Учителя – Древните Богове и падението

Излизането на Човечеството

Първичната Душа

Сегашното Битие започва с числото 2. Великата философия е в раздвояването. Ако ти не разбираш основата на доброто и ако ти не разбираш основата на злото, ти не може да разбереш в какво седи Същината на Живота. (120/стр. 445)

„Разделяй и владей“ – това е девизът на съвременния свят… Чрез разделяне се образуват държавите, домовете и т.н. Този процес е допустим в еволюцията на живота, допустим е в Природата, но няма Живот. В космогонията това се нарича хаос. (19/стр. 437, 439)

Христос казва: „Всеки дом, разделен против себе си, няма да устои“… Домът е емблема на Любовта, а щом в Любовта се яви раздвояване, тя няма да устои. Яви ли се неустояване, ражда се злото.

(19/стр. 437)

Преди милиарди години между Боговете в пространството е имало големи боеве, в които са си служили с грамадни топове. От изстрелите на тези топове се образували световете. От умора тези Богове се смалили, станали са малки човеци и днес разсъждават за велики въпроси: „Разделихме света и го създадохме“… А аз казвам: Вие дадохте на Господа материала, вие донесохте камъните, а Господ от тях създаде света. (19/стр. 439-440)

Човек първоначално е бил единица. Това е основният закон. Първоначалният, Космическият Човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението е бил единица, която впоследствие се е разделила, и от това деление са се образували умът и сърцето в човека. Така е произлязло и числото 2. С туй диференциране започва слизането на Духа.

(105/стр. 135)

Числото 2 се е родило при големи борби. Тогава в цялата Природа, в Космоса са се явявали огньове, светове са се разделяли, Ангели са падали. (126/стр. 58)

Нещастията в света са родили числото 2. Някога, в миналото, Боговете са водили борба, Ангелите са падали и ставали, хората и до днес продължават да се борят – и всичко това става все за числото 2. (54/стр. 69)

В Битие, дето се говори за създаването на света, Бог бил доволен от всички дни, но за 2-я ден не се казва нищо. Защо? В този ден е създадена материята, от която е направен човекът. (19/стр. 202)

Бог оставя хората да се произнесат за този (втория) ден. Вторият ден е денят на Любовта. Който разбере този ден, той ще разбере и Любовта и ще види, че в нея всичко е добро; който не я разбере, той сам ще създаде злото. (59/стр. 332)

В числото 2 се крие Първичната Душа, за която никой няма право да се произнася. Когато Душата завърши своето развитие, вие имате право да се произнасяте. (52/стр. 181)

Числото 2 представлява всичките ваши Духове, които са излезли от Бога първоначално. Това е излизането на Човечеството. (71/стр. 57)

Като говорим за числото 1, ние разбираме: най-разумните Същества в света, които са направили Първия план, по който светът е бил създаден. Като говорим за числото 2, ние подразбираме: всички ония Разумни Същества, които са слезли на Земята, за да приложат този Идеален план за създаването на света. Като говорим за числото 3, ние подразбираме: ония Идеални Същества, които са определили границите на всички възможности в света. (63/стр. 68-69)

В Центъра на числото 3 се намира Животът. (23/стр. 556)

Някои искат да знаят какъв е Животът в Божествения свят. Той е в Центъра там. Божественото можеш да го опиташ на Земята в себе си – в числото 2. Туй, което вие гледате, там се проявява животът. А вие искате числото 2 да изчезне.

(5/стр. 37)

Рекох: Числото 2 представя мъчните процеси в света. Числото 2 представя един от най-красивите процеси – то е процесът на прогреса. В окултната наука числото 2 винаги се разглежда като незавършен процес. (25/стр. 172)

В Битие за 2-я ден Бог не се изказва. Този ден има нещо общо с храненето… В яденето е скрито нещо, което ние не познаваме. В самия човек е скрито нещо, което сам той не познава. Скритото в човека се проявява само тогава, когато той страда. Съвременният човек не разбира какво нещо е страданието. Страданието е процес на растене. (161/стр. 5, 18)

Защо изпъдиха Ева от Рая? Защото откъсна два плода. Единия плод откъсна за себе си и яде, другия даде на Адама. Ако тя беше откъснала само един плод – за себе си, нямаше да ги изпъдят от Рая. Това е един факт, добре обоснован.

(114/стр. 97)

Законът на поляризирането

„В Начало създаде Бог Небето и Земята.“ В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променливи свята, а другото същество е Божественото Начало в човека, наречено Небе. За Земята, дето се намират четирите свята, е казано: „И Земята беше неустроена и пуста“; значи, тя трябваше да се устройва. За Небето не се казва, че трябва да се устройва. (63/стр. 470)

Небето – Божественият свят съществува вечно. Ако е въпрос за правене, могат да се направят четирите свята, които се проявяват последователно. Тези светове наричат светове на промени. В един от тези светове се проявява законът на инволюцията, а в друг пък се проявява законът на еволюцията. (63/стр. 466)

Първият ден (от първа глава от Битие) подразбира цяла Епоха, цяла Култура, работа на хиляди Напреднали, Разумни Същества, които изпълнили Божията Дума – разделили тъмнината от светлината. (36/стр. 595)

От окултно гледище всяко число представлява отделна Йерархия. Единицата представлява Същество от най-горна еволюция. Но според законите, колкото по-възвишено е Съществото, което слиза на Земята, толкова повече то се смалява… Смалява се до точка. Като точка, единицата се превръща в център на кръга. (126/стр. 315)

Кръгът е проекция на Вселената – тя е наречена с това име, защото в нея се е вселил Божият Дух. (59/стр. 324)

Втората Йерархия Същества, които се изявяват на Земята в числото 2, идат в помощ на единицата. Тя сама не е в състояние да си помогне, понеже се е превърнала в център. Втората Йерархия има за цел да посочи на единицата пътя, по който тя може да се развива. Значи, числото 2 е път, който помага за развиване на съществата. (126/стр. 315)

Числото 2 показва, че когато е било единица, е образувало един кръг; след това е образувало още един кръг – т.е. то е минало в друга еволюция и се е превърнало в числото 2. (59/стр. 299)

Числото 2 е силата на човека. Ако не знаеш как да го употребиш, то е число на противоречието. Ако знаеш как да го употребиш, то е сила. (162/стр. 288)

Числото 2 представлява Божествената Майка. То е Велико число – с него започва човешката еволюция, чрез него ще познаете Бога. (20/стр. 415)

Светът е създаден при раждането на числото 2. Тази Епоха е забележителна с творчески дух. Тогава някои Ангели са паднали и са слезли на Земята, а други са останали на Небето; те и досега пазят местата си. Тогава се е явил законът на поляризирането – всяко творчество изисква някаква жертва; по-добре е да се поляризират нещата, но животът да се осмисли, отколкото да цари навсякъде мъртвило… Числото 2 всякога носи със себе си нещо хубаво: началото може да бъде лошо, но краят е всякога добър.

(126/стр. 59, 60)

Единицата е Божията Любов. Числото 2 е Приложението на Любовта, най-трудното число е то; за него Бог не се е произнесъл… Като завършим нашата еволюция, като прегледа работата ни, ако Бог каже, че е видял, че е добро – то е 2-ят ден; но ако не каже, пак ще дойдем да се учим. Докато Господ не се произнесе, работата на числото 2 не е завършена. Ние, хората, се намираме в един незавършен процес на числото 2.

(88/стр. 238)

Не се произнасяйте за хората, понеже са незавършена работа на Бога. Проект има да станат по образ и подобие Божие, но тия хора още не са станали по образ и подобие. Ние, хората, не сме завършени картини – не сме завършени картини на Бога. (48/стр. 124)

За мене под думата Бог разбирам: Онзи, Който първоначално родил нещата. За мен Бог е, от Когото поляризирането излиза. Бащата и Майката са излезли от Бога. Бог се поляризира в два полюса, в Мъдростта и в Любовта се поляризира. От туй поляризиране е излязъл човекът – „и създаде човека по образ и подобие Свое“. (111/стр. 254-255)

Пътят на развитието

Има определено време, когато се е родило всяко число. Кога дойде число-
то 1, числото 2, числото 3? Числото 1 дойде с Първия човек в света (образа и подобието). Числото 2 дойде с втория човек в света (създадения от пръст). Число-
то 3 дойде, когато се явиха децата в света (Новият човек). (106/стр. 65)

Ние имаме трети Адам, който се създава. Той се създава от първия и от втория Адам. Третият Адам сега се създава.

(112/стр. 568)

Числото 1 е първата видима причина на нещата, а числото 2 – втората видима причина. Какво е самоопределението на числото 3 (1+2=3)? Числото 3 е смисълът, целта, към която всичко в живота се стреми. (164/стр. 131)

При числото 3 се явява Светлина… При това състояние, в съзнанието на човека проблясва Идеята, че е създаден по образ и подобие на Бога (т.е. пътят на завръщането). (163/стр. 267)

Когато се е явило числото 3, светът се е оформил, т.е. самоопределил се е и е взел права посока. (126/стр. 59)

Числото 3 – това е Изкуплението.

(71/стр. 159)

Вие мислите, че числата вървят по своя ред: 1, 2, 3… Не, първото число, което се е явило на света, е числото 2; после се е явило числото 4 (22=4), а след него – числото 3. (126/стр. 59)

Числото 4 означава човекът в неговото животинско развитие (т.е. крайното падение). (71/стр. 159)

Що е числото 4? То е затвореният кръг. Въплътил си се тук, на Земята: като някой кон ще се въртиш около един колец – обикаля по един начин, после по друг начин. Що е числото 4? Ще вършееш харман, камшик ще има. (88/стр. 238)

Числото 4 символизира Божията Правда, пред която хората не могат да издържат. То е мярка на нещата.

(55/стр. 278)

Бог е Единицата в нас. Той е Първоначалният Извор, от Който ние пием. Двойката представлява Божият Дух, който умножава нещата. Тройката е Неговото Разумно Слово, което изважда човека от погрешките му. Четворката представлява материалният свят, в който човек събира опитности.

(105/стр. 137-138)

Като съберете числата от 1 до 4, получавате 10: 1+2+3+4=10. Числото 10 представлява един цикъл, в който всеки зародиш постига развитието си.

(49/стр. 496)

Трябва да бъдем герои – да бъдем по образ и подобие на Бога, и тогава всички наши Братя, заминали преди милиони и милиарди години, ще се съединят с нас.

Тези Братя са: Серафимите – Братя на Любовта; Херувимите – Братя на Хармонията; Престолите — на волята; Господствата – на радостта, интелигентността; Силите – на движението и растенето; Властите – Братя на външните форми, изкуството; Началствата – Братя на времето, състоянието и такта; Архангелите – на топлината и огъня; Ангелите – носителите на живота и растителност­та, които приготовляват живота.

Последният – 10-ят чин ще заемат Напредналите Човешки Души.

(20/стр. 769)

Числото 10 означава да живееш заедно с Бога и да вършиш Неговата Воля.

(20/стр. 311)

Дървото на Боговете

Страхът от Бога

Писанието казва: „Било е време, когато Слънцето в тази форма не е съществувало“… С явяването на Слънцето започва една Нова Епоха. С явяването на Слънцето, на Луната, Земята става годна, за да се яви вече Първият човек на Земята. За Първия човек Библията говори само така: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое“. Тя е била една великолепна картина, когато Боговете са живели. Царството Божие е било тогава на Земята. След туй станало нещо, станало едно падение на тия Възвишени Същес­тва. Кои са били причините, не се знае. Знае се, но няма какво да ви описвам на вас. (112/стр. 31-32)

Като се създала Земята, тя не била като сегашната, но много хубава, много красива. Сега е „малко юмрук“, както казват турците – кракът е малко изкълчен, оста е наведена малко; хромав е малко гръбнакът . Едно време тя била много стройна, млада и хубава. Тогава един от Небесните Богове се влюбил в нея и решил да слезе на Земята и да я устрои. Аз не смея сега да изнеса Същинското му Име, но го наричам под друго име – Саваот Амон-Ра. (62/стр. 161)

Саваот Амон-Ра – кръстил съм го аз. Като направил Господ телата, всичките били много красиви. И Земята била много красива, тя била много красива мома. Но направила една погрешка, за което загубила красотата, станала грозна… Изпуща се каква е била погрешката, ще оставим настрана. (38/стр. 121)

И това, което днес става на Земята, е една катастрофа, не е нормално явление. Тъй както виждаме Земята, това не е нейният първоначален вид. Външно и вътрешно Земята някога е представлявала нещо красиво – пластовете не са били тъй огънати и пречупени, планините не са били тъй разхвърляни. Но когато Боговете дошли на Земята, те направили помежду си голямо сражение, при което разместили и изпочупили земните пластове, планините разхвърлили и нарушили първоначалния ред и порядък. След това Бог ги задигнал и се заел с преустройството на Земята. Затова именно се казва в Битието, че първоначално Земята била неустроена и пуста.

(30/стр. 129)

Война са имали Боговете едно време, докато са разрушили всички. След което Господ ги задигна на онзи свят и им каза: „Докато не станете по-уравновесени, няма да слезете на Земята“. Боговете са много амбициозни. Само когато говорим за Бога, ние разбираме вече, че Той се отличава с Великодушие и Благост. Той е Всемилостив и всякога прощава. Щом някой се покае, Той го прощава. Но понеже тези (паднали) Богове са горди, Той не ги прощава. (62/стр. 434)

Само страхът от Бога е в състояние да смири, да укроти силните същества. Нямаха ли този страх, те щяха да проявяват силата си навсякъде, но с това щяха да предизвикват силите на Природата. Да предизвикаш силите на Природата срещу себе си, това значи да бъдеш тъпкан на общо основание. Ето защо силните същества, адептите и Боговете са предпочели да имат страх от Господа и Той да ги тъпче, отколкото хората. Нямат ли страх от Господа, те ще бъдат давени, както кучетата се давят. (59/стр. 509-510)

Знаете ли каква амбиция има в животните? И те са разумни, но са ограничени. Тук са свързани в затвор с букаи – простор нямат. (68/стр. 32)

Например червеят е бил един господин с голяма амбиция. Господ го е турил в туй положение чрез закона на смирението. Работи човекът. (134/стр. 54)

Човек трябва да има или страх от Бога, или Любов към Бога… Чрез страха човек ще придобие Мъдрост, която ще го спаси. Чрез Любовта пък той ще влезе в закона на Благодатта. Любовта е път на най-малките съпротивления, по този път и децата вървят. Обаче пътят на страха е път за гениалните хора, за адептите, за Боговете. Божествата никога не вървят по пътя на Любовта. Ако нямаха страх от Бога, със силата си те биха разрушили света. Но понеже имат страх, те вървят по пътя на Мъдростта. (59/стр. 509)

Какво разбирате под думата „Божество“? Силно същество. Под думата „Божество“ разбираме силен човек. Много силно трябва да е Божеството. Всички Божества са силни същества – имат знание. Развили са добре ума си, развили са добре сърцето си, затова те са Божества. (89/стр. 129)

Но ревност има в Боговете, ревност има и в Духовете. Ще кажете: „Как, ревност в Боговете!“. Не мислете, че ревността е качество само на Земята. Във всички същества, и в най-възвишените Същества дори, има ревност. Не е злото в ревността. (35/стр. 16)

Какво означава думата „ревност“ в българския език? Усещаш, че си малко пренебрегнат. Защо се чувстваш пренеб­регнат? Погрешката е там, че ти очак­ваш своето щастие от едно същество, което трябва да живее само за себе си. Всички хора на Земята са създадени да живеят най-първо само за себе си, а пос­ле за другите – туй е закон… Но този егоизъм, тази любов към себе си, човек я изопачил, превишил я. (35/стр. 16)

Като говорим за злото, подразбираме същества, които живеят за себе си. Когато говорим за боговете на ада, подразбираме онези същества, които са станали причина за идването на смъртта. Когато говорим за Бога, подразбираме Онзи, Който е станал причина да се прояви Животът. И наистина, когато Бог казва на Адам и Ева да не ядат плодове от Дървото за Познаване на доброто и на злото, това значи: „Ако служите на земните богове, на боговете от ада, ще умрете. Ако служите на Бога, ще живеете“.

(36/стр. 497-498)

В едно от събранията на Боговете Господ разправял за Йов, за неговата любов, за неговата вяра. Един от Боговете казал: „Така е наистина, Йов е праведен човек, с вяра и любов към Бога, но той още не е поставен на изпитания да се провери всичко това. Оставете на мене, аз да го изпитам, да видим доколко ще издържи“. Този Бог се наричал Сатана. Той обикаля около всички хора, изпитва ги – доколко те са убедени в своето верую, доколко могат да служат на Бога.

(36/стр. 481)

Докато Адам и Ева не бяха яли от Забраненото Дърво, те бяха деца, те вярваха във всичко, но след като ядоха, те казаха: „Тази работа така не става само с вяра, ние трябва да разсъждаваме да видим кои са дълбоките причини за нещата“… Това е една алегория, но алегорията е философия, която вие трябва да разчлените. Алегорията е един скрит план, по който, ако човек знае как да работи, много неща ще научи. (103/стр. 376-377)

Вземете първия слуга – Амон-Ра, значи слънчевата светлина. Питам: Кой е онзи човек, който, като ходи в светлината, може да се препъне? (103/стр. 376)

Ако човек е съвсем чист, ще издава от себе си светлина… Хората издаваха в Рая светлина в себе си, която ги обличаше. Щом съгрешиха, светлината престана.

(115/стр. 149-150)

Сега понеже човек е направил животните, Бог трябваше да го извади от животните, да го тури в Рая и в човек имаше повече страх. Трябваше Бог да премахне страха. Приспа страха у човека, тури го в Рая. Направи му градина да има да яде, каза: „Няма какво да се боиш“. (115/стр. 147-148)

Животните развиваха страха; най-високото чувство, което животните развиваха, е страхът… Но Ева не знаеше какво нещо е страх – смела, забрави, че Господ каза да не ядат от Забраненото Дърво. Като погледна туй Дърво, то беше толкоз хубаво, че си откъсна. Казват там, че са я изкусили. Както и да приказват, туй Дърво беше толкоз хубаво, че като го погледна Дървото, то само по себе си започна да говори на нея. (115/стр. 147, 148)

Забраненото Дърво започна да говори, но и змията беше увита около Дървото и така заедно проговориха на Ева. Казва: „Ние, Дърветата, тук сме много умни, като нас няма. Който яде от плода, като Бога става всесилен“. Тогава – много лесна работа. Обаче щом яде, събуди се страхът у Ева. Ражда се разликата. При яденето от това Дърво един става силен, един – слаб. (115/стр. 148)

Който мисли, че може да служи на дявола и да живее, той е на крив път. Той ще изпита всички нещастия и страдания в живота и в края на краищата ще умре… Това, което Бог е направил, коренно се различава от онова, което дяволът е направил. Ако същата идея предадем в научна форма, ще кажем: „Великата еволюция на живота, с ония потайни сили в нея, неизвестни за ума, сърцето, душата и духа на човека, коренно се различава от онези субстанциални, есенциални сили, които работят в низките области на материята“. (36/стр. 498)

Изгубената Дълбина

Питате: „Не сме ли прогресирали?“. Прогресирали сте донякъде, но само като кандидати ученици. Вие още не сте ученици, не сте завършили развитието си, не сте адепти, на които Живата Природа да служи. Вие още не сте дош­ли до положение да владеете Живата Природа, да се разговаряте с нея. Под думата Жива Природа се разбира: всички Разумни, Възвишени Същества, които от незапомнени времена са завършили развитието си. Вие трябва да бъдете във връзка с тия Същества. (36/стр. 498)

Но радвайте се, че още не сте съвършени. Съвършенството не е за вас. Докато е на Земята, човек може отчасти само да бъде съвършен. На Земята няма условия за пълно съвършенство. Съвършен е онзи, който през целия си живот може да запази състояние на пълен вътрешен мир и равновесие. Досега поне, в цялата история на човечеството, не се е срещнал подобен пример. Казва се, че и Боговете се състезавали. Ако Боговете се състезават, какво остава за обикновените хора? Следователно не се заемайте със задачи, които не са по силите ви. (36/стр. 94)

Някой път искаме да бъдем независими, да нямаме нужда от Господа, да станем като Божества. Възможно ли е това? Колкото капката може да живее самостоятелно от океана, толкоз и човек може да бъде самостоятелен вън от Бога. Това е една погрешна идея. Ако ние в Бога се усещаме притеснени, извън Него притеснението ще се удесетори, ще бъде още по-голямо. (129/стр. 209)

Какво ще стане, ако вие се усъмните в Бога, както Боговете се усъмниха в Брахма? Той ще започне да плаче и вие ще заплачете с Него. (34/стр. 132)

Когато Господ създал света с всичко хубаво във Вселената, всички Богове се събудили, взели своите китари и направили един хубав хор, както те знаели, и започнали да се веселят. В това време един от Боговете казал: „Знаете ли, че една от най-хубавите светли звезди изгасна?“. „Така ли?“ Всички спират своите веселия и песни. Всички се запитват защо и как изгасна тази звезда. Да, и ние от хиляди години сме изгубили най-хубавото. (96/стр. 352)

Една вечер, като били така събрани Боговете, чули звездите да се разговарят помежду си: „Вярно е, че най-светлата звезда се изгуби, но Вселената е така нап­равена, че нищо в нея не може да се изгуби“. Звездите знаели повече, отколкото Боговете. Така и вие мислите, че има нещо, което сте изгубили. (96/стр. 352)

Но всичко, което става в света, е допуснато и то съдейства за общия ход на живота – в края на краищата всичко ще се превърне за добро… А ти сега си едно от събудените същества, което, като погледне на света, казва: „Липсва ми нещо“. Какво ти липсва? Липсва ти това, че ти още не си възлюбил Бога. (96/стр. 352, 353)

Мнозина се запитват защо съществува злото. Това е наука, достъпна само за Боговете. Ако обикновеният човек бутне тази наука, той ще се види в чудо. Срещнете ли злото на пътя си, не го пъдете, но поздравете го любезно и се оттеглете настрана. (69/стр. 199-200)

Вие сте учили за Сатурн, в старата митология се говори. Сатурн едно време е бил Баща на Боговете. Но той изгубил своя престол и станал недоволен… Едно окултно предание казва, че за да изгуби Сатурн туй си положение, причината била, че се влюбил в една от дъщерите на човечеството. Тя го излъгала и затова го свалили от престола му. Ето защо Сатурн спрямо хората е крайно подозрителен. Тъй е паднал този Бог от своето Величие.

(22/стр. 410-411)

Сатурн, един от Боговете на Вечността, по едно време този Бог загазил. Като не бил доволен, той решил да се ожени. Бог му определил една много хубава, млада мома, но тя се влюбила в друг – и той до днес е останал невенчан, и досега още този венец седи на главата му. Като погледне към всички хора, Сатурн казва: „Не искам нищо от никого“. Той е недоволен от всички. (25/стр. 458-459)

Дето отиде, Сатурн съжалява този, който е онеправдан; той не може да гледа неправдата. Той наказва всеки, който върши неправди, и докато този човек се оправи, той постоянно ще роптае. Сатурн чувства неправдите на хората. Не може човек да изправя някого и да не чувства неговия живот, и да не влезе в него. Ти не можеш да изправиш някого, ако не влезеш заедно с него в неговия живот – и ще страдаш заедно с този човек. (25/стр. 459)

Най-доброто Сърце имат Боговете.

(73/стр. 774)

Ако искате да развиете сърцето си, прилагайте Мъдростта, т.е. законите на Боговете. Ако искате да развиете ума си, да бъдете Синове Божии, прилагайте Любовта като Основен Принцип.

(59/стр. 305)

Ангелите изучават и прилагат Любов­та, а Боговете – служенето. В това отношение човек може да бъде или Ангел, или Божество… А хората искат да бъдат и Ангели, и Божества, без да разбират техните закони, без да пазят интересите им. (59/стр. 305)

В Небето имаше едно Дърво, посадено от Боговете. Има една легенда, в която се казва, че имало едно Дърво, посадено от Боговете, дето никой човек нямал право да яде от него Дърво. То се наричало Дърво на Познанието на доброто и злото. Само Боговете имали право да ядат от това Дърво… И казва Бог на човека: „Няма да ядеш, защото, ако ядеш, ще влезеш в стълкновение с Боговете и ще умреш“. Човекът Му казал: „Аз няма да бутам“. Но Адам изпратил жена си да отиде и да вземе. Казал : „Ще минеш оттам и когато няма никой, ще вземеш и ще донесеш, и аз ще ям“. И понеже тя имаше известен ум, тя можеше туй да го направи. (103/стр. 121-122)

Онзи, който пазеше Дървото на Поз­нанието, черният адепт беше той. Казват, че змията дошла отвън. Самото Дърво си имаше свой пазач. Жената, като дойде до него, каза: „Не може ли да ни дадеш от този плод?“. Тя го измами малко, око му хвърли. Той помисли, погледна Дървото и каза: „Не може, мене ще ме изгонят от Рая“. Казва Ева: „Не бой се“. Излъга го. Но и той я излъга, и тя го излъга. Тя казва: „Ще ми дадеш един плод. Моят мъж обича науката, иска ми се да разгледаме плода и ще го върнем“. Той повярва. Обаче тя като го взе, изядоха го с мъжа си. И след туй изгубиха Рая.

(103/стр. 122)

Имаше нещо в храната – тази ябълка съдържаше нещо, което измени естеството на човека. И човек оттам насетне се промени. И хората, които се родиха оттам насетне, отпечатък имат. И децата, които се родиха от тях, единият се роди престъпник и уби брата си, и туй са днешните времена. (103/стр. 123)

Казвам: Човек трябва тепърва да се проучва. Ние, хората на физическия свят, представяме стомахът на Битието, на Космоса. Опасността, грехът е с нас, защото всички такива хора мислят само за ядене и пиене… Като наблюдавате всички хора, ще видите, че във всички се крие едно тънко користолюбие. Те все за Бога говорят, но зад тази Идея за Бога се крие нещо друго. Ние не го искаме, не го съзнаваме, но има нещо. (127/стр. 7)

Но всичките тия прояви, които имаме в един отрицателен характер, като омраза, отмъщение, злоба, ненавист – всички тия чувства са вторични. Те са сянка на нещо изгубено… В човека реално е само Доброто, а злото е само едно отражение на непостигнатите негови желания. (23/стр. 42-43)

Във всяко едно чувство, даже и най-­низшето чувство, което може да се появи в човека – в най-долното чувство, има една страна, Божествена, която вие не може да схванете. Вие схващате само опакото на това чувство. (57/стр. 159)

Днес отрицателното съществува и заема голям дял от живота, понеже хората са го оживили. Всяко нещо, с което човек се занимава, той го подхранва и му дава живот. (1/стр. 148)

Ние влизаме в стомаха на Битието. И Господ, като искаше да ръководи човека, тури го в Райската градина и му каза: „Слушай, от толкова години вече ти си ял от Забраненото Дърво. Гледай сега да не ядеш!“. Вие мислите, че човек не е съществувал преди Адама и като така – не е ял нищо. Като му забрани да яде от Дървото за Познаване на доброто и на злото, всъщност Господ не му забрани да яде от нещо, от което никога не е ял. Той и без това е ял много пъти, защото той е стомахът на Битието. (127/стр. 7)

Два Бога има: единият е Бог на доброто, а другият – Бог на злото. При това има и Трети Господ, Който е Господар и на двамата. Има един Господ, който се занимава само с хората, друг – който се занимава само с Боговете и Трети, Който се занимава с всичко. Сега аз няма да ви обяснявам тия работи, защото, като се обясняват някои работи, те стават по-мъгливи. Този е един от мъгливите въпроси. (114/стр. 38)

Науката за Живота

Сега вие искате да разберете живота… За онези, които живеят на Земята, най-великото нещо е животът. Те трябва да разберат смисъла на живота. Животът има дуалистическо разбиране, вследствие на което се проявява в радост и в скръб. Скръбта е майката, а радостта – бащата. А самият живот е детето, което произлиза от майката и от бащата.

(114/стр. 343, 344)

И Боговете търсят скръбта. Когато поживеят на Небето няколко милиона години, те искат да се развлекат, да се запознаят със скръбта, със своята майка, затова слизат на Земята да получат нещо от нея. И Христос, когато слезе на Земята, се запозна със своята майка, със скръбта – Той каза: „Господи, да бъде така, както си казал“. Когато вие казвате, че не искате да страдате, вие се отказвате от своята майка. Когато човек иска пос­тоянно да се радва, бащата казва: „Щом не приемаш майка си, искаш постоянно да се радваш, тогава и аз не мога да те приема“. (114/стр. 344)

Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта. Казано е, че в средата на Рая било поставено Дървото на Живота. Това Дърво именно е дървото на скръбта. (54/стр. 74)

И тъй, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана и да се радваш, това значи да си придобил Великата Наука на Живота. Единственото място, където можете да чувате Тихия Глас на Бога, това е областта на скръбта и страданието. Следователно, като дойде страданието при вас, не го отбягвайте, но вслушайте се в него да чуете гласа на Онзи, Когото търсите. (49/стр. 47)

Хората колективно създадоха скръбта и страданието – като не разбират Великите Закони на Живота, те се бият за нищо и никакво… Първо се бият Боговете на Небето, а после като отражение на техния живот започват да се бият и хората. В края на краищата войната свършва, но и Боговете слизат между хората. Тази е причината, където има паднали Ангели, паднали Божества, дош­ли между хората да се учат, да изправят грешките си. (49/стр. 46)

Сега хората, като малки частици от Цялото, не разбират нещата както Бога и затова те ту се радват, ту скърбят. Тази именно е разликата между Бога и нас: ние скърбим и се радваме, а Бог нито скърби, нито се радва – Той само се весели. (54/стр. 258)

Мнозина се запитват как живея аз. Ще ви кажа, ще бъда искрен. Гледам сериозно на живота, но никога не съм нито тъжен, нито радостен. (49/стр. 525)

На Земята по-велико нещо от физическия живот няма. Под „физически свят“ разбирам: света, дето хората живеят. Същевременно по-велико нещо от Духовния свят няма. Под „Духовен свят“ разбирам: условията, дето Ангелите живеят. Аз разглеждам Ангелите като хората, само че са много по-културни; те имат една Култура, която датира повече от 260 милиарда години… За Ангелите е важна Любовта. Обаче и от Ангелския свят има по-висок. Това е Божественият свят, дето Боговете живеят. За тях най-важното нещо е Духът. По-велико нещо от Духа за тях не съществува.

(114/стр. 343-344)

Има Духовни Земи, има и Божествени Земи. Три Земи има. Вие сега живеете на земята, която е за хората. Има една Земя за Ангелите, пак са хора те. Защото всички Ангели се от хора са станали Ангели. Има една Земя, на която живеят Боговете. Сега туй го считате като приказка „Хиляда и една нощ“. Дали вярвате, или не, то е друг въпрос. Един ден, когато видите тия работи, ще повярвате.

(87/стр. 46-47)

Светът не е създаден така, както учените хора мислят. На 12 милиарда мили от нашата Слънчева система – всичкото това пространство било пълно с материя. Всичката тази материя, като се е събрала, образувала Слънцето, образувала всичките планети. Още планети има, които учените хора ще открият. Дали ще ги открият, или не, тази сгъстена материя е материалният свят. Има още други Светове, които са невидими. (87/стр. 46)

Сегашните хора не са най-умните. Ангелите се биха едно време и се разделиха на добри и лоши, които паднаха тук и сега ни мъчат. Всеки ден ни мъчат лошите ангели. Всичките лоши мисли, кавги са от тях. Те съгрешиха едно време и вие сега, като идете по техния път, ще се разделите и ще бъдете едни добри, други лоши. (134/стр. 115)

Не е Царството Божие на Земята. Земята е едно училище на опит. Земята е работилница: чукове играят, огън гори – топят се нещата, каляват се… Вие искате в тази работилница да има ред и порядък. Никога няма да има. На Земята ще има безпорядък. Неща, които излизат от работилницата, ще бъдат добре обработени. А Земята ще остане, каквато е.

(134/стр. 115)

Но и Земята ще изчезне един ден. И Слънцето ще изчезне – и него няма да го има. Всичките планети и звезди ще изчезнат. А Бог ще остане и ще създаде друга Вселена. (134/стр. 115)

Гледам, тук се сърдят като деца. На Господа ли сте дошли да служите, или на мене… Аз искам да служа на Господа. Друг освен Господа в света не съществува. Другите работи са фикции.

(134/стр. 114-115)

Някои питат: „Ти кой си?“. Не е въп­рос аз кой съм. Други питат: „Кой е Христос?“. Не е въпросът и Христос кой е. В света има само Един и Той е Бог на Любовта, Който се проявява, както иска и чрез когото иска. И всяка Слава, и всяка Мъдрост, и всяко Знание в света е Негово. И всеки един, колкото и да е висок пророк, Учител или някой от Боговете, който се осмели само да вземе тази титла върху себе си – да усвои туй, което Бог има в Себе Си – той е една фалирала личност. (32/стр. 815)

Едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за Мене, кой съм Аз?“… Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, Син на Бога Живаго“. Но той не изказал още Истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“, и добавил: „Хората не са ти открили това, но Отец Мой“. Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието. Ще ме запитате: „Какво не е писано?“. Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас.

(32/стр. 816)

Някои от вас искат да ви разкрия нещо. Нищо няма да ви разкрия!… Когато ще разкрием една Божествена Истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви, без никакви клаузи. Аз съм много ясен в това. (32/стр. 816)

Аз наричам „детински език“ езика на Любовта. Езикът на възрастните е езикът на Мъдростта и езикът на старостта е езикът на Истината. Има неща, които, ако ви ги кажа, вие утре ще умрете. Има други, които, ако ви ги кажа, ако сте умрели, вие ще оживеете. Сега кое искате да ви кажа? (87/стр. 36)

Злото е твърда храна в света, злото в света не е за хората, то е за Боговете. Боговете имаха право да ядат от Дървото на Познание доброто и злото. Защото Бог е, Който е създал всичко. В Божествения свят има само Любов, няма добро и зло. Доброто и злото е до Ангелския свят. Злото е само на Земята. (141/стр. 139)

В злото човек умира, в доброто той възкръсва. А пък в Ангелския свят ти, като си лош, ще бъдеш в ада; като си добър, ще бъдеш в Рая. Щом влезеш в Божествения свят, изменя се – там има само Любов. (141/стр. 139)

Казано е в Писанието, че един ден Земята ще се запали и всичко, което се намира на нея, ще изгори. Това се отнася за дните на безлюбието. Но който живее в Любовта, не може да изгори. Защо? Той е облечен в дрехата на Любовта, която не гори. (109/стр. 94)

Единствената Сила в света, най-мощната сила и най-слабата сила, която се проявява, то е Любовта. После иде Божествената Мъдрост, с нея се занимават Боговете… Истината е само за Господа. Господ разбира какво нещо е Истината. Той е, Който дава Свобода на всичките.

(38/стр. 189)

Съкровеното Единство

Като не разбират дълбокия смисъл на нещата, хората се запитват защо Господ допусна съществуването на Дървото за Познаване на доброто и на злото в Рая. Понеже Раят беше една Велика Школа, в която и Боговете от Небето идваха поне по един път през годината да взимат уроци, трябваше да има храна за тях. Дървото за Познаване на доброто и на злото беше храна само за Боговете – само те можеха да се хранят от това Дърво; затова то трябваше да съществува в Рая като храна на Боговете. А първият човек, без да мисли много, пожела и той поне един път да хапне от това Дърво, за да види с какво се хранят Боговете.

(114/стр. 400)

Така и днес някой път у вас се зароди желание да станете господари. Това е Жълтата раса в потенциално състояние – да искаш да си господар, без да имаш този ум да господаруваш и без да имаш тази сила. Защото човекът, за да бъде господар, трябва да бъде умен, трябва да бъде нещо повече от гений, нещо повече от светия, даже нещо повече от Учител. А и Учителите не господаруват… У Боговете има желание да господаруват. Защо и за какво, Богът знае. Това Същество има и възможност. И като господарува, То има какво да даде и какво да вземе.

(45/стр. 398)

Но има и много Ангели, много Божества, които са като човека закъсали. Ти си един човек, който е закъсал в своята мисъл, но има много Ангели и Божества, които закъсаха като Ангели и Божества. Не мислете, че само хората грешат. Грешат и Боговете, и Ангелите. Тогава ние се оправдаваме и казваме: „Тогава какво остава за нас, щом Божествата грешат и щом Ангелите грешат?“. Не, ти криво разбираш. Тези Ангели си носят последствията. Много лоши последствия имат. Също и Божествата – и тях ги засяга законът. (57/стр. 271)

Според индуската философия съществува една същина, която те наричат „акашеви записи“. В тия записи е написано всичко, което миналото крие в себе си, както и това, което днес става… От акаша се образуват всички форми; тя е нещо, което седи неподвижно на едно място… Втората същина, или вторият принцип, на индусите е праната, която вечно съществува. Ние я наричаме „сила“ и от нея излизат електричеството и магнетизмът – тя създава техните форми. Етерът, въздухът, водата, всички планети и комети излизат все от праната и от акашите. (112/стр. 216-217)

Индусите имат школа, в която изучават законите на акашата и на праната. С това те искат да станат господари на света, това е голяма амбиция… Те имат амбиция да заповядват и на Боговете… Но за да се ползват от енергията на ака­ша и на прана, индусите трябва да имат положителна основа в живота. Те нямат тази основа, затова именно тези два принципа съществуват без никакво отношение към тях. Зад праната и зад акаша седи нещо Друго, което ние не знаем какво е, каква е неговата Същина. Акаша и праната са изявления на една Същина, която седи зад тях. (112/стр. 217)

В Природата съществува едно Абсолютно Единство, от което човек никога не може да се освободи. Всичко може да направи, но да излезе вън от Единството на Природата, то е абсолютно невъзможно. Не само хората, но никой не е в сила – нито Боговете са в сила да излязат вън от Единството… То е закон, който не ограничава, но показва посоката, в която всички Разумни Същества трябва да вървят без изключения.

(103/стр. 409)

Това, което стана причина да излезе човек от Рая, беше обстоятелството, че той беше поставен да намери едно отношение между Свободата и закона на Любовта. Човек си казва: „Аз, като човек, искам да бъда свободен“. Бог му туря една заповед: „От всички Дървета ще ядеш, но щом дойдеш до Дървото на Познание доброто и злото, няма да буташ плодовете му. То е предназначено за други, то не е за прости хора. То е предназначено за Боговете, за най-възвишените Същества“. Че е така, аз ще ви приведа един аргумент. Само един е той. Но не е много силен, той е един от най-слабите аргументи; но като няма друг аргумент, ще го спомена. Боговете казаха: „Понеже Адам стана като един от нас и понеже яде преждевременно от Дървото на доброто и злото, и доби нашата сила, а пък не е толкова умен като нас, той ще направи някоя голяма пакост. Затова ние, Боговете, решаваме Адам да излезе от Рая навън“. (130/стр. 124)

Казва се в Писанието, че понеже Адам и Ева ядоха от плодовете на Забраненото Дърво и станаха като Боговете, да не би да посегнат към плодовете на Живота и придобият Вечен Живот, затова трябваше да напуснат Рая. Тази е причината, поради която ги изпъдиха от Рая. Ако бяха останали там и яли от плодовете на Дървото на Живота, щяха да придобият Вечния Живот и щяха да бъдат изложени на големи страдания. Като не можаха да ядат от тия плодове, те се лишиха от възможността да придобият Безсмъртието. Като ги изпъди от Рая, Бог им даде възможност да изправят греховете и престъпленията си за по-кратко време и да ликвидират по-скоро с кармата си. (114/стр. 98)

Любовта на Бога е, която те държи в света. И по-добре да си при най-лошите условия, отколкото да те извадят от света. Трябва да предпочетете най-големите страдания пред това да излезете извън Земята. Вие искате да влезете в Небитието на нещата! Най-лошото на Земята е по-добро от Небитието. (26/стр. 165)

Небитието е място, дето няма условия за нищо. Никакви условия няма там – нито за добро, нито за зло. Нищо не можете да работите там… Небитието не е място за хората, то е място за Боговете. Те могат да влязат там и донякъде могат да изкарат нещо оттам. А за теб най-лошите условия на Земята са голямо благо.

(26/стр. 165)

Някои хора искат да разберат всички неща. Има едно разбиране, което не ви ползва нищо. За пример вие не можете да разберете какво нещо е Животът, какво нещо е Произходът на Живота. Никой не го е разбирал, нито вие можете да го разберете. Нито Боговете разбират Живота. Това е една отвлечена мисъл. Животът не е произлязъл отникъде.

(44/стр. 521)

В някои отношения Ангелите седят по-високо от Боговете – те не се борят помежду си както Боговете. Заради Чистотата си Ангелите са проводници на Божествения Дух. (164/стр. 139)

Най-първо подтикът иде от Любовта – Живот трябва. Боговете носят Знанието. Бог носи Свободата, реализирането на всичкото. Това са разбирания.

(38/стр. 189)

Днешният ден е Божествен ден. Миналият Божествен ден е на Боговете, а настоящият ден е на Бога. Човешкото е на хората – то е като възпоменание на една стара история. (84/стр. 27)

Казвам: Днес човечеството претърпява една голяма криза и то във век не на невежество, но на просвета. Такава прос­вета никога в света не е имало по-рано. Казвате: „Ако светът е толкоз просветен, защо е тази криза?“. Кризата се дължи на миналото. (112/стр. 22)

Според учението на древността има известни хора, които вече са прогресирали. Но в нашия век има и души, които са дошли като на курорт – не са полезни за едно по-възвишено разбиране, за един по-възвишен социален строй. (103/стр. 299)

В старо време всички се стремели да бъдат магьосници, да могат да омагьосват. Сегашните хора пък се стремят да бъдат всесилни и да станат каквото пожелаят. (96/стр. 454)

В древността е съществувала една култура, във времето на която хората са напуснали Бога и са служили на Ангелите, а после – на себе си. Това е едно ограничение. (61/стр. 431)

Тогава, в древността, когато хората били човекоядци, поддържали един култ между влюбените… и били обезобразявани. (35/стр. 439)

Но в древността съществували и Шко­­ли, в които се говорело за Свещения Огън. (108/стр. 240)

Още от древността всички учени хора са търсили именно тази Материя – Първична Материя. И като я намерят, чрез нея се добива Вечният Живот.

(103/стр. 390)

Има известна връзка между знанието на миналото и между знанието на настоящето. Има връзка, понеже туй, което за нас е минало, с туй знание сега оперират други същества, които седят по-ниско от нас… А с туй знание, за което ние аспирираме сега, оперират други Същества, малко по-напреднали от човешката раса. (120/стр. 120)

Какво сте учили в миналото, то е човешко. Какво ще учите за бъдеще, то е Ангелско. Какво сега ще учите, то е Божествено. И миналото трябва да се провери, и бъдещето трябва да се провери, понеже те съществуват. (84/стр. 27)

Неведомият порядък на сътворението

Духовните Ден и Нощ

Знаете ли колко хиляди години е работил Господ над формите, преди да каже: „Да направим човека по Наш образ и подобие.“? А като ги даде на Адам, тоя, последният, ги предаде само за един плод… Сега ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в тоя живот. Причината, че не може да го създадем, е, че нямаме първоначалните образи – двата модела, които Господ ни беше дал. (71/стр. 438-439)

Днес религията – това е наука за формите… Но опасната страна на религията е, че понеже е наука на формите, човек може да се хипнотизира от известни форми. Не можете да се избавите от туй тяхно влияние сега; то е най-благотворното, което може да ви подейства.

(71/стр. 431, 433)

Същевременно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формите. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината – да я въплъти, толкоз тя е по-силна… И за да бъдем смели, решителни, трябва Истината непременно да изработи формите, които сме изгубили в миналото. (71/стр. 431, 440)

Но когато Истината дойде у човека, той винаги се бунтува. Когато човек не може да постигне някое свое желание, той пак се бунтува, готов е да направи големи пакости… Често чрезмерните желания са спънка в живота на човека. Те са причина за греха, а грехът разслабва човека, той докарва преждевременна старост. (65/стр. 508-509)

Най-първо вие имате първото положение на човека – това на Адама. Адам не можа да устои и излезе извън Рая. Той почна да инволюира, да слиза. Пос­ле имаше втората епоха – Атлантската епоха. Адам излезе вън от Рая; Адам и Ева това спечелиха. А атлантците, които не послушаха Бога, отидоха под водата… Какво значи „под водата“? Т.е. влязоха в астралния свят, в чувствата. Някои от вас сте непослушни – из Рая навън ви изпъждат. Имате едно хубаво чувство и не го слушате – имате Атлантската епоха. (116/стр. 220)

Сега искате да знаете какво нещо е Човек. Човек е едно същество – няма никакво измерение. Той не завзема никакво място вътре в тялото. Живее в тялото, но няма никакво измерение… Човек е извън всички измерения. Той е художник, който рисува в измеренията. А той сам е извън измеренията.

(42/стр. 337-338)

Но когато гледам хората, които седят и казват сега, че са направени по образ и подобие Божие, аз се смея през глава. Защото пред мен стоят хора карикатури, на които мислите, умът и сърцето са съвсем развалени. Картината, за която казват, че имала образ и подобие Божие, е развалена – не е такава, каквато е била.

(11/стр. 14)

Само когато отидете на този Вечен Извор, където е започнал Човешкият Живот, където първоначално е било Словото – вие ще разберете тогавашната форма на Човечеството, ще разберете какви са били Човешките Синове.

(11/стр. 13-14)

Когато говорим за Словото, което в Начало е било у Бога и е било Бог, подразбираме: всички ония Същества, които имат еволюция, различна от тази на хората. Те са нещо Велико, Синове на мисълта, на разума – това са те. Това не означава, че имат формата, която ние имаме; а означава, че са Разумни Същес­тва. И когато Христос се е въплътил на нашата Земя, Той е дошъл да проповядва това Слово в членоразделна реч. Нашата реч е превод на Словото. (11/стр. 15)

В първоначалния език – езика на Девствения Божествен Дух, най-възвишеният в Йерархията на Ангелите, Бог е дал на човека Друго Име, не като сегашното. Това станало в Съвета на Боговете под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този Съвет се занимавал със създаването на човека и определяне на Името му. Сегашното име „човек“ е крив превод. (97/стр. 221)

И тъй, Девственият Божествен Дух слизал в кръгообразна вълна през седем полета, т.е. през седем светове. През Сатурновия период Девственият Божествен Дух е слязъл до умствения свят и образувал умственото, или менталното, тяло на човека. През втория период, т.е. през Слънчевия, Духът е слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията. През третия период – Лунния, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като образувал етерната обвивка на човека. През четвъртия период – Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и образувал физическото тяло. (97/стр. 225)

През периодите, когато Духът слизал и се качвал, Той минавал през Духовни Ден и Нощ. През първия период, когато Божественият Дух работил и създал човека по образ и подобие на Бога, човек бил безгрешен. През втория период човек започнал да пада. През третия период той дошъл до пълно падение. През четвъртия период – Земния, най-ниския период на слизането, падението достигнало своя краен предел. (97/стр. 225)

Сега, според вътрешния смисъл на Христовото Учение, човек има Три Съществени Неизменни Тела и седем обвивки. В теософската литература… наричат обвивките „тела“, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка. По отношение на Реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да придобие Трите Неизменни Тела.

(97/стр. 221-222)

Защо е нужно човек да слиза и потъва в материята? За да се облече във всички обвивки, една от друга по-гъсти, отдето започва възлизането и обличането му в по-висши форми. През всеки период става частично слизане и качване по вълнообразна линия. Крайното движение ще бъде възходящо. Който не иска да се свърже с Бога, вълната ще го изхвърли вън от общото течение на Божествения Ден, дето той ще чака друг период на слизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиват нагоре към Бога, ще влязат в Небето, а той ще остане долу – вън от Бога. Вратата ще се затвори пред него и той ще чуе гласа на Бога: „Не те познавам“. (97/стр. 226)

И тъй, вълната върви и вие сега именно имате най-благоприятни условия за развитие. Когато през ума ви мине една лоша мисъл, знайте, че тя иде от вашето далечно минало, не е сегашна… Лично за вас, за вашето бъдещо благо е необходимо да отхранвате онези Велики мисли, които Бог е вложил първоначално във вас чрез Светия Дух. Не отхранвайте отрицателните мисли, които Черната Ложа е посяла във вас. (97/стр. 226-227)

Когато кажем: „Дух Свети“, разбираме: съвкупност от Светли Духове, свързани с Бога. Те излизат от Бога по двойки. За тях именно е казано, че са направени по образ и подобие на Бога. Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но сам по себе си той няма светлина.

(19/стр. 76)

Казвам: Духът е онази мощна сила, която регулира ума, сърцето и волята на човека. „Дух Свети“ – думата Свят означава: душата, с която човек е свързан. Апостол Павел казва: „Нито жена без мъж може, нито мъж без жена“… Защо е така? Защото мъжът представлява духът и умът, а жената – душата и сърцето.

(19/стр. 77, 78)

Христос казва: „Мъжът, т.е. духът, може да напусне жената само тогава, когато тя се опорочи и отдалечи от Бога“. Само при това положение връзката между човешката душа и Бога се прекъсва и настава това, което се нарича втора смърт. Да се отдалечиш от Бога и да отидеш в света да се удоволстваш, да водиш порочен живот, това е грях, който не се прощава. (19/стр. 192-193)

Ако човек служи на плътта си, тя взема надмощие в човешкия живот. Този принцип наричаме хопити. Той руши, разединява, умъртвява. В Евангелието този принцип е наречен грях, змия. Той беше проникнал и в Рая, качил се беше на Забраненото Дърво и оттам се разговаряше с Ева. Човек е дошъл на Земята да изпълнява Божията Воля, а не да служи на низшия принцип. (19/стр. 193)

Като се отегчи от живота, човек иска да умре. Лесно е умирането, но страшно е, когато дойде втората смърт. Има смисъл да умре човек, но ако се освободи от греха. Значи, има смърт за добро, с добри последствия; има и смърт с лоши последствия. Смърт, която носи лоши последствия, има разрушително влияние върху човека. Тази смърт наричаме втора смърт. За да се избавите от нея, дръжте в ума си мисълта, че Христос е във вас. (19/стр. 197)

„У нас ли е Христос?“ На това сами можете да си отговорите. Има празни и пълни къщи. Ако къщата ви е празна, Христос не е у вас… Същото се отнася и до църквите. Църква, която Христос е напуснал, остава сама – вторият, който дойде, ще бъде антихрист. Страшно е положението на човека, когото Христос е напуснал. Той е в състояние хопити, т.е. надмощие на плътта. Този човек е осъден на втора смърт. (19/стр. 197)

Мнозина се запитват защо Христос е говорил повече с притчи и символи. Целта на Христа е била да каже Истината на хората, да им посочи Правия път, без да ги обижда. Но въпреки това те не можаха да Го изтърпят и Го разпнаха. Той казваше на свещениците: „Вие държите ключовете от Небето и нито сами влизате вътре, нито другите пущате да влязат“. Така и съвременните християни се готвят за Небето, без да отговарят на името „истински християни“. (20/стр. 81)

Но сега Бог иде в света… Нов мъж и Нова жена идат в света, носители на Новата Култура. Блудният син представя старото човечество, а Възкръсналият човек, Христос, представя Новото човечество, което се създава… Новият мъж и Новата жена ще се новородят, няма да бъдат направени от пръст и от ребро. С това настава Нова Епоха, Нова Култура в света. (20/стр. 457)

Земята е жива… Още млада е тя, готви се да се жени скоро. Скоро ще се жени тя. Ще има един Син, първороден ще бъде. То е вече Новата Епоха, която ще дойде. Цялото човечество ще празнува женитбата на Земята. Тогава ще се роди един Човек. И Той ще бъде господар на Земята. (27/стр. 151)

Осъдените на разрушение

Сега вие казвате: „Ти не ни обичаш“. Ако говорите за земната обич, не ви обичам. Ако кажете, че не ви обичам, както ви обичат вашите Ангели, лъжете се. Няма човек на Земята, който да обича душите ви, както аз ги обичам. (97/стр. 233)

Душата на човека е Божественото Начало в него – никой няма право да я подчинява. Пазете Свободата на душата си. Бъдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата са крадци и разбойници. Бог гледа на тях с недоволство. (19/стр. 77)

Всичко, каквото Христос е говорил някога, е останало неразбрано. Днес и вие не разбирате много неща от това, което ви говоря. Но в бъдеще ще го разберете. Важно е за вас това, което сега сте разбрали, да събуди съзнанието ви… Всеки, който не събужда съзнанието, а го приспива, той е крадец и разбойник.

(65/стр. 500)

А когато човек дойде до онова просветление на съзнанието си да разбере що е душа и що е дух, той ще намери и своя Учител, който ще го събуди. Този момент – събуждането на ученика от Учителя – представлява същевременно вътрешно мистично разбиране на нещата. (65/стр. 511)

Сега аз говоря за Любовта не по вашето гледище. Аз говоря за Любовта като един Велик подтик в Природата, който ражда Вселени, създава Вселени. Туй, което създава, е Любовта. Когато започне да се строи една Вселена, тогава се създават другите работи. Най-първо се създава материалният свят – не са създадени първо хората, материята е създадена първо. После са родени другите неща. (110/стр. 96)

Казвам: Не е лесна работа да се създаде човек. За да направи човека, на Бога са отишли хиляди години, докато намери червената пръст, от която го е създал. Казват, че човек е направен от специфична червена пръст. Вторият човек бил нап­равен от такава червена пръст, в когото после Бог вдъхнал Дихание на Живот. Но видял после, че тази пръст имала някакви недостатъци, не била много чиста. После пък взел бяла пръст – това са ребрата на човека, от които направил жената. (107/стр. 476)

Бог направи Адама от червена пръст, но Той взе тази пръст от животните – те създадоха, те направиха червената пръст. Бог направи Адама от най-ранната пръст, която животните направиха, а после създаде Ева от най-фината материя на Адама. (44/стр. 408)

Но Ева се изкуси, яде от плода на Забраненото Дърво, а след това даде от него и на Адама. И двамата попаднаха под закона на привличането и сгрешиха… В този закон няма свобода – това е страшното в привличането. Има смисъл да се привлече човек от нещо, но ако запази свободата си. (52/стр. 374)

Като Адам и Ева се задомиха, трябваше да излязат вън от Рая и родиха тогава две мъжки деца. Те нямаха синове и дъщери, но родиха само момчета, с което дадоха преимущество на мъжкия принцип, и по този начин изопачиха нещата, спънаха човешкото. Това се дължи на една грандиозна идея в първия човек да бъде като Бога. Значи, първите хора нямаха доверие на онова, което Бог им даде, те искаха да станат като Него – но те станаха като Бога външно… И сега аз ви казвам, че трябва да излезете от този порядък на нещата, но не ви казвам, че трябва да напуснете живота. Вие трябва да дойдете до същото състояние, до което аз съм дошъл. (44/стр. 409)

Ной имаше трима синове – Сим, Хам и Яфет. Числото 3 е число на човешкото достойнство. Семитите (потомците на Сим) в себе си носят смъртта – туй е числото 2. Яфетистите носят импулса, страстите, амбициите. Хамовите хора са само, които изпълняват. Хамовите хора карат света сега. (113/стр. 248)

Къде е мястото на семитската раса в човека?… В сърцето. Казано е в Писанието, че сърцето е било покварено. Значи, семитската раса е била покварена. Затова и до днес още я гонят – пречиства се сърцето. (112/стр. 491)

Сега, ако вървим по Великия Божи Закон, няма да имаме противоречия. Ние сме числото 2, Бог е Единица. Но ако нашата воля влиза в стълкновение с Божията Воля, нашият ум влиза в стълкновение с Божия Ум, нашето сърце влиза в стълкновение с Божието Сърце и тялото ни влиза в стълкновение с Тялото на Природата – тогава как ще вървим?

(142/стр. 106)

Син Божи е човек – здрав физически, душевно и умствено, и той не умира. Така го определям (Новия човек, числото 3).

(20/стр. 295)

Числото 3 съдържа резултатите на числата 2 плюс 1, а не самите числа 2 и 1.

(164/стр. 133)

Плюсът е Лъчът, който иде от Божествения свят. Плюсът е Светлина, която прониква във всичко и се изявява като вътрешна сила. (49/стр. 426)

Някои питат: „Защо живеем?“. За да схванете онзи Реален Лъч на Живота и да минете от едно състояние в друго.

(61/стр. 226)

Числото 3 е един Велик Закон за проявяване на Божията Любов. Щом твоята мисъл и твоите чувства се съединят с Бога, те дават така наречената еволюция, развитие, проявяване, въздигане, усъвършенстване, разширяване на човешката душа. По пътя на това развитие човек трябва да разбере, да познае себе си.

(34/стр. 174-175)

„Всяко дърво се познава по плода си.“ Думата дърво произлиза от един стар корен… Коренът на думата дърво произлиза от думата дева; в английския език произлиза от думата terra – tree, в гръцки – от числото 3. Тера значи земя, а земята означава живот. (61/стр. 145)

Казва Христос: „Кротките ще нас­ледят Земята“. Земята в този смисъл подразбира: всички условия, при които человекът се развива. Буквата З означава числото, което не признава никакви закони. Думата „зло“, както се пише на български с три букви, значи, че не се подчинява на никакви закони. Това е злото. Следователно всички сили, които не се подчиняват на никакви закони, наричаме ги „хаос“ в живота. Викнете, разгневите се и казвате: „Станал съм нервен“. Аз казвам: Ти си станал зъл, живееш без закон, не можеш да контролираш силите, които са вътре в тебе. (20/стр. 741)

Срещу числото 3 никой не може да рита – цялата Земя се е подчинила на Божественото Начало, колко повече хората трябва да Му се подчинят.

(81/стр. 133)

Всички съвременни философски системи започват все от хаоса – те искат да докажат, че някога в пространството съществувал хаос, безпорядък, и от този безпорядък е произлязъл порядъка… В това нещо няма никаква философия. Пилето е излязло от самия порядък на яйцето. В този видим, най-голям безпорядък, или хаос, както го наричат, седи най-големия порядък. (61/стр. 56-57)

Съвременните учени хора обясняват създаването на цялата Вселена от един малък атом. На един атом му дошло на ума да се пръсне и като се пръснал, запалил всички останали атоми. Така станала една голяма анархия в света. И в тази анархия от Първото Вещество, което било Единното, се образувала Вселената – то се разпръснало навсякъде. Така се създали играчки на хората да си живеят и да се забавляват в тях. Това учените наричат „светове“. Учените създават по това много теории. (107/стр. 54-55)

Сега мислите ли, че това е произволно? Мислите ли, че Господ, Който е създал света, Той ще остави в Неговото Царство да има анархия? Не! (125/стр. 159)

Аз не защитавам идеята, но казвам в Името на Истината: Човек, който опорочава Истината, той създава в себе си цяла анархия. (120/стр. 48-49)

Ние мислим, че сме господари в света, че можем да правим каквото искаме. То е голяма анархия. Туй е на Господа. Ти ще внимаваш – има ред и порядък.

(132/стр. 231)

Резултатът от греховете съсипва, разрушава човека. Краят на всеки грях е разрушение. И ако човек не се опомни, не се осъзнае, ще изчезне от Битието. Така е писано в Божествената Книга.

(140/стр. 26)

Краят на човешкия грях води към заличаване на човека от Великата Книга на Живота. Злото ще остане, но ще заличи, ще погълне човека… Капиталът ти, даден от Бога, ще стане достояние на дявола, а ти ще станеш негов роб. (140/стр. 26)

Духът е в голямо мъчение във Вечния Огън. Духът няма такива страдания, каквито ние мислим. За пример такъв един Дух като Луцифер… – той болка не чувства, но чувства една такава омраза, с която иска всичко, каквото е създадено, да го разруши, да унищожи целия свят. Туй е мъчение. Понеже не може да го направи, той се мъчи. Защо се мъчи? Защото не може да разруши света.

(165/стр. 32-33)

Сега именно ние не знаем защо се е зародило туй желание у Луцифер да разруши света… Този Дух на разрушение – за нищо не му е жалко. Той, като разруши всичко, усеща приятност, че е направил нещо. Казва: „Аз съм господар на туй положение. Значи, ако аз позволя, нещата ще съществуват. Ако аз не позволя, няма да съществуват. Да ме познаят, че аз съм господар, а не те“. (165/стр. 33-34)

Сега светът е изложен на разрушение. Казано е в Битието: „И разкая се Бог, че е създал човека“. Какво ни очаква тогава? Да разруши Бог света така, както го е създал. Сегашният свят ще бъде разрушен, нищо няма да остане от него. Под тази мисъл разбирам, че няма да остане лош човек на Земята. Злото и лошите хора ще изчезнат, няма да остане спомен от тях. (140/стр. 264)

В този момент, когато Денят Господен дойде, за едни ще създаде Ден, а за други – Нощ. Денят Господен, който носи Божествения Живот в света, ще разедини грешните от праведните. Грешните са паразити на гърба на праведните. И понеже тези паразити не знаят да работят, като слязат от гърба на праведните, очаква ги смърт. (1/стр. 42)

За да се изчисти, Земята ще гори най-малко сто години и пак няма да изгори. Божественият огън ще започне от повърхността и постепенно ще минава все по-надолу. След този огън Земята ще се отопли добре и върху нея ще се създаде отлична култура. Отде ще дойде тази топлина? От вътрешността на Земята, от центъра. Новият огън ще завари стария, който и досега още гори; той е останал от Атлантската раса. На Земята има още и Лемурийски огън, както и огън от Полярната епоха. (1/стр. 40)

Новият, последният огън ще се яви като вълна. Полярният огън не е достигнал още до центъра на Земята. Когато и този огън достигне центъра на Земята – вълните от четирите огъня (новия, атлантския, лемурийския и полярния) ще се съединят в този център и тогава нашата Земя ще изпее своята песен. Това означава, че тя е дошла вече до своята старческа възраст, вследствие на което животът ще се пренесе другаде някъде. Засега този огън не е достигнал още до центъра на Земята; хиляди години има още, докато той стигне до този център.

(1/стр. 40)

Съвременният човек е станал човек, след като е минал едно голямо страдание. Ние имаме да минем още едно голямо страдание. Когато видите туй, голямото страдание, няма да остане частица да не трепери; и космите ви, и веждите ви – всичко ще се разтрепери. И като ви се говори за това страдание, казвате: „Дано Господ, каквото говори, на тебе да го каже. Ние още веднъж не искаме да слушаме Божия Глас“. (41/стр. 85)

От сегашната култура, от всичко това, което виждате, ще стане такъв хардхаус, че нищо няма да остане. Това е краят на нещо, което ще видите. След като видите всичко това, ще кажете: „Какъв смисъл има животът?“. След това ще дойде Новата фаза – зад разрушението каквото седи. (41/стр. 85)

Господи, Боже наш, Ти, Който бдиш над света… Разпали в сърцата ни Искрата, която Си вложил в нас! (168/стр. 51)

Първородният грях

Сега, когато говорим за Боговете, ние не разбираме същества, създадени от човешката фантазия, но ония Светли и Възвишени Души, дошли на Земята между хората да ги научат на неща, които те не знаят. След грехопадението Боговете напуснали Земята и оставили царете вместо тях… Сега отново ще дойдат Боговете. Това значи, че се е завъртяло Колелото на Живота. Казано е в Писанието, че когато земната тръба започне да тръби, всичките земни царства ще станат Царства на Господа Бога нашего. (52/стр. 313)

Под Богове не разбирам Единния Бог, но Висшите Чинове от Ангелската Йерархия. Но днес думата Бог е обезсолена, защото с това Име се наричат и същества, които не са Богове, но които заблуждават хората. В тях няма нищо Божествено. Освободете се от това криво понятие за Бога… С изопачаването на това понятие хората са изопачили и своя ум. (97/стр. 222)

Мнозина гледат на Бога като на Същество, което се мени по няколко пъти на ден като човека. Така мислят и някои от западните окултисти. Това не е за упрек. То се дължи на борбата между Двете Ложи – Бялата и Черната, които съществуват в света. Те са разделили човечеството на два противоположни лагера… Тези две влияния раздвояват човешките умове. (97/стр. 222)

Противоречията на живота произтичат от закона на възпитанието. Има нещо внесено от миналите векове – цели системи, които са се заблудили. Цялото човечество върви в крив път. Хората са влезли в задънена улица… Задънената улица е неразбраната еволюция. След като дойдеш до края, какво ще правиш? Пътят, по който си дошъл, не може да тръгнеш. Значи, по крива линия ще се подвижиш. (149/стр. 195)

Изобщо човек никога не може да се върне в пътя, по който е дошъл. Никой не може да се върне назад. Ще вървиш в посока, която е точно перпендикулярна на първата. (49/стр. 530)

Перпендикулярът е движение към Благословената трапеза. (33/стр. 209)

Ако вие не сте перпендикулярни на себе си, не може да вървите в Новото пространство – не можете да излезете из рамките на законите, които управляват света. (81/стр. 76)

Като ви говоря, аз искам да ме разбирате правилно. Аз изнасям нещата в тяхната Чистота… На Земята няма същество, по-възвишено от жената и от мъжа. „Щом е така, отде дойде грехът?“ Закон е: Само Възвишените Същества грешат. Те минават за Божества, затова имат възможност да грешат. Грехът се ражда от Същества, които имат сила, знание и власт, а не от безсилните, невежите същества. (101/стр. 272)

Има нещо в човека, което е станало преди създаването на човека. Писанието казва, че Бог е направил човека и Бог е казал, че всичко е Добро. Обаче има един ред произволен, който е влязъл в човека и от който съществуват сегашните престъпления. (67/стр. 400)

Възпитанието на човека не е нищо друго освен да се освободи той от първобитните произволи на Битието. Всичките страдания произтичат от този хаос на Битието. Това е безначалие. (149/стр. 444)

В Битието е казано: „В начало Бог създаде Небето и Земята. И Земята беше неустроена и пуста“. Който е писал историята на Земята, не е искал да каже Цялата Истина и премълчал. Земята е устроена според нас – каквито сме ние, такава е и тя. (101/стр. 273)

Ако искате да знаете защо е създадена Земята, ще ви кажа, че Земята е създадена за човека. Вън от човека Земята няма никакъв смисъл. И наистина преди човека Земята не е съществувала – тя е съществувала и тогава, но не в това състояние, в което я виждаме днес.

(1/стр. 194-195)

Бог рече: „Да направим человека, който да владее над рибите, които живеят във водата, над птиците, които живеят във въздуха и над животните, които живеят на твърдата почва“. Значи, Бог определи три елемента, които човек може да владее. При това създаване на човека не се казва, че той може да владее светлината и огъня. Само първите три елемента се дадоха на човека да ги владее. Рибите представят първобитното състояние на човека, в което не е съществувал почти никакъв морал. От рибите не е останала никаква книжнина, никаква култура. За тях може да се каже, че са били някакво разбойническо царство. Между тях съществува пълно разрушение. (1/стр. 195)

Но никога човечеството не е било така разрушително, както сега. Нито миналата история, нито предисторичес­ката култура не помни такова време, когато човек да е дохождал до такова голямо разрушение… Вий не сте виждали до каква степен е дошло съвременното разрушение. Не само в това отношение (на войната) е стигнало разрушението, но и в друго отношение – никога досега в света не са се писали такива книги, как-
вито сега се пишат; тези книги не са основани на нещо положително.

(107/стр. 593-594)

Сега охтичавият човек (този, с белод­робната туберкулоза) е толкова отмъстителен, че когато умира, иска заедно с него да умре целият свят. Това се дължи на астралните микроби, които влизат в него. Те искат да унищожат всичко около себе си и са крайни егоисти… Тези астрални микроби са създадени още от грехопадението на човека и не умират. Щом попаднат в човешкия организъм, отиват най-напред в човешкия мозък, после в дробовете му, после разстройват храносмилателната система, докато изцяло разстроят тялото му. (62/стр. 406-407)

Някога, в далечното минало, човечеството е паднало в тъмната зона, в която се намира и до днес. Само Божественият Дух е в сила да го извади оттам… Това слизане на човечеството в тъмната област се дължи на грехопадението, вследствие на което човек се е озверил. В естеството на човека има нещо низше, нещо животинско, зверско, вследствие на което той може да извърши най-страшните престъпления. И наистина няма същество в света по-страшно от човека, който може да извърши такива ужасни престъпления! Едновременно с това, няма друго същес­тво на Земята, което може да извърши такива добрини, каквито човек върши.

(58/стр. 186-187)

И тъй, лошите животни не са нищо друго освен злото, което е изопачило човека. Добрите животни пък са израз на доброто, което човек носи в себе си. Добрите и лоши животни заедно представят складове с богатства, които човек е придобил, както в миналото, така и в настоящето. Тези богатства се пазят като светиня. Един ден всички животни, като представители на тези богатства, ще се явят пред човека, както едно време се явиха пред Адам, да им даде имена.

(100/стр. 357-358)

Някога първите животни са заемали мястото на човека, а човек е бил още по-високо. След грехопадението човек заел мястото на животните, а те слезли по-долу от него. Във всички животни са затворени човешки души, изостанали в развитието си. Когато човек се издигне на стъпалото, до което е бил, и животните ще се издигнат, а с тях заедно и затворените човешки души. (163/стр. 417)

Едно време, преди грехопадението, животните говореха както сегашните хора – толкоз умни бяха, такъв красноречив език имаха. Когато човек съгреши, животните паднаха. Нашият език сега е чист животински. Този език, на който говорим, той е животински език. Ние дойдохме до езика на животните, който са говорили; а те слязоха надолу, в тях останаха много малко думи. (38/стр. 276)

А предназначението на човека е съвсем друго: той е създаден, за да управлява всички същества, да регулира атмосферата, да регулира всички други елементи, да уреди Земята. Той трябва да стане един добър господар, а може да стане такъв само когато разбира туй, което Бог е вложил в него. (17/стр. 167)

Страшно разрушение е съществувало някога в света. И най-после човек със своята мисъл се явил в света да тури ред и порядък на нещата. Когато човекът се явил в Рая, чрез мисълта си той е внесъл мир и спокойствие по цялата Земя. Затова именно е дошъл човек в света. Обаче след грехопадението пак настава това разрушение между хората, както и между народите. (102/стр. 123)

Аз не обичам да разправям как е станало грехопадението. Аз не искам да се занимавам с него, защото ще се окалям. Аз не искам да се калям. (57/стр. 435)

Хората се интересуват от своето минало, искат да знаят нещо от него, но те сами трябва да го разгадаят. Защо? Защото малко е доброто в миналото на човечеството. От 8000 години насам човечеството не е направило голям скок. В живота на човека до грехопадението има хубави неща, но след грехопадението няма нищо особено. (2/стр. 178)

Но ние можем да се борим със злото в света, можем да го победим. Това наричат индусите карма или грехопадение. Ние можем да се борим с грехопадението. Един човек, който може да пада, който може да прави грехове, той може да стане и да победи. (6/стр. 287)

Грехопадането в света не е нищо друго освен един полухипноз, но… човек може да се разхипнотизира. В процеса на разхипнотизирането имаме събуждане. Събуждането на човека е разхипнотизирване. (25/стр. 703)

Човек е мощен, грехът не може да го унищожи. 8000 години му взема, докато се съвземе. Ние започнахме да се борим с греха. Най-първо грехът ни измъчва, но сега се научихме да даваме отпор на дявола. 8000 години вие сте се борили с дявола; борите се и той ви е гътнал. Но сега има хора – като хванат дявола, гътнат го те. (158/стр. 173)

Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие“. Ние сме деца на грехопадението, трябва да се освободите от него. Всички хора, които сега се раждат, те са все деца на грехопадението, на недоволството, на лъжата. Трябва да се освободите съвършено от това състояние. (144/стр. 226-227)

Аз съм още от времето на Адама и още не съм разбрал Християнството. Аз от времето на Адама уча Християнството и едва започвам да го разбирам… Едва поназъртам какво нещо е Любовта Божия. Като погледна тази Светлина, едва разбирам Божията Любов – защо Бог допусна грехопадението, защо Адам сгреши, защо Ева сгреши. (158/стр. 172)

Казано е в Писанието, че Господ се разкаял за създаването на човека. Обаче това е човешко схващане. Бог е Любов, която не се изменя, вследствие на което Той никога не е променил отношенията Си към човека. Каквото и да е направил и каквото да прави човек, Бог всякога се отнася към него с Любов. (100/стр. 103)

Когато хората мислят, че Бог се гневи, всъщност те се гневят. Като грешат, те се гневят на себе си за собствените си погрешки. Погрешките на хората се дължат на техните желания. Желанията им са техни деца. Не постъпват ли по същия начин и децата със своите родители? Като не могат да задоволят желанията си, те питат родителите си: „Защо ни родихте?“. (100/стр. 103)

В живота само едно нещо е забранено. Следователно ще желаете само онова, което не е забранено. Значи, само едно нещо има, което е забранено. Щом го пожелаеш, ще станеш бременен. Щом станеш бременен, никой вече не може да ти помогне. Знаете ли какво нещо е бременността? Тя представя една връзка, в която никой не може да ти помогне, освен Бог. Този въпрос никое друго същество не може да го реши, освен Бог.

(44/стр. 474)

Първородният грях в какво седи? То е само едно просто желание. Този първороден грях произтича само от една много малка причина. Навсякъде може да ходиш, но в Природата има едно Дърво на Познанието на доброто и злото. Само като погледнеш плода му и го откъснеш, близнеш от него и вече се заразиш. Оттам насетне векове минават, не може да се освободиш от този, първородния грях. (137/стр. 32)

Единственото мощно лекарство за този първороден грях е Любовта, която излиза от Бога. (137/стр. 34)

Докато не възстановим Първата Любов към Бога, ние не можем да обичаме другите. Адам, когато беше създаден, към кого имаше Любов?… Адам, като видя Бога, той не почувства Любов към Бога; той каза: „Високо Същество е, Знание има. Такива работи знае“. Адам беше доволен, че е самичък, и тогава Ева се създаде. Тя изучаваше не Любовта към Бога, но Любовта към ближния; Адам беше нейният ближен. И имаме втория закон – Любов към ближния. И този закон стана причина за грехопадението.

(85/стр. 22-23)

Погрешката, която Ева направи, до днес е в сърцето на всичките жени. И погрешката, която Адам направи, е в сърцето на всичките мъже. Но хубавата страна на Адам ето къде седи. Аз считам: Адам съзнателно искаше да излезе из Рая. Где е неговото благородство? Като съгреши неговата другарка, Адам знаеше, че нея ще я изпъдят… И той каза: „В Рая да остана без нея не става. Ще ида с нея, да става каквото ще. Понеже тя направи погрешка, и аз ще направя същата погрешка. Нека идем отвън, нека научим урока си. Ще се учим да слугуваме на Господа“. Адам се пожертва. И мантията си пожертва, оголя. И никога не каза на Ева защо те оголяха. Казва: „Такава е Волята Божия!“. Показа, че може да се жертва. (113/стр. 101-102)

Адам беше доблестен. Той казваше за Ева: „Добра или лоша, аз я изисках от Господа и затова не я напущам. Аз ще отида с нея и каквато е нейната съдба, такава ще бъде и моята. Аз съм готов да споделя с нея съдбата си“. В който ден Адам беше готов да се пожертва за жена си, в този ден Господ каза: „Понеже ти се пожертва за жена си, и Аз ще се пожертвам за тебе и за нея“. (127/стр. 262-263)

Същината на войната

Разединението на Вселената

Сега аз мога да ви изнеса една теория, според която топлината на Слънцето е само на повърхността му, а във вътрешността му съществуват отлични условия за живот – там жителите на Слънцето живеят във вечна пролет… Сега у вас ще се яви мисълта: „Защо тази топлина е само на повърхността на Слънцето?“. За да се пазят от другите Слънца, да не ги нападне някой. Следователно отвън Слънцето е с броня, която го предпазва от нападението на другите Слънца; докато минат тази преграда, те ще се видят в чудо. (42/стр. 469)

Вътрешността на Слънцето е твърда, но… отвън турят крепост – голяма топлина. То са предпазителни средства, мерки, за да ги не нападат. И Слънцата воюват някой път. Понеже воюват, затуй Господ предвидил, турил ги на големи разстояния. Най-близкото до нашето Слънце е на такова разстояние, че се изисква три години светлината да плува, за да дойде до него; в пространството може да се турят три хиляди системи като нашата Слънчева система. Господ турил туй пространство, за да няма стълкновения между двете Слънца. (99/стр. 167)

Някога между Слънцата съществувала някаква война, та често Напредналите Същества от едно Слънце правили нашествия на друго някое Слънце. Но всяко едно Слънце, за да се запази от тези неканени гости, си образувало една огнена фотосфера. Слънчевите жители обгръщали цялото Слънце с известна енергия, която те привличали към пространството. Тя била някаква огнена материя, а отвътре жителите са живели – оградени преспокойно, без да ги смущава някой. Ако вярваш в това, така е; ако не вярваш, не е така. Това е въпрос. (96/стр. 344)

Но никой не може да каже абсолютно точно какво е положението на Слънцето. Стават постоянни промени. Каквото е било преди милиони години, не е това, което е днес. Съвсем друго е сега. И законите са се изменили. Вие ще кажете, че законите са нещо постоянно. Няма по-непостоянно нещо от закона.

(72/стр. 229)

Законът е за престъпниците… Законът е за физическите тела, защото физическите тела са престъпници. Знаете ли какво е законът? Ако нямаше закон, нашата Земя би офейкала. Понеже има закон, отдалеч църкат само. Ако Марс нямаше закон, той би разрушил нашата Земя. По някой път, макар че е на толкова далечно разстояние, той праща своите агитатори – за война или каквато и да е кавга в дома все Марс е причината; за война, за крамоли все той е майстор. Даже най-изящната Богиня, Богинята Венера, толкова е ревнива спрямо Земята, че досега би изчезнала Земята, ако нямаше закон. Но закон има. (72/стр. 229-230)

Тъй както днес виждате света, вие познавате само външната му страна, с неговите външни богатства. Всяка планета обаче крие в себе си големи вътрешни богатства, които някога ще бъдат на разположение на хората, на всички живи същества изобщо. Като знаят това, някои Същества от Невидимия свят обсаждат Земята отвън, за да я превземат. Голяма война се води за превземането на Слънчевата система. (55/стр. 520)

Някога, в далечното минало, Земята е била пак обсаждана, вследствие на което е изкривила оста си на 23 градуса. Днес става бавно изправяне на земната ос. Това изправяне е почти незабелязано, благодарение на което се избягват катас­трофи, които биха унищожили целия свят. (55/стр. 520)

Било е време, когато оста на Земята е била хоризонтална. После, понеже и двата полюса от двете страни са били равни, оста е била перпендикулярна – полюсите са били равни. А сега южният полюс е по-тежък, оста се е наклонила на 23 градуса. (115/стр. 146)

При това отклонение на земната ос от 23 градуса, Земята се намира в такова положение, че чрез особена събирателна леща привлича само отрицателните космически енергии… Земята днес няма възможност да привлече положителните, възходящите космически енергии. Тази е причината, поради която хората днес са повече лоши, отколкото добри.

(119/стр. 232-233)

Казвам: Когато оста (на Земята) е била хоризонтална, създадени са животните. Когато вече се е създал човекът на Земята, оста е била перпендикулярна. И когато човек съгрешава, оста се наклонява с 23 градуса. Сега ще оставим защо се наклонява. (115/стр. 146)

Числото 23 е от 2 и 3, което е равно на 5 – значи, човек трябва да има винаги Любов. (71/стр. 161)

Числото 5 представлява човекът на добродетелите, а същевременно изразява петте фази на развитие, през които човекът е минал в органическия свят: през растенията, през рибите, през птиците, през млекопитаещите и сега, в петата фаза – във фазата на човека. (126/стр. 103)

Сега, като говорим за човека, разбираме същество, което още не е завършило своето развитие. Като човек, той е завършил развитието си, но не и като душа. (97/стр. 16)

Числото 5 е път, през който може да излезеш навън – имате тогава Пентаг­рамът… Това е голяма наука. Едва сега започва цялото човечеството да изучава числото 5. (118/стр. 303, 307)

Числото 5 трябва да се посее, за да се прояви. (34/стр. 75)

Не е лесно за човека да разбере числото 5, т.е. да разбере себе си. Човек представлява Пентаграм, който за самия него трябва да оживее, да се одухотвори.

(36/стр. 598)

В нашия век хората вече са достигнали до положението да се учат. В миналите векове, преди нас още, хората не са имали тези условия, защото от Невидимия свят идваха големи войнства със своите оръжия с цел да завладеят Земята… Първата война, първото слизане на съществата на Земята, се наричаше инволюция, а сега – еволюция. (127/стр. 234)

Някои учени точно са определили какво нещо е еволюция и какво – инволюция. Инволюцията представя слизане от голямото към малкото, а еволюцията е възлизане от малкото към голямото. Това са прости думи, но за да се разбере този път от малкото към голямото и от голямото към малкото, човек трябва да образува един цял кръг. (127/стр. 234)

Имате един Грандиозен План в света. Това са същества безброй по всичките Слънца и на Земята – за всички тия същества Господ е промислил. (42/стр. 365)

Има една теория, според която цялата Вселена е създадена от една война. Цялата Вселена е била Едно Нещо, звезди не е имало – всички слънца, звезди били Едно. Като се скарали жителите, и тогава започнали да я делят. Били толкоз силни, че я разделили на парчета, започнали да се замерват с тях. Така разрушили цялото Небе. Като погледнал Господ, едни оставил горе, а други оставил долу. Сега нашата Земя е направена от такива парчета. Слънцето, Месечината – всички са направени се от такива парчета, останали от войната. Това е една теория; не искам да вярвате в това, но всичко е възможно. Тогава Господ направил световете и тия, умните същества започнал да ги праща в тях. Господ искал да каже: „Тази работа с война няма да стане, но с Разумен Живот“. (87/стр. 168)

Господ от този бой на Ангелите създаде цялата Вселена. Всичките Слънца, които сега съществуват, бяха грамадни, но Боговете се биха с тях. Господ гледа как се биеха, как хвърляха Слънцата и най-после мирясаха. Ангелите и Боговете мирясаха. (82/стр. 161)

Казвате: „Тия войни“. Войната си е война. Цялата Вселена е пълна се с войни. Какво аутодафе има във Вселената! Като погледнеш, цели Слънчеви системи изгарят. Учените хора виждат запалена една звезда, блесне – наричат го: „възпламенила се“. Но всичките тия същества, които са там, изгарят; създава се друг свят. Някоя планета стане на парчета. Такава планета имало между Юпитер и Марс – сега е само разпръснати хиляди парчета, които се движат. И досега астрономите не знаят какви са причините. Но последствията ги имаме. (87/стр. 183)

Сега вие има да попитате: „Тия, Нап­редналите Същества каква нужда има да се борят?“. Аз ще ви запитам: „Онази царска дъщеря, която живее охолно при баща си, какво я кара да се жени, да си намери някой възлюблен?“. Никакъв недоимък няма. Царската дъщеря е осигурена да живее, да се развива умствено, но казва: „Трябва да се оженя“. А никъде не е писано, че трябва да се ожени. Няма такъв закон. (99/стр. 167-168)

Казвам: Сега това е в реда на нещата… Една голяма борба има между Светлите Братя и Черните Братя – така ги наричам. Те преди милиони години се биха и Черните взеха надмощие. Тогава се оттеглиха Светлите Братя, дадоха място на другите и тогава Земята беше обвита в мрак и тъмнота; около Земята Черните владееха. После дойдоха тия, Светлите Братя да устройват Земята; Шест Дена работиха. Имаха голяма борба и казва Писанието: „Господ видя“. Господ видя, че всичко е добре направено. Обаче онези се ухитриха. Като видяха, че Бог направи първия човек, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вътре в хората. По-напред тъмнината беше отвън, а светлината отвътре. Но като направи Бог светлината отвън, те внесоха тъмнината в съзнанието на хората. И хората съгрешиха. (142/стр. 183-184)

Но казвам: Злото знае да слугува на Любовта. Вие имате превратни понятия за злото… Злото е мощна сила. Когато искат да се създаде един свят, злото турят – злото създава света, първоначално със злото е създаден. Когато искат да запалят огън, злото турят. Когато искат да изпратят светлина, злото турят. Когато искат да изправят света, турят злото.

(48/стр. 149-150)

Вие мислите, че Другият свят е като този свят. И той е като този свят, но нашият свят се отличава с Черните дупки. В Духовния свят, като искат да изпитат нещо, слизат долу. Този свят е, който раздава. Когато един Ангел иска да знае какво нещо е зло, той идва тук, на Земята. Когато един Ангел иска да знае какво нещо е война, минава през Марс. Когато иска да знае какво нещо е страх, минава през Сатурн. (84/стр. 23)

Сега хората се смущават от войната. На Земята воюват, но целият свят не воюва. На Слънцето няма война, на Юпитер няма война, на Марс има война. От планетите, които не воюват, са изпратени делегации да видят как се бият хората, с какви оръдия си служат. Възвишените Същества могат с един снаряд да спрат войната на Земята. Достатъчно е да хвърлят Луната върху Земята, за да произведат такова сътресение, от което хората да хвърчат в пространството с километри нагоре. (167/стр. 72)

Но Възвишените Същества казват на хората: „Не се бийте. Едно време и ние се бихме като вас, но сега вече никаква война не допущаме помежду си. Умът ви трябва да бъде светъл, да мисли. Вие се биете за земя и право. И земя имате, и право имате. Едно ви трябва – Любов. Едно ви трябва – да изпълните Божията Воля. Ако приемете Любовта и изпълните Божията Воля, ще дойде Мирът на Земята“. (167/стр. 72)

Един човек ме запита отде съм. Казах му, че съм от Слънцето. „Възможно ли е това?“ Възможно е. И вие сте от Слънцето, но сте забравили това, а аз зная… Едно време Земята е била в Слънцето, но по-късно се отделила от него. Казвам: Всички хора са от Слънцето, но са забравили това. (167/стр. 61)

Отрицателният път и изключенията

По въпроса дали хората трябва да воюват, или не, съществуват две мнения: мнението на тъмнината и мнението на Виделината. Който подържа първото мнение, казва, че светът ще се оправи с наказания, затвори, бесилки и войни. Който подържа второто мнение, казва, че светът ще се оправи само чрез Доброто – то е в сила да се справи със злото.

(100/стр. 415)

Идеята за войната не е идея на хората, но на Ангелите, които се разделиха на два лагера… Войните не са тема, която хората ще разрешат. То е въпрос на Божествения свят. Ако Бялата Ложа победи, ако Ангелите на Светлината победят, войните ще изчезнат; ако не – колкото и конференции да се правят, нищо няма да стане. (41/стр. 16)

Сега мнозина казват: „Какво ще бъде със света?“. Настоящият свят ще бъде точно това, което Бог е определил. То е Негова работа. Ще има ли мир? То е Негова работа. Ще воюват ли хората?… И то е работа на Бога, не е ваша работа. Всичките тия народи и хората решават един въпрос, който не се отнася до тях.

(114/стр. 433)

Ние наближаваме една епоха, когато Господ иде да излее Гнева Си върху непокорното човечество. На всичките хора иде да излее Гнева Си, за да поправи всичките народи. Сега вие казвате: „Защо тия събития така се развиват? Защо хората воюват?“. Туй отдавна е предсказано, че ще дойдат тия събития. Защото, ако не дойде тази, голямата война – ако Бог не се яви в света да оправи света, никой не може да го оправи. Но тази борба е вътрешна. Сега и вие се борите в себе си. Всеки ден една вътрешна борба става във вас. (122/стр. 269)

Защо воювате? Със себе си воювате. Или защо ние воюваме с Бога? Човек, който воюва с Бога, той пойда против себе си. Тогава да ви кажа защо идват вашите нещастия в света… Човек страда, понеже той иска да застави Бог. Ако аз искам да заставя Бог да върши туй, което аз искам, да ми угоди на мене, аз ще си създам зло на себе си. Понеже Бог по естество е Неизменен, не може аз да Го заставя да направи това. (64/стр. 111)

Грехът стои в това, че ние искаме да направим Господа слуга, роб на нашите желания, мисли и действия. В това са грешни и Ангелите. В това съгрешава и човек днес. И всеки, който иска да стане неговата воля, той се осъжда сам на смърт. (159/стр. 13)

А Безсмъртието седи в това: Направете Бога господар в себе си! Щастието седи в това: Не правете себе си господар, а Господа направете господар в себе си. Ти кажи: „Каквото кажеш, Господи, аз ще изпълня. Аз ще бъда слуга, а пък Ти ще бъдеш Господар!“. (159/стр. 13)

Всеки трябва да признае в себе си, че Бог го обича. Вижте колко е красив днешният ден! Слънцето грее, Небето е ясно и чисто, въздухът – свеж. Всичко това е дадено за вас да се радвате и да благодарите на Онзи, Който ви дава всички блага и казва: „Ако Ме слушате и изпълнявате Закона Ми с Любов, никакво зло няма да ви засегне. Ако не Ме слушате, ще имате опитността на ония, които воюват днес, и ще Ме познаете такъв, какъвто не трябва“. Страшно е да познаете Бога по отрицателен път.

(163/стр. 17)

Ние, хората в света, сме, които трябва да извършим Волята Божия, понеже сме създадени да извършим Волята Божия. Сега по някой път вие сте пристрастни, казвате: „Кой ще победи?“. Само хората на Любовта ще победят. Сто и едно на стоте е вярно. Само ония хора, в душите на които е Бог, те ще победят. Те, като победят света, ще бъдат господари на света, ще внесат най-добър ред и порядък – няма да има насилие. (110/стр. 255)

Вие по някой път мислите, че човек е господар. Тази война, която сега става, не е човешка война. Тук не воюват хора, воюват духовете. Ако виждате, ще видите на бойното поле кои са зад хората. Нали на бойното поле има коне, които воюват; но не воюват конете, хората воюват. На бойното поле хората воюват, но ще видите, че всеки човек е възседнат като кон – гем има, въртят го насам-натам.

(38/стр. 267-268)

Като автомати са и много от хората, които аз наричам хора автомати. Когато говоря за човека, аз разбирам това същество, в което има дух, има душа, има ум, има сърце и най-после има и воля. Това е човекът. А това същество, в което тия неща не се проявяват едновременно, то е някакъв човек, но привидно е човек – той е човек автомат. И те са в услуга на човечеството, но са от друг порядък.

(107/стр. 142)

Човек е само този в даден случай, който може да мисли, може да чувства и може да постъпва. Това е човек! Следователно в този смисъл неговите мисли, неговите желания и неговите постъпки са неща, които са израснали от него. А не – всяка една мисъл е взета отнякъде, всяко желание е взето отнякъде и всяка постъпка е взета отнякъде и ти да минаваш за човек? Това е автомат! Защото и един автомат може да говори, може да постъпва така или иначе, но той е автомат – няма съзнание. (118/стр. 80)

Когато дяволът напуснал Небето, той дошъл на Земята. Искал да се покаже на Бога, че и той може да направи нещо, та направил един човек. Направил го, но не могъл да му даде душа. Този човек автомат тръгнал подир него и му казва: „Дай ми душа“. Дяволът върви, а онзи вика: „Дай ми душа!“. Цял ден вика подире му. Тръгнал дяволът до Бога. А онзи го преследва навсякъде. (139/стр. 186)

Същественото в човека е душата, без нея той е автомат. И ако Бог наистина е създал човека само от пръст, ще имаме човек автомат… Много такива автомати има днес в света, но те сами са продали душата си. (33/стр. 531)

Ако се яви звездата (при раждането на дете), това е отлично явление. А ако не се яви, това дете ще бъде един автомат, едно същество без душа. И тъй, всички добри хора се отличават по това, че имат звезди… Но понякога тези звезди толкова потъмняват, че стават тъмни като нашата Земя. Нашата Земя е паднала звезда, Луната също е паднала звезда. Венера, Марс, Юпитер – всички тези едновремешни Богове са все паднали звезди в нашата Слънчева система. Само Слънцето още е запазило своя Разумен Живот. (60/стр. 363, 365)

Когато Христос се роди на Земята, Ангелите поставиха звездата Му на Небето – яви се Неговата Светлина, и с това искаха да Му кажат: „Така ще внесеш Светлина и Мир в сърцата на всички хора да се радват“. Еврейските учени обаче, като видяха тази Светлина, казаха на Христа: „Ние не искаме тази Светлина!“. Затова те Му дадоха в ръцете две дървета и създадоха кръста. (60/стр. 364)

Ние създадохме този кръст със страданията, които имаме, и с това предизвикахме тази Божествена Сила да се прояви не като звезда, а като един тъмен кръст. Тъй превърнахме ние светлата звезда в един тъмен кръст… А тази звезда, която се яви на изток, беше Жива; не мислете, че беше някое мъртво тяло. Тя представляваше сбор от Живи Същества, слезли със своите факли, за да оповестят идването на Христа.

(60/стр. 364, 365)

И сега кои воюват в света? Автоматите. Бъдещите герои още ги няма… Не е въпросът да отидеш да воюваш и да те осакатят – да се върнеш без крак или без ръка, или да те убият. И Ангелите воюват, но те никога не се убиват, те само се нараняват. (107/стр. 142)

Ангелите воюват, но не се убиват. А хората воюват и се убиват. Това е разликата. Ангелите воюват и никой не убиват, роб в своя свят не вземат. Връщат ги, казват: „Ние сме по-силни“. Пущат ги да идат в техния свят. (48/стр. 150)

Когато един Бял Ангел воюва с един Черен, той само го мушни и Черният веднага отслабва, предава се и казва: „Давам честна дума, че повече няма да воювам. Съзнавам погрешката си“. Той веднага излиза от строя навън. Ако си позволи втори път да влезе в сражението, той помни после с години какво нещо е Белият Ангел. (107/стр. 142-143)

Казвате: „Дали това е вярно?“. Вярно е, но не е Истина. Под думата Вяра аз разбирам едно, а под думата Истина разбирам един завършен процес. В Истината не може да има никаква война. В Истината може да има само представления на войни. Когато Светлите Същества искат да си създадат някакви развлечения, те слизат на Земята и наблюдават войните, които хората правят. За тях нашите войни са като нашите театри и опери. За тях земният живот не е нищо друго освен едно развлечение.

(107/стр. 143)

За хората войната носи нещастие и смърт, но за Великите Същества тя е представление. Както актьорите умират на сцената и възкръсват зад сцената, така и участниците във войната ще възкръснат… Хората минават и ще минат през големи страдания, но след това ще се възрадват. Страданията представят материал за съграждане на бъдещите човешки тела. (81/стр. 137)

Всичко в света подлежи на еволюиране. Няма нещо в света, което да не еволюира. И човешките мисли, чувства и постъпки са подложени на известна еволюция. Всички вярвания, всички религии на хората са поставени на еволюция. Единственото нещо в света, което не еволюира и остава Неизменно, Абсолютно – това е Бог. (107/стр. 142)

Велики са Делата Божии! „Няма ли поне едно изключение в Неговите Дела?“ В 100 милиона движения има едно изключение – резултат на човека, който се съмнява в Божиите закони. В хиляда добри прояви на Бога има една лоша, която принадлежи на човека. С това ние създаваме мъчнотии на Бога и Го заставяме да слезе на Земята да изправи сторената погрешка. (19/стр. 201-202)

Не само Земята, но цялата Вселена, заедно със Слънчевите системи в нея, са били задача за Разумните, за Възвишените Същества. Казва се, че Бог е създал света. Това подразбира, че Възвишените Същества – под ръководството на Бога – са създали целия видим свят. Те и до днес продължават да работят, да преустройват Вселената. (55/стр. 519)

И тъй, светът е създаден от Ангелите, вследствие на което обаче в него виждаме известни дефекти. Тия Ангели, макар и да са работили по всичките правила на Висшата математика, все пак са допуснали известни погрешки… Например, когато Слънцето се завърти 100 милиона пъти около себе си, забелязва се само едно изключение – същото нещо се забелязва и в движението на Земята, както и в движението на човека. (63/стр. 512)

Наистина на всеки 100 милиона години в Природата става един Велик Преврат… Сега в света иде една голяма катастрофа, но тя ще засегне всички ония здания, които нямат солидни основи, ще засегне всички ония гнили дървета, които нямат здрави корени – иде една Велика Идея, която ще ги събори.

(6/стр. 164, 172)

Великото и красивото се заключава именно в това Изключение, понеже в него едновременно става повдигането и падането на човека. (63/стр. 512)

Но не мислете, че изключение има само между хората. Изключение има и между животните, и между Ангелите. Ангелите, които бяха толкова напреднали, но изключение стана и те се разделиха на два лагера. Едни от тях напуснаха своето първично състояние, отидоха да творят, разделиха се. И едните Ангели, и другите Ангели имат два мирогледа различни за Вселената – намират се в противоречие и на война. (166/стр. 118)

Боговете – и те се разделиха. Като четете гръцката митология, кои бяха причините, които заставиха Юпитер да смени Сатурн? Нали Сатурн беше славен, Божество мощно! Кое го застави? Това не е само един мит. В този мит се крие известна Истина. (166/стр. 118)

Често съм ви казвал, че и Боговете воюват, но като се казва: „война между Боговете“, то не се разбира онази глупава война, която ние знаем. Това е война за Идеи, в която Боговете творят. В тази война става поляризиране и в това поляризиране се образува материята. Едните са поляризирали материята в едно нап­равление, другите – в друго направление и веднага се започва разделянето. Така са се образували например тези развалини (сухото езеро до връх Мусала). (13/стр. 403)

Има една материя, която постоянно слиза, а друга остава като върхове. Един ден Земята ще претърпи голямо изменение: ниските места ще се повдигнат, ще образуват върхове, високи до десет хиляди метра… Като се образуват тези върхове, какво ще стане с хората по тези места? Ще пропаднат. Когато Боговете строят Великите Неща, ние, малките хора, трябва да бъдем надалече от тях, та като си свършат работата, ние ще дойдем да видим какво са направили.

(13/стр. 403-404)

Краят на вътрешната борба

Нашата Земя някой път се преобразява. Тя е претърпявала много промени. Нашата Земя най-първо е била грамадна. Едно време, когато Ангелите са живели на Земята, тя е била сто пъти по-голяма, отколкото сега. След като се биха Ангелите, те я разрушиха – тя се смали. И след като ние се бием, Земята ще стане още по-малка. (41/стр. 97)

Земята е бойно поле, където хората се бият с Ангелите. И който взима участие в тази война, той непременно ще пострада. Ангелите остават незасегнати, но хората винаги пострадват… Хората биват убивани, а духовете минават незасегнати. (36/стр. 116)

Сега съвременните хора воюват за една Велика Кауза – за идването на Любовта. А дали те съзнават това, или не, то е друг въпрос. Щом се воюва за Любовта, трябва да се дадат жертви. И досега са дадени много жертви, остава още малко да се дадат. Щом се даде и последната жертва, Царството Божие ще дойде на Земята. (36/стр. 116)

Има Истина в света, която не може да се каже, защото всички ще се скарат помежду си и ще се разделят. Помнете две неща: не казвайте кой е най-доб­рият и кой е най-лошият… Нещата са най-добри и най-лоши само по време и пространство. (13/стр. 404)

В Бога няма никаква дисхармония… Изучавайте Го, за да разберете стиха, в който е казано за човека, че е създаден по образ и подобие на Бога. Ако можете да обхванете в съзнанието си цялото човечество – с всички хора, с всички Учители, които са слизали на Земята, с всички живи същества – едва ли ще си съставите пълно понятие за Бога, Който е създал всичко. (101/стр. 249-250)

Мъчно е сегашните хора да си съставят понятие за Бога. Много естествено. Те не са от онези, които Бог създал по Свой образ и подобие. Те са паднала раса и трябва да се върнат назад, отдето са се отклонили. Те трябва да се повдигнат над животинското и да тръгнат напред. Под „животинско състояние“ разбирам неразумното начало в човека. Ако това начало не ръководи хората, не бихме могли да си обясним как е възможно съвременните културни хора, последователи на Христа, да отворят война… Ще кажете, че такава е била Волята на Бога. Не, Бог не съизволява във войната.

(101/стр. 250)

Божията Воля се изявява по два начина: в ограничаване на човека да върши престъпления и в даване на свобода да върши Добро. Следователно човек се намира или под Изключителната Воля на Бога, която го ограничава да прави зло, или под Неговата Изключителна Воля, която го насърчава да върши Добро. Човек трябва да знае под коя Воля се намира – ако Бог го ограничава и контролира, той е на път на израждане.

(101/стр. 250)

Всички вие ще се убедите, че в света има една Разумна Материя – говоря на ваш език – която прониква във всички клетки на цялото ни тяло, за която ние даже и не подозираме. Тя сега ни чака. Около тази Разумна Материя има друга една Разумна Сила, която обгръща и двете. Тази Разумна Материя и тази Разумна Сила обгръщат външно всички клетки и проникват през всички най-малки частици на нашия организъм. Това още не е достъпно за съвременната наука.

(60/стр. 369)

Хората не знаят, че има един Велик Закон, който регулира отношенията между хората и народите. В Стария Завет е казано, че Бог допуща войните и Бог ги забранява. Следователно без Волята на Бога нищо не може да се направи. Сега, като говоря така, искам да ме разбирате правилно. Знайте, че нещастията в живота ви се дължат на факта, че между Първата Причина и вас съществува известна дисхармония. (101/стр. 260)

Има един свят, от който вие се влияете. Туй, което окултистите наричат духове. Това са същества, които знаят много добре своето изкуство… Но помнете едно: Ако вие ги приемете (лошите духове), аз ще ги вържа най-после! Всичките тия лоши духове трябва да бъдат вързани. Нищо повече. (47/стр. 573-574)

Ще дойдем до едно място, дето снизхождение няма да има. Сега е време! И онези от вас, които не искат да се учат – „Ама в света“. И света ще го вържа! Нищо повече… Един ден, като видите вързан света, да знаете, че е така. Аз ще го вържа! (47/стр. 574)

Съвременното човечество се намира в предверието на Новата Епоха, понеже Слънчевата система е влязла вече в областта на Божественото Зазоряване… Новите условия, които идат, не търпят злото. Те сами ще го разрушат. Тъмнината ще вдигне своите завеси и ще отиде на друго място. Злото ще вдигне своите капитали и ще отиде на друго място, дето ще основе свои банки и кантори.

(56/стр. 313-314)

Сега, ако разумните хора бяха готови, много нещо щяха да направят. И ако религиозните хора бяха на мястото си и разбираха законите, те щяха да предот­вратят войната. А те оставят всичко на Господа вън от себе си, Той да разрешава въпросите… Но Бог е вън и вътре в нас… Всеки човек трябва да бъде очи, уши, уста за Бога да Му казва какво ще стане. Тогава Бог ще вземе предохранителни мерки. (112/стр. 9)

Войната в света не е някаква неизбежност. Тя представя един краен резултат, в който Бог се налага, за да превъзпита хората. В това време именно иде Божията Сила, която е създала света и пред която нищо не може да отстъпи. Чрез Божествената Сила всичко може да се поправи. Следователно Бог превръща нещата, за да ги пресътвори – във всяка война се създава един Нов свят.

(112/стр. 18)

Войната е едно забавление на Възвишените Същества. Те си правят една играчка, на която разиграват хората на Земята. Ние, хората на Земята, мислим, че сме нещо. Писанието казва, че всички народи пред Господ са като нищо. Даже в старо време чрез пророците Господ казва: „Като вдигате шум, не съм ли Аз грънчар? Вземам от тази кал и правя каквото искам. Какво дигате шум? Ще мълчите. Каквото направя, ще направя. Каквото няма да направя, няма да нап­равя. Вие няма да си давате мнението!“.

(87/стр. 184)

В света се води една голяма война. Но туй е предисловие на войната. Една голяма война се води, ще се завърши някога. В далечното бъдеще ще се завърши голямата война. Война се води кой да притежава Живота. И вие всинца сте обречени, и сте роби на смъртта, която ви дебне. (113/стр. 140)

Какво ще кажеш на онзи Ангел, който ти взема душата? Казва: „Не те мразя, пратен съм да ти взема душата“.

(87/стр. 184)

Войната е за добро. Не че самата война е добро, но туй зло, което съществува, не може да се изправи по друг начин. На тия хора две хиляди години се проповядва, не разбират… Сега, след като се бият, всичките набрани енергии като изчезнат, ще се спре войната. (142/стр. 354)

Та казвам: Аз не съм против войната. Има една война, която е по Любов. Всички воюват. Аз съм против войната, която е без Любов… За пръв път войната не съществува. Тя съществува и за Напредналите Същества, и за Ангелите. Ангелите – и те воюват сега, и хората воюват. (142/стр. 355)

От хиляди години воюват хората. В миналото е имало по-големи войни. Преди тази война се биха на Небето и разрушиха цялото Небе… Казвате: „Кога ще свърши войната?“. Войната ще се свърши само тогава, когато започне Бог да живее в хората. (82/стр. 161)

Тази война е война на духовете. Черните духове са хората. Светлите духове е Бог в тях. Сега една война има между Бога и човеците. Казват: „Кой ще надвие?“. Бог! Но де е Бог сега? (142/стр. 344)

Питат: „Кога ще се оправи светът? Как ще се оправи тоя свят?“… Казвам: Приспете злото в себе си. Приспете своите лоши мисли и желания.

(167/стр. 72)

Всеки да се заеме да приспи злото и да даде път на Доброто в себе си. Всеки да възприеме Любовта и да остави Бог да царува в него. (167/стр. 73)

Аз зная, че днес вашите Ангели много ви се радват… Аз пожелах да им направя една услуга. Аз съм дошъл на Земята да услужа на Ангелите и на вас.

(97/стр. 233-234)

Мистичният Всемир

Светли и Тъмни Слънца

Какво ще бъде положението ви, ако си представите, че се намирате в Първата, във Втората или в Третата Епоха от създаването на света? Всеки Ден – това е една Епоха, а вие знаете, че Бог направил Слънцето едва в Четвъртия Ден. Някои учени казват, че в това време около Земята имало такава голяма мъгла, че нищо не се виждало; всичко било само облаци, мъгли. Но по това време се явили големи бури, които се движили с бързина 10 000 км/ч и успели да разсеят тия мъгли и облаци така, че на Небето се явило Слънцето. (60/стр. 480)

Слънцето се явило благодарение на тези, големите бури. Да не дава Господ сега да се явят такива големи бури! Ако се явят, всички хора ще плаваме из въздуха… Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облаците от лицето на Земята. Този закон е верен именно в това отношение, че когато в човека предстои да се създаде нещо ново, нещо много велико, нещо много хубаво, в него настават такива бури, такива пертурбации, докато в Четвъртия Ден в него изгрее слънцето. (60/стр. 480)

Казвам: Човек трябва да работи върху себе си да развива Божественото… В средата на човешкия мозък се намира тъй нареченото летящо око на душата, или вътрешното слънце на човека. Ако това слънце не грее в човека, нищо не става от него – то играе роля на трансформатор (на Божествената енергия) в човешкия организъм. (24/стр. 391)

Заоблачи ли се вътрешното слънце, в човека настава мрак, скръб и страдание. Той се намира в ада. Ето защо човек трябва да пази това слънце да не изгасва. В Битие се казва, че Слънцето е било създадено в Четвъртия Ден, след голямата буря. (24/стр. 392)

В Четвъртия Ден Бог създал инсталацията на земния живот, за да го осветлява, а именно – Слънцето, Месечината и звездите. Всеки трябва да осветли своята земя и своето небе. Вашето слънце, вашата месечина и вашите звезди трябва да изгреят! По този начин вие ще имате пособия, мерки, с които ще разбирате нещата. (65/стр. 176)

Четвъртият Ден е страшният ден, страшното число. В този Ден се появили човешкият ум и човешкото сърце. Някои от формите, които Бог създал в този Ден, се привлекли към ума, а някои – към сърцето. (65/стр. 177)

Бог създал Месечината за ума. Той създал Слънцето за сърцето. Защото сърцето има по-голяма нужда от помощ. Умът има по-малка нужда от помощ. То са ред разсъждения. (75/стр. 87)

Първата глава на Битие е и битие на човешката душа… А то значи: Първият Ден – за първото тяло, Вторият – за второто, а Третият – за третото тяло… В Четири Дни Бог направи жизненото тяло – жизнената енергия, принципа на разплодяване и размножаване. А понеже човек в своето слизане е отишъл много далеч, Слънцето е поставено, та един ден, като се върне и дойде, да си припомни и знае мястото, отгдето е минал.

(71/стр. 344, 345, 346)

Било е време, когато на Земята имало две Слънца – когато едното залезе, другото изгрява. Непреривен ден е било тогава. Не зная как са съгрешили хората, тогава Земята потъмняла. Втория път Господ, като направил Земята, направил само едно Слънце; пак две Слънца нап­равил, само че по-напред двете Слънца светили силно. Втория път Господ, като я направил, направил две Светила: едното за денем, другото за нощем. (81/стр. 94)

Сега иде Нова Епоха, в която се създава Нова Месечина. Съгласно това Писанието казва: „Ето, създавам Нова Земя и Ново Небе, Ново Слънце и Нова Месечина“. Не зная дали всички тия неща ги има в Писанието. Ако ги няма, аз си позволявам да ги вмъкна. (44/стр. 195)

В нашата култура, в нашата епоха се създава нещо Ново. В нашата епоха се създава една Нова Луна. Досега нашата Земя е била с една Луна само, а сега вече се създава Нова Луна с особена светлина.

(44/стр. 181)

Ще говорим за Синята планета. Някои окултисти казват, че тя е влезнала в Слънчевата система, невидима е и тези пертурбации, които сега стават, на нея се дължат. Нейните енергии ще погълнат Месеца, ще го преустроят… Ще се измени Месецът, ще има синкав, много приятен цвят и ще бъде малко по-голям. На Синята планета ще има живот и няма да обикаля както сега, но ще се върти наоколо, и на Земята ще се създадат условия за една по-възвишена култура.

(95/стр. 184)

Днес Земята не върви по Правия път, в който е вървяла преди милиони години… Сега Земята като се върти, оста прави люлеяния. Защо? Че тя пътува в една идеална среда, кое я кара да се клати? „Обясняват туй с въздействието на Луната.“ Луната нито най-малко не влияе… Съществува следното окултно твърдение: между Земята и Слънцето има една тъмна планета, която е невидима. Тя е тъмна, понеже не дава никакво отражение. Тя не може да се види. В противовес на тази планета се е създал Месецът да спаси човечеството на Земята. Вследствие грехопадането човечеството със своята мисъл е дошло в района на тази планета. (95/стр. 181-182)

И често вий минавате това – както Земята има една черна планета, тъй и във вашия живот има един чер гений, когото ти не виждаш, но когато със своите мис­ли минаваш край него, той ще произведе пертурбации. Най-ужасните мисли и чувства ще те връхлетят, може да те отклонят от пътя. И после чрез големи страдания може да дойдеш под влияние на един друг брат, той пак ще те въведе в Правия път. (95/стр. 185)

Сега аз като ви говоря, може да кажете тъй: „Ама аз не съм на Правия път“. Някой от черните гении на тази, черната планета те е отклонил. Нищо, ще се върнете. Ще призовете Божественото и ще се върнете пак по Правия път. (95/стр. 190)

Сближения стават. Някога нашата Земя е дошла в такова сближение с една тъмна планета в пространството, много стара баба, и тогава е станало грехопадението – всичката жизнена енергия на Земята е изчезнала. Сега нашата Земя ще дойде в бъдеще в съприкосновение с друга една планета светла, тогава хората ще възкръснат. „Кога ще бъде това?“ Скоро ще бъде това… Онези от вас, които имате будно съзнание, ще я видите (синята планета); но за онези, които спите, тя ще мине и ще замине. (95/стр. 59)

Откак е започнала Бялата раса, вий не сте имали още условия да живеете както трябва. Всеки един от вас е минал през страдания, страдания, страдания… Толкова милиона християни измряха на арената, с каква самоотверженост! Пък като вземете епохата на Лемур, Атлантис – и те страдаха много, но придобиха знание в тези страдания. (95/стр. 186, 191)

Вий трябва да вярвате в едно: човешката душа е всесилна и нищо отвън не може да я отклони от нейния Прав път. Да я отклони може, но тя пак ще се върне, тъй както една каучукова топка – вий може да я ударите, но тя по силата пак ще отскочи. (95/стр. 185)

Земята и Слънцето са като два светли центъра, които се виждат – но едновременно в Природата има и тъмна зона, която прониква; има и Тъмно Слънце, което също прониква. Та някой път можеш да бъдеш под светлия център на Слънцето и Земята, а някой път можеш да бъдеш под тъмния център на Слънцето или под тъмния център на Земята.

(148/стр. 18)

Сега Слънцето изглежда светещо тяло, понеже лъчите му падат на Земята, отразяват се и стават светли – всъщност Слънцето не е светещо тяло. Ако гледате Земята някъде от пространството, и тя ще ви се види светло тяло. (19/стр. 76)

Светлината на Земята е едно отражение и светлината на Слънцето е едно отражение. Между това Слънце и Истинското Слънце има едно Тъмно Слънце, което поглъща всичката светлина. Има Слънца, които са тъмни. Това Слънце черпи своята сила от Тъмното Слънце, а пък Тъмното Слънце черпи своята сила от Истинското Слънце. (122/стр. 188-189)

Най-първо светлината иде от Истинското Слънце в Тъмното Слънце и пос­ле светлината на Тъмното Слънце се прев­ръща и идва в нашето Слънце и от пос­ледното – на Земята. Тъй че ние имаме сега четвъртата светлина. (122/стр. 189)

Светлината има физически произход… Хората имат светлина, а нямат Виделина. (33/стр. 267, 270)

За Виделината имате още смътно понятие. Думите светлина и Виделина са от един и същ корен, но светлината е отражение на Виделината. (18/стр. 338)

Минавам сега в една особена област… Тъй и в първичното злато е влязъл първият лъч, който е минал през Първото Слънце, през Тъмното Слънце, през нашето Слънце и е дошъл на Земята. Четири качества има това злато. (122/стр. 190)

Трябва да знаете качествата на онова злато, което е носител на Живота. Защото има едно злато, което е минало през Тъмното Слънце – заради това Слънце хората се убиват… А когато Бог ти даде злато, ти трябва да разбереш доброто в златото и това добро да го възприемеш.

(122/стр. 190)

Сега не се смущавайте, не казвайте: „Тая е тъмна работа“. Не се смущавайте от тъмната работа, защото първата светлина, която излезе от Първото Слънце, стана тъмна, после стана светла и тук стана едно отражение. (122/стр. 192)

Казвам: И вие имате по едно Тъмно Слънце. Защо е Тъмното Слънце? Доброто е това, Светлото Слънце, което работи. Затова ще турите Светлото Слънце между Тъмното и вас. Няма направо да имате общение с Тъмното Слънце. Светлото ще бъде между вас и Тъмното Слънце. То е Правият път. (82/стр. 320-321)

Мене ме интересуват Тъмните Слънца… Грехопадането, което влезе в хората, се дължи на това, че преди няколко милиона години – няма да ви кажа колко – преди няколко милиона години, тъй в далечното минало, нашето Слънце минало през едно Черно Слънце, което оставило всички лоши последствия. Без малко щяла да се изличи цялата човешка раса. И тогава, за да ни спасят от нашето лошо положение, в което сме се намирали, Господ създал нашата Земя. (44/стр. 59)

Тепърва науката за бъдещето ще ги изучава тия, Тъмните Слънца. Казват, че тя е енергия в запас, която съществува в Природата. Когато едно Слънце започ­не горе да отслабва, взема енергия от запаса – събрана е в тия тъмни слънца, запазена е енергията вътре. (82/стр. 320)

Слънцето, което е светило, е старо. Слънцата са проявени деца. Има други Тъмни Слънца – те са деца, които са непроявени. Тия, тъмните деца произвеждат много неприятности. (169/стр. 98)

Има системи на Тъмни Слънца и нашето Слънце може да го атакуват. Аурата на Слънцето служи като предпазно средство. Тази светлина, която праща, го пази от нашествие. От светлината, която Слънцето дава, ние се ползваме. Това са снаряди. Слънцето воюва. Праща храна. То не бомбардирва. То знае, че всичките престъпления стават от глад. То знае, че престъпленията стават от невежество. То знае, че престъпленията стават от безверие. То ще те прати да се наядеш хубаво.

(99/стр. 238)

Геройство е поведението на Слънцето: между всичките тия тъмни планети единствено то свети и прави видна нашата Земя, прави видни Юпитер, Сатурн. Ако бяхме останали на Сатурн, на Юпитер, всички щяхме гладни да останем досега. Благодарение на Слънцето единственото, в което трябва да вярваш, то е Бог… Слънцето е образът на Бога. Туй, което внася в нас Живота – то е Бог. (141/стр. 131)

И човек непременно трябва да дава нещо от себе си, той трябва да излъчва нещо от себе си. Щом се затвори в себе си, човек става от Тъмните Слънца. Има Тъмни Слънца в света… Тези Слънца не са Слънца на нещастието, но те учат хората как да се отварят, как да дават нещо от себе си. (114/стр. 347)

Понеже човекът е създаден от материята на целия Космос, той се нарича „микрокосмос“ – оттам доколкото човек се намира в правилни отношения към Великите Закони на Бога, дотолкова може да се ползва от благата, които Бог изпраща. (24/стр. 392)

Нашето сегашно Слънце според Мойсей до Четвъртия Ден от създаването на света не е съществувало… Какво означава това Слънце? То значи, че в Четвъртия Ден на Космическия Човек се е проявил човешкият разум. (60/стр. 217-218)

Когато Мойсей казва, че в Четвъртия Ден Бог е създал светлината, онези, които не разбират закона, не разбират какво е искал да каже Мойсей с това. Четвъртият Ден – това е мярката на нещата. Всички неща в целия Космос се мерят с числото 4. (96/стр. 632)

Като дойдат до числото 4, кабалистите спират. Те събират числата 1, 2, 3, 4 и получават числото 10… После те вадят числата 1, 2, 3 и 4 от числото 10 и получават: 10-1=9, 10-2=8, 10-3=7, 10-4=6… Значи, числата 9, 8, 7, 6 са производни на първите четири числа, а числата 1, 2, 3, 4 са самоопределения на единицата.

(164/стр. 132)

Слънцето е единица – знаете ли каква култура имат жителите на Слънцето?… Колко разумни са те, за да могат да се справят с огъня! (32/стр. 17)

Със слънчевата светлина се пише историята на всички живи същества. Тази мисъл сега е много отвлечена. (96/стр. 633)

Но в бъдеще (и сегашното) Слънце няма да задоволява човечеството, и Слънцето ще изчезне. Тогава сам Бог ще бъде Слънцето на Живота. (36/стр. 647)

Когато изгуби светлината, човек придобива Виделина… Бог създава Виделината. (33/стр. 268)

Разумността носи Виделина, що не гасне, ни потъмнява… Разумността носи всичките възможности на Божествения свят. (45/стр. 285)

Бели и черни лъчи

Сегашното положение на човечеството аз го уподобявам на следното – това са малки деца; пътят, по който трябва да минат, е детинството. Сега сте във възрастта на малките деца. Законът е такъв, че един ден вие ще израснете, но дали ще бъдете богати и учени, то е въпрос. Ще зависи. Като растете, същевременно трябва да учите, т.е. да се приспособи вашият ум към светлината, за да можете в нейното присъствие да четете книгата, която ще ви се даде. Ако не сте учен, като дойде светлината, вие пак ще бъдете невежа и следователно ще изгубите условията. (26/стр. 267)

Геологическите епохи са епохи на развитието на човешкия ум. Те са свързани с развитието на ума. Всяка геологическа епоха се предшества от съзнателния живот на същества, които са стояли по-високо от човека. Образуването на ледената епоха се дължи на същества от известна култура. След тия същества дойдоха други, които образуваха сегашната топла епоха. (114/стр. 398)

Топлите течения в Природата, се дължат на топлото човешко сърце… На ума се дължат студените течения в Природата… Топлината е необходима на човешкия ум, за да се оформи. Без топлината на сърцето умът по никой начин не може да се оформи. Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да разсъждавате. (114/стр. 398-399)

Казвам: Студеното течение в хората е онова, което носи страданията им. Всички неприятности в живота се дължат именно на това студено течение на ума. Защо? Защото в него липсва живот… Човек умира по единствената причина, че в него е останало много малко топлина. Малкото топлина в човека е резултат на това, че неговата любов се е намалила. Топлината е резултат на човешките чувства. Изобилието на човешките чувства е резултат на любовта. (114/стр. 399)

Обаче сегашните хора още не познават Любовта. Ние се нуждаем от целувки. „От чии целувки?“ От целувките на Слънцето… Но като казвам, че трябва да търсите целувките на Слънцето, чрез него искам да отправя погледа ви към Божественото Слънце. Който е получил целувка от Божественото Слънце, никога не би потърсил целувка от физическото Слънце – слуга на Божественото. Защото физическото Слънце грее и изгаря. Кой не е опитал неговите черни лъчи?

(20/стр. 610-611)

Често хората говорят за Любовта, но за Любовта се изисква Високо съзнание. Отде се раждат противоречията в света? Казвам: Всички блага в света идат от Слънцето, но и всички нещастия на Земята идат пак от Слънцето. (114/стр. 400)

И добрият човек се вдъхновява от Слънцето, и лошият човек се вдъхновява от Слънцето. Като не мисли много, човек казва: „Да се махне злото от света!“. Как ще махнете злото, когато Слънцето едновременно е Дървото на Познаване на доброто и на злото в света? Какво ще кажете на това отгоре? (114/стр. 400)

И животът иде от Слънцето, и смърт­та иде от Слънцето… Това не значи, че от Слънцето произтичат злините. Ето коя е причината за злото в света: около Слънцето има една тъмна зона, която обикаля Земята. Тъмната зона около Слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него. (114/стр. 400, 401)

Значи, около Светлото Слънце, което ние виждаме, има много Светли и Тъмни Слънца. Тъмните Слънца пречат на светлината. Те са невидими, но произвеждат известно затъмняване, вследствие на което се явява тази тъмна зона около Земята. Тези Тъмни Слънца са предпазителна мярка. (114/стр. 401)

Та когато хората казват, че съществува една тъмна зона около Земята, те трябва да знаят, че съществува такава зона тъмна и около човешкия ум, и около човешкото сърце. Тези тъмни зони около ума и сърцето на човека са предпазни мерки, затова не трябва да се страхувате от тях. Когато човек пожелае да опита злото в света, тогава тази тъмна зона се отваря и всичката тъмнина нахлува в неговия ум и в неговото сърце. (114/стр. 401)

Достатъчно е най-малкото отваряне на тъмната зона, за да стане човешкият живот нещастен най-малко за сто години. Достатъчно е най-малкото усилие да укрепи човек вярата си, за да стане животът му най-малко за сто години щастлив. От човека зависи щастието или нещастието му. (114/стр. 401)

Истината има два вида лъчи: бели и черни лъчи. И ако вие не сте подготвени, може да се заразите с отрицателната страна на Истината. (21/стр. 97)

Първоначално Бялото Братство и Черното Братство са били Едно Братство, вървели са в една посока, но идват до едно място, отдето настъпва разделяне: едните хващат наляво, другите – надясно. Защо? Едните възприемат черните лъчи на Истината, а другите – белите лъчи. (21/стр. 97)

Като казвам: „черни лъчи на Истината“, подразбирам, че вибрациите на тези черни лъчи са по-груби. Всичкото зло и всички тия лоши прояви и отрицателни качества се дължат на тия вибрации, които идат от черните лъчи. Коя е причината за проявяването на тия лъчи? Ако не можете да контролирате ума си във всеки един момент на раздразнение, на безверие или в какво и да е качество, което може да дразни и разколебае вашия ум – вие вече сте проводник на черните лъчи. Затова, когато изучаваме Библията, там всякога се препоръчва да бъдем положителни. (21/стр. 97-98)

И в слънчевата светлина има черни и бели лъчи. Има тъй наречено Бяло Слънце и Черно Слънце. От Бялото и от Черното Слънце едновременно идват две течения, които се сливат… Сега всичките тия енергии, които идат – тия две течения минават през човешкия мозък.

(21/стр. 97, 98)

Центровете на мозъка могат да станат и положителни, и отрицателни. Когато един център стане положителен, той възприема белите лъчи на светлината, положителната страна на Истината, и тогава имаш едно възходящо състояние, настроение към Бога, и умът ти се събужда. А когато религиозното чувство е негативно, ти ще имаш един вътрешен стремеж, без да си даваш отчет защо трябва да служиш на Бога… Тогава се явява религиозният фанатизъм и ще се придържаш към формите и обрядите.

(21/стр. 98)

Всички грехове на хората се дължат на лъчите на тъмнината, или на тъй наречените черни лъчи в Природата. Човек греши, когато попадне под влиянието на черните лъчи. Който попадне под влиянието на тези лъчи, той носи вече техните признаци… Спектърът на белите лъчи съгражда, твори, той носи живот в себе си; спектърът на черните лъчи разрушава, унищожава, той носи смърт в себе си.

(164/стр. 307-308)

Ти трябва да видиш какви са лъчите, които излизат от очите на оня човек, който те люби. Понякога от човешките очи излизат червени лъчи, понякога излизат портокалени, зелени, сини, жълти лъчи, понякога излизат бели лъчи и даже черни. Тия лъчи, които излизат от човешките очи – от човешката душа, упражняват различни влияния. (33/стр. 37)

Не всяка светлина е полезна. Има една светлина, от която хората умират. От човешките очи излизат особени светли лъчи, които действат убийствено. Човек с такива очи, като влезе между хората, носи нещастие. Тези лъчи са цяла проказа. Като си отиде този човек, хората, които са приели неговите лъчи, се разболяват.

(101/стр. 57)

Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят като емблема на Чистота. (63/стр. 360)

Ако по някакъв начин попаднете в областта на черните лъчи, вие веднага трябва да реагирате срещу тях, за да не се оставяте да ви погълнат. Как може човек да реагира на черните лъчи? За да реагира на тия лъчи, той трябва да измени посоката на своето движение… Веднага трябва да вземете направление нагоре по перпендикуляра. (164/стр. 308)

Какво е перпендикулярно? Божественото схващане в света, Великото, Ра­зумното в света. (150/стр. 22)

Сега има едни лъчи, които биха умъртвили всичките хора. От пространството иде една черна материя – черни лъчи са това, които биха разрушили всичко. Но въздухът ги трансформира тези, черните лъчи. Сега и учените хора ги намират. (14/стр. 44)

Много може да се говори за черните лъчи, но те не трябва да се пипат, защото са опасни. С тях могат да се занимават само силните, мъдрите и добрите хора… Като окултни ученици, вие трябва да говорите за положителните неща в живота, а не за отрицателните. Когато умът, сърцето и волята ви укрепнат, тогава можете да изучавате спектъра на черните лъчи. (164/стр. 308)

Пазете се от тъмнината, без да се страхувате от нея. Силите на тъмнината са необходими за растенето. Всички живи същества растат, събират енергия и почиват все в тъмнина. За да се развива вашата мисъл, вие непременно трябва да се движите между силите на тъмнината и светлината – първите ще оформят мисълта, а вторите ще дават сила и движение на тази мисъл да се реализира.

(164/стр. 300)

Досега астрономите, които са наб­людавали Месечината, виждат, че има светли точки, и ги обясняват по разни начини. Един ден мой приятел, на който му казах да наблюдава тия светли места, казва: „Това са запалени свещи на Месечината“. Тия хора там са разбрали Вечния Огън и са запалили от бяла светлина така големи свещи, че от хиляди години светят. (75/стр. 86)

В света има една Велика Култура, която изпраща до нас своите светли лъчи – обаче ние трябва да ги възприемем, задържим в себе си и използваме.

(63/стр. 373)

Когато тази, живата светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Това чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен.

(60/стр. 378)

Когато Христос дойде на Земята, яви се звезда. И когато Христос възкръсна, явиха се още повече звезди. Тези, които описваха звездите, не ги описаха както трябва – прикриха малко нещо. Казаха, че върху апостолите паднали огнени езици, огнени пламъци и те приели вдъхновение. Не, тогава дойдоха тия светещи звезди, които пуснаха толкова светли лъчи, толкова светлина, че стана едно съединение между Невидимия и видимия свят, между апостолите и Небето. (60/стр. 378)

За Христовото Учение казват: „Тази звезда, това Учение, е Разумното Слово Божие“. От светлината излиза Словото. Законът е много верен. Там, където има светлина в човешкия ум, Разумното Слово може да се вмести. Там, където има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести. (60/стр. 378-379)

Една млада сестра казва: „Не можах да разбера Любовта“. Любовта сама по себе си е разбрана. Когато се грееш на огъня, това е Любовта. Това е естественото положение: като те лъха това, което иде от огъня. Но като се опиташ да целунеш огъня, той ще ти изгори устата… Грей се на огъня, но не целувай въглените на огъня. Това са символи, които ще разбирате. (122/стр. 135)

Вие някой път се изгаряте със земната любов – в нея има черни лъчи. И в Любовта има една енергия, която разрушава… От черните лъчи човек може да умре. Човек, който изучава земната любов, трябва да си тури броня. (122/стр. 135)

Законът е: Бог е поставил Слънцето надалеч. Слънцето е един въглен и ако човек би целунал този въглен, той би му изгорил устата. И Слънцето седи на 92 милиона мили далеч от Земята, и оттам праща своите целувки. Но Слънцето даже и от тая далечина изгаря кожата. Защото Слънцето има и черни лъчи.

(122/стр. 135)

Добрите мисли, добрите чувства са една броня против черните лъчи на Слънцето. Ако ти не си въоръжен с една отлична чиста мисъл, с отлични чисти желания и чисти постъпки, всякога тази черна светлина може да те атакува.

(107/стр. 678)

Мнозина се оплакват от силното слънце; казват, че действало зле върху организма им. Причината за това не е в Слънцето, но в мислите и чувствата на хората. Лошите мисли и чувства образуват един тъмен пояс около Слънцето, който така пречупва слънчевите лъчи, че задържа голяма част от тъй наречената черна светлина на Слънцето. Тия черни лъчи са причина за много болести… Началото на всички болести се крие в особено вътрешно пречупване на слънчевата светлина. (80/стр. 91-92)

И тъй, черните лъчи на светлината се отразяват зле върху човешките мисли и чувства. Защо? Защото в тази светлина мислите и чувствата не могат да се проявяват. Щом не могат да се проявят, те не могат да създадат свои форми и се подпушват. (80/стр. 92)

В сегашната черна материя са внесени черните лъчи, които повече задържат светлината, и затова тя е вредна. А има елементи от Живата материя, които съдържат повече светлина и са здравословни. Тази материя за в бъдеще може да се извади от Природата и от нея да се приготвят жилища за човека. (105/стр. 91)

Днес най-трудните условия за живот са на Земята. Ако се предложи на някой Възвишен Дух да слезе на Земята, той много ще мисли дали да слезе, или не. Той е готов да преброди цялата Слънчева система, но дойде ли въпрос да слезе на Земята, много ще мисли. (63/стр. 373)

Когато някое Светло Слънце мине през нашата Земя, сполетява го голямо нещастие. (114/стр. 347)

Потънкости на Любовта

Сега мнозина от вас мислят, че като изчезне злото в света, те ще станат Ангели. И да изчезне злото, вие отново ще създадете лошите ангели. (42/стр. 585)

Всеки човек, който не разбира Божиите Закони, той лесно може да създаде злото в себе си. И тогава казвам: Ако нямаш Светлина, ще бъдеш в тъмнина.

(42/стр. 584)

Тъмнината се явява от лъжата. В света тя е причинила Духовните облаци. Щом излъжеш, потъмнее съзнанието – ти се уплашиш да кажеш Истината. Ти седиш пред Божието Лице и искаш да Го лъжеш. А то е невъзможно. (134/стр. 189)

Лъжите са четири вида: подсъзнателни лъжи, съзнателни, самосъзнателни и някой път има свръхсъзнателни лъжи… Лъжите на подсъзнанието са нужни на минералите, на растенията; лъжите на съзнанието са нужни на животните, а тия на самосъзнанието – на човека. Лъжите на свръхсъзнанието – те са лъжите на ангелите, на лошите ангели.

(134/стр. 188)

Бог е допуснал злото в света. Той създаде света. Лошите хора Той ги създаде. Лошите ангели Той ги създаде – не ги създаде лоши Бог, добри ги създаде.

(111/стр. 30-31)

Как е възможно Доброто да стане зло? Злото произтича в света от един много елементарен въпрос… Злото произтича в света от един много обикновен въпрос. Бог, като създаде света, се самопожертва и Ангелите, като видяха това, поискаха да вземат Неговото Място да идат да управляват света. И Бог се скри да ги види какво ще правят.

(111/стр. 31)

Единственият Съществен Свят – то е Божественият. Божественото Слънце, което изгрява, то е, което носи Живот в себе си и в нас. Аз ви говоря за един вът­решен живот. Мене не ме интересува лъжата, понеже лъжата в Природата не съществува. Във формите съществува, но като погледнеш Небето, никаква лъжа не съществува там. В хората има лъжа, но в Светлината няма лъжа. (134/стр. 188)

Сега хората мислят, че Господа Го няма, и започват да уреждат света. Пог­решката е там – Бог ги наблюдава какво правят. (111/стр. 31)

Някога Адам имал и друга една жена… Наричат я Лилита… Не знаете от какво Бог я е направил, няма да ви разправям. Ева я направил от реброто на Адам. (113/стр. 101)

Но още като Бог направил Адам, той съгрешил. Адам сгрешил още като пожелал да има жена. Той имаше една жена в себе си, но пожела да има още една. И така станаха му две жени, вследствие на което той съгреши. Човек не може да прокопса с две жени. Дали това е вярно, но така говори преданието. Първата жена на Адама се казвала Лилита, а втората – Ева. Тези две жени се разсърдили, казва преданието. (107/стр. 498)

Адам не харесвал първата си жена – тя е била много сприхава, постоянно се карала, намирала му недостатъци. Тя била много учена и постоянно казвала на Адама: „Ти няма ли да се занимаваш малко с по други научни работи?“. Пос­тоянно го учила какво да прави. Той не бил свободен от първата си жена. Той се обърнал към Господа и казал: „Господи, дай ми нещо по-близо до сърцето“. И Господ му дал нещо по-близо на сърцето: Той създаде Ева, която била много красива и обичала Адама. Първата му жена постоянно го учила, а втората го обичала, но като обичала него, тя започнала да обича и други. Като се намерил в чудо, Адам си казал: „Не зная дали Господ така създаде света, или аз криво Го разбрах“.

(107/стр. 498-499)

Сега у вас може да се яви противоречието защо Господ е допуснал тези работи (с грехопадението на жената). Като минат хиляди години, тогава ще ви говоря защо Господ е допуснал това. Този въпрос и аз не съм разрешил, и аз го изследвам. Донякъде съм дошъл. Той е един толкова сложен въпрос, толкова тънък, че и аз дори нямам мнение за него. Сега всички си дават мнението, говорят за жената; но аз казвам, че това, което казват за жената, не е вярно. Това още не е Жената. Има едно предание, според което се казва, че не е съгрешила Ева, но някоя си Лилит… И че тогава Бог изпъдил Адама от Рая за многоженство. Това е предание, което не трябва да се разпространява. Казва се, че тази Лилит морила всички деца, затова умирали децата на съвременните хора; тя ги душила. Така казва преданието, а дали е вярно, или не, аз нямам мнение. (107/стр. 51-52)

Ще ви приведа един пример от Древността. Безерба, един от царете на Древността, имал дъщеря Лилита, която страстно обичала цветята, голяма любителка била, но била много жестока; не се знае дали е съществувала по-жестока мома от нея – тъй хроникира окултната наука. Тя никога не поливала своите цветя с обикновена вода, но заповядвала да довеждат хубави млади момичета и да ги бият, та като плачат, със сълзите им да се поливат цветята. Тъй поливала тя своите любимци цветя – със сълзите на младите девойки. Тези цветя били отлични, най-хубавите в царството, но младите моми в столицата знаели колко скъпо костват. (34/стр. 439)

Сега да ви приведа и един български анекдот. Може да се обясни една Идея. Един българин се оженил за една много лоша жена – толкоз лоша, че му побеляла главата. Един ден отиват на кладенеца и той казва: „Не стой на кладенеца, ще паднеш вътре“. „Не е твоя работа.“ Казва : „Макар че си лоша, трябваш ми. Ще паднеш“. А тя казва: „Ще падна“ и влиза вътре. „Нали ти казах, че ще паднеш.“ След половин час гледа, че от кладенеца излиза един дявол – побелял, всичката козина му станала бяла. Пита го защо бяга. „Тук влезе една жена и за половин час ми побеляха космите. Такова лошо същество не бях виждал. Бягам да се освободя, да не ми дотяга.“… Сега няма да кажа името на тази жена. Аз ще я кръстя: „Лилита, която налита“.

(134/стр. 49-50)

Като каже човек: „Лилита иде“, всичко бяга. И дяволът се учудил, че побелял. Дяволите, дето побеляват, ги е страх. Белият цвят за тях е най-голямото страдание. Казвам сега: Лилита – новата форма, която трябва да признаете. Щом дойде един лош дух във вас, кажете: „Любовта иде!“. (134/стр. 50)

Има една песен „Иде, иде“, пейте я. Всичкото дойде от „Иде“. Някои казват да не се пее тази песен „Иде“. Понеже Този, Който иде в света, погна онези, които не изпълниха този закон – хукнаха да бягат, повлякоха и нас. И ние бягаме. От Любовта, която иде, всички бягат и ние бягаме. Казвам: Понеже Той иде, сега всички трябва да Го посрещнем. Вие не сте Го видели как иде. Вие видяхте само онези, които дигат прах. Те дойдоха, хвърлиха бомби и каквото задигнаха, задигнаха; каквото разрушиха, разрушиха и заминаха. А Онзи, Който иде в света, носи Любовта, носи Живота.

(37/стр. 60-61)

Някой път вие питате как трябва да се живее. Няма какво да питаш това… Изпей си една песен. Изпей си песента: „Слушах на полето песента на малката тревица: „Жадна съм, жадна съм“. И след това идват Големите води… Господ слуша тревите. (130/стр. 233, 252)

И в най-високите места растат дребните тревици – те са свободни.

(68/стр. 210)

Как е украсена тревата? Като поглед­нете всяка тревица, не е ли тя окичена с хубави диаманти – с росни капчици, в които се отразява светлината? (23/стр. 564)

Сега мнозина седят и казват: „Аз имам Господ, вярвам в Него“. Ще дойде време, когато ти ще дишаш от корените на една малка тревица… Ти ще видиш Господа в тази малка тревица, във водата, във въздуха, във всички хора. (45/стр. 141)

Колкото дълбоко сте отишли към Земята, толкоз дълбоко ще идете към Бога.

(155/стр. 62)

Раят е на полюсите

Човек трябва да повярва в онзи План, който съществува – той е един Обширен План. Ние се отдалечаваме от известни Слънчеви системи и се приближаваме към други. По време на ледената епоха цялата Слънчева система е минала през едно Черно Слънце, което е погълнало много енергии от нея. (9/стр. 113)

Преди милиони години Земята е минала през една космическа прашна пустиня, в която, като минавала, се е образувала ледената епоха на Земята. Този прах е попречил на лъчите на Слънцето – Земята приемала много малко лъчи, че се образувала ледената епоха. Из тази ледена епоха излизаме. За бъдеще се опасяват, че пак ще минем през такъв космичен прах и пак може да дойде ледена епоха. (83/стр. 285)

Но има друга опасност сега: ще минем през една зона, дето нашата Земя има опасност да се запали. Като се запали, всичко, каквото има по Земята, ще изгори. Туй ще го намерим в Посланието на апостол Петър. Сега това не го казвам, за да се плашите… Ако имаме Любов, Земята няма да изгори. Ако нямаме Любов, или Земята ще изгори, или ледената епоха ще дойде. (83/стр. 285)

Ледената епоха е била образувана от човешките същества – много лоши хора бяха; трябваше да дойде ледът да ликвидира работите с тях. (141/стр. 158)

Когато излезнал Адам от Рая, се образувала ледената епоха в света. В тази ледена епоха Каин уби брата си – изяде го. (50/стр. 111)

Само обятията на Истината са в състояние да възприемат Любовта. Никога човек не може да възприеме Любовта без тази Чистота… Та казвам: На хората е необходима Истината, за да могат да възприемат Любовта. Без Истина Любовта е непонятна. (83/стр. 286)

Време е вече хората да се върнат към миналото да намерят причините и пос­ледствията за лошите условия в живота. Ще кажете, че Господ е създал света такъв. Не, Господ не е създал този свят… Ледената епоха беше едно от важните условия и казва се: „Ела зло, че без тебе ще дойде по-голямо зло“. (98/стр. 79)

При сегашните условия на живота топлината причинява по-големи злини, отколкото студът. При топлината се вършат по-големи престъпления, отколкото при студа. И ако днес температурата на Земята се изменя, причината за това е злото, което се върши в света. Досега Невидимият свят си служеше с топлината и видя какво направи тя. В бъдеще той ще си послужи със студа. Епохата, която предстои да дойде, ще си служи със студ около 270 градуса. (98/стр. 79)

И наистина, в Природата може да се дойде до такива състояния, при които нейните сили действат равномерно без всякакво съпротивление, без всякакво препятствие. При 273 градуса студ ти не можеш да имаш никакво съпротивление – нито неприятел може да те изкушава, нито врагът може да те напада.

(155/стр. 330)

Със своето упорство хората не могат да изменят законите на Природата. Земята е създадена от Бога, а хората, които са дошли да живеят на нея, са дошли да учат. Един ден, като свършат учението си, те ще се върнат в своето отечество – кой отдето е дошъл. Земята не е наше отечество, нито бащин дом. Земята е временен приют за хората. (98/стр. 79-80)

Казано е, че Земята ще бъде наследена от праведните. Това не подразбира грешната Земя. Земята, на която сега живеем, ще мине през огън да се пречисти. Като се пречисти, тя ще се прости с хората и ще им каже: „Вие сгрешихте, и аз сгреших. Вместо мене ще дойде Нова Земя, която ще се насели с праведни хора“. (98/стр. 80)

Сега ще ви запитам: „На какво се дължи борбата, която става в човека?“. На стремлението му да се очисти от ненужния материал в него. Какво представлява този ненужен материал? Той е известна материя в Космоса, която се дължи на изостанали същества в своето развитие. Тази материя полепва по струите на живота и днес тя трябва да се филтрира – да се отдели от чистата материя. (24/стр. 393)

Когато мисълта е чиста, без примеси, не се явява горещина в нея и главата е студена. В мозъка трябва да има светлина с много малко топлина, без горещина. Топлината е символ на Божия Живот. Значи, на ума му трябва светлина, а на сърцето – топлина. (24/стр. 393)

Само у добродетелните хора има топли сърца… Който не е опитал Добродетелта, а търси Истината, ще изстине. Истината всякога окаменява човека. Истината ще ти покаже всичките твои недъзи. Добродетелта – тя ще те нахрани.

(155/стр. 305)

Всеки един от вас, който иска да се запознае с Истината, дълго време трябва да се школува в Училището на Добродетелта. И когато неговата душа се изпълни с тази Добродетел – с Топлина, тогава може да тръгне към Северния полюс. Там ще намери Чистотата на Живота… Истината е, която внася Чистотата.

(155/стр. 305-306)

Що представлява Северният полюс? Той представлява онази Истина, с която човек може да борави. Що представлява Южният полюс? Той представлява Доб­рото в света… Доброто и злото живеят на Южния полюс, а Истината и лъжата живеят на Северния полюс. (124/стр. 203)

Днес двата полюса са образец на онзи ужасен егоизъм, който съществува в сърцата на хората и на всички живи същества. Ако хората решат да живеят по Бога, и двата полюса, Северният и Южният, ще се стопят и ще бъдат тропически места. Било е време, когато Северният полюс и Южният са били тропически места. Това учените хора го твърдят. (127/стр. 514)

В аналите на окултната наука са запазени и бележки, в които се споменава, че преди хиляди години Слънцето е изгрявало от запад. Сега аз няма да се спирам върху този дълъг процес защо и за какво става това, но който иска да знае самата Истина по този въпрос, нека отиде на Северния полюс и види как се движи Слънцето във вид на спирала и как слиза надолу. А като наблюдаваме Слънцето от Земята, на нас се вижда, че то изгрява от изток и залязва на запад, като обикаля Северния полюс. Северният полюс е място на Истината. (119/стр. 8)

Сега имаме 23 градуса до перпендикулярното положение на Северния полюс… Когато земната ос дойде перпендикулярно, ще има най-хубавите условия за живеене. Този перпендикуляр ще показва, че Северният полюс ще бъде свързан с Божественото Начало, с Мъдростта. Женският принцип ще бъде свързан с Любовта долу (Южния полюс). Тогава Северният полюс ще показва Божествената Мъдрост – той е емблема на Истината, понеже Истината е родена от Любовта и от Мъдростта. (112/стр. 595)

Било е време, когато оста на Земята е била перпендикулярна, и тогава онези, учените хора казват, че всичката тежест е била на Южния полюс. Но понеже Земята, като не разбира да седи на едно място – тя не обича да седи на едно място, и тя обича като жените да ходи тук-там, и тя си има свой идеал, стреми се към някого – попадне нашата Земя на едно свое заблуждение. Чака тя от черната магия да се увеличи тежестта на Северния полюс, но от тази тежест се е изменило равновесието, наклонило се е. (67/стр. 375)

И сега единият полюс на Земята е вдлъбнат, а другият е изпъкнал. Земята е малко сплескана на полюсите.

(131/стр. 209-210)

Но цялата Земя се развива по причина на полюсите, които възприемат енергиите от Слънцето. Земята се развива и се върти, всичко в нея расте. Всичко е двойно в човека. Очите са двойни, дробовете са двойни. Докато полюсите съществуват, мъжът и жената са полюси, през които се възприема Божествената енергия вътре. (43/стр. 446-447)

И съзнанието не е лошо да се раздвои, но тогава трябва да се поляризира еднакво в единия и в другия полюс. Като се раздвои съзнанието, трябва да се образува едно течение между двата полюса… Трябва да се образува едно магнетическо течение между двата полюса на съзнанието. Другото е пропукване на съзнанието. (124/стр. 58)

Дошло е времето, когато хората да изучават полюсите – Северния полюс и Южния полюс. Има един американски писател, доста учен човек, който доказва, че Раят е бил на Северния полюс. Като изпъдил Господ хората из Рая, турил снега, че никой да не може да иде. Раят е горе, на Северния полюс. Русите ходиха там, но ги изпъдиха из Рая. Те отидоха в Рая, но като влязоха, изпъдиха ги навън. Сега понеже не можаха да влязат в Рая през тези врати, отиват в Южния полюс да влязат в Рая от другата врата.

(157/стр. 120)

Според мене Раят на Земята – това са Северният и Южният полюс, защото там не е станало никакво престъпление. На Южния полюс сега живее Любовта, на Северния – Мъдростта, а на Екватора – Истината… Хората са се отклонили от пътя на Любовта и на Мъдростта, заради което са изпратени в света на Истината, т.е. на Екватора, да изправят грешките си. (108/стр. 567-568)

На физическия свят има два полюса – това е един Велик Закон… От Северния полюс има едно топло течение към Екватора. От Южния полюс пък има друго топло течение към Екватора. Тия две течения са магнетични и разнородни, затова при срещането си образуват една топлина. Животът от двата полюса се изразява в Екватора. (24/стр. 392)

И в човека има два полюса: единият полюс е главата, другият – стомахът. Човешкото сърце пък представлява екваторът, затова се казва, че животът е в сърцето. В ума си човек е студен като Северния полюс; в стомаха също е студен… В човешкото сърце обаче има нещо Добро. (24/стр. 392-393)

Южният полюс е слънчевият възел… Главата е Северният полюс. Главата е студено място, голям студ има в главата. Човек, който трябва да се занимава със своя ум, трябва да е много добре екипиран, понеже студеният ум няма никаква топлина… Много хора, които се занимават с умствен труд, стават инвалиди.

(157/стр. 120)

Защото умът не е в състояние да обича. Дойде ли до Любовта, той се оплита като муха в паяжина. Вие можете да си представите с ума различни форми, но не и да обичате… Затова вие трябва да работите върху сърцето си да го поставите на неговото място, защото днес умът е заел мястото на сърцето. А сърцето трябва да се повдигне на своята висота, да проявява чувствата си правилно.

(24/стр. 393-394)

В пътя на изправянето си човек ще се върне там, където първоначално е сгрешил. Значи, той ще отиде първо на Южния полюс – при Любовта, с нея да започне. Оттам той ще отиде в Северния полюс – при Мъдростта. (157/стр. 568)

Северният полюс е място, дето Боговете живеят. Най-възвишените Същества на Земята живеят на Северния полюс. Но за да отидете там, трябва да знаете Музикалната Дума. Ако отидете с една Музикална Дума, ще видите, че по-хубаво място от Северния полюс няма. С градини! Раят е там, на Северния полюс! (26/стр. 268)

Вие ще кажете: „Нищо не разбираме“. Защо не разбирате? Целия Северен полюс ви го давам. Но материята на Северния полюс не е в хармония с вас. Студено е и ако отидете там, той ще ви вземе всичко и нищо няма да ви даде. Той взема и не дава. Но ако отидете там и имате една Музикална Дума – като я кажете, той ще се отвори веднага и ще ви даде. Северният полюс дава, но дава на тия, които знаят да му говорят.

(26/стр. 269)

Цялата Земя е Северен полюс. Вие се утешавате и казвате: „Няма какво, всички остаряваме и всички умираме“. Това не е никакво разрешение. Тая утеха да я оставите! Истината не е там… Ако аз страдам, трябва да страдам за нещо, трябва да имам някоя придобивка.

(26/стр. 269)

Аз не поддържам напразното страдание. Във всяко страдание трябва да има придобивка и във всяка смърт трябва да има придобивка, тогава смъртта има смисъл. Писанието казва: „Минава от смърт в Живот“. Това значи: като умирам, да придобия Живот – но онова, истинското понятие Живот, или аз го наричам Музикалния Език. (26/стр. 269)

Хубаво, здравословно място е Северният полюс. Страдания има, някому са измръзнали ушите, ръцете и прочие. Но ако имате този Музикален Език, Северният полюс ще бъде Рай! Всичко там е чисто, бяло. И там ще видите Дървото на Живота. (26/стр. 268)

Създадените по образ и подобие

Обикна Бог човека и го направи

Боговете – това е външната страна на Бога. Бог се проявява чрез Боговете. Те са органи, носители, чрез които се проявява онази Велика Сила в света… Думата Бог означава: Същество, което е силно да направи много работи. (96/стр. 539-540)

Боговете вървят по определените Божии Пътища и са носители на Божиите Мисли. Затова те са Богове. Значи, техният живот е в пълно единение, в пълна хармония с Бога. (96/стр. 543)

Боговете имат органи, чрез които се проявява Бог. Те са най-различни Същества, които съществуват, и някои ги кръщават с други имена. (96/стр. 540)

„Аз рекох: вие сте Богове.“ Аз не говоря за съвременните хора. Ще разтълкувам: във всеки едного живее по едно Божество. И ако човек го слуша, той може да стане едно с него, да се обедини с него. (96/стр. 545)

Във всеки един човек има една благородна заложба да бъде Син Божи. Да бъде Син Божи, това е най-разумното, което човек може да постигне… Това е целта и смисълът, към който всеки трябва да се стреми. (96/стр. 558)

Зад човека нищо друго не съществува. Човек е последното, в което Животът се изразява. Сам по себе си Животът се изразява във формата на Разумния човек.

(127/стр. 263)

Има един Разумен човек, който не е нито мъж, нито жена… Има един Идеален свят, дето хората живеят Божествен живот. Аз го наричам свят на Боговете или свят на светиите, или свят на адептите, свят на избраните, или място на избраните. Има един Образцов свят. (96/стр. 538, 565)

Ние имаме претенции да мислим, че сме най-висшите същества на Земята, но истината е, че има далеч по-развити и възвишени Същества, за които и хабер нямаме. Но ние не сме нещо отделно от тях, а сме Едно Цяло. Целокупното Човечество е било от преди времето на Адам, преди да е съгрешило. (102/стр. 287)

Онзи човек, за когото се казва, че е направен по образ и подобие на Бога, е Божественият човек, който живее на Небето. В него живеят едновременно и мъжът, и жената в пълна хармония и единство… Той знае каква е Волята на неговия Създател и точно я изпълнява. Неговата мисъл е насочена към това: всеки момент да изпълнява Волята на своя Отец. (101/стр. 27-28)

По образ и подобие Бог е направил ония Същества, които сега Му служат в цялата Вселена, изпълняват Волята Му, а не нас, дребните хора. (83/стр. 159)

Казва се, че Бог направи човека по образ и подобие Свое. След туй направи още един човек от кал. Следователно има човеци, които са направени по образ и подобие Божие, и други, които са направени от кал, мязат на кал; те имат жива душа и са смесени. Едните ги наричат Синове Божии, а другите ги наричат дъщери човешки. Казват, че тия Синове Божии се влюбили в дъщерите на човечеството. Мит е това. Хубаво е да имате едно схващане – да разбирате какво се крие в един мит. (102/стр. 287-288)

Има едно предание, че след грехопадането Бог изпратил един милион Ангели да помагат на хората. Като слезли на Земята, и те загазили. Като видели човешките дъщери, те се оженили и си народили деца. Онези Ангели, които се оженили – наплодили се, размножили се и останали на Земята. И в Писанието се казва, че Христос дошъл първо да помага на падналите Ангели, които някога дошли на Земята да помагат на хората. Христос искал първо тях да събуди, а пос­ле хората. Това е предание. Аз не искам да вярвате в това предание. Аз не съм за сляпата вяра. (44/стр. 474)

Аз, ако бих писал Библията, не бих писал тъй: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое“. Аз щях да пиша тъй: „Обикна Бог човека и го направи по образ и подобие Свое“. Обичта е подтик, за да го направи… Ти не може да направиш някого по образ и подобие, ако не го обичаш. После и Любовта навсякъде работи. (110/стр. 96)

От нашето гледище, понеже Бог нап­равил всички, Той обича всички. Следователно Обичта Му е съобразена със степента на развитието. Любовта Му е еднаква. Обичта Му е различна. Бог обича различно. Онези, които сме приели малко, малко знание имаме. Но Бог в Себе Си не прави различие на душите. Всичките души, които са излезли от Него, имат еднакво предназначение, еднакво ги благословил, еднакво може да достигнат до степента, която Той определил. (48/стр. 126-127)

В Природата съществуват два Принципа. Този, Първият Принцип, който създаде света, той е мъжкият принцип. Вторият Принцип е, който съгради света и го устрои. Той е женският принцип в света. В света ние говорим за Любовта. Но Любовта не е Първият Принцип в света. Първият Принцип – това е Мъдростта, това е Знанието, което е създало света. (112/стр. 404)

И рече Бог: „Да направим человека по образу Нашему и по подобию Нашему“. От този стих се вижда, че до това време човек е съществувал някъде, но не е бил направен по образ и подобие Божие. Защо Бог е извикал човека отнякъде и отново го е създал, съвременната философия, както и окултната, не дава положителен отговор. И да се обясни по някакъв начин този въпрос, той все пак ще остане неразбран. (1/стр. 198)

Любовта е, която ни е въздигнала… Любовта казва: „Да направим човека“. Любовта като проговори, Бог тогава нап­рави човека. Ако Любовта не беше проговорила, човек и досега щеше да бъде в онова положение в материята.

(83/стр. 244)

Когато се създаваше светът, Христос каза на Господа да тури човека в Рая: „От него ще излезе нещо“. Препоръча го. Направи го по образ и подобие на Бога, доверие имаше в човека. А Адам мислеше, че Господ има доверие в него.

(88/стр. 112)

Христос даде голямо доверие към хората – Той вярваше, че ще излезе нещо от тях. Когато човек се е създавал, казва се: „Да създадем човека по образ и подобие Божие“; казва се, че е гарантирано за него, защото ще излезе нещо от този човек. (127/стр. 253-254)

Но Адам не беше доволен от себе си. Той не разбра какво се крие в неговата душа… Той казва: „Горните Същества са много учени, трябва да ги слушам, да им се подчинявам“. В Адама се криеше една черта на гордост, мислеше: „А като имам една жена, тя ще ме слуша. Каквото кажа, всичко ще прави“. Така си мислеше Адам, но скри това нещо от себе си.

(127/стр. 254)

И Христос стана поръчител на първия човек. Той пожела да направи Бог човека по образ и подобие Свое, заради което и на времето си е плащал, но и досега още плаща. (52/стр. 293)

Сега пита Христос: „Защо Ме наричате благ? Благ е само Един – Бог“. Благ е само Бог, Който живее в нашата душа. Вие търсите Благия Бог в света, а Той живее в душите на хората. (42/стр. 96)

Докато Любовта не започне да извира от душата на човека, светът няма да се оправи. И ако хората са нещастни, причината за това е, че те търсят своето щастие някъде в ума си, в сърцето си или в тялото си. Центърът на Любовта е вашата душа. (42/стр. 97)

Душата прониква целия Космос. Същевременно тя е и извън Космоса. Душата представя Великото Божественото Начало, за което се казва в Писанието, че Бог е направил човека по образ и подобие Свое. Тя е Великото в света, което не може да се описва. Душата е повече от всичко. (42/стр. 96)

Душата съдържа възможности повече от постиженията на един Ангел. Душата съдържа повече възможности в себе си, отколкото едно Божество в себе си. Така седи този въпрос. То са ония, несметните възможности, които Бог е вложил в душата, понеже тя е изражение на Самия Него. (143/стр. 119)

За всичко онова, което Бог е вложил дълбоко в човешката душа, Христос казва: „Никой не е в състояние да измени нещо от Първичния План, който Бог е предвидил за всяка душа“. Защо? Понеже няма по-могъщ и по-мъдър от Него.

(30/стр. 78)

Както едно време Бог е казал да бъде светлина и станало светлина, така сега Бог казва да дойде Любовта в света и тя ще дойде. Нека душите ви да бъдат залог. Вашата душа е залог, нея Бог я е вложил във вас. (110/стр. 241-242)

Втори път Бог ще слезе на Земята

Има Една Ева, която не е направена от ребрата на Адама – направи ги Бог мъжки и женски пол по образ и подобие Свое; никакво ребро няма… Значи, има един Адам, направен от пръст, и Ева, нап­равена от ребра, а има и други, направени по образ и подобие на Бога. Човек по Любов и по Мъдрост прилича на Бога.

(111/стр. 148-149)

За първия Адам се казва: „Направи го по образ и подобие Свое, мъжки и женски пол“. В първото създаване и двамата ги направи. Във второто създаване мъжът е направен, но за жената нищо не е казано. Жената тогава не беше, тогава тя беше дете. Не говоря за Ева, тя отпос­ле стана жена – тя не беше подготвена за жена, тя едва сега е Ева. Като се яви в Новото човечество, Ева ще издържи изпита си. (111/стр. 99)

И че Ева родила, не зная какво да кажа. Ние сме онази Ева, която ги роди вън от Рая – единият брат уби другия брат… А Новата Ева, която иде в света, трябва да изяви роденото от Бога. Казва се в християнството: „Да се родят“.

(111/стр. 99)

Трябва да дойде Една Ева в света… Тази, Първата Ева, която Бог създаде по образ и подобие, тя слиза сега на Земята. Първият Човек, когото Бог създаде, и той слиза сега на Земята. Дето се казва: „Второто Пришествие, Възкресението“. Туй Възкресение ще бъде Новото раждане, в което хората ще се родят по Нов начин. (111/стр. 99)

Защото сегашният човек е направен, не е още роден. За да дойде до Истинския образ, човек трябва да се роди от Бога. (97/стр. 170)

Роденото от Бога – то е Божественият човек, направен по образ и подобие на Бога. (82/стр. 293)

Неорганизираният свят е създаден от Бога, но не е още Божествен свят. Човек е създаден от Бога, той е направен по образ и подобие, но човек не е още така Божествен, както Бог се явява. Тепърва се създава човек. (113/стр. 221)

Роден от Бога и създаден от Бога са две различни Идеи. Създаден от Бога – но има още дълго време работа.

(142/стр. 18)

Създаването е един процес, а пък раждането е един вътрешен процес. Аз говоря това за всинца от вас, които сте просветени, не говоря за обикновените ученици… Като се роди Истината в тебе, като излезе от твоята душа и върви пред тебе, ти ще влезнеш в Рая. (5/стр. 395-396)

Само Истината ще отвори царските врати на Рая, за да влезеш. И тази Истина трябва да се роди от вашата душа.

(5/стр. 396)

Бъдещият човек е Малкото Същество на Истината. Вътре в Битието човек не е още Дух. Защото се казва в Писанието: „Ще изпратя Духа Си и ще оживеят“.

(72/стр. 279)

„Не сме ли чеда Божии?“ Чудно нещо, чеда Божии! Бог е Вечен и Безсмъртен, а вие, чедата Божии – смъртни. Как е възможно Безсмъртният да роди смъртен? Да мислиш, че си чедо Божие, то е по отношение на твоя дух. Но този дух трябва да се събуди. (117/стр. 42)

Писанието казва: „Създаде Бог човека“, а пък за Напредналия човек Писанието казва: „Роден е от Бога“… Родените от Бога, те са Синове Божи. За създадените още не може да се каже, че са Синове Божи. (57/стр. 424 )

Всичко се заключава в това да бъдем Синове Божи. Под думата Човек, или Син на Отца, се разбира само онзи, който има в себе си развито Свръхсъзнание… Свръхсъзнанието е един Божествен зародиш, който сега се развива в човешката душа. (44/стр. 392, 394)

Всеки човек, у когото трябва да се развие Свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания. И Христос, Който дойде до Свръхсъзнанието, до Космическото съзнание, в последния ден трябваше да умре. (44/стр. 394)

Христос трябваше да бъде разпнат на кръста и третият ден да възкръсне. След това в Него функционираше в пълен размер Космическото съзнание – римската империя не можеше вече да Му заповядва и еврейските равини и учители не можеха вече да Му се налагат. Той се явяваше, където искаше, и свободен беше. Той говореше свободно. Силата на Христа се криеше в Свръхсъзнанието, в което действа Божественото Начало.

(44/стр. 394)

Обаче, който е развил в себе си Космическото съзнание, той е Разумен човек. Той знае какви усилия, колко работа, колко енергия е иждивил, докато стигне до това положение. Той постъпва внимателно, за да не изгуби това съзнание. Големи препятствия е срещнал той в пътя си, докато развие своето Космическо съзнание. (36/стр. 662)

Когато Космическото съзнание е пробудено, човек може да напуща тялото си и да обикаля цялата Земя – да влиза във вътрешността да види от каква материя е направена, от колко пласта е съставена. Той може да слиза и на дъното на океана, както да отива и на Слънцето. Много неща знае този човек, но нищо не съобщава за тях. (36/стр. 661-662)

Щом си едно с Бога, ти си в хармония с Цялото Битие вече. Но това, пос­ледното състояние вие не сте опитали, то е най-трудното – някои го наричат Космическо съзнание. (68/стр. 65)

Сега не само съзнанието на хората трябва да се измени, но и материята, от която са направени телата им. Ново съзнание, Ново тяло е нужно на човека. Първобитният човек е бил като животното, обрасъл с косми. Бог простря ръката си върху него, космите му паднаха, и той стана човек. И нарече го Бог Адам.

(167/стр. 8)

И Първият Адам едно време беше някъде, и Господ го взе и каза: „Да направим човека по образ и подобие Свое“. А кой беше образът и подобието на Бога? Бог вложи закона на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина в човека. (37/стр. 25)

Защо иде нощта в живота? За да разберем Божествения Живот на Земята… Нощта крие в себе си Любовта, Мъдростта, Истината. (63/стр. 471)

Що е нощта? Денят на Бога. Що са страданията? Денят на Бога. Хората мис­лят, че като дойде Бог, ще бъде ясно и светло. Казано е в Писанието, че когато Бог дойде на Земята, ще се явят големи бури и ветрове, ще станат големи наводнения и земетресения, цялата земя ще се разтърси. Частиците на Земята, които от хиляди години не са виждали Бога, ще се разиграят. (63/стр. 471-472)

Пръв път Бог е слязъл на Земята, когато е създал човека по образ и подобие Свое. Втори път предстои да слезе сега, когато хората са създали много грехове и престъпления на Земята. Понеже няма кой да ги избави, Той се е наел с тази грижа. (58/стр. 274)

Щом слезе на Земята, Бог тъй ще огрее света, че всички грехове ще се стопят и ще изчезнат. Всички хора ще се стоплят и моментално ще се създаде Нов обществен строй, какъвто никога не е съществувал. Тогава между хората ще се създаде такава Любов, такава наука и хармония, каквито никога не са съществували. (58/стр. 275)

Когато всичките души са обединени в Любовта, тогава няма да има никакво противоречие в света – няма да има Бели и Черни, но всички ще бъдат само Бели. (48/стр. 214)

Но злото не е изключено в Божествения свят. Вие се чудите как е възможно злото да съществува и в Божествения свят – там всички разбират последствията на злото и никога не го опитват.

(42/стр. 584)

Истината е само за Съвършените

Писанието казва: „Роденото от Духа, дух е. Роденото от плътта, плът е“. Създаденият човек по дух, т.е. Истинският човек, още не се проявява. Засега както живее човек, в него се проявява животното човек. (67/стр. 63)

Докато Божествената Душа и Божественият Дух не дойдат у човека, той се намира в положението на животно, в мрак и тъмнина. (153/стр. 81)

Казал е Бог: „Да направим човека по образ и подобие Свое“. И каквото е казал, това е станало. „По образ и подобие“ – разбирам по ум и по сърце. Наистина по ум и по сърце човек е направен точно като Бога. (122/стр. 129-130)

Но Бог оставил нещо, което не дал на човека. Значи, създаде го по образ и подобие на Своя Ум, създаде го по образ и подобие на Своето Сърце, но не го създаде по образ и подобие на Своята Воля. И понеже човек си е позволил да присвои това, което Бог не му дал, той внесе греха в света, престъплението, страданията. Всичките страдания на хората се дължат на това, че те искат да бъдат и по воля като Бога. (87/стр. 52)

Сега има една лъжлива теза, казват: „По естество човек е лош“. Не, по проявление човек е лош… Щом човек е нап­равен по образ и подобие, той е добър. Тогава трябва да търсим де седи злото. В проявлението на неговата воля. Във волята на човека седи злото. (42/стр. 544)

Някои от съвременните философи казват, че в Първичния живот не е съществувала никаква мисъл, но мисълта сега се проявява. Те казват още, че в Първичния живот не е съществувала никаква светлина, но светлината сега се проявява. Според мене това е точно обратно: и мисълта, и светлината са съществували в Първичния живот. Светлината, както и мисълта са съществували през цялата Вечност, а тъмнината и безсмислието, т.е. отсъствието на мисълта, се проявили отпосле. (1/стр. 196)

Новият човек, който сега се създава, аз наричам Човек на Светлината. Вие живеете в Епоха, когато Новият Адам се създава, и всички ще Го видите. Той иде вече в света!… Когато дойде Новият човек, Новият Адам, Син Человечески, тогава всички хора ще минат през Него и ще станат като Него. (1/стр. 205)

Има Сила в света, която възкресява хората. Аз наричам тази Сила с едно източно име Лемру (Божествената Любов). Тази Сила съдържа Първичния Закон, чрез който Бог е създал цялото човечество. В този Първичен Закон съществуват известни условия, при които животът може правилно да се развива. При тези условия само най-разумни Същества взимат участие в развитието на човека. Човек не може да стане разумен, велик и гениален, ако не е свързан с тези Ра­зумни Същества. Това представлява Вът­решна връзка на Живота. (30/стр. 192-193)

Непременно човешкият ум трябва да се роди изново и човешкото сърце трябва да се роди изново. Понеже човек е вече роден веднъж – първото раждане е, когато Бог е направил човека от елементите на Земята и в него е вдъхнал, и той станал жива душа. Това е първото раждане, с туй се отличава човек от животните. Второто раждане е, за което Христос говори – то е от вода и Дух, то е вече възраждането на човешкия ум. Туй, което вече се проповядва, Възкресението, то е третото раждане на човека. Като се роди трети път, човек ще бъде гражданин на онзи Велик свят, ще се отвори Нов свят за него и той ще бъде Космическият Човек. Всичко ще му стане ясно. Тогава ще започне Истински той да се проявява. (112/стр. 402)

И тогава, ако питате кой е Истинският човек, отговарям: Истински човек е този, който носи образа на Любовта, на Мъдростта и на Истината. (145/стр. 63-64)

Съвършеният човек е онзи, който се радва на плода на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. И за него всичко в света са възможности за неговото повдигане. (125/стр. 68)

Съвършеният човек не е нито мъж, нито жена. Докато човек се раздвоява в чувствата и в мислите си и се проявява ту като мъж, ту като жена, той не е съвършен. (59/стр. 491)

Идеята на Живота седи в Съвършенството. Съвършенството не е едно положение статистическо. То не може да се определи. Съвършеният човек във всеки момент на времето и извън времето прави всяко нещо навреме. (159/стр. 407)

Питат ме: „Какво нещо е Съвършенството?“… Съвършенството в Божествения свят разбира съвсем друго нещо, отколкото обикновеното съвършенство… Затова казвам, че Съвършеният човек още не се е проявил. (159/стр. 406, 407)

„Как Съвършеният човек не се е проявил, нали Христос е идвал? Нали Христос е Съвършеният човек?“… Казвам: Съвършенство в Христа имаше, но тук учеше неща, които не знаеше. Вие ще кажете: „Как тъй Съвършеният да не знае?“. Христос дойде да изучава един свят, който Той не е създал. Той дойде в един свят, който беше създаден чрез Него – Той дойде да види как е създаден. Бог създаде този свят и вие свързвате Христа с Онзи, Който е създал света.

(159/стр. 406, 413)

Онзи в Христа говореше. Христос още не беше Съвършен човек. Този, Който пострада, за Него се говори, че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше в грях. Този, Който беше в Христа, Който прощаваше, Христос беше Негов заместник тук да страда. Той казва: „Дойдох да извърша Твоята Воля“. Той казва: „Ти ще пострадаш, но Ти като пострадаш, Аз ще Те подигна, но на тия хора трябва да се даде един начин как трябва да живеят“.

(112/стр. 405)

Исус е въплъщение на Бога, както нашето Слънце е въплъщение на Великото Слънце, което изпълва цялата Вселена. То е 75 милиона пъти по-голямо от нашето Слънце, но се е въплътило в него, за да поддържа живота на Земята. Исус, Който дойде на Земята, също така беше 75 милиона пъти по-малък от Божествения Исус. (53/стр. 220-221)

И питам сега: „Нашето Слънце съвършено ли е?“. Понеже Слънцето е светло, всички мислят, че то е образ на Съвършенство. Но учените хора започнаха да виждат, че и то има черни петна; не е така светло, както го виждаме – на много места има големи черни петна.

(159/стр. 408)

Сегашният човек е създаден, но не е оформен още… Че не е завършен човешкият образ, всеки един от вас може да го провери. Даже при най-доброто разположение на духа, когато мислите, че Божествената Любов е във вас и че с тази Любов може да обгърнете целия свят, след малко се изменя вашето състояние, ставате недоволен, мрачен, кисел. Това се случва и със Слънцето – на всеки 11 години се появяват петна върху него.

(57/стр. 423)

Но за да дойде слънчевата светлина от горе на Земята, тя се привлича от образа Божи, който е в човека, и от подобието Божие, което е във вас. Слънчевата светлина се е влюбила в човека, дошла да го види. (48/стр. 206)

Сега вие ще кажете: „Дали това е вярно?“… Нима всичкото онова, което вие вярвате, е вярно? Едва ли една милионна част от онова, което вие вярвате, е вярно. Другото след хиляда години ще видите, че е вярно. Невярното било полезно на времето, на място било, опаковка е. Невъзможно е да ви се говори Истината на един език. Истината е само за Съвършените. (82/стр. 61)

Необятният Космичен Човек

Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Да, така е било. Човек е бил красив, светъл, но сега той, както и нашата Земя, представя развалина. Всичките пластове са разместени – нашата Земя е станала за посмешище. Който не вижда това, казва: „Красива е нашата Земя!“. Не, развалина е нашата Земя. Развалина е и човекът.

(35/стр. 494)

В първата глава на Битието се казва, че Бог е създал човека по образ и подобие Свое. Някои са изучили законите за придобиване на Вечния Живот и са минали напред – а Адам, който (после) бил направен от кал, пропаднал на този първи изпит. (60/стр. 34)

Нещастията на съвременните хора се дължат на грешката, която Космичес­кият Човек е направил в миналото: той е изкривил своя път, нарушил е правите отношения между Бога и себе си.

(164/стр. 311)

Човек първоначално, когато е слязъл от Бога, е започнал да произнася думата Любов много правилно. Обаче докато Първичният, или Космичният Човек, както го наричат, се отдалечавал от Бога, дума Любов по съдържание започнала полека-лека да се смалява, да се смалява незабелязано; и когато човек слязъл до дъното на Битието, почти нищо не е останало от тази дума – разнищила се. Това слизане било тъй незабелязано, тъй бавно, че и този Велик Човек даже се самоизлъгал. И вие сега се намирате в положението на този Космически Човек по отношение на Любовта на вашия Баща. (32/стр. 488)

Сега това, което ви говоря, е толкова отвлечено, че вие не можете да видите връзката… Вие още не сте проучвали какво нещо е Космическият Човек. Човек не е такъв, какъвто се е родил на Земята. В сегашната Вселена, вън от Бога, няма друго същество по-високо от човека. Не говоря за дребнавия човек. Всичко това, което виждате на Земята, това са още малки, дребнави същества. (127/стр. 53)

Хората не знаят, че Бог може да ги събере в черупката на един орех или лешник и ще остане още свободно място – ето колко са големи… Друг е въпросът, ако се говори за Космическия Човек. Само за да го обиколите, са нужни около 36 хиляди години, като се изминава по 300 хиляди км/сек. (35/стр. 434)

И сега ние, като гледаме звездите, виждаме Космическия Човек. Тялото му не виждаме, но всички запалени Слънца представляват главата му, която мисли. Чрез тия органи той изпраща Светлина в света. Представете си сега какво ще бъде Онзи, Който е създал Космическия Човек! (62/стр. 520-521)

Хората са подобие на Космическия Човек. И в тяхната глава има светещи клетки както звездите. И в тях има едно вътрешно слънце по подобие на външното, вследствие на което по някой път отвън е студено, а вътре в нас е топло… А когато пък между външното и вътрешното слънце в човека има хармония и подобие, казваме, че човек се намира в състояние на пълно здраве. (62/стр. 521)

И когато служите на човечеството, не е необходимо да го познавате цялото… Цялото човечество се изразява само в Един Човек. Нищо повече. Цялото човечество на Земята представлява множес­твото, което е включено в Космическия Човек. Той представлява и физическата страна на човека. (24/стр. 359)

Човек е свързан с всички живи същес­тва, които стоят по-долу и по-горе от него. Съвременните хора още не знаят за тази връзка и не разбират нейното значение. Един ден, когато хората дойдат до това пълно единение, когато съзнаят тази връзка, и животът им ще придобие смисъл. Всички хора трябва да съзнаят, че са Едно Тяло и Един Дух. Щом съзнаят това, те ще бъдат образец на Великия Организъм, в Който всеки ще намери своето определено място. Само при това положение човек може да бъде свободен.

(1/стр. 198)

Изучавайте себе си, изучавайте хората, животните и растенията, за да дойдете до понятието Космичен Човек. В това понятие се включва цялата Вселена. Космичният Човек представя Божествения Организъм, на Който ние сме удове. Голям, необятен е Космичният Човек, поради което виждаме само отделните му части, разхвърляни из цялата Вселена.

(163/стр. 646)

И тия Същества, които са взели участие при създаването на Земята… Ние наричаме тия Същества Ангели, Архангели – всички заедно съставят Космичния Човек. (119/стр. 268)

Някога при създаването на Вселената ние сме били Идеалът на Бога. Той искал да ни създаде, за което сътворил и всички планети, всички слънца. Бог е създал всичко във Вселената за разумните същества, за Своите разумни деца.

(63/стр. 380)

Под думата човек се разбира онова същество, за което Господ специално се заинтересува. Той го огради, погрижи се за него, вследствие на което човек се е повдигнал над животните и днес още продължава да се повдига и да расте.

(107/стр. 549)

И като направи Бог човека, постоянно мислеше за него. Като не вярвате в това, вие казвате: „Какво ще стане с нас?“… Божият Дух работи. (127/стр. 313)

Великият Божи Дух, Който прониква Битието, се проявява във всички области и във всички форми, в които има живот: и в насекомите, и в птиците, и в рибите – навсякъде. Казал е Бог: „Да стане!“ и е станало. Най-после физически Бог се е проявил в човека. Казва се в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое“. (42/стр. 498)

Казвам: Първият човек, Адам, е имал съвсем друга форма от тази на сегашния човек. Първите хора са имали знания, те са били ясновидци и са виждали нещата, които стават не само в настоящето, но и тия, които ще станат в бъдеще. Първите хора са боравили с Чистата наука; и това, което виждаме в съвременната математика, както и в другите отрасли на науката, е останало от тях. Съвременната наука се дължи на тия хора, които са заминали вече от Земята. (30/стр. 203)

Някои от тия, първите хора живеят на Слънцето, те се явяват много рядко на Земята. Но всички тия Същества (Предците) взимат колективно участие в развитието на човечеството, понеже имат Любов към Първичния човек. Значи, на Земята съществува един Човек, който служи за Образец на другите, а всички останали хора съставляват Неговото Тяло. По причина на този Общ Човек, всички Разумни Същества имат Любов към цялото човечество, което съставлява Неговото Тяло. Този, Когото те обичат, ние наричаме Проявения Бог, или Господ, или Спасител. Под тези Имена ние подразбираме Космичния Човек, Който включва всичко в Себе Си. (30/стр. 203-204)

Неизбежното пресъздаване

Никой окултен Учител днес не може да говори на съвременното човечество за създаването на човека по този начин, както е писано в първа глава на Битието… Това е детински разказ. За да нап­рави Бог първия човек, Той е трябвало да приготви неговите органи в разни области и после да ги съчетае. И когато Бог е казал: „Да направим човека по образ и подобие Божие“, трябвало е да се донесат всички негови органи, приготвени от по-рано според Първоначалния Божествен План. (30/стр. 77)

Онези, които не разбират първичния окултен език, те не знаят, че Бог чрез Словото създаде света. Значи, Словото предшества човека. Следователно човек отпосле се създаде по образ и подобие на Словото. Човек се храни със Словото. И още хиляди години човек ще се храни със Словото. (103/стр. 432)

В първия човек имаше два първични извора, от които черпеше той своите знания. Казва се за този първичен човек, че Бог го направи по образ и подобие Свое и му даде власт над цялата Земя.

(96/стр. 634)

Когато Писанието казва, че човек е направен по образ и подобие на Бога, аз разбирам, че той в себе си носи Божествения Дух и Божествената Душа… По дух и по душа човек е подобен на Бога.

(136/стр. 27)

„В начало създаде Бог Небето и Земята.“ Небето у нас – това е нашият дух, земята – това е нашата душа. Божественото, което непрекъснато работи, твори у нас, пише нашата Свещена книга. Не пресъздаде ли човек своите мисли и чувства – да съзнава, че всичко, което Бог е направил, е Добро – той нищо няма да постигне. (65/стр. 526)

Ако изгубиш Божия образ, ще изгубиш Божията мисъл. Ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си. Тогава животът не може да се прояви.

(87/стр. 55)

Умът (възвишеният ум) е Царството Божие. Раят е Сърцето… Царството Божие е по-голямо от Рая. (68/стр. 65)

Но корените на ума се намират в сърцето. Следователно всяко дърво, което няма корени, не може да има плодове.

(42/стр. 17-18)

Един от израилските пророци казва: „Бог ще напише закона Си в сърцата“. Законът е вече написан, няма какво повече да се пише. Бог написа този закон, когато направи човека по образ и подобие Свое. Обаче човек още не съзнава това, както семето не съзнава, че крие в себе си сили, чрез които израства и дава плод. (76/стр. 202)

Казвам: От какво произлиза едно дърво? От семката. Семката произвежда дървото, а дървото произвежда плода. Плодът пък произвежда семката. Един непрекъснат процес. Тези процеси не могат да бъдат разбрани по единствената причина, че в човешкото сърце има известни области неразкрити.

(107/стр. 38-39)

Кой е първият закон, написан в човешкото сърце? Законът на Любовта. В него се крият Великите възможности за пресъздаване на човека. (35/стр. 443)

Висшата Любов твори и пресъздава. Тая Любов трябва да се изучава! Всички знания на човечеството, събрани от осем хиляди години, не могат да се сравнят с най-малката проява на Великата Божия Любов. (32/стр. 110)

Първият Принцип, който създаде света, той е силен. Той е киселина, която всичко руши. Трябва да се създаде нещо, трябва да има Сила. Създаването без Сила не може да стане. Когато светът започнал да се пресъздава, да се урежда вътрешно, тогава се явил по-мекият Принцип, защото Животът е Мек Принцип. Мисълта е силен принцип. Чувството вече е мек принцип. Мек Принцип е Животът. (64/стр. 404-405)

В какво се заключава еволюцията, малцина знаят… Ще кажат някои, че еволюцията е създала всичко. Ако еволюцията можеше да създава, тя би била мощна сила, която преобразява, пресъздава и видоизменя. Всъщност еволюцията е процес на човешкия дух. (20/стр. 72)

Като дойде Духът, той произвежда едно развитие. (106/стр. 64)

Човекът е създаден от малкото и голямото, но най-първо е създаден от голямото… Голямото може да се увеличава, може и да се смалява… В Абсолютната Реалност малкото и голямото са едно и също нещо – голямото става малко и малкото става голямо. (106/стр. 62-63)

Тъй както виждаме днес света, той не е абсолютен, не е неизменен. Божественият Дух постоянно работи и пресъздава нещата. Това е неизбежен закон.

(36/стр. 647)

Някои автори поддържат мисълта, че човек сам се създава. Това показва човешката гордост… Има хора, които правят опити да създадат, т.е. да пресъздадат, себе си, но нищо не излиза от тяхната работа. Всъщност Бог работи, а човек взима участие в Неговата работа. Ако мисли така, човек може да се пресъздаде. Обаче ако мисли, че той е главният фактор в своя живот, нищо не може да направи. (78/стр. 16)

Бог е първият, Който извадил човека вън от Себе Си и го направил жива душа. След това Бог започнал да работи върху тази душа: да я създава и пресъздава, да предава ред качества, да я надарява с ред дарби и способности. Така Бог работил и продължава да работи, епоха след епоха, вън и вътре в човека. (135/стр. 280)

А ние сега искаме да преорганизираме себе си, да пресъздадем себе си. Няма какво да пресъздаваш себе си. Ти просто ще започнеш да работиш, както си създаден. Ще дадеш ход на онова, Божественото, в себе си – то да работи.

(157/стр. 150)

Крайно затворена област е Земята. Веднъж е създадена и втори път трябваше да я пресъздадат; не само това, но се готви трети път да я пресъздават.

(37/стр. 370)

Не мислете, че и човек е създаден на един път – няколко пъти се е пресъздавал. Поне в Библията са описани два начина. (106/стр. 61)

Адам трябваше да се пресъздаде. В Библията има два източника, отдето са черпили. Адам е два пъти създаван.

(124/стр. 111)

И вие носите форми не които Бог е направил, а формите, които Адам е нап­равил. Като излезе от Рая, Адам създаде човек по образ и подобие свое. Той роди синове. Те са направени по подобие на Адама. Вие казвате: „Чада Божии сме“. Не, вие сте това, което Адам е направил.

(29/стр. 111-112)

Когато човек се яви на Земята, в него се събуди тъй нареченото самосъзнание (низш ум). Самосъзнанието донесе на хората почти непоносимо страдание… Самосъзнанието е една област, през която трябва да минем. И тя си има своите граници. И там човек няма да остане вечно. (44/стр. 391, 392)

Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувства, че е съг­решил… Тогава той започна да чувства в себе си две състояния: едното тъмно, а другото светло. Сега той усеща, че има друго нещо в себе си. Съвсем се измени неговото състояние (заражда се Свръхсъзнанието). (44/стр. 392)

От какво страдат хората днес? От своето самосъзнание. Със своето самосъзнание те образуват около себе си една неприятна атмосфера – ние гледаме критически, с недоверие на всичко. А при Свръхсъзнанието се образува една приятна атмосфера, една приятна аура, та като влезете във връзка с един добър човек, вие се усещате разположени. (44/стр. 399)

И тъй, законът на Любовта – това е Правият път. Аз наричам Прав път онзи, по който хората минават. Той е единственият път, по който хората минават и се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е Любовта, която подхранва човешкото Свръхсъзнание. (44/стр. 400)

Ако искаш да бъдеш образ и подобие Божие, приложи Доброто и Любовта, които са вложени в тебе. Щом ги приложиш, ти ще обичаш хората и никого няма да осъждаш и критикуваш. Как постъпва Бог с човека? Като види, че някой е паднал, Той казва: „Не се безпокой. Стани и върви напред!“. (145/стр. 311)

А някой път хората се съдят и големи наказания си турят. Един човек се осъдил да се самоубие. Питам: Има ли право той да се самоубива? Той няма право да се самоубива. Сега не искам да се отричам от Истината. Всяко нещо, което смущава човека, това не е Истина. Туй, което смущава, нито е Любов, нито е Мъдрост, нито е Истина. (111/стр. 30)

Ако ние нямаме един Модел, по който да вървим, няма да успяваме в живота си. Казано е: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое“. Тези Хора имат Истината в себе си. И човек е кандидат за тази Истина. (96/стр. 205)

Онзи човек, за когото се казва, че е направен по образ и подобие на Бога, е Божественият човек, който живее на Небето… Божественият човек слиза на Земята само един път през 1500 – 2000 години като Учител. В този смисъл само Учителят е направен по образ и подобие на Бога. (101/стр. 27)

Послесловие

Аз ида от Слънцето. Но трябва да знаете, че зад това Слънце има Друго Слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам Аз. (51/стр. 619)

На Мен всички Сили Земни и Небесни Ми се подчиняват. На Мен и Силите Господни Ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен. (51/стр. 619)

Аз говоря на Духовете, които управ­ляват Слънцата, Планетите, Силите и Живота във Вселената. И това Учение ще почнете да го разбирате след хиляди години. (51/стр. 620)

Аз съм от Съвършените. Аз съм най-­големият Светия на Небето, но тук, на Земята, съм заел последното място, за да свърша една малка работа за Бога.

(51/стр. 620)

Аз ще дам сега на всички ви един спомен – по една тревица. Ще напишете на тази тревица нещо като символ… Всяка тревица крие в себе си формулата: Великата Наука на Живота – това е служене на Бога. (155/стр. 450)