грешните души, които търсят у вас мир и тишина да се успокоят. Оставете нещастието да влиза и излиза от къщата ви, без да ви смущава. Когато тези души се просветят, те сами ще си кладат огън да се отопляват.

(9/стр. 116)

„И твоята работа ще се уреди!“

Сега ще ви дам едно правило, което ще ви помага при всички трудности и мъчнотии в живота. Нападне ли ви някаква неприятна мисъл или чувство, попейте им или им посвирете и наблюдавайте какъв резултат ще имате. Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго освен една странстваща душа, която е грешила на Земята, та не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място. Изпейте една песен и кажете: „Не бой се, и твоята работа ще се уреди!“.

(17/стр. 166, 167)

Обърнете малко внимание

Тъй щото всички тъжни мисли, които ви нападат, това са такива именно скръбни души, които седят вързани между физическия и астралния свят и не могат да се развиват. Дойде ли такава една душа при вас и ви се оплаче от положението (си), обърнете малко внимание, изпейте нещо. Ако не влезете в положението , тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували.

(17/стр. 167)

Вслушвайте се в радостите и скърбите

Страданието не е нищо друго освен жива душа, която е дошла при тебе да сподели скръбта си. И радостта е също така жива душа, която посещава хората, за да сподели с тях своята радост. Тъй щото, когато скърбите, ще знаете, че ви е посетила някоя скръбна душа; когато се радвате, посетила ви е някоя радостна душа. Вслушвайте се в радостите и скърбите на душите и ако можете, помагайте им.

(19/стр. 53)

Мъчнотията ще я гладите, ще я милвате

Със слон не можеш да се бориш. Вижте как постъпват децата. Ако някое дете срещне на пътя си слон, няма да изисква от него да му направи път, но ще се сети да му купи малко ориз. Като му даде да си хапне два-три пъти ориз, слонът ще се разположи приятелски към него и дето го срещне, ще го вдигне на хобота си и ще го разходи. Така трябва да постъпва всеки човек с мъчнотиите си. Всяка мъч­нотия е слон, с който трябва да се справите разумно. Ще давате от време на време по малко ориз, ще я гладите, ще я милвате, докато тя се разположи към вас и започне да ви носи на гърба си. (64/стр. 22)

Добрата обхода води към самообладание

Човек трябва да се обхожда добре с мъчнотиите си, за да се справя лесно с тях. Само така той може да развие самообладание. Добрата обхода води към самообладание. Това се иска от всички хора.

(64/стр. 22)

„Свирих на нещастието“

Сега искам да ви обърна вниманието върху магическата сила на музиката. Опитвали ли сте тази сила? Сменяли ли сте лошите си състояния с музиката? Зная един истински случай в България как един кавалджия могъл да приложи музиката за трансформиране на състоянието си. Случило му се голямо нещастие. За да се справи с него, той свирил цяла нощ с кавала си. На сутринта съседите му го питали:

– Какво беше снощи, че свири цяла нощ? Сватба ли имахте? Наследство ли получи?

– Нищо подобно. Случи ми се голямо нещастие. Свирих на нещастието и успях да се освободя от него.

Този кавалджия опитал магическата сила на музиката. (43/стр. 190)

Красива е скръбта!

Като ви посети скръбта, не я крийте, но изнесете я вън, дайте един хубав обяд и си поговорете с нея. Аз съм се разговарял със скръбта. Красива мома е тя. Ако можете да я видите, всички ще тръгнете след нея. Красива е скръбта! За да не я познаят, тя се дегизира: закрива се с черен воал, облича се в скъсани дрехи и така минава незабелязано. Кой от вас е пожелал да види скръбта и да си поговори с нея?… Помни: Единственото нещо, което просвещава хората, е скръбта. Като дойде радостта при тебе, занимава те, люлее те, пее ти приспивна песен… (64/стр. 269, 270)

„Сестро, аз те обичам“

Казвам: Идете при Бога и любете без страх от омразата и завистта. Ако омразата те посети, кажи : „Сестро, аз те обичам. Прощавам ти за всички твои прояви. Такова е твоето естество“. Кажете това от сърце, а не само на думи. (11/стр. 13)

Кажете му, че го познавате

Когато изкушението дойде при вас, вие ще знаете, че зад него е Бог. Той е допуснал изкушението, за да изпита хората. Затова, като дойде изкушението при вас, хванете го и се разговорете с него. Кажете му, че го познавате, че знаете кой го е допуснал.

(55/стр. 93, 94)

Ще постъпваш с Кесаря добре

Що се отнася до Кесаря вътре в тебе, ще бъдеш внимателен и учтив към него, ще му отдадеш своята дан. Ще научиш характера му и ще постъпваш с него добре.

– Той е бирник.

– Нищо от това. Ще се извиниш, че си закъснял, и ще му дадеш парите. Няма да го ругаеш, да му се сърдиш. Ще бъдеш тих и спокоен. (11/стр. 65)

Благодарете и на дявола

Благодарете на оня, който ви е ударил две плесници. Благодарете и на дявола, който ви е ударил две плесници. Не се обезсърчавайте от това, но изучавайте характера му. Той е добър педагог. Покрай лошите методи той си служи и с добри методи. Много работи на Земята са все от него създадени: съдилищата са от него създадени. Той… раздели хората на прави и криви. На кого щяха да проповядват свещениците, ако нямаше грешници? Той е причина да се раждат деца. Как щяха хората да изправят погрешките си, ако не се раждаха и прераждаха? Дяволът казва на хората: „Бъдете внимателни към мене. Аз създадох професиите, за да има с какво да се занимавате и да учите. Бог се отнася с почитание към мене. Какво остава тогава за вас?“.

(56/стр. 33)

„И аз желая да бъда трудолюбив като тебе“

Никога не спори с дявола. Като го видиш, кажи му: „И аз желая да бъда трудолюбив като тебе. Ти си свършил много неща, направил си много открития“. (63/стр. 76)

Обичали ли сте вие дявола?

Като срещнеш дявола – обикни го, той ще побегне. Обичали ли сте вие дявола? Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лош от една котка. Горкият, навсякъде го хукат, няма кой да го обича. Каквото стане в света, все той (е) виноват. (70/стр. 286)

„Вие сте добри, благородни хора“

Вървят двама пътника по едно шосе един след друг. Срещу тях излизат двама разбойника. Те спират първия пътник и му казват:

– Дай скоро парите си!

– Как, парите си да дам! Не ви ли е срам, нехранимайковци такива! Аз съм работил и така спечелих тия пари. Вие искате наготово да се ползвате от чуждия труд.

– Скоро парите или на място ще те оставим!

Той се противопоставя, не дава парите си. Един от разбойниците насочва револвера си срещу него, поваля го на мястото му и така го обира. Разбойниците продължават пътя си и срещат втория пътник. Като ги вижда, отдалеч още той изважда кесията си и им казва:

– Аз виждам, че вие сте добри, благородни хора, но се нуждаете от пари. Аз пък съм богат човек. Ето, заповядайте! Вземете колкото пари ви трябват.

Разбойниците го гледат учудено и не знаят как да постъпят. Единият от тях му казва:

– Ние виждаме, че ти си добър човек. Прибери кесията си, нищо не искаме от тебе.

– Не, вземете колкото ви трябват. Ако не ви стигнат, още мога да ви изпратя.

Те се поглеждат помежду си още по-учудени. Тогава двамата разбойника взимат по една златна монета и оставят пътника свободно да продължи пътя си.

Казвате: „Съдба е това!“. Да, първият случай представя съдбата на глупавия човек. Вторият случай представя съдбата на разумния човек. (51/стр. 8, 9)

Всякога остава здрав и читав

Вие започвате да страдате и питате: „Не може ли без страдания?“. И без страдания може, но трябва да бъдете разумен като онзи пътник, който отдалеч още предложил кесията си на разбойниците и с това избегнал страданията. При такава разумна постъпка разбойниците ще вземат само по една златна монета от кесията, а останалите пари ще върнат. Тази е причината, задето разумният човек и при най-големите изненади и нещастия всякога остава здрав и читав. (51/стр. 15, 16)

Щом си внимателен към съдбата

В един от съвременните европейски университети един от професорите… бил някак си неразположен към един от студентите, гледал да го скъса, някак да го смачка. Студентът се чудил какво иска професорът от него. Неразположен бил професорът. Един ден професорът вървял по една улица, паднал някак си и изкълчил крака си – не може да стане. Притичва се един господин, повдига професора, хваща го под ръка и го пита къде живее. Като (го) завел у дома му, професорът се обръща към господина и вижда, че това е този студент, към когото имал неразположение и късал на изпитите. Като погледнал към този момък, в тоя момент сърцето на професора се обърнало към този студент. От там насетне професорът бил крайно разположен към този студент и на последния тръгнало напред… Професорът, това е съдбата. Щом си внимателен към нея, и тя ще се смекчи. (61/стр. 263, 264)

И съдбата има сърце

Любовта е велика сила, която може да произведе вътрешен преврат в душата на всеки едного… Настане ли този преврат в него, той ще започне да се разговаря със своята съдба разумно, като с най-добър свой приятел, и ще каже: „Ти си много доб­ра, не си тъй жестока, както те представят. И в тебе има сърце. Аз обикнах Бога, при Него искам да отида, за Него искам да живея; помогни ми и ти в този мой вътрешен стремеж“. И наистина съдбата има сърце. Що се отнася до смелите, до силните хора, съдбата е добра, отстъпчива. Тя им казва: „Понеже вие сте смели хора, аз ви давам свободен билет да отидете, дето искате. За страхливите обаче аз съм страшна като мечка. Достатъчно е да си отворя пред тях устата и зарева, те ще напуснат и наука, и религия и ще бягат извън гората, дето няма мечки“. (23/стр. 74)

Да я приемете с всичкото уважение

Когато сиромашията дойде при вас, поискайте препоръчителните писма, да се уверите, че наистина е изпратена от Бога. Покаже ли писмата си, вие трябва да я приемете с всичкото уважение и почитание. (60/стр. 255)

Гост, изпратен от Невидимия свят

Следователно, в каквото положение да изпаднете, добро или лошо, знайте, че то е гост, изпратен от Невидимия свят да ви посети. Вие ще го посрещнете с почести и ще го изпратите с почести.

(28/стр. 114, 115)

ОБИДАТА ДА ВИ ПОВДИГНЕ

Животът на здравите хора

…Правете и вие същото с онези, които ви обиждат, които ви хулят и огорчават. Обиди ли ви някой, поканете го в дома си да се запознаете с него. Пос­ле го нахранете, облечете го с нова дреха, дайте му пари и кажете: „Благодаря, че ме обиди, за да се запознаем, да разбера, че си добър човек. Иди сега и бъди благословен!“.

Сега, като Ме слушате, мнозина се запитват вярно ли е всичко това. Може ли човек да постъпва така с онзи, който го е обидил? За да разберете защо на мнозина това се вижда невъзможно, ще ви дам следния пример. Представете си, че един здрав човек влиза в болница между болни хора, на които са счупени крак, ръка или страдат от гърди, от стомах, от глава. Той започва да им разказва за живота на здравите хора. Те го гледат учудено и не му вярват… (20/стр. 62, 63)

„Плащам за нея десет лири“

Една позната дойде при Мене да се оплаква, че някой я обидил, казал една обидна дума… Какво лошо има в това, че ти казали една обидна дума? Някой ти казал, че си много проста. Тази дума раздвижила въздуха. Трептенията на въздуха дошли до тъпанчето на твоето ухо и ти си приела някаква мисъл, която те засегнала. Какво лошо има в думата „проста“? Ако съм на мястото на тази сестра, ще извадя десет английски лири и ще кажа: „Понеже не съм слушал такава сладка дума, плащам за нея десет лири. Че съм простак, няма съмнение в това. Радвам се, че срещнах такава умна сестра като тебе да Ме нарече простак“. Кой от вас би дал десет лири за една обидна дума? (63/стр. 183, 184)

Дай му една кутия с локум

Една сестра я обидили. Тя се възмутила и идва при Мене, и казва: „Аз да не бях слаба, но да бях силна, щях да му дам да разбере“. И тя е от Новото Учение! …Като те обиди някой, извади и му дай една кутия с локум. (26/стр. 131)

Подай му ръка

– Ама защо да ме обиждат!

– Преди да отидеш при Бога, срещни се с този, който те обидил, и му кажи: „Благодаря ти за хубавите думи, които ми каза. Никога няма да те забравя“. Подай му ръка и забрави всякаква обида. Ако отидеш да се оплакваш при Бога за обидата, ти ще Го огорчиш. (14/стр. 87)

Защо да не се помолят за този човек?

Повечето хора, като ги обидят, веднага се нахвърлят върху тия, които са ги обидили, и търсят начин как да им отмъстят. И след това ще се молят на Бога да махне този изедник от Земята, да се освободят от него. Защо да не се помолят за този човек да му помогне Бог да познае Любовта, да преобрази живота му? (57/стр. 86, 87)

Крие в себе си условия за развитие

Право е, че не трябва да се обиждате, но какво разбирате под „обида“? Думата „обида“ е съставена от сричките „о-би-да“. Тя крие в себе си условия за развитие. (56/стр. 14)

Всяка обида струва десет милиона лева

…Да носите обидата от човек на човек, да се оплаквате от нея, това значи неразбиране на живота. Всяка обида струва десет милиона лева. Тъй щото кажат ли ви една обидна дума, благодарете за богатството, което сте придобили. (21/стр. 188)

Тайната на търпението

…Онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението, в пълния смисъл на думата – не онова търпение, да понасяш обиди, то още не е търпение; тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой: вие трябва да го счупите, да извадите ядката от вътре и да я изядете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни; вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите. (7/стр. 63, 64)

„Дадоха ми един сюжет“

Дойде някой, каже ви една дума. Вие си каже`те: „Дадоха ми един сюжет, една тема за разрешение“. Дадат ви темата: „Ти си говедо“… „Ти си го.“ „Го“ на английски значи „отивам“, „веди“ значи „зная“ – учен си. Ти, като ставаш, се учиш. Ти си човек, който вървиш и се учиш. Какво лошо има в „говедо“? (26/стр. 336)

Какво трябва да кажеш?

Казвате: „Аз не зная ли ти какъв си?“. Че какъв си? „Ами че ти си едно говедо.“ …Какво трябва да кажеш в дадения случай? „Аз бих желал да бъда едно разумно говедо. Аз бих желал да бъда (по-доб­ре) едно разумно говедо, отколкото един глупав човек.“ …Аз по някой път тълкувам думата „го-ве-ди“. „Го“ – не-глупост – значи „отива“. „Веди“ значи „знание“ – този, който отива да се учи. Това значи „говедо“. Отива да знае. Казва: „Ти си едно говедо“, а то значи: ти отиваш да се учиш. Де е обидата тук?

(53/стр. 114)

Не се смущавай

Че някой те нарекъл будала, не се смущавай. В тази дума се крие цяла реч. Буквата „б“ означава нещо, което расте – семето. Буквата „у“ означава това, което възприема Любовта. Буквата „д“ – плод, който е завършил своето развитие, увиснал надолу; „а“ означава бременен човек, който носи нещо в себе си; „л“ – човек, който никога не се мъчи, той има стремеж нагоре. Значи, будалата никога не си чупи главата, с никого не се кара, никой не го бие, с никого не спори. Кажат му: „Вземи това“ – и той го взима; „Помести се“ – и той се помества. Как ще биеш такъв будала? Каквото му заповядат, той го изпълнява. После пита: „Какво обичате още?“. Кога кой го види, казва: „Какъв е будала! Не разбира живота“. Не, той е умен човек. (43/стр. 324, 325)

След частицата „не“ да тури запетая

За пример, казват на някого, че е неразумен, нечист човек. Какво трябва да направи този човек? След частицата „не“ да тури запетая. Тогава ще стане: не, разумен човек си; не, чист човек си.

(29/стр. 86, 87)

Да създадеш един красив образ

Преди известно време присъствах на сеанс, дето един велик художник правеше интересни опити. Той извикваше няколко души от публиката и ги караше да напишат или да начертаят каквото искат. От тези разбъркани линии – прави и криви – той състави един отличен, красив образ. Той майсторски поставяше всяка линия на своето място. Ако не можеш една обидна дума, като крива линия, да поставиш на мястото , какво убеждение имаш? Ако не можеш от кривите линии в живота си да създадеш един красив образ, какво верую имаш?

(63/стр. 8)

Няма по-добро нещо от това

Казват за нас, че сме извеяни хора. Няма по-доб­ро нещо от това, да бъдеш извеян. Значи, житото е отделено от сламата… Ето защо, ако някой те нарече извеян, кажи му: „Благодаря ти, братко, че ме наричаш така. Както съм изчистен, нищо друго не остава, освен да ме посеят на Божията нива и отново да започна работата си“. (48/стр. 237)

„Прав си“

Ще ви каже някой, че нищо не струвате. Трябва ли да се обиждате от това? Кажете му: „Прав си, вчера нищо не струвах, защото бях празно шише. Днес обаче се напълних с ценно съдържание. Претегли ме и ще видиш, че днес тежа повече от вчера“.

(30/стр. 50)

Не се оправдавай

Какво ще направиш, ако по твой адрес се говори лошо? Не се оправдавай, но кажи: „Щом нося лошото в себе си, ще нося и доброто“. (43/стр. 331)

„Аз съм ученик“

Като ученици, вие трябва да имате будно съзнание. Знайте, че след всяка лекция ви се дават изпитания от вън да видят как прилагате знанието, което ви е дадено. За пример, ще ви срещне някой и ще ви каже, че нямате никакво разбиране. Вие можете веднага да се обидите. Обаче, ако помислите малко, ще си кажете: „Аз съм ученик и трябва да мисля право“. (19/стр. 142)

„Според моето разумно сърце“

Да допуснем сега, че двама ученици се скарат, обидят се нещо. Това е много естествено. Как ще изгладят тази обида? Ако единият от тях си каже: „Чакай, аз ще постъпя според моето разумно сърце“. И другият казва в себе си: „И аз ще постъпя според моето разумно сърце“. Постъпят ли и двамата така, веднага спорът ще бъде изгладен.

(15/лек. 24: стр. 13)

„Решил съм да изпълнявам Волята Божия“

Ако някой брат или сестра ви обиди, кажете: „От днес аз съм решил да изпълнявам Волята Божия. Не ме интересува кой какво е казал“. Тогава и братът или сестрата ще кажат: „И аз съм решил да върша Волята Божия“. Щом и двете страни решат да вършат Волята Божия, Ангелите ще започнат да работят между тях. По този начин и противоречията в живота ще изчезнат. (42/стр. 186, 187)

„Да отидем заедно при Господа“

Че хората казвали нещо лошо по ваш адрес – нека казват. Ти ще им отговориш: „Братко, елате при мене да отидем заедно при Господа“. (11/стр. 9)

Ти си търпелив

Минаваш за търпелив. Можеш ли да понесеш всякаква обида с търпение? Срещаш едного, който те е обиждал много пъти. Ако забравиш обидите и го приемеш с радост, ти си търпелив… (44/стр. 181, 182)

Веднага му се притичаш на помощ

Някой те обижда, нарича те глупак. Не се минава много време, той счупва крака си. Ти веднага му се притичаш на помощ. Той вика, кряска, роптае против тебе. Обаче ти продължаваш да намес­тваш счупения крак. Щом го наместиш, болката престава. Тогава пострадалият признава, че си умен човек. (44/стр. 43)

„Ако Христос беше на моето място“

…Срещате един човек, който ви обижда, каже ви някаква обидна дума. Ако се поддадете на влиянието на тази дума, тя ще влезе в подсъзнанието ви и там ще почне да се организира, докато един ден даде своите лоши резултати. Ако искате да се освободите от обидата, не бързайте да се поддавате на нейното влияние, но спрете се за малко и потърсете някоя Божествена мисъл или Божествено чувство, с които да се противопоставите. Кажете си: „Ако Христос беше на моето място, как щеше да постъпи?“. Божествената мисъл е последното средство, което може да ви помогне. (32/стр. 145)

„Голяма е заплатата ваша на Небето“

И Христос казва: „Радвайте се и веселете се, когато кажат върху вас всяка зла реч“. Не казва да се радвате, когато ви говорят много хубави неща, когато ви хвалят или посрещат добре, а „когато върху вас рекат всяка зла реч, защото е голяма заплатата ваша на Небето“. Това е един велик вътрешен окултен закон. Следователно не се плашете, когато ви кажат, че сте вагабонтин. Какъвто и да ви рекат (че сте), ще имате Бога пред себе си и ще кажете: „Аз живея в Любовта!“. Живеете ли в Любовта, никой не може да ви оцапа. Кажете: „Аз живея в Светлината!“. Живеете ли в Светлината, никой не може да ви заблуди. Кажете: „Аз живея в Истината!“. Живеете ли в Истината, никой не може да ви направи зло. (41/стр. 135)

За велико благословение

Ако човек живее в Божията Любов, никаква обида не може да достигне до неговото съзнание. Всичките обиди се разтопяват. Всяка обида става за велико благословение. (53/стр. 115)

ЗЛОТО ГО ПОЗДРАВЕТЕ
И СЕ ОТТЕГЛЕТЕ

Обикновеният човек ще се види в чудо

Мнозина се запитват защо съществува злото. Това е наука, достъпна само за боговете. Ако обикновеният човек бутне тази наука, той ще се види в чудо. Срещнете ли злото на пътя си, не го съдете, но поздравете го любезно и се оттеглете настрана.

(30/стр. 307)

Мини, поздрави и върви

Христос, като дошъл до злото, казва: „Не противи се злому“. Защо? Не противи се. Мини, поздрави и върви. Ако речеш да се бориш, ще си навлечеш беля на главата. (1/стр. 312)

Злото е космическа сила

Злото е космическа сила, която може да се ограничи само с векове. Опитността на миналите векове, както и тази на миналите народи са довели хората до заключение, че злото се побеждава само с доброто. (66/стр. 131)

Молете се, преди злото да е дошло

Тъй щото искате ли да не срещате злото, молете се, преди да е дошло. Дойде ли, гответе се да му дадете всичко, каквото иска. Като го задоволите, то ще си отиде само. (30/стр. 246)

Да бъде готов да му даде всичко

Следователно, когато се намери пред злото, човек трябва да бъде готов да му даде всичко, каквото има в себе си, да го задоволи. Един американски мисионер пътувал през Стара планина. Разбойници го срещнали, нападнали го и взели всичките му пари. На тръгване те го запитали: „Имаш ли още нещо в себе си?“. „Нищо нямам вече.“ Като се отдалечил на известно разстояние от тях, той бръкнал в един от джобовете си и намерил часовника си. Веднага се върнал при разбойниците и казал: „Ще ме извините, без да искам, аз ви излъгах. Казах ви, че нищо нямам, забравил съм да ви дам часовника си. Ето, вземете и него“. (30/стр. 247)

Бъдете щедри към злото

Сега и на вас казвам: Дойде ли злото в дома ви, бъдете щедри към него. Каквото иска да вземе от вас, не му забранявайте. Ако сте забравили да му дадете часовника си, върнете се от пътя си, за да му дадете и него. Нека вземе каквото иска, да се задоволи. Щом го задоволите и постъпите честно с него, втори път няма да ви посети. (30/стр. 247)

И злото иска да го обичат

Защо злото пакости на хората? Защото не го обичат. Следователно това, което хората наричат зло, е зло само по отношение на тях. Ако те обикнат злото, и то ще измени поведението си по отношение на тях. Значи, и злото иска да го обичат. Щом хората обикнат злото, и то ще измени своя характер, няма да бъде вече зло. (51/стр. 17)

Злото и доброто са два Ангела

Божествената наука… Дойде ли човек до тази наука, той не се сърди на злото, но го кани (у) дома си да му гостува. Разумният човек, още като стане сутрин, удари звънеца, покани доброто и злото, разговори се с тях, нахрани ги добре и после ги изпрати да си вървят. Злото и доброто са два Ангела, хубаво, богато облечени, и мъчно могат да се различат един от друг. Разумният човек обаче ги различава по миризмата им. Щом си отидат, той започва работата си. Не приемете ли така учтиво тези два Ангела, те цял ден ще ви безпокоят. Ангелът на злото ще запали къщата ви от четири страни. Затова е казано и в Писанието: „Не противи се на злото!“. (58/стр. 56)

СМЪРТТА Е НАША СЕСТРА

Ще се предадеш в нейните обятия

…И смъртта е необходимост. Тя е наша сестра. Като дойде тя, ти ще се предадеш в нейните обятия и ще кажеш: „Прави с мене каквото искаш“. Тя ще те обере по всички правила, след което ще дойде другата ти сестра – Любовта. Тя ще те облече с най-хубави дрехи. (48/стр. 137)

Ако приемете смъртта

Най-напред, ако приемете смъртта, животът ще дойде. Ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си. (1/стр. 122, 123)

Има хора, които са така спокойни

Следователно, който може да разшири съзнанието си, той дохожда до положение да гледа на смъртта спокойно, без никакъв страх, вследствие на което и смъртта нищо не може да му причини. Има хора, които при заминаване за онзи свят са така спокойни, като че заминават за Берлин, за Лондон или за Париж. (57/стр. 108)

„Викат ме вече в отечеството ми“

Здравият човек е винаги бодър, свеж в мисълта си… Когато му дойде часът да напусне Земята, той поканва приятелите си на угощение и им казва: „Викат ме вече в отечеството ми, в моя дом. Искам да си поговорим малко, да се простим и да си замина“. Здравият човек гледа еднакво и на този, и на онзи свят. Той не се страхува от смъртта. (60/стр. 130)

Заминава с радост за онзи свят

Кроткият заминава съзнателно и с радост за онзи свят, като дава банкет на своите приятели и им казва определено, че отива в дома на Онзи, Когото познава. (57/стр. 128)

САМООБЛАДАНИЕ ТРЯБВА СЕГА

Стани и започни да изучаваш тази сила

Ако те сполети нещастие, не се обезсърчавай, но стани, изтърси дрехите си от праха… и започни да изучаваш силата, която те ударила и свалила на земята. След няколкогодишна работа и усилия хвани тази сила за краката, вдигни я във въздуха, да покажеш, че си господар на своята съдба. (48/стр. 154)

Силен, велик човек

Аз считам силен, велик човек онзи, на когото като вземат и последната стотинка, той остане тих и спокоен. И десет милиона да му вземат, той ще каже: „Господ даде, Господ взе“. Ако му ги върнат, той благодари и казва: „Господ взе, Господ даде“.

(16/стр. 146)

Спокойно понесъл загубата

Един българин, търговец, …имал печалба 10 000 лева. Услужил на един свой познат, който задигнал парите и не му ги върнал. Обаче търговецът спокойно понесъл загубата и казал: „Добър е Господ, пак ще спечеля“. След две години го срещам и той Ми казва, че спечелил изгубените 10 000 лева. (46/стр. 153)

„В такъв час си дошъл“

Един познат Ми разправяше…

– Остави се, дойде един приятел да ми иска пари. Дадох му колкото имах. Той преброи парите и ми каза: „Това ли се откъсна от сърцето ти? Не можа ли да дадеш повече?“. Като гледах, че е неблагодарен, идеше ми да взема парите назад и да ги туря в джоба си, но едва се стърпях да не кажа нещо. Погледнах го и спокойно отговорих: „В такъв час си дошъл. Ела друг път, повече ще ти дам“.

(59/стр. 259)

При най-големите бури в живота си

Да бъдеш Син Божи, това значи… при най-големите бури в живота си да запазиш мекотата на чувствата си. Отвън морето може да се вълнува, но вът­решно, в съзнанието си, човек трябва да остане тих и спокоен, да не загасва светлината на своето кан­дилце, за да може всякога на нея да чете. (66/стр. 19)

Да седиш тих и спокоен

Там е изкуството: да седиш тих и спокоен; каквото става около тебе, да знаеш причината му и да не се вълнуваш. (63/стр. 314, 315)

Бомбите превръщате в злато

Войната не е нищо друго освен разделяне на хората на два лагера: приятели и неприятели. Страната, която напада, е вашият неприятел. Вие седите тихо и мирно, нямате намерение да нападате… Неприятелят ви напада, хвърля своите бомби върху вас, но вие сте скрити във вашите здрави крепости. Най-после неприятелят ви изхвърля всичките си бомби и престава да ви напада. Тогава вие излизате от своите крепости, събирате остатъците от бомбите, претопявате ги, превръщате ги в злато и започвате да работите с тях. Неприятелят ви, който сега е обеднял, дохожда при вас да търси работа. Вие му давате работа и му плащате добре. Той става слуга, а вие – господар.

И тъй, неприятелят ви е човек, който работи със злото. Той седи на едно място и ви се заканва, хвърля бомбите си срещу вас. Вие мълчите, слушате го какво говори и не му възразявате. Като изхвърли всичките си бомби, той се изпразва, става последен бедняк. Най-после той си казва: „Тази работа не върви със зло. По-добре да се примиря със своя съсед, за да се наредят и моите работи“. Сега съседът, който мълчеше, става силен, а противникът – слаб. Той отива при съседа си, иска да се примири с него. Съседът му го приема любезно, започва да се разговаря с него и го поучава. (67/стр. 24, 25)

Да не подозираш

Ти, като ученик, като влезеш в едно общество, и да те обидят, трябва да дадеш вид в себе си, че не са те обидили. И най-лошите думи да ти кажат, да не подозираш, че са казали нещо лошо за тебе. Такъв трябва да бъде християнинът, такъв трябва да бъде ученикът на Новото Учение! (52/стр. 120)

Не трябва даже да забележите

…Като ви ударят, не само че не трябва да отвръщате, но не трябва даже да забележите, че са ви ударили. (52/стр. 123)

Не счел за нужно да си повдигне очите

Ако можете да понесете изпитанията си в живота като светията, на когото ударили две плесници, вие ще разберете и Божествените закони. Той даже не счел за нужно да си повдигне очите. (52/стр. 123)

Научете се да бъдете философи

Казвам сега: Научете се да бъдете философи. Двама души се карат, не питайте защо се карат, седете и ги гледайте. Кажете: „Колко хубаво си говорят, колко откровено, никаква лъжа няма“.

(70/стр. 369)

„Как мога да се справя?“

Питаш: „Как мога да се справя с мъчнотиите, страданията и обидите?“. Стани философ. И да те обиждат, ти бъди тих и спокоен; пей си и мълчи.

(43/стр. 280)

„Аз виждам себе си в него“

Самообладание трябва сега… Еди-кой си минава, не Ме поглежда добре. Няма добро мнение заради Мене. Как ще разберете, че не ви гледа добре? Как ще го заставите да ви гледа добре? След като ви погледне, казвате: „Такава е Волята Божия. Някого и аз не съм гледал точно така, както аз бих искал. Аз виждам себе си в него. Много добре ме гледа“. Казваш: „Обиди ме“. Кажи: „Точно тъй, много хубаво казва!“. И Аз съм казал, на място е туй. (5/стр. 17)

И Аз ще нося за другите

Тъй щото, когато някой Ми забие губерка в ръката, Аз мълча, нищо не казвам. Чувствам болката, много дълбоко я чувствам, но си казвам: Такъв е Божият закон, ще понеса всичко с Любов. Заради Мене са носили и Аз ще нося за другите. (11/стр. 272)

Аз ще изпратя да ги изпитат

…Днес да живеете по този, новия начин. Като излизате от тук, на никой от вас да не дойде нито една лоша мисъл, да не се разсърди, да постъпва добре целия ден. Можете ли го направи? Ето, Аз ще ви дам премия от десет хиляди лева. Нали някои казвате, че сте сиромаси – десет хиляди лева давам. Но всички онези, които ще Ми обещаят, Аз ще изпратя да ги изпитат. Ще кажа: „Вземете по една губерка“ – и като минеш ти, който искаш да изпълниш Божия закон, всеки ще те бодне. Колкото души и да те намушкат с иглата, да кажеш: „Благодаря, много ми е приятно, че ме мушкате“. После, като те обиди някой, да кажеш: „Колко хубаво говориш! Такъв разговор не съм чувал, като мед ми пада на сърцето“. Вие сега мислите, че това е много… Туй е реалното в живота. Докато човек не може да се самовлада, не може да изпълни Божия закон. (31/стр. 7)

Кой каквото ви казва

Кой каквото ви казва, изслушвайте го спокойно. Някой казва, че има Господ. Кажете:

– Възможно е.

– Няма Господ в света.

– Възможно е.

– Има щастие.

– Възможно е.

– Няма щастие.

– Възможно е.

– Нещастен човек съм.

– Възможно е.

…Тъй щото, каквото и да ви говори този философ, слушайте го, но по неговия ум не ходете.

(57/стр. 73, 74)

Тогава ти покажи мекота

Казвате, че Бог живее във всички хора. Ако един човек се е разгневил, мислите ли, че Бог в него се е разгневил? Тогава ти покажи мекота, покажи своята мекота. Защото, ако ти се разгневиш, какво ще стане? Онази сестра каза много хубаво: „Ти толкова голям огън имаш, че няма защо и аз да туря огън. Ако турим и двамата огън, ще запалим къщата“. На този брат при неговия гняв ти покажи другата страна. (12/стр. 313)

„Извини, че те бутнах“

За пример, вие вървите по пътя, захласнете се, ударите крака си и изведнъж кипнете. Като се блъснете в камъните, разгневите се на камъка… Започваш да се сърдиш, вземеш и хвърлиш камъка. Какво трябва да направиш в дадения случай? Ако си умен човек, там, дето си се ударил, спри се и кажи: „Много ти благодаря. Запознах се с тебе. Извини, че те бутнах“. Нарушил си неговото разположение. Той е един философ, който седи в размишление, за да добие едно вътрешно съзерцание. (53/стр. 241)

За да развива самообладание

Контрастите на живота развиват самообладание. За пример, някой човек тръгва на екскурзия при хубаво време, но веднага след това времето се разваля. И обратно: тръгва в лошо време, но скоро след това времето се оправя. За да развива самообладание, човек трябва да се отнася еднакво и към хубавото, и към лошото време. Той трябва да се радва еднакво и на вятъра, и на дъжда, които го брулят, както и на Слънцето, което грее. (67/стр. 96)

Друго разбиране на нещата

Някой твой близък замине за онзи свят. Какво ще правиш? Бъди тих и спокоен… и кажи: „Един ден и аз ще отида при него“… Стремиш се към Божествения свят, но този свят изисква друго разбиране на нещата. (43/стр. 282, 283)

При най-голямата мъчнотия

Да запазиш Любовта си, когато си богат, това всеки може, но да я запазиш при най-голямата мъч­нотия и при най-лошите условия – това е изкуство. Например дойде някое голямо земетресение, всички хора бягат, крият се; само човекът на Любовта седи спокойно, не бяга, не се крие. (68/лек. 1: стр. 18)

Ще има мир в себе си

Днес Провидението поставя цялото човечество, цялата съвременна култура на изпити. …Всички хора, у които съзнанието е пробудено, са поставени на един вътрешен, духовен изпит. И всеки, който има Любов в душата си, ще има мир в себе си, няма да се смущава от условията, но ще се намира под Великия Божи Промисъл. (68/лек. 1: стр. 20, 21)

БЪДЕТЕ ВНИМАТЕЛНИ КЪМ ВСЯКО ЖИВО СЪЩЕСТВО

Да възлюбиш всички живи същества

Преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. В тоя стих има нещо изпуснато, не е взет целият. Затова Аз добавям: Да възлюбиш всички живи същества, от най-малките до най-големите, като себе си. (65/стр. 159)

Човек става извънредно внимателен

Присъствието на Бога в човека, или посещението Му, се придружава със следното: човек става извънредно внимателен и предупредителен към всичко. Ако види на пътя малко камъче, ще му се зарадва; ако види едно цветенце, ще го полее; ако види една мравка, път ще стори да мине. Щом Бог не е в него, той не е внимателен, минава покрай треви, насекоми и всичко тъпче, не вижда къде върви. (20/стр. 345)

Към всяко живо същество

Човек трябва да бъде внимателен не само към човека, но и към всяко живо същество. Излизате от дома си, заминавате за няколко дена за провинцията, за пример. Заключвате стаята си, без да забележите, че вътре има пчела. Връщате се (у) дома си, отваряте стаята и виждате една умряла пчела. Като нямала какво да яде, тя умряла от глад. Вие трябваше да бъдете внимателни. Преди да заключите стаята си, трябваше да прегледате какво оставяте вътре. И като забележехте пчелата, трябваше да кажете: „Понеже ще отсъствам за няколко дена, бъди тъй добра да си отидеш в кошера“. Пчелата щеше да излезе вън и да продължи работата си. (50/стр. 43)

„Колко си хубава“

Че Аз по някой път, като хвана една муха, правя погрешка. Хвана някоя муха, не я обичам, …като отворя прозореца, я хвърлям навън. То е вече една вътрешна погрешка. Тя ще хвръкне, няма да падне, но в самото хвърляне има нещо, което не е хубаво. После свия вежди. Като хвръкне тази муха, кажи : „Колко си хубава“… Тук, на ръката, трябва да я туря, да я погладя, да кажа: „Хвърчи навън да те видя как хвърчиш“. (70/стр. 385)

То ще ти стане приятел

Любещият е готов да помага на всички. Любов­та се проявява и в малките, и в големите неща. Тя се отнася еднакво и към мравката, и към човека. Ако те лае куче, не хвърляй камък да го удариш, но му дай парче хляб. Като му дадеш два-три пъти, то ще ти стане приятел. (56/стр. 71)

Права философия на живота

Аз съм виждал как селяни постъпват с кучетата си на нивата. Вземе той торба с хляб от дома си и тръгне на нивата. Започва да оре и туря торбата на земята. Кучето подушва хляба, задига го и бяга. Доб­рият селянин поглежда към хляба и казва: „Няма нищо, от мене да замине! Аз не трябваше да оставям торбата на земята. Кучето не е толкова умно да знае, че този хляб е мой. То мисли, че като е на земята, има право да го вземе. Ами аз как ще покажа своята човещина? Да е жива жена ми, да ме поживи Бог, ще работя и хлябът пак ще дойде“. Това наричам права философия на живота. (50/стр. 23)

Уважение и почитание

Човек… Щом има вярна представа за нещата, той ще може да отдаде нужното уважение и почитание на всеки човек, на всяко животно и на всяко растение. Това изисква Новото Учение от всеки човек. И вол да срещнете, ще му отдадете съответно уважение и почитание… Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. (9/стр. 34)

Половината товар ще тури на своя гръб

Когато господарят се отнася грубо, жестоко със своя кон, последният се обръща към Бога с думите: „Господи, вложи повече любов в сърцето на моя господар, да има търпение, да бъде по-снизходителен към мене. Аз съм готов да изнеса всичкия му товар, но да бъде по-спокоен, да не бърза толкова“. Така се моли конят в себе си. Ето как трябва да постъпи разумният господар със своя кон. Половината товар ще тури на своя гръб, половината товар – на гърба на своя кон и така ще тръгнат двамата, ще се разговарят приятелски. Какъв човек е този, който не може да се приравни с всички души? Какво значи да се приравни човек с всяка душа? Това значи да признае Божественото във всяка душа. Който признава Божественото начало във всяка душа, той никога няма да каже: „Това е кон“ или „Това е птица“, или „Това е дърво!“. (36/стр. 69)

Велик морал

В света съществува един вътрешен велик морал, който всеки трябва да спазва в живота си. За пример, впрягам коня Си и излизам на разходка. Като дойда до някаква височина, слизам от коня Си и тръгвам пеш. Не е Божествено да измъчвам коня Си да Ме носи по височините. Като дойда на равно място, Аз пак се качвам на коня и продължавам пътя Си. Като Ме заведе до определеното място, слизам от коня, потупвам го и му благодаря за услугата, която Ми е направил. (32/стр. 218)

В него има съзнание

Разправяше един Мой познат от Новозагорско следния случай: „Виждам един кон на умиране, но жаден, цвили. Взимам едно бакраче с вода и занасям водата на коня, който беше на разстояние около половин километър от мене. Конят ме погледна умилно, пи от водата, след туй затрепери и предаде Богу дух“. Казвам: Такъв човек, който може да направи една малка услуга на един умирающ кон, в него има морал, в него има Любов, в него има съзнание. Този човек може да даде помощ на който и да е човек. А този човек, който казва: „Това е мравя, това е един кон; това е един беден човек; по-важно е за мене да помогна на своите ближни, братя и сестри, отколкото на тия животни“ – от него не очаквайте нищо. Где е доброто? Доброто трябва да бъде добро за всички същества едновременно, без разлика. (18/стр. 304)

Турете във водата една сламка

– Нали човек трябва да бъде хладнокръвен?

– Не, човек трябва да има самообладание, но никога не трябва да бъде хладнокръвен, или безчувствен. Една мравка се дави – помогнете , турете във водата една сламка да се спаси. (20/стр. 388)

Мравката започва да се разговаря учтиво

…Ако бутнете някоя мравя малко грубо, тя веднага се изправя и ви пита: „Какво искаш от мене? Защо ме буташ?“. Ако се отнесете внимателно към нея, тя започва да движи пипалцата си, да се разговаря учтиво и ви пита: „Какво ново има?“. И започва да разговаря: какво е предназначението в мравуняка, как живее там и т.н. И мравите имат своя култура, свой език. (68/лек. 4: стр. 24, 25)

Ти си големият брат, а тя – малкият брат

Вие гледате един червей в неговата форма и се отвращавате. Но в този червей седи една бъдеща възможност, която Бог е скрил… Често вашето бъдеще зависи някой път от някоя гъсеница. Щастието ви или нещастието ви зависи от някоя гъсеница. Тази гъсеница я хванал някой паяк и ти я съжалиш и я освободиш. И от там насетне ти тръгне всичко напред. Тая гъсеница се е помолила на Бога за тебе. Тя е казала на Бога: „Господи, понеже той ме избави от едно голямо нещастие, отплати му се“. А пък ти някой път се захващаш и стъпиш на гъсеницата, и я смачкаш. И от този ден ти тръгне назад. Та ние, като вървим по земята, градим или своето щастие, или своето нещастие. Ти вървиш по земята и казваш: „Гъсеница!“. Господ я е направил, спри се там, при нея, поздрави я и като я погледнеш, да ти стане приятно. Отвори път. Ти си големият брат, а тя – малкият брат. Поздрави я и пак си тръгни по пътя. Ако всички хора бяха такива, какъв щеше да бъде светът! (69/стр. 148)

Какви тайни са скрити в този червей!

Аз, като вървя по земята, гледам да не стъпча едно червейче, да бъда внимателен. Като го видя, виждам колко деликатни движения прави, като върви. Виждам – за бъдеще ще стане млада мома, ще гори сърцата на момците. Какви тайни са скрити в този червей! Велики работи Бог е създал.

(70/стр. 73)

НАЙ-МАЛКАТА ПОСТЪПКА

Веднага се навежда и я дига

Един американец, банкер, изважда заключение за едно момче, което идва на работа при него без никаква препоръка, че може да бъде добър служител. Като влиза в кантората му, това момче вижда на земята една книжка и веднага се навежда и я дига. Той приема момчето на работа. Много други момчета дошли при него, все с препоръки, но банкерът приел това, което нямало никаква препоръка. Една паднала книжка на земята определя какъв е човекът. (2/стр. 24)

Това камъче си ти

Вие минавате по пътя, виждате някое камъче – не ви харесва, понеже не е на място турено. Вземете, че го турете на място. Щом не ви харесва, вие го вземете от мястото и го турете на място, турете го на почетно място. Знаете (ли) какво ще стане с вас? До този момент тебе не ти (е) вървяло. От него момент всичко в тебе ще се намести. Това камъче, за което си казал, че не е на място, то си ти. Като туриш камъка на място, ти ще туриш себе си на място. Всичко ще ти тръгне напред. Сега това, новото, е, което трябва да дойде в живота. (54/стр. 166)

Веднага ще се отбие от пътя си

Когато умният човек види, че двама души се бият на улицата, той няма да се спре да ги примирява, но ще продължи пътя си. Той знае, че за тази работа ще се намерят много хора. Обаче, ако види, че някое малко безпомощно дете е паднало на улицата и никой не му обръща внимание, той веднага ще се отбие от пътя си, ще го вдигне от земята, ще го изтърси от праха, ще го утеши и ще му каже: „Хайде, върви при майка си“. (21/стр. 21)

Оправи яката му

Обръщай внимание на малките неща. Виждаш, че яката на твоя приятел е изкривена. Не го отминавай, оправи яката му.

– Това не е важно.

– Макар и дребно нещо, то е важно. (59/стр. 40)

Човек се познава в малките работи

И тъй, като ученици, вие трябва да започнете с малки опити. Щом чуете, че някаква муха бръмчи, вижте коя е причината за бръмченето . Разберете ли, че тя се е оплела в паяжината на някой паяк, който се готви да я удуши, веднага станете на крак. Идете близо до паяжината и отправете мисълта си към паяка да пусне мухата на свобода. Ако не ви послуша, развалете паяжината му, освободете мухата, а паяка хвърлете вън. Истинският човек се познава в малките работи. Ако човек не се трогва от страданията на мухата, на птичката, на заека, той няма да се трогва и от страданията на хората. Ако човек страда само за своите близки, че жена му умряла или дъщеря му се разболяла, това е обикновен, прозаичен живот. Да страда човек за мухата, за жабата, за птичката, за заека, за човека, това подразбира поетичен, съзнателен живот. (55/стр. 146)

Колкото и да е малка една работа

Мравка се дави във водата – извади я на сухо място. Лист паднал на земята – вдигни го, тури го настрана. Колкото и да е малка една работа, направи я с Любов. (56/стр. 110)

ТЪРСЕТЕ НОВИЯ ЖИВОТ

Великият закон на Любовта

Веднъж сте тръгнали в Новото Учение, ще знаете, че то е Великият закон на Любовта. (63/стр. 241)

За да влезете в Новия живот

Търсете Новия живот! За да влезете в този живот, вие трябва да намирате във всеки човек по една добра черта, заради която да го обичате. (9/стр. 85)

Новите времена изискват Нови средства

Новите времена изискват Нови средства. Едно правило ще ви дам: ако искате да въздействате на един човек, най-първо намерете в него една добра черта, която той има, нещо, което остава винаги с него, и дръжте я в ума си. С туй вие ще му помогнете повече, отколкото да го морализирате 10 години. Дръжте хубавото и имайте доверие в хубавото в него. Другите неща ги оставете, Провидението сега ще ги изправи. И за себе си – същият закон. Да вярваме в доброто в нас, в онова, което Бог е вложил в нас. Въпреки всички наши погрешки, като мислим така, ние ще излезем много по-скоро от мъчнотиите, в които сега се намираме. (61/стр. 90, 91)

В себе си лошото по-лесно може
да го поправиш

Казвам: В Новото Учение ти трябва да знаеш как да възпитаваш мозъка си, как да възпитаваш сърцето си. Намери някоя добра черта в някой човек – за самия тебе. Че той може да е човечен, но в дадения случай този човек не се обхожда добре с тебе, но той се обхожда много добре с другите. Намери страна защо той се обхожда с другите добре, а с тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той – на кривата. Тури, че той е на правата (страна), ти не си на правата. Понеже в себе си лошото по-лесно може да го поправиш, отколкото в другите.

(70/стр. 367)

Никой няма право да го съди

В Новата култура… Ако някой направи някаква грешка или някакво престъпление, никой няма право да го съди. Всеки ще мине и замине мълчаливо покрай него и ще го оставят сам да изправи погрешката си, сам да се съди. (55/стр. 95)

Дълбоко в себе си се моли за него

Когато човекът на Новото види, че някой греши, той нищо не му казва, нито го съди, но дълбоко в себе си се моли за него. Щом се помоли сърдечно, молитвата му се приема. Не се минава много, онзи, който греши, съзнава погрешката си и се изправя.

(30/стр. 27)

Вие ще се разговаряте с Любовта

С какво трябва да се занимавате? С Новото. Кое е Новото? Любовта… Когато омразата похлопа на сърцето ви, вие ще отворите вратата си, ще я поглед­нете и ще кажете: „Аз отивам на работа, нямам време да се занимавам с тебе. Ако не искаш да се върнеш, влез в стаята на миналото и чакай колкото искаш“. Според закона на кармата тя ще остане да чака, докато се върнете. В това време вие ще се разговаряте с Любовта… (50/стр. 158)

Веднага станете на крака

Тъкмо размишлявате върху Любовта, дойде в ума ви мисълта, че от вас човек не може да стане. Щом тази мисъл ви посети, веднага станете на крака и кажете: „Добре дошла! Заповядай в стаята на миналото и почакай, докато свърша работата си“. В това време ще видите, че Нов човек може да стане от вас. Спокойно вършете работата си, а тази мисъл, неканената гостенка, нека чака в стаята на миналото. Не се тревожете защо е дошла. …Ще ви почака известно време и като види, че не дохождате, ще се върне, отдето е дошла. (50/стр. 158, 159)

Ако сте разбрали Новите методи

Представете си, че в рамото или в ръката ви се яви ревматизъм. Какво ще направите? Първата ви работа е да намерите някой масажист да ви разтрие, после ще търсите лекар да ви даде някакви лекарства. През това време ще викате, ще охкате; всички около вас ще разберат, че ви боли нещо. Това са все стари методи. Ако сте разбрали Новите методи, вие трябва да се обърнете към Бога с благодарност, че е изпратил този ревматизъм да ви научи (на) нещо. Пейте на ревматизма и го благославяйте! Благославяйте Бога, светиите, Ангелите, добрите хора по света и като се свържете с тях, няма да забележите как ревматизмът ви ще изчезне. Могат да минат месец, два, три и повече – това нищо не значи. Продължавайте да го благославяте, докато най-после той светне. (42/стр. 116, 117)

Болният трябва да услужва на здравите

Всеки човек иска да бъде здрав, но не знае как да придобие здравето. При сегашните разбирания на хората болните очакват на здравите да им прислужват, да им угаждат във всичко. Това е крив метод на лекуване. Според Новите разбирания болният трябва да услужва на здравите, да прави жертва от себе си. Като види, че някой от здравите се нуждае от нещо, той веднага трябва да стане от леглото, да услужи и пак да си легне. По този начин той събужда своите жизнени сили и се калява. (27/стр. 335)

Животът изисква Нови отношения

Двама другари отиват в една кръчма да пият. Като се напили добре, единият от тях казал:

– Ти ще платиш сега!

– Не, ти ще платиш!

– Ама ти пи повече!

– Грешка имаш, ти пи повече.

Тъй ли? Дигат столове, чаши, хвърлят ги един срещу друг, набиват се добре, пукват главите си. Кръчмарят веднага вика стражар, който ги хваща за яките и ги заставя да платят. Те плащат на кръчмаря и се готвят да си вървят. Стражарят ги заставя да тръгнат пред него и ги завежда в участъка. Питам: След като тия пияници се набиха и пукнаха главите си, избегнаха ли плащането? И при това положение платиха, но с по-големи разноски, с по-големи лихви. Обаче плащането може да се разреши и по друг начин. Какъв е този начин? В кръчмата влизат трима души: двама другари, които обичат да пият, и един друг, който е трезв, добър и благороден момък. Като знае, че другарите му нямат пари, той ги придружава и си казва: „Тези мои другари ще влязат в кръчмата без пари и ще създадат след това цяла история около себе си, затова аз ще бъда с тях и ще платя каквото пият“. Питам: Съвременните културни хора не могат ли да уредят въпросите си поне като тия трима другари? Казвам: Животът изисква Нови условия, Нови отношения между хората. (51/стр. 104)

Това е Новото Учение

Аз ще ви представя един пример, за да се познавате. Представете си, че се намирате в едно многолюдно събрание, в което изведнъж избухва пожар. Настава голяма суматоха, сблъскване, всички се бутат кой да излезе по-напред. Ако бутате всички, за да бягате пръв, Христос не е у вас. Останете ли последен, Христос е у вас. И тъй, ако при някаква опасност сте последен и при някакво благо сте пак последен, Христос е у вас. Това е Новото Учение.

(24/стр. 56)

Ти да минеш за виновен

Разправяше Ми един познат, виден евангелист, как е постъпил при едно оплакване от страна на един свой другар. Другарят дохожда при него и започва да му разправя колко много му дължал еди-кой си, пак евангелист. „Като го изслушах, казва Моят познат, веднага добавих: Знаеш ли какво? Грешката тук е моя. Този човек отдавна ме беше задължил да му платя дълга, който имал към теб, но аз забравих. Предвид това, вземи тази сума и считай, че въпросът с него е уреден.“ Това изисква Новото Учение – да платиш за брата си, който се е затруднил в живота си, и ти да минеш за виновен. Ще платиш за брата си, нищо повече. Това е Любов! (58/стр. 265)

Това е геройство!

Човекът на Новата култура трябва да се радва еднакво и на смъртта, и на живота. Той трябва да се радва и когато му се ражда дете, и когато умира. Това е геройство! (65/стр. 54)

ТОВА Е БОЖЕСТВЕНОТО

Първата работа на човека

Не очаквай хората да те обичат. Първата работа, с която трябва да се занимаваш, е ти да обичаш хората… Човек е дошъл на Земята с единствената цел да прояви Божията Любов. Кой как постъпва, какъв е, това не е важно. Всеки сам решава задачите си. (63/стр. 134)

Само така ще развиете Любовта в себе си

Всички, мъже и жени, ще се стремите да проявявате един към друг взаимно почитание и уважение. И да не обичате някого, ще гледате да намерите в него поне една добра черта. За тази черта ще го обичате. Само така ще развиете Любовта в себе си. Само така ще проявите Христовото Учение. (65/стр. 313)

Еднакво почитание и уважение

…От Божествено гледище към всички хора трябва да имате еднакво почитание и уважение. Докато правите разлика между хората, че едни са по-добри, а други – по-лоши, вие всякога ще бъдете нещастни. (45/стр. 161)

Първо към ония, които не обичате

Правете опити в областта на Любовта, като започнете от най-малкото, микроскопическо добро. При това, опитайте се да направите едно малко доб­ро първо към ония, които не обичате. Лесно се прави добро на тия, които обичате. Ще изчистиш обувките на тоя, когото не обичаш. Това ще произведе преврат в него. (65/стр. 316)

Обикнете ги заради хубавото в тях

Обичайте всичко без разлика! Минете ли покрай някой извор или покрай някое малко растение, покрай някоя круша, спрете се пред тях, вижте хубавото, което е дълбоко някъде скрито в тях, и ги обикнете! Виждате змия, мечка, вълк – обикнете ги заради хубавото в тях! Срещате беден или богат, прост или учен човек – обикнете го заради хубавото, заради Божественото в него! (66/стр. 77)

Пазете свещено тоя закон

Такъв е законът в Божествения свят. При всички условия на живота ти трябва да вземеш половината товар от гърба на своя ближен. Тоя закон има приложение във всички случаи на човешкия живот. Ако срещнеш човек с много Любов, Вяра и Надежда, ще вземеш половината от неговата Любов, Вяра и Надежда. Срещаш беден, болен човек, ще вземеш половината от неговата беднотия и болест. Пазете свещено тоя закон. (59/стр. 19)

Бъдете доволни от всичко

Бъдете доволни. Дойде малко страдание – бъди доволен. Дойде голямо страдание – бъди доволен. Откраднат парите ти – бъди доволен. Дадат пари – бъди доволен. Бият те – бъди доволен. Обичат те – бъди доволен. Бъдете доволни от всичко. „Но как да го разберем?“ Затова Аз чакам в света: като го разберете, да Ми кажете. За Мене въпросът е така разрешен: бъди доволен. Казва: „Главата ми гори“. Бъди доволен, че ти гори главата. „Голям огън имам.“ Бъди доволен от този огън. „Голяма сиромашия имам.“ Бъди доволен от сиромашията. „Малко съм кутсуз.“ Бъди доволен от това. (1/стр. 180, 181)

Бъдете доволни и от навъсеното
човешко лице

И тъй, бъдете доволни и от една усмивка само, но бъдете доволни и от навъсеното човешко лице. Усмивката подразбира широко отваряне вратата на един дом, а навъсеното лице – затваряне на тази врата. Защо е затворена вратата на моя приятел? На работа отива, зает е, не може да ви приеме. Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е. когато е без работа. Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори. (40/стр. 334)

Приемайте нещата, както идат

Приемайте нещата, както идат. Ако някой ви приеме студено, като си излезете оттам, помолете се за този човек. И той ще си каже: „Господи, аз приех този човек малко студено, другояче не можах. Като сменя състоянието си, ще изправя погрешката“. (63/стр. 276, 277)

Това значи хармония на мисълта

Да бъде човек музикален, това не значи само да знае да пее и да свири. Това е външна музика. Истински музикален човек е онзи, който при всички условия на живота си казва: „Такава е Волята Божия, всичко е за добро“. Това значи музика, това значи хармония на мисълта. (28/стр. 219)

Да си поставите за задача

Правили ли сте опит да си поставите за задача цял ден да не намерите погрешка в никого? Каквото и да видите, каквото и да ви се случи, да казвате, че всичко е за добро. Считайте, че всичко е в пълен ред и порядък. (43/стр. 324)

Кой е добрият човек?

Кой е добрият човек? Блъснеш го този човек, той казва: „Благодаря“. Ти го удариш, той казва: „Заповядайте“. (70/стр. 348, 349)

Накажи го с доброто

Ако искаш да накажеш някого, накажи го с доб­рото. Защо? То преобразява човека. Силен е онзи, който прилага доброто в живота си. (46/стр. 144)

Гневете се, но с Любов

Ще кажете, че при дадените условия не може да не се гневите, да не се сърдите едни на други. Гневете се, но с Любов; сърдете се, но с Любов; карайте се, но с Любов. Каквото правите, с Любов го правете. (37/стр. 133)

Един правилен начин да отмъсти

Ако човек под влиянието на някое тъмно състояние в мисълта си рече да отмъсти някому, това показва, че той не може да се влада. Казвам: Има един правилен, разумен начин, по който човек може да отмъсти някому или да му направи добро. Кой е този начин? Начинът на Любовта. (17/стр. 77)

Целунете му ръка

Не казвайте, че се отвращавате от своето минало. Върнете се в него и благодарете за всички страдания, които сте минали. Целунете ръка на оня, който ви е мушнал с нож. Целунете ръка на оня, който ви е взел парите. (65/стр. 123)

Посочвам ви пътя

Посочвам ви пътя, който трябва да следвате. Да забравим миналото! Да целунем ония ръце, които са ни причинили най-големите страдания! Да забравим грешките и да заживеем с добродетелите си! (65/стр. 125)

Помоли се да те извинят

Син се оплаква от баща си, че не го обичал, че го пъдел от къщата си, и решил да се самоубие. Ето какъв съвет давам на този син: Иди при баща си и майка си, целуни им ръка, прегърни ги и поговори с тях. Помоли се да те извинят и въпросът ще се разреши. Така постъпват умът и разумното сърце.

(43/стр. 253)

„Каквото заповядваш, това ще направя“

Ако никой не те обича, дошло е време ти да обичаш. Щом сте осиромашели, дошло е време да станете богати. Ще се опретнете, ще плюете на ръцете си да работите. Мъжът, щом не го обича жена му, да се опретне на работа, да измие паниците, да измете къщата, да каже: „Каквото заповядваш, това ще направя“. И каквото му заповяда, с всичкото смирение да го направи. (13/стр. 139)

Майстор да се примирява

Онзи, който е майстор да се кара, нека бъде майстор и да се примирява. Аз обичам тия две качества в човека. Дойде някой и те нахука. Нека дойде след това и ти каже: „Братко, ще ме простиш, аз съм малко сприхав човек, такъв ми е характерът, но ще ме извиниш. Хайде малко да се поразговорим! Слава Богу, научих един добър урок“. (39/стр. 85)

Така ще изправите грешката си

Изпратете една добра мисъл и едно добро желание на онзи, към когото сте сгрешили. Така и грешката си ще изправите, и на него ще помогнете. Помагайте на хората, както можете. Ако не можете по физически начин, поне мислено помагайте.

(63/стр. 158)

Ще спре тази верига на отмъщения

Щом се противодейства на творческия ум на човека, той започва да се страхува да не би някой да го изпревари, да излезе пред него. Този страх събужда завист, а понякога и омраза. След това се явява гневът. Щом се разгневи човек, творческият ум започва да работи в него, но в разрушителните области. Тогава и въображението в човека взима участие и той започва да търси някакъв начин за отмъщение. В това време религиозното чувство в човека, съвестта, моралните чувства като че се парализират, докато той даде ход на своето отмъщение. Като се извърши експлозията, човек утихва, прибира се в себе си и започва да мисли. Но тук действието не спира. Всеки акт, или всяка реакция, има обратно действие. Няма да мине дълго време, този човек от друго място ще получи същия удар, какъвто сам е нанесъл на другите. Вторият пък ще получи същия удар от трето място и така ще се образува цяла верига на отмъщения. Докога ще се продължава това нещо? Докато най-после се намери един разумен човек, който ще даде друго разрешение на въпроса и ще спре тази верига на отмъщения. Хиляди хора могат да влязат в тази верига, но една разумна душа е в състояние да извади всички тия хора от кръга на престъплението, в което са попаднали. (50/стр. 102, 103)

ДУХ НА САМОЖЕРТВА

„Мене удар“

„Защо го биеш?“ „Има да ми плаща. Ще го бия, понеже (е) закъснял да изплаща.“ Казвам: „Хубаво, но остави го, на – Мене удари“. Кой от вас би направил това? Христос, Който дойде да спаси света, защо остави гърба Си да Го бият? Казва: „Нямам ли власт да поискам 12 милиона Ангели да Ме освободят?“. Но как ще се спаси светът? (70/стр. 358)

Те са умирали с доблест

…Който иска да върви в Правия път, нека се поощрява от живота на старите християни. Те са били доблестни: претърпявали са големи мъчения и всичко са понасяли с достойнство. Те са умирали с доблест и самоотверженост. (58/стр. 126)

Дух на себеотричане

Преди десетки години един американски параход претърпял катастрофа и потънал в океана. Повечето пътници се качили на лодки и се спасили. В последната лодка останало само едно празно място. Трябвало да се качи една жена със своето момченце. Всички се огледали как да разрешат въпроса – нямало място за двама души. Майката бързо настанила момченцето си в лодката, взела си сбогом от него и казала: „Носи много поздрави на баща си“. Кой от вас може да прояви такъв дух на себеотричане и със спокойствие да каже: „Носи много поздрави на баща си.“? (11/стр. 12)

Роден с чувство на саможертва

В една статия, писана на английски език, се дава един интересен пример от руския живот, още от времето на царска Русия. Статията е озаглавена: „Бъдещето на славяните“. Обвинили една бедна вдовица, майка на три малки деца, че запалила къщата на един голям помешчик. Осъдили я на 15-годишен затвор и я изпратили на заточение в Сибир. Един млад момък, скиталец, без баща и без майка, чул за тая присъда и си казал: „Аз съм сирак на Земята, на никого не съм нужен и полезен, от всички съм презрян и изоставен; ще се пожертвам за бедната вдовица. На кого ще остави тя своите малки дечица?“. Отишъл той в съда и казал: „Виновникът за запалване къщата на помешчика съм аз, а не бед­ната вдовица“. Като чули това признание, съдиите отменили присъдата и вместо вдовицата изпратили младия момък в Сибир. След десет години се намерил истинският виновник. Заповядали да освободят младия човек от затвора, но се оказало, че той не бил вече между живите.

Като четете тоя пример, ще се запитате какъв ли е бил тоя младеж. Той не бил нито евангелист, нито човек от Новото Учение. Какъв е бил тогава? Човек, роден с чувство на саможертва, на себеотричане. Такова чувство носи всеки човек в себе си, но трябва да бъде готов да го прояви. (56/стр. 64, 65)

Животът им да бъде жертвоприношение

Питам: Онези, които казват, че са познали Истината, готови ли са да жертват живота си не само веднъж, но откак са се родили, докато умрат, животът им да бъде жертвоприношение? Да служи човек на Истината, това подразбира целият му живот да стане жертвоприношение. (58/стр. 128, 129)

БЪДЕТЕ ГЕРОИ!

За Любовта всичко преодолявал

Светията е ученик, който се учил през Вечността с голямо постоянство и Любов. Той падал, ставал, но за Любовта всичко преодолявал. Светията е бил гонен, преследван, бит, но всичко понасял с търпение и радост. (59/стр. 254)

„Ще се похваля със страданията си“

Искаш да имаш благата на светията. Можеш ли да носиш неговите страдания? Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си“. Можеш ли и ти като него да носиш страданията си с радост?

(56/стр. 77)

Толкова по-голям герой е той

Колкото по-големи страдания има човек и ги носи с вътрешна радост, толкова по-голям герой е той. Така са носили и носят страданията си Великите Учители, светиите и гениите. Когато хората започнат геройски да носят страданията си, светът ще се подобри. (60/стр. 130)

Ще има търпение да понася всичко

Смирение се иска от човека. Мекота се иска от човека. Има ли тези две качества, той ще има търпение да понася всичко. Това значи да се подчини човек на Божественото в себе си. И тогава, колкото и да го нападат от вън, той ще понася всичко с радост. Така са живели едно време мъчениците.

(55/стр. 69)

Славели Бога

…Апостолите. Те са били мъчени, бити заради Христа, заради Словото Божие, но се връщали (у) дома си радостни и весели, като славели Бога. Който не се е калил в това отношение, още при първия удар ще каже: „Как смеят да ме бият за убеждението ми!…“. Радвайте се, когато страдате за убежденията си. (21/стр. 18, 19)

Спасиха живота на хиляди хора

Вземете, за пример, живота на първите християни. Те бяха подлагани на мъки, на изтезания, но всичко претърпяха, всичко понесоха с радост за своя идеал – Христа. С това обаче те спасиха живота на хиляди хора, като ги обърнаха към Бога.

(58/стр. 312)

С песни отивали на кладата

Едно време светиите са били подлагани на мъчения: ушите им рязали, краката и ръцете им рязали, но те устоявали на всичко. Първите християни били подлагани на огън, но те с песни отивали на кладата – издържали на всичко. Воля имали тия хора. Наблюдавам как носят страданията някои от сегашните герои. Едва ги понагреят малко и те отстъпват – не издържат на мъчнотиите. Какво трябва да правиш, като дойдат изпитанията? Да пееш.

(56/стр. 23, 24)

Мислите ли, че той се мъчи?

Светията гори в огъня и си пее. Мислите ли, че той се мъчи? Не, не се мъчи, пее си човекът.

(64/стр. 279)

С радост отиваха да умрат

…Апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат. Отива човекът да умре и пее. Той всред пламъците пее – всички мъченици с радост отиваха на кладата – не рони сълзи. Че ти, като дойдат страданията, не може да гориш – какъв герой си? Дошъл някой, четири реда сълзи потекли и окултист – разбира. Четири реда сълзи потекли, гладен бил, два дена не ял хляб… Казвам: Чакай, Христос пости 40 дена, а ти 40 дена не си постил. (1/стр. 121)

МЪДРЕЦЪТ, ФИЛОСОФЪТ, АДЕПТЪТ, СВЕТИЯТА

Мъдрецът изслушва докрай

Когато се разказва нещо на Мъдреца, той слуша внимателно, без да критикува, без да прекъсва. Ако забележи някаква погрешка, той изслушва докрай и после казва, че е видял една малка погрешка, която трябва да се изправи. (9/стр. 33)

Той на всичко дава ухо

Сега ще прочета 15 глава от Притчите… „Който отхвърля поучението, мрази душата си; а който слуша обличението, придобива разум.“ (32 ст.) Когато обличават глупавия, той казва: „Вие ли ще ме учите? Аз не зная ли това?“. Мъдрият човек обаче слуша. Той често изпада между хора, които говорят глупости, но той на всичко дава ухо, слуша. Той се учи от тях, размишлява защо тези хора живеят така и намира начин как да работи. (10/стр. 101, 108)

Епиктет мълчал и се усмихвал

Велико нещо е търпението. Епиктет, виден гръцки философ, бил роб при един римски патриций. Господарят се отнасял грубо и жестоко със своите роби, които често наказвал. Като ги биел и изтезавал, те викали, роптаели. Единствен Епиктет мълчал. Каквото да правел господарят му, както да се отнасял с него, Епиктет мълчал и се усмихвал. Това поведение дразнело господаря му. Той се учудвал на неговия характер. Епиктет искал да му каже, че не трябва да се забравя, защото, макар и виден патриций, някога може да се намери в неговото положение. Един ден господарят се разгневил и започнал силно да натиска крака на Епиктета. Последният кротко го погледнал и му казал: „Господарю, тъй както натискаш крака ми, може да го счупиш. Ако го счупиш, първо ти ще изгубиш, не ще мога да ти работя“. Господарят продължавал да натиска крака му, докато го счупил. От този момент римският патриций освободил Епиктета от робството, дал му голяма сума и го изпратил в Гърция, дето в скоро време Епиктет се прочул като виден философ. Това значи търпение.

Какво правят сегашните хора, ако някой се осмели да натисне крака им? Не е нужно да натискате крака на някой от съвременните хора, за да опитате търпението му. Достатъчно е само да се докоснете до дрехата му, за да се обърне към вас с груб тон и да ви пита защо го бутате или защо го безпокоите. Следвайте философията на Епиктета за търпението. (29/стр. 214, 215)

Адептът не се бори с тях

Адептът разбира смисъла на лошите мисли и желания в човека, не се бори с тях, не ги пъди, но оставя свободно да минават покрай него и да си вземат каквото им е нужно. Когато детето тегли майка си за роклята, за главата, за косата, тя веднага се вслушва в желанието му и го задоволява. Щом задоволи желанието му, детето я оставя на спокойствие. Защо не гледате и вие по същия начин на ония мисли и желания, които ви безпокоят? И те са ваши деца, които искат да им дадете нещо. Ученикът трябва да се спира върху мислите и желанията си и да ги възпитава. (25/стр. 273)

Светията е всякога доволен

Една от основните мисли на тази лекция е да придобиете живота на светията. Светията е всякога доволен. Вие не можете да видите на лицето му бръчка от недоволство. И в ада, и в рая да го изпратите, той всякога е доволен. Защо? Защото от всичко се учи. (19/стр. 230)

Той е постъпил по Христовия закон

Толстой дава един разказ, в който представя разбирането на съвременните хора за християнството. Двама братя се разговаряли помежду си по въпроса за Христовия закон. Единият от тях казал: „Христовият закон – законът на Любовта – се изразява в готовността на човека да приеме всичко в живота си с Любов, с търпение, без никаква критика, без никакво роптание“. Представете си, че някой благочестив човек е прекарал цели 20 години в пустинята в пост и молитва, в служене на Бога и след това слиза в света да помага на хората. Потропа на една врата, не го приемат; потропа на втора врата, не го приемат; потропа на трета, на четвърта, пак не го приемат. Стотици врати обиколи, но никъде не го приемат. Ако при това положение този човек се обърне към Бога с молба да го напъти там, дето се нуждаят от него, и благодари на тези изпитания, без да роптае, без да се огорчава, той е постъпил по Христовия закон. След това Бог ще го напъти към онази врата, дето ще го приемат с благодарност. (50/стр. 215)

„Заповядай, братко, вземи къщата си“

Казвате за някой човек, че е светия. Дайте на този човек една къща и след време се опитайте да му я вземете. Този светия веднага ще каже: „Защо вземате къщата ми? Нали за Бога я дадохте?“. Това не е светийство. Няма защо да задържа той къщата за Бога. Бог не се нуждае от никакви къщи. Истинският светия ще каже: „Заповядай, братко, вземи къщата си. Аз и без къща мога да живея“. (35/стр. 40)

Когато смъртта дойде при светията

Когато смъртта дойде при светията, той я посреща и изпраща любезно, като светия, и тя се връща назад, не го взима със себе си. Смъртта има слабост към светиите. Като види един светия, тя веднага се влюбва в него, вследствие на което той може да живее на Земята колкото време желае. (28/стр. 318)

Това значи Мъдрец

Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък…, той се намира под закона на разрушението и казва: „Тежък е моят живот!“. Когато Мъдрецът се намери под влиянието на този закон, той не се обезсърчава, той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, да поставя всяко нещо на своето място и в скоро време изпада под влиянието на закона на съграждането. Това значи Мъдрец – от безпорядъка създава ред и порядък. (51/стр. 56)

Няма по-красиво положение от това

Няма по-красиво положение от това, да слушаш как съдбата се разговаря с Мъдреца, с Мага. Съдбата се отнася и с Мъдреца така, както и с обикновения човек. Когато лошата съдба дойде при Мъдреца да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: „Какво обичате?“. Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си. След това тя преглежда работата му и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: „Този косъм не може да остане тук!“. „Добре, ще го махна, ще направя, както желаете.“ И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: „Заповядай, свободен си вече“. „Вие ще дойдете ли с мене?“ „Не, аз имам работа. Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе.“ След лошата съдба при Мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота. Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне. Тя започва да се разговаря с него любовно и му оставя благата, определени от Бога за него. (51/стр. 50)

Отваря му вратата за Царството Божие

Казвам: Ако и вие не сте готови като Мъдреца да слугувате на съдбата, ще треперите пред нея. И Мъдрецът се намира под ударите на съдбата, както и обикновеният човек. Съдбата е един от най-строгите, най-мощните Ангели, които седят при нозете на Бога. Към глупавите тя е по-снизходителна, но дойде ли до Мъдреца, и за най-малката погрешка, и за най-малкия косъм на картината му, останал от неговата четка, тя го държи отговорен. Мъдрецът казва: „Ще ме простиш, станала е някаква погрешка, ще я изправя“. И Мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя. Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: „Заповядай!“. (51/стр. 50)

Новият живот ще дойде

…Желая ви да бъдете като Мъдреца, да знаете как да посрещате съдбата. Щом я видите, отдалеч още да станете на крака, да се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите с нея. Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него; не остава тайно място, което да не разгледа… Като дойде при вас, ще ви запитам: „Как върви работата?“. Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори. Съдбата е едно от тия неща. Като мине съдбата, Новият живот ще дойде. И тогава всеки ще бъде готов да работи за повдигането на човечеството. (51/стр. 54)

---