Учителя – Сказания за падението на човека

Създаването на човека

Изявяване на Тайната

Сега ние сме в последната фаза на живот, която е желязната епоха. Досега са минали три епохи: златната, сребърната, медната, и сега е желязната епоха. Ние сме сега в края на желязната епоха. Бъдещата епоха, за която ви говоря; бъдещата, новата раса – тя ще бъде Златната Епоха, за която всички трябва да се готвите. Тогава ще дойдат всички онези Велики Хора, онези Предци, които са живели някога. Аз не говоря за Ангелите, но говоря за онези Човеци, които са живели някога. Те ще дойдат със своето знание, със своята сила и ще турят ред и порядък. Тези Хора са множество, те са живели някога на Земята и сега пак ще дойдат. (120/стр. 165)

Новото, което днес иде в света, е Бо­жествено. Светът днес се намира в своята последна фаза. Сегашния век аз наричам железен век. Този век е на края на своя живот. Думите желязо и цимент вървят заедно. По-нататък човек не може да отиде. Ако отиде по-нататък, човечеството ще умре. Желязото и циментът ще унищожат и последната капка на живота, която днес съществува. Ако сегашните условия на живота не се изменят, всички ще измрат – нищо няма да остане в живота. (114/стр. 365)

Но благодарете, че има един Възвишен свят над хората, който управлява народите. А то да остане на народите на Земята сами да се управляват, светът моментално би изчезнал. Този Възвишен свят е невидим, но той е пълен със Същества, умовете на които са отворени. Възвишеният свят разполага с такива грамадни сили и възможности, каквито хората не могат да си въобразят – този свят е вън и вътре в нас. Ако би пожелал, той може да приспи съвременното човечество и да го направи безопасно. Но какво ще постигне с това приспиване? Разумният свят иска по-скоро да убеди хората, да ги застави да мислят по друг начин, отколкото да ги приспива. Ако е въпрос за крайни мерки, като стане нужда, той може да ги приспи; но като ги приспи, трябва да започнат отново. С това нищо не се постига. (114/стр. 427)

Сега онези, които не разбират тази епоха, ще кажат, че светът ще се свърши. Няма да се свърши светът… Вие мислите, че тези Хора, за които ви говоря, сега ще дойдат. Те са вече на Земята. Те ще оправят света. Казвате: „По кой начин ще стане това?“. Ще го видите. Ние не можем да изложим техния план.

(127/стр. 319, 321)

Но не мислете, че лесно можете да влезете в Епохата на Сина Человеческаго. За да минете през тази (сегашната) епоха, вие трябва да минете през един голям, тежък изпит. Не е лесна работа да влезе Царството Божие в човека. Това не е много мъчна работа, но не е и много лесна работа. Защото, ако Царството Божие само влезе в човека и веднага след това излезе, въпросите не се разрешават.

(127/стр. 324)

Затова сега всички трябва да се подигнем в себе си и да благодарим на Бога, че живеем в такива красиви времена, когато Бог се проявява. Днес Бог се проявява, както никога друг път. Това всички трябва да знаете. Всички ония, които не изпълняват Волята Божия, ще си заминат от Земята – ще бъдат интернирани, няма да остане нито един от тях… Не само ще ги интернират, но ще ги екстернират далеч някъде. Земята ще се освободи от всички, които не следват Божия Път.

(114/стр. 430, 431)

Земята ще остане за онези народи, които изпълняват Волята Божия. Това трябва да знаете и ще го видите. Дали вярвате в това, или не вярвате, ще го опи­тате. (114/стр. 430-431)

Има Една Глава в света, която трябва да се почита от всички. Всички държави, всички народи, всички мъже и жени, всички господари и слуги трябва да имат едно мнение за тази Глава. И в Името на този Бог казвам: Хората трябва да престанат да се измъчват. В Името на този Бог на Любовта, хората трябва да си съдействат да се подигнат. Те трябва да изпълнят Волята Божия, защото иде Златната Епоха – иде Царството Божие на Земята. (114/стр. 431)

Сега всички Ангелски Йерархии, всички Разумни и Възвишени Същества са заети с Велика работа. Те строят Нова Вселена, Нов Свят, в който могат да живеят само Нови хора с идеално организирани тела, умове и сърца. За да не им пречат сегашните хора, те са им дали един малък свят на разположение да се занимават с него, както разбират.

(100/стр. 43)

И днес всеки човек, който живее на Земята, непременно трябва да се измени. Не се ли измени,… той ще умре, ще го заровят в земята, дето веднага ще го оберат – ще отнемат всичкия му капитал. Кой ще го обере? Князът на този свят обира всички хора, които счита свои поданици.

(100/стр. 43-44)

Вие мислите, че като умре, човек отива при Бога. Кое ви дава повод да мислите така? Можете ли да отидете при човек, когото не сте обичали и за когото никога не сте мислили? С какво ще ви привлече той? Следователно как е възможно човек да отиде при Бога, ако нито Го е обичал, нито Го е познавал, нито е мислил за Него? С какво ще го привлече Бог?

(100/стр. 44)

Чувате някой да изказва недоволството си от Бога и да Го пита защо го е създал такъв. Откъде знае този човек, че Господ именно го е създал? Че Господ го е създал, това е негово предположение. Казано е в книгата на Мойсея: „И направи Бог человека“. Какво разбирате под думите „и направи Бог человека“? Знаете ли какво са означавали тези думи в техния Първичен език? Ще кажете, че така е писано в Библията. Да, но колко превода е претърпяла Библията досега и в кой превод е писано така? Колкото повече преводи претърпява една книга, толкова повече се отдалечава от оригинала си, от своя първообраз. (55/стр. 400)

Библията се разбира по три различни начини според степента на развитието на онзи, който я чете. За простия човек тя е писана на прост език във вид на приказки. За по-развития тя е писана в символи, които той сам трябва да разгадава. За посветения тя е писана на висок, духовен език; като я чете, в нея той вижда вътрешния смисъл на живота. Кабалиститe пък намират в Библията особени кабалистически закони, каквито никой обикновен човек не може да види. Значи, думите на Мойсей, че Бог направил човека от пръст, имат съвсем различен от този смисъл, който хората разбират. Възможно ли е да се направи човек от пръст и ако е невъзможно, тогава какъв смисъл е вложил Мойсей в думите, какво е искал да каже той с този стих? (55/стр. 400-401)

Човек не е направен от пръст. Че пръст­та влиза като съставна част в човешкия организъм, това още нищо не значи. Пръстта не е организирана – в нея няма никакво единство. А под думата „човек“ ние разбираме: закон на единство, т.е. нещо организирано. Това, което сега говоря, не е отричане на Библията; но казвам, че всяка идея трябва да бъде разбрана. Когато четете Библията, през всичкото време вие трябва да водите чист живот в молитва и съзерцание, за да дойдете до високо вътрешно просветление, да разберете вътрешния смисъл на всяка дума, на всеки стих. Само така ще разберете какво означават думите „и направи Бог человека от пръст“. (55/стр. 401)

„И направи Бог човека от пръст по образ и подобие Свое“… Така се предава на съвременното човечество в Светената книга легендата за създаването на първия човек. От коя раса е останала тази легенда? От семитите, четвъртата подраса. Те са крайни материалисти. От тези хора днес като остатък се явяват китайците – хора, които даже и за Бог нямат Име. Когато китайците искат да кажат нещо за Бог, казват Тау – това означава Небето. За тях всичко на Небето горе е Бог.

(61/стр. 149)

Съвременните хора не знаят тайните на живота, не знаят как е бил създаден Адам, Праотецът на човечеството. Историята за създаването на Адам, която се разказва в Битието, е детинска история. Вярно е, че първоначално човек е бил облечен в тленна дреха, като пръстта, но после Бог е вдъхнал в този човек Жива Душа и той е придобил по-високо съзнание. А до това време човек се намирал почти в животинско състояние, не разбирал смисъла на живота. Като станал Жива Душа, животът му се осмислил и той разбрал, че има нещо по-високо от яденето и пиенето. Той разбрал, че в него има едно Висше Разумно Начало.

(100/стр. 42)

Мнозина мислят, че човешкото тяло е завършено. Това, което виждаме днес и наричаме „човешко тяло“, представя само скеле на бъдещето тяло, на бъдещето здание. Човек едва е започнал да съграж­да своето тяло. Казано е обаче, че човек е създаден по образ и подобие Божие – това не се отнася до сегашния човек. Сегашният човек не е създаден от Бога. Ако беше създаден от Бога, той щеше да съзнава това. Че не го съзнава, ние разбираме по думите, които бащата и майката казват на децата си: „Ние ви родихме“. И Христос казва: „Роденото от Духа, Дух е. Роденото от плътта, плът е“. (100/стр. 41-42)

Сега аз не разглеждам въпроса кой как е роден, но казвам, че човек може да бъде роден от Бога. Днес Бог разглежда хората да види кои могат вече да се родят от Духа. Какво означава раждане на човека от Духа? Това е един мистичен въпрос. (100/стр. 41)

Човекът на плътта трябва да се роди отново – от вода и Дух, т.е. от Бога. Роди ли се по този начин, той ще влезе в Правия път… Само роденият от Бога има бъдеще. (100/стр. 53, 58)

Сътворени от пръстта

Първоначално, когато се създаде човекът в тъй наречената Златна Епоха на човечеството, казва се, че Бог създаде човека по образ и подобие Свое. Значи, в тази Златна Епоха на човечеството Бог създаде Първия Адам, който не е слязъл на Земята. Сега аз не искам да вярвате в тия работи, давам ви ги като приказка. Дали ще вярвате в тях, то е ваша работа, но трябва да учите. Вторият Адам, който слезе на Земята, на физическия свят, е направен от материалите на този свят и в него Бог вдъхна Дихание на Живот.

(127/стр. 317)

Вторият Адам, като седя в Рая, беше му толкова приятно и той каза: „Много е приятно в Рая, имам и растения, и животни около себе си. Но тези растения и животни си имат другарки, имат с какво да се занимават, а аз нямам с какво да се занимавам. Господ идва при мене само като Учител, предаде ми една лекция и си отиде, оставя ме сам. Всички същес­тва, които ме заобикалят, са по-низки от мене, не влизат в положението ми“. Така си разсъждаваше Адам и Бог видя в неговото лице недоволство.

(127/стр. 317-318)

И в най-голямата древност у човека имало понятие, че той трябва да бъде нещо повече, отколкото е. Даже Адам, първият човек – тъй както първоначално е бил, не е бил доволен от ония познания, от онази свобода, която имал в Райската градина, при онези много благоприятни условия. Някои подразбират тази Райска градина като епоха – една Цивилизация, Златна Епоха на човечеството, когато хората са живели в мир и съгласие. Но човек не е бил доволен от това, което е имал.

(104/стр. 270)

Когато Бог прекарал всичките животни пред Адам, той на всичките животни турил по едно име, кръстил ги. Адам такъв богат речник е имал от думи – на всяко животно да му тури име; на всичките имена им дал. И при това човек е бил недоволен от това, което е знаел. А много работи е знаел от ботаника, от зоология. Адам, първият човек, е бил отличен зоолог, капацитет. (104/стр. 270)

Но голямо нещастие му се е случило – на този Адам трябваше да му се направи една операция. И тази операция направи всичко в Рая. Ако не беше операцията, всичко щеше да бъде добре… Казвам: Адам имаше несполучлива операция. Този човек, той беше като Соломона, след като изучи животните, той беше господар на всичките животни. И ходеше в Рая свободно. Адам разбирал нещо и от астрология, разбирал е много добре – пътувал, на високо място се е качвал; учен човек е бил Адам, по другите светове е ходил. (104/стр. 270)

Но Адам в Рая имаше една голяма вът­решна тъга, образува се един тумор вътре в него – отзад на гърба му. Има предание в еврейската кабала, един еврейски мит, че се образувал тумор на гърба на Адам, нещо много тежко му станало – счупил му двете ребра; мъчил се, дълго време го носил на гърба си и най-после Господ е трябвало да го приспи, че тия двете връзки като ги отрязал, Адам казал: „Брей, това ли беше, дето ме мъчеше! Чудно същество, защо си се качило на гърба ми? Не знаеш ли, че съм учен човек?“. А Ева казва: „Понеже бях толкова свенлива, не исках да те безпокоя, затова се качих на гърба ти“. Сега аз искам, като се посмеете, да разбирате не външната форма, но да разбирате сегашната жена.

(104/стр. 272)

В Рая Бог каза: „Не е добре за човека да бъде сам. Трябва да му създам един помощник, не както първоначално, а от елементите на света“. Понеже Адам искаше една помощница, Бог взе едно от ребрата му – един чифт от ребрата му, и от тях създаде жената. Той взел две реб­ра от Адама, а не едно; чифт ребра взел. Значи, дотогава човек е имал 13 ребра (1+3=4=22); а числото 2 е число на борба. За да вървят работите на Адама, останали му 12 чифта ребра. Сега, като ви говоря така, вие не трябва да защищавате положението на жените или на мъжете, но трябва да разбирате това нещо в преносен смисъл. Вие трябва правилно да разбирате предназначението на мъжа и на жената. (104/стр. 318)

Първото венчаване стана в Рая. Когато Адам видя Ева, извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Щом помисли така, Адам направи първата пог­решка. Той не погледна на Ева като на Божие творение, дошло при него като другарка, но като на своя собственост. Какво означава думата Ева? Думата Ева означава дъщеря на Йехова, на Бога. Днес всички хора поддържат мисълта, че Ева е произлязла от ребрата на Адам. Това е детинско схващане. Бог е извадил две ребра от Адам като материал за създаване на жената – това не значи, че Ева е излязла от ребрата на Адам. Когато човек отива в някой магазин да си купи плат за костюм, можете ли да кажете, че той е произлязъл от плата? С плата човек се е облякъл само, но не е произлязъл от него.

(100/стр. 52-53)

Онова, което Бог е създал, никой няма право да господарува над него – за животните е казано, но за човека никъде не е казано, понеже Бог създаде човека по образ и подобие Свое. Не е позволено никому да владее това, което Бог е създал. То е морал. Не се позволява! Ти може да владееш животни със Словото; но на онова, което е направено по образ и подобие, да заповядваш, да го владееш, не може. И без това го владееш, и без това е слуга – то за тебе е направено, няма какво да владееш. (103/стр. 475)

Бог и досега служи на хората, както никой не е служил… Какво има да заповядваме още на Господа? Българите имат една поговорка, казват: „Белята си търси“. Единственото нещо, което ни очаква, е онова, което Бог е вложил в нас – Той е вложил нещо подобно на Себе Си, за да развием ние Божественото в нас. Туй е пътят на сегашното развитие. Ние говорим за човешка еволюция, но ние говорим за Доброто, за Любовта. (103/стр. 475)

Не мислете: „Ние сме остарели“. Ако сте остарели, аз ще ви питам: „Колко знание имате?“. Щом сте стари, всичко трябва да знаете. Щом сте стари, трябва да сте били в Рая, трябва да сте гледали как Адам го обработва, понеже старите са по-стари от Адам. Адам е червеният човек. Вие, старите, сте преди Адама. Старият човек преди Адам е бил. Адам е от новите, червеният човек е. От червения човек ние страдаме. Той е ненаситен. Иска много да яде, много да пие, много неща да има. А всичкото много не му е потребно. (142/стр. 132)

Историята на човека е доста голяма. Изчисляват, че човек откак се е явил на Земята, има осемнайсет милиона години. Откак се е проявил червеният човек, има осем хиляди години. Преди този човек е имало една Епоха, за която за в бъдеще ще се разправя. „Създаде Бог човека по образ и подобие Свое“ – тази история не е написана, написана е само историята на червения човек, която сега се разправя навсякъде. Човек, който живее на Земята, е червеният човек. Червеният човек е земен човек, на когото мотивът е червената кръв – с червена кръв е, с червен цвят. (113/стр. 24)

Казват богословците, че червеният човек е бил направен от пръст. Кой ли не е направен от пръст? Думата „пръст“ не е преведена… Искам да изнеса идеята на пръстта. (104/стр. 270-271)

Щом направим една погрешка, ние изведнъж туряме всичката вина на Господа, казваме: „Господ защо направи този свят така, не можеше ли другояче?“. Все същото поведение от толкова хиляди години. Ние не сме се изменили. И Адам, като го хвана Господ, пита го: „Защо взе от плодовете на това Дърво?“. Адам каза: „Тази жена, която ми даде, …в беля ме тури“. Нищо не му казва Господ, отива при жената и пита я: „Защо направи това?“. Тя казва: „Господи, нали знаеш тия животни, Ти ги направи. Ако те не бяха, аз нямаше да съгреша“. Пак нищо не казва и на нея. Отива при змията, хваща я, тя е най-умната от всички, казва : „По корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш!“. То ще ви кажа какво нещо е пръст. И човекът е направен от пръст, нали така казва Писанието? Следователно – с човешко месо ще се храни. И тъй смърт­та – това е змията, която постоянно се храни с пръст. Човешкото тяло е направено от пръст. И на тази змия Господ казва: „По корем ще се влечеш и пръст ще ти бъде храна“. Туй е месоядството. Месоядството е пръстта, която ядете. А главната храна е плодът. С плод се хранеше човекът, преди да беше съгрешил.

(47/стр. 197-198)

Добрият човек е червеният човек. Първият човек е бил по-добър, защото е бил червен. Доброто е на Живота. Вие сега вземате червения цвят в лош смисъл. Първото проявление на човека, който носи червения цвят, е бил човекът, който е добър. Хранил се е той с плодове, той не бил месоядец. В Градината обработваха плодове. Човекът после, като излезе от Рая, се научи да яде месо. Тази наука е извън Рая, тя съставя съвсем друга култура. Не е лошо – с тази култура се създадоха хиляди страдания. (113/стр. 31)

А във времето на Адама ние имахме съвсем друга Култура от тази, която днес имаме… Защото сам по себе си човек е добър. Злото е дошло в него отпосле. Злото е една присадка и следователно с тази присадка Бог ще се разправи.

(127/стр. 318, 325)

Добро може да стане само това, което е родено Добро. Нищо повече. Така седи законът. (127/стр. 325)

Бог не е създал вълците, мечките, лисиците и лошите хора. Той е създал доб­рите и мислещите хора. Не мислете, че всичко, което съществува, е все от Бога създадено. Бог е допуснал злото, но Той не го е създал. Когато срещнете човек, който иска да се сближи с вас, запитайте се първо от кои хора е той: от онези, които Бог е направил от пръст, или от онези, които е създал по образ и подобие Свое. Сегашните хора са направени от пръст – тяхната култура е култура на пръстта, на калта. (18/стр. 448)

А откъде иде калта? От горделивите камъни. (47/стр. 365)

Калта е изобретение на хората. Единственото ново нещо в света, което хората са създали в света, това е калта. Когато хората са създали калта, и Господ слязъл от Небето – Той взел част от тази кал и направил човека. Затова човек има нещо Божествено в себе си, а останалото в него е калта. (107/стр. 481)

Но разбирайте ме право: калта не е лошо нещо. И човек създаде нещо майс­торски – калта. В продължение на милиони години човек в своята гениалност едва е успял да направи едно съчетание между пръстта и водата и като видял Господ неговото изобретение, казал: „Учен е човекът“. Той казал: „Чакай сега и Аз да направя една кукла да има с какво да се занимавам“. Като видял какво Господ прави, и човек започнал да прави същите работи. И днес всички хора творят това, което Господ е сътворил. Външно вече хората се приближават към Бога, но вътрешно онова, което Бог е вложил в тях, те не могат да го постигнат, не могат да го създадат. (107/стр. 481)

Още в Рая, когато Адам погледна животните, на които даде имена, той се възгордя и каза: „Какво съм създал!“. Да, но едни от тия животни не го послушаха, те се опълчиха против него; други обаче го послушаха. Същото е и с растенията: едни от растенията признаха Адам за своя господар, други не го признаха. Онези, които го признават, му услужват – той си прави греди от тях, строи си къщи. Но онези, които не го признават, се възмущават от него и ако той си е направил греди от тях, след известно възмущение, те се счупват и го затрупват под собствената му къща. Ще кажете, че тези греди са се счупили случайно. Не, идеята му за създаването е била слаба. Ако идеята му беше Божествена, и гредите никога не биха се счупили. (114/стр. 430)

Като четете Битието, виждате, че в известно отношение животните имат по-висок произход от този на човека. Защо? Защото, за да създаде животните, Бог приложи Силата на Словото Си. Той каза да се създадат животните и те се създадоха. А за създаването на човека Бог взе пръст, направи от нея човек, в когото после вдъхна Живо Дихание. (100/стр. 53)

Всички живи същества преди човека са работили, за да изкарат малко материал, за да се създаде човешкото тяло. Следователно хиляди години работили. И така, в Шестия Ден е направен човекът. Пет дена са работили да събират този материал – тази пръст, от която е направен човекът. Частите, от които е направен човекът, са били направени по разни места на Вселената и трябвало да ги съберат от всички места, докато ги сглобят.

(113/стр. 321)

Когато човек беше готов, Бог го взе в ръцете Си – вдъхна Бог от Своето Дихание в тази пръст, събуди се пръстта, влезе в Рая и какво каза Адам? Кажете ми коя беше Първата Дума, която Адам каза… Какво Адам е казал, ние не знаем.

(103/стр. 474)

Но ето какво казва Христос, Който е представител на Рая: „Както Отец има Живот в Себе Си, така е дал и на Себе Си Живот“. Тъй е казал Адам на Господа: „Господи, да бъде благословено Името Ти, че тури Твоя Живот в мене, и аз ще се постарая да оправдая онова, което Ти си ми дал“. Вие ще кажете, че Адам не е могъл. Че онзи, който дойде на кръста, кой беше? Пак Адам беше. Той казва: „Да покажа Своята Любов!“. И Той казва: „Мислите ли, че може една жена да Ме съблазни?“. Те се заблуждават хората. Втория път, като дойде Адам, никак не търсеше жена. Никога не казваше, че Му трябва другарка. В Райската градина му трябваше другарка – но втория път, като дойде, каза, че Син Человечески дойде не да Му послужат. Той не дойде като в Рая да му послужат, но дойде да служи на хората. Дойде да послужи и на жени, и на мъже. Казва: „Ще ме опитат Вторият Адам какъв съм!“. (103/стр. 474)

Астралната кал на света

В Божиите Книги никого не бесят, никого не умъртвяват. Духовете, които са съгрешили, Бог ги е изпратил в ада да се учат – горят, без да изгарят. Бог казва: „Не благоволявам в смъртта на грешника!“. (37/стр. 129)

Бог не благоволява в смъртта и наказанието на хората. (32/стр. 27)

Ние умъртвяваме грешните хора и страдаме за това. Вие разсъждавате и казвате да се махне една ваша лоша мисъл, да изчезне – не разсъждавате правилно. Една ваша мисъл, ако знаете, след време една благородна мисъл ще стане.

(37/стр. 129)

Сега хората са дошли до последната точка на своето падение, по-долу от тая точка не могат да отидат. Трябва ли да се чудите защо сегашните хора са лоши, кисели, защо има толкова злини в света? Сегашните хора минават през ада. И по-големи злини ще дойдат. Когато минават през различните области на ада, хората се заразяват от епидемиите, които съществуват там, и ги разнасят по целия свят. Кой човек, като е минал през нечисто място, не се е заразил? И сега, докато сте още в ада, ще носите всичките му зарази и нечистотии. (32/стр. 29)

„Къде е тоя ад?“ Около вас и в самите вас. Едни са излезли вече от ада, други са влезли в него, а трети се готвят да влязат… Христос учи хората на ония правила и методи, чрез които може да се пазят от потъване в гъстата материя на ада. Той ще подготви човечеството за Новия живот. Затова дойде Христос и пак ще дохожда. Затова са нужни и добродетели – чрез тях хората ще устояват на огъня на ада. Някой казва: „Пари тоя огън!“. Пари, разбира се, в ада се намираш. (32/стр. 29)

„Кой ще ни спаси?“ Любовта. Освен Любовта няма друга сила, която може да спаси човечеството. Това е Абсолютна Истина. Ако някой каже, че друга сила, вън от Любовта, може да ви спаси, той не разбира Божиите Истини. (32/стр. 30)

Кое е Новото в света, което иде? Ние говорим за Любовта. Любовта е Чисто Божествена Наука. Мъдростта – и тя е Божествена Наука на Чисто Светлите Духове. А пък Истината – това е Наука за Напредналите Човешки Духове.

(113/стр. 30-31)

Истината изважда дървото из почвата и го прави свободно да се движи; изважда го из гъстата материя. Та казвам: Докато ти си в земята, Истината я няма в тебе. Ти имаш в себе си Любовта и половината ти е в по-рядката среда – живееш в Любовта и Мъдростта, не си в Истината. Когато излезеш вън от гъстата среда, ставаш Човек. Сега човек не е излязъл още напълно, но Истината го води към това Освобождение. Това е фигуративно казано. Истината е великият онзи закон, който ни показва пътищата на Любовта.

(143/стр. 10-11)

Съществува един свят, наречен „свят на астралната кал“. Който мине през тоя път, и светия да е, ще се накаля. След това дълго време трябва да се чисти, за да се освободи от влиянието на тази кал. Щом се очисти от нея, човек влиза вече в Света на Свободата. Понеже мнозина от вас сте нагазили в тази кал, трябва да излезете от нея. Не е лесно да минеш през калта на света… „Калта на мъчението“ – така наричам аз астралната кал. (140/стр. 465, 469)

Всъщност човешката душа слуша само това, което е Добро, което иде от Бога. Не можеш да живееш в дом, дето Доброто не царува. Влезеш ли в такъв дом, ти ще получиш много удари. Всички болести и страдания са все удари, нанесени в този дом на калта… Скъпо се плаща влизането в този дом на калта. Раните, получени от ударите там, не се забравят лесно.

(140/стр. 536-537)

А има един Дом, в който, като влезеш, ако си сляп, проглеждаш; ако си глух, прочуваш; ако си сакат, прохождаш; ако си гладен, ще се нахраниш; ако си болен, ще оздравееш; ако си невежа, учен ще станеш. Този Дом е Мястото на Божието Благословение. Оттам идат накитите на душата. Това е Истинското Място.

(140/стр. 537)

Значи, в дома на калта отнемат всичко на човека: дрехите, обувките, накитите му. После му нанасят удар след удар, не остава място неударено. В Дома на Божието Благословение измиват раните, излекуват ги. После окъпват човека, облекат го и турят накитите му. Така човек придобива първото си състояние на радост и веселие, на мир и свобода. Желая ви да влезете в Дома на Божието Благословение. Този е Пътят. Много труден е този Път, но така е за всеки, който се връща от далечния път. (140/стр. 537)

Стремете се да влезете в Света на Истината и Любовта, т.е. в Света на Светлината и Чистотата – тези два Свята могат да ви запазят от калта на физическия свят. (28/стр. 373)

Цялата Земя не е направена само от кал – Земята е направена и от една чиста материя освен калта. Един ден ние ще се освободим от обвивката на Земята, в която грехът расте и се развива. И тогава Земята не ще бъде грешна. Това е, за което Писанието споменава: „Ще създаде Бог Нова Земя и Ново Небе!“. Един ден и вие ще се освободите от тази предпоставка. Всеки човек е обвит в една такава обвивка. Ако погледнете човека, ще видите, че той е опасан от един тъмен, черен пояс, който е носител на греха. Някой път не сте разположени; чувствате, че сте лоши, не знаете де сте – това греховно състояние функционира у вас. Това наричат „греховното естество“ на човека. Това е една тънка тъмна обшивка, от която цялото човечество иска да се освободи.

(107/стр. 344-345)

И сега вие казвате: „Кой ще оправи света?“… Светът е оправен. Ние трябва да излезем из калта, в която сега се намираме. В тази кал, докато сме тук, нищо не може да направим. (37/стр. 235)

„Вътрешният свят ли е създаден по-рано от външния свят?“ И досега не е разрешен този въпрос дали човек е минал през епохата на всичките животни, от малките към големите, или от големите е слязъл надолу към малките. Този въпрос остава неразрешен. Според еволюцията човек е произлязъл от низшите същества; а другите турят, че Господ изведнъж го е направил и направо от Бога е излязъл. Две мнения има, спорят и някой може да мине за еретик. Но учените хора са досетливи, казват: „Направил го Господ от кал – значи, от низшия живот. Взел тази кал отнякъде“. Сега Господ работи върху калта да ви одухотвори. Значи, има нещо малко Божествено в човека, а другото е кал. Постоянно Господ меси (калта) и не е престанал да меси. (67/стр. 9)

Човечеството минава през четири фази. Първата фаза е, когато главата на човека е от злато; втората фаза е, когато коремът и бедрата му са от мед; третата фаза – коленете му са от желязо; и четвъртата фаза, когато нозете му са една част от желязо, а друга – от кал. Такъв образ сънувал вавилонският цар. „Кога човечеството ще мине през тези фази?“ Това ще стане в един период от 400 години: Златният век трае сто години, сребърният – също сто години; останалите два, медният и железният – също по сто години. (74/стр. 284-285)

Светът е тази статуя, която вие виждате – със златната глава, със сребърните гърди, с медните реела от желязо и с кал. Казвате: „Каква култура!“. Виждате един малък камък, който всички тия неща ги разрушава, и ги хвърля на земята, и той остава на земята. Или другояче казано от преданията на вашите деди и прадеди: всичко туй ще падне, нищо няма да остане; ще иде там, отдето е дошло. Ще остане онова, което малкият камък ще донесе, който е отсечен от планината. На туй Учение сега трябва да разчитате.

(78/стр. 469)

Сега вие се намирате две хиляди и петстотин години след Данаила и питате какво ще стане. Ще стане туй, че вие ще видите как желязото и калта ще се разместят. Който не разбира, какво ще каже: „Е, какво означава тази кал?“. Една скица ви правя. Сегашната епоха е преходна, която показва възстановяването на Царството Божие на Земята. Ще дойде един ред и порядък – не ще дойде, а е започнало това. Всичките тия страдания, които имате, това е като грънчар, който прави нови гърнета – мачкане има там; а там, дето има мачкане, има страдание.

(78/стр. 469)

Пророчеството на Данаил се отнася и за сегашните времена. В прочетената глава се казва: „Желязото, калта, медта, среброто и златото се съкрушиха изцяло и станаха като прах от плява; вятърът ги дигна и не се намери за тях никакво място; камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя“. Тази глава показва всичките заб­луждения от хилядите години, в които хората са живели и са противодействали на Великия Божествен Закон. Камъкът, който удари образа, е Истинското Учение, което Бог изпраща в света. Божественото Учение ще проникне в съзнанието на хората и това Царство няма да загине. Него очакват сега хората. (74/стр. 285-286)

Сега ние живеем в последната епоха. Казвате, че ще се свърши светът. Няма да се свърши светът, но минаваме от една епоха в друга. Аз наричам едната „епоха на нощта“, а другата – „епоха на деня“. В епохата на нощта живеят всички нощни птици и месоядни животни, които завършват деня с изгряването на Слънцето. Но идва Новата Епоха на Божественото Слънце, което ще изгрее. И Писанието казва: „Праведните ще просветнат“.

(74/стр. 287)

Аз не ви проповядвам един Бог, от Когото хората страдат. Аз ви проповядвам един Бог, Който изтегля хората от калта. Той насила заставя хората да излязат от кочината. Той им разваля кочината и казва: „Хайде, излезте навън!“… Като види някой в затвор, Той го освобождава и му казва: „Хайде, излез на свобода. Затова Аз създадох света – да живеете и да се радвате на свободата си!“. „Ама аз така разбрах, така са ни учили.“ Бог казва: „За да живеете така изопачено, едно от двете е вярно – или ти не си разбрал Учението Ми, или криво са Го проповядвали“.

(114/стр. 200)

Прегрешенията в живота не са нищо друго освен свършване известна работа – окалваш се. Сега искат да знаят от Невидимия свят, като сте се окаляли, знаете ли да се чистите. Ако знаете да се чистите, не го считат за прегрешение. Ако не знаеш да се чистиш, тогава считат, че не разбираш реалността на калта. Не е лошо, че си се окалял. (157/стр. 236)

Според моите възгледи калта не е нещо лошо. Калта е лоша, когато не знаеш как да се справиш с нея. От калта стават най-хубавите грънци… Та казвам: От лошата кал – и от нея може да излезе нещо хубаво. (42/стр. 427)

Аз наричам „свободен човек“ следния: като те калят, да не могат да те окалят. Човек, като го калят, като не вика и не изгубва равновесие, калта се чисти и той се измива. Като те горят, да не могат да те изгорят. Вие всички сте в борба с вашите стари навици, със старите си мисли, със старите желания и постъпки – с тях се бори човек. (158/стр. 321)

Сегашните хора са недоволни от старото в живота, а не от самия живот. Те искат да се освободят от старото. Само Любовта е в състояние да освободи човека от старото… Само Любовта е в състояние да измие човешката душа от калта, която се е наслоила върху нея от векове насам. (108/стр. 455)

Калта е жива. Те са живи същества. И аз, както мисля, някой път те пращат делегати – малки частици се отделят като екскурзианти и през въздуха се пренасят, и влизат в стаята вътре. Понеже се влюбват, остават да живеят вътре. Но онези (сестри) ги чакат. И някой път ние трябва да вземем някаква форма да ги изгоним навън. Нали сте виждали как бухат килимите – изпъждат ги навън. И те, като се върнат, дават следното изяснение, казват: „Много добре е там, но буханица има“.

(113/стр. 40)

Та всички ние съзнаваме и чувстваме калта на нашите мисли, калта на нашите чувства и калта на нашите постъпки. И мисълта, и чувството, и постъпката образуват кал. Вие седите и казвате: „Кога ще се оправи този свят?“. Въпросът седи другояче, защото, докато не мислиш право, не чувстваш право и не постъпваш право, Бог не може да ти дава направо Своите Благословения. Те ще минат през другите. А като минат през другите, то е карма. Всички хора са кармически свързани. И ти ще носиш последствията.

(116/стр. 195-196)

И Христос понесе греховете на хората, но без да съгреши. Христос се окаля, без да се е окалял. Христос имаше голямо отвращение от това, но не можеше да се освободи. Той понесе всичките страдания на кръста – това са греховете. Писанието казва: „Понеже Ти стана гарантин заради тях, нос последствията“. (47/стр. 486-487)

Сега искам да ме слушате. Аз не се занимавам с порядъка, който съществува в света. Аз не се занимавам с калта. Калта си е кал, прахът си е прах, растенията са растения, животните са животни и т.н. Занимавам се с онзи Първоначален Божествен План, по който човек може да се създаде и да бъде чист, и чист да остане.

(111/стр. 250)

Никой не може да опетни никого. Сам човек се опетнява, като мисли, че е опетнен. Аз казвам: Онзи, Който ме е създал, е Чист и аз съм чист, служа на Него. Че отвън са ме каляли, нищо не значи. Калта е благословение отвън, отвътре е една болест. Калта отвън е богатство, а отвътре е сиромашия. Сега не искам да отлагате. Казвате: „Идеология е това, то не е за нашето време“. Не се лъжете!

(111/стр. 287)

„Кален съм, грешен съм.“ Ти не си образувал калта. Вървиш по калния път, естествено, ще се окаляш. Калта е от дявола, но щом попаднеш в този път, длъжен си да го изчистиш. (140/стр. 21)

Казвам: Ние сме пратени на Земята да я изчистим от нейната кал. Имаме обществена повинност в Природата. Дош­ли сме на Земята, има обществена повинност – сега сме призвани да чистим с лопати. (37/стр. 334)

Калта не иде от Слънцето. Да не мис­лим, че калта слиза от горе. Тя се е образувала тук, на Земята. И лошите мисли не идват от Бога, от Природата. Те се образуват вътре в нас. Това е един прост факт. (25/стр. 5)

Човек се каля на Земята, а се чисти на Небето. По никой начин на Земята не може да бъдеш чист. Ако мислиш да се очистиш на Земята и тогава да отидеш на Небето, няма да успееш. На Земята ще се каляш щеш не щеш; но щом помислиш за Небето, ще се очистиш. Там калта се превръща на злато. В нея е вашето богатство. (140/стр. 427)

Грехът е кал, която, колкото много да е, не може да опетни Космоса. Грехът може да предизвика само частично опетняване на нещата… При това, ако вярвате в силата на греха, опетняването ще бъде по-голямо. Колкото по-малко вярвате в греха, толкова по-малко ще се опетните. Човек може моментално да се освободи от калта на греха. Това зависи от неговите мисли и чувства. (69/стр. 533)

Ти трябва да впрегнеш лошите мисли и лошите желания да ти вършат работа. От калта на греха направи грънци. Някой ще каже: „Може ли така?“. Може, може! Много хубави грънци стават от калта на греха, ще ги туриш в пещта. Грехът ще изскочи навън и ще остане хубавата глина, и ще излезе едно хубаво гърне. Писанието казва: „Всичко онова, което се случва на тия, които обичат Бога, ще бъде за тяхно Добро“. (45/стр. 122)

Идването на Предците

Вчера говоря с една сестра, тя има едно богословско верую за Бога и ми казва: „Аз искам да изпълня Волята Божия, но зная, че и добрите, и лошите неща все Бог ги е поставил. Тъй че аз не съм виновна за нищо лошо, което върша и което се поражда в мене“. Не само тя, но и много други мислят, че Господ е вършил греховете и престъпленията чрез тях, а те са светии. Пък аз ви казвам: …Ако мислите, че Господ прави грехове и убива хората, той не е Господ. Аз за Бога имам друго мнение. Бог е Този, Който дава Живот на хората. Бог е Този, Който дава Разум на хората. Онзи, който убива хората, не е Господ. (40/стр. 286)

В Първата Епоха, когато човек още не беше готов, Бог му каза: „Ти няма да се занимаваш още с двата Свята – със Света на доброто и на злото, ще се занимаваш само с Живота“. Адам беше в едно Високо Училище, но той сгреши и излезе вън от това Училище. Сега му беше времето да яде от Забраненото Дърво. Тъкмо днес е времето за това Дърво. В това отношение вие точно сте навреме започнали да ядете от това Дърво. Вие навреме сте започнали да ядете от Дървото за познаване на доброто и на злото. (112/стр. 299)

Сега чета по лицата ви въпроса: „Какво трябва да правим?“. Вие трябва да умрете и да оживеете. Дошло е вече време да умрете. Които са умрели, няма какво повече да умират. Аз се радвам, че са умрели. Които не са умрели, да умрат. Едните трябва да оживеят, а другите – да умрат. (112/стр. 300)

Някои казват, че отиват на онзи свят. Вие не можете да отидете на онзи свят. Когато се говори за онзи свят, аз разбирам: Бъдещата Епоха, която иде да замести този свят. Онзи свят не е такъв, какъвто си го представяте. Това, което вие наричате „онзи свят“, не е нищо друго освен обезплътяване на човека. (112/стр. 301)

А ние трябва да бъдем такива, каквито са били Предците на Всемирното Бяло Братство. Като онзи Човек, Който е нап­равен по образ и подобие Божие, Който е наследил цялата Земя – това е Христос. Той казва: „Аз съм Първият, направен по образ и подобие на Бога. Ако слушате, ще имате Божието Благословение, ще минете от смърт в Живот. И когато Аз бъда въздигнат, ще привлека всички към Себе Си“. И всички култури, които идат в света, носят Името на Първородния Брат на човечеството. (97/стр. 157-158)

Ще кажете, че християнството е ново учение, от две хиляди години. Не е ново това Учение. То е минало през три епохи: първата датира от създаването на Първия човек по образ и подобие на Бога; той и до днес още живее в Рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст, и за непослушание изгонен от Рая. Третата епоха е времето на сегашното човечество, когато човек се доби вън от Рая – той беше облечен в кожа. Това е днешният човек, който изповядва християнството. (53/стр. 389-390)

Христос казва: „Дързайте, Аз победих света!“ – не се казва, че Христос е завладял света, но се казва, че е победил света. А знаете каква история беше, докато победи света… Едно от големите противоречия при създаването на света е това, че се явяват две противоположни течения. Така поне говори окултната наука. Аз ви предупреждавам в това, че е наполовина вярно; така да го знаете, за да имате възможност да си образувате ваше мнение по въпроса. Според едното течение едни хора поддържат, че светът трябва да се управлява със строгост, със сила. А другите поддържат, че светът трябва да се управлява с мекота. Първата епоха от създаването на света беше епохата на мекото управление. Това бяха хората, които живяха в Рая. Те управляваха за малко време и после казаха: „Така не може светът да се управлява“. Тогава им дадоха един Закон, но те не го изпълниха.

(107/стр. 390)

След съгрешаването на Адам и Ева – като видяха, че с мекота не може да се управлява, Божествата от Невидимия свят дадоха управлението в ръцете на онези, които казват, че с насилие, със строгост трябва да се управлява. И сега целият свят се управлява от хората на втората категория. И тяхното управление е вече към края си. Те направиха много повече и по-големи погрешки от първите. Те сами видяха, че техните погрешки са десет пъти по-големи от тези на първите. И в едните има погрешки, и в другите има погрешки. И сега това, което става в общия живот, става и в живота на всеки човек. Има едно противоречие в живота, което вие не можете да си обясните.

(107/стр. 390)

Сега може би и вие, понеже от памтивека сте възпитавани тъй, очаквате спасението да дойде по един чуден начин. Не, онзи, който влезе в Божия Път, у него трябва да започне да се развива неговата интелигентност, след туй трябва да се развие неговото сърце. Сега, понеже човешкият ум е дошъл до известна степен на развитие, голяма част от човешката раса са добили много висша интелигентност. Предците – те се застъпват за своите по-малки братя да се работи върху тяхното сърце и започва културата на сърцето. Тъй както сте сега, вашият ум не може да се облагороди. Вие имате една интелигентност, но липсва ви една мекота… Човешкият ум трябва да придобие една мекота и тази мекота не трябва да бъде изкуствена. Трябва едно вътрешно трансформиране в същината на умствените органи, т.е. материята съвършено да се пресъздаде. (91/стр. 173)

Някой съвременен учен работи върху даден въпрос от науката цели двадесет години и най-после открива нещо. Много естествено е, че ще открие. Като мисли усилено върху даден въпрос, той нагажда мозъка си така, че го довежда до положение да възприема мисли чрез внушение от Разумни Същества, които се намират във Висшите Светове. Този учен е трябвало да напряга мозъка си двадесет години наред, докато направи връзка със Същества от Разумния Свят. Следователно чрез мисълта си човек се свързва с Интелигентни Центрове във Вселената и по този начин предава тяхната Мисъл.

(126/стр. 232)

Но за да влезе във връзка с Напредналите, с Разумните Същества, човек трябва да се върне към своя Първичен живот – към живота на своите Предци, които се отличавали с голяма устойчивост, с висок морал. Иначе, каквито закони и теории да се прокарват в съвременните общес­тва, те не могат да подобрят живота.

(1/стр. 184)

Предците – те са Първите Учители на човечеството. Това, което хората днес учат, е написано от Първите им Учители. Всичко, каквото днешната наука познава, е предадено от Първите Учители на човечеството. Съвременните учени правят преводи от Оригиналните Произведения на своите Предци. (126/стр. 231-232)

И ако цялото човечество може да нап­рави съзнателна връзка с Възвишения свят, това ще се ознаменува като Нова Епоха в културата. При това положение човек ще може да добива знанията си направо от Възвишения свят. Някои от посветените египтяни са придобивали знанията си именно по този начин. Те са били поставяни в магнетичен сън, през което време излизали от тялото си и се издигали високо в пространството, отдето наблюдавали Земята и разположението около другите планети. Така те са проверявали такива неща, които по никакъв теоретически начин не биха могли да научат. (126/стр. 232)

Но сега какво е останало от музиката на Първата Раса – на нашите Предци, които пак идват на Земята? Ние едва сега започваме да произвеждаме нещо ново, едва сега започваме да изучаваме музиката, и то е само отражение на онази Велика Музика. Някой пита: „Ангелите имат ли музика?“. Имат. Ангелите, които слязоха да поздравят Христос, бяха Хора, завършили своето развитие на Земята. Какво ще кажете за това? И като дойдоха, пяха. В Небето има доста Ангели от човешките синове, които са завършили своето развитие на Земята, и не се именуват човеци, а се именуват Ангели. Те са съвършени. (62/стр. 399)

И в Писанието е казано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни“. Кой от вас е съвършен? Съвършенство, без придобиване на Предците, е немислимо. Съвършенството подразбира Единение с Бога… Който живее в това Единение, той живее в Цялото и разбира Идеите, които се включват в Него. Това значи да имаш Доверието на Бога и да разполагаш с всички сили и богатства, които се крият в Него. Щом придобиете този Прадядо (Прародител) в себе си, Природата ще ви даде доверието си да разполагате с нейните сили и богатства. А днес Природата е заключила всичките си богатства. Защо? (1/стр. 192)

Защото мнозина от хората не искат да слушат, каквото Господ им говори. Господ им казва нещо един, два, три пъти, но те не искат да слушат. Те искат да си поживеят на Земята. Тогава Господ праща Своите служители и им казва: „Идете да му секвестирате всичко, каквото има“… И така Бог ще ви изпрати в онзи свят, отдето сте взети. Вие не сте взети от тази Земя, на която сега живеете. За да ви направи, Бог е взел материя от Онзи свят и там пак ще ви изпрати. (112/стр. 301)

Кой е причината за смъртта на хората – Бог или те сами? Казвам: В Своето Царство Бог не търпи никакво безредие, затова всеки момент възстановява реда в живота. Като види някой смъртен човек, Той казва: „Това гърне не струва, да се хвърли вън!“. Господ постоянно чисти хората. Следователно хората ще умират дотогава, докато намерят своите Предци и се присадят на тях. Апостол Павел казва: „Ще се присадим на дива маслина“. Това подразбира, че ще се присадим на нашите Предци. (1/стр. 186)

Достатъчно е човек да насочи мисълта си в дадена посока, за да може в двадесет-тридесет години най-много да пос­тигне това, което без Основна Идея едва ли за цял живот би постигнал. Ако сте дошли до придобиване на тази Основна Идея, не отлагайте – работете, молете се да я постигнете. С нейното постигане ще дойде и Възкресението. Само онзи ще дойде до Възкресението, който е придобил Основната Идея, който е намерил своите Предци. Бог ще се всели само в ония житни зрънца, които са в състояние да възприемат слънчевата светлина по Новия начин. Нашите Предци са били в състояние разумно да използват богатствата в Природата, когато съвременните хора даже не подозират за тия богатства.

(1/стр. 188)

Сега тия хора, които са работили, те са тия Предци, които ти казват: „Ти защо не работиш както трябва? С туй чело, което ти дадохме, защо не мислиш както трябва?“… Ако ти не мислиш, ставаш тъмен. Следователно тъмнотата става едно голямо препятствие за твоя живот и добиваш един черен знак, черен цвят. При грехопадането се появил черният цвят. Щом дойде светлият цвят на човешкото лице, то е път на възход – просиява лицето; дойде червеният цвят, портокаленият, че после дойде и самата Светлина. Аз бих желал всичките хора да имат тази светла аура на светиите, да светнат хората.

(112/стр. 601-602)

Коя е причината за падането на човечеството? Някои казват, че злото е причина за падането на човечеството. Като дойдат до тази причина, те казват, че злото трябва да се премахне, и започват да се борят с него. В края на краищата те излизат победени. Никой човек досега, никое Възвишено Същество не е победило в борбата си със злото. Като знаят това, Възвишените Същества, даже и Боговете, не правят опит да се борят със злото. Те знаят, че ако се борят със злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си.

(52/стр. 169)

Бог е допуснал злото като сила в света. Обаче пита се: „Защо е допуснато злото?“. Злото си върви по свой определен път. Бог е определил на човека да върви в пътя на Доброто. Кой го сложи в пътя на злото? Човек сам се е отклонил от своя път и тръгнал в пътя на злото. При най-малкото отклоняване Бог предупреждава човека да бъде внимателен, да не се залавя за работи, които ще го отклонят, но той не слуша. Както в далечното минало, така и днес, поради непослушанието си, човек се отклонява от пътя на Доброто и отива в пътя на злото. (52/стр. 170)

Няма човек в света, който да не е предупреден за нещастието, което ще му се случи. Всеки човек е дошъл на Земята да изпълнява Волята Божия и да се учи. Отклони ли се от своето предназначение и започне да служи на себе си, да изпълнява своята воля, той неизбежно ще се натъкне на злото. Следователно човек е изпратен на Земята първо да върши Волята Божия, а след това идват останалите неща: да става търговец, да става богат, силен, учен, да се жени и т.н. (52/стр. 170)

Сега и животните се намират в едно неестествено положение. Животните сега са израз на една аномалия, която съществува в Природата. Всичките животни почти са в едно анормално състояние. Между тях има такава жестокост, че не може да си представите. То е туй, което определяше Дарвин със стремежа за живота и борбата им. Но ние ще оставим защо е тази борба в Природата, ние няма да я разрешаваме. (104/стр. 269)

Пътят на еволюцията е човешкият път – пътят на човешкия прогрес, пътят на човешкия дух. Всички тези животни, които ние наричаме „животни“, това са изостанали човешки души. Пък ние, които минаваме за хора, мислим, че сме напреднали души. Но и онези ненап­реднали души, и те ще имат условия за развитие. Когато и да е, и те ще минат този път, ще го извървят. Та казвам: Вие сте напред, които сте изминали този път. Пред вас седи друг Велик път, пред вас седи едно Велико бъдеще. И ако вие сега се занимавате с вашите стари възгледи и неща, които сте наследили – нищо няма да придобиете, ще имате вашия сегашен живот. Трябва да бъдете вече готови за най-добрите условия, които вашите Предци ще доведат. (79/стр. 224)

Сега Предците са се приготвили да пресъздадат Земята, да изменят нейната орбита, да изменят оста, да изменят вътрешното състояние; да изменят и човешкия организъм, да изменят човешките мисли, човешките чувствания – да турят един Нов ред на нещата. При този Нов ред, който сега влагат, то е един Нов начин – с един ред на Любовта.

(120/стр. 502)

Предците идат в света. Предците на българите идат. Предците на славяните идат. Предците на англосаксонците идат. Предците на Латинската раса идат. Предците на Жълтата раса идат. Всичките идат в света да кажат на хората: „Няма защо да се биете, светът е широк. Има широко място за вас. Вие се карате заради нищо и никакво в света“. (112/стр. 586)

Наскоро ще се яви една планета в Слънчевата система, която ще бъде по-голяма от Месечината, и ония, които искат, от Земята ще ги пратят там, на Новата Земя, с най-хубави условия… Вие изведнъж ще ми кажете, че не искате да умирате. Не е въпрос за умиране. Аз ви препоръчвам една екскурзия до Оня свят, не едно умиране. Умирането е мъчение. Но една екскурзия ще направите на Оня свят и ако ви хареса, ще останете. Ако не – ще се върнете тук, на Земята, и ще кажете: „Ние харесваме това място“.

(112/стр. 586-587)

Сега – днес или никога! Не се надявайте, че друг път ще дойдат благоприятни условия. Под „днес“ разбирам, че Божественият Дух сега минава навсякъде през всички европейски народи и казва: „Свестете се, свестете се!“. Навсякъде говори този Дух. Няма човек, на когото да не говори Той. На всички казва: „С Любов, а не с насилие, не с убийство!“. Следователно повдигнете сърцето си към Бога и се молете. (97/стр. 158)

Една Църква има в света. Но вън от Църквата е Всемирното Бяло Братство, то е по-високо от Църквата. Но още по-високо от Всемирното Бяло Братство е Царството Божие. Следователно Църквата е първото стъпало, Всемирното Бяло Братство е второто стъпало, а Царството Божие е третото стъпало – най-великото, което трябва да се прояви – във всички сърца и умове да живее Божията Любов. И като се срещат хората, да знаят, че са братя и сестри, че са деца на Един Баща – на Една Любов, на Една Мъдрост и на Една Истина. (97/стр. 158)

Закъснелите души

Някога е съществувала Златна Епоха, когато на Земята е живяла Първата Раса. Тя се отличавала с Висока Култура, до която човечеството ще дойде едва след 400 – 500 хиляди години. Раят, за който се говори в Писанието, представя една Величествена Култура, която се отличавала от сегашната по наука, изкуство, техника, философия. Тогава и Земята не е била като сегашната… Обаче Земята претърпяла голям катаклизъм – през това време хората изгубили Божественото в себе си, изгубили Любовта. (32/стр. 28-29)

Сега тази Първа Раса образува едно Царство на Земята, наречено Бели Братя, или Всемирно Бяло Братство. Не вярвайте, че това са въздухообразни хора. Не, това са Хора, които имат направени тела, и те разбират законите на Природата. Те имат разни форми, могат да се явяват и изчезват. Те не живеят в най-високите места на Земята – не отгоре, отдолу живеят. (99/стр. 56)

Трябва да знаете, че в човека има зародиш на две раси: сегашният човек е роден от Втората Раса, направена от пръст и Дух. Хората на Първата Раса са направени по образ и подобие Божие и вървят по друг път на еволюция. (97/стр. 289)

Дървото за познаване на Живота – това е Божествената Раса, за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие. (112/стр. 496)

Знание трябва на нещата. Аз разглеждам нещата не от едно становище, не от две, не от сто, но от безброй становища разглеждам. Аз разглеждам един човек като животно, като птица, като риба; в Първата раса, във Втората, Третата, Петата раса; разглеждам го като Ангел, разглеждам го тъй – първоначално Бог как го е създал. (47/стр. 448)

Всичките раси представляват едно човечество. Една раса не е цялото човечество, а е преходен стадий – като един лъч от светлината. И всяка раса, всеки лъч, носи в себе си известни зародиши, които може да развие. (20/стр. 125)

Човечеството е минало през пет раси: Черна, Жълта, Червена, Монголска и последната – днешната раса – Бялата. Като изучавате живота, характера, проявите на тия раси, виждате грамадното различие между Бялата и предшестващите раси. (100/стр. 65)

Христос е Учител на Бялата раса, за да се развие в нея Свръхсъзнанието. И ако някои християни още не са християни, причината за това е, че те имат развито самосъзнание, не са дошли още до Свръхсъзнанието. (44/стр. 395)

Основателите на другите религии са от човешката еволюция, а Христос не е – Той е Божествено Същество. (9/стр. 119)

Сега иде Нов тип човек, Нов човек – цяла раса се създава. Както едно време Господ създаде Адам и Ева в Райската градина, тъй и сега образува Райска градина и ще тури там Новия човек.

(33/стр. 123-124)

Тъй щото вие трябва да се стремите към този Възвишен Идеал – да дойдете в съприкосновение с Шестата раса. Тя съществува вече. Смешно е, когато някои хора казват, че Шестата раса щяла да се зароди от Бялата. Не, всички светии, които са завършили своята еволюция, доброволно ще дойдат на Земята, ще създадат свой тип. Тази раса ще се нарече раса на Любовта. (24/стр. 353)

Сега разбирайте живота, аз не го разглеждам само от днешно гледище. Вие сте минали през чужди форми – …минерал, риба, птица, влечуго, бръмбар, пеперуда, млекопитаещо, слон. Вие, като хора, сте се учили във всички раси: в Полярната раса, в расата на Черните, на Жълтите, в Атлантската раса. Сега се учите в Бялата раса. (46/стр. 454)

Има много фази на детство. Вие сте били деца като риби, вие сте били деца като птици, вие сте били деца на крави – на животни сте били деца. А сега сте вече деца на Бялата раса… Остава да станете деца на Шестата раса – от една форма да влезете в Нова форма. (57/стр. 455)

Вие трябва да си съставите за Живата Природа – за всички същества, които живеят на Земята, едно особено понятие, а не такова, каквото имат сегашните хора. Всички същества са разумни и страдат, само че в степента на тяхното развитие има градация. Това са все закъснели души, някои от които са в застой. Например млекопитаещите са изостанали души, закъснели в своето развитие, птиците – също; и всички животни, които сега съществуват, това са все закъснели души. Така също има закъснели души и сред човечеството. Те са души, закъснели за Бялата раса: един закъснял човек от Черната раса много мъчно може да мине в Бялата раса. Много мъчно се минава от една раса в друга раса. В Природата има известни междини, или граници, за такива души. (105/стр. 28)

Вие още не познавате Бога, познавате Го само като Любов. Трябва да се върнем в онази култура – да питате Атлантската раса какъв е Бог. Те Го опитаха. Затворени в дъното на Атлантическия океан, тези души още не са освободени. Разбирате ли? (34/стр. 542)

И животните изгубиха най-благоп­риятните условия за своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и са в един застой. Не се знае след колко хиляди години ще дойдат нови условия да ги подемат нагоре. Човешката раса е вървяла в друга посока, различна от тази на животните. Творението е вървяло в две линии: всички онези същества, за които Провидението определи, че ще останат в своята еволюция, се казва, че са изоставени от Бога. Другите пък, които вървят напред в развитието си, се казва за тях, че Бог ги е подел. (107/стр. 88-89)

Всяко нещо, което е изоставено от Бога, подлежи на застой, лишено е от развитие. Другите пък, които са създадени от Бога, подлежат на развитие. За първите се казва, че Господ казал да бъдат, да им даде условия за живот; а за човека се казва, че Бог взел участие в неговото създаване и го направил с онези възможности, които са вложени в Самия Него. (107/стр. 89)

И понеже човек е дошъл последен на Земята в своето битие, то Бог искал да направи човека млад, да обича живота, да бъде полезен на животните – затова Бог взел от естеството на животните и вложил в човешкото естество. По тази причина човекът днес по необходимост носи в себе си животинското естество, носи и човешко естество. (107/стр. 89)

Префинената възвишена природа на човешката душа не може направо да влезе в контакт с тази груба (земна) среда, а го прави посредством животинската душа. И сега човек е наполовина животно, наполовина – човек. Обаче след време животинската природа на човека ще бъде преодоляна и ще дойде момент, когато ще се въплъти Истинският човек.

(7/стр. 242)

Сега едновременно човек се бори в две посоки с две мъчнотии – с един стремеж нагоре към Бога да изпълни Волята Божия; от друга страна, той се бори с противодействащите сили на цялото животинско царство и мисли само за Земята. Един ден, ако почне да мисли само като животните, той ще стане подобен на тях и друго същество ще дойде да го замести. (107/стр. 89)

Има някой път връщане назад. Някой път можете да се върнете. Понеже сте минали през всички раси – минали сте през Лемурийската раса, после през Черната, Жълтата и Бялата раса, някой път може да се върнете. (45/стр. 398)

Вие не трябва да отлагате Учението за някое друго прераждане. Може да се преродите и друг път, но ще останете в тринадесетата сфера, а в тринадесетата сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи като рибата и т.н.

(24/стр. 49)

Някой казва: „Аз ще напусна Школата“. Казвам: Тогава ще отидете в курника.

(90/стр. 349)

Казвам: Ако вие не изпълнявате Волята Божия, ще ви приспи Господ. Ще си намери други на вашето място.

(83/стр. 238)

Расата на падналото човечество

Ангелите са Предците на сегашната раса. Те са по-старите Братя на човечеството, които са живели преди него в една стара култура. Между Ангелите се явила борба за надмощие. Едни от тях излязоха благополучно от тази борба и създадоха слънчевата система, целия външен свят, външната природа. Други Ангели дойдоха на Земята, оплетоха се с хората, изпожениха се и забравиха своя произход; и досега още те са между хората. Трета категория Ангели, без да забравят своя произход, пожертваха се за човечеството, за да го спасят. Повече от милион Ангели влязоха между хората, в човешката култура. Ако те не бяха се пожертвали, въпросът с човечеството щеше да бъде решен. Те дойдоха доброволно да спасят човечеството. С тях заедно дойде и Христос да помогне на хората. (101/стр. 236)

Но Христос не дойде да помага на тия Ангели, които се отказаха да помагат на човечеството, защото тези, последните, се изхвърлиха съвършено, и те са именно дяволите. (71/стр. 296)

Сегашната раса е образувана повече от паднали хора. Като четете Свещените книги, ще разберете как се е създала тази раса. В Началото, при създаването на света, съществувала една Раса, наречена Раса на Синовете Божии. Едновременно с нея съществувала и животинската раса. Впоследствие двете раси се смесили и се създала сегашната раса – на падналото човечество. (101/стр. 248)

Съществувала е една раса, от която Бог е извадил Адам, и му казва: „Аз ще те въведа в Рая. Виждам, че от тебе ще стане човек“. Той го внесе в Рая вътре, но му каза едно нещо: „Няма да лъжеш“. И той обеща, но не си устоя на думата. И когато Адам дойде при Бога, каза Му: „Жената, която ми даде, ме излъга“.

(103/стр. 411)

Адам излъга: „Аз бих искал да изпълня Твоя Закон, но ако не беше тази другарка, която ми даде. Тя, Ева, ме изкушаваше“. Хвърли Адам вината върху жената. И Ева излъга, казва: „Аз не исках, но змията там“. (45/стр. 42)

И като ги повика Господ, Адам каза: „Чух, Господи, гласа Ти, но се убоях“. Откъде дойде страхът у него? Казва: „Чух, но се убоях“. Този страх той го наследи от онази раса, от която той излезе. Коя беше първата раса, от която Адам излезе – това остава един научен въпрос, който трябва да проучвате. (103/стр. 427)

Преди хиляди години е съществувала една Човешка Раса на Земята, която по Култура е надминала всички досегашни култури. По това време Земята е била Рай. Като спомен от тази Култура имаме само високите планински върхове, големите морета и океани. Нищо друго не е останало от това време. Хората от миналите култури са били деца на ония от Високата Култура, но не могли да устоят на нейните изисквания, вследствие на което паднали. (52/стр. 168-169)

Сега на Земята съществуват две раси, които са диаметрално противоположни в своите разбирания. Едната раса аз наричам каиновци, а другата е създадена от Авела и Сита – авеловци и ситовци. Каиновците се отличават по това, че те казват за хората: „Да обесим този, да го затворим, да го изключим и т.н.“. Такъв е техният език. И днес те имат предимството, понеже Каин уби брата си, та докато дойде Сит, Каин се наплоди на Земята и взе преимуществото. И днес всички, които управляват света, са все каиновци. (79/стр. 15)

Когато дойде Сит, ситовци станаха работници, да работят на земята. Те бяха родени от една майка, но от двама бащи. Окултната наука казва, че когато Адам бил в Рая, вън от Рая съществувала друга една култура, друга една раса, която е причина за съгрешаването на първите хора в Рая… Тези хора от външната раса са си служили с големи насилия, на които и Каин се научил. И най-после от тях той придобива тщеславието и казва: „Всичките овци трябва да дойдат в моите ръце“, заради което убил брата си Авела.

(79/стр. 15-16)

С убиването на първия човек се основа Черната Ложа. (6/стр. 209)

Ние имаме две раси в света: едната раса върви по пътя на Каина, по пътя на линията на майка си; втората раса върви по пътя на баща си. И Писанието казва: „Вие сте чада на дявола“. Значи, втората раса върви по пътя на Сита, т. е. по пътя на Адама, на баща си. Има мъже в света, които вървят по Каиновата линия, а други вървят по Ситовата линия. Тези мъже, които вървят по линията на Каина, са непросветени мъже. Има и жени, които вървят по линията на Каина. Обаче има мъже и жени, които вървят по линията на Сита. Това са мъже и жени, които трябва да създадат Новата религия. Тези мъже и жени, като се съединят в едно, ще образуват Новата религия, Новата култура. (107/стр. 656)

Сега може да ме питате защо е така – така е, за да се прояви в света нещо по-велико от това, което Каин е разбирал. Ако Природата или Бог е допуснал греха в света, не мислете, че това е някаква слабост. Той е допуснат, за да се прояви друга една черта, да се покаже какво може Божията Мъдрост – всичкото зло на света да го превърне във Висше Добро за човечеството. Всички онези, които вървят по пътя на Любовта, ще проверят тези неща. Аз говоря Истини, които всички ще проверите. Аз говоря на онези, които не сега са се родили, но които са били родени в миналото и сега пак ще се явяват в света. (79/стр. 16)

Съществува на Земята една Човешка Раса, която живее някъде, но още не е известна на хората. Ще дойдат Наследници на тази Раса. Към нея днес се стреми цялото човечество. (102/стр. 34)

Сегашното човечество не може да се подобри. Сегашната Бяла раса е дошла до края на всички свои възможности. Туй, което се изисква от нея, не може да роди нищо повече… Следователно, когато говорим за бъдещото човечество, разбираме, че трябва да се яви Нов тип в света, за да вложи Природата в него повече възможности – Нови възможности. (79/стр. 213)

Всеки трябва да е готов за Новата раса, за Новата форма – да има дрехата, с която трябва да е облечен, както Христос казва: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие“. Което е родено от плът, плът е; а което е родено от Дух, Дух е. Под думата Дух разбираме онова, Разумното, Възвишеното, Благородното. Не да царува всеки сам, но Братство да царува. (79/стр. 221)

Сегашният човек е двоен, така е според Свещените книги. Соломон казва: „Плътта ще остане тук, на Земята“ – това е едната раса. А другата Раса, Духът, ще иде при Бога… Диханието за Живот е сложено в Първата Раса. (106/стр. 64)

Преди човешката раса е имало, има и до днес, друга Раса, която ръководи съдбините на цялото човечество. Тази Раса е съществувала преди още да е имало жители на Земята. За тази Раса се загатва и в Библията. Казва се: „И Духът Божи се носеше над повърхността на Земята“. Това е Разумното Начало. И тогава рекъл Бог да направи света. (107/стр. 126)

Съществува една Раса, която сега нап­равлява съдбините на цялото човечество в света. Наричат я Предците на човечеството. Преди да е съществувал човекът на Земята, е била тази Раса. И следователно тази Раса е, която приготовлява Новите условия. Учените хора виждат, че всички тези кризи, всички тези пертурбации, които стават сега в Природата, се дължат на тях. Цялата Земя се преустройва, цялото вещество на Земята се преустройва. Те имат знание. Те изменят човешките мозъци. (79/стр. 223)

В бъдещата раса мъжът и жената еднакво ще раждат. Следователно няма да има нужда да се женят. Писанието казва: „Ако се сподобят с този век, нито се женят, нито за мъж отиват“. Вие ще започнете да се смущавате какво ще става с този ред на нещата. Тогава, ако на една риба вие кажете, че за в бъдеще ще ражда само четири деца, тя казва: „Ами какво ще стане с другите ми деца? Аз сега раждам триста хиляди, после какво ще стане?“. По рибешки мисли. (79/стр. 230-231)

Първоначално Адам е бил като животно… Господ го въведе в Училището, вдъхна му през ноздрите Дихание и той стана Жива душа. (107/стр. 655)

Та казвам: Когато някой път се изпразните и не можете да мислите, когато нищо не разбирате, това представлява расата, която е направена от пръст. Трябва да чакате да дойде Диханието. И когато Господ вдъхне в носа ви, вие ще станете Жива душа. Първата раса е била расата на устата, втората раса е била на ума, третата – на ушите, четвъртата – на очите. Ето, отбелязани са епохите на образуването им. (106/стр. 65)

Когато понякога чувствате една празнота, това е онази раса, която е направена от пръст – Божественото не функционира в нея. Когато е започнала да функционира втората раса, тогава е започнало да функционира и Божественото – дошло е Божественото разсъждение. Доброто не може да дойде, преди да е дошло Диханието; когато дойде Диханието, тогава ще дойде Доброто. Когато човек живее добре, това показва, че в него функционира Бог. (106/стр. 65)

Докато Божественият Дух не е дошъл в човека, човекът по нищо не се отличава от животните. (96/стр. 114)

Тук имаме близо два милиарда хора. Горе имаме от човешката раса повече от 60 милиарда същества, които са готови за работници. Тук, тези на Земята, са най-изостанали. Другите – в запас има 60 милиарда… Вие ще кажете: „Къде са тия, на кое място?“. (87/стр. 287)

Питат ме мравите: „Къде са хората?“. Тук, на Изгрева, има няколко мравуняка и те ме питат: „Къде са хората?“. Казвам: „Тук“. „Ние не ги виждаме.“ Казвам: „Аз съм един от тях“. Казват: „А, ти си от тях? Ти си една по-голяма мравя!“.

(87/стр. 287-288)

Не, аз не съм от тия хора, които ядоха от евиния плод. Има хора, които ядоха. Но аз не съм ял от плода на Ева. (87/стр. 17)

Някой път е опасно да се говори за свят извън, но сегашните хора почват. Има друга една Раса в пространството, която слиза на Земята – по цялото Небесно пространство царува. Тази Раса има две отклонения: едни от тях се занимават със сгъстяването на материята, а други – с разредяването на материята. Едните се занимават с култивирането на Доброто, а другите се занимават с култивирането на злото. (104/стр. 234-235)

Не мислете, че злото е господар в света. Вие имате крива представа за злото. Злото съществува като една трета, а Доб­рото като две трети. Да допуснем, че хората на Земята са повече лоши. Затова пък в другите слънчеви системи има повече свети, повече добри хора. Следователно, като сравним по количество лошите хора на Земята с добрите и светите от другите слънчеви системи, ще излезе, че лошите хора съставят само една трета по процент от всички същества по целия свят. Човешката раса живее в разни степени по развитие в разните планети. Хората не са само на Земята. (107/стр. 25)

Не разбирайте под „човек“ тази форма, която сега виждате. Всичките светове, които виждаме, са все населени с човешки същества – все като хората от човешката раса. Човешката раса е навсякъде по материалните светове, безбройни светове има. Не са само едно парче, всичките светове са населени. (104/стр. 295)

Сега в Слънчевата система се формира една Нова планета и всички пертурбации, които стават, се дължат на нея. Тя е още прозрачна. (9/стр. 95)

Казано е в Писанието, че Бог създава Ново Небе и Нова Земя. Ние трябва да се радваме на Новото Небе и на Новата Земя, които се създават, защото в тях е спасението на човека. (100/стр. 53)

Хората са разделени на два вида: едни от тях са готови души и са пред прага на събуждането, и главно върху тях ще се работи днес; а другите души, които явно не са готови за пробуждане, ще чакат да се работи върху повдигането им по време на Шестата раса с някои други нови методи. (9/стр. 89)

Днес човек, като отиде в другия свят и се върне, не помни, но в бъдеще ще помни. Този общ процес не може да се ускори, защото много хора са закъснели, но всеки сам за себе си може да го ускори. Закъснелите ще останат за друга вълна. Бъдещето ще предостави реално общение на хората с Невидимия свят.

(9/стр. 97)

Сега е голямата борба между Черната и Бялата Ложа. Сега иде Конникът с белия кон и ще върже змея с вериги, за да стане Волята Божия. И като се ограничи, ще разбере, че си е превишил правата.

(9/стр. 109-110)

Влияние на тъмната материя

Земята е минала през няколко големи кризи. Минала е тъй наречената Полярна криза. В тази криза Земята се е оформила със своите полюси, турила основа за сегашния живот. Минала някаква криза, наречена Лемурийска криза – появяването на Черната раса на Земята, проявяването на злото. Черните хора са останали от онова състояние, при което се е явило падането. Сегашните хора се намират в друга обстановка, която е станала след падението. Атлантската раса е онази, която е свързана с потопа и с раждането на Бялата раса. (112/стр. 21)

Какво означава белият цвят? Освобождаване от тъмнината на живота, от гъстата материя. Какво означава черният цвят? Живот в гъстата материя. В далечното минало черните хора пожелали да станат господари на света, поради което паднали толкова ниско, че и до днес още не могат да се повдигнат. Докато е в тъмнина, човек не може да направи нищо.

(109/стр. 39)

Понякога ние ходим в тъмнина и искаме да имаме резултатите на Виделината. Това е невъзможно. Така постъпват и са постъпвали някои Напреднали Същес­тва, които са изменили своите Прави възгледи и са повлияли на човешката раса да влезе в кривия път на живота. Казвате: „Тази работа с добро няма да стане“. Така е, с добро няма да стане; но знаем, че всички работи, които са станали със зло, са много скъпи. (83/стр. 275)

Така мислеше едно време човекът – той си казваше: „Аз съм господарят на света, трябва да се справя с всички по-низши от мене раси и култури“. Той влезе в упорита война с тях, но и до днес още не може да се освободи от калта на тия низши раси; и до днес още той прави грешките на предшестващите раси.

(108/стр. 563)

И аз да ви кажа: Не ми харесвате… Зад вас виждам често същества, изостанали от миналите раси. Вървят по десетина подир вас и ви нашепват много работи. Казвате: „Дойде ми тази мисъл“. Какви мисли не хрумват в човека?!

(64/стр. 118-119)

Черният цвят има една по-гъста материя, която поглъща светлината. Чувствителността е погълнала светлината и вследствие на това се образува черният цвят. Образува се повече пигмент, който поглъща светлината и дава повече удобства на сърцето, отколкото на ума. Черната раса е хроника за падението на хората. Когато човек е съгрешил, е влязъл в черния цвят – отклонил се от Правия път на своето умствено развитие. (81/стр. 166)

То е описано като за Адама и Ева, но то е съвсем друга история. Тя седи така: съществувала една Раса, много възвишена, която Раса се е отклонила от Бога – влязла вътре в материята; та покрай тях и другите по примера вървят. (83/стр. 262)

Да ви кажа къде е слабостта на черните. Слабостта е в техните чувства, всички се удоволстваха. Ако е имало хора, които са се удоволствали, туй са лемурийците – те са най-разпуснатите хора, които някога са съществували на Земята; които още съществуват. Всичките лоши работи, които съвременните хора ги направиха, се дължат на тях. Клането на животните, яденето на кокошки, дрането на крави – този занаят все от тях е. Всичките престъпления, които се вършат, тяхно изобретение са. И досега вие ги носите.

(113/стр. 286-287)

Аз съм против месоядството, защото, когато колят животните, като им отнемат живота, у тях се явява страх и омраза, и тогава се ражда една от най-опасните отрови, от която цялата Бяла раса е отровена. Всичката нервност, която хората имат, се дължи на това, че колят млекопитаещите. То са милиони същества, които, като влизат в астралния свят, размътили са цялата атмосфера, а при това ние искаме да бъдем здрави. Всичките болести се дължат на нашата несправедливост спрямо тях. (115/стр. 318)

Неврастенията в Бялата раса се дължи на тази органическа отрова от животните. И ако Бялата раса продължава да се храни по този начин, много лошо ще бъде за нея. Всички казват, че от хигиенично гледище Бялата раса върви към израждане. (104/стр. 107)

Аз не казвам, че Бялата раса върви към израждане, но към един неестествен живот, който може да се измени. Вследствие на този неестествен живот Невидимият свят е изпратил житото, царевицата и другите зърнени храни да заместят месото. Сега има повече растения и по-голям брой разнообразни плодни дървета, отколкото сме имали в миналото. Тези растения заместват месната храна, правят храната по-разнообразна и по този начин ще убедят хората, че растителната храна е по-износна, по-икономическа и следователно по-достъпна за всички хора, даже и за най-бедните. (104/стр. 107-108)

Бъдещата Раса трябва да се откаже съвсем от месото. Който не се откаже, ще остане назад. Който иска да влезе в Царството Божие, ще се откаже.

(83/стр. 140)

Сега ще се роди един Нов Адам, целият свят се преустройва и пред този, Новия Адам всичките раси, всичките хора, ще минат пред него, и той ще им даде Нови имена, ще ги кръсти; едно Ново кръщение ще има. (112/стр. 568)

Първият Адам и Първата Ева сега слизат на Земята като представители на Шестата раса. Вие трябва да бъдете готови да приемете Предците на човечеството, които идат вече в света. Това е Христос, Когото всички очакват.

(134/стр. 35)

Вселяването на Напредналите Същес­тва е почнало, но става постепенно… Определено е в кои ще се вселят тези Светли Същества, всичко е определено. (9/стр. 85)

Сега човек е наполовина животно и наполовина човек, а в бъдеще ще дойде Съществото на Шестата раса и ще се съедини с него. Тогава ще работят двама души заедно, а пък животното ще бъде слуга. (9/стр. 85)

Синовете Божии ще дойдат и ще се вселят в готовите души. Това е Изливането на Духа и трябва едновременно разбиране и прилагане на Божествената Наука. След като една голяма група Висши Същества се вселят или въплътят на Земята, ще почне усилен строеж на Новия живот. Петата раса ще предаде управлението на Шестата, която не е слизала досега и е подготвила Нови форми.

(9/стр. 85)

Предците, които идат на Земята, ще се вселят в готовите души. Предците не са участвали в грехопадението и са такава категория Същества, за които е казано: „Бог създаде човека по Свой образ и подобие“. А пък хората на Земята са тези, за които е казано: „Бог създаде Адам от пръст“. Предците са носители на Новото, досега не са се въплъщавали – само тук-там е имало въплътяване от тях и са изглеждали отвън като обикновени хора; но сега така ще се съединят с човека в човека, както някога човешката личност се съедини с животинското естество, и това ще донесе една Велика Божествена Култура на Земята. (9/стр. 85)

Словото ще се носи през въздуха! Иде Третият Завет – Прославянето на Синовете Божии, или всичко в света да става чрез закона на Любовта. (9/стр. 73)

Тогава (в Шестата раса) част от бозайниците ще се въплътят като хора на Земята. Те са се спрели на едно място и пак ще започнат своето развитие. В сегашните условия маймуните, които са вегетарианци, са останали да живеят в горите и като дойде време да се въплътят като хора, ще подемат своето развитие. Тогава ще има условия да се повдигнат. Защото, ако влязат в сегашната раса, ще се научат да ядат месо – днес те губят физически, но духовно се запазват.

(9/стр. 59)

От човешката раса излизат и пеперудите, и животните изобщо, които слизат заедно с хората на Земята да имат опитност, да видят какво представят хората. Някой дух слиза във вид на кон, на вол, на крава. Вие ги впрягате на работа, биете ги. Този дух се усмихне и си мисли: „Много има да пати главата ти“. Кой стои по-високо: млекопитаещите ли, които дойдоха да помагат на хората, или хората? Те дойдоха преди човека, те са по-стари от него. Значи, има условия да бъдат по-умни. Те заеха низка служба. И наистина службата на един вол е низка и непочтена от ваше гледище, но понеже той разбира живота, той е заел тази низка служба и се ползува от формата, която има. (112/стр. 496)

Ние имаме лошо понятие за животните. Казваме: „Животно е това“. Защо? Лице няма ли? Че ако отидете на северния полюс, там ще срещнете ескимосите, мъже и жени, но ще видите ли лицата им? Те са обвити в мечи кожи, но зад мечата кожа на ескимоса седи една интелигентна душа. Животните са минали през една студена епоха, която ги е заставила да образуват сегашните си форми. И те имат желание за развитие. Те са души, изостанали в развитието си. Всички животни, които са под човека, са изостанали души; а хората са напреднали души и затова са влезли в сегашната си форма. Пък и между хората има доста изостанали назад: за пример Черната раса е изостанала в развитието си; Черната раса е онази, която в историята носи фактите на човешкото грехопадение. (114/стр. 580)

Ако искаш да се освободиш от влиянието на Бога, ще сгрешиш – на това се дължи грехопадането. Тогава се явила Черната раса. Излязъл си от Бога, а искаш да се освободиш от Него. Това е невъзможно! (97/стр. 327)

Бог не прекара в Рая животните, но изведе Адама извън Рая, в предградието на Рая, че там прекара всичките животни – той ги видя и им тури имена; видя порядъка на животните, нему се хареса този порядък… И той пожела да има този порядък в Рая. Тогава от животинския свят му пратиха един адепт за възпитанието на Ева. Първите уроци той започна да дава. Аз сега развивам тема. То беше предметно учение. Не е тази работа, както Мойсей писа. (111/стр. 250)

Човечеството започва с две раси. Едната раса, на Каина, е престъпна; не от Адама излязоха, Каин не беше роден от Адама. Ева имаше двама мъже, нищо повече. От първия имаше Каина, а вторият е от Адама. (111/стр. 249)

Хората от Първата Раса, която е създадена по образ и подобие Божие, не остаряват – „Направи Бог човека по образ и подобие Свое“. Тия хора живеят в едно тяло. Другите, създадените от пръст, са раздвоени; те остаряват. (106/стр. 64)

Онова, което състарява човека, са паразитите. Всичките ония паразити на човешкото сърце, всичките паразити на човешкия ум и всичките паразити на човешката воля, те са, които състаряват човека. Седнеш ти да мислиш, дойде един паразит: „След двадесет години как ще бъде света? Как ще свършиш?“. Някой път ще си представиш – такива паразити ще дойдат, че не виждаш никакъв изход.

(64/стр. 148)

Казваш: „Няма да я бъде тази работа. Лош е светът, не се живее тук“. Хубаво, но най-първо ти имаш един паразит, който заблуждава. Ти си набожен човек – мислиш, че Господ е създал света. Господ създаде света и всичките хора, като не можаха какво да създадат, създадоха паразитите. Всичките паразити са произведение на духовете или на хората. Те са произведения на човешката раса, на хората. (64/стр. 148-149)

Животните днес се развалиха по единствената причина на човешката раса. Лошите чувства на животните, които те имат – това са остатъци от хората. В един лъв, в една котка, в една змия ще видиш лошите страни написани; също един паяк, който прави своята мрежа. Това са качества, които човек е създал.

(116/стр. 37)

Всичките тия месоядни животни – това са култури, това са хора. Всичките месоядни животни, всичките лоши животни – това са хора, които са живели на Земята и са турени да живеят в тия животни. Всичките отровни растения са човешки души, натикани в тия растения. Всичката кал, която съществува, в тази кал – това са човешки души; те трябва да излязат от там. Всичките тия въглища, които горят, това са човешки души, турени в каменните въглища. Сега ги горите, отоплявате се и като ги освобождавате, те създават войната. Тия хора не дойдоха да се освободят. (82/стр. 244)

Месоядното състояние на човека

Сега, много пъти в Библията се взема, има едно обяснение за един плод. Казва се, че Ева изяла една ябълка. Че Ева изяла една ябълка! Какво зло има, че изяла една ябълка? Защо от една ябълка да произлезе такова зло, от което хората и сега не може да се освободят? Той е избор на онази неестествена храна. Грехопадението започва с месоядството в света. Падането на ангелите се дължи на месоядството. Един човек, който е месоядец, може да направи всички престъпления. Всички хора, които са месоядци, техният морал е до плевнята. Може да ви приведа ред примери какво нещо е – хората едни други може да се ядат; тя е една епоха, когато хората са се изяждали, когато човек се е изопачил. (104/стр. 394)

Било е време в развитието на човечеството, когато майките и бащите изяждали своите деца. И това е било култура! Било е време, когато и децата са изяждали своите родители. Но да оставим това настрана. (35/стр. 403)

Като говоря за законите на живота, за месоядците, ето какво разбирам – казваш: „Искам да бъда богат“, това е месна храна. Колко богат искаш да бъдеш?

(117/стр. 310)

И тъй, месоядството и вегетарианството не седят само в туй да не ядем месо, както сега разбират – то е буквата на закона. Месоядец е всеки, който не изпълнява Божия Закон. (32/стр. 584)

В човешкото тяло живеят едновременно две същества. Животът на тия две същества не върви в една посока, вследствие на което между тях винаги се явява борба. Тази борба се дължи на факта, че едни от клетките, които съставят храната на човешкия организъм, са месоядни, а други – растителни. Месоядните клетки са били такива от хиляди години насам и днес и да желае човек да стане вегетарианец, тия клетки му се противопоставят. Ако не се достави съответна храна, месоядните клетки се самоизяждат. Клетките на белите кръвни телца например водят борба помежду си и се самоизяждат едни-други. (93/стр. 33)

Тревопасните и месоядните състояния на човека отбелязват две различни епохи на човешката душа. Тревопасното състояние е по-старо. Когато се е проявило сърцето, когато са започнали да действат чувствата, човек е станал тревопасно; а когато е започнал да функционира умът, появило се е месоядството. Следователно всички месоядци са по-умни, понеже мисълта действа в тях. Месоядството е резултат на човешката мисъл. Казваш: „Това е по-лесно“. Това е съкратен процес. Аз примирявам месоядството и тревопасането по следния начин: месоядните са корените – всички груби, необработени сокове са долу, в почвата; а тревопасните са във въздуха. (46/стр. 315-316)

Според мен месоядството определя епохата, когато се е появил човешкият ум. Онези същества, които умствено са се повдигнали най-високо, са си позволили да колят другите. Докато хората бяха в Рая, бяха тревопасни, а като излязоха вън от Рая, Авел заколи животно и го принесе в жертва. Авел беше месоядец. (46/стр. 316)

На този, кроткия Авел му дойде на ум, че закла едно животно, и го принесе жертва на Бога. С туй даде пример на брата си. Брат му каза: „Ако след заколването на едно агне, Бог прие и го благослови, аз, ако заколя брата си и го принеса жертва, ще имам много по-голямо благословение“. (68/стр. 428)

Въпросът за месоядството не е само за Земята. Този въпрос съществува и в духовния свят, дето има напреднали същества, ангели, които някога са паднали, и днес като месоядци изсмукват соковете на хората. Когато някой от тия ангели хване детето ви, той ще изсмуче кръвта му и ще си замине. Казвате: „Защо Бог позволява на тия същества да уморяват хората?“. Ако е позволено на комара да забива хобота си в телата на хората и да смуче кръвта им, защо да не е позволено същото и на падналите ангели? Днес един ангел ще смуче от кръвта ви, но утре, когато сте на смъртно легло и се обърнете към Бога, ще дойде друг Ангел, който ще ви даде от своя чист и светъл живот, и няма да забележите как ще преминете кризата, и ще влезете от смърт в живот.

(119/стр. 266)

Всичките месоядни животни няма да бъдат наследници на Земята. Тигри, лъвове, всичките месоядни, котки, кучета – всички тия ще си идат и не могат да бъдат наследници на Земята. И всички хора, които постъпват по същия начин, и те ще си заминат по същия начин. Законът е все същият. И те няма да бъдат наследници на Земята. Само че лошите хора ще си идат малко по-късно. Най-първо ще си идат лошите животни и след това и лошите хора постепенно. (47/стр. 209)

Първоначално животните не са били създадени месоядци. Те са били първоначално тревопасни, но месоядството дойде в техния живот като вметната храна. Казано е в Писанието, че ще дойде денят, когато и лъвът, и вълкът ще се хранят с трева, както са се хранили първоначално. Кога ще стане това? Когато хората започнат да мислят правилно. Че вълците и досега живеят у хората. Онзи човек, който мисли като вълка, не може да не се храни с месо. Онзи човек, който мисли като лисицата, не може да не се храни с кокошки. Какво лошо има в това? Нищо лошо няма. (29/стр. 177)

Вълкът казва: „Понеже сега съм лош по естество, аз трябва да се храня с овце и с агнета, за да се поправя. И в Писанието е казано: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате Живот в себе си“. Понеже Христос е Агне и е позволил да се яде Плътта Му, на основание на това, на основание на Христовото Учение, и аз имам право да ям агнета, овце, за да стана добър“. Разсъждението му е право, но кога? Ако той разбира двете страни на въпроса. Кога е криво? Когато се разбира само едната страна на въпроса. Вълкът разбира само едната страна на въпроса. А злото седи в неразбирането на нещата.

(29/стр. 177-178)

Питам: Коя е била подбудителната причина, задето някои Ангели напуснаха Небето, мястото на Вечно Блаженство и Чистота, мястото на Радост и Веселие, и дойдоха на Земята между грешните човешки синове? Кой ги застави да напуснат Небето и да изгубят своята Чистота? Те са слезли от онова величие и са дошли между хората на Земята като зверове да правят пакости. Някога, в далечното минало, месоядните животни са били Ангели, които днес са слезли във вид на животни да причиняват пакости на хората. Първоначално те са били миролюбиви като овцете, но като са слезли на Земята във вид на тигри, вълци, лъвове, започнали да нападат тревопасните и да ги ядат.

(114/стр. 174-175)

Птиците, рибите, животните в света си напакостиха с анормалното разплодяване. В тях се яви едно желание да се разплодят, да станат много и вследствие това, на туй увлечение, се създаде един закон насилствено да се изтребят излишните и трябваше да се наплодят месоядните животни. Те дойдоха да спасят света от чрезмерното размножаване. От чрезмерното размножаване щеше да се сплуе светът. Те спасиха света. Сега вие ругаете тези животни. Знаете ли какво щяха да създадат овцете с чрезмерното си размножаване? Знаете ли какво щяха да създадат птиците с чрезмерното си размножаване? Знаете ли какво създаваме ние с чрезмерните желания? Ти седиш, създаваш в своя ум желания и мисли, и постъпки, които населяват света. Човешките мисли стават паразити, човешките чувства стават паразити и човешките пос­тъпки стават паразити. Всичко в света живее, не е мъртво. (120/стр. 312)

Тази Разумна Сила, която иде в света, ще унищожи всички лоши хора. Преди хиляди години е имало много повече месоядни животни, отколкото сега, и те са били много по-големи, по-едри от сегашните, но постепенно те изчезват и се заменят с по-малки. Място за злото в света няма, то е нещо преходно, или казано в научен смисъл: всички онези земни идеали, човешки идеали, ще изчезнат. Всяка мисъл, всяко желание, което не е направено по Образ, какъвто Бог първоначално му е дал, ще се унищожи.

(16/стр. 8-9)

Някои хора могат да кажат, че като се нападат едни-други, животните вършат Волята Божия. Не, това е отклоняване от Правия път… Ако в сегашния свят имаше Разумност, трябваше ли да съществуват вълци, лисици и соколи? (98/стр. 92)

Всяка една епоха е създала храна – месоядните животни са станали такива. Някога в Природата имало една епоха, когато се е създала месната храна. После, в най-изобилните времена, се създаде вегетарианската храна. (84/стр. 156)

Месоядството се е явило при едно състояние, през което са минали животните. Тигърът, лъвът, вълкът, всички месоядни животни минаха през една епоха и тогава те не бяха животни, както са сега. Но щом минаха през тия условия, те не можаха да издържат и станаха месоядни. Тревопасните животни минаха през много благоприятни условия и останаха вегетарианци. (106/стр. 50)

Било е време в живота на човечеството, когато хората са употребявали известни храни, но после е дошъл законът на отвращението. Много от животните, след като са получили отвращение от растителната храна, станали месоядни и казали: „Дотегнало ни е вече само трева да се яде“, и оттам насетне те изменили целия ход на културата си, и загазили съвсем. Питали какво да правят: „Или гладни трябва да измрем, или трябва да преминем към друг начин на хранене“. И преминали чрез общо гласуване към местната храна… Казват, че при много неблагоприятни условия започнало това.

(118/стр. 117)

И сега всички месоядни животни имат постоянен глад – тревопасните животни се насищат, а месоядните всякога ядат и всякога са гладни, не се насищат. Следователно, според мен, месоядството е престъпване на Божия Закон. Всеки, който престъпи Великия Божи Закон на Любовта и Мъдростта, е месоядец, първокласен месоядец. Тъй турям аз. А всеки, който изпълнява Божия Закон на Любовта, Мъдростта и Истината, е плодоядец – не вегетарианец, а плодоядец. Следователно тъй като поставим вегетарианството, ще има смисъл. (32/стр. 584)

Съвременното човечество може да се уподоби на положението на човек, който е застанал между две огледала – едното на север, другото на юг. При това положение лицето му се отразява в едното огледало, а гърбът – в другото. Къде е Истинският човек? Нито в едното огледало, нито в другото. Истинският човек е този, който е застанал между двете огледала.

(100/стр. 158-159)

Бог е застанал между двете огледала и може да Го види само онзи, който има Любов. Бог не е нито между вярващите, нито между безверниците; Той не живее нито между вегетарианците, нито между месоядците. Къде е Бог? Между Любещите Души. (100/стр. 159)

Животните са петото тяло на живота

Петата раса, която сега живее, това е расата на животните. За в бъдеще ще дойде Шестата раса, расата на Любовта. В Битието се казва, че в Петия Ден Бог създал всички животни, затова именно хората от Петата раса живеят животински живот: бият се, карат се, убиват се, мразят се – вършат всичко това, което и животните вършат. (63/стр. 224-225)

Битие 1:20-23 (И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор. И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно според видовете им, и всяка крилата птица според вида ; и Бог видя, че беше добро. И благослови ги Бог, казвайки: „Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата. Нека се размножават и птиците по земята“. И стана вечер, и стана утро, Ден Пети.) Тук имаме обличането на човека в неговото Пето тяло. Тия животни са Петото тяло на Живота, след което иде Шестото поле, гдето „каза Бог: „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие“. (71/стр. 346)

Когато Бог е започнал да говори, светът се е създал в Шест Дена. На Шестия Ден Бог направил човека. Когато се е създавал човекът, всички низши сили са започнали да работят. Същевременно в създаването на човека са взели участие и Ангелите, и Архангелите. (114/стр. 600)

И ако сегашният човек за дълго време още остане в тази гъста материя, дето плътта и Духът са в постоянна борба, той ще загине. Както рибите излязоха от водата и станаха птици, така и човекът трябва да излезе от гъстата среда, в която живее – да си подаде главата навън. Според окултната наука излизането на човека от гъстата материя е предвестник на Шестата раса. Когато Шестата раса дойде на Земята, тя няма да живее при условията, в които е живяла Бялата раса. По същия начин и Бялата раса не е живяла при условията на Четвъртата раса. Расите представляват състояния на материята. Съществата от Четвъртата раса се ръководеха повече от своите желания и затова бяха потопени в среда, по-гъста от тази, в която се намират днес съществата на Петата раса. По-напредналите същес­тва от Четвъртата раса, които работеха усилено върху своя интелект, влязоха в Петата раса. Днес обаче и тази среда им става гъста, затова тия същества се стремят да влязат в по-рядка среда. Всички хора, които се стараят да влязат в Шестата раса, трябва да изучават вътрешните методи, чрез които ще постигнат своите стремежи. (126/стр. 29)

Знанията, които сега ви давам, са Нови. Те се отнасят до Шестата раса, а не до Петата – тя ще си замине със своите стари възгледи. (55/стр. 565)

Сегашната раса на човечеството, Петата раса, спада към петте неразумни деви, за които Христос говори. Петте раси представят живота на петте неразумни деви. Следващите пет раси ще представят живота на петте разумни деви. Затова всички хора се стремят към Новото, към Възвишеното, което ще послужи за основа на Шестата раса, която сега иде в света. (2/стр. 148)

Шестата раса е расата на блудния син, който се връща при Баща си – тя е Шестата раса, която иде… Аз искам да представя работата тъй: тази раса иде с едно съзнание на смирение, тя вижда всичките погрешки на Петата раса, на Четвъртата, на Третата, на Втората и на Първата раса. Казва сега: „Господи, и деди, и прадеди са живели тъй, с туй разбиране, а аз искам да бъда слуга. Вече нямам друго желание, както те са разбирали. Искам да бъда слуга!“. (42/стр. 615)

В отношенията на хората от Петата раса силата решава въпросите – слабият трябва да се подчинява на силния. Между хората на Шестата раса справедливостта ще решава въпросите. Превъзходството на човека над животните не се състои в силата му, но в неговия ум. Има животни по-силни от човека, но човек ги е подчинил на себе си със своя ум. На физическия свят човек решава въпросите с ума си, а на Божествения свят – с прилагане.

(108/стр. 379)

Всеки, който не е готов да служи, той е в Петата раса. Всеки, който е готов да служи, Възкресението за него ще дойде. Който е готов да служи и да възкръсне, има бъдеще. Всеки, който не е готов от Любов да служи, за Второто Възкресение трябва да чака. При Първото Възкресение няма да умрем. (129/стр. 273)

Първото възкресение е за готовите души – едни се вземат, а други се оставят. Краят на Века е това. Сега е връзването на злото. Състоянието на материята ще се измени. Материята ще става все по-ефирна и по-ефирна. Излъчването на радиоактивните енергии ще се усили в течение на бъдещите хилядолетия. Това е началото на бавната дематериализация на материята. (7/стр. 388)

В третия Адам най-напред ще се събудят само най-напредналите души. Наричат го Първо Възкресение. Това са избраните души, които ще станат подтик. Защото ще има хора, които след хиляди години ще се повдигнат; а други ще има да останат с векове, защото с векове трябва да се работи, за да се преобразува съзнанието им. Ние говорим за напредналите души, които ще реализират Царството Божие на Земята. (8/стр. 103)

Важно е готовите души да не изгубят условията. И за да не изостанат назад, трябва да се поканят. (9/стр. 124-125)

И по-нискостоящите от вас същества понякога се пробуждат – тяхното по-високо съзнание разбира тези неща. Колкото и да са низши животните днес, това е само по отношение тяхната външна форма, с която те временно са облечени. Като гледате воловете и конете как си махат опашките, вие мислите, че те нищо не разбират. Обаче понякога конят или волът ме погледне съзнателно, умно и казва: „Не гледай тази ни форма. Така сме облечени само временно. Като на бал с маски, изиграваме известна роля. Обаче ще дойде ден, когато и ние ще хвърлим тези рога и копита, ще се освободим от тях“. Вие минавате, казвате: „Това е един вол“. Не, това е син на някой Архангел, когото бащата е изпратил на Земята да се учи на смирение и да работи. Един ден, като се върне при баща си, той ще разправя, че орал земята на Ивана, на Драгана или на Стояна цели десет години; ще разправя за жена му, за децата му как са се отнасяли с него и т.н. А от горе постоянно пишат тези неща. (73/стр. 411)

Ти искаш непременно Бог да ти говори и да те възпитава. Но като те хване един Архангел, той ще те направи вол, крава или кон и ще те изпрати на Земята като негов син да работиш. Впрегнат те заедно с другаря ти и си приказвате. И като ви питат защо орете на нивите, вие отговаряте: „Досега ядохме и пихме. Не слушахме Господа, но сега носим пос­ледствията на нашия живот. Както ни виждате, дойдохме до това положение“.

(73/стр. 73)

Сега някои се срамуват от положението на млекопитаещите. То е обаче едно спасително средство. Питам: Защо онзи Адепт, който влезе в Райската градина да изкуси Ева, избра змийска форма? Този адепт, който заемаше едно високо положение на един Архангел, слезе на Земята и взе едно такова незавидно положение – яви се като змия, която се уви около дървото, а остави само една свободна красива глава и заговори с Ева. Тя за пръв път видя змия да говори толкова разумно. Когато дойде моментът да я убеди, той свали своята змийска форма, представи се като човек, добре облечен, с черен гердан на врата. Ева, като го видя толкова млад и красив, а и самата тя беше млада и красива, каза си: „Този човек не може да лъже. При това той знае това изкуство да се преобразява. Значи, истина, наука има в него, и знания“. Излъга се тогава и го послуша: „От змия да стане на човек, това е много нещо. Готова съм да го слушам във всичко“. Сега дали това нещо е така, или не, то не е за вас – вие не сте били през това време там. (73/стр. 74)

В човека се крият известни сили и способности, които Бог е вложил в неговата душа. В Невидимия свят Ангелите издават един вестник, тиражът на който е повече от сто милиона. Сега дали ще вярвате в думите ми, аз от това не се интересувам, защото целта ми не е да ми вярвате. Аз искам да мислите. Вие считате Ангелите нещо отделно от хората. Не, Ангелите често идват на Земята между хората. Понякога аз съм срещал Ангели тук, на Земята, облечени с шопски дрехи, с калпаци големи на главата, и ги питам: „Какво търсите тук?“. „Събираме оттук сведения за нашия вестник. Ние черпим материал за нашия вестник от Земята.“ Може да ви шокира това нещо – как е възможно един Ангел или един Архангел да слезе на Земята. (79/стр. 13)

В Природата съществува един закон, който тепърва ще го изучавате. Когато на един Ангел от Небето му се роди син, той го изпраща на Земята във форма на круша или ябълка, или слива да се учи. Та всички плодове, които вие ядете – ябълки, круши, сливи, череши и тем подобни, са все Ангелски синове и дъщери, изпратени на Земята да се учат. Синовете на Архангелите пък – това са вашите волове и говеда, овци, които вие храните и използвате. Питате: „Вярно ли е всичко това?“. То е по-вярно, отколкото това, че вие сега сте при мене. (79/стр. 13-14)

Сега в Божествените работи защо трябва да намесим и животните. Че нав­сякъде са били намесени животните. Като четем Иезекиил, ще видим, че ония четири животни имаха четири образа: едни приличали на орли, други на лъвове, трети на волове и най-после едни от тия същества имали образа на човек. Ние сега от нашето морално гледище мислим, че животните седят на едно по-ниско стъпало. Техните мисли, техните желания донякъде съставляват една среда заради нас. Даже растенията – и те съставляват такава среда, и те отделят нещо от себе си. Като израсне една ябълка, тя веднага ще създаде в тебе нещо ново. (66/стр. 216)

И знаете ли какво нещо е човешката форма в сравнение с Божествената? Тя е рабска – най-дребната форма, как­вато можете да си представите. Мислите, че тази форма, която сега носим, е някакъв келепир… Казвам: Обаче не е външната форма, която унижава човека. Вътрешното унижава човека; неговите нечисти мисли, желания и постъпки – те го унижават. Много животни в света, много волове, крави, коне, много рогат добитък седят десет пъти по-високо от някой учен професор, както и от някой виден проповедник. Те са по-високо не по форма, но по интелигентност. Много волове, които днес орат в България, някога са писали много философски съчинения, цели томове, цели трактати са писали по известни въпроси. Та когато се казва, че Мъдростта се освещава, ние трябва да различаваме пътищата на тази Мъдрост. Всичко, което е създадено в Природата, има дълбок смисъл. (79/стр. 14-15)

Бог създаде минералите, скъпоценните камъни, металите, растенията, животните и хората като предметно учение. Той създаде въздуха, светлината и водата като предметно учение. Дали ти си учен, или невежа – това е безразлично; ти трябва да учиш от тоя свят. Ти си обиколен с растения, с животни, които не изучаваш, а очакваш да отидеш на онзи свят при Ангелите и там да се учиш. Как така? Тези растения, с които ти се кичиш на Земята, с тях се занимават Ангелите на Небето. Растенията са картините, художеството на Ангелите. Ако ти не се занимаваш с тяхното художество, как ще отидеш при тях? (44/стр. 303-304)

Или ако искаш да се запознаеш с Архангелите, ти трябва да започнеш от млекопитаещите. Ти не си милостив към животните си, към воловете си, а искаш да отидеш при Ангелите и Архангелите. Те се занимават с животни, а ти гледаш на тях отвисоко. Казваш: „Животно е това“ – това не е никаква философия. Така може да говори само невежият човек, който не разбира Великия Закон, който съществува в света. Ако кажеш, че това е животно, и Напредналите Същества, пред и над тебе, ще ти кажат, че и ти имаш животно в себе си. (44/стр. 304)

Ангелите казват: „Вие искате да се учите при нас. Ако искате да се учите при нас, ще слезете на Земята – да ви покажем какво знание се крие в Земята“.

(132/стр. 357)

Ние се нуждаем да се запознаем с езика на растенията, понеже тия, плодните дървета носят езика на Ангелите. Ако някой иска да изучава езика на Ангелите, той трябва да го изучава от дърветата. Ако иска да изучава езика на Архангелите, трябва да изучава езика на млекопитаещите. Ако иска да изучава езика на Бога, той трябва да го изучава от хората. Но ние, съвременните хора, които Бог ни е създал – ние изпъдихме Неговия език.

(115/стр. 288)

Млекопитаещите, които ни орат, овците, белите говеда, черните биволи – те са връзка на Архангелите и хората. Волът ти оре заради Архангелите – той казва, като ги погледне: „Заради тях от Любов дойдох“. Та казвам: Ако зад големите биволи виждаме Архангелите, какво щеше да бъде нашето положение? След като си мушкал вола или бивола, ако този Архангел се изправи, че го видиш! Той ако каже: „Ако сега аз приложа същото правило да те намушкам, какво щеше да бъде!“. Аз често съм се поучавал. Волът преживя, но отзад е нашарен с остена; казва: „Няма нищо, такова е разбирането на хората“. Погледне и казва: „Ще се научат. Като дойдат на нашето място, ще се научат“. Рекох: Да, да, ще се научат. (37/стр. 225)

Казваме: „Ние толкоз години търсим Бога. Ние мислим, че сме Го намерили“. Аз не отричам, че сте Го намерили, но във всичките хора има едно прекъсване; те нямат добрата воля да служат на Бога постоянно. Пакостта седи в това, че Бог е всякога в нас, но ние нямаме туй прозрение, ние нямаме тази връзка, ние не Го познаваме. Нещастията на живота произтичат от този факт: не че Бог няма Любов към нас, но ние нямаме Любов към Него; не че Бог няма връзка с нас, но ние нямаме връзка с Него. (27/стр. 136)

Този свят според индуската философия Господ ще го държи едно число от една единица с петнайсет нули. Толкоз милиона години ще го държи и след като види, че нищо няма да стане, ще каже: „Тези хора не са пригодени да служат на Моето Учение“. Тогава Той ще ги тури в Огън и от тия същества няма да остане нищо. (27/стр. 136)

Които са определени и избрани, които са готови, те ще имат дял в Първото Възкресение – те са в Свитата на Христа.

(9/стр. 120)

А Второто Възкресение е завършването на човешката еволюция, когато Земята ще запустее, та няма да има условие за развитие. (71/стр. 164)

Въплътените в материята и родените

Ако бихте се намерили на Земята преди 300 милиона години, мислите ли, че бихте намерили такива растения, каквито има сега? Тогава Земята имаше съвсем друга форма. Туй, което сега виждате по Земята, беше ли първоначално в самата Природа, или отпосле дойде? На Земята най-първо съществуваха кристалите, след тях – растенията, после се развиха малките животинки, големите животни и най-после се яви човекът. Кристалите слязоха от света на Мъдростта, растенията слязоха от света на Ангелите, след тях дойдоха синовете на Архангелите – животните. И най-после дойде човекът, по образ и подобие на Бога, но за него нямаше условия да се развива и затова се направи сегашният човек, който е една друга фаза. Човекът по образ и подобие Божие сега ще дойде. И човечеството, което сега се връща към Бога, ще подеме човешката еволюция. Тия Души са сега на път и ние ще се срещнем с тях.

(22/стр. 626)

Сега всички вие се приближавате към света на Синовете Божии. Когато вие влезете в техния свят, във вас ще стане същото, каквото с животните. Когато човек е минал през света на животните, той е взел толкова животни, колкото му трябваха, а другите остави по горите. Туй, което сега се проповядва на хората – Любов, религия, възпитание и т.н., то е все приготовление за това време. Като дойдат тия Светли Души, те ще се вселят във вас. И вие, и те заедно ще живеете. Те ще внесат във вас туй, Новото, което всички очаквате. (22/стр. 626-627)

Вие търсите щастието в живота. Но кой може да бъде щастлив? Само ученикът може да бъде щастлив. Щастието е качество само на ученика… Ученикът, у когото се е вселил един от Божествените Духове, забравя лошия живот и злото се заличава от него – то остава само като една привидност. А туй, което остава за вечни времена, то е Доброто и Истинското знание. (22/стр. 627)

И тъй, ние ще отворим умовете си, ще отворим сърцата си, ще отворим душите си, ще отворим духовете си за Великото, за Възвишеното. Тогава ще дойде Божественият Дух, който ще донесе свобода на човечеството. Кога ще стане това? В онзи тържествен ден, когато и най-малките тайни на живота ще се разрешат. Тогава вие ще се наречете хора на Великата Нова Култура, която се готви. В тази култура смърт няма да има, тя ще изчезне. Тогава ние ще бъдем свободни, както са свободни онези наши Напреднали Братя, наречени Ангели, Архангели, Херувими, Серафими. Тия Велики Братя са произлезли все от човешката раса, но са живели при по-благоприятни условия, които използвали разумно. Вие не използвахте разумно условията, но днес тия Велики Братя правят усилия да ви покажат пътя, за да добиете тази свобода, която те имат; щом добиете тази свобода, вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, които я очакват. (60/стр. 336)

И аз ви считам и гледам на вас като на мои по-малки братя, на които се радвам, когато успяват. Но когато грешите, ще ви потегля за ушите. Защо? Защото искам да станете по-умни, та още повече да успявате. (71/стр. 339)

Учените и философите, като се спират върху греха, казват, че той е общо явление – не само за хората на Земята, но за всички същества във Вселената. Не, грехът е изключително явление, достояние само на хората на Земята. В другите слънчеви системи няма помен от греха. (101/стр. 246)

Сега аз няма да се спирам да ви доказвам нещата философски; едно ще знаете: хората са причина за падане на Ангелите – те са дали път на духовете в себе си. Че имало паднали ангели, това е човешка измислица. Че имало в света дявол, който се бори с Господа, и това е човешка измислица. На Земята съществуват само изостанали в развитието си човешки души – те са създали ада, тях наричат дяволи. Други души, които се развиват правилно, наричат Ангели – те са създали Рая. Изостаналите човешки души не са нищо друго освен паднали ангели и архангели, които си пакостят едни на други. (101/стр. 246)

Който ме слуша да говоря така, ще каже, че това е еретическо учение. Правоверно учение ли е, ако вярвате, че има паднали ангели? Според мене има Нап­реднали Ангели, Служители на Бога. Под Ангел на гръцки се разбира Служител. Който не гледа на Ангела като на Служител, казва, че той е нещо особено, високостоящо – Напреднало Същество. Ако е така, как е възможно това Същество да пожелае да слезе на Земята и да падне? Как е възможно Ангелът да падне и да се отдалечи от Бога? (101/стр. 246)

И вие казвате: „Аз ще умра“. Защо ще умреш? Защото грешиш. Само онзи умира, който греши. Каква наука има в умирането? Никаква наука няма в смъртта. Ако в смъртта подразбирате, че като умрете, ще възкръснете – тогава сте прави. Но ако дяволът ви накара да се самоубиете, за да възкръснете, тогава не сте прави. Ще се убиете, но какво ще правите, ако не възкръснете? Знаете ли колко хиляди години са нужни на самоубилия се, за да дойде отново на Земята? Той трябва с години да се върти около Земята, докато намери врата, през която да мине. И най-после той ще намери някоя майка от низко развитие, която ще го подеме нагоре, която ще го извади от дълбочините на ада. (127/стр. 97-98)

Адът е място на изостанали в развитието си души, които не могат да се въп­лътят на Земята. Адът е място на безработица. Там юргани, удобства нямат. И там им дават по малко работа, за която на десет дена едва се пада по едно малко парче хляб. Там всички живеят спартански. Като се откопчае някой от ада и дойде на Земята, казва: „Това е Рай. Тук има хляб, има работа, това е цял Рай“. И ако някой се опита да застави този човек да греши, той веднага казва: „Ти бивал ли си в ада да знаеш какво нещо е животът там?“. (127/стр. 98)

Сега, като ви описвам какво представя адът, не е нужно да ви го описвам много, защото достатъчно е да ви заведа в Лондон или в Чикаго в някои квартали, там да видите същинския ад. Адът съществува на Земята. И всеки може да види този ад и да има ясна представа за него. Сега да се върнем към красивата страна на живота. Според мене злото, грехът в света – това са неща случайни, неща вметнати. (127/стр. 98)

За в бъдеще хората ще се подмладяват с помощта на електричество. Човекът, който иска да се подмлади, ще седне на една площ, през която ще прекарват силен волтаж – до десет милиона, и когато стане от площта, той ще бъде като малко дете. Пълно ретуширане ще стане. Тогава няма да има умрели. Като поставят един умрял на такава площ, той веднага ще се възстанови. Обаче само праведните ще се ползват от привилегията да ги турят на такъв диск. Само онези от вас, които са издържали изпита си като ученици, ще имат право да седнат на този диск. Който не е издържал изпита си, не може да се повърти на този диск. (127/стр. 97)

Сега светът се намира в едно преходно положение. Тази е основната мисъл, която сега – при противоречията, които хората преживяват – трябва да залегне в умовете им. Съвременното човечество се намира в четвъртия период. То се намира в тъй наречената Духовна Зима на човечеството. (127/стр. 96)

В човека има едно низше естество. Има нещо в човека, което не мисли право, което не мисли за интересите на своя господар. Почти всички хора сега имат в себе си от този, кривия живот. Това ще го отнесете към себе си, а не отвънка.

(130/стр. 201)

В човека има едно естество, с което човек е свързан. И той има една задача да повдигне естеството си. У човека има нещо, което не се подчинява на Божия Закон – това е другото естество. Във всеки един човек седи въплътен един лош дух – такъв лош, какъвто светът не го е виждал. И ако мислите, че сте много доб­ри, много се лъжете… И ти трябва да знаеш, че не си свободен. (130/стр. 202)

Във вас сега може да се появи мисълта: „Веднъж родени така, как можем да си помогнем?“. Вие се лъжете, не сте родени така. Вие си предполагате само, че сте родени. Никой от вас още не е роден. Вие сте само въплътени в материята, но въплътяването не е раждане. Раждането е един Божествен, един естествен процес на душата. Въплътяването е един неестествен процес. (90/стр. 116-117)

Щом човек е въплътен в материята, той трябва да употреби своя Висш, Божествен ум, за да се разплете. Как ще се разплете?… Трябва да има една Основна Идея. (90/стр. 117)

Силата на човека седи в неговия Дух. Когато Духът се въплъти в материята, той я разредява, защото тя няма схващания за безграничното пространство, тя няма никакви стремежи. Тъй щото, когато казваме, че материята не се разширява, подразбираме, че тя няма идея за някакъв стремеж. Тя е спящо същество.

(128/стр. 64)

Целият човек не е въплътен в тялото си – голяма част от него е извън тялото му. Следователно човекът на Земята трябва да черпи вдъхновение от този още Непроявен човек. (24/стр. 208)

Сега женитбата е закон на самопожертване, за да добиеш своята Чистота, или да изкупиш своята карма, както казват индусите. Но щом влезеш в епохата на Истинското развитие, имаш Чистота – законът на жененето и раждането вече ще се измени. Хората няма вече да се женят, да се раждат и въплътяват по този начин, както е било досега. Че няма да е така, Господ казва: „И ще се вселя между тях, и ще живея в тях“. И всички ние ще започнем да дохождаме чрез вселяване, а не чрез раждане, въплътяване. (32/стр. 497)

Когато дойде законът на вселяването, ние ще бъдем вече в Царството Божие и оттам ще дойде истинското разбиране да познаем Бога. Аз не говоря за сегашната епоха, а за Истинската, но това не значи, че трябва да напуснем живота си – ни най-малко. Ние трябва да довършим работата си. Работата, която вършим сега в живота си, ще има отношение към бъдещия ни живот. (32/стр. 497)

Ти, като узрееш, това е само една възможност за проявлението на Божията Любов… Ти, като си станал Син Божи, това е само една възможност за Разумното Служене. Ти мислиш, че като узрееш, че като си станал Син Божи, всичко си свършил. Едва след като станем Синове Божии, ще започне този Истински Велик Живот, към който ние постоянно се стремим и за който постоянно мечтаем. Синове Божии – това е нещо реално, което ние трябва да въплътим в себе си. Бога ние трябва да въплътим в себе си. И ако Бог не въплътим в нашето съзнание, тогава безполезно е и това Учение.

(96/стр. 128-129)

Процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който Ангелите са минали. Но понеже има диаметрално различие, то Ангелите идват, когато слизат надолу; а ние идваме, когато отиваме от долу нагоре. Ние сме започнали да учим от горе надолу и затова Ангелите са, които имат правилно схващане на нещата, поради което са и поставени за Учители на човечеството.

(71/стр. 345)

Царството на гномите, царството на ундините, царството на силфите, царството на саламандрите – във вашето слизане от горе вие сте видели тия царства, но сте забравили и всичко из вас е изчезнало… Сега четирите царства – те са четирите елемента, от които човек е създаден, и неговото грехопадение се състои именно там. (71/стр. 348)

И когато се казва, че сме сънаслед­ници на Христа, показва, че ще завладеем тези четири царства, които сега ни се неподчиняват, тъй като виждаме, че саламандрите ни изгарят, ундините ни удавят. Следователно, тия елементи сега ни са господари – владеят те нас, вместо да владеем ние тях. С тях лошите духове, тъмните сили ни постоянно изкушават и за нас единственият околен път е – да възпитаме нашето желание и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тия духове не ще могат да ни завладяват. (71/стр. 349)

Христос иде и ако излезете да Го пос­рещнете, непременно ще преминете през тия четири царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще My дадат каляска. И всяко царство ще My даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена. И тъй, през първото царство, Царството на гномите, вие сами ще минете, а ще Го посрещнете в облаците, царствата на ундините и силфите… А за времето сега не можете да знаете. Като идем там, ще ви доизкажа това, което не съм ви казал. (71/стр. 349, 350)

Ако река да ви разправям как се е създала Земята, Небето, Слънцето, това ще бъде цяла история, цял роман. Има много описания по това, но онези, които са създали Земята и Небето с всички Светила по него, те сами знаят каква е била идеята им за създаване на Слънцето за пример. Те сами знаят каква идея са имали, за да заставят Земята да се върти около себе си и около Слънцето. Слънцето върви по свой начертан път и около друго едно Слънце. (127/стр. 96)

В цялата Вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце. Има много слънца, но другите слънца по отношение Слънцето, за което ни е думата, са като нашите електрически лампи по отношение на естествената светлина. Тия светила, които виждаме, са само турени да осветяват само за тия същества, които са около тях. Под думата Небе се подразбират Съществата, създадени преди човека, а те са: Ангелите, Архангелите, Херувимите, Серафимите и човешката душа. (71/стр. 344)

Божествената Същина ви е създала като житни зрънца и плодни семенца. Вие не можете да избегнете вашето съществуване, не може да се самоунищожите – вашето битие е извън времето и пространството. Човешката душа в това състояние е просъществувала с милиарди години в недрата на Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния дух; тя е живяла в съзерцанието на Божествения Блист (Блаженство) – в дремещо състояние.

(17/стр. 204)

Но сега, със своето пробуждане, човешката душа дохожда на Земята да научи вътрешния смисъл и на тоя живот – на индивидуалния живот, да придобие сама свой собствен Безсмъртен Живот и да стане гражданка на Небето с определени права и задължения. Този вътрешен стремеж е условие, наложено ней от Бога. Сега някои искат да се въплътят и същев­ременно да живеят като Бога. Обаче да живееш като Бога – то е противоречие, защото за да живееш като Бога, няма защо да излизаш от Него. Каква нужда има туй Божествено Съзнание да се отделя, да търси някакъв друг живот? Туй показва, че човешката душа всякога е съществувала в Бога и неин вечен стремеж е да Го търси във всичките Негови проявления и да Го подражава. (17/стр. 204-205)

Човекът звяр и неговата съдба

Третата форма на човека

Сега вие не разсъждавайте какви са сегашните ви отношения, но какви бяха вашите Първи отношения. Трябва да се знае какви бяха Първите отношения на първия човек. Когато беше в Райската градина и когато около него нямаше още никакъв живот, неговите Първи отношения бяха към Бога. Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на Слънцето по един час. Той преподаваше уроци на Адама, на първото Свое създание, как да живее, как да обработва градината.

(102/стр. 70)

Един ден Господ прекара всички животни пред Адам и го накара той да им даде имена. Всяко животно си има свое значение; в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение. Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им. Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото Име, но той не го знаеше. (102/стр. 70)

И тогава Господ приспа Адам, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: „Това е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Как нарече това същество? Вие казвате: „Ева“, а той го нарече „Йехова“ – същес­тво, направено от Бога. Името му е съставено от четири букви. Първата буква е Принципът, който твори; втората е Принципът, който съхранява; третата изразява Принцип, който държи нещата в равновесие, и последната буква е пак повторение. Евреите произнасят това Име така: „Йод-Хей-Вав-Хей“. Човек трябва да научи своето Име. (102/стр. 70-71)

Сега под думата „човек“ аз разбирам сбор от всички Добродетели. Който няма този сбор от Добродетели, той има по-голямо или по-малко надмощие на животното в себе си. Като говоря за животното в човека, аз имам предвид всички животни – тигър, мечка, вълк, лисица, разните тревопасни, насекоми и т.н. Какъв е животът между всички тези животни? Живот на самоизтребление. (133/стр. 45)

Казвате: „Човек е Божествен“. Видели ли сте тоя човек? Ако разсъждават като вас, и животните могат да мислят, че Божественото е в тях. Не се заблуждавайте – сегашният човек не може да се сравни с Божествения. (32/стр. 230)

Казвате: „Нали човек е направен по образ и подобие Божие?“. Човек е минал през три форми: Първият е бил направен по образ и подобие на Бога; вторият е бил направен от пръст; а третият – Ева, от реброто на Адам. Когато Адам и Ева сгрешили, Бог ги изпъдил от Рая и понеже попаднали при лоши условия, облекли ги в кожена дреха. (32/стр. 230-231)

Сегашният човек, облечен в дреха от кожата на звяр, казва, че е направен по образ и подобие на Бога. Това е заблуждение. За да дойде до Първичния човек, сегашният трябва да се преобрази два пъти. (32/стр. 231)

Кои са жени сега в света? Всичките животни, това са все жени – кандидати да се женят. Как ще ме разберете вие? Те са животни, понеже техните сродни души ги няма. Човек се отличава по това, че той има условия да тръгне да дири своята сродна душа. Когато казвате: „Да намерим Христа“, разбираме: Христос – това е онзи колективен сбор от души, които са излезли някога от Вътрешността на Божия Дух. Това е Великото, което всеки един от вас търси. (78/стр. 178)

Под думата „жени“ ние не разбираме само тия същества, които по форма са жени. Цялата човешка раса са жени. На Земята няма мъже. Тепърва ще дойдат. Сега някои минават за жени, някои минават за мъже. Мъжът подразбира нещо Възвишено, Благородно. Ние учим сега закона на Любовта. Под думата „жена“ разбираме: да изучаваме живота. Вземете жените в тази форма; формата на една жена, която служи за слугиня, ни най-малко не е жена. Божественият Живот, който е излязъл от Бога, той е Жена. Тази Жена, която е излязла, това е Животът. Този Живот Бог го внесе в Адама.

(111/стр. 139)

Сфинксът означава човек, който излиза от състоянието на звяр; той е обвит в звяра тъй, както птичката – в яйцето, едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата на човека е изляз­ла, а цялото му тяло още се намира под неговото влияние, затова човекът мисли право, а действа криво. Следователно задачата му е да се освободи от влиянието на звяра и когато това стане, той ще разбере защо е създадена Вселената.

(55/стр. 380)

Вие говорите, че трябва да бъдете милостиви, благородни, но дойде ли да се проявите в това, което говорите, не успявате. Защо? Защото друг господар има над вас – звярът. Умен е този господар, той ви е опасал като змия, от която не можете да се освободите; тя ви диктува какво да правите – често ви казва: „Във ваш интерес така постъпете, а не иначе“; и много пъти слушате нейния глас, но виждате, че сте сгрешили. (55/стр. 381)

Казвам: Още от най-старо време всички адепти са търсили загадката на Сфинкса. Намери ли се загадката, ще се намерят методи и начини как да се освободим от влиянието на този звяр. И всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, се заема със задачата да се освободи от звяра. (55/стр. 381)

Да знаете, че страданията са метод за работа, метод за възпитание на човечеството… Има и други три метода за възпитание, а именно – методът на тялото, физически метод, метод на сърцето и метод на ума. Според мен най-добрият е методът на ума. Като казвам, че методът на ума е най-добър, аз не пренебрегвам тялото и сърцето, но слагам на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра. Ние виждаме, че главата на Сфинкса е човешка – значи, умът се е освободил от животинското влияние, затова той ще даде методи и начини за възпитанието на човека. Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето – пътя на волята; този е методът, който ни води към Божественото. (55/стр. 394)

Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства. Онзи, който само чувства, той е животното; той не е човекът. Някой казва: „Аз тъй чувствам“. Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления; а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия. (103/стр. 217)

Между живота и смъртта има едно разграничение. Аз определям смъртта и живота по следния начин: смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество; животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно човек се намира между тези два полюса. Значи, смъртта се определя като най-голямо ограничение. Това ограничение е необходимо за човека животно и за човека звяр. (103/стр. 218-219)

Човекът животно и човекът звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в Живата Природа. Тя е посаждане. Следователно, когато Природата иска да се избави от такива типове, тя ги прекарва през най-тънката цев, дето и злото се спира. Когато злото дойде дотам, и то спира. Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е. от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта – там е вече Животът, Животът на Безсмъртието.

(103/стр. 219)

В седма глава на Данаила се говори за зверове. Тия зверове, тези царства, за които се говори в тая глава, са вътре в човека. Дойде една мисъл в твоята глава, която те повлече някъде – и стане цяла катастрофа. Дойде ти едно чувство, едно желание вътре и те повлече – и стане цяла катастрофа, катаклизъм. Същото се отнася и за постъпките. Казва се, че звярът е стъпкал Земята. Какво означава Земята? В Битието се казва: „В Начало Бог създаде Небето и Земята“. Земята е закон за превъплътяване, раждане, размножаване на всички живи същества. Та като се казва в Битието, че Земята била неустроена, то се разбира, че законът на превъплътяването, раждането и размножаването бил неустроен. И Господ искал да научи хората как да се раждат и как да живеят на Земята. (121/стр. 119-120)

В тази седма глава се открива на Данаила значението на това, което е видял. Тези, четирите зверове показват вашия неразбран, неустроен живот, който излиза от водата. И най-после те се приближават до онези, които са дошли от горе. И им казват какво означава това. Те обясняват. Тези зверове са един неуреден живот. И казват какви ще бъдат последствията. И най-после Данаил вижда Вехтия с Дни. Идва онова, Разумното, от горе – на Когото главата Му е бяла. И топлина, огън излизаше от Него. Една огнена река изтичаше от Престола Му. Казват, че ще изгори света. Не, от тая река тече топла вода. (121/стр. 121)

От Райската градина излизали четири реки да поят целия свят. Ако от теб не изтича нещо навън, какъв човек ще бъдеш? Ако твоите мисли, чувства и постъпки не текат, какъв човек ще бъдеш? Те трябва да бъдат огън, светлина… Та казвам: Данаил среща четирите звяра, но след това се явява пред Вехтия с Дни. Значи, човек трябва да напусне старото разбиране на гъсениците и да дойде до Божественото.

(121/стр. 121, 125)

Единственият изходен път в живота – това е зараждането на Новите мисли, на Новите чувства, на Новите идеи в живота. Това е изходният път за човека, който е изгубил насоката в живота си. Като се обезсърчи, той казва: „Не ми трябва вече да живея“ и той започва да мисли да се самоубие… Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство. Ако не е вярно, можете да го проверите. Самоубиецът се повръща в животинското царство. След това му трябват хиляди години да пъпли като животно, докато дойде до това положение, в което се е намирал, преди да се самоубие; той е паднал вече. (127/стр. 60-61)

Тъй щото, като се самоубие един човек, той слиза в животинското царство, става животно. Нищо повече. При всичките мъчнотии, които е имал, той вече не може да мисли и започва да изживява своето минало. Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да ги носи, Той го поставя в положението на животно. И тогава, като го впрягат, той не трябва да съжалява.

(127/стр. 61)

Бог направи животните помощници на хората. Едно време, когато животът се развиваше при естествени условия, тогава животните и хората си говореха помежду си. Едно време от сутринта още волът запитваше господаря си какво има да правят днес. Господарят казваше: „Днес трябва да орем на нивата“. Тогава волът сам се впрягаше и отиваше с господаря си да орат на нивата… Така било едно време, но после, когато човек е съгрешил, той е изгубил Божественото в себе си и влязъл в животинското положение – възприел езика на животното, а животното е слязло още по-долу. Та сега хората се намират в един паднал свят. Сега животните казват на хората да ги извадят от това положение и да ги пос­тавят в онази култура, в която някога са живели. (127/стр. 61-62)

В развитието си човек не се увеличава по форма, но по сложност. Ако разтеглим човешките клетки – или материята, от която е направено тялото му – в плоскост, ще видим, че то ще заеме по-голямо пространство, отколкото ако по същия начин разтеглим най-големия мамут. Човешката материя е фина и разтеглива. В този смисъл, по форма, човек е най-голямото животно на Земята. Външно той представя една малка опашата звезда, но в Идейния свят той е грамаден – неговите идеи отиват до Слънцето, до Звездите. (119/стр. 165)

За какво може да мисли един мамут? Преди всичко неговата форма не е толкова голяма, пък и мисълта му се простира на около 2 – 3 км, най-много 10 км. Обаче човекът, с този голям простор на своя ум и с това голямо разширение на своето сърце, може да влезе във връзка с всички хора. Често съм казвал, че ние трябва да любим Бога. Как ще Го любим? Ние ще любим Бога, като дадем път на всяка благородна мисъл и на всяко благородно чувство в нас. Колкото малки да са тия мисли и чувства, те са Божествени – не трябва да се отхвърлят. (119/стр. 165)

Но ако една култура е култура на престъпленията, на измамите, на вечния спор, на вечните страдания, на измъчванията, на инквизицията – аз се отричам от такава култура. Това не е никаква човещина, това е животинщина. Съвременните хора изживяват последните етапи на своето животинство. Казвате: „Какво ще дойде след това животинство?“. Ще дойде човещината. (102/стр. 179)

Животинщината трябва да умре, т.е. да престане да се явява в тази форма, в каквато досега господства. Да искаш да бъдеш богат, това е животинско състояние. Да искаш да бъдеш силен, това е животинско състояние. Тези неща ги преживяваха животните преди хиляди години и създадоха грамадните форми. Те постепенно се стопиха. Всичките мазнини, които животните носеха на гърба си, говорят за техните грамадни богатства. Но те прекараха един голям фалит – настана потопът на Земята, който ги изтреби. (102/стр. 179)

Допотопните същества

Сега има много пособия, дадени за хигиена – какво трябва да се яде. Не е в многото ядене. Преди потопа имаше много големи животни, мамути, имаше много учени, философи, адепти, но всички измряха все от глад и от студ. Не можаха да се справят със своята прехрана, от студ и глад измряха. Много грамадни растения имаше тогава, сегашните растения не са нищо в сравнение с онова, което са били. Но и те не можаха да се справят с климатичните условия. И от сегашните хора ще останат само онези, които могат да се справят със сегашните условия; а другите, по същия закон, както грамадните растения и мамутите, ще трябва да напуснат Земята. (79/стр. 269-270)

Тогава вие ще запитате: „Къде ще бъдат те (грамадните)?“. В Природата има един закон – големите хора тя ги е турила да слугуват на малките. Та сега големите животни, които измряха, са учители на животните. Учат ги на хигиена. Малко да ядат, да спазват условията, да не би да остане някакъв излишък. И при това казват: „Приспособявайте се, че като стане някаква пертурбация, да може лесно да се нагаждате“. (79/стр. 270)

Като говоря за животните, разбирам: човека във всевъзможните състояния на своето съзнание. Човек някой път се намира в съзнанието на животно, по животински разсъждава – не по човешки и по Бога. А той трябва да разбира причините и последствията в света. Той не е дошъл за удоволствия на Земята, а е дошъл да се учи. После той не е дошъл да прави къщи грамадни. Той е дошъл да създаде едно тяло – да има мускули, че като го погледнеш, да ти е приятно. Човек е една красива архитектура. (79/стр. 270)

Радвайте се на малките възможности, които съществуват в света, а не на големите. В човека, както и в млекопитаещите, е останало и досега желанието на мамута: да бъдат големи, да внушават страх и трепет в окръжаващите. Достатъчно е било да мине един мамут край някое животно, за да внесе в него страх. Къде е днес мамутът, на когото всички животни са отваряли път да мине? Дребните животни, които се плашеха от него, живеят на Земята и до днес, а той изчезна. Днес още живее китът, едно от големите животни, но и той е на изчезване.

(134/стр. 439)

Всъщност и до днес има остатъци от мамутите – това са ненаситните човешки желания. Някой има пълни хамбари с жито, но и те не му стигат, още повече иска. Както са изчезнали големите допотопни животни, така ще изчезнат и ненаситните човешки желания. (134/стр. 502)

Всички богати хора трябва да раздадат имането си. Някои от вас се плашат, като чуят да им се говори да раздадат имането си – те се боят, че ще го изгубят. Не е така. Чудни сте вие! Ако онзи голям кит би пожертвал голямата си глава, голямата си уста, с които би глътнал всеки един, как мислите, какво би изгубил той? Ако за сметка на това, което пожертва, придобие една малка човешка глава, какво губи? (60/стр. 398)

„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползвам.“ Сега някой мисли, че като умре, ще бъде посрещнат на онзи свят със слава и почести. Важно е как е умрял: с Любов или без Любов. Ако е умрял без Любов, нищо не се ползва – човек влиза в по-страшен затвор; може да влезе във водата и да попадне в устата на крокодил или на кит. (109/стр. 293-294)

Преди всичко, хората сами са създали убеждението, че човек умира. Щом е така, кажете що е смъртта? Да бъде човек мъртъв, значи да се парализират всички негови удове и способности, а да остане да действа само един център, само едно голо съзнание, без всякаква външна връзка. Такъв човек се намира в замръзнало състояние, подобно на това, в което са били намерени някои допотопни животни. Жабата може да замръзне, след векове отново да се размрази и животът пак да се прояви. Според нашите научни схващания хората сами създават ограниченията и заблужденията в своя живот. Това се дължи на неправилно разбиране на живота. (65/стр. 452)

Виждам: Ако има аномалия в Природата, тя е останала от неразбирането на хората. Много растения има осакатени от хората, много животни има осакатени от хората. В света сега няма мамонти, но в чувствения свят има мамонти – на един човек даваш сто, двеста милиона, един милиард, не е доволен. (87/стр. 132)

Сегашните хора, при всичкото им желание да живеят спокойно и богато и всички да бъдат задоволени, имат една усилена борба за забогатяване. Това не е дело на сегашните хора, но това са идеи, които сега са се развили; някога не са ги изразили, сега искат да ги изразят… Но всички тези планове, замисли, които сегашните хора имат, ще останат незавършени. Тяхната участ ще бъде такава, как­вато беше участта на големите животни, мамонти. Когато се е изменила оста на Земята, Северният полюс се е променил – изгубил е своята тропическа топлина и всички тези животни измряха. По същия начин всички тези грандиозни идеи, замисли и желания, всичко това ще бъде пометено, както тези големи животни. Ще остане само дребосъкът. (120/стр. 361)

Природата, която правила много опи­ти, ония допотопни същества, големите мамонти, трябваше да ги изчисти в света, понеже видя, че е несъвместимо тия същества с големи тела и малки глави; всичките ги изчисти. Те казваха, че те ще оправят света. Те създадоха всички съвременни войни, понеже, като излязоха от физическия свят, влязоха в духовния свят, наречен „астрален свят“. Сега хората имат грамадни желания – те са грамадните мамонти. (87/стр. 200-201)

Защо някога молитвите ви остават нап­разно? Защото вие искате от Бога храна като за един слон, като за един мамонт – искате да се осигурите за сто години. Но вие знаете, че в Господнята молитва е казано: „Хляба наш насъщни, дай ни го нам днес“. (112/стр. 190)

Казвам: Човешката душа има велики стремежи. Аз изхвърлям амбициите. Стремеж е потребен сега, не амбиция… Амбиция имаше в първите същества, които дойдоха на Земята. След като ги изпъдиха из Рая, те си образуваха големи тела. Един мамонт и още много други видове има, които са имали грамадни тела. Намерено е, че някои от тях са били дълги по 50 метра дължина. Понеже са мислили външно великолепно. Но силата не седи във външната великолепност. В Божествения свят една искра съдържа динамическата сила да запали цял един свят. (125/стр. 194)

Казвам: В големите и в малките неща в света има една динамическа сила. Който разбира закона, знае, че в малкото има всичките възможности, които ги има и в голямото. И в голямото има всичките възможности, които ги има и в малкото.

(125/стр. 194)

По-слабо същество от водата няма и по-силно същество от водата няма. Един адепт хванал една малка водна капчица и я затворил в едно малко шишенце. Тя започнала да му се моли и да му казва: „Моля ти се, пусни ме, че ме чакат у дома моите братя и сестри!“. „Е, кой ще мисли за тебе?“ Но голямо предчувствие има между частиците на водата, голяма връзка имат те помежду си. „Пусни ме – казала му тя – защото, ако моите братя и сестри разберат, че си ме затворил, нищо няма да остане от тебе!“ „Не, не давам нито пет пари за тебе.“ Аз няма да казвам името на този адепт, обаче това бил първият му опит. Той станал причина за първия потоп на Земята. (123/стр. 303)

И казвам: Не само един адепт, но много адепти ще се премахнат от света – пардесютата на много адепти ще бъдат хоризонтално само ако си позволят да затворят една капка вода. Казвате: „Много дяволи има в света“. Да, дяволът е един адепт, един учен човек. Дяволът има своя лаборатория: туря в нея мъже, жени и деца; коли ги, пече ги вътре и те блеят. Щом проблее една човешка душа, гласът е толкова силен, че всички други братя и сестри ще я чуят. Призовеш ли Бога, призовеш ли Божието Име, проблееш ли, всички водни капки от цялата Вселена ще се притекат, ще се оживят и ти ще бъдеш свободен. (123/стр. 304)

Ако вземете една капка вода, не може да потопите света; една капка вода не може да удави човека, не може да му направи никаква пакост – тя е толкоз приятна, че като падат тия капчици по растенията, всички растения се радват. Но милиони и милиарди капки, събрани на едно място, отдето минат, пакост правят: дървета изкореняват, къщи събарят, хора удавят и какво ли не правят. Тия, миролюбивите капки, които бяха светии, като се съберат на едно място, повличат орталъка. Потоп правят. Защо е така? Защото не може да бъде другояче.

(47/стр. 310)

В света съществуват само Две Велики неща, които са еднакво силни: те са Великото Малко и Великото Голямо. Великото Малко може да запали целия свят, а Великото Голямо може да изгаси целия свят. Великото Малко е онази искрица, която произвежда най-страшни пожари. Великото Голямо е онази буйна вода, която и потоп може да причини, и всички пожари да изгаси. Когато Великото Голямо работи, потоп иде в света. Когато Великото Малко работи, огън гори в света. (100/стр. 130)

В миналото Природата си е служила с вода; тя е избрала потопа като метод за изправяне на хората. Днес те са станали толкова твърди, че никаква вода не помага, само огънят може да ги изправи. Енергията, която действа в Природата, е огън, който пече съвременните хора, и нервността им се дължи отчасти на него. Мнозина се оплакват, че нещо ги пече – това е огънят, през който минават.

(69/стр. 309)

Един ден Земята ще се обърне – северният и южният полюс ще се обърнат, ще станат екватор. Туй, което сега наричате „изток“ и „запад“, те ще станат два полюса. И Земята ще се измени. Много пъти са се изменяли полюсите; там е всичкото събрано богатство на лъжата и всичкото събрано богатство на злото. Всичко туй ще се стопи, ще стане един потоп. И онзи, големият потоп е станал по единствената причина, че се изменили полюсите, че всичкото събрано богатство на злото и лъжата се стопило и наводнило цялата Земя. (124/стр. 204)

Но Бог поставил дъгата за знак на човечеството, че втори път потоп няма да става. Това значи, че когато човек живее съобразно седемте велики добродетели на дъгата, в неговия живот потоп няма да стане и мъчнотиите му лесно ще се разрешат. Щом види дъгата в своя мистически живот, всичките му работи ще се оправят. (122/стр. 122)

Бог е бил принуждаван много пъти от непослушанието на хората да бъде унищожен светът. Сега не иска да го унищожи. И потоп в света няма да прави. И затова сега Огън иде в света. Всичките хора ще бъдат стопени. Златото ще излезе от сгурията и сгурията ще се хвърли. Няма да остане човек нестопен. (82/стр. 244)

Злокобното в човека

Често се говори за наследственост, за наследствени черти. Наследствеността е създадена от хората, а не от Природата. Както добрите, така и лошите черти се предават от поколение на поколение, докато станат наследствени… Мислите ли, че вълкът, лисицата, тигърът първоначално са били такива, каквито днес ги виждаме? Мислите ли, че първият човек е бил като сегашния? Не, първоначално Бог ги е създал други, но отпосле те се изменили. Това може да се докаже научно.

(33/стр. 399)

Адът е създаден от неща, които се повтарят, а Раят – от Нови неща. Ако искате да повторите миналия си живот, да се върнете към старите си разбирания, това значи да си създадете най-голямото зло. Следователно, за да избегнете злото, не се борете с него, но всеки ден внасяйте нещо Ново в разбиранията си. Не оставайте дълго време в старите си разбирания. Новото прави човека силен, млад, жизнерадостен. (94/стр. 153-154)

Било е време, когато вълкът не е могъл да напада овцата. Защо? Имало причини за това: вълната на овцата съдържала такава енергия, че който вълк се решавал да приближи до нея, ставал на пух и прах. Едно време овцата била най-силното същество – който тигър или вълк се опитвал да я нападне, нищо не е оставало от него, никой не е могъл да устои срещу нея. Обаче по някакво стечение на условията в овцата влязла една малка лъжа, вследствие на което тя изгубила силата си. (133/стр. 359)

Казват, че овцата била много страхлива и мека. Това не е вярно. Тя е мека и страхлива само когато я предадат. Иначе тя е смела, тропва с крак не само на вълка и на кучето, но и на лъва, и на тигъра – и тях връща назад. На какво се дължи това? В даден момент вибрациите на нейната воля са по-силни от тия на месоядните животни и по този начин тя им въздейства. Вълкът яде само тия овци, които са се захласнали някъде и си хрупат тревицата. Те са материалистки. Такава овца не успява да тропне с крак на вълка и той се приближава до нея, хваща я за врата и казва: „Ти не служиш на Господа“.

(65/стр. 199)

Казвам: Всички овци, които не служат на Господа, са материалистки; а всички Духовни овци, като видят вълка, още отдалеч се приготовляват да му тропнат с крак. Тези овци предчувстват дохождането на вълка. Ако някой от вас е овчар, ще види как тези овци са на крак няколко часа преди дохождането на вълка – чакат го, готови са да му тропнат с крак. Материалистката овца седи спокойно, хрупа тревицата си, не подозира никаква опасност, а Духовната овца пази стадото. Аз ви навеждам този пример, за да знаете какво трябва да правите с мъчнотиите в живота, какво трябва да правите с дявола.

(65/стр. 199-200)

И тъй, овцете допуснаха в себе си една малка лъжа и изгубиха силата си. Същото може да се каже и за човека: първоначално човек бил облечен с огнена дреха, вследствие на което нищо не било в състояние да му причини зло – значи, като допуснал лъжата в себе си, той отворил вратата на злото. Каквото става вътре в човека, това става и вън от него… Дойде една красива мисъл в ума му, но не се минава много време и тя изчезва – изяжда я някой. Дойде едно красиво чувство в сърцето му, но скоро след това изчезва – изяжда го някой. (133/стр. 360)

Казвате: „Какво трябва да се прави тогава?“. Ето какво трябва да правите: изк­лючете насилието от себе си, изключете лъжата от себе си, изключете злото от себе си! Не е въпросът външно да се освободите от тях, аз не говоря за външните отношения – важно е вътрешно да се освободите от тях, да дойдете в единство с Бога, да Му се подчините. (133/стр. 360)

Ако изкачите лъв, тигър или друго хищно животно на планина, висока четири-пет хиляди метра, то коренно ще се измени, ще се укроти, ще стане безопасно. (94/стр. 153)

Ще ви приведа още един пример. Един индийски факир, на име Мали, укротител на змии, …като пътувал из гористите места на Индия, един ден бил повален на земята от тигър. Лежи той на гърба си 5 – 10 – 15 минути, гледа: тигърът не го дави. Той се чуди, мисли си защо тигърът не му направя нищо, защо не свърши с него. А какво било? В пазвата на факира имало една кобра, наречена Саприла, която веднага изскочила и фик­сирала тигъра. Юнак бил този тигър, но и той затреперил от погледа на кобрата. Фиксирала го тя около 10 – 15 – 20 минути и по едно време в тигъра се явили особени спазми и се търкулнал на земята. Саприла дошла в помощ на своя господар, клъвнала тигъра и той се търкулнал на земята – човешкият ум трябва да се бори с туй, злобното, в себе си.

(35/стр. 139-140)

Сега законът е: У вас има едно естество, което не го събуждайте, защото, когато го събудите, другото естество лошо става. А това не е необходимо. Има нещо в човека, което е злокобно, и когато се събуди, то е ужасно. Най-лошите змии, зверове не са нищо в сравнение с това. Това е по-страшно от кобрата, от тигъра, от крокодила. А като спи, няма нищо. Българите казват: „Да спи зло под камък“.

(130/стр. 228)

Когато у човека се заражда онова злокобно чувство, той трябва да знае, че е слаб. Какъв е церът срещу това? Да станеш силен. (96/стр. 322)

Слабите хора родиха злото. Слабите хора, които искаха да бъдат силни, но са слаби – те родиха злото. А Силните, Безсмъртните Хора родиха Доброто.

(96/стр. 322)

Но повдигането на хората понякога зависи от мислите, които Бог изпраща към тях. Когато някой човек е съвсем загазил и е непоправим в себе си, тогава Бог му изпраща една мисъл, която го повдига. Тогава с този човек може да стане същото, каквото – с Апостол Павел, който гонеше християните, но Бог го срещна, свали го от коня и тогава той рече: „Кой си Ти, Господи?“. „Аз Съм Този, Който беше в Христа, не отивай да Го гониш. Ти трябва да вземеш друг път в живота си.“ И Павел се подчини… Той казва: „Аз умрях, а в мене живее Христос. У мене умря онова, злобното, и заживя Христос“.

(120/стр. 30)

Два вида хора има в света: едните аз наричам хора на тъмнината, а другите – хора на светлината. Хората на тъмнината имат право да ядат каквото искат; а хората на светлината нямат право да ядат каквото искат – на тях е забранено да ядат каквото искат. Хората на тъмнината имат право да се женят колкото пъти искат и за колкото жени искат… На хората на светлината не е позволено да се женят. На хората на тъмнината е позволено да имат деца, колкото искат, а на хората на светлината се позволява да имат само едно дете. Това е един факт. (102/стр. 49-50)

Ние виждаме, че и Бог има само един Син. Бог дъщери няма. Никъде в Писанието не се казва, че има дъщери. Там се говори за осиновяване. По закона на осиновяването Бог има хиляди синове и дъщери, но те са осиновени; а по закона на раждането Той има само един Син – Единородния Син се казва за Него. Така се нарича Той и в църквата. Някой твърдят, че и други синове имал. То е друг въпрос.

(102/стр. 50)

Първоначално Бог създаде Адама, от Адама създаде Ева… От Духа, който Бог му даде, Адам даде на жена си. Но в нея се зароди желание да вземе всичкия Дух, който имаше в Адама вътре. Туй е грехопадението, каза се: „Само половиния Дух да го има, не целия да го има“. Адам роди едно дете, момиче, не навреме от мое гледище. Защото, когато Бог прекара всички животни пред Адама, всичките две по две минаха. Казва Адам: „Господ на мене не дал като на тези другарчета“. Нямаше нужда. За Ева нямаше нужда. Тя преждевременно дойде. (110/стр. 67)

Понеже Адам се огорчи, Господ извади Ева по-рано. Ева са роди на седем месеца; два месеца не достигнаха. И затуй Христовото Учение 2000 години как се проповядва – 2000 години са двата месеца, понеже Ева навреме не се роди… Сега в света Господ създава един Нов Адам и една Нова Ева, която на девет месеца ще се роди. Адам няма да бъде създаден от пръст. Адам ще бъде роден и Ева ще бъде родена. У тях ще се роди Новото Човечество, което няма да върви по стария път. (110/стр. 67)

Ако питате съвременната църква, тя ще ви каже, че много време има още, докато Вторият Адам дойде. Ако питате окултните общества, и те ще ви кажат същото. Обаче аз ви казвам: Вторият Адам е дошъл вече и Райската Градина е приготвена. Ако бихте влезли в тази Градина за една минута, не бихте желали да се върнете назад. Вторият Адам е в Рая вече и вратата на този Рай се отваря всеки ден по един път да влезе вътре онзи, който е готов за там. (1/стр. 228)

Каза Бог: „Няма да ядете от това Дърво на Познанието на доброто и злото. Няма да ядете от това Дърво дотогава, докато Аз не ви позволя, Аз да ви покажа как се яде от това Дърво“. Адам трябваше да слуша и да търпи едновременно, учеше послушанието и търпението. Но Раят беше едно Велико Училище, в което имаха право да влизат и ученици от противоположния лагер на тъмнината. И дойде един адепт от противоположната страна – от вън, от външните учени… И Адам и Ева послушаха него – наместо да послушат Господа, послушаха този адепт.

(102/стр. 385)

Човек трябва да разбере, че за сбъдването на всяко нещо си има определено време. Важно е да знаеш какво трябва да учиш в този момент. Този, Който е нап­равил света, не е направил някои неща тъй, както учените хора. Има един Свят, който от самата Вечност съществува, той никога не е направян. Направен е нашият свят. И този, нашият свят е направен по образец на Онзи, Идейния Свят.

(102/стр. 384-385)

Древният окултизъм изобразява жената с черна коса, а мъжът – с бяла. Жената била носителка на тъмнина, а мъжът – на светлина. Тъмнината представя първичната материя, от която светът е произлязъл. Светлината подразбира проявения, организирания свят. Първичната материя не е била организирана. Тя хвърляла сянка върху нещата, вследствие на което изглеждала тъмна. От светлината пък се създават новите светове. Значи, тъмнината е склад, от който Бог вади нещата, за да създаде света на светлината. Светлината излиза от тъмнината. Тъй щото, когато казвате, че някой е лош, знайте, че в него има нещо добро, и обратното.

(56/стр. 270)

Тигърът, едно от свирепите животни, може да бъде нежен, добър. За кого? За своите малки тигърчета. Ако стоите на пътя на този тигър, вие непременно ще пострадате. За да не пострадате, трябва да стоите далеч от неговия път. Искате ли да избегнете противоречията на живота, водете се по Разумните Закони на Битието. (56/стр. 270)

Не може човек, който живее добре в света, да го остави Бог на произвола на съдбата. То е невъзможно. Някои остават, понеже упорстват, не вървят по ония закони, които са турени, в разрез са. Сами си създаваме своето нещастие. Не спирай мисълта, която носи Доброто в тебе.

(68/стр. 278)

Когато човешкият ум се е изопачил, тогава са се явили нощта и тъмнината. Тогава се създала черната раса, чрез която човечеството е дошло до най-голямото падение. Човек постепенно се повдига, но не се е освободил напълно от черния цвят. Някога казваш: „Имам черни мисли и черни чувства“. Те са остатък от Лемурийската раса. (140/стр. 170)

Казваш, че човек има пороци. Не, това е лошото влияние на лемурийците. „Те са черни духове.“ Лошото и опасното не е в черния цвят, но в тяхната мисъл. Лемурийците са стигнали до известно развитие, но сърцето им не е обработено. Така се е създал черният цвят у тях, причина за грехопадението. (140/стр. 170)

Дето стават кражби, убийства, прес­тъп­ления, там непременно е намесен някой лемуриец. Като убие някого, лемуриецът застава пред него тих и спокоен – гледа жертвата си и се радва, че е победил. В това отношение той прилича на тигър. (140/стр. 171)

Мнозина мислят един човек да го преобразят, да го превъзпитат. Може да го превъзпиташ, но ще бъде временно. Един тигър, един лъв, колкото и да го възпитаваш, остава такъв, какъвто е. Змията остава змия, вълкът остава вълк, мечката остава мечка. Ние не познаваме законите, по които животът може да се трансформира. Може да се преобрази един вълк – но такъв, какъвто е сега, не може да се преобрази. Та казвам: Известни наши лоши състояния ние не може да ги преобразим. Вие допуснете едно лошо състояние във вас и казвате: „Да го изменим“. Не, да не го допущаме! (82/стр. 37)

Онези, които ви измъчват, са живи същества. Питам: Тези, които ви измъчват, ли седят по-високо от вас, или вие седите по-високо? Вие ли сте по-умни от дявола, който ви измъчва, или той е по-умен от вас? Онзи, които ви измъчва, ли е по-силен, или вие сте по-силни от него? Разглеждайте нещата по-дълбоко. Значи, онзи, който ви измъчва, има едно превъзходство над вас. Вие не се спирате върху превъзходството му и си правите илюзия. Когато попаднете в ноктите или в устата на един тигър или в обръчите на една боа, вие може да мислите, че те са по-низши същества – но трябва да знаете, че има нещо, по което ви превъзхождат. (106/стр. 352)

Познаване на доброто и злото

В древността един от Великите Учители изпратил своя ученик да мине през една гора, дето никой не могъл да мине. Всеки, който минавал, все пострадвал. Учителят му казал: „Като минеш през гората, ако обикнеш съществата, които населяват гората, те ще се отнесат много добре с тебе. Ако не ги обикнеш, те ще се разправят с тебе така, както те си знаят“. В тази гора имало една голяма змия и много жестоки зверове. Ученикът минал през гората благополучно, върнал се при Учителя си и казал: „Много добре се отнесоха с мене“. „Добре се отнесоха с тебе, защото ти ги обикна!“ Сега вие седите и казвате: „Това е звяр“. Знаете ли, че вълкът коленичи и се моли на Бога? И мечката, и тигърът – всички животни, колкото и да са жестоки – и те се молят на Бога.

(111/стр. 269)

Какъвто е човек, такъв е външният свят спрямо него. Ние, съвременните хора, сме станали причина всичките животни да се ожесточават спрямо нас. Дето вълкът е лош, причината сме ние. Дето тигърът е лош, причината сме ние. Дето змията е лоша, причината сме ние. Дето мухите хапят, причината сме ние. Ако вие бихте станали един светия, мухите нямаше да ви хапят. (110/стр. 141)

Казвам: Ние при самовъзпитанието имаме да възпитаваме всичките животни, които живеят вътре в нас. Ние възпитаваме лъва, мечката, тигъра, вълка. Лъва как ще го възпитате? Тигъра в какво ще го възпитаме? В лъва има нещо по-благородно, в тигъра има нещо по-хищно. Как ще обясните тази постъпка на вълка: влезе в една кошара и удави трийсет-четирийсет овце? Не взема една овца, но издави четирийсет-петдесет овце и си заминава, как ще обясните? Така и човек, като се разгневи, вземе едно нещо, счупи, после – второ, трето; това хвърля, онова хвърля. Като счупи десет-петнайсет работи, мине му. (89/стр. 143)

Дето се проявява инстинктът, там е своеволието. Ако своеволието, инстинкта и нагона наричате воля, такава воля имат всички животни – и лъвът, и тигърът, и мечката, и вълкът… Това не е Воля, но своеволие. А своеволието показва, че животът е неразбран. (100/стр. 201)

Законът е такъв – вие не вярвате в това, но източните народи вярват – когато ти заколиш една овца, която е озверена, тогава тя ще влезе в някой човек и чрез него ще те измъчва и преследва. Ти можеш да убиеш един вълк, но той още повече ще те преследва. Ти си могъл да убиеш един тигър или една оса, но те могат да влязат в някой човек и чрез него ще те измъчват. И ако хората още не са изучили последствията на своите престъпления и постъпки, те няма как да се освободят от своите страдания. (102/стр. 49)

Човек носи в себе си едно Божествено Естество, което различава нещата – кои са прави или не. Ако го няма туй, Божественото, безпредметно е всяко положение. Никакъв Идеал не съществува вън от Божественото. Всичките други работи са тъй, както животните живеят. И е доказано, че всичкото зло в света, което съществува, то се дължи на животните – всичките пороци, които съществуват в животните. Понеже човек е една целокупност, израз на животинското царство. У човека има всичките качества: и на вълка, и на лъва, и на тигъра, и на кобрата, и на змията, и на паяка. Каквито лошавини съществуват в животинското царство, човек ги носи в себе си. (47/стр. 298)

Но под думата „човек“ ние вече подразбираме една Нова Божествена форма. „И направи Бог човека по Образ и Подобие“ – за да може да мине от животинската форма в човешката, в Божествената. Хората ходят с човешки крака, но още нямат едно човешко сърце. Някои хора още имат едно животинско естество. (47/стр. 299)

Та казвам: Ние сме сега в периода Познаване на добро и зло. Да познаваш злото, то е животинското царство; а да познаваш доброто, то е човешкото царство – познаване добро и зло. Тогава казват: „Защо човек ял?“. Че той беше в туй, животинското царство и Бог му каза: „Няма да ядеш животинските работи, от които си ял“. Бог му забрани да яде известни храни, които човек в миналото е ял: „Защото, ако ядеш, непременно ще умреш. Ще дойдат в тебе всичките страдания“. Защото най-големите страдания прекарват животните. Вие не можете да си представите какви страдания имат. Нямат никакъв съд, няма никакво право. Правото в животинското царство е на силния. Който е силен, разправя се, както той иска. (47/стр. 299)

В животинското царство съществува едно непреривно насилие. Там всичко е насилие. Няма никакъв закон. А закон и справедливост има само у човека. И вследствие на това се заражда онова вътрешно противоречие в нас. И туй, Божественото, което говори за нашите постъпки. И щом постъпим по животински, то казва: „Ти си човек, на тебе не подобава това. На един вълк подобава да изяде една овца, но на тебе, като човек, не подобава“. Направиш една погрешка, Божественото казва: „На един паяк подобава да оплете една муха в паяжината си, но на тебе, като човек, не ти подобава“.

(47/стр. 299-300)

Само в човешкото има прогрес. В животинското няма никакъв прогрес – там има израждане, един регрес. Много видове от животните са изчезнали и много човешки раси, които са имали преодоляюще влияние на животинското царство, са изчезнали. И тия раси, които сега съществуват, са остатък от други раси, които са изчезнали. И в края на краищата ще останат само тия хора, които имат Божественото в себе си – Божественото или човешкото – които мислят.

(47/стр. 300)

Какво е останало от Лемурийската раса? Нищо не е останало. Де е сега тази раса? Тя е потънала дълбоко във водите на моретата. Но някои от тях са успели да се спасят и сега още живеят между хората, и продължават да им причиняват пакости. И друг път Бог ще съди лемурийците – с други думи казано, на евангелски език: ще им се яви Архангел Михаил, който ще се бие със змията. Змейовете – това са лемурийците, пръснати по Земята. (140/стр. 172)

По някой път казвате, че имате животинско естество. Значи, имате животни във вас, които не ви признават – пет пари не дават за вас. Казват: „Ще те изядем тебе“… Като погледне на човека, животното гледа дали ще може да го изяде. Една мечка, един тигър, като те погледне, казва: „Хубаво ядене става“. И като те хване, казва: „Много хубаво ядене е това“.

(139/стр. 174)

Животните имат съвсем друго понятие за живота. Много животни имат голямо мнение за себе си. В тях има голямо честолюбие, гордост, мисли си нещо. Човек го хване, погледне го – хване някой лъв или тигър, или боа, затвори го, излага го, а той седи. Тия животни не могат да си представят своята ужасна съдба, в която те се намират. (104/стр. 248)

Онези млекопитаещи, които не знаят какъв е халът им, те са все аристократи… Високо мнение имат за себе си. Вдигнали опашка, въртят. Вдигането на опашката е гордост. Всичките млекопитаещи са много горделиви. По-горделиви същества от тях няма. Като видиш лъва, тигъра, като тръгнали, като че заповядват на целия свят. Казват: „С пеене (с добро) тази работа не става“. „Бабини деветини“ на български казано – но тази дума я няма у тигъра; той не признава баба си, нито за баща си говори, той винаги разчита на себе си. Никога няма да срещнете лъвове и тигри на компания да нападат. Всеки един ходи сам да си върши работата.

(115/стр. 55-56)

И като те хване тигърът, поваля те надолу… Това може да се случи. Вие се намирате в един свят и мислите, че вие сте господар. Прави сте, но не ви признават още за господар. (139/стр. 174)

Някой път вий се уплашвате. Туй, което се плаши у вас – има такъв един център, който ви туря във връзка с животните. Щом се уплашите, вий сте във връзка с животните. Гневите се, вий сте във връзка пак с тях. Под думата „животни“ разбирам специфично, не разбирам общия живот, който минава през животните – тази мощна сила, която се проявява. (95/стр. 248)

Всичките животни не са нищо друго освен опити, които Съществата са нап­равили. После тях други Същества са ги правили; и най-после е дошъл Господ, и Той е направил последната форма на човека. Ти ще видиш, че много Същества са работили върху всички животни: във вълка, в тигъра, в змията, в мухата. Това са все Същества, които са работили, и по това ние ги различаваме. От онова, което са направили, ти ще изучаваш какви са те. Казваш: „Толкова му е стигал умът“. Не, толкова е знаел. Направил е един паяк, с колко крака го направил? Но това е необходимо – без един вълк не може. Много вълци са непотребни, но съвсем без вълк не може. (106/стр. 12)

Бог изпрати Христа да ни покаже, че светът ще се оправи с Любов. Няма същес­тво в света, което да не се подчинява на закона на Любовта: кобрата, която е толкоз дива и отровна, лъвовете, леопардите, тигрите – и те се подчиняват. В Индия има хора, които са изучавали закона за Любовта, и като обичат тия животни, не правят никаква пакост. Ако обичаш един лъв, той не може да те нападне. Лъвът или тигърът нападат човека, който не ги обича. Змията – и тя гълта някой, който не я обича. Змия, която обичаш, по никой начин не те засяга. И ако ние в света имаме толкоз нещастия, показва в какво голямо безлюбие живеем.

(110/стр. 66)

Грехът на Адам и Ева

Пазителят на Забраненото Дърво

Казва Господ: „От всички Дървета на Рая ще ядеш, но от това Дърво, където се изисква един отличен ум, Учител се иска там – да не ядете от това Дърво“. И дойде онзи първият, змията, тя беше Учител от Черното Братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева, и казва им: „Аз съм този Учител, който може да ви научи как да живеете“. И те го послушаха, започнаха с първото учение и в света се образува първата лъжа. А в Бялото Братство всички грехове се прощават, и то моментално или не, но лъжата никога не се прощава! Туй да го знаете: Съзнателната лъжа никога не се прощава! И когато дойде Божественият Глас, извика: „Адаме!“. Адам слушаше, но се престори, че не чува, а то е лъжа. И втори път той пак мълча – пак лъжа, и на третия път той каза: „Тук съм, Господи, но не смея да изляза“. И след това Адам нямаше доблестта да каже Истината. (22/стр. 30-31)

Каза им Бог: „Ще ядете от всичките Дървета на Райската градина, само от Дървото за познаване на доброто и злото няма да ядете“. Ето една заповед, която е дадена като изпит. Значи, вие и вашите деца ще обработвате Райската градина, ще се ползвате от всички плодове, но не и от плодовете на Забраненото Дърво. Но един ден в Райската градина влиза лъжата, във форма на змия, качва се на Забраненото Дърво и започва да яде от неговите плодове. В това време покрай Дървото минава Ева и змията казва: „Ето, едно отлично Дърво. Не се ли ползвате от неговите плодове?“. „Забранено ни е да ядем от това Дърво.“ „Кой ви забрани?“ „Онзи, Който ни постави в Рая.“ „Искал е да ви изпита.“ (33/стр. 437-438)

От Разговор на Учителя с Духа Господен: Изпитът, който ти беше даден: да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята Вътрешна и Духовна Сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в Пътя на Истината. (12/стр. 125)

От Разговор на Учителя с Духа Господен: А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе Великата Заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от Силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой Водител всякога. Ето този Вестител, Ангел на Завета, ти ще видиш с твоите очи. (12/стр. 125)

Съвременните хора имат два завета: Стария завет и Новия завет. Старият завет е учението на Моисей, а Новият завет – Учението на Христа. Хората дохождат до заключението, че това, което е казал някога Бог, след време се изменя. Значи, това не е Абсолютната Истина. Но според апостол Павел Бог изменил Първия завет, заменил го с Новия, според развитието на тогавашните хора… Какво е отношението на тия два завета един към друг? Старият завет е за децата, а Новият – за възрастните. (33/стр. 438-439)

Сега иде Господ в света, за да донесе Трети завет на хората. „Чудно, даже Трети завет!“ Да, Трети завет ще има. Той ще бъде Завет за Прославянето на Синовете Божии. С този Завет ще дойде в света Любовта и хората ще изучават Великата Наука как трябва да живеят по Любов. Днес, като казвам на хората, че иде Третият завет в света, те отговарят: „Това е еретическо учение“. Ние казваме: „Това неразбиране е в реда на нещата“.

(33/стр. 439)

Сегашните хора работят повече, отколкото в миналото, т.е. във времето на Адама. Когато е бил в Рая, Адам малко е работел и много е придобивал. Защо? Защото е работел с Любов. Един ден Ева се разхождала в Райската градина, където срещнала високоучен адепт, който започнал да се разговаря с нея върху научни въпроси. Ще кажете, че това е било змия. Не, аз оспорвам това. Не змия, а учен човек е срещнала Ева. Първоначално змията имала крака, но като сгрешила, Бог я проклел; след това тя изгубила краката си и започнала да се влече по корем. Ученият стоял пред Забраненото Дърво, ядял от плодовете му и питал Ева: „Защо не ядете от плодовете на това Дърво?“, а тя отговорила: „Забранено ни е“. Според мене тя е трябвало да му каже: „Тук има Закон и ние го спазваме. Никой няма право да нарушава този Велик Закон“.

(34/стр. 42)

Сега, ако ви попитам кога е станала първата кражба в света, какво ще ми кажете? Първата кражба е направена от първата жена… Някои хора обличат тази кражба в мека форма – казват, че жената искала знание. Не, тя не искаше да намери знание, а имаше желание да си хапне. Нищо повече. Този грях и сега става в света. Най-първо жената краде, а после – мъжът. Жената, като отиде до Дървото, открадна си. Змията беше пазителка на това Дърво. Предава се, че змията влязла в жената и я изкусила. Чудно! Тук има една несъобразност. Как е възможно да влезе змия в Рая, да се качи на Дървото и Пазителите на Рая да не знаят нищо? Чудно ми се вижда как е възможно да влезе в Рая змия, без да знаят Ангелите за това, и да оставят тази змия да си играе с Ева! Змията беше пазителка на туй Дърво. Нищо повече. Ева се постара, като приказва, да приспи змията, да я омагьоса, но като омагьоса змията, тя влезе в нея.

(24/стр. 332)

Като се върна при Адам, той видя, че Ева е припечелила нещо, затова пожела да вземе от този плод. И той е като нея. Той пък открадна от Ева. Как ще краде, когато тази жена е негова? Как ще я завладее? Така и двамата станаха крадци. Затуй първото нещо: няма да крадеш, няма да лъжеш. Първият грях е кражбата, вторият грях е лъжата. Сега трябва да се ликвидира с тях. Затова на първия грях се противопоставя Любовта към Бога. Защото човек, който люби Бога, не може да краде – не може да крадеш от Този, Когото обичаш. (24/стр. 332-333)

Тази кражба, която става отвън, не е толкова груба. Вътрешната лъжа е опасна. Когато човек се домогне до известна идея, която не е за него, или когато се домогне до една мисъл или до едно чувство, които не са за него, той навлиза по-дълбоко в кражбата. Има много неща, на които човек може да се радва, но те не се дават преждевременно, пазят се. И ако човек иска да ги придобие по незаконен начин, той винаги ще си създаде неприятности, страдания. (24/стр. 333)

Често, като дойде някой при мене, ме пита какво е бил в миналото. Казва: „Какво съм бил в миналото?“. Какво да му кажа. Аз го виждам какво е бил в миналото. Той първоначално е бил цар и после станал говедо. Как да му го кажа? Това мога да му го докажа от Свещената книга. Луцифер, който беше един от Светлите Князе в миналото, в една Епоха на Култура в Небето, стана змия – измени своята форма, за да може да изкуси, да съблазни жената. От Цар той стана на едно говедо, за да постигне целта си. И вие питате: „Какво съм бил в миналото?“. Че какво си?! (66/стр. 384)

По-низките форми в живота показват, че някога е станало деградиране с някои от Възвишените Същества. В това отношение трябва да знаете, че ако човек не живее по законите на Бога, той може да се деградира. Това не трябва да ви плаши, но трябва да знаете, че единственият вечен и верен закон седи в изпълнение Волята Божия. Изпълнява ли човек Волята Божия, той вижда, че всичко в света е красиво. Защо? Защото светът е създаден от Бога. (153/стр. 115)

Кога се създава кармата? Когато хората не живеят в съгласие с Божествените закони. Тогава те се отклоняват от Правия път и вървят по крива, вълно­образна линия, наречена „път на астралната змия“. Който попадне в този път, скъпо плаща. Дълго време ще се мъчи, ще страда, докато се освободи от клещите на змията. Много нещо ще научи, много качества ще придобие, но може и с живота си да плати. (86/стр. 279)

Много центрове има в живота, но един е Истинският. И змията се увива в концентрични кръгове, като поставя главата си за център, но страшно е да попаднеш в този център, където действат нисши сили, които дебнат човека с цел да го използват и унищожат. (86/стр. 273)

В света съществуват сили, които противодействат на човешкото щастие. Някои наричат това противодействие „стария човек“; други го наричат: „тъмни сили“, „черен век“, „черна магия“ и т.н. Когато съзнанието на човека не е будно, тези сили го свързват и му противодействат. За тези сили е писано и в Свещените книги. Казва се за Буда: „Когато помис­лил, че е разрешил въпросите на живота и изпаднал в блаженство, Буда веднага се намерил в обятията на астралната змия, която го стегнала така здраво, че едва не счупила ребрата му“. (98/стр. 171)

Буда помислил, че е най-силният, че е открил тайната на живота, че не го е страх от нищо, че е свободен, легнал под едно дърво да си почине и заспал. Световната змия, която го търсела, намерила го там, обвила се около тялото му – ще му счупи ребрата. (79/стр. 106)

Буда разполагал със знание, с голяма философия, но единственото нещо, което му помогнало да се освободи от змията, било Смирението – изкуството да се смалява. До това време той знаел да расте и да се увеличава, но не и да се смалява. А за да се освободи от змията, Буда трябвало или да се смали, или да умре. Той започнал постепенно да се смалява, докато станал невидим. По този начин се освободил от връзките на змията.

(55/стр. 491)

Има нещо в човека, което никога и от никого не може да се задоволи – то е тъй наречената плът, или змията в човека. Това е голямата змия в света, която е умна, будна и никога не спи. Тя живее във всеки човек още от раждането му, но е в спящо състояние и постепенно се пробужда. А с пробуждането , между Духа и нея започва борба. Който не знае как да подчини змията на себе си, натъква се на големи бедствия; който може да я подчини да му служи, той придобива голямо богатство. (49/стр. 199)

В живота на змията е животът на човека. Казваш: „Защо Господ не премахне злото?“. Ако се премахне злото, и вие ще се махнете. Бог предпочита съществуването на един свят със змии, но с живот в него, отколкото един мъртъв, пуст свят без змии, но и без живот. Змията е за предпочитане пред смъртта. (49/стр. 199)

Нито Ева можа да разреши въпроса за плътта, нито Адам го разреши. В това положение се намират и сегашните хора. Всички хора трябва да се върнат назад да разрешат този въпрос. Без това разрешение не могат да вървят напред. Този път е неизбежен. Бог няма да го мине заради нас. Той слиза на Земята между нас, учи ни да разберем законите на живота, но няма да ни избави от страданията, от змията. (49/стр. 199-200)

Казваш: „Не ми се живее вече сред тия страсти, които бушуват в мене“. Радвай се, змията се е събудила в теб, а със събуждането , животът се е проявил в теб. Ще служиш на Бога, а с теб и змията ще служи на Бога. Тя има велико предназначение. Христос, Синът Божи, дойде на Земята заедно със змията – с плътта. Той беше Дух, но се облече в плът, прие робски образ и се смири. Понеже разбираше законите, Той подчини змията на Духа и я накара да Му служи. (49/стр. 200)

Не мислете, че умът ще намери Пътя на Истината. Умът е прост слуга, който учи елементарни работи… Умът ни най-малко не е посветен в Дълбоките Тайни на Живота. Има неща, които човек възприема вътрешно, не с ума си. Той предчувства неща, които ще станат в бъдеще, след десет-петнадесет години. Значи, има нещо по-високо от човешкия ум. Бог оставя главата, ума настрани и казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!“. Онова, скритото в човека, то е Божествено. Казва се за сърцето: „грешното сърце“. Бог не иска от човека грешното сърце, но онова, в което живее заспалата змия. Богата е тя – докато живее в човека, крие в себе си половината богатство на Космоса.

(49/стр. 200-201)

Христос влезе в света и го позна. Само така Христос можа да разбере и познае човешката душа. Той разбра света, позна човека и научи великия урок на послушанието. През големи изкушения и изпитания мина Христос, но издържа… Когато беше на кръста, дойде при Него змията и Го изкушаваше: „Мъдрецо, Спасителю на света, не виждаш ли, че Бог Те е изоставил и не се интересува от Тебе?“… Христос мина и това противоречие, Той каза: „В Твоите ръце, Господи, предавам душата Си. Да бъде Твоята Воля!“. През големия изпит мина Христос. Лесно се говори за страданията, но мъчно се понасят. Христос мина през такива страдания, като че Вселената се рушеше. (49/стр. 208)

Учението на змията

Казвам: Не е страшна змията. Страшно е да не се върне човек към стария живот, живота на първия черен адепт, който се яви пред Ева във вид на змия… Змията има само една задача: да изпитва хората, да види колко са послушни и верни на Господа. Тоя адепт им обещава големи придобивки: знание, слава, богатство; описва им такъв свят, какъвто никой не може да им даде, и само едно нещо иска от тях – да ядат от Забранения плод.

(49/стр. 225)

Змията постоянно се движи около хората и им нашепва: „Без пари не може да се живее. Нямате ли пари, гладни ще умрете. И без знание не може. И без сила не може“. Змията дава съвети на човека, но не му дава най-малката помощ за реализиране на тези неща. Тя казва: „Ти трябва да постигнеш тези неща с всички средства, простени и непростени“. Змията препоръчва на човека лесния, широкия път, но този път води след себе си големи страдания и разочарования.

(138/стр. 30)

И до днес още човек слуша съветите на змията, т.е. на животинското в себе си, от което не може да се освободи… Вие се чудите на Ева защо се е съгласила да яде от плода на Забраненото Дърво. Въпреки това вие всеки ден правите същата погрешка. (138/стр. 28, 29)

Змията е внесла животински елемент в човека, той се отличава с неустойчивост. Виждате за пример една квачка с пиленца: тя се грижи за пиленцата си – храни ги, крие ги под крилата си; а щом израснат малко, тя веднага започва да ги кълве и ги прогонва от себе си. Като я наблюдавате, вие се чудите къде отиде майчината любов. Такова нещо е животинската любов, тя трае малко време. Следователно всяка любов, която не трае дълго време, е резултат на животинското състояние, на неустойчивостта на човека, на змията в него. (138/стр. 34)

И туй, което хората днес наричат „женитба“, е особен род посвещение, но не от Бога, а от змията. Истинската женитба се основава на Любовта, която съществува в човека още от момента на раждането му. Той се е родил с определена Любов към някого. Женитба, която се основава на любов, създадена днес, е устроена от змията. Следователно не е ли роден човек с определена Любов към някого, това е измама, от която трябва да се пази.

(138/стр. 36)

Женитбата, която днес съществува в света, това е продажба. Не се минат и четири-пет години, виждаш: този мъж бяга от жена си, развежда се, оженва се за друга; после и от нея бяга, казва: „Побеля ми главата от тези жени! Ужасни змии са те“. Хубаво, жените са ужасни змии и мъжете са ужасни змейове, ами тогава де са хората? Ако всички мъже са лоши и ако всички жени са лоши, тогава де е човечеството? (40/стр. 417)

Къде е египетската култура? Много култури и цивилизации са умрели и изчезнали. Много религии, много понятия за Бога, за Вселената са изчезнали и са се сменили с нови. Сегашната наука открива, че още в Атлантската раса е имало аероплани, хората са летели във въздуха; и след изчезването на тая раса са останали понятията за хвърчащи змейове, а те не са нищо друго освен тия аероплани, които тогава са съществували. Големи бомби са хвърчали отгоре ни, а ние мислим, че днес за пръв път се заговаря за аеропланите. И сега ние минаваме през същата онази култура, която някога е съществувала. (79/стр. 137)

„Змей ме люби, мамо“, се споменава в българските народни песни. Това са остатъци от тази древна култура на източните народи. Как може змей да люби? Той представлява културата на хората, които са слизали от Невидимия свят надолу. (18/стр. 118)

Когато слънчевият лъч падне върху една змия, тя използва ли този лъч? Тя си прави отрова, за да покоси жертва си. Също така, ако Любовта дойде в неподготвено сърце, то ще излива отровата си, ще е готово да унищожи всички. Тази отрова опитват хората от хиляди години.

(34/стр. 174)

Змията така пречупва светлината в себе си, че произвежда големи сътресения върху човешкия мозък… Пламъкът, който излиза от очите на змията, внася страх, ужас в човека. А страхът прекъсва връзката в човешкото съзнание и човек може да припадне. (55/стр. 574-575)

Този страх, който кобрата внася у хората, човек не може да го внесе.

(63/стр. 228)

Що е грехът? Ухапване на една духовна кобра. Ако те умъртви, ти си слаб.

(44/стр. 44)

Всеки кръг, който се разтваря, става на змия. Всеки човек, в когото става пропукване, става на змия. Но щом змията отново захапе опашката си, става пак човек. Значи, човек може по десет пъти на ден да става змия, само че без да има нейната външна форма. (24/стр. 146)

С грехопадането, т.е. с излизането на Адам и Ева от Рая, учението на змията се предаде на всички хора. Това учение се прилага и до днес още… Задачата на човека днес е по обратен път да се освободи от учението на змията. (138/стр. 35)

Как може да се освободи човек от влиянието на змията? Чрез вяра и послушание към Бога. Докато се съмнява в Бога, човек всякога ще изпада в примките на змията. (138/стр. 31)

Кой е Пътят към Любовта? Отричане от учението на змията и тръгване в Пътя на Любовта, който Христос и до днес още сочи на човечеството. Не чакайте да дойде Господ в Райската градина да ви търси – преди още да ви е извикал, излезте пред Него и се изповядайте. Признайте грешката си и тръгнете напред. (138/стр. 35)

Ако вие снемете кожата на човека и отворите неговия мозък – видите човека без кожата, видите това, с което оперира – то е страшна работа. Ако извадите мозъка от гръбначния стълб, нервната система представя една змия с такава голяма глава, че е страшно чудовище. Онази змия, която изкуси Адама и Ева, е в човешкия гръбначен стълб и в главата му. Ние бягаме от онзи дявол, който живее в нас, както негъра, който носи своята чернота. (120/стр. 489)

Кое е това Дърво, от което Бог забрани още на първите човеци да ядат? Това Дърво е Дървото на злото. Къде се намира това Дърво? Вътре в човека. Дойде ли до това Дърво в себе си, човек не трябва да го бута. Не бутайте това Дърво, нито от плодовете му яжте. Какво правят съвременните хора? Те всеки ден влизат в градината си, приближават се до Дървото на злото и си откъсват по един плод. След това страдат, плачат, чувстват се нещастни. Не бутайте Дървото на злото, което е вътре във вас! (138/стр. 40)

Сега, като говоря за влиянието на змията върху човека, аз имам предвид онази тъмна, черна зона в човешкия живот, на която той неизбежно се натъква. Някой път, със ставането си от сън още, човек чувства тъга, неразположение, тъмнина в съзнанието си и се чуди откъде е дошло това. Това тежко състояние е влияние на змията. Тя влияе на човека чрез особени отрицателни мисли и чувства, които му се натрапват. Не е лесно да се освободи човек от тия мисли, натрапени чрез внушение. (138/стр. 37)

Казвате: „Защо Ева трябваше да слуша змията?“. Защо младата мома трябваше да слуша старата баба? Защото не са имали опитност. Защо змията е змия? Защото е яла от Забранения плод.

(138/стр. 23)

Вие често питате: „Грехопадението на какво се дължи?“. Тъй както се казва в Библията, нищо не се обяснява: „Ева яла от Забранения плод и направила грях“. Това не е обяснение. За едно дете е така, но за един възрастен човек грехът да дойде само защото Ева яла – това не е обяснение. Плодът станал като повод да мине грехът. То е една среда на онзи адепт. Казват, че Ева не е откъснала плода, той откъснал плода и го дал с ръката си; следователно той със своята ръка вложил нещо в плода… Защото под „змия“ се подразбира: много учен човек – такъв, какъвто светът не е виждал. (107/стр. 674)

Под думата „змия“ според стария език се разбира: същество, много разумно, което може да се приспособява при всички условия. (114/стр. 605)

Ева, като яде от този плод, съгреши… Така дойде грехът, но това още не е обяснение. Причината на съвременните нещастия почва от нечистотията, която влезе в умовете на Съществата, които са съществували някога във Вечността, които са напуснали своята Първоначална Чистота на ума, и от тях започват съвременните страдания. Писанието казва, че Ангелите, които напуснаха Небето, не устояха на своята Чистота – те затова напуснаха Небето. Човек се е заразил от тази нечистота. Понеже нечистотата влезе в умовете на Ангелите, влезе и в сърцето на хората. Погрешката на Ангелите не може да се изправи. Погрешката на хората може да се изправи донякъде – благодарете на това, сега Невидимият Свят опитва. (107/стр. 674)

Сега, ако ти мислиш криво, ти си вече в една връзка с първата причина, заради която нечистотата влезе в човешкия ум. Ако ти си в този свят на нечистата мисъл, тебе не те очаква нищо друго освен нещастие. Ще се поквари сърцето ти. Щом се поквари сърцето, ще се поквари и човешкият организъм. Оттам насетне бял ден няма да видиш. (107/стр. 674)

Умът, който човек носи, той не е човешки, той е от един Възвишен свят. Този ум му е даден да може да се подигне. Умът и сърцето – това са най-големите благословения, които Бог дал. Сега само сърцето на човека е опетнено вътре, отвън е чисто. Умът отвън е опетнен, отвът­ре е чист. Ако човешкият ум би се опетнил отвътре, много време щеше да мине да се спаси човечеството. Сега понеже само погрешката е в сърцето, затова иде великото избавление, което наричат възкресение. (111/стр. 288)

Когато човешкото сърце се очисти, Бог ще влезе да живее в него. Казва: „Сине Мой, дай си сърцето“. В сърцето да влезе Бог да живее свободно. Той ще устрои нашите сърца. Там ще бъде Раят – ще видим всичката красота, която ще се отрази; тогава умът ни ще се зарадва. Сега търсим Рая. Раят е в сърцето. (111/стр. 288)

Животинската душа в човешкото сърце

В Рая у Адам се яви едно желание, което Бог се съгласи да задоволи. Природата тогава направи една погрешка. Погрешката седеше в това, че след като се каза на Адама да не яде от Забраненото Дърво, той яде. Бог му каза да не яде, а същевременно му даде възможност да яде. Ако Бог беше заградил това Дърво, той нямаше да яде. (107/стр. 222)

Тогава Адам се изхитри – той хвърли всичката вина на Ева. Но работата не беше така, аз ще я разбуля малко. Адам каза на Ева: „Виж, на мене Господ забрани да ям от това Дърво, пък аз съм и по-голям. Затова виж, иди, заобиколи малко около това Дърво и ела да ми съобщиш може ли да се яде (плодът му). Аз не искам да се хвърли вината върху мене, че не съм изпълнил Божия Закон“. Ева отиде около Забраненото Дърво, поогледа се малко – заобиколи го по заповед на Адама. Тя се върна при Адам и каза: „Струва ми се, че тези плодове са много хубави“. „Така ли? Я тогава пак иди, виж, може да има друг някой, който може да откъсне от тях, и по този начин да хвърлим вината върху него.“ Когато Ева отиде втори път около Дървото, там имаше вече един пазач, един адепт – змията, която откъсна от плодовете на Забраненото Дърво; яде адептът, даде и на Ева, която занесе на Адама. Но видяха после, че работата не излезе, както са я мислили. (107/стр. 222)

Но казва Писанието: „И постави Бог вражда между змията и човека“. Тъй казва: „Змията ще нарани петата на жената, а тя ще смаже главата“. Следователно главата на злото в света ще бъде стъпкана от петата на жената. Значи, злото ще изгуби своята интелигентност, вследствие на това ще бъде победено. (67/стр. 333)

Не се убива лесно змия. Че онази змия, като влезе в Райската градина, ако се убиваше – но излезе от Райската градина неубита. Ангелите не можаха да я убият. Змията влезе в Райската градина и Ангелите не можаха да я убият, и пак излезе навън. След време Господ казва: „Човешките поколения, човешката раса ще смажат главата“. Защото тази работа е много мъчна – да се убие една змия. Но след хиляди и хиляди години ще смажат главата. (124/стр. 274)

Сега в живота сте дошли да поправите вашата погрешка и втория път, като влезете в Рая, да не престъпвате Божия Закон. Имаме две противоположни идеи: най-първо Бог каза на Адама, че в който ден яде, ще умре. Думата „умиране“ значи, че той ще влезе в един свят на промени, и там ще бъде много трудно. И пак му казва Господ: „В който ден ядеш от това Дърво, ти ще слезеш долу“. А пък като дойде змията, казва: „В който ден ядеш от този плод, ще се качиш горе“. Кое е вярното от двете? Виждаме, че първото е вярно – ние слязохме долу. (143/стр. 208)

Дяволът не каза така: „След като ядете от Забранения плод, най-първо ще слезете долу и после Бог ще дойде, ще ви избави и вие ще се качите горе“. Дяволът каза наполовина Истината. Дяволът каза на Адам, че ще се качи горе. И Адам мислеше, че той, като яде, няма да слезе долу. А пък Бог му каза: „Ще слезеш долу“. Божественото разбира: „Като поправиш погрешката, тогава ще се качиш горе“. А пък дяволът не казва за поправянето на погрешката; той казва: „Като ядеш, ще се издигнеш, ще отидеш горе“ – и човек се заблуди. (143/стр. 209)

Всичката погрешка в първите хора седеше в това, че първият човек не знаеше какво нещо е Любов. Нито Адам знаеше какво нещо е Любов, нито Ева знаеше какво нещо е Любов. Те дойдоха за пръв път на Земята и не знаеха какво нещо е Любов. Те се оплетоха в любовта. Когато змията влезе в Рая и излъга Ева, в душата на Адама се яви ревност. Той каза: „Взеха дъщеря ми“ и след това той тръгна след нея. Той обичаше дъщеря си, тази хубава царска дъщеря, и каза: „Не мога без нея. Дето отиде тя, там ще отида и аз“. Тя беше кръстена на Името на Бога – Ева – Йехова. (42/стр. 197)

Сега аз искам да ви дам едно обяснение: Ева – това е онзи Свещен Идеал, който има всеки човек в душата си. Два Идеала има в света: единият е Ева – Йехова, Който е, Който съдържа всичко в Себе Си; другият е Адам, Който е създал Ева. Адам представя физическия свят: Той е носител на Духа, т.е. това, което създава нещата. Значи, Адам подразбира Разумната Душа. Казвам: Духът у вас, това е Адам. Душата, това е Ева. Вашата душа е Ева, а вашият Дух – Адам. Друго положение: Вие сте умът, а вашата възлюбена – това е сърцето ви. (42/стр. 197-198)

Според хората падналата змия била причина за човешкото грехопадане. Тя влезе в Рая и изкуси жената. Така се създаде един лъжлив донос, че змията е причина за човешкото нещастие. На друго място виждаме, че същата тази змия Моисей я издигнал в пустинята, за да могат хората да се лекуват. В този смисъл змията представя знанието. А знанието е благодатта за човечеството. Но неразбраното знание носи всички нещастия.

(127/стр. 141)

Някога стоногата пожелала да има сто крака, за да се движи бързо. А човек поискал само два крака. Следователно многото знание, неизползвано, струва по-малко от малкото знание, разумно използвано. (74/стр. 77)

Тази стоножка е дяволът – за да върви бързо, той има сто крака. Всички го поз­навали по тия сто крака. Как е влязъл в Рая? За да не го познаят, се скрил в змията, която била без крака; по този начин искал да мине за светия и казвал: „Ето, аз нямам никакви крака“. Някои питат: „Защо дяволът се е преобразил в змия?“. За да не го познаят – да мине скрито, инкогнито. (62/стр. 284)

Ще кажете: „Но защо Господ прокле змията?“. Господ наистина прокле змията така: „Проклет е светът поради тебе!“. То значи: „Проклет е, дето те е родил с такива желания, стремежи и наклонности“. (6/стр. 96)

Змията крие в себе си Великите Тайни на Живота. Духът се намира в непрестанна борба с нея, докато най-после я подчини да му служи. Змията, като реши да служи на Духа, захапва опашката си. Ако не захапе опашката си и не умре заедно с нея, вие ще умрете. (73/стр. 268)

Като съберете главата и опашката на змията, вие ще образувате Вечността.

(63/стр. 210)

За да дойде Нов Приток от Любовта, главата и опашката на змията трябва да се съединят. Това подразбира, че омразата и Любовта трябва да се съединят. Нищо повече. (63/стр. 211)

Моисей стигна дотам – да издигне змията да се лекуват хората. Но Невидимият Свят видя, че този емблем не е толкова правдоподобен, заради което изпрати вече не змията, но изпрати един Човек – Син Человечески, Който да донесе на хората Истинското Знание, което лекува. (127/стр. 141)

Знание е нужно на хората. Истинското Знание се отличава по това, че внася известна Сила в човека. Но Знание без Вяра и без Надежда не може. Вярата и Надеждата са крилата на Знанието. Животното и човекът са двете крила, с които човек може да се движи в света. А някой човек се възмущава как така да има животински работи в себе си… Идеята, че има нещо животинско в човека, не е лошо нещо. (42/стр. 196)

Бог взе човека от животинското царство и го направи. Животното какво е?… „Животното“ значи „из живота“.

(44/стр. 74)

Думата „животно“ е прекрасна, но хората са я изопачили – тя произлиза от „живот“. (33/стр. 228)

Под думата „животински живот“ разбираме: първичния живот, който още не е диференциран, не е организиран.

(108/стр. 327)

На Земята без животно човек не може. Животните са помощници на човека, те са неговите слуги. Следователно в човека има една животинска душа, която е свързана с него. Тя живее в човешкото сърце и той трябва да я възпитава. Човек трябва да бъде справедлив към нея. Тя не иска много от човека, освен да се обхожда добре с нея. (42/стр. 196)

Сега ще ви кажат, че хората едно време са били животни. Вие се лъжете. Нито един от вас не е бил животно – вашето тяло е било животинско. Но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло от горе. Някой казват, че според теорията на Дарвин има еволюция на тялото, че от нисшите животни излязъл човекът. Автомобилът ни – желязото е излязло от земята, от него направиха автомобила; но аз не съм излязъл от земята. Аз, който влизам в автомобила, не съм направен от земята… Та казвам: Автомобилът е бил едно време животно.

(143/стр. 208)

Ти живееш в една животинска форма и ако не разбираш законите, ще се повлияеш от животинското. Облечен е човек в една животинска форма. Може един човек да е облечен в животинско разбиране. Та казвам: За да се освободим от животинското състояние в себе си, трябва да мислим… Като започнеш да мислиш, то е човешко. Като започнеш да различаваш Доброто от злото, то е Ангелско. И като започнеш да прилагаш Доброто в живота, то е Божествено. (143/стр. 208)

Добър е само Бог в света. Бог не е във всички нас. Ако Бог беше във всичките хора, те щяха да бъдат добри. Но тепърва Бог се проявява в хората. Единственото Добро Същество е само Бог. (118/стр. 433)

Сегашните хора са дошли до критични моменти… И ако бубата не се завие в пашкул, положението е опасно.

(33/стр. 121)

Но казвате: „Господ ще ни промени“ – ще те промени Господ, ако ти се промениш. Господ има друго едно променяне, но аз казвам: Да ви пази Господ от това променяне. А вие казвате: „Няма да се подчиним“. Господ има и пещ за хората. (32/стр. 801-802)

Земята ще се повдигне в по-висока област, а с нея заедно ще се повдигнат и съществата, които я населяват. Ония, които първи се повдигнат, ще възкръснат и ще влязат в Новата култура. Ония, които няма да се повдигнат, остават в гробовете си, т.е. в старата култура – те ще бъдат демоните за животните и растенията и ще ги измъчват. (32/стр. 231)

Затова аз ви призовавам: Опитайте Любовта. Сега е благоприятното време!

(33/стр. 87)

Ти може да станеш сега свободен – да няма нужда да търсиш друго прераждане, понеже всяко прераждане е експедиция с големи разноски. И после ти ще плащаш разноските за тази експедиция.

(25/стр. 674)

Преражда се животинското, а ражда се Божественото. (47/стр. 307)

Христос казва на Своите ученици: „Както Аз не съм от този свят, така и вий не сте от този свят“… Това значи: Ние, хората, не сме от света на животните.

(44/стр. 279)

Сега се проповядва Ново Учение, Нова Наука на хората. Какво се разбира под думите Ново Учение? То подразбира да се отпусне на хората Нов кредит, с който да преустроят, да създадат Нови хора от себе си. (65/стр. 312)

Послесловие

Мога ли да поканя една пеперуда на гости у дома?…

Мога ли да поканя една копринена буба на гости?…

Мога ли да поканя една златна рибка на гости?…

Какво е това Учение? Това са символи…

Това са все Идеи. (62/стр. 415)

Ако търсите някой, който може да на­мести ума ви,

ако търсите някой, който може да намести сърцето ви,

ако търсите някой, който може да намести волята ви,

това съм Аз. (62/стр. 128)

От хиляди години Аз ви крепя и ви помагам.

Не се ли убедихте, че няма да ви оставя? (50/стр. 225)

Аз съм Братът на най-малките в Царството Божие. (97/стр. 227-228)

Ще отида при всички, ще им дам Моя Мир.

И в това е Моята Радост.

Защото всички те са в Мен и Аз в тях.

(51/стр. 250)