Афоризми за мига

Наука на суфите за времето

Суфи е знаещият, който почита Бога във всеки миг от времето.

Суфи не желае да пребивава преди или след настоящия миг, защото той знае, че Бог е този миг.

Суфи е поклонник и слуга на мига.

Суфи живее в мига извън времето, наречен „Настояще“, чрез постоянното си помнене на Бога и чрез своята осъзнатост.

Слуга на мига е онзи суфи, който, откривайки Бога във всеки миг, се е отдал безусловно и съзнателно на мига.

Тъй като всеки миг е съвършено неповторим, затова и изискванията на всеки миг са съвършено различни.

Всеки миг има свое собствено благотворно държане и духовно благоволение.

Слугата на мига не разчита на отминали опитности, когато се изправя пред мига и изпълнява неговите изисквания.

Сърцето на суфи получава в един миг спонтанно знание от самия Източник.

Любещият суфи добива знанията си пряко от Ал-Хайй, Вечноживия. Той пие от Водата на Живота, Която е винаги свежа и нова.

Суфи е този, който след като е прозрял Божието саморазкритие във всеки отделен миг, почита и се прекланя пред Онзи, Който е мигът.

Истинският човек е господар на мига.

Руми

Владеейки настоящия миг, истинският човек изоставя своето минало без съжаление и се изправя пред бъдещето си без страх.

Руми

Вечният миг за суфи е онзи миг, в който Вечността се разкрива и в който суфи вечно открива Бога.

Вечния, Ал-Даим, е едно от Имената на Бога.

Саморазкритието на Бога никога не се повтаря. Във всеки миг Бог Се разкрива наново. Затова поклонникът на мига никога не ограничава Бога до даден момент от времето.

Във всеки миг връзката на всяко творение с Източника е уникална и специфична за мига.

Ал-Хамадани

Явяването на мига е разбулващ момент, но също и миг на Единение с Този, Когото търсим.

Суфи различава йерархия в изживяването на мига. Най-ниското ниво е свещеното преживяване на Божиите творения, следвано от проявлението на Божествените Качества, и ако Бог реши, най-висшето е свещеният дар на вкусването на Божествената Същност, доколкото това е възможно, според готовността на суфи.

Дахр – Времето – е Постоянният Миг, Който е непрекъснатостта и постоянството на Божественото Присъствие. Това е най-вътрешното време, в което Предвечността и Следвечността са едно цяло.

Ал-Дхурджани

Времето е свързано с присъствието на Близостта, Която на свой ред е Вечната Продължителност.

Ал-Нури

Владетелят на мига познава реалността на нещата извън контрола на времето, тоест извън контрола на своите минали и бъдещи действия – с изключение на онези хора от Вечното Настояще, за които Самото То е превозно средство на техните състояния, качества и постъпки. Поради тази причина владетелят на мига борави с времето чрез процеса на сгъстяване и разгръщане и с пространството – чрез процеса на свиване и разширяване. Той е човек, който еднакво е засвидетелствал реалността и на малкото, и на голямото, и на късото, и на дългото, и на великото, и на нищожното, защото единството, разнообразието и множеството са само случайни явления и макар да работи с тях във въображението и ума си, неговите постъпки са узаконени от Съзерцанието и прякото Откровение.

Ал-Кашани

Ако ти си в състояние на радост, твоето време е радостта. Ако ти си в състояние на тъга, времето ти е тъга. „Време“ означава моментът, в който ти се намираш, затова е казано, че суфи е син на времето, тоест суфи се занимава с онова, което е най-подходящо за дадения момент. Той не се занимава със своето минало, нито със своето бъдеще. Суфи е цялостно зает с времето, в което се намира.

Ал-Кушайри

Ал-Джунаид е заявил: „Времето е ценно. Веднъж отлетяло, не можеш да го хванеш“, а Ал-Саррадж е коментирал: „Той има предвид твоя дъх и времето, което минава между твоя последен и следващ дъх: ако то изтече и ти забравиш да възпоменеш Бога, никога няма да го хванеш отново“.

Чрез съзнателното помнене на Бога с всеки свой дъх суфи вкусва Мистерията на Вечното Сега, наречено още Времето без време.

Не проклинай времето, защото Аз съм Времето.

Хадис

Когато пътуващият суфи погледне назад живота си, той ще види, че зикр е златната нишка, която минава през всичките му състояния и преживявания. Това означава, че чрез помненето на Бога, изпълнявано с вярност, суфи преодолява превратностите на времето.

В тъгата си изстрадваме миналото. В страха си изстрадваме бъдещето. Когато Светлината на Бога ни покаже Пътя, страданието се прекратява.

Духът е измерението на Безвремието в човека. Духът е мястото, където Божествената Светлина живее и откъдето тя осветява Душата. Когато Безвремието, или Вечността на Духа, проникне изцяло Душата, суфи става син на мига и се ражда изново всеки миг.

Миналото и бъдещето са толкова сегашни за Бога, колкото е и настоящето. Затова времето се отнася само до нашето човешко съзнание, но не и до самата Реалност.

Времето няма Същност в себе си. Времето касае само последователността на сцените, но не и промени в Естеството.

Ти си там, където е твоят миг. Ако твоят миг е този свят, ти си в този свят. Ако твоят миг е в другия свят, ти си в другия свят.

Ал-Даккак

Най-хубавата постъпка е свеждането на мига до съответствие с Бога.

Абу Абд Аллах Магриби

Всеки човек е пленник на мига, а мигът, това е Бог. Всеки човек е пленник на осъзнаването, а осъзнаването, това е Бог.

Ал-Кассаб

Реалността на мига е във възприятието на финото естество на Невидимото със сърцето.

Рузбихан

Когато скъпоценният миг дойде, вече няма кой да го хване.

Ал-Джунаид

Мигът, това е проявление между две нищожности, които са единни в противостоенето си една на друга.

Ал-Джунаид

Най-богоугодната практика е поддържането на мига. Това означава да не нарушаваш границите, да бъдеш верен единствено на Бога и да не излизаш от своя миг.

Ал-Васити

Попитали Ал-Халладж какво е времето, а той заявил: „Времето на човека е като черупката на мидата в океана на гърдите му. Утре черупките ще бъдат захвърлени и разбити в долината на Възкресението“.

Суфи възкръсва в живота, като отдава своята воля на Божията воля. Така перлата на душата му намира изход от черупката на времето и той се превръща в „баща на мига“, който заповядва на времето поради мъдростта си, с която служи на Бога.

Суфизмът не е нищо друго освен тишината на мига.

Aл-Тостари

С всеки дъх, във всеки миг, във всяко състояние гностикът заема формата, която този дъх, този миг, това състояние изисква от него. Божествените решения се изменят всеки миг и по същия начин гностикът се изменя с тяхната изменчивост. Бог работи всеки ден и гностикът – също.

Ибн Араби

Сърцето на суфи отразява миг след миг всички форми, в които Бог се явява. Менящото се състояние на сърцето му го превръща в „син на мига“, а по-късно го отвежда до състоянието отвъд измененията, наречено „баща на мига“.

За суфи времето и Вечността се обединяват в тесния проход на екстаза. В екстаза паметта му се завръща в Произхода без време, в Прамига с Бога.

Времето е памет за вечното минало и убеденост във вечното бъдеще, сведени до настоящия миг.

Ал-Тустари

Мистичният миг е продължително Безвремие, вкусено в един преходен свят.

Моят миг продължава вечно в Теб. Той никога не свършва.

Ал-Шибли

Моят миг е без два края и моят океан е без бряг.

Ал-Шибли

Настоящето е реално само чрез миналото и бъдещето, които съществуват, сгъстени в мига. Хиляда отминали години в хиляда бъдещи години, това е мигът.

Ал-Шибли

Не оставяй призраците да те подведат! Отвъд мига всичко минало и бъдеще е призрак. Това, което съдържа мигът, само то е като монетата, която си хванал в ръката.

Ал-Шибли

Аз съм мигът! Мигът ми е славен! Няма нищо друго освен мен в мига.

Ал-Шибли

В Своята Божествена Ревност Бог изисква всеки миг само за Себе Си. Затова ал-Шибли е заявил: „О, Господи, ако забележиш, че в мен има място за някой друг освен Теб, изгори ме в огъня Си!“.

Суфи е този, който не е. Суфи е ден, който не се нуждае от слънце; нощ, която не се нуждае нито от луна, нито от звезди; и несъществуване, което не се нуждае от съществуване.

Абу-Хасан Кхаракани

Суфи е човек, който чака повелята на мига.

Абдула Кхубаид Антаки

Мигът завладява мистика чрез кахр 1 – всепобеждаващата сила – защото Божието Действие взима надмощие в мистика независимо от неговата воля. Ал-Халладж казва: „Това е полъх на радост, отвят от болката“, а на друго място: „Мида, която крие перла, запечатана на дъното на океана на човешкото сърце“.

Герхард Боверинг

Мигът живее като скъпоценен камък на Безсмъртието, скрит в дълбините на сърцето, като едно скрито присъствие, обърнато към бъдещето.

Луи Масиньон

Мигът е това, което съдържа само Бог.

Абдула Ансари

Любовта е постоянно качество и предвечно благоволение. Предай ключа си на Любимия! Тогава предвечното благоволение ще увековечи мига в теб.

Ал-Халладж

Съществуват три вида мигове. Мигът може да пристига като мълния, може да се задържа и може да покорява. Мигът, който пристига като мълния, извира от съзерцанието – той очиства и кара човека да забрави този свят. Мигът, който се задържа, е резултат на зикр – той концентрира човека и го кара да забрави света. Мигът, който покорява, се ражда по време на видение или на сама 2 – той изтрива всички следи от човешкото съзнание, за да остане само Бог.

Абдула Ансари

Чрез мига суфи прорязва сътвореното време и достига Вечното Настояще. Всичко сътворено остава извън мига и изчезва.

Ане-Мари Шиммел

Мигът се случва, когато поясът на неверника, тоест на последователното време – заман, се скъса и мистикът установи пряка връзка с Бога в лична среща.

Мохамед Икбал

Мигът е отблясък на Вечността.

Мигът е истинското място на съприкосновение с Вечността.

Ибн Араби за Мига

Из проучване в творчеството на
Ибн Араби от различни изследователи

Бог е този, Който прави от моя миг място, в което да Го съзирам, защото включени в мига са и добрите, и лошите постъпки.

Ибн Араби

Мигът е моментът, който поема ръководство над теб. Той е това, което те направлява.

Мигът е моментът, в който Бог те вижда.

Ти си винаги претеглян от мига на времето. Ти си винаги наблюдаван от ръководството на мига.

Ибн Араби

Всеки миг е наситен със смисъл от Всемилостивия, Който ни ръководи чрез закона, вярата и преживяването на Божественото Единство.

Ибн Араби

Мигът е времето на настоящето ти състояние, което нито е свързано с миналото, нито препраща към бъдещето. Този миг от времето е миг на мисълта между два мига, които са несъществуващи – предходният, който е спрял да съществува, и следващият, който още не е дошъл.

От гледна точка на Бога, мигът е самата Същност на Божественото Име, в Което човекът пребивава в настоящия миг, и човек няма власт над предходния или над следващия миг. Точно в този миг Божественият Закон призовава към действие твоите добродетели според настоящето ти състояние.

Ибн Араби

Мигът е съставен от даровете на Божественото Провидение, които човешките същества срещат неочаквано и без никакъв избор от тяхна страна.

Ибн Араби

Мигът е това, което Бог изисква от теб и което Той извършва в теб.

Ибн Араби

Мигът е всичко, което упражнява властта си над тебе, и като извършва това, той е опората на всичко.

Ибн Араби

Корените на мига са в Божествената Природа, а клоните му са в проявеното съществуване на сътворения свят.

Ибн Араби

Всеки миг Бог е зает с някаква важна задача.

Ибн Араби

Задачите, с които Бог е зает във всеки миг, се проявяват в потенциала на сътворените неща, които са мислена субстанция в Божествения Ум, докато мигът е онова, в което те пребивават, и може да се каже, че мигът маркира готовността на човешкото същество да ги осъществи.

Герхард Боверинг

Авторът на мига е сътвореният свят.

Ибн Араби

Съвършеният човек – полюсът, огледалото на Бога – е притежател на мига, око на времето и мистерия на съдбата.

Ибн Араби

Съществува безкрайно групиране на отделни мигове, наречени „атоми“ на времето без определена продължителност. Това обаче са само мигове на готовността, в които се осъществяват онези възможности, които Бог е наредил да се изпълнят в човешкото същество. Затова човекът с мистично прозрение осъзнава, че той е син на мига.

Герхард Боверинг

Мигът, това е времето, в което ти присъстваш.

Джавад Нурхбаш

Суфи различава три вида правилно поведение в мига. Първо, е съхраняването на мига. Суфи наблюдава мига и го пази от намесата на собственото си его. За да съхрани чистотата на мига, той помни, че мигът не му принадлежи. Второ, е непривързването му към мига. Суфи не се гордее и не изразява себе си в мига. Трето, е скриването на мига. Суфи крие дара на състоянието си в мига.

Мигът е това, което идва до теб от Бога и което определя твоята ситуация във всеки един момент. Можем да кажем, че миг е онова, което присъства в теб и онова, в което ти присъстваш, в момента, който разделя миналото от бъдещето.

Ибн Араби

Като присъства в настоящия миг, суфи не посяга на бъдещата територия, която принадлежи само на Бога.

Ако можем да виждаме ясно, ще разберем, че всеки миг от нашия живот е едно ново изричане.

Ибн Араби

Божието неспирно изричане на Неговите Слова е обновяване на творението във всеки миг.

Ибн Араби

Не само творението се обновява непрестанно, но също така не съществуват два еднакви мига и две еднакви неща. Еднаквостта би означавала повторение, а Бог е Безграничен и Необхватен, за да повтаря Себе Си, в което и да било отношение.

Ибн Араби

Зикр е единственото преклонение, което се изисква от човека постоянно, във всеки миг.

Ибн Араби

Съблюдавай Словото на Бога във всяко състояние и ще бъдеш притежател на мига.

Ибн Араби

Притежателят на мига е човек на будността. Той никога не е небрежен към Божието изричане в нещата.

За Ибн Араби идеята, че нещо е било създадено в миналото и след това е продължило да съществува в настоящето, е невъзможна, защото тогава това нещо би било независимо от Бога. Според него всяко творение получава своя Сияйна Светлина от Бога. Ние не живеем в свят, който някога е бил създаден и сега продължава да съществува, а живеем в свят, който непрестанно бива захранван с енергия в най-малката въобразима единица от време. Вселената, според Ибн Араби, се осветява сияйно всеки миг.

Ерик Динкел

Всички сътворени неща са нищи и поради това Бог непрестанно обновява творението Си.

Творенията са бедни и се нуждаят от Бога. Ако те имаха истинско съществуване за два или повече мига, те биха имали независим живот от Бога за тези два мига, а това е невъзможно. … Ако космосът остане в едно и също състояние за два мига, той би бил независим от Бога. Обаче хората се объркват от идеята за ново творение във всеки миг.

Ибн Араби

Нито вечността на Бога, нито мигът на човека спират да съществуват в настоящия миг. Напротив, те съществуват едновременно в мига.

Във всеки един миг слугата на Бога трябва да се придържа към едно от Божиите Имена и да стои надалече от друго от Неговите Имена, Което в дадения миг не упражнява ръководство върху него.

Ибн Араби

Бог е Времето, Дахр, Което управлява всичко, а суфи е този, който улавя следите на Дахр в настоящия миг.

Времето на Бога е Вечност, Безначална и Безкрайна. Човекът също може да бъде разбран като Самото Време, а не като притежаващ време, защото е наречен „син на мига“. Времето на човека е мигновено. То е неговото моментно състояние: един миг толкова реален, колкото е Вечното Време на Бога. Този миг е отражение на Божествената Вечност, тук и сега, в чистата възприемчивост и готовност Божието Действие да се реализира във всеки един и всички мигове от живота на човека.

Времето на Бога се простира до Вечността, докато това на човека се свива до мига: до една точка, без продължителност.

Времето няма свое собствено съществуване. То е чисто Oткровение.

Макар да е продукт на нашето въображение, времето във всеки миг е и въображаемият, и истинският обект на общуването ни с Вечността.

Вечността принадлежи само на Бога, обаче Божиите създания имат настоящия миг.

Сред търсачите на мига суфи различава „децата на мига“ от „господаря на мига“. „Господарят на мига“ е притежател на по-фини възприятия, с които се настройва към свещения творчески миг.

Философите разширяват времето, докато мистиците се заемат да го покорят.

Герхард Боверинг

Суфи търси точното време, точния миг, мига на тоталната свързаност.

Съвършеният човек присъства и живее едновременно в света на времето и в Тоталното Настояще на Бога.

Съвършеният човек проявява Безвремието във времето.

Там, където Безвремието пресича времето, миналото не е „зад нас“ и бъдещето не е „пред нас“ – там всичко съществува в мига.

Всяка епоха, всяко време и всеки миг носят в себе си нещо специфично от Универсалната Реалност, което могат да изявят в света.

Мигът е реалността на Безвремието: Тоталното Настояще.

Само в единното съзнание на съвършения човек мигът и Безвремието са обединени и същевременно отделени, защото той гледа с две очи: с едното вижда Реалността без време, а с другото – изискванията и нуждите на специфичния миг, в който живее.

В съзнанието на съвършения човек противоположните състояния фана и бака се преживяват едновременно във всеки миг. Всеки миг е атом на времето, съдържащ непрестанното изчезване и пресъздаване, които се случват във фана и бака, и вечно обновяващото се проявление на Реалния. Със смяната на миговете мистикът се обединява с Вечния Поток на Реалния: с времето Дахр. В него егото умира и мястото му се заема от гносиса за Единството с Бога, в едно вечно изменение, което надраства двойствеността.

Ние сме образ на нашето време и нашето време е образ на самите нас. Онова, което знаем за времето, е отражение на нашето знание за самите нас и още повече, онова, което знаем за себе си, оказва дълбоко влияние върху нашето време.

Вечното Настояще

Мигът е извън времето. Мигът не е продължителност, той е гранична точка.

Освещавай всеки миг. Считай всяка секунда за изява на Божественото.

Сай Баба

Считай всеки свой миг за крачка към Бога.

Сай Баба

Всички чакаме един интензивен, наситен, пълноценен миг.

Цялото време се съдържа в сегашния миг.

Майстер Екхарт

В илюзията за време, което изтича, не може да съществува Единство. Във времето, което изтича, липсва настоящият миг, той е изтикан в бъдещето или в миналото. В такова време не може да има Единство и Цялост, а само последователни състояния на вечно изменчивия аз.

Морис Николл

Илюзията за време, което тече, ни кара да съсредоточаваме погледа си винаги върху утрешния ден, който никога няма да дойде, защото той винаги е утре. Така ние живеем пред себе си, разтеглени във времето, и никога не сме тук, никога на мястото, където наистина се намираме. А единственото място, на което може да ни се случи нещо реално, това е сегашният миг.

Морис Николл

Ние не умеем да живеем в мига поради страха си от смъртта и от Несъществуването.

Когато се борим със смъртта, ние изискваме бъдеще и така губим мига.

Кен Уилбър

Двойствеността изпъжда човека от Вечното Настояще, в което животът и смъртта са едно цяло, и го отвежда в илюзорния свят на времето, в което той се бори да избяга от привидната смърт, като се подсигурява с „измислено“ бъдеще.

Да живееш във вечния миг на Настоящето, означава да нямаш бъдеще, а да нямаш бъдеще, означава да умреш, обаче човекът не приема смъртта и затова не може да живее в Настоящето отвъд времето.

Кен Уилбър

Говоренето наум – един от основните крадци на нашите мигове.

Миналото и бъдещето са понятия на ума. В действителност ние никога не ги преживяваме, защото нашите умове и тела са винаги в настоящето.

Миналото и бъдещето съществуват само в мисълта, а настоящето не съществува в мисълта.

Нашата истинска природа е без време.

В Безвремието се явява времето, иначе как бихме могли да говорим за време? Ние сме Безвремието, ние живеем в Безвремието на настоящето. Ние сме Присъствие в настоящето.

Жан Клейн

Ние никога не можем да мислим за настоящето, защото ние сме настоящето. Когато мислим за настоящето, то вече е минало. Затова можем да мислим само за миналото.

Жан Клейн

Времето се създава от последователността на мислите, обаче когато живеем в настоящето, ние сме постоянно едно с Духа.

Жан Клейн

Настоящият миг влиза в нас с усещането за нещо по-голямо от отминаващото време. Той съдържа цялото време, целият живот, цялата вечност на живота.

Мигът е състояние на Духа отвъд потока на времевите връзки.

В мига времето, което изтича, се прекратява.

Вертикалното измерение на мига пресича хоризонталното измерение на отлитащото време и позволява на енергията на Духа да навлезе в обикновения живот.

Ако се пробудим и извисим в реалността, скрита вътре в нас, ще разберем смисъла на „бъдещето“ време: Нашето истинско бъдеще е нашето собствено израстване в настоящето, а не в утрешния ден на времето, което отминава.

Морис Николл

Всички неща търсят своята цялост във времето, обаче всички неща са цялостни в настоящия миг.

Миналото и бъдещето нямат истинско съществуване в Реалността.

Реалността познава само настоящия миг.

Във висшето съзнание няма преживяване за време – има само едно безкрайно променящо се Настояще, Което никога не свършва.

Кен Уилбър

Независимо колко е часът, винаги е сега.

Джефри Ейсен

Вечността пресича времето в Настоящето.

Джефри Ейсен

Вечността не е безкрайно време, а е Настояще без време.

Вечността присъства във всеки миг от живота, обаче отвъд времето и пространството.

Може да кажем, че цялото време е сега или че изобщо не съществува време, обаче всичко се свежда до едно: времето е илюзия, а този миг без време е самата Вечност. Затова казваме, че Вечността не е вечно продължаващо време, а е реалното Настояще, Което нито се губи, нито се руши.

Кен Уилбър

Да живееш в съзнанието за Единството, означава да живееш в мига без време, защото нищо не помрачава Божествената Светлина така, както следите на времето.

Кен Уилбър

Времето е това, което пречи на Светлината да достигне до нас. Няма по-голяма пречка към Бога от времето и не само времето, но и временните неща, не само временните неща, но и временните връзки, не само временните връзки, но и самата следа и помен от време.

Майстер Екхарт

Настоящият миг е най-близкото приближаване до Вечността, което този свят може да ни предложи.

Ф. Вогън и Р. Уолш

Вечното Настояще е било преди да е било времето и ще бъде след като времето вече го няма. В Него всички неща са реални и са едно.

Ф. Вогън и Р. Уолш

Откакто си се родил, настоящето някога променяло ли се е? Мислите и нещата са се променяли през цялото време, обаче усещането, че онова, което е сега, е реално, никога не се е променяло.

Нисаргадата Махарадж

Настоящето носи „Печата на Реалността“, който миналото и бъдещето не притежават. Какво прави настоящето толкова различно? – Очевидно моето присъствие. Аз съм реален, защото аз винаги съм сега в настоящето. Нещо, фокусирано в сегашния миг, е с мен, защото аз винаги присъствам. Аз съм, който предавам своята собствена реалност на случващото се сега.

Нисаргадата Махарадж

Във вашия свят всяко нещо трябва да има начало и край. Ако няма, вие го наричате „вечно“. За мен няма начало и край, защото те са свързани с времето. Безвременното Съществувание се случва изцяло в настоящето. Животът и смъртта се менят и тяхната реалност е моментна. Неизменната Реалност се намира отвъд времето и пространството.

Нисаргадата Махарадж

Нашето аз е вечно присъстващо сега и ние не преживяваме последователност от настоящи мигове. Сегашното време, в което се е родило тялото, е същото настояще, в което се появяват тези думи. Сегашният миг е единственото настояще, което съществува. Поради тази причина казваме, че нашето собствено същество е вечно. Това не означава, че ние продължаваме вечно във времето, а че ние винаги сме присъстващи сега. Просто не съществува време, което да присъства в нашия опит, в което да живеем на различно място от настоящия миг. Ние не сме се явили в определено време и няма да изчезнем в определено време. В нашия истински опит не присъства време, в което нещо може да се яви или да изчезне. Има само този вечен настоящ миг и той не е миг от времето, а е Осъзнаване без време – нашата истинска природа.

Рупърт Спира

Мистерията на времето е в нас самите.

Аз живея в Настоящето, а не във време, което изтича.

Ако ние не успеем да открием вечния настоящ миг, той винаги ще бъде заместван от време, което отминава.

Човекът, вкопчен в отлитащото време, сам снижава потенциала си, защото енергията му никога не е концентрирана в сегашния миг, а е винаги разпръсната в хиляди посоки в неговото въображение.

Морис Николл

Пробуждане означава да станеш едно с вечното настояще, с динамичния жив миг.

Да се пробудиш, означава изцяло да населиш свещеното пространство на настоящия миг.

Медитацията ни помага да живеем от миг в миг. От миг в миг съществува Вечното Сега. … Вътре във Вечността е мигът и в мига е Вечността.

Шри Чинмой

Времето не може да даде това, което мигът пренася от Вечността.

Ативара

Даоски афоризми за Мига

Познавай всичко в настоящия миг и ти ще познаваш Вечното Дао.

Интуитивното разпознаване на мига, тоест на Реалността, е най-висшият акт според мъдростта на дзен.

Д. Сузуки

Ние не можем да видим целия свят. Ние го виждаме в мигове-проблясъци.

Ние виждаме света в неговото пресъздаване от миг в миг, един пресътворяващ се свят на чудна взаимосвързаност.

Можеш да се понесеш сега с мига като вода, като облак.

Твоят неподвижен, нелеещ се аз те прави толкова солидно видим, толкова постоянно присъстващ пред другите и пред себе си. Изчезни за малко! Истинският мъдрец ще ти покаже Пътя, защото той е развил магнетичната способност да привлича мига. Мигът е алхимично смесване и преливане на Същности, в което ти изчезваш.

Г. Розенсток

Мигът, уловен от хайку, е съвършено реален. В него няма илюзия, няма съмнение, няма самовглъбение, няма изтъкване, няма разсейване, няма копнеж, няма отвръщане, няма желание, няма самозаблуда, няма аз. Този миг е осъзнаване без примеси, активно поглъщане, чисто Дихание на Тук и Сега, което отеква през времето.

Т. Гоггин

За този, който носи Истината в себе си, животът се сгъстява в един миг. За този, който жадува да властва над другите, животът се удължава вечно. Човекът, който е постигнал Истината, търси неща, които не са в света на нещата, и мисли какъв ще бъде тогава, когато го няма. Той приема полета на мига и отхвърля вцепенението на вечността.

Хун Цзичен

Всичко се свежда до мига. Той определя живота.

Всеки миг крие в себе си безкраен потенциал.

Джон Паркин

Всеки миг има свой екстаз.

Ошо

Първото нещо: Опитай се да бъдеш тотален във всеки миг.

Ошо

Завършвай всеки миг. Живей го така, сякаш е последен. Само тогава ще завършваш мига.

Ошо

Отърсвай се от миналото всеки миг.

Ошо

Времето е ум. Натрупаното време е това, което представлява умът ви.

Ошо

Миналото е единствената реалност за ума.

Ошо

Живей от миг в миг без его – това е поезия!

Ошо

Да бъдеш в мига, за мен това е медитация – тотално присъствие в мига. И тогава всичко е толкова прекрасно, толкова благоуханно, толкова свежо. Нищо не остарява, нищо никъде не отива.

Ошо

Никой не може бъде нещастен тук и сега. Някога били ли сте нещастни тук и сега? Точно в този миг, има ли каквато и да било вероятност да сте нещастни – точно сега? Можете да си мислите за вчера и да станете нещастни. Можете да си мислите за утре и да станете нещастни. Но точно в този миг – в този пулсиращ, дишащ, истински миг – нима може да сте нещастни точно сега?

Ошо

Оставете миналото да умре и никога не мислете за бъдещето, и се опитайте да сте нещастни – няма да успеете! Няма да можете да сте нещастни; провалът ви е абсолютно сигурен, предсказуем е. Няма да успеете, колкото и ефикасно да се опитвате, колкото и добре да сте обучени, няма да можете да създадете страдание в този момент.

Ошо

Обичайно времето се разделя на три части: минало, настояще и бъдеще. Самото разделение в основата си е погрешно, ненаучно, защото настоящето не е част от времето. Единствено миналото и бъдещето са част от времето. Настоящето е извън времето – настоящият миг е Вечността.

Ошо

Миналото е онова, което вече го няма, а бъдещето е това, което още не е дошло – и двете са несъществуващи. Настоящето е това, което е. Съществуващото не може да бъде част от несъществуващото – те никога не се срещат, никога не пресичат пътищата си!

Ошо

За гениалния човек безсмъртието е в мига, а за обикновения човек – в продължителността на живота.

Само човекът сред всички творения е способен да превърне мига във вечност.

Животът винаги се намира сега и нито миг по-късно. Съществува само един миг, а всичко останало е проекция на ума. Има само сега и само сега ще остане. Утре никога няма да дойде, не може да дойде, защото утре не принадлежи на Реалността. Само сегашният миг идва и продължава да идва, защото той принадлежи на Реалността.

Ошо

Във всеки миг животът е съвършено нов, откъснат от идеята за „преди“ и „след“. Затова да кажеш: „Това съществува в този миг“, е същото като да кажеш: „Този миг!“.

Във всеки миг е скрит Никон – Настоящето без време, Което кристализира в мига.

В сегашния миг времето реализира своето Безвремие.

Върховният дар на сегашния миг е диамант.

Пападжи за Мига

Из Словото на Шри Харилал Пунджа (Пападжи)

Сегашният миг е най-добрият миг.

Въведи себе си в сегашния миг, ако искаш да бъдеш вечно свободен, а ти си такъв.

Да бъдеш тотален в настоящия миг, не е нито просветление, нито обвързване. Настоящият миг няма нищо общо с понятията за обвързване и дори с понятието „просветление“.

Настоящият миг няма име. Това е най-скъпоценният миг. Този миг е извън времето, извън ума, извън понятията, извън всички идеи. Тук е твоят дом и ти винаги пребъдваш в настоящия миг.

Ти отиваш в миналото, за да страдаш. Заради страданията си пожелал да бъдеш свободен. Мисълта „Искам да стана просветен“ се е явила от миналото. В настоящия миг обаче ти нямаш желания, нямаш дори желание за просветление.

Нужно ли е да копаеш гробовете на миналото? … Миналото е страдание. Това минало е ад. Но ако ти живееш миг за миг, никой няма да те безпокои – дори смъртта няма да може да се приближи до теб.

Празният ум е императорът на вселената.

Умът е минало. В настоящето, в този миг, няма ум и това състояние без ум е наречено „свобода“.

Ти трябва да си настоящо настоящ в настоящето. Само тук си в безопасност. Затова бъди много внимателен: когато присъстваш, бъди много присъстващ. Това е единствената тайна на щастието.

Ти си този миг. Не прикрепяй ума си в никоя посока.

За да бъдеш вечно свободен, въведи себе си в този миг.

Мигът е винаги сега. Той не се променя. Това е Свобода, освобождение от ума и понятията.

Мигът е твое основно рождено право.

Най-добрият начин да използваш мига, е като се разтвориш в него. Остани безмълвен – ти си вътре във вътрешността. Не бъди никъде и не полагай усилия. Понятията за практики и усилия са привързвания.

Настоящият миг е най-ценен, когато е отвъд понятията.

Настоящият миг е екранът, върху който се проектира всичко.

Настоящият миг е винаги неподвижен и недосегаем.

Не съществува разлика между Всевишния и този миг.

За да бъдеш този миг, изостави всички желания, включително желанието да бъдеш в мига.

Както вълните не са отделени от океана и лъчите – от слънцето, така и ти не си отделен от Съществуванието. Ти си мигът, в който всичко е.

Бъди буден само в настоящия миг.

В този миг няма мисъл. Само в последния миг има мисъл. За какво мислиш в този миг? – В този миг никой не може да мисли.

Всички мислят в гробове и гробища. Този миг е Мигът на Любовта и Покоя, но всички го изпускат.

Мисълта, това е последният миг – не този миг.

Всеки миг Свободата е тук, за да те прегърне.

Вечността е Настояще, живеещо миг за миг.

Този миг е Чиста Любов, която е Абсолютно Вечна. Всичко е Любов, всичко е тази Любов. Не може да избягаш от Нея!

Учителя за Мига

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Mоментът определя човека

Правилното използване на една секунда от времето носи придобивките на цели векове.

Важен е наклонът, който човек дава на своите мисли и чувства. Един момент решава съдбата ви.

Едно трябва да знаете: моментът определя човека.

Като кажеш, че за Бога си готов всичко да направиш, това не означава, че се ангажираш за хиляди и милиони години. Ти трябва да си готов да направиш всичко за Бога само за даден момент, за една хилядна част от секундата.

Ти можеш в един момент да се освободиш от всичките си недъзи. Достатъчно е да кажеш като Христа: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е изпратил.“

Има начин, по който човек може да си обясни всички въпроси в един момент, но за това е нужно да знае една формула. Коя е тази формула? „Обичай Бога!“.

Спасението е само един момент, развитието – друг момент, а Безсмъртието подразбира да имаш ключа на ада и на смъртта и да кажеш: „Че аз съм жив!“.

Човек в един момент може да се спъне за сто години, както и в един момент може да напредне за сто години.

Който има вътрешно разбиране за живота, той знае какво му е нужно за всеки даден момент.

Две неща в един и същ момент не могат да станат. Следователно всяко нещо има свой момент. Ти трябва да избираш време за твоите мисли, за твоите желания, за твоите постъпки, да избереш един момент.

Два еднакво благоприятни момента не следват един след друг. Това е закон.

В природата всякога един силен момент се съвпада с един слаб момент.

Истината може да се приложи моментално

Истината не е нещо, което се натрапва, а моментално се появява и изчезва.

Ние основаваме нашата философия върху резултатите, които се произвеждат в даден момент, защото има един велик закон в природата, който определя нещата моментално: Истината се определя веднага. Не се искат векове, за да намерим Истината. В тоя момент, моментално, тя влиза в ума и в сърцето на човека.

Истината може да се приложи моментално. Да се приготвиш за живота, е нужно много време, но прилагането Истините на Новото Учение става моментално. Следователно моментът, в който решиш да приложиш Божественото Учение, решава съдбата на твоя живот.

Живее ли съобразно великите Божии Закони, човек моментално постига нещата.

Ще обичаш сега, в дадения момент. Няма да мислиш за своите минали грехове. Сега, в дадения момент! Този случай е истинският.

Аз зная, че трябва да се действа в момента, когато Господ действа, да се мисли, когато Господ мисли, и да се чувства, когато Господ чувства.

Един момент, даден от Бога, се равнява на цяла вечност.

В Божествения свят нещата се постигат само за даден момент. Това значи, Бог осигурява човека само за даден момент, а не за вечни времена.

Има просветени хора в света, които са добили знанието си моментално.

За един ден ти можеш да научиш толкова, колкото и за хиляда години.

Вие може да познаете Бог в продължение на много години, но може да Го познаете и в един миг.

Според закона на прераждането, пречистването може да стане за хиляди години, но може да стане и за един миг.

Ще отидеш при този Бог чист като девица, без никакъв порок. Тази чистота може да се постигне в един момент.

Всички хора, които стават добри, те стават такива в един момент. То е състояние на съзнанието, което зависи от интензивността на неговата светлина. Проблесне ли веднъж светлината в съзнанието, всички утайки от него моментално изчезват.

Добрината на човека зависи от момента. В един момент човек може да стане добър, а хиляди години се изисква да се прояви добродетелта в своята същина. Това вече е за проявлението на Доброто като Божествено Начало, но изменението на човека става моментално.

Има тъй наречените „Божествени минути“. Често аз ви говоря за думата „сега“, като ви казвам никога да не слагате в ума си момента „утре“. Между „сега“ и „утре“ има един промеждутък, има тъмнина, земята се е завъртяла веднъж, и в тази тъмнина ти ще заспиш, връзката между твоето сегашно и утрешно съзнание ще се измени. Ти като започнеш някоя работа, кажи: „Сега!“.

Никой от съвременните езици не може да предаде съдържанието и смисъла на Божията Любов. Да живееш в тази Любов, това значи в един миг да ти се разкрие целият свят с неговата наука, философия, изкуство, музика.

В Абсолютната Реалност нещата се създават и изчезват мигновено.

Проявлението на Бога у нас се характеризира с това, че всички недъзи се махват моментално, но и цялата вселена може да се създаде моментално.

Схващайте живота като момент. Той се проявява във време и пространство, но е извън времето и пространството. Въз основа на това, животът не може да се обхване, но може да се почувствува.

Който има същата бързина, с каквато се движи тренът на щастието, само той може да се качи в него.

Що е Волята Божия? Вън от времето и пространството, в даден момент, вашите постъпки да включват благото на всички същества във Вселената.

Само онзи, който е добър, само Любовта, Истината, Мъдростта, Добродетелта, Правдата, всички добродетели, се движат с най-голяма скорост, а всички злини, всички слабости се движат с най-малка скорост.

В който момент лошият човек измени посоката на своето движение, Бог моментално го записва в книгата на учениците и в него започва да блика нов живот.

Изправите ли отношенията си към Бога, всички хора моментално ще изменят отношенията си към вас.

Във всеки живот има само един момент, в който може да се схване Реалността

Време е нужно за човешките работи, състояние – за ангелските, а миг – за Божествените.

Във всеки живот има само един момент, в който може да се схване Реалността. Щом се схване Реалността, човек минава от едно състояние в друго. Следователно ти ще живееш в една форма дотогава, докато можеш да схванеш онзи реален лъч на Живота, онзи реален лъч на Светлината.

Мигът е господар и на времето, и на състоянието. Това значи: Божественият свят управлява и духовния, и физическия.

Мигът за Бога е век за хората.

Много редки са моментите, когато Божественото съзнание прониква в нас. Когато Божественото съзнание проникне в нас, ние ще го чуем като вътрешен глас. Има моменти в живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този момент във вашия живот ще бъде епохален.

Едно мигновено виждане на Бога струва повече от хиляди животи.

За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години.

Моментът мери времето

Когато изживея един миг в Любовта, ще мога да кажа нещо за нея. Един миг ще съсредоточава в себе си Вечността и Вечността ще се слее в един миг, защото в Любовта границите на времето изчезват. В Любовта няма време.

Всички хора търсят Любовта, но Любовта трае само една секунда, един миг.

Ти може Бога в един момент да Го познаеш, и то само в Любовта.

Моментът мери времето, не времето – момента. Нищо повече. Защото един момент е Божествен момент. Моментът включва хиляди години.

Едва мъдрецът може да издържи една минута на Любовта, а що се отнася до обикновения човек даже една хилядна част от секундата е много за него. Това, което хората наричат „любов“, то са последствия на Любовта.

Любовта може да остане в човека една тристахилядна част от секундата. Бързината, с която светлината се движи, показва колко може да остане Любовта в нас. Любовта постоянно ви посещава, но само една тристахилядна част остава при вас.

Зад една капка Любов се крие толкова сила, колкото и зад цяло море или зад цял океан.

Моментът, през който Любовта се проявява, е кратковременен, но внася пълно Единство в живота.

Достатъчно е човек да се намира един момент само под влиянието на Любовта, за да носи последствията ѝ цял живот.

Заслужава човек хиляди години да страда, за да опита един момент на Любовта.

Ако някой каже, че за усъвършенстването му са нужни милиони години, той е глупав човек. Ако съединявате частиците на Цялото, една по една без Любов, нужни са наистина милиони години. Обаче приложите ли Любовта, вие ще ги съедините в един момент и ще образувате общия, красив Образ на Бога. Когато Любовта действа, всички части се съединяват моментално и образуват Цялото.

Всички можете да добиете Любовта. Тия неща не се добиват с векове, но моментално.

Ако само за една секунда или минута си бил верен на Любовта, този момент не може да се заличи. Мисли само за този момент, а не за бъдещето – дали твоят възлюбен ще те обича и занапред.

Питате: „След колко време ще приемем Божията Любов?“. След една секунда! Всяка секунда можете да приемате тази Любов и да я предавате. Това е момент на съзнанието.

Има светии, които са прекарвали цели двадесет години в пустинята, за да приемат Божията Любов. Това е много дълъг период, който се равнява на хиляди години. Според мене достатъчно е да прекараш в пустинята една секунда, за да възприемеш Любовта на Бога.

Моментът, в който Любовта се проявява, е кратковременен, като този на светлината, вследствие на което един момент не прилича на друг. Моментът на светлината, при който започнах тази сутрин беседата, отдавна е отлетял. От този момент досега са минали множество моменти, всеки от които е на хиляди километри вече от нас. Светлината, която този момент е при нас, е съвършено различна от нейните предишни и последващи моменти.

В природата съществува един закон, според който, ако човек не е в съгласие с нейните велики закони, светлината ще се докосне до него, без да може той да възприеме нещо от нея, и ще се върне назад. И след това, той трябва да чака месеци или години, отново да го посети светлината, при същото положение, в което някога се е намирал, да вземе нещо от него и да му даде нещо ново.

Божественото не чака човека да се облече и натъкми с новия си костюм. Божественото идва и заминава. Готов ли си – ще се възползуваш, не си ли готов – разминаваш се. То си отива, а ти оставаш.

Искам да изхвърлите от душите, сърцата, ума и главите си всички стари вярвания, които досега са ви отдалечавали от Бога на Любовта. И тогава думите ми ще ви бъдат ясни. И тогава ще преживеете един момент от Божествената Любов, който струва много повече, отколкото всички знания, които имате, макар и придобити от хиляди години. Този преживян момент съдържа Целокупността на вселената, а знанията, които имате, са само нищожни придобивки.

Бог във време и пространство не работи в нас. Бог работи извън времето и пространството. Той моментално се появява в нас и моментално се оттегля от нас. В даден момент Бог само ни въздейства и се оттегля.

Любовта ще те търси. Светлината ще те търси, а ти ще бъдеш готов да ги възприемеш. В това е смисълът.

За Мене самата Реалност е само един момент, едно мигновение. То са четири десети от секундата. Докато мигнеш четири десети от секундата, всичко ще стане.

Ти си господар само на онова, което в даден момент използуваш и което съзнанието ти може да обхване.

Та всички погрешки в света стават все от непреценяване на времето. Човек трябва да знае, че всяко нещо си има своето време и трябва да може да го прецени.

Да знаеш, това подразбира непродължителен период в даден момент

Знание, което в даден момент е извън времето и пространството, което от нищото може да направи нещо, то е знание в света.

В една стомилионна част от секундата природата вади отпечатъци от предмети и лица и моментално ги изучава. Човек обаче, за да изучи нещо, някакъв предмет или някакво явление, трябва да го изучава с години.

Великите и светли идеи влизат в ума на човека в един момент, но той е работил много време, за да се домогне до тях.

Когато някой каже, че може моментално да направи някакво добро, това подразбира, че от началото на съществуването си до момента на това добро той е направил безброй усилия в това направление.

Да знаеш, това подразбира непродължителен период в даден момент. Този период може да е една стомилионна част от секундата и ти не можеш да го мериш. В този даден момент трябва да знаеш всичките възможности, които се съдържат в него, и да знаеш как да постъпиш. Може да има сто милиона начина как да постъпиш, но от тия сто милиона начина на целокупния живот имаш да избираш един начин, според който да извършиш едно добро дело. Ти отиваш при една бедна вдовица, например вдовицата А. Ще кажеш: „Какво ще направя, като отида при нея?“. Ти като идеш при тази вдовица, ще извършиш своята длъжност, а именно с това свое посещение може да дадеш подтик на сто милиона други хора да направят добро. Туй е закон. Ти може да имаш само тази длъжност днес. В дадения момент ти не си пратен да идеш при всичките бедни, а само при една бедна жена. Но ти си едно звено в Природата и когато туй звено се потегли от този Божествен принцип, всичките други звена от другите верижки, от другите върви, ще се наредят едно след друго. В тази Божествена верига може да влизат милиарди халки, а ако ти се откажеш да вървиш напред, то втората, третата и всички други халки няма да се мръднат – и те ще се откажат; ако ти потеглиш напред, всичките халки на веригата ще се поместят една след друга. Това е един математически закон. … Аз ви казах, че една стомилионна част от секундата, това е един момент. Значи тази мисъл, която е дошла в тебе, за една секунда може да се предаде на сто милиона души. Като мине през сто милиона души в нашия свят, тя дава една единица.

От човека зависи дали ще използва момента, когато някое разумно същество е насочило вниманието си към него. Не използва ли този момент, отнесе ли се към него с недоверие, това разумно същество отправя вниманието си към друг човек и на него помага.

Бог ще отдели една десетмилионна част от секундата, ще намери едно същество. Има същества, с които Бог работи. За това да намери, да определи някое същество, Му взима една десетмилионна част от секундата. Туй същество разширява времето, защото неговата гама за времето е една стохилядна от секундата, а пък това същество ще намери друго, на което времето е както нашето. Всички тези същества взимат участие в твоя живот. Човек е под тях – йерархически са наредени.

От вас се иска търпение, да дойде вашето време, което Бог е определил да ви помогне. Само една милионна част от секундата е нужна на Господа, за да помогне на всеки човек, но трябва да чакате реда си.

Ако една секунда вие седите в ума на Бога, само вие да сте в съзнанието на Бога, Бог не може да ви държи една секунда и половина. При сегашното състояние, Бог може да ви държи една милионна част от секундата.

Да намериш Господа, преди да говориш. Трябва ти една десетмилионна част от секундата. Казваш: „Нямам време“. Ти с туй време, в което живееш, Господ с такова време не разполага. Това време трябва да го увеличиш на милиони пъти, за да ти даде една десетмилионна част от секундата. Ако може да намериш туй време, ти си умен човек.

За да не изпаднеш в празнота, използвай момента на светлото посещение.

Дръжте в ума си основната мисъл, че Бог иска да направи човека щастлив само за един момент. Ако през целия ден можете само за един момент да бъдете щастливи, вие ще запазите щастието си за повече време. Това се постига, когато разберете Божиите мисли, чувства и постъпки в даден момент само и ги приложите.

Що е едно изгубено условие?

Защо ангелите не прекарват по-дълго време в човека? Защото те познават неговото естество. Човек отваря ума, сърцето и волята си за момент само и бързо ги затваря. Ангелите използват именно този кратък момент. Те се движат с бързината на светлината, вследствие на което работят в миговете на времето.

Що е едно изгубено условие, един изгубен случай? Един случай, който се изгубил, то е един ангел, който минал – ти не си го видял, ти си дремал, ти си спал. Той искал да остави благословението си на тебе, но ти не си бил буден и ангелът е заминал.

Когато Господ ви посети само за една секунда, Той ще ви даде всичко онова, което извърви само за една секунда. Но вие знаете, че Господ се движи с много голяма бързина. Следователно щом Бог ви посети само за една секунда, Той ще ви даде да обработвате едно пространство от 300 000 километра. Питам ви: Тогава ще бъдете ли изгнаник в света? Значи колко земи могат да се турят в това пространство? Като нашата Земя могат да се поместят 25 други земи.

Тъй щото при сегашното състояние, като развиваме нашето съзнание, ние разширяваме в себе си идеята за времето. Един окултен ученик непременно трябва да има разширено съзнание за времето. Затуй казвам, че малките, микроскопическите, невидимите с просто око неща са най-важни. Ако един ученик може да схване идеята за времето, да раздели секундата на 300 000 части и да обгърне това време със своето съзнание, той трябва да е достатъчно силен ученик, да има органи, с които да вижда нещата, да прави опити, а не само да си въобразява.

Законът е един и същ: щом съзнанието на човека, до когото се изпраща мисълта, е будно, той веднага влиза в контакт с вас. За пробудените души не съществува място и пространство – съобщението се установява моментално.

Казвате: „Защо едва сега дойде това благословение?“. Причината е у тебе. Съзнанието ти не е било будно. Търсили са те, но не са могли да те намерят. Щом съзнанието ти е развито, веднага ще те намерят. От вас се изисква будно съзнание.

Когато дойде Бог, трябва да Го приемем. Някои братя и сестри казват: „Да ни остави Господ поне още десет–петнадесет години, за да се приготвим“. – Ти си приготвен. Приготовлението не става по един физически начин. То е един духовен процес, който става моментално и извън времето и пространството. За да се приготвиш, ще ти вземе една хилядна част от секундата.

Едно ново правило ще имате предвид: ще пазите правилата на светлината, ще имате смирението на светлината, готовността на свeтлината да отивате, да прониквате навсякъде, дето тя отива. Светлината преминава през всичко и навсякъде, но не остава там. Помнете, че нито една частица от свeтлината не остава, дето е влязла. Тя остава запример в клозета само за една тристахилядна част от секундата и след това си заминава. Само за толкова малко време може да остане тя в едно нечисто място. Тъй че, срещнете ли една нечиста мисъл, не я дръжте в ума си дълго време! Лошите мисли задържайте само за една тристахилядна част от секундата и после ги изпратете навън.

Като минават през земята, слънчевите лъчи се движат с голяма бързина, за да не се опетнят. Ето защо всеки светлинен лъч остава на земята само една тристахилядна част от секундата, след което отива в пространството. Понеже всеки лъч носи благословение, щом го остави на земята, той веднага си заминава. В това отношение хората са затворници, които очакват нещо от слънчевите лъчи. Те слизат за момент на земята, оставят благото, което носят като храна за човеците, и се връщат назад.

Аз казвам: една частица може да се движи не само с бързина няколко трилиона обръщения в секундата, но и още по-бързо. Тази бързина, с която тази частица се движи, в невидимия свят е бързината на охлюва.

Страданието трае момент само

Разположението в живота не седи дълго време. То е един малък момент. Може да бъде една хилядна от секундата, една стохилядна, една милионна част от секундата.

Радостите и скърбите в живота са моментни само, а когато ние казваме, че продължават много, това се дължи на тяхното ехо. … Знаете например, че страданието трае момент само, а след това иде неговото ехо, което продължава часове, седмици и месеци. Ето тук ще прилагате волята си! … Човек трябва да знае, че всяка болест трае няколко момента само, а от психиката на човека зависи колко време ще продължат рефлексиите на болестта.

Ако човек може да се излекува в един момент, това говори за неговото будно съзнание. Колкото по-мъчно може да се излекува човек, толкова по-слабо е развито неговото съзнание.

Човек само един момент може да боледува, болестта не може да трае с години. Ти може да боледуваш една секунда, дори една терца, една част от секундата.

Когато скръбта ви посети, задръжте я в себе си най-много една стомилионна част от секундата. Не е малко това време. Да държите скръбта в себе си една стомилионна част от секундата, това значи да оставите дупка да направи в душата ви. Години се изискват след това тази дупка да зарасне.

Всякога когато отсъствува Любовта, в един малък момент, мигновено в човека, в душата си пренебрегнеш съзнателно или несъзнателно Любовта, става една междина, в която се явява една скръб.

Това почива на един от великите закони на Битието. Според него щастието и блаженството на човека се придобиват моментално. И нещастието иде в един момент.

Има малки погрешки, които траят само една десета част от секундата, но те произвеждат голяма дисхармония, създават големи нещастия в живота на отделния човек, а често и в общия живот на хората.

Значи един момент на съзнанието не се определя от една минута, то може да е и една секунда, а може едно мое състояние да съдържа една десета част от секундата, а някой път може да съдържа и повече, и хиляди секунди.

Мисълта е творчески принцип, тя е мощна сила. Ако вие задържите една мисъл в ума си само за една тристахилядна част от секундата, тя ще произведе голям резултат. Не е нужно да я задържате даже само една секунда. Ето какво аз разбирам под думата „резултат“ на мисълта. Представете си, че вървите по пътя и получите един удар. Този удар може да не е толкова силен, но го чувствувате с месеци след това. Причината за това е, че този удар се повтаря в съзнанието ви, което предизвиква спомен за удара. Тъй щото ударът е само еднократен, а преповторението му е многократно. Следователно и щастието е само един момент. И злото е само един момент. То трае само една тристахилядна част от секундата. Тази малка част от секундата подразбира само едно мигновение, което и съзнанието даже не може да го схване.

Учените правят изчисления за колко време се възприема едно впечатление в съзнанието. Някои са дошли до заключение, че едни впечатления се възприемат за една хилядна част от секундата, а други – за още по-малка част от секундата. Важно е, че тези впечатления се задържат в съзнанието и се наслояват като излишен товар.

Вие често си въобразявате неща, които не съществуват. 75 процента от всичките ви впечатления са илюзии, 25 на сто е вярно, а 75 процента са неверни от впечатленията, които имате. Затуй трябва да бъдете много внимателни.

Вярата е един момент

Вярата не е един продължителен процес. Вярата е един момент. Как да ви кажа? То е един момент и можем да го измерим с мярката на светлината: един момент, равен на една тристахилядна част от секундата. Ще дойде нещо в ума ти и после си продължава, отминава. И понеже в светлината има приливи и отливи, усилване и отслабване във всеки един момент, то вие трябва да разбирате тия моменти, в които вашата вяра може да се усили.

Вярата, сама по себе си, носи знания и те се добиват моментално.

Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти.

Благородството на човека е извън времето и пространството. То е един момент, който не заема даже една стомилионна част от секундата. За да бъдеш благороден, трябва да си извън времето и пространството, в джоба ти да няма нито едно петаче. Имаш ли едно петаче, ти си опетнен. Твоят ум е опетнен с онзи образ, който носиш – с образа на един идеал.

Под думата „молитва“ аз разбирам един момент, дето трябва да се спра и да помисля с най-трезвата мисъл. Аз разбирам един момент, който е най-чист. Да се спра и да помисля за нещата, както са наредени. Това разбирам „молитва“. Един момент, в който мога да се спра и да помисля трезво, да се освободя от всичката суетност на нещата, т.е. суетност на нещата, че са поставени в разни форми.

Ще живеете във времето и пространството, а възвишените решения ще вземате извън времето и пространството.

… Такова същество например е човекът. Той е във времето и извън времето, и в пространството, и извън пространството.

Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент извън времето. Този момент е еднакъв и за мене, и за него – няма никаква разлика.

Вие трябва да действате извън времето и пространството, а във времето и пространството ще се проявят само резултатите. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То е резултат от духовния свят.

После някои казват: „Да разберем нещата.“ Има неща, които не трябва да се разбират. Има неща, които трябва да си ги изпълнил, преди да си ги разбрал. Ако речеш да ги разбираш, няма време да разбираш. Какво ще разбираш? Светлината, ако речеш да я стигнеш, че тогава да я разбереш… Тя минава толкоз бързо, не остава време, в 1⁄300 000 част от секундата минава, не можеш да забележиш кога минава – как ще я изследваш? Тя ще влезе в очите, каквото направи, направи и замине. Как ще я изследваш? Казвате: „Чакайте да я изследвам, че тогава да я разберем.“ Тя влиза, без да я изследваш, и си заминава. Питам: Какво ще правите? Казвате, че разбирате това нещо. Много работи ще учите, без да ги разбирате. Много пъти, без да разбереш нещо, то става. Всяко нещо, което ще правиш, без да го разбираш, ще влезе то в тебе, не по твоята воля, ами по своя воля.

Когато речеш да пътуваш със светлината, ако закъснееш 1⁄300 000 част от секундата, ти ще бъдеш надалеч един километър. Ако се поколебаеш малко, ще останеш назад един километър. Ако два пъти се поколебаеш, два километра ще останеш назад. Ако три пъти се поколебаеш, ще останеш назад три километра. Ако 300 000 пъти се поколебаеш, 300 000 километра ще останеш назад. Та при колебанието в Бога ще останеш назад. Някой казва: „Да направя ли това или да не го направя?“ – Назад ще останеш! Казваш си: „Да уча ли или да не уча?“. – Назад ще останеш! „Ще живея ли или няма да живея?“. – Назад ще останеш!

В Божествения свят за всичко си има време

За реализирането на всяка идея има точно определено време.

И тъй, всяко действие, което не е извършено на своето време, е престъпление.

Всичко е постижимо, но на времето си.

В природата всяко нещо има свое време. Щом пропуснеш пет или десет секунди, най-много една минута – позволява се. Не знаете ли една минута какво грамадно разстояние е? По триста хиляди километра в секунда, колко прави? В една минута едно грамадно разстояние извървява светлината: сто и осемдесет милиона километра. То това разстояние и милиони години да вървиш, не може да го извървиш: в една минута – триста хиляди километра.

Може всички велики учители да дохождат на земята, да говорят на хората, но ако нито една дума от тяхното Слово не падне точно навреме и не поникне точно навреме в сърцето на човека, това Слово няма никакъв смисъл за него.

Мен често ме питат тъй: „Защо такава беседа не ни говориш еди-кога си?“. Казвам: Тогава не може да се говори тази беседа. Всяка беседа може да се говори само при известен случай. И всяка Истина в света може да се каже само при известни условия.

Вашето разбиране трябва да отговаря на момента, в който сега живеете. Новото има отношение към красотата в живота, а красотата – към настоящето.

Когато човек бърза в живота си, времето е слабо развито. В Божествения свят за всичко си има време. Когато туй чувство е развито, то не се изисква дълго време за постижение, то е един миг.

Проявите на Божествените мисли са малки, но резултатите им са грамадни. Дръжте се за Божественото!

Има моменти в живота на човека, когато е опасно да потегли носа си. Ще кажете: това са суеверия в живота. Не, това са данни проверени и доказани. Има моменти, когато, ако хванеш окото си, ще те сполети най-голямата катастрофа, а има моменти, когато, ако хванеш ухото си, ще ти дойде най-голямото благословение.

Има моменти в живота на човека, които определят неговото положение. Ако разумният човек иска да подобри съдбата си, и той, като земеделецът, трябва да спазва годишните времена. Всяко нещо трябва да се постави навреме и намясто.

Та казвам, в дадения случай, при една ваша мисъл или едно ваше желание, каквото и да е то, ако то спада към ирационалните числа, трябва да намерите посоката, постижима ли е или не? Ако е постижима, стремете се да я постигнете, но ако не е постижима в даден случай, може след време да се измени посоката и да стане постижима. Сега научно постижение на нещо, разбирам не физически постижимо нещо, а се разбира един момент, той даже не съставлява една секунда. Това е един момент, една определена мярка, в този момент нещата са постижими, следующият ще бъдат съвършено непостижими, после пак може да се изменят; постоянно трябва да има едно изменение на тези моменти, затова трябва да сте добре осведомени с посоката на моментите и в кои моменти вашите желания са постижими или непостижими.

Аз абсолютно изпълнявам Волята Божия, обръщам внимание на най-малките прояви в себе си и мога да трансформирам всяко свое чувство, всяка своя мисъл моментално. Туй е, което Бог изисква от всинца ни: В даден случай да не реагираш против Волята Му. В момента, когато Господ казва да мълчиш – да мълчиш. Когато Господ казва да говориш – да говориш. Когато Господ казва да почиваш – да почиваш. Когато ти каже: „Работи!“ – да работиш.

Тънкостта на Мига

Из Словото на Елеазар Хараш

Всеки миг е Библия, всеки миг е послание и откровения.

Пътят е нов във всеки миг.

Бог присъства скрито във всеки миг.

Мистикът живее в мига, а в мига се долавят скрити и невидими послания, които слизат от Духа.

Мигът е малък, но в него може да се зароди голяма тайна.

Поклон пред Тънкостта на мига! Ако ти е дадено да го усетиш, Великата Неизразимост те е уловила.

Когато живееш в Принципа, тогава всеки миг става Вечност. … И тогава всеки един такъв миг те въвежда в Тайната на живота.

Осъзнаването означава да си внимателен в миговете, в мислите, чувствата, усещанията, действията си.

Да няма миг, в който да не изпълняваш Божията воля!

Пътят не бива да бъде изгубван нито за миг.

Магията на Любовта е мигновено Единение с Истината. Единение означава Истиноподобие.

Най-великият ритуал, това е мигът, при който човекът е изоставил и доброто, и съкровеното и се е слял с Истината.

Люби Истината във всеки миг. Проявявай я, колкото можеш във всеки миг.

Колкото повече се навлиза във вътрешността на смирението, толкова повече светлината в ученика се увеличава, и когато светлината стане по-бърза от 300 000 километра в секунда, тогава миговете стават Вечност, тогава всеки миг става Вечност.

Всеки загубен миг означава загуба на много животи.

Самото време няма деление, за да отбелязваме нашия ход и затова запомни само единствения ход във времето – това е настоящето, и това е мигът, който всякога идва.

Ако имаш Любов към Истината, всеки миг тя ще е пред тебе и ще мислиш за нея.

В момента, в който изпуснеш едно настояще – само един миг, ти вече създаваш съдба.

Боян Мага

Посветеният има Слово, което само за един миг може да се превърне за тебе във Врата към един друг свят.

Мигът на Божието докосване е неизразим и неведом.

Дао е дарителят на неземните мигове.

Дао няма правила, но може да бъде постигнато в един миг.

Дълго се търси Дао, а срещата с Него е само за миг, но този миг дарява всичко.

Дао се слива тайно с всеки миг, защото мигът е създаден от Него, от Източника.

Който е прозрял Дао – Пътя, става подобен на дракон, той се извисява високо. Той става мълниеносно мигновен, а силата му е неизтощима.

Даосите имат една книга „Мълния в сърцето“ – точно така идва истинското знание в човека: чрез мълниеносната Любов. Това става толкова мълниеносно, че просто се сливаш и схващаш.

Според Лао Дзъ, който има мълчание, има интуиция, а който има интуиция, има Дао. Такъв човек с един скок и е при Дао – само един миг.

За мъдрия десет хиляди години са едно мигновение.

Чжуан Цзъ

Лао Дзъ живее тотално в настоящия миг. … Той приема живота такъв, какъвто е тотално в този миг.

Равновесието на отминалия миг не е равновесие на настоящия миг, не е равновесие на новия миг. Непрекъснатото равновесие е тайната, постигната от даоса.

Животът се поражда от постоянното взаимодействие между ин и ян в човека, а Дао се намира в точката на равновесието. Но тъй като всичко в света и в съзнанието се движи, тази точка на равновесие всеки момент се мени и за всеки нов миг равновесието трябва да се постига отново.

Едно мигновено и истинско преживяване на Покоя, според даосите, разрежда времето за една година.

Сатори идва внезапно и мигновено, но след като дълго време си работил върху себе си и си го подготвял.

Воинът постига Свободата си в един миг на мълниеносно мигновение.

Да познаваш себе си, означава да развиваш будността си за всеки идващ миг.

Будността изпреварва мига, ума и светлината. Тя се движи с изключителна скорост, тя е качество на Духа.

… Силата прави в един миг магическо преобразяване. Това, което приблизително се знае по този въпрос е, че ключът към това преобразяване се явява Тайната на Намерението.

Някои искат да навлязат много дълбоко в Силата и да я натрупат, но това може да се превърне в много голяма опасност и фаталност и то само в един миг, поради загубването на Чистотата.

В мига, в който се занимаваш със себе си, ти вече си отделен от Бога.

Суфи

Когато суфи умре за себе си, всичките му действия изхождат мигновено от Бога, от Единствения Действащ.

Суфи

Този, който живее в Истината, ще отхвърли този кратък миг, наречен „светът“.

Ти умираш и се завръщаш всеки миг. Всеки миг се обновяваш и животът пристига отново всеки миг. Само в тялото животът ти изглежда непрекъснат.

Суфи

Няма такъв миг, в който Бог да не участва.

Сай Баба

Нивото на изчезване на съвършения Учител е такова, че Той може да унищожи целия свят в един миг, а безсмъртието Му означава, че Той може да даде живот на света в един миг.

Султан Баху

Един миг да загубиш концентрация в Бога, ти си секта вече, ти си сектант.

Суфи

Ако Мистерията те е погледнала само за миг, ти ще се откажеш и от своето Безсмъртие.

Истината е вечна, но не неизменна, защото във всеки нов миг Тя има нова проява и се постига по нов начин.

Смъртта е само красив миг от Безсмъртието.

Тот

Без Брахман ние не можем да преживеем нито един миг.

Злото може да загуби реалността си чрез един миг! – Силата на Бога!

Слушай своя Миг и никога не вярвай на времето.

Сорин Черин

Истината никога не брои годините, а само миговете.

Сорин Черин

Мигът е неведом, но Бог го владее.

Учителят живее в мига и отвъд него. Що е мигът? – Момент без време. Учителят е пазител на нещо много древно.

Учителят присъства във всеки миг. Да разбереш мига, то е да си чул Гласа на Учителя.

Мигът, в който Учителят те докосва, има тайна.

Този, който пренебрегва настоящия миг, захвърля всичко, с което разполага.

Египетска поговорка

Отнема само миг да поставиш нещо на неговото място, но злото остава дълго време.

Египетска поговорка

Фараонът живее според вечността на циклите и безкрая на мига.

Египетска поговорка

Ако пропуснеш дори един миг, който ти дарява възможността да действаш със сърцето си, и ако злоупотребиш с него, знай, че това ще разруши жизнената ти сила.

Египетска поговорка

Ако си забравил Бог само за един миг, ти си пропуснал деня.

Всяка казана дума във всеки миг решава вашата съдба.

Бог не живее в мига, както някои мислят, защото Той е с много по-голяма скорост, включително и от човешкия Дух, от шестото тяло. Той живее в една малка частица от мига. Можем да кажем така: в миг от мига. Толкова е голяма скоростта, че Той живее в миг от мига.

Вечността не се състои от хиляди години, епохи и времена. Тя се състои от най-краткия миг, разбира се, ако можеш да го видиш, ако Бог пожелае да ти разкрие.

Който е овладян от времето, той не може да живее в Духа, защото казано е в Библията: „Кръстен в Дух и Истина“. Това означава кръстен извън времето и пространството, роден в друго измерение.

Трябва да излезеш извън времето, за да видиш Духа.

Който има човешки желания, влиза във времето и се ограничава, а Божествените желания се преживяват като Живот. … Те са присъствие на Живот, а човешките желания са присъствие на време, присъствие на затормозяване, присъствие на напрежение, присъствие на време. За такъв човек казваме, че той живее във времето.

Бог изпреварва мига.

Учителят казва: „Злото е зло, защото е пропуснат един миг“ – липса на будност. И когато си пропуснал да мислиш и работиш за Бога, за Неговата Воля, ти пропускаш нещо съществено. Мигът е решаващ. Сега страданието работи усърдно за възстановяване на пропуснатия миг и сега, когато страда човешкото, Божественото в теб расте и така чрез страданието Бог си строи мост към теб.

Гледната точка на Учителя: Всеки миг е Тотален и Сияещ.

За будния служенето е всеки миг, а не всеки ден и всеки час.

В Духа няма минало, няма бъдеще. Той е Живот, Който се реализира сега, в настоящия миг.

Бог никога не се доказва, защото е тук във всеки миг – за будните. Затова всеки миг е едно Изобилие, едно Богатство.

Ученикът трябва да надрасне времето. Той трябва да се движи с голяма скорост, за да улови мигновеното просветление, което се дава от Учителя. Просветлението се движи мълниеносно. И всички висши същества, които ни помагат, се движат с голяма бързина, с голяма скорост.

Просветлението, което идва от Учителя, е извън времето, защото Учителят не живее във времето. Той само посещава, прониква за един миг и си отива. Това означава, че мигът е решаващ.

Ако ученикът живее в Любовта, той ще има връзка с Учителя, защото животът на Любовта е живот на Вечността, а те са извън времето и пространството.

Когато си пълен с благодарност, ти си духовен. Когато си посветен, ти си Божествен. И тогава всеки миг е Плодоносен.

В света има само една воля – Божията. Няма друга воля. Някои мислят, че Сатана, дявола… Няма в нито един миг във вселената – в света, в ада, в пъкъла – няма друга воля, няма как да има! Щото, ако другата воля действа, Той е позволил; тя означава Негова скрита Воля.

Учителят казва нещо много важно: В много малки мигове се решава съдбата на живота. Малки мигове!

Човекът владее всяко свое мигновение, и това е така, защото душата му е излязла от Ен Соф, от Най-Великия Свят.

Кабала

В Бялото Братство е много трудно посвещението, защото посветеният само в един миг на съмнение може да бъде разрушен.

Не съдбата, а ние определяме всичко, което се случва в живота… От гледна точка на „Кабала“, а също и на „Карма“, човек владее всяко свое мигновение.

Берг, Филип Ш.

… Искам да ви кажа какво означава думата „практика“: тя означава в нито един миг да не се отделяш от Същността, от Любовта.

Истинският търсач има поглед само за Същността на нещата. Виждайки Скритата Същност на нещата, търсачът прозира миговете на Вечността.

Който познава Любовта, има Слънце в сърцето си. Който познава Мъдростта, владее мигновението. А който познава Истината, изгрява в Непознаваемото.

Любящият е светъл. Мъдрият е мълниеносен. Истинният е неуловим.

Когато във вас се заражда, макар и само за един миг, мисъл за света, вие вече сте зависими, вие вече сте в отклонението. Говорим само за един миг – вие вече сте в отклонението.

Най-важният въпрос в живота, това е Бог. Само за един миг да Го замениш с църква, религия, учение, с някой човек и каквото и да е – ти вече си се отделил, ти вече си в застой, ти си вече лишен от развитие.

Когато живееш в Настоящето, ти си реален. Тази Реалност превъзхожда миналото и бъдещето, доброто и злото.

Хората живеят във времето. Умеещият е мъдър. Умеещият умее да се самоумалява. Така той си е създал процеп и се е освободил от времето.

Човек… при всеки избор между доброто и злото се бори за едно мигновение. Решението е винаги сега, в същото това мигновение. И повече никога може би няма да се повтори именно такъв момент на борба и избор, когато аз сътворявам свят. Всеки миг е уникален. И когато един свят, сътворен по този начин, се появява, той става част от безкрайната реалност на множеството светове. В един свят аз мога да бъда праведник, а в друг, мигновение по-късно, аз мога да бъда нещо съвършено друго.

Адин Щайнзалц

Има мигове, които струват колкото цял живот. Те са съкровено наситени и мистични – идват от Бога.

Пророчеството прилича на човек, който върви в съвършената тъмнина, и изведнъж за мигновение мълния се явява, и му позволява да види къде се намира. И ако после той пак остане в тъмнина, то той все пак е ориентиран накъде ходи.

Рамбам

Който е видял Бога, той е зърнал победата над мрака: мракът вече е поразен. Само за един миг да си видял Бога, това е достатъчно, не ти трябва втори миг.

В живота има диамантени мигове: ако ги уловиш, ти ще създадеш своята Божественост; ако ги изпуснеш, ти си погубил нещо в себе си, а Бог ти е подал Ръка.

Краткият миг с Бога е по-скъп от дългия живот без Него. Един миг само, обаче истински.

Всеки миг е Духовен Диамант, но можеш ли да го уловиш?

Бог е, Който създава несътворените мигове между душите. Така ги сближава на високи нива.

Понякога душите се сближават само поради един миг, който се е случил между тях, но този миг е Божествен, сиреч наситен, и душите го усещат.

Тишината е Смисълът на мига.

Бог е такава Наситеност, че един миг във времето става Вечност.

Вечността е съставена от фини трепети, от фини мигове. Времето е съставено от години, от дни, от часове. Древността е съставена от Безмълвие.

Ние в нито един миг не можем да бъдем извън Бога, така че за какво спасение става въпрос? – Ти няма как да си извън Бога! Въпросът е в осъзнаването.

Любовта е Прамайката на Живота. Тя е мигновено Проникваща и вечно Помагаща.

Аел Хазатора

Само Всесвятия може да живее в Целостта на Любовта и Любовта е Неговата ослепителна сила. Хората могат да живеят в тази Любов само за много кратки мигове. Това може да бъде няколко мига за целия живот. Но независимо че тези мигове се явяват в човешкия живот, хората не познават тази Любов.

Да бъдеш тайна, значи да познаеш своята изначална природа. … Тя ще се случи без правила, без условия, без уговорки. Тайната не признава правила, условия и уговорки. Тя се случва мигновено.

Всяка минута е наситена с Божествени мигове и в момента, в който уловиш мига, ти се зареждаш с Божествена енергия, а тя пък от своя страна носи в себе си смисъла на живота.

Да изпуснеш мига, значи да изпуснеш един лъч на Божествената енергия, на Божествената идея.

Целият живот на човека е очакване на един миг и на една среща с Бога, за която човек трябва да се подготви.

Целият живот на човека е този миг, от който да тръгне промяната.

Древните чисти Атланти – Арамоните – са били Океан от Прасветлина, те са били Орлите на Древната Мистерия.

Всеки Арамон е преживял личната си среща с Орела и те го наричат „среща с Древния Миг“, и оттук мисълта, че мигът е Жрецът на развитието.

Ако Орелът ти е дал Своя поглед, ти ще виждаш Неговите мигове.

Арамоните вярвали и знаели, че мигът е заключен в мълния и ако можеш да я изпревариш, се завръщаш.

Арамоните казват: Уловеният миг е храм. И така се гради храмът на Орела. Истинският храм е тяло на Орела, а не нещо външно.

Мигът е шепот за промяна.

В мига има ключ: мигът може да преобразява.

Има мигове, които са вечни съкровища, защото са напоени с Бога.

Само един миг може да създаде изначалния път към Орела.

Тънки мигове съединяват хората.

Мигът е водител към Орела.

Мъдрият улавя мига, защото го чете с погледа на Орела.

Има много същества, сплотени от мигове.

Мигът е същество, което те вижда.

Миговете с Орела ни правят духове, излезли от Незнаен Бог.

Твоят любим миг е твоята сила.

Истинският миг превъзхожда света. Той твори Дълбини.

Мигът е Дух, вселяващ се във времето.

Миговете ухаят за цял живот.

Ние се усъвършенстваме чрез миговете.

Мигът, изпълнен с Орела, е завличащ в Мистерията.

Истинските мигове зреят в тишина и чакат своето време.

Мигът идва мълниеносно върху човека, защото мигът има орлови крила.

Най-бързият и тотален миг е действие на Орела.

Миговете са живи, могъщи същества, които изпреварват събитията.

Има мигове с огромна власт, които те променят завинаги.

Най-малкият миг, който е най-дълбоко скрит – той прави силата.

Мигът е острието на силата.

Мигът, който се определя от вътрешната тайна на Духа, носи победата.

Има мигове, които даряват скрити Истини.

Когато един миг промени твоята трудност, тогава Орелът се е намесил.

Един дълбок миг с Орела е по-дълбок от целия свят.

Истинското знание е тихо и мълниеносно Откровение в сърцето.

Когато 24-те Старци посещават своите Синове или посещават външните светове, те влизат в настоящето, те влизат в мигновението, което е изпълнено с Бог.

Той е Неведомо Отсъстващ и Неведомо Присъстващ. Той не е Път. Той е Сега. Той е Тайната на всеки Миг.

Всички неща са нови във всеки Миг като Него Самия.

Търси Мига отвъд Мига. Неговото Име е Безвремие.

Медитацията е тихо дерзание, завръщане без стъпки, защото всичко търсено е тук и сега. Медитацията е Миг на Духа.

Той е всякога Нов. Ако Го очакваш по един и същи начин, ще Го изгубиш.

Следвай Неговата Незнайност всеки ден, всеки миг – сякаш току-що си се родил.

Божият глас е по-бърз от мига.

Мелхиседек

Животът е свещено пътуване в тайнството на мига.

Той знае пълнокръвния момент.

В нашите дълбини даже няма и светлина. Тя е ненужна. В дълбините ни има нещо, което е дори над Покоя. Тук, в този център, сме величествено и тотално неуязвими. Наричам до Белият Център. Миговете са тук, а горе няма мигове – има излияния. Така са идвали Прастарците – като излияния.

На съществата на Замисъла ще бъде дарена Нова Родина, Абсолютна Родина. Който е вървял правилно в Пътя на Замисъла, рано или късно ще бъде докоснат от Този, Който е отвъд Замисъла. И той ще се отправи на най-великото Пътешествие – Пътешествие от Архи-Мига към Прадревността.

Търси Предвечното, Което никога не е напускало Себе Си. То никога не е изричало Себе Си, никога не е търсило Себе Си – То единствено почива в Себе Си. Тайната на Абсолютното Самовглъбение е Абсолютният Покой. Това Абсолютно Аз е такава част от Абсолютното Съзнание, Която никога не се е спускала в Архи-Мига.

Има Древност, в която Той е погледнал към Себе Си и в това Поглеждане е просветнал Архи-Мигът – Цялата Проява. А после Той е затворил Очи и отново е потънал в Себе Си.

Има Прадревност, в която Той никога не е поглеждал към Себе Си, в която никога не е имало Архи-Миг и никога няма да има. Това е Неговото Свръхпотопение в Себе Си.

Мигът на Духа, или Безвремието на Духа, е част от Архи-Мига, или Безвремието на Абсолюта. Безвремието на Абсолюта е предшествано от Най-Древното Не-Време, което е Прасъстоянието на Върховния Скрит Абсолют. Велико Умение е поне за малко да прекратяваш себе си и световете и да се завръщаш в Най-Древния Покой, в който е потопен Върховният Скрит, за да се уподобляваш на Него.

Истинското Вглъбяване е само Миг от мига, но в този Миг то е пропътувало Пътя до Древния. Истинското Вглъбяване се движи с Мълниеносна бързина, затова достига до Древния. Времето не може да Го достигне.

Той е по-ценен от Знанието, което дарява. Неговото Докосновение е по-важно от Мъдростта, която Той оставя след Себе Си. Това Докосновение е Трепетът на Безкрая. Мнозина мислят, че търсят Мъдростта, но всъщност търсят този Миг на Единение.

Старците за Мига

Из Словото на Елеазар Хараш за Старците

Азайра – Истината – е Реалност във всеки миг.

Първият Старец

Да изпревариш злото с един миг, то е Власт над него.

Първият Старец

Пазете чисто Словото във всеки миг!

Шестият Старец

Мъдрият трупа и съхранява Слово, за да издигне то в Дълбок Божествен Миг и да възкачи Развитието в по-високо Измерение.

Единадесетият Старец

Само миг ако не мислиш за Бога, и ти
вече се отдалечаваш. Не изпускай мига!
Това е Древният Завет.

Първият Старец

Опитът пълзи, а Любовта лети. Любовта лети, защото е мигновено разбираща, понеже тя е Живот в Меравот – Древния.

Първият Старец

Аазара – Яснотата – е като могъща мълния – тя вижда в Тайната на мига. За нея мигът отключва Тайна Мъдрост.

Първият Старец

Мистерията обладава Мълниеносното знание и тя го изпраща на подготвеното и устойчиво Сърце.

Първият Старец

„Само едно искам, Учителю — да бъда неизменен във всеки миг“.

Ал Марахия

Има само един миг, има само един ден, има само един живот. И ако ти си посветил живота си на своя Учител, тогава този миг е на Учителя, този ден е на Учителя и този живот е на Учителя.

Ал Марахия

Ал-Мозор – това е Повелителят, Силата, Която говори само един път. Тази Сила говори в точно духовно време. Това е времето на твоята коренна промяна. Този Глас втори път не идва. Този Глас е над живота и смъртта. Той ги превъзхожда. Той идва рядко, защото обхожда милиарди същества, за да им даде Своя Шепот и да им каже: „Това е Мигът. Тръгни и само върви!“. Ако човек изпусне този Миг, Той пак ще дойде, но в другия живот.

Двадесет и вторият Старец

Когато Древното Начало е казало „Да“, тогава Словото действува като Мълниеносен Принцип.

Четвъртият Старец

… Незнанието се излъчва понякога в строго определени неща — например в погледа на Мъдреца, в състоянието на прелест в росната капка, в състоянието на милващия тих зефир. Но много тънък е лъчът му, въпреки че всички тези неща са лъчи на древната безметежност. Ако човекът трупа тези лъчи в себе си, тези мигове, той ще увеличава своето Незнание, което ще го доведе във великата безметежност.

Първият Старец

В Хатария – Пустинята – Бог дарява Своите Избрани с много Магически Мигове.

Единадесетият Старец

Тайната на Харазама – Пустотата – е, че тук няма дори мигове. Тук Мигновенията са Сияния.

Двадесет и вторият Старец

Азомора Харот – Страшната Тайна – работи за Безкрая в нещата; дарява Мигове, които те водят отвъд Вселената и времето.

Единадесетият Старец

Тук, в Покоя, ти си над миговете. Тук ти сам си мигът в себе си.

Двадесет и вторият Старец

И когато узрееш в Древната си Същност, ще дойде Безвремие. И в едно от Безмълвията ти ще се яви Прамигът. И ще бъдеш осиян завинаги.

Старецът Ал Махор

Първия Прастарец Аваромон за Белия Миг

Из книгата „Изречения“, Първият Прастарец

Белият Миг е Всевиждащ. Той знае кого да дари със Себе Си.

Всички хора пътуват към своя Бял Миг. Белият миг е Дар за завръщане в произхода.

Белият Миг е Несъществувание и ни повежда в произхода.

Има пътуващи към Древния. Има Търсещи Древния. Има и Любещи Древния – те срещат Белия Миг.

Белият Миг е част от Древното себепознание.

Белият миг осветява скрития Път.

Белият миг е Древен Гносис – пречисто Откровение.

Белият Миг е извисяване в Дълбините.

В Белия Миг действа Скритият Учител.

Ние сме родени от ослепителния Бял цвят. Белият Миг разбулва Пътя към Единствения.

Белият Миг всякога заражда потайно Вдъхновение. Белият Миг е Царството в сърцето.

Белият Миг е Дар от Нищото за Нищото, от Дълбина за Дълбина.

Белият Миг прегръща твоята Искреност.

Белият Миг е Несътворен Миг. Белият Миг е спасител от илюзиите.

Белият Миг е Несъществувание, което е част от твоето Древно Несъществувание.

Белият и Чист Миг винаги изгрява като Истина в твоя живот.

Белият Миг е чист лъч от Истината.

Белият Миг осмисля Мистичния Път.

Белият Миг умиротворява света, като го отделя от Себе Си.

Белият Миг е разбулване на Несъществуванието – Древното Единство.

Белият Миг е Истина, която отделя сътворението от нас.

Белият Миг е разбулваща сила – Той разбулва Пътя.

Белият Миг е придобиването на Неродеността.

Белият Миг е придобиване на Великата Любов.

Белият Миг е потайно съкровище.

Белият Миг е винаги Мистичен Водител.

Белият Миг идва от Безвремието и води към Безмълвието.

Белият Миг е чистото състояние – Дух и Свобода.

След много усилия в живота ни идва Великият Дар: Белият Миг, Завръщането.

Белият Миг поражда дълбока възприемчивост за Пътя към Единството с Древния.

Белият Миг е завръщане в Изначалното състояние.

Белият Миг е спасителната ръка на Милостта. Белият миг изтича от Източника.

Белият Миг превъзхожда света и затова е освобождение.

Белият Миг е роден преди Вселената и света. То е нещо, което имаш в себе си.

Белият миг е Древното състояние на Единение.

Белият Миг те видоизменя, защото е реалност от Извора.

Белият Миг съгражда нашето Безкрайно подобие.

Белият Миг отстранява космоса.

Белият Миг е най-чистата Милост на Скритостта.

Ако Белият Миг се даде на недостойния, той ще усили тъмнината му.

Белият Миг има безгранична природа. Белият Миг работи за Дълбините на човека.

Белият Миг е Същност, която призовава Същност. Чрез Белия Миг Древният търси Единството Си с тебе.

Белият Миг ти напомня за Древното Единство.

Белият миг ти напомня за Древното Несъществувание – тогава когато си бил цялостна жива Искра, Древен Лъч.

Белият Миг идва от твоето Древно Уединение.

Белият Миг иска да мислиш за своята Древност, за да си я спомниш.

Белият Миг иска да придобиеш себе си, Изначалното си състояние – Древността.

Белият Миг казва: Помни своя произход!

Белият Миг е нашата Неделимост от Произхода.

Белият Миг е Скритото Око, насочено към тебе, за да Го видиш.

Белият Миг е есенциален Миг на Чистотата.

Белият Миг е Тайна Искра в съзнанието, в чистото съзнание.

Белият Миг е частица от Лицето на Скрития Древен.

Белият Миг е тънкост от Древния свят.

Белият Миг е яснота в трудния Път.

Белият Миг очиства Тайната на Сърцето за Пътя към Древния.

Белият Миг създава Ясното Сърце.

Белият Миг е знак, че принадлежиш на Древния Бог.

Белият Миг е скрито осветяване.

Белият Миг е скрито действие в действието.

Белият Миг ти позволява да виждаш Пътя си.

Белият Миг напомня за твоята вътрешна реалност.

Белият Миг увеличава Истинността в нас.

Белият Миг вижда твоя Път и го уточнява.

Белият Миг може да стане пълен господар на твоя Живот.

Белият Миг е сближаване с Центъра.

Белият Миг е част от нашата Сияйна природа.

Белият Миг е есенция от Неродеността.

Белият Миг е отвъд цветовете, той е чистата прозрачна Истина, слязла от произхода.

Белият Миг е част от Древния Лик.

Белият Миг е част от скритото съвършенство на Любовта.

Белият Миг е нещо от скритата Реалност.

Белият Миг означава, че твоята Нероденост те люби и призовава.

Белият Миг заличава тъмнината.

Белият Миг е преживяване на Недокосваемото.

Белият Миг идва от Древното Бяло Прасърце.

Белият Миг е Съвършенство, скрито в Сърцето на Великото Съвършенство.

Белият Миг иска да излезеш от себе си и да тръгнеш към Великия.

Белият Миг ни води към Лика на Безподобието.

Белият Миг е Етерен Лъч.

Белият Миг е извисяване в извисяването.

Белият Миг твори сияещо Древно съзнание в нас.

Белият Миг се самопреживява в човека.

Белият Миг е Древен спомен – Древно Откровение за тебе.

Белият Миг е Глас на Древното Единство.

Белият Миг разрушава празнотата и смъртта.

Белият Миг е част от нашата Изначална Същност, която е отвъд света.

Белият Миг идва от Дълбинен Неизразим свят, който превъзхожда и външното, и вътрешното.

Чрез Белия Миг Същността ти казва: Аз Съм с тебе!

Белият Миг ни казва, че Истинският Път е дълбоко навътре, че този Път е Дълбини, а не нещо навън. Царството е в Дълбините.

Белият Миг казва: Отвън е само това, което грее, а отвътре е това, което топли.

Белият Миг е чисто качество на Безкрая – Древността, когато хората са общували като Богове.

Само Белият Миг изрича реално: Събуди се!

Белият Миг те събужда за твоята Безпределност, за твоето Несъществувание, за твоята Свобода.

Белият Миг няма облик, но има лице…

В Белия Миг е скрита Любовта, която ни отделя от света.

Белият Миг е частица от красотата на Древния свят.

Белият Миг е Духовен Изгрев в човека.

Белият Миг е част от красотата на Съвършенството – Неуловимостта.

Белият Миг е частица от Древния Океан на Абсолюта. Белият Миг е частица от Древната ослепителна Прасветлина.

Белият Миг разкъсва булото на сътворението и ни повежда към Собствената ни Древност.

Белият Миг е Лицето на свещената красота.

Белият Миг иска да избереш Чистия, Божествен Път.

Белият Миг пробива нашата действителност, за да ни даде реалността.

В най-висшата си точка Белият Миг е Той, Който ни тласка към Мистерията.

В Белия Миг Той ни казва: Аз Съм Реалният!

Белият Миг се вглежда в твоята Безпределност.

Белият Миг е облечен в своята Неизразимост, защото такава е Същността Му.

Формули и древни думи за Мига

Хар (на древния език Залихир) – Миг, Висше движение

Хазорот (на древния език Залихир) – Този, Който е всякога, във всеки миг; Постоянно Присъстващият по Неведом начин; Постоянно Пребъдващият, Винаги Бдящият

Йова Шама – Бог, Който е в теб винаги; Бог постоянно пребъдва тук; Бог всякога присъства.

Господи, научи ме да бъда буден всеки миг.

О, Господи, Боже мой, ти управлявай целия ми живот във всеки миг.

Бог ме ръководи във всеки миг.

Господи, пази ме всемогъщо всеки миг.

Господи, създай съвършени мигове между нас.

Господи, научи ме да различавам мига, защото знам, че в много малки мигове се решава съдбата на живота.

---