Учителя – Всемирното Братство и двете ложи

Двете Дървета в Рая

Забраненото Дърво беше създадено заедно с Адам

Една сълза, излязла от окото на човека, може да го спаси от престъплението, което е извършил. Тя е сълзата на Милосърдието. Христос казва: „Всички, които са научени от Бога, идат при Мене“. Оттук започва Истинската култура.

(18/стр. 156)

През Първата култура е живял само мъжът, тогава жената не е съществувала… Няма да се впущам в подробности, но казвам, че тая култура може да се счита като една от забележителните култури на света. Тя е култура без страдание. Човекът е бил свързан с Бога. Другар му е бил Бог. В тая дружба човек придобил големи знания, но станал ленив.

(18/стр. 156-157)

Леността заставила първия човек да търси другар да му помага. Той пожелал да му даде Бог един другар. Желанието му било задоволено, Бог му пратил другарка – жената. Дошла жената, но скоро се наситила на Адама: намерила, че е стар, и си потърсила млад другар. Тя намерила такъв в лицето на змията – черния адепт. От тоя момент започва Втората култура – на познаване на доброто и на злото. (18/стр. 157)

Сега иде Новата култура в света, която ще съедини двата Принципа – на мисълта и на живота. Тя е културата на Милосърдието, или културата на Любов­та. Първата култура е била на Мъдростта, втората – на Правдата, а третата ще е културата на Любовта. Тая култура ще съедини мъжа и жената в едно цяло.

(18/стр. 157)

Четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината и четвъртата точка – познаване на доброто и злото… Ако не изучиш първо трите точки, последната ще ти донесе голямо нещастие. Следователно не питай защо страдаш, но знай, че си започнал да учиш по обратен път. (74/стр. 211)

Сега поставете за основа Любовта, като най-достъпна. Качете се при Мъдростта, като най-висока точка. Слезте при Истината, като най-дълбоко място. Любовта и Истината са на една линия. Мъдростта е на една линия с доброто и злото: Мъдростта е горе, а доброто и злото – долу. (74/стр. 212)

Когато човек добива знание, той трябва да се отнася към него със Свещен трепет. Първите хора ги изпъдиха из Рая, понеже искаха по лесен път да придобият знания… Затова Ева вкуси от забранения плод и даде от него на Адам. Но видя тя после, че тази работа не излезе така лесна. Очите им се отвориха и те видяха страшни работи. (24/стр. 553)

След като хапнаха от забранения плод, Адам и Ева се скриха от Лицето на Господа. Но Бог се яви в Рая и ги извика… Бог ги извика веднъж, дваж, три пъти, но никой от тях не излезе. Най-пос­ле Бог разтърси Рая. Това не се споменава никъде в Писанието. Адам никога не беше изпитвал подобно разтърсване. Той веднага излезе пред Господа.

(24/стр. 554)

Има един Свещен страх в света. Той трябва да съществува. Но този Свещен страх слабо се проявявал. Един Свещен страх – един Свещен трепет го наричам, той е на място. (127/стр. 651)

Както виждате, Адам се боеше да излезе пред Господа. Значи, Свещеният страх дойде у тях, но те не го разбраха. И трябваше Господ дълго време да ги изпитва, за да извади налице Истината.

(24/стр. 554)

Ами заразяват се хората. Един като лъже, се заразяват и другите. Никаква лъжа не трябва да се допуща… И белите, и черните лъжи ще спънат еволюцията на живота. За една бяла лъжа изпъдиха човека от Рая. (158/стр. 79)

Ако си на Божествения параход, не ти трябва бяла лъжа. Но ако параходът е потънал, хвани се за една бяла лъжа, тя ще те спаси. Някой път лъжата те спасява, но само когато параходът е разрушен. На здравия параход няма лъжи.

(158/стр. 81)

Хубаво е да се влюбиш в една дъска, когато се е обърнал параходът, че няма къде да се хванеш, ще се хванеш за дъската; трябва да се влюби човек… Щом параходът е потънал, влюбването е на място. Но щом параходът не е потънал и ти се разхождаш на парахода отгоре – Любов ти трябва. (158/стр. 81)

Само един начин има, по който може да подкупим този Ангел, който пази Дървото на Живота – с Любовта.

(158/стр. 82)

Господ чакаше първите хора при Дървото на Живота, а те бяха при Дървото за Познаване на доброто и злото, за което Господ каза на човека: „От това Дърво няма да ядеш!“. И целия ден ги чакаше при Дървото на Живота.

(26/стр. 125)

В окултен смисъл под думата Дърво се разбира: цяла епоха, цяла култура, която е предшествала културата на змията… Змията пък представлява друга култура – култура на човешките желания, която е сходна с тази на животните.

(63/стр. 44)

Раят бе нареден от по-възвишени Същества. Всяко Дърво в Рая беше създадено от определена категория Същества, които го създадоха в процеса на своето развитие. И всяко Дърво означаваше една област на Живота. Едни Същества, които изведоха от своя свят Дървото за Познание на доброто и злото, го пос­тавиха в Рая и сложиха знак „Никой да не го пипа“. На всички Дървета имаше указания… Но понеже Адам не знаеше езика, той не знаеше, че има указания.

(106/стр. 58)

В първата глава на Битието се казва, че Бог е създал човека по образ и подобие Свое. Някои са изучили законите за придобиване на Вечния Живот и са минали напред – а Адам, който бил нап­равен от кал, пропаднал на този първи изпит. (60/стр. 34)

Адам е сгрешил още преди създаването на Ева. Че ядоха от забранения плод, това беше само повод да излезе грехът навън… Още преди създаването на Ева, Адам носеше в ума си мисълта да се отдели от Бога. Затова, като му забраниха да яде от Дървото за Познаване на доброто и на злото, той използва случая да се отдели от своя Баща, да стане самостоятелен и каза: „Нали аз съм обработвал това Дърво? Нямам ли право да вкуся от него?“. (86/стр. 332)

Дървото за Познаване на доброто и злото беше създадено заедно с Адама. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и Дървото. (49/стр. 248)

И от времето на Адам досега хората се хранят от плодовете на Дървото за Познаване на доброто и злото… Хората не са доволни от плодовете на Дървото, с което се хранят. Те не са доволни и от любовта си. (138/стр. 121-122)

Енергията, която минава през Дървото за Познаване на доброто и злото, е неестествена за човека, вследствие на което събужда в него лоши разположения и наклонности. Затова е било забранено още на първия човек да яде от плодовете на това Дърво. (138/стр. 50)

Бог разправил на Ева, че плодовете на Забраненото Дърво, на това Растение, съдържат толкова голяма отрова, че няма организъм на Земята, който да може да погълне тази отрова и да не умре… Но Ева гледала този, хубавия плод и си казвала: „Как е възможно този, хубавият плод да съдържа качества да разрушава?“. Нямала опитност. (102/стр. 218)

И ядоха Адам и Ева от Забраненото Дърво. И какво стана с тях? Изгубиха онзи Първоначален Живот. И оттам насетне смъртта влезе в живота. Отрицателните сили си пробиха път в човешкото естество и всички хора, които дойдоха след тях, не можаха да направят бент да спрат това пропукване. И досега не е спряно. (102/стр. 220)

Сега аз искам да ви наведа до онази, истинската мисъл: никога не се занимавайте със сила, на която вие не познавате закона! Занимавайте се със сили, на които познавате закона… Защото, като разберете Божествения закон, Бог веднага ще извърши туй, което искате, понеже законът е в съгласие с Неговата Воля. (102/стр. 220, 221)

Бог Сам е Закон. Бъдете винаги в Съг­ласие с Него и ще видите как вашият живот ще се измени, ще се изправи. Ако хората биха разбирали днес този Велик Закон, животът им моментално би се изменил. Но по-добре е, че не го разбират. (107/стр. 346)

В разбирането трябва да има съответстваща Любов. Светът не може да има едно правилно разбиране, преди Любовта да е предшествала разбирането. Любовта седи по-напред, по-високо от всякакво разбиране. Любовта предшества Разумността. (107/стр. 346)

И с издаването на онази заповед да не яде човек от Дървото на Познанието на доброто и злото, Бог искаше да въведе човека в едно Ново знание, но се яви един контраст по отношение на това знание. (25/стр. 621)

Адам направи грешка, като остави Ева да скита сама из Рая. Адам не трябваше да оставя Ева сама да се разхожда из Рая и да се върти около Дървото за Познаване на доброто и злото, а винаги трябваше да бъде с нея. (63/стр. 222)

Казва Бог: „Ако бяхте отишли двамата до Забраненото Дърво, нямаше да сгрешите“. А Ева отиде сама и се поддаде на думите на змията. (109/стр. 362)

При първия изпит змията дойде при Ева и много лесно я изкуси. Сега към същото Дърво се приближава Адам и неговата възлюбена трябва да бъде при него – двамата заедно да разрешат въп­роса. (63/стр. 223)

При всяка работа, при всяко изпитание умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място. Този е един от великите закони в света. (63/стр. 222)

Аз не разглеждам жената като външна, физическа форма, но като жива идея. Наближава великият момент, когато жената ще мине край Дървото на Живота. Там стои Христос и като мине първата жена край това Дърво, Той ще я попита: „Защо не ядете от този плод?“.

(97/стр. 25)

И Адам ще се постави днес пред Дървото на Живота, но Ева трябва да бъде при него. Ева трябва да бъде при Адама да му даде един добър съвет. Иначе и Адам ще направи погрешка като Ева и тогава ще отидат още 8000 години на изпитания и страдания. (63/стр. 223)

Време е вече хората да се повдигнат, да литнат с крилата си във въздуха. Въздухът – това е Възвишеният свят на Любовта, в който хората трябва да живеят. Сърцето и умът на човека са неговите крилца, с които той дълго време ще се упражнява в гнездото си, докато дойде един ден Господ и го накара да излезе вън от гнездото си, да хвръкне с крилцата си. (63/стр. 224)

Доброто и злото бяха в
Дървото на Живота

Любовта и Мъдростта се съединяват, за да ни създадат. (6/стр. 102)

Двойствеността в човека – двете очи, уши, ноздри, двете половини на мозъка показват това именно, че едното от тях е за мъжа, т.е. за ума, а другото – за жената, т.е. за сърцето. (19/стр. 200)

Какво означава един мъж, една жена? Кой беше по-напред: мъжът или жената? Едното е мъжът. Щом е едно – работи. (142/стр. 305)

А жената е онзи полюс, в който се събира нужната енергия за оплодяване, за обработване. Ето защо сърцето трябва да бъде всякога топло, а умът – енергичен, за да не се поддава на никакви съблазни и лъжи. (19/стр. 200)

Мъжът е едно Дърво – Дървото на Живота. Но кога излезе кражбата в света? Щом Дървото роди плод. Тогава започват да крадат хората от плода.

(142/стр. 305-306)

Първата кражба е направена от първата жена… Някои хора обличат тази кражба в мека форма – казват, че жената искала знание. Не, тя не искаше да намери знание, а имаше желание да си хапне. Нищо повече. (24/стр. 332)

А като Адам видя, че Ева е припечелила нещо, и той пожела да вземе от този плод. И той – като нея, Адам пък открадна от Ева. Как ще краде, когато тази жена е негова? Как ще я завладее?

(24/стр. 332-333)

Човек, който люби Бога, не може да краде – не може да крадеш от Този, Когото обичаш. (24/стр. 333)

Самото Дърво, като Едно, не се краде. Щом Дървото роди плода, вече на плода има кражба. (142/стр. 306)

Доброто и злото бяха в Дървото на Живота – то е целият човек. Но когато човек служи на злото, смъртта влиза и тя вече изкушава. То е неорганизираната любов. (75/стр. 243)

Отровните неща в света са онези, които не са организирани. Доброто в света е организирано… Но и в доброто има възможности смъртта да се яви.

(75/стр. 243)

Доброто и злото живеят заедно. Ако постъпваш според законите на злото, смъртта иде. Ако постъпваш според законите на доброто, смъртта пак влиза.

(75/стр. 243)

Само щом служиш на Божествената Любов, ти си извън Дървото за Познание на доброто и злото. В тебе тогава ще влезе онзи Живот, който изключва смъртта. Любовта изключва вече смърт­та. (75/стр. 243)

Всичките хора, миналото, представят човешките народи. Бъдещето представя Възвишените Същества, Духовете. Нас­тоящето – това е Бог. Тъй както сега живеете, то е Бог. Вие в Бога живеете.

(114/стр. 433)

Сега ние се намираме в навечерието на една Божествена Година, на която началото и краят се връзват и развързват, и всякога остават в едно и също положение… Това ви се вижда невъзможно, но то е много естествено. (52/стр. 288-289)

Ще имате предвид следното: на Земята човек не може да знае коя е истинската радост и коя е истинската скръб. Скръбта и радостта съставляват едно Цяло… Всички Велики Същества, които се явяват в света, носят и радост, носят и скръб. (15/стр. 320-321)

Силата на човека се определя от два момента: от голямата скръб и от голямата радост. Ако не може да издържи тия два момента в живота си, човек е слаб.

(52/стр. 148)

Казвам: Спасението се отнася само за хора, които са разбрали живота и могат да вървят в пътя без падания и ставания. (154/стр. 239)

В човешкия ум, в човешкото сърце трябва да има мисли и желания, които да останат на Дървото на Живота, как­вито и бури да се явят. (105/стр. 118)

Изчистете ума, сърцето и тялото си, за да не измъчвате Бога в себе си. Ще се запитате: „Нима още не сме чисти? Нима още не сме добри?“. И чисти сте, и добри сте, но още не сте се освободили от Дървото за Познаване на доброто и злото. Вие не сте още от ония хора, които са готови да вършат всичко от Любов.

(50/стр. 578)

Когато Бог ме обича, аз трябва да възприема Неговата Любов и да пазя тази връзка свещена. И единствената връзка, която трябва да пазя свещено, е връзката на Любовта. (159/стр. 319-320)

Щом се прекъсне връзката на Любовта, ти тогава постоянно почваш да се смаляваш. И щом се смалиш, няма изход отникъде – ти умираш един ден от смъртта. И ние умираме, понеже прекъсваме връзката с Бога. (159/стр. 319)

Граничната любов образува нещастия. Граничната мъдрост образува нещастия. И победената истина носи страдания. (159/стр. 326)

Няма да ядеш от Дървото на доброто и злото – значи, няма да казваш лъжа. Щом кажеш най-малката лъжа, ти си ял от забранения плод. Яж от Дървото на Живота, тоест яж от Дървото на Истината. (159/стр. 323)

Истината – това е Проявлението на Единия Бог, Който създава условията, при които човешкият дух и човешката душа могат да се стремят към нещо по-добро и светло в тоя обширен свят.

(17/стр. 212)

Днес Христос поставя на всинца ни въпрос: „С нас или против нас?“… Неут­ралност сега няма. Има голямо състезание в света – всички воюват и всеки ще трябва да иде на една или на друга страна, и ще се реши един велик въпрос.

(17/стр. 372)

Днес всички се питат кога ще се свърши войната. Войната няма да се свърши никога. Защо? Защото причината за войната е в самия човек. Докато злото е господар на човека, той постоянно ще воюва. (109/стр. 361)

Сега Христос показа на човечеството Пътя, по който може да се освободи от последствията на непослушанието – от злото в света. (50/стр. 577)

Всичко ниско, подло, отрицателно, което разваля и разрушава човека, е свързано с познаване на доброто и на злото. Външно Забраненото Дърво е облечено с красиви дрехи, а плодовете му са позлатени, на слънце светят. Така позлатени са плодовете – безлюбието минава за любов, а злото минава за доб­ро. (50/стр. 577)

Но сега виждаме, че има нещо, което светът не може да ни даде. Ние имаме желание да се върнем в Рая. Кое е Раят? Кое е онова, което Раят може да ни даде? Туй, което Любовта може да ни даде, ничия друга сила не е в състояние да ни даде. Другите сили може да ни дадат от нея. (129/стр. 272)

Всичко от Любовта е излязло. Безгранична е Любовта. Няма нещо в света, което е излязло извън Любовта. Изопачените работи в света, които съществуват – то е неразбраната любов в света, в която се учим. (129/стр. 271)

Новият живот е да премахнем всичките препятствия, които спъват проявленията на Божията Любов.

(129/стр. 271-272)

Всяка лоша мисъл е преграда за Любовта. Всяко лошо чувство е преграда за Любовта. Всяка лоша постъпка е прег­рада за Любовта. Ние сами туряме тия прегради и страдаме. (129/стр. 271)

Казвам: Само онзи човек има условия да се развива, който се повдига от своите мисли, чувства и постъпки.

(52/стр. 290)

Когато дойде на Земята, Иисус взе формата на човек, за да ни покаже, че Любовта ражда хората. (6/стр. 102)

Сега вие ще ме попитате: „Ами ние, които вярваме в Бога, какво ни очаква?“. Казвам ви: Очаква ви горчивата чаша. Каквото е последвало Христа, това и вас ще последва. Ако Христос се е молил да Го отмине тази чаша и не Го отмина, мислите ли, че за вас ще има изключение? Няма да има изключение.

(42/стр. 215)

Но щом дойдат скърбите и страданията, това показва, че ти заслужаваш живота повече, отколкото преди да бяха дошли, отколкото преди да беше ги опи­тал. По-добре е да бъдеш на слънчевата светлина, но със страдания, отколкото да си без страдания, но на тъмно. Защо ти е здраве на тъмно, без светлина?

(42/стр. 223)

Ако Христос не бе пил горчивата чаша, какво благо би добило човечеството? В тази чаша бе пак Божествената Любов и страданията на тази Любов не бяха нищо друго, освен че листът на тази чаша окапа и сее пак Плода на Живота… И когато дойде горчивата чаша за нас, това показва, че ние ще трябва да цъфнем, да завържем. (10/стр. 28)

Човек представя Дървото на Живота. Това Дърво вечно расте, вечно се развива, но то дава само 12 плода. От неговите листа се лекуват всички болести. Следователно култивирайте в себе си Дървото на Живота. Листата на това Дърво са човешките мисли, чувства и постъпки. Чрез тях става дишането. Без тези листа Дървото на Живота не може да функционира. Без тези листа неговите клонища, неговите корени също така не могат да функционират. (107/стр. 345-346)

Та първото нещо: Станете господари на вашите мисли – не изведнъж, но постепенно. Станете господари на вашите чувства – не изведнъж, но постепенно… Можете да имате на ден хиляди подхлъзвания, това да не ви безпокои. Не съжалявайте за нищо, защото това, което сте искали да постигнете, а не сте могли, други са го постигали. Един ден и вие ще притежавате това, което другите са постигнали. (107/стр. 346)

Свързани са хората. Всички състав­ляват едно Цяло. Трябва да имате ясна представа за това. Всички клонища и листа на едно Дърво, доколкото са свързани, черпят сокове от Дървото и са Живи. (26/стр. 195)

Последствията на непослушанието

Днес всички хора трябва да влязат като ученици във Великата Школа на Живота, т.е. в Школата на Царството Божие. Никой не се приема за ученик на тази Школа без изпит. За жената изпитът е един, а за мъжа – друг. Жената ще бъде прекарана пак през Дървото за Познаване на доброто и злото и ако си позволи само да погледне към него, тя пропада… Мъжът пък ще бъде поставен на изпит върху въпроса за жертвоприношението. (138/стр. 50)

Жената трябва да мине и замине край Дървото за Познаване на доброто и злото, без да пожелае да го види… Тя трябва да прояви послушание, като минава покрай това Дърво – да помни думите, казани от Господа, и да не се съблазнява от красивите му плодове.

(138/стр. 50-51)

Какво очакват хората сега? Те очакват по-добри външни условия. Те мис­лят, че външните условия ще изменят живота. Не, само мисълта е в състояние да измени живота. Светлите и чисти мис­ли могат да подобрят живота. Но за това се изисква послушание. (168/стр. 70)

И Адам, преди да влезе в Райската градина, беше едно обикновено животно, но Бог го срещна, извади го от лошите условия, постави го в Рая да управлява животните, да им бъде господар. Едно се искаше от Адама – послушание и разумност. За да запази новите условия, Адам трябваше да изпълни това, което се искаше от него. (50/стр. 29)

Всеки човек, който иска да се върне в Рая, трябва да изпълни условието, което се искаше и от Адама: да не яде от плодовете на Дървото за Познаване на доброто и злото. Не издържи ли на това условие, не само че няма да се върне в Рая, но той ще изгуби и сегашните условия. (50/стр. 29)

Всички трябва да знаят, че за лошите хора в света настъпва черен период, т.е. катастрофи. Времето, което сега иде, ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят. Който не разбира моите думи, той мисли, че светът ще се разруши, ще изчезне. Не, светът няма да се разруши, но човешкият живот ще се обнови изцяло. (168/стр. 70)

Вас ви е страх да не изгаснете. Човек изгасва само при едно условие – при Дървото за Познаване на доброто и злото. Там се прекъсва връзката между човека и Бога и там е всичкото зло… Щом прекъснеш връзката с Бога, ти влизаш в друг свят. Светът на смъртта е реален, но там почват страдания и противоречия, в които няма разрешение. (159/стр. 319)

Някой ял от Забраненото Дърво и ме пита какво да прави да се освободи от последствията му. От последствията не можеш да се освободиш, но трябва да приемеш страданията разумно, да ги понесеш геройски, за да се пречистиш. Щом се пречистиш и обновиш, Любов­та отново ще дойде. (50/стр. 577)

Ако Любовта те посети, без да си се изчистил, ти не можеш да се освободиш от злото. И в края на краищата пак ще изгубиш Любовта. (50/стр. 577)

Ако мислите, че можете да минете живота си без страдания, вие се лъжете. Вие ще минете през такива страдания, че всичко, което имате в себе си, ще ви се вземе. Нищо няма да остане от него.

(42/стр. 215)

Без страдания няма Възкресение. Ще кажете, че за Бога всичко е възможно. И за човека всичко е възможно, докато не е ял от плодовете на Забраненото Дърво. Щом яде, той непременно трябва да мине през страданията и през смъртта.

(50/стр. 577)

Сега ако умираме, е лошо. Но ако не умираме, е два пъти по-лошо.

(127/стр. 650)

Любовта в Рая е Дървото на Живота, от което Бог забрани на хората да ядат. Ако хората ядат и нямат Любов, те ще направят по-голяма пакост, отколкото сега вършат. (129/стр. 272)

Злото в света е допуснато, за да стане явна Любовта… Защото най-първо хората ядоха от Дървото на Живота и не знаеха какво нещо е Любовта. (82/стр. 73)

Едно неразбиране на Любовта може да роди в тебе едно престъпно желание.

(103/стр. 306)

Ако вятърът е откъснал ябълка от Дървото, това показва, че червей е имало в нея. (52/стр. 147)

Плодът пада долу – вие не можете да си обясните това, защото не можете да чуете вятъра; глухи сте малко.

(105/стр. 118)

Всякой един от вас има по един червей и този червей е, който искам да отстраним. (51/стр. 61)

Човек представя плод, който зрее на Дървото на Живота. Ако върви в Правия път, …човек няма да пада на Земята. Когато узрее, сам ще слезе или ще отиде в ръката на своя Създател и Господар.

(52/стр. 147)

Когато Бог забрани на първите човеци в Рая да ядат от плодовете на Дървото за Познаване на доброто и злото, Той знаеше, че те са силни да изпълнят тази заповед… Бог напълно разчиташе на силата на човешкия дух. Казвам: Първите човеци сгрешиха, че не приложиха всичката сила, която имаха в себе си.

(154/стр. 239-240)

Опасно е Дървото за Познаване на доброто и злото. Само едно можете да знаете: то е едно от най-красивите Дървета в света… То съблазнява даже силните хора. (50/стр. 473)

Адам и Ева не изпълниха заповедта на Бога – те показаха непослушание… А който не прилага закона на послушанието, той се натъква на условията на изкушението. (50/стр. 473, 475)

Изкушението не е станало тъй изведнъж. Няколко години е минало, докато Ева се убеждава… Тя била умна жена, принадлежала към една Школа.

(120/стр. 212)

Ева ходила из Рая да изучава; много учена била по ботаника, ходила да изучава всичките Растения. Един ден Ева гледа Дървото на Познанието добро и зло и казва: „Господ за туй Дърво беше говорил на Адама. Види се, има някакво добро“. Дяволът вижда, взема повод, вижда слабостта… и казва: „Който яде от този плод, на Божество става. Всичко може – цял свят и вселени да създава“. Това е погрешната идея. В света само Един има, Който създава – Той е Бог.

(38/стр. 169-170)

Ако ние искаме да създадем един свят, трябва да станем Едно с Бога. Вън от Бога, като Божество да създадем една вселена, то е заблуждение. (38/стр. 170)

Но Ева беше колективно изявление на цялото човечество, ние гласувахме с нея… Ева беше израз на милиони същества. Те казаха: „Направи това, ние Богове ще станем“. (82/стр. 73)

Всички вие сте били в Рая и сте получили онази заповед от Бога да не ядете от Дървото за Познаване на доброто и злото, която не сте изпълнили. Всички вие гласувахте да дойдете на Земята.

(42/стр. 217)

И сега животът вън от Рая е познаване на доброто и злото… Искаме да примирим доброто със злото. А те са два метода различни. Те си работят. Те са на мястото. Те са създали света.

(129/стр. 241, 246)

Светът с добро и зло – това е един свят, дето трябва да живеят най-разумни Същества, понеже в света на доброто и злото условията са много тежки. Няма условия по-тежки. (129/стр. 246)

Казва Бог: „Докато не обикнете Дървото за Познаване на доброто и злото, не трябва да ядете от плодовете му. В това се заключава вашата погрешка. Преди да изпълните съвета на змията, трябваше да изпълните Моята заповед“.

(109/стр. 362)

И ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно положение и никакъв прогрес не щеше да има. (25/стр. 622)

Вие предполагате, че ако Адам и Ева не бяха излезли от Рая, положението им щеше да бъде по-добро. Не, ако те не бяха излезли, положението им щеше да бъде по-лошо, отколкото е сега.

(42/стр. 208-209)

Бог им каза да не ядат, а Адам и Ева ядоха. Можете ли да ми дадете един отговор защо стана така? Бог искаше да докаже на хората, че Неговата Воля ще стане и тогава, когато не става това, което Той е казал. (42/стр. 214)

Божията Воля ще стане и тогава, когато хората не я изпълняват. В края на краищата Бог ще направи така, че хората ще изпълнят Волята Му. (42/стр. 214)

Бог ще докаже на света, че това, което Той е казал, ще стане. (42/стр. 214)

Призивът към блудния син

Казват хората: „Защо духа вятърът?“. Да вкара житните зърна в пукнатините на земята, за да израстват и да се развиват. (123/стр. 78-79)

Щом паднеш, трябва да потънеш долу на четири пръста в земята и после да се молиш да дойде отгоре малко пръст да поникнеш. Така ти пак ще излезеш отгоре – ще пораснеш на същата височина, но в друга една форма. (23/стр. 38)

Вятърът е, който събаря плодовете от Дървото на Живота, а вятърът е символ на Разумния Живот. (23/стр. 38)

Пътят – това е движението на Духа в Разумното Приложение на законите в Природата. (17/стр. 212)

Защо духа вятърът? На този въпрос можем да отговорим толкова, колкото, когато се питаме защо тече водата.

(123/стр. 79)

Всъщност всички желания са на мястото си, но те трябва да се реализират на своето време. Не стане ли така, човек се натъква на големи противоречия.

(151/стр. 345)

Откъде произтичат противоречията? Главно от непослушанието. (42/стр. 213)

По-грешни от това, което хората са днес, никой не може да ги направи. Аз по-праведни мога да ви направя, но по-грешни не мога. (42/стр. 221)

Сега онзи, който съзнава, че Бог му е Баща – аз с него мога да бъда в контакт.

(64/стр. 16)

Божественото Учение е: Любовта трябва да присъства и всеки акт трябва да е заченат от Божествения Дух.

(64/стр. 17)

Само когато човек е на Дървото на Живота, само тогава Божията Любов може да се пренесе в него и може да функционира. (26/стр. 195)

Да уредим живота си вън от Любов­та – това е невъзможно. (107/стр. 346)

Любовта владее злото. Безлюбието се владее от злото. (114/стр. 388)

Казано е: „От това Дърво няма да ядеш!“. Не едно Дърво, такива Дървета много имаше из Рая – то е като общес­тво, заедно са свързани. (110/стр. 166)

Щом ядеш от Забраненото Дърво, ти си чер. Щом ядеш от Дървото на Живота, ти си бял. (115/стр. 185)

Черните хора имат стремеж към Земята, а не към Небето – те са хората на онова Дърво, от което вашата първа майка е яла. Белите хора, които сега идват, са хората на Дървото на Живота.

(17/стр. 326)

На Черната Ложа само Бялата може да противодейства, защото тя има по-голямо Знание и Мъдрост, та в състояние е да я преодолее. (71/стр. 302)

Главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното – Сатана, Велзевул.

(71/стр. 302)

Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините. (71/стр. 300)

Тези Бели Братя са сегашните Учители на цялото човечество – и на мъже, и на жени, и отсега нататък ще се запознавате с тях. (6/стр. 212)

Духът Христов е, Който ни обединява с всичките наши Братя. (71/стр. 308)

Ние съставляваме една Велика Църква, едно Велико Братство и сега много жени и мъже, наши братя и сестри, чакат да ги повикат. (71/стр. 314)

Ние трябва да изпълним своята длъжност към Бога в този век и да принесем малкото, което имаме у нас, за да отворим път на другите наши братя към Христа. (71/стр. 308)

Христос ще свидетелства във вашата душа и ще ви даде толкова доказателства, колкото искате, само отворете очите и ушите си. (71/стр. 314)

Христос е Божествената Мъдрост, която се проявява чрез Любовта.

(6/стр. 102)

Влезе ли Любовта в пъкъла, влез и ти с нея. И не бой се. (42/стр. 206)

От мъчнотиите, които имате сега, не се бойте – те са една паяжина, която тутакси се изгубва и гине от Присъствието Господне. (71/стр. 308)

Това Велико Бяло Братство – чрез Него Господ сега работи в света.

(6/стр. 212)

Сега всички Братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане. (71/стр. 310)

Вашето състояние е състоянието на блудния син, описано в Писанието, но при все това Христос ви вика. (71/стр. 299)

На блудния син заклаха теле, но за вас телето знаете ли кое е? Нашата душа, когато се върнем, ще бъде това зак­лано и угоено теле. (71/стр. 308)

Този, който иска да бъде член в Братството, трябва да принесе своята душа в Жертва – Жива и Богоугодна.

(71/стр. 308)

Вие казвате, че разбирате Истината. Нямаше да имате тогава нужда от лампа, защото Истината сама по себе си е Светлина. (71/стр. 312)

Тия хора, които живеят в Истината, ги наричат Светли. (71/стр. 312)

Хора, които слугуват на Бога, те светят; а хора, които не слугуват, тъмнеят.

(71/стр. 314)

Ти искаш да бъдеш враг, това е път на тъмнината. Ти искаш да бъдеш светия, това е път на светлината. (120/стр. 214)

Искаш да имаш знание да го използваш за себе си, ти си в пътя на тъмнината. Ти искаш да работиш за благото на ближните си, ти вървиш по пътя на светлината. (120/стр. 214)

Свещеници и Учители са всички онези, които Господ е поставил с Мощ да ръководят хората. А всякой водител, който няма свещ, той е от лукаваго.

(71/стр. 314)

Но всеки, който се е осмелил да зароби човешката душа, не е прокопсал. Ужасен е този закон. (120/стр. 213)

Неиздържалите изпита на Любовта

Дяволът е един Принцип извън Живота. Няма Живот. (127/стр. 650)

Сухият лист изгубва цвета си, т.е. своя живот… Това се дължи на отделянето му от Дървото на Живота. (52/стр. 290)

Сухият лист е недоволен от положението си… Само онзи, който има Живот в себе си, той е доволен от него. Падналите листа, които гният и съхнат, нямат живот в себе си. (52/стр. 290)

Има някаква надежда и за сухите листа, но за това се изисква дълго време. Трябва да минават през раждания и прераждания, през въплътявания, докато един ден отново се върнат на Дървото на Живота като листа, клончета и плодове и започнат нов живот оттам, дето са спрели. (52/стр. 290)

Може да бъдете лист, цвят, клон или плод на Дървото на Живота. А може да бъдете и лист или цвят, паднал на Земята. (32/стр. 104)

Такъв ад, както богословите го описват, не съществува. Хората сами са създали ада. Там живеят души, които не са издържали изпита си. (32/стр. 104)

Господ не направи ада. Ада го направиха хората. (120/стр. 214)

Ада другояче го разбирам. В света при появяването на човека се явиха Две Школи от най-учените хора на човешката раса. Те се разделиха по възгледите на светлината и тъмнината. Едните поддържаха, че при светлината животът може да се поддържа по-добре. Другите поддържаха обратното: че при тъмнината човешкият живот може да се развие по-добре. (120/стр. 214)

От Школата на тъмнината казваха, че светлината може да се използва за един много малък кръг и тесен кръг и че светлината никога не трябва да се дава. Те аргументираха, доказваха, че като спи човек, трябва в тъмнина да спи; и като се върти Земята, трябва тъмнина. И те се разделиха на Две Ложи: Бели и Черни Братя с противоположни възгледи. Едните казваха, че човек трябва да се ограничи в затвор – туй е тяхното учение. Другите казваха, че човек трябва да има пълна свобода – чрез убеждение да го убедиш. (120/стр. 214)

Но сега ние влизаме в една Нова Епоха, която аз наричам Епоха на Реалното… И Любовта ще постави човека там, дето не е мислил. За нея и високите (възвишените), и ниските (низшите) хора са едни и същи, безразлично е. Като влезе Любовта в ада, и адът ще го направи Рай. Но като излезе Любовта от Рая, Раят става ад. Дето влезе, Любовта всичко превръща. (42/стр. 205-206)

Погрешката на хората се заключава в това, че щом Любовта напусне едно място, те не тръгват подир нея, а остават подир нея – остават на същото място, защото то е било Рай. Това място е било Рай, но щом Любовта го напусне, то става ад. (42/стр. 206)

Онзи, който няма Любов в себе си, в душата му е цял ад, като че целият свят се събаря наоколо му. А онзи, който живее в Любовта, като че цял свят се създава около него и за него. (42/стр. 216)

Божественият Живот прониква и в ада, и в Рая. От човека зависи да бъде в Рая или в ада. (100/стр. 124)

Сега ще учите себе си на Божественото Учение – Учението на Любов­та. По какво се отличава Учителят? Той може да живее и в светлината, и в тъмнината. Учителят живее и в ада, и в Рая. Той владее законите на Битието и разполага с тях. Като знаете това, прилагайте Любовта в живота си, че и в ада да влезете, да можете лесно да се освободите. (100/стр. 396)

Да заробят душата ти, е невъзможно. Всеки, който се е опитал в света от 8 хиляди години – аз вземам това число като число на безконечността – всеки, който се е опитал да зароби човешката душа, да отнеме свободата , много жестоко си е изпатил. (120/стр. 213)

Бог пише една Велика Книга, на която листата са хората. Значи, всяка душа, в която са вложени Тайните от създаването на света досега, е лист на Великата Божествена Книга… Живи са листата на Божествената Книга. Те се наричат още листа на Дървото на Живота.

(53/стр. 294-295)

Понеже много листа на Великата Божествена Книга са откъснати и забутани някъде – моята задача е да ги намеря, изчистя и занеса на Бога да ги постави на местата им. (53/стр. 294)

Хората са листата на Живото Дърво; светиите са цветовете; Ангелите – завързалите, но още неузрели плодове; а Херувимите и Серафимите – узрелите и сладки вече плодове. Всички живи същес­тва, от най-малките до най-големите, съставят Дървото на Живота, в което текат Божествените сокове. Цялото Дърво пък живее в Бога. (53/стр. 295)

Да познаем Бог, това значи да ядем от Дървото на Живота. (130/стр. 130)

Човек трябва да се посее, да поникне, да израсне, да цъфне, да завърже и плодът му да узрее. Като узрее, това е старият човек, който е познал Бога. Като опиташ този плод, ти ще придобиеш Неговия Живот – животът ти ще се увеличи и ще станеш като Него, т.е. ще познаеш Бога. (112/стр. 498)

Който не обича и не познава Бога, от благата, които Той му дава, ще си създаде ад. Който обича и познава Бога – и от благата, и от страданията ще си създаде Рай. Тази е Великата Истина в Живота.

(27/стр. 42)

Ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете… Защо е така, не питайте. Този въпрос не трябва да се разисква. Той е изкушение. Ние не искаме да пипаме Забраненото Дърво. (27/стр. 42)

В Забраненото Дърво се крият две неща, които човек никога не може да разбере. Това са злото и доброто. В тях са скрити Тайните на Живота. (27/стр. 42)

Добро и зло е неестествена храна за хората. То е храна на Боговете, не е за хората. (81/стр. 34)

Казва сега Христос: „Доста е на деня неговото зло, не притуряйте повече“… Злото е един вътрешен принцип, който нарушава спокойствието на човека. В един момент, когато имаш най-хубавото разположение, тогава злото ще наруши мира ти. (114/стр. 380)

Злото е една присадка. Кога стана присадката, знаем от този, библейския разказ. Онзи философ на Черната Ложа – тъй аз го наричам, който влезе в Райската градина, каза на жената: „…В деня, в който човек яде първия плод от това Дърво, ще победи злото“. Той присади злото. (114/стр. 380-381)

Сега доброто в този свят, в който вие живеете – доброто без злото не може да се прояви. Злото е сянката на Живота. Тъй както нощта следва деня, така и злото следва доброто. Вие някой път свързвате злото с Дявола, със Сатаната. Това са съвсем други идеи. (114/стр. 386)

Злото, понеже е сгъстена материя, трябва да се употребява в микроскопически дози. Аз съм съгласен да се гневите, но микроскопически. Аз съм съгласен да се съмнявате, но микроскопически. Аз съм съгласен да се обезверявате, но микроскопически. Ако турите силна доза, то ще направите експлозия. От тази експлозия във вашия живот няма да остане нещо. (114/стр. 386)

Но казвам: Трябва да има напрежение вътре. Напрежението иде от злото. Доброто използва злото като сила да му служи тъй, както вие употребявате едно длето, една тесла, един чук, за да счупите нещо. А доброто се занимава с ония, деликатните, тънките неща. (114/стр. 387)

Природата е крайно благосклонна към всички ония Разумни Същества, които знаят как да се справят със злото. Ония, които не знаят как да се справят, не ги ограничава. Следователно хората идат на Земята да се научат как да се справят. Не да воюва човек със злото, като не го е изучавал. (114/стр. 387)

И аз не искам сега да се спирам върху отрицателните работи, защото вие не може да си представите човек да говори за злото – то е опасна работа. И да говориш за Дявола, е опасна работа.

(127/стр. 650)

Но знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети, …то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание. (12/стр. 104)

Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината. (12/стр. 104)

Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе. (12/стр. 103)

Събуждане сърцето на човека

Сега ние се намираме в живота на запрещението, дето не ни е позволено да ядем от Дървото на Живота, а се храним още от Дървото на Познанието на доброто и злото. (78/стр. 571)

Сега сме под опекунството на злото. Или законът е: За всяка лоша постъпка, която направиш, ти ще бъдеш наказан… И няма нито един от вас, който да не е бил слуга на злото. И колко са били бити хората! (159/стр. 125, 130)

Но има един закон на втръсването… Когато хората се втръснат от злото, те ще престанат да го правят. (42/стр. 22-223)

Защото в Доброто Бог присъства в нас – а пък в злото, Той се оттегля.

(64/стр. 17)

От злото вие не може да се избавите. Но и Доброто седи във вас. Доброто ще възприемете от Любов и ще имате вътрешно отношение към него. А пък злото ще го възприемете с ума си, със закона на ума си. Там ще разсъждавате и ще видите, че и злото е предназначено за нещо. (159/стр. 135)

Сега вие минавате в порядъка на Доб­рото, понеже сте минали през порядъка на злото… Каин убива Авела – оттам започва. Те са двата Принципа. Едни ще бъдат убивани, а пък други ще убиват, докато дойде да се смени този ред на нещата. И сега сме към края на смяната. Но тая смяна няма да стане бързо. Злото в нас постепенно ще се ограничи. (159/стр. 130, 135)

Тъй щото, когато видите лошото в себе си, благодарете на Бога, че ви е дадена светлина да го видите. Бог не обича да дигне завесата на нашите погрешки в съзнанието ни изведнъж. Той постепенно вдига завесата на нашето минало.

(42/стр. 223)

Казвате: „А защо ни е Доброто?“. Доб­рото представя Великата Същност на човешкото сърце. Сърцето е един Велик свят. За мене сърцето е един организиран Божествен свят. (42/стр. 213)

Когато човек е Добър, където и да го турите – и в Огъня, и в Рая, нему е все едно. Но когато е лош човек, то е друго нещо. (10/стр. 29)

Съвременните хора трябва да се подложат на големи страдания, които да разтърсят сърцата им, за да започнат да любят, да обичат, но не от страх, а доброволно. Ако страданието може да събуди сърцето на човека да люби, това показва, че той е дошъл вече до своето спасение. (63/стр. 223)

Питате: „От какво зависи развитието на човека?“. От сърцето. Ето защо сърцето трябва да се облагороди. Мястото на Рая е в сърцето, дето са насадени двете Дървета – Дървото за Познаване на доброто и злото и Дървото на Живота.

(117/стр. 75)

Същевременно тия Дървета са и в нашия мозък: едното Дърво – за Познание доброто и злото – е отзад; а другото – на Живота – отпред. (17/стр. 371)

Жилището на духовния човек е в слънчевия възел и в задната част на мозъка. И този човек се появява с онзи разказ за появяването на зло и добро. Това Дърво за доброто и злото е поставено там. (151/стр. 288)

Човек сега е започнал да разпознава кое е добро и кое е зло. А това е Духът, който е над доброто и злото. (151/стр. 288)

В далечното минало, в епохата на человекоядството, един голям учен адепт донесъл на Земята едно житно зърно. Тогава хората се ядели едни други. Житното зърно казало на хората: „Аз нося Нова култура. Ще премахна месоядството и ще се пожертвам за храна на човечеството“. Хората го приели с благодарност като благословение, изпратено от Бога. В сегашния век иде друго благословение за човечеството. Друго житно зърно иде на Земята – то е зърното на Любовта. (35/стр. 403)

Христос слиза сега на Земята и носи това житно зърно – Любовта. Това зрънце ще бъде посято в мозъка и сърцето на всички живи същества и като израсне, то ще измени характера на цялото Битие… Иде време, когато Дървото на Живота ще бъде посято. Христос иде на Земята да донесе Дървото на Живота.

(35/стр. 403-404)

Дали вярвате в това, не е важно – Христос е започнал да сее Новото зърно. То расте само под лъчите на Любовта. Любовта иде като Принцип, който ще се приеме от всички разумни същества.

(35/стр. 403-404)

Когато се говори за Дървото на Живота, подразбираме Целокупния Живот, който произтича от Любовта, носителка на всички блага в света. Да познавате Дървото на Живота, ще рече да познавате положителното в себе си – тоест Любовта, която всеки ден трябва да се разширява. (27/стр. 42)

Мисли за Любовта, говори само за Любовта! …Казва Христос: „Не противи се злому“. Защо? За да не му даваш сила. Щом му противодействаш, ти му даваш сила да черпи от тебе. (21/стр. 290-291)

За каквото и отрицателно да говориш, то е най-опасната работа. Това са взривни вещества. Мислите ли, че ако закачите Дявола, не е погрешка?… Някой път казвате: „Противи се на Дявола“. Трябва да подразбирате: „Противи се на служителите на Дявола, а не – на Дявола“. (127/стр. 650)

Дяволът, като стъпи с крака си някъде, ще те смачка и нищо не казва. В „Отче наш“ се казва: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго“ – Бог да се застъпи да ни изведе от лукавия. (127/стр. 650)

Казва Христос: „Не противи се злому и мисли за доброто в себе си“. И там е мъчното, понеже злото – това са интелигентни същества от Черното Братство и те казват: „Противи се на злото, защото само така ще проявиш своя характер“. За тях да вършат зло, е живот; да вършат добро, е смърт. Както в Бялата Ложа е изключено злото и всеки се наказва за него, така в Черната Ложа е изключено доброто и всеки се наказва, когато върши добро. (21/стр. 291)

И всеки момент вие сте или наляво, или на дясно. Разгневиш се, наляво си. Любиш, надясно си. Този Път е такъв. Всеки момент ще се мениш ту наляво, ту надясно, докато дойдеш в положение да различаваш тия състояния и веднага да схванеш момента, че искат да те изкусят… При сегашните условия друг път няма, ще знае всеки как да ги посреща изкушенията. (21/стр. 291-292)

Но всякога, когато човек може да претърпи известно изкушение, известна съблазън, той става всякога по-силен; а не издържи ли известно изкушение, или съблазън, той пада, отслабва. Туй е закон. Сега щом дойдат изкушенията, вие не можете да ги избегнете. (21/стр. 291-292)

Аз ще ви определя и следующия закон тъй: Тези, които вървят в лявата пътека, в началото продължават времето, а в края го съкращават; а онези ученици, които вървят в Бялото Братство, в началото съкращават времето, а в края го продължават. (21/стр. 292)

Един светски човек за пример има известно време да мисли и обсъжда… Той ще изпрати цяла експедиция да провери пътя, да го изследва и тогава ще каже: „По този път не може да се пътува“. А онзи човек, който живее по Бога, който върви по Божествения път, който има Интуиция, изведнъж вижда този път и казва: „Тъй казва Бог – може да се пътува“. (21/стр. 292)

После, ако в началото на живота си още искаш плодът да дойде бързо, …ти вървиш по левия път. Ако искаш бързо да усвоиш нещо, ти вървиш по лявата пътека. Ако, след като си работил дълго време, оставяш плодът да дойде най-пос­ле и не бързаш, ти вървиш по правата пътека, по десния път. (21/стр. 292-293)

Ако съкращавате времето в края, по света ходите; ако го продължавате в края, по Бога ходите. Това е закон вът­ре във вас. И когато ти се безпокоиш за резултатите на твоя живот; за онова, което си направил – ти си вляво… Кажеш ли: „Ще се разболея, ще умра, тя нашата работа няма да тръгне напред“, лошите последствия идват. Не, всички тия мисли не са за окултния ученик.

(21/стр. 293, 297)

Даже учениците на Черното Братство са много по-смели в своите твърдения – те идват и употребяват положителните методи на Бялото Братство. Един ученик на Черното Братство не казва: „Не“. Той казва: „Аз ще направя добро“, но като получи силата, упот­ребява я за зло. Затуй много от Бялото Братство се дегизират и отиват в Черното Братство да изучават методите им. И много от Черното Братство пък отиват в Бялото Братство да изучават техните методи. И двете тия Школи трябва да се проучват. (21/стр. 297)

Не се притеснявайте от разните форми, защото всичките Вери и Школи отиват към вътрешна страна, която страна за всички е една и съща.

(51/стр. 61)

Мистичната страна е вътрешната страна… Вътрешната страна обхваща Безграничната Божия Любов, Несъизмеримата Божия Мъдрост и Непобедимата Божия Истина. (159/стр. 326)

Има една Невидима връзка, която всичко свързва в Едно Неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на Вечния Невидим Бог – Извора на Живота.

(12/стр. 103)

Това Същество (Незнайния) наричам аз Вечното, Безконечното, Безначалното – Елигадай Елохим Ехова. Много Имена има Той. (170/стр. 148)

Пламъкът на Вечния Живот

Красиво е да очакваш нещо хубаво и да не го получиш. Ако реализирате желанията си преждевременно, вие ще се натъкнете на някакво нещастие.

(52/стр. 289)

Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото Дърво. Не пожелавай плода му. (12/стр. 172)

Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш. Това Дърво е Христос и неговият плод е Истината. (12/стр. 172)

Божественият Дух работи в човека, за да даде условия на Дървото на Живота да расте и да се развива в него, да даде своите плодове. (36/стр. 638)

Разумният никога не пита защо пос­ледното му желание остава незадоволено. „Как да се примиря с това?“ Ще търпиш. Чрез търпение всичко се постига.

(140/стр. 218)

Невежият за мене някой път има по-голяма цена, отколкото ученият. Защото невежият има една задача нераз­решена. (78/стр. 78)

Животът е външно проявление на това, което ние знаем. А Истината е външно проявление на това, което ние не знаем. (130/стр. 130)

Когато Божественият Дух у нас работи, Той подразбира единство, подразбира и множество. Отец е сътворил нещата, Духът е множество от единия и другия полюс. А Христос представлява соковете, които постоянно текат в Дървото на Живота. (17/стр. 329)

И Христа е множество в Себе Си – Светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на Живота.

(71/стр. 314)

Христос трябваше да цъфне на Дървото на Живота, за да даде първия плод. Този плод е, който лекува хората. В този плод стои това Учение, което, като го приеме човек, той приема елементите на спокойствието. С това човек минава в Космическото Съзнание – във Вселената, която е Жива. (10/стр. 28-29)

Като пътувате по това Дърво – Дървото на Живота – там има двояк живот, материален в корените и духовен в клонищата. (17/стр. 210)

Страданията – това са корените на Дървото; а радостите – това са клоните. Корените и клоните, т.е. страданията и радостите заедно, съставляват Дървото на Живота. Без корени не може да има растене: та колкото повече страдате, корените стават по-дълги и по-силни; а щом корените са по-силни, и вашите клони са по-силни – съответствие има.

(15/стр. 322)

Главната мисъл е, че и в ада, и на Небето да сте, да не се роди у вас никакво съмнение, но да останете едни и същи – да благодарите на Бога, че Той е и в ада, и в Рая. Момента, в който се намирате в ада и дойдете до правилното разрешение на отношенията между скръбта и радостта, вие веднага ще отидете на Небето. Ако пък сте на Небето и не можете да разберете това отношение, вие веднага ще се намерите в ада.

(133/стр. 175)

Физическият свят е направен по образа на Божествения. Тези два свята представят полюси на живота. Между тях се намират всички останали светове, наредени по степента на развитието на съществата, които живеят в тях. Всички светове заедно представят едно Цяло, а поотделно те са части на това Цяло.

(100/стр. 395)

Приемайте малките Божествени Идеи, в които е скрит Животът на Цялото. Първоначално и Земята е била малка, но постепенно е расла и се разширявала, докато е дошла до положението на плод, който зрее. Един ден тя ще узрее и ще капне от Дървото на Живота. Заедно със Земята ще узреят и хората. (94/стр. 18)

Кое е това Дърво на Живота? То е Съзнателният Живот. (11/стр. 168)

Защо Христос уподобява човешкия живот на лозова пръчка? Защото човек е закрепен към Великото Дърво на Живота, както лозовата пръчка – към лозата.

(20/стр. 42)

Кажете си: „Аз съм клон от Дървото на Живота, има кой да се грижи за мене“. Дръж се за Дървото и не губи връзката си с Него. (86/стр. 163)

Всеки клон има свое място и определено време за развитието си. Първо се явяват големите клонове и колкото по-нагоре се отива, явяват се малките клончета… Ако разменят ролите си, и големият, и малкият клон ще се натъкнат на противоречия. Всеки човек, като част от Дървото на Живота, трябва да знае своето място и своето време за проявяване. (151/стр. 345-346)

Всеки човек ще узрее, но това трябва да стане навреме, когато всички ще го ценят – не преждевременно, когато червеи ще го ядат. (94/стр. 19)

Един човек, когато се намира в Дървото на Живота, трябва да знае в коя част е – в клоните или в корените. Защото, ако е в корените, има една служба; а ако е в клоните, има друга служба. Така хората, които се намират в корените на живота, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат. (71/стр. 290)

И когато виждаме, че листата на някое Дърво капят, това е привидно така. Всъщност листата от Дървото на Живота никога не окапват. (154/стр. 227)

Падението е закон за събуждане. Човек трябва да падне, за да се събуди.

(23/стр. 37-38)

Вие трябва да паднете от Дървото на Живота, но не сами по себе си… Господ ще ви бутне да паднете. (23/стр. 38)

И говорят листата: „Ние преждевременно слязохме от Дървото на Живота и тук изгубихме всички условия“.

(123/стр. 78)

Защото първоначално смъртта е означавала: ще се лишиш от онези условия, при които животът може да функционира – не че животът е изчезнал… В смъртта ще имаш най-тънкия образ на живота, който можеш да си въобразиш. Това е смъртта. (120/стр. 227)

Смъртта не е страшна. Смъртта е страшна само тогава, когато човек е престъпил Божиите закони… Безлюбието мъчи човека, а не смъртта.

(42/стр. 215-216)

Чрез смъртта Любовта се проявява… Любовта изпитва всички души. Като пос­тави човека на изпит, тя ще го прекара през най-големите страдания, през най-големия мрак. Любовта чака човека зад този мрак. (42/стр. 216)

Вятърът на Любовта лъха вече. Той е лъхнал някои от вас. Онези, които този вятър лъхне, стават тъжни и мислят, че Бог ги е забравил. (42/стр. 224)

Когато Бог, тоест Любовта, дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат пред Дървото на Живота, и още тук, на Земята, ще разрешат великия въпрос. Този въп­рос не се разрешава на Небето, но на Земята. (63/стр. 223)

Казвам: Иде Страшният Ден! В какво отношение този Ден е страшен? В това именно – Бог ще се прояви.

(63/стр. 223)

Апостол Павел казва какво ще стане със сегашния порядък. „Какво ще стане?“ Ще стане това, че ще излезете от гробовете си – ще излезете от Дървото на Познаване на доброто и злото и ще влезете в Дървото на Живота. Тази е Идеята, която е поставена в стиха: „Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил“. (112/стр. 497)

Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира Дървото на Живота. Като влезем в този Живот, ще бъдем при Този, Единия, Който е Жив. Това е Вечният Живот. (112/стр. 497)

Вечният Живот е Божественият Живот, който е запален във всеки едного във вид на Малко Пламъче. Като го пог­леднеш, казваш: „Какво може да стане от него?“. Това Пламъче ще създаде твоя ум и твоето сърце. Върху това Пламъче почива бъдещото твое щастие.

(112/стр. 497)

От Малкото Пламъче се разгаря Голям Огън. (59/стр. 163)

Какво представя Синът на Светлината? Той е Огън и Пламък, Живот и Светлина. (100/стр. 135)

Божествена Светлина излиза от този Божествен Пламък, Който е създал света. (60/стр. 226)

Коментар от Елеазар Хараш

Съществуват Любовта и Мъдростта, а Истината не съществува. Истината се ражда в Безмълвието, в Неродеността, в Нищото и затова тя е трудно уловима.

Всъщност змия няма. Змията е Бог. Той е станал змия. Той е говорил в нея. Той може да влиза в съществата и да проговаря в тях. Туй е свързано с Тайното Учение за Древното Слово. Словото може да преобразява всичко. На дълбоко ниво няма грехопадение. Има само Път към Бога. Всъщност Бог е станал змия, за да спаси човечеството.

Наистина Падналите Богове ще минат през тежки страдания, защото са се опълчили. Но понеже са се опълчили, те имат едно дръзновение, един друг вид стремеж, който покорните го нямат. Падналите Богове ще станат по-дълбоки от Непадналите, защото ще минат през по-тежки страдания, през дълбини, които другите не могат да минат. Ако запазят състоянието си на Висша Божественост, те ще станат по-осъзнати и по-дълбоки – Бог ще ги благослови, те ще надминат. Защото Бог иска Независими Същества, както Независимите Старци, на най-дълбоко ниво. Боговете не са били Абсолютни, а Божествени – затова са пропаднали.

Но има Древни Закони, които казват, че Бог не благославя само благочестивите. Той има дълбоки същества, вер­ни, които са в тъмната област. Има много предани тъмни същества, които по негативен път са благословени, и те трябва да вървят по този път, както праведните – по своя път. И двата пътя са благословени. Божията Милост не е ограничена само с благочестивите и правилните. Прекалено Дълбока е Любовта и Милостта Му, че да е ограничена така.

Истината е скрита в Неопетнен Мрак. Древният Изначален Човек е нещо по-дълбоко от Прасветлината, Той надминава. Той не зависи от Божията Милост. Древният Човек е една Изначална Дълбока Същност, създадена от Абсолюта, Образец. Той е най-близко до Абсолюта, като Сияние. Всъщност Изначалният Човек е нещо грандиозно, което нито във Вселената може да се побере. Той е Единственият, Който е Образ и Подобие на Абсолюта и на Древния Бог, Скрития Бог. Той е над Синове, Мъдреци, Посветени, Учители – Прастарец.

Поляризирането на Центъра

Началото на кармическия закон

Казва се в Библията: „И вдъхна в ноздрите му Дихание на Живот и стана човек жива душа“. След това този човек се поляризирал – Господ го приспал, та му извадил едно ребро и направил друго поколение, което съвсем не прилича на него. (106/стр. 61)

Всеки един Принцип, който се поляризира – то е едната страна. Тук имате вече една философия. За да се разбере една философия, трябва да мисли човек.

(131/стр. 304)

Сама по себе си Черната Ложа не е лоша, обаче в живота тия Две Ложи, Черната и Бялата, не изпълняват един и същ Принцип – не изпълняват едни и същи закони. (21/стр. 179-180)

Бялата Ложа – това е един изгрев, а Черната Ложа – това е един залез.

(21/стр. 178)

Залезът на Слънцето показва, че ти си на крива посока… Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в Черната Ложа. Тогава Белите са били в залез. (21/стр. 178, 180)

Сега, който залязва, той е в съгласие с Черното Братство – с нощта на живота.

(172/стр. 225)

Какво представя нощта? Нощта е времето, часовете на страданията, когато човек е сам – когато, освен Бог, никой друг не може да му помогне.

(56/стр. 105)

Нощта в човешкия живот е Ден в Божествения. (55/стр. 67)

Било е време, когато на първо място са били Черните Братя, а на последно – Белите. Тогава Черните Братя са били в изгрева на живота, а Белите – в залеза. Днес е точно обратно. (172/стр. 227)

Видимият свят е за децата – той е велика забавачница… Видимият свят е преходен. Той ще се измени след хиляди, милиони и милиарди години. Според индуските окултисти тогава ще нас­тане Нощ на Брама. (33/стр. 526)

В Нощта на Брама децата от видимите светове ще отидат при своя Баща. Там, в Нощта на Живота, Той ще ги занимава с Великата Мъдрост и Знание защо е бил създаден Невидимият свят.

(33/стр. 526)

В прилива на Божествена Енергия всички същества се радват, пеят и веселят. И в Ада, и в Рая всички същества взимат участие в този прилив. Дойде ли отливът на Божествената Енергия, които разбират този закон, пак се радват и веселят. Които не разбират закона, стават тъжни. (52/стр. 531)

Та затова има дванадесет милиарда години – за разположение и неразположение, за вдишки и издишки, прилив и отлив. Това е то, Божественият закон: Когато ние сме разположени и неразположени, става една обмяна между нас и Бога. И тази именно обмяна е Любовта на Бога. Господ дава на една душа доб­ро и зло. И в това се състои Съвършенството на Бога: каквото и последствие да има, Той ще го даде. (71/стр. 108)

И това, което се нарича страшен съд, е за тия, за които ще настане Божествена Нощ за дванадесет милиарда години, докато настане Божественият Ден… Като дочака душата Божествения Ден, тогава чак ще се дадат условия да почне да се развива и да еволюира. (71/стр. 108)

Кармическият закон води началото си още от излизането на човека от Бога, а действието, или проявата, на този закон започва с поляризирането на човека… Поляризирането подразбира раздвояване на човешкото съзнание на положително и отрицателно, на възходящо и низходящо. (93/стр. 99)

Закон, по който върви развитието на живота, е слизането и възлизането. При слизането става смаляване, а при възлизането — разширяване, уголемяване. При тези две положения топлото, нежното чувство в човека ту се губи, ту отново се проявява… Това приятно чувство трае само миг, но когато се изгуби, в съзнанието на човека остава известна празнина. (164/стр. 50)

Но както сте изгубили приятното чувство, така можете да го придобиете. Следователно схващайте живота като момент. Той се проявява във време и пространство, но е извън времето и пространството. Въз основа на това животът не може да се обхване, но може да се почувства. (164/стр. 50)

Животът на ума и на сърцето, т.е. на духа и на душата, представляват един и същ живот, който обаче се поляризира в две различни направления. Такова е свойството и на самата материя. Щом Духът от Невидимия свят слезе на Земята, материята веднага се поляризира.

(153/стр. 35-36)

Най-първо Духът се поляризира – имате душата. После става друго едно поляризиране, пречупване на човешките енергии – явява се плътта. (45/стр. 638)

Духът е онова начало, което оживява материята. Плътта е съвкупност на човешки желания. (73/стр. 754)

Духът – това е Божественото издишване на нещата… Бог почва да издиша. Когато Бог почва да издиша, нещата се създават. Но в нас този процес е обратен: когато Бог създава нещата, ние вдишваме в себе си. (45/стр. 638)

А пък вторият процес е: когато Бог започва да вдишва в Себе Си, ний създаваме нещата. Трябва следователно да вдишаме видимите дела и ще създадем нещо. Всеки трябва да се върне там, отдето е излезнал. (45/стр. 638)

Проявената Любов е Първата Причина, която дава и създава нещата. Любовта е едно поляризиране на Цялото. Любовта, това е Цялото. Това Цяло се разделя на два полюса… Най-първо ще познаеш Любовта, която дава всичко от себе си; после – Любовта, която възприема всичко. (45/стр. 469-470)

Кога се е създала кармата? Достатъчно е човек да направи най-малкото отклонение от закона на Любовта, за да стане веднага поляризиране на мозъка: в едното полушарие ще се събере повече енергия, а в другото – по-малко, вследствие на което той ще почне да се гневи, да нагрубява своите приятели.

(93/стр. 105)

Закон е: Щом виждаш доброто на човека, ще виждаш и злото, не можеш да го избегнеш. Това е поляризиране. Щом търсиш добрите черти на човека, непременно ще се натъкнеш и на лошите… Ако не пипаш нито доброто, нито лошото в човека, ти ще видиш само отношенията му към Бога. (173/стр. 9)

Една линия, за да бъде яка достатъчно, третата точка трябва да бъде център на поляризирането. Две точки трябва да има правата линия – тогава е най-силна.

(131/стр. 379)

Две Разумни Същества, като се движат едно срещу друго, са създали Небето и Земята, т.е. Висшия Господ. (32/стр. 8)

Само Разумните Същества могат да се поляризират. Това не е раздвояване, това е поляризиране, образуване на два полюса. (73/стр. 515)

Думите Единица, Бог са преводи на: две точки, които се движат една срещу друга, за да образуват правата линия.

(32/стр. 8)

Бялото и Черното Братство са работили до едно време заедно, а после в человешката еволюция, в развоя , се разединяват и сега работят едно срещу друго. (4/стр. 114-115)

Но Любовта е, която носи всички Божествени Блага в света. В този смисъл „Любовта“ е един израз – в Древната окултна наука го наричат: Дух, Който изнася и раздава всичките дарби на човеците според Свое усмотрение. Бог в Своята Любов раздава Своите Блага на хората на Земята. (127/стр. 664)

Когато Мойсей видя къпината да гори – в къпината беше Христос, Който гореше, и Той казва – Христос казва: „Аз съм лозената пръчка, която гори. Не се приближавай до тази пръчка, изуй си обущата, понеже Мястото е Свещено“.

(127/стр. 660)

Мойсей трябваше 80 години да работи, за да види къпината, която гори – да види, че има нещо, което гори и не изгаря. То е Същественото. Мнозина, като дойдат до Космическото състояние, винаги виждат дърветата да горят… Защото всичко в света е Животворен Огън, в който човешката душа се намира.

(127/стр. 665)

Процес в две противоположни посоки

За Бога казват, че се е разгневил. Вие не сте опитали Гнева на Бога. Гневът на Бога дава Живот… Гневът на Бога подразбира Неговата Любов към всички тия глупави деца, които не разбират Божията Любов. (127/стр. 655)

Хората на Земята са знайни в Небето като галените деца, своенравните деца на Бога… Всяко дете е толкоз своенравно, че иска да бъде като Бога. (127/стр. 663)

Но няма нито едно същество в света, на което работите да са станали тъй, както то е мислило. Нашите мисли стават дотолкоз, доколкото ние реализираме онзи Първичен План на Бога. Нашата свобода седи в това, че Бог има един Специален План – ти да се развиваш. Там седи твоята свобода. (127/стр. 655)

Те, Черните Братя, имат големи знания, но като живеят в тъмнината, пос­тепенно губят от своите знания и ще слязат в дъното на конуса. (4/стр. 115)

Когато говорим за човека на плътта, т.е. за човека, който слиза, разбираме, че в него чувствата са взели надмощие над разумния живот. Когато се говори за духовния човек, разбираме, че разумният живот в него е взел надмощие над чувствата. (164/стр. 50-51)

Разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на радост и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате. (90/стр. 9)

Човек е направен в Шестия Ден. Значи, той е направен в деня на илюзиите… Числото 6 – това е човекът, шестолъчната звезда, соломоновият знак. (41/стр. 73)

Двата триъгълника (в соломоновия знак) са целият човек, неговото поляризиране. Следователно едната страна на човека има едни стремежи, а другата страна – други стремежи. Човек се стреми в две противоположни посоки. Когато умът на човека се стреми надолу, то човешкото сърце се стреми нагоре. И обратното. (25/стр. 69)

Ако вие сте усърдни в религията, след 20 години ще стане един процес, че вие ще станете краен материалист – ще вървите в противоположна посока, ще имате по-нисши чувства, ще стане един обрат в движението. Само така се обясняват някои подхлъзвания. Съществува един закон в света, ще стане смяна в човека. (25/стр. 69)

След 20 години не могат да не се сменят вашите чувства – Любовта ви ще се смени. Тя не може да бъде така гореща, както първоначално. Това не показва, че Любовта ви се е изгубила. Не. Но ако Любовта ви така продължи, с такава горещина, то нервната система не би могла да издържи. (25/стр. 69)

Човек представя елипса, която има два центъра, два полюса, две сърца. В Природата тия полюси се поляризират – от време на време сменят местата си. Да се мести един център, това значи да се проявява. Мнозина говорят за природните закони, но не ги разбират.

(59/стр. 335)

Двуцентрови са хора и туй не е лошо, то е една елипса. Двуцентровите хора – то е раздвояване. (66/стр. 625)

Опасно нещо е раздвояването, но за да се избегне опасността, раздвояването трябва да се превърне в поляризиране… Поляризирането съществува навсякъде в Природата. (126/стр. 220)

Любовта създава корените, Обичта създава клонищата на живота. Следователно то е поляризиране на онази, Божествената Енергия… Единият закон създава корените на сърцето, Обичта повече влияе върху ума. (149/стр. 210)

В Обичта растат клонищата, и цветове има. А когато говорите за Любовта, разбираме: Любовта винаги спуща корени. (149/стр. 210)

Когато човек се отдели от Бога и пожелае да бъде самостоятелен, той веднага се поляризира – в него се явяват два полюса. Тия два полюса са Любов­та, която обхваща Живота на всички същес­тва в света, и Мъдростта, която носи Светлина. Любовта и Мъдростта пък се стремят към Истината. (36/стр. 343)

Пътища в живота има много, но Пътят към Посвещение е Един. (6/стр. 145)

Сега, свържете се с течението на Бя­лото Братство. В Божествения свят ви наричат немирни деца. Искам през тази година да покажете, че вече не сте такива. (6/стр. 145)

При сегашните условия всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата Ложа.

(21/стр. 179)

Сега е чест да бъдеш в Бялото Братство, а безчестие да бъдеш в Черното Братство. (21/стр. 180)

В Бялото Братство не се позволява да мислите, че сте нещо повече от другите хора… Не, всички сте под един знаменател. Ще махнете от ума си мисълта за големство над другите. (6/стр. 214)

В Бялото Братство жените и мъжете са равни. (6/стр. 102)

В Бялото Братство има и жени, които са завършили развитието си преди милиони години. Днес те не са нито мъже, нито жени – изпратени са като Велики Учители и ръководят съдбините на цялото човечество. (6/стр. 216)

Дотогава, докато човек иска да живее, той е жена. Дотогава, докато човек иска да живее, той е мъж… А когато той жертва себе си за другите, той вече се е издигнал на една степен по-високо.

(32/стр. 496)

Докато вие сте мъже и жени, никога няма да влезете като членове, като души, в Бялото Братство. (32/стр. 496)

Както и да са свързани, мъжът и жената никога не могат да образуват онова единство, което е съществувало в Първия човек. Защо? При раздвояването, т.е. при поляризирането на човека, се е изгубил един съществен елемент.

(59/стр. 543)

Първоначално Бог е създал един човек, само една форма, която съдържала двата принципа – мъжки и женски. Впоследствие е станало отделянето на единия принцип от другия, т.е. поляризирането на човека. (100/стр. 85)

Проявата на кармическия закон започва с поляризирането на човека, т.е. с явяването на двата пола, на двата полюса в света. (93/стр. 99)

Но ученикът не може да каже, че е присъствал при създаването на света, при създаването на кармата, както и при поляризиране на енергиите, за които въпроси само Учителят има право да говори. Като зародиш, всеки е съществувал при създаването на света, но той нищо не помни и не знае. Зародишът подразбира спящото състояние, в което се намират много хора.

(172/стр. 143)

Сега даже и учени, капацитети в науката, не разбират какво всъщност представя един природен закон. Всеки природен закон подразбира извършване на един процес в две противоположни посоки, докато се образува кръг. За пример съдбата, съденето е природен закон. Когато съдят някого, започва един процес, който върви в две противоположни посоки – в лява и в дясна.

(59/стр. 335)

Природата никога не съди само един човек. Едновременно тя съди и мъжа, и жената в човека. Всякога делото се свършва в полза на жената: мъжът се осъжда, а жената се оправдава; за всяко нещо е виновен мъжът… Но като говоря за мъжа и за жената, аз ги разглеждам като принципи в живота. (59/стр. 335)

От хиляди години насам мъжът се мъчи да осъди жената, но не успява. Правото е на страната на жената. Защо? Защото мъжът никога не е страдал… Мъжът представя грубият принцип в живота, от който произлиза злото. Жената представя мекият принцип, от който произлиза доброто. Обаче и двата принципа имат една и съща Основа.

(59/стр. 335)

Рече ли човек да се отдели от Общата Основа – да се прояви като самостоятелна единица, която мисли, чувства и действа по своя инициатива – той е дал път на злото в себе си, т.е. на грубия принцип… Това е мъжкият принцип в човека, който иска да се прояви, да се прослави, безразлично в каква външна форма се проявява, като мъж или като жена. (59/стр. 335-336)

Как се е явил законът за кармата? Когато първото съзнание в света е ограничило второто съзнание, явили са се вече условия за кармата… В този смисъл господарите в света представляват първото съзнание, което по сила взима надмощие над второто съзнание. Слугите пък представляват онази категория хора, съзнанието на които се е подчинило на влиянието на първото съзнание.

(93/стр. 100)

Обаче и в самите слуги не е изчезнало още желанието да бъдат господари, да владеят над другите хора. И затова, когато някой господар има много слуги, те започват да се организират, да се събират заедно, да работят за събарянето на господаря си. И един ден го хващат, налагат го добре и по този начин стават господари, а той – слуга. Така именно и съзнанията на хората сменят положенията си, ролите си. (93/стр. 100)

Едно от големите противоречия при създаването на света е това, че се явяват две противоположни течения… Според едното течение едни хора поддържат, че светът трябва да се управлява със строгост, със сила. А другите поддържат, че светът трябва да се управлява с мекота. Първата епоха от създаването на света беше епохата на мекото управление. Това бяха хората, които живяха в Рая.

(107/стр. 390)

След съгрешаването на Адам и Ева, Божествата от Невидимия свят дадоха управлението в ръцете на онези, които казваха, че с насилие, със строгост трябва да се управлява. Сега целият свят се управлява от хората на втората категория… Но и те сами видяха, че техните погрешки са десет пъти по-големи от тези на първите. И в едните има погрешки, и в другите има погрешки.

(107/стр. 390)

И сега Господ те пита: „Ти мек човек ли искаш да бъдеш, или силен?“. „Силен.“ Тогава Той ще те направи лош. Злото дава сила. Искаш да бъдеш мек, Бог ще те направи добър. (43/стр. 378)

Злото само по себе си не е такова, каквото го мислим. Злото е студеното течение, потребно е. Доброто е топлото течение, и то е потребно. Но който не знае законите на тия течения, в студеното може да се изстуди, в горещото може да се изгори. (87/стр. 27)

Но каквото и да казваме, по-добре да оставим този въпрос за злото, понеже е много дълбок. Който се е заел да разреши въпроса за злото, той става лош. Затова заемете се да разрешите въпроса за доброто. (29/стр. 213)

Възвръщане към Първичната Цялост

Човек мисли, че е независим, че няма подобен на него… Човек е свободен и може да се прояви дотолкова, доколкото е дал път на Божественото Начало в себе си. Вън от Божественото човек не е свободен. (59/стр. 335-336)

Двама души тръгват от един общ пункт: до известно място вървят заедно, после те се натъкват на един кръстопът… Като не дойдат до никакво споразумение, единият тръгва надясно, другият – наляво. Но след известно време те се срещат, поздравяват се и пак тръгват заедно. (59/стр. 336)

Когато правата линия се проектира в пространството, крайните точки ще се срещнат някъде в безкрайността. Да допуснем, че тези точки са живи същества: ако се движат в една посока, те могат да се срещнат някъде в безкрайността; ако се движат в обратна посока, с гърбовете си, те пак могат да се срещнат… И те не могат да си обяснят как е станало това. Но понеже орбитата, по която се движат, е кръг, те непременно ще се срещнат. (33/стр. 211)

Такова е отношението между Двата Принципа в Природата – Двата Принципа излизат от Общия Център, но впос­ледствие се разделят; поляризират се. И всеки Принцип трябва да реализира желанията си, като се движи по свой път и работи със свои специфични методи. (59/стр. 336)

Това е поляризирането: точката се движи на две страни – едната страна е плюс, а другата е минус… Това е образуване на два полюса. И в съзнанието има два полюса. (73/стр. 515)

Съзнание на Любов и Съзнание на Мъдрост – това са двата полюса в човека. (93/стр. 99)

Човек в своето развитие се е поляризирал, вследствие на което той се е раздвоил. В раздвояването обаче винаги има разширение. Раздвояването не е лошо нещо. Когато житното зърно се раздвои, то започва да расте… Когато кажат за някой човек, че се е раздвоил, опасността седи в това – да не би в раздвояването да спре растенето; тогава той може да изсъхне. (63/стр. 310)

Има една окултна теория, тя е следната: когато Вселената е била създадена първоначално, явила се е само една единица – един център, едно грамадно тяло, от дето се е почнало творчеството. После единицата се е разложила, разделила на множество частици и понеже тези частици, произлезли от единицата, всички били положителни, вследствие на това в цялата Вселена се започнала една борба. Това е научна теория, която говори за положителните сили, които действали в Природата. След като се разглобява на своите съставни части, този център се поляризира на положителни и отрицателни сили. (79/стр. 35-36)

Всички положителни сили на първото творчество, които попаднали на отрицателните сили, те се поляризирали, т.е. съединили се с първия полюс и са образували живота. Положителните сили пък, които се срещнали с положителните на първото творчество, започнали помежду си да се отблъскват. Та ние, хората на Земята, сме попаднали във второто поляризиране – ние сме в разрез с положителните сили на живота. Ние сме положителни, и те са положителни. Сега се изисква второ поляризиране или както казват окултистите и мистиците: от нас се изисква възстановяване на женския елемент – на Любовта.

(79/стр. 36)

Сегашните страдания в света се дължат на преодоляващото влияние на положителните сили в живота. Всеки човек иска да бъде богат, това е положителна сила. Всеки човек иска да бъде силен, това е положителна сила. Всеки иска да бъде учен, това е положителна сила… Нека стане учен, но да отиде да служи на хората. Това е женският елемент – Любовта. (79/стр. 36)

Във всеки индивид, във всяко его е вложено желание да обсебва, да владее нещата, вследствие на което е станало раздвояване на човешкото съзнание. Тия два полюса, оставени да се развиват самостоятелно, са се заблудили и забравили, че са страни на Едно Цяло. Следователно веднъж раздвоили се, в тях се явява вътрешно желание да се завладеят по механичен начин. Но където съществува механично владеене на нещата, там се ражда насилието. (79/стр. 99)

Като контраст на това положение (насилието) се явява Природата, която изисква от човека доброволна жертва… Жертвата подразбира закон за правилно растене и развиване. Защо? Защото само това, което расте, което се развива, цъфти и дава плод, може да се жертва.

(79/стр. 99-100)

Всяко нещо в живота се поляризира. Казвате например: „Старо и Ново Учение“, оставете Старото Учение да функционира в корените, а Новото Учение – в клоните. Старото Учение ще послужи за тор на Дървото, което ще расте и ще се развива, и ще даде плодове, от които ще изникне Ново Дърво – Новото Учение. (93/стр. 107)

Сега вие всинца сте много добри и от голяма добрина страдате. Вие сте станали по-добри, отколкото сте. Ако доброто разрешаваше живота, тогава защо Бог допусна злото в света? Злото съществува, за да бъде Небето щастливо. Онези същества долу живеят, и в Небето Съществата живеят. Два Живота има. Адът – това са корените на Живота. А пък Раят – това са клонищата на Живота. (29/стр. 212-213)

И ако злото съществува, то съществува като една възможност за добрите хора да се развиват… Доброто кара лошите хора да отиват в ада, а злото кара добрите хора да отиват на Небето. Злото развива клонищата, а доброто развива корените на Дървото. В Дървото вие имате поляризиране на целия човешки живот. (26/стр. 50)

Някой път вие искате да предадете своите добродетели на другите хора. Тогава ще умрете. Щом искаш другите хора да станат добри като тебе, ти ще умреш. Ти можеш да живееш дотогава, докато хората около тебе са лоши.

(29/стр. 212)

И в ада не е така, както го разправят. Това са пресилени малко работи. Лошото положение на ада е нещо индивидуално. Всеки, който е влязъл в ада, като не разбира смисъла на този живот, той се измъчва. Той си създава едно мъчение, което не е по неговите сили. Това е друг въпрос. (29/стр. 213)

Злото е произлязло от поляризирането, от разединението на полюси… В Света на Любовта зло не може да съществува, понеже там няма това разединение. Но понеже тук хората са разделени, то зло може да съществува между господар и слуга, между мъж и жена и прочее. И във вас съществува злото, понеже човек едновременно е поляризиран: лявата му страна е женска, а дясната – мъжка. Следователно злото е вътре в човека. (29/стр. 213)

Онова положение, което нас може да ни избави, зависи от нас – зависи аз къде ще дам своята Любов. Едните ще ме привлекат и другите ще ме привлекат. Там, дето насоча своята Любов, то е разрешението, там ще ида. (44/стр. 40)

Обръщай внимание на най-малкия лъх на Светлината, за да откриеш Нез­найните Пътища на Живота – в тях се крият Божиите Радости, които слизат от Небето. (163/стр. 265)

Казвате: „Ти разединяваш“. Светлината съединява и разединява. Кои разединява? Мъртвите тела светлината и топлината ги разединяват, а живите ги съединяват. Мъртвите тела се разкапват, а живите възрастват. Разберете, че това е закон. (13/стр. 191)

Земята е място на Божиите Съкровища, от които ти се ползваш ежедневно. Там и прахът е толкова ценен, колкото и златото… Прахът е перото, с което е написан земният живот. Ако го обичаш, той е единен; ако не го обичаш, той се разединява и ти създава мъчнотии.

(163/стр. 265)

Дяволът разединява жената и мъжа, за да не го изпъдят. (174/стр. 88)

Човек трябва да съедини силата на своя ум – Бог, Който живее в ума му – със силата на Бога, Който живее в сърцето му. (174/стр. 88)

Жена без мъжа си и мъж без жена си – не ги искам… Един по един не ви искам. Тъй. „Как тъй?“ Не съм дошъл аз да разединявам домовете ви, а да въдворявам Любов. (32/стр. 437)

Коментар от Елеазар Хараш

В Древността са се сблъскали два вида Мъдрост и те са родили Целостта. Висшият Господ спада към Неведомото, над Несътвореността.

Божествената Нощ можем да я свържем с Изгрева на Черното Братство, защото те го предизвикват. Самият Черен Период, самото Черно Слънце – Черното Слънце означава Ослепителна Светлина. Черните Мъдреци, Черната Нощ – Учителя, дето казва, че Черните са също разумни – това е Друг Разум, който събужда Целостта. Да може Бог да се роди цялостно във всички, даже след време и в някои от Черните.

Защото, които вървят осъзнато в Черния път, ще бъдат благословени от Бога. Те са пожелали да служат в името на едно дълбоко обновление и след време Бог ще им даде Живот. Който е благословен от Бога, той е извършил тайна мисия на Бога. Атлантите казват: Осъзнатостта е Безупречност.

Защото има и Бели неосъзнати. Има и Мъдреци, които не са в Правия път – Конфуций например. Той говори за Дао, говори за Истината, но не е в Истината. Затуй се уплашил от Лао Дзъ. Конфуций цени Дао, някога ще влезе в Дао, но Лао Дзъ е от Мистерията. Лао Дзъ е Божество – по-високо от Боговете, по-тънка и фина степен.

Лао Дзъ казва, че Дао не може да бъде познато, защото засенчва Себе Си. Дао засенчва Себе Си, скрива се отзад зад Двете Братства – те са работили като Едно Братство преди поляризирането, преди появата на Първия Адам. Бялото Братство и Черното Братство са положителният и отрицателният план на еволюцията във всички царства. Той ги създава, Той ги движи, за да израсне Всемирно Братство, Всемирни Същества. Бялото и Черното Братство и сега работят всемирно за Всемирното Братство и не ги пита Върховният.

Лао Дзъ казва, че най-дълбокото Дърво е Дърво без корен. Има Съвършено Дърво, без корени – над Живота. Не е било в Рая. То е Дърво Неразбираемо, спада към Съвършенството. Наричали са го „Мистична Дълбина“. Вторият Прастарец казва: Истинската Цивилизация е произлязла от Същества на Нищото и Абсолютът я е ръководил. Прастарците са само двама и нямат Имена. В Мистерията Неизразимото Необяснимо е създадено Безименно. Мистерията е Първото Излъчване на Абсолюта.

В Бог живее Абсолютът, Който Му е вселил Любовта, за да спасява. Любовта не е създадена от Бога – тя е излязла от Сърцето на Абсолюта. Премъдростта, най-върховната Мъдрост, също е излязла от Абсолюта. А Истината е част от Самата Мистерия на дълбоко ниво, на най-дълбоко ниво.

Ако умреш за Истината и оцелееш в нея, само тогава става реална връзка с Учителя, нищо друго. Техниките са за дългата еволюция на учениците.

В сътворените светове отрицателните неща са по-положителни от положителните – неразумността играе ролята на скрита разумност, която ще излекува човешкото добро. Защото само Любовта може да спаси от кармата и от мрачните, празни неща.

Любовта и Боговете не я познават, нито ще я познаят някога – те изпитват страхопочитание към нея, дори и страх. Понеже Любовта е произлязла не от Бога, а от Абсолюта. „Любов“ означава „развитие“. Думата „Бог“ означава: да има развитие, и туй развитие да върви към Абсолюта – Дълбина Незнайна, където нещата са Нес­поделими.

То е иносказание. Който го приеме, ще разбере дълбини. Историята е бед­на, Истината е богата. При Пълна Осъз­натост – в Осъзнатостта ние сега сме в Невидимия свят, а не на Земята.

Епохата на Числото Две

Отрицателният израз на Същността

Нищото – това празно пространство има Свое Съзнание. Единицата като влезе в Съзнанието на това Нищо, То може да предаде Своето Съзнание и да се изяви в нея. (90/стр. 167)

Единицата е Името на Бога.

(70/стр. 334)

Бог има два Принципа: Бог и Господ. В двата Принципа се крият две различни Идеи. Господ е нещо, което съдържа в Себе Си Любовта. Бог е онова, което съдържа в Себе Си Мъдростта. (103/стр. 221)

Господ – това е Първото Същество, Което излиза от Безпределния, Незнайния Бог. То е Първото Същество, Което е създало света. С това (първо) число 1 се е появило и Второто Лице – Правдата, която има отношение към всичките същества, които са влезли в света, за да се изявят. И то е числото 2. (71/стр. 158)

В числото 2 човек трябва да се освободи от онова вътрешно заблуждение, че Бог е крив. Всякой трябва да разбира думата Правда в истинския смисъл за себе си. Какво значи думата Правда? Това значи: Мъдрост, Знание. (71/стр. 159)

Този, който раздава Правдата, не може да бъде обичан, понеже всякой, който е наставляван, ще го гледа с криво око. Всичките си погрешки ние ги туряме на числото 2. (71/стр. 159)

Но числото 2 е число на Пълната Справедливост. (88/стр. 238)

Числото 2 – то е число на Мъдростта, а не на Любовта. Как разбирате Мъдростта от гледището на Любовта? Вие не знаете това, но Любовта има особено схващане за Мъдростта. (54/стр. 70)

И ние учим сега числата 1 и 2. Числото 1 сме свършили, числото 2 още не сме свършили. (88/стр. 239)

Числото 2 е сила, която произвежда, запазва, съгражда. Някои я наричат творческа, но всъщност не е такава.

(19/стр. 276)

Първото число 1 означава Велик Принцип на Бога, който създава, твори нещата… Второто число 2 представя онзи Принцип, който от долу възраства, организира нещата. (6/стр. 49)

Числото 2 е едно отрицателно число… Отрицателното число е това, което съгражда нещата и което ги пази вътре в себе си. Значи, всичко онова в Природата, което запазва нашия живот – това са отрицателните числа. (112/стр. 450)

Отрицателните числа не се нуждаят от нас и не искат да ни погълнат. Отрицателни числа са още и всички безкористни числа… Като чуете думата отрицателно, вие не си го тълкувайте по вашему. (112/стр. 450)

Който не разбира числото 2, той не разбира смисъла на послушанието… Чрез послушанието човек придобива Любовта. (59/стр. 322, 332)

Злото се ражда от неразбирането на Втория Ден (от Битие), т.е. от неразбирането на Любовта. (59/стр. 332)

На това число 2 дават различни имена, но нито едно от тях не е Истинското Име. Някои го наричат зло, други – мая, трети – съдба. Каквото име и да му дадат, все е неправилно. (52/стр. 180)

Като се намериш пред числото 2, не давай мнението си, но кажи: „Божия работа е това“. Съвременните хора са се заели с решаването на една задача, която и Боговете не можаха да разрешат.

(52/стр. 180)

Дойдете ли до числото 2, поклонете се, погледнете към Бога и кажете: „Господи, само Ти знаеш тази работа!“.

(52/стр. 179)

Двете единици, след като са се борили, борили, най-после са създали числото 2. (96/стр. 523)

Какво представлява самоопределението на числото 2? „Поляризиране.“ Какво нещо е поляризирането? „Проявяване.“ (164/стр. 131)

Ние виждаме само женското Слънце. Мъжкото Слънце още не сме го видели… Също и светлината е женски елемент. Всичко, което е изявено, е женско.

(171/стр. 132)

Думата жена според Първичния език означава живот. (19/стр. 142-143)

Според мен материята е отражение на Духа – материята е пак жена.

(20/стр. 291)

Една жена никога не може да я задоволиш. Целия свят да дадеш, жената все ще взема: животът никога не може да се задоволи… Не може да задоволиш и себе си. Защото, за да задоволиш себе си, трябва да умреш. Нищо повече.

(81/стр. 181)

Числото 2 е негативно, то е ненаситно… Числото 2 иска това, иска онова – то само иска: „Дай, дай, дай!“. (142/стр. 99)

Числото 2 е едно нажежено желязо. Ти, ако не разбираш закона, може да пипнеш, да си изгориш ръката… Ще бъдеш внимателен, когато се справяш с условията, които влизат в негативната страна на живота. (142/стр. 104)

На способния си ученик Учителят поставя 2, защото иска да го изправи, да му посочи грешките и да го застави да учи, да работи. (63/стр. 524)

По-мъчен от 2. клас няма, защото някой път е много мъчно да ходиш на два крака. Можеш да ходиш много добре само когато левият и десният ти крак се съгласуват, обичат се и си спомагат.

(122/стр. 180)

Само чрез законите на числото 2 ти можеш да накараш неразумните сили, опаките неща, лошата съдба, болестите, сиромашията да се премахнат.

(25/стр. 261)

Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път.

(63/стр. 330)

Центърът на окръжността, означен с 1, определя Силата, която е създала света. С 2 означаваме самата окръжност, която е граница на света… Двойката е ограничила човешкия свят. (163/стр. 328)

Имате една чаша – това е числото 2. То е отрицателно число, понеже всичката течност, която налеете в чашата, при едно малко прекатурване може да се изсипе навън. (162/стр. 75)

Когато се натъква на някое отрицателно състояние, което се изразява чрез известно число, човек може да си помогне само ако познава онзи закон, според който Реалността на нещата се крие в Центъра на неговото съзнание.

(59/стр. 156)

Разкриване на Свещения Път

В числото 2 Природата е изразила закона на поляризирането. Например материята е единият полюс, а Духът – другият… Духът е онова Начало, което оживява материята. (49/стр. 586)

И Христос имаше два центъра – един горе и един долу… По плът Той живееше на Земята, а по Дух се ръководеше от горе. (55/стр. 566)

Във Висшата математика числото 2 е разнородно число, понеже е образувано от две числа. Но разнородното в Невидимия свят образува еднородното във физическия свят. (59/стр. 154)

Сегашният свят се създаде от двойката, всичко зависи от двойката… Един ум и едно сърце правят две. Един дух и една душа правят две. (63/стр. 524-525)

Единицата не се ражда. Двойката, тройката и другите числа се раждат – те се раждат от единицата, и то двойката – направо от единицата, а тройката – от двойката. (36/стр. 607)

В числото 2 имате пътя на развитието – два пътя, по които се е развивало. Числото 3 показва процеса на своето развитие в самата форма. Онзи, който разбира геометрическата форма, знае вече какво нещо е числото 3. (31/стр. 157)

Числото 2 е утробата на числото 1. За да може единицата да стане 2, за да може силата да се раздвои – трябва да мине през този път, през двойката. Този, който е написал туй число, е бил адепт, той е разбирал законите. (23/стр. 555)

Числото 3 показва раздвояване на кръга. Вие сте виждали каква форма взема житното зърно, като се посее в земята – то се разпуква и приема формата на един разделен кръг. (23/стр. 555-556)

Тия два полукръга на числото 3, обърнати нагоре, означават малкото семенце, което, посадено в земята, се разпуква, развива и започва да расте – от него излизат клончета и листа.

(24/стр. 145-146)

Числото 3 е закон на самопожертване. (19/стр. 289)

Всички въпроси, които ви занимават, може да ги разрешите при числото 3. Само трябва да се представят нещата в тяхната Първична Чистота. (151/стр. 110)

Числото 3 представя Божествения свят, дето имате светлина, която дава смисъл на живота, и топлина, която дава растене, и Божествена Воля, която освобождава. (112/стр. 477)

Тройката е Братът, Който живее в Божествения свят. (161/стр. 11)

Изучавайте законите на числото 3 – на Христа. (19/стр. 328)

Христос носи числото 3 в Себе Си.

(19/стр. 142)

Бъдещето е на числото 3. Ще попитате може би защо. Защото това число 3 е Свещено. (34/стр. 175)

Числото 2 означава настоящето – времето, в което човек днес живее. Числото 3 означава бъдещето на човека. Търсите ли щастие, търсете го в бъдещето – в закона на числото 3. (52/стр. 475)

Бъдещето е свързано с една Велика Идея за Бога. Който не се е проникнал от тази Идея, той не може да живее в бъдещето – той живее само в числото 2, т.е. в настоящето, в сегашния живот. Наистина той живее в настоящето, но и него не разбира и казва: „Лош, тежък е животът“. (52/стр. 475)

А в единицата се крие миналото на човека… Казвате, че числото 1 е строго число. Защо? Защото представлява завършен процес. (52/стр. 475)

Единицата показва произхода на нещата. Тя е Абсолютна Мярка, с която се измерват всички величини. (126/стр. 81)

В света има Една Мярка, която служи за определение – само Един Принцип, Който наричаме Бог. (3/стр. 39)

Има начин, който разрешава три трети от въпросите, т.е. всички въпроси – той е начинът на Единицата, заключава се в две думи: „Възлюби Господа!“.

(49/стр. 605-606)

Казвам: Истинското отношение в света е – трябва да обичате Едного.

(112/стр. 543)

Единство на нещата съществува само там, където се върши Волята Божия. Който върши Волята Божия, той е свързан с Цялото, с Единицата. (2/стр. 77)

Всяка единица представлява един жив организъм. Щом се посади, от нея ще излязат десет разклонения: пет нагоре и пет надолу. Единицата е основа на нещата. Тя е канарата, върху която се градят всички неща. Всичко започва от числото 1. Числото 2 пък показва как се извършва процесът на това градене в Природата. Числото 3 е закон на равновесие – то представлява завършеният плод. (24/стр. 359)

Докато узрее, плодът минава в четири последователни фази: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и Свръхсъзнание. Когато плодът напълно узрее, имате състояние на Свръхсъзнание. (164/стр. 139)

Когато плодът узрее, той трябва да падне на земята и да умре, т.е. да започне нова работа, по-велика от тази, която до това време е вършил. (52/стр. 472)

Числото 4 означава слизане на плода, след което той се оплодотворява наново.

(24/стр. 359)

Числото 4 представлява тия три Сили – Мъдростта, Любовта и Истината, съединени в едно. Те са родили човечеството. (164/стр. 255)

Числото 1 може да се уподоби на Духа, числото 2 – на душата, числото 3 – на ума, а числото 4, което събира всичко в себе си – на сърцето. (105/стр. 138)

Мъжът, който първоначално е бил цял човек, със създаването на жената се раздвоил: сърцето му отишло в жената, той запазил само ума си; в този смисъл и жената е раздвоена. За да се допълнят като цели числа, те се стремят един към друг, вследствие на което забравят Бога.

(59/стр. 541)

Но никога 4/4 не могат да се съединят така, че да образуват единицата, от която са получени. На четирите четвъртини липсва нещо – в тях има един минус, който трябва да се допълни.

(59/стр. 543)

Числото 1 е Божествено, 2 е човешко, 3 е Божествено, 4 е човешко. Числата 1 и 3 са Божествени, 2 и 4 са човешки. На вас идеята не е ясна. Няма защо да става ясна. (142/стр. 345)

Трябва да слугувате на числото 1, на Доброто… Доброто е числото 1. Злото пък е числото 2. Понеже мъжът стана жена, той съгреши. И понеже жената стана слуга на мъжа, и тя съгреши.

(47/стр. 376)

Единицата – тя е човекът. Когато се е разделила, единицата е създала мъжа и жената. (32/стр. 13)

Числото 3 пък представя Божественото, Разумното Начало в човека, което е свързано с великите, мощни сили в Природата. (81/стр. 133)

Тези две числа – 1 и 3, ще преобразят света. Как ще го преобразят? Незабелязано. (81/стр. 140)

За Произхода и Развитието
(от Елеазар Хараш)

В Мистичното Семе е имало Троичност

Никой не може да разбере своя Произход. Това място, Произходът, е скрито в Нищото. То е самото Нищо и затова само условно можем да кажем, че ние произхождаме от Храма на Бездънна Мистерия.

Върховният Абсолют е задвижил Нищото. Той е задвижил Неподвижността и чрез това Нищо е създал всичко. Абсолютът е Мистерията, Която се крие в Нищото, но Тя е по-дълбока от това Нищо. Всичко след Абсолюта е ограничение и затова Той е наречен Несъществуващият.

Казвам: Странно нещо е Родината на човека, говорим за Абсолютната Родина. Тя е един Вечен и Несъществуващ Дом. Въобще странно нещо е Сътворението. То е Дело на Несъществуванието.

От Есенцията на Абсолюта, от тази Безименна Мистерия, е излъчено Първото Същество – наречено така, тъй като е нямало Имена. Мистерията Го е изпратила в Бездната и Го е отделила от Себе Си, за да създаде То развитието. По-късно Първото Същество е наречено Бог.

Първото Същество е излъчено като Идея за Велико Развитие. То е Сияние, създадено от Прасветлина. Мистериозната Бездна е задвижена в Нищото, което няма число, нито не-число. Самият Бог обаче има число. Той е избрал за Себе Си Единицата и пред Себе Си е оставил като почит Това, Което превъзхожда всичко.

И всички ние идваме от Неродената Безпределност. Бездната просто е била, няма никакво раждане там. Има излизане навън: на Бог, на Светове, на Богове, но всичко е било там. Понеже Мистериозната Бездна е Абсолютно Непознаваема, Тя е създала Първото Същество – Бог, Същността. А Същността е създала по-късно Реалност: Второто Същес­тво – Луцифер, и Третото Същес­тво – Христос; създала е също и Боговете, създала е също и Вселената. Старците са друго Тайно Несътворение, но Те са друг въпрос.

Първото Същество, Бог, никога не е падало. При Второто Същество, Луцифер, Реалността е слязла надолу и енергията се е превърнала в материя. Третото Същество, Христос, също никога не е падало и затова е слязло да покаже що е Любов към Бога, да покаже Правилното Отношение, да покаже Пътя.

Първото Същество, Бог, е едно Вечно и Безпределно Излияние на Любов­та, така е създаден Бог от Бездната, от Абсолюта. И това е Методът на Самата Бездна – Вечно Излияние на Любов.

Любовта е Образът на Бога, а Истината е Подобието. Любовта е явният лъч на Първото Същество, а Истината е Мистична. Истината не се разкрива на ума, тя се разкрива само на висшата душа и на чистия дух, само на тънката реалност в човека.

В Мистерията работят Старците. А този свят е създаден от Боговете – и вис­ши, и паднали, от тяхната Мъдрост. Но само Мъдростта не е достатъчна. Мъдростта трябва да бъде съединена с Любовта, ако иска да има Пълнота. Затова дойде Третото Същество – Христос.

Василид казва: В Мистичното Семе, посято от Мистериозната Бездна, е имало Троичност – Три Същества.

Второто Същество, Луцифер, по-късно станало Сатана, има изпитваща любов и затова то символизира падението на човека. Това е изпитващата енергия под формата на приятелство, брак, услуги и т.н., тоест под прикрита форма. Луцифер символизира земната, илюзорната любов и всичко, което попадне тук, трябва да се лекува. Лекуването става най-вече чрез страдания, чиято цел е пробуждане и осъзнаване. Първо е пробуждането и после по-високата степен – осъзнаването.

Любовта към Първото Същество, към Бога, е истинското изцеление на съзнанието на човека като цяло.

Първо и преди всичко е Любовта към Бога, после вече ще имаш мярката за всичко друго. Ще обясня: Бог е Чиста Сияеща Същност, наречена още Прасветлина, докато Второто и Третото Същество са светещи. Разбира се, ако Бог им даде нещо от Сиянието Си, те могат и да сияят, но Сиянието принадлежи единствено на Бога. Но светлината на Третото Същество, Христос, се е пожертвала за Бога и поради това тя се е завърнала към Прасветлината; докато Второто Същество се е пожертвало за човечеството, и с това Сатана е увеличил своята тъмнина.

Забележете: който се жертва за човечеството, увеличава своята тъмнина; който се жертва за Бога, увеличава своята светлина. Третото Същество, Христос, се е пожертвало за Бога и за Бог в хората, за да може да израсне Бог в тях – а не човешкото, което е тъмнина.

Но ако Бог включи мощно Светлината Си във Второто Същество, Сатана, както е било преди, в Древността, тогава много Ангели ще се увлекат в Луцифер и няма да могат да устоят, защото много голяма е Божията Привлекателност. Но има една категория Същества, които са издържали. Те са над четиридесет милиарда. Те са издържали. Светлината в Луцифер, която е била от Бога, те са я прескочили, защото много дълбоко в себе си са търсели Цялата светлина, а не част от светлината.

После Сатана участва и в Рая поради Великия Замисъл на Бога, защото за втори път е трябвало да се изпитат падналите духове от Древността и още един път е трябвало да им бъде даден шанс. Още един път е трябвало да се види какво ще изберат те. В миналото около двадесет милиарда са избрали Луцифер, но други четиридесет милиарда са избрали Бога. Сега отново, поставени на изпит в Рая, е трябвало да бъдат проверени и изпитани кого ще изберат. И те са избрали Дървото за Познанието на доброто и злото. Те са наречени Адам и Ева.

И на всички, които са имали слабости и желания, Сатана им е дал да пият от чашата на заблуждението, от чашата на забвението. Така човекът е бил захвърлен в астралното човечество и по-късно – в сгъстеното, земното човечество.

Ръководител на човечеството не е Бог, а Сатана. Бог ръководи само избраните и тези, които Го търсят. Това значи, че Бог ръководи избраните, а Христос ръководи само усърдните – тези, които много усърдно, много старателно, с голяма жажда за Истината Го търсят.

Животът на неразумния човек е борба с Второто Същество, със Сатана – т.е. животът на човека е борба със собствените му скрити хитрости, които си е създал от миналото, когато е бил в Школата на Второто Същество, в Школата на Атлантида.

Истинската култура
на Древните раси

Пътят на цивилизациите и народите е постепенен път към самоунищожение, поради неразбиране на Бога и Свещената история. Поради падането, Свещената история се отдалечава и се превръща в човешка. Човешката история е падение. От падналия Адам до Мойсей е царувал грехът, чието начало е първата столица на Атлантида, наречена Салидон, главният център. Сатана, т.е. Второто Същество, е управлявало и си е мислело, че никой не може да бъде над него.

Но Третото Същество, Христос, сляз­ло на Земята и поразило Сатана вътре в Духа. Най-голямото поражение – то не е нещо външно, то е вътре в Духа. В Атлантида осем милиона толтеки поразяват потопа и постигат Чистия Дух, правят скок в Неизвестното и след време стават Велики Учители и Мъдреци. Става въпрос за огромна култура, многобройни посветени.

В Атлантида толтеките образуват Тайно Общество, наречено Пътят на Стрелата, а още по-късно то се преоб­разява и вече се нарича Бялото Братство. Там започват корените на Бялото Братство на Земята. И наистина в това Древно време в толтеките са се вселявали част от Боговете. Затова има Истинска култура там. И нещо повече, самите Богове са слизали под форма на толтекски Учители.

Всъщност още в Лемурия Боговете, Синовете на Пламъка и Мъдростта, започнали да слизат на Земята и да се вселяват, дори и да живеят във физичес­ки тела като Накали, като Учители. Но малко или много било късно. Защото лемурийското човечество било още неузряло. То било в младенческо състояние, едва се изграждало. Освен това то направило погрешен избор – не избрало Развитието.

Окултната наука казва, че Дървото за Познанието на доброто и злото е изтъкано от силата на лемурийското желание и именно тези желания са въвели в човека смъртта. Имаш ли желания, имаш смърт; имаш ли Любов, имаш Безсмъртие – ако разбереш, казвам го ясно.

Значи, Дървото за Познанието на доброто и злото е желанието, самото паднало вещество. Това е едно много тежко астрално вещество, което по-късно слязло и на външно поле, защото то търси желанието – не търси Любовта. То търси обладаване, защото няма Любов. То търси по-късно и насилие, а не Любов и Разум. Затова там е провалът.

Мъдреците на Лемурия казват, че големите потопи, които са ставали в света, са атакували все това вещество, наречено желанието. Потопът атакува желанието, а не Любовта. Ето защо при толтеките се говори много за намерението, защото в намерението има Сила, която видоизменя желанието.

Когато в Атлантида Боговете са слизали в толтеките, това е така, защото е имало изключителни външни и вътрешни условия – толтеките са избрали Свещения Разум и Пътя на Безупречността. Този Път е най-голямата заплаха за света и затова светът говори уклончиво за Атлантида.

Толтеките открили, че паразитите започват да умират по Пътя на Без­упречността. Паразитите представят Книгата на ада. Те принадлежат към една стара и изостанала цивилизация, която в Атлантида се наричала Книгата на ада, а в Библията се нарича Дърво за Познанието на доброто и злото.

В Древността, когато Адам е вкусил плода на Забраненото Дърво, той е нап­равил много смел подвиг – той е предизвикал Тайната Сила на Хаоса, той е предизвикал самия Господар на Хаоса.

И сега Адам трябва да се учи в земни училища чрез многобройни страдания. Това е пътят на втория Адам: трябва да мине през много школи, през много университети, така наречените цивилизации и народи.

Защото там, където е започнало да тече времето, там е започнала да умира Истината – Истината е започнала да се скрива, да се отдалечава навътре. Така е започнала да тече външната човешка история.

Вторият Адам е плътен, земен, тварен, смъртен, външен. Той съдържа смъртно тяло и безсмъртна душа вътре в себе си. А Първият Адам, Истинският Адам, е сътворен от Бога чрез Загадъчна Субстанция, която кабалистически се нарича Образът на Храма, т.е. Идеалният Образ на Вселената, който по друг начин се нарича Дървото на Живота.

Първият Адам е пожелал тотално Бога – силата на Първичния Адам е в това, че той е пожелал изцяло Бога. И тогава Бог му е дал такава Светлина, която е отстранила абсолютно желанията. Така Бог го е повел към Себе Си, води го към Себе Си и го учи.

Тъмната страна на спасението

Първото Същество ни е обичало още когато ни е нямало – толкова е Велика Неговата Любов. Преди да сме, Бог ни е обичал.

Бог те познава извън времето и извън всички времена, но и ти трябва да Го познаеш, и то без посредници, без образи. Как? С Любов и още нещо. Има едно Качество, по-дълбоко от Любовта. Наистина Любовта към Бога може да те приближи много до Бога, но не и до Великото Познаване на Бога, докато това Качество води до Познаване на Бога.

Истинското и Съвършено Послушание е Добродетел, която превъзхожда всички други Добродетели. Защо? Защото Истинското Послушание е Отричане от своето и тогава в човек прониква Бог. Когато някой за себе си нищо не желае, тогава Бог за него желае.

Отричането е по-дълбоко от Любовта. Защото може да имаш Любов, но да не си дълбоко отречен – все още да имаш привързаности. Отричането е пълно заличаване на привързаността.

Раят и сега съществува, но е скрит от злото. Той засега е невидим и се намира в Тънката област на Духовната материя, в Ефира. В тази Ефирна област се намира Дървото на Живота – Любовта, Изначалният Етер, Чистата Първична Храна.

Дървото на Живота е поток – пречистият поток, идващ от Самия Бог. Това е Любовта, Течащата Същност на Бога, Еликсирът на Живота. Който иска да разбере Любовта, се проваля. А който не я разбира, става все повече Мистерия като нея.

Дървото за Познаване на доброто и злото е също поток, но друг поток, който е бил скрит в Рая – черен, въвличащ поток. Според Учителя още тогава е имало такива Същества, които са яли от това Дърво, но не са пропаднали, защото Любовта им е била по-силна от черния поток и съзнанието им не се е променило. Те са яли и са го преодолели.

А Адам и Ева просто не са владеели себе си и затова съзнанието им се е пречупило. Те паднали и се видоизменили. Духът е станал човек. И дори днес трудно е човекът да повярва, че е дух, и въобще че има духове. Заради Дървото за Познаване на доброто и злото сега развитието е бавно, става много постепенно и трябва да си въоръжен с голямо търпение за работа върху себе си.

Затова Сатана има особена и скрита мисия. Той е тъмната страна на спасението – там, където Бог не може да помогне, Сатана ще свърши това.

Дяволът води битка със злото в човека. Страхотен работник – от милиарди години той воюва със злото в човека. Казвам: Дяволът е Скритата Любов на Бога.

Сатана е само привиден враг на Бога. Той само е привидно отделен от Бога. Но той слуша само Бог, и то така Го слуша, както човекът не предполага.

Сатана е създаден от Гнева на Бога – от по-мощния Гняв, Скрития Гняв.

Този, който осъжда Сатана, прави посегателство към Скрития Бог. И затова той, осъждащият, ще бъде осъден от Скрития Бог.

Казвам: Божият Гняв и Божията Милост – това е една и съща Реалност, това е Реалността на Бога. Това е Самият Бог в действие.

Нито Христос, нито Сатана могат да действат без Бога. Бог е Действащият в тях. Когато действа Христос, действа Явната Сила на Бога. Когато действа Сатана, действа Скритата Сила на Бога. Всякога действа само Бог.

По Повеля на Бога, Луцифер е станал Сатана и е направил огромна жертва, велика жертва. Ал Халадж обяснява: Той се е лишил от Реалност, за да станем реални ние, забележете. Но после Луцифер ще стане по-дълбока Реалност, защото Самият Бог е поискал тази жертва.

В момента, в който повярваш дълбоко, че Сатана е враг на Бога, ти вече си станал враг на себе си. Така се разделят хората, така се разделят народите: стават врагове, защото не са разбрали, че има Велика Любов – Една Единствена.

А когато ти станеш дълбоко в себе си Единен, ще видиш и Единството на всички Учения по вътрешен път, по правилния път.

Сатана и тайната на злото

В Прадревността нито Луцифер, нито Христос са имали Светлина. Тя по-късно се е спуснала над тях. Всъщност тази Прадревна Светлина е Царството Божие.

Адам е излязъл от Божията Любов и е влязъл в сферата на Божия Гняв. Това означава, че Адам е имал склонност към тъмния свят, към болния свят с неговите фантазии, което си е живот в ада, или казано по друг начин – живот в пропастта на Божия Гняв.

Злото е слязло на Земята не само защото грехопадението го е привлякло, то просто е съществувало преди него. Злото не зависи от човека – то е вплетено в тъканта на света, в битието на света, защото просто е част от Битието на Самия Бог. Злото е горчивата клонка в Космическото Дърво на Живота.

Злото е произлязло от Свободата на Бога. И ще бъде разрешено от тази Свобода.

Учителя казва: Искате ли да не срещате злото, молете се, преди да е дошло.

Самото зло не е известно на Сатана. То е скрито в дълбините му, но не е известно. И той, самият Сатана, показва пред хората други неща – например изявява уважение, говори дори разумни неща. Защото злото е тайна, скрита в Бог Отец.

Бог ръководи всичко. Бог внася злото в Сатана, когато законът повелява. Защо? Защото Бог Отец е непогрешим.

Това, което измъчва и изпепелява човека, не е дяволът. Това е Самият Бог, защото дяволът е онази Скрита Страна на Бога, която човекът не може да понесе, понеже се е отказал от Истината. И той мисли, че това е дяволът, а това е Самият Бог.

Дяволът е действаща илюзия, действащо влияние – реална нереалност.

Засега човекът има един голям проб­лем: той не може да понесе своята дълбочина. Защо? Защото в тази дълбочина се е вмъкнала тъмнината на Второто Същество и затова на човека му е много трудно да се завърне в Първото Същес­тво. Защото човекът трябва да премине през собствената си дълбочина, наречена карма, наречена още тъмнина. Човекът трябва да я срещне лице в лице, но понеже не е безупречен, понеже няма особена Любов към Истината, той не може да премине през собствената си дълбочина.

Но рано или късно всеки човек трябва да мине през своята собствена дълбочина, през личната си сатанинска дълбочина. Понеже е направил много договори, сега той трябва да ги преживее и да ги издържи. И след като мине, човек може да влезе в другата си Дълбочина, която отначало му е била дадена – Дълбочината на Любовта, Дълбочината на Реалността, Дълбочината на Първото Същество, т.е. на Бог в себе си.

Учителя казва: Люби Бога повече от себе си!

Василид казва: Бог не ни води даже към Себе Си, забележете, а към Безпределната Бездна.

Христос и мракът на Голгота

Преди милиарди години в пълен мрак и безмълвие Мистериозната Бездна е пожелала да породи Първото Същество, Бог, и чрез Него да изведе Вселената навън. Дотогава Вселената е била неизвестна, също и Произходът на човека. Човекът има Дълбока и Незнайна Природа, по-дълбока и по-древна от Вселената.

Когато от Мистериозната Бездна е изтекло Дихание, Първото Същество го е приело. Впоследствие Диханието е било наречено Живот. По-късно това Дихание слязло надолу, ограничило се още и се е превърнало в дишане.

Светът е бил създаден в резултат на Космическа катастрофа. Той е бил създаден и като капан, като затвор за душите, които са изгубили своята Искра, своята Божественост и своята Духовност.

Само между другото да ви кажа: човешкото тяло е сътворено от Сатана, човешката душа е сътворена от Бога, човешкият дух е сътворен от Мистериозната Бездна. Затова Учителя казва, че в човешкия дух има Тайна, по-дълбока от Бога.

И Третото Същество, Христос, разбра, че суровите изпитания са всъщност велики възможности за завръщане в тайната на Бога, дълбоко в Бога, и после – до друга Тайна, която вече е наречена Мистерия.

Третото Същество, Христос, показа Правия път, който е Късият път – Пътят към Голгота.

Какво се е случило на Голгота? Привидно има разпъване, но в дълбочина няма. Защо? Защото Христос е излязъл от Иисус. Иисус е страдащата природа, но когато Съществото е леко, същностно, свързано с Бога, просто много леко се отделя. Тогава кой страда? Когато има Сливане с Бога, Бог поглъща страданието. Влиза се в Изчезването.

Обаче за съвременния човек Голгота е символ на голямото страдание, интензивното страдание – това е най-слабо осветеният от всички светове. Понеже човек няма Любовта, не може да го освети, а този свят се нуждае от осветяване. И казвам: Ако ти имаш Любов към Бога, ти ще осветиш този мрак. Ще се окаже, че мракът не съществува, и това ще го разбереш в своята дълбочина.

Мракът е Древност на Бога. Мракът е безпределен, дълбок и в него е скрито себепознанието, освобождението. И затова Христос мина през мрака на Голгота – лобното място, т.е. мястото на Бога, за да стане и Самият Той дълбок. Христос успя да освети мрака.

Тайната на Голгота е в дълбокото проникване на Бога в човека, цялостно проникване. По този начин Бог не може да влезе в Ангелите, а само в човека. Затова Учителя казва: Ангелите жадуват да слязат на Земята, но на много от тях не е дадено. Но Бог знае какво прави – само в човека.

Голяма чест е да се родиш като човек и да вървиш съзнателно по Правия Път.

И пак казвам: На кръста Христос се е съединил с Бога и не е страдал. Той го казва в един апокриф на Йоан – не е страдал, както мислят хората, че даже и Ангелите.

Христос се е отделил от Иисус и се е скрил в Своята Меркаба, т.е. в Своята Истинска Същност, в Нетленното Си Тяло. А там няма как да проникне страдание, няма никакви условия в Нетленното Тяло да проникне страдание. А иначе преданието го казва по друг начин: то казва, че Христос е възкръснал.

Третото Същество, Христос, показа, че Любовта към Бога е просто Завръщане в Бога. Любовта към Бога означава: да бъдеш дарен с Безсмъртие – това е Първичното Състояние, Първичният Рай.

Голгота е оживяване вътре в Бога. Щеше да бъде обречен света, ако нямаше Голгота, защото там се раждат Истинските Мъдреци – тези, които правят скок в развитието, над двата полюса. Защото на Голгота се иска Тотално Сливане с Бога, там не може 99%. Там се решава въпросът дали да има растеж.

Бог се интересува от твоята Голгота. Без Голгота няма Развитие. Голгота те изкачва в Дълбоко Знание чрез преживяване – Дълбоко Сливане с Единния Бог, Цялостния Бог.

Третото Същество, Христос, е наречено Син, а това вече е друго название на нашето Скрито, Висше Аз. Това е нашият Чист Дух – той е Синът Божии.

Човек е Бог в Развитие, човекът е и Мистерия в Развитие поради Духа. Духът може да проучва и Тайните на Бога, понеже Мистериозната Бездна е позволила.

Древното зло и Единството

Това се е случило преди расите, на вътрешен план. Извън всички познати раси е имало съвсем Други Раси. Бог е създал Луцифер, за да ни спаси от Древното зло. Древното зло, скритото, е произлязло от Абсолюта. То е можело да влиза в Бездната, но не и в Мистерията.

Мистерията е пазителка на Бездната, колкото може. Защото има обсебени Богове от Древното Зло в Бездната. Древното зло е можело да обсебва Богове и Духове – не всички, но много от тях. Имало е и Дълбинни Недосегаеми Същества, но една част от Божествените Същества са били увлечени, защото са пожелали по-голяма сила.

Към това Древно зло вървят хората, които отричат напълно Бог, Истината и Любовта; посяват се. Ако Луцифер не успее да ги спре, те могат да тръгнат на голямо демонизиране и тогава Древното зло ще ги погълне – ще стоят милиони години в застой.

Но най-дълбинната вроденост в човека е Сиянието. Над Духа има друга Есенция, която се нарича Искрата. Искрата поразява Древния мрак. Искрата е изненада за всички – и за Древното зло. Искрата спада към Мистерията, Първична Частица.

Сиянието е Древното Прадърво на Живота. Сиянието е Праначалната Свобода. Само Древното зло може да създаде изпитание да станеш от Дух нагоре. Първичният Човек на Любовта е бил съставен от Бездна и Мистерия. Той сам по себе си е бил Тайнство, Храм и Светилище.

Всички Старци са се срещнали с Древното зло и са го преодолели с Абсолюта в себе си. Чрез Боговете Бог ще завърне хората в Божествения свят, а чрез Мистерията Абсолютът ще завърне Достойните в Сиянието. Ако човек разбере замисъла на Скрития Бог, Бог обиква човека, повежда го.

Не Сатана е зло, а Древното зло е зло. Сатана само те убива, а Древното зло те унищожава – то може да поразява души, ако се позволи. Това зло, което идва от Сатана, се превръща в добро; то е благословено. Другото зло, Древното зло, не се превръща в добро, а в по-голямо зло. Затуй е заключено.

Древното зло е скрито от погледа на хората, и от Ангелите, и от Боговете. Зак­лючено е дълбоко, като някакъв архив. Това зло още в своето минало се е отрекло тотално от Бога и от Истината – не донякъде отричане, а пълно. То има в себе си вкаменени възгледи и огромна воля за брутална, зловеща жестокост.

Причината за съществуването на това Древно зло е скрита в Бездната и тази причина е много дълбока. Това зло е сбор от Древни Богове, които са избрали път срещу Бога. Те са искали да станат познавачи на Скрития Свят и да го превземат, да превземат нещо дори от Безкрая. Но Древният се оказал Отсъствие, Върховно Нищо. Те се сблъскали със Съвършенството, с Вратата за Никъде.

Мистерията е погълнала Древното зло и то разбрало, че там не бива да посяга. Боговете нямат достъп до Неведомото. В някогашната Древна битка Изначалните Същества са успели да победят – но не сами по себе си, а чрез Единство с Божията Сила.

Това е потънкост: Съществата от Дървото на Живота никога не са падали, но те са повече от разумни. Вторият Старец казва: Ако си разумен, сигурно е, че ще се провалиш. Не трябва да си разумен, а да си в Единство с Бога. Последната жертва е да се откажеш от Духа си, от Мъдростта си, за да станеш Първично Сияние.

Изисква се да надрастнеш разумност­та. Колкото и да си разумен, туй няма да ти помогне. Трябва да си в Единство с Бога. Божията Воля е по-дълбока от твоя разум. Бог може да направи злото по-силно от Доброто, както се е случило в Атлантида. Затова Черното Братство два пъти побеждава Бялото Братство.

Затуй Древното Върховно Добро не е точно Добро, то е Мистерия – Тотално Единение, Погълнатост в Абсолюта. В Своята Скритост Бог е Абсолют. Не можеш да уловиш вятъра – Абсолюта.

Мистерията е Неведома Нероденост. За да разбереш Мистерията, без да я разбираш, трябва да станеш част от Абсолютната Истина. Но и Бездънните Същества в Мистерията не познават Абсолюта.

Всемирното Братство и Учението за Любовта

От Едно Място иде Братството

Най-първо какво означава число­то 1?… Отваряли ли сте вие Книгата на Живота да прочетете началото на живота? Казвате вие: „В начало Бог създаде Небето и Земята“. То е един превод.

(85/стр. 237)

Има един живот, противоположен на сегашния, и той е много опасен, той е най-голямата отрова. Най-голямата отрова произтича от един живот, който не върви паралелно със сегашния живот.

(45/стр. 547)

Вие искате равенство – да вървите заедно. Две числа, две успоредни линии или два крака може ли да ги туриш да вървят едновременно, паралелно? Невъзможно е. (89/стр. 208)

Две никога не може да го координираш… Казвате: „Братство и равенство“. Как ще турите Братство и равенство? Едното отива напред, другото остава назад – как ще ги примирите? (89/стр. 208)

От Едно Място иде Братството. Туй, което произтича от два извора, не е Братство. (113/стр. 293)

Не примирявайте злото с доброто, но чрез доброто да се намалява силата на злото. Ако това се постигне, доброто и злото ще вървят паралелно и ще вършат Божията Воля. (163/стр. 357-358)

Сега пожелайте всичко в света да се свърши за добро. Не вземайте никоя страна. Която и страна да вземете, ще се заблудите. Един има да взема, друг има да дава. (113/стр. 295)

Всички искат животът да върви тъй, както те разбират. Но на Земята съществуват такива големи противоречия, които не може да се примирят… При сегашните условия Любовта е непонятна.

(87/стр. 23, 35)

Виждаме, че има война – като се бият дърветата, долу падат листа. Как ще обясните?… Ако попитате дърветата, те ще кажат: „Ние не искаме, ние сме миролюбиви. Нещо извън нас има, което не е миролюбиво“. (87/стр. 23)

Като утихне вятърът, чудят се дърветата как е станала тази работа да се блъскат едни с други. Вятърът е крив, но и дърветата са криви. Криви са, понеже тия, големите дървета израснаха близо едно до друго. (87/стр. 23)

Но причината, когато падат листата на дърветата, не е в дърветата. Отчасти е във вятъра, отчасти – в Слънцето… Казват, че Слънцето образувало ветровете. А онези, които поддържат митовете, казват, че имало Богове, такива големи Същества – те, като дошли, образували бурите. (87/стр. 25-26)

Все така, когато една птичка прави гнездото си върху клоните на дърветата, тя избира такива, които са запазени от бурите, даже и от най-слабия вятър.

(20/стр. 778)

Да поставите за основа на живота си Неизменните Принципи на Целокупния Живот, това значи: да построите къщата си върху канара, която нито бурите, нито ветровете могат да разрушат.

(55/стр. 324)

Бог казва: „Аз съм, Който допущам бурите и земетресенията. Аз съм, Който допущам превратите в света“. (30/стр. 41)

Любовта към Бога – този е бил спорният въпрос, за да се раздели Братството на две страни. Тези, които са казвали, че трябва да се започне с Любовта към Бога, са Бялото Братство. А другите, които са казвали, че трябва да се започне с любовта към ближния – това е Черното Братство. (91/стр. 181)

Сега кое Учение на Любовта е по-лесно за изпълнение?… Имате ли Първия закон (Любовта към Бога), ще можете да изпълните Втория закон (любовта към ближния). Само Вторият закон не може да се изпълни. (91/стр. 181)

Иде една сестра и ми носи подарък една саксия с бели карамфили. Мене ме е страх от белия цвят. Белият цвят казва: „Трябва да даваш всичко, каквото имаш“. А аз съм раздал всичко, няма какво да давам. Трябва да намеря отнякъде. (43/стр. 379)

Всички искат Любов от вас, но трябва да вземеш Любовта отнякъде. Ще отидеш да я вземеш от Бога. После ще я раздаваш на другите. (91/стр. 186)

Бог е Единственият, Който никога не отказва… Затова всичките духове, от най-големите до най-малките, пред Него благоговеят. Защото Той е Един Дух, Който носи бремето на всичките. Всичките същества постоянно искат от Него.

(71/стр. 109)

Има Един, Който ще ни каже: „Елате с Мене!“. Това е Бог. И ние ще отидем, и каквото научим, после ще даваме на другите. (91/стр. 184)

Ти не можеш да обичаш, ако Бог не те е научил. (43/стр. 284)

Любовта към Бога е Първият, Великият Закон… В сърцето, ума, душата и силата трябва да влезе Божията Любов, а не любовта към ближния. Това е Основното Учение. (91/стр. 181, 182)

Дайте ход на Божественото да мине чрез вас, другите хора ще възприемат. Светът не е оправен чрез никакви днешни философии. Защо? Основа нямат.

(91/стр. 186)

Само Любовта към Бога – само Първият Закон може да уреди всичко, може да внесе Братство между вас. Няма друг закон, който да може да уреди света. Единствен Закон е този. (91/стр. 186)

Щом се приложи Първият Божествен Закон, тогава служенето на другите става една необходимост за тебе.

(91/стр. 182)

Навсякъде има Братство. Тази Идея е последна. Тя произтича от Едно Място.

(113/стр. 293)

Всеки един, който може да приложи Първия Закон, той е вече избран. А който не може да го приложи, сега няма да ви кажа какъв е. (91/стр. 184)

Казвам: Отношение трябва да имаме към Бога. За да познаем Бога, две неща са необходими: крайното добро и крайното зло трябва да те сполетят.

(43/стр. 378)

Ако разбираш Отношението към злото, то е вече Истинска Врата.

(43/стр. 378)

Юда целуна Христа и Го предаде. Има целувки – като те целунат, ще оживееш. (43/стр. 284)

Като разбираш доброто и злото, само тогава ще се отвори Вратата да разбереш какво нещо е Любовта – какво нещо е Бог и Неговото Отношение към тебе. (43/стр. 378)

Кои са крайните точки на Любов­та? От една страна – радостта, от друга страна – болката. Както имаме ден и нощ – тези два предела са, когато Любовта влезе в сърцето. (91/стр. 181)

Болката е приятелка на човека, но трябва да я разбираш. Ако не я разбираш, тя ще те погълне. Ако я разбираш, тя е подобна на плодно дърво, което ти дава своя плод, и ти се радваш.

(112/стр. 487)

По някой път вие се питате в себе си: „Защо са тия скърби и тия радости?“. Радостта е временна и скръбта е временна – те са две течения… Като се съединят, образуват Капките на Живота. И всичко в нас започва да расте. (87/стр. 26)

Идеалната скръб е един образ на Идеалната радост, която отпосле ще дойде. (5/стр. 448-449)

Може човек да страда интензивно, може да се отчайва дори, но нека си каже: „Заради това Божествено дете, което нося със себе си, трябва да страдам!“.

(11/стр. 114)

„Жена, когато ражда, на скръб е.“ Трябва съвременното човечество да роди онова, Възвишеното Чувство в света – Братство трябва да се роди… Трябва да се роди Новият брат. Трябва да се роди Новата сестра. То е Любовта в двете фази. (87/стр. 35)

Сега, понеже се готвите за един Съвършен свят, Съвършенството не вземайте, че на Земята не може да дойде. На Земята съвършени не може да бъдем. На Земята животът е упражнение.

(43/стр. 378)

Направиш зло – дойде някое наказание. Мислиш ли, че това е зло? Не, това е Божията Любов. (34/стр. 469)

Та казвам: Като влезем в Любовта – там Единствен Бог е, Който се изявява, и ние се учим как да обичаме. (43/стр. 284)

Когато дойде Новият брат, той ще отвори света. Братът ще отвори света на мисълта, ще видим защо е създадено Небето. Новата сестра, като дойде, ще отвори света да видим вътрешния смисъл на живота – защо са били всичките страдания. (87/стр. 35)

В 45-та година на миналия век в Англия минава една епидемия, нещо като чума. Сто хиляди хора измрели. Една вечер един английски астроном гледа на небето един Грамаден човек – на километри; вечерно време се явява на небето от изток към запад… Щом изчезнала епидемията, и Грамадният човек изчезнал. Значи, туй Същество от горе дошло със своите влияния да направлява тази болест. То я направлява като генерал, който ръководи тази епидемия – кои хора трябва да умрат. (87/стр. 31)

Отклони ли се един народ от Правия път и престане ли да изпълнява Волята Божия, той започва вече да кове своето нещастие. Нещастието му ще представ­лява нещо подобно на епидемия за народа: ще се разпространява от човек на човек, докато целият народ се намери под неговия натиск. (63/стр. 402)

Туй, което наричат грях, е една епидемия, която е влязла в живота на хората и лесно не може да се ликвидира. Кои донесоха тази епидемия? (72/стр. 228)

Падналите същества изпращат своите мисли и чувства в пространството, вследствие на което хората се заразяват от тях като от епидемия. В това отношение любовта на сегашните хора служи като добър проводник за възприемане на тази епидемия. Защо? Защото в любовта душата се отваря като цвят и тези течения падат върху нея като слана, и я попарват. (55/стр. 79)

Всички епидемии се раждат от човешката любов. Защо се бият хората? Омразата е една епидемия в тази любов. И когато двама души се залюбят, непременно ще има бой между тях. Двама души, които се любят, се бият, защото липсва Основният Елемент на тази любов, а Основният Елемент – това е Безграничната Божествена Любов.

(34/стр. 282)

Системата на Белите Братя

Сега не търсете човешката любов, а Божествената. Имате вече човешката любов, всички я познавате. И всички хора, млади и стари, страдат от една епидемия – не говорят Истината, не я прилагат. (33/стр. 285)

Турим ли Божествения закон, в него абсолютно никакво изключение няма. Ще има прииждане на Любов, но нап­равите ли най-малкото опущение, хит­рина – тогаз друга работа. (91/стр. 182)

Някои казват: „Тези работи са за бъдещето“. Тази мисъл за бъдещето е от Черната Ложа. Ние прилагаме нещата сега. (91/стр. 182)

Сега това Учение е за приложение. Знаете ли защо ви го давам?… Защото тези, които идат да формират света, идат със своите чукове и ще формират света. (91/стр. 184)

Нужен е един коренен преврат… И Абсолютно не позволявам никакво съмнение в думите ми! Защото аз никога не съм се съмнявал. Това е Божественото Учение. То няма изключение.

(91/стр. 184-185)

Аз искам да опитате в себе си Новото Учение като една Жива Вода – да видите неговата сила и да кажете: „Ние имаме личен опит“. Да не казвате: „Той ни е заблудил, той ни е хипнотизирал“.

(6/стр. 400-401)

Ще дойде някой от Черните Братя и ще каже: „Мислите ли, че това, което ви казва Учителя, е вярно?“. А Белите Братя ще ви кажат: „Това е вярно“. Речта на Белите Братя е отривиста, а на Черните – не. (91/стр. 185)

Когато Белите Братя ви говорят, вие ще усещате едно спокойствие в ума си, в сърцето си и нещо приятно. А когато Черните Братя ви говорят, усещате едно стеснение в ума и сърцето, като че губите светлината. (91/стр. 185)

Ако Бялото Братство влезе в човека, той придобива истинско разбиране за живота. Ако някой мисли, че може да влезе в Бялото Братство, той е на крив път. Духът трябва да влезе в човека, а не човек – в Духа. (154/стр. 303)

Бялото Братство може да бъде в човека, но човек не може да бъде в Бялото Братство. (154/стр. 303)

Човек не може да бъде в Светлината, но Светлината може да бъде в човека.

(154/стр. 303)

Когато във вас се образува Светлина, само тогава едно Висше Същество влиза във връзка с вас. (91/стр. 201)

Сега аз бих ви съветвал да концентрирате ума си да дойдете в по-близка връзка с Бялото Братство. И то ето как: когато помислите за най-възвишените качества – любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство и всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота – всичко това ще го отправите към Белите Братя и ще кажете: „Това е в тях“. Тогаз вие ще ги привлечете. (91/стр. 201)

В нашето Бяло Братство Принципът е: Само за Бога можем да работим и само Него можем да любим безгранично, и само Нему можем да се доверяваме. Важен е този Принцип и той трябва да легне вътре в нас. Само Бог е Съвършен, само Той е Безграничен. (13/стр. 164)

Бог като ви проговори, адът веднага става Рай; ако не ви проговори, Раят става ад – такъв е Дълбокият Закон… Затова, като имаме тази опитност, първо ще се стараем да не огорчаваме този Бог на Любовта, Който живее в нас. (13/стр. 164)

Всяка душа, която е излязла от Бога, знае да люби. Тогава това недоволство, което вие усещате, от какво произтича?… Нарушил си първото нещо – няма я Любовта към Бога. Всичко имаш, но Любовта към Бога нямаш. (91/стр. 182)

Като направи погрешка, кога му излезе погрешката на Адама? Като той роди една дъщеря, не на света. Една дъщеря, която греши, дъщеря ли е?

(87/стр. 25)

И тъй, първото нещо: всички ще пазите сърцето си! Ще започнете едно вътрешно чистене… Прозорецът, през който влиза Светлината, ще се изчисти. И няма да ходите да гледате как и отде влиза Светлината. (23/стр. 84)

Не е позволено да надниквате, да гледате колко Светлина влиза. Ще използвате светлината – ще четете на нея Книгата на Живота. Но надникнеш ли на Прозореца на Живота, непременно ще попаднеш в изкушение. (23/стр. 84)

В Бялата Ложа онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота. И днес нямат никакви условия. (21/стр. 180)

Казвам ви: Светлината, която имате, струва повече, отколкото светлината, която целият свят може да ви даде. Защото съвременният свят ходи в тъмнина. (23/стр. 84)

Сега Бог иска да ни събуди от един дълбок сън – да ни върне от един хлъзгав път, по който сме тръгнали.

(34/стр. 469)

В човешката история – откак се е започнала човешката еволюция, в слизането и качването на човешкия дух – досега по-велика от тази епоха няма.

(91/стр. 184)

Сега трябва да бъдете радостни, че можете да вкусите Благото, което Бог донася. (91/стр. 184)

Милостта има Блага в човешката душа извън времето и пространството.

(34/стр. 469)

И ако нашето Слънце не залязва, това показва, че ние сме при такива условия, отдето можем да черпим Великата Мъдрост на живота. Можем ли да кажем, че нашето Слънце не залязва, ние сме вече господари на своята съдба.

(153/стр. 54)

Какво иде в света? В света иде най-хубавото, което ще ни освободи от лошото. Ще приемем най-хубавото. Най-лошото е, което сме били досега – роби.

(113/стр. 293)

Сега аз говоря за изграждането на това, Новото Тяло, от което ще произлезе вашето Възкресение. С тези тела, с които сега вие живеете, не можете да вървите в Истината. (6/стр. 396)

Плътта е тяло, където Духът временно живее, а Духовните Тела са Тела на Вечността. В този смисъл аз искам от вас да се заемете да изучите Учението на Бялото Братство. Вие ще го намерите разхвърляно в целия окултизъм: в тео­софията, в християнството – навсякъде ще го намерите. (6/стр. 396)

Учението на Бялото Братство в един живот няма да го научите – и в два живота, и в три, и в пет, и в десет живота няма да го научите. Не се смущавайте, няма нищо. Който ви каже, че може да го научи в един живот, не ви говори Истината. (6/стр. 407)

Защо ви причислявам в Бялата Ложа? Всички, у които съзнанието се е пробудило, са от Бялата Ложа. (21/стр. 179)

Но вие трябва да знаете, че в България има достатъчно Братя от Черното Братство… И между нас ги има. Те навсякъде действат според принципа: „Разделяй и владей“. Навсякъде искат да внасят смутове и често те ви заблуждават. (6/стр. 398)

Черните Братя винаги са много учтиви. Онези, които не ги разбират, ги считат за големи кавалери… Те са съвършени в обноските си, много са умни. Не мислете, че можете тъй лесно да се борите и да се разминете с тях.

(6/стр. 398-399)

От Черното Братство са много умни – в тях има знания и могат да ви измамят, да ви спънат във вашия път. Туй сега не ви казвам, за да се плашите… Няма защо да се плашите, те не са страшилища. Те са хора, поставени в тяхната еволюция, и изпълняват мисията си.

(6/стр. 399)

Ние трябва да знаем предназначението на Черните Братя и нашата задача. Всеки да стои на мястото си и като срещнем такъв Брат, да му кажем: „Твоето движение е едно, нашето движение е друго. Посоката, в която ние отиваме, е права и посоката, в която вие отивате, е също права“. Можеш ли да се поставиш пред един такъв Брат така, той ще те приеме – ще отстъпи и ще каже: „В твоя ум има една философия“. (6/стр. 399)

В туй Учение има навсякъде Единство, в него няма разногласие. В Учението на Бялото Братство има едно особено разбиране за създаването на света, има една особена теория. Бялото Братство никога не оспорва съвременните теории, то си мълчи за тях. То не казва никому: „Ти не си прав“. То ще му каже: „Прав си“. (6/стр. 396-397)

Раздвояване не трябва да има. Някой ми изпраща мисълта: „Ти на Прав път ли си?“. Аз късам нишката. В моя Път дясна и лява страна няма. Има само Един Път – Пътя на Любовта. Нищо повече. (6/стр. 400)

Искам да бъдете във вътрешна хармония, да не се раздвоявате… И десният, и левият път са свързани с Любовта. Върви по този Път и не се бой! (6/стр. 400)

Бялото Братство върви по Пътя на Любовта. Като влезете в този Път, ще видите друг Специален Път и ще разберете, че тази е една от най-добрите системи, които съществуват в света – системата на Белите Братя. Няма друг по-хубав Път! (6/стр. 407)

Господ има Три Книги

Един ден ще си кажете: „Благодарим, че тръгнахме в Пътя на Бялото Братство!“. Защото, колкото по-рано тръгнете, толкова по-добре. (6/стр. 404)

Не се отчайвайте – може да дойдат изпитания, колебания, съмнения. Това са естествени неща в този Път. Не се плашете. Вярвайте, вие сте под Ръководство. (6/стр. 404)

Благото няма да дойде изведнъж, а постепенно… Но щом сте верни на Закона на Любовта, няма да има никакви изключения и тогава на всичко ще се научите. (6/стр. 404-405)

В Бялото Братство Учението е неизменно, в него изключенията са много редки и те много скоро се поправят. Изобщо Учението, в което ще влезете, е основано върху Една Канара, която не може да се разбие. В това Учение – още от създаването на света, още от самото начало – има редица факти, които са написани, но се пазят в тайна. (6/стр. 404)

Всичко е написано върху Каменни Скрижали и един ден, когато вие се развиете, ще го четете – ще видите каква е историята за създаването на света от началото досега. Ще разберете всички стадии, всички фази, през които сте минали, и ще почнете да виждате тези фази. Те ще се явяват пред очите ви като живи картини. Струва си да изучавате тази Наука! (6/стр. 404)

Струва си да бъдем Ученици на Великото Бяло Братство, понеже Учителите на това Братство държат Целия Архив на Космоса. Те пазят Книгата на Живота и всички вие трябва да изучавате тази Книга. По-голямо Благо от нея няма. (6/стр. 404)

Велика е Книгата на Живота – велик е нейният език. Всяка тревица, всяка буболечица е буква на този език. (20/стр. 20)

Всяка форма на Духа е написан лист от Великата Книга на Живота. Блажен е онзи, който може да чете по този лист.

(154/стр. 212)

Има две важни Книги: Книгата на Живота и Книгата на Смъртта. Листата от Книгата на Живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни, като пресните плодове. Листата от Книгата на Смъртта са сухи и разхвърляни по цялата Земя. (154/стр. 212)

Не плачи за листата от Книгата на Смъртта. Не тъгувай за нейните листа, разхвърляни по цялата Земя. Благословен е онзи Дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта. (154/стр. 212)

Човек е създаден не да умира. Казва Бог: „В който ден се запознаеш с доб­рото и злото и не разбереш закона, ще умреш“. Ще умреш, т.е. ще дойдат всичките страдания, нещастия, които не си сънувал. (87/стр. 27)

Страдания трябва да минат в Книгата на Живота – човек трябва да ги изпита… Но знайте, че страданията, които Бог е отредил за всеки човек, са красиви. Това е Нов начин на разбиране на нещата. (24/стр. 432)

Господ има две Книги: едната е Книгата на Живота, а другата – Книга на доброто и злото. Господ има право да държи тия Книги. Той държи сметка за всичко. Бог има всичкото добро желание по отношение нас. Той не ни пита защо вършим престъпления, но ни учи.

(40/стр. 416)

Господ иска да ни научи чрез опитност да изпълняваме Неговата Воля. И колкото и да е грешен един човек, в момента, когато реши да живее по Бога, Бог заличава всичките му грехове. Бог казва: „Ето един човек, ето едно Мое чадо, което е решило да живее според Моя Закон!“. Бог е богат – Той може да плати за всички. (40/стр. 416-417)

По някой път вие искате да знаете какво има: карма, страдание или какво става. Каквото и да е, не искайте да знаете какво е вашето минало… Щом Господ започне да мисли за вашето минало, и вие ще започнете да си спомняте, и грехът ще дойде във вас. Питам: Какво се ползвате тогава? (47/стр. 221)

Идва някой и се оплаква, че страда. Не заставяйте Господа да отваря Книгата на Възпоменанията! Нека отвори Господ Книгата на Живота – на хубавото. Защото Господ има Три Книги. В Едната записва хубавите постъпки, в Другата записва лошите и в Третата Книга записва какво възнаграждение има да даде, какво благословение да даде. (47/стр. 221)

За този, който иска да живее по Бога, има една Книга на Живота, която се отваря – Господ написва за този човек всичко, което е нежно. (40/стр. 417)

Бог защо ме е създал… Ако ме попита, не го зная. Зная едно. Че за всичко, което ми е дал, аз не съм направил нищо. Зная, че нося една торба със злато, но защо ми е дадена, не зная. Обаче, като дойде торбата, снемам, отворя – аз нося Свещената Книга. Когато дойде онзи Мъдрец, вземе Книгата, започне да ми чете. (31/стр. 44)

Ние още не сме отворили Книгата на Живота да четем. Сега надписа прочитаме, печат туряме. Като дойде онзи Мъдрец, който написал Книгата, той ще чете. Казват: „Да влезе Духът в нас!“.

(31/стр. 44)

Книгата на Живота – тази Книга е самият човек и в нея той ще разбере себе си. (175/стр. 64)

Всеки може да чете в себе си. Чудно е да имате такава Книга в себе си и да не можете да я четете!… Ти имаш в себе си един философ, който ще ти предскаже кога ще прекараш някаква болест например и при какви условия ще оздравееш. (101/стр. 77)

Ще отвориш Книгата на Живота и оттам ще четеш… Молитвата е силна, когато си чел в Божествената Книга. Като четеш, после ще кажеш: „Господи, дай ми сила и светлина да разбера как да приложа Божественото Учение“.

(101/стр. 77-78)

Аз представям нещата доста реално. Целият живот е една Свещена Книга, която е разгъната пред нас. Няма по-свещена Книга за мене в научно отношение от Книгата на Живота.

(42/стр. 301)

И сега аз искам да събудя възпоменанията ви за вашето минало, които да свържете с настоящето си, за да имате възможност някога да проникнете във вашето бъдеще. Бъдещето е Новият свят, който сега се създава. (1/стр. 205)

Новият Адам също така сега се създава. С това се преповтаря историята на миналото – Новият Адам ще бъде създаден по образ и подобие Божие.

(1/стр. 205)

Когато вибрациите на вашето зрение, външно и вътрешно, и вибрациите на вашето съзнание се срещнат в Божествения фокус, вие ще се доберете до Реалността на нещата. (65/стр. 467)

Човек, който е видял нещата в тяхната Реалност, той затваря вече Книгата на Живота и започва да помага на страдащите, на бедните, които обича и разбира, както разбира и себе си.

(65/стр. 468)

Казва Писанието: „Имената ви са написани!“. Вашите Имена са написани в Книгата на Живота. Всичкият наш живот е описан, всички главни черти са описани. Четат го там. Всеки ден има написано как живеете на Земята.

(103/стр. 371)

Вие седите и казвате: „За нас не се грижат“. Грижат се. Цял протокол има написан. Един ден Мойсей, когато се огорчил, казал на Господа: „Зачеркни ме, да ме няма в Твоята Книга, да се махна“. Господ казва: „Не е твоя работа. Каквото е написано – написано“. Та не си ти, който ще кажеш на Господа: „Зачеркни ме!“. (103/стр. 371)

Някой път и вие, като Мойсея, искате да бъде зачеркнато Името ви. Не, от всичко може да се освободиш, но от тази Книга не можеш да излезеш… Като платиш, тогава ще бъдеш свободен. И всички се радвайте, че имате един голям кредит. (103/стр. 371-372)

Считайте, че от Земята по-голямо благо няма за вас, където и да бъдете… Като са търсили онези, които ви обичат, едва са намерили това единствено място за вас. Като намериха празно място, след като обикаляха, обикаляха, туриха ви тук. За следния път учените хора казват, че за жителите на Земята ще има една Нова планета, приготвена в Слънчевата система – оттук всичките хора ще ги пренесат там. (103/стр. 372)

Казват, че след време Новата планета щяла да се намести в Месечината. Че то нямало да бъде много далече – около 300 хиляди километра. Една хубава разходка ще бъде. А когато това щяло да стане, признакът щял да бъде това, че Месечината ще има синкав цвят, не както сегашния. По това ще познаете, че се е изменила. (103/стр. 372)

Сега, не мислете, че аз искам да ви съдя. Не. Каквото сте вършили, е написано. Не го пиша аз, написано е.

(47/стр. 222)

Повикан съм да туря край на неизцелимо зло. (12/стр. 102)

Сега Черното Братство го извеждат на съд за неизпълнение на Божиите Закони… Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място. (91/стр. 185)

Цялото Черно Братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела: разпнаха Христа, светиите избиха и прочее. И ще ги осъдят. Ще вземат властта от тях – тяхното Небе и тяхната Земя. Ще дойдат Белите Братя с Ново Небе и Нова Земя. (91/стр. 185)

И желая, когато дойдат Белите Братя, да бъдете вие готови. (91/стр. 186)

Божията Воля – Вашето Освещение

Аз още не съм започнал да говоря. За да говоря, трябва да Ме разбирате, а вие едва сте научили азбуката. Още много има да ви уча. (74/стр. 205)

Аз не ви говоря – Господ е, Който говори на език, който най-добре може да се приложи. (51/стр. 61)

Смелост се иска от вас. Сега Бог ви говори, а не хората или духовете. Разперете крилата си. (97/стр. 25)

Христос ви вика именно в сегашното ваше състояние и иска да възстанови миналото ви. (71/стр. 299)

И Аз действам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права. (71/стр. 299)

Вие имате задължение чрез вашия подпис, който се съхранява много грижливо от Бялото Братство. Ето защо вие трябва сега да започнете от основа.

(71/стр. 299)

Когато влезете в съприкосновение напълно с Братството, в което сте включени, тогава ще вървят работите добре.

(71/стр. 280)

Небето иде да извърши един коренен и велик преврат, и то скоро – в новия век, който приближава. (12/стр. 105)

Иде такова едно изпитание… Такова събаряне ще има, каквото никога не се е случвало. (91/стр. 184)

Тия усилни времена настават за пос­леден път в тоя свят и пред вас стои голяма опасност. (12/стр. 103)

Аз съм в тоя свят дошъл да ви ръководя лично през тази най-опасна минута на живота. (12/стр. 103)

Ние ви извеждаме 24 часа, преди да се събори зданието. Всички хора седите на една паяжина сега. (91/стр. 184)

Но Белите Братя ще дойдат при вас… Белите Братя ще ви намерят. Христос дойде и намери Своите ученици. Такъв е законът. (91/стр. 186)

Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му!

(12/стр. 102)

Ако върху това, което съм ви казал, се усъмните, тогава знаете ли какво ще дойде? (91/стр. 184)

Аз зачерквам от Книгата на Живота всички мъже и жени, всички учители, всички съдии, всички проповедници и свещеници със старите разбирания.

(18/стр. 165)

Ако на тези съвременни хора бихме обяснили какво има да стане, на всички тези хора косите биха побелели за 24 часа от страх. Този свят на сегашните хора си отива. (91/стр. 184)

Няма какво да съжалявате вече… От миналите епохи досега по-велика епоха не е имало. Това е най-великата епоха.

(91/стр. 184)

Моята Любов за вас Ми продиктува Свято Задължение и Аз встъпих напред да ви взема под Моята Върховна Охрана.

(12/стр. 104)

Въздайте Хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. (12/стр. 107)

Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените Висши Светове. (12/стр. 102)

Едно е важно. Само едно е важно. Любов към Бога. Любов към Бога. Любов към Бога. Това е всичко. (177/стр. 323)

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Мнозина казваха – НБ, изд. 1998 г. – Варна

2. Царският път на душата. Да им дам живот – СБ, изд. 2009 г. – София

3. Искайте Сила. Имайте Вяра – ИБ,
изд. 1994 г. – София

4. Аз ви избрах – ИБ, изд. 1995 г. – София

5. Аз го създадох – УС, изд. 2003 г. – Стара Загора

6. Мировата Любов – СБ, изд. 2008 г. – София

7. Акордиране на човешката душа. Т. 1. – архив на Боян Боев, изд. 1999 г. – София

8. Акордиране на човешката душа. Т. 2. – архив на Боян Боев, изд. 2008 г. – София

9. Акордиране на човешката душа. Т. 3. – архив на Боян Боев, изд. 2001 г. – София

10. Да възлюбиш Господа – НБ, изд. 2009 г. – София

11. В начало бе – НБ, изд. 2003 г. – София

12. Той иде – начално слово, изд. 2004 г. – София

13. Новият Живот – СБ, изд. 2009 г. – София

14. Добрият език – УС, изд. 1998 г. – София

15. Свещеният огън – СБ, изд. 2009 г. – София

16. Все що е писано – НБ, изд. 2004 г. – София

17. Сила и Живот. Т. 1. – начала на Новото учение, изд. 2006 г. – София

18. Сила и Живот. Т. 2. – начала на Новото учение, изд. 2006 г. – София

19. Сила и Живот. Т. 3. – начала на Новото учение, изд. 2008 г. – София

20. Сила и Живот. Т. 4. – начала на Новото учение, изд. 2010 г. – София

21. Трите живота – ООК, изд. 1999 г. – Кърджали

22. Положителни и отрицателни сили – ООК, изд. 2008 г. – София

23. Високият идеал – ООК, изд. 2009 г. – София

24. Абсолютната справедливост – ООК,
изд. 2010 г. – София

25. Новата мисъл – ООК, изд. 2008 г. – София

26. Към Извора – ООК, изд. 2002 г. – София

27. Свещен трепет – ИБ, изд. 1998 г. – София

28. Великата Разумност – МОК, изд. 2014 г. – София

29. Петте врати – ООК, изд. 2002 г. – София

30. За съдба дойдох – НБ, изд. 2011 г. – София

31. Доброто оръжие – ООК, изд. 2008 г. – София

32. Сила и Живот. Т. 5. – начала на Новото Учение, изд. 2011 г. – София

33. Сила и Живот. Т. 6. – начала на Новото Учение, изд. 2012 г. – София

34. Сила и Живот. Т. 7. – начала на Новото Учение, изд. 2013 г. – София

35. Сила и Живот. Т. 8. – начала на Новото Учение, изд. 2014 г. – София

36. Простите Истини – ООК, изд. 2011 г. – София

37. Заветът на Любовта – последно слово, изд. 1999 г. – Кърджали

38. Трите свещи – ООК, изд. 2008 г. – София

39. Посока на растене – МОК, изд. 2011 г. – София

40. Последното място – НБ, изд. 2000 г. – Стара Загора

41. Видяхме Славата – СС, изд. 1999 г. – София

42. По образ и подобие – НБ, изд. 1998 г. – София

43. Съгласуване на мислите – УС,
изд. 1998 г. – София

44. Вас ви нарекох приятели – НБ,
изд. 1998 г. – Кърджали

45. Вечният порядък – ООК, изд. 2014 г. – София

46. Ако говоря – ООК, изд. 2015 г. – София

47. Трите родословия – УС, изд. 2000 г. – София

48. Близо и далеч. Т. 2. – УС, изд. 1997 г. – София

49. Събуждане – ООК, изд. 2013 г. – София

50. Езикът на Любовта – СС, изд. 2003 г. – София

51. Ходете във Виделината – ИБ, изд.1994 г. – София

52. Божественият глас – ООК, изд. 2013 г. – София

53. Дали може – НБ, изд. 2009 г. – София

54. Козативни сили – ООК, изд. 2010 г. – София

55. Великото и красивото – ООК,
изд. 2012 г. – София

56. Двигатели в живота – СС, изд. 2011 г. – Варна

57. Новото разбиране на връзката в живота – УС, изд. 2000 г. – София

58. Синове на възкресението – НБ,
изд. 2011 г. – София

59. Ключът на живота – ООК, изд. 2012 г. – София

60. Сила и Живот. Т. 9. – начала на Новото Учение, изд. 2015 г. – София

61. Сила и Живот. Т. 10. – начала на Новото Учение, изд. 2015 г. – София

62. Сила и Живот. Т. 11. – начала на Новото Учение, изд. 2016 г. – София

63. Сила и Живот. Т. 12. – начала на Новото Учение, изд. 2016 г. – София

64. Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия – ООК, изд. 1998 г. – София

65. Пътят на ученика – СС, изд. 2010 г. – София

66. Запалена свещ – ООК, изд. 2016 г. – София

67. Приготовленията на сърцето – НБ,
изд. 1999 г. – София

68. Двете Божествени посещения – МОК, изд. 1999 г. – София

69. Естествен ред на нещата – ООК,
изд. 2013 г. – София

70. Божественото огледало – ООК,
изд. 2015 г. – София

71. Веригата на Божествената Любов – годишни срещи, изд. 2007 г. – София

72. Вземи детето. Т. 2. – НБ, изд. 2011 г. – София

73. Събуди се – ООК, изд. 2005 г. – София

74. Красотата на душата – УС, изд. 2011 г. – София

75. Всеки ден по една добра мисъл – ООК, изд. 1997 г. – София

76. Сеятелят. Т. 2. – УС, изд. 2010 г. – София

77. Дреха на живота. Т. 3. – УС, изд. 2010 г. – София

78. Ценната дума – УС, изд. 2004 г. – София

79. Живот, светлина и свобода. Т. 3. – НБ, изд. 1994 г. – Бургас

80. Голямото благо. Т. 3. – НБ, изд. 2011 г. – София

81. Минало, настояще, бъдеще – МОК,
изд. 1998 г. – София

82. Оживяване. Т. 2. – НБ, изд. 1998 г. – София

83. Проявление. Т. 1. – НБ, изд. 1998 г. – София

84. Факти, Закони, Принципи. Т. 1. – ООК, изд. 2002 г. – София

85. Факти, Закони, Принципи. Т. 2. – ООК, изд. 2002 г. – София

86. Възможни неща – МОК, изд. 2012 г. – София

87. Като роди дете. Т. 1. – НБ, изд. 1998 г. – Стара Загора

88. Плодовете на Любовта. Т. 2. – УС,
изд. 1997 г. – София

89. Живот, светлина и сила. Т. 2. – МОК,
изд. 1998 г. – София

90. Разумният живот – МОК, изд. 2009 г. – София

91. Кротките – ИБ, изд. 1996 г. – София

92. Движение нагоре – клас на добродетелите, изд. 1998 г. – София

93. Двата пътя – МОК, изд. 2011 г. – София

94. Божествената мисъл – МОК, изд. 2011 г. – София

95. Посока и растене – МОК, изд. 2002 г. – София

96. Крадецът и пастирът – НБ, изд. 2006 г. – София

97. Петимата братя – НБ, изд. 2010 г. – София

98. Който има невестата. Т. 2. – НБ,
изд. 2011 г. – София

99. Пътят на героите – НБ, изд. 2007 г. – София

100. Делата Божии. Т. 3. – НБ, изд. 2012 г. – София

101. Условия за растене. Т. 4. – НБ,
изд. 2012 г. – София

102. Изново. Т. 1. – НБ, изд. 2012 г. – София

103. Възкресение. Т. 1. – НБ, изд. 1999 г. – София

104. Постижимото. Т. 1. – НБ, изд. 1999 г. – София

105. Новите схващания на ученика – МОК, изд. 2009 г. – София

106. Разумните същества – МОК,
изд. 2016 г. – София

107. Този е Живият хляб – НБ, изд. 1998 г. – Кърджали

108. Езикът на Любовта – СС, изд. 2011 г. – София

109. Вечното благо – СБ, изд. 1997 г. – София

110. Благословен. Т. 1. – НБ, изд. 1998 г. – Кърджали

111. Благословен. Т. 2. – НБ, изд. 1998 г. – Кърджали

112. Път на зазоряване – НБ, изд. 1999 г. – София

113. Възпитанието. Т. 2. – НБ, изд. 1999 г. – София

114. Любовта дава живот – НБ, изд. 1999 г. – София

115. Великата възможност. Т. 2. – ООК,
изд. 1999 г. – София

116. Силата на мисълта. Т. 2. – ООК,
изд. 1998 г. – София

117. Ликвидация на века. Т. 1. – УС,
изд. 2011 г. – София

118. Съществувание, живот и отношение – МОК, изд. 1999 г. – Кърджали

119. Ни мъж, ни жена. Т. 2. – НБ,
изд. 2011 г. – София

120. Радостта. Т. 2. – НБ, изд. 1999 г. – София

121. Изпитът на Любовта. Т. 2. – УС,
изд. 1998 г. – София

122. Лъчи на Живота – РБ, изд. 2004 г. – София

123. Заведоха Исуса. Т. 1. – НБ, изд. 2008 г. – София

124. Основният тон. Т. 2. – МОК,
изд. 1999 г. – София

125. Първият момент на Любовта. Т. 1. – УС, изд. 1997 г. – София

126. Време и сила – МОК, изд. 2010 г. – София

127. Най-голям в Царството Небесно – НБ, изд. 1999 г. – София

128. Вехтото премина. Т. 4. – НБ,
изд. 2010 г. – София

129. Важни и належащи неща. Т. 1. – УС, изд. 1997 г. – София

130. Ако говоря. Т. 1. – ООК, изд. 2003 г. – София

131. Ако говоря. Т. 2. – ООК, изд. 2003 г. – София

132. Буден ум и будно сърце. Т. 1. – ООК, изд. 1999 г. – София

133. Любов към Бога – СС, изд. 2007 г. – София

134. Възможности на щастието – СБ,
изд. 2007 г. – София

135. Младежки събори – МОК, изд. 2001 г. – Стара Загора

136. Пътят към щастието. Т. 2. – МОК,
изд. 1998 г. – София

137. Обичайте и радвайте се. Т. 2. – УС,
изд. 1997 г. – София

138. Учение и работа – УС, изд. 2013 г. – София

139. Господар и слуга. Т. 1. – МОК,
изд. 1998 г. – Шумен

140. Сеятелят – УС, изд. 2012 г. – София

141. Последното Добро. Т. 1. – УС,
изд. 1997 г. – София

142. Прав път. Т. 2. – ООК, изд. 1998 г. – София

143. Божественият импулс – ООК,
изд. 1999 г. – София

144. Възможности в живота – МОК,
изд. 1998 г. – София

145. Топлината на Любовта – УС,
изд. 2013 г. – София

146. Възкресение – ИБ, изд. 2007 г. – София

147. Да им дам живот – СБ, изд. 2005 г. – София

148. Права обхода и права постъпка – МОК, изд. 2003 г. – София

149. Скръб и радост – МОК, изд. 1999 г. – София

150. Перпендикулярно отношение – МОК, изд. 2014 г. – София

151. Служене, почит и обич – МОК,
изд. 2004 г. – София

152. Старото отмина – УС, изд. 2013 г. – София

153. Праведният. Т. 3. – НБ, изд. 2010 г. – София

154. Книгата на Великия Живот – СС,
изд. 2008 г. – София

155. Сборник лекции – беседи, изд. 2009 г. – София

156. Най-лесното. Т. 1. – МОК, изд. 1998 г. – София

157. Смяна на състоянията. Т. 1. – МОК,
изд. 1998 г. – София

158. Наука за живота. Т. 2. – ООК,
изд. 1999 г. – София

159. Единственото богатство. Т. 1. – ООК, изд. 1999 г. – София

160. Абсолютната Истина – УС, изд. 2012 г. – София

161. Големият Брат – ИБ, изд. 1999 г.

162. Философия на трептенията – МОК,
изд. 2016 г. – София

163. Възможности за щастие – СС,
изд. 2011 г. – София

164. Допирните точки в Природата – МОК, изд. 2008 г. – София

165. Двамата бакали – ООК, изд. 2006 г. – София

166. Пътят на Доброто – МОК, изд. 1999 г. – Кърджали

167. Вечно подмладяване – НБ, изд. 2018 г. – София

168. Учителю Благи – НБ, изд. 2011 г. – София

169. Новото начало – УС, изд. 2007 г. – София

170. Божествените условия. Т. 1. – МОК,
изд. 2006 г. – София

171. Съзвучия от бъдещето – спомените на Цветана-Лиляна Табакова, изд. 2017 г.

172. Трите живота – ООК, изд. 1942 г. – София

173. Път на мисълта – ИБ, изд. 1949 г. – София

174. Разумните същества. Т. 1. – МОК,
изд. 2003 г. – София

175. Тихият Глас – ИБ, изд. 1997 г. – София

176. Великата майка – ИБ, изд. 2006 г. – София

177. „Изгревът“ на Бялото Братство. Т. 2. – сборник, изд. 1995 г. – София