Елеазар Хараш – Атлантски Афоризми книга втора

АТЛАНТСКИ АФОРИЗМИ

Само този, който е преодолял съдбата си, може да бъде Истински учен.

Истинският учен трябва да има Обожествено сърце.

Истинският учен трябва да умее да предизвиква в себе си Божествено Вдъхновение.

Истинският учен трябва да умее да извлича от себе си правилното и подходящото.

Учен е този, който умее да си създаде мъдро лице и твърдо сърце.

Целта на Истинския учен е Орелът да влезе в сърцето му.

Ако Ученият има Обожествено сърце, тогава той може да обожествява и вещите.

Истинският учен е този, който превръща живота си в извор.

Истинският Учен е този, който осъществява сърцето си. Тогава от това сърце напира Вдъхновението и ученият започва да говори Истината на Земята и да предава Истинност на света.

Истински учен е този човек, който е видял своя Път в Орела.

Всеки, който обикне напълно Истината, той може да ръководи своята съдба и да я променя.

Ако Истината е Водачът на човека, тогава човекът може да излекува свои минали намерения.

Правилното говорене и правилното мълчание те въвежда в Истината.

Толтеките умеят да се вслушват в това, което е правилно, а звукът на Истината винаги звучи правилно.

За Толтеките вслушването в Истината е меч, който разсича ума и знанията.

Това вслушване в Истината е заплаха и угроза за земното мислене, защото това вслушване контролира ума или неправилното знание.

За Толтеките Истината е Духът, защото тук няма разрушение.

За този, който търси Истината, опората му се явява отвътре.

Кои очи са страшни? Само тези очи, които са видели Истината, защото в тях има нещо от Бездната.

Животрептящата Тайна на Вселената е скрита в една единствена дума: ИСТИНАТА.

В този свят ние идваме само за да се родим, но нашият дом е в Истината.

Нима си дошъл в този свят, за търсиш напразното? Друг е Пътят и той е единствено Истината.

Дълбока Истина ли е, че живеем на Земята? Земята е преходна. Ние живеем в Истината.

Смисълът на живота на Земята е вкореняването в Истината.

Когато си отдаден на Истината, невидими сили работят, за да я познаеш.

Ти ставаш Истинен, когато осъзнаеш Свободата си.

Хората стават предопределени, когато злоупотребяват със Свободата си, ако я осъзнават, те остават в Орела.

Отдаденият на Истината има тънко наблюдение. Той е отвъд ограничаващата среда и света.

Истината е това, което е над нас и което ни превъзхожда.

На Земята Истината може да бъде казана само чрез Мъдростта и Безмълвието.

Истината е опората на вътрешния опит.

Когато Истината е неправилно разбрана, тя става лъжа и заблуда.

Воинът от Третото Внимание влага много енергия за Безупречност, а Толтекът от Първото Внимание, влага енергията си за проникване в Истината.

Воинът проучва Безупречността, а Толтекът – все повече Истината. Той има призив да проучва Истината, защото е достигнал вече до определена висока степен на Безупречност.

Ако искаш да намериш дълбок отговор на всички свои въпроси, трябва да тръгнеш на дълъг, самостоятелен и труден Път към Истината.

Всички, които не са избрали Безупречността, са се отрекли от Истината.

Всички, които са се отрекли от Истината, вярват в бъдещето. На тях ще им се наложи да се срещнат с тревогите на това бъдеще, защото са имали лични цели и Истината няма да е с тях.

Тези, които са избрали Безупречността и Истината, няма да се срещнат с тревогите на бъдещето, защото те са разбрали важността на настоящето.

Любовта към Истината призовава човека да започне борба, не с хората и обстоятелствата, а със собственото си съзнание, с поробеното си съзнание, което трябва да бъде освободено.

Любовта към Истината е истинското изцеление за твоята Душа.

Всички събития са неутрални. Те не са против тебе, нито за тебе. Ти трябва да проникнеш зад тях и да откриеш Истината, която осмисля всичко.

За Толтеките пирамидите са универсалният език на Духа.

Човекът Толтек е в състояние да задълбочи дори и Тайните на Космоса.

Толтекът не принадлежи на обществото, а на Истината.

В съзнанието на Толтека няма емоция, няма интелект, а има Свобода и Дух.

Трите внимания на Толтека са: Първо – проникване; Второ – сливане; Трето – изчезване.

Толтеките не вярват в бъдещето, защото са осъзнали, че вярата в бъдещето поглъща важна Енергия. Те го създават чрез своята Безупречност и когато го създават, те го живеят.

Толтеките знаят, че човекът се променя само когато попадне в голяма угроза, това е и големият шанс, който може да бъде уловен или изпуснат.

Толтекът от Трето Внимание въплъщава в себе си знанието на Драконите – това е Истинското Знание, или Знанието на Боговете.

Драконите са Същества, които имат дълбоко вътрешно различаване. Това различаване е започнало от Будността и е стигнало до Богоподобието.

Знанието на Драконите е израз на дълбоко скритата Природа – Истинската Природа на човека.

Върховният метод за натрупване на Енергия, при Толтеките, е да действаш безупречно.

Чистото Безупречно Действие променя Пътя и води до освобождение, защото е скрита Енергия.

В дълбокия момент, в който пожелаеш да станеш Толтек, ти вече не си човек.

Толтекът използва силата на Будността и чрез нея той не допуска стари възгледи за Вселената и живота, защото знае, че те ограбват Силата.

За Воинът да действува по обикновен начин значи да се обезсилва.

Толтекът избягва сложността, защото тя ограбва Тайната Сила, а успехът се заключава в натрупване на Тайна Сила.

Толтекът пресича всички излишни действия.

В трудностите израства личната сила, защото трудностите са дар от Орела.

Толтекът знае, че за да придобие Безмълвното знание, той трябва да усвои Дълбоката Безупречност.

В трудностите Воинът знае, че трябва много да следи за Чистото Действие, а то непременно трябва да е свързано с Дълбочината на Чистото Намерение, иначе ще бъде ограбена Безупречността.

Толтекът умее да слуша и така той надраства своя вътрешен диалог и чува това, което е отвъд него.

Толтекът Воин вижда и приема своите недостатъци. Той не ги осъжда, а се хваща на работа, и ги превръща в бисери – дарове на Силата.

Воинът превръща недостатъците си в сила, и после – силата в разум, това означава, че недостатъците водят към Свобода.

Когато човек не се приема такъв, какъвто е, той изгубва своята изходна точка за преобразяване.

Воинът не променя себе си, а се подобрява, а Толтекът не се подобрява, а се умъдрява.

Който не се приема такъв, какъвто е, се отклонява, защото се започва една излишна борба с невидимите сили, поради това неодобрение на себе си.

За да се промениш, първо трябва да се приемеш и то напълно честно. След като си се приел, невидимият свят ще ти покаже точният начин към промяна, защото, ако промяната не е в съгласие с живота на твоята Вечност, то тази промяна ще те опропасти.

Истинската промяна трябва да изхожда от Дълбините и Замисъла на Орела, а не от човешки разбирания и влияния.

Да се променяш по гласа на своите разбирания, това означава да искаш да станеш такъв, какъвто би искал да не си – нещо, което би се старал да избегнеш.

Промяна, която е естествена и истинска идва от Орела. Тази промяна е Път към Свобода, а не към робство.

Истинската промяна не идва чрез бягство от себе си, а от Възхода на твоя живот.

Всяка промяна, според човешките разбирания, е липса на дълбочина. Такава промяна е отклонение от Орела и от Пътя и Свободата.

Безупречността е разрушителят на старото мислене. Тя руши всички стари убеждения.

Безупречността води до дълбоко Проникване и улавяне на Истината.

Безупречността очиства вниманието и усилва правилното виждане.

Когато Толтекът стигне до Третото си Внимание, той вече започва да осъзнава и вижда Безкрая.

Чрез натрупването на Безупречност Толтеките са обладавали в себе си Древната Сила в чист вид.

Самата Безупречност е Източникът на Древната Сила.

Древната Сила е невероятна – тя се обновява непрестанно.

Най-висшата Безупречност означава да стигнеш до Центъра на своето същество – Пустотата или центърът на света.

Най-Висшата Безупречност е Сила, която се проявява като Велико Единство. Тя е Център, наречен още и Дух, Нагуал или Пълнотата на Същността.

Според Толтеките: без Безупречност няма смисъл да придобиваш никаква друга Сила, защото тя ще те унищожи.

Безупречността поражда изтънчена сила на висок уровен.

Когато Толтекът си е изработил Безупречност, Силата за него не е опасна.

Който е придобил Висша Безупречност, той, увеличавайки своята интензивност, може да изменя света.

Толтекът Воин воюва за Безупречност и когато се научи да бъде постоянно Безупречен, той се освобождава от всички победи и поражения завинаги.

Когато Толтекът постигне постоянна Безупречност, той вече никога не става жертва на света и на мисленето на света. Той никога не става жертва на старата цивилизация – старите възгледи.

Тази Безупречност на Толтека се превръща в неговото върховно оръжие.

Безупречността е Път, който те извежда от дългия път на еволюцията и те води в развитието – късия Път.

Еволюцията това е движение по един естествен, забавен път, докато развитието е движение по Божествения Път, защото тук избираш Истината.

Който е избрал Истината, се спасява от дългия и забавен път на еволюцията.

Ако не ти харесва всичко, което става в твоя живот, измени своите действия.

Човек натрупва енергия чрез особен и специален контрол над съзнанието си.

Който действува Безупречно, надраства всички стари възгледи за света и схваща своето предназначение.

Действията на обикновените хора в повечето случаи са защита на своите мнения, интереси и представи, а това ограбва тънката енергия на слуха, това ограбва Пътя.

Чистото Действие изработва в човека Чисто огледало за Истината.

Умението да вярваш също е свързано с Безупречността. Толтекската Вяра никога не е сляпо Доверие, защото сляпото Доверие означава безотговорно съгласие с някого или нещо.

Толтекът никога не разчита на сляпото доверие. Неговата Вяра е знаеща, докато сляпото доверие е неопределена вяра.

Въпреки всичко това, Толтекът признава, че живее в една непредсказуема Вселена.

Воинът знае, че от неговия избор сега, зависи неговото бъдеще и затова той отсега си създава бъдещето, което тогава ще стане негово настояще.

Воинът признава, че е сам в тази Вселена, защото иска да носи собствената си отговорност, и то, за всяко свое действие и това е неговият метод за завръщането при Орела.

Чрез своята Безупречност Воинът се отделя от времето на света, той си създава друго време. Толтеките го наричат Магическо време.

Всяко Чисто Действие е израз на нашата Самодисциплина.

Стремежът към Безупречност е Съкровен подход към нещата, Съкровена предразположеност и това е единственият достоен Избор.

Безупречно мислещият човек е сътрудник на Боговете.

Всеки, който се е отдал на твърдия си избор към Безупречност, се усъвършенствува във Вселената на Духа, докато обикновените хора се развиват във Вселената на времето.

Вярата на Мъдреците не е сляпа Вяра, а Осъзнато Магическо Действие.

Мъдрецът, който е повярвал дълбоко в себе си, се превръща в свободно и течащо Същество.

По пътя на развитието си в Безупречността в един прекрасен ден Воинът разбира, че е преминал през една невидима граница и тук той вече осъзнава, че никога не може да се върне в обикновения живот.

Воинът не отрича недостатъците си, защото знае, че в тях е скрита неговата сила, която той трябва да изтръгне и която определя Свободата му.

Практиката на Безупречност носи устойчивост, която започва да влияе на човека, а по-късно тя се превръща в скрита Увереност.

Стремежът към Безупречност е Пътят към окончателното Освобождение.

Когато човекът стане Толтек, той е заживял в постоянната Безупречност, а тя дава Видението на Орела – най-Древната Божественост.

Всяко Чисто и Божествено действие е метод на Единството.

Този, който е Безупречен, минава тихо през тъмната зона на смъртта и се освобождава от нейната сянка.

Боговете живеят в мястото, където е Изворът на живота.

От самото това Митично място са дошли Толтеките, това Митично място е началото на живота.

Тези, които са произлезли от това място, се наричат Народът на Слънцето.

Толтеките са имали особено Преклонение към Невидимия, Скрития и Неизобразен Бог, наречен Тлокенахуаке, те Го наричали още Бог на близостта. Те смятали, че поради тази близост живеят.

Истинският Толтек е въоръжен със Слънчеви лъчи.

Толтеките вярват, че в цялата Вселена няма нито едно въздействие или влияние, които да превъзхождат въздействието на осъзнатата Вяра.

Докато се увлича от магия, човекът още не е достоен за своята Свобода.

Магията, малко или много, съдържа в себе си метежен дух – непокорен дух. Докато Толтекът е предан само на Истината и Свободата.

Древната Сила на Мъдреците се дължи на обожествената Истина в самите тях.

Пътят към Свободата води до умението да живееш истински живот.

По своя Път Толтекът всичко превръща в Безупречност и така той изтрива напълно своята стара биография – история. Така се ражда Чистото Съзнание и Първичният човек.

Всеки трябва да се завърне в своето Древно, Чисто Съзнание, което му е принадлежало винаги.

Който се е завърнал в Древното си Чисто Съзнание, той е влязъл в Пътя на Драконите, Боговете.

Толтекът пътува в непознатото с голяма осторожност, с мъдър страх, с уважение и същевременно с голяма увереност.

По пътя към Безупречност Толтекът изоставя човешката форма и става Свободно Духовно Същество.

Толтекът от Третото Внимание умее да сгъстява около себе си Древните Мистични познания на Драконите.

Навлизането в Дълбините на Истината е навлизане в Древното знание на Драконите.

Когато живееш много прераждания безупречно, ти ставаш особено Същество и напълно изтриваш своята история, биография. Ти вече заживяваш изключително и само за Орела. Тук завършва краят на човешкото същество и след изоставяне на човешката форма, ти се завръщаш осъзнато в своята Пълнота.

Нашата най-дълбока и огнена природа се явява Мистично знание на Драконите.

Когато човек има дълбоко и ясно, свещено и концентрирано Намерение, той придобива Третото Внимание на Толтека, а това е Пътят към Древните Дракони.

Поради липса на честност към себе си, човекът върви по погрешен и опасен път, и така той се проваля в търсенето на Орела. И накрая такъв човек ще съжалява себе си, защото е станал такъв, какъвто не му е било определено да стане, защото той е изменил пътя на собствената си Дълбина.

Отсъствието на честност към себе си, накрая е довело човека до голямо несъответствие.

Съдбата на всеки човек е уникална, но нейният правилен път може да разбран само чрез Дълбоко Смирение и голяма честност към себе си.

Липсата на Смирение води до големи отклонения, защото, там където няма Смирение, ръководител е Тескатлипока – илюзията, а не Древният Разум.

Обикновеният човек има тънко погрешна Вяра, че управлява своя живот и че има свободен избор.

Само обикновеният човек влиза в безнадеждни битки, защото той не търси Истината.

Толтеките не приемат нищо на вяра, те търсят живия опит и Мъдростта.

Толтеките усилено търсят срещата си със своята собствена Същност, която ги отвежда в Орела.

Истинският Толтек не се занимава с магия, защото той знае, че ще срещне в крайна сметка строгата Сила, а това означава среща с разочарованието.

В пътя на магията се придобиват всякога съмнителни резултати и полуистинни работи.

Магията е преграда за човека да се завърне в своята собствена Тайна.

Човекът е същество, което е скрито дори и от себе си и затова магията е опасна, тя прави преграда човекът да достигне до себе си, до Същността си, до своята Тайна.

Същността за Толтеките не е в магията, а в Безупречността.

За Воините и за Толтеките Неведомото – Орела се изявява по два начина: за Воините Неведомото е Сила, с която трябва да се съобразяват; а за Толтеките това е нещо Изначално Свещено, пред което те се изумяват.

И за Воините, и за Толтеките Орелът става близък приятел, докато за обикновените хора Неведомото си остава Неведомо и Скрито.

За Толтеките Неведомото е много важно, защото за тях то означава Изход от своите предели.

Толтеките казват: Ние сме неведоми и за самите себе си. Само в областта на най-високото Внимание човек става Неведом и може да управлява съзнанието си.

При срещата с Неведомото, Толтеките се срещат с неочаквана Светлина, която ги осветява завинаги и тогава те осъзнават, че постоянното търсене на Истината се отплаща от Неведомото.

Толтекът е Търсач на Истинско Познание, а не на магия. Това Истинско Познание не се намира в магията, а в Неведомото.

Не води сърцето си в известното, заведи го в Неведомото, в Свещеното.

Когато водиш сърцето си в известното, ти го разрушаваш.

Има ли нещо, което сърцето ти да търси в света? Не. Търси в Неведомото и там ще намериш себе си.

Ако изкушението, което ти изпраща Силата е малко и слабо, тогава и придобивките ще бъдат малки и слаби. Ако изкушението е голямо, то и призивът е голям и придобивките ще бъдат големи и истински.

Малкото изкушение-призив изисква малка сила, но голямото изкушение, е голямо призоваване. То изисква голяма сила за преодоляване, която носи на човека израстването му. Това са Даровете на Силата.

Дори и малкото изкушение идва, за да увеличи твоята сила и да ти даде даровете си. Преодоляването на всяко малко изкушение, увеличава осъзнаването.

Ти трябва да се бориш с изкушенията и да ги преодоляваш, а не да желаеш някакъв друг по-хубав морален и въображаем живот, който е безумие.

Когато се научиш да преодоляваш изкушенията, ти ще придобиеш своя собствен вечен и универсален живот, а не този, въображаемият.

Воинът знае, че без предизвикателствата и изкушенията ние заспиваме в една много дълга, дълга еволюция.

Воинът знае, че е длъжен да воюва за своята Безупречност и затова изкушенията са добре дошли.

За Толтека светът е една безкрайна загадка и дългът на човека е да разреши тази Тайна загадка, но и да осъзнае, че тази загадка е безкрайна и че самият той е част от нея и че трябва да стане част от нея.

Така Толтеките стигнали до извода, че всичко е Тайна – камъка, тревичката, животните, човекът и това, което е над него.

Достигайки до такава степен на осъзнаване Толтекът придобива истинско Смирение, защото той започва напълно да осъзнава, че в тази Тайна на Битието всички са равни.

Истинският човек умее да се освобождава от трезвия си ум и да изчезва от него в Дълбините на своята истинска Същност, която е наречена Дракон.

За Воините от трите внимания Разумността е всичко, а за Толтеките от трите внимания – Дълбочината е всичко, защото там е скрит Орелът. Орелът не е само Разум, той е и Дълбочина.

За Толтека Орелът е нещо повече от истинския Живот, защото той е Тайната на Живота и поради това, Той превъзхожда живота.

Толтекът знае, че за най-дълбоките неща няма изрази и затова символично най-дълбокото е наречено Орела. И Толтекът знае, че в Орела е скрита Книгата на Огъня.

Воинът е трупал чрез трите степени на Внимание Разумност, но той знае, че още не е Толтек. Тук се иска друго натрупване, а то е Дълбочина, Покой и Дух. Тук се намира Безмълвното знание.

Воинът чрез Разумността си вижда Висшата си Душа и вижда нещо от Истината, но Толтекът вижда Орела – Бащата на Истината и затова той влиза в областта на Древните Дракони и Орела.

За Толтека истинската магия е да преобразиш своите недостатъци в Сила, а това означава да придобиеш Висша Безупречност.

Толтеките са имали в действителност най-великото окултно знание, което днес е разпръснато на парчета под формата на най-различни учения и езотерика.

Днес малко Толтеки са на Земята; те са Пазители на Расата и на Чистото Древно Знание.

Днес те са повече в другата Реалност и сега се опитват да предадат това знание на своите Избрани по чисто вътрешен път.

Много е Дълбоко знанието на Толтеките и само по себе си е един Велик Метод, което означава превъзходство над света и над Реалността.

Толтеките не предават информация, а Чисто Вътрешно Знание, което е Дух; което води до Дълбоко Осъзнаване на вътрешната Свобода, а това се нарича да бъдеш Господар на своята съдба.

Когато това Дълбоко Знание и осъзнаване дойде, тогава законите на света и окръжаващата среда, ще се смутят.

Според Толтеките напред в миналото означава напред в Древността – напред към Боговете и Орела.

Толтеките няма да ви представят чудеса, те ще ви дадат нещо по-дълбоко – това е една непозната и Мистична Реалност, която ще стане вашата съдба.

Ако ти решиш, че съдбата ти е предопределена, ти вече нищо не можеш да променяш, а щом си убеден, това убеждение става начин на живот. Но това убеждение не означава, че човекът е прав.

И убеждението в предопределеност, и убеждението в нов и правилен избор се сбъдват. Тези две различни видения, определят различни Намерения.

За Толтеките не съществуват никакви успехи и победи. Те търсят единствено своята Древна Божественост и се пазят да не я ограничат. И то не само с победа, успех и щастие, но дори и с пълнотата си, защото те знаят, че Орелът е по-дълбок от всичко.

Толтекът, постигнал Пълнотата си, не се спира дори до тук. Той продължава търсенето си към Единственото, истинско нещо, което е Орелът.

Изкуството на Толтеките е в акта на възприятието. Това възприятие се счита за едно обикновено действие, но то е необичайно, то е загадка.

За Толтеките актът на възприятието е едно много дълбоко действие и именно в него се крие универсалният ключ за придобиването на Истинската Сила – личната Сила.

Например, ако се яви потопът, обикновените хора ще го видят чрез възприятието за бедствие, Воините ще го видят като Възход, защото това е времето за надрастване на себе си, а Толтеките ще видят своето Сливане с Орела.

Потопът е много ценен Призив за рядък скъпоценен опит, който се извършва със съзнанието на човека. И според Толтеките, този опит не е за изпускане.

По време на Потопа силата на Толтеките е в това, че те навлизат в Тайната на своето Намерение и оттам в Тайната на своето възприятие и така те се домогват до Дълбокото Знание на Драконите, Боговете – това е част от Скритото Знание на Драконите.

Толтекът вярва в своето възприятие, но не му се доверява напълно. Той го наблюдава и не се привързва към него и така се случва, че това възприятие още се видоизменя, докато стигне до един момент, наречен Дарът на Орела. Тук вече Орелът споделя своето най-дълбоко Възприятие с Толтека.

Истинският Толтек умее да преследва и хваща своето Дълбоко Възприятие, но той гледа да не зависи само от него, за да може Орелът да му даде своето Възприятие.

Чистото Възприятие е Чиста Духовност, а Възприятието, идващо от Орела е Бездънна Истина и Свобода.

Начинът, по който обикновеният човек наблюдава света, го води към пълен провал.

Толтеките казват: Не променяй себе си, а се завърни в себе си, в своята Божественост.

Хората от Първото и Второто Внимание живеят в най-разнообразни заблуждения, а човекът от Третото Внимание определя своя Избор и заживява в него – всичко това са различни видове Възприятия.

Обикновеното човешко съзнание казва, че съдбата е предопределена и много от тези хора това ги устройва, и тяхното съзнание си остава заключено, а съзнанието никога не е предопределено.

Воинът е изключителен Търсач на себепознанието, а Толтекът е вечен поклонник на Истината и Орела, той надминава себепознанието.

Когато човек се движи без цел, той изгубва сърцето си.

Когато за Воина и Толтека се яви трудност, те възприемат това като призив, докато хората от Първото и Второто Внимание не разглеждат трудността като призив, и така те изпускат момента да променят себе си и да придобият нов възглед за света.

Обикновеното внимание не израства от трудностите и затова в него не стават промени. Така тези хора остават в стария възглед за света.

Трудностите атакуват възгледите за живота, защото те искат да го избавят от старите възгледи за света и нещата. Ето защо предназначението на трудностите е много важно. За Воина трудността е призив за промяна и вдълбочаване.

Воинът знае, че светът не е такъв, какъвто изглежда и затова той не търси логиката, той търси Същественото и Безупречността.

Срещу трудността воинът се старае да действува безупречно, и с това той преобразява своя вътрешен диалог със себе си; той придобива нов диалог със себе си: свещен диалог и така придобива нов възглед за света.

Воинът от Третото Внимание не е някакъв ограничен учен или някакъв религиозен човек. Той е голям изследовател на себе си и Безупречността.

Воинът от Третото Внимание бди да не би някой паразит да му натрапи своите цели и затова той се стреми към Безупречност и Свобода. Той дава право на себе си да върви само в Пътя на Истината.

Толтекът има Истинско Вдъхновение и затова той върви отвъд пределите на себе си, дори отвъд себепознанието, отвъд времената, небесата, отвъд отвъдното и накрая се слива с Орела и става част от Орела.

Воините са Търсачи на универсалното, а Толтеките си служат с универсалното и го преживяват. Така те стават мост към Боговете и Орела.

Толтеките от Първото Внимание проникват в Истината; Толтеките от Второто Внимание заживяват с Истината; а Толтеките от Третото Внимание стават Истината.

Толтеките от Третото Внимание са вече освободени от човешката форма. Те стават Дракони Богове – Великоподобни на Орела. Те се освобождават дори и от Космоса и тръгват по своя Тайнствен Път. На тях Орелът подарява Скритостта Си и Тайната Си усмивка.

На Толтекския език – Отли – Пътят означава да си избрал това, което ще те преобрази.

За Толтеките всяка трудност носи ново разбиране, тя е Дар. Благодарение на трудностите и на злото, ние ще постигнем различаване на Истинското Добро; благодарение на болестите ще различаваме кое е истинското здраве и кое е болното здраве.

Според Толтеките Пътят на човека е Път на Самоосвобождение.

Едно обстоятелство може да ни влияе, само ако му се отдадем, и тогава то ни ограбва. Но Толтекът, който е господар на своето съзнание, ограбва това обстоятелство, ограбва енергията му.

Разбира се, това Внимание, което е било отдадено на едно събитие, човекът може да си го вземе обратно.

Толтекът от Трето Внимание има Древен поглед. Този поглед е съставен от голямата Любов към Истината, защото той живее в Истината.

При Толтеките от Второто и Третото Внимание заблуждения са невъзможни, докато при Воинът от Третото Внимание и Толтекът от Първото, те са допустими и условни, защото са упътвания.

Толтеките от Първото до Третото Внимание стават естествени като обикновените хора и затова не могат да бъдат забелязани и наблюдавани, защото те са изчезнали от този свят. Те са зад света, те са стъпили здраво в Невидимото.

Тези, които не търсят Истината и Безупречността, те се загубват в себе си, във външния свят.

Толтекът от Първото Внимание борави с една част от Орела, а Толтеките от Второто и Третото Внимание боравят с Неограничеността на Орела.

Толтеките от Второто и Третото Внимание узнават една Тайна: че когато влязат в Орела, разбират, че няма Път в Неговата Безкрайност; има само един Свещен и Дълбок Подход.

При Толтеките от Третото Внимание Орелът може да се обясни приблизително с две думи: „чудо“ и „свобода“.

Толтеките не давали на света никакъв шанс да живее в тях. Те го разрушавали с Безмълвие и Дълбоко наблюдение над нещата. Защо Безмълвие? Защото е наситено с Неизреченото и така те улавяли в себе си така наречения Правилен глас.

За Толтеките било много важно човекът да се домогне до едно много важно откритие – а то е освобождение от собствените си окови.

За Толтеките Древното Свещено Слово е било напълно Безмълвно. То е било Тишина, която не е допуснала нито един звук, за да не се наруши Древната Пълнота.

Тук, в тази Велика Тишина общението е съвършено и Безмълвно и това е най-Древният език – Праезикът.

Цялата магия се заключава в нашите мисли, намерения и чувства, ако те са Свещени. Това означава да омагьосваш себе си по най-хубавия начин.

Произходът на човека е резултат на Божествено действие на Орела. Ние живеем в Божественото действие на Орела – в магическата Реалност.

Когато имаш Дълбоко и ясно Намерение, Силите на Орела и на Вселената започват да текат към тебе.

Намерението означава, че знаеш какво искаш, а когато знаеш какво искаш, към тебе текат строго определени сили, които ще ти помагат.

Ако нямаш ясно Намерение и ясна цел, ти се превръщаш в жертва; Намерението те обогатява, а целта те води към друга по-тайна цел, която е отвъд света.

Намерението трябва да бъде ясно, конкретно и твърдо – само така то ще привлича съответните Духовни и невидими сили, които са свързани с развитието.

Вътре в тебе има една скрита Същност, която ще осъществи твоите разумни Намерения и цели. Това в известен смисъл си ти самият, докато познаеш и нещо друго, което е по-дълбоко от тебе.

Според Толтеките тънкото Познание не зависи от възприятието, а от Намерението; възприятието идва след Намерението.

В човека има Дълбок, Вътрешен и Невидим свят; тук е мястото на Намерението и всичко се извършва в този свят.

Този, който твърдо е избрал Безупречността и Истината, той никога не се проваля. Той постепенно става Майстор на Намерението и започва да вижда Дълбоко в себе си – така той придобива правилното самонаблюдение и правилния слух.

Нашето робство зависи от нашите възприятия, но ако ние имахме познания за нашите Намерения, тези погрешни възприятия щяха да се стопят.

Да имаш правилно и Дълбоко осъзнато Намерение, означава да си създадеш един Велик Поток от жизненост.

В Дълбочината на Намерението е скрита Тайната на живота и Тайното Знание за живота. Например: искате да имате Истинско знание, но с какво Намерение?

Да познаваш своите Намерения значи да умееш да управляваш своя живот.

Магията на Намерението е голяма, тя носи безконечно развитие.

Едно от най-великите изкуства е да управляваш и владееш своите Намерения.

Който е овладял съзнателно своето Намерение, той навлиза правилно в своя вътрешен, невидим свят.

Едно Дълбоко и осъзнато Намерение за Живот в Орела произвежда много енергия. Истината винаги дава енергия за Пътя към Орела.

Чистото и Истинно Намерение се храни от Истината, а добрите Намерения се хранят от по-низша енергия, така наречена положителна или съзидателна енергия, защото, едно е доброто намерение, а съвсем друго е Дълбоко осъзнатото Съкровено Намерение.

Намерението е Духовна Тайна, която влече след себе си строго определени невидими Сили.

В Чистото, Съкровено Намерение има Тайна, която отключва съзнанието за едно високо поле на развитието.

Вечността се определя от твоето Тайно и Съкровено Намерение към Истината.

Според Толтеките това, което най-много погубва човека са неговите скрити, неразумни намерения.

Според Толтеките във Вселената съществува Тайнствена Сила, която се назовава Намерението.

Намерението е нещо живо – то е скрито отвътре, в Дълбините на човека.

Толтеките не се заблуждават, те знаят, че за да станеш мъдър, това няма нищо общо с четене на дълбокомислени книги. Въпросът е в особената Любов към Орела и към Неговата Истина.

Истината на Орела е тази, която умъдрява човека.

Любовта към Орела е тази, която те води към съвсем друг живот.

Толтеките знаят, че Свободата е дадена, за да станеш Безупречен, а това е методът за изцеляване от това, което е наречено Съдба, Застой.

Светът за човека е такъв, какъвто е и самият човек.

В Пътя на Толтеките са ликвидирани мненията на света и цялото обществено мнение.

Толтекът тренира Безупречност и така започва да вижда все по-Дълбоко и отвъд общественото мнение.

Толтеките винаги наблягат на промяната на себе си, а не на обществото.

Този, който е отдаден на Безупречност, започва да чува все по-Дълбокия и Мъдър Глас на Орела – вместо звука на своя глас.

Няма такава сила в този и онзи свят, която да ти попречи да се освободиш от своите окови – освен твоето нежелание.

Нашите собствени неразумни мисли ни държат заключени в заточение.

Толтекът се старае да направи своя невидим живот все по-чист и ясен за себе си.

Толтеките не държат да бъдат обичани и уважавани. Те държат да станат Божествени Същества.

Според Толтеките виждането е извисяване на Чистата Енергия в Орела.

Толтеките се посвещават на Орела и Той става за тях Тайна и Свобода.

Когато Атлантите са остарявали, те са ставали все по-живи, защото Орелът ги поддържал.

Много са странни пътищата към Орела – неведоми, защото има пратуранци, които са слезли много Дълбоко в черната магия и са останали верни на Орела, и Орелът е видял скритите им Намерения и ги е обикнал завинаги, защото това е друг вид голяма жертва.

Докато човек съхранява Орела в себе си, той винаги ще си остава непознаваем. В непознаваемостта човекът е Чист Дух.

Толтеките наричали Бог Орела, Вечно Извисения.

Всички човешки същества са всъщност този Орел, тази Извисеност, когато познаят себе си.

Всяко проникване в Истината води до нова Свобода и нови разбирания.

Толтеките винаги търсят Скритата Истина, за да извадят нейния Дар.

Да си наблюдателен означава – да дадеш на своя Дух да гледа, а Същността знае винаги как да гледа.

Толтекът се учи да наблюдава събитията с Духа си и така той прави собствени лични открития, които са Дълбоко вътрешни и Истинни.

Който наблюдава с Духа си, всякога остава свободен, а който наблюдава с ума си, е всякога въвлечен и с вниманието си, и с енергията. Така събитието се храни с тебе, а Истината се отдалечава.

Когато умът наблюдава, той става пленник на събитията; той става жертва на събитията. Така той започва да мисли, че светът е лошо устроен. Така той изпуска Истината.

Човекът на ума често сменя настроенията си. Човекът на Духа има вечно приятно състояние. Той няма настроения, той има Състоянието на Истината.

Непривързаността на човека към събитията му позволява да съхранява своята истинска наблюдателност – своята чиста възвишена позиция.

Този, който наблюдава събитията външно, той скача в събитията и става пленник – влиза в затвор и така той изпуска Истината в събитията.

Ако ние имаме неправилно възприятие – умствено, тогава ние се отделяме от Истината и си навличаме ограничения, събитието ни пленява.

Който наблюдава правилно, той създава в себе си уют и Свобода, защото той има Истината в себе си, а умът няма уют, защото остава в Илюзията.

Умът може да измисли толкова причини, че животът е лош, колкото звезди има на небето. Но Духът е наблюдател от друг род – от рода на Истината. Духът не допуска неправилно възприятие. Той не се въвлича в чувството на заточение, защото той никога не се отделя от Истината.

Окото на Толтека е погледът на Духа.

Духът на Толтека работи с Истината. Той е със свободно съзнание и затова никога не попада в затворите на ума и събитията, нито в мрежата на погрешните възприятия.

Духът и Душата имат в себе си собствена Истина, собствен уют, а те могат да изцелят от всяко събитие и всяка трудност.

Истината в Толтека прави живота много Дълбок, докато мислите и чувствата не могат да направят това.

Духът и Душата познават Истината и знаят, че тя ги прави свободни, а този уют произлиза именно от вродената Истина – човекът трябва само да се домогне до нея.

Любовта към Истината те събужда за твоя Реален живот.

Който много мисли за Истината и я съхранява, той ще устрои своя Истински Път.

Пътят на Толтеките е преди всичко да станеш Истински Човек, а после всичко друго ставало правилно.

Който не е обикнал Истината, той не е дал правилна посока на своята Енергия и него го очаква хаоса – поглъщателя.

Пътят е само за тези, които са въвлечени в Истината.

Според Толтеките редът и хаоса в света са без голямо значение – същественото е да разбереш Истината, защото без нея и редът се обезсмисля.

Без Истината хората не могат нищо да разберат правилно – нито реда, нито Истината, тъй като хаосът, това е необходимият ред, но на хората им липсва обхват.

Толтеките в своя опит разбрали, че само в Истината има ред, защото Истината дава достъп до Висшия Разум.

Толтеките разбрали, че само чрез Истината можеш да живееш в себе си – в своето свободно съзнание. Те знаели, че енергията трябва да се вложи в Истината.

Според Толтеките всички, които служат на Истината се явяват като един общ Храм на Орела и те живеят под крилото на Орела.

В Пътя на Орела можеш да влезеш само с една голяма Любов към Истината и Орела, защото това е встъпване във Вечния и безкраен Път на развитието и Свободата.

Толтеките са ценели Истината повече от Словото. За тях тя е важното и всеки, който не се отдаде на Истината, не е достоен за Орела.

Толтеките са виждащи чрез Същността си, чрез себе си, чрез съкровената част от Орела.

С метода на Истината Толтеките разбрали, че тяхната памет за миналото започнала да се възражда – така те възродили в себе си старото Свещено Знание за Драконите.

Любовта към Истината е пречиствател на Словото.

Хората са тайни пленници на своите собствени мисли, защото мислите могат да завързват и заробват.

Тези, които не разбират природата на своите мисли и чувства, те мислят, че живеят, но друг живее в техния живот.

Мислите са като незрими ветрове – те проникват в нас и ни вълнуват, и ръководят. Тези мисли са опита на цялото Древно и Ново човечество. Но от тези мисли ние трябва да вземем само това, което оформя нашето Божествено Същество, за да тръгнем по Пътя на Свободата.

Ако изберем другия „аз“, низшият, животът ни става лъжовен и призрачен.

Ние сме заобиколени от мисли и този океан от мисли може да те заблуди и ти да не разбереш защо си на Земята.

Ако имаме едно старание за правилно отношение към живота и нещата, ние можем да се освободим от този океан.

Ако човек има Будност, той може да я използва, за да разбере, че дълбоко се заблуждава в обикновения си живот и ако прозре това, той ще се освободи от психизма на своите мисли и чувства.

Ние сме тук на Земята постоянно да повишаваме своето осъзнаване, иначе будността ще ни ограби, докато в осъзнаването, ще я използваме правилно.

Защо не разбираме, че нашите мисли и чувства ни ограбват? Защото нямаме Любов към Истината, която ни дава Различаване.

Мързелът е стара Любов към тъмнината и хаоса.

Чистото Сърце е целителната сила на природата.

Воинът знае, че изпитанията идват от Орела, за да израсне Самият Той в нас.

Мързелът означава да приемеш, че си създаден от едно мъртво „аз“. Това е илюзията на нисшите същества.

Човек може да бъде самоспасен само от своето безсмъртно „аз“, но той трябва да издигне своята цел високо над себе си.

За Толтека е без значение дали човекът се е родил всред благоприятни звезди, защото той лесно може да погуби себе си чрез неразумни избори и желания.

Не са важни звездите, не е важен родът, от който си произлязъл. Важно е дали носиш Орела в себе си. Важна е правилността.

Коя постъпка е правилна? Тази, при която се обогатяваш. Чрез тази постъпка придобиваш лице и сърце.

Ако лицето ти и сърцето ти губят себе си, постъпката не е добра.

Всичко, което притежаваш се обезценява при липса на контрол. Тогава ти си в други ръце.

По пътя на Истинското Познание човекът постепенно става Толтек – Божествена Същност.

Безупречността в думите и действията създават себепознанието.

Толтеките са изоставили Бялата магия, защото осъзнали, че тя също ги задържа и ограбва развитието им.

Според Толтеките недостатъчните знания винаги стават опасни знания, опасни оръжия, които в крайна сметка се насочват срещу самия човек.

Днес много хора търсят лесен и бърз път за развитие, но според Толтеките само мързеливите търсят този път и те още повече потъмняват в себе си.

За Толтеките много важно било Търпението, защото чрез него узрявали условията за познаване на Тайната на Орела.

Целта на Толтеките е да върнат човечеството в старата му родина – Тамоанчан – мястото, където живее Орела. Толтеките са воювали за Орела, за Свободата на човечеството. Според Толтеките овладяването на себе си, означава контрол над съдбата.

Според Толтеките думите са ядра, семена – те посяват мнения, възгледи, страхове, съмнения, възходи, възкресения, обвързване. Думите са като заклинания.

С всяко свое мнение ние си правим заклинание – внушение. Така внушенията ръководят голяма част от съдбата на човека.

Умът е омагьосан кръг. Той сам попада в капана на своите убеждения и после сам се разубеждава.

Когато осъждаш другия, ти се самоосъждаш. Критиката е грях, защото е погрешно използване на Словото. Словото трябва да се движи в правилна посока, за да е чисто.

Когато говориш чисто и правилно, ти увеличаваш енергията си и личната си сила.

Когато си внимателен с думите, енергията работи за тебе.

Злоупотребата с думите е утвърждаване на митоте – Ада, хаоса. Това е утвърждаване на падението.

Различните мнения са „духовни сили“, които навлизат дълбоко в нас и ни ръководят. Има мнения, които са погрешни и ако попаднат в тебе, могат да ти ръководят целия живот.

Злоупотребата със Словото, е навлизане в Митоте, в мрака на Ада.

Пречистването на думите е освобождение от всички психически отрови, които са основите на нашите болести и страдания.

Пречистването на Словото е освобождение от всички ненужни мнения и нужди.

Който умее да съхранява Словото и думите, заживява в Покой.

Който злоупотребява с думите, умира и на външен, и на вътрешен план – той посяга на своето развитие.

Без пречистване на думите, няма изцеление.

Дълбинното чувство е осъзнаване на това, че не можеш да изречеш Бога, че Той е неизразим.

Всяка Свобода и тревожност е въпрос на съзнание. Свободата от тревожността трябва да започне отвътре, от нашето осъзнаване.

Любовта към Истината научава човека да започне една особена борба – не с хората, не с обстоятелствата, не с обкръжаващата среда, а със собственото си съзнание. Това е борба със своето поробено съзнание, поробено от самия човек.

Който твърдо е избрал Истината, никога не се проваля – той постепенно става Майстор на Намерението и започва да вижда Дълбоко в себе си. Така той придобива правилното самонаблюдение.

Който умее да наблюдава себе си, все повече отстъпва на Орела в себе си и така Белият Орел го завладява.

Истинското Внимание е непривързано. То не може да бъде уловено, нито от критики, нито от минало.

Истинският Толтек никога не се занимава с доказателства. Той по един естествен начин узнава все повече себе си.

Истинският Воин от Третото внимание е вкоренен в идеала да действува Безупречно, а с това се отстраняват всички минали последствия.

Който има Третото внимание на Воина, никога не приема огорчения в себе си. Той не ги внася в себе си.

Воинът на Третото Внимание има – за всякакъв вид обиди – по една скрита вътрешна усмивка, тя не е показна.

Точно тук в Третото Внимание на Воина ти разбираш, че светът за човека е такъв, какъвто е самият човек.

Тук в Третото Внимание на Воина ти никога не виждаш причина да правиш някакво зло на когото и да е. Тук в това Внимание няма причина за зло.

Тук в Третото Внимание на Воина никога няма суета.

Тук в Третото Внимание на Воина ти виждаш красивото там, където – преди когато си бил в двете внимания – никога не си виждал.

Тук в Третото Внимание на Воина ти все повече опростяваш нещата и себе си.

Тук в това Внимание никога не оправдаваш грешките си, а ги признаваш с лекота.

Тук в Третото Внимание на Воина да си сам със себе си е Висша Радост и това е нещо, което много ти харесва.

Друг белег за Третото Внимание на Воина, че тук никога няма въвличане в спорове, защото няма нужда от победа над другия.

Тук в Третото Внимание на Воина новините от света са без значение. Тук от значение са само Орелът и Истината.

Тук в Третото Внимание на Воина дрехите са без значение. Ти не се съобразяваш с другите, ти се обличаш така, че да ти е удобно.

Тук в Третото Внимание на Воина ти ликвидираш мненията и въобще общественото мнение.

Тук в Третото Внимание на Воина за тебе няма неприятен човек, защото ти го разглеждаш по един скрит правилен начин във вътрешността си.

Тук в Третото Внимание на Воина ти слушаш човека с едно искрено Възхищение, дори когато външно не изглежда така, защото тука ти си много вътрешен.

Тук в Третото Внимание на Воина ти виждаш как се движи обществото и как се саморазрушава, но не го осъждаш. Ти просто наблягаш на промяната върху себе си, без да искаш да те разберат.

Тук в Третото Внимание на Воина има тънкости и тайни, които знаеш и виждаш в другия, не ги споделяш. А някои дори никога не ги споделяш, защото нямаш такава потребност.

Тук в Третото Внимание на Воина ти винаги прощаваш на другите. Тук няма мисъл дали да прощаваш, или не.

Въпреки всичко това Третото Внимание на Воина е само въведение в Дълбокия живот на Толтеките.

Третото Внимание на Воина не борави с ума, то борави с Душата и правилната Будност. Тази Будност работи за Душата, а не за човека и за ума. Будността на ума ограбва човека.

Тук при Третото Внимание на Воина ти умееш да внасяш лекота в нещата.

Тук в Третото Внимание на Воина ти не се тревожиш, ако нещо не знаеш.

Тук в Третото Внимание на Воина ти си Безупречен, но не си съвършен. Пред тебе предстои Дълбинният Път на Толтека.

Тук при Третото Внимание на Воина ти никога не се засягаш от това какво другите говорят за тебе.

Тук в Третото Внимание на Воина ти изслушваш хората и техните мнения, но те не ти влияят, защото ти просто си избрал да живееш за Орела.

Тук в Третото Внимание на Воина ти имаш особена Любов към Тишината, отколкото към себе си и звукът на своя глас.

Тук в Третото Внимание на Воина, ти си особен за другите и те често имат за тебе неприятно чувство. Но ти знаеш това и не се засягаш, защото просто такъв е светът и виденията му.

Тук в Третото Внимание на Воина ти имаш строго определен начин на говорене. Ти говориш това, което е необходимо, а не това, което искат да чуят.

При Третото Внимание на Воина ти искрено се радваш на успеха на другите, а по-късно се радваш и на неуспеха им, защото вярваш, че Душите ще израснат чрез своите поуки.

При Третото Внимание на Воина ти имаш определена свобода, но осъзнаваш, че има и друга по-Дълбока Свобода.

При Третото Внимание на Воина в твоя живот много рядко се явява лошо настроение, а ти със своята лекота го наблюдаваш и отстраняваш.

При Третото Внимание на Воина ти ясно разбираш, че Любовта ти към Истината е истинското изцеление на твоята Душа.

При Първото и Второто внимание на Воина има много безсмислени неща, но при Третото Внимание, всичко се приема и осмисля, докато при Първото и Второто Внимание ти често се опитваш да убеждаваш другите колко много знаеш и виждаш и така разхищаваш енергията си като с това увеличаваш слепотата си.

При Третото Внимание на Воина ти си в царството на Чистата Светлина на твоята Душа. Но тази Светлина е все още бедна в сравнение с Толтеките.

При Третото Внимание на Воина, ти познаваш себе си и своята Душа. Това е твоето себепознание, но на ниво Толтек от Третото Внимание, тук себепознание означава да познаеш не себе си, а своята Пустота и да се научиш да се вслушваш в нея. А това е съвсем друга степен на себепознание.

Толтеките не държат да бъдат обичани и уважавани. Те държат да станат Божествени Същества. Техните усилия са изцяло насочени към Орела.

Първото и Второто Внимание на Воина все още реагират на Злото и гнева, и поради това изостават в развитието си. Докато Третото Внимание не реагира и се освобождава, то знае, че който реагира, бива завличан.

Когато си Пустота, Злото нищо не може да вземе от тебе, а Доброто нищо не може да ти даде.

Според Толтеките Пътят на човека е Път на самоосвобождение.

Толтеките казват: Нашето ограничено съзнание е това, което ни държи в плен. Нашето робство зависи от нашето възприятие, но ако имахме познание за нашето Намерение, тези погрешни възприятия, щяха да се стопят.

Нито едно събитие не може да застави Толтека да се чувства така или иначе – той си избира как да се чувства.

Едно обстоятелство може да ни влияе, ако му се отдадем подсъзнателно и тогава то ни ограбва, но Толтекът владее своето подсъзнание, защото той владее своите отношения към нещата.

Разбира се, това внимание, което е било отдадено на едно събитие човека може да си го вземе обратно, докато Толтекът не го отдава, поради това, че се е научил да управлява себе си.

За Толтека от Първото Внимание всички събития и условия са неутрални. Те не са нито против тебе, нито за тебе, ти трябва да проникнеш зад тях и да откриеш Истината и там трябва да откриеш Смисъла.

Който умее да прониква в Истината, открива нова Свобода и нови тънкости.

Всеки Толтек от Първото Внимание става наблюдател на събитията и като наблюдател той търси замисъла на скритата Истина, за да извади нейния дар.

Да си наблюдател означава да даваш път на твоя Дух да гледа, защото само Същността знае как да гледа.

Толтекът се учи да наблюдава събитията с Духа си. Така той си прави собствени, лични открития, които са неуловими за тези, които гледат с ума.

Наблюдавайки събитията с Духа си, ти ще ставаш все по-свободен, а когато гледаш с ума си, ти винаги ще бъдеш въвлечен. Така събитията ще се хранят с тебе и ще те изтощават.

Когато умът наблюдава, той става пленник на събитията. Той става психологически пленник. Така той става жертва на събитията, защото умът е привързан.

Когато умът е привързан, човек става критик на света и започва да мисли, че светът е лошо устроен и несправедливо.

Човекът на ума много често си сменя настроенията, докато човекът на Духа си има едно вечно, приятно състояние, той няма настроения – нито хубави, нито лоши. Той има Вечното Състояние.

Непривързаността на Толтека към събитията му позволява да съхранява своята наблюдателност, своята възвишена позиция.

Този, който наблюдава с ума, той скача вътре в събитието. Той влиза в затвор, в ограничение и това е просто неговият подход.

Ако ние имаме неправилно умствено възприятие, тогава ние си навличаме заточение. Събитието ни пленява и ние ставаме ограничени.

Който има Дух, има в себе си уют и нищо не може да го въвлече.

Духът вижда събитията много чисто и ясно, защото той има в себе си такава Любов и топлина, че с това той превъзхожда света.

Чистият Дух борави със свободно съзнание. Той никога не попада в заточенията на ума и събитията, нито в мрежата на възприятията, защото той пребивава отвъд астралния и менталния свят.

Духът и Душата имат в себе си такъв уют, че могат да изцелят човека от всяко събитие и трудности. Именно този уют прави живота Истинен, а не мислите, чувствата и събитията.

Духът и Душата знаят, че този уют произлиза от вродената Истина.

Виждането според Толтеките е извисяване на Чистата енергия в Орела.

Няма такава сила в този и онзи свят, която да ти попречи да се освободиш от своите окови, освен твоето нежелание.

Воинът от Третото Внимание постига такава степен на Свобода, че се отказва от всички болезнени желания.

Нашите неразумни мисли и желания ни държат в робство и заточение.

Толтекът от Първото Внимание има за задача да направи своя невидим живот съвсем ясен за себе си.

Толтекът от Второ Внимание не е вече мислещо същество, той е живеещо и действащо същество. Той се старае да живее все повече в Истината, а тя го учи как да устройва невидимия си живот.

В мислите и чувствата се явяват енергии – определени сили и тези сили постоянно ни пронизват.

Нашите мисли и слова строят живота.

Понеже хората от Първото и Второ Внимание не разбират природата на своите мисли и чувства, те мислят, че живеят, но друг живее техния живот.

Мислите са като незрими ветрове, те проникват в нас – вълнуват ни и ни ръководят и този незрим постоянен поток от мисли и чувства е опитът на цялото Древно и Ново Човечество, но ти трябва да вземеш само това, което ще оформи нашето истинско „Аз“, за да тръгнем по Пътя на Свободата.

Ако изберем другото „аз“, животът ни става лъжовен и привиден. Тогава тези мисли и чувства са океан и този океан е един призрачен дом. В този океан е опитът на всички народи.

Този океан от мисли може да те заблуди и ти да не разбереш защо си на Земята. Първото и Второто Внимание не може да контролира този океан от мисли и чувства.

Там, където има Любов към Истината, човек може да узнае, че се заблуждава и да започне да излиза от този незрим океан, защото човекът не е мислещо същество, а Духовно и Божествено.

Трябва да имаш правилно и Дълбоко Намерение, за да си създадеш един велик поток от жизненост.

В думата Намерение се намира Пътят на човека.

В думата Намерение е скрито Тайното Знание на живота.

Ако твоето Намерение е една особена Любов към Истината, ти ще имаш един уникален жизнен Път.

Който познава своите Намерения, може да управлява своя живот.

Магията на Намерението е голяма – това носи безконечно развитие.

Едно от най-великите изкуства е да управляваш и владееш своите Намерения.

Който е овладял съзнателно своето Намерение, той променя своя вътрешен свят.

Ако човек има Будност, той може да я използва, за да разбере, че дълбоко се заблуждава в обикновения си живот.

Ние сме тук на Земята постоянно да повишаваме своето осъзнаване.

Ако не разберем бедността, тя ще ни ограби; но ако я разберем правилно, тя ще ни се яви като един добър приятел и ще ни служи.

Кога не разбираме, че нашите мисли и чувства ни заблуждават и ограбват? Когато нямаме Любов към Истината, която ни дава различаването.

Алчността удовлетворява само лъжливите желания – ето защо алчността е разрушител.

Щом си алчен няма значение дали си богат, или беден. Ти все ще имаш неправилни мисли, чувства и действия – особен индивидуален сън.

Да спиш по отношение на себе си, означава да си се отрекъл от Истината. То е да си заменил реалния живот с лъжата.

Ако човек обикне Истината, тя ще го събуди за неговия собствен, реален живот.

Ако твоята Свобода няма Свещена Цел, тя е падение.

Разумният не се занимава със суетата, защото знае, че тя е любов към невежеството и тъмнината.

Който обича Истината, има сърце, наситено с Любов, Лекота и Сила.

Чистото сърце е целителната сила на Природата.

Чистото сърце живее в радостта на събудената Душа, а любящата Душа живее в постоянно блаженство, а Духът – той блаженствува в Мъдростта.

Чистият Дух никога не се спира, той има постоянен устрем към Истината.

Воинът знае, че изпитанията идват от Невидимата Реалност на Орела за неговото вдълбочаване и опит.

Едно определено Намерение те подбужда към определени действия и затова Намерението трябва да е Дълбоко и осъзнато.

Едно дълбоко и осъзнато Намерение за живот в Орела произвежда много енергия.

Чистото Намерение се храни от Истината, а добрите намерения се хранят от по-низша енергия на Орела, наречена съзидателна – положителна. Това е така, защото има разлика между Дълбоко, Осъзнато Намерение и просто – добро намерение.

Много хора от Първото, Второто и Третото Внимание изразходват много голяма енергия за незначителни неща, защото те не владеят Тайната на Намерението.

Намерението е нещо, което влече след себе си строго определени сили.

В Чистото Намерение има Тайна, която отключва съзнанието.

Да имаш Истинска Любов към Орела и Истината – това е Съществено Намерение.

За Атлантите Търпението е много важно, защото, когато то узрее, то започва да вижда и разбира Същността.

Само, който приеме дълбоко съдбата си, може да я надрасне.

Само, който приеме напълно съдбата си, ще придобие Дълбочина и ще разбере своя Път.

Да умееш да създадеш своя Път – това е Умение на Истината.

Който дълбоко е приел Истината, ще преоткрие своя Истинен Път.

Само, който съхранява Истината, може да устрои себе си и своя вътрешен свят.

Атлантите от Третото Внимание имат Древен Поглед. Този поглед е съставен от Любовта – стихията на живота.

Който няма много енергия, трябва да е особено съсредоточен в своята цел.

При Висшата Чистота заблужденията са невъзможни. Докато при чистотата на Воините заблужденията са условни, напътстващи, поради тайната на техните чисти Намерения.

Воинът от Третото Внимание никога не настоява да бъде приет за ученик на един Толтек. Той е отдаден искрено на своя Път и в един определен момент, бива призован от един Толтек, но чрез Орела. Орелът прави връзката между тях.

Първото и Второто Внимание на Воина все още нямат Високата Чистота, затова Орелът търпеливо ги чака.

Толтекът от Първото Внимание е толкова обикновен и естествен човек, че не може да бъде забелязан и наблюдаван, защото той е наблюдателят.

Толтекът от Първото Внимание е частично изчезнал, затова прилича на един обикновен човек, но той е зад света. Той е много тънък наблюдател, защото е стъпил много здраво в Невидимото.

Толтекът от Първото Внимание се вглъбява във Висшите светове – в своя собствен свят, докато Толтекът от Второто и Третото Внимание се вглъбяват в скрития свят на Орела.

Толтекът от Първото Внимание борави само с една част от Орела, докато Толтеките от Второто и Третото Внимание боравят с неограничеността на Орела.

Толтеките от Второто и Третото Внимание вече нямат път, защото те са влезли в Безкрайността на Орела.

Ако Толтекът от Третото Внимание трябва да обясни Орела, той казва обикновено две приблизителни думи: Чудо и Свобода.

При Воинът от Третото и при Толтекът от Първото Внимание има все още жажда за Истината и търсене, докато при Толтека от Второто и Третото Внимание има Сливане и Изчезване.

Толтекът от Второто Внимание живее в Тайнството на Орела, а Толтекът от Третото Внимание живее в Безграничността и Мистерията на Орела.

Орелът истински узрява само при Толтека от Второто и Третото Внимание. Щом е узрял в тях, той става за тях Тайнство и Свобода. Просто, защото Той е Свободата.

Именно тук във Второто и Третото Внимание на Толтека, се намира смисълът на живота, но по въпроса за този Смисъл, Орелът мълчи, защото Смисълът е постижение, а не понятие.

Когато Толтеките от Първото, Второто и Третото Внимание са остарявали, те ставали все по-живи и млади, докато обикновените атланти, изгубвали живота си, защото Орелът не ги поддържал.

Младостта е жив Извор на енергии, които са дадени, за да се посветим на Орела и чрез това да се освободим от света. Именно светът е това, което прави старостта лоша.

Пътят на Толтеките е преди всичко да станеш Истински Човек, а после всичко потичало според Волята на Орела.

Който не е дал правилна посока на своята енергия, на своята жизнена сила, него го очаква хаоса поглъщател.

Жизнената енергия е дадена за Обожествяване, а не за елементарен живот в света.

Толтеките от Второто и Третото Внимание ставали Обожествен Пламък, защото те били изключително въвлечени в Истината и Орела.

Толтеките от Първото, Второто и Третото Внимание са Същества, съставени от собствената си Божественост, а това, което Орелът им дава е Безкраят.

Толтеките знаят, че само Безкраят може да запълни нещо съществено в съзнанието на Тайната, наречена Човек.

От Любовта към Орела се определя твоята вътрешна реалност и въобще до колко си реален.

Истината е Висше Място за живеене.

Гласът на Орела се намира в Истината.

Толтеките нарекли грехопадението „друго време“, „забавено време“. Това време ограбвало обикновените хора.

Само този, който правилно наблюдава грехопадението, може да израсне и да се освободи от него. Това е за този, който обича Истината. Но този, който не обича Истината, има друго наблюдение и него грехопадението ще води все повече във времето.

Да си във времето означава да си в ограничението и злото. От това можем да се освободим само чрез Тайното си Намерение към Истината.

Вселената е ценна, ако представлява за теб Безкраен Източник на Вдъхновение.

Според Толтеките редът и хаосът в света са без значение. Същественото е дали човек е избрал Истината. Тези, които нямат Истината, те не могат да обхванат хаоса, който всъщност е необятният ред, защото на хората без Истина им липсва обхват.

Според Толтеките, човекът е трябвало да отпадне, за да се издигне Орелът в човека.

Толтеките разбрали, че грехопадението е предизвикателство и Велик Дар от Орела, за да може Истината да се разгърне в човека и човекът постепенно да стане част от Тайната на Орела.

При Воините и Толтеките не съществува никакъв мързел, защото те знаят от опит, че мързелът е стара любов към тъмнината.

За Толтеките мързелът е хаоса на света. За тях той означава да приемеш, че си създаден от едно смъртно „аз“.

Толтеките знаели, че човекът може да бъде самоспасен от своето безсмъртно „Аз“, но затова е трябвало да издигне своята цел над самия себе си.

Толтеките не давали на света никакъв шанс да живее в тях.

Толтеките обичали много Тишината, защото там се осъществявало дълбокото наблюдение над нещата.

Защо Толтеките обичали Тишината? Защото според тях Тишината е пълна с уханието на Неизреченото.

Толтеките много обичали Тишината, защото в нея издирвали правилния Глас. Въобще Толтеките имали особено отношение към Мъдрата Тишина.

Всеки човек, според Толтеките, трябва да се домогне до едно важно откритие – освобождение от собствените си окови и заблуждения.

Според Толтеките само Любовта към Истината давала достъп до Правилния Глас на Орела.

Толтеките разбрали, че само чрез Истината можеш да живееш в Истината, в своето Свободно Съзнание.

Според Толтеките Свободата това е Космическото предназначение на човека. Това е неговият собствен, чист Път към Истината.

Толтекът се взира много в обстоятелствата, за да не прави компромиси с Истината. Ето защо взирането е метод за освобождение.

Според Толтеките това, което най-много погубва човека са неговите скрити, неправилни намерения.

Според Толтеките днес всички, които служат на Истината, се явяват като един общ Храм на Орела.

Истинският Храм е незрим, а светлината му е Светлината на Орела. Само тази Светлина осветява човека.

За Толтеките Свещеното Слово е Тишината и тук никога нито един звук не е нарушавал тази Пълнота на живота.

В Древната или най-Дълбока Тишина е нямало вибрации. Между Висшите Същества – Боговете е имало съвършено безмълвно общение, извън вибрациите.

Всички Мъдри Същества се къпят в Тайната Светлина, Изначалната Чисто Бяла и Ослепителна Светлина на Орела.

Древната Тишина е Чисто Бяла Светлина. Тя се е наричала Бялата, Ослепителната Светлина.

В първите храмове на Атлантида олтарът е бил Незрима Бяла Светлина. В началото тук влизали много малко хора, но в последствие влизали и много хора, които не разбирали тази Светлина, и тя се скрила.

Тази Бяла Светлина е част от Орела – тя е Негова Съкровена есенция.

Толтеките са били Същества на Истината. Те знаели, че човекът може да е адепт на бялата магия и да не е човек на Истината. Истината, според Толтеките, има много дълбоки изисквания. Тя е Дълбоко Древно Място. Тя е място, до което Белият Маг никога не достига. Ето защо Толтеките са изоставили магията, защото те знаели, че тя ги задържа и ограбва развитието им.

В Пътя на Толтеките можеш да влезеш само по един начин – с огромна Любов към Истината и голяма Почит към Орела.

Според Толтеките Пътят на тези, които вървят към Истината, е винаги много бавен, труден, тесен, изискващ много усърдия и постоянство, защото, според тях, недостатъчните знания стават опасни знания. Те стават опасни оръжия, които се насочват срещу самия човек.

Според Толтеките лесен път търсят само мудните и лениви хора. Такива хора повече потъмняват в себе си, отколкото да се озаряват.

Толтеките са оценявали Истината повече от Словото и за тях тя е повече от всичко. И всеки, който не се отдаде не е бил достоен за Орела.

За Толтеките слабостите били безценен Дар. Само трябвало тези слабости да се превърнат в Свещени Сили.

За Толтеките Търпението е било много важно, защото чрез Търпението винаги нещо узрявало и се явявал един благоприятен момент, в който човекът е имал условия да познае Истината и Тайната на Орела.

Толтеките воювали само с Метода на Истината в себе си, защото те знаели, че Истината е по-дълбока от техния опит.

Толтеките разбрали, че чрез Любовта си към Истината, тяхната памет от миналото започнала да се възражда и така те възродили в себе си Древното и Истинско, Безмълвно Знание.

Толтеките си имали свой Водач, поради особената си Любов към Истината. Той бил изпратен от Орела под формата на Белия Старец – наричали го така, защото имал връзка с Чистата Бяла Светлина.

Толтеките вярвали, че тъмните времена на Атлантида ще се превърнат в една голяма благодат за бъдещето.

Според Толтеките докато човек съхранява Орела в себе си, той винаги ще си остава непознаваем.

Най-Висшите Толтеки живеят в Непознаваемото – там те нямат свойства. Те са просто Чист Орел – Чист Дух.

Според Толтеките Орелът символизира Източника на Живота, а Неговите особени Излъчвания символизират различните нива на живота.

Във Вселената съществува Тайнствена Сила, която се назовава Намерение.

Най-важното за човека е Истинността.

Според Толтеките овладяването на себе си означава контрол над съдбата.

Човек се осъжда чрез своите желания.

Толтекът знае, че ако не работи върху себе си, благоприятните звезди нищо не могат да направят.

Не е важен произходът на човека, а дали търси постоянно Орелът в себе си.

Лицето и сърцето губят себе си, когато постъпката не е добра и чиста. Това, което притежаваш се обезценява при липса на контрол.

Пробуденият човек е преди всичко Изследвач на Истината.

БЪДИ БЕЗГРЕШЕН В СЛОВОТО СИ – това е едно просто и могъщо правило.

Словото и думите са вашето съзидание.

Думите и Словата, които произнасяте определят събитията, които ще ви се случат.

Словото е най-могъщият инструмент за сила.

Злоупотребата с думите създава ад и падение.

В зависимост от Словото се определя освобождението на човека или робството му.

Словата са семена – те посяват мнения, идеи, възгледи, страхове, съмнения или възходи.

С мненията си ние постоянно правим заклинания.

Внушенията ръководят голяма част от съдбата на човека.

Умът е омагьосан кръг. Той сам попада в капана на своите убеждения и после сам се разубеждава.

Когато осъждаш другите, ти действаш срещу Бога и срещу себе си. Когато се самоосъждаш, ти действаш срещу Бог в себе си.

Критиката е енергия, насочена срещу самия тебе.

Ако говориш правилно и чисто, това означава да увеличаваш енергията си.

Ако решиш да си внимателен в думите си, твоята енергия ще се разгърне и ще работи за тебе, и за Истината в тебе.

Злоупотребата с Истината и Словото означава да утвърждаваме ада и падението.

Злоупотребата със Словото осигурява падението на човека.

Различните мнения са духовни сили, които навлизат вътре в нас и ни ръководят.

Любовта към Истината е Очистител на Словото.

Всеки Мъдрец е Древно Сърце от Неопетнената Светлина.

Истинският порядък никога не идва от човека, той идва от горе.

Нисшето равнище на контрол е пътят на провалянето.

Избраният погрешен светоглед на човека оформя Пътя му.

Погрешният мироглед ражда безизходица.

Низшето равнище на контрол е пътят на провалянето.

Безупречният вижда другата Реалност.

Безупречният открива в себе си виждането.

Воинът не оставя нито един дълг неплатен.

Когато изплащаш дълга си, ти радваш Безкрайността.

Аз решавам нещата, изхождайки от Безкрайността.

Воинът никога не се потапя в сантименталност или меланхолия.

Ако Воинът не се намира в прекрасно състояние, Безкрайността не се приближава до него.

Добивай безжалостно своята Дисциплина, но меко!

Пази в своето Безмълвие всичко, което обичаш!

Да бъдеш Нагуал, значи да бъдеш слуга.

Безкрайността е възвишена и безжалостна.

За да плуваш в Неведомото, е необходимо да имаш една безгранична трезвост.

Смъртта е Мистичен полет.

Безкрайността е зад пределите на ежедневните възприятия.

Движенията трябва да натрупват енергия.

Натрупаната енергия е необходима за увеличаване на Осъзнаването.

Човечеството се намира в състояние на ужасен хаос.

Истинското Знание не се достига от нашия интелект.

Всеки трябва да възстанови своя Изначален облик.

В енергийното тяло на обикновения човек се вмъква чуждородна енергия.

Всяка правилна постъпка увеличава Свободата.

Човек живее, за да учи.

По пътя на ученето страхът се превръща в яснота.

Яснотата не е нещо завършено, не е Мъдрост.

Без Самоконтрол яснотата и силата са опасност за човека.

Толтекът създава в себе си дисциплиниран живот.

Всичко идва като услуга към Безупречния човек.

Нашите очи не трябва да гледат нещата, а Същността.

За да бъдеш Воин, трябва да си кристално чист.

Волята е това, което те прави неуязвим.

Волята това е най-древното и изгубено познание.

Дълбинните неща се възприемат само чрез воля.

Волята е по-дълбока от това да се владееш и да си разумен.

Волята е Тиха Дълбочина на Духа, тя е Скритост в сърцето на бурята и бурята не я познава.

Своеволието е мъртво. Волята е безсмъртна.

Главното настроение на воина е Самоконтрол.

Воинът има само една опора – силата на своите решения.

Със силата на своите решения воинът стратегически устройва живота си.

Тези, които нямат осъзнато Намерение за Пътя на Безупречността, в тях зейва пролука за паразитите, които отвличат човека.

Това, което отличава Воинът от човека е честно избрания Път със сърце, а сърцето е ядро от много Древна Сила.

Ловецът на сила наблюдава всичко. И всичко му казва по някоя Тайна.

За да навлезеш в Неизвестното, трябва да имаш натрупана сила.

Воинът е натрупал сила след удивителни трудности.

Само Воинът със своята натрупана Безупречност може да направи проход между световете.

Воинът, който трупа Безупречност в определен момент се превръща в огън и така съединен с Орела, той отстранява зодиака.

Воинът постига свободата си в един миг на мълниеносно мигновение.

Вътрешното Безмълвие е основа на Истинското Развитие.

Вътрешното Безмълвие се постига само при строга, вътрешна Дисциплина.

Всеки осъзнат Толтек сам си избира потоците на енергия, които да текат в него.

Само чистата енергия се превръща в Недосегаемост.

Който трупа Безупречност, един ден ще се срещне с Орела.

Да бъдеш Воин, значи да си Смирен и Бдителен.

Истинският Воин избягва всичко, което изхабява човека.

Безупречността е единственият акт на Свободата и единствената мярка за Воински Дух.

Извиненията са глупост. Това, което наистина има значение, е да бъдеш Непогрешим Воин.

АЙХАМА