Афоризми за Нищото – книга 1

Ти не си

Всичко, което си мислиш, че си, ти Не си.

●

Всичко, което можеш да си представиш, че си, ти Не си.

●

Мислите се опитват да фиксират това, което Не е, в нещо, което си мислим, че Е, но, което в действителност не може да бъде.

●

Формите изглеждат твърди, но в действителност са само сгъстено Нищо. В действителност има само Нищо.

●

Формата е мираж, умът е илюзия, аз-ът е появяване, страданието е кошмар.

●

Всичко, което можем да възприемем и да си представим, Не е. Нищо e всичко, което има.

●

Премахни „всичко, което има“, и ще се приближиш до Истината.

●

Буда се е пробудил за Нищото и го е нарекъл „нирвана“: „угасване на всичко съществуващо“.

●

Христос е проповядвал за Бездната и я е наричал „Бащата“ или „Царството Небесно“.

●

Нисаргадатта Махарадж го е наричал „Абсолюта“.

●

Великите Учители реализират Нищото толкова дълбоко, че могат да Го предадат само с един поглед.

●

Рамана Махариши е говорил за „Аз-а“, който не е нищо друго освен Нищото.

●

Лишено от белези, характеристики, знаци, условия, промяна, форма, ум, време, дуалност, недуалност и дори пространство, Нищото никога не може да бъде познато.

●

Нищото нито не съществува, нито съществува.

●

То нито е, нито не е. То нито е нещо, нито е обикновеното нищо.

●

„Нищо, Нищо“ – това е всичко, което може да се каже.

Възхвала на Великото Нищо

Слава на Великото Нищо, без Което земята, звездите и слънцето нямаше да съществуват!

●

Слава на Прелестното Нищо – майка на всички буди и мъдреци!

●

Макар словата да са груби, някои Го наричат „Брахман“, „Бог“, „Дао“, „Буда“. Тук е наречено „Нищото“.

●

Без белези и признаци, неродено, необусловено, безсмъртно. Отвъд времето и пространството, отвъд опетняването и чистотата, Нищото зове всеки у дома.

●

То е нашето истинско Име.

●

Тъмно, безмълвно, неподвижно, бездънно и съвършено незнайно, Нищото е Великата Утроба, която ние никога не напускаме.

●

Кой може да изпее достатъчно високо възхвала за Възвишеното Нищо?

●

Чия глава може да се сведе достатъчно ниско, чии ръце могат да изпишат достатъчно, чии сърца – да се разтворят достатъчно?

●

Най-доброто преклонение е да обърнеш поглед навътре и сам да съзреш Плодоносното Нищо в Сърцето си, Което е преди твоето осъзнаване, преди твоето раждане, даже преди началото на вселената.

●

Позволи си да се завърнеш в Нищото.

●

Най-големият дар, който можем да Му поднесем, е да Го разпознаваме във всичко: в небето, в тревата, в птиците, в музиката и най-вече в самите нас, защото само То Е.

●

Нека всяко същество се пробуди за Единствената Истинска Природа!

●

Слава на Нищото! Завръщане в Нищото! Защото в основата ти, Бог и всички същества са Нищо.

Андре Халау

Безкрайна Пустота,
Нищо Свещено

Бог е Нищо.

Буда е Нищо.

Светът е Нищо.

Аз и ти сме Нищо.

В действителност има само Нищо.

●

Нищото е отвъд всяко слово и категория. То не се поддава на никакви опити да бъде сведено до понятие или обект на ума.

●

Нищото не може да се възприеме с никой орган на сетивата.

●

За да реализираш не-съществуването, твоят „аз“ трябва да престане да съществува.

●

Сведи себе си до Нищото, като прекратиш илюзията, че ти Си.

●

Ти Не си. Всичко, което може да се каже е: „Нищо“. Не: „Нищо не съществува“, а просто: „Нищо“.

●

Ти Не си:

ти не си твоите очи, уши, нос, език,

тяло, ум, емоции, сетива, възприятия,

осъзнаване, съзнание, спомени, роли,

нито нищо, което може да си представиш.

●

Щом ти можеш да го формулираш, ти Не си това.

●

Отречи всички тези грешни самоличности и определения за себе си. Ти не си никое от тях.

●

Остави привързаността си към тях и живей в Нищото.

Когато изоставим всички категории на възприятия и понятия, ние откриваме Абсолюта.

●

Тогава Нищото се разгръща като Единствената Реалност, а светът като песъчинка, носеща се в Безкрайния Океан на Небитието – проблясък във Великия Мрак.

Това

Всичко, което може да бъде познато, е обект на ума. Търси Непознаваемото!

●

Всичко, което може да бъде въобразено, е измислица. Търси това, което не се поддава на представи!

●

Нищото никога не може да се сведе до обект на възприятията. Ако търсиш Истината, отречи всичко, което може да бъде познато, въобразено, възприето или преживяно.

Абсолютът е отвъд времето, нероден и напълно непознаваем. За да Го осъществиш, трябва да надминеш всички явления и всички обичайни подходи.

●

Нищото е единственото нещо, което не зависи от времето, раждането, смъртта и самото преживяване. С всеки грам на своята воля питай: „Какво е То?“.

●

Нищото… Не „нищото“ на обикновените хора, а Нищото на мъдреците и будите!

●

Абсолютното Нищо: отвъд противоположностите на „нещо“ и „нищо“, на „битие“ и „небитие“.

То е Великото Несъществувание, което разобличава всички обусловени неща.

●

Не се поддавай на думите и доводите на невежите – Нищото по никой начин не е отрицателно или липсващо.

●

„Нищо“ е словесният инструмент, който отвежда заблудения от пропастта на страданията до безусловната утроба на Абсолютното Небитие.

●

Нищото не е нищо. То е Основата без основа, Източникът без източник.

●

Без Нищото не може да има нищо.

Ода за Нищото

В началото беше само Нищото.

Сега е само Нищото.

В края ще бъде само Нищото.

●

Винаги е имало, има и ще има Нищо.

●

Съществата страдат, защото не разбират Нищото. Опиянени от своите сетива и ум, те преследват миражи, строят храмове, изпълняват празни ритуали, преследват богатство и престиж, вярвайки, че има нещо – смисъл, цел, спасение, което да постигнат.

Невежите са роби на своите сетива и мисли, хванати в примката на формите и желанията, несъзнаващи, че всички неща възникват от Нищото, живеят в Нищото и се завръщат в Нищото.

●

… Защото нищо никога не се е случвало.

●

Съществуването и явленията са проблясъци на Нищо, насложени върху Нищо.

●

Няма същества, няма светове,

няма умове, няма съзнания,

няма души, няма събития,

няма време, няма пространство,

няма Буда, няма Христос,

няма Аз, няма Бог.

Има само не-това Това:

Великата, Прелестна Бездна,

Утробата на цялото съществуване.

●

„Нищо“ е най-добрият словесен указател към Неизразимата Истина, към универсалната природа на Реалността.

●

Бездната е неродена, без произход, необусловена, безсмъртна, нито излизаща, нито завръщаща се, нито сътворяваща, нито разрушаваща, нито даваща, нито взимаща. Тя никога не е задвижвала нищо, нито е причинявала нещо да се случи.

●

Не я търси със сетивата, нито с ума си, защото Бездната е отвъд цветовете, звуците, уханията, вкусовете, допира, формите и мислите.

●

Прекрачи отвъд тях и осъзнай, че ти наистина си Нищо, че в действителност има само Нищо. Тогава ще бъдеш свободен да играеш и танцуваш върху вълните на Нищото.

●

Само невежият вярва, че Бог е от мъжки род. Бащите не създават нищо. Майките създават.

●

Едно трябва да проумееш и това е, че ти си безформен, безвремеви и нероден.

Пробуждане за Абсолютното Небитие

Нещо съвършено и безлико

предшества раждането на всемира.

Прозрачно отсъствие,

само`, без опора –

то е майката на света.

Лао Дзъ

●

Десетте хиляди неща са родени от съществуващото.

Съществуващото е родено от Не-съществуващото.

Битието е родено от Небитието.

Лао Дзъ

Да заявиш „Бог е Нищото“, не е отхвърляне на Бога, а е Негово окачествяване. По-точно би било да се изкаже: „Нищото е Бог“.

●

Нищото е истинското име на Бога.

●

Нищото: Великата Истина, Произходът, неумиращият, нероден, непроявен и необусловен Абсолют!

●

Осъзнаването и превръщането в Нищо е най-важната тема в живота на всеки.

●

Макар думата „Нищо“ да звучи и обикновено да се възприема негативно като думата „липса“, всъщност е точно обратното. Светът на предметите и обектите е ограничен, Нищото не е. Например формата на стола го обхваща и не му позволява да бъде делфин. Ето го ограничението! И въпреки това ние се придържаме към формите, сякаш имат някаква върховна стойност. – Това наричаме „илюзия“, „невежество“.

●

Абсолютното Нищо, от друга страна, е безгранично, оплодено с безкрайни възможности. На Нищото нищо не му липсва, защото То е съвършено отвъд ограниченията на формите.

●

Хората имат интуитивно усещане за своята Безкрайност и Свобода, обаче те са заети да преследват ограничаващите форми на щастието: сетивните удоволствия, богатството, славата.

●

Питайте децата какво става с човек, когато умре и те ще ви отговорят: „Нищо“.

●

Питайте децата къде са били, преди да се родят и те ще ви отговорят: „Никъде“.

●

Децата все още не са втвърдили връзката си с идеята за битието и затова те не считат Нищото за негова противоположност. Те разбират интимния съюз между нашето усещане за съществуване и Небитието.

●

Не е необходимо Нищото да се проповядва на хората, защото всички ние притежаваме дълбоко усещане за Небитието.

●

Умът е, който се зашеметява, при самото споменаване на не-съществуването. Всъщност, ако има нещо, което ужасява хората най-много, това е Небитието, защото те предполагат, че Нищото е противоположност на съществуването, а не негова основа, каквото То всъщност е.

●

„Станете като децата!“ е покана за завръщане към невинността и свободата на Нищото, защото да станеш Никой или Нищо, е най-освобождаващото нещо, което може да направиш.

●

Нищото е пустият Източник и безосновната творческа Основа на цялото съществуване.

●

Творческата дейност на Нищото, това какво в действителност извършва Нищото или позволява да се случи, ни дава по-ясно разбиране за Нищото, отколкото опитът да определим какво е То, защото всичко, което може да се каже е какво не е Нищото.

Хората страдат, защото не разбират правилно Нищото, а оттам не разбират правилно и съществуването. Те неправилно поставят битието преди или над Нищото, защото не правят разлика между Великото Небитие и просто не-съществуването или смъртта.

●

Нищото е Хранителят на цялото съществуване.

●

Нищото е трептящата Бездна, от която извира всяко съществуване.

●

Нищото е тъмният, непознаваем Източник.

Бидейки непроявено, Небитието нито е, нито се ражда.

●

То е плодородно и динамично и въпреки това неподвижно; творческо и жизнено и въпреки това пусто; безгранично и безпределно – Необятен Потенциал.

●

Отвъд погледа, звука, мириса, вкуса, допира, ума и формата, Нищото храни, поддържа и подкрепя цялото съществуване. То е Мистичната, Неизчерпаема Утроба на битието.

●

Нищото освобождава битието да бъде, да се преобразува, да се разгръща – То му позволява да бъде.

Битието е ограничено и неспособно да достига отвъд себе си, докато Небитието е плодоносно, творческо и всеобхватно.

●

Образите са ограничени от формите, а Нищото е безкрайно, всеобхващащо и непрестанно всепроникващо.

●

О, непостижимо и неуловимо е,

и все пак вътре има образ.

О, неуловимо и непостижимо е,

и все пак вътре има форма.

О, то е тъмно, мрачно,

и все пак вътре има същност.

Лао Дзъ

●

Светлината, също като битието, ограничава и определя, докато Мракът на Небитието прелива от потенциал и влива възможности в живота.

●

Нищото е Пустота без начало, Праотец на всички същества.

●

Нищото е Великата Божествена Тишина, която предхожда Живота.

●

Нищото е женският принцип на Изначалната Пустота, от която произлиза мъжкият принцип на битието, защото само едно „женско“ Нищо може да продължи да ражда от Себе Си.

Елън Чен

Само Нищото е неизчерпаемо, затова То е по-висше от битието.

●

За да усещаш пълнота, допускай Пустотата да те владее.

Лао Дзъ

●

Пустотата е неизчерпаема, докато оформеното, действителното и описаното е изчерпаемо.

●

Колкото по-творческа е силата, толкова по-празна и приемаща е тя.

●

Битието е пресътворено Нищо.

Нищото е прозорец към Единството. То скрепява и разделя многообразните лица на света.

Даниел Матт

●

Десетте хиляди неща не са толкова независими и надробени, колкото изглеждат. Съществува невидима матрица – вихър, която поражда и устройва битието.

Даниел Матт

●

Този, който се впуска в Дълбините, трябва да бъде готов да изостави това, което знае и е; това, което е знаел и е бил.

Даниел Матт

●

Егото не може да живее в Нищото. „Ти“ не можеш да се потопиш в Нищото.

Даниел Матт

●

За един единствен вечен миг границите изчезват в Нищото.

Даниел Матт

●

„Не“-то на Нищото разчиства всичко и прави място за едно ново „Да“.

Даниел Матт

●

Битието ограничава и свежда в примери безкрайния потенциал на Нищото. Затова Небитието не е противоположност на битието, а е негова Жизнена Сила.

Съзнанието нито присъства, нито отсъства в Нищото, защото Нищото е коренът на съзнанието. В действителност няма съзнание, има само Нищо.

●

Съзнанието е онагледяване, илюстриране на Нищото, също както и цялото съществуване.

●

Нищото предшества съзнанието и всички явления.

●

Умът сам по себе си не е ум.

Хуанг По

●

Умът може наистина да бъде разбран само когато се постигне Празнотата му.

●

Умът е Нищото, което възниква като съзнание.

●

Когато постигнем собствената си универсалност като Нищо, ние се пробуждаме за своята безгранична природа, наречена още „изначално съзнание“. Тогава умът ни надминава битието и достига самото Нищо.

●

Буда, Пробуденият, е наречен още Татхата, което означава: „Този, който е пристигнал в таковостта (в истинността)“.

●

„Таковост“ е друго име на неизразимата, мистична реалност на Небитието, на Шунята 1 или на Нищото.

●

Ние сме дошли от Нищото и ще се завърнем в Нищото. Затова в действителност няма движение и нищо никога не се е случвало, защото всъщност всичко е Нищо.

●

Това, което е пред теб, е Това – във всичката Му пълнота, съвършено цяло.

Хуанг По

Нищо не се променя и въпреки това всичко се случва.

●

Нищото пее като птицата, стене като вятъра, диша като човека и знае като ума.

●

Просветленият човек е човек без положение.

Линдзи

●

Постигналият истинската си природа е безпределен като Небето; необвързан нито с битието, нито дори с Небитието.

●

Нищото е умът, който не знае – не-азът или не-умът. Когато се пробудим за Него, повече няма планини, няма реки, няма Изток, Запад, Север, Юг, няма Бог, няма Буда, няма абсолютно нищо.

Сеунг Сан

●

Единственият начин да се обмениш с Нищото, е да извикаш. Или още по-добре, да останеш безмълвен.

●

Привързването към битието ни заслепява за неговата истинска природа, която е Небитието или Нищото.

●

Трябва да се вгледаме отвъд битието в неговия източник. Това се постига като временно отхвърляме битието изобщо, докато преживеем Небитието. След това целият свят на формите ще ни изглежда такъв, какъвто всъщност е – Нищо, самото проявление на Бога.

●

Върховната Реалност основно е „не е“ (бу) и „не“ (у), защото Дао няма име, няма знание, няма действие, няма желание.

Елън Чен

●

Нищото е отричане на границите и определенията.

Елън Чен

●

Тъй като обикновеният човек, в един свят на обекти, не успява да преживее света като тяло на Божеството, той временно трябва да отхвърли света, за да разбули Непроявения Източник в сърцето на битието.

●

Веднъж пробудил се за Великото Нищо, което е „Нирвана“ според Буда и „Дао“ според Лао Дзъ, човек вече е свободен да препотвърди всички онези неща, които преди това той е отхвърлил.

●

Формата, о, монаси, не е Аз-ът. Ако формата, беше Аз-ът, тогава тя нямаше да води до страдания. Чувствата, о, монаси, не са Аз-ът. Възприятието, о, монаси, не е Аз-ът. Умствените образи, о, монаси, не са Аз-ът. Съзнанието, о, монаси, не е Аз-ът. Към тях трябва да се отнасяме с нужната бдителност, според реалността, затова: „Те не са мои. Аз не съм тях. Това не съм аз“.

Буда

●

Съществува само това, което е, без „аз“.

Буда

●

Съществува една област, в която няма земя, нито огън, нито вятър; нито измерение на безкрая на пространството, нито на безкрая на съзнанието, нито на нищото, даже нито на не-възприятието и на не-не-възприятието; нито този свят, нито другия; нито луната, нито слънцето. Тази област наричам нито идване, нито заминаване, нито даже пребиваване, нито умиране, нито явяване. Тя няма нито положение, нито основа, нито опора. Това и само това е краят на страданието.

Буда

●

Съществува, о, монаси, нероденото – неслучилото се – непроявеното – несъграденото. Ако не беше това неродено – неслучило се – непроявено – несъградено, нямаше да може да се различи обособяването на раждането – превръщането – сътворението – съграждането. Обаче именно защото съществува нероденото – неслучилото се – непроявеното – несъграденото, обособяването на раждането – превръщането – сътворението – съграждането се различава.

Буда

Там, където водата, земята, огънят и вятърът не могат да пристъпят, там звездите не блестят, слънцето не се вижда, луната не изгрява, тъмнината не се среща. И когато мъдрец, брахман чрез прозрение разбере това за себе си, тогава той се освобождава от формата и от безформеното, от блаженството и от страданието.

Буда

●

Отхвърлянето на всичко, което не е Абсолютът, е само техника, а не заявяване на Реалността.

●

Всичко – птиците, пчелите, ти, аз, дори данъчните служби, сме израз на Нищото. Само нашето обвързване със света ограничава преживяването ни на Нищото.

Собственото ни късогледство свежда света на „съществуването“ до отделни, обособени неща, противопоставени едно на друго.

●

За да реализираме Божественото в този свят, първо трябва да се освободим от това как гледаме на всичко, тоест да се освободим от всичко, което си мислим, че знаем.

●

В преследването на знанията, всеки ден нещо се добавя. В преследването на Дао, всеки ден нещо отпада.

Лао Дзъ

●

Погледни, то не може да се види – то е отвъд формата.

Чуй, то не може да се чуе – то е отвъд звука.

Хвани го, не можеш да го задържиш – то е неуловимо.

Тези три неща са неопределими;

ето защо са обединени в едно.

Погледнато отгоре, не е светло;

погледнато отдолу, не е тъмно:

непрекъсната нишка отвъд описанието.

Тя се завръща към Нищото.

Форма на безформеното,

образ на безобразното,

нарича се неопределима

и отвъд въображението.

Лао Дзъ

●

В действителност ние сме един огромен резервоар на Небитието, който захранва битието. Щом веднъж осъзнаем това, ние сме свободни да прегърнем и битието, и Небитието, защото ние не сме ограничени и сведени до нито едно от тях.

●

Ние сме слънцето и звездите, и океаните именно благодарение на Небитието.

●

Този Несравним (Брахман) е

нито преголям, нито премалък,

нито къс, нито дълъг,

нито руменина, нито цвят,

нито сянка, нито тъмнина,

нито въздух, нито етер,

необвързан,

нито вкус, нито аромат,

без очи и уши,

без глас и ум,

неблестящ,

без жизнена сила и уста,

неизмерим,

без вътрешност и без външност.

Нихилананда

●

Всяка проявена характеристика на Брахман е пълен и цялостен израз на Брахман, но Той не е ограничен от тях.

●

Светът е въплътено Нищо. За да осъзнаем напълно това обаче, първо трябва да проникнем в Небитието. Нети-нети 2 е изпитан начин да направим това.

Ние не може да бъдем ограничени до едно единствено нещо в този свят, например до нашето тяло, ум, взаимоотношения, роли – никое от тях не може да обхване кои сме и какво представляваме. Това е така, защото Нищото, нашата истинска природа, ни е дарило свободата да бъдем всичко.

●

Ние не можем да бъдем сведени или ограничени до нищо, което може да се преживее. Например осъзнаването ни надминава и включва нашите мисли, защото ние осъзнаваме мислите си, а не обратното.

●

Поредицата отхвърляния на нито това, нито онова е директно насочване към дзен ума.

Нети-нети е преди всичко действие, път за постижение. Като всеки инструмент или техника, към него не трябва да се придържаме като към някакъв абсолют. Щом отхвърлянето е постигнало целта си, то също трябва да се отхвърли.

●

Да видиш истинската си природа, означава да видиш Нищото.

Шен-хуи

●

Тъй като всички словесни описания на Абсолюта са ограничени, ние деконструираме езика чрез езика посредством техники като нети-нети.

●

Нети-нети използва езикa, за да отрече езика и да разкрие Абсолютното Нищо.

●

Думата „Нищо“ може да служи само като указател към една действителна онтологична Реалност, която посредством преживяване може да се потвърди като „Нищо“.

●

Отсъствието на Нищото е по-голямо от сумата на неговите отричания. То е нещо като пълна противоположност на твърдението, че „цялото е по-голямо от сбора на неговите части“.

●

Нищото е върховното отричане отвъд всяко отричане.

●

Нищото е наистина безпределно и следователно изцяло и съвършено неопределимо. Може да отричаш до безкрайност всеки атом на вселената и пак няма да достигнеш дълбините на Небитийната Пустота.

●

Ако проучиш внимателно себе си, ще видиш, че умът в действителност е празен, защото Нищото е неговата истинска природа.

●

Проучвайки внимателно себе си, единственото, което можем да открием, е някое остатъчно усещане за „аз“ в даден обект; инстинктивно усещане, че някакъв конкретен „аз“ съществува; усещане, че ако продължим само още малко, ще успеем да го открием. Обаче, колкото повече продължаваме да проучваме усещането си за „аз-а“, толкова повече той се разтваря и изчезва под нашия изпитателен поглед.

●

Във Висшата Истина нашата изначална Буда природа е лишена и от последния атом на който и да било обект. Това означава, че да разглеждаме каквото и да било като обект, отделен от нас, не е Висша Истина.

●

В света на явленията, който е преходен и подвластен на условия, нищо от това, което може да си въобразим и да обозрем, няма способност да бъде независимо, самодостатъчно и да има свое собствено съществуване – тоест да бъде Абсолютно.

●

Нищото не зависи от света на формите и обектите за Своето съществуване, но болката, любовта, радостта, Млечният път и черните дупки не могат да имат никакво съществуване извън Нищото.

●

Красотата в Пътя на Нищото е в това, че веднъж пристигнали в Нищото, ние сме свободни да възкресим всички неща, които досега сме отхвърлили!

Нищото спасява обикновения живот; съживява го с енергия, яснота и Мъдрост.

●

Нищото влива в нас Свобода и Пламенност, но не и тревожната необходимост да притежаваме или контролираме каквото и да било.

●

Животът става игрив и светъл, когато осъзнаем, че целият свят, от най-грозния израстък до най-красивата симфония, е израз на Абсолюта. Това е Божественият танц на Нищото.

●

Веднъж пристигнали тук, ние повече не се нуждаем да преодоляваме света, защото разбираме, че Нищото е истинската природа на света.

●

Абсолютът никога не може да бъде преживян като обект.

●

Ти не си обект, нито Бог е обект.

●

Докато не открием Нищото, ние винаги ще преследваме „нещо“.

●

Истинският контекст на случващото се в живота ни е Нищото – явявания от Нищото в Нищото.

Когато проникнем изцяло в истинската природа на битието, ние преживяваме всичко като израз на Абсолюта. Колкото по-вещи ставаме, толкова по-естествено и плавно се случва преходът от съществуване, ориентирано към обектите, към Свободата на Не-съществуването.

●

Подобно на нуждата от дълбок сън, човек копнее за Нищото, както новороденото копнее за майчиното мляко.

●

Върни се там, откъдето си дошъл.

Рамана Махариши

●

Не завръщане, а търсене на собствената ни себереализация!

Просветлението е съединяване на обусловеното съзнание с Безпределния, Неизчерпаем Източник на всичко, докато умът потъва все повече в собствения си Безграничен Източник. Това, което следва, е разпознаване, че както нашият ум е Нищо, така и цялото съществуване също е Нищо.

●

Нищото надминава недвойнствеността, защото докато недвойнствената цялостност обгръща битието, тя не включва Небитието, което предшества битието и е негова основа.

●

Нищото обхваща цялата недвойнствена вселена; то е принципът, който прониква всичко. С други думи, Нищото позволява на недвойнствеността да бъде, така както позволява и на битието да бъде.

●

Причината човешкото тяло, ум и съзнание да се проникват взаимно е, че Нищото позволява тяхното съществуване или по-скоро, че те съществуват като проявено Нищо.

●

Преживяването на недвойнствеността не е още Просветление. За да осъзнаем истинската си природа на Безгранично Нищо, трябва да проникнем по-надълбоко и да надминем всяко усещане за битие, стигайки до платното под боята. Когато това се случи, обикновеният ум се превръща в Ум на мъдрец.

За да познаеш Върховното Нищо, откажи се от всичко. Това означава – света, тялото, ума, идеите, вярванията, спасителите, пророците, Будите и дори самото съзнание. Всичко в проявената област трябва да изчезне.

●

За да погледнеш Нищото очи в очи, трябва да престанеш да бъдеш ограниченият „аз“. Трябва да станеш нищо.

●

Човек трябва да счита себе си за нищо и да забрави себе си изцяло. Тогава той може да надрастне времето и да се издигне в света на мисълта, където всичко е еднакво: животът и смъртта, океанът и сухата земя… Ако човек мисли, че е нещо, Бог не може да се изрази в него, защото Бог е Безграничен и никой съсъд не може да Го побере, освен ако човек не признае себе си за нищо.

Дов Баер

●

Аз съм принципът, който надживява всички сътворения и всички унищожения. Това е моето състояние и вашето също, но вие не го осъзнавате, защото сте прегърнали своята сътвореност.

Нисаргадатта Махарадж

●

Може ли умът да си представи Нищото? С всеки опит да го направи той се опитва да улови нещо, за което да се хване, обаче Нищото, според Своята природа, не се поддава на никакви представи.

Пробуждането за Нищото бележи най-висшата и цялостна реализация – костният мозък на всички мъдреци.

●

Нищото не се нуждае от подхранване и отглеждане, защото също като небето То не може да бъде опетнено или осквернено. То е Божествено, без второ и както безкрайната шир, не може да бъде родено, нито може да умре; То не може да бъде добавено, нито от него нещо може да се извади.

●

Нищото е твоето истинско лице и лицето на всички същества – майката на всички пробудени.

●

Ако можеш да кажеш какво е Бог, Бог не е това.

●

Ако можеш да помниш нещо, това не е Той.

Нисаргадатта Махардж

●

Хората искат да чуят, че Абсолютът, Бог е Съзнание, Присъствие, Същество, Любов или друго понятие, което сочи към нещо разбираемо. Не! Той Не е!

●

Забрави всички тези понятия, защото това са гости и търси домакина, който ги е поканил. Това е истинската ни природа. Това е Бог!

Нищото трябва да служи като вакуум, който заличава всички понятия за това какво е Бог. Бог не „съществува“. Нищото надминава съществуването.

●

Осъзнаването е портал, през който трябва да преминем, за да осъществим Нищото.

●

Използвай осъзнаването, за да откриеш Нищото, но не се прекланяй на самия инструмент. Осъзнаването идва и си заминава; то може да е остро или притъпено, ясно или замъглено.

●

Абсолютът не може да бъде никое от тези неща. Той е напълно необусловен, необезпокоен, безмълвен и неподвижен.

Започнеш ли да разсъждаваш за Него, и веднага изпадаш в грешка.

Хуанг По

●

Нулата е Нищото, музата на поета, плодоносното видение на мистика.

●

Нулата присъства във всяко число; скрита, тя е ненадминат партньор и другар.

●

Нулата, коренът на всички числа, дава безкористно и безспирно. Празна и въпреки това наситена с тъмния, тих динамизъм на Великата Бездънна Утроба, нулата оживява въображението и човешкия дух.

Андре Халау

1 е винаги 1, никога 2 или 5. И 1;000;000, колкото и да е много, може да бъде само 1;000;000. Обаче нулата може да бъде всичко и нищо.

●

Всички поеми са оди за Нищото. Всички картини и монументи са вдъхновени от Нищото.

Андре Халау

●

Покоят – действие на Нищо правенето.

●

Когато не правим Нищо, ние правим всичко. Това е въплъщаване на Божественото в нашето сърце, в нашия ум и във всеки сантиметър от нашето тяло.

Най-лошото, което можем да правим с Нищото, е да го сочим с пръст конкретно. Тогава лекарството се превръща в отрова.

●

Пустотата не е нещо, скрито зад формите, нито е някакво засмукващо отсъствие вътре във формите.

●

Правилно възприета, Пустотата руши нашите представи, за да можем да преживеем пряко живота без посредничеството на понятията и без тяхната олелия, която често превзема ума и живота ни.

●

Нищото не е концептуална или абстрактна категория. То се схваща директно.

●

Нищото не е нещо, субстанция, същност или някакъв духовен етер, който ни оживява. То не е интелигентно, нито волево, нито е живо.

●

Нищото Не е. То е непонятно, защото е Не е.

●

Нищото не може да бъде точно определено в областта на битието, но и То не се намира някъде другаде.

И въпреки това единственото място, където може да бъде познато Нищото, е тук, в този свят на форми и битийност.

●

Нашите тела и умове, бидейки живо проявление на Скритото Непроявено, правят възможно да осъзнаем истинската си природа: Безграничното Нищо.

●

Няма да намерим друго Просветление, освен тук, в този живот, в това тяло.

●

Нищото не застрашава нашата човечност. Напротив точно То е основата, която ни прави човечни. Състраданието, Любовта, Добротата са изрази на интуитивното ни схващане за нашето общо Небитие.

●

Пробуждането за Нищото не води до нашето унищожение, а напротив – в нас се вливат Сила и Живот, когато осъзнаем, че животът ни извира от Преизпълнената и Преизобилна Пустота, която е преди битието.

●

Осъзнаването на Небитието носи несравнима Свобода за човека не защото предлага спасение от битийността, а защото внася Свободата в битийността.

●

Свободата да бъдеш преизпълнен е върховното осъществяване на битието!

Пътят на Нищото.
Нищо по Пътя

По Пътя на Нищото „ти“ не можеш да бъдеш точен ориентир и водач към собствената си Свобода.

●

Нищото е свободно от понятия и в края на краищата е всичко, което търсиш независимо от това каква е формата.

●

Нищото е тайното съкровище, което е всичко, което е тук в тази реалност.

Трудната истина е, че животът е много по-добър без теб.

Парамананда Ишая

●

Освобождението не е постижение, а е просто пребиваване в Неродената и Вечна природа на твоята същност.

●

Когато „теб“ те няма, остава съкровището, което ще намериш. Това е една естествена стъпка, за която не са необходими никакви усилия и никаква мисъл няма да те доведе до тук.

●

Там, където няма абсолютно нищо, има свобода.

Естеството на Нищото е такова, че изобщо нищо не съществува. Това е всичко, което има. Затова може се твърди, че ти вече си свободен.

●

В преживяването на Нищото няма отделен „аз“, който да бъде или да не бъде свободен.

●

Да си постигнал свободата си или да си отделен, са само поредните понятия, които се носят в Нищото.

●

Отделният „аз“ не харесва идеята, че него го няма, защото не е посочен като „свободен“.

Истината е, че в живота няма друго голямо постижение, освен това да прозреш Отсъствието на този, който постига.

●

Всичко, което се случва точно сега, е голямо постижение за никого.

●

Ние постигаме Нищо – буквално и преносно.

●

Просветлението се случва без „аз“, който да го постигне.

●

Най-голямото скрито желание на отделния човек е Нищото, защото То е основата на доволството.

●

Да бъдеш преизпълнен и доволен, е естественият начин на живот.

●

При освобождението желанията се явяват в Нищото и се завръщат в Нищото.

●

Когато проумеем, че да бъдем доволни от Нищото, е по-приятно от това да преследваме някакви обекти, които само ни водят до празен глад и ненаситност, тогава ние естествено ще започнем да се доверяваме на Нищото.

Мъдрост е да знаеш, че си Нищо, а Любов е да знаеш, че си Всичко.

Нисаргадатта Махарадж

●

Когато казвам: „Ти си Нищо!“, аз казвам: „Ти си Абсолютно Безкрайното! Ти си Най-великото!“, но не се опитвай да кажеш това на съседа си, защото може да получиш и юмрук в лицето.

●

Какво означава да бъдеш просветен? По ирония, може да изглежда, че това означава да бъдеш повече „себе си“. Но как е възможно това, щом ти си Нищо? Когато сме Нищо, отделният „аз“ се разтваря и това те освобождава да бъдеш, да танцуваш и да се радваш на живота. Този нов „аз“ може да прави същите неща, които е правил и преди, дори с по-голяма лекота.

●

Ако ти си банкер, ти си Нищо, което се прави на банкер. Ако свалиш дрехите си и станеш учител, тогава ти си Нищо, което се прави на учител.

●

Центрирането в твоя „аз“ се случва в Океана на Нищото и никъде другаде.

●

Центърът на твоя „аз“ е точка или малка мида в Океана на Нищото, едно предположение. Това, че съществува отделен човек, е предположение до никого. Това е Божественото приспиване и началото на илюзията на някакъв път до някъде. Това някъде обаче не съществува.

●

В пътя на Нищото пътят се определя по-точно като „Път до никъде“.

●

Пътят на Нищото не е студена бездна, а Свободна Пълнота, в Която всичко може и очевидно се случва, включително чудното явяване на обособения център на твоя „аз“. Това по никакъв начин не е отричане на теб!

●

Нищото е същността на Простотата.

●

Пътят е прост, защото не е път. Този път е очевиден, защото няма път и няма къде да отидеш.

●

Да бъдеш отделен „аз“, отнема много повече усилия, отколкото да бъдеш това, което ти наистина си, което не отнема никакви усилия.

●

Ако ти не преживяваш Свободата, това означава, че от Нищото ти правиш нещо. Ти полагаш усилия в това, което не си.

●

Нищото е отговорът на твоите молитви и тайната на Покоя и Доволството от Живота.

Да видиш, че на пътя в живота ти се намира Нищото и че естественият начин на живот е да позволиш То да се случва, прави живота лесен. Тогава ти разбираш, че не трябва да правиш нищо, защото теб те няма и няма път, който трябва да извървиш.

●

Слушай Неподвижната Тишина на Нищото вътре в себе си и виж, че тя е Божествената изненада.

●

Всички Велики Учители уповават на Тишината на Нищото.

●

Промяната винаги умира. Нищото не може да умре, защото То не се променя.

Истинският „аз“ е неизменен.

●

Пътят на Нищото е неизменен и следователно всяка промяна е само отражение на това Нищо. Твоята същност е неизменна.

●

Стремим се да проучваме Мистерията на не-аза само защото в Нищото вниманието ни е непоколебимо. Именно този Единствен Фокус на Вниманието прави живота лек.

●

Всички страдаме от недостиг на концентрация, защото сме неспособни да спрем да скачаме от предмет на предмет. Ние сме неспособни да видим източника на собственото си внимание, който е основният скрит принцип на самия живот.

●

В Мистерията на не-аза изпитваме тих копнеж да скочим от ръба и да се обединим с Божественото.

●

Най-великото блаженство се постига чрез предаване на Незнайното – чрез смъртта на всичко това, което си „ти“.

●

Това, което е реално, винаги остава след тази „вътрешна смърт“, защото то е Реално.

Ти не можеш да бъдеш роден и ти не можеш да умреш.

●

Съзнанието е като лупа – това, върху което фокусираш вниманието си, това израства под ясното стъкло на лупата.

●

Лупата на мъдреца е ясно насочена към Нищото.

●

Да откриеш Тишината, означава да вибрираш с учението за Нищото.

●

Учителят е никой и ученикът е никой и заедно те съставляват пътя на Нищото, а учението показва на ученика, че по пътя няма Нищо.

●

Умът не е точен съдия на енергията. Това, което цял живот наричаш „тревога“, може един ден да се окаже благословия.

●

Ключът към Свободата е мощното насочване на вниманието в Една Единствена Посока.

●

Абсолютното Нищо е скрито за нашето внимание. Обаче, колкото повече прилагаме активна будност сега, толкова повече осъзнаваме съкровищата на Тишината и толкова по-лесно става пътуването ни към Неизвестното.

●

Твоят „аз“ е единственият, който може да превърне Нищото в нещо, в който момент Нищото престава да бъде Път към Нищото. И въпреки това този Не-път на Нищото е всичко, което съществува. Това е окончателната врата, през която ще изчезне най-голямото понятие от всички понятия – това за „теб“ самия.

●

Пътят към Нищото не е някакъв сух път, а е Безкраен Извор на Нескончаемо Блаженство, освободено от понятия и представи.

●

Всяка дума или идея тук не означават абсолютно нищо. Те само сочат към това, което е изцяло отвъд понятията.

●

Ако си представиш, че има само Нищо, колко дълго ще задържиш в представата си единствено Нищото? Какво е усещането за Нищото? Какъв е звукът Му?

●

Проучвай Нищото и се наблюдавай колко дълго може да възприемаш съзнателно Нищото.

●

Нищото вече е свободно! Остави То да те научи на Свободата и да те ръководи. Остави Нищото да ти покаже, че не знаеш абсолютно нищо.

●

Нищото ще ти помогне лесно и без усилия да различиш кое е реално и кое не. Ключът е радостта от проучването.

●

Преди да се родиш, какво си бил?

Нисаргадатта Махарадж

●

Концентрация само в Безсмъртното! Отдаване на вниманието само на Него!

●

Да медитираш, означава да отдадеш вниманието си на това, което Не Се Движи и Не Се Променя. В пребиваването в това внимание не е нужно да правиш нищо. – Тогава съзнаването е вече съзнаващо.

●

Нищото е съвършеният наслаждаващ се. Без „теб“, животът и всичко в него има по-хубав вкус.

●

Блаженството е Върховно Нищо. Блаженството не се движи и не се променя.

●

Пътят на Нищото е Пътят на Блаженството, защото те са едно и също.

●

Не може да имаш Нищото без Блаженството.

●

Всички велики прояви на човека се раждат от отсъствието на „отделен“ творец.

●

Творческата енергия, която се движи и завихря вътре във всеки човек, е танц, който без усилия ни ръководи – с или без нашето осъзнаване на това.

●

Всичко е велика проява на Нищото.

●

От цялостното, несравнимо Просветление аз наистина не придобих нищо.

Буда

●

Да бъдеш Нищо, означава да бъдеш безграничен потенциал.

Парамананда Ишая

●

Да бъдеш Нищо, означава да се превърнеш в безлик образ на Скритото Вдъхновение.

Парамананда Ишая

●

Да живееш Пътя на Нищото, дарява постоянна радост от проучването на самия себе си – проучване, което не разчита на нищо външно. В този Път буквално имаш всичко, от което се нуждаеш.

●

Също като Нищото, Вечността е малко известна за човека. Ако не осъзнаваш Нищото, вечната природа ще ти изглежда скрита.

●

Във време на медитация, когато осъзнаваш активно абсолютно нищо без теб да те има, ти съграждаш своя Покой, изчезваш във Вечния Миг или с други думи, центърът на идентичността ти изчезва.

●

За да влезеш във Вечния Миг, не е необходимо движението на твоята енергия да спре. Центърът на аз-а може да си стои тихо отстрани. Това, което се случва, е, че ти мигновено изчезваш в Абсолютната Чистота на Мига. А после следва великото изумление от Тишината на Нищото. Тя те сграбчва, преди да можеш да направиш каквото и да било и ти буквално „излизаш“ от времето.

●

Красотата на Нищото е, че няма край за разкритието на Безкрая.

●

Нищото не е запазено само за тихите часове на съзерцанието. То се преживява и в натоварените летища, и в препълнените супермаркети.

●

Малкото отдадено внимание на Нищото в живота ни, може да разкрие много от Мистерията Му.

●

Когато се разтваряме в Нищото, ние изгубваме способността на ума да разбира, защото изпадаме в състояние на изумление и удивление. Това е област на Красота, която не може да бъде докосната от нищо.

●

Тези думи тук са само знаци, както всичко останало. В тях няма Истина. Истината е отвъд идеята – Тя е Нищото, без идеята за Нищо.

●

Всички проблеми в живота могат да се разрешат с технологиите, с Гугъл или без теб да те има.

●

Нищото е свещено, защото е Божествено. Да загубиш специалното си лице пред Божественото, е голям шанс и привилегия.

●

Да отделяш време и енергия за Нищото, е също като да обичаш някого и да му отделяш от времето и енергията си. Като се влюбваш в свещеността на Нищото обаче, ти се влюбваш във всичко. Тогава всичко става свещено и всичко е свещено, защото ти си всичко.

●

Да имаш идеали, е обратното на това да бъдеш осъзнат. Да бъдеш осъзнат, означава да прозираш до основата, че нищо не липсва в този момент. А това е изчезване на идеалите.

●

Животът никога не е идеален. В него винаги ще има нещо, което да липсва, докато има някой, който да търси нещо.

Парамананда Ишая

●

Любовта е Нищо, което позволява всичко.

●

Любовта е контекстът на това, което изглежда, че се движи и променя.

Мъдростта вижда Пътя на Нищото, в който има само Любов.

●

Ти си контекстът на Любовта.

●

Любовта е проучване на Мистерията на не-аза.

●

Да бъдеш Нищо, означава да позволяваш на това, което е, да идва и да си отива, без да се прикрепяш към нищо. Това е спонтанният начин да бъдеш в Единство.

●

Като се придържаш към Нищото, ти казваш „Да“ на съществуването и позволяваш на всичко да тече в естествения си поток. Това е радостта от Пътя на Нищото, който не се поддава на описание.

●

Единственото, което може да те спре да прозреш това, което е, такова, каквото е, са понятията. Може да звучи прекалено просто, но в крайна сметка е точно толкова просто.

●

Искрящото сияние на битието е Нищото, Което танцува в нашата собствена история. Ако не Го виждаме, значи все още се подготвяме.

●

Отделният човек има само илюзорно чувство за контрол. Илюзията се поражда от вярването, че самият човек е източникът – субект, който си мисли, че е. Това се случва, защото причината и следствието са понятия в огледалото на Единството. Умът винаги се нуждае от причини, което пък е причина за неговата ограниченост да съзре това, което е Без Причина.

●

Целта на духовното търсене обикновено се възприема като изкачване до върха на стълба, откъдето може да се огледаш наоколо. От една страна, Пътят изглежда като стълба, която изкачваш. От друга страна, Пътят е просто да виждаш това, което е реално в този момент.

●

Ако просто пуснем стълбата, независимо колко неудобно бихме се почувствали, ще си позволим да се отворим за едно по-широко възприятие за това, което се случва точно Сега. Това ще ни даде възможност да видим очевидното.

●

Страхът от Незнайното е голям, когато се придържаме към познатите ни вярвания и си мислим, че те ще ни помогнат да стигнем там, накъдето сме се запътили. Ако сме откровени със себе си обаче, ще видим, че много, ако не всички от тях, няма да ни послужат да постигнем най-висшите си цели. Това е така, защото ние вече притежаваме това, което е реално, и то не се нуждае от външни съоръжения като стълби, които да го подкрепят.

●

Това, върху което ние вече стоим, е опората и основата на Тишината.

●

Всичко, което е полезно, за да навлезем в Незнайното, е само инструмент, който може да бъде забравен, щом веднъж пристигнем.

●

Когато ревностно търсим Бога, ние си мислим, че търсим нещо за самите себе си, но това, което наистина искаме, всъщност е нашето собствено Отсъствие. Ние търсим собствената си смърт, но в същото време, търсейки, я отбягваме на всяка цена.

●

Не се заблуждавайте – такава е целта на обикновеното търсенето! Търсим да отбягваме Бога и да продължаваме собствената си история. Това е пътят на падналите богове.

●

Единството не се случва на отделния човек. Единството е изчезването на човека.

Насоки от никой към Нищото

Съществува само Неделимото Същество – битие на нищото, битие на нещото, битие на всичкото. Не две битиета.

Чарли Хейс

●

Бога-Баща-Майка не съществува освен на езика на дуалността, според който има „аз съм“, има „друг“ и има „Бог, Който ръководи всичко“. – Не! Има само Нищото. Има само Всичкото.

Чарли Хейс

●

Преди Бог да Е, ти Си.

Чарли Хейс

●

Ти не си това, което знаеш. Ти не си даже и това, което не знаеш.

Чарли Хейс

●

Познаваш мъдростта на тези, които знаят, но все още не познаваш мъдростта на онези, които не знаят.

Чуан Дзъ

●

Да отречеш реалността на нещата, е да изпуснеш тяхната реалност. Да утвърдиш празнотата на нещата, е да изпуснеш тяхната реалност.

Хсин Хсин Минг

Всеки път щом отхвърлиш нещо, ти оставаш завинаги свързан с това, което си отхвърлил.

Антъни де Мелло

●

Целият свят си ти. И въпреки това продължаваш да мислиш, че има нещо друго.

Хсуе Фенг

●

„Какво означава просветлен?“, попитал ученикът. „Да виждаш“, отговорил Учителят. „Да виждаш какво?“, попитал ученикът. „Празнотата на успеха, пустотата на постиженията, нищото на човешките усилия“, отговорил Учителят. Ученикът останал потресен. „Но това не е ли песимизъм и отчаяние?“. „Не – отговорил Учителят. – Това е трепетът и свободата на орела, който се рее над бездната“.

Антъни де Мелло

●

Мисълта е екран, а не огледало и поради това ти живееш в един мисловен плик, недокоснат от Реалността.

Антъни де Мелло

●

Просветление означава абсолютно съдействие на неизбежното.

Антъни де Мелло

●

В даден етап от Пътя Учителят има за задача да руши систематично всяко понятие, вяра и възглед за Божественото, защото това, което първоначално е било насока за ученика, сега се е превърнало в описание. Когато мъдрецът посочи луната, глупакът често вижда само пръста.

Антъни де Мелло

●

Не можеш да намериш друга Негова следа, освен безследието.

Аттар

●

Ние се обучаваме да бъдем никой. И в тази специализация по никаквост можем да бъдем всеки.

Пир Вилаят Хан

●

В етапа унищожение на унищожението суфи прекосява Долината на Нищото, съпътстван от Черната Светлина, Която обединява и надраства противоположностите.

●

Всичко, което правим в света, граничи с Нищото.

Джон О‘Донъхю

●

Първото проявление на живота е Отсъствие, което няма име.

Едмонд Жабес

●

Животът на Душата е преобразяване на Нищото.

Джон О‘Донъхю

Красотата и Мъдростта на Отсъствието

Пустотата е сърцето на Христос – това кой е Той и какво носи.

Дейвид Артур Аутен

●

„Да бъде във вас същото мъдруване, което беше и в Христа Исуса, Kойто в образ Божий като бе, не го помисли похищение да е равен Богу, но обезслави Себе Си, като прие рабски образ и стана подобен на человеците и като се намери по образ както человек, смири Себе Си, и послушлив биде даже до смърт, и смърт на кръст“.

Филипяни 2:5-7

Христос е свел Себе Си до Нищо – опразнил и обезславил е Себе си.

●

Да прегърнеш пътя на Нищото, означава да приемеш Нищото като Върховна Добродетел.

●

Христос ни показва Пътя на Нищото – на опразването от самия себе си; Път, който разкрива Върховната Реалност.

●

Пътят на Христос е обратното на това да бъдеш изпълнен със себе си.

●

В Пътя на Христос приемаш да се опразниш от самия себе си, за да се изпълниш с Отца и да бъдеш отдаден цялостно на Него.

●

Не може да съществува тотална преданост без отричане от себе си.

Едмонд Жабес

●

„Яша“ на иврит, откъдето произлиза името Йешуа („Бог спасява“), означава „простор“, „необятна шир“.

●

За нашето спасение ние се нуждаем от простор, от Отсъствие и липса на неща – от всичко онова, което е противоположност на хилядите задачи, хора и неща, които изпълват дните ни.

●

Осигуряването на достатъчно Отсъствие от самия себе си има спасително значение за нашия живот.

●

Отсъствието внася свое собствено присъствие, тежест и смисъл в живота. Макар да не се вижда, Отсъствието всъщност е нещо и е нещо значимо!

●

Пространството на Отсъствието е благо.

●

Вярата също е Отсъствие – отсъствие на сигурността, че знаем всичко.

●

Вярата е доверие в онова, на което уповаваме и убеждение в това, което не виждаме.

●

Навлизането в Пълнотата на Истината изисква освен дара на присъствието на Христос и дара на Неговото Отсъствие.

●

„За вас е по-добре да отида Аз, защото ако не отида Аз, Утешителът нема да дойде на вас. Но ако отида, ще ви Го проводя“.

Йоан 16:7

Великата Мистерия на Божественото откровение е, че Бог се е сближил с нас не само чрез идването на Христос, но и чрез Неговото заминаване.

Хенри Нувен

●

В този свят на беди и тревоги, Отсъствието е истинската реалност; пространството, което помага на сърцето да израсте.

●

Дарът на Отсъствието винаги носи в себе си скрито благословение.

●

Бог е безгранично повече от това, което Той споделя с човечеството, затова човек трябва да бъде доволен от по-малката „част“ от Него, която Той споделя със света и да приеме, че Неговата по-голяма „част“ е отвъд човешката мисъл и разбиране.

Джоан Робинсън

●

Онази част от Бога, която не е изразена в творението, е това, което душата открива и люби в своето изчезване – в пълното Единение с Бога.

Джоан Робинсън

●

Практиката на празнотата от самия себе си сътворява вътре в нас едно възприемчиво пространство: пространство за приемане и познаване на Бога.

●

Който приеме учението за Пустотата, признава скърбите на живота като свои собствени градежи.

●

Осъзнаването на Пустотата не е загуба на част от съзнанието, нито е откриване на някое неоживено празно пространство, а е познаване на всекидневния живот без прикрепяне към него. Пак има осъзнаване на отделните обекти като „аз“, “добро”, “зло” и други понятия, но това е осъзнаване, което ги съзнава като празни структури.

●

Знанието е сила, но не сила за правене, а сила за неправене.

●

Неправенето е пречистваща сила, която слага край на злото и желанията.

●

Необходимостта от кармични сили в живота важи само за невежия. Просветеният, поради осъзнаването му на Пустотата, е освободен от тези сили, които действат единствено поради липсата на разбиране.

●

Просветлението да знаеш, че нещата са пусти, не е съгласие с „факта“ на Пустотата, а е освобождение от стремежа да научаваш фактите сякаш те са от първостепенна значимост. Истината не започва и не завършва с декларативни изречения, които могат да се потвърждават или отричат.

Да живееш в Пустотата, означава да живееш в готовност за преживяване на нещата.

●

Да бъдеш свободен от себе си, означава също така да бъдеш свободен и от фалшивите критерии за познаването на Истината.

●

Когато Пустотата „работи“, всичко съществуващо също „работи“. Когато Пустотата не „работи“, тогава цялото съществуване не „работи“.

Нагарджуна

●

Всички неща са резултат от някоя причина или условие и затова те нямат вродено върховно съществуване. Това, че нещата и формите нямат върховно съществуване ги прави празни.

●

Ние се различаваме по нашата степен на нищожност.

●

Празнотата като най-висша мъдрост е прозрение без съдържание.

●

Мъдростта цели да разтопи всички вериги на ненаситност и жажда за притежание на „неща“ и да научи пробудения да се свързва с нещата чрез отношение на Пустотата, тоест чрез тотална свобода.

●

Пробуденият не разчита на никакви „неща“, били те земни, или други. Той пуска всичко и позволява на Празнотата, която остава, да тече свободно и безпрепятствено.

●

Да спреш да разчиташ на каквото и да било и да не търсиш никъде опора и убежище, означава да бъдеш подкрепян от Съвършенството на Мъдростта.

Едуард Конзе

●

Съвършенството на Мъдростта може да се сравни с Пустотата и в този етап пробуденият не разчита на нищо друго освен на Пустотата.

Едуард Конзе

Съвършената Мъдрост, която признава Пустотата на всички форми, не налага никакво учение.

●

Единственият отговор, който може да получим от Съвършената Мъдрост, това е Тишината.

Нагарджуна

●

За мистика Тишината се превръща в показател за Неизговоримото.

●

Тишината, която се надига от усещането за Нищото, няма език и не съществува език, който може да я изрази.

В действителност Буда никога не е изрекъл нито дума, защото единственият истински език на Пустотата, това е Тишината.

Прасангика Мадхямака

Огънят на Свободата. Афоризми на Пападжи 3

Съзри Присъствието. Съзри собствената си Пустота. Всичко е там в тази единствена частица Пустота.

●

В разпознаването този, който разпознава, го няма.

●

В Пустотата няма следи.

●

Нашата основна природа е Пустотата.

●

Когато се прикрепим дори към една единствена мисъл, ние изгубваме нашето съзнание за Пустотата.

●

Където и да отидеш, Пустотата те следва. Тя те води. Тя е от двете ти страни, над теб и под теб. Можеш ли да отидеш някъде и да изоставиш Пустотата?

●

Смъртта не може да влезе в Пустотата. Боговете също не могат да влязат в Нея.

●

Брахма е само създателят на проявлението. Съществува място, където дори Брахма умира, защото Брахма все пак е непостоянен. Всичко, включително Брахма и Боговете, ще умре, но Пуруша 4 никога не умира. Той е нетленен.

●

Брахма е непостоянен, защото Tой идва и си отива. Той не е Нерушимата Основа.

●

Дните и нощите на Брахма произлизат от Непроявеното и се завръщат в Него.

●

Бог е Словото, но отвъд Словото, отвъд Бога, има нещо друго, за което никой не говори.

●

Всеки може да използва Словото да говори за Бога, Който е Слово, или да говори за нещо друго, но това не е истински опит.

●

В истинския опит няма абсолютно никакви думи.

●

Никой досега не Го е описал и никой няма да Го опише.

●

Когато не искаш нищо, когато се молиш за нищо и желаеш Нищото, тогава сам Бог ще върви след теб и ще те следва, където и да отиваш.

●

В състоянието на не-ум, в което аз-ът вече го няма, ти можеш да бъдеш двойно по-деен: 200% по-активен.

●

Недей да молиш за нищо. Не искай нищо и всичко ще ти се даде.

●

В Този Миг няма днес, вчера и утре. Когато нищо никога не е съществувало, от какво има да се освобождаваш? Пустотата трябва да се изпразни от Пустотата. Свободата трябва да се освободи от Свободата.

●

Когато говоря така, вие не ме разбирате, защото нищо от това, което казвам, не е част от вашия опит.

●

Това, което се намира Отвъд всичко, е единственото, пред което трябва да се прекланяме.

●

Тук, Тук е Тайната на Любовта!

●

Пустотата, която е в началото, Пустотата, което е в средата и Пустотата, която е в края – това е неизменната Истина. Това е истинско знание. Затова всички неща, които могат да бъдат разбрани, познати или придобити, остави ги настрана, защото те не са Истината.

●

Забрави всичко и погледни себе си. От това място на твоето същество, искам да направиш опит да излезеш. Искам с усилие да се опиташ да излезеш от себе си и да стигнеш до мястото, където можеш да кажеш: „Аз вече не съм същество“. Направи го сега! Кажи: „Сега излизам от себе си“. Излез и погледни назад. Нещо следва ли те? Не затваряй очи. Това е време на усилия. Направи тази единствена крачка!

●

Вдигни крака си, премести го напред и го постави на земята. После извикай: „Аз положих крака си в не-битието! Тук е не-съществото!“. Сега вдигни и другия крак. Единият ти крак е в не-съществото, а къде е другият? Ти си в битието, затова трябва да направиш усилие да избягаш от себе си. За невъзможните неща са необходими усилия! Да бъдеш е възможно и ти си го постигнал. Сега се върни в естественото си състояние. Вдигни другия си крак и реши: „Аз не съм същество. Аз не съм битие“.

●

Винаги там, където изчезва аз-ът, от това място се надига истинското знание.

●

Когато изчезне проявлението на аз-а, остава нещо друго – нещо, което е било свидетел не само на проявлението на аз-а, но и на неговото изчезване.

●

Мястото, което трябва да намериш е мястото, на което ти си свидетел на собствения си аз.

●

Всички духовни практики се основават на невежото предположение, че съществува извършител – медитиращ, който трябва да направи нещо, за да преживее или открие нещо.

●

Вълната си мисли, че е различна от океана. Тя си казва: „Аз имам форма, име, движа се в определена посока“. Даже може вълните да се съберат заедно и да решат да отидат да търсят Истината при някой духовен учител: „Да отидем да намерим океана! Да медитираме заедно и да намерим океана!“. И те пътуват и го търсят, и се надяват, че един ден ще го открият.

●

Без име и без форма е мястото, където се намира Истината.

●

Истината е, че няма нито океан, нито вълни. Ти не си океанът, защото океанът е само име. Без име и без форма е Върховната Истина. Там, където има име и форма, има лъжа, защото и двете са нетрайни и могат да погинат.

●

Никой е търсач след освобождението на човека, защото никой не съществува. Дори и освобождението не съществува.

●

Един дзен учител дойде при мен в Индия чак от Токио и след като коленичи, се обърна към мен с думите: „Ти си Рама, а аз съм демонът. Убий този демон!“. Аз го погледнах и му казах: „Аз съм убил и двамата“. Това му беше достатъчно – той разбра. Стана и каза, че си заминава обратно за Япония.

●

Прякото осъзнаване без медитиращ, без учител, без книга, без практика – това е истинското знание. За Свободата се нуждаеш от това пряко, невъзможно да бъде описано осъзнаване на онова, което е Истинско и Реално. Всичко друго, учения и практики, са само насоки, които дават непряко знание: те не са Реалността.

●

Никое учение още не е докоснало Истината.

●

Цялото творение – неговото начало, среда и бъдещ край – могат да бъдат отхвърлени, премахнати от ума. Изтрий ги! После отхвърли всичко, което може да се случи след живота, след смъртта. Това също може да бъде отхвърлено, защото умът може да го схване. Създателят на творението и на живота след смъртта също може да бъде въобразен и помислен. Отхвърли и Създателя!

Дотук си отхвърлил Създателя, цялото Му проявление и всички идеи за съществуването на състояние след смъртта. Какво друго можеш да отхвърлиш? – Самото отхвърляне! Отхвърли отхвърлянето и после няма да остане дори понятието за отхвърляне. След това се изправи пред Онова, което е останало.

●

Човек не може да говори, когато е изправен лице в лице с Неописуемото, Недосегаемото, това, което даже не може да се търси. Сега си изправен лице в лице с Него, око в око, ретина в ретина. Това наричам „пряко виждане“.

●

Може да се говори за качества, но не и за самата Първоначална Причина. Нищо не докосва и достига тази Причина. Там съществува такава Тишина, че никаква вълничка от нищо не стига дотам. Там даже голотата е оголена. Разбирате ли? – Оголена голота!

●

Основата и опората на всичко е бездействието, наречено още Пустотата. Върху тази основа се случват всички действия и движения.

●

Пустотата е обителта на Покоя; мястото, където всеки трябва да се завърне.

●

Постигането на Свободата позволява да заличим проявеното от ума и да навлезем в непроявеното. Обаче понякога в състояние на Свобода се явява желанието да осъществим Свободата още по-цялостно.

●

Този импулс се надига в Непроявеното и е подтик да продължим да търсим Отвъд. Това е Бездънен Океан, самото Съзнание отвъд всички понятия – тема, прекалено свещена, за да се говори за нея.

●

Веднъж постигнал Свободата, „теб“ те няма; човекът го няма, затова, когато това желание се надигне вътре в Свободата и иска да те поведе още по-навътре, това не е индивидуално желание. Ти не участваш. То се надига отвътре от Аз-а. Това е откровение вътре в Аз-а за Аз-а към Аз-а. В това откровение ще откриеш скрити тайни и ще скочиш отвъд Свободата.

●

Върховната и последна Истина е, че не съществува привързаност, нито освобождение и не съществува някой, който да се стреми към освобождение.

●

Когато пристигнете в мястото, където вашите действия не оставят никакви следи и отпечатъци, които да пораждат безкрайни нови прераждания и страдания, ще разберете, че никога не е имало Създател на света – нито Създател, нито творение. Това е Абсолютната Истина. Тогава и минало, и бъдеще престават да съществуват.

●

Този, който взима твърдото решение да спечели Свободата си, неговият крак не оставя следи.

●

Когато се освободиш от понятието за двойственост, Единството също си заминава.

●

Докато единицата продължава да бъде понятие, двойката винаги ще има връзка с единицата. Обаче, когато двойката е премахната, къде отива единицата? Къде е тя?

●

Ако двойствеността напълно не съществува, единицата също не може да съществува.

Щом се завърнеш в Аз-а, двойствеността те напуска, но също с нея си заминава и Единството. Аз-ът не е нещо, което може да се брои по отношение на едно или две. Няма нито едно, нито две. Трябва да отхвърлиш идеите и за едно, и за две.

●

Никое учение, никоя мъдрост, никое слово, към които здраво си се вкопчил, няма да ти донесат Свободата.

●

Когато първичната мисъл за твоя аз се завърне към своя източник, всичко изчезва заедно с нея. В този миг ти си Аз-а, ти си Тук и Сега.

●

Истинската ти природа не може да бъде разменена за нова, когато се отегчиш от нея. Тя не е твое притежание. Тя е това, което Си ти.

●

Всички и всичко трябва да бъде изоставено в един момент. Всички притежания и всички връзки ще те напуснат. Но това кой си, никога няма да те напусне.

●

Без да мислиш и без да разбираш, ти трябва да намериш това място без мисли и да останеш в него.

●

Спри да съзерцаваш Пустотата отвън, защото, докато си вън от Нея, Тя ще си остане поредната идея, с която умът се забавлява.

●

Прекрачи Пустотата, без да мислиш за Нея по никакъв начин. Как? Откажи се от убеждението на ума, че това е нещо, което извършваш. Не може да си вдигнеш крака и да стъпиш в Пустотата, защото тя няма физическо измерение. Не може да го направиш и с волята, докато тези мисли действат в теб, защото така ще си останеш в ума, а не в Пустотата.

●

Ти си излъган от въображението на ума, което си мисли, че това е задача, която може да се разреши с мислене и действия. Въображението трябва да се прекрати. То трябва да спре на това място, на което първо съзираш Необятността пред себе си. Всичко, което виждаш, усещаш, мислиш или вкусваш, е твое въображение, което си играе само` със себе си.

●

Всичката самсара 5 е само един удължен миг на въображението, което ни кара да вярваме, че милионите години опит, през които преминаваме, са истински. Това е крайната Истина, до която трябва да достигнете, като прекратите с това въображение, което ви кара да сънувате световете и животите и усилията, насочени към освобождението.

●

И ето те тук, изправен пред Пустотата! Ти си пристигнал на последното място, последното късче земя, на което можеш да поставиш крака си. Не можеш да повдигнеш крака си и да го поставиш някъде наблизо. Около теб е само Пустота. Могат ли усилията да ти помогнат сега? Физическото движение няма да ти помогне. Усилията на ума и въображението също няма да ти помогнат. Ти си тук и всичко пред теб е Пустота. Какво трябва да направиш сега?

●

Всичко е много просто. Става сложно, когато започнеш да мислиш и да се чудиш как да го постигнеш.

●

Не докосвай никакви отношения. Не създавай отношения с нищо!

Когато не докосваш никакви отношения, ще се озовеш на място, за което хората са използвали много думи, за да го опишат, но без успех. Една от думите, които използвам е „изумление“. „Смаян“ е друга дума, която харесвам, защото тогава изведнъж осъзнаваш, че нищо не е така, както си си мислел, че е.

●

Силата, в Която си потопен и на Която си се отдал, се грижи за теб.

●

Отиването, където и да било, различно от „Тук“ няма да ти помогне. Опитай сам и ще разбереш.

●

Ние говорим за Истината, като пребиваваме в Тишината.

●

Истинският Учител е вътре в теб. Той обитава Тишината и говори езика на не-думите. Той никога не те напуска.

●

Тишината е твоят Учител, Тук, Сега, вътре в теб.

Аин: Нищото в еврейския мистицизъм

Аин (Нищото) е по-съществуващо от цялото съществуване на света. Но понеже То е просто, а, сравнени с Неговата Простота, всички прости неща са сложни, то е наречено „Нищо“.

Давид бен Абрахам ха-Лаван

●

В Нищото е скрита Славата. „Аин“ ни е разкрито като единственото подходящо Име за Божествената Същност.

Мойсей де Леон

●

Когато разпознае собствената си нищожност, създанието се изправя пред своя Създател.

●

Божествената Мъдрост произлиза от Аин.

●

Първичното Същество е наречено „Аин“ заради Скритостта Му от всички създания горе и долу. Ако някой попита: „Какво е То?“, отговорът е: „Аин“. И това ще рече, че никой нищо не може да разбере за Него. То е лишено от всяко понятие.

Йозеф Джикатилла

●

Изумление от Бога, смирение и свеждане на себе си до нищо!

●

Нищото е необходимо условие за близостта с Бога.

●

Най-дълбокото смирение е осъзнаването на Айн.

●

За човека, който търси да се превърне в Божествен съсъд, Аин е единственото възможно състояние на ума.

●

С унищожението на ума изчезва и разграничаването, и всичко става едно.

Като отстранява себе си, мистикът създава място за изливане на Божествената Мъдрост.

●

Човек трябва да остави интелекта и ума си да се разбият в стената на Нищото, а след това от Нищото ще се зароди Мъдростта.

●

Няма нищо друго на света, освен Благословеният Свят Един. Приеми себе си като абсолютно нищо. Твоята есенция е само Душата вътре в тебе – част от Всевишния Бог. Затова само Бог е! Това е смисълът на „Единия“.

●

Знай, че описанието на Бога чрез отрицания е правилното описание. С всяко увеличение на твоето отрицание, ти се приближаваш до разбирането.

Моисей Маймонид

●

Когато се отказваме от себе си и отстъпваме място на Бога, Божественото в нас е, което извършва това.

●

В сърцето на цялата Тора е скрито унищожението на Йеш (очевидната вещественост на света) в Аин.

●

Световете от Аин до Йеш са създадени, за да се преобразуват обратно от Йеш до Аин и тази трансформация се случва в съзерцанието.

●

Аин се облича с Йеш така, както скритата Тора се облича с явната Тора.

Рейчъл Елиор

●

Идеята за собствена, отделна воля на човека е несъвместима с Нищото, Което не желае нищо.

●

Само като следва ръководството на своята Душа, човек може да премине през Портата на Нищото.

●

Душата споделя нещо от непонятността на Аин, защото тя е нещо, което никой не може да разбере.

●

Душата има същия статус като Нищото.

Мойсей де Леон

●

Светът, умът и аз-ът се разтварят моментално в Аин и после отново се явяват. Всеки обект, всяка мисъл се разкрива като проявяване на Аин.

●

Аин не е цел. Аин е миг на преобразяване на битието чрез Небитието към едно ново битие.

Само чрез Аин е възможно да се случи преобразяване.

●

Всяко раждане трябва да премине през дълбините на Аин също както, когато пилето се излюпва от яйцето, за един миг то нито е пиле, нито е яйце.

●

Аин е прозорец към Единството, скрито в основата, което помита многообразните ликове на света.

●

Аин олицетворява пълнотата на битието, което надраства себе си.

●

Всичко обитава мистичния дворец на Аин.

●

Аин означава Бог отвъд Бога; силата, която е по-близо и по-далече от това, което наричаме „Бог“.

●

Напълно реализираният кабалист се издига вътрешно до най-висшата степен на Реалността: до Върховния Мрак на Божественото Нищо.

Лео Шая

●

Нищото е необусловеният Реален; Върховната Светлина; Свръхпознаваемата Същност на всяко познание, в Която всяко потвърждение и отрицание, всяко различаване на битие и небитие е надминато.

●

Нищото е по-велико от всичко, което е.

●

В Нищото човек се преобразява в своята Свръхчовешка и Безименна Същност, в своята Свръх Същност, която пребивава вътре в Себе Си без никаква изразност, без откровение и без екзистенциално проявление.

●

В Нищото човекът повече не е човек и той даже не може да бъде различен като такъв.

Тук повече няма Единство между знаещия и онова, което е било познато, а има завръщане в собствената ни Божествена Нищожност.

●

Съзерцанието на Нищото не е медитация. То надминава всяка дейност на ума.

●

Съзерцанието на Нищото изисква не само временно унищожение на човешкото мислене, но и прекратяване на самото съществуване вътре в ума.

●

Това е „духовна смърт“, която обаче позволява на човек да се завърне моментално към неподвижното живо тяло, от Върховното Нищо или от Отвъд Битието – обратно до битието.

●

След потапянето в Нищото следва вътрешно обновление за човека и велико озарение на вече временно унищоженото човешко същество.

●

Понятието на кабалистите за сътворение от Нищото е само символичен начин да се изрази как Причинното Съществуване на Бога определя Себе Си. По отношение на сътворението, То захвърля кожата на своята Нищожност, тоест на Своето Не-причинно, Абсолютно Битие, без обаче в действителност да отделя Себе Си от Себе Си.

Докато човек пребивава скрит в Божественото Нищо, Върховният Извор не се излива навън в света.

Зохар

●

След като човек се потопи в своята Върховна Нищожност, той самият се превръща в Първичния Източник на всяка Светлина и Благодат: единственото чисто, сияещо Същество; Божественото, всеобхващащо знание на Аз-а. Тогава Божественото битие на човека съзира Себе Си като Единия, Чист и Изначален Източник на всяко съществуване и прозира битието като свое собствено духовно универсално тяло.

●

Напълно реализираният кабалист е чист свещен съсъд на Бога всред неподвижното море от Светлина, което е самото негово духовно всетяло.

Лео Шая

●

Светлината на този човек изпълва изцяло неговата „пустота“ – в него и около него няма нищо друго освен Светлина.

●

Неговото същество е изгряло като зора от Върховния Мрак на собствената му върховна нищожност и е озарило всичко със своята преливаща Светлина.

●

Божественият Дух на този човек, неговата небесна Душа и неговото духовно тяло – всичко е Светлина вътре в Светлината.

●

Никакви мисли не достигат до ума на този човек, който е като чист съсъд, отворен за Безкрая и изпълнен с небесния блясък на Безкрая.

●

В сърцето на този човек няма желания, а само безкрайна Любов на Бога, Която блика изумително от сърцето, този земен източник на благодатта, за да осветява всичко наоколо.

●

Това Нищо, което е повече от всичко, което съществува, е Неизразимото Върховно Блаженство; съществуване, което е и Себе Си, и всичко, което съществува.

●

Нищото е безкрайното блажено самоутвърждение: Да осъзнаваш собствената си универсална пълнота на битието, означава да разпознаваш Себе Си като Светлината, която изпълва всичко.

●

Този, който е самата Светлина, е обяснението на всяко познание.

●

Само кабалистът, който следва Истината и Божията воля; който е воден от истински Учител; и който е избрал Пътя на освобождение от илюзията на егото и е бил озарен и изпълнен с Божествената Същност, може да се завръща от Нищото на Нищото към Всичко, Което Съществува, и от Всичко, Което Съществува, обратно към Единствения Истински и Реален.

●

Аин е Абсолютната Красива Реалност, в която всяко относително съществуване е отредено да се разпадне.

●

Аин описва Реалността като Небитие, защото Аин е Свръхбитие, което е едновременно Абсолютно и Безлично.

●

Аин е Свръх Същностната Същност на Божественото битие, което е разбираемо, причинно и лично.

Нищото е най-висшата чиста Истина и Реалност.

Лео Шая

●

Съвършеният кабалист е онзи, който е преоткрил безграничното Царство Божие вътре в себе си. Преоткрил го е, защото неговата Душа се е зародила Там и защото неговата несътворена, най-вътрешна същност на Душата му е винаги едно с тази Безкрайност.

Лео Шая

●

В Аин има повече съществуване от всяко друго съществуване в света, но понеже то е просто, а всички други прости неща са сложни, сравнени с неговата простота, то е наречено Нищо.

Отвъд Мъдростта (Хокма) е Нищото на Кетер – унищожението на мисълта. В тази последна сефира човешкото съзнание се разтваря в Безкрая.

●

Аин е безграничният източник, от който всичко се явява и Безпределното Върховно, в което всичко се завръща.

Джеймс Стурзакер

●

Дори в своята неподвижност преди разширението, Аин е пулсираща Сила и Живот.

●

Понеже Аин е върховно и няма нищо извън Него, разширението се случва само в Аин.

Вътрешното разгръщане е същевременно и свиване.

●

Аин се разширява до Аин Соф и после проектира Себе Си, за да образува Аин Соф Аур. Три аспекта на Аин образуват първата Троица, непроявеното, непознаваемото и това, което е без форма и съдържание – една жизнена сила, задвижена от Себе Си.

●

Разгръщането е повторяем процес, който обхваща всички етапи на съзнанието.

●

Изучаването на Дървото на Живота разкрива разгръщането на не-нещото като поток до конкретизирането му като физическо явление.

●

Цялото съществуване от Кетер надолу образува „Одеянието на Аин“.

Джеймс Стурзакер

●

Всички религии произлизат и се завръщат в Дървото на Живота.

●

Всички Богове имат свои обиталища вътре в сферите на Дървото на Живота.

Джеймс Стурзакер

Нищото и Дао

Нищото е материалът, който Дао използва; източникът на всяко творение; нишката, която минава през всички неща.

●

Нищото е средата, в която Дао се движи и чрез която Дао твори.

●

Нищото обгръща дори Небитието, което е само вместилище на отсъствието на нещата.

●

Нищото – коренът на Дао.

●

За да се завърнем в корена, трябва да се съединим с недиференцираната Пълнота на Нищото.

●

Пустотата за сърцето е като постенето.

●

Не бъди въплъщение на име, не бъди хамбар за шаблони, не предприемай дела, не бъди господар на знания.

●

Въплъщавай Безпределното, докато странстваш там, където не остават следи!

Сърцето на съвършения е като огледало, което нито приема, нито отблъсква нещата; огледало, което отвръща, без да задържа. Така съвършеният преодолява нещата, без да бъде засегнат от тях.

●

Като се стремим да олицетворим Нищото, почитаме Корена и успокояваме клоните.

●

Когато съзерцаваме Нищото, ние се освобождаваме напълно от оковите на света, но не изоставяме света.

●

Когато се концентрираш в Нищото, няма място за никакви практики, но също така няма място и за невнимание, към което и да било твое действие.

●

Нищото е върховното лекарство, докато животът в света ражда болестите.

●

Без Нищото не можеш да постигнеш Единия.

●

Да бъдеш едно с Великото Начало, означава да бъдеш празен.

●

Празнотата съществува преди явяването на нещата.

Да захраниш неродената си природа, означава да се съединиш с Единия, Който няма форма.

●

Дао е Мистерия, която освобождава всички, без да разкрива нищо от Себе Си.

●

Свободата е велико пробуждане за Нищото, вродено във всички неща.

●

Разбулването на Истината за съществуването се случва в оставянето на нещата просто да бъдат.

●

За да откриеш истинското знание за света, не търси Единия, а търси не-битието на Нищото.

●

„Единият“ е само алюзия за Единството, което нещата преживяват, когато следват Дао.

●

Когато следваш Дао, оставяш пространство за Нищото да се разгърне вътре в нещата.

●

Хармонията съчетава ин и ян, разделя деня и нощта и ражда нещата. Обаче Великият Хармонизатор във всички неща това е Нищото.

Пустотата изначално не е пуста. Тя е безкрайно богат източник на реалност в света.

●

Мъдрецът скрива себе си в Нищото.

Чуан Дзъ

●

Защо си нещастен? Защото 99,9% от всичко, което мислиш и правиш, е за теб, а ти не съществуваш.

●

Пустотата може да се вкуси, вдиша и почувства със сетивата.

●

Щом веднъж осъзнаем Пустотата, така както „вдишваме“ небето, ние вдишваме и живеем Пустотата всеки ден.

Кейджи Нишитани

●

Пустотата е нещо повече от битието и нищо подобно на небитието.

●

Ако мълчанието е злато, Дзен е алхимията, която преобразува всички неща в злато, като ги очиства в Огъня на Отричането от всички имена, понятия, методи и теории.

Кейджи Нишитани

●

Когато се пробудим за Нищото, светът не спира да съществува – той бива препотвърден такъв, какъвто е, а нашата идея за света умира. Тогава светът се превръща просто в „образ“ върху полето на Пустотата. Този образ е дело на Пустотата и той надминава света на обектите и субектите.

Кейджи Нишитани

●

На китайски йероглифите за Пустота и небе се изписват еднакво. Образът на света е като този на празното небе. Светът е видим, но „образът“ му се разтваря в безкрайната невидима шир.

●

Пустотата е първичният източник на всички неща. Тя ги обгръща, пронизва и всички неща се проникват взаимно отвъд всичко мислимо.

Кейджи Нишитани

●

Нищото е скритият облик на Дао.

●

Придържай се към Нищото, за да видиш скритото Дао. Придържай се към битието, за да видиш явното Дао.

●

Битието е дар от Нищото – безграничен дар, защото Нищото е неизчерпаемо.

●

Нищото твори, без да се изчерпва, защото То е „съгласието“ на противоположностите; там, където абсолютният максимум и абсолютният минимум съвпадат.

●

Това, което ражда корена и клоните, е нито корен, нито клон.

Чуан-Дзъ

●

Да бъдеш, означава да бъдеш част от причинно-следствена връзка: да бъдеш или корен, или клон. Обаче това, което поражда причините и следствията, нито е причина, нито следствие.

●

Да бъдеш, означава да бъдеш „нещо“ с граници, които отделят това от онова. Основата на цялото битие не е „нещо“ – основата е безпределна.

●

Нищото е неизтощимата, отвъд сетивна сила в основата на всяко пределно съществуване.

●

Нищото е образът на онова, което е преди Бога.

●

Нищото е Праотецът на всички същества.

●

Нищото е произходът на произходите.

Дао е Нищо, което се превръща в битие.

●

Гу шен или Духът на долината, това е центърът; пустото седалище на Дао като Нищо.

Уанг Би

●

Духът на долината е пуст и едва изглежда, че съществува и въпреки това той е неизчерпаем.

●

Великата Долина е вместилище на Рая. Като наливаш в нея, тя не се пълни. Като черпиш от нея, тя не пресъхва. И тя не знае откъде се захранва.

За даоса Гу шен означава така да подхранваш Духа си, че да придобиеш безсмъртие.

Из коментара „Хешангунг“

●

Пустотата е като вятъра, който духа в долините.

●

Пустотата е музикалният инструмент, който свири симфонията на човека и на земята.

●

Даосът възвеличава Пустотата пред пълнотата, мрака пред светлината, ниското пред високото и Нищото пред битието.

Дао е дванадесет милиарда вида дълбина и след тази мярка започва Неговата необятна безпределност.

Лао Дзъ

●

Архаичното изписване на йероглифа за Нищо – ву, означава също „танц“ и се изписва като танцуваща чудодейна шаманка, държаща в ръцете си ритуални предмети; една жена в транс, която общува с духовете на тъмния невидим свят. Йероглифът за Нищо обозначава и „жрец“, „маг“, „лечител“.

●

Върховното Нищо е върховно движение.

Чен-Шиан-чанг

За даоса Нищото не е просто неопределима, безименна форма без форма или белег за липсата на нещо. Нищото е движение, което се завръща като Дао, за да породи съществата.

●

Дао е Нищото, впрегнато на работа, което вечно се завръща в света под формата на творчески принцип и ражда съществата.

●

Светът се явява от завръщането на Дао от Нищото към битието.

●

Като Небитие, Дао е безименно. Като Битие и Майка на всички неща, Дао има име.

Дао като Нищото е абсолютно изчезване на всичко статично и еднообразно.

●

Колкото повече жизнена сила има дадено същество, толкова по-подвижно е то.

●

Пределните и ограничени същества са преходни. Същият кръговрат, който ражда всички същества от Нищото, ги завръща обратно към корена. Единствено кръговратът е вечен.

●

В даосизма завръщането е Любовта на Нищото към съществата, която определя Дао като Майка на всички същества.

Нищото е сърцето-ум на небето и на земята.

Уанг Би

●

Небето и земята са вкоренени в Небитието.

●

Нищото носи преизобилие, което липсва на Битието.

●

Да бъдеш каквото и да е, означава да изключваш нещо друго.

●

Само Нищото има всесилата.

Дао като Нищото не изисква никакво почитание, то просто заражда и пуска нещата.

●

Първичните добродетели, това са добродетелите на Дао като Нищото и те са: да създаваш, без да присвояваш; да действаш, без да се прикрепяш и да отглеждаш, без да подчиняваш.

●

Има три вида мъдреци: мъдрият управник, който осигурява мир и благоденствие на хората; мистикът, който напуска обществото и неговия морален дуализъм, за да живее като отшелник в природата и мистикът-Дух, който изоставя всички форми, за да се разтвори в Безкрая.

Нищото – обиталището на Дао.

●

Нищото е основна и неотделима част от битието.

●

Да постигнеш свободата си в Нищото, означава да „пуснеш“ света и в това пускане мъдрецът придобива своето завръщане в Единия.

●

За даоса да пуснеш и да забравиш „нещата“, не означава да забравиш натрупаните спомени, а означава да се научиш да оставяш нещата просто да бъдат.

●

Като се научиш да забравяш следата, която „нещата“ оставят, забравяш имената и образите на нещата.

●

Истинското забравяне обаче означава да „пуснеш“ земята и небето, за да влезеш в областта, където дори небитието и битието престават да съществуват. В тази област извън времето и пространството е само Мистерията на Дао и тук духовната свобода преизобилства.

●

Различаването, мярката и хармонията образуват съвършената добродетел на Дао и приютяват мъдреца в мистериозността на Нищото.

●

Мъдрецът пребивава в безмълвната тишина на Нищото и не познава нито живота, нито смъртта, нито доброто, нито злото.

●

Дао действа с Нищото и затова само този, който носи в себе си белезите на Нищото, може да си служи с Дао.

●

Само Нищото прави нещата лъчисти.

Лу Хуикинг

●

Блясъкът отразява вътрешната сияйност. Небитието отразява извора на удивлението. Когато вътрешната сияйност олицетвори извора на удивлението, това се нарича милеене за Пустотата на битието.

Чен Джингиуан

●

Мъдрецът се стреми да отразява Дао като прави себе си празен, неподвижен и безмълвен.

●

Нищото е средата, в която Дао се движи, за да твори космоса и вселената.

●

Нищото е онто-космологичният материал, който Дао използва, за да осъществи собствената Си природа.

●

Чи е жизненият етер, който просмуква вселената, а Нищото е онто-космологичният етер, чрез който Дао конкретизира Себе Си в нещата и който в същото време служи като защитна плащеница от Мистерия срещу любопитния и пресметлив ум на човека.

Дейвид Чай

●

Нищото е жива скритост, а единната му връзка с Дао му позволява да служи като тайна опора на нещата.

●

Дао и Нищото тайно съпътстват нещата през целия им живот и ги поемат, когато дойде краят им.

●

Нищото не се равнява на Дао. То е възбудителят, от който Дао покълва, поема и хармонизира нещата.

●

Да осъзнаваш Единството на Нищото и Дао, означава да се наслаждаваш на осъзнатост като никоя друга.

●

Истинският мъдрец позволява на Духа си да се завърне във времето на не-началото. Духът му тече като безформена вода, напоена с велика Чистота.

Чуан Дзъ

●

Нищото е олицетворение на житейската практика на мъдреца.

Мъдрецът се познава по следите, но той остава скрит и неясен.

●

Това, което оставя следи, е безследното.

●

Това, което е безследно, е напълно тъмно – това е пътят на мъдреците и движението на Дао.

●

Мъдрецът извайва в себе си чертите на Дао и Нищото.

●

Мъдрецът обръща ума си навътре, за да се завърне в Нищото, което споява всички неща с Дао.

●

Мъдрецът притежава неповторимото качество да се съгласува с нещата чрез Единството на Нищото.

●

Нещото, формата носи в себе си вродено Нищото.

●

Завръщането в Нищото е процес на завръщане по вертикална ос, която се простира от дълбините на Дао до областта на битието. Това е процес на онто-космологично проследяване на следата на „нещата“ от тяхното настоящо състояние на съществуване обратно до мига на явяването им.

Дейвид Чай

●

Завръщането в Нищото е разбулване на битието, за да пристигнеш в неговия пракорен.

●

Веднъж завърнал се в Корена, потенциалът на битието, което е било отделено от Дао, се утвърждава и препотвърждава.

●

Завръщането в Нищото е безкрайно по степени и неговото осъществяване приема облика на не-осъществяване.

Дейвид Чай

Чашата постоянно прибавя и отнема, но не задържа нищо за себе си и така тя е винаги цялостна и самоизпълваща се.

●

Дао говори чрез Нищото, което образува вътрешната пустота на чашата.

●

Забрави нещата, забрави Небето и се наречи забравител на себе си. За този, който е забравил себе си, може да се каже, че е влязъл в Небето.

Чуан Дзъ

●

Думите съществуват заради смисъла. Веднъж щом схванеш смисъла, думите могат да се забравят. Къде ли мога да срещна човек, забравил думите, за да споделя с него няколко думи?

Чуан Дзъ

●

Да пребиваваш в забвение, означава да пребиваваш в Пустотата така, че от Единството на нещата да си изработиш дом.

●

Свободата означава съвършено Единство с Нищото.

Чуан Дзъ

●

Такъв е човекът с царски добродетели: той вижда в мрака и чува в тишината. В мрака само той може да съзре зората. В тишината само той може да чуе хармонията. Макар че съществуват дълбини отвъд дълбините, той винаги успява да различава нещата. Макар че съществуват духове отвъд духовете, той винаги успява да различава същностите. Така в своята връзка с хилядата неща той използва съвършеното Нищо, за да задоволи техните нужди. Препускайки с времето, той се приютява в малкото и в голямото, в късото и в дългото, в близкото и в далечното.

Чуан Дзъ

●

Без аз, без ум и без тяло, „събирачът на автентичност“ прегръща Нищото като единствения план на съществуването, в който той може да живее според своята естествена природа.

ЕЛЕАЗАР ХАРАШ ЗА НИЩОТО

Когато си нищо, кой ще влезе в гроба?

●

Дълбоко навътре няма зло и добро, няма смърт и живот, а само Велика Цялост.

●

От Нищото е слязъл животът, но Нищото го превъзхожда.

●

Какво е видял просветленият? Красотата на Нищото, изобилието на Целостта.

●

Вселената е глобална илюзия. Нищото е скритата реалност.

●

Нищото могат да Го видят само избраните – неговите служители, докато Ангелите виждат само светлина.

●

Когато влезем в Нищото, Бог ни изпълва със Себе Си.

●

Нищото е Древно място, Древен Покой.

Ако Нищото те е погледнало, ти си благословен.

●

Нищото е това, което ни отделя от сътворението и ума.

●

Любовта към Нищото е Любов към Пълнотата.

●

Нищото се изразява само в тоталната Любов.

●

Мислите съществуват в енергията; в Нищото не съществуват.

Чрез Нищото излизаме от своите граници.

●

Ако Нищото влезе в енергията, тя става цялостна, тотална.

●

Само Нищото излива Цялост.

●

Злото е напълно унищожено във Върховното Нищо.

●

Мистерията е Единение с Нищото – място без край и без Начало.

●

Когато си в Нищото, кой ще умре, кой ще влезе в гроба?

●

Който умее да люби, ще влезе в Нищото.

●

Нищото е потайна Благодат, потайна Радост.

●

Нищото е Източникът, който ни зарежда с енергия.

●

Нищото е Върховна Свобода.

●

Съвършенството е сродно с Нищото.

●

От Нищото Бог е създал Вселената и е останал Скрит в Нищото.

●

Само този, който изхожда от Нищото, може да създаде нещо ново.

●

Нищото е велика Преизпълненост.

●

Океанът е голям, огромен, но той има предели – Нищото няма предели.

●

Целта на истинската медитация е пътуване към Нищото.

●

Единицата е малка част от Нулата, от Нищото.

●

Силата на Нищото е необятна.

●

Смирението е част от Нищото и затова смиреният човек е невидим.

●

Докосне ли те Нищото, ставаш друг.

●

Ако навлезеш Дълбоко в Нищото, ще видиш, че там няма наука, религия, история.

●

Нищото е праматерията без да е материя.

●

Нищото, това е вибриращата Нероденост.

Майстер Екхарт

●

Никой не може да отключи Нищото, защото то е самият Ключ.

Майстер Екхарт

●

В Нищото Бог ми е най-близък.

Майстер Екхарт

●

Който е родил Сърцето си в Нищото, е отворил вътрешна Врата към Бога.

●

В Нищото е Началото на истинския живот.

●

Истинската Любов се среща в Нищото.

●

Нищото е абсолютният проводник на Бога.

Само Нищото те прави Истинен.

●

Само Нищото може да бъде съвършено, защото е чиста Изначалност.

●

В Нищото има общуване на Дух и Душа, тук умовете не могат да общуват.

●

Нищото е Първично Всепроникване.

●

Нищото е най-чистата атмосфера за Любовта.

●

Няма ум, който да осмисли Нищото, защото Нищото е преди смисъла.

●

В Нищото е Лекотата на Любовта. В твоето Нищо живее Неговото Сърце.

●

Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно.

Матея 5:3

●

Най-големият Дар от Бога е Нищото. В Нищото е изобилният живот.

●

Нищото, в своя дълбок смисъл, е Царството Божие.

Нищото е нашата Първична Чистота.

●

Бог работи в Нищият, в Нищото.

●

Нищото е Богосветилище.

●

Нищото е страната на Покоя, то е нашата Изначалност.

●

Нищото съществува в себе си като Величествена Пълнота.

●

Битието съществува като нещо, като илюзия. Нищото е Единственото, което съществува реално. Нещото е временно.

●

Нищото е Първично, а битието е вторично. Битието е само излъчено небитие.

●

Нищото е скрито в твоята Лекота.

АУМЪ

---