Учителя – Пътят на Скъпоценните Камъни

Смирението на скъпоценните камъни

Кристалите слязоха от света на Мъдростта. (86/стр. 626)

Знаете ли какви сложни математичес­ки и геометрически формули на велики учени се крият в тия кристали – големи съкровища се крият в кристалите.

(81/стр. 41)

Минералите (и техните кристални структури) изпълняват велика служба в живота: те служат като оръдия на Природата, те кристализират материята и са център на известен род сили. (66/стр. 25)

Центърът е посока, от която известна деятелност може да излезе. Аз наричам центъра „кристализиране на някои Духовни Сили извън времето и пространството“. (36/стр. 16)

Минералите имат една централна точка, около която се отправят всички останали точки, и настъпва процесът на кристализиране. (70/стр. 5)

И ако хората бяха разбрали какво нещо е минералогията, те биха избегнали много нещастия в своя живот.

(81/стр. 38)

Несъзнателни сили в Природата са тези в минералите… Когато говорим за несъзнателните сили, подразбираме, че техните отношения са далечни, т.е. нямат никакви прями връзки с човешкия живот – един минерал седи далеч от живота; но по някой път вие го използвате да го носите на ръката си като един скъпоценен камък. (2/стр. 339)

Мнозина носят пръстени със скъпоценни камъни под предлог, че тия камъни ги пазят от различни злини и бедствия. Как е възможно едно разумно същество да има нужда от неразумното? Може ли камъкът да пази човека? Като казваме, че скъпоценните камъни са пазители на човека, това показва, че има някаква сила в тях, която влияе върху човека независимо от това дали той знае, или не знае нещо за тази сила.

(58/стр. 369)

Несъзнателните сили в Природата действат чрез скъпоценните камъни… И може да кажем, че тия сили, тия несъзнателни сили, носят по-голям запас от енергии – те харчат по-малко. В планинските места, в тия канари, е складирана грамадна енергия за бъдещото развитие на Земята… Тия несъзнателни сили в Природата имат връзка с нашата костна система. (1/стр. 266)

Ако вие имате някакъв недъг във вашата костна система, вие проучете скъпоценните камъни, прекарайте ги през ума си – прекарайте разните родове светлина през ума си, те ще окажат най-целебното влияние върху организма ви, особено върху костите. Туй практикуват и в народа: турят тия камъчета по главата на децата да не ги хваща уроки или за да не се изгубват, ще им турнат някои камъчета на шапката. (1/стр. 267)

Скъпоценните камъни всякога прив­личат тия несъзнателни сили – те ги контролират. Аз подразбирам под думата „несъзнателни сили“ тия сили, които нямат морал; защото има в света известни окултни сили, в които няма морал. И те са живи сили, и когато вие попаднете под тяхното влияние, те може да извършат с вас всичко. (1/стр. 267)

Сега има една опасност и за най-правоверните да паднат. Тази слабост се дължи на камъните. Видиш в някое планинско място, като минаваш, някоя канара… Тя, като те погледне, казва: „Този пигмей какво е тръгнал?“. Горделиво гледа камъкът от горе, казва: „Основа имам“. (60/стр. 360)

Камъните за тяхната гордост трябва да ги смирят – и хората правят пътища от тях, от горделивите камъни. И те трябва да се смирят, трябва да станат почва да си изплащат своите прегрешения. (60/стр. 360)

Ако си един горделив камък и искаш да се избавиш, на скъпоценен камък трябва да станеш. Да се кристализираш и малък да станеш, тъй че да потънеш някъде дълбоко в земята, на един-два километра. Че да те намери човекът, да те извади и да те носи на себе си, и да те милва. (60/стр. 360-361)

Ще ви запитам един въпрос: Защо Природата е поставила скъпоценните камъни вътре в земята, там да се образуват?… Понеже са толкова горделиви, турени са на такава голяма дълбочина в материята, за да обуздава тяхната гордост. И виждате колко са твърди те – в тях няма мекота. Трябва дълго време да ги шлифовате, за да ги направите гладки. В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане. (69/стр. 7)

Кристалите са много големи егоисти – голямо тщеславие и гордост има в тях. (69/стр. 7)

Но когато се изучават кристалите от окултно или от Божествено гледище, ние не се интересуваме само за произхода на кристалите, но ги разглеждаме като пергаменти, върху които е написана цялата история за развитието на човешкото съзнание. От тия пергаменти бъдещите минералози ще учат. Знаете ли колко ситно са написани тези научни факти! (81/стр. 40-41)

В Природата съществува стенография и онзи, който разбира законите, той може да знае по какво се отличава минералното царство… Как са се образували минералите – това е една наука, дълбока и незасегната. (133/стр. 110-111)

Минералите имат един живот, който не влиза в съзнанието на човека… Човек не може да си представи – то е затворен свят за него. (110/стр. 3-4)

Сега хората умират, мъховете живеят – по камъните те с милиони години изкарват своята прехрана… Ако човек живее на камъка, той ще умре. Но ако един учен човек е при камъните, като хлопне с пръчицата си, камъкът ще се отвори. Какви ли тайни не се крият в камъните! Ще кажете: „Вярно ли е това?“. За вас не е вярно, за мене е вярно.

(36/стр. 577)

Вземете пример на търпение от камъните. Има камъни, които от хиляди години насам чакат да дойде някоя голяма буря, ураган, да ги изкърти от голямата канара и да се подвижат малко. Това малко подвижване представя за тях Нов живот. Те се усещат свободни и благодарят за Великото Благословение, което им се е дало. (58/стр. 166)

Ти може да мислиш, че този камък се търкаля, но това малко камъче еволюира, то си има свое предназначение. Това камъче носи известно благо в света, то носи известна скрита енергия… Ти може да мислиш, че то се свлича – не се свлича, но носи една сила, която може да те ползва. (101/стр. 194)

Всичко, което живее в света, е едно Проявление на Бога… Господ е във всяко едно камъче и ако туй камъче се разруши, …в Бога се хвърля една сянка и Той дойде, и те отхвърли с Пръста Си, и ти втори път няма да помислиш да разрушиш едно Божествено Дело.

(28/стр. 616-617)

Като седиш на една канара, трябва да знаеш, че седиш на една разумна глава. Камъкът сам е неразумен, …но канарата е свързана с едно Разумно Съзнание, тя е израз на една Разумност. Не самите неща са разумни, но тези неща изявяват Разумността. Ако ти не се отнесеш добре с канарата, ти ще попаднеш в известно противоречие. (46/стр. 363)

Всичките богатства в света са в запас в канарите. Канарите и планинските вериги съставят енергии. Там се дава направление на теченията на Земята. Кръвообращение на Земята иде от планините; това е за сравнение. Те представят складирани енергии, които дават разни течения. Ветровете взимат направление от планинските места. Защото планини има и в Слънцето. Планините на Слънцето влияят върху планините на Земята. (36/стр. 577)

В бъдеще тази материя ще кристализира и светът ще се преустрои по особен начин… Ще видите тогава, че съществува една Нова земя, която хората не познават, но на която първоначално са живели. Тя се нарича Обитаема земя, но не е тази, която вие знаете. В тази земя се намират Дванадесетте Извора, от които са излезли другите Извори на Живота. Тогава вие ще видите Кристалните Извори на Безсмъртието, отдето излиза Животът. (15/стр. 238)

От светлина са направили своята дреха

Откровение 21:19-20 Основните камъни на градската стена бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък – с яспис, вторият – със сапфир, третият – с халцедон, четвъртият – със смарагд, петият – със сардоникс, шестият – със сардий, седмият – с хризолит, осмият – с берил, деветият – с топаз, десетият – с хрисопрас, единадесетият – с хиацинт, дванадесетият – с аметист. А дванадесетте порти бяха дванадесет бисера: всяка порта беше от по един бисер.

Дванадесетте порти са за всички раси. Трите порти от изток са за Жълтата раса, трите порти от север са за Бялата раса, трите порти от юг са за Червената раса и трите порти от запад са за Черната раса. Както виждате, мидите, които са образували тези бисери (портите), са били много големи. (62/стр. 334)

Виждаме: в Откровението се говори за един град, направен от скъпоценни камъни, от много скъпоценни камъни. То е, за да въздействат на човешкото въображение, понеже тия кристали служат за по-правилно пречупване на светлината и пренасянето в човешкия ум.

(1/стр. 266-267)

Кристалите са завършили своето развитие, те са достигнали края на своето развитие. Всички форми на кристалите представят високи умствени форми.

(73/стр. 122)

Като говорим за скъпоценните камъни, ние подразбираме ума на човека, защото само интелигентният човек може да говори на тази тема. Само високоинтелигентният, благородният и доб­родетелният човек могат да говорят за скъпоценните камъни и да правят разлика между един или друг скъпоценен камък. (3/стр. 203)

Бих желал да се спрете върху 12-те главни скъпоценни камъни и да направите един микроскопически опит с тях. Опитът е следният. Когато имате някаква неприятност, била тя от физически, от сърдечен или от умствен характер, започнете мислено да си представяте 12-те скъпоценни камъни в ума си. Започнете от най-простия и отивайте пос­тепенно към най-хубавия и скъпия от тях, и следете при кой камък неприятността ви ще изчезне. Като прекарвате тия камъни през ума си, същевременно ги свързвайте с добродетелите, които всеки от тях изразява. При това положение всеки камък може да въздейства благоприятно върху човека и да смени състоянието му. (3/стр. 203-204)

Скъпоценните камъни могат да ви послужат като опорна точка в живота, който минавате на физическия свят.

(3/стр. 205)

Минералите, кристалите, скъпоценните камъни работят за човека. Те събират външната светлина, пречупват я в себе си и част от нея изпращат навън, за да се ползва човек от нея. (9/стр. 228)

Всички минерали… не са нищо друго освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. (25/стр. 71)

Кристалите имат своя интелигентност: те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането . Всеки един кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. (69/стр. 7)

Някога скъпоценните камъни са били прости, обикновени камъни, но след време са претърпели известно трансформиране и са дошли до положението, в което днес ги виждаме. Например диамантът някога е бил обикновен въг­лен, но чрез ред процеси, с течение на вековете, той се е превърнал в по-високо състояние, видоизменил се е от низша във висша форма. Като въглен, той е бил черен, а като диамант, е станал безцветен, със способност да пречупва слънчевите лъчи. (3/стр. 204-205)

Този, стопеният въглен, който кристализирал и станал диамант, представя Божествения порядък. Въгленът не може да пречупи светлината, да даде тия краски – диамантът обаче може. В Божествения свят има красота на цветовете, пречупване има. (10/стр. 46)

Ти обичаш диаманта заради способността му да пречупва силно слънчевите лъчи. Всяко нещо, което обичате, крие в себе си някакво Божествено качество. Само Божественото се обича и цени.

(100/стр. 279)

Един диамант е красив… Като разпръсква лъчите, диамантът е красив.

(144/стр. 109)

Чистият диамант по съвършен начин отразява светлината. (44/стр. 35)

Един диамант усилва светлината, пречупва я. Като мине светлината през диаманта, проявява особени свойства.

(52/стр. 106)

Светлината, която е разложена от скъпоценния камък, действа лечебно върху човека. (60/стр. 429)

Ако аз имам един скъпоценен камък и неговата светлина насоча към вашата рана – тази, пречупената светлина ще излекува раната. (60/стр. 444)

Един камък е скъпоценен, който дава най-големите пречупвания на светлината. Той дава краски с хубави тонове.

(42/стр. 476)

Скъпоценните камъни имат особено пречупване на светлината – когато човек изучава светлината, те са потребни. В скъпоценните камъни може да се проучат свойствата на светлината. Скъпоценните камъни задържат известна светлина. Те са били учени, задържат известно количество светлина, за което ние нямаме понятие, и затова са станали скъпоценни. Най-хубавото в скъпоценните камъни е направено от светлина. От светлина са направили своята дреха.

(55/стр. 115-116)

Скъпоценните камъни са женски… Скъпоценните камъни, които пречупват слънчевите лъчи – то са децата, раждат ги. Една жена ражда, пречупва слънчевите лъчи. Красива е. (10/стр. 38)

Минералното царство е дало най-хубавите скъпоценни камъни. Един малък къс от скъпоценните камъни струва милиони в човешкото царство; в този камък само по себе си няма никаква ра­зумност, той не говори, а пък цена има… Кое оценявате в скъпоценните камъни?

(133/стр. 111)

Ценността е оценка на някое последствие – ценен е един скъпоценен камък, който е един резултат… Ценността винаги има отношение към резултата.

(72/стр. 370)

Материалните блага са резултат на работата на хиляди и милиони същества, които са работили през хилядите векове насам. Вземете например разните скъпоценни камъни, разните метали и масла, които се намират в земята – това не са нищо друго освен богатствата на хилядите същества, които са работили с векове преди нас. (36/стр. 370-371)

Как са се образували минералите, ни най-малко не е засегнат този въп­рос всъщност. Минералогът засяга остатъците, които са изостанали; това е една фаза… И растенията са пак един остатък. След това иде животинското царство, което е пак остатък. И после иде човекът. Ние изучаваме само остатъците. Човек не е това, както той е бил създаден. Де е онзи човек, когото Бог е създал? (133/стр. 111)

Минералите бяха способни, те достигнаха своята култура в златото и в скъпоценните камъни. Минералите се научиха да пречупват светлината – не само да я пречупват, но и да я разлагат. А това е способност, това е цяла наука. Наука е да се използват слънчевите лъчи, цветовете на Слънцето. Учени бяха нав­ремето си, а сега това са останки. Едно време бяха учени, а сега са останки. И те знаеха неща, които хората едва сега учат. (133/стр. 115)

Растенията пък събраха хубавите, сладките и горчивите работи… Минералите само разложиха светлината и показаха нейната красота на света, а растенията събраха тази светлина и показаха какво се крие в нея – събраха своите сокове, сладки и горчиви. Та когато някой човек носи скъпоценни камъни, аз разбирам защо ги цени. Той казва: „Да имам знанието на този камък, на неговите предци“. (133/стр. 115-116)

Кое е по-хубаво сега: да носиш най-
малкия живот в себе си или да носиш остатъците на най-великия живот? Да носиш един скъпоценен камък или да носиш най-малките остатъци от живота?… Човек се е учил при минералите. Там той е бил ученик. Човек е бил ученик и при растенията, бил е ученик и при животните. Сега е ученик в човешкото царство. И там няма да остане. Той ще влезе в Ангелското царство. И така ще прогресира. (133/стр. 117, 118)

Онези, които са създали скъпоценните камъни, се ползват те, но същевременно от скъпоценните камъни се ползват и другите. Онези, които създадоха златото, се ползват те; но като оставиха златото, всички се ползват от него, ползваме се и ние… Ние като напуснем Земята, от онова, което ние сме създали – други ще се ползват от нашите блага. Затова Писанието казва: „Делата им ходят подир тях“. (138/стр. 318-319)

Скъпоценните камъни имат ухание

Сега, разбира се, окултното гледище за скъпоценните камъни не е както това на съвременната наука. Окултната наука твърди, че скъпоценните камъни – това са плодове. Те растат и се развиват тъй, както плодовете в земята. (1/стр. 267)

Въпросът е сега: от един кристал …могат ли да се получат два кристала? …Някои окултисти считат, че и кристалите могат да се размножават. Те считат, че и златото не се образува в Природата тъй, както съвременните учени твърдят. Те казват, че златото в земята расте, развива се и се размножава, тъй както и ябълковото семе, и затова зърната на благородните метали те наричат „плодове“. Но това е тяхна особена терминология. (19/стр. 151)

Да, златото се ражда в земята; то не се натрупва само по себе си. Следователно колкото по-добри и разумни стават хората, толкова повече злато се ражда в земята. Златото расте и зрее както плодовете. Колкото по-лоши и неразумни стават хората, толкова повече се намаляват златото и скъпоценните камъни в земята. Тази е една от Великите Истини на живота. (77/стр. 278)

Сега имате един кристал, един диамант, който кристализирал на три-четири километра в земята. Кой го е образувал?… На какво се дължи туй кристализиране? Кристализирането винаги се дължи на една Разумност от вън.

(54/стр. 31)

Скъпоценните камъни имат влияние от Духовния свят, свързани са с него. Кристализирането на тия скъпоценни камъни в разни форми показва, че върху тях работи един Разумен Принцип. За пример: ако известен писател има някой диамант, като погледне диаманта, ще сложи мислите си по един начин; ако има един скъпоценен камък с цвят зеленикав – изумруд, или синкав – сапфир, и той до известна степен ще окаже влияние върху неговата мисъл. (1/стр. 267)

И може да кажем, че скъпоценните камъни на Земята са най-високото изложение на менталното поле, или те са същества, които живеят в менталното поле и изразяват своята деятелност на Земята чрез скъпоценните камъни. И който може да чете, върху тях ще намери много знания. Там има много знание вложено. (1/стр. 267)

В тия скъпоценни камъни има много работи написани. Обаче онзи, който иска да се занимава, той трябва да владее Акашовите книги, той трябва да е развивал онези центрове за ясновидство – да разбира съчетанието на тия камъни.

(1/стр. 267)

Има клетки (в човека), които разбират езика на минералите… Вие ще ми кажете: „Аз не вярвам в това нещо“. Един минерал говори. Един диамант, който пречупва светлината, за мене говори. После, не само това, но учените хора казват, че скъпоценните камъни боледуват: имат болести, после оздравяват. Често, като заболее един скъпоценен камък, изгубва блясъка си. Един скъпоценен камък, като изгуби блясъка си, дават го да го носи един здрав човек да възстанови блясъка си. Изгуби си блясъка, стане като просто стъкло; като го носи един здрав човек на пръста, придобива блясъка си. Това са факти. (126/стр. 99)

Мене наскоро ми донесоха един кварцов камък, един кристал; аз намерих нещо в него, което не са виждали. Аз, като го взех, харесах го. Видях едно човешко сърце с всичките краски в кристала. Ако този кристал се постави в известно положение, вижда се човешкото сърце, като че някой художник го е нарисувал, но само като го туриш в известно положение. Казвам: Ценно е, защото сърцето, което е нарисувано с цветни бои, нарисувано е с четири краски. Казвам: „Доста хубав кристал“. Онази, която ми го даде, не казвам какво виждам. Казвам : „Може да го вземете“.

(42/стр. 170)

В кристала …виждам палат за същес­твото, което живее там. (64/стр. 116)

Разумни Същества имат проекция в минералите. (6/стр. 220)

На минералите е написано Името на Висши Същества – на Херувими и Серафими. (29/стр. 239-240)

Всичките диаманти са минали през умовете на Ангелите, на Напредналите Същества. Тази материя, която е излязла от техните умове, се е кристализирала. Единственото нещо, което Ангелите са оставили, то са скъпоценните камъни.

(8/стр. 165)

Диамантът в неорганическия свят, който е попаднал в трептенията на Любовта, е станал диамант. Две трептения са направили диаманта да пречупва светлината. Пречистил се е. Въгленът влязъл и като се пречистил в една среда, без да изгори, тогава става най-хубавият диамант. Сега цяла наука е как е станал диамант. (8/стр. 164-165)

Някои от съвременните геолози казват, че скъпоценните камъни са се образували от газове в земята. Скъпоценните камъни са минали през газовете, но не са образувани от тях. Те коренно се различават от газовете. Други учени пък казват, че диамантът например не е нищо друго освен чист въглерод. Не, диамантът не е въглерод. Както човешката душа е облечена в тялото, така и диамантът е облечен в материята на въглерод, но сам по себе си той не е въглерод. В това отношение всеки скъпоценен камък има свое тяло, но ако речем да говорим от какво е направен той, не можем положително да се произнесем. (81/стр. 88)

И мене ме радва един скъпоценен камък такъв, какъвто е, повече, отколкото философията как се е образувал камъкът. Учените хора имат своите теории как са се образували камъните. Но скъпоценните камъни си остават такива.

(39/стр. 490)

Някои учени хора, както и някои прости хора са забелязали, че някои лечебни растения растат на места, дето има или заровено злато, или златни жили. Намерено е, че други растения пък растат там, дето има скъпоценни камъни или някои от благородните метали, като злато, сребро… Човек трябва да познава тази именно ботаника – да знае къде какви растения растат.

(10/стр. 302-303)

Казвам сега: Съвременните хора работят за откриването на някои златни мини или търсят някоя диамантена руда… Тези хора, които се занимават с диамантената мина или с тези руди, те почти всички употребяват окултните средства; имат си специфични начини за това. За пример как знае човек, че на петстотин метра в земята има някоя дебела жила от злато, въглища или сол?… Златото и всички метали имат специфични трептения; и онзи, който иска да се занимава да развива тази сила, той трябва да разбира специфичността на известни метали. (24/стр. 549)

Дето и да минете, ако тази област има злато, вие ще усетите особено притегляне, една притегателна сила. Много ви е приятно, ще ходите, ще се разхождате, ще обикаляте, не искате да се местите от това място – злато има там.

(24/стр. 549)

Всички може да развиете в себе си един усет. Как може някъде да познаете дали има карамфил, или роза, или цъфнала череша? Те се познават, имат особен мирис. Така и скъпоценните камъни, и те си имат своето обоняние.

(54/стр. 142)

Хубавите камъни миришат – тези камъни, които са изкуствени, са като изкуствените цветя. Скъпоценните камъни имат ухание. (52/стр. 170)

За мене свръхсъзнанието има особено ухание. (43/стр. 188)

Има в човека една тайна сила и ако вие бихте знаели да боравите с нея, ще знаете къде има злато, сребро, скъпоценни камъни. (128/стр. 353)

Рудокопачите, които търсят с години скъпоценни камъни в земята, …работят непрестанно, докато най-после развият в себе си тънко чувство, с което лесно намират леговището на тези богатства. Така трябва да работи всеки човек, ако иска в грубата материя да намери скъпоценните камъни. (81/стр. 15)

Ти като минеш в свръхсъзнанието, в тебе ще се разтвори твоят поглед така, че всичко ще виждаш. Един човек, като погледне, всичко вижда: съкровища, диаманти, скъпоценности; вижда, че има реки да текат. Един човек на свръхсъзнанието разбира химия, физика – всичко разбира много добре. (7/стр. 51-52)

Ние много неща на Земята не виждаме. Има места на Земята, където чо­вешки крак не е стъпвал. Хората не знаят Земята, а само отчасти я знаят и познават. Земята под Тихия океан е скрита, хората не я знаят. Тя ще излезе със своята девственост над водата. Сега имаме пет континента (Африка, Евразия, Америка, Антарктида, Австралия), ще излезе и шестият над водата и ще е по-голям от сегашните… Става сега преустройство на всичката материя на Земята. От Слънцето има грамадни магнетически течения, които вдигат (новия) континент и го зонират. (95/стр. 184)

За в бъдеще очакваме да имаме една Светла култура. Всичко туй ще се преобрази. Всичките черни въглени, които сега съществуват, всички те ще станат на диаманти. Всичките нескъпоценни камъни ще станат на мрамор и скъпоценни камъни. Целият свят ще бъде пок­рит с мрамор и злато. Всяка една къща ще бъде направена от такава материя, че Слънцето ще прониква отвсякъде.

(91/стр. 193)

Казвам: Когато дойде Божествената Светлина в света, ще разкрие тайните, които сега са скрити. Един учен човек сега правил опити: той правил опит, че може да скрие нещата на сцената; туря скъпоценни камъни, поставя един артист на сцената и като пусне тази светлина, артистът изчезва – не че го няма, но не се вижда. Сега ще дойдат учените хора. Като блесне тази светлина, веднага вие ще се видите. Сега първото вече вие сте го направили: вие сте невидими един за друг. Ще дойде сега ученият човек, който ще ви направи видими един за друг. (39/стр. 502-503)

Като идете на Слънцето, ще бъдете като в Рая. Ще намерите един свят с много хубава пролет, хубави морета; много хубави градини, уредени, с много богата растителност; със здания, нап­равени от диамант, прозрачни. Ще намерите такова богатство, дето не сте го сънували. (48/стр. 131)

Небесните неща – те са брилянти, те са големи работи. Как ще отидеш на Слънцето? (6/стр. 405)

Тайно скрити са в душата

Животът в минералите е неорганизиран. В минералите има едно състояние, дето материята се сгъстява, приготвя се. В растенията имаме движение, разширение; тази материя има и растене. Когато в животните имаме вече организиране, а в човека може да имаме смисъл вече. Това са стадии, по които върви човешкото развитие. Значи, има един Велик Закон. Ако в тебе процесът на минералите не работи правилно, ако в тебе процесът на растенията не работи правилно и ако процесът на животинското царство …и човешките сили в човешкото царство не работят, човек не може да има правилно разбиране за живота. (26/стр. 121-122)

Човек с един талант – това е човек, който мяза на един минерал, който не може да се размножи; той винаги остава един. В него слънчевата светлина може да се пречупва много добре, но той не може да бъде разумно същество. Когато вашето сърце се втвърди като минерал, вие сте човек, който има само един талант. И там се крие опасността, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното сърце“. А този един талант трябва да се преобърне и да почне да ражда, и да се развива. (27/стр. 65)

Диамантът, макар че е скъпоценен, не може да изхрани света. Диамантът е в статическо положение. Съвременните хора са свикнали със статическите състояния на нещата – те искат да бъдат осигурени; но колкото повече желаят да се осигурят, толкова по-малко са осигурени. (15/стр. 172)

Сега Провидението дава на човека едно житно зърно, а той казва: „Да беше диамант, защо ми е житно зърно!“. Обаче в диаманта няма тази динамична сила, която има в това житно зърно; ако му дадеш условия, то може да храни след девет години целия свят… А вие казвате: „Да беше скъпоценен камък да го продам и да си поправя работите!“.

(136/стр. 208)

Красивите минерали какво могат да ни доставят в живота? Бихме измрели всички, ако останеше от тях да живеем.

(27/стр. 65)

Елмазът е скъп, лъскав – това е върхът на светския живот, но той събира и пречупва слънчевите лъчи, без да ги умножава. Житното зърно е скромно, евтино, но то, посято в земята, се умножава. Такъв е Духовният човек.

(107/стр. 7)

От Синовете на Виделината се иска да бъдат не външно лъскави, не едни безплодни и нерастящи елмази, а умножаващи се житни зърна. (107/стр. 7)

Скъпоценните камъни не са нещо съществено – в този свят скъпоценните камъни са само за ума. (50/стр. 9)

Туй, което минералите разрешиха, остана разрешено; туй, което растенията разрешиха, остана разрешено; туй, което животните разрешиха, остана разрешено и това, което човек разреши, остана разрешено. Но с това няма да се свърши. (26/стр. 122)

Минералите не са нищо друго освен символи, с които Невидимият свят говори на разумните хора. Във всеки символ се крие Велика Идея. (47/стр. 247-248)

Като поставим всички минерали, растения и животни на техните места, ще получим Разумното слово, Разумната мисъл на Живата Природа. (3/стр. 24)

Аз считам, че една обида може да бъде един скъпоценен камък. Един камък, който не е турен на място. Този камък да се извади, да се тури на мястото му – дава красота. (41/стр. 10)

Във всяка опитност, колкото горчива и да е, се крие нещо ценно. Като минете през тази опитност и се освободите от горчивината , вие ще задържите скъпоценното за себе си. (58/стр. 39)

Животът е златна монета, която хората са оцапали. От тях се изисква едно: да се заемат да изчистят живота и да го видят в неговия естествен блясък и чистота, както Бог го е дал. Като го изчистят, те сами ще се ползват от него. Всяко нещо, което човек сам е изчистил, остава за него, той да се ползва. (58/стр. 39)

Ако Христос дойде при вас сега, вие вземате и Му давате един въглен, голям въглен, който е изгасен в огнището. Само това имате и Му го давате за подарък; Той го взема. Но Христос, като тури този въглен в своята реторта, от него може да направи един скъпоценен камък, един диамант. Втория път, като ви посети, казва: „Давам ти подарък този скъпоценен камък, той е от онзи въглен“.

(140/стр. 340)

Ако дойде при вас един човек, който не ви обича, и по същия начин ви даде въглен – може ли вие да превърнете въг­лена в диамант, че втори път, като дойде при вас, да му кажете: „Давам ти този диамант.“? На този, който не ви обича, след като му дадете диаманта, съвсем друго мнение ще има за вас. (140/стр. 340)

Никога не връщайте въглена, който някой ви е дал. Върнете го като скъпоценен камък. Това е Новото Учение.

(140/стр. 340)

Въгленът от топлината на Любовта се превръща в диамант. Тази Любов обаче не е за хората от света. Тя е само за онези, които се стремят към Новия живот.

(82/стр. 219)

Бог създаде минералите, скъпоценните камъни …като предметно учение.

(10/стр. 303)

Има няколко вида лъжи, които не принадлежат на човека; щом е така, той трябва да се освободи от тях – за пример лъжите, които съществуват в подсъзнанието, са на минералите и на растенията. (9/стр. 133)

Изобщо бялата лъжа е разпространена и в минералното, и в органическото царство. (9/стр. 126)

Съвременните учени казват, че от въг­лена се образува диамантът. Аз оспорвам това и казвам: От диаманта се образува въгленът… Аз казвам: Диамантът, като не е запазил блясъка си, става на въглен. (28/стр. 293)

От грешен човек праведен не може да стане. Как може от грешен човек да стане диамант? Диамантът си е всякога диамант! Около диаманта може да се образуват известни наслоявания и той да потъмнее, но то е само едно опрашване отвънка. И аз казвам: Изгорелите от огън диаманти са станали въглени. Кой е този огън? То са необузданите човешки страсти, които са образували всичките тия въглени. (28/стр. 293)

Съвременните учени хора казват: „Голяма топлина, голямо налягане се изисква, за да се образува диамантът“. Тук сме съгласни. Диамантите се образуват от огъня на Божествената Любов, при налягането на Божията Мъдрост и при действието на Божията Воля.

(28/стр. 293-294)

Значи, когато върху въглена действа една Разумна Сила, той се превръща в диамант. Една Разумна Сила може да превърне и диаманта във въглен. Може да стане това нещо, но то се отнася до ония диаманти във физическия свят. Но що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното Царство. (19/стр. 44)

Вашите души са драгоценни пред Неговите Очи. (106/стр. 193)

Сега човек се мъчи да прави някой път диамант, само че неговите диаманти са черни. Той още не може да ги нап­рави така чисти, както Природата ги е направила. Ти казваш: „Аз сам мога да се повдигна в морално отношение“. Ще се повдигнеш, но ще бъдеш един чер диамант… Ти казваш: „Да създам един характер от себе си“. Ще бъдеш един черен диамант. Носи онзи характер, който Бог ти е дал. Само проявявай характера си! (5/стр. 122)

Човек може да стане скъпоценен камък… Ще мислите може ли ние да бъдем скъпоценни камъни. Ще кажете: „Може“. Какъв камък искате да бъдете?

(4/стр. 129)

Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. (5/стр. 538)

Не мислете, че кристалите са само в земята. Туй, което е в земята, е и у вас.

(69/стр. 7)

Но кой е онзи, който, като иска да изрови един диамант, дълбоко заровен в земята, няма да се оцапа? (30/стр. 9)

Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите. (5/стр. 548)

Казвам: Там, на толкоз и толкоз километра, такава и такава планина, такива върхове има; такива скъпоценности, такива съкровища, такива скъпоценни камъни има там. (11/стр. 282)

В България има скрити много богатства – въглища, скъпоценни камъни, злато и други, но не могат да ги намерят.

(19/стр. 118)

Виждам где има златни жили в България; виждам где има скъпоценни камъни – чудни са хората, като ме питат отде идват моите средства. Казват: „Значи, ти си един от готованците!“. Че кой от вас не е готованец? Всички сме готованци, всички живеем даром в света. Туй е Истината. (78/стр. 348-349)

Няма същество на Земята, което да не е обрало някого. Скъпоценният камък е красив, но за тази красота той е взел нещо от земята. И дървото дава сладки и добри плодове, но колко елементи е обрало то от земята и от въздуха? (92/стр. 144)

И от какво произтичат всичките тези живи форми, които съществуват като скъпоценни камъни?… Това са жилища, опити, в които човешкият Дух е живял.

(18/стр. 9)

Та разумният човек знае къде има скрити пари и скъпоценности в земята, но никога не може да ги извади без позволение на Възвишените Същества. Ако те не му позволят да вземе нещо от нейните богатства, той никога няма да наруши техните заповеди – той предпочита да живее в лишения, отколкото да престъпи законите на Разумната Природа. (67/стр. 547)

Аз може да ви насърча: може да избера трима души от вас и за една година да развия вашата чувствителност – да прог­ледате, да виждате златото, скъпоценните камъни, които са в земята. Може да направим трима души да виждат под земята заровените съкровища. Какво ще направите тогава? Кажете ми. (32/стр. 299)

Наскоро в Африка бяха намерили един голям скъпоценен камък, който изпратили със специална комисия; те не го изпратиха с обикновена поща, но по специална комисия. Ако биха го изпратили с обикновена поща, той не би пристигнал до местоназначението си. Бог пък изпраща с обикновена поща скъпоценните камъни, а ония, които не са скъпоценни, изпраща със специална комисия. (15/стр. 250)

Център, по-твърд от диамант

Само в света на Любовта човек може да види законите, които Бог е създал… Онези скъпоценни камъни, които днес употребяваме, преди хиляди години, когато са били в земята, не са имали същата ценност, каквато днес имат. Обаче всички ония камъни, които са вече извадени от земята, шлифовани и изработени, след като са турени на пръстите, като украшение на пръстените, те имат вече голяма цена. (20/стр. 303)

Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята, най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни. Наистина горе ги дава на хората, но ги изработва долу, в Земята. Имате един Ръководител, Приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано – един Дух, или на теософски – Учител, все едно и също. Той, като влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия, тя ще се излее като извор и ще прояви известна форма.

(75/стр. 440)

Някой казва: „Аз научих туй слизане в центъра на Земята“. Че ти там, като влезеш в Земята, ще видиш скъпоценни камъни. Те са долу, в центъра на Земята. Всичко е скрито там. Като слезеш там, ще намериш всичките богатства – ще намериш това, което търсиш. Като излезеш из центъра на Земята, ще изнесеш това, което ти трябва. (33/стр. 172)

Казвам: Всеки, който не е слязъл до центъра на Земята и не е излязъл навън, той тази Любов не я разбира. Тия са трудни работи. (33/стр. 172)

Който пише за Любовта, той трябва да има на разположение златно перо. Ако имате диамантено перо или перо от някакъв скъпоценен камък – още по-добре. Щом пишете за Любовта с желязно перо, написаното лесно ще изчезне.

(82/стр. 110)

Това, което ви говоря, няма да го вземете като една Истина, сто и едно на сто, но ще го вземете като една древна приказка, от приказките на 1001 нощ. В Земята има големи банки, всяка от които има хиляди тонове злато. Там има парчета злато – големи, около …петдесет и повече килограма тежки. В тези подземни пещери има и скъпоценни камъни, големи като кокоши яйца; някъде има такива камъни, големи и като пачи яйца. (39/стр. 188)

Сега някой ще каже: „Това е от 1001 нощ“. Повече от 1001 нощ е даже… Чели ли сте 1001 нощ? Вероятно сте я чели – там има отлични неща, само че това е един живот другаде преживян, при друга обстановка, а не тук, на Земята.

(29/стр. 399)

Мислите ли, че диамантите не могат да бъдат големи като пачите и като камилските яйца? Има в Земята толкова големи диаманти, но още не са ги намерили. Първите, разумните хора, които бяха на Земята, те извадиха ония диаманти, които бяха големи като камилски яйца. След тях хората извадиха диамантите, които бяха големи като пачи яйца. После извадиха диамантите, големи като кокоши яйца, а сега за нас останаха да намираме диаманти, големи най-много като гълъбови яйца. Големите диаманти са складирани някъде.

(39/стр. 188)

И да ви кажа Истината. В какво седи тя? Носите един диамант и той лъщи; по какво се отличава диамантът от тоя, направен от стъкло?… С диаманта щом нараните стъклото, ще знаете Истината – щом се наранявате, вие не сте диамант. Щом се наранявате на всяка стъпка, вие не сте диамант, стъкло сте. Казвате: „Нарани ме“. На диаманта не може да остане следа. Да бъдеш неуязвим, това е диамант. Ако на всяка стъпка се нараняваш, не си диамант. (146/стр. 37)

Диамантът не можеш да го обидиш, защото обидата е едно надраскване. Всякога, щом се обидиш, значи: твърдостта ти е малка. Щом не се обиждаш, твърдостта ти е голяма. Който иска да те дращи, той се одрасква, а ти не се надраскваш. Та по някой път дяволът идва да ни опита дали имаме твърдост.

(143/стр. 212)

А дяволът е много твърд. Дето е минал, някои от вас нали знаете как е започнал? И ако не може дяволът да ви дразни, вие сте вече надраснали. Твърдостта на диаманта е десет. А пък има и друга една твърдост – тя е твърдостта на дванадесета степен. Знаете ли какво е това? Дванадесета степен – то е твърдостта на Любовта, дето всичко дращи, а тя от нищо не се дращи. (143/стр. 212)

Представете си, че аз имам една твър­дост на тялото – не такава, как­вато диамантът има, но хиляди пъти по-голяма от неговата; какво може да се противопостави на такова тяло? Тогава каквото и да е друго тяло, което влезе в съприкосновение с моето, не ще може да ме проникне. Това тяло ще се разбие от моето. (36/стр. 27)

Ние имаме най-голяма твърдост 10 на диаманта. Но има твърдост по-голяма от 10, има: 12, 13, 14, 15, 16, 17, 20, 30, 40, 50, 100, 1000, 10000, 100000, един милион, десет милиона, сто милиона. Може да си представите каква е тази твърдост! Най-после има една твърдост в света, която нищо в света не е в състояние да я помръдне от мястото .

(32/стр. 437)

Всички мислят, че центърът на Земята е в разтопено състояние. Но центърът на Земята е по-твърд от твърдостта на нашите скали. Ами вътре има такова голямо налягане! При такова налягане може ли да има течно състояние? По-твърдо от камък е. Центърът на Земята е по-твърд от диамант. (39/стр. 509)

От окултно гледище Земята има кухина вътре в центъра. Вътре в топката на Земята има друга топка, която се движи. Всяка топка си има своя магнитен пояс. Земята в центъра си е най-плътна. Там има машинария, лаборатория, механици, които движат Земята. Там е Малката Мистерия. Който се посвещава, трябва да слезе долу да види. Малцина могат да слязат. Другите остават по нея отгоре. Всяка година има магнитни течения, по които може да се слезе до центъра.

(95/стр. 184)

Около нас пък има друга преграда – магнитна, други хора живеят. Ако тръгнем към Слънцето, през тоя пояс не можем да минем. Там е астралният свят. Той е над нас, но граничи с тоя свят, както земята с водата се опират. Тая материя, като отидем там, ще бъде под нас и ще ни се види като ефирна.

(95/стр. 184)

Защото, като стъпиш на оня свят, толкоз твърда почва има, че е по-твърда от диамант. Сега аз не искам да доказвам, че е твърда. Който не вярва, да иде да провери. Аз, който съм видял нещата, не ги доказвам. (8/стр. 96)

Вие още не съзнавате какво Бог е нап­равил заради вас през хилядите векове, във всичките ваши падания и ставания. Когато вие не сте Го познавали, Той винаги минавал и все ви оставял по едно Добро. Когато сте живяли на земята и в смъртта, на гроба, казва: „Да се извади навън!“. Камъни, когато сте били – скъпоценни камъни, когато сте били; желязо като сте били, каквото и да сте били – Той вас ви посещавал. (42/стр. 596)

Всички страдания, които сегашното човечество минава, са нарочно създадени. Днес Бялата раса се опитва колко може да издържи. Днес всички хора се оплакват от неврастения, от разни болести. Страданията в този случай не са нищо друго освен изпитание за хората да се види колко могат да издържат.

(36/стр. 27)

Във всяко болезнено състояние се крие един диамант от първо качество. Само ако можете да снемете опаковката, ще го намерите. Ако не – този диамант ще минава от едни ръце в други.

(145/стр. 223-224)

Има мъчнотии в света, които имат твърдост от 8 – 10. Има мъчнотии, които с желязо не се режат. Следователно в духовно отношение човек трябва да разполага с такава твърда воля, която да разчупва и най-големите мъчнотии.

(15/стр. 225)

Но какво разбират под думата „твърдост“? Тя е едно качество, едно чувство на устойчивост. Само твърдите неща може да устояват – на тях можеш да разчиташ. (32/стр. 436)

Доброто е твърдата почва в Духовния свят. Без Добро ти не можеш да градиш. Стабилността на мислите, тяхното вътрешно съдържание – то е Доброто.

(32/стр. 436)

Добрите хора за Доброто са меки – когато дойдат до Доброто, имат най-голяма мекота; когато дойдат до злото, имат най-голямата коравина. Бъдете крайно меки и крайно твърди – да знаете къде да турите твърдостта и къде да турите мекотата. Сега не е само туй.

(146/стр. 37)

За да бъдат някои неща твърди, това се дължи на голямото сцепление между техните частички. Голямото сцепление се дължи на това, че частиците на тия тела са дошли в голяма близост помежду си. Следователно, когато човек става много твърд, това показва, че всички частици в него са дошли в голяма близост.

(15/стр. 225)

И вие се възмущавате от болестите, но болестта е един метод. Ако болести в света нямаше, ако страдания нямаше, хората щяха да бъдат крайно жестоки, твърди – твърди като диамант; вие не може да влезете между тях. Благодарение на тия страдания между хората се образуват известни връзки. (21/стр. 60)

Сега аз казвам: Който иска да придобие Любовта на Христа, ще мине по Неговия път. Всеки ще мине през смъртта и през живота да опита всички ограничения и страдания. След това ще каже като Павла: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. (147/стр. 378)

Казвам: Бог иде. Той ще преустрои света… Този свят ще се затвори за вас, друг свят ще се разкрие… И тия жилища, в които ще влезете, са създадени за вас – само че са грандиозни, направени от мрамор, вратите са направени от скъпоценни камъни; постлани са със злато, постлани са с най-хубавите килими.

(7/стр. 276)

Във Вселената има планети, цели нап­равени от злато. Господ ще ви прати там… Някой път искаш диаманти. Има планети, направени от диаманти. Господ ще те прати там. (50/стр. 114)

Мощта на сгъстената фина енергия

Скъпоценните камъни, които се носят, предпазват от известни злини. Те са оръжие. Всеки човек, който ходи със скъпоценни камъни, показва, че той е военен – все ще носиш, като някой военен, някоя пушка, някоя сабя. Ти ще носиш диамант просто да се пазиш от някои лоши влияния. Може някой камък да е с червен цвят, син цвят – то (и краските) са оръжия. (50/стр. 9)

Най-важните краски са розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също и аметистовата, диамантената. (75/стр. 284-285)

Радостта е плод на аметистовата краска; светостта принадлежи на същата краска. (75/стр. 266)

А пък черната краска на въглищата ще произведе съвсем друг ефект върху вас. (64/стр. 256)

Цветът представлява нещо в Природата. Една от Великите Тайни е цветът… Виждаме и белия цвят – всеки дава ценност на диаманта, на смарагда също; няма ли го този цвят, този камък губи своята красота. (24/стр. 341)

Скъпоценният камък запазва цвета си, но само играе със светлината, вследствие на което се явяват различни отливи, различни цветове на светлината. На научен език казваме, че скъпоценните камъни пречупват лъчите на светлината и ги отразяват в себе си. (132/стр. 62)

Но цветът сам по себе си какво значение има?… Всичките цветове – това са Космически Сили, които проникват целия Космос. (29/стр. 452)

И тъй, хората, които имат скъпоценни камъни, вярват, че ще ги пазят от зло. Този, глупавият камък как ще го пази? Този, скъпоценният камък знае! Имаш един диамант, може да те предпази от някоя болест. Сапфир или смарагд – може да те пазят. Това е не само предположение. Както виждате, и аз имам един диамант, поставил съм го като страж.

(7/стр. 71)

В диаманта нищо не може да проникне. Той е толкоз сплотен, че никога не можеш да го оцапаш вътре. Следователно диамантът има едно здравословно състояние. (53/стр. 106)

„Твърди като диамант“ – това означава: нищо да не може да ви надраска; вие ще се врязвате, без да могат нещата да се врязват във вас. (59/стр. 142)

Колко е твърдостта на стъклото? Шест или седем. Най-твърдият диамант има твърдост десет. (51/стр. 251)

Ако прекараме един диамант върху някой човек, който е неразположен, ще му мине неразположението. Но ако прекараме върху него едно просто стъкло, то няма да му мине неразположението. В скъпоценните камъни има Живот.

(89/стр. 154)

Диамантът е способен да лекува, т.е. има лечебни свойства. Скъпоценните камъни изобщо имат лечебна сила в себе си, вследствие на което хората още от най-стари времена са ги носили като украшения. Много от съвременните хора вярват, че употребата на скъпоценни камъни ще донесе някакво щастие. В това има известна доза Истина, но има и малко суеверие. (80/стр. 36)

Сега учениците на окултизма трябва да имат едно нещо предвид: Великите Души, като решат да посетят Земята, не се грижат за това каква форма ще вземат. Например някой Велик Дух някога може да ви посети във формата на кристал, на някой скъпоценен камък или в коя и да е друга форма. Вие може да носите на пръстена си с години някой Възвишен Дух, без да подозирате това. Той скрито поглежда през скъпоценния камък на пръстена ви, ходи навсякъде с вас и като си свърши работата, напуща пръстена ви и си заминава. След това вие изгубвате пръстена. (76/стр. 35)

Една душа… – ти трябва да я познаеш. Душата може да дойде, по който начин иска, може и като скъпоценен камък да дойде. Съзнание има в него. Той те гледа, но ти не знаеш какво се крие в него. Един ден изгубваш камъка и плачеш за него, той изчезнал. За душата, скрита в камъка, е безразлично, че ти плачеш. (98/стр. 130-131)

Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. За пример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе… Значи, чувствуваш едно Присъствие. (98/стр. 131)

Има скъпоценни камъни, силата на които и досега е скрита от хората. Отвън камъните изглеждат прости, но силата им е вътре. Ако носите такъв камък в себе си, ще бъдете здрави и разположени. Камъкът доброволно ще ви предаде своята сила. Защо? Защото Свещицата ви е запалена. (64/стр. 697)

Колкото и да е слаб стремежът ви към Истината, приложете го, докато сте на Земята. Търсете Истината! Бъди готов за най-малкия скъпоценен камък да продадеш всичко. (64/стр. 700)

Защо всички хора не могат да приемат Истината? Защото не разполагат със средства, вътрешни и външни. Истината е скъпоценен камък, който може да се притежава само от богатите или от ония, които силно го желаят. (13/стр. 668)

Вие как разбирате Истината?… Истината, когато вземе един въглен, направя го диамант. Истината, като намери един камък, направи го драгоценен камък. (91/стр. 93)

Истината ще създаде у вас волята. Онзи човек, който веднъж възлюби Истината, той е твърд като диамант – той казва: „Аз зная Истината“ и с нищо не можеш да го разколебаеш. (59/стр. 151)

Аз сега ви пожелавам да имате диамантена воля и лицата ви да бъдат украсени с белия цвят, т.е. цветът на вашите души да е бял, душите ви да бъдат бели, лицето на вашата душа да бъде бяло.

(139/стр. 92)

Трябва да бъдем искрени в себе си. Нашият живот трябва да бъде чист като кристал, трябва да има такива пречупвания, както в най-чистия диамант. Като ни погледне човек в лицето, то да свети.

(28/стр. 572)

Само чрез Божията Любов, Мъдрост и Истина съвременните хора ще могат да превърнат всички прости камъни, всички въглени в диаманти и скъпоценни камъни, от които ще съградят своя бъдещ живот. (80/стр. 60)

Правете опити, за да видите, че всяко нещо крие известна сила в себе си – всичко в света е живо. Опитвали ли сте силата на диаманта?… Казвате, че всичко е живо, но често злоупотребявате с живота на дребните същества. (117/стр. 158)

Един егоист човек е като октопод – той само тегли, тегли, изсмуква другите.

(83/стр. 121)

Диамантите не са дадени за октоподите. (64/стр. 102)

При това трябва да се знае, че телата на хората могат да бъдат проводник или на електричество, или на магнетизъм; същевременно човешкият организъм може да бъде проводник и на т. нар. черно електричество и черен магнетизъм. Черното електричество и черният магнетизъм произтичат от тъмнината; това показва, че съществуват бяло електричество и бял магнетизъм, които произтичат от бялата светлина. Вземате парче магнит и приближавате към него една игла – магнитът привлича иглата. Самият магнит ли е причина за привличането? Не, в магнита се крие известна сила, известен ток, който привлича. (3/стр. 184)

Да ви кажа защо хората грешат: злото е един много голям магнит… Ти казваш: „Какво да правя?“. Ако обущата ти имат гвоздеи, не се приближавай до злото – ще залепнеш и то ще каже: „На работа го туряме“. (16/стр. 56)

Ще ви изнеса едно положение, от което трябва да се пазите: представете си два организма, А и В, които седят един до друг; организмът А съдържа много киселини… и е привикнал към киселините, които са в него, затова не чувства тяхното вредно влияние, но неговите киселини се отразяват вредно върху организма В. Няма да се мине много време и този човек В ще умре. Защо? Той е по-слаб и не може да издържи на разрушителното действие на киселините. Окултната наука нарича това лошо влияние „вампиризъм“ – изтегляне на магнетичните сокове от организма. За да се предпази човек от тия лоши влияния, окултната наука препоръчва на слабите хора да носят скъпоценни камъни. Те могат да трансформират лошото влияние на киселините. (69/стр. 215-216)

Както войниците във време на война се запазват от задушливите газове чрез особени шапки, така и скъпоценните камъни запазват човека от вредното влияние на киселините. Обаче всички скъпоценни камъни не притежават тази сила. Разумният човек знае какъв камък трябва да употреби за себе си. Всеки скъпоценен камък е емблема на някаква сила в Природата. Един скъпоценен камък може да ви действа благотворно само тогава, когато между вас и него има известна симпатия. (69/стр. 216)

Всеки кристал представя велик закон за оформяване или проявяване на човешкото съзнание… Оттук ние си обясняваме защо едни хора обичат едни скъпоценни камъни, други хора обичат други и т.н. От обичта и разположението на човека към един или друг от скъпоценните камъни се съди за произхода на неговото съзнание или за степента на развитието на неговото съзнание

(81/стр. 39-40)

Всички скъпоценни камъни …са тясно свързани с човека. Те крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва. (94/стр. 392)

Всеки един скъпоценен камък е фина енергия – събрана, кондензирана, от която човек има нужда; кондензирана енергия в камъка вътре. (4/стр. 129)

Всеки адепт носи един скъпоценен камък

Някои от скъпоценните камъни изгубват някой път силата си. Един камък може да придобие и да изгуби своята сила и своя блясък. Изобщо хората ги носят на пръста си и те отново се тонират; при някои хора се тонират, а при други се детонират. (4/стр. 129)

Ако някоя млада мома, която не е развита нито в умствено, нито в сърдечно отношение, сложи на ръката си пръстен с хубав скъпоценен камък, няма да мине много време и този камък ще започне да губи блясъка си, да се демагнетизира. И обратно: ако някоя млада мома, пълна с Любов, с Мъдрост, сложи на ръката си този пръстен, скъпоценният камък ще почне да възстановява цвета, блясъка си и ще придобие първоначалния си вид. (77/стр. 538-539)

И всеки адепт си има поне по един скъпоценен камък… Всеки адепт носи на ръката си по един скъпоценен камък… Без пръстен със скъпоценен камък на него, ти не можеш да бъдеш адепт. Значи, адептът се е свързал с нещо, сгодил се е за него. (90/стр. 68)

Какво представлява пръстенът? Той свързва човека с някакво обещание. Добре е човек да има поне един златен пръстен със скъпоценен камък и всяка сутрин да го слага на всичките си пръсти и да си казва: „Искам да дам ход на Божественото в себе си – да бъда благороден, справедлив, музикален, със стремеж към красивото и да се отнасям добре с хората“. След това да скрие пръстена и на другата сутрин да повтори същото… Голяма сила се крие в скъпоценните камъни. (12/стр. 493)

Златото, като благороден метал, и скъпоценните камъни, със своите ценни свойства, носят Силата в себе си. Те не са създадени от хората. (15/стр. 158)

Може ли обикновеният човек да направи един скъпоценен камък? Не може. Обаче има Високонапреднали Същества, които мислят различно от обикновените хора. Тяхната мисъл е чиста като кристал. (56/стр. 169)

Някой път Ангелите срещаш в едно житено зърно – той се е скрил. Или някой път може да се срещне в едно камъче или в някой кристал. Онзи, който не разбира, той се смее на малките работи; а онзи, който разбира, той опитва нещата. (55/стр. 42)

Всичките камъни са заспали Ангели. Какво ще кажете? Коскоджа Ангел, има високо мнение за себе си, а ти го ритнеш с крак, туриш го някъде. (101/стр. 259)

Вървиш по улицата, ритнеш някой камък на пътя си, без да подозираш, че в него се крие един диамант; ритнеш го с крака си и продължиш пътя си. Ако беше учен човек, щеше да разбереш, че в този камък се крие една скъпоценност.

(49/стр. 312)

Ония, които търсят скъпоценни камъни, те намерят един отвън обикновен камък, но знаят, че вътре има нещо скъпоценно. От вътре извади скъпоценния камък. Отвън е обикновен, но от вътре извади ценното. (37/стр. 48-49)

В мъчнотиите вие ще намерите нещо хубаво. То е като онез, които търсят скъпоценни камъни… Които не разбират, побутват камъка; които разбират, изваждат скъпоценен камък. (14/стр. 52)

Скъпоценните камъни, които днес имат такава голяма цена, са минали през големи изпитания, през голям огън и налягане, докато кристализират; а след това им е била правена голяма шлифовка… А някои хора искат да минат без изпитания – тогава ще бъдете обикновени камъни, изхвърлени. (36/стр. 523)

Тия камъни, като се търкалят, са станали скъпоценни камъни. Скъпоценните камъни от търкалянето са станали скъпоценни. Не бойте се, ако се търкаляте. Не е лошо нещо. (38/стр. 111)

Скъпоценните камъни са носители на Живота. (36/стр. 524)

Колкото един камък по-добре пречупва слънчевата светлина, толкова по-ценен е той. Колкото една душа по-добре пречупва Божествената Мисъл, толкова по-ценна е тя. (13/стр. 193)

Аз считам скъпоценни камъни онези души, които, като са слезли, че са се окаляли, оцапали, но са се борили със своите грехове и недостатъци, та най-после са успели да се изправят. (18/стр. 80)

Добрият човек има качества, каквито имат скъпоценният камък и благородните метали. Скъпоценният камък се отличава от обикновения по свойството си да пречупва лъчите на светлината, а благородният метал се отличава от неблагородния по това, че не се окислява лесно. (23/стр. 150)

Какво представляват неблагородните метали и простите камъни в човешкия живот? Това са грешките на хората. Задачата на съвременния човек е да превърне своите грешки и слабости в добродетели. (100/стр. 406)

Човек се отличава от животните по своите живи скъпоценни камъни – по своите добродетели. (58/стр. 39)

Облечете дрехите на добродетелите. Носете пръстени на ръцете си, но със скъпоценни камъни. Всеки камък представя една добродетел. (65/стр. 325)

Някои питат: „Защо са тия грехове?“. Любовта иска да направи от тях скъпоценни камъни. (34/стр. 112)

Туй, което превръща всичко в скъпоценни камъни, то е Любов. (40/стр. 15)

Вън от Любовта омразата е опасна болест, но вътре в Любовта тя е един скъпоценен камък, един нектар.

(34/стр. 113)

Всеки човек, който влезе в пътя на Любовта, той най-първо ще стане един скъпоценен камък. (40/стр. 138)

Какво прилагате от това, което Господ ви говори? За мене е важно това, което съм приложил. Аз трябва да нап­равя скъпоценни камъни от това, което Господ ми е говорил. (18/стр. 77)

Вършите ли Волята Божия, вие ще осеете своя път със скъпоценни камъни – тогава хората ще дойдат да ви помагат.

(93/стр. 389)

Това са скъпоценните камъни – да направим това, което Божественото изисква от нас. (18/стр. 77)

Може да имаш един брилянт, но от най-големите камъни – достатъчно е. Един скъпоценен камък на света да е, достатъчно е. Скъпоценните камъни са дарби. Една дарба е един скъпоценен камък. (16/стр. 335)

Най-възвишените Същества гледат на нас, както ние гледаме на скъпоценните камъни. Като намериш някой диамант, ще го туриш на пръста си. И те гледат на хората така, казват: „Да си вземем този камък“. По някой път ни вземат и ни турят на пръста или на гърлото, и ни носят. Благодарение че ни носят като скъпоценни камъни, ние се изявяваме, те се ползват. И ние се ползваме от тях. (33/стр. 370)

Не само това, но казва Писанието, че Господ ни написал на Дланта Си. Понеже сме скъпоценни камъни, Той ни написал на Дланта Си. По някой път – погледне ни. (33/стр. 370)

Неизменната Диамантена Чистота

В скъпоценния камък в какво седи разликата? В неговата твърдост. Скъпоценните камъни се нареждат според твърдостта си: от едно, две до десетостепенни има. Ония, които са най-твърди, са най-скъпи. При това зависи и от чистотата на камъка да пречупва слънчевите лъчи. Колкото кристализирането на този камък е по-правилно, без никакви примеси, колкото по-добре пречупва слънчевата светлина, без никакъв вътрешен дефект, толкова този камък е по-скъп. (32/стр. 414-415)

Диамантът се отличава с най-голяма твърдост, затова е скъпоценен… Ако имате вашата способност на твърдостта в десета степен, тогава вие ще имате разбирането на диаманта, ще бъдете скъпоценен. (32/стр. 415)

Човекът, който има твърдост „десет“, той не се плаши от болест, той не се плаши от сиромашия… Твърдостта означава, че онова, в което мисълта е непоколебима, капитал има. Твърдостта показва, че има един огромен капитал, който не е турен още в обръщение. (32/стр. 415)

Ако някой болен носи един диамант, той ще оздравее. Затова хората носят скъпоценните камъни. Аз бих ви препоръчал да носите скъпоценни камъни.

(36/стр. 524)

Скъпоценните камъни, благородните метали имат магическа сила – достатъчно е да дадете на човека един скъпоценен камък, за да повдигнете духа и настроението му. Като види златото или диаманта, колкото и да е бил неразположен, човек се развеселява и започва да говори. (85/стр. 64)

Пък и нали, ако намерите един скъпоценен камък от високо качество и с голям размер, вие ще имате цяло едно състояние; не само вие, но и ред поколения ще се ползват от него. То е едно грамадно богатство. Този камък, като го продадете, ще имате добри условия. Този скъпоценен камък може да се жертва заради вас. (123/стр. 130-131)

И златото носи в себе си магнетична сила. Но защо златото, което действа добре върху здравето, прави човека лош? В желанието си да придобие повече злато човек става лош, жесток за окръжаващите. (23/стр. 150)

Богатите хора не са доволни, понеже златото е погълнало техните чувства. В света, ако искате недоволни хора, търсете ги между богатите хора. (53/стр. 317)

Когато се стреми към придобиване само на външно злато, човек става жесток. За да облагороди характера си, той трябва да придобива и вътрешно злато, т.е. да увеличава златото в кръвта си. Когато има външно и вътрешно злато в себе си, човек става благороден, здрав, учен и самостоятелен. (23/стр. 151)

Благородните метали носят живот. Затова бих ви препоръчал да носите и благородни метали. Ако носите един златен пръстен или друг някой златен предмет, и той е проводник на живота.

(36/стр. 524)

Особено когато се женят, хората носят златни пръстени и скъпоценни камъни. Религиозните хора казват: „На човека не му трябват никакви пръстени“. Не, и пет златни пръстена да носи човек на ръцете си, добре е. (36/стр. 207-208)

Всичко онова, което Бог създал, е Свещено в света. На един скъпоценен камък гледам като на Дело Божие – като Божествена Енергия, разумно турена. Оценявам Божественото, което е в камъка.

(7/стр. 71)

Скъпоценните камъни се ценят. Защо? Защото зад тях има нещо Ценно. И онзи, който ги оценява, той знае, че зад тях има нещо Ценно. (128/стр. 128)

Магията седи в скъпоценните камъни – едно време са носили смарагди, диаманти, сапфири. Един скъпоценен камък съдържа в себе си една магическа сила. (49/стр. 706)

Всеки скъпоценен камък е един завършен материален акт на Природата. И можем да кажем, че скъпоценните камъни представят една кондензирана мисъл, едно кондензирано чувство. Природата сама си ги кондензира. Тя има толкова изобилни мисли, че някога ги прави материални, като ги кондензира.

(128/стр. 128)

И учените хора от нематериалните работи изваждат материални. В математиката например, като умножите едно въображаемо число четири пъти само на себе си, то се превръща в материална единица… Казано на ваш език: като помислиш четири пъти върху една златна лира, и лирата ще бъде пред теб.

(128/стр. 128)

Например искаш да имаш златен пръстен – но трябва да имаш това злато отвътре. Искаш да имаш някой скъпоценен камък, но трябва да имаш отвътре такъв скъпоценен камък. А някой може да се самозалъгва, че неговият камък е скъпоценен. (127/стр. 467)

Онзи, който мисли, че лесно може да влезе в Царството Божие, първо ще бъде по-обикновен камък. Под диаманта има много разряди камъни, докато се стигне до най-ниския разряд на обикновената пръст, на обикновената кал. Калта всеки я гази, в нея се зараждат всякакви буболечици, изложена е на постоянни страдания, разлагане и прочее. Същият закон важи и за човека: Ако не се стреми към Бога, той ще има постоянно тези страдания. (127/стр. 453)

Казвам: Съзнанието на човека трябва да се пречисти. Хората са потънали в кал, от която трябва да се освободят. Въпреки това те говорят за добър и чист живот; голямо изкуство е при тези условия да живеят чисто… Ние сме дошли на Земята за Чистотата. (56/стр. 119)

Скъпоценните камъни са камъни, чието съзнание е прогресирало. Скъпоценните камъни са праведните скъпоценни камъни, а пък другите са въглища. Когато един скъпоценен камък излезе на повърхността, той вече има цена. Той в дълбините на Земята е водил чист живот. (127/стр. 452)

Защо слиза човек дълбоко в земята: за въглища или за скъпоценни камъни? За скъпоценните камъни. Вие защо сте дошли на Земята, да живеете ли? Не, вие сте дошли само да изкопаете нещо от Земята. (56/стр. 119)

Сега сте в тинята, но в тази тиня има скъпоценни камъни. Гледайте, като излезете от тази тиня, да вземете поне по един скъпоценен камък. Като сте се търкаляли в тази тиня, поне да вземете по един скъпоценен камък. „Ама защо е станало така?“ Оставете този въпрос настрана. (103/стр. 309)

Аз говоря на онези от вас, които са достигнали едно положение и искат да излязат от тинята на долината на греха. Аз не говоря на всички. Има някои от вас, които още спят… Те нека си поспят, но онези от вас, които са се пробудили, нека излязат от долината. Колко са те, аз ги зная. (103/стр. 310)

Онези, които са се пробудили, нека се стегнат, нека се стремят към правите разбирания на живота, да уредят сметките си, защото не остава много време. Бирниците вече ходят и ще дойдат до вас. Данта, която имате да давате, ще се вземе. Скъпоценни камъни трябва да имате, с които трябва да се заплатите.

(103/стр. 310)

Казвате: „Какво мислиш?“. Досега аз съм говорил на хората, за да ги освободя от едно положение: не да напускат живота си, но да вземат скъпоценните камъни, че един ден, като напуснат живота си, да имат нещо. Казвате: „Христос за нас всичко ще даде“ – това не е разбрана работа… Има една работа, която вие сами трябва да свършите. (103/стр. 311)

Сегашните хора трябва да се запознаят с този, а не с онзи свят. Всички богатства, всички бисери на живота са скрити в този свят. (100/стр. 595)

Но животът без Чистота остава всякога неразбран. (19/стр. 383)

Телата на съвременните хора не са направени от диамант, нито от материя, подобна на скъпоценните камъни, вследствие на което те грешат. Ще дойде ден, когато телата им ще бъдат направени от чиста, фина материя като тази на светиите, на Ангелите, и те няма да грешат. (130/стр. 299)

Един ден, когато станете скъпоценен камък, някой Ангел може да ви постави на някой прозорец. А такива, каквито сте сега, в онзи свят не може да припарите. Ако влезете, ще внесете смрад.

(127/стр. 453)

Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави“. Само онзи човек е роден от Бога, който е минал през всичките фази на човешкото развитие и е дошъл в положение на пълен устой. Нищо в света не е в състояние да го отклони от неговите прави разбирания за живота.

(130/стр. 299)

Хората на Новите Идеали нищо не може да ги поклати. То е като скъпоценния камък: където и да го въртиш, където и да го търкаляш, като го измиеш, пак се пречупват слънчевите лъчи – не изгубва своите качества. (129/стр. 38)

И в калта да е, скъпоценният камък си остава скъпоценен. А обикновеното стъкло и на слънчевата светлина пак си е обикновено – обикновеният камък и при добрите условия на живота пак е обикновен. (109/стр. 134)

Сега Бог ви направил от едно вещес­тво, което повидимому не влиза в работа, но с което вие може да се ползвате. Човек е дошъл на Земята да извоюва своята свобода. Най-първо хората искат някой да ги освободи. Право е то. Най-после човек трябва сам да освободи себе си. Аз мога да ви освободя, но вие сте вързани. За да се освободите, вие сами трябва да ходите. (41/стр. 243)

Сега, като говоря по този начин, на много от вас мирът се нарушава и пос­ле отиват да плачат… Но аз съм човек на Неумолимата Истина. За мене не е важно какво хората ще кажат. За мене е важно какво има у вас, което да не се изменя при никакви условия на живота.

(60/стр. 429)

Даваш един скъпоценен камък на едно дете – то го подхвърля. Много естествено, то не разбира неговата цена. Всяко благо, дошло преждевременно, не може да се оцени. (111/ стр. 240)

Мъдрецът, каквото хване в ръката си, ценно става. Камък ли хване в ръката си, той се превръща в скъпоценност. Щом остави този камък настрана, той отново става обикновен. Докато човек вярва в Бога, всички неща са ценни за него, всички неща добиват смисъл.

(132/стр. 245)

В древността във всички Окултни Школи са произвеждали изкуствени опи­ти. Сега правят други опити. За пример Учителят е много взискателен: в една Окултна Школа ще дадат на ученика някой скъпоценен камък или ще му дадат пари; ще накарат други ученици, които са по-майстори, джебчии, да откраднат скъпоценните камъни и парите. Учителят казва: „Къде са парите?“. Ученикът дига рамене. Щом той губи, той не е от способните ученици. Дадат му нещо, не трябва да го губи. (37/стр. 13-14)

Човек трябва да пази това, което Природата му е дала. Христос казва: „Всичко, което Отец Ми даде, опазих“. Той изгуби само един от учениците Си – Юда. Юда беше лъжлив ученик. За да се изпълни законът, Христос не можа да му помогне, не можа да го опази.

(58/стр. 62)

Ако няма правилна обхода, човек може да изгуби своите скъпоценни камъни. Има опасност за човека да изгуби своите скъпоценни мисли, чувства и пос­тъпки. Изгуби ли ги, той ще се почувства като в пустиня. (58/стр. 62)

Докато сте в страдания и изпитания, вие се намирате в пустинята. Три изпита ще ви се дадат в пустинята. Първо ще се постави на изпит вашата вътрешна гордост, като ви заставят да превърнете камъните на хляб. (66/стр. 21)

Защо именно дяволът трябваше да предлага на Христа да направи камъните на хляб?… Тези камъни са грешни духове, паднали хора, в тях е скрит дяволът. Ако Христос беше се опитал да преобърне камъните на хлябове, знаете ли какво значи да обърнеш един лош дух на хляб? (27/стр. 388, 389)

В Германия и Англия се опитват да измислят метод, с който да могат да прев­ръщат неорганичните вещества в органични, но ако съвременната наука беше изпаднала в това отклонение, щеше да се развие най-големият разврат. Онова, което спасява съвременните хора, е трудът и работата, а ако камъните можеха да се обърнат на хлябове, всички щяхте да го ударите на гуляй. (27/стр. 389)

Аз зная, че често хората искат да преобърнат камъните на хлябове… Но какво ще се получи от това? Ще се народят престъпници в света. Това е първото учение, което дяволът проповядва на Христа: да преобърне тези камъни на хляб, т.е. да се удоволства. Христос казва, че хората се оправят само тогава, когато сърцето им приеме Словото Божие.

(27/стр. 389-390)

Освободете се от съветите на дявола. Той ще ви съветва да продадете всичките си скъпоценни камъни, и то на евтини цени. Защо? Да си оправите работите. Не го слушайте. Той иска да ви опропасти. (100/стр. 575)

Вие не вярвате още. В какво вярвате? Аз наричам Вяра, като пипнете нещо, веднага да го превърнете в злато или в диамант. Колко души от вас можете да правите това? Ще кажете: „Пипни го ти и го превърни в злато, да видим как става“. Когато искам да убедя себе си, аз ще го пипна. Аз съм убеден в себе си за всичко, което мога да направя, но вас не мога да убедя. (140/стр. 222)

А да твърдя нещо, да ви карам вие да вярвате, то е насилие. Че кому не сте вярвали? Аз не искам да играя ролята на онзи адепт, който убедил парижките аристократи, че той знаел такива истини в Природата, че можел да се качи на трена и както се движи експресът с най-голямата скорост, да го спре моментално. Но казва: „Затова ми трябват златни огърлици, диаманти, пръстени, скъпоценности, за да може тази сила да прекарам през скъпоценните камъни“. Качил се с десет видни, знатни хора, дошъл до вратата на трена, но вместо да спре трена, той скочил и завлякъл скъпоценностите. Ония хора, които прекарват своята сила чрез скъпоценните камъни, чрез парите, те нищо не правят в света. Учен човек е онзи, който създава парите. Учен човек е онзи, който създава скъпоценните камъни. (7/стр. 81-82)

Аз имам способност да превръщам обикновените камъни в скъпоценни… Като казвам, че Аз имам тази способност, подразбирам Онзи, Който седи зад мене. (58/стр. 385)

Само като пожелая, скъпоценните камъни ще дойдат – каквито камъни искам ще дойдат. Всички скъпоценни камъни са на мое разположение, само че аз не искам да се товаря с тях: може да ги нося като кокоши яйца, като пачи яйца; може да туря диамант от десет килограма, но то ще бъде един товар на врата ми… Затуй всеки диамант, като дойде при мене, ще му кажа да приеме такава форма, която да няма никаква тежест – да е толкоз голям, че като го гледам, да ми е приятно. Той сам ще се нагажда диамантът. (21/стр. 8)

Ако човек е разумен и живее съ­образно законите на Природата, благата сами ще дойдат при него. Като живеете по този начин, диамантите сами ще дойдат при вас. Като станете сутрин, на пръста си ще видите голям красив диамант. „Възможно ли е това?“ В Разумния живот всичко е възможно. Разумният живот е съзнателен, а не механически. Който ви обича, той сам ще ви донесе диаманта. (13/стр. 175)

Обмяна със скъпоценните камъни

Когато кажем „диамант“, ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: (първо) той има най-голяма твърдост, (второ) в него става най-голямо пречупване на светлината и (трето) материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота.

(61/стр. 129)

Диамантът представя една разумност – кристализирана, с четири отношения в света. Диамантът е толкова чувствителен, че ако се носи от един разбойник или от един престъпник, който е убил няколко хиляди хора, той изгубва блясъка си. При това, ако този човек е много голям престъпник, диамантът ще избухне и ще си замине; той не иска да седи в един престъпник. Има един пример някъде в Африка, където един диамант сам се запалил и изгорял, избухнал сам по себе си. (11/стр. 524)

Диамантът има органически произход. Диамантът по някой път страда от болки – той има треска. Щом диамантът страда от треска, не може да отразява слънчевите лъчи, потъмнява. Ако вие носите един диамант и той изгуби своя блясък, вие сте болен. Диамантът не може да ви помогне, и той ще се зарази от вас. Камъните се заразяват от хората.

(7/стр. 147)

Скъпоценните камъни от външната атмосфера не се повлияват, но от живота на хората се повлияват. (127/стр. 451)

Но един голям диамант, ако е чист, щом го носиш, ще бъдеш здрав; не може човек да носи един скъпоценен камък и да бъде болен. Ако носиш един камък и заболееш, значи – и камъкът е заболял.

(22/стр. 307)

Един диамант, който го е носил прокажен човек, може да струва милиони, но този диамант, който го е носил прокаженият, болестта е останала в диаманта. Има някои диаманти – прокажени са. Във вестниците често показват, че кой както го е носил, все нещастен е бил.

(45/стр. 193)

Има такива скъпоценни камъни – който го е взел, не е харосал… Що ти е този камък? (91/стр. 143)

Един камък е скъпоценен, докато се употреби веднъж. Щом се употреби, той губи своята стойност, особено ако го е носил лош човек. Богатите хора, които имат скъпоценни камъни, знаят това. Като са носили дълго време скъпоценните камъни, те ги давали на майстори да ги излъскат, т.е. да възстановят изгубеното в тях. (35/стр. 125)

Който може да възстанови блясъка на някой скъпоценен камък, той има право да го носи… Много бижутери в странство дават някои пръстени със скъпоценни камъни на млади моми, пълни с Любов, да ги носят временно, докато възстановят блясъка им. Това показва, че и камъкът разбира Любовта. Камъкът може да възстанови блясъка си само по закона на Любовта. (77/стр. 539)

При добрите хора скъпоценните камъни не губят своята цена, а стават проводници на Божествена Сила.

(127/стр. 451)

Когато скъпоценният камък пречупва добре светлината, той се проявява според своето Учение. (131/стр. 155)

Казвам: Този камък много добре прави, много добре разрешава този въпрос на светлината. Казвам му: „Аз бих желал да бъда чист като тебе“. Чист е този камък. Досега не ме оцапал, досега горчива дума не ми казал. Приятел съм с него.

(10/стр. 38)

Един скъпоценен камък не мога да не го обичам. (123/стр. 226)

Помнете едно нещо: не могат да ви обичат за това, което не сте; могат да ви обичат само за това, което сте… Ценя скъпоценния камък за това, което е. Такъв е законът. Един скъпоценен камък затуй е ценен. (103/стр. 124)

Не може на един прост камък да се даде тази цена, както на скъпоценния камък. Казва: „Защо на него даваш такава цена?“. Давам, защото заслужава. „Ама на мене защо не даваш?“ Този камък се мъчи и стана ценен, ти още не си се мъчил. (103/стр. 124)

Ти се безпокоиш как ще свършиш живота си или какво те чака след двадесет години; ти се безпокоиш дали ще постигнеш нещата, или няма да ги пос­тигнеш. Питам: Какво има да се безпокои един скъпоценен камък за живота си, като е заровен на две хиляди метра дълбочина в земята? Какво ще мисли за своето бъдеще? Неговото бъдеще е отлично. Когато и да го намерят в земята, той всякога ще има цена. (10/стр. 114)

Един скъпоценен камък има цената си отвътре. И златото има цената си отвътре, теглят го. Цената на златото не е в образа, който е поставен върху монетата, но в неговата вътрешна стойност и затова го теглят. И да няма никакъв образ златото, като го претеглят, то пак е ценно. (10/стр. 197)

Огънят е господар на металите и на скъпоценните камъни. (58/стр. 114)

За да се образуват скъпоценните камъни, Земята е минала през големи пертурбации в своя строеж. Скъпоценните камъни образуват една епоха и можем да мислим, че заради тях са станали много видоизменения. (134/стр. 196-197)

Например чрез земетресенията Господ освобождава някои души или някои елементи, които от дълго време са били заровени дълбоко някъде в земята – Бог разчупва пластовете с цел да се освободят някои души или елементи. Така се намират скъпоценните камъни.

(135/стр. 232-233)

Питам: Защо Природата, като е създала скъпоценните камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността? Ще кажете, че това е някаква случайност… Случайността е движение, което не се определя от законите на Земята. (81/стр. 38)

Ако ви покажа един скъпоценен камък, той може да ви разврати. Какво ще научите от този скъпоценен камък? Той не трябва да бъде отвън, а скрит във вас.

(79/стр. 283)

Искам главата ми да е мирна – ще дойде някой да ми говори за Любовта; той казва: „Аз ви обичам“, това е първата лъжа. Аз зная, че утре, ако поискам нещо от него, той няма да го направи.

(140/стр. 213)

Затуй онзи, който иска да ме лъже, само го пипна и той става камък. След това му казвам, че той нищо не може да направи. Сега какво разбрахте вие? По-добре не ми казвайте. Да спи злото под камък – ето едно практическо правило от вашия живот. (140/стр. 223)

Ако пред вас създам един диамант, ще дам условия да ме лъжете. Вие веднага ще измените положението си спрямо мене и ще почнете да ме лъжете, да се докарвате. Ако пипна един камък и за да ви уверя, го превърна в диамант, това ще е първата лъжа. Аз мога да ви дам колкото искате диаманти, но съжалявам, че с това даване ще внеса във вас първата лъжа, а лъжата ще разруши всичко.

(140/стр. 222)

Казвам: Лъжата обезсилва човека. Няма по-страшно нещо от това човек да бъде обезсилен… Щом се обезсилвате, вие сте изложен на робство; а щом станете роб на условията, каквото ви наложат, ще правите. Вие не сте господар на себе си. Тогава вие можете да направите всички престъпления, всички грехове.

(140/стр. 223)

Затова аз си служа с два процеса на превръщане. Първо пипна един предмет и го превърна в диамант, но като видя, че след десетина години той ще ми създаде някакво изкушение, отдалече още предвиждам това и го превръщам в камък. Като мине изкушението, пак го превръщам в диамант. (140/стр. 222)

Не дръжте скъпоценните камъни пред очите си. Ако имате два скъпоценни камъка, сложете ги на гърдите си или на пръстите си: те да ви бъдат слуги, а вие – техни господари. Ако ги поставите пред очите си, мисълта ви ще се изопачи и страданието ще ви следва. (17/стр. 151)

Ти можеш да дадеш на един човек един скъпоценен камък и да кажеш: „Осигурих го“. Не, в Божествения свят всяко нещо, което не е направено от Любов, е престъпление. (137/стр. 51)

Диамантът, този камък, е едно живо разумно същество. Аз съм срещал много диаманти, които се оплакват и казват: „Нас ни предават все от ръка на ръка, продават ни; някой каже: „Много хубав камък“, вземе ни, но щом се намери натясно, веднага ни продава. Постоянно ни продават като овцете и говедата, но затуй пък и ние никога няма да им разкрием нашия живот и хората никога няма да ни разберат. Те може да ни продават колкото искат, но на тези хора ние няма да разкрием нашия живот“. Говоря фигуративно. (28/стр. 294)

Какви хубави работи Бог е внесъл в скъпоценните камъни! Един елмаз (на руски „алмаз“ – диамант), един скъпоценен камък – цяла история има този скъпоценен камък. Вие ги носите, но никак не сте ги обикнали. Вие сте ги обикнали дотам: само гледате при вас да са; по някой път, като се намерите в трудно положение, да ги продадете и да си уредите работите… Живеете само за себе си. (33/стр. 52)

Сега ние сме, които не обръщаме внимание на Божествените неща, които съдържат Тайната на Живота… Ти носиш един диамант на пръста – той е повече, отколкото десет хиляди лева, които имаш в банката. Този диамант на пръста ти донася нещо; онези пари в банката нищо не донасят на здравето ти.

(148/стр. 97)

Харесвам диамантите в света – те са единствената мярка за Реалния Живот. Понеже един диамант с години да го носиш на пръста, да го цапаш, да го плюеш, той никога няма да ти се разсърди, винаги е доволен. Като го плюеш, казва: „Колко са хубави тия плюнки“. Като го миеш, казва: „Колко хубаво мие“. Каквото и да го правиш, той вижда само хубавата страна, този диамант! (21/стр. 8-9)

Кой от сегашните хора е изнесъл мярката на диаманта? Единствената мярка за твърдост е диамантът. И за обхода диамантът е пример – той всякога е доволен. (21/стр. 9)

Кое е онова, което дава ценност на диаманта? Неговата кристализация и неговата твърдост. При това както учените хора, така и хората изобщо не знаят защо се е явил диамантът. Той е единствената мярка. Ако ти в ума си нямаш понятие за диаманта, за неговото вътрешно значение, ти не си го разбрал.

(11/стр. 523-524)

Ти можеш да носиш в себе си диамант като емблем – ти трябва като него да бъдеш твърд и чист по характер. Във време на мъчнотии и страдания ти трябва да бъдеш твърд като диаманта. Ако пък искаш да бъдеш чист, трябва да бъдеш чист пак като диаманта. Ако ти бъдеш чист като диаманта и отправиш своята мисъл към Небето, веднага Небето ще те послуша – каквото пожелаеш, ще ти бъде. (11/стр. 524)

Ние казваме за вас сега: Ангелите влизат в тази гъста материя и ви изкопават… Тия, у които съзнанието се е пробудило, Ангелите ги намират, тъй както днес намират заровените скъпоценни камъни, и ги изкопават. Какво значи пробуждане на съзнанието? Да се пробуди съзнанието, значи да почувствате Божествената Любов. Турят ви на пръстена на някой Дух – той ви поглади и вие почувствате неговата Любов; сърцето ви затупа. Значи, почувствали сте Любовта му, почувствали сте Бога.

(83/стр. 22-23)

Досега вие сте живели в Бога тъй, както скъпоценните камъни са живели с хиляди години заровени в недрата на земята. Несъзнателен живот е бил тогава. И в този културен век ги изкопават от земята, за да ги турят на пръстена на някоя млада невеста или на някоя царска корона. Мислите ли, че този камък, когато е бил заровен на дъното на земята, не е усещал скръб? Усещал е. (83/стр. 22)

Колко сълзи е пролял скъпоценният камък през течение на хилядите години, които е прекарал в земята, докато стане красив! (81/стр. 88)

Но сега …скъпоценният камък не усеща ли радост? Усеща. В този скъпоценен камък е затворена една душа, която чака своето освобождение. И като излезе от земята, тя се радва, че е излязла на белия свят. Радва се, че е на пръстена или на царската корона. (83/стр. 22)

Тялото на скъпоценния камък не е самият камък; то е само неговото външно облекло. Значи, скъпоценният камък представя един затворен живот, който очаква своето бъдещо развитие. И когато питат защо хората обичат скъпоценните камъни, знаем вече причината. Хората обичат скъпоценните камъни, защото те крият в себе си сили в потенциално състояние, които очакват своето развитие. (81/стр. 88-89)

Ако носите един пръстен със скъпоценен камък с радост, и скъпоценният камък ще се радва – вие ще познаете радостта му по неговия блясък. Тъжите ли нещо, не се ли радвате на пръстена си или престанете ли да го носите, блясъкът на камъка постепенно изчезва.

(87/стр. 313)

Един скъпоценен камък върху човешкия пръст представя нещо; а когато не е там, той губи. И ще изгуби всичките си качества, когато по-дълго време е вън от пръста на човека. Така че има неща, които вън от живота губят своята стойност, която съдържат в себе си, или казано другояче: те нямат условия да се развиват. (108/стр. 137)

Скъпоценните камъни, ако не се носят, ако не се турят на работа, те губят своята стойност. Един скъпоценен камък, който седи хиляда години в земята, изгубва качествата си. (88/стр. 294)

Бижутерите са проверили този закон: когато някои от техните златни предмети, върху които има скъпоценни камъни, стоят дълго време в магазина, те ги дават временно на разположението на здрави хора, пълни с живот и енергия; като ги носят известно време, скъпоценните камъни възстановяват своите блясък и лъчепречупване. Същият закон има приложение и в човешкия живот: Когато да е, човек трябва да срещне Същество, по-високо от себе си, за да възприеме от него онази енергия, която да възстанови силите му – да му даде Нова насока в живота. (87/стр. 313)

Алхимични преобразувания

Досега аз не съм срещал нито едно същество, което да не е ангажирано с Любовта… И минералите са ангажирани с Любовта. Минералите разглеждат Любовта от особено гледище, но и в тях има Любов. (133/стр. 130)

Има един език на живота, ще помните едно… – един скъпоценен камък може да те направи щастлив, също и изгревът на Слънцето. Срещнеш един човек, той може да те направи щастлив.

(11/стр. 20)

Има една основна идея, положена някъде в главата ви, в центъра на главата ви, в мозъка ви – един голям скъпоценен камък. Като го намерите, можете да се ползвате. Той е изгубеният ключ.

(108/стр. 389)

Всички нови открития, които стават в науката, не са още добре проучени; в тях не са открити тези Истини, които са били известни от най-стари времена на старите народи… Още не е открита тази Жизнена енергия, която се съдържа в Природата, както и във всички елементи, и се нарича от индусите Прана или Животворно електричество. (64/стр. 373)

В миналото и най-невежите са имали много по-големи познания… Например заболеете: единствените принципи, които могат да ви помогнат на болестта в дадения случай, са Слънцето и Луната… Ще намерите две живи същества, може да намерите две растения: едното, което да има енергията на Слънцето, а другото растение, което има енергиите на Луната, тогава тези две растения ще се впрегнат и ще ви помогнат… Пък може да впрегнете и два кристала, но трябва да знаете дали този кристал е построен под формата на Слънцето, а другият – по принципа на Луната. (24/стр. 207)

Когато се разболее, човек трябва да се свърже с енергията на Слънцето и на Луната. Ако не може да се свърже нап­раво с тях, нека се ползва от ония растения и минерали, които са свързани с енергиите на Слънцето и на Луната, и да ги трансформира правилно. (23/стр. 127)

Ще имате по едно цветенце в саксийка, с което да хармонирате – ще го полеете, ще го погледнете, то ще бъде като един талисман… Или ще имате някое камъче хубаво, което хармонира с вас. (51/стр. 168)

Нещо красиво, някой скъпоценен камък – намери нещо красиво да гледаш, за да си починеш. Туй, дето хората носят скъпоценни камъни, то е за почивка на нервното състояние. В нервното състояние човек харчи грамадни енергии; не се позволява да харчи човек енергията. (33/стр. 95)

От различните разстройства в организма се явяват много отрови, много излишни вещества… Става втвърдяване на артериите, втвърдяване на мускулите… Това пък създава неправилности и в кръвообръщението, в дишането, докато най-после човек замине на онзи свят. И ние виждаме този, същия човек – втвърден, вцепенен, без всякакъв живот; това наричаме ние „смърт“. Всички хора, които са заровени в земята, се вцепеняват и се превръщат на сухи мрамори. Много мрамори са направени от живи хора. Даже най-хубавите мрамори са направени от най-видните философи на миналото. (66/стр. 196)

Съградите една къща от мрамор – от мрамор, като съградите, става нехигиенична. Тогава кои къщи ще бъдат най-здравословни? От стъкло ще има за в бъдеще, от хубаво прозрачно стъкло, през което светлината да може да минава. (38/стр. 152-153)

Действително, за да бъде една къща хигиенична и приятна, трябва да бъде направена от най-фина материя – от диамант, и отгоре, и отдолу. И тогава, като живее човек в диамантена стая, вярвам, че ще бъде малко доволен. (76/стр. 433-434)

И сега, и за хиляди години ще има какво да учите; и това могат да ви бъдат задачи за в бъдеще. Сега ви падне един зъб; сега хората са почнали да правят зъби: тъй идеш при един зъболекар, той ти тури механически зъби в устата. Един ден тези зъби ще ги култивират и те ще растат: (на) нивите ще се тургат, както на нивата бобът и царевицата растат, и краставиците. Ще дойде този зъболекар – посадени са те, ще ги прегледа, ще избере от кой кехлибар са и ще (ви) каже, като приготви всичко – ще изтегли зъбите и като ги тури вътре, веднага те ще израснат. (74/стр. 77)

Човек, който иска да продължи живота си, непременно трябва да изучава кристалите и растенията… Онези, които се занимават с Еликсира на Живота, винаги са изучавали кристалите и растенията; има и друго нещо, което са изучавали. (110/стр. 13)

Сега ние минаваме тия положения на кристалите – те показват, че зависят от етера; не зависят от атмосферното налягане, но от етера. (46/стр. 458)

С тия кристали може да гадая какво е състоянието на етера, какво е състоянието на времето: дъжд ли ще има, влага ли ще има, повече топлина ли ще има, или повече светлина ще има; какви ще бъдат ветровете, земетресения ще има ли – всичко туй… Ако човек наблюдава свойствата на кристалите, ще види, че кристалите не са всякога в едно и също положение; те се нареждат по известни линии. (46/стр. 458)

Аз имам три барометъра: един пишещ барометър, един обикновен и един от кристали, и намирам, че този, от кристалите, е по-чувствителен – един от най-хубавите, които имам; той десет часа по-рано показва промените, които ще станат… Тези кристали са живи вътре, те имат своята интелигентност, само че интелигентността им е извън физичес­кия живот. (71/стр. 203-204)

Та ако вие изучавате алхимията, най-първо ще изучите кристалите, с които най-първо Висшето Съзнание се е занимало. После ще влезете в микроорганизмите, растенията, животните и най-после ще дойдете до човека.

(46/стр. 226)

Ония духове, които бяха създадени най-първо, станаха кристали. След това трябваше да се създаде нашата Земя, за да се образуват нови клетки, не по кристална, начупена геометрическа форма, а в кръгообразна форма. Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развива – като растение. (27/стр. 330)

Свободата на едно растение седи по-горе, отгоре на един затворен диамант. Ако нашият ум, сърце и тяло са затворени, каква свобода имаме?

(7/стр. 123)

Кристалите са основа, от която по-нататък тия Разумни Същества са почнали да строят растителното царство. По какво се отличават растенията от кристалите?… Всичките растителни същества се отличават по това, че те започват с кръговете. Но най-първо тези Висши Същества образуват триъгълниците, четириъгълниците, петоъгълниците – с това те изразяват граници на Вечността; те най-първо са изучавали Вечността.

(68/стр. 200)

Кристалите са ръбести тела. Щом дойдем до органическия свят, имате там криви линии. Правите линии са на една култура, вече завършена. Правите линии показват един отличен ум. (73/стр. 121-122)

Правата линия съдържа Безсмъртието, нищо повече. Всяка права линия, всеки един кристал се отличава по това, че той се стопява, но не изгаря. При силните атмосферни налягания, може би и при много хиляди градуса топлина, той се е стопил и после се е кристализирал, и след милиони години се е превърнал в скъпоценен камък. Правата линия показва високо налягане и силна температура, без да изгаря. Защото смъртта иде от изгарянето. (46/стр. 226)

Казано е в Писанието: „Едни ще се стопят, а други ще изгорят“. Които се стопят, те ще кристализират; които изгорят, ще се превърнат на газ и ще послужат за основа на бъдещата култура.

(35/стр. 169-170)

Ако стопите въглена при висока температура, вие ще образувате скъпоценен камък; ако не може да го стопите, ще се изгуби, ще се превърне на газ. (22/стр. 276)

Сегашните учени превръщат въглена в диамант, като го подложат на голямо налягане, обаче те не знаят вътрешния, духовния начин за това превръщане. Едно от свойствата на въглерода е, че той гори. Горенето пък се дължи на отсъствието на вода. Дето има вода, там горене не става. При това колкото по-голямо е количеството на водата, толкова по-малка е възможността за горенето. Ученият адепт, който знае това нещо, ще вкара по някакъв начин повече вода във въглена, след което ще го нагрее при силно налягане, докато се стопи. (66/стр. 477)

Ако искате да получите един диамант, трябва да оставите въглена на голямо налягане и висока температура, около 10 милиона волта. Не се образува лесно диамант. Знание е нужно за това.

(35/стр. 169)

Трябват най-малко 10 хиляди градуса топлина, за да се разтопи един въг­лен и да се образува диамантът. Колкото топ­лината е по-грамадна, толкоз кристализацията ще бъде по-голяма. Колкото налягането е по-голямо, толкоз кристализирането на въглена ще бъде по-правилно. (10/стр. 46)

Защото ценното в скъпоценните камъни седи и в тяхната форма, а не само в материала, който те съдържат. Без тази форма скъпоценните камъни са изложени на друга една опасност. (74/стр. 164)

Христос е казал: „Да станете като малки деца“. Когато изследвате Природата, ще видите, че най-скъпоценните работи не са големи… По същия закон и ние трябва да се смалим, да станем малки като деца, защото Велик е само Бог.

(63/стр. 278, 279)

Например брилянтът (шлифованият диамант): едно време веществото, което го е образувало, е било въздухообразно – газ, който е заемал голямо пространство, и е трябвало да се сгъсти. Господ го е сгъстил – превърнал го е в твърдо тяло, но като същевременно е намалил обема му; станал е малък по обем, но скъп по цена. (63/стр. 278-279)

И за мене един шлифован диамант от десет карата, хубаво изработен, е ценен, но ако имам 500 карата един диамант, който не е шлифован, за мене струва повече. Ще се шлифова. (37/стр. 37)

Когато диамантът се шлифова, той придобива свойството да пречупва светлината и става по-ценен, отколкото преди шлифоването. (90/стр. 92)

Но вие не може да бъдете един шлифован диамант, докато не минете през големите изпитания; няма да остане изпитание да не минете… Вас по някой път ви е страх, че страдате. Човек който страда, придобива имунитет за Безсмъртие. Като страда човек, той ще стане неуязвим за смъртта. Чрез страданието ние ще се домогнем до онова Велико Благо на Любовта. (37/стр. 37)

Една душа, щом се кристализира, един Ангел обръща внимание, обикаля я, обича я; но когато е въглен, не се интересува от нея. Ангелите не се спират върху души, които са въглени. Христос не дойде да спаси хората, но да превърне въглените-души в диаманти чрез големите страдания, чрез огъня, чрез голямото външно налягане – докато се изчистят тъй, че да може Божествената Светлина да се почувства и да образува една аура около тях с цветове. Както Йоан видял, че около главата на онзи, който говори, имало дъга; той е един от Съвършените. (10/стр. 47)

Сега знаете ли всеки за себе си кой до колко градуса най-много може да издържа? Опитвали ли сте при колко градуса може да се топите, без да изгорите? В този случай алхимията има предвид да стопи твърдото, упоритото в човека, без да го изгори. (3/стр. 141)

При алхимията искаме не горене, а топене. Един въглен, ако може да го стопим, ние ще го трансформираме от едно състояние в друго; ако го изгорим, процесът ще бъде обратен. (4/стр. 91)

И ученикът някога е бил въглен, но сега е диамант; той е минал и минава през такова налягане, което е в състояние да превърне въглена в диамант. Ученикът се отличава по това, че може да пречупва светлината както диаманта, вследствие на което придобива вътрешна стойност. Той е твърд като канара и никой не е в състояние да разколебае неговата вяра и убежденията му. Каквито са свойствата на диаманта, такива са и на ученика: ученикът има свойствата на диаманта да свети и на неговата топлина и хляб може да се пече – заради тези негови качества Разумните Същества го носят на ръцете си, както хората носят пръстени с диамантени камъни.

(124/стр. 598-599)

Обаче истинският ученик се крие дълбоко някъде, както диамантите се крият в земята – има диаманти, заровени на дълбочина от 200 километра… Сега има ученици, които са излезли вече на повърхността на земята, а други са още в земята, на дълбочина 200 километра. Числата 2, 20 и 200 означават принципът на живота – работа; ето защо, за да излезете от дълбочината на земята, в която сте заровени, от вас се иска работа. Това, което всеки човек е заровил в дълбочината на своята земя, представлява неговата душа. Човешката душа – това е диамант, заровен в земята.

(124/стр. 599)

Какво представя Любовта на Земята?.. Мнозина мислят, че имат голяма Любов. Това са техни разбирания. Преди всичко ние трябва да изучаваме Огъня на Любовта. Всички религиозни хора на миналото са изучавали този Огън. И вие трябва да изучавате свойствата на този Огън. Този Огън има висока температура, но никакво изгаряне не причинява. (82/стр. 57)

Ако внесете в Огъня на Любовта парче от злато и платина, които се топят при висока температура, те веднага ще се стопят и превърнат в течност; на човека обаче този Огън се отразява като мека, приятна топлина. Той е Алхимическият Огън, който учените са търсили в древните времена още. Ако човек иска да постави за основа на своя живот философския камък, който алхимиците са търсили, той непременно трябва да носи в себе си Огъня на Любовта. (82/стр. 57)

Важно е душата на човека да се проникне от Любовта и да стане чиста като кристал и светеща като диамант.

(30/стр. 264)

Диамант трябва да носите със себе си. И този диамант – това е Любовта!… Вие имате, не че нямате диаманти; не мога да ви откажа това. Но те са като просени зърна, малки диамантчета.

(141/стр. 346)

Малки диаманти като просени зърна имаш. А тази, просената любов не помага. Там е друг законът. Този диамант ще го туриш в земята. И след като го садиш три години, по закона на подобието, ще го направиш като едно гълъбово яйце. И той ще добие друга цена. (141/стр. 346)

Разумният човек сам си прави диамантите. Той може да си направи диамант, два пъти по-голям от камилското яйце. Щом пожелае, той може да си го направи сам. Той е майстор. (39/стр. 188)

В човека има знание, с което той може да превърне въглена в диамант. Човек може да си направи диамант, голям като кокоше, като камилско яйце – от него зависи това. (15/стр. 225)

Мисълта превръща нещата. Тя има магическа сила. Ти щом мислиш – щом бутнеш въглена, той става диамант.

(70/стр. 309)

Който мисли, правилно разрешава въпросите. Ако не мисли, човек е подобен на петел, който предпочита житното зърно пред диаманта. Като намери парче диамант, той го подхвърля и казва: „Искам нещо, което мога да хапна, а не това, което лъщи“. (92/стр. 269)

Сега старото не иска да си даде своето царство. Обаче Новите идеи идат с всичка сила и се налагат. Те коренно ще преобразят живота. Старите системи ще се заместят с Нови… Новият човек ще бъде като диаманта – ще свети и ще устоява на всичко. (142/стр. 332-333)

Не внасяйте идеята, че не сме готови. Готови сме, нищо повече! Въгленът поддържа всичките условия да стане диамант. Изисква се само голямо налягане, голяма температура да стане диамант. Ние в себе си съдържаме всичко да станем диаманти. (7/стр. 237-238)

Камъкът на Истината

Моите мисли аз всякога ги сравнявам с една Реалност вън от света. Често държа лекции на себе си. Да ви кажа какво правя. Някой път отида при някоя голяма планина. Казвам си: „Ти казваш, че като се молиш, можеш да направиш много – вдигни тази планина“. Планината седи. Казва: „Ти си сега по-умен от мене. В мене са складирани все такива учени като тебе. Виждаш ли това малко кристализирано камъче? То беше едно време един философ, който мислеше, че може да оправи света. Сега е турен като един чиновник“. Казвам: „Аз не искам да бъда като тези философи“. (71/стр. 93)

Тогава аз седна и уча философията на тези камъни. Сега се разговаряме. Този философ казва: „Пази се от моите погрешки, за да не се намериш в моето положение“. „Какви бяха твоите пог­решки?“ „Имах мнение за себе си, че съм нещо велико, че всичко мога да нап­равя. Краен егоист бях, който пет пари не даваше за страданията на хората. Пос­ле изопачих Истината, никога не съм казал нещо много умно. Пази се от това нещо.“ Казвам: „Крайно ти благодаря. Ще запиша това в моята книжка“.

(71/стр. 93-94)

И тъй, когато се качвате на камъните с цел да ги изучавате, вие ще изучите човешкия егоизъм, човешката алчност. Камъните символизират егоизма, алчността в човека. Като слушат какво се говори тук, камъните изказват желанието си да станат подобни на вас – свободно да се местят. Обаче те не могат да се качат по-горе от мястото, до което днес са стигнали. На тях предстои слизане в долината да научат Великия закон на Смирението, на Жертвата. (58/стр. 17)

А пък човекът се качва по високите върхове, за да усили Любовта си… Всяко изкачване по върховете е малък опит за постигане на Любовта. Щом се качите на някой връх, вземете си едно малко камъче и напишете върху него деня, часа и мястото, отдето сте го взели. Същев­ременно запишете си и мисълта, която е минала през ума ви, когато сте взели камъчето. (58/стр. 17)

Понякога аз употребявам цяла година, за да поставя на своето място някой малък камък, намерен някъде из Витоша. Поставя ли го на своето място, започвам вече да чета. Някой казва: „Аз не мога да употребя толкова време, за да търся мястото на това малко камъче. Време нямам за това“. „Ще намериш време.“ Ами, ако това камъче те е спънало в живота ти, не е ли интересно да знаеш кои са причините за това спъване? (99/стр. 272)

Човек със своята мисъл строи камъче по камъче. Всяко камъче трябва да се тури на своето място. Щом съградите своето здание дотам, додето е позволено, тогава вашият Учител ще се яви, ще погледне работата ви и ще определи вашата по-нататъшна дейност. (99/стр. 215)

Абсолютно малкото всякога гради – то слага камъче по камъче, а Бог в Своята Премъдрост наблюдава градежа, както това става и в Космическия Живот.

(86/стр. 613)

Казвам: Сега ви трябва Любов към Бога. Първото нещо, като станеш сут­рин, е да се научиш да любиш. Ти, малкият човек, да се научиш да дадеш нещо на Господа. Да Му занесеш най-малкия, микроскопически подарък. Че като го занесеш на Господа, да Му стане приятно, мило, че туй, дребното същество намерило нещо скъпоценно и иска да Му го принесе – да покаже, че и то иска да люби. Дало нещо от себе си. Няма да ви кажа какво. (33/стр. 190)

В древността някога един адепт се влюбил в една царска дъщеря, името на адепта няма да кажа… Ако кажа името му, ще го изложа; затова нека той слуша какво се говори, какво е станало с някой адепт, без да съобщавам името му. Той бил беден набожен човек и си мислил, че като напише едно хубаво писмо, царската дъщеря ще му обърне внимание. Написал своето първо любовно писмо, но царската дъщеря го върнала назад. Той се обърнал към Бога с гореща молитва: Господ да му покаже начин как да обърне внимание на царската дъщеря да го обикне. След дълги и продължителни молитви Учителят му най-после дошъл при него да му покаже начин, чрез който царската дъщеря да му обърне внимание. Адептът си мислил, че Учителят му ще го превърне в левент момък, с богатство и сила на маг, който ще може с магическата си пръчица да прави каквото пожелае, та по такъв начин да застави царската дъщеря да се влюби в него. Обаче Учителят му казал: „Аз ще те превърна в хубав скъпоценен камък – в диамант, голям колкото орех, и винаги ще седиш на врата на своята възлюбена. Освен това през целия си живот ти ще мислиш само за нея, ще се грижиш да я освободиш от всички злини, които могат да се случат, и ще съдействаш във всяко добро, което тя пожелае да постигне. Ако тя обикне някого, и в това ще съдействаш“. Казано и свършено: адептът се превърнал в голям диамант и се видял на врата на царската дъщеря. От очите на адепта се търколили две сълзи и си казал: „Дотам ли дойдох, че трябваше да се превърна на камък?“. Царската дъщеря не знаела отде е дошъл този диамант, но всяка вечер, като го сваляла от врата си, тя го милвала, гладила и казвала: „Обичам те, макар да не зная историята ти. Кой знае на каква дълбочина си бил в земята! Нищо не зная за тебе, но те обичам“. (82/стр. 18-19)

Сега аз говоря: Има живи камъни. Има камъни, които имат съзнание. Аз ще ви кажа каква е философията. Някои хора има, които много съжаляват – има жени и мъже, моми и момци, които съжаляват, че не са ги обичали. Господ ще ги тури в скъпоценните камъни да ги гледат, да ги милват хората, да ги държат в кутии, да им падне мед на сърцето. Някой ще вземе този камък, ще каже: „Много си красив, много си хубав“, ще го тури на пръста си, ще го милва; другояче как ще го милва като човек – няма Чистота като човек, но като скъпоценен камък. (8/стр. 36)

В кристалите също има съзнание… Аз разбирам съзнанието на кристалите.

(105/стр. 382)

И камъните говорят, и са живи.

(68/стр. 375)

Ако се приближа при едно камъче и пипна, че е топло – значи, Слънцето го е гряло; ако е студено – значи, Слънцето не го е гряло. Ако камъчето е топло, значи, че туй камъче е обичало повече Слънцето и Слънцето го е обичало повече; ако е студено, не го е обичало. Понеже не го е обичало, затова и другите камъчета са го затрупали. (33/стр. 72)

Казвам: Обичайте и любете постоянно, ще оживеете. Не само Едного в скришната стая да Му пишете писма, че ви гори сърцето за Него. Аз, като погледна Слънцето, се радвам – обичам всички. Туй Слънце на всички праща светлина, не оставя едно камъче да не прати един лъч, един любовен поглед. Казвам: Много добре постъпваш, и аз ще бъда като теб. (40/стр. 30-31)

Който се домогне до Мистичната Любов, той не говори никак за нея или малко говори, а много работи. Добре е човек да прави всичко в Името на Любовта, а малко да говори за нея. Казвате ли на скъпоценния камък, че го обичате? Вие го слагате в кутия, затваряте добре кутията, слагате я на скрито място и на никого не говорите за него. (100/стр. 367)

За да дойде Любовта, вие трябва да преживеете един процес алхимически. Цялата Същност, цялото Битие съвършено да изменят живота. Възгледите да станат диамантени. Този процес изведнъж става. „Може ли това изведнъж да стане?“ Ние вземаме това като символ – диаманта; това е едно трансформироване. (4/стр. 110)

Превръщания могат да стават навсякъде в Природата. Например въгленът може при специални условия да се превърне в диамант, диамантът после може да се превърне в семка, после – в дърво и после – пак във въглен. (127/стр. 135)

Или имате Учението – да се отречеш от себе си; как тъй да се превърне диамантът на житено зърно? Ред поколения са живели да придобият богатство. Деди и прадеди оставили десет милиона нас­ледство и казва Христа: „Ако не се отречеш – да раздадеш всичкото богатство, да дойдеш и да Ме последваш, да се научиш да живееш“. Казва: „Какво трябва да направя, за да наследя Живот Вечен?“. „Още има нещо, което ти не достига.“

(149/стр. 72)

Христос казва: „Ако не се отречеш от себе си, не можеш да бъдеш Мой ученик“… „Иди, продай имането си и го раздай на сиромасите“ – вие цитирате този стих, но сами не знаете как да продадете имането си и на кого да дадете парите. Стихът има отношение към вътрешния живот на човека, а не към външния. Но всичко трябва да става естествено.

(150/стр. 83)

Вземете предвид как се образуват бисерите. Казват, че някой път попада в мидата малко пясъче и мидата почва да изпуща от себе си една течност, която обвива това малко пясъче, за да не я безпокои – извайва го като скулптор. Не само че го направя гладко, но същевременно и ценен бисер. Това пясъче, ако не попадне в мидата, не ще има никаква цена. (27/стр. 337)

Човекът, който е слязъл от Небето, първоначално е приличал на онова малко пясъче, безформено, нищожно, и Божественият Дух, след като е работил дълго време, направил е един бисер. И за туй, което има във вас, трябва да благодарите на тази мида, в която сте влезли – ако имате сега някаква цена, трябва да благодарите на туй Божествено Съзнание, което е работило дълго време над вас. (27/стр. 340)

И Христос, като дойде на Земята, не дойде да спасява благородните, праведните, а ония остри пясъчета – за тях слезе в ада да ги извади навън. А за да се извадят тия бисери от мидата, трябва тази мида да се хване и разтвори… Някой като умре, казват: „Умря мидата“ и тръгнат подир мидата, и редят: „Горката мида, отиде“. Аз казвам, че тя е отишла на Небето, за да занесе бисера, който е създала и обработила. (27/стр. 344)

Това е то, създаване на бисера – алхимическият закон, приложен на физическото поле. (27/стр. 355)

Без крака, без ръце, без език и без човешки мозък мидата от пясъче създава бисер и Христос я похвалва. Аз ви питам: Не можете ли и вие да направите толкова, колкото тази мида? Можете и повече. (27/стр. 338)

Христос, като се обръща към Своите ученици, казва им, че този човек, който търсил бисера – смисъла на своята душа, като го намерил, отишъл, че продал всичкото си имане, за да го купи.

(27/стр. 348)

Вие казвате: „Аз съм готов“. Не, най-
първо да забогатееш, да станеш богат, да имаш знание и след това от всичкото това богатство и знание да се отречеш. Ще ви наведа на онзи пример от Христа за богатия, който, като намерил един бисер, отишъл и продал всичко, що имал, и купил този бисер. (125/стр. 266)

Сега не смесвайте двата живота. Като влезете в другия живот, там въпросът е разрешен. При този живот, който имате, изисква се да поддържате вашия дух, да не се съблазните… Христос каза: „Такава е Волята Божия, трябва да минем последното страдание“. А пък последното страдание е: човек да се откаже от това, което не му е потребно. (123/стр. 214)

И страданията продължават, докато се освободим от това, ненужното, което не ни трябва. Тука има едно изкушение, на което хората не могат да издържат. Вие знаете ли кое е най-силното изкушение? Малко хора има, които могат да издържат на това изкушение. Аз ще ви го кажа. Представете си, че имате един скъпоценен камък, много голям, много голямо богатство… Може ли да ми нап­равите един превод кой е скъпоценният камък у човека – това е личният живот… Колко е мъчно човек да се откаже от себе си. „Дай го този камък!“ А ти казваш: „Какво ще остане от мене, като ми вземат моя живот?“. (123/стр. 216)

Този камък, който изкушава хората, е колкото яйцето на камилската птица голям. А пък има по-големи скъпоценни камъни, големи като дини. Щом се отречеш от камъка, голям колкото яйцето на камилската птица, ще дойде онзи камък, голям колкото динята. Със закон тази работа не може да стане. Какво голямо проникване трябва, какво голямо съзнание, за да направи човек това! Не, със закон тази работа не може да стане.

(123/стр. 216-217)

Сега единственият съвет, който мога да ви дам, приятелски съвет, е следният – нито правило мога да ви дам, нито пък какво трябва да правите, а само един съвет – той е следният: Този скъпоценен камък, който са ни дали, трябва да го върнем назад. Като го потърсят, да го върнем. Като го поискат, да го дадем. Не хвърляй око на този камък, понеже той е камъкът, който носи Истината в себе си. Той е Камъкът на Истината. Като дадеш камъка, ще познаеш Истината. Като го обсебиш, ти не познаваш Истината. (123/стр. 217)

Първичните Живи Елементи

Има някои камъни – трептенията, които те образуват, не хармонират на трептенията на човешкия организъм. Следователно такива камъни не ги носи. Не че той е долен, но неговите трептения са такива, че ти не можеш да се хармонираш, и наместо полза, ще ти принесе вреда. Например вземете: сегашните учени хора се занимават с радий, мнозина са платили с живота си – не че радият е лош за себе си, но хората не са готови за трептенията на радий. Много опасни болести се лекуват с трептенията на радий. Но човекът, който трябва да работи с радий, той трябва да има особено състояние. (60/стр. 429-430)

Сега учените лекуват с радий, но колко от тях заболяха от лъчението му, дори някои умряха. По същия начин някои религиозни хора са превзети и самонадеяни и мислят, че като дойдат с една кърпа, изведнъж ще избършат злото. Опасна работа е злото, трябва да го пипаш с десетметров дилаф, т.е. когато го буташ, трябва да бъдеш на десет метра далеч от него. (72/стр. 435)

Казах си: „Не трябваше да ги пращам (при болния), тази работа не е за тях“ – това са тънки сили, които минават, и понякога щом изпъдиш духовете от едно място, те влизат в теб… И тъй, при болния брат от Търново най-после трябваше да ида аз. (72/стр. 435)

Едно ви недостига. „Какво?“ Нямате достатъчно злато и радий в кръвта си… В Духовния свят Доброто е радий. Ще бъдеш радиоактивен. Радият е най-мощният елемент в живота. (109/стр. 173)

Ако имате десет грама радий, може ли да го турите на масата и да стоите спокойно около него? Грамадна енергия се крие в радия. (111/стр. 155)

Една малка лампичка от радий ще дава голяма светлина и ще гори трийсет и три хиляди години. (59/стр. 18)

Духовният человек трябва да бъде радий, да притежава качествата на радия – никога да не изгаря, а сам да бъде силен. (89/стр. 111)

А лек (слаб) човек е онзи, който лесно се поддава на всякакво чуждо влияние. В химията металите се делят на леки и на тежки. Тежките метали имат по-голямо приложение в живота от леките. Някои от тежките метали – като сребро, злато, платина, радий, се отнасят към благородните метали. (119/стр. 64)

Но има и много други благородни елементи, които още не са познати на съвременната култура. „Нали и радият досега не беше известен.“ Да, има и други елементи, които още не са известни.

(69/стр. 177)

Едно нещо имайте предвид: всичките тия алхимици зад тези прости елементи, зад калая и други, са скрили нещо друго. Тези думи: мед, желязо, калай, са само за простите хора, а за тях и за посветените – те са скрили нещо и те си го разбират. Ако те биха изнесли всичко, биха ги изгорили. (69/стр. 178)

Сега тук-там само, в някои окултни книги от средните векове, ще срещнете, че хората са знаели някакъв Еликсир на Живота, от който, като се вземат само няколко капчици, животът може да се продължи. Има някакво твърдение по този въпрос, но казвам: Дълъг живот без съзнание не е живот. (128/стр. 50)

Голямото Добро и голямото зло са равни. Малкото Добро и малкото зло – и те са равни. От големия въглен голям диамант става; от малкия въглен малък диамант става. (144/стр. 259)

В Природата няма среден път… Там, дето злото се прекратява, започва Доб­рото; там дето Доброто се прекратява, започва злото. Сега ние се намираме в такова противоречие, в каквото се намирал в древността един от египетските фараони. Този фараон, наречен Венот-Ра, живял още в предисторически времена. Това може да е факт, а може да е някакъв мит, все-таки съществувал е някакъв фараон, подобен на Венот-Ра. В това време в Египет е живял един прочут адепт, на настоящ език наречен – един мъдрец или философ, на име Сет Менот Сет-Ру. Един ден фараонът извикал този мъдрец и го запитал да му обясни причините, задето смърт­та е дошла в света. Философът казал, че смъртта е дошла по причина на живота. След като дошъл животът в света, дошла и смъртта. „Как се явиха тия причини, отде се проявиха вътрешните причини за смъртта?“ Тогава философът му разказва един разказ. Когато Великият Бог създаде света, Името на Когото аз не мога да изрека, един от неговите синове – Бог Ра, Бог на Слънцето, поискал да дойде на Земята да види това, което Баща му направил. Като дошъл на Земята, затворил тялото си в една диамантена черупка, като Божествена душа, да не се цапа. По някакво нещастие обаче, като дошъл на Земята, тялото му започнало да се увеличава и толкова се увеличило, че пукнало диамантената черупка. От тогава нататък и смъртта дошла в света. Докато бил горе, тялото му било малко, но тук се увеличило. Той трябвало да се върне в Невидимия свят с тази черупка. След него вече (за) всички, като пукнали диамантената черупка, дошла смъртта и те започнали да умират. (128/стр. 44-45)

И действително всички растения, дървета и животни умират по единствената причина, че разчупват диамантената черупка, в която са поставени – като се увеличават, не могат да останат в тази черупка, разчупват я, излизат навън и след време умират. И затова всеки живот, който не може да остане в тази черупка, умира. Казвате: „Де отива животът?“. Нито знаем отде е дошъл, нито знаем де отива. Ние виждаме, че светът в нас има известен усет, известен образ, известни свои вътрешни съждения, и ние мислим, че светът е такъв и такъв. Обаче какъв е външният, обективният свят, това е една велика загадка… И ние трябва да се учим да разрешим тази загадка. (128/стр. 45, 47)

Злото и Доброто имат отношение към човека, към разумното в света. Ра­зумните Същества са разделени на два лагера. Едните се занимават с рядката материя, с най-фината материя, която е възможна в Битието (Доброто). А пък другите се занимават с най-гъстата материя, която учените хора на Земята изучават; а пък други се занимават с една гъста материя, която учените хора на Земята не познават – злото е най-гъстата материя; в тази материя нашата светлина е като смола. (110/стр. 93)

Грехът е огън, който разяжда, опетнява и покваря човешката душа, като я лишава от тялото . Не може ли душата да се прояви без тяло? Не може. Както солта не може да се прояви без киселина и основа, така и човешката душа не се проявява без тяло. Такъв е законът на физическия свят. (64/стр. 91)

Следователно, за да се извърши една химическа реакция, нужни са две тела, които взаимодействат помежду си, и се получава трето тяло. За тази цел е нужен огън – той топи и окислява телата. Благородните вещества се топят от огъня, например злато, платина, сребро, а неб­лагородните се окисляват и разлагат. От гледището на Божествения закон, т.е. от гледището на алхимическия закон, кои са двете тела, които си взаимодействат? Това са Небето и Земята, съставени от четирите главни елемента: въздух, вода, огън и земя, т.е. от твърда, течна, въздухообразна и светлинна, или лъчиста, материя. Като резултат на това взаимодействие се явил човекът, петият елемент, наречен „малкият свят“.

(64/стр. 91)

Ако Земята и Небето в човека не се съединят, как ще се роди Истинският Вътрешен човек? От гледището на алхимията Земята е основа, Небето – киселина, а човекът – сол. Затова Христос казва: „Вие сте солта на земята“. Под „киселина“ се разбира: Божествена Сила, която прониква навсякъде и твори, създава Нови светове. Под „основа“ се разбира: съвкупност от сили, които съдействат на Божествената Сила да събере необходимите елементи за създаването на човека – малкия свят. (64/стр. 91)

Христос казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат“. Щом няма грях, и смърт няма да има. Ако киселината и основата не си взаимодействаха, щяха да се проявят като разрушителни сили. Понеже си взаимодействат и образуват сол, носителка на Живота, разрушителните сили не се проявяват. (64/стр. 93-94)

Как се среща солта в Природата? В разтворено състояние – в морската вода, и като минерал – каменна сол. Тя трябва да се отдели и от морската вода, и от каменната сол и да се пречисти. Получи ли се в чисто състояние, тя представя Божествения Живот, към който всички се стремят. Този Живот е съчетание на Любовта и на Мъдростта: Любовта действа на Земята, а Мъдростта – на Небето. (64/стр. 99)

„Ако не бях дошъл.“ Понеже Истината е дошла, човек или ще живее, или ще умре – едно от двете. Като се разтопи, солта не изчезва, но става по-чиста. Колкото пъти и да я разтваряте във вода, тя не се уморява. Обаче турите ли дървото само веднъж на огъня, то изчезва и се превръща на пепел. Ако приличате на солта, след разтварянето ви отново ще кристализирате, т.е. ще възкръснете; ако приличате на дърво, ще изгорите, ще се превърнете на пепел. (64/стр. 102)

Вие сте сега на Земята и изучавате две Растения. Едното Растение е Дървото на Живота, а другото – Дървото на познаване добро и зло. Малцина хора има на Земята, които са запознати с Дървото на Живота, с неговите Цветове. Туй Дърво расте на най-високите места на Земята или в най-затънтените места, гдето човешки крак не стъпва. И това учените хора в света не знаят. Има едно камъче, може да ви кажа, такова проз­рачно, което много мъчно се намира. Един учен човек казва, че за да се добие един грам от Първичната Материя – той е правил научни изследвания и казва, че за да се добие една Капка от тази Материя – трябва 3000 години всичките фабрики на Земята да работят, за да я добият. Но на мъртвия като туриш от тази Капка, оживява. (16/стр. 305)

Мълча. Има знания, които не ви казвам. Спирам се при някоя канара, спирам се при някой камък и виждам какво става във времето. Всяко нещо, което правя, аз проучавам. Божественото е вложено. Аз дигам едно камъче от едно място на друго. Мен ме интересува – като дигам камъчето, ще науча Новото, което става в света; то е отбелязано там.

(33/стр. 72)

Старото аз не искам да го бутам, понеже се опасявам: може да падне някоя керемида или камъче, може да ме осакати… Старото да си седи. Който го е направил, да го разваля. И който го е направил, да го оправи. Чужди работи аз не оправям. Аз градя Новото, за което съм пратен. Нищо повече. (74/стр. 44)

И Христа казва: „Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствам за Истината. Всеки, който е от Истината, слуша гласа Ми“. Казвам: Пътят на всеки едного, който е дошъл да свидетелства Истината, е трагичен и драматичен, състои се от трагедии, от драми. Пътят на всеки, който търси Истината, е постлан, т.е. павиран, с драми и трагедии. И ако ме попитате сега защо трябва да страдате, защо трябва да бъдете нещастни, защо трябва да умирате, ще ви кажа: Това е необходимо, за да павирате Пътя на Истината. Вие ще бъдете Живи камъни, с които ще се постели Пътя, дето Истината ще мине.

(104/стр. 221)

1 Петрово 2:5 И вие, като Живи камъни, зидате се на Дом Духовен, на Свещенство Свято, да принесете жертви Духовни, благоприятни Богу, чрез Иисуса Христа на Любовта.

Както виждате, има и Живи камъни. Ако можете да изтълкувате думата „камък“ на Духовен език, ще намерите, че има друго значение. Под думата „камък“ в Духовен смисъл се разбира: завършен характер, в който всички сили са уравновесени – процесът на развитието върви хармонично; мозъкът, дробовете, стомахът, нервната система са в ред и функционират добре. Ето защо и Христос казва: „Бъдете камък, който може да расте и се развива“ и на друго място: „Трябва да съградиш Дом Божествен“, подразбира – от такъв камък.

(27/стр. 279-280)

„Петър“ на санскритски значи „Дух“ (Pitar). Всъщност на Корнилия му казали: „Иди при Духа, той ще ти каже всичко“. „Петър“ на старогръцки значи „камък“. Има Живи камъни – само Духът може да бъде Жив камък. Под „камък“ Христос разбира нещата, които в себе си са Неизменяеми, Божествени, Разумни. (27/стр. 489)

Сега Господ създава един Нов свят, от който трябва да се родим. Някога Господ го е създал от пръст, сега Господ го ражда. Онзи Адам, който Господ направи, аз го считам, че той е тухла направена. Тухлите се правят – в калъпи се турят; но тази тухла не е влязла в работа, Господ я разчупил и я изпратил навън. Та сега Му трябват Живи камъни!

(22/стр. 415)

Адам живя 900 години. Сега казваме: „Ако ние живеем още един живот, къде ще му иде краят?“… Човек трябва да опита Съществени работи. Ако и в бъдеще аз дойда на Земята, ако съм в туй положение, бих желал да добия тази сила, че от Земята да ида до Месечината. Да направя една разходка. Месечината е богата със злато, скъпоценни камъни – богатство има там. И като се върна, да донеса всичкото богатство от Месечината. (11/стр. 512)

После ще отида до Слънцето. Оттам ще донеса Свещения Огън, с който ще може да запалвам елементите на Земята. Ще донеса и Жизнения Еликсир, за който векове са работили в старите времена. Защото този Еликсир може да се вземе само от Слънцето. Каквото и да казват, аз другояче зная. Този Еликсир не се намира на Земята. През годината има специфични дни, има специфични часове, когато Слънцето пада под известен ъгъл върху растенията, и ако можете да го вземете и да го турите в едно шишенце, ще добиете Вечния Живот. Вие искате да ви кажа тия дни и часове. И цялата Земя да ми дадете, няма да ви кажа. Има какво да се учи. (11/стр. 512)

Има известни закони, не искам да ви разправям, понеже имам известни задължения. Природата за мене е ра­зумна. Тя ми е поверила известни тайни и аз нямам право да разкривам нейните тайни, нито да давам ключовете на хората да бъркат в нейните каси. (128/стр. 353)

И ако бих станал причина само за едно изключение в законите на Любов­та и Мъдростта, бих се превърнал на въглен. Няма същество на Земята, което да е изо­пачило тия закони и да не е станало на въглен. Ако и вие изопачите тия закони, ще станете на въглени; ако ги изпълните, ще се превърнете на диаманти.

(28/стр. 38)

Скъпоценното бяло камъче

Скъпоценният камък носи в себе си Специфичен живот. Тази е причината, дето той има Особено лечебно действие. Ако носиш в себе си благородни метали и скъпоценни камъни и можеш да се свържеш с техните енергии, ти лесно ще се лекуваш. Те лекуват всички болести. И в Писанието се говори за някакво камъче. Това камъче представя Божественото в човека. Който придобие това камъче, той е придобил Ценното в живота.

(57/стр. 100)

Ти, като вземеш скъпоценния камък, зарадваш се… Да допуснем, че този, скъпоценният камък може да се открадне… Казваш: „Откраднаха ми камъка“. Ами тия, които отиват да събират от Африка всичките тия камъни – не са ли крадени? Всичките камъни са все крадени, никой не е искал позволение; и златото е крадено, и камъните са крадени… А ако ни ги откраднат, става ни мъчно. Вие още не сте мислили върху туй.

(5/стр. 641-642)

Тук държавата някой път дава право някому да експлоатира нещо, но никой няма документ, че му са подарени камъните. Счита се, че някой запазил някакъв периметър, взел го от държавата, но в края на краищата всичките скъпоценни камъни, които сега изваждат – тези, които ги крадат, те са слуги; господарят никога не краде. Тези, които крадат, бъдете уверени, камъните за тях няма да останат. (5/стр. 642)

Всичките камъни са приготвени за тези, които ще дойдат, които ще бъдат Наследници на Земята; всичкото богатство е за тях. Защото всичките други хора само ще употребяват скъпоценните камъни – може да ги употребяват, но те ще ги оставят за наследство на онези, на които принадлежат. Писанието казва, че на онези, Наследниците, на всеки са дали по едно камъче. И туй камъче някой казва, че трябва да се държи под езика. Докато държи човек камъчето под езика, всичко върви добре; щом изгуби своето камъче под езика си, работите не му вървят вече. (5/стр. 642-643)

Колко пъти с върха на езика си човек разваля своето щастие – като бутнете върха на езика си, и щастието си отива. Та всеки от вас трябва да си тури под езика едно малко камъче, с което да изтрива езика си да не е толкова остър. Не се изисква много търкане, малко търкане е нужно. (96/стр. 10)

Духът има свойството да влиза в ония, които са в Пътя. (27/стр. 455)

Който от вас има Духа на Свободата, нему ще дам бяло камъче, дето ще напиша Името Си, и когато дойде Господ, ще види написаното. (27/стр. 454)

Казано е: „Ще им се даде по едно бяло камъче“. И имаме ли това камъче отдолу под езика си, то всички думи придобиват качеството на това хубавото камъче. А пък това камъче, това е камъче на Любовта. Аз го наричам така. Първото камъче на Любовта е на Доброто, второто камъче е на Правдата, а пък третото камъче е на самата Любов. Сега мисля, че ме разбрахте. Това е най-малкото, което мога да ви дам от Горе, и то ще ви донесе всичкото Благословение в бъдеще. (42/стр. 461)

Хората на бъдещата култура, които ще имат за девиз да правят Добро от Любов в съботен ден – това са Новите хора. И те имат на челото си особен знак, а под езика си имат особено камъче. Езикът, очите на тези хора са другояче устроени. Техният поглед е дълбок, в него няма никакво раздвояване. В очите им има само една мисъл, а тя е Любов и Безкористие. (64/стр. 495)

И тъй, Бог на всички адепти и на всички добри хора тури белег – те си имат белег. Те имат едно камъче, което носят, и ако вие имате прозорливостта, ще ги познаете. (18/стр. 592)

Човек трябва да потърси в архива на своя живот Специалния закон, който е определен изключително за него, и да го научи… В Писанието се казва, че за всеки човек има определено едно написано камъче, което той сам трябва да намери. Такова нещо представлява и Специалният закон. Специалният закон определя начина, по който Божията Любов може да се прояви отделно за всеки човек. (47/стр. 483)

Та от вас искат от Невидимия свят най-малкото Добро, това което никой не вижда – Добро, което само Господ вижда. Това да ви бъде сега Новият морал. Като станете сутринта, да кажете: „Днес искам да направя най-малкото Добро заради Господа!“. И през целия ден, между другите ти работи, това Доб­ро да го носиш като скъпоценен камък.

(42/стр. 461)

Казвам: Това е Веруюто, което проповядваме… Аз съм за онова малко, за което се казва в Писанието, че то било едно малко камъче под езика. Езикът представя Словото Божие. На това малко камъче било написано Името на човека. Това малко камъче е Божественото, което е скрито в човека – като малък зародиш, който очаква своето развитие; от него ще излезе съзнанието на бъдещия човек, който ще се нарече Син Божи, Син на Мъдростта. (31/стр. 370)

Казано е в Писанието, че имало едно камъче, на което никой не знаел Името. Никой човек не знае какво Име ще носи той в бъдеще. Не е въпрос за името в следното прераждане, защото много имена са псевдоними. Аз говоря за Името, което човек ще носи на Небето. То ще бъде във времето, когато той завърши своето развитие. (90/стр. 194)

Сега Новото, което имате, го дръжте отделно от старото. То е Свещено. То е вашето бъдеще. Онова, Новото, което Бог ви даде сега, вие ще го държите като скъпоценен камък. И Писанието казва: „Ще ви даде Бог едно камъче, което ще го държите под езика си“. От него зависи вашето бъдеще. Ще го пазите като Свещено. Ти казваш: „Кой го е направил това?“. Има хора, които са го направили. Апостол Павел казва: „Не живея вече аз, но Христос живее вътре в мене“.

(102/стр. 707-708)

Сега носиш един скъпоценен камък, но какво от това? Ами че той може да струва няколко милиона лева – ти ходиш с пръстен, но гладен си; този пръстен не може да те нахрани. Обаче в Истинския живот – онзи камък е скъпоценен в Духовния свят, който може да стане на хляб, и след като го изядеш, той пак стане малък и ти го носиш на пръста си; изгладнееш, той пак се обърне на едно самунче. Тогава казвам: Който носи такъв скъпоценен камък, той има Живота в себе си. (97/стр. 478)

Това са (има) скъпоценни камъни, които се превръщат на хляб, и после пак стане на скъпоценен камък. Щом го носиш на пръста си, ти си слуга и господарят те носи – ти ще му слугуваш. След това ти ще го изядеш, ще станеш господар, после пак ще влезе на пръста ти и ти пак ще го пазиш. Казваш: „Радва ме този скъпоценен камък, той може да направи за мен това, което аз не мога да направя“. Или той прави това, което на господаря не стига на ума как да направи. Този пръстен седи като една мощна сила за тебе. Та и затова Писанието казва: „Всеки ще има по едно Камъче“. Това е Камъчето на Живота – това подразбира Писанието. И дето Христос казва: „Зидете се като Живи Камъни“.

(97/стр. 478)

Та вие ще гледате вашият скъпоценен камък да бъдете като този Мехенташ (алхимичен камък), с който всичко може да се направи и с който се подоб­ряват нещата. Нали ви казах за онзи Пръстен, който може хляб да дава, с който може да направиш връзка, да ходиш навсякъде – и на извор става, и на хляб става, и всичко дава. (84/стр. 758-759)

Същественото кое е? Пръстенът, това е едно обещание. Един пръстен, това е едно обещание. Хубаво е човек да има един пръстен. Аз бих препоръчал да си направите един златен пръстен, направете го малко по-голям: турете го на палеца, като станете сутрин; после го турете на първия пръст, на втория, на третия и казвайте какво трябва да правите; след туй го турете на другата ръка, и пак го поставете в кесията. Като се намериш в трудно положение – туй, което не ти достига – тури си пръстена на пръста, и после го тури пак в джоба. Не е лошо да имаш такъв пръстен. Писанието казва, че такива Пръстени имало. Такъв Пръстен е Животът. Там се казва, че имало един Скъпоценен Камък, който за бъдеще ще се даде. И туй Камъче ще го държат под езика си. (103/стр. 503)

Кристалните пясъци на пустинята

Пясъкът …шепне, но на своя език.

(95/стр. 41)

Пустинята, дето има пясък, там всичко е чисто. (86/стр. 626)

Пустинята е място на Чистота. Там, дето има растеж, има и нечистота.

(86/стр. 626)

Неорганическият свят, щом стане органически, губи от своята Чистота. Неорганическото е всякога по-чисто.

(52/стр. 64)

В растенията има донякъде Чистота. Щом влезете в животинското царство, там нечистотата още повече се увеличава. Като дойдете до човека, нечистотата е най-висока. (52/стр. 64)

Човек е най-умното, но и най-нечистото същество. Грехът не е нищо друго освен нечистота. Грехът е крайната нечистота. (52/стр. 64)

Сега искате да влезете вътре. Неорганическият свят е много организиран; съвсем не е така, както казвате неорганическият свят… В неорганическия свят нещата се разплодяват много лесно – начупи камъните, лесна работа.

(55/стр. 125)

Когато подтикът дойде от вън… – това е животът на пясъка, на скалите, на кристалите. А когато подтикът иде първо от вътре, а после от вън, ние започваме с онзи Разумен Вътрешен живот.

(79/стр. 92)

Органическите вещества са по-устойчиви, по-трудолюбиви; онези, неорганическите, те са индивидуални, всяко живее за себе си. (55/стр. 126)

Но Господ не е в разделението. Когато един ден се очукате и станете на пясък, Господ ще погледне отгоре с Окото Си и ще види дали ще може да стане нещо от този пясък. (63/стр. 227)

Ученик, който минава през пустинята, трябва да научи какво нещо е Доб­родетелта. (86/стр. 626)

Само в пустинята вие може да научите, да добиете Добродетелите. (86/стр. 626)

Така ще се домогнете и до алхимията, ще се научите да превръщате …пясъка и глината в диамант. (47/стр. 161)

Че пустинята е вътре във вас – при мене са идвали мнозина и ми са казвали: „Пуст е животът ми“. (20/стр. 161)

И вие минавате през пустинята сега. Вие не сте в Ханаанската земя. „Защо са тези страдания?“, казвате вие. Вие сте излезли от Египет: там 400 години сте робували и сега излезнахте, и сте в пустинята. (115/стр. 160)

Ние, съвременните хора, имаме еврейския страх, който те са добили, като са били 400 години в Египет. И като влязоха в пустинята, трябваше да научат онзи закон на Вярата: че Бог ще промисли! …Та вие си спомняте за стария Египет. От Египет сме излезли вече, през Червеното море сме минали и сме в пустинята. (53/стр. 57)

Сега сме в пустинята… Ние сами сме създали своя ад вътре в себе си. Говоря за страха – понеже човекът, щом намери своите дефекти, започва да се страхува. За противовес на страха сложете разсъждението, сложете Вярата, Надеждата, Милосърдието и Разумността.

(72/стр. 243)

Човек какво ще научи в една пустиня? Ще научи закона на Жаждата.

(71/стр. 244)

Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е пустинята – като погледне, тя произвежда страх. (96/стр. 29)

Сега ще се съберете в себе си и ще кажете: „Тази работа е сериозна“. Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. (96/стр. 29)

Страшен е гладът, когато човек е в пустинята, дето няма никаква храна и всеки момент смъртта го дебне. От този глад и дяволът, най-големият герой в света, се страхува. (121/стр. 124)

Какво представя пустинята? Живот на Чистота. В пустинята човек може да научи Чистотата. (13/стр. 339)

За да се изчисти човек, той трябва да се превърне в пустиня. (120/стр. 243)

Божият Глас казва сега в пустинята на всеки едного: „Оправете вашите вът­решни пътища!“. (120/стр. 254)

Засега всички сте в пустинята, дето дълго време трябва да се молите, докато преодолеете мъчнотиите, които се изпречват на пътя ви. (47/стр. 518)

Но и в пустинята, ако разбираш закона, ако разбираш молитвата, то хлябът ще дойде. Има един реален начин, по който хлябът ще дойде в пустинята.

(49/стр. 95)

Когато сатаната изкушаваше Христа в пустинята и Му предлагаше да превърне камъните в хляб, той знаеше, че Христос владее изкуството да превръща материята. Хората на Новата наука, хората на Шестата раса, ще познават тази наука и ще я прилагат. (67/стр. 215)

В миналото хората си играеха с пясъка, но дойдоха Разумните хора и го използваха за добро – направиха от него стъклото… Хората на миналото си играеха със златния пясък, но дойдоха Разумните хора и извлякоха от него златото.

(79/стр. 92)

Днес ви говоря върху тия неща, понеже вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият Дух може да мине. (19/стр. 383)

Казвам: В затвор сте. Това са състояния, през които често минавате. Тежки състояния са, но трябва да ги разбирате… Всяка мъчнотия е пясък под колелото на вашия живот… Бог слага пясък на пътя ви да подеме колелото и да продължи пътя си. (17/стр. 189)

Щом се каляш, какво е твоето състояние – злато ли е, или е вода? Вода. Тази вода се окаляла отвън; щом се окаляла, ти трябва да я филтрираш през пясък… За златото трябва огън, а за водата трябва пясък. Тогава аз правя едно сравнение: някои хора, които са от вода нап­равени, които са се окаляли, Природата им дава на тях богатство. Богатството е пясък. Те с пясък се занимават.

(32/стр. 292)

В живота имате един живот като пясъка, който понася всичкото нещастие на хората. (21/стр. 236)

Всичките хора на Земята сме нещастни, понеже Истината не е основа, но пясъкът е основа. (45/стр. 52)

Какво нещо е старостта?… Песъчлива пустиня, дето няма никаква вода. Това е старостта – само прах и пясък… Какво трябва да правиш тогава? Върни се назад!… Като сме излезли из Рая, трябва да се върнем пак в Рая. (114/стр. 408)

Някои искат, без да са Родени Духовно, да живеят – това е невъзможно… Някои искат да бъдат като пясъчни зрънца. Могат. Някои искат да бъдат като диамант, но диамантът има Органически произход. (7/стр. 147)

Ако сте на физическия свят – имате пясъчно зърно, нищо не може да постигнете. Но туй пясъчно зърно в Духовния свят става житено, разумно. Щом идете в Божествения свят, става човек.

(14/стр. 271)

Сега аз ще ви обърна внимание на следното: туй положение, догдето сте стигнали като ученици – аз не искам да останете на този път, той е един от най-опасните пътища. Не струва да доведеш човека до средата на пустинята и да го оставиш там; да не мислите, че там може да спрете… Туй положение, в което се намирате, е опасно. Сега не може да ви оставя тъй. През пустинята минаваме. (86/стр. 350)

През пустинята ще минете. Тъй седи животът – дали ще ви е страх, или не, ще ви прекарат през там по който и да е начин. (118/стр. 304)

Ние се намираме в света на пясъка. Всичко, което сега градим, ще рухне.

(22/стр. 328)

Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото небе и от старата земя“. Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание, ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня… Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Когато говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота.

(104/стр. 167-168)

Казвате: „Свърши се с тази работа“. Когато всичко за вас се е свършило, Бог върви зад вас… Както не се надяваш, току ти подшушне нещо, почне да ти говори, ти чуеш Първия Глас – но мислиш, че в тази пустиня на живота около тебе няма никой, че си сам – но изведнъж чуеш този Глас. (86/стр. 617)

Божият Глас започне да ти говори (в пустинята), а ти се ослушваш. Чуеш един глас, втори, трети, четвърти – всичко туй оживява. И около тебе ще дойдат Белите Братя и Ангелите, ти ще се зарадваш и ще кажеш: „Не съм сам, другояче не би останало нищо от мене“… Ще си въздъхнеш свободно и ще кажеш: „Заслужава да се живее за Бога!“. Смисълът на живота е в това. (86/стр. 618)

Всеки трябва да мине през това опасно място. Това е обръщане към Бога, покаяние, спасение и какви ли още имена не му турят. То е възстановяване на онази вътрешна хармония между Бога и нас, а тя трябва да съществува всякога… Тази връзка може да се образува мигновено. Ще се спреш и ще кажеш: „Ще ида при Баща си да поправя погрешката си“.

(86/стр. 618)

Често се говори за блудния син и хората го съжаляват. Обаче в него има нещо хубаво, което го спаси – смирението… Той се отказа от бащиния си дом, от новата дреха и слезе долу, между пясъчните пластове, да се пречисти.

(117/стр. 469-470)

„Ако се не роди някой изново.“ Новораждането не подразбира сливане водите на две реки и двете да изгубят чистотата си… Мътната вода първо ще мине през земните пластове, ще се пречисти и като стане бистра, тя ще възприеме Христовия път и ще продължи движението си. Пясъчните пластове, през които се пречиства водата, са страданията.

(117/стр. 313-314)

Бог е Извор, Който никога не се размътва… Дъното на тоя Извор не се вижда. То е дълбоко и покрито с чист кристален пясък. (116/стр. 677)

Древни хранилища на Мъдрост

Не си ти Любовта. Любовта е онзи Извор. Ти хвани човека, заведи го при Бога и тогаз ще се разберете. А пък ти, когато му говориш без Бога – то е пустиня. (122/стр. 121)

Светиите са учили в пустинята туй изкуство – да не смущават хората.

(68/стр. 220)

Пустинята – това е Чистият Живот… И ако вие искате да бъдете разбрани, да прекарате тъй, както вашите убеждения ви учат, трябва да имате Абсолютна Чистота. (19/стр. 383)

На нас ни предстои един дълъг път в Пустинята на Божествения Живот.

(62/стр. 294)

Пустините …са създадени за най-ра­зумните Същества в света. (105/стр. 102)

Пустинята е символ, който представ­лява Чист, Възвишен Живот… Всички велики хора, всички пророци и адепти са ходили в пустинята да се научат на този Велик Живот. (120/стр. 243)

И Апостол Павел седя три години в пустинята – учи в някоя Школа.

(11/стр. 483)

Умният човек носи знанията в пясъчни зърна, глупавият ги носи в чували. Препоръчвам ви да носите знанието в пясъчни зърна, не в чували. Тогава ще бъдете по-близо до самата Истина, отколкото сега. (51/стр. 87)

Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия.

(75/стр. 339)

Докато не станете пеперуди, каквото и да ви говоря, думите ми ще бъдат глас в пустиня. (17/стр. 526)

При сегашните условия вие още не може да мислите за освобождение в света. Може да мислите, но всъщност вие сте затворени в една черупка, в една малка кутия – в един малък череп.

(125/стр. 376)

От мое гледище костите на човека представляват Доброто – това, което единствено остава да преживее човека. И са Божествени. Всичко друго ще се схуми, а единственото нещо, което остава, това са черепът и костите.

(123/стр. 417)

Всичко, каквото правим в Природата – ще оставим цели образи… Нашите черепи ще носят образи. (48/стр. 16)

Природата е като сфинкс – мълчи, не говори с думи, но говори с образи.

(124/стр. 380)

Сфинксът означава човек, който излиза от състоянието на звяр. Човек е обвит в звяра тъй, както птичката – в яйцето; едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата на човека е излязла, а цялото му тяло още се намира под неговото влияние. (124/стр. 380)

Какво представлява сам по себе си Сфинксът? Загадка. (124/стр. 380)

С какво са велики египтяните? Със своите Пирамиди, които оставиха на човечеството. (120/стр. 263-264)

В подземията на Пирамидите са зак­рити още много неща, които ще се открият и изследват. Вследствие падането на един камък се е отворила дупка и са намерени много старини. Там е написано всичко за Христа. Но законите не бива да се издават. (107/стр. 57)

Пирамидата е емблема на съвременния човек и в нейните размери и мерки са определени всички събития, които са станали и трябва да станат в бъдеще.

(64/стр. 287)

Пирамидата показва човешката еволюция… Върху тази Пирамида може да се чете и миналото, и настоящето на човечеството, но малцина могат да четат по нея, защото нейният език е труден.

(64/стр. 287)

Казвам: Сега ние сме в утробата на Природата, на Земята – тя е майка ни сега. Трябва да ни роди, едва сега сме се събудили. Някой пясък още не се е събудил. (7/стр. 153)

Причината за съня, за сънното състояние на човека се дължи на състоянието на пирамидалните клетки в мозъка… Ако може да се концентрира, човек влиза в съзнателна връзка с пирамидалните клетки на своя мозък и може да ги управлява. (92/стр. 398)

Някои казват: „Дали ние ще можем да владеем природните сили?“. Да допуснем, че вървим по пътеки, по които има много камъни; ние можем да преместим тия камъни със своята мисъл – ще съсредоточим мисълта си по пътеките и тия камъни, тия препятствия ще се премахнат… Тия, големите камъни на египетските Пирамиди са дигани по този начин. (86/стр. 497)

Сега аз не искам да ви поощрявам, но когато изучите и окултната музика, вие като запеете, ще почнат да се групират всички песъчинки на едно място и да образуват камъни. А пък има окултни песни, при които, само като запееш на един камък, за десет минути отгоре той ще почне да се разсипва. (1/стр. 223)

Сега трябва да пеете на пустинята – понеже, ако пеете, от нея може да стане нещо. (96/стр. 29)

Естеството на човека е нещо обширно и когато ние посещаваме нашето естество, ще дойдем до някоя пустиня. Тогава идва лошото настроение. Казвате: „Ние нищо не сме. Нищо не струва моят живот“. Тази пустиня ще я заобиколиш, ще кажеш: „Тя принадлежи на мене“. До нея трябва да има някой океан, море, ще кажеш: „Каква грамадна работа ми предстои“. Можеш да превърнеш пустинята в море. А вие, като погледнете – „Аз съм бил пустиня“. Не! Ще работите върху себе си! (118/стр. 302-303)

Има едно нещо, което не харесвам във вас. Или ще се изправите, или ще ви изправя! Вие приличате на пясъчни зрънца, турени в едно шише, че като го обърнеш, менят си местата – един организиран свят не прилича на пясъка… От Невидимия свят слизат да помагат, а пък вие отивате за охолност горе. Сега не е време за онзи свят. Сега е време за този свят. (115/стр. 161)

Черната земя плод дава, белият цвят – той е много беден… Пясъкът има бял цвят, бялото е безплодно. (32/стр. 442)

Хората се проявяват, градят, но важ­но е на каква основа градят. Христос казва: „Всеки дом, построен на пясък, ще се разруши“. (90/стр. 299)

Дом, построен по съветите и учението на дявола, е построен на пясък. За такъв дом казва Христос, че той не може да устои. (112/стр. 298)

Един ден отивах на планината. Спрях се на едно място, пред купчинка пясък, и започнах да чопля нещо. В това време мина един селянин край мене и ме запита: „Какво правиш тук?“. „Изследвам нещо.“ „Защо си губиш времето?“ Нищо не му отговорих. Според него само онзи работи и използва времето, който оре и копае. За да обърна мисълта му, аз го запитах: „Ти какво правиш? Женен ли си?“. „Женен съм. Имах жена, но тя си отиде в другия свят. Имах момче и то отиде при нея. Остана ми само едно момиче, и то куцичко.“ Аз зная защо жена му и момчето му заминаха за другия свят; зная защо му остана само куцата дъщеря, но нищо не казвам на селянина. Той ме запита: „Ти женен ли си?“. „Всичките ми близки измряха, само аз останах жив. Дошъл съм тук да намеря Последното Нещо.“ Гледа ме селянинът и се чуди защо чопля – какво търся в пясъка. Казвам му: „Богата е вашата местност“. „Богата е, но трябва да се оре. Хайде, сбогом.“ Ръкувахме се и аз му казах: „Като се срещнем друг път, ще ти кажа какво търся. Сега иди си в къщи и знай, че положението ти ще се подобри: ще се върне жена ти, ще имаш по-добри и по-красиви деца от първите. Който веднъж се е срещнал с мене, работите му започват да се нареждат добре“. „Хайде, от твоята уста – в Божиите уши.“ След една година срещнах същия селянин, който ми каза: „Братко, всичко се сбъдна. Както каза, така стана!“. (113/стр. 20-21)

ПОСЛЕСЛОВ

Скъпоценни бисери от пустинята

Пустинята е послание от Несътвореното, а не е ли това нашето съкровище?

Пустинята е приятелство с нашия вътрешен невидим свят.

Пустинята е мистично несмутима.

Пустинята е канара за чистия и тревога за земния.

Само Чистотата може да управлява пустинята, защото Сам Бог се вслушва в нея.

Пустинята е като смъртта – тайнство, извор на живот.

Пустинята поглъща времето и сътвореността.

В пустинята си Дух, а не човек.

Пустинята е оазисът на света, тя е животът на мистиците.

Пустинята е скъпоценна – тя е диамант, скрит от света.

В пустинята живеят две Древни Същества – Необятността и Достойнството.

В света търсиш. В пустинята на сърцето намираш.

Пустинята има велика душа, но трябва особен поглед, за да я видиш.

Пустинята диша в Свободата, в Диханието на Бога.

В пустинята събуждаме своята Безпределност… и узнаваме своята Неизменност.

В пустинята се учиш да живееш с Нищото.

Пустинята е изначална и затова тя ни слива с Бога.

В пустинята не си жив, но безкраен.

Ако пустинята се роди в нас – Бог се е родил. Пустинята е Мистичното Име на Бога.

Пустинята е виждаща – тя е Око на Бога.

Когато си в пустинята, разговаряш с Безкрая. Мъдрият говори със Сърцето на Безкрая.

Пустинята е Същност, а не време.

Пустинята е права и като говори, и като мълчи.

Пустинята не вижда света, а Любов­та – Древния Поток.

Посланието на пустинята е: Разреши себе си.

Пустинята ражда Мистерията.

В пустинята изгубваме пътя си, защото се завръщаме.

Пустинята извайва Дух и Покой.

Пустинята е посвещение.

Пустинята превръща плода в корен, в завръщане.

Пустинята е корен в Нищото.

Пустинята е тайно благо, очистено от мрак и светлина.

Покажи на пустинята красотата на своята самота.

В пустинята няма земя, но само бездънно съкровище.

Само Чист Дух може да покори пустинята, защото той е роден от нея.

Пустинята следва Истината, Истината следва Безкрая.

В пустинята постигаме своето нез­нание, за да Го познаем. А когато Го поз­наем, знаем, че е Неизразим.

Пустинята е Неизречено Слово.

В пустинята търсим Мистичния Извор.

Пустинята е Прегръдка от Безкрая.

Пустинята е Безмълвно Предание.

Пустинята е безкрайна като Любов­та, тя звучи само в мистичното сърце.

Пустинята е проповед на Нищото.

АУМ

Елеазар Хараш

Варна, 28 април 2019 г.